В крайна сметка голяма
СДС изчисти от нормативния акт много от предвидените съдийски правомощия и възстанови почти всички функции на прокуратурата, които отне в края на Татарчевия мандат. Това беше косвено признание, че законите по отношение на третата власт бяха ремонтирани не толкова с идеята за по-качествено правораздаване, а по-скоро за разчистване на сметките с определени магистрати от противниковия лагер.
Все пак в обновения НПК останаха няколко базисни постановки, които придават на наказателния процес по-нормален вид. Първата от тях е отнемането на прокурорското правомощие да налага мерки за неотклонение "задържане под стража". Оттук нататък затварянето на заподозрени зад решетките ще става единствено с решение на окръжен съдия. Ако разследваният или обвинителят не са доволни от присъдата, те могат да я атакуват пред тричленен състав на съответния апелативен съд. По този начин се ограничава досегашната практика на много прокурори "превантивно" да прибират, когото си пожелаят, а на окръжните съдии - да освобождават необосновано, защото решенията им са необжалваеми.
Нелоша по замисъл е идеята за въвеждането на така нареченото извънсъдебно споразумение. По този начин работата на съдилищата ще се разтовари от по-леките спорове и от досадния формализъм, когато обвиняемият е склонен да сътрудничи на правосъдните органи. Възприемането на този принцип от англосаксонската система на правораздаване има и много сериозни практически измерения, тъй като неговото прилагане би могло сериозно да намали разходите за и без това доста скъпия и неикономичен наказателен процес у нас. А въпросът с финансирането винаги е стоял изключително остро в българската магистратура.
Според ремонтирания НПК специално обучени служители на МВР или на митниците, наричани също дознатели или инспектори, поемат работата по всички дела за леки престъпления, които се наказват със затвор до пет години. Така следователите с юридическо образование би трябвало да фокусират цялата си квалификация за разрешаването на заплетените казуси. На теория това звучи добре, но на практика не е ясно как МВР ще се справи с тази задача. Ако се съди по резултатите от прилагането на чл. 409 от НПК за бързото полицейско производство, резултатите не са много обнадеждаващи. Хората на Бонев са по-обиграни в оперативните комбинации, отколкото в спазването на закона. В много случаи те се държат така, сякаш съдът едва ли не е длъжен да придава законоподобен вид на техните действия. На практика обаче техните тези често могат да бъдат направени на пух и прах дори от не чак толкова добър адвокат.
Съзнавайки тази заплаха, синият законодател се опита да се презастрахова, като даде на прокурорите право да преобразуват прокурорското разследване в следствие, когато си поискат. Освен това обвинителите получиха и правото самоволно да определят и следователя, който ще работи по дадено дело. По този начин се създават условия идеята за полицейското производство да се превърне в мъртвороден текст. Доста по-лесно за един прокурор е да повери дадено дело на свой доверен следовател, вместо да поема риска с непознат полицейски служител с неясна квалификация. Твърде вероятно е голяма част от магистратите да предпочетат инерцията на досегашната практика и изключението да се превърне в правило.
Въпросният текст в НПК създава и още един опасен прецедент - на практика шефът на следствената служба се превръща във фигура с чисто административни функции. На практика не той, а прокурорът ще разпределя работата и ще определя следователя, с който да работи. Досега обвинителите можеха само да отстранят следователя по дадено дело, ако той не си върши работата.
В случая обаче поправката в закона има
Тя е предназначена да елиминира влиянието на Бойко Рашков в системата на предварителното производство. Общоизвестен факт е, че началниците на следствени служби в страната са издигнати и одобрени от шефа на Специализираната следствена служба и до голяма степен дължат кадровия си растеж на него. Колкото и да е ясно, че времето на Рашков в магистратурата постепенно изтича, сините, изглежда, не желаят да рискуват излишно. Те отново залагат на "единната и централизирана" прокуратура, определяна съвсем точно от сините юристи като прокуратура от сталински тип при обсъждането на Закона за съдебната власт миналата година. Сега обаче този вид обвинение се превърна от недостатък в предимство. Йерархично конструираната система, на чийто връх седи бившият СДС-зам.-министър и настоящ главен прокурор Никола Филчев, се превръща от враг на реформата в неин щит и меч. Вероятно точно затова разследването на престъпленията на хората с имунитет и членовете на Министерския съвет премина лично в ръцете на обвинител номер едно и изрично упълномощените от него магистрати. Сигурно поради тази причина шефът на всички прокурори се превръща в единствения човек, който може да прекратява следствени дела, без тяхната достоверност да се проверява от независим съд. Изглежда, здраво стиснатият прокурорски пестник не е нещо чак толкова лошо за този, който го контролира... Така че крайният продукт на обновената процедура за съдене на бандити е коктейл от добри намерения и чисто политически решения и директиви. Дори и начинаещите консуматори на коктейли много добре знаят, че неправилното смесване на съставките може да докара на човек само едно-единствено нещо - главоболие. Приетият прекроен НПК в момента идеално обслужва интересите на мнозинството, но в по-дългосрочен план само ще ерозира доверието в правораздаването.
САЩ ни съдействат за военната реформа
Българският министър на отбраната едва ли можеше да избере по-подходящо време за посещението си във Вашингтон. Не само защото войната в Косово отмина, но и защото изтеклото време след срещата на НАТО през май даде възможност плановете за сигурност и стабилност на Балканите да придобият конкретни измерения. Във вторник секретарят по отбраната на САЩ Уилям Коен официално връчи на министър Ананиев разработения от американски военни експерти план за действие, който ще подпомогне България при осъществяването на реформата в армията.
Преди малко повече от година Джефри Саймън от Националния университет по отбрана във Вашингтон написа прословутата си статия "България: седем загубени години", в която откровено посочи какво страната ни пропусна да направи, за да реформира своята военна система през годините след 1989. Публикацията, макар да беше приета с доста противоречиви чувства в България, всъщност послужи като катализатор за хода на реформата. Наистина по това време военното министерство вече беше стартирало програмата си за преструктуриране, но първите резултати все още бяха далеч. Сега военният министър дойде във Вашингтон, за да обяви конкретните постижения на България в същия Национален университет, който е най-престижното академично заведение в САЩ за тренинг на старши военен и цивилен персонал в областта на отбраната. Двучасовата кръгла маса беше посветена на програмата на министерството "2004" и на доклада на генерал Кивенар, който служи за основа на плана за подготовка на България за приемане в НАТО. Самият Джефри Саймън, който през последните години работи активно с правителствата на страните от Източна Европа, включително България, не крие възхищението си от бързия прогрес, който страната ни осъществява, и особено от факта, че в Министерството на отбраната са назначени млади, амбициозни и способни кадри.
"Това е най-доброто изявление, което съм чувал за усилията на една страна по осъществяване на военната реформа и подготовка за членство в НАТО", каза бившият посланик на САЩ в НАТО Роберт Хънтър след речта на министър Ананиев в Центъра за международни и стратегически изследвания във Вашингтон. Той препоръча изявлението на българския министър да бъде широко публикувано в политическите среди на Вашингтон.
Като най-голяма трудност на военната реформа министър Ананиев посочи необходимостта да се наваксва време след дългото седемгодишно забавяне и липсата на финансови средства. Той сподели, че при нейния старт преди две години е липсвала политическата рамка за необходимите промени: концепцията за националната сигурност и военната доктрина. "По-трудно обаче се оказа да "продадем" това, което сме постигнали, да убедим хората тук, във Вашингтон, а също така в България, че усилията ни дават резултат" - каза министър Ананиев.
За политическите среди и експертите във Вашингтон въпросът за търговията на България с оръжие и нейната регулация все още събужда интерес и подозрения, особено след публикуването на последния доклад на тази тема от "Хелзинки уоч" (април, 1999). Министър Ананиев подробно изложи мерките, които правителството предприе от 1997 насам за спиране на т.нар. черни сделки с оръжие, и помоли присъстващите представители на над 20 организации да окажат съдействие на България, ако информация за подобна търговия достигне до тях.
Безспорно след войната в Косово Вашингтон гледа с други очи на България. Страната доказа, че заслужава доверието на международната общност и може да бъде реален партньор на НАТО както чрез подпомагане на военните операции, така и в мироопазващата мисия на съюза. Действително гласуваното от парламента решение България да не приеме бежанци от Косово не постави страната ни в добра светлина. Подобна позиция изглежда антихуманна, особено в Америка, където информацията за масовото избиване на албанци присъстваше във всички издания по време на 78-те дни бомбардировки. Но засега изглежда, че
Другата причина за промененото отношение към България е осъзнаването от международната общност на стратегическата роля на страната като фактор за стабилността на Балканите. Войната в Косово подчерта това, извиквайки паралели между сценариите, по които се развиха междуетническите отношения в Югославия и у нас. От две години България води последователна политика на установяване на своя авторитет в региона и с процеса на демократизация и икономическо възстановяване естествено заема мястото си на водещ фактор на Балканите. Не- случайно американските политолози препоръчват на страната ни да изработи активна стратегия за подпомагане на демократизацията на Сърбия, да приеме една "по-агресивна" политика на лидер в региона.
Посещението на министър Ананиев се вписа великолепно в общата конюнктура на политическите дискусии и решения, които Вашингтон взема след края на войната в Косово и юбилейната среща на НАТО. То засили доверието в България, добавяйки увереност, че военната реформа в страната не изостава. Подобна отлично организирана и подготвена визита на български държавник безспорно прибавя щрих към имиджа на България във Вашингтон. А този град има добра памет.
Неуредици с новия БУЛСТАТ отварят вратичка за злоупотреби
Забавянето на единния фирмен регистър позволява източване на бюджета
Недоглеждане на депутатите и мудността на администрацията са хвърлили в паника от няколко дни данъчните, разказаха през седмицата служители на финансовото министерство. Оказа се, че причината за главоболията е текст в Закона за статистиката, който беше приет ударно от парламента в края на юни, за да бъде спазен ангажимент към Международния валутен фонд. Впоследствие някой се усетил, че недоразумението може да коства големи неприятности на хазната, тъй като отваря златна възможност за данъчни злоупотреби. Свидетели твърдят, че Муравей Радев изпаднал в тих ужас, щом разбрал за целия проблем. Пред "Капитал" финансовият министър заяви, че е запознат с проблема и вече е наредил да се подготвят спешни промени в наредбата за данъчната регистрация, които ще върнат нещата на местата им. Актът обаче не се появи в петъчния брой на Държавен вестник, така че проблемът поне засега остава.
В новия Закон за статистиката беше предвидено въвеждането на т.нар. единен идентификационен регистър за фирмите, чиято функция поема БУЛСТАТ, и на единен идентификационен код на фирмите, наричан код по БУЛСТАТ. Новият БУЛСТАТ трябваше да събере на едно място информацията за юридическите лица, която досега се разпиляваше между регистрите на няколко различни ведомства. Това трябваше да извади на светло фантомните фирми, да пресече възможностите за данъчни измами и да разтовари поне малко фирмите от бюрократичното бреме. Проблемът дойде от забавянето на статистиката, която още не е готова с въвеждането на единния регистър. По мнение на експерти това може да стане най-рано наесен. Така данъчната администрация няма как да изпълни изискването на новия Закон за статистиката данъчният номер на фирмите да съвпада с кода по БУЛСТАТ. В същото време ангажиментите към МВФ изискваха новият код по БУЛСТАТ да бъде факт до средата на годината. Така в края на юни депутатите набързо гласуваха в закона отпадането на досегашните регистри.
"Грешката е, че се приравни данъчната регистрация с регистъра по БУЛСТАТ, преди да бъде въведен новият единен код. Можете да си представите какво ще настъпи сега. Има фирми, които само това чакаха", коментира пред "Капитал" служител на финансовото министерство, който по обясними причини пожела да не се споменава името му. Негови колеги също предупредиха, че заради гафа в идните месеци ще настъпи пълен хаос в данъчните служби.
Опасенията на данъчните са, че ще започне
Проблемът е в това, че няма как данъчните инспектори да проверяват търговците и юридическите лица при теглене на данъчен кредит, обясни източник от ведомството на Муравей Радев. Досега всяка фирма, която имаше да тегли ДДС от хазната, попълваше справка-декларация, която задължително съдържа кода й по БУЛСТАТ и данъчния номер. Вторият е по-важен за данъчните, тъй като по него те извършват идентифицирането на фирмата. Служителят въвежда данъчния номер в компютъра и по него се проверяват данните, посочени в декларацията. Ако данъчният номер е сгрешен или нарочно е бил променен, идентифицирането на фирмата става прекалено сложно. В такива случаи обичайната практика е служителят да блокира възстановяването на данъчния кредит и да направи пълна проверка, която може да отнеме няколко седмици или дори месеци. През това време се проверява не само фирмата, но и търговските й партньори, за да се установи дали сделките са били действително извършени и данъкът е бил платен.
С новия Закон за статистиката цялата система за контрол пропада. Фирмите вече не са длъжни да попълват в декларациите си данъчен номер, а само код по БУЛСТАТ. Кодът по БУЛСТАТ в сегашния му вариант е неприложим за фискални цели, защото той поначало не се поддържа в актуализиран вариант от данъчната администрация, посочват експертите. Причините за това са много. Включително фактът, че между БУЛСТАТ и данъчните няма пряка компютърна връзка. Обикновено самите фирми "забравят" да уведомят данъчните при промяна в номера си по БУЛСТАТ. По този начин твърде голям брой юридически лица и еднолични търговци в продължение на години фигурират в данъчните регистри под старите си БУЛСТАТ номера, някои дори се водят под невалидните ЕКПОУ (предшественика на БУЛСТАТ). Засичането на тези фирми само по БУЛСТАТ може да бъде извършено от данъчния служител единствено ако бъде назначена специална проверка на място в статистиката. Това обаче отнема много време и усилия. А какво ли би станало, ако всички данъчни проверки минат на "ръчна" обработка?
"Трябва два месеца да пуснем кепенците, да проверяваме един по един номерата в статистиката и пак няма да има гаранции, че данните ще са верни. Оказа се, между нашия и техния регистър има над 160 000 разминавания. Това са 160 000 фирми, които на практика не може да бъдат идентифицирани", коментира данъчен експерт. Според него по-големият проблем е, че заради новия закон фирмите би трябвало да спрат вписването на данъчните си номера във всички счетоводни документи и да ги заменят с номер по БУЛСТАТ. Това може да доведе до още по-голям хаос, тъй като ще стане невъзможно извършването на насрещни проверки чрез проследяване на издадените фактури.
На практика данъчните служби в цялата страна имат две възможности за избор. В единия случай те ще трябва да нарушат масово сроковете за възстановяване на данъчния кредит, за да извършат задължителните проверки. Тогава може да последват масови съдебни дела от ощетените фирми и бюджетът може да бъде принуден пак да плати дължимите суми, при това със съответната лихва за забавянето. Ако пък решат да спазят сроковете, данъчните ще трябва да възстановяват ДДС, без да са сигурни, че фирмите не са фантомни. По този начин бюджетът може да претърпи сериозни загуби само за няколко месеца - колкото ще отнеме въвеждането на единния идентификационен код.
Притесненията на данъчната администрация са оправдани, доколкото ДДС осигурява почти половината от приходите в държавния бюджет. Не е тайна, че слабостите във фирмената регистрация и досега даваха много възможности за периодично източване на ДДС. Най-разпространените схеми за ужилване на хазната са няколко - като се почне от злоупотреби с касовите апарати, мине се през фиктивните сделки за износ и се стигне до имитиране на холдингови структури, които формират кух оборот и прибират неправомерно ДДС. По данни на финансовото министерство за миналата година внесеният ДДС в хазната е бил един трилион и 800 милиарда лева. Никой не може да каже обаче колко е бил откраднатият данък. Сега заради недоразумението между депутатите и изпълнителната власт мошениците получават нов шанс.
Всъщност проблем нямаше да има, ако Националният статистически институт си беше свършил работата и данните от двата регистъра - на статистиката и на данъчните, бяха уеднаквени, както се предвиждаше преди година. Парите за новия БУЛСТАТ отдавна бяха усвоени, по мнение на данъчни експерти сумата вече е надхвърлила 20 млн. долара. Единният код обаче засега остава само на хартия. Първоначално се предвиждаше той да заработи пробно още до края на 1998 г., после срокът беше отложен за края на юни. Сега се говори, че премиерът Иван Костов дал последна отсрочка до 20 септември, след което шефът на НСИ Александър Хаджийски можело да загуби поста си.
Накратко
Правителството одобри наредба за създаване на компенсационни фондове по Закона за зърното. Фондовете трябва да гарантират задълженията на публичните складове към зърнопроизводителите. Според наредбата те ще възстановяват 90% от вземанията на влогодателите и на държателите на складови записи, в случай че зърното изчезне от склада. Първият компенсационен фонд ще бъде учреден с пари на фонд "Земеделие", който отпусна за целта 5 млн. нови лева. Приемането на наредбата беше условие за сключване на заем от Европейската банка за възстановяване и развитие от 50 млн. германски марки за развиване на безналична търговия със зърно. Първата кредитна линия за 10 млн. марки се очаква да бъде открита до дни. Парите ще се дадат на Еспресбанк за кредитиране срещу залог на зърно.
Нефтохим обяви поредно увеличение на крайните цени на горивата, които влизат в сила от 24 юли, събота. Поскъпването беше обяснено с корекция на международните цени на суровия петрол. Цената на най-масовия бензин А-91 вече е 1.05 лева/литър, а на А-98 - 1.40 лева/литър. Дизеловото гориво ще струва 0.85 лева/литър. Общо завишението на цените е средно с около 6%. Бордът на директорите на рафинерията е приел баланса за полугодието, според който Нефтохим има печалба от 28 млрд. стари лева от продажби. Като цяло обаче бургаската рафинерия е на минус от 78 млрд. стари лева. Бордът е определил и доставчиците на нефт за август. Графикът предвижда да бъдат доставени пет карга от фирмите "Росбулнефт", "Юкос България", "Мейсфийлд" и "Витол".
Експерти на България и Македония договориха в Скопие основните етапи по либерализирането на търговията между двете страни. Преговорите бяха в рамките на подготвяния договор за свободна търговия. Експертите са се договорили 66% от общия търговски обмен на промишлени стоки да бъде либерализиран веднага след влизането на документа в сила, което ще стане най-вероятно през септември. Режимът за търговия с останалите индустриални стоки ще се освобождава постепенно до 2005 г. Търговията със земеделска продукция и хранителни стоки ще става чрез размяна на концесии под формата на тарифни квоти. В тези рамки ще бъдат предвидени намалени, а в някои случаи - и нулеви мита.
Глоби от 500 до 500 000 нови лева ще плащат тези, които изхвърлят отпадъци над допустимите норми в морето до 200 морски мили от брега. Това предвижда Законът за морските пространства, който мина на първо четене в парламента тази седмица. Същите ще са санкциите и за чужди кораби, които извършват промишлен риболов без разрешение. За потопен в българските води или изоставен на брега чуждестранен кораб ще се плащат от 50 000 до 200 000 нови лева. Същата ще е и санкцията за тези плавателни съдове, които пренасят радиоактивни или ядрени вещества без разрешение или отказват проверка на документите.
Бакърджиев ще оспорва продажбата на акции от ферибота Оряхово - Бекет
Строителното министерство ще поиска ревизия на сделка за продажба на държавни акции в дружеството "Фериботен комплекс" - Оряхово, което стопанисва едноименния ферибот на българо-румънската граница. Според ведомството на Евгений Бакърджиев бившият шеф на ГУСВ ген. Радослав Пешлеевски е прехвърлил неправомерно 15% от акциите във ферибота и така делът на войските в дружеството е паднал на 12%. Обвинението към генерала е, че не е съгласувал действията си с ресорния министър. Самото прехвърляне е станало през 1995 г., когато министър беше Дончо Конакчиев, но за него се е разбрало наскоро, тъй като акциите на дружеството са на приносител.
Според запознати министерството е наело адвокат, който трябва да направи опис на акциите и да наложи възбрана за разпоредителни сделки с тях. След това ще се проучи цялата документация по сделката и е възможно да се иска отмяната й по съдебен път. Ако се открият данни за злоупотреба, ще бъде сезирана и прокуратурата, заявиха от строителното министерство.
Фериботът Оряхово - Бекет е създаден през 1994 г. като акционерно дружество между Българската стопанска камара, ГУСВ и община Оряхово. По това време делът на войските в дружеството е 27%. Според самия ген. Пешлеевски участието на ГУСВ в дружеството е било добро решение, тъй като е осигурило на войските в качеството им на акционер поръчки за строителство без търг или конкурс. По неговите думи фериботът е стабилизирал Плевенската дивизия, която по това време е била в тежко финансово състояние.
Кой знае защо една година след започване на дейността Върховният съд отказва да впише дружеството в търговския регистър. Налага се повторна регистрация, като сред учредителите вече има и три частни фирми - "Ита ефект" ООД, "Лирекс" ООД и "Джоукър София" ЕООД. Последните две от тях са собственост на руския гражданин Ованес Нерсесович Мелик-Пашаев, син на известния руски композитор със същата фамилия. Бизнесът му в България е свързан с търговията на хранителни стоки, напитки, тютюн и др. След пререгистрацията делът на ГУСВ вече е 12%. Останалите 15% са били прехвърлени на други акционери. Пред "Капитал" ген. Пешлеевски заяви, че това се е наложило заради финансовите проблеми на войските. Според него прехвърлянето е станало след надлежно издадено пълномощно от тогавашния министър Дончо Конакчиев. От Министерството на регионалното развитие и благоустройството обаче заявиха, че за първи път чуват за това пълномощно. В архивите на ведомството не бил открит такъв документ. Освен това редът за продажба на акции от ГУСВ изисквал изрична заповед на принципала, каквато в случая не е била дадена. "На практика прехвърлянето на акциите е станало без разрешение на министъра, отделен въпрос е, че от тази сделка за ГУСВ не е имало никаква финансова полза", смятат в министерството. Досегашните проверки не открили документ, от който да личи, че ГУСВ са получили някаква сума срещу преотстъпените акции.
Според ген. Пешлеевски ГУСВ никога не са притежавали 27% от ферибота, тъй като техният дял реално не е бил внесен. По неговите думи по това време войските са изпитвали сериозни финансови затруднения. Останалите акционери дори заплашили ГУСВ с изключване, в случай че не си плати дяловите вноски. Така на събрание на военностопанския съвет било решено да се редуцира делът на ГУСВ. За останалите акции не достигнали около 4 млн. лева. Това обаче се оспорва от строителното ведомство, където смятат, че сумите за попълване на дяловия капитал са били дребни за империя като ГУСВ. Според министерството целта е била да се намали участието на войските в една печеливша фирма. "Щом като са били във финансова криза, защо не са продали целия пакет, а само част от него", коментира източник от екипа на министерството. Не било ясно защо са продадени точно 15% от акциите, как са били оценени и какво е получено срещу тях. Всичко това щяло да се изясни при правния анализ на сделката. Наблюдатели смятат, че внезапният интерес на строителното министерство към ферибота Оряхово - Бекет е оправдан, тъй като поначало дружеството е доста печелившо. Неслучайно акционер в него като физическо лице е и Христо Тотев, бивш строителен министър от кабинета "Беров". Самият ген. Пешлеевски също притежавал преди време около 4% от акциите, но не лично, а на името на дъщеря си Мая Кокинова, твърдят източници от дружеството. Според тях в последните месеци дейността на ферибота е свръхпечеливша, тъй като трафикът през българо-румънската граница е огромен. Вече се мислело и за наемането на нова платформа. На практика фериботите във Видин и Оряхово са двете български фирми, които със сигурност ще печелят още дълго от войната в Югославия. Това обяснява и повишения интерес към тях, изтъкват хора от бранша.
Опрощават дългове на Нефтохим срещу инвестиции в екология
Националният фонд за опазване на околната среда ще опрости 28 млрд. стари лева дълг на Нефтохим, като парите ще послужат за изграждане на инсталация за производство на безоловни бензини в бургаската рафинерия. Това съобщи през изминалата седмицата министърът на околната среда и водите Евдокия Манева. В случая става дума за класически суап - замяна на дълг срещу ангажимент за инвестиции в опазване на околната среда. Това е първата по рода си сделка в България, посочи министър Манева. Предвижда се сумата на отписаните задължения да бъде използвана в изграждането на инсталацията "Каталитичен реформинг - 2". След нейното пускане през 2002 г. Нефтохим ще премине към производство само на безоловни бензини. Това е и едно от изискванията на международната конвенция Clean Air, която беше ратифицирана преди време от България, обясниха от екоминистерството.
Сделката по прихващането е била предложена от самата рафинерия. Това е обяснимо, като се има предвид, че през последните една-две години Нефтохим се превърна в един от най-нередовните платци в държавата. По тази причина екофондът , който по принцип би трябвало да се пълни от начисления върху продаваните горива, периодично се оказва празен. В момента Нефтохим продължава да дължи на националния екофонд 48 млрд. стари лева. Уреждането на този дълг принуди Евдокия Манева да направи преди седмица специална визита в Бургас. Тогава беше огласена и замислената суапова сделка за 28 млрд. лв. Разбра се също, че останалата част от дълга - около 20 млрд. стари лева, ще бъдат изплатени до края на тази година. Приет е бил план за погасяване, според който рафинерията трябва да внася редовно във фонда между 3 и 4 млн. нови лева месечно.
Схемата с отписването на дълговете на Нефтохим е била одобрена по принцип от управителния съвет на екофонда. Въпросните 28 млрд. лева ще бъдат преоформени като участие на рафинерията в проекта, който се изпълнява по договор с германската фирма "Манесман". Целият проект "Каталитичен реформинг - 2" е на стойност около 90 млн. германски марки. Финансовият дял на Нефтохим в него (30%) ще послужи за построяването на площадка и фундаменти за монтиране на инсталациите. Предвижда се останалите средства да бъдат осигурени от "Манесман" с помощта на банков кредит, отпуснат по всяка вероятност от "Дойчебанк". Заемът ще бъде със срок на погасяване до 2005 или 2008 г., като изплащането му ще се поеме от Нефтохим.
По начало инвестициите в екологични проекти са ангажимент на държавата и от тази гледна точка схемата с прихващането на дълговете на Нефтохим има смисъл. Смущаващото е, че вместо да се следват нормалните процедури за възлагане чрез търг или конкурс, изграждането на новата инсталация се възлага директно на посочена от шефовете на рафинерията фирма. По-големият проблем може би е доколко планираната мащабна инвестиция ще се впише в инвестиционните планове на бъдещия собственик на Нефтохим. Проектът с "Манесман" и свързаните с него финансови ангажименти не беше отразен в информационния меморандум на рафинерията. Логично е при това положение да се изчака приватизацията, като се даде възможност на купувача сам да определи технологията и доставчика на новата инсталация.
Промишлеността произвежда по-малко, но по-ефективно
Статистиката отчете позитивен макроефект от спирането на губещи производства
Въпросът за ефективността е основният, когато се решава дали да се инвестира в дадено производство, или то да бъде ликвидирано. Дори и най-качественият продукт, чрез който могат да се реализират огромни продажби, е безинтересен за предприемача, ако не реализира печалба. Или иначе казано, ако разходите за производството на даден продукт са прекалено високи спрямо очакваните приходи, това начинание става неприемливо за предприемача. По подобен начин би трябвало да стои въпросът и от макроикономическа гледна точка, когато се разсъждава за цялостните плюсове и минуси от развитието (и евентуалното стимулиране) на определен сектор.
Години наред държавните промишлени предприятия в България работеха, изпълнявайки "петилетката в съкратени срокове", с осигурен пласмент на производството при гарантирани цени (независимо от качеството на продукцията). Като резултат на макрониво непрекъснато се отчитаха все нови и нови промишлени върхове и кореспондиращо увеличение на съвкупния обществен продукт (соцаналога на брутния вътрешен продукт).
Въвеждането на пазарните принципи в българската икономика извади на преден план въпроса за ефективността - дали това, което се произвежда, ще носи печалба и доколко индустрията има бъдеще в България. Лекарствата, които се очакваше да спасят сектора, бяха бързата приватизация на предприятията, които имат потенциал да работят ефективно и да създават добавена стойност, и ликвидацията на безперспективните дружества.
Десет години след началото на прехода промишлеността е най-невралгичният сектор от посткомунистическата българска икономика. В нея все още е най-голям делът на държавното участие (64.3% през 1997 г., 57.6% през 1998 г.). От 1994 г. досега се оформи тенденция на устойчиво свиване на промишленото производство (виж таблица 1). Само за 1998 г. брутната продукция по сравними цени на индустриалните предприятия е намаляла с почти 1 000 млрд. стари лева (1 млрд. марки) спрямо 1997 г. За същия период обаче се е повишило съотношението брутна добавена стойност (БДС)/брутна продукция (БП) от 25% на 28%. БДС се получава, като от стойността на готовата продукция се извади междинното потребление (разходите за суровини, материали и др.). БДС включва разходите за персонала, амортизации и чист доход на предприятието преди данъчно облагане.
Увеличението на добавената стойност в произведената промишлена продукция може да се тълкува като положителен симптом за ефективността на сектора при равни други условия. Съотношението БДС/БП отразява колко стотинки доход за предприятието носи един лев постъпления от продажби (25 стотинки за 1997 г. и 28 стотинки за 1998 г.). Този доход се разпределя за заплати и осигуровки на персонала, а останалото е амортизации и печалба на предприятието. Тъй като в междинното потребление не се отчитат разходите за персонала и за амортизации, съотношението БДС/БП може само условно да се използва като измерител за ефективност, но повишаването му отразява положителната тенденция за намаляване на определени разходи в производството на единица продукция, които влизат в определението "междинно потребление" - суровини, материали и т.н.
Тенденцията на спад в общото производство и повишаване на съотношението БДС/БП в промишлеността се запазва и през първите пет месеца на 1999 г. (виж таблица 2).
Малко по-високата ефективност на предприятията (измерена чрез условния показател добавената стойност на единица продукция) и намаляването на продажбите би могло частично да се обясни с позитивния ефект от смяната на собствеността, след която новите собственици нямат интерес да поддържат губещи производства с висока норма на материалоемкост и енергоемкост. На практика са прекратени или ограничени производства, носещи ръст в продажбите, без да носят ръст в БДС, и по този начин се е повишило съотношението БДС/БП.
Пониженото външно и вътрешно търсене също действат в посока повишение на БДС в брутната продукция, доколкото ограничават производството и продажбите на загуба. Но по-високите нива на добавената стойност в общата продукция имат и друго обяснение - повишението на заплатите (включително и в губещи предприятия) и преоценката на активите в края на 1997 г., която осигури по-високи амортизации за следващите периоди.
В крайна сметка чувствително повишение на ефективността на промишлените предприятия, измервана на макрониво, засега не се забелязва. Причините са познати - липсата на финансов ресурс и нови технологии, проблеми с мениджмънта и маркетинга, корупцията и монополизма, данъчно-осигурителната тежест, кризата на международните пазари и свитото търсене.
Приключилата в края на юни приватизация и ликвидация на предприятията от група Б на списъка за изолация би трябвало да окаже тласък за допълнително подобряване на ефективността на индустрията, измервана на макрониво. По всяка вероятност това ще става паралелно с по-нататъшно намаляване на обема произведена продукция (освен ако не се промени значително международната конюнктура). По-големият проблем обаче е кога индустрията освен някакви условни подобрения на макрониво ще отчете и безусловно повишение на рентабилността и конкурентоспособността на предприятията от сектора.
Таблица 1
*за първото тримесечие на 1999 г. Таблица 2
Български и македонски фирми ще строят заедно на Балканите
Български и македонски строителни фирми ще участват съвместно при изпълнение на инвестиционните проекти в България, Македония и СР Югославия, е едно от решенията от заседанието на смесения българо-македонски комитет по строителство, който заседава миналата седмица в Сандански. На срещата между страните стана ясно, че няма пречки от нормативен характер при участието в проекти на македонски фирми в България, както и обратно.
Междувременно новоучреденото Сдружение на главните контрактори в строителството постигна договореност с македонските колеги за съвместно участие в търговете за възстановяване на региона. Представителите на сдружението са се договорили с Министерството на урбанизма и строителството на Република Македония и с фирма "Мавро" (работеща в областта на инфраструктурата и строителството) за откриването на съвместен офис в Прищина.
"В средата на месец август ще уточним конкретните задачи за съвместно участие в търгове за възстановяване на балканския регион", каза Николин Гавраилов, председател на Сдружението на главните контрактори. Около 25 юли се очакват първите строителни търгове за възстановяване на Косово, както и схемата за тяхното финансиране.
Конкретните проекти ще включват изграждането на пътища, мостове, болници, училища и жилищни сгради. Фирмите, членуващи в сдружението, се допълват взаимно, което ще им позволи да участват в максимален брой проекти и да застъпят широк кръг строителни дейности. Основният проблем пред фирмите от двете страни са банковите гаранции от около 5%, които се изискват при участие в търговете. Парите се блокират в рамките на една година по време на гаранционния срок, което не е по силите на отделните фирми. "Очакваме за конкретен обект да бъдат ангажирани няколко фирми от сдружението. То от своя страна ще осигурява гаранциите", каза г-н Гавраилов.
"Членовете на сдружението ще бъдат главни изпълнители на проектите, а асоциираните членове - подизпълнители. Дружеството е отворено за нови членове, но съществуват строги изисквания към кандидатите. В момента има голям брой желаещи фирми, но се съмнявам повече от 30% от тях да могат да бъдат реално главни изпълнители, уточни г-н Гавраилов. За редовно членство фирмите трябва да са работили поне три години като главни изпълнители, да са си плащали редовно данъците и да нямат задължения по ДДС и ДОО. От фирмите, които кандидатстват за асоциирано членство, също се изисква поне тригодишен строителен опит като подизпълнители и за това трябва да има документ от главния изпълнител на обекта. Нужна е и декларация, че фирмата не е била осъждана по Търговския закон и/или Закона за задълженията и договорите и срещу нея няма издадени изпълнителни искове за над 10 000 марки. "Ние сме малко по-критични по отношение на изискванията, защото говорим за реални частни фирми, които реално ще съдействат на държавните органи", обясниха от сдружението.
Време е "Дума" да стане национален вестник
Димитър Иванов, председател на консорциум "Европа", пред "Капитал"
- Вестникът беше спрян от държавната печатница заради дългове. "Дума" излизаше като орган на БСП и може да се допусне, че има и политически елемент в спирането му, тъй като вестникът не е единственият длъжник на ИПК "Родина". За мен обаче основната причина е икономическа. Затова и моите усилия, и на Националната агенция за разпространението на печата, която е генерален дистрибутор, а и кредитор на вестник "Дума", бяха насочени да се създаде оптимална организация на целия цикъл - доставка на хартия, предпечатна подготовка, отпечатването на вестника, набирането на реклама, разпространение. Да се оптимизират разходите, за да може вестникът да се самоиздържа. Завръщането на вестника беше свързано с изплащането на дължимите суми. Отговорните лица от ВС на БСП на няколко пъти поемаха ангажимент, че тези суми ще бъдат платени, водиха разговори с изпълнителия директор на ИПК "Родина" Теодора Халачева и създаваха превратна представа, че преговорите се движат в положителна насока. В петък (16 юли), когато аз отидох за първи и последен път при госпожа Халачева, се оказа, че не е така. Тя каза, че е съгласна да разсрочим дълга, да подпишем ново споразумение, но трябва някой да дойде от името на легитимния собственик. След спирането на вестника на 17 юни той можеше да бъде пуснат в срок от една седмица, но неуредиците в лагера на собственика и персонално ръководните дейци на БСП, които отговарят за него, доведоха до това протакане. Вестникът ще бъде пуснат на пазара* с различна графика при запазване на същата обществено-политическа и социална насоченост, които имаше преди, но по-широко отворен към целия ляв и опозиционен политически сектор.
- Там е проблемът, че не. Последните договорки са да се направи график за разсрочено плащане в рамките на три до пет месеца. "Дума" вече се издава от нов издател. Той поема ангажимента към печатницата да не натрупва дългове. Нещата се разделят - новият издател започва на чисто и си изплаща всички текущи разходи, а старият издател - "Дума прес" АД с мажоритарен собственик БСП, ще трябва да си плати старите дългове, в това число и задълженията към мен като кредитор.
- Казва се "Европреса" ООД. Дружеството е създадено специално за да издава няколко национални вестника. Тук не става дума за формулата "ляв информационен пул". Ще издава два национални ежедневника - "Земя" и "Дума", и два седмичника - "За дома" и "Русия днес". Управител на "Европреса" ООД е Коста Андреев, главен редактор на "Земя".
- Основен съдружник с 51% в "Европреса" е Националната агенция за разпространението на печата, представлявана от мен, тъй като тя е и основен кредитор на "Дума". На останалите 49% носител е Коста Андреев, но 34 % от тях са предложени на ВС на БСП, ако желае. Ако приемем, че ВС на БСП, който досега е притежавал 51% от вестник "Дума", вече няма да ги притежава, той ще притежава по 34% от четири вестника, и то не от спрели, а от излизащи. Схемата е изгодна за тях.
- Първата им реакция, както обикновено напоследък, е отрицателна. Изпълнителното бюро като че ли се страхува от нарушаване на статуквото. Моите усилия по отношение на "Дума" не са от бизнес гледна точка, тъй като той е едно фалирало предприятие и там не може да има никакъв финансов интерес, колкото от партийна и общополитическа гледна точка. Разбирането ми е, че вестникът трябва да го има на пазара, защото е част от баланса на обществено-политическите отношения. Изчезването на "Дума" нарушава този баланс и измества полюса на опозиционността.
- Аз съм член на БСП и разбирам, че партията не може да съществува като политическа сила без своя печатен орган. В продължение на 108 години са съществували едновременно социалистическата партия и социалистическият печатен орган и те са две части от едно цяло. Докато за другите партии и организации не е толкова важно да имат печатен орган, за БСП това е от жизнено значение. Съществуването на "Дума" е необходим елемент от цялостната медийна картина в България. Дори т.нар. ВАЦ-ови вестници, които са в огромен тираж, за нашата страна нямат такова формиращо въздействие, каквото би имал "Дума". Но вестникът трябва да излезе от теснопартийните интереси и рамки и да се насочи към онези актуални въпроси на днешния ден, които вълнуват абсолютно всички. Време е "Дума" да стане национален вестник не само по разпространението, а и по проблематика.
- Марката "Дума" е на "Дума прес" АД, в което 51% има ВС на БСП. Има регистрирана и марка "Дума прес", която, освен че е различна, е и с различна графика. Тя е регистрирана на името на Националната агенция за разпространение на печата. Ако ни отнемат марката "Дума", имаме резервен вариант - "Дума прес". Ако не ни отнемат марката, нека да си стои.
- Това не е възможно. Няма кой да позволи такава операция. Но най-важното е, че ВАЦ никога нито са поставяли такова условие, нито пък са правили намек в тази посока.
- Вестникът трябва да бъде социалноориентиран, националноотговорен, да изразява тежненията на лявата част в политическото пространство или на по-незаможната, по-неимотната част от населението. Той трябва да застъпва на страниците си общонационални тези и проблеми, а не да бъде използван като оръжие за междупартийни битки. "Дума" не трябва да бъде ангажирана повече със защита на теснопартийни интереси, защото често се оказва, че дадената кауза, която в момента изглежда правилна, после не е. Това е мое дълбоко осъзнато разбиране, а не желание да си присвоявам чужд вестник.
- Отсъствието на "Дума" е задържащ фактор на предизборната кампания. Но други са факторите, които са важни за забавянето на кампанията, а не отсъствието на "Дума". Това е неяснотата по основната схема, по която трябва да участва партията в изборите, както и непреодолените вътрешни междуличностни противоречия. Но това вече е проблем на партийното ръководство, а не мой.
- Тук отговарям не като издател на вестник "Дума". Мойто мнение е, че това е единствената печеливша схема - да се излезе с общ кандидат не само на левицата, а на опозицията. Кандидатурата на Софиянски е достатъчно авторитетна и силна, за да има шанс еднопартийна кандидатура да спечели. Всякакви други аргументи - трябва да загубим, но геройски и красиво, или трябва да видим къде се намираме, са безсмислени. Това може да стане чрез социологическо проучване например, а да не се хабят сили за едни избори.
- Според мен в БСП има достатъчно силни кандидатури. Кандидатурата на Овчаров също е такава. В случая е важно коя е печелившата формула, а не кандидатурата, защото сам по себе си който и да докараме - Елцин, Примаков или генерал Уесли Кларк - няма да спечелят, ако играят сами. Трябва да играят по обща формула. Моето виждане, което е и виждане на Движението за развитие на БСП, е, че трябва да се прави широка политическа коалиция, тъй като времето на еднопартийните управления и правителства с Жан Виденов и с Иван Костов се изчерпа. Местните избори трябва да станат опит за коалиционност.
- Между нас казано, личният ми фаворит за кмет на София е Стефан Софиянски. При Софиянски има съчетание на лични качества с обективни дадености, които не зависят от него, но мисля, че той добре ги използва, поради което не бих имал нищо против той да продължи да бъде кмет. Чисто политическият ми избор е за кандидат на левицата. За мен Камов беше подходяща кандидатура, тъй като за София БСП трябва да направи компромис и да подкрепи кандидатура, която се подкрепя от другите три леви партии, а не да залага изключително на своята. Разбира се, този компромис трябва да бъде на такава цена, че да си заслужава и да не уронва престижа и авторитета на най-голямата политическа партия в България. Според мен Румен Овчаров няма да бъде окончателната кандидатура. Той е боец, би бил по-полезен в друга конфигурация, отколкото в участие в кметската надпревара, която е ясно, че няма да спечели.
- На БСП нищо не може да й се отрази поне в близките пет години. Това е партия с много яка конструкция, арматурна мрежа, която трудно се влияе, трудно приема и трудно предава, тъй като дълги години е акумулирала в себе си както теория, така и практика. Има голяма членска маса, голям електорат и, смея да твърдя, подготвени кадри. Друг е въпросът, че в последните години те се поразпиляха. Така че БСП няма да бъде потресена, ако местните избори бъдат спечелени от християндемократическата тенденция.
БСП ще участва в коалиция в тези избори, т.е. вината и отговорността ще могат да се поразмият и да се прехвърлят на другите партии и организации. И което е по-важното, тя няма да загуби. Местните избори отново ще бъдат спечелени от тази политическа коалиция, в която участва БСП. Съотношението на силите в провинцията е коренно различно от София, Пловдив, Варна, Стара Загора, които са сини общини. Изключено е да има синя карта. Освен това тя ще бъде в няколко сини нюанса, тъй като в СДС има проблеми от друг характер, които в БСП ги няма. В БСП може да има борби, но те са главно горе, между личности, и те са не по идейни или материални съображения, а за това кой трябва да застане начело, кой има това морално право, кой по-малко се е провалил през последните години. Докато в СДС като в по-нова партия движещите мотиви са други - участие във властта, кариеризъм, себеизява, и това изисква непременно заемане на пост. А постовете са определен брой. Когато за един пост се явяват двама или повече кандидати от една политическа сила, а бъде избран само единият, неизменно в такава партия без традиции другите двама застават срещу него.
Докато в партия като нашата Лилов не си отиде, макар че никой не го слуша вече. Виденов не си отиде, въпреки че само не беше в ада вкаран, Премянов не си отиде, макар че не е дори член на Висшия съвет. Други са механизмите на БСП, друг тип съпричастност има сред нейните членове. Тя е исторически заложена, унаследена, придобита, интелектуално осъзната. Така че нищо няма да стане, дори и да загуби изборите. Напротив, това ще я мобилизира за по-конструктивно поведение за парламентарните избори и аз си мисля, че от 51% нагоре изборите ще бъдат спечелени от, образно казано, обединената левица.
Трябва да се има предвид, че Кръстьо Петков няма и 1%, Дертлиев и Агов се въртят около 2-3, Томов може и да премине 4%. Те също нямат кой знае какъв богат избор къде да отидат. Трябва да се обединят с БСП, защото със своите 16 до 20%, (а тя на избори взима до 23) и с техните по 2-3 ще бъдат диалектически сбор. Тази формула е печеливша, още повече че те имат и външната подкрепа на партиите на европейските социалисти и на социнтерна за единение. Имат подкрепата на най-близката европейска партия ПАСОК. Това ще стане въпреки мудността, разправиите и многократните заклинания в пресата - ето Солунската четворка се разпадна.
Това е една партитура, музикантите са налице, няма го диригентът, който да махне палката и веднага ще започнат да свирят първи цигулки, валдхорни и т.н. БСП, БСДП, БЕЛ, ОБТ, ДПС, "Нов избор", БКП, БЗНС - според мене това е левицата, това е възможният кръг за коалиране за местните, а и за парламентарните избори.
Националната частна телевизия:
Голямо бързане след голямото чакане
По предложение на вицепремиера Бакърджиев в четвъртък правителството откри дългоочакваната процедура за лицензиране на частна телевизия с национален обхват и възложи на Държавната комисия по далекосъобщения да "организира конкурса в срок до 9 септември 1999 г". Както обясни шефът на ДКД Веселин Стойков, процедурата се открива "по искане на европейците". Започващата процедура е за честотите, на които в момента се излъчва Ефир 2.
Решението беше внесено на заседанието на кабинета като извънредна точка в дневния ред под мистичното заглавие "Проект на решение на МС за издаване на лицензи за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа и предоставяне на обществена далекосъобщителна услуга чрез радиочестотен спектър". Процедурата е открита, без да е издадена наредба за правилата, по които ще се проведе конкурсът, а това е категорично изискване според Закона за радиото и телевизията. На пресконференция същия ден шефът на ДКД Веселин Стойков обяви, че крайният срок за подаване на документи е 30 септември тази година и че решението на МС "влиза в сила, след като ДКД публикува съобщение с всички подробности. Това означава, че дотогава кандидатите за национален ефир трябва да се регистрират като български юридически лица (ако са чуждестранни компании) и да се справят с дребния факт, че съдът е във ваканция до края на август. В приложението към решението на МС са изброени конкурсните книжа, които трябва да бъдат подадени от кандидатите, между които е и примерна рамка за изработване на бизнесплан. Такъв план обаче не може да бъде изработен, тъй като все още не са известни таксите, които новият собственик на БТК ще събира за ретранслиране на сигнала на частната телевизия, а те ще представляват много голям процент от разходите на бъдещата медиа. През лятната ваканция желаещите да участват в наддаването за частна тв у нас чужди инвеститори ще трябва да изработят програмен профил, програмна концепция, програмна схема, програмен проект, инвестиционен план, структура на мениджмънта и организация на дружеството, по-важни етапи в темповете на развитие на медиата, вид на използваната технология, да проучат пазара на реклама, законите и подзаконовите актове, които уреждат тази дейност, да съберат екип и т.н. Според решението на правителството конкурсът е неприсъствен. Изброени са и критериите за комплексна оценка на конкурсните книжа. Сред тях се посочват като предимство предложения за по-висока лицензионна такса (според становището на правния отдел на правителството определянето на таксата не бива да се превръща в елемент на наддаване, както при търг). Другите изброени преимущества са техническа възможност за стартиране на дейността по-рано от шест месеца, наличие на предварителен опит в областта на далекосъобщителната и телевизионната дейност, по-висока конкурсна цена, възможност за изграждане на собствена преносна мрежа и др. С решението на правителството са определени и лицензионните такси, които трябва да плати бъдещият собственик на националния канал - номинален размер на първоначална лицензионна такса за далекосъобщителна дейност - 212 400 лв., първоначална лицензионна такса за лицензионна дейност - 600 лв., годишна такса за контрол на далекосъобщителна дейност - 0.3% от годишните брутни приходи, годишна такса за контрол на телевизионната дейност - 0.3% от годишните брутни приходи и годишна такса за ползване на ограничен честотен ресурс - 1 543 347.90 лв. След като отлагаше откриването на процедурата лицензиране на частен национален канал вече трета година, правителството изненадващо гласува това решение и подготовката за него протече в условия на пълна секретност.
Късно вечерта на 21 юли съветничката на вицепремиера Бакърджиев Юлиана Димитрова е изпратила писма до МВР, МО, Министерството на културата, КПД, ДКД, НСРТ и до шефовете на няколко отдела в МС, в които е указано, че всички те трябва да изпратят становища по предложението на вицепремиера до 12.00 часа на следващия ден - 22 юли. Писмото е без изходящ номер на МС, становищата на ведомствата също не се заведени в деловодството на МС, тъй като до четвъртък -12.00 такава точка не е била депозирана за заседанието на правителството. В бързането авторите на проекта обаче са пропуснали дребния факт, че липсва наредба за условията, по които ще се провежда конкурсът. Това (въпреки краткото време, с което са разполагали) е отбелязано в становищата на НСРТ и Правен отдел на МС, но очевидно не е било взето предвид при гласуването. В становището си Комитетът по пощи и далекосъобщения заявява, че в предложеното решение за откриване на процедура не е ясна ролята на бизнес плана, който кандидатите трябва да изработят. КПД смята, че част от критериите са "трудно оценими и не е ясна основата за сравнение между отделните кандидати. Няма информация за посока на оценката - например не е ясно дали степента на специализираност (на канала - бел.ред.) се оценява положително, или - негативно", за това дали се открива процедура за обществен или за търговски оператор, както не е ясно и дали по-високата конкурсна цена, или решението на НСРТ за издаване на лиценз ще имат по-голяма стойност.
Според първоначалните намерения на правителството лицензът на частна телевизия с национален обхват трябваше да бъде издаден до средата на 1997 г. След като това не стана, кабинетът се ангажира с няколко нови срока, последният от които беше резюлиран лично от министър-председателя и предвиждаше лицензът да бъде издаден на 7 май 1999 г. - датата, на която държавите от СИВ празнуваха Деня на радиото и телевизията. От последното решение на МС обаче стана известно, че датата, с която ще се свързва либерализацията на този пазар, е още по-екстравагантна - 9 септември. Така че септември ще бъде май.
Бъдещият частен национален оператор трябва да отговаря максимално на обществения интерес. Представям си, че това трябва да е български оператор, а не да дойде от другия край на света. Ако претеглим плюсовете и минусите, все пак имаме повече нужда от нещо близко до нашите реалности, отколкото нещо ултрамодерно, но неразбираемо за целокупния народ. Едва ли един американски модерен оператор може да направи програма за такъв широк кръг хора. Много е хубаво, но защо не го оставим за втори оператор? Тоест искам да е български оператор, макар и с чуждестранно участие - не изключвам тази възможност. Второ, искам да е с чист образ, който не носи негативи и наслоения. Всеки от нас носи негативи, но те трябва да са минимални, тоест операторът да е с привлекателен образ. Това не е формален критерий. Държа под никаква форма да не е свързан с разбойници. ...
Kъм днешна дата в България има "Нова телевизия", "7 дни", "Мустанг" във Варна, "Канал 3", който неслучайно се прекръсти. Не- случайно "Нова телевизия" направи 24-часова програма. За мен това са заявки. Вкъщи ме питат какво става, аз казвам - не знам, не ме питайте. Децата ми и жена ми, които са съвсем непредубедени, казват, че това ще е "Нова телевизия", защото няма друга готова телевизия в България. Аз смятам, че ще се появи със или без участие на нещо по-мощно, някакъв консорциум ще се скрие зад него.
Реално ли е да се очаква, че до края на годината ще има лиценз за частна национална телевизия?
- До края на годината ще има! Ако машината се развърти и се обяви конкурсът... Кандидати вече има достатъчно. Тръгне ли веднъж - просто няма спиране! Ние сме готови, ако кажат до Нова година да светне там някакъв образ на екрана - национален телевизионен оператор, на който не му завиждам. Защото, първо, преносът на сигнала ще бъде много скъп. Това са 600-700-800 предавателя, които обслужват националния оператор. Но тази техника е много остаряла. Давайки лицензи, ние ще искаме качествен сигнал не от БТК, а от лицензирания, защото той има правата. И ще започнат спорове, може би и съд между лицензирания и БТК. Ние ще го глобим, защото някой предавател излъчва лошо, и те ще започнат да искат БТК да плати глобата и така нататък. Лицензираният ще има право да си купи нов предавател и да го сложи там. Ако има пари естествено. И така аз усещам, че лицензираният ще обнови мрежата. Може би ще е ангажиран и да разшири мрежата. В един момент може да реши да пренася сигнала само чрез спътник - да не ползва релейките на БТК. Но това ще го реши този, който ще спечели конкурса.
Кой ще спечели конкурса?
- В наш интерес е той да е българин. На мен като българин ми е интересно да е българин. Но по отношение на парите, които трябва да има, май че няма да е българин... Не мисля, че "Нова телевизия" и "7 дни" са в състояние да направят това... Студията на "Нова телевизия" например са в едно фоайе, разградени на килийки - апаратни, студио... Неудобно... С месеци не им плащат заплати на тези хора. Телевизията е скъпа работа.
Накратко
Народното събрание прие на първо четене Валутен закон, който ще отмени сега действащия Закон за сделките с валутни ценности и за валутния контрол. С новия закон се либерализират валутните разплащания с чужбина - при наличието на документирано основание за плащане и законен произход на парите валутните органи няма да могат да откажат плащане навън. Част от разпоредбите на проекта вече бяха отразени от кабинета в последните промени на специализираната наредба и ще влязат в сила от 13 август.
Военно застрахователно дружество "Армеец" проведе общо събрание, на което бе взето решение за увеличаване на капитала на дружеството до четири милиона нови лева. Това ще даде възможност на ВЗД "Армеец" да кандидатства за лиценз за извършване на презастрахователна дейност. Сегашните акционери запазват дяловото си участие: Министерството на отбраната държи 67%; малко над 16% са собственост на "ДЗИ - Общо застраховане" и около 12% от капитала е на ЗПАД "Булстрад".
Въпреки че се планираше новото дружество в структурата на ДЗИ - "ДЗИ - Финансово застраховане", да бъде учредено в началото на юли, процесът бе изместен във времето и най-вероятно това ще стане през септември. Според осведомени причината за забавянето е във факта, че са се появили много потенциални кандидат-акционери и ситуацията трябвало внимателно да се прецени. Първоначално се предвиждаше капиталът да бъде разпределен между ДЗИ ЕАД с 30% от акциите и "ДЗИ - Общо застраховане" с останалите 70%.
Националният център за изследване на общественото мнение разпространи данни как хората реагират на деноминацията. Около 80% от анкетираните заявяват, че не се затрудняват от боравенето със стари и нови пари, а 30% се затрудняват повече при боравене с новите монети, отколкото с новите банкноти. На въпроса кой печели от деноминацията запитаните са отговорили така - търговците - 85.3%, управляващите - 75.1%, държавата - 67.5%. Според 82.8% от анкетираните обикновените граждани не печелят от деноминацията. Над 80% от хората не са предприели специални мерки, за да предпазят спестяванията си от негативни влияния.
БКК изгони чуждестранните мениджъри от Биохим
Банковата консолидационна компания (БКК) реши да изгони чуждестранните мениджъри на Биохим почти година и половина преди да изтече сключеният с тях договор. Представител на делегацията на Европейската комисия у нас неофициално заяви, че "това решение сигурно е емоционално, но при всички случаи е скандално". Заплащането на чужденците в банката се осигуряваше по програмата САРА на Европейския съюз. В началото на тази година за мениджър на Биохим беше избрана британската фирма "Глендейл". Чужденците бяха назначени по настояване на международните финансови институции, които искаха да осигурят добро управление на банката до подготвянето й за приватизация. "Договорът с "Глендейл" се счита прекратен от края на днешния работен ден", заяви в сряда изпълнителният директор на БКК Петър Жотев и обясни, че "причината е, че преминаваме към ускорена приватизация на Биохим".
Решението на БКК е от управителния съвет на Биохим да излязат представителите на "Глендейл" - Дейвид Туейтс, Дейвид Бартън и Робърт Прайс. Новите изпълнителни директори на банката ще са българи - досегашният член на борда (и бивш изпълнителен директор до момента, в който бяха назначени чужденците) Цветан Цеков, Пламен Добрев (сега служител в Експресбанк) и Венцислав Любомиров (служител в Биохим). В управителния съвет на банката с най-много промени в ръководството за последните години ще влизат и Александър Личев (от Биохим) и Живка Сарачинова (от БКК).
Още на следващия ден след решението на БКК в Биохим обясняваха, че "англичаните вече са си заминали", въпреки че поне един от тях все още сновеше по къси гащи и маратонки из софийските улици. Официално обаче никой от тях не беше намерен за коментар. От централата на "Глендейл" в Лондон отказаха коментар по прекратяването на договора с думите "питайте вашия Министерски съвет, ние нямаме какво да кажем".
Финансовият министър Муравей Радев заяви: "Променя се стратегията. Няма да управляваме няколко години Биохим, за да я приготвим за приватизация, защото смятаме, че е назрял моментът директно да минем на втория стадий, т.е. бърза приватизация. При условията на бърза приватизация услугите на чуждестранния мениджмънт не са толкова наложителни, точно обратно. " Договорът с "Глендейл" действително допуска да бъде прекратен, ако банката навлезе в процедура по приватизация, така че неустойки за прекъсването му няма да има. Подготовката за раздържавяване обаче трябваше да се извърши от чужденците, като се очакваше те да управляват Биохим в продължение на две години. Обяснението на БКК, че това става по-рано, е "добрият инвестиционен климат в България". "В момента обстановката в банковия сектор е най-благоприятна, за да приключи изобщо приватизацията на държавните банки. Има интересуващи се инвеститори. Тъй като успешно водим процедурите по всички останали банки, няма никаква причина да изчакваме 2-годишен срок, за да се преструктурира Биохим", допълни шефът на БКК.
Неофициалните версии за разрива с "Глендейл" обаче гласят, че представителите на британската фирма са "изнервили доста хора в българското правителство". От няколко месеца напрежението в банката расте, тъй като чужденците отказали да отпуснат няколко кредита за държавни предприятия, искали да се заделят допълнително провизии, което пък означавало Биохим да излезе на огромна загуба. Израз на тези проблеми е фактът, че тя все още не е обявила финансовите си резултати за 1998 г. Представителят на МВФ у нас Питър Стела коментира лаконично: "Очевидно правителството е загубило доверие към досегашния мениджмънт на банката. Предполагам, че собственикът на банката (БКК) не харесва начина, по който тя е била управлявана". Шефът на БКК обаче не призна за проблемите с чужденците. "Не сме правили оценка на работата на "Глендейл". Този въпрос не е обсъждан на заседанието. Ако ме питате за някакъв негативен нюанс, няма такъв, нямаме забележки към работата на чуждестранните мениджъри", каза той. Внимателен беше и Георги Папломатас, директор на програма САРА за България: "Щом е решено, че сега инвестиционният климат за българските банки е много подходящ, действително трябва да се побърза с процедурата за продажба. По-важното е да се продадат колкото може по-бързо държавните банки". Папломатас обаче опроверга надеждите на Петър Жотев, че оставащите средства по програмата могат да се насочат към друг проект.
Според обясненията на Жотев банковият холдинг, който държи 99% от капитала на Биохим, веднага започва изготвянето на информационен меморандум във връзка с приватизацията. До края на септември той трябва да бъде изпратен на потенциалните купувачи. Крайният срок за представяне на оферти ще бъде преди Коледа, като БКК е решена да продаде наведнъж над 67% от акциите. Срокът за сделката, който МВФ последно наложи, е до края на първото тримесечие на 2000 г. Очакванията на Жотев са, че неуспелите кандидати при приватизацията на Експресбанк и Хебросбанк са потенциални купувачи на Биохим.
Оптимизмът на БКК обаче е необясним предвид неясното финансово състояние на Биохим. Очевидно оценките на уволнените мениджъри и тези на БКК се разминават с няколко милиарда лева, което е причината за липсата на официален финансов резултат от миналогодишната дейност на Биохим. Неофициално се твърди, че банката е трябвало да отчете поне 5 млрд. лева загуба. Нови загуби (от около 400 млн. лева) се отчитат и за първите три месеца на 1999 г. Ключов фактор за интереса към Биохим е дали правителството ще приеме настояването на председателя на делегацията на Европейската комисия Жак Вюненбурже банката да бъде рекапитализирана. "Това може да стане чак когато бъде публикуван информационният меморандум и когато има заявени отсрещни интереси", заяви финансовият министър. "Едва след като се огласи резултатът за 1998 г., може да се прецени дали е необходимо да се вдига капиталът на банката преди продажбата й", обясни и Питър Стела. "Информацията, с която разполагаме в БКК, не дава основание за рекапитализация" е най-смелото мнение на изпълнителния директор на БКК.
Поредната промяна в управлението на най-дълго спасяваната държавна банка е доста добър пример за непоследователността на правителството в тази област. Преди две години, когато беше взето решение Биохим "за последно" да бъде рекапитализирана с пари на бюджета, се проповядваше и становището, че това повече не трябва да бъде допускано. МВФ и Световната банка настояха, за да няма грешки и изкушения, чужденци да поемат управлението на банката, докато тя стане достатъчно атрактивна за приватизация. Сега, изглежда, забравила уроците от 1996 г., БКК смята, че българските банкери по-добре ще се справят с управлението на институцията. На аргумента, че това няма да продължи дълго, защото Биохим бързо ще бъде приватизирана, е трудно да се повярва. Просто такъв случай в историята на банковата приватизация няма. При влошаващите се резултати на държавната банка "заключването на тайните" (което вероятно е една от причините за изгонването на чужденците) надали е най-доброто решение. Остава да се види как ще приключи поредната предприватизационна банкова авантюра.
Изпълнява ли България икономическите критерии за членство в ЕС*
Решението на Европейския съвет в Копенхаген през 1993г. определи критериите за членство в ЕС. В своята икономическа част тези критерии са формулирани в изпълнението на 2 общи условия: 1) наличие на функционираща пазарна икономика и 2) способност в средносрочен план да се посрещне конкурентния натиск на пазарните сили в ЕС. Оценката, направена за България от Европейската комисия на 15 юли 1997, беше крайно отрицателна. През последните две години и половина обаче България извърши сериозни икономически реформи, в основата на които бяха осъществените радикални мерки за либерализация, макроикономическа стабилизация, пазарно преструктуриране и хармонизация на законодателството и институциите с ЕС. Постигнатият икономически прогрес има своите количествени и качествени измерения, които поставят България в благоприятна ситуация при сравнителен анализ на икономическите параметри със страните от първата вълна за присъединяване в ЕС и дават сериозни основания за преразглеждане на поставената през юли 1997г. оценка.
Основните измерения на макроикономическата стабилност се изразяват в икономически растеж, ниска инфлация, положително бюджетно салдо, стабилен и нисък лихвен процент, увеличение на валутните резерви, възстановяване на реалните доходи и понижаване на относителното бреме на вътрешния и външния държавен дълг. България постигна съществен напредък и към номиналното изпълнение на критериите на Маастрихт благодарение на успешното въвеждане на валутния съвет. Постигнатите резултати се дължат на вътрешни фактори, въпреки отрицателното външно въздействие на финансовата криза в азиатския регион и Русия и кризата в Косово, довели до спад в износа.
Размерът на приватизираните активи към 31.05.1999 г възлиза на 33% от общата сума на активите на държавните предприятия, като над 50% от подлежащите на раздържавяване активи вече са приватизирани. Тези показатели ще бъдат значително надхвърлени след приключването на големите приватизационни сделки през т.г. Предварителните данни за хода на приватизацията показват нарастване на размера на приватизираните активи до 40%. Приносът на частния сектор в БВП вече е 63,7%. Дружествата раздържавявани чрез ликвидация и несъстоятелност към 31.03.99 са около 4% от общите държавни активи. От тях 136 са в процедура по несъстоятелност, а 248 предприятия се раздържавяват чрез ликвидация.
Във всички естествени монополи са предприети процедури по отделяне на дейности и подготовка за приватизация на обособени части, за които не съществуват технологични бариери пред развитието на конкуренция.
През 1998 година частният сектор е произвел 99.4% от брутната добавена стойност в селското стопанство. До края на май 1999г. са реституирани 85.4% от земеделската земя. Очаква се до края на 1999 г. да се възстанови на собствениците и останалата част от земята.
След приватизацията на Пощенска банка през ноември м.г. държавните банки държат под 60% о активите в банковата система, но с приключването през т.г. на приватизацията на Експресбанк, Хебросбанк и Булбанк делът на държавните банки, подлежащ на приватизация през 2000 г., ще остане малък.
Проведената през 1997г. и 1998г. мащабна ценова либерализация дава основание да се твърди, че цените в България се формират свободно на базата на равновесието между търсенето и предлагането. Контрол се осъществява за ограничен кръг стоки. Общият относителен размер на контролираните цени е напълно съпоставим с този за развитите пазарни икономики и страните от първата вълна за присъединяване в Европейския съюз. Важен елемент от ценовата либерализация бе изравняването и унифицирането на ставките за ДДС, с което напълно се премахна административното влияние върху относителните цени.
България провежда последователна политика на либерализиране на външната търговия. Направените промени от началото на 1999 г. бяха в посока към намаление както на средните митнически ставки, така и на максималните ставки по вноса. От началото на 1999 г. бе премахната временната такса по вноса за подкрепа на платежния баланс, въведена през 1996 г. Номиналното ниво на тарифна защита за промишлени стоки при внос от ЕС през 1999 е ниско - 3.6% (при 12.56% за страни, спрямо които прилагаме режим на най-облагодетелствена нация) и по същество не препятства конкурентния натиск върху българската икономика спрямо вноса от ЕС. По отношение на нетарифните мерки също е отбелязан значителен напредък.
В Transition Report 1998 на Европейската банка за реконструкция и развитие се представя проучване, което анализира и сравнява търговските закони в страните в преход. Оценката за България за 1998г. е повишена спрямо оценката за 1997г. от 3 на 4, като крайното становище на експертите е, че търговският закон и търговският режим на страната са относително ясни, приложими и адекватно прилагани. Оценката на България в това отношение е еднаква с тази на Чехия, Унгария и Полша и е по-добра от тази на Естония и Словения. Данните за регистрирането на фирми в България показват, че на практика сериозни бариери пред навлизането на фирми отсъстват - както броят, така и относителният дял на продукцията на частните фирми в България са нараснали значително през последните години.
В правната система бяха въведени триинстационното производство и Върховния съд беше разделен на Върховен административен и Върховен Касационен. Подобриха се условията за по-бързо съдебно производство поради: намаляването на служебното начало; опростяването на призоваването, което след въвеждането на новите документи за самоличност през август 1999г. ще стане още по-ефикасно. В резултат на действията и на създадената институционална рамка, през пролетта на 1999 България беше извадена изцяло от списъка на страните, в които правата на интелектуална собственост системно се нарушават и заобикалят.
Напредъкът в правната система е значителен, но е необходимо да се работи още по повишаване квалификацията на съдиите и правораздавателните органи и подобряване на правораздавателна инфраструктура.
В периода септември 1998 - май 1999г. консенсусът в българското общество по основните принципи на икономическата политика продължи да се утвърждава.
Продължава сближаването на законодателната и нормативна уредба на финансовия сектор в България с международно възприетите стандарти. През август 1998 г. БНБ прие Наредба 22 за създаване на централен кредитен регистър, което увеличи надеждността на решенията в областта на кредитирането. От края на 1998 г. бяха направени важни промени в националните счетоводни стандарти в посока приближаване към международните. Възприета бе Система за ранно предупреждение, целяща идентифицирането на потенциални рискове за банковите портфейли. Най- същественото изменение в структурата на кредитите се състои в пренасочването им от държавния към частния сектор. През 1998 година относителният дял на кредитите за частния сектор нараства от 43.6% до 65.6%, а в края на април 1999г. достига до 68%. Прогрес бе постигнат по отношение на финансовото състояние на банките.
Поддържането на макроикономическа стабилност и ниски лихвени проценти са предпоставка за привличане на инвестиции в инфраструктурни проекти. През 1998 правителството определи инвестициите в инфраструктурата за свой приоритет, като разработи и започна изпълнението на програма за инвестиции в обществения сектор до 2001. По отношение на човешките ресурси, България разполага с квалифицирани кадри и сравнително добра образователна система.
Въздействието на политиката на правителството и на законодателството върху конкурентоспособността на българската икономика и на отделните предприятия е относително благоприятно и повишава способността на българските стопански субекти да устояват на конкурентния натиск в рамките на свободен пазар.
Законът за защита на конкуренцията от май 1998г. е напълно синхронизиран с европейските норми и изисквания. В резултат на поредица от действия, до края на 1999 институционалната рамка за малките и средни предприятия (МСП) ще е вече укрепена и напълно функционираща в България.
Най- важният индикатор за възможността да се устои на конкурентния натиск и пазарните сили в ЕС, съгласно Копенхагенските критерии, е степента на икономическа интеграция на страните-кандидати за членове в ЕС. По този критерий относителната позиция на България е съпоставима с тази на останалите кандидати. От 1991г. насам търговските отношения на България със страните от ЕС се развиват и задълбочават с бързи темпове. Ако през 1991г. относителният дял на ЕС във външната търговия на страната беше 15.7% за износа и 20.7% за вноса, то през първо тримесечие на 1999г. той достигна съответно 60.3% и 49.3%. ЕС е вече основният търговски партньор на България, като тенденциите показват, че в средносрочна перспектива търговията помежду им ще продължи да се разраства и интеграцията ще се задълбочава. Досегашното поведение и очакваните развития на стокообмена между България и ЕС, съчетано с приложените мерки за търговска либерализация са доказателство, че съществуват отрасли в икономиката на България, които са конкурентоспособни на единния европейски пазар.
В средносрочен план перспективите пред конкурентоспособността и пред потоците от чужди инвестиции в българската икономика са относително добри. Конкурентоспособността на българските предприятия и на техните продукти на външния пазар е все още невисока, но засилването на ролята на малките и средни предприятия и на частния сектор ще доведе и до подобряване й. Кумулативните чужди инвестиции на човек от населението остават по-ниски в сравнение със страните от Централна Европа. За 1998, обаче, делът на преките чужди инвестиции в БВП на България е приблизително равен на този в по-напредналите страни-кандидатки за членство в ЕС. Увеличава се делът на инвестициите на зелено.
Режимът на чуждестранните инвестиции в България от началото на 1999г. е по-опростен и прозрачен. Поради макроикономическата стабилизация и ускореното либерализиране на външнотърговския режим, акцентът при привличане на чужди инвестиции е пренесен от създаване на специални преференции към цялостно подобряване на общия инвестиционен климат в страната в условията на приватизация на стратегически предприятия и дейности.
На практика България може да се счита за функционираща пазарна икономика и в средносрочен период ще бъде способна да устои на конкурентния натиск на пазарните сили в ЕС, ако поддържа сегашния темп на икономическа и структурна реформа.
Шест фалирали банки изчистват част от дълговете си към бюджета
Шест от фалиралите банки ще могат най-после частично да погасят задълженията си към бюджета, който навремето изплати депозитите на вложителите им. Това ще стане възможно, след като миналата седмица беше обнародвано приемането на оздравителния план на плевенската рафинерия "Плама". В него се предвижда "Плама" да изплати изцяло задълженията към кредиторите си в рамките на следващите 35 години. Изключение се прави единствено с дълговете към фалиралите - Първа частна банка, Търговска и спестовна банка, Елитбанк, Минералбанк, Международна банка за инвестиции и развитие и Балканбанк. Тъй като шестте институции са в процедура по несъстоятелност (която е хубаво да не продължава 35 години) беше решено издължаването към тях да премине през бюджета. Според схемата държавата поема дълговете от 104 млрд. стари лева на "Плама" към шестте банки, като вместо да се изплащат на фалиралите институции, сумите ще се прихванат от техните задължения към бюджета. В закона за бюджета за тази година обаче се предвижда при прихващането да се прилага коефициент на редукция, "изведен от евентуалната ликвидационна стойност на "Плама", намалена с разходите за възстановяване на околната среда, съотнесена към общия размер на дълговете". Коефициентът впоследствие е определен на 70% (редукция) въз основа на оздравителния план на "Плама", в който е записано, че кредиторите биха получили около 30% от вземанията си, ако сега се извърши ликвидацията на плевенската рафинерия.
Синдиците на затворените банки обясниха, че вземанията от "Плама" така или иначе са били отписани като несъбираеми и схемата ги удовлетворява въпреки огромната редукция. "По наши изчисления редукцията трябваше да е по-малка, но банката приема и това решение", заяви Траян Марковски съветник на синдикът на ТСБанк . От банката обясниха още, че поемайки задълженията на "Плама", държавата поема и риска от събирането им, и то в дълъг срок.
Схемата беше ясна още с приемането й в закона за бюджета, но от едва от няколко седмици е оспорвана единствено от бившия акционер и шеф на Международната банка за инвестиции и развитие (МБИР) Иван Евлогиев. "Няма основание бюджетът да върне на банката само 30% от дълга на "Плама". Ако МБИР получи цялата сума от 4.138 млн. долара, ще се окаже, че тя е състоятелна - ще изплати всичко на кредиторите си и даже ще останат 800 млн. (стари) лева "живи пари" за акционерите. И ще излезе, че БНБ несправедливо е затворила банката", заяви Евлогиев. Той заплаши, че иска отмяна на редукцията в парламента и че ще сезира Конституционния съд за нарушаване на частната собственост. Според юристи има известно основание за протести, защото, ако "Плама" може да изплати всичките си дългове и към фалиралите банки, кредиторите им ще получат повече при осребряване на имуществото им.
Синдикът на МБИР г-жа Малинка Атанасова обаче обясни, че не подкрепя протестите на Иван Евлогиев. "Всички бяхме отписали вземанията си от "Плама" и това изчистване на задължения е добро разрешение за нас", каза тя. В този смисъл се изказа и синдикът на Първа частна банка Явор Камбуров. ПЧБ, както и ТСБанк са най-големите фалирали кредитори на "Плама" (с вземания съответно от 37 и 39 млрд. лева). В същото време "Първа частна" дължи на бюджета по изплатените депозити цели 68 млрд. лева, които след осъществяване на схемата ще намалеят на 57 млрд. лева. Дълговете на ТСБанк към бюджета пък ще останат около 16 млрд. лева.
*в несъстоятелност, **сумите са в стари лева
БНБ одобри новата система за разплащания БИСЕРА 4
Управителният съвет на Българската народна банка след повече от четири години работа по проекта одобри техническото задание за въвеждане в експлоатация на нова система за банкови електронни разплащания.
В момента действащата банкова информационна система за електронни разплащания (БИСЕРА) е третият вариант на системата, а по думите на специалистите след около година ще бъде въведен най-новият четвърти вариант, който БНБ вече одобри.
Основното нововъведение, което ще настъпи след въвеждането на БИСЕРА 4, е това, че междубанковите разплащания ще се извършват в реално време. Платежните документи при банката платец и банката, която приема плащането, ще бъдат с една и съща дата. Това означава, че клиентите на банките ще бъдат улеснени от факта, че техните плащания ще бъдат реализирани в момента на тяхното иницииране и на практика ще изчезне времевият лаг между инициирането на плащането и отразяването на сумата по сметката на получателя. На практика плащанията стават реални и необратими още в деня, в който са извършени.
Новост при БИСЕРА 4 е фактът, че системата ще организира опашки от чакащи плащания, които и самите търговски банки ще могат да наблюдават. Сега действащият вариант БИСЕРА 3 не дава възможност за това.
БИСЕРА 4 ще дава възможност на банките да инициират плащания до определен час от деня (някъде до обяд). След това данните ще бъдат обработвани от системата. След това банките ще разполагат с няколко часа, в които ще стане ясно дали всички банки, които са инициирали плащане, разполагат с достатъчен ресурс. Ако някоя от банките няма достатъчно пари, ще има време още същия ден да заеме необходимия й ресурс от друга банка. В този период ще могат да се инициират само операции за заемане на ресурс между банките.
В края на деня ще се прави окончателен сетълмент за същия ден, а веднага след това банките ще получават резултатите и ще могат да осчетоводяват извършените операции по сметките на своите клиенти.
"Досега бяха разгледани много варианти на техническото задание за БИСЕРА 4, като три от тях стигнаха до управителния съвет на БНБ като предложения за готови проекти, но по една или друга причина те не бяха приемани", коментира изпълнителният директор на "Банксервиз" АД Любомир Цеков. Още в края на зимата той заяви, че проектът е почти готов и в най-скоро време ще бъде съгласуван с БНБ.
Въвеждането на системата БИСЕРА се осъществява за първи път през октомври 1992 г. с пускането в действие на първия вариант на системата. Тогава всъщност стартира и платежната система между банките в България. БИСЕРА 2 бе въведена през юли 1995 г. заради въвеждането на националния сметкоплан на банките, а сега действащият вариант на системата е въведен година по-късно. Новото при БИСЕРА 3 бе, че обработката на съобщенията за плащанията и сетълмента започва да се прави на напълно нов софтуер и хардуер.
Сделката за социалните вноски на работодател и работник зацикли
Синдикати, работодатели и правителство не се споразумяха през изминалата седмица за схемата кой какви осигуровки да плаща. Съотношението между социалните вноски на работодател и работник трябва да бъде заложено в Кодекса за задължителното обществено осигуряване, чийто проект влезе за разглеждане в Министерския съвет в четвъртък. Липсата на компромисно решение остави приемането на проекта за някое от следващите заседания на министрите. Конкретният размер на различните видове осигуровки ще бъде фиксиран в закона за бюджета за 2000 г. на фонд "Обществено осигуряване", който ще се разглежда през есента заедно със закона за държавния бюджет. Тогава ще бъде определена и здравната вноска за следващата година. За тази година тя е 6%. От 1 юли работодателите плащат съответно 34.7, 44.7 и 49.7% пенсионна вноска за различните категории трудещи се. Личната вноска на работниците е 1%, докато самоосигуряващите се (свободни професии и ЕТ) плащат за всички осигурителни случаи 32%.
С кодекса ще се регламентират т.нар. първи и втори стълб на социалната система - държавното обществено осигуряване и задължителното допълнително пенсионно осигуряване. Третият стълб, допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, вече се сдоби със закон, който бе обнародван в Държавен вестник през изминалата седмица. Новият кодекс, който придоби публичност като "социален кодекс", ще замени Закона за пенсиите, Закона за фонд "Обществено осигуряване", дял III от Кодекса на труда от 1951 г. Предвижда се неговите разпоредби да влязат в сила от началото на следващата година.
Предложението на социалното министерство и работодателите за разпределението на вноските е съотношението да е едно към едно, т.е., колкото плаща работодателят, толкова да плаща и работникът. Синдикатите настояват работникът да поеме една трета от цялата вноска. Експерти на КНСБ изчислиха, че при равни вноски на работник и работодател реалният доход на служителите ще намалее с 13%. За да успокои общественото мнение, социалният министър Иван Нейков стана за смях, обявявайки, че реалните доходи няма да намалеят, тъй като държавата със закон ще задължи работодателите да увеличат всички заплати с толкова процента, с колкото са намалели техните разходи за осигуряване. Все пак представителите на работодателите от Българската стопанска камара (БСК) предложиха компромисен вариант, при който 40% от вноската да е за сметка на работника.
Спорът за разпределението на осигуровките измести проблема върху какъв доход ще се начисляват процентните размери на вноските. Идеята на социалното министерство е това да е действително полученият доход - независимо дали работещите са по трудов или извънтрудов договор, свободни професии или ЕТ. Очаква се десет минимални работни заплати да бъде таванът на осигурителния доход. Сегашната практика на повечето частни фирми е да осигуряват работниците си на минималната работна заплата, която се декларира като възнаграждение по трудовия договор. Повечето от самоосигуряващите се пък избират за база минимално допустимата граница от закона - две минимални заплати.
Социалният министър Иван Нейков неколкократно заяви, че общата социална вноска няма да се увеличава при сегашната реформа в системата, тъй като осигурителната тежест е твърде висока. Вариантите за общия размер на вноската за пенсия са няколко, като най-често споменаваните проценти са 30 и 32 на сто. Конкретният размер ще зависи донякъде от решението дали да бъде намален подоходният данък за физическите лица. От началото на 2004 г. част от общата социална вноска (сегашното предложение е за 5%) ще отива за осигуряване за допълнителна пенсия. Тя ще се прави за тези, които са родени след 1969 г., и ще бъде поделена между работника и работодателя. Вноските ще отиват в т.нар. универсални фондове. Отделно от пенсионната вноска работодателят ще плаща осигуровка срещу трудова злополука и професионално заболяване. Очаква се нейният размер да е 0.5%.
Трети вид вноски ще се правят от 1 януари 2000 г. за работещите в първа и втора категория труд. Те ще се внасят в т.нар. професионални пенсионни фондове. Тези вноски ще са за сметка на работодателя. От БСК настояват размерът на тези вноски да не се определя като разлика между осигуровките за трета категория труд и другите две (49.7 или 44.7 минус 34.7%). Според изпълнителния директор на БСК Дикран Тебеян автоматичното изчисляване по този начин ще е некоректно, тъй като вноските няма да отиват за пожизнени пенсии, а ще покриват плащанията на пенсия за определен срок. Пенсиите по тази линия ще започнат да се изплащат след 2010 г. БНБ разсекретява архивите от комунистическата ера
БНБ ще направи достъпни за публиката архивни документи, на които с различни решения през комунистическия период на управлението на страната ни е слаган гриф "секретно". Книжата ще може да се четат след 1 септември. Част от тях ще са в Централния държавен архив, част - в библиотеката на БНБ.
"Този масив от информация - над 80 хиляди архивни листа, вече се отваря за публиката, тя става достъпна и открива съществена част от българската стопанска и финансова стария през последните пет-шест десетилетия", обясни членът на управителния съвет на БНБ Румен Аврамов. Той и шефът на ГУ "Архиви" Панто Колев обясниха на пресконференция през изминалата седмица как, кога и какво от архивите на БНБ ще може да се чете. Бял свят ще видят документи, които не са секретни, т.е. за периода 1945-1989 г. ще има информация, която днес БНБ предоставя свободно. Догодина ще се четат архиви за 1990 г., по-следващата - за 1991 г., и т.н., тоест при всяко настъпване на 10 години от създаването на съответния документ. За секретните документи ще важи 20-годишен период. Това, което се съдържа в банката и е секретно, двадесет години след създаването на съответния документ автоматично ще се ползва. За документи, писани от други институции за БНБ, ще се иска съгласието им.
"Никакви грамадни сензации няма да се появят", обясни г-н Аврамов. Според него ясно ще се види, че през 80-те години БНБ не е правила нещо много по-различно от ставалото и през първата половина на 90-те години - валутно кредитиране на предприятия и банки. "Валутният резерв на страната е изтичал за безперспективни проекти, трябваше да дойде паричният съвет, за да се ампутира тази дейност от БНБ и да се разбере, че тя не й е присъща", обясни г-н Аврамов.
Архивите съдържат информация за годишните отчети на банките, отчети и баланси на БНБ, данни за външния дълг, за отношенията на БНБ през 50-те и 60-те години със съветската централна банка, историята на златото ни. Ще се видят и всички вълни на опрощаването на дълговете. Ще се осветли историята за трите дългови кризи. Първата е в края на 50-те и началото на 60-те години, втората в края на 70-те години (тогава СССР ни дава да реекспортираме петролни продукти), третата - през втората половина на 80-те години.
Elf Aquitaine отвръща на удара
В началото на месеца петролната компания TotalFina обяви, че ще купува Elf Aquitaine - компания с идентична индустриална ориентация. От ръководството на Elf Aquitaine се очакваше да избере една от следните четири стратегии - препоръчва условията на сделката на акционерите на поверената им компания, предприема действия за покупка на друга петролна компания, предлага активите си на друга петролна компания или обявява, че купува TotalFina.
Когато седмица по-късно ръководството Elf Aquitaine нае за консултанти четири от най-големите инвестиционни банки в света - Goldman Sachs, Lazard Freres, Morgan Stanley Dean Witter и Banque Nationale de Paris, стана ясно, че Elf Aquitaine няма да се предаде без бой.
Отпадна и вариантът Elf Aquitaine да стане собственост на друга петролна компания - финансовият министър на Франция Доминик Строс-Кан отхвърли възможността чужда компания да погълне Elf Aquitaine, а подходяща родна компания за целта няма. Купувачът на Elf Aquitaine трябва да е достатъчно голям, за да вдигне цената до неприемливо за TotalFina ниво. Поради същата причина потенциалният обект на покупка от Elf Aquitaine може да е само чужда компания. Ясно е, че когато отговарящи на условието са компании от мащаба на BP Amoco, Exxon Mobil, Royal Dutch/Shell, Chevron или ENI, шансовете за подобна сделка са нулеви. След покупката на контролния пакет от 41% от белгийската петролна компания Petrofina срещу 12.9 млрд. долара (финализирана само преди месец) френската Total не разполага със свободен финансов ресурс. Евентуален облигационен заем ще свърши работа, но едва ли ще се хареса на акционерите на TotalFina.
Напълно логично инвестиционните банкери избраха по-доброто развитие - Elf Aquitaine отговори с оферта за закупуването на TotalFina на обща стойност 51 млрд. долара.
Оттук нататък всичко се свежда до това коя оферта ще се хареса повече на акционерите на двете компании. Иначе казано, борбата се пренася между консултиращите инвестиционни банки. От гледна точка на финансовия елемент на двете оферти по-вероятният купувач е Elf Aquitaine. Освен че предлагат 9 млрд. долара повече на акционерите на TotalFina, консултантите на Elf Aquitaine включиха в офертата си и кешов елемент. За всяка своя акция акционерите на TotalFina, ще получат 0.6 акции на Elf Aquitaine и 190 евро (200 долара). Кешовият елемент ще бъде покрит с парите от кредитната линия за 18 млрд. евро, открита от четирите инвестиционни банки на Elf Aquitaine. За сравнение - офертата на TotalFina предвижда плащането да се извърши единствено чрез суап на акции, според който акционерите на Elf Aquitaine ще заменят всяка своя акция в Elf Aquitaine за 1.33 акции в TotalFina.
Офертата на Elf Aquitaine е по-привлекателна и от гледна точка на размера на намаляване на разходите от съкращения на работна сила и раздялата с припокриващи се и нерентабилни стопански дейности. Предимството й се изразява в 0.8 млрд. долара, спестени до 2002 г. Не е ясно, ако контраатаката на Elf Aquitaine успее, как ще се отрази на новата компания планът за обособяване в две нови компании на добива и дистрибуцията на нефт и газ, от една страна, и производство на химически продукти, от друга. Компанията за химически продукти ще включва и контролираната от Elf Aquitaine фармацевтична групировка Sanofi-Synthelabo. "Новите технологии и темпът на дерегулация на петролната индустрия правят настоящия модел неадекватен. Убеден съм, че отделянето на двете дейности ще ни постави на лидерски позиции", заяви президентът на Elf Aquitaine Филип Жафре.
На ход са акционерите.
Разрешете на Проди да си върши работата
Много неща се очакват от Романо Проди, бъдещия шеф на Европейската комисия. Новата комисия ще трябва да играе основната роля за възстановяване на доверието в институциите на Европейския съюз. Комисията трябва да действа не като някаква тромава бюрократична машина, а като отворено и ефективно правителство, което отговаря на нуждите на всички граждани. Неслучайно Проди вече нарече новата комисия кабинет, в който той е министър-председател.
Има три ключови позиции, в които новите комисари трябва да извършат решителни промени - външната търговия, валутната и антимонополната политика.
Първата се отнася до най-големия търговски блок в света с всичките му проблеми, като споровете между Европа и САЩ и включването на Китай в Световната търговска организация.
Втората засяга проблемите около европейска валута и представянето на еврото вън от Европа.
За третата трябва човек, който е всепризнат експерт в областта си, за да може да се справи с потока от сливания на промишлени гиганти, ускорен от въвеждането на еврото.
Изборът на Проди и за трите длъжности е добър. И тримата номинирани са упорити и опитни специалисти.
Назначаването на Паскал Лами за комисар по външната търговия може и да изненада някого, но той ще свърши добра работа. Националността на Лами може да успокои френските страхове и да приключи някои от опасните спорове между Париж и Брюксел, на които бяхме свидетели през последно време.
Голям въпросителен знак обаче стои пред кандидатурата на Крис Патън за поста комисар по външните работи. Проблемът е, че има решение за назначаването на специален координатор за общата сигурност и външната политика. При това положение Патън ще се окаже в ролята на петото колело на каруцата.
След като определи състава на комисията си, сега Проди трябва да съумее да получи одобрението на Европейския парламент. Там обаче може да има изненади. Затова Проди трябва да каже открито, че новата комисия трябва да получи някои неща, без които работата й ще бъде осакатена.
Ще бъдат необходими още служители. Това обаче не означава раздуване на бюрокрацията, а необходимост от още работна сила, която да посрещне новите многобройни задачи на Европейския съюз.
Ако комисията не бъде оторизирана да действа от името на целия евросъюз, Европа няма да бъде в състояние да запази водещата си роля. Затова няма да бъде необходимо да се променят каквито и да било споразумения, тъй като по силата на амстердамския договор за целта е достатъчно единодушно решение на Съвета на министрите.
Освен това напоследък доста важни решения се вземат от страните от Г-7 без участието на Европейската комисия и под натиска на САЩ. Ясно е, че Вашингтон не може да определя всичко. Затова новото европейско правителство трябва да участва и в решаването на важните финансови въпроси.
Акции на ОТЕ бяха запорирани от арменски съд
На 20 юли съдът в Ереван наложи запор на акции на арменската телекомуникационна компания "Арментел" в размер на 18 милиона долара. "Арментел" е собственост на гръцката фирма ОТЕ, която заедно с холандската KPN ще получи 51% от Българската телекомуникационна компания. ОТЕ и американската Trans World Telecom (TWT) са ответници по дело за 18 милиона долара, непреведени в републиканския бюджет, от които 8 милиона долара данък печалба и 10 милиона наказателни лихви и глоби. Сумата е трябвало да бъде изплатена от TWT, офшорна фирма, създадена в средата на 90-те години за участие в смесено предприятие - бъдещата "Арментел". Вината на ОТЕ е, че след като купува 90% от акциите на "Арментел" през март 1998 г. - 49% от TWT и 41% от правителството на Армения - забравя да плати задълженията на предишния собственик дори след като на няколко пъти е предупредена от данъчните власти. ОТЕ трябва да представи своя отговор пред съда до 26 юли, съобщи съдията Едик Аветисян.
Намесата на съда е поредният скандал, свързан с националната телекомуникационна компания на Армения. "Арментел" е създадена през 1995 - TWT внася 6 милиона долара, а правителството внася като апортна вноска в дружеството една от малкото печеливши фирми - Междуградската автоматична телефонна станция, която има стабилни валутни постъпления благодарение на разговорите с арменската общност по света. През същата година капиталът на "Арментел" е увеличен - срещу нови 3.5 милиона долара от TWT държавата предоставя цялата телефонна мрежа на Ереван. Добра сделка за офшорната фирма, зад която стоят интересите на бивш министър на телекомуникациите. Година по-късно тя прави още по-голям удар - срещу вноска от 1.5 милиона долара при новото вдигане на капитала кабинетът прехвърля цялата телефонна мрежа на Армения. Освен това на "Арментел" е издаден лиценз, който й гарантира 15-годишен монопол върху телекомуникационните услуги и телевизията, както и върху всички нови услуги в тази област. В лиценза е записано, че никакви закони, президентски укази или постановления на Министерския съвет не могат да променят условията на лиценза. Под лиценза стои подписът на тогавашния премиер и настоящ президент Роберт Кочарян. Така подготвен, "Арментел" е готов за продажба.
В търга, в който участва и France Telecom, печели ОТЕ, която плаща 142.5 милиона долара за компания с годишни приходи от 60 милиона. Седемдесет милиона получава TWT (добра възвращаемост на вложените 11 милиона) и 72.5 милиона арменското правителство. Гръцката компания се ангажира да направи 300 милиона долара инвестиции през следващите десет години за подобряване на съществуващата телефонна мрежа. С идването на ОТЕ скандалите около "Арментел" обаче не приключват.
От 100 милиона долара инвестиции, обещани за 1998 и 1999 г. - 60 през миналата и 40 през тази, до началото на февруари (последната дата, за която има информация), инвестициите са само 14 милиона долара. От 1 януари "Арментел" вдигна цените на телефонните услуги въпреки настояването на правителството това да стане от следващата година. Месечната такса нарасна с 50% от 600 драма (1.13 долара) на 900, въведено беше поминутно заплащане на разговорите, увеличена беше цената на един импулс. Решението, взето четири месеца преди парламентарните избори, предизвика масови протести. Няколко опозиционни партии протестираха срещу несправедливия монопол на "Арментел", качеството на услугите и увеличението на цените. Арменската революционна федерация и Арменското паннационално движение активно агитираха срещу фирмата и призоваха за бойкот на нейните услуги, ако исканията им не бъдат изпълнени.
През миналото лято ОТЕ продаде 10% от акциите на "Арментел" на Европейската банка за възстановяване и развитие и 9% на кипърската Leventis group. ЕБРР предостави 60 милиона долара кредит, но поиска монополът на "Арментел" върху мобилната телефонна мрежа да бъде ограничен от 15 на 5 години. Абонатите на мобилния оператор на "Арментел" плащат всички разговори - както изходящи, така и входящи и все още не могат да използват телефоните си в по-голямата част от страната.
"Арментел" издържа и опита по съдебен път да се ограничи монополът й. След като 72 депутати направиха запитване в Конституционния съд за монопола на "Арментел", съдът реши, че 15-годишният монопол противоречи на конституцията, но въпреки това изключителните права на фирмата са легални заради член в телекомуникационния закон, приет набързо през миналата година. Съдът отказа да обяви за невалидни условията на лиценза, защото те са били "важен фактор" в сделката с ОТЕ.
В началото на годината Арменският съюз на потребителите на Интернет изпрати писмо до правителството, в което заяви, че монополът на "Арментел" спъва разпространението на световната мрежа в Армения. Наемът на канал с капацитет 64 килобайта в секунда струва 5000 - 6000, което според тях е десет пъти повече, отколкото в други страни. Най-големият Интернет-провайдър в страната "Арминко" твърди, че високите му тарифи - 5-10 долара абонаментна такса и 9 долара на час, се дължат на разходите за наем на канали за връзка от "Арментел".
