Липсата на конкуренция позволява на "Арментел" да прави каквото си поиска със своите клиенти. Още през миналата година ръководителите на арменските медии обвиниха компанията в "грубо ограничаване на свободата на разпространяване на информация и печата, което не може да бъде оправдано по никакъв начин", след като бяха прекъснати всички телефони на агенция "Ноян Тапан" и вестниците "Република Армения", Азг" и "Айжм", въпреки че само някои от номерата са били с неплатени сметки. В началото на юли "Арментел" изключи телефоните на арменската атомна електроцентрала и възстанови връзката едва след шест дни в резултат на преговорите с ръководството на АЕЦ. Тъй като АЕЦ е част от националната система за сигурност, администрацията на електроцентралата заяви, че смята да даде под съд "Арментел", още повече че срокът за погасяване на задълженията към телефонната компанията не е бил изтекъл в момента на прекъсването.
Инвестирането в Русия не е за хора със слаби нерви
Преди година руският фондов пазар приличаше на Хъмпти- Дъмпти, който паднал на земята и цялата кралска войска не могла да го събере. Акциите загубиха 90% от стойността си, търгуваха се книжа на пет-шест емитента, основните индекси паднаха до рекордно ниски нива, дневният оборот намаля десетки пъти. Инвеститори, руски и западни, се кълняха, че повече няма да влагат пари в страна, която едновременно девалвира валутата си и отказва да плаща по част от своите задължения. През тази година те като че ли отново имат повод да се ядосват заради Русия - цените на руските акции растат с огромни темпове, както през 1996 и 1997 г., и тези, които рискуваха да купуват през август и септември, могат да се похвалят с голяма печалба, защото оттогава основният индекс РТС-Интерфакс се покачи от 38.5 до 133.1. Обяснението на този скок не е някакво радикално подобрение на руската икономика, а осъзнаването на факта, че миналогодишният срив е бил ирационално голям, защото не може пазарната капитализация на "Газпром", който разполага с най-големите запаси на газ в света, да бъде 50 пъти по-малка от американската Mobil въпреки различията в политическия и икономическия климат на Русия и САЩ.
Рекордьорът сред руските фирми през тази година е "Сибнефт", чиято цена се увеличи 20 пъти. Нефтената компания емитира американски депозитарни разписки на 20 април и помоли рейтинговата агенция Fitch IBCA да отмени досегашния й рейтинг ССС, защото не отговарял на състоянието на фирмата и бил негативно повлиян от рейтинга на Русия. Любовта на инвеститорите към "Сибнефт" се дължи на особеното й положение в руската икономика и политика - основният акционер е Роман Абрамович, който е сред най-близките приближени на президента Борис Елцин, а се говори, че сред акционерите е и магнатът Борис Березовски. Другите звезди на бума са "Норилски никел"- , чиито акции поскъпнаха осем пъти, и "Сбербанк" (ръст от 500%) - руският аналог на българската ДСК, който увеличи пазарния си дял, след като вложителите предпочетоха сигурността на държавната гаранция.
Любопитен факт около пазара на руските акции е, че често по-голямата част от оборота се дължи на сделки с депозитарни разписки, търгуващи се в Ню Йорк, Лондон и Германия. Засега големите западни фондове и инвестиционни банки стоят настрана от Русия и не бързат да връщат на работа специалистите, които уволниха в разгара на финансовата криза. Въпреки че дневният оборот на Руската търговска система - най-голямата система за извънборсова търговия, се стабилизира около 15 милиона долара, липсата на чуждестранните участници не може да бъде преодоляна и ликвидността е далеч от докризисното си ниво. Засега търговията е на вторичния пазар, докато първичните емисии са много редки. Светъл лъч се оказаха облигациите на "Газпром", емитирани в началото на юли.
Заради малкия опит на емитентите и високата инфлация корпоративните облигации никога не са се ползвали с популярност в Русия. Затова решението на "Газпром" да пробва пазара беше очаквано с интерес, защото от успеха на емисията можеше да се съди за настроенията на инвеститорите. Четиригодишните облигации на обща стойност 3 милиарда рубли (122.75 милиона долара) с шестмесечен купон от 5% бяха продадени със 17% дисконт. Според някои анализатори в Москва, цитирани от "Ройтерс", инвестиционните посредници, които са организирали продажбата, са купили около 40% от облигациите в резултат на по-слабия интерес. Годишната валутна доходност на газовите облигации - 11.3%, е почти два пъти по-ниска от руските еврооблигации с падеж през 2003 г. (23.4%) и показва по-голямото доверие на инвеститорите към "Газпром".
Част от облигациите бяха купени от чуждестранни инвеститори като част от плана за реструктуризация на държавните облигации ГКО-ОФЗ, за която ще бъдат използвани очакваните емисии на петролните компании "ЛУКойл" и "Тюменска нефтена компания". Чуждите банки, които имат свои клонове в Русия, ще имат още една възможност за инвестиране, след като парламентът разреши на централната банка да продава краткосрочни облигации на кредитните организации. Разрешението е в сила до 31 декември 1999 г., а максималният размер на инвестициите е разликата между възможните и фактическите задължителни резерви, намиращи се в централната банка. Тези облигации засега отсъстват от фондовия пазар и когато се появят, могат да срещнат конкуренция в лицето на новите държавни облигации, които иска да издаде Министерството на финансите. ДЦК в обращение имат средна доходност около 60%, което при стабилния курс на рублата през последните три месеца е много изгодна инвестиция.
Има ли шансове бумът в Русия да продължи през следващите месеци? Тъй като фундаментални промени в икономиката не се очакват, това ще зависи главно от два фактора. Първият е обменният курс на националната валута. От края на март централната банка успява да го поддържа между 24 и 25 рубли за долар и обещава той да остане в тези граници до зимата. Ако рублата бъде изпусната, инвестициите в долари отново ще станат по-изгодни от акциите и ще бъде стопена печалбата, натрупана през последните девет месеца. Под натиска на Международния валутен фонд банката намали административните ограничения на валутния пазар и стабилността на курса зависи главно от наличието на ресурси да се намеси в негова защита. Дилърите са прекалено чувствителни към всяка новина, свързана с резервите на централната банка, и след като на 9 юли беше обявено, че те са намалели с 300 милиона долара от 12.1 милиарда до 11.8, през следващия работен ден РТС-Интерфакс падна с повече от 5%. Увеличаването на цените на петрола увеличи валутните приходи на Русия, а разпореждането фирми да продават 75% от валутните си постъпления на валутната борса остава в сила и дава възможност на централната банка редовно да попълва резервите си, помагайки същевременно на правителството в погасяване на част от задълженията по външния дълг. Споразумението с МВФ може да донесе 1.9 милиарда долара до края на годината, които ще отидат за погасяване на стари дългове към фонда, и ще спести същата сума на централната банка.
Вторият фактор е политическата стабилност, но вече не толкова в частта си кой ще управлява Русия, а каква ще бъде икономическата политика на правителстовото. На 12 май, когато беше уволнен премиерът Евгений Примаков, РТС-Интерфакс се срина със 17.5%, но след като стана ясно, че няма да има промяна в курса на строга бюджетна дисциплина, загубените позиции бързо бяха възстановени. Инвеститорите щe следят дали правителството няма да се реши на популистко увеличаване на разходите в навечерието на изборите, което ще увеличи бюджетния дефицит и необходимостта от финансирането му. Засега, както казва шефът на инвестиционния фонд Hermitage Бил Браудър, "има 50% вероятност да загубите всичките си пари, ако ги вложите в Русия, и 50% вероятност да ги удесеторите."
Мирната стратегия на генерал-лейтенант Барак
Офанзива по всички фронтове. Бързи и изпреварващи ходове с цел изненада. Масиран натиск и методично настъпление. Подобни примери от военната лексика винаги носят асоциации за войни, армии или победоносни маршове. Но в случая не става въпрос за война, а напротив - за мирна стратегия, макар и прилагана по военен маниер. Тази парадоксална на пръв поглед комбинация се получи, когато бившият войник Ехуд Барак се зае да приложи в политиката уменията от дългогодишната си военна кариера. С типичната за армейските среди енергичност новият израелски премиер се впусна в стремителна дипломатическа атака, като обяви не повоенному поетично, че "до 15 месеца в Близкия изток ще могат да берат плодовете на мира".
"По-добре Нетаняху да се върне на власт, отколкото Барак да разпалва напразни надежди за мир", писа един от арабските вестници по повод амбициите на новия израелски премиер да приключи завинаги арабско-израелския конфликт. Барак оцени факта, че наслоените с годините омраза и недоверие към "израелските окупатори и изконни врагове" могат да бъдат преодолени само с преговори и взаимни отстъпки. Затова той насочи първите си усилия към тотална промяна на враждебния тон на предшественика си Нетаняху и започна да нарича съседите на Израел "нашите арабски партньори". Освен това Барак заложи на разбираемите послания и направи всичко възможно да бъде отличен от "лошия" Нетаняху (обвиняван за застоя в близкоизточния мирен процес, ескалацията на напрежението в региона и охладняването на отношенията със САЩ).
Непосредствено след като пое официално премиерските си задължения, Барак започна серия от разговори с арабски лидери - следващата стъпка от плана за спечелване на доверието на арабския свят. От тези срещи не се очакваше особен резултат, но по-важен бе жестът и демонстрираното желание да се преговаря и да се търсят компромиси. Неслучайно Барак наблягаше още в предизборната си кампания, че на израелците ще им се наложи да преглътнат неприятни и непопулярни решения, защото "мирът си има цена". Същевременно Барак отправи и следващото си послание към "арабските партньори" - че има въпроси, които не подлежат на обсъждане (като разделянето на Ерусалим например), давайки им да разберат, че и те трябва да платят своята част от сделката.
Израелският премиер направи нов успешен ход с посещението си в САЩ. От Вашингтон той обяви, че започва усилени преговори на три фронта - с палестинците, Сирия и Ливан. От президента Клинтън Барак получи силна подкрепа за мирния си план (в немалка степен и заради това, че външната му политика ще се различава коренно от тази на Нетаняху). И което е далеч по-важно, израелският премиер си издейства обещание, че САЩ ще помагат, но няма да се намесват пряко в мирния процес.
"Посветил съм се на мира и няма да оставя необърнат камък по пътя си", каза Барак в метафоричен стил по повод предупрежденията на скептиците, че предстоят трудни преговори с арабите. Изхождайки от факта, че проблемите в региона са силно свързани помежду си, израелският премиер започна дипломатическата си офанзива едновременно в няколко основни насоки. Ехуд Барак разчита да направи пробив в едно от направленията, което от своя страна би стимулирало напредък и в останалите сфери на преговорите. Според разчетите на Барак това ще отнеме около 15 месеца - срокът, който бе обявен във Вашингтон.
На първо място той се обърна към Сирия към като основен фактор, от който зависят отношенията с палестинците и Ливан. Барак потвърди, че е готов да оттегли израелските войски от Голанските възвишения - нещо, което Дамаск отдавна иска да чуе. Премиерът заяви, че не обещава пълно изтегляне от Голан, но че е склонен на териториален компромис в замяна на гаранции за сигурност и пълни дипломатически отношения. Пак пред Дамаск бе препотвърдено и предизборното обещание за изтегляне на израелските войски от Южен Ливан.
Що се отнася до палестинците, Барак заяви, че ще пристъпи към изпълнение на споразумението от Уай плантейшън. В подкрепа на това израелските сили за сигурност започнаха подготовка за освобождаване на част от Западния бряг на река Йордан.
Барак не изключи създаването на независима палестинска държава, без обаче да уточнява кога ще стане това: "Не съм пророк и не мога да кажа кога ще има независима палестинска държава. Когато му дойде времето, ще преговаряме с палестинците и за това. " Същевременно той изключи разделянето на Ерусалим и връщането на палестинските бежанци в Израел. Премиерът уточни, че е рано да се говори за другата спорна тема - израелските селища на Западния бряг. Някои щели да бъдат изоставени, а други - обединени, но това щяло да бъде решавано допълнително. Появиха се твърдения, че това било проява на колебливост. Според други обаче неустановеният статут на израелските поселения ще бъде разигран като залог в предстояща сделка и ще предостави допълнителни възможности за маневриране.
Едва ли е случайно, че в момента, когато Израел обяви скорошното начало на преговорите със Сирия, Дамаск обяви, че е направил първите стъпки за обуздаване на екстремистките палестински групировки. Искането за прекратяване на всякакви враждебни действия срещу Израел е било отправено до намиращите се на сирийска територия групи, които отхвърлят политиката на Организацията за освобождение на Палестина и до ислямските терористи от "Хизбула" в Ливан. Според официалните съобщения сирийският вицепрезидент Абдел Халим Хаддам се е срещнал с противниците на Арафат и ги е посъветвал да забравят за насилието срещу Израел, да се трансформират в политически партии и да насочат усилията си в социалната област.
Новината веднага бе опровергана от палестинските радикалисти и от "Хизбула", които дори отказаха да я коментират като нещо, което ще урони престижа им. Факт е обаче, че Дамаск макар и индиректно отговори на предложението на израелския министър-председател. С това Сирия показа, че е склонна да преговаря, а Израел може да получи исканите гаранции за сигурността си.
Демонстрираното благоразположение и последната увертюра към уреждане на споровете между Сирия и Израел обаче силно притесниха Ясер Арафат. Палестинският лидер се опасява, че преговорите със Сирия ще изместят въпросите за прилагането на споразумението от Уай ривър, обявяването на палестинската държава и т.нар. окончателен статут, засягащ границите, бежанците и съдбата на Ерусалим. Обещанието на Клинтън да не се меси пряко в близкоизточния мирен процес, още повече уплаши Арафат. Той реши, че Барак си е гарантирал ненамесата на американците, защото иска да направи неизгодни за палестинците промени в споразумението "земя срещу сигурност", сключено под натиска на САЩ. Палестинският лидер обвини Барак, че не е определил точни срокове (за разлика от 15-те месеца за постигане на мир със Сирия и Ливан) за изтеглянето от Западния бряг, и реши да направи обединен фронт с радикалните палестински групировки в Сирия.
Преди това обаче предстоят преговорите със Сирия. Ако се стигне до мирен договор с Дамаск и стратегията на Барак се окаже успешна, след 15 месеца в Близкия изток наистина може и да берат плодовете на мира.
В Азия нямало рецесия? Daewoo Grou
Краят на икономическата рецесия идва с фалитите на индустриалните империи. Звучи абсурдно нали? Все едно да твърдиш, че краят на зимата идва с листопада.
Когато сред авторите на горната теза е и Джордж Сорос, започваме да се питаме дали все пак не сме проспали момента, в който времето е обърнало своя ход. Неотдавна американският финансист от унгарски произход провъзгласи края на най-тежката рецесия в Източна Азия през последните 50 години. Пак някъде тогава азиатските лидери един през друг обясняваха на света как нямало никаква разлика между днешната Азия и онази Азия отпреди злощастния юли 1997 г. (началото на азиатската финансова криза). Два месеца по-късно кредиторите, една трета от които международни, на една от най-големите азиатски индустриални империи - Daewoo Group (Daewoo Corporation, Daewoo Heavy Industries, Daewoo Motors, Daewoo Electronics, Daewoo Telecom, Ssangyong Motors), получиха по чаша студена вода.
Финансовият колапс на Daewoo Group е следствие от придобилия печална слава азиатски модел за корпоративен растеж - заемане на чужд краткосрочен финансов ресурс, често срещу правителствени гаранции, който впоследствие се влага в дългосрочни инвестиционни проекти в страната, но вече деноминиран в местна валута. След рухването на азиатските валути обслужването на дълга вече не бе по силите на длъжниците. Те нямаха пари дори да поемат задълженията си към местните банки. Богати на лоши кредити, но бедни на свободен ресурс, банките спряха да кредитират. До пресъхването им валутните резерви на азиатските държави бяха разпределени между опитите да бъде ограничена обезценката на родните валути и погасяването на дълговете на правителствените любимци към техните чужди кредитори.
Не е тайна за никого, че акционерната собственост в една азиатска компания е раздробена сред много други компании. Когато една от тях потъне, повече или по-малко тръгват и останалите. И настава един живот - без рецесия, без финансови кризи... За всеки икономически анализатор е ясно, че за качествено нов етап от бизнесцикъла може да се говори най-рано когато настъпи рязка промяна в интереса на потребителите към недвижимите имоти и автомобилите - най-чувствителните към пулса на икономиката сектори. Логично е, когато икономиката не е в рецесия, по сметките на строителните компании и производителите на автомобили да не се чувства недостиг. Как тогава да си обясним факта, че вторият по големина индустриален гигант в Южна Корея, Daewoo Group, не бе в състояние да посрещне през изминалата седмица плащания от 7 трилиона вона (5.9 млрд. долара) по падеж на краткосрочен дълг към чужди и местни кредитори? Защо въпреки края на рецесията в Корея Samsung Motors бе обявена в несъстоятелност на 13 юли?
Тъй като на тази планета в днешно време есента все още предхожда зимата и корейските индустриални перли Daewoo Group и Samsung Motors са без пукната пара, обяснението е само едно - доброто старо азиатско време си остава в миналото.
Лошото азиатско време от миналото обаче успешно преля в настоящето - студена вода в Азия пак ще пият само кредиторите на малките компании, ако въобще ги има. Заемодателите на големите компании обикновено се възстановят директно или индиректно от азиатските правителства, които никога не закъсняват да се намесят. Поради това и никой не се изненада, когато Daewoo Group, а с нея и най-малко 25 други корейски и дузина азиатски компании, получиха от кредиторите отсрочка от шест месеца и нов ресурс от 4 млрд. долара. Какво от това, че собственият капитал на групировката е три пъти и половина по-малък от привлечения финансов ресурс (50 млрд. долара към началото на миналата седмица), а загубата за 1998 г. е 393 млн. долара.
За пред публиката гарантираният по презумпция кредиторски комфорт бе осигурен с гаранция от 8.5 млрд. долара под формата на търговски ценни книжа, недвижимо имущество и други дълготрайни активи на компанията. В сумата влиза и паричният еквивалент от 1.26 млрд. долара на дела на президента на Daewoo Group в групировката Ким Ву Чунг. Дори и да не изпълни изготвения от кредиторите финансов план за погасяване на задълженията към кредиторите с приходите от продажбите на Daewoo Heavy Industries, Daewoo Electronics и дялове от Daewoo Telecom, Daewoo Group вероятно ще получи нова отсрочка.
Абсурдният характер на едно твърдение не е достатъчна причина то да бъде спестено на широката публика, поне докато последната е склонна да реагира по желания от източника начин. Ето защо не можем да виним нито Сорос, нито местните политически лидери в икономическа некомпетентност. В крайна сметка право на всеки е да избере как да се прехранва и да го прави по най-добрия начин.
Всяка добра дума за икономическото състояние на Азия от хора, в чиито думи обикновено се вслушваме, води след себе си приток на финансов ресурс. Ако все пак поставим под съмнение възстановяването на Азия, веднага ще се намери някой, който да пъхне под носа ни главозамайващи финансови данни. Логично е, когато едновременно с рестриктивна фискална политика се прилага и рестриктивна парична политика, свободното падане на валутите да спре. Логично е обезценените азиатски валути да увеличат валутните приходи на износителите. Логично е салдото по текущата сметка на платежните баланси да е силно положително, валутните резерви да набъбнат, цената на финансовия ресурс да падне. Логично е положителното изменение в нивата на азиатските борсови индекси да няма аналог в глобален мащаб. Логично е, когато проявим любопитство за структурните реформи в Азия, дори Джордж Сорос да мълчи. Логично е и никой да не ни казва, че въпросната финансова стабилизация без структурни реформи е само краткосрочна просто защото финансовата стабилизация е само среда за необходимите реформи и нищо повече. Несъответстващите на дълбочината на структурните проблеми на азиатските икономики лихвени равнища, борсови котировки, валутни резерви, парични агрегати са това, което най-много радва финансовите спекуланти. Когато един ден неизбежната корекция, катализирана от самите спекуланти, се състои, последните естествено ще се окажат на печелившите валутни и борсови позиции.
Провеждането на радикални икономически реформи винаги влиза в конфликт с интересите на политическия елит в случаите, когато с политиците се изчерпва съдържанието на бизнеселита. Въпреки няколкото нови лица, появили се сред управляващите в Азия през последната година и половина, обещаната на Запада в края на 1997 г. ясна отличителна граница между политическия елит и бизнеселита е все още невидима. В такава среда структурните реформи освен сигурна загуба на електорат означават и загуба на доходи и собственост, придобити от срастването на политика и бизнес. Когато няма рецесия, няма и нужда от реформи, респективно загуби.
Южнокорейската икономика е третата по големина в Азия. Точно поради това е крайно неуместно да се прокарва тезата за доброто икономическо здраве на Азия, когато най-големите компании в Южна Корея са на практика несъстоятелни. Но дори и южнокорейската икономика да беше пренебрежително малка, твърденията за стабилна икономически Азия пак щяха да ни учудват. Не започна ли азиатската финансова криза, по-късно и световна, от девалвацията на тайландската валута преди две години?
Косово между миналото на Ругова и бъдещето на Тачи
"Дойде, видя и си замина", писа презрително вестник "Коха диторе" по повод неколкочасовото завръщане на Ибрахим Ругова в Косово. Краткото появяване на умерения лидер на косовските албанци само затвърди убеждението, че намеренията на Запада да демократизира и да изгради умерено политическо статукво в сръбската провинция са по-скоро ефимерни. И нищо чудно, като се има предвид, че международните схеми за политическото бъдеще на Косово силно се различават от плановете на Армията за освобождение на Косово (АОК) - единствената сила с истинско влияние сред косовските албанци.
Екстремизмът на АОК и откритата борба за независимост на Косово никога не са допадали на западните политици. Те разчитаха повече на умерената позиция на Демократичната лига на Косово (ДЛК) и на лидера й Ибрахим Ругова за автономия на областта в рамките на Сърбия. Но Ругова бе тотално дискредитиран заради срещите си с Милошевич през април и бе заклеймен като предател, напуснал Косово в най-трудния за народа му момент. Постепенно ДЛК (партия с реална структура и доскоро с голяма членска маса) започна да губи позиции и е на път да бъде маргинализирана. В същото време лидерът на АОК Хашим Тачи си извоюва не само популярност, но и имидж на главната фигура в Косово. Появата на АОК, войната със сръбските сили за сигурност, последвалите бомбардировки на НАТО, етническото прочистване и установяването на международен протекторат в Косово в полза на албанците само затвърдиха радикализма сред албанското население. Това "съвпадение" с идеологията на АОК я превърна в единствения определящ фактор в следвоенно Косово. Тачи влезе в новата си роля и започна да се държи с всички представители на международната общност със самочувствието на самодържец. Самодържавието обаче не предполага плурализъм, още по-малко в Косово, което все още е твърде далеч от политическите концепции за демократизация.
До бомбардировките на НАТО в Югославия Ибрахим Ругова бе всепризнат лидер на албанците в Косово. Най-вече заради това, че "албанското възраждане" бе до голяма степен негово дело.
Ругова основа Демократичната лига на Косово малко след като сръбският президент Милошевич отменя автономията на Косово. До избухването на войната в Босна и Херцеговина ДЛК настоява Косово да получи статута на останалите републики в бивша Югославия. След това Ругова промени стратегията си и основен момент в платформата му стана борбата за автономия. Тогава започна уникалният експеримент, наречен паралелна администрация. Започна създаването на успоредни на официалните структури на управление, данъчно облагане, здравеопазване и образование. В непризнати от властите избори Ругова бе избран за президент и стана безспорен авторитет в сръбската провинция. Същевременно вън от Югославия бе формирано правителство в изгнание, чиято цел бе да събира средства от албанската емиграция, за да бъдат финансирани начинанията на Ругова.
Още тогава обаче се появявиха съмнения, че действията на албанския лидер са оставени без последствия, защото пасивната съпротива на Ругова е била изгодна за Белград. Така националните тежнения на албанците бяха канализирани в допустимото за сръбските власти русло, далеч от крайния радикализъм. Ругова бе удобен и заради това, че всепризнатото му лидерство засенчваше хардлайнерите и техните "утопични" стремежи за отцепничество.
Авторитетът на Ибрахим Ругова се пропука след дейтънския мирен договор, в който въпреки очакванията на албанците за Косово не се споменава нищо. Тогава пацифизмът на албанския лидер бе подложен на силна критика и той бе обвинен в безперспективна пасивност. Това доведе до скандали в задграничното правителство и до спиране на парите отвън. Така започна залезът на миролюбивата политика в стил "Ганди" и отливът от Демократичната лига на Косово.
Когато АОК се появи преди около две години, Ругова обяви, че това е провокация на сръбската полиция. После се оказа, че АОК набира все повече последователи, най-вече сред младите, а да си умерен означава да си остарял и непригоден за "високите цели на албанската независимост".
Последваха партизанската война на Армията за освобождение на Косово и преговорите в Рамбуйе, които за пръв път официално легитимираха АОК. След това дойдоха бомбардировките на НАТО и единствено печеливши от тях се оказаха Хашим Тачи и ръководената от него армия.
Тогава окончателно стана ясно, че АОК няма нито демократични инстинкти, нито друга идеология освен независимостта на Косово. В доста самонадеян стил Хашим Тачи показа, че не възнамерява да се съобразява с решенията на Запада, които противоречат на собствените му амбиции. "Резолюцията на ООН за Косово не е окончателна, статутът на Косово е временен и след три до пет години ще има международна конференция, която ще определи бъдещето на областта", заяви Тачи в интервю за вестник "Либерасион". Той подчерта отново, че оставането на Косово в границите на Сърбия е въпрос на време и че Белград е загубил всички права над изстрадалата си провинция.
Младият лидер на АОК очевидно е решил не само да не отслабва силовите си възможности, но и да овладее допълнителни политически позиции.
След като изтече срокът за предаването на тежките оръжия на АОК, командващият KFOR генерал Майкъл Джаксън съобщи, че е доволен от събраното количество картечници, гранатомети и автомати "Калашников". Но призна, че никой не знае с какви арсенали разполага АОК и доколко предаденото оръжие ще намали бойните способности на косовската армия. А перспективите тя да се трансформира в местна полиция допълват картината на паралелния военен контрол, с който АОК има амбициите да дублира функциите на KFOR.
Освен всичко останало Хашим Тачи обича да се титулува премиер в т.нар. временно правителство, което не е признато официално, но пък естествено е доминирано от АОК. Наскоро мисията на ООН в Прищина формира преходен съвет за Косово, който обединява представителите на всички етнически общности и има консултативни функции. В него ДЛК получи само две места срещу четири на АОК и съюзниците й от Обединената демократична лига. Първото заседание на съвета бе бойкотирано от Ругова и хората на Тачи останаха мнозинство. С този си ход Ругова не само за пореден път обърка последователите си, но даде и нови козове в ръцете на АОК.
Краткото посещение на Ибрахим Ругова в Прищина само катализира противоречията сред лидерите на косовските албанци. В момента общественото внимание все още е съсредоточено в умиротворяването на сръбската провинция и проблемите около бежанците, били те сърби или албанци. Но със започването на реконструкцията фокусът ще бъде изместен и към политическата стабилизация. Затова Хавиер Солана призова всички политици да работят заедно за възстановяването на Косово, за което международната общност вече е направила твърде много. Според шефа на НАТО "помирението в Косово е фундаментален въпрос".
"ЛУКойл" води за Нефтохим
След подобряването на офертите на кандидатите за Нефтохим "ЛУКойл петрол", дъщерно дружество на "ЛУКойл Европа", има най-големи шансове да бъде избран за купувач на Нефтохим, съобщи представител на управляващите кръгове. Твърди се, че вече е взето политическо решение "ЛУКойл петрол" да бъде избран за купувач на рафинерията. Офертата на "ЛУКойл" при това има условната подкрепа на Международната финансова корпорация (International Finance Corporation - IFC), част от групата на Световната банка. IFC е изпратила до Агенцията за приватизация писмо, според което е склонна да финансира инвестиционен проект за Нефтохим на "ЛУКойл петрол", ако бъде избран за купувач. Очаква се избраният купувач да стане официално известен идния вторник, 27 юли, след като консорциумът "Артур Андерсен" - "Кредитанщалт", посредник по сделката, внесе в АП предложението си за избор.
Миналия вторник, 20 юли, и тримата кандидати за Нефтохим - "ЛУКойл петрол", "Балкански нефтен консорциум" и кипърското дружество "Логомат сървисиз", внесоха запечатани пликове, които според искането на АП и посредника по сделката "Артур Андерсен" трябваше да представляват техните подобрени оферти. Екипът на посредника занесе подобрените оферти за четене и обсъждане в офиса на "Кредитанщалт" във Виена. За съдържанието на пликовете се знае сравнително малко, тъй като агенцията и купувачите в случая са предприели строги мерки за конфиденциалност. За цената на "ЛУКойл петрол" се разпространяват различни варианти - между 87 и 110 млн. долара. Истинската цена (по принцип тя почти винаги се вписва минути преди подаването на офертата) вероятно е известна само на Валентин Златев, директора на "ЛУКойл петрол". "ЛУКойл" предлага и почти двойно увеличение на инвестиционната си програма, която по предишната оферта беше за 222 млн. долара. Според източник, близък до Агенцията за приватизация, сега "ЛУКойл петрол" предлага като част от инвестициите си да апортира в капитала на Нефтохим концесията за голямо руско нефтено находище. Такава инвестиция не е правена в българско предприятие досега и според наблюдатели на приватизацията трябва допълнително да се изяснява как може да бъде осъществена от технологична и счетоводна гледна точка.
Засега със сигурност се знае, че цената на "ЛУКойл петрол" е по-висока от цената, предложена от "Балкански нефтен консорциум". За нея се твърди, че е около 85 млн. долара. Кипърската фирма "Логомат сървисиз" не е подобрила офертата си, а иска удължаване на срока за окончателни оферти, възможност да направи собствено проучване в него (т.нар. due dilligence) и документи за техническото и финансовото състояние на завода. В писмото на "Логомат" се казва, че в едноседмичен срок, след като получи исканите документи, кандидатът е готов да подобри офертата си.
"Получихме много добри повишения на параметрите и към трите оферти", заяви пред "Капитал" Захари Желязков, но отказа да съобщи подробности за новите предложения на купувачите. Председателят на надзора на АП Асен Дюлгеров също заяви, че има "сериозни елементи на подобрение на офертите". Според него досега проблемът е бил не толкова в параметрите, колкото в условността на офертите, но той вече можел да се смята за решен. Според предишно изказване на Желязков условни в една или друга степен бяха предложенията на "ЛУКойл петрол" и на "Балкански нефтен консорциум", които искаха да получат гарантиран пазар (т.е. известен брой бензиностанции) за част от продукцията на рафинерията. За "Балкански нефтен консорциум" този проблем може да се смята за решен, след като Комисията за защита на конкуренцията наскоро разреши на варненската фирма "Юкос петролиум България", един от основните участници в консорциума, да придобие контрол върху "Петрол" - непряко, тъй като купувачът на дистрибуторската мрежа е наскоро създаденото дружество "Международен консорциум България" с мажоритарен акционер "Юкос петролиум". За "ЛУКойл петрол" придобиването на "Петрол" беше само един от възможните начини, предвидени в офертата, чрез които дружеството иска да придобие част от вътрешния пазар на горива на дребно.
Изненадващо сделката за "Петрол" с цена 52 млн. долара все още не е платена. Официалното обяснение от страна на АП за това е, че се е забавило уведомлението от КЗК, че разрешава сделката и че срокът за плащане започва да тече от получаването на официалното известие в агенцията. В същото време е нелогично АП да очаква официално известие от КЗК, след като искането за разрешение за концентрация на стопанска дейност беше подадено от купувача.
Накратко
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация утвърди проектодоговора за продажбата на 75% от капитала на "Алумина" - Шумен, на консорциум "Алумина - 98", в който участват турската фирма "Фаф метал" и работническо-мениджърското дружество "Алумина - инвест". Цената на сделката е девет милиона долара, от които 60% трябва да бъдат платени в брой и 40% - чрез всички платежни средства, допустими по закон. "Фаф метал" ще изплати своята част до 30 дни след сключването на сделката със собствени средства и с привлечени капитали от две други турски фирми. РМД ще ползва законовото си право на десетгодишно разсрочено плащане. Двамата купувачи поемат обща солидарна отговорност за задълженията си по приватизационния договор. "Това означава, че ако РМД не си плаща, "Фаф метал" ще поеме неговите плащания", каза Асен Дюлгеров, председател на надзора на АП. Консорциумът е поел ангажимента да инвестира 38 млн. долара през следващите три години и да запази сегашната средносписъчна численост на персонала в размер на 1179 души. Купувачът освен това се задължава в тримесечен срок след сключването на сделката да изплати 2.5 млн. долара от задълженията на предприятието, а за остатъка - да встъпи в дълг и да се споразумее с кредиторите. По думите на Дюлгеров дългосрочните задължения на "Алумина" са общо около 10 млн. деноминирани лв., а краткосрочните варират между 4.3 и 5.5 млн. деноминирани лв. По парично измерение преди деноминацията загубата на предприятието за миналата година е около 5.2 млрд. лв., а за първото шестмесечие - 5.7 млрд. лв. Агенцията за приватизация получи две оферти за приватизацията на 80% от капитала на "Лазерни и оптични технологии" ЕАД, София, в рамките на обявения срок до 15 юли. Две оферти бяха внесени и за 60% от капитала на "Минстрой холдинг" АД, София. Само една оферта беше подадена за 77% от капитала на "Винекс Преслав".
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобри сделката за продажбата на 67% от капитала на "Капитан Дядо Никола" на турската фирма "Алтън мая". Цената на сделката е 1.38 млн. долара, които ще бъдат платени наполовина в брой, наполовина в допустимите от закона платежни средства. Приватизираното предприятие произвежда пластмаси и изделия от поливинилхлорид (PVC), а купувачът е част от "Акмая холдинг", който наскоро придоби петролна рафинерия в Румъния, а освен това заяви принципно намерение да участва в приватизацията на Нефтохим, но настоя срокът за подаване на оферти да бъде удължен. По сделката с "Капитан Дядо Никола" турската фирма е поела ангажимента да инвестира 10 млн. долара през следващите три години, като в случай на неизпълнение да плаща неустойка в размер на 35% от обещаните, но ненаправени инвестиции. В договора е предвидено, че АП има право едностранно да го развали, ако една година след сделката купувачът не изпълнява поетите задължения. По принцип такива клаузи не са типични за приватизационните договори, тъй като тяхното евентуално разваляне би било равносилно на национализация на веднъж раздържавените предприятия.
Доверието в боновете падна още
Средният брой на гражданите, които регистрират полагащите им се по закон 250 инвестиционни бона, падна до 1500 души седмично за цялата страна. В резултат хората, заявили участието си в боновото раздържавяване, в момента са около 980 хил. души, докато според миналогодишните прогнози техният брой трябваше да надхвърли 1 млн. души още в началото на тази година. Данните са от справката на Центъра за масова приватизация (ЦМП), която отчита процеса на боново раздържавяване от 20 юли 1998 г. (когато започна регистрацията на новите бонове) до 20 юли т.г.
Броят на седмичните регистрации (които достигаха 40-50 хил. души през миналата година) доскоро се сочеше от ЦМП като показател за високото доверие на гражданите към новата емисия бонове и изобщо към новата схема на боново раздържавяване. Сравнително високият брой регистрации в първите месеци всъщност е обясним с първоначално любопитство към т.нар. втора вълна и с големия брой хора (пенсионери, учещи, войници), които получиха право на регистрация срещу символична такса и побързаха да заявят участието си. ЦМП обаче с месеци поддържаше становището, че интересът се дължи на по-високо доверие в новата схема. Тя беше рекламирана като много по-справедлива, отколкото т.нар. първа вълна на масовата приватизация. За сравнение въпреки явните несъвършенства на предишното боново раздържавяване, участниците бяха около 3.5 млн. души, а приватизираните активи надхвърлиха 10% от държавната собственост.
ЦМП използва високите очаквания за броя регистрации при сегашната емисия бонове и за да получи временна финансова помощ от 5 млрд. стари лв. Тя беше гласувана от правителството в последните месеци на 1998 г. за организация и провеждане на централизираните търгове през тази година. Размерът на сумата не е за пренебрегване на фона например на миналогодишните спорове около субсидирането на "Видахим" с 1 млрд. стари лв. Още при гласуването на помощта беше ясно, че за да може ЦМП да я върне в срок (20 декември т.г.), поне 1.5 - 2 млн. души трябва да регистрират боновете си, като при това се увеличи делът на тези, които плащат редовната такса. Липсата на интерес сега, през декември може да стане оправдание за невръщането на заема.
По всички показатели справката на ЦМП за първата година на новото боново раздържавяване сочи, че резултатите са, меко казано, плачевни. В трите централизирани публични търгове, които минаха досега, се предлагаха остатъчни пакети (по изключение и няколко мажоритарни) от неатрактивни предприятия. Показателно за качеството на предложените акции е, че боновете, изхарчени на централизираните търгове (близо 10.5 млрд. стари лева), са по-малко от боновете, използвани за плащания към приватизиращите ведомства по касови сделки на работническо-мениджърски дружества и за покупка на преференциални акции (около 11.7 млрд. стари лева). За сравнение неизползваните бонове в момента са около 227 млрд. стари лева.
Съотношението изхарчени - свободни бонове де факто няма да се промени и след отчитането на резултатите от четвъртия търг, който продължи традицията в боновото раздържавяване да се предлагат пакети, безинтересни и за гражданите, и за инвестиционните посредници. На този търг се предлагаха акции от 72 дружества с обща номинална стойност малко над един милион деноминирани лева. Петият търг е планиран да се проведе от 30 август до 13 септември. За него приватизиращите органи досега са заявили пакети от 87 дружества с общ номинал на акциите около 1.26 млн. деноминирани лв. От първия до петия търг личи на пръв поглед обнадеждаваща тенденция да нараства броят на предлаганите пакети. Тя обаче не се дължи на увеличаване на волята за раздържавяване, а на факта, че на всеки следващ търг се предлагат акции, непродадени на предишни сесии. Така на четвъртия търг една трета от пакетите бяха изостанали от първия, а на петия търг се очакват акции, непродадени на втория.
Лучников предлага компенсаторните записи да станат държавни облигации
Преди изборите управляващите мислят как да вдигнат цената на реституционните книжа
Компенсаторните записи, които не са били използвани за плащания в приватизацията или за покупка на имоти до 31 декември 2000 г., да се трансформират в държавни облигации със срок на изплащане 20-25 години. Това предвижда проект за промяна на Закона за обезщетяване на бившите собственици на одържавени имоти (т.нар. закон "Лучников"), съобщи добре осведомен правителствен източник. Проектът на Светослав Лучников е внесен за съгласуване пред комисията по прилагане на закона, председател на която е министърът на държавната администрация Марио Тагарински. Лучников потвърди пред "Капитал", че по принцип има такава идея, но не уточни дали я е включил във внесения от него проект.
Отсега е ясно, че идеята няма да получи одобрението на финансовото министерство, а вероятно няма да бъде посрещната добре и от МВФ. Причината, от една страна, е, че така се увеличава вътрешният дълг, т.е. бюджетът се натоварва с плащането на лихви (текущо) и на главници (след двайсетина години). В момента компенсаторните записи са безсрочни нелихвоносни ценни книжа. Те се издават като обезщетение за национализирани имоти, които са унищожени или променени, така че не могат да бъдат върнати реално.
Схемата за превръщане на компенсаторните записи в облигации напомня старата идея за преобразуване на инвестиционните бонове в държавни облигации. Според Георги Прохаски, съветник на вицепремиера Александър Божков и шеф на фондовата борса, тази идея се е появила при обсъждането на новия механизъм на боново раздържавяване като начин държателите на неизползвани бонове да извлекат някаква полза от тях, но била отхвърлена още в зародиш.
Първата приватизационна сделка, в която имаше плащане с компенсаторни записи, беше продажбата на софийския мелничен комбинат на "Крапс мел 1" (фирма на известните братя Джанкови). Тогава записите на стойност 20 млрд. лв. бяха издадени от промишленото и приети от земеделското министерство по номинал, въпреки че те бяха придобити по 40-45 стотинки. Впоследствие Министерството на промишлеността стана ведомството, което сравнително най-активно приемаше плащания със записи, докато Агенцията за приватизация в продължение на месеци неофициално се въздържаше да ги признае за платежно средство в приватизацията. През пролетта и лятото след доста спорове с кандидат-купувачите агенцията започна да приема записи по големи сделки като продажбата на "Свилоза", "Асарел - Медет", "Софарма", "Фармация" - Дупница, "Трояфарм" - Троян, и "Антибиотик" - Разград. Досега АП е приела записи на стойност около 23 млрд. лв., а промишленото министерство - 29.5 млрд. лв. Други записи на стойност около 4 млрд. лв. са трансформирани в инвестиционни бонове, с цел с тях да се участва в централизираните публични търгове, работниците в приватизирани предприятия да плащат с тях преференциалните си акции или РМД да ги използват за вноските си по касови сделки.
Броени седмици преди местните избори управляващите започнаха да търсят начини да повишат цената на компенсаторните записи, които повече от половин година са най-изгодните средства за плащане в приватизационни сделки. Докато в началото на 1999 г. те неофициално се изкупуваха при цена от 35-40% от номиналната си стойност, от юни реалната им стойност падна до 10-15% от номинала.
Ниската цена е логична с оглед непрекъснато нарастващия брой на издадените записи и малките възможности за тяхното осребряване. При това с промените в закона за земята, гласувани през изминалата седмица, предлагането на записи допълнително ще нарасне, защото към тях като възможности за участие на практика са приравнени боновете за невърната земя. Според Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти компенсаторните записи могат да се използват при приватизацията и за покупка на държавни ценни книжа от приключени емисии (има се предвид на вторичния пазар на ДЦК). А банките имат слаб интерес да заменят записи за лихвоносни книжа по номинал, при положение че, ако им трябват, могат да ги купят срещу плащане в брой на 10% от номинала. За приватизация също няма голям интерес, пък и приватизиращите ведомства се въздържат да правят сделки с компенсаторни записи най-малкото за да не бъдат обвинени, че продават на безценица.
Реално съществуващите проекти за вдигане на цената на записите според запознати са два. Единият е този на Светослав Лучников. Сигурността и доходността, които ще получат притежателите на записи при евентуалното им превръщане в облигации, несъмнено ще вдигнат цената им. При 20- или 25-годишен срок на изплащане цената на новите облигации към 2001 г. би трябвало да в рамките на 10-15%, ако са безлихвени и малко под цената на сегашните ЗУНК-облигации - 35 - 40% от номинала, ако са с годишен купон около основната лихва. Минимална е вероятността обаче, МВФ и финансовото министерство да подкрепят издаването на лихвени облигации, защото чувствително натоварва обслужването на дълга.
Освен идеята за превръщане на записите в държавни облигации проектът на Лучников предвижда най-общо възможности за повишаване на покупателната способност на записите - например с тях да могат да се купуват всякакви държавни имоти, включително незавършено строителство, да се плаща при разпродажба на активи при ликвидация. "Често има случаи, когато държавата и частно лице са съсобственици в дружество в процедура по ликвидация. Тази съсобственост трябва да приключи чрез делба. Ако имотът се възложи на гражданина, предлагам той да може да изплати на държавата нейния дял с компенсаторни записи", поясни Светослав Лучников.
Другият реално съществуващ проект е на Анатоли Величков, депутат на ВМРО. Той също е за разширяване на покупателната способност на записите, като се даде възможност с тях да се купуват и ДЦК от текущи емисии. Проектът също едва ли ще получи подкрепата на финансовото министерство, което смята, че по този начин със сумата на емитираните компенсаторни записи ще се увеличи паричната маса, което особено в условията на валутен борд е проинфлационен фактор и изисква ответни мерки за изтегляне на пари - примерно чрез увеличаване на данъците, лихвите, намаляване на бюджетните заплати.
Неписаните идеи за вдигането на цената на компенсаторните записите през последните седмици непрекъснато се спрягат сред приватизационните среди. Според известен син депутат например записите могат да започнат да се използват за изплащане на държавни вземания (като тези по Закона за уреждане на необслужваните кредити). Друг вариант, за който се говори, е приватизиращите ведомства да позволят на работническо-мениджърските дружества да плащат вноските си с настъпил падеж само с компенсаторни записи и по този начин да се повиши търсенето на книжата. Това обаче е малко вероятно, като се има предвид, че доста от приватизиращите ведомства все още трудно приемат записите за плащания в приватизацията. Говори се още, че неофициално се прилага регионален и институционален принцип в приемането на записи - например за пловдивско предприятие като плащане се приемат само записи, издадени от пловдивската областна управа, а по сделки на промишленото министерство - записи, издадени от същото ведомство. Така регионите, в които все още са останали неприватизираните обекти, и ведомствата, които активно сключват приватизационни сделки, в една или друга степен могат да повишат търсенето на записите, издадени от самите тях. Като цяло обаче регионално-институционалният принцип изобщо не вдига цената на записите, а напротив - създава пречки пред използването им.
Като свободно прехвърляеми книжа компенсаторните записи досега се търгуваха неофициално и най-често консултантските фирми и адвокатските кантори играеха ролята на посредници при покупко-продажбата им. Не беше ясно кой и по колко записи притежава, тъй като регистрите за реституционните книжа към ведомствата, които ги издават, не са публични. Сега, за да има ясни пазарни правила в търговията със записи, държавните чиновници обмислят те да започнат да се търгуват на фондовата борса. Идеята за пръв път беше съобщена от Стоян Тодоров, зам.-директор на Агенцията за приватизация, и подкрепена от Георги Прохаски. "Въпреки че компенсаторните записи не са типични ценни книжа, а по-скоро парични средства, технически е възможно те да се търгуват. Това трябва да стане бързо, защото след година-две няма да има смисъл. Единственият проблем би могъл да дойде от регистрацията на сделките пред Централния депозитар и от начина на водене на регистрите за тези записи. Проблемът би могъл да се реши, ако сегашните 20-30 ведомства, които водят регистри, упълномощят за това Централния депозитар или пък се промени законът", коментира Прохаски пред "Капитал". Евентуалната търговия със записи се очаква да бъде обсъдена на заседание на съвета на директорите на фондовата борса този понеделник.
- Аз имам един проект за изменение и допълнение на закона, но още не съм депозирал официално искането. Става дума за разширяване на покупателната способност на записите. Искам да разбера доколко могат да се задоволят претенциите на гражданите и да се вдигне цената на записите, защото сега тя е смешно ниска - около десетина процента от номиналната им стойност. Това е направо подигравка с хората, които ги получават, защото нямат никакво адекватно възмездие за това, което им е отнето. Отчуждената собственост всъщност е едно задължение на държавата, което тя трябва да върне. Даже ми се върти в главата една идея, която можете предпазливо да съобщите на читателите - неоползотворените, да кажем, до края на 2000 г. записи, да се превърнат в държавни облигации и държавата да бъде длъжна в един продължителен срок - да кажем, 20-25 години, да ги изплати.
Какви са аргументите за тази идея?
- Държавата лиши гражданите от възможността да купят с компенсаторни записи някакво имущество, защото по-голямата част от него вече е приватизирано. Така държавата е получила парите за имотите, за които е лишила притежателите на записи от възможността да участват в покупката им. По този начин тя ги е ощетила и е справедливо да им плати. Особено ако се предвиди плащането по тези държавни облигации да започне от 2001 г., след като най-кризисният период мине, смятам, че това няма да бъде голяма тежест за бюджета. Днес (20 юли - бел. ред.) прочетох във вестника, че досега били издадени записи за около 40 млрд. лв. стари пари. Сигурно ще е доста повече, но досега пише, че сведенията са такива. Във всички случаи те няма да бъдат повече от 500 млрд. лв. стари пари. Ако се изплащат примерно на 25 пъти, това няма да затрудни бюджета. Формално - да, ще се увеличи малко вътрешният дълг, но това е в едно доста отдалечено време. Но така ще се даде едно удовлетворение на носителите на тези записи, за да не останат те излъгани. Защото иначе става нещо като пирамида, нали?
Кога очаквате да има развитие по вашия проект?
- В момента той само се съгласува. Вероятно ще се разглежда в следваканционната сесия на парламента.
Какво мислите за идеята с компенсаторни записи да се плащат държавни вземания?
- Смятам, че това едва ли ще бъде прието, защото означава да се намалят ефективно държавните приходи. Първо, в момента това едва ли е целесъобразно, и второ, противоречи на идеята на закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. А идеята не беше да създаде някакъв вид пари, с които да се извършват плащания, а да се даде друга собственост срещу собствеността, която навремето е била отнета от гражданите и сега не може да се възстанови.
"Ердемир": Искаме пълен контрол над "Кремиковци"
Държавата се загрижи да търси нов купувач на металургичния комбинат
"Ако получим добро предложение за покупката на "Кремиковци", сме готови отново да помислим по него", заяви пред "Капитал" Илхами Аджар, координатор в турската металургична компания "Ердемир" по проекта за приватизация на българския завод. В случай че се стигне до нови преговори за "Кремиковци", "Ердемир" ще настоява за пълен контрол върху управлението на металургичния комбинат, тоест да придобие поне две трети от неговите акции. "Възможен е например такъв вариант - 69% от акциите на "Кремиковци" да са за нас, 10% за сегашния купувач "Дару металс", каза Аджар. По какъвто и начин да участва в сделка за комбината, "Ердемир" не смята да надхвърли предишната си оферта.
Възстановеният интерес на "Ердемир" (в продължение на месеци смятана за най-сериозния кандидат за "Кремиковци" и силно препоръчвана за купувач от вицепремиера Александър Божков) се обяснява с нарастващата опасност от провал на сделката с българската фирма "Дару металс". Тя разчиташе на финансова подкрепа от италианската металургична групировка "Марчегалия" и затова беше избрана от Агенцията за приватизация да подпише условен приватизационен договор за комбината. Акциите ще бъдат прехвърлени на "Дару", ако до 16 септември държавата и купувачът изпълнят всички условия по договора. За най-важно условие се смята инвестиционната програма да бъде гарантирана от "Марчегалия" или друг инвеститор, тъй като още при подписването на договора приватизаторите неофициално споделяха, че "Дару металс" няма финансов потенциал да се справи с ангажиментите по сделката.
Миналата седмица стана ясно, че "Марчегалия" е все по-малко склонна да се ангажира с финансова подкрепа на "Дару металс" в сделката за "Кремиковци". Според представител на посредника по сделката "Райфайзен инвестмънт" италианската компания в момента чака резултата от участието си в приватизацията на румънския стоманодобивен комбинат "Сидекс", с неколкократно по-голям капацитет от този на "Кремиковци". Евентуален успех на "Марчегалия" в тази сделка означава, че за нея става безсмислено да участва под някаква форма в придобиването на "Кремиковци".
Очакваното оттегляне на италианската компания доста притесни управляващите. Причината е, че евентуален провал на сделката през септември може да повлияе зле на резултата от местните избори за управляващата партия, а освен това месеци след 30 юни договореният със Световната банка и МВФ срок за затваряне или продажба на предприятията от група Б на списъка за изолация изведнъж може да се окаже, че "Кремиковци" си е останало държавно предприятие. Притесненията се проявиха в съвещание на представители на Агенцията за приватизация, промишленото и финансовото министерство и на посредника по сделката "Райфайзен инвестмънт" миналия вторник, 20 юли, на което са били обсъждани варианти за спасяване на сделката и за намиране на нов инвеститор за "Кремиковци".
"От вчера (20 юли - бел. ред.) осъществяваме ежедневен контрол върху сделката за комбината и започваме да следим изпълнението на условията по приватизационния договор", заяви пред "Капитал" Захари Желязков, изпълнителен директор на АП. Неофициално се знае, че агенцията, министерствата и посредникът са се разбрали да търсят инвеститори, които да заменят "Марчегалия" като партньор на "Дару".
Самият купувач също е не по-малко загрижен от държавните институции да си намери реален партньор по сделката, но официално поддържа становището, че някой просто се опитва да попречи на сделката и на добрите намерения на "Дару металс". Източници, близки до купувача, например разпространяват хипотезата, че интерес от провала би имал Марин Маринов, председател на надзора на "Кремиковци", в момента зам.-министър на промишлеността. Очаква се Маринов скоро да стане шеф на агенцията за публични вземания и така при евентуално затваряне на "Кремиковци" да поеме контрола върху разпродажбата на неговите активи с цел удовлетворяване на кредиторите.
Вероятно като една от стъпките в търсенето на нови инвеститори Валентин Захариев, шеф на "Дару металс"и отскоро изпълнителен директор на "Кремиковци", направи опознавателно посещение в завода на "Ердемир" в Турция. При това, според запознати, "Дару металс" е демонстрирал пред "Ердемир", че има подкрепата на българскотот правителство. Визитата беше потвърдена от "Ердемир", а самият Захариев каза пред "Капитал", че нито отрича, нито потвърждава. След това Захариев прекара няколко дни в преговори с "Марчегалия" и съобщи, че няма окончателно решение по евентуалното участие на компанията в приватизационната сделка. "Има напрежение в отношенията с "Марчегалия", призна Захариев, но допълни, че това може би се обяснява с неизпълнението на значителен търговски ангажимент от страна на "Кремиковци" към "Марчегалия".
"Сийборд" засега не успя да се споразумее с РМД на "Вини" - Сливен
Американската фирма "Сийборд овърсийз лимитид", която през миналата година стана мажоритарен собственик на "Винпром - Русе" чрез увеличение на капитала под условие, засега загуби битката за частичен контрол над "Вини - Сливен". Предприятието стана собственост на работническо-мениджърското дружество "ВСБ Вини Сливен България", което купи 79% от капитала на завода срещу малко повече от пет милиона долара. Според източник, близък до купувача, "Сийборд" е опитал да се споразумее с РМД за съвместно участие в приватизационната сделка. Целта на американската фирма е била в рамките на консорциум с "ВСБ Вини Сливен" да придобие блокираща квота от капитала на сливенския винпром, така че да може да упражнява върху него поне частичен контрол. Участието в приватизацията на две или повече дружества, които подават оферта като консорциум, а после си разпределят придобитите акции по вътрешно споразумение, през последните месеци стана честа схема в практиката на Агенцията за приватизация.
Неуспехът на "Сийборд" сега да се споразумее с купувача по принцип не изключва възможността за евентуално бъдещо придобиване на контрол, особено ако след време РМД се затрудни да плаща вноските на разсрочената цена. Интересът на "Сийборд" е обясним, като се има предвид, че "Вини Сливен" според експерти от бранша е второто по капацитет и значимост винарско предприятие в България след "Винпром Русе", а също и негов основен конкурент в износа на вина, най-вече за британския пазар (според справката на Агенцията за приватизация над 80% от приходите на "Вини" се дължат на износ). В същото време в приватизационните среди сделката за "Вини" се коментира като не особено перспективна, защото се очаква предприятието да изгуби част от конкурентните си предимства, след като заработи новият винзавод, който "Домейн бояр" е започнал да строи край Сливен.
При набирането на оферти за "Вини", обявено преди близо два месеца, "Сийборд овърсийз" въпреки заявения си интерес не внесе предложение за участие в сделката, а настоя АП да удължи срока с две седмици. Агенцията отказа и така РМД се оказа единственият кандидат, който придоби винпрома срещу само 140 долара повече от минималната обявена цена в размер на 5 000 860 долара. След неофициалните оплаквания от страна на "Сийборд" за отказа на агенцията да удължи срока изпълнителният директор на АП Захари Желязков заяви пред "Капитал", че възмущението на американската фирма е трудно обяснимо, защото по негова информация тя стояла зад РМД на "Вини Сливен".
Приватизационният договор за "Вини - Сливен" предвижда през следващите три години купувачът да инвестира малко над 4.5 млрд. лв. стари пари и да изплаща дълговете на предприятието. Основното задължение на винпрома е неизплатен отпреди години кредит, отпуснат от затворената Първа частна банка, в размер на близо 8 млн. долара. Предприятието освен това е длъжник на свои търговски партньори, един от които - ямболската фирма "Златен рог 99", преди два месеца спря приватизацията на "Вини - Сливен" в опит да обезпечи вземанията си. Спирането стана с обезпечителна заповед на Ямболския районен съд заради бъдещ иск, който кредиторът смятал да предяви за събиране на вземането си. Впоследствие обезпечителната заповед е била отменена от Ямболския окръжен съд.
Накратко
Агенцията за приватизация обяви избраните купувачи по няколко предстоящи сделки за относително големи дружества. Според решенията на ведомството "Контракт" ЕООД (с финансиране от "Росексимбанк") получи изключителното право да купи 60% от капитала на "Интерхотел Сандански". Софийската фирма "ФИК - Компас" ЕООД беше определена за купувач на 51% от капитала на "Винпром - Пловдив" АД. Същата фирма заедно с "Капман консултинг" наскоро придоби 59% от капитала на туристическото дружество "Дунав турс 91". През изминалата седмица АП даде изключително право и на няколко работническо-мениджърски дружества - "Пирел алфа 1" като купувач на 72% от капитала на "Пирел" ЕАД (от военнопромишления комплекс), "Пиринкомерс 99" - за купувач на 67% от капитала на "Пиринкомерс" ЕООД, и "Стримонтур инвест" - като купувач на 80% от капитала на "Стримонтур" ЕАД.
До 26 юли се очакват подобрени оферти от тримтe кандидата за покупка на 55% от капитала на "Слънчев ден" - шуменската фирма "Трансконтинентал" ООД, софийската "ММ ООД" (с финансиране от "Росексимбанк") и швейцарската "Ай Ай Си партнърс" (IIC Partners), съобщи пресцентърът на Агенцията за приватизация. Според запознати от предварителните преговори с кандидатите вече е станало ясно, че "ММ консулт" има най-големи шансове да бъде избрана за купувач.
Агенцията за приватизация продаде остатъчния пакет в размер на 8.19% от капитала на "ЗМК Никопол" АД на турската компания "Енерхолдинг лимитид". Същата фирма преди време изкупи чрез касова сделка миноритарен пакет от "ЗМК Никопол". Цената на сделката за остатъчния пакет е 320 870 долара, от които 30% са платени в брой в деня на подписването на договора (21 юли), а остатъкът ще бъде издължен чрез ЗУНК-облигации в 30-дневен срок. Приватизираното предприятие произвежда опаковки, картони, резервни части.
"Солвей - Соди" е избраният купувач на "ТЕЦ Девня" ЕАД, съобщи Агенцията за приватизация. Отхвърленият кандидат по сделката за топлоцентаралата - консорциум, който обединява турската фирма "Билги дъш тиджарет", турския "Дога холдинг", американската компания "Едисън мишън енерджи" и немската Ен Бе Ве (EnBW), е изпратил писма до премиера Иван Костов и председателя на парламента Йордан Соколов, в които описва значимостта на своята оферта.
"Българска холдингова компания" (БХК) през изминалата седмица придоби собствеността върху 58% от акциите на "Парк-хотел Москва", след като съдът вдигна запора върху обявения за приватизация пакет. Запорът беше наложен заради жалба на отхвърления купувач в сделката - "София принсес хотелс", като обезпечение за евентуален бъдещ иск срещу крайното решение на Агенцията за приватизация. БХК през изминалата седмица е превела на агенцията пълния размер на цената за хотела в размер на близо 2.6 млн. долара. По думите на Хараламби Анчев, председател на надзора на БХК, неуспелият кандидат за "Парк-хотел Москва" е загубил и делото, заведено пред Върховния административен съд.
Накратко
На свое заседание през изминалата седмица Комисията по ценните книжа и фондовите борси одобри проспекта за публично предлагане на акции на "Фаянс"АД - Каспичан. Капиталът на дружеството е 714 790 нови лева, като номиналът на акциите е 1 лв. "Фаянс" произвежда санитарна керамика, фаянсови и подови плочки. Акциите на фирмата се търгуват на свободния пазар на "Българска фондова борса - София".
На проведеното във вторник акционерно събрание на "Грандхотел София" акционерите решиха печалбата за миналата година да не бъде разпределена под форма на дивиденти, а да бъде реинвестирана в дружеството. Собственик на 55% от капитала на софийския хотел е българската фирма "Уърлд трейд къмпани" ЕООД.
В понеделник, 26 юли, ще стартира подписката за свищовските общински облигации. Размерът на емисията е 1 млн. нови лева. Срокът на подписката ще е 60 дни с възможност за удължаване с още два месеца, ако останат незаписани облигации.
Общи събрания
Четири дружества придобиха 35% от капитала на "Света София"
Ръководството на холдинга и БХК установиха контрол над бившия фонд чрез дъщерни дружества
След приключването на подписката по увеличението на капитала на холдинг "Света София" четири фирми придобиха общо 35% от акциите на холдинга и фактически установиха контрол върху вземането на решения на общите събрания. Две от тези дружества са дъщерни на самия холдинг, а други две са свързани с "Българска холдингова компания".
Двете дъщерни дружества на холдинг "Света София" се наричат "Света София - лизинг" и "Света София - комерс" и след придобитите акции от новата емисия са станали собственици на по 9% от капитала на шапката. Освен тях около 1.5% е собственост на учредителите на приватизационния фонд, сред които са "Инжстрой", "Домо-строителен комбинат - София", "Пътища и съоръжения" и "Софийски имоти".
Две дъщерни дружества на "Българска холдингова компания" (бивш Българо-холандски приватизационен фонд) са придобили общо 17% от капитала на дружеството. По информация от фондовата борса това са дружествата "Българска индустриална компания" АД и "Българска лизингова компания" АД с еднакъв дял от по 8.5% от общия капитал на холдинга. "Българска индустриална компания" АД е с капитал 1 млн. нови лева и се управлява от съвет на директорите в състав Пирин Атанасов, Кристиян Конов и Борислав Сарандев - и тримата от ръководството на БХК. "Българска лизингова компания" е също с капитал от 1 млн. лева и се ръководи от други три лица от ръководството на холдинга - Юлия Дилова, самия холдинг, представляван от Хараламби Анчев, и шефа на НДК Христо Друмев.
Според изпълнителния директор на холдинг "Света София" Борислав Манахилов двата холдинга си сътрудничат успешно в предприятията, в които имат съвместно дялово участие, като възнамеряват да си партнират с БХК в бъдещи касови сделки. Двата холдинга имат съвместна собственост в "Елпром - АНН" - Петрич, и "Харманлийска керамика" и "Полимери". Съакционери са и в Български пенсионен фонд.
Председателят на надзорния съвет на холдинга Хараламби Анчев потвърди, че наистина техните дружества са придобили сериозен дял от "Света София", но по-късно тези дружества са прехвърлили записаните акции в "Света София" и в момента няма акционерно участие. Двете дъщерни дружества бяха създадени преди година за изкупуване на увеличението на капитала на самата БХК, благодарение на което чрез свързани фирми сегашното ръководство на холдинга контролира повече от 30% от капитала и на практика си е осигурило несменяемост.
Капиталът на "Света София" беше увеличен от 1.029 млн. нови лева на 1.646 млн. лв. Предложени и изкупени са 617 569 акции с номинал 1 лв. и емисионна стойност 2 лв. Увеличението е било предназначено единствено за досегашните акционери на холдинга. Юридически лица са придобили почти 36.5% от увеличението. Според юристи на холдинга на предстоящото през септември общо събрание дивиденти за 1998 г. ще бъдат раздадени на акционерите съгласно акционерното им участие към края на миналата година, а не след реализираното тази година увеличение. Предстои листване на целия капитал на "Света София" на "Българска фондова борса - София", съобщиха от ръководството на холдинга.
Германия ще ни подкрепи за суап дълг срещу природа
Германия се е съгласила по принцип да подкрепи България при бъдещи преговори за замяна на плащанията по българския дълг към страните от Парижкия клуб с инвестиции в околна среда. Това стана ясно през изминалата седмица след разговорите на зам.-министъра на финансите Пламен Орешарски с Кайо Кох-Вазер, държавен секретар на финансовото министерство на Федерална република Германия. Информацията беше потвърдена от министъра на околната среда Евдокия Манева. Германия е взела отношение по въпроса, след като миналия месец финансовият министър Муравей Радев се е обърнал към Парижкия клуб на държавните кредитори с искане за бъдещи суапови сделки на дълг срещу инвестиции в околна среда, здравеопазване или социални дейности. Роля на катализатор е изиграла Световната банка. Дълговете ни към страните от Парижкия клуб възлизат на малко повече от 1 млрд. долара, като само на Германия дължим около 300 млн. долара. Съгласието "по принцип" означава, че съществува потенциална възможност за преговори с всяка от страните за частична или пълна замяна на дължимите суми срещу инвестиции в ключови за България области. Замяната (или суапирането) на дълг срещу инвестиции в дадена област означава, че за единица отписан дълг в чужда валута от страната кредитор, българският бюджет е длъжен да задели същата сума в левове в специално създаден за целта фонд. Този вид сделки са благоприятни за страната, тъй като едновременно се отписва дълг и се правят инвестиции в области, за които традиционно липсват средства.
При сключването на единствената засега подобна сделка за 23% от българския дълг към Швейцария (за 20 млн. шв. франка) през 1994 г. бе създаден Националният доверителен екофонд (НДЕФ). Задачата на фонда е да управлява средствата по суапови сделки дълг срещу природа, както и средствата, предоставени от други международни донори за опазване на околната среда на България. През 1994 г. България преговаря за суап с Германия, но до сделка не се е стигнало поради проблеми с дефинирането на дълга в преводни рубли към бившата ГДР. За сметка на това с посредничеството на Световната банка се сключва сделката с Швейцария.
За четири години фондът е осъществил едва 15 проекта. До 1997 г. фондът въобще не е работил поради организационни проблеми, а в последвалите две години управителният съвет се е занимавал повече със себе си, отколкото с одобряването на проекти в сферата на екологията. Взимането на решения от УС бе изключително затруднено, защото участващите зам.-министри на промишлеността, екологията и финансите почти никога не бяха в страната по едно и също време, разказват от фонда. Освен това на управителния съвет са били предлагани само одобрените от изпълнителното бюро на фонда проекти. Въпреки че на теория всеки може да представи проект за финансиране, много често е отказвано съфинансиране на проекти, одобрени от други престижни донори. Част от енергията на членовете на управителния съвет отишла в опити за отстраняването на председателя на УС д-р Валентин Босевски, бивш министър на околната среда от кабинета на Любен Беров. Швейцарските донори започнали да недоволстват от мудността и недалновидността на българите и в крайна сметка били принудени да окажат натиск на правителствено ниво. Стигна се дотам, че през април 1998 г. швейцарците едва не прекратиха договора поради непревеждането на вноските от българския бюджет към Националния доверителен екофонд. Това би означавало, че реализирането на други суапови сделки в бъдеще едва ли би било възможно.
След известна дипломатическа активност и скърцане със зъби нещата се променят. В началото на юли само за едно заседание УС одобри 12 проекта. Едновременно с това се подготвяха и промени в наредбата за дейността на фонда, които бяха приети от правителството през изминалата седмица. Според наредбата всеки от зам.-министрите в УС ще има упълномощен заместник с право на глас в случай на отсъствие на титуляря. Очаква се, че това ще повиши ефективността при взимането на решения и ще ускори усвояването на средствата, което от своя страна ще създаде предпоставки за сключването на нови суапови сделки. Швейцария е склонна да сключи нова сделка при успех на първата.
Успехът на фонда е ключът към реализирането на изключително полезните за България суапови сделки, смята Нено Димов, зам.-министър на околната среда и водите. Само при положение че темпото се запази високо, Националният доверителен екофонд ще има шанса да остане институцията, през която ще преминават бъдещи суапове. Въпреки положителното отношение на Световната банка към фонда, дължащо се на относителната му независимост от правителството, той едва ли би имал шансове да привлече донор като Германия, при положение че не работи ефективно. Още повече при замяна на дълг срещу здравеопазване например към тесния кръг екологични експерти трябва да се присъединят нови, което ще измени отчасти структурата на фонда.
Навлизаме в период, когато ще кофинансираме проекти на Националния фонд за опазване на околната среда, Датската агенция за околна среда, Глобалния екофонд (GEF) и други, обясни Ромен Дербеле, координатор на проекта в посолството на Конфедерация Швейцария. Според Дербеле досега кофинансиращите институции са бавели твърде много проектите, което също е забавяло тяхното осъществяване. Засега фондът е финансирал или съфинансирал най-много проекти за газификация на социални заведения към общините. Според Димов фондът не би трябвало да фокусира вниманието си върху такъв тип проекти, тъй като те имат бизнеспотенциал и не се нуждаят от допълнителна подкрепа. Предпазливостта на зам.-министъра вероятно се дължи още и на неустановената законова рамка в сферата на газоснабдяването. Швейцарците нямат нищо против този тип проекти и доказателство за това е фактът, че Дербеле никога не е използвал правото си на вето. Бих наложил вето само ако имаме силни съмнения, че парите по даден проект не отиват в правилните ръце, или в случай, че бенефициентът няма възможност да плати, ако предоставяме заем, каза Дербеле. От 20 млн. шв. франка досега хиперинфлацията през 1997 г. е изяла 5 млн., 7 млн. са изразходвани по проекти, а за половината от останалите проектите вече са одобрени. А нова сделка е възможна единствено ако българската страна непрекъснато доказва, че административно и морално е готова за това.
Проблемът с дивидентите свали акциите на "Благоевград БТ"
Липсата на яснота около получаването на дивидентите от "Благоевград БТ" през изминалата седмица намали цената на акциите на дружеството на свободния пазар на Българска фондова борса - София. В началото на седмицата акциите се търгуваха на нива около 54 нови лева за акция, но с наближаването на общото събрание цената падаше и в края на седмицата се търгуваха на цена между 45 и 48 лева за акция с номинал 1 лев. В края на седмицата през борсата преминаха дори и акции на благоевградското дружество на цена 34 лева за акция само ден преди общото събрание, което трябваше да реши увеличението на капитала и разпределението на печалбата.
По повод слуховете на пазара, че увеличението на капитала на дружеството ще се извърши чрез капитализиране на част от печалбата и раздаване на 35 нови акции на всеки сегашен акционер, ден преди общото събрание от "Благоевград БТ" заявиха за "Капитал", че раздаването на безплатни акции далеч не е единственият възможен вариант за увеличение на капитала и че раздаването на нови акции не бива да се приема за стопроцентово сигурно.
Неясната пазарна ситуация около благоевградското тютюнево дружество отново поставиха на преден план липсата на ясна законова уредба на раздаването на дивидентите на публичните дружества. Сегашният Закон за ценните книжа не дефинира датата, от която притежателите на акции влизат в правото си на получаване на дивидент, и това е оставено на самото общо събрание, поради което купуването на акции в периода около общото събрание става "игра в тъмното", при която може да се окаже, че закупените акции не носят очаквания дивидент. В сегашната ситуация слуховете за увеличение на капитала 35 пъти още повече засилиха опасенията на портфейлните инвеститори, тъй като при тази ситуация може да бъде загубен не само полагащият се дивидент, а и да се стигне до фактическо обезценяване на стойността на притежаваната акция.
"Ситуация, в която чужд портфейлен инвеститор е излъган с раздаването на дивидент, би имала катастрофални последици за нашия пазар", е мнението на повечето участници на фондовия пазар. "Уведомихме холдинга, дружеството и неговия принципал Министерството на търговията и туризма за ситуацията, но не можем да изпълним исканията на брокерите за спиране на търговията", каза за "Капитал" изпълнителният директор на БФБ Апостол Апостолов. Борсата е изпратила писма, с които се предлагат два възможни варианта - дивиденти да получат акционерите към датата на събранието плюс три работни дни (тоест 28 юли), или към датата на общото събрание плюс 14 дни, както е записано в новия Закон за ценните книжа.
За периода 16 - 22 юли през всички пазарни сегмента на БФБ - София преминаха акции на обща стойност 535 хил. нови лв. Близо половината от тях се дължаха на прехвърлянето на един -единствен голям пакет акции на "Белла стил" - Петрич, на обща стойност 273 хил. лв. Освен акциите на "Благоевград БТ", които бяха на стойност общо 72 хил. лв., акциите на Нефтохим и "Соди" отбелязаха лек спад в цените. Книжата на Нефтохим леко понижиха цената си от 17.70 до 17.00 лева за акция, а тези на "Солвей - Соди" също леко паднаха от 14.12 до 14.00 лв за акция. През блоковия сегмент на борсата преминаха акции на обща стойност 1 млн. нови лева, от които близо половината отново бяха на "Благоевград БТ".
Премахването на минали замърсявания е уравнение с много неизвестни
Старите замърсявания са един от трудните проблеми при сключването на приватизационни сделки. Смяната на собствеността предполага и съответно поемане на отговорността за миналите екощети, но липсата на ясна нормативна уредба забавяше процеса. Едва през февруари тази година в Закона за опазване на околната среда беше дефинирано, че държавата е длъжна да плати за отстраняване на замърсяванията в предприятията, след като те бъдат приватизирани.
За да започне реално ликвидиране на старите замърсявания, трябва да се направят екологични оценки, в които точно ще се фиксират бъдещите задължения на държавата. Досега такава оценка е направена единствено при сделката с "Юнион миниер" за МДК - Пирдоп. За останалите предприятия в процедура на приватизация екооценяването едва сега започва.
Очертава се и конфликт между интереса на държавата, която отпуска парите, и новите собственици, които реализират проектите по почистването. Собствениците имат склонност да завишават размера на инвестициите, а понякога и да прехвърлят отговорността за текущите и бъдещите замърсявания към държавата. Често няма синхрон и между различните държавни институции, коментират чужди консултанти, участващи при оценяване на щетите. Липсата на законово регламентирани правомощия също спъва процеса.
Много от приватизационните договори за предприятия, които са големи замърсители, са сключени или предстоят да бъдат сключени през тази година, така че в бъдеще бюджетът ще се натоварва с големи суми. Единият от начините на финансиране на екологичното почистване е по линията на заем от 50 млн. долара от Световната банка, договорен от българското правителство през април. Банката е одобрила списък от 13 предприятия, които ще имат приоритет при финансирането. Екологичните оценки на 10 от дружествата ще бъдат извършени със средства по програмата САРА на Европейския съюз (виж графиката), а за останалите три - "Кремиковци", Нефтохим и "Асарел - Медет" - оценките се изготвят или вече са изготвени от международните посредници по приватизационните сделки. Очаква се заемът за премахване на минали замърсявания да бъде одобрен от борда на СБ до края на годината. Експерти от банката са оценили и потенциалните бюджетни разходи за отстраняване на минали щети на няколко предприятия: "Кремиковци" - 15 млн. долара, Нефтохим - 30 млн. долара, "Асарел - Медет" - 7 млн. долара, Агрополихим - 10 млн. долара, и по 5 млн. за ОЦК - Кърджали, и КЦМ - Пловдив. Все пак разходите ще зависят от точните екологични оценки и инвестициите на новите собственици. Съществен е и фактът, че средствата от СБ се отпускат, ако държавата изпълни предварително поставени условия - напредък в приватизацията в химическата и нефтопреработвателната промишленост, както и въвеждане на международно приетите екологични стандарти.
Едва преди година правителството прие наредба за изготвяне на оценка на въздействието върху околната среда. Частна фирма разработи указанията на Агенцията за приватизация за обхвата и съдържанието на оценката на щетите от стари замърсявания. Досега, когато има екологични замърсявания, приватизационните сделки се договаряха по различен начин за всеки отделен случай. При сделката за МДК - Пирдоп, държавата пое отговорността за евентуални бъдещи искове в самия приватизационен договор. В други случаи част от платената от купувача цена се заделя по специална сметка.
Приватизационните процедури за редица предприятия са открити отдавна и липсата на оценки на миналите замърсявания бави сделките. Затова при напреднали процедури за раздържавяване тези оценки се изготвят възможно най-бързо и съответно нараства рискът от неточно оценяване на разходите за премахване на последствията от минали замърсявания. Практиката от последните седмици показва, че приватизационните договори се сключват, без да има остойностена оценка и едва по-късно между екологичното министерство, Министерството на финансите и новия собственик ще бъде сключено изпълнително споразумение за конкретните задължения по отстраняване на миналите щети.
Според Закона за околната среда приватизиращият орган трябва да възлага изработването на доклада за оценка на въздействието върху околната среда, като заплаща и разходите по изготвяне на оценката. На практика разходите се заплащат или от самото предприятие, или от новия собственик, или от друга финансираща институция. В случая с МДК например първоначално оценителите са били избрани от Световната банка, но в сегашния етап на конкретна реализация фирмите се избират от "Юнион миниер" под контрола на държавата.
Самото предприятие, новият собственик или друга финансираща организация избират частни фирми за оценители на щетите. Тези фирми не винаги са безпристрастни и не е изключено завишаване на оценката на вредите, което е в полза на новия собственик. Често купувачът се опитва да прехвърли част от разходите по отстраняване на текущи замърсявания към държавата, т.е. да ги калкулира в миналите щети. Собственикът осъществява проекта, както и текущия мониторинг. Контролът се осъществява от финансиращата институция и от Министерството на околната среда, но държавната институция само одобрява или отхвърля плана, като не може да следи стриктно дали направените замервания са коректни, а оттам и дали калкулираните разходи са реални.
- Пилотен проект на Световната банка за МДК - Пирдоп - кредит от 23.1 млн. долара, от които 16 млн. от СБ, 3.8 млн. долара от българското правителство и 3.3 млн. долара от Националния доверителен екофонд. Реализацията е доста бавна поради липса на опит в тази област у нас.
Започна поскъпване на еврото
През изминалата седмица единната европейска валута рязко повиши цената си спрямо долара и според водещите финансови експерти европейските финансисти ще могат спокойно да се насладят на летните си отпуски с очаквания за икономически растеж на страните от евро-зоната през втората половина на годината.
"Очевидно празникът за достигането на паритет евро/долар се отлага за неопределено време, коментира дилър от лондонска инвестиционна банка. С много голяма сигурност можем да твърдим, че този път поскъпването на еврото ще бъде трайно."
Началото на поскъпването бе във вторник, когато бяха оповестени данните за бизнесклимата в Германия. Резултатите надминаха дори най-смелите очаквания на министри от кабинета на канцлера Герхард Шрьодер. Индексът за водещата западна част на страната достигна 92.9 на сто за юни, при 90.5 на сто през май и прогноза от 91.5-91.7. За броени минути единната европейска валута достигна 1.0370 долара и единствено осребряването на печалби от курсови разлики на големите инвестиционни фондове спря поскъпването под ниво 1.04. Непрестанното поевтиняване на еврото през последните шест месеца бе принудило основните играчи на валутните пазари да подържат възможно най-къси позиции в евро и с повишаване на оптимизма за европейските икономики - търсенето на новата европейска валута. Германските политици не пропуснаха да извлекат дивиденти от положителните очаквания за развитието на тяхната страна. Във вторник министърът на икономиката Вернер Мюлер заяви, че с повече късмет страната му може да разчита на ръст от около две на сто през тази година и около 2.5 процента през идната година. За сравнение - в програмата на правителството са заложени 1.5 на сто ръст, а само допреди седмица независимите икономически институти прогнозираха ръст от 1.3-1.4 на сто. Основната причина за положителните очаквания е относителната ценова стабилност в евро-зоната, която гарантира постоянно ниво на търговския баланс на страните. "Очакванията ни се промениха в положителна насока и очакваме същинския растеж на икономиката на страната през второто полугодие", заяви Ханс Юрген Мелцер от Дойчебанк. "С края на войната в Косово се понижи напрежението в Европа, а фирмите вече калкулират в средносрочните си планове очакваното намаляване на данъците през 2001 г." каза още Мелцер. В същото време САЩ огласиха данните за търговския си баланс за май. Отрицателното търговско салдо е достигнало рекордните 21.34 милиарда долара и това даде основание на инвеститорите да смятат, че в много краткосрочен план Федералният резерв ще започне целенасочено да понижава цената на долара, за да се стимулира износът на стоки от страната. Друг важен индикатор, който засили негативните настроения спрямо икономическото състояние на американската икономика бе драстичното намаляване на поръчките за ново строителство, което недвусмислено показва предпазливост на средния американец и потенциално свито потребление на стоки и услуги. След тази новина еврото поскъпна с около цент спрямо долара и трайно се установи на ниво над 1.05 долара при отварянето на пазарите в петък.
Доларът отбеляза през седмицата спад и спрямо японската йена. След като в понеделник японската централна банка не се намеси на пазара и йената поскъпна до 119 за долар, във вторник инвеститорите се възползваха от почивния ден в Япония и започнаха да купуват агресивно йени. "Търсенето на йени е невероятно и това са най-вече международни инвеститори, които планират операции на капиталовия пазар в Япония", коментира Роб Хейуърд от Фуджи банк. Повишеният интерес към инвестиции в японски корпоративни инструменти е оправдан от гледна точка на факта, че за последната година и половина инвестиционните фондове бяха изтеглили капиталите си от Япония заради опасения, че азиатската криза може да повлече към дъното по-голямата част от японските банки. Огромните капиталови пазари притиснаха долара до близо 117 йени късно във вторник, когато изненадващо на пазара се намеси Федералният резерв на САЩ и започна методично да изкупува свободните долари срещу йени, докато щатската валута не се стабилизира на ниво над 119 йени. Според финансисти това поведение на открита намеса, което е нехарактерно за Федералния резерв, е поредното доказателство, подкрепящо слуховете за неофициалното му споразумение с японската и европейската централна банка за поддържане на валутни коридори за основните валути. Страстите на купувачите на йени набързо бяха охладени и до края на седмицата заплахата за нова интервенция задържа долара над 118 йени.
На вътрешния пазар за първи път от три седмици насам доларът падна под 1.9 лева, като по-голямата част от търговията на междубанковия пазар бе в границите на 1.855/1.865 лева за долар. Търгуваните обеми бяха сравнително малки заради традиционно спокойния летен период, като очакванията са за леко раздвижване на пазара през идващата седмица, тъй като част от фирмите със значителни сметки във валута ще бъдат принудени да продават дори на неизгоден за тях курс, за да приключат счетоводно месеца.
На кешовия пазар в началото на седмицата сарафите поддържаха широки маржове от около 20-25 стари лева, за да се предпазят от евентуални курсови разлики от поскъпване на долара. Трайната тенденция за поевтиняване на долара обаче заедно с притока на свеж ресурс във валута от туристическите комплекси стесни маржовете и в петък сутринта по-голямата част от столичните обменни бюра купуваха долара на 1.850/1.852 лева и продаваха на 1.860/1.862 лева.
Еврото остана евтино спрямо лева на 1.9460/1.965, като според дилъри основният купувач на евро през седмицата е била централната банка на фиксирания спот-курс купува от 1.94605 лева за евро.
Българските брейди-книжа леко се повишиха
През изминалата седмица бяха огласени редица положителни икономически резултати на страните в преход, но като цяло активността на международните дългови пазари остана ниска, като инвеститорите изчакват окончателните данни за световната стопанска конюнктура и посоките на движение на капитали, което няма да стане преди септември.
Лекото поскъпване на българските брейди-книжа за периода бе в резултат на влиянието на покачването на цените на бразилските дългови инструменти. Бразилските брейди-книжа представляват около една трета от всички дългови инструменти на страните в преход и традиционно определят настроението на пазара. Основният фактор за оптимизма на инвеститорите бе бразилският президент Фернандо Енрике Кардосо, който уверено заяви, че страната му ще привлече 23 милиарда долара чуждестранни инвестиции през тази година. Само допреди два месеца разчетите на правителството бяха за 16 милиарда долара. Положителните очаквания са съвсем основателни, тъй като за първите шест месеца на годината чуждестранни инвеститори вложиха около 13 милиарда долара в страната му, а според прогнозите на експертите до края на годината със сигурност ще бъде премината границата от 19 милиарда долара.
Инвеститорите започнаха да се връщат и на азиатските пазари, след като повечето страни в региона преодоляха рецесията. През седмицата в писмо за намерения до МВФ Индонезия повиши прогнозната стойност на икономическия си растеж през тази година до 2.5 на сто при очаквана инфлация от 4-5 процента. Покриването на тези показатели почти сигурно ще означава нова финансова инжекция за страната, с което ще се повиши вътрешното потребление, а с това ще се подобри и положението на останалите страни от региона, тъй като Индонезия заедно с Китай и Индия са най-големите потребителски центрове в Азия. Българските обезпечени облигации с отстъпка DISC се търгуваха на 68.375/500 цента, облигациите, заменили просрочените лихви IAB, се търсеха на 68.250, а котировките купува на облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 61.000/500.
Публичните дружества няма да ползват преференциите за малки и средни предприятия
Публични дружества няма да могат да се възползват от преференциите, предвидени в проектозакона за малките и средните предприятия, който скоро ще влезе за второ четене в пленарната зала. Според специален член в законопроекта не са малки и средни предприятия публичните дружества по смисъла на чл. 83а от Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, както и предприятията, които извършват банкови, застрахователни сделки или сделки с ценни книжа по занятие.
Проектозаконът за малките и средните предприятия (МСП) предвижда специални мерки за насърчаване развитието на дребния бизнес у нас, макар че ефектът от тях не изглежда да е много сигурен. Държавата ще осигурява средства за обучение и семинари, за информационно и консултантско обслужване и за поддържане на регистър на фирмите. Малкият и средният бизнес ще може да разчитат на подкрепа в отрасловите програми на министерствата и ведомствата. Когато при приватизация на обособени части от държавни и общински предприятия избраният купувач е МСП, фирмата ще има право да придобие собствеността при условията на разсрочено плащане. Същият подход ще се прилага и при приватизация на незавършени строителни обекти. Ако МСП е единствен кандидат при продажба на акции и дялове, собственост на държавата и общините, ще има право на разсрочено плащане при условията на РМД. Общинските съвети ще определят имоти, които ще се отдават под наем само на малки и средни предприятия. Известни предимства ще имат малките и средните фирми и при повторен търг за отдаване под наем на имот - частна държавна собственост. Преференции за МСП вече залегнаха и в Закона за обществените поръчки.
"Публичните дружества са изключени от определението за МСП, поради това че не са малки и средни в чистия смисъл на понятието, така както то е дефинирано в проектозакона. Обикновено не може да се контролира собствеността върху капитала на публичните дружества", обясниха юристи - вносители на законопроекта. Според тях при публичното дружество е трудно да се определи дали акционерите са независими, което е едно от изискванията за получаване на статут на МСП. Мнението се подкрепя от Ирена Петрунова, изпълнителен директор на Агенцията за малки и средни предприятия: "Всеки може да бъде собственик на публично дружество, не можем да знаем дали фирмите са зависими или не. Трябва да разчитаме само на информация от самите тях. Целта на проектозакона е големите холдинги да не се ползват от облагите, които им се предоставят, независимо от мащабите на тези облаги".
"Щом едно дружество е публично, това означава, че има голям капитал и не влиза в определението за МСП. Проектозаконът е създаден по презумпция да подпомага старта и развитието на малките и средните фирми у нас. След като МСП се стабилизира, то излиза от този закон, автоматично на негово място идва друго. Така се създава средна класа. Ако го няма това ограничение, излиза, че аз ще се регистрирам като брокер и докато натрупам капитал, ще се ползвам от преференциите за МСП. По същата схема може да се каже, че и адвокатът е МСП", коментира Иван Бойков, член на икономическата комисия.
"Не може да се листираш на борсата и да ползваш някакви преференции. Логиката на публичните дружества е, че са силно регулирани субекти. МСП по смисъла на проектозакона е предприятие с особен статут. Не може да се листват на фондовата борса предприятия с особен статут. Борсата и листваните дружества определят хай нивото на икономиката в една страна и подлежат на изключително строга регулация и откритост. Ограничението в проектозакона за МСП ще съвпадне с определението (изискванията) в закона за публично предлагане на ценни книжа", каза за "Капитал" Никола Николов, председател на икономическата комисия.
Мнението на законодатели и автори на законопроекта обаче не се подкрепя от някои експерти в областта на капиталовите пазари. Според тях в развитите пазари има създадени специални условия именно за поощряване образуването и растежа на малки публични компании. Пример за това са специалните пазарни сегменти към развитите фондови борси (в Лондон, Франкфурт и Берлин например), където при облекчени условия малка компания със съвсем кратка история и минимален капитал може да направи публично предлагане на акции, ако има подкрепа на банка, гарантираща акциите. Приемането на такъв ограничаващ текст би поставило такива фирми в по-неблагоприятна ситуация само поради факта, че са публични дружества, още повече че измежду неколкостотинте дружества от масовата приватизация, които са в регистъра на комисията по ценни книжа, и сега биха могли да бъдат открити такива, които влизат в критериите за МСП.
"В този текст няма логика, законодателите са описали текущото състояние на капиталовия пазар. Сегашните емитенти са големи и те са имали предвид точно тях. Проблемът е, че имаш безсмислени разпоредби върху други безсмислени правила", каза за "Капитал" Красен Станчев, директор на Института за пазарна икономика. "Най-големият холдинг в страната "Доверие" прави само частно предлагане на ценни книжа. Законът отхвърля от определението за МСП предприятията, които извършват сделки с ценни книжа по занятие, но ако си софтуерна компания, това не ти е по занятие, значи можеш да избегнеш тази разпоредба", допълни той.
Накратко
Цените на петрола отново тръгнаха нагоре, след като президентът на Венецуела заяви, че страните от ОПЕК не виждат необходимост от премахване на ограниченията за износ. Септемврийските фючърси на петрол "Брент" в Лондон се върнаха на ниво 18.52 долара за барел, след като бяха паднали до 18.10 в сряда в резултат на реализиране на печалби от дилърите.
Обратът се дължи най-вече на доклад, цитиращ президента на Венецуела Уго Чавес, който не намира основания за промяна на политиката на ОПЕК за ограничаване на производството, която позволи през миналата седмица цените да достигнат 20-месечен максимум - 19.43 долара.
"В зависимост от пазарните условия Венецуела ще обсъди увеличаване на добива през 2000 г.", заяви Чавес. Неговото изказване засега слага край на спекулациите, че Каракас може да настоява за увеличаване на квотите на срещата на ОПЕК през септември.
Президентът на държавната компания PDSVA Роберто Мандини заяви в Конгреса на Венецуела, че не вярва производителите да позволят на цената на барел американски петрол West Texas Intermediate да надхвърли 22 долара, което прави около 20.50 долара за "Брент".
Международната организация за кафето (МОК) ще продължи да съществува поне още две години, след като производители и потребители се споразумяха да продължат глобалното споразумение, контролиращо търговията с кафе. Доскоро бъдещето на базираната в Лондон организация, която наблюдава международното споразумение за кафето, беше под въпрос заради спорове между производителите в Бразилия.
Споразумението, което изтича на 30 септември, е от важно значение за либерализацията на търговията и увеличаване на сътрудничеството между страните производителки и потребителки с цел увеличаване на консумацията на кафе в световен мащаб и подобряване на достъпа до международните пазари.
След 18-месечни преговори съветът на МОК прие три проекторезолюции, които предвиждат продължаване на споразумението с още две години до изготвянето на ново; провеждане на редовни конференции по проблемите на кафето и създаване на консултативен съвет на частни фирми от осем държави, износителки и вносителки на кафе.
Държавен вестник
Лобисти се опитват да спрат падането на златото
Председателят на подкомитета за национална и международна валутна политика в Конгреса на САЩ Спенсър Бакъс отрече необходимостта от пазарна продажба на 10 милиона тройунции от резервите на Международния валутен фонд и призова колегите си да блокират продажбите, които според него ще доведат до нов спад в цената на златото. МВФ иска да продаде около 10% от златните си резерви, за да подпомогне най-бедните страни в света.
Във вторник фиксингът на жълтия метал в Лондон достигна 252.8 долара за тройунция, най-ниска цена от 14 май 1979 г. и на светлинни години от рекордните 970 долара през 1980 г. Търговци заявиха, че фирмите, които използват злато в производството си, почти са спрели покупките, очаквайки нов спад, и според тях в най-скоро време златото може да достигне психологическата граница от 250 долара за тройунция.
Бакъс не уточни какво смята да предложи на срещата си с финансовия министър на САЩ Лорънс Самърс, но даде да се разбере, че предвижда златото да се разпредели между няколко централни банки, след което да се преоцени по пазарна цена и сумата, която се получи от разликата в цената, по която се води в МВФ, и пазарната да бъде разпределена между най-бедните държави. Бакъс беше подкрепен от 14 свои съпартийци от Републиканската партия, които настояха в писмо до председателя на банковия комитет Джим Лийч продажбата на златния резерв на МВФ да бъде изключена от законопроектите, разглеждани в комитета. Конгресмените се страхуват, че увеличаването на предлагането ще намали приходите в щатите на производители на злато. Въпреки подкрепата на Министерството на финансите на САЩ, Конгресът трябва да одобри сделката, преди тя да бъде осъществена. "Трябва да видим коя централна банка ще се съгласи да вземе златото", заяви дилър. "Ако бъде китайската, това ще е добра новина за пазара. " Той отбеляза, че периодично се появяват слухове, че Китай иска да увеличи златните си резерви, за да улесни конвертируемостта на валутата си.
Активизирането на действията на лобистите на производителите на злато по света дойде, след като централната банка на Англия продаде първите 25 т от 415-те тона злато, от които смята да се освободи през следващите месеци. Производителите на злато и профсъюзите в Южна Африка обединиха усилията си против очакваните продажби от МВФ. "Ако цената се задържи под 258 долара за тройунция, 40% от производството на злато ще бъде нерентабилно и ще доведе до загуба на 80 000 работни места. Ако продажбата на МВФ свали цената с 30 долара, това ще означава още 100 000 безработни в Южна Африка", се казва в изявление на Боби Годсел, изпълнителен директор на AngloGold, най-големия производител на злато в света, и Джеймс Мотлатси, президент на националния съюз на миньорите на ЮАР. Двамата пристигнаха във Вашингтон, за да протестират против новите продажби на злато. Те обявиха, че три четвърти от 41-те страни, които трябва да получат помощ от МВФ, са производители на злато, а за една четвърт от тях благородният метал играе ключова роля в икономиката.
Световният съвет за златото, лобистка група, финансирана от големите фирми производителки, продължава кампанията си "Задръжте нашето злато". От съвета предадоха на 650-те депутати от британската Камара на общините писма на избиратели противници на продажбата на злато, а на министъра на финансите Гордън Браун бяха връчени две петиции, съответно с 10 и 15 хиляди подписа, с искане да бъде прекратена продажбата на злато. "Напълно ясно е, че търгът за продажба на злато се оказа пълен провал. Време е правителството да обмисли наново решението си да продава злато", заяви изпълнителният директор на съвета Харуко Фукада. "Ние сме убедени, че тези търгове трябва да бъдат спрени, преди да бъдат нанесени нови и още по-тежки щети."
25 проекта се състезават за нов облик на столичния център
На 19 юли в 19 часа изтече срокът, в който участниците в конкурса "Идеи за архитектурно устройствено и функционално развитие на обществените пространства в централна градска част на София" трябваше да предадат проектите си в Съюза на българските архитекти. Конкурсът беше обявен на 19 май от Министерството на културата, Столичната община и Съюза на архитектите и бе одобрен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Основната цел на конкурса е София да заприлича на европейска столица. Провеждането на конкурса струва около 37 млн. лв., като парите за него са осигурени от Столичната община и МРРБ. Постъпилите конкурсни разработки са 25 на брой, като предварително са били заявени 39 желаещи за участие.
От 24 юли започна работата по журирането на постъпилите конкурсни проекти. В състава на комисията, определена на 4 юни със заповед на Столичната община, влизат арх. Стоян Янев, арх. Деян Златашки, арх. Яким Петров, арх. Христо Ганчев и др. По преценка на журито в работата му могат да бъдат привлечени експерти за изясняване качествата на представените конкурсни работи.
Това е първият от серия конкурси за централната градска част на София, или т.нар. стар град. Настоящият конкурс обхваща пространството между бул. "Дондуков" и ул. "Гурко", ограничено на запад от фонтана пред бившият партиен дом и на изток - от Народната библиотека. Около година и половина, най-много две ще са необходими за провеждането на останалите конкурси (още четири), след приключването на които ще има цялостна идея за благоустрояването на обществените пространства в центъра на столицата. Територията, която трябва да се реши, включва частта от Орлов мост до бул. "Константин Величков", посока изток - запад, а север - юг е пространството от жп ареала до НДК в частта на Перловската река.
"Целта е да се съберат идеи за стария град, а допълнително се взе решение колегите да решат и прилежащите терени", каза арх. Лабов, един от авторите на конкурсното задание. Някои от участниците в настоящия конкурс са арх. А. Найденов, арх. П. Диков, арх. Агура, арх. Матеев, арх. Б. Борисов, арх. Р. Червенкова, арх. А. Александров, арх. К. Бояджиев и други. Три са основните сгради, които попадат в първото задание. Това са сградата на бившия партиен дом, княжеският дворец и мавзолеят. Сградата на президентството и тази на Министерския съвет ще бъдат включени в някой от следващите конкурси за центъра.
Участниците в конкурса са предложили свое решение и виждания за функционалното преосмисляне на сградите. Нито един от проектите не предвижда Народното събрание да се помещава в сградата на бившия партиен дом. Предложенията за неговото приложение са най-различни, но като че най-популярното е превръщането му в културен дом. Има и предложения там да се помещава Министерският съвет. "Повечето колеги отбягват възможността тази сграда да бъде свързана със символите на властта", каза арх. Лабов (бившият партиен дом е с разгърната застроена площ от 46 хил. кв. м).
По отношение на мавзолея решенията са най-различни. Има проекти, които го запазват така, както е в момента, други го запазват, но го адаптират за различни цели, има и такива, които го махат. Някои от предложенията за адаптация на сградата са свързани с преустрояването й в пантеон на военната слава, паметник на бойната слава, храм-паметник на княз Борис. Целта на конкурса е да се получат идеи за благоустрояването на тези пространства, така че те да получат завършен вид. Ето защо решенията за всяка една сграда в различните проекти са свързани с цялостното решение на пространството и останалите сгради, попадащи в тази територия.
На пазара излизат големи реституирани имоти
Спокойствие е една от характеристиките на пазара на недвижими имоти през лятото. Дори и да са мислили за покупка на имот, хората се отдават на ваканционно настроение и почивка и сделки се сключват само при неотложна необходимост. Това се отнася до купувачите. При продавачите на пръв поглед изглежда, че броят им се увеличава. Но това е само привидно. Всъщност става дума за натрупване на оферти, което се дължи на по-слабия интерес.
През последните няколко седмици впечатление правят появилите се оферти за продажба на цели сгради в централните части на големите градове. Предложения за продажба на подобни имоти има от началото на годината, но сега чувствително се е увеличил техният брой. В повечето случаи става въпрос за реституирани имоти, чиито собственици (наследници) или не могат да ги поддържат, или не могат да си ги поделят. В момента интересът към подобни имоти е слаб, коментираха посредници на пазара и уточниха, че има сгради, които не могат да бъдат продадени вече повече от половин година. Тази част от пазара на имоти е слабо разработена по отношение на покупко-продажбите, тъй като досега подобни имоти се появяваха на наемния пазар. Това е и причина разликата в цените на предлаганите за продажба сгради да е огромна. Сгради на три- четири етажа по столичния булевард "Витоша" се предлагат от 500 хил. долара нагоре. В някои от по-спокойните централни улици на столицата цените варират от 100 хил. до 300 хил. долара за къща с разгърната площ между 400 и 500 кв.м. Рядко, но има и оферти за къщи с разгърната площ над 1000 кв.м. , но в тези случаи цена обикновено не се конкретизира. В района около Докторската градинка, едно от най- атрактивните места в столицата, което, от една страна, е в центъра, а от друга, е облагодетелствано със спокойствие по отношение на натоварването, се предлагат сгради, чиито цени на кв. м надхвърлят 2000 долара.
Трудно се продават такива имоти, печатната реклама не може да продаде една административна сграда, смятат посредниците на пазара. За да се привлекат клиенти за такъв имот, трябва телевизионна реклама, предлагане чрез Интернет и пак ще мине един дълъг период, докато се появи купувач.
Предимството на търговията с големите имоти е, че ще спомогне за налагането на едно от основните правила, което играе на световните пазари на недвижима собственост - сключването на "изключителен договор за представителство".
У нас за съжаление нещата от създаването на реален пазар на имоти стоят по доста по-различен начин. В 90% от случаите, когато един собственик продава имот (било то жилище, парцел, магазин, малка къща), той използва услугите на няколко агенции за недвижими имоти. Всяка една от тях пуска реклама на имота, понякога с малки разлики в параметрите - цена, квадратура и т.н. Това обаче изкривява пазара и създава проблеми на самите агенции. Нормалното е всеки собственик, решил да продаде недвижимата си собственост, да сключва такъв "изключителен договор за представителство" само с един посредник. Тогава по силата на този договор посредникът е застрахован, че той и само той може да осъществи сделка с този имот, а на продавача му е гарантирано, че в случай на некоректно сключена сделка посредникът носи отговорността за това и ще последва обезщетение. Или поне така стоят нещата в идеалния вариант. При подобни гаранции за двете страни сделките с имоти ще се осъществяват много по-бързо, отколкото досега. В интерес на посредниците ще бъде да дават изчерпателна и точна информация за имотите, включително къде точно се намират и кои са собствениците им (естествено при положение че има тяхното съгласие за това).
Делото "Декотекс":
Божков подкрепи американския инвеститор срещу "АКБ Корпорация"
"Държавата в лицето на Министерството на промишлеността ще стане трета страна в делата, които се водят срещу "АКБ Корпорация" като акционер в "Декотекс", заяви през изминалата седмица вицепремиерът и министър на промишлеността Александър Божков. Делата се водят от отделни акционери на "Декотекс", включително и собственика на 48.85% от капитала - американския бизнесмен Рами Евар. След продажбата на остатъчния миноритарен пакет акции в дружеството държавата притежава символичен дял от капитала му, но въпреки това нейни представители също не бяха допуснати до регистрация за участие в скандално проведеното общо събрание в столичния квартал "Орландовци" на 31 май. Това събрание, което се проведе без оповестяване в Държавен вестник и на което не беше допуснат никой друг освен самите АКБ с 34% от капитала, гласува нов съвет на директорите и успя почти светкавично да го регистрира в сливенския съд въпреки наличието на друг комплект документи от събранието на всички останали акционери. Министерството на промишлеността вече е водило и печелило подобно дело срещу АКБ (бивш приватизационен фонд "АКБ Форес") за недопускане на представител на общото събрание на "Полимери" - Девня.
Пред в. "Сега" вицепремиерът Божков допълни, че депутатът и шеф на сливенския съд Иван Димов няма нищо общо със случая "Декотекс", без да уточни на какво са основани неговите твърдения. Преди месец американският инвеститор Рами Евар обвини публично сливенския съд в явна пристрастност към една от страните в спора и заяви, че е получавал нееднократно от председателя на сливенския съд (сега депутат от СДС) Иван Димов предложение да уреди съдебния спор в негова полза, ако смени сегашното ръководство на дружеството с друго, по-удобно. След тези изявления няма никакъв отзвук нито от парламентарната комисия "Антимафия", която разследва случая, нито от самия Димов.
"Въпреки заведените повече от 10 съдебни дела от акционери на "Декотекс" за отмяна на вписването на ръководството все още няма окончателно съдебно решение на спора", каза за "Капитал" изпълнителният директор на "Декотекс" Васил Йовчев. Има решение на бургаския апелативен съд, с което се иска отменяне на решението на сливенския съд за вписване на събранието от 31 май, но по нито едно от останалите дела няма окончателно становище и тяхното гледане се отлага след съдебната ваканция. Според източник, близък до сливенския съд, Главната прокуратура е поискала от местните магистрати фирменото дело на дружеството за проверка и то ще замине за София веднага след връщането му от Апелативния съд в Бургас. На 22 юли, само ден преди изтичането на едномесечния срок по вписване на проведеното по аналогичен начин редовно общо събрание на 23 юни, сливенският съд все още не беше взел решение кой от двата комплекта документи да впише - този от събранието на АКБ (на което отново освен самите тях други не бяха допуснати) или този на всички останали акционери с повече от 50% от капитала.
До 20 хил. марки ще се изнасят свободно от 13 август
От 13 август ще влязат в сила новите лимити за износ и внос на валута. Постановлението на Министерския съвет за промени в Наредбата за внос и износ на валутни ценности бе обнародвано в бр. 63 на Държавен вестник от 13 юли.
