След като не успя да се разправи с шефа на следствието, мнозинството вдигна мерника и на съдиите
Преди малко повече от половин година, когато парламентът подмени Висшия съдебен съвет (ВСС) с магистрати, лоялни на синята кауза, стратезите на СДС надали са предполагали, че балансът на силите може да се наклони в тяхна вреда за толкова кратък период от време. След като управляващото мнозинство ремонтира съдебния закон с единствена цел - да разчисти авгиевите обори на Темида от магистрати, гравитиращи около противникови формации, сега то е на път да изгуби този толкова трудно завоюван рубеж. Почти монолитното мнозинство, което издигна до поста на главен прокурор иначе не особено популярния бивш правосъден зам.-министър Никола Филчев, видимо се пропуква. Поредният враг на реформата най-вероятно ще се окаже председателят на Върховния касационен съд Румен Янков, който в момента има най-тежък глас във ВСС и може да влияе върху почти всяко решение на съдебните кадровици. Той има зад гърба си 12-те съдийски гласа в съвета, а по всяка вероятност може да разчита и на подкрепата на някои магистрати в останалите съдебни звена, които не споделят линията на новия главен прокурор. В 25-членния ВСС, където решенията се взимат с просто мнозинство, това обикновено осигурява на най-върховния съдия горе-долу стопроцентова гаранция, че може да налага своите виждания при почти всеки вот. А по закон ВСС контролира почти всичко в съдебната система - от разпределението на финансите до повишенията, пониженията, дисциплинарните наказания и снемането на магистратския имунитет. Така че в момента председателят на Върховния касационен съд е най-голямото потенциално препятствие за намеренията на политиците в сферата на третата власт.
До избора на Никола Филчев за главен прокурор Янков се смяташе за основен представител на "сините каски" в магистратурата, който е склонен да толерира начинанията на юристите от "Раковски" 134. Той и останалите петима представители на съда в предишния Висш съдебен съвет бяха единствените магистрати, които открито се противопоставяха на бившия главен прокурор. След подмяната на Татарчев обаче Янков и неговите последователи се оказаха скрита опасност за синьото мнозинство. Върховният съдия открито не приемаше много от ходовете на сините по отношение на магистратурата и най-вече номинациите за главен прокурор на "Раковски" 134. Той се противопостави и срещу първата синя кандидатура - бившия шеф на отдел "Административен" в Главна прокуратура Огнян Атанасов, и срещу Никола Филчев. Янков и обкръжението му дори се опитаха да лансират своя кандидатура за шеф на обвинението - варненския апелативен прокурор Васил Миков, но загубиха, след като прокурорите и следователите си отмъстиха заради своите орязани правомощия.
По всичко личи, че в момента топлата връзка между управляващите и Румен Янков не само е изстинала, но дори започва се покрива със скреж. Напрежението между него и Никола Филчев придоби драстични измерения, когато неуспешният опит за отстраняване на Бойко Рашков и безкръвен преврат в Специализираната следствена служба (СпСлС) не успя. След провала на акцията в редакциите на няколко проправителствени вестника веднага преминал компромат за Румен Янков, който обаче имал твърде радикално съдържание, за да бъде публикуван, без каквито и да е документални доказателства.
Следващата крачка в набиращия скорост конфликт беше
Половин час след скандалния вот обаче изненадващо се оказа, че разрешение за подслушване и следене на заподозрения следовател все пак има. Правосъдният министър Гоцев веднага позвънил на председателката на Благоевградския окръжен съд Елена Авдева, която му изпратила по факс-копие от документа. Изненаданите магистрати поискали да прегласуват свалянето на имунитета, но главният прокурор не пожелал отново да внесе предложението. Той се измъкнал под предлог, че ще си помисли. За сметка на това обаче ВСС беше засипан с обвинения, че брани корумпираните магистрати.
Много от магистратите са убедени, че в случая става дума за активно мероприятие за дискредитиране на съдебната система. Вероятността прокурорът Вельо Велев да е направил такава елементарна грешка всъщност клони към нула. Преди промените в Закона за съдебната власт магистратът беше полковник от Прокуратурата на въоръжените сили, който се занимаваше точно с такава проблематика. Освен всичко друго той ръководеше следствието по така наречения Бръмбаргейт за подслушване на синята партийна централа по времето на Жан Виденов. Благодарение на него в следствения арест можеше да попаднат висшите служители от МВР, по чието разпореждане е проведена операцията. Делото обаче потъна в забвение и беше прекратено, след като БСП падна от власт. Така че прокурорът Вельо Велев е всичко друго, но не и некомпетентен на тема специални разузнавателни средства. От друга страна, главният прокурор Филчев няма как да не е наясно с резултатите от проверката на своя непосредствен подчинен. Обвинител номер едно не би рискувал да внесе неаргументирано искане за сваляне на следователски имунитет, освен, разбира се, ако целта му не е била съвсем друга. В случая така се дискредитира доминирания от съдиите Висш съдебен съвет и общественото внимание се отклонява от доскоро демонизираната прокуратура. По този начин ведомството на Филчев се опитва да почисти зацапания си медиен образ, който в продължение на около две години майсторски беше съсипан от сините пропагандни шамани. Сега традиционната обществената омраза заради некачественото правораздаване просто ще бъде пренасочена към друго звено на Темида. Най-активен в това отношение е вестник "Стандарт", който от около един месец не пропуска да публикува материали, посветени на Румен Янков и подопечното му ведомство.
СДС греши със самочувствието, че ще управлява вечно
Вицепрезидентът Тодор Кавалджиев пред "Капитал"
- Мнозинството, и то само депутатите от СДС гласуваха новия Закон за местните избори, в който прокараха една антидемократична постановка, т.е. селища с 500 жители да не избират своите кметове, а те да бъдат назначавани от общинските кметове, по-скоро избирани от общинските съвети. Това е отстъпление от демократичните принципи, в името на които съм се борил и съм страдал в миналото, и не мога да се съглася с абсолютно никакви аргументи. Това са български села, чиито жители са изоставени и от управляващи, и от бог, и от цар, и от всички. Ако днес не можем да им стоплим дните, да им дадем онова, което заслужават, ако нищо не сме направили за тях, сме длъжни да им запазим онези права, които са имали. Нямаме право да им отнемаме човешкото конституционно право да избират онези, които ще ги управляват, които ще водят общинските и местните дела. За мен назначеният кмет не е представител на местното население. От него не може да се държи сметка дали ще работи за хората. Още повече управляващите винаги имат повече интерес местният управник да бъде избран от хората и ако не си изпълни обещанията, ако нещо се изложи, хората носят отговорност, тъй като са гласували за него. Тъй като общинските кметове ще бъдат наложени от СДС като най-голяма партия в коалицията, това е пряк удар срещу БЗНС, срещу ДПС. Интимните желания или оправдания, че това може да бъде удар срещу БСП, са малко смехотворни. Защото БСП ще си вземе своите може би около 50% местни кметове и тогава ние ще останем с пръст в устата. Предстоящите избори може да изиграят лоша шега на управляващите. Многократно предупреждавах да не се правят такива забежки и все още съм с впечатлението, че някой прави диверсия в това отношение. Направо някой ги тика към такива грешки. Втората слабост в този закон е единната бюлетина. Това много ми прилича на ОФ-бюлетината и също е удар срещу политически сили, чийто електорат е в българските села. От изборите и от тези недемократични постановки в закона очаквам отрезвяване на земеделските лидери. БЗНС ще бъде изигран в тези избори - това много отдавна съм го казал, те няма да имат подобаващо представителство в местната власт. Дано пък това помогне да започне обратен процес - на консолидация, процес на събиране на силите на БЗНС, тъй като той е необходим на България.
- Вече две години, откакто говоря на темата корупция в България. И говоря напълно сериозно, защото тя съществува, стигнала е доста високо. Корупцията е във всички сфери, във всички министерства, сред всички категории служители в България. Не може да кажеш, че в съда са по-малко, а в МВР са повече или в прокуратурата са по-малко. Навсякъде я има. Аз няма да кажа какви сведения имам, защото не е моя работа да оповестявам тези неща, казал съм го на съответните органи, които са оторизирани да водят борба с корупцията, имам такива разговори. Обществото не трябва да се примирява с това положение. Борбата с корупцията не трябва да се води само от държавните институции, защото тя е сред тях. Най-ефективна ще бъде борбата, ако на държавните институции, оторизирани да водят борба с корупцията, помагат и т.нар. граждански организации. Те трябва да се включат на всички нива, във всички посоки, защото това им е задачата - да защитават интересите на гражданите в страната. В същото време заявявам, че борбата с корупцията не може 100% да бъде спечелена, в смисъл унищожена. Тя съществува във всички свободни общества. И днес от време на време и в Щатите, и в Англия, и във Франция има такива случаи. Въпросът е да не се примиряваме. Защото има в нашето общество едно такова положение - всичкото е корумпирано, нищо не можеш да направиш. Където посегнеш - навсякъде ти сочат среден пръст и изобщо не можеш. Примирим ли се, това значи да изгубим битката и това значи, че България ще отиде. Корупцията за мен е най-големият враг на демократична България. По този начин можем да станем придатък на определена каста, на група хора, които могат да ни узурпират един ден правата като демократични граждани.
- Гражданското общество трябва да си влезе в ролята, понеже е независимо, то трябва да насочва. Защото често между клановете има борба за влияние и може да стане наклеветяване и борбата с корупцията да не бъде ефективна. В този смисъл намирам разбиране. Особено от новия главен прокурор - аз много го харесвам г-н Филчев, ако му помагаме, можем да се надяваме, че ще започнем сериозна битка с корупцията. Още повече че президентът също е много разтревожен от корупцията. Министър-председателят също, но той каза: дайте ми доказателства, дайте ми сигнали. Ето, точно тези сигнали трябва да бъдат дадени от гражданските организации. И съответните институции вече да се заемат за тяхното разкриване, за тяхното дискредитиране и показване на обществото.
- Корупцията е най-сериозното социално, трудно доказуемо явление. То става обикновено на тъмно, между две страни, между две лица. И двете страни нямат интерес да се разгласи работата и се крият до последния момент. Затова борбата с корупцията е много трудна. Но това, което искам да внуша на хората, е да не вдигаме белия байрак. Разкрити корумпирани личности са единици и това са малките риби, за които ви говоря. Големите асове и сделки остава тепърва да бъдат разкрити. Ще бъда доволен тогава, когато борбата се изнесе на малко по-високо равнище и бъдат разкрити, дискредитирани, елиминирани, ако щете - да отидат зад решетките големите мафиоти. Не мога много и да виня честните и почтени служители, които съвестно си гледат работата, че не са в състояние да разкрият всички тези бандити. Много е трудно да бъдат открити. Тук няма убийство, няма кръв, няма следи. Престъплението никак не е малко, но за съжаление по-трудно може да бъде разкрито.
- Няма да бъде честно, ако кажа, че няма промени. Промени в смисъл на манталитета им. Вчера бяха опозиция, сега са управляващи, със самочувствие на управляващи. Грешките, които правят, говорят, че те смятат, че ще управляват вечно. Но при демокрацията не е така. Къде е гаранцията, че на следващите избори няма да ги изхвърлят. И че всички грешни стъпки, които се правят, ще станат после като вола, който риел пръстта, а тя падала на гърба му. Всяко днешно малцинство е утрешно мнозинство - такъв е законът при демокрацията. Властта винаги малко или много изхабява управляващите, малко или много ги компрометира. Днешното мнозинство трябва да знае, че напълно законно е утре то да изгуби следващи избори. И ако то не си подготви почвата отсега, ако не остане честно към своя народ, как, питам ви аз, утре народът ще гледа към него, когато то е вече малцинство, опозиция. Човек, управляващ или опозиция, щом е станал общественик, щом е тръгнал да се занимава с политика, трябва винаги да може честно да гледа хората, които са го избрали. Честно в очите, както аз ги гледам. Вървя из цяла България и никъде никой не може да ме засече с някакъв въпрос. Никога няма да изневеря на обещанията, които съм дал на своите избиратели, на българския народ. Първо, няма да се корумпирам, няма да дам повод на хората да говорят зад гърба ми туй или онуй, защото, знаете, аз съм един почтен човек, борил съм се за идеали, борил съм се за другите, не за себе си. Ще изляза оттук така, както влязох. Да смяташ, че можеш да управляваш без доверието на хората, т.е. чрез разни машинации, спекулации, чрез ограничаване правата и свободите на гражданите, това е минало. На следващите избори народът ще ни удари една плесница, ще ни прати в опозиция, отново в изходната точка. Девиза: "Сега сме на софрата, сега сме на яслата - трябва да се угоим", аз не го приемам. За мен такива девизи компрометират демокрацията, каузата, в името на която съм се борил. Аз компромиси в името на властта, на забогатяването не правя.
- Изобщо нямам никакви правомощия. То, президентът няма, пък да не говорим за вицепрезидента. На тази тема не обичам много да се изказвам. Няма да бъде морално, етично ние с президента, които бяхме избрани с тази конституция, клехме се в нея, сега, след като заехме длъжността, да претендираме за повече власт. Вероятно едно бъдещо ВНС ще трябва да коригира някои неща, защото правим национални избори за президент и вицепрезидент, ангажираме средства, цялата нация, а в същото време те нямат някакви сериозни правомощия. Но нека да не прозвучи, че сме недоволни.
- С президента Стоянов работим добре. Не мога да кажа нищо, от което да не съм доволен. Той е съвременен политик, широко скроен, умерен, човек, който държи на принципи, на позиции. Ако някъде на обществото някоя негова стъпка не е харесала, то е, защото той не е имал друга възможност. В смисъл дотам му стигат правомощията. Често е поставен между чука и наковалнята.
Здравият разум на българина
Изборите наближават и вестниците много скоро ще се наводнят с демоскопски изследвания, претеглящи промените в подкрепата за шестте парламентарни партии. Но е редно да се запитаме дали конкурентите за народния вот имат своя физиономия? По какво си приличат и по какво ще ги различаваме.
Безспорно партиите са вече настроени на предизборна вълна. В профилите на всички водещо място има способността да привличат симпатизанти. Тя се признава дори и на БСП. Може би само Народен съюз още не е влязъл във форма. В случая големината на партията и подкрепата за нея нямат значение. Особената активност на евролевицата и ВМРО е оценена по достойнство. Пък и редно е парламентарните партии, големи и малки, да могат да привличат симпатизанти.
Първото, което впечатлява, е, че "реформаторското мнозинство", макар отдавна погребано в парламентарните кулоари, е още живо в представите на политически активните българи. Те ясно различават групата на реформаторите. В нея са включени и СДС, и коалиционните му партньори (НС и ВМРО), и вече обявилите се за опозиция ДПС и евролевица. Естествено е по-големите партии да имат по-голяма воля за реформата, докато по-малките - по-малка. Само за БСП това качество съвсем не е водещо и е едва на четвърто място в изградения на основата на обобщеното мнение на анкетираните "профил".
Но волята за реформа е различна от способността тя да бъде проведена. Както се знае, едно е да искаш, друго е да можеш (а трето и четвърто е да го направиш). Очевидно моженето е проблем за всички в реформаторското мнозинство. Естествено е най-малко да може столетницата, защото тя най-малко желае. Все пак според повече от половината, изказали мнение, СДС може да прави реформата. Но прави ли я?
Провеждането на реформата очевидно не се свързва с това дали дадена партия разполага с управленски кадри или не. Мнозинството от анкетираните не се съмнява, че СДС разполага с кадри. Това обаче се оказва и най-общопризнатото качество на радикалната опозиция - БСП, която още не може да излекува травмите си от своя голям управленски провал. Може би митовете умират последни? Може би просто тези способни кадри отдавна вече са напуснали БСП? Може би партията не иска да ги използва? Третата партия, която разполага с компетентни да управляват, е евролевицата. За всички останали кадровият въпрос е очевидно тежък.
Все пак единствената партия, която е в състояние да управлява държавата според анкетираните, е СДС. Обикновеният българин ясно различава големите от малките партии. Коалиционните партньори могат да имат своите министри, но това съвсем не означава, че те са способни да определят държавните приоритети в политиката. Едва една трета от отговорилите е на мнение, че БСП или евролевицата могат да се нагърбят със задачата да управляват държавата.
Какво всъщност не може СДС, безспорният отличник в тази анкета? Не може да помогне на обикновените хора. Тук "верният коалиционен партньор" НС получава изключително висока оценка. И популистките напъни на ВМРО са оценени по достойнство.
Единственото качество, което БСП притежава в по-голяма степен от вечния си опонент, е именно това - да помага на обикновените хора. Отново си задаваме въпроса дали това е носталгия или митология?
Но все пак трябва да сме наясно, че ни предстоят не парламентарни, а общински избори. И не способността да управляваш държавата, а грижата и подкрепата за обикновените хора би трябвало да има решаващо значение. Дали избирателите ще направят това разграничение?
Данните са от национално представително изследване на "Маркет тест", проведено през месец юни 1999 г. сред 1116 респонденти.
Бензинът освободен тихомълком
Пазарът на горива е освободен от месец, но за това знаели само в Нефтохим
Цените на дребно на дизела, бензина и останалите течни горива вече няма да се определят от Нефтохим, тъй като е било отменено Постановление No194/1995, което регламентираше пазара на нефтопродуктите. Това е станало още в началото на юли във връзка с влизането в сила на новия Закон за защита на потребителите, но досега никой не е разбрал. Новината, колкото и да е странно, съобщи шефът на бургаската рафинерия Пламен Райчев. "Днес (12 август, четвъртък - бел.авт.) имах разговор с шефовете на "Петрол", "Шел", "Росбулнефт" и "Юкос" и им съобщих, че Нефтохим повече няма да определя крайни продажни цени на горивата. Разбрахме се до една седмица те да не правят резки промени в цените, за да не се създава излишна паника. Дотогава се надявам да подпишем новите договори с големите дистрибутори", каза изпълнителният директор на Нефтохим. На въпроса защо никой не е съобщил досега, че цените са свободни, Пламен Райчев отговори: "Ами ето, сега всички ще разберат от вестника ви. " В петък все пак рафинерията разпространи официално съобщение до медиите. Разбра се, че още в понеделник ще бъдат разпратени до търговците предложенията за новите условия, по които Нефтохим ще продава горивата си. Предвижда се от рафинерията два пъти месечно да бъдат определяни само цени на едро (изчислявани по сложна формула, която взема за база средиземноморските котировки на "Платс") и премия за големите дистрибутори. Крайните цени, по които бензинът ще се продава в бензиностанциите, ще бъдат поставяни от самите търговци. "Ние по всяка вероятност ще продължим да определяме препоръчителни цени на дребно, но те няма да бъдат задължителни", допълни Пламен Райчев.
Решението Нефтохим да определя цените на дребно беше взето през май 1997 г. (преди това те се определяха директно от правителството). Тогава основанията на държавата бяха няколко. На първо място беше притеснението, че пълната либерализация на пазара ще доведе до надуване на цените в бензиностанциите и това ще породи негативен социален ефект. Тъй като горивата се калкулират в стойността на твърде голям брой стоки и услуги, очакванията бяха, че това ще доведе до неконтролиран ръст на инфлацията. Второто опасение на държавата беше, че ако търговците бъдат оставени сами да ценообразуват, ще бъде ощетена хазната. Горивата и начисляваните върху тях мита и акцизи са основен бюджетен приходоизточник. Проблемът е, че повечето от бензиностанциите нямат апарати с фискална памет. Опасенията на правителството бяха, че няма как да се следи оборотът и ще последва масово укриване на данъци от страна на търговците. Затова проблемът беше решен с определянето на една единствена цена на дребно, а събирането на ДДС и акциза беше възложено на Нефтохим.
При наличието на фиксирана цена за всички търговци събирането на акциза и данъка става сравнително лесна задача, тъй като техният размер зависи само от продадените количества. Основният проблем при тази схема е, че на практика събирането на държавните вземания е възложено на едно търговско дружество, каквото е Нефтохим. Точно тук нещата се объркваха и държавата периодично биваше завличана от перманентно изпитващата финансови затруднения рафинерия. Сам по себе си този факт е достатъчен за премахване на статуквото с фиксираните цени на дребно. По-съществената причина за предприемането на такъв ход обаче е предстоящата приватизация на Нефтохим. Пълен абсурд би било събирането на държавните вземания да бъде оставено в ръцете на частно дружество. Още миналата година консултантът "Артур Андерсен" посочи в доклад до правителството, че "контролът върху определянето на цените трябва да се отнеме от Нефтохим колкото е възможно по-скоро, във всеки случай - не по-късно от датата на неговата приватизация". Същото почти повториха в интервю преди седмица и шефовете на двете най-големи дистрибуторски вериги "Петрол" и "Шел България". Новината за отмененото постановление и за освобождаването на цените обаче изненада всички. В първия момент някои от фирмите дори изразиха съмнения, че е станала грешка и че дори и постановлението да е отменено поради недоглеждане (както много често се случва), най-вероятно държавата ще възстанови статуквото със задна дата. Председателят на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Андрей Делчев заяви в четвъртък (преди срещата на Пламен Райчев с шефовете на четирите дистрибуторски фирми), че е подготвено официално запитване до правителството и Министерството на търговията и туризма дали фирмите могат свободно да ценообразуват. В края на деня обаче лично шефът на рафинерията потвърди, че в момента Нефтохим продължава да определя крайни цени на бензина "малко по инерция" и че няма пречки още от утре фирмите да сложат
Засега очакванията са, че след изтичането на този срок ще последва известно увеличение на горивата по бензиностанциите. Според някои източници много е възможно още във вторник да бъдат коригирани цените на някои нефтопродукти. Всякакви прогнози на този етап обаче са рисковани, докато не стане ясен точният механизъм, по който оттук нататък ще става търговията с нефтопродуктите. Според някои специалисти не е изключено да се стигне до другата крайност - пазарът пак да бъде деформиран, но този път от страна на самите търговци. Подобни опасения изрази миналата година и консултантът по сделките за "Петрол" и Нефтохим. "Наложените митнически бариери пред вноса на горива, заедно с потенциалния олигопол в сектора за продажба на дребно (където "Петрол", "Шел" и "Юкос" контролират голяма част от пазара) означават, че пълната и незабавна либерализация също ще бъде опасна. Следователно необходима е някаква форма на бъдещо регулиране, която да даде възможност за развитие на изцяло конкурентен пазар", се посочва в анализа на "Артур Андерсен" от миналата година. Препоръката към правителството е да следва практиката, възприета от Испания и Португалия след присъединяването им към Европейския съюз през 1986 г. Тя предвижда максималните цени на едро и дребно да се определят периодично от независим регулиращ орган. За база се взема средната цена на горивата в бензиностанциите преди данъчно облагане на група държави - членки на ЕС, и от нея се вадят средните разходи за доставка. Така се определя средният размер на печалбата при продажбите на дребно, който след това се използва като елемент от стандартна формула за калкулиране на максималната цена на дребно. Според "Артур Андерсен" тази система е достатъчно прозрачна и проста за администриране и най-важното - действа по-бързо от Комисията за защита на конкуренцията.
Така или иначе ясно е едно - у нас тепърва започва да се усеща полъхът от действието на пазарните сили. Най-тежко ще бъде за държавните чиновници, които мъчително трябва да превключат от гарантиращия благини режим на ръчно управление на икономиката към индиректни средства. Може би затова решение като това за либерализиране на пазара на дребно на горива с фундаментално значение за икономиката беше първоначално премълчано и информацията за него се разпространи някак между другото.
Стоманодобивът може да ни препъне в преговорите с ЕС
Отписването на дългове на "Кремиковци" нарушава ангажиментите по споразумението за асоцииране
АЕЦ "Козлодуй" вече не е проблем номер едно пред евроинтеграцията на България, сега еврокомисията поставя на преден план въпроса за субсидиите в стоманодобива, заявиха през седмицата източници от външно министерство. Оказаните през последните месеци държавни помощи на закъсалите металургични заводи се възприемат от Брюксел като нарушение на ангажиментите на България, залегнали в действащото Европейско споразумение за асоцииране. Опасенията на нашите дипломати са, че това може да бъде използвано от еврокомисията като аргумент за отлагане на преговорите за членство на България в Европейския съюз.
Пазарът на черни метали е един от най-чувствителните в Западна Европа и затова изискванията към страните кандидатки тук са най-строги. Забранени са всякакви преки или косвени намеси на държавата в дейността на металургичните дружества, тъй като се създават условия за нелоялна конкуренция в отрасъл, в който и без това е налице свръхпроизводство.
С подписването на споразумението за асоцииране на България беше даден петгодишен срок, в който да преструктурира стоманодобива си. Преходният период, в който бяха разрешени и държавните субсидии, изтече в края на 1997 г. Оттогава насам правителството настоява за удължаване на периода с още пет години, но преговорите с еврокомисията вървят трудно и засега без особен успех. Основното изискване на Брюксел е да бъде представена цялостна стратегия за преструктуриране на отрасъла, както и подробни планове за развитието на всяко едно от трите предприятия - "Кремиковци", "Стомана" и "Промет". За да разреши оказването на нови държавни помощи, евросъюзът иска надеждни гаранции, че в края на периода предприятията ще бъдат способни да съществуват в пазарни условия без намесата на държавата. Другото условие е размерът на държавната помощ да бъде равен на процента, с който ще бъдат редуцирани производствените мощности.
Тъй като нов преходен период още не е договорен, всяка намеса на държавата в стоманодобива се разглежда от еврокомисията като нарушение на споразумението за асоцииране. Съгласно критериите на Брюксел за вид субсидия се считат различните митнически и данъчни облекчения, ползването на преференциални тарифи за доставки на суровини и електроенергия, трупането на задължения към държавни фирми доставчици, отписването на стари дългове и т.н. Само в сделката за "Кремиковци" тези изисквания бяха нарушени драстично заради решението на държавата да бъдат предоставени 183 млрд. стари лева от бюджета за покриване на стари задължения на комбината. Освен това договорът с купувача "Дару металс" предвижда разсрочване и редуциране на задължения към пенсионното, данъчните и митниците. Преговорите по тези въпроси продължават и в момента, така че все още не е ясно на колко точно ще възлезе държавната помощ за "Кремиковци" след финализиране на сделката.
Засега е рано да се каже дали ще има ответни мерки на Брюксел и какви могат да бъдат те, посочват наши дипломати. Показателно обаче е било проведеното на 26 юли в София пето заседание на Комитета по асоцииране България - Европейски съюз, където проблемът със стоманодобива е бил специално дискутиран. Делегацията на ЕС е настояла страната да представи в началото на октомври цялостен план за преструктуриране на отрасъла и планове за жизнеспособност на трите завода. Това трябва да стане на 4 октомври, когато в Брюксел ще се проведе специален подкомитет по стоманодобива. Вместването в този срок обаче е почти невъзможно, твърдят експертите. Дотогава още няма да са приключили преговорите на "Дару металс" с НОИ, данъчните служби и митниците, тоест няма да се знае размерът на оказаната държавна помощ. Бъдещето на "Стомана" е още по-неясно. Заводът беше обявен в несъстоятелност и до октомври няма да има дори подписано споразумение с кредиторите. При това положение в Брюксел могат да бъдат представени единствено теоретични алтернативи за развитие на предприятието, които едва ли ще бъдат приети от експертите на еврокомисията.
Според наши дипломати проблемът е в това, че извършваните приватизационни сделки изобщо не се съгласуват с ангажиментите ни по линия на евроинтеграцията. Например в договора за "Промет" беше записано, че купувачът трябва да инвестира в увеличаване на производствените мощности и запазване на работните места, докато Брюксел настоява за точно обратното - свиване на производството и редуциране на заетите в отрасъла. Парадоксалното в случая е, че сделките за "Промет" и "Кремиковци" бяха сключени, без да се отчитат ограниченията, налагани от договореностите с ЕС. Обяснението едва ли е само в липсата на координация между различните ведомства у нас, по-скоро става дума за подценяване на възможните негативни последици от нарушаването на споразумението за асоцииране, коментират дипломати. Според тях най-лошото за България ще бъде, ако проблемите със стоманодобива останат нерешени до срещата на високо равнище през декември в Хелзинки, когато ще се реши с кои страни да започнат преговори за членство в евросъюза. Основният документ, от който ще зависи съдбата на България, е докладът на комисията. Ако проблемите около стоманодобива бъдат отчетени като нарушение на споразумението за асоцииране, това може да послужи като удобен аргумент за отказ на българската кандидатура.
Започва нефтен сондаж край Шабла
Българската компания "Болкън експлорърс", 100% собственост на английската "Рамко", започна сондаж в морето край Шабла. Първите резултати ще са известни до десетина дни, заявиха експерти от екологичното министерство. Ако резултатите са положителни, проучването ще продължи до регистриране на геоложко, а после евентуално и търговско откритие. Според Закона за подземните природни богатства след това компанията може да кандидатства за концесия за добив. От екоминистерството подчертаха, че в България залежите на нефт и газ са повече от скромни и дори при успех добивите могат да бъдат единствено от регионално значение.
Според новите условия на договора с "Болкън експлорърс", приети от Министерския съвет преди около година, срокът на проучване се удължава с 2 години, считано от 21 ноември 1998. Държавният пренесен интерес се намалява от 50% на 35%, а проучваната площ се променя от 1043 кв. км на 620 кв. км. Концесионерът се задължава да проведе един задължителен сондаж на дълбочина най-малко 500 метра. С настоящия сондаж "Болкън експлорърс" всъщност изпълняват условието по договора.
В новия договор дължимата годишна такса площ е свалена от $125 на $50 на квадратен километър. Изяснен е и начинът на разпределяне на приходите от нефта, добит по време на изпитанията, преди започване на търговския добив. След покриване на разходите концесионерът е длъжен да прехвърли 50% от добития нефт на държавата или в 30-дневен срок да преведе валутния еквивалент в МОСВ. Експерти коментират, че при 65% дялово участие "Бритиш експлорърс" имат интерес да добиват нефт край Шабла, без да търсят друг партньор, каквото намерение са имали преди промяната в условията.
"Болкън експлорърс" са наели платформата за сондажа от украинска фирма на база твърда цена за няколко дни и дневна ставка при продължаване на изследванията. Платформата е влязла в страната безмитно на временен внос по съществуваща в момента наредба. Възникнал е обаче проблем с безмитния внос на 100 тона дизелово гориво, като за целта в момента се подготвя ново проектопостановление.
Блок No3 край Галата е другото място в българския черноморски шелф, където нещо се случва. Допреди няколко месеца изглеждаше, като че ли фирмата "Петреко" е най-близо до реален добив на газ, но в момента процесът е блокиран. "Петреко" са били на път да обявят търговско откритие, но от екоминистерството са върнали задължителния в случая план за развитие. В такъв случай възниква въпросът дали с бюрократични спънки не рискуваме да изгоним поредната фирма, която се захваща с този блок. Преди "Петреко" в блок No3 край Галата досега са работили световноизвестните компании "Тексако", "Ентърпрайз ойл" и ОМВ.
По предварителни оценки в находището има между 1.5 и 2.8 млрд. куб. метра природен газ, което е сравнително малко, но може да задоволява потребностите на няколко български предприятия. Намеренията на шефовете на "Петреко" са добиваният газ да бъде транспортиран до девненския индустриален комплекс.
Трудният старт на българския паспортен проект
Кампанията за смяната на българските документи за самоличност започна в началото на този месец. Широко рекламираните нови паспорти, за които се очаква да пробият шенгенската завеса, на практика обаче ще видят бял свят едва в началото на октомври. Дългата и тежка процедура по издаването на първи документ, неудачната дата за старт - отпускарският месец август, и незнанието са причината още в самото начало да започнат недоразуменията въпреки желанието за експресно внедряване на системата. Медиите веднага захапаха темата и започнаха да пускат различни анализи. Причината е, че т.нар. от западните експерти български паспортен проект цели едновременно много неща, които трябва да станат хем бързо, хем качествено, хем евтино.
Самата процедура по издаването на паспортите трае повече от два месеца. Дългият срок е предвиден в закона, за да се направи пълна проверка на местните бази с данни за гражданите и да бъдат изчистени несъответствията. Това би могло да стане при едно ново преброяване на населението на България, но според експерти от МВР то ще струва много скъпо, ще е прекалено бавно и без достатъчни гаранции за точност на информацията.
Всеки гражданин трябва да подаде заявлението си в общината, където е обявил постоянния си адрес. Формулярът се купува от съответното РПУ, защото е със специално покритие, т.е. не може да се ксерокопира и да се попълни. Това е първото условие, за да се получи нов паспорт. В общината се извършва проверка на данните, които гражданинът е посочил за себе си. В 30-дневен срок тя го уведомява дали те са верни, или са необходими допълнително документи. Ако общината открие несъответствие в някой от трите си масива - актовете за гражданско състояние, личния регистрационен картон или в локална база "Население", ще трябва гражданинът и общината съвместно да извършват сверяване и доказване на истинността на данните. Ако всичко е наред, документите отиват по служебен път в съответното районно полицейско управление. Там се извършва втора проверка с Национална база "Население", позната повече като ЕСГРАОН. Проверката от РПУ трае 9 дни. След този срок гражданинът се явява с лична снимка по образец в РПУ и се подписва със специален химикал под снимката си, която по-късно по дигитален път се вкарва в личната му карта или паспорт. След 30 дни гражданинът може да получи новия си документ. Това е накратко процедурата по издаването на новите документи за самоличност. Подмяната на българските паспорти трябва да завърши на 31 март 2001 г. Българите, живеещи в чужбина, подават заявление в съответните посолства или консулства, които вече са "заредени" с необходимите документи. Там те представят снимката, която се залепя пред тях, а те се подписват под заявлението. След това по служебен път документите се изпращат в България и тук се правят необходимите справки. Срокът за издаването на нов паспорт за българи, живеещи в чужбина, е 3 месеца според закона. Но и сега е ясно, че за някои страни, с които нямаме редовна дипломатическа кореспонденция, този срок няма да бъде спазен.
Според хората от МВР месец август е дошъл съвсем естествено като старт на кампанията, защото такива били сроковете, посочени в Закона за българските документи за самоличност. Там е посочено, че той влиза в сила от 1 август 1999 г. Само че създателите му не са предвидили, че това е най-мъртвият месец за българската администрация от цялата година. И едва ли някой останал чиновник в която и да е община ще се заеме с ентусиазъм да разучава новите изисквания, да рови в книги и да прави сверки на данни на някакъв си гражданин, който има желание бързо да се сдобие с нов документ. Информирани източници твърдят, че конкурсът за издаването на новите български паспорти е бил спечелен от консорциума "Хюлет Пакард" и австрийската "Капелен" заради кратките срокове, които са обещали за внедряване на системата, oсвен заради качеството на бъдещите документи естествено, което световноизвестните фирми обещавали.
Един от ръководителите на проекта в МВР, полк. Георги Миронов, категорично отхвърля този факт. Според него форсирането на сроковете и стахановският труд се наложили заради късното подписване на договора между МВР и консорциума, което станало на 5 октомври миналата година. Иначе сроковете били съобразени с технологичните изисквания на Западна Европа и САЩ. Двумесечното закъснение обаче "изяло" два месеца от тези срокове и се наложило да се бърза за внедряването на системата, за да се спази денят 1 април, когато пак според закона е трябвало да започне пробното издаване на паспортите. В началото на август, казва г-н Миронов, бяхме наваксали изцяло закъснението. Според него причината за това бързане е желанието да спазим всички изисквания на Европейския съюз, за да премахне всички пречки по пътя за интегрирането ни.
След като се запознали с всички видове защити на новите задгранични паспорти, западните експерти поставили резонния въпрос - как държавата ни ще гарантира, че няма да издава "редовни" паспорти на хора фантоми. Те останали изключително доволни от качеството на новите документи, но се притеснявали, че както и досега, нашенците ще намерят вратички, за да си издават по няколко паспорта. В Западна Европа имало десетки заловени българи, у които били открити напълно редовно издадени фалшиви паспорти. Според хора от МВР това ставало чрез издаването на фалшиви актове за раждане. В кметствата корумпирани служители издавали препис на акт за раждане, в което измамникът посочвал фалшиви имена. С "новото" свидетелство за раждане и своя снимка той отивал в РПУ и си издавал съвсем "редовен" паспорт.
Според полк. Миронов с въвеждането на Централизираната автоматична информационна система "Български документи за самоличност" (ЦАИС БДС) това щяло да бъде невъзможно. Пак според него сървърът, който е бил осигурен от фирмата "Хюлет Пакард" за обслужване на системата, бил най-мощният в Източна Европа. Той можел да съхранява в паметта си до 24 милиона снимки. За неговото закупуване било получено специално разрешение от Държавния департамент на САЩ. ЦАИС БДС автоматично блокирала издаването на нов документ, тъй като пазела данните за издаване на всеки документ.
Полк. Миронов не спира да хвали новата информационна система, която свързвала всички 28 регионални дирекции, КАТ - София, и Национална служба "Полиция" с оптични кабели, по които може да се обменя огромен брой информация.
Хора от МВР твърдят, че определена част от населението ще бойкотира процеса и няма да подава заявления за подмяна до последно. Според груби сметки ставало въпрос за около половин, та дори и един милион български граждани. Те се страхували основно от проверката на данните в общините, за да не лъснат измамите им. Подобни нагласи имало най-вече в общините със смесено население. Едва след крайния срок - 31 март 2001 г. щяло да стане ясно колко са фантомите в държавата и в базите с данни ще се сложи ред. Подозренията във вътрешното министерство са, че част от хората получават по няколко пенсии с фалшиви паспорти, издадени на различни имена, но с една и съща снимка. Други пък пътували из чужбина, след като били изгонени за престъпна дейност с "редовни" документи. Отрицателна реакция се очаквала и от някои кметове и служители, които били въвлечени в нелегалния бизнес с тескерета, и от чужденците, които живеят у нас и се занимават с незаконна дейност.
Оптимизмът на групата за подмяна на документите за самоличност е наистина заразителен, но на гражданите тепърва им предстои да се сблъскват с редица недоглеждания и чиновнически неуредици. Българският паспортен проект е прекалено амбициозен и всяка бюрократична засечка може да го блокира.
Рила, Пирин и Централен Балкан очакват съдбата си
Съществува опасност териториите на националните паркове да бъдат свити
Всеки българин поне веднъж през живота си е застивал пред величието на Рилския манастир и надвисналите над него вековни гори. Скиорите, а и не само те, чудесно познават Банско и неговите писти. Но в привидното планинско спокойствие се разгарят неочаквани страсти, чиято кулминация тепърва предстои.
Границите на трите български национални парка Рила, Пирин и Централен Балкан трябва да бъдат обсъдени и променени до октомври тази година. По същото време трябва да се извърши прекатегоризация на трите парка, както и да бъдат одобрени плановете за управление. Те ще фиксират окончателно режимите на управление, категориите, нормите и дейностите в националните паркове. По мнението на експерти съществува реална опасност границите на парковете да бъдат свити, както и режимите на функциониране на парковете да бъдат променени, което в крайна сметка би довело до намаляване на ценността им.
Изискването за предефиниране на границите е залегнало в Закона за защитените територии, който влезе в сила през ноември 1998 г. Крайният срок за подаване на реституционни искове, както и за внасяне на предложения от общините за промяна на досегашните територии, бе удължен от 30 юли на 30 август. На тази база след изтичане на срока специално създадени за целта комисии ще вземат решенията за промени в териториите. Предложенията ще влязат в парламента и ще бъдат гласувани като поправка към Закона за защитените територии.
Самите заявки на реституционните претенции не са основание за промяна на границите на парковете. Собствениците на земи и гори в техните предели, чиито претенции няма да бъдат удовлетворени, ще бъдат компенсирани по реда на закона със земи на друго място или с компенсационни бонове.
Възможността границите на националните паркове да бъдат променени разгорещи страстите на местната общественост, неправителствените организации, общини и бизнесмени. Това пролича по време на обществените обсъждания през юли, където се чуха противоположни мнения както за изключване на земи и гори от границите на парковете, така и за прибавяне на нови територии. За запазване на сегашните територии твърдо се обявиха неправителствените организации и в редки случаи - общините. Мнозинството кметове, собственици на земи и гори и представители на туристическия бизнес показаха, че ще останат много по-доволни, ако успеят да захапят части от пограничните територии на националните паркове.
Комисиите, екологичното министерство и парламентът са поставени в деликатното положение да намерят баланс между частните интереси на местните жители и запазването на природата. "Ние сме решени да запазим в максимална степен границите на парковете и да не допускаме сериозни корекции", подчерта министърът на околната среда и водите Евдокия Манева след приключване на обществените обсъждания през юли. Директорът на Националната служба за защита на природата Михаил Михайлов сподели пред "Капитал", че волята на екоминистерството се състои в това корекции да бъдат направени само по перифериите на парковете, и то единствено там, където не се застрашават естествените екосистеми. Останалите членове на комисиите обаче може да не застанат на тази позиция и да гласуват по-сериозни промени на границите в резултат на активно лобиране от страна на заинтересовани фирми, общини и лица.
Според представителите на нестопанските организации една от сериозните опасности, произтичащи от процеса на предефинирането на границите, е изсичането на гори и създаването на нови
Национален парк "Пирин" е създаден през 1962 г. и обхваща площ от 40 000 хектара. Паркът се намира изцяло в северния дял на Пирин планина и е единственият български национален парк, който е включен в списъка на световното културно и природно наследство.
Изграждането на нови писти може да застраши биологичното разнообразие в националния парк "Пирин" и да намали значението му като природна ценност, коментират еколози. Член 21 от Закона за защитените територии разрешава строителството на спортни съоръжения на територията на националните паркове. Вече е изготвен териториално-устройствен план за град Банско, който включва строежа на нови писти и лифтове. Предстои екологичното министерство да направи оценка за въздействието върху околната среда на отделните обекти от плана. При положителна оценка няма законови пречки да се пристъпи към изграждане на новите съоръжения. Според Михайлов възможността за изграждане на нови писти и лифтове е реална, но тя няма нищо общо с промяната на границите на парка. Главният заинтересован от строежа на нови съоръжения край Банско е Акционерното дружество за развитие на зоната за ски туризъм в Банско. В дружеството влизат хотел "Банско" и хотел "Глазне" с по 34%, "Академика" - 20%, община Банско - 8%, и Съюзът на туристическия бизнес - 4%. Експерти от МОСВ коментират, че възможността за строеж на ски-писти е една от вратичките в закона, които екоминистерството по-късно тази година ще опита да затвори. "Категорично в парка няма да допуснем строителството на хотели. По-добре легловата база да остане в града, отколкото да бъде изнесена горе до пистите", подчерта Михаил Михайлов. Самият закон също не позволява изграждането на хотели.
Според еколози скандалът при Пирин може да дойде отвън точно поради факта, че паркът е част от световното природно наследство. Ако част от горите бъдат изсечени, природната ценност на Пирин ще бъде намалена и той може да бъде изключен от списъка на ЮНЕСКО.
Другият тежък казус, който комисиите и парламентът предстои да решат, е свързан с връщането на
Претенциите на Рилския манастир са за връщане на 23 000 от всичките 108 000 хектара на национален парк "Рила", или една пета от териториите му. Манастирът притежава актове за собственост на гори и пасища. Според член 8 от Закона за защитените територии в границите на националните паркове не влизат манастири, както и земите и горите в тяхната граница. Въпросът е, че не се знае докъде се разпростира понятието "в границата на манастира". Според експерти това е другата вратичка в закона, която също трябва да се затвори. Това обаче означава, че голяма част от претенциите на манастира ще бъдат удовлетворени - около 8000 хектара по преценка на специалисти. Със сигурност няма да се реституират горите в рамките на Риломанастирската гора, която е обявена за резерват. Според закона се забранява връщането на земи и гори в рамките на резерватите.
Вероятността изсичане на горите с цел бърза печалба е една от темите, с които често се спекулира. От екологичното министерство напомниха, че след връщането на горите няма опасност от поголовното им изсичане, тъй като режимът на тяхното управление ще се определя от Закона за горите. По мнението на други експерти няма гаранция обаче, че в бъдеще някой няма да реши да прави ски-писти в долините на реките Рилска и Илийна.
В сравнение с Рила и Пирин при Централен Балкан претенциите са сравнително малки. Общините Троян, Априлци и Тетевен са предявили претенции за връщането, съответно изключването от парка на ценни букови насаждения.
Правилното решение за бъдещето на националните паркове зависи от стратегията за тяхното развитие и философия, която ще се следва в дългосрочен период. За тази цел е необходимо да се познават
Селското стопанство е най-голямата заплаха за биологичното разнообразие в цяла Европа. Съществуват технологии за устойчиво селско стопанство, но фермерите се нуждаят от допълнителни икономически стимули, за да преминат към този начин на работа. Екологичният селски туризъм също може да набере скорост в националните паркове и да стане също толкова доходоносен, колкото и ски-туризмът. Сериозна бариера пред развитието на подобен вид дейности в България е липсата на информация сред местните хора. Само при пълна осведоменост за възможните начини на реална печалба от националните паркове те ще могат да участват със свои идеи при взимането на решения, засягащи и тяхното бъдеще.
София трябва да изгради модерно енергийно стопанство
Петър Шеди, зам. генерален директор на NEWTON Financial Managment Grou
- Първо, бих искал да уточня, че NEWTON Financial Management Group АД (N.F.M.G.) е важен субект на чешкия капиталов пазар и е едно от най-големите небанкови чешки дружества, работещи в областта на инвестиционното банкиране. Дейността на дружеството е насочена предимно в областта на колективното инвестиране и управление на предприятия (corporate management). Дружеството управлява два пенсионни фонда и два отворени дялови фонда, които достигат увеличение на капитала над средното ниво. Дейността на N.F.M.G в областта на управлението на предприятия е насочена предимно към енергетиката.
На българския пазар работим активно от лятото на 1998 г. Тогава установихме контакти с някои от нашите настоящи български партньори, а по-късно основахме тук три дъщерни дружества. Причината за тази крачка беше обстоятелството, че искахме да бъдем подготвени за предоставянето на финансови услуги в областта на инвестиционното банкиране. Също както и в Чешката република, бихме желали да насочим дейността си в областта на пенсионните фондове, управлението на инвестиционни и дялови фондове и същевременно към намирането на инвестиционни възможности за стратегически партньори. Покупката на Expandia Finance Bulgaria беше логическо развитие на стратегията ни за навлизане на българския капиталов пазар и по-здраво закотвяне на него. Същевременно ни даде възможност да навлезем в областта на корпоративните финанси на българския пазар. Ако питате за дейността ни в областта на финансовия мениджмънт при намирането на финансови източници и последващото участие в управлението на предприятия - да, това ще бъде една от основните насоки на дейността ни в България. Първите необходими крачки обаче са обстойното запознаване и детайлното анализиране на инвестиционните възможности.
- Имаме богат опит в енергийната област в Чешката република, където компанията управлява и ръководи някои субекти от енергетиката. Имаме опит с трансформирането и преструктурирането на тези дружества. Много внимателно следим главните насоки на технологичното развитие в енергетиката, за да може да предложим на нашите партньори решения, които ще допринесат за по-голямата ефективност на притежаваните или управлявани от тях субекти. Натрупаните познания искаме да използваме и в България, която се намира в началото на трансформацията на енергийния сектор и предоставя значителен потенциал за по-нататъшно развитие.
- Главната задача на консорциума е да изготви стратегия за развитието на енергетиката и енергийния баланс на българската метрополия. Логично е, че ефективното развитие на софийската енергетика изисква немалки финансови средства. Същевременно сегашните енергийни субекти в столицата не са капиталово толкова силни, че да могат да се справят самостоятелно с комплексното модернизиране на системите - като започнем от производството на електрическа и топлинна енергия и завършим с дистрибуцията до крайния потребител, включително и по-нататъшна газификация. За целта ще е необходимо привличането на чуждестранни инвестиции, и то предимно от капиталово силни и професионални субекти от световната енергетика. Финансовата ни групировка работи съвместно с някои такива субекти. Познаването на специфичните български условия ни дава възможност да намерим подходящ инвеститор и да му помогнем при навлизането на софийския енергиен пазар.
- Снабдяването на София с електрическа и топлинна енергия е необходимо да се разбира като едно цяло и да не се обособяват отделните дейности. Не е възможно например да имаме модерно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и остаряла разпределителна мрежа с големи топлинни загуби, които някой трябва да плати без съответното измерване и регулиране. По наше мнение в София би трябвало да бъде изградено модерно енергийно стопанство, включващо целия процес от производителя до крайния потребител. За това дали ще се създаде от една или няколко фирми, работещи в тясно сътрудничество, е рано да се говори. Нашата главна цел е да помагаме при изготвянето на най-ефективно и комплексно решение за софийския регион с последващо предложение за начина на финансиране.
Във връзка с това бих искал да подчертая едно важно обстоятелство. За да бъдат нашите предложения и препоръки достатъчно сериозни и концептуални, те трябва да се ръководят от законодателството в областта на енергетиката. Тук имам предвид документа, който характеризира държавната енергийна политика, която еднозначно трябва да декларира дългосрочните цели и функции на българската енергетика; закона за стопанисване на енергията, както и това доколко българската енергетика ще иска да се приближи до законодателството на Европейския съюз. Важно е също така основните принципи на енергийната политика да бъдат включени в генералния план за развитие на София и околността й. Известно ми е, че по всички тези документи се работи интензивно. Тяхното въвеждане в живота ще предопредели бъдещето на българската енергетика и за нас ще станат своеобразен трамплин.
- Да. Специалистите ни наскоро посетиха няколко енергийни субекта и нашите аналитици в момента преценяват възможностите за сътрудничество с тези субекти. Положението на софийската топлофикация обаче е специфично с това, че тя единствена е собственост на града. Останалите топлофикационни дружества в момента са собственост на държавата, въпреки че се обсъжда скорошното им прехвърляне в собственост на градовете и общините. Предполагаме, че градовете ще искат ефективно да решат въпроса с производството и доставката на енергия в техния регион по подобие на Софийската община.
Информиран съм редовно за резултатите от работата на нашите аналитици. Радостно е това, че сред набелязаните от нас енергийни субекти има и такива, които несъмнено ще привлекат вниманието както на местни, така и на чуждестранни инвеститори. Не предвиждаме дружеството ни да стане пряк инвеститор. Ролята ни тук ще бъде насочена към намиране на инвеститори или осигуряване на инвестиции. Ще бъда в състояние да ви кажа повече, след като бъде прието съответното законодателство, отнасящо се както за енергийната политика, така и за трансформацията и приватизацията на топлофикационните и другите енергийни дружества.
- Както вече споменах, това е предимно областта на колективното инвестиране. Конкретно става дума за създаване и управление на инвестиционни и дялови фондове, пенсионни фондове - дружества, в които гражданите спестяват своите средства за времето, когато няма да са в продуктивна възраст, и тези пари ще са полезно допълнение към пенсията им и ще спомогнат за запазване на жизнения им стандарт. Импулс за развитието на тези дейности ще бъде приемането на допълненията и измененията към закона за ценните книжа.
- От българска страна има изключителен интерес към провеждането на форума, участие обещаха вече и някои български държавни представители. Интерес има и от чешките предприемачески среди. Това е логично, най-вече като вземем предвид обстоятелството, че редица български електроцентрали и топлоцентрали работят с чешко оборудване, което днес изисква модернизация или цялостна реконструкция. В нашата страна днес вече имаме голям опит в това отношение. Та нали през последните 10 години, които изминаха от нежната революция, в модернизирането на електро- и топлоцентрали бяха инвестирани приблизително 60 милиарда крони, което в долари е около 2 милиарда долара. Затова взаимното сътрудничество може да протича на няколко нива, и то не само в областта на инвестирането и доставката, но и в много други.
Затварят временно дванадесет хотела
"Издадени са 12 заповеди за временно затваряне на хотели по Черноморието," заяви през седмицата Дамян Лазаров, председател на Държавната комисия по търговия и защита на потребителите. "Обектите са разпръснати по цялото Черноморие, като целта е навсякъде да чуят, че се прилага тази най-тежка мярка. Няма друг начин да спрем нарушенията, защото глобите не могат да уплашат собствениците или наемателите", подчерта Богомил Кръстев, началник управление "Контрол" в комисията.
Основното провинение на хотелите пред затваряне е липсата на категоризация и на лиценз за извършване на хотелиерска дейност. Заведенията за обществено хранене често продават цигари и алкохол без лиценз. "Целта на този етап е да се легализира базата, защото всеки трети хотел е без категоризация или лиценз, ако се налага да има такъв", коментира Кръстев. Преди да пристъпят към затваряне, от комисията дават възможност на провинилите се да поправят грешката си в определен срок, който зависи от нарушението. Входящият номер от молбата за лицензиране или категоризация също върши работа. Чак при неизпълнение се прилага крайната мярка временно затваряне. От 303 проверени обекта във Варна са установени 182 нарушения, докато в Бургас от 791 обекта нарушителите са 318. Според мнението на експерт от комисията обектите по северното Черноморие са по-изправни от тези по южното, където базата е остаряла и категориите не отговарят на истината. Причината за това е по-високият дял на държавната собственост.
Освен по Закона за туризма комисията е контролиращ орган по приетия преди месец Закон за потребителите и правилата за търговия. В проверените 6908 обекта са открити 708 нарушения, или около 10% от всички проверени. Най-много са нарушителите в София (32%), като след нея са Варна, Добрич и Шумен с по 15% и Русе, Силистра и Разград с по 11%. Санкциите са за около 1.5 млн. нови лева. Най-често срещаните нарушения в търговските обекти са цени, обявени само в стари или в нови левове; продажбата на стоки с изтекъл срок на годност; неиздаването на касови бележки; продажба на стоки без дата на производство; отказ от рекламация на стоки; както и продажба на стоки без етикет на български език. Работи се по сигнали за констатирани нарушения.
В Комисията по търговия и защита на потребителите се чувства недостиг на проверяващи. "В страната има около 110 проверяващи, но те не са достатъчни и броят им трябва да стане поне 500. В общините също има по един проверяващ по Закона за потребителите, но той често е затрупан с административна работа", коментира Кръстев. Освен по законите за туризма и закона за потребителите комисията проверява и по Закона за тютюна, Закона за лекарствените средства, Наредбата за резервните части и наредбите за вината и спиртните напитки.
"Засега няма засечени случаи на корупция сред служителите на комисията", уточни Лазаров. Проверяващите се движат в групи между двама и петима, като съставът на групите постоянно се променя, за да няма сработване между контрольорите. Според Лазаров строгата отчетност при проверките е задължителна и служител не може да тръгне на проверка без констативен протокол. След проверката всяко нарушение трябва да бъде отбелязано на хартия.
Според експертите от комисията и търговското министерство Законът за потребителите и правилата на търговия е на европейско ниво и пропуски все още не са открити. Проблемът бил, че потребителите все още не познават правата си и нямат навика да ги отстояват.
Накратко
Валута в равностойност до 2000 нови лева ще може да се изнася вече свободно през границата. Това предвиждат влезлите в сила през седмицата изменения в Наредбата за износ и внос на валутни ценности. Когато валутата е до 20 000 лева, ще се изисква да бъде декларирана, а при износ на по-големи суми ще трябва разрешение от БНБ. Износът на благородни метали и скъпоценни камъни също се облекчава. Занапред няма да се изисква деклариране при износ на злато до 60 г, сребро до 300 г и скъпоценни камъни до 37 г. Няма да декларираме вноса на стоки, чиято стойност е под 100 долара. При внос на стоки за над 1000 долара ще бъде налагано мито от 5 на сто, а когато сумата е по-голяма - според митническата тарифа за всяка отделна стока.
От 7 до 10 септември в "Албена" ще се проведе 44-то заседание на Съвета на ИНТЕРЕЛЕКТРО - международна организация за икономическо сътрудничество в електротехническата промишленост, създадена през 1973 г. Това е една от последните запазили се организации от времената на Съвета за икономическа взаимопомощ. Тъй като държавата няма възможност за плащане на членския внос, наш представител през последните години в ИНТЕРЕЛЕКТРО е частната пловдивска фирма "Ринтекс". От българска страна на заседанието в "Албена" ще бъдат представени около 50 предприятия от електротехническия отрасъл. Това е удобен шанс за нашите фирми да осъществят контакти и да потърсят пътища за износ на своя продукция, заявиха от промишленото министерство.
Европейският съюз отказва да вдигне забраната за износ на живи животни от България в страните от съюза, стана ясно през седмицата. Ограниченията за износа на наши животни бяха наложени преди две години заради случаите на шарка по овцете. При последната инспекция на евроветеринарите през пролетта у нас беше отбелязан напредък в изпълнението на критериите на Брюксел в областта на ветеринарното дело. Тогава беше препоръчано забраната да бъде вдигната от тази година. Засега обаче ограниченията остават заради болестта син език, която плъзна в някои части на Южна България. Въпреки усилията на българските ветеринарни служби заразата още не е напълно локализирана. През ноември се очаква у нас да дойде нова мисия евроветеринари. Възможно е тогава да бъде решено забраната да бъде вдигната частично само за отделни части на страната.
Задава се нова зърнена криза заради ниските добиви и лошото качество на пшеницата от новата реколта, заявиха през седмицата от Съюза на земеделските кооперации. Според данни на съюза общото количество прибрано жито няма да надхвърли 2.6-2.7 млн. тона. За предстоящи трудности с връзването на хлебния баланс предупредиха в понеделник и от Съюза на мелничарите. Информацията веднага беше опровергана от аграрното министерство, според което добитата пшеница ще бъде около 3 млн. тона. Това количество ще е напълно достатъчно за задоволяване на вътрешното потребление, изхранването на населението не било застрашено дори и при свободен износ. Според пресцентъра на министър Върбанов зачестилите мрачни прогнози за хода на жътвата целели единствено изкуствено понижаване на цените на зърното от новата реколта.
За един "деноминиран" месец са обменени 44% от старите левове
Слабата икономическа активност забавя обмяната на парите
За един месец от началото на деноминацията са обменени близо 44 на сто от старите левове в обращение. Това обясни главният касиер на БНБ Любен Иванов. Според прогнозите на централната банка още 40-ина процента от старите пари ще излязат от обращение до края на август. През септември също ще излязат част от старите левове от оборота на парите. Според банкери около 10 процента от старите пари ще останат да циркулират в икономиката, докато законът позволява това, т.е. до Нова година.
Основният канал за обмяна на старите пари е през банките, които извършват всички кешови плащания само в нови банкноти. Съвсем малка част от обмяната става на гишетата на БНБ, където гражданите могат да заменят стари за нови левове. В момента тази възможност се използва предимно от търговците, които сменят ненужните им количества монети и срещу тях получават нови пари.
Любопитството на гражданите да видят новите банкноти (което така или иначе не беше силно изразено, защото в нито една от банките, които можеха да обменят пари, не се образуваха опашки от чакащи) по всяка вероятност е станало причина през първата седмица след деноминацията да се обменят най-много стари пари. В тези първи седем дни търговските банки и БНБ са обменили общо 13 на сто от банкнотите и монетите. През следващите седмици скоростта на подмяната е била сравнително постоянна и според Любен Иванов на седмица са влизали в обращение по около 120 млн. нови лева.
Месец след старта на деноминацията в обращение са вече 717 млн. нови лева. Повечето от тях са обменени през банковата система и само 1/7 през БНБ. Според данните на БНБ в същия момент всички банкноти и монети в обращение възлизат общо на 1.632 млрд. нови лева. Това означава, че остава да се обменят 915 млрд. стари с 915 млн. нови лева.
Обмяната щеше да върви много по-бързо, ако банковата система обслужваше по-голяма част от разплащанията в реалния сектор. По данни на Банксервиз към края на миналата година около 70% от всички разплащания в банките са свързани с бюджета. Предприятията и домакинствата все още предпочитат да се разплащат в брой. От една страна, липсват добри банкови услуги в областта на разплащанията, но от друга, фирмите гледат да крият реалните си обороти, за да избягнат плащането на данъци. В резултат на това голяма част от икономиката продължава да е в сивата зона.
В момента основно бюджетните разплащания играят роля за скоростта, с която старите пари излизат от обращение. За ускоряването на процеса например ще спомогне изплащането на пенсиите в нови левове, изплащането на заплатите в бюджетните предприятия, социалните плащания, които вече са само в деноминирани левове, както и разходите, които правителството ще направи по инвестиционната си програма.
Доказателство, че парите в обращение минават много бавно през банковата система, е и фактът, че за 1998 г. през банките са минали разплащания, възлизащи на 40 000 млрд. стари лева, което е само два пъти размерът на брутния вътрешен продукт на икономиката. В страните с развити банкови услуги разплащанията за една година се равняват средно на 60 пъти БВП.
Поскъпването на горивата доведе до изненадваща инфлация посред лято
Рекордно поскъпване на потребителските стоки отчете националната статистика през юли. Инфлацията за юли е 3.2%, което е най-високият индекс от края на 1997 г. насам. Домакинствата са усетили още по-драстично поскъпване, тъй като най-необходимите 70 стоки и услуги (т.е. малка потребителска кошница) са поскъпнали с 5.57%. Натрупаната инфлация от началото на годината до края на юли е едва 1.18%, тъй като през първите шест месеца цените като цяло спадаха.
Според специалистите в статистическия институт рязкото повишаване на цените сега се дължи на поскъпването на течните горива с цели с 35% за месец юли. То е резултат от вдигането на международните цени на горивата и едновременното поскъпване на долара спрямо еврото (тоест спрямо лева). Тъй като горивата се включват в себестойността на всички стоки и услуги, ускоряването на инфлацията е логично.
Статистиците също добавят и деноминацията като незначителен източник на поскъпването през юли, въпреки че надали смяната на парите е довела до кой знае каква промяна в цените. Много по-вероятна причина за поскъпването на живота е нарастването на потребителското търсене. Месец преди да се отчете високата инфлация, статистиката отчете 6.1% ръст на продажбите на дребно. Това вероятно е следствие от намалените разходи за издръжка на живота през летния сезон - няма ги разходите за отопление, плодовете и зеленчуците са евтини и пр. Така домакинствата си позволяват и повече допълнителни разходи.
Според статистиците ускоряването на инфлацията през юли е временно явление, което се дължи на еднократни (и до голяма степен външни за икономиката) фактори като поскъпването на горивата, вдигането на цените на тока със 7.6% и др. Засега обаче изглежда малко вероятно дефлационната тенденция, наложена през последните месеци, да е пречупена. До края на юни цените бяха намалели с 2% спрямо края на 1998 г. Причините за това като че ли остават непроменени. Дефлацията, която толкова плаши производители и аналитици, се дължи главно на кризата в икономиката - свитото потребителско търсене, невъзможността на производителите да реализират продукцията си и да спечелят, конкуренцията на по-евтините и по качествените вносни стоки и т.н.
Накратко
В края на следващата седмица Дирекцията за застрахователен надзор ще бъде готова с новите минимални тарифи по задължителната застраховка "Гражданска отговорност". Новите премии, които шофьорите ще трябва да плащат, ще важат за следващата година. Активната кампания по сключването им започва през септември. По всяка вероятност премиите, които ще трябва да се плащат, ще бъдат леко повишени в сравнение с тези, които бяха обявени като минимални за тази година. Причината за увеличението според специалисти е доказаният висок риск, който тази застраховка включва. По всяка вероятност ще бъде увеличен и таванът на материалните и нематериалните щети, които ще покрива "Гражданска отговорност", защото практиката е доказала, че таваните понякога се оказват недостатъчни за покриване на причинените щети при пътно транспортни произшествия.
С 13% по-малко са приходите на промишлените предприятия от продажби за първите шест месеца на тази година спрямо същия период на миналата. За месец юни продажбите са с 8.2% по-малко от миналогодишните. Най голям принос за свиването на продажбите спрямо 1998 има намаляването на износа с 24% за полугодието и с 22% за месеца. Продажбите за вътрешния пазар намаляват с 8.4% за периода и едва с 0.2% за месеца. В общия стокообмен на вътрешния пазар за първите шест месеца търговията на едро заема 72.1% . Делът на търговията на дребно е 15.5%, а този на търговията с автомобили и горива -11.9%.
Най-после са готови счетоводните отчети на държавната банка Биохим за миналата година. От новото ръководство на банката обясниха, че дългоочакваните баланс и отчет за приходите и разходите са приети от управителния съвет на банката. В близките дни се очаква подписът на одиторите, след което епичните резултати трябва да бъдат публикувани. Преди три седмици Банковата консолидационна компания прекрати договора с мениджърите от британската фирма "Глендейл" с цел ускоряване на приватизацията на банката. Тогава новото ръководство заяви, че първата и най-неотложна задача е да се подготвят официалните финансови резултати на Биохим за 1998 г. Започва събиране на данни за кредитния регистър
До 15 август банките подават информация за тестовото зареждане на регистъра
Търговските банки трябва да предоставят първите данни за Централния кредитен регистър до 15 август. Изискването беше поставено в изпратеното до всички банки писмо на подуправителя на БНБ Емилия Миланова. Информацията ще се използва за тестово зареждане на регистъра с данни до 31 юли 1999 г. При допуснати грешки или несъответствия в отчетите БНБ ще уточни какви са нейните изисквания. На база на тези указания банките ще подготвят следващите данни към 31 август, след което регистърът започва работа. Кредитният регистър ще съдържа информация за кредитите над 10 млн. стари лева и тяхното изплащане към всеки отчетен месец, както и за междубанковите кредити със срок над 30 дни. Банките ще се отчитат и за свързаните с кредитополучателя лица. БНБ от своя страна всеки месец до 20-о число ще уведомява банките за общата кредитна задлъжнялост на клиентите им и свързаните с тях лица. Текущо през месеца такива данни банките ще получават само след подаване на искане до "Банков надзор" и заплащане на такса. До три работни дни след това БНБ ще дава необходимата информация.
Според споразумението с МВФ до края на май трябваше да имаме създаден и най-важното работещ кредитен регистър. Необходимостта от тази информационна система е от много по-отдавна. Тя щеше да улесни банките при раздаването на кредити и щеше да предотврати не един или два банкови фалита. Наредбата за Централен кредитен регистър е от 16 юли 1998 г. Вече една година на практика действащ регистър все още няма. Инструкцията за приложението на наредбата беше изпратена до търговските банки в началото на юли, което допълнително забави нещата. Още преди голямата банкова криза от 1996 в Банксервиз започнаха създаването на кредитен регистър, но от БНБ решиха, че регистърът ще се прави към нея. Обосновката беше, че ако се създаде в рамките на БНБ, осъществяването и обслужването му ще бъде значително по-евтино, тъй като централната банка разполага с необходимата информация от "Банков надзор". Няма обаче обяснение за отлагането до този момент и за бавните действия на институцията, от която зависи изграждането на регистъра. Според наредбата първите си отчети търговските банки трябваше да подадат към 30 септември миналата година. Това не стана поради липсата на инструкция и задължителни указания от страна на подуправителя, ръководещ "Банков надзор". След необходимото тестване на данните от банките ще мине най-малко още един месец, преди регистърът реално да започне да функционира. "Подготвянето на информацията засега е затруднено от неяснотите по инструкцията и наредбата", заявиха експерти от Булбанк. Технически проблеми има по извличане на необходимата информация и трансформирането й според изискванията на БНБ. Смущаващ е и фактът, че данните, с които разполагат банките по отношение на свързаните лица, се базират на декларация от клиента. Това е малко несериозно според специалисти по кредитиране от Пощенска банка, "защото кредитополучателят може умишлено да не даде информация за свързаните с него лица или да направи това поради незнание". Според Румен Симеонов шеф на дирекция "Надзорна политика" към "Банков надзор", "такъв проблем съществува, но той се разрешава с времето, освен това банките правят и свои проучвания за свързаните лица при даване на кредит, т.е. тяхната информация не се черпи само от декларацията на клиента". "Затруднения ще има, защото все още не е заработил официално БУЛСТАТ", допълни г-н Симеонов. Той допуска, че "има вероятност регистърът да не е готов от септември и това зависи от резултатите след тестовото му зареждане".
А с какви пари да кредитират банките
За половин година депозитите намаляха с 8%
След като от две години се говори, че основният проблем на банките е затрудненото кредитиране и ниските им печалби, вече очевидно ще трябва да се добави още нещо - свиване на депозитите. Според данните на БНБ през първите шест месеца на тази година депозитите в банковата система са намалели около 340 млрд. лева, което е около 7-8% от общата им сума. Това се дължи главно на изпразването на сметките на държавните предприятия. Свити са обаче и наличностите по влоговете на частните фирми, небанковите финансови институции и дори на гражданите. За разлика от 1996 г., когато тегленето на депозитите се дължеше на недоверието в банките, сега причината е в обедняването на фирмите и харченето на гражданите. Всичко това е логично продължение на процесите в икономиката - фирмите произвеждат и продават по-малко, съответно намаляват приходите и наличеностите по сметките им. Свиването на депозитната база постепенно ще намали ликвидността на банковата система. Не е ясно обаче дали финансовите институции ще издържат на по-високи разходи за лихви по привлечените средства. И в момента приходите им едва покриват цената на привлечения ресурс и издръжката на дейността.
Балансовите данни на банките към края на юни за съжаление показват, че много малко се е променило спрямо миналата година. Положителната разлика между лихвите, които те са получили по кредитите, и тези, които са изплатили на вложителите, продължава да е по-ниска от издръжката на дейността им. Нетните приходи от лихви възлизат на 152 млрд. лева за първите шест месеца. В същото време разходите за заплати, осигуровки и поддръжка на клоновете са 184 млрд. лева. Банките не са на загуба благодарение на счетоводните приходи от преоценка на валутни активи и от търговията с ценни книжа, които общо възлизат на 63 млрд. лева. Те са резултат главно от поскъпването на долара в последните няколко месеца и възстановяването на цените на ЗУНК-облигациите след кризата в Косово.
По данни на БНБ към края на юни текущата печалба на банковата система е 130 млрд. лева*. Както се видя през миналата година, тази сума може много лесно да бъде стопена при по-рязка промяна на пазарите - поевтиняване на долара, срив в цените на облигациите и т.н. Това означава, че за банките е много важно да решат "структурните" проблеми в балансите си, така че независимо от финансовите пазари да могат да реализират достатъчно приходи и печалба. Това обаче
В сборните отчети се вижда, че банките са предоставили като депозити в други финансови институции почти толкова, колкото са отпуснали и като кредити. Лихвените им приходи от депозитите обаче са три пъти по-малки от тези по кредитите. Въпреки това банките продължават да се въздържат от кредитна експанзия, тъй като влошаващата се икономическа среда вещае фалити на предприятия и съответно загуби за техните кредитори. Отпуснатите кредити са под 30% от банковите активи, като най-голям кредитополучател са частните предприятия. Изненадващо (и в никакъв случай не градивно) гражданите ползват кредити едва наполовина по-малко от тези за частния бизнес и почти двойно повече, отколкото държавния сектор.
Банките продължават да държат над 40% от активите си в парични средства - на каса или по депозити в други банки. Това ограничава приходите им, но гарантира добра ликвидност. Почти същото важи и за държавните ценни книжа, които формират около 20% от активите. Както се вижда, при ситуация, в която привлечените средства от фирми и граждани намаляват, подобна политика изглежда разумна. В резултат на намаляването на депозитите финансовите институции ограничиха размера на своите депозити в други банки. Като се отчете поскъпването на долара през първите шест месеца, излиза, че средствата на финансовите институции в други банки са намалели с около 200 млн. долара, което е съразмерно на намалението в привлечените средства.
Свиването на депозитите се отразява и по сметките на банките в БНБ, наличностите по които са със 70 млрд. лева по-малко спрямо началото на годината. По тези сметки финансовите институции поддържат задължителните си минимални резерви, които са обвързани със сумата на привлечените средства.
В крайна сметка банките се оказват притиснати между липсата на надеждни кредитополучатели и оттеглянето на вложители. Първото означава малко приходи, а второто - по-големи разходи за привличане на средства. Както обясняваше най-злощастният гуверньор на БНБ Любомир Филипов по времето на масовите фалити, "реалната икономика повлече банките". Нещата продължават да изглеждат все по този начин.
Сделката за "Арсенал" предизвика промени в закона за лошите кредити
Сделката за "Арсенал" - Казанлък, е на път да предизвика законотворческа активност. Според източници от Агенцията за приватизация синият депутат и председател на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев вече е подготвил проект за изменение на Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК). Проектът съдържа един-единствен параграф - "отписаните задължения на дружествата по реда на този закон формират допълнителни приходи, които не се отчитат за нуждите на данъчното облагане".
Това означава, че предприятията, на които държавата е отписала задължения по ЗУНК, ще бъдат освободени и от плащането на дължимите при подобни случаи данъци. Конкретният повод за исканата промяна в закона е продажбата на оръжейното предприятие "Арсенал" - Казанлък, разкриха източници от икономическия екип на правителството. Договорът за продажба на 51% от акциите на дружеството беше одобрен от кабинета преди седмица. Тогава беше решено и да бъдат опростени негови задължения по ЗУНК в размер на 657 млн. лева и 63.5 млн. долара. Проблемът е, че ако това стане, "Арсенал" ще трябва да плати огромен данък печалба за 1999 г. "Отписването на задължения чисто счетоводно трябва да бъде оформено като извънреден приход на дружеството, което води и до увеличаване на финансовия му резултат. Може "Арсенал" да е бил на загуба до момента, но отписването на дълговете по ЗУНК ще го изведе на голяма печалба, която трябва да бъде обложена", обясниха експерти.
Напоследък опрощаването на дългове по ЗУНК се превърна в любим прийом за продажба на закъсалите държавни предприятия. "Арсенал" е третият такъв случай, преди това правителството отписа дългове по ЗУНК и на ДЗУ и "Арма" - Лозница. И двете предишни сделки обаче бяха сключени преди 30 юни, когато все още беше в сила Законът за финансово оздравяване. В него имаше изрична разпоредба, която позволяваше да бъдат отписвани дългове на държавни дружества от списъците за изолация, без от това да следват допълнителни данъчни задължения за тях. Сделката за "Арсенал" обаче беше забавена заради неясноти по договора с единствения купувач - работническо-мениджърското дружество "Арсенал 2000". Изглежда, в един момент някой от средите на управляващите е прозрял, че по този начин ще бъде извършена лоша услуга на РМД и затова сега се налага да бъде извършена спешна промяна в закона.
Според Илия Калоферов, заместник-шеф на Агенцията за приватизация, опрощаването на данъци при отписване на дългове по ЗУНК не засяга само "Арсенал". Проблемът щял да се появи и при бъдещи продажби на свръхзадлъжнели държавни предприятия. "Ако едно дружество има 100 единици задължения по ЗУНК, след опрощаването ще трябва да плати 40% от тях (колкото е дължимият корпоративен данък - бел.авт. ). Но дълговете по ЗУНК са разсрочени за години напред, докато данъчните задължения са изискуеми веднага. Така че не може да се каже кое е по-лошото в случая - да имаш големи дългове или да плащаш големи данъци", коментира г-н Калоферов.
"София инс" избра ликвидация
Акционерите на общозастрахователното дружество на Мултигруп "София инс" взеха решение да бъде открита процедура по ликвидация на компанията. Според ликвидационния план, който са изготвили в компанията, процедурата трябва да приключи за година и половина от откриването й. Всичко това обаче все още е на ниво решение на акционерите, а това дали ще се реализира на практика зависи от решението на Дирекцията за застрахователен надзор, която трябва да прецени дали "София инс" разполага с достатъчно собствени средства, за да открие процедура по ликвидация. Ако се окаже, че компанията не може да покрие евентуални щети по поетите рискове, ще трябва да мине към процедура по несъстоятелност. По закон надзорът трябва да реши дали ликвидационният план е реален в срок от 30 дни след неговото внасяне.
"Няма да прехвърляме застрахователния си портфейл", коментира Жанин Гечовска, прокурист на дружеството. Това означава, че при настъпване на застрахователно събитие дружеството, въпреки че е в ликвидация, ще заплаща щетите. "Имаме достатъчно резерви и няма да имаме проблеми с поетите ангажименти", допълни г-жа Гечовска. Това твърдяха от всички останали компании, които в момента са с открита процедура по несъстоятелност (какъвто беше случаят и с дружеството на Иво Карамански "Корона инс").
Според Закона за застраховането Дирекцията за застрахователен надзор има право да задължи ликвидаторите да прехвърлят портфейла на дружеството. Това обаче може да стане единствено ако самият надзор намери лицензирана компания, която да иска да поеме рисковете на ликвидиращата се компания.
Миналата есен Националният съвет по застраховане отказа да издаде лиценз на "София инс", което според закона означава, че трябва да се стартира процедура по ликвидация или несъстоятелност. Дружеството обаче продължи да работи доста време след това, като по думите на Жанин Гечовска то е прекратило сключването на договори едва преди 3-4 месеца. Причина за това безтегловно състояние, което според заинтересоваността си юристите тълкуваха по противоположен начин, стана фактът, че от "София инс" обжалваха пред Върховния административен съд (ВАС) решението на Националния съвет по застраховане. От дружеството поискаха спиране на незабавното изпълнение на това решение, защото според тях решението е нищожно.
Тричленен състав на ВАС се произнесе и прати делото за разглеждане пред петчленка. На 26 юли Върховният съд разгледа отново делото в петчленен състав и остави без разглеждане обжалването, като даде ход на изпълнение на решението на Националния съвет по застраховане за ликвидиране на "София инс". Така и поредният от нарочените за "лоши" застрахователи напуска поне официално пазара.
Deutsche Telekom купи One2One
Пътят на Deutsche Telekom към САЩ минава през Великобритания
Ако не те пускат в Италия, опитай във Великобритания. След като не успя да се добере до най-желания европейски телекомуникационен пазар - италианския, Deutsche Telekom стъпи на британския. Не е същото, разбира се (британците не използват поне наполовина телефоните си, колкото италианците), но все пак е нещо. В телекомуникационната индустрия, където монополистите са лесна плячка за многократно по-малките от тях компании с подобна индустриална ориентация, всеки допълнителен актив, чужд или местен, ги прави ако не недостижими, то поне отлага момента, в който ще станат част от нечия чужда колекция. А когато в собствения ти двор нещата не вървят - с отварянето на Германия и за други оператори от началото на 1998 г. Deutsche Telekom загуби 30% от пазарния дял на междуградски и международни разговори, задграничните покупки са без алтернатива.
Срещу 11.12 млрд. долара и задължения да поема дългове на стойност 2.42 млрд. долара Deutsche Telekom закупи в началото на миналата седмица четвъртия и най-малък британски GSM-оператор One2One. До момента на обявяване на исканата от досегашните собственици на One2One - Cable&Wireless и MediaOne Group цена (12 млрд. долара плюс дългове от 2.5 млрд. долара) интерес към малката британска компания проявяваха и конкурентните на Deutsche Telekom, France Telecom и Mannesman.
Освен сериозно пазарно присъствие във Великобритания - с 2.7 млн. абоната One2One контролира 16% от британския пазар на мобилни телефони към момента и впечатляващ годишен темп на разширяване на потребителска база от 90% - и реалната възможност да разшири търговската си мрежа с 300 нови обекта One2One не дава много предимства на Deutsche Telekom. За разлика от Telecom Italia, измъкната изпод носа на немския телеком от малката италианска компания Olivetti през пролетта, новата придобивка на Deutsche Telekom съвсем не е печатница на пари. Вече шеста година след появата си британската телекомуникационна компания е непечеливша. Силният интерес на потребителите към услугите на One2One се дължи не толкова на високо качество, колкото на ниските цени, поддържани от компанията, което на свой ред я ориентира предимно към абонатите на най-икономичните тарифи в страната.
Очевидно е, че One2One не е най-добрият партньор за Deutsche Telekom. Признава го и изпълнителният директор на Deutsche Telekom: "Искаме да станем фактор в глобалните телекомуникации, което е единствено възможно, ако стъпим в САЩ. За целта трябва да укрепим позициите си във Великобритания. " Според непотвърдена информация най-вероятната американска покупка на Deutsche Telekom е операторът на международни разговори Sprint, в който немският телеком вече притежава дял от 10%.
Не е изключено сделката на Deutsche Telekom с Cable&Wireless и MediaOne Group за One2One да е до голяма степен продукт на немското отчаяние от загубата на италианския телекомуникационен пазар. Отчаяние, породено не толкова от крайния резултат, колкото от позицията на немското правителство, все още собственик на компанията. Единственото условие, поставено на правителството на Шрьодер от италианския кабинет като държател на "златна" акция, даваща право на вето на всяка промяна на акционерната структура на родния телеком, бе сключване на сделка между равни партньори. Тоест Италия поиска Германия да се откаже от гласовете в общото събрание на новата компания, превишаващи тези на италианското правителство. Вместо това в Бон до последния момент не промениха позицията си - "Deutsche Telekom бе поканена да закупи Telecom Italia, а не да се обединява с нея". Логично Telecom Italia бе поднесена на малката Olivetti, а France Telecom се вживя в ролята на зарязания любовник - евентуална сделка между Бон и Рим означаваше, че France Telecom трябваше да си търси нов партньор в Global One (смесено дружество на Sprint, Deutsche Telekom и France Telecom). Въпреки че до сделка не се стигна, между France Telecom и Deutsche Telekom зейна огромна пропаст, която оттук нататък може само да се разширява.
Ислямската революция - тогава и сега
Месец преди изборите в Иран реформаторите са по-близо до победата от консерваторите
Иран, някогашната Персия на Кир Велики, Дарий и Омар Хайам, страна с 3000-годишна история, а днес държавата на аятоласите, на Хомейни и Хаменей, подчинена на религиозната реакция. След ислямската революция от 1979 г. Иран става най-фундаменталистката страна в ислямския свят, претендираща за лидерство сред мюсюлманите, което би изменило коренно политическата картина в Близкия и Средния изток. Годините след революцията са години на ентусиазъм, война и смърт, яростна вътрешнополитическа борба и днес - на силно недоволство от режима на аятолата, чийто пик ще са парламентарните избори през септември. В този смисъл последните събития в Иран поставят въпроса как се стигна до ситуацията, при която консервативните и реформаторските сили са изправени пред открита конфронтация, изходът от която ще предопредели държавното развитие. А пътят на ислямската република беше... Революцията, довела до края на 35-годишното управление на шах Мохамед Реза Пахлави, е едно от най-значимите събития в най-новата история на Средния изток, което преди 20 години обединява почти всички в Иран за премахване на авторитарната му власт. Начело на промяната застават духовните водачи, които умело се възползват от религиозността на населението, изостаналостта в социалното развитие, както и от добрата си организационна структура, комбинирана с обещанието да реализират въжделенията на обществото. Така благодарение на обединяващата сила на религията успяват да привлекат на своя страна голяма част от народа и армията, а подкрепяният от САЩ Пахлави след 1972/73 г. все повече се изолира заради политиката си за увеличаване цените на петрола точно в годините на бум в потреблението на природни ресурси от развитите страни. Шахът губи подкрепа и поради незачитането на човешките права и изключително недалновидните си стопански реформи, които накърняват интересите на Щатите и местното население, и предизвикват необуздана инфлация в страната. Към тези причини трябва да се прибавят страхът от службата за сигурност на шаха САВАК, която контролира всичко в Иран; предаването на икономиката в ръцете на западните държави; както и вътрешнополитическата дискриминация, чийто израз е забраната на партийната дейност и незачитане свободата на словото. Мобилизиращо въздействие оказва и носталгията по управлението на д-р Мохамад Моссадек, премиер на Иран в периода 1951-1953 г., свален с военен преврат, осъществен с американска помощ, който показва, че има и друг път - пътят на свободата и благополучието. Всичко това инспирира събитията в Иран от януари - февруари 1979 г., довели до успеха на революцията и обявяването на Ислямска република Иран на първи април същата година от бъдещия аятолах Рухолах Мусави Хомейни.
Начело на държавата застава религиозната върхушка, което предизвиква масова емиграция на монархисти начело с министър-председателя Шапур Бахтиар. Все пак началото на религиозното управление почти напълно отговаря на исканията на голямата част от населението. Възстановява се донякъде многопартийната система, премахват се тайните служби САВАК, дава се свобода на словото, въвежда се един вид социалистическа собственост, имаща положителен ефект върху бедното и изтерзано от икономически експерименти население. Национализацията позволява на Иран да се закрепи икономически, тъй като с бягството си монархистите изнасят в чужбина около 16 млрд. долара, което изправя страната пред финансов и икономически колапс, но благодарение на петролните залежи за кратко време тежката ситуация е овладяна и година след идването си на власт ислямският режим успява да се укрепи.
Но революционен Иран засяга геостратегическите и икономическите интереси най-вече на САЩ, които не могат да допуснат да им бъде отрязан достъпът до петрола и минералните суровини и до съветските кавказки републики. Америка намира и подходящ противник на Хомейни - Ирак, чиито гранични спорове с Иран датират от 1920 г. и са отличен повод за разпалването на война, с която САЩ успяха да отслабят двете държави и предизвикаха утвърждаването в тях на тоталитарен и на авторитарен режим, което да бъде като обица на ухото за арабските им сателити. Целта на американците бе дестабилизирането на крехката демокрация от ислямски тип в Иран, което да доведе до остро обществено недоволство сред интелектуалците и военните и да способства контрареволюция, която би възвърнала позициите им в страната. Замисълът не успя, а крайният ефект бе, че Иран безвъзвратно попадна в прегръдките на ислямизма. Първият признак за това е малко след началото на военните действия, когато аятоласите издигат лозунга "През Багдад към Ерусалим", а в Иран са избити над 11 000 противници на режима. В този период социалнополитическата обстановка в страната коренно се променя и върховният религиозен водач аятолах Хомейни става всесилен. Всички обществени достижения в Иран са ликвидирани, като се запазва единствено държавната собственост, а ниският стандарт на живот спада още повече. Военното положение е подходящ параван за разчистване на сметки с неудобните фигури във властта - през 1981 г. е отстранен и изпратен в изгнание премиерът Абдулхасан Банисард. Утвърждаването на религиозната реакция постепенно довежда до тоталитарно управление в Иран, чиито политическите опоненти биват арестувани, а своеобразен връх на реакционизма е избиването за един месец след края на войната през 1988 г. на 5000 политически затворници. Пукнатини се появяват и сред монолитното ислямско духовенство, тъй като някои от членовете му не одобряват крайностите на режима и за първи път се чуват гласове за отварянето на страната към Запада и връщането на свободите от началото на ислямското управление. Заради такива позиции е отстранен от политическата сцена и гласеният за наследник на Хомейни аятолах Хюсеин Али Монтазери, убит е заради проамерикански настроения неговият зет, а днес той все още се намира под домашен арест. Вследствие на репресиите и втвърдяването на политиката, следвана от режима, от Иран емигрират около 5 млн. души.
Времето от 1979 до 1988 г. е и време на инфилтрирането в държавното управление на създаденото през 1953 г. от шейх Махмуд Халаби тайно общество "Ходжатие", което днес контролира основните властови лостове в страната и стои зад създаването на терористичната групировка "Хизбула", чиито бойци получават по над 200 долара месечно от Техеран при семеен доход в Иран около 100 долара, но първоначално организацията цели унищожаването на религиозното движение на бахаитите, борещо се за ревизия на Корана. Сега начело на тайното общество са аятолах Махтави Чани и председателят на Народното събрание Натек Нури. Тяхната отправна точка е теократично управление и нищо друго, което предизвиква недоволство дори в редиците на духовенството. Голяма част от обществото в Иран смята, че организацията стои зад убийствата на две популярни личности, призоваващи за повече свободи - синът на покойния водач Хомейни, Ахмад Хомейни, и аятолах Талевани.
След започването на иранско-иракската война и радикализирането на режима се разгръща широка терористична дейност в чужбина, извършвана от терористични групировки като "Хизбула", "Ансар Хизбула" и "Хамас" под ръководството на иранските тайни служби "Еттелаат". Тяхно дело е убийството на 13 юли 1988 г. в Германия на лидера на кюрдите в Иран д-р Абдулрахман Касемблу, както и на ликвидирания през 1992 г. негов приемник Садек Шаравчанди, разстрелян в германски бар заедно с двама ръководители на кюрдското малцинство. Окончателният удар срещу привържениците на шаха е нанесен през 1991 г., когато във Франция е убит последният премиер на монархически Иран Шапур Бахтиар, работил в изгнание за обединението на иранските емигранти и дискредитиране на ислямския режим.
Обявената на 14 февруари 1989 г. от аятолах Хомейни фетва срещу британско-индийския писател Салман Рушди за уж обидната спрямо исляма книга "Сатанински строфи" изиграва положителна за режима роля, като за известно време отклонява общественото внимание от желаното премахване на върховния религиозен орган - Съвета на доброто, на режима, който е фактическият вътрешен властови център, защото никой не би могъл да заеме държавен пост, без да е одобрен от членовете на съвета. Тази институция е политическата опора на аятолата, чието премахване би означавало край на ислямската република, т.е. парламентът е формален сбор от фигуранти, а жизненоважните въпроси се решават от няколко високопоставени духовници, управление, известно още като велаяте фаги. От 1988 г. до днес в Иран все пак има и няколко големи бунта, а размириците в Машхрад, Арак, Хираз, Ком и Исфахан през последните 11 години показват, че за единство и масова подкрепа на ислямския режим и дума не може да става.
Смъртта на върховния водач Рухолах Мусави Хомейни слага край на една част от развитието на Ислямска република Иран, белязана с вътрешнополитически борби, дълбок изолационизъм и радикализиране на религиозното ръководство.
Една от значимите фигури в иранската политика след края на осемгодишната война е бившият премиер Рафсанджани. Икономист по образование, той е привърженик на предпазливото и бавно отваряне на Иран не само на запад, но и към Далечния изток, но е прекалено послушен, за да предприеме реални стъпки в тази посока. За сметка на това той провежда кардинални реформи в селското стопанство, построява множество язовири и 2500 нови промишлени предприятия, установява редица протекционистични мерки, стимулиращи развитието на икономиката, а Техеран отново възвръща слава си на Париж на Средния изток. Но трябва да се отчете и че при управлението му са създадени службите за сигурност "Еттелаат", проникнали дълбоко в обществото. Рафсанджани и аятоласите се провалиха тотално в опита си да утвърдят Иран като духовен лидер на ислямския свят в кавказките републики, добили самостоятелност след разпада на СССР. За този неуспех има обективни причини, но провалът на действащите лица бе предопределен от невъзможността им да предвидят евентуалните причини за възможния неуспех - като финансовата помощ от САЩ, на която можеше да разчита конкурентът им Турция; религиозния фактор, тъй като само в Азербайджан и голяма част от Таджикистан мюсюлманите са шиити, подобно на иранските им събратя; езиковата близост на кавказките републики с Турция, като шиитски Азербайджан говори направо на турски. Това настрои иранските лидери срещу ръководителите на кавказките държави и Иран, където се правят перфектни фалшиви долари, изпратил според западни разузнавателни данни "скромна" финансова помощ на някои от техните лидери, които имали глупостта да прехвърлят парите в чуждестранни банки, което им струва политическата кариера. Така днес се оказа, че единствените сериозни, но неофициални партньори на Иран са Армения (подкрепа за Армения в конфликта за Нагорни Карабах) и Гърция, като "несъществуващият" им тристранен съюз действа в политическата, икономическата и военната сфера.
Но социалнополитическите промени, обхванали света от началото на 90-те години оказват влияние и в Иран, където премиер ще стане духовникът реформатор Хатами и ще започне тихата война между реформатори и реакционер... Южна Корея си играе с огъня
Правителството на Южна Корея бави оздравяването на Daewoo Grou
Правителството на Южна Корея, изглежда, не иска да разбере, че анемичната финансова система на страната се крепи на крехките му плещи. Вярно е, че пак е август (месец на валутни кризи и финансови сътресения), а поредната наказателна акция на Елцин, насочена към онези простосмъртни люде, пожелали мястото му в Кремъл, не раздвижи особено рисковите пазари. Рекордното положително салдо по текущата сметка на Китай от 3.42 млрд. долара за юли (за сравнение - излишъкът за юни бе само 920 млн. долара) отложи девалвацията на юана и свързаните с нея верижни обезценки на азиатските валути, а последните банкови скандали в Индонезия си останаха за вътрешна консумация.
Вярно е, че
Нужно ли е обаче да дърпаш дявола за опашката с едничката цел да осмислиш съществуването на спекулантите, понякога надеждни корективи на слабата финансова политика. Дори и трогателната суша в медийното пространство, прекъсната за малко от набиращото скорост физическо заличаване на клана Кенеди, поредната реклама в световния ефир на руските тайни служби като ковачница на бъдещи премиери и демонстрацията, че в редките случаи, когато Луната скрива Слънцето, то винаги намира начин да се измъкне от нейната сянка, не оправдава финансовия крах на Южна Корея, чиято икономика и без това не върви.
Арогантното поведение на току-що заситения просяк към онзи, чийто къшей хляб и този път го е спасил от гладна смърт, рядко прави утрешния ден по-добър от днешния. Мълчанието, с което корейското правителство подмина коментарите на ръководството на технически фалиралата Daewoo Group, че чуждите кредитори на групировката, които преди две седмици отказаха да осигурят нови кредити, няма да участват в оздравяването й, т.е. в разпродаването й като единствено възможен вариант на този етап, провокира двуцифрен спад на борсовите индекси и отлив на 1 млрд. долара рисков капитал от страната. Само няколко дни по-рано същите тези чужди "скъперници" се съгласиха да дадат отсрочка от 6 месеца за полагащите им се суми от около 2 млрд. долара по лихвите и главницата на краткосрочен дълг на Daewoo Group с падеж в края на юли.
Проблемът не е в това, че чуждите кредитори на Daewoo Group няма да си получат парите. Такъв сценарий няма - чуждият рисков капитал, останал в Daewoo Group след декември 1997 г., когато с кредитна линия от 58 млрд. долара МВФ спаси Южна Корея от фалит, и този, инвестиран в периода след това, е почти 100% гарантиран от държавата. Проблемът е в това, че чуждият капитал ще започне да заобикаля Южна Корея, а оставена сама на себе си страната трудно ще се справи. Да се разчита на допускането, че парите нямат памет, не е особено сериозно.
Едва ли мълчанието на правителството, логично разбирано като одобрение, щеше да има някакво значение, ако то не бе реалният собственик на Daewoo Group. Освен че контролира пряко някои от структурите на групировката, правителството е принципал на по-големите корейски кредитори на Daewoo Group. Най-големият от тях - Kore First Bank, бе национализирана в края на 1997 г. В контекста на поставяните от потенциалните кандидат- купувачи (чужди, разбира се - местните не разполагат с необходимите средства) условия, основно сред които е банката да получи парите си от Daewoo Group, правителствената позиция е най-малкото неадекватна. Сигурно никак не е лесно да се разделиш с индустриален гигант с половинвековна история, известен навсякъде по света с продукцията си, но когато ежемесечно се нуждаеш от минимум 500 млн. долара, за да обслужваш дълговете си, а вече единственият източник на финансов ресурс е печатницата на банкноти на централната банка, е по-добре да го направиш.
Тук обаче възникват въпросите какво да се продава, как да се продава и на кого да се продава. Много умело вече почти месец правителство, местни кредитори и Daewoo Group си прехвърлят отговорността за отговорите на горните въпроси. За пред външните кредитори и потенциалните купувачи на активи от Daewoo Group театърът е следният - местните кредитори (чуждите никой не ги пита) депозират "своето" обединено виждане за оздравяване на компанията в правителството, ръководството на Daewoo Group прави същото, а правителството умува над компромисните решения. Това, което обаче в действителност става, е доста по-различно. Контролирани от правителството, местните кредитори и Daewoo Group няма как да искат различни неща. Целта на задачката е да се даде най-малко на най-висока цена. Дотогава управляващите в Южна Корея ще отдават приоритет на мълчанието. Лято е - някой може да си помисли, че е от жегите.
Единственото ясно нещо засега е, че най-голямата финансова брокерска къща в Южна Корея Daewoo Securities ще смени собственика си, 80% от Daewoo еlectric мotor ще бъдат продадени на Emerson еlectric за 50 млн. долара и евентуално General мotors ще придобие контролен пакет в Daewoo мotors.
Отива ли си стилът "Демирел"
Турският елит трябва да преодолее разделението си и да излъчи заместник на Демирел
Ветеранът на турската политика, президентът Сюлейман Демирел, направи "интересно", но не и странно изявление, че ще се пенсионира при изтичането на мандата му през май 2000 г. Анализаторите на вътрешнополитическите процеси в Анкара започнаха да се питат какво означава изявлението на Демирел. Опит да се преодолее разделението на турския политически елит или протест срещу влиянието на националистите? Случайно изпуснати думи или намек към новия министър-председател на Израел Ехуд Барак.
Турско-израелските отношения се развиват във възходящи позиции. Неслучайно контактите между двете страни биват определяни като стратегически. Турция помага успешно за аклиматизирането на Израел сред арабските й съседи и е важен фактор на стабилност в Близкия изток. Формулата силна Турция - стабилен Близък изток засега работи. Близките отношения между Тел Авив и Анкара започнаха да се развиват по времето на бившия израелски премиер Бенямин Нетаняху. Засилените интензивни икономически контакти между двете страни създадоха реална възможност за бизнеса. Общите проекти в областта на изследванията на военнотехнологичния сектор и традиционните военноморски маневри на турския и израелския флот гарантират стратегическото партньорство между двете страни.
Неслучайно на срещи на високо равнище на Организацията на арабските страни Турция е нападана тъкмо заради близките си контакти с ционистката държава.
Още преди да се произведат парламентарните предсрочни избори на 18 април 1999 г., Демирел намекна пред някои медии, че се е изморил. Висшият политически пилотаж, който той демонстрира, успя да предпази вътрешнополитическия живот в южната ни съседка от намесата на армията по време на правителствената криза в периода ноември 1998 - януари 1999 г. около свалянето на премиера Месут Йълмаз. След
Тези два факта от съвременното политическо ежедневие разклатиха вярата на президента Демирел в нормалното развитие на политическата система в южната ни съседка. Както казва турският коментатор Явуз Донат: "Демирел държи на изградения си в последните години имидж на човек, който е встрани от злободневните политически препирни. " Но това по никакъв начин не представя президента Демирел като пасивен политически играч.
Тази практика бе възприета по-късно и от премиерите на тези страни. Демирел разшири картата на външнополитическите интереси на 60-милионна Турция, като отиде в Молдова и застана зад гагаузкото население, защитавайки идеята за автономен район.
Икономическото партньорство на Турция с Египет е много сериозно - търговско-икономическите контакти са на стойност 870 милиона долара. Идеята за египетски газопровод по суша, преминаващ през няколко страни или през Средиземно море и стигащ до Турция, набира силни обороти. Каспийският и египетският газ са много необходими за нарастващите нужди на интензивната турска икономика. Успешната комбинация между външния министър Исмаил Джем и президента Сюлейман Демирел направи по-сигурна и целеустремена турската дипломация в нейните външнополитически приоритети.
САЩ застанаха зад идеята на турската дипломация Турция да бъде покровител на тюркоезичните бивши съветски републики - Киргизстан, Казахстан, Тюркменистан, Азербайджан, станали независими след разпада на съветската империя. Турция вложи милиони долари, развивайки по свое подобие институции в младите държави и избягвайки фундаменталисткия уклон.
Демирел е неформалният лидер на честите срещи на президентите на тюркоезичните страни. Съвременният политически елит възприе наложената теза от президента за "новите интереси" на Турция в каспийския регион. Икономистите изчислиха на няколко трилиона щатски долара нефтените и газовите залежи на Каспийско море. Като се прибави и геополитическото значение на региона, турската дипломация под ръководството на Демирел изгради стабилен мост към това богатство. Пребиваването на Демирел във висшата политика съвпадна с технологичното модернизиране и превръщането на Турция във водеща регионална сила. Някои смели анализатори правят аналогии между стиловете на управление на Сюлейман Великолепни и този на Сюлейман Демирел като лидери на турската държава в различни исторически периоди, създали авторитет и мощ. След последните парламентарни избори през април Демирел едва ли ще може да работи с новите победители - Партията на националистическото действие на Девлет Бахчели. Турската демокрация се сблъска с различен тип политически предизвикателства - през 1995 г. бяха ислямистите, а сега - националистите.
Кой ще влезе в президентския дворец "Чанкая", питат наблюдателите. Дори и премиерът Еджевит да предложи да бъде продължен мандатът на Демирел, истината е, че поколението на мохиканите си отива. Наблюдателите търсят профила на новото поколение държавници. След пенсионирането на Демирел турският елит ще трябва да преодолее разделението си и да излъчи негов заместник, който да наследи политическото му наследство. Който и да дойде на мястото на Таткото, ще трябва да съобразява с политическите реалности, които създаде стилът "Демирел".
Театърът на абсурда на Борис Елцин
Бивш служител на КГБ без опит в политиката е кандидат за премиер на Русия след уволнението на Степашин
Когато руският президент Борис Елцин извади червената химикалка и уволни премиера Сергей Степашин миналия понеделник, това бе класически театър на абсурда, откровен опит за политическо оцеляване. Червената химикалка на Елцин доста често влизаше в употреба през последните 18 месеца. През този период той уволни четирима министър-председатели и назначи петима. Трудно е да се докаже, че тези смени имат нещо общо с националните интереси. Най-егоистичната от всички промени обаче бе последната, която доведе до издигането за премиер и най-вероятен наследник на поста президент на "сивия кардинал" Владимир Путин, бивш служител на КГБ, но новобранец в политиката.
Рокадата бе направена веднага след като московският кмет Юрий Лужков обяви, че неговата партия "Отечество" е влязла в коалиция с движението "Цялата Русия", което представлява група от влиятелни регионални лидери. С наближаването на изборите за Държавната дума през декември тази коалиция все по-ясно се очертава като стратегическа и потенциално важна. Ако се представи добре на изборите, тя ще бъде в много добра позиция в надпреварата за президентския пост в средата на следващата година. Лужков заяви, че "Отечество" е предложила на бившия премиер Евгений Примаков първото място в листата й от кандидати за изборите за Думата, което е ясен знак, че
Примаков, бивша жертва на червената химикалка на Елцин, в момента няма партийна принадлежност, но остава високоуважаван и харесван от руснаците. Много от тях са на мнение, че той ще има по-голям шанс да победи комунистическия кандидат Генадий Зюганов от Лужков, който не крие собствените си аспирации към президентския пост, но сега, изглежда, е склонен да се оттегли, ако това ще означава победа за Примаков.
И Примаков, и Лужков ще бъдат анатема за Елцин, който издигаше интересите на поредица "наследници" само за да се освободи от тях, когато личната им популярност порасне твърде много или покажат тревожни признаци на независима мисъл. Тъй като конституцията му забранява да се кандидатира отново, Елцин се ограничи до намирането на марионетка, която да заеме президентския пост и да му гарантира имунитет срещу съдебно преследване и разчистване на сметки, когато стане обикновен гражданин. Путин е просто последният от тези послушни мъже, който бе изваден от неизвестността от болния Елцин, за да се радва на кратка кариера на министър-председател по прищявка на президента.
Впечатлението, че последната политическа рокада е мотивирана изцяло от личен интерес от страна на Елцин, само се усилва от факта, че няма планове за промяна на икономическата и политическата линия на предишното правителство. Няма данни, че Путин ще следва алтернативна финансова или икономическа политика, нито пък, че структурата на неговия кабинет ще бъде по-различна от тази на току-що разпуснатия.
За обикновените руснаци това е една
Вероятно и този опит на Елцин да коронова новата пионка ще завърши с провал, освен ако късметът му изненадващо не проработи. Все пак Елцин не бива да бъде подценяван. Неговото продължително политическо оцеляване напук на всички трудности се дължи поравно на способността му да държи всички руски политици на нокти и в неизвестност и на честото позоваване на голямата му конституционна власт.
Досега магическата формула на Елцин "разделяй, владей и неутрализирай всеки потенциален конкурент" работеше като магия и запазваше него и неговото кремълско "семейство" във властта и в бизнеса. Сега обаче магията, изглежда, е развалена. Балансът на политическите сили в Русия, изглежда, е чувствително изместен. Елцин доближава края на конституционната и физическата си власт. Този път той като че ли отиде твърде далеч.
Мотивът за освобождаването на Сергей Степашин почти не се различава от мотивите за уволненията на предишните трима министър-председатели. Той иска да запази собствената си власт и бъдещата сигурност и благоденствие на своето семейство и партньори: всеки премиер, който започне да се превръща в нещо повече от сляпо оръжие, трябва да си отиде. Благоразположението на Елцин може да бъде
"Сивият кардинал" е двойно привлекателен за Елцин. Той е провинциалист без чар и обществен имидж и с малък опит в централното управление. Освен това той е бивш служител на тайната полиция с полезни връзки, които могат да послужат на Елцин и семейството му в тъмната игра на обвинения, контра и лъжи, която е есенцията на московската политика днес. Обаче дори и президентът да го подкрепи с помощта на медийния магнат Борис Березовски, трудно е да си представим как Путин ще стане любим кандидат за десетте месеца, оставащи до президентските избори.
Освен това за пръв път Елцин и неговите приближени срещат нарастваща и единна опозиция.
Лужков засили позициите си с присъединяването на групата губернатори. Губернаторите са по принцип срещу засилването на централната власт в Русия. Те желаят сегашната кремълска група да бъде заменена от нещо, което ще изпълни поне отчасти елементарните функции на държавата.
Освен от Примаков Лужков се стреми да получи подкрепа и от Григорий Явлински и неговата партия "Яблоко" - винаги близо до властта, никога наистина в нея. Говори се, че между него и Лужков вече е сключена сделка. Явлински може да даде на Лужков много полезна допълнителна помощ в парламентарните и президентските избори.
Елцин има зад себе си огромна конституционна власт и подкрепата на Березовски. Друга база на кремълската власт е "Газпром", в която правителството притежава 38.37 процента и свика извънредно общо акционерно събрание на 26 август, за да увеличи броя на кремълските представители в борда и да намали помощта на "Газпром" за НТВ. Влиятелната независима телевизия НТВ, част от "Мост груп" с шеф Владимир Гусински, подкрепя Лужков и с това си навлече гнева на управляващите.
Триковете на Елцин обаче се изчерпват. Вероятно и на следващите избори ще използва номера с червената заплаха, но хората вече не се страхуват толкова от комунистите. Очаква се гласовете за Зюганов да бъдат малко и той да не мине на втори тур на изборите през юни.
Тази есен ще има два интересни обекта за наблюдение. Първо, ще успее ли левоцентристка коалиция на Лужков да запази целостта си. Руснаците никога не са били силни в компромисите, които са необходими за ефективното функциониране на коалициите, и запазването целостта на блока съвсем не е сигурно. Второ, как Елцин ще прояви таланта си да прави неочакваното с разгорещяването на предизборната кампания.
Успешната формула за приватизацията на Агрополихим
"Юнион миниер" плюс "Хардланд"
Агенцията за приватизация взе решение да обяви консорциума "Асид енд фъртилайзърс" (Acid and Fertilizers) за ексклузивен купувач на 63% от акциите на Агрополихим, Девня. В него с равни дялове участват щатската фирма "Хардланд инвестмънт" и "Юнион миниер Пирдоп Мед". Освен консорциума другият кандидат за торовия завод беше "Ай Би И транс ъф Ню Йорк (IBE Trans of New York), компания с регистрация в САЩ, зад която според слуховете стоят руски интереси. Фирмата беше избрана за купувач на 57% от "Химко"-Враца, преди около три седмици, но до момента не е влязла във владение на завода.
Според шефа на "Хардланд" Васил Александров в офертата си консорциумът предвижда заводът да остане цял, без да има отделяне на фосфатното производство и закриване на азотното производство. Това всъщност опровергава разпространяваните до момента слухове за намеренията на "Юнион миниер" да нареже излишните инсталации на скрап. Според Александров технологично производствата на завода са свързани и оставането само на фосфатното би било нерентабилно. Другите параметри на офертата на консорциума са цена от 1 лев, инвестиции в размер на около 15 млн. щатски долара, както и поемане на задълженията на дружеството. Булгаргаз се е съгласил да отпише лихвите по дълга, тъй като наистина били прекалено завишени, каза Александров. Той допълни, че главницата в размер на около 40 млрд. лв. ще бъде разсрочена за 4-5 години. Другото голямо задължение на химическия завод е към "Юнион миниер" и е в размер на около 13 млн. долара според Александров. Има също така и няколко по-малки по размер задължения към доставчици и частни кредитори.
Представителите на "Ай Би И транс" в България не пожелаха да кажат подробности по своята оферта. От уклончивите им изявления обаче стана ясно, че те също не са възнамерявали да закриват част от производството на завода, че са предложили цена "около 1 млн. германски марки", а инвестициите били "от порядъка на 50 млн. долара".
Победата на консорциума с участието на "Юнион миниер" никак не изненада наблюдателите на приватизационния процес у нас. От самото придобиване на МДК белгийската компания вече на няколко пъти доказа, че е намерила ключа към успешните сделки на българска територия. В случая при решаването на приватизационната задача "как да направим така, че "Юнион миниер" да спечели", в АП са използвали най-сигурното, макар и не блестящо с оригиналност решение - да обявят офертата на единствения друг кандидат за невалидна. Конкретната причина отново е често срещана - невалидна банкова гаранция. Представителят на Ай Би И по приватизационната сделка не отрече, че такъв проблем съществува. Според него гаранция била осигурена от швейцарския филиал на френската банка "Креди комерсиал дьо Франс". В деня на подаване на офертите обаче е имало някакъв технически проблем и вместо оригинала на гаранцията, в АП пристигнал само факс, уведомяващ за наличието й.
Въпросът кой и за колко ще купи Агрополихим (както всъщност и останалите химически заводи) е пряко зависим от това на каква цена бъдещите собственици ще могат да купуват газа. Заради монопола на Булгаргаз, от една страна, и заради високата цена, на която той пък купува синьото гориво от "Газпром", цената, на която потребителите купуват в България, прави производството им губещо - нещо, което частните собственици гледат да избягват. Така проблемът за заобикалянето на монопола на Булгаргаз и намирането на начин за доставка на по-евтин газ се превърна в условие за успешното раздържавяване на Агрополихим. Норвежката фирма "Норск хидро", която беше избрана за купувач при предишната процедура, постави като условие за финализиране на сделката да бъде договорена с Булгаргаз друга цена на газа или достъп до газопроводната мрежа, за да си доставят сами суровината. Държавата тогава отказа да създаде прецедент, с който да повлече крак и за останалите потребители на газ. Веднага след това Ай Би И подписаха договор за "Химко", като се оказа, че те все пак са намерили схема за доставка на по-евтин газ. Макар че те отричат да има някаква нова схема. Така или иначе именно слухът за решаването на въпроса с газа правеше купувачите на "Химко" да изглеждат като най-вероятния купувач и на девненския торов завод. Изненадата дойде от това, че в консорциума, за който публично беше известно само участието на "Юнион миниер", се оказа и друга нашумяла компания - "Хардланд". Тя за разлика от Ай Би И вече има опит в доставянето на по-евтин газ за заводите. Скандал с компанията, регистрирана в Уайоминг, САЩ, гръмна преди около година и половина, когато се оказа, че за няколко месеца тя е стояла между Булгаргаз и неговите клиенти. Това е станало чрез схема за временен внос, която вече е невъзможна поради факта, че вносът на газ вече не се обмитява и от която всички участници във веригата са печелили повече за сметка на бюджета, без обаче това да е незаконно. Така че не звучат много убедително сегашните твърдения на Васил Александров, че в сделката за Агрополихим консорциумът още не е решение за цената на газа.
