Ще сложи ли Елцин шапка на Русия
Когато при обсъждането на поредния кандидат-премиер в Държавната дума, Григорий Явлински го нарече Владимир Владимирович Степашин, смехът сред колегите му беше по-скоро съчувстващ, отколкото язвителен. Не е лесна работа да свикнеш, че за по-малко от година и половина се обсъжда пети министър-председател, както не е лесно и на президента Борис Елцин всеки път да предлага някой още по-верен му за премиер. Един от последните вицове гласи, че когато Елцин се е обадил на председателя на Държавната дума да му каже, че прави рокада на царския фланг Степашин - Путин, Генадий Селезньов го е посъветвал направо да предлага дъщеря си Татяна и да не се мъчи с лоялността на премиерите.
Добро предложение, като се има предвид страхът на президента и "семейството" от това, което ги чака след президентските избори през следващата година. Част от бившите и настоящи сътрудници на президента твърдят, че той имал чувство за историческа мисия и смяната на властта ще стане, както предвижда конституцията. Дано да са прави, че Елцин е способен на този наистина царски жест, защото историята е твърдо против тях - досега нито един руски владетел не е сдавал доброволно властта. Малкото, които все пак са направили това приживе, са били подложени на натиск, на който е било невъзможно да устоят. Прецедентът, който трябва да направи Елцин, е от изключително значение за развитието на Русия като демократическа страна и излизането й от полуавторитарния президентски режим през последните шест години, чиято основна задача от миналата есен е самосъхранение на каквато и да е цена.
Важното е не само Елцин да си тръгне през лятото на 2000 г., но и изборът на следващия държавен глава да протече честно, доколкото това е възможно. Невъзможна мисия, ще кажат дори тези, които вярват, че Елцин ще сдаде сам властта, защото залогът е твърде голям - правото на владение на една осма от земната суша, от което малко политици (не само руски) биха се отказали с лека ръка. Ако президентът наистина мисли, че е готов да си тръгне и наистина милее за Русия, както обича да повтаря, би трябвало да направи един напълно логичен ход - да се погрижи за промяна в конституцията, която би прехвърлила част от правата на президента, особено по отношение на избора на премиер и министри, на парламента. Така потенциалните претенденти, които сега с удоволствие разказват как ще променят конституцията, като дойдат на власт, ще загубят един популистки предизборен ход и с по-малко настървение ще се хвърлят в борбата, защото президентството ще загуби част от примамливия си блясък. Естествено изменението ще влезе в сила с идването на власт на новия президент, а междувременно Елцин ще може да си сменя премиери по три пъти на ден преди ядене, но руснаците няма какво да се оплакват - такъв президент си избраха преди три години, затова сега ще му търпят номерата. По-добре те да се замислят, че имат уникален шанс сами да си помогнат на предстоящите избори, а ако те не се проведат, ще имат основание да настояват с всички възможни средства за промяна.
Покрай смяната на Степашин с Путин Борис Николаевич даде дума, че няма да въвежда извънредно положение в Русия, а парламентарните избори ще се проведат на 19 декември. Проблемът с чеченските отряди в Дагестан едва ли ще бъде решен толкова бързо, колкото иска Кремъл, но локализирането на конфликта наистина прави безсмислено въвеждането на специален режим в Северен Кавказ. Това не означава, че ако Елцин поиска да го направи, ще може да бъде спрян. Конституцията изисква постфактум съгласието на Съвета на федерацията, горната камара на парламента, която е готова да подкрепи президента по отношение на Дагестан.
Далеч по-интересен е въпросът с изборите за Държавна дума. Единствената промяна, която направи Елцин в новия кабинет, засега е смяната на министъра на правосъдието Павел Крашенинников с бившия заместник главен прокурор Юрий Чайка. Крашенинников не успя да изпълни поръчението на Кремъл да открие нарушения при проверката на комунистическата партия, за което президентът му се скара. Освен това бившият министър заяви, че движението на Юрий Лужков "Отечество" е било регистрирано навреме и има право да участва в изборите. Според централната избирателна комисия единствено Върховният съд може да се произнесе по казуса дали "Отечество" е получило регистрация в последния възможен ден или един ден по-късно. Издигането на Чайка, който не беше оставен да излезе в пенсия, е още едно назначение на лесно контролируем министър, готов да изпълни желанията на Кремъл.
Специално място в обещанията на Елцин беше отделено на новия премиер - първият официално признат наследник на цар Борис. Ако руснаците искат нещо в политическата им система да стане като при хората, те трябва да отхвърлят кронпринц Владимир на следващите избори. Не става въпрос за личността на кандидата - на негово място може да се окаже Степашин или Анатолий Чубайс, името е без значение - порочна е самата идея президентът да застане пред нацията и да каже: "Вижте се'а, това тук е наше момче, хубаво момче, то ще ви донесе един куп хубави неща и още толкова. " Ако това не е злоупотреба със служебно положение и нарушение на всички видове избирателни закони, здраве му кажи. Дори Путин да беше супергений, пак не трябва да бъде избран, след като Елцин му оказа открита подкрепа. Може да го е направил с добри намерения, може би това е кандидатът, който няма да допусне разследване на престъпленията, извършени през двата му мандата, все едно какви са мотивите - от значение е начинът, по който се налага един почти непознат човек, за когото има сериозни съмнения, че ще обслужва тесни кланови интереси.
От всички премиери, които се изредиха след уволняването на Виктор Черномирдин през март 1998 г., Путин прилича най-малко на човека, който е способен да даде нов старт на Русия. Сергей Кириенко, Евгений Примаков и Сергей Степашин имаха достатъчно недостатъци, някои от които им струваха поста, но създаваха впечатление за честни и принципни хора. Това важи особено за последните двама, които достатъчно дълго се намират в публичното пространство, без да се "прочуят" с някакъв скандал и дори слух за отклоняване от правия път.
Путин прави друго впечатление, защото все е много близо до корупцията. Последните години от присъствието на западната група войски в ГДР, към които е зачислен подполковник Путин, са златно време за далавераджии от различен ранг, като сделките от това време са един от каналите, по който руската мафия навлиза в Европа. След оставката си от КГБ Путин се връща в Санкт Петербург, където е дясната ръка на кмета Анатолий Собчак. Собчак прекара близо две години в емиграция, след като в Русия го обвиниха в корупция, а депутати от местния парламент опитаха да обвинят (неуспешно) Путин във финансови нарушения. След като Собчак губи изборите през 1996 г., бъдещият премиер се прехвърля в Москва и става заместник на Павел Бородин, - тиловика на президентството, човека, който се грижи всичко да бъде наред с Кремъл - многочислените хотели и резиденции, автомобили и банкови сметки на президентството. Бородин беше обсъждан във връзка с швейцарската фирма "Мабетекс", собственост на косовски албанец, която ремонтира най-престижните руски държавни сгради, срещу съответното възнаграждение за определени хора в Кремъл според злите езици. В Русия Бородин е недосегаем, но не така стоят нещата в Швейцария, където главният прокурор Карла дел Понте направи обиск в офиса на "Мабетекс" и впоследствие нареди блокирането на 20 банкови сметки на бизнесмена Борис Березовски, в които се намират 70 милиона долара. Дали скандалът ще има продължение не е известно, защото Юрий Скуратов, който раздуха историята в Русия, е в немилост, а Дел Понте ще стане шеф на международния трибунал за престъпления в бивша Югославия. Какво се получава - през последните десет години Владимир Путин е в контакт с хора и среди, които се подозират в корупция. Дори да не е бъркал в гърнето с меда (не може всички руснаци да крадат), премиерът трябва да знае за подобни случаи, иначе що за офицер от КГБ е. Знае, но мълчи, може би защото знае прекалено много. По този повод британският вестник "Sunday Telegraph" написа: "От фактите в неговата биография излиза, че Владимир Путин е един от хората на КГБ, стоящи в началото на прехвърлянето на активите на бившата съветска държава в частните ръце на малка група приятели, колеги и сътрудници на КГБ. " Не е лошо, ако е истина, нали? Все едно един българин, чието име беше заличено от книга за руската мафия, да стане шеф на "Дондуков" No2 с амбиции да се премести на No1 на същата софийска улица.
На два пъти Путин спомена, че е взимал "активно участие" в съставянето на кабинета "Степашин". Нищо лошо няма в това шефът на контраразузнаването да съобщи на главата на правителството кои от министрите му се подозират в незаконна дейност, но едва ли затова е ставало въпрос при обсъждането на членовете на предишния кабинет, което премина при остра борба между няколко групички олигарси. Дали пък Путин не е подсказал срещу кои от евентуалните кандидати има събрани компромати, за да бъдат контролирани по-лесно?
Хубавото е, че Путин може и да не стигне до Кремъл, дори може да не бъде кандидатът на "семейството" на следващите избори. Друго да не направи, той ще се запомни с един куриоз - още преди да бъде гласувана кандидатурата му, вече се появиха слухове за неговата смяна.
Новият фаворит според вестник "Сегодня" е министърът на финансите Михаил Касянов, но дори той да не стане премиер през следващите дни, пред Путин има достатъчно подводни камъни, които биха разубедили Кремъл, че е най-подходящият продължител на светлото дело на Борис Елцин. Президентът може да остане недоволен от резултатите на парламентарните избори, на които трите основни фаворита са способни да излъчат кандидат, който да победи протежето на Елцин на президентските избори. След като бъде съставена новата Дума, правителството по конституция подава оставка и президентът трябва да внесе нова кандидатура, която може да е на стария премиер, а може и да не е. Във вторник вечерта изглеждаше, че най-накрая е създадена коалиция, която има желание и възможности да наложи нови правила на играта в Русия. Няма гаранция, че те ще са по-добри от съществуващите, които бяха създадени с добри намерения, но все пак е някакъв шанс, че нещо ще се промени. Тогава бившият премиер Евгений Примаков обяви, че оглави координационния съвет на обединението "Отечество" - "Цялата Русия", към което се присъединяват Аграрната партия и част от "Гласът на Русия". Освен това Примаков ще бъде първи в бюлетината за парламентарните избори. Шестдесет и девет годишният шпионин и дипломат има най-висок рейтинг на одобрение от руските политици и включването му в наскоро създадената коалиция е голям плюс преди изборите. След него в списъка се наредиха кметът на Москва Юрий Лужков и колегата му от Санкт Петербург Владимир Яковлев.
Идилията продължи по-малко от 24 часа. Първо президентът на Татарстан и лидер на "Цялата Русия" Минтимер Шаймиев заяви, че нарочно не е пожелал да бъде включен в първата тройка, защото служебното му положение не позволява, а и се страхува от усложнения в отношенията с руските мюсюлмани. Позицията му беше разкритикувана от един от заместниците на Лужков в "Отечество", а самият кмет направи изказване, което допълнително развали розовата картина. Според него никой от първата тройка не смята да участва в парламентарните избори, а по-скоро имената им ще послужат като знакови фигури за целите на блока. Неучастие на изборите на първите трима в бюлетината изборите прилича на поредния руски шедьовър, но заплахата от подобно решение е сериозна - ако някой от първите трима, регистрирани в бюлетината на дадена коалиция, се откаже от участие в изборите преди тяхното провеждане, обединението губи право на участие. Ако това стане след изборите, мандатите им се предават на следващата партия или коалиция според получените гласове. Най-странното е, че това византийско правило е било прието от депутатите без видимата намеса на Кремъл.
Великолепната тройка на "Отечество" - "Цялата Русия" все още не се е регистрирала за участие в изборите и има време опасността да бъде избягната, но при отсъствието им интересът на избирателите към коалицията ще спадне рязко. За тях ще стане ясно, че лидерите й преследват свои лични цели, свързани предимно с президентските избори, като се надяват да надхитрят партньорите си. Хубав подарък за Кремъл, който не успя да предотврати обединението на лужковското движение с губернаторите, а след това не успя да убеди Степашин да влезе в коалицията и да бъде използван като троянски кон, разбивайки я с оттеглянето си от листата.
Създаването на широка дясна коалиция, в която да влязат повечето партии, наричани извън Русия демократични, е сред основните задачи на Кремъл, защото президентството може да разчита на подкрепата на бившите премиери и министри, които ги оглавяват. На парламентарните избори през 1993 и 1995 участваха по две-три демократически коалиции и в резултат на това най-много гласове спечелиха съответно либерал-демократите на Владимир Жириновски и комунистите.
Най-голямата демократична партия "Яблоко" след кратко заиграване с "Отечество" отказа всякакви коалиции, разчитайки че така няма да поеме пасивите на Черномирдин, Кириенко, Гайдар и компания. Явлински се опита да се възползва от положителния имидж на Степашин, но бившият премиер заяви, че са възникнали определени моменти, заради които той и "Яблоко" няма да бъдат заедно на изборите. Зад неясната формулировка се крие нежеланието на генерала да обещае, че няма да оттегли кандидатурата си преди изборите, което подсказва, че уволнението не е влошило отношенията на Степашин с Кремъл и той не трябва да бъде изключен от списъка на възможните кандидат-президенти, подкрепяни от "семейството". Това най-вероятно ще стане негласно, за да не бъде премахнат ореола на мъченик на Елциновия режим. Ако съществува такъв план, Степашин ще остане встрани от предизборните обединения и ще се кандидатира в едномандатен район в Санкт Петербург.
Процесът на обединение на демократичната десница не е от най-лесните и когато всичко изглежда приключило след убеждаването на поредния кандидат да прежали личните си амбиции и да се влее в коалицията, някой друг обявява, че не му трябват партньори. Първо Сергей Кириенко се дърпаше, но след като се кандидатира за кмет на Москва, реши, че не може да води две кампании сам и подкрепи бившите си колеги, които го изненадаха с идеята Егор Гайдар също да се кандидатира на кметските избори в столицата.
По време на икономическия форум в Залцбург към младите реформатори се присъединиха "Нашият дом Русия" на Виктор Черномирдин и по-малкото губернаторско движение "Гласът на Русия", водено от самарския губернатор Константин Титов. Черномирдин поразмисли по-късно, а Титов остана почти без партия, след като част от съмишлениците му усетиха, че е по-перспективно да бъдат с Примаков и Лужков.
Въпреки желанието за солова изява Черномирдин сигурно ще влезе в крак с останалите, след като е обсъждал специално с Путин подготовката на НДР за изборите, а от съгласието му до голяма степен ще зависи дали ще остане шеф на съвета на директорите на "Газпром" след събранието на акционерите на 26 август.
Извънредното годишно събрание на "Газпром" се очаква не само в Русия, след като берлинският вестник Tagesspiegel прогнозира, че броят на държавните представители в борда на директорите ще бъде увеличен, тръстовият договор с Рем Вяхирев за управление на държавния дял от акциите ще бъде прекратен, а "Газпром" ще бъде обединен с енергийния монополист "Е&?cy;С России". Германците са особено заинтересовани от съдбата на газовия гигант заради покупката на 2.5% от акциите от Ruhrgas AG срещу 660 милиона долара и не са готови да плащат от джоба си за предизборната кампания на Кремъл. В Москва вече втори месец циркулират слухове, че шефът на "Газпром" Вяхирев негласно е свален и само страхът от срив в цената на акциите на компанията задържа официалното обявяване на решението.
Консолидацията на паричните потоци към Кремъл в навечерието на изборите, което започна след свалянето на Примаков, продължава. На мястото на близкия до Примаков Григорий Рапота Елцин назначи за шеф на "Росвооружение" авиационния инженер Алексей Огарьов, чието най-важно качество е, че е съученик на Алексей Дяченко, съпруг на любимата дъщеря на президента Татяна. "Росвооружение" е най-големият износител на руско оръжие и годишните му приходи се оценяват на 1-2 милиарда долара.
Докато президентството се грижи за натрупването на солиден предизборен фонд, Березовски осигурява медийния гръб на бъдещата "семейна" кандидатура. Той обяви, че е купил влиятелната издателска къща "Комерсант", която само преди месец и половина беше продадена на инвестиционен фонд, собственост на двама иранци. Контролираната от Березовски Обществена руска телевизия влезе в схватка с НТВ - каналът на друг магнат - Владимир Гусински, който подкрепя Лужков. Своето място в кампанията има Министерството на печата, информацията и телекомуникациите, което според Путин ще контролира предизборната агитация. Шефът на това наскоро създадено ведомство Михаил Лесин беше сред организаторите на кампанията на Елцин през 1996 г., така че няма съмнение чия агитация няма бъде санкционирана. На последните президентски избори агресивната реклама донесе достатъчно гласове на Борис Николаевич, за да бъде преизбран, тя ще бъде и важен фактор в кампанията на кандидат-наследника му. Като се прибавят боричканията на центристите и огромната финансова мощ, която беше събрана в сигурни ръце през последните месеци, избирането на кремълския кандидат не изглежда така невъзможно, както преди половин година.
Е, не мина
След като за пореден път хората по върховете се опитаха да приложат добре познатата по нашите географски ширини тактика "ако мине", се оказа, че този път номерът май няма да мине. Неотдавна държавата в лицето на фонд "Земеделие" лапна 35% от Централна кооперативна банка. При това на фона на перманентно протаканите приватизационни процедури за държавните банки, заради което пак заприличахме на двуликия Янус.
Тепърва ще става ясно дали залъкът ЦКБ ще заседне на държавното гърло, но нещата вървят натам. В прословутия доклад на МВФ, в който се говореше за високата корупция в България (и за който се завихриха трагикомични спорове има ли го, няма ли го), експерти на фонда недвусмислено даваха отрицателната си оценка за покупката на дял в ЦКБ от страна на фонд "Земеделие". Сега вече и Световната банка се намеси без много шум, но категорично - спря парите за България (). И предупреди, че май е по-добре да поотложим несръчно подхванатата здравна реформа.
Да се чудиш защо на управляващите им беше на баир лозе? Поне да бяха се консултирали по-насериозно с МВФ и СБ, които още дълго ще са неизбежните ни надзиратели по реформи.
Но както често се случва, управленската енергия е насочена в други посоки - да се поемат ангажименти на кило, които формално да ни приближават към Европа, да се отчитат успех след успех, да се оборват недобросъвестните критици.
Нищо чудно сега правителствените стрели да се насочат към поредната умерена оценка на "Икономист" за българската икономика просто защото тя е по-малко оптимистична от актуализираната преди по-малко от месец наша си прогноза ().
Но какво да се прави, така е у нас - категоричните скандирания "и сме най-красиви, и сме най-добри" са популярни не само сред футболните запалянковци. А изпълнението на поетите ангажименти и вслушването в предупрежденията на другите - кучeта ги яли.
Началото на капитализма - втори дубъл
"Ние препоръчваме купуване на всички видове руски активи. Вторият опит на Русия да построи капитализма едва започва", посъветва една от най-авторитетните инвестиционни банки Goldman, Sachs & Co. своите клиенти в началото на юли. Ако американците са направили този извод, четейки статистически справочници отвъд океана, те имат основание да бъдат оптимисти, защото данните, които се намират в тях, напълно се различават от апокалиптичните прогнози, направени след решението на руското правителство и централната банка да девалвират рублата и да спрат плащанията по вътрешния дълг. Първата годишнина от 17 август беше посрещната с оптимистични изказвания, следствие на добрите показатели - 11% растеж на производството за последните 12 месеца и 3% за първото полугодието на 1999 г., спадане на инфлацията до поносимите 2-3% месечно, стабилизиране на курса на националната валута, голямо положително салдо по търговския баланс. Към това трябва да се прибави успехът на преговорите с Международния валутен фонд и Парижкия клуб, които намалиха тежестта на плащанията по външния дълг до края на века. Не трябва обаче да се заблуждаваме - настоящият растеж е само възстановяване на позициите отпреди миналогодишната криза до нивото от 1997 г., а реалният брутен вътрешен продукт е около 55-60% от този през 1990 г. Проблемите, които мъчат икономиката през последните 10 - 15 години, продължават да са налице, а Международният валутен фонд отбеляза застой в структурната реформа след миналия август и дори известно отстъпление в някои области.
За късмет на Русия цената на нефта, която падна през 1998 г. до най-ниското си ниво от началото на 70-те години, обърна посоката на движение и се удвои от началото на годината. Това позволи на правителството да увеличи данъчните постъпления и да попълни изтънелите си валутни резерви. Високата инфлация през първите месеци обезцени задълженията на банките в рубли и спаси от загиване тези, които не бяха взимали кредити във валута и не бяха купували големи количества държавни ценни книжа. С помощта на централната банка банковата система бързо поднови нормална работа след августовския шок. Председателят на ЦБ Виктор Герашченко безспорно е звездата на екипа, който контролира руската икономика. За разлика от предишния си престой на поста той отказа безразсъдно да печата рубли и да кредитира правителството, с което помогна за бързото укротяване на инфлацията.
Рязкото поскъпване на вносните стоки след девалвацията на рублата подейства стимулиращо на националното производство - от перилните препарати и хранителните стоки до автомобилите и битовата техника. Свиването на импорта допълнително помогна за стабилизиране на положителното салдо по търговския баланс, което по предварителни данни за първото полугодие на 1999 г. е 13.2 милиарда долара срещу 1.4 милиарда през миналата година.
Девалвацията се оказа освежителен душ за руската икономика, която отдавна беше станала неконкурентоспособна заради относително високите вътрешни цени на ресурсите и ниската производителност, но ефектът от четирикратното обезценяване на националната валута вече започва да отслабва. Ниските международни цени на енергоносителите и металите не позволи на износителите да се възползват в пълна степен от девалвацията, а слабото потребителско търсене вътре в страната определя границите на растежа. Въпреки лекото увеличаване на реалните доходи те все още са с 28% по-малко от нивото през декември 1997 г. заради изоставането на номиналните заплати от темповете на инфлация. В промишлеността заплатите са се увеличили с 44.4% (май'98 - май'99), докато за същия период индексът на потребителските цени е нараснал почти 2.5 пъти.
Серията правителства, които се изредиха от миналата година, последователно провъзгласяваха, че ще съдействат за преориентация на руската икономика от първичния сектор (добив на суровини) към преработващата промишленост и дори към третичния сектор (услуги). Добрите намерения на кабинетите се спъват обективно от липсата на инвестиции в реалния сектор и нови технологии, които ще направят руските стоки търсени по света и в Русия. Широкото разпространение на бартера в икономиката и забавянията на плащанията отблъскват банките от отпускането на кредити, а чуждестранните инвеститори се отнасят с недоверие към поредните уверения, че всичко ще бъде о'кей, само малко да изчакат. Поредната голяма западна компания, която е недоволна от отношението към нея, е най-голямата нефтена фирма в света Exxon, която обяви, че спира до края на годината сондажите в района на проекта "Сахалин 1" заради отказа на държавния екологичен комитет да одобри плана й. "Това решение дава да се разбере, че още твърде много трябва да бъде свършено, преди да направим сериозни инвестиции", заявиха от Exxon.
Въпреки че Русия ще плати 600 милиона долара на Парижкия клуб до декември 2000 г. вместо полагащите се 8.1 милиарда, а МВФ и Световната банка ще дадат пари Москва да покрие задълженията си към тях, външният дълг още дълго ще продължи да тежи на Русия, ако не се стигне до дългогодишно разсрочване на плащанията или частично опрощаване. САЩ, които са сред малките кредитори на Русия, настояват за опрощаване на дълговете, но Германия, която има да получава най-много, е категорично против. Преговорите с Лондонския клуб на частните кредитори стигнаха до задънена улица, а министърът на финансите Михаил Касянов остави банкерите, на които Москва дължи 30.8 милиарда долара, да мислят кое от предложенията му да си изберат - по-дълъг гратисен период; по-ниски лихви; по-дълъг разплащателен период или пряко намаляване на размера на дълга. Министърът не каза нищо за отношенията с т.нар. Руски лондонски клуб на портфейлните мениджъри, който твърди, че контролира 10-15% от дълга към Лондонския клуб, напълно достатъчни да бъде блокирано всяко бъдещо решение.
Докато западните банкери размишляват преди новата си среща с Касянов, а поредната мисия на МВФ оглежда руската икономика, за да реши дали да отпусне следващия транш от 640 милиона долара, руското правителство прие бюджета за следващата година и след някои малки поправки ще го внесе в Държавната дума на 25 август. Премиерът Путин нареди на министрите си да съставят реалистичен бюджет, който ще върне доверието в икономиката и ще повиши жизнения стандарт, но вече се очертаха тези, които ще са недоволни от представения проект.
МВФ настоява за първичен излишък (преди плащанията по дълга) от 3.5-4.0% от БВП, докато във варианта на правителството са посочени 3.18%. Предвижда се и увеличаване на експортното мито на нефта от 5 на 7.5 евро за тон, което ще засегне интересите на петролните компании в навечерието на изборите. Тази мярка ще донесе допълнителни 8.8 милиарда рубли на хазната, което прави 275 милиона долара по средногодишния курс, заложен в бюджета - 32 рубли за долар.
Предвижда се дефицит от 1.13% БВП (2.53 през 1999), приходите на бюджета са 14.58% БВП (според прогнозата - 5100 милиарда рубли), а разходите - 15.71%. Прогнозата за средногодишната инфлация е 18%. Правителството обещава да изплати всичките си задължения по външния дълг, натрупан след 1992 г., като за целта ще използва 5.3 милиарда долара нови кредити. Бюджетният дефицит от 57.9 милиарда рубли ще бъде финансиран с емисия на ценни книжа за 39.92 милиарда рубли, външни източници - 18.75 млрд., и приходи от приватизация - 18 млрд. Сред фирмите, чиито акции ще бъдат продадени, са нефтените "ЛУКойл" (10.93% от капитала), "Роснефт" (71.25%), "Славнефт" (55.34%), ОНАКО (85%), както и телекомуникационната компания "Связинвест" - 25% минус две акции.
На основата на тези прогнози министерството на икономиката обяви, че растежът на БВП през 2000 г. ще бъде 1.5% спрямо 1999 г., а за периода 1999 - 2002 г. - 10%, като растежът на промишленото производство ще бъде 20%. Дали като разберат това, служителите на Goldman, Sachs & Co. няма да зарежат всичко и да се втурнат да помагат в строителството на руския капитализъм?
Една малка война от голямата геополитическа игра
Какво може да си поиска човек за рождения ден? Много неща - от една усмивка до ролс-ройс. На 7 август йорданецът Амир ел Хатаб получи за 33-ия си рожден ден ни повече, ни по-малко, а военна операция "Имам Гази Могамед", подарена му от приятеля Шамил Басаев, с когото заедно нахлуха в Ботлихския и Цумадинския район на Дагестан от Чечения, подкрепени от около две хиляди борци против руския империализъм, сред които наблюдателни очевидци забелязаха дори негри. Представителите на федералните власти в Москва се оказаха добри хора - не развалиха празника на Хатаб, въпреки че от два месеца знаеха, че в края на първата седмица на август се подготвя нахлуване в Дагестан. "Ние се надявахме, че до нападение няма да се стигне", призна новият руски премиер Владимир Путин пред депутатите от Държавната дума.
На какво още се надява бившият шеф на Федералната служба за сигурност само той си знае, но ако Москва иска да реши проблемите си в Северен Кавказ, по-добре бързо да се откаже от изчаквателната позиция на надеждата, че всичко ще се оправи от само себе си, и да поеме инициативата с нови предложения като не изключва най-крайния вариант - предоставяне на независимост на Чечения.
На 10 август Владимир Путин, тогава все още изпълняващ длъжността министър-председател, обеща операцията срещу бандитите да продължи една и половина - две седмици. Думите му прозвучаха малко като обещанието на генерал Павел Грачов, който в края на 1994 г. се зарече да се разправи с непокорните чеченци само с един батальон барети, но ако може да се вярва на официалната информация, операцията срещу бандитите може да приключи предсрочно - нещо като петилетката за четири години. Според статистиката на федералните сили те са убили 600 души, ранили са поне още толкова, а моралът на здравите толкова е паднал, че те гледат само как безопасно да напуснат позициите си. Подобно беше настроението и след превземането на чеченската столица Грозни от руските войски, но след това се оказа, че радостта е била преждевременна, защото за танковете и бронетранспортьорите беше непосилно да гонят чеченците из планините, които си върнаха контрола над столицата и принудиха руснаците да сключат мир.
Въпреки опита от войната в Чечения федералните подразделения отново като че ли подцениха противниците си. Първоначално те говореха за унищожаване на врага, след това за бързото му изтласкване обратно в Чечения, а след десет дни бойни действия началникът на Генералния щаб Анатолий Квашнин заяви, че успокояването на Дагестан ще отнеме няколко месеца. Засега федералните части разчитат на артилерия и танкове, но въпреки това понасят човешки загуби - около 40 души по официална информация, а в неофициални интервюта ранените, пристигащи на летища във вътрешността на Русия, говорят за много убити и ранени, които ще пристигнат през следващите дни. "За няколко дена ние загубихме повече войници отколкото НАТО за два месеца в Косово", оплака се бившият министър на отбраната Олег Родионов.
Човешките и материалните загуби принудиха Москва да прехвърли командването на операцията от вътрешното министерство на военните, които знаят как "професионално да използват наличните сили и средства". За щастие на армията този път едва ли ще й се наложи да води продължителни действия, защото наемниците на Басаев и Хатаб не се ползват с подкрепата на местното население и без набор на доброволци сред дагестанците ще бъдат принудени сами да се изтеглят. Това обаче няма да бъде краят - полевите командири ще запазят базите си в Чечения, а заплахите за удари срещу тях засега изглеждат повече като част от пропагандната война между Москва и противниците й.
В книгата си "Голямата шахматна дъска" Збигнев Бжежински нарича евроазийски Балкани Централна Азия - районът, който обхваща пет бивши съветски републики - Казахстан, Таджикистан, Узбекистан, Туркменистан и Киргизстан, граничещ на запад с Каспийско море и на изток с Китай. Не само според съветника на бившия американски президент Джими Картър евроазийските Балкани ще бъдат мястото, на което през ХХI век ще се сблъскат интересите на световните суперсили заради големите запаси от нефт и природен газ, които се намират в Каспийско море и страните около него. Въпреки неуспешните първоначални сондажи оптимистите продължават да твърдят, че в региона се намират 10-15% от световните запаси на черно злато.
Кавказ играе важна роля в борбата за евентуалните доставки на нефт в западна посока и който го контролира, до голяма степен ще решава кой и на кого може да продава нефт. Каспийско море е затворено море и няма връзка със световните океани, така че, за да стигне до потенциалните си купувачи, петролът трябва да бъде пренесен по тръбопроводи или с влакове. Бившите съветски сателити нямат интерес да използват съществуващите трасета през Русия, защото изпадат отново в зависимост от Москва. Азербайджан продължава да изнася петрол през руското пристанище Новоросийск, но тъй като нефтопроводът минава през Дагестан и Чечения, Баку търси алтернатива с изграждането на нефтопроводи през Грузия и Турция. От тази гледна точка Русия има интерес да наложи ред в Северен Кавказ, за да не губи транзитните такси, които получава от Азербайджан. През юли беше направен опит да бъде заобиколена Чечения, като петролът се транспортира с влакове от дагестанската столица Махачкала до Новоросийск. Елиминирането на Грозни удари по джобовете на властите и полевите командири, на които се плащаше, за да не пипат тръбата, по която минава нефтът. Затова според някои и последва нападението срещу Дагестан.
Друга версия предполага намесата на страните от Персийския залив, и преди всичко Саудитска Арабия, които са заинтересовани да дестабилизират Кавказ и да блокират добива на нефт в конкурентните държави от региона. Свое място в тази теория имат страни, които са подозирани в сътрудничество с ислямските терористи, като Судан. Според министъра без портфейл и бивш министър на националностите Рамазан Абдулатипов (дагестанец по рождение) подготовката на бандитите е била платена от Судан, Пакистан и САЩ, а подготовката им е преминала в терористическите центрове на Лондон, Бон и Париж - една наистина световна конспирация срещу Русия.
Въпреки обвиненията, които се изсипаха срещу Запада и мюсюлманските държави, в Москва признават, че войната в Дагестан дойде навреме за Кремъл, на който една малка бърза победоносна война би подобрила имиджа. Затова не могат да бъдат избягнати съмненията, че смяната на Сергей Степашин с Владимир Путин е била предизвикана от началото на бойните действия. Ако новият премиер успее да се справи със ситуацията, той ще запише точки, които ще му бъдат полезни в борбата за президентското кресло през следващата година. Подобни твърдения се подсилват и от слуховете за среща на началника на администрацията на Елцин Александър Волошин с Шамил Басаев във Франция.
Като страна с претенции за велика сила Русия не може да си позволи да отсъства от сцената на големия сблъсък на ХХI век, още повече че тя се намира под носа й и през последните два века се е намирала в нейната сфера на влияние. Конкуренцията ще бъде жестока и в нея ще участват не само регионалните величия, но и САЩ, Китай и вероятно някои от европейските държави. Войнстващата реторика на руските политици през последните дни, към които се присъединиха дори противниците на войната в Чечения, не позволява да бъдат разграничени двата проблема - бъдещето на Северен Кавказ и ролята на Москва в голямото геополитическо наддаване на ХХI в. Вторият въпрос е много по-неясен и може засега да бъде пренебрегнат, защото Русия все още не е формулирала ясно своите приоритети и не разполага с ресурси да реализира активна външна политика с изключение на отделни прояви като завземането на летището в Прищина.
Какво може да направи Русия в Кавказ, ако иска да запази влиянието си и да се противопостави на опитите на други държави да я изтласкат от района? Първата и най-трудна стъпка е предоставянето на независимост на Чечения. Според споразумението от Хасавюрт, с което беше сложен край на войната през 1996 г., въпросът ще бъде обсъждан през 2001 г., но настоящият елит в Грозни и мнозинството чеченци дават да се разбере, че не биха приели друго решение освен създаването на независима Ичкерия извън границите на Русия. Надеждата да се появят нови управници, които ще предпочетат укрепване на връзките с центъра, е само нова химера на Москва. За да не се обидят съседите на Чечения и останалите региони, Москва трябва да им даде възможност в определен срок и при наличието на желание да проведат референдуми за оставането си в рамките на федерацията. Вероятността някой от останалите 88 члена на федерацията да пожелае да продължи сам е почти колкото за настъпването на края на света на 11 август 1999 г. Следващата стъпка е свързана с едно съществено условие - предоставянето на по-голяма автономност на регионите е безсмислено без укрепването на демокрацията в Русия. Ако това бъде направено сега, то ще доведе до укрепване на властта на губернаторите и контрола им върху съдебната система и органите на реда, което ще увеличи корупцията и шуробаджанащината по места и би превърнало областите и републиките във феодални имения на местните лидери и приближените им. Утвърждаването на демократичните институции в регионите естествено е невъзможно, преди това да стане на федерално ниво, което едва ли ще се случи през следващите няколко години.
Важна подробност за осигуряване на мира в Северен Кавказ е ограничаване на оръжието, намиращо се у населението, което няма да бъде насочено срещу федералните войски предвид слабите сепаратистки настроения извън Чечения, но може да бъде използвано в междуетнически конфликти, които са истинската голяма заплаха за мира в района. Потенциални огнища на напрежение съществуват във всяка една от севернокавказките републики - Дагестан, Ингушетия, Кабардино-Балкария, Карачаево-Черкесия, Адигея, Северна Осетия, и наличието на огромни арсенали, които ще бъдат увеличени след въоръжаването на доброволците в Дагестан, засилва риска от въоръжен сблъсък, при който дори безпристрастната намеса на Москва няма да успокои страстите, защото, когато заговорят оръжията, иди обяснявай кой е крив и кой е прав. От друга страна, притежаването на оръжие е въпрос на чест за жителите на Кавказ и грубите опити те да бъдат разоръжени ще завършат с неуспех. Предизвикателството е да бъде намерена златната среда не само за демилитаризирането, но и за постигане на стабилност и спокойствие в Кавказ, което е в интерес на Москва и местното население.
Няма такава държава II
Няма такава държава, в която министрите да декларират заплата от по 600 нови лева, а да си подаряват един другиму расови коне. Като потомствени английски лордове.
Няма такава държава, в която по всяко време да ограбват и пребиват редовите граждани, а биячите и крадците понякога да се оказват полицаи.
Няма такава държава, в която да даваш всичко заработено за данъци, а да ходиш нощно време в тъмнина като пещерните си праотци, да потъваш в ями дори по централните улици. И когато с часове си звънил в Бърза помощ, накрая да се окаже, че си направо невъзпитан да ги безпокоиш в неподходящ момент. Като си тръгнал да умираш, защо трябва да узнае за това целият свят, в това число нископлатеното лекарско войнство. По-добре спазвай конституционната лична свобода на останалите и си угасни кротко в някой ъгъл.
Няма такава държава, в която крадци безнаказано да се промъкнат в две от трите най-строго охранявани къщи - тези на президента и шефа на парламента. И от това да не последва нито една оставка.
Няма и такава държава, в която плащаш поне на 1000 души заплатите, за да гледаш по единствената държавна телевизия... нищо.
Има такава държава, оказва се. И ние живеем в нея.
Там новина номер едно е "полицай отказа подкуп".
Касират кметове, финансирали кампанията си незаконно
Предизборната кампания може да бъде финансирана със средства на политическите партии и коалиции, както и чрез дарения от физически и юридически лица без държавно, общинско или чуждестранно участие, съобщи говорителката на ЦИК Ралица Негенцова. Всеки новоизбран съветник или кмет в едномесечен срок от избирането му ще трябва да декларира пред съответния общински съвет източниците си на финансиране и направените разходи за кампанията. Ако бъде установено, че са използвани забранени средства, изборът ще се обявява за недействителен, а получените суми ще се присъждат в полза на държавата по реда, предвиден в Закона за местните избори.
Вече 23 политически формации заявиха в Централната комисия за местните избори (ЦКМИ) желанието си да участват в общинския вот. Само през изминалата седмица комисията регистрира 13 партии и коалиции.
Заедно с Националния съвет за радио и телевизия представителите на ЦКМИ изработиха проект за съвместна работа на двата органа по време на изборната кампания. Основният принцип в документа е електронните медии, които отразяват кампанията, ясно да обозначават репортажите, политическите интервюта, дебатите и дискусиите от предизборните си хроники. Те трябва да бъдат отделени от новините и публицистичните предавания. Другите принципи са: спазване на редакционната независимост, насърчаване на политическия плурализъм при изразяване на мнения, гарантиране правото на отговор, предоставяне на безплатно ефирно време на кандидатите за общински съветници и кметове, гарантиране на платени политически реклами за всички политически партии и кандидати при равноправни условия и цени на плащане.
Тези общи правила са изготвени в съответствие с меморандум на управителния комитет по масмедии и устава на Съвета на Европа в Страсбург, на Закона за местни избори и Закона за радио и телевизия. Обща работна група на НСРТ и ЦКМИ ще отговаря за оперативното и процедурното прилагане на правилата, ще следи за стриктното спазване на принципите на медийния закон и Закона за местни избори в деня за размисъл, ще осъществява постоянен мониторинг по време на кампанията.
От 11 до 15 септември ще бъде създадена и работна група, състояща се от 7 представители на ЦКМИ и 4 членове на НСРТ. Те ще обсъдят медийното поведение по време на изборите, принципите на регулация и саморегулация с управителните съвети на всички кабелни и ефирни телевизионни оператори, както и с членовете на АББРО (сдружение на българските частни радиостанции).
Предизборната кампания по БНТ и БНР започва на 16 септември и приключва на 14 октомври, реши още ЦКМИ. Редът за участие ще се определя чрез жребий, като общото времетраене за представянето на формациите през седмицата е по 45 минути за парламентарно представените партии и коалиции и за непредставените такива. За тези от НС те се разпределят пропорционално на представителството им, а останалите си разпределят времето поравно. Предизборните излъчвания приключват 24 часа преди изборния ден, медийната кампания ще започне и ще приключи с 3-минутни обръщения по БНТ и БНР. Както винаги досега, в деня на изборите е забранено излъчването на "резултати от допитвания до общественото мнение по повод изборите" и "излъчването на реклами, които не са били излъчвани до началото на предизборната кампания".
Крайният срок за възражения, свързани с нарушаването на реда при ползване на БНТ и БНР, пред ЦКМИ се правят до 24 часа след излъчване на съответното предаване.
ЗК "Юпитер" ще увеличава капитала си
Акционерите на застрахователна компания "Юпитер" взеха решение за увеличение на капитала на компанията до 4.5 млн. нови лева. В момента капиталът на дружеството е 3 млн. лв., което на практика не му дава възможност да работи на презастрахователния пазар. В началото на годината "Юпитер" проведоха общо събрание, на което също трябваше да се вземе решение за увеличение на капитала, но до такова така и не се стигна. Официалното обяснение от страна на дружеството бе, че разходите за разширяване на клоновата мрежа са твърде големи и не е подходящ моментът за увеличение на капитала. Но вероятно капиталът не бе увеличен на предното общо събрание, защото именно тогава много упорито се говореше, че към компанията искат да се присъединят някои от дружествата, които останаха без лиценз (най-упорит бе слухът за ВИС-2 и "София инс").
След проведеното общо събрание в началото на миналата седмица акционерите са се съгласили капиталът да бъде увеличен. Собствениците на акции в "Юпитер" разполагат с един месец да вземат решение дали ще запишат пропорционално новите акции. Ако не всички се съгласят, останалите непродадени акции ще бъдат предложени и на външни акционери. "До края на октомври се очаква новогласуваният капитал да бъде внесен", коментира Ася Аксентиева, зам.-председател на управителния съвет на застрахователната компания. "Едва след като бъде попълнен капиталът, ще се мисли дали да кандидатстваме за лиценз за презастрахователна дейност, допълни г-жа Аксентиева.
Увеличението на капитала е поискано от големите акционери на "Юпитер", като официалният мотив е, че компания с по-голям капитал се ползва с по-високо доверие сред клиентите. По всяка вероятност обаче новото увеличение ще завърши с появата и на нови акционери в дружеството. По непотвърдена информация интерес да се включат като акционери са проявили няколко дъщерни дружества на "Газпром" ("Газпром" участва непряко в капитала на компанията чрез дела си в "Овергаз инк").
Настоящите основни акционери на компанията са "Гарант" - Виена, с (52%), "Овергаз инк" (28%), "Ингосстрах иншурънс груп" (3%), "Росбулимпекс" (1%) и други.
Икономика на едноличните търговци ли ще градим
Ако някой си направи труда да продължи до днешни дни книгата на Стоян Бочев "Капитализмът в България" (която описва икономическата история на страната от преди Освобождението до 30-те години на нашия век), за последното десетилетие в нея ще трябва да пише, че сме развили акционерни отношения, които са всичко друго, но не и съвременни. Като се започне с основаните чрез публично набиране на капитал финансови пирамиди от началото на 90-те и се спомене създаването на приватизационните фондове, историческият жанр автоматически ще трябва да се обърне в чисто криминален такъв. В тази хроника главни действащи лица са не почтени акционери, а предимно криминално проявени лица, охранителни фирми, ченгета, прокурори, съдии и прочие.
И ако оставим настрана обясненията, които народопсихолозите ще извадят за тази ситуация, като важна причина за сегашните проблеми ще трябва да се отчита и липсата на адекватни закони и тяхното адекватно приложение, които да уреждат стопанската активност. Преписаните от чужди страни и съобразени с всички европейски директиви регулации може и да показваме с гордост по семинари, конференции и инвестиционни форуми, но практическата полза от тях е и ще продължава да клони към нула. Гъвкавият подход налага съобразяване с реалните проблеми. Ако охранителната фирма на някой новоизлюпен капиталист (да го наречем условно АКБ) пречи на свикването и регистрацията при общи събрания на акционерите - там трябва да има представител на комисията по ценни книжа като държавен регулативен орган на публичните дружества. Ако една фирма действа по законите на страната и среща проблем при спазване на процедурата за свободно записване на нови акции в публично дружество () - значи това трябва да става в самата комисия, ако трябва и в присъствието на полиция. В противен случай българската икономика я очаква бъдеще не на нормални и цивилизовани акционерни отношения, а на еднолични търговци.
Накратко
Искането на група народни представители за обявяване на противоконституционност и несъответствие с международните договори на текстове от промени в законите за местните избори, за местно самоуправление и местната администрация е неоснователно и не следва да бъде уважено от Конституционния съд. Това е общото становище на парламентарните комисии по правни въпроси и по местно самоуправление, прието през миналата седмица.
Над 200 констативни акта за незаконно строителство са издали строителните инспектори от Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) за последния месец и половина на територията на курортен комплекс "Слънчев бряг". Това каза Светлана Гебрева, главен държавен инспектор в ДНСК.
Турция благодари за българската помощ
Благодаря на българския народ, българското правителство и българската държава за съпричастието и помощта, която ни оказват, заяви през изминалата седмица посланикът на Република Турция у нас Тахсин Бурджуоглу. Български екипи от спасители, лекари, пожарникари и обучени кучета бяха от първите, които пристигнаха в най-засегнатите от катастрофалното земетресение в Турция райони. В момента Турция се нуждае най-много от палатки, тъй като десетки хиляди души са без покрив над главата си, както и от медицински принадлежности. Поради голямото желание на българското общество и държава да помогнат на пострадалите от жестокото природно бедствие в софийският клон на "Т.Дж. Зираат банк" турското посолство у нас е открило сметка с банков код: 35093503 и номер на сметката 101 0004812, чрез която могат да се изпращат парични помощи. Посланика Бурджуогли съобщи още, че до момента при него не е постъпвала информация за загинали български граждани по време на земетресението. Турският дипломат обясни, че всички български граждани, които имат близки и роднини, живеещи или в момента намиращи се в засегнатите от земетресението райони, могат да получат информация за тях от посолството в София, двете консулски служби в Пловдив и Бургас, както и ако изпратят факс до специалната служба за кризисни ситуации на Министерство на външните работи на Турция, като е достатъчно да бъдат посочени имената, адресите и телефонните номера на търсените хора. Номерът на факса е: 0090 312 213 8037 или 0090 312 212 8966.
Може би ще открият нефт край Шабла
Само за един ден, на 19 август, акциите на английската нефтена компания "Рамко" се вдигнаха с 13% на Лондонската фондова борса. Рязкото покачване е озадачило анализаторите на нефтени компании. "Рамко" е собственик на 100% от регистрираната в България "Болкън експлорърс", извършваща в момента сондаж за нефт и газ на 15 км в морето срещу Шабла. Според един от анализаторите скокът на цените на акциите най-вероятно се дължи на два проекта, осъществявани от "Рамко" - единият е в България, а другият - в Азербайджан. До редакционното приключване на вестника в петък представителят на "Болкън експлорърс" нямаше информация за положителни резултати. Такива вероятно ще има следващата седмица.
Сондажът край Шабла се осъществява от десетина дни с помощта на украинска платформа, а предварителни резултати се очакваха тези дни. Ако резултатите са положителни, проучването ще продължи до регистриране на геоложко, а после евентуално и търговско откритие. Според Закона за подземните природни богатства след това компанията може да кандидатства за концесия за добив. От екоминистерството подчертаха, че в България залежите на нефт и газ са повече от скромни и дори при успех добивите могат да бъдат единствено от регионално значение.
Интерпол ни върна обвинен в измами представител на "Балкан"
Интерпол върна в България обвинения за измами представител на авиокомпания "Балкан" в Берлин Валери Калайджиев. Екстрадицията е по молба на главния прокурор Никола Филчев от 28 април тази година. Срещу него е имало образувано следствие още през 1997 г. Калайджиев пристигна в София с редовен полет на компанията, конвоиран от полицаи на Интерпол. Обвиненията срещу него са две - за присвояване и документна измама.
Бившият представител на "Балкан" в Германия е обвинен, че през периода януари 1991 - декември 1994 г. е присвоил над 250 000 лева в условията на продължаващо престъпление. Тогава сумата се е равнявала на близо 100 000 германски марки. Той е присвоил парите, които му били дадени за управление в качеството му на шеф на бюрото на авиокомпания "Балкан" в Берлин.
Другото обвинение срещу Валери Калайджиев е заради използването на документи с невярно съдържание.
Става въпрос за далавери с продажбата на билети от берлинското бюро на "Балкан". Калайджиев фалшифицирал документите, продадени от други пътни бюра като "УТТА", "Тимрайзен", "Аутопия", "Фърстрайзен" и "Хелиус". Той вписвал в тях занижени стойности в периода януари 1993 - май 1995 г. Разликата прибирал в джоба си. Така без правно основание успял да присвои 336 000 германски марки. Нарушенията били засечени при ревизия на бюрото, а Калайджиев бил уволнен дисциплинарно. Бившият представител на "Балкан" обещавал да възстанови парите и останал да живее в Германия.
И двата случая, по които има заведени следствени дела, представляват присвоявания в особено големи размери, поясниха магистрати. Наказателният кодекс предвижда от 10 до 30 години лишаване от свобода, ако се докаже вината на екстрадирания.
Арестуваха убиец на жена във Велинград
Полицията арестува убиеца на 44-годишната М.К. от квартал Каменица във Велинград. Трупът на жената беше намерен обезглавен на 1 август в изоставен строеж на културния дом в курортния град. Садистичното убийство потресе Велинград, а жертвата две седмици остана неидентифицирана. На 13 август полицията намери и главата на жената, заровена край града. М.К. е била разведена майка на две деца.
Предполага се, че убиецът е бил любовник на жертвата. Според полицейски източници той е семеен, но не живеел във Велинград. Петдесетгодишният мъж е арестуван в Пещера, но често ходел в курортния град, където се срещал с любовницата си. В деня на убийството двамата се скарали. Преди време убиецът е бил регистриран в полицията за блудство.
Прокуратурата подхвана бургаски зам.-кметове
Окръжната прокуратура в Бургас е образувала преписки срещу двама от зам.-кметовете на града - Димитър Терзиев и Тодор Георгиев. Двамата общински чиновници са обвинени по чл. 282 и 283 А от Наказателния кодекс за престъпление по служба. Ако техните прегрешения се докажат в съда, ги грози от три до десет години затвор, както и от три до пет милиона лева глоба. Става дума за обект на фирмата "Общински пазари", който със заповед на Тодор Георгиев е бил даден под наем без търг. Обектът е бил замислен като тържище за селскостопанска продукция, но след заповедта трябвало да бъде преобразуван в паркинг за тежкотоварна техника. Впоследствие обаче другият зам.-кмет Димитър Терзиев издава ново разпореждане, според което теренът отново трябва да бъде превърнат в тържище. Според чиновниците образуваните преписки са активни мероприятия на политическите им опоненти, които са предназначени да разклатят позициите на бургаския кмет Йоан Костадинов точно преди местните избори.
115 са се удавили през годината
115 човека са се удавили от началото на годината досега, заяви пред БТА Христо Тодоров от управление "Водно спасяване" на Българския червен кръст. 70 са жертвите от юни насам, твърди г-н Тодоров. От тях 35 са деца под 17 години. 40 от инцидентите са станали на морето. Трима са загинали край плажовете, когато къпането е било забранено и е бил вдигнат червен флаг, а останалите 37 инцидента са станали на неохраняеми плажни ивици.
Над 200 спасителни операции са осъществили спасителите по големите черноморски плажове, твърди Христо Тодоров.
75 човека са се удавили във вътрешни водоеми - реки, язовири, напоителни кладенци.
Разпитват Джордж Буш за употреба на наркотици
Републиканският кандидат за президентския пост Джордж Буш бе разпитван от журналисти дали някога е вземал наркотици и по-специално кокаин. Журналистическото любопитство бе предизвикано от изявленията на Буш, че е направил някои грешки преди 20 години, без да признава директно, че е опитвал дрога. Синът на бившия президент Буш бе изключително раздразнен от въпросите, свързани с миналото му, и заяви, че е преминал всички стриктни проверки за употреба на наркотици още по времето на президентския мандат на баща му. "В състояние съм да издържа всички тестове, необходими за президентския пост. Това са изследвания, през които съм минал още когато баща ми бе президент", заяви републиканският кандидат-президент.
Скандалът с наркотиците се появи, след като Буш-младши спечели в Айова неофициалния вот на републиканците и номинацията за кандидат-президент. Буш твърди, че слуховете около личния му живот са нелепи и абсурдни. "Ще кажа на хората, че съм вършил грешки в миналото си и се надявам те да ми дадат шанс. Ако това не стане, нека те да гласуват за друг", заяви Буш. Той обеща, че ако бъде избран за президент, ще подпише декларация, че не е вземал наркотици през последните седем години - така, както изискват федералните закони. Информационните агенции припомнят, че по време на президентската си кампания и Бил Клинтън призна, че е пушил марихуана.
Трима наркотрафиканти хванати в София
Трима наркотрафиканти бяха заловени в апартамент в столичния квартал "Люлин". Полицията предполага, че става въпрос за международен канал за контрабанда на наркотици от Иран през Балканите за скандинавските страни. При спецакцията на Регионалното звено за борба с организираната престъпност към СДВР са задържани 36-годишните Акбар Жакбъри и Рамин Герам и 29-годишният Ардемир Али. Тримата са ирански граждани, които пребивавали временно в България.
При обиска в апартамента, където са живели тримата, е бил намерен половин килограм суров опиум, чиято цена е над 10 000 германски марки. Наркотикът е бил пренасян по различни схеми от тримата през Турция. Иранците често пътували дотам като амбулантни търговци. Тримата били регистрирани в полицията за изнудване, въоръжени грабежи и кражби.
Японци създадоха най-голямата банка в света
Три водещи японски банки обявиха, че формират съюз, който ще се превърне в най-голямата финансова корпорация в света. "Фуджи банк", "Дайичи Канджио" и Японската индустриална банка ще обединят дейността си до пролетта на 2002 г. Общата стойност на техните активи възлиза на 1.3 трилиона долара, с което изпреварва съществено досегашния лидер Дойчебанк с нейните 735 милиарда долара. Това е първата в света финансова групировка, чиито активи надвишават един трилион долара.
"Ние ще подкрепим новия финансов алианс, за да сме сигурни, че всичко ще протече успешно", заяви Хакуо Янагисава, председател на японската комисия за банково възстановяване. Според него размерът на новата групировка ще доведе до ефективни инвестиции и ще подобри възможностите за преодоляване на рисковете.
Сливането обаче породи страхове, че предстои закриването на много работни места. Според първоначални изчисления през следващите пет години работата си ще загубят над 6 хиляди банкови служители. Предстои закриването на около 150 от общо 704-те клона на трите банки.
Новината развълнува капиталовия пазар и акциите на трите банки скочиха с 10 на сто.
Сливането е част от вълната на консолидация в японския финансов сектор, която последва рецесията от последните 10 г. В резултат на кризата редица банки натрупаха огромни лоши кредити.
През последните месеци тази тенденция започна да набира скорост предимно заради трудностите пред финансовия сектор. Миналата година "Фуджи" и "Дайичи Канджио" се споразумяха за създаването на съюз за управление на пенсионните фондове.
Турция не може да се отърси от шока
Броят на жертвите от земетресението продължава да нараства
Седемнайсти август 1999 г., епицентър - град Измит, северозападна Турция. Магнитуд - 7.4 по Рихтер. Така ще остане в учебниците по сеизмология трусът, който не слиза от вестникарските страници и екраните на телевизорите. След това ще следват подробности коя земна плоча как се е наместила, сигурно ще има и данни колко са загиналите и ранените, но ще отсъства невероятният ужас от безпомощността при сблъсъка с природната стихия, от събуждането под тонове бетон и страхът, че тези, които идват да те извадят, няма да стигнат навреме.
Турските власти смятат, че ще са им нужни две седмици, за да определят точния брой на пострадалите, но числото вече е потресаващо - 6866 загинали и 33 022 ранени, а други поне 30 хиляди се намират под развалините, като шансовете те да бъдат извадени живи намаляват.
Трудно е да си представи човек какъв живот чака жителите на Измит, Адапазаръ, Гьолджук и другите турски градове, които във вторник сутринта изпитаха върху себе си земната мощ. Повечето от тях загубиха в руините някого от близките си, там е и цялата им покъщнина. Психическият шок ще ги държи в напрежение дълги години, а липсата на достатъчно средства в държавната хазна им обещава мизерно съществуване в бараки и фургони.
Турция не е от най-обичаните страни по света. Гастарбайтерите й са гледани с лошо око в Западна Европа, защитниците на човешките права не могат да забравят отношението към кюрдите и честата намеса на военните в обществения живот, мюсюлманските държави се отнасят с подозрение към нея заради гоненията на ислямистите и добрите отношения с Израел, част от християнското население на Балканския полуостров винаги ще си има едно наум заради жестокостите по времето на Османската империя. Всички тези съображения обаче бяха забравени, когато се появиха първите съобщения за трагедията и в обратна посока към Турция тръгнаха предложения за помощ. Сред изявилите желание да помогнат бяха: Сирия, която през миналата година беше заплашена от война с Анкара заради укриващия се в страната кюрдски лидер Абдула Йоджалан и която спори за използването на водите на река Ефрат; Гърция, която от векове не може да нормализира окончателно отношенията си с Турция; Кипър, в чиято северна част се намира турска република, призната единствено от Анкара; Армения, която не може да прости на Турция избиването на хиляди арменци през 1923 г. и която не поддържа дипломатически отношения с Анкара. "Турция се нуждае от всяка протегната ръка", заяви Неофитос Ксенофондос, ръководител на мисията на кипърския клон на организацията "Лекари на света". Мисля, че трябва да намерим в себе си сили, за да помогнем."
Международните финансови организации също не закъсняха с предложенията за помощ. Международният валутен фонд обеща незабавно да отпусне 325 милиона долара, а Световната банка ще добави поне 220 милиона. "Събрахме около 100 милиона от съществуващи проекти, каза Аджай Чибер, директор на Световната банка за Турция. Успяхме да намерим още 120 милиона и се надяваме да увеличим сумата допълнително". Нещастието засилва позициите на Турция в преговорите с МВФ за нов стенд-бай кредит. "Както показа опитът на Русия, МВФ ще е по-благосклонен при тези условия", смята Джейла Пазабашъоглу, старши икономист в банката ABN Amro.
"Икономиката беше в тежко състояние. Сега то стана още по-тежко", призна турският премиер Бюлент Еджевит. Щетите от земетресението още дълго ще се уточняват, но е ясно, че те надхвърлят няколко милиарда долара. Трусът засегна промишлените центрове Измит и Адапазаръ, както и финансовата столица Истанбул. Седемте провинции, които бяха най-тежко засегнати, дават 35% от брутния вътрешен продукт и в тях живее 45% от населението на страната. Много заводи, сред които най-голямата турска петролна рафинерия "Тюпраш", понесоха тежки щети. Очаква се правителството да отложи или отмени плащанията по селскостопанските и потребителските заеми, които пострадалите от земетресението са взели от държавните банки - "Халкбанк" и "Зираат банк". Резултатите от дейността на правителството след избирането му през май обаче вдъхват надежда, че последствията от земетресението могат да бъдат преодолени максимално бързо. "Кабинетът вече постигна значителен напредък в реформите, които обсъдихме през юни, свързани с приватизацията и реформата на социалното осигуряване, и показа, че е способен да се справи с икономически проблеми", заяви изпълнителният директор на МВФ Мишел Камдесю.
При едно земетресение трудно могат да се намерят виновни, но това не попречи на един от най-популярните турски ежедневници - "Хюриет", да излезе с голямо заглавие - "Убийци" в първия си брой след трагедията. Обвинението е насочено към фирмите, които са строили, без да се съобразяват с изискванията за безопасност, въпреки че е известно, че Турция се намира в зона на повишена сеизмологична опасност.
"Ето това гледайте", викаше туркиня в Измит, сочейки тънките арматури на панелите на пететажния й блок. "Те са твърде тънки и това е направено, за да се спестят пари. Някой трябва да си зададе въпроса дали сградата не е била прекалено слаба. " Вина за нещастието носят и държавните служители, които са длъжни да инспектират новите строежи, но често предпочитат да се договорят със строителите срещу съответно възнаграждение.
Слабата организация на властите също отнесе много критика, защото често хората трябваше с голи ръце да разравят останките, за да се доберат до заровените отдолу роднини и съседи. "Държавата дори не изпрати хляб в пострадалите райони 15 часа след катастрофата", написа Мелих Ашък в "Миллиет", а Мерих Юрдалан заяви пред кореспондент на "Ройтерс": "Можете да видите, че властите не правят нищо."
И военните не бяха пожалени - в Гьолджук те са подминали с безразличие опитите да се извадят оцелелите в работническия квартал, намиращ се в близост до морската база, където има много привърженици на ислямистите. Според вестник "Вашингтон пост" моряците дори не пропуснали следобедния си крос, вместо да помагат в спасителните операции.
"Форд" е използвал робски труд от лагера "Аушвиц"
Името на компанията "Форд" фигурира в нацистки списък на фирмите, използвали робски труд от лагера на смъртта "Аушвиц" през Втората световна война. В списъка присъстват и промишлени гиганти като Круп, "Сименс" и IG Farben, разкриха полски историци, работещи върху архиви от Втората световна война.
Мотивирайки искането си с новоразкритите документи, екип от адвокати на затворниците в концлагера подадоха жалба в американски съд с искане за компенсации от страна на "Форд". От компанията отказаха, като заявиха, че по време на войната "Форд" не е ръководел дейността на европейските си клонове.
Междувременно общото събрание на германската химическа компания IG Farben реши да бъде учреден специален фонд за обезщетяване на бившите затворници от нацистките лагери на смъртта. През войната химическият гигант произвеждаше отровния газ "Циклон-Б", с който в газовите камери бяха умъртвени хиляди евреи. Парите от фонда са предназначени за неколкостотин души, оцелели от холокоста. Първите суми ще бъдат изплатени на бившите затворници от "Аушвиц", които са на възраст над 80 години.
"Независимо от добрите намерения никога няма да се помирим с IG Farben, защото парите им все още носят белезите на нашата кръв", заяви 83-годишният Петер Гинхолд, бивш затворник от "Аушвиц". Организацията на оцелелите от лагерите на смъртта настоява акциите на компанията да бъдат разпределени между бившите жертви на нацистките изстъпления.
В "Аушвиц" IG Farben е имал завод, който е използвал робския труд на над 83 хиляди души. Натискът върху химическия гигант се засили, след като големите германски компании заделиха специални фондове за обезщетения на пострадалите в концлагерите.
За мавзолея и столицата, на която ЦУМ й е символ
Кому е нужно истеричното, точно толкова изкуствено, колкото и изкусно разпалване на страстите около отдавна престаналия да буди интерес сред столичани мавзолей на "вожда и учителя"? Опитът да се съживят днес езикът, нравите и сенките отпреди десетина години намира някакъв ответ единствено в най-твърдия електорат на БСП. Което може би изчерпва и смисъла на начената като по поръчка безсмислена символна война. Противно на предположенията симпатизантите на СДС не са радикални нито в оценките си, нито в исканията си за разрушаване на мавзолея. Кресливото преекспониране на проблема обаче засенчва два далеч по-съществени въпроса:
Първо, имат ли столичани, подобно на жителите на големите европейски градове усещане за значимите места на своя град, онези, които изграждат неговия дух, традиция и атмосфера? И ако има - кои са те?
На зададения от "Алфа рисърч" свободен въпрос за "най-значимите сгради-символи на София, които трябва на всяка цена да останат за следващите поколения", се получиха следните отговори - да, има и това са... ЦУМ, университетът и парламентът.
Вярно е, че възприеманите като съществени топуси на града се различават както за отделните поколения, така и за привържениците на отделните политически сили - "Александър Невски" е близкият на сините симпатизанти символ, затова пък Партийният дом (а не мавзолеят) е безспорната светиня за червените. И все пак, ако именно ЦУМ е сградата, която влиза в челната тройка на предпочитанията сред абсолютно всички социални групи, този факт е много по-симптоматичен за духа и "мъдростта" на града, отколкото баталиите около мавзолея. А може би те именно и затова са възможни, защото се водят от хора, чийто манталитет не отива по-далеч от мечтата на какъв ескалатор да се повозят и от кой етаж какво да си напазаруват.
Вторият въпрос е логично продължение на първия - дали политическото безсилие да се решат конкретните проблеми не ражда безсмисленото насилие над вече мъртвите символи? Изследването на "Алфа рисърч" сочи, че по-интелигентната (от партийните активисти) част от електората отказва да бъде впрегната в тази война.
"Юнион миниер" плюс "Хардланд" печеливша формула за приватизация ли е?
В брой 32 на в. "Капитал" под заглавие , авторите твърдят, че консорциумът "Асид енд фъртилайзърс" е победител в сделката за обявения в ликвидация "Агрополихим" АД.
Това дали е така? Според мен, ако изхождаме от нормите на ЗППДОП и задължителните изисквания на Агенцията за приватизация конкретно за случая, това не е съвсем така. Сега се намираме в първия етап на сделката. Истинският лик на избрания купувач проличава на преговорите. А след това идва евентуално надзорен съвет и т.н. Определен е ексклузивен купувач за "Агрополихим" АД и той е въпросният консорциум. Според "Капитал", а също и според други седмични издания всичко е приключено и вероятно остава само работниците да посрещнат с хляб и сол дългоочакваните и точно тези собственици.
Но има все пак няколко въпроса? Кои са наистина кандидат-участниците в сделката за торовия завод "Агрополихим". Информацията ни е публична - от вестниците и от регистрираните предмети на дейност на дружествата, а така също и от присъствието и липсата им в листата на торовите предприятия по света.
Единият участник от печелившия консорциум е известната белгийска компания, специализирана изключително в производство на цветни метали и собственик на пирдопския завод, който поради остарялата си технология при преработката на медна руда отделя извънредно големи количества сярна киселина (проблемът е преди всичко екологичен). Последната поради голямо предлагане на европазарите и транспортни проблеми има ниска цена и нестабилен пазар. Другата фирма - "Хардланд инвестмънт", регистрирана като щатска офшорка, е наистина доста загадъчна. Известна е у нас с някакъв скандал, свързан с внос на газ, което може и да не е така. И двете фирми липсват под каквато и да е форма в листата на производителите или на сериозните търговци на торове.
IBE TRANS OF NY е регистрирана в Ню Йорк като собственост на IBE TRANS INC. и една от дъщерните на IBE GROUP INC., регистрирана в Ню Йорк през 1981 г. Една от първите дейности на компанията е работата по големия бразилски дълг по поръчка на правителството на САЩ. През последните години наред с присъствието с различни големи инвестиционни проекти фирмата не излиза от световната десетка на производители и търговци на торове.
Да, в компанията работят и лица от руски произход с американски паспорт, но там може би работят и индианци. И едното, и другото правителството на САЩ не смята за драматично. Тук става дума за бизнес и правила, наистина демократични.
По представените оферти за сделката. Ние твърдим, че офертните позиции на IBE TRANS OF NY са тотално по-добри и стратегически насочени. Ако съдим по изнесеното в "Капитал", то потвърждава нашата теза. Можем да си позволим да отидем в анализа и по-далеч. Твърдя, че в нашата оферта определени позиции, например относно предмета на дейност и огромния газов дълг, превишават значително изискванията на АП. По отношение на специалното изискване "да се запази фосфатното производство" (интересуващо преди всичко "Юнион миниер") сме спазили стриктно държавните изисквания. Цената, инвестициите, поемането на дълговете, запазване на голямата част от работната ръка са други безапелационни достойнства на офертата. По- нататък е излишно да отиваме - и двете оферти са на разположение в Агенцията за приватизация. Внушението, че IBE TRANS е била толерирана по сделката с "Химко", защото "имало само един кандидат", също не е издържано. Там имаше и друг кандидат и тази "информация" жълтее.
Мениджърите на IBE по сделката успяха да намерят формулата за решаване проблема с доставката на газ, и то стриктно спазвайки българските закони. Интересите на България не са накърнени с цент. Тази схема беше приложена и в случая с "Агрополихим".
Съобщават в "Капитал", а така също и в други вестници, че ние сме декласирани поради "невалидна банкова гаранция". Банковата гаранция на "Креди комерсиал дьо Франс (Суис)" беше изпратена по факса в деня на подаване на офертата в АП. Гаранцията е за определен срок, подписана е от двама вицепрезиденти и според банката не съществува проблем. На самата гаранция са отбелязани всички възможни телефони за контакти и е странно защо някои компетентни и отговорни лица в екипа по сделката не провериха сами в Швейцария какъв е проблемът, все пак става дума за 950 000 DEM. Гаранцията има само един адресат - Агенцията за приватизация.
Пред нас като пред всеки неуспял има два пътя - да приемем нещата такива, каквито са, или да тръгнем по нелекия път на съдебното доказване и оборване на решението на зам. изпълнителния директор на АП. Но има и друг проблем, ако отделният чиновник е преценил неточно решението си, човешко е, не губи ли и България? Стратегически и браншово компетентни инвеститори у нас почти няма. Някой си ще купи, поради чиновническа преценка, а утре ще работи ли предприятието, ще има ли данъци в хазната и хляб за работниците. Вече нямаме право на грешки, а и просто някой трябва да плаща за тях.
Новият транспортен коридор север - юг трябва да отговаря на националните интереси
Отново е на дневен ред въпросът за определяне на трасето на нов транспортен коридор север - юг през Балканския полуостров. И отново България засега е с позиция, неадекватна на националните интереси. Става дума за това, че една такава магистрала, независимо от международния й характер, задължително трябва да се разглежда в контекста на нашата вътрешна инфраструктура, и по-точно на перспективното развитие на жп мрежата ни.
През последните години правителството и някои други държавни институции възприеха безкритично препоръката на чужда консултантска фирма, която фиксира мястото на преминаване на Дунава в района Видин - Лом. Това предложение може да е изгодно за някои страни и на първо място за Гърция, която иска да дублира по най-лесния за нея начин пряката си връзка с Европа, минаваща през Македония и Сърбия. Тази връзка се оказа несигурна поради влошените й отношения с Македония и ембаргото срещу Сърбия.
Нашите управници, традиционно нехайни към националните и услужливи на чуждите интереси, веднага възприеха тази позиция. Единствено твърдата позиция на Румъния, без съгласието на която мостът на Дунава не може да се построи, задържа нещата и дава възможност за по-широко третиране на проблема.
България е на едно от последните места в Европа по гъстота на жп мрежата. Обширни райони от страната, като съседните Ловешка и Пловдивска област с население около 2 милиона души и силно развита икономика, остават без пряка жп връзка, а за 6 месеца през годината и без автомобилна поради затваряне на Троянския проход през зимния период. Куриозно е, че големите центрове Плевен и Пловдив, които се намират на около 180 км един от друг, по жп линия са на 350 км. А съседните общини Троян и Карлово, отстоящи само на 45 км, сега са на 474 км по железницата.
Друг обширен район, бившият Смолянски окръг, продължава да разчита единствено на гуменото колело на автомобила, без всякакъв друг вид дублиращ транспорт, което явно влияе отрицателно върху развитието му.
Поради всичко това считам, че е много по-изгодно за България да приеме предложението на нашата северна съседка за нов дунавски мост в района Никопол - Белене. Това автоматически ще открие възможността за придобиване на тунел под Троянския проход и изграждане с европейска помощ на модерна жп линия от Дунава през Плевен, Ловеч, Троян, Карлово, Пловдив и Смолян до Бяло море като част от нов транспортен коридор север - юг. От схемата е видно, че той ще осигурява добра втора връзка на страните от Западна, Средна и Източна Европа с Близкия изток и Беломорието, а също така - през София и Скопие за Адриатика.
С този коридор ще се дублира успешно и сегашната връзка през Русе, която е претоварена, а линията Горна Оряховица - Стара Загора е нерентабилна и неподлежаща на реконструкция. От друга страна, ще се избегне претоварването на столицата с излишни транзитни превози, което не е маловажно, тъй като и без това Софийското поле е с утежнена екологична обстановка.
Необходимо е по този сериозен въпрос да има по-широко обществено обсъждане, включително и в Народното събрание, което трябва да вземе решение вместо ограничения кръг чиновници от Министерството на транспорта и Министерския съвет.
В заключение ще цитирам част от изказването на големия българин Стефан Стамболов като председател на Народното събрание при обсъждане на строежа на една от първите жп линии след Освобождението: "Там, където се харчи народна пара, там ще е и окото на Народното събрание."
Погрешната интерпретация на фактите внушава негативизъм
С внимание и повишен интерес следя публикациите, които се отнасят до "Нефтохим" АД на страниците на вашия авторитетен и професионално списван вестник "Капитал".
Голяма част от информацията в журналистическите материали е адресирана към сериозна и професионална публика. Но когато определен факт е интерпретиран погрешно, той носи съвсем различни, в повечето случаи негативни внушения.
В статията има две неверни твърдения, отнасящи се до изграждане на инсталация "Каталитичен реформинг-2" по договор с германската фирма "Манесман", с които категорично не съм съгласен и държа да поясня.
Първи цитат: "Смущаващо е, че вместо да се следват нормалните процедури за възлагане на търг или конкурс, изграждането на новата инсталация се възлага директно на посочена от шефовете на рафинерията фирма."
Категорично опровергавам това твърдение. Повече от две години сме ангажирани професионално с този проект - с провеждането на търговата процедура и с преговорите в няколко кръга с всичките девет фирми - участнички в конкурса (американски, азиатски и европейски). Крайният срок за подаване на офертите бе 10.02.1998 г. и търгът приключи с решение на Съвета на директорите на Нефтохим от 25.03.1998 г. Фирмите бяха класирани от комисия от специалисти на Нефтохим под председателството на Димитър Бъчваров - началник-отдел "Структурни реформи" към Министерския съвет. Изборът на фирмата-контрактор "Манесман" е одобрен от общото събрание на дружеството на 24.07.1998 г.
Втори цитат: "Проектът с "Манесман" и свързаните с него финансови ангажименти не беше отразен в информационния меморандум на рафинерията."
Ако бе потърсена информация от представителите на приватизационния посредник "Артур Андерсен", изготвили меморандума, или от ръководството на Нефтохим, щеше да се изясни този момент. Приватизационният посредник одобри и напълно подкрепи решението на съвета на директорите на Нефтохим за избор на "Манесман" (Германия) за контрактор на обект "Реконструкция на каталитичен реформинг-2". Изграждането на тази инсталация е вписано в информационния меморандум като инвестиционен проект N1 - единствената инвестиция в Нефтохим, която се реализира без държавна гаранция. Предстои да се финализира договорът с "Манесман" в най-скоро време.
"Нефтохим" АД нееднократно е обвинявано в различни "грехове", но не може да се отрече, че е една от малкото фирми в България, която работи, произвежда, издължава се редовно към държавния бюджет в трудна икономическа ситуация. Предстои най-важният етап за съдбата на рафинерията - определяне на ексклузивен купувач на "Нефтохим" АД. Ето защо некоректно е да се представят подобни непроверени факти по начин, носещ негативни внушения.
Министри отказаха услугите на НСО
Обрани домовете и на първите двама мъже в държавата, само Костов пощаден от охраната
Министрите демонстративно се отказаха от услугите на Националната служба за охрана, съобщиха служители от Министерския съвет. Само премиерът продължи до края на седмицата почивката си край морето в компания на личната си охрана, пряко подчинена на ген. Димитър Владимиров. Останалите представители на кабинета не искали негови гардове в знак на протест след обира в жилището на вицепремиера Евгений Бакърджиев. С това започва поредната (и вероятно последна) атака срещу генерала, чиято служба пази живота и имуществото на най-важните хора в държавата.
В деня на слънчевото затъмнение гръмна новината, че охранител от държавната НСО редовно крадял пари от вицепремиерското жилище. Бакърджиев сам оповести новината и между другото спомена, че "преди малко повече от месец е имало друг такъв драстичен случай". Той обаче отказа да назове името на обрания си колега. Оказа се, че случаят не е само един и освен това става дума за посегателства в домове, където дори чистачките са от НСО, а и пиле не може да прехвърчи, без да бъде отразено в докладите на охранителната служба.
Точно по времето, визирано от Бакърджиев, на голяма част от състава на НСО спешно са свалени отпечатъците. По върховете веднага се разчува, че издирват крадец, нахлул в дома на висш държавник. Оттогава МВР безуспешно разследва случая. Според източници от ведомството на Богомил Бонев все още не се знае кой и как е изнесъл пари, бижута и вещи от имота на един от тримата най-охранявани мъже в България. Униформените не отрекоха, че става дума за дома на председателя на Народното събрание Йордан Соколов. По всички правила за защита хората, които се грижат за домакинството, охраната и наблюдението на този дом, са служители на ген. Димитър Владимиров. Парламентарният шеф, предвид заемания от него държавен пост, няма право да ползва услугите на никого другиго освен на НСО. Затова и разследването, както в случая с Бакърджиев, е насочено към средите на охранителната служба. "Или някой е "приспал" охраната, или те са го направили" - такава е логиката на редови служители на генерала.
Резултати от разследването (поне официални) продължава да няма, няма и доказателства за взломно нахлуване в къщата. Освен това всички, дори и неизкушените от охранителни занимания, знаят, че в такъв дом никой не може да влезе незабелязано, камо ли да изнесе вещи оттам. Всяко движение във и около къщата се записва старателно в докладите на гардовете, поне така е според правилата. Заради това сянката на подозренията продължава да виси над НСО, особено след случая "Бакърджиев". Всички са единодушни обаче, че който и да е извършителят, гафът е голям - обран е вторият човек в държавната йерархия, а все още никой не е наказан, дори само заради пробива в охраната на жилището.
Скандалите около службата на ген. Димитър Владимиров започнаха, след като на последния семинар на СДС в курорта "Боровец" бяха ограбени вещи на министри и депутати. Пропукването на защитата, осигурена от НСО, обаче започнало много преди това, твърдят служители. Дълбоко покрита от очите и ушите на медиите останала друга кражба. Много преди да пострадат парламентарният шеф и вицепремиерът, жертва на охраната станал и човекът, който заема първото място в държавната власт. В началото на годината от дома на президента изчезнала валута, и то не малко. Случаят обаче е "разрешен" набързо от вътрешна проверка на НСО, после старателно е потулен. За разследване тогава не са повикани дори органите на МВР, наказания в редиците на охранителната служба също не последвали. Шефът на НСО продължава без притеснения да заема поста си. Според негови служители и "Боровец" е щял да остане във вътрешноведомствения охранителен фолклор, ако на семинара нямаше толкова много журналисти. Големият шум, който последва от хотелските кражби там, не доведе до катаклизми в службата на Владимиров. Посветени в делата на първите мъже обаче твърдят, че инцидентът бил повод за специална среща между президента и премиера. Костов за пореден път настоял Стоянов да се съгласи генералът да бъде сменен, държавният глава обаче отново отказал под предлог, че премиерът не предлагал подходящи кандидатури.
От първия ден на премиерстването на Костов датира и неговото желание всички шефове на служби да бъдат подменени с верни на новата власт хора. Единствено ген. Димитър Владимиров продължава да заема поста си, неотклонно подкрепян от президента Петър Стоянов. Да съборят генерала имаха задача вътрешният министър Богомил Бонев и главният секретар на СДС Христо Бисеров. По различно време и с различни средства те атакуваха шефа на НСО, но държавният глава нито веднъж не поддаде на натиска. С това президентът продължава да държи контрола на една от спецслужбите, останалите отдавна са на пряко подчинение на премиера. А така Костов контролира и информацията, която се събира в техните архиви, за което всъщност е битката.
Тихата война за НСО продължава повече от две години. След като Бисеров и Бонев не се справиха, очевидно стана, че на бой за свалянето на Владимиров тръгна Евгений Бакърджиев. Както винаги досега и в тази си битка вицепремиерът се втурна, съпроводен от много медиен шум и с предизвестие за фанфари. Още в интервюто, в което драматично разказа как му чезнат пари от аванса и заплатата, Бакърджиев назова виновника за наглата кражба. "Не така си представям ръководителя на НСО", каза вицепремиерът и обвини Владимиров в безхаберие.
На него ще му е и много по-лесно да изпълни поръчението за детрониране на генерала. Ако резултатите от кражбата в дома на парламентарния шеф докажат немарливост на гардовете, това ще е първата сериозна крачка срещу службата и нейния началник. Докаже ли се, че негови хора са измъкнали бижутата на Ева Соколова, съдбата му ще бъде решена дори без политически совалки и договорки между президента и премиера. Освен това не е случаен и показният акт на министрите, отказали се от охранителите на генерала. Когато дойде време да се утвърждава бюджетът на НСО, много лесно може да се докаже, че службата няма нужда от средства, защото не изпълнява функциите, отредени й по закон. Оттам до пълното изолиране на генерала пътят е изключително кратък.
Костов размаха жълт картон на военните
"План 2004" за реформа на армията пак ще се преработва
Програмата за преструктуриране на армията, придобила гражданственост като "План 2004", беше полята със студен душ. Лично премиерът Иван Костов прекъсна лятната си отпуска, за да размаха заканително пръст към военните бюрократи. Както обикновено в такива случаи, Министерството на отбраната мълчи по въпроса и се прави, че нищо не е станало. И така - повече от две седмици. Проблем всъщност има и той е фундаментален. Въпросът отново опира до числеността на административния апарат, тоест колко души ще се занимават с реална военна подготовка и колко ще продължат да се занимават с разнасяне на папки между кабинетите на чиновниците с пагони.
Според източници от Министерския съвет основният мотив за
Хората в генщаба обаче се опасяват, че "План 2004" е върнат, тъй като политическото ръководство иска по-радикални съкращения на офицерския корпус. Военните се опасяват, че се подготвя ново орязване на армията, според което нейната численост трябва да спадне от 45 на 35 хиляди души. Зам.-министърът на отбраната Велизар Шаламанов, който е отговорен за планирането на отбранителната политика, обаче твърди, че такива разчети не са обсъждани, тъй като въпросът е фиксиран във военната доктрина и може да се измени само с решение на парламента. В случая обаче няма никаква законова пречка армията да се намалява и още, тъй като в документа е записано следното: "Военностратегическата среда, целите в сферата на отбраната, новите мисии и изискванията към въоръжените сили, както и ресурсните възможности на страната определят необходимостта от оптимизиране на състава на въоръжените сили, така че числеността им в мирно време да не надхвърля 45 000 души. " Всъщност това означава, че има само горна, но не и долна граница за размера на войската. Така че изпълнителната власт е с развързани ръце да реже структурите на военните колкото и както си пожелае.
Колкото и парадоксално да звучи, връщането на "План 2004" може да се окаже
В хода на дебата по програмата много от неговите идеи бяха безшумно, но сериозно модифицирани от военните експерти. Министърът на отбраната Ананиев йезуитски предпочете да подкрепи предложенията на генщаба и по този начин да натрие носа на своя амбициозен и енергичен заместник. Ефектът от този ход обаче е точно обратен. След връщането на "План 2004" позицията на Шаламанов ще изглежда доста по-стабилна, а неговите експерти ще имат още по-голямо основание да настояват за по-радикални промени. Всъщност в поредната ревизия на програмата е скрито предупреждение към военния министър и шефа на генщаба, че времето на половинчатите решения и отлагането изтича все по-бързо и по-бързо. Това е косвено доказателство, че премиерът продължава да е недоволен от работата на екипа във военното ведомство и че вероятно е склонен да пожертва министъра, ако се стигне до ремонт на кабинета. За сметка на това Велизар Шаламанов се радва на все по-голямо и по-голямо доверие сред управляващите, тъй като се ползва със сериозни трансатлантически протекции. Освен това той е един от малкото цивилни експерти по сигурността, които познават "кухнята" на армейските дела и трудно може да бъде изработен от военните експерти (за разлика от Ананиев).
Един от проблемите на "План 2004" са словесните еквилибристики около структурата и състава на корпуса Сили за бързо реагиране. На практика това би трябвало да е частта от българската армия, която реално може да бъде използвана в бойни операции в рамките на една седмица от избухването на военен конфликт. Всъщност от планираната на хартия 45-хилядна армия реално боеспособни ще бъдат само около 12 000 души. Останалите около 33 хиляди души вероятно отново ще се окажат в ролята на военни бюрократи, които трябва да се грижат за вещевото имущество на останалите два мобилизационни корпуса (окомплектовани само с 10-20 на сто щатен състав). "От огромното количество оръжие, с което разполагаме от времето на Варшавския договор, трябва да подберем само онова, което ще може да ни служи до 2010 г.", твърди зам.-министърът Шаламанов. Според него дотогава е немислима каквато и да е подмяна на тежката бойна техника. "Може да започнем да подменяме една част от "малките" оръжия, но не по-рано от началото на 2004 г.", смята още той.
Сериозен потенциален проблем в "План 2004" е и заложената горна граница от 5000 цивилни чиновници, които да работят в структурата на военното министерство. При прехвърлянето на военното образование, военните болници, научноизследователските институти и Гражданска защита сериозно ще се объркат плановете на военното министерство да сведе администрацията си до този що-годе поносим размер. Само персоналът на Военномедицинска академия и четирите военни ВУЗ-а вероятно ще надхвърли тази цифра. Затова военното ведомство обсъжда планове да ограничи военното образование до един офицерски ВУЗ и дори да изведе този тип обучение от системата на отбранителното ведомство и да го прехвърли към образователното министерство. В този случай обаче обучението ще трябва да се извършва по договор между двете държавни ведомства. В момента чиновническият апарат на отбранителното министерство е огромен и се състои от около 22 хиляди цивилни и военни чиновници.
Изглежда, опитите за съхраняването на огромната военна бюрокрация е най-сериозната причина за
Всеки е добър толкова, колкото е добро последното му предаване
Лили Попова, генерален директор на БНТ, пред "Капитал"
- Тъй като Националната телевизия е обществена медия или поне се опитва да се превърне в такава, смятам, че отговорността носи и сегашното ръководство на БНТ и естествено аз като генерален директор. Става дума за отговорността пред публиката, пред зрителите, за които ние работим, заради които съществуваме и които в крайна сметка ни издържат финансово. Никога няма да си простя разочарованието, което им причини националната телевизия на 11 август. И че хората, които очакваха тя да изпълни своята мисия и да ги направи очевидци на едно толкова рядко природно явление, наистина бяха разочаровани. Смятам, че основният грях на телевизията и на хората, които бяха ангажирани пряко с отразяването на този природен феномен, е проявената безотговорност към изпълнението на обществените функции на телевизията, а не на последно място - накърняване на международния й престиж, тъй като въпросното пряко предаване се излъчваше пряко и за видеообмена. Това е за самото пряко предаване от Камен бряг. Аз лично съм разочарована, че БНТ твърде оскъдно предаде реакцииите на хората, начина, по който те посрещнаха затъмнението в различни точки на страната, защото смятам, че това също е част от събитието извън чисто природния феномен.
- Специално обяснението за черния екран звучеше така, че човек не може да повярва на ушите си, защото на мястото на предаването в Камен бряг бяха хора, които тук, в телевизията наистина са смятани за каймака на професионалистите, хора с високо самочувствие, чиито професионални постижения не отричам. Но изглежда това самочувствие е преминало в някаква самонадеяност, в някакво чувство за величие, което се е отразило и на това, че не са били подготвени предварително. Ще дам само два примера. Единият е, че всички, които гледахме пълното слънчево затъмнение в мига, в който настъпи кулминацията, дискът на слънцето се затъмни изцяло и наоколо се виждаше само короната му, свалихме защитните си очила. А екипът там не се сети да свали защитните очила на камерата, която следеше слънцето, филтрите, с които тя е била защитена. Обясненията, че свалянето на филтрите би било много продължителен процес, защото те били трудно закрепени и накрая даже - залепени с тиксо, звучат смешно. Защото имаше още две камери, които не бяха защитени с филтри и просто картината можеше да бъде поета от една от тях. Но такава съобразителност за съжаление не е била проявена.
- Изумена съм от това, че подобна съобразителност не е била проявена. Мисля си, че тези хора, които са с голяма рутина, с голям опит като режисьори и като оператори, са забравили нещо просто, че те никога не са снимали слънчево затъмнение, защото по време на предишното или не са били родени, или са били малки деца. Така че, когато за първи път снимаш нещо подобно колкото и да си опитен, колкото и да си рутиниран в снимки в студиото или навън, трябва да се подготвиш и предварително да проиграеш различни варианти. С ужас установих, че този екип, ако изобщо можем да го наречем така, нито веднъж не се е събрал, за да проиграе тези варианти преди прякото предаване. На мястото на прякото предаване е имало само един оператор. При три камери - само един оператор! При това повикан от Балчик, където е бил на почивка. За мен това е престъпна нeбрежност.
- Уволнените са четирима. Това е главният координатор на новините Стефан Горанов, който е сформирал фактически екипа по този начин, режисьорът на предаването Дамян Сертаджиев, ръководителят на подвижната телевизионна станция Димитър Димитров и операторът Хрисимир Данев. Наложени са и други дисциплинарни и финансови наказания, включително и на ръководителя на направление "Новини", на техническия директор за липсата на координация между тяхната дирекция и при предварителната подготовка на събитието. Това са хора, пряко отговорни за инцидента. Но онова, което специално за мен е голямото разочарование, независимо кой поема пряко удара и отговорността, е, че отсъства отборния дух, а една медия се прави с желание и с отборен дух, а не от случайно събрали се хора, които ей така са отишли да отрязават едно събитие между другото. Мисля, че беше изпуснат някакъв божи дар в тази красива местност и при този рядък природен феномен. Питам се какви са хората, които могат да си позволят такова професионално самоубийство. С известна горчивина казвам, че част от тях го осъзнават. Само че нещата не могат да се върнат както за тях, така и за зрителите. За мен най-важни са зрителите. В крайна сметка всеки е добър толкова, колокото е добро последното му предаване. Понякога такъв провал може да убие цялата легенда за професионализма.
- Щом съм поднесла извиненията на зрителите си, аз се чувствам отговорна и виновна пред тях за случилото се. Естествено, аз олицетворявам тази институция и по никакъв начин не мога да се разгранича от нея, не се чувствам чужда на телевизията. Аз съм част от телевизията, такава каквато тя е сега. Не мразя хората тук, но желая телевизията да се промени и самата аз да бъда част от една променена телевизия, в която наистина ще се работи с желание, отговорност пред зрителите и ще има отборен дух. По въпроса за оставката - това ми се струва твърде лесен избор. Тук много от привържениците на статуквото в самата телевизия са се стремели и на няколко пъти са постигали това - непрекъсната промяна на върха на телевизията през няколко месеца и победа на статуквото над сменящите се директори, които са били принудени да се оттеглат или са се оттеглили, защото са отчаяни. Не искам да бъда част от тази "традиция". Смятам, че сега е по-трудно да останеш. Ако си подам оставката, ще смятам това за предателство към хората, които очакват промени в телевизията, колкото и да са разочаровани сега и с пълно право.
- Синдикатите почти перманентно искат оставката ми. Искаха я, когато започна структурната реформа, искат я и сега. Това ми говори, че някой от техните лидери са наистина привърженици на това в телевизията да не се случи никаква промяна и да не се помръдне нищо. Случилото се на 11 август е много печално за Националната телевизия, но за мен то е още един аргумент, че реформата в националната телевизия трябва да стане по-радикална.
- Г-н Томов е длъжен да защитава обществения интерес заради поста, който заема и това му дава правото да бъде критик на ръководството на БНТ и да твърди, че ние носим вината, нещо, което не отричаме. Това, което ме притесни в изявленията му, са спекулациите около това, че не съм прекъснала отпуската си. Както виждате, прекъснах отпуската си, но ако трябва да си говорим истината, тя беше срината още в момента на случилото се на 11 август. Независимо от това къде съм се намирала физически - в София или край морето, аз бях част от извършването на проверката на обстоятелствата, довели до това печално събитие за зрителите. Когато бях готова с решенията си не под влияние на емоциите, а именно в резултат на анализ, дойдох тук, за да превърна тези решения във факт. Що се отнася до разсъжденията на г-н Томов за това дали съм свързана със СДС, дали стоя плътно зад каузата на СДС, смятам, че съм плътно свързана с медиите, че съм човек на медиите и тъкмо защото съм убедена, че националната телевизия трябва преди всичко да изпълнява обществените си функции и задълженията си към зрителите, съм дълбоко наранена от случая. Останалото е личен въпрос, който не би трябвало да бъде предмет на разсъждение на председателя на медийния съвет.
- Аз го казах и в първите си, може би емоционални думи, че телевизията е болна, че тя боледува доста сериозно от непрофесионализъм, съчетан с високо самомнение. След анализите управителният съвет се обедини около становището, че случилото се е още един аргумент за това реформата да продължи, да стане по-радикална. Сигурна съм, че към края на мандата си тази медия ще изглежда различна и в структурно, и в програмно отношение. Ще направя всичко възможно да не робувам на легендите и да държа вратата отворена за хора, които може да са по-неопитни, по-непрофесионалисти, но имат желание да правят медия за зрителите и да бъдат подчинени изцяло на техния интерес.
- Отидоха си около триста души. За първи път броят на хората, работещи в телевизията, е сведен под две хиляди. Но бройката няма значение. Фактически със съкращенията, които бяха направени, се осъществи преминаването на телевизията на продуцентски принцип на работа. За мен това е ценното.
- Сигурно има телевизии като румънската и македонската, които работят с повече служители от нас. Въпросът е не колко са служителите в щатните ни разписания, а защо на събития като слънчевото затъмнение се озовава един оператор. Защо хората са много, а работата, която се върши е малко и некачествена. Затова и реформата в телевизията ще продължи. Тя обаче не се състои само в намаляване на броя на хората, а и в някаква промяна на маниера, в намирането на хора с качества, а вие знаете, че това е изключително трудно. Смятам, че за оздравяването на телевизията ще съдейства и появата на равностойна конкуренция в ефира. Не можеш да провеждаш структурна реформа само в лабораторна обстановка, когато продължаваш да си единствен, да си монополист. Тогава могат да се извършат съкращения, но да се промени мисленето на хората, тяхната мотивация, маниерът на действие, който тук е култивиран с години, е доста по-трудно, когато те не живеят в среда на реална конкуренция и са единственият кон на терена.
- Трудно ми е да преценя, тъй като трябва да видим, първо, каква ще е частната медия, която ще се появи. Мисля, че конкуренцията ще се отрази на новините, ще се приближи до първите страници на вестниците, а те, както ви е известно, са свързани много повече с живота на хората, отколкото с институциите. Мисля, че в този смисъл ще се променят и нашите новини.
Всесилно ли е МВР
Бил ли е Бонев на яз. "Искър" по време на екшъна между полицаи и компанията туристи с джета
От две седмици един скандал старателно се прикрива от органите на МВР. Иначе петимното за слава вътрешно министерство мълчи и отклонява въпроса с познатия от преди години рефрен: "По едно време, на едно място се случило нещо с едни хора, води се следствие".
Мястото е язовир "Искър", времето е 8 август след 18 часа, столичен бизнесмен е пребит заедно със сина си и неговите приятели от полицаи с камуфлажни дрехи и бронежилетки с надписи "Полиция". Заплашвали, че ще ги застрелят, удряли ги с приклади и за повече авторитет надупчили джета на компанията, след което си тръгнали. Повече от 14 дни МВР и военната прокуратура уж не могат да разберат кои са били тези петнайсетина служители на органите на МВР, които размазаха пред 50 свидетели нищо неподозиращи почиващи и ги пратиха в "Пирогов".
Столичанинът Светльо Шишков и приятелите на неговия син почивали в района на местността Щъркелово гнездо край язовир "Искър". Компанията карала водния мотор на бизнесмена в язовира. При един от воаяжите синът на Шишков - Славейко, забелязал на левия бряг на язовира водна база със скутери, джетове, коне и минал няколко пъти близо до брега да я разгледа. Любопитството му не останало скрито. Към джета се приближил катер, а хората в него обвинили младежите, че ги шпионират. След кратки пререкания момчетата склонили да отидат до базата да се разберат.
Междувременно на плажа с бясна скорост пристигнали джип "Нисан" и микробус "Фолксваген Каравел" без номера. От него изскочили мъже с маскировъчни дрехи, бронежилетки "Полиция", въоръжени с автоматични пистолети "Стечкин" и "Шипка". Полицаите без никаква причина започнали да ритат мъжете от компанията на Шишков и да крещят: "Къде е джетът, ще ви размажем, ще ви застреляме". Точно тогава водният мотор с двете момчета се върнал. Младежите били измъкнати от водата и хвърлени при другите на пясъка. "Заповядаха ни да легнем на земята с ръце на тила", пише до районната прокуратура Шишков. Един мъж с пагони на майор каза, че има заповед да ни разстреля и ми опря автомата във врата. Както бяхме легнали, ни ритаха и скачаха върху нас..."
Побоят трае около 10-15 минути. Майорът изпразнил един пълнител с патрони в джета и си тръгнал с останалите ченгета.
Никой от вътрешното министерство не смее да каже какво се е случило и коя от структурите на МВР е действала. Защо е извършила тази наказателна акция, имали ли са заповед, кой я издал и с какви мотиви. От пресцентровете на МВР и СДВР вдигат рамене и казват: "Води се разследване, нищо не знаем". Шефът на служба "Полиция" в СДВР полк. Вилхелм Димов заяви за "Капитал", че случаят е поет от военната прокуратура и се извършва проверка. "Нищо не знам по тази история. Такива материали не са достигали до мен", каза за "Капитал" шефът на столичната окръжна военна прокуратура полк. Кирил Гогев в четвъртък следобeд. "Днеска ходих два пъти при него", опровергава го потърпевшият Светльо Шишков.
