Софиянски никога не е показвал амбиции да измести лидера на партията. Той постоянно декларира, че е редови воин в СДС. Кривата на партийните му възходи и безболезненият отказ от лидерския пост в ОХДЦ доказват, че кметът не се цели нависоко в партията. Затова и бе оставен на спокойствие да управлява столицата, докато приемникът му на "Дондуков" 1 започна да реформира държавата.
Кметът използва целия натрупан актив, връзки и опит от служебното правителство, за да моделира разпределението на властта в София. Управлението на мегаполиса винаги е представлявало добра отправна точка за личния имидж, тъй като изцяло се персонифицира с кмета. Две години по-късно Костов обяви края на реформата. За същото време Софиянски изгради своята столица по примера на московския кмет Лужков - а както е известно, в амбициите на Лужков кметското място е само стъпало към президентската му кандидатура. Засега той успя да направи от руската столица държава в държавата - процес, който и българският му колега е на път да приключи. През цялото време неотклонно до Софиянски имаше няколко души, които за сегашните предварителни избори той отново извади на бял свят и ги легитимира като свой екип.
В края на юни 1996 г. Любомир Павлов стана председател на УС на Столичната общинска банка, която постепенно пое обслужването на всички общински фирми. Банката стартира със свежи пари и както казваше Павлов, "зад нея стои столичната община, която е най-големият собственик след държавата".
Също като в модела на държавното управление след банката столицата се сдоби със самостоятелна общинска полиция и охранителна служба. Като венец дойдоха и еврооблигациите. Дълго време те бяха под въпрос не само поради световната финансова криза. Министерството на финансите спираше амбициите на столичния кмет с обяснението, че облигациите на един град, пък бил той и столицата, не могат да имат по-висок авторитет от този на държавата. Не напразно преди първичните избори Софиянски заяви: "Няма какво да си правя кампания, облигациите са достатъчни. Вече няма кой да ме стигне".
Паралелно с икономическото обезпечаване на столичната власт през целия мандат на кмета вървяха борбите за влияние в медиите. Проектът за закупуване на проценти от столичната "Нова телевизия" предизвика бурен партиен отпор. Отново Любомир Павлов играеше ключова роля в медийното обезпечаване на Софиянски - обучен още от времето, когато бе шеф на агенция "Демокрация" - издател на едноименния партиен вестник. Тогава той ръководеше разпределението на чуждите помощи за медийната политика на СДС. Негови съратници твърдят, че огромната част от приходите са влети в по-късно създадения от Павлов вестник "Експрес". Докато Софиянски бе шеф на КПД, приближеният му използва тази възможност, за да си даде (като член на Временния съвет по честотите) лиценз на радио "Експрес".
Съпругата на Павлов Диляна Грозданова бе протежирана от синята власт в БНТ. Лично Иван Костов се обади на тогавашния тв началник Гранитски да иска обяснение за отстраняването на Грозданова от шефското място в новините. След ликвидирането на предаването "Отзвук" съпругата на Павлов и колегата й Иван Такев създадоха агенция, в чиято каса започнаха да текат общински пари. Всички общински фирми станаха акционери, твърдят общинари. Най-големият скандал бе с разкритието, че фалиралият металургичен гигант "Кремиковци" е налял в агенция "Имидж" 105 600 долара. Чрез агенцията на Грозданова Софиянски иззе и от групата на интелектуалците, и от президента инициативата по посрещането на новия век.
Най-важният коз на Софиянски е самостоятелният рейтинг. Столичният кмет е втори по популярност и доверие след президента. Рейтингът му не се влияе нито от спадовете на подкрепата за правителството, нито от непопулярните мерки, нито от негативите на реформата. Без да е ръководител на държавна институция или да заема важен държавен пост, той тича в отделна лента и в съзнанието на избирателите. Няколко месеца преди изборите се радва и на подкрепата или поне на признанието дори на опозиционните партии.
Софиянски освен това никога не е изоставял външнополитическите си контакти. В началото на 1997 г. се говореше дори, че германските политици са били благосклонни към него, а първата си външнополитическа среща Иван Костов направи със столичния кмет в Германия. По-късно посланик в Бон стана близкият до Любомир Павлов Николай Апостолов, бивш изпълнителен директор на издателска къща "Експрес".
Московската връзка също винаги е присъствала като елемент в организацията на столичното управление. Визитите на Софиянски в Москва и тези на Юрий Лужков в София никога не остават само на ниво побратимяващи се градове. В началото на 1997 г. съвсем достоверно се твърдеше, че двете столични банки ще разменят пакети и близката им връзка ще способства за икономическия обмен между България и Русия. Тогава като активен противник на тази идея се прояви Антоан Николов.
След няколко години тихи бизнесдела и партийно мълчание хората около Софиянски отново направиха сериозна заявка, стъпили на стабилната основа на столичното управление и на имиджа на кмета, издигнат и подкрепен от СДС. Дипломираният доктор психиатър Любомир Павлов внимателно изчака по-добър период, за да си припомни времената, когато дърпаше конците в синята коалиция. На Любомир Павлов Стефан Софиянски дължи председателското място в ОХДЦ. Депутатът прокара през партията и парламента процедурата, с която бе отстранен Стоян Ганев - и от депутатското място, и от поста в партията.
Активисти на СДС твърдят, че Павлов сега организира совалки из страната - привлича за каузата недоволни от новата политика на партията. На много места все още съществуват паралелни на казионните клубове групички, които все още не приемат идеята за партизирането на СДС и ликвидирането на присъдружните партии. Именно сред тях Павлов търсел поддръжници. Атаката на кинжалите била насочена към проблемните за СДС градове, но важни за разпределението на властта в държавата - Бургас, Русе, Плевен. Вече били провеждани разговори и с оформящите се като вътрешна опозиция депутати от мнозинството.
От две години вицепремиерът Бакърджиев организира противодействие на всеки ход на Софиянски. Крайният резултат засега обаче не е за него. Кметът блестящо изигра своето самокандидатиране за втори мандат - изпревари всички и пред целия актив на СДС, на националната конференция, обяви, че пак иска да управлява столицата. "За мен основният ангажимент е към гражданите на София. Аз се чувствам длъжен да кажа първо на тях дали имам намерения за още един мандат. За да го направя, разбира се, трябваше да го съгласувам с политическата сила. Затова информирах официално и министър-председателя", каза Софиянски и всички го аплодираха дори Костов и Бакърджиев. Никой в партията вече не можеше да играе открито срещу кмета.
Когато се разгоря поредният бойкот срещу екипа му, той запази спокойствие и не пое ръкавицата. Защото в крайна сметка СДС вече даде в ръцете на кмета още един 4-годишен мандат. Активното мероприятие, организирано срещу него, донесе негативи само на организаторите си. Единственият начин партията да ореже властта на собствения си кандидат е да запази за себе си столичния общински съвет. Както и ще стане - всичките 87 имена в "листата на Антоан Николов", депозирана в НИС, са лично проверени верни хора на Бакърджиев. В четвъртък регионалното ръководство на СДС в столицата вече касира двама от избраните на предварителен вот кандидати за районни кметове, предложени от Софиянски. С това обаче Бакърджиев все още не е спечелил битката.
На конгреса подавам оставка
Стефан Савов, председател на Демократическата партия, пред "Капитал"
- Задавате ми най-тежкия въпрос, защото аз не мисля по същия начин. Смятам, че въпреки оптимизма на Иван Костов на страната й предстоят още много тежки изпитания - именно в стопанско отношение. Действително преодоляхме големи препятствия, но тепърва има още много такива.
- Не един ден, един месец, дори една година не можем да обявим за срок, в който да приключат промените. Реформата е процес. Непрекъснато ще има неща, които трябва да се реформират. Дори когато вече си мислим, че сме стигнали края и сме направили най-доброто, изведнъж ще се окаже, че още трябва да се работи.
- Мисля, че този въпрос трябва да го зададете на Иван Костов. Основното според мен е, че са нужни още много усилия, още много остава за довършване. Иначе всичко е много хубаво. Аз много харесвам този оптимизъм на премиера. Но не мога да го споделя напълно. Имаме успехи, и то сериозни, разбира се, но и проблемите не са малко. И винаги ще има.
- Сега наистина има много по-голяма стабилност. Едва ли сериозен човек би отрекъл това. Но не аз съм човекът, който ще казва това дали е постижение на правителството. Ние сме част от него и много активно участваме във властта - значи постигнатото е и наша заслуга. Но основната ми мисъл е, че дори при едно най-успешно развитие все има какво да се прави още.
- Естествено е, че на това правителство, съставено от СДС и Народен съюз, с идеи християндемократически, основен противник винаги ще му е БСП.
- Не слаба, а невероятно слаба е в момента комунистическата партия. Не влагам нищо обидно в тази формулировка, защото БСП е едно нещо, в което са се събрали остатъците от комунистическата партия, все още не са се трансформирали и, виждате, самите те още не могат да намерят новото си лице. Колкото и да се замислям, не мога да си спомня в моя политически живот, а той продължава доста време, тази партия да е била толкова слаба както сега.
Хубаво е винаги едно управление да има и една силна опозиция. Но я си представете тази опозиция пък да е много силна - и това е лошо.
- Да, тук решително мога да кажа, че съм оптимист. То ще издържи тези две години и най-после ще имаме едно стабилно правителство, което да изкара цял мандат.
- Естествено, че имам. Прилагателното не знам дали е точно, но критики имам - в различните основни направления на дейността му.
- Много бих искал да е така, защото преходът е тежко нещо, но не мога да кажа, че точно то ще завърши този процес.
- Разбира се, аз също мисля така. До голяма степен такава лесна прогноза може да се направи и поради очевидната немощ на социалистите, и поради това, че в момента все още го има ентусиазма у хората, вярата, че демократичните сили водят страната по верния път.
- Това ще трябва да попитате, тя е наблизо, слатинската врачка. А аз мисля, че поне докато опозицията е тази и докато не се изчерпят надеждите на избирателите, които ни подкрепят, смятам, че още доста дълго няма да има алтернатива на ОДС.
- Да, разбира се. Никога досега освен Народен съюз СДС не е имал друг партньор. Каквото и да се е говорело или да са правени опити тази конфигурация да се подмени. Моята твърда убеденост е, че политическата формула СДС - Народен съюз е от много голяма важност за българския политически живот. Не трябва с лекота да бъде пренебрегвана или пък отхвърляна. Ние още дълго време ще бъдем достатъчно важни в тази сполучлива формула.
- Решително - да, защото всички досегашни опити да се намерят и други партньори излязоха неуспешни.
- Мисля, че не. Отговарям условно, защото в политиката трудно се дават еднозначни определения.
- Ще ги обсъждаме текст по текст. Но ние ги подкрепяме, защото това в края на краищата са предложения на ОДС, а не само на СДС.
- Е, по-малкият винаги отстъпва. Това съм го казвал и пред моите съпартийци и съмишленици: в политиката можеш да диктуваш и налагаш само ако си достатъчно силен. Ние, така или иначе, сме показали, че не можем да бъдем пренебрегвани. Имаме солидна подкрепа от 12-15 на сто, но това не е достатъчно, за да можем ние да казваме решителната дума. Но пък е достатъчно, защото без нас СДС трудно би могъл да управлява.
- Такова нещо няма. Ние сме решително против - Народен съюз не може да участва в никакви предварителни избори. На нас ни е ясно, че сме по-слабият партньор и винаги и навсякъде ще загубим, ако се явим на такъв избор. Затова такива избори са безсмислени.
- Не. Нищо, че такива гласове се чуват. Сигурен съм, че нито в БЗНС, нито в Демократическата партия има сериозни становища за разширяване. Ние сме си достатъчни.
- Да, ако това разширение стане поради нарастването на силата на ДП и на земеделския съюз. Но не и като приемаме други политически сили, защото аз пък бих задал въпроса коя е тази политическа сила, с която ние да можем да имаме единомислие и да вземем да я приемем в коалицията.
- Въобще не съм участвал в такова разпределение. Но смятам, че едно кметско място в София е незадоволително за Народен съюз. Аз, като човек избиран четири пъти за народен представител в София, мисля, че Народен съюз и особено ДП имаме по-силни организации в София, отколкото тези на СДС. Това е факт, така че едва ли бихме се съгласили да ни бъде подхвърлено едно място. Бих могъл да дам пример с нашата организация в центъра на столицата - "Оборище". Когато беше най-големият сблъсък между нас и Филип Димитров, в София аз бях избран въпреки масираната и твърде непочтена кампания срещу мен. Така бе избран и Александър Джеров. Ние имаме твърди привърженици в София. Затова просто не ми задавайте такива въпроси за някакво разпределение, квоти, места в райони.
- Абсолютно не. Г-жа Мозер беше в странство, а аз не се чувствам достатъчно добре, за да ходя на светски приеми. Активно в организацията на това събитие участва обаче моят заместник Веселин Методиев.
- Естествено. Но няма да ви кажа кого съм избрал.
- Да, тогава. Аз съм решил вече твърдо, че достатъчно вече е на моите години активно да се занимавам с политика.
- Да, това означава. Може по някакъв начин да продължа да работя за ДП, но не така активно, както досега като председател. Не зная точно под каква форма ще стане това, но аз не мога вече да бъда председател. И здравето ми вече не го позволява, и годините. Пък мисля, че все още, докато съм сравнително добре, трябва да се намери мой заместник и аз да участвам в този избор.
- Нямам още окончателно решение, но бъдете сигурни, че отдавна се оглеждам и имам предпочитания към един или друг човек. Имам петима заместници, все достойни хора. А може да се намери и друг човек. Още не знам.
Накратко
Дружеството "Ти Би Ай" АД е избраният купувач за пакета от 145 700 акции, представляващи 31% от капитала на ЗПАД "Булстрад", съобщиха от финансовото министерство. Цената, която ще плати "Ти Би Ай" АД, е 7 610 000 щатски долара, което представлява приблизително 52 щатски долара за една акция с номинална стойност от 10 деноминирани лева. Очаква се договорът да бъде подписан в рамките на десет дни.
Бюджетът отпусна на авиокомпания "Балкан" 30.8 млрд. лв. за погасяване на част от задълженията й. Средствата са от резерва за структурна реформа в държавния бюджет. С тази сума ще се увеличи фонд "Резервен" на авиокомпанията. По този начин тя ще се рекапитализира и ще може веднага да погаси задълженията си към бюджета по предоставени в миналото временни финансови помощи и лихви по дълга към ДФРР, които надхвърлят 14.2 млрд. лв. С останалите 16.5 млрд. лв. ще се реализира сложна финансова схема. "Балкан" ще изкупи с тази сума част от вземанията на БДЖ от югославските железници. След събирането на това вземане авиокомпанията ще може да изплати своето задължение към Ръководство на въздушното движение - Белград. БДЖ от своя страна ще изплати с получените средства свои задължения към държавния бюджет, които в края на април надхвърлят 62 млрд. лв. Това е единственият начин да бъде извършена продажбата на АК "Балкан" на стратегически инвеститор и да бъдат намалени просрочията на БДЖ към бюджета, чието огромно нарастване е в противоречие с договорените критерии в тригодишното споразумение с МВФ, обяснява в доклада до МС финансовият министър Муравей Радев.
Държавата да определи минимални изкупни цени на зърното от новата реколта, млякото и свинското месо, поиска Съюзът на земеделските кооперации в писмо до земеделския министър Венцислав Върбанов. Заедно с това от съюза отново настояват за редица протекционистични мерки за защита на земеделието. Едно от исканията е държавата да изкупи около 30-35% от произведеното зърно от тазгодишната реколта. Според съюза неблагоприятните климатични условия и недостигът на финансови средства ще свалят средния добив на пшеница на 250-260 кг от декар. Това ще доведе до сериозни проблеми с осигуряването на хлебния и фуражния баланс, смятат земеделските кооперации. От земеделското министерство отговориха, че исканията на съюза са неизпълними, тъй като противоречат на политиката за ненамеса в производството и търговията със земеделска продукция.
Приключиха трите обществени обсъждания за границите на националните паркове "Рила", "Пирин" и "Централен Балкан". Тази процедура беше предвидена в Закона за защитените територии заради реституционните претенции към части от парковете. Крайният срок за подаване на реституционните искове е 31 юли. След тази дата специални комисии с участието на представители на Министерството на околната среда и водите и регионалните кметове ще определят точните граници на парковете.
ОТЕ/KPN купува БТК и втория GSM за над 500 млн. долара
"Кейбъл енд уайърлес" продава дела си в "Мобиком"
Консорциумът между гръцката държавна компания ОТЕ и холандският KPN е готов да плати над 500 млн. долара за 51% от акциите на БТК и за лиценза за втория GSM-оператор, съобщи вицепремиерът Бакърджиев. Миналия четвъртък сутринта на редовната среща на премиера и неговите заместници е било съобщено, че цената, която ще предложи консорциумът, е 520 млн. долара, което съвпада с обявената от гръцкия вестник "Ексусия" цена на сделката. Късно през деня обаче източник от екипа на вицепремиера заяви пред "Капитал", че сумата вече е променена, но отказа да уточни каква е тя. До редакционното приключване на броя преговорите с купувача не бяха финализирани и окончателната цена на сделката не беше известна. Не е известен и обемът на инвестициите, които новият собственик ще направи в компанията.
Продажбата на 51% от акциите на БТК обаче ще може да бъде финализирана едва след решение на правителството и промени в законодателството. Подробности за параметрите на сделката не са известни, но според добре осведомени източници консорциумът се е отказал от изискването си да бъде удължен монополът на БТК. Според първоначалното искане на купувача правителството трябваше да осигури монополни права за БТК до 2005 г., въпреки че според Закона за далекосъобщенията той свършва в края на 2002, а освен това българската страна има ангажимент към Световната търговска организация да либерализира телекомуникациите у нас през януари 2003 г. Ако консорциумът е предложил 520 млн. за компанията, това е със 105 млн. долара повече от първоначално оферираните от ОТЕ и KPN 415 млн. долара за 51% от БТК, лиценз за GSM-оператор и гарантиран монопол до 2005 г. Според добре осведомени източници правителството е поставило условие на купувача, че ще подпише договор за продажба само ако предложи над 500 млн. долара за БТК. Един от важните аргументи в преговорите с ОТЕ и KPN в тази посока са били две писма за намерения, изпратени до вицепремиерите Божков и Бакърджиев от втората по големина американска телекомуникационна компания GTE. В тях телекомуникационният гигант е заявил, че проявява сериозен интерес към покупката на БТК и че оценява компанията на 1 млрд. долара, а лиценза за втори GSM-оператор - на 75 млн. долара. Освен това американската компания е изразила готовността си да приеме всички първоначално обявени условия на правителството по тази сделка. С тези писма GTE на практика е заявила, че за 50% от БТК и лиценза за втория GSM-оператор предлага поне 575 млн. долара, като в тази сума не е включена цената на единия процент от акциите, който дава контрола върху компанията.
Предложенията на GTE са били използвани от правителството за постигането на значително по-висока от първоначалната оферта на ОТЕ и KPN.
Според източници, близки до GTE, компанията не е получила отговори и на двете си писма до вицепремиерите Бакърджиев и Божков и затова е била принудена да информира за намеренията си лично премиера Костов. Междувременно българският посланик във Вашингтон Филип Димитров е бил натоварен от министър-председателя да проучи доколко сериозни са намеренията на GTE, вследствие на което от Вашингтон пристига утвърдителен отговор. На 2 юли премиерът Костов е получил лично офертата на американската компания. До този момент обаче въпреки интереса на GTE и потенциалната възможност да бъде обявено ново събиране на оферти, правителството очевидно не смята да прекратява преговорите с ОТЕ и KPN, а да ги финализира. Офертата на американския телекомуникационен гигант обаче е била спасяващата сламка в преговорите с консорциума, тъй като за нея са били информирани представителите на ОТЕ и KPN. Още повече че всичко това се случва, след като в началото на юни консултантът по сделката Дойчебанк - Лондон, информира българското правителство, че преговорите с ОТЕ и KPN са стигнали в задънена улица.
Междувременно във връзка със сделката за БТК миналата седмица е постигната договореност между холандците от KPN и "Кейбъл енд уайърлес" за продажбата на дела на английската компания в "Мобиком". "Кейбъл" притежава 49% в дружество, 39% са собственост на БТК и 12% на фирмата на МВР - РЕС. Така след продажбата на БТК контролният пакет акции от "Мобиком" ще бъде собственост на холандската KPN. Засега не е известно дали в тази покупка пропорционално участва и ОТЕ. В рамките на консорциума участието на ОТЕ и KPN ще бъде разделено 60/40 в БТК в полза на гръцката държавна компания и 40/60 във втория GSM-оператор в полза на холандците.
Сделката за "Мобиком" е важна, защото ще позволи на новия носител на GSM-лиценз да цифровизира сега съществуващата аналогова мрежа на компанията. По този начин вторият GSM- оператор реално ще бъде пуснат в експлоатация много бързо. Освен мрежата холандците вероятно ще използват и марката на компанията, която е вече наложена на българския пазар, и още в края на 1999 г. ще представлява сериозна заплаха за конкурента си "Мобилтел".
Все още не е известно дали правителството е приело условието на купувача държавата да не продава останалите си акции в БТК (49% - бел.ред.) до края на монопола, което сериозно ще засегне интересите на работниците в компанията, които по закон имат право да купят акции от БТК на преференциална цена. Другото условие, което консорциумът постави, е 50% от инвестициите, които ще направи в БТК, да бъдат трансформирани в допълнително акционерно участие. Ако кабинетът е приел това искане на купувача, ОТЕ и KPN ще могат да увеличат значително процентното си участие в компанията, без да заплащат допълнително за това.
Защо България ще стане член на Северноатлантическия съюз
Потребността на България от интегриране в ЕС е безспорна. В областта на сигурността и отбраната Кьолнската декларация утвърди идеята за eвропейска интеграция, разбрана като изграждане на система за ранно предупреждение, а оттам и за бързо реагиране при зараждане и възникване на криза. С помощта на такава система в бъдеще ще се избягва въвличането на страните във военни конфликти.
За страните от ЕС организацията, която създава желана среда за интеграция и реализиране на системата за ранно предупреждение и управление на кризи, е Северноатлантическият съюз. Новата стратегическа концепция на НАТО, приета във Вашингтон, доразвива идеите от доктрината за многонационални съвместни целеви сили (CJTF), доктрините за военни операции, различни от война (MOOTW), програмата "Партньорство за мир" (PfP) и концепцията за управление на кризи (гражданско военно планиране в извънредни ситуации - CMEP).
Северноатлантическата ориентация на България бе закрепена в правителствено решение през 1997 г. Логично последва приемането на програма за присъединяване, концепция за национална сигурност и военна доктрина, които очертаха политическата рамка за сигурността и отбраната. Процесът на планиране на отбраната и гражданския контрол над въоръжените сили имат ясно очертани следващи стъпки - разработване на: национална военна стратегия; доктрини на въоръжените сили (обща, по видове, родове и специални войски и операции); стратегически преглед/изследване на отбраната; план за организационно изграждане на въоръжените сили; програми за развитие (включително модернизация и превъоръжаване); бяла книга на отбраната.
През изтеклите две години се натрупа компетентност за конкретните стъпки, които трябва да се осъществят след приемането на военната доктрина. Постепенната интеграция между цивилното и военното ръководство на въоръжените сили доведе до нов стил на работа, при който всеки документ е резултат от усилията на съвместна работна група. Обсъждането протича на няколко етапа и само министърът след разглеждане в Съвета по отбраната взема окончателно решение, което в зависимост от изискването на закона се внася в Министерския съвет и в парламента. Изключително важно е, че всички тези документи стават достояние на българските граждани или имат своя публична версия. Това всъщност е най-важното достижение в реформата, защото само вътрешната професионална дискусия и дебатите в обществото могат да бъдат гаранция за нашата сигурност. Всеки опит за тясно партийно или личностно противопоставяне ще ни върне към най-лошите дни от нашата история.
Изключително полезни за следващите етапи от процеса за интегриране са комюникето от срещата на върха във Вашингтон, приетият там план на действие за членство, инициативата за отбранителните способности (DCI), концепцията за оперативните възможности, разширено и по-оперативно партньорство, адаптиран и разширен процес на планиране и преглед по партньорство за мир (включително ежегодни министерски указания), усъвършенствано образование и подготовка, политико-военни рамки за ръководени от НАТО операции по "Партньорство за мир". Процесите в ЕС, другата част от нашия стратегически избор, са не по-малко окуражаващи и най-важното - еднопосочни с посланията от Вашингтон.
В областта на сигурността и отбраната се очертават следните приоритети:
1. Необходимост от добра система за ранно предупреждение, базирана на добро разузнаване и информационна мощ, позволяваща бързо интегриране и оценка на информацията за военно-стратегическата среда и подготовка за бърза реакция.
2. Необходимост от бърза управленска реакция чрез ефективна система за вземане на решения, консултации и управление, съвместима с тази на НАТО и страните от Северноатлантическия съюз.
3. Необходимост от капацитет за бърза военнотехническа реакция чрез ефективни, боеспособни и боеготови тактически формирования (взводове, роти, батальони и максимум бригади), съвместими с тези от страните на НАТО.
Използването на съвременни технологии, военната ни традиция и волята на всички българи ще гарантират на страната ни сигурност в XXI век като неразделна част от развития демократичен свят.
Намираме се в стадий, когато заедно с партньорите от НАТО и ЕС трябва да реализираме няколко изключително ясни проекта:
1. Изграждане на национална система за управление на кризи, на върха с национален ситуационен център /национален център за управление на кризи.
2. Изследване състоянието на комуникационно-информационната система на въоръжените сили и нейната модернизация на базата на обща техническа архитектура и обща оперативна среда, дефинирани в НАТО.
3. Изследване и модернизация на система за противовъздушна отбрана, съвместима с НАТО.
4. Развитие на ефективна и унифицирана управленска структура на въоръжените сили (по хоризонтала и вертикала), съвместима с НАТО.
5. Създаване на ефективни и съвместими с НАТО сили за бързо реагиране, а от тях на ротационен принцип поддържане на поне 10-15% сили за незабавно действие за участие при управление на кризи.
6. Изграждане системата на резерва, от която при нужда се генерират войските за отбрана, за териториална отбрана и попълване на загубите. Създаване и на необходимите запаси, чрез които при нужда може да се регенерират въоръжени сили от по-друг тип при съответния осигурен продължителен период на предупреждение.
7. За постигане на необходимото ниво на владеене на английски или друг чужд език и познаване на процедурите в НАТО - ефективно използване на Центъра за оперативна съвместимост на Министерството на отбраната във Военна академия.
8. За подготовка на специалисти, необходими за новия модел на въоръжените сили - решителна структурна и функционална реформа на военно-образователната система. В частност активиране на факултета (центъра) по национална сигурност и отбрана във Военна академия, с което да се постигне еднакво разбиране на въпросите по сигурността и отбраната от цивилни и военни - особено от по-горните нива на управление.
9. За осигуряване на тези проекти в научно-методическо отношение - консолидиране на изследванията в Министерството на отбраната и интегриране на усилията с научни организации в страната и чужбина - създаване на институт по перспективни изследвания за отбраната.
10. Решително освобождаване от всички дейности, имущества и инфраструктура, които не са свързани с приоритетите ни.
Реализацията на тези приоритети и проекти като част от Националния план на действие за членство и План за организационно изграждане на въоръжените сили до 2004 г. заедно с изграждането на система (съвместима с тази в НАТО) за планиране, преглед и отчет на постигнатото, за актуализация на плановете и програмите по години, логично ще ни осигури място в НАТО и ЕС.
НЕК и "Европейски консорциум Козлодуй" подписаха за модернизацията на АЕЦ
През следващите седем години "Европейски консорциум Козлодуй", съставен от немската "Сименс", френската "Фраматом" и руската "Атоменергоекспорт" ще извърши основната част от модернизацията на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй". Договорът между НЕК и консорциума бе подписан в четвъртък, една седмица след крайния срок, определен в тръжната процедура. Модернизирането на двата хилядника ще струва около 314 млн. евро. По-голямата част от средствата ще бъдат осигурени с външни кредити, за които ще бъде предоставена държавна гаранция. НЕК ще участва в проекта със собствени средства, които ще бъдат около 10 - 20% от общата сума.
Около 50% от външното кредитиране се очаква да дойдат от "Евроатом" - специализираната финансова институция на Европейския съюз, както е предвидено още от обявяването на търга през 1996 г. Тази част ще покрие разходите на консорциума. Други 20% са договорени с "Росексимбанк". Около 20% от средствата ще бъдат осигурени по линията на експортни заеми от Германия с гаранцията на "Кофаз". Всичките заеми са дългосрочни. "Радваме се, че осигурихме държавна гаранция по проекта. След няколко седмици ще е напълно осигурено цялото финансиране", обясни Андреас Клей, представител на "Сименс" - водещата компания в консорциума. Клей допълни, че около 90% от доставките и инженерната дейност ще бъдат предоставени на български компании.
Според шефа на Комитета по енергетика Иван Шиляшки работата по проекта най-вероятно ще започне през 2000 г. и ще завърши през 2006 г. Останалата част от модернизацията на двата хилядамегаватови блока на стойност 87 млн. долара бе спечелена от американската фирма "Уестингхаус". НЕК подписа договора с американците в началото на юни тази година.
Блокове 5 и 6 на АЕЦ "Козлодуй" принадлежат към трето поколение на руски реактори с вода под налягане ВВЕР-1000 и имат мощност от 1000 мегавата всеки. Модернизацията ще се концентрира върху подобряването на дългосрочното охлаждане на реактора, радиацията и противопожарната защита. Други акценти на проекта ще бъдат подобряването на аварийното електрозахранване и надеждността на експлоатацията. Изпълнението е планирано да се извърши на четири големи етапа по време на годишните генерални ремонти. През основната инженерингова фаза, стартирала през пролетта на 1998 г., "Европейски консорциум Козлодуй" вече беше разработил технически решения, документи за лицензиране и спецификации за доставка на хардуер, като активно са използвани услугите на местни инженерингови компании. Програмата за модернизация е в съответствие с изискванията на МААЕ за повишаване на безопасността на реакторите от руски тип ВВЕР-1000.
Черноморието - между отлива на руснаци и прилива на скандинавци
В последните години най-разпространеният език по българското Черноморие бе руският и всички бяха свикнали с това. От началото на този сезон броят на туристите от Русия и ОНД е спаднал с 50% до 70% според различни източници. Отделните участници в туристическата верига поставят различни акценти в търсене на обяснението на неприятния феномен. Според едни причините за срива са навън. Финансовият крах в Русия и Украйна миналия август сви реалните доходи, което естествено доведе до въздържане от почивки в чужбина. Последваха и ограничения във възможността за износ на валута. Кризата в Косово и начинът на отразяването й в руския печат също са охладили желанието на някои руснаци и украинци да се запишат за почивка в България. Наблюдатели на туристическия пазар у нас твърдят, че част от 50-те милиона долара, които Турция изхарчи за национална туристическа реклама, всъщност са отишли за антиреклама срещу България на руския пазар. И трите обяснения са частично верни, но е факт, че неразбориите в българския туристически бизнес също имат съществен принос за частичната загуба на един важен пазар.
"Основната причина за срива на руския пазар е неправилната търговска политика от страна на българските хотелиери спрямо Русия и ОНД в продължение на много години. Дълго време се предлагаха безумно високи ценови равнища за този пазар и това в крайна сметка се обърна срещу нас. За провала допринесоха и многобройни фирми-фантоми, които се появяват, печелят и изчезват, като увреждат имиджа на страната", обясни Донка Соколова, председател на УС на Българската асоциация на туристическите агенции. Надуването на цените се компенсира отчасти с намаляването им в последния момент чрез изготвянето на специални оферти. Оптимизъм тук проявява единствено зам.-министърът на търговията и туризма Мариана Асенова, според която "вече сме имали сезони с първоначално изоставане с над 20% към тази дата и след това сме ги приключвали с отчетени ръстове". Някои
"Българските туристи регистрират все по-осезателно присъствие на туристическия ни пазар. В сравнение с началото на юли миналата година реализираните нощувки от българи в "Златни пясъци" АД са с над 100% повече, като очакванията са в края на сезона българските летовници да бъдат с 30% повече спрямо предходното лято", сподели Венцислав Танчев, търговски директор на "Златни пясъци" АД. Според други експерти точната бройка на българските туристи не може да се установи, поради факта, че хотелиерите не декларират реални данни. Една от причините за хаоса в българския туризъм е и незавършилият процес на приватизация в туристическите дружества и многобройните проблеми, които произтичат от това.
През изминалата година делът на частните хотели в българските черноморски курорти нарасна. Според голяма част от експертите това вече е довело до повишаване на качеството на предлагания продукт. В много от случаите обаче купувачите на хотели все още не са назначили опитни мениджъри, които оптимално да управляват поверената им собственост. Съществуват и затруднения при достъпа до кредити, тъй като за разлика от конкурентни страни като Турция държавата няма специфична инвестиционна политика в областта на туризма.
Раздробяването на предлагането в големите черноморски курорти след приватизацията е един от сериозните проблеми, който се връща като бумеранг върху собствениците на хотелите. Това се случва в период, когато в световен мащаб тече процес на окрупняване на пакетите предлагани услуги. Представители на българските туроператори се противопоставят на текстове от Закона за туризма, който разрешава на хотелиерите да извършват туроператорска дейност. Според тях строгото разделение на функциите, от една страна, ще повиши качеството на продукта, а от друга страна, ще даде повече простор за действие на туроператорите, които имат директен достъп до клиентите.
Избрани са консултантите за строежа на летището
Избрани са международните консултанти по проекта за реконструкция на летище София, съобщи министърът на транспорта Вилхелм Краус. Ирландската "Еър Риант" е класирана на първо място по ЛОТ А и ще консултира финансовия и търговския мениджмънт на летището. Холандският консорциум НАКО/Ес Пи Си е избран за консултант по ЛОТ Б и трябва да изработи работния проект за реконструкцията (в момента има само идеен генерален план), да подготви пакета от тръжни документи за избор на главен изпълнител на проекта и да извършва супервайзерски надзор.
През септември 1997 г. правителството подписа кредитно споразумение с Европейската инвестиционна банка за финансиране на реконструкцията и модернизацията на летище София и то беше ратифицирано от Народното събрание. Първият етап на проекта включва изграждане на нова, успоредна на сегашната писта, която ще минава над р. Искър, изместване и реконструкция на съществуващата писта, а също така проектиране и построяване на нов пътнически терминал за 2.5 млн. пътника годишно и съпътстваща инфраструктура. Според предварителните изчисления това ще струва около 200-215 млн. долара. С 60-те млн. екю от ЕИБ ще се строи основно новият терминал. Удължаването и модернизирането на пистата ще се финансира от няколко източника - 40 млн. долара отпуска Кувейтският фонд за арабско развитие, приблизително същата сума ще отпусне държавният бюджет, останалата част ще се осигури от извънбюджетни фондове, обясниха от Министерството на транспорта. Според министър Краус проектът ще получи около 60 млн. евро от структурните фондове на Европейския съюз, които започват да действат от 2000 г. "Помощта по програмата ИСПА на ЕС ще позволи да се разшири първоначалният вариант на проекта, при което ще се повиши категорията на пистата за излитане и кацане. Тя ще бъде с най-високата категория с всички допълнителни осигурителни системи, гарантиращи безпроблемно кацане и излитане при неблагоприятни за полети метеорологични условия", коментира транспортният министър. Според експертите това означава, че самолетите ще могат да се водят автоматично при нулева видимост.
Дружеството за развитие на летище София (ДРЛС) ще бъде разформирано, обяви транспортният министър Вилхелм Краус. На 13 юли ще се проведе общото събрание на акционерите. Дневният ред предвижда да се разгледа и съответно приеме или отхвърли окончателното предложение на акционера "Еърсис АТМ" (Airsis ATM, дъщерна фирма на "Сименс") за осигуряване на финансирането за изграждане на нов карготерминал, срещу което дружеството да получи концесионни права на ДРЛС. Ще бъде предложено също увеличаване на капитала на дружеството от 114 000 000 лв. на 926 000 000 лв. чрез емитиране на нови акции, които ще се разпределят според сегашното акционерно участие. Министър Краус обаче заяви, че представителят на принципала в директорския борд ще предложи разформиране на дружеството и летище София при всички положения ще излезе от него. Причината е, че "Сименс" не осигури обещаните средства за изграждане на терминала в обещаните срокове.
Договорът с ЕИБ не включва изграждането на карготерминал, за чийто строеж като втора фаза от проекта се предвижда осигуряването на допълнителни инвестиции. Така тази част от проекта излиза извън контрола на ЕИБ, която задължително изисква открита тръжна процедура с широко международно участие. Досега се предвиждаше този обект да бъде възложен директно на Дружеството за развитие на летище София. То беше създадено през 1994 г. с основни акционери летището, Столичната община и Главболгарстрой. Впоследствие в него беше включена "Сименс", която в момента чрез дъщерната си фирма "Еърсис АТМ" държи 50.87% от капитала на дружеството. Летище София участва с около 35%, а Главболгарстрой и Столичната община общо с около 14%. За да получи проекта без търг или конкурс, дружеството трябваше да осигури цялото финансиране за строежа на карготерминала. Това беше и целта на привличането на "Сименс", която обеща да намери парите.
Сега схемата с директното възлагане на изпълнението на проекта без търг или конкурс най-вероятно ще се прехвърли към "Зееви груп", която беше одобрена за купувач на авиокомпания "Балкан". Израелците потвърдиха, че включването им в строежа на летището е залегнало в приватизационния договор. "Ако "Зееви груп" действително след 15 юли стане собственик и стъпи сериозно в авиокомпанията, поех ангажимент да бъдат поканени в проекта за изграждане на карготерминала като инвеститор. Те са много силни в логистиката", обясни министър Краус.
Арабският свят отряза "Балкан" заради израелския купувач
Броени дни след като 75% от капитала на авиокомпания "Балкан" бяха продадени на израелския консорциум "Зееви груп"/"Аркиа", арабските страни започнаха да затварят небето си за националния ни авиопревозвач. Пръв реагира Ливан, който поиска от 15 юли "Балкан" да спре полетите си до Бейрут. Дестинацията всъщност е София - Бейрут - Дамаск и по този начин се спира достъпът на авиокомпанията и до Сирия.
От транспортното министерство обясниха, че в 8.30 ч в четвъртък по факса е получено официално изявление на гражданската авиация на Ливан. Веднага е подготвено писмо-отговор, което е изпратено до генералния директор на ливанската гражданска авиация по дипломатически път чрез Министерството на външните работи. В писмото зам.-министърът на транспорта Апик Гарабедян обяснява, че в момента все още не са приключили процедурите по промяната на собствеността на "Балкан". Българската страна също така протестира, че се нарушава междудържавната спогодба за въздушните съобщения, според която подобни едностранни действия могат да се предприемат след задължително провеждане на консултации и преговори.
Либийското посолство вече е изпратило остро питане до ведомството на Краус дали националната авиокомпания ще бъде продадена наистина на израелци. Според информиран източник в питането се съдържала конкретна заплаха, че ако това стане, Либия ще бъде принудена да затвори въздушното си пространство за "Балкан". Сирия най-вероятно също ще прекъсне полетите на "Балкан" още през тази седмица. Подобни мерки се очакват от Иран и държавите от Персийския залив - Кувейт, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Египет със сигурност няма да се присъедини към санкциите, очаква се, че Тунис и Мароко също няма да прекратят полетите. Пътниците по тези дестинации обаче ще намалеят, тъй като останалите арабски държави ще бойкотират полетите, прогнозират наши експерти. Само линията София - Бейрут - Дамаск носи около 1.8 млн. долара приходи годишно. Според статистиката на транспортното министерство около 13% от полетите на "Балкан" са до арабски държави и тези полети формират 15% от приходите на авиопревозвача. Всяка година по тези линии се превозват по 11-12 хиляди пътници, голяма част от които пълнят и самолетите за Европа и САЩ.
Според някои източници Кувейт може би ще се оттегли и от финансирането на проекта за реконструкция на летище София. Кувейтският фонд за арабско развитие отпусна 40 млн. долара кредит за столичното летище. Още преди да бъде официално обявен изборът на "Зееви груп"/"Аркиа", Кувейт предупредил българската страна да внимава на кого ще продаде "Балкан". Още повече че с приватизационния договор е поет ангажимент към израелците да бъдат включени в строежа на летището.
Не е странна реакцията на арабските държави, странно е това, че у нас всички се правят на изненадани от нея. Ако изненадата е истинска, толкова по-зле - всеки средно грамотен човек, който чете отвреме навреме вестници, би могъл да се досети, че с израелски собственик авиокомпанията ни трябва да отпише арабския пазар. Тази проста истина е добре известна например в строителния бизнес, което не значи, че българските строителни компании не работят в Израел, но никога не признават това официално.
За Ливан това е политически въпрос, тъй като Израел окупира част от територията му, а за България проблемът е икономически, коментира нашият посланик в Ливан Николай Андреев. В този случай решението за избора на израелския консорциум би трябвало да е плод на точни сметки от кое ще загубим повече - ако "Балкан" остане държавна и продължи да трупа загуби, или ако я купят израелците, които при трансфера на собствеността поемат и риска от загубата на арабските линии. Друг е въпросът, ако израелският консорциум е залагал на българския национален флаг, за да пробие на арабския пазар. Тази хипотеза обаче звучи твърде наивно, за да бъде вярна.
Започна преобразуването на ГУСВ
До април 2000 г. ще бъде сложен край на трудовата повинност в армията
Дълго отлаганото преструктуриране на строителните войски най-после започна. В Държавен вестник бяха публикувани първите обяви за продажба на почивни станции и други обособени части от бившето Главно управление "Строителни войски" (ГУСВ). До края на септември ще стане ясно каква част от огромния сграден фонд и останалото имущество на ГУСВ също ще бъде предложено за раздържавяване, съобщи заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Борис Милчев. По сметки на министерството от първите продажби до края на годината трябва да бъдат осигурени близо 4 млрд. лева. Разчита се с тези приходи да бъде покрита част от социалната цена по закриването на ГУСВ.
Съгласно чл. 90 на приетата военна доктрина строителните войски трябва да бъдат разформировани до края на тази година. Така ще бъде сложен край на странното съчетание между граждански, военни и чисто търговски функции, които доскоро правеха ГУСВ монополист на строителния пазар у нас. Двойнственият статут на войските им позволяваше да ползват едновременно субсидия от бюджета и евтина работна ръка от срочнослужещи войници за строителството на граждански обекти. По този начин ГУСВ предлагаше дъмпингови цени и биеше с нелоялната си конкуренция останалите строителни фирми на вътрешния пазар.
Сега този странен хибрид между армия и търговско дружество ще бъде заличен. Част от кадровите военни ще бъдат преназначени на други длъжности в Българската армия, а договорите на останалите ще бъдат прекратени. Първата стъпка за това вече беше направена. Миналия понеделник бяха връчени шестмесечните предизвестия на всички офицери и сержанти, заети в стопанската дейност на строителните войски. За времето до 5 януари 2000 г. те могат да изкарат курсове за преквалификация и да ползват отпуските си, след което ще бъдат освободени от армията. По закон военните имат право на еднократни обезщетения, които са равни на толкова брутни заплати, колкото са и прослужените им години под пагон. Максималното обезщетение е 20 брутни заплати, което прави над 8 млн. от старите левове на човек, обясниха военни. Според сметките на строителното ведомство цялата сума, необходима за девоенизацията на ГУСВ, е 14.5 млрд. лева. Тези средства ще бъдат осигурени от бюджета.
Предвижда се чистата строителна дейност на ГУСВ да бъде обособена в държавно предприятие по Търговския закон. До края на септември ще е ясно каква част от общо 1400 офицери и сержанти ще бъдат назначени на работа в него. Според Борис Милчев главният проблем на строителните войски ще бъде приспособяването към условията на пазара. В момента на служба в ГУСВ са близо 5000 войника, основно от ромски и турски произход. След преобразуването тази евтина работна ръка ще бъде загубена и държавното предприятие, което ще наследи ГУСВ, ще трябва да се конкурира на равни начала с останалите строителни фирми. "Предвижда се последният войник да напусне строителните войски на 1 април 2000 г. Това означава, че войските трябва да започнат съвършено нова политика за участие на строителния пазар. Досега разчитаха да им се дава работа, сега ще трябва да доказват, че са най-добри в една или друга сфера", каза Борис Милчев.
Другият ключов въпрос е раздържавяването на огромното имущество, наследено от ГУСВ. Войските притежават около 1800 сгради, 120 съоръжения, 49 дка земя, огромен брой автомобили и строителна техника, цял куп спомагателни звена, сред които батальон за осигуряване, почивни станции, санаториум, поликлиника, ансамбъл, редакцията на в. "Трудово дело" и т.н. В активите на ГУСВ има и голям сграден фонд, който няма нищо общо с производствената дейност. Това са магазини, ресторанти, казарми и други имоти, които ще бъдат предложени за продажба. "За съжаление, голяма част от тези активи са трудно продаваеми - те са или неатрактивни, или огромни по стойност", коментира Борис Милчев. Тъй като ГУСВ никога не е било регистрирано като юридическо лице, цялото му имущество е публична или частна държавна собственост. Затова продажбите няма да се извършват по закона за приватизация, а по закона за държавната собственост. Сделките ще сключват комисии, назначени от Евгений Бакърджиев, който е принципал на ГУСВ, обясниха от строителното ведомство.
За продажба ще бъдат обявени и всички задгранични активи на ГУСВ. "Тези акционерни участия, които изгодно или не са придобити от войските в чужбина, са изключително трудни за управление. Това са миноритарни дялове в дружества, които не дават възможност да се влияе върху управлението им. Най-целесъобразният подход е да бъдат продадени на възможно най-добри цени", заяви Борис Милчев.
През миналата година строителното ведомство е продало част от дяловото участие на ГУСВ в проекта за изграждане и експлоатация на новия мост над река Лимпопо в Зимбабве. От тази операция в ГУСВ са постъпили около 500 000 долара, с които са били погасени стари задължения на войските. Според Борис Милчев предстои скоро да бъдат продадени и останалите 8% от дяловото ни участие в този "мистериозен" проект. Извършеният подробен анализ на документацията установил, че ГУСВ де факто не са акционери в "Ню Лимпопо бридж холдинг". Това е компанията, която притежава концесията върху моста и има правото да събира такси за преминаването по него в продължение на 20 години.
Проверката показала, че ГУСВ е съдружник в британско дружество, учредено между войските и "Сайприс ентерпрайсиз" през 1994 г. Смесеното дружество от своя страна притежава 95% от акциите на регистрираната в Зимбабве "Ню Лимпопо бридж холдинг", останалите 5% се държат от "Детрав сивил инженеринг". Преди време ревизия на Държавен финансов контрол установи, че липсват документи за регистрацията на английската компания, както и за размера на дяловото участие на войските в нея. "На практика ГУСВ е в ръцете на съдружниците си и те във всеки момент могат да го елиминират", коментира източник от строителното ведомство. Според него бързата продажба на дяловете е единственият начин да бъдат възстановени част от извършените от ГУСВ разходи по строителството на моста, които са за близо 1.4 млн. долара.
Един от въпросите, които още не са намерили разрешение, е какво ще стане с недовършените жилища, за които ГУСВ е получило авансово парите от граждани. Става дума за около 800 жилища, които са били платени още през 1996 г. Сроковете за строежа на жилищата отдавна са изтекли, но вместо да връчи ключовете на новодомците, ГУСВ им иска допълнителни пари за довършването. По времето на предишния началник на войските ген. Пешлеевски обяснението за това беше търсено в поскъпването на строителните материали и голямата инфлация. Така или иначе хората имат основание да протестират. Преди година повечето от измамените вложители затрупаха строителното министерство с жалби срещу ГУСВ. Според Борис Милчев проблемът ще бъде разрешен след създаването на държавното предприятие, което ще поеме довършването на жилищата. Средствата за това ще бъдат пренасочвани от други обекти на войските, обясниха от строителното ведомство.
В демократичната държава трябва да има граждански защитник
Клаес Еклунд, главен парламентарен омбудсман на Швеция, пред "Капитал"
- Основата за тази институция е поставена с конституцията от 1809 г. Определено е било да включва няколко органа за контрол на изпълнителната власт. Комисията, която е била определена конституционно, е наблюдавала дейността на кралските съветници и използването от краля и неговите подчинени на публичните фондове. След това парламентарният омбудсман е трябвало да контролира начина, по който държавната администрация, а също така и съдилищата прилагат законите.
- Това е част от парламентарния контрол върху дейността на правителството. Ние сме напълно независими в дейността си и това е ключовият момент - независими взаимоотношения с правителството и стриктно спазване на законите. Нямаме никакво политическо влияние от парламента, независимо че сме избрани от него. Друг важен фактор е да бъдем безпристрастни. Наша главна задача е да гарантираме спазването на принципите и правилата, заложени в законите. Така ние защитаваме отделните хора, като следим за правни злоупотреби от страна на държавната администрация. По този начин контролираме дали законите се прилагат по начина, предвиден от законодателя. Друг важен принцип е, че ние не сме част от държавната администрация и нашите решения не са задължаващи и обвързващи. Ние можем да даваме препоръки и да правим критични доклади, а съдилищата и властите са тези, които би трябвало да действат в съответствие с нашето мнение.
- Най-важното правомощие във формален смисъл е да се правят разследвания. Имаме достъп до официални документи, а дори и до секретни. Ние например имаме поглед над дейността на полицията и на техните файлове. Освен това имаме правото да изискваме пълна и достоверна информация от официалните власти, които са под наше наблюдение. Те са и задължени да подпомагат нашите проучвания и разследвания. Имаме власт, уникална за шведския независим омбудсман, която ни дава правото за съдебно разследване. През 1810, когато е бил избран първият омбудсман, това е бил единственият начин за действие при неправилно приложение на законите и нехайство на държавната власт, т.е. обвинение пред съда на държавни служители. И досега това правомощие го имаме, но не го използваме твърде често. Причината за това е, че случаите, които имаме, не са с толкова сериозен характер и не са свързани с наказателното право. Имаме и властта да инициираме дисциплиниращи процедури. Но най-важното право е разследването и даването на публичност на разкритията, които правим.
- Би било много полезно да се създаде такава институция във всяка държава, която претендира да е демократична и законова. Тази институция е посветена на спазването на законите и закрила на отделния човек в съответствие със същите тези закони.
- Незадоволителните условия като бюрокрацията например не могат да бъдат премахнати изведнъж, но чрез създаването на институцията омбудсман може да се помогне. Естествено и за създаването на подобна институция се изисква време. Важно е да се изясни на обществото и на властите какво точно е в правомощията на омбудсмана и какво той не може да прави. Необходимо е той да има силна поддръжка, да има определена власт, особено за разследвания. Нуждае се от парламентарна поддръжка и законово регламентирани права. Омбудсманът не е магическото средство всичко да заработи както трябва, но поне може да помогне.
- След разговорите си в България имам впечатление, че наистина има интерес към тази институция. Идеята, концепцията за гражданския защитник се приема добре. Срещнах позитивно отношение.
Зам.-министърът на промишлеността Маринов поема агенцията за публични вземания
Агенцията за събиране на публичните вземания ще бъде създадена до края на юли и ще бъде оглавена от Марин Маринов, досегашен зам.-министър на промишлеността. Решението за преназначаването на Маринов, макар и от месеци спрягано като слух, едва наскоро е било взето неофициално в ръководството на СДС. Агенцията е предвидена в проекта за Данъчнопроцесуален кодекс (ДПК), гласуван от парламента на първо четене през изминалата седмица. Според разпоредбите в него новата институция ще контролира така наречените публични изпълнители и ще разпродава имотите, иззети за удовлетворяване на публични вземания. Единият от потенциалните проблеми пред създаването на агенцията до края на месеца е малката вероятност дотогава ДПК да бъде приет на второ четене. Вторият проблем са сериозните задкулисни борби кой да контролира агенцията, които родиха няколко претенденти за бащинство на идеята и на нейната реализация.
"Засега е сигурно, че агенцията ще поеме контрола над затворените банки, що се отнася до вземания, при които държавата има предимство като кредитор. Спорно е доколко агенцията ще контролира затворените предприятия и разпродажбата на техните активи", каза пред "Капитал" високопоставен политик. Според него е по-вероятно новата институция да бъде на подчинение пряко към Министерския съвет, а не подопечна на финансовото министерство, както е по проекта.
Формалната причина за създаването на агенцията е, че тя ще допринесе за по-бързо решаване на проблема със свръхзадлъжнялостта в икономиката. Формалната причина пък за назначаването на Марин Маринов за неин шеф е, че той вече е натрупал опит в процедурите по ликвидация и несъстоятелност като ръководител на такова направление в промишленото министерство. Сред приватизационните среди обаче се твърди, че това е начин Маринов да бъде освободен от поста зам.-министър. За това отдавна неофициално настоявал неговият началник, вицепремиерът и министър на промишлеността Александър Божков. Преместването на Маринов като шеф на агенцията за вземания обаче би могло да се тълкува по-скоро като повишение, особено ако институцията получи по-големи правомощия. Относително съкратените срокове за създаването на новата агенция (на фона на постоянните отлагания в деловата практика на държавните ведомства) вероятно е заради приближаването на местните избори. Тъй като Маринов е един от най-влиятелните и познати на обществеността зам.-министри, неговото преместване несъмнено ще се отчете в категорията "кадрови промени в правителството". Затова според запознати управляващите намират за добре смяната да стане колкото се може по-рано.
В агенцията на Маринов вероятно ще бъдат пренасочени част от служителите на Агенцията за приватизация, в която през есента се очакват съкращения на щата заради намаляването на работата по подготовката на приватизационни сделки. В новата институция се очаква да влязат и чиновници от приватизационните екипи на някои отраслови министерства.
Кабинетът потърси изчезналите милиони от американската царевица
В празничната седмица за изпълнителната власт правителството огласи в публичното пространство афера за 15 млн. долара. В нея бяха намесени бивш министър от кабинета "Беров", финансистът Емил Хърсев и шеф на държавна външнотърговска фирма.
Според вътрешния министър Богомил Бонев "налице е далавера, защото 15 милиона са се изпарили някъде". Това е станало при вноса на американска царевица през 1993 г. Сделката е реализирана с помощта на кредит, отпуснат от Корпорацията за стокови кредити на САЩ. Сега парите трябва да се връщат, но се оказва, че ги няма.
Разкритията по случая бяха огласени от земеделския министър Венцислав Върбанов на заседание на кабинета в сряда. На него за първи път бяха допуснати и журналисти от всички медии, което допринесе за шумното раздухване на скандала. Това обаче беше и единственият ефект, тъй като се разбра, че голяма част от документите по случая липсват и предстои тепърва да се изяснява кой какви нарушения е извършил. Всички следващи опити да бъде получена повече достоверна информация бяха отрязани с аргумента, че "предстои да бъде образувано следствено дело".
През 1993 г. страната е изправена пред зърнена криза. В две поредни докладни до правителството тогавашният министър на земеделието Георги Танев обосновава спешната необходимост от внос на царевица за подпомагане на фуражния баланс. Според посочените от него данни очакваното производство на царевица от новата реколта е 650 хил. тона, а очертаващият се дефицит - 280 хил. тона. В търсенето на изход правителството на Любен Беров решава да се обърне към Корпорацията за стокови кредити на САЩ. Първоначално е поискан кредит от 10 млн. долара, към които по-късно се добавя искане за още 5 млн. долара. Заемът е отпуснат по програмата PL-480, която предвижда изгодни условия за погасяване: пет години гратисен период и изплащане на главницата на 16 приблизително равни годишни вноски до 2013 г. Годишната лихва е определена на 2% за времето до 1998 г. и 3% след това.
Съгласно т. V от споразумението с американската корпорация средствата от продажбата на царевицата следва да бъдат вложени в българското земеделие. С получените 15 млн. долара са внесени общо 157 567 тона царевица. Вносител е държавната фирма "Хрансервиз инженеринг" ЕООД, която е упълномощена от министър Танев да извърши реализацията й на вътрешния пазар.
Според доклада на Венцислав Върбанов цената на внесената царевица е била с 29% по-висока от вътрешната цена. По решение на земеделското министерство "Хрансервиз инженеринг" продава стоката директно на фуражни заводи и потребители по облекчени цени и на разсрочено плащане. При тези продажби не е бил отчетен рискът от поскъпване на долара спрямо лева. Така сумата, получена след реализацията на американската царевица, е едва 403 146 164 лева. Налага се към нея да бъдат прибавени и 31 млн. лева от капитала на "Хрансервиз инженеринг", за да бъдат купени общо 7 млн. долара. Тоест още на този етап закупената валута е вече с 8 млн. долара по-малко от стойността на кредита.
Кой знае защо по-късно тези 7 млн. долара се оказват вложени на левов депозит. Според финансиста Емил Хърсев по това време те са били в Банка за земеделски кредит, собственост на Атанас Тилев. През септември 1994 г. левът се обезценява рязко и за да не бъдат реализирани нови загуби, министърът на земеделието Георги Танев сключва договор за доверително управление с командитното дружество "Хърсев ко". На 13 септември парите от продадената царевица са преведени по сметка на "Хърсев ко" в ТСБанк.
С парите са купени записи на заповед, издадени от "Стомана" - Перник, в полза на ТСБанк като обезпечение по вече отпуснат кредит за металургичното предприятие. От своя страна ТСБанк издава банкова гаранция по този кредит. По думите на Емил Хърсев идеята е била да се ползва изгодната лихва по този заем в размер на 24% годишно, за да бъдат обслужвани плащанията към американската корпорация. Така с парите за подпомагане на българското земеделие всъщност се кредитира затъналият в дългове стоманодобив.
През 1996 г. заради проблемите на "Стомана" поредното плащане на лихвите по споразумението с американската корпорация е извършено с тримесечно закъснение. Това води до начисляване на наказателни лихви в размер на 2237.42 долара.
Първоначалните планове се объркват окончателно през април 1997 г., когато банката-гарант е обявена в несъстоятелност. По тази причина ТСБанк отказва да продължи банковата гаранция. В същото време съхраняваните на отговорно пазене записи на заповед попадат в масата на несъстоятелността на фалиралата банка. Хърсев завежда дела срещу синдиците на ТСБанк, но въпросът за собствеността на спорните записи на заповед още не е решен. Според банкови източници в момента книжата са блокирани в Евробанк и ще останат там до произнасянето на съда.
Междувременно в несъстоятелност е обявен и длъжникът "Стомана". А това окончателно отрязва възможностите за разплащане с американската страна. Не са платени лихвата за 1997 г. (238 321 долара) и вноската с падеж 30 ноември 1998 г., включваща главница и лихви (1.230 млн. долара). Загрижена за парите си, американска корпорация на два пъти отправя запитвания по дипломатически път към министерството на земеделието. Според доклада на Венцислав Върбанов държавата в момента не може да поеме изплащането на кредита, тъй като навремето споразумението не е било ратифицирано от парламента. Независимо от това проблемът е на правителството. Ако изплащането на заема продължи да се бави, рискуваме да влошим отношенията си със САЩ.
Според доклада на министър Върбанов в цялата операция са извършени куп нарушения. Най-сериозното от тях е, че стоковият кредит е бил усвоен без ратификация на Народното събрание, с което е нарушена конституцията. На практика само с подписа на бившия земеделски министър Георги Танев са били поети задължения от страна на държавата, изтъкна и вътрешният министър Богомил Бонев. Тук обаче има известно разминаване в твърденията. Миналата година сделката с американската царевица беше проверена от Сметната палата, според която споразумението и допълнителният протокол към него са били ратифицирани още през 1993 г. В доклада на палатата са посочени и броевете на Държавен вестник, в които са били обнародвани тези ратификации (бр. 26/30.03.1993 г. и бр. 82/28.09.1993 г.). Това би трябвало да е известно на правителството, тъй като докладът на Сметната палата е бил връчен на премиера Иван Костов и останалите министри още през януари 1998 г. Ако все пак кредитното споразумение не е било одобрено от парламента, възниква въпросът защо тогава американската страна е извършила доставката. Не е възможно американските власти да не са били наясно със законите у нас или просто да са проявили небрежност при отпускането на кредита. Така или иначе въпросът остава открит.
Не е много ясно и кой носи отговорността за това, че парите от царевицата, вместо да бъдат вложени в селското стопанство, са се озовали в "Стомана" - Перник. Дали агентът "Хърсев ко" или ексминистърът Георги Танев. Това ще се изяснява в хода на следствието. Според Богомил Бонев то трябва да установи дали в случая има престъпление или финансово нарушение.
В крайна сметка безспорен засега е фактът, че парите от стоковия кредит са потънали във фалиралите "Стомана" и ТСБанк и сега той трябва да бъде погасяван с пари от бюджета. При наличието на толкова неизяснени обстоятелства обаче буди недоумение защо аферата беше раздухана така прибързано, и то от страна на правителството. Не е логично да се твърди, че липсва оригинална документация по случая и в същото време да се отправят толкова много обвинения, като се изземват функциите на прокуратурата. Най-логичното обяснение е, че пак бе намерен подходящ случай за провеждане на PR-акция преди местните избори.
- "Хърсев ко" е финансова къща. Предметът на дейност й е да оказва финансови услуги, в частност да подпомага инвестирането на средства на своите клиенти. Като такава бяхме поканени от министъра на земеделието през 1994 г. и помолени да дадем предложение как да инвестира едни средства. Ние сме му предложили, той е приел, сключили сме договор като финансов агент. Агентът не решава за инвестицията, това винаги си го решава собственикът. Според нас клиентът е бил в състояние да вземе едно добре информирано решение. За съжаление в резултат от колапса на българската икономика в периода 1995-1996 г. "Стомана" изпада в трайна неплатежоспособност, а ТСБанк изпада в несъстоятелност, тоест и крайният кредитополучател, и гарантът по кредита са в несъстоятелност. Аз разбирам, че това е много неприятно за нашия клиент. И за нас също е много неприятно. Но ние не сме могли нито да контролираме, нито да избегнем този проблем. Направили сме нужното да обезпечим вземането, доколкото е възможно. Парите, разбира се, са ясни до цент. Те са всичките в "Стомана". Това вложение е лихвоносно и в момента сумата е над 2.5 пъти по-голяма от вложената сума.
- От самото начало задачата беше да се търси нетна доходност над 11.5%. Това е много сериозна финансово-техническа задача. Въпреки това аз мисля, че това беше единственото решение. Просто това е процентът, при който е възможно да се обслужи този заем в тези периоди. Както добре разбирате, ние никого не сме насилвали. Тогава "Стомана" беше едно ЕАД, имайте предвид. Едно държавно предприятие. Може би заради това нашият клиент - Министерството на земеделието, предпочете този вариант, след като направи консултации. ТСБанк ни предложи няколко варианта на вложение, но и аз посъветвах министъра и той реши, че това е доброто решение - да ги вложим в "Стомана". Защото другите кредити, съизмерими с този размер на ТСБанк по онова време, знаете ли кои бяха? "Дискавъри 93" и "Компакт". А парите, преди да се приеме тази схема, знаете ли къде бяха? В Банката за земеделски кредит. Вложени на левове. И ги биеше курсът на долара всеки ден.
- Заклевам се в каквото кажете, че "Хърсев и ко" никога не е имало сметка при ДСК.
- Всеки може да говори каквото си иска по този въпрос. Между другото това не би могло да стане. Понеже последните издадени записи на заповед са физически налични и в момента са депозирани в една банка, тъй като по тях ние водим едни дела. И те са там. Значи няма как записът да е там, а пък парите да са платени. Просто някой нещо е развивал - някакви тези и казуси, незнайно какви.
- Това е сериозният въпрос. Ясно е къде са парите. Пътят според мен е санирането на "Стомана" при приватизацията й. При една нормална дейност на този много интересен металургичен комбинат той може да се самоиздържа, да печели и да си обслужва задълженията.
- Ние в съответствие с наредбите на БНБ никога не сме издавали наша гаранция, нито пък дължим тази сума. Това, което дължим на Министерството на земеделието, са строго професионални услуги.
- Всеки може да има всякакви искове. Аз мога да имам искове към Доналд Тръмп, въпросът е как ще ги докажа. Аз ви казвам, че това не е характерът на договора. Това, което една финансова къща е в състояние да прави, е просто услуги по управлението на тези средства. Понеже забелязвам и едно твърдение, че нямало документи, бих искал да кажа, че всички документи ги има, разполагаме с тях, предоставили сме ги на Министерството на земеделието.
Изтече срокът за оферти за Експресбанк
В петък в късния следобед изтече срокът, в който кандидат-купувачите на Експресбанк трябваше да подадат своите оферти в Банковата консолидационна компания. До редакционното приключване на вестника все още не бе ясно кои от спряганите кандидати са подали своите оферти. С голяма доза вероятност може да се твърди, че това са "Сосиете женерал", "Риджънт пасифик груп" и "Глобъл секюритис - България" в консорциум с Първа инвестиционна банка и "Авразия холдинг".
От "Глобъл секюритис" заявиха, че със сигурност ще подадат своята оферта. Те ще кандидатстват за 67% от капитала на Експресбанк. Ако тяхната оферта бъде избрана, тези 67 на сто от акциите ще бъдат разпределени, както следва: 35% ще вземе ПИБ, 22% ще станат собственост на "Глобъл файненс лимитед" (100% собственост на "Глобъл секюритис") и останалите 10 на сто ще придобие "Авразия холдинг" (собственост на учредителя на "Глобъл секюритис").
"Водили сме преговори с Европейската банка за възстановяване и развитие", че ако ние бъдем избрани за купувач, тя ще се включи в увеличението на капитала на Експресбанк и така ще стане съакционер заедно с нас", коментираха от "Глобъл секюритис - България". Подобно сътрудничество е обяснимо, защото ЕБВР е акционер на ПИБ.
Накратко
България се е утвърдила като водеща в региона в приемането на банковите стандарти, заяви Бил Фърдърър, директор "Програми в частния сектор" към Американската агенция за международно развитие - България, на международната конференция по банков надзор в София. Според него БНБ е постигнала огромен напредък в изграждането на прозрачността на банковата система.
Текущият излишък в централния републикански бюджет към 30 юни е 119 млн. лева, а в републиканския бюджет - 269 млн. лева. Без ДФРР и фонд "Енергийни ресурси" разходите на републиканския бюджет към 30 юни са 2.139 млрд. лева, а на централния републикански бюджет - 2.049 млрд. лева. Приходите за същия период са съответно 2.408 млрд. лева и 2.168 млрд. лева. Ако се броят и средствата от закритите извънбюджетни фондове, общият баланс на централния републикански бюджет е положителен (излишък) - 716 млн. лева, а на републиканския бюджет - 866 млн. лева излишък. По консолидираната фискална програма към 30 юни приходите са 4.390 млрд. лева, разходите - 4.323 млрд. лева, а излишъкът - 67 млн. лева. Цитираните суми са в деноминирани левове.
Иск за изплащане на банкова гаранция на стойност 2 млн. долара е предявила Агенцията за приватизация към Първа източна международна банка (ПИМБ). Гаранцията е издадена от банката на неуспелия купувач на "Лекоко - Радомир" - консорциум между софийската "Бесттехника" и "Тежко машиностроене - Радомир", в което "Бесттехника" има мажоритарно участие. Консорциумът беше избран от АП за купувач, но в последния момент беше отхвърлен поради факта, че не е внесъл в брой частта от цената, определена за плащане при подписване на договора. От ПИМБ твърдят, че АП няма основание за реализация на гаранцията, защото тя е само в случай, че купувачът спечели сделката, но не плати сумата. Директорът на агенцията Захари Желязков поясни пред "Капитал", че де факто налице е точно такъв случай - консорциумът на "Бесттехника" беше избран за купувач на металургичния завод и впоследствие приватизационният му договор беше одобрен от надзора на АП, така че той може да се смята за спечелил сделката. "Накрая договорът не беше сключен по вина на купувача. С това е налице условието за усвояване на гаранцията", каза Желязков.
"Фитч ИБКА" потвърди кредитния ни рейтинг
Кредитната агенция "Фитч ИБКА" (Fitch IBCA) потвърди кредитен рейтинг Б+ за платежоспособността на България. Рейтингът за краткосрочния дълг, даден от агенцията, е Б, а за местната валута е ББ.
Рейтингът на външния дълг отразява платежоспособността на България към кредиторите й. Рейтинг Б+ на дългосрочния дълг, деноминиран във валута, означава, че "Фитч ИБКА" оценява инвестицията в български дългови ценни книжа като все още рискова операция. Пак според тяхната скала държава с подобен рейтинг на дълга за момента има възможност да посреща задълженията си. А възможността на държавата да продължи плащанията си зависи от устойчивостта на икономическата стабилност и поддържането на добър бизнесклимат.
В съобщението на ИБКА, с което се потвърждава досегашния рейтинг на България, се отчита постигнатата макроикономическа стабилност. Според аналитиците на агенцията перспективите за текущата година са неясни най-вече заради косовската криза. Поради това те понижават очакванията за ръст на БВП за 1999 г.- вероятно той ще варира от нулев до максимум 1.5%. От "Фитч ИБКА" констатират, че засега България е платежоспособна, но съществува сериозна опасност да има затруднения с плащанията си през 2001 г., когато погашенията по външния дълг ще достигнат почти 800 млн. долара при сегашни погашения от около 440 млн. долара.
Рейтингите на България от други кредитни агенции са почти съпоставими с този на ИБКА. От "Стандард енд Пуърс" определиха рейтинг В в края на миналата година, което означава, че длъжникът сега може да посреща задълженията си.
По скалата на "Мууди'с" рейтингът ни е Б2, което е равностойно по значение с рейтингите на другите две големи компании.
Фалиралите трезори започнаха да прехвърлят пари в "бюджетните" банки
Според последните изменения в Закона за банките до 18 юли парите на затворените банки трябва да бъдат прехвърлени само в трезори, които обслужват бюджета. Текстът от банковия закон гласи "синдиците внасят събраните парични вземания по особена сметка в левове, а сумите в чуждестранна валута - по особени сметки в съответната валута, открити в търговски банки, имащи право да извършват касово изпълнение на държавния бюджет". Събраните от банковите синдици пари възлизат на близо 130 млрд. лв. в стари левове. По груби изчисления до 18 юли се очаква от небюджетните банки да изтече ресурс за около 50 млрд. лв., или около 38% от събраните пари. Тази сума е приблизително равна на активите на една средно голяма частна банка. Един от основните критерии, по които се избираха банките, извършващи касовото изпълнение на бюджета, бе размерът на балансовото им число. "Бюджетните" банки са Биохим, Булбанк, Експресбанк, ОББ и "Хеброс".
Въпреки, че от БНБ отдавна заявяват, че събраните пари от затворените трезори ще трябва да се преместят само в бюджетни банки, това няма да помогне на банки, които не могат да извадят накуп исканите средства. Това се доказа преди две седмици, когато вместо пари "Токуда кредит експрес банк" прехвърли на Агробизнесбанк (АББ) две свои сгради - във Варна и строяща се в центъра на София. Синдикът на фалиралата банка на пловдивските брокери Огнян Герджиков държеше в "Токуда кредит експрес банк" 9 млрд. лв., които трябваше да се насочат към бюджетна банка. Задължението бе преоформено в две сгради, оценени за 7 млрд. лв. (или деноминирани 7 млн. лева), останалите 2 млрд. лв. (2 млн. лева) са преведени в бюджетна банка. Според очевидци сделката е предизвикала гневни словоизлияния с високи децибели от водещ юрист в БНБ. От централната банка твърдят, че имат основания да сезират съда за неправомерността на сделката. Мотивът за обвинението може да е извършване на неизгодна сделка. Недоволство от сделката изразиха през изминалата седмица и от лизингова компания "Лейди ВСМ", която държи около 10% от капитала на "Токуда кредит експрес банк". В становище до проведеното общо събрание на банката във вторник се заявява, че извършената продажба е "незаконна и в грубо нарушение на интересите на акционерите на банката". Капиталът на банката се намалява с повече от 50% и "ще постави банката в неплатежоспособност и в крайна сметка в несъстоятелност", се казва в становището. Членът на управителния съвет на банката Румен Янчев обаче твърди, че сделката е много добра, защото така банката се е освободила от неработещи активи, продадени много изгодно.
За разлика от АББ Добруджанска банка е изтеглила 300 млн. лв. безпроблемно от "Токуда кредит експрес", като други 300 млн. лв. (или 300 хиляди нови лева) ще бъдат изтеглени на 15 юли. Парите си "Добруджанска" пренасочва към Булбанк, клон Добрич. В Булбанк ще постъпят 23 млрд. лв. стари пари на фалиралата Първа частна банка. От ПЧБ държаха парите си в Първа инвестиционна банка, от която са уверили, че няма да имат проблеми да преведат парите.
Затруднение при прехвърляне на средства от небюджетна в бюджетна банка очевидно има и при затворената Бизнесбанк. Синдикът й Иван Панчев обясни, че банката е събрала около 1 млрд. лв., т.е. 1 млн. лева след деноминацията, които държи в две банки. Той отказа да назове имената им, но уточни, че едната от тях не обслужва бюджета. В "бюджетната" били 2/3 от средствата, а в "небюджетната" - останалата 1/3. Според синдика "небюджетната" ще срещне затруднение при прехвърлянето на средствата. "БНБ трябва да даде предложение за разсрочено плащане, защото тя най-добре познава състоянието на банковата система", смята Иван Панчев.
Засега в другите фалирали банки напрежение като че ли няма. От ТСБанк не съобщиха колко пари са събрали, но уточниха, че ще бъдат прехвърлени в Хебросбанк. Юрист от Стопанска банка заяви следното: "Може да се каже, че на бюджета е изплатено всичко, сега плащаме и на други кредитори. " Той отказа да назове в кои банки са парите на "Стопанска", но уточни, че всички обслужват бюджета. От последната затворена от БНБ банка - "Кредитна", също казаха, че държат средства в бюджетни банки. От Балканбанк твърдят, че държат средствата си предимно в ОББ, Булбанк и Експресбанк. Според служители в Балканбанк средствата ще се насочат в ОББ. Сред затворените трезори, на които няма да се наложи да сменят банката си депозитар, са Международната банка за инвестиции и развитие, Елитбанк и Частна земеделска и инвестиционна банка, тъй като МБИР държи парите си в Хебросбанк, а останалите две в ОББ. Проблеми с прехвърлянето на пари няма да има и затворената "Славяни", защото банката не разполага с никакви пари. "Не обичам да отговарям на въпроси на журналисти, защото се разярявам, като ме попитат колко пари съм събрал, при положение че шест месеца не съм плащал заплати", уточни синдикът на "Славяни" Стоян Митов.
Въпреки че Минералбанк държи събраните около 18 млрд. лв. (от старите пари) в цяла палитра банки - "Зираат банкасъ" - клон София, ОББ, "Общинска", БРИБанк, "Росексим", "Райфайзен", Първа инвестиционна банка и други, синдикът Хараламби Кирков твърди, че нито една от тях няма да има проблем с преместването на средствата. Според Кирков не е изяснено дали при прехвърлянето на парите в особена сметка по тези средства ще се плаща лихва. "Ако не се получава лихва, Минералбанк ще губи по 50 млн. лева месечно и кредиторите ще ми искат сметка", твърди Кирков.
От Капиталбанк, която също държи средства в небюджетна банка - Балканска универсална банка, обясниха, че трябва да прехвърлят около 150-160 хил. долара. Първоначално Капиталбанк имаше в БУБ около 1.6 млн. долара, което би трябвало да се тълкува, че със съгласие на кредиторите на Капиталбанк са направени операции, в резултат на които за прехвърляне в бюджетна банка са останали около 150-160 хил. долара.
Пълна информационна мъгла съществува около положението на БЗК, където синдикът Татяна Стефанова не си позволява дwа бъде откривана за коментар.
"Токуда банк" отчита 4.33 млрд. лева загуба
"Токуда кредит експрес банк" оповести на общо събрание на акционерите, че е завършила 1998 г. с впечатляващата загуба от 4. 330 млрд. лева (стари). Членът на управителния съвет на банката Румен Янчев коментира, че това е резултат от доброто, в кавички, управление на банката през миналите години. В управлението са допускани грешки от различно естество, една от тях например била влагане на краткосрочно депозиран ресурс в дългосрочни инвестиции.
В средата на лятото на миналата година банката беше застрашена заради недостиг на капиталова база, но тогава бе намерен японски инвеститор - "Интернешънъл хоспитъл сървис", благодарение на който капиталът бе увеличен над изискуемия минимум от 10 млрд. лева. По това време шеф на управителния съвет на банката бе Славка Иванова,а фирмата "Лейди ВСМ", на която тя бе председател, бе основен акционер в кредитната институция. Официално се знаеше, че г-жа Иванова е довела японския инвеститор. В началото на годината обаче г-жа Иванова бе отстранена от банката, в началото на април тя и изпълнителният директор на "Лейди ВСМ" Пламен Христов бяха арестувани по обвинение за присвояване на 1.8 млн. долара от "Токуда кредит експрес".
В момента акционерното участие в банката е разпределено по следния начин - 50.01% държи "Интернешънъл хоспитъл сървис", Булстрад държи 33.64% от капитала, "Лейди ВСМ" - около 10%, и "С и С Легис консулт" - 3 %. Съотношението ще се запази до 14 юли, докогато на последните две дружества е даден срок да направят вноските си за попълване на капитала до 15 млрд. лева (другите двама основни акционери са платили книжата си). "Легис консулт" вече заявиха, че няма да участват в увеличението", обясни г-н Янчев. Той заяви, че все още не може да се даде окончателен отговор дали "Лейди ВСМ" също ще се откаже от запазване на дела си. Г-н Янчев каза, че няма да има проблем свободните акции да се изкупят от другите акционери на банката. Той не назова какви са финансовите резултат на банката и капиталовата й база към полугодието на тази година, но заяви, че банката отговаря на изискванията на БНБ за капиталова адекватност и база.
Представител на "Лейди ВСМ" е внесъл на събранието становище на лизинговата компания, че отчетът на управителния съвет на банката е анонимен, а отчетът и балансът й пораждат съмнения дали са достоверни.
За Янчев твърденията са некоректни и неверни.
Събранието отстрани и досегашния шеф на "Вътрешен контрол" на "Токуда кредит експрес банк" Любомир Георгиев, който според "Лейди ВСМ" е бил в услуга на Булстрад и във вреда на лизинговата компания. На негово място идва Мария Цанкова.
Спокойствието доминираше през първата "деноминирана" седмица
Магазин в София. След деноминацията. Продавачът: "Да имате нещо като три стотинки, за да ви върна двадесет? " Купувачът: "А-а-а новите стотинки няма да ви дам. " И се отброяват три стари лева. Друг магазин. Купувачът: "Ще ви платя с новите пари, ама искам и вие да ми върнете от тях! " Продавачът: "Съжалявам, нямам още от тях. " Купувачът: "Хм, добре. Но поне добре си набавете, щото иначе няма да пазарувам повече от вас."
Подобни реплики можеха да се чуят под път и над път през изминалата седмица, в началото на която влязоха в употреба новите банкноти и монети. Въпреки че деноминацията превантивно беше използвана като удобен момент за вдигане на някои цени, опасенията за възможни масови психози, резултиращи в опашки пред банковите гишета, се разсеяха твърде бързо. През първата "деноминирана" седмица любопитството, шеговитите коментари и безразличието доминираха над притесненията и поражданите от тях неадекватни реакции.
Не че всичко минава по мед и масло.
"По цял ден гледам в касовия апарат да не чукна 5000 лева, защото такъв оборот не мога да направя за половин година, а ако го направя, иди доказвай на данъчните, че нямам сестра", жалва се продавач в магазин за плодове и зеленчуци.
"Ще се наложи пак да си зашия джобовете на панталона", саркастично се оплака гражданин, равнодушен към замяната на парите, но в процес на осъзнаване на неудобството на новите стари стотинки.
В понеделник служителите в петте банки, обменящи стари банкноти за нови - БНБ, Булбанк, Банка ДСК, ОББ и "Пощенска", бяха едва ли не разочаровани от клонящия към нула интерес на гражданите към новите пари. А иначе тези банки и особено БНБ се бяха подготвили добре. Централната банка отвори 24 гишета за обмяна с прикачена към тях охрана. Там могат да се видят и табели "Пенсионерите са с предимство", което говори, че в централната банка са очаквали доста сериозен наплив на любопитни граждани с бол свободно време. Даже и самите касиерки в БНБ обсъждаха как ли ще се разберат за реда двама пенсионери, попаднали на една и съща опашка. А една от тях заключи, че явно в организацията има сериозен пропуск, защото "сме пропуснали да напишем, че пенсионерите трябва да си носят актовете за раждане и по ЕСГРАОН да се определя кой всъщност се ползва с по-голямо предимство".
"Пенсионерите имат свободно време, затова идват. Дойдоха и хора с видимо психични отклонения и изобщо всякакви странни птици", коментира служител на БНБ. Въпреки "борбата" на касиерите с новите и старите номинали, без грешки нямаше и няма как да се мине. Към един и половина в сряда в Булбанк млада дама, пожелала анонимност, върна 200 нови лева (200 хиляди стари лева), които са и дадени в повече предишния ден. "Още когато се прибрах в офиса, преброих парите и установих, че 200 хил. са в повече и ги отделих. По-късно ми звънна и г-н Мадолев, главен касиер в паричния салон на банката, за да ми съобщи за допуснатата грешка", обясни съвестната клиентка.
За първите три дни на седмицата от БНБ са излезли около 160 млн. лева (нови), като тук се включват парите, насочени за зареждане на търговски банки, както и за обмяна на пари на самите гишета на централната банка. През първите дни на новите левове не са констатирани никакви опити за обмяна на фалшиви пари или на невалидни левове. Проверките за спазването на разпоредбите на закона за деноминацията пък показаха че макар не всички търговци да са перфектни, повечето са стриктни. Което помогна техните клиенти да са спокойни, а шефовете на централната банка - доволни.
Най-голямата верига за търговия на едро в Европа - "Метро", която има магазини и у нас, се оказа нарушител на Закона за деноминацията. Всички цени в хипермаркетите са обявени само в нови лева. Пред вратата стои табела, на която се обяснява, че цените са само в нови левове и че трябва да се умножат по 1000, за да се получи цената в стари пари. На въпрос на в."Капитал" защо цените са само в нови левове, Магдалена Тасева, сътрудник на директора на "Метро" за страната ни Уолтър Демец, обясни, че това били вътрешни правила и отказа по-нататъшен коментар.
МВФ смени тона
След поредица от компромиси по отношение на правителството на Иван Костов Международният валутен фонд смени тона и постави кабинета пред избора или действително приватизираш, или тригодишната програма изгаря. Наглед добронамерените и понякога прекаляващи с хвалбите вашингтонски служители поискаха от кабинета или да провежда структурни реформи, или да поддържа такива макроикономически показатели, които при очерталата се дълбока стагнация неминуемо ще доведат до социално напрежение.
"Няма да има допълнително финансиране за България", заяви шефът на мисията на МВФ за България Юха Каконен след среща с премиера Иван Костов. Новината беше потвърдена и от управителя на Българската народна банка Светослав Гаврийски. "МВФ няма да предостави допълнително пари освен определеното в тригодишното споразумение", заяви той. И Каконен, и Гаврийски обясниха отказа от допълнително финансиране с достатъчното собствени средства на България за запълване на дефицита в платежния баланс. "Приходите от приватизация са достатъчно и не е необходимо да се дават допълнителни средства", обясни Каконен. Според управителя на БНБ натрупаното във валутния резерв позволява спокойно да се посрещнат предстоящите плащания по външния дълг и не трябва да се взимат нови заеми, което означава допълнителен дълг.
На срещата на донорите през април тази година в Брюксел същият този Каконен пое ангажимента да осигури още средства за запълване на допълнително образувалата се дупка в платежния баланс заради кризата в Косово. Тя се оценява на около 600 млн. долара, но според някои чужди аналитици достига 700-800 млн. долара. Два месеца и нещо след Брюксел представителите на МВФ изведнъж решиха, че до края на годината България ще събере тези 600 млн. долара от приватизация. В сметката се включват главно постъпленията от продажбата на Българската телекомуникационна компания, Нефтохим, трите банки - "Експрес", "Хеброс" и Булбанк (въпреки че технически продажбата на Булбанк ще приключи през 2000 г.).
За продажбата на тези предприятия се знаеше и на срещата на донорите, но тогава никой не отвори дума за приходите от приватизация. Те винаги са били пресмятани много консервативно. В бюджета за 1999 г. бяха заложени около 120 млн. долара, колкото преди година се очакваше да се вземат за Нефтохим. Това число вече започва да изглежда реалистично, като се има предвид, че за първата половина на годината постъпленията от приватизация са около 70 млн. долара. 600-те млн. долара приходи от приватизация изглеждат нереални и от факта, че състоянието на реалния сектор все по-често налага продажбата за 1 долар. Положението може да се подобри единствено от сделката за БТК, ако правителството успее да продаде 51% за над 500 млн. долара. Иначе цените на българските предприятия са доста ниски, не е изключена възможността за един долар да бъдат продадени Нефтохим и Хебросбанк. Далеч под оценката се очаква да се сключат сделки за "Експрес" и Булбанк.
В МВФ едва ли се заблуждават, че ще успеем да съберем 600 млн. долара от приватизация. По-вероятно е по този начин фондът да натиска правителството да продава, и то големи предприятия, сделките за които непрекъснато се бавят. Промяната в политиката на МВФ съвпада с настроенията в Световната банка. От участник в преговорите стана известно, че заемът ФЕСАЛ 2 няма да бъде отпуснат през тази година. Специална мисия на банката реши да постави нови условия за отпускането му. Правителството разчиташе да получи 100-те милиона долара от този заем през септември. Забавянето му допълнително ще утежни състоянието на платежния баланс, още повече че има голяма вероятност обещаните 100 млн. евро от Европейския съюз да дойдат също през следващата година.
Международните финансови институции не за пръв път ни натискат да приватизираме. През 1995 г. МВФ и Световната банка бяха замразили съвсем финансирането за България заради отказа на тогава управляващата Българска социалистическа партия да продава предприятия. Тогава също редица правителствени представители се надпреварваха да обясняват колко голям е валутният резерв и как нямаме нужда от допълнителни кредити, които само ни увеличават дълга. В резултат след международните финансови институции и чуждите инвеститори се отдръпнаха. Предприятията работеха все по-неефективно, започна банковата криза и валутният резерв се стопи много бързо. По-нататък дойде хиперинфлацията и правителството падна.
Какво ни чака сега? Изборът е структурни реформи или стагнация. Ако приватизираме големи предприятия за много пари, няма да имаме проблеми с дефицита по платежния баланс през тази година. За 2000 г. обаче няма изгледи дупката в платежния баланс да е по-различна от тазгодишната и вече няма да останат големи предприятия като БТК за продажба. Така че ще трябва да се привличат чужди инвеститори и пак да се търси помощ от международните финансови институции.
Ако обаче не успеем да набавим тези 600 млн. долара от приватизация, ще трябва да покриваме плащанията си по външния дълг с резерва на централната банка. За да не се постави под опасност валутният борд, намаляването на валутния резерв трябва да бъде съпроводено с резки съкращения на бюджетните разходи и заделянето на големи излишъци, за да се поддържа балансът лев-марка. Още повече че при очакванията за 1-1.5% ръст в икономиката за тази година и близка до нулата инфлация не може да се разчита на някакви приятни изненади в приходната част на бюджета. Вече е почти сигурно, че фондът ще свие още повече допустимия дефицит в бюджета. Според приетия закон дефицитът беше 2.8% от брутния продукт, по-късно МВФ го намали на 2%.
Фонд "Работна заплата" е практически единственото перо, от което може да се икономисва. По всяка вероятност ще се наложи да се отложат и редица проекти от инвестиционната програма. Вече е почти сигурно, че няма да има 13-а заплата за работещите в бюджетната сфера. Вероятността от замразяване на заплатите през следващата година е голяма, и то не само в бюджетната сфера и губещите предприятия, но и в предприятията монополисти - БДЖ, НЕК, Булгаргаз. Възможно е да се наложи да се направят по-големи съкращения от първоначално предвидените 4%. В съчетание с голямата безработица в някои региони, където частният сектор не може да създаде работни места, това увеличава риска от социални напрежения.
Бавното преструктуриране на икономиката и неефективната й дейност, защото РМД трудно могат да работят печелившо с декапитализираните предприятия, създават предпоставка и през следващата година да продължи зараждащата се стагнация, която се илюстрира със слабоработеща икономика, ниски доходи, ниска инфлация. Нещо повече, правителството е принудено да поддържа ниските доходи и ниската инфлация, за да не влезе в хиперинфлационната спирала. Изходът от създалото се положение е бързата приватизация и разбиването на монополите като предпоставка за ефективното заработване на икономиката. Макар че ползата от приватизацията няма да се усети веднага.
Не е ясно дали правителството ще успее да следва тази политика, налагана от МВФ. Политическите причини да се действа в обратната посока са предостатъчно. Стагнацията не е най-добрата среда в навечерието на местни избори. Неконтролируемото раздуване на разходите и доходите обаче е най-големият риск, който може да превърне бюджета от най-стабилната опора в най-голям проблем за правителството.
Япония надува нов финансов балон в Азия
Четири пъти в годината (януари, април, юли и октомври) правителството на Япония тръпне в очакване на блага дума от родния бизнес в проучванията на централната банка за бизнесклимата в страната. Потупване по рамото също върши работа. Уви, през последните години не се случи ни едното, ни другото - пъхнала ръце в джобове, през септември 1997 г. корпоративна Япония стискаше здраво зъби.
Пак е юли. Време за оценки. По стечение на обстоятелствата и за изборна активност (избор на ръководство на срасналата се с държавата Либералдемократична партия през септември). Изнервени от необщителността на бизнеса, управляващите в Токио похарчиха 27 трилиона йени в последните осем месеца, за да си купят похвални слова. Въпреки това или може би точно за това те се провалиха през април. Не успяха и сега. Някой ще трябва да плати днешните безплатни обяди. Със сигурност това няма да бъде нито това правителство, нито някое следващо. Хазната ще пълнят пак данъкоплатците. Не днешните, а техните наследници. Връзката между поколенията все още е твърде силна, за да си позволят първите пир за сметка на вторите.
Провалиха се и защото не отчетоха, че след един момент нататък (моментът, в който държавният дълг, емитиран, за да финансира безумния харчлък, повиши цената на финансовия ресурс до неприемливо за опериращия в дефлационни условия частен бизнес) публичните инвестиции изместват частните. На каква база тогава да расте Япония? На основата на нови по-големи държавни разходи? И докога така?
Така или иначе провалът е факт. Отрицателните стойности на дифузионните индекси изпълниха съдържанието и на юлския "Тукан" - проучване на централната банка на Япония за бизнесклимата в страната. Резултатите от това проучване, в което участват близо 9500 компании, се обобщават в три индекса. Ключовият, бизнесдифузионният индекс, формиран от разликата между очакващите благоприятни и неблагоприятни за бизнеса макро- и микропоказатели, е минус 37. Тоест на всеки 100 компании, които залагат на икономическото оживление на Япония, съответстват 137, за които стои въпросът дали да не излязат от бизнеса. Съотнесен спрямо стойността му за първото тримесечие на годината, индексът е с 10 пункта по-близо до нулата. Според икономическата интерпретация на индекса ниво от плюс 50 и повече говори за икономическа експанзия.
Победата на оптимизма над песимизма в 10 компании от април до днес се проектира в рекордни за борсовия индекс Nikkei 225 нива от над 18 000 пункта и поскъпване на йената на валутния пазар. Спорен е въпросът обаче доколко нарастването на Nikkei 225 е резултат от приближаването на дифузионните индекси към нулата или оптимизма на инвеститорите в американската икономика. След лихвеното хапче срещу висока температура интересът към стопанството на САЩ закрепи индекса Dow Jones (Dow Jones Industrial Average) на нива над 11 100 пункта. Логично е високите котировки на акциите като цяло да се отразят позитивно и на листваните на американския фондов пазар японски компании. Освен това американските финансови инструменти имат почти монополни позиции в инвестиционните портфейли на повечето от японските компании.
Факт е, че Япония е в добро финансово състояние. По-добре от всеки друг момент през последната година и половина. В периода януари-юни Nikkei 225 отбеляза ръст от 30%. Заслуга за това освен американската икономика имат и слабата йена в първите месеци на годината и отливът на капитали от стагнираща Европа. Структурните реформи, базата за икономическия растеж, продължават обаче да не са популярни в Япония. Без тях наличието на рекордни борсови индекси говори само за едно - инфлиране на финансовите активи, популярно още като финансов балон.
Япония болезнено се нуждае от създаването на еластичен трудов пазар. Вместо това правителството на Кейдзо Обучи вкара в парламента проектозакон за разширяване на бюджета за текущата година с половин трилион йени (4.2 млрд. долара) - ресурс, който под формата на субсидии за бизнеса ще бъде използван да генерира нови 720 хил. работни места. Все пак идват избори. С тях и следващият азиатски финансов балон.
Пакистан на ръба на пропастта
Намесата на президента Бил Клинтън в конфликта между Индия и Пакистан за Кашмир трябва да бъде приветствана като ход за прекратяване на един от най-опасните сблъсъци в региона през последните години. Съвместната американско-пакистанска декларация, която потвърждава ненарушимостта на линията на контрол обаче няма да сложи край на кризата. Не беше изсъхнало мастилото под документа, когато се появиха съмнения от двете страни дали пакистанският премиер Наваз Шариф ще успее да постигне оттегляне на подразделенията, подкрепяни от Пакистан, от позициите им в планините на индийска територия.
Шариф се срещна във Вашингтон с един решен да постигне напредък Клинтън, но вкъщи го очаква натиск от религиозната десница, а въоръжените кашмирски групировки отказват да отстъпят. Въпреки че на хартия е всемогъщ в страната си, неуспехът на Шариф да осъществи икономически реформи и да поднови растежа го направи заложник на други политически сили - религиозни и националистически. Не помага и това, че той се оказа слаб и импулсивен лидер, който не мисли за последиците на решенията си. По-проницателен премиер нямаше да допусне навлизането на чужда територия, което предизвика кризата. А така Пакистан е в изолация, дори без подкрепата на Китай. Индия спечели дипломатическа победа и е на път да постигне и военна, макар и на значителна цена.
В същото време за Пакистан ще бъде прекалено голямо унижение да се оттегли според инструкциите на САЩ. Реакцията може да дестабилизира страната и дори да предизвика преврат, който ще увеличи международната загриженост за ядрения му арсенал. Ако главната цел на световната общност е да прекрати боевете като първа стъпка от усилията за намаляване на напрежението, то трябва да позволи на Шариф да представи нещо повече от загуба на сънародниците си. Важният прецедент, поставен от намесата на Клинтън, е, че тя е по посока на международното въвличане в кашмирския проблем, което Пакистан винаги е искал. Индия е недоволна и по разбираеми причини не иска да прави отстъпки. Тя винаги е настоявала, че Кашмир е чисто двустранен проблем, но сега ще бъде от полза, ако тя покаже повече желание да преосмисли тази позиция, а не просто да се наслаждава на победата.
Един дипломатически триумф е недостатъчен да измени международното мнение за Кашмир завинаги и положението лесно може да бъде променено. Още повече Индия направи неизбежно известно интернационализиране на проблема. Ядрените й опити миналата година означаваха, че Кашмир повече не може да бъде приеман като малко местно затруднение. Както показа поведението на Клинтън, той е въпрос, който светът не може да си позволи да пренебрегне.
Нещо куца в петролната индустрия
Ниските цени на петрола през миналата година наложиха нови правила в петролната индустрия - сближаване с единствена цел оцеляване. Дотогава интеграционните процеси в сектора се ограничаваха до формирането на смесени дружества за получаване на достъп до вече съществуващи преносни мрежи и рентабилни, но все още неразработени петролни полета.
Първи от самостоятелното си съществуване се отрекоха British Petroleum и Amoco, които през август 1998 г. обединиха ресурсите си, за да създадат трансатлантическия петролен гигант BP Amoco. Инстинктът за самосъхранение събра и двете най-големи американски петролни компании Exxon и Mobil в края на миналата година.
Днес, когато цените на петрола се стабилизираха на нива от около 17-18 долара за барел, няма видима причина старите правила да не бъдат възстановени. Въпреки това сделки, нямащи нищо общо със създаването на смесени дружества, продължават да се сключват, сделки, променящи конфигурацията на върха на пирамидата на петролната индустрия.
Едва финализирала покупката на контролния пакет от 41% от белгийската петролна компания Petrofina срещу 12.9 млрд. долара, френската Total стартира нова, по-голяма. На 5 юли акционерите на националния конкурент Elf Aquitaine получиха примамливо предложение от ръководството на TotalFina - собственост в четвъртата по големина петролна компания в света TotalFina/Elf и премия в размер на 15% от цената на акциите (145.90 евро - 142.50 долара) на Elf Aquitaine при затваряне на борсовата търговия в Европа на 2 юли. В замяна от тях се очаква да одобрят новите си началници и да заменят всяка своя акция в Elf Aquitaine за 1.33 акции в TotalFina. Суапът на акции ще струва на TotalFina общо 42.9 млрд. долара - цена, която трябва да получи подкрепата на акционерите на TotalFina.
Според шефовете на TotalFina новата по-голяма компания ще намали разходите си с 2 млрд. долара годишно до 2002 г. Половината от спестените финансови средства ще дойдат от съкращаване на 4000 от общо 130-те хиляди, заети в разширената компания. Раздялата с припокриващи се и нерентабилни стопански дейности - производства в химическата и фармацевтичната промишленост, ще осигури другата половина от въпросните 2 млрд. долара.
Офертата получи добър прием сред инвеститорите - в първия ден на изминалата седмица акциите на Elf Aquitaine, се котираха с 22% по-скъпо от нивата от 2 юли. Оставен на акционерите на Elf Aquitaine въпросът за бъдещето на пожеланата компания е много вероятно да бъде решен в полза на TotalFina. Едва ли има корпоративно ръководство, което би скръстило ръце при опасността да загубят контрола върху поверената им компания. Трудно е да се предвиди доколко бъдещата намеса на четири от най-големите инвестиционни банки в света - Goldman Sachs, Lazard Freres, Morgan Stanley Dean Witter и Banque Nationale de Paris, ще гарантира по-нататъшното съществуване на Elf Aquitaine като самостоятелна компания. Ясно е само, че те ще получат комисионата си независимо от изхода на сделката.
Освен благословията на акционерите на двете компании ръководството на TotalFina се нуждае от подкрепата на френското правителство като държател на т.нар. златна акция, даваща право на вето върху решенията за промяна на акционерната структура на компанията, и одобрението на регулативните органи в Европейския съюз и Западна Африка. TotalFina далеч не е най-добрият бизнеспартньор на Elf Aquitaine, но поне е роден - факт, който в крайна сметка ще предопредели позицията на правителството на Жоспен.
Доколкото държавите в Западна Африка разчитат на чуждия капитал, вероятността концентрацията на активи в TotalFina/Elf да бъде санкционирана е нулева. Ако Европейската комисия си върши добре работата, TotalFina или трябва да се откаже от Elf Aquitaine, или да се раздели с част от европейските си мощности. В правомощията на комисията е да блокира сделки по придобивания и сливания на компании с общи приходи от продажбите, по-големи от 8 млрд. долара в глобален мащаб и над 800 млн. долара на територията на ЕС. Приходите на TotalFina/Elf са над тези прагове.
