Необявената война за Кашмир временно затихна
Когато две ядрени държави се засипват с ракети (за щастие конвенционални), това не може да не провокира бурни реакции. Под силен международен натиск и с личното съдействие на американския президент Клинтън Индия и Пакистан се споразумяха да прекратят последния си конфликт заради Кашмир. Въпреки това никой не може да каже кога битката за хималайската провинция ще пламне отново. След осем седмици на високопланински сражения дойде ред на преговорите, но в типичен азиатски маниер и Делхи, и Исламабад си запазиха правото да изненадат противната страна във всеки удобен момент.
Кашмир е обект на претенции от страна на Индия и Пакистан още от 1947 г., когато те извоюваха независимостта си от Великобритания. Според акта за независимост на Индия Кашмир трябваше да реши към коя страна да се присъедини и след кратки колебания местният махараджа избира това да бъде Индия. Оттогава споровете за провинцията са повод за две индийско-пакистански войни (през 1947-1948 г. и 1965 г.) и за непрестанно напрежение между двете държави.
Исламабад твърди, че Кашмир е трябвало да се присъедини към Пакистан, тъй като мюсюлманите съставляват над 60 на сто от населението на сегашния индийски щат Джаму и Кашмир. Освен това пакистанските ръководители настояват в Кашмир да бъде проведен референдум за бъдещето на провинцията, като се надяват, че мюсюлманското население ще поиска обединение с Пакистан.
Индия отказва да приеме каквато и да е международна намеса, като се позовава на споразумението от 1972 г., което предвижда, че споровете ще се решават чрез двустранни преговори с Исламабад. И двете страни отхвърлят третия вариант за независимост на провинцията.
След първата война за Кашмир бе начертана демаркационна линия, която разделя областта на две части, като индийската е близо два пъти по-голяма и влиза в територията на щата Джаму и Кашмир. Така наречената линия за контрол, която разделя двете части, минава през Хималаите на височина между 5000 и 6000 метра и условията са толкова сурови, че студовете и високопланинските бури са погубили много повече войници, отколкото честите погранични престрелки. Всъщност на хималайския фронт не се води война в прекия смисъл на думата. В голямата си част битките се водят между индийската армия и полувоенните групировки на муджахидините (свещените войни), които се борят за откъсването на Кашмир от Индия. Въпреки че официално отрича, Исламабад винаги е подкрепял с оръжие и средства непрестанните набези на ислямските бунтовници.
И двете враждуващи страни обявиха, че победата е изцяло тяхна - Индия, позовавайки се на военната си мощ, а Пакистан - претендирайки, че най-сетне международното обществено мнение е обърнало внимание на един от най-старите и кървави погранични спорове. Исламабад отдавна се опитва да провокира международно посредничество за окончателно решаване на кашмирския проблем. Индия обаче не иска и да чуе за подобно развитие и настоява за преговори, но при условие че муджахидините се изтеглят от нейна територия. С разрастването на конфликта обаче Пакистан бе засипан от критики за това, че подкрепя ислямските сепаратисти и че истинските причини за непрестанното напрежение водят до Исламабад. Същевременно Индия бе подложена на натиск да приеме предложението за преговори и да допусне международно посредничество. А то става все по-наложително най-вече заради ядрения потенциал на двете страни. Ако в предишните конфликти индийското превъзходство в конвенционалните оръжия винаги е било решаващият фактор, сега ситуацията е коренно променена. Индия и Пакистан извършиха редица ядрени опити, за да си демонстрират взаимно, че съотношението на силите в региона е променено. Отзвукът на тези събития бе силно негативен, а САЩ подкрепиха възмущението си с налагането на икономически санкции и на двете държави.
Споразумението за прекратяване на огъня и изтеглянето на муджахидините от индийската част на Кашмир дойде една седмица след посещението на пакистанския премиер Наваз Шариф във Вашингтон. Според говорител на Белия дом "президентът Клинтън е настоял за конкретни стъпки за намаляване на напрежението и за започването на преговори".
По всяка вероятност, ако не бъде осуетен от нова военна офанзива, политическият диалог между Делхи и Исламабад ще бъде отложен поне до началото на октомври. Тогава ще приключат парламентарните избори в Индия и ще бъде съставено новото правителство.
В Пакистан премиерът Шариф бе атакуван от опозицията и военизираните ислямски групировки заради "отстъплението и мекушавата му позиция". Но пакистанският премиер едва ли ще има проблеми при бъдещите преговори, тъй като се ползва с подкрепата на военните и по-голямата част от парламента.
Според общественото мнение в Индия проблемът с Кашмир не е само в муджахидините или споровете с Пакистан. Според проф. Канти Ваджпаи, специалист по международни отношения в университета "Джавахарлал Неру", "народът на Кашмир е уморен не само от кръвопролитията, но и от икономическата и социалната политика на кабинета". Междувременно вестник "Times of India" писа, че индийското правителство трябва да започне дебат за политическата автономия на Джаму и Кашмир и да осигури по-добро икономическо и административно управление. "Но преди това конфликтът с Пакистан трябва да бъде решен и единственият приемлив вариант за това е "линията за контрол" да бъде превърната в граница, охранявана от международни сили", смята Ваджпаи. Междувпрочем той също признава, че 52-годишният пограничен конфликт ще затихва, но скоро няма да свърши.
Агенцията за приватизация призна:
"Солвей" е обречен да купи ТЕЦ - Девня
Няма кой друг освен "Солвей - Соди" да бъде купувач на ТЕЦ - Девня, каза пред "Капитал" Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Офертата на избраника според запознати предвижда цена в размер на около 8 млн. долара и бъдещи инвестиции около 300 млн. марки. За сравнение - другият кандидат в сделката за ТЕЦ, консорциум с преобладаващо турско участие, твърди, че предлага 12.5 млн. долара цена и 217 млн. долара инвестиции.
"Има и други критерии освен цената. Когато сделката се финализира, тогава ще се разбере за какво става дума. " Така изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков обясни пред "Капитал" своя избор за купувач.
Опитът на Желязков да изглежда като справедлив приватизатор изглежда ненужен, след като неофициално отдавна е известно, че "Солвей" не би могъл да има конкуренция за ТЕЦ - Девня. Причината е, че при приватизацията на "Соди" - Девня преди две години "правителството и Агенцията за приватизация поеха конкретни ангажименти относно снабдяването на "Солвей - Соди" с някои стратегически суровини, енергия и услуги". Това е записано в доклада на вицепремиера и министър на промишлеността Александър Божков, с което преди близо месец той аргументира пред Министерския съвет създаването на междуведомствена група в подкрепа на инвестиционната програма на "Солвей".
"Проблемът не е в ангажимента, поет навремето, проблемът е защо сега обявиха ТЕЦ - Девня, за приватизация. Когато Божков видял в Държавен вестник обявата за набиране на оферти, се хванал за главата", коментира високопоставен наблюдател на приватизацията. Срокът за внасяне на предложения и методът за приватизация бяха обявени от Агенцията за приватизация през май. В приватизационните среди решението на Захари Желязков се обяснява или с неведението му за старите ангажименти към "Солвей" (малко вероятно), или като проявление на доскоро обтегнатите му отношения с вицепремиера Божков.
В доклада, с който Александър Божков поиска институционална подкрепа за белгийския инвеститор, сделката за продажба на ТЕЦ - Девня, на "Солвей" беше аргументирана с това, че заводът за сода от години потребява почти 80% от парата на електроцентралата "и следователно е логичният и естествен кандидат за приватизацията на ТЕЦ-а". Другият мотив, който формално се привежда в полза на "Солвей", е, че компанията предвижда да инвестира 300 млн. марки в по-ефективен и чист метод за производство на енергия - т.нар. когенерация. Когенерационната инсталация, предвидена от "Солвей", дори е включена в стратегията за развитие на българската енергетика. Тя трябва да бъде с мощност около 300 мегавата и да бъде готова до юни 2002 г. По същата логика, както за ТЕЦ - Девня, би било безсмислено да се набират оферти и за другите две предприятия, които са основни доставчици на суровини за "Солвей - Соди" и които влизат в ангажимента на държавата за бъдеща продажба - Геосол" - Провадия, и Завод за добив на варовик - Чернево.
Другият кандидат за ТЕЦ - Девня, е учреденият по турските закони консорциум "Юнион енерджи", в който участват турските фирми "Билги дъш тиджарет", "Дога енерджи" и една американска фирма, съобщи Бедри Шефик, директор на "Билги". Според него евентуалната сделка с консорциума ще доведе до увеличаване на българския износ на електроенергия за Турция. "Ще построим в ТЕЦ - Девня, две нови турбини, всяка по 160 мегавата, и те ще произвеждат достатъчно за девненските потребители плюс излишък, който ще се изнася за Турция", поясни Шефик. Той отказа да съобщи името на американския участник в консорциума, но насочващо съобщи, че това е голям инвеститор, вложил 720 млн. долара в Турция и че новите турбини в ТЕЦ - Девня, ще бъдат производство на "Дженерал илектрик".
"Билги дъш тиджарет" основно е външнотърговска фирма, но по думите на Шефик има и доста започнати строителни проекти - например за слънчогледова рафинерия в Девня със стойност на инвестициите 3 млн. долара и в българско пристанище близо до Варна, в което ще вложи 1.8 млн. долара. "Дога енерджи" е специализирана в строеж на турбини и на модулни централи за автоматично подаване на топлина.
Поредният скандален сериал в приватизацията се казва "Алумина"
Избраният купувач на "Алумина" - Шумен, след подобряването на офертите на кандидатите е консорциумът между "Фаф метал" и работническо-мениджърското дружество "Алумина инвест", съобщи пред "Капитал" Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Според източник, близък до агенцията, консорциумът е избран по прецедентен начин - въз основа на устно направена подобрена оферта след изтичането на обявения срок. Пресцентърът на АП опроверга информацията, като се позова на твърдението на Желязков, че има писмена подобрена оферта и че всички правила на процедурата са спазени.
По неофициална информация и двамата отхвърлени купувачи в сделката за "Алумина" - турският "Кибар холдинг" и регистрираната в Панама фирма "Мастърс бизнес корпорейшън", разчитат надзорният съвет на агенцията да отхвърли подготвяния в момента проектодоговор с РМД и "Фаф метал". Решението на Желязков за избор на купувач повтаря случая отпреди близо два месеца, когато директорът на АП вече внесе веднъж в надзора проектодоговор с консорциума на "Фаф" и РМД - "Алумина 98". Надзорниците обаче препоръчаха посредникът по сделката, "Експандия финанс", да продължи преговорите и с тримата оференти и на база на подобрените им предложения да има нова класация и избор на купувач.
"Кибар холдинг" има металургичен завод и смесено дружество с "Хюндай" за производството на автомобили в Турция. Офертата им за "Алумина" в България се ползва с подкрепата на Европейската банка за възстановяване и развитие и на нейния следприватизационен фонд, управляван от инвестиционната компания "Европа капитал мениджмънт" (Europa Capital Management - ECM). "Фаф метал" е неголяма турска фирма, в България позната единствено с това, че преди близо година чрез акционерно свързана турска фирма купи "Шуменско пиво". "Мастърс бизнес корпорейшън" е част от италианска индустриална група, нейното участие в приватизацията на "Алумина" се подкрепя от "Фиат" и свързани с този автомобилопроизводител фирми. В България консултант на "Мастърс бизнес" е "Райфайзен инвестмънт България".
След подобрението на офертите "Кибар холдинг" предлага да плати в брой 5.8 млн. долара за 75% от капитала на "Алумина". Приблизително толкова (след като офертата се дисконтира по оценителските правила в частта, която ще бъде платена от РМД) предлага и консорциумът "Алумина 98". "Мастърс бизнес корпорейшън" предлага твърда цена в размер на 2 млн. долара и още 2 млн. долара, в случай че държавата отпише дълга на "Алумина" по ЗУНК в размер на близо 9 млрд. лв. Бъдещите инвестиции, които обещават "Кибар" и "Алумина 98" са по 38 млн. долара през следващите три години. "Мастърс бизнес корпорейшън" предлага 125 млн. долара инвестиции за пет години, от които 87.7 млн. долара през първите две години. "Кибар" и "Алумина 98" са готови да встъпят във всички дългове на шуменския завод, докато "Мастърс бизнес корпорейшън" не желае да изплаща дълга на "Алумина" по ЗУНК, а във всички останали дългове е готова да встъпи, като поеме за тях отговорност солидарно с приватизираното дружество.
И двамата отхвърлени купувачи твърдят, че сходството между офертите на "Кибар" и "Алумина 98" се дължи на изтичане на информация от АП. От тази гледна точка агенцията (и в частност сейфа, в който се пазят офертите) наистина е известна като доста прозрачна институция. За да предотвратят изтичането на информация за конкурентите си, кандидатите за участие в приватизационни сделки винаги подават оферти минути преди да изтече крайният срок за това.
Извън случая със странното подаване на подобрената оферта от страна на консорциума на "Фаф метал" и РМД, има още две неособено съществени, но от формална гледна точка трудно пренебрежими нередности. Едната е, че през последните седмици част от акционерите на РМД са започнали да се оттеглят от дружеството. По тази причина федерация "Металици" към КНСБ (поддръжник на "Кибар") миналата седмица обяви, че скоро "Алумина инвест" може да не отговаря на законовите критерии за РМД. Другата формална нередност е, че сега избраният консорциум "Алумина 98" предлага да плати част от цената по сделката с компенсаторни записи. Проблемът е, че според обявата за набиране на оферти, която съдържа и критерии за избор на купувач, се допуска плащане само с дългови книжа (ЗУНК или брейди-облигации), а не по принцип с всички допустими от закона платежни средства.
накратко
Комисията по ценните книжа одобри проспект за публично предлагане на акции на "Антибиотик" - Разград. Капиталът на дружеството е 1.9 млн. нови лева, разпределен в 1.9 млн. безналични поименни акции с номинал 1 лев. Фармацевтичното дружество се търгува на Б сегмент на "Българска фондова борса - София". Дойчебанк чрез българската фирма "Балканфарма" стана неотдавна собственик на мажоритарния дял от "Антибиотик".
На свое заседание комисията одобри промените в устава на ИД "Златен лев", приети с решение на общото събрание на дружеството преди месец. Решенията на общото събрание предвиждаха разделянето на досегашното дружество на холдинг и инвестиционно дружество от отворен тип. До този момент "Златен лев" беше инвестиционно дружество от отворен тип. На общото събрание бяха гласувани и промени в състава на управителния съвет, както и в адреса на управлението на дружеството.
През седмицата беше одобрен проспектът на "Пазарджик БТ" за публично предлагане на акции. Размерът на капитала, предмет на публично предлагане, е 101.27 хил. нови лева. Акциите са с номинална стойност 1 лев и се търгуват на свободния пазар на "Българска фондова борса - София".
IFC се отказва да финансира "Лекоко"
Международната финансова корпорация (International Finance Corporation), част от групата на Световната банка, се отказва от проекта си да финансира металургичното предприятие "Лекоко", съобщи добре осведомен източник. Причината е, че наскоро Агенцията за приватизация (АП) сключи сделка за "Лекоко" с РМД и пернишката фирма "Еврометал", а инвестиционният проект на IFC беше внесен от друг кандидат за собственик на "Лекоко" - софийската фирма "Бесттехника". Тя е мажоритарен собственик на "Тежко машиностроене" - Радомир, производствено обвързано с "Лекоко".
Това опровергава официалното съобщение на пресцентъра на Агенцията за приватизация отпреди десетина дни, което гласеше, че проектът с IFC все пак ще се осъществи, независимо че финансовата институция неофициално винаги е била против сделката с РМД и неговия партньор.
"IFC не е обсъждала проект за финансиране със сега избраните купувачи. "Радомир Лекоко инвест" и "Еврометал" не са представяли пред корпорацията инвестиционен проект за "Лекоко" и следователно IFC не може да изрази становище за участие или неучастие в такъв проект", коментира пред "Капитал" източник от българския офис на Световната банка.
Иначе, при купувач "Бесттехника", проектът на финансовата корпорация предвиждаше обединяване на "Лекоко" с технологично свързаното с него "Тежко машиностроене", финансиране чрез участие на IFC като миноритарен акционер, сключване на договор за управление на единния комплекс с японската металургична фирма "Кобе стийл" (Kobe Steel), както и участие в проекта под една или друга форма на голяма японска търговска фирма. Според запознати IFC все още не е обявила официално на японските партньори, че прекратява преговорите си с тях по проекта.
От формална гледна точка е възможно финансирането все пак да се осъществи, ако сделката на АП със сегашните купувачи бъде прекратена. Акциите, които са предмет на приватизационния договор, според запознати все още не са прехвърлени на РМД "Радомир Лекоко инвест" и на "Еврометал". Причината е обезпечителна заповед, издадена от софийския районен съд с определение от 20 май, която постановява забрана за участието на РМД в процедурата за закупуване на мажоритарния пакет от "Лекоко". Това е т.нар. обезпечение за бъдещ иск, който се очаква да бъде заведен от представителите на неуспелия купувач "Бесттехника" с цел съдът да обяви РМД за недействително заради формални нарушения и пропуски при създаването му. Въпреки заповедта обаче агенцията подписа приватизационен договор с консорциума от РМД и "Еврометал". Дали АП е нарушила съдебна разпоредба е въпрос на тълкувание, тъй като от чисто формална гледна точка ведомството не е подписало само с РМД. Обезпечителната заповед засега не е отменена и АП обмисля в такъв случай да прехвърли всички акции по приватизационния договор само на касовия купувач "Еврометал". По думите на Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, за целта в договора е била предвидена клауза, че при определени обстоятелства акциите, които са предмет на сделката, могат да бъдат прехвърлени и само на единия от участниците в консорциума.
Така не е изключено в крайна сметка "Еврометал" да се окаже единствен нов собственик на "Лекоко", но това със сигурност няма да възстанови намеренията на IFC да финансира приватизираното предприятие. "Еврометал" е пернишка фирма, специализирана в търговията с метали и скрап, и позната като един от основните доставчици и същевременно клиенти на "Стомана" - Перник. "Еврометал" освен това е акционерно свързана с пернишкия "Ладимекс холдинг", който наскоро придоби контрол върху управлението на курорта "Дюни", формално приватизиран от офшорната фирма "Джованда интернешънъл". "Ладимекс" тогава финансира сделката за курорта с кредит, обезпечен отчасти с акции на радомирското "Тежко машиностроене".
Два са кандидатите за основното производство на "Чавдар"
Фирма от Саудитска Арабия и работническо-мениджърското дружество "Чавдар 99", подкрепяно от немски инвеститор, са проявили интерес към основното производство на ботевградския автобусен завод "Чавдар", съобщиха ликвидаторите на дружеството. Фирмата от Саудитска Арабия се занимава с търговия на сходна на "Чавдар" продукция, като през последните години е установила контакт с ботевградското предприятие с цел покупка на автобуси, но през последния месец се е заинтересувала и от закупуването на автобусния завод. Представителите на арабската фирма са заявили пред ликвидаторите намерението си да придобият основното производство на "Чавдар" изцяло чрез кешова сделка. За разлика от тях РМД е предложило схемата дълг срещу собственост.
Процедурата по ликвидацията на дружеството беше открита в края на март, след като нито един инвеститор не прояви интерес към "Чавдар" по време на процедурата за приватизация. Четири месеца след като влязоха в "Чавдар", ликвидаторите стартираха преговорите с кандидат-купувачите. Избраният от ликвидаторите метод за продажба на активите е преговори с потенциален купувач, като според ликвидатора Илиян Георгиев няма да бъде фиксиран краен срок за подаване на оферти за обособените части на предприятието.
През седмицата в Министерството на финансите беше проведена първата среща с представители на "Чавдар 99". Според изпълнителния директор на "Чавдар 99" Димитър Ценев от финансовото министерство са поели ангажимента, че ако липсва друг купувач, за основното производство на завода може да се приложи схемата за заплащане на символична цена и поемане на задълженията. РМД е поело ангажимент до една седмица да представи във финансовото министерство стратегия за развитието на дружеството и търговската политика. "При евентуален избор на "Чавдар 99" за купувач ще бъде създаден консорциум с немска фирма, притежаваща лицензионни права върху много от световноизвестните автомобилни марки. Освен ноу-хау немският партньор ще осигурява и пазари за готовата продукция", заяви Ценев.
В информационния меморандум ликвидаторите са разделили "Чавдар" на три обособени части, които представляват три отделни площадки. На първата се извършват основното производство и ремонт на автобуси, втората представлява завод за автомобилни шасита, а третата е отделна административна сграда. Според ликвидаторите има инвеститорски интерес и към трите обособени части. Освен двата кандидата за основното производство заводът за шасита е привлякъл интереса на друго смесено дружество, което е готово да заплати частично цената, като поеме и част от дълговете.
Според извършената оценка ликвидационната стойност на автобусния завод е около 23 млн. нови лева, а задълженията на предприятието са над 20 млн. лв. Най-големи са дълговете към "Дисконтова къща", Държавния фонд за реконструкция и развитие и бюджета. Преди няколко месеца Софийският градски съд е отхвърлил иска на Балканбанк за откриване на процедура по несъстоятелност на "Чавдар". Искът за несъстоятелност е заведен още през 1997 г. Кредитите, които не са погасени, са на обща стойност 480 млн. стари лева и са били отпуснати от Балканбанк през периода 1991-1994 г. През май 1995 г. дългът на "Чавдар" е преоформен в долари (от 480 млн. лв. на 8 млн. долара) и е прехвърлен със запис на заповед към "Дисконтова къща", но гарант по дълга остава Балканбанк. Съдът е отхвърлил иска на Балканбанк, но такъв в бъдеще може да бъде заведен от "Дисконтова къща", така че рискът от обявяване в несъстоятелност все още трябва да бъде отчитан от бъдещия купувач на ботевградското дружество.
"Чавдар" има и задължение към ДФРР, което заедно с натрупаните лихви надхвърля четири милиона долара. Преди три години предприятието е доставило 30 градски автобуса на община Бургас, като за производството са били ползвани средства от ДФРР. Поръчката е била на стойност 3.8 млн. долара, които Бургаската община е трябвало да плати на четири равни годишни вноски, но до този момент общината не е извършвала никакви плащания. Ръководството на "Чавдар" е завело дело срещу Бургаската община едва преди няколко месеца. Ако бъде приложена схемата за продажба на акции, а не активи от "Чавдар" купувачът най-вероятно ще може да събере това вземане и да се разплати с държавата, без да е необходимо да заделя собствени средства.
Около 750 души работят в момента в "Чавдар", като през последната половин година предприятието изпълнява основно поръчки по основен ремонт на транспортни средства, а не производство на изделия. Основните проблеми на предприятието са голямата му задлъжнялост, липсата на оборотни средства, както и липсата на поръчки за нови автобуси.
"Американ стандард" ще инвестира 18 млн. долара в нов завод
"Американ стандард" започва изграждането на третия си завод в района на Севлиево. Планираната от американската компания инвестиция е в размер на 18 млн. долара, от които 17 млн. долара ще бъдат изразходвани за строеж на сгради и закупуване на оборудване, а остатъкът представлява първоначално необходимите на завода оборотни средства, съобщи финансистът във "Видима" - Севлиево, Маринета Кънчева. Новият завод ще се намира в с. Градница, разположено на 13 км от Севлиево, и ще произвежда нискостойностна арматура. Инвестицията няма да бъде обособявана в отделно юридическо лице, а ще бъде част от активите на севлиевското предприятие за санитарна арматура "Видима", което е почти изцяло собственост на "Американ стандард". Фактическият строеж ще започне до няколко седмици, като се очаква заводът да бъде открит до септември 2000 г. Заводът ще осигури над 750 нови работни места. Продукцията, която ще произвежда новият завод, ще бъде сходна на произвежданото до момента от "Видима", но ще атакува по-евтиния сегмент от пазара на санитарна арматура. Очаква се над 80% от продукцията да бъде изнасяна. Плановете са след изграждане на новия завод приходите от продажби на "Видима" да нараснат от 35.8 млн. долара през миналата година на над 75 млн. долара.
На предстоящото през идната седмица общо събрание на "Видима" се очаква да бъде гласувано увеличение на капитала с 4.5 млн. долара, т.е. със сумата, която ще бъде инвестирана в новото предприятие през тази календарна година. През следващата година капиталът на "Видима" ще бъде увеличен с остатъка от 13.5 млн. долара, като и двете увеличения ще бъдат кешови.
"Американ стандард" стъпи в България преди седем години, създавайки смесено дружество с държавната фирма "Видима". Първоначално американската фирма придоби 51% от капитала на "Видима", но впоследствие чрез увеличения на капитала с инвестираните средства участието на "Американ стандард" достигна до 99%. До момента "Американ стандард" е инвестирал 29 млн. долара във "Видима", а преди година беше открит и новоизграденият завод за фаянс "Идеал стандард България" - Севлиево, където бяха вложени 43 млн. долара. След изграждането на новия завод в с. Градница инвестираните от "Американ стандард" средства ще достигнат 90 млн. долара, което поставя американската компания на едно от първите места по реализирани в страната инвестиции.
НАКРАТКО
През миналата седмица правителството одобри приватизационния договор за продажбата на 57% от капитала на "Химко" - Враца, на американската компания "Ай Би И транс ъф Ню Йорк" (IBE Trans of New York). Приватизираното предприятие е в списъка на дружествата, за които според програмата за приватизация през тази година се изисква одобрение на сделката от Министерския съвет. Цената е 1 млн. и 1 нови лева, платими наполовина в брой и наполовина във всички допустими от закона платежни средства. Купувачът на "Химко" ще инвестира в предприятието 50 млн. долара през следващите пет години и ще осигури допълнително 10 млн. долара за оборотни средства на химическия комбинат. До три месеца след влизането на приватизационния договор в сила купувачът трябва да подпише с Булгаргаз договор за погасяване на задълженията на "Химко" към газовия монопол.
Агенцията за приватизация сключи сделката за продажбата на 75% от капитала на обувния завод "Кавалер" ЕАД, София, на "Пексим" АД срещу 1.4 млн. долара. От тях 150 хил. долара са платени в брой в деня на подписване на приватизационния договор (8 юли), а останалата част ще бъдат издължени в седемдневен срок, след като купувачът получи резултата от проверката на собствения капитал на "Кавалер" ЕАД, назначена от промишленото министерство. От остатъка на цената 40% ще бъдат платени в брой, 60% - във всички допустими от закона платежни средства. Купувачът поема ангажимента през следващите три години да инвестира малко над 2 млн. долара в приватизираното предприятие, да уреди и обслужва всички негови изискуеми задължения към момента на подписването на договора и до шест месеца след влизането на приватизационния договор в сила да сключи споразумения с кредиторите на "Кавалер".
Агенцията за приватизация сключи дълго отлаганата сделка за продажбата на 58% от капитала на "Парк-хотел Москва" на "Българска холдингова компания" АД. Подписването на приватизационния договор беше забавено заради запора, наложен по съдебен ред върху предложените за продажба акции, заради иск на отхвърления в сделката купувач - "София принсес хотелс". Заради запора плащането по сделката и съответно прехвърлянето на собствеността върху акциите на купувача са поставени под условие. Цената на мажоритарния пакет от "Парк-хотел Москва" е малко над 2.6 млн. долара, които ще бъдат платени наполовина в брой до три дни след вдигане на запора върху акциите и наполовина в брой до 45 дни от същата дата. Купувачът поема ангажимента през следващите три години да инвестира 7 млн. долара.
Работническо-мениджърското дружество "Фланко 98" АД купи 26.4% от капитала на "Фланко" - Бургас. Предприятието произвежда елементи за тръбопроводи и е мажоритарно приватизирано по линия на първата вълна на масовата приватизация. Цената на сделката е 224 000 нови лева, от които 10 на сто са платени в брой в деня на подписване на договора (13 юли), а останалата част ще бъдат издължени за срок от десет години наполовина в брой и наполовина в допустимите от закона платежни средства.
Реалното прехвърляне на собствеността на работниците тепърва предстои
Евгени Костурков, изпълнителен директор на "Оунършип фондейшън", пред "Капитал"
- Според мен в България не успяхме да покрием стандартите за прехвърляне на собствеността на работниците, дефинирани от дългогодишния опит в други страни, най-малкото от законова гледна точка. От друга страна, постигнахме преференции за дружествата на работещите и това отвори по-широко вратата за приватизацията в страната. В условията на остра икономическа криза често работническо-мениджърските дружества или РМД се оказваха уникалният купувач. Често външният инвеститор няма представа за потенциала в едно българско предприятие. Единствените, които знаят нещо за него, са хората, които работят там. Така приватизацията може би нямаше да се състои в този си обем, ако законодателството не беше дало тази възможност за участие на работещите. Остава проблемът първо, за оцеляването на този бизнес, и второ, по-важно - за тяхното ефективно развитие.
РМД обаче e термин, който не ми харесва. В голямата си част българските РМД, ако бъдат оценени по международните стандарти, са дружества, притежавани от своите мениджъри или в комбинация с външни партньори. В този смисъл те са обикновени капиталистически предприятия.
- Някои от тях могат да не оцелеят поради три основни причини - липса на оборотен капитал, липса на инвестиционен капитал и липса на мениджърски умения. Мисля, че третият проблем трябва да бъде поставен на първо място. Основен проблем обаче на нашите дружества е, че са от типа one man - one show, тоест техните топмениджъри поемат отговорност и контрол лично за всичко. А с промяната на всяко политическо управление в страната ни почти задължително се сменят мениджърите, макар всеки от тях да се е стремял да се окаже уникално незаменим за това предприятие. Представете си колко трудно е в такава психологическа обстановка махалото да се тласне в обратната посока - към работа в екип в условията на взаимно доверие.
- Много зависи какъв точно ще е външният партньор, той може да бъде чисто финансов, който ограничава интересите си до получаване под една или друга форма на резултата от управлението на вложените от него средства. Съвсем друго е, когато партньорът има отношение към бизнеса, към неговите пазари и към управлението. Оттук нататък това, което ние имаме да правим, е да подкрепим един сегмент от българските РМД - където считаме, че като минимум има воля за внедряване на друга култура на индустриални отношения, да ги подкрепим финансово и организационно там, където това е приемливо, случай по случай. Без оборотен и инвестиционен капитал те могат да кретат известно време, а след това нито ще си движат нормално бизнеса, нито ще си плащат вноските.
- Вероятно трябва да питате държавата какво мисли да прави в тази ситуация. Е, има си договор, в който е регламентирано какво би се случило, ако съответният купувач не плаща на продавача. Би следвало договорът да се развали и държавата обратно да придобие тази собственост. Но не мисля, че наистина може да стане. Представяте ли си в какво състояние ще бъдат тези върнати активи? Това ще бъде един огромен проблем за държавата, който аз лично не се наемам да коментирам.
- Защото едва след време може да се стигне до истинско прехвърляне на собствеността на работещите - тогава, когато реалните собственици се окажат в положението, в което преди време е бил един мой познат, Ед Сандърс, някога собственик на мебелното предприятие "Алайдплай ууд" във Вашингтон. Той каза: стигнах до момент, в който повече не бях в състояние да давам по 60 часа седмично на компанията. Можех да предложа акциите си от компанията на фондовата борса и да получа стойността им, което би определило неясно бъдеще за компанията. Обаче аз изградих бизнеса заедно с другите хора в компанията, затова създадох тръста на работещите и с жена ми започнахме да им продаваме своите акции на порции. Вече е на път да се случи нещо подобно и в България - с едно високотехнологично предприятие, което е собственост и се управлява от много интелигентна в областта си бизнесдама. Тя би искала постепенно да прехвърли бизнеса на своя екип, като в същото време се запазят и интересите на семейството й. Оказва се, че този проблем не е толкава чужд дори за българските условия и един ден ще стане наистина актуален - когато се изчерпи трудовият ресурс на истинските собственици на РМД и те се изправят пред дилемата какво да правят с бизнеса.
- Тази форма на придобиване на собственост съществува в САЩ от близо 30 години, доста се е променяла във времето и все пак представлява нов за света начин на разпределяне на капитала. Стигна се до мисленето, че работническото изкупуване трябва да се използва и при промените в Централна и Източна Европа. Те са уникални най-вече с приватизацията, защото никога в човешката история толкова огромни маси от активи не са сменяли собственика си. Спомням си какво отговори Збигнев Бжежински на въпрос за приватизацията в Централна и Източна Европа. Той каза: има много рецепти да направите от яйцата омлет, обаче няма нито една как да направите от омлета яйца. За това, което правим, няма технология, нито рецепта.
- Когато Александър Божков беше изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, ние му предложихме идеята за участие на дружества на работниците в приватизацията. Той ни възложи да направим българския вариант на закона за участие на работещите в изкупуването на компании, така че ясно да се дефинира защо и кога на едно РМД се дават облекчения - кредитни или други. Всъщност автор на този проектозакон за РМД е Филип Мей, архитектът на една от най-успешните приватизации във Великобритания. Той е бил главният юрист на приватизираната NFC, активите на която достигат 2-3 млрд. паунда. Обаче стигнахме до извода, че е просто безнадеждно такъв закон да мине през нашия парламент в условията на настъпилите тогава политически промени.
Възникването на необходимост от собственост на работниците е въпрос на доста време. Стандартната формула на капитализма има един огромен недостатък - капиталът генерира нов капитал за стария капиталист. За доказателство - ето каква става в световен мащаб. Говори се за "Боинг", "Боинг" и само "Боинг" или "Кока-Кола", "Кока-Кола" и само "Кока-Кола". Огромните конгломерации, макар да са страшно мощни, са бюрократични и изчерпват ресурса си да отговорят на предизвикателствата на пазара. Това в крайна сметка води до поредното отчуждаване на труда от капитала, неефективност на бизнеса, докато прехвърлянето на собствеността на работещите, когато това стане при следване на технологиите по т.нар. ESOP (Employee Share Ownership Plan) значително и трайно повишава тази ефективност.
- В повечето страни за това действа специален закон за ESOP. Технологията, която и ние като консултанти се стремим да прилагаме, звучи горе-долу така - първо, важно е да се намери стойността на конкретната личност или група от хора в бизнеса. Това става на базата на пакет от критерии. В крайна сметка се стига до коефициенти, които дават възможност да се определи оптималното разпределение на собствеността в създаващото се дружество-купувач. За да има добра комуникация между мениджмънта и работниците, първоначално създаваме една работна група, която включва ръководството на дружеството, включва синдикатите, неформалните лидери сред работещите. Важно е технологията да предполага участие на работниците, а от друга стана, дружеството да бъде управляемо. Мениджърите могат да вземат и непопулярни решения. Това, че един работещ е акционер в дружеството, не означава, че той завинаги е на работа в приватизираното предприятие. Той може да си остане собственик, но в същото време бизнесът да изисква свиване.
- Аз считам, че сега в България не е добрият момент за промяна на разпоредбите. По-голямата част от приватизацията на тази част от ресурса, която ефективно подлежи на раздържавяване, вече е факт. Не е нормално една голяма част от приватизацията да се е случила при едни условия, а останалата - по друг ред. Най-малкото не е справедливо, макар че трудно изобщо мога да свържа понятието справедливост с процеса на приватизация. Това е един наистина уникален процес. Може би си заслужава да се направи промяна в законодателството в частта участие на работещите, когато приватизацията е приключила окончателно и когато стане ясно кои РМД действително могат да устоят на предизвикателствата на българската икономическа среда.
- В България преференциите за дружествата, създадени от работещите, откровено казано, са съществени, под формата на доста значим кредит от държавата. Американският закон за участието на работниците в собствеността е мечта, която никога няма да постигнем. Там дружествата на работещите получават по-евтин кредит, а банките от своя страна имат възможност да предоставят такива кредити, защото ползват данъчни облекчения. В САЩ освен това дружествата на работниците дълго време след сделката имат данъчни преференции. Във Великобритания няма облекчено кредитиране, а само данъчни преференции за работническо-мениджърските дружества, след като сключат сделките.
"Прософт" емитира петгодишни облигации за 300 хиляди нови лева
Комисията по ценни книжа одобри първия корпоративен облигационен заем
Комисията по ценните книжа и фондовите борси одобри през седмицата първия проспект за публично предлагане на корпоративни облигации. Емитент на дълговите книжа е "Прософт". Размерът на емисия е 300 хил. нови лева, а срокът на облигационния заем е пет години. Ще бъдат емитирани 12 000 обикновени безналични облигации, като номиналът на една облигация ще е 25 лв. Купоновите плащания са годишни и са обвързани с основния лихвен процент плюс надбавка, която се предвижда да е 6 процентни пункта за първите три години и 6.5 процентни пункта за последните две години. Заемът няма да има конкретно обезпечение, но емисията ще бъде застрахована в Булстрад, която трябва да гарантира изплащането на сумите в случай на невъзможност дружеството емитент да поеме задълженията си. Облигациите ще бъдат листвани на "Българска фондова борса - София", като за инвестиционен посредник е избрана Първа финансово-брокерска къща.
Доходността на облигациите на "Прософт" надхвърля значително тази на наскоро одобрения от комисията облигационен заем на община Свищов. За сравнение - общинският заем ще носи годишна доходност от три пункта над основния лихвен процент, но по принцип общинските облигации се приемат за по-нискорискови, макар че в България това правило едва ли вече е в сила.
Капиталът на "Прософт" е 2.38 млн. лв. За миналата година фирмата е отчела прираст в приходите от дейността в размер на 64% спрямо 1997 г., съобщиха от ръководството й. За първите шест месеца на тази година ръстът на приходите от продажби е 235% в сравнение с първото полугодие на 1998 г., което е довело до реализиране на печалба в размер на 289 хил. нови лева - сума, почти равняваща се на постигнатата печалба за цялата 1998 г. Съгласно бизнесплана за тази година целта е да се достигне увеличение с 60% на приходите от дейността и 100% по-висока печалба в сравнение с предходната година.
Посредникът за Нефтохим поиска подобрени оферти до 20 юли
Новото писмо до купувачите промени правилата на играта за рафинерията
Посредникът по сделката за Нефтохим "Артур Андерсен" през изминалата седмица уведоми трите кандидат-купувача за Нефтохим - "Лукойл петрол" - България, "Логомат сървисиз" - Кипър, и Балканския нефтен консорциум, че трябва да подобрят офертите си до 20 юли. Към всеки от потенциалните купувачи са поставени различни изисквания за подобряване и всеки е получил от посредника писмо, в което се коментират параметрите на собствената му оферта. Въз основа на подобрените оферти един от кандидатите ще получи статута на избран купувач на Нефтохим и правото да направи собствено проучване (т.нар. due dilligence) в рафинерията.
Искането за подобряване на офертите за Нефтохим до 20 юли на практика е промяна на правилата на играта. Новата схема противоречи на първоначалното намерение на Агенцията за приватизация и на посредника първо да изработят единни критерии за трите кандидата, след това те да получат право на проучване на финансовото състояние на Нефтохим и според резултата от него да дадат подобрени оферти. Според първоначалното виждане за процедурата окончателните предложения се очакваха не по-рано от началото на септември.
В момента от трите кандидата се очаква да наддават, без да имат ясна представа за размера на дълговете на Нефтохим. Преди две седмици председателят на Комисията за защита на конкуренцията Николай Павлов обяви, че задълженията на рафинерията са около 800 млн. марки, а по неофициална информация от Агенцията за приватизация и от източник, близък до варненската фирма "Юкос петролиум България" (участник в Балканския нефтен консорциум), даже достигат 900 млн. марки. И агенцията, и всички представители на кандидатите са единодушни, че при подготовката на информационния меморандум посредникът не е отразил всички задължения на Нефтохим и че техният размер (като се добавят и т.нар. скрити и условни дългове) в момента е неизвестен.
Самият Захари Желязков преди десетина дни каза, че дълговете на Нефтохим се променят за часове и че купувачите първо ще бъдат допуснати до проучване в рафинерията. Миналата сряда обаче директорът на АП заяви пред "Капитал": "В последния момент изоставихме идеята за критериите, въз основа на които да се допускат кандидатите до проучване и да подобряват офертите. Сега ще преценяваме кой да прави собствено проучване в Нефтохим, след като получим подобрените оферти. " Така критериите, които посредникът "Артур Андерсен" трябваше да внесе в агенцията миналия понеделник, 12 юли, ще бъдат внесени, след като кандидатите изпълнят сегашните искания за подобряване на офертите.
В писмото и до трите потенциални купувача се казва, че най-важният критерий за избора ще бъде инвестиционната програма, но въпреки това от тях се очаква многократно да подобрят цената, която са предложили за 58% от капитала на Нефтохим (77 млн. долара - "Лукойл петрол", 30 млн. долара - "Логомат сървисиз", 1 долар - Балкански нефтен консорциум). В писмото освен това се казва, че кандидатите трябва да предложат два варианта на оферти - в случай че правителството отпише дълга на Нефтохим по ЗУНК и без отписване на стария дългосрочен дълг.
"Агенцията явно държи най-вече на подобряване на финансовата част на офертите, подобно на наддаването за "Петрол", коментира Митко Събев, директор на "Юкос петролиум България". При сделката за дистрибуторската мрежа АП в рамките на метода преговори с потенциални купувачи организира последен етап, който де факто представляваше търг и определящ критерий в него беше цената, предложена от наддаващите. Докато обаче в сделката за "Петрол" търговото наддаване беше в полза на варненската фирма "Юкос петролиум", за която се знаеше, че може да качи цената над тази на конкурента си, за Нефтохим поне от формална гледна точка евентуално търгово наддаване е по-скоро в полза на "Лукойл петрол". Дружеството, което е 100% дъщерно на "Лукойл Европа", неофициално демонстрира, че има възможност да повиши първоначалната си цена. За да има право да плати част от цената с доказани собствени средства, на 23 юли се очаква на общо акционерно събрание на "Лукойл петрол" капиталът му да бъде неколкократно увеличен, като отново единствен собственик остане "Лукойл Европа". В същото време е изненадващо, ако агенцията предприеме стъпки в полза на "Лукойл петрол", тъй като от месеци за неин фаворит и за "Петрол", и за Нефтохим се смята "Юкос петролиум" (в случая като част от Балканския нефтен консорциум).
Блокови сделки повишиха оборота на БФБ до над 2 млн. нови лева
Сключените през изминалата седмица няколко големи блокови сделки с големи пакети акции успяха да вдигнат общия оборот на "Българска фондова борса - София" за периода 9 - 15 юли до над 2 млн. нови лева. Регистрираната стойност беше неколкократно по-висока от тези през последните няколко седмици. "Блоковите сделки трайно се завърнаха на борсата, търговията на свободния пазар обаче остава само с най-ликвидните дружества", каза брокер. Най-голямата сделка беше за 100 хиляди акции от Централна кооперативна банка - София, като отново сделката беше регистрирана на цена под номинална стойност - 0.90 лв. за акция.
Другата сериозна сделка през седмицата беше продажбата на 10 000 акции от "София БТ" на цена 16 лева за акция и на обща стойност 160 000 нови лева. "Сделките с акции на "София БТ" са сравнително редки, но докато преди година имаше интерес към акции на холдинга, сега вниманието е насочено предимно към акции на дъщерните дружества", смятат участници на пазара.
През изминалата седмица активността на официалния пазар на БФБ беше по-висока от символичните количества акции, прехвърлени през последните седмици. На най-високия сегмент, официалния А пазар, бяха прехвърлени 1610 акции на бургаския завод "Елкабел" на цена 6.82 лева за акция. На временния С пазар най-активно прехвърляни бяха акциите на "Северкооп гъмза холд" - общо над 25 000 акции за едноседмичния период.
На свободния пазар беше регистрирано леко покачване на цените на акциите на "Албена" и Нефтохим - с около 5%. Подобно увеличение беше регистрирано и при акциите на "Булгартабак холдинг" въпреки неяснотата около точната схема на приватизация. Увеличение нямаше единствено при акциите на "Благоевград БТ", но според брокери липсата на движение нагоре е свързано с предстоящата емисия на нови акции чрез капитализация на печалбата за 1998 г. Акциите на "Солвей- Соди" отново се търгуваха на цени между 13.80 и 14.30 лв. за акция.
Български експерти от водещи финансови институции:
Законът за ценните книжа ще спре инвеститорите и развитието на пазара
"Проектът за нов закон за ценните книжа не решава проблемa с увеличението на капитала на публичните дружества под условие и не защитава докрай портфейлните инвеститори на прохождащия български пазар на ценни книжа", заявиха в открито писмо до Комисията по икономическа политика в парламента група финансови експерти, работещи във водещи инвестиционни банки и международни финансови институции. Те призоваха законодателите за пълна забрана на размиването на капитала на публичните дружества под условие в ущърб на дребните акционери и настояха за бързо приемане на новия закон за публичното предлагане на ценни книжа. Проектът в момента се обсъжда на второ четене в икономическата комисия.
Писмото изразява мнението на 25 българи, работещи към водещи инвестиционни банки и финансови институции. "Опасността от увеличение на капитала на публичните дружества под условие (чл.195 от Търговския закон) е основен проблем пред развитието на българския капиталов пазар", заявяват експертите в откритото писмо. В сега обсъждания вариант на закона такова увеличение не се допуска, но в същото време е възможно като изключение при финансовите институции (банки и застрахователни дружества) и в случай на задължения при приватизационни договори. "Тъй като очакваме финансовите институции и определените за приватизация фирми да са гръбнакът на капиталовия пазар, тези две изключения до голяма степен обезсмислят иначе записана забрана на увеличението на капитала под условие", заявяват експертите.
Действащият в момента Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества позволява увеличението на капитала под условие и това беше използвано на практика неколкократно. Най-скандалният подобен случай беше през 1997, когато с помощта на държавата белгийската фирма "Солвей" увеличи своя дял в "Соди" (Девня) от 60 на 67% от капитала чрез гласуване на нова емисия акции и те бяха изкупени само от тях по номинал. Особено тревожно за анализаторите на прохождащия пазар на корпоративни ценни книжа в България е увеличението на капитала под условие да бъде използвано при компании като БТК и Нефтохим, което би заличило страната изцяло от полезрението на сериозните портфейлни инвеститори.
"Всички ние, които работим в световните финансови центрове, се обединихме зад една проста и очевидна за целия свят истина - че увеличението на капитала под условие е порочно и ни пречи да привлечем инвестиции в бедната ни икономика. Ако парламентът забрани изцяло тази практика, лично аз се задължавам да уведомя икономическата комисия колко инвеститори са дошли в България благодарение на това", каза за "Капитал" Николай Василев, анализатор в лондонския офис на инвестиционната банка Warburg Dillon Read, която е един от най-активните участници на българската фондова борса. "Просто не можем да очакваме прилив на чуждестранни инвеститори, ако не са сигурни в своите права на акционери и те не са такива, каквито имат на развитите капиталови пазари", заяви и друг участник в инициативата - Владимир Савов, анализатор към Bank of New York.
"В Русия например всяка проява на добро корпоративно управление и зачитане на правата на акционерите се е отразявала позитивно на настроенията на чуждите инвеститори и обратно. Практиката на добро корпоративно управление служи като барометър за сериозността на развиващите се пазари", обясни Красимир Катев, директор в отдела по нововъзникващи пазари към Daiwa Europe - London. "Сега България има шанс да реши този важен проблем само с един текст в новия закон за ценните книжа", допълни той.
Мнението на групата експерти беше подкрепено и от ръководството на фондовата борса в София. "Моята позиция е, че винаги могат да се намерят и други начини за уреждане както на интересите на купувачите при приватизационните договори, така и на финансовите институции", каза за "Капитал" председателят на съвета на директорите на БФБ Георги Прохаски. "Надявам се мнението на експертите да бъде чуто от икономическата комисия и от Комисията по ценни книжа и фондови борси", допълни той.
Накратко
Поради гласувано решение на общото събрание за отписване от регистъра на публичните дружества "Българска фондова борса - София", реши да спре от търговия акциите на "Електроимпекс" АД, гр. София, от 12 юли 1999 г. Акциите на "Електроимпекс" АД се търгуваха на официалния С пазар на БФБ.
Съветът на директорите на БФБ - София, реши да допусне за търговия акциите на дружествата "Холдинг център" АД, Стара Загора (с борсов код HCEN) и "Българска захар" АД, Долна Митрополия (с борсов код BZAH). Акциите на двете дружества ще се търгуват на свободния пазар.
Eврото възстанови позиции спрямо долара
През изминалата седмица единната европейска валута до известна степен компенсира поевтиняването си спрямо долара през последните две седмици, след като Европейската централна банка (ЕЦБ) заяви намерението си да сложи ред в европейската кредитна система със затягане на лихвената си политика.
В началото на седмицата обаче европейските финансисти за пореден път трябваше да преживеят срив на еврото, което падна до рекордно ниските от въвеждането си нива 1.0103 долара. На тези нива европейските централни банки се намесиха агресивно на пазара и с покупки на големи обеми евро показаха, че все още не е настъпил моментът на изравняване на цената на еврото с тази на долара. На този етап обезценката на еврото премина 15 на сто за последните шест месеца, което породи съмнения за потенциала на страните от евро-зоната да преодолеят икономическата си стагнация в краткосрочен план. Поредното недоразумение в медийните изяви този път бе сътворено от Хорст Зиберт, който е водеща фигура в петчленния икономически съвет на канцлера Герхард Шрьодер. В изказването си Зиберт започна да прави анализ на теоретична ситуация при ниво на едно евро равно на 0.90 долара. Реакцията на дилърите бе светкавична и още преди Зиберт да приключи пресконференцията си, големите инвестиционни фондове заляха пазара с евро, като смятаха, че в официалната германска позиция вече е възприето постигането на паритет евро/долар с потенциал за допълнително поевтиняване на еврото. Естествено Зиберт положи усилия да замаже гафа още на същия ден, като каза, че обявеното ниво е случайно избрано и не се базира на прогнози, но като че ли никой вече не бе сигурен какво точно имат предвид хората, които на практика определят финансовата политика на най-голямата страна от евро-зоната и еврото остана за известно време под границата 1.02 долара.
В четвъртък в подкрепа на еврото се изказа и германският финансов министър Ханс Айхел. За разлика от Зиберт Айхел изказа увереност в скорошното поскъпване на еврото, като за основен аргумент посочи нарастването на поръчките за промишлено производство в Германия, които се очаква да стимулират икономическия растеж на страната. Айхел бе подкрепен и от борда на ЕЦБ, който на последното си заседание преди лятната пауза реши, че няма основание за промяна на лихвеното ниво от 2.5 на сто с аргумента, че ценовата стабилност на страните от евро-зоната и сравнително ниската инфлация гарантира изпълнение на бюджетните рамки на отделните страни.
В същото време поскъпване спрямо долара отбеляза и британската лира, която достигна ниво от 1.5675 долара при отварянето на пазара в петък. Основната причина бе по-ниско от очакваното ниво на безработицата във Великобритания.
На азиатските пазари Bank of Japan продължи да бъде доминиращата сила и с ограничени интервенции да поддържа нивото от 120 йени за долар въпреки изявленията на заместник финансовия министър на страната Харухико Курода, който през седмицата заяви, че правителството не се стреми към фиксиране на курса на точно определено ниво.
На вътрешния пазар доларът регистрира най-високи нива спрямо лева от зимата на 1997 г. и достигна до 1.923/1.925 лева при отварянето на пазара във вторник.
Еврото леко поевтиня и се търгуваше на 1.946/1.947 с отделни сделки, насочени към БНБ, на фиксирания курс купува от 1.94605 лева за евро.
Крайните клиенти се възползваха от сравнително високия курс на щатската валута и продаваха долари, за да си набавят необходимия ресурс за преводите на авансовите данъчни вноски по ДДС и данък печалба в средата на месеца.
Цените на българските брейди-книжа останаха стабилни
През седмицата бяха огласени първите прогнози за влиянието на поевтиняването на еврото на международните пазари и последиците от кризата в Косово върху източноевропейските страни, като инвеститорите запазиха положителните очаквания за развитието на кандидатите за членство в Европейския съюз. Според Соня Гибс от "Номура интернешънъл" валутите на страните от Централна и Източна Европа са показали необходимата стабилност след отминаването на кризата в Косово и страните имат отлични шансове за запазване на финансовата си стабилност при по-тясно обвързване с еврото. България и Естония вече директно са фиксирали валутите си към еврото, а Унгария и Полша се очаква да повишат тежестта на еврото в кошницата от валути, които определят курса на форинта и злотата. Очаква се точно на базата на обвързването на валутните курсове точно тези страни да повишат приходите си от експорт на продукция към доларови пазари, следвайки и обезценката на еврото спрямо долара. Допълнителна стабилност за страните от региона дава и намерението на Чехия, Словения и Хърватия да се обвържат с еврото в краткосрочен план. Според инвеститорите намаляването на риска от курсови загуби при търговския обмен между тези страни ще подобри значително икономическите им показатели и ще им помогне много повече от предоставянето на достъп до предприсъединителните фондове на евросъюза.
Тези очаквания повишиха интереса на портфейлните инвеститори към дълговите инструменти на тези страни, което доведе до стабилизиране на цената и на българските брейди-книжа.
Допълнително въздействие върху пренасочването на капитали към европейските страни в преход имаше и подновеното недоверие към латиноамериканските страни, след като бяха разпространени слухове, че фискалната реформа в Аржентина е достигнала до задънена улица и страната може да не набере необходимите й средства за ритмично погасяване на вноските по външния си дълг.
Българските обезпечени облигации с отстъпка DISC се търгуваха на 69.000/125 цента, облигациите, заменили просрочените лихви IAB, се търсеха на 68.625, а котировките купува на облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 62.000/500.
ЕС ще ограничава производството на захар
Европейският съюз ще се стреми да ограничи производството на захар до 18 милиона тона през следващите години, докато търсенето в световен мащаб не се изравни с предлагането, заяви президентът на Международната асоциация на производителите на захарно цвекло и захарна тръстика Ерик Тиесен пред участниците в азиатската конференция за захарта.
Потреблението в ЕС се стабилизира между 13.7 и 14 милиона тона и едва ли ще се промени в средносрочен план, въпреки че проблемите на "Кока-Кола" в Белгия и Франция ще намалят потреблението със 100 000 тона през тази година, а ниските световни цени позволят нелегален внос според Тиесен. През последните 10 години ЕС изнася средно по 3.5 милиона тона захар и производителите на цвекло в ЕС искат да намалят производството и износа през следващите години, за да се адаптират към съществуващите цени.
Представителите на азиатските държави заявиха, че субсидиите за експорт на захар от ЕС са един от факторите, който не позволява на цените на международните пазари да растат.
Тиесен отбеляза, че производството и потреблението на захар в Източна Европа е спаднало рязко и бъдещето на пазара на захар е Азия.
Алуминият поскъпва
Тримесечните фючърси на алуминия достигнаха най-високите си цени от април миналата година, преминавайки нивото на съпротива от 1450 долара за тон и приключвайки в сряда на ниво 1458 долара. Според дилърите за ръста на цените е способствало съобщението, че най-големият производител в света - алуминиевия комбинат в Братск, - може да има проблем с доставката на алумина (суровина за получаването на алуминий), след като рафинерията за алумина в украинския град Николаев обяви, че няма да изпраща суровина в Братск. Техни колеги обаче смятат, че тъй като руската фирма има няколко снабдителя и значителни запаси, ефектът от решението на рафинерията в Николаев няма да бъде почувствано веднага.
Японската търговска фирма Mitsui & Co. заяви, че очаква тримесечните фючърси на Лондонската метална борса през следващата половин година да се движат в границите 1350-1700 долара за тон. В доклада на компанията се казва, че търсенето и предлагането ще бъдат балансирани с излишък на предлагането от 100 000 тона. Търсенето на алуминий в азиатските страни без Япония, Китай и Индия се очаква да нарасне с 9% в сравнение с миналата година, докато търсенето в САЩ ще се увеличи с 5% в резултат на увеличеното търсене от автомобилните фирми. Общото търсене трябва да нарасне с 3.5%. Според Mitsui през 2000 г. търсенето ще се увеличи с около 3.2%.
Очаква се Китай да внесе около 150 000 тона алуминий през тази година, като само за първите пет месеца на годината са импортирани 140 000 тона.
Взрив в рафинерията за алумина на американската фирма Kaiser Aluminum в град Грамърси, щата Луизиана, може да доведе до снижаване на производството на първичен алуминий, тъй като може да се очаква дефицит на алумина в резултат на инцидента.
В Mitsui смятат, че в краткосрочен период цените на алуминия на лондонската борса ще бъдат стабилни заради баланса между покупките на инвестиционните фондове и продажбите на производителите. В средносрочен план пазарът ще пробва да премине ниво от 1465 долара и ако успее до края на месеца, това би означавало промяна в понижаващия се тренд, започнал през януари 1995. Ако пазарът не успее да достигне тази цел, възможно е падане на цените до 1320-1360 долара. В дългосрочен план много е вероятно понижаващият се тренд да премине в повишаващ се, ако през септември бъде достигната цена 1430 долара за тон, след което ще бъдат пробвани нива от 1500 - 1510 и 1680 долара.
Други специалисти смятат, че изгледите за ускоряване на икономическия растеж в световен мащаб ще помогнат на цените на металите да се оттласнат от рекордно ниските нива в началото на годината. "Вижда се, че цикълът на цените достигна дъното, заяви Ник Муур от Flemings Global Mining Group. Повечето аналитици са видимо по-уверени. " Под влияние на свръхпредлагането и слабите азиатски и европейски икономики алуминият достигна петгодишен минимум през май.
Допълнителен натиск за увеличаване на цените ще бъдат покупките на фондовете, които за първи път от месеци се отказаха от късите позиции, както и свиването на производството и потенциалните покупки за застраховане от възможните последици от компютърния "Проблем 2000". "Най-големият риск е нивото, при което производителите ще хеджират приходите си и ще ограничат увеличаването на цените. От друга страна, ние очакваме инвеститорите и потребителите да закупят достатъчно количество, за да неутрализират влиянието на производителите", заяви Дъг Ъптън от HSBC Securities.
Бърза промяна в Иран не може да има
Студентските протести и борбата за свобода на словото често са били предвестници на дълбоки социални и политически промени - Франция през 1968 г., Източна Европа в края на 80-те, Индонезия през 1998 г. са само част от примерите. Има ли шанс и Иран да се нареди в техния кръг, след като студентски демонстрации доведоха до най-сериозните безредици в 20-годишната история на ислямската република? На много хора, които в духа на теориите на Самюел Хънтингтън за неизбежен сблъсък между християнския и мюсюлманския свят се страхуват от теократичен Иран, подкрепящ радикални групировки като "Хизбула", им се иска отговорът да бъде "да". В действителност надеждите за нова иранска революция са пресилени заради ограничения размер на протестите и нежеланието на реформаторите в правителството да ги подкрепят. На желаещите промяна им остава да стискат палци поне част от планираните реформи да бъдат осъществени, което ще направи Иран по-предсказуем и по-открит.
Студентите излязоха на улиците на столицата Техеран, след като специалният религиозен съд забрани либералния вестник "Салаам" и заповяда да бъде арестуван главния му редактор по искане на разузнавателното министерство, което беше недоволно от публикуван секретен документ, разкриващ участието на висш служител на ведомството в убийството на дисиденти през миналата година. Малко преди това парламентът одобри на първо четене закон, ограничаващ свободата на словото въпреки опозицията на кабинета. Това беше капката, която преля чашата след месеци на нападения, побои и обиди от страна на ислямските хардлайнери срещу по-либерално настроените членове на иранското общество.
Студентите поискаха отмяна на решението за спирането на "Салаам" и ускоряване на реформите, които обеща президентът Мохамад Хатами при избирането си през май 1997 г. Хатами, считан за един от най-либералните политици в иранското ръководство, получи тогава 70% от гласовете и победи благодарение на подкрепата на студентите, жените и средната класа. Полицията, секретните служби и въоръжените групировки, които се намират под контрол на фундаменталистите, съзряха в демонстрациите заплаха за традиционния ред в страната и нахлуха в района на техеранския университет, убивайки един човек.
Грубите действия радикализираха студентите, които за първи път публично изразиха недоволството си от върховния религиозен лидер Али Хаменей, чието послание бе заглушено от скандирания "Смърт на диктатурата". Хаменей наследи през 1989 г. аятолах Хомейни - човека, който организира свалянето на шах Реза Пахлави през 1979 г. и винаги е стоял над всякаква критика. Към протестите се присъединиха други градове, а в столицата положението постепенно започна да излиза извън контрола на студентските лидери.
Това беше използвано от щурмоваците на "Ансар е Хизбола" (привърженици на партията на бога) и полувоенната организация "Басидж", които се втурнаха да изпълняват решението на Върховния съвет за сигурност за забрана на всички обществени прояви. Реакцията на религиозните кръгове, които гледат на себе си като на защитници на революцията, беше толкова силна, че планираната еднодневна стачка на журналистите беше отменена, а на проведения в сряда контрамитинг, подкрепен и от голяма част от умерените партии, десетки хиляди иранци потвърдиха привързаността си към съществуващата система.
Единството между президента Хатами и аятолах Хаменей, което беше демонстрирано в дните на протестите чрез осъждането на насилието срещу студентите и разрастването на несанкционираните действия, не е показателно за отношенията между двамата водещи ирански политици. Те са лидери на двата лагера - реформатори и консерватори, изходът на борбата между които ще определи бъдещето на Иран. Свещениците и други религиозни деятели винаги са дърпали конците в политиката и за тях идването на Хатами на власт с обещания за "управление на основата на закона" прозвуча като лично предизвикателство. Те се опитаха да контраатакуват, обвинявайки в корупция и други прегрешения реформатори от екипа на Хатами, но публичният натиск им попречи да ги осъдят. Традиционалистите претърпяха загуби и по други направления. На първите местни избори през пролетта кандидатите на реформаторските партии спечелиха убедителна победа, което потвърди обществената подкрепа за Хатами. Привържениците му се надяват на парламентарните избори през следващата година да получат мнозинство и в законодателната власт, което ще способства за приемането на необходимите закони. За първи път през миналата есен светски кандидати бяха допуснати до изборите за експертен съвет, който определя върховния религиозен лидер, а по същото време започнаха ревизии на революционните религиозни фондации, в които са концентрирани значителни активи и които не се отчитат пред никого.
Постиженията не са лоши за две години, но най-активните слоеве на обществото настояват за повече - влиянието на групи като "Ансар е Хизбола" и "Басидж" остава голямо, имамите продължават да контролират силовите министерства и имат последната дума по повечето политически въпроси. Вижданията за външната политика на двете течения също се различават - традиционалистите гледат на Запада като на враг No1 и не пропускат възможност да заклеймят империалистите от Вашингтон, Лондон и Тел Авив. Хатами е далеч по-умерен, настоява за възстановяване на дипломатическите отношения и избягва да използва демагогската реторика на свещениците. Позицията му допада на образованите иранци, но за да бъдат закрепени трайно промените и те да продължат, президентът се нуждае от подкрепата поне на част от духовенството, което има огромно влияние сред обикновените иранци, за които местният свещеник е пръв помощник и съветник. Съдбата на реформите зависи и от подкрепата на по-широки кръгове от обществото, които засега остават пасивни и приемат направените отстъпки от страна на религиозните кръгове като достатъчни.
Предвид стратегическото положение на Иран и потенциала му въпросът за бъдещето на ислямската република не е само вътрешен. Ако населението продължи да се увеличава със сегашния темп от 2%, след 20 години то ще достигне сто милиона. По това време Иран може да разполага с ядрено оръжие, а балистичната й ракета "Шахаб 3" вече има обсег 1350 км. Страната е на пето място по доказани резерви от нефт и на четвърто по добив.
Географското положение позволява на Иран да влияе на събитията от Средиземно море до Индия, от него ще зависи стабилността в Централна Азия през XXI век, както и съдбата на близкоизточния мирен процес.
Въпросът е за какво ще бъде използван този потенциал. Съобщенията за преговори между Иран, Гърция и Армения за създаването на стратегически съюз, очевидно насочен срещу Турция, показват, че Иран не робува на религиозни предразсъдъци и възнамерява да води прагматична външна политика. Тежкото икономическо положение на страната, която пострада силно от миналогодишния спад на цените на петрола, прави неизбежно подобряването на връзките със Запада, който може да инвестира необходимите капитали, и стъпки в това направление вече са налице, особено от страна на фирми от Европейския съюз.
Въпреки критиките, които Западът отправя за нарушаването на човешките права, Иран е значително по-напред в създаването на демократични институции от повечето си съседи, което е известна гаранция срещу приемането на еднолични решения, насочени към дестабилизиране на ситуацията в региона. Дори религиозните лидери, които са против промените, се съобразяват с настроенията в обществото и по това си приличат с Китайската комунистическа партия, която без да изпуска монопола върху властта, успя да стабилизира положението в страната след разгонването на студентите на площад "Тянанмън" през 1989 г. Това, изглежда, очаква Иран през следващите няколко години, ако Хатами и поддръжниците се задържат на власт - внимателни реформи отгоре, големи усилия за подобряването на икономическото положение, предпазлива външна политика.
Русия продължава продажбата на петролни компании
Руското Министерство на държавното имущество съобщи, че е получило предварително съгласие от премиера Сергей Степашин за продажба на дялове в нефтените компании "Роснефт" и "Славнефт".
"Ние получихме устно съгласие от Степашин да продадем 25% + 1 от акциите на "Роснефт" и 19.68% от акциите на "Славнефт", заяви говорител на министерството. Сега министерството очаква официален документ, за да започне подготовката на фирмите за продажба."
През 1998 г. тогавашните кабинети на два пъти се опитаха да продадат 75% + 1 от акциите на "Роснефт", първо - за 2.1 милиарда долара, а след това - за 1.6 милиарда, но не успяха, защото инвеститорите оцениха цената като прекалено висока. Сред потенциалните купувачи на двете компании са няколко групи от руски и чужди фирми, сред които "Газпром", Royal Dutch/Shell и "ЛУКойл" и BP Amoco и "Сиданко".
Руско-беларуската фирма "Сиданко" също беше предложена за продажба два пъти - срещу 1.9 милиарда рубли (78.06 милиона долара) и 1.5 милиарда рубли - но купувачи така и не се появиха.
Бившето кубинско посолство ще приюти мисията на мормоните
В моменти, в които пазарът на недвижими имоти изглежда относително скучен, някои дребни новинки с екзотичен нюанс са способни да концентрират интереса дори на специалистите.
Подобен е случаят със сградата на кубинското посолство на ул. "Марин Дринов" в столицата. След като от края на 1997 г. банка Биохим, чиято собственост беше къщата, се опитва да я продаде, се е намерил някой да я купи. Вече близо двадесет дни строители работят на обекта. Изцяло са свалени прозорците, вратите, отвътре изхвърлят прогнилото дюшеме. "Ще става църква", обясни един от майсторите на обекта и допълни: "Някакви американци са я купили, ама не знам повече".
Американците, които са купили сградата, са от Църквата на Исус Христос и светиите от последния ден, в България по-известна като Църква на мормоните. Това е най-скъпият, но и най-лесен начин, за да направят църква, разсъждават хората от квартала и поясняват: "Ако те бяха решили да строят собствена сграда, първо, нямаше да намерят хубав парцел, второ, можеше изобщо да не им разрешат строителство", разправят хората от квартала. През декември месец 1997 г., когато беше обявен първият търг за сградата, първоначалната цена, определена от банката, беше 1 млн. и 100 хил. долара (без ДДС). Къщата е двуетажна с по шест стаи на етаж, сутерен и тавански етаж със застроена площ от 370 кв.м. Прилежащото й дворно място е 957 кв.м. Общо 2 млн. долара ще вложи мисията за реконструкцията, ремонта, включително и обзавеждането на сградата, казаха от Църквата на мормоните. Те обаче твърдят, че не знаят колко им е струвала къщата, тъй като парите за нейната покупка дошли от Германия. "До януари, най-късно февруари следващата година ремонтът ще бъде завършен", каза представител на църквата и допълни: "Няма да правим църква, това ще е дом за президента на българската мисия Гери Стивън и дом на църквата".
Сградата е стар еврейски имот, построен през 1932 г. Навремето тази чудесна къща на ул. "Марин Дринов" в столицата е била построена за жилищните нужди на голям род. По-късно, през 1949 г., е била отчуждена, а след време дадена за ползване на кубинското посолство в София. И така до лятото на 1992 г., когато по силата на реституционните закони сградата е върната на първоначалните им собственици (или по-точно на техните наследници). Те обаче отдавна не живеят в България, а в Израел и може би това е причината да я продадат година по-късно на ТБ "Електроника". Сумата на тази сделка е внушителна за времето си, а и сега - 37 млн. и 98 хил. лв., или приблизително 1 400 000 долара по тогавашния курс на деня на БНБ - 26.59 лв. Каквито и намерения да е имала банката за имота, те не се осъществяват. ТБ "Електроника" преминава към банка "София", след което следва консолидиране на Софиябанк с банка Биохим и имотът преминава във владение на Биохим.
Повече от шест години тази скъпоструваща къща стоеше неизползвана и се рушеше. Минало лято дворът се превърна в удобно сметище на намиращата се в съседство кръчма на Българския олимпийски комитет (БОК), откъдето празни кашони и бутилки без препятствие и последици прелитаха през комшулука в съседния двор. През последните месеци физическото състояние на сградата се влоши дотолкова, че дори палавите малчугани избягваха да играят в близост до нея. Клошарите също прекратиха контактите си с къщата, която доскоро ги приютяваше.
Общи събрания
Цените на имотите запазват нивата си
Противно на очакванията на някои посредници на пазара на недвижими имоти цените на жилищата не се повишиха след махането на трите нули от българския лев. Не настъпи и пророкуваното объркване от страна на купувачи и продавачи. "Според мен нищо съществено на пазара няма да се случи, просто цените ще се върнат (в левови изражения) на нивата си от преди десет години", коментира брокер от агенция за недвижими имоти. "Деноминацията в никакъв случай не е пречка за пазара", смята и Валери Левиев, шеф на агенция "Елта консулт". Логика в поскъпване на имотите заради деноминацията наистина няма, цените на недвижимите имоти отдавна са в долари и това какво става с лева не им влияе по никакъв начин. Когато беше въведен валутният борд в страната и левът се прикрепи към германската марка, цените на недвижимите имоти окончателно се привързаха към щатските пари.
От година насам у нас се наблюдава тенденция на задържане, дори леко понижаване на продажните цени на имотите в долари. Това обаче се компенсира в левово изражение (а практиката е разплащането да става в левове) от поскъпването на щатската валута, в която се обявяват жилищата за продажба. В момента посредниците отчитат леко понижение на цените на големите жилища, което се дължи на слабия интерес към този тип имоти. Търсенето е съсредоточено предимно към малките, до двустайни апартаменти и станалия вече традиционен за пазара интерес към търговски помещения и складови бази. Цените на този тип имоти продължават да са на едни от най-високите нива за последните години. Леко са се покачили наемите, и то предимно в малките апартаменти. Посредниците обясняват това с големия интерес на наемателите към подобни жилища и ограничения брой на офертите.
Според Наско Атанасов, председател на Националното сдружение "Недвижими имоти" и шеф на агенция "Виктория инвест", покачване на цените на имотите може да се очаква в началото на есента поради поскъпването на енергоносителите и строителните материали. Това ще доведе до покачване на стойността на новото строителство. А щом поскъпне новото строителство, не закъснява и поскъпването на старото строителство.
В момента единственото, което се е променило от 5 юли насам, е, че в договорите за покупко-продажба, както и тези за наем се записват цени в нови левове, данъчните оценки (издадени след тази дата) също са в нови левове, пред нотариусите сделките с имоти се изповядват със същите пари.
Календар на деловите прояви за 21-30 септември
Срокове
Приватизаторите пак протестират срещу съда
Агенцията за приватизация готви жалба до Висшия съдебен съвет, в която протестира срещу действия на съдии по наложени обезпечителни мерки в приватизационния процес. Това съобщи Захари Желязков, изпълнителен директор на агенцията. Според него жалбата може да има резултат, ако Върховният касационен съд направи тълкуване на практиката на съдилищата да издават обезпечителни заповеди и постанови при какви условия това е допустимо за приватизационни сделки. Юристите на АП аргументират жалбата с твърдението, че съдилищата често налагат обезпечителни заповеди при пренебрежимо малък размер на внесена от молителя гаранция (за пример се привеждат случаи със суми в размер на неколкостотин нови лева) или че съдиите не съзнават напълно вредите и пропуснатите ползи от забавянето на приватизационните сделки.
В жалбата на Желязков като незаконосъобразни се очаква да бъдат споменати обезпечителните заповеди по сделките за металургичното предприятие "Лекоко" (която предвижда спиране на участието на РМД "Радомир Лекоко инвест" в сделката), за "Вини" - Сливен (където съдът е спрял изобщо приватизационната процедура, но все пак преди десетина дни АП е продала предприятието, без да оповестява сделката), за "Парк-хотел Москва" (в този случай пък неуспелият купувач постигна запор на предложените за продажба акции). В жалбата вероятно ще се споменават и вече отменените обезпечения по сделките за "Механика и монтаж" - Севлиево, и за "Рига хотелс" - Русе.
Сегашната жалба е поредният опит на Агенцията за приватизация да ограничи намесата на съда в приватизационните сделки. Най-сериозният опит за подобно ограничаване досега беше прокарването на нова разпоредба в закона за приватизацията, която не допускаше резултатите от приватизационни сделки да се оспорват пред Върховния административен съд, а освен това прекратяваше вече започнатите административни производства. Впоследствие тези разпоредби бяха отменени от Конституционния съд, но докато административното производство за приватизационни казуси беше спряно, АП и другите приватизиращи органи започнаха да се оплакват от обезпечителните заповеди, наложени по общия исков ред. Държавен вестник
Произходът на стоките определя митническото третиране
Ако българските износители искат да плащат по-ниски мита в страна, където това е допустимо и договорено, трябва да представят съответни сертификати, доказващи произхода на стоките.
"Най-общото значение на сертификата е да не допусне злоупотреба с преференциален митнически режим", пояснява Димитър Хаджиниколов, управител на "БСК - Комерсконсулт". Например Турция има зона за свободна търговия с арабските държави и с България. България има споразумение за такава зона с Турция, но не и с арабските държави. От това следва, че при вноса на арабски стоки в нашата страна те няма да ползват митнически преференции. Възможно е обаче в България да влязат арабски стоки през Турция и за тях да не се плащат мита, защото се твърди, че са с турски произход. Само сертификатът може да докаже дали това е така. С други думи, този документ (или липсата му) определя и съответното митническо третиране.
"Аналогичен е подходът и при износа на български стоки зад граница. Трябва да се знае дали тази стока отговаря на правилата за произход. Ако отговаря на изискванията, тя ще ползва предвидените преференции. Ако не се докаже българският й произход, за нея няма да има митнически облекчения", обобщава Веска Тодорова, главен експерт в отдел "Произход на стоките" в ГУ "Митници".
Документите, придружаващи стоки с непреференциален произход, се наричат общи сертификати за произход. По правило те не водят до преференции, но наличието или отсъствието им може да доведе до избягване или пък сблъскване с някакви търговски бариери. Обикновено става дума за наказателна мярка - най-често тя е антидъмпингова, възможни са ограничения при търговски войни, ембарго и пр. Ако стоката е с произход от държава, невключена в наказателната акция, сертификатът доказва това и помага да се избегне санкцията. По правило общият сертификат за произход се издава от оторизирани от държавата органи, но не и от митническата администрация. У нас износителите могат да заверят този документ в БТПП и БСК. При определянето на правилата за произход на стоката важат изискванията на националното право.
Сертификат форма А се използва при внос (или износ) в (или от) страните, които прилагат Общата система за преференции. По решение на УНКТАД (Конференция на ООН по търговията и развитието) от 1968 г. развитите страни предоставят преференции на развиващите се при внос на готови стоки. По силата на тази генерална схема за преференции България се явява и страна, която дава, и страна, която получава митнически облекчения. Даваме преференции на повече от 50 държави. Българските износители могат да разчитат на по-ниски мита в САЩ, Канада, Япония, Австралия, Нова Зеландия и Русия. Доказателство за българския произход на изделията е сертификат форма А. Документът се издава от БТПП и от БСК и не се заверява от митническата администрация. При определяне на произхода в този случай важат правилата, които се прилагат в националното право на държавите, където се експортират стоките.
Сертификатът за движението на стоката EUR 1 се издава само от митническите органи. Изисква се при износ на стоки за страните от ЕС, ЕАСТ, ЦЕФТА и за Турция. Документът е задължителен и при внос от тези страни, ако желаете да ползвате съответните митнически преференции. Възможно доказателство за произхода на стоката в този случай е и т.нар. декларация върху фактура. Тя се изготвя от износителя (ако стоката е на стойност до 6 хил. евро) върху фактура или всякакъв друг търговски документ, описващ изнасяните продукти достатъчно подробно, за да могат да бъдат идентифицирани. Право да изготвят такава фактура без ограничения на стойността имат одобрени от митническите власти износители. Декларацията върху фактурата освобождава фирмата от задължението да попълва сертификат и да представя доказателства за произход.
За да бъде одобрена една фирма за износител, тя трябва да извършва чести експедиции на продукти в страните от ЕС. За такова упълномощаване трябва да се представят в митническото управление всички необходими гаранции за доказване на произхода на продуктите. На свой ред митническите власти могат да поставят всякакви условия, които те смятат за необходими, за да предоставят статут на одобрен износител. Всеки одобрен износител получава номер на митническо разрешително, който трябва да се поставя на декларацията върху фактурата. Митническите власти контролират използването на разрешителното и могат да го оттеглят по всяко време при нарушения или при промяна на условията, при които е издадено. Досега са одобрени над 40 български фирми износители.
Има и четвърти тип сертификат, който се отнася само за текстила и се прилага в рамките на международното Споразумение за текстила.
"Общо правило за преференциален произход няма. Конкретните правила например за ЕС са описани в Протокол No4 към Европейското споразумение за асоцииране (обнародван в бр. 100/1998 г. на Държавен вестник). Условията за произход са свързани с обработката или преработката на изделието. Срещу тарифната позиция на стоката има и съответно правило. Трябва да се прочете какво е то и да се прецени дали стоката отговаря на изискванията. Допуска се и кумулация на произхода. За съжаление нашите износители не познават добре законодателството, бъркат тарифната позиция, не четат внимателно правилата. Ако искат да имат успешен бизнес, трябва да се консултират конкретно в районните митнически управления. Консултациите са безплатни", препоръчва Веска Тодорова от ГУ "Митници".
Доказателствата за произход се представят от износителя. Това могат да бъдат документи, свързани с производството, декларация от производителя, фактури и пр. Доказателствата трябва да са обвързани с конкретното правило за конкретния продукт. Например, ако правилото допуска използване на материали до 40% без произход, това трябва да се докаже. Ако са използвани български материали - трябва също да се приложат доказателства.
Доказателството за произход е валидно в рамките на четири месеца от датата на издаване в страната на износа и трябва да бъде представено в същия период на митническите власти в страната, в която се внася. "Сертификати ЕUR 1 могат да се издават и впоследствие. В този случай фирмата трябва да внесе целия размер на митото, за да обезпечи вноса, т.е. тя няма доказателство за произход и не ползва преференциално мито. Добре е сумата да се внесе кеш в касата на съответната митница, а не с платежно нареждане. След представяне на сертификата обаче надвнесеното се възстановява", уточнява Виолета Маркова, главен експерт в отдел "Произход на стоките" в ГУ "Митници".
Изцяло получени в определена страна стоки
Обработки или преработки, които не са достатъчни за придобиване на произход
предстоящо
Заглавие
Доктор Хелмут Швайгер e гост-професор на "Сити юнивърсити" и консултант на президента на университета. Той е бил главен администратор за висшето образование в Министерството на образованието на Канада и в щата Минесота, САЩ.
- В България вече установихме център по дистанционно обучение. Предлагаме курсове по мениджмънт, при завършването на които се издават MBA диплома и сертификати. В момента записваме студенти в центъра по дистанционно обучение за програма, която дава възможност студентите да учат, без да се откъсват от работните си места. Обучението ще стартира от 15 септември.
- Курсът акцентира на изграждането на практически умения. Разглеждат се конкретни казуси. Опитът ни е показал, че по-висока ефективност имат комбинираните курсове - обучение самостоятелно и в семинари, водени от инструктор. Трябва да имате предвид, че материалите за програмата са на английски език.
- Гаранция за завършващите нашите програми е акредитацията на университета от NWASC (Northwest Association of Schools and Colleges), акредитиращата комисия на университети и колежи в североизточните американски щати и от IACBE (International Association of Collegiate Schools for Business Education). С тези акредитации дипломите на "Сити юнивърсити" се признават в цял свят. Той е глобално ориентиран - и в съдържанието на програмите, и в състава на студентите. Годишният прием включва повече от 15 000 студенти, от които около 4000 учат дистанционно. Той е най-големият частен университет във Вашингтон. Списанието "Форбс" включи "Сити юнивърсити" сред 20-те университета, предлагащи най-добро дистанционно обучение. Преподаването се извършва от центрове във Вашингтон, Сан Хосе, Ванкувър, Цюрих, Дрезден, Кайзерслаутерн, Мюнхен, Франкфурт, Виборг (Дания), Мадрид, Букурещ, Тренчин и Братислава в Словакия и места в Египет и Китай. Студентите, дистанционно обучение, могат да бъдат във всяка точка по света. Контактът с университета, преподавателите и с колеги студенти става по електронен път. Университетът е създаден да обслужва работещи професионалисти, които нямат възможност да напуснат своята работа или да посещават традиционен университет. Повечето студенти учат вкъщи или на работното си място, средната възраст на студентите е над 35 години. Някои от програмите, предназначени за чужбина, са ориентирани повече към студенти в колежанска възраст.
- Ползвамe метод на преподаване чрез казуси от практиката - метод, който първоначално е въведен в Харвардския университет. Това е практически ориентиран метод на обучение, където студентите учат чрез решаване на истински случаи, взети от индустрията, търговията и правителствената практика. Освен това преподавателите на "Сити юнивърсити", освен че са академично подготвени, са също и настоящи практици в предметите, които преподават. Преподаватели по някои дисциплини са представители на компании като "Боинг", "Майкрософт", "Ю Ес уест комюникейшънс".
Състояние и възможности за кредитиране на бизнеса
Очертаващата се трайна тенденция на финансова стабилизация доведе до възвръщане на доверието и създаде условия за сигурност в планирането и развитието на бизнеса. От друга страна, банковият сектор като основен източник на кредитен ресурс е с добра капиталова база и свръхвисока ликвидност. Налице са предпоставки за активизиране както на банките, така и на стопанските субекти, за нарастване на броя и размера на предоставените кредити. Приетите промени в банковото законодателство спомагат за отпушване на процеса на кредитиране. По-активното участие на банките в реалния сектор се налага не само поради необходимостта от укрепване на бизнеса, но и поради нуждата от упражняване на контрол на кредитиращите банки върху кредитираните предприятия. Такъв контрол е присъщ на всяка пазарна икономика.
Наблюдава се трайна тенденция към
От страна на малките и средните предприятия (МСП) изследванията показват, че 28% от тях са кандидатствали за кредити през 1998 г., докато техният брой през 1997 г. е бил едва 17%. Броят на отпуснатите кредити за МСП е 30% от броя на исканията.
Лихвената политика на банките у нас не съдейства за стимулиране на кредитната дейност. Пазарните нива на лихвите по кредитите са в границите на 15-18%. В същото време лихвите по влоговете са 4-5 пъти по-ниски. Банките печелят достатъчно от спреда между нищожните лихви по влоговете и многократно по-високите лихви по кредитите, а не се стремят към разширяване на кредитната дейност. Причината за ниските лихви по влоговете е, че банките не желаят да получават ресурси, за които нямат надежден пласмент. От друга страна, с високите дебиторни лихви те се стремят да отблъснат кредитоискатели с ниска рентабилност и висок риск от кредитиране. Размерът и начинът на определяне на ОЛП не влияят върху лихвената структура.
Българските банки не разполагат с дългосрочен ресурс и затова срокът на кредитите като правило е не по-дълъг от една година. Отсъствието на развит капиталов пазар, даващ възможност свободните средства директно да попадат в предприятията, прави наложително създаването на ипотекарни банки, които да отпускат дългосрочни кредити от собствени средства, набрани от емисия на обезпечени с недвижимости облигации.
Исканото обезпечение е от порядъка на 200-250%, като неговият размер зависи от проектния риск и вида. Когато кредитът е овеществен в ликвидна инвестиция, тя също може да е част от предлаганото обезпечение. Като обезпечение най-често служат недвижими имоти, а така също и машини и съоръжения или ликвидни акции. Приема се и обезпечение от трето лице.
Банките изискват наличие на поне 3-годишна минала дейност, финансовите резултати от която да са достатъчно убедителни за възможностите на кредитоискателя. Наличието на разплащателни сметки в банката кредитор и движението по тях се приемат за особено показателни.
Банките се въздържат от предоставяне на кредити за стартиращия бизнес. Определена роля тук се разчита да изиграе Насърчителната банка. Банката започна да разглежда проекти предимно за инвестиционни кредити с размер до 1 млн. германски марки, като срокът на погасяване е до 5 години, при пазарни лихвени условия и гратисен период над 1 година. Отделно ще се предоставят и оборотни кредити за експортно ориентирани производства. Пред сключване са споразумения за дългосрочни кредитни линии с международни финансови институции. Препоръчителните сфери на дейност са леката промишленост, туризмът, но без ограничения и за други сфери.
За отпускането на кредит следва да бъде разработена обосновка за кредитиране, която включва бизнесплан за срока на кредита и финансов план за погасяване. Бъдещата доходност се доказва с маркетингови анализи за тенденциите в търсенето и цените и наличието на конкуренция. Необходими са и предварителни договори с клиенти. Ако самата дейност изисква притежаване на лиценз, съгласувания или разрешения от съответни институции, те също са задължително условие за разглеждане на молбата за кредит.
Банките обикновено се въздържат от конкретен отговор за това дали биха кредитирали определен проект по изложена идея или план за осъществяването й, а изискват изцяло разработен проект.
Българската стопанска камара се ангажира в създаването на "Национална мрежа за микрокредитиране" с цел подпомагане на малкия и средния бизнес. На базата на договор с Банка ДСК са обучени регионални и браншови експертни звена за оказване на консултантска помощ при разработване на проекти за кредитиране предимно в размер до 100 млн. лв. Договорените условия са: 2-годишна история; собствено участие - 30%; срок на кредита - до 3 години за инвестиции и до 1 година за оборотни средства; годишна лихва - не по-ниска от 14.5%; наличие на ликвидно обезпечение. Срокът за вземане на решение е 1 месец. Разработените по тази линия проекти се съпровождат с оценки и рекомендации за надеждността, коректността и лоялността на кредитоискателя. Предварителният филтър, осъществяван от тези експертни звена, редуцира риска за кредитиращата институция.
За кредитиране на малкия бизнес е насочена и германска кредитна линия в размер на 8.5 млн. германски марки, договорена от БНБ при изгодни условия. Очакванията са за 12-15% годишна лихва и срок от 3 години. Част от този ресурс в размер на 2 млн. германски марки е предоставена на Банка ДСК, която първоначално ще кредитира фирми от Софийска област.
С цел осигуряване на достъп до по-големи кредити фирмите могат да ползват "Наръчник за външно финансиране", в който са представени условията за финансиране на 54 чуждестранни институции и програми. Между тях са Международната финансова корпорация, Европейската банка за възстановяване и развитие, Българско-американският инвестиционен фонд, "Кеърсбек", "Глобал файнънс" и други. Минималният размер на кредитите е обикновено над 100-150 хиляди долара, а за някои от тези източници над 1 млн. долара. Шансовете за кредитиране нарастват, ако се формира смесено дружество с партньор от страната на източника на финансиране. Част от чуждестранните източници финансират не пряко, а чрез придобиване на миноритарно дялово участие. На фирмата се предлага след период от 5 години да изкупи този дял на предварително договорена цена. При отказ кредиторът има право да го продаде на трета страна.
Удачна форма за инвестиционно финансиране е придобиването на оборудване на лизинг. Разсроченото изплащане премахва необходимостта от предоставяне на обезпечение, тъй като самото оборудване изпълнява тази роля. Собствеността се прехвърля след изплащане на последната лизингова вноска. Доставянето на оборудване може да се извърши от лизинговата компания ИНТЕРЛИЙЗ АД, в която акционери са Международната финансова корпорация, Националната банка на Гърция и други. Условията са следните: стойност на оборудването - над 100 хил. долара, авансово плащане на 20% от стойността, срок на изплащане - до 4 години и надбавки, съизмерими с лихвите по кредитите или по-ниски.
БНТ обяви "курс купува" за външните продукции
Ще има предавания, но няма да са качествени, твърдят продуцентите
БНТ търси да закупи десетминутно кулинарно шоу за излъчване всеки делник на цена 500 лева* (за предаване), 30-минутна детска забавна програма за 2700 лева, половинчасова игра тип шоу за късния съботен следобед за 2250 лева... Така би могла да изглежда обявата на държавната медиа за конкурса за външни продукции.
Нова покана към кандидатите за място в програмата си отправи БНТ през миналата седмица. "Идвайки тук, поех ангажимент, че ще работим по създаването на правила", припомни Лили Попова и представи новите правила на играта, с които ще трябва да се съобразяват желаещите да произвеждат предавания за държавната медиа. В "поканата" на БНТ за конкурс този път са определени жанрът, часовият пояс, периодичността и цената на предаването. Продуцентите трябва да преценят изгодна ли им е офертата на телевизията, а в медиата ще оценяват конкуриращите се предавания по художествените и естетическите качества. "Управителният съвет реши да обяви цени, по които ще купуваме, за да не са обект на безпринципен пазарлък както досега", обясни въвеждането на "курс купува" Лили Попова. Повече от месец работна група в БНТ се е трудила над ценоразпис за външните предавания, който да е с бюджетите на вътрешните продукции. "Цените отразяват периодичността, сложността на предаването, творческите, техническите и стопанските разходи и възможностите за допълнително финансиране", обясни Атанас Илков, мениджър "Връзки с обществеността и външни продукции" в държавната медиа. Средната цена, която плаща на минута външна продукция БНТ, сега е 166 лева. Държавната медиа купува само право на излъчване на съответното предаване. Продуцентите могат да продават програмата си на други оператори. Правилникът за външни продукции е претърпял малки промени. "Екипите на външните предавани ще получават 60 процента постъпления от спонсорството", каза Атанас Илков. БНТ ще продължи да договаря излъчването на рекламни спотове във външните продукции и да получава постъпленията от тях. Най-скъпо в държавната медиа оценяват реализирането на сатирично шоу, скрита камера и развлекателна програма. За тях се предлагат по 100 лева* за минута. "Цените, които предлага БНТ, са ниски", коментира Камен Воденичаров и каза, че на такава цена "Каналето" (5000 лева за 50-минутно предаване) едва ли ще го има. "Новите условия са изненадващи. Трудно е да се направи добро предаване за тези пари. Чакаме да получим всички изисквания, за да решим с какви проекти да кандидатстваме", каза Иван Попйорданов, продуцент на предаването "НЛО". Договорите на излъчваните в момента продукции изтичат на 31 октомври и в новата програмна схема (от началото на 2000 г. БНТ ще излъчва 24-часова програма) на външни продуценти се предлага да правят и магазинно предаване за култура, предаване за фотография, видеоарт и виртуален свят, предаване за архитектура и дизайн. Участниците могат да се включат в състезанието с неограничен брой предложения, но УС на БНТ е гласувал и "антимонополна клауза", че никой не може да спечели реализирането на повече от две продукции.
"Надявам се, че ще се разберем, като седнем на масата за преговори. Играта е различно предаване", обясни водещият и продуцент на "Риск губи, риск печели" Къци Вапцаров. Той обяви, че продуцентска къща "Суперарт" ще участва в конкурса с няколко идеи. Въпреки че БНТ-ръководството обяви, че фиксира цени, за да няма пазарлъци за бюджетите на предаванията, някои от продуцентите разчитат да преговарят с телевизията за по-"нормални" условия. Екипът на "Хъшове" също обмисля дали да участва в новия конкурс на БНТ. "Ако тези цени са верни, не мисля, че някой е в състояние да предложи качествена продукция. Ще се въртят евтини програми по Канал 1", коментира сценаристът на "Хъшове" Росен Петров. Шоуто става с пари, обясняват от екипа на Слави Трифонов.
"Обявихме и една свободна позиция за оригинален проект, който може да не се вписва в предварителните ни програмни намерения, но ако има някаква много интересна идея, не бихме искали да я посичаме", обясни Лили Попова. БНТ-шефовете обясняват, че според досегашната практика външните продуценти винаги предлагат надути бюджети и преценяват новите цени като "разумни". Въпреки че считат предлаганите цени за ниски, външните продуценти очакват конкуренция за всяко място в програмата, защото БНТ си остава най-привлекателната медиа, докато е монополист на телевизионния пазар.
Пенсионерите отново могат да ползват болнични след уволнение
Пенсионери с прекратен трудов договор могат да получават парични обезщетения при временна нетрудоспособност, настъпила до два месеца от уволнението. Това право беше възстановено с решение на Върховния административен съд от 21 юни тази година ( публ. ДВ, бр. 60 от 2 юли 1999 г.). Дотогава действаше параграф 1, т.13 от Постановление No25 на МС от 1999 г. който измени чл.28 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда, регламентиращ начина на определяне на обезщетенията за временна нетрудоспособност (болничните). Това изменение стесняваше полето на приложение на Кодекса на труда, като лишаваше пенсионерите на трудов договор от общото право за обезщетение след датата на съкращението. Такова ограничение не е имало преди влизане в сила на Постановление No25, като всеки с приключили трудови правоотношения независимо от това дали е с право на пенсия или не е ползвал правото за парично обезщетение до 75 календарни дни, ако временната нетрудоспособност е настъпила до два месеца след уволнението.
Според Върховния административен съд основанието за отмяната на ограничителната разпоредба е Законът за нормативните актове, който повелява въвеждането на промени по даден нормативен акт да става само с изменение или допълнение на същия нормативен акт. В случая постановлението, въвело ограничението при ползване на болнични от пенсионерите, е подзаконов нормативен акт. На това основание се отменя и параграф 1, т.1 от същото постановление, касаещ задължението за осигуряване за всички осигурителни случаи на работници и служители, работещи на повече от един трудов договор и поне единия от тях е на непълно работно време. Такива случаи вече са по общия ред, т.е. при основния трудов договор осигуряването е за всички осигурителни случаи, а при допълнителния или втория трудов договор - само за трудова злополука.
накратко
В БНТ се сформира Комисия по журналистическа етика. Тя ще разглежда спорни въпроси, ако журналистът не е съгласен със становището на ръководителя на направление, шефа на новините и програмния директор. В комисията влизат четирима журналисти и трима представители от ръководството на дирекция "Новини и актуални предавания". Това предвижда утвърденият през миналата седмица от УС на държавната медиа статут за работата на журналистите в информационните и публицистичните предавания. Документът е обсъден и приет от работещите в дирекция "Новини и актуални предавания" и продуцентите на направления "Общество" и "Култура и образование". Статутът включва правила за професионалната тайна, за коментара на събития, отразяване на съдебни производства, за получаването на подаръци. "Уважението към истината и правдивото информиране на зрителите е висша ценност на журналистите в БНТ. Те са длъжни да информират независимо от последствията за тях и за медиата, тъй като всестранното и точно осведомяване е основно право на обществото", е записано като първи основен принцип в моралния кодекс.
"Това е най-ниската цена за авторски права на такива програми в Източна Европа", коментира представителят на Европейската комисия по програма "ФАР - интелектуална собственост" Хайн Ендлих глобалния договор за препредаване по кабел на сателитни програми. Договорът беше сключен в началото на месеца между Европейския съюз за радио и телевизионно излъчване, Асоциацията на германските частни телевизионни канали, Асоциацията за международно колективно управление на аудио - визуалните произведения и българските дружества за авторски права "Музикаутор", "Филмаутор", "Театераутор". Преференциалните цени важат до 2001 г. От "Мюзикаутор" заявиха, че кабелните оператори ще трябва да прибавят към документите си за лицензиране и новите договори, ако са предвидили да излъчват някои от 37-те предлагани програми. Сред тях са RTL, PRO 7, SAT 1, VOX, RAI UNO, ARTE. "Надяваме се, че няма да има увеличение на абонаментните такси. Може би по-малките оператори ще повишат цените, но няма да е драстично", заяви Данаил Янков от "Центрумгруп".
Мониторингът върху отразяването на войната в програмите на националната телевизия и радио е акцентът в третия брой на бюлетина на Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ), разпространен през миналата седмица. В бюлетина са публикувани и наблюдения от изследването на Центъра за независима журналистика как войната в Югославия е "видяна" в някои от частните електронни медии. Експерти на НСРТ оценяват програмата на сателитния канал "България" и анализират данните от наблюденията на новинарските емисии на Канал 1 за периода февруари - април. Сред препоръките на медийния съвет отново са: да се отразява дейността на неправителствените организации и да се излъчват повече проблемни репортажи за различните социални групи. От редакционния екип на изданието поканиха от следващия брой журналистите да се включат в новата рубрика "Особен поглед", в която могат да критикуват работата на НСРТ.
За кои доходи се плащат здравни вноски
Със стартa на здравното осигуряване започват и въпросите върху кои доходи се начислява здравната вноска. В Закона за здравното осигуряване при определяне на осигурителния доход не се включват всички облагаеми доходи, предвидени в Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ). Здравна вноска няма да се начислява върху наеми, ренти, дивиденти и останалите доходи по чл. 24, 25 и 26 от ЗОДФЛ, заяви Вержиния Заркова главен експерт в отдел "Осигурителни доходи" в Националния осигурителен институт.
Здравната вноска на лицата по трудов договор се определя върху облагаемия доход по чл.19 , ал.1 от ЗОДФЛ. В него са включени всички плащания, включително награди в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, получени от осигурения за календарния месец. Начисляване на здравна вноска не се прави върху командировъчните, стойността на картите за пътуване от местоживеенето до местоработата, осигурени безплатно от работодателя. Стойността на безплатната предпазна храна, противоотровите и личните предпазни средства също не е включена при определяне на осигурителния доход при трудовите правоотношения.
Работодателите не дължат здравни осигурителни вноски за периода от 1 юли до 31 декември 1999 г. за осигурените от тях лица, които са първа и втора категория труд. При тези два случая (регламентирани в Закона за държавния бюджет за 1999 г. ) здравна вноска се начислява само за сметка на осигурения и тя е в размер на 3%.
Едноличните търговци, свободните професии и работещите по извънтрудови правоотношения, включени в гл.8 от ЗОДФЛ, ще избират върху какъв осигурителен доход да начисляват вноска. Ежемесечно вноската може да е върху 67 лева (минималната работна заплата), но в края на годината тя ще се преизчислява на база облагаемия доход след приспадане на разходите за дейността. За много осигурени ще представлява интерес колко декларации се попълват всеки месец, ако получават доходи от различни възложители по нетрудови правоотношения. Експерти от Националния осигурителен институт (НОИ) заявиха, че независимо по колко извънтрудови правоотношения (т.е. по гл. 8 от ЗОДФЛ) работи едно осигурено лице, декларацията, която трябва да попълни, е само една.
Земеделските производители - физически лица, включително извършващите дейност като еднолични търговци, които са освободени от плащане на данък върху дохода от непреработената растителна и животинска продукция, ежемесечно ще правят здравна вноска върху минималната работна заплата (МРЗ). Съответно в края на годината няма да се прави преизчисление на здравната вноска, тъй като за осигурителен доход е приет минималният - 67 лева.
Лицата, които се облагат с окончателен годишен (патентен) данък, т.е. упражняващи дейностите по гл.14 от ЗОДФЛ, ежемесечно правят вноска и подават декларация за избран осигурителен доход, не по-малък от две МРЗ за страната. "В случай че осигуреният се облага с окончателен годишен (патентен) данък и същевременно получава доходи и по нетрудови правоотношения, всеки месец ще плаща две вноски", обясни Тенчо Тенчев, началник на отдел "Осигурителни приходи" към НОИ. Едната се определя най-малко върху две МРЗ, а другата - върху една МРЗ. Ще се подават две декларации, като всяка една ще е с различен осигурителен код (даден в инструкцията за попълване на декларацията).
По Закона за здравното осигуряване самоосигуряващите се плащат здравна вноска всеки месец. Другата възможност е авансово плащане. "Въпрос на воля и избор е предварителното плащане на дължимите до края на годината здравни вноски по сметките на районните управления "Социално осигуряване", каза г-н Тенчев. Подаването на декларацията до районните управления на НОИ обаче трябва да е поотделно за всеки месец с краен срок до 20-о число на следващия (месец).
Не се начислява вноска върху доходи от:
И в България може да се следва по програми на чужди университети
