99% данъци и вноски? За някои шега, за други истина
- Може, може. И по-лошо може, отвръщат оптимистите.
Колко хубаво щеше да е всичко това да бе интерпретация на някой виц без реално покритие, рожба на болно или на опозиционно съзнание. За съжаление не е. Според изследване на малките и средните предприятия, проведено от Фондация за развитие на предприемачеството, високите данъци са били проблем No 1 на фирмите през миналата година. На същото или близко до него място проблемът данъци фигурира във всички изследвания за настроенията на бизнеса.
Звучи смущаващо на фона на победилата данъчна реформа и на предстоящите стъпки за окончателното утвърждаване на нейната победа (данъчно-процесуалния кодекс). Става още по-смущаващо, ако се добави несръчното стартиране на новите здравноосигурителни вноски и започналите отсега крамоли около предстоящата пенсионна реформа.
А иначе управляващите вече повече от две години редовно изпращат послания към бизнеса и домакинствата за поносимостта на данъчното (здравното, пенсионното) бреме и за по-нататъшното му облекчаване. Само че нямат навика да се впускат в доказването на тези си твърдения. Вместо това с партийно дръзновение те се обосновават с повърхностни и некоректни сравнения с миналото или с други страни. Тези аргументи може и да вършат работа за пред партийния електорат, но не и пред бизнеса. Защото той няма как да замени плащането на данъци с обещание, че ще плати.
При стартирането на данъчната реформа в началото на миналата година високопоставени управляващи заявиха, че ето на, правителството изгради данъчноосигурителна система с поносима тежест. Не стана ясно как бяха направени изчисления при пълната тогавашна мъгла около предстоящите здравна и пенсионна реформи.
При приемането и сегашното въвеждане на здравните вноски картинката се повтори - пак се тръбеше, че общото бреме за бизнеса и гражданите не се увеличава, защото здравните вноски се приспадали от облагаемата печалба (доход). Което си е чиста проба популистко обяснение за наивници. Приспадането на здравните вноски от облагаемата печалба (доход) може само да смекчи, но не и напълно да неутрализира ефекта от тях. Защото има известна финансова разлика дали ще ти обложат три лева с данък и по този начин ще ти вземат част от тях, или без да ги облагат с данък, направо ще ти вземат и трите лева.
За съжаление повърхностният подход е характерен не само за публичните обяснения на новите данъци и вноски, но и за процеса на тяхната подготовка и приемане от изпълнителната и законодателната власт. Въпреки появилите се в последно време разработки и препоръки на неправителствени организации в България все още няма практика да се прави анализ за всичките потенциални ефекти от приемането на нов закон и в частност на нов данък или нова осигурителна вноска. А какво по-логично при промени в данъчноосигурителната система да се прогнозират и дори да се проиграват ефектите върху бизнеса, домакинствата, бюджета. Но управляващите по принцип не го правят. При подобни законови промени се споменава само очакваният ефект върху бюджета, а за бизнеса и домакинствата нещата приключват с общи приказки за поносимостта на данъчното (осигурителното) бреме, бегли сравнения с други страни и популистки спорове.
В крайна сметка бизнесът и домакинствата се оказват в ролята на опитни мишлета, върху които се изпитват прибързаните и несистематизирани, но затова пък редовни нормативни промени.
Относително високата данъчноосигурителна тежест не е единственият проблем на данъкоплатците. Неясното противоречиво и непрекъснато променяно законодателство е неизменна част от всекидневието на бизнеса и домакинствата. Неспирните обещанията и твърдения за данъчноосигурителна нормализация или за предоставяне на едни или други преференции допълнително деформират и без това изкривената среда за бизнес в България. Един от най-неприятните примери е в областта на чуждите инвестиции. Имаше специален закон за тях, после друг, последва трети, междувременно всеки от тях бе променян кардинално, даваха се и се отнемаха преференции, някои от тях изобщо не сработиха. С две думи, мила инвестиционна картинка.
Освен високите числа на изземване на доходите и печалбите, показани в примерите от таблиците, има още поне два фактора, които допълнително нагнетяват данъчноосигурителното бреме. Единият е разширената данъчна основа, която почти не може да се намалява легално, защото облекченията са сведени до минимум (което по принцип не е лошо). Същевременно данъчната основа лесно може да бъде увеличавана, когато данъчните субективно не признават един или друг разход. Вторият фактор са неформалните разходи за "данък защита" и/или за корумпиране на държавни служители. А те няма как се отчетат като разходи и се плащат от печалбата, увеличавайки нейното изземване.
Данъчната тежест за граждани нарасна допълнително от началото на миналата година, когато влезе в сила облагането на общия годишен доход и лиши хората с извънтрудови доходи от възможността да се възползват двукратно или дори трикратно (ако имат и регистрирана фирма - едноличен търговец) от необлагаемия минимум. Преминаването към облагане на общия годишен доход (а не поотделно на доходите от различните приходоизточници) обаче бе оправдана и неизбежна мярка.
Практиката на разпореждане с парите, събрани от данъци и осигуровки, внася допълнителни черни нюанси в система на публичните финанси. Когато от едната страна са високите данъци, а от другата - наливането на приходите от тях в губещи предприятия и в мащабни, но непрозрачни държавни поръчки, когато информациите за колосални данъчни и митнически злоупотреби са всекидневие, няма как да ти се прииска най-патриотично да си плащаш данъците, дори те да бяха по-ниски.
При осигурителните вноски допълнително се проявява ефектът "бъдеще неопределено", т.е. трезвата преценка, че вместо да се правят вноски, срещу които някога ще се получи нещо (неясно колко в реално изражение), по-добре парите да си останат на разположение сега.
Инстинктът за самосъхранение
При описаните условия е очевидно, че ако някой предприемач остане изцяло в легалната икономика, той не би трябвало да е с всичкия си. От негова гледна точка няма голямо значение дали данъчноосигурителната тежест е примерно 58%, 72% или 97%. Във всички тези случаи апетитът за легален бизнес няма как да не бъде изгубен.
И именно затова оценките за сивата икономика варират между 20 и 50%, а частният сектор произвежда над 60% от брутния вътрешен продукт, но осигурява само 5% от приходите на Националния осигурителен институт. Сигурно пак за това бившият началник на данъчната администрация и после финансов министър Стоян Александров заяви преди време, че в България неплащането на данъци се е превърнало в национален спорт.
Управляващите с гордост отчитат, че напълно в крак с модните тенденции в сектора на услугите вече се създава над половината от брутната добавена стойност в икономиката - 56.2% за първото тримесечие на тази година.
Именно в сектора на услугите обаче ефективната данъчноосигурителната преса е най-безмилостна заради високите разходи за заплати и свързаните с тях осигурителни вноски.
В крайна сметка данъчноосигурителната система, комбинирана с останалите елементи на средата, свежда до минимум лоялността на бизнеса към бюджета и максимализира стремежа му да избегне, да намали или поне да отложи плащането на данъци.
Най-лесното е да се каже "намалете данъци" и да се спре дотук. Или пък "дайте преференции". И пак да се спре дотук. По-трудното е да се докаже, че това е правилната посока. В българския случай обаче най-важната стъпка като че ли предхожда самия дебат за намаляването на данъците. Тя е промяната на манталитета, на настройката, с която управляващите подхождат към този дебат. С действията си държавните мъже (и предишни, и настоящи) създават впечатлението, че влизат в подобни дискусии, изхождайки от позицията "какво и как можем да направим, за да отбием атаките за намаляване на данъците" вместо с изглеждащата по-логична позиция "какво и как можем да направим, за да намалим данъците". Такъв подход предопределя крайния изход, защото лесно може да се намерят аргументи за застрашените интереси на бюджета (разбирай на пенсионери, социално слаби, лекари, учители), което обезсмисля дебата по същество.
Вярно е, че СДС понижи някои от данъчните ставки. Но остана усещането, че този акт бе недообмислен, с прокрадващи се популистки елементи, в резултат на което бяха пропуснати далеч по-добри варианти (и за бюджета, и за данъкоплатците). И сега се стига до куриозите с близо 100% ефективна данъчноосигурителна тежест. А при това положение май няма как да не кажем (дори и без да се аргументираме) "намалете данъците".
Дано наесен, за когато премиерът, финансовият министър и МВФ насрочиха сериозния данъчен дебат, най-сетне си направим труда за далеч по-пълен анализ на вариантите и на цялостните и дългосрочни последици от тях. Иначе ще се окаже, че пак сме забравили основното правило - "данъците не трябва да убиват своя източник"
Някои ги предпочитат смешно
"Никое друго изкуство не се учи толкова бързо от едно правителство, колкото това да се източват пари от джобовете на хората"
Адам Смит
"Глобата е данък за извършване на нещо неправилно. Данъкът е глоба за извършване на нещо правилно"
Неизвестен автор
"При облагане с данъци и подстригване на овце е добре да спреш, когато стигнеш до кожата"
Аустин О'Маллей
"Има само един начин да се убие капитализмът - чрез данъци, данъци и повече данъци"
Неизвестен автор
"Ергените трябва да бъдат облагани по-строго. Не е честно някои хора да са по-щастливи от другите"
Оскар Уайлд
"Благодаря много на данъчната реформа. Сега прекарвам около пет часа за изчисляване на данъците си и плащам двойно повече"
Писмо на данъкоплатец до Американската данъчна служба, 17.04.89
Моят чичо се оплаква, че ако подаде грешна данъчна декларация, ще отиде в затвора, а ако подаде вярна - в приют за бедни.
Ноуни Коун
Изследването на КРМG показва, че по-слабо развитите страни поддържат ниски данъчни ставки в сравнение с развитите страни. Така например страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) имат средна ставка по корпоративния данък от 34.8%, при 31.7% за слабо развитите страни от тихоокеанска Азия и 28.6% за Латинска Америка. По-ниските данъчни ставки се обясняват с опитите на местните правителства да привличат инвестиции.
От страните - членки на ОИСР, ставките по данък печалба през 1999 г. спрямо 1998 г. са намалили Дания, Франция, Германия, Ирландия (от 32% на 28%), Япония, Полша (от 36% на 34%), Швейцария и Турция (от 44% на 33%) .
Необходимо е да се има предвид, че простото съпоставяне на ставките в отделните страни не е най-добрият начин за сравнение на ефективната данъчната тежест. От не по-малко значение са разликите при формирането на данъчната основа (т.е. кои доходи се облагат и кое се признава за разход, има ли облекчения и какви и т.н.). Влияние оказват и размерът и периодичността на авансовите вноски, другите данъци (в Швеция например корпоративният данък е относително нисък, но данъците върху доходите са високи, което принуждава работодателите да плащат много високи заплати, което намалява печалбите им) и т.н.
Високи ставки, неефективни преференции, укриване на доходи
Опитите за данъчна реформа датират още от началото на 90-те. В периода до края на 1997 г. те могат да бъдат обобщени с една дума - кръпки. Законът за данък върху общия доход, приет през 1950 г., бе изменян 22 пъти само от 1990 до отмяната му в края на 1997 г. Прословутият УКАЗ No 56 претърпя 24 поправки от 1989 г. до средата на 1996 г. Подобно бе положението със Закона за местните данъци и такси, законите за акцизите и за данък върху оборота и т.н.
При всичките тези промени имаше още една обща черта - липсата на системност, т.е. всяка норма се приемаше сама за себе си, без отчитане на взаимодействието й с останалите и на потенциалните ефекти за заинтересованите страни.
Още в първите "демократични" години бе въведена модата на данъчните преференции. Първо бяха студентските кооперации и фондациите, които бяха употребени съвсем не по предназначение (ако приемем добронамереността на идеята за привилегиите). Последваха повсеместните облекчения за инвестиции, чийто основен резултат бе оформянето на фирмени автомобилни паркове.
Паралелно с това законите и подзаконовите актове бяха доста неясни и противоречиви, а данъчната администрация изменяше и дори твореше правни норми с т.нар. ГДУ-та, до които широката публика нямаше достъп. Някъде по това време лавинообразно започна да набира мощ избягването на данъци - както на дребно, така и в огромни мащаби.
Работодателите поемаха цялата осигурителна тежест за заетите при тях лица по трудов договор. Заради високата осигурителна тежест по-големите частни фирми първи се ориентираха към гражданските договори като средство за спестяване на осигурителни вноски. Тази практика бързо се разпространи и някъде през 1994-95 г. къде на шега, къде наистина се говореше, че цяла България мина на граждански договори. По тази причина приходи във фонд Държавно обществено осигуряване (ДОО) като процент от БВП се понижиха значително - виж графиката.
В началото на 90-те години бюджетът разчиташе основно на приходите от преки данъци от предприятията и от работещите по трудов договор, а също и на постъпленията в ДОО. Данък печалба обаче бързо загуби значенето си като сериозно приходно перо както заради краха на държавните предприятия, така и заради започналото масово укриване на доходи от страна на фирмите. Тази тенденция бе нарушена през 1997 г. заради кухите валутни печалби. През целия десетгодишен период данъкът върху общия доход има относително постоянен дял в бюджетните приходи, защото неговото укриване при лицата на трудов договор е по-трудно.
През април 1994 г. бе въведен данъкът върху добавената стойност, който бързо се превърна в основно приходно перо в бюджета и сега осигурява около половината от постъпленията в републиканската хазна. Стартираха обаче и мащабни злоупотреби с данъчния кредит.
Тенденцията за намаляване значимостта на преките данъци като бюджетен приходоизточник за сметка на косвените е нормална. По данни на Световната банка в страните с висок доход на глава от населението приходите от преки данъци имат значително по-голям дял в общите бюджетни приходи, отколкото в страните с нисък доход на глава от населението. Или иначе казано, в бедните държави правителствата връзват бюджетите си предимно чрез косвените данъци - ДДС, акцизи и мита, а в богатите - чрез подоходни данъци. Въпреки че Световната банка посочва, че има и много изключения от това правило, то все пак си остава принципно в сила.
През втората половина на 90-те години управляващите започнаха и опити за затваряне на вратичките в данъчните и осигурителните закони, но предимно по метода на тоягата - чрез административни мерки и предимно срещу "по-беззащитните" фирми и граждани.
След идването на СДС на власт започна по-радикалното реформиране на системата. От началото на 1998 г. влязоха в сила нови данъчни закони, започна постепенно затягане на осигурителната система. Разрешена бе ревалоризация на активите, но бяха ограничени до минимум данъчните облекчения. Въведен бе патентен данък за широк кръг от дейности. Премахната бе доброволната регистрация по ДДС и бе променен режимът на данъчния кредит. Последва намаляване на ДДС с два пункта и на корпоративния данък за фирмите с годишна печалба над 50 млн. лева от 37% на 34.3%.
От 1 юли 1999 г. бяха въведени здравноосигурителните вноски. От догодина влиза в сила и новата осигурителна вноска за пенсия, голяма част от която ще се поема от осигуряваните лица. За есента на тази година СДС и МВФ обещаха приемането на данъчно-процесуалния кодекс и сериозно обсъждане за намаляване на данъчното бреме.
Постъпления от данъци по консолидирания държавен бюджет (в хил. лв.)
Данъчноосигурителното бреме
В таблица 1 са посочени три примера за определяне на данъчноосигурителната тежест на юридически лица. Използвани са опростени и същевременно различаващи се казуси, за да се очертаят принципите, от които зависи тежестта на данъчноосигурителната система върху фирмите. Първите два примера са за фирми, които могат условно да се нарекат средно големи, като в единия случай разходите за суровини, материали и амортизации надвишават чувствително разходите за заплати, а в другия случай е обратното. В третия пример е използвана относително малка фирма от сферата на услугите, при която разходите за заплати доминират.
За улеснение във всичките случаи са използвани числа в стари левове, игнорирани са от имуществените данъци и такси, приема се, че приходите са само от основна дейност, всички посочени разходи са свързани с дейността (т.е. ще бъдат признати от данъчна гледна точка), работниците са при условията на трета категория труд и не са ползвали болнични през разглеждания период.
В първия случай е представена фирма, чиито разходи за суровини, материали, амортизации и други подобни надвишават двукратно разходите за заплати. Годишната й облагаема печалба е над 50 млн. лева, т.е. дължимият данък за републиканския бюджет е 27%, а за общинския 10%, или общо 34.3% (заради начина на изчисления общият данък не е прост сбор от данъка за републиканския и за общинския бюджет).
При 500 млн. приходи от продажби и 100 млн. разходи за заплати фирмата би реализирала печалба от 165 млн. лева, ако допуснем, че данъчноосигурителната система не съществуваше. Тя обаче няма как да не съществува и в конкретния случай претендира да получи (под формата на преки данъци и осигурителни вноски) 88.8 млн. лева, т.е. 53.8% от посочената печалба. За фирмата остават 76.2 млн. печалба.
Вторият пример е при аналогични изходни условия с първия, но с една разлика - разходите за заплати надвишават двукратно разходите за суровини, материали и амортизации. По-високите разходи за заплати провокират по-големи вноски в осигурителните фондове, което води до увеличаване на данъчната тежест до 70% от хипотетичната печалба (при изчисляването на която са игнорирани разходите за осигурителни вноски и данъци). В този случай за фирмата остава 49.2 млн. лева печалба.
Третият посочен пример е на по-малка фирма от сферата на услугите с големи разходи за възнаграждения. При нея най-ясно си проличава принципният проблем на данъчноосигурителната система от гледна точка на бизнеса - смазване на всяка фирма, чиито основни разходи са за заплати. При оборот от 100 млн. лева фирмата от примера би имала добра печалба от 26 млн. лева, ако се игнорира влиянието на данъчноосигурителната система. Когато обаче се внесат дължимите данъци и вноски, се оказва, че фирмата остава само с 310 хил. лева печалба, т.е. ефективното изземване на нейната печалба е почти 99%. Освен тези три примера могат да се посочат други, при които данъчноосигурителната тежест ще бъде по-ниска. Куриозното обаче е, че данъчноосигурителното бреме, изчислено по посочения начин, може и да превиши 100%, т.е. дължимите осигурителни вноски и данъци да надвишат печалбата, която фирмата отчита, преди да внесе дължимото в бюджета и фондовете. В тези случай фирмата просто излиза на загуба. И тези примери съвсем не са теория.
Едноличните търговци формират приходи и разходи по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, но плащат данък по Закона за облагане доходите на физическите лица. По тази причина данъчноосигурителната тежест за тях се различава макар и незначително от тази за юридическите лица. В използвания пример игнорираме осигурителните вноски на самия едноличен търговец (които при равни други условия повишават общата тежест) и разглеждаме едноличния търговец като друга форма на регистрация на бизнеса.
В Таблица 1а са използвани същите изходни данни, както при юридическите лица от Таблица 1. Разлика се появява едва при дължимия данък върху дохода и производните от него показатели. От изчисленията се вижда, че няма съществени разлики в данъчноосигурителното бреме за двата вида субекти.
Необходимо е да се има предвид, че така посоченият данък за едноличните търговци може да не е окончателен. ЕТ са физически лица и по тази причина окончателното им облагане става с подаване на годишна данъчна декларация, в която доходите от дейността като едноличен търговец се сумират с другите облагаеми доходи на лицето и едва тогава се определя окончателният данък. Преизчисляването на данъка за ЕТ (когато лицето има и други доходи) във всички случаи води до увеличаване на данъчната тежест, защото заради прогресивната скала за облагане на физическите лица, колкото по-голям е доходът, толкова по-голяма става и ефективната данъчна тежест.
За работещи по трудов договор
В таблица 2 са посочени три примера за данъчноосигурителна тежест за лица, работещи по трудов договор. Прието е, че те работят в условията на трета категория труд и получават месечно възнаграждение съответно 250 000 лв., 500 000 лв. и 750 000 лв. В третия пример здравната вноска в размер на 3% е изчислена върху 670 000 лв., а не върху 750 000 лв., защото законодателството поставя горна граница (10 минимални работни заплати, т.е. 670 000 лв.), върху която се изчисляват дължимите здравни вноски.
От посочените казуси е видно, че данъчноосигурителната тежест за работещите по трудов договор е в рамките на 20-30% от брутната заплата. На пръв поглед това не изглежда фундаментално високо, особено ако се съпостави с тежестта за бизнеса, макар че такова сравнение не е коректно. Бремето за работещите ще се увеличи незначително, ако работниците внасят здравни вноски и за своите деца.
При всички граждани, включително и при работещите по трудов договор обаче трябва да се отчита ефектът и на косвените данъци, които те практически заплащат. Когато едно физическо лице купува стока или услуга, то плаща 20% данък върху добавената стойност, който е включен в цената. При луксозните стоки и при тези с вредно въздействие потребителите поемат и тежестта на акциза, който в някои случаи формира основната част от цената на дребно. В цените на някои стоки има включени определени такси, които също са за сметка на физическите лица потребители. При закупуването на вносни стоки купувачите практически плащат митата и таксите, включени в цената. В крайна сметка косвените данъци увеличават значително частта от брутната заплата, която бюджетът и фондовете изземват от нейния получател.
За свободни професии
В Таблица 3 са посочени четири варианта на данъчноосигурителна тежест за едно лице с 300 000 лв. месечни доходи от упражняване на свободна професия. Приемаме, че здравно- осигурителните вноски са на база брутния доход (засега е тотално неясно дали при преизчисляването им в края на годината ще се гледа брутният, облагаемият или някакъв друг доход). Различията идват от възможността на този тип данъкоплатци да избират, от една страна, осигурителен доход, върху който да внасят осигурителните вноски, и от друга, размера на осигурителни вноски 22% или 32%. В практиката най-чести са случаите, при които лицата със свободни професии се осигуряват върху най-ниската възможна база - две минимални работни заплати (МРЗ). Ако са избрали да се осигуряват за пенсия за изслужено време и старост, наследствена пенсия и пенсия за инвалидност поради общо заболяване, те трябва да внасят 22% върху две МРЗ, което отговаря на пример 1 от Таблица 3. Ако са избрали да се осигуряват за всички осигурителни случаи, осигурителните вноски ще са в размер на 32% върху две МРЗ, което отговаря на пример 3 от таблицата.
За да се покажат различни варианти в Таблица 3, са използвани още два примера (пример 2 при 22% и пример 3 при 32% вноски) за същото лице, но при осигурителна база, равна на дохода, който то получава.
От изчисленията е видно, че данъчноосигурителната тежест за посочените примери варира в широките граници от 20 до 40%. Тежестта би се увеличила незначително, ако посочените лица внасят здравни вноски за своите деца, което ще им се наложи, ако те получават по-голям доход от своя съпруг/съпруга.
Бремето не се променя съществено, ако месечният доход от свободни професии е по-висок от 300 000 лева, което се илюстрира и от Таблица 3а и Таблица 3б, в които месечният доход е 700 000 лв., респективно три млн. лева.
При лицата с доходи от свободни професии също се проявява ефектът от въздействието на косвените данъци, които макар и непряко увеличават ефективната данъчна тежест.
Фирмите и физическите лица, които плащат патент, се радват на най-благоприятен данъчен режим заради относително ниските фиксирани годишни суми, които плащат. Осигурителните задължения при тях са същите, както при юридическите лица (или както при свободните професии, ако носителят на патента е физическо лице). В крайна сметка целият данъчноосигурителен режим за лицата на патент е по-поносим. Изключения от това правило има само в случаи, че те реализират много ниски доходи. Тогава е възможно патентният данък да се окаже по-висок, отколкото лицето би платило по общия ред. Костов в страната на регулациите
Изненадващо откритие направи Иван Костов на последното за сезона правителствено заседание - издаването на лицензи, разрешения и извършването на регистрации са предпоставка за корупция (виж стр. 3). Колкото повече регулация - толкова повече подкупи, е формулата, която математикът премиер сам е извел. Изненадата обаче идва не от сложността на задачата и нейното още по-елегантно решение, а от факта, че министър-председателят все още гледа света през очите на дете, което открива, че електрическият котлон пари, когато е зачервен.
Дотук свършват приликите със света на Луис Карол, в който нещата, както и да ги погледнеш, са по-логични. Тук, в реалния свят, премиерът намира изхода: "Аз и министрите няма да излизаме в отпуск, всеки ще продължи да движи текущите си задачи, независимо къде се намира. " Изглежда, по време на ваканция всеки министър намира най-голямо вдъхновение по темите как да съкратим регулативните механизми; кое да променим в закона за здравното осигуряване; как да съчетаем темата с Кодекса за задължителното обществено осигуряване и др. Все принципни неща, за които от много работа на членовете на правителството не им останало време да поразсъждават досега.
А в дебата по темата участие можел да вземе всеки - чрез Интернет-страниците на правителството, министерствата и ведомствата. Интернет, Интернет... Правителството не обмисляше ли да въведе лиценз за Интернет-доставчиците? Идея, която освен на нас е хрумнала почти само на китайците. Въобще лицензирането като че ли е по-добре да го няма в страна като нашата. Но понеже това звучи малко авангардно, дори и ограничаването на явлението би имало здравословен ефект. Стига, разбира се, премиерът наистина да иска да доведе нещата докрай.
Пазарът - на една мечта разстояние
В България монополистът винаги е бил на особена почит. Правителството често обича да повтаря, че се стремим към пазарна икономика, но по правило посяга на големите държавни монополисти само под външен натиск. Изглежда, така ще стане и с Нефтохим - Бургас (виж интервюто на 13 стр.).
Повече от две години търговците повтарят, че е абсурдно рафинерията да казва на какви цени ще се продават горивата по бензиностанциите. По цял свят това си е работа на самите търговци. Нормалното е производителят да определя само цена на едро, а крайните цени да се движат от конкуренцията между самите дистрибутори. У нас нещата са оставени така, че търговската политика на сто-двеста частни фирми зависи от една-единствена държавна (все още) компания монополист. Това противоречи на всякаква пазарна логика, но какво толкова. Щом още не са ни подгонили от МВФ, значи проблем няма. По-интересното е, че държавата се кани да продаде до месец-два Нефтохим, а за промяна на статуквото с цените никой не обелва и дума.
Щом се заговори за освобождаване на цените на дребно, от правителството обикновено отговарят, че с това ще пострада бюджетът. Вярно, при липсата на апарати с фискална памет в бензиностанциите не е трудно да се предвиди какво ще се случи с данъчните постъпления. Но е вярно и друго - в сегашната ситуация фирмите нямат никакъв стимул да приведат счетоводството си в съответствие със закона. Ако на държавата не й стига куражът да освободи пазара за всички, защо не го направи поне за изрядните към хазната. Би било по-справедливо. Например "Шел", който има фискални апарати по всичките си бензиностанции, да получи правото сам да определя крайна цена на бензина. Като сложи с 1 или 2 лева по-ниски цени и вдигне продажбите двойно, другите търговци сами ще го последват.
Влак за Холивуд, но в глух коловоз
Има един полски филм - "Влак за Холивуд". В него девойка се изживява като Мерилин Монро и мечтае да стане кинозвезда в Америка. И, не щеш ли, един ден телефонът звъни, обажда се великият режисьор Били Уайлдър и кани момичето в Холивуд.
Сега нещо подобно би могло да се случи с български сценарист, при това не на кино, а наяве. Фондацията "Хартли - Мерил" със седалище в Ел Ей за пръв път включи България в ежегодния си международен конкурс за сценарий. Ако наш човек вземе, че спечели надпреварата, го чакат солидна сума в долари, щатска виза, стипендия за прочутия киноинститут в Сънданс и евентуална холивудска реализация на сценария му. Все хубави неща.
Има обаче една подробност - преди да стигне до международното състезание, мераклията за Холивуд трябва да мине през нашенско сито. Комисия от родни специалисти ще казва кой проект става за Америка и кой - не. Ясно е, че с назначаването на регионално жури "Хартли - Мерил" искат да се отърват от графоманския порой, който със сигурност ще ги залее. Но по този начин те, без да подозират, рискуват да си вкарат автогол. Защото, излишно е да се лъжем, у нас на този етап няма кинаджии, които да са "на ти" с холивудските канони - не само производствени, но и чисто естетически. Тук все още е в сила стерилната социалистическа закваска.
Как тогава нашенци ще решават кой сценарий е подходящ за там? По какъв критерий? Ако е критерият на комисиите към Националния филмов център, които се сменят, но по правило правят шуробаджанашки изпълнения и раздават пари на проекти недоносчета, работата е обречена на провал. А у нас друг критерий май не може да пробие. Впрочем режисьорът Николай Волев отдавна прозря истината - ако на Тарантино например му се наложеше да кандидатства със сценарий пред българска комисия, той филм нямаше да помирише.
КОМЕНТАР
Откровенията на госпожа Клинтън
Моника Люински обясни доста неща за връзката си с Бил Клинтън. Президентът даде обясненията си пред камерата на Голямото жури. Сега дойде ред и на Хилъри Клинтън да разкаже собствената си версия за аферата на съпруга й с госпожица Люински. Изненадващата изповед на г-жа Клинтън пред списание "Тalk" е както дълбоко всеопрощаваща, така и абсолютно мъглява. Това интервю повдигна доста спорове дали всъщност Хилъри не е навредила на предизборната си кампания за Сената. Ако наистина интервюто има негативен ефект, първата дама няма да има основания да обвинява пресата за публикация, която беше едновременно агресивно хвалебствена и напълно повърхностна.
В статията г-жа Клинтън описва "огромната болка и гняв", които малко хора могат да си представят. Тя обяснява, че нямала никакви планове да напусне президента, след като мандатът му изтече, тъй като двамата имали "дълбока връзка, която превъзхожда всички беди". След това тя описва извънбрачното залитане на президента като резултат на емоционална травма, която Клинтън е получил в детството заради разбитото си семейство. Първата дама нарича склонността на мъжа си да "блуждае сред жените" слабост, а не пагубна привичка и заключава, че въпреки всичко съпругът й е "много, много добър човек".
Коментаторите веднага се разделиха на два лагера. Тезата анти-Клинтън гласи, че Хилъри е направила груба грешка, като отново е повдигнала споровете около брака си, които са омръзнали на всички.
Привържениците на Клинтън смятат, че изповедта на първата дама е била необходима. Така една болезнена страница щяла да бъде затворена, а жените избирателки щели да бъдат привлечени за каузата на Хилъри.
Както винаги, истината е някъде по средата. Понякога г-жа Клинтън наистина не дооценява общественото мнение. Затова тя направи една доста позната грешка и вместо да приключи неудобната тема, Хилъри отново разпали позатихналото любопитство.
Истина е, че интервюто на първата дама съдържа много трогателни моменти, които засягат нейното персонално виждане за ролята и отговорността на политическия лидер.
В борбата за сенаторското място Хилъри Клинтън ще се състезава с кмета на Ню Йорк Рудолф Джулиани, който е най-вероятният кандидат на републиканците. На избирателите няма да им е лесно да избират между такива изтъкнати кандидати като Джулиани и Клинтън.
Не е сигурно, че г-жа Клинтън е навредила на предизборната си кампания, но е повече от ясно, че тя отново започна безсмислен дебат, който ще продължава с месеци.
Костов недоволен от лицензионния режим
В самия край на заседанието на правителството в четвъртък премиерът Иван Костов изненадващо обяви, че незабавно започва пълен преглед на всички лицензионни, разрешителни и регистрационни режими в страната. "Стремежът ми е да предложим програма за съкращаване на този тип регулативни механизми, като това ще бъде основен елемент от кампанията за ограничаване на корупцията", каза Костов.
Премиерът изрази недоволство от обратната връзка от страна на министрите и подчерта, че ще търси пътя към по-добро съгласуване на работата и затваряне на кръга на взимане на решения. В августовските жеги вниманието на правителствения щаб ще бъде насочено към диалог с обществеността по всички въпроси от реформата чрез медиите и Интернет-страницата на правителството. Ще се търси отговор на въпроса за ефективността на законите, като слабите места ще бъдат поправени наесен. Костов даде пример с плащането на здравноосигурителните вноски, където имало много недомислени места и слабости. Получавало се така, че частният сектор плащал по-малко от 20% от всички вноски, докато заетите в него са много повече.
Следващото заседание на Министерския съвет ще бъде на 26 август, но междувременно работата на кабинета няма да прекъсва, където и да се намират министрите.
Идеи за възстановяване на Балканите проучват американски политолози
Тази седмица по покана на Атлантическия клуб на посещение у нас бе 14-членна неправителствена американска делегация от влиятелни политолози, журналисти, финансисти от Вашингтон и Ню Йорк. Основна цел на гостите е да се запознаят с последиците от войната в Косово и с българските идеи за преодоляването им. "България е най-важната страна на Балканите - не само поради близостта й до Косово, но и заради прогресиращите политически и икономически реформи, заради силната подкрепа, която оказва на НАТО", каза Джефри Гедмин, изпълнителен директор на организацията Нова атлантическа инициатива. Гостите се срещнаха с президента Петър Стоянов, с кмета на София Стефан Софиянски, както и с лидера на ДПС Ахмед Доган. Президентката на международния форум на жените Барбара Барет и правозащитничката Бианка Джагър обсъдиха със съпругата на президента Стоянов Антонина ролята на жените лидери в България и на Балканите.
"Подкрепата на българското правителство по време на кризата в Косово беше много важна за съюзниците и тя беше оценена от тях много високо. Смятам, че тази позиция на българското правителство на практика сближи България и НАТО. България е активен участник в "Партньорство за мир", така че предстои да се задълбочават тези връзки. Дали това ще доведе до пълноправното членство на България в НАТО през следващата година или две е трудно да се каже. Със сигурност обаче сътрудничеството със София ще се задълбочава и това, уверявам ви, е широко приветствано в средите на НАТО", сподели бившият посланик на САЩ в НАТО Уилям Тафт.
На срещата си с гостите президентът Стоянов е споделил, че за да се установи траен мир и стабилност на Балканите, е необходимо да се предприемат действия не по отделни случаи и в отделни държави, а на общорегионално ниво. На въпрос какво очакваме от пакта за стабилност Стоянов отговори, че "България не иска пари, а участие в общите инфраструктурни проекти, като например транспортните коридори 4 и 8".
Срещата с ръководството на ДПС беше с основна тема етническия мир в България, особено актуална след войната в Косово.
След завръщането си в САЩ участниците в обиколката ще подготвят препоръки до влиятелни финансови и политически кръгове във Вашингтон, които формират политиката на САЩ на Балканите.
Гриша Ганчев закри "Литекс"
Шокиращата загуба на "Литекс" от полския "Видзев" с 1:4 в редовното време и отпадането на отбора от Шампионската лига след изпълнение на дузпи поднесе поредния кошмарен ден за българския футбол. Ловешкият тим бързо приключи участието си в тазгодишното издание на евротурнирите, където можеше да срещне още в следващия кръг "Фиорентина" с аржентинската звезда Габриел Батистута. След провала спонсорът Гриша Ганчев разформирова "Литекс", като на негово място ще се създаде футболен клуб "Ловеч".
Ганчев заяви още в края на първенството, че няма да хвърля милиони марки за нова селекция, а ще търси пазар за асовете и обиграване на млад състав, ако първенецът се провали в квалификациите за Шампионската лига.
Шефът на "Литекс комерс" чакаше поне осем мача от ловешкия отбор в евротурнирите, които да понапълнят касите. Не е трудно да се изчислят загубите от падението на българския шампион в Лодз. Ако "Фиорентина" бе дошла в Ловеч, УЕФА щеше да плати 240 000 долара при евентуално отпадане на българите в третия квалификационен кръг. Телевизионните права пък щяха да донесат около 600 000 долара. Към това могат да се прибавят приходите от италианските тифози при гостуването им у нас.
Вместо това Гриша Ганчев получи повод да изпълни заканата си и разпродажбата започва. Албан Буши вече замина за турския "Аданаспор". Саид Ибраимов си хвана пътя за "Нефтохимик", а Марин Петров за "Спартак" (Варна). За Симонович, Загорчич, както и за останалите основни играчи тепърва ще се търсят отбори. За местния любимец Кишишев е само въпрос на време и пълно възстановяване, за да бъде продаден в Англия или Турция.
Започва нова лотария за зелени карти
Желаещите да получат зелени карти за САЩ могат да се включат в поредната лотария, организирана от американското посолство. Регистрацията за програмата DV-2001 ще започне от 4 октомври и ще приключи на 3 ноември 1999 г. От американското посолство уточниха, че изискванията към кандидатите за зелени карти, остават същите като тези за DV-2000. В лотарията могат да участват всички, които имат средно образование или поне две години стаж по професия, за която се изисква обучение от две години. Документите отново се подават по пощата. Уведомителни писма получават по пощата само избраните кандидати на посочения от тях адрес. Листовки с инструкции за кандидатстването могат да се получат след 15 август в консулството на САЩ или в Американския културно-информационен център на бул. "Витоша" 18.
Наш киносценарий в конкурса "Хартли-Мерил"
България за първи път ще вземе участие в международния конкурс за сценарий "Хартли-Мерил", съобщи през изминалата седмица директорът на Националния филмов център Димитър Дерелиев. Конкурсът е ежегоден и е подпомогнат и администриран от Гилдията на американските писатели (Лос Анджелис). В надпреварата могат да участват автори от всички страни. Всяка страна съставя национална комисия, която избира един сценарий за конкурса. Той се изпраща в САЩ за финалния кръг, където международно жури връчва първа и втора награда.
Изпълнителният директор на "Хартли-Мерил" Деби Вандермюлен, която посети България във връзка с конкурса, сподели, че това е възможност за създаване на мост между българското кино и Холивуд. Фондация "Ценности" с председател Антонина Стоянова изяви желание да бъде съорганизатор и партньор на националния конкурс за сценарий, каза шефът на "Бояна филм" Евгений Михайлов. Той обясни, че все още не са избрани членовете на родното жури, но те със сигурност ще бъдат видни български режисьори и разпространители.
Бонев и Рашков топят леда помежду си ?
МВР най-после се е съгласило да се подпише съвместно разпореждане за взаимодействие между органите на полицията, следствието и прокуратурата. Това съобщи шефът на Специализираната следствена служба (СпСлС) Бойко Рашков пред журналисти миналия петък, отчитайки се за свършеното през първите шест месеца на годината. Близо две години следствието безрезултатно се опитва да прокара приемането на подобен документ, който да изясни правата и задълженията на различните органи, които са ангажирани в наказателното производство. На 3 август обаче вътрешният министър Бонев все пак е изпратил предложение до Рашков и главния прокурор Филчев да бъде сформирана група за изглаждане на спорните моменти в този документ.
"Трябва да стане ясно кой каква работа трябва да върши при едно разследване. Така ще се разбере кой е крив и кой е прав", смята Бойко Рашков. "Делата се образуват от един прокурор, след това се появява някой друг, в съда излиза трети... Понякога наистина кипи безсмислен труд и се хабят ценни човешки сили", твърди той. Според шефа на СпСлС проблемите в работата с МВР все още остават неизчистени. "Най-често оперативните работници се дистанцират след образуване на предварително производство", твърди той. При делата срещу неизвестен извършител полицаите често действали непрофесионално - очевидците разпознавали заподозрените по снимки, без да е спазена процедурата на Наказателно-процесуалния кодекс, и по този начин лишавали следователите от доказателства, тъй като по закон тази процедура може да се направи само веднъж. Ръководството на СпСлС отново възнегодува срещу практиката на МВР да изнася в медиите информация от оперативни разработки на етап, който впоследствие затруднява доказването на случая. "Акцентира се на задържането и реализирането на оперативната информация. Когато на по-късен етап очакванията не се оправдаят, вината се хвърля върху следствието", твърди Рашков. Все пак неговата служба имала добър синхрон с НСБОП и по някои дела - с контраразузнаването. Противоречията били почти изгладени по делата за контрабанда, наркотрафик и защита на авторските права.
За първите шест месеца на годината СпСлС е приключила 184 от всичките 340 следствия, които са били на производство там, въпреки че 45 на сто от местата за следователи бяха незаети, каза още Бойко Рашков. Деветдесет и шест от тях отиват на съд, 88 - за прекратяване. Като обвиняеми са привлечени 190 души, 96 от които ще седнат на подсъдимата скамейка. Работено е и по 86 следствени поръчки по искания на чужди държави. Ведомството на Бойко Рашков дори е натоварило няколко от следователите в 6-ти отдел да се занимават основно с работата по тези дела.
накратко
Президентът Петър Стоянов изпрати през изминалата седмица телеграма до новия генерален секретар на НАТО Джордж Робъртсън. В нея държавният ни глава изказва най-сърдечни благопожелания за успех на Джордж Робъртсън и изразява надежда, че по време на неговия мандат диалогът между България и НАТО ще продължава да се задълбочава с цел окончателното пълноправно интегриране на нашата страна в структурите на алианса. Поздравителна телеграма до новия генерален секретар на НАТО изпрати и министърът на външните работи Надежда Михайлова. В телеграмата се отбелязва, че в лицето на Джордж Робъртсън алиансът ще има верен лидер, който ще продължи да утвърждава ролята му на опора на евроатлантическата сигурност.
Лидерът на сръбската опозиционна Демократическа партия ще посети България в края на август. Това съобщи кметът на столицата Стефан Софиянски, който през миналата седмица бе на официално посещение в Белград. Много е важно сега СДС да протегне ръка към хора, които носят белезите на демократизация, защото алтернатива няма, допълни още Стефан Софиянски.
Първото заседание на Централната избирателна комисия за местните избори ще се проведе на 9 август, съобщи през миналата седмица председателката на комисията Лена Джелепова. Според нея насрочената с указ от президента Петър Стоянов дата за местните избори, 16 октомври, е в рамките на закона. Законовата разпоредба за определянето на датата е това да стане най-малко 60 дни преди изборния ден. Лена Джелепова коментира още, че белият цвят на бюлетините няма да затрудни особено избирателите.
През изминалата седмица кметът на София Стефан Софиянски и губернаторът на Кемеровска област в Русия Аман Тулеев подписаха протокол за сътрудничество. Аман Тулеев бе на посещение в страната по покана на столичния кмет. Целта на визитата му бе да се направи опит за пробив на български стоки на руските пазари. Според губернатора на Кемеровска област добрите търговски връзки между България и Русия отпреди 1989 г. могат да бъдат възстановени. Той предложи Русия да доставя 5-6 тона въглища годишно на България срещу храни и вина. Стефан Софиянски получи покана от своя гост да посети Кузбас. По време на своето посещение Аман Тулеев се срещна и с вицепремиера Евгений Бакърджиев.
Уволняват тъмничен шеф заради автородео
Правосъдният министър Васил Гоцев уволни дисциплинарно шефа на главна дирекция "Следствени арести" към правосъдното министерство Огнян Симеонов миналия петък. Тридесетгодишният тъмничен шеф отива на трудовата борса заради пиянски скандал и автомобилно преследване с полицията по Софийските улици. Трагикомичната сцена се разиграла през нощта на 4 август към 2 часа. Полицейски автопатрул спира пежото на Огнян Симеонов, който точно в този момент си тръгва от ресторант БИАД заедно с три свои колежки. Шефът на следствените арести се оказва обилно почерпен и полицаите се опитват да го накарат да не шофира. Сгрян от огнените ритми на фолка в БИАД, марковите питиета и присъствието на дами обаче, той пренебрегва приятелския съвет на униформените и потегля със свистене на гуми.
Малко по-късно същият патрул засича автомобила на Симеонов на ъгъла между "Граф Игнатиев" и "Алабин". Вместо да спре, шефът на следствените арести побягва с пълна газ към Централна гара. Близо половин час той разиграва автопатрулите на полицията из тъмните улици на столицата. Според униформените Симеонов е карал в нарушение на почти всички пътни правила, пресичал е на червено и само по чудо не е имало пострадали. В крайна сметка чиновникът от правосъдното министерство е заловен в района на "Илиянско шосе" 73. Там той заплашва служителите и отказва да даде алкохолна проба. Същата сцена се разиграва и във 2-ро РПУ, където той е отведен след инцидента. В крайна сметка полицаите задържат неговия автомобил и му съставят акт. След проверка на правосъдното министерство шефът на следствените арести е изгонен от работа.
Седем души арестувани с депутата Цветелин Кънчев
Седем души от обкръжението на евролевия депутат Цветелин Кънчев са арестувани с обвинения за рекет, изнудване и побои, съобщиха от прокуратурата миналата седмица. Шефът на "Евророма" беше арестуван на 30 юли, след като парламентът отне имунитета му. Той беше обвинен в изнудване и нанасяне на побой. Миналата седмица Кънчев е преместен в следствения арест на столичната улица "Майор Векилски" в ареста на следствената служба. Повече от 50 души са се оплакали, че са бити от депутата от Златица след неговия арест. Срещу Кънчев обаче не може да бъде повдигнато ново дело, защото парламентът отне имунитета му по конкретни случаи.
Делото за екстрадицията на шефа на "Колонел" е на 13-и петък
Делото за екстрадицията на бившия шеф на "Колонел" Ангел Василев е на 13 август, петък, съобщиха негови близки. Василев беше арестуван в началото на юни в Прага по искане на българските власти. Според информация от чешката полиция той е обвинен в подбудителство за убийството на Андрей Луканов. На делото в Прага няма да се прилагат доказателства за вината и съпричастността на бившия шеф на "Колонел" към покушението на експремиера. Пражкият съд ще разгледа само допустимостта на екстрадицията. Според близки на арестувания веднага след делото, независимо какъв е изходът му, адвокатът му ще поиска политическо убежище в Чехия. Това ще забави поне с няколко месеца евентуалната екстрадиция на заподозрения. Според закона до разглеждането на молбата арестуваният ще остане в ареста.
Черна гора направи стъпка за отделяне от Югославия
Черногорското правителство прие пакет от предложения за установяването на нови отношения със Сърбия и реформиране на Югославската федерация. Подгорица предлага федерацията да бъде заменена от по-либерална форма на равноправен съюз, наречен "Общност на държавите Сърбия и Черна гора". Планът предвижда всяка от републиките да контролира собствената си икономика и външна политика, а въоръжените сили да бъдат с две отделни командвания. Президентът Мило Джуканович предупреди, че ако Белград откаже да приеме предложенията, ще бъде свикан референдум за независимостта на Черна гора.
Черногорската инициатива бе обявена от Сърбия като прелюдия към отцепването на Подгорица. Ултранационалистът Воислав Шешел заяви, че югославската армия ще се намеси, в случай че Черна гора обяви независимост. "Ще използваме всички предвидени от конституцията мерки, включително и сила, за да предотвратим отделянето на Черна гора. ", посочи Шешел.
Очаква се югославският президент Милошевич да отхвърли предложението на Подгорица. Информационните агенции подчертават, че Белград официално продължава да държи на единството, а отделянето на Черна гора би разрушило и последните остатъци от мита за Югославия.
САЩ предупредиха президента Джуканович да не предприема нищо, което би могло да наруши крехкия мир на Балканите. Междувременно черногорският лидер посети Москва в опит да получи подкрепата на руското ръководство за отделянето на Черна гора от Югославия.
Volvo купува Scania
Шведската автомобилна компания Volvo Group обяви, че закупува конкурентната Scania за 7.5 млрд. долара. Новата по-голяма компания Volvo ще бъде най-крупния производител на камиони и автобуси в Европа с пазарен дял от над 30 на сто. В глобален мащаб единствено DaimlerChrysler ще бъде с по-голямо пазарно присъствие.
В началото на годината вторият по големина производител на автомобили в света Ford получи съгласието на мениджмънта на Volvo Group да закупи правото да използва едноименната търговска марка за леките коли, заводите и дизайна на Volvo за 6.45 млрд. долара. Volvo Group запази производството на камиони и автобуси с търговската марка Volvo. Изпълнителният директор на Volvo Group Лей Йохансон аргументира решението на мениджмънта да се раздели с леките автомобили Volvo с концентрацията на ресурси за производството на тежки автомобили. Непосредствено след сделката с Ford Volvo Group увеличи до 22% дела си в Scania. Ръководството на Scania се обяви категорично против идеята компанията да бъде закупена от Volvo и стартира преговори с Fiat и Volkswagen, дългогодишни партньори в смесени дружества за дистрибуция на автомобили в скандинавските държави, за осъществяване на сливане. Исканата цена от акционерите на Scania - 45 долара за акция или 8.5 млрд. долара за 100% от компанията - не се хареса нито на италианците, нито на германците и логично не се стигна до сделка. Вместо това италианците отправиха предложение към ръководството на Volvo Group за покупката на групировката за 12.5 млрд. долара, което не бе одобрено.
Вирусът "Ебола" отново предизвика паника в Европа
Германските власти се опитват да разсеят страховете, че смъртоносният вирус "Ебола" се е появил в Германия. Паниката възникна, след като в берлинска болница бе настанен 40-годишен кинооператор, завърнал се наскоро от снимки в джунглите на Западна Африка. Олаф Улман бе хоспитализиран с остра форма на вирусно заболяване с неустановен произход и лекарите предполагаха, че може би става въпрос за смъртоносния вирус "Ебола", който разрушава тъканите на тялото. Медицинските власти не изключват хипотезата, че заболяването е форма на също така опасната хеморагична треска, но окончателната диагноза ще бъде поставена, след като бъдат готови резултатите от медицинските тестове.
Улман се намира в херметично затворена камера, за да бъдат избегнати всички рискове от разпространяване на заразата. Междувременно лекарите съобщиха, че спътникът на кинооператора също е под наблюдение, но засега не е показал никакви симптоми на заболяването.
Вирусът "Ебола" е изключително опасен, тъй като досегашната практика е показала, че близо половината от заразените не оцеляват. Преди четири години епидемия от вирусното заболяване причини смъртта на стотици хора в Африка. Единственият случай на болестта в Европа е регистриран през 1976 г., когато британски лаборант се зарази по невнимание по време на изследвания. Поради започнатото навреме лечение той оцеля.
За изолирането на Олаф Улман са взети всички предпазни мерки, а лекарите влизат в херметичната камера с предпазни костюми и кислородни апарати. Тъй като все още не е известна причината за болестта на Улман, около болницата е издигната двуметрова ограда, а районът е изолиран от солидна охрана. Засилените мерки за сигурност предизвикаха паника сред медиите, че съществува опасност от разпространяване на болестта.
Попаднал в човешкото тяло, вирусът "Ебола" се развива изключително бързо и предизвиква силна температура, треска и обилно кръвотечение. Засега науката не е открила начини за лечение на напредналите случаи и затова "Ебола" е наречен вирус убиец.
За какво са жадни сърбите
Как изпратихме с поглед дарението на Софиянски за Белград
Граничар според тълковния речник на българския език е войник, който пази държавната граница. В сръбския речник на политическите задачи граничар сигурно означава човек, който пази държавата на Милошевич от журналисти. На 3 август пълен микробус репортери от български медии преседяха 10 часа на полосата след Калотина. В глух коридор на граничната бразда пък слънцето цял ден напичаше платнищата на двата тира с минерална вода, брашно, бебешки храни, одеяла и медикаменти, които трябваше да отпътуват за Белград като дарение за общината от софийския кмет и фондация "За София". Вечерта камионите все пак стигнаха Белград, а репортерите се прибраха вкъщи с текезесарски тен.
Кметът Софиянски трябваше да потегли за Белград рано сутринта в сряда. Посещението му беше по покана на белградския градоначалник Воислав Михайлович и се отличаваше с това, че е първата официална визита на български политик в СР Югославия след края на ударите на НАТО. Новото в следвоенния подход на Запада и демократично настроените му поддръжници е, че ако се помага за възстановяването на Сърбия, това трябва да става чрез общините, а не през правителството.
Идеята за промяна на статуквото на властта в Сърбия чрез промяна на гражданската среда включва именно подкрепа за демократичните кметове там. Освен заради колегиалната симпатия Софиянски трябваше да се види с белградската управа и по политическа линия - избраният през януари Михайлович е партийно подчинен на опозиционния лидер Вук Драшкович в Сръбското движение за обновление. По програма софийският градоначалник трябваше да бъде приет още от самия Вук Драшкович и от Зоран Джинджич - лидер на най-голямата опозиционна партия - Демократическата.
В понеделник миналата седмица от пресцентъра на столична община съобщиха, че журналистите, които желаят да отразяват гастрола на Стефан Софиянски в Белград, трябва да се съберат на "Московска" 33 на следващия ден в 9 сутринта. Списъкът с паспортните данни и имената на новинарите и медиите, които представляват, е бил предварително изпратен на три адреса - в управление "Информация" на българското външно министерство, в нашето посолство в Белград и в сръбското посолство в София. Повече позволителна кореспонденция не била нужна, по думите на началничката на пресцентъра на столична община.
Към 10 часа фордът потегли към Калотина. Снабдени от българския КПП със статистически карти и митнически декларации, репортерите паркираха пред сръбската будка. Там служител на съседната държава прибра паспортите. След което се върна със синьо-червения куп подвързии и започна лично да раздава обратно пасаваните. След малко се появи и цивилен служител на граничната администрация. И заразпитва: какви сте вие, къде отивате, какво ще правите. После конкретизира интереса си: "От кои медии сте? " При анонса на в. "Монитор" човекът се зарадва - "а-а-а, хубав вестник, той е най-аналитичният", и поиска един нов брой. Сигурно го е прочел, докато е обядвал с плескавица на него. Той събра отново паспортите и изчезна в близката сграда. Междувременно някой обясни, че затрудненията произтичат от това, че дарението е предназначено за Скупщината, а не за държавата. Шофьори от колоната пред КПП-то подхвърляха предложения, базирани на техния опит: "Бутнете неколко марки, стек цигари и ще минете. " Да, ама не. Около пладне чиновникът с "Монитор"-а се появи с няколко ксерокопия "избрано" от паспортите на двама-трима журналисти. След уточняващи въпроси за репортерските ресори той пак потъна в канцеларията, за да дойде друг с нова селекция ксерокопия от личните документи. Шефът на кабинета на кмета Любомир Иванов се отдаде на преговори с офицерите, прилични на типажи от
Общинарят Иванов още преди обяд получи разрешение да премине границата, но избра да остане в ничия земя, докато се изяснят нещата с двата камиона с дарения и с пропуска на журналистите. Броят разговори, който проведе - с кмета, служители на "Московска" 33, посолства, министерства, роди надеждата, че репортерите ще бъдат пуснати, ако ги предвожда лично драгият гост на сръбската столица г-н Стефан Софиянски. Иначе рефренът на сръбските граничари през цялото време звучеше така: не знаем, не са ни предупредили, трябва предварителна акредитация, нямаме нареждане от нашето МВР, чакаме обаждане.
Слънцето вече жулеше, а отбитият встрани на ничия земя репортерски микробус хвърляше единствената сянка, в която имаше място да полегне не повече от едно от бездомните кучета, тип граничарско. Другият балкански оазис носеше надписа "Тоалет". На по-скоро сръбска територия човек можеше да се облекчи срещу 500 български лева. Сигурно е, че престоят на софийските репортери там направи доста голям оборот на фаянсовото заведение.
Сръбският граничен пункт "Градина" заприлича на къмпинг "Градина", само дето най-близките лавки с храна се намираха не зад плажа, а зад граничната бразда на Калотина.
Сръбските митничари иначе бяха добродушни - ту палеха някоя репортерска цигара с украсена с гола жена запалка, ту се шегуваха, като командваха "Свободно! " на по-стреснатите журналисти, когато те от възпитание се поизправяха на пейката при приближаването на униформените.
След часове на припек се получи леко раздвижване. Първо, тировете с хуманитарна помощ вече бяха освободени и пътуваха към Белград. Кметът Софиянски съобщил по телефона, че след като пропускането на репортерите отвъд границата зависи от неговото присъствие, той ще прекъсне срещата си и ще дойде веднага. Между другото, разговорът, който Стефан Софиянски е трябвало да прекрати, беше с американска делегация, включваща и бившата съпруга на Мик Джагър - Бианка.
Малко след седем часа вечерта беемвето на столичния кмет пристигна в ничията зона на Калотина. Стефан Софиянски раздаде студени бири "Загорка" на грогясалите общински репортери и истински загрижен се запъти да извоюва пускането на журналистите в Сърбия. Не след дълго дойде и обнадеждаващата информация: "Аз нося факса. Ще ме пуснат. За да съм сигурен, че всичко ще е наред, ще ви чакам зад бариерата. Изчакайте десет минути и застанете пред гишето", начерта стратегията Софиянски. Микробусът с репортерите паркира пред пропуска за служебно пътуващи. След минути се разбра, че нищо в намеренията на сръбските граничари не е променено. На разстояние се виждаше Стефан Софиянски, впуснал се в разпален спор със служител на сръбската граница. Точно в 9 без 5 кметът надникна в одимения микробус с думите: "Съжалявям, че така стана. " После разказа за пререканията със сърбина. "Всичко, което трябваше, е изпълнено от наша страна. Тук го има факса от посолството. По време на войната е трябвало специална акредитация. Нашето посолство се обръща с факс до тяхното МВнР и пита как продължава процедурата. След което те им отговарят (отговорът също го има там), че само посолството на Сърбия в България е компетентно да дава това разрешение. Ние надлежно сме изпратили всички документи и те са тук. И той не отрича. И тук има писмо от посолството на Сърбия в България. Той казва тук са, ама на мен ми трябва потвърждение от моето министерство. Кое е твоето министерство? На вътрешните работи. Ами, викам, те не могат ли да се свържат? Ами, вика, аз не съм тоя, който казва с кого ще се свързва. Аз чакам нареждане. Питам, те ми казват при нас няма нищо. Аз му показвам факса и той вика - да, нашето посолство е трябвало да свърши тая работа. И той го каза - никой не е виновен. Случват се и такива неща. Повече от това нищо не мога да направя. Много ме е яд така, като съм безсилен, но... " След това кметът мрачен пое към Белград, а репортерите потеглиха безпрепятствено към София.
На срещата в сряда отсъствието на българските медии било компенсирано от интереса на белградските опозиционни телевизионни и радиостанции към гостуването на софийския кмет. Лично Стефан Софиянски разказа за "Капитал", че е дал дълго интервю за общинската телевизия на Белград - Студио Б-2. Стопанинът на "Московска" 33 е направил обиколка на поразените от бомби сгради на телевизията, Генералния щаб, съюзното и републиканското министерство на вътрешните работи. На срещата си с градоначалника на сръбската столица Воислав Михайлович и Стефан Софиянски са договорили български строителни фирми да участват във възстановяването на разрушените сгради. София ще даде рамо и за ВиК нуждите. Идеите и строителните планове ще бъдат уточнени, когато Михайлович дойде в София. Кметовете са обсъждали структурите на местната власт и са се съгласили, че общинарите в Сърбия имат нужда от по-голяма самостоятелност. "Със самочувствие мога да кажа, че по отношение на независимост, на демократични завоевания София е далеч по-напред от Белград. Тук централизацията е много силна, правомощията на кмета са много по-силно ограничени", каза Стефан Софиянски.
Срещата на столичния кмет с Вук Драшкович не се е състояла, защото опозиционният лидер се е намирал в Рим за разговори с Романо Проди. "Със Зоран Джинджич говорихме за политическата обстановка в страната, за опита, който ние имаме. Той предаде каква е ситуацията, какви са намеренията. Няма да говоря за това, което той ми каза. Не че е тайна, но не бих искал да казвам това, което той има като идеи. Не чувствам ангажимент да предавам послания, но за мен това беше много важно, много интересно, ще го предам на колегите. Настроението на Джинджич беше добро, много силно оптимистично. При него беше по-оптимистично, отколкото усетих при хората на Вук Драшкович", заяви Стефан Софиянски. Дано да не бърка.
Правителството - по-дълголетно, младите - по-разочаровани
Краят на активния политически сезон е винаги повод за равносметки. Често това става по навик или по задължение, не обаче и преди старта на есен '99. В случая "протоколната" равносметка отстъпва пред единствената всеобщо валидна санкция над управляващите в демократичните страни - тази на изборите.
Независимо от факта, че изборите са за местна власт и ще тече състезание между лица, познати на общинско равнище, както всеки междинен вот и този ще представлява своеобразна оценка на политиката на управляващото мнозинство. Оттук и значението на общественото мнение за изпълнителната власт като най-действената власт в държавата.
Противно на политическата теория, която твърди, че в средата на мандата си всяко едно управление достига най-ниската точка на популярност, сравнителните изследвания в столицата показват, че кабинетът запазва положителните оценки за дейността си почти без промени. Естествено картината в страната търпи известни промени, но в случая по-важна е тенденцията в отношението към изпълнителната власт. Ако трябва да се посочи една основна причина за стабилния рейтинг на правителството при наличието на множеството критики за отделни страни от водената политика, това несъмнено е неговата безалтернативност. За първи път през последните десет години колкото повече управлява едно правителство, толкова повече расте убедеността на обществото, че то ще изкара мандата си докрай. Цифрите съвсем не са без значение - за две години вярата в дълголетието на кабинета "Костов" нараства 1.6 пъти. Което само по себе си е вече бонус за управляващите в предстоящата изборна надпревара.
Ако нещо в тази картина буди недоумение, то е социалният състав на заявената подкрепа. Първо, положителните оценки за кабинета намаляват рязко в групата на 31-40-годишните. Второ, в същата група най-интензивно нарастват през последната година отрицателните мнения. Трето, усещането за безалтернативност на кабинета се увеличава най-бързо (повече от два пъти) сред най-възрастните. Четвърто, избирателите от 18 до 40 години са тези, които най-силно настояват за смяна на част от членовете на кабинета.
Равносметката преди новия политически сезон и новите избори повдига следователно един съществен въпрос - докога може да продължи комфортът на кабинета, ако той започне да губи подкрепата на най-перспективните социални групи.
Данните са от представителни за пълнолетното население на град София сравнителни проучвания, проведени в края на месец юли и началото на август - 1997, 1998 и 1999 г. от социологическа агенция АЛФА РИСЪРЧ по поръчка на вестник "Капитал".
Валутният борд навлиза в криза и може да се пропука
Обичайна е практиката на международните експерти да дават обективна оценка за състоянието на валутен борд в една страна след преминаването на определен изпитателен период след неговото въвеждане. Двугодишният срок се възприема като достатъчен за изследване жизнеспособността на икономиката, функционираща в условията на валутен съвет, както и за очертаване на тенденциите за развитието й през следващите години. Неоспоримо и доказано предимство на борда беше свалянето на високата инфлация, стабилизирането й до дефлация без очаквани значителни промени в равнището й. Беше отчетен ръст на БВП за 1998 г. от 4.5%, който обаче не се доказва от останалите макроикономически показатели. Налице е спад на промишленото производство от 7.8% и на българския експорт от 13.1% през същата година в сравнение с 1997 г. За 1999 г. е прогнозиран ръст на БВП от 3.7%, но настъпващите кризисни явления предизвикаха официални прогнози за по-скромен ръст от 1.5. При това вероятното намаление на икономическия ръст не е повлияно съществено от кризата в Косово поради ниските оценки на понесените от България материални щети. Същевременно първите четири месеца на 1999 г. показват спад на продажбите на промишлени стоки с 14.3% и на износа от 24.1% в сравнение със същия период на миналата година. Тези данни красноречиво доказват засилващата се негативна тенденция в реалния сектор на българската икономика.
Механизмът на валутния борд предполага поддържане на постоянен валутен резерв като залог при свободната замяна на местна с конвертиреума валута. Общите валутни резерви на БНБ към края на април т.г. кореспондират на 5.1 млрд. деноминирани лева, или около 2.7 млрд. долара. Предстоящите плащания по външния дълг за периода 1999-2001 г. са в размер около 1.1 млрд. долара годишно. Това означава, че натрупаните до момента валутни резерви в БНБ биха били недостатъчни, за да посрещнат обслужването на външния дълг през следващите три години.
За да изясним изцяло финансовата картина, е необходимо да анализираме потенциалните приходи от основните източници на националния валутен резерв. На първо място това е салдото по текущата сметка на платежния баланс. Тук обезпокоително се сблъскваме със засилващите се отрицателни величини за разлика от 1997 г., когато реализирахме позитивни стойности, в края на 1998 г. салдото по текущата сметка е отрицателно минус 251 млн. долара. Същата тенденция продължава и през 1999 г., като за тримесечието е минус 233 млн. долара и достига в края на април минус 320 млн. долара. За състоянието на текущата сметка най-силно влияние оказва салдото на търговския баланс на страната. Съпоставяйки цифрите от последните няколко години, за първи път в края на 1998 г. се отчита отрицателно търговско салдо от 315 млн. долара, за тримесечието на 1999 г. - 143 млн. долара и общо за четирите месеца на настоящата година съставлява - 232 млн. долара. Тоест ние не сме в състояние да преустановим или намалим изтичането на валутни ресурси от страната.
Друг сериозен източник за попълване на националния валутен резерв са чуждестранните инвестиции. Докато през 1997 г. обемът на преките чуждестранни инвестиции в България се равнява на 505 млн. долара, рязко спада през 1998 г. на 364 млн. долара. Въпреки галопиращата приватизация за първите четири месеца на 1999 г. директните инвестиции в страната са едва 85.2 млн. долара, което е със 114 млн. долара по-малко от същия период на миналата година.
Третият източник на ресурси за валутния резерв са международните финансови институции. През миналата година правителството успя да договори от тях допълнителни валутни заеми, но през юни МВФ ни отказа валутен заем под претекст, че се очакват крупни валутни постъпления от предстоящата приватизация на последните два крупни обекта - БТК и Нефтохим. Остана обаче едно съмнение, че отказът за отпускане на валутни средства на страната се дължи на изчерпаното търпение и доверие на МВФ към правителството от неуспешно провежданата структурна реформа и много ниския таван на привлечените валутни ресурси от приватизацията.
Анализът на изнесените по-горе данни налага извода, че валутният борд в България навлиза в тежка и продължителна криза, която може и да се окаже фатална за него. Очертава се тревожната тенденция на постепенно намаляване на валутните резерви на управление "Емисионно" на БНБ при обслужването на външния ни дълг през следващите години в отсъствието на условия за реални компенсационни валутни приходи.
Прогнозира се включително и от международни експерти нарастваща отрицателна текуща сметка на платежния баланс. Поради трайното кризисно състояние на нашата икономика стръмният спад на промишленото производство, липсата на външни и вътрешни инвестиционни средства за обновление и модернизиране на технологичната база, отсъствие на кредити за оборотни средства на фирмите и общото понижаване на конкурентоспособността на българската експортна продукция се очаква в края на 1999 г. търговското салдо да нарасне със знак минус до 700-900 млн. долара. То ще обуслови отрицателно салдо по текущата сметка на платежния баланс, надхвърлящо 1 млрд. долара, което в края на годината няма да може да се компенсира, включително от акумулираните приватизационни приходи от последните крупни обекти. Това означава, че от следващата година започва редуциране на националния валутен резерв, даже и ако вземем под внимание финалните приходи от приватизацията на Булбанк. Оказва се, че вместо да използваме натрупаните приватизационни средства от стратегически инвеститори, към които очевидно не проявихме афинитет, за преструктуриране и развитие на нашата индустрия и за социално облекчение на безработни и пенсионери в адаптивния период, ние консумираме тези последни жизнени сили на икономиката и се отказваме от всякаква перспектива след 2001 г. Какви са последствията от намалението на валутния резерв? Намалението на валутния резерв в условията на борда балансирано ще редуцира съответстваща му левова маса и преди всичко ще окаже натиск върху парите в обращение. Ще повлияе върху всеки един от компонентите на пасива на баланса на управление "Емисионно" включително и върху депозита на управление "Банково" на БНБ, което представлява клапан при поява на напрежение в банковата система.
Ограничаването на паричната маса ще стимулира повишаването на лихвените проценти и като цяло ще затруднява допълнително икономическото оживление. Това ще доведе до задълбочаваща се икономическа рецесия в нашата страна още от началото на следващия век.
Да живеят догматиците!
ми Издателю, Вие читатели, и ти Невернико, бедний ми професоре (М.Калинов)*,
Закон за обществения ред вместо ремонт за Закона за МВР?
Политиците продължават да кръжат около вътрешното министерство
Новият устройствен закон на МВР още не е навършил две години и ето, че станал излишен. Както стана ясно преди десетина дни, новата идея е да се пише Закон за обществения ред. Според изявленията на самия МВР-шеф така в борбата с престъпността щели да се включат повече държавни институции. След това в пресата се появи информация, че МВР нямало да разследва най-скандалните случаи на престъпления и далавери, че по завързаните случаи щели да работят експерти от различни ведомства и т.н. Нещо в тези информации не е навързано, както трябва. В тях има няколко разминавания, които говорят, че ситуацията не е точно такава, каквато я представя вътрешният министър. И защо в парламента поправките в Закона за МВР бяха спрени, след като минаха през правителството.
Идеята за промени в устройствения закон за МВР дойде преди близо година, когато стана ясно, че западноевропейските държави натискат вътрешното министерство да се девоенизира - нещо, което трябваше да се направи още в самото приемане на новия закон за МВР. През септември 1998 г. тогавашният секретар на МВР, а сега шеф на НСС, ген.Атанас Атанасов, заяви на пресконференция, че промените в Закона за МВР, които засягат девоенизацията, ще бъдат готови до края на 1998 г. След това обаче се получиха няколко шумни търкания между вътрешния министър и лидери на СДС, които изведнъж проумяха, че Богомил Бонев е концентрирал много власт, а в повереното му ведомство представителите на различните групи от СДС нямат свои хора. И се роди идеята за политически кабинет и в МВР по подобие на всички останали министерства според Закона за държавния служител. Лансира я в края на ноември самият министър-председател. Именно тя залегна в промените на закона, който беше работен близо 6 месеца, преди да бъде представен на Министерския съвет.
Проектът за промени имаше няколко основни черти - първо се създава политическият кабинет към министъра с фигурите на двамата зам.-министри, а главният секретар става държавен и е най-висшата професионална длъжност. Заместниците на Бонев трябваше да бъдат политически лица, които щели "да носят политическата отговорност". Вторият елемент беше създаването на самостоятелна дирекция "Специални разузнавателни средства", която да обединява Службата за оперативно-техническа информация (подслушванията) и Бюрото за оперативно издирване (проследяването) и дирекция "Специални операции" (баретите). Освен че се обединяват в едно двете служби, новата дирекция "СРС" щеше да има право в изключителни случаи и да арестува заподозрени - нещо, което досега го нямаше. А на баретите се вменяваше и охрана на личности, което по сега действащия закон също нямаха право. Третият отличителен белег беше естествено девоенизацията на МВР-кадрите. Елемент, който трябваше да отдалечи вътрешното министерство от съветския модел. Очевидно е, че девоенизацията е била най-малко конфликтната точка в проектопромените на закона. Тя беше мислена най-дълго, а и там няма сблъсък на интереси.
Промените в Закона за МВР бяха разработвани повече от осем месеца. Богомил Бонев лично е участвал в тях. Предложеният вариант беше гледан от Съвета за сигурност към Министерския съвет, след това на заседание на правителството и чак тогава беше изпратен в парламента. Където се загуби, а за неговото приемане се замълча. А уж беше важно да демилитаризираме МВР. И изведнъж в края на парламентарната сесия точно бащата на промените - Богомил Бонев, започна да дава отбой. Че законът трябва да се осмисли отново, че трябва да се гласуват над 200 промени в сега действащия закон и че май е по-добре да се напише нов закон. Факт е, че промените, които са залегнали в проекта, никога не са били присърце на Бонев. Те му бяха наложени от сините политици, които усетиха мощта на напористия вътрешен министър само година след поемането на властта от СДС. А силата на вътрешния министър дойде от устройствения закон за МВР, който беше приет през декември 1997 г. и централизира както службите, така и информацията във вътрешното министерство. Именно по силата на този закон Бонев наложи из цяла България верни нему хора и на места започна да пречи на политиката на някои СДС-лидери. Ако не е смеел да пречи, поне е знаел за всяка стъпка на местните управляващи. И затова решиха да му сложат политическа шапка с партийни членове. Но очевидно и в промените Бонев се е опитал да заобиколи политическия контрол над министерството си. Във функциите на зам.-министрите в проекта бяха записани синекурни дейности като "осъществяване на политическата програма на правителството, ръководят дейностите по евроинтеграцията, институционалното изграждане на МВР, по ресурсното осигуряване и подкрепа". Отгоре на това "политическият кабинет има съвещателни и информационно-аналитични функции... " и т.н. Но този път сините депутати май са "заловили" уловката на Бонев, който се е опитал да превърне зам.-министрите във фигуранти и да се занимават, общо взето, с кадрови подбор и обществена дейност. Осведомени твърдят, че депутати от мнозинството не са харесали подобно извъртане, защото това не задоволява апетита на групите около Бисеров и Бакърджиев и са върнали проекта на Бонев с нова задача.
Така в общественото пространство се появи мъглявината закон за обществения ред. Вътрешният министър го "пусна" в парламента и дори направи уговорката, че Соколов и Бисеров се били съгласили да се изчака с промените. А междувременно се родила идеята за консолидацията на институциите при опазване на обществения ред. Ако се съди по споделените идеи пред пресата - съвместни екипи с други ведомства, интеграция на правораздавателни институции и т.н., никой няма идея за какво става реч. Тепърва вероятният нов суперзакон ще се обмисля и планира. Според главния секретар на МВР ген. Божидар Попов законът за обществения ред ще даде рамката за функциониране на всички служби, които се занимават с противодействие на престъпността, в това число и разузнаването и военното разузнаване. Някои от тях и сега работят по секретни укази и постановления. Като предимство на новата идея се изтъква и възможността за по-голям обществен контрол над службите чрез такъв суперзакон. Именно зад този контрол ще се лансира и създаването на политически кабинет в МВР, където лидери на управляващите ще се опитат да вкарат верни на себе си хора.
Но засега това са само идеи, които се явяват в публичното пространство. По-скоро хората от вътрешното министерство сондират общественото мнение, докато се чудят какво и как да го направят. А в същото време печели време и отлага нахлупването на политическата шапка върху главата му. Което не е малко, защото, докато е валиден сегашният устройствен закон на МВР, Богомил Бонев е възможно най-силната фигура в правителството на СДС, без да е член на партията СДС.
Рекетът на Макарона
Корумпираното ченге използвало името на Бакърджиев
Колко е разликата между малката и голямата корупция? Седемдесет и пет хиляди долара. Точно толкова получи шефът на "Икономическа полиция" към СДВР майор Михаил Димитров, преди да бъде заловен от маскирани антимафиоти миналата сряда. А е поискал 150 000. В целия свят това са много пари и затова корумпираното ченге може да отнесе от 10 до 30 години затвор по чл.302 а на Наказателния кодекс, ако военна прокуратура, която пое случая, докаже вината му. А по всичко личи, че този път доказателствата са достатъчни. Източници от следствието твърдят, че арестуваният майор бил абсолютно неадекватен на първия разпит в четвъртък сякаш още не можел да осъзнае какво му се е случило.
В 16.30 часа в столичната сладкарница "Камелия" на бул "Стамболийски" влизат трима мъже. Те сядат в едно от сепаретата и правят поръчка. След това единият от мъжете отваря дипломатическо куфарче и оттам изважда прозрачен плик. Вътре са надиплени 75 000 долара. В този момент в заведението нахлуват маскирани полицаи и изправят двамата мъже до стената. Акцията трае секунди. Третият мъж, собственик на скандалната фирма за производство на компактдискове "Унисон", Емил Димитров-Макарона, излиза заедно с полицаите. На другите двама са поставени белезници. Това е секретната операция за доказване на подкуп, взет от началника на "Икономическа полиция" към Столичната дирекция на вътрешните работи. Всичко е филмирано и записано на ленти. Няколко минути по-късно ченгета запечатват кабинета на подполковник Димитров. След по-малко от час мълвата за акцията плъзва из коридорите на СДВР. В 19 часа шефът на НСБОП ген.Кирил Радев съобщи новината по радиото за най-големия доказан подкуп в новата история на България. Според него срещу майор Димитров е имало няколко сигнала, но сега станало възможно да се докаже престъпната му дейност. Същото потвърди и министър Богомил Бонев в Министерския съвет в четвъртък. Операцията е била пазена в пълна секретност и за нея са знаели само няколко души, за да не изтече информация.
В ареста се оказва и адвокатът на Емил Димитров-Макарона - бившият шеф на "Криминална полиция" в СДВР Христо Георгиев. Той е другият арестуван в "Камелия". Георгиев е адвокат на "Унисон" по делото срещу фирмата за производството на пиратски дискове. "Унисон" беше уличена в печатане на CD без лиценз миналата година, когато ченгета задържаха кола на фирмата да излиза от завода й в Ботевград. На повечето хора не е ясно как той е попаднал в ареста. Близки до "Унисон" твърдят, че адвокатът е убеждавал Емил Димитров да не дава подкупа на ченгето. От близо две седмици в офиса на Макарона се е знаело за искания рекет от шефа на "Икономическа полиция" и до последния момент Георгиев е съветвал боса на "Унисон" да не се поддава на натиска на корумпираното ченге. Вътрешният министър също потвърди, че от две седмици работят по реализацията на тази операция.
Адвокатът беше освободен на следващия ден и е привлечен само като свидетел.
Михаил Димитров е рекетирал боса на "Унисон" за предварителна проверка по невърнат кредит към Балканбанк. Скандалната звукозаписна фирма е в списъка на кредитните милионери. През 1994 г. тя взима от Балканбанк сумата от 1 934 000 лева тогавашни пари, като залага поточната си линия в ДЗУ Стара Загора. По тогавашния курс това е около 500 000 долара. Чрез друга от фирмите си, "Лотус", Емил Димитров тегли още един кредит за близо 1 милион германски марки. После обаче не връща кредитите и банката взима линията за производство на компактдискове. Според източници от МВР икономическият полицай обещавал да спре разследването по необслужвани кредити, ако получи 150 000 долара. Сумата обаче се оказала непосилна за Емил Димитров и той се уговорил с ченгето да му я изплати на два транша. След това Макарона е влязъл в комбина с НСБОП. Според хора от неговото обкръжение поради проблеми с парите той заложил имот, за да събере 75 000 долара, които да предаде по време на акцията. На мобилния телефон на Димитров сърдит глас отговори "Няма го в България, бе братче! От 20 дни е в чужбина! ", след което затвори.
"Унисон" е една от най-коментираните звукозаписни компании у нас. Тя многократно е обвинявана за пиратско производство от големите западни фирми, които дори водят дело срещу нея. Нейният президент Емил Петров Димитров създаде империя от повече от 25 фирми, в които той обикновено има 51% участие, а останалите е дал на съдружници. Фирмите просперираха, преди да бъде приет Законът за авторско право и да се създаде лицензионен режим за производителите на компактдискове през миналата година с Постановление No21 на Министерския съвет. Тогава "Унисон" претърпя няколко сериозни удара откакто правителството обяви тотална война на незаконните производители на компактдискове. Тя не подаде лиценз за производство на дискове по Постановление No21, тъй като собствеността на линията в Ботевград се оказа спорна, а тази в ДЗУ стоеше запорирана от Балканбанк. Международната федерация на звукозаписната индустрия IFPI изпрати специално писмо до държавните органи за това, че "Унисон" са пирати.
Миналата година няколко световни звукозаписни компании дадоха под съд "Унисон" за производство на пиратска продукция, като искат от нея над 20 милиона лева. През юни 1998 г. микробус на фирмата, натоварен с пиратска продукция, беше заловен на излизане от завода в Ботевград. Месеци преди това един от зам.-шефовете на фирмата лежа в затвор във Франция, където беше уличен, че е поръчал пиратска матрица. Хора от звукозаписния бизнес смятат, че Емил Димитров на практика е фалирал и търси всякакви начини да възстанови бизнеса си. Макарона е известен в столицата с разточителния си начин на живот, скъпите коли и легендарно голямата си къща в Бояна. И с това, че е податлив към натиск.
Според източници от следствието майор Михаил Димитров твърдял пред Макарона, че парите не са за него, а за политици. Той цитирал името на вицепремиера Евгений Бакърджиев и твърдял, че чрез управляващи може да осигури безоблачно бъдеще за полулегалната дейност на "Унисон". Това е доста странно, защото проблемите на Емил Димитров идват по-скоро от ведомството на Александър Божков и съда. Няма доказателство за връзки между вицепремиерите и корумпирания полицай. Разследващи случая смятат, че майор Димитров нарочно е използвал името на Бакърджиев, за да легендира размера на подкупа и да звучи по-убедително. Все пак има съмнение за протекции и връзки с управляващи.
Арестуваният за подкуп полицай има класическа професионална кариера. Той е започнал работа в МВР през 1983 г. в стопанска милиция, след това работи в столичното Девето РПУ. По късно става служител в регионално звено "Сигурност" в СДВР. От 30 септември 1998 г. е шеф на "Икономическа полиция". За много хора този скок в кариерата му не е изненадващ, макар че Димитров не се е водел като човек на директора на СДВР ген.Емил Танев. Столични ченгета обаче си спомнят една малка подробност, която май е отворила път към поста на майор Димитров. До назначаването му като шеф на "Икономическа" той се е водил като режимен офицер по сигурността към Министерството на търговията и туризма. Същите източници твърдят, че назначаването на Димитров е станало с протекциите на министър Валентин Василев. Като подкрепа на тезата си те припомнят, че майорът е съдействал активно за утвърждаването на министъра за шеф на Федерацията по ски и дори и оказвал натиск върху част от членовете на управителния съвет.
Очевидно акцията около задържането на подкупното ченге има и своята предистория. Майор Михаил Димитров, освен че се е показал като изключително алчен и лаком, не е и проверил къде се меси. Защото около въпросния кредит и заложената поточна линия стоят много неизвестни и нови играчи. Твърди се, че въпросните машини на "Унисон", които дълго време стояха в ДЗУ Стара Загора, са купени от фирма, която наскоро е получила лиценз за производство на компактдискове. Тя била разположена в обект между Бояна и Драгалевци, а зад нея стоял близкият до управляващите собственик на Балканска универсална банка Васил Нинов. Съветник на загадъчната фирма, получила странно бързо лиценз от Комисията по Постановление No21, е бивш синдик на Балканбанк. Същият съветник се хвалел на всеослушание, че се ползва с протекциите на висши офицери от Националната служба за борба с организираната престъпност. Ако всичко това е така, операцията получава своето логично обяснение.
Но дори и да не е, арестът на средноголямо по ранг ченге с такъв голям подкуп безспорно е успех за МВР. От политическа гледна точка това също е хубаво - показва безкомпромисната борба на правителството с корупцията. Макар че остава един основателен въпрос - колко големи са размерите на корупцията, щом като някакъв майор не се смущава да поиска подкуп от 150 000 долара в брой? И колко пъти Макарона и такива като него са плащали подобни суми, за да продължат незаконния си бизнес?
Предизборните коалиции на БСП ще са по изключение
"БСП доминира в лявото пространство. Не бихме искали това влияние да се подценява. Готовността ни за диалог не означава, че търсим самоцелно коалиране. " С тези думи шефът на общопартийния предизборен щаб на столетницата Георги Божинов окончателно разсея сьмненията, че партийният мозък работи хаотично, особено в екстремни ситуации като предизборната. С наближаващия край на опозиционните преговори и обявяването на първите номинации резултатите далеч не са в полза на Александър Томов и Кръстьо Петков. Всичко това - благодарение на няколко прецизни хода в рамките на месец и половина.
Ако някой е имал илюзии, че БСП ще влиза в битка за София, то това е било до номинирането на Румен Овчаров. Решението по-скоро бе сигнал за електората, че предизборните коалиции ще са изключение, а не правило на местните избори през есента. Доказателство, че кандидатурата за София бе замислена като симптоматична, дойде от другия лагер. "Единната кандидатура за столицата щеше да отпуши споразумения в поне още 70 общини", каза преди две седмици заместник-председателят на евролевицата Бойко Радоев и така със съжаление обяви края на солунската формула за София. Лидерът на БСП върна топката с думите "Преди да се появят петте имена, обсъждани от градския съвет на социалистите, аз бях този, който предложи проф. Крьстьо Петков да бъде общият опозиционен кандидат. Днес БСП няма друг избор, освен да работи за кампанията на Румен Овчаров". Така Овчаров се оказа продукт на неколкомесечните опити на Александър Томов да изземе водещата роля в преговорите - не само в София, но и по места. Номинирането на енергийния ексминистър бе и първият знак, че БСП не възнамерява да подарява електорат никому. Дори и в името на обединяването на опозицията.
В хода на преговорите от "Позитано" между другото пуснаха в медиите идеята за предварителни избори в столицата. Този вариант е повече от неизгоден за останалите опозиционни сили, включително и за евролевицата. Ако се стигне до предварителен вот, социалистите разчитат на твърд електорат, който ще блокира пътя за всяка друга кандидатура. От друга страна, идеята постави социалдемократите в крайно деликатно положение. Да откажат предварителни избори означава да признаят, че нямат електорална база и че афишираната теза за силните личности, около които ще се обедини опозицията, издиша пред силата на партийните книжки. Наложи се Николай Камов да обяснява, че предварителните избори са хубаво нещо, само че идеята е позакъсняла. Втори автогол за Томов.
След заседание на изпълнителното бюро тази седмица - предпоследно за сезона - социалистите със съжаление констатираха, че споразумения за единни кметски кандидатури няма да има в редица общини. Там обаче ще има споразумения за единна тактика, обясниха от "Позитано" 20. Въпросните споразумения освен толерантна кампания и съгласувани действия на щабовете предвиждат подкрепа... на втория тур. Тоест в повечето случаи решаващ отново ще се окаже партийният вот, което означава, че печели БСП. Изключения са възможни, особено в традиционно сини, но напоследък проблемни общини като Варна, където ако социал- и либералдемократи се обединят около силна независима кандидатура, наказателният вот срещу СДС ще прелее гласове към тях, а не към БСП.
На местните избори Доган експериментира за парламентарните
С няколко изненадващи хода два месеца преди изборите ДПС загатна, че ще търси нова формула на политическо влияние. Слабата опозиция и все по-неясното бъдеще на политическия център не правят общинския вот проблематичен за Доган, но поставят под въпрос позициите му на парламентарните избори през 2001 г. Затова на последното си заседание миналата седмица централният съвет на движението даде знак за промяна на курса. Центърът на тежестта няма да се поставя само върху силата на електората, защото така или иначе вотът в смесените райони е предвидим. По-интересното е, че Доган дава заявка, че ще щурмува български бастиони. И така ще се опита да направи от българския модел за решаване на етнически проблеми, лансиран от ДПС, основен коз на парламентарните избори.
За първи път от 1990 г. насам ДПС ще издигне в Разград свой кандидат-кмет - на депутатката Емел Етем. Вече има и споразумение на национално ниво, че ще я подкрепят евролевицата, социалдемократите на Дертлиев и ОБТ на проф. Крьстьо Петков. Доган явно ще експериментира дали в населен с етнически турци район българите са склонни да гласуват за човек на ДПС. Движението има 10-15 процента твърд електорат в региона и кметове в почти всички общини в Разградска област. В самия Разград обаче преобладава българското население. Така или иначе идеята е доста смела - за да се стигне до втори тур, трябва да бъде бита БСП. Според депутати от движението "предимствата на националната схема давали надежди", че ако Емел Етем отиде до втори тур с кандидата на СДС, тя може да разчита на гласовете на БСП. На практика същинската борба на местните избори в Разград няма да е за кметското място, а за това дали ДПС ще стигне до втория тур. При това кандидатурата на Етем ще се окаже лакмус за обществените настроения и ще покаже има ли шанс да проработи моделът на етническа търпимост. Че ДПС експериментира, личи и от идеята за жена кандидат, единствената в парламентарната група. Веднъж се проверяват нагласите сред българите, като винаги може да се прехвърли върху тях отговорността за неработещия български модел на етнически мир, бил той в случая и продукт на ДПС, и втори път - кандидатирайки жена, Доган ще разтърси из основи разбирането на българите за логиката на поведение на ДПС.
Ако идеята на Доган обаче е да се търси наистина ново амплоа за ДПС, пътят на вече "националната партия от етнически тип", както самият той обича да казва, минава през камбанарията на управляващите. На пръв поглед сигнали за това от движението липсват. "Гледам, Юнал Лютфи се разхожда с фенер из парламента. Питам го - какво търсиш? Някой от СДС за коалиция - отговаря. " Закачката на Ахмед Доган с журналистите едва ли ще разсее догадките, че договорки със СДС по места ще има. И те ще са първата стъпка към новото старо лице на ДПС. В подкрепа на тази теза тепърва излизат доказателства. Очаква се ДПС да подкрепи например в Силистра кандидата на СДС Петър Чаушев. В замяна сините не само няма да издигат свои кандидати в Главиница и Дулово, където ДПС най-вероятно ще спечели, но и сигурно ще натиснат Гюнер Тахир също да не предлага свои хора.
В общи линии схемата на ДПС между местните и парламентарните избори започна да се избистря. Единствените областни градове, където ще издига свои кандидати през октомври, ще са Кърджали и Разград. В останалите ще се търси начин за сработване с опозицията - не толкова заради кметското кресло, колкото заради местата в общинската администрация. Ако към това се добавят достатъчно съветници, вече ще е налице необходимият ресурс, а време има в излишък Доган да задвижи теоретичния все още български етнически модел.
Финансирането:
Вечната Амбър на избирателните закони
Навлизането в същинска предизборна кампания бе ознаменувано по обичая с парламентарни прения за предизборните правила или за по-изкушените - с поредните промени в избирателното законодателство. Публичният дебат се съсредоточи върху оспорваните поправки - да се назначават ли кметските наместници и районните кметове, да бъде ли ограничен броят на общинските съветници. Преобладаващите партизански интонации в аргументите за и против ще бъдат изгладени в стандартната вече конституционна процедура - произнасяне на Конституционния съд, което и този път ще стане по иск на опозицията.
Ще трябва спешно да се произнесат по три въпроса - дали е нарушено равното право на избор на гражданите, живеещи в населени места с по-малко от 500 жители, ако те вместо от пряко избираем кмет бъдат управлявани от кметски наместник, посочен от общински съвет; дали същото равно право на избор, но този път на неграмотните, се нарушава, когато бюлетините са бели и върху тях са изписани единствено имената на партии и кандидати. Третото искане - за пряко избиране на районните кметове в големите градове, е по същество идентично с първото.
Малко вероятно е конституционните съдии да се вслушат в аргументите на опозицията, особено по първия, съответно третия въпрос.
Правото на пряк избор е технологично ограничено от нормите на здравия разум в управлението. И според предишните текстове на Закона за местното самоуправление и местната администрация не всички граждани са избирали пряко своя кмет. От кметски наместник са били управлявани селата с население до 100 жители. Сега към тях ще се присъединят и тези с население по-малко от 500 души. Нормата е конвенционална и парламентарното мнозинство има право да я определи. Аргументите на мнозинството са достатъчно универсални, докато противните становища произтичат от интересите на потенциално засегнатите партии. Мнозинството пък поема риск да разочарова тези свои гласоподаватели, които ще получат кметски наместник, избран от общински съвет, контролиран от опозицията.
По-трудно ще е решението за "реквизитите", съдържащи се в бюлетините, с които ще се гласува. На пръв поглед въпросът е чисто технически. Измененията на чл.73 и новосъздадения чл.73а от Закона за местните избори определят съдържанието на бюлетините като текстово. По-точно въвеждат съвършено нова технология на упражняване на правото на глас. Досега се използваха готови бюлетини, свободно достъпни за гласоподавателите.
По света по-често избирателите получават от секционната комисия екземпляр от бюлетината, след което отбелязват върху нея своя избор, поставяйки знак пред наименованието на партията или кандидата. Всички регистрирани листи са изписани върху бюлетината, с която се гласува. На сегашните местни избори така ще трябва да гласуват и българските граждани. Промяната на технологията - от готова "партийна" бюлетина към такава, върху която се обозначава изборът, е принципна. Едва ли обаче конституционните съдии ще намерят основания за обявяване на несъвместимост на общата бюлетина с конституцията. Историята на "избелването" на цветните бюлетини в българската изборна традиция премина през междинен вариант. Използваните бели партийни бюлетини съдържаха номер на партията, получаван при теглене на жребий. С поправката в чл.72, ал.4 мнозинството изрично забранява върху бюлетината да се изписват "реквизити извън изброените в закона". Спорният реквизит е номерът на партията върху общата бюлетина. Досега той улесняваше "инструктирането" на по-слабо грамотните избиратели. Жребий отново ще се тегли, но само за да се определи "поредността на изписване на наименованията на партиите, коалициите и независимите кандидати" - чл.73 ал.3 т.2 и съответно чл.73 ал.2 за имената на кандидат-кметовете. Обективно такива избиратели ще бъдат затруднени. В много страни се практикува дори поставянето на графични знаци пред/след наименованията на партиите/кандидатите, с което се цели да бъдат улеснени гласуващите.
Обичайната суматоха около приемането на поправките отново не позволи да се дебатира публично стратегическият за консолидирането на демокрацията въпрос за мястото на парите в политиката.
Мнозинството наложи гледната точка на управлението и в подобен подход има здрав разум. В пакет бяха гледани текстове от Избирателния закон, Закона за местно самоуправление и местна администрация и Закона за териториално устройство. С мълчаливото съгласие на опозицията от него беше изваден законът за партиите. Изглежда почти невероятно, но за десет години у нас ще се проведат за осми път общи избори, като се използват текстове на закон за партиите, приет и утвърден още на кръглата маса през 1990 г. Тайната на това дълголетие напомня много за неувяхващия указ 56 и се дължи на "гъвкавостта" на нормата, ако има такава.
Избирателният закон предвижда две ограничения. Първо, в чл.69 тавани за разходите за агитация на кандидатите - съответно 35 000 лв. за съветник и 200 000 лв. за кмет, и второ, ограничения за произхода на средствата, които могат да бъдат само "дарения от физически или юридически лица без държавно, общинско или чуждестранно участие" (чл. 68). Нарушаването на втората забрана може да доведе до обявяване на избора за недействителен за разлика от нарушаването на първата. Но за да се стигне до подобно решение на окръжен съд по чл.70 от Закона за местните избори, трябва да се изтълкува неговият текст, постановяващ: "Ако се установи, че лице, което е избрано за съветник или кмет, е използвало за предизборна агитация предоставени му средства извън посочените в чл.68, по предложение на партиите и коалициите, участвали в изборите, и прокурора, съответният окръжен съд обявява избора за недействителен, а получените средства се присъждат в полза на държавата."
Този титаничен текст предвижда някой да установи, може би самият дарител, че кандидат е получил пари за кампания от забранен източник, след което прокурорът съвместно с участници в изборите да предложат касиране на резултата. При това само за случаите, в които са спечелени избори. Загубилите могат да харчат, каквито си искат пари. И колкото си искат, тъй като не се предвижда участвалите в изборите дори формално да се отчетат някому за харчовете на кампанията си. Не се предвижда още: счетоводен и банков ред за набирането на средства за кампанията и за тяхното използване; разграничаване и ограничаване на дарените, партийните и собствените средства на кандидатите; орган, пред който да се отчитат разходите и който да упражнява първичен административен контрол, както и санкции и ред за тяхното налагане при нарушаване на закона.
Вярно е, че избори със закон не се печелят. Но изглежда съвсем вероятно от тях да се поспечели законно.
