- Ако все пак се намери компромисно решение, то ще доведе до ускоряване на редица процеси и по места в страната за явяване с единна кандидатура и ще даде едно по-добро представяне на левицата на общинските избори. Ако не се намери общо решение, левицата ще мине през катарзис, през още един мъчителен етап на изясняване. Не могат вечно да се замъгляват и да се крият проблемите - кой какво иска, кой на каква основа иска да прави политика.
- Евролевицата има проблеми с идейната си идентификация, доколкото е партия в процес на развитие. Основните й проблеми обаче са с политическата тактика, не всички решения са достатъчно адекватни. Но в основната си линия тя по-точно фокусира своето поведение, отколкото някои други партии вляво и по-специално БСП.
- Проблемът е в това, че евролевицата бива поставена в редица сценарии. Няма непреодолими междуличностни противоречия между Камов и Томов. Те са достатъчно зрели хора, за да разберат какви са им общите интереси. Самият Камов не е жертва, не е използван, не е употребен. В евролевицата никога не е имало съмнение, че Камов е една от силните й партийни кандидатури за кмет на София. Тук не е важен въпросът дали Камов ще спечели изборите в София, защото аз като социолог мога да ви кажа, че шансовете на Софиянски са много големи. Въпросът е да се даде тласък на процес в лявото пространство, да се направи тест - възможни ли са процеси на обединение, при които БСП е склонна да отстъпи, за да спечели. Все пак първоначално Първанов подкрепи Камов. Тази кандидатура беше подкрепена от всички социалдемократичeски формации. Дори и от Кръстьо Петков, който отначало заяви, че ще подкрепи Софиянски, разви своята теза, промени я и каза, че при това положение е готов да подкрепи Камов. Така че имаше реален шанс Камов, който се ползва с добро име в европейската социалдемокрация, да стане обединяваща кандидатура.
- Не са очертани границите на левите покрайнини. Трябва да се разреши въпросът за създаването на една модерна, реформирана комунистическа партия в България. Възникването на такава партия решава според мен радикално въпроса за взаимодействието в левицата, за идентификацията на лявото пространство, изобщо за политическото пространство в България. Тогава ще стане ясно, че има центристко, ляво и дясно движение, политическо пространство, има комунистическа партия, има и нещо като крайна десница, макар и не така ясно очертана.
Ако статистиката на МВР е вярна, престъпността изчезва
Както е тръгнало, вътрешният министър ще е единственият, изпълнил повелята на Никита Хрушчов - в края на петилетката да вкара последния престъпник в затвора и България да се окаже единствената страна в света без бандити. Поне така излиза от оптимистичните статистически данни, които МВР разпространява в последно време. През 1998 г. престъпността е намаляла с 34%, през първото шестмесечие на тази година вътрешното министерство докладва за нови 16 процента понижение. Ако се вземе за изходна база 1997, за година и половина престъпността у нас е намаляла с 50%, което е абсолютен рекорд за всички държави.
Когато кметът на Ню Йорк Рудолф Джулиани въвежда тактиката "Нулева толерантност" през 1992 г. в мегаполиса, той прави следните забележителни неща - увеличава заплатите на полицаите със 70% и всеки начинаещ cops започва с 30 000 долара, увеличава щата на нюйоркската полиция с 10 000 човека и уволнява 70 на сто от ръководния състав за корупция или непригодност. След всички тези действия, които са мечта на всеки шеф на регионална дирекция на МВР, въпросният кмет е успял да свали престъпността в Ню Йорк с 40% след 4 години. От тези три условия нашето вътрешно министерство е успяло само да подмени ръководните кадри.
Криминалисти твърдят, че най-голямото намаление, постигано в света в национален мащаб, е на Канада - с 18% в периода 1991-1995 г. На този фон българското МВР е направо отличник.
Бляскавите резултати в борбата с престъпността обаче съвсем не са така неоспорими, както ги представя МВР. Статистиката за размерите на бандитизма у нас винаги са предизвиквали яростна полемика от страна на правораздавателните органи - МВР, следствие, съдебни органи. Проблемът идва от различните методики, които се използват. МВР регистрира заявителския материал, след това арестува заподозрян и го предава на следствието. Така във вътрешното министерство броят престъплението за разкрито. Дали обаче обвинението ще издържи в съда, е доста спорен момент. Ако се следи развитието на по-известните случаи в последно време, това невинаги става, защото понякога доказателственият материал на полицията е недостатъчен за произнасяне на присъда.
Според статистиката на МВР, публикувана в уеб-страницата на МВР, разкриваемостта на тежките престъпления срещу личността е 90.5% (в своето изказване в парламента в началото на 1998 г. министър Бонев твърди, че подобна разкриваемост може да се постигне само при социализма). През миналата година са "останали за работа", т.е. в този период са неразкрити 379 умишлени убийства, а са разкрити 304. - 80.2%. Ако се сравнят данните за шестмесечието на миналата и тази година, наистина се забелязва чувствителен спад - 205 срещу 169. Само че разкриваемостта, която е била 78% през първите 6 месеца на миналата година, сега е едва 69%. Ако в тежките престъпления против личността включим убийствата, изнасилванията и грабежите, излиза, че разкриваемостта по тях не е 90.2, както се твърди, а 77%. Не че е малко, но другото май не е вярно. За шестмесечието на 1998 г. средният процент ще бъде 74 процента, а за 1999 г. - 78.3 процента, т.е. - увеличение с 4.3%.
Наблюдателните любители на статистиката намират странни разминавания между данните за първото шестмесечие на 1998, които вътрешното министерство дава сега и преди година. Тъй като статистиците обикновено сравняват ръста на престъпността за определен период от време, МВР дава развитието й поне за година и половина. Според данните, представени пред журналисти миналата година, за първото шестмесечие на 1998 г. са били регистрирани 97 592 престъпления общо. Според справката на служба "Координация и информационно-аналитична дейност" на МВР от началото на юли 1999 г. за същото време през 1998 г. са били извършени 102 976 престъпления. Сравнението на двете диаграми за регистрираните убийства и изнасилванията също показва разминаване. Най-голямо е разминаването на регистрираните кражби - отнякъде се появяват още 6243 престъпления. Стандартното обяснение, че става въпрос за случаи, за които се е разбрало след тяхното разкриване, едва ли има достатъчно основание, защото убийствата, изнасилвания и кражбите нямат висока латентност.
Другото обяснение за разминаването е, че като се завишат регистрираните престъпления през миналата година, ще се увеличи и процентът на намалението през тази.
В началото на годината след убийството на 16-годишната Станиела Петкова край Сливен в МВР беше въведена практиката за ежемесечни срещи на регионалните директори с ръководството на МВР, на които те отчитаха ръста на престъпността и разкриваемостта в страната. В частен разговор висш служител от пресцентъра на МВР призна как един от директорите отчел разкриваемост на престъпленията 104 %. Което и министър Богомил Бонев отчел като престараване.
Но това са заяждания на дребно, които всеки среднознаещ статистик може да стъкми или да обори. Те обаче показват, че данните на МВР не могат и не трябва да бъдат приемани безрезервно, а обществото трябва да се вслушва и в алтернативни проучвания.
Проблемът идва от няколко посоки. Колко от извършените престъпления се регистрират в полицията, или казано на полицейски език, колко заявителски материал е бил подаден. Напълно реални са съмненията, че заради непрекъснатите искания за резултати не всичко влиза в тефтерите. Или доколко коректно в районните полицейски управления се завеждат всички преписки.
Според последното проучване на агенция "Алфа рисърч" две трети от столичани не вярват в официалната статистика на МВР за намаляването на престъпността. Неправителствената организация UNDР - България например извършва ежемесечен сравнителен анализ на информацията, подадена от полицията и данните от социологически проучвания за жертвите на престъпления. Агенцията прави проучвания за обема на пазара на крадени вещи според информация на пострадалите. Според тези изследвания в определени месеци има драстично разминаване между информацията на жертвите и данните на МВР. Става въпрос за февруари, март и април 1999 г. Според друго изследване, този път на BBSS "Галъп", цитирано от UNDP, броят на недоволните от потърсилите помощ в полицията през първото полугодие на тази година се увеличил средно с три процента, съотнесени към същия период на миналата година. Според същото изследване над 30% от населението не търси помощ от полицията при извършени престъпления. Така че дори да изключим противоречията на самото МВР, размерите на престъпността са съвсем други.
ОТЕ и KPN ще придобият нови акции в БТК за 150 млн. долара
Най-голямата сделка в досегашната история на българската приватизация, а вероятно и по принцип, вече е факт. Миналия петък вицепремиерът Бакърджиев подписа протокол с купувача, с който бяха уточнени регулаторната рамка, договорения график, корпоративната рамка и цената на сделката. За 51% от БТК правителството ще получи кеш 502 млн. долара. Обещаните от купувача на БТК 150 млн. долара инвестиции ще бъдат трансформирани в нови акции, съобщи пред "Капитал" добре информиран източник, участвал в преговорите по продажбата на компанията. Така консорциумът между ОТЕ и KPN в БТК ще увеличи значително акционерното си участие в компанията. Тъй като не е известно при какви условия инвестициите ще се трансформират в собственост, отсега не може да се каже какъв процент от БТК в крайна сметка ще получи консорциумът.
Още в самото начало на преговорите купувачът имаше изискване да придобие нови акции срещу част от инвестициите, които ще направи, така че сегашната договореност едва ли може да се смята за изненада. Подобно споразумение е защитимо заради факта, че консорциумът също направи значителни отстъпки по няколко много съществени за него условия. Беше постигната много добра цена, правителството няма ангажимент да инвестира в компанията дори част от получените средства, цялото плащане е кеш, няма да се удължава монополът на БТК след 2002 г. и ще се създаде конкуренция на пазара на мобилните телефони с даването на втори GSM-лиценз.
Безспорен успех на правителствения екип, който водеше преговорите, е фактът, че успя да договори запазването на фиксирания по закон срок на монопола на БТК до 2002 г. Известно е, че първоначалната оферта на консорциума беше за 415 млн. долара при монопол на БТК до 2005 г., а удължаването на монопола е едно от най-дълго отстояваните условия на купувача. Освен че щеше да наруши ангажиментите на страната, поети в рамките на Световната търговска организация, отлагането на либерализацията на телекомуникационния пазар щеше да бъде явна промяна в тръжните условия по сделката. А това вече щеше да постави много въпросителни около приватизационната процедура и пропуснатите възможности да се появят нови кандидати при гарантиран монопол до 2005 г. Другият важен аргумент за бързо прекратяване на монопола е, че либерализацията на този пазар е едно от важните условия за членство в Европейския съюз. Краят на монопола по презумпция означава конкуренция, по-ниски цени и по-добро качество на услугите.
Постигнатата цена на сделката надмина очакванията на МВФ и без съмнение е сериозен успех, особено като се има предвид фактът, че ОТЕ и KPN подадоха единствената оферта за покупката на 51% от акциите на БТК. Екипът, който работеше по приватизацията на компанията, договори и кешово плащане на всичките 510 млн. долара (от тях 8 млн. са цената за акциите на държавата в "Мобиком"). Опасенията по отношение на цената бяха, че дори да бъде постигнат исканият от кабинета минимум от 500 млн. долара за 51%, това ще стане с включването на дългови инструменти в условията на плащане. Така теоретично за пред публиката можеше да бъде постигната много по-висока цена, но реално кешовият разход за купувачите щеше да бъде доста по-малък. Без съмнение една от причините за постигането на добрата цена беше напористият интерес към покупката на БТК на консорциум, воден от втората по големина американска телекомуникационна компания GTE, който изпрати три писма за намерение до правителството и предложи много добра цена за компанията, в случай че има ново събиране на оферти, което можеше да стане, ако прегорите с гръцко-холандския консорциум бяха прекратени.
Сделката за националния телеком има още едно предимство - с нея ще бъде либерализиран пазарът на мобилни телефони в страната, а с това, както всяка либерализация, ще донесе по-ниски цени за абонатите. Консорциумът става собственик на 100% от "Мобиком" и на лиценза за втория GSM-оператор и възнамерява да инвестира общо около 100 млн. долара за изграждане на мрежа. След като официално придобият 51% от БТК , ОТЕ и KPN ще контролират 39% в Мобиком, собственост на компанията. Консорциумът обаче купува и останалите дялове в дружеството - 12-те процента , които притежава фирмата на МВР - РЕС. Останалите 49% от компанията в момента са собственост на "Кейбъл енд Уайърлес", но вече е постигнато споразумение за продажбата им на ОТЕ и KPN. Цената на тази сделка обаче все още не е известна. Най-вероятно сделката с "Кейбъл" ще бъде окончателно финализирана в средата на август.
Цялата сделка по продажбата на БТК според Юлиана Димитрова, съветник на вицепремиера Бакърджиев, ще бъде финализирана до средата на септември. До края на юли с ОТЕ и KPN трябва да бъдат окончателно одобрени договор за продажба, договор между акционерите в БТК и договор за управление. До края на месеца се очаква да бъде приет нов устав на новото акционерно дружество БТК, да бъде издаден нов лиценз на компанията, както и да се издаде лицензът за втория GSM-оператор. След това документите трябва да бъдат приети от бордовете на холандския и гръцкия оператор, сделката за продажба на БТК да бъде одобрена от надзорния съвет на АП, а след това и от правителството. Едва след като всичко това приключи, ще бъде подписан договорът за продажба и ще бъде свикано общо събрание на акционерите на БТК.
Ще направим БТК конкурентна
Боб Бенекър, мениджър на проекта по приватизацията на БТК в KPN, и Василиос Фецис, шеф на департамент "Международни стратегии и инвестиции" в OTE, пред "Капитал"
- Преговорите за приватизацията следваха стандартите за сделки с такъв размер. Сложните въпроси изискват задълбочени проучвания, което отнема много време дори когато процесът се менажира от професионални екипи от страна на Република България и от страна на консорциума.
- Сделката се очаква през септември, а лицензът до - края на 1999 г. - Нека изясним, че никога не сме дискутирали удължаването на монопола върху гласовите услуги след 2002 г. Въпросът, за който вие говорите, е монополът върху инфраструктурата. По време на преговори се постигат цели, но и се правят отстъпки - по този начин цената се вдига или пада. Някои от отстъпките, които българското правителство направи, са особено стойностни, например повече гъвкавост в тарифите и повече защита на бизнеса на БТК и на втория GSM.
- Главната ни стратегическа цел ще бъде да подобрим качеството на услугите, предоставяни от БТК, като това ще е основният фактор, определящ конкурентната позиция на БТК в условията на либерализиран пазар. Голямата част от обещаните инвестиции в БТК - 150 млн. долара - ще бъдат насочени за постигане на тези цел. Общите инвестиции в БТК през годините ще бъдат много повече, като по-голямата част от тях ще идва от печалбите на самата компания. В месеците, след като сделката бъде финализирана, ние ще подготвим бъдещите си планове, които ще зависят от договореностите, постигнати с правителството.
- Все още е твърде рано да се говори за бъдещата организация. Броят на служителите зависи не само от подобрената ефективност, която може да доведе до намаляване броя на заетите, но и от развитието на нови услуги, които ще изискват повече персонал. Освен това ние сме зависими от икономическото развитие на България. Друг важен фактор ще е необходимостта от подготовка на организацията за предизвикателствата, които й предстоят. Тук повишаването на квалификацията има особено значение.
Повечето тарифи за услугите в момента са доста ниски, сравнени с другите страни в региона. В Европейския съюз основната тенденция за тарифите е да бъдат базирани на разходите по доставянето на услугите. Тъй като България има за цел членство в ЕС, стратегията на консорциума ще бъде постигането на такова ценообразуване.
- След подписването на договора първо ще развием краткосрочните и дългосрочните планове за БТК. Елате след една година и ще бъдем в състояние да ви дадем подробности за стратегията ни след 2002 г. - Надяваме се да стартираме услугите на втория GSM-оператор в началото на следващата година и смятаме да запазим търговската марка "Мобиком". Успешната и популярна аналогова мобилна мрежа ще бъде разширена до максимум през следващите две години и паралелно ще бъде създадена и развита GSM-мрежата.
- Все още нямаме определени идеи по този въпрос, твърде рано е да коментираме.
29 фирми остават в изолация
Национална компания БДЖ, "Арсенал" ЕАД - Казанлък, и 27 дружества от енергетиката, които бяха в група А на предприятията за финансово оздравяване, пак остават на изолационен режим. Това предвижда постановлението на МС за разработване и изпълнение на програми за финансово оздравяване на държавни предприятия, публикувано в Държавен вестник през изминалата седмица. Тези фирми ще бъдат под специално наблюдение и контрол от министъра на финансите, но правата на собственост ще се упражняват от съответния отраслов министър или председател на комитет. Само при "Арсенал" правата на държавата като едноличен собственик няма да се упражняват от промишления министър, а от министъра на финансите.
Предприятията от новия изолационен списък нямат право да сключват договори за кредити с търговски банки и други финансови институции. Изключение правят Националната електрическа компания и БДЖ. Те са задължени да разработят програми за финансово оздравяване или да актуализират досегашните. Оздравителните програми трябва да съдържат незабавни мерки за ограничаване на загубите и размера на субсидиите и за натрупване на положителен паричен поток. Мерките ще са насочени основно към намаляване на разходите, оптимизиране на персонала и продажба на имущество на предприятието. Оздравителните програми ще съдържат също и мерки за спиране на губещите производства и дейности, за преструктуриране на предприятието, прогнози за производственото, технологичното, пазарното и финансово-икономическото състояние на предприятието, както и срокове за изпълнението на програмата.
Програмите се одобряват от отрасловия министър или шеф на комитет. До 30 септември те трябва да бъдат одобрени от финансовия министър, но само в случай че водят до рязко намаляване на загубите със собствени усилия и без външна финансова помощ, постепенно намаляване или окончателно спиране на субсидиите до края на 2001 г. (за предприятията, които се субсидират от държавния бюджет) и до намаляване на натрупване на задължения към държавния бюджет, търговските банки и други предприятия. Изпълнението на програмите ще се контролира от министъра на финансите.
Препоръчва се на Столичната община да прилага разпоредбите на постановлението към Столична компания "Градски транспорт - Автотранспорт", СКГТ "Авторемонт", СКГТ "Трансремонтстрой", СКГТ "Трамкар", СКГТ "Електротранспорт", СКГТ "Холдинг" и "Топлофикация - София" ЕАД.
Постановлението влиза в сила със задна дата - от 1 юли 1999 г. Предприятия, които остават в изолация:
Продадоха "Балкан" със съмнения до последния момент
Приватизацията на авиокомпания "Балкан" приключи, съобщиха миналия четвъртък Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, и Гад Зееви, президент на израелската фирма "Зееви груп". "Зееви" заедно с частната израелска авиокомпания "Аркиа израели" трябваше да придобие 75% от акциите на националния превозвач на 15 юли, след като продавачът и купувачите изпълнят всички условия по подписания две седмици по-рано приватизационен договор. На обявената дата 15 юли и до редакционното приключване на броя на в. "Капитал" акциите обаче така и не бяха джиросани. По думите на Желязков те трябваше да бъдат прехвърлени на купувачите ден по-късно, след като те преведат шест милиона долара по специална доверителна сметка за покриване на задълженията на "Балкан".
"Акциите са тук и парите са тук, няма проблем", заяви вечерта на 15 юли Гад Зееви. Според източник от Агенцията за приватизация договорът за доверителната сметка, по която ще бъдат преведени очакваните шест милиона долара, е бил сключен след края на работния ден на 15 юли след многочасови преговори между екипите на държавното ведомство и на двата купувача. "Не че имаше някакъв съществен проблем, просто дребни еврейски пазарлъци. За тях това е начин на работа", допълни източникът.
Депозирането на шест милиона долара по доверителната сметка беше основното условие, което трябваше да изпълни купувачът, за да влезе в сила договорът на 15 юли. Според официалното съобщение на правителствения пресцентър след одобряването на сделката от Министерския съвет другите значими условия по договора зависеха главно от държавата - например да се постигне споразумение за уреждане на т.нар. югославски дълг на "Балкан" (преди десетина дни по правителствено решение той беше заменен срещу дълг на БДЖ) и за задълженията на авиокомпанията към държавния бюджет и ДФРР, Комисията за защита на конкуренцията да даде становище дали прехвърлянето на акциите на "Балкан" е законосъобразно, транспортното министерство да потвърди статута на национален превозвач, както и да бъде свикано общо събрание на "Балкан". На 15 юли Захари Желязков потвърди, че всички условия са изпълнени.
"Не мога да загубя националния флаг, защото съм си платил за него и той е част от приватизационния договор. " Така Гад Зееви коментира вероятността "Балкан" да загуби статута си на национален превозвач в полетите си до арабските страни заради техния отказ да приемат самолети на компания, която е мажоритарна израелска собственост.
освен това каза, че акциите на "Балкан" всъщност стават собственост на компания, регистрирана в Холандия, и допълни: "Няма нищо чудно, има много холандски компании, които работят в Израел и са моя собственост.
Президентът на "Зееви груп" каза, че доколкото зависи от новите собственици, полетите на "Балкан" до арабските страни ще продължат, и дори заяви: "Тези, които не искат "Балкан" да каца на техните летища, ще бъдат губещата страна, защото няма да могат да изпитат удоволствието от добрите услуги, които "Балкан" предлага."
Според т.нар. черна клауза в търговските отношения с арабските страни всеки, който прави бизнес с фирми от арабския свят, трябва да докаже, че стоките и услугите, които предлага, по произход нямат нищо общо с израелски компании или израелска собственост. В тази връзка дори се очаква да възникнат проблеми, ако държавната авиокомпания "Хемус еър" поеме някои от отменените полети на "Балкан". Според запознати в такъв случай арабските страни ще изискват от "Хемус еър" да не лети със самолети, които някога са били собственост на "Балкан", нито да използва пилоти, работили в приватизираната от израелци авиокомпания.
Основните обещания на купувачите са, че през следващите няколко месеца "Балкан" ще вземе на лизинг три-четири самолета, втора ръка, и че новите собственици ще изготвят ясен бизнесплан с помощта на специализираната за консултации в авиобизнеса фирма "Луфтханза консултинг".
Петрол, природен газ и тънки сметки
Тези дни Истанбул бе домакин на голяма международна енергийна конференция. Тя премина под наслова "Разказ за три морета: Енергийното бъдеще на Каспийско, Черно и Средиземно море". Така актуалният проблем за енергийните източници от басейните на тези три морета и пренасянето им до световните потребители бе предмет на оживени обсъждания в продължение на три дни. Всъщност конференцията е втора по рода си. Но на миналогодишната темата бе свързана само с Каспийско и Черно море. Сега се прибави и Средиземно. В навечерието на новото столетие се разширява територията на енергийните източници, което предполага и търсене на нови алтернативи на пътища и терминали. Внушително бе участието на домакините, американците, както обикновено при изяви от този род, проявиха много голям интерес, имаше представители на държавите от Черноморското икономическо сътрудничество и от азиатския регион.
Според специалистите този интерес е оправдан, тъй като се очертава твърде сложна картина. Ето как изглежда тя според Нихат Гьокийгит, председателстващ конференцията от турска страна: Египет предлага природен газ на Турция. Израел проявява интерес към този проект и се очертава като евентуален купувач. Израел също така иска да внася петрол от Турция. Русия доставя на Турция природен газ, който се пренася по трасето през Украйна, Румъния и България. Турция получава по 8 млрд. куб. м газ от това трасе. Предвижда се това количество да достигне 16 млрд. куб.м. Работи се и по проекта, известен под името "Син поток". Според този проект отсечката Новоросийск - Самсун (турско пристанище на Черно море) от газопровода се предвижда да преминава на 2100 м дълбочина по дъното на Черно море. Този проект все още е актуален, но според някои специалисти няма изгледи да се осъществи, тъй като съоръжението е много сложно за техническо изпълнение и ще струва много скъпо.
Специалисти твърдят, че през ХХI век се очаква да нарасне значението на природния газ като екологически чисто гориво, но се очаква увеличаване на заявките за нефт - 125 млн. тона добив на нефт от Каспийско море се планира през 2005 г. Един от пътищата за пренасянето до световните пазари е с танкери през турските проливи Босфора и Чанаккале (Дарданелите). Но Анкара е против, тъй като има риск от екологически катастрофи. Това предопределя интереса към търсене на нови пътища и терминали.
Баку - Джейхан е проектът, за който най-много се говори на истанбулската конференция. Интересното е, че една новина съвпадна почти по време с обсъжданията. Новината като че ли остана малко встрани от засиления информационен поток на Турция, поради което не предизвика голям интерес. Става дума за финансиране от американска страна на проект за нефтопровод, който да пренася каспийския нефт през България на Балканите. Съобщаваше се, че САЩ отпуснали помощ от 585 хил. долара за проектосметните разработки на проекта. Според този проект добиваният от Каспийско море нефт се предвижда да се превозва с танкери от пристанищата Супса (Грузия) и Новоросийск (Русия) до България и оттам за Македония и Албания.
САЩ досега все даваха подкрепа на Баку - Джейхан. В такъв случай е интересен въпросът защо изведнъж и точно сега се обявиха за трансбалканския проект? Не означава ли това на практика байпас на Баку - Джейхан и че има промяна в стратегията на Вашингтон? На истанбулската конференция не присъстваха български специалисти. Но въпросът бе поставен от турските представители. Специалният представител на американския президент за енергийните източници в Каспийско море Ричард Морнингстар след срещата си с турския министър на енергетиката и природните ресурси Джумхур Ершюмер заяви, че "САЩ държат на първо място на Баку - Джейхан като най-предпочитан от всички проекти". Тази позиция на американския представител се коментира като знак, че други алтернативни проекти нямат шанс. Но мандатът на Морнингстар почти изтече. В такъв случай дали и доколко може да се вярва на това изявление?!
Според американски специалисти, присъствали на конференцията, "трансбалканският проект е още във фаза на предварителни проучвания и ако се осъществи, може да стане един от многобройните (multiple) терминали", но подчертават, че не може и дума да става за отказ от Баку - Джейхан". Вероятно още е рано да се твърди със сигурност дали трансбалканският проект ще бъде нова алтернатива. Известният с многобройни публикации турски журналист Сами Кохен в статия по този проблем задава въпроса - "Нов конкурент на Баку - Джейхан? ", като има предвид трансбалканския проект. Poul M. Wiubey от Вашингтонския институт за стратегически и политически анализи е известен специалист по енергийните терминали. В един от последните си доклади, с който бяха запознати турските специалисти, Wiubey във връзка с трансбалканския проект изразява мнението, че "може да навреди на Баку - Джейхан". Според американския специалист терминалът България - Македония - Албания ще бъде по-евтин (Баку-Джейхан се очаква да бъде 2.4-3.7 млрд. долара, а Трансбалканският проект - около 1 млрд. долара). Сравнително евтината балканска опция може да наклони везните към нея. Коя е причината за американския интерес към този проект? Без съмнение Косово. След края на войната в Косово САЩ се стреми да стабилизира икономиките на Балканите. Така ще може да ги възнагради заради подкрепата по време на кризата в Косово, а също така да ги привърже по-здраво към себе си - този извод се налага в разговори с местни специалисти.
Каква е официалната позиция на Турция? Съществува мнение, че няма голям шанс. Турският министър на енергетиката и природните ресурси Джумхур Ершюмер в изявление за журналистите по повод на новия американски проект изтъкна, че "не предизвиква загриженост у турската страна". Същевременно обаче Анкара поиска официално потвърждение от Вашингтон... Запознати с темата местни източници изразяват мнение, че "извеждането на трансбалканския проект на дневен ред има смисъл повече на политически жест от американска страна". Според тях, щом привършат изчислителните работи, ще стане ясно, че "проектът няма да е толкова евтин, колкото изглежда на пръв поглед". Метин Демирсар, добре запознат с тези проблеми, твърди, че посочените предварителни цифри се отнасят само до построяването на нефтопровода. "Терминалите, танкерите не са включени в сметките, а тяхното изграждане иска огромни средства, освен това в посочените държави няма база. " Другият проблем е кой ще финансира такъв един проект.
Трансбалканският проект не предизвиква безпокойство в Турция. Зейнен Гьоюш в коментар, поместен в авторитетния вестник "Сабах", твърди, че "трансбалканският проект се обсъжда от 5-6 години. Новото в тази история е "дали е израз на стратегическото значение на Балканите в очите на САЩ след войната в Косово".
По всичко изглежда, че търсенето на големи и евтини енергийни източници ще засили още повече конкуренцията между енергийните гиганти и ще слага отпечатък в политическите сметки.
Машиноекспорт се размина с борсата
Бившата външнотърговска организация Машиноекспорт става частна до броени дни. В последния момент Министерството на търговията и туризма (МТТ) смени подхода си и от дълго афишираната продажба през борсата премина към преговори с потенциален купувач. Дружеството, през което допреди няколко години минаваше цялото социалистическо машиностроене на България, ще бъде закупено от малко известната фирма "Булмаш" АД с изпълнителен директор Радосвет Радев, шеф и собственик на "Дарик" радио. "Булмаш" АД ще заплати малко повече от 5 млн. германски марки за 60.3% от акциите на Машиноекспорт, които все още са собственост на 100% държавната холдингова компания "Консолид комерс".
В продължение на една година от търговското министерство тръбяха, че външнотърговските дружества Машиноекспорт и Електроимпекс ще бъдат приватизирани чрез борсата - теоретично най-прозрачния познат метод на продажба. За целта бяха избрани инвестиционни посредници, които да изготвят проспекти на дружествата. Когато всичко бе почти готово, Министерството на търговията би отбой за Машиноекспорт и преди около два месеца със заповед на търговския министър Валентин Василев стартира процедура за приватизация чрез преговори с потенциален купувач. Обявата за продажбата чрез преговори бе публикувана в четири централни всекидневника. Въпреки че смяната на метода не противоречи на нормативната база, в държава като България в такъв случай съвсем естествено възниква съмнение, че борсата по някакъв начин се явява пречка за "правилните" купувачи. Освен това този акт още веднъж доказва, че в България липсва воля да се развива и усъвършенства прозрачният метод на приватизация през борсата.
Основният аргумент на отрасловото министерство за смяна на метода на продажба е неефективността на борсовата търговия в България. Факт е, че между 30% и 40% от акциите на Машиноекспорт са притежание на около 250 физически лица от персонала на фирмата, като съществува тенденция на окрупняване на дяловете. Преди години чрез различни схеми, главно увеличаване на уставния капитал на дружествата или чрез разпродажбата на трудови акции на служители, част от фирмата фактически е приватизирана под масата, въпреки че съдът е одобрил тези промени. По време на служебното правителство на Софиянски е регистрирано и РМД "Машиноекспорт трейдинг", което е декларирало жив интерес към придобиване на контролен пакет акции от фирмата. В такъв случай според представителите на държавата в лицето на "Консолид комерс" е възможен казус, при който само част от акциите да бъдат придобити от една фирма (например това РМД) и интересът към останалия миноритарен пакет акции рязко да спадне. Опасенията на представителите на държавата са били свързани с възможността РМД да се съюзи с миноритарните акционери, да закупи от борсата малко над 20% от предлаганите общо 60.3% и по този начин да придобие мажоритарен пакет от Машиноекспорт, а остатъчният пакет на "Консолид комерс" от над 30% да остане непродаден. Опасения от този род са частично основателни предвид горчивия опит от продажбата на остатъчния държавен дял в Химимпорт. През 1994 г. мажоритарният дял от дружеството е продаден на РМД "Химимпорт инвест", но собственост на "Консолид комерс" остават близо 20% от капитала на дружеството. Междувременно новият мажоритарен собственик променя устава на дружеството, като винкулира акциите и поставя ограничение нов акционер да придобива над 5% от акциите. След това става почти невъзможна продажбата на остатъчния пакет на друг купувач освен "Химимпорт инвест".
Втората причина за промяната на метода на продажба е пресният пример за мудна приватизация на друго голямо външнотърговско дружество - Електроимпекс. Неговият мажоритарен пакет акции престоя на борсата почти два месеца, преди да си намери купувач. В резултат първоначалната висока цена на акциите падна с почти 50% поради липса на интерес. Забавянето на продажбата започна дори по-рано, когато комисията по ценните книжа върна внесения в края на миналата година проспект поради липса на годишен счетоводен отчет за 1998 г. и дружеството трябваше да изчака още няколко месеца за съставянето и одитирането на отчета. Недостатък на продажбата през борсата се оказват и високите такси, които събира комисията.
В полза на аргументите на министерството за смяната на метода е фактът, че постигнатата на преговорите с купувача цена е почти 80% от предварителната оценка на дружеството. На практика почти е липсвала конкуренция при наддаването, тъй като от трите фирми, закупили информационни меморандуми, оферти са подали две. По неофициална информация офертата на другата фирма, регистрирана като офшорна компания в Люксембург, е била с пъти по-ниска от тази на "Булмаш" АД. Очевидно РМД въобще не се е явило на преговорите поради една или друга причина. При това положение възниква въпросът защо е трябвало да бъде сменян методът на продажба, на каква цена би минала сделката на борсата и губи ли държавата от това. Така или иначе и в двата случая предприватизационният маркетинг е бил слаб и възможността за включване на други потенциални купувачи и последващо вдигане на цената е незначителна.
Преди десетина години Машиноекспорт е една от най-големите външнотърговски централи в България с пълен монопол върху износа и вноса на машиностроителна продукция и резервни части за нея. Дружеството има 13 задгранични дружества и още толкова в рамките на страната. След отмяната на търговския монопол значението и мощта на дружеството рязко спадат, тъй като част от производителите започват сами да изнасят своята продукция в чужбина. Срива се и вносът на машини в България поради крайно ограниченото търсене на инвестиционни стоки и ново оборудване от страна на българската индустрия. В началото на 1998 г. дружеството се намира в тежко финансово състояние въпреки отчетената балансова печалба от над 960 млн. лева. Според сегашното ръководство на дружеството тази печалба се е дължала на хиперинфлацията от края на 1997 г. и на неправилното третиране на несъбрани вземания. През 1998 г. е отчетена печалба от 130 млн. лева, а оборотът на дружеството в консолидирания баланс (включващ дейността на всички дъщерни дружества в България и чужбина) е около 22 млрд. лева.
Машиноекспорт все още има 13 задгранични дружества, като някои от тях практически не работят, а други са в ликвидация. Жизнеспособни са единствено дружествата в Германия, Италия, Швеция и Франция. Освен недвижимите имоти на дружествата и складовата им база интерес за купувача представляват изградените в съответните страни мрежи за гаранционно и следгаранционно обслужване. Това е и причината през дружеството все още да минава значителен процент от стагниращия български износ на машиностроителна продукция за Западна Европа. Партньори на дружеството са "Хидравлика" - Кърджали и "Капрони" - Казанлък, ЗММ - Сливен, "Вапцаров" - Плевен, "Еврика" - Белене, и други.
Пред закриване е дружеството на фирмата в Гърция, като причината е географската им близост и възможността български производители да реагират бързо и на място да отстраняват повредите.
"Нашата цел ще бъде възстановяване на дейността на дружеството, доколкото е възможно", заяви за "Капитал" Радосвет Радев, изпълнителен директор на "Булмаш" АД. Според него приоритет за фирмата ще бъде инвестицията в нови хора. Втората задача на новия собственик ще е възстановяване на загубени пазари, както и възобновяване на добрите отношения с жизнеспособните български предприятия. Основна маркетингова ниша за "Булмаш" АД ще е възстановяването на вноса на високотехнологични машини за страната, което има връзка и с очакваното приемане на закон за високите технологии. По този начин при бъдещо нарастване на инвестиционното търсене в страната фирмата ще има значително конкурентно предимство.
Радосвет Радев
- Собственик и президент на "Дарик" радио;
- Председател на съвета на директорите на Обединен доброволен пенсионен фонд "Солидарност";
- Управител на приватизационен фонд "Доверие";
- Заместник-председател на съвета на директорите на "Обединена млечна компания" - АД;
- Съдружник в "Бора - 3000" ООД - фирма с разнообразен предмет на дейност, включително хотелиерство и ресторантьорство.
Държавата ще избира между две стратегии за продажба на Булгартабак
Промени в устава засилиха централизирането в холдинга
Приватизационните посредници по сделката с "Булгартабак холдинг" са внесли два варианта за приватизацията на тютюневия монополист, съобщи източник, близък до Агенцията за приватизация. Първият от тях предвижда 51% от акциите на холдинга да останат собственост на държавата, като на стратегическия инвеститор бъдат предложени 35% от капитала. Вторият вариант предвижда стратегическият инвеститор да получи 51% от акциите на холдинга, а всички останали акции да останат държавна собственост. Вторият вариант не предвижда продажба на акции на борсата.
В най-скоро време се очаква посредникът по сделката, консорциумът "Дрезднер Клайнуърт Бенсън" и "Кредитанщалт", да внесе в АП и документите за финансовата оценка на холдинга.
Продажбата на 35% от акциите вместо мажоритарен пакет определено ще донесе на държавата неколкократно по-малко приходи, което е основният недостатък на първия вариант, коментираха експерти. Още повече че акционер с 35% никога не би се съгласил на сделка без наличието на предварителен договор за изкупуване на част от другия пакет на по-късен етап. При този вариант за публично предлагане на българска или чуждестранна фондова борса остават около 7% от капитала, като не трябва да се забравя и ангажиментът (поет на най-високо ниво) за това акции на холдинга да се появят и на централизираните публични търгове на масовата приватизация, както и правото на работниците и служителите в самия холдинг да закупят акции при преференциални условия. Така става ясно, че този вариант може да стане реалност само с цената на нарушаване на някой от публично поетите ангажименти. Вариантът с продажбата на 51% и запазване на всички останали акции за държавата също означава нарушаване на тези ангажименти.
На насрочените общи събрания на дружествата от холдинга ще се извършат промени в уставите на всички дъщерни дружества. Според предвидените промени занапред ще се иска предварително съгласие от страна на "Булгартабак холдинг" АД за всякакви съществени действия на дъщерните дружества - а именно закриване или прехвърляне на предприятия, съществени организационни промени, дългосрочни сътрудничества, разпореждания с дълготрайни активи, залози, ипотеки, лицензи и т.н. Капиталите на всички дъщерни дружества ще се увеличат чрез преоценка на активите и капитализиране на печалбата чрез раздаване на безплатни акции на досегашните акционери. Това практически е втората стъпка към централизация на управлението на тютюневата ни индустрия, макар че това не се признава официално. Одобрената преди две години стратегия за преструктуриране на Булгартабак предвижда втори етап на преструктуриране на холдинг, при който централизацията ще се засили. Промените в устава целят да се заздрави финансовата дисциплина, коментираха от Булгартабак. По-нататъшното преструктуриране на холдинга ще се извършва от новия собственик.
За миналата година тютюневият холдинг отчете 36 млрд. стари лв. счетоводна печалба. Данните за продажби и пазарни дялове обаче говорят за спадане на износа - почти пълна загуба на руския пазар и все по-тясна зависимост от вътрешния пазар на цигари. От данните за първото полугодие на 1999 г. става ясно, че за първото шестмесечие на 1999 г. са реализирани 538 тона, или 5% по-малко тютюневи изделия в сравнение със същия период на миналата година. Според експертите на холдинга и Министерството на търговията и туризма (което е принципал на Булгартабак) това се дължи на натрупаните количества от дистрибуторите в края на 1998 г. Вносът на тютюневи изделия за последните две години е 165 тона през 1997 г., 55 тона през 1998 г. и 38 тона за първото шестмесечие на 1999 г. В същото време нараства производството на цигари за вътрешния пазар - през 1998 г. са произведени и платени около 5 хил. тона (за 94 млрд. лв.) повече цигари в сравнение с 1997 г. От началото на тази година за вътрешния пазар са произведени общо 10 611 тона, около 29 тона повече в сравнение със същия период на миналата година. Започнато е производството на цигари във фабриките на територията в Белгород, Полтава и Румъния, в скоро време се очаква да заработи фабриката в Сочи с капацитет 10 000 тона годишно.
Продажби на "Булгартабак холдинг" на вътрешния пазар
Зърненият пазар е на крачка от нов колапс
"Не бързайте да продавате зърното", заяви на няколко пъти през изминалата седмица земеделският министър Венцислав Върбанов. Изглежда, и тази година изкупната кампания на зърното от новата реколта няма да мине без съветите на аграрния министър.
По вече утвърдена традиция, щом дойде времето за жътва, на преден план излиза проблемът с цената на житото. От едната страна са исканията на фермери и кооперации за по-високи изкупни цени. Обикновено те се обосновават с големите разходи за производство и нуждата от средства за есенна сеитба. От другата страна стоят търговците. Техният стремеж е да реализират по-висока печалба, като купят евтино зърното и го изнесат изгодно в чужбина. Тъй като зърненият пазар у нас още не е достатъчно развит, търговията продължава да се деформира от два основни фактора: голямо предлагане в хода на жътвата и свито платежоспособно търсене. Това естествено натиска цените надолу и "изяжда" печалбата на производителите.
Миналата година правителството обеща да сложи ред в отрасъла чрез въвеждането на система за безналична търговия. Тя трябваше да даде по-голяма сигурност на производителите и да превърне зърнения пазар от кампаниен в непрекъснат. Приет беше специален закон, похарчиха се пари за обучение на държавни чиновници, осигурени бяха и заеми от международни финансови институции за въвеждането на новите правила. Още преди началото на жътвата обаче беше ясно, че поради ред причини системата за търговия със складови записи няма да сработи така, както се предвиждаше. Затова сега трябва отново земеделският министър да съветва производителите как да постъпят с реколтата. Тази година това се налага и по друга причина - просто
Според прогнозите на земеделското министерство пшеницата от новата реколта ще бъде около 2.642 млн. тона. Това е с около 1 млн. тона по-малко от добивите в предишните години. Като основна причина за спада се сочи ограничаването на засетите площи. Миналата година имаше свръхпредлагане, житото беше изкупено със закъснение, а цените бяха значително под международните. Това лиши производителите от оборотни средства по време на сеитбата. За да спаси реколтата, кабинетът прибегна до необичайни форми на финансиране. Чрез фонд "Земеделие" бяха раздадени под формата на стокови кредити семена, торове и препарати, но въпреки това засетите декари се оказаха с близо 1/3 по-малко от предходната година.
Според агроведомството произведеното зърно ще бъде достатъчно, за да бъде вързан хлебният баланс. Тази прогноза беше направена с уговорката, че няма да се стигне до масов експорт. При свободен пазар обаче няма как експортът да бъде спрян, освен ако не се прибегне до административни мерки.
Очакванията на специалистите са, че вътрешното търсене отново няма да е голямо. Държавната фирма "Зърнени храни", която беше най-големият купувач в предишни години, вече не съществува. Частните мелници пък по начало избягват да се запасяват с големи количества, тъй като така зърното се оскъпява от лихвите по теглените кредити и от начислените складови разходи. Обикновено се купува необходимото количество зърно за два, максимум три месеца напред. Тъй като месечното потребление на пшеница у нас е постоянна величина (между 110 и 120 хил. тона), едва ли може да се очаква, че мелниците ще изкупят повече от 350 - 400 хил. тона от новата реколта. Ако срещу това застане предлагане от 1.5 млн. тона, пазарът пак ще бъде задавен. Това ще свали цените и ще направи износа изключително изгоден, посочват специалистите. Според тях тази година експортът ще бъде стимулиран допълнително от очакваните дефицити в съседни страни - Югославия, Македония, Румъния и особено Турция, където житни добиви ще бъдат със 7 млн. тона по-малко. По различни експертни прогнози още през следващите два-три месеца от България ще бъдат изнесени между 200 и 300 хил. тона пшеница. Така може да се стигне отново до познатата ситуация след Нова година да внасяме жито, но вече на значително по-високи цени, включващи и разходите по доставката.
По думите на министър Върбанов правителството ще следи внимателно износа и ако той придобие застрашителни размери, ще бъдат наложени ограничения под формата на експортни квоти.
Опасността от нов срив в зърнопроизводството щеше да бъде избегната, ако беше проработила новата система за търговия. Законът за съхранение и търговия със зърно беше приет още миналата година. С него беше предвидено въвеждането на нов вид ценни книжа (т.нар. складови записи за влог на зърно), които трябваше да позволят на производителите да разсрочват във времето продажбите в очакване на по-изгодни цени. За целта трябваше да бъдат лицензирани публични складове, които да започнат издаването на тези записи.
Ефективността от прилагането на този модел на търговия зависи изцяло от лицензирания складов капацитет. За страна като България е достатъчно в публични складове да бъдат вложени и 500 хил. тона зърно. Това веднага ще отслаби натиска върху пазара и ще балансира цените, посочват експертите. За съжаление и тази година новата система няма да се прилага активно. Причината е, че месец преди края на жътвата лицензираните публични складове са само два. Това са бази на "Зърноизкупуване С.Т. Х." АД - Благоевград, и на "Зърнени храни" АД - Силистра, чиято обща вместимост е едва 70 хил. тона. Останалите десетина фирми, подали молби за лицензиране като публични складове, засега не могат да бъдат одобрени, тъй като не са представили банкови гаранции, съобщиха от Националната служба по зърното. По-големият проблем е, че дори и това да стане в идните седмици, ефектът пак няма да е голям, тъй като общият капацитет на одобрените публични складове ще достигне максимум 150 хил. тона. Това прави по-малко от 4% от цялата зърнена реколта, което няма да промени кой знае колко картината.
Според специалистите причините за слабия интерес към лицензиране на публични складове са няколко. На първо място се посочва нежеланието на собствениците на зърнобази да разкрият счетоводството си, тъй като по закон балансите им подлежат на постоянни проверки от Националната служба по зърното. Освен това публичните складове нямат право да търгуват със зърно за своя сметка. Тези две изисквания не важат, когато фирмата е лицензирана като зърнохранилище. За тях не важи и условието да предоставят банкови гаранции или депозити в размер на 10 хил. (стари) лева на всеки лицензиран тон от складовия капацитет. Това обяснява защо повечето от собствениците на зърнобази избягват регистрирането като публични складове и предпочитат по-лекия режим.
Така или иначе вече е ясно, че за да може системата да тръгне, трябва да бъде преработен основно Законът за съхранение и търговия със зърно. Въпросът е защо беше пропусната още една година за действителното въвеждане на пазарни отношения в зърнопроизводството и дали това няма да се окаже фатално за отрасъла. Миналогодишните проблеми с изкупуването вече доведоха до загубата на 1 млн. тона произведено зърно, което в крайна сметка означава и загуба на близо 100 млн. долара пряко финансиране за земеделието.
До няколко дни се очаква да бъде подписан договорът за отпускане на първите 10 млн. германски марки за развитие на зърнопроизводството у нас. Парите ще бъдат дадени от Европейската банка за възстановяване и развитие на варненската Експресбанк, която ще отпуска кредити на производители. Заемите ще бъдат със срок на издължаване до 30 юни 2000 г., съобщи изпълнителният директор на Експресбанк Красимир Жилов. Годишната лихва по тези заеми ще бъде около 12%. Обезпечението по тях ще бъдат складовите записи. Условието е размерът на отпуснатата сума да не надвишава 55% от пазарната цена на зърното. За пазарна цена на различните видове зърно ще се приемат котировките на Софийска стокова борса, уточниха от Експресбанк. Таванът за еднократно отпуснат заем срещу складови записи ще е 1 млн. (стари) лева.
Инфраструктурата и финансовата система спъват икономиката
Световният икономически форум в Давос класира България на 56-о място по конкурентоспособност сред 59 страни
В класацията за конкурентоспособност българската икономика заема незавидното 56-о място от общо 59 изследвани страни, а основните причини за това са изолацията на страната от световната икономика, неработещата финансова система, неефективната съдебна власт и остарялата инфраструктура и технологии. Това са крайните изводи от проучването, извършено в началото на годината по поръчка на Световния икономически форум в Давос. Партньор за проучването в България е Центърът за икономическо развитие, а социологическата агенция "Витоша рисърч" е извършила проучването сред фирмите и институциите, опериращи в България.
Добрата новина за България е, че за първи път попада официално в обсега на такова изследване (Румъния и Словения например не фигурират в него), а лошата е, че по повечето показатели за качеството на икономическата среда страната се намира в компанията на латиноамерикански държави с недобра слава, на Русия и Украйна. Активите (параметрите, по които България е в челото на класацията) в баланса на националната конкурентоспосбност са около четири пъти по-малко от пасивите (параметрите, по които сме на дъното), докато при лидерите на класацията Сингапур, САЩ, Хонконг, Тайван и Канада количественото съотношение е точно обратното.
Изследването, проведено под ръководството на проф. Джефри Сакс от Харвардския институт за международно развитие, обхваща не само политическата, законовата и макроикономическата среда, в която фирмите работят, но и конкурентоспособността на микроравнище, изразяваща се във влиянието на фактори като вътрешното търсене и конкуренцията, качеството на фирменото управление, достъпът до финансови средства, защитата на собствеността, законодателство по отношение на качеството на продукцията, достъп до бизнесинформация, възможностите за започване на нов бизнес и т.н. Изводите са висока степен на корелация между индекса на микроикономическата конкурентоспособност и БВП на глава от населението в изследваните страни.
"Резултатите потвърждават нуждата от интеграция на икономическите реформи с подобрения на конкурентната и микроикономическата среда. Ако усилията за реформи в слаборазвитите страни останат ограничени само в наложените от МВФ макроикономически параметри, там ще се наблюдава поредица от разочарования", казва в доклада проф. Майкъл Портър от Harvard Business School. В индекса на микроикономическата конкурентоспосбност, който се изработва за втора година, България заема 54-о място от 58 държави. След нея са Русия, Украйна, Еквадор и Боливия, а доста по-напред в класацията са държави като Виетнам, Зимбабве, Турция и Малайзия.
По отношение на показателя отвореност (отразяващ равнището на митата, скритите пречки пред стокообмена, интеграцията на национална икономика, експортната ориентация, достъпа на чужди инвестиции) България е на 56-о място. Този показател заедно с тези за финансова система и инфраструктура, е основен за оформяне на цялостния индекс на конкурентоспосбността.
По показатели като "подкрепа на местните банки за бизнеса" България е на последно място, същото е положението и при оценката на възможността на фирмите за получаване на кредити и брутните вътрешни инвестиции. По показателите за развитие на финансовите пазари и развитие на облигационния пазар България е на предпоследно място. Всичко това поставя България измежду последните държави по ефективност на финансовата система (въпреки нейната стабилност), което красноречиво говори за способността й да изпълнява основните си функции - да бъде посредник между спестявания и инвестиции в реалната икономика.
При оценката на показателите инфраструктура и технологии България отново е поставена на последните три места в изследването. Проблемите тук са лошо качество на телекомуникациите, транспорта и почти пълната липса на частни инвестиции в инфраструктура. Въпреки че в доклада се отчита сравнително широкото разпространение на Интернет в държавите от Източна Европа и в частност в България, по показатели като използването на Интернет в бизнеса страната е отново на едно от последните места.
Един от малкото плюсове на страната, изпъкващи на фона на цялостното негативно представяне, е в областта на човешките ресурси, и най-вече качеството на кадрите. Едно от най-добрите класирания на страната е 4-о при съотношението между продуктивност на труда и заплащането му. При оценката на влиянието на институциите в бизнеса България е класирана най-неблагоприятно по отношение на уреждането на частните търговски спорове - 57-о място, при което са надминати дори шампиони в областта на корупцията като Индонезия и Украйна. Най-тревожно звучи обаче поставянето на страната на 50-о място в общата оценка на "страните без закони", т.е такива, в които корупцията, насилието и организираната престъпност преобладават пред нормалните съдебни практики. България се намира на 50 място в изцяло латиноамериканско обкръжение с присъствието единствено на Украйна и Русия. Единственият актив в тази област са ниските съдебни разходи - нещо съвсем обяснимо с ниския стандарт на живот у нас.
Изследването е направено под формата на преки интервюта с фирми и институции, действащи на територията на съответната страна, и анализ на официалните макроикономически данни. Полученият индекс на конкурентоспособността е функция на осем основни показателя - отвореност, финанси, инфраструктура, държавно управление, технологично равнище, работна сила, фирмено управление и институции. Крайната цел на изследването е да се определи общ индекс, в който се използват среднопретеглени величини, като най-голям относителен дял имат първите три фактора.
Баланс на конкурентоспособността на българската икономика
Частните осигурителни дружества стъпват официално на пенсионния тепих
Владимир Грашнов влезе във фонда на "Доверие обединен холдинг"
"Този закон цели да създаде условия за развитието на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване като една от възможностите за получаване на допълнителна пенсия от българските граждани и законно живеещите в България чужди граждани чрез поощряване на целевата спестовност и стимулиране на социалните инициативи на работодателите."
Чл.2 от Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване.
Законът за частните пенсионни фондове вече е окончателно приет от Народното събрание - това е добрата новина за осигуряващите се, а може би и за фондовете, които ще осъществяват осигуряването. По-малко добрата е, че предстоящото лицензиране на фондовете ще се проточи най-малко до края на годината. Законовата регламентация на осигуряването за допълнителна доброволна пенсия, различна от държавната, е част от реформата в пенсионната система, като тепърва предстои да бъде създаден органът за държавен контрол върху дейността на осигурителните дружества - Държавната агенция за осигурителен надзор. Какво да правят през вакуумния период до издаване на лицензите желаещите да се осигуряват? Отсега може да се предположи, че действащите от четири-пет години няколко фонда - Български пенсионен фонд, ДПФ "Алианц България", ПОК "Доверие", ПОК "Съгласие" и СОФ "Сила" ще се сдобият с лизенз. Към тях може да се прибавят и по-новите фондове като ОДПФ "Солидарност" и "Кооперативен ПФ". Седемте фонда са членовете на Асоциацията на дружествата за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, което може да се тълкува като някакъв вид неформална сигурност за парите на осигурените при тях. Независими експерти преценяват, че дейността на т.нар. стари фондове няма да се измени съществено в резултат на прилагането на закона, тъй като дружествата работят по общоприети правила за тази дейност, които намериха приложение в новия закон. "Деветдесет процента от изискванията на закона старите фондове изпълняват и сега", каза Евгени Попов, изпълнителен директор на ПОК "Доверие".
В допълнение липсата на закон не означава, че тези фондове не са легитимни - и в момента те се регистрирани по Търговския закон. Според социалния министър Иван Нейков дори при липсата на специален закон фондовете са успели да привлекат около 300 хил. души осигурени, като от тях четири хиляди вече получават допълнителна пенсия. Несигурността за осигурените идва от това, че в последната година и половина се нароиха доста фондове предимно с амбицията да участват в масовата приватизация. Тази им амбиция бе свързана с възможността да набират инвестиционни бонове от граждани, с които да участват в търговете за раздържавяване. Техният интерес рязко отслабна в момента, когато се разбра, че при търговете един инвестиционен лев ще се смята за един обикновен лев, а не за два, какъвто бе първоначалният вариант. Част от тези "бонови" фондове, които привлякоха осигуряващи се, поради сериозните финансови изисквания и липсата на пенсионно ноу-хау няма да кандидатстват за лиценз. При лицензирането ще се следи за платените данъци от акционерите през последните пет години и дали акционерните дялове не са от кредити.
Никой не може да каже колко от действащите пенсионни фондове ще кандидатстват и ще вземат лиценз. В закона е предвиден механизъм средствата на осигурените във фонд, който не получи лиценз, да бъдат прехвърлени в друг лицензиран фонд.
С новия закон осигурените вече ще трябва да правят разлика между пенсионен фонд и осигурително (управляващо) дружество. Под натиска на Световната банка и МВФ бе прието юридическо разделяне на "кутията", в която ще се натрупват вноските на осигурените (пенсионния фонд) и дружеството, което ще управлява тези вноски. Размерът на доброволната пенсия ще зависи от конкретните вноски на името на даден осигурен. Пенсиите ще се изплащат от управляващото дружество. Едва в последните седмици бе разрешен спорът между застрахователите и пенсионните фондове кой да плаща пенсиите. Инициаторът в пенсионната дейност да се намесят животозастрахователите, синият депутат Христо Христов, обяви, че оттегля предложението си. Застрахователното лоби в парламента ще се опита да издейства по-благоприятно данъчното третиране на животозастраховането при есенните корекции на финансовите закони.
Най-общо схемата за пенсионно осигуряване ще е следната: вноските ще се правят в пенсионния фонд, но чрез пенсионноосигурителното дружество, като последното ще ги управлява и ще изплаща пенсиите. За да осъществява дейността си, пенсионноосигурителното дружество трябва да получи пенсионeн лиценз от Държавната агенция за осигурителен надзор. Министър Иван Нейков очаква първите лицензи да бъдат раздадени до края на годината. Този срок изглежда оптимистичен, като се има предвид изграждането от нулата на лицензиращата агенция. Управляващото дружество има възможност да удържа такси както от осигурителните вноски, така и от дохода от инвестиране на тези вноски. В закона вторият тип удръжки е ограничен до десет процента от реализирания доход. За първите такси няма законов лимит. Според изпълнителния директор на "Български пенсионен фонд" Богомил Манов таксите от вноските ще бъдат намалени от конкуренцията между фондовете. В момента те са около 7%, а се очаква да паднат до 5%.
Очакванията за разрастване на бизнеса на осигурителните дружества се подхранват от надеждите на частните осигурителни дружества да бъде възложено да управляват задължителните допълнителни вноски на заетите в рисковите професии - сегашните първа и втора категория труд. Намерението за дългосрочно присъствие в бизнеса е една от причините изискването за минимален капитал от 3 млн. нови лева да не стряска акционерите на старите фондове. Нещо повече - дяловете в тях отдавна са разпределени, като акционерно участие в пенсионноосигурителните дружества вече имат големи банки (Булбанк, ОББ, ДСК, Българска пощенска банка) и застрахователи (ДЗИ, "Алианц България", "Орел", "Витоша"); бивши приватизационни фондове, сега холдинги ("Доверие обединен холдинг", Българска холдингова компания). Интересното е, че с дейността по пенсионното осигуряване се е ангажирал и GSM-операторът "Мобилтел", който чрез своя търговски представител "М-Тел трейдинг" е закупил в началото на юли 34% от Обединен доброволен пенсионен фонд "Солидарност". Мажоритарен собственик на фонда е "Доверие обединен холдинг". В съвета на директорите на осигурителното дружество влизат шефът на "Мобилтел" Владимир Грашнов и Жасмина Раднева, изпълнителен директор "М-Тел трейдинг".
От акционерите ще зависи дали осигурителните дружества ще набират инвестиционни бонове. От Световната банка настояваха да не се дава подобна възможност на дружествата. В крайна сметка бонове ще могат да събират само пенсионноосигурителни дружества, които са лицензирани и имат най-малко 5 хил. осигурени с парични вноски. Повечето фондове свързват инвестиционните бонове с надеждата да привлекат осигуряващите се с парични вноски. Според Никола Абаджиев, главен изпълнителен директор на СОФ "Сила" и председател на Асоциацията на дружествата за пенсионно осигуряване, след приемането на закона пенсионните фондове имат два проблема - как да привлекат осигуряващите се и къде да инвестират набраните вноски.
Като проблем пред пенсионните фондове стои възвращаемостта на инвестициите. В по-напредналите икономики фондовете се славят като най-консервативните инвеститори - рядко те залагат на рискови инвестиции, което пък води до по-нисък доход от инвестициите им. Законовите възможности за инвестиране са разнообразени, но ги няма на практика, смятат от фондовете. Те са поискали да могат да купуват от специални емисии ДЦК или да бъдат допуснати да купуват от целевите ДЦК за граждани. Специалните емисии носят по-висок доход от книжата на редовните аукциони.
Предизвикателство за съществуващите фондове ще са чуждестранните осигурителни дружества, за които няма ограничения да извършват дейност в България. Единствените формални изисквания за чужденците - кандидати за учредители на пенсионноосигурително дружество, са да бъдат регистрирани като осигурителна, застрахователна или финансова институция по националния им закон и да представят банкови референции от първокласна чуждестранна банка. Чуждестранният интерес ще е индикатор доколко перспективна е дейността по доброволното осигуряване и дали новоприетият закон гарантира правата на осигурените и създава интерес у тях, за да заделят средства за допълнителна пенсия.
Банковите дела - принципно, предизборно
На пръв поглед без видима причина прокуратурата започна да си спомня, че банковите дела отдавна събират прах по магистратските чекмеджета. След шумно размахания доклад на Върховната касационна прокуратура за неприключените дела с обществена значимост магистратите на Никола Филчев решиха да посочат и нещо конкретно. Във фокуса им попаднаха бившият шеф на Първа частна банка Венцислав Йосифов и бившият началник на управление "Валутни операции" в БНБ Стоян Шукеров. "Получих материалите срещу Йосифов на 1 юли", твърди шефът на Софийска градска прокуратура Нестор Несторов. Става дума за отпускането на кредит от 2 милиона долара за нуждите на финансово-брокерска къща "Ралица" в Пловдив. Шукеров пък е разследван за отпускането на кредити в периода 1995-1996 г. за нуждите на Кристалбанк - Мадан, Българска земеделска и промишлена банка, Елитбанк, Първа частна банка и Агробизнесбанк (всички фалирали ). Въпросът със следствията срещу двамата финансисти обаче, изглежда, не стои точно така, както твърдят от прокуратурата. И двамата до средата на седмицата отричаха да имат повдигнати обвинения. "Никой не ми се е обаждал, никой не ме е търсил по тези въпроси, от медиите научавам за тези обвинения към мен", каза Шукеров. В разпространено сред медиите писмо пък Венцислав Йосифов обяснява, че към него също не е повдигано никакво обвинение в споменатия период. Почти невъзможно е те да лъжат, тъй като повдигането на обвинение върви ръка за ръка с налагане на мярка за неотклонение. В случая става дума за престъпление по служба (чл.282 от Наказателния кодекс), което обикновено означава превантивно прибиране зад решетките. Засега и Шукеров, и Йосифов са на свобода.
Освен Шукеров вестниците споменаваха и името на Камен Тошков, който по онова време е бил шеф на "Банков надзор" в БНБ, но без конкретно уточнен повод. "Обществото очаква от правозащитните органи справедлива реакция. Наша цел е да възстановим доверието на обществото в правната система", коментира главният прокурор Никола Филчев.
През октомври 1993 г. БНБ решава да предоставя максимум до 1/3 от валутния си резерв на български банки, а другата част в първокласни банки и в държавни ценни книжа. "Където и да държахме валутния резерв, бяхме заплашени от прихващане от външни кредитори. Решихме част от парите да пласираме в наши банки", обяснява ексначалникът на управление "Валутни операции" Стоян Шукеров. Валутното кредитиране е ставало по два начина - рефинансиране и депозити. Рефинансирането е било всъщност даване на валута на търговска банка, който тя ще предостави за нещо конкретно на дадено предприятие. "За първите рециклирани автобуси, които внесе общината, валутата беше от БНБ", твърди Шукеров. Технически рефинансирането е ставало, като фирмата дава записи на заповед в полза на БНБ, търговската банка авалира същите записи на заповед и тя носи отговорност, ако парите не се върнат. В цялата тази схема БНБ се е явявала нещо като Държавния фонд за реконструкция и развитие. Валутните депозити са били предоставяни от БНБ на търговската банка по принципите на сега предоставяните междубанкови депозити.
Кредитите са били тримесечни, като са били удължавани, когато банката не може да плати на падежа.
Стоян Шукеров, в качеството си на шеф на валутното управление, е можел да дава рефинансиране и депозити до 2 млн. долара. От тази сума нагоре до 5 млн. долара разрешенията са били давани от Комитета по парична политика, а над тази сума - от управителния съвет на БНБ. Комитетът по парична политика не е бил с фиксирани хора, просто е било задължително да присъства по един представител от управление, самото заседание се е водело от член на управителния съвет, подуправител или управителя на БНБ. Съгласието се е давало, ако 50% от присъстващите - това са били 7-8 души, са били "за". Същият вид гласуване е важал и за заседанията на управителния съвет, когато се е решавало за отпускане на пари на банки.
От 1993 г. до момента, в който търговските банки започват да гърмят една след друга, 1996-1997 г., БНБ е направила "оборот" от 2 млрд. долара валутно кредитиране, от които по много груби изчисления е спечелила около 100 млн. долара. Загубите от тази дейност - невърнатите кредити, пак много грубо се изчисляват на около 50 млн. долара, твърди Шукеров.
Един възможен сценарий е да се нанася удар на определена група хора, които отдавна са били свързани помежду си по един или друг начин. "Образно БНБ също би могла да се разглежда като банка, от която са изтичали пари към свързани с управителния й съвет лица. Формалната разлика е само, че бившите ръководители на БНБ трудно могат да бъдат уличени в съдружие с шефовете на банките, които получиха най-голямо рефинансиране. Близкото приятелство на ексшефа на управление "Валутно" Стоян Шукеров с шефовете на Първа частна банка например резултира в необезпечено рефинансиране за 91 млрд. лв. Те от своя страна заедно с пловдивските брокери, шефа на "Банков надзор" Камен Тошков и тогавашния шеф на "Левови операция" формираха друга своеобразна група по интереси. " Това е част от материал за кредитните милионери, публикуван във в."Капитал" в началото на 1998 г.(бр.3). Тук може ясно да се открият лицата, за които сега става дума.
"Може да съм сбъркал, може да съм разрешил кредит или да съм го продължил, без да съм имал право", предполага Шукеров. Въпросът обаче е защо се подхожда така. Обяснението на Шукеров е, че се търси предизборен ефект.
Така се стига и до втория възможен сценарий - класически лов на вещици. "Обърнете внимание - отстраниха Стоян Александров от ЦКБ, обвиниха Емил Хърсев през миналата седмица в зърнена афера - все хора, които малко или много критикуваха, сега опират пешкира", обяснява Шукеров. Подобно обяснение той намира и за себе си: "С Иван Костов не се обичаме, защото той стегна на Емил Хърсев и на "Валутни операции" компромат, като изкара БНБ губещо предприятие. Беше ни обвинил, че през 1992 г. от валутни операции сме нанесли загуба от 6 млрд. лева. Тогава Хърсев написа не отговор, а направо брошура какво прави една централна банка, какви са задачите й и това бе дадено и на Международния валутен фонд. " Според Шукеров целта на Костов тогава е била да подчини БНБ на финансовото министерство... По всичко личи, че прокуратурата неслучайно се сеща за забатачените банкови дела точно сега. Подборът на банкери от червените времена или направо на червени банкери, които да бъдат поставени във фокуса на общественото недоволство, навежда на мисълта, че и държавното обвинение подгрява атмосферата за предстоящите местни избори през есента. Изглежда, точно преди кметския вот управляващите ще се опитат да припомнят на електората мразовитите януарски дни на 1997 г., когато доларът гонеше 3000 лева, а спестяванията се топяха като ланския сняг. Ще се опитат да кажат на висок глас и кой носи отговорност за това... Предоставени от БНБ валутни кредити от 1993 г. до 1996 г. на Елитбанк, Кристалбанк, Агробизнесбанк, БЗПБ и ПЧБ
МВФ: Продайте Биохим до март
Да се открие процедура за продажба на Биохим до края на тази година препоръча мисията на Международния валутен фонд, която миналата седмица приключи прегледа си по изпълнението на тригодишното споразумение с България. От своя страна вицепремиерът Александър Божков заяви, че до декември тази година държавата трябва да е готова с информационния меморандум за банката. Божков е в борда на директорите на Банковата консолидационна компания, притежаваща 99.2% от капитала на Биохим. Банката трябва да бъде продадена до март следващата година, са настояли още хората от МВФ.
Това изтегля значително досега предвижданите срокове за подготовка за продажбата на Биохим, както и самата й приватизация. Биохим се управлява от трима представители на британската фирма "Глендейл", които бяха избрани по програма САРА към Европейската комисия в края на 1998 г. Банката трябваше да се мениджира от чужденците за двугодишен период, т.е. до края на 2000 г., като в последната половин година от управлението им трябваше да се подготви и приватизационната процедура за банката. В матрицата към тригодишното споразумение с МВФ действително е записано, че продажбата на Биохим трябва да стане през 2000 г., т.е. може да е и в първия ден на януари.
В банковите среди обаче винаги се е смятало, че банката ще се продава, като изтече договорът с "Глендейл", тоест в края на следващата година.
Председателят на управителния съвет на Биохим Дейвид Туейтс традиционно отказа информация. Въпреки че Биохим е една от големите български банки и е от системно значение за сектора, новите й мениджъри досега не са представили никакви официални данни за това как банката приключва годината (по българския Закон за счетоводството до края на май банките трябва да обнародват в Държавен вестник годишните си отчети и баланси). Основният собственик на банката - БКК, също няма окончателни данни за Биохим, бе съобщено от холдинга. Поведението на чуждите мениджъри в този случай буди още по-голямо недоумение поради факта, че член на надзорния съвет на Биохим е и изпълнителният директор на БКК Петър Жотев.
Според осведомени източници ускоряването на приватизацията на Биохим е във връзка с необходимостта от рекапитализация на банката. Увеличението на капитала е условие за успешното преструктуриране на банката и последващата я приватизация и бе отбелязано в писмо на делегацията на Европейската комисия у нас. То бе разпратено преди около месец до БКК, БНБ, финансовото министерство, МВФ, Световната банка и до вицепремиера Божков. Той заяви, че увеличението на капитала се налага, за да може банката да отговаря на наредбите на БНБ, касаещи банките.
"До един месец въпросът за рекапитализацията на Биохим ще бъде обсъден в съвета на директорите на БКК", каза Божков.
Независимо дали директно от бюджета, или по някакъв по-заобиколен начин ще бъдат налети пари в банката, негативният ефект от това ще се обере от хазната, т.е. от данъкоплатците. Един от по-индиректните начини за рекапитализация на банката например е чрез апортна вноска на сграда на БНБ в капитала на Биохим, срещу което финансовото министерство ще отпише аналогична сума от вноската на централната банка в бюджета, т.е. пак той поема тежестта. При това положение бюджетът ще може да компенсира толкова по-бързо извънредния си разход (или по-точно пропуснатия приход), колкото по-бързо банката бъде продадена.
По непотвърдена информация загубата на банката за миналата година е над пет млрд. стари лева. Според вицепремиера Божков сградата е оценена на около 6 млн. долара, тоест с толкова пари ще бъде увеличен капиталът на банката. От това не може да се прави извод, че банката е със загуба за 1998 г. в такъв размер, защото не е ясно дали част от рекапитализационната сума няма да послужи за подобряване на капиталовите показатели на банката, след като се компенсира ефектът от загубата.
Правителствени източници твърдят, че за Биохим е бил обсъждан и вариант за сливането й с друга банка. МВФ обаче едва ли ще е склонен на такъв подход, защото на всички останали държавни банки им предстои приватизация.
Общините - губерния на кмета или грижа на бюджета
Какво кара кметове и общински служители непрекъснато да се оплакват от финансовото състояние на общините? Действително ли положението там е толкова трагично и не са плащани заплати и социални помощи от месеци наред? Как става така, че се асфалтират огромни участъци, а няма пари за болниците? Защо държавата не помага на общините?
За разлика от други години приходната част на бюджета позволява редовното превеждане на субсидиите, собствените им постъпления също са повече, но и разходите се увеличават. Към 30 юни собствените приходи в общинските бюджети са били 622 млрд. стари лева, а субсидиите - 271 млрд. лева. Изпълнението на приходите от собствени средства към края на юни спрямо годишния разчет е било 45.8% в средата на 1997 г., 60% - в средата на 1998 г., и 62% към 30 юни 1999 г. Преведените субсидии за шестмесечието в сравнение с цялата година са 25% за 1997 г., 50% за 1998 г. и 53% - първото полугодие на 1999 г. В същото време разходите се увеличават по-бързо - към 30 юни 1997 г. общините са били похарчили 37% от това, което са похарчили цялата година, към 30 юни 1998 г. - 52% , а в средата на 1999 г. - 61% от полагащото им се за цялата година.
Касовата наличност към 30 юни т.г. е 27 млрд. лв. Над два пъти обаче нарастват неразплатените разходи на общините. На глава от населението в средата на 1997 г. са се падали по 4000 лева неразплатени разходи, през 1998 г. - 5000 лева, а към 30 юни 1999 г. вече имаме по 13 000 лева. Общо около 100 общини от 262 на бюджетна издръжка са натрупали над 100 млрд. стари лева неразплатени разходи. Това е около 1/3 от получените до момента субсидии от общините. Тъй като всички допълнително възникнали разходи за общините се поемат от републиканския бюджет, значи, може да се каже, че проблемът е някъде другаде.
Разбира се, съществуват обективни причини за недостига на средства, но финансовото министерство винаги е било готово да помогне - отпускани са временни помощи, авансово е превеждана субсидия. През 1999 г. обаче възможностите на бюджета не са толкова големи, колкото през 1998 г. При валутен борд изобщо възможностите за увеличено субсидиране са малко.
Част от проблемите са заложени още при приемането на общинските бюджети. Завишени са собствените приходи, както и разходите за капитални вложения. Седемнайсет милиарда лева са изразходвани от собствени средства за капитални вложения над предвидените. Планираните приходи за 1999 г. над прогнозата на Министерството на финансите са 283 млрд. лв. и дефицит - 61 млрд. лв. Петдесет и пет процента от тях са насочени за капитални разходи при наличие на неразплатени социални разходи от 1998 г. Често причина за скритите дефицити, които се наричат неразплатени разходи, са направените преводи за капитални вложения. Съществуващото законодателство точно определя реда, по който се извършват разходите - за лекарства, заплати, стипендии, социални осигуровки, за издръжка на социални заведения и чак след това за капитални вложения. Тоест, ако общината има постъпления примерно 100 000 лева и разходи за заплати 80 000 лева, тя не би трябвало да похарчи 60 000 за капитални вложения и да остави неразплатени половината заплати. За съжаление обаче става точно така. Община Бургас примерно има 3 млрд. лева разходи от собствени средства за капитални вложения и 4 млрд. лева неразплатени разходи по далеч по-приоритетни пера. Тук няма да се спирам на въпроса защо кметовете предпочитат да харчат за строителство, отколкото за заплати, социални помощи, лекарства.
Разбира се, има и други нарушения на финансовата дисциплина. Десет млрд. лв. са изхарчили кметовете в 104 общини по свое усмотрение извън гласуваното от общинските съветници. Предоставянето на допълнителни средства на тези общини би било равносилно на поощряване на нарушенията. Тези, които надхвърлят разходите, ще продължат да си харчат, защото ще продължават да разчитат на допълнителни средства.
Голям проблем възникна и заради надвзетия през 1998 г. данък печалба за общините. Сега местните власти трябва да го възстановят на фирмите, но те често нямат средства за това, пък и не са го предвидили в бюджетите си. Тук имаме куриозни случаи - примерно една община има да възстановява повече данък, отколкото е годишният й бюджет. Много тежко е и положението в община Враца, която трябва да върне пари на "Химко", в община Кърджали - на ОЦК. Тук проблемът ще трябва да се разгледа по-сериозно и ще бъдат търсени решения за всяка община поотделно.
В много случаи се оспорва методиката или размерът на субсидията. Вече две години поред обаче Министерството на финансите обсъжда методиката заедно с Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Методиката и за 1999, и за 1998 г. беше съставена с участието на НСОРБ. Нещо повече, министърът на финансите отново отправи покана на представителите на сдружението да участват при определянето на методиката и на субсидиите за 2000 г. Накратко
Председателят на Народното събрание Йордан Соколов внесе проект на закон за изменение и допълнение на вече действащия Закон за деноминацията. Предложената поправка предвижда добавянето на едно изречение, с което се казва, че замяната на всички числа в стари левове с нови се прилага и за всички закони, които са приети преди началото на деноминацията и които са влезли или ще влязат в сила след 5 юли тази година. Основният мотив за внасянето на това предложение се свежда до факта, че в сега действащия закон за деноминацията не се предвижда никаква хипотеза как да се действа със законите, които парламентът приема преди деноминацията, и е длъжен да гласува всички числа, които касаят парични суми в стари левове.
Клоновата мрежа на БРИБанк отчете печалба от над 593 млн. лв. за първото полугодие на текущата година. За същия период десетте клона на банката в страната са привлекли общо над 29 млрд. лв. Данните са в стари левове. Според банката клоновете са привлекли близо 15% повече ресурс от планираното, а общият финансов резултат е близо два пъти по-висок от прогнозирания.
Парламентът ратифицира договора за заем за преструктуриране на селското стопанство АСАЛ-1. Договорът бе подписан в края на юни в София и страни по него са България и Международната банка за възстановяване и развитие. Заемът е в размер на малко над 71 млн. евро.
През седмицата Министерството на финансите преведе на общините обща субсидия в размер на 8.306 млн. лв. До момента на общините са отпуснати 295.9 млн. лв. От тях общата субсидия е 230 млн. лева, целевата за капиталови разходи - 38.6 млн. лева, и за социални помощи 27.3 млн. лева. Цитираните суми са в деноминирани левове.
Програма за развитие на банковите кадри, финансирана от британското правителство и акредитирана от "Бритиш ноу-хау институт", ще стартира от септември, съобщи г-жа Стефанова от Международния банков институт след общото събрание на институцията. Завършилите курса ще получават международно признат сертификат.
Тайван и Китай направиха изненадващи признания
Китай имал неутронна бомба, признаха официално за първи път в Пекин в навечерието на преговорите със Съединените щати, на които трябва да бъдат обсъдени компенсации за бомбардирането на китайското посолство в Белград. Това, че Пекин притежава страшното оръжие, което има по-малка разрушителна сила от обикновената атомна бомба, но излъчва по-голяма радиация, не беше тайна, но досега никога не е било потвърждавано от представител на правителството. Официалната версия за разкриването на секретната информация е да се отговори на обвиненията на САЩ, че Китай е откраднал от тях ядрени тайни през 80-те и 90-те години. Според Пекин неговата неутронна бомба е била създадена през 70-те и 80-те години, без да се уточнява дали е била изпитвана и намира ли се на въоръжение.
Ударът, който беше видимо предназначен да засегне Вашингтон, беше почувстван най-силно в Тайван, който през последната седмица влоши и без това недобрите си отношения с Пекин. Още в събота президентът на Тайван Ли Тън Ху също направи неочаквано признание, че страната му се отказва от идеята за "един Китай" и настоява бъдещите преговори да бъдат на междудържавен принцип. Китай гледа на острова като на отцепила се провинция, която трябва да бъде върната в границите му, и възприе заявленията като стремеж за независимост. Тайван фактически се отдели от Китай през 1949 г., след като там пристигнаха частите на генерал Чан Кайши, загубил битката за власт с комунистите. Оттогава принципът на "един Китай" беше основата на отношенията между Пекин и Тайпе, който позволи да бъдат избегнати въоръжените действия между тях, защото и двете страни не изключваха възможността от бъдещо обединение. Последната по-сериозна криза беше през 1995-96, когато Китай проведе серия учения в близост до острова и изстреля няколко ракети в отговор на посещението на Ли в САЩ, където за първи път беше посрещнат като държавен глава.
Промяната на курса от президента Ли, която беше подкрепена от огромна част от сънародниците му, завари неподготвени не само китайското правителство, но и кабинетите във Вашингтон и Токио, които винаги са защитавали Тайван, и събуди недоумение за времето, в което беше огласена. Най-лесното обяснение е, че Ли преследва вътрешнополитически цели в навечерието на президентските избори през следващата година, на които не може да се кандидатира, защото вече изкара два мандата, но може да вдигне рейтинга на предпочитания от него кандидат. Друга версия е, че Ли иска да избяга от варианта "една нация, две системи", който беше приложен при връщането на Хонконг, и затова се опитва да отдалечи максимално Тайван от Пекин. Намесата в съдебната система на специалния административен орган на Хонконг показа, че уверенията за запазване на съществуващото демократично управление са били за временно ползване и никой не смята да остави Хонконг да се оправя сам. Третата версия е, че Ли се плаши от възможно повторение на кризата от 1995-96, която трябваше да убеди избирателите да не гласуват за него, и затова иска да я предизвика по-рано, когато все още ще контролира положението.
САЩ, Япония и Европейският съюз потвърдиха подкрепата си за принципа "един Китай", но сега ще трябва да измислят какво ще правят, ако Тайван продължи да дразни Пекин с демонстрации на независимост, а от китайската столица решат да си потърсят правата със сила. Ако Япония наистина не иска да бъде военна сила, както заяви премиерът й Кейдзо Обучи при посещението си в Китай, а ЕС се заеме насериозно със собствените си проблеми, отношенията с големите индустриални държави отново ще останат за Щатите. САЩ и Китай се намират в състояние на прохладен мир, след като трима китайци бяха убити в Белград заради "грешка в картите", а САЩ обвини Пекин в шпионаж и му отказа достъп до Световната търговска организация. Китай е най-вероятният геополитически противник на САЩ през XXI век, но той може да бъде полезен в удържането на Северна Корея и успокояването на страстите между двете нови ядрени сили Индия и Пакистан. Затова от Вашингтон не трябва да бързат с нови инициативи, докато не стане ясно към какво се стремят Китай и Тайван. Ако няма нови изненади, първата възможност за проверка ще бъде посещението на острова на специалния пратеник на Пекин Ван Даоан. Ако то не бъде отменено, това ще означава, че Китай е преглътнал предизвикателството и може би е готов да започне преговори за бъдещето на острова.
Кандидатите за софийската вода остават с един по-малко
Двама от потенциалните концесионери на софийската ВиК-мрежа - френската групировка "Вивенди" (VIVENDI) и германската компания "Берлинервасер" (Berliner Wasserbetriebe), ще подадат една обща оферта. Това стана известно миналата сряда, когато общинската конкурсна комисия даде разрешение на двете компании да учредят консорциум. Според запознати "Вивенди" и "Берлинервасер" са мотивирали отказа си да участват самостоятелно в конкурса за концесионер на столичното водоснабдяване с факта, че отскоро са свързани помежду си.
В средата на миналия месец "Вивенди" спечели конкурс за частична приватизация на "Берлинервасер". Френската групировка получи правото да купи 49.9% от акциите на берлинската общинска фирма в консорциум с германските компании РВЕ (RWE) и "Алианц" (Allianz). Сделката е на стойност 3.3 млрд. германски марки и беше определена като най-мащабната приватизация на водоснабдително предприятие в Европа. Още тогава възникна въпросът дали общината в София ще позволи на "Вивенди" и "Берлинервасер" да участват самостоятелно, или ще поиска от тях да подадат обща оферта. Източници, близки до останалите участници в надпреварата, заявиха, че берлинската сделка ще повлияе негативно на конкуренцията между кандидатите в софийския конкурс. В крайна сметка тези опасения не се сбъднаха, тъй като двете компании сами решиха да се обединят.
На практика това ще сведе броя на участниците във финалната фаза на конкурса до три: "Вивенди"/"Берлинервасер" (в съдружие с японската финансова групировка "Марубени"), френска компания "Суез лионе дез о" (Suez Lyonnaise des Eaux) и британската "Интернешънъл уотър" (International Water Ltd.). Условията на конкурса изискват те да подадат окончателните си оферти до края на август. След това в срок от един месец общинската комисия ще трябва да определи и бъдещия концесионер. Той ще получи правото да управлява софийското водоснабдяване за срок от 25 години. Според утвърдения график договорът трябва да бъде подписан преди изтичането на мандата на сегашния столичен кмет Стефан Софиянски. В момента общината и консултантът по проекта "Прайсуотърхаус Купърс" доуточняват последните условия на контракта, съобщи Андрей Делчев, юридически съветник на кметството. По всяка вероятност победителят в конкурса ще трябва да създаде смесено дружество с общинската фирма ВиК. Дяловете в него ще бъдат 51% на 49% в полза на чуждестранния инвеститор. Възможно е с минимален дял в смесеното дружество да се включи и Европейската банка за възстановяване и развитие, която финансира провеждането на конкурса.
КОМЕНТАР
Не можем да поемем риска
През последните седмици беше направен задружен опит да бъде приключен политическият процес, който толкова много хора вярват, че скоро ще доведе до мир и демокрация. От болезнения си опит аз знам, че няма преки пътища към мира.
Крайният срок, произволно наложен от британските и ирландските министри, е нереален. Мога да разбера желанието на премиера (на Великобритания) бързо да предаде част от правомощията на Северна Ирландия. Аз споделям това желание. Аз също съм нетърпелив да възстановя управлението на Северна Ирландия от тези, които са избрани от народа й. Има твърде много неща, които ние искаме да направим, за да подобрим живота на хората.
Въпреки това предаването на правата трябва да бъде базирано на демократични принципи. Това, което има значение при демокрацията, е вотът на хората. Заплахи с насилие не могат да оказват влияние.
Крайният срок, определен от премиера Блеър, се основаваше на увереността, че е настъпила промяна в отношението на "Шин Фейн" и Ирландската републиканска армия към насилието. За нещастие никакво доказателство не беше представено, за да подкрепи тази вяра. Лидерът на "Шин Фейн" Джери Адамс открито заяви, че ИРА не е поела задължение да се разоръжи, и небрежно допълни, че само британското правителство може да отговори защо смята, че ИРА ще предаде оръжията си.
Гаранцията, която предлага правителството, срещу неизпълнението на обещанията за разоръжаване е грешна и нечестна. Нечестна, защото, ако "Шин Фейн" не изпълни задълженията си, всички членове на изпълнителния орган и националната асамблея ще бъдат лишени от постовете си. Невинните ще бъдат наказани заедно с виновните и демократите ще бъдат третирани все едно не се отличават от терористите. Грешна, защото ще бъдат отменени институциите, на които най-много държат юнионистите, но ще останат комисиите за човешки права и равенство, комисията за полицията и съдебната справедливост. Това е едностранен подход. Ако институциите от Споразумението от добрия петък бъдат премахнати, то трябва да бъдат премахнати всички.
Разоръжаването трябва да бъде взаимно. Не е реално да се очаква републиканците да предадат оръжието си, ако лоялистите откажат да отвърнат със същото.
Всички трябва сериозно да обмислят дали нетърпението, с което беше представен последният план, наистина е нужно и дали няма да бъде по-добре да имаме повече време и да действаме върху солидна основа. Не се съмнявам, че повечето време ще бъде по-добрият избор, както не се съмнявам, че ние всички трябва да убедим полувоенните групировки, че правилният път не е демократите да се подчиняват на техните искания, а въоръжените отряди да приемат възможността, която този процес им предлага, за да станат истински партньори в демократичния процес.
Дейвид Тримбъл е лидер на Юнионистката партия на Ълстър и председател на националната асамблея на Северна Ирландия
Реформи "а ла италиано" ще реабилитират Европейската комисия
Политическите противници на Романо Проди го наричат Господин Мортадела заради въображаема прилика с прочутите колбаси от родния му град Болоня. Злите езици твърдят, че бъдещият президент на Европейската комисия няма имидж на успешен политик, а методите му на управление с компромиси и консенсус често са били обект на насмешки и критика. Въпреки това или именно заради тези му способности Романо Проди бе натоварен с очакванията и надеждите, че ще изглади имиджа на Европейската комисия, разклатен от скандалите за корупция. "Ако Проди се провали, ще съсипе необратимо и комисията, и процеса на интеграция вътре в Европейския съюз", пророкуваха в Брюксел в деня, в който той обяви състава на новата ЕК.
"Това ще бъде екип от голям калибър, който ще извърши фундаментални промени в ръководството на Европейския съюз", отговори бъдещият президент на еврокомисията и се зае да ликвидира наследството на дискредитираният си предшественик Жак Сантер. Точно този екип обаче е трудният проблем, защото, преди да започне работа, той трябва да бъде одобрен от европарламента. Приемането на комисията в този й състав се очертава като първата голяма битка пред Романо Проди.
1999 г. трябваше да бъде година на триумф за Европейския съюз. Тържествата около въвеждането на общия икономически и валутен съюз и промоцията на еврото бяха провъзгласени за началото на нова ера в европейската история. Евросъюзът трябваше да изглежда проспериращ, либерален и благосклонно готов да приеме в лоното си първите страни от бившия източен блок.
Вместо това обаче еврото започна да боледува и влезе в режим на свободно падане спрямо долара. В Брюксел настана смут.
Поредицата от неблагоприятни събития продължи с разкритията на специална комисия, която уличи ЕК в корупция, злоупотреби с пари и фондове на ЕС. Заради тези унищожителни констатации през март оглавяваната от Жак Сантер комисия подаде оставка. Еврократите изпаднаха в паника.
Паралелно с това без особен успех заглъхна и инициативата на германското президентство да ревизира европейските финанси. А като връх на всичко дойде войната в Югославия и последваха решенията ЕС да поеме политическата и финансовата отговорност за следвоенното възстановяване на Балканите. Точно в този момент евросъюзът се оказа в институционална, че и морална криза. А годината започна така обещаващо.
"Гражданите на ЕС - каза бившият италиански премиер Проди - заслужават публична администрация на световно ниво. " След това Господин Мортадела обеща пълна прозрачност на действията на комисията и реформи в организацията й, които да я направят функционираща и действена институция. За целта Проди се зае да направи от ЕК правителство, в което той е министър-председател.
Скритият замисъл на реформите на Романо Проди е и прост, и, както той се надява - ефективен: засилване на публичността и персоналната отговорност, от една страна, а от друга - подобряване на организацията и методите на работа.
Преди всичко Проди се прицели в имиджа на ЕК и задължи персонално еврокомисарите да си подадат оставката, ако той им я поиска (по логиката гаф - оставка). Ако в екипа на Жак Сантер същестуваше подобен ангажимент, едва ли скандалите около Едит Кресон щяха да повлекат след себе си оставката на цялата комисия.
Реорганизацията на задълженията и ресорите в комисията е следващият нов елемент. Например при Сантер риболовът, защитата на потребителите и хуманитарните въпроси бяха в ресора на един комисар, а невероятната комбинация бе известна с прозвището Франкенщайн. В новата комисия подобни недомислици няма да има, а работата на комисарите ще бъде организирана около прекия обект на дейността им. Външните отношения ще бъдат разделени не по региони, а по сфери и направления. Здравеопазването и защитата на потребителите ще влязат в ресора на един комисар - мярка, продиктувана от диоксиновия скандал в Белгия. Земеделието и риболовът ще бъдат обединени, както и вътрешните работи и правосъдието.
Освен организационните подобрения Господин Мортадела просто прескочи персоналните табута и негласните принципи за разпределение на длъжностите. Доскоро се считаше, че Франция по традиция не се занимава с търговията на съюза. Според Проди обаче най-подходящ за поста комисар по търговията е Паскал Лами, някогашен шеф на канцеларията на бившия шеф на ЕК Жак Делор. Комисар по конкуренцията и антимонополната политика ще бъде италианецът Марио Монти, а досега тази длъжност винаги е била запазена за представителите на малките държави от ЕС.
Германецът Гюнтер Ферхойген ще поеме разширяването на ЕС, британецът Нийл Кинък става вицепрезидент на ЕК, отговорен за вътрешните реформи, а сънародникът му Крис Патън (доскорошен губернатор на Хонконг) ще бъде комисар по външните работи. Испанката Лойола де Паласио ще изпълнява две важни функции - ще бъде вторият вицепрезидент на комисията, отговарящ за връзките с Европейския парламент, и ще се занимава с енергийната политика и транспорта.
Според процедурата за формиране на ЕК всяка страна от ЕС трябва да посочи своите кандидати. За да се спазва принципът на политическия паритет, големите страни, които имат право на двама комисари, обикновено излъчват по един кандидат от двете страни на политическия спектър. Германският канцлер Шрьодер обаче наруши това правило и отказа да номинира представител на германската десница. Балансът бе нарушен и в този състав на ЕК ще има десет леви комисари, шест десни, един холандски либерал, един представител на германските зелени и президент с подчертано центристки убеждения. Това естествено не се понрави на европарламента, в който след последните избори европейската десница зае водещото място.
Другият сериозен проблем е свързан с преназначаването на четирима комисари от предишната комисия. Според новите евродепутати не е възможно да се говори за нов имидж на ЕК, ако в нея участват хора от опозорения екип на Сантер. Според тях дори е цинично Нийл Кинък (един от преназначените) да стане вицепрезидент на ЕК и на всичкото отгоре да отговаря за реформирането и реабилитирането на комисията. Всъщност раздразнението на евродепутатите е продиктувано преди всичко от факта, че те отново са били пренебрегнати. Затова в Страсбург вече се подготвят за драматична битка, когато в началото на септември започнат дебатите за ратификацията на новата ЕК. Европарламентът няма право да налага вето на отделните кандидатури, но може да отхвърли целия екип на Проди. Дори се появиха и войнствени изказвания, че ЕК няма да бъде одобрена в този вариант, въпреки че малцина очакват това да се случи. Ако това все пак стане, ЕС ще затъне в безпрецедентна криза и в Страсбург знаят това. Със сигурност обаче на Романо Проди няма да му е лесно да работи с парламент, с който се е конфронтирал още преди да поеме официално поста си.
Никой не вярва на старата сръбска опозиция
"Случва се това, което трябва да се случи. Не бива да бъдем толкова нетърпеливи в желанието си да се отървем от Милошевич", заяви наскоро финландският президент Марти Ахтисаари. Старият дипломат, чиято посредническа мисия допринесе за приключването на войната в Югославия, предупреди още, че да се иска незабавното премахване на югопрезидента, би било "политическо късогледство", а концентрирането на вниманието само в Милошевич е порочно.
Означава ли това, че Западът е решил да остави всичко в ръцете на сърбите, или пък не желае отново да се замесва в битка, чийто изход остава съмнителен? Едва ли опазването на политическото дълголетие на Милошевич е главна грижа на тези, които бомбардираха Югославия точно заради неговата политика в Косово. Тогава отговорът явно е другаде - засега Милошевич просто няма алтернатива. Да се стигне дотам главата на сръбската църква патриарх Павле да бъде предлаган за временен заместник на Милошевич, означава, че изчерпването на политическия ресурс в Сърбия е стигнало до крайния си предел. Доказват го както старите и изтъркани опозиционни лидери (а нови няма), така и мнения като това на Марти Ахтисаари.
Несъмнено вълната от антиправителствени демонстрации и активизирането на опозицията е залог за бъдещи промени, но дотогава ще изтече доста време. А всички изявления, че Югославия е пред гражданска война, военен преврат или че Милошевич може да бъде принуден да напусне поста си с митинги и протести, са доста преувеличени. Достатъчно е да си припомним събитията от края на 1996 г., когато коалицията "Заедно" на Драшкович и Джинджич оглавяваше сръбското недоволство до момента, в който лидерите й не получиха задоволяващи амбициите им постове във властта.
От друга страна, съдбата и най-вече поведението на Милошевич са определящи за бъдещето на югославската федерация. Черна гора даде да се разбере, че няма повече да търпи неравностойното си положение на по-младши партньор и тръгна по пътя на Словения, Босна и Хърватия. Подгорица поиска повече политическа и икономическа самостоятелност и намаляване ролята на федерацията. За тези намерения говорят и заплахите, че ако не получи исканото, Подгорица ще проведе референдум за отделянето на Черна гора от югославската федерация.
Най-голямата слабост на сръбската опозиция продължават да бъдат разединението, персоналните кавги и липсата на подходящ заместник на Милошевич. Признават го дори и САЩ, които въпреки огромното си желание да пратят югопрезидента на трибунала в Хага приеха тактиката "ще почакаме - ще видим".
Всъщност Вашингтон има доста основания да постъпва така. "Няма на кого да заложим", заяви пред медиите анонимен представител на администрацията на президента Клинтън. "Отписахме Драшкович, защото е опортюнист, а Джинджич не разполага с достатъчна обществена подкрепа и способности да придвижи напред кампанията срещу Милошевич", аргументира се същият източник. Наистина Сръбското движение за обновление на Драшкович е единствената голяма опозиционна сила, която превъзхожда по численост всички останали опозиционни партии. След като Драшкович бе отстранен от вицепремиерския пост, се появиха надежди, че той може да организира свалянето на Милошевич. По-късно обаче редица негови изявления и прояви премахнаха и последните съмнения, че той е човекът, на когото може да се разчита.
Друг труден проблем е как да се подпомогне опозицията. Появиха се идеи това да става чрез опозиционните кметове и общини, в които протестите са най-големи. САЩ нямат посолство в Белград и според Държавния департамент засега не се планира откриването на американска дипломатическа мисия, а това допълнително затруднява контактите с опозицията.
САЩ се простиха и с намеренията си да използват армията за свалянето на Милошевич. Командването на югоармията бе прочиствано на няколко пъти от югопрезидента, така че в него не остана нито един нелоялен генерал. От друга страна, както отбелязват американските експерти, "югославската армия няма традиции в извършването на военни преврати. Това не ви е Латинска Америка".
Във Вашингтон са решили, че единственият приемлив вариант остава изчакването и изолацията на управляващия режим. Стратегията е "с малко натиск тук, малко натиск там да задушим Милошевич". Драмата е там, че докато е в ход "задушаването на Милошевич", стабилизирането на Балканите продължава да бъде под въпрос.
Най-известните опозиционни лидери обикновено не пропускат случай да се озъбят един на друг и да си отправят цветисти обвинения. Според Драшкович Джинджич използвал пропагандни трикове. Бившият кмет на Белград нападна Драшкович, че се е съгласил да приеме тъмната роля на югославски вицепремиер. "Драшкович не се различава от Милошевич, защото си мисли, че може да застане на публично място и да обяви, че опозицията е там, където е той. Няма голяма разлика, защото и Милошевич твърди, че силата винаги е с него", отвърна на атаката Джинджич.
Докато опозиционните лидери остроумничат - всеки за сметка на другия, зад гърба им се говори, че и двамата не притежават моралните качества, за които претендират. Драшкович е критикуван най-често заради това, че се е приближил твърде много до югопрезидента, заемайки пост във федералното правителство. Джинджич пък бе обявен за предател и страхливец, защото напусна Сърбия още в началото на бомбардировките на НАТО.
На този етап протестите срещу управляващите в Белград са фокусирани само в борбата кой да наследи югопрезидента. А това не бива да става, предупреждава още Марти Ахтисаари: "Ако поискаме от сърбите да си сменят президента, те сигурно ще го направят. Но тогава ще дойде редът на следващия от хората на Милошевич. Ние ще им кажем махнете и него. Тогава ще се появи третият от обкръжението му и така до безкрай, а обществото няма да се промени изобщо. Затова смятам, че е политическо късогледство да се занимаваме само с Милошевич."
Същата тенденция може да бъде проследена и в отношението на Вашингтон към опозицията и последните й прояви в цяла Сърбия. В пресата се прокраднаха съобщения, че поне за момента САЩ не считат, че демонстрациите срещу Милошевич отварят някаква възможност за политическа промяна по върховете. Сърбите са недоволни и объркани, защото вече не знаят на кого да вярват.
Лятната кампания на сръбската опозиция вече започна. Но самият Милошевич не дава признаци, че гледа сериозно на опитите за свалянето му. Затова неотдавна самият той обяви началото на възстановяването на Югославия - пак под неговото ръководство.
Дрънкането на оръжие в Северен Кавказ не спира
Отношенията между Москва и народите, които живеят в северната част на Кавказ, никога не са били лесни. Повече от век централната власт се опитва да постави под пълен контрол региона, в който живеят множество народи, но това не й се удава заради етническите, религиозните и социалните различия. Русия не успява да налучка вярната стратегия - ако прибегне до сила, тя само отблъсква от себе си местните елити, а използването на по-цивилизовани средства се приема като проява на слабост и води до нови, още по-неизпълними искания. Влиянието на хардлайнерите с имперско мислене, както и шокът от разпадането на Съветския съюз и страхът от ново свиване на руските граници правят невъзможно предоставянето на по-голяма автономия на севернокавзказките републики, която би удовлетворила желанието им за подчертана независимост от Москва и би сложила край на нарастването на напрежението през последните месеци, особено в Чечения.
Нападенията на чеченски банди срещу постове на милицията и вътрешните войски по административната граница на републиката доведе до най-острите въоръжени сблъсъци между федералните части и отрядите на полевите командири. От руска страна бяха използвани вертолети, а представител на вътрешното министерство заплаши, че ако атаките продължат, в употреба ще влезе стратегическата авиация, базирана край Волгоград. За съжаление на милиционерите обаче самолетите се командват от военните, които не са толкова агресивно настроени, защото не понасят често жертви, както органите на реда.
Новото във военната тактика на Москва са т.нар. превантивни удари, насочени срещу по-големи струпвания на въоръжени групи около границата, дори те да не са се отправили на поредното си нападение. Идеологът на промяната е премиерът Сергей Степашин, който още като министър на вътрешните работи настояваше да бъдат ударени чеченците. Министър-председателят е решен да потуши в зародиш всяка мисъл за засилване на центробежните сили в регионите и направи няколко остри изказвания по повод на положението в Северен Кавказ. От всички досегашни руски премиери Степашин е най-запознатият с проблемите на Северен Кавказ, но засега оставя впечатлението, че залага прекалено много на силовите решения, а мерките за подобряване на икономическото положение са само в сферата на пожеланията. Министърът на националностите Вячеслав Михайлов помоли него и вътрешния министър Владимир Рушайло да уведомяват президента на Чечения Аслан Масхадов за превантивните удари, но желанието му беше игнорирано, особено след като президентът Борис Елцин похвали милицията за политиката й.
Официален Грозни също не полага достатъчно усилия да покаже, че има желание за траен диалог с Москва. Последната изненада от Чечения е, че републиката отказва на нейна територия да се проведат избори за долната камара на федералния парламент - Държавната дума, защото никъде в руската конституция тя не е спомената като Ичкерия, името, на което държи Грозни. Очакваше се, че Елцин и Масхадов могат да се срещнат до края на юли, но преките им разговори най-вероятно отново ще бъдат отложени, защото, докато в Грозни мечтаят Елцин да пристигне в Грозни, в Москва се надяват последните действия да направят чеченците по-сговорчиви.
Една от версиите за активизирането на чеченските групировки е нежеланието на руските застави да пропускат цистерните с бензин, който в републиката произвеждат от краден петрол. Източник на суровина е нефтопроводът Баку - Новоросийск, от който са били източени около 180 000 тона, преработени в нелегални рафинерии и след това доставени на бензиностанции из цяла Русия. Далеч по-голяма заплаха за приходите от нефта са плановете на Москва да транспортира с влак "черното злато", добивано в Азербайджан, от столицата на Дагестан Махачкала до Новоросийск, заобикаляйки Чечения. Грозни получава транзитна такса от Москва, а на местните бандити също им се плаща, за да не пипат петрола. Първите 200 вагона бяха транспортирани по новия маршрут, а по предварителни оценки загубите на Чечения могат да достигнат 400 милиона долара.
Друга възможност за влияние е затягането на режима по границата на Чечения със съседните региони. В края на юни от 60 бяха оставени само 10 пропускателни пункта, а новите атаки засилват натиска за въвеждането на извънредно положение в прилежащите райони и укрепването на границата. Един от водещите руски либерали, Григорий Явлински, настоява в дългосрочен план границата да получи статут на държавна. Още по-далеч по линията за "междудържавните" отношения отиде министърът на икономиката Андрей Шаповалянц, който подготви проекторешение за принципите на специалните икономически отношения между Русия и Чечения, в което се говори за свободно придвижване на стоки, капитал и работна сила, а Вячеслав Михайлов смята, че ако Чечения толкова иска да се отдели от Русия, това трябва да й бъде позволено, за да бъде поставена под опеката на световната общност.
Разводът между Москва и Грозни, макар да е изгоден за федералния център, трудно може да бъде реализиран, така че всички планове и разсъждения в тази насока са засега само упражнения на ума или езика без практическа стойност. Въпреки че Чечения се подчинява на руските закони само доколкото й е изгодно и отдавна не гледа на себе си като част от Русия, Москва не може да си позволи да даде само на нея независимост, за да не подтикне в същата посока съседните републики.
"Това е последно предупреждение - аз няма да се примиря с нови бунтове както в Чечения през 1991 г.", заяви премиерът Степашин, след като му беше съобщено, че черкезите в Карачаево-Черкесия се готвят да обявят отцепването си. Карачаево-Черкесия преживя бурна пролет покрай първите президентски избори в историята й, в които победи карачаевецът Валентин Семьонов, но черкезите дълго не искаха да признаят резултатите и се наложи Степашин лично да се намеси.
Напрежение съществува между Ингушетия и Северна Осетия, намиращи се на запад от Чечения - в началото на 90-те години част от ингушското население беше принудено да напусне Осетия и все още не може да се завърне по родните си места. Вътре в Осетия също не е спокойно - през пролетта на пазара в столицата Владикавказ избухна взрив, при който загинаха повече от 40 души и чиито извършители все още остават неразкрити.
На Русия й липсва цялостна стратегия за уреждане на проблемите в Северен Кавказ и е малко вероятно тя да се появи покрай изборите през следващите 11 месеца.
