Остава да виси въпросът защо TotalFina се бръкна с 43 млрд. долара за да закупи Elf Aquitaine. Не е сериозно отговорът на този въпроса да се търси в достъпа до нови петролни полета и преносни мрежи - двете компании, събрани в една, просто ще стъпят по-здраво в Западна Африка и Северно море.
По-вероятно е шефовете на TotalFina да очакват ценовата стабилизация на петрола да е краткосрочна. Благоприятните за индустрията текущи цени са резултат от ръст на потреблението в Азия и няколко фактора с краткосрочно действие - последното споразумение за по-нисък производствен таван в рамките на ОПЕК и ограниченията в производството на големите европейски и азиатски рафинерии.
Със сигурност състоянието на азиатските икономики е по-добро днес от това преди половин година. Рано е обаче да се говори за азиатската икономическа криза като за минало събитие. Когато се анализира потреблението в дългосрочен план и се дават прогнози за цените, дължимото трябва да се отдели и на предлагането. През последното десетилетие бързото навлизане на нови технологии в производството на суров петрол намали себестойността на петрола с 60%. Едва ли с толкова ще расте и потреблението - новите технологии намалиха общата консумация на петрол и дадоха нови енергийни източници. Доскоро считаните за абсурдни в Германия искания на Зелената партия за въвеждане на екологичен данък под формата на по-високи цени на бензините вече намери израз в проектобюджета за следващата година. Литър бензин ще струва с 6 пфенига повече. С толкова ще поскъпват бензините и през следващите три години. Подобно увеличение не би накарало германците по-рядко да използват автомобилите си, но ще даде самочувствие на зелените да поискат и други, звучащи не по-малко абсурднo-неща днес.
С увеличаване на цените на петрола растат и потенциалните приходи на членовете на ОПЕК, ако продажбите им са неограничени. Когато приходите от износа на петрол формират над 80% от валутните им приходи, изкушението е неустоимо. Достатъчно е средната степен на придържане на страните - членки на петролния картел, към споразумението за намаляване на дневното производството в световен мащаб с 2.1 млн. барела да падне до 70 на сто, за да тръгнат отново надолу цените на петрола.
Не е изключено ръководството на TotalFina, същото това, което въпреки американското инвестиционно ембарго срещу Иран продължи да финансира петролни проекти в тази държава и въпреки петролното ембарго срещу Ирак не скъса връзките си с Багдад, да е решило да актуализира състава на висшата петролна лига, окупирана от американци и британци. Тогава властите в Париж застанаха зад Total. Направиха го и миналата седмица. "Харесва ми идеята Франция да се нареди непосредствено до САЩ и Великобритания в петролната индустрия. TotalFina/Elf е достатъчно голяма да разубеди американски и британски петролни гиганти да си пазаруват във Франция", заяви в радиоинтервю финансовият министър на Франция Доминик Строс-Кан.
Да си играеш с големите е привилегия, която не идва автоматично с физическото израстване. Освен обединяване на активи и пасиви корпоративното разрастване включва среща на несъвместими в повечето случаи корпоративни култури в една. Когато целта е оцеляване въобще, оперативните загуби са предварително калкулирани. Когато обаче крайната цел е удвояване на размерите, всяка малка катастрофа води до задържане на растежа и дори свиване на мащаба. Дали стабилизацията в цените на петрола не е наистина само временна?
Канцлерът Шрьодер в цайтнот
Германия - 1998 г. Нощ в края на септември. Социалдемократите и зелените празнуват. След 16-годишно управление един от символите на Европа, германският канцлер Хелмут Кол, слиза от политическата сцена, за да отстъпи мястото си на Герхард Шрьодер.
Пак Германия, но 1999 г. Пак е нощ, само че в края на юни. И пак се празнува, но този път радостта е за християндемократите, защото коалицията ХДС/ХСС е спечелила 53 места в европарламента срещу 33 места за ГСДП.
Дали това е началото на края за управлението на германските социалдемократи, които търпят яростни критики още от началото на мандата си, както нито едно правителство в страната от времето на Конрад Аденауер насам, ще покажат действията на днешните опозиционни лидери в Германия. При това правителствени гафове като оттеглянето на Оскар Лафонтен, непопулярната данъчна реформа и още по-непопулярните идеи на зеления министър на околната среда Юрген Тритин със сигурност ще налеят допълнително вода в мелницата на опозицията.
Пред сегашния лидер на ХДС Волфгант Шойбле стои задачата да върне партията в управлението на страната и скорошната победа над ГСДП в изборите за европарламент показва, че е на прав път. Той набляга най-вече на опасната връзка ПДС - ГСДП, изтъквайки политиката на социалистите за настройване на предимно източногерманския им електорат срещу западната половина на страната с аргументацията за социално неравенство. Шойбле успя да внуши на избирателите, че не може да се има доверие на партия, кооперирала се в местното управление макар и само на места с ПДС, която от създаването си насам постоянно е атакувана за неспазване на основните конституционни текстове.
Шойбле успешно прокара в обществото тезата, че, сътрудничейки със социалистите, ГСДП отчасти се е идентифицирала с тяхната политика против отворените граници, а един от основните социални конфликти в Германия през последните години е екстремизмът срещу чужденците, подклаждан от крайно леви и десни партии. Затова ХДС зае стратегическа позиция, като, от една страна, критикува правителството, че не е успяло да ограничи по безболезнен начин потока от чужденци, а от друга страна, казва, че каквото и да предприеме кабинетът, то по никакъв начин не трябва да е в разрез с човешките права и с принципите за толерантност и зачитане на човешкото достойнство. Управляващата партия е поставена в извънредно трудна ситуация, при която под въпрос е чувството за сигурност на хората и вярата им, че живеят в свободна и правова държава. Шойбле атакува и политиката на Германия към евросъюза, ориентирана към намаляване на финансовия дял на страната в общите работи. Според него това ще повлияе на тежестта на Германия в ЕС, ще застраши икономическото единство на съюза, както и съществуването на еврото.
Волфганг Шойбле заложи на вътрешнопартийното единство или поне на липсата на съществени вътрешни различия, както и на акцентиране върху слабостите на противника. Тази задача обаче едва ли ще бъде толкова лесна, тъй като създаденият силов вакуум в партията от оттеглянето на фигура като Хелмут Кол разпали вътрешните боричкания и за овладяване на центробежните сили в ХДС, усилени от известното социалдемократизиране на партията в последните години от ерата Кол, ще е нужно време и упорита работа.
Другият силен в коалиционната фракция ХДС/ХСС е министър-председателят на Бавария Едмунд Щойбер, който атакува канцлера Шрьодер, използвайки подкрепата на голяма част от поддръжниците на ГСДП в Бавария и убедителната си победа - 52.9%, на последните регионални избори през 1998 г., което представя като победа над политиката на Шрьодер. След миналогодишната червено-зелена изборна победа политическата роля на Щойбер във федерален мащаб стана значително по-важна. Сега той е флагманът на опозицията в реалното управление и това се експлоатира, за да се демонстрира, че съюзът би могъл да се управлява по-добре от социалдемократите. Щойбер вече неведнъж заявява, че силата от юг, както той нарича Бавария, днес е единствената мотивация за гражданските сили в страната, тъй като по основните социално-икономически въпроси провинцията е далеч пред останалите части на Федералната република. Предпазливо се прокарва и идеята, че човекът, направил от Бавария "най-успешния регион в Европа", би могъл да поеме канцлерския пост. И макар че Едмунд Щойбер упорито отрича да го интересува тази перспектива, канцлерството би могло да е достоен завършек на една политическа кариера, лансирана някога от личност като Франц-Йозеф Щраус.
Най-яростният критик на сегашното правителство е лидерът на СДП (Свободна демократическа партия ) 37-годишният адвокат от Северен Рейн-Вестфалия Гуидо Вестервеле. Макар и млад, той вече е един от водещите германски политици, а последната му книга "Нова земя. Въведение в една политическа промяна" накара и най-големите му критици да погледнат сериозно на него.
За Вестервеле основните слабости на днешното германско управление са нарастващата бюрокрация; нежеланието за по-нататъшно оттегляне на държавата от икономиката, безработицата, както и задълбочаващата се тенденция важните проблеми на деня да бъдат пренебрегвани.
Младият либерал използва всяка проблемна ситуация пред правителството, за да убеди обществеността, че хер Шрьодер е канцлер без цел и идеи, без нужната концентрация за водене на важните държавни дела. Така той успя да закрепи в публичното пространство тезата, че политиката на червено-зелената коалиция е пагубна за страната, а основната причина за това е "липсата на политически капитал в г-н Шрьодер". В атаките срещу социалдемократите е и критиката срещу зелените в правителството и това, че не се забелязва осезаема активност от тяхна страна при решаването на държавните въпроси. Външнополитическите прояви на Йошка Фишер всъщност са на ГСДП и в частност на канцлера, а широко прокламираните по време на изборите отказ от атомната енергетика и приемане на двойното гражданство така и не се състояха, а и едва ли ще се състоят.
ГСДП трябваше да изтърпи и критиките на Вестервеле по отношение увеличаване на данъците, което създава пречки пред икономическия растеж и възпрепятства разкриването на нови работни места; за пречките, поставени от правителството под натиска на зелените, пред реализирането на нови технологии в страната, поради което хиляди работни места се пренасят в чужбина; както и за протакането на необходимата реформа в осигурителната система. А за екологичната данъчна реформа в присъщия си стил Вестервеле заяви, че тя "нито е еко, нито е логична".
СДП умело използва загубата на позиции след миналогодишните избори за реформиране на партията и за промяна на имиджа й на придатък на ХДС/ХСС към партия на реформите, утвърждаваща собствените си либерални идеи. И резултатите наистина са добри. След изборите от миналата година около 2000 души са станали членове на либералната партия, а одобрението за СДП е нараснало с 14% за по-малко от година.
Към опозиционния триумвират може да бъде причислен и водачът на вътрешнопартийната опозиция сред социалдемократите, бившият председател на ГСДП и финансов министър в сегашното правителство Оскар Лафонтен. След като напусна и двата си поста, старецът започна да подготвя почвата в партията за разправата си с "моя приятел канцлера". Той разкритикува остро участието на Германия във въздушните операции над Югославия като неотговарящи на антивоенната традиция на ГСДП, установена още от Вили Брандт. Лафонтен направи силен ход, като постоянно призоваваше за спиране на бомбардировките, но сгреши, когато обяви в разгара на военната операция, че още преди началото й е предупреждавал, че военното планиране не е на ниво, което даде повод на противниците му ехидно да отбележат, че той пак си е възвърнал формата и е експерт по всичко. Бившият финансов министър явно разбра, че е направил грешка и сега все повече залага на ефектни обществени прояви, за предпочитане на европейско ниво. Влиянието на Лафонтен в ГСДП при решаването на финансовите въпроси и въпросите на политиката на страната в рамките на евросъюза все още е голямо и канцлерът ще трябва да вложи всичките си сили, за да елиминира доскорошния си приятел.
Вероятността федералното правителство да бъде бламирано и да напусне преждевременно властта е почти равна на нула. Факторите за това са установената в Германия след Втората световна война парламентарна традиция, сложната международна обстановка, нуждата от укрепване на еврото, желанието на социалдемократите да покажат възможностите си във властта след 16 години и на коалиционния им партньор, зелените, че са надраснали бунтарското си минало. Така че ГСДП ще изкара 4-годишния си мандат, но през 2002 г. е много вероятно ръководената от Шрьодер партия да изкара нов поправителен изпит, защото млади и стари лъвове като Вестервеле, Щойбер и Шойбле не прощават грешките на противниците, още повече когато основният им противник Оскар Лафонтен е на резервната скамейка.
Ехуд Барак заложи на печелившите отстъпки
В Тел Авив се заговори, че Ехуд Барак си е наумил нещо, веднага след като новият министър-председател сформира правителството си и положи клетва пред Кнесета. Още на следващия ден стана ясно какво е то - Барак се втурна да изпълнява предизборните си обещания за размразяване на отношенията с арабите, или както бе съобщено в официалните хроники, "премиерът полага конструктивни усилия за постигането на пълен и справедлив мир в региона". Като начало на стремителната си дипломатическа кампания Барак си определи срещи с палестинския лидер Ясер Арафат, с египетския президент Хосни Мубарак, с йорданския крал Абдула, а по-късно и с американския президент Клинтън.
В речта си пред Кнесета новият премиер призова арабските съседи на Израел да погледнат благосклонно на новото израелско правителство и ги прикани съвместно да изградят "мира на смелите", фраза, заимствана от речника на Ясер Арафат. Естествено палестинският лидер се почувства поласкан и прие поканата на Барак като добър знак за бъдещето на Палестина и Близкия изток.
През последните три години предшественикът на Барак Бенямин Нетаняху неведнъж скандализира арабския свят с неотстъпчивост и краен национализъм. Последната размяна на ракети между Израел и ислямските терористи от "Хизбула" бяха поредното доказателство за това, че и след Нетаняху недоверието и враждебността на арабските страни към Израел ще останат.
Още с встъпването си в длъжност Барак промени коренно реториката на предшественика си. "Познавам страданията на палестинците и бих искал да намеря справедлив вариант за съвместното ни съществуване", каза новият министър-председател. След това той обяви, че външната политика на кабинета му ще бъде основана на собствената му максима "израелците трябва да правят отстъпки, за да запазят мира с палестинците и арабския свят".
Общите очаквания са, че Ехуд Барак ще се опита да ускори прилагането на споразумението от Уай ривър "земя срещу сигурност". Като част от мирния процес признаването на независимата палестинска държава също не подлежи на оспорване, но Барак заяви, че там ще има промени и по всяка вероятност ще бъдат отстъпени само половината от Западния бряг и ивицата Газа, окупирани през 1967 г. Залог за мира със Сирия е връщането на Голанските възвишения. "Въпреки размяната на комплименти със сирийския президент Хафез Асад диалогът ще бъде продължителен и пълен с изненади", твърди Итамар Рабинович, бивш ръководител на израелските преговори със Сирия. По всяка вероятност Барак ще се опита да получи срещу освобождаването на Голан гаранции за сигурността на еврейската държава. Подобряването на отношенията с Дамаск е важно и заради посредническата роля, която Сирия играе между Израел и Ливан. По време на предизборната си кампания Барак обеща, че до една година ще изтегли израелските войски от Южен Ливан. Очаква се този ход да има двустранен ефект. На първо място, ще бъде закрит и последният пряк израелско-арабски военен фронт. От друга страна, Барак очаква да получи политически дивиденти у дома, където спокойно може да обяви, че израелски войници повече няма да бъдат излагани на опасност вън от страната.
В типичния за Ориента недоверчив стил вестниците в арабските страни продължават да предупреждават да не се вярва напълно на израелските обещания. Общото в най-често негативните оценки е, че Барак е по-добрият вариант от Нетаняху и че ако не друго, от него поне може да се очаква гъвкавост и отстъпчивост.
Именно натам насочи усилията си израелският премиер още от първия ден на мандата си. Точно заради арабското недоверие той използва насаденото мнение, че добрите намерения трябва първо да се докажат. Появиха се и първите по-оптимистични изявления. "Сирия споделя намеренията на премиера Барак да сложи край на войните и най-сетне да настъпи мир в региона", заявиха от външното министерство в Дамаск. Изявление в същия дух направи и Йордания. Бейрут обаче обвини Барак, че се е отметнал от обещанията си за безусловно изтегляне на израелските войски от Южен Ливан, а палестинците се притесниха, че преговорите със Сирия и Ливан ще изместят вниманието от палестинската държава. Въпреки това главният посредник на Организацията за освобождение на Палестина в преговорите с Израел Абу Мазен поясни, че се надява в скоро време да има добри новини: "Въпреки всичко нещата ще се оправят. Едва ли може да стане толкова лошо, колкото беше по времето на Нетаняху."
Оптимизмът на Мазен не е случаен, като се има предвид, че САЩ продължават да настояват Тел Авив да изпълни договореностите от Уай ривър. По принцип Вашингтон не одобрява намерението на Барак да променя споразумението, сключено под американски натиск. Според говорителя на Държавния департамент Джеймс Фоли САЩ не насърчават промяната на договора, но биха приели евентуални изменения само ако те бъдат съгласувани между двете страни. "Споразумението трябва да бъде приложено напълно, но ако Барак и Арафат се уговорят за някакви промени, ние ще се примирим. Въпреки че нито го искаме, нито го одобряваме напълно", поясни Фоли.
Междувременно палестинският президент Ясер Арафат бърза да провъзгласи независимата палестинска държава. Той не може да си позволи ново отлагане, тъй като авторитетът му започва застрашително да пада. Засилват се и обвиненията, че Арафат не е лидерът, който ще донесе независимост на палестинците, а напоследък се появиха и подозрения за корупция в неговата администрация. Твърде вероятно е това да повлияе на палестинския лидер при предстоящите преговори с Барак и израелският премиер да успее да откопчи исканите от него отстъпки.
Слуховете и интригите - руското перпетуум мобиле
Руската машина за слухове не признава отпускарски сезон - в Москва може почти да не са останали политици, но плетенето на комбинации от медиите не спира. Най-новата клюка е, че премиерът Сергей Степашин ще бъде уволнен през септември, на негово място ще бъде поставен първият му заместник Николай Аксьоненко, който ще бъде предложен за президент през следващото лято. След добрите попадения на журналистите около смяната на Евгений Примаков през май, когато не само беше предсказана смяната на министър-председателя, но и кръгът на наследниците му беше максимално ограничен - Степашин и Аксьоненко, подобни съобщения не могат да бъдат подминавани. Още повече че те могат да бъдат инспирирани от Кремъл, който крои собствени планове, свързани с президентските избори през следващата година. В потока от слухове, контраслухове и чисти измислици, се стигна дори до версията, че президентът Борис Елцин е намекнал, че може да подаде оставка предсрочно.
Борис Николаевич не е от хората, които обичат да дават интервюта. Затова всяка изява от този род е събитие. В чест на третата годишнина от началото на втория му мандат вестник "Известия" успя да се договори с държавния глава да отговори на няколко въпроса. Последният от тях беше свързан с бъдещите мемоари на президента и дали те ще видят бял свят. "Нямам време за това. Може би през следващата година ще се появи такава възможност" - така е звучала първата редакция на отговора. Втората е направо сензационна - появата на свободно време е фиксирана за началото на 2000 г. По конституция Елцин ще бъде президент на Русия до следващото лято и след неуспеха на импийчмънта през пролетта единствено силно влошаване на здравословното му състояние, което би довело до смъртта му или до трайна неспособност за изпълняване на задълженията, би съкратило неговото пребиваване на най-високия пост. Още по-странно е, че поправката е била направена от Елцин против волята на приближените му. Ако президентът подаде предсрочно оставка, това ще бъде най-голямата изненада, която той е поднасял за цялата си политическа кариера - Елцин, който още като комунистически апаратчик се е борил със зъби и нокти за място във властта, доброволно се отказва.
По всичко личи, че с този ход президентът иска да опъне нервите на опонентите си и да изпита верността на обкръжението си. Според някои източници обаче зад цялата операция е Семейството - сивите кардинали на Кремъл, сред които е дъщерята на Елцин Татяна Дяченко, които искат президентът да си тръгне по-рано от предвиденото, за да може техният избраник да се подготви добре за изборите. Ако това е истина и те се надяват на успех, Елцин трябва да се е превърнал в зомби, командвано отстрани. Последните му публични прояви показват лошо здраве, но не и пълна загуба на разсъдък. Така че засега всички сметки се правят от кръчмаря, който заяви в "Известия": "Аз не търпя никакъв натиск. И с това е казано всичко."
След тридневно забавяне интервюто излезе в първоначалния си вариант и дори без последния отговор, който е в първоначалната формулировка, то представлява интересно четиво. Елцин споделя, че си е харесал наследник, но не иска да обяви неговото име, за да не му разваля живота, тъй като не става въпрос за престолонаследник, а за човек, който ще продължи развитието на Русия. Според президента Кремъл няма да се намесва грубо в парламентарните избори, на които нито една партия няма да се ползва със статута "партия на властта". "Няма да обединяваме никого", обещава Елцин, но на тези думи не трябва да се вярва, защото за няколко дни се случиха събития, които не могат да бъдат оценени по друг начин освен като консолидиране на силите преди парламентарните избори.
По време на икономическия форум в Залцбург четири десни политически формации обявиха, че ще участват заедно на изборите - "Нашият дом Русия" на бившия премиер Виктор Черномирдин, "Правото дело" на бившия премиер Егор Гайдар и бившите вицепремиери Анатолий Чубайс и Борис Немцов, "Новата сила" на бившия премиер Сергей Кириенко и "Гласът на Русия" на губернатора на Самара Константин Титов. Ако коалицията успее да се запази до декември, тя има големи шансове да прескочи петпроцентовата бариера и да вкара депутати в долната камара, Държавната дума, не само от едномандатни райони, но и по партийната листа. Както заяви Черномирдин, успехът на блока зависи от подкрепата на Кремъл - открито признание за ролята на президентството при обединението. Лидерът на парламентарната фракция на "Нашият дом" Владимир Рижков обаче уточни, че още е рано да се говори за обединение, което поставя под въпрос способността на президентството да събере всичките му лоялни партии заедно.
Друг предизборен ход е създаването на министерство по печата, телевизията и масовите комуникации с ръководител Михаил Лесин, един от водещите участници в рекламната кампания на Елцин през 1996 г. Новото ведомство, което навява спомени за министерството на истината на Джордж Оруел, ще окаже влияние върху всички журналисти, смята говорителят на Елцин Дмитрий Якушкин, мило признание, което на други места по света би му струвало поста.
Основната причина за активността на Кремъл е високият предизборен рейтинг на комунистическата партия. Въпреки думите на Елцин, че не е необходим указ за забраната на компартията, защото тя сама се е забранила, недоволството му от съществуването й е видимо. За президента окончателното отстраняване на комунистите е политическата мисия на живота му и първото им място в проучванията на общественото мнение му действа на нервите. При последната си среща с министъра на правосъдието Павел Крашенинников Елцин го нахока, че не е открил никакво нарушение в дейността на комунистите, и му нареди да бъде извършена повторна проверка. Изхождайки от руските нрави, не е изключено следователите да "открият" нещо, което ще бъде използвано в предизборната кампания. Ако те не успеят, удобен повод за налагане на санкции може да се окаже погребението на Ленин. За президента изнасянето на мумията му от мавзолея е въпрос на време, патриархът го подкрепя, но комунистите са твърдо против, което неизбежно ще доведе до конфликт.
Недопускането на голяма комунистическа фракция в Думата е важно за Кремъл, но от още по-голямо значение е съдбата на президентските избори. Елцин повтори, че няма да се кандидатира отново, и в същото време заповяда да бъде ускорена работата по обединението с Беларус. Премиерът Степашин каза, че договорът между двете страни може да бъде подписан през есента, а в скоро време трябва да започне въвеждането на руската рубла като обща валута, което ще приключи през 2008 г. Руската централна банка е против създаването на единно валутно пространство, но мнението им остана нечуто, защото политическите интереси налагат други решения. Досега Елцин не е отхвърлял възможността да стане президент на новата съюзна държава, което е напълно легален начин той и Семейството да запазят властта.
За избирането на общ държавен глава напира и президентът на Беларус Александър Лукашенко, който след 20 юли ще бъде нелегитимен по старата беларуска конституция, която той промени, но все още е единствено признатата от Европейския съюз и САЩ. Лукашенко блъфира Москва, че се готви да засили контактите със Запада, защото Русия не му обръща достатъчно внимание, и в Москва се загрижиха да не би той да изпълни заканата си. Трудно е да се повярва, че Елцин играе по свирката на Лукашенко само заради желанието си да угоди на президента на Беларус. Както винаги, той има в ръкава си няколко коза, но какво точно е замислил цар Борис, днес никой не знае.
Северна Ирландия бърза бавно към мира
Всеки знае как се прави английска морава - поливаш, косиш, поливаш, косиш и така сто години. Със същото британско постоянство двете общности в Северна Ирландия - юнионистите протестанти (60% от населението) и националистите католици, три века отглеждат враждата помежду си. Плодовете й са над три хиляди убити през последните три десетилетия, тонове оръжие, складирани у полувоенните групировки, и недоверие към представителите на другата религия, което се предава генетично.
На фона на това тежко наследство оптимизмът на Тони Блеър след идването му на власт, че ще може да реши вековните проблеми в Ълстър, изглеждаше наивен. Магията обаче е на път да проработи - мирът в Северна Ирландия никога не е бил толкова близо през това поколение според Блеър. И както заяви британският премиер, отхвърлянето на последния мирен план няма да бъде просто трагично, то ще бъде необяснимо, защото всеки, който прочете споразумението, не може да не го подкрепи.
Повратният момент в търсенето на мирно решение на проблемите в Северна Ирландия дойде на 10 април 1998 г. след подписването на т.нар. споразумение от Добрия петък, прието по-късно на референдуми в двете части на Зеления остров. В резултат на това беше закрепено правото на самоопределяне на Ълстър, от конституцията на Република Ирландия беше премахнато искането за присъединяването на северната провинция, беше създаден парламент, който получи правомощия за решаване на въпроси в областта на селското стопанство, икономическото развитие, образованието, екологията, финансите, здравното и социалното осигуряване.
Напредъкът, който Северна Ирландия постигна за няколко месеца, беше толкова впечатляващ, че лидерите на двете основни партии - Юнионистката партия на Ълстър и Социалдемократическата и либерална партия, Дейвид Тримбъл и Джон Хюм получиха Нобеловата награда за мир през миналата година. С това обаче добрите новини в провинцията свършиха.
Създаването на общ изпълнителен орган, в който трябва да участват представители на всички основни партии, включително и "Шин Фейн", политическото крило на Ирландската републиканска армия, беше блокирано от нежеланието на католиците да предадат оръжието си, както предвижда споразумението от миналата година. Протестантите настояват на принципа "Няма правителство, докато има оръжие" и категорично отказват да обсъждат бъдещия състав на кабинета. Специалната международна комисия, ръководена от канадския генерал Джон де Частелейн, отговаряща за разоръжаването, не успя да постигне напредък и се наложи отново да се намесват Блеър и ирландският му колега Бърти Ахърн, пропуснали по тази причина срещата Европа - Латинска Америка в Рио де Жанейро.
Блеър и Ахърн едва ли съжаляват, че са пропуснали говорилнята в Рио, защото присъствието им в Белфаст позволи да се намери формула, която може да доведе до прогрес в мирния процес. Планът на премиерите включва следните пунктове: участващите страни потвърждават желанието си за създаване на изпълнителен орган и приключване на разоръжаването до 22 май 2000 г. според правилата, установени от международната комисия; избор на членовете на коалиционното правителство на 15 юли; три дни по-късно британският парламент ще реши какви права да прехвърли на кабинета на Ълстър; международната комисия ще определи началото на разоръжаването и периодически ще докладва за темповете на предаване на оръжието; ако задълженията по разоръжаването или предаването на пълномощия в смисъла на включването на католици в полицейските части не бъдат спазени, ще бъдат премахнати всички институции, свързани със споразумението от Добрия петък.
По-късно Блеър направи важно уточнение, визирайки ИРА - ако една от страните не изпълни задълженията си, тя ще бъде извадена от правителството, но ако останалите са съгласни да продължат работата си, те ще получат това право. Въпреки това предупреждение към католиците те останаха доволни от предложенията и обявиха, че желаят сътрудничество с протестантите и ново бъдеще за Северна Ирландия. Юнионистите не бяха впечатлени от документа, който представиха двамата премиери, и някои от тях дори обвиниха Блеър, че е направил твърде много отстъпки на националистите. В крайна сметка успехът на мирния процес, свързан със създаването на автономни институции в Ълстър, опира до един въпрос - ще предадат ли оръжията си протестанти и католици. Според вестник "Айриш таймс" отговорът е: твърдо може би.
Протестантите имат основания да настояват за твърди гаранции, че националистите ще унищожат арсеналите си, защото досега нито един представител на ИРА не е заявил открито, че организацията е готова да се разоръжи. Напротив, последните съобщения са, че ръководството на групировката не обсъжда подобна възможност. От "Шин Фейн" продължават да се преструват, че нямат нищо общо с ИРА, и смятат, че е нейна работа да поеме ангажимент за предаване на оръжието. Стъпка в правилната посока ще бъде включването на член на ИРА в комисията по разоръжаването на мястото на Мартин Макгинес, човек на "Шин Фейн", но това ще бъде само началото.
Освен ИРА съществуват няколко католически въоръжени групировки, които не участват в преговорите и които са по-склонни да прибягнат към насилие. Една от тях, "Истинска ИРА", пое през миналото лято отговорността за атентата в град Оума, при който загинаха 28 души, а други две - "ИРА-приемственост" и "Ирландска националноосвободителна армия", се отличиха с бомбени атаки през февруари 1998 г. Всички те са извън контрола на ИРА и "Шин Фейн" и не са обвързани с никакви уговорки. Националистите винаги са били по-войнстващата общност в провинцията, но сега те нямат основания да смятат, че ако останат без оръжие, сигурността им ще бъде заплашена. Британското правителство и местните власти правят всичко възможно ежегодните паради на протестантите да не преминат през католическите райони и тази година успяха да избягнат сериозни сблъсъци. В знак на добра воля бяха освободени десетки католици, които излежаваха присъди за тероризъм в британските затвори. Дълбокото недоверие и чувството за сила, което дава оръжието, обаче комплексират католиците и те не могат да се решат да започнат унищожаването на арсеналите си, а именно от това сега най-много зависи бъдещото развитие на Ълстър.
Докато националистите не бързат да се разделят с автоматите и базуките, протестантите са подложени на натиск от Лондон да направят жест на добра воля и да се съгласят на влизане в правителството, преди другата страна да е направила крачка в насрещна посока. Доводът на "Даунинг стрийт" е, че реалната работа на кабинета ще започне през есента, след като приключи лятната ваканция на депутатите в националната асамблея и дотогава ще е ясно дали католиците имат намерение да сдадат пушките.
Лидерът на юнионистите Дейвид Тримбъл е увещаван от съпартийците си да не отстъпва повече и е принуден да прави остри изказвания срещу политиката на католиците, за да запази единството в партията си. Протестантите се страхуват, че след като веднъж "Шин Фейн" бъде допусната в правителството, тя няма как да бъде заставена да го напусне. Те не вярват на заявленията на Джери Адамс и неговите помощници и е под съмнение дали ще спазят крайния срок 15 юли за излъчване на представители в правителството, което ще наложи провеждането на следващ кръг от преговори.
Дори политиците да стигнат до компромис, окончателното успокояване на Северна Ирландия няма да дойде толкова скоро, както му се иска на Тони Блеър. Редовите протестанти и католици не искат война, но все още не могат да си представят как ще живеят заедно. А без това траен мир не може да има.
Накратко
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация утвърди продажбата на 57% от капитала на "Химко" - Враца, на американската фирма "Ай Би И транс ъф Ню Йорк" (IBE Trans of New York). Договорът предстои да бъде одобрен и от правителството. Цената на сделката е малко над 1 млн. нови лева. Купувачът освен това се ангажира да инвестира в химическия завод 70 млн. долара през следващите пет години и веднага след сделката да осигури оборотно финансиране за предприятието в размер на 10 млн. долара. Новият собственик ще погаси задълженията на "Химко" към Булгаргаз в размер на близо 70 млрд. лв. за десет години след гратисен период от една година за лихвите и четири години за главницата. Дългът на завода към ОББ с главница 2.1 млн. долара трябва да бъде изплатен до 31 март 2000 г. Според одобрения договор "Ай Би И транс" ще получи правото да продава дълготрайни материални активи на приватизираното предприятие, но трябва да използва приходите за погасяване на задълженията. Купувачът на "Химко" е част от "Ай Би И груп", която включва още четири частни компании. Според Асен Дюлгеров, председател на надзора на АП, купувачът е компания с опит във финансови сделки и в търговията с урея в черноморския регион и страните от бившия СССР.
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация утвърди проектодоговора за продажбата на 75% от капитала на обувния завод "Кавалер" - София, на частната фирма за производство и търговия с обувки "Пексим". Цената на сделката е общо 1.4 млн. долара, от които при подписването на договора ще бъдат внесени едва 150 хил. долара, а плащането на остатъка ще бъде под условие от резултата от финансовата проверка на промишленото министерство и "Пексим" в приватизираното предприятие. Цената се очаква да бъде намалена, ако проверката открие скрити задължения на "Кавалер".
Задължението на Нефтохим по Закона за уреждане на необслужваните кредити в размер на близо 150 млн. долара може да бъде отписано, но тогава потенциалните купувачи ще трябва да съобразят и евентуално подобрят офертите си, съобщи Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Според него вече има яснота за критериите, на които трябва да отговарят подадени оферти за бургаската рафинерия. Желязков обаче отказа да ги съобщи. След като и ако кандидатите се съобразят с тези критерии, АП и "Артур Андерсен", посредник по сделката, ще решат на кои от тях да предоставят правото да извършат собствена финансова проверка (т.нар. due dilligence) в Нефтохим. Проверката трябва да приключи приблизително до края на август, а в началото на септември АП и посредникът ще очакват окончателни и безусловни оферти за рафинерията.
Американската фармацевтична компания ICN, която спечели мажоритарния пакет от Биовет - Пещера, но впоследствие се отказа от правата и задълженията си по приватизационния договор, вече преговаря с трима потенциални купувачи, склонни да я заменят в приватизационната сделка. Това каза през миналата седмица изпълнителният директор на АП Захари Желязков. Доскоро като единствен кандидат за Биовет на мястото на ICN се спрягаше ирландската фирма "Нова текнолъджи", купувач на Софарма.
Агенцията за приватизация - битката за оцеляване продължава
Агенцията за приватизация, на която с политическо решение беше отредено да работи като приватизиращо ведомство най-много още година, упорито търси нови начини да удължи съществуването си. Единият вариант, който обмисля Захари Желязков, директор на агенцията, е тя да поеме продажбата на предприятията, които са пропуснали да се преобразуват като ЕАД или ЕООД в началото на 90-те години. Другата му идея, по принцип позната от месеци, е да контролира производството по несъстоятелност на предприятията с процедура за приватизация, открита от агенцията. Новото в намеренията на Желязков за контрол върху несъстоятелността е, че сега той се хвали с подкрепата на Световната банка и дори допуска финансовата институция да насърчи възможността АП да влияе върху всички производства по несъстоятелност, а не само за тези предприятия, които по закон се продават от агенцията.
Опитите на агенцията да си намери допълнителна работа за през 2000 г. и 2001 г. са от значение, доколкото ще повлияят на скоростта, с която ще се подготвят и сключват големите приватизационни сделки - примерно за Нефтохим. Макар за рафинерията от месец да има три подадени оферти, реалната сделка се очертава не по-рано от края на годината. Ако АП не успее да удължи своя срок на съществуване, вероятно ще бави последните сделки много повече от необходимото. Тази тенденция започва да се проявява още отсега - доскоро Желязков казваше, че подопечното му ведомство има сериозна работа в приватизацията до края на 1999 г., а сега заговори и за първото тримесечие на следващата година. Ако пък агенцията си гарантира нова работа, т.нар. голяма приватизация може и да приключи до края на годината без изкуствено разтягане на срокове.
Сред отделите на Агенцията за приватизация от няколко седмици се разнася списък на фирми, които по данни на Националния статистически институт са държавни, но не са преобразувани в търговски дружества по Търговския закон и не фигурират в списъците на бъдещите приватизационни сделки - нито на агенцията, нито на отрасловите министерства. В момента списъкът се обсъжда в управлението "Координация и контрол на приватизационния процес" в АП. "Има доста непреобразувани предприятия и аз знам едно такова в моя район", коментира по този повод депутат от управляващото мнозинство. Според статистическия годишник за 1998 г. например има 22 държавни и 141 общински фирми, които са извън графите "ЕАД" и "ЕООД". В годишника за 1999 г. Националният статистически институт е спестил тази информация.
Според добре осведомени наблюдатели на приватизацията става дума за няколко десетки предприятия, които формално продължават да се подчиняват на законодателството от края на 80-те години. Де факто такива изобщо не би трябвало да съществуват и тяхното оцеляване години след преобразуването на останалите предприятия означава, че навремето директорите им не са се подчинили на общите разпоредби за преобразуване. По закона за приватизация преобразуването представлява разпределяне на имуществото в дялове и акции по разпоредбите на Търговския закон. По принцип преобразуването трябва да става с акт на Министерския съвет, а за общинските фирми - с решения на общинските съвети.
Собствеността в непреобразуваните предприятия според някои юристи от формална гледна точка се стопанисва от колективите, по едновремешния принцип на преустройството. Предполага се освен това, че стойността на техните активи не е преоценявана от доста години и по баланс е пренебрежимо малка. По всяка вероятност много незначителна част или дори нито едно от непреобразуваните предприятия ще придобият достатъчно висока стойност при евентуална преоценка на активи, за да минат за продажба от АП. Така Желязков трябва да разчита повече на втория си вариант - за контрола върху несъстоятелността.
Според правителствени източници банката наистина е настояла за ускоряване на производството по несъстоятелността, както твърди и Желязков. От изявленията на нейни представители обаче никак не ставало сигурно, че одобрява точно проекта на АП. На среща с екипи на най-големите консултантски фирми, които са и приватизационни посредници, представители на Световната банка преди десетина дни неофициално са обсъждали нови възможности за бъдещето на Агенцията за приватизация. От принципните предложения излиза, че ведомството всъщност не се ползва с особено одобрение от Световната банка. Едната идея на финансовата институция например е занапред приватизацията да се прави само чрез частни консултантски фирми, а Агенцията за приватизация да се занимава само с проверка дали и доколко приватизационните договори противоречат на законодателството. Продажбата чрез посредници обаче беше разкритикувана от най-разнородни представители на управляващите кръгове, така че едва ли ще се приложи повторно.
Вторият удачен вариант според Световната банка е оставащите сделки да се пренасочат под контрола на финансовото министерство. Аргументът е, че това ведомство е най-неутрално в сравнение с останалите приватизиращи органи, тъй като за разлика от ресорните министерства не защитава отраслови интереси, а освен това пряко представлява държавата (докато Агенцията за приватизация в една или друга степен се явяваше посредник между държавата и купувачите). От друга страна, няма гаранции, че финансовото министерство би могло да гарантира пълна безпристрастност и ненамеса в ръководствата на предприятията.
Видеотон не допусна чиновници в борда на ДЗУ
Купувачът на ДЗУ - унгарската фирма "Видеотон", не допусна нито един представител на държавата в борда на директорите на дружеството. Това стана на общото събрание, което се проведе в края на юни и причини скандал между двата големи акционера. Според представителя на държавата Министерството на финансите е трябвало да получи стол в борда на фирмата както заради факта, че около 17% от ДЗУ все още са държавна собственост, така и защото според закона за финансовото оздравяване министерството е принципал на старозагорското дружество до 30 юни. "Видеотон" обаче е взел решението практически еднолично. Макар че унгарската компания притежава само 48% от акциите на ДЗУ, специално за събранието "Ем Джи Елит холдинг" (бившият приватизационен фонд на Мултигруп) е упълномощил фирмата да гласува с 3% от нейните 31% и процентите на "Видеотон"са станали общо 51%. Не са известни обаче условията, при които "Ем Джи холдинг" е предоставил трите процента, въпреки че неофициално се знаеше, че се готви подобна сделка.
Решенията на общото събрание все още не са вписани от старозагорския окръжен съд. Според представители на държавата в случая е нарушен приватизационният договор, но едва ли ще се появят някакви последици за коя да е от страните по него. Според запознати в договора има клауза, че на общи събрания представителят на държавата ще гласува така, както гласува и купувачът Видеотон, освен ако това не противоречи на закона. Видеотон и държавата са гласували противоположно по няколко точки, но нарушаването на клаузата е спорно, докато не се установи кои от решенията противоречат на закона.
Според неофициална информация от финансовото министерство има формална пречка за регистрацията на резултата от събранието - в борда на директорите на ДЗУ са били избрани две юридически лица, без в устава на дружеството да е изрично записано, че в ръководното тяло могат да бъдат избирани и фирми. Източник, близък до купувача на ДЗУ, поясни, че уставът на предприятието не допуска изрично, но и не забранява включването на юридически лица в борда на директорите. В Търговския закон пък е записано, че юридически лица могат да членуват в бордове, освен ако уставите на дружествата не предвиждат друго. "Видеотон" предвижда да гласува промени в устава (например да позволи изрично включването на компании в борда на дружеството, да отмени разпоредбите за винкулираност на акциите и пр.) на ново общо събрание около средата на август. Ако съдът не приеме резултата от последното общо събрание, през август "Видеотон" възнамерява да преизбере същия борд на директорите, гласуван през юни.
Въпросът дали трябва да има представител на държавата в борда не се свежда само до ДЗУ, а и до още много други предприятия, в които над 50% от капитала е частен. При тези дружества участието на чиновници в ръководните им органи е станало практика, поне докато не бъдат продадени остатъчните държавни пакети. Когато приватизационните сделки се сключват от отрасловите министерства, често участието на представител на държавата в борда след приватизацията е част от неофициалните договорености между екипа на ведомството и купувача.
В случая с ДЗУ екипът на купувача твърди, че такава договореност не е имало. Държавата притежава около 17% от акциите на завода. Част от тях ще бъдат разпределени като преференциални за служителите и за удовлетворяване на реституционни претенции. Останалите държавни книжа, според приватизационния договор, ще изкупи "Видеотон."
"Не е ясно защо държавата иска да има глас в управлението на едно предприятие, ако крайната цел е то да стане напълно частно", коментира по този повод високопоставен служител на ДЗУ. Общото събрание на ДЗУ на 28 юни беше последен шанс за финансовото министерство да запази някакво влияние в управлението на завода. Според закона за финансово оздравяване ведомството беше временен принципал на ДЗУ (като предприятие в изолация) до 30 юни, а след това заводът премина към промишленото министерство.
Бордът на ДЗУ според решенията на общото събрание, включва четирима членове - Сашо Съйков (председател на борда и доскоро упълномощен да води преговорите за приватизация на ДЗУ от името на "Видеотон"), Иван Стаев (досегашен изпълнителен директор на предприятието), Видеотон като юридическо лице и "Ем Джи Елит холдинг", също като юридическо лице. Очаква се в решенията на събранието, ако бъдат вписани от съда, да не фигурират конкретни личности като представители на двете юридически лица, а за всяко общо събрание да издават пълномощни за свои представители.
Акционерите на завода отчетоха значителна загуба за 1998 г. в размер на близо 16 млрд. лв. (преди деноминацията). Загубата се дължи най-вече на счетоводната статия разходи за бъдещи периоди, по която е бил отнесен кредитът на ДЗУ към Булбанк в размер на близо 50 млн. долара. Той беше редуциран и разсрочен със споразумение между "Видеотон" и Булбанк малко преди сключването на приватизационната сделка. На събранието на 28 юни и държавата, и купувачът гласуваха против проекторешението за ликвидация на ДЗУ. То беше предвидено като точка в дневния ред, в случай че се провали приватизационната сделка.
Накратко
Агенцията за приватизация продаде 77% от капитала на "Арма" ЕАД, Лозница. Купувач е "МСА - сервиз - Симекс" ООД, София, а цената на сделката е над 100 хил. долара при единична цена на акция от 1.5 долара. Тридесет на сто от сумата са заплатени в брой, 20% са дължими до 1 август т.г. , а остатъкът е платим до 16 август т.г. в книжа по държавния дълг и други законни платежни средства. Новият собственик се е ангажирал да направи инвестиции от 800 хил. долара в следващите шест години.
Работническо-мениджърското дружество "ЗММ Стомана инвест" АД и Агенцията за приватизация сключиха договор за продажбата на 75% от капитала на "ЗММ Стомана" АД, Силистра. Сумата по сделката е 1.5 млрд. лв., от които 10% са внесени в брой, а 90% са разсрочени за десет години при едногодишен гратисен период. Задължението е платимо в брой (30%) и в книжа по дълга на страната или други законни платежни средства (70%). Според договора купувачът ще инвестира 230 млн. лв. в срок от три години. Приватизираното предприятие произвежда и търгува с машиностроително и леярско оборудване.
Софийското "Инитиум" ЕООД придоби 80% от капитала на "Агрокомерс" ЕООД, София. Агенцията за приватизация и купувачът са се споразумели за цена на мажоритарния пакет от 100 млн. лв. Половината от дължимата сума е внесена в брой, а 50% са дължими до 17 юли т.г. в компенсаторни или жилищно-компенсаторни записи. Новият собственик се е ангажирал да инвестира 300 хил. долара в следващите три години и да уреди в срок от шест месеца всички безспорни задължения, направени от дружеството към датата на подписването на договора.
Агенцията за приватизация продаде 70% от капитала на "Керамат" ЕАД, Каспичан, на работническо-мениджърското дружество "Стройкоинвест" АД. Цената на мажоритарния пакет е 678 млн. лв., от които 10% са внесени в брой, а 90% са разсрочени за десет години при гратисен период от една година. Задължението е платимо в брой (45%) и в книжа по държавния дълг или други законни платежни средства за участие в приватизацията (55%). Според договора купувачът ще направи инвестиции от 390 млн. лв. в срок от три години.
Мажоритарният пакет от металургичното предприятие "Лекоко" - Радомир, за който Агенцията за приватизация сключи сделка с работническо-мениджърското дружество "Радомир Лекоко инвест" и пернишката фирма "Еврометал", може накрая да бъде прехвърлен само от касовия купувач без участието на РМД, съобщи Захари Желязков, изпълнителен директор на агенцията. Това ще се наложи, ако Софийският районен съд не вдигне обезпечителната заповед, която забранява участието на РМД в сделката. Съдебното решение е издадено под формата на т.нар. обезпечение за бъдещ иск по жалба от първоначално избрания купувач на "Лекоко" - софийската фирма "Бесттехника", която обаче не намери в предвидения от АП срок средствата за първата вноска по сделката и затова приватизиращото ведомство сключи договор с другия кандидат.
Кандидатът за КЦМ постави условия на държавата
Турската фирма "Мес метал", единственият кандидат за КЦМ - Пловдив, обеща да внесе дългоочакваната си банкова гаранция на стойност един милион долара (сумата за участие в сегашното наддаване), при условие че Агенцията за приватизация няма да я усвои при евентуален провал на сделката. Купувачът е изпратил до АП писмо, в което предлага текстът на банковата гаранция първо да бъде съгласуван между представителите на "Мес метал" и приватизиращото ведомство, след което да бъде издадена самата гаранция. Другото съществено условие на "Мес метал", както се подразбира от писмото, е фирмата да не се ангажира с изплащането на заема за екологична реконструкция на КЦМ. Той е отпуснат преди няколко години от Японския фонд за задгранично икономическо сътрудничество и е на стойност около 50 млн. долара.
Липсата на депозит или банкова гаранция за сумата, посочена от АП в обявата за набиране на оферти, по принцип е достатъчна причина една оферта да бъде декласирана. Въпреки това приватизиращият екип на агенцията и представителите на купувача са започнали под една или друга форма да преговарят за КЦМ. Офертата на "Мес метал", която още при подаването си беше условна, но по принцип предвиждаше около 7 млн. долара за контролния пакет от КЦМ, впоследствие е била променена до два основни варианта - единият за цена малко над 9 млн. долара, а другият - за 20 млн. долара.
Проблемът в случая с КЦМ е, че няма други потенциални кандидати, с които агенцията да преговаря, затова вече близо два месеца продължава да чака банковата гаранция на "Мес метал". Според източник, близък до АП, турската фирма (която за предприятие с капацитета на КЦМ има незначителен оборот и производствени мощности) вече е намерила стратегически инвеститор от Турция, който да подкрепи офертата и да осигури изискуемата банкова гаранция. Ако АП все пак не получи гаранцията, се очаква да прекрати преговорите с "Мес метал". В такъв случай КЦМ отново ще бъде обявено за касова сделка (но по-вероятно с продавач промишленото министерство) или мажоритарният пакет от него ще бъде предложен за раздържавяване чрез борсата.
Вторият споменат в писмото проблем на "Мес метал" - екологичният заем от Япония, според експерти от бранша на цветната металургия беше основната причина най-сериозните кандидати за КЦМ в крайна сметка да не подадат оферти. Той е трябвало да се усвоява чрез покупка на оборудване за екологични цели. Специалистите обаче твърдят, че стойността му е изкуствено завишена и че новият собственик би могъл да придобие машините, нужни за КЦМ, на значително по-ниски цени. Единият вариант е държавата да се откаже от заема, а новият собственик да внесе необходимото оборудване и чрез приватизационния договор да се задължи да спазва екологичните стандарти по българското законодателство. Другата възможност е стойността на заема да бъде отчетена като минали екологични щети, които според закона за околната среда трябва да бъдат поети от държавата.
Подготвят се нестандартни сделки за дружества в ликвидация
Купувачите на "ГОРУБСО - Мадан" и "ГОРУБСО - РОФ" ще се задължат в определен срок след сключването на сделките да започнат действия за прекратяване на процедурата за ликвидация на двете дружества. Основните срокове в приватизационните договори (примерно тези в инвестиционната програма и плана за трудовата заетост) освен това ще започват да текат от момента на спирането на ликвидацията, а не от формалния момент на сключване на сделките. Това са част от идеите в проектодоговорите за двете рудодобивни дружества, които се подготвят от посредника по сделката "Райфайзен инвестмънт", съобщи добре осведомен източник, близък до Агенцията за приватизация. Очаква се договорите до края на юли да бъдат съгласувани между юристите на АП и представителите на посредника.
Договорите за двете рудодобивни дружества в ликвидация се очаква да бъдат доста нестандартни спрямо типовите приватизационни споразумения на АП. В обикновените договори например има клауза за неустойки, ако купувачите доведат приватизираните предприятия до ликвидация, докато в случая би трябвало клаузата да гласи, че купувачът ще дължи неустойки, ако по негова вина процедурата за ликвидация не бъде прекратена. На практика това може да стане само чрез решение на общите събрания на дружествата.
Продажбите на "ГОРУБСО - Мадан" и "ГОРУБСО - РОФ" де факто ще бъдат първите приватизационни сделки за дружества в ликвидация. Процедурата за прекратяване на двете дружества започна по решение на министъра на финансите Муравей Радев преди няколко месеца. Ако агенцията беше спазила първоначалните си намерения за скоростно раздържавяване на рудодобивните предприятия, сделките трябваше да бъдат сключени още през юни. Забавянето обаче е присъщо на деловата практика на АП, освен това агенцията трябваше за десетина дни да приключи сделките за дружествата от списъка за изолация, за да спази срока 30 юни. С отлагането агенцията загуби един възможен противник на сделките, финансовото министерство, което неофициално се обявяваше против продажбата на пакети от акции от дружества в процедура по ликвидация. След 30 юни обаче то престана да бъде принципал на изолираните дружества и рудодобивните предприятия преминаха към промишленото министерство. Все пак Министерството на финансите запазва частичен контрол над "ГОРУБСО - Мадан" и "ГОРУБСО - РОФ", защото е назначило техните ликвидатори.
Междувременно посредникът за двете рудодобивни дружества внесе в АП предложение за избор на купувач - консорциумът "Родопа инвестмънт", в който участват турската фирма "Сома Комюр" (бивше държавно дружество от бранша на цветната металургия, което сега е приватизирано и преориентирано към въгледобива), руската финансово-инвестиционна групировка "Восток-инвест" и работническо-мениджърското дружество на "ГОРУБСО - Мадан" - "Родопски метал". Офертата на консорциума е и за двете рудодобивни предприятия, тъй като те са технологично свързани. Тя предвижда поемане на всички задължения и инвестиции в размер на няколко милиона долара. Другите кандидати в наддаването за "ГОРУБСО - Мадан" и "ГОРУБСО - РОФ" бяха консорциум на гръцката рудодобивна фирма "Термес майнинг" с две РМД на други рудодобивни дружества (значително по-малки от РМД в Мадан), както и българската фирма "Техноимпекс", която според запознати не е успяла да представи надеждни гаранции за финансова обезпеченост на офертата си.
За полугодието са приватизирани около 3% от държавните активи
Държавните активи, приватизирани през първото полугодие, са общо около 7% от държавната собственост, съобщи Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. В тази сума влизат активите на най-големите предприятия, сделките за които бяха сключени през юни, като "Кремиковци", "Балкан", ДЗУ. Тъй като сделката за "Кремиковци" обаче е сключена под условие и собствеността върху акциите на металургичния комбинат ще бъде прехвърлена в най-добрия случай през септември, сумата на раздържавените активи всъщност е много по-малка от официално обявената. Активите на "Кремиковци" са около 3.5% от общата държавна собственост към края на 1995 г., която е приета за база за изчисляване на раздържавяването според споразуменията с международните финансови институции. Подобно на "Кремиковци", под условие е сключена и сделката за "Балкан". Така се оказа, че ако се погледне строго формално, продадените активи, от януари до края на юни са не 7%, а около 3%. За сравнение - държавните активи приватизирани през 1998 г., бяха около 4.5%, а през 1997 г. около 5% от всички държавни активи, оценявани на 580 млрд. лв. към края 1995 г. Най-голям дял в раздържавяването през първото полугодие поне от формална гледна точка отчита АП. По думите на Желязков тя е продала близо 6.4% от активите през първите шест месеца на годината. От тях обаче едва 1% са сделки, сключени самостоятелно от агенцията, а останалите 5.4% идват от сделки, които бяха подготвени за най-големите предприятия от списъка за изолация от приватизационните посредници. Според изчисленията на АП сега раздържавените активи по методиката, приета от Световната банка, са надхвърлили 40% от държавната собственост. Ведомството обаче твърди, че ако в базата за изчисляване не се броят активите, които засега законът забранява да бъдат приватизирани, тогава приватизираната собственост всъщност е повече от 60%. Пак по официалните сметки през цялата история на съществуването си АП е приватизирала около 19% от всички държавни активи.
Изненадващо е обаче от тези изчисления къде се губи значителна сума от активите, които по официалните справки бяха определени за продажба от приватизационни посредници - близо 15%. Щом досега посредниците са раздържавили малко над 5%, това означава, че им остават за продажба общо около 10% от държавните активи. Според Захари Желязков тези 10% представляват собствеността на засега нераздържавените Булгартабак, БТК, предприятията от пула "Балканкар". Наблюдатели на приватизационния процес обаче смятат, че при първоначално обявените изчисления процентът активи за продажба от посредници е бил завишен, за да може държавата да оправдае защо забавя приватизацията и защо процентът на продадените активи продължава да бъде под изискванията на международните финансови институции.
Обявената в ликвидация Видахим внезапно привлече инвеститори
Три фирми проявяват интерес към видинското предприятие за производство на автомобилни гуми "Видахим". Това са френската "Мишелин", италианската "Марангони" и консорциум между две работническо-мениджърски дружества ("Видлон инвест" и "Вида инвест") и сиатълската "Скар Скарп" (Scar Scarpe Inc.). Според неофициални източници "Марангони" предлага джойнт-венчър с държавата специално за производството на пневматични гуми. Двете РМД и американската "Скар Скарп" са заявили желание да придобият "Видахим" при цена от един долар за цялото предприятие и ангажимент за пълно поемане на задълженията му, които към момента надхвърлят 40 млн. нови лв. През последния месец разговори с представители на РМД и сиатълската фирма са се водили в Министерството на финансите, а с "Марангони" - в промишленото министерство, което очертава лобитата на двете компании и евентуалните процедури, през които би могло да се мине. От една страна, предприятието може да бъде придобито чрез процедурата по ликвидация. От друга страна, текст в закона позволява на даден етап тази процедура да бъде прекратена и да бъде открита процедура по приватизация.
От централата на "Мишелин" през миналата седмица са изпратили факс до ликвидаторите на "Видахим", в който фирмата декларира, че нейни експерти ще посетят видинското предприятие през септември. Според ликвидатора на дружеството Димитър Сотиров във факса не е заявено директно, че посещението е във връзка с бъдещи инвестиции в завода. Директорът на Агенцията за чуждестранни инвестиции Илиян Василев пръв заговори за интерес на френския гигант към видинското предприятие. Преди две седмици и министър-председателят Иван Костов обяви в парламента, че има инвестиционен интерес от "Мишелин" към "Видахим".
Видинското предприятие за автомобилни гуми и полиамидни влакна е първото голямо дружество от списъка за финансово оздравяване, което беше обявено в ликвидация след 6-месечни опити да бъде приватизирано. Процедурата по ликвидация беше открита през декември миналата година. За шест месеца ликвидаторите изготвиха информационни меморандуми за обособените части на "Видахим" и обявиха срок за подаване на оферти, който при липса на кандидат-купувачи се подновява на всеки 10 дни.
В понеделник представителите на американската фирма и двете РМД са подали предложение за закупуване на "Видахим"и в Министерството на промишлеността, съобщи Васко Лазаров, който е член на ръководните органи на двете РМД. Той допълни, че в съвместна оферта "Скар Скарп" са предоставили предварителен договор с американска банка, който гарантира отпускането на 10 млн. долара, необходими за подновяване на производството във "Видахим". В предложението за закупуване кандидатите са декларирали, че интересът им е валиден до 30 август. ДЗУ - Стара Загора, е привлякло вниманието на фирмата към България, но тъй като сделката с "Видеотон" е била твърде напреднала, от финансовото министерство са им предложили да разгледат "Видахим" и Биовет. След срещи с представители на двете РМД, от "Скар Скарп" са решили да участват съвместно в придобиването на видинското предприятие.
Интересът на италианската "Марангони" все още не е материализиран в оферта. На срещите в промишленото министерство е присъствал президентът на "Марагони", който е заявил интересът на италианската фирма към балканския регион и по-специално към "Видахим" и заводът за гуми в Тимишуара. Експертите от министерството са разяснили на "Марангони", че схемата за създаване на джойнт венчър е неприложима за дружество в ликвидация и като резултат италианската фирма е закупила информационен меморандум от ликвидаторите на Видахим, но все още оферта няма.
Френската "Мишелин" е вторият по-големина световен производител на гуми. Преди три години фирмата отстъпи лидерската позиция на "Бриджстоун". "Мишелин" е собственик на 79 предприятия в 18 страни, като дневно произвежда 785 000 гуми. Годишните продажби надхвърлят 12 млрд. долара.
Италианската "Марангони" не е сред световните лидери в производството на автомобилни гуми, но е компания с традиции в бранша. Основната й дейност е производство, регенерация и дистрибуция на автомобилни гуми и резервни части за тях, както и на оборудване за производство на гуми. Годишните приходи от продажби са около 400 млн. марки. Италианската фирма е била между доставчиците на оборудване на "Видахим".
Сиатълската фирма "Скар скарп" е основана през 1993 г. Занимава се с търговия (предимно електронна) и финансиране на инвестиционни проекти. Няма опит в отрасъла, в който работи "Видахим".
Общи събрания
Счетоводни документи бавят листването на Булгартабак на официален пазар
Има постигната договореност акциите на тютюневия монополист "Булгартабак холдинг" да се търгуват на официалния вместо на свободния пазар на Българска фондова борса, съобщиха от ръководството на борсата. "Информационният меморандум за допускане на акциите до търговия на официален пазар е готов, а по наша информация и проспектът за публично предлагане, който трябва да бъде внесен в комисията по ценните книжа, също е готов", каза за "Капитал" изпълнителният директор на борсата Апостол Апостолов. Внасянето на документите обаче се бави поради липсата на консолидиран счетоводен отчет на холдинга за 1998 г. въпреки изричните изисквания в Закона за счетоводството, според които те трябва да бъдат готови до 31 май на следващата година.
"Според последната ни договореност с посредниците по приватизация на холдинга (инвестиционните банки "Дрезднер Клайнуърт Бенсън" и "Кредитанщалт" - б.а.) консолидираният отчет трябваше да бъде предаден до 28 юни, но това все още не е направено", казаха от фондовата борса. Според източници, близки до Булгартабак, документите и проспектът се изготвят от служители на холдинга, а не от инвестиционен посредник. След евентуалното одобрение на документите акциите на холдинга ще могат да се търгуват на официалния С пазар, а не на най-високия А пазар поради малкия дял свободно търгувани акции, които са под 7% от капитала.
Ако се има предвид обаче скоростта, с която проспектите се одобряват от комисията по ценни книжа, началото на търговията на тези акции на официален пазар може и да не е скоро. В момента в комисията има внесен за одобрение проспект на най-голямото дружество от структурата на холдинга, "Благоевград БТ". Документите отлежават там повече от седем месеца и досега са връщани два пъти, за което естествено всеки път дружеството е плащало по 10% от първоначалната такса. Според представители на инвестиционния посредник, който е внесъл проспекта, в комисията липсва яснота за данните, които трябва да бъдат представени. Освен това един от съветите към хората, които изготвят проспекта, е бил да се изчака приемането на нов закон за ценните книжа. Според споразумението с МВФ той трябваше да бъде приет до края на 1998 г., но все още не е влязъл за второ четене в парламента.
Спорен е и въпросът за таксата, която трябва да се плати при одобрение на проспект за акции, които вече се търгуват публично, какъвто е случаят на всички дружества от масовата приватизация. Инвестиционните посредници цитират вътрешни указания на комисията, според които в тези случаи такса трябва да се плати само върху последното увеличение на капитала, а от комисията настояват за плащане на цялата сума. Разликата в случаи като този на Булгартабак е огромна, тъй като последното увеличение на капитал на холдинга е със символична сума, а при капитал от 7.3 млрд. лв. цялата такса възлиза на над 20 млн. стари лева.
Белгийската "Юнион миниер" ще строи терминал с правителствена подкрепа във Варна
Междуведомствена група ще подкрепя институционално проект на "Юнион миниер Пирдоп мед" за изграждане на нов терминал за течни химически продукти, реши правителството през седмицата. Това е третата междуведомствена група, след като немският концерн "Метро" вече получи подобна подкрепа, а неотдавна същото се случи и с проект на "Солвей - Соди".
Още преди два месеца белгийската фирма "Юнион миниер" обяви, че е постигнала договореност за изграждане на терминал за складиране на течни продукти на пристанище Варна-запад. Партньор на белгийците в този проект ще е немската фирма "Ойлтанкинг" (Oiltanking GmbH), специализирана в транспортирането и съхранението на течни товари. Първоначалната стойност на инвестицията ще е 13 млн. марки, а при пълното изграждане на проекта сумата може да достигне 80 млн. марки. Предвижда се изграждане на склад с вместимост 18 000 куб. м и капацитет за складиране на 550 000 т сярна киселина годишно. Хранилището може да се използва и при внос на петрол и петролни продукти, растителни масла. Срокът, в който трябва да приключи първата фаза на строителството, е 18 до 24 месеца.
През септември 1997 г. белгийската "Юнион миниер" стана собственик на 56% от капитала на МДК - Пирдоп, срещу цена от 80 млн. долара и ангажимент за инвестиции в размер на 220 млн. долара до 2001 г. Според поетите в приватизационния договор ангажименти през тази година белгийското дружество трябва да инвестира 57 млн. долара. Причината "Юнион миниер" да търси повече складова площ чрез строежа на новия терминал са именно бъдещите инвестиции в увеличаване на капацитета за производство на мед. Това ще увеличи и производството на сярна киселина, която трябва да бъде транспортирана, защото пазари за подобни обеми има само извън страната.
Очаква се терминалът да бъде използван главно от основните производители на сярна киселина в България, които са МДК - Пирдоп, ОЦК - Кърджали, и КЦМ - Пловдив. Основната част от сярната киселина в България се произвежда от МДК - около 460 хил. тона годишно. Бъдещите планове на ръководството обаче са през 2001 г. количествата да достигнат 700 хил. тона. Единствен консуматор на киселината в страната е Агробиохим, но през последната година състоянието на завода е доста влошено и потребяваните количества са намалели значително.
Освен за избягване на излишната бюрокрация при осъществяване на въпросната инвестиция правителствената подкрепа за проекта на "Юнион миниер" може да бъде свързана и с ангажиментите, които държавата е поела в приватизационния договор за МДК - а именно да гарантира на комбината пазара на сярната киселина.
Фонд на ЕБВР ще инвестира в бисквитения завод "Победа"
Българският постприватизационен фонд и инвестиционната компания "Европа капитал мениджмънт" (Europa Capital Management - ECM) ще вложат 1.2 млн. долара (малко над 2 млн. нови лева) в предприятието за производство на бисквити "Победа" - Бургас, съобщи пред "Капитал" Владимир Каролев, управител на фонда. Инвестицията ще стане чрез увеличение на капитала под условие, което беше одобрено на общото събрание на акционерите на "Победа" миналата сряда. За целта ще бъдат емитирани 116 505 нови акции, от които 87 379 ще придобие Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), а останалите - ЕСМ. Номиналът на емитираните акции ще бъде един нов лев, а емисионната им стойност - 19.7 нови лева.
Според решението на общото събрание на "Победа" инвестицията ще бъде използвана за ново оборудване и за оборотен капитал. Българският постприватизационен фонд и ЕСМ са заявили готовност през следващите три години да инвестират още 2 млн. долара, ако на някое следващо общо събрание акционерите на предприятието решат, че то има нужда от допълнителни средства.
Това е първата инвестиция на Българския постприватизационен фонд и ЕСМ. "Европа капитал мениджмънт" е компания, избрана да управлява Българския постприватизационен фонд в размер на 40 млн. ЕКЮ от името на ЕБВР. Отделно за инвестиции в България са заделени 20 млн. ЕКЮ на ЕСМ. Постприватизационният фонд беше създаден преди близо година и половина и досега не намираше подходящи предприятия, в които да инвестира. Изглежда обаче, че до края на годината фондът ще започне реално да влага средствата си.
През миналата седмица инвестиционният комитет на фонда принципно е одобрил пет проекта за вложения. Сред тях в най-напреднал етап е този за фармацевтичното предприятие "Медика" - Сандански. Инвестицията в него (вероятно отново чрез увеличение на капитала) се очаква да стане факт през есента, след като бъде одобрена от акционерите на предприятието и гласувана на общо събрание. В момента мажоритарен собственик на "Медика" с близо 53% участие е "Доверие холдинг", а пакети имат още бившите приватизационни фондове "Света София" и "Акционер - фаворит".
Останалите четири нови проекта на следприватизационния фонд са за инвестиции във фирма за дистрибуция на фармацевтични продукти, във високотехнологична компания и в две винарски предприятия.
Междувременно, за да се ускори оценката на бъдещите проекти на постприватизационния фонд и на ЕСМ, предстои да бъдат избрани консорциуми от консултанти, които да отговарят за правния и финансов анализ на предприятията, в които се подготвя инвестиция. Изборът все още се бави, въпреки че офертите за консултанти се набираха в началото на тази година. Окончателното решение по определянето на консултантските екипи се очаква да бъде взето до няколко седмици от лондонския офис на ЕБВР.
Над 90% от капитала на "Победа" в момента са собственост на консорциума "Победа инвест", който включва няколко частни фирми - "Калиман - ЕАЦ" ЕООД, "Бове - 1" ООД, "Фармацевтичен приватизационен фонд Калиман" АД, "Роми трейдинг" ЕООД, "Глобал капитал" АД, ЕТ "Унилекс - Сава Чоролев Ес Ви Ес", ЕТ "Веселина - Галя Генчева" и ЕТ "Рейн - 91". Консорциумът придоби чрез касова сделка 64% от капитала на "Победа" срещу 2.2 млн. долара през юли 1998 г. Чрез първата вълна на масовата приватизация бяха раздържавени 10% от капитала на предприятието, като 6.6% придоби "Ем Джи Елит холдинг" и впоследствие чрез борсата ги прехвърли на мажоритарния собственик в предприятието "Победа инвест". Очаква се през следващите месеци от консорциума да излязат бившият приватизационен фонд "Калиман" и по-малките фирми. Така "Победа инвест" ще включва три или четири акционерни дружества.
Около 70% от продукцията на "Победа" са бисквити, а останалата част - бонбони, вафли, шоколадови изделия. Предприятието изнася едва около 10% от продукцията си, предимно за Украйна, Грузия, Армения. Новият инвеститор в "Победа" обаче предвижда да увеличи дела на износа. Печалбата на "Победа" след облагане с данъци за миналата година е около 700 хил. нови лева. Според решението на общото събрание от тях 200 хил. лв. ще бъдат разпределени като дивидент, а останалата част от печалбата ще влезе във фонд "Резервен" или ще бъде реинвестирана в предприятието.
Акциите на ЦКБ се търгуваха под номиналната им стойност
Цената на акциите на Централна кооперативна банка падна под номиналната си стойност от 1 нов лев и в края на седмицата на "Българска фондова борса - София" бяха сключени сделки на цена от 90 стотинки за акция. Общо 15 260 акции на банката преминаха през борсата за периода 2 - 8 юли. Офертите продава в края на седмицата бяха на нива между 1.10-1.15 нови лв., но липсваха всякакви оферти за покупка. "Търсенето наистина рязко спадна, в същото време много дребни акционери решиха да се освободят от акциите си дори и на загуба. Само преди три месеца тези акции се търгуваха на нива 1500-1600 стари лева", каза брокер, който обясни спадането на цените с извършеното увеличение на капитала на банката в ущърб на дребните акционери и с промяната в ръководството й. Очакванията на брокерите са сделките под номиналната стойност да станат по-редки, но не предричат и значително покачване на тази стойност в обозримо бъдеще.
Според повечето участници на пазара изкупуването на дела на държавната Булбанк в ЦКБ от фонд "Земеделие", което беше извършено в противоречие със закона за ценните книжа, както и увеличението на капитала под условие едва ли ще подействат благоприятно на желанието на останалите банки да регистрират акциите си за търговия на фондовата борса. В момента единствено акциите на БРИБАНК са допуснати за търговия и затова на евентуалното появяване на акциите на Булбанк и на други големи банки се гледа като на един от начините за излизане от сегашното състояние на слаба ликвидност на пазара и намаляващ външен инвеститорски интерес.
През седмицата най-търгувани бяха акциите на Благоевград БТ, сделките с които надхвърлиха сумата от 326 хиляди нови лв. Акциите на Нефтохим регистрираха увеличение от 17 до близо 18 нови лева за акция, като общо бяха изтъргувани акции за около 159 хиляди нови лв. Покачването на цените в средата на миналата седмица за съжаление на брокерите беше последвано от слаб оборот в четвъртък. Цените на основните дружества останаха сравнително високи. Общият оборот на всички пазари на борсата за периода 2 - 8 юли беше в размер на 751 766 нови лева - двойно повече от обичайните за последната седмица нива.
Тече преразпределяне на местата в борда на борсата
По всичко изглежда, че на насроченото за 16 юли общо събрание на "Българска фондова борса - София" ще бъдат направени съществени промени в ръководството на дружеството. Причините за това са както депозираните оставки на държавните представители в съвета на директорите, така и исканията на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) и на представители на основните играчи на пазара - чуждестранните банки, за представителство в органите на управление.
Точно преди две години при обединението на двете конкурентни борси - Софийска фондова борса (СФБ) и Българска фондова борса (БФБ), един от многото компромиси се отнасяше до състава на ръководството на единната борса. Така се стигна до договорки за борд от девет души, в който има по трима представители на групите около бившата СФБ, БФБ и трима души от държавната администрация. В резултат представители на СФБ на практика не бяха избрани и това провали така дълго подготвяното споразумение между двете борси.
На извънредното общо събрание членовете на БАЛИП са издигнали кандидатурите на четирима свои членове - Симеон Петков ("Еврофинанс"), Владимир Велинов ("Елана"), Бистра Илкова ("Авал ин") и Веселин Ралчев ("Дилингова финансова компания"). Като че ли от тях най-вероятен е изборът на Симеон Петков. Останалите изглеждат по-трудно избираеми. Бистра Илкова, която е бивш изпълнителен директор на пирамидата "Лекс", едва ли е удачен избор за член на борда на борсата. Освен тази подробност от миналото на г-жа Илкова интересно е да се спомене още, че към момента тя заедно с Тодор Батков (който е адвокат и близък човек на Майкъл Чорни) са членове на съвета на директорите на "Авал" АД.
Веселин Ралчев заедно с Чавдар Драгиев (който също е в съвета на директорите на "Дилингова финансова компания") са членове на Комисията по ценните книжа по времето на Жан Виденов. Чавдар Драгиев освен това очевидно има голямо влияние върху зам.-шефа на икономическата комисия на парламента Атанас Папаризов. Понякога, когато на последния му се налага да излезе от заседание на комисията, когато се обсъжда проект на новия закон за ценните книжа, на неговото място сяда Чавдар Драгиев и той обяснява на останалите депутати замисъла на предложените от Папаризов текстове.
"Статуквото в момента е много по-различно от това през 1997 г. и затова ние като представителна организация на участниците на пазара открито заявихме претенциите си за участие във вземането на решения за бъдещето на пазара" каза за "Капитал" Чавдар Драгиев, който наскоро смени Камен Колчев като председател на БАЛИП. "Ако за банките търговията с ценни книжа не е основен бизнес, посредниците са в много по-неблагоприятна позиция", допълни той.
От Асоциацията на търговските банки засега не са обявили официално позицията си по предстоящите промени. Знае се само, че в борсата няма депозирани оставки от страна на двама вече бивши банкери - Стоян Александров (ЦКБ) и Пеньо Хаджиев (БИБ). От АТБ обаче обмислят да поискат намаляването на съвета на директорите от девет на пет души - нещо, което трудно може да се приеме като вероятно да се случи. Въпреки че няма публично обявено искане, възможно е място в ръководството на БФБ да поискат и представителите на чуждите банки, които са от най-големите участници на пазара на ценни книжа.
Официално исканията за персонални промени в БФБ са свързани единствено с желание за представителство. В същото време за никого не е тайна, че ситуацията на пазара на ценни книжа в момента далеч не е тази, която представителите на държавата рисуваха, когато през 1997 г. обединяваха пазара по чисто административен път.
Българските брейди-облигации леко поскъпнаха
Търговията с дългови инструменти на страните в преход през изминалата седмица бе свита, тъй като инвеститорите изчакват актуализиране на оценката за щетите, които са понесли страните от Централна и Източна Европа в резултат на кризата в Косово.
Засега оценките са благоприятни за България и доказателство за това е потвърждаването на кредитен рейтинг В+ от Fitch IBCA. Положителните очаквания на IBCA са базирани на ръста от 3.5 на брутния вътрешен продукт на България за миналата година и задоволителното изпълнение на правителствената програма за приватизация и ликвидация на губещите държавни предприятия. Като причина за липсата на повишение на кредитния рейтинг се посочват последиците от войната в Косово за страните в региона и намаляването на стоковото потребление и цени в световен мащаб. Най-тревожният показател според международната агенция е намаляването с близо 24 на сто на годишна база на износа на страната.
Българските обезпечени облигации с отстъпка DISC се търгуваха на 70.000/125 цента, облигациите, заменили просрочените лихви IAB, се търсеха на 69.250, а котировките купува на облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 62.750/875.
Доларът - рекордно скъп спрямо еврото и лирата
Щатската валута достигна нови рекордно високи нива спрямо еврото и британската лира през изминалата седмица, което за пореден път изнерви европейските финансисти. Всичко започна с пробив на ключовото ниво от 1.02 долара на евро и пасивната позиция на Европейската централна банка (ЕЦБ), която позволи общата европейска валута да се срине до 1.0149 при отварянето на пазара в Ню Йорк в четвъртък. До известна степен поведението на ЕЦБ бе оправдано, тъй като евентуална интервенция срещу тренда на пазара би била със съмнителни шансове за успех и вероятно би подкопала и без това разклатения авторитет на банката. В същото време водещите европейски финансисти се надпреварваха да коментират по отношение на валутната търговия, но скоро стана ясно, че медийните изяви са зле координирани и на практика няма единна позиция за желаното ниво на евро/долар. Управителят на френската централна банка Жан-Клод Трише заяви по време на работно посещение в Хонконг, че стадното поведение на валутния пазар трябва да се овладее в подходящ момент с интервенция, но в същото време призна, че икономическото развитие на европейските страни на този етап не предполага трайно обръщане на тренда в полза на еврото. Според Кристиан Ноер от борда на ЕЦБ потенциалът на поскъпването на долара спрямо еврото ще бъде изчерпан най-много до началото на идната година, когато се очаква цикличната икономическа дивергенция между Европа и САЩ да се обърне в полза на стария континент. Ноер се опита да опровергае съмненията за пълен хаос във финансовата система на евро-зоната, като заяви, че затрудненията в анализите и изработването на единна стратегия във финансовата сфера се дължи на забавянето на въвеждането на новата методология, известна като европейска система за счетоводно отчитане.
Недостатъците на тромавата европейска финансова система поддържат нисък интереса на инвеститорите към еврото. Очаква се Германия, която е най-развитата в индустриално отношение страна от евро-зоната, да спечели най-много от ниския курс на еврото. "Слабото евро изобщо не е проблем за нас, напротив, добре е за износа. Еврото е силна валута и това ще се прояви през идните 12 месеца", заяви германският финансов министър Ханс Айхел.
В краткосрочен план обаче инвеститорите определено залагат на долара и очакванията са след пробива на нивото 1.0150 да се достигне до паритет на двете валути, където да спре поскъпването на долара.
През седмицата еврото не бе единствената валута, която понесе натиска на долара. След като в четвъртък бордът на Bank of England реши да остави без промяна основната си лихва на пет на сто годишно, инвеститорите масирано изтеглиха вложенията си в британски активи, тъй като очакванията бяха за по-ниска лихва, която да стимулира икономическия растеж. Последва срив на британския фондов индекс, FTSE 100 падна с 30 пункта, а лирата се срина до рекордно ниското за последните 33 месеца ниво от 1.554 долара.
Търговията на вътрешния пазар през изминалата седмица бе насочена към регулация на позициите на банките след деноминацията на лева. В резултат на срива на еврото спрямо долара на международните пазари левът падна до рекордно ниските за последните две години 1.912/1.918 за долар. Еврото поддържаше сравнително високи нива спрямо лева, като основната част от сделките бяха на нива 1.949/1.950. Според дилъри основната причина за поскъпването на еврото са преводите на бюджетни средства в банките за месечното касово изплащане на пенсии и социални помощи. В същото време на редовните си аукциони на ДЦК Министерството на финансите продаде книжа с номинал само 11 милиона лева, което също допринесе за добрата левова ликвидност на банковата система. Според дилъри през текущата седмица може да се очаква поскъпване на еврото, тъй като предвиденото забавяне на изплащането на пенсиите през този месец заради деноминацията ще означава, че банките ще имат достатъчно свободни левове, за да посрещнат безпроблемно традиционно силното търсене на левове в средата на месеца, когато фирмите превеждат авансовите вноски по ДДС и данък печалба. Основание за тези прогнози е и драстичното намаляване на цената на левовия ресурс на междубанковия пазар на депозити, където овърнайт лихвите паднаха до 2.5-2.7 на сто в четвъртък от 5.0-5.5 в понеделник.
Накратко
Председателят на парламентарната комисия по петрола на Иран Мортеса Зарингоу внесе предложение в парламента да бъде приета поправка в конституцията, позволяваща директни чужди инвестиции в петролната индустрия на страната. Ако иранският парламент приеме поправката, чуждите инвеститори ще получат право да закупуват производствени мощности в най-бедните райони на Иран. Приоритетни в това отношение са западните провинции. Богатите на петрол провинции ще останат затворени за чуждия капитал.
"Икономическите ни интереси няма да бъдат накърнени, ако дадем достъп на чужденците до районите, в които Министерството по петрола досега не е оперирало", заяви Зарингоу в парламента. Конституцията на Иран забранява чужди физически и юридически лица да закупуват парцели в регионите с доказани залежи на петрол и да притежават дялове в предприятия от петролната индустрия. Понастоящем чуждите инвеститори могат да разработват петролни залежи в Иран и да осъвременяват производствените мощности срещу правото да продават част от добития в тези залежи петрол. Тези условия са причина много от тях да напуснат страната.
Тримесечните фючърсни цени на медта се повишиха с 15 долара на тон на Лондонската стокова борса през изминалата седмица, достигайки 1675 долара за тон. По-високите цени са резултат от намерението на компанията "Asarco" да намали производството си в САЩ със 7% до края на годината. В абсолютно изражение пазарът ще бъде лишен от 20 хил. т мед. "Очакваме пазарът да се стабилизира не по-рано от второто тримесечие на 2000 г. Излишъкът от мед към края на годината ще достигне 250 хил. т - с 25 хил. т по-малко от първоначално прогнозираните", заяви Ник Мур, изпълнителен директор на Flemings Global Mining Research.
Реакцията на "Asarco" последва изявления от централите на "BHP" и "Phelps Dodge", според които общото намаление на производството им ще бъде около 270 хил. т. Централната банка на Англия продаде 25 т злато
Въпреки обидно ниските цени на златото и почти нулевата му атрактивност като инвестиционен инструмент централните банки продължават да го държат в трезорите си. През последните 20 години, период на неконтролируемо поевтиняване на златото (благородният метал загуби почти 400% от стойността си), само пет централни банки (Канада - 1979 г., Белгия и Холандия - 1982 г., Аржентина и Австралия - 1997 г.) се разделиха с част от златните си резерви.
Доверие в златото загуби и централната банка на Англия. На 7 юли първият централен банкер на Великобритания Еди Джордж обяви, че поверената му институция ще редуцира златния си резерв от 715 т на 300 т през следващите десет години. Първите 25 тона британско злато се изтъргуваха на 6 юли по цена 261.20 долара за тройунция.
Ако се съди по интереса на участниците в търга (централни банки, инвестиционни банки и инвестиционни фондове), златото все още е твърде популярен инвестиционен инструмент. Поръчките на търга надвишиха пет пъти предложеното от централната банка на Англия количество. Поначало търгът като форма на продажба може да провокира цена по-висока от пазарната. Именно поради това постигната цена не може да служи за индикатор на инвеститорския интерес. Логично борсите се сринаха до нов 20-годишен минимум от 257.80 долара за тройунция веднага след продажбата и до 256 долара за тройунция ден по-късно, въпреки че 25-те тона бяха продадени по 261.20 долара за тройунция. Последният рекорд от 256.90 долара за тройунция бе поставен в средата на май 1979 г. Централната банка на Англия окончателно охлади оптимизма на онези инвеститори, спомнящи си с умиление за доброто старо време от златно-доларовия стандарт с информация за цените, предложени на търга. Голямата част оферти са за покупка на злато на цени под пазарните (260 долара за тройунция), при които затвори стоковата борса в Лондон на 5 юли.
Въпреки че почти всички производители хеджират приходите си от продажбите на злато чрез фючърсни контракти, текущите спот-цени от 258 долара за тройунция носят загуба за много от тях. Себестойността на приблизително 45 на сто от произведените количества в света през първото тримесечие на годината надвишава 258 долара за тройунция.
Изследване на сп. "World Gold Analyst", проведено в 71 компании с общо пазарно присъствие в глобален мащаб от 65%, показва, че себестойността на 6 млн. тройунции злато надвишава приходите от продажбите. Много от компаниите обмислят прекратяване на производството до стабилизиране на цените на нива от 285/290 долара за тройунция. Тенденцията в курса на златото е по-скоро за нов срив в цените. Дали това ще се случи, ще зависи от по-нататъшните продажби на централната банка на Англия, евентуалните продажби от швейцарската централна банка и изпълнението на златния план на МВФ за продажба на 300 т от златните резерви на фонда.
Строителството е в стагнация
Бизнесклиматът в строителството остава благоприятен - нещо, което е нормално за летния сезон. Той е с близо 8 проценти пункта над средното равнище за периода 1994-06.1999 независимо от малкия спад от 1 процента пункт спрямо предходния месец. Подобрени са оценките за настоящата производствена активност и нивото на поръчките в отрасъла. Клиентите на частните строителни фирми стават по-коректни платци... Обратно, клиентите на строителните предприятия от обществения сектор закъсняват все повече с плащанията... С най-голяма тежест сред факторите, затрудняващи производствената дейност на строителните предприятия, са "финансовите проблеми" и "несигурната икономическа среда".
Данни на НСИ за бизнесклимата май 1999 г. Строителството в страната е в застой. Така накратко коментира ситуацията в бранша Иво Тотев, шеф на строителна фирма "Имовина". Нови сгради почти не се строят. Тухларните са претъпкани с тухли, тъй като няма купувачи. Преди години, за да закупят материали за обектите си, строителните предприемачи трябваше да правят дългосрочно планиране и да дадат заявки за необходимото им количество тухли, месеци преди да започне същинското строителство.
Данните на статистиката от началото на тази година отчитат влошаване на бизнесклимата в строителството и ако това е нормално за зимните месеци поради неблагоприятните климатични условия за бранша, сега логика в подобна тенденция няма. От гледна точка на времето точно лятото е най-благоприятният сезон за започване на строителство, но сега нещата не стоят така, е мнението на строителните предприемачи. Като основна причина за замрялото строителство те сочат
В момента повечето от строителните фирми са насочили потенциала си предимно към довършителни работи на вече започнато строителство.
Вече няколко години строителството в страната се извършва предимно от частни фирми. През миналата година по данни на статистиката въведените в експлоатация жилища от частни инвеститори са 80% от общо изградените.
Като друга причина за изчакване строителните фирми посочват въвеждането на Независим строителен надзор и
От първи юли е в сила правилникът за Независимия строителен надзор. А от началото на септември строителните предприемачи ще са задължени да назначават супервайзъри за проектирането и строителството на всеки един обект, който започват (изключение правят само жилищните блокове, които са до четири етажа). "Всеки момент министърът на регионалното развитие и благоустройството ще назначи комисия за оправомощаване на надзорниците. Това ще стане до края на юли и август", каза пред "Капитал" Борис Милчев, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството.
За разлика от периода 1993-1995 г. строителство на зелено е невъзможно, като изключим започнатото в този период, а голяма част от него е все още незавършено. Проблемите с този тип финансиране на строителните мероприятия идват от факта, че повечето от хората, които започнаха да се занимават със строителен бизнес преди десет години, бяха всичко друго, но не и строители, инженери или поне архитекти. "Има самозвани строители и предприемачи, без да имат хабер от строителство, но просто чули, че печалбите са високи и се захващат с тази дейност", каза Иво Тотев. Според специалистите тези фирми също са допринесли за замирането на пазара в момента, тъй като за много кратък период са избълвали огромно количество некачествени къщи. "Има фирми, които разчитат на изключително висока норма на печалба заради пропуски в строителството. Те просто нямат място на строителния пазар. В това вече са убедени както инвеститорите, така и повечето от строителните фирми", коментира Борис Милчев. Според него регламентацията, която се въвежда с Независимия строителен надзор, ще отсее част от тези фирми.
Държавен вестник
Календар на деловите прояви за 1-20 септември
Догодина ще се работи с нова версия на ISO 9000
Фирмите, въвели системите за качество, ще плащат за актуализацията
В света функционират неколкостотин хиляди системи за управление на качеството, основаващи се на серията международни стандарти ISO 9000. През 2000 г. започва постепенна подмяна на съществуващите системи с нова версия.
Всички стандарти на Международната организация по стандартизация ISO (които засега са над 11 500) се преразглеждат поне веднъж на пет години, за да се установи дали все още са актуални. След прегледа те могат да бъдат потвърдени, преработени или анулирани. Стандартите от серията ISO 9000 бяха публикувани през 1987 г. и претърпяха несъществена преработка през 1994 г. Второто по-задълбочено осъвременяване се провежда сега и промените ще бъдат официално публикувани през 2000 г. "Целта е преработените стандарти да са прости за употреба, лесни за разбиране и да използват ясен език и терминология. Те трябва да са подходящи за всички организации, независимо от големината им, независимо от това в кой отрасъл на икономиката функционират. Така ще се премахне производствената ориентация на сегашните стандарти", коментира Иван Запрянов, управител на "Софконтрол консулт".
Новата версия 2000 трябва да повиши съвместимостта на стандартите от серията ISO 9000 със серията стандарти ISO 14 000 (определящи изискванията към системите за управление на околната среда). Така ще се гарантира, че общите елементи на двете серии стандарти ще могат лесно да бъдат внедрявани едновременно, без да се стига до дублиране или налагане на противоречащи си изисквания (каквато е сегашната практика).
Действащите модели ISO 9001, ISO 9002, ISO 9003 ще бъдат обединени в един преработен стандарт. "В сегашния си вид стандартът ISO 9001 например съдържа 20 елемента, по които трябва да бъде документирана системата по качеството. Използваната версия изисква системата да бъде структурирана по тези 20 елемента. Сертификаторите следят за това. При новия подход се налага идеята за т.нар. процесно ориентирана система по качеството. Това означава, че системата ще се крои не по изискванията на елементите, а по основните процеси, които протичат и се управляват в предприятието. С други думи фирмите ще градят системи, които са удобни за тях, а не за сертификаторите. Освен това новата версия ще изисква да има сериозно обвързване на дейностите по качеството с маркетинговата дейност на фирмата. Сега това не се иска в пряк вид", коментира доц. Анастас Кехайов, управител на "Алфа куолити".
Предвижда се постепенна подмяна на вече сертифицираните системи по моделите на ISO 9000, версия 1994 г., с подобрените стандарти от версия 2000. За преходния период Международната организация по стандартизация ще предостави специално "Указание за прехода". Междинният период ще бъде година-две. "В този период фирмите трябва да се подготвят и сертифицират по подобрените стандарти. Това може да се съчетае по време с контролните одити или с пресертифицирането на системата, което се прави на всеки три години", препоръчва Иван Запрянов от "Софконтрол консулт". "Очаквам реакция от страна на сертифициращите организации. Те ще предпочетат по-дълго да сертифицират по старата версия, защото за тях това е по-удобно. Очаквам също сертификационните услуги да поевтинеят, защото новата версия предполага по-малък обем от работа. Промените изискват по-съдържателно вникване в процесите и това предполага да отпаднат консултантите конфекционери в бранша", прогнозира доц. Анастас Кехайов от "Алфа куолити".
ФАР финансира българско участие на Европартнериат '99
Програма ФАР ще финансира участието на 41 български фирми в Европартнериат '99. Срещата ще се проведе в Потсдам, Германия, от 28 до 30 октомври. Агенцията за малки и средни предприятия ще направи подбора на дружествата.
До края на август кандидатите за участие трябва да попълнят специален формуляр по образец, който може да се получи в агенцията. В него се описва на английски език дейността на фирмата и се посочва какъв тип сътрудничество търси тя. Отбелязва се също на какъв език предпочитат да преговарят представителите на дружеството (английски, немски, руски, френски). Посочва се адресът на предприятието и лицето за контакти.
Европартнериат '99 се организира два пъти годишно от Европейската комисия в страни - членки на ЕС. Началото бе поставено през 1988 г. Целта е да се улеснят контактите между предприемачите от различни региони. Изборът на регион зависи от приоритетите на европейската общност за съответния период. В последните години асоциираните към ЕС страни получиха правото да изпратят свои представители като посетители на Европартнериат.
Тази година домакините от Германия ще бъдат представени от 405 фирми с общ оборот над 15 млрд. DM. Немските участници ще бъдат описани подробно в каталог на английски, немски и руски език. Каталогът може да бъде прегледан от българските кандидати за участие в Агенцията за малки и средни предприятия.
Няколко основни бранша ще бъдат представени на Европартнериат '99. Строителство и доставка на строителни материали, електроника, хранително-вкусова промишленост. Информационни технологии и телекомуникации, пластмасови и гумени изделия, металообработка. Машиностроене, химия, фармация, биотехнологии. Околна среда и рециклиране, дървообработване.
Европартнериат предоставя възможност за срещи и договаряне. Фирмите могат да преговарят за техническо сътрудничество например - размяна на документация, ноу-хау и пр., но на търговски принцип. Участниците могат да се уговорят за съвместни изследвания и технологично развитие. Ще се толерират търговията, смесените предприятия, трансферът на технологии, лицензи и патенти.
"Критерий при избора на българските фирми, които ще заминат за Потсдам, ще бъде предметът им на дейност. Кандидатите трябва да се изявяват в един от секторите, представени на Европартнериат. Предимство ще имат дружества с опит във вносно-износната дейност и с чуждестранни партньори. Новосъздадените фирми нямат шансове", уточнява Александър Бабинов, главен експерт в Агенцията за малки и средни предприятия.
Програма ФАР ще поеме разходите на участниците за път и хотел. Дневните и визата трябва да се платят от фирмите. Агенцията замисля в началото на септември семинар, на който да запознае кандидатите с условията за търговия с Германия. Задължение на агенцията като национален съветник на Европартнериат е да организира срещите на българските участници с избраните немски партньори.
100 000 лв. става лимитът за теглене на пари от една картова сметка
Новата максимална сума за теглене на пари от банкомат и разплащане по търговски (ПОС) терминал от една картова сметка е 100 хил. нови лева, или 100 млн. стари лева. Това е десетократно увеличение на досегашното ограничение, тъй като старият лимит бе 9.999 млн. лв. "Нарастването на лимита отчита възможността няколко карти да се захранват от една сметка", каза Александър Матрозов, управител на националния оператор за разплащания с банкови карти БОРИКА. Банките използваха деноминацията, за да поискат и постигнат по-високи седмични лимити, като новият таван е в сила от 5 юли. Въпреки това лимитите при използването на една карта не се променят, като се вземе предвид деноминацията (виж таблицата). Банките са настоявали пред БОРИКА за увеличаване на лимита с аргумента, че все по-разпространени стават семейните и фирмените (корпоративни) карти, при които от една сметка се теглят пари чрез няколко карти. По този начин всеки от едно четиричленно семейство с четири карти може да тегли пари от една сметка, която се захранва например само от единия родител. Картовата сметка обикновено се олихвява с лихвата за разплащателни сметки.
С деноминацията се променят и минималните суми, които ще могат да се изтеглят от банкомат. Досега в зависимост от отделните банки се даваше възможност да се теглят малки суми като 2000, 4000, 5000 лв., докато от 5 юли новият долен праг е 10 лева или 10 000 стари лева. Това се налага поради факта, че банкоматите ще бъдат заредени с банкноти само от 10 и 20 нови лева. Така ако по картовата сметка на гражданин или фирма остане сума под 10 лева, тя ще може да се тегли само на гише от банката издател.
Деноминацията няма да промени таксата, която взимат банките от картодържателя, за теглене на пари от банкомат и разплащане чрез ПОС - сега тя е предимно 200 лв., или 20 стотинки след 5 юли, уточниха от БОРИКА. Това е таксата за местни дебитни карти. Таксата при кредитните карти е по-висока. Обикновено тя е определена в абсолютна сума в долари плюс процент от изтеглената стойност.
От националния оператор БОРИКА съобщиха, че до края на седмицата 34 банкомата от общо 80 в София са снабдени с новите левове. В страната първо ще бъдат пренастроени банкоматите по Черноморието, а след това в Северна България. Тази седмица предстои да бъдат препрограмирани банкоматите и в Пловдив. При търговските терминали първо ще бъдат пренастроени устройствата по бензиностанциите и хотелите.
Ако в банкоматите не са въведени новите банкноти, то това не означава, че от тях няма да може да се теглят пари. До въвеждането в устройствата на новите пари те ще функционират със старите банкноти. Въпреки това, ако поискате разписка, то на нея първоначалното салдо по картовата ви сметка и наличността след транзакцията ще бъдат показани в нови левове. Това е така, защото софтуерът на всички банкомати вече е сменен. Единствено изтеглената сума ще бъде записана в стари лева в подадената разписка. При разплащане чрез ПОС устройства търговците ще трябва да въвеждат сумите в левове и стотинки, независимо дали терминалите са пренастроени за работа с нови лева. Ако пренастройката не е извършена, търговците ръчно ще въвеждат на разписката стойността в нови левове.
Бонове за 150 млн. лв. поискани срещу неизплатените заплати
Инвестиционни бонове за около 150 млн. стари лева са поискали малко повече от 800 работници, на които не са били изплатени заплати до края на 1997 г. Право на компенсация с инвестиционни бонове имат всички, които са работили в предприятия с над 50% общинско или държавно участие и към датата на влизане в сила на наредбата за компенсиране с бонове (6 декември 1998 г.) не са получили заработеното към 31 декември 1997 г. парично трудово възнаграждение. Боновете се получават в съотношение едно към едно със стойността на неизплатените заплати.
В началото на годината от социалното министерство изчислиха на около 50 млрд. стари лева заплатите, срещу които могат да се поискат бонове. Десети май бе срокът, в който хората със заработени към 31 декември 1997 г., но неполучени заплати можеха да заявят желанието си да получат полагащите им се суми под формата на инвестиционни бонове вместо пари. Това те първо трябваше да направят пред работодателя-длъжник на заплатите. Малко вероятно е този срок да бъде удължен повторно, първоначалният бе 6 февруари, съобщиха от Министерството на труда и социалната политика (МТСП). До 2 юли в социалното министерство трябваше да бъде събрана информацията за поискалите бонове и техния точен размер. Цитираните числа за заявения интерес не включва данните за региона на В.Търново, които се очакват в социалното министерство.
Замяната на паричната заплата с инвестиционни бонове става само по желание на работниците. Според ведомството на Иван Нейков бонове са поискали работници от "Монолит" - Монтана, "Хибеа" - Смолян, "Метални конструкции" - София, служители на клон на държавна банка в Русе и от предприятия в Силистра и Велинград. Първоначален интерес за замяна е проявен от около 2000 работници от пловдивско предприятие, но те все още не са ги поискали по официалния начин.
От значение за интереса към замяна са възможностите за използване на боновете. Засега те могат да се използват само в приватизационни сделки и в централизираните търгове на масово раздържавяване. С тях не може да се купуват ценни книжа, търгувани на фондовата борса, или държавни ценни книжа, емитирани от Министерството на финансите. Боновете могат да се прехвърлят между роднини.
От социалното министерство обясняват слабия интерес с множеството заведени дела на работници срещу предприятия длъжници, тъй като при започнати съдебни дела служителите не могат да поискат инвестиционни бонове. Не могат да кандидатстват за бонове и работници, които са осъдили работодателите си да им изплатят дължимите заплати, но досега не са си получили парите.
От МТСП съобщиха, че се обсъжда идея за неизплатените заплати на работили в чужбина служители на държавни и общински предприятия също да се предвиди възможност да бъдат изплатени под формата на инвестиционни бонове.
Срокове
Възможни ефекти от лицензирането на туристическите дейности
Когато преди година бяха приети последователно Законът за туризма и Наредбата за лицензиране на туристическите дейности, техният бъдещ ефект върху туристическия и периферния на него бизнес едва ли е бил предварително оценяван. Поне такава практика на предварителна оценка на въздействието на нормативните актове, както и евентуалното публично оповестяване на резултатите от тази оценка, не съществува в българското законотворене и държавно администриране. От друга страна, вероятно е твърде рано за оценка пост фактум на ефектите от тези регламенти, тъй като опериращите фирми имаха на разположение срок до края на март 1999 г., за да кандидатстват за новите лицензи. Все пак оценка на въздействието на съществуващата нормативна база (не само предварителната оценка на бъдещите закони) е необходима най-малко поради две причини: 1) в случая на България подобна оценка може да служи като методологична основа за предварителната оценка на държавното регулиране и 2) тъй като нормативните актове в голямата си част са лесно поправими (поне формално), оценката служи за определяне на необходимостта от промяна и нейната посока.
Законът за туризма (ДВ, бр.71 от 23 юни 1998 г.) определя хотелиерството, ресторантьорството, туроператорската дейност и туристическата агентска дейност като дейности, подлежащи на лицензиране от министъра на търговията и туризма. Законът постулира, че лицензите са безсрочни, а Наредбата за лицензиране на туристическите дейности (ДВ, бр.99 от 25 август 1998 г.) определя условията за тяхното издаване. Условията включват подаване на определен набор от документи (в най-тежкия случай 11), отговаряне на образователен ценз и заплащане на лицензионна такса. Таксите за туроператори и туристически агенции са съответно 5 милиона и 2.5 милиона лева и не зависят от мащаба и обхвата на дейността на отделните фирми. Очевидно целите на тези регламенти са били, от една страна, фискални (защото таксите не са символични) и от друга - регулативни (допускайки на пазара само фирми, които отговарят на условията и изберат да разкрият част от вътрешната си информация за целите на регистрацията). Освен това законът определя, че "държавата подпомага развитието на туризма, като осигурява средства за национална и регионална туристическа реклама, маркетингови проучвания... " и пр. Средствата за покриване на тези дейности би следвало да се осигуряват главно от таксите за лицензиране и категоризиране. Затова считам, че е уместно ефектите от тези нормативни актове да се разгледат в три аспекта:
Ако приемем, че администрацията на Министерството на търговията и туризма се запази, нетният фискален ефект в краткосрочен план вероятно ще е положителен (или поне не отрицателен), тъй като еднократно събираните такси от опериращите фирми ще се влеят наведнъж през 1999 г. В по-далечен план обаче следва да се отбележат пропуснатите постъпления от данъци на фирми, за които лицензирането, в частност таксите, представлява бариера за влизане в бизнеса. В крайна сметка един данък "може да спъва труда на народа и да му пречи да го прилага в известни занятия, които могат да дадат издръжка и работа на множество хора. Като принуждава хората да плащат, той намалява или може би унищожава един от фондовете, който е можел да ги постави в положение да плащат по-лесно" (А. Смит, "Богатството на народите"). Освен това в случая с България туризмът е отрасъл, около който могат да се развият различни поддържащи и свързани индустрии, като той се превърне в ядрото на един относително силен клъстер. Забавянето на такова развитие също ще има индиректен негативен ефект, макар и труден за оценка, върху бюджетните постъпления.
Ползите за туристическите фирми от извършваната държавна дейност, като национална реклама, проучвания и информационно осигуряване, са почти невъзможно да бъдат оценени, респективно съпоставени с разходите за тях. Нещо повече, алтернативната цена на такива ползи, а именно ефектът за сектора или отделната фирма, ако дейностите бяха частно финансирани, вероятно би се оказала твърде висока. Причината се крие в дефинитивната истина, че държавата харчи по-зле от индивида, фирмата или частната асоциация на фирми. Нетният ефект следователно върху туристическия бизнес като цяло би бил отрицателен. В един хипотетичен казус големите компании биха се облагодетелствали от липсата на реципрочност между разходи и ползи, ако те не отделяха собствени средства за реклама (включително национална и регионална).
Състоянието на бизнессредата в туризма след въвеждането на разглежданите регламенти се е влошило поне поради две причини:
1) Създадени са нови административни бариери пред влизането на малки фирми на пазара на туристически услуги; това се отнася както за финансовата тежест на таксите, така и за разхода на време и усилия за борба с бюрокрацията.
2) Разходите на туристическите фирми (най-вече на малките) са се увеличили заради платените такси; тези допълнителни разходи трябва да бъдат отразени в цената или да се намали печалбата в краткосрочен план, защото фирмите не са сигурни, че "доживотните" лицензи наистина ще важат повече от няколко години (нестабилна нормативна и административна рамка на регулиране на бизнеса).
Пределен ефект регламентите имат и върху общото състояние на бизнессредата. То се е влошило заради поддържането на данъчна политика, която не е основана върху принципа на реципрочност между доход и данък. Всяко отклонение от този принцип се приема за несправедливост, защото е естествено по-големите фирми да се ползват в по-висока степен от услугите, предоставяни от държавата. Следователно подобни регламенти влияят негативно върху предприемачеството, което вирее най-добре в законова рамка, която е, първо, стабилна и, второ, съобразена с общоприети критерии за справедливост като реципрочност и възмездност.
Оценка поне на преките ефекти като фискалния е възможна и задължителна преди въвеждането на нови регламенти. Що се касае до лицензите в туризма, считам, че такава оценка не е правена, или ако е правена, нейните резултати са били некоректни, щом се е стигнало до приемането на тези конкретни регламенти. Повечето от възможните пределни ефекти от лицензирането на туристическите фирми, като влошаване на бизнессредата и пречки пред конкуренцията например, са трудни за предварително измерване и околичествяване. Вероятно това е основната причина те да не са оценени изобщо. Все пак "основен аргумент, че пазарните сили трябва да бъдат оставени да действат, е самата трудност да се предвиди какъв точно ще бъде резултатът [от държавната намеса]. " (Милтън и Роуз Фридман, "Свободата на избора"). Тогава при невъзможност за оценка е редно да се счете, че даденият регламент е неприемлив от гледна точка на бъдещите ефекти. Защото държавната намеса в икономиката не е оправдана по презумпция, а трябва да бъде аргументирана и защитена именно чрез предварителна оценка на ефектите от нормативните актове.
Хорът на протестиращите в БНТ продължава да пее фалшиво
Упоритостта на синдикалните лидери да се грижат за тежките проблеми на БНТ през миналата седмица придоби нова форма - обществен съд за генералния директор на БНТ Лили Попова. Сред обвинителите трябваше да застане дори бившата водеща на "Отзвук" Диляна Грозданова, отишла си по друго време от телевизията. Тя обаче не се появи. В залата за пресконференции на агенция "София прес" се събраха познатите протестиращи синдикалисти и любопитните им колеги от други медии, които очакваха да чуят обсъжданата присъда "два месеца сух режим" за Лили Попова. Напразно. След като всички възможности в "търсенето на конструктивен диалог" били изчерпани, творците от БНТ замислили да използват познатата от американското кино форма - да уредят обществен съд за БНТ-шефката.
В уречения ден и час обаче промениха идеята си. Чавдар Стойчевски, синдикален лидер от телевизията, се извини, че не е с тога и обясни, че тъй като до 16 юли все още е служител на държавната медиа, няма право да произнася морална присъда.
"Това е граждански форум в защита на БНТ и този форум има една цел - да направи критичен анализ на едно управление, което според нас е пагубно за националната телевизия", разясни Чавдар Стойчевски.
В древния Рим форум е наричан площадът, където се събирали гражданите, за да разискват важни обществени въпроси. Прастарата форма за диалог потърсиха и уволнените журналисти от БНТ.
Част от атракциите на съдебния процес обаче бяха запазени. Емил Розов, който до неотдавна се подвизаваше със скрита камера в предаването "1002 нощи", влезе в ролята на служебен защитник на Лили Попова. Две дами бяха призовани първи като свидетели. Таня Харизанова се оплака, че е единственият изпълнителен продуцент, на който не е предложено място в новото направление "Общество", а постовете били заети от колежки, между които "едната била съученичка на Светла, другата била на Зелма, третата била приятелка на Лили". Екипът на бившата радиодиректорка според нея скапвал публицистиката в телевизията.
"Ще трябва да репликирам колежката Харизанова. Аз мога да докажа с документи пред почитаемия съд, че съм съученик с Лиляна Попова от първи клас, а пък отношението й към мен е обществена тайна", включи се Емил Розов и настоя фактът да се приеме като смекчаващо вината обстоятелство.
Редакторката от сутрешния блок Ваня Николова развълнувано разказа за своите 30 години в телевизията и искаше обяснение какъв е критерият професионалисти като нея да се гонят от БНТ. По думите й на въпроса защо я уволняват, от "Сан Стефано" 29 й обяснили : "Имаш ретроградно мислене, остаряла си и си пияница."
Докато не се включиха общественици като режисьора Хачо Бояджиев и композитора Найден Андреев, личните драми преобладаваха над проблема за пагубното влияние на радиоръководството. "Давате ли ми думата", нетърпелив беше бившият телевизионен шеф. Поканен да коментира накъде отива БНТ, Хачо Бояджиев посочи като проблем не уволненията, а бъдещето на телевизията. Вместо Лили Попова обвини Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ), че оставал безучастен към случващото се. Телевизионният режисьор беше притеснен за бъдещето на националната култура. "Ликвидирано е киното, в театъра тук-там се играят български пиеси, оттук нататък тежко и горко на българския народ", завърши анализа си Хачо Бояджиев под аплаузите на присъстващите. За националния капитал, националното достойнство и БНТ като национално богатство разсъждаваше Найден Андреев. "Телевизията е заплашена", обяви композиторът, притеснен, че БНТ може да стане "ретранслатор" на чужда култура.
