Във връзка с откриването на процедура за издаване на далекосъобщителен лиценз за ефирно разпространение с национален обхват на телевизионна програма съветът пристъпва към трета важна задача - обсъждане на документите за съответен програмен лиценз. Няма съмнение, че двете процедури следва да вървят успоредно, защото спечелилият конкурса за далекосъобщителен лиценз може да разпространява само лицензирана по Закона за радио и телевизия програма.
- Това е самостоятелна процедура, напълно различна от обявената в Държавен вестник. НСРТ не формира конкурсна комисия, целият състав на съвета участва в процеса по оценяване на представените документи и така се формира общата оценка на степента на съответствие с изискванията на закона. ДКД получава решение на съвета за издаване на програмен лиценз заедно с проекта на съответния лиценз.
Поради особената значимост на избора на програма, която ще се разпространява на честотите на Ефир 2 и по съображения за равнопоставеност, публичност и прозрачност, критериите на НСРТ, по които ще се оценяват тези кандидати, ще се оповестят публично, а кандидатите, които вече са подали документи, ще бъдат изрично писмено уведомени за тези критерии, с възможност да представят допълнително документи и материали, ако преценят за необходимо.
- Да, имаме очаквания, че и в България, както в другите източноевропейски страни, ще кандидатстват за лиценз утвърдени телевизионни оператори, със стабилни финансови възможности и което е особено важно, с утвърдени високи критерии в процеса на производство на телевизионни програми. Разбира се, ако външни инвеститори проявят интерес към първата национална частна телевизия в България, водещо значение ще имат и професионалните качества на българските представители на гилдията, които биха били поканени и които биха дали облика на програмата. Така или иначе засега в съвета все още няма формална декларация за участие от страна на големите в електронните медии.
Ще се опитаме възможността за работа в България да бъде максимално широко огласена. При това следва да се огласява не просто възможността и перспективността на една такава инвестиция, а и гарантираните предпоставки за издаване на програмен лиценз в условия на прозрачност и изключително в съответствие със закона и предварително оповестените критерии за оценяване. Ще обсъдим възможността за публична защита на основните програмни идеи на претендентите.
- Както и досега, кандидатите за програмен лиценз представят заявление по утвърден вече образец и изискваните в този образец приложения, включително графичен знак, програмни документи, доказателства за финансови възможности, декларации, че не са налице определени в закона обстоятелства и др. След огласяването на критериите за оценяване, кандидатите могат да прилагат всякакви други материали, които по тяхна преценка ще дадат възможност на съвета по-високо да оцени кандидатурата от гледна точка именно на тези критерии.
Съветът ще уточни вътрешна технология и график за разглеждане на кандидатурите, така че да не изоставаме във времето от работата на комисията по чл.45 от Закона за далекосъобщенията. Разбира се, няма правна пречка документи да се подават и след това, но именно сега съществува възможността едновременно да се кандидатства за програмен лиценз и да се участва в конкурса за далекосъобщителен лиценз. Ако получи програмен лиценз по-нататък във времето, операторът би могъл да се ориентира към друг способ на разпространение на лицензираната си програма или да търси други възможности за реализацията й в съответствие с получения лиценз. Вярвам впрочем, че в България има отлични перспективи за развитие на други способи за разпространение на радио- и телевизионни програми.
- Да завърши лицензирането на кабелните оператори, да пристъпи към обсъждане на документите на втория национален обществен оператор по закон - БНР, а след това - и на кандидатите за регионални ефирни телевизии. Мислим и за старта на втора частна национална ефирна телевизия. Това е дневният ред на тази безкрайно отлагана в годините и доста тежка работа за формиране и структуриране на пазара на електронните медии.
"Потребителят не е идиот..."
Един от легендарните рекламни специалисти Дейвид Огилви почина на 88 години
"Когато силно искаш нещо, цялата Вселена ти съдейства, за да постигнеш желанието си... Човек не трябва да се страхува да мечтае и да иска онези неща, които би желал да извърши през живота си. Следвай своята лична легенда", съветва царят на Салим овчарчето Сантяго. Мъдрецът разказва на момчето за принципа на успешното начало, за добрата поличби и предопределения път. Сюжетът е от една от най-популярните книги през последните години - "Алхимикът". В нея бразилският писател Паулу Коелю предава с прости думи сложните неща от живота.
На 88 години на 21 юли почина един от най-известните рекламни специалисти Дейвид Огилви. Половината от живота си той беше посветил на рекламния бизнес и изкуство. Разгръщайки страниците от биографията му, остава впечатлението, че Дейвид Огилви е човек, чийто мечти се сбъдват. С много усърдие, труд и желание.
Той е изследвал християнската църква като студент по модерна история в Оксфорд. Работил е като готвач в хотел в Париж. Като амбулантен търговец във Великобритания. Бил е директор на американския институт за проучване на аудиториите "Галъп" в Принстън и втори секретар на британското посолство във Вашингтон. Бил е и фермер в Пенсилвания. Но винаги за кратко. По пътя към своята легенда. Роденият в Уест Хорсли (Англия) Огилви заминава за Америка с желанието да учи реклама и през 1949 г. създава рекламната агенция "Хюит, Огилви, Бенсън и Мейдър".
"Четиринайсет години преди да напиша тези изповеди, аз отидох в Ню Йорк и създадох рекламна агенция. Американците си мислеха, че съм луд. Какво може да знае
Моята агенция имаше светкавичен успех", спомня си през 1988 г. Дейвид Огилви в предговора към поредното издание на "Изповедите на един човек от рекламата" (1963 г.) Втората му книга "Огилви за рекламата" (1983 г.) е задължителен учебник за бъдещите рекламисти.
В историята на рекламното изкуство остават рекламите на Огилви - "Мъжът (в риза) Хатауей" (продажбите на ризи се повишават с 160%) и "Командир Швепс". През 1959 г. агенцията "Огилви енд Мейдър" печели кампанията на популярното кафе "Максуел хаус". Дейвид Огилви избира за рекламно послание на кафето думите на президента Теди Рузвелт - "добро до последната капка".
"Аз съм жалък некадърник във всичко с изключение на рекламата. Аз не разбирам от финансовите баланси, не мога да работя с компютър, да карам ски, да играя голф или да рисувам", признава в края на 80-те години Дейвид Огилви. Но когато става дума за реклама, Advertising Age казват, че аз съм "творческият крал на рекламата". А когато "Fortune" публикува статия за мен, озаглавена "Гений ли е Дейвид Огилви", попитах моя адвокат може ли да ги съдим заради въпросителния знак.
Легендарният специалист работи за рекламите на "Ролс Ройс", "Шел ойл", "Американ експрес", "Форд", тъмната ирландска бира "Гинес", "Нестле". Пластмасовата блондинка "Барби" на "Мател" се превръща в най-популярната кукла по света благодарение и на Дейвид Огилви.
Усърдието, с което Дейвид Огилви работи над рекламните кампании, е сравнимо само с желанието му да учи, да помага, да стимулира хората около себе си в техните творчески опити. "Ако някога намериш човек, който е по-добър от теб - наеми го. Ако е нужно, плащай му повече, отколкото плащаш на себе си", съветва Огилви. Според него работата в сферата на рекламата винаги се нуждае от огромно преливане на талант. "А талантът, струва ми се, най-често се среща сред неконформистите, несъгласните и бунтарите."
Две от тайните на успешните реклами на Огилви са, че използва лични преживявания и успява да превърне истински случки от живота си в убедителни рекламни послания. "Какво казвате в рекламата е по-важно от това как го казвате", убеден е Дейвид Огилви. "Много хора - аз също съм един от тях - са много по-продуктивни, когато са пийнали нещо. От опит знам, че ако съм изпил една-две чашки, пиша много по-добре", издава друг трик от творческия си процес шотландецът. Дейвид Огилви винаги апелира за честни послания в рекламата: "Потребителят не е идиот. Потребителят - това е собствената ти жена" и "Ако лъжеш относно продукта, ще бъдеш разкрит или от закона, който ще те преследва, или от клиент, който няма да си купи продукта ти втори път".
"Политическата реклама трябва да се забрани, защото това е единствената напълно нечестна форма на реклама", призовава Огилви.
"Като обикновен човек аз обичам природата и никога не съм виждал някой билборд да й придаде повече красота, отколкото да и отнеме. Когато един ден се оттегля от "Медисън авеню", смятам да учредя тайно общество, в което всички ще обикаляме маскирани на безшумните си мотоциклети, когато се стъмни, и ще събаряме билбордове. И колко смятате, че ще бъдат съдилищата, които ще ни обвинят за доброто дело, което ще извършвам", споделя друг път шотландецът и е убеден, че "Ако хората не се забавляват, не могат да създават добри реклами".
Компанията "Огилви енд Мейдър" в края на ХХ век реализира оборот от милиарди долари годишно, по-ценното, което Огилви завеща на всички изкушени (специалисти и любители) от рекламата, обаче са неговите неостаряващи
"Ако не можеш да рекламираш себе си, каква е вероятността да успееш да рекламираш каквото и да било друго."
"Преди време имах клиент, който поиска да му създам кампания, която ще накара приятелите му от кънтри клуба да го поздравят за умната, забавна реклама. Отказах. Вместо това създадох кампания, която повиши продажбите на продуктите му. Няма рекламодател, който се е оплакал, че рекламата му създава прекалено много."
"Никога не използвай реклама, която не искаш собственото ти семейство да види! След като не искаш да лъжеш съпругата си, защо ще лъжеш моята?"
"Насърчавайте новаторството! Промяната за нас е свежа кръв, застоят - смъртоносен вирус."
"Рекламирайте уникалното."
"Толерирайте гениалното."
"Вярвам в шотландската поговорка "тежкият труд не е убил никого". Хората по-скоро умират от безделие, отколкото от тежък труд."
"Хората няма да си купят продукта само защото си им досадил с реклама, трябва да предизвикаш интерес към него."
"Великите идеи обикновено са прости по същността си."
"Хората купуват стоки и услуги, не телевизионни реклами."
Дали идеите и ентусиазмът на усмихнатия шотландец да сътворява печеливши рекламни послания са наследени от компанията "Огилви енд Мейдър" (която днес е част от групировката WPP), дали уроците му са научени от кандидат-рекламистите, ще покажат бъдещите предизвикателства пред рекламната индустрия.
"Психиатрите казват всеки трябва да има хоби. Хобито, което аз препоръчвам, е рекламата", съветваше Дейвид Огилви. И следваше личната си легенда.
По-високи цени за реклама в БНТ
Рекламното време на БНТ ще струва по-скъпо от октомври. Ръководството на държавната телевизия одобри през миналата седмица тарифата за реклама до края на годината. Средното увеличение на цените за излъчваните по Канал 1 реклами е около 17%. БНТ ще има специални цени и за дните около местните избори през октомври, когато по традиция се очаква повишен интерес на рекламодателите заради високата гледаемост.
"Според нашия поглед върху развитието на рекламния пазар от началото на годината и продажбите на рекламно време отчитаме положителни резултати. Затова преценихме, че през активния сезон за рекламиране има възможност да увеличим тарифите", обясни Иван Павлов, шеф на дирекция "Маркетинг и продажби" в БНТ. Най-скъпо остава рекламното време между 22 и 23 часа в събота и неделя, за което и увеличението е най-голямо. Вместо досегашните 5400 ДМ за 30 секунден клип рекламодателите ще заплащат 6300 ДМ. За същия часови пояс през седмицата ще се заплащат 5100 ДМ (по старата тарифа - 4800 ДМ).
Рекламните агенции не приемат новите, по-високи цени за изненадващи. "Повишението е очаквано. Според мен националната телевизия дори закъсня да увеличи цените. При интереса, който има да се рекламира по Канал 1, те можеха да използват ситуацията и да реализират по-големи печалби", коментира управителният директор на "Медия клуб" Катерина Буюклиева.
Въпреки забраната да се излъчват реклами в праймтайма времето между 19 и 22 часа) БНТ остана предпочитано място за рекламодателите, докато липсва алтернативата на частната национална телевизия. Законът за радиото и телевизията постави изискване и рекламата да не надвишава четири минути на час и 15 минути на денонощие. През месец март БНТ дори отказваше реклами, защото времето в някои часови пояси беше изчерпано. Рекламисти подозират, че с новото повишение на цените в държавната медиа се опитват да ограничат интереса към часовете преди и след най-гледаното време, за да успеят да спазят законовите изисквания.
"Няма да намалеят рекламите. Желаещите и за последните дни на септември, и за началото на октомври са много. БНТ увеличава тарифите за най-привлекателното рекламно време, иска да компенсира липсата на реклама преди това и вероятно да ограничи интереса, но няма да успее. Канал 1 остава с висок рейтинг и е предпочитан от рекламодателите", обясни Десислава Хамамова, медиакоординатор "Телевизия" в "Пиеро 97". През близката до "Крес" рекламна агенция минаваше най-голямата част от рекламния оборот на БНТ за първите три месеца на тази година.
Рекламните агенции определят като очаквано и повишението на цените за ранните часови пояси, които също се радват на по-висок рейтинг. За 30 секунди реклама между 17 и 18 часа ще се заплащат 2700 ДМ (старата цена е 2400 ДМ).
Няма да има свиване на рекламните бюджети за телевизионна реклама, защото парите за реклама в БНТ са оправдани разходи, коментираха рекламисти.
"Реакцията ще е като след забраната за рекламиране в праймтайма. Рекламите ще намалеят. Ще се пренасочат рекламодателите към "Нова телевизия" и кабелните канали въпреки по-ниските им рейтинги. Прави впечатление, че БНТ повишава цените в часовите пояси, за които има най-голям интерес. Явно те искат да отсеят рекламодателите и да запазят тези с по-големи бюджети", смята медиадиректорът на "Нетуорк" (медийното крило на "Огилви и мейдър") Карла Русинова.
Промените в ценоразписа за рекламно време създават проблеми на рекламодатели и обслужващите ги агенции, защото се налага да преработват медиаплановете и да преизчисляват рекламните бюджети.
Непроменени остават тарифите за рекламата по Ефир 2 и сателитния канал "TV България". "Заради неясното бъдеще на Ефир 2 интересът към него спадна драстично и въпреки че намалихме цените, няма ефект", обясни Иван Павлов. За сателитната програма на БНТ рекламният интерес е нулев и там се излъчват само няколко спонсорски заставки.
Най-горещото лято на Александър Велев
Генералната директорка на БНТ Лили Попова може спокойно да се радва на лятото. През последните няколко седмици нея почти я забравиха - и вестниците, и НСРТ (макар че тихомълком одобриха документите за програмния лиценз; после се увериха, че ги има и всички искани правилници), дори и сърдитите синдикалисти от телевизията. Шефката на държавната медиа попадна в медиен комфорт за сметка (и благодарение) на колегата си Александър Велев. Журналистическият интерес се измести от "Сан Стефано" 29 към "Драган Цанков" 4.
"И шефът на радиото стана жертва на донос", стресна в едно юлско утро "Стандарт". Чувствителният към клеветници български читател явно трябваше да бъде спечелен на страната на Александър Велев. Заключенията от ревизионния акт за нарушения на радиошефа били опровергани от Съдебната палата, защитаваше се Велев. От НСРТ уверяваха, че нямат право да се месят в стопанската дейност на БНР. В следващите дни вестниците тиражираха няколко "истини". В медийния съвет се разделиха на знаещи и незнаещи за документа. После на можещи и на неможещи (на искащи и неискащи) да свалят Александър Велев. Председателят на НСРТ Александър Томов обяснил пред "Стандарт", че в съвета ще стартира процедура по отстраняването на провинилия се началник. После колегата му Александър Иванов обясни, че само прокуратурата може да махне Велев от поста му. Финансовият министър Муравей Радев пък твърдеше, че медийните експерти трябва да решат бъдещето на радиошефа.
Вестниците побързаха да свалят радионачалника, въпреки че той си организира публична защита в предаването на управляваното от него радио "Неделя 150". Тук-там се промъкнаха и номинации кой ще седне на стола на Велев.
"Не мога да съзра къде съм съгрешил", оплака се в "Новинар" Александър Велев миналия понеделник. В същия ден НСРТ се събра да нищи отново финансовите грехове на радионачалника. "Стандарт", който първо опита да защити шефа на БНР, после го уволни, този път предупреди, че НСРТ не може да освободи Велев. Подкрепяха го още няколко издания, докато "Демокрация" побърза да застане зад синия медиен съвет. "Отстраняват шефа на радиото днес? ", питаше официозът и преброи пет гласа срещу Велев. Медийните експерти обаче "пратиха" на прокуратурата въпроса трябва ли да бъде отстранен БНР-шефът от поста си по време на разследването или не. Остана впечатлението, че НСРТ иска, но не може (да махне Велев). "БНР и БНТ се оказват недосегаеми", обясни пред "Монитор" Светлана Божилова от НСРТ.
Разсекретените резултати от финансовата проверка осигуриха най-горещото лято на Александър Велев и нестихващо медийно любопитство. Интерпретациите продължават. Пишещите разпознаха в радионачалника "първородния грях на НСРТ" ("24 часа") и "истинска финансова акула" ("Монитор"). Историята пък е "горещ картоф" за "Демокрация" и "Новинар", а за "24 часа" - предизборна "дъвка за балончета". А "Труд" обяви случаят Велев за "нашенски параграф 22".
Пореден.
Марсианските хроники ще се пишат само на английски
Ще стъпи ли човек на Червената планета?
Ако има място в слънчевата система, което да се нарече "любимото кътче на всички сайънс-фикшън маниаци", то това определено е Марс. Планетата, която носи името на римския бог на войната, привлича като магнит не само поклонниците на фантастиката и малките зелени човечета, но също и изследователите от повечето държави с претенции да са космически сили. Тя се смята за едно от малкото небесни тела в близост до Земята, което евентуално би могло да се окаже годно за обитаване от живи организми. По всяка вероятност това ще е и първата чужда планета, която ще бъде посетена от земни астронавти. За жалост, откакто американския космически изследовател Нийл Армстронг направи първата лунна разходка, желанието за пилотирани полети до космически небесни тела все повече и повече се изпарява. Идеята за човешка експедиция на повърхността на Червената планета изглежда все тъй далечна. САЩ, които се превърнаха в безспорната космическа сила номер едно след края на студената война, не само че не толерират подобни авантюристични начинания, но дори орязаха със 75 милиона долара бюджета на НАСА за изследване на Марс. Според разчетите на Американската аерокосмическа агенция първият човек трябва да стъпи на повърхността на Червената планета през 2012 г. Не е съвсем ясно обаче по какъв начин НАСА ще мотивира американските данъкоплатци да финансират подобно скъпо начинание, особено след като бюджетите за космически изследвания бяха пренасочени за далеч по-земни цели.
Завоюването на Марс е едно от глобалните предизвикателства, които изправиха едни срещу други СССР и САЩ по време на студената война, но сега се смятат за анахронизъм. Първият американски космически кораб, който посещава Червената планета през 1965 г., е "Маринър" 4. Първото успешно кацане обаче прави конкурентният руски апарат "Марс" 2, който през 1971 г. се спуска на марсианската повърхност, без да се разбие. Събитието е истински триумф за хората от Байконур, които успяват да натрият носа на своите американски колеги. Янките са наистина съкрушени, тъй като само няколко седмици по-рано техните две станции "Маринър" 8 и "Космос" 419 завършват своето междупланетно пътуване, взривявайки се при удара с марсианската повърхност. Трийсет години по-късно обаче САЩ, изглежда, са без конкуренция в изследването на планетата. НАСА беше първата космическа агенция, която успя да изпрати на Марс полуавтоматично превозно средство през 1997 г. След изчезването на руските сонди Фобос-1 и Фобос-2 през 1988 г., както и прекратяването на програмата "Марс '96" (станала популярна за известно време и като Марс '98) поради липса на средства, пътят пред американците за завоюването на Марс изглежда напълно чист. За жалост, изглежда, липсата на конкуренция убива стимула за активност в тази насока. Известни може би надежда дава планираната от Япония марсианска мисия под името "Нозоми". Може би това все пак ще активизира НАСА и американските законодатели да вложат повече сили и средства в начинанието.
Въпреки сериозния отпор на мнозинството от политиците американските космически експерти планират да проведат четири космически мисии с крайна цел Марс през следващите шест години. Първата от тях - "Марс полар лендър", стартира на 3 януари тази година. Едноименният космически кораб беше изстрелян на борда на ракета "Делта" 2 и след 11-месечен полет трябва да се приземи на повърхността на южната полярна шапка. За разлика от "Марс патфайндър", който носеше на борда си роботизиран роувър, този спускаем апарат ще бъде напълно стационарен. За разлика от своите предшественици обаче той ще съдържа екипировка, която не е използвана досега, като например микрофон за запис на марсиански звуци.
"Марс полар лендър" ще работи в тандем с втори космически кораб - "Марс килмат орбитър". Както подсказва името му, той ще изпълнява функциите на нещо като метеорологичен сателит, който ще прави снимки на планетата и ще предава информацията към Земята. Апаратът с големина на хладилник ще достигне местоназначението си в края на септември и трябва да прекара в орбита поне две години.
Междувременно 618-килограмовият "Полар лендър" ще използва своята механична ръка, за да вземе проби от марсианската почва и скали. Тези проби ще бъдат разтопени в миниатюрна бордова "пещ", а отделените газове ще бъдат подложени на химичен анализ. По време на кацането ще бъде проведена и съпътстваща мисия, известна като "Диип спейс" 2. Десет минути преди приземяването "Марс полар лендър" ще изстреля към повърхността две устройства с големината на баскетболни топки, които ще трябва да се забият в марсианската повърхност, да изследват нейната температура и да проверят дали в по-долните слоеве няма ледени частици. Откриването на лед е ключов момент, от който зависи провеждането на бъдещ пилотиран полет. Според досегашните разчети продължителността на експедиция до Марс ще бъде поне 3 години и екипажът ще е принуден да си набавя кислород за дишане, като по химичен път разлага замръзналата марсианска вода. За целта обаче "Полар лендър" трябва да изпрати недвусмислен отговор на въпроса дали на Марс има лед или не. Цената на експедицията е 356 милиона долара.
През 2001 г. "Полар лендър" и "Климат орбитър" трябва да бъдат заменени от два нови апарата с аналогично предназначение. "Лендър" 2001 ще изследва химическия състав на атмосферата, радиационния фон на планетата и също ще вземе проби от почвата. Две години по късно към Марс ще се отправи поредната експедиция, която освен първите два елемента ще носи на борда си и роувър от ново поколение. За разлика от своя предшественик "Марс патфайндър", който обикаляше в радиус от 10 метра около спускаемия апарат, новият марсоход ще може да пропътува около 10 километра. Той ще търси доказателства за наличието на органични материали и форми на живот. Роувърът ще притежава механична ръка, система за взимане на проби от почвата и товарен отсег. През 2005 пък на Марс ще кацне космически кораб, който трябва да прибере на борда си пробите, събрани от роувъра, и да ги изстреля обратно към Земята. По всяка вероятност резултатът от тези четири експедиции ще бъде решаващ за това дали да се пращат хора на Червената планета. Ако се окаже, че на повърхността й няма никакви следи от замръзнала вода, междупланетните пътешествия до Марс още дълго ще си останат запазена територия само за писателите фантасти.
Милиардите на Бил Гейтс може и да не отидат за хуманни цели
Британски таблоид превърна Уилям Гейтс III, собственик на софтуерния гигант "Майкрософт" и най-богатия човек на нашето време, в дарител номер едно за всички времена. Но както би казал Марк Твен в подобна ситуация, новината за внезапната кончина на 100-милиардното състояние на Гейтс се оказва силно преувеличена. Човекът, който според изчисления на зевзеци печели по 300 долара в секунда и не би имал сметка да се навежда, ако изпусне 1000-доларова банкнота, вероятно няма да се окаже чак толкова себеотрицателен, колкото се опитва да го изкара булевардният всекидневник "Сънди таймс".
"Бил Гейтс и неговата съпруга Мелинда нямат намерение да раздадат цялото си богатство за благотворителни цели", обяви говорителят на тяхната фондация Тревър Нилсън. Според него Бил и Мелинда Гейтс са предоставили 11.3 милиарда долара на две фондации в подкрепа на глобални инициативи в сферата на здравеопазването и образованието. "От основаването на "Уилям Х. Гейтс фондейшън" и "Гейт лърнинг фондейшън" най-богатата двойка в света изразява желание да върне по-голямата част от своята собственост обратно на обществото. Тя направи няколко значителни подаръка за нуждите на образованието и здравеопазването и ще продължи да прави подобни дарения редовно", допълва Нилсън.
Миналата неделя "Сънди таймс" публикува сензационен материал за филантропската дейност на Бил Гейтс, според който той планира да предостави всички свои средства за избавянето на планетата от болести като СПИН и малария. В интервю за вестника бащата на мултимилиардера Уилям Гейтс-младши (въпреки че е 73-годишен) разкрива, че през следващите три месеца неговият син ще обяви серия от инициативи в тази област. Според тезата на вестника Гейтс и жена му ще запазят само по 10 милиона долара за всяко от двете си деца. Според Уилям Гейтс-младши неговият син и съпругата му били изключително шокирани от бедността и разпространението на вирусни епидемии в развиващите се страни. "Бил и Мелинда вярват, че техният успех не е дар, даден от Бога. Без човешкото общество не би имало и "Майкрософт", споделя той. През май т.г. фондацията на Гейтс прехвърли безвъзмездно 25.6 милиона долара за нуждите на Глобалната инициатива за ваксина срещу СПИН, която работи в Лондон. Въпреки широкомащабната дарителска кампания и съмнителните съобщения, че ще отдели състоянието си за хуманни цели, "Уилям Х. Гейтс фондейшън" остава едва на пето място в списъка на най-големите филантропски организации в света със своите 10.3 милиарда долара. Класацията води базираната в Лондон "Глаксо? Уелкъм фондейшън", която е отделила над 16 милиарда долара за дарения.
През целия си живот Бил Гейтс е твърдял, че не се стреми към богатство и планира да раздаде 95 на сто от състоянието си за благотворителни цели, когато достигне преклонна възраст. По всичко личи обаче, че с напредването на годините той става все по-прагматичен. Мултимилиардерът, изглежда, не харесва перспективата 55 на сто от 100-милиардното му състояние да бъде национализирано под формата на налог върху наследство след неговата кончина. По всичко личи, че филантропията ще бъде единствената му възможност да заобиколи данъчното дране на американската държава. В противен случай след смъртта на Гейтс САЩ ще придобият собствеността върху малко повече от половината от дяловете му в "Майкрософт", тъй като състоянието на магната е почти изцяло в акции на компютърния гигант.
Както повечето мултимилионери в човешката история, Уилям Гейтс III не е започнал своя път към славата с лъскане на ябълки. Съществен принос за неговото финансово добруване имат и неговите предци. Неговият прадядо Джеймс Вилад Максуел е основател на "Нешънъл сити банк - Сиатъл" през 1906 г. Неговият син Дж. В. Максуел-младши също е банкер и създава едномилионен доверителен фонд за Уилям Гейтс III. Родителите на бъдещия най-богат човек в света също изиграват решаваща роля в неговия възход. Уилям Хенри Гейтс-младши и Мери Максуел са сред каймака на финансовия елит в Сиатъл. Гейтс-младши е виден корпоративен адвокат, а Мери Максуел е член на борда на директорите на "Фърст интърстейт банк" и "Пацифик нортуест бел". Тя е и член на директорския борд на "Юнайтед уей", заедно с Джон Опел, изпълнителен директор на IBM, който одобрява включването на операционната система MS/DOS към оригиналните компютърни системи IBM PC.
Бизнес-кариерата на Гейтс не започва с "Майкрософт", както мнозина си мислят. Тя стартира още в частното училище "Лейксайд", където бъдещият софтуерен магнат основава малка компютърна фирма заедно с Пол Ален, който впоследствие става негов бизнес-партньор за цял живот. Компанията се казва "Траф-О-дейта" и първата й задача е да напише софтуер за график и организация на училищната дейност. За тази задача двамата партньори спечелват 4200 долара. Благодарение на програмата Гейтс си извоюва привилегията винаги да попада в една група с най-хубавите момичета на училището. Другото постижение на Гейтс и неговия съратник е компютър, който преброява градския пътен трафик. Тази задача им осигурява приходи от 20 000 долара, но за жалост е последната в актива на компанията "Траф-о-дейта". Докато учи в Харвард, Гейтс работи за малко и в програмистката компания TRW. Истинският възход в неговата кариера обаче започва през 1975 г., когато заедно с Пол Ален излива основите на бъдещия софтуерен мастодонт "Майкрософт". Тогава Гейтс е само 19-годишен. Повратната точка в развитието на компанията е моментът, когато IBM избира операционната система MS/DOS за нуждите на своите машини. Благодарение на този ход в момента Бил Гейтс е тотален диктатор на софтуерния пазар. Около 90 на сто от всички компютри в света работят с продуктите на "Майкрософт".
Православието и модерността
Християнски автори разглеждат компютризирания век като поредното изпитание за вярата
Отношението на православието с модерността беше основният въпрос, обсъждан по време на седмицата на православната книга във Варна в края на юли. Тя беше посветена на наближаващата 2000-годишнина от Рождество Христово. Въпросното отношение е едновременно много сложно и много просто. Сложно е, защото изисква дълбоки същностни познания за православната религия и философските учения на модерния свят, и е просто, защото често пъти изясняването на тези отношения се свежда до превеждане на понятията и представите в религията и спрямо тези в гражданското общество. Бидейки вероизповедание не на бита, а на битието, християнството не се занимава с делнични въпроси, нито със социално-икономически тълкувания на обществото и мястото на човека в него. Естествено социо-културният език на модерния богословски текст е съобразен и с изказа на модерния, често пъти консумативен човек. Но същината на християнската проповед е обърната към вечните категории на битието. Разискванията за истината и лъжата, за прошката и покаянието, за справедливостта и милосърдието, за страданието и изцерението, за общността и самотата, за благочестието и беззаконието не могат да бъдат променени с времето.
Припомняйки мисълта на един модерен философ, че животът днес е станал по-удобен, но не по-добър, православни християнски автори разглеждат нашия свръхкомпютризиран век като поредното изпитание. Едно изпитание на човечността и естественото общуване, застрашени от неодушевените и изкуствени заместители. Отчуждението и самотата, породени от техническата самоизолация, поставят допълнителни проблеми пред православните християни, особено пред вярващите в България.
Според редица от участниците в срещата във Варна нуждата от хуманизация на образованието е също така и въпрос на вярата. Отчетените различия между българското образование и европейското в цялостен сравнителен план не дават предимства на българския опит. България остава единствената страна в Европа, където не се преподава вероучение в средните училища. За разлика от Германия, Испания или Гърция, където църквата присъства в училище непрекъснато, в България продължава атеистичната практика от комунизма вероизповеданието да бъде отстранявано от учебната програма. Въведеният сега в училищата свободно избираем предмет религия не може да попълни тази нужда. Първо, защото той не учи на вяра, а на религиозна грамотност, и второ, защото вероизповедание се изучава в присъствието на свещеник и чрез служби в храма. В това отношение българското общество продължава да не прави разлика между светско и атеистично образование.
Като вселенска религия православието не може да бъде затворено в границите на националната или либералната държава. Изобилието на православна книжнина от англоезичния свят, защитените трудове на православни учени и богослови от Близкия изток и Африка, както и текстовете на известни европейски университетски учени дойдоха навреме, за да покажат на читателя и вярващия всъщност колко е актуално православието.
Разбира се, сложният и деликатен въпрос за връзките и отношенията на църквата с политиката също остават. Както заяви македонският гост на изложението на книгата: "Църквата не е дойна крава, за да може всеки да я дои, както си иска! " За щастие по време на събитиетоикой не говори за политика и политически намерения. Но все пак постфактум някои събития може да се отбележи нерадостното състояние, взето в най-общия фактологически контекст, на неподобаващо политическо отношение спрямо християнството. При това не само в България. От една страна, от вярата се иска да промени лъжеморала и отрицателната житейска нагласа на комунизма, а от друга страна, на църквата и на християните не се дават достатъчно обществени и властнически възможности за това.
Според един от известните автори в православната литература - монаха Пахомий, живял през ХVI век, когато изчезне монашеството и вече няма да има старци ръководители в духовния живот, хората ще се спасяват чрез книгите. Надеждата на участниците и организаторите на седмицата на православната книга във Варна бе, че това време е твърде, твърде далеч от нас.
Първи илюстрован гид на НХГ от 25 години
Подготовката и отпечатването на илюстрован гид на Националната художествена галерия на български и английски език са включени в първия проект на новоучредената фондация "Българско културно наследство".
Това издание ще бъде първото по рода си от 25 години насам и ще представи репродукции на най-добрите произведения на изкуството от колекциите на галерията.
Гидът ще включва информация за историята на галерията, колекциите и художниците, като по този начин ще обогати познанията на заинтересованите за българското изкуство. Той ще бъде издаден в три отделни части, всяка от които ще представи един от отделите на НХГ: "Старо българско изкуство", "Ново българско изкуство" и "Съвременно българско изкуство".
От "Българско културно наследство" се надяват изданието да бъде готово тази есен, за да го предоставят на посетителите на галерията. Джеймс Блует-Мънди, директор на фондацията, каза за "Капитал", че вече са набрани половината от необходимите средства и сега се надяват на допълнителни индивидуални и корпоративни дарения и спонсорство.
Не, това не е държава!
Някакъв софиянец излязъл късно вечерта да се поразходи по хлад из града. Човекът бил нещо ядосан и през цялата си разходка ругаел тихо законите в страната.
Бродил дълго из улиците и нощта го заварила да пресича градинката пред кафене "Кристал". Седнал на една пейка да почине и си казал:
- Не, това не е държава!
В същия момент дълбок глас зад гърба му рекъл:
- Държава е!
Софиянецът се стреснал, обърнал се и видял точно зад гърба си паметника на Стамболов.
- Какво ме гледаш? - попитал паметникът.
- Нищо! - измънкал човекът уплашено.
В този късен час градинката била пуста и софиянецът усетил, че няма сили да стане и да избяга.
- Ти защо попържаш законите? - извисил глас бронзовият Стамболов. - Държава със закони се прави!
- Да - преглътнал мъчително човекът, - но крадат много бе, бай Стамболов!
- Стражарите какво правят? - поинтересувал се паметникът.
- Не питай! - отговорил софиянецът. - И за съдиите не питай, и за прокурорите... - Ясна е тя! - рекъл Стамболов - Изпуснали сте работата, диванета такива! Хубава държавица си имаме, всичко ни е дал бог, обаче и тиквениците са много! По мое време имаше ред - държавниците в парламента, кратуните в бахчата!
- Недей така, бай Стамболов, кандидатстваме да влезем в Европа, по - по - европейски трябва!
- Че какво ви е виновна Европа! Да не би Европа да е дошла да си изхвърля боклуците от балкона ви? Я виж там в храстите какво е! Да му загрееш врата на такъв, втори път ще помисли!
Нощта обгръщала градинката с плаща си и откъм Витоша подухвал ветрец.
- Прав си - казал след малко човекът, - ама като не са европейски тия наши закони, като все не могат да ги изработят експертите, ние по цял ден търсим какво да откраднем!
- Едно ще ти кажа! - въздъхнал паметникът. - Знаеш ли кой е най-европейският закон?
- Кой? - попитал софиянецът.
- Много просто! Европейски е този закон, който го спазват!
Така казал паметникът и изчерпал темата.
Случки с евронасекоми
Въшката на Цветелин Кънчев изгубила депутатския си имунитет и била задържана в предварително следствие. Там я наобиколили другите въшки от пандиза и взели да я разпитват:
- Кажи ни, как се живее навън?
- В парламента се живее чудно - отвърнала депутатската въшка, по цял ден спиш на топло в пленарната зала, а после те возят в служебен мерцедес. Ако искаш да почиваш - може и в Евксиноград, може и на Слънчев бряг. Била съм, условията са чудесни... - Как ти завиждаме, сестрице - казали другите въшки. - Ти си живееш във висшето общество, а ние тук - под мишниците на некъпани роми... Как ни се иска да се сврем и ние в някое ръководно тяло, че да поживеем в разкош... - И на вашата улица ще изгрее слънце - успокоила ги въшката на Цветелин Кънчев. - Скоро тук ще дойдат и други депутати... Божата кравичка на Александър Томов
Божата кравичка на Александър Томов постоянно се стремяла към властта, но се правела на хрисима.
- Работя не за себе си, а за родината - казвала божата кравичка и кротко се усмихвала на журналистите.
После допълзявала ту на тая, ту на оная пресконференция. Изказвала се по всякакви въпроси и давала компетентни мнения.
- Някой ден ще стана божа кравичка на министър-председател - казвала тя, когато останела сама и се погледнела в огледалото.
Горката, тя изобщо не подозирала, че божи кравички отглеждат само политиците в опозиция.
Щом се докопа до властта, всеки политик гледа да разкара божите си кравички и да си отгледа комари.
Мухата на Драгомир Драганов
Мухата на Драгомир Драганов вдигала много шум около себе си. Постоянно бръмчала и се правела на интересна. Кацала ту в тая фракция, ту в оная партия, ту на трета политическа сила.
И на други неща кацала, без да се срамува.
Така с жужене и бръмчене прелитала от парламент в парламент - взе из коридорите на властта.
Веднъж влетяла в кухнята на властта, но цоп! - право в чиния със супа.
Супата била сервирана на един управляващ.
- Келнер! - викнал управляващият. - В супата ми има муха... - Не се безпокойте, това е мухата на Драгомир Драганов - казал келнерът. - Въобще няма да я включа в сметката... Кое как влияе
В живота нещата са непредвидими. Никога не съм предполагал, че ще имам зет финландец и че един дървояд може да изяде цяла врата в къщата ми. Каква е връзката между тези два така различни факта, ще попитате вие. И с право. Ще обясня.
Никога не съм познавал по-противно животно от дървояда. В една от вратите ми се загнезди някакъв дървояд, откъде дойде и как се настани за мен е пълна тайна. Всяка сутрин в долния ляв ъгъл на вратата намирах купче дървесни прахообразни стърготини и когато след седмица прокарах палец по дървесната плоскост, той направо потъна. Намазах цялата врата с оцет, пръсках с три препарата против насекоми, използвах скъпия продукт на "Проктър енд Гембъл", за да премахна опасния враг - никакъв резултат. Представих си какво ще стане, ако дървоядът, семейството му, неговите роднини и близките се прехвърлят на дървената ламперия. Най-много за година щяха да я унищожат. Дървоядът е опасен враг без лице, той работи неуморно, прави своите невидими лабиринти и след себе си оставя само дървесен прах.
Научил за бедата ми, моят зет Пека Нихтинен при едно от посещенията си в София ми донесе финландски лак за дървесна плоскост и каза да намажа всички врати и дървении с този лак. Това било най-добрият начин за предпазване от дървояда. Неведнъж съм се убеждавал в непригодността на финландските съвети към нашите условия, но нали лакът ми е подарък, какво ще му умувам толкова. Финландският лак се оказа гъста лепкава течност с много приятен аромат на лимон и портокал. Още като мажех вратите и рамките, дишах с пълни гърди, сякаш бях в портокалова горичка край Лисабон. Покрих всички дървесни плоскости с финландския лак и зачаках резултата. Отвратителният дървояд не само не прекрати своята дейност, а я засили и по мое мнение се размножи. Взех да намирам дървесни трици и под други две врати. Споделих пълното си разочарование със старшина Кючуков, мой съсед и той каза: "Финландският лак само им е увеличил апетита. Ще ти дам една кутия руска смазка за ботуши, безцветна, с остър мирис. Ще ти дам и един противогаз. Намажи вратите с руската смазка и след седмица ще видиш резултата!"
Намазах всички врати и дървени плоскости. Като видя дебелия, дървоядът изчезна. Български дървояд от финландски лакове не бяха. А от руската смазка ще ти избяга не само дървояда, а и семейството.
"Мазда Премаци" - с трудна задача
Този път азиатците проспаха началото. Новият компактен ван на "Мазда" -"Премаци" се появява на пазара, когато лъвският пай от продажбите е сякаш безвъзвратно разпределен. "Рено" дори успя да подготви подновен вариант на хита си "Сценик". А в началото на 90-те именно "Мазда" с култовия си роудстар МХ-5 върна към живот един забравен дотогава клас автомобили. Сега японците сякаш искат да докажат, че не се отказват от борбата дори когато изходът изглежда доста съмнителен.
И за неспециалисти става ясно, че конструкторите на "Форд" - концерна-майка, активно са участвали при разработката на модния сега автомобил с пет врати и доста висок покрив. Набиват се в очи раздутите калници и капкообразното задно стъкло-патент на автомобила на 1999 г. "Форд Фокус". Все пак за техническата основа е използвано шасито на един от най-успешните модели на "Мазда" в средния клас - 626. Още при качване в "Премаци" се усеща голямото междуосие - 2.67 метра, което в комбинация с внушителната височина създава простор за пътниците. Но силата на компактните ванове е изключителната функционалност. "Премаци" не отстъпва на останалите си конкуренти: задните седалки могат самостоятелно да се сгъват или съвсем да изчезнат от колата при нужда. В практична масичка може да се превърне средната седалка, а когато облегалката на предната падне напред, колата може да побере предмет с внушителната дължина от 2.60 метра. По всичко личи, че функционалността ще бъде основният коз на "Премаци", защото обемът на нормалния багажник е по-скоро скромен - 370 литра.
Качествата на двигателя компенсират донякъде този недостатък. На празен ход не се чувства, че 1900-кубиковият мотор работи. Дори при висока скорост той остава много тих. Без да блести с излишна мощност - 114 конски сили, агрегатът се справя лесно с немалкото тегло на колата - натоварена близо 1.8 тона. Ускорението от 0 до 100 км/ч е прилично: 11.4 секунди. Максималната скорост е напълно достатъчна: 180 км/ч. "Мазда Премаци" е и икономичен семеен автомобил според стила на каране. Разходът на гориво на сто километра пробег е между 8 и 10 литра.
Въпреки че автомобилът е доста висок, окачването е подбрано сполучливо и возията е комфортна. Предното предаване е гарант за сигурност, дори при преминаване с висока скорост през серия от завои, което сигурно ще изкуши спортно амбицираните шофьори. Със сигурност няма да може да се каже същото за цената. Базовият модел на "Мазда Премаци" ще струва 37 500 германски марки, като непременно трябва да се предвидят още няколко хилядарки за полезно допълнително оборудване.
Пълнени тиквички
Приготвяне:
На разполовените по дължина тиквички изстъргвам с лъжичка семчестата част. Варя тиквичките в подсолена вода, докато омекнат. Семчестата част нарязвам на ситно и разбърквам с яйцата, горчицата, чесъна, 100 г от кашкавала и магданоза. Подправям със сол и пипер и пълня със сместа тиквичките. Поставям ги в намазана с масло тавичка, поръсвам ги с останалия кашкавал, наливам около тях бульона и пека за около 20 минути на 180 градуса във фурната. Сервирам ги горещи или със стайна температура.
Командира за любовта, жените, мутресите
Неочаквано интервю с премиера Иван Костов ще публикува следващата седмица списание "Жената днес". На цели четири страници министър-председателят, наричан от съпартийците си Командира, говори за жените в неговия живот, за любовта, за мутресите и за устоите на българското семейство.
"Тя дойде на стаж на 2 август. Появи се в склада, където работех.... Оттогава - 32 години... Беше хубаво момиче", разказва в интервюто премиерът Костов за първата среща с жена си. Като доказателство за думите му списанието публикува уникална снимка на младата Елена от първите години на любовта им със сегашния премиер. И е повече от очевидно, че Костов не лъже.
Шефът на управляващите твърди, че толкова отдавна е със съпругата си, че не помни друга жена в живота си. "И да съм имал, било е много отдавна", казва той. Според него красотата е вътрешно състояние на духа, той не можел да харесва жена, макар и външно красива, която е мутреса. Макар да е ценител на красотата, Костов не можел да бъде като Иван Славков, който оценявал красавици на конкурси.
Откровенията разкриват и музикалния вкус на Иван Костов: "Имам много любими песни. Предимно народни или такива с неизвестен автор. " Синият лидер споделя и някои мисли за фолка. В отговор на друг въпрос Костов споделя, че чете стихосбирки и лесно хваща радостта, която носят.
В изповедта си пред списанието премиерът опровергава слуховете за негова връзка с Надежда Михайлова. Според министър-председателя обществото си измисля романи, но признава, че е поласкан от доброто въображение и избора на обществото. В свое интервю през пролетта съпругата му Елена Костова също каза, че много харесва външната ни министърка.
В "Жената днес" Костов говори още за възпитанието на децата си, за ревността и изневярата, за това как е построил къщата си в Драгалевци и дори признава, че никога не е писал стихове.
Бонев изля гнева си върху охраната на МС
В дух на отпускарско безгрижие премина последното заседание на правителството преди лятната ваканция. Единствено вътрешният министър Богомил Бонев нямаше настроение за почивка. Веднага след края на заседанието, видимо раздразнен от скандала около хванатия с подкуп полицай, Бонев побърза да излезе от сградата, следван по петите от шефа на националната полиция Васил Василев. По пътя за министерския ресторант обаче му се изпречиха поставените наскоро специални електронни заграждения, тип "въртушки". За нещастие на дежурния пазач точно в този момент автоматът отказа. Когато разбра, че не може да излезе по нормалния път, Бонев избухна и си изля гнева върху служителя на НСО, след което с един замах прескочи прегражденията пред очите на десетината журналисти. За разлика от него вицепремиерът Божков, според когото преградите са поставени, "за да пречат на нахалните журналисти да влизат в сградата", реши да демонстрира интелигентност. Вместо да запретне крачоли, вицепремиерът вдигна и отмести на безопасно разстояние тежкото метално съоръжение.
Диалектика
Вицепремиерът АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ разцелува лелките от бакалниците срещу Съюза на архитектите миналия четвъртък. Министърът на промишлеността, който някога е работил в "Софпроект" и като сътрудник в Института по строителни материали, отиде да разгледа идеите как да изглежда центърът на София. Столичният градоначалник събра на презентацията на наградените архитектурни планове и вицепремиера (строителен инженер) Евгений Бакърджиев, министъра на културата (архитект) Емма Москова, правосъдния министър (юрист) Васил Гоцев, шефа на полицията Васил Василев. С овации продавачките от "Храни и напитки" отбелязаха и идването на премиера Иван Костов. Радостта на репортерите беше не по-малка, защото те висяха почти час пред Съюза на архитектите, докато Стефан Софиянски чакаше "да дойде Иван". "Журналистите да излязат! Това не е публично. Хайде! Журналистите да излязат! Направихте си кадрите. Хайде", нареди обаче министър-председателят, след като влезе в залата, където бяха подредени плановете.
ГОРАН БРЕГОВИЧ държал сам да направи микс и да озвучи филма за концерта, който изнесе през юни в Пловдив. Затова любопитните зрители ще могат да видят записа от събитието чак през втората половина на септември, увериха от БНТ. Известният с музиката си към филма на Кустурица "Underground" сърбин и неговият "Оркестър за сватби и погребения" участваха в продължилия над 60 дни Европейски месец на културата.
Финансовият министър МУРАВЕЙ РАДЕВ пи безгрижно кафе във вторник следобед във варненската сладкарница "Давидоф". Министърът беше облечен целият в бяло. На масата му бяха седнали и трима бодигардове от Националната служба за охрана. Не стана ясно дали охранителите от НСО строго пазят Муравей Радев или му правеха компания.
Бившият заместник-директор на Националната служба за сигурност Янис Груйчев ще става съветник по сигурността на председателя на Народното събрание ЙОРДАН СОКОЛОВ, съобщиха информирани източници от парламента. Груйчев беше уволнен от НСС, когато неин директор стана ген. Атанас Атанасов миналата година. След това той заведе дело срещу МВР и съдът го върна на работа, но Груйчев не започна отново в силовото ведомство.
БИАНКА ДЖАГЪР, бивша съпруга на роклегендата Мик Джагър, пристигна със закъснение на коктейла, организиран в елегантната зала "Мати" на НДК. Соломон Паси, Максим Бехар и Красен Станчев също присъстваха на неформалната среща между български журналисти и представители на американската делегация, пристигнала в България по покана на Атлантическия клуб. Сред гостите бяха бившият посланик на САЩ в НАТО Уилям Тафт, президентът на "Джърман маршъл фънд" Крейг Кенеди и президентката на Международната женска организация Барбара Барет. Любопитство от ситуацията на Балканите бяха изявили журналисти от
"Вашингтон таймс", "Уолстрийт джърнъл" и "Ню рипъблик".
Богомил Бонев решил да изкара отпуската си заедно с Нона Йотова без охрана и да ходи на море с личната си кола. Сутринта Бонев и Нона взели куфарите и слезли на паркинга пред дома им.
- Нона, някой е пипал колата ни - казал вътрешният министър на приятелката си.
- Как разбра, Богомиле? - запитала Нона, удивена от способностите на о.з. генерала.
- Елементарно Нона! Няма я!
"Мобилтел" остана без акциите на Лафчис в "Левски"
Сираков и Грашнов взеха властта в синия клуб
Шефът на "Мобилтел" Владимир Грашнов получи управленска позиция в ПФК "Левски" АД и от член на борда на директорите стана негов председател. Босът на телефонната компания, която от година е генерален спонсор на клуба, се стремеше към този пост още миналия ноември, тъй като искаше гаранция за инвестициите си. Грашнов наля в "Левски" близо два милиона долара - сума, която неговият шеф Майкъл Чорни му бе отпуснал за целия петгодишен период по договор с хората от "Герена".
Досегашният изпълнителен директор на ПФК "Левски" АД Томас Лафчис, който управлява клуба последните осем години, се оттегли, като отстъпи мястото си на бившия нападател на сините и националния отбор Наско Сираков. Сираков заедно с финансиста Константин Баждеков вече са единствените хора, които могат да подписват официални документи на акционерното дружество и на практика поемат клуба. Те обаче нямат право да вземат решения поотделно.
Въпреки че Грашнов и Сираков заеха двата най-влиятелни поста, Лафчис, който вече е заместник- председател в борда на директорите, си остава силна фигура в "Левски", макар и в сянка. Той отказа да продаде на телефонния бос акциите си в акционерното дружество, където държи контролния пакет с 42%. Грашнов бе готов да плати за тях 5 милиона марки, но оферта като тази, изглежда, би била чиста загуба за бившия вратар. Както е известно, 40-те процента, които Томас Лафчис купи срещу 20 000 германски марки в качеството си на президент при преобразуването на клуба в АД, в момента са прехвърлени на името на двегодишния му син Константин. Останалите 2 процента се водят на негово име.
На Грашнов, чиято фирма "Мобилтел" е генерален спонсор на "Левски", се падат 20 процента. Според запознати обаче шефът на единствения (засега) GSM оператор у нас вече се е сдобил с 10 процента от акциите на феновете, които са му предоставени да ги управлява, и с още осем процента от акциите с право на глас от по-дребни акционери в клуба. Вероятно Грашнов таи надежди с вдигането на уставния капитал да стане главен акционер в ПФК "Левски" АД. По тази схема около 80 процента от акционерното дружество са в ръцете на Лафчис и Грашнов. Но Грашнов вече се заобиколи със свои хора в борда на директорите, т.е. с повече гласове, и неговата дума ще е най-тежката оттук нататък. Това донякъде сигурно би задоволило шефа му Майкъл Чорни и той няма да има повод да спре парите за футболистите от "Герена", както се бе заканил в края на сезона. Руският евреин, който обикновено държи да притежава поне 51 процента от дружествата и проектите, в които участва, никак не бе доволен, че подчиненият му даде наведнъж парите, определени за пет години по договор.
Само ако уставният капитал на първото футболно АД в България бъде вдигнат, Грашнов има шанс да се сдобие с контролния пакет акции, към които се стреми така упорито. С колко ще нарасне сумата и по каква схема ще решава съветът на директорите, и то до края на август. В момента уставният капитал е 50 000 нови лева, като предложенията са той да скочи до 100, 150 или 200 000 лева най-много.
"Уставният капитал на акционерното дружество няма да се вдига наведнъж и с много, защото така ще стане собственос на ограничен брой хора. Предстоят консултации с финансисти да се намери най-добрата схема", заяви новият председател на борда на директорите.
Общото събрание гласува и промени в борда на директорите, в който място намери депутатът на СДС Петър Георгиев.
Според генералния спонсор на сините ролята на Георгиев в съвета е значима, тъй като клубът имал нужда от сериозно лоби в парламента. "Народните избраници са тези, които могат да окажат влияние да се спре корупцията в българския футбол. Ще се радвам, ако един ден стане ясно кой пие, кой плаща и кой как печели мачовете си в нашето първенство", каза Грашнов. Правителственото лоби на "Левски" обаче го има и преди Петър Георгиев. Мачовете на сините посещават вицепремиерът Евгений Бакърджиев, Веселин Методиев, понякога и Богомил Бонев.
Другите двама нови в директорския борд са шефът на "Мобилтел трейдинг" Венцислав Иванов и Константин Баждеков.
Всички те смениха подалия оставка Андрей Желязков, Васил Иванов-Лучано и Генади Делиоланов. Желязков, който няколко години работи успешно за благото на сините, бе отпратен без нито една добра дума. Господата, изглежда, забравиха, че когато касата на "Левски" оставаше празна, Жужо излизаше на фронта и започваше трансфери на футболистите в Германия.
На "Герена" се завърна още една звезда от поколението на Наско Сираков - Николай Илиев. Доскоро персона нон грата на "Герена", бившият играч на "Болония" ще помага в мениджърската работа. "Чувствам се морален победител в борбата с Томас Лафчис. Бях казал, че докато той е президент на "Левски" , няма да стъпя на стадиона. Опитаха се да опетнят името ми съвсем незаслужено", каза Илиев и добави, че след промените може и да оттегли съдебния си иск към Лафчис.
Борислав Михайлов остана на поста си технически директор.
Наско Сираков в компанията на Владимир Грашнов ще ръководи най-популярния отбор в България с привърженици от всякакви социални прослойки, включително от депутатите в парламента. С такава маса при обща посещаемост 250 000 зрители за 15-те шампионатни домакински мача само от продажба на билети с цена 1, 2 и 3 нови лева се очакват нелоши приходи. Двамата вече имат футболен отбор, който при евентуална продажба в чужбина би донесъл постъпления от милиони долари. Сираков и Грашнов получават стадиона и спортната база, която е отдадена на "Левски" от общината за стопанисване през следващите 30 години. Срокът е огромен, като се има предвид, че съоръжението е с почти завършен основен ремонт.
При такива активи петте милиона марки, предлагани на Томас Лафчис за акциите му в "Левски", изглеждат неприемливи. "Моята идея за пет милиона марки си остава", каза Грашнов. За бившия вече бос остава възможността да изтъргува ценните книжа възможно най-скъпо. Още повече че той официално заяви, че няма амбиции да управлява и че това е последният му сезон в "Левски".
накратко
"Литекс" загуби драматично след изпълнение на дузпи втория мач с полския "Видзев" в Лодз и отпадна от надпреварата за шампионската лига. При резултат 1:4 единствения наш гол в редовното време вкара Светльо Тодоров в 30-ата минута. Второто полувреме Живкович и Николай Димитров пуснаха Вихнярек да вкара два бързи гола. Най-добрият за поляците в този мач Михалски оформи резултата с четвърти гол 15 минути преди края на редовното време. Френският рефер Бре пък не отсъди дузпа срещу "Видзев" за спъване на Буши. В мъчителните продължения поляците останаха с човек по-малко заради червен картон на Богуш. При дузпите изпуснаха два пъти в началото и "Литекс" поведе с първо точно попадение на Живкович. Кондев също вкара третия за нас наказателен удар. Колев, Загорчич и Буши обаче изобщо не затрудниха вратаря Олшевски, защото изкараха топката в аут.
Президентът на ФК "Славия" Венцислав Стефанов бе избран от общото събрание на белите за изпълнителен директор на бъдещото търговско дружество ПСК "Славия 1913" АД. Уставният капитал е 150 000 нови лева и е разпределен в 1500 акции. От тях 20 процента ще могат да закупят феновете, 25 мениджърска агенция, 30 са за "Софийски имоти", по пет ще имат юридическа агенция "Евронюз", ветерани и приватизационен фонд "Стара планина" и 10 - Младен Михалев. При това разпределение на ценните книжа никой от акционерите няма да разполага с блокираща квота. Събранието гласува откриване на процедура по регистрация на търговското дружество и закриването на сдружението с идеална цел ФК "Славия". Решено бе всички имоти на ФК "Славия" да преминат към новото ПСК. В надзорния съвет влизат двамата юристи Георги Лялев, Георги Георгиев и представител на спонсора "Софийски имоти".
Нападателят Георги Бачев остава в "Славия", след като ръководството на клуба не се разбра с "Левски" за неговото преотстъпване за следващия сезон.
Министерството на труда и образованието в Шотландия даде работна виза на 20-годишния български национал Стилян Петров и трансферът на футболиста в местния гранд "Селтик" бе окончателно уреден. Бившият халф на ЦСКА подписа договор с легендарния тим преди месец. Единственият въпрос, който остава неизяснен, е къде ще пристигне първият транш от трансферните 4.6 милиона долара. Преговорите в Глазгоу бяха водени от хората на ПСК ЦСКА АД. "Парите за Стилян ще пристигнат в ЦСКА на сметка в България, заяви президентът на ФК ЦСКА Любослав Пенев.
Еди Ървайн донесе нов триумф на "Ферари" в Голямата награда на Германия. От аутсайдер, с втора поредна победа след триумфа в Австрия на пистата А1, ирландецът поведе в световния шампионат за пилоти с осем точки пред сочения за фаворит Мика Хакинен с "Макларън Мерседес". "Ферари" вече е напред с 14 точки при конструкторите.
Уволниха "Металург" от елитната група за симулативна игра
Скандалите на перничани върнаха изпадналия "Шумен" в първа дивизия
Пернишкият "Металург" стана изкупителната жертва от зачестилата покупко-продажба на мачове в А група. Изпълкомът на БФС изхвърли отбора от А група, а причината за суровото наказание е симулативна игра в мач от миналото първенство. Решението, което не бе взето единодушно и в отсъствието на президента на футболната централа Иван Славков и заместника му Евгени Димитров, се позова на член 58 т. 2 от наредбата за провеждане на първенствата и турнирите през сезона 98/99 г., която гласи, че при доказана симулативна игра отборът се изважда от групата. За доказателство беше използвана аудиокасета, която бившият вицепрезидент на "Металург" Калоян Стоянов направил сам в съблекалнята на полувремето и по-късно на резервната скамейка, най-вероятно в мач срещу шампиона "Литекс" - вече "Ловеч". От нея става ясно, че победата на гостите е договорена.
"Има сериозни доказателства и това ни мотивира да вземем такова решение. В тази насока са касетите, писмените показания на футболистите и на президентите на "Металург", както и проведените конференции. Това наказание трябва да е и превантивно за всички онези, които ще продължават да уреждат по един или друг начин срещи, резултати, обясни мотивите на изпълкома юристът Трендафил Данаилов. Наказанието е за нарушение на спортсменския принцип. Предоставили сме материалите на съответните компетентни органи на МВР и прокуратурата, които ще продължат разследването на случая. " Данаилов обеща, че ще се разследват и отборите на "Левски" и "Литекс" и ако се открие вина, може и те да бъдат извадени от групата. Едва ли обаче някой вярва, че това може да стане.
На практика изпълкомът призна, че и двете страни в престрелките, които протекоха в пернишкия клуб - Калоян Стоянов и Първан Първанов, казват истината. Двамата се оказаха прави и всеки от тях отделно независимо един от друг е продавал мачове. За срещата с "Литекс" спецкомисията, която разследва скандала, изглежда, се е позовала на твърденията на Калоян Стоянов и играчите, а за мача с "Левски" - на думите на Първан Първанов. Така хората от БФС установиха, че и двете страни казват истината.
Такова нещо се случва за пръв път във футбола ни, без да има хванат подкуп или поне доказано наличие на черна каса, а само обвинения и магнетофонен запис без юридическа стойност. През 1983 г. от А група излетя "Спартак" (Пл), но след като бе доказано наличието на черна каса. Десет години по-късно пък заради опит да бъдат подкупени играчи на "Берое" БФС прати в Б група габровския "Янтра".
Наказват "Металург", защото е непокорен, а като не се подчиняваш и не си на мода, ти режат главата, каза президентът на перничани Първан Първанов, който обаче бе подготвен за извънредната ситуацията. Металурзи бързо намериха начин да се върнат в елита, като се обединиха с другия пернишки клуб "Миньор" на общо събрание. Новият клуб ще се казва "Миньор 99" и ще заеме мястото на "Миньор" в А група. Футболистите на изпадналия отбор вече са преотстъпени на новосъздадения. Но Перник пак ще има два състава, тъй като "Металург" ще остане като отбор в Б група, за да обиграват младите си играчи.
Интересите на грандовете, замесени в скандала "Левски" и "Ловеч", обаче останаха ненакърнени. Изпълкомът анулира резултатите от двата мача на отборите с перничани, което изобщо не се отрази на класирането от миналия сезон.
Печеливш в този скандал се оказа отборът на Шумен, който запазва мястото си в елита на основание раздел 2 член 5 т. 8 от наредбата. "Класирането се променя заради анулираните мачове. Така "Металург" изпада, а "Шумен" запазва мястото си, тъй като пернишкият клуб става изпадащ, а шуменският заема 13-о място", разтълкува документите юристът Данаилов.
Така "Шумен" ще играе по програмата на "Металург", а "Металург" по програмата на "Шумен".
Пред отбора на Георги Цветков обаче възниква проблемът със селекцията. След изпадането клубната управа пристъпила към подмладяване на отбора. Сега вече няма време за по-качествено попълнение, а и почти всички футболисти вече са се установили някъде.
Апетити към освободеното от "Металург" място имаше и "Марица", който завърши 4-ти в Б група. Президентът на пловдивчани Георги Георгиев се чувства пренебрегнат, за което обвинява намесата на някои политици. Всеки в българския футбол си прави каквото си поиска, смята босът на "Марица".
ЦСКА на Любо Пенев притиснат да започне от нулата
Новоизбраният президент на ФК ЦСКА Любослав Пенев най-вероятно е финансирал червения клуб с лични средства, тъй като националното първенство започна, а първият транш от трансфера на Стилян Петров в "Селтик", на който се разчита много, още не е пристигнал по заявената във футболния съюз сметка. Засега първата парична сламка е очакваният втори транш от 500 000 марки от трансфера на Мартин Петров до края на август. "Не знам къде е първият, нито дали парите от втория ще дойдат на сметка в ЦСКА . Възможно е те да преминат по друга сметка", опасява се Любо. Чуждестранните инвестиции, които бившият вече нападател на "Селта" обеща да докара от Испания и Англия, могат да постъпят в клуба не по-рано от два-три месеца, когато ФК ще стане акционерно дружество. Финансова подкрепа на армейския клуб се очаква да окаже и благодетелят на бившия вече "Литекс" Гриша Ганчев. Преди два месеца Ганчев заяви, че може да помага на този клуб, но при условие Илия Павлов да не е президент.
Любо Пенев обеща на хората, които го избраха на 23 юли, че с парите всичко ще бъде наред, но нямаше достатъчно време за маневри. На него му се наложи да действа ден за ден, за да не изпусне ЦСКА първите си мачове. Перспективите на клуба се ограничават от юридическия хаос около регистрацията на неговия УС и на съжителството с ПСК ЦСКА АД.
Въпреки всичко плащания се извършват от средата на миналата седмица. Няма проблеми и с финансирането на участието на отбора в турнира за "УЕФА - Про къп" с "Портадаун" на 12 август в Северна Ирландия.
Около милион и половина марки са необходими на ЦСКА, за да посрещне сезона, изчисли старши треньорът на отбора Димитър Пенев. Играчите пък не са получили премиите си от предишното първенство. Оказа се, че хората от Мултигруп са завещали задължения от 30 милиона лева за ток и вода, изразходвани на стадион "Българска армия", 21 милиона неплатени дългове към СДВР за охрана на мачове и два милиона сметка на мобилния телефон на Емил Данчев. Такова наследство завари в родния си клуб Любо Пенев 10 години след като премина във "Валенсия". Събитията около избора, прекъсването на договора му със "Селта", започващото първенство и евротурнири притиснаха 32-годишния софиянец. Той обаче твърдо се придържа към първоначалната линия - всичко наново, никакви пазарлъци с предшествениците от Мултигруп.
"Любо избягва контакти с нас. Изпраща ни хора, които не са легитимни, тъй като нямат съдебно решение. С такива представители не можем да работим", каза изпълнителният директор на ПСК ЦСКА АД Ростислав Грозданов.
Оказа се, че хората на "Мулти" не са предоставили никаква документация на футболния клуб. Вицепрезидентът проф. Георги Христов оставил десетина папки, които съдържали входящи и изходящи молби за отпуска. С такива данни ревизията, която иска новото ръководство на ФК ЦСКА, трудно може да бъде извършена. "Предоставихме само документите, които бяха на футболния клуб, тъй като с тези на ПСК те нямат нищо общо", допълни Грозданов. От лагера на Илия Павлов твърдят, че Мултигруп има договор за спонсорство с ФК ЦСКА до 2000 г. и ако Любо не го спази, ще му се наложи да плаща неустойки. "Мултигруп вече не е спонсор на ФК и аз не съм виждал такъв договор", обясни пък Любо.
Изглежда, че решението на всички спорове между ФК ЦСКА на Любо Пенев и ПСК ЦСКА АД на Илия Павлов ще завършат в съда, което обаче не може да стане по-рано от есента, тъй като магистратите са в лятна почивка.
Междувременно отбора напусна халфът Илия Груев. Той няма договор с футболния клуб и затова отпътува за Бургас, където беше картотекиран в "Нефтохимик". "Груев разговаря с мен по телефона. Той постъпи много коректно първо към себе си после към мен. Аз искам в ЦСКА да играят само хора, които наистина го желаят", уточни президентът. От "Мулти" обаче твърдят, че Груев се е оттеглил, тъй като Любо Пенев не могъл да му плати транша от 40 000 марки.
Трансферно лято'99
Световният футболен пазар отбеляза рекордни сделки
Цената на един играч достигна 46 милиона долара
Тенденцията големите европейски клубове да вдигат стремглаво трансферните суми в борбата за нови попълнения надмина и най-смелите очаквания през това лято. Цената на един футболист достигна 46 милиона долара, което подобри всички досегашни рекорди в бранша. Клубовете от Западна Европа вече не се колебаят да вадят осемцифрени суми в долари, за да привлекат набелязаните от тях звезди. Често пъти обаче те плащат луди пари за играчи, които не струват толкова много.
Най-красноречив пример за полудяването на трансферния пазар е случаят с нападателя Никола Анелка. За този 19-годишен чернокож французин без кой знае колко впечатляваща футболна биография "Реал Мадрид" плати на "Арсенал" умопомрачителните 35.3 милиона долара.
Кой е Анелка, за когото се плаща средно половин милион долара за килограм живо тегло? Той бе привлечен в английския "Арсенал" през 1997 г. срещу 800 000 долара от "Пари сен Жермен". В първия си сезон не можа да се пребори за титулярно място в тима си, въпреки че завърши първенството много силно и със серия решителни голове допринесе за спечелването на шампионската титла на Англия през 1998 г. Това обаче не бе достатъчно за френския национален селекционер Еме Жаке да го включи в държавния тим за световното първенство. В следващия си сезон в "Арсенал" този нападател стана известен с постоянните си оплаквания от скучния Лондон, ужасните британски медии, които постоянно се ровят в личния му живот и трудностите му с английския. На терена редуваше добри мачове с продължителни периоди на резервната скамейка.
Въпреки не особено силния си актив 19-годишният Анелка още през май вече преговаряше с "Реал Мадрид". Това стана благодарение на двамата му братя, които са негови лични мениджъри и обиграни футболни търговци. За да изкарат повече пари, в началото на юли те предложиха Анелка и на "Лацио", с което на практика организираха наддаване между двата клуба. Босът на римския отбор Серджо Краньоти дори пристигна лично в Лондон. Там той постигна споразумение с "Арсенал" да привлече чернокожия срещу 22 милиона долара.
Сделката обаче пропадна. Анелка остана неудовлетворен от личните си условия по трансфера, а именно отказа се от 4 милиона долара за пет години.
Никола и братята му очевидно прекалиха с изнудването и мениджърът на "Арсенал" Арсен Венгер извади Анелка от трансферната листа с думите: "Не сме подготвени да толерираме желанията на някакъв тийнейджър. Ако не получим добри пари за него, ще го държа в "Арсенал", дори и да е резерва."
В крайна сметка очилатият французин склони да пусне Анелка, след като братята му оформиха нова сделка с "Реал". Те продадоха Никола за 35.3 милиона долара, платими на три транша. Първият от тях бе преведен миналата сряда в сметките на лондонския клуб. Отделно от това "Реал" склони да плаща на Анелка по 1.93 милиона долара годишно, или общо 13.5 милиона за целия 7-годишен период на договора.
След сключването на сделката медиите пропищяха срещу това как е възможно да се хвърлят близо 50 милиона долара за един безспорно талантлив и перспективен, но все още недоказал се футболист. Най-красноречив в това отношение бе коментаторът на "Скай спортс" Анди Грей. "Анелка и братята му трябва да бъдат обвинени за потъпкването на феърплея в играта", каза той.
С този ход ръководството на "Реал" изпадна в деликатно положение. Мадридският клуб изпитва хронични финансови затруднения, което веднага породи съмнения дали ще бъде в състояние да осигури необходимия кредит за покриване на разходите по трансфера. Президентът на "Реал" Лоренцо Санс дори чистосърдечно си призна: "Това беше най-голямата лудост в историята на клуба."
Санц хвърли общо над 65 милиона долара за нови играчи това лято, като освен Анелка купи за 20 милиона долара босненеца Елвир Балич от турския "Фенербахче", както и Иван Елгера и Мичел Салгадо. Продажбите на черногореца Миятович във "Фиорентина" и хърватина Шукер в "Арсенал" едва ли могат да покрият и 1/4 от платените пари за Анелка и останалите нови играчи. Със сигурност може да се прогнозира, че при евентуален неуспешен сезон за "Реал", тези рискови инвестиции ще костват президентското място на Санц.
Трансферът на Анелка обаче остана на второ място за трансферното лято на 1999 г. Класацията оглави 24-годишният италианец Кристиян Виери, който строши абсолютно всички рекорди до момента. Босът на "Интер" Масимо Морати плати за него на "Лацио" 46 милиона долара - нечувана до момента сума в световния пазар на футболисти.
Срещу този трансфер се надигна огромна вълна на недоволство в Италия, оглавена лично от папа Йоан-Павел Втори. Главата на римокатолическата църква публично порица хвърлянето на толкова много грешни пари при трансферирането на Виери. Цяла Италия бе шокирана от това докъде са стигнали цифровите измерения в съвременната футболна индустрия. От отчаяние, че Виери е продаден на "Интер", 20-годишен тифоз на "Лацио" се хвърли под влака. В предсмъртното си писмо той написа, че е много разочарован от упадъка на нравите в италианския футбол и безбожната му комерсиализация.
Така или иначе в случая с Виери ставаше въпрос поне за закупуването на голмайстор с доказани качества, за разлика от Анелка. Освен това "Лацио" го продаде и като финансова и игрова компенсация, понеже преди това римският клуб брои 30 милиона долара на "Парма" за аржентинеца Хуан Верон - най-добрият плеймейкър в италианската серия А. Това бе трансфер No 3 за това лято.
Проста сметка показва, че в случая с Виери "Лацио" е реализирал 20 милиона долара печалба. Той бе привлечен срещу 26 милиона миналия август от "Атлетико" и само след година го продадоха за 46 милиона.
Английските клубове, които бяха едни от първите, въвели безумно високите трансферни суми, отново не останаха по-назад от италианците и испанците. В "Арсенал" напускането на Анелка бе компенсирано още във вторник с привличането на друг чернокож французин - Тиери Анри от "Ювентус". За да го вземе на "Хайбъри", мениджърът Арсен Венгер даде 17.7 милиона долара на "Юве". С милион и половина по-назад останаха съгражданите им от "Челси", хвърлили 16 милиона за нападателя Крис Сътън. Тринадесет милиона излезе привличането на германеца Диди Хаман от "Нюкасъл" в "Ливърпул".
На този фон германският футболен шампионат изглежда като беден роднина по отношение на трансферите. Въпреки че това лято там беше поставен абсолютният рекорд при покупка на футболист - "Байерн" взе срещу 15 милиона марки бразилеца Пауло Серджо от "Рома". Тази сума обаче изглежда съвсем скромна в сравнение с парите, които се разиграват при трансфериране на звездите в Италия, Испания и Англия. Като цяло клубовете в Бундеслигата това лято са хвърлили общо 212.42 милиона марки за нови играчи - почти 90 процента нарастване в сравнение с миналата година. Най-много пари за трансфери са похарчени в "Борусия Дортмунд" - 42 милиона марки. От тях 36 милиона са отишли за привличането на Вьорнс от "Пари сен Жермен", Бобич от "Щутгарт" и Икпеба от "Монако".
Сравнението сочи, че за последните 20 години рекордните трансферни суми са скочили над четири пъти. В началото на 80-те години "Барселона" постави суперрекорд за онова време, като брои 10 милиона долара за Диего Марадона. В края на същото десетилетие гръцкият "Олимпиакос" обяви трансферна сума от 13 милиона долара за унгарския национал Лайош Детари. Тогава обаче възникнаха сериозни подозрения, че босът на атинския клуб Коскотас всъщност е направил някаква операция за легализиране на парична маса със съмнителен произход. Малко по-късно Коскотас фалира, дадоха го под съд и съвсем естествено отстъпи президентското място в клуба.
В началото на 90-те години - през 1992, босът на "Милан" Силвио Берлускони направи поредната рекордна финансова операция в световния футбол - 23 милиона долара за атакуващия полузащитник Джанлуиджи Лентини от "Торино". Този рекорд стоя недостижим чак до 1997 г., когато шефът на "Интер" Масимо Морати плати 32 милиона долара на "Барса" за мегазвездата Роналдо. Година по-късно испанският "Бетис" (Севиля) взриви трансферния пазар с 35 милиона долара, платени на бразилския "Сао Пауло" за халфа Денилсон. Сега и този рекорд беше бит с привличането на Виери в "Реал" срещу 46 милиона.
Защо големите западни клубове хвърлят колосални суми за нови играчи? В повечето случаи тези трансферни операции не се финансират пряко от бюджета на самия футболен клуб. Парите обикновено дава една от големите фирми - спонсори на клуба, или други компании, желаещи косвено да си направят реклама посредством участието в такъв бомбастичен трансфер, който не слиза от първите страници на печата. Така например бразилецът Ромарио бе върнат от "Барса" във "Фламенго" с финансовата помощ на могъща бразилска банкова компания. Тя си направи невероятна реклама, връщайки в Бразилия любимеца на нацията.
В други случаи - като този с "Реал" и Анелка, става въпрос за отпускане на кредит при преференциални условия. Докато в Италия например парите за всяка едра трансферна операция се дават от клубните президенти, обикновено потомци на могъщи фамилии. Босът на "Интер" Масимо Морати, който плати рекордните трансферни суми за Виери и Роналдо, не е нищо друго освен поредния представител на фамилията, управлявала "Интер" през 60-те години, когато отборът бележи голям възход и печели два пъти КЕШ. Фамилията Аниели, която ръководи заводите "Фиат", държи и най-популярния отбор в страната "Ювентус". За "Фиат" не е проблем да купи който и да било футболист в света. Други от могъщите фамилии в серия А са Берлускони в "Милан" и Чеки Гори във "Фиорентина".
Някои от големите европейски грандове - "Манчестър юнайтед", "Байерн" и "Аякс", са структурно организирани като АД с емитирани акции на борсата. При това положение за тях не представлява никакъв проблем да си набавят свежи финансови ресурси за нови попълнения.
Освен това покупката на силен футболист обикновено покрива разходите си, ако трансферът излезе удачен.
Въпреки това вече се чуват гласове, че подобно експанзивно развитие на трансферния пазар на футболисти може да доведе до рязък срив, който буквално да разруши футболната индустрия и да върне най-популярната игра в света поне с 20 години назад, когато парите във футбола бяха по-малко, но качествата на играта бяха далеч по-стойностни.
