Спрете масовата имитация на приватизация
Боклуците, предлагани в масовата приватизация, няма да станат качествени активи, дори и да се предложат на сто тура поред. Пак ще са си боклуци. Никому ненужният процес просто трябва да се прекрати, защото е пълна илюзия, че от симулацията на участие на населението в раздържавяването ще излезе нещо смислено. Хората получават почти безплатно инвестиционни бонове, с които купуват акции, които не струват почти нищо. А за да е по-сигурен нулевият ефект от приватизацията с предлаганите пакети акции, не може да се вземе никакво решение в общото събрание на дружествата. Защо е целият театър тогава?
Останаха само приказките и добрите пожелания от времената, когато сините икономически стратези заклеймяваха Виденовата масова приватизация, че не била съвършена. Може да не е била съвършена, но създаде реални икономически субекти и поне частично донесе промени в собствеността и управлението на приватизираните предприятията. Вместо всеки път чиновниците от Центъра за масова приватизация да се напъват да редят боклук до боклука в списъка, просто да теглят чертата. Истината е, че ресорните министри и Агенцията за приватизация не отпускат нищо за населението, защото по обясними причини предпочитат сами да продават атрактивните предприятия. От друга страна, в СДС няма политическа воля, която да ги застави да го направят.
По този повод все повече назрява обсъждането на следната идея: Каквото е останало непродадено в държавата, да се събере в един холдинг, НИС на СДС да си спретне едно РМД и да си го вземе. Така ще се спестят нерви, пари, време, а и ефектът ще бъде горе-долу същият.
ВУС - висша учебна симулация
Липсата на научни изследвания в областите, в които се преподава, срива българската Алма матер Следобедната горещина в двора на френското консулство наближава 40 градуса на сянка. Изнервена тълпа, жадна за визи, няма. Четири момчета и едно момиче, явно в добро настроение, хлопват вратата с едногодишна виза в ръка - ще продължат да учат във френски университети. На умерено провокативния въпрос на "Капитал" не са ли доволни от българските висши училища следва светкавичен и единодушен отговор: "Кого го интересува в България дали университетите са качествени?"
Кой наистина има интерес българският образователен продукт да е качествен. Държавата? Студентите? Родителите? Преподавателите? Седем години след началото на реформите в българското висше образование отговорът на този въпрос е цинично прост - никой няма непосредствен интерес да нарушава статуквото, въпреки че се кълне в обратното.
Държавата е в състояние на "окопна война" с университетите. Когато видя, че качеството на образователния продукт драстично падна с появата на 43 университета, които не можеха да бъдат закрити така лесно, министерството реши да намали броя им, като ги принуди да се обединят. Академичната общност обаче усети, че това ще разруши новото й удобно битие, и надигна такъв вой, че министерството отстъпи благоразумно с аргумента, че идеята му е обединението да бъде доброволно. Управляващите, които съвсем незаслужено отнесоха и ругатните на опозицията за закриването на мъртвородения Славянски университет, вероятно повече няма да рискуват да дразнят политически изключително опасната смес университетски преподаватели - студенти. Още повече, когато става въпрос за подобряване на качеството на висшето образование - понятие, в което широката публика не е особено склонна да вникне. Въпреки опасенията си обаче властта нанесе изненадващ удар по университетите, като им отне най-сладката демократична придобивка - постъпленията от таксите за платено обучение на български и чуждестранни студенти. Ходът беше изигран отлично, защото, въпреки че въведе всеобщи такси, той разчиташе на дълбоко присъщата на българската душа уравниловка - всички ще плащаме, но по малко.
На фона на споровете за пари властта така и не беше упрекната пряко, че абдикира от ролята си на гарант за качеството на българския образователен продукт - по закон тя няма право да нарушава академичната автономия. Въпреки че точно държавата носи отговорността за това, че преди няколко години обрече студентите на безсмислени лекции по безумни предмети, които самите университетски преподаватели включиха в неразбиваемите единни държавни изисквания, водени единствено от стремеж да запазят заплатите си, но не и качеството на обучението.
Днес, когато по-амбициозните, по-умните и по-платежоспособните българчета все повече предпочитат да учат в чужбина, т.нар. академична общност в България усети новата опасност - макар и несекващ, притокът на
Ако за някои преподаватели това се дължи на повече или по-малко скрития стремеж за емиграция на младите българи, то в отлива много по-вероятно се материализира очевидното голямо изоставане на българските университети от критериите на съвременното висше образование.
Причините? В обществото този въпрос не се обсъжда на висок глас. От една страна, защото академичната общност би трябвало да упрекне държавата, че не отделя достатъчно пари, за да финансира нормално функциониращо висше образование. Както и че, като ограничава финансовата независимост на университетите, тя ги лишава от възможността да създадат пазар, който да стимулира качествените преподаватели, факултети, университети. Изненадващо обаче в алма матер не държат особено да се говори за панацеята, наречена конкуренция, още по-малко да обвиняват държавата, че не създава либерални условия за съревнование. Предпочитаното обяснение е, че докато средствата (вече централизирани от държавата) от студентските такси не попадат в специализирани университетски фондове за строителство, научна дейност и т.н., в най-добрия случай те ще бъдат "изяждани" за заплати.
По-основателната причина да
Единствените данни, които "Капитал" успя да получи и които доказват това, са резултатите на кандидатите за финансиране от фонда "Научни изследвания" на СУ "Св. Климент Охридски" (вж. таблицата).
Всъщност признанието за ниското качеството на българското университетското образование може да бъде чуто, но формулирано по друг начин - че изживяваме последиците от съветския модел на разделяне на науката от образованието (БАН и университети), че висшите училища нямат скъпоструващи лаборатории за изследвания, че в България няма изработени приоритети кои науки да се развиват дългосрочно, че хуманитарните специалности още плащат данък на наложеното при социализма идеологизиране, че преподавателите са недостатъчни за броя на студентите и т.н.
Дори всичко това да е така, в крайна сметка вярно е това, което каза за "Капитал" заместник-ректорът по научната дейност на СУ проф. Тошев: "Висшето образование се гради върху една аксиома - за да има висше образование, трябва да има и научни изследвания в областите, в които се преподава. Ако научни изследвания няма, образованието има симулативен характер."
В крайна сметка повечето родители и студенти са още по средата на пътя, който трябва да ги отведе до въпроса какво знание купувам - истинско или менте. Отговорът е дълбоко законспириран. Зад оправдания за колегиална толерантност, притеснения от спекулации на медиите или обществена незрялост се крие нежеланието на хората в България, които са натоварени с тази задача от обществото, да кажат достатъчно ясно кое в българското висше образование е качествено и кое - не.
У част от българите вече задействат защитни механизми - едни предпочитат да не губят време за диплома за симулативно образование, ако реализацията им го позволява. Други предпочитат да чакат в двора на някое посолство за студентска виза, отколкото пред стената на плача. Дори температурата наближава 40 на сянка... Няма кой да чуе, че царят е гол
Анна-Мария Тотоманова, зам.-министър на образованието и науката, пред "Капитал"
Защо промените във висшето образование засягат най-вече структурата на университетската мрежа, но не и качеството на знанията, които се получават там?
- Точно така не бихме могли да кажем. Реформата навлиза все по-дълбоко във висшето образование, като обхваща различни нива. Първото, което започна през 1995 г. с приемането на новия Закон за висшето образование, беше промяната на образователната структура с въвеждането на трите степени - бакалавър, магистър, доктор, и с включването на полувисшето образование в системата на висшето образование. Заедно с въвеждането на тази структура беше въведен единен държавен стандарт, който придоби формата на т.нар. единни държавни изисквания, които трябваше да дадат скелета на отделните типове програми. Това, което стана през последните четири години, всъщност показа, че единните държавни изисквания се налага да бъдат поправени. Защото те се оказаха задържащи гъвкавостта на обучението в университетите и ограничават избора на студентите - възможността им те до голяма степен да определят дисциплините, които ще изучават, възможността им да се движат най-вече по хоризонтала - от една специалност в друга. Възможността при наличието на една бакалавърска степен, да кажем по история, да изберат магистърска степен по икономика.
Защо единните държавни изисквания имат такъв вид мисля, че е отдавна известно - те бяха правени, преди да са започнали истинските бакалавърски и магистърски програми, и бяха правени от колегията с оглед на това да се запазят работните места. Така в зависимост от лобито в съответната преподавателска колегия и дадената специалност хората гледаха да си вкарат вътре курсовете. Разбра се, че това пречи. Моментът да се промени този стандарт е благоприятен, защото с промените в Закона за висшето образование ние направихме тази структура на учебния процес още по-гъвкава.
Всичко това отново се отнася до структурата на образованието. Министерството обаче контролира ли качеството на обучението във висшите училища?
- Пряко министерството - не. Разбира се, то създава онази законодателна среда, която трябва да направи този контрол възможен. И както в стария закон за висшето образование, така и в промените, има една отделна глава, която е посветена на качеството на обучението - т.нар. акредитация. Агенцията за акредитация натрупа доста опит в акредитирането на отделни програми и много по-малко опит в акредитирането на университетите като институции, годни да произвеждат определен тип специалисти, определен тип хора с определен тип мислене. Ние си дадохме сметка защо се получи така и защо всъщност акредитацията до голяма степен се формализира - защото тя гледаше съответствието между единните държавни изисквания и програмите, които университетите предлагат. Получи се така, защото акредитацията при нас, за разлика от другите страни, стартира отгоре надолу, тоест ние първо създадохме централното звено, без да създадем вътре в самите университети механизми и системи, които да следят качеството вътре в университетите.
Ефективността на самоконтрола на една затворена система, каквато е академичната, е твърде относителна. Кой в крайна сметка защитава интерес на обществото от качествено образование?
- Като цяло - държавата. Но доколкото университетите са автономни академични институции, въвеждането на такива системи за качество, осъзнаването на необходимостта от такива системи, а тя вече е позната, е проява на едно по-зряло осъзнаване на автономията. И не само на правата, която тя дава на университетите, но и на задълженията, които те трябва да поемат, и отговорността, която те трябва да имат пред своите студенти, за да им предоставят един качествен продукт. Защото натискът към българските университети отслабва и ще отслабва още.
Това може би се дължи на факта, че доказалата невисокото си качество българска университетска система за подбор и обучение на студентите се стреми да се възпроизвежда на всяка цена?
- Нормално е една академична общност да бъде консервативна и да иска да се самопроизвежда... Проблемът е в това, че в случая консерватизмът е с отрицателен знак
- Консерватизмът в случая беше насочен към запазването на колегията, към запазването на научно-преподавателския потенциал такъв, какъвто е. Това беше възможно и поради друга причина - поради това, че имаше едно много засилено търсене на висше образование независимо от вида му. Университетите бяха препълнени. Сега това се променя.
Съществува ли в България обективна и синтезирана информация, която да показва какво е качеството на образователния продукт на университетите?
- Засега не, доколкото не е завършил първият цикъл на акредитация. Неконвертируемостта не означава липса на качество. Защото отдавна е констатирано, че българските студенти, особено тези, които се изнасят по света по различни международни програми, са много конкурентоспособни и са много по-добри от своите връстници от страните, членки на ЕС, и дори от американчетата по отношение на своята теоретична подготовка. Това, което липсва на българското висше образование, е една здрава доза насоченост към практиката. До голяма степен тази липса се дължи на традиции. Ние се движим в руслото на европейската академична традиция, която наблягаше на фундаменталните знания.
Защо не се каже тогава на българите, че царят е гол - че е порочно да се интересуват от наличието на диплома, а не от качеството на знанията, които дават българските университети, и че то не отговаря на критериите на развитите страни?
- Ние сме го казвали. Това е проблем, който зависи от степента на зрялост на гражданското общество. Това, което става в България всяка година - изтласкването на кандидатстудентската кампания, която е нормален и рутинен процес, в центъра на общественото мнение, се дължи на факта, че българинът не осъзнава до голяма степен своите отговорности като гражданин. В едно общество, което е склонно да си купи кандидатстудентската тема и да си потърси правата едва когато се почувства излъгано, каквото и да казваш - ще бъде преждевременно. Трябва време това общество да го осъзнае. И ние много мъчително се учим да бъдем граждани.
Защо не промените системата на прием?
- Аз съм се опитвала да го направя още през 1990 г., в онези революционни времена, но не успях по тази причина. Една голяма част от колегията, която не е добре платена, така си докарва допълнителен доход. Освен това българинът е свикнал, че ако си плати за нещо, се чувства по-сигурен. Така че пак опираме до манталитета. В лицето на обществеността ще имаме съюзник за промяна на системата на прием, но ни пречи инерцията. Подходът не трябва да бъде революционен, а еволюционен.
Защо не се публикува "топ десет" на университетите в България?
- Това има положителни и отрицателни страни в един преломен период, в който се намират нашите университети. Модерното структуриране на нашите програми се разминава с остарялата база. И това би могло по различен начин да повлияе на една класация "топ 10". Освен това, докато образованието продължава да се радва на този изострен медиен интерес, който на места е абнормен, публикуването на такива класации може да накърни интересите на различни висши училища и те изказват такива опасения.
Безплатният ми обяд в Чикагския университет
Американските студенти обичат състезанието помежду си, без да влагат нищо лично в битките по пътя на победата
Виждам се през втората седмица от обучението ми в Америка седяща на пода в средата на множество чинове, събрани в кръг, заедно с останалите студентки. Професорът ни по световна литература и останалите момчета от класа са се разположили по столовете и ядат шоколад. Доколкото тогава ми стана ясно, преподавателят така ни внушаваше чувството на книгата, която изучавахме - "Историята на една прислужница". Чрез положението ни в сравнение с мъжете в стаята ние усетихме напълно унижението на жените в книгата, на които им е забранено дори да ядат в присъствието на мъже. Това беше само инсценировка, но въпреки това момчетата станаха за тези няколко минути по-уверени, а ние - по-страхливи.
Преподавателите в един американски университет имат свободата да превърнат стаята и часа в каквото пожелаят (поне изглежда, че никой не ги контролира, а да постигнеш дори това, е трудно). Единственото, за което винаги съм сигурна, когато вляза в час, е, че ще има дискусия и че не бих могла да се измъкна от нея, ако седна на последния чин. В моя университет класовете са до 20 души и всички седим на кръгла маса (изключение правят лекциите по химия, биология и физика). Понякога преподавателят само присъства, сякаш без да участва, и рядко задава въпроси, но всъщност с тях ни насочва в каквато си иска посока, без да ни кара да достигаме до неговите (нейните) заключения, но и без винаги да се съгласява с нас. Професорите ни възлагат и доклади, които са обсъждани в час. Когато изучавахме "Мадам Бовари" в час по световна литература и дойде моят ред за доклад, знаех, че не трябва да търся задължително по-особена форма, но всеки с нездрави усилия се опитва да направи нещо по-различно и по-оригинално от другите. Помня, че инсценирах съд, в който бях въображаемият адвокат на Флобер и трябваше да го защитя от нападките към книгата му (Флобер наистина е бил изправян на съд заради "аморалността" на книгата си). Целият клас ме нападаше с логичните въпроси, задавани вероятно на Флобер. Целта на всеки бе не да ме унижи, а да покаже на професора, че разбира за какво говорим и че му е интересно. Макар тази надпревара да ме дразнеше в началото, започнах да се опитвам да разбера, че и те като мен имат амбиции, но не ги възпира фалшива (и не толкова) солидарност към колегите. Американските студенти обичат състезанието, без да влагат нищо лично в битките по пътя на победата.
Когато моята съквартирантка от Америка ми гостува това лято и я запознавах с мои приятели, те естествено я разпитваха какво учи. Тя им отговаряше - кино и биология. Повечето реагираха с неразбиране и недоверие. Чикагският университет, където двете следваме, прилича на повечето други в Америка по либералното си образование.
В началото на семестъра преподавателите раздават лист с изискванията към студентите и информация за начина, по който ще бъдат оценявани. Повечето професори отделят 60 на сто от оценката за темите, писани ежеседмично, 15 на сто за участие и присъствие (при повече от 3 отсъствия на семестър оценката се намалява), 15 на сто за доклади и 10 на сто за кратки домашни и упражнения. За всеки предмет всекидневно се предават домашни - формата им е избирана от преподавателя. Професорката ми по световна литература през втория семестър ни караше освен задължителните теми върху всяка книга да пишем и по страница върху каквото и да било в книгата, което ни е заинтересувало. Тя държеше то да е писано на ръка, защото човек пише по-бързо на компютър (тези, които пишат с два пръста възразиха) и няма толкова време за мислене, колкото като пишеш и преписваш многократно. Темите обаче можеше да бъдат писани на компютър и по-добре, защото страниците, които те запълваха, се увеличаваха лавинообразно.
Моя близка приятелка е в по-високо ниво биология от мен, за което освен това се изисква финална тема от 20 страници. Финалната тема обаче не отменя крайния изпит. Последната седмица е отделена само за изпити, като за всеки предмет има отделени по два часа. Изпитите са най-вече под формата на тест.
В зависимост от предмета материал за темите се събира по различен начин. За финалната ми тема по история на изкуството ("Общо и различно между Партенона в древна Гърция и небостъргача Крайслер в Ню Йорк") трябваше да прекарам три дни в библиотеката и да чета книга след книга, а също и записките от клас. За темите по теория на класическото кино освен всичко това имах на разположение стотици страници фотокопия, които са раздавани от професора. А за да няма съвсем никаква вратичка, двамата ми професори държаха да се дават примери от диапозитивите и филмите, гледани в час.
Много по-приятно се пише за часовете по литература, тъй като нямаш право да търсиш никакви изследвания върху книгата, което значи, че можеш да започнеш да пишеш извън библиотеката (усмивка по лицата на всички мои приятели). Темите върху една книга се раздават на лист в час, като обикновено има избор между три. В началото направих грешката да реша, че професорите ще приемат всякаква форма, но с помощта на по-големите студенти (в библиотеката работят студенти, които помагат по всеки предмет) започнах да разбирам какво се иска от мен. Професорите, задаващи темата, не тръгват с една идея и не си играят на асоциации с нея - "намислих си теза, опитай се да я познаеш". Те по-скоро задават едно пространство, в което искат да се движиш (из книгата) и да откриеш нещо не дотолкова очевидно. Темата може да звучи по-банално ("Ролята на предметите в "Мадам Бовари") или по-интересно ("Престъпление и наказание" има епилог, който се различава от останалата част по настроение и език и звучи прибавен. Какво бихте направили с епилога, ако трябваше да филмирате книгата? "). И в двата случая от студента се изисква да намери негова, интересна теза и да се опита да я защити с примери от текста и с идеи, които са адекватни към тезата. Естествено, колкото по-оригинална теза търсиш, толкова по-трудно се намират примери. А използването на цитати се оказва малък ад, тъй като професорите искат цитатът да звучи като органична част от есето - връщат се и го препрочитат отново и отново, за да видят връзката с изреченията преди и след него.
Най-дълго време преодолявах предразсъдъците си към американската честност, което се изразява в
Не исках да повярвам, че по време на изпит състудентите ми могат да седят един до друг при отсъствието на преподавателя и да не се и замислят да вдигнат глава. Също толкова дълго време ми отне да се науча да боравя с понятията цитат и плагиатство. Всеки американски университет би изхвърлил (и често го прави) студент, които е цитирал някакъв източник, без да го посочи и да постави цитата в кавички. Така възможността да разчиташ на чужди източници при писането на теми намалява значително и се превръща в изпитание на нервите, ако все пак се осмелиш да го направиш. Студент, уловен в плагиатство, бива изгонен от университета и рядко може да бъде приет другаде.
На края на всеки семестър настъпва моментът на "отмъщението" - студентите получават възможността да оценят преподавателите, като попълнят въпросници. Твърди се, че ако няколко студенти дадат близка негативна оценка за някой преподавател, той бива изгонен. Все пак това тестване повече ми прилича на отмъщението на японците, които в почивките си бият кукла на шефа си, поставена в мазето на компанията, където работят. Така и ние имаме нужда от такъв вид разтоварване и "почерпка" след многото нощи без сън. Все пак се опитвам да не забравям, че куклите на шефовете са купувани от компанията, както и че въпросниците са ни давани от университета - вероятно за да е мирно и безпроблемно студентството ни. Така както знам, че макар образованието ми да е безплатно, тъй като получавам пълна стипендия, университетът ми не ми предлага безплатен обяд, а взима и очаква точно толкова от мен в замяна. Но аз съм приела тази взаимна изгода и дори не отказвам почерпките.
Влез, мама, в университета, пък после ще видим
Годините на демокрация не промениха нищо - висшето образование си остава култ за българина. И както всеки култ, стойността му не подлежи на съмнения и въпроси. Малко от амбициозните родители на кандидат-студентите се замислят какво точно ще научат децата им в заветните университети и как точно дипломата, която ще получат, ще им помогне в живота. Тези наистина тежки за отговор въпроси наливат вода в мелницата на висшите училища, тъй като, докато към тях се стичат потоци от непретенциозни кандидати, те нямат интерес да се променят.
И тази година най-много от кандидатстващите в Софийския университет посочиха на първо място специалността право. Повечето от тях нямат ясна представа какво точно се преподава там и на въпроса защо са избрали именно право, отговарят стандартно с "ами, защото е перспективно". С времето ще разберат, че всъщност това, на което ги научават в университета, е основно как да си вземат изпитите.
Юридическото образование у нас страда от школската система на преподаване и изпитване. Студентите едва ли могат да се похвалят, че са обзети от духа на академизма. Те се чувстват като ученици в прогимназията, от които се очаква да зазубрят лекции, учебници и дори закони и кодекси. Никой не ги насърчава да ползват странична литература, да правят собствени анализи и изследвания.
Алтернатива на едно такова образование е либералната система, която се прилага в голяма част от престижните университети по света. Там студентите целогодишно се занимават със свои разработки, които носят основната тежест при поставянето на оценката по даден предмет. Има и семестриални изпити, но те се провеждат под формата на тест. Той е далеч по-обективен от преобладаващите в правото устни изпити, които са се превърнали в терен за опити да стоплиш сърцето на преподавателя с любимите му цитати и примери.
По принцип в българските университети обучението е разделено на лекции, посветени на теорията, и упражнения, по време на които се разглеждат практическите аспекти на изучавания материал. Голяма част от лекциите в юридическия факултет на СУ обаче представляват изразителен прочит на вече познат учебник. Повечето студенти изобщо не ги посещават, а тези, които ходят, обикновено пишат механично. В резултат на това на упражненията те са неподготвени теоретично и решават поставените казуси, използвайки житейския си опит. Тъй като са свикнали, че най-важното в следването им е да си вземат изпита, те често принуждават асистента в предсесийната си паника (която обикновено продължава цял семестър) да преповтаря и доизяснява по време на упражненията теорията. Останалото смятат, че ще научат, когато му дойде времето, тоест, когато започнат да работят. "Студентите често ми казват - това ще го научим в практиката, признава Кристиян Таков, асистент по вещно право в СУ. Отговарям им, че единственото, което ще научат в практиката, е къде се намира зала 9А на съдебната палата, че секретарката се казва Мичето, обича бонбони "Прего" и че подкуп на лицето Х се дава чрез лицето У."
Практиката е слабо застъпена и в друга традиционно търсена специалност - медицината. Ако един бъдещ лекар е достатъчно интелигентен и има желание за работа, в България той може да се подготви теоретично доста добре. Лекторите в Медицинска академия, макар и често на възраст, имат солидни познания и се славят като добри преподаватели.
Коренно противоположно и проблематично обаче е положението с практическото обучение, защото то де факто в България е сведено почти до нула. Причините за това са много - липсата на средства, безкрайната досада, която изпитват преподавателите към практиката на студентите, огромният брой студенти, непропорционален на броя преподаватели. Резултатът е акцентиране върху теоретичната подготовка на бъдещите лекари. "Това само по себе си не е лошо, казва д-р Димитър Георгиев, но трябва да се прави много разумно и внимателно, защото медицината е в голямата си част един набор от сръчности, който трябва да се овладее, и то максимално бързо."
Печалната последица е, че лекарите у нас са в най-добрия случай прекрасни диагностици, но липсата на солидна практическа основа, изградена по време на следването, спъва работата им.
Другият основен проблем на медицинското образование в България е следдипломното обучение, или така наречената специализация. Тъй като българските лекари печелят основно от практически манипулации (гинекологът от аборти, хирургът - от операции), утвърдените специалисти не са склонни да допуснат специализантите до пациенти си. Така младите лекари често се оказват изтласкани встрани и в този етап от образованието им се появява основният дисонанс между тях и колегите им по света. В Израел например всеки лекар, който иска да вземе специалност, трябва да извърши огромен брой конкретни манипулации, определени от учебното заведение. В България също има подобен списък, но той е далеч по-символичен и в повечето случаи не се изпълнява реално.
Освен това у нас не се осъществява така нареченото непрекъсващо медицинско обучение (continuous medical education). Тъй като медицината се развива и променя непрестанно, в развитите държави всеки лекар е задължен периодично да обновява знанията си. Той (или тя) трябва да натрупа за 2-3 години определен брой точки, които се получават на базата на система за усъвършенстване, която е максимално отворена - от знания, придобити от Интернет, до участие в семинари и симпозиуми.
В годините на демокрацията икономическото образование се превърна в най-търсеното в България. И на тази кандидатстудентска кампания близо 20 000 души подадоха документи в УНСС. Повечето от тях бяха посочили на първо място специалности като "Финанси" и МИО, но тъй като е ясно, че е невъзможно всички да станат банкери или дипломати, кандидатите обикновено се презастраховат и включват в желанията си целия списък от специалности, без да го четат особено внимателно или да се замислят над него. Едва ли много от абитуриентите, устремили се към икономическа диплома, са наясно какво точно стои зад заглавия като "Агробизнес", "Икономика и мениджмънт на кооперативния бизнес" или "Икономика на социално-културните дейности". Справочникът предлага философски описания, които са неразбираеми и за завършили УНСС. В анекдот се е превърнал случаят с възпитаничката на елитна гимназия, която записала "Стопанска логистика" (теория за управлението на доставките и запасите) само защото много обичала логиката и смятала, че ще изучава взаимовръзките в стопанството и следствията от тях.
Уникалното в България е, че тясното профилиране на студентите по икономика става още с обявяването на класирането, когато повечето от тях нямат ясна представа с какво точно искат да се занимават и какви са възможностите им за професионална реализация. По съвсем различен начин се прави това в американските и западноевропейските университети, където специалностите, по които можеш да получиш бакалавърска степен, са малко на брой - икономика, бизнесадминистрация, счетоводство, приложна икономика. Те обаче дават възможност на студентите в началния етап от образованието си да си изградят задълбочени интереси, въз основа на които по-нататък (по време на следването си за магистърска степен) ще се специализират.
У нас в икономическото образование задълбоченост по принцип липсва. Още след първата сесия студентите разбират, че "то не било страшно". Достатъчно е да си преснимат лекциите, записвани от малък брой старателни колежки, и да се прочетат определени глави от учебника на преподавателя, който всъщност е превеждан на части от състудентите им и само носи неговото име. Изпитите не са повод да се научи нещо, а само още едно стъпало към мечтаната диплома, която на практика е без покритие. Липсва така наречената research work - изследователска работа върху някаква практическа тема, която студентът подготвя в продължение на един семестър, ползвайки различни източници и първична информация, набрана от самия него. В добрите университети по света такива анализи са основата на обучението. У нас темите на малкото реферати, които се пишат, подозрително съвпадат със заглавията на главите в учебника.
Резултатът от такова обучение си проличава след завършването, при опитите за реализация - въпреки безработицата, хилядите дипломирани икономисти и митовете за интелигентността на младите българи западните фирми срещат големи трудности при набирането на подходящ персонал за работа в българските им представителства. Оказва се, че докато в университетите по света всичко се прави, за да се използва в практиката, у нас висшето образование и работата след него са две съвсем различни неща.
Подобно е положението и в стопанския факултет на СУ и в останалите икономически ВУЗ-ове в страната. Разликата е, че там учат доста по-малко студенти. Докато в УНСС формализмът и конвейерното издаване на дипломи са явления със застрашителни размери. Въпреки това той остава най-предпочитаният университет за икономическо образование - вероятно защото съществува от десетилетия, защото децата на величията от средна ръка учат в него и защото изпитите се взимат твърде лесно. До голяма степен липсва същинска конкуренция между икономическите ВУЗ-ове, които, макар активно да преподават маркетинг, ни най-малко не го прилагат. Или по-точно прилагат маркетинга на Хенри Форд - потребителят ще купува това, което аз му продавам, а не каквото той иска или каквото би могъл да си избере.
За желаещите да станат актьори, режисьори или оператори кандидатстудентските тръпки тепърва предстоят - НАТФИЗ е сред малкото висши училища, които набират бъдещите си възпитаници едва през септември. През последните години новопокръстената "академия" разнообрази списъка на предлаганите специалности и вече примамва кандидатите за звездна слава с атрактивни заглавия като "Актьорско майсторство за мюзикъл", сякаш по "Раковски" (нарочен за "българския Бродуей") през вечер играят "Котките".
Без покритие в крайна сметка остава и рекламното звучене на специалност като "Кинорежисура". В България, както е известно, кинопроизводство от няколко години почти няма, а това, което учат българските режисьори, трудно би могло да намери приложение навън. Малцина от тях имат късмета, докато са в НАТФИЗ, да докоснат филмова лента, така че от 4-те години в академията им остават само безкрайните словоизлияния на преподавателите.
По принцип добър преподавател в НАТФИЗ е този, който има възможност да осигури на студентите си практическа работа - да ги вземе да участват в негова постановка или телевизионно предаване. Но такива са малко. Повечето професори не успяват да научат възпитаниците си да се продават - да разберат, че в актьорската професия няма нищо елитарно, че всяко едно участие, дори да изглежда като халтура, им носи професионален опит.
Не блести и т.нар. теоретична подготовка - предмети като история на театъра, световна литература и драматургия. Българските актьори не са научени, че когато подготвят една роля, професионализмът изисква да прочетат всичко за автора, за пиесата и за културния й контекст. Резултатите понякога са смехотворни за публиката, която често е доста по-осведомена от тях.
Пълно професионално затъмнение на БНТ
Вероятно много усилия са необходими, за да можеш за шест месеца на два пъти да пропилееш професионалния си шанс, който уникалното разположение на България ти дава. БНТ успя да не се изяви в Косово, въпреки че по-близо войната не можеше и да бъде. В предпоследната година на хилядолетието звездите дадоха на държавната медиа последен шанс - да предава пълното слънчево затъмнение. БНТ реши, че след като в събитието няма да участват президентът и министър-председателят, а само Слънцето и Луната, не е нужно да нарушава лятната си дрямка и да се вписва в концерта на европейските телевизии. В продължение на часове те пряко предаваха и коментираха затъмнението от всички възможни гледни точки, които само една изгладняла за събития, зрители и реклами медиа може да измисли.
Срамът за "Сан Стефано" 29 обаче е двоен, защото българите видяха в реално време колко струва националната ни телевизия, сравнена не с Би Би Си, Евронюз, ТеEФ 1, РАИ тре или дори с гръцката ЕРТ, а с родните кабелни оператори. Докато Канал 1 запълваше програмата си с нафталинените "Писма за Надежда" и "Спасители на плажа", непретенциозните, но с елементарен усет за събитие "кабели" се оправяха кой както може и не особено зле - едни съчетаваха уникалните кадри на БиБиСи с репортажи от улиците на Варна ("МСат"), други превеждаха на живо немския RTL ("Демо"), а трети не прекъсваха филмите си, а само заделяха част от екрана, за да следят пряко затъмнението ("Скат"). Заслепена от бляна за национален лиценз, другата угодна на управляващите - "Нова телевизия", не направи и това.
Затова пък, когато БНТ великодушно реши да покаже "пряко за телевизиите от Швеция до Израел" затъмнението от Шабла, зрителите видяха... черен екран. Поканен да коментира картината, шефът на института по астрономия на БАН беше откровен - "не виждам нищо - няма слънчева корона, няма звезди, няма нищо..."
Има само пълно творческо и техническо безсилие на една монополна българска институция, която успя в непостижимото - да НЕ покаже пряко на българите двете събития на ХХ век - преди 30 години стъпването на човек на Луната и днес - последното слънчево затъмнение в живота ни. Няма съмнение, че тв реваншът ще бъде на местните избори. Тогава звук и картина ще има в изобилие. Сърдечни благодарности!
За някои недъзи на българския футбол
Е ли Евгений Бакърджиев днешният Милко Балев, или не e? Ако питате вицепремиера, той ще ви каже, че "паралелът, разбира се, е грешен". Ако обаче зададете същия въпрос на футболните запалянковци, не е ясно дали отговорът няма да е утвърдителен. И това е, защото приликите между двамата май са повече, отколкото разликите, колкото и синият политик да се опитва да докаже противното.
Ако има нещо, което да различава "централния нападател" в отбора на Иван Костов от дясната ръка на Тодор Живков, то е, че единият е фен на "Левски", а другият - на ЦСКА. Иначе и двамата са еднакво болни запалянковци и по един и същ начин от позицията си в държавната администрация се опитват да подобрят здравето на болния български футбол. По един и същи начин разкриват недъзите на играта и дават насоки за нейното бъдеще развитие. Единият го направи навремето във в. "Работническо дело", а другият - пред камерите на БНТ. И при двамата обаче силно личи желанието новият ред във футбола да донесе шампионската титла на любимия им отбор.
Тогава къде е разликата? И има ли също така разлика дали "Левски" ще вземе титлата с помощта на мутрите от ВИС-2, чието свързване с тима запалянковците преглътнаха трудно, или с покровителството на властта. Няма, защото това няма да направи "отбора на народа" по-истински шампион от "Литекс". И не съществуват гаранции, че няма да пада с 4-5 гола в евротурнирите. Ще остане само лошата слава, че това вече е "отборът на властта".
КОМЕНТАР
Опасна политика
Югославия не е Ирак, нито пък Слободан Милошевич, колкото и корумпиран и циничен да е, е Саддам Хюсеин. За разлика от Ирак, където режимът "Саддам" се разправи с опозицията още преди три десетилетия, опозиционното движение в бивша Югославия, парче земя, малко по-голямо от Сърбия, има потенциала да свали от власт Милошевич. Гражданите на Югославия могат да пътуват в чужбина и да се завръщат от чужбина, обогатени с впечатления за ценностите на демокрацията. Държавните медии в страната са под контрола на Милошевич и приятелския кръг около него, но има частни, които дават трибуна на опозиционни публикации и коментари. Гласът на чужди електронни медии също се чува в тази страна. В Ирак, някога център на най-доброто от арабската цивилизация, няма нищо подобно. Разликата е огромна, огромни са обаче и усилията на НАТО да я заличат. Няма да им е много трудно.
Милошевич трябва да си отиде и това е ясно на всички. Отказът на съюзниците в Северноатлантическия пакт да изградят наново разрушеното през войната, докато Милошевич е на власт, ще ги противопостави на един европейски Ирак. Но дори и след време наложената от тях тотална изолация на Югославия да доведе до смяната на Милошевич, вероятността да го замени служещ на демокрацията президент е минимална.
Никой не се съмнява, че войната на НАТО бе насочена единствено срещу режима на Милошевич. Колко обаче мислят, че тази война не засегна народа на Югославия? Кой ще загуби от изолацията на Югославия - Милошевич или обикновените хора, които по нищо не се различават от живеещите неколкостотин километра по на запад граждани на ЕС?
Реконструкцията на Югославия с президент Милошевич е истинско предизвикателство за Европейския съюз и Съединените щати. Няма да е никак лесно, но е задължително да се направи. В противен случай Балканите са обречени. Възстановяването на страната въобще не изисква директно финансиране на правителството. Финансовият ресурс за Югославия е само част от моралните задължения - същите онези, които оправдаха бомбардировките през пролетта, на Запада към гражданите на тази държава. Много е важно съюзниците ясно да заявят на обикновените хора в Югославия, че няма да жалят сили за създаването на една модерна Югославия, ако те ускорят политическата смърт на Милошевич.
Дотук обаче съюзниците демонстрират отчайващо неразбиране на ситуацията в бивша Югославия и болезнено разделение в безхаберието си. Не си направиха труда дори да калкулират цената на реконструкцията на Югославия. Но как да го направят, като въобще не са наясно за паричния еквивалент на щетите, които нанесоха на тази държавица? Крайно време е да хванат калкулатора и да се заловят за работа.
Президентът одобри изборните книжа за местните избори
Президентът Петър Стоянов подписа през изминалата седмица указ, с който утвърждава изборните книжа за изборите на общински съветници и кметове, насрочени за 16 октомври 1999 г. Изборните книжа бяха предложени на държавния глава за утвърждаване с решение на Министерския съвет и след консултации с Централната комисия за местните избори президентът подписа указа за тяхното одобрение. Проектите за изборните книжа са съобразени с новите разпоредби в закона за местните избори по отношение на вида бюлетини, с които ще се гласува, както и подпечатването на бюлетините преди гласуване. В избирателните книжа влизат избирателен списък, удостоверение за регистрация на кандидатите, на партиите и коалициите, регистър на кандидатите за кметове и общински съветници, удостоверения за застъпници и наблюдатели по време на изборите, образци на бюлетини, протоколи на изборните комисии и протоколи за приемане и предаване на бюлетини. Говорителят на Централната комисия за местните избори Ралица Негенцова съобщи, че регистрацията на политическите партии и предизборните коалиции ще започне в 10.00 часа на 16 август и ще продължи до 19.00 часа на 5 септември. Регистрирането ще се извършва въз основа на заявление до Централната комисия за местните избори с искане за регистрация за участие в изборите. Заявлението трябва да бъде подписано от лицето или лицата, упълномощени да представят партията или коалицията, както и да е подпечатано с печата на партията или коалицията. Към това заявление трябва да се приложат заверено от съда копие от съдебното решение за вписване на партията, актуализирано към датата на насрочване на изборите - 5 август, образец за упълномощеното да представлява партията лице, както и фотокопие от броя на Държавен вестник, в който е обнародвано съдебното решение за вписване на партията, адрес и телефон на заявителя, на които да се получават всички съобщения във връзка с регистрацията. Документите, които предизборните коалиции трябва да представят към заявлението, се изискват за всяка политическа партия заедно с решението за образуване на коалицията, подписано от лицето, упълномощено да представлява коалицията. Тук отново не се изисква нотариална заверка на подписите. Необходимо е да бъде представен образец от печата на коалицията, ако има такъв, а ако няма, това трябва изрично да бъде посочено в заявлението. В случай на установени непълноти или неточности при подаване на документите лицето, което ги подава, трябва да бъде уведомено за това и недостатъците следва да бъдат отстранени в тридневен срок от уведомлението.
Конституционният съд допусна за разглеждане по същество образуваното по искане на група народни представители от опозицията дело за обявяване за противоконституционни и несъответстващи с международни договори на текстове от Закона за изменение и допълнение на закона за местните избори и Закона за изменение и допълнение на закона за местното самоуправление и местната администрация. В искането на депутатите се поддържа, че с предвидените изменения минималният брой жители за създаване на кметство от 100 души се увеличава на 500 души и с измененията за избор на кметове се нарушават текстове от конституцията и от Европейската харта за местно самоуправление. Според подателите на искането измененото съдържание на изборната бюлетина за общински съветниците е в противоречие с конституционния принцип за равно избирателно право. Депутатите не са съгласни и с изискването за проверка на регистрираните кандидати за кметове и общински съветници по Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Като заинтересовани страни по делото са конституирани президентът, Народното събрание, Министерският съвет, Националното сдружение на общините в България, Българското сдружение за честни избори и граждански права, Българският център за правата на човека и Българският хелзинкски комитет. От Конституционния съд съобщиха, че делото ще се гледа на 24 август.
Софиянски ще даде водата на концесия през следващия си мандат
Договорът за отдаване на софийската ВиК-мрежа на концесия най-вероятно ще бъде подписан след местните избори, съобщиха от столичната община. Кандидатите в конкурса за първия воден проект у нас са трима - френската компания "Суис Лионе дез О", британската "Интернешънъл уотър" и консорциум между френската групировка "Вивенди", германската "Берлинервасер" и японската "Марубени". Съгласно утвърдения график кандидатите трябваше да представят офертите си на 7 септември. Оценяването им от конкурсната комисия беше предвидено да стане до 27 септември, а решението на общинския съвет за избор на концесионер - в началото на октомври. През седмицата обаче общинарите решиха да изместят всички етапи с 20 дни, за да могат кандидатите да представят окончателните си забележки по проекта на концесионния договор. На практика това означава, че бъдещият концесионер ще бъде определен до изборите, но договорът с него ще бъде подписан в следващия общински мандат. Водата на София ще бъде дадена за управление в срок от 25 години на смесено дружество между победителя в конкурса и общинската фирма ВиК. Концесионерът ще трябва да инвестира минимум 150 млн. долара в подмяна на водопроводната мрежа. Като обезпечение той ще трябва да предоставя всяка година банкова гаранция за сумата 750 000 долара. След изтичането на срока на концесията чуждестранният оператор ще трябва да прехвърли безвъзмездно всичките си активи на общината. През първата година той няма да може да съкращава работници от ВиК, гласи една от клаузите на бъдещия договор.
Накратко
Българският президент Петър Стоянов е приел поканата на гръцкия си колега Константинос Стефанопулос да прекара лятната си отпуска на остров Крит. Държавният ни глава ще отпътува за южната ни съседка през следващата седмица. Гръцкият президент е поканил Петър Стоянов на работен обяд в резиденцията си в Атина.
През изминалата седмица инициативата "Открит форум" в БСП поиска оставките на министрите Богомил Бонев и Любен Гоцев за срината кадрова политика, посочена като една от причините за корупция. От формацията съобщиха още, че след местните избори през есента ще се организира национална среща, на която ще бъде направен анализ на политиката на левите партии и ще бъдат обсъдени резултатите от изборите.
САЩ подпомагат фонд "Регионални инициативи"
Правителството на САЩ ще отпусне безвъзмездно на България осем милиона долара за фонд "Регионални инициативи". Това съобщи през изминалата седмица социалният министър Иван Нейков. Общо 50 проекта на стойност 50 милиона марки ще бъдат осъществени от фонда, като 11 от тях са за изграждане на водни системи в страната. Голяма част от средствата, които ни отпуска американското правителство, ще бъдат изразходвани за изплащане на обезщетения на съкратените при структурната реформа, обясни още министър Нейков.
Износът на билки вече е спаднал с две трети
"Износът на билки от страната е спаднал с две трети в сравнение с минали години," съобщи Десислав Дионисиев, шеф на Асоциацията на билкарите и гъбарите. От асоциацията смятат, че това се дължи на високите горски такси, които са били намалени едва в средата на годината. Билкарите възразяват срещу проектозакона за лечебните растения, който бе отложен за първото заседание на Министерския съвет след ваканцията. Основната атака на билкоберачите и билкопроизводителите е насочена към лицензния режим за техните дейности. Според Дионисиев абсурдно е екоминистерството да утвърждава инструкции за бране и преработка на билки, както и да издава лицензи на билкари с дългогодишен опит. Асоциацията не приема предвиденото в проекта разпределение на горските такси и настоява процент от тях да се връща за обучение и информационно обезпечение на билкарите и гъбарите.
Липата е най-изкупуваната билка тази година, като килограм сух цвят се купува по 4-4.50 лева. Прогнозните цени за шипката и глога са от 0.80 лв. до 1 лев. Изкупуването им ще започне след 15 - 20 дни. Цените на маточината са паднали в сравнение с миналата година и тя се купува за 0.80-1 лев за килограм стръкове.
Връщат обвинения за убийството на Луканов шеф на "Колонел"
Пражкият градски съд реши да екстрадира от Чехия бившия шеф на строителната фирма "Колонел" Ангел Василев на свое заседание в петък. Българинът беше арестуван на 4 юни в съвместна акция на български и чешки полицаи. Той е заподозрян в убийството на бившия премиер и депутат от БСП Андрей Луканов. Василев, който е приближен до приятелския кръг "Орион" и до неговия бос Румен Спасов, прекара повече от два месеца в пражкия затвор Панкрац, където изчака решението на съда. Вероятно неговата защита ще обжалва решението на градските магистрати в 14-дневен срок пред Върховния съд. Той от своя страна ще трябва да се произнесе в тримесечен срок. Дотогава Василев ще остане в Панкрац. Предполага се, че до месец и половина Върховният съд ще се произнесе, защото такава била обичайната практика в Чехия.
В интервю от затвора в Чехия бившият президент на строителната фирма "Колонел" пред български седмичник заяви, че не знае за какво е обвинен и отрича да има нещо общо с покушението срещу Луканов. Той предполага, че е натопен от своя шофьор Юри Ленев, който също е бил арестуван като част от веригата при убийството на бившия премиер. Подозренията на българските полицаи са, че Василев е предал 80 000 долара за смъртта на Андрей Луканов. Ленев признал, че е посредничил при предаването на парите на наемните убийци чрез един от племенниците на Ангел Василев, който е в българския арест.
Крадци задигнаха 145 милиона от банка в Бургас
Неизвестни бандити разбиха касата и трезора на клона на Централна кооперативна банка във фирма "Бургаско пиво" миналата седмица и задигнаха около 145 милиона стари лева. Обирът е станал през почивните дни, вероятно в събота срещу неделя, когато бирената фабрика в квартал "Славейков" в Бургас е най-слабо охранявана и в административната сграда няма никакви хора. Бандитите са влезли на втория етаж на административната сграда, където се намира клонът, разбили патрона на желязната решетка и влезли вътре. След това разбили касата, в която се съхраняват ключовете за сейфовете, и задигнали от нея 50 746 нови лева, 1092 долара и 2859 германски марки. С ключовете отворили трезора и от 12 касетки взели общо 90 милиона стари лева. В касетките шофьори съхранявали оборота от продажбите на "Бургаско пиво".
Алармената инсталация на клона не се е задействала, затова се предполага, че крадците са вътрешни хора, които са имали предварителна информация. Охранителната фирма, която пази трезора, е регистрирала влизане в него в неделя сутринта, но с подаден правилен код, затова не е извършила проверка въпреки необичайния час на влизане. Все още няма заподозрени за кражбата, която е най-голямата в Бургас в последните години. Проверяват се бивши и настоящи служители и хора, които имат достъп до трезора.
Арестуваха украинец, издирван от Интерпол за убийство
Украинският гражданин Георги Г. е бил арестуван във Варна, съобщиха от МВР. Полицаи се усъмнили в поведението на млад мъж, който носел сак точно по време на слънчевото затъмнение на 11 август. Той се опитал да избяга от полицаите, които стреляли във въздуха и арестували Георги Г. В захвърления сак били открити телевизор, видео, злато и пари. Украинецът е автор на 13 кражби от частни домове във Варна, извършени в периода март - август 1999 г. При справка в масивите на МВР се оказало, че украинското бюро на Интерпол издирва Георги Г. за убийство. Поръчката за ареста му обаче дошла само три дни след като Георги Г. напуснал софийския затвор, където излежавал присъда за средна телесна повреда, незаконно притежаване на оръжие и кражби. В досието му в България имало и подозрение за опит за убийство, извършено на 23 ноември 1997 г. на колхозния пазар във Варна.
Помощи за Косово ще се транспортират през България
Заместник-министърът на отбраната Велизар Шаламанов награди през изминалата седмица 33 офицери, военни служители и представители на други министерства и ведомства. Наградите бяха връчени за успешното организиране на транзитното преминаване на войски и военна техника през територията на България в рамките на операцията "Джойнт венчър" при разрешаване на конфликта в Косово. Министър Шаламанов заяви, че страната ни е показала воля и желание да подкрепи усилията на НАТО за разрешаване на кризисни ситуации. Той допълни още, че благодарение на това голяма част от следващите транспорти с хуманитарна помощ за Косово ще преминават през територията на България. Досега през страната ни са преминали общо 21 влакови композиции, пет автоконвоя, един въздушен конвой, натоварени с бойна техника и войници, участващи в умиротворителната акция в Косово.
Екстрадиран е сириец, заподозрян в убийството на двама българи в Турция
Сириецът Ахмед Катме, заподозрян в убийството на двама българи в Турция, беше екстрадиран миналия четвъртък за южната ни съседка, съобщиха от Националната служба за борба с организираната престъпност. Д-р Катме беше арестуван заедно със съдружника си Айман Фараджала в Стара Загора, където живеят постоянно. Те бяха заподозрени, че са поръчали на Живко Желев-Бахамата и Димитър Димитров-Лудия от Стара Загора да взривят камиони на конкретна фирма в Турция. Бахамата и Лудия се взривиха в БМВ-то си, пълно с експлозив, на 16 март край град Калъхран, окръг Хатай, на 40 километра от турско-сирийската граница. Старозагорците взели 100 000 германски марки за поръчката.
При обиска в дома на д-р Ахмед Катме са били намерени 40 000 долара, за които той признал, че е внесъл у нас контрабандно със собствения си мерцедес.
Загиналият при експлозията в БМВ-то Димитър Димитров-Лудия е лежал в затвора 2 години за кражби и изнудвания в периода 1991-1993 г. По-късно е разследван за убийството на Господин Желев, известен в Стара Загора като Диньо Чука, съобщи БТА. Спътникът му Живко Желев не е бил регистриран за криминални прояви.
КАТ ще дебне с нови радари
КАТ ще монтира нови радари, които ще правят снимка на автомобилите, които превишават скоростта. На снимката ще се появява номерът на колата, скоростта и часът на нарушението. Засега само 10 автомобила са с монтирани радари. Те ще патрулират по големите булеварди, където шофьорите вдигат най-много скоростта. Новите радари, които са произведени от швейцарско-немска фирма, са настроени с толеранс от 30 км в час, така че полицаите ще засичат само най-големите нарушители. Те ще получават снимка на нарушението, а ще плащат санкциите си в общината по местоживеене.
Русия концентрира военна мощ в Дагестан
Русия предприе мащабна релокация на военни ресурси в края на миналата седмица. Войници и военно оборудване пристигнаха с пет военни транспортни самолета в град Махачкала, област Ботлих, център на военните действия между ислямистките бунтовници и руските на военни части. През уикенда Русия планира да изпрати още седем военни транспортни самолета, пълни с военна техника и войски. Допълнителните военни части, които Кремъл планира да изпрати в Дагестан, ще включват дивизии от 58-а армия, базирана в южния руски град с планински релеф Владикавказ. "Бойците от 58-а армия са обучени да воюват в планински местности, поради което са най-подходящи за сраженията в планинската област Ботлих", заяви говорител на военното министерство на Русия.
Командващият военно-въздушните сили на Русия ген. Анатолий Корнуков каза, че Русия е извършила над 200 въздушни атаки срещу ислямистките бунтовници. Корнуков добави, че Русия е в състояние да се справи с ислямистите, нахлули в Дагестан за два-три дни.
Изпълняващият длъжността министър-председател на Русия Владимир Путин е заявил пред агенция "Интерфакс" в сибирския град Томск, че ситуацията в Дагестан се развива благоприятно за управляващите. Президентът на Русия Борис Елцин също изрази увереност, че руските сили с лекота ще се справят с подкрепяните от Чечения ислямистки бунтовници.
Говорител на вътрешното министерство в Дагестан заяви, че съвместните военни операции на руските военни части и местни доброволци са прогонили ислямистките бунтовници до границата на Дагестан с Чечения. Според същия източник ислямистките бунтовници са загубили най-малко 10 души в последните сражения. Убит е и служител на полицията в Дагестан.
Пакистан потърси международна помощ
Пакистан настойчиво прикани ООН да поеме функциите на посредник между Индия и Пакистан за търсене на изход от продължаващия вече десетилетия индийско-пакистански териториален конфликт. Съветът за сигурност на ООН отклони пакистанската покана с аргумента "прекратяването на конфликта между двете ядрени държави е от компетенцията на техните правителства".
Новият посланик на Пакистан в ООН Инам Хакуе заяви, че позицията на Съвета за сигурност е неадекватна. "Мисля, че е очевидна необходимостта от международна интервенция. Ако бяхме в състояние да се справим сами с проблема, щеше ли той да продължава вече няколко десетилетия? " Хакуе поиска генералният секретар на ООН Кофи Анан да промени стратегията си за помиряването на Пакистан и Индия (по-либерална от тази на Съвета за сигурност), според която намесата на ООН е възможна едва след като и двете страни в конфликта потърсят помощта на световната организация.
Повод за исканата от Пакистан международна помощ е свалянето на пакистански патрулен самолет от военновъздушните сили на Индия на 10 август, когато загинаха 16 души. Ден по-късно взаимоотношенията между двете държави бяха опънати допълнително от стрелбата на пакистански военни части по военен самолет на Индия.
Въпреки инцидентите военният министър на Индия Джордж Фернандес успокои международната общност, че напрежението между двете страни няма да ескалира, и отхвърли възможността за индийско-пакистанска война.
Джордж Сорос загуби 700 млн. долара от спекулативни финансови операции
Преди седем години американският финансист и филантроп Джордж Сорос заложи срещу поевтиняването на британската лира и спечели 1 млрд. долара. Преди няколко месеца той заложи на поскъпването на еврото и спукването на Интернет-балона и загуби. Загубата е на стойност 700 млн. долара и е реализирана от финансови операции в периода януари - юли 1999 г. от най-големия хедж-фонд в света Quantum, управляван от Сорос.
Водени от очаквания за рязко поевтиняване на акциите на Интернет-компаниите, финансовите мениджъри на фонда искаха да извлекат крупни печалби по добре известната схема на "скъсяване" продажба на акции на зелено с очакване за изкупуване в по-късен момент, когато цените са по-ниски. Печалбата, респективно загубата, се формира от разликата между двете цени. Несъстоялото се спукване на Интернет - балона доведе до отрицателна разлика в момента на реализиране на обратното изкупуване, който изпревари поевтиняването на акциите на Интернет-компаниите през последните дни.
Част от загубата е следствие от валутните операции на фонда, базирани на погрешната прогноза за силно евро.
Хедж-фондът на Джордж Сорос е един от многото, които излязоха на червено от операциите си за първите седем месеца на годината. Tiger, вторият по-големина хедж-фонд в света, обяви загуба за периода от 1 млрд. долара. Загуби от подобен мащаб провокират дебати за качеството на управление на хедж-фондовете, които акумулират за спекулативните си операции финансов ресурс, надвишаващ многократно собствения им капитал. През миналата година Quantum управляваше 22 млрд. долара, намалял до 13 млрд. към юли 1999 г. След краха на азиатските валути и капиталови пазари се заговори за нова регулация на хедж-фондовете. До реални действия обаче не се стигна. Надделя аргументът, че именно хедж-фондовете ще върнат рисковия капитал отново в Азия.
Щрак - малко мрак и много страх
Слънчевото затъмнение - апокалипсисът не се състоя
Да се пише за градушка и торнадо е лесно - има екшън, има щети, случват се често. Слънчевото затъмнение е безшумно, красиво и рядко. Затова за него се разказва главно в учебниците по астрономия, Тукидид и в някои народни приказки, където то е снабдено с миндер, одеяло и възглавница. Последното за века пълно слънчево затъмнение България превърна в купон, бизнес и снобария.
Астрономите наблюдаваха явлението в научно стъкмени бази, повечето направо на полето. Небоспециалистите от Софийския университет, предвождани от ректора Иван Лалов, следиха небесния спектакъл от село Било. Варненската обсерватория опъна стан на Камен бряг, астрономи от БАН настройваха телескопи в Шабла. В зоната на "100 процента - здрач" имаше тематични лагер-школи и зяпачески пунктове.
Президентът Петър Стоянов остана в София. Той освободи служителите на Бялата къща, за да бъдат вкъщи при семействата си по време на природния феномен. Самият държавен глава също се присъедини към домашните си за последната фаза на затъмнението. Йордан Соколов избра да се смеси със специалистите в село Било. Слънцето почерня и после се усмихна за столичния кмет и многобройната му челяд в село Поручик Чунчево. За затъмнението в Шабла пристигна и вицепремиерът Божков. Неясно остана къде любопитството е отвело премиера Костов. Иначе морските курорти и портативни обсерватории по морето гъмжаха от хора. Певци и артисти предпазливо гледаха забулването на естествения прожектор от Русалка и Каварна. Мнозина бяха по животински ферми, за да гледат как ще пощръклеят животните. Понеже кокошки, гъски, полезни добичета не изглеждаха особено афектирани от затъмнението, двукраките започнаха да си измислят. "Държат се неестествено", каза софиянка за ято чайки, стрелкащи се в различни посоки. По-късно на едно от задръстените от плътна автоколона шосета поседна морно куче. И отказа да мръдне. "Слънчасало е", веднага си помислиха sun-туристите, които реагираха далеч по-странно от тварите.
"Оле, болят ме очите", оплакваше се минути след началото на затъмнението девойка и побърза да се скрие зад дебелите стени на дома си. Всъщност доста внушителен се оказа броят на хората, заключили и закепенчили домовете и офисите си по време на затъмнението. Ден преди събитието от МВР предупредиха гражданите да пазят имота си от взломаджии, които вероятно ще използват прикритието на мрака за посегателствата си. Хипохондрия беше обхванала страната след потока от пресинформации за вредите от "черното слънце" върху очите. "Имам едно око и него да загубя... ", обясни отказа си от зрелището възрастен софиянец. Разтревожени за зрението си, но все пак любознателни, хората вървяха с наведени глави, като от време на време хвърляха по някой скрит поглед към небето. Като връх на предпазливостта в употреба влязоха стъклен амбалаж, леярски маски, рентгенова плака, бирени бутилки. Недоверчивият българин отиде в другата крайност, като купуваше на килограм специалните очила за цена от 2 до 6 лева. Някои тарикати за по-сигурно слагаха по два чифта очила, а после недоволстваха, че през така получената двойна защита "нищо се не види". Имаше и дефектни очила. Млада българка разказа, че нейният чифт филтрирани цайси бил доста особен - виждало се само през лявото стъкло. Тя решила, че зад дизайна на монокъла стои научна мисъл - ако нещо се случи, да ослепееш само с едното око. Повлияни от съветите на чичо доктор много хора предпочетоха да останат по домовете си и да забият поглед в синия екран. Друг е въпросът, че те нищо не видяха там.
Двама сноби се срещнали на улицата. "Как сте днес", попитал единият. "Добре", последвал отговор. "Времето е лошо", обадил се пак сноб No1. "Аз съм над тези неща", казал другият сноб. "Ето че заваля", разстроил се първият сноб. "Простаци! ", погледнал отвратен към небето другарят му. Този виц не е много смешен. Думата простаци обаче, произнесена с характерна интонация, чудесно се прилага при ситуации, в които няма конкретни виновни, не знаеш кого да набедиш и по чий адрес точно да ругаеш. Така се получи и с непълното слънчево затъмнение. Купища хора очакваха непрогледен мрак, небе изглеждащо като плаща на магьосник, неописуеми природни ефекти или поне мъничък катаклизъм. Явно със същите очаквания е бил и общинският съвет на столицата, който като никога пусна в действие пълното улично осветление. За неастрономите, наблюдаващи феномена в 94-процентовата зона, не се случи нищо подобно. Тръпката от пълната лунна сянка се сби в "ми, интересно е". Единствените, които видяха звезди посред бял ден, се оказаха телевизионните работници, провалили последния за века небесен спектакъл за драгите зрители. "Шумът, който се вдигна, не се оправда. Беше много светло. Ако не знаех, че има слънчево затъмнение, нямаше да обърна внимание - щях да си помисля, че е смог, пушек от мръсния въздух", оплака се столичанка. Друг наблюдател, отново от София, каза, че нищо особено не се е случило, затова не се е състояла и уличната фиеста тип "бихме германците на световното". Стреснат беше и генералният секретар на БКП Владимир Спасов. Противно на това, което беше предрекъл, самозваният партиен глава не посрещна комунизма с излизането на слънцето от лунната сянка.
Най-енергичната част от подрастващото поколение предпочете да затъмни съзнанието си с електронна музика и благовонни треви на технопартито "Тотъл техно еклипс", което беше организирано от диджеите "Метрополис" във Варна. Пъстрокосото тийнейджърско меле, което в продължение на близо два дни окупира плажа на морската столица, се превърна в малък летен кошмар за служителите на охранителна фирма "Русия Ком", призвани да опазят техноманиаците едни от други. Малко преди полунощ във вторник срещу сряда няколко хиляди екзалтирани фенове на "Метрополис" заляха като цунами и почти пометоха оградата на полевата технозона. Изпълненията в стил "Уудсток '99" като палене на коли и обръщане на лавки за сандвичи и този път се разминаха. Просто край всяка новопоявила се пробойна в оградата организаторите поставяха по една двойка бодигардове, която да къса билетите. Така след близо три часа хаос и разправии "Тотъл техно еклипс" най-после започна. По план феновете на скърцащите звуци хипнотизирано трябваше да размахват крайници близо 17 часа. Още към пет часа сутринта обаче електронното парти заприлича на нещо средно на военнополева болница и бежански лагер за косовски албанци. Смазани от убийствения звук на диджеите, "Метрополис", миксовете на германската технолегенда Маруша, високите температури и погълнатите продукти на хранително-вкусовата и химическата промишленост, част от невръстните купонджии спонтанно се озоваха в хоризонтално положение и потънаха в мъртвешки сън направо върху влажния пясък. Това обаче им помогна да бъдат сравнително свежи по време на самото затъмнение няколко часа след това. Останалите техноманиаци се оказаха доста гроги при появата на "черното слънце". Японският диджей Таккиу Ишино, който подгряваше множеството за предстоящия небесен спектакъл, се постара да изстиска последните капки енергия от намазаните с разноцветни багрила тийнейджърски тела. Пет минути преди пълното затъмнение хората от "Метрополис" поукротиха технострастите и все пак оставиха своите поклонници да се полюбуват на страховитата гледка в пълна тишина сред купчини от бирени кутии и шишета от минерална вода. Четиридесет киловатовият електронен звук отново разцепи въздуха точно в мига, когато Луната покри напълно слънчевия диск, и хвърли в екстаз събралото се няколкохилядно технобратство.
Доста по-лош късмет извадиха диджеите от фестивала на Луната и Слънцето край Шабла. Поради обективната затънтеност на този край те успяха да мобилизират едва неколкостотин свои верни почитатели. Допълнителен шамар по тяхната инициатива се оказа и фактът, че повечето фенове трябваше да минат през Варна и благодарение на вродения си мързел предпочетоха да останат на "Метрополис".
Културният живот на България протича в най-добрия случай между представлението и бутилката. Верни на традицията, и този път българите подложиха по чашка за затъмнението. Тийнейджъри се наливаха с бира по паркове и градинки, като на всяка глътка срещаха поглед със слънцето. Техен по-възрастен колега по чашка пък сподели с ломотещ глас, че "това не е затъмнение, а менте", и удави в бутика със съмнително съдържание своите спомени за 1961 г., когато "мъжете бяха истински мъже, а затъмнението - истинско затъмнение". Високият алкохолен градус и пъплещият мрак затъмниха съзнанието и на алкохолната дружинка в кръчмата на село Камен бряг, което се превърна в нещо като българска Мека по време на небесния спектакъл. "Изведнъж всички пияници се разбягаха. Сигурно са си помислили, че е паднала нощ и е време да се прибират по къщите", компетентно разясни гостилничарят.
Затъмнението мина, остана емоцията от едно красиво преживяване, от прегръдката с близък човек след несъстоялия се Армагедон.
Лятото на един българин
Не са малко нещата от живота на един българин, които трудно се поддават на изчисление - какви данъци ще плаща следващата година, каква ще е сметката му за ток или парно следващия месец, от кой храст утре ще изскочи поредният бюрократ... и т.н., и т.н. Поне едно обаче е твърде лесно прогнозируемо - отговорът на въпроса накъде през лятото. Във времената на масовия туризъм и масовите летни ваканции, когато милиони хора по света предприемат пътешествия, достойни за нови географски открития, българинът се оказва напълно предвидим. Ето и една, претендираща за висока степен на достоверност схема, по която средностатистическият българин може лесно да изчисли шансовете си да напусне дома си в летните жеги.
Ако влиза в графата "пенсионер", шансовете му са едва 2 на сто. Ако освен това живее на село, ще загуби и тези два процента.
Ако е без работа, стрелката на шансовете му сочи 15 на сто, разпределени обаче в съотношение 3:1 в полза на младите безработни.
Виж, ако българинът е на средна възраст, служещ или работник, с доход между 100 и 150 хиляди на човек от домакинството, възможностите му скачат рязко, за да достигнат до четири от десет. Предпочитани в тази група са запазилите се все още "ведомствени" станции, които ако не качество, предлагат възможност човек да демонстрира стандарт и просперитет, заключващи се в магическите думи "бях на море".
Ако на някого му се струва, че по крайбрежните капанчета среща познати физиономии от софийските бирарии, това едва ли е само от жегата. Столичанинът има от три до пет пъти по-големи шансове от останалите да замине на море или планина, а най-големи от всички - младите софиянци и учениците.
Едва ли някой ще се изненада особено от факта, че хората с доход над 300 000 лева на човек от домакинството почти стопроцентово ще почиват през лятото. Любопитното е, че те ще си позволят да съчетаят от две до три летувания - море, планина, круизи или чужбина. Едва ли обаче това ще съживи бизнеса на хотелиери и туроператори, защото въпросната прослойка обхваща едва 1% от домакинствата.
Остава въпросът защо, след като потенциалните клиенти на българските морски и планински курорти са преди всичко младите, както и хората, които според западните критерии се доближават до определението за "средна класа", голяма част от тези летовища по вид, разнообразие и качество на предлаганите услуги приличат по-скоро на крайпътни мотели или пансиони за пенсионери, отколкото на места, където човек си струва да изхарчи (и без това немногото си) пари.
Данните са от национално представително проучване, проведено от 14 до 23 юли Социологическа агенция АЛФА РИСЪРЧ по поръчка на вестник "Капитал". Анкетирани са по домовете им 1141 пълнолетни граждани с пряко стандартизирано интервю.
Борбата с корупцията започва от верните регистри
Както казва Толстой, "щастливите семейства си приличат, а нещастните са нещастни посвоему". Така е и с корупцията. В щастливите развити държави тя е пренебрежим проблем с изяснен източник. Докато във всички неразвити е със специфични първоизточници, но с дълбоко ерозиращи устоите на държавата резултати. Корупцията в България е резултат на шестдесетгодишен хаос, липса на отговорност и законодателно несъвършенство.
На последното четвъртъчно заседание на Министерския съвет преди ваканцията на правителството премиерът Костов призна, че прекомерната регулация на дейностите е един от основните катализатори на корупция в страната. Освен това тя съществува не само между нисшите чиновници, а е разпростряла пипала по високите етажи на властта. Най-любопитното в случая не е самото признание, а лекарството, което премиерът препоръчва на своите министри - да помислят дали не могат да съкратят някоя и друга процедура при една или друга регистрация на човешка деятелност, така че чиновниците от подчинените им ведомства да облекчат живота на гражданите. Това, което предложи, по същество е нова регулация.
Може би тук е мястото да си припомним азбучната истина, че едно от необходимите лекарства срещу корупцията е прозрачност и администратори, които носят персонална отговорност за действията си. Обществото трябва да осъзнае, че корупцията не е фундаментален проблем, неразривно свързан с държавата. Тя може да бъде овладяна и вкарана в обществено поносими рамки. Борбата с нея е дълга и продължителна и изисква координираните усилия на цялата администрация. За осъществяване на тази координация е наложително повсеместното въвеждане и използване на съвременни компютърни и комуникационни средства. За съжаление досегашният опит от използването на тези системи в България е низ от негативни резултати. За постигане на тази задача не е достатъчно самото инсталиране на съвременните технически средства, необходимо е създаване на модерни административни структури с нов тип кадри, които да поддържат актуални с висока степен на достоверност държавни регистри. Една от причините, поради които се поддържат толкова регулации, е липсата на актуални и достоверни регистри. Затова има конституционни предпоставки. В България по конституция действа договорното право, т.е. в съда се регистрират само договорите. При съдебни спорове администрацията е освободена от отговорност и правно значими са данните само от съдебните регистри. Такива са фирменият регистър в съдилищата, регистрите, поддържани от бившите нотариати (сегашните съдилища по вписванията) и др. Прехвърлянето на отговорности между съдебните и административни регистри и органите, призвани да ги поддържат, дава възможност на администраторите да не носят отговорност за това, че данните им не са в актуален и верен вид. Те не са заплашени от финансови или други санкции заради грешки в данните .
Азбучен е случаят с БУЛСТАТ. Въпреки твърденията, че регистърът става все по-пълен, той по презумпция не може да бъде верен, тъй като в него липсва репликацията от съдебната регистрация на фирмите във фирмените отделения на съдилищата. Това позволи да се създаде цяла индустрия за фалшифициране на съдебни решения, чрез които се получава БУЛСТАТ, макар че фактически фирмата не съществува.
Ситуацията с имотните регистри е аналогична. Правно значим е поименният регистър, поддържан от съдилищата по вписванията. Този регистър е съставен от поименните партиди на сделките, които е извършило лицето с недвижимо имущество. От друга страна, за поддържане на техническият имотен регистър, кадастъра, се извършват дейности, свързани със заснемане на огради. Правата на собственост се поддържат в съдилищата, а с техническите дейности практически се заснемат и узаконяват нарушенията. След всяка вълна от кадастрални работи в съдилищата се поражда вълна от съдебни спорове за граници и така обичани от адвокатите вълнения - безкрай... От посочените примери е очевидно, че единственият начин да се преодолеят конституционните и законовите ограничения е координирането на усилията на държавата и общините по изграждане и актуализиране на данните в регистрите. За тази цел може би най-подходящо е да се изгради надведомствен орган - национален съвет за информационни ресурси и държавни регистри, в който да се срещнат интересите на заинтересованите страни. В него на равни начала трябва да участват както представители на съдебната власт, така и на държавната и общинската администрация. Решенията за координиране усилията в определени дейности трябва да имат задължителен характер и да дават възможност за съгласуване на законодателни инициативи. За нуждата от този съвет можем да посочим съвсем пресен пример. Липсата на координация в работата на НСИ - поддържаща регистъра БУЛСТАТ и ГУДА, поддържаща данъчния регистър, създаде проблем пред данъчните постъпления по ДДС. Оказа се, че при данъчните са регистрирани стотици хиляди фирми, които не съществуват в БУЛСТАТ. Ако работата на двата регистъра бе съгласувана преди това и бе взето едно единодушно решение, до тези технически проблеми не би се стигнало.
Другият основен аспект на използване на държавните регистри в борбата с корупцията е да се въведе ред в регистрите, така че те да бъдат в услуга на гражданите и да подпомагат тяхната деятелност. Верността им от само себе си ще доведе до сигурност в гражданите и обратно - ще издигне авторитета на институциите. Така те ще бъдат в служба на обществото, а няма да предизвикват заплаха, недоверие, страх от властта и безсилие. Безсилието е болест и на самата администрация, тъй като, дори и да има желание за съдействие, липсва механизмът, по който да се извърши. Механизмът е дуализъм от верни държавни регистри и отговорни администратори. Новият администратор ще бъде дългоочакваният отговор на обществото за публична личност, която ще бъде пряко отговорна за неговия интерес. От една страна, да отговаря за публичността на информацията , а от друга, да координира дейностите, които да гарантират вярност и актуалност на данните.
Има ли решение проблемът с паркирането в големите градове
Дойде времето, когато журналистите трябва да извадят старите си бележници със записки, а политиците да си припомнят какво са обещавали преди 4 години за уреждането проблемите на автомобилния трафик и паркирането в централната градска част на големите градове. Въпросите са същите, но отговорите вече трябва да бъдат все пак различни.
По принцип контролът на т.нар. паркинг-пространството е чисто общинска (комунална) дейност и навсякъде по света е под контрола на местните власти. Когато преди известно време в някои медии се постави въпросът за трудното паркиране в централната градска част на София, на пресконференцията управителят на Общинска фирма "Паркинги и гаражи" ЕООД г-н Г. Василев обеща, че в най-скоро време ще се инсталират монетни апарати за паркинг-местата. При последвалата мързелива дискусия в някои вестници предизборно бяха подхвърлени тезите "да, имат проблем", "да, ние мислим да го решим чрез някакви вълшебни идеи", "да, обаче решението, което ви предлагаме, не можело да се изпълни, било скъпо и нямало място" и накрая всичко това прозвуча като предизборно "гласувайте за нас, пък ще видим какво ще направим".
Естествено настоящите кметове, а и бъдещи кандидати за местната власт не са длъжни да разбират как се управлява тази дейност, но информацията на чиновниците, която те получават отдолу нагоре, е неточна и нереална.
Проблем на всички решения, които се предлагат на общинските чиновници, е, че се искат средства за първоначални инвестиции. А средства винаги могат да се намерят! Поради липса на знание или желание от управата на Общинска фирма "Паркинги и гаражи" ЕООД, град София, никой не се наема да ги търси и съответно да гарантира тяхната възвращаемост. Интелигентните решения изискват повече добра организация и активност, отколкото познатото "няма пари" и "българинът е лош и краде". В областта на платеното краткотрайно паркиране СГО ходи по пари, а голяма част от тях потъва в нечий джоб и няма кой да накара общината да се организира (според приетата световна практика) и да развие този публичен "комунален" бизнес освен в полулегалната "синя зона" с т.нар. паяци. Така, както сега се управлява и контролира, паркинг-дейността е криминална и си е чиста проба рекет. От този хаос страдат и пешеходците, и водачите на МПС.
Предполагам, че гражданите на София все още си спомнят инсталирането на монетни паркинг-апарати преди години по бул. "Стамболийски". Напълно естествено беше да се стигне до пълен провал на тази инициатива, защото никой не знаеше как технологично и методологично се прилага тази дейност.
Навсякъде, където тази дейност се управлява, както трябва, тя дава няколко основни ефекта: екология, сигурност на гражданите, увеличен бизнесоборот за собствениците на магазини без собствен паркинг, увеличен оборот на градския транспорт и не на последно място - от парите, събрани от паркиращите, да се изградят така мечтаните надземни или подземни паркинги.
Отдавна в световната практика за контрол върху паркинг-пространството е приета и приложена технологията know - how на DUNCAN Industries, която осигурява връщане на инвестицията, а приходите се реинвестират в инфраструктурата на града. Доказателство, че схемата работи функционално, е Мексико, град с население колкото цяла България и със сходна по психология и темперамент нация, където е била приложена и въведена от DUNCAN INDUSTRIES ( за справка www.duncanparking.com).
У нас всичко е наопаки. Община Пловдив например се отказа доброволно от контрола върху паркинг-пространството и обяви процедура за отдаването на тази дейност на концесия. Никъде по света в градовете, където се прилага, тази дейност не е давана за стопанисване на частни фирми. Твърде наивно е да се помисли, че един кмет ще се лиши от такива огромни приходи за общинския бюджет.
В София на 20.03.1998 г. беше обявен конкурс за "синя зона", който беше опорочен от Общинска фирма "Паркинги и гаражи" ЕООД, София. Разполагам с документи от участието ми във въпросния конкурс.
Сегашните общински власти, а, както се очертава, и бъдещите, не разбират, че когато една община въведе и приложи (виж. International Parking Institute Ft. Lauderdale, Florida, USA) нормалното методологично и технологично управление на паркинг-дейността, с приходите от тази комунална дейност си решават голяма част по разходите на бюджета за заплати и т.н.
Живеем във времето на информацията, на отвореността и предполагам, че много от управляващите в местните органи на властта са пътували поне веднъж до някой европейски град и не може да не са виждали как е решен този проблем там.
Убеден съм, че никога досега не е давана публичност на тази дейност (като годишни финансови баланси, отчети и т.н.) от общинска фирма "Паркинги и гаражи" ЕООД, гр. София. А да не говорим, че всички други останали паркинг-пространства са дадени под наем на разни ЕТ- и ООД-фирми. От всичко това загубите от приходи за общинските власти са огромни.
В местните избори сили ще премерят... съюзниците
Засега опозицията излиза с общи кандидатури само в Пловдив и във Велико Търново Червено-синята традиционна надпревара в общинския вот избледнява като основна интрига за местни избори '99. Политическото надцакване обещава да е далеч по-интересно в редиците на опозицията. Сътресенията в евролевицата покрай скандала с Цветелин Кънчев само отпушиха отдавна тлеещото недоволство в групата срещу Александър Томов. Резултатът бе драматично заседание на политическия съвет на партията. На "Позитано" използваха удобния момент и атакуваха евролевицата по места. Доган заимства модела и приложи подобна тактика към самата БСП.
Интересното е, че основните опозиционни играчи в общи линии използваха подхода на сините в Русе. Говори се, че добре изпипаният план за елиминирането на сегашния червен кмет Калчев чрез кандидатурата на Марко Тодоров рухнал само заради Ахмед Доган. Идеята е била Тодоров да се лансира като независим, СДС да успокои духовете, че няма да издига свой човек, да помогне с каквото може социал- и либералдемократи да се обединят около Тодоров и в последния момент да го подкрепи. В самата соццентрала признават, че друг начин да бъде бит Калчев просто няма. Доган обаче пръв отказал да играе заедно със СДС, т.е. заради един град да постави под въпрос редица други договорки.
На "Позитано" пробват подобна политическата маневра, макар и в опростен вариант към евролевите в Разград. Ситуацията там от седмица е ясна - тръгва се от три писти: СДС, БСП и ДПС. Социалистите първо оставиха Доган да афишира своята кандидатура за града. Междувременно обясняваха, че решението му е логично, защото се опитва да предотврати ерозията на електората си - нещо, за което СДС усилено работи с помощта на алтернативното ДПС на Гюнер Тахир. Но пътьом напомнят, че все пак са реалисти и са наясно - ресурсът на ДПС не може да ги изведе до първите две места. Сигналът очевидно е адресиран към Александър Томов. Идва моментът, в който подобно на Доган в Русе евролевицата трябва да реши кой е приоритетният партньор в отбора - БСП или либералдемократите. От "Позитано" вече са обявили и цената - ако заложи на соцкандидатурата в традиционно червения Разград, за Томов е гарантиран един заместник-кмет. Това обаче важи при условие, че още на първи тур евролевицата категорично подкрепи БСП. В противен случай мястото остава за ДПС. Казусът за Доган в Русе се проектира и в още един град - Стара Загора, само че за Кръстьо Петков. Кандидатурата на БСП там е Евгени Желев, той разчита и на категоричната подкрепа на евролевицата. Очаква се да се присъединят монархистите и една или две ромски организации. Интересно е какво прави оттук нататък Съюз "Социалдемокрация". От близо година Кръстьо Петков намеква, че в Стара Загора ролята им ще е по-различна и няма да се вписва в рамката на опозиционните договорености, тоест отива се към преговори с по-малкия брат в ОДС. В предизборния щаб на "Позитано" обаче са убедени, че идеята за тандем Народен съюз - ССД и евентуално Доган е вече минало. Според тях Кръстьо Петков в момента се лута между желанието си да подкрепи кандидата на БСДП в града и ясното съзнание, че въпросната Зоя Делева едва ли ще обедини опозицията в Стара Загора, подобно на арх. Маринов в Пловдив.
Междуопозиционните надлъгвания не катурнаха колата засега само в Пловдив и Велико Търново. И в двата града опозицията успя да се обедини около едно име. Все още се чака само думата на ДПС. За Пловдив подкрепата на Доган е почти сигурна, говори се че за Търново Сокола ще бъде насочен в правилната посока с едно място на заместник-кмет. В "чаровната дама", която готвят за поста, мнозина разпознават шефката на местната организация на движението. Монетата обаче има и друга страна. Два месеца преди изборите да реализираш афишираното вече година взаимодействие само в един от трите най-големи града, на които се крепи електоралният комфорт на управляващите, си е чиста проба провал. В София нещата стават почти неспасяеми. Вариантите най-вероятно са два. Първият е и по-малкото зло - в понеделник след среща между Николай Камов и Кръстъо Петков единият от двамата да бъде обявен най-после за кандидатура на социалдемократите в столицата. За втория вариант загатна преди няколко дни председателят на градската организация на евролевицата Росен Карадимов. Според него усилията трябва да се съсредоточат не толкова върху кандидат - кмета, колкото върху листата на съветниците. На втори прочит това означава, че социалдемократите сериозно обмислят да се откажат да издигат свой кандидат-кмет за София и да насочат преговорите към водача на листата.
В политиката важни са знаците
Кръстьо Петков, председател на Обединения блок на труда, пред "Капитал"
- Да, има такава вероятност. Изчаквам преговорите, които започнаха днес (вторник - бел. ред.) между трите социалдемократически партии и либералите, и в понеделник ще седнем с Николай на чашка кафе, за да се разберем така, както българските политици обикновено не се разбират. Какво означава ефективен вариант в София - водач, който ще помогне на всички останали, така че групата на Бакърджиев и Антоан Николов да няма контрол върху общинския съвет. Състезанието между социалдемократи и социалисти е второстепенно.
- Подкрепата на ДПС и за нас, и за евролевицата в София има само символично значение. Това, което правим с ДПС, е съвършено ново и се подценява от сериозните политици и анализатори. В провинцията, в смесените етнически райони, за първи път социалдемократи, либерали и ДПС отиват към формула за мултиетническо управление на равнище общини. Имаме договореност, остава да се изчистят детайлите за Кърджали, Разград, Търговище. В момента текат преговорите за Хасково и Силистра, в Шумен са към приключване, преговаряме и в още 15 - 20 големи общини със смесен етнически състав. Принципът е много прост - вместо да искаме Доган да подарява гласове срещу нищо и вместо той да настройва турците да гласуват на етническа основа, да се разберем като български граждани: нека да управляваме заедно. Където кметът е турчин, заместник-кметът да е българин, и обратно. По такъв начин да се разпредели и администрацията.
- Евролевицата до момента получава подкрепа в 7-8 града, областни центрове, което не е никак малко. На четири-пет места разчитаме ние от ССД да бъдем подкрепени. Основното е, че се съгласихме посочените от нас кандидати да имат правото да се явят като независими с граждански комитети. В Пловдив изненадата е не толкова от съюзяването на левицата и опозицията, колкото от това, че считаната за най-твърда и консервативна организация на БСП изтегли своя кандидат в последния момент.
- Показателно е, че на представянето на общата кандидатура присъстваше и окръжният лидер на движението Фикрет Сепетчи. Все пак ДПС ще си проведе преговорите и до десетина дни ще се намери най-добрият вариант и за тях, и за независимия кандидат. И това ще е последната голяма партия, която ще се включи в коалицията.
- Те не са в коалицията. Заявиха, че ще подкрепят независимия кандидат арх. Маринов, и аз ги приветствам за това. Сега на комунистите им е още рано да излязат със собствени, печеливши кандидатури за кметове и съветници, но на парламентарните избори могат да направят успешен опит да повторят това, което стана в най-консервативната страна в Централна и Източна Европа - Чехия. Да влязат в парламента със своя група. Това ще донесе облекчение и яснота в лявото пространство, то ще мобилизира и около 400-500 хиляди души в България, които и досега споделят комунистическите идеи.
- Затова си стиснахме ръцете. Стратегическият съюз между ДПС, либералите и ССД включва всички възможни градове, където мултиетническият модел има основание, разбира се. Защото някъде не достига интелект, другаде не достигат ресурси, на трети места има неизживени местни проблеми. Създадена е и смесена група - Касим Дал, Емел Етем, Руслан Семерджиев и още двама от ССД, които вече втора седмица се срещат през ден. Договорили сме се за 90 процента от общините, където имаме общ интерес. Кърджали е още едно доказателство. Вместо да се възгордеем, че СДС избра нашия председател без първични избори за техен кандидат и да отидем на съюзяване с управляващите срещу ДПС, поехме риска да прекратим дейността на нашата структура. Там се създава съвършено нова структура на ОБТ, която ще застане твърдо зад смесения турско-български или българо-турски, както искате го разберете, екип за управление на Кърджали. С това обаче правим само първата крачка, защото проблемът на Кърджали досега беше кой ни управлява, българин или турчин. Проблемът оттук нататък е как ни управляват. Какъв е смисълът на спора дали ни управлява турчин или българин, син или червен, при положение че това е град, който е на път да се превърне в демографска пустиня.
- В политиката често пъти много важни са знаците. Притеснява ме, ако младежите в България - турци, българи, цигани, се хванат за кобурите. Тогава няма условия за нормална политика, няма и условия за икономическа реформа. Знакът, който искаме да дадем на Европа, е: ние не само живеем в мир, ние управляваме съвместно и управляваме дори по-добре от вас. Защото расизмът и ксенофобията са не по-малко разпространени в сърцето на Европа, отколкото в България. Аз имам въпрос - ако допуснем, че Емел Етем стане кмет, тя ще управлява ли срещу интересите на Разград и срещу интересите на България? Аз я познавам много добре. Тя е с много интересен синдикален опит, сега натрупа политически опит и ако се създаде силен екип в подобни градове, може да се постигне истински пробив още през първия мандат.
- Те нямат друг изход, иначе трябва да гласуват за СДС. Покажете ми живи червени гласоподаватели, които ще отидат да пуснат синята бюлетина. Това е невъзможно.
- Да. Смятам, че към БСП трябва да се отнасяме с необходимото уважение. Тя се консолидира и в момента консумира дивидентите от невероятния ход, който направиха покойният Добрев и Първанов. И тъй като в момента няма вътрешни проблеми и е тръгнала към изборите с доста добра степен на мотивация, разговорът трябва да бъде принципен и мъжки. Ако БСП подкрепя другите социалдемократи в 80-100 места, в толкова ще ги подкрепяме и ние. БСП е партия, която държи на своя интерес и ще даде подкрепа срещу реципрочно действие от левия център или от другите формации в лицето на либералите и ДПС.
- Структурите на ССД в Стара Загора са във великолепни отношения и с БЗНС, и с ДПС. Освен това допреди един месец не се водеха никакви сериозни преговори между БСП и евролевицата, от една страна, и ССД. Така че Стара Загора ще бъде град, в който ще имаме малко по-различна роля. Късно е вече тя да се подчини на единната стратегия на левицата. А за Велинград още не сме готови, най-вероятно е да се подкрепи досегашният кмет, но трябва да изчакаме решението на местните организации.
- Минимален. Моньо Христов, при всичките ми симпатии и уважение към него, няма да прокара своята кандидатура и накрая, както винаги, земеделците в ОДС ще клекнат.
- Трудно ми е да кажа. Оставили сме двете структури в Стара Загора - те са много интересни, много силни и много активни - да вземат решение така, както преценят, че е най-добре. Ако Яблански беше включен като партиен или независим кандидат, тогава можехме да водим съвсем други разговори. Аз лично смятам, че окончателният вариант в този град ще бъде ясен няколко дни преди старта на предизборната кампания.
- Грешката сега се превръща в предимство. Рязко повишаваме скоростта, с която се договаряме и номинираме кандидатите. Грешката се оказа оправдана, защото най-качествените кандидати в момента са подложени на невероятен натиск. Дори в момента проучваме случай с кандидат-кмет, върху когото са упражнили своето влияние от най-високите етажи, за да го накарат да се откаже, тъй като самото му присъствие означава, че десницата губи.
Ще разпнат ли Генерала за 20(0) сребърника
Вицепремиерът Бакърджиев нарече безхаберник шефа на НСО
Срамна история! Откраднаха 200 нови лева от апартамента на Евгений Бакърджиев. Престъпникът се оказа служител от Националната служба за охрана, който пази жилището на вицепремиера. Само за два месеца това е вторият скандален обир, който става под носа на държавните гардове. В началото на юли бяха окрадени няколко депутати на синия семинар в Боровец. На хората от НСО май им се събра доста. Защото всеки подобен инцидент поставя въпроса достатъчно ли са защитени държавниците ни и насочва вниманието към Националната служба за охрана и към нейния шеф Димитър Владимиров, наричан от подчинените си просто Генерала.
Какво се крие зад разкритието, че 22-годишният гард Кирил Александров е откраднал 200 000 стари лева от дома на вицепремиера Евгений Бакърджиев? Дали това е поредното черезвичайно произшествие (ЧП), или е режисирана атака срещу ген. Димитър Владимиров? Поне на първи прочит изглежда, че МВР са си изпекли добре работата. Сержант Александров е бил заловен в игрална зала, докато харчи белязаните десетхилядни банкноти. Отгоре на всичко той е бил заснет от камера, монтирана в жилището на вицепремиера, докато прибира нарочно поставените 200 000 лева. Според информация на МВР охранителят е признал за тази и други кражби.
Дотук нещата изглежда като ЧП. По нищо не личи това да е нагласена "постановка", която да удари по имиджа на службата и нейния ръководител. Което не означава, че този случай няма да бъде отново използван директно срещу Владимиров.
Ако изключим мощният залп, който изстреля по генерала точно Евгений Бакърджиев в петъчната преса... Вицепремиерът не е бил толкова цитиран дори и по времето на "газовата война". Той нарече "пълно безхаберие" охраната на НСО, а това винаги означава нещо.
След обира на депутатите на семинара в Боровец НСО и Владимиров бяха обвинени, че не са поставили охрана на етажа в хотел "Самоков" и така са допуснали да бъде извършена кражбата. Тогава вътрешният министър Богомил Бонев и шефът на полицията Васил Василев нападнаха ген. Владимиров и дори обявиха в медиите, че един от гардовете, които са били сред пазачите на ВИП-персоните, е бил криминално регистриран като дете и също е подозиран. Което тогава прозвуча доста наивно, защото охранителят бил хванат да краде кабели в шести клас.
Самият началник на НСО отговори, че не е работа на службата да охранява политическо мероприятие. И донякъде имаше основание. След това бяха заловени истинските крадци и случаят някак си затихна, а генералът излезе морален победител от схватката с МВР. Дори се пусна слух, че шефът на полицията силно е разклатил стола си заради необмислените нападки срещу НСО.
При сегашния случай иначе словоохотливият вътрешен министър замълча. (Вероятно ще се изкаже по въпроса при друг удобен случай.) Но пък се появиха реплики на потърпевшия Бакърджиев. В интервю в пресата той в прав текст заяви, че е разочарован от ген. Владимиров и че всеки трябва да си носи отговорността. Което би трябвало да означава, че вероятно ще последва нова атака срещу шефа на НСО, този път от друга посока. Вицепремиерът беше индиректно обвинен от Димитър Владимиров, че не е трябвало да дава ключа от апартамента си на охраната, защото това противоречи на инструкциите за постовата служба на НСО. "Това не е упрек към г-н Бакърджиев, той не е длъжен да знае нашите инструкции, а към моите служители, които са ги нарушили", поправи се на следващия ден генералът. Всъщност истинският упрек към Бакърджиев не е за това, че е дал ключа на гардовете, а за това, че ги товари с несвойствени задължения. Нещо, към което държавните охранители са особено чувствителни. Вицепремиерът твърди, че това не е първата кражба от дома му и че преди няколко дни заподозрял пазачите и се оплакал в МВР. Източници от вътрешното министерство твърдят, че Бакърджиев се е съгласил в дома му да бъдат монтирани камери.
Това е втори инцидент с гардовете на Бакърджиев. Миналата година те го зарязаха след лека катастрофа на бул. "Дондуков" и отидоха да се разправят с шофьора на другата кола, докато вицепремиерът ги чака беззащитен в БМВ-то.
Управляващите не за първи път атакуват ген. Димитър Владимиров. Засега обаче той изглежда непоклатим. Генералът, който е от 8 години на този пост и е сменил 7 правителства, има едно основно правило - той е верен на принципала си - президента. Защото президентът е този, който може да го смени. Преди повече от година отново се чу, че Владимиров ще бъде отстранен от поста. Тогава лично премиерът Костов направи номинацията на синия депутат Симон Спасов за негов приемник. Твърдеше се, че с прокарването на кандидатурата на Спасов е бил натоварен лично шефът на Комисията за национална сигурност към парламента Христо Бисеров. След това се замълча. Не бяха огласени и резултатите от двете ревизии в НСО.
При инцидента в Боровец лично президентът направи изявление и застана в защита на Владимиров. Сега президентът не каза нищо. Вярно е, че ситуацията е различна. Защото през юли държавният глава беше силно подразнен от изказванията на вътрешния министър, които предизвикаха реакцията му. От доста време държавният глава недолюбва Богомил Бонев и използва случая да покаже зад кого стои. Но сега в натиска се включи Бакърджиев, което значително променя нещата.
За разлика от скандалите след кражбата в хотел "Самоков" на семинара на сини активисти в Боровец сега Владимиров е значително по-резервиран, макар че направи няколко неправилни изказвания. Той "разясни", че работата на подчинените му гардове не е да пазят къщите на държавниците срещу крадци, а да ги охраняват от физическо нападение, атентати и т.н. Само че възниква въпросът - след като "крадец" може периодично да ограбва охраняван от НСО обект, защо атентатор да не може да влезе, да остави бомба и да си отиде. Чрез пресцентъра си МВР нетактатично обяви, че според техни специалисти "охраната на дома е неефективна". Което вероятно означава, че пазителите на Бакърджиевия апартамент не са разбрали как и кога са монтирали камерите, заснели момента на кражбата. Вицепремиерът пък направо го нарече безхаберник в медиите и каза да спре да се разхожда със самолети в чужбина.
"Мисля, че досега съм доказал себе си и професионализма на службата и доверието на политиците към нея", заяви за "Капитал" ген. Владимиров. Според него от този инцидент не можело да се правят изводи за пропуски в организацията на НСО, защото не са били спазени инструкциите за носене на службата. Генерал Владимиров обаче няма обяснение защо вицепремиерът не се е обърнал към него, след като е заподозрял служителите му в кражба. Нито защо не е бил уведомен при разработката на полицията, а чак при задържането на сержант Кирил Александров. Главният секретар на МВР Божидар Попов твърди, че полицията само е подозирала, а не е разследвала специално охраната от НСО, затова не го е уведомила. Което звучи логично, но едва ли е вярно. Подопечните на Бонев май не са искали да спестят неприятностите на Владимиров.
Ако и този път шефът на НСО успее да се спаси, ще заслужи ново прозвище - Птицата Феникс. Потърпевшият от кражбите вицепремиер е доста рязък в квалификациите си. Но генералът знае, че силата на неговата служба е в това, че се знае много за личния живот на политиците. Макар че не може да се каже, че досега е имало изтичане на такъв тип информация нанякъде.
Президентът от своя страна също е доста уязвим - Димитър Владимиров и шефът на Националната разузнавателна служба ген. Димо Гяуров са единствените му пряко подчинени шефове на сериозни структури в мирно време. И докато ген. Гяуров е негов избор, Владимиров му дойде по наследство. Но засега той не се отказва от него. Реакцията на президента всъщност ще подскаже най-точно дали ще разпнат Генерала за 200 сребърника.
Как Висшият съдебен съвет еволюира във "враг на реформата"
