Привилегировани купувачи ще внасят природен газ
"Ако Булгаргаз не изпълни задълженията си по програмата за преструктуриране и финансово оздравяване, ще бъде ликвидирана", обяви министърът на финансите Муравей Радев преди седмица след приемането на програмата. Заканата прозвуча по-скоро като черен хумор, отколкото като реална заплаха. Проблемът "Булгаргаз" обаче става все по-остър и болезнен. Националната газова компания се оказа най-големият длъжник към бюджета - задълженията й вече надхвърлят 600 млрд. лева. Неплащането на газа от 22 предприятия е причина за формирането на почти целия дълг на газовия монополист, коментира министър Радев. Несъбраните вземания са около 500 млрд. лева. Най-големите длъжници са предприятията от химическата, металургичната, стъкларската, целулозно-хартиената промишленост и столичната топлофикация.
В крайна сметка правителството прие специална схема за уреждането на дълга на Булгаргаз към държавата. Това ще стане със специален закон. Според одобрения от министрите законопроект капиталът на Булгаргаз ще бъде увеличен с непарична вноска на държавата, която съставлява несъбрани държавни вземания от Булгаргаз за дължими мита и митнически такси, ДДС и начислени лихви за просрочие в размер на 370 млрд. лева.
Изглежда, и правителството, и Булгаргаз най-после разбраха, че този път измъкване няма и МВФ повече няма да толерира финансовата недисциплинираност на бюджета и газовата фирма. Фондът прие компромиса с изчистването на просрочията на Булгаргаз към хазната, но срещу това притисна правителството да поеме конкретни ангажименти в две посоки - уреждане на отношенията между Булгаргаз и неговите длъжници, преструктуриране на газовия монополист и създаване на конкурентна среда в газовия сектор.
В проектозакона се предвижда от 15 юли газовата компания да започне да спира подаването на газ на предприятия, които не плащат текущите си задължения или не обслужват погасителния график за отсрочените вземания. Във вторник привечер Булгаргаз спря газа за "Топлофикация Пловдив юг" заради просрочване на плащанията. Без газ останаха също Агрополихим, "Българска захар", Труденергоинвест, "Девня цимент" и "Шамот". Длъжници от 1 юли са и "Кремиковци", "Зебра", "Рубин" и др. Те бяха предупредени, че ще им бъде спряно подаването на газ. "Кремиковци" набързо намери пари и си плати просрочената вноска.
Както изглежда, този път съгласуваните с МВФ мерки и срокове няма да останат само на хартия и фондът ще следи за стриктното им спазване. За това говори необичайната активност на Булгаргаз през последните дни. Монополистът не само завъртя кранчето за неизправните длъжници, но също така още в първите дни след мисията на фонда обяви търг за пълен одит на баланса на компанията за 1998 и 1999 г. по международните счетоводни стандарти. Срокът за избор на одитор е до 15 август, а до 31 декември трябва да се изготви окончателният одиторски доклад.
Няколко са най-спешните стъпки, които трябва да се предприемат за преструктурирането на Булгаргаз. През декември трябва да започне отделянето на счетоводните баланси на дейностите по преноса, съхранението и разпределението на природния газ. Отделните баланси трябва да бъдат готови до март 2000 г. През януари следващата година трябва да се въведат диференцирани цени и тарифи за пренос и разпределение на природния газ за различните видове потребители. Наредбата за ценообразуването на газа ще се подготви от държавната регулаторна комисия, която трябва да се създаде по Закона за енергетиката и енергийната ефективност. Крайната дата за назначаването на регулаторния орган обаче е 31 декември т.г. - ако се чака този срок за окончателното конструиране на комисията, наредбата за цените и тарифите няма да бъде подготвена в предвидения срок.
До март 2000 г. трябва да бъдат приети останалите газови наредби, свързани с енергийния закон. Три месеца след това трябва да бъдат създадени правни и финансови условия за създаване на регионални газови разпределителни компании. Още тази есен обаче Булгаргаз трябва да направи подробен график за създаването на необходимите технически и технологични условия, включително монтирането на измервателни уреди, за учредяването на регионални разпределителни компании с участието на български и чуждестранни капитали.
До края на март следващата година Министерският съвет трябва да приеме програма за привличане на стратегически частни инвеститори за създаване на газоразпределителния пазар. Програмата трябва да включва оценки на потреблението на природен газ, оптималното комбиниране на газоразпределителните райони, участие на общините и на компании, приватизационните методи, които ще се използват. В същия срок трябва да се подготвят и тръжните документи и да се подготви издаването на съответните лицензи, на базата на което ще започне приватизацията в газовия сектор. За тази цел Комитетът по енергетика трябва да сключи договор с международен консултант по газова приватизация, който ще помага при изработването на тръжната документация.
През септември тази година отрасловото ведомство и Булгаргаз трябва да приемат график за обявяване на международни тръжни процедури за учредяване на регионални газоразпределителни акционерни дружества. Търговете трябва да стартират през март 2000 г. Това ще е първата стъпка към децентрализация на газовия сектор и създаването на газов пазар. За истински пазар на газа обаче може да се говори само когато падне монополът на Булгаргаз върху вноса на природен газ.
Засега депутатите се въздържаха да дефинират в закона тази възможност и гласуваха за запазването на държавния монопол при вноса на газ. В същото време обаче тихомълком в закона беше предвидена възможност за специален режим на доставки за привилегировани потребители. Включването на такава клауза не съвпадна случайно с одобряването на кандидат-купувача за "Химко", зад който, както се твърди, стои "Газпром". Аргументът, че така се спасява гигантът на торовата ни индустрия, че привилегировани купувачи ще бъдат компаниите със стратегическо значение за икономиката, не звучи убедително. Вместо да се прилага методът на изключенията, който дава възможност за субективни оценки и корупция, по-добре би било да се приложи към прозрачния и утвърден в международната практика модел за достъп на трети страни, който създава конкуренция и пазарни отношения. В програмата за преструктуриране на Булгаргаз се предвижда демонополизиране на вноса едва през 2006 г. Чрез Булгаргаз ще се извърши преструктуриране на промишлеността
- Действително през първото полугодие на тази година потреблението на природен газ е с около 13% по-малко от съответния период на миналата година. Основният проблем за намаляване на консумацията е кризата на пазара на химически торове - химическите заводи, използващи природния газ преди всичко за суровина, почти преустановиха производството си в България. В програмата за преструктуриране и финансово оздравяване на Булгаргаз, която беше приета с решение на Министерския съвет No471 от 30.06. 1999 г., се предвиждат конкретни мерки по този въпрос, а именно: почти 100% събираемост на текущите плащания за консумиран природен газ, подписване на договори с всички длъжници за постепенно погасяване на задълженията им до този момент към Булгаргаз и съответно подписване на споразумение с Министерството на финансите за тригодишно издължаване на сумите, които Булгаргаз дължи на бюджета. Нещо повече, на чисто комерсиален принцип Булгаргаз ще се опита да даде на длъжниците глътка въздух. Това ще стане чрез редукция на старите задължения със стойността на натрупаните лихви и санкции. В един момент при предишното ръководство се натрупаха безумно високи лихви и санкции, които бяха един огромен кух обем. Ще направим редукция чрез разсрочване на остатъчния дълг за период от шест години със съответната схема на разплащане и нулева лихва върху оставащия за изплащане дълг. Целта е да подпомогнем и да съхраним онези от длъжниците ни, които реално имат шансове да съществуват. Колкото до инвестиционните разходи, които прави Булгаргаз по изграждане на транзитната система, защото там са ни основните инвестиции, те са за сметка на средствата, които Булгаргаз дължи към бюджета от постъпление на транзитни такси за природен газ и доставки по Ямбургската спогодба. Миналата година направихме прихващане, очертава се възможност и за тази година.
- Булгаргаз и преди е предприемал такива мерки. Не е спирано подаването на природен газ към структуроопределящи предприятия, както и към заведения със социална значимост. Ако честно трябва да кажа, на почти всички наши длъжници до този момент им се е разминавало. Въпросът е какво правим оттук нататък, защото е ясно, че ако само на думи заплашваме нашите длъжници, няма да постигнем никакъв ефект и няма да си получим парите. Значи, категорично минаваме на чисто пазарни принципи. Това означава консумираш - плащаш. Плащането става по строго определена схема, което е залегнало и в договорите. Между другото, текат и предоговаряния в момента. Ще изключваме всеки, който не плаща. Казвам го съвсем еднозначно и реално вече го правим. Още в понеделник Булгаргаз изключи част от длъжниците, които не са плащали. "Кремиковци", слава богу, в последния момент плати. Става въпрос за месечните плащания, които са много важни за Булгаргаз, защото ние трябва да плащаме на Русия и никой няма да ни чака. Искрено се надявам, че на 25 юли "Кремиковци" ще си плати останалата част, която се полага за този месец. "Кремиковци" са предупредени с официални писма, че настъпва падеж. Даден е технологичен срок от около седмица. Ако не могат да платят на датата на падежа, те разполагат с една седмица, за да започнат да намаляват налягането в пещите. Така че "Кремиковци" няма да гръмне, като му спрем газа, ако се спазва технологията. Само че там отново приложиха старата тактика: тези от Булгаргаз само ни плашат, никога няма да спрат газа, защото не могат да си позволят да гръмне "Кремиковци". Затова сме ги предупредили още отсега.
- Всеки, който е нежизнеспособен, просто ще трябва да си отиде. Тоест чрез Булгаргаз ще бъде извършено реално структурно преустройство на сектора, на пазара, който консумира природен газ. Считаме, че преструктурирането на икономиката на България и навлизането на чужди инвеститори в нея ще доведе до увеличаване на производството, и количествата природен газ, които подава Булгаргаз, ще се увеличат.
- Ако трябва да отговоря с едно изречение, то е: да, гарантират. Много ясни и точни са мерките. Само ще добавя, че на последното заседание от тази седмица на съвета на директорите на Булгаргаз на база на министерското постановление и всичко договорено с МВФ ние разработихме и собствена програма със строго определени срокове и отговорници. Пуснахме обява за международен одит. Междувременно приехме резултатите от нашия одит и съответно направените бележки. Продължаваме активно работата по инвестиционната програма - там също няма мърдане. Просто инвестиционната програма върви със съответните темпове и от нея ни остана единствено и само крайният резултат от международния конкурс за доставка на агрегати до компресорната станция "Провадия". Продължаваме разговори с руските ни приятели за съвместно финансиране през 2000 г. През тази година те се увериха, че сме изцяло в състояние да си довършим сами нещата. През следващата година ще се работи на по-широк фронт и ще се навакса изоставането. За да се влезе в една рамка, която уточнихме при последното посещение, руската страна ще участва и с проектни, и със строителни мощности. По това се работи, очакваме предложения. Вече е ясно в коя част на трасето точно ще се включи "Газекспорт". 70% от строителството ще се изпълнява от български подизпълнители и това е записано ясно в протоколите. От руската страна очакваме оферта с какви средства биха финансирали проектите. Това донякъде е отговор на въпроса ви за повече прозрачност. Ние все още изоставаме в едно отношение и това са редовните пресконференции.
- Искам още веднъж да подчертая, че и в държави с развита пазарна икономика съществуват естествени монополи, какъвто е монополът на Булгаргаз за България. Проблемът тук е, че в България не се добива природен газ, а доставката му е изключително от внос, и то само от един доставчик - "Газпром". Именно това определя монополното положение на Булгаргаз. Важно е да се знае обаче, че това не е в разрез с международната практика в областта на газа.
- В програмата за преструктуриране и финансово оздравяване на Булгаргаз е предвидено да се създадат регионални газови компании с възможност за участие на български и чужд капитал. В програмата не е предвидено те да бъдат дъщерни фирми на Булгаргаз, а да бъдат акционерни дружества, в които Булгаргаз може да участва или не. Във всеки случай участието ще бъде с малък дял, ние няма да гоним задължително контролен пакет. С изграждането на такива регионални газоразпределителни дружества се дава възможност преди всичко за създаване на газов пазар в България, а не за създаване на контрол на Булгаргаз върху регионалните дружества, просто защото ние няма да участваме задължително с контролни пакети. С регионалните дружества Булгаргаз ще установи преки търговски отношения и аз искрено се надявам, че в следващите две години ще имаме пазар за битовото газоснабдяване, макар и все още немного развит. Тези регионални дружества всъщност това ще правят. Това е доста голяма по обем инвестиция на територията на цялата страна, макар и разхвърляна по региони. Някъде дори вече има готовност за създаване на такива регионални дружества.
- С постепенно оживяване на икономиката на България, преструктуриране на отделни предприятия и отрасли, както и постепенно изграждане на газопроводни мрежи най-вече в битовото газоснабдяване при ниско налягане, с привличането на български и чуждестранни инвеститори в този процес очакваме увеличаване на потреблението на газ. Искрено се надявам, че успокояването на Балканите означава и повече инвестиции в България. Газовият пазар навсякъде по света е интересен, защото потреблението е сигурно и съответно възвращаемостта е гарантирана. В битовото газоснабдяване има широко поле за действие на чуждестранните инвеститори. Там условията, които ще се създадат, ще гарантират и редовно плащане. Надявам се, че скоро ще бъдат газифицирани Банкя, Драгалевци, Горна баня.
Бакърджиев успя в сделката за БТК
Вицепремиерът Бакърджиев успя в сделката за БТК. Цената е добра за момента, условията на купувача са в рамките на допустимото. В процеса на преговорите българската страна успя да подобри значително цената до 510 млн. долара в брой и да отбие атаките за преференции. Въпреки забавянето и напрежението по време на преговорите резултатът като цяло е добър. (Подробности за сделката на стр. 16.) Въпреки че не го направи, вицепремиерът Бъкърджиев сега имаше доста по-големи основания да се похвали публично, отколкото при сделката за газа например.
Вероятно най-голямата сделка в българската приватизация ще доведе до различни последици. Преди всичко тя осигурява значително количество свеж финансов ресурс, който компенсира напълно последствията от руската и югославската криза за платежния баланс и осигурява спокойствие за следващата година. Сделката е много важен знак, символ за това какво се случва в България за международната финансова общност. Финансовите пазари за български книжа реагираха оптимистично, цената на външния ни дълг се повиши с около 2 пункта.
Ако се гледа реалистично, цялата приватизационна шумотевица и скандалите остават повече за вътрешна консумация. Светът следи основно сделките за БТК, Булбанк и Нефтохим, а също какво става с Булгартабак и НЕК. От всички тях най-голяма е сделката за БТК. Тя ще осигури на правителството еднократен приход за бюджета от над 5% от брутния вътрешен продукт. Това са големи пари за размерите на икономиката ни и позволяват провеждането на различна политика. Най-важният избор е дали парите ще бъдат отново изсипани за инвестиции с неясен ефект, или този резерв ще се използва за намаляване на данъците и създаване на по-приятелска среда от страна на държавата към частния бизнес. Сега е времето правителството да се замисли какво ще стане, след като големите сделки свършат. Тази и следващата година ще е добре, а после? Тогава ще остане само частният сектор, който сега управляващите не долюбват. Време е сега да помислят за него.
Алтернативата природен газ
През последните години за газа се пише и говори много, но най-често през призмата на политиката - той стана символ на охладнелите ни отношения с Русия и непресъхващ извор на скандали около баталиите с "Газпром". Извън този контекст за повечето хора у нас словосъчетанието природен газ остана нещо абстрактно и далечно - важно може би за индустрията или енергетиката, но вън от всекидневието на средностатистическия българин. Време е газовият проблем да се върне там, където му е мястото - защото газът не е само битката с Вяхирев, той е алтернативна енергия с много силни позиции в конкуренцията с другите горива и развитието на газовия пазар трябва да бъде държавна политика.
Причината е неговата екологичност и икономическите му предимства. Газът изгаря почти напълно и с минимално отделяне на замърсяващи компоненти. Доставянето му до консуматорите също е с минимално въздействие върху околната среда. В сравнение с другите енергоносители (въглища, мазут, газьол) при газа е много малко количеството на емитираните серни, азотни окиси и въглероден двуокис. Емисиите на въглероден двуокис са от 1.5 до 2 пъти по-ниски от тези при използването на течни и твърди горива на единица полезна енергия. Природният газ е горивото, което при използването му най-малко допринася за парниковия ефект. При използването на природния газ като енергийно гориво няма емисии на прах, в чийто състав се съдържат, макар и в малки количества, някои тежки метали като арсен, кадмий, хром, мед, живак, никел, олово, цинк, увреждащи здравето на човека и живата природа.
Перспективно направление е използването на природния газ в автомобилния транспорт. Транспортът е един от основните замърсители на атмосферата в градовете. Според международните проучвания делът на автомобилния транспорт в атмосферното замърсяване е между 40% и 70%. Използването на природен газ изключва напълно емисии от оловни окиси. С газо-дизеловия режим може няколко пъти да се намали образуването на сажди - най-големия замърсител от дизеловите двигатели. При тези предимства замяната на използваните масово течни и твърди горива, които са основен източник на замърсяване, с природен газ ще направи възможно изпълнението на международните ангажименти за опазване на околната среда, които е поело българското правителство.
Високата енергийна ефективност при преноса и изгарянето на природен газ са другото му голямо предимство. При централното топлоснабдяване загубата на топлинна енергия у нас е над 15-25%, при преноса на електроенергия се губят също около над 20%. При пренасянето на газа загубата е под 1%.
Коефициентът на полезно действие на газа е около 90% и това е около 1.5 до 3 пъти повече от всички други енергоснабдителни схеми.
Газифицирането дава възможност на индивидуалния потребител да регулира, измерва и отчита консумираното количество газ. Това елиминира проблема с изключените радиатори или отопляването на цели обществени сгради или отделно жилище, когато това не е необходимо. При отопляване с газ температурата може да бъде регулирана в зависимост от потребностите и възможностите на всяко семейство.
Необходимите инвестиции за изграждането и експлоатационните разходи за поддръжка на газоснабдителните системи са няколко пъти по-ниски в сравнение с разходите за централното топлоснабдяване - за транспортиране на газа до потребителите е необходим един газопровод с малък диаметър без изолация, докато при централизираното топлоснабдяване се изграждат два паралелни топлоизолирани тръбопровода с голям диаметър. Технологичните предимства на природния газ, сравнително ниските инвестиционни и експлоатационни разходи дават възможност за покриване на енергопотребностите с минимални разходи, а с това и за постигане на висока енергийна ефективност - нещо, което е записано в "Програма 2001" като приоритет в правителствената политика в енергетиката.
Основните дейности по пътя на газа от добива до крайния потребител са добив, транспорт, дистрибуция и консумация.
От газовите находища природният газ се транспортира до градовете и промишлените консуматори по магистрални газопроводи, които се състоят от тръбопровод, най-често подземен, и компресорни станции. Това е мрежата за високо налягане.
Пред градовете и големите консуматори се монтират автоматични газорегулаторни и измервателни станции, чрез които се снижава налягането и се измерва дебитът.
След газорегулаторните станции природният газ постъпва в газоснабдителните системи на населените места. Те включват градски газопроводни мрежи, газорегулаторни пунктове, квартална разпределителна мрежа и отклонения към сградите и газови инсталации.
Транспортът и разпределението на природен газ до повече от 200-те потребителя у нас се извършва по газопроводи за високо налягане. Тяхната обща дължина е 1500 км. За транспортирането на природния газ до крайните потребителя работят четири компресорни станции с обща инсталирана мощност 60 мегавата - "Кардам" 1, "Брестак" - Вълчи дол, "Полски сеновец" и "Чирен". В газотранспортната система влизат и коло 70 газоразпределителни станции за измерване на количествата консумиран газ. Системата включва и единственото на Балканите подземно газохранилище с общ обем 1 млрд. куб. метра.
В страните с традиции в използването на природен газ и развити пазарни отношения пазарът на това гориво е ясно структуриран, а основните участници в него са добиващо предприятие, транспортиращо предприятие, дистрибутор и потребител. Един от големите проблеми на газовия сектор в България е нарушаването на газовата верига - транспортиращото предприятие изпълнява ролята и на единствен вносител, и на разпределителна компания, която захранва всички основни потребители. Едва през 1993 г. се появявиха първите местни разпределителни компании.
Собственик и оператор на газотранспортната система е държавната фирма Булгаргаз. Тя осъществява вноса, транспортирането, съхранението, разпределението и продажбата на природен газ на повече от 170 големи предприятия от системата на енергетиката, химията, циментовата и стъкларската промишленост.
Вече пет години в България се работи по градската газификация и първите битови консуматори вече получават природен газ. Дистрибуцията в населените места се извършва от газоразпределителни компании, повечето частни или с участие на частни компании и съответните общини.
В българския вариант газовата верига изглежда по следния начин: "Топенерджи" (100% собственост на "Газпром") доставя газа и на станция Исакча (украинско-румънската граница) го продава на Булгаргаз. Булгаргаз е вносител на газа в България и в същото време го транспортира по мрежата за високо налягане. Булгаргаз продава част от внесения газ директно на индустриалните потребители, чийто дял в потребелнието на газа е около 70%. Друга част от газа (около 27%) отива в енергийния сектор за производство на топло- и електроенергия. Едва под 1% се използва от местните разпределителни компании (около 20 на брой), които купуват газа от Булгаргаз и го продават в бита и в обществения сектор. В Европа делът на местните разпределителни дружества е около 50 на сто.
Тази картина показва, че газовият пазар у нас вече е структуриран, но реално в този сектор
Независимо от сравнително високата консумация на природен газ на глава от населението - около 600 куб. м досега (за повече от 30 години газова индустрия), природният газ все още е недостъпен за битовия сектор.
Новият закон за енергетиката, който парламентът прие наскоро, рамкира принципите на пазарно поведение в газовия сектор, но резултатът не е особено окуражителен.
Няколко са основните принципи, на които се подчиняват съвременните европейски норми за регламентиране на отношенията на газовия пазар. На първо място е пазарният подход при взаимоотношенията доставчик - клиент и държавата участва в този процес като регулатор. Практиката в България вече години наред показва, че прилагането на такъв подход е невъзможен, когато държавата играе ролята на администриращ орган, и точно това дълги години задържа развитието на газовия пазар в България.
Равнопоставеност на всички потребители е другият основен принцип. От съществено значение за всички потенциални инвеститори е гарантирането на политическа и икономическа сигурност за вложените инвестиции. От друга страна, всеки клиент има пълното право да изисква включване в газовата инфраструктура и гаранции за непрекъсваемост на доставките. Това право се гарантира от съвременните европейски норми.
Според експертите нормативната база в областта на газа трябва да създава нормални условия за развитие на конкуренция в отрасъла и да не допуска монополизация и картелиране на пазара. В същото време то трябва да замени администрирането на пазара със съвременно пазарно регулиране. Със запазването на монопола на Булгаргаз обаче и липсата на пазарно ценообразуване и тарифи за различните групи потребители истинският газов пазар и конкуренцията най-вероятно пак ще се отложат.
Практиката в страните с традиции в газовия пазар е доказала, че тарифният подход е най-удачен при ценообразуването на природния газ в новоразвиващи се пазари. Тарифната система трябва да осигурява диференциране на пазарните сектори, конкурентност на природния газ спрямо другите горива, икономическа мотивация на инвеститорите.
Методиката за ценообразуване, която в момента се прилага в България, не отговаря на нито едно от тези изисквания. Ако ще се развива пазарът на природен газ, това може да стане само след разработването на адекватна тарифна система. Обичайно се разграничават две ценови нива - за промишлени и за битови консуматори.
Промишлените консуматори се делят на две групи - с годишно потребление 100 куб. м (цената е по-висока) и с годишно потребление 50 000 куб. м (с близо два пъти по-ниска цена).
Тази група може да се диференцира и на предприятия с прекъсваема консумация и предприятия с непрекъсваем режим, като тези с непрекъсваем режим са с по-ниски ценови нива.
Втората група са битовите потребители и те плащат по най-високата тарифа.
Комитетът по енергетика внесе в МС проект на наредба за ценообразуването на газа, но по настояване на мисията на МВФ разглеждането беше отложено за есента, когато вече ще започне да работи държавният регулаторен орган. Именно регулаторът, а не Комитетът по енергетика трябва да изготви правилата за ценообразуването и тарифите, смятат експертите от МВФ.
Само ясните правила ще привлекат на пазара истинските инвеститори
Сашо Дончев, изпълнителен директор на "Овергаз", пред "Капитал"
- Най-вече пари заради и без това малките бюджети, с които разполагат българските семейства. Тези загуби ще се увеличават с освобождаването на цените на топлоенергията и електроенергията. Държавата повече не може, а не е и редно, да дотира енергетиката. За същите пари, които днес едно домакинство плаща за енергия, купувайки природен газ, то ще получи много повече уют, удобство, свобода и, разбира се, чист въздух. С една дума, по-висок стандарт.
- Програма 2001 е предизборна програма. А както знаем, такива програми се пишат не за да бъдат изпълнявани, тъй като никой не контролира тяхното изпълнение. А иначе, такива обещания се дават неслучайно. Очакванията в обществото да получат природен газ в бита са отдавна формирани. Отговорността за това, че в областта на газификацията все още не се разгръщат мащабни инвестиционни програми, е изцяло на политиците, парламента и изпълнителната власт. Местните (по градовете) политици отдавна са разбрали предимствата, които газификацията дава за развитието на техните общини, и правят, каквото могат, да подпомогнат развитието на този процес. Но техните усилия често се ограничават и обезсмислят отгоре.
- Да се напишат правила - обективни и единни за всички, отговарящи на потребностите на обществото и гарантиращи ефективността на вложените инвестиции. Само по този начин ще бъде осъществена газификацията на българските градове и села в относително кратки срокове. Именно чрез честни правила, а не с нерегламентирани удари под пояса, могат да бъдат реализирани и политическите амбиции да се пречи на "Овергаз". Защото само ясните правила ще привлекат на пазара истински инвеститори и ще се създаде полезна за всички ни конкуренция на "Овергаз".
- Не съм привърженик на тезата "по-добре лош закон, отколкото никакъв". Този закон не е добър. Все пак той е малка крачка напред към утвърждаване на пазарни отношения в областта на енергетиката. Основание за това мое твърдение са формираните в член 2 цели на закона. Ако българските политици с гласуваните от тях цели на този закон са поели ангажимент пред обществото, то неминуемо те ще променят онези текстове в закона, които пречат на постигането на тези цели.
- За повече от 25 години съществуване Булгаргаз създаде много качествени газовици. Тези специалисти много добре знаят какво трябва да се прави за развитието на българския газов пазар. На тях не трябва да им се обяснява, че газификационните проекти помагат на Булгаргаз да увеличи обема на своите продажби. Ето защо те виждат в лицето на "Овергаз" полезен и желан партньор, а не конкурент. А смешните, много често непонятни реакции на Булгаргаз са резултат от безразсъдните и безотговорни политически назначения в неговия съвет на директорите, на които сме свидетели през последните пет години. Фактите не се нуждаят от коментари. През 1989 г. България като цяло консумира 7.8 млрд. куб. м, а през миналата 1998 г. - само 3.9 млрд. куб.м. Тази година потреблението се очаква да бъде още по-малко. Това е резултатът от дейността на политкомисарите, назначавани в ръководството на Булгаргаз след 1994 г. В тяхното поведение няма и следа от пазарно мислене. Те не разбират най-простото, че клиентът не е враг, а най- близък партньор, чиито проблеми са и твои.
- Аз не съм против монополите по принцип. За мен е разбираем стремежът на всяка компания да извоюва за себе си монополни позиции на определен пазар. Същото правят и политическите партии, стремейки се да монополизират далеч по-важното и опасното - властта. Проблемът не е в това. Проблемът е, че обществото трябва да разполага с лостове за регулиране на дейността на съществуващите и зараждащите се монополи. Регулиране в полза на потребителя на когато говорим за икономика, и на електората - когато говорим за политика. В този смисъл, ако бъдат изработени нужните регулатори за дейността по транспортиране и съхранение на природния газ, която е основна дейност на Булгаргаз, няма как да се получи оскъпяване на природния газ. Това са присъщи дейности и те трябва да се заплащат, и то по цени, които дават възможност на Булгаргаз да се развива.
- Никакво! Държавата в лицето на своите представители стои насреща ни, лези се и вика: "Е добре, прави сте, но какво от това? Какво ще ни направите? Ще ни съдите? Не ни карайте да се смеем! Нали не сте забравили, че ние сме властта!? " На което ние най-често им отговаряме: "Нищо не сме забравили. Не сме загубили и вярата си в това, че рано или късно в България ще има гражданско общество с присъщите му демокрация и пазарни отношения. И тогава всички наглеци ще бъдат осъдени не само от времето, но и от съда! " Колкото до имиджа на "Овергаз", нямам никакви опасения. Няма печеливша алтернатива на конструктивното поведение. А нашето е такова вече повече от осем години. Попитайте за нашия имидж в градовете, в които въпреки всичко, сме успели да свършим нещо.
- Не, разбира се! За това е нужно пазарно мислене. Откъде да го вземат институциите? Та те се управляват от хора, които, изпълнявайки партийната повеля и работейки в услуга на "своите хора", и да искат, не биха могли да мислят пазарно, в интерес на потребителя. Това, разбира се, неминуемо води инвестиционната дейност към точката на замръзване. Но не се отчайвайте, винаги идва пролет!
- Въпросът за общинското самоуправление и неговата нарастваща роля е ключов въпрос в процеса на демократизация на всяко общество. Нямам съмнение, че той ще се реши в полза на общините. Нужно е време. От отлагането на проектите за газификация губят всички, но преди всичко самите общини. По такъв начин те пропускат възможността да направят общинската си икономика по-ефективна, да създадат условия за внедряване на нови технологии в производствата, да привлекат нови инвеститори, да поевтинят и направят живота на хората по-добър. Колкото до Пловдив - липсваше разбиране, яснота какво се прави и каква е целта. Но това е минал етап. От днешните вестници (пловдивските) е ясно, че на вчерашната сесия на общината за пръв път е имало компетентна и аргументирана дискусия. Похвално! Оттук нататък е лесно. Вярвам, че Пловдив ще бъде газифициран пръв от големите градове.
Спри, огледай се и ако не идват инвестиции - промени
"Няма да е честно да ви агитирам да се върнете, но ние трябва да направим така, че вие да искате да се върнете в България. Но дори и без да се връщате, можете да бъдете полезни на страната си. " Приблизително това каза президентът Стоянов преди време, когато въодушевен осъществяваше Интернет-контакт с млади българи, живеещи в чужбина.
Е, сега част от тези българи, работещи в световноизвестни финансови институции, се обединиха по конкретен повод (развитието на капиталовия пазар и привличането на инвеститори) и решиха да помогнат (виж стр. 41).
Погледът отвън или отстрани винаги е полезен. Нещо като да погледнеш шахматната дъска отстрани. Или просто да потърсиш трето мнение. Ето че сега ни го дават професионалисти. При това най-добронамерено, че и безплатно.
Ще има ли кой да ги чуе и да се замисли? Ще има ли кой да обърне по-сериозно внимание на авторитетната оценка на Световния икономически форум в Давос, според която българската икономика е в плачевно състояние от гледна точка на конкурентоспособност и атрактивност за чужди инвеститори (виж стр. 21)?
Не, че това е кой знае каква новина. Но когато ти казват, че финансовата ти система просто не работи (а ние не можем да се нахвалим с нейната стабилност), когато по брутни вътрешни инвестиции си последен в класациите (а ние се гордеем с мащабни инвестиционни програми на правителството), когато дейността на институциите ти се оценява като трагична (а ние непрекъснато отчитаме победи срещу престъпност, бюрокрация, корупция и прочие) очевидно има смисъл за момент да намалиш оборотите на законотворене и да се заслушаш в препоръките на другите. Може пък да е за добро.
Топология на депутатските безсмислици
Имате ли представа кои са народните представители, за които сте дали своя вот? По всяка вероятност имената им няма да ви говорят кой знае колко. Средностатистическият българин вероятно би изпаднал в дълбока депресия, ако можеше да види за миг какви "експерти" обитават парламента благодарение на неговия глас. В общия случай това са хора, които не са съвсем наясно какво точно правят в парламента. Най-пресният пример за тоталната депутатска неориентираност е законопроектът за отмяната на затвора за журналистически публикации, който според председателя на правната комисия Светослав Лучников е отхвърлен, а според негови колеги е одобрен. Оказа се, че в цялата комисия няма нито един народен избраник, който да е наясно какво точно става с въпросния нормативен акт. Впоследствие се оказа, че Лучников греши.
Друг пресен пример е вече приетият нормативен акт с абсурдното име Закон за топологиите на интегралните схеми. Той беше одобрен от депутатите, без някой от тях да си даде ясна сметка за какво става точно дума. Само единици знаеха какво се крие под енигматичните понятия топология или интегрална схема. Подобно безхаберие роди и върнатата от президента скандална алинея в Закона за гражданската регистрация, според която всеки българин трябва да се регистрира в полицията винаги когато остане някъде за повече от 24 часа... За жалост такива примери не са изключение, а правило. Храмът на българския парламентаризъм се обитава и от твърде много случайни или уморени хора, чиято единствена функция е при нужда да оставят депутатската си карта в стаята на съответната парламентарна група. Тук можете да срещнете всевъзможни хора - диджеи, автомонтьори, колоездачи, фронтмени на рокбанди, треньори по тенис, изобщо всичко друго, но не и законотворци.
Но в крайна сметка - нали ние ги избирахме... Испания ще лобира за България в Европейския съюз
"Вярвам, че усилията на България ще бъдат увенчани с бързото й интегриране в европейското семейство, към което тя винаги е принадлежала", заяви испанският крал Хуан Карлос на галавечеря в чест на президента Петър Стоянов.
Българският държавен глава и съпругата му направиха тридневно държавно посещение в Испания през изминалата седмица. По време на визитата си Петър Стоянов се срещна и с испанския премиер Хосе Мария Аснар, който обяви, че Испания ще поиска разговорите за приемането на България в Европейския съюз да започнат още през есента. По време на разговорите между двамата е бил засегнат и въпросът за изваждането на България от Шенгенския списък за визови ограничения. Хосе Мария Аснар е уверил президента Стоянов, че Испания ще координира с останалите страни, членки на ЕС, решаването на този проблем. Според него България вече е изпълнила много от критериите, които й позволяват да бъде зачеркната от негативната листа.
Външният министър Надежда Михайлова, която придружаваше президента Петър Стоянов, получи уверения от испанския си колега Абел Матутес, че на срещата на евросъюза в Хелзинки през декември Испания ще настоява България да влезе в организацията, както и да се интегрира в Атлантическия пакт.
По време на българското посещение в Испания кралица София и съпругата на президента Антонина Стоянова откриха в мадридския музей "Прадо" изложба на български художници, работещи в Испания.
накратко
През изминалата седмица на кратко работно посещение в страната пристигна министърът на външните работи на Холандия Йозияс ван Артсен. По време на срещата с българския си колега Надежда Михайлова той е заявил, че по време на срещата в Хелзинки правителството на Холандия ще подкрепи идеята България да започне преговори за присъединяване към Европейския съюз в началото на следващата година. Министър Надежда Михайлова потвърди пред своя гост желанието на България да вземе участие в инженерния взвод на холандския контингент на КФОР в Косово.
Предстои подписване на спогодбата за културно сътрудничество между България и Македония, стана ясно по време на посещението на българската парламентарна делегация в Македония през миналата седмица. Българските депутати са водени от заместник-председателя на парламента Иван Куртев и имаха разговори с вицепремиера на Македония Доста Димовска.
През следващата седмица министърът на външните работи Надежда Михайлова ще участва във второто заседание на Европейската конференция на външните министри в Брюксел. Европейската конференция бе създадена през пролетта на миналата година с цел на нея да бъдат разглеждани стратегическите въпроси, свързани с разширяването на Европейския съюз.
Награда за информация за нападението над Алекс
Няколко от най-влиятелните неправителствени организации в България разпространиха през миналата седмица съобщение до медиите:
"Български хелзинкски комитет, Граждански форум "Свободно слово", Институт за регионални и международни изследвания, Центърът за либерални стратегии и Центърът за развитие на медиите изразяват своята загриженост във връзка със случая на физическа разправа с журналиста от вестник "Капитал" Алексей Лазаров. Независимо от липсата на доказателства (засега), които да обосноват това действие като наказание за публикации на Алексей Лазаров, големият брой авторски разследващи, критични материали, публикувани във вестник "Капитал", дават сериозно основание за такова предположение. Тези съмнения неизбежно ще повлияят на вътрешната убеденост и безкомпромисност на българската разследваща журналистика. Поради това от особено значение е разкриването на подбудителите и извършителите на нападението, дори и подбудите им да не са свързани с професионалната дейност на Алексей Лазаров.
Като израз на загрижеността си организациите обявяват награден фонд от пет хиляди нови лева. Наградата ще бъде изплатена на този, който предостави на органите на предварителното производство информация, която да доведе до разкриване на поръчителите на нападението."
Божинов бе преизбран за шеф на БТПП
Божидар Божинов бе избран за трети пореден мандат за председател на Българската търговско-промишлена палата. Двадесет и деветото редовно общо събрание на палатата определи 69 членове на управителния съвет, сред които са и Александър Божков, Красимир Ангарски, Илиян Василев.
Общото събрание одобри приоритетите в дейността на институцията до 2002 г. Сред тях са: насърчаване на българското производство и на българския износ, улесняване достъпа на малки и средни предприятия до международни панаири, практическа реализация на електронната търговия у нас.
Палатата ще настоява да се опростят процедурите за административно обслужване на търговските дружества, да се анализира ефектът от приложението на нормативната уредба в икономиката, да се регламентират отношенията стопански субект - държавна администрация. БТПП ще продължи своята традиционна дейност за правно и икономическо консултиране на фирмите, ще популяризира успехите на вече приватизираните предприятия и ще се включи в системата от европейски информационни центрове.
"Мулти" излязоха чисти от последния захарен скандал
Този път Мултигруп излязоха чисти от конфликта си с ГУ "Митници". Групировката едва не предизвика международен скандал, след като районното управление на митниците в Бургас обвини фирма "Елкабел", собственост на Мултигруп, че е внесла 7158 т рафинирана вместо нерафинирана захар за завода си в Камено. Бялата стока беше доставена в пристанище Бургас от Бразилия с кораба "Ладон". На 9 юли бургаската митница обяви, че Мултигруп е ощетила държавата с повече от 4 милиарда лева стари пари - разликата между митническите такси на рафинираната и нерафинираната захар.
Според информация на "Елкабел" захарта е закупена с посредничеството на женевския клон на американската фирма "Каргил", която е световен лидер в този вид търговия. Сертификат за качеството и параметрите на суровината бил даден от независима хамбургска лаборатория. Представител на американската фирма дори направил запитване до посолството си в България, а човек на хамбургската лаборатория пристигнал в София да се запознае с обвиненията на нашите власти. Според лабораторията на ГУ "Митници" внесената суровина е с поляризация над 99.70, което отговаря на обработена захар. Така "Мулти" искала да внесе готова рафинирана захар и да икономиса митни сборове и разходите по производството. Мултигруп обаче поискаха от митниците арбитражна проба, която беше направена във ВХИВП в Пловдив във вторник. Според вицепрезидента на групировката Стоян Денчев комисията е доказала, че захарта е нерафинирана. Дори показателите били далеч под допустимите норми по БДС, но в рамките на стандарта. Въпреки доказателствата ГУ "Митници" поискаха трета експертиза.
Някой митнически служител явно се е престарал в борбата си срещу Мултигруп, каза на специална пресконференция Стоян Денчев. Той разясни "новите реалности" на групировката. На пресконференцията присъства и директорът на завода Димо Прокопов. По повод другия скандал с митниците - за разтапянето от дъжда на хиляди тонове захар, инж. Прокопов разясни пред "Капитал", че било напълно естествено 9000 тона нерафинирана захар да изчезнат за три години работа в завода.
Нов ред за получаване на визи за САЩ
Посолството на САЩ съобщи, че от 26 юли 1999 г. всички кандидати за неемигрантски визи ще бъдат приемани за интервю само ако имат уговорен ден и час за това. Неемигрантските визи са туристическите и бизнесвизите, студентските и работните визи, визите за културен и научен обмен, както и всички останали визи, с които кандидатът не придобива право на постоянно пребиваване. Кандидатите могат да уговорят ден и час за интервю по телефона, чрез факс и чрез електронна поща, като предпочитаният метод е чрез електронна поща. Всички кандидати за виза трябва да се явят на интервю, освен ако не попадат в категорията Drop Box, която включва получилите визи от консулския отдел на САЩ в София през последните три години, както и хора, навършили и надхвърлили 55 години.
И дългът към Италия може да бъде заменен срещу собственост
Италия отново поиска да си получи 120 млн. марки при посещението на техния министър на външната търговия Пиеро Фасино в София през изминалата седмица. Става въпрос за отпуснати кредитни линии през 1987 г. през Стопанска банка и Минералбанк. Заемите не се обслужват от 1996 г., когато двете банки бяха обявени в несъстоятелност. Те са поети от италианската агенция по застраховане на износа САЧЕ, чийто президент Марио Мауро също беше в официалната делегация. Италианците настояват задължението да бъде признато за държавен дълг, а българската позиция е, че заемите са корпоративни и следва да бъдат търсени от двете банки заедно с всички останали техни кредитори.
Задължението към Италия е поредното, за което се оказва натиск да бъде уредено. Преди година трансформирахме над 500 млн. преводни рубли задължения към бившата ГДР по клиринга в 344 млн. германски марки, които трябва да връщаме на Германия. Малко по-късно България сключи споразумение с Испания, с което уреди над 30 млн. марки дълг на Минералбанк към държавната агенция по застраховане на износа ЦЕСТЕ.
Подобно предложение беше отправено и на италианците преди година, по време на разговорите между премиера Иван Костов и тогавашния италиански премиер Романо Проди. По-късно обаче разговорите замряха заради смяната на кабинета в Рим. Според информация от финансовото министерство на среща на Фасино с Муравей Радев е било решено специална работна група до края на месеца да подготви варианти за компромисно разрешаване на проблема.
Израел е готов на компромис в името на мира
За бързи действия за постигането на траен мир в Близкия изток се обяви израелският премиер Ехуд Барак по време на посещението си във Вашингтон. След близо тричасови разговори на Барак с президента Клинтън представител на израелската делегация съобщи, че Тел Авив разбира трудностите, но е готов да направи всичко възможно, за да приключи конфликта с арабите. Израелският премиер е изразил готовност да преговаря не само с палестинците, но и със Сирия. Барак заяви, че е пристигнал във Вашингтон като пратеник на мира и обеща да започне незабавни преговори със сирийския президент Хафез Асад за съдбата на Голанските възвишения. Израелският премиер съобщи, че ще изпълни споразумението с палестинците "земя срещу сигурност" от Уай ривър, подписано от предшественика му Нетаняху.
Президентът Клинтън обеща пълна подкрепа за мирните усилия на израелското правителство. "След като Израел е решил да тръгне по пътя на мира, Америка ще бъде заедно с вас", обеща на свой ред американският президент. Същевременно Ехуд Барак още веднъж потвърди становището си, че макар и да има огромна роля в близкоизточния мирен процес, САЩ не трябва да се намесват пряко в преговорите. "Мисля, че САЩ ще помогнат повече, като насърчават мирните инициативи, без да играят ролята на полицай, съдия и арбитър", заяви премиерът Барак.
Преди посещението на Барак в САЩ Бил Клинтън изрази недоволството си от политиката на Бенямин Нетаняху. "Очаквам да се срещна с Ехуд Барак като малко дете, което чака новата си играчка", посочи шеговито президентът в израз на одобрението си към новата израелска външна политика.
Мирът в Северна Ирландия колабира
Протестантите бойкотираха срещата на високо равнище за формиране на общо правителство с католиците и така блокираха мирния процес в Северна Ирландия. Ълстърските юнионисти продължават да настояват Ирландската републиканска армия първо да предаде оръжието си.
Британското правителство предприе незабавни мерки за преодоляване на новата криза. Министърът за Северна Ирландия Мо Моулън поиска спешни срещи с ръководствата на политическите партии в провинцията. След това британският премиер Блеър ще разговаря с ирландския си колега Берти Ахърн. На помощ бе повикан и Джордж Мичел, бившият американски сенатор, който ръководеше преговорите миналата година.
Маса за избрани
Фолклорът на демокрацията описваше депутатското кюфте като основната хранителна съставка в менюто на българския политически елит. Управниците ни обаче отдавна не се задоволяват със семплото предлагане в бюфета на Народното събрание или в ресторанта на Министерския съвет.
Всъщност единствената привлекателна характеристика на този тип кюфтета беше преференциалната цена. Десет години след началото на промените политиците вече имат изграден вкус по отношение на собственото си хранене, пренебрегващ простото кюфте.
С промяната на статута си от опозиционна в управляваща партия и БСП, и СДС промениха хранителните си навици. Докато социалистите бяха на власт, се придържаха към кухнята на заведенията, намиращи се в околностите на "Позитано"20. Причината беше партийната дисциплина и нескончаемите пленуми, които БСП беше превърнала в атрибут на собствената си власт. След падането на кабинета "Виденов" соцелитът се почувства свободен да се наслаждава на кулинарни разнообразия. Като резултат соцдепутати могат да бъдат забелязани във всички модни заведения на София.
Със сините ситуацията е различна. Докато бяха в опозиция, СДС-активистите посещаваха приоритетно например механа "Лютите чушки" в Драгалевци. Може би поради стратегическото разположение - близо до дома на лидера Иван Костов. Естествено не може да не бъде споменат и известният ресторант "Олимп", любимо място за обяди и вечери на сини депутати и министри (преди и след идването на СДС на власт). "Олимп" обаче в момента е в ремонт. Така че обитателите на "Раковски"134 и "Дондуков"1 и 2 се преориентираха.
Искате ли да видите някои от държавните мъже и жени, не се колебайте, а направо идете в хотел "Кемпински - Зографски" (известен като японския хотел). На последния етаж в ресторант "Панорамата" често пребивава самият министър-председател. Пак там е гостувал и шефът на газовия гигант "Газпром" Рем Вяхирев по време на краткото си посещение в София. Факт е, че разположението на ресторанта дава възможност за спазване на изискванията за сигурност. А това, че клиентелата е високопоставена, беше потвърдено и от подозрителността на управителя на заведението Христо Йонев. В телефонен разговор с репортер на "Капитал" той отказа каквато и да било информация за ресторанта. А на въпроса дали би споделил най-популярните ястия от менюто, отговори: "Менюто се мени всекидневно, за да не бъде копирано от други ресторанти и да не омръзва на постоянните клиенти. " Няколко етажа по-надолу в ресторант "Лозенец" пак попадате на елит - политически и бизнес. Тук особено актуална освен българската кухня е докараната специално от Солун разнообразна риба.
В свои води политиците се чувстват и на върха на Министерството на транспорта в "При орлите". Там дори има специална минизала за VIP-гости.
В близост до Народното събрание и други държавни институции след ремонт в класацията се завърна и руският клуб "Крим". Там често се отбиват парламентарният шеф Йордан Соколов, кметът Софиянски, министрите Тагарински, Божков. От средата на август ресторантът ще въведе и периодични гостувания на камерни оркестри, изпълняващи симфонична музика, в противовес на популярната чалга.
На "Раковски" близо до общината се намира друго известно заведение - "Уно". Там освен френски вина можете да срещнете общински служители.
Веднага след като СДС спечели изборите, лидерът Костов издаде вътрешна заповед - министри и депутати да внимават къде и с кого ходят. Поръчението засягаше особено нощни и вечерни заведения. Оказа се обаче, че елитът може да се изолира от всичко друго, но не и от момчетата с тъмни очила и мобифони. Те са навсякъде - и в "Кемпински", и в "Крим".
Това обаче, изглежда, вече никого не впечатлява особено и най-вече не разваля апетита на властимащите . Така можете да видите градината на известен ресторант, появяват се момчета със слушалки в ушите и издути от оръжие сака. Точно да си помислите, че влиза президентът или премиерът, и се появява шефът на "Нове холдинг" Васил Божков.
Ресторантите в "Кемпински" са по традиция посещавани от босовете на СИК. Просто защото наблизо си имат офис. А и в някои отношения "момчетата" проявяват доста по-изтънчени кулинарни предпочитания, възпитани по време на задгранични воайяжи.
Освен от сблъсъка с представители на структури със съмнителна репутация на подобни места апетитът може да секне и от прекалената светска активност. Парадът на лица и авторитети е толкова наситен, че от размяна на любезности не остава време за кулинарни наслаждения.
Българският управник продължава да гледа на вечерята като на поредната възможност да отхвърли някоя работа. Може би по традиция се смята, че на софрата всичко се решава. Независимо дали с политически партньор, опонент или журналист. Пример: по време на кампанията си преди предварителните избори в София кметът Софиянски завършваше всеки ден в компанията на журналисти в ресторант или сладкарница, както се случи. Подобно е и любимото занимание на вицепремиера Божков. Той обаче обичаше да води предишната представителка на МВФ Ан Макгърк по обяди и вечери, които се смятаха за пълноценна част от преговорите с фонда. Макар че от време на време бяха помрачавани от инциденти като откраднатата чанта на г-жа Макгърк в ресторант "Крим". Вечерите са и добър повод за набиране на предизборни капитали. По време на кандидатпрези-дентската кампания Петър Стоянов се срещна с бизнесмени в любимия на сините "Олимп". Тогава на синия лидер Костов се наложи да оправдава колорита на гостите, като обясни, че и двете му коли са застраховани в СИК, защото "животът е по-силен от скрупулите".
Въпреки старанието и изобретателността на нашенските кулинари, българският политик все още не се доверява на екзотични наименования и непознати ястия. Поне по отношение на храната си управниците са на принципа "изберете българското" и в това няма нищо странно. Нека си припомним, че преди няколко години думата офшорка хвърли в смут народните избраници и направи особено популярни икономическите репортери в парламента. Какво остава за френски блюда, които по дефиниция звучат сложно.
Културата на хранене обаче безспорно е една от характеристиките на истинския елит (така поне е в развитите демокрации). У нас обаче това остава доста разтегливо понятие.
Ето един от признаците, който би доказал, че в България вече има кулинарна аристокрация - след достатъчно престижен коктейл масите да останат отрупани.
Опозицията срещу Софиянски - 1:4
Шансовете на евентуален кандидат на опозицията срещу Софиянски са предварително ясни. Клонят към точката на замръзване. Защо тогава страстите се разгоряха до степен, способна да "изпари" няколко партийни лидери и още няколко евентуални политици "с бъдеще"?
Както в България почти винаги се случва, причината за това е една и съща - вътрешнопартийните пререкания и борби за надмощие. Под мотото за най-печеливша кандидатура левите сили успяха да изхабят само за седмица поне седмина кандидатури, като не съумяха да убедят нито себе си, нито софиянци, че която и да е от тях е конкурентоспособна.
Колкото и да е далеч още София от един нормален за живеене град, както столичният кмет като личност, така и неговата работа се оценяват изключително високо от софийските избиратели. Самото това е вече предизвикателство пред която и да е бъдеща кандидатура. Още повече, когато тя е оспорвана дори от онези, които я предлагат. Или пък бива разчитана от редовите симпатизанти единствено като средство за натиск върху партийното ръководство.
Любимата фраза на "новата" левица за "новите" лица със сигурност не би могла да се наложи през този политически сезон. Едва 5 на сто от столичани считат, че шанс срещу Софиянски би имало някое ново лице. "Старите лъвове" стоят по-добре в масовото съзнание, особено като се има предвид възрастовият състав на електората, подкрепящ евентуална опозиционна кандидатура.
Сред спряганите през последните дни лица относително най-много поддръжници среща "кандидатът" на Евгений Бакърджиев. Относително, защото нито разликата с останалите претенденти е статистически значима, нито пък Овчаров съумява да събере потенциалните гласове дори само на симпатизантите на собствената си партия. "Консенсусните" фигури Каракачанов и Камов стоят също доста далеч от консенсуса на левия електорат. Ако на този фон се направи простото аритметическо изчисление - да се пресметне относителният дял на онези, които са посочили поне един кандидат, способен да конкурира успешно Софиянски - ще се установи, че той достига точно 17%. Т.е. с палитрата си от пъстри предложения левицата е достигнала дотам, че дори и да събере всички възможни гласове, нейният евентуален кандидат би имал четири пъти по-малки шансове от тези на действащия столичен кмет.
За политическите играчи в лявото пространство не може да не е предварително ясно, че ще загубят. Те могат да спечелят единствено от преброяването на гласовете с оглед на бъдещи партийни стратегии. И най-вече от това в чия партийна ведомост те ще се впишат. Както вървят нещата обаче, май ще набъбне единствено активът на шефа на синия предизборен щаб.
Данните са от представителни за пълнолетното население на София проучвания, проведени в периода 28 юни-14 юли чрез телефонно допитване до 549 столичани. Реализирани са от социологическа агенция АЛФА РИСЪРЧ по поръчка на вестник "Капитал".
Как и за колко помага "Пътна помощ"
Случвало ли ви се е след добре прекарана отпуска да закъсате по "добре" поддържаните български магистрали. Който го е преживял, е наясно с ужаса да бъдеш обслужван от т.нар. Пътна помощ. Напоследък има много фирми, които предлагат такива услуги, но друг е въпросът дали могат да ги извършват.
Какъв е конкретният случай, който ме наведе на тези мрачни изводи. Тази седмица по пътя Варна - София, на около 30 км от София ми отказа колата. Не съм разбирач и трудно щях да се оправя без чужда помощ. Бях приятно изненадан, когато до мен спря кола на "Пътна помощ", въпреки че колесарът им вече беше зает от закъсала преди мен кола. А и освен това не бях потърсил техните услуги. Любезното момче, което слезе от колата, след дълго тюхкане ми даде да разбера, че повредата е сериозна. Не беше задължително да бъда специалист, за да установя неговата некомпетентност. Чух какви ли не "диагнози" за колата си. През това време на отсрещната страна спря друга конкурентна и със свободен колесар кола, която също беше готова да помогне. Но бяха доста бързо отпратени от любезното момче, защото според него само тяхната фирма може да се справи с положението. След тих разговор по предавателя с някакъв "колега" отсреща ми бе "наредено" да чакам 40 минути черна волга и в никакъв случай да не се доверявам на друг.
Въпросът беше в това, че трябваше да се платят 30 000 лева за транспорт до София, още няколко пъти по толкова за преглед и евентуално отстраняване на повредата.
Наскоро мой приятел също изпадна в подобна ситуация през нощта заради лошата маркировка при ремонтни работи на главния път София- Варна. И той получи бърза и любезна "помощ". Тъй като повредата беше такава, че не можеше да се отстрани на момента, се наложи да бъде транспортиран до столицата. Е, той имаше късмет. Попадна на фирма, която му поиска "само" 480 марки от Ловеч до София. Служителят на "Пътна помощ" му обясни, че работел по най-ниската тарифа и едва ли не е извадил голям късмет. Приятелят ми все пак се успокояваше, че застрахователната компания ще поеме разноските.
Нямам нищо против конкуренцията и дори се примирих с плащането, но питам - фирмите, които по замисъл трябва да оказват пътна помощ, само транспортни услуги ли предлагат? Не е ли редно тези иначе любезни младежи да имат поне бегла представа от коли. И дребни проблеми, какъвто в крайна сметка се оказа и моят, да бъдат отстранявани на място. Изглежда, и тези момчета предпочитат да изкарат по възможно най-лесен и най-нечестен начин своята дневна надница.
Затова, че конкуриращи се фирми си пречат, трябваше да чакам под парещото слънце и да разчитам в крайна сметка случайно да спре друг пътник и да помогне.
Чувал съм, че в европейските страни има само една фирма, която има право да извършва подобни услуги и дейността й се контролира от местния автомобилен съюз. Те са с регламентирани цени и качество на услугите. Знае се, че няма опасност да бъдеш подведен или измамен, а и можеш и да разчиташ на тях по всяко време.
Сега вече разбрах, че е верен слухът, че по нашите пътища върлуват всякакви фалшиви "Пътна помощ". Както всеки чужденец може да попадне на лъжеполицай, така всеки редови български шофьор може да попадне в ръцете на съмнителни монтьори на пътя и да бъде изправен пред шока от непосилните цени на услугата. Малко е страшничко да пътуваш и да знаеш, че при нужда ще ти помогне човек, който е на мнение, че трябва да ти вземе парите, пък ти се оправяй, както знаеш.
Просто разчитайте на късмета си, че няма да ви се случи случка по пътя.
Катя Николова, София
За председателя на Асоциацията на счетоводните къщи
Държим да направим уточнение по повод публикация в бр.26 на вестник "Капитал". Уведомяваме ви, че цитираният в статията "Как се каляваха счетоводителите за реформата" от Станислав Димитров г-н Аднан Лидиянов не е председател на Асоциация на счетоводните къщи в България.
Това е така съгласно решение на общо събрание от 15 декември 1998 г. и решение за пререгистрация от 30 април 1999 г. по фирмено дело 4762/1997 на Фирмено отделение на Софийски градски съд. За доказателство прилагаме следните документи:
право на отговор
Фактите са непроверени
В бр. 27 на вестника е поместена статия на журналиста Николай Стойков под заглавие "Тече преразпределяне на местата в борда на борсата". В статията съм засегната персонално, тъй като са изнесени твърдения, които не отговарят на истината.
1. В статията се твърди, че съм " бивш изпълнителен директор на пирамидата "Лекс".
Никога не съм била член на изпълнителните органи нито на "Лекс", нито на негови структури и това може да се провери в търговския регистър. Истината е, че десет месеца - от м. април до м. октомври 1994 г., съм работила на трудов договор във ФБК "Лекс", след което съм напуснала по собствено желание. Нямам никакви притеснения от това, както междувпрочем и хората, които например са работили в затворени банки.
2. Вестникът твърди, че "към момента тя заедно с Тодор Батков са членове на съвета на директорите на "Авал" АД".
Истината, която също много лесно може да се провери в търговския регистър, е, че г-н Тодор Батков не е член на съвета на директорите на "Авал Ин" АД. Същият е бил такъв за една година - 1995-1996 г. и е освободен по негова молба на 18.05.1996 г.
Искам да се възползвам от правото ми на отговор, какъвто уважаваният вестник "Капитал" следва да предостави на засегнатите страни. Убедена съм, че допуснатото се дължи не на зла умисъл, а на непроверени факти, което обаче вреди на името ми.
Как мнозинството може да стане малцинство
Две седмици след тренировъчните изборни импровизации на местни активи от "Раковски" 134 дойде първият сигнал, че започва истинското пренареждане на фигурите за местната власт.
Фактическият подбор става в централата на СДС, в това никой никога не се е съмнявал, дори местните активисти, пуснати на свобода да провеждат първични избори в общините си. Във вторник Евгений Бакърджиев съобщи за първия касиран първичен избор - НИС отмени гласуването във Велико Търново. Няма да се месим, пак местните ще си решават, каза Екатерина Михайлова. И те решиха, още същата вечер номинираха нов кандидат - областния управител Румен Рашев. Много бързат, бе светкавичният коментар от партийната централа. Истината е, че старопрестолният град е в списъка с проблемните за СДС градове. Вероятен кандидат за кметския пост е зам. военният министър Пламен Радонов. В централата умуват и върху евентуалното изпращане в родния град на депутата Константин Димитров, той натрупа черни точки пред началниците си със самоволното си предложение да се кръстят с исторически имена новите области.
Предварителният шум обаче има друга задача - да подготви обществеността, че евентуална загуба в града се дължи не на неправилна стратегия на партията, а на неспособността на местните седесари. Десетки още са в списъка на НИС за евентуално касиране на предварителните избори, твърдят депутати от СДС. Никой обаче не посмя да назове имена, защото всеки от тях е потенциален виновник за очаквани и изненадващи провали на изборите.
В приближените на управляващата партия медии вече вървят публикации за споровете на СДС по места, които заплашват изборната победа на сините през есента. Смолян, Видин, Враца, Перник, Монтана са градовете, споменати като конфликтни заради местните структури. В Габрово дори шефът на областния съвет на СДС Цоньо Ботев публично се разграничи от кандидата на партията си, спечелил предварителните избори. Точно заради габровския случай вече бе припомнено, че заради слабо досегашно управление, дори в твърди сини общини, е възможно електоратът да гласува "наказателно" срещу СДС. Затова отдалече партийните началници се дистанцираха от дейността на подопечните си активисти.
Най-проблемни обаче остават Русе и Бургас. Там без коалиционна подкрепа провалът на СДС е почти сигурен. А точно коалиционните партньори през тази седмица се дистанцираха от СДС. Народен съюз официално се договори с евролевицата, че няма да подкрепят законодателните промени, които предвиждат кметовете на населени места с по-малко от 500 жители да се назначават. И за намаляването на броя на общинските съветници всички в парламента са против СДС. Още преди месец лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов обяви, че много вероятно е мнозинството да остане в малцинство при гласуването точно на тези текстове от закона. Това бе първият опит да бъде рекетирана синята група. Показните преговори през тази седмица показват подновяване на натиска. Заедно с парламентарния отпор партньорите на СДС вече официално предупреждават, че няма да прелеят гласове в сините листи срещу нищо. Точно в проблемните за СДС градове Народен съюз обяви, че ще издига отделни свои кандидатури. Това вече е факт в Хасково - партийната крепост на главния секретар на СДС Христо Бисеров. А наддаването едва сега започва.
Властниците ще бъдат по-равни пред Темида
Когато преди около година малка група правни експерти с хъс започнаха да пишат проект за нов Наказателно-процесуален кодекс, те едва ли са си давали сметка, че тяхното юридическо отроче може да се превърне в книжно чудовище, докато се лута из дебрите на държавната бюрокрация. Иначе нелошият нормативен акт скоро ще бъде деформиран от няколко почти незабележими законодателни кръпки, които обаче поставят под въпрос замисъла на промените в българското правораздаване. Най-общо казано, реформата на съдебната система вече се носи в ритъма на тангото - две стъпки напред, една назад.
В конкретния случай става дума за сериозно отстъпление от принципите на член шести от конституцията, според който всички граждани са равни пред закона и не се допускат никакви ограничения на правата и привилегиите, основани на лично и обществено положение. В нарушение на този основен постулат депутатите от правната комисия на парламента претвориха в дела своето хрумване от миналата седмица - представителите на управляващия елит на страната да бъдат съдени по специфична процедура. Замисълът на депутатите от мнозинството е "специалните" хора в държавата да бъдат разследвани и съдени само от съответните "специални" магистрати. Формален вносител на поправките е синият народен представител Теодосий Симеонов, но техните истински автори всъщност са юристите около правосъдния министър Гоцев и главния прокурор Филчев. Според набързо формулирания текст единствено магистрати от Софийски градски съд (СГС) ще могат да разследват престъпленията на лица, които се ползват с имунитет или са членове на Министерския съвет. В категорията на имунизираните влизат 240-те народни представители, съдии, прокурори и следователи. Те не подлежат на наказателно преследване за относително леки престъпни деяния, които се наказват с по-малко от пет години затвор, а в останалите случаи не могат да бъдат разследвани, без имунитетът им да бъде свален по съответната специална процедура.
По действащото наказателно законодателство всеки българин независимо от своето обществено положение трябваше да отговаря за деянията си в района, където е съгрешил. В зависимост от тежестта на извършеното прегрешилите застават пред местния районен или окръжен съд. Според Теодосий Симеонов промяната се прави, тъй като само СГС разполага с капацитет да се създадат специални съдебни състави, които да се занимават с престъпленията на държавния елит. Първоначално той дори искаше единствено Върховният касационен съд (ВКС) да се занимава с властническите гафове, но бързо беше коригиран от своите колеги, тъй като идеята му е откровено нарушение на основния закон в страната и би поставила в много неловко положение иначе дясно ориентираните магистрати от Конституционния съд. На практика такъв законов текст би означавал, че само най-висшият ешелон на съдиите ще има право да се занимава с делата срещу държавното ръководство. Този въпрос беше решаван по аналогичен начин до 1997 г., когато специални състави на Върховния съд разглеждаха като първа инстанция престъпленията по горните етажи на властта.
Другият откровено противоконституционен текст, който сините юристи не посмяха да приемат, се отнася до правомощията на следствените служби. По първоначалното предложение на Теодосий Симеонов "директорите на окръжните следствени служби и директорът на Специализираната следствена служба осигуряват провеждането на предварителното производство в съответствие с разпоредбите на този кодекс (НПК) и указанията на прокурора, като осъществяват административно ръководство върху дейността на следователите". По този начин хората, които са натоварени с предварителното производство, се превръщат в пионки на обвинението с чисто чиновнически функции. Дори тъмносиният председател на правната комисия Светослав Лучников призна, че въпросното предложение е абсурдно.
За сметка на това обаче СДС-депутатите съвсем целенасочено лишиха Специализираната следствена служба (СпСлС) от правомощието да се занимава с престъпленията на олигархията. Служителите с имунитет и членовете на Министерския съвет ще бъдат разследвани от специални магистрати, които работят във Върховната касационна прокуратура. Това ще бъдат само онези обвинители, които са натоварени с въпросните функции лично от главния прокурор Никола Филчев. Освен това всички прокурори получават правото да определят следователя или да го отстраняват, ако е допуснал нарушение на закона или не може да осигури правилното провеждане на делото. В момента следователят се избира от директора на съответната служба, а прокурорът може евентуално да го махне, в случай че не го одобрява. Въпросната поправка на практика превръща началниците на окръжните следствия в магистрати "без портфейл", тъй като няма да имат право да разпределят работата между подопечните си. В случая се наблюдава втвърдяване в позицията на сините законотворци. Първоначалният замисъл засягаше само някои хората от СпСлС, които трябваше да бъдат натоварени от главния прокурор с разследването на погазилите закона държавници. На този етап обаче мнозинството предпочита да остави тази отговорна задача само в ръцете на верния си съмишленик Никола Филчев и неговото най-близко обкръжение. Изглежда, СДС твърде много се опасява, че СпСлС все още изобилства с "къртици" на почти непоклатимия до момента Бойко Рашков, които могат да погодят някой лош номер в най-неудобния момент.
По всичко личи, че сините юридически стратези не се доверяват кой знае колко и на вътрешния министър Бонев. Поправките на депутата Теодосий Симеонов нанесоха и дискретен удар по каузата на МВР-шефа. СДС-депутатите одобриха поправка в НПК, според която прокурорът може да "преобразува полицейското производство в предварително производство, когато това се налага за разкриване на обективната истина". Така на практика обвинителят може да елиминира хората на Бонев от дадено разследване, когато си поиска. Нищо не пречи въпросният текст, чието използване е замислено като изключение, да се превърне в правило. Това на практика би опорочило идеята полицията да поеме работата по леките престъпления, които се наказват със затвор до пет години, а следователите да фокусират дейността си върху по-заплетените казуси. Въпреки енергичните протести на Бонев текстът беше приет в първоначалния си вид. . И за да поохладят страстите на министъра, сините депутати все пак приеха една от неговите тези - мерките за неотклонение на арестантите да се разглеждат не от един, а от трима съдии. Корекцията в НПК се въвежда точно в момент, когато вътрешният министър започна да роптае срещу съдийската гилдия заради пуснати на свобода обвиняеми. Така че в момента Бонев се намира в твърде деликатна позиция - от една страна е фаворитът на мнозинството на правоохранителния фронт, а от друга - един от основните фактори в неубедително изпълнената операция по елиминирането на Бойко Рашков от съдебната система... Последният рунд в битката за контрола над наказателното правораздаване обаче ще се състои в пленарната зала на парламента. По всяка вероятност сините депутати ще форсират прокарването на нормативния акт до края на лятната сесия. Евентуалното му отлагане за есента ще позволи ново активизиране на различните лобита, което задължително ще доведе до прекрояване на някои жизненоважни текстове. И тогава замисленият като модерен и прогресивен НПК би могъл и да мутира в нещо като юридически Франкенщайн.
София дочака Годо
Спечелиш ли Хомбах, печелиш всичко - така би трябвало да звучи девизът на всички управляващи в страните, очакващи помощи от ЕС и в частност от пакта за стабилност. Главният координатор на ЕС за Пакта за стабилност за Югоизточна Европа Бодо Хомбах (доскоро известен като дясната ръка на германския канцлер Герхард Шрьодер) вече е най-важният човек за Балканите. Освен че ще разпределя много пари, той ще бъде и основният проводник на интересите на ЕС, а и на САЩ, в региона. Освен това има предимството да не е подвластен на брюкселската бюрокрация, а да има седем преки началници - лидерите на Г-7.
Колко е важен гостът, който посети София тази седмица, показва и следната реплика на американския президент Бил Клинтън: "Ако не бях президент, щях да се кандидатирам за този пост."
Бодо Хомбах всъщност е балканският Годо, който всички чакаха и си мислеха, че няма да дойде. Той обаче пристигна, въпросът е дали управляващите усетиха мащабите на неговата мисия.
Въпреки че е със завидна като колорит биография, Хомбах не познава Балканите. Така че първата визита е опознавателна под мотото "да видя кой какъв е и кой какво иска". Точно за това е и особено важно първото впечатление. А успешното представяне не е най-лесното нещо. Да си припомним пресния пример с посещението на Строуб Талбот в България. Тогава той си тръгна разгневен от отказа на Иван Костов страната да приеме бежанци от Косово и от нетактичните настоявания да ни съдейства пред Букурещ за изграждането на втори мост на Дунава. Като резултат дипломати коментираха, че докато Талбот има влияние в САЩ, София да не чака "добра дума" от Вашингтон.
Координаторът на пакта за стабилност дойде да ни види и ние му се представихме. Факт е, че няма дипломатическо посещение в най-новата история на България, което за един ден да е включвало срещи с "цялата" власт. Хомбах обходи президент, премиер, външен и финансов министър. Разговаря с министъра на отбраната, с председателя на парламентарната комисия по външна политика, с министъра на търговията и транспорта. Въобще с представители на всички институции, имащи отношение към процеса на възстановяване на региона.
Посланията на българската страна, разхвърляни из множеството срещи, могат да бъдат разделени на три основни групи.
Първо, на срещата си с Хомбах премиерът Иван Костов е посочил, че най-важен сред отделните аспекти на пакта е политическият проблем, по-специално югославското ръководство да приеме европейските демократични ценности. Преведено, това означава, че искаме да учим съседите на политическа култура и демокрация. Тук е мястото да си припомним, че СДС има отдавнашни традиции в "обучаването" на братски партии от съседни държави. Такъв беше случаят например с ВМРО-ДПМНЕ, преди да спечели парламентарните избори. Дори на един от последните сини семинари в Боровец беше поканен самият македонски премиер Любчо Георгиевски.
Вторият български акцент е свързан с участието на наши фирми като изпълнители в проекти по възстановяване на района. Според дипломатически източници България настоява 30-40% от фирмите субконтрактори по проекти за възстановяването на региона да бъдат от съседни на Югославия страни.
И третото българско послание е отправено от министъра на външните работи Надежда Михайлова. Тя предаде на Хомбах цялата документация за втория мост на река Дунав, тъй като след срещата си с премиера Иван Костов главният координатор на пакта за стабилност отпътува за Румъния. Тук можем само да се надяваме, че Хомбах няма да реши като Талбот, че го занимаваме с неща, които не са му работа.
И като допълнение министър-председателят е добавил някои детайли. Запитан от Хомбах за неотложните нужди на България, премиерът Костов е посочил от политическа гледна точка изграждане на органи по сигурността в Косово, а от икономическа - разчистването на река Дунав.
Не е ясно обаче дали българските управници са разбрали, че от човек като Хомбах дребни неща като мостове и проценти не се искат. Поради мащабите на неговите функции и характера му - пределно откровен - залогът при него би трябвало да е стратегически и дългосрочен. Още повече че той самият би трябвало добре да знае какво означава възстановяване на инфраструктура, след като е бил транспортен министър на най-голямата германска провинция.
По време на срещата си с "нашия човек на Балканите", както списание "Тайм" нарича пратеника на Запада в Косово, българският държавен глава е отбелязал, че пактът за стабилност е най-големия шанс за страните от района да се интегрират в европейските структури. Петър Стоянов е потвърдил, че най-лесно това може да стане чрез коопериране на отделни държави. Пак пред Хомбах премиерът Костов е изразил притеснението си от факта, че страните от района трудно могат да формулират общ интерес поради липса на по-висока степен на политическа зрялост, т.е. кооперирането, за което говори президентът, е трудно постижимо.
Иначе Стоянов е разчел предварително едно от посланията на Хомбах. Президентът е подчертал необходимостта да се отдаде дължимото на най-пострадалите от кризата в Косово държави - Албания и Македония. България ще се застъпва за това първо най-пострадалите държави да получат компенсации. От своя страна координаторът е потвърдил, че ще има диференциран подход към отделните държави - нещо, което беше очевидно още след първите изказвания на западни лидери, отбелязващи приноса на Македония и Албания в разрешаване на проблема с бежанците.
Или обобщено - Бодо Хомбах не каза нищо на българските управляващи, което те да не си знаят. Просто защото беше дошъл да чуе какво ще му кажат те. Отговорът му ще дойде по-късно.
Бакърджиев и Софиянски сложиха оръжие
Враждата между зам.-председателя на СДС Евгений Бакърджиев и личния му партиен кандидат за кмет Стефан Софиянски стихна. Засега. На последното заседание на регионалния син съвет бе последното раздаване на предизборните карти в столицата. Софиянски получи камерна квота в бъдещия общински съвет, а Бакърджиев оттегли намерението си да касира двама от районните кандидат- кметове на сегашния градоначалник. Кметът и детронираният от СДС негов екип обаче не се отказват от властта в столицата.
Сегашният, а и бъдещ председател на столичния общински съвет Антоан Николов до последно пренарежда имената в листата на СДС с кандидат-съветници. Часове преди решаващото заседание на регионалния съвет на сините в София още не се знаеше колко от хората на Софиянски ще влязат в списъка. Късно вечерта в четвъртък 45 активисти начело с Евгений Бакърджиев гласуваха окончателния вид на листата. От вота се въздържаха единствено председателят на СДС - Средец, Иван Сотиров и депутатът Юлий Павлов. Единият е в предизборния екип на Софиянски, а другият е брат на Любомир Павлов, личният съветник на столичния кмет. С това гласуване се преброиха и поддръжниците на двата лагера в столицата.
Повече от седмица продължили настойчивите преговори на Софиянски с групата на Евгений Бакърджиев. Кметът настоявал в листата с бъдещите сини съветници да бъдат включени 12 негови кандидати. Вицепремиерът обаче разрешил само шестима, което прави лобито на Софиянски в новия общински съвет изключително крехко и безгласно. При очакваната победа на СДС на изборите в София и с това разпределение на фигурите столичната законодателна власт ще остане под пълния контрол на Бакърджиев и под прякото командване на най-близкия му човек - Антоан Николов. Според хора от партийната група на вицепремиера при следващо пренареждане много вероятно е само един или двама от хората на Софиянски да останат на избираеми места в листата.
Самият Стефан Софиянски отсъства от гласуването в четвъртък - заминал в отпуск. Предварително обаче той извоювал от Бакърджиев обещание, че няма да бъде анулиран изборът на неговите кандидат-кметове в районите "Надежда" и "Възраждане". Засега това споразумение е окончателно. Застраховката за евентуални отклонения от примирието е в устава на СДС - последна дума ще има НИС, ако настъпят промени в намеренията на двете враждуващи страни. Във висшето партийно ръководство обаче за столицата отговаря Бакърджиев, което му дава неограничени правомощия в предизборното пренареждане на кандидатите. Междувременно от групата на вицепремиера напомниха, че над 140 са жалбите срещу предварителния избор на двамата районни кметове, което прави несигурно бъдещото им назначение, макар да се спасиха от касиране на вота.
Така условно наричат окончателната кандидатобщинска листа на СДС - София. Деветдесет са избраните от 200 номинирани, водач е Антоан Николов. "Политически стаж, морал, добро име и лоялност към партията са критериите, по които са избирани", твърди Евгений Бакърджиев. Никакви други условия не били вземани предвид.
Още преди шефовете на СДС да се произнесат по собствените си кандидати в столицата, партньорите от ОДС обявиха своите претенции за същия списък. Веднага започват преговорите с коалиционните партньори за властта в столичната община, съобщи и Бакърджиев. Както винаги преди решаващ вот, Народен съюз сложи на масата за преговори варианта с квотното разпределение. Сами земеделци и демократи можели да спечелят поне 5 общински места, обявиха депутати от групата на Савов и Мозер. Ако СДС им даде по-малко, отиват на изборите сами. Самостоятелното явяване на Народен съюз било възможно дори въпреки договореностите със сините. Обсъждал се вариант популярни депутати от съюза да станат водачи на листа, за да съберат повече гласове. Паралелно с претенциите Савов и Мозер съобщиха, че няма да подкрепят някои от законодателните промени на СДС за изборите, дори започнаха преговори с опозицията за общ фронт срещу поправките.
Въпреки постигнатото съгласие и показните компромиси в името на партийната цялост Бакърджиев и Софиянски не спират с обходните маневри и допълнителното осигуряване за завземане на властта в столицата. Освен че в СДС владее изборната подготовка, Евгений Бакърджиев подсигури правото си на решаваща дума и с решение на правителството. Пак в четвъртък министрите създадоха оперативен щаб за подготовка на местните избори към Министерския съвет. Шеф му е министърът на държавната администрация Марио Тагарински, координацията на действията на новия орган обаче е поверена на вицепремиера. Той ще надзирава организационно-техническата подготовка и връзката на правителствените органи с областните и общинските администрации. Така Бакърджиев има на разположение един централен партиен щаб и един, който ще получава същата информация, каквато по закон досега се полагаше само на ЦИК.
Но и екипът на Софиянски въпреки официалното оттегляне от битката работи активно. Интересите и усилията на кметския предизборен съветник Любомир Павлов били насочени към подсигуряване на участие в предстоящата приватизация на столичните болнични заведения. Шефът на Общинската банка вече събирал специалисти, чрез които лобито на Софиянски да участва в раздържавяването. Важна отправна точка за влияние в медицинските среди и бъдещите собственици на клиники е шефското място на Софиянски в здравно-осигурителната каса.
Тайната и дълбоко крита карта на столичния кмет обаче е готвената от него и екипа му обществена общинска телевизия. Водещи тв журналисти били привлечени в групата, която събира екип и прави концепция. Нямало проблем с терена и сградата на бъдещата медиа на кмета. Идеята била да се изпревари дори националната телевизия в осъществяването на истинска обществена електронна медиа, при това ефирна и без претенции за национален обхват. Тайните совалки засега издават само, че целта на кмета вече не е дялово участие в "Нова телевизия", а създаването на друга - финансово самостоятелна и под официалния контрол на столичната община. Паралелно с интелектуалното осигуряване вървели и преговорите за парично обезпечаване на медиата. Сегашните общински съветници веднъж вече се съгласиха общината да има телевизия. Ако Софиянски им представи оферта, която да доказва, че медиата освен престиж ще носи на столицата и приходи, няма причина те да не го подкрепят отново. Когато и да стане това - преди или след изборите, резултатът ще е в полза на кмета.
Левият танц
Софийската организация на БСП посочи за свой кандидат-кмет на столицата Румен Овчаров. С този ход всъщност социалистите поставиха под въпрос съществуването на солунската четворка, оттам и възможността за трайно обединение на левицата, въпреки че градският съвет декларира готовност да обсъжда други кандидатури, включително и провеждането на предварителни избори в София. Факт е обаче, че всяко име извън соцноминацията изглежда неприемливо за БСП.
Номинирането на ляв кандидат-кмет на София успя да постигне нещо, което и най-смелият анализатор на соцпространството трудно би си представил. За пръв път в историята на БСП (БКП) партийните решения и вътрешните катаклизми се случват публично, а не на закрити пленуми в централата на "Позитано" 20. За пръв път, без да иска, БСП успя да реализира такава прозрачност във взимането на решения, за каквато говореше, че е нужна, докато беше на власт.
Това, което осветиха политическите прожектори обаче, не е партията БСП, а активно завърналите се към живот партийни кланове.
Номинирането на Румен Овчаров за кандидат-кмет на София уби илюзията за ръководната роля на Георги Първанов. Лидерът първоначално почти беше приел Камов като общата лява кандидатура. И това безспорно щеше да бъде победата на Първанов, който се е посветил на лявото обединение и на социалдемократизацията на БСП. Очевидно обаче му остават броени месеци до средата на следващата година, когато е редовният партиен конгрес. Тогава най-вероятно Първанов ще бъде бламиран.
Единствената полза от хаоса по номинациите за настоящия председател на БСП е, че няма да носи персонална отговорност за провала на местните избори в София.
Случилото се на пленума в понеделник легитимира още два амбициозни кръга в партията, обединени около Румен Овчаров и Красимир Премянов.
По време на продължилата повече от четири часа дискусия ексминистърът от кабинета "Виденов" си направи отвод, като един от мотивите му беше, че няма амбиции да става кмет на София. По-късно той си оттегли отвода заради "политическата си отговорност". Пред журналисти Койчев нарече "проява на политически пуберитет" реакцията на Румен Овчаров преди десетина дни, че името му се спряга за номинация, без да е говорено с него. Овчаров му отговори достойно: "Това му е нивото на Койчев."
Първоначалната нерешителност на Овчаров е заблуда и се дължи на факта, че той наистина не иска да става кмет, а председател на партията. В тази връзка Георги Първанов е прав, като казва, че между него и Овчаров няма интрига. Няма, защото отдавна е ясно, че има конкуренция. Малко вероятно е обаче Овчаров да мобилизира достатъчно потенциал на конгреса, за да седне в председателския стол.
Особено активен по време на избора на БСП-кандидат за градоначалник беше шефът на столичните социалисти Никола Койчев. Въпреки че формално това му е работата, Койчев се оказа изненадващо инициативен на фона на досегашната си политическа апатичност. Според добре информирани източници той дори подготвял "тайнствена" нова кандидатура, която да обедини левите. Мълвата на "Позитано" 20 обаче казва, че Никола Койчев е поел ролята на фронтмен на "Открит форум". Факт е, че ако има някой, който да се държи адекватно от гледна точка на твърдия електорат на БСП, това е Красимир Премянов. В телевизионно интервю ексдепутатът обясни, че не са важни личните предпочитания, а партийната целесъобразност. Словосъчетание, което гали слуха на всяка червена бабичка. Освен здравия прагматизъм Премянов има още едно безспорно предимство - финансова мощ. А за обеднялата БСП това не е без значение. Скандалът в София сам по себе си омаломощава Първанов и отваря нови партийни врати пред Красимир Премянов. Мнозина от аналитиците на лявото пространство (включително и вицепремиерът Бакърджиев) виждат в Премянов следващия председател на БСП. Макар че аргументите за това са повече материални, отколкото идеологически.
През последните седмици в соцбитието активно се завърна още един от представителите на червения бизнеселит. Членът на генералското движение и шеф на консорциум "Европа" Димитър Иванов възобнови (след кратко затишие) амбициозните си проекти да спасява левия печат, т.е. "Дума" и "Земя". Засега обаче няма индикации за сблъскване на интересите на Иванов и Премянов на партийния тепих, въпреки че отношенията им са доста резервирани.
Няма по-неуморен политик от лидера на евролевицата. В деня, в който Николай Камов заяви, че се оттегля, тъй като няма да бъде подкрепен от всички леви формации, Томов каза: "Кандидатурата на Камов не е свалена."
А шефът на столичните евролеви Росен Карадимов го подкрепи, обявявайки, че евролевицата възнамерява да поръча социологическо проучване доколко са избираеми Николай Камов и Румен Овчаров.
Самият Камов очевидно отказа да се подчини на партийната директива. На въпрос има ли начин все пак да се върне в надпреварата Камов отсече: "Никакъв. Ние не сме комунистическа партия. При нас личното мнение се цени високо."
Александър Томов обаче и от това положение намери изход: "Има алтернативен вариант за обединителна кандидатура, но ако аз я изрека, тя със сигурност няма да бъде възприета, тъй като има група хора, за които е важно не каква е кандидатурата, а кой я е казал първи. " Само че този път никой не му повярва. Дори в редиците на евролевицата са убедени, че водачът им няма ясна концепция в главата. Съпартийците му обясниха това изявление с известната слабост на Томов да създава впечатление, че дирижира положението.
Иначе може да се каже, че операцията "Камов" завърши успешно. Поне от гледна точка на Александър Томов. И медиите, и обществото забравиха образа на Николай Камов като на член на тайнствената и влиятелна група "Билдерберг". Остана само печалният имидж на нереализирал се кандидат-кмет. А такъв никой не би харесал за шеф на партия. Така че сегашният лидер на евролевицата е в безопасност.
Има няколко неща, които са сигурни. Първо - следващият кмет на София ще бъде Стефан Софиянски. Второ - Румен Овчаров няма да се откаже току-така от номинацията си като кандидат на БСП. И трето - почти невероятно е да се появи трета достатъчно силна кандидатура, която от само себе си да обедини левите формации.
Провалът на лявото обединение в София обаче поставя под въпрос всички досегашни усилия за сплотяване на БСП, евролевицата, ОБТ и БСДП. И най-вече показва, че лидерите на изброените формации не са готови за нищо друго освен за уикенди в Солун. С приближаването на местните избори обаче левите имат последен шанс за обединение поне при този вид на организациите и с тези лидери. Неразбирателството в София няма да е фатално, ако се достигне до съгласие за общи кандидатури в достатъчно общини. Иначе след местните избори и БСП, и евролевицата ще бъдат изправени пред необходимостта от сериозни вътрешни промени - тактически, идеологически и кадрови. Още повече че догодина и на двете партии им предстоят конгреси.
Левицата няма да може да изиграе модела ОДС
Социологът Андрей Бунджулов пред "Капитал"
- Основната причина е, че левицата трудно, непоследователно, на приливи и отливи се опитва да излиза от кризисната ситуация, в която изпадна след провала на управлението на Жан Виденов. Всъщност този провал маркира преломен момент в политическия живот на България - БСП престана да бъде монополна сила в лявото пространство. Появиха се евролевицата, Обединеният блок на труда. Започнаха да текат много процеси в лявото пространство и възникна въпросът за формулата на взаимодействие - формула, при която БСП трябва да се научи да се държи по нов начин със своите партньори. Нещо като ОДС, само че вляво. БСП трябваше да се научи да води равноправен диалог, да тласне напред самата себе си. Спомнете си последния конгрес на БСП. Тогава партията беше разтегната между неокомунистическите, носталгичните, изолационистките тенденции и решителното си реформиране по пътя на една центристка, левоцентристка, социалдемократическа по своята ориентация сила. Това междинно положение продължава.
- Тя продължава да развива по същество манталитета и модела, който развиваше преди десет години. Това е една партия-чадър, който не просто приютява в себе си естествения плурализъм. Обърнете внимание - независимо дали става дума за "Открит форум", дали става дума за генералско движение, или за Жан Виденов, за Александър Лилов, дали става дума за самия Георги Първанов, или пък за ОСД, цялото това многообразие отляво надясно продължава да съществува като амалгама. И няма спор в БСП по въпроса, че това статукво трябва да се удържа, там го смятат за оцеляване.
- Има два основни плана, които се сблъскват. Единият въплъщава идеята за широко, явно обединение, в което център е БСП. Както каза и Георги Първанов: "От лявото ни крило са марксистите, комунистите, неокомунистите, а от дясното ни крило са социалдемократите. " Това е единият план на широко обединена левица от най-лявото до най-дясното вляво. А другият план е Доган -Томов, или Томов - Доган, план за създаването на трети пояс, нов политически център, който трябва да включва социалдемократите и либералите, умереното ляво и умереното дясно, като под умереното дясно трябва да се разбират умерени среди в ОДС, т.е. това са коалиционни партньори на СДС и дори емблематични фигури на самото СДС. Това е представа, при която при следващи парламентарни избори никой няма абсолютно мнозинство и се създава центристка по същество коалиция.
- Само при положение че БСП направи такава еволюция, че да отиде в левия център в резултат на активни действия на своето ръководство, заеме принципни, ясни позиции по много от въпросите, в това число и по въпроса за кмет на София. Ако обаче не направи този завой, а тя очевидно поне засега не е в състояние да го направи, пред нея стоят две възможности: или да остане разкъсвана от противоречия, или да бъде изядена от "Открит форум", т.е. от една по-ляво радикална линия, която не бих нарекъл неокомунистическа, защото Красимир Премянов не е неокомунист. Аз правя разлика между Премянов и Минчо Минчев. Минчо Минчев е човек, който живее с идеи, бори се срещу частната собственост. Премянов не се бори срещу частната собственост, той се бори за власт. Той не подбира средствата в тази борба - ето това е ляво радикално.
Оттук идва и основната причина, поради която не се стига до обща кандидатура. Не просто защото Камов или Овчаров, или Томов, или Кръстьо Петков не са се разбрали помежду си. Основната причина е, че по различен начин си представяме живота, света и бъдещето на левицата.
- В този случай пак ще спомена модела ОДС, т.е. намирането на силна фигура, каквато е Костов, който е двигател, арбитър и посредник на консолидацията на политическата си формация. Другата възможност, по-трудната, по-непривичната за нашата политическа култура, е да се формира нова левица - като политическа платформа, като политическа алтернатива, като идейно гнездо. Нова левица и като букет от лидери, които не са идеални, имат своите грешки, но са разбрали поне общия си политически интерес и са готови да играят в политическото пространство. Мисля, че левицата няма да може да изиграе модела ОДС. Опитите за неговото изкристализиране ще наблюдаваме между общинските и парламентарните избори.
- Има противоречие между социалдемократическия настроен председател и част от ръководството на БСП, но не цялото ръководство. Това е един непостоянен, изменчив социалдемократизъм - неосъзнат, предпазлив и боязлив. Противоречие, което е много рисковано и предполага две неща: или Първанов да си отиде заедно с хората си в някакво друго пространство, или да се опита да изтегли този електорат, базирайки се на неговия рефлекс да следва ръководството, и да рискува. Голямото предизвикателство за Първанов в момента е ще събере ли смелост да направи тази стъпка. Няколко пъти вече виждаме как той не го прави - прави крачка напред, две назад, което е Лениновият принцип. Уж дава знак, надежди, и изведнъж - разочарование. Наблюдаваме някаква игра, танго - политическо, ленинско. Но то не може да продължава. Общинските избори рязко ще дестабилизират този модел.
