Робъртсън винаги е твърдял, че обществото се нуждае именно от тези две неща. Затова според него въоръжените сили (респективно НАТО) трябва да бъдат реформирани така, че да отговарят с повече гъвкавост на всички нови предизвикателства. Отнесен към бъдещето на НАТО, девизът на новия ръководител на пакта означава повишаване отбранителната способност на европейските държави и подобряване на отношенията с Русия, пострадали силно след косовската криза. "Европа харчи две трети от средствата, които САЩ отделят за отбраната си, но ние не разполагаме и с половината от американските военни възможности", подчерта Робъртсън. Той призова руснаците да забравят недоразуменията и да не гледат на НАТО като на "маршируваща към границите им военна машина".
Джордж Робъртсън неведнъж е споменавал за военната дипломация. Може би е имал предвид туширане на натовските демонстрации за световно превъзходство. Или край на изолацията на Русия от глобалната политика. Според самия Робъртсън подходът към подобни проблеми е въпрос на прагматична оценка.
Армията за освобождение на Косово предизвиква благодетелите си
Ако иска мир в Косово, KFOR трябва да обуздае хората на Хашим Тачи
"Албанците иначе са мили хора, но като видят сърби, полудяват. Сякаш забравят, че те също са човешки същества", недоумява лейтенант Робърт Кимъл, един от американските войници, които охраняват колона от сърби, напускаща Косово. Лейтенантът от Тексас не може да разбере също как е възможно да се посяга на християнски храмове и свива рамене: "Наистина е тъжно тук."
Започнало с изтеглянето на сръбските войски от Косово, прочистването на областта от сърбите е на път скоро да приключи. Безспорно терорът на Армията за освобождение на Косово (АОК), насочваните от нея акции и "спонтанни" прояви на отмъщение постигат желания ефект. След края на войната сръбското малцинство в Косово се изчисляваше на около 160 000 души, а в момента сърбите наброяват не повече от 30 000. Наред с чисто физическия тормоз албанците посегнаха и на духовната символика на Косово като люлка на сръбското православие и цивилизация и започнаха да взривяват, палят или оскверняват сръбски църкви в цяло Косово.
Вероятно идеята за запазването на мултиетническия характер на Косово няма да види бял свят, защото освен албанците и силите на KFOR в областта скоро няма остане никой. Покрай сръбското малцинство пострада и ромското население, обявено от функционерите на АОК за активен съучастник на сръбските войски и полувоенните групировки. Подложени на същия тормоз, ромите също започнаха да напускат провинцията.
В резултат на всичко това западните теоретици заявиха открито, че терорът и нарастващото самочувствие на АОК противоречат на глобалния план за умиротворяване на Косово. В крайна сметка покрай изблиците на насилие и целенасочената си политика на етническо прочистване АОК рискува сериозно да се конфронтира с KFOR и цивилната администрация на ООН.
По странна ирония поредната бомба избухна в новострояща се катедрала в центъра на Прищина само часове след посещението на британския премиер Тони Блеър. Блеър дойде в косовската столица, за да призове албанците към помирение. "Сражавахме се, защото вярваме в справедливостта. Не може в края на ХХ век в Европа да има етническо прочистване или геноцид. Но ви казвам, че не сме започвали всичко това, за да има други потискани малцинства", заяви Блеър в опит да защити сърбите в областта.
Далеч по-красноречив бе един от командирите на АОК, който каза по този повод, че неговите бойци се стремят да пазят старите сгради. "Но ние сме силно алергични към църквите, строени след 1990 г. Те са политически, а не религиозни храмове", откровеничи на религиозна тематика Етем Чеку, командир на косовската армия в Печ.
Посегателствата върху православните църкви едва ли са белег на религиозна нетърпимост. В случая по-скоро става дума за тотално дистанциране от всичко сръбско. Подобна тенденция може да бъде открита и в подновяването на учебните занятия в университета в Прищина, където лекциите ще бъдат само на албански език.
Появиха се твърдения, че АОК е подела кампанията си срещу църквите в Косово, за да лиши Белград от един от най-сериозните аргументи за сръбската принадлежност на областта. Без да се забравя, че църквите и манастирите са едно от последните убежища на все още намиращите се в Косово сърби, унищожаването на храмовете има по-скоро символичен, отколкото прагматичен смисъл. Според отец Сава, секретар на архиепископ Артемие, главата на православната църква в Косово, от края на бомбардировките на НАТО до момента са били унищожени или повредени над 30 църкви и манастири. "Албанците унищожават храмовете ни, за да изтрият всички следи от сръбското присъствие", казва отец Сава.
Според Етем Чеку обаче всичко, свързано с религиозните права на сърбите, не е нищо друго освен пропаганда и цинизъм. "Православието е част от сръбския национализъм. Всички те са славянски братя, които се борят за т.нар. свещена земя, твърди косовският командир, доволен, че е разобличил сръбската църква.
Останалите в Косово сърби и цигани формират затворени общности, подобни на гетата от Втората световна война, които или търсят закрилата на KFOR, или намират убежище в църквите и манастирите. Гетата варират по численост и характер. Една от най-силните (заради относителната си многочисленост и сериозно въоръжение) сръбски общности живее в севернокосовския град Митровица. Градът де факто е разделен на две части - сръбска и албанска, и само присъствието на НАТО удържа избухването на кръвопролитен конфликт.
В южния град Призрен сърбите са се затворили в местната семинария, която им дава някакво чувство за сигурност заради високите стени около сградата.
Според архиепископ Артемие подобни картини могат да се видят в повечето православни храмове в Косово.
Историята с бежанците се повтаря отново, макар и в умалени мащаби. Подобно на албанските бежански лагери в Македония и Албания от разгара на войната в Югославия в малките убежища пак се разказват страшни истории за зверства и убийства, извършени този път от албанците. Пострадалите са сърби, цигани и дори албанци, обявени за предатели и сътрудници на юговластите.
Джафер Бериша, който е работил 26 години в Германия, е един от ренегатите. Обвинен в шпионаж, Бериша е измъчван от бойци на АОК: "Беше ужасно. Синът ми се сражава на страната на АОК, а аз съм принуден да се крия тук. Няма справедливост."
Осемнадесетгодишната Мирие Бънгу разказва, че е била изнасилена от наказателен отряд на АОК, защото за съпруга й се говорело, че бил помощник на сърбите.
Албанец на средна възраст от село Киево твърди, че бил измъчван, защото жена му била принудена да готви на сръбските войници в селото. "Добре, че НАТО успя да ме измъкне, защото иначе нямаше да съм жив", казва Мустафа, като показва белезите от нож по краката и ръцете си.
Наскоро цяла Сърбия бе потресена от убийството на 14 души от село Грачко. Между жертвите имаше 16-годишни юноши и 70-годишни старци.
Заради постоянното насилие, заплахи и несигурност жителите на цялото сръбско село Житине напуснаха Косово. Колоната бе ескортирана от бронирани машини и танкове на KFOR, а сърбите бяха изпратени от местните албанци с камъни и викове "Махайте се оттук" и "Да живее АОК".
Появиха се и първите признаци на международно негодувание от албанското насилие. Правозащитните организации Human Rights Watch и Европейският център за правата на ромите публикуваха данни, в които се казва, че след оттеглянето на югоармията от Косово през юни сърбите и циганите са подложени на унищожителни актове на насилие. Правозащитниците отчетоха, че мироопазващите сили на НАТО явно не могат да гарантират сигурността на неалбанското население в областта и призоваха за създаването на международна полиция.
Трудно е да се каже доколко тази идея има шансове за осъществяване, като се има предвид, че дори редовните войски на KFOR срещат затруднения при умиротворяването на Косово. От друга страна, цивилната администрация на ООН вече се сблъска с амбициите на АОК да овладее цялата власт в провинцията.
Заедно с атентатите и насилието нежеланието на АОК да се съобразява с правилата на международното присъствие в Косово наскоро отново повиши напрежението в областта. Руски войници от KFOR задържаха за кратко време един от командирите на АОК. В отговор Хашим Тачи призова за "обуздаване на руснаците" и за преминаването на руските части под командването на НАТО. Тачи си позволи дори да заплаши, че ако подобен инцидент се повтори, "АОК ще защити честта си".
На такива изявления едва ли може да се гледа сериозно, но подобна дързост и дори нахалство сочат, че процесът на конфронтация между АОК и международните сили вече набира скорост. Поредното доказателство бяха напразните призиви на британския премиер Блеър и американския държавен секретар Олбрайт за спиране на насилието и отмъщенията. Само 12 часа преди експлозията в църквата в Прищина Блеър уверяваше косовските сърби, че няма от какво да се страхуват, защото KFOR ще ги пази.
Умиротворяването на Косово изисква да бъдат обуздани не руснаците, а хората на Хашим Тачи. Това обаче няма да стане, без да бъде пожертван или самият Тачи, или революционно-националистическата идеология на АОК.
накратко
Агенцията за приватизация продаде 71.42% от капитала на "КАМТ" АД, Карнобат, на работническо-мениджърското дружество "КАМТ - 98" АД. Една десета от цената (200 хил. деноминирани лева) е внесена в брой, а остатъкът е разсрочен за десет години при едногодишен гратисен период. Половината от дължимата сума (90 хил. нови лева) е платима в брой, а 50% - в книжа по държавния дълг или други законни платежни средства. Според подписания договор купувачът се задължава да направи инвестиции в размер на 40 хил. нови лева през следващите три години. Дружеството беше приватизирано чрез преговори с потенциални купувачи, след като обявеният в началото конкурс при начална офертна цена от 945 хил. долара се провали. Раздържавеното предприятие произвежда селскостопанска и друга техника.
Софийското "Фик компас" ЕООД придоби 51% от капитала на "Винпром - Пловдив" АД, Перущица. Цената на сделката е над 555 хил. долара и е изплатена изцяло и в брой. Новият собственик се е ангажирал да направи инвестиции в размер на над 4 млн. нови лева в следващите три години. Предприятието винопроизводител беше раздържавено от Агенцията за приватизация чрез преговори с потенциални купувачи.
Работническо-мениджърското дружество "Стримонтур - инвест" АД закупи 80% от капитала на "Стримонтур" ЕАД, Перник. От Агенцията за приватизация съобщиха, че цената на сделката е 2.03 млн. нови лева при единична цена на акция от 66 нови лева. Една десета от сумата е внесена в брой, а 90% са разсрочени на девет годишни равни вноски при гратисен период от една година. Според договора задължението ще бъде изплатено наполовина в брой, а остатъкът - в книжа по държавния дълг и други законни платежни средства. Купувачът се е ангажирал да инвестира 1 млн. нови лева в следващите три години. Предприятието беше раздържавено чрез конкурс с начална офертна цена от 1.2 млрд. лв. (1.2 млн. нови лева).
Агенцията за приватизация продаде мажоритарен пакет от 75% от капитала на "Витиня" ЕАД, Ботевград. Купувач е "Тихин" ООД, регистрирано в с. Врачеш, община Ботевград. Сделката е на стойност 202 хил. нови лева, от които половината е внесена в брой, а 50% са платими в книжа по държавния дълг и в компенсаторни записи. Според договора новият собственик поема всички задължения на предприятието и ще инвестира 50 хил. нови лева в следващите три години. Дружеството се занимава с хотелиерство и ресторантьорство.
Работническо-мениджърското дружество "Минстрой - РМД" АД и Агенцията за приватизация подписаха договор за продажбата на 60% от капитала на "Минстрой холдинг" АД, София. Цената на сделката е над 2 млн. нови лева при единична цена на акция от 8.4 нови лева. Една десета от сумата е внесена в брой, 45% са дължими до 28 октомври т.г. в книжа по държавния дълг или други законни платежни средства, а 45% са разсрочени за десет години при едногодишен гратисен период. Купувачът се е ангажирал да инвестира 475 хил. нови лева в следващите три години.
"ЛУКойл" е определен за ексклузивен купувач на Нефтохим
10 млн. долара ще служат като гаранция за сериозността на купувача
След едноседмични преговори Агенцията за приватизация взе окончателно решение да определи "ЛУКойл петрол" за ексклузивен купувач на бургаската рафинерия Нефтохим. В подобрената си оферта руската компания предложи 107 млн. долара за 58% от капитала на Нефтохим. Тази сума е значително по-висока от 78 млн. долара, които вторият във формалната класация на приватизационния посредник, Балкански нефтен консорциум (с водещ участник варненската фирма "Юкос петролиум България"), предложи.
По време на преговорите в АП е постигната и договореност, ако при извършването на собствено проучване "ЛУКойл" констатира разлика с данните от информационния меморандум и тази разлика е до 4 млн. долара, различията изобщо да не бъдат коментирани и да не доведат до промяна на който и да е от параметрите по сделката, каза Желязков. Ако обаче разминаванията са над този праг, те ще бъдат предмет на конкретни преговори. Остава неясно по какъв начин е бил определен този праг, особено като се има предвид, че задълженията на Нефтохим са от порядъка на 900 млн. марки.
Друго условие в постигнатите договорености е "ЛУКойл" да внесе допълнително 9 млн. долара в доверителна сметка, които ще подлежат на усвояване от страна на агенцията, ако купувачът се откаже от рафинерията. По време на наддаването кандидат-купувачите бяха внесли депозит от 1 млн. долара. Според Желязков сумата от 10 млн. долара, която "ЛУКойл" блокира по време на финалните преговори за Нефтохим, е достатъчна гаранция за сериозните намерения на купувача. На този етап АП няма да изисква гаранции от страна на руската компания, които да служат като обезпечение за плащането на цената по сделката. Това ще бъде изискано в момента на двустранното парафиране на договора, т.е., когато цената по сделката е напълно ясна.
При разговорите с "ЛУКойл" е било постигнато и съгласие, че периодът за извършване на собственото проучване (т.нар. дю дилиджънс) трябва да бъде четири седмици, т.е. да завърши около началото на септември. Срокът на ексклузивитета е 30 септември. В рамките на този срок преговорите с "ЛУКойл" трябва да са завършили. За финализирането на сделката е необходимо и одобрение на проектодоговора от надзорния съвет на агенцията, както и от Министерския съвет, т.е. до два месеца е нереално да се мисли за приключване на сделката за рафинерията. За да се презастрахова, Желязков отбеляза, че сроковете са условни, тъй като все пак става въпрос за Нефтохим. По време на разговорите с руснаците не е коментиран вариант отписване на ЗУНК на рафинерията.
"Международен консорциум България" плати 52 млн. долара за "Петрол"
"Международен консорциум България" вече е собственик на 51% от капитала на "Петрол", след като плати цената по сделката на 3 август. В консорциума влизат варненската фирма "Юкос петролиум България", "Петрол холдинг груп" и австрийската компания О Ем Ви (OMV). Агенцията за приватизация е получила удостоверение от БНБ, че 46 млн. долара са били преведени в полза на агенцията по нареждане на "Международен консорциум България". На следващия ден изпълнителният директор на АП Захари Желязков подписа официално нареждането до Централния депозитар за прехвърляне на 51% от акциите на "Петрол" на новия собственик.
Цената на пакета акции от петролния ни дистрибутор е в размер на 52 млн. долара. Предварително внесеният депозит по сделката беше 5 млн. долара. За последния необходим милион ще бъде използван депозитът, който Балкански нефтен консорциум е внесъл, за да участва в наддаването за Нефтохим. Свързващото лице между "Международен консорциум България" и Балкански нефтен консорциум е "Юкос петролиум България". Освен "Юкос" в Балканския нефтен консорциум участват руската държавна компания "Роснефт", беларуската държавна "Славнефт", частната руска фирма "Орелойл", "Транснефт", "Стройтрансгаз" (строителната фирма на "Газпром") и "Юден технолоджи лимитид", Ирландия.
Сделката за "Петрол" беше одобрена от надзорния съвет на АП още през април, но при условие че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши концентрацията. В края на юни КЗК разреши сделката, но плащането беше отложено с няколко седмици, като официалното обяснение от страна на АП за това беше, че се е забавило уведомлението от КЗК и че срокът за плащане започва да тече от получаването на официалното известие в агенцията. С решението си комисията постави условие на новия собственик "Петрол" през следващите три години да продължи да купува петролни продукти от "Нефтохим" в същия средногодишен обем, както през последните няколко години. Изпълнителният директор на дистрибуторската мрежа и председател на надзорния съвет на "Петрол холдинг груп" Бедо Доганян коментира, че те нямат друг изход, освен да купуват от бургаската рафинерия. Въпреки че приватизационният договор предвижда инвестиции в размер на 60 млн. долара за срок от 5 години, новият собственик се похвали, че възнамерява инвестициите за същия период да достигнат 90 млн. долара.
Сделката за КЦМ се провали
Според вицепремиера Божков кандидатите само протакали преговорите
Пропаднаха близо едногодишните усилия на Агенцията за приватизация и консултанта "Експандия" да бъде продаден Комбинатът за цветни метали (КЦМ) - Пловдив. В четвъртък вицепремиерът Александър Божков заяви, че е взето решение приватизационната процедура да бъде закрита. Според него предстои да бъде изготвена оздравителна програма за КЦМ, която ще включва отделяне на част от дейностите на комбината и продажбата им като обособени части. Едва след това ще бъде обявена нова процедура, но вече само за основното производство, посочи Божков.
Единственият потенциален купувач на КЦМ в момента е турската "Мес метал". Фирмата произвежда и търгува с месинг, но не е сред големите имена в бранша, казват експерти. Според неофициална информация "Мес метал" първоначално е предложила около 7 млн. долара за мажоритарния пакет от акциите на комбината, а впоследствие е вдигнала предложената цена на 9 млн. долара. Турската фирма обаче не е внесла депозит от 1 млн. долара според източници от АП. Освен това в хода на преговорите представителите на "Мес метал" намекнали, че не смятат да поемат изплащането на заема за екологична реконструкция на КЦМ. Още преди години Японският фонд за задгранично икономическо сътрудничество отпусна 50 млн. долара при много изгодни условия за решаване на екологичните проблеми на няколко наши предприятия. По-голямата част от този заем е предназначена за КЦМ, но усвояването на парите още не е започнало.
Заемът от японския фонд се оказа една от основните пречки при привличането на други кандидат-купувачи за пловдивския комбинат. По начало парите трябва да бъдат вложени в подобряване на екологичната обстановка в КЦМ - главно за закупуване на ново оборудване, свързано с производството на сярна киселина. За повечето от фирмите, проявили първоначално интерес, се е сторило неизгодно да погасяват кредит, който по същество няма да доведе до по-голяма производителност на предприятието.
Според запознати още преди месец приватизационният посредник "Експандия" е предложил на АП да се прекратят преговорите с "Мес метал". Това вероятно ще стане в близките дни. По всяка вероятност изготвянето на програмата за преструктуриране ще бъде възложено на промишленото министерство, което е принципал на КЦМ. При всички случаи обаче това ще отнеме доста време. От друга страна, договорът на "Експандия" изтича в края на този месец и при липсата на сделка въпросът е каква част от договореното възнаграждение ще плати държавата.
"КЦМ продължава да се държи на печалба от основна дейност, независимо от продължителната криза в пазара на цветни метали. В момента предприятието няма никакви просрочени задължения. Проблемът е, че при тази лоша конюнктура потенциалните купувачи нямат интерес да купуват нови мощности", коментираха от "Експандия". Според запознати освен "Мес метал" в посредника са постъпили писма за намерения и от други потенциални кандидати за КЦМ. Те обаче не са подавали конкретни оферти и по тази причина с тях не може да се водят преговори. Според вицепремиера Божков потенциалните купувачи на КЦМ имали интерес от това комбинатът да си остане още дълго време държавен. "Кандидатите само протакат разговорите. Затова решихме да прекратим процедурата и да търсим друго решение", каза Божков. Бъдещето ще покаже дали отлагането на приватизацията, докато пазарната конюнктура се подобри, е било добро решение. Иначе КЦМ ще се окаже едно от многото държавни предприятия, доведени до финансов колапс в очакване на частен инвеститор.
Лучников към приватизиращите ведомства:
Стига сте отказвали плащанията със записи
Нова поправка в закона търси още приложения за книжата на бившите собственици
Компенсаторните записи (обезщетения за бившите собственици на одържавени имоти) определено не са любим платежен инструмент на приватизиращите ведомства, което депутатът от СДС Светослав Лучников се опитва да поправи с предложение за нова промяна в закона. Тя беше внесена в парламента точно преди ваканцията на народните представители и в нея подробно са разписани варианти за плащания с платежния инструмент в приватизационни продажби. Авторът предлага с тези книжа да може да се заплаща по всякакви видове сделки, които държавата или общината може да сключи за конкретни обекти или права. Такива са сделките за държавни и общински недвижими собствености като сгради, парцели; права (на строеж) върху държавни или общински земи и др. Пазарът на компенсаторни записи с интерес очаква текст в закона, според който със записи ще може да се плаща за "обекти или обособими части от обекти на незавършено строителство". Според наблюдатели на процеса на раздържавяването до момента на тези обекти не е обръщано особено внимание, но това предстои да се промени след приключването на повечето големи приватизации. В почти всички държавни ведомства има немалко незавършени строежи на административни сгради, почивни станции, санаториуми и др., които доскоро никой не се е сещал да продава. Разпродажбата им предстои да се извърши като обособени части, без те да имат никакви дългове. След като бъдат закупени и завършени, в зависимост от местонахождението те могат да се използват за различен бизнес, например туристическа дейност, жилищни или офиссгради, частни болници или други подобни заведения.
Макар и подробно описани в проектозакона, възможностите за плащания със записи практически не внасят промяна в досега съществуващия ред за приватизация. По-скоро целта е да се назоват конкретно случаите, в които записите могат да бъдат използвани като платежен инструмент, за да се премахнат всички поводи за юридически дискусии, с които приватизиращите ведомства сега отказват да приемат книжата за плащания по сделки. Според мотивите на Лучников проектозаконът "преутвърждава правото на притежателите на записи да участват във всички видове държавна и общинска приватизация". Компенсаторните записи не са добре приет платежен инструмент от държавните ведомства, което според Лучников е намалило цената им.
За да осигури доброто отношение на държавните чиновници към платежния инструмент, авторът на закона предлага текст, в който изрично се казва, че те са длъжни да приемат плащания със записи. Освен това Лучников предлага ведомствата да бъдат задължени в определен срок от влизането на бъдещия закон в сила да изготвят списък с предприятия и обекти, за които да се определят срокове за провеждане на търгове за приватизацията им и базисната цена.
Освен утвърждаването на компенсаторните записи като платежен инструмент, в проекта на Лучников има и една доста революционна идея, която със сигурност няма да се приеме добре от Международния валутен фонд. Депутатът предлага книжата, които останат неоползотворени до 31 декември 2000 г., да бъдат превърнати в държавни облигации. Подобен текст очевидно доста би се харесал на собствениците на компенсаторни записи. Народното събрание обаче едва ли ще го гласува, тъй като той значително ще утежни дълга на държавата до непосилни за нея размери. Дори и към този момент има огромен брой емитирани книжа, а процесът все още не е завършил. Така че освен нежеланието на приватизиращите ведомства да приемат плащания, които не увеличават постъпленията в бюджета, като причина за ниската цена на записите не трябва да се забравя и щедрото им издаване от съответните ведомства.
РМД получи "Арсенал" без половината от дълговете
Руският консорциум "Пром&?cy;шленн&?cy;е машин&?cy;" опита да наддава чрез холандска фирма
Правителството отписа половината от дълга на "Арсенал" - Казанлък, и одобри договора за продажба на работническо-мениджърско дружество. "Арсенал 2000" АД ще плати 2.1 млн. долара за 51% от капитала на най-голямото предприятие от оръжейната промишленост. Ниската цена и компромисите при отписването на дълга бяха обяснени с тежкото финансово състояние на "Арсенал" и с факта, че РМД е бил единственият кандидат-купувач.
Според председателя на надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров дълговете на "Арсенал" към бюджета и други кредитори са в размер на 192 млрд. лева. При подобна сума на задълженията не е чудно, че единствената подадена оферта е била тази на РМД. Въпросът е дали нямаше да има и други кандидати, ако държавата предварително беше обявила, че дългът по ЗУНК ще бъде отписан.
Според одобрения договор за продажбата на военния завод от дълговете му ще бъдат отписани 657 млн. лева, както и 63.5 млн. долара (главница и лихви) по валутни кредити. Тази клауза ще влезе в сила след подписването на приватизационния договор. Както става обикновено при сделки с РМД, договорената цена ще бъде плащана разсрочено. Схемата е 10% в брой при подписването, 40% в брой се разсрочват за срок от десет години, а останалите 50% ще бъдат платени с други платежни инструменти до шест месеца след подписването на договора.
По договор РМД се ангажира за следващите три години да инвестира три милиона щатски долара, както и да уреди в срок от шест месеца останалите задължения на "Арсенал" в размер на 58 млн. нови лева. От 9448 души персоналът ще бъде намален на 6200 през 2002 г. Според Захари Желязков освен РМД интерес към "Арсенал" са проявили и две чуждестранни компании - регистрираната в Холандия "Божон Недърленд" (Beaujon Nederland B.V.) и руските Ижевски заводи. Те обаче не са подали оферти в срока, даден от АП. Според запознати холандската фирма е била готова да участва в надпреварата за "Арсенал", но е имала проблеми с получаването на разрешение за ползване на информация от Националната следствена служба. По закон това е задължително условие при участие на чуждестранни компании в приватизацията на български заводи от отбранителната промишленост. За да получи пълен достъп до информационния меморандум на "Арсенал", холандската компания е трябвало да получи одобрението на НСС. Това обаче не е станало до изтичането на срока за подаване на оферти, защото холандците късно са заявили интереса си.
Според източници от приватизационните среди "Божон Недърленд" е поискала да бъде определен нов срок за оферти, но АП е отказала. "Не удължихме срока, защото по това време не се знаеше дали Международният валутен фонд ще разреши "Арсенал" да остане в изолация и след датата 30 юни", заяви през седмицата Захари Желязков.
Според източници от АП регистрираната в Холандия фирма е искала да участва в наддаването за военния завод за сметка на свой клиент. Според непотвърдена информация това е руският концерн "Пром&?cy;шленн&?cy;е машин&?cy;", който съзнателно не е искал да се афишира като кандидат-купувач на "Арсенал". "Някой в България е посъветвал руснаците да не подават оферта от свое име, тъй като шансът "Арсенал" да бъде продаден на руска фирма е минимален", заяви източник от предприятието. Според него руснаците са имали предварителни договорки с шефа на "Арсенал" Николай Ибушев (който е и шеф на РМД) да работят заедно, но впоследствие този вариант е отпаднал. Причините за това не са известни, но източници от "Арсенал" не изключват възможността след подписването на приватизационния договор част от акциите на самото РМД да бъдат продадени на руския концерн.
"Пром&?cy;шленн&?cy;е машин&?cy;" обединява близо 150 оръжейни завода в Русия. Президент на консорциума е един от бившите премиери на Русия Иван С. Силаев. Според хора от оръжейния бранш руснаците са искали да купят "Арсенал" най-вече заради по-лекия режим за износ на спецпродукция от България за трети страни. Другата причина е, че българските оръжия по традиция се търгуват на по-високи цени в чужбина. Според запознати руснаците са разчитали да прехвърлят част от производството си у нас, като внасят различните изделия (автомати, патрони и т.н.) на части и ги сглобяват в Казанлък. Цената на руските калашници е около 50 долара, докато автоматите от "Арсенал" се продават за 130 - 135 долара.
Заводът "Арсенал" в Казанлък има близо 100-годишна история и е със структуроопределящо значение за военната промишленост в България. В него се произвежда стрелково оръжие - автомати и картечници "Калашников", пистолети "Макаров" и "Шипка", боеприпаси за стрелково оръжие, противотанкови и зенитни установки, както и боеприпаси за тях, ловно и спортно оръжие, капсули, барути, ловни патрони, металообработващи машини и др. Предприятието представлява индустриален комплекс с повече от 30 обособени производства и 20 социални обекта. По-голямата част от производствата са разположени в Казанлък, свързани са технологично и ползват обща инженерна и транспортна инфраструктура.
Мениджърско дружество купува основното производство на "Чавдар"
Работническо мениджърското дружество "Чавдар 99" е подписало проктодоговор за закупуване на основното производство на ботевградския автобусен завод, съобщи ликвидаторът на дружеството Николина Йорданова. Сделката ще е за закупуване на активи по схемата дълг срещу собственост. Към момента единствено Николина Йорданова е подписала документа, тъй като другият ликвидатор - Илиян Георгиев, отсъства. По думите на Йорданова избраният купувач на основното производство на ботевградското предприятие е бил единственият реален кандидат. Според изпълнителния директор на РМД Димитър Ценев "Чавдар 99" работи съвместно с немска фирма, която след придобиването на активите ще финансира производството на автобуси и освен това ще осигури външни пазари за готовата продукция. Проектодоговорът предвижда заплащане на цена от един долар и поемане на задълженията на ботевградското дружество към Държавния фонд за реконструкция и развитие (ДФРР).
Според Йорданова ликвидационната оценка на основната площадка на "Чавдар" е приблизително равна на дълга към ДФРР, т.е. около 5.5 млн. долара. Този дълг е възникнал преди три години, когато ботевградският завод е доставил 30 градски автобуса на община Бургас. Към момента дружеството дължи около 5.7 млн. долара. Очаква се до няколко седмици да бъде подписан договор между купувача и Министерство на финансите за прехвърляне на задължението, което "Чавдар 99" ще изплаща за период от девет години и половина с гратисен период година и половина. РМД не е предоставило никакви финансови гаранции, а очаква да осигури необходимите средства от реализираната в бъдеще печалба от производство на автобуси.
Сделката трябва да бъде одобрена първо от финансовото министерство, а после и от сегашния принципал на дружеството Министерство на промишлеността. Според Йорданова този процес може да продължи един-два месеца. Ако междувременно се появи и друг кандидат за основното производство на завода, неговата оферта също ще бъде разгледана. При продажбата на активи на "Чавдар" ликвидаторите не са обнародвали съобщение нито в Държавен вестник, нито пък са публикували обяви в ежедневниците. При тази не особено прозрачна процедура (която обаче не е в нарушение на никой закон) съответно не съществува и краен срок за подаване на оферти. Според Йорданова двамата ликвидатори са изпратили писма и запитвания до фирмите, които някога са работили с ботевградското предприятие, но никоя от тях не проявила дори минимален интерес. До този момент основното производство на "Чавдар" беше проучвано само от фирма от Саудитска Арабия, но впоследствие тя се е оттеглила.
В информационния меморандум ликвидаторите са разделили дружеството на три обособени части, които представляват три отделни площадки. На първата, която предстои да стане собственост на РМД, се извършват основното производство и ремонт на автобуси, втората представлява завод за автомобилни шасита, а третата е отделна административна сграда. Освен за основната площадка интерес е проявен и към останалите две, но преговорите са още в начален стадий. Според извършената оценка ликвидационната стойност на автобусния завод е около 23 млн. нови лева, а задълженията на предприятието са над 20 млн. лв. Най-големи са дълговете към ДФРР, "Дисконтова къща" (2.5 млн. нови лева) и към бюджета. Очаква се след продажбата на обособените части да не останат неудовлетворени кредитори, съобщи Йорданова.
Процедурата по ликвидацията на дружеството беше открита в края на март, след като нито един инвеститор не прояви интерес към "Чавдар" по време на процедурата за приватизация. Четири месеца след като влязоха в "Чавдар", ликвидаторите започнаха преговори с кандидат-купувачи. Ако преговорите с купувачите на трите отделни обособени части се финализират до края на годината, когато изтича и крайният срок за ликвидация на дружеството, това ще е една от най-бързо приключилите процедури по ликвидация на голямо предприятие. Остава висящ въпросът какво ще стане с вземането на "Чавдар" от община Бургас, което надхвърля 4 млн. долара. Според ликвидаторите това вземане ще бъде поето от Министерството на финансите, но все още няма становище по какъв начин ще стане това.
Индустрията с ценни книжа има ли такава в България
Институциите у нас работят на добро ниво, но без най-големите предприятия и нови публични дружества истински пазар на ценни книжа просто няма да има
Настоящите разсъждения по въпроса за капиталовия пазар в България нямат за цел да са част от започналата полемика за това кой е започнал капиталовия пазар у нас и кой го съсипва или ръководи недалновидно, не и да констатират грешки и да се връщат назад с различни варианти за евентуално щастливо бъдеще. Ще се постарая да представя фактите в настоящия момент и нека се опитаме всички, ангажирани с развитието на търговията с ценни книжа, да си отговорим на въпроса кога този пазар ще придобие истинския си облик, такъв, какъвто ще задоволи местните и чуждите инвеститори. Това каква ще е капитализацията на пазара трудно ще можем да предвидим, но нищо не пречи да се постави за следващите две години една реална цел за привличане на поне петдесет от добрите български предприятия за листване на пода на Българска фондова борса. В конкретния момент реализацията на тази цел участниците свързват с приватизацията, безспорно процес, дал основния тласък за стартирането на търговията с акции. С това обаче по никакъв начин не трябва да се омаловажават възможностите за стартиране на нови публични дружества или пък част от малките и средните предприятия да набират финансовия си ресурс (собствен или привлечен) за своята дейност. Съгласно директивите на Европейския съюз фондовите борси създават сегменти за малки, средни и бързоразвиващи се предприятия, а в нашия проект за закон за малките и средни предприятия още на първата страница е записано, че този тип дружества не са публични, т.е., за да използват механизмите на фондовия пазар, те ще трябва да преминат през дългия процес на самообучение и разбиране на същността на капиталовия пазар.
След тези не много оптимистични бележки нека все пак направя един кратък преглед на компоненти на капиталовия пазар, такива, каквито са към момента:
Разбира се, ще се опитам да бъда доколкото мога безпристрастен в констатациите по отношение на работата на борсата и на депозитара, поради факта, че съм участвал донякъде в изграждането им. Становището ми за работата на борсата и Централния депозитар (подкрепено от мнението на основните местни и чужди потребители на тези системи) е, че те работят на едно средно европейско ниво. Отдавна сме надскочили големите проблеми на бившите съветски републики по отношение на приключването на сделките и на някои централноевропейски пазари относно отразяване дефинитивната промяна на собствеността в един централен регистър. Както търговската система на борсата, така и системата на депозитара и регистъра са изцяло разработка на специалистите на тези институции, като са използвани най-модерните технологии и ноу-хау, приложени според българската специфика. Трудно приемам изказвания от рода "борсата не работи" или "как ще продаваме акции на държавни компании на българската борса, след като нейният оборот е толкова малък". Аз няма да влизам в ролята на лектор, защото съм още млад да поучавам уважавани от мен личности относно функциите на капиталовия пазар за икономиката на една страна и защо една добра борса като правила и система трудно би просъществувала без активни участници, търгуващи стойностни книжа. Като следствие на горе казаното идва и вторият компонент.
Не много встрани от проблема стои въпросът за формирането и професионалното управление на портфейлите на бъдещите доброволни пенсионни фондове. Какви ще са активите, които те ще закупуват, и дали управлението само на ДЦК е най-доходното, като, разбира се, то е безрисково? България няма да може да реализира своята инвестиционна програма, ако не приеме програма за пласиране на акции от атрактивните предприятия на чужди борси чрез издаване на ГДР (глобални депозитарни разписки), като този процес задължително се съпътства с листване на съответното дружество на местната фондова борса. Това са международни, практически доказани подходи, които ние задължително трябва да приложим на практика.
За дейността на Комисията за ценни книжа и фондови борси не мога да давам становище, но искам да отбележа, че за вече тригодишното си съществуване тя се утвърди като фактор на пазара, с който се съобразяват всички участници. Разбира се, цялата дейност на комисията е обусловена от така съществуващата законова рамка, която с общи усилия на всички страни на пазара се прави опит да бъде модернизирана и да може да отговаря на изискванията на участниците и европейските директиви. Целта на този нов закон е да бъде правната база поне за следващите седем до десет години.
По отношение на развитието на саморегулиращите се институции като Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) и Комитета за капиталови пазар към Асоциацията на търговските банки аз лично не съм голям оптимист. В континентална Европа, към която се числи и България, няма никакви исторически традиции за този тип саморегулация. Всички подобни действия са обусловени от административната намеса на определен държавен орган и този начин на работа се възприема и към момента. Като пример може да се даде силната политическа зависимост на европейските банкови групи в сравнение със същите такива в Англия или САЩ. В последните две страни много повече икономическите фактори тласкат развитието на финансовите пазари и съответното изграждане на собствени правила за бизнеса (и най-важното е, че тези правила се спазват), докато в Западна Европа този саморегулиращ подход не е бил толкова разпространен поне до началото на 90-те години. Факт, който се повтаря и в момента в страната ни по отношение създаването и функционирането на браншови асоциации на капиталовия пазар (интересно е защо са две и защо е нужно делене на банкови и небанкови участници на пазара).
Може би основният компонент заедно с инструментите за търговия, който привлича инвеститорите. Поради това, че много материали се изписаха за проекта за закон за публично предлагане на ценни книжа, аз няма да се спирам на него. Текстовете, касаещи защитата на миноритарните акционери, за задълженията, които имат публичните дружества спрямо акционерите си, и т.н. са абсолютно необходими и точни, но може да се обърне внимание на законодателя върху два много съществени момента. Първият е данъчното облагане на сделките и дивидентите от ценни книжа. Необходимо е доходите от тези сделки - диференцирано за физически и юридически лица, и облагането на публичните или листирани на борсата дружества да имат определени преференции. Разбираемо е притеснението по отношение на всякакви предложения за данъчни редукции и ваканции. То е свързано с поетите ангажименти на страната ни към МВФ, но не трябва императивно да се отказва този подход, защото това ще е един сериозен стимул както за пазарните субекти, така и за нарастване на възможността за финансиране на реалния сектор със свежи капитали от широката инвестиционна публика - местна и чужда. Втората необходимост е свързана с хармонизирането на нашите счетоводни стандарти с международните. Това трябва да стане колкото се може по-скоро, за да можем да привличаме с "читаеми" счетоводни данни не само повече портфейлни, но и стратегически инвеститори. Разбира се, има много други правни промени, които могат да бъдат направени за развитието на капиталовия пазар, но аз не бих могъл да ги разглеждам в момента.
В заключение искам да кажа, че съм уверен в развитието на фондовия пазар у нас. Разбира се, българската борса вероятно ще има сегашните параметри на съседните борси от Турция и Гърция след три до пет години. Но този период е неизбежен, явно без промяна на мисленето и необходимата подмяна на инвеститорските поколения този процес е немислим. Не бих желал така изразената позиция да се възприема като критика или само като констатации без предложения за точни решения. Тези решения могат да бъдат взети от политиците и законодателите на страната или получени при необходимост от колегите, работещи в "индустрията с ценни книжа". И нека не забравяме мисълта на германския канцлер Ото фон Бисмарк, изказана точно преди един век: "Фондовата борса на една страна е огледалото на нейната икономика."
Новите собственици на ДЗУ планират навлизане в мобилните комуникации
Шефовете на фирмата започват преговори с мобилните оператори и БТК за изграждане на станции за мобилни телефони
Унгарската фирма "Видеотон" обяви, че усилията й като нов собственик на ДЗУ АД в Стара Загора ще бъдат насочени към навлизане в производството на части за мобилни комуникации. "Плановете ни са да използваме натрупания опит в тази област в Унгария и да започнем преговори с българските оператори за сътрудничество при изграждане на станции за мобилни телефонни мрежи", каза Петер Лакатош, вицепрезидент и член на съвета на директорите на "Видеотон". Информацията беше потвърдена и от ръководството на ДЗУ, според което в най-скоро време ще започнат преговори с основните телекомуникационни оператори в страната. Според тях в ДЗУ има достатъчно ресурси за започването на такива производства.
"В Унгария "Видеотон" е утвърден производител както на системите за мобилна комуникация, така и на части за мобилни телефони, при което действаме в сътрудничество със световни лидери като "Нокиа" и "Ериксон", каза Лакатош. Действаме в пряко сътрудничество с операторите на мобилни мрежи "Панон" (Pannon GSM) и "Вестел 900" (Westel 900), както и с основната телекомуникационна компания "Матав" (Matav). Възнамеряваме и тук да влезем в преговори с българските оператори БТК, както и с Мобилтел и Мобиком за подобни производства", допълни Лакатош. Резултати от тези преговори могат да се очакват в скоро време в близките месеци.
"Видеотон" притежава няколко свои производствени филиала, които са пряко заети в областта на мобилните телекомуникации. Заводът MBKE в град Капошвар произвежда части за мобилни телефони за фирми като японските "Шарп" (Sharp) и "Санио" (Sanyo). Холдингът кандидатства за участие в изграждането на новата мобилна GSM мрежа, която ще се изгражда в Унгария, в което партньор е шведската фирма "Ериксон" (Ericsson). Филиал на "Видеотон-мусертехника" (Videoton-Muszertechnika) държи 10% от продажбите на мобилни телефони с около 50 000 нови абоната годишно за "Панон" (Pannon GSM), един от двата мобилни оператора в Унгария. Друг филиал - "Видеотон Рендсертехника" (Videoton Rendszertechnika Kft) се занимава с изграждане и инсталиране на мобилни станции, а трети филиал - "Мусертехника - телеком" (Muszertechnika-Telecom), се занимава с планиране на наземни телефонни мрежи и инсталирането им.
"Захарни заводи" търсят 8 млн. долара за пречистващи съоръжения
"За изграждане на съобразена с екологичните норми инсталация за сгъстяване на шлемпа от спиртопроизводството в "Захарни заводи" е необходимо финансиране от около 8 млн. долара - 6 млн. за машини и съоръжения и 2 млн. - за строителни материали. Проблемът е, че ако от Националния фонд за опазване на околната среда (НФООС) се съгласим да им отпуснем кредит, те не могат да предоставят банкови гаранции поради лошото си финансово състояние. Затова предприятието ще търси безвъзмездно финансиране с възможности за съфинансиране от НФООС", каза при посещението си в заводите Евдокия Манева, министър на околната среда и водите.
Финансиране ще се търси приоритетно по линия на Дунавската програма, като за целта вече е изготвен проект. От 2000 година Дунавската програма ще бъде важен източник за финансиране на екологични проекти в страните по течението на река Дунав. Програмата е част от Черноморската програма на ООН и е с инвестиционно портфолио от 35 милиона долара. Средствата ще се дават под формата на безвъзмездни помощи и с тях ще се покриват разходи за намаляване на трансграничните ефекти от замърсяванията. Парите по програмата няма да се разпределят пропорционално и ще се дават само на страните, които представят добри проекти. Проектите трябва да са в една от следните сфери: намаляване на притока на вредни вещества от селското стопанство, пречистването на отпадъчни води, възстановяване на крайморските блата и промяна на негативните селскостопански практики.
Програма ФАР и Датския фонд за опазване на околната среда са другите възможности за финансиране на инсталацията в "Захарни заводи". Твърде вероятно е НФООС да участва в проекта като съфинансираща институция. Според Манева до шест месеца ще има яснота за източника на средства, а до една година вече ще се работи по проекта. "Захарни заводи" вече са събрали 10 оферти на фирми, предлагащи технологии за изгаряне на шлемпата. Засега фаворит е италианска фирма, която единствена е предложила пълно затваряне на производствения цикъл.
"Захарни заводи" - Горна Оряховица, е най-големият промишлен замърсител в Северна България. Около 40 км от течението на река Янтра са в изключително тежко състояние поради вредните вещества, изхвърлени при производството на спирт. В момента налаганите от екоминистерството санкции са за 28 млн. стари лева годишно. "За да се реши проблемът със замърсяването е необходимо да се изгради инсталация за сгъстяване на шлемпа. Тогава санкциите могат да паднат до 5 млн. стари лева", каза министър Манева. Шлемпата е отпадък от производството на спирт. В случай че се намери начин за оползотворяването му, ще може да се затвори производственият цикъл. "Ако сгъстената шлемпа се изгаря, се получават калиеви и калциеви соли, които са подходящи за стъкларското производство. Заводът за стъкло се намира в град Елена, недалече от Горна Оряховица", каза Елена Григорова, директор на Регионалната инспекция по околна среда и водите във Велико Търново.
Изграждането на градска пречиствателна станция (ГПС) за градовете Горна Оряховица и Лясковец не е възможно преди въвеждането в експлоатация на новата технология. Само тогава ще бъде напълно ясно с какъв капацитет трябва да разполага ГПС, а това ще зависи от характеристиките на новата технология.
Накратко
Министерският съвет одобри приватизационния договор за 79% от капитала на медодобивното предприятие "Елаците-Мед" ЕАД, село Мирково, Софийска област. Купувач е работническо-мениджърското дружество "РМД-Елаците-Мед" АД, а цената за мажоритарния пакет е 10 млн. нови лева. Цената ще бъде платена разсрочено за период от 10 години. От Агенцията за приватизация съобщиха, че участието на работническо-мениджърското дружество е финансирано от "Юнион миниер". "Не може да се каже, че РМД е подставено лице, тъй като "Юнион миниер" не търси пряко участие, а технологично обвързване", обясни Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на АП.
През изминалата седмица правителството одобри допълнително споразумение към договора за продажбата на 71% от "Кремиковци" ЕАД. Според допълненията купувачът "Дару металс" АД ще сключи петгодишни тристранни договори с дружеството и кредиторите му (НЕК ЕАД и Булгаргаз ЕАД) за погасяването на задълженията на предприятието. По силата на споразумението купувачът ще обслужва и ще погасява дълговете солидарно с "Кремиковци" след приспадане на сумата, отпусната от Министерския съвет за уреждане на държавни и други вземания. Предвижда се в десетдневен срок от прехвърлянето на акциите купувачът да предложи на правителството схема за използването на средства от бюджета за погасяване на дългове на "Кремиковци" към държавата в размер на 183 млн. нови лева. "Дару металс" се ангажира да поеме солидарно с предприятието задълженията към Държавния фонд за реконструкции и развитие (35 млн. долара) и към "Стопанска банка" АД (70 млн. долара), както и да осигури изплащането на лихвите по Закона за уреждане на необслужваеми кредити за периода от 1 май до 16 юни т.г. Към предвидените в приватизационния договор обезпечения (12.5 млн. долара годишно) са добавени и банкови гаранции, които купувачът може да предяви до 60 дни след прехвърлянето на собствеността върху акциите. При неизпълнение на задължението за обезпеченията държавата може да развали едностранно договора.
Общи събрания
Еврото продължава да поскъпва на световните пазари
При вътрешната търговия щатската валута поевтиня спрямо лева
През изминалата седмица единната европейска валута продължи да поскъпва спрямо долара на световните пазари, като в края на периода бе достигнато ключовото ниво от 1.08 долара за евро, което, ако бъде преминато, ще отвори пътя на еврото до 1.1 долара в краткосрочен план.
В понеделник опасенията на инвеститорите за потенциала на еврото бяха подкрепени от проучване на МВФ, според което при спад на икономическите показатели само на една страна от евро-зоната може да бъде предизвикана трайна криза на доверието към единната валута. В резултат на това еврото поевтиня за кратко до 1.065 долара в понеделник по обед, но след интензивни покупки на евро от големи инвестиционни фондове върна търговията на ниво, близко до 1.07 при затварянето на европейските пазари. В същото време японската йена продължи да поскъпва спрямо долара, като достигна рекордно високите за последните шест месеца 113.90 йени за долар. На нивата, близки до 114, търговията бе много нервна, като инвеститорите предпочитаха да реализират печалби от курсови разлики от къса позиция долар/йена, отколкото да атакуват високите за йената нива поради опасения, че Bank of Japan само изчаква малка промяна на тренда в полза на долара, за да излезе на пазара с масирана интервенция.
Поредното доказателство, че японските финансисти не одобряват поскъпването на йената, бе и оповестената информация, че в продължителен телефонен разговор японският министър на финансите Киичи Миядзава се е споразумял с американския си колега за координирано ограничаване на резките промени на курсовете на основните валути. Въпреки че от кабинета на Миядзава отрекоха изобщо да е обсъждан въпросът за евентуална съгласуваната интервенция на дадено ниво долар/йена, инвеститорите предпочетоха да се застраховат със скъсяване на позициите в йени, с което йената поевтиня с около 1.5 на сто до 114.92 за долар при затварянето на пазара във вторник. Основание за подобни опасения бе утвърдената практика на японската централна банка да не излиза пряко на пазара, а обикновено да използва Федералния резерв на САЩ или някоя европейска централна банка за масирани продажби на йени спрямо долари. Също във вторник японската агенция за икономическо планиране оповести проучване на икономическото състояние на страната, според което оптимална печалба на японските фирми до края на годината може да бъде постигната при трайно поддържане на ниво 115-120 йени за долар. Според шефа на агенцията Таичи Сакая стабилният курс трябва да осигури в краткосрочен план стабилизиране и на вътрешното потребление и да стимулира допълнително инфраструктурните инвестиции, които в момента набират скорост със значително повишените поръчки за ново строителство.
Също във вторник бе огласена информацията, че продажбите на едро в Германия през юни са се повишили 1.2 на сто на годишна база, като при това индексът на активността в сектора на услугите е бил на най-високото си ниво за последните 12 месеца. Доверието на крайните потребители и в останалите страни от евро-зоната отбеляза повишение, като във Франция достигна до минус осем на сто, все още под нулата, която се приема за равновесна точка на положителни и отрицателни очаквания, но и по-високо от минус 10 на сто през месец юли. Всичко това подкрепи еврото до 1.0796 долара, но големи по обем продажби на евро на 1.08 за покриване на позиции и осребряване на печалби от курсови разлики спря поскъпването на европейската валута. Според дилъри еврото има потенциал да привлече дългосрочни инвестиции от пенсионни и инвестиционни фондове след трайно преминаване на нивото 1.08 долара, с което до голяма степен ще се елиминира възможността за ново рязко поскъпване на долара и постигане на паритет между двете валути до края на годината.
На вътрешния пазар щатската валута поевтиня спрямо лева, следвайки поевтиняването долар/евро, и се търгуваше в границите 1.800/1.815 лева. Търговията бе насочена главно към обслужване на крайни клиенти, които се възползваха от ниските нива на долара и покриваха текущите си плащания във валута. На кешовия пазар в столицата доларът в началото на седмицата се купуваше на 1.805-1.810 и се продаваше на 1.822/1.825, но в четвъртък сарафите свалиха котировките си купува под 1.8 лева и за един долар се плащаха 1.796 лева.
В резултат на арбитражите долар/евро на банките при обслужване на корпоративните клиенти през седмицата еврото леко поскъпна спрямо лева до 1.9477/1.9480 в четвъртък.
Цените на българските брейди-облигации се понижиха
Рискови капитали напуснаха страните от Южна Америка и Югоизточна Азия
Българските брейди-облигации поевтиняха на международните дългови пазари под влиянието на външни за страната фактори и въпреки оценките на експерти за добрия потенциал за печалба от вложения в български книжа.
Основната причина за срива на книжата на икономиките в преход през седмицата бе масираното изтегляне на капитали от страните от Южна Америка и Югоизточна Азия. Опасенията по отношение на Латинска Америка са главно поради поредния скандал между Бразилия и Аржентина. Двете страни, които са в основата на търговската общност, включваща още Уругвай и Парагвай, през седмицата влязоха в остър спор по отношение на условията за свободно преминаване на стоки и услуги, както и за налагане на протекции за местното производство. Стойността на произведените стоки и предоставените услуги в общността се оценява на над един трилион долара годишно при над 200 милиона потребители. Годишно стокообменът между четирите страни надхвърля 12 милиарда долара. Главната причина за поредния спор е неизгодната позиция за аржентинските производители, тъй като от началото на годината Бразилия девалвира реала с над 30 на сто спрямо долара, а в условията на валутен борд курсът на аржентинското песо е фиксиран към щатската валута. Бразилският търговски представител на преговорите Хосе Алфредо Граса посъветва Аржентина да реши проблемите си, като повиши вътрешното си потребление. Реакцията на Бразилия до голяма степен е обяснима поради огромното отрицателно търговско салдо на страната спрямо Аржентина. В случая обаче правителството в Буенос Айрес не бе единственото недоволно от бразилската икономическа политика и през седмицата другите две страни от общността, Уругвай и Парагвай, също изразиха загриженост от повишената конкурентоспособност на бразилските стоки след девалвацията на реала. Високият градус на напрежението се поддържа и от официалните прогнози на икономическата комисия на ООН, според които за първи път от 1990 г. сборният брутен вътрешен продукт на страните от Латинска Америка ще отбележи спад в размер поне на 0.4 на сто. За сравнение - сборният БВП имаше ръст от 5.4 на сто през 1997 и 2.3 на сто през миналата година. Прогнозите дават основание на експертите да твърдят, че спорът за търговския обмен между голямата четворка може допълнително да се изостри на фона на очакваната рацесия. Препирните не се харесаха на големите инвеститори, които предпочетоха на първо време да ограничат експозицията си в дългови инструменти на страните от региона и при евентуално влошаване на положението да изтеглят и инвестициите си в корпоративни ценни книжа. В същото време в цените на книжата на страните в преход бе калкулиран и рискът от евентуална нова криза в югоизточна Азия. Повод за опасенията бяха финансовата криза на южнокорейския гигант "Деу" и спорът между ръководството на фирмата и кредиторите за начините за постигането на финансово оздравяване.
Докато кредиторите настояват за спешна продажба на част от печелившите дейности на корпорацията, бордът на "Деу" отхвърля подобна възможност и протака във времето уреждането на огромните си дългове. Поради относително голямата тежест на "Деу" в икономиката на страната инвеститорите останаха предпазливи и ограничиха вложенията си. Добри новини за дълговите книжа на страните в преход дойдоха от преговорите между Русия и нейните международни кредитори. Малко след като успя да постигне споразумение с МВФ, Москва се договори за разсрочване на задължения в размер на осем милиарда долара към Парижкия клуб и след тежки преговори обеща да преструктурира в интерес на инвеститорите 32 милиарда дълг към кредиторите от Лондонския клуб. При положение че в момента има фактически мораториум върху плащанията по тези книжа, при каквото и да било преструктуриране инвеститорите могат да очакват значително подобрение на инвестиционния климат. Тази положителна новина обаче не бе достатъчна, за да създаде предпоставки за поскъпване на дълговите инструменти на страните в преход, между които е и България, заради далеч по-силното негативно въздействие на Южна Америка и Азия.
Българските обезпечени облигации с отстъпка DISC се търгуваха на 67.125 цента, облигациите, заменили просрочените лихви IAB, се търсеха на 67.500, а котировките купува на облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 59.125.
Блокова сделка надхвърли целия оборот на борсата
Общият оборот, който беше регистриран на Българска фондова борса - София, за последната седмица, беше близо двойно по-нисък от предишната. За периода 30 юли - 5 август на свободния и официалния сегмент бяха регистрирани сделки на обща стойност 222 526 нови лева. "Ситуацията на пазара е нормална за отпускарски месец като август, очакваме дори и по-голямо падане на обемите през следващите седмици", казаха брокери. Според повечето участници на пазара обаче проблемът не е в августовското затишие, а в това какво ще дойде след него. "Чуждестранният интерес към нашия пазар пада и това е очевидно по намаляващия брой блокови сделки с акции на малкото добри български предприятия", обясниха те. За периода бяха регистрирани само две сделки на блоковия сегмент - с акции на "Северкооп Гъмза холдинг" (26 662 акции на цена 1.81 лв.) и "Регистрационна техника" - Самоков (40 489 акции на цена 7.23 лв. за акция). Само последният трансфер беше в размер на 292 735 нови лева и надхвърли общата стойност на всички други сделки, регистрирани на борсата за периода.
Малко над 99 хиляди нови лева от регистрирания обем се падаха на официалния С пазар, а останалите 121 хиляди лева - на свободния пазар, на който са регистрирани за търговия повечето активно търгувани дружества - "Албена", "Благоевград БТ", "Булгартабак холдинг", "Солвей - Соди" и Нефтохим. Акциите на бургаската рафинерия бяха единствените сравнително активно търгувани книжа за периода. През борсата преминаха общо 934 акции при средна цена 17.14 лв., което е с около 2% повече от тази регистрирана през миналата седмица. Най-голямата сделка, регистрирана на този пазар, обаче не беше с книжа на някое от смятаните за най-атрактивни дружества, а с голям пакет акции на "Слатина" АД - Самоков. Прехвърленият пакет беше на обща стойност 20 727 нови лева.
Активността на официалния С пазар, на който се търгуват предимно акции на бивши приватизационни фондове, се дължеше на прехвърляне на големи пакети акции на "Мел инвест холдинг" - 18 634 акции на цена 2.60 лв. за акция. "Сравнително високата активност, която се регистрира на този сегмент, се дължи на прехвърляне на вече закупени акции от дребни акционери", обясни брокер. Според наблюдателите на пазара тези прехвърляния са епизодични и спират след концентрацията на определен контролен пакет акции в ръцете на един собственик, поради което в по-дългосрочен план се очаква ликвидността на акциите на бившите приватизационни фондове да падне значително. На другите два сегмента на официалния пазар - А и В - активността беше повече от символична. През седмицата на официалния А пазар бяха регистрирани прехвърляния на едва 30 акции на "Елкабел" на цена от 3.57 лв. за акция, което е с 15% по-ниска цена от предишната седмица. Само две от трите фармацевтични дружества, чиито акции са регистрирани на търговия на В пазара, се радваха на някакъв инвеститорски интерес - "Софарма" и "Трояфарм", съответно със 17 и 3 изтъргувани акции.
Падна забраната за внос на британско говеждо месо в ЕС
От 1 август Европейският съюз свали забраната за внос на говеждо месо от Великобритания в евросъюза. Крайната санкция бе въведена през март 1996 г. след разкритията за болни британски крави от болестта луда крава. Говеждото месо от Северна Ирландия също бе забранено за потребление в ЕС, но поради надеждната система за мониторинг на едрия добитък в страната забраната бе снета още през март 1998 г. Според Министерството на търговията на Великобритания първите количества говеждо месо ще достигнат пазарите на ЕС (французите ще бъдат първите, които ще си припомнят вкуса на британското говеждо) най-рано на 15 август. Двуседмичното забавяне е необходимият карантинен срок за внос на прясно говеждо в ЕС. Месото няма да бъде пуснато в търговската мрежа на Франция. Предназначено е за промоция сред по-смелите французи, на които Великобритания много разчита.
Националният профсъюз на фермерите във Великобритания обяви 1 август за национален ден на британското говеждо. Въпросният ден бе отпразнуван с пищни барбекюта във всички ферми из страната. Експертите от континентална Европа обаче са на мнение, че британските фермери нямат повод за радост. Доверието на потребителите в говеждото месо от Обединеното кралство е нулево. Години наред те купуваха говеждо месо едва след като се уверяха напълно, че произходът му няма нищо общо с Великобритания. Необходими са години, преди да бъде възстановено загубеното доверие. Преди да влезе в сила забраната, Великобритания изнасяше в ЕС по 270 хил. т говеждо месо годишно. Прогнозите за продажбите в ЕС за периода август 1999 - декември 2000 г. не надминават 5000 хил. т. Освен липсващото доверие за слабите продажби ще работят и веригите от хранителни магазини в ЕС, които би трябвало да продават месото. Съгласно споразумението между Брюксел и Лондон всеки търговски обект в ЕС, предлагащ британско говеждо, се задължава да ползва допълнителни ветеринарни услуги. Разходите естествено са за съответния търговски обект. Когато дори британските вериги (поради високите съпътстващи разходи "Marks&Spencers" отказа да продава британско телешко в магазините си в Брюксел) се противопоставят на идеята да продават родно говеждо, фермерите на Острова едва ли имат повод за радост.
Друг проблем, външен за Великобритания, е нежеланието на Германия да отвори границите си за британското говеждо въпреки разпоредбата на Европейската комисия (ЕК) и неясната позиция на Франция, по-близка до германската, отколкото до тази на ЕК. Здравният министър на Германия Андреа Фишер заяви, че Германия няма да допусне в търговската си мрежа британско говеждо, докато правителството на Великобритания не убеди управляващите в Бон, че въпросното месо е напълно безвредно за потребителите в Германия. Наблюдателите твърдят, че Германия ще остане затворена за говеждото от Великобритания поне до края на ноември.
Жан Главани, аграрен министър на Франция, заяви по френски телевизионен канал, че вратите на Франция няма да се отворят за британското говеждо веднага. "Не е вярно, че сме готови да поемем веднага британското говеждо. Това ще бъде възможно едва когато правителството издаде специално постановление. Технически е невъзможно преди началото на септември да издадем такова постановление."
Накратко
От 1 август най-голямата европейска петролна компания "Royal Dutch/Shell" намали с 10% производствения капацитет на норвежката петролна рафинерия "Sola". Годишно рафинерията преработва 2.6 млн. тона суров петрол. Ограничението в производството бе въведено с цел да бъдат пласирани големите запаси от бензини в рафинерията, без това да доведе до стесняване на маржа на печалбата на компанията.
"Печалбата ни от дейността на "Sola" е почти нулева - 80 цента на барел, което е два пъти по-ниско от печалбата за същия период на миналата година. Докога ще бъде в сила производственият таван зависи изцяло от цените на суровия петрол и цените на бензините. Следим пазара постоянно. Ще възстановим нормалния производствен режим веднага щом маржът на печалбата започне да ни удовлетворява", заяви изпълнителният директор на "Sola" Джон Квитван.
В началото на миналата седмица аграрното министерство на Русия завиши с 4 млн. т прогнозата си за обема на зърнената реколта през текущата година. Това означава годишен добив от 62 млн. т. Корекцията е провокирана от неочаквано високия добив в ключовите за сектора области Краснодар, Ставропол и някои централни райони.
Първият заместник-министър на земеделието Анатолий Михайлов заяви, че Русия ще внесе 8.6 млн. т зърно през 2000 г. - 3 млн. т пшеница, 2.6 млн. т царевица, 2 млн. т соя и 1 млн. т ечемик.
Решението на Русия да намали износа на петролни продукти и намаляването на запасите от бензини и дизелово гориво в САЩ повишиха цените на суровия петрол с 50 цента на барел в края на миналата седмица.
Според Министерството на енергетиката на САЩ наличните количества бензини в американските рафинерии и бензиностанции са намалели с 1 млн. барела в периода 23-30 юли спрямо предходната седмица. През последната седмица на юли резервите от суров петрол в страната са намалели с 3.4 млн. барела.
Русия намалява с 30% износа на петролни продукти, произведени през август. Предназначените първоначално за износ количества ще бъдат насочени към вътрешния пазар. Повишеното вътрешно търсене е резултат от активната селскостопанска дейност по прибирането на реколта 1998/99 г. Нов закон ще регламентира териториалното устройство
Процедурата по приемането на обектите се опростява, твърдят от строителното министерство
От 100 до 500 нови лева е глобата, предвидена за собственици на незаконни битови строежи в проекта за закон за устройство на териториите (ЗУТ). При всяко следващо нарушение тази глоба се увеличава. Проектът на закон за устройство на териториите, който Министерският съвет прие на 22 юли, ще замени сега действащия Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ от 1973 г.) и правилника за неговото прилагане.
Законопроектът регламентира използването, опазването и застрояването на цялата територия на страната. Според неговите създатели този закон ще ограничи в максимална степен незаконното строителство чрез създаването на условия за упражняване на превантивен контрол върху строителството в цялата страна.
Моралното остаряване на ЗТСУ, един от най-често променяните закони след 1990 г., и създаването на закон, който да отговаря на действащото у нас законодателство и на европейските стандарти, е един от основните мотиви за създаването на закона за устройство на териториите. ЗТСУ е създаден да обслужва интересите на държавата при действието на отменената Конституция на НРБ, а основната му цел при създаването е била трансформацията на частната собственост в държавна. Ето защо необходимостта от смяната на ЗТСУ беше наложителна. Чрез новия закон ще се цели да бъде реализирана системата от устройствени планове на територията на страната и за част от нея.
"Не сме си поставяли срокове, но се надяваме до края на есенната сесия законът за устройство на териториите да бъде разгледан в парламента", каза арх. Зегова, заместник-министър в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
В проекта е предвидено облекчаване на процедурите по възлагане, изработване, съгласуване и одобряване на устройствени планове. Това е направено, като са дефинирани ясно задълженията на органите, участващи в този процес. Според създателите на законопроекта "се облекчават процедурите при издаване на разрешение за строителство". С новите законови разпоредби ще се въвеwде нов начин за различните видове контрол върху актовете и действията, свързани с устройството на територията и строителството. В документа изчерпателно ще бъдат посочени работите, за които не се изисква разрешение за строеж. Също така ще се уреждат въпросите за издаване на разрешение за строеж, когато строителните работи ще засегнат повече от една община или област.
Предвижда се общинската администрация да бъде по-пряко ангажирана с текущия технически контрол на строежите. Тя ще бъде задължена, ако бъде сезирана от страна на инвеститора, да извърши четири проверки и да завери при всяка проверка съответната документация. Заверките ще обхващат следните нива: изкоп, цокъл, корниз и било.
Частта от законопроекта, касаеща строителството, е регламентирана на базата на директивите на Европейския съюз в тази област. Записани са текстове, които правно да регламентират изискванията за упражняване на дейности, свързани с проектирането и строителството, като за лицата, които строят и проектират обекти с национален характер или такива, за които има обществен интерес, задължително ще бъдат лицензирани. Не липсват и текстовете, касаещи независимия строителен надзор в строителството и проектирането. Въвеждането на този участник в строителството беше регламентирано с едни от последните промени в ЗТСУ, а първите лицензи за надзорна дейност трябва да бъдат издадени до 1 септември (датата, от която е задължително да има назначен надзорник за започване на строителство на големи сгради).
Що се отнася до приемането на завършените обекти, в одобрения от правителството проектозакон за устройство на териториите е регламентирано това да става с разрешение за ползване, което ще става на базата на проверка на обекта и документацията по неговото изграждане, от Дирекцията за национален строителен контрол и съгласувано с всички останали контролни органи. Мнение за това дали да бъде издадено въпросното разрешение за ползване ще се иска и от упражняващия независим строителен надзор, а при нужда и от останалите участници в строителството. Държавно приемане на строежите на територията на страната, както беше досега, няма да има. Няма да се назначава държавна приемателна комисия, няма да се издава акт 16. "Опростява се процедурата по приемане на обектите, но това не означава, че няма да има контрол", каза г-жа Зегова.
Календар на деловите прояви за 1 - 13 октомври
Срокове
Започва програма за обучение на наши предприемачи в Гърция
Скоро тръгва проект за смесени предприятия с Германия
Двадесет и пет български предприемачи ще имат възможност да се обучават по търговски умения за продажби и финансов мениджмънт в столицата на Гърция Атина, съобщи Ирен Петрунова, директор на Агенцията за малки и средни предприятия (АМСП). Курсовете ще се провеждат от 15 ноември до 1 декември. Обучението не е специализирано, а е за управление на бизнеса и за придобиване на общи мениджърски познания. Проявата е част от семинар, организиран от гръцката организация за малки и средни предприятия и занаяти. Срещата е четвъртата поред от лятото на миналата година, като се основава на споразумението за взаимопомощ между българското и гръцкото правителство.
"За да бъдат одобрени да участват в обучението, българските предприемачи трябва да са представители на частни и малки фирми, които работят успешно", каза Иво Шкемберов от АМСП. Практиката показва, че гръцката страна поставя изискванията пред фирмите, но такива засега няма, уточняват от агенцията. В досегашните обучения се е давало предимство на микропредприятия до 10 души персонал като малки производствени фирми, рекламни къщи, фирми за електронни уреди и алармени инсталации. Своите заявки за участие в семинара фирмите могат да подават в регионалните центрове за бизнесразвитие на асоциацията БАРДДА. Подобни центрове има в деветнадесет града от страната: Благоевград, Бургас, Видин, Варна, Добрич, Дупница, Кюстендил, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Разлог, Русе, Сандански, Сливен, Смолян, Стара Загора, Търговище, Хасково и Шумен. Заявките ще се приемат до 10 септември. След това регионалните центрове ще подберат една-две фирми, които ще предложат на АМСП. "Гледаме да осигурим равномерно участие от цялата страна", допълни г-н Шкемберов. От така представените от регионалните центрове фирми агенцията ще избере 30, от които 25 ще бъдат поканени да участват в семинара, а останалите пет ще бъдат резервни, в случай че някои от вече избраните се откажат.
Семинарът ще бъде проведен в сградата на Ипотекарната банка в Атина. Гръцката страна ще поеме пътните и дневните разходи, както и нощувките. За участие в обучението от българските фирми няма да бъдат вземани никакви такси, твърдят от Агенцията за малки и средни предприятия.
Последното обучение на наши предприемачи в Гърция се проведе през януари тази година. На него са обсъждани стандартите за качество, търговията в Интернет, развитието на маркетингови и мениджърски умения и др. Според Иво Шкемберов "тези семинари са практични, тъй като лекторите поставят даден проблем пред една фирма и разясняват какво трябва да се направи, за да бъде решен този проблем". Лектори са служители в трейнинг-центрове към водещи банки и консултантски фирми, завършили магистърски програми в щатски университети.
Предвижда се по време на семинара да бъде организирана среща с гръцки бизнесмени. Затова от българските фирми участнички ще бъде изискано предварително да посочат какви контакти настояват да бъдат осъществени.
Друг проект на Агенцията за малки и средни предприятия, от който могат да се възползват фирмите, е програмата ДЖОП (Joint Venture Programme - JOP). Това е проект на ФАР за създаване на съвместни предприятия с фирми от страни - членки на Европейския съюз. Тя също е насочена към малки и средни предприятия. Видът финансиране, който се осигурява, зависи от стадия на създаване на смесеното предприятие: първоначално информационно проучване, грантове за реализация на проекти, дялово участие и гаранции, обучение и усвояване на нови технологии. Досега от тази програма можеха да се възползват само съвместни българо-италиански предприятия. Според Александър Бабинов от АМСП, "след като вече е намерен посредник по програмата и в Германия, в близките седмици от ДЖОП-проекта ще могат да се възползват и българо-германски бизнесначинания". Едно от основните изисквания за кандидатстване по тази програма е поне 75% от дяловия капитал на съвместното предприятие да е на фирма от страна -членка на ЕС или Централна и Източна Европа.
Производителите на рози отчитат силна година
Световните цени на розово масло се диктуват от България и Турция
Създаването на декар розови насаждения днес струва около един милион стари лева. Толкова излизат разходите за посадъчен материал, за предварителна и последваща обработка на площите, изчисляват специалисти. От две до четири години са нужни, за да стане розата пълноценна за бране.
Производителите по правило не калкулират труда си. Харчовете за декар розови насаждения са около 100 000 лв. - главно за тор и препарати. Един тон розов цвят от декар в селска градинка се бере на доста места у нас. Това е максималното количество. Реалното е около 500 кг/дка, но на практика масовите добиви са по 300-350 кг/дка. Преработвателите платиха около 1000 лв. средната цена за килограм розов цвят тази година. Бизнесът е сигурен. От три тона розов цвят се добива килограм розово масло.
Въпреки дългата си и славна история браншът започва да линее от 1992 г. Около 14 000 дка градини са годни за производство на розов цвят, е отчетено след извършената през 1996 г. инвентаризация на всички трайни насаждения в страната. От тях от 4600 дка може да се произвежда максимално количество розов цвят, от останалите добивите са по-ниски.
Възстановяването на розови насаждения започва през 1997 г. Тогава стартира и производството на посадъчен материал в Института по розата и етерично-маслените и лечебните култури в Казанлък. Около 500 декара са засадени през 1997 г. и около 2000 декара - през 1998 г. За тази година има заявки за посадъчен материал за нови 2000 дка. "Нужно е да се подменят площите с розови насаждения. Ако поддържаме 20 000 - 22 000 дка истински градини, ще задоволим нуждите от розово масло", изчислява Георги Чаушев, директор на института.
Оптималната площ за България е около 15 000-20 000 дка, но пазарът е ограничаващ фактор. Разширяването на площите трябва да става разумно, за да не се сринат изкупните цени на розовия цвят. А и пазарът на розово масло има насищане, предупреждават специалисти в бранша.
"Ние сме потомствени розопроизводители. Родът ми се занимава с тази дейност от 1945 г. Моето семейство отглежда четири декара розови насаждения. Имам три деца, всички се включват в брането. Събира се плътно работа общо около един месец - обработка и бране. Тази година произведохме по 1 тон и 200 кг розов цвят/дка. Годината беше силна за всички розопроизводители в нашия край. Трябва да се бере до 9-10 часа, после цветът на розата избледнява и маслото отлита. Всички семейства в Стрелча имат от един до пет декара, някои обработват и по 10 дка с рози. Обработката е примитивна - с плугове, теглени от коне или магарета. По 1110 лв.кг изкупиха розовия цвят. Дадоха ни и премия - определено количество жито", разказва Груйо Кацаров, розопроизводител и собственик на хотел в Стрелча.
През 1998 г. изкупната цена на розовия цвят се движеше от 800-1450 лв./кг. Тази година цената се задържа около 1000-1200 лв.кг. "Миналата година имаше намеса на мутри в бранша, тази година мутрите бяха при производителите на лавандулов цвят", казва Георги Чаушев от Института по розата и етерично-маслените и лечебните култури в Казанлък.
"Изкупихме над 1500 тона розов цвят. Това е продукция от над 2000 декара. Остана доста цвят, но проблемът не беше в нас - селските стопани нямаха свободна ръка да го оберат", разказва Веселин Ганчев - шеф на отдел "Маркетинг" в РМД "Българска роза 21" - Пловдив. Фирмата е сред най-големите производители на розово масло. От две години инвестира и в собствени розови насаждения - вече притежава около 200 декара. "До началото на розовата кампания - от ноември до април - сме дали около 130-140 хил. долара само за инвестиции в нови насаждения. Само за торове сме дали около 250 млн. стари лева. Над 2 млрд. стари лева отидоха за изплащане на розовия цвят. Когато започне кампанията, заетите в двете розоварни заедно с временните работници достигат до 150 човека. Около 2.5 млрд. стари лева остават затворени, докато започне изкупуването на розовото масло. Продажбите на масло започват през ноември", обяснява Веселин Ганчев.
Годишно в света се потребяват около 2.5-3 тона розово масло. Международната цена се диктува от България и Турция и се движи между 3600-4000 долара за килограм. Опити за конкуренция идват от Украйна, Мароко, Тунис. България може да продава по един тон всяка година. Износът е главно за САЩ, Франция, Германия. Между 140 и 360 компонента са разграничени в състава на маслото. Прилага се главно в парфюмерията и козметиката (около 98%), малка част се използва в медицината. Без съмнение продуктът е доказано конвертируем. Цените на розовото масло падат в последните години, защото има нелоялна конкуренция сред българските фирми износителки, признават хора от бранша.
Производителите на розово масло у нас не са много. Бизнесът иска познания, опит, инвестиции. Цената на една инсталация за преработка на розов цвят започва от 500 000 долара. Възможно е да надмине и милион долара - зависи от от параметрите на технологичния процес. "Българска роза" - Карлово имаше две розоварни, но едната бе демонтирана заради реституционни претенции. В "Севтополис"- Казанлък се извършваше най-голямата дестилационна преработка на розов цвят. Там работеха седем фабрики, три от тях вече са мъртъвци, ограбени. В "Българска роза" - Пловдив работят две розоварни. Вече има и шест новосъздадени частни розоварни", очертава картината Николай Ненов от лаборатория "Българска роза".
Задачата на тази лаборатория е да пази качеството на розовото масло. Създадена е през 1934 г. към Земеделска банка, защото тенденцията към фалшификации тогава била очевидна. В лабораторията има специални сейфове, в които се пази розовото масло. Катакомбите са страхотни, на дебелината на вратите могат да завидят и банковите трезори.
Тук се осъществява изходящ контрол и се издават сертификати за качеството на розовото масло. "Толкова години пазим авторитета на маслото не само с нашия професионализъм, но и с нашия консерватизъм", казват специалистите в лабораторията. Срещу заплащане тук се съставят и сложни смеси, в които практически участват всички производители на розов цвят. Идеята е да се получи търговска партида розово масло с гарантирано, постоянно качество в годините. Защото розата е най-нежното и най-рисковото растение, което се влияе много силно от природните фактори, припомнят производителите.
"Държавата не трябва да се меси нито в работата на частника, нито в свободния пазар и цените. Но качеството на розовото масло трябва да бъде приоритет на държавата. Защото то е символ на България", смята Николай Ненов. И настоява бъдещият закон за маслодайната роза да задължи производителя да получи печат за качество.
Държавен вестник
ПРЕДСТОЯЩО
Класация на най-доходните емисии ДЦК
Предложените по-долу емисии държавни ценни книжа са класирани на база котировките на ДСК, ОББ (клон "Доверие"), Българска пощенска банка и Експресбанк. Освен тях гражданите могат да купуват и от целевите емисии, продавани от шест търговски банки, две финансови къщи и на гише в БНБ. Емисиите по-долу са подредени според ефективната си годишна доходност при презумпция, че се държат до падежа. При изчисленията на доходността до падежа и ефективната годишна доходност на книжата са използвани покупната цена на всяка емисия за понеделник, номиналният доход на падежа и оставащите дни до падежа. Ефективната годишна доходност е използвана само като основа за сравнение между доходността на различните емисии, като всички доходности до падежа са преизчислени на годишна база.
От държавните ценни книжа предлагаме следните емисии:
Гражданите вече могат да купуват общински и корпоративни облигации
Книжата ще бъдат търгувани на фондовата борса
Освен облигации на държавата (ДЦК и ЗУНК) индивидуалните инвеститори вече могат да купуват и дългови книжа, емитирани от общини и фирми. От 26 юли е открита подписката за закупуване на облигации на община Свищов. От 9 август (понеделник) на Българска фондова борса ще започне продажбата на корпоративните дългови книжа на "Прософт" АД. Реално инвеститорите в свищовските облигации ще станат техни собственици, ако след края на подписката - 26 септември, са заявени книжа с номинал над 350 хил. лв. "Ако бъдат заявени поръчки над минималното количество и бъде сключен облигационният заем, книжата ще се търгуват вторично на фондовата борса", каза Огнян Нечев, директор "Капиталови пазари" в "Юнити инвест 99". Компанията е инвестиционният посредник на емисията. Максималното количество на свищовските облигации е 1 млн. нови лева, докато обемът на емисията на книжата на "Прософт" е 300 хил. лв. Двата вида облигации ще бъдат безналични и поименни. Те ще могат свободно да се прехвърлят. От тях могат да купуват както фирми, така и граждани.
Две седмици след старта на подписката за свищовските общински облигации никой не е записал и съответно платил дори за част от книжата. По информация от инвестиционния посредник "Юнити инвест 99", който организира пласирането на емисията, две банки са декларирали намеренията си да запишат значителен брой от предлаганите облигации, но все още не са предприели конкретни действия. Неудобство за кандидат-инвеститорите е възможността общинските облигации да бъдат закупени единствено от офисите на посредника "Юнити инвест 99" в София и в Свищов. Преди да заплатят облигациите, гражданите ще трябва да попълнят шест документа: заявление за покупка; вносна бележка; квитанция от посредника за преведени суми; информационно сведение, което показва, че инвеститорът е бил запознат от посредника за рисковете от инвестицията; декларация по закона за мерките срещу изпиране на мръсни пари и декларация за изплатени данъци към община Свищов. На база на квитанцията след това ще се издава депозитарната разписка, която ще удостоверява собственика на облигациите. Облигациите ще се заплащат чрез превеждане на парите по набирателна сметка в Хебросбанк, клон Свищов.
Номиналната лихва, която ще се раздава, е основният лихвен процент (ОЛП) плюс надбавка от 3%. Основната лихва в момента е 4.79%, което означава, че номиналният размер на лихвения процент по книжата е 7.79%. Реално годишният доход, който ще носят книжата, е 6.72%, като изчисленията са правени при сегашния размер на ОЛП. Разликата между номиналния и нетния доход от инвестицията е резултат от по-високата емисионна цена на една облигация от 10.5 лв. спрямо номинала (главницата) от 10 лв. Емисионната цена е тази, на която могат да бъдат закупени облигациите по време на подписката. В допълнение матуритетът на облигациите е сравнително дълъг - седем години. Търгуването на книжата на фондовата борса е необходимо условие за добрата ликвидност на инвестицията.
През първите две години от издаването на книжата общината ще изплаща лихва на всеки 6 месеца, а през следващите пет години ще се изплащат и главници на лотариен принцип. Плащането на главницата преди падежа на облигацията намалява дохода от инвестицията. Така например, ако плащането на главницата стане в края на третата година, годишният доход ще е 5.81%.
За да се определи доходът, който реално ще получат инвеститорите, трябва да се калкулират транзакционните разходи по покупко-продажбата на облигациите. При условие че облигациите се закупят по време на подписката и се държат до погасяването им, разходите за инвестицията се изразяват единствено в превеждането на парите за покупката. Покупката или продажбата на облигациите на вторичния пазар на фондовата борса са свързани с удръжки в полза на посредниците. От инвестиционния посредник "Юнити инвест" декларират, че няма да взимат такси или комисиони от инвеститорите.
Втората емисия на общински облигации вероятно ще бъде емитирана от община Троян. Предстои ново разглеждане на проспекта на общината, след като преди седмица комисията по ценните книжа върна документа. Облигационният заем на община Троян ще бъде в размер на 1.2 млн. нови лева, срокът за погасяване на заема - 5 години, а лихвеният процент ще бъде 3 пункта над основния лихвен процент. През първите две години от емитирането на заема общината ще изплаща единствено лихва, а през следващите три години на 6-месечни плащания ще бъдат издължавани както лихвата, така и главницата. Емисионната стойност на облигациите ще е 10.7 лв., а номиналът 10 лв. Предвижда се облигациите на "Прософт" да бъдат пуснати за търговия на Българска фондова борса на 9 август (понеделник). През последните години фирмата е една от водещите на пазара на информационни технологии. Общото количество емитирани облигации ще е за 300 хил. лв. Срокът на книжата е пет години. Номиналната лихва по облигациите е ОЛП плюс надбавка от 6% за първите три години и 6.5% за четвъртата и петата година. По всяка вероятност облигациите ще се продават по цена над номинала. При продажна цена от 25.03 лв. годишният доход за облигация, държана до падежа, е 10.96%. Лихвените плащания не са шестмесечни, а ще бъдат годишни. Особеност при търговията на корпоративните облигации е продажбата им в пакет от минимум 10 облигации, или т.нар. лот. Така минималната инвестиция ще е 250 нови лева. На практика малките инвеститори могат да избягнат това ограничение, като комбинират поръчките си с тези на други купувачи, стига поръчките да са заявени пред един посредник. Според прогнози на дилъри емисията ще бъде изкупена най-много в рамките на месец и половина-два от листването на книжата на борсата.
Облигациите на "Прософт" не са обезпечени, също като книжата на свищовската община, но са застраховани в Булстрад. Засега застраховката покрива само лихвените плащания, като вероятно всяка година ще бъде подновявана и в края на четвъртата година ще покрива и плащането на главницата.
За да се изчисли колко реално ще получи инвеститорът от облигациите, нетният доход от дълговите книжа трябва да се намали с таксите по покупко-продажбата на борсата. Такива удръжки няма да прави Първа финансова брокерска къща, тъй като нейните комисиони са за сметка на емитента на облигациите. При продажбата на книжата не се предвиждат предимства за акционерите на компанията емитент.
Нетният ефект за инвеститора от вложението зависи от данъчното третиране на получения доход. За гражданите този режим е определен в Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ). Не се облагат с подоходен данък лихвите от общинските облигации. Доходът от корпоративните облигации не е споменат в ЗОДФЛ като необлагаем, затова той минава за облагаем с данък за физическите лица. Данъчното третиране на доходите от дълговите книжа поставя в привилегировано положение общинските облигации.
Какво изискват стандартите за "добра производствена практика"
На 18 април 2000 г. изтича срокът за въвеждането им във фармацевтичната индустрия
Приватизацията на четирите големи български фармацевтични завода ("Фармация" - Дупница, "Трояфярм" - Троян, "Антибиотик" - Разград, и "Софарма" - София) направи актуален въпроса за изискванията, на които трябва да отговарят българските лекарства. Това са тъй наречените стандарти за добра производствена практика (GMP - Good Manufacturing Practice). Какво представляват те?
"Добрата производствена практика е система, която гарантира, че продуктите се произвеждат и контролират в постоянно съответствие с определени стандарти по качеството. Целта е да се сведат до минимум рисковете във фармацевтичното производство, които не могат да се отстранят чрез краен контрол", гласи дефиницията на Световната здравна организация. С други думи, качеството се гарантира чрез управленски и технологични средства
За разлика от системата ISO 9000 за добрата производствена практика няма готов модел. Изискванията за GMP са описани в указания, които се издават от регулаторните органи във всяка страна. Най-известни са указанията за добрата производствена практика на американското Управление за храните и лекарствата (The Food & Drug Administration, FDA) и на ЕС. Последната редакция на указанията на ЕС е от 1998 г. В България органът, който отговаря за прилагането на GMP, е Националният институт за лечебните средства (НИЛС). Той е подготвил актуални български препоръки за GMP. В развитите страни въвеждането на добрата производствена практика е
За разлика от ISO 9000, където акредитирани независими организации сертифицират въвеждането на системата, утвърждаването на GMP става от националните регулиращи агенции, с други думи, от тези, които издават лиценз за производство. В България този орган е НИЛС. В международен план признаването на GMP става, след като чуждестранният клиент изпрати свои инспектори, за да направят проверка на място във фирмата, където се произвеждат лекарствата, или чрез споразумение за взаимно признаване на инспекциите.
Производствените помещения трябва да гарантират необходимата чистота на всички етапи на производството. Необходими са климатични инсталации, които да контролират качеството на въздуха и посоката на въздушните потоци. Това е най-голямата предварителна инвестиция за въвеждането на стандарта. Съществено разходно перо е и поддържането на чистите помещения по време на самото производство.
Има специални изисквания и към технологията на производство. Тя трябва да гарантира безупречна повторяемост на процесите. Нужни са доказателства, че всеки процес, операция и т.н. водят действително до очакваните резултати.
Предписания се поставят и към управлението на качеството. Това означава технологията на производството да предвижда такава система на входящ, текущ и краен контрол, че да не се допусне до пациента да достигне некачествена продукция. А това на свой ред предполага и съгласуване с търговците, които трябва да спазват правилата на добрата дистрибуторска практика и да не допускат проблеми с качеството при транспортиране и складиране на лекарствата. Търговците трябва да гарантират възможност за изтегляне от пазара, ако се установи наличие на проблеми с качеството на продуктите.
Добрата производствена практика поставя критерии към дисциплината и хигиената на работниците. Акцентира се върху обучението на персонала. Необходими са разбиране и осмисляне на предписанията на стандарта, но също така и съответна нагласа и начин на мислене от страна на работещите във фармацевтичната фирма.
Специални условия са предназначени за документацията. Самото производство на лекарства става по предварителни подробни процедури и инструкции. Трябва през цялото време да се поддържат необходимите записи за спазване на изискванията по управление на качеството.
Въвеждането на GMP може да струва от един до пет милиона долара
Юлиан Узунов, управител на фирма "Топ мениджмънт адвайзорс"*, пред "Капитал"
Колко струва въвеждането на GMP?
- Всички количествени оценки за необходимите инвестиции ще са неточни, тъй като одобряването на дадено производство по GMP става за конкретен продукт, произвеждан в конкретен цех при определена технология. Следователно всичко зависи от това кои цехове в кои заводи ще бъдат съобразени с изискванията на GMP. Това от своя страна се определя от продуктовата гама, която собственикът желае да произвежда. При всички случаи ремонтът на един стар цех до привеждането му към GMP може да струва 1-5 милиона долара.
Какво е необходимо на българските заводи за постигане на GMP?
- Добрият сценарий за нашите фирми е да хвърлят усилия в определени цехове за определено производство. Международни инспекции са правени в редица наши заводи и някои от тях са давали положителни отзиви. Типични примери са проверките в "Антибиотик" - Разград, на цеховете за субстанции, въз основа на които заводът изнася Tobramycin в САЩ. Някои лицензни производства на "Фармация" - Дупница, са проверявани от немски инспектори. За съжаление положението в българските фармацевтични предприятия през последните една-две години се е влошило, вместо да се подобри. И това е нормално заради неизяснените доскоро проблеми със собствеността на заводите. Ако аз не съм собственик на една сграда, няма защо да й правя основен ремонт, нали?
Имат ли интерес новите купувачи на българските фармацевтични заводи от внедряването на стандарта?
- Нямат избор. Първо, защото изтича заложеният в закона срок - 18 април 2000 г. Чува се, че има натиск от новите собственици да се удължи срокът, тъй като досега нищо не е направено. Да допуснем, че в България и по български отложим въвеждането. Но то така или иначе не може да бъде избегнато, защото има силен натиск на международните пазари. Даже на традиционните руски пазари това става абсолютно изискване. Пренебрегването на GMP може да означава автоматично изхвърляне на българските лекарства от някои важни за нас пазари.
В какъв срок се постига въвеждането на GMP ?
- Реалните срокове за ремонтиране на даден цех по изискванията на GMP включват от два до четири месеца за проектиране и от три до шест месеца за строителните работи. Към това (с известно припокриване) трябва да се прибавят и от един до шест месеца за доставка на специализирано оборудване. След ремонт, както и при изграждане на нов цех, са необходими около четири месеца за валидиране на процесите до доказване на пълно съответствие с GMP за съответната гама продукти. Следователно необходими са от шест до дванадесет месеца в зависимост от сегашното състояние на даден цех, за да може той да отговори на изискванията на GMP.
Не са ли субективни преценките на проверяващите органи?
- Изискванията не са напълно конкретни и има възможност за тълкувания. Затова не е невъзможно развитите страни, където оперират големите богати маркови производители, да предявяват по-високи изисквания към страните от Централна и Източна Европа или Азия, с което да създават добре обосновани бариери пред вноса на по-евтини лекарства. Това е своеобразен механизъм за защита на местния пазар, чист протекционизъм под твърде благовидна форма.
Ще има ли проблем с обучението на хората?
- Българските кадри във фармацевтичните заводи са лесно обучаеми, те са интелигентни и схващат много бързо какво трябва да правят. Но ако им поискаш да работят с ръкавици, ще ти кажат да си гледаш работата. И няма да си сложат шапки, защото им е горещо. Като няма климатици, това наистина е абсурд. В този смисъл нещата по внедряването на GMP са свързани. Но при всички случаи въвеждането на подходяща дисциплина може да се окаже проблем.
Какви предимства носи добрата производствена практика?
- Първо, българските производители ще получат легитимност на фармацевтични заводи, които работят по международно приети правила за безопасност и осигуряване на качеството. Второ, те ще запазят възможността да продават на досегашните си пазари, където все по-остро се поставят изискванията за GMP. Трето, откриват се възможности за износ в развитите страни или в страни, които ние водим за трети свят, но които вече са въвели GMP като предварително изискване за регистрация и продажба на лекарства. И не на последно място - ще гарантираме по-високо и доказуемо качество на лекарствата, които консумират българските граждани.
Ще поскъпнат ли българските лекарства след въвеждането на GMP?
- Вярно е, че въвеждането на GMP оскъпява продукцията. Трябва да се върне първоначалната инвестиция. Необходими са средства за поддържане на климатичните инсталации, спазване на правилата за валидиране на процесите. Много пари се дават и за защитни облекла за еднократна употреба. Това са лесно видими финансови разходи и няма как да не се отразят върху цената на лекарствата.
Избрана е комисията за частната телевизия
Премиерът вече е уточнил състава на комисията, която ще проведе конкурса за издаване на далекосъобщителен лиценз за частна национална телевизия. В състава й по право като председател влиза шефът на Държавната комисия по далекосъобщения Веселин Стойков. Другите членове от квотата на ДКД са зам.-председателят на комисията Емил Алтимирски и Добри Добрев. Като представители на Националния съвет за радио и телевизия членове на новосформираната комисия стават доц. Нели Огнянова и председателят на НСРТ Александър Томов. Другите имена от списъка са на председателя на КПД Антони Славински и на шефа на правния отдел на МС Елиана Масева. В комисията влизат още представител на МВР, МО и Министерството на културата. До редакционното приключване на броя заповедта за назначаването на комисията не беше подписана от министър-председателя. Според закона премиерът еднолично определя членовете на този орган и техния брой.
Тази комисия обаче ще определи единствено победителя в конкурса за получаване на далекосъобщителен лиценз. За да стартира частната телевизия, е необходим и лиценз за програмата, която се издава от Националния съвет за радио и телевизия. Сега действащото законодателство не гарантира на собственика на далекосъобщителен лиценз получаването и на програмен лиценз. До обявения от правителството краен срок за участие в конкурса - 30 септември 1999 г., кандидатите ще трябва да подадат единствено документите, които са необходими за издаване на далекосъобщителен лиценз. Според първоначалния вариант на решението на кабинета всички трябваше да депозират в този срок програмен профил, програмна концепция, програмна схема, програмен проект и т.н. Според окончателния вариант на решението обаче, който беше променен в движение, тази документация не е необходима при кандидатстване за далекосъобщителен лиценз. Това всъщност постановява самият Закон за радио и телевизия, но неговите разпоредби не бяха спазени при първоначалния вариант на решението на МС. Всичко, свързано с програмата, която ще излъчва бъдещата частна телевизия, е от прерогативите на Националния съвет за радио и телевизия, който по закон е независим орган. Така че решението на правителството за откриването на процедура за честотите на Ефир 2 няма отношение към процедурата за програмен лиценз. Тя е независима както от правителството, така и от комисията по избора, която назначава премиерът. Законът позволява на НСРТ да издаде неограничен брой лицензи за програма с национално покритие и сам да определи срока, в който това да стане.
До този момент, според информация от ДКД, са постъпили шест заявления за национална ефирна програма - на "Мултимекск ИД" АД за "Нова телевизия", "Седем дни" АД, "Демо телевизия" ООД, "Мустанг" АД и "Херос комюникейшън" и "Елит медиа" АД с три програми - "София кабел", "София кабел филм" и "София кабел фолк". От тях само "Демо телевизия" кандидатства за обществен оператор, а останалите - за търговски оператори. Няколко оператора са подали заявления за лицензиране на национална програма при посочен кабелен път на разпространение. Сред тях са "Евроком" и "Юнион телевижън".
накратко
Вестник "Дума" публикува от началото на миналата седмица призив "Приятел в нужда се познава". В карето, отпечатвано на първа страница, "Дума" моли за финансова помощ читателите си. "Това е инициатива на редакцията. Не съм запознат с нея, предполагам, че идеята е да се покриват текущите разходи. Нямаме финансови проблеми", каза Димитър Иванов. Председателят на консорциум "Европа" е издател на левия вестник от средата на юли, когато беше създадено дружеството "Европреса". "Идеята е наша, винаги сме призовавали за дарения. Хората вече откликват, носят по три, пет, 10 нови лева. Ние искаме да увеличим броя на страниците, всяка стотинка за нас е добре дошла", обясни и.д. главен редактор Пламен Енчев. Парите няма да бъдат използвани за погасяване на дълговете на "Дума" към ИПК "Родина", заради които вестникът беше спрян през юни, уверяват от редакцията. "Задълженията са проблем на "Дума прес" АД. Те са си поели ангажимента", коментира Пламен Енчев. "Сигурно призивът има нещо общо с изплащането на дълга. Трябва да се намерят пари", твърди обаче Асен Гагаузов, член на ИБ на БСП, който води преговори с ръководството на полиграфическия комбинат.
БНТ обяви конкурс за вътрешни продукции, изпълнявайки Правилника за продуцентска дейност, приет през юли. До 24 септември в държавната медия ще събират идеи за предаванията, които ще влязат в 24-часовата програмна схема на Канал 1. БНТ ще излъчва нон стоп от началото на 2000 г. В конкурса освен щатните изпълнителни продуценти могат да участват и хора извън телевизията. Ако техните проекти бъдат одобрени, те ще работят като щатни служители на БНТ. Държавната телевизия събира предложения за сутрешен блок, детски предавания, съботно токшоу, предаване за разследваща журналистика, информационно киношоу, предаване за телевизията "Обратна връзка".
Сдружението на българските частни радиостанции ABBRO ще организира едномесечна медийна кампания, за да популяризира проблемите, свързани с лицензирането на радиооператорите. До 15 септември УС на ABBRO трябва да се срещне с членовете на Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД) и Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ), за да обсъдят мерки срещу радиостанции, които са започнали да излъчват след приемане на законите за далекосъобщенията и за радиото и телевизията. Ако ДКД и НСРТ не санкционират пиратските радиостанции, ABBRO ще сезира Министерския съвет и прокуратурата.
Националният съвет за радио и телевизия ще поиска ревизионния акт от финансовата проверка в БНТ за 1997/98г. "Движение "Гергьовден" ни сезира, че има глобени лица, които и в момента заемат отговорни постове в телевизията", обясни Светлана Божилова от НСРТ. Медийният съвет подкрепя искането на генералната директорка Лили Попова за ревизия в държавната медия.
БНТ ще предава пряко по Канал 1 и по сателитния канал "TV България" слънчевото затъмнение на 11 август. Учени от БАН са помогнали на екипите на държавната медия при избора на място, от където да се реализира live-предаването. Камерите на БНТ ще бъдат разположени на фара при гр. Шабла.
Решението за програмния лиценз се взема от НСРТ
Доц. Нели Огнянова, член на НСРТ, пред "Капитал"
- С Решение No559 от 30 юли 1999 Министерският съвет прие предложението на ДКД да стартира процедурата по издаване на лиценз за ефирно разпространение на телевизионна програма с национален обхват, т.е. започва състезанието за честотите на Ефир 2. Формата на състезанието съгласно това решение е неприсъствен конкурс. ДКД е подготвила конкурсните документи, краен срок за подаването им от кандидатите е 30 септември.
Конкурсната комисия по чл.45 ЗД класира кандидатите и предлага на МС да вземе решение на лицето, спечелило конкурса. МС се произнася в едномесечен срок и възлага на ДКД да издаде лиценза, за което Законът за далекосъобщенията предвижда 14-дневен срок. Така че октомври и ноември се очертават като време за определяне на спечелилия конкурса и за подготовка на издаването на далекосъобщителния лиценз.
- НСРТ няма да открива своя процедура. Приемат се документи на кандидати за т.нар. програмни лицензи, независимо от предлагания от кандидата в заявлението способ на разпространение - чрез кабел, ефир или сателит, и имаме към момента около 500 кандидата общо.
Съгласно приети вътрешни правила в съвета сега върви лицензирането на програмите за кабелно разпространение, втора важна задача пред съвета беше разглеждането на Канал 1 и на сателитната програма "България" на БНТ, за които вече имаме положително решение. Така че БНТ работи практически като лицензиран обществен оператор.
