Не може частно дружество да определя доходите на дистрибуторите на течни горива
Бедо Доганян, изпълнителен директор на "Петрол" АД, и Радко Стаменов, директор "Снабдяване и дистрибуция" в "Шел България" АД, пред "Капитал"
Р.С.: Главният проблем за "Шел България" както в момента, така и през изминалите години от началото на дейността по развитието на мрежа от бензиностанции, е свързан с възвращаемостта на направените инвестиции. В момента "Шел" разполага с верига от 68 модерни бензиностанции, покриващи цялата територия на страната. По принцип имаме амбицията и намерението да продължим да работим в България и да развиваме тази верига. От 1992 г. насам живеем с надеждата, че условията в България ще се подобряват, макар бавно и постепенно, но винаги във възходяща посока. Тази надежда ни е задържала в страната и ни е накарала да вложим толкова много пари и да гледаме оптимистично на бъдещето. През цялото това време обаче съществува проблемът с възвращаемостта. В момента доходите на дистрибуторите се определят от така наречената търговска отстъпка. По силата на Постановление 193 от май 1997 г. на Министерския съвет тя се договаря между дистрибутора и производителя, но производителят е единствено упълномощен да определя цената на дребно. По този начин се създава пълна зависимост на дистрибутора, на търговците на дребно и на нас като инвеститори в този бранш от добрата воля на производителя. Нещата търпяха развитие през годините, преживяхме най-тежката криза от 1996-1997 г., посрещнахме с много надежди бързите икономически промени и въвеждането на валутния борд. В края на миналата година дори бяхме приятно стимулирани със значително увеличение на търговската отстъпка, която ни даде надежда, че дългоочакваната възвръщаемост ще дойде скоро.
За съжаление от началото на тази година се наблюдават няколко изключително неблагоприятни тенденции, които ни тревожат много силно. И действително поставят под въпрос не присъствието ни в България, а по-скоро перспективата ни за развитие и за продължаване на инвестициите. Това се обуславя, от една страна, от факта, че оперативните ни разходи, които се налагат от нормативната база и от нововъведеното законодателство, се увеличиха значително от края на миналата и началото на тази година. Паралелно с това общо неблагоприятен ефект има и обезценката на българския лев спрямо долара. Инвестициите на "Шел България" са валутни и съвсем естествено нашите собственици търсят възвръщаемостта в доларово изражение. От началото на годината само ефектът на курсовите разлики е от порядъка на 15% в наш ущърб. Проблемът с нарастващите оперативни разходи също е много сериозен. Те са в две насоки и двете са свързани с темата пътища и пътни такси. Главно управление пътища миналата година увеличи многократно таксите, които се начисляват за допускане на движение по пътищата за пътни превозни средства, надвишаващи определени тегла. Това е допълнителен разход, който ние няма откъде да компенсираме.
Р.С. : Това са около 400 000 долара годишно. От началото на тази година се въведоха и нови лицензионни такси за ползване на пътни връзки. Обяснено просто, това е правото на търговеца да има достъп до пътя, да ползва пътна връзка. Като размер тези средства също са значителни за нас - това са още около 150 000 долара годишно. Още по-силен удар ни нанесе и новата регулация с промените в закона за събирането на таксите, включени в цените на течните горива. Много добре разбираме проблемите на инфраструктурата, необходимостта да се събират пари за ремонт и поддръжка на пътищата. По размера на тези такси нямаме никакви възражения, това са неща, от които обществото изпитва потребност и държавата трябва да събере отнякъде необходимите средства. Това, което ни притеснява най-силно, е, че сме принудени да предплащаме пътните такси. Става дума за огромни по размер суми, тъй като това е оперативна дейност, свързана с ежедневна покупка на горива и с постоянното им финансиране. В миналото ползвахме разсрочено плащане, тъй като таксите бяха включени в цената, която се начислява от рафинерията. Сега цената е разделена на две, едната част, която са пътните такси, трябва да платим предварително и това ни обременява още с около 200 000 долара като лихви за допълнително финансиране. Всичко това се натрупва и в крайна сметка излиза, че само от началото на годината оперативните разходи са се увеличили близо с 1 млн. долара. В разговорите ни с рафинерията не виждаме възможност тези разходи да бъдат възстановени. Пътните такси вече са около 30-40% от цената на дребно, а с всички останали разходи - около 5% от годишния ни оборот.
Б.Д.: Така стоят нещата и в "Петрол", може би в малко по-големи размери предвид на това, че броят на бензиностанциите на "Петрол" е по-голям.
Б.Д.: Според мен определението за това, което става, е хаос или неорганизираност в регулацията на цял отрасъл - производството и дистрибуцията на течни горива. Решават се отделни ведомствени проблеми и всеки ги решава сам за себе си. Липсва координация за общото отражение на отделните действия на отраслови ведомства и тесни интереси на отделни министерства - как те хармонират и се отразяват на икономиката като цяло. Таксите се определят според потребностите на държавата и на ведомствата. При това се правят няколко груби грешки. Първата е, че таксите са несъразмерно високи, втората - нарушават се основни принципи при събирането на данъците. Първо трябва да бъде реализиран доход и след това трябва да бъде платен някакъв данък. Тук нещата са обърнати обратно. Двете асоциации - на потребителите и Българската петролна и газова асоциация, и от друга страна, държавата като регулатор на процесите в този бранш, биха могли да съчетаят усилията си, така че да се постигне някаква субординация, някаква зависимост. Сега се получава абсурд - в държавния бюджет постъпва акциз, който е косвен данък и е равен на една пътна такса. Нима може да се приравни държавно вземане с една такса? Налице е администриране от страна на отделни министерства, което се упражнява на хаотичен принцип, без ясна стратегия как ще се развива този отрасъл. Това администриране в крайна сметка ляга върху дистрибуторите с последните промени в нормативната уредба. От една страна, ни притискат обективните обстоятелства, създадени в последно време, от друга страна, доходът ни се измерва от едно търговско дружество.
Р.С.: Най-смущаващ е подходът, с който се решават проблемите. Липсва диалог с компаниите и организациите, които са заинтересовани и ще бъдат засегнати от бъдещите промени. Институциите, които имат интерес - държавен или частен (институционален), намират начин да прокарат съответното решение. Получава се силово администриране - взима се решение, след това ние започваме да доказваме, че сме потърпевши и ощетени, така се губи много време и вместо да се постигне общият интерес, нещата отиват в неточна посока.
Б.Д.: Целите са по-широки, но една от тях е точно тази. Идеята е да обедини интересите на всички участници в този бранш, за да не звучат те като искане на отделна юридическа личност, едва ли не като изгода за дадено търговско дружество.
Б.Д.: В сегашната ситуация страдат всички. Най-потърпевши са, разбира се, клиентите. Но по-нататък по веригата понасят загуби и дистрибуторите, и производителят. В структурата на цената трябва да се намерят оптималните параметри на всички, които трябва да се рефинансират от тази цена - и производителят, и държавата, и дистрибуторът. В момента структурата на цената на горивата е дисбалансирана. Тежестта е изтеглена към държавния бюджет един път и втори път към фондове, създадени към отрасловите министерства. И Нефтохим като производител, и търговците участват неравнопоставено.
Р.С.: Неравнопоставеността е заложена в нормативната база. Доказва го фактът, че производителят има правото да определя цените на дребно - функция, която е абсолютно неприсъща, а аз бих казал и ненормална. Производителят има свой сегмент от пазара, в който функционира. Неговата конкуренция не е в пазара на дребно, конкуренцията на производителя е вносът. На практика Нефтохим би трябвало да се конкурира с цените от внос на алтернативни доставчици. Крайната цена, разбира се, се носи от потребителя. Клиентът плаща цената такава, каквато е на помпата. Никой не трябва да очаква от нас, че ще бъдем финансов буфер между производителя, държавата и потребителя. В крайна сметка, за да съществуваме като фирми и да имаме икономически интерес, ние трябва да можем да генерираме достатъчно средства, за да се развиваме.
Б.Д.: Според мен има един основен проблем, който трябва да се реши в най-кратки срокове, и това е пълната либерализация на цените на течните горива. По моя преценка това може да стане до края на годината. Основните участници на сегашния пазар на течни горива са частни фирми, към днешна дата вече мога да кажа, че и "Петрол" е частно дружество, след като вчера(вторник) бяха извършени всички разплащания към Агенцията за приватизация. "Шел" също е частна компания. Остава държавен само Нефтохим, но всички сме свидетели, че там приватизационната процедура тече доста бързо. Очакванията са до края на годината той също да стане частно дружество. Абсолютно неприемливо е едното от тези частни дружества да дефинира и да определя дохода на другите две - говоря за основните дистрибутори. А след "Петрол" и "Шел" стоят още десетки, да не кажа и стотици участници в дистрибуцията на течни горива. Не може едно частно дружество да определя доходите на други частни дружества, това е абсолютен парадокс и мисля, че асоциацията никога няма да го възприеме. Това, което трябва да прави асоциацията сега, е непрекъснато да настоява този акт за либерализация да се случи по най-бързия възможен начин. Включително преди приватизацията на Нефтохим или едновременно с нея.
Интервюто взе Галина Александрова
Сараево '99 - голямата балканска депресия
Пактът за стабилност потвърди ангажимента на богатата част на света към Балканите
"Мразя този Гаврило Принцип, който уби оня австриец, май преди Първата световна война или Втората?... Наистина мразя историята Ако не беше го направил, сега всички щяхме да живеем нормално", казва Саня, 21-годишна студентка по политически науки в университета в Сараево.
Саня е удивително права - мисълта за атентата през 1914 г., сложил началото на Първата световна война, до такава степен беше обсебил мислите на организаторите на срещата на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, че те решиха да умъртвят града, за да са сигурни, че няма да се случи нещо подобно. Животът в Сараево официално спря, двата дни на срещата бяха обявени за неработни, движението на всякакъв транспорт, включително таксита, беше забранено, а босненската телевизия съвсем сериозно препоръча на хората да прекарат двата дни пред телевизорите, по възможност да не излизат много-много навън и в никакъв случай - на балконите. Мисълта да не би случайно нещо да гръмне доведе до издаването на заповед да не се изхвърлят никакви боклуци от домовете по време на срещата и никакви кебапчета на скара в близост до олимпийския център "Зетра", където се провеждаше събитието.
"Чувствахме се ужасно, казва Саня. Тази тишина през тези два дни беше абсолютно същата като в началото на войната - празни улици, танкове, на всяко кръстовище войници с автомати, всеки момент ти се струва, че ще започне стрелбата."
Всъщност трудно би могло да се избере по-подходящо място от Сараево за подобна среща. Едва ли има друг град, който толкова красноречиво да демонстрира наведнъж голямата балканска депресия, големите балкански комплекси, големите
"Трябва да отдадем по-голямо значение на микроикономическото преструктуриране - банкова и данъчна реформа, законови реформи, ако не искаме да повтаряме историята на Босна, където милиарди долари помощи не създадоха нито работни места, нито значителни частни инвестиции", каза по време на срещата в Сараево председателят на мисията на ОССЕ в Босна Робърт Бари.
За четири години парите на Запада и присъствието на Запада в републиката не направиха почти нищо за оздравяването на атмосферата в Босна. Сараево е град, в който разрушени сгради се редуват с боядисани и реставрирани, но това не променя усещането, че този град продължава да е град без съдба, град, който съществува благодарение на помощите отвън, чуждото присъствие, алъш-вериша и...толкова. Безработицата се движи между 50 и 70 процента, а тези, които работят, като изключим наетите от международните организации, невинаги получават заплати. "Искам да се махна оттук, този град и тази страна нямат бъдеще, трябва или да си мошеник, или да имаш чичо по върховете, за да си намериш работа, или да правиш каквото и да било", казва Саня. "Героите от войната сега са бедни и нещастни, Босна се управлява в момента от тези, които забогатяха по времето на войната, те контролират всичко", казва Амир, 22-годишен, също студент по мениджмънт в Сараевския университет. Пред западните посолства опашките от хора, надяващи се да получат визи, постоянно растат, но щастливците са малко - в Босна има мир и това изглежда достатъчно условие за учтивия отказ - не може. "Ако искаш шенгенска виза, плащаш на черно - между 2 и 4 хиляди марки", казва Амир. Средният доход, който докарват хората, е 300 марки, а според Саня и Амир минималната сума за преживяване в Сараево е 500 марки.
"Това, което трябва да разберем, е, че по-важното за региона е не неговото реконструиране, а неговото реформиране", каза специалният пратеник на генералния секретар на ООН Карл Билд. Ново виждане, нов дух, нова концепция, ново отношение - тези определения многократно бяха повтаряни на срещата в Сараево и думите на Билд най-добре резюмират същността на "новата западна политика". Пактът за стабилност за Югоизточна Европа и декларацията, подписана в Сараево, наистина могат да се превърнат в историческо събитие, което слага края на историята и започва да я пише отначало. Както и да гледаме на нещата, наистина сме свидетели на ясно заявен, потвърден и преподписан траен ангажимент на богатата част на света към Балканите, какъвто досега не е имало. Това наистина е новина, при това добра. От периферията на приоритетите
Затова ясно изразеният оптимизъм и на президента Петър Стоянов, и на външния министър Надежда Михайлова по време на срещата могат да бъдат разбрани. Както отбеляза и "Файненшъл таймс" - инфраструктурните проекти през България могат да се превърнат в единственото нещо, което да даде смисъл на пакта и по което Западът да работи, докато чака да падне Милошевич. Нали знаете - никога не се знае какво печелиш, когато губиш.
Всички разбират иначе, че в дългосрочен план пактът не може да се реализира без Югославия. И в това са големите подводни камъни, на които пактът се натъква още отсега. Камъни, които са далеч по-неподозирани, отколкото си мислите.
От една страна - повечето страни от бившето югопространство не могат все още да се отърват от усещането и опасението да не би пактът да се превърне в някаква нео-Югославия, в някаква нова балканска федерация. Докато течеше срещата в Сараево, в Хърватия бяха събрани 100 хиляди подписа против това Франьо Туджман да сложи подписа си под пакта. За самата Босна и Херцеговина най-важната новина беше, че всяка балканска страна сама ще определя политическото си и държавно устройство и че не става дума за нова балканска асоциация. Словенският президент Милан Кучан открито изрази нежеланието на Словения да върви пакетно към Европа с по-малко развитите си балкански съседи. Пактът събира в едно държави, които все още са много подозрителни една към друга, и мястото на България в една толкова чувствителна компания безспорно ще бъде много деликатно.
От друга страна, ясно изразената позиция - първо да си ходи Милошевич, после помощ за Белград - извади на повърхността въпроса ами какво да правят през това време Черна гора, Войводина, Санджак? Много любопитна новина, която остана изцяло в периферията на срещата в Сараево, е, че на нея присъства Сюлейман Углянин, президент на Демократическата партия на действието в Санджак. Санджак в момента е единствената изцяло мюсюлманска област в рамките на Сърбия - забележете, не на Югославия. Затворен между Косово, Босна и Черна гора, този район досега изцяло оставаше в сянката на по-големите конфликти - първо, войната в Босна, после в Косово. За разлика и от Косово, и от Войводина този регион никога не е имал статут на автономия, но ситуация като сегашната ни кара да очакваме, че ще се случи именно това. Мюсюлманите в Санджак наричат самите себе си бошняци, но Босна в момента не иска изобщо да се занимава с тях. Както казват в Сараево - това само ще бъде повод за Белград да си вземе Република Сръбска. Без протегната ръка от Босна, притиснат от другата страна от Косово, от враждебния Белград и имащата си свои проблеми Подгорица, Санджак изглежда в безнадеждна позиция - тъй като е част от Сърбия, той сега страда заедно с Милошевич и няма никакъв шанс да получи международна помощ. "Ние трябва да действаме наведнъж, за да стабилизираме ситуацията в Черна гора, Санджак и Войводина. Значително международно присъствие в трите области е жизнено необходимо и Сърбия не трябва да получи помощ за реконструкция, докато не се съгласи да приеме това", казва Робърт Бари. Как обаче в Санджак да влязат чужденци, след като той дори не е автономия? Присъствието на Сюлейман Углянин на срещата в Сараево ме кара да мисля, че въпросът с автономията на Санджак много скоро ще бъде поставен и за пореден път - и за поредна изненада - ще подпали балканските страсти.
Има и други подводни камъни. Но дори споменаването само на тези е достатъчно, за да се види, че пактът за стабилност по всяка вероятност няма да сложи края на историята, защото не е по неговите сили да направи това сега.
Голямата пропаст, която пактът не успява да запълни, е тази на
Босненската телевизия предаваше непрекъснато сараевската среща, дори и когато нямаше какво - показваше всеки самолет, който каца, всеки политик, който пристига. Колко много хора дойдоха и ни видяха - беше това, което караше телевизията да излъчва гордост. Държахме се отлично, браво, честитки - каза в края на срещата една от говорителките, може би имайки предвид това, че никой не си е изхвърлил боклука и нищо не е гръмнало. Сараево беше център на света, от Сараево започва нова епоха - не се смущаваха да заявят журналистите. Имаше и много интервюта с важни чужденци от типа: Какво мислите за Сараево - Сараево е прекрасен град. Какви са впечатленията ви от Босна - Босна е прекрасна страна с прекрасни хора.
Гледахте ли телевизия по време на срещата, питам Саня и Амир. Гледахме малко, казват те, беше толкова смешно.
Върбанов смени предизборно шефа на фонд "Земеделие"
Човекът, който управляваше парите за земеделието, "излезе в пенсия"
Изпълнителният директор на държавен фонд "Земеделие" Никола Матров е бил освободен от поста. Повече от седмица кабинетът му стои запечатан, а на предишния мобилен телефон не отговаря никой. Според източници от аграрното министерство Матров си е подал сам оставката. Това беше потвърдено неофициално и от кабинета на земеделския министър Венцислав Върбанов, откъдето обаче отказаха да обяснят какви са били причините. Официалната информация по случая се изчерпва с устното обяснение на пресцентъра, че шефът на фонд "Земеделие" е бил в пенсионна възраст.
Самият Никола Матров не беше открит за коментар, а министър Върбанов, който е приел оставката, се оказа в отпуска. Така че поне засега остава загадка дали шефът на земеделския фонд е излязъл в пенсия (както твърди пресцентърът), или е подал оставка (по думите на неговите колеги). А също и дали не е бил принуден да се оттегли от своя началник.
Последното изглежда най-вероятно, като се има предвид, че това е третият шеф на фонд "Земеделие", който Венцислав Върбанов сменя, откакто е министър. В предишните два случая обвиненията срещу освободените шефове гравитираха от "умишлено протакане на делата срещу нередовните платци" до "неефективно използване на средствата във фонда". Истинската причина за честите шефски рокади във фонд "Земеделие" обаче винаги е бил стремежът на различни лобита да сложат ръка върху парите в него. След като фондът стана основен акционер в Централна и кооперативна банка, интересът към него нарасна рязко, затова и поредната смяна на изпълнителния директор не е изненада, коментират източници от земеделските среди. Според тях оставката на Матров е свързана и с предстоящите местни избори. Говори се, че хора от ръководството на БЗНС-Народен съюз са искали от шефа на фонд "Земеделие" да осигури пари за предизборната кампания, но той отказал.
Никола Матров беше доведен и наложен за шеф на ДФ "Земеделие" от Венцислав Върбанов през юни 1998 г. Доскоро между двамата цареше пълно разбирателство и по нищо не личеше, че министърът се готви да извърши рокада на най-ключовия пост в земеделието. Нещо повече - Матров беше най-горещия поддръжник на земеделския министър при прокарването на идеята за създаване на земеделска банка. След като фонд "Земеделие" стана акционер в ЦКБ обаче, се оказа, че шефът му не може да влезе в управителния съвет на банката, тъй като няма необходимото образование и не може да изпълни изискванията на БНБ за банкер. Според някои източници това е причината за смяната на Никола Матров. Просто земеделският министър е искал да има сигурен човек в управата на земеделската банка.
В потвърждение на тази версия се сочи фактът, че постът изпълнителен директор на фонд "Земеделие" временно е поверен на близката до Върбанов Донка Грънчева. Когато се разбра за проблема с изискванията на БНБ, източници от агроминистерство предположиха, че мястото на фонда в управата на ЦКБ ще се заеме от втория човек след Матров - Румен Брусарски. В крайна сметка Венцислав Върбанов посочи като свой представител в ЦКБ г-жа Грънчева, която преди година самият той доведе и назначи на поста главен секретар на земеделското министерство. Сега тя ще поеме и управлението на фонд "Земеделие" до септември, когато управителният съвет на фонда ще обсъжда нов шеф на мястото на Матров. Хора от обкръжението на земеделския министър не изключват възможността това да бъде точно Донка Грънчева.
Според друга версия не е изключено шефът на фонд "Земеделие" да е бил освободен заради лошо управление на средствата в него. Данни за извършени злоупотреби от Никола Матров обаче няма. Освен това наскоро приключи поредната проверка на Държавен финансов контрол във фонда и тогава ревизорите също не установиха нарушения. Освен, разбира се, обичайните констатации за това, че не се предприемат достатъчно ефективни мерки за събирането на старите кредити и безплодните преговори с нередовните длъжници се точат с години.
Не е тайна, че фондът още има да си прибира няколко милиарда лева* (към края на 1998 г. сумата беше 6.5 млрд. лева), отпуснати под формата на субсидии и кредити през 1995 и 1996 г. Известно е също, че голяма част от раздадените фючърси по миналогодишната зърнена реколта също не бяха издължени. По тази линия през 1997 г. фондът отпусна на производителите близо 9 млрд. лева, които миналото лято трябваше да бъдат издължени с около 120 000 тона пшеница. В крайна сметка след няколко поредни "компромиса" (изразяващи се в удължаване на сроковете и преразглеждане на изискванията за качество на зърното) бяха получени едва 60 000 тона. Това прибави още няколко милиарда в графата "лоши кредити" на фонда.
МВФ и Световната банка неведнъж са поставяли остро въпроса за липсата на достатъчен контрол при харченето на пари от фонд "Земеделие". Вина за това обаче едва ли има само неговият шеф. Истината е, че безконтролното наливане на бюджетни пари в аграрния сектор е политика на земеделското министерство и на самото правителство. Всяка година внушителна сума се вади от държавната хазна и се заделя във фонд "Земеделие", откъдето парите се насочват за подпомагане на неефективни структури от типа на орсовките. По този начин управляващите си осигуряват мощен инструмент за печелене на политическо влияние по места с помощта на бюджетни средства. В същото време зад паравана на грижата за селото често пъти парите на фонда се озовават в ръцете на тесен кръг лица, приближени до чиновниците в аграрното министерство.
Негативните ефекти от това са няколко. Първо - бюджетът традиционно бива източван заради лошите кредити и от това, че фондът купува скъпо зърното, а го продава евтино (само от препродажбата по пазарни цени на споменатите 60 000 тона от фючърса за реколта '98 загубата за фонда е няколко милиарда лева). Второ - държавната намеса не само че не насърчава пазарната инициатива в селото, но продължава да деформира производството и търговията с аграрна продукция. Трето - деформира се и кредитният пазар. Производителите свикват с държавното финансиране и нямат никакъв интерес да търсят кредити по обичайния банков път. Самите банки пък отказват да дават заеми на селското стопанство, тъй като в лицето на фонд "Земеделие" имат нелоялен конкурент, рискът в отрасъла остава твърде голям, липсват достатъчно обезпечения.
Докато всичко това продължава да бъде държавна политика, е все едно как ще се казва шефът на фонд "Земеделие", както и какви са били мотивите на земеделския министър за поредната кадрова смяна. Факт е, че докато средствата от бюджета се разпиляват по различни фондове, винаги ще има възможност и за отклоняването на част от тях в неизвестни посоки.
накратко
Причината за тежкото финансово състояние на общините е грешка в Закона за корпоративното подоходно облагане, заяви през седмицата Димитър Калчев, кмет на Русе и председател на Националното сдружение на общините. Според него през месец май фирмите са започнали да теглят надплатените през 1998 г. суми по авансовите вноски на данъка. Тези разходи не са били предвидени в общинските бюджети за тази година и това е отворило дупките в местните финанси, твърдят кметовете. От финансовото министерство отговориха, че общините са били длъжни да предвидят проблема. Въпреки това държавата може би ще подпомогне с безлихвени кредити най-закъсалите общини, смятат правителствени източници.
До седмица ще започне отпечатването на складовите записи за влог на зърно, съобщиха от земеделското министерство. Записите ще позволят на производителите да извършват безналична търговия със зърно, както и да залагат реколтата си пред банките срещу кредити. Ценните книжа ще се изработват в печатницата на Министерството на финансите "Формпринт" върху специална хартия. В тъканта на книжата ще бъдат вплетени микротекстове и трудни за имитиране графични и декоративни елементи, които ще осигурят надеждна защита срещу фалшифициране. По закон записи имат право да издават само лицензираните публични складове. Собствениците на складове обаче засега провяват твърде слаб интерес, което поставя под въпрос ефективността на системата. До този момент Националната служба по зърното е лицензирала само два склада с обща вместимост 70 хил. тона. Освен тях молби за одобрение са подали още седем склада, но в документите им липсват банкови гаранции. Засега по-добре върви лицензирането на зърнохранилища. Одобрените фирми са вече 60, като общият им капацитет е 439 910 тона. Те обаче по закон не могат да издават складови записи.
Компанията "Ентърджи" ще прехвърли на "Американ енерджи систъм" контролния пакет от акции от смесеното си дружество с НЕК за модернизация на ТЕЦ "Марица-изток 3". Това съобщи в четвъртък главният юрист на НЕК Сашо Чобанов. "Американ енерджи систъм", която е една от най-големите американски енергийни оператори, е сключила вече предварителен договор с "Ентърджи" да поеме експлоатацията на централата. Предвижда се модернизацията на ТЕЦ "Марица-изток 3" да започне през есента на тази година. Според предварителните изчисления цялото преоборудване на блоковете на централата ще струва около 400 млн. долара. Инвестицията ще позволи увеличаване на мощностите на ТЕЦ-а на 220 мегавата до 2003 г. Ще плащаме по закон 25% от загубите на ВиК
НЕК прехвърля 32 язовира на екоминистерството
Споразумението между НЕК и мутрите за язовирите преди години беше първият сигнал, че нещо куца във водната политика. Досадните водни режими в редица градове на страната напомняха на всеки българин, че ценните и ограничени ресурси се управляват неразумно и недалновидно. Променящите се цветове на не една река намекваха и на лаиците, че с българските води се случва нещо нередно.
Дори след прекратяването на неизгодните договори за аренда и наем язовирите остават символ на неспособността на държавата да се справи със собственическия произвол. Въпреки че водните режими вече са рядкост, в някои части от страната те все още са част от всекидневието на хората. Дори и многобройните международни програми скоро няма да успеят да върнат чистотата на българските реки.
С публикуването в Държавен вестник на Закона за водите преди седмица се възражда надеждата, че управлението на водните ресурси в страната ще бъде значително подобрено. Въпросът е дали амбициите на закона са достатъчно подплатени с качествата на приетите текстове. На прегледа на законодателството в областта на водите в Брюксел миналия месец законът получи висока оценка за степента на хармонизация с европейските директиви. На българска територия обаче актуален остава въпросът за прилагането на тези норми след влизането на закона в сила шест месеца след публикуването му в Държавен вестник. Неуточнената
Изключителна държавна собственост ще бъдат вътрешните морски води, водите на териториалното море и минералните води по предложен списък. За последните ще могат да се предоставят държавни концесии с търговска цел - бутилиране, извличане на ценни вещества и добив на хидрогеотермална енергия.
За публична държавна собственост се обявяват всички реки, подземни води, водохранилища, островите в реките, контененталния шелф на Черно море, както и големите язовири, които са 51 на брой. С това държавата заявява намерението си да контролира изкъсо тяхната експлоатация. Всички останали води ще станат публична общинска собственост и ще преминат под контрола на общините.
Промяната на собствеността означава, че всички язовири в близост до ВЕЦ, които в момента са собственост на НЕК, след шест месеца ще бъдат извадени от активите на дружеството и ще станат публична държавна собственост с принципал екоминистерството. След този момент бъдещите концесионери на язовирните съоръжения ще трябва допълнително да получат разрешително за ползването на водите на язовира. То ще бъде и инструмент в ръцете на държавата за контрол на целесъобразното използване на водите на язовирите. Добре известно е, че в момента липсва надеждна система за измерване на баланса на язовирните води. Според авторите на закона
Принципът "замърсителят плаща" е едно от нововъведенията, на което Европейският съюз държи най-много. Той ще принуди всяко предприятие, което по някакъв начин замърсява околната среда, да плаща за това. Това правило ще удари и досегашните замърсители и те ще са принудени да ликвидират щетите или скъпо да платят за това. Не е изключено да се стигне и до затваряне на предприятия замърсители.
След приемането на закона всеки предприемач ще трябва да включва в своите сметки парите за водата, която ползва. Тук ще възникне конфликт с ВиК-дружествата. Ако не искат да плащат цялата изразходвана вода със загубите, достигащи до 60% от цялото количество, те трябва да направят необходимите инвестиции, за да предотвратят тези загуби. Според редица експерти калкулирането на физическите и нефизическите загуби на ВиК-дружествата е един от най-деликатните моменти в закона. В чл.193 е записано, че "когато общите загуби на вода на водоснабдителните дружества и сдружения са над 25%, същите не се калкулират в цената на водната услуга". Отлагателното действие на тази разпоредба е три години. Този текст е приет под натиска на международните финансови институции с оглед обвързването на постепенно премахване на субсидирането на цените с бъдещи заеми за водния сектор. По тази логика най-малко странен е фактът, че
По мнението на експерти този законов текст ще подейства дисциплиниращо на ВиК-дружествата в страната и те ще са принудени да привлекат инвестиции с помощта на мощни международни концесионери. Това обаче невинаги ще бъде възможно. В такъв случай ще се наложи дружествата да запушат собствените си пробойни, доколкото и когато могат.
Здравната каса най-после си намери сграда
Здравноосигурителната каса се е сдобила със сграда, съобщи Боян Дога2нов, главен секретар на институцията. Сега касата ползва временно 11-ия етаж на Центъра по хигиена в столицата, където липсват елементарни условия за работа. Около 120 служители са набутани в десетина стаи и поради липса на достатъчно работни места някои от дейностите се вършат на крак в коридора. Според здравни служители работата се затруднява най-вече от липсата на достатъчно телефони. Наличните две линии служат както за връзка с регионалните звена, така и за обаждания на граждани от провинцията. "През последните две седмици тук е истински ад, хора от цялата страна звънят за консултации около здравните вноски и попълването на декларациите", обясни служител на пресцентъра.
Новата сграда на касата се намира на ул. "Кричим" 1 в елитния столичен квартал "Лозенец" (срещу японския хотел). Осеметажното здание, в което скоро ще бъде преместено централното управление на касата, е било строено за административна сграда. До 15 август довършителните работи трябва да приключат и да започне настаняването. На "Кричим" 1 ще се помещават сървърите, по-голямата част от информационното обслужване, дирекцията за международни дейности и изпълнителното ръководство на касата.
Собственик на сградата е била частната строителна фирма НИКМИ ООД. Касата е купила от нея части от първия, третия и четвъртия етаж. Според Боян Доганов това е станало след проведен конкурс, в който е била избрана най-добрата оферта. От касата обаче не отговориха каква сума е била платена за помещенията. Парите били платени от бюджета на здравното министерство, тъй като осигуряването на сгради и оборудване за нуждите на касата е предвидено в инвестиционната програма на кабинета.
В момента тече конкурс за отпечатване на здравноосигурителните книжки. Те ще бъдат разпространени след септември, когато осигуряващите се ще могат да избират вече семеен лекар. Успоредно с това се работи и по националния рамков договор, който трябва да бъде подписан между касата и съсловните организации на лекари и стоматолози. Чрез него ще бъде определен минималният пакет от здравни дейности, които семейните лекари ще извършват. Все още се обсъжда какъв да бъде минималният праг от брой регистрирани пациенти, за да може общопрактикуващият лекар да сключи договор с касата. По всяка вероятност първоначално изискването ще е за минимум 800 пациенти. В процес на обсъждане е и листата от лекарства и медикаменти, които касата ще закупува след 2000 г. за лечението на осигурените. Междувременно се работи и по изменения в Закона за здравното осигуряване, съобщи Ивон Кожухарова, ръководител на дирекция в касата.
Тръгва жп ферибот до Грузия и Украйна
Вече няма пречки фериботи между Поти (Грузия), Иличовск (Украйна) и Варна да пренасят влакове с пътници и стоки, идващи от Китай, Централна Азия и Закавказието и пътуващи за страните от Западна и Южна Европа. Тази седмица Министерският съвет одобри спогодба между България, Украйна и Грузия за съвместна експлоатация на железопътна фериботна връзка между трите пристанища, подписана от министрите на транспорта през април в Поти по време на откриването на жп терминал. Спогодбата урежда почти пълното освобождаване на фериботните кораби от пристанищни такси.
Подписването на документа е част от програмата ТРАСЕКА (транспортен коридор Европа - Кавказ - Азия). ТРАСЕКА е мащабна европейска инициатива с активна американска подкрепа, която цели да възроди древния Път на коприната, включвайки жп трасе, газопроводи, нефтопроводи и магистрали. ТРАСЕКА ще увеличи степента на независимост на средноазиатските републики от Русия.
Пътят на коприната тръгва от Китай, пресича средноазиатските степи и през Каспийско море и закавказките страни Азербайджан и Грузия излиза на източния бряг на Черно море. С въвеждането на жп фериботната връзка де факто се затваря транспортната верига изток - запад. Въпреки че България излиза с едни гърди напред в съревнованието за привличането на транзитни стоки, Румъния също е с изострен апетит да стане диспечерски пункт за превоз на памук, готов текстил и други. По-рано тази година бе възобновена фериботната връзка Батуми (Грузия) - Констанца (Румъния).
При посещението на българския президент Петър Стоянов в Узбекистан през април узбекският президент Ислам Каримов заяви, че възприема България като транзитна страна по пътя на коприната, а Варна като транзитно пристанище на азиатските стоки към Западна Европа. Със създаването на смесеното българо-узбекско дружество "Балканпам" България има шанс да стане преразпределителен възел за реекспорт на памук с произход Узбекистан за Южна Европа и дори за Турция. С малкото си потребление на памук България е интересна за Узбекистан само като транзитен пункт към заводите на Италия, Испания, Португалия и Турция. Шансът на страната ни се състои в това, че памукът е деликатна суровина и не търпи претоварвания. Ако жп трасето изток - запад започне да функционира на практика, узбекският памук може да стига до крайния превозвач през България само с едно претоварване, докато в традиционния вариант - с три. В противоположната посока от България към средноазиатските страни по новото жп трасе могат да тръгнат българско вино, захар и други стоки.
Поправиха със задна дата гафа с новия БУЛСТАТ
Фирмите и останалите юридически лица са длъжни да попълват данъчен номер във всички свои документи. Това гласи изменение в Наредба 1 (за данъчната регистрация) на финансовото министерство от 1999 г. Промяната беше обнародвана в Държавен вестник във вторник, но влиза в сила от 29 юни т.г. , тоест със задна дата. Повод за спешната корекция в наредбата са неразбориите в данъчните служби, които бяха предизвикани от влизането в сила на новия Закон за статистиката. Той беше гласуван от депутатите в края на юни във връзка с ангажиментите към МВФ. Впоследствие се оказа, че така, както е приет, законът ще създаде маса главоболия на данъчните, тъй като се отваря златна възможност за злоупотреби с ДДС.
При гласуването на закона депутатите записаха, че данъчният номер на фирмите съвпада с единния идентификационен код по БУЛСТАТ. Включването на този текст предполагаше, че към влизането на закона в сила между данъчния регистър и този на Националния статистически институт (НСИ) ще са изчистени всички несъответствия и данъчната администрация ще може спокойно да идентифицира фирмите само по БУЛСТАТ. Следвайки логиката на закона, фирмите спряха да записват в своите счетоводни документи данъчните си номера, попълвайки само кода, който имат по БУЛСТАТ. Оказа се обаче, че новият единен код все още е неприложим за нуждите на данъчната система. По признание на самите ведомства между двата регистъра - на НСИ и на данъчните, има около 160 000 разминавания. Това са 160 000 фирми, които имат данъчни номера, но нямат БУЛСТАТ. На практика това блокира възможностите на данъчната администрация да проверява бързо и лесно фирмите, които кандидатстват за възстановяване на данъчен кредит по ДДС. В тази ситуация може да се стигне до облагодетелстване на фирми фантоми за сметка на бюджета. В крайна сметка до това едва ли ще се стигне. Според измененията в Наредба 1 издадените до момента десетцифрени данъчни номера се преименуват на идентификационни номера от Националния данъчен регистър. Промяната е чисто формална, но ще позволи на данъчните служби да изискват от фирмите да попълват в своите фактури и двата номера - по БУЛСТАТ и по досега съществуващия данъчен регистър. Изискването ще важи до влизането в сила на Данъчния процесуален кодекс (1 януари 2000 г.) или до момента, в който данните от регистрите на НСИ и ГУДА бъдат уеднаквени, гласи наредбата.
Преструктурирането в енергетиката
Големите централи излизат от електрокомпанията
АЕЦ "Козлодуй" сама ще търси инвеститори срещу дялово участие
Обсъждат се възможностите АЕЦ "Козлодуй" да се извади от структурата на Националната електрическа компания тази есен и да се регистрира като самостоятелно ЕАД, съобщиха от Комитета по енергетика. Един от основните аргументи е стартирането на големите инвестиционни проекти в атомната централа и преговорите с външни компании, включително английската BNFL (British Nuclear Fuel) и американската DUKE energy. Тяхната главна цел е да се създадат условия за привличане на външни инвеститори в модернизацията, безопасната експлоатация и управлението на централата, включително чрез раздържавяване на част от акционерния й капитал. При разговори с чуждестранни фирми, потенциални партньори, вече е ставало въпрос за прилагане на схеми за финансиране на проекти на АЕЦ "Козлодуй" срещу придобиване на собственост (акционерно участие) в централата.
"Изваждането на атомната централа от капитала на електрокомпанията не е нещо екзотично, нито е ново за нас. Тази процедура е елемент от програмата за преструктуриране на НЕК, в която е записано, че централите, включително АЕЦ, излизат от структурата на сегашната компания. Но това не е толкова лесно. В момента се правят анализи на всеки от обектите. Излизайки от НЕК, атомната централа освен активите трябва да поеме всичките си задължения. Специално в този обект има договорени значителни кредити с държавни гаранции. Трябва да се изясни кой ще плаща тези кредити. Ако това е АЕЦ "Козлодуй", няма да й е лесно", обясни зам.-председателят на КЕ Станчо Андреев. Програмата за преструктуриране и приватизация на НЕК вече е готова, тя беше разработена по поръчка на електрокомпанията от експертен екип на "Енергопроект" с участието на специалисти от електрокомпанията, БАН и други институции. Все още има спорове по някои от сроковете, но директивата е преструктурирането на НЕК да приключи до края на тази година.
В основата на проекта е заложено въвеждането на
От досегашната структура на НЕК излизат АЕЦ "Козлодуй", "Марица изток 1", "Марица изток 2", "Марица изток 3", ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Марица 3". Те ще се преобразуват в еднолични акционерни дружества, които ще бъдат приватизирани. Шестдесет и три малки ВЕЦ трябва да бъдат приватизирани през тази и следващата година. Тези дружества ще бъдат независими производители на електроенергия. ТЕЦ "Русе" също ще излезе от НЕК и ще се обедини в акционерно дружество с "Топлофикация Русе".
Разпределението на електроенергията ще се извършва в 28 електроразпределителни клона (колкото са областите). Сега електроразпределителните клонове са 15. Електроразпределителните клонове ще се регистрират като акционерни дружества до края на 1999 г. и в началото на 2000 г. ще бъдат обявени за приватизация. Технико-икономическите анализи са показали, че 28-те клона са витални и повечето от тях ще печелят от продажбите. Някои малки клонове в планински местности с по-висока аварийност и ниски продажби са на границата, но могат да се издържат. В краен случай няма пречка някои от тях да се окрупнят впоследствие, смятат в КЕ. Възможно е например обединяване на електроразпределителните дружества в Разград и Търговище и в Перник и Кюстендил. Сметките са правени при предпоставката, че цената на електроенергията за краен потребител ще бъде фиксирана до 2001 г., както е предвидено в споразумението с МВФ.
Абревиатурата НЕК вече ще означава Национална електропреносна компания. В нея ще останат само звената, които ще продължат да бъдат изключителна държавна собственост. Като отделни направления ще се обособят дейностите по планиране, инвестиции, диспечинг и търговия с електроенергия. Основната цел при обособяването на тези направления е да не се допуска преливане и прикриване на отговорности. В структурата на бъдещата НЕК ще има предприятие "Електрическа мрежа високо напрежение", което стопанисва електропреносната мрежа 110 - 400 киловата и ще извършва същинската дейност по преноса на електроенергия. НЕК ще включва също предприятието "Язовири и каскади" и четири саморегулиращи се ВЕЦ - каскадите "Белмекен", "Въча", "Батак" и "Арда". Бъдещата каскада "Горна Арда", която ще строи "Джейлан", ще бъде независим производител, първоначално с 50% участие на държавната НЕК, което след преструктурирането на електрокомпанията най-вероятно ще бъде продадено.
В най-общ вид схемата за търгуването на електроенергия изглежда така: електропреносната компания (НЕК) купува електроенергията от независимите производители и я продава на електроснабдителните дружества, които в ролята на дистрибутор продават ток на крайните потребители - предприятия, консуматори от обществения сектор и домакинства.
Има и някои изключения от тази схема, които са посочени изрично в закона за енергетиката и енергийната ефективност. Преносното предприятие може да продава ток директно на потребители (главно предприятия), които са прикачени направо към преносната мрежа за високо напрежение, т.е. без посредничеството на електроразпределителните клонове.
Централите независими производители пък могат да продават електроенергията си директно на привилегировани потребители. Това означава, че едно предприятие може да сключи договор с ТЕЦ "Варна" или друга централа за директна доставка, без сделката да минава през НЕК. При тази схема НЕК е задължена да транспортира електроенергията по преносната мрежа, срещу което ще получи определена такса. Задължително условие е обаче предприятието, директен купувач, да получи статут на "привилегирован потребител". За тази цел привилегированият консуматор трябва да отговаря на определени условия, които ще бъдат определени от Министерския съвет. Макар и засега да не е много ясна, тази схема все пак е първият опит за разбиване на монопола на НЕК.
Под натиска на МВФ и Световната банка от началото на тази година беше ускорена работата по счетоводното разделяне на дейностите по производството, преноса и разпределението на електроенергията. Счетоводното разделяне създава възможност за точно определяне на разходите за производство, пренос и разпределение, което пък е база за последващото определяне на трансферните цени на електроенергията.
Особено важен е проблемът с тарифните цени на електроенергията. В проекта за преструктуриране производителят като че ли има само отговорности - той трябва да произвежда определени количества електроенергия, да спазва точно строго определен график, който ще бъде включван в договорите с НЕК за изкупуване на електроенергията, трябва да гарантира и определено качество на тока. За неизпълнението на което и да е от тези изисквания централата ще търпи жестоки санкции. Големият плюс за производителите са бонусите, които ще се дават за разполагаемост. Това означава, че е необходима тарифна политика, която да стимулира централите да поддържат в готовност определени мощности и да ги включат в мрежата веднага щом има повишаване на потреблението, а също така при авария, при изключване на енергийни блокове или ако някоя централа не изпълни ангажимента си по графика. Ако не бъдат направени бързо тези тарифи, цялата дейност по преструктурирането и създаването на енергиен пазар ще бъде блокирана.
Голям проблем е и разделянето на собственостите и определянето на границите на собственост както по вертикала - между преносното предприятие и разпределителните дружества, така и по хоризонтала - между самите разпределителни дружества, които почти ще се удвоят. Сегашната НЕК трябва да се раздели на множество структури - централи, независими производители, преносна компания, електроразпределителни клонове. Те ще делят дълготрайни материални активи, съоръжения, земя, ремонтни и учебни бази. По най-груби оценки общата цена на активите в преноса са около 200 млн. нови лева, а в дистрибуцията - около 400 млн. нови лева. В този процес има опасност да възникнат спорове, включително съдебни, и това може да забави преструктурирането. Освен това ще трябва да се уредят отношенията за правоприемничество по всички кредитни споразумения, част от които са текущи, други са частично погасени, а трети са договорени съвсем наскоро. В този смисъл явно ще възникне необходимост да се препотвърдят ангажиментите по споразуменията с "Ентерджи" и ССС по отношение на обема на произвежданата електроенергия и цените, както и да се изясни какво ще наследят "Марица изток 3" и "Марица изток 1" като активи и пасиви.
Третият рисков проблем е обезпечаването на началната ликвидност на предприятията по веригата електропроизводство - пренос - разпределение. Разпределителните предприятия трябва да имат пари, за да купуват ток от преносната компания, НЕК трябва да има достатъчно средства, за да изкупува електроенергията, която е договорила с производителите, централите пък трябва да имат пари, за да си купят горива. Само на АЕЦ "Козлодуй" са й необходими около 200 млн. долара за ядрено гориво. Очаква се обаче сериозен дефицит на оборотен капитал, още повече че според някои прогнози НЕК може да приключи тази година със загуба заради силно свитото потребление. В НЕК и КЕ се обсъждали варианти за осигуряването на началния оборотен капитал. Първият вариант е да се отделят пари от бюджета, които да се дадат на НЕК и на разпределителните дружества като кредит. Вторият е електропреносното предприятие да тегли банкови кредити, част от които да даде като авансово плащане на разпределителните дружества и да се създаде буферен паричен фонд. При тази схема обаче отново има възможност за кръстосано субсидиране, нещо, което по дефиниция не трябва да се допуска при преструктурирането на НЕК.
Тилев срещу Стойчев
Римейк на скандалите от времената на Г-13
Нищо не заплашва шефа на "Трон" Красимир Стойчев засега
През последните дни в центъра на общественото внимание най-случайно се оказа една незначителна, почти скучна и протяжно пътувала преписка от виенския областен наказателен съд до българската следствена служба. Поводът, по който тя е била изпратена обаче, отново връща към "мрачните времена" отпреди въвеждането на валутния борд, когато тогавашните представители на националния капитал градяха корпоративната история в България.
И двамата са много известни фигури от близкото минало. Тилев - бивш собственик на Банка за земеделски кредит (сега в несъстоятелност), прогонен от България от приятелския кръг на Виденов "Орион". Стойчев - един от първите представители на частния капитал, бивш съсобственик на Капиталбанк (също в несъстоятелност) и "Мобилтел" (единственото дружество, което има лиценз да оперира мрежа за мобилни телефони от типа GSM). И двамата в момента са нещо като бизнесмени "на свободна практика". Основната разлика между тях сега е, че Красимир Стойчев изглежда по- на власт. "Откажи се, не разбра ли, че ние сме на власт" - това според Тилев на няколко пъти му казала по телефона съпругата на Стойчев, която е и в управителния съвет на фондация "Бъдеще за България". Семейството им официално беше признато за приятелско от самата Елена Костова. В ранните месеци на сегашното правителство Стойчев дори се спрягаше за съветник на Иван Костов по икономическите въпроси. Всъщност възможността да се замесят Костов и семейството му стана причина за засиления интерес към иначе частния спор между Стойчев и Тилев кой кого е измамил навремето. Да си приятел на премиера стана лошо нещо от времето на Виденов, когато той определи групировката "Орион" като хора от един приятелски кръг.
Интригата, с две думи, тръгва оттам, че по искане на Атанас Тилев виенският градски прокурор Франц Ружичка постановява местния наказателен съд да образува дело срещу Красимир Стойчев и бившия шеф на "Мобилтел" Стюарт Каралян. Прокурорът твърди, че двамата са измамили Атанас Тилев с около 4.5 млн. германски марки.
През 1996 г. двамата основни съдружници в "Мобилтел", Красимир Стойчев и Ангел Първанов, продадоха телекомуникационната компания на офшорното дружество "Глобус инвестмънт". От негово име като първи директор в някои от тогавашните документи се беше подписвал Григорий Лучански. В преписката, инициирана от виенския прокурор Лучански и Огнян Дойнов, се споменават заедно като представители на небезизвестната групировка "Нордекс", чието име се споменава в много от докладите на западните служби по повод съмнения за връзки с мафията и незаконна търговия.
При сделката с "Нордекс" Красимир Стойчев продава от името на контролираното от него дружество "Трон" 59% от акциите на "Мобилтел". Продавач на останалите 41% е бившият му съдружник и от Капиталбанк Ангел Първанов.
Атанас Тилев твърди, че преди сделката е притежавал (всъщност неговата фирма "Дару финанс" е притежавала) 25% от акциите на телекомуникационното дружество и че е издал пълномощно на Стойчев да ги препродава, тъй като, подгонен от Виденов, не е имал възможност да подписва документите лично. Красимир Стойчев обаче платил на "Дару" само 10%. "Тилев никога не е притежавал останалите 15%", заяви през седмицата обвиненият в измама, "те му бяха предоставени за временно ползване, за да може да покаже пред борда на БЗК, че държи по-голям процент от "Мобилтел" и да издейства кредит за дружеството. " Според Стойчев, Тилев няма документи за собственост на спорните 15%. Бившият собственик на БЗК пък обяви през седмицата, че е представил пред виенския прокурор железни доказателства за правотата си. Негови представители показват пълномощното, издадено от "Дару" в полза на Стойчев, и платежно нареждане, от които се вижда, че фирмата на Тилев е платила 10% от акциите на "Мобилтел". И в двата документа обаче не се споменава за останалите 15%. От друга страна, действително съществува документ, според който същите спорни акции са собственост на "Троя" ЕООД - фирмата на Стюарт Каралян, през която според Тилев са преминали неговите книжа, преди да бъдат продадени на фирмата на "Нордекс" "Глобус инвестмънт". Очевидно обаче отговорът на въпроса дали "Троя" е придобила акциите с измама се крие в документи и спомени, които засега не са излезли наяве.
Всъщност най-интересното в цялата история е не толкова кой кого и как е измамил, а ще има ли последствия за приятеля на премиерското семейство или не. Засега като че ли нищо не заплашва Красимир Стойчев. Искането на прокурор Ружичка засега не е последвано от образуване на дело срещу Стойчев. От пресслужбата на Областния наказателен съд във Виена обясниха, че срещу него засега има само предварителна проверка (разследване), но не и обвинителен акт. "На този етап не можем да коментираме събраните доказателства. Информация може да се очаква в началото на октомври, защото е нужно време за всички проверки", заявиха за "Капитал" от пресслужбата.
На въпрос смята ли, че делото ще компрометира и семейство Костови, съпругата Слава Стойчева заяви: "Този случай категорично няма да компрометира не само Костови, но и Стойчеви. Австрия е страна, в която всеки може да предявява иск за всичко. Това, че някой е предявил частен иск, за който няма никакво основание, не може да навреди на никого."
Документът, който стана повод за раздухването на случая сега, всъщност е дълго пътувала нота за правна помощ. Преписката е изпратена от виенския съд през австрийското правосъдно министерство до нашите власти. Всичко, което се иска с нея, е българското следствие да разпита управителите на "Дару финанс" Цветанка Любенова и Павел Даскалов и да върне информацията във Виена. "Това са свидетели, които са посочени от нас", заяви Красимир Стойчев. На 20 юли Върховната касационна прокуратура е издала постановление, с което признава искането на австрийската страна и разпорежда на Специализирана следствена служба да го изпълни. Случаят е възложен на следователя Милчо Гюров, който се е свързал с двамата свидетели и по всяка вероятност те ще дадат показания в началото на следващата седмица. Планирано е материалите да бъдат върнати на австрийците до края на седмицата.
Ако се стигне до дело и Стойчев бъде осъден, според австрийския наказателен кодекс той трябва да лежи в тамошен затвор от 1 до 10 години. Според континенталната правна система, към която се числи и българското законодателство, обаче никоя страна не е длъжна да екстрадира свои граждани, дори и срещу тях да има влезли в сила присъди. Властите във Виена могат да внесат материалите от делото в българската прокуратура и да искат повдигане на обвинение у нас. Дали въобще ще се стигне дотам обаче и какво биха решили българските съдилища е друга теми.
Нараства износът към европазарите и САЩ, експортът за Русия спадна с 50%
Заместник-министърът на търговията и туризма Георги Табаков пред "Капитал"
Каква е динамиката на българския износ през последните месеци и има ли някакво сериозно разместване по пазари?
- Динамиката на българския износ като цяло не е добра. Има намаление на износа с около 24% за първите четири месеца на годината. Няма разместване на основните пазари и европейският пазар заема първо място в българския износ с 57% от общия износ. Това е малко повече в сравнение с миналата година, когато експортът към Централна и Западна Европа бе около 49%. Износът за САЩ нараства с 31%, а износът за Русия бележи спад с около 50%. Общият спад се дължи най-вече на Русия, както и на спада на цените на някои основни български стоки като химически продукти и метали, предназначени за европейските и балканските пазари.
Българската икономика вече е отворена и тя не може да не се влияе от световните кризи. Имам предвид косвеното влияние на азиатската и руската криза. Всички износители за тези страни търпят загуби, а химикалите и металите се влияят най-много от кризите. Тези отрасли не са конкурентоспособни и ако искат да изнасят, трябва да го правят на загуба. В същото време чужди производители имат възможност да намалят маржа си на печалба и да достигнат ниските цени на пазара без сътресения. Точно те продължават да изнасят.
Българската икономика е наследена от СИВ, планирана е да работи в непазарни условия, субсидирани цени на енергия, основни суровини и ниски заплати. Но има производства в България, текстилът например, които са конкурентоспособни и усилията трябва да бъдат насочени към тях. Миналата година частният сектор създаде над 60% от БВП. Колкото по-бързо стане болезненото преструктуриране на икономиката, толкова по-бързо ще се увеличи обемът на частния сектор, а това означава, че ще се увеличи обемът на конкурентоспособните български производства.
Какво е състоянието на търговския баланс на страната и на какво се дължат негативните тенденции?
- Пасивното търговско салдо през април е било около 210 млн. долара в сравнение с 23 млн. долара към същия период на миналата година. Негативните тенденции се дължат основно на кризите в Азия и Русия. Друг външен фактор е недотам големият ръст на европейската икономика. Българската икономика вече е скачена с нея, след като около 60% от износа са насочени към страните от ЕС, ЕФТА и ЦЕФТА. Ръстът там е около 1%, следователно няма нарастване на потреблението и не можем да очакваме голямо нарастване на българския износ. Четвъртият фактор, който въобще не е маловажен, е кризата в Косово. Знаете за затворените пътища, за блокираната река Дунав, за това, че инвеститорите се страхуват да инвестират в региона като цяло. При условие че няма достатъчно инвестиции, няма и износ, тъй като обикновено инвеститорите влагат своите капитали в производства с експортна насоченост. Влиянието на кризата в Косово е голямо, и то не само поради директните загуби. Ако една фирма не си изпълни договора, след това може и да не получи следващ договор и това е по-лошото.
Какви са действащите в момента забрани, касаещи износа на живи животни?
- Към момента освен забрана за износ на дребен рогат добитък няма официално наложени други забрани за износ на живи животни с произход България. Тази забрана е била въведена от ЕС още 1995 г., след откриването на огнище на шарка по овцете. Квотата за живи животни сме я прехвърлили към квотата за месо. Оттогава насам България всъщност си изпълнява износа по тази квота, което донякъде дори е по-добре, защото цената на месото е по-висока, отколкото цената на живите животни.
От три години насам тенденцията е добра. За 1997 г. имаме 63.7% изпълнение на квотата, а през 1998 г. - 77%. Трябва да се има предвид, че не само изпълнението на квотата се е увеличило, но и самата квота е увеличена. Примерно за 1997 г. е изнесено около 3200 тона месо, а за 1998 г. - 4100 тона. През тази година към 16 юли от обща квота приблизително 5500 тона сме изнесли 4100 тона. В момента сме на нивото на изпълнението от 1998 г., а като дял от квотата дотук сме изпълнили 74%. Ако нашите износители успеят да усвоят тази квота през август най-вече с износ към Гърция, аз смятам, че ще постигнем едно много добро изпълнение - някъде над 90%. Това ще бъде най-голямото количество месо, изнасяно досега. Имало е сравнително добро изпълнение и през 1996 г. - около 90%, но тогава са изнесени 3500 тона, т.е. квотата е била по-малка. А през 1998 г., когато имаме изпълнение 77% като количество, сме изнесли над 4100 тона. В крайна сметка важното е самото нарастване на износа. Тази година сме вече приблизително на 4100 т. С какви квоти за износ в ЕС разполагаме и на какъв период се определят?
- Квотите се увеличават всяка година с 5%. Към 1 юли 2000 г. те ще са с 25% по-големи от 1 юли 1997 г. Този механизъм е договорен още със споразумението за асоцииране с Европейския съюз. Извън тези квоти в момента текат квоти за други стоки. Примерно това са рибите и рибните продукти, където също водим преговори за увеличаване на достъпа до европейския пазар. При вината също имаме квоти. И те се увеличават всяка година.
Как ще коментирате продължаването на забраната за износ на животни във връзка с избухналата епидемия син език и какво ще загуби страната от това?
- Засега такава официална информация нямаме. Това, което излезе в медиите, касаеше Германия и се отнасяше само за живите животни. Ние не изнасяме месо за Германия. Имаме износ на месо от дребен рогат добитък за Гърция, Италия и съвсем малко за Франция. Българското месо, и специално агнешкото и овчето, с много добро качество и се търси на тези пазари. Синият език засяга най-вече живите животни, а не толкова самото месо. В момента нямаме сигнали от фирми, а ние работим в много тесен контакт с износителите, специално на дребен рогат добитък. Когато има някакви проблеми, фирмите се обръщат към министерството за съдействие. Ние очаквахме това да се случи, но пак по неофициални, непотвърдени данни.
Очаквахме забраната да бъде отменена може би в средата или края на лятото, но това нямаше да засегне българския износ, тъй като сме изчерпали квотата за тази година.
Очакваме квотата за месо от дребен рогат добитък също да бъде увеличена за следващата година. Ако не отменят забраната за износ на живи животни, квотата ще остане за месо. Ако я отменят, ще бъде уговорена отделна квота за живи животни и ще бъде намалена квотата за месо.
Министър Василев написа писмо до Европейската комисия във връзка със загубите, които понесе страната от Косово и евентуална компенсация за това. Имахме предвид именно тарифните квоти за селскостопански продукти и по-специално за квотата за дребен рогат добитък. Ние настояваме за увеличение от 50% на тази квота. Всичко зависи обаче от Европейската комисия. Нашата цел е да бъдат премахнати всякакви квоти и всякакви пречки пред износа, т.е. да се търгува със снижени мита или без мита по всички видове стоки.
Какъв беше износът на месо и живи животни преди въвеждането на забраната?
- Износът на живи животни през 1995 г. е бил 2900 тона, а е била изпълнена някъде 79% от квотата. Квотата за износ на месо е била 1800 т, с изпълнение 1400 т. През 1996 г. скача изпълнението на месото от 1400 т на 3500 т, 1997 г. - 3200 т, 1998 г. - 4111 т, а до момента сме изпълнили 4100 т. Има ли промяна в износа на български стоки за американския пазар през последните години?
- През 1998 г. на американския пазар сме изнасяли най-много текстилни материали и изделия от тях - някъде около 39% от целия износ за САЩ. Следват продукти на химическата промишленост и хранителни продукти горе-долу с еднакви проценти -13% и 12%. Неблагородните метали и изделията от тях са с около 12%, машини, апарати, електрооборудване - около 10%, а останалото е със съвсем малка част. Тази година продуктите, които изнасяме, са приблизително същите с тази разлика, че за момента най-много се изнасят хранителни продукти и изделия от тях, а на второ място - текстил. Но в процеса на изпълнение на квотите, които имаме отпуснати за различни видове облекла - мъжки сака, дамски сака, дамски панталони и поли, смятам, че пак текстилът ще заеме първо място.
САЩ са наш традиционен търговски партньор, който заема 3-4% от българския износ. Още повече че те са една от страните, с които износът се увеличи тази година спрямо същия период на миналата година с около 60%. На практика колебания и спадове от 1992 г. до 1998 г. е имало, но такава трайна тенденция за увеличаване на българския износ се наблюдава от 1997 г. Аналитично погледнато, считаме, че това е свързано с американските инвестиции, които бяха направени в България, които не могат да не доведат до увеличаване на взаимния стокообмен. Знаете, че САЩ са едни от най-големите инвеститори в България с участие в около 250 предприятия. Ние очакваме подобна тенденция или поне запазване на нивата на търговия и в бъдеще.
Преди седмица американският президент Бил Клинтън обяви, че може да бъде разрешен безмитен внос на някои стоки от региона на Югоизточна Европа. При какви условия влизат сега в САЩ българските продукти от стъкларската, обувната и текстилната промишленост?
- Стъкларската и обувната промишлености са на режима най-облагодетелствана нация. По принцип ние търгуваме със САЩ на този режим и няма някакви квоти или ограничения. Има категории стоки и най-вече в текстила (това са вълнени тъкани, мъжки сака, дамски поли, панталони, сака и палта), за които има квоти от американска страна, но те са квоти, които се въвеждат за много широк кръг от страни. Имам и справка за изпълнението на тези квоти за миналата година. При мъжките сака изпълнението е 93%, за дамските палта и сака е 74%, за дамските костюми - 56%, и за дамски поли - 54%.
Ние предприехме стъпки за премахване на тези квоти. Валентин Василев написа писмо до неговия колега Уилям Дейли като част от мерките за компенсиране на загубите, които България претърпя и продължава да търпи в резултат от кризата в Косово. Искането в писмото е да бъдат премахнати съществуващите квоти. Засега нямаме официално становище от американска страна, но очакваме на целия комплекс от мерки, които сме предложили, да бъде обърнато сериозно внимание и да се види кое от нещата е постижимо и кое не е. За останалите артикули освен гореспоменатите плюс вълнени тъкани и дамски панталони няма квоти.
Търси ли се някакво решение за увеличаване на износа на стоки от тези сектори към САЩ?
- Освен писмото и включването на тези въпроси като част от възможните решения за компенсиране в края на всяка година също така ни се налага да искаме прехвърляне от американска страна на неизпълнени квоти по един артикул към друг артикул, където имаме много голямо изпълнение.
Такъв е примерно случаят с мъжките сака. Миналата година изнесохме количества над квотата, тъй като получихме разрешение от американска страна. Това са рутинни неща, за които навреме предприемаме мерки и получаваме разбиране и разрешение.
Накратко
Златото бе записано с рекордно ниска стойност в последния разпространен баланс на управление "Емисионно" на Българската народна банка. Към 23 юли скъпоценният метал на централната банка е оценен на 607.9 милиона нови лева. По данни на БНБ намалението не се дължи на продажби на злато, а само на отчитане на курсови разлики. Според закона за БНБ златото се записва по 500 германски марки за тройунция (малко над 31 грама), а към 23 юли цената му е под фиксираната в законовата разпоредба и според централния курс на БНБ тя е 473.89 германски марки за тройунция.
Това е и най-ниската стойност на златото след въвеждането на валутния борд в средата на 1997 г. Печалбата на Хебросбанк за първите шест месеца на тази година е 6.738 млрд. лева. Това става ясно от публикувания от банката счетоводен баланс за полугодието. Привлечените средства от граждани и фирми възлизат на 223.110 млрд. лева, а депозитите на финансови институции са 2.872 млрд. лева. Предоставените кредити на граждани и други нефинансови институции са 103.285 млрд. лева. Вземанията от банки и други финансови институции са 50.971 млрд. лева. Нетният доход от лихви е 10.529 млрд. лева.
Акционерите на "София инс" ще решат следващата седмица дали дружеството да бъде преобразувано, или да се предприеме ликвидация и прехвърляне на застрахователния портфейл. Тези варианти са предвидени в дневния ред на предстоящото общо събрание. Очаква се още членовете на управителните органи на компанията да бъдат освободени.
Дружеството на Мултигруп не получи лиценз за застрахователна дейност. Дълго време след това се спореше дали "София инс" може да работи, докато тече заведеното от дружеството дело във Върховния административен съд. С него се иска актът на Националния съвет по застраховане за отказ за лиценз да бъде обявен за нищожен.
Пенсиите за август ще се изплащат изцяло в нови левове. Това значително ще ускори процеса по изтегляне на старите банкноти от обращение. Според прогнозите на БНБ до края на август половината от парите ще бъдат обменени.
Търговете в енергетиката
Начин да се поевтинят проектите
Неслучайно избрахме това заглавие, защото то изразява действително последователната политика на ръководството на Националната електрическа компания за постигане на най-добри технически и икономически условия при възлагане на доставките на стоки и изпълнението на работи и услуги. В бр.ЗО на в. "Капитал" е публикувана статията "Търговете в енергетиката - начин да се оскъпят проектите" с автор Галина Александрова, в която се твърди, че "по правило" сключването на договори за изпълнението на проекти става без търг и конкурс. Не е известно откъде г-жа Александрова е ползвала фактите, които е заложила като основа на своите заключения, но те са неверни и тенденциозни. По тази причина Съветът на директорите на НЕК ЕАД счита за необходимо да информира обществеността за истинското състояние на дейността си при възлагане на обществени поръчки, в това число и международни.
От 01.01.1993 г. влезе в сила Наредба за провеждане на търгове и други процедури за доставка на стоки и изпълнение на работи и услуги в НЕК ЕАД с цел постигането на пълна прозрачност, равнопоставеност, честност и откритост в съответствие с принципите, залегнали в Генералното споразумение за търговията и тарифите (GATT) - Женева, 1988 г., прераснало по-късно в Световна търговска организация, в която членува и нашата страна.
Търговете за изпълнение на строителни работи се провеждат в съответствие с изискванията на Наредба No1 за провеждане на търгове в строителството. Когато проектът се финансира с кредит от международна банка, всички търгове по него се организират и провеждат в съответствие с правилата на банката.
Тенденциозното третиране на информацията за няколко проекта, които действително са много важни за нашата енергетика, и направените изводи в статията в бр.30 на вестника не отразяват истината за процедурите по възлагането на обществени поръчки в системата на НЕК ЕАД.
Програмата за модернизация на блокове 5 и 6 в АЕЦ "Козлодуй" е приоритетна задача от стратегията за развитието на енергийния отрасъл и е част от Инвестиционната програма на правителството. През 1996 г. се проведе международен селективен търг за изпълнението на програмата, който беше спечелен от "Европейски консорциум Козлодуй" и "Уестингхауз" - САЩ. В съответствие с тръжните условия участниците в търга са представили оферти само за доставки на оборудване и супервайзерски услуги по време на монтажа и въвеждането му в действие. В офертите е отбелязано, че те са валидни до края на 1996 г., когато са представени. В резултат на обсъждането на представените оферти нашата страна преценява, че е по-целесъобразно изпълнението на този проект да се възложи като инженерингова услуга - "под ключ". По този начин отговорностите на фирмите изпълнители са много по-пълни и по-добре се защитават интересите на нашата страна. Естествено е, че новите оферти на изпълнителите, представени през 1999 г., се различават от офертите им през 1996 г., тъй като в тях са отразени новите условия, при които ще се изпълнява проектът "под ключ" - добавено е изпълнението на строителните и монтажните работи, цялостното ръководство на проекта и пр. Договорите за инженерната фаза възлизат общо на 36 млн. USD. Подписаният основен договор с "Европейския консорциум Козлодуй" е на стойност 314 млн. EUR, а с "Уестингхауз" - 77 млн. USD. Същественото за основните договори е, че те са предварителни по отношение на цени, график за изпълнение и обем на предвидените работи. Сключването им беше необходимо условие за подготовка и подписване на кредитните споразумения за финансиране изпълнението на проекта. Договорите предвиждат за окончателното определяне на цените по отделните задачи да се проведат нови преговори, в резултат на които считаме, че някои от цените ще бъдат намалени. Освен това предвидено е, че НЕК си запазва правото да поеме изпълнението на част от задача или цяла задача със свои сили, ако това е по-изгодно.
Във връзка с упреците по отношение избора на консултант по изпълнението на програмата за модернизация на 5 и 6 блок в АЕЦ "Козлодуй" ще разгледаме хронологично фактите.
На 15.12.1997 г. Съветът на директорите на НЕК ЕАД прие решение да се образува група за управление на проектите по модернизация на 5 и 6 блок като международен консорциум с участието и на български специалисти. На 10.02.1998 г. Съветът на директорите възлага на изпълнителния директор Иван Хиновски до 10.03.1998 г. да осигури провеждането на разговори с фирми за избор на консултант в инженерната фаза на изпълнението на програмата. Провеждат се разговори с американски, френски, италиански, испански, белгийски и руски фирми. На 23.03.1998 г. се възлага на френската електрическа компания (EDF) да извърши независим преглед на Комплексната програма за повишаване безопасността на блокове 1-4 в АЕЦ "Козлодуй" и се иска оферта за консултантски услуги по 5 и 6 блок. По това време като консултант по линия на програмата ФАР се ползва "Импресариос Агропадос" - Испания. Договорено е с нея да продължи дейността си, но впоследствие Комитетът по енергетика не поднови договора. Поискани бяха оферти или да бъдат предложени специалисти и от фирмите "Ансалдо" - Италия, "Интератоменерго" - Русия, "Парсънс енерджи" - САЩ.
Офертата на ЕDF беше с цена почти два пъти по-голяма от тази на "Парсънс енерджи". Тъй като EDF има дялово участие във "Фраматом" - един от участниците в "Европейския консорциум Козлодуй", и изборът й за консултант би създал конфликт на интереси, на френската електрическа компания беше предложено да поеме като консултант само частта на "Уестингхауз", но тя отказа.
На 19.06.1998 г. по доклад на Ив. Хиновски Съветът на директорите реши да се сключи договор с "Парсънс енерджи" като ръководител на международен консорциум за консултантски услуги по модернизирането на 5 и 6 блок в АЕЦ "Козлодуй" - инженерна фаза.
В резултат на преговорите преди подписването на договора стойността му беше намалена с над 20% спрямо офертата.
Останалите фирми, които бяха поканени за участие в селективния избор на консултант, се включиха със свои специалисти в международния консорциум. Само EDF отказа да участва. В договора няма клаузи, които да предвиждат допълнителни премии при реализиране на икономии и не може да се твърди, че "се търси изкуствено повишение на цената с добре пресметнат икономически интерес".
Не е вярно, че в периода на избор на консултант са отпуснати 15 млн. ЕКЮ за консултантска помощ. На 09.12.1998 г. беше поискано мнението на СД за финансиране на проекти със средства от програмата ФАР. На Комитета по енергетика бяха предложени проекти за важни стратегически задачи в АЕЦ "Козлодуй". Касае се за 1 млн. ЕКЮ за централизирани проекти и 5-6 млн. ЕКЮ за регионални проекти. Има решение на съвета на директорите те да бъдат ползвани за консултантски услуги при изпълнението на основните договори по модернизацията на 5 и 6 блок.
В НЕК ЕАД няма фаворизиране на фирми. Това, че "Парсънс енерджи" стъпва на българския енергиен пазар още през 1992 г. и през 1994 г. прави джойнт венчър с "Риск инженеринг" , не може да се приписва на НЕК ЕАД.
В АЕЦ "Козлодуй" беше обявен търг за разработване на техническа обосновка на безопасността (ТОБ) на блокове 1 до 4, която приключи без подписване на договор. Във връзка с мисията ОСАРТ беше обявен нов търг за Предварителна техническа обосновка на безопасността на блокове 1 до 4. Той беше спечелен от : "Риск инженеринг".
Не за първи път се критикуват процедурите, по които се решава изпълнението на проекти за реконструкция и модернизация на действащи термични централи. Не се оценява обаче, че решенията за модернизация на ТЕЦ "Марица-изток З" и за изграждането на заместваща мощност в ТЕЦ "Марица-изток 1" са пример за прилагането и в други проекти на нов подход към приватизацията на електроенергетиката и либерализиране на българския енергиен пазар чрез привличане на чуждестранни инвеститори като независими производители на енергия.
В конкретния случай с търга за ТЕЦ "Марица-изток 1" НЕК категорично спечели, тъй като наистина беше постигната възможно най-ниската цена. И тя не беше предложена от тези "пет-шест фирми, лидери в световната енергетика". За добре пресметнатия риск от българска страна говори фактът, че тази никому неизвестна офшорка сключи договор за оператор-инвеститор със световен лидер в електроенергетиката - американската компания "Американ енерджи систем", която оперира 37 000 МВт електрически мощности.
НЕК е напълно удовлетворена и счита за свой голям успех привличането на авторитетната американска компания "Entergy Power Development Corporation" за свой делови партньор в проекта за рехабилитация на ТЕЦ "Марица-изток З". Всички предварително договорени срокове се изпълняват стриктно и в най-скоро време първият значим независим производител на електрическа енергия ще заработи и ще произвежда и така желаните пазарни отношения в сегашния монопол.
Това ни дава надежда, че при успешни преговори с голямата германска компания RWE Energy още един голям електроенергиен обект - ТЕЦ "Марица-изток 2", ще бъде поставен на верни основи, като крайната цел е съвременна и екологосъобразна електроенергетика, с минимални цени за потребителите.
По отношение на оценките за проекта "Горна Арда" намираме голяма доза, надяваме се неосъзната, преднамереност. Преговорите наистина бяха напрегнати, но това е резултат от желанието и на двете страни за максимално възможна предварителна яснота, която да гарантира коректност в бъдеще. Неправилно се започва с факта, че "Джейлан" ще е главният изпълнител без търг. Истината е, че тази компания, в качеството си на инвеститор-възложител, по закон може да бъде и главен изпълнител. Има много важна правна максима: "Което е в съответствие със закона е и морално. " Всякакви инсинуации в противоречие с тази максима утвърждават правната безпросветност.
Парите от БТК засега спасяват платежния баланс
Износът на дрехи и обувки надхвърли този от "структуроопределящите отрасли"
Продажбата на Българската телекомуникационна компания наистина може да се окаже златният шанс за правителството на Костов тази година. Очакваните до края на годината около 500 млн. долара по тази сделка се очертава да бъдат почти толкова, с колкото ще се "издъни" над прогнозите платежният баланс.
От данните на БНБ към края на май се вижда, че само заради отрицателните салда по външнотърговския обмен, търговията и туризма от страната е изтекла валута за около 410 млн. долара.
Ако тенденцията се запази такава до края на 1999, дупката по платежния баланс ще надхвърли с над 400 млн. долара заложената според прогнозите.
В коментарите към данните от БНБ вмъкват, че сред основните причини за влошаването на търговското салдо освен неблагоприятната външна среда и ниската конкурентност на българския износ е и кризата в Косово. Въпреки това не се очаква донорите на България да повишат финансирането за страната. "Приходите от приватизация са достатъчно и не е необходимо да се дават допълнителни средства", заяви шефът на мисията на МВФ Юха Каконен при последното си посещение в България.
В края на май се навършва точно една година, откакто салдото по търговския баланс е отрицателно, при това с тенденция към влошаване. За петте месеца на тази година приходите от износ намаляват с над 400 млн. долара, или 23%, спрямо същия период на миналата. Леко се свива и вносът - с около 6%, но въпреки това ножицата между влизащата и излизащата валута от страната се разтваря. И всичко това се случва въпреки безпрецедентното поскъпване на долара спрямо валутата, към която е прикрепен левът. От началото на годината до края на май доларът е поскъпнал спрямо еврото с над 5%. Това е направило произведените в България стоки относително по-конку-рентни спрямо тези от доларовите зони. Очевидно обаче облекчението за неконкурентните (като цяло) български износители не е било достатъчно.
За разлика от миналата година, когато за петте месеца в транспорта и туризма салдото е било положително с общо 1.2 млрд. долара, сега дори в тези традиционно валутозахранващи отрасли се отчита дефицит от общо над 50 млн. долара. За пръв път излиза, че българите харчат за туризъм толкова, колкото и чуждестранните туристи у нас.
Интересното е, че голяма част от разликата между вноса и износа засега е финансирана не за сметка на резерва на БНБ, а от валутните спестявания в банките, които по различни данни се свиват с 80-90 млн. долара за първите пет месеца на годината. Депозитите на банковата система в чужбина пък намаляват с почти 200 млн. долара за петте месеца. Това според централните банкери отразява свитите валутни салда на клиентите им във връзка с търговския дефицит.
Докато големите индустриални производства продължават да свиват продажбите си в чужбина, обнадеждаващо ръст в износа отчитат някои сектори с преобладаващо участие на малки и средни частни предприятия. Примерно постъпленията от изнесени дрехи и обувки вече са 16% от общите при едва 3% през миналата година. Нарастването се дължи не само на по-ниската база, но и на номиналния ръст - от 62 млн. долара за периода от януари до май 1998 на 230 млн. долара за петте месеца на тази година.
Излиза, че приходите от износа на дрехи и обувки надхвърлят тези от доскорошните структуроопределящи отрасли - със 150 млн. долара над износа на чугун и желязо, със 100 млн. над цветните метали, със 130 млн. над химическите продукти и пр. Най-съществен е сривът в износа на цигари, който е намалял 10 пъти, на чугун, желязо и стомана - три пъти, на торове - три пъти, на химически продукти - два пъти, на пластмаси и каучук - два пъти.
Традиционната структура на вноса също изглежда трайно променена. Намалява вносът на продуктите от агрегираните групи суровини и материали (със 17%) и горива (с 20%). През тази година международните цени на повечето от продуктите от тези групи са нараснали спрямо предходната, което означава, че физическият обем на вноса им е спаднал още повече. Това е логично следствие от свиването на производството на работещите предприятия и затварянето на някои губещи производства.
Нараства значително вносът на потребителските (с 42%) и инвестиционните (с 25%) стоки. С повече от два пъти нараства вносът на автомобили, на дрехи и обувки. Очевидно въпреки влошената икономическа ситуация и свитото производство доходите реално нарастват дотолкова, че да позволят отчетеното "развързване на кесиите". В случаите, когато потребителският внос е за сметка на левовете, които правителството емитира срещу получените външни кредити, дупката в търговския баланс неизбежно се пренася към резерва на БНБ.
Правителството очевидно усети, че проблемите с поддържането на валутния резерв и оттам стабилността на лева лесно се тушират с големи приватизационни сделки. Така както БТК спасява баланса за тази година, Нефтохим, Булбанк и Експресбанк могат да осигурят спокойствието на Костов до края на мандата му. Въпросът е дали дотогава икономиката ще бъде готова да се справя без дълбоките резерви. Последните данни трябва да покажат на правителствените анализатори, че е много по-важно да облекчат данъците, примерно за леката промишленост, и да спрат помощите, субсидиите и опрощаването на дългове за атрофиращите тежки производства. Въпрос на приоритети.
12% от заплатата ще отиват за пенсия
Частни осигурителни дружества ще управляват част от задължителните фондове
Работниците да плащат 40% от задължителната вноска за пенсия, а работодателят - останалите 60%, реши Министерският съвет на заседанието си в четвъртък с приемането на Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Той ще бъде гласуван в парламента до края на тази година, а новото разпределение на вноските ще е в сила от началото на следващата година. Осигурителната тежест за работещите значително ще се увеличава, тъй като в момента в повечето случаи личната вноска е 1%, а работодателят плаща 34.7% от трудовото възнаграждение.
Ако се приеме, че от догодина общата осигурителна вноска ще бъде 32%, работниците ще дължат осигуровки в размер 12.8% от месечната си заплата.
Другото обсъждано предложение е общата осигуровка за пенсия да е 30%. В този случай личната вноска ще е 12%. Отделно от пенсионната вноска работодателят ще плаща осигуровка за трудова злополука и професионално заболяване. Очаква се нейният размер да е 0.5% от заплата.
Според социалния министър Иван Нейков "точният размер на вноските ще бъде решен с приемането на закона за фонд "Обществено осигуряване". Личните вноски на държавните служители ще се плащат от бюджета. Облекчението за служителите на държавната администрация ще се прилага още от септември тази година.
Засега не е решено по какъв начин държавата ще компенсира работещите за това, че ще плащат повече за задължително осигуряване. Единият от вариантите е намаляване на данъците върху доходите на физическите лица. За подобно решение намекна преди време финансовият министър Муравей Радев. Промените в данъчните закони ще бъдат обсъждани през есента.
С приемането на новия кодекс завършва законовото регламентиране на системата на пенсионното осигуряване. В кодекса са застъпени т.нар. първи (задължително) и втори стълб (задължително допълнително осигуряване) на осигурителната система. Третият стълб се регламентира със Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, който бе приет преди месец от Народното събрание.
Националният осигурителен институт (НОИ) ще набира всички задължителни вноски. Той обаче ще управлява само тези от първия стълб. С кодекса се създават два вида задължително допълнително осигуряване - в универсални и професионални фондове. Тези фондове ще се учредяват от частните осигурителни дружества, лицензирани по Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Те ще кандидатстват, за да получат за управление средствата от втория стълб, които НОИ задължително ще събира. Строителите на бъдещата осигурителна система аргументираха това решение с твърдението, че по този начин парите ще се управляват по-ефективно. Остава неясно защо тогава НОИ ще управлява пари въобще. По този начин държавата ще създаде бизнес за някои частни фондове, които най-вероятно в близките няколко години няма да могат да разчитат на кой знае какви постъпления от вноски по доброволно осигуряване. В кодекса не се предвижда по какви критерии ще се избират дружествата, които ще управляват парите. Определя се само условие в професионалните и универсалните фондове да се наберат съответно поне 30 хиляди и 50 хиляди осигурени.
Универсалните фондове ще започнат да се попълват от началото на 2004 г., като вноските в тях (сегашното предложение е за 5%) ще са част от общата социална вноска. Те ще се правят от родените след 1969 г. и ще бъдат поделени между работника и работодателя.
Професионалните фондове ще се създават от 2000 а г. за работещите първа и втора категория труд. Сега тези вноски са съответно с 15% и с 10% над тези за най-масовата - трета категория труд. "Все още не сме решили дали вноските ще бъдат в сегашните размери", каза Иван Нейков. Сдруженията на работодателите, за чиято сметка ще се правят тези вноски, разбира се, настояват за понижаването им.
Вноските за задължително осигуряване на работодатели и работници ще се признават за разход и ще се приспадат от облагаемите доходи на фирмите и физическите лица. Вноските за доброволно пенсионно, здравно или социално осигуряване ще се изваждат от облагаемия доход в пълен размер, когато са за сметка на работещите. На фирмите, които отделят пари за допълнително осигуряване на служителите си, за разход ще се признават до 30 хил. лева на работник на месец.
Контролът върху осигурителните фондове ще се извършва от държавната агенция за осигурителен надзор, която тепърва ще бъде създавана. Дирекцията ще контролира не само пенсионните, но и здравните фондове. Според министър Нейков директорът на надзора ще бъде определен през септември. След това ще бъде приет и устройственият правилник на държавния надзор.
Нова валутна криза се заформя в Азия
Главният икономист на Световната банка се обяви за девалвацията на юана
Девалвацията на юана (китайската парична единица) пак е на дневен ред. Нищо ново, ако се абстрахираме от произхода на гласовете, призоваващи за обезценяването на юана. Малката особеност, че това са външни за Китай гласове, ни кара да полюбопитстваме. Когато за девалвация се обявяват премиерът на Малайзия Махатир Мохамад, за когото една нова верижна девалвация на валутите в Югоизточна Азия, която със сигурност ще последва обезценката на юана, би била равнозначна на политическо самоубийство, и главният икономист на един от стожерите на международната финансова система, Световната банка, Джоузеф Стиглиц, започваме да се питаме не е ли време да изтеглим вложенията си в азиатски финансови активи.
От края на 1997 г. се очерта трайна тенденция на плавно, но сигурно ерозиране на предимството на по-ниските трудови разходи на производителите в Китай. По-слабите национални валути на основните конкуренти (Индонезия, Тайланд, Тайван, Сингапур и Южна Корея) за международните пазари компенсираха като ценообразуващ фактор по-евтината работна ръка в Китай. Въпреки че в периода ноември 1998 г. - юни 1999 г. източноазиатските валути поскъпнаха, китайският износ се сви с около 20%. Всеки шок в износа рефлектира негативно върху експортно ориентираната икономика на Китай. Забавянето на темповете на растеж на китайската икономика на свой ред има за резултат по-висока безработица в страната. Един процент спад в БВП води до около 5 млн. безработни китайци. Според официалната правителствена статистика реализираният от Китай икономически растеж за 1998 г. е 7.8%. Винаги е било трудно да се каже колко е в действителност растежът на китайската икономика. За да се получи реалното число, обикновено от официалните данни на държавата се изваждат 2-3%. В конкретния случай това означава, че БВП е под 5%, което за държава като Китай е равносилно на рецесия.
Ако последната заявена девалвация на юана все пак се състои, събитията от есента на 1997 г. ще се повторят. Не трябва да се съмняваме в това. Когато в края на януари правителството на Чжу Ронгжи поиска да разбере как би повлиял един по-слаб юан на съседните азиатски валути, борсовите индекси и валутите в региона незабавно тръгнаха надолу, достигайки нивата от септември, когато рисковите пазари бяха разтърсени от фалита на Русия. Всеки опит да се заграби дял от външните пазари чрез по-евтин износ на базата на девалвацията ще отприщи съответни действия от засегнатите, без да се държи сметка за ефектите върху глобалната икономика. Ако Китай девалвира, лихвите в Хонконг незабавно ще скочат рязко в отговор на отлива на резервна валута. Процикличният характер на валутния борд ще ускори потъването на икономиката на Хонконг.
Какво целят Мохамад и Стиглиц? Не са много предположенията. През септември 1998 г. Махатир Мохамад наложи забрана върху износа на капитали от страната, включително и тези на чуждите инвеститори, в рамките на една година, считано от 1 септември, а малайзийският рингит престана да бъде конвертируем. С този ход Мохамад целеше намаляване на лихвените проценти, без това да се отрази върху разменните курсове на рингита и оттук върху вътрешните ценови равнища. Впоследствие Мохамад замени забраната със 70-процентов данък върху изходящите рискови капитали. Логично е подобна политика да изолира страната от международната финансова система. И точно така стана. Единствените пари, които влизаха в Малайзия, бяха японски правителствени кредити и кредити от американски инвестиционни банки, получени срещу щедри услуги от малайзийския премиер. Няма друго логично обяснение за поведението на Мохамад освен надеждата да изтъргува някой и друг юан за опустошените си финанси срещу думите: "Не е честно да искаме от Китай да поддържа паричната си единица скъпа в името на световните финанси. Азиатските икономики няма да пострадат, ако юанът бъде слабо девалвиран."
Със Стиглиц нещата не стоят толкова просто. Освен ако провокирането на нова глобална финансова криза е цел на Световната банка.
Медиите разкършват мускули преди голямата битка
Последните скандали в руските медии са само репетиция за предизборната кампания
За много хора словосъчетанието честни избори е оксиморон, подобен на млад стрелец или високо джудже. Тънките политологически и PR-технологии, както и откритите манипулации, редовно превръщат гласуването в криво огледало на обществения вот не само в страни, които традиционно са заклеймявани като тоталитарни и недемократични. В Русия вярващите в честните избори сигурно са малко повече от желаещите присъединяване към НАТО или обичащите Борис Елцин. Вина за това имат и местните медии, които се намират под постоянния контрол на собствениците си, а по време на последната президентска кампания бяха използвани за очерняне на съперниците на Елцин. Ако някой иска да прави независима журналистика, изборите са най-неподходящото време за това. И тъй като на руснаците им предстоят две гласувания през следващите 12 месеца, е трудно да се повярва, че в задаващия се сблъсък на компромати ще остане място за обективни коментари и репортажи.
"Срам ме е за информационната война, даже не война, а за вулгарните информационни разправии, с които са белязани последните дни", изплака премиерът Сергей Степашин, след като двата водещи телевизионни канала - Обществена руска телевизия (ОРТ) и НТВ, без сериозна артилерийска подготовка преминаха едва ли не към ръкопашен бой. Въпреки че медиите се използват редовно от господарите им за оплюване на конкурентите, схватка между две медии се наблюдава за първи път.
За да стане по-ясен конфликтът между двете медии, трябва да се отбележи, че ОРТ се контролира от магната Борис Березовски, член на кремълското "Семейство", а НТВ е част от "Медиа-Мост", холдингът на друг руски богаташ - Владимир Гусински - в който влизат още вестник "Сегодня" и списание "Итоги", издавано съвместно с Newsweek. Преди три години Березовски и Гусински заедно се погрижиха Елцин да бъде преизбран, но сега интересите им се разделиха. Березовски е готов да участва в избора на кандидата на Кремъл и да работи за неговото утвърждаване, докато Гусински залага на лидера на "Яблоко" Григорий Явлински и московския кмет Юрий Лужков, които не се ползват със симпатиите на президентството. Освен това според Березовски той винаги е слагал политиката пред икономическите интереси, докато опонентът му се опитва да подчини политиката на бизнеса си.
ОРТ изстреля материал за огромните дългове на НТВ към "Газпром" и по този начин предизвика другата страна. По същото време от НТВ се заинтересува данъчната полиция, която проведе обиск в офисите на телекомпанията. От "Медиа-Мост" реагираха остро и написаха писмо до президента, в което обвиниха шефа на администрацията му Александър Волошин, че е в основата на акцията срещу НТВ. Беше излъчено и интервю с Лужков, в което той поиска смяна на съществуващата власт и заяви, че Кремъл е инициирал разследването на фирмите на жена му от Федералната служба за сигурност (наследник на КГБ), за да може спокойно да бъде следен и подслушван.
С присъединяването си към антикремълския фонд Гусински поема голям риск, защото освен към "Газпром" НТВ има 40 милиона долара дълг към държавната "Внеш&?cy;кономбанк", която не се съгласи на разсрочване на плащанията. Ако НТВ продължи конфронтацията с Кремъл, Гусински скоро ще усети, че законите за фалитите понякога действат в Русия. Провалената му среща с Волошин е само стъпка в тази посока.
Най-голямото събитие на руския медиен пазар през тази година е продажбата на издателска къща "Комерсант", която издава авторитетния вестник "Комерсант дейли" и списанията "Комерсант Власт" и "Комерсант Пари". Слуховете около евентуалната продажба циркулираха няколко месеца и за най-сериозни кандидат-купувачи се считаха Березовски и шефът на енергийния монополист "Е&?cy;С России" Анатолий Чубайс, желаещи да си осигурят популярна трибуна в навечерието на изборите. Спечели никому неизвестният американски инвестиционен фонд American Capital Fund, собственост на двама ирански граждани, които са купили 85% от акциите от основателя на "Комерсант" Владимир Яковлев. Дори главният редактор на "Комерсант дейли" Раф Шакиров не знае кой стои зад новите собственици на вестника, но в медийните и бизнескръговете усилено се говори, че това е Березовски. В деня, когато бяха представени новите собственици на "Комерсант", Шакиров е имал не особено приятно обаждане от Бадри Патаркацишвили, човек на Березовски, който му е съобщил, че Березовски е придобил останалите 15% от акциите. Така той би могъл да разчита на място в съвета на директорите и дори да не е станал мажоритарен собственик, ще има възможност да влияе върху редакционната политика.
Съмненията около истинското участие на Березовски в сделката "Комерсант" бяха подхранени от статия във вестник "Московски комсомолец", според която бизнесменът иска да купи вестниците "Комсомолска правда" и "Известия" от друг олигарх - Владимир Потанин, собственик на фалиралата "ОН&?cy;КСИМбанк". Изданията ще бъдат купени чрез инвестиционен фонд, а за целта ще бъдат използвани 80 милиона долара, които "Внеш&?cy;кономбанк" ще предостави на ОРТ. След като Березовски придоби контролния пакет в телевизионния канал ТВ-6 и изпрати в него един от най-известните руски водещи, Сергей Доренко, да се грижи за информационната му политика, той е решил да разшири присъствието си в печатните медии. Бившият изпълнителен секретар на Общността на независимите държави не успя да купи издателска къща "Провинция", която издава няколко регионални вестника. Причината - "Провинция" е пожелала да остане независима от олигарсите и никой не е повярвал на уверенията на Березовски, че не се бърка в работата на подконтролните му медии. Похвална принципност, но за съжаление твърде рядко срещана в Русия.
Бюджетният излишък - загадка за икономическата мисъл
Година преди президентските избори в САЩ републиканци и демократи творят фискални безсмислици
Обхватът на фискално отговорната икономическа мисъл е на път да претърпи нова корекция в посока разширяване. Последната бе в началото на 30-те години на века, когато британският икономист Джон Мейнард Кейнс предложи формирането на значителни бюджетни дефицити като начин за излизане от Голямата депресия. Дотогава традиционните публични финанси задължаваха всяка държава да има приходи, за да си покрива разходите. Всяко по-значимо превишение на разходите над приходите в държавната хазна надхвърляше тогавашния мащаб на мисълта на фискално дисциплинираните икономисти.
Този път дразнител за икономическата наука е очакваният излишък от 1 трилион долара във федералния бюджет на Съединените щати към 2015 г. Една пета от него е вече факт - 70 млрд. за фискалната 1998 г. и 125 за настоящата, приключваща на 30 септември. Проблемът е как да се изразходва рекордният бюджетен излишък в икономика, работеща на ръба на прегряването, и трябва ли да се изразходва въобще.
Отговори естествено има, но за съжаление не идват от икономистите, а от политиците. Предлага се всичко от зануляване на държавния дълг (според президента Клинтън това е възможно до 2015 г.) финансиране на обществено осигурителната система, здравното осигуряване, образованието до изразходването на цялата сума за намаляване на подоходните данъци и данъка върху капиталовата печалба от инвестиции в ценни книжа. Включително и премахване на данъците "наследство", "брак" и намаляване на данъка върху състоянието, известен още като "данък смърт".
В по-голяма или по-малка степен характерът на всяко от горните приложения на рекордния прираст на приходите в бюджета над разходите е проинфлационен. По-добри от гледна точка на текущия научен икономически потенциал обаче няма. Единствено президентът на Федералния резерв Алън Грийнспан предложи нещо различно и достатъчно просто, за да предизвика усмивки по лицата на икономисти и политици - натрупване на излишъка за черни дни. Донякъде имат право - Грийнспан е все пак централен банкер, а за тази особена порода икономисти ценовата стабилност е в основата на всяко тяхно действие.
Ако приемем, че прокламираната от широк кръг икономисти нова американска икономическа система, в която има само растеж при почти нулева инфлация и безработица, не съществува, предложението на Грийнспан ще се окаже най-доброто. Данните за второто тримесечие на американската икономика ни дават повод да се съмняваме в съществуването на нецикличната икономика. Темпът на нарастване на доходите след данъчно облагане и заетостта достигнаха своите максимуми през последните три години. Федералният резерв повиши с четвърт от процента овърнайт лихвата на междубанковия пазар, лихвите по ипотечните кредити тръгнаха рязко нагоре, а населението за първи път от осем месеца насам започна да спестява повече, отколкото харчи. Финансовите пазари очакват Федералният резерв да вдигне овърнайт лихвата с още 25% на 24 август. Икономическият растеж за месец юни, измерен на годишна база, е с близо процент по-нисък от този за месец май. Всичко това поставя под съмнение планирания бюджетен излишък за следващите десет години.
Финансово самостоятелната държава е безспорно нещо много хубаво, но не и в свят, където икономическата рецесия е повече правило, отколкото изключение. Несъстоятелността на балансираните държавни бюджети лъсна с пълна сила в годините на Голямата депресия (1929-1933). Липсата на частни инвестиции предполагаше повече държавни разходи. Високите данъци като източник на необходимия ресурс не вършат работа по време на рецесия. Явно решението трябваше да се търси някъде другаде. Единственият възможен изход - увеличаването на разходите и свързания с него бюджетен излишък в невоенно време, влизаше в конфликт с все още живите спомени за хиперинфлационните години от края на Първата световна война. Тези правителства, които се престрашиха да възприемат и приложат идеята на Кейнс, бързо възстановиха производствените си обеми и равнищата на доходите на заетите от времето преди началото на Голямата депресия. По-късно, в годините на студената война, бюджетните дефицити бяха оправдани от безумните държавни разходи за военните индустрии.
Либерализацията на движението на рискови капитали от една локална финансова система в друга и свързаната с нея дългова криза в Латинска Америка през 80-те години изпратиха в историята бюджетните дефицити. Съгласно правилата на новия световен финансов ред винаги идва моментът, когато натрупването на държавен дълг и свързаните с него разходи по лихвите се оказват проблем. Това ясно пролича в Русия през август 1998 г. и в Бразилия през януари 1999 г. Бюджетният дефицит бе заклеймен и от Маастрихтския договор, който отреди на бъдещите членове на евро-зоната максимум 3 на сто превишение на разходите над приходите в държавните бюджети.
Впечатляващият ход на американската икономика през последните девет години повиши значително размера на данъчните приходи. Постоянно нарастващите доходи на населението, печалбите на корпоративна Америка и оптимизмът за бъдещото икономическо благоденствие на страната резултираха в отрицателни норми на спестяване. Почти неограничената склонност на частния сектор да инвестира в икономиката минимизира реализираните в периода държавни разходи. Късметът също помогна на Съединените щати. Когато финансовата криза повали Азия, финансовата система на САЩ бе единствената, която предлагаше алтернатива на азиатските финансови активи. Всички останали световни сили или току-що се измъкваха от икономическата рецесия, или все още се лутаха из нея. Повишеното търсене на американски държавни облигации повиши цените им, които се изменят в обратна посока с доходността по тях. По-ниските лихви по правителствените дългови инструменти, емитирани да финансират изпълнението на бюджета, намалиха държавните разходи за обслужването на така формирания държавен дълг.
Докато безсилието на икономистите носи някаква изненада, поведението на политиците е болезнено познато. Плановете на републиканци и демократи за изразходването на бюджетния излишък през следващите 10 години са почти еднакво неадекватни в икономически аспект и обслужват перфектно интересите на избирателите си.
Верни на себе си, републиканците поискаха помощи за богатите под формата на по-ниски данъци, ерозиращи богатството им - намаляване на данъка върху капиталовата печалба от инвестиции на физически лица в ценни книжа от 20% на 15% и "данък смърт", премахване на данък "наследство", разрешаване на частните фондации да притежават до 49% от капитала на публични компании (настоящият процент е 20). С последното се цели наследниците на богатите да съхранят наследеното богатство зад паравана на средства, предоставени за благотворителни цели, които попадат извън обсега на държавата. Близо 75% (792 млрд. долара) от предполагаемия излишък от 1 трилион долара републиканците заделиха за намаляване на данъците. Останалата сума те предвидиха за изкупуване на част от публично търгувания държавен дълг - 3.2 трилиона долара към края на юни. Републиканците аргументираха плана си с необходимостта да се стимулират инвестициите от тези, които разполагат с парите. През 1981 г. нещо подобно направи и Роналд Рейгън. Паралелно с увеличаване на държавните разходи за военната индустрия и рестриктивна монетарна политика той намали данъците, ориентирани към богатите. И резултатът на закъсня - американската икономика влезе в рецесия, Джордж Буш се задържа само един мандат в Белия дом, Републиканската партия загуби властта.
Планът "Клинтън" заделя едва 290 млрд. долара от очаквания излишък за по-ниски подоходни данъци през последните 10 години. Естествено данъците "наследство" и "смърт" остават непроменени. Остатъкът до 1 трилион долара се разпределя между общественоосигурителната система, здравното осигуряване, образованието и изкупуването на публично търгувания държавен дълг. От фискална гледна точка планът "Клинтън" е по-малко неадекватен. Намаляването на дълга ще се отрази благоприятно на дългосрочните лихвени равнища в страната. В комбинация с по-високите краткосрочни лихви на Федералния резерв поддържането им на по-ниско ниво ще предотврати рязкото охлаждане на икономиката.
Въпреки това Клинтън и демократите са в по-неизгодна позиция. И за бедни, и за богати няма нищо по-приятно за ухото от слова за по-ниски данъци. Републиканците са наясно, че Клинтън няма да пропусне да наложи вето на техен план в предизборната кампания, колкото и добър да бъде той. Затова и детайлите нямат значение. Значение има само нежеланието на президента да увеличи текущото богатство на американците.
НАТО разчита на прагматизма на Робъртсън
Новият генерален секретар обеща да затвърди успехите на алианса
"Моята работа ще бъде да подготвя най-успешния съюз на този век за превратностите и проблемите на следващото столетие", заяви Джордж Робъртсън, след като стана ясно, че той ще бъде новият шеф на НАТО.
В избора на новия стопанин на щабквартирата в Брюксел нямаше интрига. След като германският министър на отбраната Рудолф Шарпинг отклони предложението да заеме поста, Робъртсън остана единственият фаворит. Другите двама номинирани - бившият белгийски премиер Жан-Люк Деан и датският военен министър Ханс Хекеруп, нямаха особени шансове дори и затова, че Робъртсън бе сред предпочитаните от президента Клинтън кандидати.
В първото си интервю като бъдещ генерален секретар на НАТО Робъртсън обеща да намали военната зависимост на Европа от САЩ, без това да навреди на трансатлантическото сътрудничество. Под негово ръководство пактът ще се стреми към пълно сътрудничество с Русия и Украйна "за изграждането на един по-сигурен континент". Робъртсън заяви, че Източна Европа няма да бъде забравена и вратите на пакта ще останат отворени за нови членове от бившия източен блок.
Още когато британският премиер Блеър предложи кандидатурата на Робъртсън, мнозина се учудиха, че на този неособено привлекателен шотландски депутат (в сравнение с чара на Солана Робъртсън просто бледнее) се оказва такава висока чест. Но всички единодушно признават, че той е един от министрите в кабинета на Блеър, на които наистина може да се разчита.
Джордж Робъртсън е роден през 1946 г. на отдалечен и тих шотландски остров, известен с първокачественото си малцово уиски. След университета в Дънди Робъртсън започва работа за синдикатите на шотландските производители на уиски. На 32 години той става член на парламента и за 18 години депутатска кариера добива имидж на специалист по шотландските въпроси, отбраната и външните работи.
Преди 20 години бъдещият шеф на НАТО оцелява след тежка автомобилна катастрофа. На това драматично събитие самият Робъртсън отдава спокойния си и твърд характер. "Когато се нуждая от морална подкрепа, поглеждам снимката на разбитата кола, която нося в портфейла си. Когато се почувствам зле, заради политиката или нещо, прочетено във вестниците, винаги помня, че може да бъде и по-зле", казва Робъртсън.
Когато лейбъристите дойдоха на власт през пролетта на 1997 г., шотландският депутат получи поста министър на отбраната.
Опонентите на Робъртсън обикновено го определят като лукав, но прагматичен шотландец и твърд привърженик на ортодоксалния лейбъризъм. По думите на премиера Блеър обаче Робъртсън притежава "точната комбинация от опит в областта на отбраната, съчетана с политически и дипломатически умения", силно необходими за поста генерален секретар на НАТО.
За времето, прекарано в кабинета, Робъртсън успя да спечели симпатиите на военните. Доверието към него нарасна по време на косовската криза, която според повечето военни специалисти е доказала способностите му. Освен с редовните си пресконференции по време на бомбардировките в Югославия Робъртсън стана популярен заради твърдата си позиция, решителност и самообладание, с които тренираните военни се гордеят особено много.
Привържениците му подчертават и дългогодишния му опит в международните отношения. Понякога Робъртсън е обвиняван в прекомерен проамериканизъм, но според повечето наблюдатели той остава един от най-заклетите европоцентристи в британския кабинет.
Консенсусният характер на кандидатурата на Робъртсън стана особено явна след пълното одобрение на САЩ, Германия и Франция. Говорителят на Държавния департамент Джеймс Рубин заяви, че Вашингтон е удовлетворен от избора на Робъртсън, който според САЩ е "изключително способен министър, служил добре на правителството си по време на косовската криза и дал сериозния си принос за развитието на НАТО".
