Предлаганите двигатели са добри познайници от гамата на концерна-майка "Фиат", използвани в модели като "Фиат Браво" и "Мареа" или "Алфа Ромео" 156. От трите бензинови мотора: 1600-2000 куб. см мощност - 103-154 конски сили и двата дизела с техника "Комън Рейл", най-забележителен е 2,4- литровият турбодизел. Въпреки 20-те коня по-малко в сравнение с най-мощния бензинов агрегат, той е значително по-еластичен и дърпа като разярен бик още от ниски обороти. Максималната скорост от 200 км/час и разходът на гориво средно 6,7 литра нафта на 100 км ще зарадват ухото на всеки собственик.
Твърде рано е да се прогнозира дали новата "Либра" ще спаси "Ланча" от кризата. Във всеки случай цената й ще бъде един от основните козове - около двайсет процента по-ниска от конкуренцията на "Ауди" и ВМW.
Медиите направиха от една трагедия събитието на годината
Гледайки Джон Кенеди- младши, човек наистина започва да си дава сметка колко по-добре е да бъдеш богат и здрав, отколкото беден и болен. В следващия момент обаче започва да го мъчи въпросът какво предизвикаха интересът по света и потопът от информация, излял се през двата дни, докато имаше надежда, че синът на 35-ия американски президент е оцелял след падането на самолета му в Атлантическия океан. Едва ли причината е във външния вид на "най-сексапилния жив мъж", за какъвто го обяви списание "Пийпъл" през 1988 г. Ако се случи утре нещо с Леонардо ди Каприо за ужас на милионите му почитател(к)и, едва ли телевизионните компании ще му отделят толкова внимание, а и отзвукът няма да бъде със същата сила.
Ако причината не е във външността, тогава отговорът може би се крие в личността на Джон Джон, както го наричаше Америка от деня на раждането му. През целия си живот той си остава прекалено земен, момчето, което можеш да срещнеш, разхождайки се по улиците на Ню Йорк, бягайки по алеите на Сентръл парк, отивайки на работа с метро. Джон-младши беше дори прекалено обикновен, от тези, за които просто не пеят, както казва Висоцки.
Прокурорската му кариера, която започва след взимане на необходимия изпит от трети опит, завършва след шестото спечелено дело и оставя впечатление, че е организирана така, че да не загуби случай. Първото дело, по което Кенеди е обвинител, е за крадец, който заспал в ограбения апартамент със задигнатите бижута в джоба. Списание "Джордж", създадено през 1995 г., което трябва да представи политиката от по-необикновената й страна, не постига очаквания успех - то така и не успява да излезе на печалба и в последните дни от живота си Джон търси спонсор, който да му помогне да продължи издаването. "Вместо редактор на бляскаво списание Джон Кенеди беше бляскав редактор на списание", написа английският "Дейли телеграф" в понеделник.
Като студент Джон демонстрира талант като актьор, но напуска сцената по настояване на майка си Жаклин, която се страхува, че така ще бъде постоянно под лупата на медиите. След смъртта му доста се спекулира какво би станало, ако Джон се беше заел с политика, но може би самият той е чувствал, че няма сили да тръгне по пътя на баща си, чичовците и братовчедите си, и затова политическите му изяви се изчерпваха с инцидентни прояви в подкрепа на Демократическата партия. Какво би станало в бъдеще може вече само да се гадае, но с фамилия като Кенеди Джон винаги би успял да стане конгресмен или сенатор от Масачузетс - щата, в който живее семейството, въпреки че през живота си беше свързван най-вече с Ню Йорк. Във фамилното име се крие и обяснението на популярността не само през последната седмица на Джон Кенеди-младши. Това потвърди президентът Бил Клинтън, който подкрепи изключителните усилия, които положиха спасителните екипи за намирането на Джон и двете му спътнички. "Заради ролята на семейство Кенеди в националния ни живот и огромните загуби, които те понесоха в наши дни, мисля, че беше необходимо спасителите да продължат операцията си няколко дни повече", заяви стопанинът на Белия дом, който никога не е крил, че идеалът му за президент е Джон Кенеди.
Семейство Кенеди присъства в голямата американска политика по-малко от век, но за това време успя да се превърне в кралското семейство на Щатите. В основата на успеха е дядото Джоузеф Кенеди, който успява да натрупа солидно богатство на нюйоркската борса преди Голямата депресия, използвайки незаконни методи. След избирането на Франклин Рузвелт за президент Джо е назначен за шеф на комисията по ценни книжа. "Крадецът най-добре ще лови крадците", оправдава решението си президентът с най-много мандати в американската история и се оказва прав. Кенеди затваря вратичките, които сам е използвал, и за награда е изпратен посланик в Лондон, който напуска през 1940 г., защото се страхува, че Хитлер лесно ще превземе Острова.
Голямата мечта на Джоузеф Кенеди е да види някой от четиримата си синове президент на САЩ. Спечелил достатъчно пари, разпределени в различни фондации, той иска от тях да се посветят само на политиката. Естественият избор за кандидат е първородният Джоузеф, но след смъртта му през Втората световна война мястото е заето от Джон. През 1960 г. той става първият католик президент на САЩ. Тогава се ражда легендата за Камелот. В сравнението на Белия дом и обитателите му с двора на крал Артур американците въплъщават мечтата си за просветени и благородни управници, за една аристокрация не на парите, а на духа. "Златният век" продължава три години, до смъртта на президента в Далас, но дори този кратък период е достатъчен да се появят съмнения в качествата на Джон Кенеди след неуспешната операция в Залива на прасетата, изграждането на Берлинската стена и постепенното въвличане на Щатите във виетнамската криза.
Останалите двама братя също се опитват да реализират президентските амбиции на баща си, но Робърт е убит по време на предизборната си кампания, а Едуард губи шансовете си в автомобилна катастрофа, при която загива спътничката му, а той е осъден за бягство от местопрестъплението.
Третото поколение Кенеди е далече от стандартите на второто - скандалите с алкохол и наркотици зачестяват, както и нещастните случаи, става модерно да се говори за проклятието над рода. Все по-малко Кенеди се захващат със семейния бизнес - политиката. Синът на Едуард, Патрик, е конгресмен, а най-голямата дъщеря на Робърт, Катлийн Таунзънд, е вицегубернатор на Мериленд. Някои наблюдатели смятат, че от рицари на кръглата маса Кенеди започват да се превръщат в нормални американци, а шумът около Джон-младши е последното дихание на поколението журналисти, преживяло убийството в Далас.
Има нещо объркано в нашето време. Погледнати отстрани, големите трагедии, които ни поднасят световните медии - смъртта на лейди Ди, гибелта на Джон Кенеди-младши, изглеждат незначителни. Едва ли някой би могъл да отговори с какво са по-добри те от затрупаните от лавина в Алпите или загиналите при наводнение в Бангладеш, за да бъде фокусирано върху тях огромно обществено внимание. Дори най-дребният факт от живота на най-невзрачния Кенеди може да е събитие за Щатите, но защо останалите континенти трябва да бъдат занимавани с това?
Ако беше жив днес Стефан Цвайг, който още в началото на века недоумяваше как може някой да се интересува от футбол, а не от опера, съвсем щеше да се обърка от това какви драми вълнуват хората. Хосе Ортега-и-Гасет обаче би пляснал доволно с ръце: "Ето, това е то бунтът на масите. " Медиите и зрителите/читателите попаднаха в един омагьосан кръг, както във вица с индианците и синоптиците. Индианците започнали да събират дърва, но за да не се минат с много работа, решили да звъннат на метеоролозите, за да разберат каква ще бъде зимата. "Студена, им отговорили, защото индианците събират дърва."
Така и масмедиите отразяват това, което им се струва, че интересува аудиторията им, а аудиторията счита, че това, което гледа или чете, е важно, защото го научава от медиите. В този омагьосан кръг телевизията, вестниците и списанията противно на общото мнение отдавна са се превърнали в роби, а не в господари, защото се опитват да отгатват вкусовете на хора, които не познават. И понеже някой някъде си мисли, че те искат да разберат, че богатите също плачат, те им предлагат трагедия - в образ и звук.
Иван Абаджиев съветва турските щангисти от София
Легендарният треньор остава начело на българските национали до Сидней
Турската федерация по вдигане на тежести направи пореден опит да отмъкне българския национален треньор Иван Абаджиев. Съседите не се отказаха да атакуват нашия специалист дори след като той няколко пъти им обясни, че до олимпийските игри в Сидней има ангажимент към родния тим. Последната оферта бе направена лично, като за целта Абаджиев бе поканен на посещение в Истанбул.
Наставникът прие визитата само за четиридневно гостуване, тъй като още през пролетта шефовете на нашата федерация са договорили взаимопомощ с турските си колеги, която трябва да се изявява предимно в провеждането на съвместни лагери.
"Положението с турския отбор е много тежко и те разчитаха на моята помощ, затова и толкова упорстваха. Извикаха ме, за да ме увещават да им стана отново треньор, но аз не мога да поема такъв ангажимент, след като преди това имам друг. Пътуването ми до Турция беше съгласувано с нашата федерация и аз никога няма да ги излъжа", каза Абаджиев.
Той бил толкова категоричен в решението си да остане в България, че не се е стигнало до пазарлъци за пари. Причината за отказа е, че у нас се очаква от него да завърши блестящо олимпийския цикъл, въпреки че не му осигуряват нормални финансови условия за тази цел.
След като не успяха да привлекат Абаджиев, турците вече разчитат само на обещаните от българска страна съвместни лагери. Колкото те са повече, толкова по-добре и за двата състава. Там битовите условия за нашите състезатели са по-добри. "Не е възможно да тренираме постоянно заедно и аз само потвърдих договорката, че такива лагери ще има", уточни наставникът.
Явно след провала на европейското първенство съседите ни вземат сериозни мерки за връщане на позициите си. В ръководството на тяхната централа не е оставен нито един човек, който е бил в опозиция, когато българският специалист работеше при тях. Така на практика всички вече са признали прословутата методика на Абаджиев. По предложение на българския специалист Наим Сюлейманоглу е направен главен консултант на президента Саваш Агаолу, както и капитан на държавния им тим. Комшиите взеха треньори от българската школа да работят с щангистите. Единият избраник е братът на Наим Сюлейманоглу Мохарем, а другият - Емвер Тюркели от кърджалийската школа, познат у нас като Толумов.
"Два дни в Истанбул коментирахме само проблемите на отбора. Състезателите им са много остарели и повечето са с тежки контузии. Оставили са се без никакви резервни щангисти. Турците искат да направят това, което аз не можах да наложа при предишния си престой единствено заради противниците ми. Но сега виждам, че са ги разчистили. Всички са добре запознати с модела ми на подготовка, но, изглежда, не са налучкали верния път", разказва Абаджиев.
Това, което съседите успяха да измъкнат от нашия треньор, е да им направи програмата на тренировка. Той обаче със сигурност не е разкрил всичките си тайни, които прилага у нас, тъй като подходът му към различните състезатели може да бъде изключително гъвкав. Трикратният олимпийски шампион Наим Сюлейманоглу заяви, че иска да стане отново ученик на Абаджиев. Треньорът обаче отказа да коментира дали има някакъв личен договор с Наим. Според него Сюлейманоглу има време да се подготви за олимпиадата в Сидней, както и теоретични възможности да спечели медал от нея.
Роденият през 1967 г. в кърджалийското село Птичар щангист бе прекъснал състезателната си кариера след Атланта '96 и малко неочаквано обяви, че има желание да атакува четвърта олимпийска титла в Сидней. Предизвикателството е огромно, признава Абаджиев. "Не ми е известен случай не само във вдигането на тежести, но и в историята на световния спорт изобщо някой да е подновявал тренировки след тригодишно прекъсване, при това да гони върха, а не какво да е представяне", твърди специалистът. Това обаче не му попречи да стане част от това предизвикателство.
Профибоксът започва лов на аматьори след олимпиадата
Хората от професионалната боксова федерация "България" имат намерение да попълнят редиците на състезателите си с нови качествени аматьори веднага след олимпийските игри в Сидней '2000. Почвата за това начинание е благоприятна, тъй като средната възраст на националите е 23 годни и всички са в усилена подготовка. С най-добри данни са Емил Кръстев - Кокала (75 кг) и Димитър Щилянов (60 кг). По същата схема преди три години профитата скандално прибраха сребърния медалист от Атланта '96 Тончо Тончев (тогава 60 кг), без да платят нито лев на аматьорската федерация (БФБ) заради изтекъл договор.
Ситуацията може да се повтори, защото контрактите на момчетата в държавния тим свършват веднага след игрите в Австралия. Единствен, който не влиза в сметките, е олимпийският шампион от Атланта Даниел Петров. "Дидо изпусна влака. Няма интерес на промотори към него. Като мине олимпиадата, ще се огледаме за други боксьори", каза вицепрезидентът на профифедерацията Михаил Таков.
Според него за една година начинаещ боксьор на профиринга у нас изкарва толкова, колкото държавата плаща на световна титла - 5000 долара. При такива примамливи възможности за припечелване едва ли ръководството на аматьорите ще може да удържи боксьорите си, ако този път не се подготви предварително.
"Вярно е, че сегашните договори на боксьорите с федерацията изтичат веднага след олимпийските игри в Сидней, но този път няма да ни ги вземат без пари. Не може да се печели от нещо, в което си вложил нищо. Омръзна ни от кражбите им. Професионалистите да си направят състезатели и тогава да печелят от тях. Ако Таков и мениджърът Филип Фондю платят, може и да се договорим. Иначе и ние можем да си продаваме сами боксьорите в Германия, и то за нелоши пари", каза генералният секретар на БФБ Андрей Дойчев. Той все още не е простил на колегата си Мишо Таков, че му отмъкна най-добрия състезател и обърка сметките. Само за две-три години от най-успешния спорт у нас боксът се превърна в нещо посредствено. Досега няма случай аматьорската федерация да е получила пари от професионалната, въпреки че имената, които постигнаха успех на профиринга, са все на бивши национали.
Тончо Тончев е най-печелившият коз на ПБФ "България", но все още е далеч от световната класа. Той наскоро защити титлата си в категория суперперо във версия Световна боксова асоциация - интерконтинентална, след като нокаутира още в първия рунд унгареца Ласло Богнар на галавечер в Питърбро (Англия). Очаква се в края на септември да играе за друга титла или да повтори защитата на вече спечелената. Със 17-те си победи от 17 мача (осем от които с нокаут) Тончо стигна осмо място в ранглистата на Европейския боксов съюз и Световната боксова асоциация. Треньорите му твърдят, че мениджърът Франк Малоуни вече е излязъл на печалба от инвестицията в Тончо Тончев. Така ще е поне още три-четири години, тъй като българинът няма намерение да се отказва скоро.
"Вече не мисля за всеки лев, както беше преди години, и дори завърших къщата си, доволен е от припечеленото и 27-годишният сливналия. - След като станах професионалист, се промених изцяло и сега се чувствам добре в чужбина. Тренирам по три часа два пъти на ден, спазвам строг режим, с които бях на "вие" при аматьорите, живея от мач за мач и мисля за титли в големите федерации."
Другият ни голям профибоксьор Киркор Киркоров, който загуби мача за европейската титла преди два месеца, е шести в класацията на Стария континент. За него вече е договорена среща през октомври, когато ще трябва да излезе на ринга срещу англичанина Дийн Пети.
Вътрешни хора разкриха, че "Металург" урежда мачове
Скандал между членовете на ръководството на "Металург" стои в основата на разкритията за уреждането на мача с шампиона "Литекс" през изминалото първенство. Бившият вицепрезидент на клуба и четирима футболисти заявиха, че перничани са играли симулативно в двубоя от 20-ия кръг на 3 април. Като доказателство те предоставиха касета със запис от разговори в съблекалнята на почивката, където ясно се чуват реплики в подкрепа на твърденията им. Изпълкомът на БФС засега отложи решаването на случая, като го прехвърли на прокуратурата. Ако се докаже, че твърденията са верни, "Металург" би трябвало да изхвърчи от А група.
Разкритията бяха направени от бившия вицепрезидент на пернишкия клуб Калоян Стоянов и футболистите Генади Симеонов, Красимир Стоянов, Здравко Здравков и Филип Илков. И четиримата напуснаха отбора след края на сезона и по документи вече нямат нищо общо с "Металург". Изчакването на раздялата е забавило изнасянето на скандалната информация за уредения мач. "Идеята се въртеше още от края на шампионата, но момчетата се страхуваха да не им направят нещо", заяви Стоянов.
По-малкият пернишки отбор от няколко години е известен с това, че се управлява от местните мутри. Първоначално съпрезиденти са трима души. Двамата са Първан Първанов-Перо и Калоян Стоянов. Третият бос засега не участва в скандала. За Перо се говори, че е бивш шофьор на боса на "ВАИ холдинг" Георги Илиев. Калоян Стоянов е бивш боксьор, който от известно време живее в Испания. И за двамата е сигурно, че са много тясно свързани с ВИС-2.
Ефектът от управлението им бързо даде плодове и по доста съмнителен начин "Металург" се изкачи от В в А група. Възходът му вървеше паралелно с този на други подобни отбори като "Олимпик" (Галата), сега вече "Берое". За този, а и за другия пернишки отбор "Миньор" отдавна е публична тайна, че не плащат много пари, но за сметка на това държат изкъсо своите футболисти със силови методи. Не един и два са случаите, когато играчи са били возени в багажници или са им прилагани други стряскащи прийоми, за да бъдат принудени да подпишат нови договори. Последният такъв случай е свързан с "Миньор". Защитникът Янек Кючуков бе пазен цяло лято от бодигард на Илия Павлов на тайно място, защото иска да подпише с ЦСКА през главата на президента Красимир Михайлов.
В "Металург" положението е същото. Защитникът Филип Илков например твърди, че е получил само 1000 долара от договора за 15 000 долара. Редовна практика е да не се изплащат траншове, но за да не могат състезателите да разтрогнат договорите си в БФС, са глобявани за измислени поводи в размера на дължимата им сума.
Пламен Русинов, който избяга в "Нефтохимик", е бил пребит, а колата му - открадната. Кирил Джоров и Красимир Свиленов все още играят за пернишкия отбор, но били много уплашени. "Когато бях в Испания, Лъчо Танев ми се обаждаше да ме пита защо футболисти, които имат договори с "Танев, Сираков и ко", са малтретирани", обясни вицепрезидентът. Силовите методи на убеждение били обичайна практика. Майката на единия от четворката - Красимир Стоянов, е заплашвана след скандалните разкрития на сина й през миналата седмица.
Защо все пак се стигна до тези разкрития? "Да речем, че ми е писнало да съм ням свидетел и да участвам в такива циркове", заяви Калоян Стоянов. Според версията на Перо доскорошната му дясна ръка сега се бори за президентския пост. Рокада обаче вече е невъзможна, защото Първанов държи контролния пакет акции в новоучреденото акционерно дружество.
Според друга версия скандалът е за пари, но Стоянов отрича. Споменава се и трети вариант - разкритията да са плод на привързаността му към "Левски" и факта, че сините не станаха шампиони.
И четиримата футболисти, които се осмелиха да свидетелстват срещу "Металург", бяха изгонени от президента Първан Първанов-Перо с обвинението, че са продали мача с "Левски", който столичани спечелиха с 3:0. "Гледахме 5-6 пъти видеозаписа на мача и е пределно ясно, че те играят под възможностите си", заяви Първанов.
В "Металург" всеки от босовете получава състезателните права на част от футболистите като гаранция за вложените средства. Набедените за продажници са от квотата на Стоянов, който също минава за човек на "Левски". Първанов го обвини, че именно той е уредил победата на сините в Перник в предпоследния кръг. "Приятели сме с Наско Сираков, тъй като аз живея в Испания, а там учат дъщерите му. Познавам се и с някои от играчите на "Левски", както и от други софийски отбори. Ще заведа дело за клевета, защото съм обиден от твърденията, че съм продавал мачове", заяви Стоянов.
"Металург" всъщност отдавна минава за отбор, който активно се занимава с търговия на срещи. Още по време на шампионата се заговори за тройната схема "Литекс" - "Миньор" - "Металург", която цели ловешкият отбор да спечели максимален брой точки, без да пострада класирането на двата пернишки клуба.
Разкритията на вицепрезидента и футболистите касаят именно двубоя с "Литекс", завършил 2:1 за шампионите. Тогава на стадиона в Перник присъстват само 500 души, явно предчувствали комичния изход на двубоя. "Металург" повежда още във втората минута с гол на Генчо Симеонов. В 56-ата минута "Литекс" изравнява от дузпа за спъване на Димчо Беляков, а седем минути по-късно самият той вкарва победния гол.
Футболистите свидетелстват, че са били принудени да играят симулативно именно в този мач. Като потвърждение на думите им идва и запис, направен с диктофон на почивката. Там ясно се чуват напътствията и коментарите относно следващото развитие на двубоя. Никъде не се чува категорично името "Литекс", но смисълът на разговора съответства на ситуацията на този мач. Единствено смущаваща е информацията, че "Левски" води с 2:0 срещу "Славия", а дербито завършва 1:0. Интересно е, че футболистите се уговарят да не правят дузпа, но все пак прибягват до този вариант десетина минути след началото на втората част. Старши треньорът на "Металург" Георги Харалампиев тогава заявява: "Дузпата срещу нас беше пресилена."
Записът е направен от футболист от отбора. Той би трябвало да е резерва, тъй като последната част от него е от скамейката в началото на второто полувреме. Симеонов и Здравков са били титуляри, а Илков и Стоянов не са играли въобще.
Ако се спазват правилниците на БФС, "Металург" трябва да бъде изваден от А група. Според чл. 58, ал. 2 от наредбата за първенствата и турнирите, когато компетентните органи установят и постановят извършените подкупи, уговаряния и други, на виновните футболни клубове се налага наказание изваждане от съответната група и глоба от три милиона стари лева. Каква е процедурата по установяване на подобно нарушение, кои са компетентните органи, не е ясно.
БФС засега прехвърли случая на прокуратурата. На последното си заседание изпълкомът реши, че ще вземе съответните решения едва след като прокуратурата и следствените органи се произнесат. Създадена бе и специална комисия от юристите на БФС, която да следи отблизо развитието на разследването. Член на изпълкома е бившият първи заместник на Иван Татарчев Михаил Дойчев, който обяви, че ще подаде оставка, но такава не е депозирана на "Кърниградска" 2. Той е 100-процентовият защитник на Перник, но в момента е в немилост както в Главната прокуратура, така и в изпълкома на БФС.
Спорно е дали следствените органи ще приемат касетата за доказателствен материал. В случая обаче съществуват показанията на четирима играчи и гаранцията на Калоян Стоянов, че ще ги пази. Дали обаче няма някой от тях да се поддаде на заплаха от хората на Първанов не е ясно. "Ако и след толкова сериозни доказателства не се вземат мерки, това ще покаже колко некомпетентно е управлението на БФС", смята скандалният вицепрезидент.
Шампионът "Литекс" ще се размине с изхвърлянето от групата. Няма факти, които да уличават участието на ловчанлии в договарянето на двубоя. Единственото сигурно е, че Първанов натиска своите футболисти да загубят. Дали това е станало след пазарлък с Гриша Ганчев, или е негова лична прищявка засега изглежда недоказуемо.
Шеф: "Горе-доле играта е нормална. Водим с 1:0, знаете как е постановката. Това, което съм го казал, го казвам пак. И не се отхвърлям от думите си."
Разговор между играчи:
- Нека "Левски" се почувстват за 15 минути шампиони. Те как са?
- Водят 2:0.
- Да дадат още пари.
Разговор между играчи:
- Ако поведем 3:0, какво ще стане?
- Ще падаме с 3:4.
- Ако поведем с 2:0, какво? Ще пускаме до 3:2 ли?
Разговор между вратаря и играч:
- Аз ти викам - недей вкарвай тоя гол. Няма да се излагам да пускам три гола. Аз знам, че ще вкараш, ще стане 2:0 и си излизам.
- Шефът вика - пускай.
Играч: "Дузпа няма да се прави. Те могат и да не вкарат. Прави фаул."
Играч: "Ти гледай, че не играят. Те толкова си могат... Тия, ако си играеме, че ги качиме на осем."
На скамейката в началото на второто полувреме: "Мислиш, че на мене ми е хубаво, дето сме си дали гъза под наем. Мене пък най-малко."
Иван Шиляшки смачка БМВ-то на Булгаргаз
Шефът на Комитета по енергетика Иван Шиляшки катастрофирал с бронираното БМВ на Булгаргаз, съобщи източник, близък до ведомството. Констативният протокол на КАТ описва фактическата обстановка на посетеното ПТП по следния начин: "Л.а.(лек автомобил) "Фиат" се движи по улица "Осогово" с посока бул. "Пиротска". На кръстовището с бул. "Стамболийски" поради навлизане в лентата за насрещно движение и несъобразена скорост с посока центъра в лявата врата на л.а. "Фиат" катастрофира л.а. БМВ."
От протокола е видно, че в бронираната лимузина не е пострадал никой - нито служебният шофьор, нито енергобосът, за разлика от водачката на фиата, която според КАТ е "освободена от Пирогов с контузии по главата, корема, гърдите и лявото бедро". Според полицейските източници служебният шофьор на БМВ-то се разминал с акт.
Случката е от края на май, но се пази в строга тайна, за да не пострада допълнително имиджът на енергийния шеф, който и без това е персонаж в редица анекдоти. Въпросът е как фирменото БМВ попадна у председателя на КЕ, защо му е на един средно значителен държавен чиновник бронирана кола и колко ще струва на Булгаргаз бързането на Шиляшки.
Откакто стана шеф на енергетиката, Шиляшки развил непреодолима слабост към луксозни лимузини, разказват хора от КЕ. В подшефното му ведомство той взима най-доброто от парка по правото на първия в йерархията. Съблазняват го обаче и луксозните возила на фирмите, които управлява. Шефовете на Булгаргаз почти не ползваха бронирания автомобил заради специалния режим на движение и скъпата поддръжка. Шиляшки, който вече му бил хвърлил око, го взел за еднолично ползване. Поддръжката и ремонтите, разбира се, останали за сметка на Булгаргаз. След катастрофата автомонтьорите поискали от държавната фирма за ремонта на БМВ-то сума, с която може да се купи чисто нов автомобил от малко по-нисък клас, обясняват запознати със случая енергетици.
СДС приюти Мис "България"
От месец вратата на "Раковски" 134 всеки ден отваря коронованата за първа красавица в България. После потъва в асансьора, за да слезе на етажа с надпис "Отдел организационен".
Елена Ангелова, Мис "България '99", прекарва дните си в компанията на партийните помощници на главния секретар Христо Бисеров. Ценителят на строителните уникати преди време назначил в синята къща братовчедката на красивата Елена. Засега избраната да бъде първа сред най-надарените от бога няма преки задължения в крепостта на Костовата партия. Пропорциите на красавицата обаче безотказно действали на настройката за работа на служителите, те не се отклонявали от работните си места. А и дългокраката девойка не пропуска дори ден от нерегламентираното си работно време, отдадено очевидно само на синята идея. При това безплатно.
Според щастливите да наблюдават всекидневните й дефилета бодигардове все повече млади депутати се навъртат "по партийни дела" в централата. Така че това, което не може да свърши отдел "Организационен", го върши Мис "България". Още една Елена, при това най-хубава. "Дай боже всекиму", както казва друга нейна съименичка - съпругата на премиера.
Диалектика
Два семинара с една цел ще се проведат през уикенда в "Пампорово". УНИЦЕФ организира в курорта лятна школа за деца сирачета от цялата страна. Основен акцент в учебната им програма е умението да общуват. Невръстните семинаристи ще тренират как да се изразяват и да отстояват собственото си мнение. По същото време на същото място и върху същата тема ще се потят и активисти от СДС под ръководството на
Хотел "Кемпински-Зографски" отново стана център на столичната суета. Грандиозно там отпразнува новобрачието си фолкзвездата Сашка Васева. Елитният хотел избра за място на сватбеното си парти и новоскрепеното семейство Краус. Антон, големият син на транспортния министър, се врече във вечна вярност на красивата Симона. На поканите скромно бе записано "кумуват сем. Михайлови". Няма потвърждение дали зад този надпис се крие външният ни министър и съпруг, но със сигурност
Колкото по-намачкан, толкова по-добре. Това важно правило за тазгодишната лятна мода спази шефът на валутния борд
Бившият национал Любослав Пенев оправдал отсъствието си от лагера на "Селта" в Сен Гален (Швейцария) с неочаквана повиквателна за запас, се разбра от телевизионния спортен канал ДСФ. Новината разпространил лично треньорът на испанците Луис Фернандес. От немската телевизия допълниха подробности, че като играч на ЦСКА Любо е станал лейтенант от запаса. Разпространената версия в "Селта" е, че в България имало военни маневри и един лейтенант се е разболял. Военното министерство извикало веднага Пенев да го замести. В същото време футболистът води предизборната си кампания за шеф на ЦСКА.
ВИЦ НА СЕДМИЦАТА
Иван Костов решил да провери кой от министрите е по-умен - Марио Тагарински или Муравей Радев. Повикал в кабинета си шефа на държавната администрация и му казал:
- Ето ти един нов лев - иди да ми купиш кола.
След това наредил на Муравей:
- Иди в парламента, потърси ме там и ми кажи, че съм в Министерския съвет.
Не след дълго Тагарински и Радев се срещнали на жълтите павета и започнали да се оплакват:
- Представяш ли си?! Костов ми даде един лев и ми каза да му купя кола... Все едно не знае, че минава шест часа и всички магазини са затворени, с треперещ от възмущение глас казал "Супер" Марио.
- А на мен, ако знаеш какво ми нареди - започнал да се оплаква финансовият министър. - Да отида в парламента, да го намеря там и да му кажа, че е в Министерския съвет! Все едно не може да се обади на Катя Михайлова по телефона да му свърши тази работа!
Илия Павлов започва чистка в ЦСКА
Президентът на Мултигруп отстъпва на Любо Пенев куха структура
Президентът на Професионален спортен клуб ЦСКА АД Илия Павлов брои пилците на опозицията и се готви за масова чистка. Това е най-значимият резултат от общото събрание на футболен клуб ЦСКА, който е регистриран по Закона за лицата и семействата. Единствен кандидат-президент там бе бившият национал Любо Пенев.
Независимо от изхода на събранието на ФК ЦСКА президентът на Мултигруп Илия Павлов ще продължи да контролира дейността в търговското дружество със същото име, в което на последното общо събрание бяха направени множество промени. Той вкара всички свои приближени в ръководството, промени предмета на дейност и въведе двустепенна система на управление. Именно този клуб ЦСКА ще има право да участва в новото първенство, тъй като е регистриран според изискванията на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта и Закона за спорта. Вече са внесени документите за издаване на спортен лиценз и това със сигурност ще стане, защото Цвятко Барчовски няколко пъти даде ЦСКА за пример за изрядно оформяне на процедурата и документите.
Опозицията, която предизвика събранието във ФК ЦСКА и издигна кандидатурата на Любо Пенев, обаче не предполага колко безсмислена бе активността й. Според първата регистрация на ЦСКА АД акционери се водят Христо Стоичков с четири процента и ФК ЦСКА с 96%. След последното събрание обаче дяловото участие вече е съвсем различно. Много добре осведомени източници от об-кръжението на Павлов намекнаха, че президентът на Мултигруп отдавна си е осигурил безпроблемно управление в Борисовата градина. Уставният капитал е вдигнат и има промяна в акционерното участие, така че да бъде напълно независим от честите опити за преврат във ФК ЦСКА. В деня преди събранието Павлов си оттегли кандидатурата за президент. Всъщност тази длъжност не му и трябва, тъй като президентът е на практика "цар без царство", по думите на източника от обкръжението му.
Старши треньорът Димитър Пенев ще бъде уволнен. Той се завърна специално за общото събрание от тренировъчния лагер на отбора в Трапенкамп (Германия) с идеята да се върне отново след избора на Любо Пенев. Хора от сегашното ръководство на ЦСКА обаче гарантират, че Стратега няма да пътува обратно за Германия. Той дълго време не даваше изявления дали ще под-крепи племенника си в борбата срещу досегашните си работодатели. През последната седмица обаче открито нападна новия изпълнителен директор Ростислав Грозданов и техническия директор Ценко Симов, както и управлението на Мултигруп в Борисовата градина. "Назначили някакъв си Ростислав Грозданов. Той откъде се появи? Негов помощник пък е хокеистът Ценко Симов, който допреди пет месеца ми правеше анализи по вестниците... Аз това момче Ценко, с чийто баща иначе сме приятели, го изгоних от Панчарево. Оттогава не е припарвал там", заяви Стратега пред в. "Монитор".
Пенев не е взел предвид, че Грозданов и Симов трудно ще бъдат изместени от ЦСКА, ако не бъде свалено сегашното ръководство. Грозданов е братовчед на Илия Павлов, а бившият хокеен национал и спортен журналист Симов е приятел от детинство по съседска линия на Ростислав.
На последното общо събрание Пенев бе човекът, който с изказването си донесе победата на Павлов и обкръжението му. Сега той категорично се обърна срещу тях в подкрепа на Любо. Сега обаче в обкръжението на "Мулти"-боса бяха подготвени за този обрат. Те дълго време чакали момента, в който Пенев ще се обърне срещу работодателите си, за да го сменят. Изявленията по вестниците преди общото събрание са поводът, който ще доведе до рокадата.
От следващата седмица ЦСКА почти сигурно ще има нов треньор. Упорито се споменава името на националния селекционер Димитър Димитров-Херо. Той два пъти е водил преговори с президента на червените през лятото, но засега е отклонил офертата заради неясната ситуация в клуба. Според приближените на Павлов се чака само приключването на ангажиментите на Херо към националния отбор в европейските квалификации, за да бъде назначен за старши треньор. Не е ясно кой ще изпълнява длъжността дотогава. Новият треньор ще продължи подготовката на отбора в Трапенкамп, където ще бъде представен от Ростислав Грозданов.
Търканията между Димитър Пенев и новите шефове на техническия щаб идват от новата система на управление, както я наричат Грозданов и Симов. Принципът е по-строга и стройна организация на финансите. Вече няма да се подписват нереални за българските условия договори за суми, за които предварително е ясно, че няма да бъдат изпълнени. Това е и причината да се проточат преговорите със защитника Емил Кременлиев. В крайна сметка бившият национал склони да отстъпи от финансовите си претенции. По същата причина е и малко вероятно Христо Йовов да заиграе в Борисовата градина. В ЦСКА не са склонни да му плащат по германските стандарти. Очаква се в скоро време да има и други промени в треньорския щаб и сред футболистите, които в момента са към 60 души.
Накратко
"Литекс" се класира за втория предварителен кръг на Шампионската лига, след като отстрани северноирландския "Гленторан". Българите победиха с 2:0 в реванша в Белфаст, след като се бяха наложили с 3:0 в първата среща преди седмица. Головете за победата вкараха Алтин Хаджи в 63-ата минута и Албан Буши в 89-ата минута. Тази сряда "Литекс" ще играе в Ловеч първата си среща от втория предварителен кръг срещу полския "Видзев".
Проектът на бившия съдия Любе Спасов за висша лига бе одобрен от изпълкома на БФС и тя ще заработи от сезона 2001/2002. Дотогава отборите в досегашната А група трябва да останат 12. Всяка година в Б група ще изпадат по три отбора, а ще влиза директно само първият в Б група. Вторият и третият ще играят баражи в един мач със следващите най-слабо класирали се в А група. Тези срещи ще се състоят на стадион "Българска армия" или "Васил Левски", а съдията ще бъде определян преди началото с жребий измежду осем рефери. Едва през 2001 г. ще се реши по колко мача на сезон ще се играят във висшата лига. Също тогава е възможно профилигата с президент Валентин Михов да поеме организирането на шампионата. Това не стана сега, тъй като ПФЛ не се съгласява да бъде комисия към футболния съюз.
БФС няма да насрочи нов извънреден конгрес, докато не приключат съдебните дела за регистрация на новото ръководство. В момента делото е на ниво Апелативен съд, а при необходимост ще се гледа и от Върховния съд. През седмицата ФИФА изпрати писмо с нареждане да се назначи нов конгрес до 8 септември. Според вицепрезидента на БФС Евгени Димитров то има пожелателен характер и няма да се взема предвид.
Бившият национал Емил Костадинов вероятно ще играе във втородивизионния германски отбор "Майнц 05". Договорът е за една година с опция за продължаване. Трийсет и две годишният нападател бе взет без трансфер, след като през пролетта ФИФА развали договора му с мексиканския "Тигрес".
Бразилия спечели финала на Копа Америка с разгромното 3:0 срещу Уругвай. Звездата на "Барселона" Ривалдо отбеляза два гола и подаде за третия на Роналдо. Двамата станаха и голмайстори на първенството с по пет точни попадения. Бразилците печелят титлата за втори пореден път и общо за шести, но продължават да изостават сериозно от завоювалите 14 отличия Уругвай и Аржентина. Със спечелената купа треньорът на кариоките Вандерлей Люксембурго, който отказа да повика всенародните любимци Ромарио и Леонардо в състава, показа, че не е сгрешил в селекцията.
ФИФА покани бившия ни национал Красимир Балъков за уникалния прощален мач на Нелсън Мандела, който ще се играе на 17 август в Йоханесбург. В чест на прочутия борец против апартейда и бивш президент на ЮАР ще се срещнат сборен тим на ФИФА и подбран лично от Мандела състав на африканските звезди. В световния отбор са поканени суперзвезди като Габриел Батистута, Лотар Матеус, Алън Шиърър, Роберто Баджо, Андрей Шевченко и др. Това е вторият опит да бъде честван Нелсън Мандела. Подобен мач трябваше да се състои в началото на юли, но самият Мандела отказа да упълномощи организаторите да използват името му.
Оценка на изпълнението от България на икономическите критерии от Копенхаген за членство в Европейския съюз
Решението на Европейския съвет в Копенхаген през 1993г. определи критериите за членство в ЕС. В своята икономическа част тези критерии са формулирани в изпълнението на 2 общи условия: 1) наличие на функционираща пазарна икономика и 2) способност в средносрочен план да се посрещне конкурентния натиск на пазарните сили в ЕС. Оценката, направена за България от Европейската комисия на 15 юли 1997, беше крайно отрицателна. През последните две години и половина обаче България извърши сериозни икономически реформи, в основата на които бяха осъществените радикални мерки за либерализация, макроикономическа стабилизация, пазарно преструктуриране и хармонизация на законодателството и институциите с ЕС. Постигнатият икономически прогрес има своите количествени и качествени измерения, които поставят България в благоприятна ситуация при сравнителен анализ на икономическите параметри със страните от първата вълна за присъединяване в ЕС и дават сериозни основания за преразглеждане на поставената през юли 1997г. оценка. В представения анализ е направен преглед на прогреса на България по отношение на макроикономическата стабилизация и структурната реформа, като за всяко от двете икономически условия от Копенхаген са разработени подробни оценки по показателите, използвани от Комисията.
В съответствие с подписаната на 8 юни 1999 година между България и ЕС "Съвместна оценка на средносрочните приоритети на икономическата политика на Република България" целта на икономическата програма на правителството за периода 1998 - 2001 година е ускоряване и задълбочаване на структурните реформи в реалния сектор и в бюджетната сфера и постигане на устойчив икономически растеж, подобряване на жизнените стандарти на населението.
През втората половина на 1998г. и началото на 1999г. продължи действието на стабилизационния ефект от провежданата икономическа политика, основана на принципите на валутния съвет, поддържането на строга фискална политика и подобряване на финансовата дисциплина в държавния сектор. Основните измерения на макроикономическата стабилност се изразяват в икономически растеж, ниска инфлация, положително бюджетно салдо, стабилен и нисък лихвен процент, увеличение на валутните резерви, възстановяване на реалните доходи и понижаване на относителното бреме на вътрешния и външния държавен дълг. Постигнатите резултати се дължат на вътрешни фактори, въпреки отрицателното външно въздействие. Неблагоприятната външна среда се обуславяше от финансовата криза в азиатския регион и Русия и значителният й ефект върху темповете на растеж на световната икономика, спадът в цените на основни продукти от българския износ и кризата в Косово. Като следствие бе отбелязан спад в износа, както поради намалялото външно търсене, така и поради влошените транспортни условия към пазарите с най-благоприятно третиране на българските стоки, на които се реализира около 60% от общия ни износ (ЕС, ЦЕФТА и ЕАСТ). До определена степен спадът бе естествен резултат от процеса на структурна реформа.
Законодателните промени след последната оценка по постигнатия напредък на България във връзка с присъединяването към ЕС, бяха насочени към ускоряване на приватизацията и ограничаване на преференциите за РМД. Размерът на приватизираните активи към 31.05.1999 г възлиза на 33% от общата сума на активите на държавните предприятия, като над 50% от подлежащите на раздържавяване активи вече са приватизирани. Тези показатели ще бъдат значително надхвърлени след приключването на големите приватизационни сделки през т.г., като продажбата на БТК, Нефтохим, Кремиковци (вече приватизиран), Химко, авиокомпания "Балкан" (вече приватизиран), ДЗУ (вече приватизиран), Балканкар. Предварителните данни за хода на приватизацията показват нарастване на размера на приватизираните активи до 40% Приносът на частния сектор в БВП вече е 63,7%. Дружествата раздържавявани чрез ликвидация и несъстоятелност към 31.03.99 са около 4% от общите държавни активи. От тях 136 са в процедура по несъстоятелност, а 248 предприятия се раздържавяват чрез ликвидация, което представлява сериозен напредък относно излизането от пазара на неефективните държавни предприятия, които в миналото бяха основна бариера за преструктуриране на икономиката.
Във всички естествени монополи са предприети процедури по отделяне на дейности и подготовка за приватизация на обособени части, за които не съществуват технологични бариери пред развитието на конкуренция.
През 1998 година частният сектор е произвел 99,4% от брутната добавена стойност в селското стопанство. До края на май 1999г. са реституирани 85.4% от земеделската земя. Очаква се до края на 1999 г. да се възстанови на собствениците и останалата част от земята.
След приватизацията на Пощенска банка през ноември м.г. държавните банки държат под 60% о активите в банковата система, но с приключването през т.г. на приватизацията на Експресбанк, Хебросбанк и Булбанк делът на държавните банки, подлежащ на приватизация през 2000 г., ще остане малък.
Проведената през 1997г. и 1998г. мащабна ценова либерализация дава основание да се твърди, че цените в България се формират свободно на базата на равновесието между търсенето и предлагането. Контрол се осъществява за ограничен кръг стоки. Фиксирани са цените на стоки, произведени от естествените монополи. Относителното им тегло в потребителската кошница е 14%. За лекарствата и водата, които имат специфично потребителско търсене и тегло от 3.2% в потребителската кошница съществува режим на частичен контрол чрез наблюдение и ограничение върху размера на максималната търговска надбавка.
Общият относителен размер на контролираните цени е напълно съпоставим с този за развитите пазарни икономики и страните от първата вълна за присъединяване в Европейския съюз. Важен елемент от ценовата либерализация бе изравняването и унифицирането на ставките за ДДС, с което напълно се премахна административното влияние върху относителните цени.
България провежда последователна политика на либерализиране на външната търговия.
Тарифните мерки са изчерпателни, предсказуеми и са основен инструмент на търговската политика. Направените промени от началото на 1999 г. бяха в посока към намаление както на средните митнически ставки, така и на максималните ставки по вноса. Въведени са на автономна основа нулеви ставки на митата за почти целия обхват на стоките от Споразумението за информационните технологии, както и за енергоизточниците, медицинските инструменти и апарати и лекарствените средства. За промишлените стоки е преустановено прилагането на временни тарифни квоти за безмитен внос или суспендиране на митата. От началото на октомври 1998 бяха премахнати всички експортни такси с изключение (временно) за дървения материал.
От началото на 1999 г. бе премахната временната такса по вноса за подкрепа на платежния баланс, въведена през 1996 г. Номиналното ниво на тарифна защита за промишлени стоки при внос от ЕС през 1999 е ниско - 3,6% (при 12,56% за страни, спрямо които прилагаме режим на най-облагодетелствена нация) и по същество не препятства конкурентния натиск върху българската икономика спрямо вноса от ЕС.
По отношение на нетарифните мерки също е отбелязан значителен напредък. От началото на 1999 г. беше премахнат разрешителния режим при внос на природен газ и износ на метален скраб и понастоящем разрешителният режим по вноса и износа се основава изключително на международните норми. Прилаганият регистрационен режим при износа и вноса е изключително с цел наблюдение на търговията с основни стоки. Обхватът на стоките, подлежащ на този режим, макар и непротиворечащ на правилата на СТО, от 1 януари т.г бе значително редуциран.
Може да се направи извода, че степента на търговска либерализация в България е сравнима, а в някои отношения, надхвърля нивото характерно за страните от първата вълна за присъединяване към ЕС.
В Transition Report 1998 на Европейската банка за реконструкция и развитие се представя проучване, което анализира и сравнява търговските закони в страните в преход. Оценката за България за 1998г. е повишена спрямо оценката за 1997г. от 3 на 4, като крайното становище на експертите е, че търговският закон и търговският режим на страната са относително ясни, приложими и адекватно прилагани. Оценката на България в това отношение е еднаква с тази на Чехия, Унгария и Полша и е по-добра от тази на Естония и Словения.
Данните за регистрирането на фирми в България показват, че на практика сериозни бариери пред навлизането на фирми отсъстват - както броят, така и относителният дял на продукцията на частните фирми в България са нараснали значително през последните години. Относителният дял на частния сектор в брутната добавена стойност се е повишил от 17.5% до 63.7% за периода 1991-1998г., като основен принос за това имат новите малки и средни предприятия.
Съществуващото в България законодателство гарантира възможността на собствениците и на кредиторите на фирми безпрепятствено да откриват процедури по ликвидация или по обявяване на несъстоятелност. Тези процедури са заимствани от Европейското законодателство. Липсата на достатъчна практика и слабости в работата и взаимодействието между институциите забавя приложението им. През 1999г. се забелязва известно подобрение на прилагането на процедурите, което води до тяхното увеличаване. За първите 4 месеца на 1999г. са открити 50 процедури по несъстоятелност и към 1200 процедури за ликвидация, като и в двата случая се забелязва ускоряване в сравнение с предходни периоди.
Може да се заключи, че в България отсъствуват значителни пречки пред навлизането на субекти на и излизането им от пазара.
Въведе се триинстационното производство и Върховния съд беше разделен на Върховен административен и Върховен Касационен. Подобриха се условията за по-бързо съдебно производство поради: намаляването на служебното начало; опростяването на призоваването, което след въвеждането на новите документи за самоличност през август 1999г. ще стане още по-ефикасно.
Една от областите, в които държавното регулиране и прилагането на закона се смятат за най-успешни, е интелектуалната собственост. В резултат на действията и на създадената институционална рамка, през пролетта на 1999 България беше извадена изцяло от списъка на страните, в които правата на интелектуална собственост системно се нарушават и заобикалят.
По отношение на прилагането и изпълнението на законите и договорите, през последната година може да се отбележи напредък в три области: подобрено прилагане на законите по отношение на имуществени и финансови престъпления, подобрени възможности за бързо и ефективно производство по изпълнението на договори, известно подобрение на корупционността на средата.
Напредъкът в правната система е значителен, но е необходимо да се работи още по повишаване квалификацията на съдиите и правораздавателните органи и подобряване на правораздавателна инфраструктура.
В периода септември 1998 - май 1999г. консенсусът в българското общество по основните принципи на икономическата политика продължи да се утвърждава. През септември 1998г. беше одобрено тригодишно споразумение с Международния валутен фонд, което очертава основните параметри на икономическата политика и на по-нататъшните реформи до есента на 2002 г. В България съществува широк обществен консенсус за основните направления на икономическата политика и за реформата, базиран на декларацията на НС от 17 май 1997 г.и косвено признат и от ЕС в Съвместната оценка на средносрочните приоритети на икономическата политика на България.
През 1998г. и в началото на 1999г. икономиката на България се характеризира с устойчива макроикономическа стабилност. Динамиката на БВП, на доходите, на цените, на лихвените проценти и на валутния курс е предвидима, отклоненията са значително по-малки от предходните периоди, а величините им са напълно сравними, а в някои отношения и по-добри с тези на вече започналите преговори страни-кандидатки за ЕС. Постигнато е устойчиво вътрешно равновесие на стабилни цени и постоянно нарастващи бюджетни приходи. Ниският лихвен процент увеличи значително инвестициите и намали бремето на вътрешния държавен дълг. България постигна съществен напредък към номиналното изпълнение на критериите на Маастрихт благодарение на успешното въвеждане на валутния съвет. В следствие на неблагоприятни външни фактори бе отбелязан спад в износа, но дефицитът по текущата сметка е устойчив и не води до намаление във валутните резерви.
Продължава сближаването на законодателната и нормативна уредба на финансовия сектор в България с международно възприетите стандарти. През август 1998 г. БНБ прие Наредба 22 за създаване на централен кредитен регистър, което увеличи надеждността на решенията в областта на кредитирането. От края на 1998 г. бяха направени важни промени в националните счетоводни стандарти в посока приближаване към международните. Възприета бе Система за ранно предупреждение, целяща идентифицирането на потенциални рискове за банковите портфейли.
Най-същественото изменение в структурата на кредитите се състои в пренасочването им от държавния към частния сектор. През 1998 година относителният дял на кредитите за частния сектор нараства от 43.6% до 65.6%, а в края на април 1999г. достига до 68%.
Прогрес бе постигнат по отношение на финансовото състояние на банките. Значително се повиши ликвидността и капиталовата адекватност. Въпреки това сравненията показват, че относителният размер на банковата интермедиация е под равнището на развитите пазарни икономики. За подобряване качеството и ефективността на финансовия сектор е необходимо развитието на нови и ефективни пазарни ниши, подобряване на пазара на кредитните обезпечения и приключване на приватизацията на големите държавни банки.
Основните елементи на функционираща пазарна икономика в България вече са налице. Цените са либерализирани с малки изключения в съответствие с европейските стандарти. Постигната е радикална търговска либерализация, която прави България една от най- отворените икономики сред страните- кандидати. Значителни препятствия пред влизането и пред механизмите за излизане от стопанска дейност отсъстват, с изключение на ясно определени случаи, чийто обхват ще намалява в следващите години. Поддържа се макроикономическа стабилност независимо от влошените външни условия, а заложените преди две години основи на широк обществен консенсус по основните елементи на икономическата политика са стабилни.В правната и във финансовата сфера е отбелязан сериозен прогрес спрямо 1997 и първата половина на 1998г. Поддържането на макроикономическа стабилност и ниски лихвени проценти са предпоставка за привличане на инвестиции в инфраструктурни проекти. През 1998 правителството определи инвестициите в инфраструктурата за свой приоритет, като разработи и започна изпълнението на програма за инвестиции в обществения сектор до 2001. Предвид необходимостта от големи по размер инвестиции, вътрешните спестявания са недостатъчни за финансиране и чуждестранните инвестиции се явяват от съществено значение за подобряването на човешките и физически ресурси. Все още е недостатъчно нивото на инвестиции в развойна дейност, програмни продукти, лицензи и ноу-хау. В средносрочна перспектива тези проблеми ще бъдат решени, ако реформите бъдат успешно завършени.
По отношение на човешките ресурси, България разполага с квалифицирани кадри и сравнително добра образователна система. Въпреки негативните тенденции от икономическия спад за периода 1990-1997г., се забелязват положителни промени и като цяло страната е конкурентоспособна по отношение на човешките ресурси. От особено значение в това отношение е задълбочаването на връзката между образованието и бизнеса, както и на интегрирането на изследователската дейност и образованието на всички нива.
Въздействието на политиката на правителството и на законодателството върху конкурентоспособността на българската икономика и на отделните предприятия е относително благоприятно и повишава способността на българските стопански субекти да устояват на конкурентния натиск в рамките на свободен пазар.
Вътрешната търговия в България е в основни линии либерализирана, с изключение само на установените по естествен или нормативен път монополи. Създават се все повече стокови борси, които в следващите години ще натрупват опит. Външнотърговският режим на България по същество е либерализиран, като търговската политика на страната в нарастваща степен се изравнява с общата търговска политика на ЕС и не предполага възникване на пречки при присъединяване. Последователната политика към либерализация се осъществява и чрез сключване на нови споразумения за свободна търговия. От началото на 1999г. влязоха в сила споразуменията със ЦЕФТА и с Турция. Водят се преговори с Прибалтийските републики, Македония и Израел.
Законът за защита на конкуренцията от май 1998г. е напълно синхронизиран с европейските норми и изисквания, като разпоредбите му и досегашната едногодишна практика в приложението му дават основание да се приеме, че в средносрочна перспектива защитата на конкуренцията в България ще отговаря на европейските стандарти, като много пазари, в които сега съществуват монополи, ще бъдат либерализирани по изрично приет график.
В резултат на поредица от действия, до края на 1999 институционалната рамка за малките и средни предприятия (МСП) ще е вече укрепена и напълно функционираща в България. Това позволява да се предвиди, че приоритетите на приетата национална стратегия за МСП ще бъдат изпълнени. Основните затруднения в това отношение са все още ограничения достъп до финансови ресурси и недостатъчният опит и квалификация на малките и средни предприемачи.
Най-важният индикатор за възможността да се устои на конкурентния натиск и пазарните сили в ЕС, съгласно Копенхагенските критерии, е степента на икономическа интеграция на страните-кандидати за членове в ЕС.
По този критерий относителната позиция на България е съпоставима с тази на останалите кандидати. От 1991г. насам търговските отношения на България със страните от ЕС се развиват и задълбочават с бързи темпове. Ако през 1991г. относителният дял на ЕС във външната търговия на страната беше 15.7% за износа и 20.7% за вноса, то през 1998 г. той вече достигна съответно 51,5% и 46,1%., а през първо тримесечие на 1999г.- 60,3% и 49,3%. ЕС е вече основният търговски партньор на България, като тенденциите показват, че в средносрочна перспектива търговията помежду им ще продължи да се разраства и интеграцията ще се задълбочава. Независимо от относителната географска отдалеченост от ЕС делът на ЕС в търговията на България е по-голям, отколкото този на Испания и Гърция преди присъединяването им. Страни като Чехия, Унгария, Полша и Словения имат не само географско предимство, но и не срещат визови ограничения при осъществяване на търговията си с ЕС. Допълнителен проблем за търговията на България с ЕС са инфраструктурните затруднения, произлезли от кризата в Косово.
Концентрацията на търговията на България с ЕС по отношение на стоковите групи остава висока, като може да се очаква, че сравнителните предимства основани на ниски разходи за труд в България и в бъдеще ще доминират при определяне на структурата на търговията. Досегашното поведение и очакваните развития на стокообмена между България и ЕС, съчетано с приложените мерки за търговска либерализация са доказателство, че съществуват отрасли в икономиката на България, които са конкурентоспособни на единния европейски пазар.
МСП в България са един от най-важните и динамичните елементи на икономическата система. Те осигуряват значителна, а в частния сектор - доминираща, част от работните места в икономиката. Икономическата им ефикасност е значително по-висока от тази на по-големите предприятия, като осъществяват значително по-високи продажби на единица актив. МСП осигуряват значителна гъвкавост на икономиката, като по-бързо от големите предприятия реагират на променящите се условия и успяват бързо да ограничават загубите си или да разширяват дейността си.
Делът на МСП в българската икономика и относително висок и нараства. Въпреки относително ниската гъстота на МСП в България, тенденцията е в средносрочен план малките и средни предприятия да играят все по-стратегическа роля на стопански субекти предоставящи гъвкавост, осъществяващи предприемачески открития и създаващи значителен брой работни места.
В средносрочен план перспективите пред конкурентоспособността и пред потоците от чужди инвестиции в българската икономика са относително добри.
Конкурентоспособността на българските предприятия и на техните продукти на външния пазар е все още невисока, но засилването на ролята на малките и средни предприятия и на частния сектор ще доведе и до подобряване й. Кумулативните чужди инвестиции на човек от населението остават по-ниски в сравнение със страните от Централна Европа. За 1998, обаче, делът на преките чужди инвестиции в БВП на България е приблизително равен на този в по-напредналите страни-кандидатки за членство в ЕС. Увеличава се делът на инвестициите на зелено. В условията на световната финансова криза и особено на трусовете в Русия, това постижение показва стабилност на тенденцията към увеличаване на преките чужди инвестиции. През 1999г. основно препятствие пред тази тенденция ще бъде кризата в Косово. Нейният много съществен задържащ ефект може да бъде преодолян, ако се осъществят няколко големи приватизационни сделки с чужди стратегически инвеститори. Друг още по-важен елемент в тази насока би бил косвеното насърчаване от страна на ЕС на чуждите инвеститори, в т.ч. чрез откриване на преговори за присъединяване.
Режимът на чуждестранните инвестиции в България от началото на 1999г. е по-опростен и прозрачен. Поради макроикономическата стабилизация и ускореното либерализиране на външнотърговския режим, акцентът при привличане на чужди инвестиции е пренесен от създаване на специални преференции към цялостно подобряване на общия инвестиционен климат в страната в условията на приватизация на стратегически предприятия и дейности.
С либерализацията на търговията и цените и поддържаната в продължение на повече от 2 години макроикономическа стабилизация са премахнати основните бариери за наличието на функционираща пазарна икономика. Наличието на стабилни цени, нисък лихвен процент и увеличаващи се бюджетни приходи са показател за устойчиво пазарно равновесие между търсенето и предлагането. Забележителен прогрес е постигнат в разширяването на частния сектор и обявяването в ликвидация или несъстоятелност на голям брой неефективни държавни предприятия. В условията на ускорена външнотърговска либерализация платежният баланс е стабилен и валутните резерви на страната се увеличават. Съществува широк консенсус по провежданата правителствена политика. Сравнението със страните кандидати от първата вълна за присъединяване в ЕС поставя България в благоприятна позиция. Оценката е, че като цяло България отговаря на Копенхагенските критерии за наличието на функционираща пазарна икономика, но са нужни мерки за подобряване дейността на финансовата и правна система.
Средносрочните перспективи пред България да посрещне конкурентния натиск на пазарните сили в ЕС са добри. Основните елементи на пазарната икономика функционират в България в условията на постигната макроикономическа стабилност. Въздействието на политиката на правителството и на законодателството върху конкурентоспособността е като цяло благоприятно. Степента на търговска интеграция с ЕС е значителна и съдейства за по-нататъшно укрепване капацитета на икономиката да устои на конкурентния натиск. Делът на малките и средни предприятия в българската икономика е относително висок и нараства, като в средносрочен план те ще играят важна стратегическа роля. Перспективите пред конкурентоспособността и пред потоците от чужди инвестиции в българската икономика могат да се оценят като сравнително добри.
На практика България може да се счита за функционираща пазарна икономика за всички практически цели и в средносрочен период ще бъде способна да устои на конкурентния натиск на пазарните сили в ЕС, ако поддържа сегашния темп на икономическа и структурна реформа.
Assessment of Bulgaria's Compliance with the Economic Criteria from Copenhagen for Membership in the European Union
The conclusions of the European Council in Copenhagen (1993) defined the criteria for EU membership. The economic part of the criteria is formulated in the implementation of two general conditions: 1) the presence of a functioning market economy and 2) capability in the medium term to withstand the competitive pressure of market forces in the EU. The European Commission's Opinion on Bulgaria's Application for Membership of July 15, 1997 was negative. During the last two and a half years, however, Bulgaria undertook serious economic reforms, which were underpinned by the implementation of radical steps towards liberalisation, macroeconomic stabilization, market restructuring, and harmonization of the legislation and institutions with those of the EU. The economic progress achieved has its quantitative and qualitative measures, which now place Bulgaria in a conducive situation upon a comparative analysis of the economic parameters with the countries of the first wave of EU accession and are serious grounds for a revision of the July, 1997 Opinion. This paper reviews Bulgaria's progress vis-a-vis macroeconomic stabilization and structural reform. It also provides a detailed assessment along the indicators used by the Commission for each of the two economic conditions from Copenhagen.
In accordance with the Joint Assessment of the Medium term Priorities in the Economic Policies of the Republic of Bulgaria, signed on June 8, 1999 by Bulgaria and the EU, the aim of the Government's Programme for the 1998-2001 period is the acceleration and strengthening of structural reforms in the enterprise sector and in the budget sphere, ensuring sustained economic growth, and improving the living standards of the population.
The stabilization effect of the economic policy implemented, stemming from the currency board arrangement, strict fiscal policy and improved financial discipline in the public sector, continued throughout the second half of 1998 and the beginning of 1999. The main parameters of macroeconomic stabilization include economic growth, low inflation, budget surplus, stable and low interest rates, increased foreign currency reserves, recovery of real incomes, and a reduction of the relative internal and external foreign debt burden. The results achieved can be attributed to domestic factors despite the negative external impact of the financial crisis in Asia and Russia, its substantial effect on the pace of global economic growth, the fall in prices of Bulgarian exports, and the Kosovo conflict. Exports dropped, as a result of declined foreign demand and deterioration of transport conditions along the routes to the markets with the most favourable treatment for Bulgarian goods and which make up 60% of our exports (EU, CEFTA, and EFTA). This decline in exports was to a certain extent a natural result of the structural reform.
The legislative changes after the Regular Report from the Commission on Bulgaria's Progress towards Membership were aimed at speeding up privatization and limiting the advantages for Employee and Management Buyouts. The privatised assets as of May 31, 1999 are 33% of the total sum of assets in the State-owned enterprises; while over 50% of assets up for privatization have already been sold. These indicators will be exceeded substantially after the completion of the large-scale privatization planned for this year, such as the sale of the Bulgarian Telecommunications Company, Neftochim, Chimco, Balkancar. The preliminary data on the progress in privatization show privatised assets have grown to about 40% in July. The private sector contribution in the GDP is 63.7%. The companies in liquidation or bankruptcy as of March 31, 1999 were 4% of the total state-owned assets. Of these 136 are in a bankruptcy procedure, 248 are in the process of liquidation, which is a serious step forward in taking out of the market the inefficient state-owned enterprises that in the past were a key obstacle to the restructuring of the economy.
Procedures have been started in all natural monopolies aimed at splitting off and preparation for privatization of those separate parts of their operations, for which there are no technological barriers to the development of competition.
During 1998 the private sector has produced 99.4% of the gross added value in agriculture. The restituted land at the end of May 1999 is 85.4%. It is expected that the restitution of the rest of the land will be concluded by the end of the year.
Following the privatization of the Bulgarian Post Bank in November of last year, the State-owned banks continue to hold about 60% of assets in the banking sector. With the privatization of Expressbank, Hebrosbank, and Bulbank in the course of 1999, however, the share of the State banks remaining to be privatised in the year 2000 will be small.
The wide-scale liberalisation implemented in 1997 and 1998 allowed for a free market formation of prices based on supply and demand equilibrium. The prices of a restricted number of goods remain controlled and prices of goods produced by the natural monopolies are regulated. Their relative share in the consumer basket is 14%. For medications and water, which are 3.2% of the consumer basket, there is a regime of partial control based on monitoring and a ceiling on the commercial margin.
The total relative share of regulated prices is fully comparable with that in the developed market economies and in the first wave countries for accession to the EU. An important element of the price liberalisation was the unification of VAT rates, which completely eliminated the administrative impact on relative prices.
Bulgaria is implementing a consistent policy of deregulating foreign trade.
The tariff measures are comprehensive, predictable and represent the main instrument of trade policy. The changes since the beginning of 1999 were directed at a decrease in the average customs duty rates, as well as the maximum duties on import. Zero rates were introduced on an autonomous basis for almost the whole spectrum of goods under the Information Technologies Agreement, as well as on energy sources, medical technology and medications. The temporary tariff quotas for tax-free import of industrial goods or suspension of customs duties are eliminated. Since the beginning of 1998 all export taxes have been revoked (with the temporary exception of the export tax on wood).
At the beginning of 1999 the temporary import surcharge in support of the balance of payments, introduced in 1996, was also abolished.
The nominal level of tariff protection on industrial goods imported from the EU in 1999 is low: 3.6% (compared to 12.6% for countries with a most favoured nation treatment). In principle it does not hinder the competitive pressure on the Bulgarian economy in respect to imports from the EU.
Considerable progress has been achieved in respect to non-tariff measures as well. With the start of 1999 the non-automatic licensing on the import of natural gas and the export of metal scrap were abolished and at present the non-automatic licensing regime on imports and exports is based exclusively on international norms. The application of the registration (automatic licensing) regime on imports and exports serves a purely monitoring function on the trade with basic goods. The scope of goods, to which this regime is applicable, though not in contradiction with the rules of the WTO, was substantially reduced after 1st January 1999.
It can be concluded that the degree of commercial liberalisation in Bulgaria is comparative, and in some cases exceeds, the level typical of the first wave countries for EU accession.
The Transition Report of the European Bank for Reconstruction and Development (EBRD) presents a study, which analyses and compares the commercial legislation in the countries in transition. The rating for Bulgaria for 1998 is raised to 4 in comparison with the 1997 rating of 3. The final conclusion of the EBRD is that the Bulgarian Trade Act and the trade regime in the country are comparatively clear, applicable, and adequately implemented. Bulgaria's rating in this respect is the same as that of the Czech Republic, Hungary and Poland, and is better than Estonia and Slovenia.
The information on the registration of companies in Bulgaria shows that in reality there are no serious barriers to market entry. Both the number and the relative share of the production of private companies in Bulgaria have marked a significant increase in recent years. The relative share of the private sector in the gross added value has gone from 17.5% to 63.7% in the period between 1991 and 1998, with small and medium sized enterprises having the biggest contribution to this process.
The Bulgarian law ensures that the owners and creditors of companies can freely file a bankruptcy or liquidation procedure. These procedures are drawn from European legislation. The lack of sufficient experience and weaknesses of the operation and co-operation between institutions delay their implementation. There has been, however, a perceptible improvement in the implementation of procedures, which leads to an increased number of bankruptcies and liquidation proceeding. During the first four months of 1999 about 1200 procedures for liquidation and 50 for bankruptcy have been launched with a much faster pace than during previous periods.
It can be concluded that there are no substantial obstacles in the way of market entry and exit in Bulgaria.
The three-instance court process was introduced and the Supreme Court was divided into a Supreme Administrative and a Supreme Court of Cassation. Conditions for speedier court proceedings were created thanks to the limited application of the ex officio principle by the courts and a simplification of the subpoena process, which will become even more efficient after the introduction of new personal identification in the second half of 1999.
One of the areas in which the State regulation and legal enforcement are especially successful is intellectual property. As a result of the actions taken and of the institutional framework established, in the spring of 1999 Bulgaria was taken out of the list of countries, in which intellectual property rights are systematically violated and evaded.
Progress in respect to the execution and enforcement of law and contracts can be seen in three areas: improved implementation of laws regarding property and financial violations; improved possibilities for speedy and effective process regarding the execution of contracts; some improvement in diminishing the general level of corruption.
The progress in the legal system is significant, but more work is needed on the training of magistrates and judicial authorities and on improving the judicial infrastructure.
Between September 1998 and May 1999 the consensus in Bulgarian society on the main principles of economic reform continued to consolidate. In September 1998 a three year Extended Fund Facility with the International Monetary Fund was signed, which defines the basic parameters of the economic policies and further reforms up to the Autumn of 2002. There is a wide consensus in Bulgaria on the main direction in economic policies and reform apparent in the Declaration of the National Assembly of 17th May 1997, and indirectly verified by the EU in the Joint Assessment of the Medium term Priorities of the Economic Policies of Bulgaria.
Bulgaria's economy during 1998 and the beginning of 1999 was characterized by a sustained macroeconomic stability. The dynamics of GDP, incomes, prices, interest rates, and the currency exchange rates are predictable, the deviations are much smaller than in previous periods, their magnitudes are entirely comparable or even better than those of the countries, which have already started negotiations for EU membership. Achieved is a sustainable internal balance between stable prices and constantly increasing budget revenues. The low interest rate has significantly increased investment and decreased the internal debt burden. Bulgaria has achieved marked progress in the nominal implementation of the Maastricht criteria, thanks to the successful introduction of a currency board arrangement. As a result of unfavourable external factors there has been a drop in exports, but the current account deficit is stable and has not led to a fall in the currency reserves.
The harmonization of the legislative and regulatory framework of the financial sector in Bulgaria with that of the internationally recognized standards is continuing. In August 1998 the Bulgarian National Bank enacted Ordinance No 22 on the Establishment of a Central Credit Register, which increased the reliability of decision-making in the field of lending. Since the end of 1998 important changes were introduced in the national accounting standards aimed at bringing them closer to the international standards. An Early Warning System was established, which aims at identifying potential risks to bank portfolios.
The most significant change in the structure of lending is in its re-channeling from the state to the private sector. In 1998 the relative share of loans to the private sector grew from 43.6% to 65.6%, and reached 68% by the end of April 1999.
Progress was achieved in the financial status of banks. There is considerable growth in their capital adequacy and liquidity. Notwithstanding, the comparisons show that the relative share of bank intermediation is below the level of the developed market economies. The improvement in the quality and the efficiency of the financial sector necessitates the development of new and effective market niches, improvements in the market for loan collateral, and completion of the privatization of the big state-owned banks.
The main elements of a functioning market economy in Bulgaria are present. Prices are deregulated with small exceptions in accordance with European standards. A radical commercial liberalisation has been achieved, which makes Bulgaria one of the countries with the most open economies among the accession candidates. There are no significant obstacles in the path of market entry or exit, with the exception of clearly defined cases, whose scope will diminish in the years to come. Macroeconomic stability is being sustained, regardless of the deteriorated external conditions. The basis for a wide social consensus on the main elements of the economic reform, whose grounds were laid two years ago, is solid. Serious progress is discernable in the financial and legal spheres in comparison with 1997 and the first half of 1998.
Maintaining macroeconomic stability and low interest rates is a prerequisite for attracting investment in infrastructure projects. During 1998 the Government defined investments in infrastructure as a priority in the public sector until the year 2001. In light of the need for large-scale investment, internal savings are insufficient to finance it and foreign investments are especially important for the improvement of human and physical resources. Still insufficient are investments in research and development activities, software, licenses and know-how. These issues will be resolved in the medium term, provided the reforms are successfully completed.
Regarding human resources, Bulgaria has qualified personnel and a comparatively good educational system. Despite the negative impact of the economic recession between 1990-1997, positive changes are being observed and the country is in a competitive position as to its human resources. Especially important in this respect is the need to reinforce the link between education and business, as well as to integrate scientific research and education at all levels.
The impact of the Government's policies and legislation on the competitiveness of the Bulgarian economy and of the separate enterprises is relatively favourable and increases the ability of Bulgarian businesses to withstand the competitive pressure of the free market.
Domestic trade in Bulgaria is liberalized, with the exception of the natural or regulated monopolies. More and more commodities markets are being established and in the coming years they will become more experienced. The foreign trade regime of Bulgaria is essentially liberalized while the trade policies of the country are being progressively harmonized with those of the EU and do not present obstacles to the accession process. The country is pursuing a policy of trade liberalisation also through entering into new free trade agreements. New agreements with CEFTA and with Turkey became effective since the beginning of 1999. Negotiations are in progress with the Baltic states, Macedonia, and Israel.
The Law on Protection of Competition (May 1998) is fully synchronized with European norms and requirements, while its dispositions and the year of application so far give grounds to conclude that in the medium term the protection of competition in Bulgaria will correspond to the European standards and that many markets with monopolies at present will be deregulated based on a specifically approved schedule.
As a result of a group of measures, by the end of 1999 the institutional framework for small and medium sized enterprises (SME) in Bulgaria will be consolidated and fully functional. Thus, it may be concluded that the priorities of the approved national strategy on SMEs will be implemented. The main difficulties here are the still limited access to financial resources and the insufficient qualification for small and medium sized entrepreneurs.
The most important indicator for the ability to withstand the competitive pressures of market forces in the EU, according to the Copenhagen criteria, is the degree of economic integration of the countries applying for membership to the EU.
Bulgaria's relative status along this criteria is comparable to that of the other applicants. Since 1991 the commercial relations of Bulgaria with the countries of the EU are developing and growing at a rapid pace. While in 1991 the relative share of the country's trade with the EU was 15.7% for exports and 20.7% on imports, in 1998 these were respectively 51.5% and 46.1%, and in the first quarter of 1999 grew to 60.3% and 49.3%. The EU is already the main trade partner of Bulgaria and the trend shows that in the medium term trade and integration will continue to grow. Regardless of the relative geographic distance with the EU, its share in Bulgaria's trade is larger than that with Spain and Greece prior to their accession. Countries like the Czech Republic, Hungary, Poland, and Slovenia not only have a geographic advantage, but also have no visa limitations in trading with the EU. Additional problems for Bulgaria's trade with the EU are the infrastructure obstacles ensuing from the Kosovo crisis.
The concentration of Bulgarian trade with the EU in commodity groups remains high and it can be expected that the comparative advantages based on low labor costs in Bulgaria will continue to dominate in the future structure of trade. Recent behavior and the expected development of trade between Bulgaria and the EU, combined with the implemented measures of trade liberalisation prove that there are sectors in Bulgaria's economy, which are competitive in the common European market.
SMEs in Bulgaria are one of the most important and dynamic elements in the economic system. They provide a significant, and in the private sector - a dominant part of jobs in the economy. Their economic efficiency is much higher than that of larger enterprises and they have a much larger sale per assets ratio. SMEs provide for a greater flexibility in the economy since they are quicker to react to changing conditions and to limit their losses and expand their operations.
The share of SMEs in Bulgarian economy is relatively high and growing. Regardless of the comparatively low density of SMEs in Bulgaria, the trend is for SMEs to play an ever-growing strategic role in the medium term as economic entities, which provide flexibility, entrepreneurship, and a significant number of new jobs.
The medium term prospects for competitiveness and the flow of foreign investments into the Bulgarian economy are relatively good.
Bulgarian enterprises and their products are still not highly competitive on the foreign market, but the growing role of small and medium businesses and of the private sector will improve this situation. The commutative foreign investments per capita of the population remain below averages in Central Europe. In 1998, however, the share of direct foreign investments in Bulgaria's GDP is approximately equal to those in the forefront applicant-member countries. The share of green-field investment is growing. Viewed against the global financial crisis, and especially against the Russian crisis, this achievement shows a sustained trend towards an increase in direct foreign investment. In 1999 the main obstacle to this trend will be the crisis in Kosovo. Its significant deterring effect can be overcome, if several big privatization deals with strategic foreign investors are concluded. Another even more important element in this direction would be if the EU indirectly promoted foreign investment, by opening negotiations for accession thus sending a very strong political message.
Since the beginning of 1999, the foreign investments regime in Bulgaria is simplified and more transparent. Thanks to macroeconomic stabilization and the accelerated liberalisation of foreign trade, the focus in attracting foreign investment has shifted towards special measures in creating an overall improvement in the general climate for investment in the country in the context of the privatization of strategic enterprises and operations.
The main barriers to the presence of a functioning market economy have been eliminated by the liberalisation of prices and trade and a macroeconomic stability, which has been sustained for over two years. Stable prices, a low interest rate, and growing budget revenues are indicators pointing to a stable market balance between supply and demand. Remarkable progress has been achieved through the expansion of the private sector and the liquidation or bankruptcy procedures of a large number of inefficient enterprises. In the conditions of an accelerated liberalisation of foreign trade the balance of payments is stable and the currency reserves of the country are growing. There is wide consensus on the Government's policy. The comparison with the countries in the first wave for accession to the EU is favourable to Bulgaria. The assessment is that on the whole Bulgaria fulfils the Copenhagen criteria for a functioning market economy, but that further measures are needed to improve the financial and legal system.
The medium term prospects for Bulgaria to cope with the competitive pressures of market forces in the EU are good. The main elements of a market economy in Bulgaria are functioning in the environment of macroeconomic stability. The impact of the Government's policy and of the legislation on competitiveness is generally favourable. The degree of commercial integration with the EU is notable and contributes to the further strengthening of the capacity of the economy to withstand competitive pressures. The share of small and medium sized enterprises in the Bulgarian economy is comparatively high and growing, and in the medium term they will play an important role. The prospects for competitiveness and for the flow of foreign investment into the Bulgarian economy can be assessed as relatively good.
For all practical purposed Bulgaria can be regarded as a functioning market economy and in the medium term will be capable of withstanding the competitive pressures of market forces in the EU, provided it sustains the present pace of economic and structural reforms.
