Малко златна история
Доста историци свързват най-древното писмено свидетелство за използването на златото като световни пари с няколко глинени плочки, открити в Ел Амарн, Египет. Върху тях е запечатана преписка между фараони от ХV и ХIV пр. н.е. и владетели на държави от Близкия изток и египетски васали на Сирия и Палестина. В тези глинени писма многократно се среща думата злато, за сдобиването с което въпросните владетели и васали молят фараоните. В замяна те предлагали свои стоки.
Тази и други подобни истории обаче не означават, че златото изведнъж като с някаква магическа пръчица се е наложило в света за стока, срещу която могат да се получат всички останали. Преди да се стигне до него, хората са се опитвали да пазаруват с нещо като регионални пари - ценени от определено население стоки като какао, добитък, кожи, кехлибар, някъде дори и роби. Но нито една от тези стоки не постига едновременно необходимите критерии, за да се превърне в универсално средство за размяна: еднородност и еднакво качество, трайност и съхраняемост; делимост; компактност; висока стойност на малко количество. За разлика от тях златото не само че отговаря на тези изисквания, но дори има и екстри - от него се правят накити и изобщо различни произведения на изкуството (и ако животът покаже на притежателя им обратната си страна, той може да ги замени за по-необходими стоки). Техническият проблем с теглото на златото се решава, когато от него започват да се секат монети. Според Херодот лидийците първи се заемат да секат и да въведат в употреба златна и сребърна монета и първи започват търговия на дребно. Времето е VII в. пр. н.е. Англия въвежда златния стандарт през ХVIII в. Чак през следващия век това правят и Германия - 1871 г., САЩ - 1873 г. и окончателно през 1900 г., Франция - 1878 г., Русия - 1895 г. и т.н. Златният стандарт представлява парична система, при която златото има роля на всеобщ разменен еквивалент, в обращение се намират златни монети и кредитно-книжни пари - те се разменят срещу злато в строго определено съотношение. При системата на златния стандарт в сила са няколко правила.
В обращение се намират златни моменти. Те са основната форма на пари, на която се подчиняват кредитно-книжните пари и парите, сечени от други метали.
Всички останали видове пари се обменят срещу златото по номинал. Обменяемостта се осигурява от централни банки, съхраняващи националните златни запаси. През 1913 г. на САЩ, Франция и Англия са се падали 51% от световните централизирани запаси.
Златните запаси са основен резерв на световните пари, на международните платежни средства. През 1913 г. златните запаси на всички държави се оценяват на 6.8 млрд. долара, а резервите в чужда валута - едва на 0.8 млрд. долара.
Златното съдържание е било строго установено за всяка една парична единица и се запазва в продължение на десетилетия. От 1816 до 1913 г. английският фунт-стерлинг винаги е бил равен на 7.322382 г злато. Със закон от 1792 г. златното съдържание на долара се определя на 1.60377 г и остава непроменено до 1900 г. Тогава се намалява на 1.50463 г и така остава до девалвацията през 1934 г. Френският франк от 1803 г. и българският лев от 1896 г. имат еднакво златно съдържание - 0.290323 г. Съотношението помежду им, което е равно на единица, не се е променило до Първата световна война.
Свободен обмен на една валута с друга по пазарен курс, като отклонението на курсовете на паритета (съотношението между покупателната сила на две валути) е минимално. В продължение на 20 години (1889 - 1908) максималните отклонения на курсовете на четирите главни валути - английски фунт-стерлинг, долар, марка и франк на борсите на Лондон, Париж, Берлин са достигали до плюс 1.43 и минус 1.01%. Отклоненията са ограничени от т.нар. златни точки - при по-голямо отклонение на курса от паритета длъжникът може да избере, вместо да купи на висок курс чек или менителница във валутата на кредитора, да върне борча си в злато. Това не позволява курсовете трайно да надхвърлят златните точки, над които е по-изгодно да се внесе (или изнесе) паричен метал.
След Освобождението страната ни няма своя монета и из джобовете на хората са се подмятали всякакви сребърни и златни пари - меджидиета, бешлици, рубли, флорини... Държавата е определяла твърде произволен курс за тях, което е създавало хаос в монетното обращене. През 1887 г. се спира приемането на тези монети, но на практика чак през 1889 г. под натиска на БНБ в страната се установява паричната единица лев.
В Закона за Българска народна банка от 1885 г. се казва, че тя има изключителна привилегия да издава банкноти, които ще се приемат за платежни... Банкнотите ще се плащат веднага на предявителя в злато. Пред БНБ обаче веднага изниква въпросът как да запази златната стойност на лева, което в голяма степен означавало да се пребори с ажиото. То представлява отклонение на номиналния от фактическия курс при обмяна на банкноти срещу благородни метали и при замяна на сребърни монети срещу злато. В условия на златен стандарт възниква при слаба валута неблагоприятен платежен баланс и бюджетен дефицит. През 1884 -1889 г. ажиото между златния и сребърния лев е 4-9%, но БНБ успява да го свали до 1%. БНБ пуска златни банкноти - 20 лева, 5 лева, 10 лева, но народът ги гледа недоверчиво. Банката обаче не успява да удържи на постоянните нужни на държавата от злато за плащания към чужбина: в периода 1886 - 1891 г. търговският ни баланс се влошава, златото намалява. БНБ е принудена да прилага ажиото при обмяна на злато със сребро, тъй като в противен случай е губела по 70-80 хил. лева на година. Стига се дотам, че банката поисква да й се даде право да издава и сребърни банкноти, което става със закон през 1891 г. Въпреки че БНБ е смятала, че проблемите идват от липсата на закон за златния еталон и съответно на наказания за този, който не го спазва, неуспехът по-скоро се е дължал на недостатъчната й автономност. "БНБ се стремеше да въведе златния еталон, което бе невъзможно, при положение че основната цел на всички правителства бе да изсмукват нейните ресурси на най-евтина за тях (не за икономиката) цена", обяснява проф. Румен Аврамов във встъпителната си студия към "Капитализма в България".
Първата световна война и времето на голямата депресия (1929 - 1933) нанасят последователно тежки удари на златния стандарт в света. Нуждата от финансиране на войната раздува до непознати до момента размери книжно-паричното обращение, прекратява се обмяната на банкноти срещу злато, забранява се износът на паричен метал. Златният стандарт обаче започва да се руши не само заради тези факти, а и защото просто отживява времето си. "Системата на златния стандарт е просто продукт на своето време... Златният стандарт е всъщност твърде нееластична и фактически неуправляема парична и валутна система. Тя не позволява съзнателно и целенасочено да се увеличава, респективно да се намалява количеството на златните пари в обращение", обяснява проф. Тодор Вълчев в книгата си "Краят на златно-доларовия стандарт".
В средата на 20-те години пропукването на златния стандарт се изявява чрез налагането на две нови системи: златно-слитковата и златно-девизната (девизи са всички средства в чуждестранна конвертируема валута, които се използват в международните разплащиния - парични знаци, чекове, срочни купони и др.). Общото и при двете е, че банкнотите стават на практика необменяеми срещу злато за голяма част от хората. При златно-слитковия стандарт, въведен във Великобритания с реформа от 1925 г. и във Франция през 1928 г., като такава бариера служи условието, че за обмяна трябва да се представят пари, равняващи се на златен слитък с тежина около 12.5 кг! Страните пък, които не са имали достатъчно златни запаси, сред които е и нашата, приемат златно- девизния стандарт, при който националната валута е обменяема, но не срещу злато, а срещу валути (девизи), които от своя страна са обменяеми срещу слитъци.
Любопитна химия
Митът за златото трябва да бъде преодолян
- Да, въпросът е обсъждан нееднократно.
- Той винаги е стоял пред управителния съвет на БНБ още от неговото избиране и назначаване през месец юни 1997 г. Съществуват няколко причини, поради които не сме взели категорично становище да се разделим със златото. Една от тях е общественото мнение. Даваме си сметка, че нашата общественост не е подготвена, донякъде не разбира световните финансови реалности. В обществото ни има традиционно консервативно отношение към златото. Втората причина е, че основните централни банки в света - най-големите и някои от най-авторитетните, категорично заявяват, че не възнамеряват засега да продават златото си. Няколко примера: Федералният резерв, Бундесбанк, централните банки на Италия, Франция - златните им резерви са значителна част от финансовите им активи, но те поне засега нямат намерение или по-точно не са изразявали публично намерение да продават злато. Практически банката на Англия е първата голяма централна банка, която публично излезе с мнение, че ще продава злато, и то неголяма част от златния си резерв. Златото продължава да се смята от много от основните централни банкери в света за гаранция при непредвидими обстоятелства като световна политическа криза, природни бедствия, световна финансова криза. Има и трета причина, може би не е така съществена като споменатите вече две, да не предприемаме активни действия по отношение на златото. Това е, че то представлява относително малък процент от нашите финансови активи - под 13 процента. Тук е уместно да се направи следното сравнение: Европейската централна банка при създаването на своите валутни резерви прие, че златото ще представлява около 15 процента от валутните й резерви. В системата на европейските централни банки, тоест тези на единадесетте страни, които приеха еврото, общо 31 процента от резервите им са в злато. На този фон нашите 13 процента не са много. Загубите, които търпим в момента от намалението на цената на златото в абсолютен порядък, са значителни, но в относителен, тоест в сравнение с общите ни резерви не са така големи, за да се наложи бърза реакция от наша страна. При въвеждането на валутния съюз златото се осчетоводи в баланса на народна банка на 500 германски марки за тройунция. Цената му още не е много по-ниска от 500 германски марки. Разбира се, ако цената падне доста под сегашната, например до 400 марки за тройунция, тогава естествено ще претърпим по-значима загуба. Проблемът с продажбата на златото би могъл да бъде обсъден от управителния съвет в недалечно бъдеще като част от въпроса за параметрите на управление на златния резерв. Драстичният спад на цената на златото през последния месец от само себе си предизвика обсъждане на този въпрос в обществото.
- За да отговоря на този въпрос, е нужно да има рационално подредени причини трябва ли да има злато въобще и тези причини трябва да са описани категорично. Ние няколко пъти сме се опитвали да отговорим на въпроса да има ли злато в резерва и по-точно защо то съществува между финансовите ни резерви. На този въпрос трябва да се отговори рационално, за да се каже колко трябва да бъде златото като количество. Тринадесетте процента ни се струват разумни в сравнителен план. Дали оттук нататък трябва въобще да имаме злато, е въпрос на оценка дали България е заплашена - примерно през следващите десет години от катаклизъм, подкопаващ равновесието на държавността. Става дума за военни действия, крупни природни бедствия, не само в България, но и в света.
- Затруднението при опита да се направи такова предвиждане идва от обстоятелството, че тук голяма роля играят публичните институции. Държавни служители - чиновници или избрани управители на централни банки, или служители на МВФ, имат значителна роля при вземането на решение какво да се прави с голяма част от наличното, добивано от векове насам злато в света. В публичните институции има около 30 хил. тона злато. Така че отговорът ще зависи от това какво ще предприеме този ограничен кръг хора. Именно затова е трудно да се прави предвиждане за цената на златото, защото няма да се базира само на пазарен принцип. Трудно е да се предвиди какво ще е решението на американския Конгрес, където сега се обсъжда въпросът какви да бъдат решенията относно златото на МВФ, какво ще реши Швейцарската централна банка, която е свободна да вземе решение, след като в Швейцария се проведе референдум. Ако всичко зависеше само от пазара, тогава щеше да е относително по-лесно - например да се прогнозира, че цената няма да пада повече, защото търсенето на злато на годишна база е по-голямо от количеството, което се добива от мините.
- Най-лесното за народна банка при днешната организация на ковчежничеството е златото да се продаде срещу евро. Така не носим никакъв валутен риск в момента. Движението на курса на златото директно влияе на депозита на Банково управление, тоест на нашите нетни финансови активи. Оттук нататък ще зависи какви рискове ще сме готови да поемем с нашите нетни активи. В случай че се продаде златото, ще бъдат купени деноминирани в евро ценни книжа на европейските правителства, и то само на някои от тях, които имат по-ликвидни пазари на ценните книжа.
- Като за метал с по-голяма стойност. Между другото има метали и с по-висока стойност от златото, това важи и за някои скъпоценни камъни. В днешния свят е прието, че ценните книжа, емитирани от американското министерство на финансите, от някои европейски правителства като Холандия, Германия, Франция и други, са по-ликвиден и по-сигурен актив. И ако някой човек - българин или чужденец, иска да инвестира средствата си сигурно, най-сигурно, по-добре е да купи ценни книжа на тези правителства и, ако щете, на българското правителство, отколкото да купува злато, на което цената е непредвидима. Тя зависи от поведението на МВФ, от поведението на Федералния резерв, дори от китайските бижутери. Митът за златото трябва да бъде преодолян.
40 процента сбъднати мечти
Може би малцина ще си спомнят днес как преди години като финансов министър Иван Костов с основателна гордост на срещи с обществеността обясняваше, че реформата върви в правилната посока, защото преразпределителната роля на държавата през бюджета била спаднала до около 1/3 от брутния вътрешен продукт (БВП). Това беше преди 4-5 години. Сега, вече по времето на премиера Костов, с не по-малка гордост беше обявено, че според тригодишната макрорамка ролята на държавата в преразпределението ще нарасне до 40% от БВП и ще продължи да стои над тази граница. (виж материала на ).
За да може обратното нещо пак да бъде успех, беше отчетена по-високата събираемост на данъците и големите социални и инвестиционни разходи, които трябва да се направят от бюджета. Така беше и по времето на развития социализъм - държавата централизираше всички ресурси, за да строи и инвестира по план. Жалко е, че разбиранията на министрите в правителството на Костов пак ни водят в тази посока. Какво му беше лявото на правителството на Виденов, след като при него преразпределението на БВП през бюджета беше с 5% по-малко и данъчните ставки за фирмите бяха по-ниски.
Правителството на Иван Костов мълчаливо и упорито отказва да приеме като своя политиката, която донесе успех навсякъде в развития свят и беше в основата на всички преходни икономики в Централна и Източна Европа. На всички - без българската. Политика, която в основата си стимулира развитието на частния бизнес, развива модерни системи за социално осигуряване и която използва всяка възможност за намаляване на данъците и за насърчаване на деловата активност. В България също се използва всяка възможност, но за да се осигурят пари на ведомствата и "нашите хора" в тях да харчат за инвестиции с неясен ефект, да издържат раздутата администрация и да възвръщат държавността с луксозни кабинети, лъскави коли и шумни чествания.
Погледнато от този ъгъл, 40% преразпределение на БВП през бюджета все пак е оптимистично, повече е, отколкото при Виденов, но все още по-малко, отколкото при Живков, все още.
(Десет) разлики между депутат и мутра
Какво отличава някои народни избраници от дебеловратите момчета, които рекетират, бият и ограбват? Ако се съди по историята с депутата Цветелин Кънчев (с прякор Цецо Хищника), приликите като че ли са повече от разликите. Обвиненията срещу Хищника напомнят автентична сводка на МВР - изнудване, рекет, побой, грабеж, заплахи с убийство... В известен смисъл случилото се с евролевия депутат не е изненада, тъй като подземният свят винаги търси пътища към политиката и все някога намира своя човек там. Скандалът с Цецо Хищника е само малко по-голям от разкритията, че в кулоарите на парламента се разхождат бивши ченгета и "кредитни милионери. Но пък и ромският лидер се оказа просто обикновен престъпник, както се убедиха и колегите му в пленарната зала.
И все пак примерът е доста показателен. Защото, ако има нещо по-лошо от една мутра, то това е мутра, облечена във власт. Наистина е ужасно да знаеш, че този, който ти взима парите с побой, е избран с гласовете на народа. И че вместо да гласува закони в пленарната зала, е тръгнал да раздава правосъдие (разбирай насилие), защитен от депутатския си имунитет. Какво от това, че не ходи облечен в анцуг и не носи обикновена бухалка. То и борците вече не го правят по този начин.
Всъщност, ако има разлика между Цецо Хищника и неговите "колеги" Мечката, Маймуняка, Крушата и пр., тя е в това, че едните имаха наглостта да се натрапят на обществото, а другите сме си ги избрали сами. Но при положение че законът за финансиране на партиите продължава да отлежава във вид на проект няколко мандата, как да очакваме, че "спонсорите" в политиката някога ще бъдат извадени на светло.
Традицията повелява
Всъщност няма нищо ново и скандално във факта, че генералният директор на БНР Александър Велев може да бъде уволнен със скандал (). Просто такава е традицията в държавните електронни медии. Техните началници се назначават там още преди да е утихнал съвсем шумът от отстраняването на предшествениците им.
Може би седмица след като шефът на държавното радио беше избран, част от медийния съвет започна да търси начин да го отстрани от поста му. Александър Велев биваше последователно обвиняван във всички конюнктурни грехове. Когато на мушката на управляващите беше Мултигруп, той беше мултак, когато разнообразни хора атакуваха Бонев - Велев беше обвинен, че им помага... Сега противниците на генералния директор имат най-накрая по-сериозен аргумент да искат отстраняването му, а с това и по-сериозни шансове за успех. За всички обаче ще е ясно, че това е само повод. Ако НСРТ отстрани Велев, това няма да е, защото той е допуснал нередности при реконструкцията на БНР. Истината е, че там просто има хора, които не го харесват, и то най-вече с довода, че "не е от нашите".
Демократичната традиция в управлението на държавните медии през последните години повелява категорично, че няма значение дали програмата, която се излъчва в ефира, е хубава или не. Традицията повелява, че няма значение дали зрителите и слушателите са доволни или не. Значение има единствено дали поредният генерален директор играе от "нашия" отбор. Ако не - традицията повелява, че той трябва да бъде сменен. А традициите трябва да се спазват, нали?
Възстановяването на Балканите е невъзможно без бърза демократизация
Българският президент призова страните от района да приемат идеите на пакта за стабилност
Всички държави - участнички в Пакта за стабилност в Югоизточна Европа, да се обединят около няколко неща, които не будят съмнение у никого, предложи българският президент Петър Стоянов на започналата в четвъртък в Сараево среща на високо равнище на станите учаснички в пакта за стабилност.
На форума, събрал държавни и правителствени ръководители, сред които Бил Клинтън, Герхард Шрьодер, Жак Ширак, Тони Блеър, Сергей Степашин и др., лидери на Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Унгария, Румъния, Словения и Турция, Стоянов маркира няколко основни въпроса. "След като бяхме заедно във войната в Косово и успяхме, ще бъдем ли заедно и в мира? Ще осъзнаем ли общия не само за Югоизточна, но и за останалата част на Европа перспективен интерес от бързо и адекватно действие, или ще останем в плен на конюнктурата и моментни егоистични сметки? Ще стимулираме ли стартирането на нов план по подобие на плана "Маршал"? " След това президентът говори за това, че траен успех и стабилност в Югоизточна Европа може да се постигне само чрез цялостно икономическо развитие на региона.
Българският президент формулира няколко предложения към страните в региона, като първо ги призова да приемат идеите на пакта. Петър Стоянов посочи като обединителни пунктове за държавите, представени в Сараево, икономическото развитие на района, изграждането на стратегическите инфраструктурни обекти, които свързват региона с останалата част от Европа и които са от общ интерес за всички страни. Като необходими фактори за стабилизация и напредък българският президент спомена евроатлантическата насоченост на страните - участнички в пакта, и бързата демократизация на региона, в частност на Югославия.
"Ние искаме да се стимулират икономическите субекти от региона за участие във възстановителния процес", заяви Петър Стоянов. Като пример той посочи доставката на стоки от първа необходимост от страните от региона и участие на фирми от тези страни в подизпълнителската дейност.
преди това финансовите министри на България, Македония и Албания договориха в Охрид обща позиция за увеличение на безвъзмездната помощ за Албания и Македония и по-голямо финансиране за България от предприсъединителните фондове на ЕС в рамките на пакта за стабилност.
"Съгласихме се, че първо трябва да се помогне на Косово, но нашите страни не трябва да се изместват на заден план", заяви Муравей Радев. Той допълни, че съвместно ще искаме финансиране за най-важните инфраструктурни проекти - коридор No8, железен път, свързващ трите страни, изграждане на повече КПП на границите, свързване на енергийните системи на трите страни.
Друго предложение, което ще представят трите страни, е за създаване на инвестиционни фондове във всяка от страните. Тези фондове ще бъдат "захранени" чрез суапови сделки от типа дълг срещу инвестиции с кредиторите от Парижкия клуб, обясни г-н Радев. През следващите няколко години имаме между 100 и 200 млн. долара плащания към държавите - кредитори от Парижкия клуб, които, ако идеята се приеме, ще постъпят във фонда, каза още финансовият министър Радев. По този начин се осигурява капитал, без да се иска допълнително финансиране за тези фондове.
Уговаряме англичани да поемат мениджмънта на блокове от АЕЦ
В началото на изминалата седмица в Лондон бе сключено рамково споразумение между Комитета по енергетика и английската фирма British Nuclear Fuel (BNFL). Английската фирма е поканена да поеме мениджмънта на два или дори на четирите малки реактора на АЕЦ "Козлодуй". Фирмата е в процес на разработване на гориво за руския тип реактори ВВЕР- 400 и ВВЕР-1000. При успех ще се създаде пазар на свежо гориво и съответно ще се намали зависимостта на АЕЦ "Козлодуй" от доставките на руско гориво. "Мисля, че в една пазарна обстановка не е необходимо да търсим съгласието на руската страна за използването на други източници на гориво. Все пак това няма да стане по-рано от година и половина-две," обясни Константин Шушулов, председател на Съвета на директорите на НЕК. Съвместно с английската фирма ще се търси цялостно решение на ядреногоривния цикъл на АЕЦ, както и оптималният подход при извеждане на ядрени блокове от експлоатация. BNFL е единствената фирма в Европа, която някога е погребвала реактор. Споразумението с BNFL е от типа договорености за привличане на външен инвеститор, каквито имаме с "Ентърджи" и "Джейлан" в областта на електроенергетиката и топлоенергетиката. Първоначални разговори са водени и с американската "Дюк енерджи", която също е поканена да поеме управлението на два от малките блокове, съобщи Константин Шушулов. Тези контакти са в съответствие с Националната стратегия за безопасно управление на отработилото ядрено гориво и радиоактивните отпадъци, която Министерският съвет прие в четвъртък. Със закон ще се създаде нов държавен орган за безопасно управление на отработилото ядрено гориво и радиоактивните отпадъци. До края на 2001 г. трябва да се въведе в експлоатация комплексът за преработка и съхранение на радиоактивни отпадъци от АЕЦ "Козлодуй". До 2010 г. се предвижда и изграждането на национално хранилище за радиоактивни отпадъци.
Накратко
Американският президент Бил Клинтън е изпратил писмо на българския държавен глава през миналата седмица. В писмото, което е изпратено по повод срещата на високо равнище по пакта за стабилност в Сараево, се казва, че американският президент очаква по време на срещата България да представи предложение за постигане на дългосрочен растеж и стабилност, за осъществяване на пазарните реформи, демократизацията и регионалната сигурност. Вицепрезидентът на САЩ Ал Гор също е изпратил писмо до премиера Иван Костов, в което от името на президента и от свое име благодари за помощта на България по време на кризата в Косово.
Министърът на отбраната на чешката република д-р Владимир Ветхи посети страната през изминалата седмица. По време на разговорите с българския си колега Георги Ананиев Владимир Ветхи е споделил опита на своята страна в областта на военното планиране и бюджетното финансиране на армията, в приемането на подходящо военно законодателство и закон за държавната и военната тайна. Чешкият министър на отбраната имаше срещи и с председателя на Народното събрание Йордан Соколов и със заместник-министъра на външните работи Константин Димитров. Министър Ветхи е запознал председателя на българския парламент с чешкия "План за присъединяване", който има за цел да подпомогне подготовката на страните, кандидатки за членство в НАТО.
През миналата седмица Народното събрание прие окончателно на второ четене промените в Закона за местните избори. Според гласувания текст общинските избирателни комисии ще изискват служебно от МВР да бъде извършена проверка на регистрираните кандидат за кмет и общински съветници по Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Получените данни от проверката ще се съобщават незабавно на партиите и коалициите, които могат да оттеглят кандидата си до началото на изборния ден. Проверката ще се изисква след изтичане на срока за регистрация на кандидатите и ще приключва най-късно 30 дни преди изборния ден. Към документите за регистрация на кандидатите вече ще се прилага и свидетелство за съдимост.
Споразумение за отпускане на помощ за програмата "Студенти на стаж в парламента" подписаха през миналата седмица председателят на Народното събрание Йордан Соколов и посланикът на САЩ у нас Ейвис Боулън. Програмата е съвместен проект на Американската агенция за международно развитие и българския парламент и целта й е да разшири участието на обществото в законодателния процес.
Инвестиционният форум вече е за цяла Югоизточна Европа
Ежегодният инвестиционен форум на България, който се провежда през октомври, вече ще представя тенденциите и възможностите за инвестиции във всички страни от Югоизточна Европа, съобщи Илиян Василев, директор на Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ). Тази година форумът ще бъде от 18 до 20 октомври в НДК. Целта според Василев е да се повиши инвестиционният интерес към региона и към всяка от отделните страни. Форумът досега се организираше от неправителственото сдружение Български инвестиционен форум. Сдружението обаче наскоро се преименува на Инвестиционен форум. "Това всъщност е един малък световен форум и участниците в него ще са от калибъра на тези, които идват в Залцбург и Давос", заяви Василев. Досега са потвърдили участие високопоставени лектори от Гърция, Турция, Румъния, Македония и Албания. Събитието ще съвпадне с ежегодното връчване на годишната награда на Българо-американския инвестиционен фонд за най-добър млад предприемач и със сбирка на българите, завършили реномирани западни учебни заведения или служители на чуждестранни компании и банки. Таксите са по-високи от предишните години - от 300 до 700 долара за участник, според регистрацията на компанията, която представлява. Организаторите дават отстъпка за всеки следващ участник от една и съща компания, както и 90% намаление на таксата за първите сто регистрирани представители на малки и средни предприятия.
Карамански поръчал убийството на Иван Кудев
Украинецът Шевчук получил поръчката лично от Кръстника
Иво Карамански вероятно е поръчал убийството на бившия си бодигард Иван Кудев, стана ясно миналата седмица, съобщиха източници от следствието. За смъртта на известния автоджамбазин е обвинен Владимир Шевчук - един от украинците, които бяха разпитвани по делото за покушението на Андрей Луканов. Според източниците Шевчук лично е участвал в разстрела на Иван Кудев през есента на 1995 г. на 4 етаж пред апартамента му в столичния квартал "Младост - 4". Украинецът признал, че заедно с още един наемен убиец е получил поръчката лично от кръстника Иво Карамански. Видният гребец и Иван Кудев работиха няколко години заедно и по време на гангстерската война в периода 1993-1994 г. бяха сериозна конкуренция на борците. След излизането от затвора през май 1995 на Карамански двамата развалиха отношенията си и влязоха в остра конфронтация. Кудев и бодигардът на Кръстника Георги Янков, известен като Жоро Черния, се отделиха с групите си и започнаха да работят всеки за себе си. В същото време Карамански се опитваше да се намести в подземния свят и застраховането на автомобили, след като позициите му отслабнаха от престоя му от година и половина в затвора.
Иво Карамански също беше застрелян на 20 декември 1998 г. от упор от Стефан Въжарски след пиянска вечер в столичния квартал Драгалевци.
Украинците Владимир Шевчук и Александър Акимов бяха задържани на 23 май тази година на граничния пункт "Капитан Андреево" след съвместна акция на българските и турските спецслужби. Първоначално в пресата се появиха версии, че двамата са физическите убийци на бившия премиер Андрей Луканов. После се оказа, че са разпитвани за смъртта на сънародника им Сергей Шанин през 1996 г. в столицата, който беше ликвидиран от бандата си заради предателство. Със същото оръжие, с което е бил застрелян Шанин, беше убит и соцдепутатът. По-късно Александър Акимов беше освободен от следствения арест и пуснат, тъй като по време на убийствата е бил извън България. Според източници от следствието Шевчук е направил самопризнания за убийството на Иван Кудев.
Златният резерв става бреме за централните банки
Не се учудвайте, ако в скоро време видите съобщение в медиите "Световноизвестна организация обявява конкурс за написването на продължение на "Вълшебникът от Оз". Първа награда - 10 кг злато". И не си мислете, че тайнственият рекламодател е някоя от големите издателски къщи или "Уолт Дисни", това по-скоро ще е Световният съвет по златото, профсъюзът на миньорите в ЮАР или някоя друга организация, свързана с интересите на производителите на злато. Интересът към оригиналната приказка на Франк Баум се дължи на това, че тя не е само разказ за приключенията на Дороти и нейните приятели, но и на алегория за ролята на среброто в паричната система на САЩ в края на ХIХ век. Баум е сред привържениците на биметализма - система, при която среброто и златото се намират едновременно в обращение и финалът на произведението му е израз на надеждата, че общественият натиск ще върне среброто на полагащото му се място. Днес вече никой не мисли, че среброто има място в паричната система, а дебатът се прехвърли около бъдещето на златото като резервен актив, след като редица централни банки обявиха, че искат да продадат запасите си от жълтия метал.
Централните банки и международните финансови институции държат в трезорите си 30 хиляди тона злато, което представлява около 25% от наличните запаси на злато в света. По времето, когато на мода е меркантилистката икономическа школа, богатството на един народ се оценявало според златото, което притежава. Дори няколко века по-късно страните се разделят с благородния метал едва когато са изправени пред сериозни трудности - Франция продава част от запасите си през 1969 г., за да покрие щетите от студентските вълнения от предишната година. През 1975 г. Португалия прибягва до същия ход, за да стимулира икономиката си, Индия през 1991 г. използва златото, за да избегне мораториума по външния дълг, а през 1998 г. Южна Корея разчита на приходите от продажбата за преодоляване на последиците от финансовата криза.
Увеличаващата се популярност на инвестициите в ценни книжа през последните години не остави безразлични и официалните банкови институции. Максималната годишна доходност от кредитни операции с благородния метал е 2%, с пъти по-ниска от доходността на американските държавни облигации, които в период на ниска инфлация и деветгодишен икономически растеж се считат за безрискова инвестиция. Защо тогава финансовите институции да пазят златото, а да не го продадат и да вложат получените средства в облигации или акции? Противниците на продажбата на злато, предимно производители и търговци, смятат, че хубавите времена за световната икономика скоро ще свършат и златото отново ще бъде единствената сигурна инвестиция. Макар още никой да не се е сетил за "Вълшебникът от Оз- 2", в кампанията в защита на златото се използват най-разнообразни средства, ефектът от които обаче е незначителен. Дори в разгара на азиатската финансова криза през 1997 г. и през миналата есен, когато фалитът на хедж фонда Long Term Capital Management заплаши с крах финансовите пазари, търсенето на злато от инвеститорите почти не се увеличи за разлика от началото на 80-те години, когато вторият петролен шок, няколко валутни кризи и войни плюс стагфлацията в развитите икономики вдигнаха цената на златото до 970 долара за тройунция.
Днес подобен скок нагоре е невъзможен. При цена около 255 долара за тройунция - най-ниска за последните 20 години, страховете са, че планираните продажби могат да смъкнат цената под психологическата граница от 250 долара, след която златото няма да спре скоро свободното си падане. Три от най-влиятелните финансови институции обявиха, че ще продадат близо 2000 тона злато при годишно търсене между 2500 - 3000 тона. Най-силен трус предизвика решението на банката на Англия, не толкова заради количеството - 415 тона, колкото заради публичността, която му беше придадена. През пролетта Швейцария направи промяна в конституцията си, премахваща задължителното обезпечаване на франка със злато, и от централната банка обявиха, че могат да се освободят от половината си златен резерв - 1300 тона, ако поправката бъде подкрепена на референдум през следващата година. Като част от програмата за опрощаване на дълговете на най-бедните страни в света Международният валутен фонд предложи да продаде 10% от златото си, 300 тона, а получените средства да бъдат разпределени между нуждаещите се държави. Силната опозиция от страна на американския Конгрес и африканските държави, които считат, че ще пострадат повече от падането на цената на златото, отколкото, ако трябва да изпълнят задълженията си, временно блокираха плановете на МВФ и ръководството на фонда търси схема, по която продажбите няма да повлияят на пазарната цена на златото.
С първите 25 продадени тона Великобритания се присъедини към клуба на държавите, решени да заменят златните си резерви с по-доходни инвестиции. Канада е пласирала 622 тона от 1979 г., Холандия се е разделила със 700 тона за последните 7 години, след решението на Белгия да продаде 203 тона през март 1996 г. цената падна под 400 долара за тройунция, на следващата година Австралия стана първата голяма страна производителка, която обяви, че ще продава златото си, а през миналата година Люксембург продаде по-голямата част от 12-тонния си резерв. Аржентина отиде най-далече - тя запази само 40 хиляди монети с историческа стойност, а останалите й резерви са в американски ценни книжа и долари, за да минимализира възможните рискове за националната валута, чийто курс е фиксиран към долара.
На другия полюс са САЩ, които нямат намерение да се разделят с кюлчетата, които се пазят зад 20-тонна врата във Форт Нокс, германската Бундесбанк, японското финансово министерство, централните банки на Италия, Дания, Швеция и Гърция.
В Източна Европа повечето страни предпочитат да запазят златото си. Русия държи една трета от резерва си в злато и обяви, че не смята да увеличава износа му заради плащанията по външния дълг, нито възнамерява да го заменя за по-ликвидни активи. През март Румъния заяви, че ще задържи златния си запас от 100.3 тона и няма да го използва за погасяване на дълга си, но обмисля прехвърлянето му в чужбина, където може да служи като гаранция за краткосрочно кредитиране. През миналия август Полша купи 74.5 тона злато с мотива "диверсификация на резервите заради икономически и стратегически политически причини". Малко по-късно Чехия продаде 31 тона, оставяйки само 14 тона, пет тона от които са обект на спор между нея и Словакия.
Мултигруп се разпорежда в резиденция "Бистрица"
Мултигруп е окупирала резиденцията в Бистрица, където се намира сградата на Международния център по фирмено управление, заяви през седмицата бившият изпълнителен директор на фирмата Красимир Евтимов. В момента той е следствен по обвинение за стрелбата на 3 юли срещу президента на Мултигруп Илия Павлов. Според Евтимов договорът за провеждане на учебна програма по банково дело, който центърът и Мултигруп сключиха през 1997 г., е изтекъл в края на миналата година, но Илия Павлов все още не е освободил заетите помещения и от март не е плащал предвидения в договора наем. За самоуправството на Илия Павлов в резиденция "Бистрица" Красимир Евтимов е сезирал главния прокурор Никола Филчев и министъра на вътрешните работи Богомил Бонев. Преди повече от година е била сезирана и областната управа, но оттам отговор все още няма, обясни той.
Евтимов е освободен от длъжността изпълнителен директор на Международния център по фирмено управление. Според него отстраняването му е незаконно, целта била да бъде заместен от човек на контролираната от Мултигруп "Минстрой холдинг". Групировката разчитала по този начин да закрепи позициите си в центъра по фирмено управление. Адвокатът Нели Арабаджиева обясни, че Евтимов е отстранен от поста си поради неизпълнение на служебните му задължения и присвояване на 11 милиона стари лева от капитала на дружеството.
Трима гранични полицаи бяха застреляни по време на пост
Трима гранични полицаи загинаха, а един беше ранен през миналата седмица по време на постова служба. Вътрешният министър Богомил Бонев спешно уволни шест старши офицери от граничните секции на националната служба и понижи в звание директора й полк. Вячеслав Димитров и още двама висши полицаи.
Двама от срочнослужещите бяха застреляни миналия понеделник в граничните отряди в Елхово и Драгоман. Илбас Мехмедов от поделението в Драгоман беше улучен от куршум в главата от набора си, с който са били нарядна двойка. Първоначалната версия е, че изстрелът е произведен от редник Венцислав М. по невнимание, докато размахвал "Калашника" си. Същия ден в поделението в Елхово беше прострелян в корема и Пламен Гяуров, който почина на път за болницата от загуба на кръв. Куршумите отново били изстреляни по невнимани. Трети войникзагина по време на пост, след като колегата му произвел неволно няколко изстрела с автомата си на ГКПП-Станке Лисичково. Също по време на наряд е бил ранен и боецът от граничния отряд в Малко Търново Веселин Ангелов. Този път инцидентът станал след игра с оръжие.
Вътрешният министър Богомил Бонев нареди дисциплинарни проверки по четирите инцидента, а военна прокуратура започна разследване. МВР-шефът нареди още първите пет патрона в пълнителя на постовите граничари да бъдат халосни, за да се избегнат повече инциденти. Миналия петък в София се проведе национално съвещание на командирите на гранични подразделения.
Обвинен за смъртта на Луканов ще иска убежище в Чехия
Арестуваният в Чехия бивш шеф на "Колонел" Ангел Василев ще иска политическо убежище в Чехия, потвърди пред "Капитал" неговият син Симеон Василев. Ангел Василев беше арестуван на 4 юни в Прага с подозрения, че е съучастник в убийството на бившия премиер Андрей Луканов. Българската страна поиска екстрадицията на бившия строителен бос, който е свързан с приятелския кръг "Орион", но делото в чешката столица все още не е насрочено. Новината за исканото политическо убежище беше съобщена миналия петък от в. "24 часа". "Доколкото ми е известно, тези намерения на баща ми са от самото му задържане и в момента се подготвят необходимите документи", каза Симеон Василев. Кога обаче ще бъдат внесени в отдела за бежанците на чешкото МВР, все още не ясно, каза синът на арестувания.
Изблик на насилие окървави Атланта
Дванадесет души бяха застреляни от 44-годишен дилър в Атланта, столицата на щата Джорджия. След гонитба с полицията нападателят Марк Бартън се самоуби. Сред жертвите са жена му и двете му деца.
Драмата се разиграла в един от финансовите центрове в Атланта. Според един от свидетелите на инцидента Бартън изглеждал спокоен и разговарял със служителите за състоянието на финансовите пазари, които отбелязвали спад заради очакванията от инфлация. Минути по-късно дилърът открил огън с 9-милиметрово оръжие и убил четирима души. Според показанията на друг свидетел Бартън заявил: "Надявам се това да не попречи на търговията ви. " След това нападателят излязъл на улицата и започнал да стреля по съседна административна сграда, в резултат на което загинали още пет души. По-късно полицията открила труповете на жена му и децата му в дома им в Стокбридж, на 16 мили югоизточно от Атланта. Според следователите те били убити няколко дни преди престрелката.
Безсмислените убийства в Атланта и предшестващите ги серия въоръжени нападения в американските училища отново повдигнаха въпроса за контрола върху продажбите и разпространението на оръжията в САЩ.
"Това е поредната шокираща трагедия. Нямам думи да изкажа съболезнованията си на близките на загиналите", заяви кметът на Атланта Бил Кембъл. Вестник "Ю Ес Ей Тудеи" нарича Бартън средностатистически американец с тъмно минало. Вестникът цитира съседите на дилъра, които го описват като обикновен и нормален човек. "Точно това прави цялата трагедия ужасно нелепа", пише всекидневникът. "Лос Анджелис Таймс" напомня, че в законодателството на Джорджия няма изискване за специално разрешително за купуването и притежаването на оръжие. Според "Бостън глоуб" поредната драма ще придвижи в Конгреса усилията за контрол върху оръжията.
Бен Ладен напуска Афганистан
Роденият в Саудитска Арабия ислямски терорист Осама Бен Ладен се страхува от нова американска атака и е решил да напусне Афганистан, за да потърси убежище в друга мюсюлманска държава, съобщи независимата агенция Афганистанска ислямска преса. "Осама е решил да напусне Афганистан и заради страданията, които страната трябва да понесе заради него", се казва в съобщението на агенцията. Движението "Талибан", което контролира, 90% от територията на страната е изразило подкрепа за решението на Бен Ладен и му е обещало да сътрудничи с всяка страна, която е готова да го приеме, без да го принуждава да замине.
Бен Ладен, който е обвинен от САЩ за бомбените атентати срещу американските посолства в Кения и Танзания през миналия август, се намираше на "гости" на талибаните и според някои съобщения живееше в Джалалабад, Източен Афганистан.
Палестинците казаха на Барак да побърза
Палестинската делегация на преговорите с Израел поиска израелският премиер Ехуд Барак да реализира незабавно и в пълен мащаб споразумението от Уай ривър "земя срещу сигурност".
Барак иска да забави изпълнението на някои части от договора, подписан през октомври от палестинския лидер Ясер Арафат и тогавашния министър-председател на Израел Бенямин Нетаняху при активното участие на САЩ, включително предаването на Западния бряг на река Йордан на палестинците.
"Ние отказахме по принцип да обсъждаме идеи, които водят до забавяне, промяна или отменяне на задълженията, уговорени в споразумението от Уай ривър", заяви водачът на палестинската делегация Саеб Ерекат след разговори в ерусалимски хотел. Той допълни, че палестинската страна е потвърдила "позицията, огласена от Арафат при последната му среща с Барак", на която той настоя за "пълно и незабавно изпълнение на всички договорености".
В знак на затопляне на отношенията между двете страни след идването на Барак на власт преди три седмици беше решено да се подновят заседанията на съвместния надзорен комитет, създаден в съответствие със споразумението от Уай ривър. "Срещата премина в конструктивна атмосфера и при взаимно доверие", се казва в съобщение на канцеларията на Барак.
Арафат и Барак се срещнаха във вторник и палестинският президент настоя Израел да завърши обещаното оттегляне от Западния бряг, но Барак го помоли да обмисли през следващите две седмици предложението му за превръщане последния етап от изтеглянето на израелските войски в постоянен мирен договор.
Край на балканските вражди поиска ЕС
Балканските лидери трябва да работят заедно за мира в региона, ако искат да се включат в процеса на евроинтеграция, заяви в Сараево финландският президент Марти Ахтисаари от името на президентството на Европейския съюз. Форумът в Сараево, посветен на Пакта за стабилност на Балканите, събра над 40 световни лидери, между които американският президент Клинтън и руският премиер Степашин.
Организаторите на срещата предприеха пълни мерки за сигурност. Над 4000 войници от силите на SFOR патрулираха по улиците на Сараево, а по покривите и балконите на много от сградите бяха разположени снайперисти. Цивилният трафик в босненската столица бе преустановен и магазините бяха затворени.
"Способността на страните от региона да си сътрудничат и да създадат добросъседски отношения ще бъде добър критерий за положителна оценка и напредък по пътя към пълната им интеграция в ЕС", заяви финландският президент. Според него демокрацията, помирението и неуморните усилия за постигането на стабилност на Балканите са единственият начин за напредък на региона, разкъсван от войни през последното десетилетие.
Форумът в босненската столица бе организиран, за да даде начало на Пакта за стабилност на Балканите, който трябва да прокара пътя на устойчивия мир и просперитета след края на косовската криза.
Координаторът на ЕС за възстановяването на Балканите Бодо Хомбах подчерта, че помощта на международната общност няма да бъде безусловна. Той заяви, че ЕС ще съпоставя размера на ангажиментите си в Югоизточна Европа с политическата воля за реформи на всяка една страна от региона. "ЕС и НАТО няма да толерират държавите, които в стремежа си за членство в европейските и атлантическите структури не поглеждат докъде са стигнали съседите им", каза Хомбах.
Западните ръководители признаха, че прилагането на пакта за стабилност може да бъде силно затруднено от изключването на Сърбия от плановете за реконструкция. На форума още веднъж бе потвърдено становището, че докато президентът Милошевич е на власт, Сърбия може да разчита само на хуманитарни помощи. Западът заяви, че няма да включи Югославия в следвоенното възстановяване, докато режимът в Белград не бъде сменен от ново демократично правителство.
За да отнесе това послание в Сърбия, на срещата в Сараево бе поканен Драгослав Аврамович, един от вероятните кандидати за заместник на югопрезидента Милошевич. Присъствието на черногорския президент Мило Джуканович също имаше за цел да подчертае международната изолация на югославското правителство.
Финландският президент Ахтисаари посочи, че конференцията в босненската столица бележи нов етап в развитието на Балканите и в политиката на международната общност, която е научила уроците от досегашните балкански конфликти. "Сега е моментът страните от региона да обединят усилията си, за да постигнат онова сътрудничество, към което всички се стремим. А Западът обещава да предостави всички необходими за това условия", заяви Ахтисаари.
Публикацията за г-н Шиляшки е тенденциозна
Във връзка с публикация в сме длъжни да заявим категорично, че тя е тенденциозна и съдържа неверни твърдения. В тази връзка бихме желали да направим следните пояснения, които считаме за наложителни.
1. Заглавието на цитирания материал е крайно непочтено, тъй като г-н Шиляшки не е управлявал въпросния автомобил. Колата е карал постоянният шофьор на г-н Шиляшки в изпълнение на служебните си задължения. Автомобилът не е смачкан, както пише вестникът, деформирани са само предният капак и предната решетка на БМВ-то.
2. Автомобилът е закупен от бившия изпълнителен директор на Булгаргаз Васил Филипов на втора ръка. По преценка на съвета на директорите на Булгаргаз тя не може да бъде продадена на пазара на реална стойност, поради което с решение е предоставена на председателя на Комисията по енергетика, а не по личното настояване на г-н Шиляшки, както се опитва да внуши публикацията.
3. Колата е застрахована и ремонтните разходи по нанесената щета изцяло се поемат от застрахователното дружество, а не от Булгаргаз.
Надяваме се, че тези пояснения ще дадат представа на вашите читатели за реалните факти. Недоумяваме и защо уважаван вестник, какъвто е "Капитал", не е проверил верността на изнесените факти. Информация за това можеше по всяко време да бъде дадена от пресцентъра на КЕ.
Пресцентър на Комитета по енергетика
Има и друга гледна точка за приватизацията на ТБ "Биохим"
След като прочетох коментара на , сметнах за необходимо да отговоря на погрешните по мое мнение заключения, направени по повод на неотдавнашната промяна от страна на Банковата консолидационна компания (БКК) на стратегията за приватизация на ТБ "Биохим", както и на решението за прекратяване на договора с чуждестранните мениджъри на банката. Коментарът намеква, че БКК е прекратила този договор по неподходящи причини и че чуждестранните мениджъри може би са били пречка за приватизацията на банката. Не съм съгласен с нито едно от двете заключения и вярвам, че Вашите читатели заслужават да се запознаят с фактите и от друга гледна точка.
За да се разбере смисълът на действията на БКК, е необходимо да се изясни защо първоначално бе взето решение за поставяне на ТБ "Биохим" под чуждестранно управление. Такова решение в действителност бе взето в началото на 1998 г., когато ходът на банковата приватизация в България бе твърде бавен. В този момент изглеждаше малко вероятно да продадем ТБ "Биохим" преди края на 2000 г., а дори и по-късно. По отношение на тази дългосрочна стратегия за приватизация се смяташе, че ТБ "Биохим" би могла само да спечели от едно дългосрочно преструктуриране на своите операции, което би направило банката по-привлекателна с оглед на нейната бъдеща приватизация. Освен това, дори и след като Европейският съюз се съгласи да финансира дейността на чуждестранните мениджъри, международната финансова обстановка стана още по-мрачна поради задълбочаването на азиатската финансова криза, последвалата я руска финансова криза, а след това и проблемите в Косово. Всички тези фактори затвърдиха нашето убеждение, че не можем да приватизираме ТБ "Биохим" в обозримо бъдеще. Следователно дългосрочната програма за преструктуриране, разглеждана от БКК и Европейския съюз при подготовката на стратегията за чуждестранно управление, беше в интерес както за БКК, така и за ТБ "Биохим".
От известно време международните финансови и валутни проблеми отбелязаха значително стабилизиране, кризата в Косово бе разрешена, а БКК от своя страна отчете засилване на интереса от страна на потенциалните купувачи към българските държавни банки. БКК вече избра предпочитан купувач за ТБ "Експрес" и вярва, че тази банка може да бъде приватизирана в следващите няколко месеца. Вече обявихме краен срок за подаване на окончателни оферти за банка "Хеброс", а в рамките на следващите няколко месеца очакваме да получим оферти и за покупката на Булбанк.
Като се има предвид, че основната цел на БКК е навременното приключване на банковата приватизация, несъмнено вече е необходимо да променим предишната приватизационна стратегия за ТБ "Биохим". Взимайки за отправна точка сроковете за приватизация на останалите банки, БКК прецени, че може да продаде ТБ "Биохим" в началото на 2000 г. По този начин в рамките на така поставения срок би било фактически невъзможно чуждестранните мениджъри да окажат каквото и да е значително влияние върху банката, тъй като е малко вероятно положителните резултати от нейното преструктуриране да се почувстват незабавно през следващите няколко месеца. С оглед на това БКК заключи, че при липсата на осезателни перспективи пред чуждестранните мениджъри да постигнат каквито и да е съществени ползи за ТБ "Биохим" преди нейната приватизация, значителните разходи по силата на договора с Европейския съюз трудно могат да бъдат оправдани. Очевидно е, че Европейският съюз не разполага с неограничени ресурси и изглежда логично да пренасочи неизползваните средства там, където те биха били възможно най-ефективни.
Надявам се да публикувате моя отговор в следващия брой на в. "Капитал", което да позволи на вашите читатели да се запознаят с всички факти, имащи отношение към действията на БКК, без да се ограничават само до негативната гледна точка, представена в коментара на в. "Капитал" от 24 юли.
Петър Жотев, изпълнителен директор на Банковата консолидационна компания
Проблеми има, но не в нас, а в данъчните
Публикуваната в с автор Иван Михалев заслужава особено внимание предвид забележително ниската степен на достоверност на нейното съдържание. В едно изречение статията може да бъде охарактеризирана като пореден опит на ръководството на ГУДА да прехвърли вината за собствените си грешки върху други инстанции (спомнете си серията публикации от миналата есен, които се опитваха да внушат, че вината за несъбирането на имотния данък е неработещият регистър ЕСГРАОН).
Като зам.-председател на НСИ, отговарящ за изграждането на регистъра БУЛСТАТ , съм длъжен да заявя следното:
1. Не е вярно твърдението "Проблемът дойде от забавянето на статистиката, която още не е готова с въвеждането на единния регистър. " - статистиката въведе единния регистър от 1 януари 1999 г., като спази обещанието си преходът от стария към новия регистър да остане незабелязан за потребителите. Последното не се отнася за служителите от ГУДА, които бяха информирани непрекъснато за хода на работата по регистъра. Информиран бе и Международният валутен фонд, който отчете свързаната с БУЛСТАТ част от тригодишното споразумение като изпълнена.
2. Не е вярно твърдението "Така данъчната администрация няма как да изпълни изискването на новия Закон за статистиката данъчният номер на фирмите да съвпада с кода по БУЛСТАТ. " - истината е, че ръководството на ГУДА не пожела или не беше в състояние да организира преработването на собствените си програмни системи успоредно с изграждането на новия регистър, за да може да премине към използване на кода по БУЛСТАТ веднага, щом той бъде готов. За сравнение ще отбележа, че Националният осигурителен институт успя без особени усилия да замени осигурителния номер с кода по БУЛСТАТ.
3. Забележително откровение се съдържа в твърдението "Кодът по БУЛСТАТ в сегашния му вариант е неприложим за фискални цели, защото той по начало не се поддържа в актуализиран вариант от данъчната администрация... " - с Постановление 206 на МС от 30.10.1995 г. е утвърден Правилник за реда и начина на изграждане, поддържане, актуализиране и използване на Единния държавен регистър на стопанските субекти "БУЛСТАТ" в Република България (ДВ, бр. 99 от 10.11.1995 г.), в който се казва:
"... Чл. 3. Идентификационният код по Регистър "БУЛСТАТ" е задължителен за стопанските субекти в Република България.
Чл. 4. Информационни системи, които съдържат данни за стопански субекти, задължително включват и идентификационния код по Регистър "БУЛСТАТ".
Чл. 5. Всички документи, издавани в страната, с които стопанският субект участва в документоборота, съдържат и идентификационен код по Регистър "БУЛСТАТ".
Казано простичко, ако служителите на данъчната администрация бяха спазвали нормативните изисквания, те щяха да "поддържат в актуализиран вариант" кода по важна част от държавната администрация, каквато представляват служителите от данъчната система, открито признава извършването на масови нарушения на правилата за данъчна регистрация. Звучи като плах опит за прикриване на тези нарушения твърдението "Всъщност проблем нямаше да има, ако Националният статистически институт си беше свършил работата и данните от двата регистъра - на статистиката и на данъчните, бяха уеднаквени, както се предвиждаше преди година. " Националният статистически институт си свърши работата, както се предвиждаше преди година и сравни данните на двата регистъра в състоянието им към 31 декември 1998 г. В резултат от това се изясни непрецизността на работата на данъчната администрация, чиито служители често бяха попълвали в полето за кода по БУЛСТАТ случайни поредици от цифри или просто са го подминавали без внимание. Подобен доклад за откритите нарушения беше своевременно изпратен на ръководството на ГУДА.
4. На проведената на 21 юли т.г. среща на министъра на финансите с представители на ръководствата на НСИ и ГУДА зам.-министърът на финансите и началник на ГУДА Д.Андреева, подкрепена от своя "юридически съветник" Атанас Кацарчев (по образование строителен инженер, заемащ длъжността главен данъчен експерт) изрече съдържанието на разглежданата статия, поне два дни преди да бъде написана. Като участник в срещата мога да заявя, че министърът на финансите отрече като абсурдни всичките апокалиптични предсказания на г-ца Андреева, намерили, за съжаление, благодатна почва на страниците на Вашия вестник.
5. Не е вярно твърдението "Парите за новия БУЛСТАТ отдавна бяха усвоени, по мнение на данъчни експерти сумата вече е надхвърлила 20 млн. долара. " В Министерството на финансите би трябвало най-добре да знаят, че реално похарчената сума е поне десет пъти по-малка, като по-голямата част от тях са от закритата вече извънбюджетна сметка на НСИ. Средствата от тази сметка трябваше да бъдат възстановени от Министерството на финансите, но досега това не е сторено. Точната сума, изразходвана за БУЛСТАТ, ще бъде публикувана след приключване на проверката, възложена на счетоводния отдел на НСИ.
Като редовен читател на в. "Капитал" съм неприятно изненадан от стиловите особености на статията, типични за една категория вестници, от която Вашият вестник стоеше достатъчно далеко. Изрази като "Свидетели твърдят, че Муравей Радев изпаднал в тих ужас... " и "Сега се говори, че премиерът Иван Костов дал последна отсрочка... " бях свикнал да чета другаде.
След влизане в сила на новия Закон за статистиката бяха организирани две срещи, на които служители на НСИ и фирмата разработчик АКСИОР представиха подробно обхвата, начина на действие и възможностите за използване на регистъра БУЛСТАТ. Първата среща беше с журналисти от централните медии. Тя беше проведена на 10 юни в пресцентъра на НСИ. От страна на в. "Капитал" присъстваше г-н Николай Стоянчов. На втората среща, проведена на 17 юни, присъстваха експерти от заинтересуваните ведомства. Министерството на финансите беше представено от г-н Христо Трайков, началник на управление "Информационни технологии". Ето защо появата на статия като тази на г-н Михалев е събитие, пораждащо странни подозрения.
Ив. Иларионов, Зам.-председател на НСИ
Лучников внесе проекта за компенсаторните записи
Светослав Лучников и още 13 народни представители внесоха в парламента проект за промяна в закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Поправките целят основно да увеличат възможностите за използване на компенсаторните записи като платежни средства в приватизацията и да повишат цената, по която се изкупуват. През последните месеци тя падна от 35-40 на сто до близо 10 на сто от номиналната им стойност. Един от текстовете в проектозакона гласи, че притежателите на записи могат да участват с тях пълноправно във всички видове приватизационни сделки. Въпреки че и досега законът предвиждаше именно това, често приватизиращите ведомства отказваха да приемат записи, за да не бъдат обвинени, че продават на безценица. В документа се предвижда още записите, неоползотворени до края на 2000 г., да се превърнат в държавни облигации по ред и условия, определени от министъра на финансите.
Преодоляваме страха от властта
На първо място в скалата на социално допустимите действия днес българите определят откритостта на позицията си към управляващите. Публичната критика към правителството се възприема като нещо съвсем в реда на нещата. В контекста на световната история тези резултати едва ли са впечатляващи, но имайки предвид българската, те показват израстването на гражданското самосъзнание и преодоляването на страха от властта.
Като белег на днешното време може да се определи и високата степен на толерантност към корупцията. Тя е призната у нас като ефективен механизъм за решаване на проблемите. Българите обаче са по-склонни да критикуват този, който взема пари, отколкото другия, който ги дава. Вероятно защото повечето от тях често са се оказвали в позицията на втория.
Когато се определят отношенията между бизнеса и политиката, личи обществената толерантност към въздействията, осъществявано както от едната, така и от другата страна. Почти половината от запитаните приемат за нормална практика бизнесът да влияе пряко на политиката. Такъв е делът и на хората, според които и политиката може да се намесва в бизнесделата.
По-чувствителни се оказват българите по отношение на медиите и тяхната независимост от политиката. Всеки шести определя като недопустимо оказването на политическо влияние върху медиите. Останалите 38% от запитаните обаче не биха го осъдили. Раздвояването на мненията по този въпрос показва, че четвъртата власт не е осъзната като реален коректив на управляващите и опитите за намеса в работата й няма да срещне еднозначната обществена присъда.
В последните години все повече хора свикнаха с мисълта, че макар и високи, данъците трябва да се плащат. Това е началото на трансформацията в отношението на гражданина към държавата. Но осъзнаването на обществените отговорности не е преодоляло високите очаквания към социалната роля на държавата. По-голямата част от българите предпочитат високите данъци и големия размер на помощите пред отговорността да се оправят, без да разчитат на социалните служби. Допустимостта на по-малкия грях - практиката да не се декларират всички доходи, за да се намаляват данъците, се приема от немалко пълнолетни българи.
Върхът на класацията на социално неприемливите действия е заемането на отговорни държавни постове от хора с нестандартно сексуално поведение. Българите не могат да преодолеят нетърпимостта към този род различия дори ако те се компенсират с политически или творчески умения.
Границата между допустимото и недопустимо социално поведение е динамична. Особено ясно личи това днес, когато обществото ни остава раздвоено в отношението си към основни социални норми.
Да уловиш вятъра, или какво се прави в средата на морето
Българското ветроходство страда от бедност, безхаберие и стари закони
"Стоя си на фара аз и гледам в морето eдна страхотна яхта, нек'ви хора се кефят вътре и си викам : Ега ти баровците са тия! А то сте били вие. " Така Васко Кръпката описва първия си досег с български яхтсмени преди няколко години на едно от изданията на екорегата "Яхтуикенд". "Баровците" се оказват някакви нормали люде и не от най-богатите. На черноморските регати могат да се видят всякакви образи. "Яхтуикенд" е едно от летните събития за ветроходците от осем години насам. Тя е първата и единствена частна регата по нашето Черноморие и минава за най-купонджийската, защото на нея се събират около 40-50 яхти от различни класове от цяла България, в добри години числото е стигало до 70. Макар да не е най-богатата и наградният фонд да не е особено голям, точно тук се струпват повечето ветроходци.
Регата е "собственост" на Димитър Клисуров - един от видните ветроходци у нас, макар и без особени успехи в морските надпревари и без трансатлантическите пътувания. Наградите се формират от спонсори, а след всеки етап се прави веселба, която също се плаща от тях. Менюто най-често е от риби и бира, а местата на купонясване са или в някоя крайбрежна кръчма, или на самото пристанище. Точно бреговите разпивки правят тази регата уникална. Тази година надпреварата беше прекръстена на екорегата "Данцка '99" заради основния спонсор водка "Данцка".
Макар че след всяка регата най-често всички си спомнят за веселбата по брега, състезанието си е съвсем истинско. И там като навсякъде си има фаворити и туристи. И докато преди всеки старт състезателите изхвърлят всичко от лодките, за да бъдат по-леки, други бункироват (зареждат) с каси бира хладилниците, пълнят резервоарите с вода и се подготвят за дълго, но весело плаване до финала.
Стартът е едно от най-красивите неща на регатите. Тогава на една линия се нареждат десетки яхти с вдигнати платна, а екипажите се дебнат един друг, за да "вземат вятъра" на конкурента и да направят по-добър ход при стартирането. Нищо че стартът не е най-решаващото нещо в това състезание, защото следват още доста часове в морето. Добрите екипажи действат без никакви засечки при поворот, смяна на платната, при откреняването на лодката, при натягане на въжетата. Тогава андреналинът в яхтата се покачва, напрежението расте, чуват се викове, скърцане на винчове... Но в крайна сметка всичко зависи от вятъра.
Неизменно на всяка гонка (етап) точно в 12 часа по яхтаджийския канал на радиочестота 77 (наричан често и клюкарника, защото по него може да научиш всичко - от скоростта и посоката на вятъра до това коя яхта къде се намира) някой изпява "Хайде наздраве" с мелодията на "Многая лета" и купонът в морето започва. Вадят се джинове, ракии, водки, бири, ако морето е спокойно -и мезета. Това естествено го правят тези, които са се заредили добре на сушата, останалите се състезават. Първата глътка се излива в морето - "За дедо! ", както казват ветроходците, като имат предвид бога на моретата Нептун. Тези движения се извършват само при добро време и нормален вятър, тогава удоволствието е пълно. Когато дойде Баба Меца, както евфемистично ветроходците наричат бурята, става невъзможно да държиш чашата си в хоризонтално положение, а и не ти е до нея, защото вълните обливат лодките, а яхтсмените са мокри до кости. По-лошо от Баба Меца е другата крайност - да няма абсолютно никакъв вятър. Тогава се кандилкаш на едно място в центъра на морето с часове под жегата и нищо не правиш. Финалът, макар и не толкова красив, също е пълен с напрежение. Особено когато две-три лодки се движат много близко една до друга. Някои ветроходци си спомнят как при една от регатите варненска лодка изскочи върху плитчините край Несебър, защото реши да пресече пътя на конкурента си. Подобни емоции съвсем не са чести, но пък се разказват с години.
Старите моряци, не без голяма доза самоирония, често цитират следното определение за своето занимание: "Ветроходството е най-бавният, най-трудният и най-рискованият начин за придвижване от едно място на друго, където изобщо нямаш работа. " Яхтаджийството няма нищо общо с бързите моторни лодки, а яхтсмените гледат с пренебрежение и раздразнение на появилите се в последно време луксозни катери и джетове, които вдигат шум по пристанищата и плажната ивица. Моторните яхти обикновено се харесват на мутрите и новобогаташите, защото са лесно управляеми, скъпи и бързи. Ветроходството е изкуство, трябва да уловиш вятъра, за да се движиш по водата.
Да усетиш тишината по средата на морето, нарушавана само от плющенето на платната, едва забележимото подрънкване на вантите и завихрящата се зад кърмата вода.
Както Васко Кръпката, повечето хора смятат, че и българските собственици на яхти са някакви супербогаташи, които се шляят по моретата в луксозни каюти. Такова впечатление остава у всеки, който е бил или е виждал по филми пристанищата в Кан, Марсилия, а дори и по турските и гръцките марини, където са "паркирани" на по няколко реда огромни яхти с палуби на по няколко етажа. Българската действителност е доста тъжна, а яхтсменството у нас е на самодейно ниво. У нас две трети от яхтите са от така наречените самоделки.
Самоделката е направена собственоръчно яхта. В повечето случаи се взима калъп от някоя фабрична лодка, а кърмата се моделира от нашенския ветроходец. В тяхната направа има голямо количество хитри идеи. За направата на една яхта са нужни години. Повечето хора ги правят за себе си през свободното си време. Едва в последните години започнаха да ги оборудват с модерни навигационни уреди, GPS, които през спътници определят курса, скоростта, местонахождението на яхтата, автопилоти и други екстри. В много случаи яхтите са много добре направени, някои от тях дори са пресекли две-три морета и имат зад гърба си стотици мили. Но дори и при най-големите перфекционисти си личи, че яхтата е самоделка. А тези, които могат да си купят истинска ветроходна яхта и обичат ветроходните лодки, са малцина.
Българските яхтсмени са особено общество. Повечето от тях са чешити и егоцентрици и основните им занимания нямат нищо общо с морето. А между тях има всякакви - инженери, архитекти, строители, художници, лекари... Някои от тях са се състезавали по времето, когато социалистическата Организация за съдействие на отбраната имаше яхтклуб във всеки по-голям град. Сега обаче имуществото на тази организация, която не съществува, е разграбено или потрошено, а малкото останали яхтени клубове "дишат с кислороден апарат" или изобщо не дишат. Има и два-три клуба на все още богати държавни предприятия и на ВУЗ-ове, но и те са оставени на изживяване, защото всякакво оборудване за ветроходството се плаща в долари. Голяма част от яхтаджиите така нагласят работата си, че през по-голямата част от лятото да са на морето и живеят на лодките, които са им като подвижни къщи. Което е и част от предимствата. Някои дори правят морски разходки за туристи, като отдават под наем лодките си и така се справят с високите разходи по издръжката на яхтата.
Иначе гледката с подредените яхти по кейовете у нас не може да се види никъде. По българското Черноморие има няколко марини, където може да акостира една яхта, но повечето от тях са превзети от рибарски лодки и рапанджии. Пристанищата се намират в ужасно състояние и повечето нямат елементарни условия, необходими за обслужването. Затова яхтените пристанища приличат повече на цигански катуни или докове за ремонт, отколкото на приятно за престой място. И тъй като се водят на различни ведомства, никой не инвестира в тях, за да превърне ветроходството в доходен бизнес, както е в повечето близки нам туристически страни.
Законът е другото нещо, което пречи на българското ветроходство. Повечето ведомства работят с наредби и документи отпреди 1989 г. и цари пълен хаос. Законът за морските пространства и правилникът за неговото прилагане, макар и ремонтиран няколко пъти, не отмени такива безумни разпоредби като тази, че трябва да уведомяваш граничната полиция, когато напускаш пристанището, или пък че нямаш право да пътуваш с яхтата си през тъмната част на денонощието.
Ветроходците се оплакват, че все по-често стават обект на проверки от страна на гранична полиция, дори и във вътрешни води без всякакъв повод. Цитират се дори случаи на немарливо отношение към ветроходци от международната регата "Кайра", която от две години минава и през българските пристанища. А в нея участват все богати хора, които едва ли гледат с добро око на нашенския бюрократизъм.
За това и българските ветроходци все по-често поглеждат към Турция и Гърция, където ветроходството е на почит, условията в марините са повече от добри, за влизането в пристанищата не се иска дори виза, а и бреговете и заливите са далеч по-живописни от нашите.
Опозицията ще вземе своето въпреки лидерите си
Докато левите се карат за столицата, могат да загубят провинцията
В деня, в който Иван Костов заяви, че СДС и най-вече шефовете на синята партия няма да се занимават повече с проблемите на опозицията, левите сили скъсаха договора си за съдружие. Направиха го на сладоледения принцип "засега в София, скоро и в други градове".
За да се запомни добре, Костов няколко пъти каза: "Най-силните сърдечни вълнения са преди избори. Никой от нас не обсъжда това, което прави опозицията. Нека тя сама изживее своите трепети. " И опозицията взе, че наистина се развълнува - за пореден път и, както изглежда, сериозно и за дълго.
От партията на Александър Томов първи обявиха през тази седмица, че солунската четворка вече не съществува. Направиха уговорка, че раздялата е факт в столицата, но и че за сътрудничество на национално ниво шансовете вече са нулеви. Говорителят на евролевите Росен Карадимов прогледна и в по-далечно бъдеще - според него обединена левица няма да се получи дори за следващите парламентарни избори.
Така митът за обединяващите се леви сили на принципа "всички срещу Костов" остана там, където бе създаден - в Солун, откъдето четиримата лидери обявиха, че ще правят общ фронт срещу управляващите. Сега, година по-късно, всеки от тях търси вина в останалите за провала на формулата. Междувременно Томов, Първанов, Дертлиев, Петков продължават да подмятат имена за евентуален общ кандидат-кмет в столицата - пост, който дори и те знаят, че няма да спечелят - поне не на тези избори. През това време управляващите затягат редици в провинцията, където беше нормално левите сили да запазят поне част от сегашната власт на БСП.
Вече е само един политикът, който вярва, че в следващия парламент отново ще има евролевица. Този политик се казва Александър Томов. Авторът на алтернативи, нови формули, схеми, комбинации, горещи новини и кръстословици направи всичко възможно да съсипе собствената си невръстна партия. От влизането си в сегашния парламент и през целия досегашен престой там лидерът на модерните евролеви безплатно работи за каузата на СДС, но и с надежда за отплата, когато му дойде времето. В началото шумно и убедено подкрепяше всяко решение на управляващите, дори сам се провъзгласи за глашатай на реформаторското мнозинство. Когато не получи в замяна нищо друго освен потупване по рамото, Томов също така убедено тръгна "на война" срещу СДС. Започна да вади списъци с уволнени негови активисти, разтръби из Европа, че довчерашните му партньори днес правят партийни чистки из страната. Обеща набързо масови протести срещу правителството. После тръгна да търси (сред бившите си съпартийци) съгласие за родената от него нова идея - за "реформаторска опозиция". След като и тя се провали, на дневен ред дойде обединението на левите сили. Година по-късно сам обяви смъртта на единението. Очаква се тези дни Томов да обяви в коя посока ще е следващият му завой. Вече намекна, че ще иска лявото пространство на БСП. Но преди да каже нещо и за центъра, може би ще изчака да види дали първият деимунизиран депутат в този парламент няма да е охотно приетият от него Цветелин Кънчев.
Публиката вече се умори да следи кога някоя от левите сили ще се съгласи с останалите и кой ще е следващият им кандидат за кмет. Колкото по-невъзможно става обединяването на социалисти, социалдемократи, либерали, толкова повече са и имената, които излизат от техните среди. С всяка следваща кандидатура намаляват шансовете на всички заедно. Електоратът, който по традиция се определя като ляво ориентиран, непрекъснато се прелива от една сметка в друга. Още по-объркани от гласоподавателите са местните структури на партиите от четворката, които от месеци чакат сигнал с кого и как да се коалират и чий кандидат да предпочетат. Директивата отгоре е в перманентно отлагане.
Крайният резултат за БСП е този, че две години след парламентарните избори партията е отново там, където беше преди тях - в изолация. Преди още да е ясно дали оставащите два месеца до местния вот няма да стигнат за нови преговори на всички опозиционни сили, евролевицата потърси и намери виновника за сегашния провал - БСП. Дори когато говорителят на социалистите Ангел Найденов съобщи, че неговата партия ще подкрепи кандидати на Томов в 40 общини, това не смекчи тона на евролевите.
Като се има предвид колко бързо стигат до общи решения опозиционните сили, намирането на нов лозунг за обединение се отлага поне до по-следващите парламентарни избори. Дотогава всичко е в ръцете на местните организации и на изоставения от социалистите електорат. Те въпреки лидерите си ще определят съотношението на силите в новата местна власт. Срещу пълната хегемония на СДС и в провинцията ще заработят само трайните нагласи на гласоподавателите, пред чиито очи се поделя икономическата власт по места. Както винаги досега, по-големите партийни началници ще се намесят едва между двата тура на изборите. Тогава ще се разменят гласове срещу части от общинското управление.
Засега е ясно, че опозиционните сили изпълниха свръхзадачата, с която ги натовари Костов - да се разцепят и обезвредят взаимно поне докато минат местните избори. За следващите парламентарни избори на синия лидер ще му е много по-лесно да пусне в Народното събрание, когото реши за необходимо. Ненапразно Томов обвини Първанов, че всичко, което прави БСП, е "поклон пред Костов и поднасяне на тепсия на изборната победа". Не би могъл да го знае толкова добре, ако през цялото време не участваше в сервирането, все с надеждата, че след това ще го поканят на масата.
Управляващите, разбира се, съвсем не чакаха само на опозицията да се оттегли доброволно от властта. Намеренията и на мнозинството са прицелени далеч зад границата на местния вот през октомври. Той само ще бетонира сегашната централна власт и ще тества структурите и нагласите на обществото за по-важните парламентарни избори. На тях СДС разчита да получи лелеяното абсолютно мнозинство, което ще осигури на Костов поне още два мандата управление.
СДС първо се справи с присъдружните си организации, след това обезсили и подчини партньорите си от ОДС и отстрани от сцената ДПС. Сега сините успешно ликвидираха и влиянието на евролевицата. Ударът на главния прокурор срещу евроляв депутат сега поразително прилича на арестуването на Роко няколко дни преди парламентарните избори през април 1997 г. Такъв ход имаше тогава двоен ефект - СДС хвана най-големия престъпник и си написа актив, а ДПС застана зад него и досега не може да отпише негатива от сметката си. Ходът с имунитета на Цветелин Кънчев има същата цел, вероятно и резултатът ще е в същото съотношение.
Костов ги предпочита праведни
Преброяването на сините кандидати показа един порицан, един умерен песимист и 700 оптимисти
Осем точки и десет божи заповеди сведе за изпълнение от актива по време на предизборната кампания лидерът на СДС Иван Костов. Той събра националния съвет на синята партия на последно предваканционно заседание. Освен уставния състав на съвета на 27 юли в НДК дойдоха, за да бъдат официално номинирани, 200 кандидат-кметове и още толкова водачи на общински листи. Заедно с лидерите, депутатите и шефовете на местни структури в залата се събраха близо 700 сини активисти. Всички единодушно приеха решение в осем точки, които определят кой и как ръководи кампанията в СДС по всички нива на партийната йерархия, кой прави изборите по места и кой пред кого отговаря след това.
"Всички се надпреварваха да обясняват на шефа как и с колко ще спечелят изборите, бяхме се събрали само едни победители", разказваше по телефона на някого удивен от високото качество на подбора син активист от провинцията. След събирането и Костов обясни на журналистите, че установил висока степен на готовност за изборите, а кандидатите показали великолепно познаване на изборната специфика и сериозен потенциал за местната власт. Дори не се наложило той да прави заключително изказване.
Според вътрешна информация критика отнесъл лично от Командира само депутатът от Велико Търново Константин Дочев за това, че бил пасивен и безотговорен, заради което бил провален предварителният вот в старопрестолния град. НИС касира този избор, след това прие с резерви и последвалата нова кандидатура за кмет. Засега ръководството отлага наказанието на депутата, но той остава в списъка с тези, "които ще отговарят за провала на изборите", както не пропуска да спомене всеки път Иван Костов. И в решението, гласувано от националния съвет, има две специални точки за това - "всички депутати от СДС участват в изборната кампания на територията на областта според разпореждането на областните ръководства" и "областните ръководства отговарят пред НИС за успеха на изборите на тяхната територия".
Другият самотен в категорията си бил депутатът Найден Зеленогорски, който, без да се е провинявал, слиза надолу във властовата йерархия. Заради борбите на различните лобита в СДС той ще трябва да смени мястото си в парламента срещу кметски пост в Плевен. Ако си го спечели, разбира се. Зеленогорски обяснил пред форума, че за разлика от много свои колеги, които обещават грандиозно превземане на червените крепости, добре познава обстановката в района си и е по-скоро умерен песимист за синята победа в управлявания от БСП Плевен.
Преди месец зам.-председателят на СДС Евгений Бакърджиев обяви, че с официалната промоция на кандидат-кметовете в НДК ще стартира и предизборната кампания на сините. Веднага след заседанието на националния съвет обаче Иван Костов отмени тази новина и премести старта в средата на септември - месец преди изборния ден. Бакърджиев няма да влезе и в друга своя роля, присъща му досега за всяка кампания - да измисли и обяви лозунга, под който СДС ще проведе изборите. Вицепремиерът мотивира промяната така: "СДС се отказва да измисля щампи". А лидерът на партията обясни, че отсрочката е нужна, за да бъде изпълнена от местните структури още една предизборна задача. След изпълнението й ще има нов преглед на състава за изборите. На практика Командира отмени и летния отдих на актива. През август те ще трябва да определят политическите си цели за местните избори, да напишат конкретни програми за овладяване на общинското управление и чак след като ръководството ги одобри, ще могат да започнат официално кампанията. Както казаха депутати, всеки списък при нас винаги е предпоследен, докато не е подписан от НИС. В средата на парламентарната ваканция големите началници в СДС ще се съберат да излъчат състава на централния си предизборен щаб. По същото време вече ще са обнародвани промените в избирателните закони, с което ще се задвижи административната процедура по подготовката на местните избори.
Не можаха да скрият учудването си членове на НИС, когато Костов съобщи, че СДС вероятно ще подкрепи кандидати на Народен съюз в няколко областни града. Вероятно той сам е взел решение да оповести нещо, което отдавна управляващите неофициално обсъждат с коалиционните си партньори по места и за което досега нямаше централно решение. Освен това сините издигнаха и избраха свой кандидат за всички областни центрове. Премиерът не обясни какво ще стане с тези кандидати, ако за същинския вот бъдат подменени с някой земеделец или демократ. Имената на евентуалните общини, свободни за договаряне, отдавна са в медийното пространство. Това са градове, в които СДС няма големи шансове да спечели самостоятелно заради нагласите на електората или заради скандали за надмощие вътре в сините партийни структури. Само за няколко дни стана ясно, че първият град, в който сините ще подкрепят кандидат на Народен съюз, е Русе. Бившият председател на местния общински съвет Явор Димитров вече получи подкрепата и на ВМРО. На Савов и Мозер СДС ще предложи още Габрово и Велико Търново. Със сигурност сред договаряните градове не са Пловдив, Пазарджик, Ямбол, Бургас и Смолян - там коалиционните партньори обявиха, че ще подкрепят сините кандидати за кметове.
След като получиха удар под кръста с промените в законодателството за изборите, малките партии в ОДС първо гласуваха против мнозинството и след това обявиха и своите искания, и правото си на самостоятелна игра на изборите. И то в същите райони, в които победата на СДС е под въпрос. Народен съюз, ВМРО (и много вероятно - ДПС) ще издигнат общ кандидат срещу номинирания от СДС в съдбовно важния за СДС областен град Хасково. Всеки в партията и държавата свързва това име с главния секретар на управляващата партия Христо Бисеров. Загуба на сините там, и при това от партньори, ще бъде сериозен удар директно по ръководството на СДС, от което се иска после да накаже загубилите. Местните проучвания сочат, че ако се стигне до двубой между двамата кандидати, няма да спечели синият. Затова е много вероятно градът отново да бъде договарян на най-високо ниво.
Неслучайно след заседанието във вторник Иван Костов приседна насаме до депутата от Благоевград Илиан Попов. В този град сините също засега са сами, а и организацията там се тресе от конфликти. Попов воюва директно с колегата си по партия и парламент Николай Томов. Двамата превърнаха подготовката за предварителния вот в премерване на местните си лобита, а гласуването в надцакване на кандидатите. БСП продължава да има изключително силни позиции и шансовете да бъде сменен сегашният червен градоначалник са минимални. Попов не договорил и подкрепата на коалиционните партньори. ВМРО издигна свой кандидат, за воеводите на Каракачанов било въпрос на чест да се борят за Благоевград.
Костов никога не съобщава лошите новини на хората си публично. Конфиденциалният разговор с Илиан Попов едва ли е бил за времето. Той отдавна е в черния списък с прегрешилите - преди време отказа на Командира да отиде областен управител на Благоевград. Сега, при нужда, може и да го пратят да се кандидатира за кмет. Освен ако при загуба на изборите не са му предвидили някое малко по-далечно чиновническо място. Посланик в Македония например.
Също притеснен изглеждаше след събирането в НДК и председателят на бургаското СДС Йордан Цонев. Депутатът развеждаше кандидата си за кмет из залата, за да го покаже на столичните медии и да го запознае с началниците на партията. Дори и да стане популярен почти колкото шефа си обаче, младият Васил Илиев тръгва на една почти обречена битка. В Бургас вътрешнопартийният отпор срещу Цонев е по-голям и от този в Благоевград. Не само заради перманентните трусове в местната синя организация и силните позиции на БСП в града. Колкото и позитивна и силна кампания да направят сините там, да съсредоточат легални и неофициални средства за града и кандидата, все още съществува вероятността гласоподавателите да употребят вот "анти-Цонев". Както го направиха в Дупница срещу Панчо Панайотов. На предишните местни избори точно със силата на такъв наказателен вот БСП спечели много от общините, при това обявени за изконно сини. Избирателите във Велико Търново например си върнаха на синия кмет, който злоупотреби с правата си и смени кметството с ловешкия затвор. След него победата на червения Драгни Драгнев преобърна съотношението на партийните сили в града. А такива изгубени общини в спомените си СДС има доста. Затова още два месеца кандидати и лидери от всякаква величина ще трупат качества, ще доказват, че са правоверни християни и лоялни партийци, преди Костов да ги пусне на финалната права за местната власт.
Военните спецслужби - при Ананиев
Предстоят сериозни структурни промени в специалните служби на армията
Покрай инфарктните дебати около плана за реформа на армията ни до 2004 г., който трябва да влезе за обсъждане в правителството през тази седмица, тихомълком започнаха да се прокрадват сенките на нова интрига във военното ведомство, а именно поредното префасониране на Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС). Екипът на министър Ананиев за втори път ще подлага на основен ремонт основополагащия за армията нормативен акт. По всяка вероятност юристите на отбранителното ведомство ще бъдат принудени да ускорят работата по поправките, тъй като те са жизненонеобходими за
Водовъртежът на събитията около поправките в закона обаче ще се завихри главно около предстоящите сериозни структурни промени във военните специални служби.
Поредната иновация ще съсредоточи в ръцете на военния министър почти цялата информация, която агентите с пагони добиват по негласен път. В момента Георги Ананиев еднолично се разпорежда във Военното контраразузнаване (ВКР) и Военната полиция (ВП), а началникът на Генералния щаб ген. Михо Михов стиска юздите на Разузнавателно управление (РУ на ГЩ). И трите специални служби все още работят в юридически вакуум, тъй като според Закона за отбраната и въоръжените сили тяхната дейност се регламентира с отделен закон, но на практика такива нормативни актове липсват вече четвърта година. В подобно положение се намира и Националната разузнавателна служба.
Според първоначалния замисъл шефът на генщаба механично трябваше да изгуби контрола над агентурния си апарат, който да премине на подчинение на министъра. Ген. Михов трябваше да запази само чисто войсковото си разузнаване, докато военните шпиони щяха да докладват директно на министъра. Това обаче с нищо не променяше фактическата незаконност на спецслужбите към Министерството на отбраната. Според последните поправки в ЗОВС тези пречки почти напълно ще отпаднат. Тихомълком и съвсем небрежно разпоредбата за специална законова уредба на военното разузнаване отпада от закона.
На мястото на Разузнавателното управление към Генералния щаб безшумно се появява енигматичната Национална служба "Военна информация", чието име звучи по-скоро като названието на някой пресцентър. Никъде в закона не е споменато ясно, че точно тя е приемникът на досегашните бойци на тихия фронт. Ясно е само, че нейната дейност ще се регламентира с акт на Министерския съвет, а не с отделен закон, както беше формулирано до момента. В поправения ЗОВС е казано само, че въпросната национална служба "добива, обработва, анализира, съхранява на органите за ръководство на отбраната и други потребители информация от военнополитически, военен, военноикономически, военнотехнически и военнонаучен характер". Колкото и да го увъртат военните, на всекидневен език това се нарича шпионаж. И за да не остане никакво съмнение, че новата служба не е някаква си нова спецслужба към министъра, а правоприемникът на РУ на ГЩ, от отбранителния закон изрично се заличава текстът, според който ген. Михов е командир на разузнавачите (член 78 алинея 1 точка 9). Шефът на генщаба ще остане и без военните си аташета, които до момента имаха сериозен дял във военноразузнавателната дейност, а оттук нататък ще се назначават от министъра и ще изпълняват функциите на нещо като военни посланици, но към отбранителното ведомство.
Идеята на военното министерство е твърде неприятно
По отношение на ВКР и Военната полиция въпросът стои малко по-иначе. Двете структури ще се слеят в "специализирано формирование за сигурност", което, както личи от неговото название, все още си няма собствено име. То ще се грижи за правовия ред и сигурността в Министерството на отбраната и въоръжените сили. Неговата дейност все пак ще се регламентира със закон. Засега може да се гадае кой от шефовете на двете ведомства ще се пребори за ръководството на новата служба. В момента ВКР се управлява от задържалия се рекордно дълго време полк. Господин Манолов, а Военната полиция - от спрягания за шеф на генщаба ген. Любен Пандев, който се смяташе за съперник на ген. Михо Михов, след като ген. Тотомиров оваканти най-висшия военен пост през 1997 г. Аргумент в подкрепа на ген. Пандев е неговата британска военна академия, а на полк. Манолов - информационните масиви на ВКР. Каквато и да бъде регламентацията на това "специализирано звено" обаче, едно е ясно - то ще си остане към военния министър.
По всичко личи, че и занапред липсата на прозрачност ще си остане най-характерният белег в дейността на военното ведомство. Типичен пример за това е псевдодебатът по програмата за преструктуриране на въоръжените сили до 2004 г., който започна с много хъс, но веднага след това отлетя към митичния "Отдел 8" във военното министерство и получи традиционния гриф "строго секретно". Така от очите на обществеността остана скрит фактът, че на практика боеспособната ни армия се свежда не до 45 000, а до 10-12 хиляди души Сили за бързо реагиране. Голяма част от останалите трийсетина хиляди хора в униформи вероятно пак ще бъдат връзкари и бюрократични лисици, чиято дейност се свежда до чисто книжни функции. Неприятното е, че предстоящите поправки в отбранителния закон не само че няма да привлекат качествените хора в армията, но дори ще изгонят и малкото идеалистично настроени и достатъчно дебелокожи млади офицери. Обновеният закон ще ги лиши и от малкото привилегии, които те получават в замяна на изгубените заради униформата лични и граждански свободи. И така отново няма да се разбере защо около 90 на сто от бюджета на армията отива за насъщния на апаратчици. Вероятно ще се чуват само дебелашките шеги на някои представители на висшия команден състав, че зам.-министърът на отбраната Велизар Шаламанов направо си плаче за прокурор, задето е дръзнал да говори конкретно пред широката общественост кое колко струва в армията... Ако Балканите заговорят с един глас, посланието ще бъде чуто
Ейвис Боулън, посланик на САЩ в София, пред "Капитал"
- Разликата е значителна. Когато пристигнах, България бе изпаднала в дълбока криза и изглеждаше почти невъзможно да излезе от нея. Когато погледнеш България сега въпреки всички проблеми, които са останали за решаване, можеш да кажеш, че страната е направила огромна крачка в правилната посока. Аз мисля, че това се дължи почти изцяло на сегашното правителство, но и на българския народ, който през 1997 г. повярва в силите си и реши, че иска да тръгне по нов път.
- Проблемът с инвестициите не е този дали написаните правила са ясни. Едно от нещата, които правителството направи, бе да подобри законовата уредба, свързана с инвестирането. Много от бизнесмените, с които съм говорила, нямат сериозни оплаквания от законите. Проблемите са свързани с изпълнението на различните приватизационни сделки. Но мисля, че законите сами по себе си не са лоши.
- Често съм говорила за важността от прозрачност, от предоставяне на еднакви условия за участие на чуждия бизнес в приватизацията. Това е най-често срещаното оплакване, на което се натъкваме: че няма достатъчно прозрачност на критериите, по които се взема едно или друго решение и няма еднакъв подход към чуждите инвеститори. Аз мисля, че причините, поради които инвестициите не стигат до България, само частично се обуславят от ситуацията в България.
България имаше лош късмет с икономическите последици от кризата в Русия, от липсата на растеж в Западна Европа и кризата в Косово - всичко това обезкуражи чуждите инвеститори. В много трудната ситуация трябва да бъдете свръхконкурентоспособни, да успеете да станете свръхпривлекателни за чуждите инвеститори. Тук е и важността от създаване на равен достъп, на еднакъв подход към чуждите инвеститори.
- Винаги има още, което може да се направи. Моят заместник ще има доста работа: влизането в действие на пакта за стабилност ще е главна точка в програмата му. Съжалявам, че няма пряко да наблюдавам началото на просперитета на България, нещо, което всички искаме да стане много бързо. Едно посолство не може да направи всичко, но моята надежда за България е прогресът, който постигна в толкова много области, да бъде последван от просперитет, който нейните граждани заслужават.
- Съгласна съм, че проблемите на Балканите са не само етнически. Страните от Югозападна Европа са много различни. Те не са устроени по един и същ модел. Общото между тях е, че са бедни и голяма част от техните проблеми ще се решат с по-голям просперитет, с по-висок стандарт на живот. Това ще помогне както за решаването на етническите проблеми, така и на проблемите със слабата държавност. Бедността, етническото противопоставяне и слабата власт се подхранват и засилват взаимно. В тази посока Западът може да помогне, такава е и целта на пакта за стабилност - да съдейства за укрепването на структурите на властта, на съдебната система, което е в основата на борбата с корупцията. Друга важна цел на пакта за стабилност е да помогне за изграждането на гражданско общество, в което да съществува етническа търпимост, за което България е добър пример.
- Важно е да се гледа реалистично. От една страна, западните страни, по-точно страните от НАТО, наистина имат задължение след Косово да помогнат на страните от региона и това е обяснимо. Но трябва да бъде ясно, че проблемите на страните от региона не могат да бъдат решени отвън, не могат да бъдат решени само с огромни финансови средства, наливащи се в тях. Те самите също трябва да положат максимум усилия за постигане на тази цел. Българското правителство гледа на пакта за стабилност много реалистично. При посещението на държавния секретар Мадлин Орбрайт в София президентът Стоянов каза: "Помогнете ни, за да си помогнем сами", това е важно послание, защото показва осъзнатата нужда от реформи, от изграждане на държава, от създаване на условия за пазарна икономика, от изграждане на гражданско общество. Всичко това не може да бъде внесено. След като тези условия бъдат създадени, останалият свят ще може да помогне.
- Не мисля, че има голяма разлика. Разбира се, има нещо като разделение на труда. Европейците заявиха, че искат да поемат главната отговорност за възстановяването, и ние казахме, че това ни устройва, защото допринесохме много за военната операция в Косово. Но целите ни, общо взето, са еднакви - искаме да видим Югоизточна Европа като стабилна, просперираща, демократична територия, на която съществува етническа търпимост. Искаме да насочим всички страни от региона в посоката, по която са тръгнали България и Румъния , а не в посоката на Югославия. Надяваме се, че Сърбия също ще стане част от демократичния процес, въпреки че осъзнаваме, че това ще бъде трудно. Искаме да помогнем на тези страни да бъдат интегрирани в Европейския съюз и НАТО и по това нямаме никакви различия. Разбира се, ще има спорове относно договорите, ще се състезаваме за договорите, но в дългосрочен план не виждам никакви различия.
Не мисля, че ние сме се оттеглили от отпускането на помощ за Югоизточна Европа. По-скоро европейците казаха, че ще дадат по-голямата част от парите за възстановяването. Но ние не само че продължаваме да оказваме съдействие, но и го разглеждаме като наше задължение. Имаме намерение да останем силно ангажирани с процеса, осъзнавайки, че работата трябва да бъде свършена преди всичко от самите страни от региона. Това е и разликата с плана "Маршал" - той не служеше само за да дава пари, той трябваше да възстанови работата на една машина, която беше спряла, но не беше разрушена. Ситуацията в Източна Европа е много сложна, защото трябва да се осъществи трансформирането от социалистическа икономика в пазарна, което е много трудно и не е въпрос само на структури, а и на манталитет и всичко това отнема време. Все пак САЩ не се оттеглят като донор и възнамеряват да продължат своите програми, работейки заедно с ЕС.
- Ние не насърчаваме по-нататъшно създаване на малки, но нежизнеспособни страни. В общи линии предпочитаме по-големи структури. Нашата позиция е, че Косово въпреки голямото несръбско международно присъствие в момента, изпълняващо администратиращи функции, формално трябва да остане част от Югославия. Надяваме се същото да стане и с Черна гора. Правейки разлика между Черна гора и Сърбия, нашето виждане е, че чрез пакта за стабилност и различните механизми, които ще бъдат създадени, ние ще можем да помогнем на Черна гора, без да помагаме на Сърбия. Всичко това е комплексно и не е лесно за постигане, има цели, които до известна степен си противоречат в момента заради сърбите, но всички се надяваме, че Сърбия ще се промени.
- Винаги сме подкрепяли построяването на норидор No8 без значение дали ще е автомобилен или железопътен път, както и газопровод. Това е дългосрочна цел, защото подкрепяме всичко, което би разрушило бариерата, която разделя страните от Югоизточна Европа. Те бяха изолирани една от друга доста дълго време и затова подкрепяме премахването на съществуващите прегради, които правят района много беден и изолиран. В последно време чувстваме, че е важно да има алтернативи за Сърбия. Това е дългосрочна цел, но бихме искали да видим завършен проекта за построяването на 30-километровата жп линия между България и Македония. Ще търсим институции като OPIC, които чрез предлагане на правителствени гаранции ще могат да привлекат много повече инвестиции, отколкото частните фондове. Има някои идеи, които се обсъждат в момента, за създаване на инфраструктурен фонд за целия югоизточен район, което ще бъде нашето участие. Няма да дадем парите за финансирането на всичко това, но чрез предлагане на гаранции и застраховане на инвестициите можем да помогнем за привличането на частни капитали.
- Не мога да отговоря на този въпрос. Надявам се да е скоро. Сега всички сили са фокусирани в големите инфраструктурни проекти в региона и ще има много чужди инвеститори, които ще проявяват интерес. Проектите са важни, те ще бъдат скъпи и ще предложат възможности за инвестиции на големи компании. Продължаваме да вярваме, че България с нейните добри основи и макроикономически рамки ще успее да привлече чужди инвеститори.
- В този процес България има потенциал да играе важна роля. Страната има стабилност, която не всички страни имат. През последните години тя предприе много инициативи за обединяване на страните от региона. През този уикенд външният ви министър се срещна със своите колеги от Албания и Македония. Това беше много позитивна инициатива, защото, ако регионът успее да заговори с един глас в пакта за стабилност, това ще има много по-голямо въздействие, отколкото ако всяка страна идва със свой собствен списък от проекти. Но ако имате общи цели и искате от нас да фокусираме вниманието си върху тях, посланието ще е много силно. Когато се говори за плана "Маршал", не трябва да забравяме, че едно от нещата, които той направи, бе да накара главните институции на европейците да работят заедно. САЩ заявиха: ще се радваме да ви помогнем, но трябва да имате общи позиции. Това свърза европейците и те започнаха да работят заедно. България има добри позиции да играе важна роля. Например, както е в Западна Европа - не можем да кажем, че една страна е лидер. Всяка страна има водеща роля по определени въпроси.
- България и другите страни от региона имат важна роля за започването на диалог с демократичната опозиция, по-конкретно вашите неправителствени организации могат да го направят. Те са много по-добри за разговор от подобните западни организации за разговор с опозицията в Югославия, с неправителствените организации там, може би и с кметове. Неправителствените организации биха могли да разговарят с кметове на региони и т.н. Имам чувството, че българските неправителствени организации правят точно това. Те имат намерение да играят много активна роля. Това е област, в която правителствата може би са по-малко ефективни от неправителствените организации. В Сърбия чувствата на хората към Запада са доста сложни в момента, но не мисля, че така стоят нещата и с отношението им към България.
Евролевицата губи ромския си атаман
Рекет и заплахи за убийство отнеха депутатския имунитет на Цветелин Кънчев
Главният прокурор Никола Филчев вгорчи ваканцията на евролевицата. В деня, в който депутатите стегнаха куфарите за морето, мнозинството гласува отнемането на депутатския имунитет на техния колега Цветелин Кънчев. Така председателят на "Евророма" и зам.-председател на парламентарната Комисия по опазване на околната среда се оказа не само без имунитет, но и вероятно ще прекара лятото в килия. Кънчев е вторият депутат в новата българска история, който остава без имунитет след Андрей Луканов и попада в затвора по време на мандат.
Във вторник главният прокурор внесе при председателя на парламента Йордан Соколов искане за отнемане на имунитета и за възбуждане на наказателно преследване спрямо Кънчев за престъпления по чл. 142, 199, 213 а и 214 а от Наказателния кодекс за рекет, изнудване и заплахи. Второто искане на Филчев е народният представител да бъде задържан поради тежестта на обвиненията. Към искането на главния прокурор са добавени 32 материала по следствено дело No 115 от 1999 г. по описа на Софийската окръжна прокуратура, съдържащи над 130 страници. Между тях са разпити на свидетели, оплаквания от пет човека за рекет, нанасяне на средни телесни повреди и заплахи за убийства, медицински свидетелства и т.н.
Според искането на Никола Филчев за отнемането на имунитета депутатът Цветелин Кънчев лично и в съучастие с бодигардовете си Валентин Георгиев и Никола Джамяров-Джинго в различно време е пребил и заплашвал със смърт Недялко Милев от Златица, Радослав Цанев и Евгени Ненов от Пирдоп и Тодор Александров от с. Антон и им е отнел пари на обща стойност 24 000 долара и едно куче. Според Филчев в повечето случаи депутатът и гардовете му са действали по един и същ начин. Двамата охранители са принуждавали потърпевшите да отидат в офиса или в сервиза зад бензиностанцията на Кънчев в Златица, където са ги пребивали и "глобявали". Според твърденията на потърпевшите Цветелин Кънчев лично ги е удрял, но по-тежката работа са я вършили арестуваните през юли бодигардове на депутата. Поводът за побоя най-често е бил един: "Защо крадеш от МДК - Пирдоп, и защо не работиш с моите хора?"
Цветелин Кънчев е доста спорна фигура в политическия ни живот. Прякорът му Цецо Хищника е красноречив за неговия характер. Познава се с повечето фигури от силовите групировки и с доста съмнителни бизнесмени. Често е свързван с взривове и отвличания, но досега нито едно обвинение не му е доказано. За първи път името му изплува през септември 1994 г., когато барети атакуваха вилата на сегашния депутат край Златица след отвличане. Година по-късно Кънчев беше арестуван в Хисаря отново след побой и престрелка. Тогава един човек беше прострелян. След 30 дни в ареста Кънчев беше освободен, а година по-късно с фирмата си "Флоранс-7" започна да произвежда хисарска минерална вода. С името му се свързваше и взривът в "Люлин" срещу дома на циганския барон Христо през 1996 г. Тогава снахата на циганския бос Теменужка Христова обвини пред медиите Кънчев, че е поставил бомбата, но след това лично обиколи редакциите, за да се отрече от думите си. По същия начин сега повечето от свидетелите срещу Кънчев се отрекоха от думите си, а депутатът обвини МВР, че е малтретирал ромите, за да свидетелстват срещу него.
През март миналата година при рутинна проверка полицаи от София откриха в джипа на депутата картечен пистолет. Кънчев обаче не пътуваше в колата си, а бодигардовете му казват, че са намерили оръжието на бензиностанция. Само преди четири месеца, след като беше взривен в жк "Надежда" в столицата, пак Кънчев беше обвинен от пострадалия цигански първенец Любен Миланов.
Въпреки че обвиненията, заради които беше отнет депутатският имунитет на Кънчев, са основно за рекет, заплахи и побой, той трудно може да бъде осъден за това. Причината е, че обвинението няма надеждни свидетели по повечето жалби, защото и побоищата, и присвоените от рекет пари са взимани от гардовете на Кънчев Валентин Георгиев и Николай Джамяров-Джинго. Единственият случай с пряко участие с надеждни свидетели е станал през 1995 г., когато според очевидци Кънчев лично е пребил и заплашвал Вельо Велчев в сервиза си в Златица. Тогава Цветелин все още не е депутат и обвинява Велчев, че му е затрил кучето - гонче в три цвята. След като го смилат от бой, гардовете вземат като обезщетение ловджийското псе на Вельо Велчев. Според предадените от Никола Филчев свидетелски показания при този случай има достатъчно и надеждни очевидци.
В останалите случаи обвиненията се базират главно на дочути неща или на разкази на пострадалите. На "загрявките" обаче са присъствали само гардовете на депутата, които едва ли ще свидетелстват срещу него.
Роденият в Златица на 5 юли 32-годишен депутат е един от най-добрите познавачи на циганския етнос в България. Самият Кънчев се хвали, че знае седем ромски наречия перфектно. Макар да няма официален брак, той е женен по ромските закони за циганка, за която е заплатил зестра. Кънчев дълго време е живял между цигани, почита техните закони и им се подчинява. Когато има спорове с някои от циганските родове, също прилага циганските правила. В много близки отношения е с повечето ромски първенци въпреки младата си възраст. Миналия четвъртък върховният цигански съд - мешерето, се произнесе в негова защита. Целият бизнес на Цветелин Кънчев е свързан с традиционните занимания на циганите - от производството на алкохол преди години до събирането на цветни метали. Макар фирмата му "Флоранс-7" да е с официална дейност търговия с цигари и той да се представяше дълго време за дистрибутор на "Филип Морис", сега основната му дейност е свързана с преработката на цветни метали в завода на гара Искър, който купи през фирмата си "Булметал" по времето на служебното правителство на Софиянски.
Кънчев безспорно има влияние или е взел страха на циганите в България. Депутатът е личен приятел с Цар Киро, дори твърди, че ромският монарх е произвеждал алкохол през негов лиценз.
Кънчев влезе в парламента през септември 1997 г. от листата на бизнесблока на Жорж Ганчев. Той замени Красимир Симов от варненска листа на БББ. Според информации в медиите Кънчев си е купил поста, като спонсорирал събития на бизнесблока на Ганчев и дори платил обезщетение на Симов, задето напуснал парламента. Месец след като влезе в Народното събрание, Цветелин Кънчев се обърна срещу лидера на бизнесблока, нарече го особен вид тапир и заяви на всеослушание, че има бели петна в мозъка.
Няколко месеца по-късно Цветелин Кънчев се присъедини към парламентарната група на евролевицата и дори стана секретар по връзките с малцинствата на партията. Твърди се, че решението за това било лично на Александър Томов въпреки нежеланието на трима от евролевите. Това си пролича и от дистанцирането на някои видни фигури от групата при обявяването на искането на Филчев.
В края на миналата година депутатът от Златица основа асоциация "Евророма" и беше избран единодушно за неин лидер. Сигурно Томов си е мислел, че е направил много хитър политически ход, като е привлякъл Кънчев и циганското лоби към евролявата идея.
Свалянето на имунитета обаче е сериозен удар върху авторитета на Александър Томов, който сигурно е разчитал доста на ромския вот, за да може да открадне някое и друго кметско място в местните избори.
България някъде около световната златна треска
Известно е, че когато става въпрос за пари, е по-добре да се пита някой евреин коя е по-изгодната инвестиция. Поне в тяхната способност да инвестират пари малцина се съмняват. Евреите са казали: "Държа половината си пари в злато, а другата половина в долари, защото, когато пада златото, се качва доларът, а когато пада доларът, се качва златото. Така никога не можеш да загубиш."
Повод да се припомни тази златна еврейска мъдрост напоследък стана сериозният спад на цените на жълтия метал и желанието на банки и институции да продадат притежаваното от тях злато. Повече от година се говори за летящите надолу цени на златото, които на международните пазари достигнаха своя двадесетгодишен минимум.
И в цялата тази златна истерия някак си отстрани реши да се набърка и България. Преди около месец подуправителят на БНБ Мартин Заимов заяви, че в централната банка се обмисля вариант да се продаде златото. Логично възникна въпросът защо сега, а не преди една година, когато цената му падна под записаната в Закона за БНБ цена от 500 германски марки за една тройунция (една тройунция е равна на 31.104 грама). По последни данни България притежава около 1.29 млн. тройунции злато (което прави малко над 40 тона жълт метал в трезорите на БНБ).
Всъщност оказа се, че въобще не се е стигнало до някакво радикално решение по въпроса и темата се обсъжда просто като една от вечните - когато и да я подхванеш, все е актуална.
При въвеждането на валутния борд златото съставляваше над 20% от активите на управление "Емисионно" на БНБ. Тогава всяко изменение в цената на жълтия метал би се усетило доста по-осезаемо, отколкото сега. Сега това съотношение е два пъти по-малко, или 10 на сто от сумата на активите на борда. Причината за изменението в съотношението не е в продажбата на злато от страна на БНБ, а в увеличаването на валутния резерв на страната като цяло. При въвеждането на борда той бе малко над 3 милиарда германски марки, а в момента е с около два милиарда повече.
Намалението на стойността на златото рефлектира в намаление на депозита на управление "Банково" в баланса на управление "Емисионно". А въпросният депозит представлява буферът на валутния борд, или, с други думи казано, това e свръхпокритието на паричните задължения с валута. По последните данни, предоставени от централната банка, за периода 9-16 юли стойността на златото е намаляла над шест милиона лева (стари), а за същия период се отчита и намаление на депозита на управление "Банково" в баланса на борда с около 15 млн. лв. Трудно е обаче да се идентифицира откъде идва остатъчното намаление в депозита на "Банково", като според специалисти най-вероятно то е причинено от загуби от курсови разлики.
