САЩ прехвърлиха балканското бреме на Европа
Навремето имаше виц: "Да обявим война на САЩ, да дойдат да ни окупират и тогава горко им. " Едва ли натовските стратези са запознати с българския хумор, но бързината, с която Вашингтон прехвърли финансовата тежест на Западна Европа, показва, че Америка ще се дистанцира не само географски от Балканите. Дори в момента най-големият контингент войски в Косово са британските не само поради факта, че са достатъчно боеспособни.
САЩ вече имат негативния опит от умиротворяването на Босна, когато военният контингент и разходите, свързани с него, рязко свалиха рейтинга на президентската администрация. Косовската криза затъмни резултата от действията на SFOR, но вече със сигурност може да се каже, че резултатът не е мултиетническа Босна, а етнически чисти анклави, които продължават относително спокойното си съществуване. При това поддържани почти изцяло от средствата, идващи от международните донори.
Още при сключването на Дейтънското споразумение се говореше, че то е половинчато, сега същото се говори и за наложения в Косово мир. Последвалото етническо прочистване, но с обратен знак, е ясен сигнал, че ценностите, с които бе оправдаван ударът в Югославия, вече се провалят. А именно рейтингът на администрацията ще бъде много по-важен в края на тази година, когато започва кампанията за президентските избори.
Все пак, въпреки че очаква Европа да поеме по-голямата част от цената по възстановяването, САЩ ще се стараят да осигурят солидно участие на американски фирми в процеса на възстановяване. Администрацията във Вашингтон е убедена, че след като САЩ платят две трети от кампанията, е нормално Америка да бъде третирана като пълноправен партньор на Европа при разпределянето на договорите за реконструкция на Балканите. Със сигурност управляващите в САЩ помнят уроците от усилията за реконструкция на Босна. А една от поуките е необходимостта от комбиниране на държавно участие и проекти, свързани с частния бизнес.
В последните десет години инициативите на Европейския съюз за умиротворяване на Балканите са колкото многобройни, толкова и неефективни. Дори в последно време различните идеи започнаха да повтарят имената си.
На 8 април Германия предложи пакт за стабилност на Балканите. Името на новата инициатива странно напомня на едноименния план от 1995 г., само че за Европа. Тогава в Париж на мирната конференция за Босна и Херцеговина по настояване на Франция бе подписан пактът за стабилност в Европа, който трябваше да положи началото на регионални стабилизационни програми. В края на 1995 г. активността на Брюксел (подтикната от конкурентната американска инициатива "Шифтър") се материализира в "Процес за стабилност и добросъседство в Югоизточна Европа", по-известен като "Роайомон". Основната цел бе утвърждаването на гражданското общество на Балканите. В ЕС вече признават, че плановете за региона не са били достатъчно добри, защото не са били фокусирани към конкретните проблеми, за което говори и последното развитие на "общобалканския процес" в Косово. Едва ли "изграждането на информационното общество", "разширяването на ролята на НПО" и "сътрудничеството в сферата на образованието и културата" са най-адекватните мерки за възстановяването на граничната бразда на Европа.
В цялата тази дейност се раждат и направо екзотични идеи, които обаче изглеждат далеч по-разумни от всичко, което Брюксел е направил до момента. Западът да приеме 10 мил. балкански имигранти, предложи финландският съветник на босненското сръбско правителство Жуушо Салокоски. Той изчислил, че те ще могат да връщат в региона около 850 мил. евро месечно и така ще възстановят региона далеч по-ефективно от еврократите.
Три седмици след началото на ударите на НАТО в Сърбия един от мозъчните тръстове в Брюксел пусна в обращение проектоплан за "следвоенна Югоизточна Европа" (16 април). Като съпредседател на работната група участва и Панайотис Румелиотис, координатор на "Роайомон", така че на иначе неангажиращото Европейския съюз предложение може да се гледа напълно сериозно. В доклада на Центъра за европейски политически изследвания се въвеждат две нови категории държави - автономни страни и региони (визирани са Албания, Македония и съответно Косово).
Препоръката за тях е да бъдат включени в ново издание на европейското икономическо пространство, да се премахнат митническите тарифи (защото пораждали само контрабанда и корупция), евентуално заместване на местните валути с евро и създаването на администрация, която да бъде оглавена от евроексперти. Последното вече бе формулирано от германския външен министър Йошка Фишер в неговия пакт за стабилност на Балканите.
Подобен подход на международен протекторат започна да се осъществява под шапката на ООН (която има правомощията за това). Въпреки ангажираността на ООН в Брюксел виждат в активното въвличане на съюза в балканските дела тласък за осъществяване на общата политика в областта на външните работи и сигурността, която вече 30 години остава във висящо положение - формално съществува, но нищо не прави.
Засега освен създаването на Европейска агенция за реконструкция намесата на ЕС остава доста плаха. Дори средствата за възстановяването на региона са изтеглени от други програми, като "Обнова" за бивша Югославия, ФАР и други фондове, след което те ще трябва да бъдат възстановявани. Все още няма ясно изразена сериозна политическа воля за пряката намеса на съюза в Югоизточна Европа.
Предпазливостта на Брюксел се дължи на липсата на подходящи механизми за разпределение на средствата. Планът "Маршал" в Западна Европа започва със създаването на Организацията за европейско икономическо сътрудничество, която координира американската помощ. Вътрешните противоречия в съюза изпратиха нейния балкански аналог в Солун, т.е. в страна, която не е пряко пострадала от кризата и която има интереси, надхвърлящи простото възстановяване на региона.
Двойствената политика на Гърция обаче е по-малкият проблем (вече се появиха предложения европейската агенция да бъде преименувана на Агенция за възстановяване и реконструкция на Солун). Началото на оздравителния процес ще се отложи и от вътрешноинституционалната криза в самия ЕС. Новата Европейска комисия (изпълнителния орган на ЕС) ще заработи едва в края на есента. В същото време ангажираността на ЕС с балканските проблеми предизвиква ревниви реакции от скандинавските страни, традиционни лобисти за прибалтийските републики, които в суматохата на косовската криза останаха в сянка.
Въпреки това активността на Брюксел, макар засега повече словесна, никога не е била толкова голяма по проблем, който е външен за 15-те. Възстановяването на Балканите е тестът, който трябва да покаже, че евросъюзът се е превърнал в глобален политически фактор и освен с посредничество може да се занимава и с умиротворяване.
След войната на армиите идва войната на визиите
- В деня след края на войната Балканите приличат на огромна политическа лаборатория, построена върху масов гроб. Какви идеи и проекти ще бъдат експериментирани, е трудно да се прогнозира, но възстановяването на Косово поставя неизмеримо повече въпросителни, отколкото възстановяването на Босна. В Босна проектът беше запазването на териториалната цялост и мултиетническия характер на републиката, там се изграждаше държавност.
В Косово трябва да бъдат изградени условия за самоуправление, но в същото време да не се допусне създаване на независима държава. Това прави задачата почти неразрешима, защото е много трудно и да ядеш от тортата, и тя да остане цяла. Това, че юридически Косово е част от Югославия, прави на този етап невъзможно Световната банка и ЕБВР да имат програми за Прищина, защото Югославия не е член на международните финансови институции. Труден е въпросът как международната общност ще изолира Белград и в същото време ще помага на Косово, където всички стратегически компании (вода, електричество) са собственост на сръбската държава. В политическата сфера също остават много горещи въпроси - какво ще бъде бъдещето на АОК, ще може ли КФОР да гарантира сигурността на косовските сърби, колко ефикасно ще е цивилното ръководство на областта. Така че бъдещето на Косово продължава да е минирано и освен мините, останали от войната, своите жертви ще вземат и бюрократичните мини на възстановяването. Конфликтът между различните международни бюрокрации на територията на Косово понякога е по-ожесточен от конфликта между сърби и албанци. Начинът, по който Гърция си извоюва правото Солун да стане домакин на агенцията за възстановяване, поразително напомня на "марша", с който руските десантчици си осигуриха контрол върху летището в Прищина.
- Въпросът наистина е за това каква е визията на Запада по отношение на Югоизточна Европа и съществува ли политическа и административна воля за налагане на тази визия. През последните седмици мнозина се изкушават да правят анализи между Пакта за стабилност и легендарния план "Маршал". В моите очи тези аналогии имат главно пропаганден характер. Вярно е, че Пактът за стабилност и планът "Маршал" си поставят идентични цели, но тук приликите свършват и започват разликите. Искам да откроя четири от тях. Първата важна разлика между следвоенна Западна Европа и Балканите днес е в качеството на институционалната среда. Хитлер унищожи физическата инфраструктура на Западна Европа - летища, заводи, мостове, но институционалната инфраструктура - отношения на собственост, съдебна система, административни умения - оцеляха. Както пише Уолт Ростоу, " не беше необходимо да се измисля Западна Европа, достатъчно беше да си я припомним". В случая с Балканите припомнянето не е достатъчно.
Втора важна разлика е, че при плана "Маршал" програмата се осъществява от един донор - САЩ, докато Пактът за стабилност напомня за телефонен указател или справочник, включващ имената на всички възможни международни организации - ООН, НАТО, ЕС, ОССЕ, Съвета на Европа, МВФ, СБ... Тихата война на донорите е една от големите опасности пред региона.
Третият важен фактор за успеха на плана "Маршал", който отсъства днес, е "съветската опасност". Именно страхът от Москва кара правителствата на Западна Европа да преодолеят националния си стоизъм и да приемат визията на обединена Европа. Ситуацията днес е много различна. Милошевич по-скоро дразни, отколкото плаши демократичните правителства и общественото мнение в региона. Сътрудничеството между балканските страни трябва да бъде постигнато със силата на позитивна визия и без помощта на външна опасност.
И четвъртата разлика, която искам да подчертая, е психологическа по своя характер. Хората, които стоят зад плана "Маршал" от двете страни на региона, имат обща военна история, общи страдания, затова планът "Маршал" е роден от чувството за солидарност, докато политиката на Запада по отношение на Балканите днес е породена много повече от съчувствие, отколкото от солидарност. А за разлика от солидарността съчувствието е нетрайно чувство.
- Един нов план "Маршал" ще бъде успешен единствено ако си дава ясна сметка за новия контекст и новите предизвикателства. Пактът за стабилност е рамката, в която трябва да бъде търсено решението, но само той не е решението. Пактът с неговите кръгли маси е инструмент, а не визия. В рамките на Пакта за стабилност се очертават два подхода, две "партии" - "чернобилската" и "интеграционната". За "чернобилската партия" Балканите са особен ядрен реактор, който излъчва дестабилизация в Европа, и това, което трябва да се направи, е този реактор да бъде запечатан с военно присъствие и финансова помощ. За привържениците на тази тенденция Балканите не могат да бъдат интегрирани, те могат да бъдат само неутрализирани. Модно е адвокатите на този подход да бъдат наричани реалисти.
Но в Европа има и друга партия, която ясно разбира, че пактът за стабилност може да успее единствено ако се превърне в пакт за интеграция. Решаването на проблемите на Балканите не е възможно, ако ЕС не реформира политиката си на разширяване и ако не се предложи на Югоизточна Европа една политика на интеграционния ток. Безсмислено е да се питаме кога Македония или Албания ще са готови да започнат преговори за ЕС, реалният въпрос е готов ли е ЕС да предложи на тези страни нещо повече от политиката на бюрократичен реализъм.
- През 1992 г., изправен пред дилемата Сараево или Маастрихт, Европейският съюз избра Маастрихт и се провали в югославската си политика. Днес ЕС е по-готов да води обща политика на Балканите. Общественото мнение в Западна Европа иска ЕС да покаже лидерските си качества и Брюксел трябва да оправдае тези очаквания. Назначаването на Бодо Хомбах за мистър Брокер на Балканите е също окуражителен знак. Аналитици, които познават кариерата му, твърдят, че той обича успеха, а не компромиса, че е визионер, а не "реалист" и че е не само теоретик, но и практик на новия център на европейската политика. Така че Хомбах е добра новина, но скептицизмът остава, защото ЕС продължава да е заложник на бюрократичната си инерция.
- Няма нищо по-естествено от това именно днес да се предлагат различни и оригинални идеи за развитие на региона. След войната на армиите идва войната на визиите. Именно липсата на обща визия за бъдещето е призракът, който преследва балканските общества през десетилетията на модерността. Единствената политическа визия, която Балканите се опитват да реализират, е проектът за балканска федерация. Този проект е роден в лоното на социалното деление от края на миналия век и неговата основна цел е да преодолее противоречията между балканските националности. Ако приемем, че Титова Югославия е далече от този проект, длъжни сме да констатираме, че този проект е безнадеждно мъртъв. Всеки опит да се съберат отново парчетата от бивша Югославия е обречен. Затова ще си позволя по-детайлно да разгледам идеята за балкански парламент и проекта "Сорос" и да анализирам техните силни и слаби страни.
Идеята за балкански парламент, както е представена от д-р Желев в статията му във вестник "24 часа", се основава на няколко главни предпоставки. Първата е, че за да могат да говорят с Европа, балканските общества трябва да се научат да разговарят помежду си. Втората е, че политическият диалог трябва да бъде институционализиран чрез специален балкански парламент, чиито членове е най-добре да получат мандата си директно от избирателите. И третата - че този парламент трябва да изработи една обща регионална визия и да бъде гарант на регионалното сътрудничество. Проектът на д-р Желев е проект на интелектуалец, в това е неговият чар, но и неговата слабост. Това, с което не мога да не се съглася с д-р Желев, е, че именно политическият диалог между обществата, а не между правителствата ще гарантира успеха на пакта за стабилност. Но оттук започват нашите различия. В моите очи регионалната интеграция и евроинтеграцията са паралелни, а не последователни процеси. Парламент, в който ще заседават заедно българи, сърби, албанци, трябва да бъде не балкански, а европейски парламент. Опитите за създаване на регионални политически институции поне според мен няма да срещнат подкрепата в страните от региона. Всичко, което по някакъв начин напомня Югославия, е мъртво, преди да се роди.
- Проектът на Сорос е радикално различен в своя подход. За Сорос стабилизирането на Балканите е възможно единствено чрез икономически просперитет и интеграционен шок. Вижданията на Сорос се основават на policy paper, който е изготвен от Центъра за европейски изследвания в Брюксел. Хипотезата на Сорос е, че държавите и пазарите в региона са малки и затворени и това е главното препятствие пред икономическия растеж. Затова той предлага: европейски контрол върху митниците срещу компенсации за бюджета, регионален митнически съюз и регионален пазар, а в рамките на година-две отваряне и включване в общия европейски пазар, въвеждане на еврото като обща валута на региона. Ако трябва в едно изречение да обобщим как Сорос вижда пътя на Балканите към ЕС, този път минава през създаването на голям регионален пазар и драстично намаляване на "данък корупция" (митниците) и "данък инфлация" (въвеждането на еврото).
В моите очи проектът "Сорос" има много достойнства, но крие и три основни риска.
Първо, в недостатъчна степен отчита различията в развитието на различните балкански страни. А това, което е добро за Албания, може да се окаже непривлекателно за Хърватия. Второ, и отказът от "Солунската митница", и въвеждането на еврото имат "колониално звучене" и посягат на суверенните права на националната държава. А това може да мобилизира политическата съпротива срещу предлаганите мерки. И трето, успехът на проекта "Сорос" предполага решителни и радикални действия от страна на ЕС, а ЕС е известен със своята нерешителност и нерадикалност.
Но поне в моите очи основното достойнство на проекта "Сорос" е, че той е пример за политика на "интеграционен шок" и излиза от клишетата за Балканите.
Проблемът на Балканите не е в етническия "коктейл Молотов", който населява тези земи. Големият проблем на Балканите е наличието на слаби и корумпирани държави, които не могат да гарантират сигурност на гражданите си, не могат да гарантират правила за инвеститорите и в последна сметка възпроизвеждат бедност, корупция и авторитаризъм.
Проектът "Сорос" може да получи допълнителна привлекателност, ако "колониалното" присъствие на ЕС се компенсира с ускорена политическа интеграция. В случая на България евроизацията и премахването на политическата митница трябва да се придружават от започване на преговори между ЕС и България още в началото на 2000 г., промяна във визовия режим, както и реформа на институциите на политическото представителство. Гражданите от страните, започнали преговори с ЕС, трябва да имат право да избират свои представители в европарламента. Тези представители няма да могат да гласуват, но ще бъдат част от политическия дебат на Европа. Това, което се опитвам да предложа тук, е страните, които са започнали преговори с ЕС, да имат voice (глас), преди да получат право на vote (глас).
- Не е възможно възстановяване на Югоизточна Европа, без да се възстанови Югославия. А не е възможно възстановяване на Югославия, докато Милошевич управлява в Белград. Така изглежда дилемата днес. И мнозина поставят въпроса как би могло Милошевич да бъде свален. Поне за мен това е лесният въпрос. Милошевич загуби не само войната с НАТО, но и вътрешната война. Сърбия вече не иска Милошевич. Въпросът е какво трябва да бъде направено, така че Сърбия след Милошевич да не прилича на Албания след Бериша. Опитите на Запада да "открие" демократичната алтернатива на Милошевич, сръбския Валенса, са трогателни, но опасни. Това, което реално може да се направи, е промяна на гражданската среда, а това значи подкрепа на медиите и неправителствените организации, подкрепа за Черна гора, подкрепа за демократичните кметове. Ако има пари за възстановяване, те трябва да се дават през общините, а не през правителството.
И още нещо - в полицейските държави тези, които пътуват на Запад, са хората на режима, а тези, които не могат да излязат, са нормалните хора, за тях родината им е затвор. Това статукво трябва да се обърне - нормалните хора трябва да бъдат канени навън, а Сърбия трябва да стане затвор за надзирателите.
Поне за мен въпросът не е как да се махне Милошевич, въпросът е как краят на Милошевич да не се превърне в колапс на сръбската държавност.
Победителите не ги съдят
Изглежда, почти нищо на този свят не се е променило, откакто преди около две хилядолетия известен римски пълководец е стигнал до дълбокомисленото умозаключение, че "победителите не ги съдят". По подобен начин разсъждават и стратезите на българското управляващо мнозинство, които за пореден път демонстрираха как няма да се съобразяват с принципа за разделението на властите. Придобили не особено позитивна слава функционери на синята партия отново заканително размахаха пръст към съдебната система, която според тях криволичи от правия път в борбата с престъпността.
Този път ролята на таран пое плевенският депутат Теодосий Симеонов, известен предимно с това, че като Матросов защитава своя съратник Иван Димов в скандала около "Декотекс" - Сливен. Депутатът роди юридически шедьовър, който е достоен за годините на загниващия хеписоц. Според него редовите магистрати не са достойни да разследват деянията на хората от държавния елит - министри и служители с имунитет. С това вероятно Симеонов се опитва да каже на българския данъкоплатец, че всички са равни пред закона, но някои хора са по-равни. Идеята на народния избраник е делата срещу патрициите на българската държава да се разглеждат направо от Върховния касационен съд, а разследването да се води от следователи, специално назначени от главния прокурор (и бивш син зам.-министър на правосъдието Никола Филчев). Това напълно опорочава принципа за триинстанционния контрол на съдебните решения, тъй като въпросното мегадело с висок обществен интерес ще се решава няколко пъти от един и същ съд. Най-компрометиращото в случая е, че предложението възпроизвежда почти дословно ситуацията преди 1997 г., когато точно синята партия премахна привилегията държавният елит да се разследва само от малка група магистрати.
Още по-притеснителен е фактът, че главният прокурор субективно ще може да определя кой да се занимава с парливите дела в страната ни. Според одобрените за второ четене поправки в НПК си има структура за най-тежките престъпления в държавата и тя е Специализираната следствена служба. За жалост на синята партия тя все още се управлява от провъзгласения за архизлодей Бойко Рашков. Конюнктурното прехвърляне на неговите функции към тъмносиния главен прокурор говори единствено за едно - сегашният държавен елит разчита на късата памет и започва окопаване във властта.
МС си подари за празника "афера"
Тази седмица правителството празнуваше. На годишнина като на годишнина - документални изложби, филмови премиери, празнични коктейли... Похвално е наистина да имаш памет за миналото и да почиташ историята. А в случая поводът си струваше - правителството честваше 120 години от създаването на една от трите основни институции в държавата - Министерския съвет.
Абсурдното е, че и историческото честване накрая изгърмя като предизборен фишек.
На тържественото заседание министрите поработиха не особено атрактивно, но накрая се реваншираха на публиката - посочиха поименно поредните "престъпници от бивши правителства".
Изведнъж МС си спомни за афера (от 1993 г.), с която се закичи празнично. В старателно подготвения доклад на министър Върбанов за аферата с американска царевица имаше всичко необходимо за добър PR-фоейверк. Бивш министър (Георги Танев) ощетил държавата, известен финансист (Емил Хърсев) - забъркан в сделката с много изгубени пари, тежащи на държавния бюджет.
Моментът беше избран перфектно - за първи път на заседание на кабинета бяха допуснати журналисти, а и дневният ред гарантираше, че пресата ще погълне подготвената сензация като топъл хляб - без да има достатъчно време за въпроси и разследвания.
Балканите - разединени в обединението
Преди войната в Косово, по време на бомбардировките и особено след като сръбските генерали сложиха подписа си под документа за изтегляне на войските им, предпочитаното словосъчетание на западните дипломати остана интеграция на Балканите. Залагайки на обединителната сила на кризата и нейните последствия, Европа видя в това панацеята за овладяването на всички напрежения (етнически, исторически, икономически) в региона.
United Balkans обаче си остава утопично понятие.
Ако преди войната балканските държави бяха на различни стартови позиции, след нея различни са най-вече очакванията и надеждите. Преди войната Югославия беше традиционно толерирана от Запада. Албания и Македония стояха в периферията на международния интерес, а България и Румъния си съперничеха за евентуално евроатлантическо бъдеще. Гърция беше и се държа като член на НАТО и ЕС.
До момента със сигурност има една обща тенденция - държавите от района демонстрират много по-голяма заинтересованост да се интегрират с ЕС и да станат членки на НАТО, отколкото да се обединяват помежду си.
Очевидно е, че ЕС няма достатъчно пари, за да помогне на всички страни, засегнати от кризата, така, че всички да са доволни. Поведението на ръководителите на съседните на Югославия държави обаче показва, че те отдават дори по-голямо значение на възможността да получат зелен светофар за членство в ЕС и НАТО, т.е. на политическите компенсации, отколкото кеш. След идентични опити да бъде измолено намаляване на дълговете и други финансови бонуси разговорът се върна на политическия терен.
Според анализаторите проблемът със създаването на нови граници на Балканите по-скоро е отложен, отколкото е решен, макар да беше заявено, че промени в границите няма да има. При плана за финансово стабилизиране по-лесно може да се обясни, че се дават повече пари на едни за сметка на други (най-малкото защото са приемали бежанци). Трудно може да бъде оправдано обаче решение, при което едни държави са предпочетени за сметка на други при интеграцията в евроструктурите. А и повечето балкански страни очевидно предпочитат интеграция навън, отколкото интеграция навътре (т.е. на Балканите).
Така че всички опити за идеи за създаването на балканска федерация или балкански парламент трудно ще бъдат реализирани, въпреки че са формално привлекателни. Най-малкото защото всички страни от региона се опитват да избягат от него и биха предпочели да влязат в Европа като суверенни държави, а не като част от Балканите. Нека си спомним Словения, която бяга от локализирането й в Югоизточните Балкани като дявол от тамян.
Със сигурност държавниците няма лесно да се откажат от европейската си мечта. Със сигурност обаче забавянето на помощите няма да бъде подминато. "Няма да допуснем Европа да забрави Югоизточна Европа, да забрави големите обещания на европейските политици", заяви македонският премиер Любчо Георгиевски.
В доклад на МВФ и Световната банка, посветен на щетите от кризата в Косово и финансовите компенсации, се посочва, че с безспорно предимство при разпределянето на помощите ще се ползват Македония и Албания.
Само за няколко седмици Скопие си спечели благоразположението на Запада и особено на САЩ. Въпреки нестабилното си икономическо състояние Македония с готовност прие бежанци и без проблем откликваше на всевъзможни искания от страна на НАТО.
Като резултат получи не само финансови инжекции, но и дипломатически жест - лично посещение на американския президент. Скопие обаче продължава да е особено дейно в следвоенното възстановяване. Властите успяха да издействат агенцията по възстановяването да бъде разположена в македонската столица. Освен това се договориха с НАТО всякакви услуги по прехвърлянето на умиротворителни сили да бъдат заплащани - възможност, при споменаването на която Костов обясни: "Унизително е да протягаме паничка като просяци."
Но Македония не разчита само на благосклонността на Запада. По инициатива на строителното министерство в Скопие основните строителни предприятия в страната са сформирали Асоциация за обща стратегия за настъпление на пазарите в Косово и в района.
С 600-те хиляди приети бежанци едни гърди пред Македония е Албания. Този жест обремени бюджета на страната и затрудни оскъдната инфраструктурна система. Едно от сериозните приходни пера в бюджета на Албания са митническите такси, които значително намаляха по време на конфликта. МВФ прогнозира, че като резултат от кризата бюджетният дефицит на Албания ще бъде около 154 млн. долара. Необходимото финансиране в тази връзка според фонда възлиза на 485 милиона. Г-24 вече отпусна 189 млн. евро, за да покрият финансовите нужди на страната за 1999 г. Към това се прибавят и 30 млн. долара, отпуснати от Световната банка.
Освен финансови помощи и одобрение от страна на МВФ Тирана получи и обещание за интеграция. След като благодари на властите, че ще дадат възможност на натовски войски да останат на тяхна територия и след края на войната, американският президент Бил Клинтън подчерта: "Албания има възможност да задълбочи възможността си за партньорство с НАТО и за интеграция към ЕС."
И София, и Букурещ имат две цели - НАТО и ЕС. Във взаимната конкуренция двете страни непрекъснато се опитват да се разграничат и, ако може, да покажат, че едната е по-напреднала в реформите от другата. Но това, че повече от десет години не могат да се договорят за втори мост на Дунава, говори повече от всякакви словесни упражнения по темата интеграция.
Войната завари Румъния в тежка икономическа ситуация, допълнително бяха отчетени загуби от 800 млн. долара, но колкото и да звучи парадоксално, кризата изигра мобилизиращ ефект. Според МВФ бюджетният дефицит е 52 млн. долара, а необходимото финансиране е 250 млн. долара. Напрежението около Югославия смекчи тона, с който мисията на МВФ водеше преговори в Букурещ. Същевременно в доклад на Европейската комисия е отбелязано, че страната е реализирала забележителен напредък в реформите през последните 10 месеца. Като икономически постижения са отбелязани приватизацията на двете големи държавни банки, на големи предприятия (включително и на телекомуникационната компания), както и либерализирането на цените. Най-големият шанс на Румъния е да получи дългоочакваната покана за начало на преговори с ЕС.
Въпреки напрегнатата кореспонденция с ноти между София и главната квартира на НАТО България успя да докаже в реални условия прозападната си ориентация. След психологическото стъписване от силните обществени настроения даде въздушен коридор на войските на пакта, въпреки че с това не успя да заличи неприятното впечатление от отказа да приеме бежанци. В крайна сметка българските надежди за политически компенсации засега не се оправдават. Американският президент ни заобиколи, пращайки държавния секретар Мадлин Олбрайт на 4-часово посещение. Нито една от четирите институции по възстановяването няма да бъде разположена на българска територия.
А докато съчувствахме на Македония за проблемите с бежанците, се оказа, че Скопие ни е изпреварило в много отношения. Например на косовския пазар в момента преобладават македонски фирми, докато български просто няма. И макар че от Тони Блеър до Солана всички горещо ни благодариха за подкрепата на натовските операции, друг видим знак, който да кореспондира с надеждите ни за НАТО и ЕС, не се задава.
В седмиците на военновъздушните удари над Косово Гърция в типичен византийски стил направи всичко възможно да се дистанцира. Но след края на кризата Атина се впусна в гореща битка за утвърждаването си като водеща сила в региона, очевидно разчитайки, че по този начин ще успее да увеличи тежестта си като член на НАТО и ЕС.
Всъщност Гърция е единствената страна, която до момента получава всичко, което поиска, при това без да прави видими компромиси. Въпреки че е член на НАТО, Атина отказа бойни самолети на пакта да прелитат през нейното въздушно пространство. Със същата категоричност отказа да приеме и бежанци. В същото време гръцкият външен министър използваше всяка възможност да прелети през балканските столици с някоя и друга инициатива. След спирането на въздушните удари Гърция не се поколеба да съдейства за прехвърлянето на руски умиротворителни сили в Косово, въпреки че тогава още НАТО и Москва не се бяха разбрали. И въпреки че това трябваше да раздразни пакта, Атина успя да издейства настаняването на агенцията за реконструкция в Солун.
Войната не попречи на Гърция да си осигури и стабилни икономически позиции в Македония. Докато траеха ударите, а Скопие беше притиснато от бежанската вълна, Атина обяви, че разработва три големи инвестиционни проекта, които трябва да бъдат реализирани на територията на Македония. Междувременно гръцката национална банка започна проучвания на възможността да закупи 55 процента от Стопанска банка - Скопие.
"Реконструкцията на Балканите трябва да започне още с влизането на войските на НАТО в Косово" - тази мисъл на посланика на Македония в САЩ Любица Ачевска отразява общото настроение на балканските политици. Всички очакваха, че парите ще дойдат заедно с умиротворителите. Засега са формирани само няколко агенции, при това набързо, а големите проекти тънат в мъгла и боричкания за надмощие.
Въпреки че пактът за стабилност се отнася до всички страни, засегнати от конфликта - Македония, Албания, Румъния, Босна, Хърватия, България и Югославия, сигурно е, че при разпределянето на финансовите помощи ще има разделение и накрая може да се окаже, че парите няма да са достатъчно. Само за Косово и Сърбия ще са необходими 50 млрд. долара. Според шефа на Световната банка Джеймс Улфънсън необходимата помощ за България и други съседни на Югославия страни се оценява на 2.2 млрд. долара. А досега са събрани 1.5 млрд. долара.
От друга страна, очевидно е разминаването между размера на щетите, отчитани от самите страни, и анализа на международните институции, от които се очаква финансиране.
Нещо, което вече разочарова политиците в региона.
Тези сладки думи "намаляваме данъците"
Има една детска приказка за царския син, който постоянно изглеждал болнав и недолюбвал предлаганите му на тепсия всевъзможни вкусотии. Когато момчето попаднало на свой връстник и двамата собственоръчно наловили и се нагостили с риба, всичко се променило - вълчи апетит и червени бузи споходили царския наследник.
Дали на подобна логика (помогни си сам?) залага премиерът Костов сега, когато заявява, че не искаме повече външни заеми за запушване на финансови дупки. Вместо това ще търсим растеж на икономиката и износа чрез намаляване на данъците и ограничаване на публичните разходи? Дали МВФ ще е достатъчно твърд, за да изиска най-сетне от кабинета (както се закани настоящата мисия - виж стр. 21) бързи и реални реформи и да отказва безусловното запушване на финансови дупки, пък били те и заради войната в Косово?
Кой знае. Поредните приказки за намаляване на данъците от началото на следващата година галят ухото, но те са почти буквално повторение на записаното в правителствената програма и често повтаряно обещание през последните две години. Обнадеждаващото сега е, че премиерът говори за частичен отказ от централизиране на приходи в бюджета за сметка на увеличаване на частта от печалбата, която остава у фирмите.
Звучи хубаво. Особено ако не е тривиален предизборен ход. И ако не стане жертва на традиционното българско хабене на енергия в други посоки - венцехвалене на финансовата стабилизация, натъкмяване на статистически данни, надспорване колко точно активи сме приватизирали, борба кой да контролира апетитната хапка Агенция за събиране на вземанията и прочие любими занимания на властимащите от рода "кой е по-по-най-".
Накратко
Висока оценка за поведението на българското правителство по време на кризата в Косово даде министър-председателят на Кралство Испания Хосе Мария Аснар в разговор с премиера Иван Костов. Двамата се срещнаха в Марбея, Испания, през изминалата седмица, където българският министър-председател присъства на политическата среща на лидерите от Европейската народна партия.
По покана на испанския крал Хуан Карлос Първи и кралица София президентът Петър Стоянов и съпругата му ще направят двудневно официално посещение в Испания през тази седмица. В програмата на визитата са предвидени срещи на българския държавен глава с министър-председателя на Испания Хосе Мария Аснар, с кмета на Мадрид Хосе Мария дел Мансано, с председателя на Сената Есперанса Агире. Икономическият съветник на президента Стоянов принц Кирил ще представи българското царско семейство на официалния прием в Мадрид.
Възможностите за сътрудничество във военнообразователната система, в програмата "Партньорство за мир" и в мироопазващите операции обсъдиха началникът на Генералния щаб на българската армия генерал-полковник Михо Михов и швейцарският му колега генерал-лейтенант Улрих Шерер. Началникът на Генералния щаб на въоръжените сили на Швейцария направи двудневно официално посещение в България през миналата седмица.
Управителят на "Бистрица" стреля по шефа на Мултигруп
Управителят на резиденция "Бистрица" Красимир Евтимов стреля по шефа на Мултигруп Илия Павлов миналата събота. Произшествието беше съобщено едва след три дни на медиите. Пострадали от стрелбата няма.
Според очевидци около 20.40 часа между управителя на резиденция "Бистрица" Евтимов и Илия Павлов възникнал скандал. Павлов искал да язди кон, а управителят му направил забележка да не тъпче тревата. След като видял, че думите му не стигат до мултишефа, Красимир Евтимов, който не бил в трезво състояние, отишъл до стаята си и от терасата на втория етаж стрелял по посока на групата на Павлов, но пистолетът му засякъл. Според втората версия управителят на резиденцията стрелял във въздуха. Свидетели на произшествието твърдят, че Павлов скочил от коня си и залегнал на земята, докато бодигардовете му тичали да обезоръжат Евтимов.
Инцидентът в резиденция "Бистрица" станал час след коктейл на американското посолство по повод Деня на независимостта. По сигнал от корпорацията в резиденцията дошли полицаи от VIII РПУ и направили оглед. Те открили 4 гилзи, но не намерили куршумите, защото нямали металотърсач.
Евтимов е бил задържан за кратко, но освободен под парична гаранция въпреки обвинението по чл. 116 от Наказателния кодекс. От няколко години корпорацията държи под наем част от резиденцията.
Лек спад на БВП отчете статистиката за първото тримесечие
С 0.7% по-малък е брутният вътрешен продукт (БВП) за първото тримесечие спрямо същия период на миналата година по данни на Националния статистически институт. На човек от населението се падат по 326 долара.
Брутната добавена стойност (БДС) по отрасли за първото тримесечие пък бележи спад от 1.7% спрямо същия период на миналата година. Спадът на БВП и БДС е очаквана последица от забавянето на структурната реформа. Индустрията бележи 10% спад за януари - април 1998 г. спрямо същия период на миналата година и се оформя като основна причина за спада на показателите за цялата икономика. Услугите се запазват близко до миналогодишното си ниво (спад от 0.8%), а аграрният сектор бележи ръст от 15% спрямо миналата година. Все по-голям дял в БДС заема частният сектор, като за първото тримесечие 60.7% от добавената стойност се създава от частни предприятия. За първите три месеца на тази година частният сектор бележи ръст от 8% спрямо същия период на 1998 г. БДС в обществения сектор намалява за първото тримесечие на тази година спрямо същия период на миналата с почти 15%.
За крайно потребление са използвани 87% от произведения БВП. Инвестициите са 9% от БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно - около 10% от БВП. Износът на стоки и услуги за първото тримесечие се е свил с 24%, а вносът спада с 2.4%. Единствената статия, която компенсира това намаление, е индивидуалното крайно потребление, което бележи ръст от 14.3%.
Българската власт навърши 120 години
Министерският съвет отвори вратите си за посещение на гражданите през изминалата седмица. Гостите имаха възможност да разгледат документалната изложба, представяща преглед на историята на българската изпълнителна власт. Сред документите бяха оригиналите от Търновската и Сребърната конституция, манифестът за включването на България в Първата световна война, декларации за назначаване на нови министър-председатели, издадени от княз Фердинанд. Интерес представляваха мастилницата на Стефан Стамболов, златният часовник и броеница на Андрей Ляпчев, а особен колорит на изложбата придаваха шаржовете с портрети на български министър-председатели, рисувани от известни художници. На втория етаж от сградата на Министерския съвет бяха подредени портретни снимки на всички министър-председатели, управлявали България до момента. "Дойдох тук, за да обогатя знанията си за новата история на България, и научих факти, които не ми бяха известни досега", сподели възрастен посетител на изложбата. Според него българският народ не познава добре своята история и най-вече тази от периода след Освобождението.
По-младите гости на Министерския съвет си признаха, че чуват за първи път имената на някои от министър-председателите. Един от съорганизаторите на честванията на 120-годишнината от създаването на изпълнителната власт в България бе професор Стоян Данев - правнук на първия български министър-председател Тодор Бурмов и внук на министър-председателя д-р Стоян Данев. Той сподели, че в неговото семейство се е запазила приемствеността на идеята да се запали отново искрата на българското самочувствие, защото това в момента е най-дефицитното за страната ни.
Честванията на 120-годишнината на изпълнителната власт в България започнаха в началото на миналата седмица с официален коктейл в Министерския съвет, на който се събраха бивши министър-председатели и държавни глави от периода преди и след 10 ноември 1989 г. Сред гостите можеха да се видят бившите премиери Жан Виденов, Георги Атанасов, Филип Димитров, Димитър Попов, Любен Беров, както и експрезидентът Петър Младенов. В словото си премиерът Иван Костов каза, че правителството е третата голяма институция след Народното събрание и Българската народна банка, която чества своята 120-годишнина през тази година, и подчерта знаменателния начин, по който първостроителите са изграждали българската държава - първо Народно събрание и банка, а след това изпълнителни органи на властта.
"120 години изпълнителна власт в България" бе темата и на проведената през миналата седмица научна конференция, организирана от института по история при Българската академия на науките.
Част от отбелязването на годишнината на българската изпълнителна власт бе и откритото за журналисти заседание на Министерския съвет, както и премиерата на документалния филм "Министерски съвет" на режисьора Стоян Шишков.
Премиерът обеща намаляване на данъците
Непосредствените задачи пред администрацията сега са да осигури строг контрол върху нарастването на публичните разходи и да предложи през есента на Народното събрание да намали някои данъци след оценка на възможностите за това, заяви в петък в парламента премиерът Костов. Той отчете изпълнението на най-важните финансови показатели в средата на годината.
До 30 юни са постъпили 50.6 на сто от предвидените в Закона за бюджета приходи, а извършените разходи са 46.2% от планираните за цялата година. Реализиран е излишък в размер на 67.4 млн. лева. Фискалният резерв възлиза на 2049.1 млн. лв. Наблюдава се непозната досега данъчна коректност на българските фирми и граждани, каза премиерът.
Според него бюджетът за 2000 г. трябва да даде отговор как да се използва финансовата стабилизация. Възможен е избор между увеличаването на разходите за държавните програми и намаляването на данъчната тежест. Правителството смята, че стратегически по-правилно е да се намали данъчната тежест, каза премиерът.
Оправдаха нападателя на Анна Заркова
Софийският районен съд оправда Емил Мариев за нападението над журналистката от в. "Труд" Анна Заркова. Съдът прие констатацията на експертите, че недъгавият обвиняем не е бил в състояние да залее с киселина колежката на 11 май миналата година. Емил Мариев беше единственият обвиняем за покушението срещу Заркова. При закрити врати съдът разпита подсъдимия, който разказал как са били изтръгвани самопризнания от него в следствието. Съдът не прие поисканата от обвинението нова медицинска експертиза и произнесе оправдателната присъда.
Нови хора поемат хазарта
Нови хора ще поемат хазарта, след като в последния предвиден от закона срок правителството одобри състава на Държавната комисия по хазарта и назначи директор на Дирекцията по хазарта. За член на комисията бе избран и заместник-шефът на Националната служба "Борба с организираната престъпност" - Пламен Пенчев. Министрите обаче не решиха на мястото на кого от първоначално предложените. До редакционното приключване на броя не беше ясен окончателният състав на комисията. В предложението на премиера за председател на комисията е посочен заместник-началникът на главно управление "Държавно юрисконсулство" в Министерството на финансите Александър Раков. Сигурна е и кандидатурата на вече избрания директор на Дирекцията по хазарта Ангел Савов, който сега е заместник-началник на Главно управление "Данъчна администрация". Останалите кандидати в списъка, внесен от Иван Костов, са Мариана Баросова, секретар, а после и съветник в парламентарната бюджетна комисия, бившият посланик в Мароко Тодорин Пакеров, както и 34-годишният адвокат Павлин Колев.
Арестуваха още един от обкръжението на кмета на Варна
Директорът на варненския Дворец на културата и спорта Красимир Ангелов беше арестуван на 2 юли с обвинението за принуда. Заедно с него беше задържан и съдружникът му в петролна фирма "Булойл" Милен Колев. Според официалната версия двамата натискали длъжник на фирмата им да върне 75 000 долара, а той се оплакал в полицията.
Ангелов се смята за приближен на варненския кмет Христо Кирчев и много близък приятел и кум на арестувания за подкуп бивш шеф на общинската приватизация Иван Чолаков. Затова се смята, че ударът е насочен към кмета на морския град. Осведомени източници твърдят, че обвинението по чл. 143 на НК едва ли ще издържи в съда, още повече че бизнесменът Николай Николов наистина дължи пари на Ангелов и Колев. По-вероятната версия е, че полицията е използвала жалбата му за повод да притисне Красимир Ангелов.
Уловът на рапани разбуни Несебър
Уморени от изразходваната през изминалата седмица енергия, до 14 юли рибари, водолази и еколози ще тръпнат в очакване на заседанието на парламентарната Комисия по околна среда и води. Комисията трябва да реши дали да разреши създаването на три експериментални зони в Черно море, в които да бъде разрешено използването на така наречените бимтралове. Бимтраловете са устройства за улов на рапани, при които вместо тежки метални плоскости за остъргване на дъното се използва опънато въже. Твърди се, че бимтралът не е толкова вреден за морската флора и фауна, колкото обикновения метален трал.
Дискусиите "за" или "против" разрешаването на бимтрала бяха предизвикани от активните демонстрации на рапанджии от риболовната кооперация "Тракия" в Несебър и контрадемонстрациите на водолазите от региона. Първите искат да запазят изгодния си рапанджийски бизнес, но ако това стане, водолазите ще загубят своята част от бизнеса по улова на морските охлюви.
Спорът дали ловът с бимтрал да бъде разрешен придоби драматичен характер, когато рибарите обвиниха екоминистърката Евдокия Манева, че им отнема прехраната. Според нея съществуват много повече "против" отколкото "за", като възраженията на еколозите са много повече.
"Държава Vs. Граждани"
На фона на празничното настроение, обхванало държавните ни мъже покрай годишнината от първото българско правителство, общественото мнение за държавните институции у нас по-скоро изглежда сиво и делнично. Две трети от жителите на столицата (63%) са на мнение, че тези институции все още нямат нищо общо с европейските. До две трети най-често достига и делът на онези, според които никое от изброените пет позитивни качества (представени на графиката) не се притежава от администрацията ни.
Но ако погледнем основните фактори, които според интервюираните пречат на институциите у нас да се доближат до западноевропейските еталони, ще останем с впечатление, че отсъждането на хората е по-скоро несправедливо. Нима в Европа няма корупция и нима сме забравили скандалите с европарламента толкова бързо? Това означава, че или сме късопаметни, или просто делим корупцията на нашенска и тяхна, ръководейки се от максимата "от наш'та корупция по-дълбока нема".
Що се отнася до следващите по-важни аргументи, посочени от столичани - "наглост, липса на етика и некомпетентност", тук може да се каже само едно: една власт е нагла и некомпетентна толкова, колкото й позволяват условията и избирателите. Следователно тук класическа си остава рецептата на един от бащите на американската конституция, Хамилтън: "Наистина заслужава си народът да е най-бдителен и чувствителен, за да бъде той уверен, че управлението се изгражда по начин, позволяващ безопасно да му се повери необходимата власт."
Но тук възниква най-сериозният проблем: онова, което в САЩ или в Европа минава за нормален обществен контрол, у нас най-често се възприема като нездраво любопитство. Защото цялата история на взаимоотношението гражданин - държава тук е история на постоянно противопоставяне. В него държавата най-често третира гражданина ту като войник, ту като данъкоплатец, ту като строител на всевъзможни типове светло бъдеще. Но и в трите случая - като длъжник, като кокошката, която трябва да снася златните яйца. При това - без да пита защо.
Лошото е, че при такава постановка много лесно може да се забрави главното: държавата е създадена за нуждите на хората, а не хората за нуждите на държавата. Тук е и най-голямата разлика между "онези" държави и нашата: преди да има конституция, американецът е имал Декларацията за независимостта, преди да стане данъкоплатец на държавата си, е трябвало да бъде независим. Независимостта за разлика от данъците и смъртта никога не идва сама. Тя трябва да се отвоюва. Ежедневно.
Данните са от представително за пълнолетното население на столицата проучване, проведено от агенция АЛФА РИСЪРЧ в периода 5-8 юли 1999, по поръчка на "Капитал".
Метро, Метро, Метрополисссс... "Да не би "Продиджи" да идват", учудено попита столичанин, който кротко чакаше в колата си да пуснат движението, след като премине разноцветна група тийнейджъри. Хиляди млади хора като вълна изтанцуваха разстоянието от "Кравай" до Паметника на Съветската армия миналата събота. Любителите на електронната музика не посрещаха "Продиджи", а просто купонясваха на първия уличен технопарад, организиран от групата на DJ - "Метрополис". "Идеята е от миналата година, ние не твърдим, че сме открили Америка. Искахме да организираме нещо подобно на това, което се прави в Берлин, тук в София, в България, на Балканския полуостров", обясни Стефан Крачанов, известен сред технобратството като DJ Стивън.
Под мотото
Време е да се гримираме,
Час преди обявеното начало на уличния парад в градинката около НДК се появяват странно облечени и гримирани младежи. По пейките между пенсионери и майки с деца присядат момчета с лилави коси и момичета с лъскави дрехи. От всички популярни места за среща към "Кравай" прииждат шарени групи тийнейджъри. Необикновено облечените млади хора привличат вниманието на разхождащите се столичани с цвят и настроение. Кадрите, познати от световните паради на любовта, оживяват в центъра на София.
Жълто, зелено, лилаво, червено, синьо... цветовете на дъгата са се вплели в косите на техноманиаците. Като "липса на фантазия" се възприема появата на рейвпарти с нормален цвят на косата. За уличния парад младежи бяха избрали прически, достойни за конкурс за коафьори. Тигрови шарки, сини точки на оранжев фон, ярко розов перчем, бронзови "иглички" бяха само част от най- екстравагантните хрумвания. "Един приятел ме черпи спрей", похвали се със синята си коса 24-годишния Тошо. И докато момчетата залагаха на пъстротата на косите си, рейвпочитателките смайваха с облеклото си. От стил хипи, до костюми, които все едно се излезли от реквизита на "Междузвездни войни", момичетата привличаха погледите не само на случайните минувачи, но и на участниците в парада. "Всеки трябва да изглежда свободен и посвоему различен. Трябва да прояви нещо от себе си", обясни приумиците във външния вид 21-годишен студент и допълва, че целта на "Метрополис" е да се освободиш.
В ритъма на техно танцуващите тръгнаха от "Кравай" по предварително начертания маршрут. Парадът се водеше от огромен камион. Наетото от киноцентъра возило беше приютило пулта на DJ-те и няколко дузини рейвъри.
Шумотевицата събра по балконите на околните сгради смаяни столичани, които за радост на технофеновете ги посрещаха с усмивки, а не ги замеряха със зеленчуци. "Харесва ми. За младите е много хубаво. Вместо по разни митинги бабички да тропат с тенджери... това е много по-хубаво", радваше се на свирещото множество 70-годишна жена.
Това е лудница, не - панаир е, спореха две хлапета на ролери, които, дочули странната музика, са напуснали "пистата" си пред НДК. "Аз не съм фенка, не ме влекат тези работи, но тук има много интересни хора", сподели тийнейджърка, която наблюдаваше купона отблизо. "Гледай красота", радваше се шофьор, докато сърдит полицай беше препречил пътя на колите. "Аз съм тук да си върша работата", обясняваше пазителят на реда.
Завладените от технотреската младежи продължиха по бул "Васил Левски", без да забелязват нито одобрението, нито недоволството на околните.
"Хората, които идват на тези партита, се държат миролюбиво, не се бият, не се карат, не правят проблеми, не търсят изява. Слушат музиката и по свой начин я изживяват", разяснява поведението на рейвърите DJ Стивън. Феновете на "Метрополис" подскачаха в ритъм, надуваха детски свирки, пръскаха с водни пистолети. Някои размахваха чадъри, нашарени със спрей. "Днес преди обед ще бъде предимно слънчево, следобед се очаква да превали и прегърми", глясяха сутрешните прогнози за времето на трети юли.
Танците на любителите на електронна музика прогониха дъждовните облаци от небето на София. "Дъждът изобщо не може да провали купона, просто щеше да стане още по-интересно", уверяваше синьокос младеж. "Ако завали, ще стане още по-щуро", говореха си две тийнейджърки. Прогнозите за предстояща буря обаче бяха най-голямото притеснение за организаторите, които раздадоха найлони на озвучителите.
По пътя към парада се присъединяваха и случайни минувачи. Някои включиха в уличното парти и домашните си любимци. Атракцията на един от последните камиони беше далматинец.
"Най-големият ужас в казармата е да сложиш противогаз. На парада имаше хора, които стояха няколко часа с противогази", смееха се организаторите. Според странични наблюдатели защитните маски бяха предназначени да предпазват от пасивно пушене на трева. От време на време малки групи от техноманиаци кривваха в страничните улички за по цигара марихуана и, видимо развеселени, се връщаха в подскачащите редици. Други се зареждаха с нови сили с наливна бира, водка и "Ред бул".
Техноманифестацията завърши пред паметника на съветската армия. "Метрополис" бяха организирали там дискотека на открито, която да подгрее рейвърите преди купона в Зимния дворец. Част от технофеновете окупираха околните заведения и тревните площи. Други се бяха накачили по паметника или висяха от скулптурните композиции. Няколко бодигардове пазеха от любовта на технофеновете диджеите, които обаче не върнаха нито един кандидат за автограф. Подписите на DJ Миша, DJ Стивън, Ясен Петров, популярният водещ Роро от музикалния канал ММ попадаха върху билети, снимки, фланелки и дори по гърбовете на рейвърите. Когато родните "Тибетски сърца" взривиха публиката, възрастен мъж попита "извънземните ли посрещат" - може би заради знака на движение "Метрополис", глава на НЛО, който украсяваше плакати, фланелки и дори бижута. "Метрополис" сигурно е празник за откриване на метрото", предположи седемгодишно хлапе. Да не би да е гръцко божество, "залагаше" за разгадаване на името преминаващ през парка столичанин. Техноманиаците препречваха от време на време маршрута на скейтърите, чието "запазено" пространство е част от градинката пред паметника. "Малко ни пречат, но щом е заради музиката може. Шоу да става", простиха им фенове на "тежката" музика, качени на скейтборд.
Встрани от тях две двойки родители наблюдаваха накацалите по паметника младежи и признаха, че са дошли специално за шоуто, за да чуят "музиката на "Метрополис", за която толкова много били слушали. Със спускането на нощта търговците на семки бяха изместени от продавачите на светещи гривни и в танцуващата тълпа започнаха да пробляскват сигналножълти, сини и розови петна. Шарената дандания пред паметника завърши минути преди 22 часа с
Специално за кулминацията на уличното парти бяха доставени ефекти от Тайван, Китай и Япония, съобразени с рейввълната. Пъстрите фойерверки в модните техноцветове лилаво, златисто подлудиха танцуващата тълпа и изумиха столичани, които започнаха да си преговарят историята "какво се е случило днес".
След шест часа танци неуморните любители на електронната музика хукнаха да гонят автобус по линията на 94, който да ги отведе до Зимния дворец. Там следваше продължението на партито. "Цяла нощ ще лудуваме", заканваха се младежи и обясняваха, че има "различни такива стимуланти", с които можеш да издържиш на 15-часовия техномаратон. "Като за първи път е много добре. Музиката от камиона обаче беше слаба. Трябваше миксовете да са по на често, а и да има повече известни парчета, на "Уестбам" например", правеше разбор на партито 25-годишният Краси.
"Всичко мина добре", доволни бяха организаторите и обещават догодина пак.
"Технофеновете са интелигентни млади хора, бих ги нарекъл high tech, имат достъп до Интернет, занимават се с компютри, обичат научнофантастични филми, обличат се като за екстремни спортове. Не робуват на имена и моди", нарисува портрета на типичния рейвър DJ Стивън. Той ще танцува под техномузиката на последния парад на любовта в Берлин. Десетият Love parade започва тази събота с изходна точка Бранденбургската врата. Рейвъри от цял свят ще подкрепят инициативата на УНИЦЕФ в помощ на децата от Косово.
Следващата година любителите на електронната музика ще се съберат в Париж.
Обучи успокоява Китай
Министър-председателят на Япония Кейдзо Обучи заяви по време на посещението си в Китай, че засилващите се военни връзки на страната му със Съединените щати не представляват заплаха за Пекин, и обеща, че Токио никога вече няма да бъде военна сила.
"Японско-американските споразумения за сигурност са само за наша самозащита и не са насочени срещу някоя държава от региона", е заявил Обучи според съобщение на японското външно министерство.
Не само Китай, но и други азиатски страни се страхуват, че богатата и силна Япония отново може да се превърне във военна сила, както през Втората световна война.
Китайският премиер Чжу Ронгжи е изразил загриженост по повод засилената военна роля на Токио в Азия и е подканил да изключи Тайван от рамките на японско-американското споразумение за сигурност, което влезе в сила през май. "Ние искаме с бъдещите си действия да докажете това, което казахте", е казал Чжу на Обучи.
Пекин гледа на споразумението като на обещание за защита на острова в случай на военни действия срещу Тайван. Китай счита Тайван за отцепила се провинция, която трябва да бъде върната в границите му, и обещава да го нападне, в случай че обяви независимост.
Обучи заяви, че Токио не подкрепя независимостта на Тайван и няма да се намесва в спора. Той подкани Пекин да използва влиянието си върху Северна Корея, за да предотврати тестовете на балистични ракети, които могат да достигнат Западното крайбрежие на САЩ. "Ние ще продължим да правим, каквото е по силите ни", е отговорил Чжу, като е призовал САЩ и Европейския съюз да нормализират отношенията си със Северна Корея.
Клинтън подкрепя Израел за Ерусалим
Съпругата на американския президент Хилари Клинтън заяви в противоречие с официалната политика пред ортодоксална еврейска организация в Ню Йорк, че смята Ерусалим за "вечна и неделима столица на Израел". Тя обеща, ако бъде избрана за сенатор от Ню Йорк, да подкрепя един силен Израел и да настоява за преместването на американското посолство от Тел Авив в Ерусалим.
Първата дама, която се готви да издигне кандидатурата си на изборите за Сенат през следващата година, е изразила позицията си в писмо до Ортодоксалния съюз, който обединява около 750 синагоги в САЩ.
Официалната позиция на Вашингтон е, че Израел и палестинците трябва да решат съдбата на Ерусалим на преговорите за окончателния статут на града.
Американските лидери винаги са подчертавали, че не искат да видят града разделен, както между 1948 и 1967 г., но никога публично не са приемали позицията на Израел, че Ерусалим е вечна и неделима столица на еврейската държава.
Говорителят на Държавния департамент Джеймс Фоули отказа да коментира изявлението на Хилари Клинтън, но член на американската администрация го нарече ненавременно, идващо в момент, когато новият израелски премиер Ехуд Барак дава надежда за прогрес в близкоизточните мирни преговори.
Представител на арабската общност в САЩ смята, че писмото на Хилари Клинтън е "грешно, не помага за решаването на проблемите, и, честно казано, е безсмислено, защото подобни изказвания често се правят за примамване на избирателите".
Как съдът ликвидира Агрополихим
След все още пресния скандален случай със сливенското предприятие "Декотекс" АД (вж. в. "Капитал", бр. 24, 25 и 26 от 1999 г. ) и Варненският окръжен съд за пореден път доказа, че "върховенството на закона" е принцип, който малко интересува някои фирмени съдии, когато става въпрос за големи ("държавни" и/или частни) интереси.
На 2 юли състав на фирмено отделение на Варненски окръжен съд вписа приетите от общото събрание на акционерите на "Агрополихим" АД решения за прекратяване на дружеството и за обявяването му в ликвидация въпреки наличието на очевидни груби нарушения на закона.
Хронология на събитията
На 22 юни се провежда общо събрание на акционерите на "Агрополихим" АД. С гласовете на държавата (която е мажоритарен акционер в девненското предприятие с над 80 на сто от капитала) предложените проекторешения за прекратяване на дружеството и за обявяването му в ликвидация са приети от общото събрание, въпреки че още в хода на заседанието са установени и изтъкнати сериозни нарушения на закона. На първо място, на акционерите на "Агрополихим" АД до деня на общото събрание не са предоставени писмените материали по най-важните точки от дневния ред (тези за прекратяване на дружеството и обявяването му в ликвидация). По този начин е допуснато грубо нарушение на чл.224 от Търговския закон. На второ място, с решението за прекратяване на дружеството е нарушена пряко разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗППДОбП, която гласи: " /2/ След приемане на решение за приватизация може да се извършва преобразуване или прекратяване на приватизиращото се предприятие само с разрешение на съответния орган по чл.3? " До настоящия момент Агенцията за приватизация не е издала разрешение за прекратяване на дружеството.
С оглед на допуснатите сериозни нарушения някои по-големи акционери на девненското предприятие са предявили искове за отмяна на взетите от общото събрание решения на основание чл.74 от Търговския закон. Едновременно с това пред фирмено отделение на Варненски окръжен съд са депозирани молби за спиране на производството по вписване на взетите решения на основание чл.430 от Гражданския процесуален кодекс.
Въпреки липсата на законовите условия за вписване на решенията на общото събрание на "Агрополихим" АД съставът на Варненски окръжен съд е допуснал регистрацията на решенията и по този начин е открил пътя за ликвидация на дружеството.
Коментарът
Няма да коментирам политическата и социалната страна на казуса, тъй като те не засягат дейността на съда. Действията на Варненски окръжен съд обаче, меко казано, заслужават коментар.
На първо място, буди недоумение фактът защо и двете групи съдебни производства (заведените искови дела и производството по вписване на взетите решения) са разпределени на един и същи фирмен съдия - Б. Николова. Очевидно е, че с произнасянето си по искането за вписване на взетите решения съдията прави косвена предварителна преценка и за основателността на предявените искове за отмяна на решенията на общото събрание. Трудно може да се допусне, че същият съдия при последващото решаване на исковите дела ще бъде безпристрастен и непредубеден.
Единственото логично обяснение на така допуснатата "нелогичност" в работата на Варненски окръжен съд е, че вписването на порочните решения на общото събрание е било предрешено. А вероятно и бъдещият изход от заведените искови дела. (Доказателство в тази насока е и обстоятелството, че решенията на общото събрание на Агрополихим са вписани в същия ден, в който делото е докладвано на фирмения съдия - бързина, непостижима за обикновения гражданин.)
На следващо място, като юрист считам за очевидно, че вписването на взетите от общото събрание на "Агрополихим" АД решения противоречи на закона. В случая с "Агрополихим" АД на регистърния съд са били предоставени ясни и категорични данни за порочност на взетите от общото събрание решения, а следователно и за висока степен на вероятност тяхното оспорване по исков ред да бъде успешно. Дори да се допусне, че съдът изцяло се е абстрахирал от съществуващия исков спор относно валидността на взетите решения, той е следвало служебно да откаже исканото вписване поради липсата на доказателства за спазване на разпоредбата на чл.21, ал.2 ЗППДОбП. Интересно е при демонстрираното тълкуване на закона дали същият фирмен съдия би вписал в търговския регистър например банка, без да му е представено надлежно разрешение за извършване на банкова дейност от БНБ.
Изложеното тук разбиране не може да бъде опровергано с аргумента, че чл.21, ал.2 от закона за приватизацията не намира приложение спрямо "Агрополихим" АД поради наличието на специален закон (Законът за финансовото оздравяване на държавните предприятия). Въпреки че подобно разбиране се поддържа от експертите на финансовото министерство, то не отговаря на елементарни принципи на правото. Това е така поради простия факт, че чл.6 от Закона за финансовото оздравяване на държавните предприятия не предвижда особен ред за прекратяване на дружествата, за които се отнася. Той казва единствено, че "при непостигане на финансово оздравяване в предвидените по програмите срокове се предприемат действия за прекратяване на предприятието". Какви са тези действия и по какъв ред се извършват законът не посочва. Следователно на общо основание следва да се прилагат съответните нормативни актове - Търговският закон, а за предприятията в процедура по приватизация и ЗППДОбП, и в частност неговия чл.21, ал.2.
Бих искал да посоча и още един факт от казуса "Агрополихим", който, ако не се вписваше в очертаната трагична рамка на родното правосъдие, би бил достоен за юридическия фолклор. Посочените по-горе молби за спиране на производството по вписване на основание чл. 430 от Гражданския процесуален кодекс са оставени без движение от регистърния съд с изричната резолюция за внасяне на "15 000 лв. държавна такса". Трудно ми е да открия основание в Тарифа N1 на Министерството на правосъдието към Закона за държавните такси за събиране на подобна "такса". Не би могло и да има такова, тъй като по правната си същност посочените "молби" до регистърния съд представляват обикновени уведомления. Те не са нещо повече от писма, съдържащи твърдения за определени факти. Писмата могат да се прочетат или да не се прочетат. Но не могат да бъдат оставени без движение поради невнасяне на държавна такса.
Посоченият творчески подход на регистърния съд едва ли се дължи на некомпетентност. По-скоро той се вписва като завършващ щрих на поредната изпълнена поръчка в практиката на българските фирмени съдии. Измисляйки си държавна такса, която не се дължи, фирменият съд е намерил основание да се дезинтересира от наведените в посочените изявления до него факти, обосноваващи незаконността на взетите решения. Юридически абсурден, но психологически гениален ход - няма валидна молба за спиране на производството по вписване, следователно независимо от наличната информация за незаконност на взетите решения няма пречка същите да бъдат вписани в търговския регистър. С други думи, известният номер на щрауса.
За огромно съжаление цялата ни юридическа общественост вече десет години изпълнява същия птичи номер, като не желае да си изрови главата от пясъка и да види, че корупцията, некомпетентността, размяната на "добри услуги" и шуробаджанащината в съдебната система и особено в работата на фирмените отделения са достигнали нетърпим и критичен предел. Предел, отвъд който чувството за правна сигурност и за държавност изчезват и се заместват от правен нихилизъм и отвореност към корупцията.
Естествено, най-дълбоко заровена в пясъка е главата на държавата, която продължава да си играе със съдебната система и да приема абсурдни и неразбираеми правни норми, вместо да намери начин да пресече корупцията, произвола и некомпетентността. Крайният ефект от това, както винаги, е за сметка на данъкоплатците.
И на местните избори - партиен вот
Политиците обичат да твърдят, че дори когато българите отговарят, че ще гласуват за личности, за тях основното качество е партийната принадлежност на кандидата. Доколко вярна е такава теза, ще стане ясно след местните избори. Три месеца преди тях най-голям е относителният дял - 34%, на тези, които са решени да повторят своя партиен вот. Да определи своя кандидат според личните му качества има намерение всеки четвърти от решилите да гласуват през есента. Най-последователни в отстояването на партийните си позиции са симпатизантите на двете основни политически формации - СДС и БСП. Далеч от вота си през 1997 г. са привържениците на БББ и евролевицата. Те заявяват най-често, че ще определят своите избраници в зависимост от личните им качества.
Тези резултати показват, че политиците няма да бъдат опровергани и на местните избори отново ще задейства механизмът на партийното гласуване. Неочаквани могат да са резултатите в регионите, където няколко политически сили се обединяват зад общ кандидат. Коалирането до момента следва логиката на споразуменията на централно ниво. Но на регионално междупартийните отношения имат други нюанси, породени от различни обстоятелства и междуличностни отношения. Така вероятността една коалиция да привлече повече гласове става близка до възможността да ги отблъсне.
Една четвърт от симпатизантите на СДС са убедени, че партията им няма нужда от обвързването с друга политическа формация. Две трети приемат успешната схема на обединение с НС, а всеки трети симпатизант - с ДПС. Двадесет и пет процента нямат нищо против да гласуват за кандидати, подкрепени от СДС и ВМРО.
Самостоятелните кандидатури на БСП се поддържат само от 18% от привържениците й. Като най-приемлив партньор се определя евролевицата. На второ място се нарежда ОБТ. Дванайсет процента допускат коалиране с БББ, а 8% дори с ДПС .
Симпатизантите на БББ предпочитат най-често евролевицата за партньор на местните избори и се раздвояват в уклоните си към БСП или към СДС.
Шест от десет, подкрепящи евролевицата, виждат шансове за успех в коалирането с БСП, една трета няма да отхвърлят като партньор ОБТ. Само 8% са склонни да потърсят общи кандидати със СДС.
Най-категорични против коалирането с други партии са симпатизантите на ДПС. Повече от половината от тях не биха приели общи кандидатури с друга политическа формация. Най-предпочитан партньор за този електорат остава СДС - 38.7%, НС - 19.4%. Толерантни към обединяването с БСП са само 3% от привържениците на Ахмед Доган.
Отношението към издигането на общи за няколко партии кандидатури показва степента на вътрешна интеграция и идейна идентификация на симпатизантите на политическите сили. Нагласите в момента показват, че хората са склонни да приемат това, което вече познават от други избори. Единствената невъзможна коалиция днес е между основните политически опоненти - СДС и БСП.
Прогнозите за местните избори зависят силно и от електоралната активност, която обикновено е по-ниска при местни избори. Периодичните проучвания в последните месеци показват, че твърдо решените да не гласуват запазват своя относителен дял - около 20%, а тези, които три месеца преди изборите заявяват, че ще дадат вота си за местната власт, плавно се увеличава за сметка на колебаещите се.
Броят на избирателите ще зависи силно от мотивацията за гласуване в предстоящите избори. Успокояването на политическия живот в последните две години въпреки някои спадове на общественото доверие намалява драматизма на предстоящата партийна проверка за местната власт и няма да е определящият участието мотив. Какво всъщност ще накара българите да отидат до урните през тази есен?
Обществените настроения преди местните избори са относително спокойни. Почти половината от пълнолетното население не очаква те да донесат значими промени нито в обществено-политическия живот на страната, нито в отделните региони. На новости в общините след изборите се надяват предимно живеещите в по-малките населени места. Промени в политическия живот след местните избори предричат едва 7% от пълнолетните граждани.
С големи очаквания за промени остават една пета от пълнолетните граждани. Те мислят, че предстоящите местни избори ще направят различна ситуацията както в страната, така и в общините. Това ще се окаже групата, която ще е най-силно мотивирана да гласува. Относителният дял на тези хора е най-голям сред привържениците на СДС.
Резултатите от местните избори не само ще очертаят новия профил на политическата картина у нас - те ще покажат дали основното лично качество на кандидата за кмет все още е неговата политическа принадлежност.
Данните са от национално представително проучване на МАРКЕТ ТЕСТ, проведено по поръчка на вестник "Капитал", юни 1999 г. сред 1116 пълнолетни българи.
За кого ще пее Слави
Чия предизборна кампания ще правят "Хъшове", за кого ще работят сценаристите на предаването, с кого ще подпише споразумение преди местните избори "Гергьовден" - това са все въпроси, които станаха особено актуални след поредицата от политически совалки на идеолога на движението Любен Дилов-син.
Движението "Гергьовден" стана първата политическа сила, която слезе от шоусцената, за да се качи на сцената на властта, влезе и в парламента. Лидерите му минаха под "Съединението прави силата" в търсене на предизборно единение с ДПС. Броени дни преди това събитие Любен Дилов-син обсъди сходни теми с лидера на ВМРО Красимир Каракачанов на халба бира в тематично подбраното заведение "Macedonia Fast Food".
На пръв поглед няма нищо странно в това една новопоявила се формация да направи прощъпалника си в търсене на връзки с парламентарно представени групи. Особеното в случая с "Гергьовден" е, че се насочва към две сили, които сами по себе си нямат нищо общо. Докато ДПС е формирана на етническа основа, ВМРО е радетел на "националната идея". Всъщност, ако става въпрос за договорки на формално политическо ниво, това противоречие не би било от значение.
След разговорите на Дилов с Доган обаче се прокрадна възможността двамата да са се договорили "Гергьовден" (в частта си "Хъшове") да съдейства активно и творчески за предизборната кампания на ДПС в Кърджали, Разград, Шумен. Макар че не е ясно как от "Морен сокол пие" Слави Трифонов ще премине към репертоар, подходящ за региона.
Самият Дилов обяви, че "Гергьовден" смята да организира предизборни мероприятия във Варна и в други градове, в които да участват и лицата на "Хъшове". Националната кампания ще стартира в края на август. "Гергьовден" засега запазва в тайна идеите си за водене на предизборна кампания. Първоначално Дилов-син заяви, че "Хъшове" са много силно оръжие в изборите, "но не можем да си го позволим, не сме толкова богати". По-късно обаче пак самият Дилов призна, че в предизборните прояви и клипове на движението ще участват лицата на "Хъшове".
Въпросът е какво ще се случи, ако в някои от градовете, през които минават, активистите на "Гергьовден" са приели да подкрепят кандидат на ВМРО или ДПС. Естествено, че ще се посветят на неговата кампания. Изглежда, че замисълът е, където "Гергьовден" не може да стъпи, "Хъшове"-те да поемат ролята на фронтмени. Задача, която от творческа гледна точка си е безспорно предизвикателство - едно е да агитираш за ВМРО например в Благоевград или в Пловдив, друго е да пееш за ДПС в Кърджали или Разград.
ВМРО и "Гергьовден" са първите политически формации, които се споразумяха за стила на водене на предизборна кампания наесен - толерантност. Според двете формации от местните избори няма какво да се загуби, но може да се спечели, като се наложат нови хора.
Факт е, че ВМРО все повече излиза извън контрола на партньорите си от ОДС и все повече това ще привлича вниманието на "Раковска" 134. Особено що се отнася до градове като Кюстендил, Пловдив, Благоевград, там ВМРО определено има амбиции, независещи от СДС. Особено за Пловдив, за който войводите обявиха, че ще бъде голямата изненада на изборите. При това, преди да са се договорили с "Гергьовден" съвместно да подкрепят кандидат-кмета на ВМРО Александър Долев.
Възможно е чрез сдружаването с "Гергьовден" ВМРО да си връща на СДС за ОМО "Илинден". Според Каракачанов в някои села на Благоевградски регион СДС издигнал за кметове хора, свързани с ОМО "Илинден". Такъв бил например кандидатът за кмет на село Кремен.
Също толкова вероятно е обаче ВМРО да търси алтернативни пътища към политическа еманципация.
Формално Доган и "Хъшове" са свързани от общото си мулташко минало. В различни периоди и двете групи са били особено близки до Мултигруп или най-малкото са правили услуги (медийни и политически) на корпорацията. Като изключим това, с което и двете формации надали могат да се гордеят, за други особени връзки не може да се говори. За разлика от съвместната дейност на "Хъшове" и ВМРО по време на януарските събития. В името на бъдещите общи планове Дилов прие поканата на Доган да говори пред организираната от ДПС конференция за "балканските национализми" на 19 юли. Доган и Дилов обясниха, че имат различни разбирания за понятието балкански национализъм, но заедно могат да работят за изкореняването на етническите предразсъдъци.
Засега ДПС и "Гергьовден" се договориха да се подкрепят на местните избори "там, където е възможно", а в началото на септември да подпишат по думите на Дилов "истинско политическо споразумение". И Дилов, и Доган обаче избягваха възможността да навлязат в конкретни формулировки, макар че стана ясно, че е обсъждано сътрудничество в определени градове - "големите и някои малки". Безспорно "Гергьовден" ще донесе на ДПС повече предизборна атрактивност, ако стигне дотам да префасонира рома (чалга) ритмите в ориенталски мотиви.
След срещата си с Доган Дилов обяви пред журналисти, че ще съобщи подробности по разговора, след като получи разрешение от... Евгений Бакърджиев. Ако не е нелеп виц или елементарно заяждане, тази реплика напомня фиксацията на "Хъшове" върху Тато.
Всъщност този, с когото трябва да внимава Дилов, не е вицепремиерът, а министър-председателят.
Костов няма да подмине току-така сближаването между "Гергьовден" и ВМРО. Още повече че и двете са му трън в очите, макар и по различен начин. На всичкото отгоре Костов си има сложни отношения и с ДПС.
Това, което лидерът на СДС безспорно помни, са парламентарните избори през пролетта на 1997 г., когато новосформиращото се движение "Гергьовден" предизвика куп напрежения на "Раковски" 134. Вярно е, че тогава лицата на формацията носеха посланието на януарските събития. Сега времената са други. "Хъшове" не ги излъчват по БНТ. С националните им турнета нещо все не се получава. Костов обаче не е от хората, които отминават с безразличие дори камъчетата по пътя си. Още повече че лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов направи доста двусмислено изказване по повод на връзките си с "Гергьовден": "Може да сме част от управляващите, но не си забравяме старите приятели."
Веднъж вече активът на "Раковски" 134 допринесе за това движението да се откаже от участие в изборната надпревара (при миналите парламентарни избори). Сегашното възраждане на "Гергьовден" също се следи внимателно от структурите на СДС. Неслучайно още при първите слухове за възстановяване на формацията, сини активисти започнаха да дирят източниците на финансиране на Дилов и компания.
Изглежда, някой в "Гергьовден" вече е усетил, че идеята за вкарване на "Хъшове" в предизборната кампания на движението и на потенциалните му партньори е подхлъзваща. Като резултат няколко дни след срещата Доган - Дилов заваляха опровержения - "Слави не ни е по джоба", "нямаме конкретни договорености с ДПС за определени градове" и т.н. Една от характеристиките на опроверженията като такива е, че почти винаги са закъснели и никой не им вярва - и в този случай стана така.
Солана намина в София по пътя си към евросъюза
По време на посещенията на генералния секретар на НАТО Хавиер Солана вече и най-активните привърженици на НАТО не питат кога България ще стане член на Северноатлантическия пакт. Посланията започнаха твърде много да се повтарят и да се изчерпват с отворените врати на пакта и благодарността за подкрепата на България за операциите на НАТО в Косово.
Следвоенното посещение на Солана у нас и в Румъния през тази седмица потвърди традицията, но и демонстрира липсата на послания от българска страна.
Визитите на висшите чиновници от Брюксел, било то представители на ЕС, било то на НАТО, рядко носят нещо повече от протоколен характер. Въпреки това стана честа практика ключови фигури от правителството да ги пропускат, както това ставаше с редките посещения на комисаря по външна политика Ханс ван ден Брук. В случая със Солана по-неприятното е, че вече отиващият си генсек на НАТО става координатор на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността, област, в която България още дълго ще пребивава.
При бъдещото преразпределение на функциите в Европейския съюз именно от Солана се очаква да бъде активната фигура по присъединяването на кандидатките за членство в евросъюза. А неформалните контакти с висшите чиновници в Брюксел обикновено трябва да се създават далеч преди да са заели официално поста си и да са се рутинирали във всекидневната си работа.
Ден преди Солана да пристигне в София, Иван Костов се отправи към родната страна на генералния секретар на НАТО Испания, за да се срещне със съпартийците си от Европейската народна партия. На пръв поглед несравними приоритети.
Визовата политика, разширяването на ЕС, развитието на Югоизточна Европа след края на кризата са част от въпросите, които българският премиер щял да постави пред съпартийците си в Мадрид. Същите въпроси обаче Иван Костов можеше да постави и пред Солана.
Вероятно премиерът е преценил, че връзките със сродните партии са по-полезни, още повече че западните християндемократи не са сред най-големите привърженици на бързото разширяване на евросъюза, нито на бързата промяна на негативния за България визов режим.
Едва ли обаче това, че Надежда Михайлова беше рекламно лице на Европейската народна партия при изборите за европейски парламент и лекцията на Костов тази седмица пред евродепутатите ще променят нагласите им.
Иначе новата роля на отиващия си генерален секретар на НАТО бе подчертана от министъра на външните работи Надежда Михайлова: "Новата позиция на Хавиер Солана в качеството му на координатор по външната и отбранителната политика на Европейския съюз ще бъде от изключително значение в най-общ план за стабилността и сигурността на Югоизточна Европа като част от общото европейско бъдеще. " Как обаче новата му позиция ще повлияе върху положението на България не се разбра.
От разискванията за бъдещето на Югоизточна Европа стана ясно само, че "България е част от решаването на проблемите, затова може да изиграе водеща роля в Пакта за стабилност и лидерите на вашата страна ще преценят това и какви са вашите възможности."
Все изявления, които и преди са били чувани и с които министърът на външните работи редовно се завръща от поредната си визита.
Отсъствието на Иван Костов само засили чувството за празнина, още повече че през последната година именно премиерът се ангажира с всички по-важни външнополитически инициативи, и то в изказвания, направени в България. Възможността посещението на Солана да се използва за тази цел обаче беше пропусната. Освен ако не се предположи, че министър-председателят е напълно уверен, че двата приоритета на правителството за тази година - поканата за започване на преговори с ЕС и изваждането България от негативния Шенгенски списък, са напълно подсигурени.
Като се има предвид обаче, че оставащите месеци преди срещата на върха между европейските лидери в Хелзинки ще преминат в преодоляване на институционалната криза в ЕС след оставката на Европейската комисия от март месец тази година, това не е съвсем сигурно.
Иван Костов вече успя да се срещне с новия председател на Комисията Романо Проди в Италия, но с това едва ли се изчерпва нуждата от политическо лобиране за страната. Проди ще бъде достатъчно зает с политическата игра около назначаването на подчинените си, което в практиката на евросъюза е най-тежката процедура. Единствената фигура с достатъчно авторитет и свобода на действие ще остане Хавиер Солана, за когото спомените от проатлантическата позиция на България едва ли ще са достатъчни.
А желанието за добър сигнал от ЕС и НАТО е толкова голямо, че дори се налага президентът Петър Стоянов да напомня това и при срещата си с ръководителя на мисията на МВФ за България Юха Каконен. Не че МВФ има нещо много общо с евроатлантическите въжделения на София.
Така че, ако политическите контакти с представителите на Брюксел продължават да не носят никаква полза, а и редките им посещения се пропускат, България може да си остане само с интерактивните връзки - както Солана заяви пред българските депутати за бъдещите си връзки с тях.
Битката в СДС е за държавата София
През октомври освен местни избори ще има едно друго преброяване на гласове и влияние, което е много по-важно за СДС от властта в провинцията. Тогава ще стане ясно кой ще контролира "основния пакет акции" от управлението на столицата. А то за Иван Костов е толкова важно, колкото и държавната власт. В кратката история на новопостроената синя партия не е имало толкова силен сблъсък на интереси, в който дори персоните в конфликта не са толкова важни. Залогът е много по-голям - гласовете на избирателите ще дадат в ръцете на определени кръгове икономическото влияние в най-големия български град, където всъщност е концентрирана и силата на държавата. Водевилният медиен спор между Бакърджиев и Софиянски за това екип ли ще има за изборите или щаб е само за пред публиката и редовите партийни членове.
През юли 1997 г. се заговори за първия сериозен конфликт между Софиянски и Костов. Лидерът на СДС публично не се съгласи с много от действията на Софиянски по време на двумесечното му служебно премиерстване. Новият министър-председател скоростно ревизира почти всичко, направено от предшественика му - от външнополитическите ходове, газовите комбинации до последните назначения във висшата държавна администрация. Кметът, също публично, не се съгласи, че е действал на своя глава и пряко интересите на новата власт и партията.
С това спорът заглъхна. Всяко следващо издание стигаше само до ниво личен конфликт и игра на нерви между Софиянски и вицепремиера Бакърджиев. До последния епизод - кампанията по предварителните избори в СДС. Тогава Костов отново се намеси.
