Ако десницата прави всичко възможно да се обедини, то разделението в левицата става видимо с всяка изминала седмица. Идеята от миналата година за участието на комунистите в три колони - умерени, националисти и радикали, беше отхвърлена от ръководството на компартията, а сега на дневен ред е създаването на "единен мощен блок" по думите на лидера на партията Генадий Зюганов. Работното име на коалицията е "Победа" и в нея трябва да влязат всички леви сили. Според Алексей Подберьозкин, един от лидерите на Народнопатриотичния съюз, в който освен комунистите влизат движението на бившия съветски премиер Николай Рижков и Аграрната партия, комунистите неоснователно смятат желаното единство за действителност. Самият Подберьозкин води паралелни преговори с партията на Лужков "Отечество" и може да го предпочете пред левицата.
Движението за защита на армията, създадено от покойния генерал Лев Рохлин, вече обяви, че няма да бъде заедно с комунистите на изборите, но Зюганов едва ли ще се обиди, защото по този начин ще може да се разграничи от антисемитистите около генерал Алберт Макашов. Далеч по-тежко комунистическото ръководство прие решението на губернатора на Кемеровска област Аман Тулеев да организира собствено движение "Възраждане и единство". През 1996 г. губернаторът се кандидатира за президент, но в навечерието на първия тур се отказа и подкрепи Зюганов. Тулеев няма да може да отмъкне много гласове от комунистите, но по собствените му думи неговото движение ще бъде "знак за тревога" за опозицията, която се отдалечавала от избирателите.
Центърът е най-неопределеното пространство в руската политика, към което се стремят всички, защото той позволява едновременно разграничаване от десницата, която носи пасивите от участието си в управлението след 1991 г., и от левицата, която все още е прекалено обвързана с миналото. Традиционно в центъра се намира движението "Яблоко" на Григорий Явлински. На "ябълките" също не им се размина скандалът - депутатът Игор Лукашов напусна парламентарната фракция, обвинявайки Явлински в авторитарни методи на ръководство. Подкрепата за организирания от комунистите импийчмънт на президента Елцин настрои част от потенциалния електорат против "Яблоко", защото партията наруши едно негласно правило на демократичните политически сили - никаква подкрепа за инициативи на комунистите, целящи реализирането на партийни интереси.
Голямата интрига в политическия център е участието на бившия премиер Евгений Примаков в предстоящите избори. След операцията на гърба, която му беше направена в Швейцария, Примаков се завърна в Русия и се изказа в подкрепа на обединението на здравите сили от центъра и дори намекна, че може да си сътрудничи с тях. От "Отечество" веднага му отговориха с предложение да оглави депутатската им листата, а председателят на Аграрната партия Михаил Лапшин обяви, че партията му е готова да подкрепи Примаков на изборите. Докато чакат отговора на бившия премиер, хората на Лужков продължават да работят за сближаването с губернаторския блок "Цялата Русия" въпреки редовно появяващите се съобщения, че обединението между тях е изключено. При създаването на московския координационен съвет на "Цялата Русия" в него влязоха ръководителят на предизборния щаб на "Отечество" Георги Боос и заместник-председателят на Думата Артур Чилингаров, също член на ръководството на "Отечество".
"Дару металс" предсрочно става собственик на "Кремиковци"
Акциите на дружеството засега ще бъдат блокирани в Централния депозитар
Държавата се готви да прехвърли собствеността върху "Кремиковци" на купувача "Дару металс" през първата или втората седмица на август, съобщи високопоставен служител на Агенцията за приватизация. Акциите в размер на 71% от капитала, макар и прехвърлени на новия собственик, обаче ще останат блокирани в Централния депозитар, докато "Дару металс" не представи предвидените по приватизационния договор гаранции за бъдещите си инвестиции. "Блокирането е възможно по взаимно съгласие между продавача и купувача. Но наистина поемаме малък риск", заяви източникът от АП.
Евентуалното прехвърляне на акциите повече от месец преди очакваната дата за това - 16 септември, е изненадващо, като се има предвид, че при подписването на договора държавните чиновници съвсем не бяха убедени в благонадеждността на "Дару металс" като купувач на "Кремиковци". Именно затова в договора бяха поставени и редица условия, които купувачът трябваше да изпълни преди прехвърлянето. Основното беше да привлече стратегически партньор за изпълнението на инвестиционната програма. Този инвеститор трябваше да даде поръчителство за неустойките, които собственикът дължи в случай на неизпълнение на предвидените по договора инвестиции. Ставаше дума за гаранции на стойност 12.5 млн. долара годишно (тъй като неустойката е равна на половината от предвидените инвестиции в размер на 50 млн. долара годишно).
Купувачът на "Кремиковци", както би могло да се предположи, подкрепя идеята за предсрочно прехвърляне на собствеността. Той се аргументирал пред държавните институции, че по този начин ще има ясен собственик и ще спрат злоупотребите в комбината. Представител на мениджмънта на "Кремиковци" пък с възмущение заявил, че в случай на прехвърляне на собствеността "Дару металс" ще източи "Кремиковци".
Предсрочното прехвърляне на акциите официално било поискано от финансовото министерство (временен принципал на комбината до 30 юни, тъй като "Кремиковци" беше в списъка за изолация). То било аргументирано с финансово-счетоводни формалности по ангажимента на държавата да опрости 183 млрд. лв. от дълговете на металургичния комбинат. Миналата седмица този ангажимент беше отчасти изпълнен, след като правителството гласува "Кремиковци" да получи 183 млн. деноминирани лева от резерва за структурна реформа в държавния бюджет. В решението обаче се казва, че предприятието ще получи средствата едва след като бъде прехвърлена собствеността върху 71% от капитала.
"Това, че купувачът не е реален притежател на акциите, пречи на държавата да приключи въпроса с тези 183 млрд. лв., а пречи и на самия купувач да се споразумее с кредиторите, които искат да говорят с мажоритарния собственик", поясни юрист на АП.
За да се оформи предсрочното прехвърляне от юридическа гледна точка, миналата седмица надзорният съвет на АП гласува допълнително споразумение към договора за "Кремиковци". "От Министерството на финансите поискаха допълнителни уточнения, за да може "Дару металс" успешно да изпълни задълженията си. Става дума за чисто технически неща", съобщи уклончиво по този повод Илия Калоферов, зам.-директор на агенцията. Единствената съществена и официално обявена промяна в стария договор е, че "Дару металс" ще получи правото да гарантира инвестиционната програма не само с поръчителство от стратегически партньор, но и с гаранция от банка, одобрена от АП. "Ясно е, че става дума за чуждестранна банка, защото аз не познавам българската банка, която може да издаде гаранция за 12.5 млн. долара годишно", коментира Захари Желязков, изпълнителен директор на АП.
Поръчителството за неустойките първоначално се очакваше от италианската металургична компания "Марчегалия", с която "Дару металс" от месеци преговаря и за създаването на смесено дружество. На последното в крайна сметка трябваше да бъде прехвърлен мажоритарният пакет от "Кремиковци". "Дару металс" преговаряше с италианците и за дългосрочни търговски споразумения, според които те трябваше да изкупуват определена част от продукцията на "Кремиковци" . В договора обаче беше записано, че гаранциите могат да се предоставят и от трети инвеститор, различен от "Марчегалия". И тъй като италианската компания през последните седмици демонстрира охладняване към проекта "Кремиковци" и в отношенията си с "Дару металс", купувачът на комбината започна да търси нови партньори. Българският купувач се обърна включително и към турската компания "Ердемир", която отпадна преди месеци от наддаването за "Кремиковци". По думите на Желязков пък "Дару металс" е имал срещи и с представители на австрийската металургична компания "Фьост Алпине", на немския концерн "Тисен", швейцарската банка Ю Би Ес.
До средата на идната седмица се очаква АП да е готова с формалностите по евентуалното прехвърляне на собствеността върху акциите на "Кремиковци". До миналия петък се очакваше "Марчегалия" да даде окончателен отговор дали ще подкрепи "Дару металс" за "Кремиковци". Ако италианците се откажат, АП все пак ще изисква "Дару металс" да представи някакви корпоративни поръчителства, както ги наричат в агенцията. Теоретично тези поръчителства няма пречка да бъдат издадени например от наскоро регистрирана чуждестранна компания, от българска фирма или пък купувачът да бъде поръчител сам на себе си. По подобен начин - купувачът да е поръчител сам на себе си, чрез корпоративна гаранция, беше обезпечено например плащането по сделката за "Биовет" - Пещера, от американската компания Ай Си Ен (впоследствие американската компания се отказа от сделката).
Въпреки съображенията срещу използването на подобен подход при прехвърлянето на акциите на металургичния гигант в агенцията очевидно не са измислили по-удачен вариант да финализират сделката. "На първо време ще разчитаме на корпоративни поръчителства, а когато купувачът представи и банкови гаранции за сумата на неустойките по инвестиционната програма, ще отблокираме неговите акции", каза представител на АП.
Разделяй и владей
Рудоземското козметично предприятие "Рубела" напусна "Астера холдинг". Раздялата е факт от началото на годината, но досега нямаше публична гласност за решението. Причината е конфликт между двамата собственици и учредители на "Астера" - най-голямата частна козметична фирма в страната, която прибра под шапката си бившите държавни фирми "Арома" - София, и "Рубела" - Рудозем. Неизяснените въпроси между двамата собственици явно ще се пренесат в съда както заради спорни задължения между двете доскоро свързани фирми, така и заради оспорваната легитимност на проведеното миналата седмица общо събрание на "Арома".
От получената сума 3.5 млн. долара отиват за погасяване на краткосрочен кредит от ЦКБ, а останалите се инвестират в "Арома" за технологично и продуктово обновление. Междувременно чрез апортна вноска делът на "Астера" в "Арома" достига до 98.5%. "Остават още три години до изплащането на заема. До този момент са погасени два милиона долара от главницата", каза за "Капитал" Евгени Иванов, изпълнителен директор на "Астера". "Условията на договора бяха по-рестриктивни от обичайното, но условията бяха такива, че ние не бихме намерили другаде реално финансиране по това време", признава Евгени Иванов.
Конфликтът между двамата съсобственици стана явен с наближаването на общото събрание на акционерите на "Арома" на 29 юли, когато Красимир Митев обвини своя съдружник в нарушаване устава на дружеството и опит да бъде отстранен от управлението. "Упълномощаването на Луканов да гласува с 98% от "Арома" е незаконно", каза Митев, който също е член на съвета на директорите. Според него съветът на директорите на "Арома" бил незаконен, тъй като членовете му участвали и в ръководства на други фирми в разрез с устава на дружеството. Решението за упълномощаването пък според Митев нямало необходимата единодушна подкрепа от всички членове на ръководството както се изисквало по устав.
Oт страна на Митев се оспорва и законността на гласуваното на 29 юли решение на акционерите, с което се дава право на съвета на директорите на "Арома" да увеличи капитала на дружеството до 20 млрд. стари лева. Според договора с ЕБВР всички тези решения стават чрез предварително уведомление и съгласие на банката. В специално писмо ден преди общото събрание "Астера" е уведомена, че
Разногласията между съсобствениците са продиктувани и от проблеми около друго придобито от двамата съдружници предприятие - "Рубела" - Рудозем. През 1997 г. "Рубела капитал", в която участници отново са Митев и Луканов, но при съотношение на дяловете 60 към 40, придобива фирмата по схемата дълг срещу собственост. Фабриката по това време е обявена във фалит, но за една година не само стъпва на крака, а и отчита немалка печалба. Обясненията за това какво се крие зад успехите на "Рубела" са различни.
"Ние прехвърлихме търговски марки, създадохме и нови продукти, които бяха наложени на пазара с активните усилия на "Астера". Всичко беше финансирано от холдинга", каза Евгени Иванов. Според него "Рубела" не е участвала в издръжката на холдинга и тя е била отнесена предимно към бюджета на "Арома". "Така успехите на "Рубела" станаха за сметка на изоставането на "Арома". Но след раздялата успехите на "Арома" са неоспорим факт", допълни той. Според Иванов в момента дори не се знае кой е истинският собственик на "Рубела", защото вместо Митев на последното общо събрание с 60% от акциите гласувал пълномощник на фирма с регистрация в Кипър.
Според Митев това, което предизвикало раздялата, е опитът да се подчини "Рубела" на интересите на "Арома". "Всъщност проблемите са в принципа на управление на този неписан консорциум и в дотациите, които "Рубела" правеше към "Арома", като продаваше суровини и материали на себестойност", каза за "Капитал" Красимир Митев. "Рубела" например доставяше на "Арома около 60-70 млн. туби за паста за зъби годишно на себестойност. Само един цент по-ниска доставна цена означава икономии в размер на 600-700 хиляди долара годишно", допълни той и обяви, че е завел дело за обявяване на "Арома" в несъстоятелност заради задължения към "Рубела" от 250 млн. стари лева. От "Астера" обаче заявиха че задълженията в обратната посока за значително по-големи.
Адвокатът на България в Хелзинки се казва Тони Блеър
Доминик Чилкот, съветник по външните отношения на постоянното представителство на Великобритания в ЕС, пред "Капитал"
- Хелзинки ще даде новия пакет правила, третиращ преговорите за разширяване. Решението ще бъде взето от правителствените глави на 15-те държави членки под лидерството на Великобритания. Тони Блеър ясно заяви в София, че Великобритания подкрепя България и така подчерта важността, която той и британското правителство отдават на отношенията с тази част от света и с България. Блеър искаше да се увери, че възможността за пълноценното въвличане на България и региона в европейското семейство не е загубена след кризата в Косово. Понякога се чуват намеци, че интересът на ЕС към Балканите е изчерпан със спирането на бомбардировките. Това не важи за британското правителство в момента и мисля, че няма да е в сила и за в бъдеще.
- Малко е рано да се прави това заключение. Понякога изпълнението на обещанията, осигуряването на средствата и пр. отнема малко повече време. Минава се през различни бюрократични процедури - няма отслабване на загрижеността, трябва време. След края на кризата ЕС има възможност да си докаже, че е организация, която може да внесе стабилност и просперитет в региона. Докато боевете течаха, ЕС остана като че ли малко встрани, защото операцията се провеждаше от НАТО. Изчакахме войната да свърши, за да отидем и да помогнем на страните от региона да се възстановят. Това е нашият заден двор и кризата се почувства сериозно от страните членки. Има усещане, че ако можем да разрешим проблемите на бивша Югославия, ще направим огромна стъпка напред по отношение на мира и стабилността на континента като цяло. Така че не регистрирам никакъв спад в интереса към региона. Откакто е премиер, Тони Блеър има две посещения в Централна Европа - в България и Румъния. Това показва личния му интерес към региона.
- Това е въпрос, на който първо трябва да отговори Европейската комисия. Докладът й ще бъде изготвен през октомври. За всички е ясно, че с посрещането на политическите изисквания България няма никакъв проблем. Тя е пример за останалите държави в региона за толерантно правителство и толерантна система. Колебанията произтичат от икономическите критерии. Иска се функционираща пазарна икономика, която да издържа на конкурентните изисквания на ЕС. Ясно е, че България още не е извървяла този път до края. Ще изчакаме комисията да си свърши работата и да направи преценка обективно. За нас е от политическа значимост България да бъде на преговорите.
- Бих искал да дедраматизирам малко проблема. Жестокият факт е, че последния път, когато темата беше обсъждана в ЕС, нито една от 15-те страни членки не беше с нагласа за промяна на статуквото. Така че ще бъде неправилно да се будят някакви надежди за скорошно отпадане от шенгенския списък. Наличието на работещ ефикасно визов режим не е сигнал за проблемни политически отношения. Например Обединеното кралство и САЩ имат много близки отношения от Втората световна война насам и дори преди това. Но за по-голямата част от този период от Втората световна война насам САЩ въведе визов режим за Обединеното кралство. Никога не сме виждали в това липса на политически интерес или знак, че политическите ни отношения са крехки. Беше само прагматичен начин от страна на САЩ да контролира миграцията и границите. Мисля, че и в случая с ЕС това е призмата, през която виждаме визовия режим. Има две-три възможности за преглед на този статут. Комисията ще спомене в доклада си системите, които българското правителство е въвело, за да контролира и наблюдава границите - видяхме презентация на такава система в МВнР. И софтуерът, и компютърната система бяха доста модерни, впечатляващи. Мисля, че в тази връзка комисията ще даде добра оценка. Вероятно следващата пролет ще има обсъждане дали България е отбелязала достатъчен напредък, за да убеди страните членки, че няма практически притеснения визовият режим да бъде отменен. Нека изчакаме. Няма да е правилно да повдигаме очакванията. Посланието е, че визите не се отнасят до политическа ценност, а трябва да се издават по начин, който е облекчен и не препятства пътуването на хората.
- Вижда се, че откакто е на власт новото правителство в макроикономически аспект е постигнато много. Безспорни са успехът на валутния борд и намаляването на инфлацията. Срещата с Комисията по асоциирането миналата седмица беше белязана от зрялост в отношенията. Този път страната ви беше третирана като наистина сериозен кандидат.
- Загрижени сме за прозрачността на процедурите в процеси като приватизацията и изразходването на обществените фондове. Културата на вземането на тези важни икономически и търговски решения трябва да бъде променена, да бъде по-адекватна. Това ще окуражи особено външните инвеститори, които ще знаят, че ако дойдат тук, решенията ще бъдат вземани на открито и ще се играе по правила, които те разбират.
Едно от ударенията на последните разговори беше за дефиницията на "помощ от страна на държавата за промишлеността" според разбирането на ЕС. Представителите на българското правителство казаха, че на предприятията не се дават пари в брой. Ерго - не мислим, че държавната помощ съществува. От страна на ЕС беше казано, че държавната помощ може да бъде оказвана по други начини: посредством ненастояване дълговете да бъдат платени или чрез някаква издръжка, или чрез специален данъчен режим. Това е част от културата на свободната пазарна икономика, която трябва да се закрепи в България.
- Трябва да изчакаме резултатите от срещата в Сараево. Тогава ще се разбере дали пактът за стабилност ще бъде повече от метод за улесняване на контактите. Когато идеята се появи за първи път, тя беше добро хрумване, което да отговори на кризата в региона, опитвайки се да създаде нова рамка, в която страните от региона да работят заедно и да изглаждат своите различия. Но беше неясно какво точно ще означава това на практика освен кръглите маси, на които се гледат икономически проблеми и въпроси на демокрацията и сигурността. Британското правителство искаше пактът да постигне нещо полезно на практика. Надяваме се, че то ще има практическа стойност, а няма да е само още една говорилня. Разговорите са ценни, но има и други начини, по които ЕС може да помогне на региона - да речем, новите стабилизационни споразумения и споразумения за присъединяване, които ЕС предлага на други държави, от бивша Югославия, на Албания. Очакването е заедно с напредъка в икономическата реформа и в установяването на демократични системи на управление тези страни да направят крачка напред към регионалното сътрудничество. Мисля, че като предлагаме на страните от региона перспектива за членство, това може да послужи като вдъхновение да се кооперират със съседите си. Искаме да окуражим навика на взаимодействие, което да доведе до стабилност и просперитет в сигурните рамки на отношенията с ЕС.
- Не мисля. Точно обратното. Много от ключовите фигури в структурите на ЕС са лично обвързани с разширяването на съюза. Ясна е и важността от по-дълбоки отношения с Балканите. Новата комисия на най-високо ниво няма да позволи разширяването да спре. Напротив, ще има тласък за разширяване от върха.
- В Хелзинки България ще има много силен адвокат в лицето на Тони Блеър. В Хелзинки много ще зависи от оценката на комисията. Шансът, че правителствените ръководители на 15-те страни членки ще пожелаят да започнат преговори с България, е много добър. Надявам се, че заради стабилността на нашия континент като цяло и за стабилността на България позицията за разширяване на съюза ще има надмощие.
Пактът за стабилност възвести новата политика към Балканите
В Сараево световните лидери изпълниха моралния си ангажимент към страните от региона
"Понякога се страхувам, че според Запада всичко може да се оправи с отпускането на пари в брой. За хората от Балканите обаче е далеч по-важно да възвърнат увереността в собствените си сили", каза полският външен министър Бронислав Геремек по повод срещата в Сараево. Безспорно парите в брой са основният изходен пункт на всички планове за следвоенното възстановяване на Балканите и по този параграф Западът вече си свърши работата. На донорската конференция в Брюксел бе посочена сумата от над 2 милиарда долара, която според мнозина ще бъде повече от достатъчна за реконструкцията на Косово. Последвалата среща на изключително високо равнище в Сараево си постави за цел да попълни пропуските и в психологическия аспект на следвоенните балкански травми. Ръководителите на над 40 държави се постараха да покажат, че няма да забравят обещанията си за възстановяването на и без това бедния регион и това ще бъде началото на просперитета и приобщаването му към Европа. С това световните лидери изпълниха и моралния си ангажимент към държавите от югоизточната част на Стария континент.
След поредицата от форуми обаче останаха редица въпроси, които хвърлиха лека сянка върху добрите намерения и първите стъпки в правилната посока.
Босна не бе избрана случайно за срещата на световния елит. Организаторите на форума заложиха на Сараево като символ на войните в европейската история - от началото на Първата световна война до последния кървав балкански конфликт. Но освен символиката в Сараево се появи и натрапчивата аналогия с не особено успешното възстановяване на Босна три години след Дейтънския мирен договор. Босненският пример върна опасенията, че и този път грандиозните планове за реанимацията на Балканите може да се заплетат в бюрокрация, корупция и протяжни процедури.
От донорската конференция в Брюксел дойде добрата новина за сумите, приготвени за изпълнението на пакта за стабилност. Но в белгийската столица се прояви и първият симптом, че отпускането на парите няма да бъде толкова лесно, както изглежда на пръв поглед. Много от страните, проявили готовност да платят, пожелаха анонимност и поискаха финансовият им принос също да остане в тайна. Това показа, че Джордж Сорос може наистина да се окаже лош пророк, след като заяви наскоро, че пактът за стабилност няма да бъде ефективен като плана "Маршал" просто защото за следвоенната реконструкция на Западна Европа са плащали само САЩ, а възстановяването на Балканите ще зависи от финансовата воля на много държави - нещо, което със сигурност поражда бюрократични и политически пречки.
Въпреки подчертаното добронамерено отношение към Югославия неведнъж бе заявено, че тя ще бъде изключвана от пакта за стабилност, докато Милошевич е на власт. На никого не стана ясно как ще бъдат възстановявани Балканите, след като почти всички основни пътища и комуникации с Европа минават през нейна територия. Без да става дума за моралния аспект на компенсациите за 11-седмичните бомбардировки и съсипаната югославска икономика, Белград остава като черна дупка в иначе грандиозния план, замислен да донесе на Балканите мир, стабилност и просперитет.
"Най-неотложните нужди на Косово вече могат да бъдат посрещнати", съобщи Крис Пуртман, координатор на Световната банка за Югоизточна Европа, след обещаните в Брюксел 2.1 милиарда долара. Двеста милиона ще отидат за доставки на храна, медикаменти, строежи и ремонти на разрушените жилища на косовските албанци, така че те да могат спокойно да посрещнат началото на зимата. Още 300 милиона са предвидени за реконструкция на по-големи обекти като пътища, мостове и електрически далекопроводи, 45 милиона ще са необходими за изплащането на заплатите и за други разходи на администрацията на ООН. САЩ отпускат 500 милиона, с които трябва да се помогне за окончателното завръщане на бежанците и за разчистване на минните полета. Към непосредствената помощ до края на годината се прибавят 160 милиона долара, отпуснати от Европейския съюз. Евросъюзът обеща, че през следващата година на Европейската агенция за реконструкция ще бъдат отпуснати още 532 милиона.
ЕС отпусна и първите заеми на съседите на Югославия, като за България, Румъния и Македония бяха насочени 403 милиона долара. "Тази финансова помощ демонстрира желанието на ЕС да подкрепи държавите, засегнати от косовския конфликт, и да помогне за продължаване на стабилизацията и икономическите реформи в тези държави", заяви по този повод Ив-Тибо дьо Силги, комисар по финансовите въпроси.
Според Гюнтер Бургхард, представител на Европейската комисия, ЕС е на път да изпълни непосредствената си задача. "През тази година ние действахме като пожарна команда и след като потушихме пожара, сега трябва да се подсигурим срещу подпалвачите на нови конфликти", заяви той на форума в Брюксел.
Обещанията за финансова помощ обаче сами по себе си не означават нищо. Неслучайно представители на Световната банка веднага подчертаха, че засега няма планове как да бъдат усвоени по-голямата част от парите, нито пък кога ще дойдат първите постъпления. Най-вероятно това ще става чрез хуманитарните организации на ООН и чрез Европейската агенция за реконструкция, която пък все още не функционира.
Според някои скептици истинският проблем ще дойде, когато стане дума за по-дългосрочно финансиране. Чуха се твърдения, че тогава донорите няма да проявят същата готовност, т.е. набирането на средства за цялостното възстановяване на региона може да се окаже значително по-трудно.
На Запад обичат разбираемите послания и затова срещата, посветена на пакта за стабилност, бе организирана в Сараево заради символичното му значение на успешен пример за овладяване на балканския конфликт. Но търсената алегория на Босна след края на войната може да бъде тълкувана и по друг начин - като антимодел за следвоенно възстановяване. Съществуват много примери за това как почти три години и половина след Дейтън редица програми за възстановяването на Босна бяха провалени заради бюрократични спънки пред изпълнението на проектите. В резултат Босна попадна в плен на неефикасната администрация, унищожителните данъци, корупцията и подземния бизнес - все неща, които продължават да отблъскват чуждестранните инвеститори. Дори и "Макдоналдс" отказа наскоро да отвори свои ресторанти в Сараево. В мюсюлманско-хърватската федерация безработицата варира между 30 и 50 на сто, а в босненската сръбска република броят на безработните достига 70 на сто.
Истина е, че условията в Косово и Босна са различни, но аналогията е твърде силна, за да бъде пренебрегната. Според източници от босненското колективно ръководство основният проблем за възстановяването на страната е протакането на рехабилитационните програми. С други думи, босненският опит сочи, че забавянето, бюрокрацията и липсата на подходяща организация са сред основните предпоставки за провал.
Може би това е една от причините още в проектодекларацията на срещата в Сараево да бъде записано, че световните лидери ще положат всички усилия за бърз и съществен напредък на целия регион по пътя към европейската му интеграция. "Ще работим за цялостното приобщаване на Балканите към Европа, където границите са ненарушими, но няма разделение. Предлагаме пълни възможности за контакти и взаимно сътрудничество", се казва в документа.
Възстановяването на Косово и неутрализирането на хуманитарната катастрофа са първостепенен приоритет на пакта за стабилност. След като бяха намерени пари за реконструкцията на сръбската провинция, дойде ред и на срещата в Сараево, чиято цел бе по-скоро да демонстрира отговорност и ангажираност към новата политика спрямо Балканите. Безспорно подобен форум с изключително авторитетно международно участие е най-добрият начин за промоцията на пакта за стабилност, символ на демократизирането, икономическото възстановяване и сигурността в региона.
"Перспективите за по-близки отношения с ЕС ще бъдат важен стимул за държавите от региона да прилагат демократични и пазарни реформи", твърди Никлъс Съндстрьом, експерт за Източна Европа в лондонската Ситибанк. Според него приобщаването на Балканите към европейските пазари е важно не само поради очаквания икономически ефект, но и заради произтичащото от него високо самочувствие.
Експертите са единодушни, че балканската реанимация ще бъде изключително трудна без присъствието на Югославия. "Силно желаем Белград да стане активен участник в икономиката на региона", подчерта Йоханес Лин, вицепрезидент на Световната банка за Европа и Централна Азия. Независимо от споровете и неизяснения статут на Югославия практическото възстановяване на Балканите ще бъде трудно и заради всеобщата бедност и неефективно работещите икономики. Към това се калкулират и продължаващите загуби от транспорта през Югославия, блокираното корабоплаване по Дунава, спадът на чуждите инвестиции и т.н. Все още се спори каква ще бъде общата сума, необходима за дългосрочната реконструкция на Балканите, но различните изчисления сочат числа между 30 и 50 милиарда долара. Сумата е огромна и вероятно трудна за събиране. Те вероятно ще бъдат набавени, но както твърди Бронислав Геремек, парите в брой все още не решават всички проблеми.
Северна Корея: глад и балистични ракети
Режимът в Пхенян поиска пари срещу сигурност в района
Има и такива цветя - орхидея на име Ким Ир Сен и божур, наречен Ким Чен Ир. И това не е мичурински принос към градинарството в Азия, а израз на дълбоко преклонение към "великите водачи на корейската нация". Дечица поднасят цветя и отдават почит пред паметниците на вождовете из цялата страна. Техните портрети висят навсякъде - от училищата и офисите до хотелските стаи. Огромни плакати по улиците описват великите дела на династията Ким. А за сигурността и благоденствието в подопечната му държава бди бащата на севернокорейския народ Ким Чен Ир.
След падането на Берлинската стена картини като тази започнаха да поизбледняват, но Северна Корея е сред последните места в света, където това все още е реалност. Доста време, след като бившите комунистически диктатори се отказаха да изнасят революция, Ким Чен Ир, един от последните им представители, реши да заложи на теорията за външния враг. По логиката на тази непресъхваща комунистическа доктрина Ким започна разработването на балистични ракети, които биха достигнали не само съседите на Пхенян, но и територията на САЩ (Хаваите и Аляска).
Амбициите на Ким Чен Ир за военна надпревара изглеждат, меко казано, парадоксални, като се има предвид, че освен като източник на непрестанно напрежение в региона Северна Корея е известна и с това, че не може да изхрани собственото си население. Експлоатирайки глада, тоталната икономическа стагнация и международната изолация севернокорейският вожд даде да се разбере, че целта му е повече от прозаична. Срещу прекратяване на ядрените и ракетните си програми Ким Чен Ир поиска пари и отмяна на санкциите срещу Пхенян.
През август миналата година севернокорейска ракета падна в морето близо до Япония. Тогава бе обявено, че ставало дума за изстрелване на сателит, а не за военен опит. Но въпреки опроверженията останаха силни съмнения, че Пхенян работи върху нова система балистични ракети. Известно е, че Северна Корея разполага с варианти на руските ракети "Скъд", които могат да бъдат оборудвани с химически и биологични заряди. Според Южна Корея последните опити са доказателство, че северната й съседка вече е разработила модернизирани ракетни системи с далечен радиус на действие, които могат да носят и ядрени бойни глави.
По принцип военното производство е един от основните източници на приходи за Северна Корея. Наскоро износът на корейски ракети в Близкия изток бе преустановен, но Пхенян продължи да продава резервни части и оборудване за ракетни арсенали. Според южнокорейски източници Пхенян е направил неофициално предложение за спиране на ракетното производство, ако бъде компенсиран за загубите.
Твърди се, че севернокорейското ръководство разчита на този тип военно изнудване, за да задоволи острата нужда на страната от свежи пари. Според САЩ обаче това е игра с огъня и американският министър на отбраната Уилям Коен предупреди, че продължаването на ракетните тестове ще има "сериозни последици". По време на срещата на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) САЩ, Япония и Южна Корея открито заявиха, че Пхенян ще пострада сериозно, ако продължи да упорства с ракетните заплахи. "Северна Корея може да извлече големи облаги за народа си, ако се съобрази с предложенията на Вашингтон, Токио и Сеул", заяви американският държавен секретар Мадлин Олбрайт, като посочи, че в противен случай ще последват нови санкции. Какво ще бъде конкретното им съдържание обаче не бе уточнено.
Според повечето информации става дума за спирането на 1 милиард долара, предвидени от японското правителство за изграждането на атомни централи и закупуване на гориво за енергийни нужди. Наблюдателите подчертават, че това може да доведе до конфликт между Япония, САЩ и Южна Корея, тъй като Вашингтон и Сеул гледат на тази енергийна програма като на един от надеждните начини за контрол върху корейския ядрен потенциал. В случая обаче спирането на тези фондове бе използвано от Токио като средство за натиск върху Пхенян най-вече заради притесненията, катализирани от падналата до японските брегове корейска ракета. За японските страхове говори и допълнителната заплаха от страна на Токио, че ще бъдат замразени големите суми, преводите и сметките на севернокорейците, живеещи в Япония.
Надпреварата във взаимното сплашване бе продължена от Пхенян, който от своя страна заяви, че ще се оттегли от споразумението от 1994 г., според което Северна Корея се задължава да замрази ядрената си програма. Откупът, който бе поискан, бе "добрата воля" на Вашингтон и сваляне на санкциите срещу Северна Корея. Намерено бе и благовидно оправдание. Според севернокорейски правителствен говорител "страната е изложена на непрестанен натиск от страна на САЩ и поради липса на друг вариант Пхенян е принуден да укрепва отбранителната си мощ, като развива адекватни (ракетно-ядрени) оръжия".
Абсурдността на цялата ситуация е, че поне от три години в Северна Корея цари глад, защото правителството не разполага със средства за изхранването на населението. В същото време Пхенян продължава да харчи пари за въоръжаване и прибягва до заплахи и трудно предсказуеми маневри, за да се сдобие с твърда валута или хуманитарни помощи. По данни на различни хуманитарни организации помощите рядко достигат до хората, защото обикновено се разграбват от партийната и военната номенклатура. В резултат на всичко това от недохранване и свързаните с него болести са загинали близо 2 милиона души.
Има много причини за това окаяно положение. През 50-годишното си съществуване Северна Корея разчита изцяло на самозадоволяването и цялото й стопанство е изградено на този принцип. Но както повечето от комунистическите фикции, и тази се оказа безпочвена и с колапса на държавната икономика и изпадането в международна изолация Северна Корея се оказа обречена на глад. За размера на катастрофата може да се съди от данните на Световната организация по прехраната, която оцени, че близо 7 милиона души (от които 5 милиона деца) страдат от недохранване.
В началото на миналата година ООН започна поредната хуманитарна акция и на Пхенян бяха предоставени 700 000 тона храни и бяха отпуснати средства за подпомагане на детското здравеопазване.
Както обикновено се случва в такива ситуации, трагедията бе използвана за политически натиск. В САЩ се появиха мнения, че предоставянето на обширна хуманитарна помощ само ще удължи живота на режима в Пхенян. Според тях помощта отвън често пъти не постигала дори и хуманитарните си цели, а отивала в джоба на управляващите. Твърди се дори, че севернокорейците преувеличавали размера на кризата, за да се домогнат до повече пари и политически отстъпки. Междувпрочем подобни макар и крайни твърдения очевидно не са лишени от основание.
Севернокорейците може и да гладуват, но култът към династията Ким продължава да бъде "извор на вдъхновение за нацията", независимо от самоунищожителната политика на вожда и учителя Ким Чен Ир. Според официалната пропаганда, когато "великият наследник на революционната кауза" се родил, природата възтържествувала и събитието било отбелязано от двойна дъга и появата на нова ярка звезда. Ким Чен Ир е описван като талантлив наследник на баща си Ким Ир Сен, дълбоко отдаден на революционната философия и продължител на пътепоказателната концепция за независимостта на Северна Корея (банкрутиралата идея за стопанско самозадоволяване). Ким бил толкова надарен, че написал шест опери за две години и лично проектирал една от най-големите сгради в столицата Пхенян.
В Южна Корея обаче Ким е описван като празноглав и суетен плейбой, със зализана назад коса, носещ високи обувки заради ниския си ръст. Неведнъж е споменавана и подчертаната му страст към чуждестранния алкохол и хубавите жени. В южнокорейската преса постоянно се описват случаи на отвлечени предимно от Япония жени, които впоследствие са принуждавани да му правят компания в луксозните партийни вили. По-зловещата страна от характера на Ким Чен Ир се свързва с бомбената атака в Рангун през 1983 г., когато загинаха министри от кабинета в Сеул, и със свалянето на южнокорейския самолет през 1987 г. Според някои разработки на американските специални служби икономическите проблеми и гладът предвещават края на диктаторския режим в Пхенян. Различните сценарии варират от вътрешен преврат до самоубийствено нападение срещу Южна Корея. При всички случаи обаче колапсът на Северна Корея би довел до напрежение между САЩ и Китай, който не би приел обединена Корея, намираща се под силното влияние на Вашингтон. Но наблюдателите твърдят, че режимът в Пхенян не може да държи властта само с подкрепата на Пекин.
Общи събрания
Блоковите сделки отново паднаха до минимум
Само две блокови сделки бяха регистрирани на блоковия сегмент на "Българска фондова борса - София" за периода 23-29 юли 1999 г. За разлика от миналата седмица нито една от тях не беше с акции на смятаните за най-атрактивни български дружества - Нефтохим, "Благоевград БТ", "Соди" или "Албена". Сделките с големи пакети акции се смятат за индикатор на чуждестранния инвеститорски интерес към българския пазар на корпоративни ценни книжа. През предишната седмица през борсата премина пакет от акции на "Благоевград БТ", които бяха закупени от чужд портфейлен инвеститор на цена 54.40 лв. за акция и обща стойност 544 хиляди нови лева. След решението на общото събрание да не разпредели дивидент и неяснотата около разпределение на гласуваната една безплатна акция за всеки акционер търговията с тези акции замря и за изминалия едноседмичен период през борсата преминаха само 10 акции на значително по-ниска цена - 23.58 лв. за акция.
За изминалия период през блоковия сегмент на БФБ премина пакет от около 6% от капитал на "Ем Джи Елит холдинг" (бивш приватизационен фонд "Мултигрупелит"). Най-голям акционер във фонда е Илия Павлов (като физическо лице) с около 6% от капитала, който е 2.291 млн. нови лева и е разделен в акции с номинал 10 стотинки. С оглед на наличните данни за разпределението на капитала на бившия приватизационен фонд повечето наблюдатели на пазара смятат, че сега прехвърленият през борсата пакет акции е именно този, който шефът на Мултигруп изкупи от дребни акционери чрез клоновете на Кредитна банка в страната преди повече от една година. "Ем Джи Елит" притежава мажоритарни пакети акции в предприятия като "Приста" АД - Русе (57.8%), "ЗММ - Нова Загора" АД, Нова Загора (53.86%), и по-малки пакети в "Кораборемонтен завод" АД, Бургас (36.62%), "Преспа - Лъки" АД - Лъки (34%), ДЗУ АД - Стара Загора (31.15%), "Елкабел" АД, Бургас (30.71%), и още близо десет значителни пакета акции. Пакетите на "Ем Джи Елит холдинг" допълват дялове, придобити от други фирми от структурата на Мултигруп и затова имат изключително важно значение за контрола върху тези предприятия.
За изминалия период общият оборот на официалния и свободния пазар на БФБ беше 477 хиляди лева, а този на свободния сегмент - около 265 хиляди лева. Най-голяма част от регистрираните сделки беше с акции на Нефтохим. Финализирането на приватизационната сделка за мажоритарния пакет от дружеството активизира търговията с тях, без да се достигне до увеличение на цената, която си остана на нива 17-17.50 лева за акция с номинал един лев. Общо 6291 акции на бургаската рафинерия преминаха през борсата, а общата им стойност беше 110 хиляди нови лева. Акциите на "Булгартабак холдинг" загубиха около 10% от цената си от предишната седмица и достигнаха нива от 33 лв. за акция, като бяха изтъргувани едва 107 акции.
Българските брейди-облигации останаха скъпи
Дълговите инструменти на икономиките в преход през изминалата седмица бяха сериозно подкрепени от постигането на дългоочакваното споразумение между Русия и МВФ за отпускане на свеж ресурс на Москва за възстановяването на икономиката на страната. В четвъртък заместник-шефът на фонда Стенли Фишер обяви официално, че Русия ще получи 4.5 милиарда долара, но не пропусна открито да обвини Кремъл в манипулация не само на руснаците, но и на експертите на МВФ. Според оценки на фонда през изборната 1996 г. чрез прехвърляне на сметки от офшорни компании руската централна банка е надула резервите си с 1.2 милиарда долара и по-този начин руската дългова криза е станала неизбежна. "Основният ни въпрос към руснаците беше "излъгахте ли ни" и за жалост отговорът беше "да", заяви Фишер, но не пропусна да уточни, че Москва е изчерпала окончателно лимита си на подобни грешки и оттук нататък не може да се надява на благосклонност от кредиторите си. Последва извинение от страна на специалния пратеник на Москва Михаил Задорнов за случая. Въпреки всичко Фишер изказа оптимизъм за очаквания ръст на руската икономика след ефективната девалвация на рублата и мораториума върху плащанията по външния дълг, което драстично е намалило разходите на руския бюджет. Москва може да разчита и на допълнителна подкрепа от фонда, ако успее да покрие критериите за данъчна събираемост и ускорена реформа в банковия сектор. Експерти очакват, че най-после реформите ще започнат в Русия, тъй като в момента страната дължи 17 милиарда долара на МВФ, от които през тази и идната година трябва да погаси 7.3 милиарда долара, а към това трябва да се добавят и огромните плащания към останалите кредитори, с което става ясно, че Русия няма голяма възможност за избор.
Оптимизмът спрямо Русия подкрепи и българските брейди-книжа, които запазиха високите си нива, тъй като според експерти с възстановяването на Русия може да се очаква стимулиране на стокообмена с традиционните партньори на Москва, сред които е и България.
Българските обезпечени облигации с отстъпка DISC се търгуваха на 68.00/125 цента, облигациите, заменили просрочените лихви IAB, се търсеха на 67.875, а котировките купува на облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 59.625.
Доларът рязко поевтиня спрямо еврото и йената
Намаляват инвестициите в активи в щатска валута
През изминалата седмица щатската валута отбеляза спад спрямо еврото и йената и за първи път от няколко месеца насам експертите отбелязаха трайно изтегляне на капитали от деноминирани в долари активи.
В понеделник еврото поскъпна с около един цент и достигна най-високото си ниво спрямо долара за последните два месеца в резултат на оптимистичните очаквания на инвеститорите за икономическото развитие на Германия. В същото време Bank of Japan удържаше поскъпването на йената спрямо долара с масирани продажби на долари. Натискът върху долара се засили и от падането на цените на акциите на американските корпоративни ценни книжа, с което на преден план излязоха опасения, че инвеститорите са започнали да изтеглят вложенията си от капиталовите пазари в САЩ. Това бе доказано и от срива на борсовия индекс Дау Джонс, който за една седмица падна с повече от 400 пункта. "На практика вече няма вероятност от паритет на еврото към долара. С достатъчно основание можем да твърдим, че сме в началото на трайно поевтиняване на долара спрямо основните валути," коментира Дейвид Блум, експерт от HSBC. Според дилърите гранично ниво за поскъпването на еврото спрямо долара е 1.08 след преодоляване на 1.0740 долара за евро в понеделник. Основание за прогнозите дава и изказването на кандидата за президент на Бундесбанк Ернст Велтеке, който миналия месец определи курс 1.08 като изгоден за икономическия растеж на еврозоната.
Във вторник Велтеке трябваше отново да се намеси, за да успокои търговията на международните пазари, като заяви, че рязкото движение на еврото в едната или другата посока не е от полза за външнотърговските отношения на страните в еврозоната. В резултат на това изказване котировките на еврото паднаха до 1.0630, но продължаващият спад на цените на щатските ценни книжа и понижаването на индекса на доверие на крайния американски потребител до 107 пункта през юли от 114 през юни подкрепиха очакванията за ново поскъпване на еврото. В края на седмицата бяха оповестени данните за икономическия растеж на САЩ, които контрастираха с добрите показатели на Япония и Европа. За второто тримесечие на тази година САЩ отчете ръст на брутния вътрешен продукт от едва 2.3 на сто на годишна база, което е почти двойно по-малко от 4.3 на сто за първото тримесечие и доста под прогнозираните 3.3 на сто. В същото време бе отчетено, че цената на работната ръка е повишила разходите на работодателите с 1.1 на сто, което бе достатъчно основание за инвеститорите да очакват по-нататъшно забавяне на темпа на икономическо развитие. В същото време Япония отчете три на сто ръст на промишленото си производство за юни, далеч над прогнозните 1.7 на сто. В Европа Холандия и Франция отчетоха значително повишение на доверието на крайните потребители и подобряване на бизнесклимата, който се определя като съотношение на очакванията на мениджърите спрямо стоковите им запаси и поръчките за бъдещи периоди.
Всичко това притисна долара до 1.0750 за евро и най-ниското ниво от 114.92 йени от средата на февруари досега. Според дилъри повишеното търсене на йени е принудило Bank of Japan да понижи нивото на потенциалната си интервенция на 114.00/114.50 йени, като Харухико Коруда от министерството на финансите заяви, че по-нататъшно поскъпване на йената ще има изключително негативно въздействие не само върху Япония и азиатските страни, но и за цялата световна икономика. Това подкрепи мнението на експертите, че в близко бъдеще усилията ще бъдат насочени за удържане на нивото 115 йени за долар с потенциално връщане на курса до 117-118 йени за долар.
На вътрешния пазар търговията на междубанковия пазар бе под влиянието на традиционно ниската за летния период търговска активност, а щатската валута се търгуваше в границите 1.820/1.830 лева. На кешовия пазар в столицата доларът се купуваше на 1.810/1.815 лева и се продаваше на 1.835/1.840 лева.
Еврото остана евтино спрямо лева на 1.9475/1.980, като търсене на малки обеми валута от банки за регулация на позиции задържа еврото над фиксирания спот курс купува на БНБ от 1.94605 лева за евро.
Дъщерните дружества на "Булгартабак холдинг" няма да раздават дивиденти
Промени в уставите на дружествата засилват централизацията в холдинга
Нито едно от общо 22-те дъщерни дружества на "Булгартабак холдинг" няма да разпределя печалбата си за миналата година под форма на дивиденти, сочат резултатите от проведените в края на миналата седмица общи събрания на дружествата. Въпреки че от ръководствата на повечето от дружествата са предлагали с част от печалбата да бъдат изплатени дивиденти, от управляващата холдингова структура са намерили за по-подходящо всеки досегашен акционер да получи по една нова акция срещу вече притежаваната. По този начин капиталът на дружествата на практика се удвоява. От ръководството на "Булгартабак холдинг" обясниха, че цялостната политика на холдинга е да не се разпределя дивидент, а реализираните печалби да се реинвестират за модернизиране на самите дружества. Значителни средства са необходими и за закупуването на тютюна от производителите.
Получаването на една нова акция обаче създаде проблеми при търгуването с акциите на 14-те от дружествата в холдинга, които са публични. С изключение на "Пловдив БТ" (дружеството приключи миналата година със загуба от 4.3 млн. нови лева) при останалите дружества възниква проблемът към кой момент притежаващият една стара акция получава новата. Според последното съгласуване между ръководствата на дружествата, борсата и Централния депозитар безплатни акции ще получат акционерите, притежаващи акции към деня, в който съдът впише решенията на общото събрание. Този ден би могъл да бъде както в деня след общото събрание, така и например две седмици по-късно, а тази неопределеност е точно обратното на това, от което се нуждаят инвеститорите на капиталовия пазар. Проблемът е най-значим за "Благоевград БТ", което е най-атрактивното и ликвидно дружество от системата на "Булгартабак холдинг". Неяснотата с получаването на новите акции доведе до значително спадане на цените на акциите му през миналата седмица и особено в петък, когато книжата на "Благоевград БТ" се търгуваха на цена 23.5 лв. за акция, а само седмица по-рано сделките се реализираха на нива 50 лв. за акция.
На проведените общи събрания бяха извършени и промени в уставите на всички дъщерни дружества. Според приетите промени занапред ще се иска предварително съгласие от страна на "Булгартабак холдинг" за всякакви съществени действия на дъщерните дружества - а именно закриване или прехвърляне на предприятия, съществени организационни промени, дългосрочни сътрудничества, разпореждания с дълготрайни активи, ипотеки, лицензи и т.н. Промените в устава целят да се заздрави финансовата дисциплина в предприятията от холдинга, коментираха от Булгартабак. По-нататъшното преструктуриране на холдинга ще се извършва от новия собственик след приватизация на дружеството.
Другите промени в уставите на дружествата са по-скоро технически - свързани с деноминацията и промяната на номинала на акциите. На проведените общи събрания бяха направени и някои промени в съвета на директорите на дружествата. От "Булгартабак холдинг" мотивираха ръководните промени в "Дупница БТ", "Дулово БТ" и "Пловдив БТ" със забавянето на изплащането на тютюна на производителите.
"Благоевград БТ" отчете печалба в размер на 25.5 млн. нови лeва. Капиталът е увеличен с 1.35 млн. акции и като резултат новият капитал на дружеството е 2.7 млн. лв., остатъкът от печалбата за допълнителни резерви. Министерството на търговията и туризма смени своя представител в съвета на директорите Надежда Младенова с Анета Гайдарова.
Печалбата на "София БТ" за миналата година е 5.39 млн. нови лева. Капиталът се увеличава от 608 хил. лв. на 1.216 млн. лв. Освен за увеличение на капитала 4.72 млн. лв. от печалбата ще бъдат разпределени като допълнителни резерви, а във фонд "Резервен" ще бъде заделен остатъкът от 60.8 млн. лева. Сменен е председателят на съвета на директорите, който и преди, и сега е представител на "Булгартабак холдинг". На мястото на Георги Канелли е избран Илиян Загорчев.
"Гоце Делчев БТ" отчете печалба за миналата година 1.325 млн. нови лева. И тук схемата е една нова акция срещу досега притежаваната. За увеличение на капитала са заделени 481 хил. лв. (новият капитал е 962 хил. лв.), останалите 847.7 хил. лв. са отишли в допълнителни резерви.
Депо-лихвите се повишиха
Лихвите по необезпечените междубанкови депозити се повишиха през изминалата седмица при повишено търсене на ресурс от банки и крайни клиенти за уреждане на плащания в края на месеца. Цената на овърнайт-депозити достигна до 3.0-3.1 на сто в края на седмицата, след като в понеделник се търгуваха на 2.5-2.6 процента. Ресурс със срок до една седмица се търсеше на 3.3-3.5 на сто в петък, срещу 2.7-2.9 процента в началото на периода. Недостигът на левове бе най-вече поради счетоводното приключване на месеца от крайни клиенти. В същото време банките трябваше да регулират минималните си задължителни резерви за да покрият изискванията на БНБ. Допълнителен стимул за повишаване на лихвите бе и нетното изтегляне на ресурс от системата заради относително малките по обем падежи на ДЦК за периода. Банките получиха само пет милиона лева, а в същото време трябваше да платят 15 милиона номинал на пласираните през седмицата тримесечни сконтови и двегодишни лихвени ДЦК. Доходността на тримесечните книжа, а с това и основният лихвен процент остана без промяна на 4.79 на сто за четвърта поредна седмица. В същото време средната годишна доходност на двегодишните облигации се повиши до 11.9 на сто.
Цената на медта пробва да се оттласне от дъното
Датата 13 юни 1996 г. завинаги ще остане в черната история на международната търговия с метали. На този ден японската банка Sumitomo обяви, че главният й дилър на мед Ясуо Хаманака е нанесъл на компанията загуби за 2.6 милиарда долара от сделките си, което веднага срина пазара на мед. Финансовата криза в Югоизточна Азия, започнала с девалвацията на тайландския бат през юли 1997 г., рязко намали платежоспособното търсене на метала, който се използва главно в строителството, енергетиката и електрониката, и цената закономерно продължи да пада. Едва през май тази година беше отбелязано спиране на понижаващата се тенденция и постепенен ръст на цените, което кара анализаторите да мислят, че добрите времена за страните - производителки на мед, се завръщат. Традиционното проучване на вестник Financial Times сред специалисти в отрасъла показва, че през следващата година цените ще бъдат по-високи, отколкото през 1998 и 1999 г., но все още ще бъдат по-ниски от регистрираните през 1996 и 1997. Доклад на базираната във Великобритания банка HSBC прогнозира, че до следващата пролет цените ще се увеличат между 9 и 30% от сегашното си ниво и без проблем ще достигнат 1763 - 1873 долара за тон.
Два фактора движат поскъпването на медта - намаляване на производството и благоприятното развитие на световната икономика, продължаване на растежа в САЩ и преодоляване на рецесията в Япония и Югоизточна Азия. Намаленото търсене през последните две години и въвеждането на нови производствени мощности доведоха до огромен излишък в предлагането, оценяван на няколко стотин хиляди тона годишно. Ниските цени направиха голяма част от добива нерентабилен и доведоха до затварянето на губещи мини и намаляване на производството с 275 000 тона само през последните два месеца в САЩ. Съвместно изследване на Metallgesellschaft Ltd и Warburg Dillon Read оценява излишъка на 100 000 тона през тази година и 80 000 през следващата. Въпреки това запасите могат да покрият производствените нужди за шест седмици, което е далеч от критичните четири, когато може да се очаква рязко увеличаване на цените. Оптимистичното настроение сред търговците и инвеститорите се подчертава от намаляването на запасите на двете основни тържища - Лондон и Ню Йорк, въпреки традиционно по-слабото търсене през лятото, като последните ограничения на производството според експерти ще се почувстват най-рано през октомври заедно с раздвижването на азиатските икономики.
Според Мартин Скуайърс, аналитик на брокерската фирма Rudolf Wolff, ръстът на цените със 17% от края на май може да увеличи рязко предлагането, особено ако компаниите, които са намалили производството преди година и половина, увеличат доставките и бъдат пуснати в експлоатация проекти, замразени заради ниските цени. Нещо подобно се получи през май, когато, след като се вдигнаха до 1600 долара за тон, тримесечните фючърси отново паднаха до 1360 - 12-годишен минимум. "Ние може би се намираме в началото на нова ера за медта", допълни Скуайърс. "Ние видяхме дъното и това може да бъде началото на продължителен растеж на цените, въпреки че ще трябва да изчакаме, за да видим дали японската икономика ще успее да се изправи на крака."
Ниските обеми не значат неразвит пазар
Георги Прохаски, председател на съвета на директорите на Българска фондова борса - София и правителствен съветник, пред "Капитал"
- Първо бих искал да кажа, че проблемът на нашия капиталов пазар особено през последните две години не беше в неговата неразвитост, а в неговото преждевременно развитие по начин, който можеше да убие бъдещето му. Имам предвид нерегламентираната търговия с акции преди приемането на закона за ценните книжа, финансовите пирамиди и т.н., които уплашиха хората от ценните книжа още преди първите стъпки на истински капиталов пазар. Първата вълна на масовата приватизация създаде огромен брой публични дружества и бяха необходими спешни мерки за регулиране на търговията с тези акции, правата на акционерите, въобще цялостната регулация на капиталовия пазар.
След приемането на закона трябваше да се преодолеят проблемите, свързани с доизграждане на институциите - комисията по ценните книжа, фондовата борса, Централния депозитар, в някаква степен отношенията и в рамките на брокерското съсловие, финансовите къщи, банките. Решителната стъпка беше направена през април миналата година, когато беше въведено понятието публично дружество, беше концентрирана търговията с акции и се създадоха условия за прозрачна и гарантирана търговия с ценни книжа и защита на интересите на дребните инвeститори.
Аз мисля, че тези две години доведоха до сериозно развитие в посока на установяване на модерни и действащи институции на капиталовия пазар. Накратко - възстановяването на доверието към капиталовия пазар, неговите институции и оттам вече възможността той да бъде използван като инструмент е постигната и това е най-голямото постижение за последните две години. В източноевропейските страни, които минаха по нашия път на развитие, бяха необходими поне пет-шест години на ясно развитие в рамките на определена нормативна уредба и съществуване на основните институции, за да може да се създаде доверие, чрез което да се стигне до нови емисии, активна търговия и обеми като тези в Полша или Унгария.
В този смисъл аз не се притеснявам от ниските обеми на търговия, макар че за нас по-големите обороти трябва да станат основна цел отсега нататък. Смятам, че доверието, което трябваше да вдъхнат и нормативната база, и основните институции, вече го има. Разбира се, ако новият закон за ценните книжа бъде приет до няколко месеца.
- При обединението на търговията преди две години държавата наистина пое обещание да подкрепя развитието на пазара на ценни книжа. Миналата година бе приета Програма за развитие на капиталовите пазари и в частта й за нормативната уредба и институциите тя в значителна степен е изпълнена. Безспорно в ситуация като нашата държавата има роля за активиране на пазара извън тази на частната инициатива. Смятам, че известното забавяне на големите сделки в приватизацията през миналата година изигра негативна роля в това отношение. Но според мен първите опити за приватизация през фондовата борса бяха успешни и сега е моментът да се ускори този процес. Първо, има много остатъчни пакети и второ, предстои приватизация на редица големи дружества (включително и инфраструктурните дружества).
- Безспорно липсата на добро познаване на проблемите и възможностите на капиталовия пазар пречи приватизацията през борсата да бъде възприемана пълноценно от държавната администрация, приватизиращите органи, а може би и от по-широката публика. Това е естествено, тъй като наистина капиталов пазар у нас не е съществувал дълго време и не може да се очаква неговите особености и предимства да са добре познати. Но съществува подвеждащо възприемане на ниските нива на търговия на фондовата борса като липса на потенциални възможности на фондовата борса. Тези възможности са свързани с добрата нормативна база, стабилност на институциите, технологична обезпеченост, голям брой професионални играчи. Остава само да се листират по-големи пакети от няколко големи дружества и обемът на борсата решително ще скочи. В тази връзка липсата на желание да се пускат качествени акции не може да бъде обоснована с невъзможност това да бъде направено, тоест излиза проблем като с яйцето и кокошката. Напоследък се договорихме с Агенцията за приватизация за създаване на специализиран приватизационен сегмент на борсата. Това фактически ще е един постоянен аукцион, на който АП ще предлага акции от своя портфейл. Надяваме се това да раздвижи и нормалната търговия на борсата.
- Нашите разговори с консултантите и органите по приватизацията на големите компании - Булгартабак, БТК, Булбанк, ни вдъхват доверие, че ще бъдат предвидени пакети за продажба през фондовата борса. Но трябва да се помисли и за цял ред други дружества, които са на по-ранен етап на преструктуриране и приватизация, главно в областта на инфраструктурата. Те са изключително подходящи за борсова търговия не само защото ще повишат обемите, а и защото те самите ще имат значителна полза от листиране на официалния борсов пазар. За тях листирането на един неголям пакет още на този етап би довело до по-висока прозрачност на тяхната дейност, на техните финансови резултати. Една оценка на пазара по отношение цената на акциите им в отделни случаи може да облекчи по-нататък продажбата на по-големи пакети. За някои от тях може да се мисли за раздържавяване въобще чрез борсата и постигането на едни наистина публични дружества, където няма концентрация на собственост. Такива дружества могат да бъдат части от НЕК след преструктурирането, Български морски флот, Булгаргаз, Пловдивски панаир, НДК и други. За някои от тях е възможно да се приложи и друга схема. Например приватизацията да стане чрез увеличаване на капитала и пласирането на нова емисия, когато фактически е необходимо да се привлече нов ресурс. Такъв типичен пример е Български морски флот, който има огромна нужда от инвестиции в нови кораби. Тези инвестиции могат да дойдат чрез пласиране на нови емисии както на акции, а след това и на облигации. За такива дружества ще трябва вероятно да се излезе на международния капиталов пазар, но това са обвързани стъпки, които трябва да се обмислят и извършат последователно. Подобно може да бъде положението и с Булгаргаз след преструктурирането му.
Оттам нататък ще засилим своето внимание върху частния сектор, защото бъдещето на капиталовия пазар е и в новите емисии, които ще дойдат от частните дружества. Това е бавен процес, който обаче в България вече започва. Наскоро открихме облигационния пазар с регистрация на емисията на "Прософт" АД. Надяваме се в скоро време да имаме и листиране на няколко чисто частни дружества на официалния борсов пазар.
- Безспорно има още неща, които могат да се направят и в нормативната уредба, и в държавната политика. На първо място, трябва да се доусъвършенства данъчната уредба - в момента се облагат на дивидентите върху акциите, докато лихвите в банките са освободени, и това прави инвестициите в акции по-непривлекателни, при положение че там рискът е по-висок. След това начинът, по който се облага положителният резултат от сделки с ценни книжа - важно е това да става на определени периоди, а не да се отчита положителният резултат при всяка сделка, без да се гледа негативният резултат за цялостния период. Трябва също да се помисли за стимулиране на по-дългите периоди на инвестиране в ценни книжа за портфейлните инвеститори, т.е. това да води до различно данъчно третиране. Друг проблем е възможността за емисия на корпоративни облигации, който сега е обвързан с капитала на дружеството и прави невъзможно използването на капиталовия пазар за финансиране.
Има още цяла серия от мерки, които могат да бъдат предприети. Аз се надявам, че с общи усилия ще създадем условия за активно използване на капиталовия пазар като механизъм за финансиране на компаниите. Както и за една публична, прозрачна дейност, каквато искаме не само на капиталовия пазар, а въобще в цялата ни икономика.
Строителните материали не отговарят на стандартите
Липсата на контрол създава проблеми за собствениците
"Няма и две години, откакто съм покрил покрива, а вече трябва да го правя наново", оплаква се млад мъж и сочи към горния етаж на къщата си. За тези две години керемидите, с които е покрита двуетажната къща, са се размили от дъждовете. Това е един от стотиците примери, които могат да се дадат за това с какви материали строим.
Качеството на строителството и строителните материали в страната е дълга тема. Проблемите са много - материалите, с които се работи, проектите, по които се изпълняват обектите, квалификацията на работещите в строителството, твърди инж. Пламен Бенински, председател на Българска строителна камара.
Материали, които се влагат в строежите, в повечето случаи не отговарят на никакви изисквания. Проблемите започват още с тухлите. Те са най-разпространеният строителен материал и най-големите проблеми с качеството са точно при тях. Заводите в страната, които произвеждат тухли, са сто и двадесет на брой и въпреки това човек да намери качествена тухла е цяло щастие, заяви строителен предприемач. Продукцията, която излиза от заводите, не отговаря на стандартите - нито на българските, нито на международните. От Българска строителна камара смятат, че тухлите ни трябва да отговарят поне на българските държавни стандарти. Според камарата най-доброто, което може да се постигне, е да се създадат фирмени стандарти, чиито показатели да покриват поне някакви минимални изисквания. Досега у нас стандартите бяха задължителни, но с новия Закон за стандартизацията те стават доброволни. При положение че и задължителните не се спазваха, само може да се гадае какво ще стане сега.
Лошото качество на продуктите освен върху собствениците на сградите рефлектира директно и върху строителните предприемачи, тъй като според Закона за териториално и селищно устройство те носят, от една страна, наказателна отговорност за влагането на некачествени материали и изделия в строежите, а от друга, обектите, изпълнени с такива материали, са незаконни.
Заниженото качество на продукцията се отнася до цялата ни керамична промишленост, като в списъка освен тухли и керемиди попадат и фаянсови плочи и теракотени покрития, твърдят специалисти от бранша. Това, което трябва да се направи, е не само да се подобри качеството на изделията, но и техните показатели. Един от основните недостатъци е високата енергоемкост. За съжаление няма държавен орган, който да се занимава директно с решаването на проблема. В момента само се констатират фактите и се налагат глоби. Но това не води до решаване на проблема, за което са нужни инвестиции. "Трябва да се създадат някакви преференции, данъчни или други, за тези, които искат да инвестират в тези заводи, за да се постигне необходимото качество и да има вече продукция, която да отговаря на някакви европейски норми", е мнението на инж. Бенински.
Продукцията на заводите по принцип се сертифицира. Това става на базата на внедрени системи по качество и се прави от органите по сертификация, обясниха от стандартизацията. Но последващ контрол за това дали се спазва производствената процедура те не упражняват и твърдят, че дори при наличието на фактура за закупена продукция, е трудно да се докаже от кого е произведена. Едно от решението на този проблем е въвеждането на уникално кодиране на изделията на всеки един завод, смятат експертите.
На фона на тази мрачна картинка има едно светло петънце - българският цимент, който е с доказано качество. Това се отнася и за желязото. За съжаление заводите, които произвеждат желязо за строителството, не могат да задоволят нуждите на пазара, тъй като работят циклично и това води до голям внос на желязо за строителството, и то предимно от Украйна и Русия. И тук отново възникват проблеми. Голям процент от вноса на железа е със съмнителни качества, но на много ниски цени. Самите фирми вносители имат интерес да се направи сертифициране на продукцията им, като по този начин ще се предпази пазарът от навлизане на продукция със съмнително качество, която, освен че не отговаря на изискванията, е и опасна за сигурността и здравето на хората.
Проблеми има и с качеството на варовите разтвори и дървения материал. Единствено материалите, които се използват за довършителни работи, като че не създават проблеми на решилите да строят, но някои експерти обясняват този феномен с факта, че тези материали вече са почти 100% внос.
Държавен вестник
Бюджетът поема осигурителните вноски на държавните служители
Задължителните вноски на държавните служители за здравно и социално осигуряване и фонд "Професионална квалификация и безработица" ще са за сметка на държавния бюджет. За държавни служители се считат заетите в структурите на държавната администрация.
Сега тези три вноски се поделят между работника и работодателя (който на практика пак е бюджетът, представляван от министерство, ведомство и т.н.). Смяната на платеца на вноските се прави с приемането на Закона за държавния служител, който бе обнародван в бр. 67 на Държавен вестник. Законът влиза в сила от 28 август. Така тези вноски, които са дължими за месец септември и следващите месеци, ще са за сметка на държавния бюджет.
Здравната вноска в момента е по три на сто за сметка на работодателя и работника. Разделянето на здравната вноска поравно важи за работещите по трудови договори, на каквито обикновено са наети държавните служители. Така работещите на държавна служба ще дължат 3 на сто за здравно осигуряване върху трудовото си възнаграждение само за месец юли и август. От месец септември бюджетът ще плаща и техните здравни вноски.
Личната вноска за всички осигурителни случаи, която сега е 1 на сто, от септември също ще се плаща от бюджета. Това е по силата на новия текст в Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г., който се изменя със Закона за държавния служител. Тази задължителна осигуровка сега се внася от работодателя, но е за сметка на работника. Значимостта на облекчението за държавните служители се увеличава, като се има предвид, че от началото на следващата година се предвижда тази вноска да е около 16 на сто за сметка на работника.
Третата вноска, която от септември няма да се плаща от държавните служители, е за фонд "Професионална квалификация и безработица" (ПКБ). От плащане се освобождават както работодателите, така и работниците. Сега общият размер на вноската за ПКБ е 4 на сто. Тя се разпределя в съотношение седем към едно между работодателя и работника, т.е. предприятията плащаха 3.5 на сто.
Вноски на държавните служители, които ще са за сметка на бюджета по силата на Закона за държавния служител
Нови целеви субсидии и преференциални кредити предлага фонд "Земеделие"
Само регистрирани земеделски производители могат да кандидатстват за програмите
Нови краткосрочни финансови ресурси отпуска фонд "Земеделие" по пет направления. По две от линиите средствата се отпускат като целева субсидия, две са под форма на стоков кредит и една предлага преференциално кредитиране. Общите условия за кандидатстване изискват земеделският стопанин да бъде регистриран като производител в съответното областно управление "Земеделие, гори и аграрна реформа" и да няма неизпълнени задължения към фонда.
Това е преференциална кредитна линия за производители, които отглеждат пшеница за хляб и семепроизводство. Те могат да разчитат на субсидия от фонда до размера на основния лихвен процент, след като имат сключен договор с търговска банка. Кредитният ресурс се предоставя срещу оригинални фактури за закупени стоки (семена, торове, препарати и пр.) и/или извършени външни механизирани услуги. Всички покупки трябва да бъдат направени от лицензирани производители и търговци. Посевите трябва да са застраховани.
Кредитът ще се отпуска на три транша от търговските банки, сключили договор с фонда. Максималният размер на средствата, за които може да се кандидатства, по първия транш е 16.90 лв. на договорен засят декар. Периодът на договаряне и усвояване на ресурса е 1 септември - 30 ноември т.г. Средствата по втория транш (те се договарят и усвояват от 1 февруари до 30 април 2000 г.) ще се отпускат за доотглеждане на посевите, за торене и третиране с препарати. Нормативът на кредита е 6.25 лв. на договорен засят декар. За третия транш (прибиране на посевите) нормативът е 4 лв. на договорен засят декар.
Това е целева субсидия, по която фондът предоставя на земеделците по 1.50 лв./тон месечно с ДДС за съхранение на пшеница за хляб, реколта 1999 г. Разходите за еднократно окачествяване на зърното, за неговото вкарване и изкарване от зърнохранилището са за сметка на производителя. Срокът на действие на тази финансова линия започна да тече от 15 юли и ще продължи до 20 декември т.г. Кандидатите трябва да представят договор с лицензиран от Националната служба по зърното публичен склад или зърнохранилище. Предаването и изтеглянето на зърното, предоставено за съхранение, се извършва с участието на представител на фонда. Субсидията се превежда по банков път на земеделския производител в петдневен срок след представяне на нужните документи (оригинална фактура, издадена от зърнобазата, договор между производителя и зърнохранилището, свидетелство с посочено количество и качество на зърното, складова бележка, кантарна бележка, документ за извършена услуга за превоз на зърното с посочени регистрационни номера на превозните средства).
Това е целева субсидия, за която могат да кандидатстват само производители, отглеждащи животни и птици с национална значимост за запазване на генофонда. Размерът на средствата зависи от броя на животните и птиците, които отглежда стопанинът. Земеделците трябва да фигурират в поименен списък, утвърден от Националната служба по селекция и репродукция в животновъдството или от Института по птицевъдство. Средствата се предоставят срещу фактури за закупено зърно. Усвояването на субсидията трябва да се извърши от 15 август до 30 октомври т.г. Производителите са длъжни да запазят отгледаните животни и птици от генофонда. Срокът е различен за различните видове - от шест месеца до три години. В противен случай стопаните трябва да върнат субсидията.
Фонд "Земеделие" предоставя семена за посев на пшеница, реколта 2000 г., под форма на стоков кредит. Производителят се задължава да възстанови фактурната стойност на получения стоков кредит заедно с 3% лихва до 25 октомври т.г. Семената за посев трябва да бъдат получени само от лицензирани семепроизводители в срок от 1 септември до 30 ноември т.г. Кандидатите трябва да представят декларация за площите, които ще засеят с пшеница от реколта 2000 г. Максималната площ е 4000 дка за физически лица и 6000 дка за еднолични търговци и юридически лица, а минимална - 50 дка. Посевите трябва да са застраховани. От стопаните се изисква и референция от кметството. За обезпечаване на задължението производителят трябва да учреди особен залог в полза на фонда върху машини, съоръжения или бъдеща продукция - хлебно зърно. Обезпечението трябва да е минимум 130% от стойността на получения кредит. Издължаването по договора трябва да стане до 25 октомври 2000 г. Фондът предоставя на производителите изкуствен тор под форма на стоков кредит за производство на зърно (пшеница, ечемик, царевица за зърно, слънчоглед), реколта 2000 г. Площите, за които може да се кандидатства, са не по-малко от 50 дка и не повече от 6000 дка. Нормативът за разход на тор на декар зависи от почвения тип и земеделските култури, за които ще се ползва. За суперфосфата той е между 4.09 и 4.26 лв. /дка с ДДС, а за амониева селитра - 4.32 и 4.88 лв./дка с ДДС. Този, който е ползвал стоковия кредит, трябва да възстанови фактурната стойност на получения тор плюс 3% лихва. Срокът за издължаване е до 25 октомври 2000 г. - при ползване на тор за площи с пшеница и ечемик, и до 20 декември 2000 г. - за торене на площи от царевица за зърно и слънчоглед. Срокът за договаряне и усвояване на кредитната линия е от 15 август до 30 октомври т.г. Стартира проект за смесени дружества с Италия
Стартира двугодишна пилотна програма за създаване на смесени българо-италиански дружества. Българската стопанска камара (БСК) и италианското Дружество за предприятия в чужбина (СИМЕСТ) са страни по проекта, финансиран частично от италианското Министерство на външната търговия.
"Проектът е на стойност eдин милион DM. Средствата се отпускат за семинари, обучение, техническа помощ, посещения на място. Предпочитани сектори за сътрудничество са: строителство, лека промишленост, машиностроене, електроника и електротехника, текстилна, хранително-вкусова и дървообработваща промишленост. Ще се поощрява и създаването на смесени дружества в общинската инфраструктура (ВиК, газопроводи и пр.), но определените направления не са догма. В представителния подбор на фирмите биха могли да бъдат включени и предприятия от други браншове", коментира Божидар Данев, председател на БСК.
Тече началната фаза от реализацията на проекта - търсене и селекция на потенциални партньори. Дружествата получават подробен въпросник, в който се прави дисекция на досегашната дейност на фирмата и на бъдещите намерения на мениджърския екип. Кандидатите трябва да докажат целесъобразността на своя проект и икономическата възвращаемост от инвестицията. Ще се поощряват начинания с експортна насоченост. Препоръчително е българските фирми да са членове на БСК. След предварителния подбор кръгът се стеснява. Прави се второ, по-внимателно отсяване на фирмите от съвместни българо-италиански комисии. Подобна процедура тече и в Италия.
БСК ще разработи профил на фирмата според изискванията на италианските партньори и финансови институции. "Визитните картички" на дружествата ще бъдат представени на специални форуми в Бари, Рим, Падуа до края на годината. Целта е да се привлече интересът на италианците към възможностите за бизнес в България.
Следва процесът на взаимно опознаване и технически обмен между фирмите от двете страни. БСК и СИМЕСТ ще помагат на предприятията в изготвяне на конкретните бизнеспроекти. Участието, управлението на дружеството и пр. са въпроси, които ще се договарят между фирмите.
Програмата предвижда и финансова помощ за образуване на смесеното дружество. "Възможни са няколко подхода за участието на СИМЕСТ в този процес - например под форма на дялово участие в размер на не повече от 35% от капитала на дружеството за максимум осем години с право на обратно изкупуване. СИМЕСТ може също да финансира пряко до 35% от инвестицията на смесеното предприятие или като участва в кредити, отпускани от търговски банки или международни финансови институции. Присъствието на СИМЕСТ осигурява на италианския партньор достъп до облекчено рефинансиране на квотата, с която участва в капитала на смесеното предприятие. Проектът за джойнт венчър ще бъде представен и пред различни международни финансови институции", уточнява Божидар Данев.
Програмата финансира не само фирми, подбрани от БСК и СИМЕСТ. Всяко дружество, което е намерило свой италиански партньор, би могло да кандидатства за техническа помощ. Смесените предприятия трябва да стартират в началото на 2000 г. Друго специално направление в проекта е намирането на подходящи български строителни фирми, които могат да участват в консорциум с италиански компании във възстановяването на Косово и други съседни региони. На 20 септември т.г. ще има среща в Рим, на която ще отидат одобрените строителни предприемачи. Подборът се извършва съвместно с браншовата камара по строителство. Предпочитат се главно фирми, участвали в изграждането на инфраструктурни обекти. Но вратата не е затворена, уточняват от БСК.
Втората вноска по патента се плаща до 2 август
До края на работния ден понеделник (2 август) е срокът за плащане на вноската от патентния данък за второто четиримесечие на годината. Дължимата сума е равна на една трета част от годишния размер на данъка, който е посочен в Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ).
Патентен данък плащат физическите лица и предприятия за дейностите, които са изброени в чл. 31 и чл. 32 на ЗОДФЛ и са с годишен оборот за предходната година до 75 млн. лв. Сред тях попадат търговците на дребно, извършващите дейност чрез ресторанти, сладкарници, кафенета, платените паркинги, хотели, складовете за търговия на едро, отдаване на видеокасети под наем, заложни къщи; дърводелците, шивачите, обущарите, бръснаро-фризьорите, часовникарите, автотенекеджиите, стъкларите, фотографите, бижутерите, продавачите на литература; извършващите транспортна дейност с леки автомобили, автобуси и маршрутни таксита, както и извършващите таксиметрова дейност и др. По принцип фиксираният в закона срок за втората вноска е 31 юли, но тъй като това е събота, на практика срокът изтича в понеделник. Първата вноска се дължеше до 31 януари. Третата се плаща до 31 октомври. Ако гражданите и фирмите заедно с втората изплатят и третата вноска от данъка, не трябва да разчитат на някаква отстъпка от годишната сума на данъка. Такава се предвиждаше само за предплатилите данъка до 31 януари.
Според закона данъчно задължените лица плащат целия размер на данъка независимо дали данъкоплатецът (физическо лице, едноличен търговец или юридическо лице) е прекратило дейността си през текущата година. Така например, ако сте затворили ресторант в края на април, ще дължите вноските от патента за второто и третото четиримесечие, колкото и абсурдно да звучи това. Ако през 1999 г. е започната дейност, която се облага с патентен данък, размерът на дължимата към бюджета сума се определя пропорционално на броя на месеците до края на годината независимо от датата на започване на дейността. Месецът, през който е започнала дейността, не се брои.
Производителите на хранителни и други стоки, както и предлагащите дърводелски, шивашки, обущарски и други услуги, в които е заето повече от едно лице, заплащат патентния данък в пълен размер само за първото заето лице, а за всяко следващо заето лице данъкът се заплаща в размер 25% от определения за съответния вид дейност.
Шестдесет на сто от определения размер на данъка плащат някои от лицата, извършващи услуги, изброени в чл. 31, ал.1, т.7, като трябва да изпълняват едновременно следните три условия: да са пенсионери, да упражняват дейността лично и да не наемат работници. Сред услугите, за които може да се ползва облекчението, са дърводелските, шивашките, кожарските, обущарските, металообработващите, бръснаро-фризьорските, часовникарските, стъкларските, фотографските ателиета и др. Данъкът се внася по сметката на данъчната служба по местонахождение на обекта или по местоизвършване на дейността, а при таксиметрови и транспортни услуги и дейности - по месторегистрацията на извършващото ги лице.
Ако пропуснете да платите дължимата вноска, тя се събира с лихвата от 18% годишно плюс основната лихва за изтеклия период на закъснение.
Насърчителната банка вече кредитира проекти
Само малки и средни фирми могат да кандидатстват за инвестиционни заеми
Инвестиционни и експортноориентирани проекти вече могат да разчитат на кредити от Насърчителната банка. Средствата ще се отпускат директно, от собствения ресурс на новосъздадената институция, без участието на търговски банки посредници.
Само малки и средни фирми могат да кандидатстват за инвестиционни кредити. Максималният размер на заема е до един милион нови лева. Няма фаворизирани отрасли на дейност. "Ще поощряваме инвестиционни проекти във всички сфери, включително и търговската, но няма да подкрепяме търговски сделки", уточнява изпълнителният директор на банката Кирил Григоров. Кандидатите за финансиране трябва да отговарят на критериите за малки и средни дружества, заложени в проектозакона за малките и средните предприятия (вж. карето). Срокът на издължаване е до пет години. Лихвеният процент е 12%-15%, ще се определя конкретно за всеки проект и ще зависи от оценката на риска. "Тъй като у нас няма установен пазар на инвестиционни кредити, надяваме се това да стане и с помощта на Насърчителната банка. И да влязат в сила стандартните правила - по-голям срок на кредита - по-голяма лихва поради по-големия риск", коментира Кирил Григоров.
Насърчителната банка финансира и проекти с експортна насоченост. Засега институцията се ориентира към производители, които имат добри търговски взаимоотношения с партньори от чужбина, но се нуждаят от средства, за да реализират външнотърговските сделки. Няма ограничения нито за големината на фирмите, нито за бранша, в който работят. Няма таван и за размера на отпуснатите средства. "Срокът на кредита зависи от естеството на сделката. Възможно е тя да предполага по-дълъг период от обичайните три или шест месеца за един търговски кредит. Към всеки проект ще се пристъпва индивидуално", уточнява Кирил Григоров. Лихвеният процент за кредитиране на експортноориентирани проекти е между 12% и 15%.
Предприемачите могат да кандидатстват с проекти направо пред Насърчителната банка. Възможно е да се подадат документи и чрез Агенцията за малки и средни предприятия, БСК, БТПП, браншови съюзи, консултантски компании. Индиректният подход предполага, че експертите в тези институции могат да помогнат при подготовката на бизнесплана и комплектоването на документите.
Предприемачите трябва да представят изискваните от банката документи (вж. карето). Кредитните инспектори ще обръщат специално внимание на т.нар. фирмен профил. Той трябва да включва обща информация за дружеството - история, вид, собственост, съдружници (основни акционери), основни продукти, сгради, инфраструктура, оборот, брой на служителите. Необходимо е да се посочи също кои са членовете на ръководния екип, какъв е техният професионален опит. Трябва да се опише продуктовата структура, производствения цикъл, сезонността на изделията. Необходимо е кандидатите да посочат кои са основни доставчици и купувачи на дружеството. Иска се информация и за това чия е собствеността, дали фирмата е включена в някакви списъци за приватизация. Във фирмения профил задължително се отбелязват и основните обслужващи банки, има ли дружеството теглени кредити, какви са сумите и падежите.
Насърчителната банка не поставя някакви рамки при изготвянето на бизнесплана. Няма специална форма за обосновка на бизнесидеята. Изисква се пълно и ясно описание на кредитираната сделка или обект. Трябва да се приложи маркетингово проучване за кредитирания продукт с анализ на пазара, влияние на инфлация и валутния курс, с описание на конкурентите, с информация за основни клиенти, тенденции и показатели за развитие на отрасъла. Бизнеспроектът трябва да съдържа подробен анализ на приходите и разходите и на себестойността на продукта по елементи. Нужен е план за движението на паричните потоци, анализ за ефективността и рентабилността на инвестицията, анализ на валутния риск, на съществуващото технологично оборудване и схема на натоварването му.
Микропредприятия са малките предприятия със средносписъчна численост на персонала до 10 души.
Малки предприятия са предприятията, които:
1. Имат средносписъчна численост на персонала до 50 души.
2. Имат годишен оборот до 1 млрд. лв. или стойността на дълготрайните им активи е до 800 млн. лв. 3. Независими са.
Средни предприятия са предприятията, които:
1. Имат средносписъчна численост на персонала до 100 души.
2. Имат годишен оборот до 3 млрд. лв. или стойността на дълготрайните им активи е до 2 млрд. и 400 млн. лв. 3. Независими са.
Независимо предприятие е едноличният търговец, както и предприятие, в което не повече от 25 на сто от капитала или от броя на гласовете в общото събрание се притежават от лице или лица, които не отговарят на изискванията за малки и средни предприятия.
Стабилно увеличение на рекламния пазар
Около 17% е увеличението на рекламния телевизионен пазар за първата половина на 1999 г. в сравнение със същия период на миналата година, показва мониторингът на агенция "Маркет тест". Социолозите следят клиповете, които се излъчват по Канал 1 и Ефир 2 на БНТ, както и по софийските "Нова телевизия" и "7 дни". Реално обаче увеличението на рекламния пазар е по-голямо. След като управляващите забраниха излъчването на клипове в най-гледаното време на държавната телевизия, една част от рекламодателите се насочиха и към някои кабелни тв канали. Най-голяма печалба от рекламното вето в медийния закон обаче получи столичната "Нова телевизия". За първата половина на 1999 г. собствениците на софийския канал според данните на социолозите имат рекламни приходи от близо девет милиона и половина нови лева. За периода януари-юни на миналата година в "Нова" са влезли около четири пъти по-малко пари. Данните от агенцията не показват реално влезлите в медиата пари. Експертите на "Mаркет тест" получават тези числа въз основа на официално обявените от телевизиите рекламни тарифи, без да се изчисляват количествените отстъпки, агентските комисиони и други отбивки от цената на рекламното време.
Другият регионален частен софийски канал - "7 дни", също бележи увеличение на рекламните приходи, макар и много по-малко, отколкото в "Нова телевизия" - с около пет милиона нови лева.
Близо двойно е спаднал рекламният поток в оставения на доизживяване втори канал на БНТ. От началото на годината там са вложени по-малко от два милиона нови лева.
Рекламният оборот на Канал 1 на БНТ също е намалял в сравнение с 1998 г. През първата половина на тази година в националния тв канал са влезли с близо един милион нови лева по-малко, отколкото през 1998 г. Накратко
Синият депутат Йордан Цонев отрече съобщенията в медиите, че той и шефът на парламентарната комисия по национална сигурност Христо Бисеров ще купят бургаската ефирна телевизия "Рент". Програмният директор на "Рент" Валентин Касабов обяви в ефир, че целта на Йордан Цонев е да подчини медиата преди местните избори. "Рент" подкрепя настоящия кмет на Бургас Йоан Костадинов и в града се говори, че тя се финансира от общината. "Рент" е собственост на шефа на Първа частна милиция Емил Райков, който от две години е в неизвестност. Ефирната телевизия има дълг към Първа частна банка над 600 хиляди долара. "Телевизията се издържа от реклама. "Рент" е независима, но някои хора се дразнят, че не отразява най-редовно проявите на СДС", твърди Валентин Касабов.
Членовете на Националния съвет за радио и телевизия Светлана Божилова и Александър Иванов посетиха миналата сряда БНТ, за да се запознаят на място с част от документите, които изисква чл. 62 на Закона за радиото и телевизията. "Получихме основните правилници, но искаме да се запознаем с длъжностните характеристики, реда и условията за сключване на договори, професионалните изисквания", обясни Светлана Божилова в началото на седмицата. Правилниците и препоръките към тях ще бъдат обсъдени на заседанието на медийния съвет този понеделник. Преди време членове на НСРТ посетиха и държавното радио, за да се запознаят с някои от документите, изисквани от медийния закон.
Елена Йончева, Весела Петрова, Васко Михайлов и Албена Александрова са избрани за членове на комисията по журналистическа етика в БНТ. Комисията беше сформирана, след като дирекция "Новини и актуaлни предавания" прие статут за работата на журналистите. В състава й влизат и трима представители на ръководството на дирекцията - Мирослава Нейнска, Константин Кисимов и Иван Гарелов. Комисията ще решава спорните въпроси, по които репортерите не са съгласни със становището на ръководителя на направление, шефа на новините и програмния директор.
Департаментът по масови комуникации към Нов български университет организира през миналата седмица лятна школа "Европейски тенденции в пъблик рилейшънс". В конференцията участваха университетски преподаватели и студенти, специален гост беше координаторът на Международната асоциация по пъблик рилейшънс Пиер Андре Ерво. Участниците обсъдиха развитието на пъблик рилейшънс в Европа, българския опит, ролята на връзките с обществеността в кризисни ситуации, влиянието на Интернет-технологиите.
Пресслужбата на френското посолство започна да издава на български и френски език специализиран бюлетин, предназначен за медиите, държавните и обществените институции и изследователите, които "биха проявили интерес към дейността на Франция в България и нейната позиция по основни въпроси, касаещи региона". Бюлетинът "Оборище 27-29" (това е адресът на посолството) ще бъде разпространяван по електронна поща и е включен в уеб-страницата на мисията. Най-ценен в нея е всекидневният преглед на българския печат на френски език.
Срокове
Ще успее ли медийният съвет да свали шефа на БНР
Поредният опит за отстраняване на Александър Велев е с най-големи шансове
Генералният директор на БНР Александър Велев сигурно ще бъде поредният шеф на една от двете държавни електронни медии, който напуска поста си предсрочно. И със скандал.
Националният съвет за радио и телевизия (НСРТ) ще реши в понеделник дали да прекрати договора му заради установените от финансовата ревизия нарушения. В медийния съвет отдавна има настроения срещу шефа на държавното радио. Седмици след избирането на Александър Велев за генерален директор на БНР в началото на 1998 г. от НСРТ не харесаха част от екипа му и заплашиха, че ще го отстранят. По-късно от съвета "разкриваха" и други нарушения на радиошефа и отново се коментираше предстоящото уволнение на Велев. През последните месеци БНР оставаше в сянката на постоянния медиен интерес към събитията в държавната телевизия. От НСРТ само напомняха: "Същите документи чакаме и от ръководството на радиото", докато събираха необходимата документация за програмното лицензиране на БНТ.
На втората година от мандата си Александър Велев ще бъде атакуван от НСРТ с резултатите от финансовата ревизия на разходите за капиталови вложения в БНР за 1998 г. Ревизията беше поискана от НСРТ в края на миналата година. Проверката е предизвикана по сигнали от БНР, твърдят от медийния съвет, въпреки че като "поръчител" се спряга името на Димитър Коруджиев. Ревизията трябваше да провери договорите за реконструкция и модернизация на производствената сграда на БНР в столицата и за изграждането на автоматизирана система за радиопроизводство "Далет". От Държавния финансов контрол установяват, че експертният съвет на БНР е извършил нарушения по Закона за възлагане на държавни и общински поръчки. Нарушени са правилата за избор на участници в конкурса, процедурите по възлагане и финансиране на проекта. Според ревизорите ръководството на държавното радио не може ефективно да управлява предоставените му бюджетни средства.
Резултатите от ревизията са били готови в края на февруари, но бяха оповестени преди две седмици. Някои от членовете на НСРТ също научиха за тях от медиите, въпреки че актът е бил изпратен в съвета на 15 март. "Ревизионният акт не е бил крит, седял е в касата на Александър Томов. Лицата, които са го прочели, не са знаели какво изисква процедурата, затова има забавяне", обясни говорителят на съвета Александър Иванов, който научил за акта от публикации. Георги Лозанов и Светлана Божилова също не знаели, че ревизията е приключила.
В началото на миналата седмица всички от НСРТ се запознаха с изводите от ревизията и чуха разясненията на финансовия експерт Дойчин Станчев, който е изготвил ревизионния акт. "Знаех отдавна за този документ, чел съм го, но едва днес разбрах какво трябва да се прави", коментира Йосиф Сърчаджиев.
"Смятали са, че НСРТ се явява принципал, висшестояща организация на БНР, но ние сме само работодател на генералния директор на държавното радио. При наличието на тези факти Министерството на финансите е организацията, която може да предприеме съответните действия. Трябва да се изготвят констативни актове за административни нарушения", обясни Александър Иванов. Министърът на финансите Муравей Радев обяви, че НСРТ трябва да прецени каква е вината на Александър Велев и определи нарушенията като "много сериозни". Държавен финансов контрол връчи на радиошефа миналата седмица акт за административно нарушение и го глоби 10 лева. Александър Велев е нарушил Закона за устройството на държавния бюджет, защото БНР не е разполагало в определените срокове с необходимите финансови средства, които да изплати по сключените договори. Александър Велев е изпратил възражения срещу акта. Ревизионните материали бяха изпратени за проверка и на Софийска градска прокуратура.
"Отхвърлям всички заключения от ревизионния акт. Вярно е само, че сме пропуснали да изискаме банкова гаранция при сключване на договора с "Шарк арт" ООД, но тя не е и необходима", категоричен е Александър Велев.
Резултатите от финансовата ревизия по всяка вероятност обаче ще оставят държавното радио без директор няколко месеца преди местните избори.
Преди заседанието, на което се очаква да вземе решение, медийният съвет ще се срещне с шефа на БНР и членовете на управителния съвет. "Мисля, че имам право да ме изслушат лично", обясни Александър Велев, който подготвя защитата си. Велев е категоричен, че ако бъде отстранен, ще обжалва. Членовете на НСРТ отказаха да направят прогнози какво ще се случи на заседанието в понеделник и дали ще гласуват сваляне на радиошефа. Според Закона за радиото и телевизията мандатът на генералните директори на БНР и БНТ може да бъде прекратен предсрочно "ако се установи, че извършва или допуска извършването от други лица на груби или системни нарушения на разпоредбите относно принципите за осъществяване на дейността на радио- и телевизионните оператори" (чл. 67 ал. 2), но нарушенията на Велев не попадат в тези разпоредби. НСРТ няма право да се меси в стопанската дейност на БНР и голямата въпросителна е ще намери ли медийният съвет механизъм, с който да отстрани радиошефа заради тези нарушения.
Искат от кандидатите за частна телевизия над половин дузина документи
Участниците в конкурса ще отговарят на поредица "лексиконни" въпроси
Най-малко петнайсет различни документа ще трябва да представят кандидатите за частна национална телевизия за участие в конкурса за така дълго чакания лиценз. Това става ясно от материалите, които министрите са разглеждали миналата седмица. Тогава правителството изненадващо за почти всички участници на медийния пазар реши да започне процедурата за лицензиране на конкурент на БНТ в националния ефир.
Кандидатите ще трябва да подготвят пет вида документи, свързани с програмата, която имат намерения да излъчват в националния ефир. Те ще трябва да представят на държавните чиновници програмен проект, програмна концепция, програмен профил, програмна схема и "списък на допълнителните радио- и телевизионни услуги", които евентуално ще предлагат. В пакета документи, приет от Министерския съвет, присъства и енигматичната забележка, че "изискваните материали нямат отношение към съдържанието на предаванията". Освен това кандидатите за националния ефир ще трябва да приложат доказателства за закупени търговски права и отстъпени авторски и сродни права за собствените си програми.
Всички, които искат да участват в конкурса, трябва да подпишат две декларации съгласно изискванията на Закона за радиото и телевизията. Според неговите текстове в надпреварата за ефир не могат да участват фирми, на които е отнет лицензът за застрахователна дейност, както и компании, които не могат да докажат собствеността на имуществото си или капитала, както и тези, които са в списъка на кредитните милионери. За лиценз не могат да се борят и охранителни фирми или техни дъщерни дружества.
В приетия от Министерския съвет списък на необходимите за допускане до конкурса документи има и няколко изисквания, които щяха да бъдат съвсем на място, ако правителството даваше например мащабен кредит на печелившия кандидат. Желаещите да се борят за националния ефир трябва да представят "доказателства за финансовите възможности за изпълнение на дейността". За тази цел държавните чиновници трябва да се запознаят с последния годишен счетоводен баланс, последната годишна данъчна декларация, банкови препоръки и прочее документи. По-любопитно е изискването да се представи бизнесплан за развитието на бъдещия частен телевизионен оператор. Според авторите на правителствените документи това задължение произтича от чл.66 на Закона за далекосъобщенията. Във въпросния текст обаче пише само, че "в зависимост от дейността конкурсните и тръжните документи съдържат изисквания... за темповете на развитие и/или на обслужване; за качеството на услугата; за вида на използваната технология... ". Никъде не става дума за бизнесплан, камо ли във вида, в който правителството си го представя. С цел да улесни бъдещите кандидати в пакета документи има примерна рамка за изработването на бизнесплана. Фирмите, които са се прицелили в националния ефир, трябва да отговарят на загадъчни въпроси, които по задълбоченост не отстъпват на тези от някой обикновен ученически лексикон. "С какво позицията на първия частен телевизионен оператор с национален обхват е уникална", искат да знаят в Министерския съвет. (Единственият смислен отговор на този въпрос е, че позицията е уникална, защото е уникална - няма друг частен национален тв оператор!?). Или например: "Кои са главните цели на вашия бизнес" (?!).
За да бъдат допуснати до конкурса, всички кандидати трябва да внесат депозит от 21 300 деноминирани лева. Това са десет процента от сумата, която спечелилият трябва да плати като първоначални такси на Държавната комисия по далекосъобщенията и Националния съвет за радио и телевизия.
Към предложените от Евгений Бакърджиев за приемане от правителството документи има приложени няколко становища от ведомствата, до които съветничката на вицепремиера Юлияна Димитрова е преценила, че трябва да изпрати предварително материалите. "Липсва кратко описание на следваната процедура със срокове... Не е ясна ролята на примерната рамка за изработване на бизнесплан в оценката на кандидата... Липсват минимални изисквания... Част от критериите са трудно оценими и не е ясна основата за сравнение на отделните кандидати... " - това са само част от недостатъците, които специалистите на Комитета по пощи и далекосъобщения са намерили в предложените от Евгений Бакърджиев документи.
Пропуски в конкурсните документи намира и правният отдел на Министерския съвет, както и отдел "Структурна реформа".
Най-много критики събират критериите за оценка на конкурсните документи, които са изработени от екипа на вицепремиера Бакърджиев. В становището на НСРТ например се казва, че този въпрос трябва да бъде уреден в специална наредба за реда и условията за провеждане на конкурс, както изисква Законът за радиото и телевизията. Мнението на медийния съвет обаче не е било взето предвид при обсъждането в Министерския съвет.
След като в Държавен вестник бъде публикувано решението на правителството за откриване на лицензионната процедура, започва да тече едномесечен срок, в който лично премиерът Иван Костов трябва да назначи комисия, която да препоръча на правителството кой кандидат да получи заветното разрешение. Най-вероятно документи ще започнат да се приемат от 9 септември, а крайният срок за подаване на всички необходими декларации и прочее бумаги е 30 септември. След тази дата започва сложна процедура, в която документите ще се придвижват между ДКД и НСРТ, а след това през назначената от Костов комисия към Министерския съвет, който в крайна сметка трябва да вземе решение за това кой е печелившият кандидат.
Българите, работещи в чужди фирми зад граница, не дължат здравни вноски
При работа в чужбина здравното осигуряване е различно в зависимост от това дали е сключен трудов договор с българска фирма, или се работи в чуждестранна фирма.
В първия случай при наличието на трудов договор Законът за здравното осигуряване (ЗЗО) повелява здравната вноска да се раздели поравно между работодателя (в случая българската фирма) и осигурения. Всеки дължи по 3% върху изплатения доход, като работодателят внася здравната вноска до края на текущия месец по сметките на районното управление "Социално осигуряване", където е седалището на българската фирма. Негово задължение е да подаде декларация до десет дена след изплащане на заплатата. Ако осигуреният е на работа в чужбина повече от един месец, а съпругата му е в България и не работи, ЗЗО определя през текущия месец тя да прави здравна вноска за себе си (чл.40, ал. 1, т.10 и чл. 41, т.8), както и да подава декларация до 10-о число на следващия. Вноската е в размер на 6% върху 70% от минималната работна заплата, т.е. 2.81 нови лева всеки месец. Здравна вноска за детето прави родителят с по-висок доход в размер на 0.6% от месечния си доход. Ако цялото семейство е в чужбина, работникът плаща вноски за съпругата (ако не е осигурена) и детето си в размер на 0.6% от месечния си доход за един неосигурен и по 0.15% за всеки следващ. Работодателят удържа от заплатата на осигурения вноските за него и семейството му и ги превежда по сметките на районното управление "Социално осигуряване". Данните за осигуряваните от работника лица се попълват в месечната декларация.
Вторият вариант е да се работи в чуждестранна фирма извън България. Без да е от значение дали българският гражданин е заминал на работа чрез посредническа фирма или по собствена инициатива, доходът, получен в чужбина, не се включва в здравноосигурителния доход. "Лицето не дължи здравни вноски за периода, в който е било на работа в чужбина в чужда фирма", обясни Йосиф Милошев, гл. директор на дирекция "Правна" към Националния осигурителен институт (НОИ). " Тъй като договорите на работещите в чуждестранни фирми извън България са сключени по чуждестранно законодателство, доходите получени оттам не попадат в категориите доходи по ЗЗО. Това означава, че върху тях няма да се прави годишно преизчисляване на вноските за здравно осигуряване", допълни г-н Милошев. Становището на експертите от НОИ е, че невнасянето на вноската обаче не лишава лицето от здравна помощ след завръщането му в България. В зависимост от това дали работи и какви източници на доход (по българското законодателство) има след приключване на договора с чуждестранната фирма се прилагат разпоредбите на ЗЗО за различните осигурителни случаи - при трудови или извънтрудови правоотношения. Ако цялото семейство е в чужбина, здравни вноски не се дължат за нито един от членовете му. Другият вариант е съпругата и децата да са в България. Ако тя работи, се прилагат общите правила за начисляване на здравна вноска. В случай че е безработна, отново е валидна разпоредбата на ЗЗО, според която "за живеещи в страната неработещи членове на семействата на български граждани, които са на работа в чужбина повече от един месец, здравната вноска се определя върху 70 на сто от минималната работна заплата" (чл. 40, ал. 1, т.10 и чл. 41, т. 8). Съпругата прави здравна вноска за себе си и за детето през текущия месец, а декларация подава до 10-о число на следващия.
Родни и чужди хипермаркети се борят за парите на потребителите
След "Метро" се очаква да дойдат австрийски и турски вериги от магазини
След идването на хипермаркетите "Метро" към родния пазар на търговия на едро и дребно са отправили поглед компании от Австрия, Франция, Испания, Гърция и Турция. "Имаме запитвания за отваряне на магазини от испански и гръцки фирми, но засега те нямат конкретни предложения", каза Илиян Василев, изпълнителен директор на Агенцията за чуждестранни инвестиции. Планове да открият магазини в България са заявили австрийската компания "Евро Била" (Euro Billa), турският холдинг "Коч" и турският бизнесмен Суди Озкан. Преди месец столичният кмет Стефан Софиянски заяви, че австрийските инвеститори вече са закупили терен в район Красно село. Супермаркетите "Евро Била" ще бъдат за търговия на дребно за разлика от "Метро".
Според турски бизнесмени в момента представители на "Коч холдинг" проучват възможностите да отворят магазини в България. Холдингът реализира повече от една десета от оборота на частния сектор в Турция. От изхода на проучването ще зависи дали хипермаркетите ще бъдат за търговия на дребно или на едро.
Турското присъствие на потребителския пазар ще се засили след пускането на магазините от веригата "Кореком". През май седемдесет на сто от "Кореком" АД бяха продадени на "Принцес груп" на Суди Озкан срещу 8 млн. долара. В последните месеци за Озкан се появиха съмнения за неплащане на данъци в огромни размери. Предвижда се през септември да бъде отворен първият магазин от новата верига. Плановете на турските предприемачи включват отварянето на втория хипермаркет да бъде през януари следващата година, който ще има площ 16 000 кв.м. Силният интерес от южните ни съседи за инвестиции на пазара на търговия на едро и дребно се поддържа и от гръцки предприемачи. Според представители на община "Надежда" гръцки бизнесмени са закупили големия супермаркет в кв. "Надежда", четвърта част. Обектът ще бъде за търговия както на едро, така и на дребно.
Началото на деветдесетте години бе белязано със злоупотреби на търговците в отношенията им с крайните купувачи. Тогава се оформиха излишно дълги вериги от посредници-прекупвачи, които натрупаха богатство за сметка на производители и крайни потребители. Сега с настаняването на големи и реноминирани хипермаркети се свързва надеждата цените на дребно да са максимално близки до цените на производителите. В старанието си да привлекат клиенти търговците прибягват до редица улеснения за пазаруващите - намаляват цените в определени дни, удължават работното време, редовно изпращат брошури за продаваните стоки на преференциални цени, изграждат детски площадки в непосредствена близост до магазините, инсталират устройства за разплащания с банкови карти и др. Все по-често стоките са придружени от надписи за срока на годност, производителя/вносителя и използваните съставки (това вече е задължение на търговците по Закона за защита на потребителите). Една част от хипермаркетите вече разполагат, а останалите се стремят да договорят поставянето на търговски (ПОС) терминали, чрез които клиентите ще могат да заплащат покупките си чрез банкови карти в самия магазин.
Идването на хипермаркетите за търговия на едро "Метро" ускори всички тези процеси. Германският инвеститор предложи огромен избор на стоки (хранителни и нехранителни), лесно извозване (голям паркинг) и относително ниски цени. Допълнително има намаления на цените за определени периоди. Въпреки че официално хипермаркетите са за търговия на едро, засега от тях пазаруват и множество крайни потребители. Прилаганата стратегия от "Метро" намали клиентите предимно на останалите търговци на едро - складове, стокови борси и тържища. Според големите магазини за търговия на дребно ("Фантастико", "Оазис", "Еле Маг", "Бонжур") отварянето на хипермаркетите "Метро" не се е отразило съществено на продажбите им като количество. "Военните действия в Косово и настаняването на "Метро" не успяха да намалят броя на клиентите ни", твърди Мариана Стоянова, зам.-управител на магазините "Оазис".
Въпреки нарастващата конкуренция между самите магазини все още съществува голяма разлика в цените на някои от предлаганите продукти. Значителен марж има не само между цените на "Метро" и част от останалите хипермаркети, но и между самите по-малки вериги от магазини. Донякъде е обяснимо стоките в "Метро" да се продават на по-ниски цени, тъй като по дефиниция германските хипермаркети са предназначени за търговци на едро. Така например в "Метро" сапуните "Палмолив" са 667* лв. (продават се в пакет по шест броя), докато във веригите на дребно се предлагат между 765 и 850 лв. В малките магазинчета на дребно се срещат за по 900 лв. Новият "Ариел" от 600 грама за пералня е по 2119 лв. в "Метро" (пакетът съдържа 18 броя). Във останалите вериги цената на същия прах за пране варира от 2295 до 3050 лв. Кока-колата в половинлитровата пластмасова бутилка е 681 лв. в "Метро" (пакетът е от 12 бутилки). По веригите магазини същата кола се продава в тесните граници между 800 и 850 лв. Кутийката кока-кола в "Метро" е 497 лв. (в пакет по 24 броя). В големите магазини тя се предлага между 585 и 650 лв. Карловската луканка върви в широките граници от 13 370 до 15 250 лв. за килограм. "Метро" я предлага на значително по-ниската цена от 11 759 лв. Саламът "Бургас" е по 5519 лв., докато във веригите магазини е между 6125 и 6950 лв. "Естествено е цените да се различават, но ако при някои стоки маржът е чувствителен, то конкуренцията ще го свие - просто няма как", смята представител на верига от магазини. Първата крачка е вече направена - някои от маркетите са поискали от доставчиците си да им продават стоките на цените на "Метро".
Веригите от маркети засега се настаняват предимно в столицата и в по-големите градове на страната. Прави впечатление, че хипермаркетите (магазините с огромна търговска площ и голямо разнообразие на предлаганите стоки) кроят планове да инвестират в една "привилегирована" група от градове. Най-често в тази група попадат - София, Пловдив, Русе, Варна и Бургас. Точно тях избра "Метро" за своите маркети, като към голямата петица прибави Плевен и Стара Загора. Третият магазин от веригата след София и Пловдив ще отвори врати в Русе, като датата е предварително фиксирана на 4 октомври.
Явно по-малките градове ще разчитат на местни вериги от магазини. За значимостта на софийския пазар говори намерението на "Метро" да отвори два хипермаркета в столицата в крайните квартали. В жилищните райони вече се настаниха по-малките маркети. При търговията на дребно на хранителни стоки в столицата по-осезаемо присъствие имат веригите на "Фантастико", "Оазис", "Бонжур" и "Еле Маг". Освен в цените веригите се съревновават за добро разположение на магазина, за доставчици на търсени от населението продукти и за допълнителни удобства на клиентите - каталози, детски площадки и др. Според Валери Николов, мениджър на "Фантастико", за предлаганите продукти в магазините се издава вестник в над 200 хил. тираж. Веригата се състои от два хипермаркета и единадесет магазина. Всичките се намират в столицата. "Оазис" разполага с три супермаркета в София, като собствениците на веригата планират да построят други три - два от тях ще са в кварталите "Дианабад" и "Емил Марков". От "Оазис" декларираха, че получават продуктите по цени на доставчиците, близки до тези за "Метро". Към момента "Бонжур" разполага с 16 магазина в София и 9 в страната. "Еле Маг" има три магазина в София, като единият е в престижния квартал "Изток".
В известна степен "Метро" се яви конкурент и на веригата за продажби на консумативи и офистехника "Офис уан суперстор" (Office One Superstore). Според мениджъра на рекламата на фирмата Димо Вълев продажбите им са спаднали с около 20% в първите седмици след отварянето на "Метро". Впоследствие обемът покупки се е възвърнал на старите си нива, като през последния месец дори се е .
