При въвеждането на валутния борд обаче имаше и друга особеност. По-голямата част от ценните книжа, в които бяха инвестирани резервите на БНБ, бяха деноминирани в долари. След обвързването на лева с марката това естествено носеше валутен риск и налагаше портфейлът да бъде преустроен основно в маркови инструменти. При това положение обаче се губи шансът поевтиняването на златото да се компенсира от поскъпването на долара.
Свиване на активите на борда заради спада на курса на долара се наблюдаваше най-осезателно у нас точно преди разгара на руската криза през миналото лято. Тогава активите на борда намаляха значително и причина за това (освен плащанията по дълга) бе и поевтиняването на долара.
Ако все пак се стигне до продажба на златото на БНБ (което едва ли ще стане в кратки срокове), трябва да се намери и алтернатива за инвестиция на свободните средства, защото те, освен че са на разположение, трябва да носят и доход за страната (това е един от източниците за увеличаване на резервите, макар и не много значителен). Макар и повече от две години, прекарани в условията на валутен борд, липсата на информация пречи да се каже каква е доходността от инвестициите на резерва и дали те въобще покриват неговата издръжка. Според централните банкери евентуалният заместител няма и не може да бъде нищо друго освен в ценни книжа, в германски марки или съответно в евро. При подобна конфигурация изчезва както рискът от загуби поради колебания в курса на долара, така и от загуби от колебанието в цените на жълтия метал.
Въпросът е дали сега е моментът и въобще кога е моментът златото или част от него да бъде продадено. При всички положения загубите от продажбата ще са налице, защото жълтият метал едва ли скоро ще възвърне позициите на "вечната инвестиция".
Жълтият метал в международната финансова система
Накратко
Дистрибуторите на природен газ вече ще могат да си начисляват до 11% търговска надценка. Това реши правителството с изменения в наредбата за прилагане на пределните цени на газа. Досега надценката на регионалните търговци стигаше до 4%. Промяната не касае държавната фирма Булгаргаз, чиято надценка беше и си остава 11%, обясниха от Комитета по енергетика. Според шефа на ведомството Иван Шиляшки по този начин се цели да бъде създадена равнопоставеност между търговските субекти и да се стимулират инвестициите в изграждане на мрежи за ниско налягане в градовете. В момента Булгаргаз продава синьото гориво на цена 178 000 лева за 1000 куб. м с ДДС. Това означава, че ако се прибави и 11% от дистрибутора, цената за битови нужди ще скочи на 195 800 лева. Според Шиляшки дистрибуторите на природен газ сами ще определят какъв точно процент печалба да си начисляват, за да могат да конкурират останалите горива.
Стачка може да блокира наесен морските и речните пристанища, предупредиха от Обединение "Промяна". Причината за недоволството на синдиката са текстове в законопроекта за морските пространства, който мина на първо четене в парламента. Според шефа на "Промяна" Димитър Диманов срокът за преговори с Министерството на транспорта е 7 септември, след което щели да започнат подготовка за стачни действия. "Промяна" настоява бъдещите концесионери в българските пристанища да бъдат задължени да наемат само хора от сегашните докери. За целта трябва да бъде създадено специално дружество с 51% държавно участие, което да поеме експлоатацията на пристанищния труд, смятат от синдиката. Готовност за стачка обявиха и от Националния съюз на превозвачите. Причината е законопроектът за автомобилните превози, който според членовете на съюза съсредоточава в ръцете на транспортния министър твърде много власт и това ще доведе до субективизъм, бюрокрация и корупция.
Всички проекти с външно финансиране, по които се изисква държавна гаранция, занапред ще бъдат вписвани в проектозакона за държавния бюджет за следващата година. Това реши правителството в четвъртък. Сегашната практика при отпускането на държавни гаранции е такава, че гаранциите се дават по реда на постъпване на отделните проекти. В бюджета за тази година по настояване на МВФ за първи път беше поставен лимит за размера на предоставените държавни гаранции. През тази година общата сума, която може да бъде гарантирана от държавата, не трябва да надвишава 897 млрд. стари лева. С извършената промяна ще се даде възможност за по-обективно оценяване на отделните проекти и по-ефективно използване на държавните гаранции при тегленето на нови заеми, посочиха от кабинета. Прецизирането на механизма за отпускане на държавни гаранции беше едно от условията в тригодишното споразумение с МВФ.
Пактът за стабилност и проблемът на етнонациите
Македонският модел поставя на изпитание пакта за стабилност
Ключовият проблем, с който ще се сблъскат организаторите на пакта за стабилност, ще бъде как да го съвместят с балканската концепция за етнонации, на което ще се основават всички по-нататъшни перспективи на пакта и демокрацията в региона.
По един странен начин и без излишна суета съдбата на Пакта за стабилност на Югоизточна Европа и заедно с него на цялостната стабилизация на Балканите зависят и ще бъдат изпитани (като с лакмус) от случая "Македония". Защо? Поради това, че основният лост за успешна стабилизация и интеграция на региона ще се състои в способността на решаващите фактори в пакта да разрушат етническата концепция, която (особено силно това се почувства в косовската криза) се поддържа от албанските политици на Балканите.
Тази способност за разрушаване трябва да се развие от националния политически елит и обществата в региона, но за това решително трябва да извършва натиск от всички международни институции, предвидени в пакта. Успехът или неуспехът на този проект ще проличат най-ясно в Македония, тъй като тя е единствената държава, която отчетливо артикулира етнически разнородния състав на населението чрез политическа система на демокрация от граждански вид, опитвайки се да създаде основите на модерната концепция за нацията като общност от граждани на една държава. Така че необходимо е ясно виждане за този проблем и план за постигането на целта - чрез реконструкция на региона да се постигне разрушаване на етнически експанзионистичното разбиране за нацията и нейните инструменти (при единствено активната етнонационалистическа концепция на Балканите - албанската). В това би се състояло прословутото решаване на албанския въпрос.
В коя поредица от програми, изявления и практика се проявява на практика тази етнонационалистична концепция у албанските политици днес? Първо, тя получи ясна подкрепа (по-ясна не може да бъде) в издадената платформа за решаване на албанския национален въпрос ( издателство "Шкенца", Тирана, 1998). В нея се обосновава антиевропейската идея за албанска етнонация посредством тезата, че албанската нация била разпокъсана (злободневна и задушлива тема във всичките нещастни "национални програми" на всички разпокъсани нации на Балканите); че имала исторически и дори праисторически корени на своето етническо пространство, което е тяхно и ничие друго; че им принадлежи историческото право на тези територии да формират своя държава или някакви форми на парадържавна самостоятелност (които в удобен момент биха се интегрирали ); че това "право" първо трябва да се осъществи, а чак след това да се мисли за демокрация и човешки права; че за това трябва да се ангажират всички албански интелектуалци и политици независимо в кои държави работят и живеят; че всякакъв плурализъм на интереси и индивидуални права са предателство на националната кауза. Второ, в изявленията на албанските политици (Мейдани, Майко), на водачите от Косово (особено от АОК) и на някои македонски албански политици се повтаря тази лексика с опит да се замести истината с вулгарно извъртане на значенията на европейски понятия като "Европа без граници", "разрушаване на берлинската стена" и др., които се интерпретират в смисъл - границите между албанците на Балканите, с чието изчезване би се решил и албанският въпрос чрез създаването на нов етноколективистки "бетон". При това концепцията за индивидуализация на гражданския статус на отделния европеец като условие и основа за надрастване на националните граници е забравена. Естествено това е точно противното на функцията, която трябва да извърши "изтриването на границите" и ще създаде нова етническа схизма във вреда на съседните държави.
Ако тази концепция не бъде идентифицирана и разрушена от спонсорите на "реконструкцията на региона", целият проект ще се изопачи в една странна картина - Европа помага на един типично неевропейски, нов "сръбски проект" за формиране на две-три държави на основата на една и съща етнонация, но не като сърбите с агресия, а с мирни средства и свои пари, "нежно", с участието на НАТО, на американците и Европа. С такава концепция няма път наникъде освен към кървавия балкански кръг и ендемичната дестабилизация на региона, която ще засегне най-малко три държави - Македония, Черна гора и Гърция, а вероятно и България. Македония и македонците ще почувстват най-пряко успеха или неуспеха на този проект, защото единствено в Македония концептуално ясно се създава диаметрално различен проект с тези етнически "парчета", обединени като една политическа нация в една държава. Тази политическа нация се състои в най-голямата си част от македонския етнос, но и от части от другите етноси, чиито членове са граждани на Македония. Македонците имат щастието, че нямат своя "национална програма" и могат да се гордеят, че имат шансове да станат модерна европейска нация. Те също така имат щастието да са разделени между няколко държави без амбиции да се хомогенизират, което е още един добър и здрав знак. И последно, но не и по-малко важно. Критичната маса на македонската етнонация е малка и още на старта елиминира амбициите за хомогенизация. По тази причина македонците инстинктивно и съзнателно виждат единствения си шанс в по-широките инициативи за сигурност, които ще елиминират опасностите за натиск от закъснели хегемонистични проекти на другите балкански нации. Следователно по обективни причини македонците са евронация и чувстват, че нямат друг шанс за оцеляване.
Следователно гражданската концепция за демокрация неслучайно има най-добри шансове в Македония, където засега дава най-добри резултати. Също така неслучайно тъкмо Македония ще бъде изложена на удара на описания по-горе национализъм на албанците. Ако успее "македонският граждански случай", той ще има най-пряко разрушително въздействие (като концепция и в действителност) върху албанския, както по-рано и върху сръбския национализъм.
Какви ще бъдат шансовете с подписването на пакта за стабилност събитията да тръгнат в по-добра посока и какви са пречките, които можем да предвидим? Да започнем с пречките:
Кои са положителните обстоятелства:
Надеждите на Македония може би повече, отколкото ни изглежда на пръв поглед, са насочени към успеха на този проект, пакта за стабилност.
Македонците имат щастието, че нямат своя национална програма и могат да се гордеят, че имат добри шансове да станат модерна европейска нация. Те също така имат щастието да са разделени между няколко държави без амбиции да се хомогенизират, което е още един добър и здрав знак.
Целият проект ще се изопачи в една странна картина - Европа помага на един типично неевропейски, нов сръбски проект за формиране на две-три държави на основата на една и съща етнонация, но не като сърбите с агресия, а с мирни средства и свои пари, "нежно", с участието на НАТО, на американците и Европа.
"Горна Арда" стартира през октомври
НЕК ще търси наравно с "Джейлан" финансиране за строителството на каскадата
Националната електрическа компания и турският холдинг "Джейлан" най-после се споразумяха по условията на участие в смесеното дружество, което ще проектира, строи и експлоатира каскадата "Горна Арда". Уставът на бъдещия джойнт-венчър беше договорен в сряда. Подписи под документа сложиха изпълнителният директор на НЕК Валентин Иванов и президентът на турската групировка Махмуд Джейлан. Предвижда се дружеството "Хидроенергийна компания "Горна Арда" да бъде учредено с капитал 600 000 нови лева. Дяловото участие на НЕК и "Джейлан иншаат" (фирма в структурата на "Джейлан холдинг", специализирана в строителството) в смесената фирма ще бъде 50 на 50 до момента на завършването на централата. След това всеки от учредителите може да продаде своя дял или част от него на други акционери. Това означава, че енергийният обект може да бъде експлоатиран и от други компании, заяви Константин Шушулов, председател на съвета на директорите на НЕК. При НЕК продажба или прехвърляне на акциите ще се наложи поради предстоящото преструктуриране и разделяне на активите на компанията в множество самостоятелни фирми.
Проектът "Горна Арда" предвижда построяването на три ВЕЦ, което ще отнеме около шест години и половина. Същинското строителство може да започне през октомври, съобщиха от НЕК. В напреднала фаза били и преговорите между турския холдинг и българската държавна фирма "Автомагистрали". Според боса на "Джейлан" въпрос на дни е създаването на второ смесено дружество, което ще поеме строителството на отсечката Оризово - Капитан Андреево от магистрала "Марица".
Изграждането на каскадата "Горна Арда" и строителството на автомагистрала са част от сделката "ток срещу строителство", която беше договорена още преди година между министър-председателя Иван Костов и тогавашния турски премиер Месут Йълмаз. "Сделката на века", както тогава беше наречена, получи много критики, най-вече поради неясните ползи за българската страна. Година по-късно остава без отговор главният въпрос - кое наложи обвързването на една чисто търговска сделка като износа на електричество със строителството на инфраструктурни проекти.
Интересът на "Джейлан" е ясен - чрез смесените дружества холдингът си осигурява договори за възлагане на строителство без търг или конкурс. Когато се заговори за българския интерес обаче, нещата се объркват. Според наши енергийни експерти строителството на "Горна Арда" ще бъде твърде скъпо начинание, а ползата от каскадата - съмнителна. В подкрепа на тази теза най-често специалистите посочват данните за продължаващия чувствителен спад на електропотреблението у нас. Най-логично в такава ситуация е да се преразгледат всички енергийни проекти и да бъдат определени само най-приоритетните. "Горна Арда" обаче в никакъв случай не се нарежда сред тях, тъй като ще произвежда не повече от 470 млн. киловатчаса годишно, което е около 1% от произвежданата у нас електроенергия. Аргументите на КЕ и НЕК в полза на каскадата са, че след около 5 години ще има недостиг на върхови мощности, които да покриват пиковите натоварвания. Каскада "Горна Арда" е необходима и от гледна точка на присъединяването ни към европейската енергийна система, за което от тази есен започваме пробни включвания, подчерта изпълнителният директор на НЕК Валентин Иванов.
Националната електрокомпания ще трябва да осигури и половината от финансирането на проекта, се разбра след церемонията по подписването. По предварителни разчети чистото строителство и доставката на оборудването ще струват около 220 млн. долара. Към тази сума допълнително ще трябва да се добавят и разходите по отчуждаването на земи, изместването на пътища и изваждането на разрешителни за строителство. Набирането на необходимата сума ще става чрез равни вноски на НЕК и "Джейлан". По всяка вероятност българското участие ще става със собствени средства на НЕК и банкови заеми. Вече са водени разговори с първокласни европейски банки, съобщи Константин Шушулов, председател на съвета на директорите на НЕК. Въпросът е защо изобщо е нужно на държавната електрокомпания да се ангажира с търсенето на финансиране за подобни проекти при положение, че самата тя е пред приватизация. Много по-добре би било ако проектът се осъществяваше по схемата BOT (изграждане, експлоатиране за определен период от време и прехвърляне на обекта), тогава държавата нямаше да похарчи и един долар, а външният инвеститор си възвръща средствата от експлоатацията на обекта, посочват експерти. Засега единствената конкретна полза от проекта "Горна Арда" е очакваното ангажиране на близо 3000 работници по строителството на каскадата.
Парите за зърнения пазар са тук, но него го няма
ЕБВР отпусна първите 10 млн. германски марки за кредитиране на зърнопроизводители
Един от големите инвестиционни проекти в българското земеделие беше стартиран през изминалата седмица. В понеделник аграрният министър Венцислав Върбанов подписа споразумителен протокол с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за откриване на кредитна линия от 50 млн. германски марки (50 млн. нови лева). Парите ще бъдат давани на български банки, които на свой ред ще отпускат кредити на зърнопроизводители. Обезпечение по тези заеми ще бъдат само т.нар. складови записи за влог на зърно - вид ценни книжа, които ще позволят най-после у нас да бъде въведена прилаганата в цял свят безналична търговия със зърно. На практика проектът на евробанката за първи път дава възможност да бъдат установени нови, по-модерни форми на финансиране в отрасъла, които в дългосрочен план би трябвало да намалят рисковете от нови зърнени кризи и да превърнат проблемите с осигуряването на хляба в лош спомен от миналото.
Първите 10 млн. германски марки по кредитната линия вече са договорени с Експресбанк. Договорът между нея и ЕБВР беше подписан също в понеделник и дори официално бяха огласени условията, по които варненската банка ще кредитира родните зърнопроизводители. Заемите ще бъдат със срок на погасяване до края на юни 2000 г. Годишната лихвата по тях ще е 12-13%. "Не се предвиждат преференциални лихви, тъй като Експресбанк получава финансирането от ЕБВР на чисто търговски начала и в нея остава целият кредитен риск. За обезпечение по заемите ще служат самите складови записи. Банката допълнително ще изисква и учредяване на залог върху зърното към тях по Закона за особените залози", обясни Красимир Жилов, изпълнителен директор на Експресбанк.
Кредитирането ще се извършва при две условия. Първото е даденият заем да не надхвърля 50-55% от пазарната цена на заложеното зърно. Като база за пазарната стойност на пшеницата и останалите видове зърно ще се вземат предвид котировките на Софийската стокова борса. Второто условие е максималният кредит да не надхвърля 1 млн. нови лева. В договорите с производителите ще бъде включена опция за три последователни револвирания (разсрочвания) на отпусканите заеми, ако погасяването им върви без проблеми. Това означава, че максималният срок за погасяване на тези кредити ще е четири години, допълни г-н Жилов. От страна на ЕБВР беше обяснено, че при усвояването на останалите 40 млн. марки в схемата ще бъдат привлечени и други български банки. Каква част от цялата сума ще бъде усвоена ще зависи от успеха на пилотния проект, подчерта представителят на евробанката в София Жан-Марк Петершмид.
Въвеждането на складовите записи ще има двоен ефект за българското зърнопроизводство. От една страна, житната търговия ще бъде значително облекчена, защото за сключването на сделка вече няма да е нужно физическото прехвърляне на зърното от едно място на друго. Същевременно производителите получават по-голяма сигурност - вместо да продават зърното по време на жътвата, когато предлагането е голямо, а платежоспособното търсене - ограничено, те ще могат да разсрочват продажбите си в изчакване на по-изгодни цени. На практика това ще превърне зърнения пазар от кампаниен в непрекъснат, което пък ще ограничи по естествен път възможностите за ненужни спекулации с изкупните цени на житото. Вторият ефект е, че срещу складовите записи селяните ще могат да теглят кредити от банките. По този начин ще бъде решен и основният проблем на селото - липсата на оборотни средства за нова сеитба, която досега принуждаваше земеделците да продават реколтата на всяка цена.
Всички тези преимущества на системата бяха изтъквани неведнъж преди година, когато се приемаше Законът за търговия със зърно. Тогава опасенията на част от специалистите бяха, че банките няма да дават заеми срещу складови записи поради липса на достатъчно кредитен ресурс. Парадоксалното е, че сега ресурсът е налице, но ги няма складовите записи. По-точно липсват достатъчен брой лицензирани публични складове, които по закон единствено имат право да емитират ценните книжа. Към днешна дата (броени дни преди края на жътвата) има лицензирани точно два публични склада. Това са бази на "Зърнени храни" АД - Силистра, и "Зърноизкупуване С.Т. Х." АД - Благоевград. Общият лицензиран капацитет на двата склада е едва 70 хил. тона, което е крайно недостатъчно, за да се гарантира ефективността на системата, при положение че само добивите от пшеница се очаква да бъдат около 3 млн. тона. Според специалистите по-големият проблем е, че дори в близките дни да бъдат лицензирани и останалите седем фирми, подали молби в Националната служба по зърното, това няма да промени особено картината. С тях общият лицензиран капацитет може да достигне максимум 150 хил. тона, колкото е горе-долу месечният износ на зърно, тоест проблемът остава.
Според експертите ефектът от въвеждането на системата може да бъде почувстван, ако бъдат лицензирани публични складове за поне 500 хил. тона. Това ще извади от пазара едно немалко количество зърно, което ще намали натиска върху цените и ще свие големите маржове, които търговците реализират за сметка на производителите. В сегашната ситуация обаче ефектът ще е по-скоро символичен, тъй като в публични складове може да попаднат по най-оптимистични прогнози между 2 и 4% от новата реколта. По всичко изглежда, че и тази година ще бъде само репетиция за бъдещата търговия със складови записи. Въпросът е защо се стигна дотук и дали ще бъдат взети мерки, които да позволят заработването на системата поне от следващата година. Според повечето експерти, за да стане това, трябва да се промени законът. Още при гласуването в парламента специалисти посочваха, че той има твърде много дефекти, които ще блокират прилагането му. Сега практиката потвърди техните опасения - на този етап най-голямата пречка е липсата на интерес у собствениците на зърнобази да се лицензират като публични складове. Едното обяснение за това е задължението на тези складове да водят прозрачна документация и отчетност, която да подлежи на непрекъснати проверки от Националната служба по зърното. "Очевидно големите играчи в зърнения бизнес не искат да излязат на светло и засега предпочитат да се лизензират като зърнохранилища, за които изискванията са далеч по-малко. Много ясно е, че при наличието на два режима, всеки ще предпочете по-лекия", изтъкват експерти.
Другата причина за слабия интерес към лицензиране са ненужните изисквания към публичните складове. Не е ясно защо например се изисква минимален капитал 100 млн. стари лева при регистрация на склада. Нищо не гарантира, че при евентуален фалит тези пари ще бъдат на разположение и с тях ще може да се изплащат обезщетения на вложителите. Условието да се внася депозит в размер на 10 хил. стари лева за всеки тон от складовия капацитет пък е неизпълнимо, тъй като би блокирало твърде голяма сума на склада. Например ако складът е с вместимост 50 000 тона, той трябва да застопори в банка 500 млн. стари лева за целия период на своята дейност. Няма предприемач, който е в състояние да изпълни такова изискване, посочват хора от бранша. Вариантът банкова гаранция също не е достатъчно работещ. Още повече че не е ясно какво ще покрие тя в случай на злоупотреби със зърното. В закона не е казано какво би станало, ако щетите надхвърлят размера на банковата гаранция. Пазарната цена на житото е около 160 хил. лева, а гаранцията - 10 хил. лева, което е малко повече от 6%. При слънчогледа разликата е още по-голяма. В момента той се търгува на цени около 400 хил. лева, което означава, че гаранцията би покрила едва 2.5% от стойността. Така че със или без банкова гаранция, проблемът с гарантирането на вложеното зърно остава. Според специалистите той може да бъде решен само чрез създаването на мрежа от компенсационни фондове, каквато е практиката в повечето страни. У нас също се предвижда създаването на такива фондове. Според наредбата на аграрното министерство, одобрена преди седмица, те би трябвало да се пълнят предимно от вноски на самите публични складове. Въпросът е дали е редно от публичните складове да се изисква да правят дублиращи плащания и дали не е по-добре да им се даде възможност да изберат един от двата механизма за гарантиране - участие в компенсационен фонд или банкова гаранция.
Търговете в енергетиката - начин да се оскъпят проектите
Близо $ 2 млрд. ще се налеят в електрически мощности, повечето проекти се дават без конкурс
През януари американската преса отбеляза, че компанията "Парсънс енерджи" (Parsons Energy & Chemicals Group) е спечелила договор с НЕК за консултантски и инженерингови услуги за модернизирането на АЕЦ "Козлодуй". Според "Парсънс" фокусът на проекта ще бъде интегрирането и координирането на дейността на външните контрактори - "Европейски консорциум" и "Уестингхауз", за да се изпълнят изискванията по безопасност, качество, търговските изисквания и графикът. Срещу това американската компания ще получи около 5.8 млн. долара.
На практика това е поредният случай, когато НЕК под формата на полутърг на практика заобикаля тръжната процедура. А ролята на консултанта по този проект е много важна, като се има предвид, че в модернизацията на двата хилядамегаватови блока ще се разиграват над 430 млн. долара от вече договорени кредити, които са гарантирани от държавата. В крайна сметка консултантът ще оценява проектите, необходимостта от предвидените дейности и коректността на цените.
"Фирмата "Парсънс" беше избрана практически без какъвто и да е търг. Към този проект проявиха интерес много фирми - Френската национална електрическа компания (ЕДФ), "Парсънс", "Имресариос Агрупадос" (Imresarios Agrupados), италианската "Ансалдо" (ANSALDO). Моментът беше добър чрез състезание на оферти да се свали цената на консултантската услуга, но ние проиграхме тази възможност", обясни бивш член на борда на електрокомпанията. Според шефа на борда на НЕК Константин Шушулов търг е проведен, но това било международен селективан търг.
Селективният търг е познат в международната практика и е предпочитан, когато със съответната дейност се занимат определен брой фирми. Възложителят на проекта изпраща покани до съответните фирми да представят офертите си, предимството е, че се опростява процедурата и сроковете значително се съкращават. Задължително е също да има ясно формулирани задания, условия и критерии, по които ще се оценяват офертите. В конкретния случай с избора на консултант по проекта за 5-и и 6-и блок обаче проведеното мероприятие трудно би могло да се нарече търг, та било то и селективен. Първо, "Парсънс" се състезава сама със себе си. Формално е поканена и ЕДФ, но не като равностоен кандидат за главен изпълнител, а за подконтрактор на "Парсънс". За френската компания, която е водеща в ядрената енергетика, прозвучало обидно да бъде подгласник на консултант, който няма особен опит точно в тази област на енергетиката, и французите се оттеглили. Според запознати за ясно формулирани условия и задания по търга също не можело да става въпрос, поради което сега май не е много ясно кое е работа на консултанта и кое не.
Междувременно през май 1998 г., поради интереса консултирането на такъв голям проект да се възложи на европейска фирма, Европейската комисия предложила помощ до 15 млн. ЕКЮ специално за консултантските услуги, но помощта била отказана. Предпочетен бил вариантът да се отпуснат около 7 млн. долара от НЕК, твърдят източници от компанията. Обяснението е, че така отпада и задължението за провеждане на открит международен търг, който е задължителен при финансиране от международните финансови институции.
Оказва се, че всъщност не "Парсънс" консултира проекта, а фирмата GCR - смесено дружество на "Парсънс" и българската "Риск инженеринг". Според договор с "Парсънс" GCR подписала договор с американската компания да изпълнява ангажиментите й за консултантски услуги по договора с НЕК. Според енергийни експерти това поражда конфликт на интереси, защото "Риск инженеринг" в същото време е и изпълнител на част от инженерните задачи от програмата за модернизация на двата хилядамегаватови реактора. "Това обяснява защо цената на договора, който фирмата трябва да контролира, нарасна близо два пъти. За икономии в проекта фирмата ще получи премии като процент. В изкуствено повишената цена на договора има добре пресметнат икономически интерес - след намаляването на цената значителна част от хонорарите ще отиде в двете фирми и във верните им попечители от НЕК", пресмятат в енергийните среди. Според източник, който засега желае да остане анонимен, "Риск инженеринг" е фаворизирана от НЕК и от ръководството на АЕЦ "Козлодуй". "Само за 4-5 месеца след май 1998 г. на тази фирма са възложени директно договори за 700 млн. лв. само в АЕЦ "Козлодуй", директно без търг й е възложена и предварителната техническа обосновка на безопасността, която специалистите оценяват като особено важен проект.
Основни конкуренти на "Риск инженеринг" са държавната Енергопроект и частните "Енпро консулт" и EQE, които се свързват с бившата номенклатура в енергетиката, т.е. смята се, че периодът на тяхното фаворизиране е в миналото, но това не е съвсем вярно, защото всяка от тях, включително държавната Енергопроект, все още фигурира във веригата покровители - фаворити - лобисти.
Американската "Ентерджи" беше избрана от Комитета по енергетика да модернизира ТЕЦ "Марица изток 3" и да партнира на НЕК в смесената фирма за експлоатацията на централата. На "Джейлан иншаат" й беше възложено директно да строи каскада "Горна Арда" и да бъде съакционер с НЕК в смесената фирма "Хидроенергийна компания Горна Арда". За ТЕЦ "Марица изток 2" и за мини "Марица изток" също се преговаря с определени потенциални партньори. За ТЕЦ "Марица изток 1" се разглеждаха оферти, но по схемата международен търг с иницииращ партньор. По този начин пет-шест фирми - лидери в световната енергетика, бяха елиминирани от регистрираната наскоро и никому неизвестна ирландска офшорка ССС.
Резултатът от липсата на състезание и на прозрачност е, че не може да се оцени обективно реакцията на пазара, т.е. не е ясно дали държавата не би могла да достигне и по-добри параметри при сключването на конкретната сделка, ако имаше конкуренция на оферти. Вторият ефект е, че в крайния етап на договарянето стойността на проектите беше раздута значително. С "Ентерджи" в началото се говореше за инвестиция от 100-200 млн. долара, в крайния етап достигна около 400. За "Горна Арда" първоначално се планираше обща инвестиция от 100 млн. долара (50 млн. долара участие на "Джейлан"), в договора са записани 220 млн. долара. По предварителните разчети на НЕК проектът за заместваща мощност в "Марица изток 1" трябваше да струва около 600 млн. долара. Представителят на ССС обаче обяви, че стойността на обекта може да надхвърли 900 млн. долара.
За модернизацията на двата хилядамегаватови блока на АЕЦ "Козлодуй" през 1996 г. беше проведен търг, който много от енергийните специалисти обявиха за манипулиран. На практика дейностите и финансирането на проекта, който по това време се изчисляваше на около 250 млн. долара, по соломоновски бяха разпределени между основните заинтересовани кандидати - европейските компании (германската "Сименс", френската "Фраматом" и руската "Атоменергопроект"), консолидираха интересите си в "Европейски консорциум Козлодуй" и взеха 87% от проекта, американската "Уестингхауз" получи останалите 13%, свързани главно с доставката на електрониката. При подписването на договорите за модернизацията на 5-и и 6-и реактор на АЕЦ "Козлодуй" цената
В обяснението на увеличението на цената на шефа на "Риск инженеринг", която е и консултант и участва като подизпълнител на "Европейския консорциум", влизат аргументи като инфлацията в САЩ и увеличаването на тарифите на международните консултанти.
Въпреки стряскащите разлики в цените, непрозрачното договаряне на сделки все повече се налага като правило в практиката на НЕК и явно се толерира от отрасловото ведомство КЕ. Това може да крие много сериозни опасности, особено при проектите от ядрената енергетика. Единият проблем е, че цената на модернизацията на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй" ще продължи да нараства. Това се подкрепя от официалните експертни мнения, от които се вижда, че някои съоръжения, например електро-хидравличната управляваща система, не са включени в обема на модернизацията. Очакванията са, че подобни съоръжения ще влязат в проекта допълнително и това ще увеличи както обема на работата, така и цената.
Според някои енергетици има и други, много по-опасни пропуски в програмата за модернизиране на двата хилядника. "В тази програма мълчаливо се избягва въпросът за подмяната на парогенераторите на 5-и блок. А това трябва да се направи спешно, защото остатъчният ресурс на блока изтича. Това беше обявено от руските автори на изследването на ресурса на реактора. В проекта се предвижда само да се изработи работен проект за смяна на парогенераторите. Смятам, че трябва да се сменят приоритетите - парите да се насочат там, където са най-необходими и трябват спешни мерки. Защото може да се стигне до критични ситуации", коментира източник, близък до НЕК. Факт е, че в момента в ядрената енергетика няма незаинтересована организация, която да е коректив и да е в състояние да прави безпристрастни оценки на проектите, на тяхната стойност, на необходимостта от включените дейности и тяхната приоритетност. А точно в АЕЦ "Козлодуй" през следващите години ще се харчат големите пари от кредити, за които гарантира държавата.
Вярно е, че сме свързани с "Парсънс" - регистрирахме джойнт венчър, който се нарича GCR. Има договор с "Парсънс" GCR да поддържа функциите за консултантски услуги към НеК. За конфликт на интереси не може да става въпрос. НЕК и "Парсънс" имат подписан договор, според който "Парсънс" защитава интересите на НЕК като консултант по проекта. Под шапката на "Парсънс" е създаден международен екип от експерти, в който участват представители от "Ансалдо" (Европа) и "Интератоменерго" (Русия). По този начин работата на европейския консорциум по модернизацията ще се контролира от американската компания, американската "Уестингхауз" ще се контролира от европейската "Ансалдо", руските специалисти бяха поканени по настояване на НЕК като проектанти на централата. АЕЦ също излъчи свои специалисти. Всички проекти и теми се обсъждат от българските, руските и другите специалисти. Техните становища се дават от GCR на ръководителя на проекта от "Парсънс", а той ги предоставя на НЕК. За какви изкривявания и какъв конфликт на интереси може да става въпрос при такава схема на оценка и контрол? "Риск инженеринг" е от създателите на проекта за модернизация на 5-и и 6-и блок заедно с "Енергопроект" и "Козлодуй" НПП. През 1997 г. беше направен шортлист от компании, които биха могли да кандидатстват като подизпълнители. В него влязоха над 20 имена и повечето наистина бяха само имена, т.е. фантоми или фирми от един човек. Иван Хиновски, който тогава изготвяше списъка, предложи и собствената си фирма "Екоатом инженеринг". Основните изпълнители направиха проверка на кандидатите и избраха "Риск инженеринг". Ние сме най-голямата частна фирма в тази област, тук работят 70 инженери. Колкото до повишаването на цената на проекта за модернизация, за това има логично обяснение. Преговорите се водят 4 години. Сложете средно 3.5% годишна инфлация (международна), средствата като основна маса веднага се увеличават с около 14%. Човекомесецът на американската компания преди 4 години е бил 18 000 долара, сега е 24 000 долара. В цената не бяха включени строително-монтажните работи - при ново строителство те са около 15%, но при демонтаж и нов монтаж цената им се увеличава до около 25%. Политическият и инвестиционният риск в България още е много висок и това също има цена. В началото на 1998 г. трябваше да се плати и 15% авансово данък на бюджета. На практика цената се натовари допълнително с около 55% и стигна до 500 млн. долара, но ние успяхме да я върнем на около 400 млн. долара. Като се включат 36 млн. долара, които бяха изядени през първата фаза до техническото проектиране, общата стойност е 436 млн. долара.
"Поканихме "Парсънс", защото това е голяма американска компания с опит в енергетиката. Нашата идея беше консултантите да бъдат повече от един - американската фирма да контролира европейските изпълнители, а европейската ЕДФ да контролира американската "Уестингхауз". ЕДФ обаче искаше да контролира европейския консорциум и когато не се съгласихме, се оттегли. Затова остана само "Парсънс". По никакъв начин не съм свързан с "Риск инженеринг" и не толерирам тази фирма. Това, че единият от тримата й управители е в моята катедра и го познавам, не означава, че ми е приближен. "Риск инженеринг" отвлече почти цялата дирекция на "Енергопроект" и стана най-силна в областта на ядрената енергетика. Съветът на директорите на НЕК няма нищо общо с привличането и налагането на определени фирми. Съветът на директорите отговаря за контрола и спазването на правилата за провеждане на търгове при възлагането на каквито и да е поръчки. Отговорността носи изпълнителният директор, който организира търговете и подписва договорите."
Общините ще имат по-лесен достъп до кредити за енергийна ефективност
Инвестициите в енергоспестяващи проекти се изплащат за 4-5 години
Нов алтернативен инструмент за финансиране на общини и фирми по дейности в сферата на енергийната ефективност бе представен миналата седмица от Центъра за енергийна ефективност, нестопанската организация "Енефект" и американската фирма "Електротек консептс". Финансовият механизъм е част от проект за общинска инициатива за енергийна ефективност. Основната цел на проекта е осъществяване на плавен преход от безвъзмездно финансиране на общините чрез помощи от международни програми към комерсиализация на дейностите по енергийната ефективност.
Американската служба за предоставяне на кредити за развитие (DCA) съвместно с Американската агенция за международно развитие (USAID) имат възможност да гарантират до 50% от кредитите, които български общини заемат от банките. Бюджетът на DCA, определен от USAID за настоящата година, възлиза на 7.5 млн. долара. При това положение общините ще трябва да предоставят гаранции за останалите 50% от кредита. Това ще ги облекчи, а сигурният гарант ще позволи да се прескочи основната финансова пречка при получаване на банкови кредити. Международната практика е показала, че проектите за енергийна ефективност са печеливши, с период на изплащане между четири и пет години. Достъпът до изгоден банков заем е сериозен проблем, а той може да бъде решен чрез първокласната гаранция на DCA. Гаранцията не е обвързана с внос на американско оборудване. Единственото изискване по отношение на заемите е лихвеният процент да бъде по-висок от този на американските държавни облигации (малко повече от 5.88% към 20.07) и да е по-малък от вътрешната норма на възвращаемост, която варира при различните проекти. Според американския консултант кредити за период от пет до седем години с лихва от около 10% ще напрани проектите жизнеспособни. В момента се водят преговори с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Общинска банка, Обединена българска банка (ОББ) и други, като проблемът е, че банките са слабо запознати с такъв род дейности и естествено подхождат с предпазливост. До края на септември банките трябва да дадат окончателен отговор по готовността си да се ангажират с проекта и условията на DCA.
"Става все по-трудно да се получават грантове (помощи), така че, ако общините разчитат само на тях, ще изгубят ценно време, в което могат да реализират спестявания от намалените разходи за енергия," коментира Роберт Русо, мениджър на "Електротек" - американската фирма консултант на проекта. Аргументът на Русо има тежест в ситуация като българската, в която около 50% от бюджета на общините се насочва към болничните заведения, а почти една трета от тези пари отиват за плащане на сметки за потребената енергия. Проведени изследвания показват, че в България изразходваната енергия за единица произведен продукт е често 7-8 пъти по-голяма от тази в развитите страни. Това само по себе си показва, че потенциалът за енергоспестяващи дейности в страната е огромен. Със сравнително малки инвестиции в енергоспестяващи дейности могат да се постигнат сериозни резултати въпреки относително ниските цени на електроенергията в България. Международната практика и анализът на ситуацията в България са показали, че икономията на енергия, която общините ще реализират, е по-голяма от сумите по обслужване на дълга, което е предпоставка за наличие на положителен паричен поток за общините (вж. схемата).
Друга алтернативна възможност за финансиране на проекти за енергийна ефективност е създаването на частни или общински енергоспестяващи компании (Energy Saving Companies или ESCO компании), които могат да финансират проект със собствени средства или да потърсят банков кредит, като носят съответния риск. Те се разполагат между топлоснабдителната, електро- или водоснабдителната компания и общините, а постигнатите икономии се разделят между фирмата и общината.
Енергийната ефективност е изведена като приоритет от българското правителство в Програмата за енергийна ефективност. Въпреки това заделените средства във фонда за енергийна ефективност едва ли ще са достатъчни. Липсват и законови стимули за предприятията да подобряват тази част от дейността си. "Ако се инвестират за подобряване на енергийната ефективност необходимите по наша оценка около 2.5 милиарда долара, спестените за същия период средства ще възлязат на 3 милиарда долара", подчерта Георги Стоилов, председател на Националната агенция за енергийна ефективност. Въпреки че държавните средства не достигат, възможно е както под външен натиск, така и поради осъзната необходимост тези непосилни за българския бюджет суми да бъдат набрани по модерни алтернативни начини.
Накратко
Европейският съюз ще отпусне 100 млн. евро в подкрепа на платежния баланс на страната за тази година, бе потвърдено през изминалата седмица. Първоначално новината беше представена у нас като извънреден жест на евросъюза заради щетите, които България е понесла от войната в Югославия. Както обясни по-късно финансовият министър Муравей Радев, сумата се отпуска във връзка с тригодишното споразумение с МВФ и е била договорена още на срещата с донорите преди три месеца. Първоначално се предвиждаше ЕС и Г-24 да ни отпуснат 75 млн. евро, но след това в Брюксел са решили сумата бъде закръглена, за да може да се компенсира нуждата на бюджета, посочи финансовият министър. Парите ще дойдат на два транша по 50 млн. евро. Заради тромавите процедури има вероятност втората част от сумата да бъде преведена в началото на следващата година.
ВЗК "Тангра" получи разрешение за извършване на застрахователна дейност от Националния съвет по застраховане(НСЗ). Ведомството даде разрешение за извършване на застраховка "помощ при пътуване" на ЗК "Орел" АД и на "Общинска застрахователна компания" АД. Военнозастрахователно акционерно дружество Армеец" получи разрешение за "застраховка на летателни апарати", "гражданска отговорност, свързана с притежаването и ползването на летателни апарати" и "застраховка на кредити". НСЗ взе решение да поиска от Софийския градски съд откриване на производство по несъстоятелност на "Винер брокер осигуряване" АД и назначаване на синдици.
Министерството на финансите преведе на Ситибанк - Лондон, 121.5 млн. долара лихви по брейди-облигациите по външния дълг. Българският дълг към Лондонския клуб е 4.977 млрд. долара, след като през 1994 г. бе редуциран с около 30% чрез емитиране на брейди-облигации.
Обща субсидия в размер на 8 427 000 лв. преведе на общините Министерството на финансите през изминалата седмица. До момента на общините са преведени 314 802 607 лв. От тях общата субсидия е 243 864 007 лв., целевата субсидия за капитални разходи - 43 625 000 лв., а за социални помощи - 27 313 600 лв. Цитираните суми са в деноминирани левове.
БКК предпочете "Сосиете женерал" за купувач на Експресбанк
На обвито в тайнственост заседание миналия вторник шефовете на Банковата консолидационна компания (БКК) избраха "предпочитан купувач" за варненската Експресбанк. Това е кандидат-купувачът, с който тепърва ще се водят преговорите за продажба на 98-процентния дял на БКК в банката. По неофициална информация БКК е предпочела да преговаря с френската банка "Сосиете женерал", която се конкурираше с "Риджънт пасифик груп" и консорциум между турските компании "Глобъл секюритис", "Авразия холдинг" и българската Първа инвестиционна банка.
Вярно на традициите си, ръководството на БКК не пожела да обяви кой е предпочетеният. В специално прессъобщение, разпространено от БКК, се казва, че "поради факта, че постигането на положителен резултат от преговорите е несигурно, докато не се подпише договорът за покупко-продажба, БКК няма да съобщи името на предпочитания купувач или каквито и да е детайли". След заседанието на борда министърът на финансите Муравей Радев заяви: "Избрахме най-добрия купувач и той взема цялата банка. " Предварително беше обявено, че критериите, по които БКК избира, са предложената цена и стратегията за управление на банката.
Представител на "Глобъл секюритис" заяви: "Има резон предпочетеният купувач да е "Сосиете женерал" - това е огромна банка, далеч по-голяма от всички други кандидати. " Той обаче отказа допълнителни коментари по избора на БКК и подадената от консорциума оферта.
Преговорите между "Сосиете женерал" и БКК започват от 9 август и ще продължат един месец. "Ако преговорите вървят нормално, около средата на септември се очаква финализиране на сделката и подписване на договора за покупко-продажба на акциите в Експресбанк", заяви изпълнителният директор на БКК Петър Жотев. Ако нещо се провали (както стана преди година при преговорите с "Деу" за Пощенска банка), консолидационната компания ще започне преговори с някой от другите кандидати.
Цената на Експресбанк ще зависи от разрешаването на проблема с най-големия й лош длъжник - варненската корабостроителница. Фалиралото предприятие дължи на банката 23 млн. долара, за 15.5 от които Народното събрание разреши да се издаде държавна гаранция. Бъдещето на останалите 7.5 млн. долара дългове очевидно ще е в основата на преговорите с купувачите на банката. Един от споменаваните варианти беше БКК да откупи от Експресбанк част или цялата кредитна експозиция на "Варненска корабостроителница". Друга обсъждана (но малко вероятна) възможност е да бъде разширена гаранция до размера на целия дълг. Най-чисто като че ли изглежда купувачите да приспаднат от предлаганата цена загубата, която банката ще отчете, ако се стигне до отписване на дълга. На последното общо събрание на Експресбанк преди три седмици основният капитал беше увеличен на 28.5 млрд. стари лева. Това стана за сметка на фонд "Резерви с общо предназначение" и средства от фонд "Резервен". По последни данни собственият капитал на Експресбанк е около 61.5 млрд. стари лева (около 33 млн. долара). Това означава, че ако по дълга на корабостроителницата не са заделяни провизии и купувачите на банката се откажат от варианта с гаранция за 15.5 млн. долара, собственият капитал на "Експрес", а оттам и очакваната цена ще намалеят значително.
- Официално не бих потвърдил такава информация. Докато текат преговорите, държим на конфиденциалност. Всяка приватизационна сделка трябва да бъде много точно прецизирана. Конфиденциалността при преговорите трябва да бъде спазвана, защото, в случай че не се постигне крайна договореност, информацията, която е изтекла, би поставила потенциалния купувач в неизгодна позиция.
- Интересуваме се от цялата банка , т.е., ако можем да купим 100% от акционерния капитал, ще го направим. Ако не, ще купим поне 67% от акциите, което означава, че искаме цялостен контрол върху банката.
- Имаме интерес от развиването на банкова дейност в България. Вече три години работим в страната ви. За нас интерес представляват три български банки - "Експрес", "Хеброс" и Булбанк, които са в процес на приватизация. Между тях почти няма разлика - те са в добро състояние, имат клонова мрежа.
Отразява ли предложената от вас цена за Експресбанк неразрешения проблем с необслужваните дългове на варненската корабостроителница?
- В никакъв случай не мога да коментирам този въпрос. Информацията по дълга на корабостроителницата е абсолютно поверителна. Моето мнение е, че както и да бъде разрешен проблемът за дълга от 23 млн. долара, не е нужно такава информация да бъде публикувана предварително.
- Никой освен г-н Жотев и борда на директорите на БКК не знае какво съдържат офертите на другите два кандидата за "Експрес".
- Експресбанк ще е универсална. Смятам, че българската банкова система не финансира достатъчно икономиката. Искаме да работим с всякакъв тип клиенти, да инвестираме в малкия и средния бизнес, въпреки че това е рисков сектор.
Проектът "Нева":
Замитането на следите
Стотици милиони долари са източени в мрежата от задгранични фирми на ДЗУ
Обирът в ДЗУ преди седмица неочаквано пробуди закърнялото любопитство към бившата гордост на българската електроника и митичния проект "Нева". На 22 юли РДВР - Стара Загора, съобщи, че неизвестно лице е проникнало в архива на предприятието за дискови запаметяващи устройства. Изчезнали са протоколи от секретни заседания на дружеството от 1997 г. и от периода 1994-1996 г. Месец преди това беше подписана сделката с унгарската "Видеотон", която купи 48% от капитала на старозагорската фирма, а преди две седмици общото събрание на дружеството практически изолира от управлението й държавата, въпреки че тя все още държи 17 на сто от капитала.
Както при всяка кражба и тук има различни версии и предположения. Фактите говорят, че най-вероятно крадците са вътрешни хора, запознати добре със системата за сигурност и с възможностите за достъп до секретния архив. Периодите, които касаят изчезналите документи, също са интересни. Според повечето версии точно те насочват директно към целта на кражбата - да се заметат следите от източването на стотици милиони долари чрез мрежата от задгранични фирми на старозагорската електронна фирма. Различни са хипотезите за възможните похитители на секретния архив - заинтересовани лица или от стария собственик - държавата, или от новия - унгарската фирма "Видеотон", или плеядата от сини и червени политици и шефове на фирмата, които целенасочено довели до разгром електронната ни индустрия. Забележително е обаче, че в арсенала от догадки липсва най-реалистичната версия, а тя се съдържа във въпроса
Митовете около ДЗУ и секретните му проекти не се родиха случайно и създателите им нямат интерес те да бъдат развенчани. Тогава би станало ясно, че зад булото на 15-годишната секретност се прикрива чисто и просто една голяма кражба, в която са съучастници хора от специалните служби, политици с различна окраска, висши държавни чиновници, банкери и шефове на фирми. Това обяснява защо проектът "Нева" и досега продължава да носи гриф "строго секретно", дори след като си признахме, че сме крадели ноу-хау от Запада зад гърба на КОКОМ и това ни беше простено, след като стана ясно, че не разполагаме с пари да развиваме откраднатите технологии, тоест вече не съществува опасност от международен скандал. Обяснява също и защо нито едно правителство не поиска да потърси сериозно и да легализира собствеността на държавата зад граница.
За да се обясни този феномен, трябва да се върнем към 1984 г., когато партийно-държавната комисия на ЦК на БКП със секретно решение предопределя насоките на редица стратегически за страната предприятия, между които и ДЗУ. Целта е "ускорено внедряване на авангардни технологии" в производствата, в които сме специализирани в рамките на бившия СИВ, а задачата на научно-техническото разузнаване - да осигурява рецептури, технологии, оборудване за нуждите на електронната промишленост, за производство на изчислителна техника и системи за автоматизация, на свръхчисти химикали, полупроводникови материали и метали, на електронни елементи и полуфабрикати за тях и т.н. Един от основните организатори на тази дейност е Огнян Дойнов, който и досега дърпа от Виена конците на българския полулегален бизнес.
Фактическият старт на "Нева" е през 1987 г. - изгражда се завод за дискове в бившия СССР с идеята за ембаргов трансфер от старозагорското предприятие към него. В проекта са инвестирани 250 млн. долара, които се поделят поравно между българската и руската страна. Чистата печалба за ДЗУ е около 380 млн. долара. Оттук нататък започва
През 1991 г. в схемата се намесва и другият биг бос на соцкапитализма - Андрей Луканов. С него се свързва разпореждането за ликвидация на задграничните активи на ДЗУ. Отговорници за това са тогавашният шеф на ДЗУ Атанас Атанасов и шефът на търговската фирма "Инсист" Огнян Бозаров.
Върху сметките на задграничните фирми не е упражняван никакъв контрол. При изготвянето на баланса за приключването на проекта от наша страна е установена голяма липса на средства през периода 1991-92 г. както от проекта, така и от холдинга Ем Ди Ай. Известни са и някои конкретни примери за източване на средства. През 1988 г. България купува "Дейта магнетик" - европейска фирма за производство на магнитни дискове, за около 17 млн. английски лири. През 1990 г., вече под името Ай Ти Ел, дружеството е продадено на тайванска фирма за около 5 млн. долара. Междувременно точно такава сума е вложена от България за стабилизиране на "Дейта магнетик". В крайна сметка дори 5-те милиона не били платени, защото междувременно купувачът фалирал. През 1992 г. 3.5 млн. долара са прехвърлени чрез "Инко" от ДЗУ в израелското Ди Пи Ей. Твърди се, че всички допълнителни инвестиции в "Кейлок" и Ди Пи Ей били изгубени поради последвалите процедури на фалит. През 1994 г. последва опит да се прехвърлят 2.5 млн. долара от сметките на ДЗУ по проекта "Нева" в ирландска офшорка. Кой знае колко пари са източени при други подобни операции, които останаха скрити.
Не е случайно, че всички лица, свързани с този проект, впоследствие развиват бизнес в чужбина. В това число скандалният бизнесмен Бисер Димитров, който беше арестуван преди години в Париж, бившият заместник на Атанасов Кръстьо Янев, който регистрира фирма "Българска технологична корпорация" в Калифорния, Огнян Бозаров живее и прави бизнес някъде в Европа. Последните години показват, че никой от тях не е забравил ДЗУ. Преди няколко години по времето на Климент Вучев като промишлен министър се появи и Хаим Клайн, с чиято активна помощ бяха източени задграничните фирми, за да предложи оздравителна програма за ДЗУ. Фирмата на Кръстьо Янев преди две-три години регистрира у нас джойнт венчър с ДЗУ. Една от версиите е, че активите на задграничните фирми са прехвърлени в паралелна мрежа от дружества, в които участват същите играчи, но вече за собствена сметка. След фалита на "Интертехнолоджи" - Лихтенщайн (това стана непосредствено след като задграничната фирма беше щедро инжектирана от Минералбанк с левов и валутен кредит), например се роди холдингът "Евроенерджи", собственост на бившия шеф на "Интертехнолоджи" Иван Михайлов.
Второто източване на ДЗУ е след 1994 г., документите от този период също били откраднати. През 1993-94 г. беше легализирано българското участие в "Кейлок", но фирмата бързо беше доведена до фалит. От това ДЗУ загуби около 20 млн. долара. За да се спаси собствеността на държавата върху патентите и технологичните изделия, собственост на "Кейлок", е регистрирана "ДЗУ корпорейшън", която няколко месеца по-късно е пререгистрирана като "Понт периферълз". Това дружество притежава правата и лицензите за производство на устройства с 250-370- мегабайтова памет върху 3.5-инчов носител. Работи и върху по-модерни устройства с 1.62 гигабайта памет. С аргумента, че е необходим оборотен капитал за производство на тези изделия в ДЗУ, тогавашният изпълнителен директор Рафаил Саркисян задвижи схема за кредитиране на ДЗУ с 12 млн. долара, срещу което да се ипотекират някои от предприятията на комбината. Промишленото министерство блокира сделката и в крайна сметка беше подписан договор с виенската "Централ вексел банк" за кредитиране на ДЗУ с 4.7 млн. долара. Парите потънаха в "Понт периферълз", производство така и не беше започнато.
Междувременно заместникът на Вучев Пламен Димитров обяви през 1995 г., че всички активи на задграничните дружества са консолидирани в "Понт периферълз". Досега няма жив свидетел, който да е видял юридически доказателства за това. В крайна сметка "Понт периферълз" се оказа фирма без капитал, без активи, с единствена собственост една вече безвъзвратно остаряла технология.
От договорите по "Нева" се вижда, че в него участват "Централ вексел банк", която сега е основният кредитор на старозагорския комбинат, както и новият собственик на предприятието - "Видеотон". "Централ вексел" е обслужваща банка по проекта, в нея има голямо унгарско и руско финансово участие. Германската фирма "Валдхам електроник", която също е страна по договора, се представлява от унгарец - Дьорт Харгитай. Чрез "Видеотон" става наемането на офиси, а вероятно се извършват и други операции. За Харгитай се твърди, че е координатор на руските капитали по проекта, които също били изнесени зад граница.
"Централ вексел банк" няколко пъти предложи схеми за погасяване на дълга, който междувременно е нараснал значително, срещу собственост в ДЗУ. В крайна сметка 48% от комбината бяха купени от "Видеотон", която постави условие да бъдат редуцирани всички дългове на предприятието с изключение на един - този към "Централ вексел банк".
И в банката, и във "Видеотон" със сигурност са наясно със стойността и разклоненията на проекта "Нева" и вероятно имат определени очаквания за задграничните активи и възможностите да се възстанови собствеността поне върху част от тях. За това биха могли да им помогнат и хора като Кръстьо Янев - живата история на ДЗУ и задграничната му дейност, който участва в борда от квотата на Мултигруп (чрез "Ем Джи Елит холдинг" групировката държи 32.6% от акциите на ДЗУ). Без оригиналните документи обаче няма каквато и да е възможност за проследяване и претенции към задграничните инвестиции на ДЗУ. Твърди се, че копия от секретния архив на ДЗУ се съхраняват в Специализираната следствена служба. Копията биха могли да посочат следите на евентуални нелегални трансфери, проблемът е, че никъде по света не се признават като доказателство за собственост.
БНБ избра оценители на фалиралите банки
Двайсет и двама кандидати са се явили на конкурса за оценители на фалиралите банки, обявен от БНБ. Централната банка е избрала осем от тях, които ще оценяват активите на единайсет банки в несъстоятелност (виж таблицата).
Конкурсът беше проведен във връзка с промените в Закона за банките. До трийсет дни след влизането им в сила (т.е. до 18 юли) централната банка трябваше да избере специализирани одиторски предприятия или лицензирани оценители за всяка от банките с неприключила процедура по несъстоятелност. Според закона избраните фирми трябва да дадат заключения за възможната цена, по която могат да бъдат продадени активите на фалиралите институции. Избраните фирми ще сключат договор с БНБ, а срокът за изготвяне на оценките е 15 септември.
Според променения закон синдикът на банката трябва да обяви активите й (като цяло) на публична продан. Това важи само за фалирали банки, стойността на чиито активи е по-ниска от задълженията към бюджета (възникнали, когато хазната пое изплащането на влоговете на гражданите и отчасти на фирмите).
"Условията на конкурса не позволяват един кандидат да оценява повече от три банки", обясниха от БНБ. Основен фактор при избора на оценителите е била предложената цена за извършването на работата. На фирмите ще се плаща за сметка на фалиралите банки. Експерти от БНБ твърдят, че по-ниската цена не може да се отрази върху качеството на работа, защото тя се върши от едни от най-големите специализирани одиторски фирми и от оценители с лиценз от Агенцията за приватизация. "При крайното определяне на фирмите цената тежи 60%, а планът и методологията за оценка - 40%", обясниха от БНБ. Сред критериите за избор на оценители е бил техническият проект за оценка, който е включен в документацията на кандидата. Внимание е обърнато и на опита на участника при оценяването на активи във финансовия сектор.
Светослав Лучников:
Деноминираният капитал да не се пререгистрира
Търговските дружества да не пререгистрират капитала си в съда във връзка с деноминацията. Това предложение за изменение на Закона за деноминацията е внесъл в парламента Светослав Лучников, председател в Комисията по правните въпроси и законодателство срещу корупцията. Става въпрос за премахване на параграф 5 ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на закона, според който всички дружества трябва до пети юни 2000 г. да пререгистрират капитала си в съда, като се запише новата му стойност в деноминирани левове.
Като основание за промяната в закона Лучников посочва, че пререгистрацията на капитала противоречи на духа и основния смисъл на закона, който е да се улеснят стопанските субекти, като се подобри и опрости паричното обращение. Другата съществена причина, която посочва Лучников, са огромните разходи по пререгистрацията на капитала на над 80-те хиляди дружества, които биха били около 6 млн. нови лева, или 0.03% от БВП за 1999 г. Предлаганата промяна безспорно ще спести на фирмите големи разходи на време, човешки и финансов ресурс. Още повече че разходите за пререгистрация ще бъдат толкова по-голяма част от оборота на дружеството, колкото по-малко е то, а както е известно, в последно време приоритет на правителството са малките и средните предприятия. С промяната се спестява и огромна работа на съдилищата за пререгистрация на тези 80 хил. дружества. Пропуснати ползи ще отчетат основно адвокатите, занимаващи се с промени по фирмените дела и Държавен вестник от потенциалните обяви за свикване на общи събрания.
Тъй като обаче Законът за деноминацията вече влезе в сила, някои дружества са извършили задължителната промяна. Преди около месец Дора Андреева, зам.-министър на финансите дори призоваваше фирмите да побързат с пререгистрацията на капитала си, за да се избегне задръстване по съдилищата в крайния срок 5 юли 2000 г. Ако промяната се приеме, тези фирми, които са побързали да спазят закона, са направили напълно излишни разходи. Това донякъде обяснява и традицията на българина да подава документи или да плаща на последната възможна дата - винаги може нещо да се промени ден преди нея.
Бюджетът централизира над 42% от БВП през следващите три години
Държавните финанси вече усещат горчивия привкус на дефлацията
Над 40% от брутния вътрешен продукт на България би трябвало да се централизира в бюджета в периода 1999-2002 г. Това става ясно от приетата от правителството през изминалата седмица тригодишна макрорамка. Централизираното разпределение на такъв голям процент средства през бюджета е било характерно за осемдесетте години с характерния за тях строй, през деветдесетте нормално през бюджета преминават 33-38% от брутния вътрешен продукт. Едва през 1998 г. заради новата система на данъчно облагане и консолидирането на някои извънбюджетни средства бяха надхвърлени 40-те процента. Въпреки лекото намаляване на данъчните ставки в началото на 1999 г. прогнозата е отново постъпленията в бюджета да са над 40%. "Очакваме приходите за тази година да достигнат 42% от брутния вътрешен продукт", заяви министърът на финансите Муравей Радев.
Концентрацията на над 40% от БВП в бюджета не е нещо невиждано в другите държави. Подобни средства подсказват, че държавата преразпределя много (предполага се, със социални мотиви), както е в повечето скандинавски страни. У нас обаче всеки пенсионер може да свидетелства, че нещата не стоят по този начин. И за разлика от 1995-96 г. средствата в бюджета не отиват за лихви, защото основната лихва е едноцифрена и по думите на финансовия министър ще остане на това ниво и през следващите три години. За никого не е тайна, че събираните през бюджета средства отиват за издръжка на администрацията, която непрекъснато нараства.
Високото ниво на приходите подсказва, че съществува възможност за намаляване на данъчните ставки. Още повече че правителството вече получи принципното одобрение на Международния валутен фонд да бъдат намалени ставките на данък печалба (да се изравни облагането на по-малките и по-големите фирми) и на данък общ доход, както и да бъде въведено още по-масово облагането с патентен данък.
Проблемът обаче се крие във факта, че администрацията вече свикна с големите средства, които минават през нея, и едва ли ще е склонна лесно да се раздели с тях. Изпитанието пред премиера Иван Костов се крие точно във факта - дали ще намали данъците и ще съкрати преразпределителните функции на бюджета, или пък ще остави големият държавен апарат и солидният финансов ресурс. Този проблем обаче не е бил решен на заседанието на правителството и се отлага за наесен, когато ще се гледат конкретните параметри на бюджета за 2000 г. Макар че преди няколко седмици в парламента премиерът недвусмислено заяви, че вече е време да се ограничи степента, в която държавата изземва фирмените печалби.
Щедрият за администрацията бюджет крие и други опасности. До голяма степен високото ниво на приходната част се дължи и на еднократни явления - приходи от приватизация, консолидирането на Държавния фонд за реконструкция и развитие, въвеждането на патентен данък, който осигури приходи от необложени преди дейности, и други. Ако тенденцията за разходна част над 40% се запази, ще бъде много трудно от социална и политическа гледна точка да се адаптира разходната част след изчерпването на тези еднократни постъпления.
До голяма степен високата разходна част се дължи на факта, че беше преразгледана прогнозата за брутен вътрешен продукт - реален и номинален. От една страна, по-ниската инфлация доведе до намаляване на номиналните размери от 24 810 трилиона лева, залегнали в тригодишното споразумение с МВФ, до сегашните 22 010 трилиона лева. В тригодишната прогноза, приета от правителството преди година, пък е заложен номинален БВП 25 290 трилиона лева.
Ако сравним тригодишните прогнози от тази и от миналата година, можем да ги обобщим с едно изречение: "Хубавото винаги ще дойде догодина. " Очакваната инфлация в края на годината пада от 6.3% в споразумението с фонда на 1.8%. Преди година прогнозата е била 7.4%. Реалният ръст също беше преразгледан и при предвидени преди година 4.5% той падна на 3.7% в тригодишното споразумение и до 1.5%. Като основна причина представителите на финансовото министерство посочват външни фактори като кризата на международните пазари, войната в Косово. "Вина за по-ниския от първоначално очаквания ръст на БВП имат и някои вътрешни фактори", каза председателката на Агенцията за икономически анализи и прогнози Мариела Ненова. Според нея това основно е приключването на програмата за изолация, трудностите по прехвърляне на акциите на "Кремиковци", но всичко това ще бъде преодоляно през втората половина на 1999 г. Очакваният ръст на БВП от 4.5% вече е предвиден за 2001 г. Тогава ще намалее и големият дефицит в текущата сметка на платежния баланс, макар че това ще стане по-бавно.
По-ниският номинален брутен продукт обаче означава по-малко приходи и относително повече разходи. т.е. държавата вече е поела ангажимент със закона за бюджета да направи определени разходи, които трудно може да покрие без съответните (раздути) високи приходи. Ако предположим, че предвидените приходи за тази година не дойдат, а както изглежда, политически трудно ще бъде да се намалят разходите особено преди избори, правителството на Иван Костов ще бъде изправено пред първите си бюджетни проблеми от идването си на власт.
Планът "Маршал" и пактът за стабилност - разликите са повече
Пактът за стабилност не е договор, а процес на договаряне на международна сигурност и размяна в Югоизточна Европа. Най-големият икономически бум в европейската история се свързва с плана "Маршал" . Всъщност успехът е резултат от създаването на собствен модел на (институционализирана) икономическа взаимозависимост. Той не е нито копие на международната монетарна система, нито е поява на хармония между днешните ЕС и САЩ.
Годините след 1948 са години на възход и развитие. През 1947 г. производството в Европа (без Германия) достига напълно равнището на 1938. Пак тогава и брутното, и нетното капиталообразуване са по-високи като дял от националния доход в сравнение с 1938 г. Текущите сметки страдат от доларов дефицит в търговията със САЩ. Европейският търговски дефицит и ниският лихвен процент са резултат от вноса на капиталови стоки като част от плана за бързо промишлено възстановяване. Търговската и разменна криза идва от нуждата Западна Европа да разполага с що-годе постоянен доларов резерв и от притока на злато обратно в САЩ. Ефектите от изтичане на злато от Америка през войната са неутрализирани до края на 1947 г. САЩ се опитват да постигнат три цели: да се върнат към довоенното схващане за стратегически интерес, в който основната заплаха и за Европа идва от Съветския съюз; да предотвратят провал в международната търговия и механизмите на разплащане; да разрешат частично проблемите на Германия, без чието възстановяване възраждането на Европа изглежда невъзможно. Германия е включена в плана за възстановяване. Чрез нея се реконструира и Европа. Това разрешава проблема с равновесието в световната търговия - без нея е невъзможно формирането на механизми за разплащане. Те възстановяват и стопанското равноправие на Европа. Такъв е смисълът на европейската програма за възстановяване, т.е. на плана "Маршал". Той плаща за поддържането на експанзивни икономически и обществени програми в Западна Европа с цел да защити американските интереси срещу комунистите и Съветския съюз.
Балканите са географско и политическо, но не икономическо понятие. Те не са пазар. Правителствата на Хърватия, Румъния и Гърция са прави да отричат, че са на Балканите. Те се връщат тук, щом има да се разпределят международни субсидии. Общ търговски дисбаланс (дори при пълно отсъствие местните преходни икономики от световния или европейски пазар) е невъзможен. В нормални условия тези икономики обменят 3-4 пъти повече с ЕС, ЕФТА и ЦЕФТА, отколкото помежду си. Те са далеч под равнището на своя БВП отпреди началото на реформите. Без Югославия комбинираният ефект на 1999 ще бъде около 8 на сто спад. От съседните (балкански) страни само България и Хърватия ще отбележат скромен ръст на БВП. Няма страна, която да е възстановила изцяло равнището на инвестиции отпреди 10 години.
Според сметките на Г-17 от Белград брутният продукт на съюзната република през 1998 е около 60 на сто от равнището на 1989, а през 1999 равнището ще бъде 40% по-ниско от това на миналата година. Макар състоянието на Югославия да е важен проблем за съседните страни (най-вече Македония) и Косово (поради обвързаност на водоснабдяването и електрификацията), съюзна Югославия - противоположно на Германия след войната - не е част от плановете за възстановяване, засега. Съседните страни ще плащат за това решение.
Благодарение на плана Западна Европа запази високото ниво на инвестиции. Помощите влияят добре върху отраслите без частни дългосрочни капиталовложения или без собствени инвестиционни програми (електричество, газ, въгледобив, стоманодобив). През първата година (1948) ЕПВ повишава значително националния доход на повечето субсидирани страни и позволява правителствата да разширят мащаба и формите на вече напредналия възстановителен процес.
На политическите изгоди на ЕПВ пречи нежеланието на европейските страни да одобрят за Германия статут на най-облагодетелствана нация, за което настояват САЩ. Пречи и изискването да се обсъжда с МВФ предварително всяка промяна във валутния курс. ЕПВ се води от предположението, че ръстът на производството води до изглаждане на политическите спорове. Въпреки че идеологията на ЕПВ е принципно приемлива, а растежът на производителност на труда и капитала им към нивата на САЩ е икономически благоприятен, програмата не е изпълнена, защото се опитва да наложи на европейските общества определени обществени и икономически ценности. Извън икономическите изгоди Съединените щати търсят и политическа изгода в замяна на помощите "Маршал". В същото време преките ползи за европейските държави не са толкова големи, че да оформят от само себе си политико-икономическото бъдеще на Западна Европа.
ЕПВ разрешава кризата между Западна Европа и Северна Америка. Но откритата покана към Европа да поеме курс към икономическа експанзия би могла да предизвика конфликт между самите европейски страни. Стремейки се към увеличаване на производителността и производството и разширяването на износа, те трябва да си сътрудничат. Сътрудничеството се координира чрез Организацията за европейско икономическо сътрудничество. Този опит се проваля. ОЕИС е пример за това как несъответствието между амбиции и приложимост лишава американската политика от ефективност. Основен проблем е липсата на механизъм за уреждане на международните плащания (този проблем е решен едва през 1956 чрез създаването на европейското парично споразумение). За да се осъществи сътрудничество, е необходима и конституционна реформа, а не организация, администрираща помощи. Координацията става възможна на равноправна основа чрез ОИСР (1961), вече след подписването на римския договор (1957). Идеята на плана, че търговията и взаимното икономическо проникване осигуряват просперитет и стабилност, се осъществява за около 15 години.
Причината европейските страни да отказват пряко приложение на американски стопански подходи е, че то изисква поемане на риск от приложение на политически и икономически идеи, които те не подкрепят. Когато се налага общо действие, на преден план излизат различията. Те се оказват политически важни, за да се разрешат в рамките на една единствена организация (ОЕИС). Двете доминиращи държави - Великобритания и Франция, са с огромен потенциал да се съюзяват и да й се противопоставят. САЩ да се съюзяват с по-малките държави е не особено смислено.
Възстановяването на Западна Европа след Втората световна война включва установили се държави, те участват равноправно. На Балканите този процес ще включва държави (бивша Югославия), разпадащи се на нови национални държави (Босна и Херцеговина, Словения и Хърватия в първата половина на 90-те и Косово и Черна гора в края на 90-те). Има идеи за самостойност в Санджак и може би Войводина. Съществуват претенции на други страни към различни състояния на нещата в съседните държави. Няма еднородност на споровете, която да определи една обща насока на разговорите и по-късно на интеграцията.
След войната проблемите на Европа са по-чисто икономически. Затова и икономическата размяна създава международна стабилност. Америка подценява силата на европейските икономики. Всъщност планът решава техническия проблем на кризата (търговския дефицит спрямо доларовата зона), но това не засяга експанзията на икономиките. Самият успех на субсидирането е пречка за прилагането на американската политика. Ако САЩ са целели завладяване на европейските пазари, субсидиите не би трябвало да са успешни (т.е. не би трябвало да създават ендогенен стопански растеж). В крайна сметка се стига само до различен път към европейската интеграция като защита срещу Америка. Резултат от реакцията срещу американската политика са европейската система за разплащане и европейската общност за въглища и стомана. Външната търговия между страните от Западна Европа, разширеният свободен пазар, както и ограничаването на националния протекционизъм в името на европейския и интеграцията дават възможност на Западна Европа да оцелее в световната търговия и платежна система без нужда от доларова помощ от Щатите.
Ако външната търговия е била началото на интеграцията след Втората световна война, на Балканите липсват предпоставки (воля и обвързаност на икономиките) за такова начало. Няма значителни опити за разгръщане на този потенциал. Идеите за решение са отново отвън, но за разлика от периода след 1945 няма вътрешен интеграционен процес и липсва виждане за ролята на "виновната" Югославия. Стопанската, валутната и политическата нестабилност в последните години доведоха до естествен стремеж за износ към зони с твърда валута, не вътре в района. Съответно липсва свързаност на фирмите и икономиките. Общата идеология на плана "Маршал" става трудно приложима. Вяра, че търговията и стопанското сътрудничество ще донесат стабилност, е може би налице. Как това ще стане, засега никой не знае.
Югоизточна Европа се характеризира с процес на валутна субституция и референтна валута в лицето на германската марка. Няма водеща валута. Местните валути нямат самостоятелно значение и не са свободно търгуеми извън рамките на отделните страни. Има заместване на валутите с германската марка и щатския долар и тенденция към използване на еврото (естествено свързана с очаквана поява на книжните евро). Затова съвсем естествено възникват идеите за рационален и свободно избран отказ от националните валути.
След 1950 г. Великобритания фактически ограничава своето участие в процеса на европейска интеграция. Нараства обемът на западногерманския внос. Германия се превръща в потенциален лидер на всяка хипотетична Малка Европа. Това кара Франция да поеме собствена инициатива. Най-динамичният сектор във френската икономика през 1949 е външната търговия, което води до идеята за една по-либерална структура на интегрирана Малка Европа като решение на проблема за националната сигурност на Франция. Малка европейска система за разплащане обаче е неприемлива за холандците без участието на Германия, но френското правителство не е готово да се конкурира със западногерманската икономика в толкова либерални условия. След 1950 г. единственият начин за установяване на приемлива структура е завръщане към възгледа за регулиран пазар. Приемането на тази концепция ще доведе до издигане на европейското право над националното.
Вместо либерална обединена Европа се появява силно регулиран "малък" европейски общ пазар, който едновременно осигурява френската национална сигурност чрез участието на Западна Германия и позволява на членовете си да продължат да провеждат ограничен брой общи икономически политики в няколко специфични сектора на икономиката, което иначе би било невъзможно. Паралелно с това развитие, отхвърляйки икономическата структура на взаимозависимост, налагана от САЩ, цяла Западна Европа построява алтернативна структурна рамка. Вместо всеобщото мирно споразумение Западна Европа създава алтернативен модел на икономическа взаимозависимост, която е по-ефективна от всяко предишно мирно споразумение, и в крайна сметка се оказва най-доброто решение и за Съединените щати.
Създаването на институции по образеца на опита и грешките в края на 40-те и началото на 50-те години в Европа на Балканите изглежда невъзможно. Възможно е приемане на модели на институции и закони, вече създадени в ЕС или международната общност (ООН, НАТО, международните финансови институции, ЕС и Г-7). Това поражда основния проблем за естествеността на законовите и конституционните промени, които биха възникнали на Балканите. Вследствие възниква отново проблемът за сигурността.
Сметната палата отчита спад на нарушенията с бюджетни средства
Хиляда сто седемдесет и четири издадени заповеди за проверки, 845 приети актове за констатации и 49 изпратени актове за констатация на органите на прокуратурата при установени данни за извършено престъпление отчете Сметната палата за четирите години от приемането на специализирания закон за контролната институция. По сигнал на Сметната палата са образувани 12 предварителни производства за присвояване, престъпление по служба, безстопанственост и документни престъпления. Двайсет и четири акта са изпратени на Държавния финансов контрол за търсене на имуществена отговорност, като по девет от тях е потърсена отговорност.
"Най-важното е, че има очевиден спад на нарушенията, които се следят от Сметната палата, което се дължи както на превантивни действия от наша страна, така и на респекта, който си изгради институцията", обобщи събитието председателят на Сметната палата Георги Николов.
Членовете на институцията отбелязаха четиригодишнината от приемането на закона с открито заседание, на което представиха отчета за досегашната дейност на палатата.
По закон Сметната палата има за задача да следи за целесъобразността и законосъобразността на изпълнението на държавния бюджет, както и на разходването на бюджетните средства.
Държавното участие в "Булстрад" падна под 50%
Ръководството на застрахователното дружество запазва властта си и след неговата приватизация
Израелско-германската фирма Ти Би Ай подписа договор за придобиване на 31% (145 700 акции) от капитала на второто по големина българско застрахователно дружество - ЗПАД "Булстрад". Сделката бе официално подписана от финансовия министър Муравей Радев от страна на Министерството на финансите и Евгени Попов, изпълнителен директор на "Ти Би Ай" АД. "Ти Би Ай" е дружество, регистрирано у нас, но с 60% участие на израелската фирма "Таладиум инвестмънт груп" и 40% на немската "Дойчебанк" (акционер беше "Бенкърс тръст", но компанията се сля с "Дойчебанк"). Това е първата сключена приватизационна сделка за държавна застрахователна компания.
"Купувачът ще заплати в брой чрез платежно нареждане за банков превод сумата от 7.61 млн. долара за акциите на "Булстрад", обясни Александър Раков, служител във финансовото министерство и шеф във междуведомствената комисия, на която бе възложена продажбата на "Булстрад". Цената, която държавата би трябвало да получи за сделката, означава, че купувачът ще плати по 52.2 долара за акция, или 96 нови лева, при номинална цена на акция от 10 нови лева. Цената, която израелците предложили за 31% от капитала, е с около 50 хил. долара над минимално обявената от Министерството на финансите.
Според официалните съобщения плащането по сделката ще се извърши в брой и в седемдневен срок от влизането на договора в сила. От Министерството на финансите обясниха, че договорът ще е в сила, след като купувачът получи разрешение да придобие над 5% от капитала на "Булстрад" от Националния съвет по застраховане. От Дирекцията за застрахователен надзор заявиха, че засега Ти Би Ай не е подавала молба за такова разрешение. Това обаче означава, че акциите могат да бъдат платени месеци след подписването на сделката (например "Алианц" купи 51% от "България холдинг" преди Нова година, а едва миналата седмица получи разрешение за притежаването на над пет на сто от акциите на трите застрахователни дружества, в които холдингът е собственик - ЗПАД "Алианц България", ЗАД "Алианц България - живот" и ЗАД "Енергия").
Освен това неофициално се твърди, че начинът на плащане все още не е договорен. Според клюките в застрахователните среди купувачите няма да плащат в брой, както беше обявено.
С продажбата на 31% от акциите на "Булстрад" "Ти Би Ай" АД ще притежава вече 36 на сто от капитала. Преди повече от година компанията закупи 5 на сто от акциите на "Булстрад", които бяха притежание на по-дребните акционери. Законът не налага да се иска разрешение за придобиване на акции под пет на сто от капитала и затова тогава сделката остана незабелязана.
Миналата година беше създадена и кооперация "Дунав 5 Б", чиито членове се оказаха служители и мениджъри в "Булстрад". На почти тайно акционерно събрание кооперацията записа под условие увеличение на капитала на дружеството от 4 млрд. на 4.7 млрд. стари лева. В момента кооперацията държи почти 15 на сто от капитала на компанията. Така частното участие в едно от трите застрахователни дружества, работещи от времето на социализма, надхвърля 51%.
Въпреки сделката с Ти Би Ай обаче волята на държавата и по-точно на мениджмънта на дружеството, подкрепян от държавата, засега остава най-силна в "Булстрад". Държавните акции в застрахователната компания се държат от финансовото министерство, което все още е собственик на 25% от капитала. Така ефективно мениджмънтът на дружеството, който в момента изцяло е подкрепян от служителите в министерството, контролира поне 40% (25% на министерството плюс 15% на кооперацията) от гласовете в общото събрание. Друг голям и все още държавен акционер е Булбанк, която държи 13% от акциите. "Раздържавяването на останалите 25% държавно участие ще се осъществи след една-две години, засега няма никакви причини да се бърза с продажбата на тези акции", обясни Александър Раков.
Запознати твърдят, че Европейската банка за възстановяване и развитие също е проявила интерес към малък пакет от акциите на "Булстрад", но засега не е ясно дали това ще е за сметка на дела на Ти Би Ай или на финансовото министерство.
Запознати с перспективите пред "Булстрад" заявиха, че не очакват радикални промени в ръководните органи на дружеството. Ти Би Ай все още не са решили кой ще ги представлява в управлението. Купувачите обаче засега не смятат да сменят дългогодишния шеф на компанията Румен Янчев. "Купувачът е взел решение за покупка на дружеството след анализ на състоянието на "Булстрад" и след оценка на качествата на мениджърския екип", обясни самият Румен Янчев. "Запазването на сегашното ръководство беше и част от условията, които Министерството на финансите постави на Ти Би Ай преди продажбата на акциите", допълни той.
На този етап обаче уговорките на министерството са били излишни, тъй като по думите на Румен Янчев според устава на "Булстрад" промени в съвета на директорите не могат да се гласуват с 36% от акциите.
Това означава, че най-вероятно Ти Би Ай ще опитат да придобият още акции, които да им позволят да контролират вземането на решения и управлението на "Булстрад". При това положение изглежда, че сделката ще бъде платена само ако Ти Би Ай получи гаранции за своето бъдеще като акционер.
Джуканович, не бързай толкова
Страхувайки се от кръвопролития в Черна гора, по-малката република в югославската федерация, западните политици съветват президента Джуканович да не бърза много. Въпреки че желанието на Мило Джуканович и на черногорците за независимост нараства все повече. Прозападно настроеният президент чувства, че неговата страна е претърпяла твърде много и не може да стои безучастен. Подгорица бе подложена на югосанкциите наравно със Сърбия и не бе пощадена от бомбардировките на НАТО заради режима в Белград. Най-разпространеният лозунг в Черна гора гласи, че ако Слободан Милошевич не напусне поста си, черногорците ще напуснат федерацията.
Защо всъщност Западът е толкова предпазлив?
От една страна, НАТО може да не бъде в състояние да помогне, ако се стигне до атака на югославската армия срещу верните на Джуканович сили за сигурност. От друга страна, независимостта на Черна гора е несигурна, защото значителна част от населението не вярва нито на Джуканович, нито на Запада. Американският посланик в Македония Кристофър Хил неведнъж е напомнял на черногорците, че унгарците, които въстанаха срещу съветското управление през 1956 г., погрешно смятаха, че ще получат западна подкрепа.
Има още една причина за нежеланото отделяне на Черна гора. Евентуално отцепване на Подгорица би компрометирало западната политика на Балканите и най-вече стремежа да се задържи неясният статут на Косово колкото се може по-дълго време. Неслучайно в последната си резолюция Съветът за сигурност на ООН потвърди, че Косово продължава да бъде част от Югославия. Ако Черна гора отлети от гнездото, няма да има сила, която да задържи косовските албанци, и те веднага ще провъзгласят независимостта си. Това на свой ред ще разтърси Македония, където славяни и албанци са в крехко равновесие.
Така че Джуканович се оказва в деликатната ситуация да бъде молен от Запада да стои в компанията на югопрезидента Милошевич и сръбския му колега Милутинович - и двамата обявени от трибунала в Хага за военнопрестъпници. Посланието, което черногорският президент получи, е "търпение, докато властта в Белград бъде сменена". В него западните политици виждат прагматичен и обаятелен събеседник, който ще чака да дойде и неговото време. Но не всички черногорци споделят търпението на президента си. Ръководни кадри от партията на Джуканович го притискат да обяви през септември референдум за независимостта на Черна гора, в случай че Сърбия не изпълни исканията на Подгорица.
Сега идва ред на Милошевич. Ако той приеме условията на Черна гора, хората от обкръжението му може и да се възпротивят. Ако пък откаже, Подгорица може да стигне до крайни решения. А дори и да не се стигне до кръв, това ще означава края на югославската федерация.
Щатите си платиха за добрите отношения с Русия
Решението на Международния валутен фонд да отпусне кредит за 4.5 милиарда долара на Русия беше очаквано поне от началото на войната в Югославия през март и едва ли е учудило някого. Още повече че през седмицата, когато бордът на директорите на фонда гласува новия заем, руският премиер Сергей Степашин направи първото си официално посещение в САЩ, а Вашингтон по никакъв начин не можеше да си позволи да обиди човека, който пристигна да възстановява двустранните отношения, сериозно влошени след войната в Косово.
"Нямаше никакви политически условия", за пореден път заяви Михаил Задорнов, специален представител на президента Борис Елцин на преговорите с международните финансови институции. Самият Степашин обаче направи важна отстъпка на домакините си, като намекна, че Москва няма да се противопостави на създаването на национална система за противоракетна отбрана в САЩ, която мнозина руски дипломати и депутати приемат като заплаха за националната сигурност.
Въпросите на сигурността винаги са били приоритет за американците и особено след скандала с изтичането на секретна информация за Китай демократическата администрация се опита да демонстрира загрижеността си за състоянието на руския ядрен арсенал и броя на руските шпиони. За наличието на някаква сделка между двете страни говори и готовността на Белия дом да признае руската икономика за пазарна в момент, когато административната намеса се увеличи в резултат на мерките за излизане от миналогодишната криза. Русия отдавна настоява за подобно решение, защото експортьорите й срещат големи трудности при опитите си да излязат на американския пазар заради "непазарния" си статут.
Въпреки че икономическата логика за предоставянето на нови траншове на Москва е съмнителна, кредитирането на Русия има своите несъмнени плюсове. Парите няма да напуснат Щатите, а просто ще бъдат прехвърлени от една сметка на фонда в друга, без да бъдат разпределени по офшорни банки. С парите, които ще получи, правителството получава глътка въздух за обслужването на външния дълг, за да може да се заеме с истинските проблеми на икономиката. Влизането в сила на споразумението с фонда ще позволи на Русия да получи 1.2 милиарда долара от Световната банка до края на следващата година, като 600 милиона ще бъдат използвани за подпомагане на бедните и ускоряване на приватизацията на въгледобива, който получава големи държавни субсидии.
Рискът, който кредитът от МВФ крие, е свързан с преговорите на Русия с Лондонския и Парижкия клуб на кредиторите, които ще започнат да набират скорост, след като МВФ даде зелена светлина. Досега Москва искаше разсрочване на плащанията до края на века, но вече дава да се разбере, че мисли за по-дългосрочно споразумение. Задорнов вдигна тревога, че плащанията по външния дълг през следващите десет години ще бъдат между 13 и 19 милиарда долара годишно и в този си размер не биха оставили шанс за икономически растеж, а и дори кредиторите да не се съгласят на реструктуризация на задълженията, няма да получат полагащото им се, защото Москва няма с какво да плати. Думите му бяха потвърдени от последните данни за състоянието на валутните резерви, които са намалели до 11 милиарда в резултат на плащания по външния дълг. Само че Задорнов и централната банка не казват нищо защо при голямото положително салдо по търговския баланс и задължителната продажба на 75% от валутните постъпления на износителите резервът продължава да намалява. Дали се намесва да поддържа курса на централната банка рублата, или бягството на капитал от страната не може да бъде ограничено? Всъщност има ли значение, когато някой друг е готов да дава пари, за да си плати за спокойствието.
Фирми на Кюлев спечелиха още от най-атрактивните обекти в туризма
Общата сума, която Росексимбанк предстои да плати, е над 7.5 млн. долара
Агенцията за приватизация е на път да сключи две сделки за туристически дружества с фирми, близки до банкера Емил Кюлев - за "Интерхотел Сандански" с "Контракт" ЕООД, и за "Слънчев ден" - с "ММ консулт". И двете фирми вече са официално избрани купувачи и се финансират от Росексимбанк, начело на която е Емил Кюлев. "Контракт" ЕООД официално е дружество, което се представлява и управлява от банкера, докато връзката с "ММ консулт" е само непряка. Плащанията и по двете сделки трябва да станат в брой, тъй като приватизираните дружества са включени в т.нар. целеви списък, т.е за тях не се допуска плащане с непарични платежни средства - като дългови книжа или компесаторни записи. Общата сума, която Росексимбанк трябва да плати за "Интерхотел Сандански" и "Слънчев ден", е най-малко около 14 млн. деноминирани лева (над 7.5 млн. долара), а ако е имало съществено подобряване на офертите - и повече. Първоначалната оферта на "Контракт" за "Сандански" според запознати е била за близо 3.2 млн. долара, а за "Слънчев ден" - около 8.1 млрд. стари лева.
В приватизационните среди още от обявяването на процедурите изборът на Кюлев за купувач на "Сандански" и "Слънчев ден" се коментираше като много вероятен.
Първоначално имаше три кандидат-купувача -"Солди" ЕООД, "Контракт" ЕООД и "Ирада" (фирмата на турския бизнесмен Суди Озкан, с която той купи "Кореком"). Избраният купувач в началото беше "Солди" (според запознати - с предложена цена 4 млн. долара). Според тогавашни изявления на чиновници от АП дружеството имало сериозен австрийски партньор, независимо че е регистрирано с капитал едва 5 млн. лв. Неофициално се смяташе, че "Солди" ще бъде отхвърлено, ако сделката се разглежда от надзора на АП, защото не можело да докаже ясно произхода на средствата си. След това сключването на сделката се отлагаше с месеци и официалните обяснения бяха, че "Интерхотел Сандански" още не е получил концесия за минералния извор. Впоследствие, без да дава обяснение защо са прекратени преговорите или дали кандидатът се е оттеглил, агенцията избра за купувач "Контракт". Сега се очаква проектодоговорът с фирмата на Кюлев да бъде утвърден на извънредно заседание на надзора на агенцията в понеделник (2 август).
След като придоби контрола върху "Ривиера" (като финансиращ партньор на работническо-мениджърското дружество, с което беше сключен приватизационният договор), сега с покупката на "Слънчев ден" Кюлев поема управлението на двата курорта по Черноморието, които в момента привличат най-заможни туристи. "Ривиера" и "Слънчев ден", всеки от които се състои от по няколко хотела, се смятат за най-изолираните и компактни комплекси, в които и цените за почивка са относително по-високи, отколкото в големите курорти.
В приватизацията на туристически дружества досега Кюлев претърпя само един неуспех - в сделката за хотел "Самоков - Боровец", който стана собственост на РМД. В тази сделка Росексимбанк беше финансиращ партньор на дружество с пловдивска регистрация, което беше предложило най-ниската цена. При продажбата на хотел "Самоков" отново имаше сблъсък между лобитата на Кюлев и Николай Йонков, но тогава конфликтът им завърши, като и двамата загубиха наддаването.
"Спидуинг" ще консултира "Балкан"
"Луфтханза консултинг", дъщерно дружество на "Луфтханза", няма да проучва възможностите за преструктуриране на авиокомпанията. Вместо това според официалната информация от "Балкан" консултант на новите собственици ще бъде британската компания "Спийдуинг", която миналата година заедно с немската ТОБ беше посредник за приватизацията на авиокомпанията. Официалното обяснение е, че "Луфтханза консултинг" не разполага с достатъчно специалисти, които да се заемат с проучването.
При финализирането на сделката на 15 юли купувачите се оправдаха за липсата на бизнесплан и инвестиционна програма с очаквания договор за консултантски услуги с "Луфтханза консултинг". Тогава Гад Зееви, собственик на единия от купувачите - "Зееви груп", нарече работата на "Луфтханза консултинг" проучване на проектна осъществимост - т.нар. feasibility study. На практика заданието означава; има ли смисъл от съществуването на "Балкан" изобщо.
Междувременно миналата седмица правителството гласува промени в приватизационния договор за "Балкан". Една от тях е, че купувачите са длъжни да уведомят държавата, ако продадат акции на "Балкан" в SITA (международната асоциация за комуникация между авиокомпаниите). Общата стойност на тези акции, притежавани от "Балкан", се оценява на 30 до 50 млн. долара. Ако купувачите не уведомят държавата за продажбата на акции в SITA и на недвижими имоти на "Балкан" или пък не използват получените от продажбата средства, за да изплащат задълженията на авиокомпанията или за да инвестират в нея, според промените в договора те дължат 10% неустойка върху стойността на продадените активи. Другата значима промяна е, че при увеличаване на капитала на авиокомпанията купувачите могат да намаляват дела си под 51%, ако това става чрез публично предлагане. Правителството освен това гласува текст, който ангажира Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да издаде безусловно становище за законосъобразност на сделката за "Балкан". Досега КЗК само е взела решение, че приватизацията на авиокомпанията не представлява концентрация на стопанска дейност. Агенцията за приватизация смята, че с това писмо ангажиментът по договора вече е изпълнен.
Накратко
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация отхвърли проектодоговора за продажбата на 51% от капитала на "Арсенал" на работническо-мениджърското дружество "Арсенал 2000". "Арсенал" произвежда барут, взривни вещества, пиротехнически материали. Миналогодишният му оборот е бил за около 50 млн. долара. "Има спорни моменти в проектодоговора - за разпоредителните права на държавата с пакета, който си запазва - 34% от капитала, за прехвърлянето на акциите на новия собственик, с какви средства ще се извършат договорените инвестиции", коментира Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на АП. Изпълнителният директор на агенцията Захари Желязков заяви, че отчита всички рискове, но поема отговорността за сделката. Проектодоговорът за "Арсенал" се очаква да бъде повторно разгледан на извънредно заседание на надзора на 2 август. Според Дюлгеров най-големият риск в сделката е, че РМД може да не успее да уреди задълженията на предприятието - общо около 192 млрд. стари лева към края на май т.г. Купувачът разчита на отписване на задължението по ЗУНК в размер на близо 119 млрд. стари лева РМД е било единственият кандидат, независимо от заявения интерес от холандска фирма и от руските "Ижевски заводи".
"Солвей - Соди" АД освен за купувач на "ТЕЦ - Девня" беше избрано и за купувач на "Завод за добив на варовик" ЕООД, село Чернево. Продажбата на тези две предприятия на "Солвей" е част от неофициален ангажимент, поет от държавата в договора за "Соди" - Девня.
Договорените плащания по сделки, сключени от всички приватизиращи ведомства от 1 януари до 23 юли, са общо 306 млн. долара, сочи справка на Агенцията за приватизация. Раздържавените активи (по последни изчисления) за първото полугодие са 7.6% от държавната собственост (на база 580 млрд. лв. по активи към края на 1995 г.).
Агенцията за приватизация сключи сделката за продажбата на 59% от капитала на текстилното предприятие "Рилски лен" АД, Самоков, на работническо-мениджърското дружество "Риленатекс" АД. Цената на сделката е 2.15 млн. деноминирани лева, от които 10% са платени в брой в деня на подписване на договора (27 юли), а останалата част ще бъдат издължени за десет години, наполовина в брой, наполовина чрез всички допустими от закона платежни средства. През следващите три години купувачът се задължава да инвестира в приватизираното предприятие 1 млн. лв. Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобри допълнително споразумение към сключения преди няколко месеца договор за приватизация на маслодобивното предприятие "Прима - М" с купувач бургаското дружество "Камбана 1799". С анекса надзорът разреши цената по сделката в размер на близо 3.3 млн. долара да бъде платена само 25% в брой, а остатъкът - във всички допустими платежни средства. Искането за намаляването на частта в брой е било поставено от купувача заради значителни липси на стокови запаси в "Прима - М". Липсите били установени при проверка на промишленото министерство и данъчните органи.
Мениджърите очакват повишение на цените през август и септември
Статистиката отчете подобрение на бизнесклимата през юни
Очаква се повишение на продажните цени в търговията на дребно, промишлеността и строителството, както и покачване на тарифите в обществения транспорт. Това са предвижданията на стопанските ръководители за юли, август и септември. Проучването на очакванията на стопанските ръководители за продажните цени са част от традиционната анкета на НСИ за стопанската конюнктура, направена през юни и оповестена през изминалата седмица. Възможна причина за инфлационните очаквания са юнските настроения, свързани с предстоящата деноминация.
Двата основни показателя за настроенията на стопанските ръководители, бизнесклимат и доверие, в промишлеността отбелязаха леко повишаване за юни спрямо предходния месец, отчете НСИ в данните за стопанската конюнктура. Въпреки това нивата на тези показатели остават критично ниски. Показателят бизнесклимат отразява оценките за настоящата и очакваната бизнесситуация в предприятията през следващите шест месеца. Показателят на доверие в промишлеността е оценител за нивото на поръчките, очакваната производствена активност и нивото на запасите от готова продукция, последното с обратен знак. Основен носител на подобряването на стопанската конюнктура са очакванията на предприятията от частния сектор, докато при тези от обществения сектор положението се е влошило.
В частния сектор се забелязва известен оптимизъм, като шефовете на промишлени предприятия са посочили настоящата производствена тенденция като най-положителна от септември 1998 г. досега. За отбелязване е и очакваното повишение на нивото на поръчките от страна на шефовете на частните промишлени предприятия.
Традиционно ниско остава нивото на натоварването на производствените мощности в частния сектор, като за юни достига 57 процентни пункта, което е с един пункт по-ниско спрямо април (данните за този показател се изнасят по тримесечия). Въпреки че частниците очакват излишък от производствени мощности и през следващите 12 месеца, той се очертава по-малък от очаквания през март.
Значително се влошава ситуацията в обществения сектор. Едва 52% от производствените мощности са били използвани за периода април-юни, което е намаление с 4 процентни пункта спрямо предходното тримесечие. Очакванията за следващите 12 месеца са за задълбочаване на проблема и намаляване на натоварването на производствените мощности.
За месец май 1999 г. държавните предприятия отчетоха най-високите нива на осигуреност на продукцията с поръчки от чужбина от средата на 1998 г. досега. През юни 1999 г. обаче поръчките за предприятията от обществения сектор съществено намаляват с 14 процентни пункта спрямо предходния месец и са само с 4 процентни пункта над регистрираното през април най-ниско ниво.
Неплатежоспособността на клиента е посочена като основна пречка за предприятията от обществения сектор, като този показател бележи слаб ръст спрямо май.
Резултатите в проучването са получени чрез анкета, проведена сред стопанските ръководители в промишлените предприятия. Отговорите в анкетата са представени по тристепенна категорийна скала от типа: "увеличение"; "без промяна"; "намаление" или "наднормално", "нормално", "поднормално". Резултатите не са конкретен измерител, а отразяват оценки и очаквания на шефовете на предприятия.
"ЛУКойл" е номиниран под условие за купувач на Нефтохим
Балканският нефтен консорциум още има надежда да спечели рафинерията
"Артур Андерсен", посредникът за приватизацията на Нефтохим, миналата седмица уведоми "ЛУКойл петрол" (100% дъщерно дружество на "ЛУКойл Европа"), че е "склонен да го определи" за предпочетен купувач на рафинерията. За да стане това обаче, до 3 август "ЛУКойл петрол" трябва да внесе още 9 млн. долара под формата на депозит или банкова гаранция (досега изискуемата сума за участие в наддаването беше 1 млн. долара) и да отговори на няколко въпроса на посредника и на Агенцията за приватизация. Основният въпрос е дали "ЛУКойл" ще намали параметрите на офертата си, след като направи собствено проучване (т.нар. дю дилиджънс) на Нефтохим - както се намеквало в офертата. Другото съществено искане е "ЛУКойл петрол" да изясни с какви гаранции ще обезпечи плащанията си по сделката за рафинерията. Ако "ЛУКойл" отговори на въпросите, ще получи право на собствено проучване до края на август.
Така изборът на купувач на Нефтохим през изминалата седмица беше отложен за пореден път. Решението за няколко дни допълнителен срок беше взето на заседание между вицепремиера и министър на промишлеността Александър Божков, изпълнителния директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков и екипа на посредника по сделката, консорциума "Артур Андерсен" - "Кредитанщалт".
Според представители на управляващите кръгове "ЛУКойл петрол" се ползва с подкрепата на двамата вицепремиери - Александър Божков и Евгений Бакърджиев. Допълнителният срок от една седмица обаче означава, че "ЛУКойл петрол" още няма абсолютна сигурност, че печели сделката за рафинерията. При това неофициално се знае, че ходът на приватизационната процедура за Нефтохим е бил обсъждан на заседание на надзорния съвет на АП миналата седмица. Изненадващо след заседанието на надзора сред представители на консултантските кръгове се разпространи странният слух, че избраният купувач на Нефтохим в крайна сметка ще бъде Балканският нефтен консорциум, учреден от варненската фирма "Юкос петролиум България" (непряк купувач на "Петрол") и големи петролни дружества като руската държавна компания "Роснефт" и беларуската "Славнефт". Обсъждането на случая "Нефтохим" на заседание на надзора не беше обявено официално, но е напълно допустимо. Надзорниците по принцип разглеждат само готови проекти за приватизационни договори, но и често допускат изключения - както при сделката за "Петрол", когато със свое решение избраха купувача на дружеството.
Сегашното решение да се номинира "ЛУКойл" под условие е следствие от подобрените оферти, които кандидатите за Нефтохим представиха на 20 юли, без преди това да получат право на собствено проучване. В новата си оферта "ЛУКойл" предлага 107 млн. долара за 58% от капитала на Нефтохим. Тази цена значително надхвърля предложението на втория във формалната класация, Балкански нефтен консорциум (с водещ участник варненската фирма "Юкос петролиум България") - 78 млн. долара. Консорциумът очевидно е целял да даде повече, отколкото предлагаше "ЛУКойл петрол" в предишния етап на наддаването - 77 млн. долара.
"ЛУКойл" не само иска да направи собствено проучване на рафинерията, но освен това държи балансът на Нефтохим да бъде приведен в съответствие с международните счетоводни стандарти. Резултатът от това, както се загатвало в офертата, отново можел да доведе до ревизиране на нейните параметри. "Балансът на Нефтохим не може да се приведе в съответствие с международните счетоводни стандарти - първо, защото липсва информация и има пропуски при воденето на счетоводството на рафинерията, и второ, защото тогава може да се окаже, че трябва ние да платим на купувача", коментира пред "Капитал" източник от екипа, който подготвя продажбата на рафинерията.
За разлика от "ЛУКойл петрол" Балканският нефтен консорциум е заявил, че поддържа всички параметри на офертата си, без да настоява за собствено проучване. Третият кандидат, кипърското дружество "Логомат сървисиз", също настоява да направи дю дилиджънс на рафинерията и затова отказа да подобри предишната си оферта (30 млн. долара цена, 165 млн. долара инвестиции), докато не получи достъп до някои значими документи за финансовото състояние на рафинерията. Затова в новия анализ на посредника "Логомат сървисиз" се съпоставя с останалите два кандидата според параметрите на старата си оферта.
Най-атрактивната част от новата оферта на "ЛУКойл петрол" е предложението след сключването на сделката за Нефтохим в капитала на рафинерията да се апортира концесия за разработено нефтено находище в Западен Сибир. Самият купувач е оценил тази концесия на140 млн. долара по цени на нефта за 1999 г. Оценката обаче била различна по цени на суровината за миналата година и като прогнозна стойност за следващите пет години. Според запознати като цяло инвестиционната програма на "ЛУКойл" в новата оферта надхвърля 400 млн. долара, тъй като към старата сума от 222 млн. долара освен стойността на концесията са добавени и предложения за други инвестиции на стойност 40-50 млн. долара.
Идеята е чрез апорта на концесията да бъде гарантирано снабдяването на Нефтохим с руски нефт, за какъвто още при построяването им са били предвидени всички инсталации на рафинерията. "Предложението само по себе си няма особен смисъл, а цели по-скоро да привлече интерес. "ЛУКойл" винаги разполага с руски нефт и ако купи Нефтохим, очевидно ще снабдява рафинерията с такъв", заяви известен консултант, запознат със сделката. Според него идеята за апорта има доста недостатъци - от една страна, увеличаването на капитала на рафинерията ще предизвика недоволството на дребните акционери в Нефтохим. Освен това стойността на концесията, посочена от самия "ЛУКойл", едва ли може направо да бъде приета от държавата и акционерите - според българския Търговски закон непаричните вноски в капитала подлежат на оценка от вещи лица.
АП финализира първите сделки за дружества в ликвидация
Първите приватизационни сделки за дружества в ликвидация - "ГОРУБСО - Мадан" и "ГОРУБСО - РОФ" (предприятието в Мадан е рудодобивно, а РОФ е руднообогатителната фабрика в Рудозем), се очаква да бъдат подписани през идната седмица, съобщи източник, близък до Агенцията за приватизация. Тези две продажби се оценяват от наблюдатели на раздържавяването като пробен камък в новата амбиция на агенцията - да продава предприятия с открита процедура за ликвидация. Следващата такава сделка се очаква да стане за торовия завод Агрополихим - Девня.
Заради технологичната свързаност между "ГОРУБСО - Мадан" и "ГОРУБСО - РОФ" двете дружества ще имат един и същ нов собственик, но чрез два отделни договора. Общият купувач е консорциумът "Родопа инвест", в който влизат турската въгледобивна фирма "Сома кюмюр", руската финансово-инвестиционна компания "Восток инвест" и работническо-мениджърското дружество на "ГОРУБСО - Мадан". В договорите се очаква да бъде записана клауза, че консорциумът ще може да прехвърли придобитите акции на търговско дружество (засега още нерегистрирано) със същите три учредителя. Според проектодоговорите цената за 80% от капитала на "ГОРУБСО - Мадан" е 52 600 долара. Купувачът освен това се ангажира през следващите пет години да инвестира 4.5 млн. долара в предприятието и да запази над 500 работници. Предвидената цена за 80% от "ГОРУБСО - РОФ" е 118 хил. долара, инвестициите през следващите пет години - 930 хил. долара, а програмата за заетостта е за над 200 работни места.
И по двата договора се предвижда, че купувачът ще поеме всички задължения на приватизираните дружества. Проектодоговорите освен това включват клаузи, че новият собственик на "ГОРУБСО - Мадан" и "ГОРУБСО - РОФ" ще предприеме мерки за спиране на ликвидацията. Това означава да свика общи акционерни събрания, на които да бъде гласувано прекратяване на процедурите за заличаване от съдебните регистри. Въпреки това обаче на теория има и възможност дружествата да бъдат прекратени, а активите им - разпродадени. Именно затова, като начин купувачът да се застрахова срещу подобен риск, нестандартните договори по двете сделки предвиждат няколко възможности те да бъдат развалени, а купувачът да получи обратно парите си. Това се предвижда например при евентуална промяна на икономическото и финансовото състояние на предприятията. "Това е, в случай че ликвидаторът продаде част или всички активи, преди да има готов ликвидационен баланс и преди купувачът да спре ликвидацията с общо събрание. Тогава балансът на съответното предприятие ще се окаже нула и то ще има само вземане или вземания към купувачите на активите. Никой не би искал да поеме подобен риск", поясни представител на екипа по сделката за двете рудодобивни дружества.
Действащи клаузи за прекратяване на сделките и връщане на внесените от купувачите средства се предвиждат за пръв път по сделки на Агенцията за приватизация. Досега в стандартните договори на АП възможността за разваляне беше трудно приложима, защото ведомството се придържаше към принципа за необратимост на приватизацията. Условността на договорите и възможността за обратима приватизация до известна степен изразява обтегнатите отношения между Агенцията за приватизация, продавач по сделките за "ГОРУБСО - Мадан" и "ГОРУБСО - РОФ", и финансовото министерство, което преди няколко месеца назначи техните ликвидатори. Неофициално опасенията на купувача са за евентуална разпродажба на активите на "ГОРУБСО - РОФ" на работническо-мениджърското дружество на предприятието.
Хипотезата за възможна разпродажба на активите на рудодобивните предприятия в ликвидация беше подкрепена и от Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, който миналата седмица съобщи, че от посредника "Райфайзен инвестмънт" е постъпило предложение за приватизационни сделки за двете дружества, но в същото време има стремеж от Министерството на финансите да ги продаде по реда на разпоредбите за ликвидацията (глава 17 от Търговския закон).
Американска фирма ще преструктурира Оргахим
Целта е да се обвърже дейността на русенския завод и на румънския му собственик "Поликолор"
Мажоритарният собственик на русенското предприятие Оргахим - "Уайтбийм холдингс лимитид", е наел американската компания "Рикавъри груп" (The Recovery Group - TRG) да консултира преструктурирането на завода, съобщи пред "Капитал" изпълнителният директор на Оргахим Боян Джуров. В момента "Рикавъри груп" анализира икономическите и техническите показатели на Оргахим, а освен това прави екологична оценка. Предварителният доклад на консултантската фирма се очаква да бъде готов през следващите два-три месеца.
Договорът с "Рикавъри груп" е едногодишен и е сключен през пролетта на тази година. Американската фирма няма право да взема оперативни решения, които са в правомощията на управителния съвет на Оргахим. "Рикавъри груп" в момента консултира и преструктурирането на румънския завод за бои "Поликолор" (Policolor), който се смята за фактически собственик на "Оргахим". Формално "Поликолор" е просто основен акционер в собственика "Уайтбийм холдингс". Очаква се проучването на "Рикавъри груп" в бъдеще да обвърже дейността на българското и румънското предприятие.
Оргахим, смятан за най-голям производител на бои в България, беше приватизиран преди около година. Тогава "Уайтбийм холдингс лимитид" (Whitebeam Holdings Limited - с регистрация в Малта) купи мажоритарния пакет срещу 8.9 млн. долара и обеща да поеме обслужването на всички задължения на предприятието, които тогава надхвърляха 29 млрд. лв. Освен "Поликолор", акционер на "Уайтбийм" е и Българско-американският инвестиционен фонд. От капитала на "Поликолор" пък 51% са собственост на Румънско-американския инвестиционен фонд и на "Ийст фонд мениджмънт" (East Fund Management), регистрирано в Австрия.
Почти година след приватизацията Оргахим е в добро финансово състояние, коментираха от ръководството на завода. Факт обаче е спадът в обема на произвежданата продукция. Според мениджърите на Оргахим той се дължи отчасти на застоя в промишлеността и строителството в България, но също и на кризата в Русия - тъй като бившите републики от СССР са били и основен пазар за продукцията на "Оргахим". Русенското предприятие сега разчита да намери нови пазари за продукцията си, като кандидатства в търговете за възстановяване на Косово.
Накратко
Две оферти бяха подадени за 67% от капитала на торовия завод "Агрополихим", Девня, съобщи Агенцията за приватизация. Едната е от купувача на "Химко", американската компания "Ай Би И транс ъф Ню Йорк", а другата - от българския консорциум "Асид енд фъртилайзърс".
Агенцията за приватизация сключи сделка за продажбата на 67% от капитала на "Капитан Дядо Никола", Габрово, на турската компания "Алтън мая" (Altun Maya Sanayi ve Ticaret Lilmited Sirketi). Приватизираното предприятие произвежда изделия от поливинилхлорид - тръби, фитинги и др. Цената е 1.38 млн. долара, от които половината са платени в брой в деня на подписване на договора (28 юли), а остатъкът ще бъде издължен до 30 дни чрез всички законни платежни средства. Купувачът се задължава през следващите три години да инвестира 10 млн. долара, да спазва екологичните изисквания за производствена дейност по българското законодателство и да поддържа средносписъчна численост на персонала от 470 души.
Накратко
Агенцията за приватизация сключи приватизационния договор за продажбата на 57% от капитала на торовия завод "Химко" - Враца, на американската компания "Ай Би И транс ъф Ню Йорк" (IBE Trans of New York). Купувачът е дъщерно дружество на "Ай Би И трейд" (IBE Trade), която е част от "Ай Би И груп" (IBE Group). Цената на сделката e 1 000 001 деноминирани лева. Така цената на една акция е приблизително 13 стотинки. Сумата е платена наполовина в брой в деня на подписването на договора (23 юли), наполовина във всички допустими от закона платежни средства в 30-дневен срок от сключването на сделката. Купувачът поема ангажимента да инвестира 50 млн. долара през следващите пет години, а освен това незабавно да осигури 10 млн. долара за оборотни средства на "Химко". "Ай Би И Транс" освен това не трябва да намалява процентното си участие в капитала на приватизираното предприятие под 51%. Купувачът трябва да сключи писмени споразумения с кредиторите на "Химко" за начина и сроковете на уреждане на задълженията на завода до шест месеца след подписването на приватизационния договор, а с Булгаргаз - до три месеца.
Турският "Кибар холдинг", отхвърлен кандидат в наддаването за "Алумина" - Шумен, разпространи изявление, в което се казва, че компанията възнамерява да търси правата си в загубената сделка по съдебен път. Според "Кибар" приватизационната процедура за шуменското предприятие е приключила с множество нередности, като например устното подобряване на офертата на консорциум "Алумина - 98" (в крайна сметка избран за купувач). От документа става ясно, че "Кибар" счита себе си за единствения стратегически инвеститор, подал оферта за "Алумина", както и че продължава да стои зад предложението си - в случай че съдът отмени сделката със сега избрания купувач.
Агенцията за приватизация подписа договора за продажбата на 67% от капитала на "Пирин комерс" ЕООД, Благоевград, на работническо-мениджърското дружество "Пирин комерс 99" АД. Цената на сделката е 850 хил. деноминирани лева, от които 10 на сто са платени в деня на подписването на договора (22 юли), а остатъкът ще бъде издължен наполовина в брой, наполовина във всички допустими платежни средства за срок от 10 години. Купувачът се задължава да уреди и обслужва всички задължения на предприятието към 30 юни т.г., а през следващите три години да инвестира в него 150 хил. деноминирани лева. От акциите на "Пирин комерс" 13% са заделени за удовлетворяване на реституционни претенции, а 20 % - за изкупуване при облекчени условия.
Агенцията за приватизация подписа договора за продажбата на 25% от капитала на "Осъм" АД - Ловеч, на работническо-мениджърското дружество "Осъм инвест". Приватизираното предприятие произвежда чугунени отливки. Цената на сделката е 199 000 деноминирани лева, от които една десета са платени в брой в деня на подписването (22 юли). Остатъкът е разсрочен за десет години, като от него 45% ще бъдат платени в брой, а другата част във всички допустими от закона платежни средства. От капитала на "Осъм" 67% вече са раздържавени чрез първата вълна на масовата приватизация.
Търси се коалиционен партньор
Предизборните съюзи излизат на мода в руската политика
Подготовката за руските парламентарни избори започна да прилича на мексикански сапунен сериал - безкрайно дълъг, в едната серия героите се обичат, в другата се мразят, постоянно се появяват нови персонажи, старите не искат да се махат и накрая забравяш кой е от добрите и кой от лошите. За тези, на които всичко това е омръзнало, има малко успокоение - председателят на централната избирателна комисия Александър Вишняков обяви, че всичко ще приключи на 19 декември, когато ще бъде гласуването. Засега обаче до края има много време, а героите във филма кроят планове за брачни съюзи, които ще се осъществят малко преди хепиенда.
Последните съобщения за създаване на предизборно обединение на основата на "Правото дело" на Анатолий Чубайс и Егор Гайдар, "Новата сила" на Сергей Кириенко и "Гласът на Русия" на самарския губернатор Константин Титов са на път да опровергаят неверниците, които винаги са считали, че дясна коалиция е невъзможна заради личните амбиции на лидерите й. В този си състав руските либерали имат нелош шанс да прескочат петпроцентната бариера в Държавната дума, долната камара на парламента. Техните планове не се ограничават само с парламентарните избори - те обсъждат подкрепата за Сергей Кириенко на изборите за кмет на Москва, както и за Сергей Степашин на президентските избори през следващата година, въпреки че премиерът засега отрича, че има намерение да се кандидатира. Сближаването между десните партии вече започва да действа по нервите на конкурентите им - в Москва бяха свалени няколко техни рекламни пана, които след това бяха възстановени, а цялата вина беше хвърлена върху чиновниците, които искали да се подмажат на кмета Лужков.
Бившият премиер Виктор Черномирдин все още не може да реши дали да се присъедини към дясната коалиция и се задоволява с неясни изявления, че движението му "Нашият дом Русия" ще участва само на изборите, но не изключва възможността да влезе в някакъв предизборен съюз. Виктор Степанович може да си мисли, че е голяма работа, след като се включи в решаването на косовската криза и беше избран за председател на съвета на директорите на "Газпром", което му гарантира избиране в едномандатен район в някой от газовите региони, но съпартийците му, които нямат осигурени топли местенца, ще трябва да го натиснат за участие в коалицията, ако искат да бъдат депутати в новия парламент.
Друг политик, който ще разчита на депутатско място от едномандатен район, е Борис Березовски. Бившият изпълнителен секретар на Общността на независимите държави, който все по-често се появява в публичното пространство през последните месеци, обяви готовността си да участва в изборите и вече получи предложения от три области за издигане на кандидатурата му. Успехът на бизнесмена ще бъде тест за влиянието на медиите и парите в предизборната борба, защото той е сред най-непопулярните участници в политическия живот заради славата си на сив кардинал на Кремъл, и ако успее да се класира за Думата, това ще бъде малък подвиг.
