Ако Европа и Латинска Америка се бяха събрали не да обсъждат икономически проблеми, а за да създадат общ отбор по футбол, във Вашингтон щяха да загубят съня си, но тъй като в случая става въпрос за дълги и неясни преговори, американската администрация спокойно потрива ръце. Ако нищо не се получи, САЩ ще запазят позициите си и при създаването на единната търговска зона трайно ще закрепят водещата си позиция в западното полукълбо.
Стане ли чудото и бюрократите в централата на ЕС и столиците на страните членки се договорят за допускане на телешко и царевица от Латинска Америка, Съединените щати няма да пропуснат възможността също да поискат облекчаване на вносния режим. Освен това бъдещият американски президент ще получи възможност да сключва договори по бързата процедура, която предвижда ратифицикация или отхвърляне на споразуменията от Конгреса, без той да може да променя тяхното съдържание. Това право беше отказано на Бил Клинтън, но либерализацията на търговията между Европа и Латинска Америка ще направи американските фирми неконкурентоспособни и конгресмените ще бъдат по-снизходителни към бъдещия обитател на Белия дом.
Срещата в Рио има значение и за страните от Източна Европа, които се надяват на членство в ЕС през следващия век. Всички те имат голям процент заети в селското стопанство и всяка година спорят с Брюксел за увеличаването на импортните квоти и намаляване на другите нетарифни ограничения. Бившите соцдържави няма да бъдат поканени на преговорите между ЕС и Латинска Америка, ако седят мирно и следят събитията по телевизията, но общите интереси с Меркосур и САЩ за допускането на пазара на по-евтини вносни продукти ги правят техен естествен съюзник и те трябва да настояват да бъде чуто мнението им, защото не е приемливо да бъдат запазени митата за страни, асоциирани към ЕС, а да бъдат отменени за държави, които колкото и близко да са в културно отношение, се намират на няколко хиляди километра. От това само ще спечелят потребителите в Западна Европа, които, освен че плащат по-високи цени, получават некачествени продукти. Справка - лудите британски крави и белгийските кокошки с диоксин.
Властите си направиха акционерни събрания
Краят на юни 1999 г. ще се запомни в Русия с рекордните жеги, които връхлетяха страната, но в политическо отношение температурата не успя да се покачи до критичната. Депутатите от долната камара на парламента, Държавната дума предвидливо излязоха в отпуска, в скоро време ще ги последват президентът, членовете на правителството и губернаторите, защото след дългата политическа пролет всички се нуждаят от малко почивка преди парламентарните избори през декември. Традиционно този мързелив период от годината беше използван за провеждане на годишните събрания на акционерите в големите руски компании, резултатът от които винаги бдителният Владимир Жириновски определи като "поставяне на хора на Кремъл на ключовите постове". Няма как, идват избори.
След избирането му за председател на новия съвет на директорите на "Газпром" бившият премиер Виктор Черномирдин заяви, че бордът ще бъде аполитичен, но никой не му повярва. Газовият гигант е прекален голям, за да може да си позволи да остане извън политиката, което признава шефът му Рем Вяхирев. Според него "Газпром" ще определи през юли кого да подкрепи на изборите, но изненади няма да има, защото Вяхирев говори за избирането на "нормална Дума", термин, който често използват в Кремъл за обозначаването на парламент с малко присъствие на комунистите.
Значението на "Газпром" не само за руската икономика потвърдиха разговорите на премиера Сергей Степашин и началника на президентската администрация Александър Волошин с Вяхирев в навечерието на събранието. Подробности не са известни, но сред основните теми сигурно е било включването на Черномирдин в борда и бъдещата му съвместна работа с Вяхирев, който го наследи като шеф на "Газпром" през 1992 г. За разлика от времето, когато Черномирдин беше министър-председател, днес той не е нужен на "Газпром" и налагането му от Кремъл може да доведе до търкания с президента на компанията. След завършването на войната в Косово специалният пратеник на президента се нуждае от нов висок пост, от който може да подготви участието си в парламентарните избори и да финансира кампанията на движението си "Нашият дом Русия". За Вяхирев това може да изглежда като напразно хвърляне на пари заради малките шансове на "Нашият дом", но той иска да запази държавния пакет акции, които управлява по силата на доверителен договор, както и да напусне "Газпром" по собствено желание, затова компромисът може да бъде постигнат лесно. Вяхирев обяви, че смята да подаде оставка след 2001 г., и дори определи кой да го наследи - първият му заместник Вячеслав Шеремет.
Въпреки спекулациите, че може да загуби ръководното място в енергийния монополист РАО "Е&?cy;С России", бившият вицепремиер Анатолий Чубайс не само оцеля след събранието на акционерите, но и излезе по-силен от него. С личната благословия на Борис Елцин беше решено шефът на фирмата да бъде избиран с три четвърти мнозинство от общото събрание, а не както досега от съвета на директорите. Какво означава това? Държавата притежава 52.55% от акциите на Е&?cy;С, които й гарантират надмощие в борда. За да може да смени Чубайс според новия устав, на нея й е нужна подкрепа на чуждестранните инвеститори, които държат 33.6% от акциите. Извън Русия гледат на Чубайс като на най-последователния реформатор и присъствието му в Е&?cy;С е гаранция за щастливото й бъдеще, затова рижият икономист ще ръководи фирмата, докато има желание. В замяна на този жест Кремъл поиска и получи избирането на Волошин за председател на съвета на директорите, което беше прието като засилване на връзките между Волошин, Чубайс и Степашин, което цели избирането на премиера за президент през следващата година. Волошин заяви, че Степашин е подходящ кандидат, Чубайс го подкрепи и заяви, че главната задача за тази година е победата над комунистите на изборите, демонстрирайки привързаност към политическата линия на президентството.
Резултатите от общите събрания в другите значими компании показват, че бизнесмените, които се погрижиха за съставянето на правителството - Борис Березовски и Роман Абрамович, не са неуязвими, а Сергей Степашин не е толкова безобиден, колкото изглежда. Премиерът се погрижи съветникът му Сергей Чижов да бъде включен в борда на директорите на Е&?cy;С, чийто заместник-председател ще бъде Алексей Кудрин, заместник-министър на финансите. Масовото включване на представители на финансовото министерство във фирми с държавно участие изразява желанието на правителството да контролира финансовите потоци в тях. Березовски опита да вкара свои хора обратно в авиокомпанията "Аерофлот", но претърпя неуспех. За председател на съвета на директорите беше избран министърът на транспорта Сергей Франк, в борда се намери място за съветника на руския президент Евгений Шапошников, а президентът на "Аерофлот" Валерий Окулов (зет на Елцин) заяви, че може да бъде увеличен държавният дял в компанията. Интрига имаше около съдбата на президента на "Транснефт", компанията, която притежава нефтопроводите в Русия и която може да контролира коя фирма може да изнася нефт. Шефът Дмитрий Савелиев е човек на Чубайс и беше считан за един от най-вероятните кандидати за уволнение от новия министър на енергетиката Виктор Калюжни, който зарадва Абрамович с включването на фирмата му "Сибнефт" в списъка на вносителите на иракски нефт. На извънредно заседание на борда на директорите Калюжни е поискал отмяна на редовното събрание на акционерите и провеждането на извънредно, на което Савелиев да бъде сменен с вицепрезидента на "ЛУКойл" Семьон Вайнщок. Според някои източници планът не е успял заради намесата на премиера, който е искал да покаже на подчинените си кой ще се грижи за петролните компании. Разпределянето на задълженията в правителството предвижда с това да се занимава първият вицепремиер Николай Аксьоненко, човек на Абрамович и съперник на Степашин за подкрепата на Кремъл в президентските избори. Ако премиерът е решил негласно да му отнеме този атрактивен сектор от икономиката, това е свидетелство, че той сериозно се готви за изборите. Или както го каза Волошин: "Човек, който става премиер година преди президентските избори, не може да няма амбиции."
Въпреки присъдата процесът срещу Йоджалан продължава
Абдула Йоджалан е осъден на смърт заради терористичната дейност на Кюрдската работническа партия (ПКК), за сепаратизъм и най-вече заради смъртта на хиляди невинни граждани, се казва в решението на съда на остров Имралъ.
Присъдата не изненада Турция. По-голямата част от населението посрещна осъждането на Апо, както галено го наричат кюрдските му привърженици, с митинги, знамена и музика. Обществото се почувства удовлетворено и възмездено заради загиналите и пострадалите от дейността на ПКК. С прочитането на присъдата обаче завършва само първата част от процеса. Затворена бе една страница, но бе отворена друга и най-вероятно тепърва в процеса ще се намесват и политически интереси.
Делото на остров Имралъ продължи един месец, но през това време бе извършена важна
Изменен бе съставът на Съда за държавна сигурност - от полувоенен заради присъствието на военен съдия и прокурор съдът се превърна изцяло в граждански. С това бе изпълнено изискването на Европейския съд за човешките права, който не признава присъдите на полувоенния трибунал. Със светкавична скорост и с голямо мнозинство парламентът гласува промяната и тя влезе в действие, което е показател и за консенсуса между политическите партии по въпроса за Йоджалан.
Според процедурата следващата стъпка на защитата е обжалването на присъдата. В Турция от 20 юли съдилищата излизат във ваканция. Очаква се, че обжалването ще бъде разгледано от дежурен състав, който най-вероятно ще потвърди смъртното наказание. За да бъде изпълнена присъдата, е необходимо тя да бъде гласувана в парламента, а след това - одобрена от президента.
ПКК и Йоджалан имат особено голяма роля за засилване на националистическите тенденции в Турция. Или казано по друг начин, ако не беше Апо и ръководената от него ПКК, вероятно националистите нямаше да постигнат големия изборен успех през април. Почти същото с малки изключения важи и за социалдемократите на премиера Бюлент Еджевит. Сега с гласовете на тези партии, подкрепени и от опозицията, почти е сигурно, че присъдата на Йоджалан ще бъде гласувана.
Но ако по една или друга причина присъдата не бъде изпълнена, Апо ще остане 36 години в затвора. Възможно е обаче междувременно турският парламент да гласува закон за отмяна на смъртното наказание. Тогава Йоджалан ще остане в затвора при строг режим до края на живота си.
Адвокатите на Апо ще внесат делото в Европейския съд за правата на човека. Но тъй като Турция не е подписала клаузата за неприлагане на смъртното наказание (т. 6) от Конвенцията за човешките права, съдът в Страсбург не може да се намеси директно, а може само да порицае Турция като страна - членка на Съвета на Европа. Според повечето наблюдатели това може да доведе до нови трудности пред интеграцията на Турция в ЕС. Но съюзът може да приложи политически механизми за натиск, като засега все още не е ясно дали това ще повлияе на по-нататъшния ход на процеса срещу Йоджалан.
Един от адвокатите на Йоджалан заяви, че след произнасянето на присъдата "Апо посрещнал спокойно решението на съда". Според друг представител на защитата Йоджалан няма реална преценка за нещата. Така бе обяснено и извинението, което кюрдският лидер поиска от жертвите на ПКК още в първия ден, с което фактически подписа смъртната си присъда. Оттук нататък на турците им бе трудно да приемат посланията за мир и братство, които Апо направи по време на делото.
Специалисти по ПКК вече правят планове за бъдещето на организацията след отстраняването на Йоджалан. Тук също има два различни аспекта. Според Ернет Урлу, бивш служител от германските тайни служби, един от най-известните специалисти по кюрдския въпрос, ПКК вече се е разцепила на две различни крила - европейско и турско. Европейското крило е в процес на трансформиране в политическа организация, която търси начини да продължи легалното си съществуване. Затова кюрдите в Европа са прекратили всякакви екстремистки действия и се стремят да не настройват общественото мнение срещу себе си. "В Турция обаче ПКК няма да се откаже от терористичните действия", твърди Урлу. Според него турското крило вече е отслабено поради острата несигурност пред неговия лидер. След като окончателно стане известна съдбата на Йоджалан, ще започнат кавгите за ръководството на ПКК и този процес ще се задълбочи.
Според други специалисти ПКК, характеризирана като терористична близкоизточна организация, ще се насочи към сътрудничество с ислямските терористи от "Хизбула". Те предполагат, че подготовката и организирането на ПКК до голяма степен ще се пренасочат от Сирия към Иран. Твърди се още, че Иран ще стане новият господар на ПКК в Близкия изток.
Димов поиска от мен да сменя директора
Реми Евар, председател на съвета на директорите на "Декотекс"
- Трудно е да си в САЩ и да се бориш срещу много добре организирана и със силни връзки групировка като АКБ. Те имат здрави връзки във всяка сфера на обществото и властта. Наистина е отчайващо. Ние успяхме да отнесем въпроса към различни политически органи, започвайки от американското посолство, министъра на правосъдието, както разбирам, и министър-председателят и вицепремиерът са добре осведомени за ситуацията при нас.
- Да, убеден съм, че именно това е в дъното на тази ситуация. Мога да задам само един прост въпрос - "АКБ Корпорация" като акционер с над 10% от капитала насрочи общо събрание на 31 май тази година. Впоследствие то бе отменено от сливенския съд. Отмяната бе оповестена чрез Държавен вестник, а после съдът все пак реши да приеме това събрание за законно, макар последното обнародване да е за отмяната му. Въпросът ми е как може да се легализира едно събрание, за което всеки знае, че е отменено?
- Срещнах се с г-н Димов миналата седмица и го помолих единствено да престане да се намесва в случая.
- Получих предложение от г-н Димов, в което той предложи да реши проблема в наша полза, ако аз като акционер с най-голям дял от капитала първо уволня сегашния директор г-н Йовчев. Трябва да кажа, че получих това предложение нееднократно. Моят отговор на това предложение беше, че това не е работа на г-н Димов.
Ликвидация ли е всъщност приватизацията на "Балкан"
Вечерта на 30 юни срещу 1 юли. В Агенцията за приватизация трескаво сноват чиновници и разнасят папки. Чува се тревожен шепот: "Шефът е кисел като краставичка". Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков нарече цялата суматоха "сверяване на българския и английския вариант на договорите". Неофициално той призна, че до последния момент агенцията нямала и оригинален документ, а само копие за регистрацията на израелските дружества.
На следващия ден Желязков обобщи резултатите с думите, че продажбата на авиокомпания Балкан" е била подписана "снощи късно през нощта". След като преди това дълго време беше забавяна, накрая сделката за "Балкан" беше демонстративно ускорена. С цел да се спази 30 юни - срокът, в който авиокомпанията и още над 40 предприятия по закона за финансово оздравяване трябваше или да бъдат продадени, или ликвидирани. Ако продажбата се беше провалила, националният авиопревозвач трябваше да бъде ликвидиран. Не че към момента е успял да избегне тази участ.
Така дълго отлаганата приватизация на "Балкан" накрая приключи по схемата - "бързата кучка... ". Купувачът на авиокомпанията беше предопределен (защото заради него беше удължен срокът за набиране на оферти), а не избран, после сделката беше спешно одобрена от надзора на агенцията и от правителството в един и същи ден. Накрая за десерт, на 30 юни по здрачаване, Желязков с драматичен ентусиазъм обеща да подпише сделката за "Балкан" до полунощ (макар подписването да беше обявено за 18 часа) и изпрати журналистите да спят.
Цената е символична, а конкретният приватизационен договор е, меко казано, нетипичен за практиката на държавното ведомство. В него държавата не иска нищо, освен да си върне поне част от парите, които досега е дала на националния превозвач. Що се отнася до правата и задълженията на купувача, те - по думите на Желязков - се изчерпват само в едно - "да печели пари, без да робува на никакви ограничения". А разрешението за продажба на активите на дружеството по-скоро прилича на назначаване на чуждата компания за ликвидатор, отколкото на приватизационна сделка.
Досега авиокомпания "Балкан" на два пъти трябваше да бъде продадена, но все нещо ставаше и държавата се отказваше в последния момент. Странностите при продажбата на авиокомпанията не липсваха и сега. На 10 май, когато изтече срокът за оферти, ведомството откри, че разполага с неопределен брой оферти - между три и шест. Още три седмици по-късно се установи, че има само четири кандидата, защото останалите се забавлявали да внасят оферти без изискуемия депозит. После подбраните предложения се дискутираха с подобаваща сериозност и задълбоченост, включително и от междуведомствената група за продажбата на "Балкан". Най-влиятелните надзорници на агенцията - председателят Асен Дюлгеров, съветникът на Александър Божков - Младен Георгиев, и шефът на отдела "Структурна реформа" в правителството Димитър Бъчваров бяха против сделката със "Зееви", но накрая надзорът изненадващо одобри продажбата. "Сделката за "Балкан" доста напомня сделката за "Кремиковци (приватизиран под условие и при сериозни възражения от страна на МВФ - б.а.)", заяви Асен Дюлгеров.
"Няма такава сделка досега. Това беше изнасилена работа до последния момент. Толкова ми писна, че смятам да изляза в отпуск", коментира пък неофициално един от надзорниците.
Официалното прехвърляне на собствеността върху 75% от акциите на "Балкан" би трябвало да стане (ако стане) едва на 15 юли. Купувачът е консорциум от две израелски дружества - холдинга "Зееви груп" и частната авиокомпания "Аркиа израели". Цената е 150 хил. долара. Купувачът трябва да инвестира 100 млн. долара и да гарантира поемане на дългове за 30 млн. долара. За сравнение оценката на 75% от авиокомпанията, направена от Кей Пи Ем Джи към края на 1998 г. по различните методи, е 1.5 - 2 млн. долара. По отношение на инвестициите пък, според предишни изявления на транспортния министър Вилхелм Краус, на "Балкан" са нужни минимум 200 млн. долара. Най-голямото несъответствие между договора и реалността е за задълженията на авиокомпанията. По последни изчисления те са 208 млрд. лв. Част от тези към държавата и държавни фирми се очаква да бъдат отписани с правителствено решение. Купувачът трябва да внесе 6 млн. долара по доверителна сметка, от която да се покриват поискани в бъдеще, но засега скрити дългове на предприятието. Той има право да продава всички активи на авиокомпанията без ограничение. Единственото изискване на държавата е приходите от продажбата на акциите на "Балкан" в СИТА, международната асоциация за комуникация между авиокомпаниите, на стойност 30-50 млн. долара, да покрият прироритетно вземанията на държавата.
Несериозно изглежда фактът, че представителите на "Зееви" и "Аркиа" отказват да съобщят инвестиционната си програма, както и по кои линии ще продължи да лети "Балкан". По техните собствени изявления те били толкова заети с подготовката на приватизационния договор, че ще си направят инвестиционната програма чак през първите месеци след сключването на сделката (?!). Нямa отговор и на въпросите дали "Балкан" ще спре да лети по линиите до арабските страни, нито дали ще въведе строгите и неудобни системи за сигурност, както е в израелските авиолинии.
"Където можем да извлечем печалба, ще го направим", заяви след сключването Шломо Ханаел, упълномощен да подпише договора от страна на "Аркиа". Още едно двусмислено изявление относно бъдещето на националния ни авиопревозвач. Всъщност ако ликвидира "Балкан", купувачът дължи неустойка 6 млн. долара. Въобще с всички възможни глоби, грубо пресметнато, се оказва, че ако разпродаде всичко, купувачът ще плати неустойки около 20 млн. долара, като за чист приход от активите на "Балкан" ще получи поне два пъти по-висока сума.
Според официалната информация на АП "Зееви холдингс" има изключително разностранна дейност - занимава с енергетика, строителство и проектиране, информационни технологии, логистика, търговия, управлява две петролни рафинерии и 300 газови станции в САЩ, участва в строежа на електростанции, търговски центрове, летища, а освен това притежава телевизионен канал и радиостанция в Израел. В България израелските купувачи освен това са заявили намерение да участват в разширението на карготерминала на летище "София" и - по думите на сегашния директор на авиокомпанията Филип Мустаков - да получат лиценз за оператори на наземното обслужване на софийското летище и на другите големи летища в страната.
Според представители на управляващите кръгове Захари Желязков е бил против сделката и предпочитал друг кандидат - Руския авиационен консорциум. Директорът на АП дори се опитал тайно да си организира политическа подкрепа срещу израелския купувач. Из приватизаторските среди му приписват следните думи: "Каква ти бизнеспрограма, вие ако знаете каква им е офертата". В агенцията смятат, че основният поддръжник на "Зееви" е била Атанаска Бозова, шеф на отдела за работа с външни консултанти, която има силно влияние върху Захари Желязков.
Давид Голан, президент на "Зееви инвестмънтс" и Шломо Ханаел, вицепрезидент на "Аркиа", пред "Капитал"
Давид Голан: Гледаме на България като на място с много възможности за инвестиции. След това се натъкнахме на приватизационния проект за "Балкан". Тъй като смятаме авиационния транспорт за перспективен бизнес, решихме, че това е добра възможност. Обединихме се с нашите колеги от "Аркиа", за да постигнем професионален подход. Доволни сме, че спечелихме.
Д. Г.: Да, срещахме се с ръководството на "Балкан", с министрите на финансите, на транспорта, на търговията.
Ш. Х.: За софийското летище казваме твърдо "да". В тази връзка има и клауза в приватизационния договор. Също и за инвестиции в летищата във Варна и Бургас. Това е свързано с нашия бизнес, тъй като искаме да работим по-ефективно и икономично. Бихме искали да осигурим по-добро обслужване на нашата авиокомпания "Балкан".
Д. Г.: По отношение на телекомуникациите планираме инвестиции в други страни. Така че, ако се отвори възможност да участваме за българския телеком - да, определено бихме се включили.
Д. Г.: Да, в момента разбираме, че БТК не се предлага, но ако има други възможности, телекомуникациите са една от бизнессферите, където инвестираме по целия свят.
Отказах всякаква намеса и въздействие в случая с "Декотекс"
Депутатът Иван Димов за публикациите, които го обвиняват в корупция, 28 юни 1999 г. Не бих си позволил да ви занимавам, ако тази публикация касаеше само мен. Начинът, по който беше поднесено и самото заглавие - "Комисията "Антимафия", син депутат, корупция" - ме накара да поискам тази среща, за да направя това изявление.
Първо, считам, че много некоректно е поднесена информация, която не отговаря на действителността. Затова ще ви разкажа историята около случая с "Декотекс", доколкото е свързана с мен. Действително преди повече от месец с мен разговаря представителят на американския собственик и поиска съдействие за решаването на евентуални бъдещи спорове в интерес на американския собственик. Аз обещах да се запозная със случая и като политик, ако мога по някакъв начин да бъда полезен на едно от добре работещите предприятия в града, с най-голямо удоволствие бих го направил.
След което разбрах, че в съда представителят на американския собственик е използвал моето име, за да злоупотребява с него - като човек, който се е ангажирал с въздействие върху съда, нещо, което не е вярно. Тогава аз малко емоционално реагирах и казах, че американският собственик явно не е избрал най-правилния представител, който да защитава неговите интереси в град Сливен. И отказах каквато и да било намеса и въздействие в случая. Всъщност може би най важното е, че ако отказът да се въздейства върху съд и да се използва депутатският имунитет е някакво нарушение или престъпление, да, аз действително отказах да съдействам, защото считам, че в България има установен правов ред, по който се решават правни спорове. Това не са въздействия от политици, това не са въздействия на хора, които са работили в съдебната система. Ако някой не е доволен от съдебен акт, той има право да го атакува по установения в България ред. На практика моят отказ да окажа съдействие се тълкува едва ли не като действие в полза на другата страна, а оттук - и инсинуациите и намеците за корупция.
В тази връзка аз споделих това свое виждане с американския собственик. Мога да твърдя, че неговият представител в град Сливен не защитава така добре интересите му. Единствените улики срещу мен са някакви писма на група работници, които смятат, че аз съдействам на другата страна. Считам, че това не само не отговаря на истината, но и не е почтено по този начин да се представя отказът ми да окажа съдействие.
- За положително решаване, т.е. за регистрация на проведеното от тях общо събрание. Освен това аз не мога да приема, че ако има висящ съдебен спор, може да се оказва такъв натиск върху съда. От друга страна, в работата с представителите на американската инвестиция заявих, че като политик не отказвам и бих съдействал за нормалното разрешаване на спора с политически средства.
- Срещи с хората, които имат участие в конфликта; разговори; търсене на начин за сближаване на позициите.
- Не е вярно.
- Аз искам да благодаря за интервюто, което направи посланик Боулън във в. "Капитал". Считам, че е съвсем коректно и моят коментар е изцяло положителен. По отношение на екипа, който е подбрал инвеститорът заявих, че това едва ли е най-добрият начин да се защитават интересите му. А вече той сам преценява какъв екип да подбере.
И по отношение на решението на съда. Искам да повторя, че при висящ съдебен процес коментар на решението на съда може да направи само по-горна инстанция. Едно решение на съд, което е влязло в сила, по принцип е правилно. Ако то вече е отменено от по-горна инстанция, тогава положението е съвсем друго. Но пак повтарям, не бих си позволил, дори с мнение или становище намеса в работата на съдебната власт.
- Разбрах, че има такъв случай, но не съм запознат с подробности. Това е станало след излизането ми от съда.
Нарушенията на съда се дължат на натиск, не на непрофесионализъм
Васил Йовчев, изпълнителен директор на "Декотекс" АД
- Конфликтът се състои в опита на единия от акционерите,"АКБ Корпорация", да отстрани от управлението основния акционер - "Каппа текнолъджи", собственост на американската компания "Хоум дайнамикс", с 48.85% от капитала. Сливенският съд регистрира решенията на събранието на АКБ с много нарушения на закона при свикването, провеждането и регистрацията. Сега трябва да се борим по исков път против това абсурдно решение. Произнасянето на това решение от съдията ни вкарва в дълги дела, без да може да се търси отговорност за това съдийско решение и за извършените нарушения.
- Според адвокатите на американския инвеститор нарушенията не се дължат на неразбиране или на непрофесионализъм. Те считат, че има натиск за вземането на тези решения и този натиск продължава. Това е чисто криминален проблем, а не политически. В него беше намесено името на г-н Иван Димов и това не е случайно. Първо, той е председател на окръжния съд. Второ, на 10 май т.г. , далече преди инфарктното събрание от 31 май, имах среща с него и той ме прие, забележете, в кабинета на председателя на окръжния съд. Нека поясня, че временно изпълняващият длъжността излезе в отпуск по болест веднага след своето определение No18 (с което дава право на АКБ да свика свое събрание) и към настоящия момент той все още не е на работа. Проблемът, който поставих пред депутата и гражданина Иван Димов, беше нарушаване на процедурата при самото свикване на събранието. Разговорът беше съвсем нормален, той ме изслуша спокойно. След като представих фактите, аз получих от него следния отговор: "В момента председателят на съда е болен. " Попитах кого трябва да информирам по случая. Той ми каза, че със заместника г-жа Драганова трябва да се разговаря "по-специално" и пое ангажимента да съдейства по случая. Той не е отказал да съдейства. Но след като г-н Димов направи официално изявление по радио "Омега", той на практика доказа, че заема една точно определена страна - в случая страната на АКБ. Сега твърди, че не се меси в работата на съда, но тогава изрично заяви, че е проверил всички документи и че съдът е изпълнил професионално задълженията си, т.е. регистрацията на събранието на АКБ от 31 май. Според мен, това означаваше, че той е в течение на всичко, което става вътре, и беше ясен сигнал за съда да продължи да прави нарушения, както и стана на практика.
- Г-н Димов ме обвини, че лично съм упражнил натиск, като съм искал среща. С искане на една среща не може да се упражни никакъв натиск. Но когато попитах г-н Евар дали му е поставяно условие да бъда отстранен от фирмата, за да си дойдат нещата на мястото, отговорът беше положителен. Смятам, че това условие е продиктувано чрез АКБ, които в момента имат свои основания да бъдат недоволни от мен, че не участвах заедно с тях в разграбването на "Декотекс".
- Никога не съм споменавал името му в съда. Но на 1 юни над 1000 души работници спонтанно излязоха пред съда с мълчалив протест. За този протест имаше разрешение, но това страшно обиди съда. Имаше и надпис "Вярваме в справедливото решение на сливенския съд". Може би г-н Димов интерпретира това като натиск.
Иван Димов пред радио "Омега" по повод регистрацията на общото събрание от 31 май (14 юни 1999 г.):
"Сливенският съд си е свършил работата професионално"
Имах възможност да проверя действията на съда. Трябва да ви кажа, че съдът си е свършил съвсем професионално дейността и ако някой има някакви съмнения и оплаквания, в България има закони, има си законови инстанции, които могат да ревизират решенията на окръжния съд или на районния и т.н. Искам да ви информирам, че няколко седмици преди произнасянето на съда беше оказан натиск и въздействие за решаване на този проблем. Този натиск и въздействие беше от изпълнителния директор на "Декотекс", който чрез мен искаше да насочва в определена посока везните на Темида. Аз категорично отказах и даже според мен едно такова въздействие всъщност означава, че някой се съмнява в правотата на своите действия. Някой не е сигурен, че това, което прави, е в рамките на закона... Защо иначе ще се търси предварително въздействие?
Освен това имам информация, че няколко дни преди произнасянето на съда директорът на "Декотекс" е бил в кабинети на съдии в окръжния съд, постоянно е искал по-бързо произнасяне, опити за въздействие върху тях и т.н. Това са недопустими опити за въздействие върху работата на съдебната власт. Освен това аз досега съм задържал немалко оплаквания от страна на работници в "Декотекс", които са заявявали, че не им се заплаща извънредният труд, и когато се опитат да поставят този въпрос на ръководството, те са заплашвани с уволнение. Не е известно, че заплатите на работниците са намалени с 25%, освен това не знам защо се създава тази суматоха, но съвсем основателно се пораждат съмнения, че някой иска да заличи следите от източване на предприятието.
Накратко
Агенцията за приватизация и работническо-мениджърското дружество "Галенит" АД, Кърджали, сключиха договор за продажбата на 80% от капитала на "Горубсо - Кърджали" ЕАД. Сделката е на стойност 161 300 долара, от които 10% са внесени в брой от купувача. Остатъкът от задължението е разсрочен за десет години при гратисен период от една година. Половината от сумата е платима в брой, а 50% - в книжа по държавния дълг и други законни платежни средства. Новият собственик се е ангажирал да направи инвестиции в размер на 2.649 хил. долара. Приватизираното предприятие добива и преработва оловно-цинкова руда.
Агенцията за приватизация продаде 77% от капитала на "Агротехника" ЕАД, Карлово, на работническо-мениджърското дружество КТЗ АД, с. Ведраре, общ. Карлово. Цената на сделката е 1.8 млн. долара, от които една десета е внесена в брой в деня на подписването на договора, а 50% са платими до 23 септември т.г. в книжа по дълга на страната, инвестиционни бонове и други законни платежни средства. Остатъкът от сумата (720 хил. долара) е с разсрочено за десет години плащане при едногодишен гратисен период. Купувачът се е ангажирал да направи инвестиции над 1 млрд. лв. в следващите пет години. Раздържавеното дружество е производител на селскостопанска техника.
Работническо-мениджърското дружество "ОМЗ-Инвест 2000" АД, Стрелча, закупи 79% от капитала на "Оптикомеханичен завод" ЕООД, Стрелча. Цената по сделката е в размер на 1 млн. лв. и вече е платена изцяло в брой. Новият собственик е поел ангажимента да инвестира 63.5 млн. лв. през следващите три години. Приватизираният завод произвежда оптически стъкла, рамки за очила и пр. Правителството одобри приватизационния договор за 75% от капитала на "Бета" ЕАД, Червен бряг. Купувач на мажоритарния пакет е работническо-мениджърското дружество "Бета 99" АД. Цената на сделката е малко над 1.8 млн. долара. Една десета от сумата е заплатена в брой в деня на подписването на договора, 50% са платими в срок до 29 юли т.г. , а 40% ще бъдат внасяни в брой на девет равни годишни вноски при едногодишен гратисен период. Според договора новият собственик ще изплати до шест месеца всички краткосрочни задължения на предприятието, направени към 31 май т.г. Общата сума на дълговете на приватизирания завод е над 37 млрд. лв. "Бета" е сред най-големите предприятия от отбранителната промишленост. Посредник по раздържавяването му беше БРИБанк.
Работническо-мениджърското дружество "Оптикоелектрон-99" придоби 76% от капитала на "Оптикоелектрон" ЕАД, Панагюрище, срещу 1.1 млн. долара. Приватизационният договор беше одобрен от Министерския съвет през изминалата седмица. Десет на сто от сумата по сделката са преведени в брой, а 90% са разсрочени за осем години при гратисен период от една година. Новият собственик се е ангажирал да инвестира 805 хил. долара до 2002 г. Раздържавеното дружество беше в списъка за изолация и е един от правоприемниците на предприятието от военно-промишления комплекс "Оптикоелектрон" ЕАД, Панагюрище.
РМД измести избрания купувач за "Лекоко"
Агенцията за приватизация изненадващо продаде мажоритарния пакет от металургичния завод "Лекоко - Радомир" на консорциум между "Еврометал" и работническо-мениджърското дружество "Радомир - Лекоко инвест". Допреди седмица за избран купувач по сделката беше обявен друг консорциум - между софийската фирма "Бесттехника" и мажоритарно притежаваното от нея дружество "Тежко машиностроене - Радомир". Формалната причина за отхвърлянето на избраника в последния момент е, че той не внесе в брой частта от цената, определена за плащане при подписването на договора.
Строгото придържане на АП към принципите на приватизационната процедура в този случай обаче се очаква да предизвика неодобрението на Световната банка и Международния валутен фонд. Причината е, че сделката с "Бесттехника" беше обвързана с един от отдавна подготвяните инвестиционни проекти на Международната финансова корпорация (IFC), част от групата на Световната банка. Той предвиждаше обединяване на "Лекоко" с технологично свързаното с него "Тежко машиностроене", финансиране чрез участие на IFC като миноритарен акционер и сключване на договор за управление на единния комплекс с японската металургична фирма "Кобе стийл" (Kobe Steel). Официалното съобщение от АП гласи, че проектът с IFC все пак ще се осъществи, макар че финансовата институция неофициално винаги е била против сделката с РМД и неговия партньор.
За да предотврати подписването на договора с РМД и "Еврометал", представителят на IFC за Централна и Източна Европа Кристофър Гос е изпратил до директора на АП Захари Желязков факс, в който предлага договорът с "Бесттехника" да бъде сключен под условие, докато купувачът не преведе изискуемото плащане в брой. Бързането беше обосновано от АП с изтичането на срока по закона за финансовото оздравяване, тъй като "Лекоко" беше в списъка на предприятия в изолация, за които споразуменията с международните финансови институции предвиждаха да се продадат или закрият до 30 юни. Във факса от Кристофър Гос обаче се казва, че МВФ е склонен на варианта с условния договор, независимо че той би влязъл в сила след 30 юни.
Подготвената сделка с "Бесттехника", одобрена от надзорния съвет на агенцията, освен че имаше подкрепата на IFC, предвиждаше и значително по-добри параметри, отколкото сделката с РМД. Тя беше за цена в размер на 14 млрд. лв., инвестиции в размер на 12 млрд. лв. и ангажимент за поемане на задълженията на предприятието. Сега сключената сделка предвижда обща цена в размер на 9 млрд. лв., от които 4.08 млрд. лв. трябва да бъдат издължени от "Еврометал" (тя ще придобие 34% от капитала на "Лекоко"), а остатъкът - от "Радомир Лекоко инвест", който ще ползва правото си на десетгодишно разсрочено плащане и ще придобие 39% от капитала на дружеството. Двата купувача са се задължили да инвестират през следващите три години 11.6 млрд. лв. и да обслужват изискуемите задължения. Осчетоводените дългове на завода са в размер на близо 21.7 млрд. лв., но според запознати освен тях заводът има и неосчетоводени задължения за близо 5 млрд. лв. Провалът на сделката с "Бесттехника" се очаква да има още едно неблагоприятно следствие - да предизвика проблеми в Първа източна международна банка (ПИМБ), която е издала на неуспелия купувач банковата гаранция на стойност 3.6 млрд. лв. Толкова беше изискуемата сума за участие в приватизационната процедура за "Лекоко". "Започваме постъпки за усвояването на банковата гаранция", заяви пред "Капитал" Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. От юридическа гледна точка обаче е спорно дали агенцията може да иска усвояване на банковата гаранция, внесена за участие в процедурата, след като кандидат-купувачът не е подписал приватизационен договор, който да породи за него права и задължения. Все пак заплахата на агенцията да усвои гаранцията може да означава, че през близките седмици от ПИМБ ще се очаква да преведе на агенцията близо 2 млн. долара.
Накратко
Агенцията за приватизация подписа договора за продажбата на 80% от капитала на "Горубсо - Лъки" ЕАД на работническо-мениджърското дружество "Лъки инвест". Цената на сделката е малко над 115 хил. долара, от които десет на сто са платени в брой, а остатъкът ще бъде издължен за седем години. Купувачът трябва да инвестира поне 1.38 млн. долара през следващите пет години и да обслужва всички задължения на приватизираното предприятие.
Агенцията за приватизация сключи договора за продажбата на 25% от капитала на "Ниви-Т" АД, Добрич, на работническо-мениджърското дружество "Ином" АД. Приватизираното предприятие произвежда селскостопанска техника. Цената е малко над 138 млн. лв., като купувачът ще ползва полагащото му се по закон право на десетгодишно разсрочено плащане.
Агенцията за приватизация отчете четири подадени оферти за "Хемус хотелс" в обявения срок. Само една оферта е била подадена за участие в приватизацията на "Фланци", дружество за производство на метални конструкции и строителни елементи, а търгът за продажбата на миноритарен пакет от стъкларския завод "Белопал" се е провалил заради липса на кандидати.
Общи събрания
"Международен консорциум България" получи разрешение да купи "Петрол"
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши на варненската фирма "Юкос петролиум България" да купи "Петрол" и да прехвърли придобитите акции на наскоро регистрираното дружество "Международен консорциум България" (с мажоритарен акционер самият "Юкос петролиум" и съакционери "Петрол холдинг груп" и австрийската компания О Ем Ви). Крайният резултат, според официалното съобщение на КЗК е, че "Международен консорциум България" има право да придобие 51% от капитала на "Петрол". Според закона за защита на конкуренцията става дума за т.нар. разрешение за концентрация на стопанска дейност. Решението на комисията обаче поставя условие на новия собственик - че приватизираното дружество "Петрол" през следващите три години трябва да продължи да купува петролни продукти от Нефтохим в същия средногодишен обем, както през последните няколко години.
Според председателя на КЗК Николай Павлов условието е поставено с цел да "охрани стопанската среда". То, по думите на Павлов, по никакъв начин не вреди на предстоящата приватизация на Нефтохим, защото по този начин бъдещият купувач ще има гарантиран минимум продажби на българския пазар. Според председателя на КЗК при приватизационната сделка за Нефтохим ще трябва да се вземе предвид, че рафинерията има дългове за близо 800 млн. марки и че е пригодена към преработка основно на руски нефт.
Решението на КЗК по сделката за "Петрол" не беше изненада. През последните седмици като проект то беше известно сред приватизационните среди, а освен това се покрива с прогнозата на посредника по сделката "Артур Андерсен" отпреди месеци. Разрешението на комисията беше още по-вероятно, като се има предвид, че досега няма случай тя да е забранявала приватизационна сделка заради евентуална концентрация на стопанска дейност. Двете най-големи сделки, които досега бяха допуснати от КЗК, бяха за пловдивския стъкларски завод "Дружба" и по продажбата на циментовия завод "Вулкан" на френския циментов гигант "Симан франсе".
Решението на КЗК обаче има значение, доколкото според изявленията на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков е определящо не само за бъдещия пазар на Нефтохим, а и за избора на купувач на рафинерията. Желязков заяви, че офертите на "ЛУКойл България" и на "Балкански нефтен консорциум" (с основни участници "Юкос петролиум" и най-големите руски нефтени компании, за които се твърди, че са се оттеглили от сдружението) са условни и зависят от решението на КЗК. И двата купувача настоявали заедно с рафинерията да придобият и някаква възможност за дистрибуция на нейните горива. Представителите и на "ЛУКойл", и на "Юкос петролиум" твърдят, че офертите им за Нефтохим нямат нищо общо с "Петрол" и с дългоочакваното решение на КЗК. Според източник, близък до Агенцията за приватизация, в доклада на "посредника по сделката за Нефтохим все пак се казва, че обвързаността на офертата на "ЛУКойл" с приватизацията на "Петрол" е въпрос от политически характер, който трябва да се реши в най-кратък срок.
Кандидат-купувачите на Нефтохим са били уведомени, че засега преговорите ще продължат и с трите оферента - "ЛУКойл България", кипърското дружество "Логомат сървисиз" и с "Балкански нефтен консорциум". "Подобрени и конкретизирани оферти за Нефтохим ще се очакват на 12 юли, тогава вероятно ще бъде определен и избраният купувач на рафинерията", съобщи Митко Събев, директор на "Юкос петролиум България".
Купувачът на "Софарма" иска промени в закона за лекарствените средства
Купувачът на "Софарма" - ирландската фирма "Нова текнолъджи", е поискала от Агенцията за приватизация съдействие по отлагане на срока, в който всички продавани в страната лекарства трябва да са съобразени със стандартите на "Добрата практика при производството на лекарствени средства"* (Good manifacturing practice - GMP). Според сега действащия закон за лекарствените средства повторната регистрация на всички лекарства ще е задължителна от 18 април 2000 г. и продукцията, която не отговаря на тези стандарти, не следва да получи регистрация за продажба в страната. В тази връзка новият собственик на "Софарма" е изпратил официално искане за съдействие от Агенцията за приватизация, което впоследствие е било препратено до Министерството на промишлеността. Засега отговор няма, но според експерти по регистрацията на лекарствените средства въвеждането на по-високите стандарти наистина ще бъде отложено.
"Всички купувачи на фармацевтичните заводи искат отлагане на GMP - стандартите. Такова решение обаче не е в компетенциите на агенцията", каза изпълнителният директор на АП Захари Желязков пред "Капитал". Според добре осведомен източник Желязков неофициално настоява за подобна промяна, която обаче може да стане само чрез поправка в закона за лекарствените средства. Стандартите за лекарствата освен това са свързани със споразумения, които България е подписала във връзка с предварителното присъединяване към Европейския съюз, и затова според изявления на депутати от мнозинството, подобна промяна в закона поне на теория е недопустима. Искането за промяна на GMP - стандартите, инициирано от купувача на "Софарма", едва ли ще получи официална подкрепа от промишленото министерство, след като вицепремиерът и министър на промишлеността Александър Божков многократно се е изказвал против "Нова текнолъджи".
Според експерти за даване на стандартите на GMP в "Софарма" (смятана за едно от най-добрите фармацевтични предприятия в България) са необходими между 100 и 200 милиона долара. Тази информация не е тайна, тя беше оповестявана и в информационните меморандуми на дружеството за касова приватизация и за регистрация на борсата. Фактът, че веднага след сделката се иска такова удължаване, подхранва информациите за ограничените финансови възможности на избрания купувач.
Официалната информация за "Нова текнолъджи", подадена от пресцентъра на Агенцията за приватизация, гласи, че това е компания, регистрирана в Ирландия през март 1998 г. с цел "обединяване на усилията на американо-австралийска група в областта на технологичното, научното и финансовото обслужване и реализиране на високоефективни проекти в областта на химическата, фармацевтичната и хранително-вкусовата промишленост и екологията". Официалната информация за ирландския купувач "Нова текнолъджи" сочи още, че в него основни акционери са AAA Investments Ltd., която се занимава с "инвестиционна дейност и финансово осигурява дейността на "Нова текнолъджи", и Danbury Group, частна финансова група с дейност в Австралия, САЩ и Великобритания. Всъщност според писмо на Европейската банка за възстановяване и развитие, изпратено до Захари Желязков и до Александър Божков, зад широкия предмет на дейност на "Нова текнолоджи" се крият интересите на бившите мениджъри на "Софарма". Проблемът с ЕБВР всъщност е, че банката е предвиждала да финансира (по сделката и следприватизационно) другия кандидат за "Софарма" - американската компания "Дженерал кемикал груп". Желанието за финансиране (такова е било изразено и от ING Bank) е обусловено от добрата репутация и мащабите на фирмата, която обаче агенцията е отхвърлила.
Офертата на американците не се хареса на агенцията с аргумента, че параметрите били твърде условни и поставени в зависимост от степента на събираемост на вземанията на "Софарма" от руски фармацевтични дистрибуторски фирми, както и от размера на скритите задължения на фармацевтичния завод. Всъщност именно вземанията от руските длъжници се оказаха най-важният момент в сделката за "Софарма". Според неофициална информация от източник, близък до АП, точният момент на получаването на тези средства зависи от руска фирма посредник. По непотвърдена информация тази фирма е свързана с предишното ръководство чрез подставени лица - български граждани, така че, ако това е вярно, в най-скоро време може да се очаква бързо изплащане на всички задължения, оценявани на суми между 12 и 18 млн. долара.
Като се вземат предвид и складовите наличности и парите по сметките на "Софарма", става съвсем обяснимо защо съвсем скоро "Нова" реши, че може да си позволи да купи и друго фармацевтично предприятие - "Биовет".
При подписването на договора за "Софарма" представителите на ирландската фирма "Нова текнолъджи" заявили, че са готови да встъпят във всички права и задължения на американската фармацевтична компания ICN за "Биовет" - Пещера. Този приватизационен договор беше подписан през декември миналата година с цена 13 млн. долара и тогава за пръв път АП допусна прецедента да се договори с купувача за плащане по сделката едва през април т.г. След рязкото увеличаване на политическия риск на Балканите (свързан с войната в Косово), а и след като един от фармацевтичните заводи на ICN в Югославия беше разрушен от бомбардировките, компанията отказа да плати по сделката за "Биовет". За да не загуби депозита си, ICN обяви, че ще търси друг купувач, на когото да прехвърли правата и задълженията си по вече подписания приватизационен договор. Наскоро стана ясно, че избраникът е "Нова текнолъджи". Засега според Желязков още не са започнали същински преговори, но купувачът така или иначе е показал готовност да изпълни всички искания на държавата.
Търговията в нови левове започна
"Българска фондова борса - София" започна търговията в нови левове на 1 юли, няколко дни преди въвеждането на новите левове като официално платежно средство в страната. Новите левове ще причинят единствено забавяне на приключването на сделките от 1 и 2 юли, като няма да бъдат налагани обичайните за това наказания, предвидени в борсовия правилник. "Всички стари депозитарни разписки важат независимо от това, че са издадени преди 1 юли и номиналите, записани в тях, са също отпреди деноминацията. Разписки с нов номинал ще се издават само при желание на акционерите", обясниха от Централния депозитар.
Промяната в стойностите не повлия особено на борсовата търговия през изминалата седмица. Бяха регистрирани сделки по значително по-малък брой позиции, отколкото през предишната седмица. "Лекото повишаване на цените се дължи повече на дребни спекулации от страна на брокерите, отколкото на някакво повишаване на търсенето", обясниха брокери. За слабо търсене говориха и ниските обеми (средно 50-60 млн. лв. на ден) и липсата на големи блокови сделки за разлика от предишната седмица, когато имаше прехвърляния на големи пакети на "Албена", "Солвей - Соди" и Нефтохим.
Доста по-активна бе търговията с акциите на Булгартабак - общ обем над 33 млн. лева. Цените на акциите на БТ бяха средно с 5-7% по-високи от миналата седмица. Сравнително големи прехвърляния на акции имаше и на официалния С пазар, където отново най-активни трансфери имаше с акции на "Петрол холдинг груп" и "Мел инвест".
Накратко
"Ем Джи Елит холдинг" АД е прехвърлило своя пакет от 17,74% акции от капитала на "Оловно-цинков комплекс" АД, Кърджали, съобщи Българска фондова борса - София". Сделката е станала на 26.06.1999 г. Акциите на "Оловно-цинков комплекс" АД се търгуват на официалния А пазар на БФБ - София.
"Акционер Фаворит холдинг" АД е придобило над 10% от капитала на "Лъв" АД, Габрово. Сделката е станала на 28.06.1999 г.
"Катекс" АД, Казанлък, е придобило 12.69% от капитала на Българо-руска инвестиционна банка АД, София. Сделката е била сключена на 28.06.1999 г. Акциите на банката се търгуват на официалния С пазар на БФБ - София.
"Индустриален холдинг България" АД е продало своя пакет от 16.55% от капитала на "Руболт" АД, Русе. Сделката е сключена на 24.06.1999 г.
"Булкарпо-инвест" АД е придобило 73.38% от капитала на "Вагрянка" АД, Павликени. Сделката е сключена на 16.06.1999 г.
Физическото лице Ангел Петков Коджаманов е придобил 12% от капитала на "Пътища" АД, Пловдив, на 07.06.1999 г.
Общото събрание на акционерите на "Северкооп Гъмза холд" АД е взело решение да раздаде дивидент в размер на 400 лв. на акция. Приети са промени в устава на дружеството и нов състав на съвета на директорите.
Общото събрание на акционерите на "Албена инвест холдинг" АД е взело решение да раздаде дивидент в размер на 200 лв. на акция. Приети са промени в устава на дружеството и нов състав на управителния съвет.
Доларът рекордно скъп на вътрешния пазар
Еврото се срина до 1.02 долара
Търговията на вътрешния пазар през изминалата седмица бе главно под влиянието на обслужване на крайни клиенти, които изчистваха предстоящите си плащания преди деноминацията, за да избягнат затруднения при осчетоводяването на сделките. Това определи и силния превес на търсенето на левов ресурс, което понижи цената на еврото до 1944.50 лева, със сделки и на 1942.20 при по-късите вальори. За сравнение БНБ изкупува евро на фиксиран курс от 1946.05, но банките и клиентите бяха силно притиснати и в повечето случаи не можеха да си позволят да чакат спот сетълмент, който отнема обикновено два дни след сключването на сделката. Агресивните продажби на валута се дължаха и на свитата ликвидност на междубанковия пазар на депозити, където банките не бяха склонни да се разделят с левовете си за срок от един-два дни, дори на цени, достигащи 5.5-6.0 на сто годишно.
Подобно на предходната седмица банките отново пренебрегнаха до голяма степен редовните аукциони на финансовото министерство. Предложената тримесечна емисия сконтови ДЦК, чиято доходност определя основния лихвен процент, не бе покрита от поръчки, въпреки че номиналът бе намален до четири милиарда лева от нормалните пет милиарда. Всички подадени поръчки бяха удовлетворени и ОЛП се повиши с 0.25 пункта до 4.75 на сто годишно. Предложената емисия шестмесечни книжа също не бе изпълнена, въпреки че бе с номинал само 10 милиарда лева.
Ликвидната криза бе частично преодоляна в четвъртък, когато банките получиха 23.9 милиарда лева лихвено плащане по валутните ЗУНК-ове. Значителна част от този ресурс бе насочена към валутни вложения и цената на еврото се покачи до 1949.50/1950.50 лева при отварянето на междубанковия пазар в четвъртък. В същото време сривът на еврото на външните пазари доведе до повишаване на курса на долара спрямо лева до рекордно високите за последните две години 1902/1907 в петък. Покачването на цената на щатската валута от 1880/1882 в средата на седмицата бе много рязко и крайните клиенти почти нямаха време за реакция и търгуваните обеми долари се свиха значително.
Нестабилността на пазара бе достатъчно добър повод за обменните бюра да котират със спред от 20-25 лева, като обикновено курс продава бе близък до нивата на търговия на междубанковия пазар.
Сривът на еврото на международните пазари продължи до рекордно ниското от въвеждането на общата европейска валута ниво от 1.0201 долара, след като Федералният резерв на САЩ повиши основната си лихва на пет на сто годишно от 4.75. Председателят на Федералния резерв Алан Грийнспан заяви, че с решението се предпазва страната от инфлационен натиск в резултат от бурния икономически растеж. В същото време Европейската централна банка (ЕЦБ) остави основната си лихва без промяна на 2.5 на сто с цел стимулиране на растежа в евро-зоната. При относително големия лихвен диференциал по-нататъшното поевтиняване на еврото до евентуалното достигане на паритет с долара изглеждаше неизбежно до четвъртък следобед, когато дилъри от европейски банки съобщиха за повишена активност на ЕЦБ и Bank of Japan. Според участниците на пазара двете банки активно са започнали да купуват евро, а по-късно към тях се присъедини и Федералният резерв. Показателно в случая бе, че и трите институции отказаха коментар за евентуалната си намеса на пазара, което бе непряко потвърждение на слуховете за предварителна договорка между големите централни банки за защита на ключови нива за валутите с цел осигуряване на максимално плавно развитие на водещите световни икономики. През изминалата седмица стана ясно, че по отношение на евро/долар нивото е 1.02, както за японската йена защитата е на 120 за долар.
Българските брейди-облигации останаха стабилни
През изминалата седмица инвеститорите започнаха да възстановяват позициите си в книжа на азиатските страни и частично загърбиха Централна и Източна Европа, като според експертите единствено очакванията за ускоряване на присъединяването на бившите социалистически страни към Европейския съюз спира резкия отлив на капитали от тези страни.
Близо две години след началото на безпрецедентната криза в региона азиатските тигри отново надигнаха глава. Колосалната финансова подкрепа от над 100 милиарда долара от МВФ и мерките за ограничаване на бюджетните разходи започнаха да дават своите резултати. Южна Корея и Малайзия достигнаха стабилен излишък по текущите си сметки на платежния баланс, а въпреки политическата нестабилност на Индонезия тя все още е атрактивна с огромния си пазар. От европейските страни в преход за най-сигурна се оценява инвестицията в полски дългови книжа, тъй като се очаква страната да получи сериозна подкрепа от бързата си интеграция със Западна Европа. С нисък риск са вложенията в Чехия и Унгария, които плавно понижават лихвите си, за да стимулират икономическия си растеж и да покрият критериите на европейския монетарен съюз. Амбициозната програма на двете страни включва средногодишен растеж от пет на сто, като Унгария се надява да постигне дори по-висок растеж. Като експозиция с висок риск, но и висока възвръщаемост безспорно първото място е за Русия, през чийто капиталов пазар са превъртени над 140 милиарда долара от началото на годината. По отношение на България се очаква Европейският съюз да направи частичен компромис по отношение на икономическите си критерии за членство. Очакванията на експертите са основани на факта, че средният доход на глава от населението в България и Румъния е на ниво около 40 на сто от средното за съюза и при растеж от оптимистичните четири на сто годишно двете страни ще имат нужда от около 14 години, за да се вместят в нормите, което би било политически неприемливо за Брюксел.
Българските обезпечени облигации с отстъпка DISC се търгуваха на 68.500/750 цента, облигациите, заменили просрочените лихви IAB, се търсеха на 68.750, а котировките купува на облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 61.750/875.
Свръхпотребление и производствени проблеми в САЩ повишиха цените на петрола
Седмичният доклад на Американския петролен институт (API) за потреблението на петрол и петролни продукти в САЩ и състоянието на американските запаси повиши в края на миналата седмица цените на черното злато средно с четвърт долар. Противно на очакванията за увеличаване на американските запаси с 2 млн. барела в седмицата до 25 юни наличностите на суров петрол в САЩ са намалели с 500 хил. барела. С малко повече от 1 млн. барела се е свил и резервът от бензин за същия период. Американците потребяват 40% от световните запаси на бензин и всеки по-голям дисбаланс между предлаганите и потребените количества оказва влияние върху световните цени на петрола.
Потреблението на бензин е традиционно високо през летните месеци в Съединените щати. Причината за изтъняването на запасите трябва да се търси някъде другаде. Изненадата бе поднесена от световния лидер в петролната индустрия "Mobil-Exxon". Поради технически причини петролният гигант затвори производството си в Тексас за срок от 10 дни.
Нулев ефект върху световните цени на петрола оказа решението на най-голямата европейска петролна компания "Royal Dutch/Shell" да последва "BP Amoco" във вдигането на производствените тавани, наложени на европейските им рафинерии. Ограниченията в производството бяха въведени с цел да бъдат пласирани огромните запаси от бензин в европейските рафинерии на двете компании, без да бъде стеснен маржът на печалбите им. В месеците май и юни "Royal Dutch/Shell" намали производствения си капацитет на бензин с 20%.
Нееластичността на световните цени от инициативата на "Royal Dutch/Shell" и "BP Amoco" донякъде се дължи и на големите японски петролни компании "Nippon Mitsubishi Oil Co. " и "Cosmo Oil Co. ", които с двумесечно закъснение от европейските си аналози ограничиха производствата си поради същите причини.
Пазарът не се повлия от искането на базираната в Оклахома, САЩ, организация на независимите американски производители на петрол "Save Domestic Oil" правителството на САЩ да проведе разследване дали чуждестранни компании заливат американския пазар с петрол и петролни продукти на цени под пазарните. По-конкретно "Save Domestic Oil" обвинява компании от Саудитска Арабия, Мексико, Венецуела и Ирак в подбиване цените на американския петрол. "Вносът от тези държави разбива американската петролна индустрия. Ниските цени, на които си позволяват да продават в САЩ, са възможни само на базата на правителствени субсидии", се казва в официално изявление на "Save Domestic Oil". Истината обаче е, че разходите за добиването на един барел суров петрол са едва 2 долара в Близкия изток и 8 долара в Мексико и Венецуела. За сравнение - себестойността на добивания в САЩ петрол е малко над 9 долара на барел. Освен ценовото конкурентно предимство близкоизточният петрол е и значително по-качествен.
От "Save Domestic Oil" настояват за въвеждането на компенсиращи мита за петрола, внасян от тези държави. Ако правителството одобри исканията на независимите американски производители, цените на петрола, внасян от Саудитска Арабия, Венецуела, Мексико и Ирак, ще нараснат съответно с 0.85, 1.80, 0.34 и 1.1 долара за барел.
Комисия "Антимафия":
Иван Димов е невинен, защото има висок морал
От Иван Димов са искани съдебни услуги, но той ги е отказал, защото има висок морал, е заявил пред вестник "Сега" синият депутат Теодосий Симеонов, който е единият от двамата народни представители, определени от комисия "Антимафия" да разследват случая със сливенското предприятие "Декотекс". Другият е Любен Корнезов от парламентарната група на Демократичната левица. И докато вторият засега мълчи, първият още в деня на назначаването си се закле в нравствената чистота на своя колега Иван Димов очевидно без към онзи момент да е имало начин да се е срещал с някого или да се е запознавал с документи. Някак си ненормално звучи следователят да има предварително вътрешно убеждение, че заподозреният е невинен, макар двамата да са доста близки, както се твърди в сините среди.
За разлика от Симеонов НИС на СДС не даде коментар по случая. Йордан Соколов и Екатерина Михайлова също отказаха участие в радио "Свободна Европа", за да говорят по темата.
Единственият друг депутат от мнозинството, който направи изявление по темата, беше самият Иван Димов, и то още в понеделник. Извън пресконференцията обаче Димов се въздържа от всякакви интервюта и коментари. Целта на неговата активност беше кратко и стегнато да отрече абсолютно всякаква възможност той да има някаква връзка със скандала. Той дори опита да заеме позата на жертва: "Отказът да се намеся в полза на една от страните беше тълкуван като вмешателство в полза на другата", заяви той, видимо притеснен на брифинга в парламента. Очевидно обаче депутатът е забравил за предишни свои думи от 14 юни пред сливенското радио "Омега": "Имах възможност да проверя действията на съда. Трябва да ви кажа, че съдът си е свършил съвсем професионално дейността. " Противоречие с казаното през миналата седмица, защото очевидно Димов се е интересувал и очевидно е опитвал да влияе на решението на съда. Той все пак прави първото си публично изявление в момент, когато въпросното общо събрание се обжалва пред по-висша инстанция и тя още не се е произнесла.
За никого не е тайна, че съдът в България невинаги е ефективна и справедливо работеща система. Влиянието на обществените дебати върху решенията на магистратите може добре да бъде илюстрирано с друго събитие (или по-скоро липса на такова) от миналата седмица. На 23 юни, когато при сходна ситуация се провежда второ общо събрание, което отново се изражда в две успоредни събрания (АКБ отново не допуска външни лица до своето и то е проведено с 34% от капитала), а в съда пак са внесени два комплекта за регистрация, същият съдия, Румяна Илиева, вече повече от 10 дни не се е произнесла. При първото общо събрание тя прояви завидна за българската съдебна система експедитивност, като регистрира решенията на АКБ в рамките на два работни дни. Очевидно заседанията на комисия "Антимафия" и раздвижването на американската дипломация са дали повече поводи и време на съдията за обмисляне на бъдещите й решения.
Като че ли вече всичко зависи от развитието на разследването на "Антимафия", което не изглежда като да се проведе много обективно. От една страна, соцдепутатът Любен Корнезов е прекалено премерен, а синият депутат Теодосий Симеонов (известен с фобиите си, че го преследва черен джип и че е подслушван в плевнята си) пък е в близки отношения с Иван Димов.
И все пак, ако ще се провежда обективно разследване по случая има ли корупция в сливенския съд и замесен ли е в нея Иван Димов, съществуват няколко въпроса, които комисията не бива да пропуска да си зададе:
21 април 1999 г. - Сливенският съд издава определение, с което "АКБ Корпорация" като акционер с над 10% от капитала получава право да свика общо събрание на 31 май в 9 часа в кв. Орландовци в София. В същия ден председателят на окръжния съд Кънчо Жеков излиза в отпуск по болест.
14 май - По искане на управителния съвет на "Декотекс" съдия Румяна Илиева от Сливенския окръжен съд отменя определението поради насрочване на редовно годишно общо събрание на 23 юни 1999 г. 21 май - Съобщението за отмяна на общото събрание на 31 май е обнародвано в Държавен вестник.
31 май - Съдия Румяна Илиева отменя определението си от 14 май. Същия ден в Орландовци се провежда общо събрание на "Декотекс", на което охраната не допуска никого освен служители на АКБ, които представляват 34% от капитала. На улицата останалите акционери провеждат друго общо събрание, на което са представени над 50% от капитала. Двата комплекта документи са подадени на същия ден за регистрация в Сливенския окръжен съд.
1 юни - Според адвокатите на "Каппа текнолъджи" ООД, това е датата, на която АКБ е внесла държавна такса за подаденото на предишния ден искане за отмяна на определение, т.е. едва след този момент според закона може да се разглежда искането и да се произнася съдът.
2 юни - Сливенският съд вписва решенията на събранието, проведено от АКБ в Орландовци, и избраното от тях ново ръководство в регистрите (решение N 887/02.06.1999 г.). Документите на другата страна са отхвърлени.
3 юни - Директорът на "Декотекс" Васил Йовчев подава жалба до Бургаския апелативен съд чрез сливенския съд. Тя е изпратена в Бургас след двуседмичен престой в кабинета на съдия Илиева. През това време АКБ и избраното ново ръководство се опитват да влязат насила в предприятието.
18 юни - Районният съд в Сливен дава определение, с което се иска незабавно обнародване в Държавен вестник на решението на съда от 2 юни, въпреки че към момента тече обжалване пред по-горна инстанция.
Индекс на цените на имотите би улеснил пазара
Подробен индекс на пазарните стойности на недвижимите имоти във всички райони на София подготвят Националното сдружение "Недвижими имоти" (НСНИ) и Националния статистически институт. Механизмът, по който се прави това, е следният: фирмите за недвижими имоти, които са членове на сдружението, предоставят данни за осъществените от тях сделки към статистическия институт, който ги обработва и подава вече обобщените данни обратно към сдружението. И до момента тази информация се събира, но все още данните, получени от нея, нямат официален характер. Данните са за всеки отделен район, като дори и тогава са разделени по различни показатели. Идеята е те постепенно да бъдат приети като база, но има още много да се работи. Целта е да се създаде подходяща методика, избрана и съответстваща на световните достижения и да се получат тегловни коефициенти на определените зони, обясни Тихомир Цаков, шеф на фирма "Аристо" и представител на НСНИ в съвместната разработка. "До момента това, което си бяхме поставили като основна задача, а именно да се създаде база данни, е изпълнено", допълни той.
Подробният индекс на пазарните стойности на имотите в отделните райони би оказал позитивно влияние върху работата на агенциите за недвижими имоти, защото ще допринесе очакванията на купувачите и продавачите да се базират на достоверна информация. В момента всеки използва информацията, която отговаря на неговите интереси, и оттук се получава допълнително изкривяване на пазара и големите разлики между най-ниска и най-висока цена.
На този етап информацията, която се подава от фирмите за недвижими имоти към статистическия институт, е анонимна. "Надяваме се, че с времето постепенно цялата система ще излезе на светло, каза г-н Цаков. Но за съжаление все още имаме едно противоречие между интересите на клиентите, плащането на такси и декларирането на пълната стойност на сделките."
Срокове
Общината обсъжда реанимацията на панелите в София
"Началото на този тип строителство се поставя с първата едропанелна сграда, построена през 1958 г. и проектирана от авторски колектив под ръководството на арх. Бранков. На базата на положителния опит от този експеримент през 1959 - 1962 г. бе проучен и бе изграден комплексът "Толстой" в София с 9 жилищни блока и 216 апартамента. Архитектурата на България, изд. 1975 г. на БАН.
През последните няколко години усилено се заговори за недостатъците на родното панелостроене. Като основен стимул за обитателите на панелните комплекси да се замислят за тяхното обновяване специалистите сочат намаляване на разходите за топлоенергия. Изчисленията на архитектите сочат, че след саниране (оздравяване) на панелните жилища тези разходи могат да бъдат редуцирани на места дори с 60%. Това нещо обаче не е в състояние да стимулира хората да инвестират в укрепването на сградите, тъй като разходът не се отчита на база изразходваната енергия от всяко домакинство, а върху отчета на общите топломери (монтирани в абонатните станции) и кубатурата на всяко едно жилище.
Животът на едно панелно жилище е над 100 години, ако то е изградено, така че да отговаря на световните стандарти. У нас обаче специалистите подчертават изрично, че животът на родните панели е около 60 години Причина за това е на първо място лошото изпълнение на строежите и второ - абсолютното им неподдържане.
Строителната програма на Столичната община за следващите четири години (която все още се обсъжда) предвижда да бъде удължен животът на панелни жилища чрез така нареченото саниране. Ще се използва опитът на Германия в това отношение, каза кметът на столицата Стефан Софиянски. Според него програмата ще обхване над 200 000 жилища в панелни блокове от общо 300 000 в София. Мерките, които трябва да се приложат за обновяването му, включват укрепване на външни и вътрешни стени, подмяна на хидро- и електроизолации, запълване на фугите, както и монтирането на индивидуални топломери.
Засега основният проблем на програмата е нейното финансиране. Обсъждат се различни варианти - да се надстроява етаж над покрива и с парите от продажбата да се финансира укрепването на блока; в отделен фонд да постъпва част от данък сгради и парите да се използват за саниране; финансиране от програмите на Европейския съюз за част от проектите и т.н.
Програмата на Столичната община ще стартира на територията на жк "Младост" 4 с реализирането на два пилотни проекта. Това няма да са първите опити за укрепване на панелите. През 1997 г. беше изпълнен проект за саниране на панелен блок в кв. "Овча купел". Средствата за това бяха набавени чрез продажбата на жилища, надстроени допълнително. Реализирани проекти за саниране на жилищни сгради има и на територията на Бобовдол и Нови пазар, финансирането за тях е по линия на програма ФАР. Демонстрационен проект за енергийна ефективност беше реализиран и на територията на град Пловдив приз 1997 г., като средствата за това бяха осигурени отново от програма ФАР. Разходите за топлоизолация на 1 кв.м жилищна площ са около 15 долара.
Според главния архитект на София Стоян Янев у нас санирането на бетонните блокове ще бъде затруднено поради факта, че 80% от панелните жилища са частна собственост, което ще създаде проблеми с финансирането. В Германия например по-голямата част от панелните блокове са държавна собственост и парите за тяхното оздравяване са отпуснати от държавния бюджет.
Статистическите данни сочат, че над 92% от всички жилища в страната са частна собственост, а всяко пето жилище е панелно.
В проекта за Национална жилищна стратегия, който се появи в началото на годината, но по неизвестни причини много бързо беше покрит, се посочваше, че липсва доверие от страна на хората в надеждността на панелните сгради, а оттам и няма никакво желание да се инвестира в обновяването им.
Въпреки тези недостатъци на панелното ни наследство не бива да се омаловажава фактът, че засега панелните апартаменти остават най-достъпни (за много хора единствено достъпни) в ценово отношение.
София е първенец по панелно строителство и това е лесно обяснимо от гледна точка на темповете на разрастване на града през последните десетилетия. Освен районите със смесено строителство на територията на столицата има и изцяло построени от панелни плоскости квартали. Броят на едропанелните жилища на територията на град София надхвърля 300 хиляди, а за цялата страна те са над 850 хиляди, т.е. близо 25% от жилищния фонд се пада на панелното строителство.
В Съюза на архитектите в България миналата седмица беше открита изложба "Архитектура и енергия", която има за цел да запознае обществеността с принципите на енергийно-ефективната архитектура, нещо, с което панелните комплекси в страната не могат да се похвалят. За жалост специалистите се съмняват, че и в момента това, което се строи в България, макар и монолитно строителство, е със съмнително качество и в скоро време ще започнем да мислим и за оздравяването на построените през последните години сгради.
Накратко
Неконтролируемият износ на кафе от Бразилия и ниските цени на суровината са основните теми на годишната среща на държавите - членки на Международната асоциация на производителите на кафе (IACPC), насрочена за 6 юли в Бразилия.
"Ако Бразилия продължава да не се съобразява с решенията на Международното споразумение за кафето (IAC), съществуването му се обезсмисля. Бразилия е световен лидер в производството на кафе. Не можем да искаме от членовете на IACPC да се придържат към споразумението за контрол на износа и световните запаси, когато най-големият производител в света го нарушава", заяви Хорхе Карденас, президент на колумбийската асоциация на производителите на кафе.
Определената от IAC износна квота за Бразилия от 900 хил. т за периода 1998/1999 г. е вече реализирана. Девалвацията на реала (бразилската парична единица) и рекордната реколта предопределиха незачитането на износния таван, наложен на бразилските производители.
Според Карденас производството на кафе в Колумбия за първите пет месеца на годината е намаляло с 20% спрямо същия период на миналата година.
Резултатите от изследването на Световния златен съвет, проведено в Съединените щати, Великобритания, Франция, Германия и Италия, показват, че американци и западноевропейци са категорично против "златния" план на МВФ. Този план на фонда, подкрепян от администрацията на Бил Клинтън и правителствата на най-развититe индустриални държави, предвижда продажбата на злато от резерва на МВФ. С приходите от продажбите ще бъде финансирано обслужването на дълговете на най-бедните държави към международните финансови институции и богатите страни.
Две трети от участвалите в изследването американци са против продажбите на злато. В ЕС неодобряващите "златната" инициатива на МВФ са 75%.
Конкуренцията на западните пазари плаши износителите
Около половината от българския износ е за страни от Европейския съюз, но жестоката конкуренция на този пазар неизбежно остава проблем No 1 за българските износители.
Според отраслово проучване на Холандския икономически институт , представено на кръгла маса, организирана от Българската търговско-промишлена палата, силната конкуренция на пазарите на ЕС е най-сериозната бариера за българските експортни стоки. Ограниченият достъп до дистрибуторските канали на Западна Европа и вътрешните субсидии в европейската общност също се отразяват изключително зле върху експортната дейност на фирмите. Изследавни са три групи търговски бариери. Използван е въпросник, попълнен от 50 български производители и износители, като изследването не претендира за представителност. Първата група обхваща тарифните и нетарифните търговски спирачки, с които се сблъскват нашите предприемачи. Експортната ценова политика на ЕС и импортните мита са сериозна преграда за над 50% от интервюираните. Втората група представлява вътрешни за България фактори, които затрудняват износа - цените, доставчиците, дистрибуторите. Увеличената себестойност на продукцията, стагнацията на вътрешния пазар и липсата на информация са проблем за повече от половината участници в изследването.
Третата група бариери включва вътрешно фирмените пречки - тези, които определят възможностите на фирмата да бъде конкурентоспособна. Най-силно отрицателно въздействие върху износа имат трудностите при получаване на кредити за експортна дейност, отчитат повече от половината анкетирани. На следващо място мениджърите поставят неконкурентните цени и слабото маркетингово проучване за възможностите да се изнася. Липсата на опит при навлизане на нови пазари и на знания за конкурентите също ограничават експорта. Неефективният производствен процес и трудностите в разплащането също са пречка за мнозина.
"През последните години българските фирми пренасочват търговията си към страните от ЕС, но много малко неща са се променили в бизнессредата и инфраструктурата, които ще помогнат на износителите да се справят с предизвикателствата на новите пазари", коментира д-р Юлия Джарова от Холандския икономически институт. "Европейските пазари са изключително конкурентни, а в много области те са строго регулирани и развити. Новопоявилите се участници трябва да диференцират продуктите си или по качество, или по цени. Тези две сфери са силно защитени в ЕС. Качеството се контролира в съответствие със стандартите, които в повечето случаи много трудно могат да бъдат постигнати (месо, млечни произведения). Цената също може да бъде повлияна от вътрешната политика на ЕС, особено в селското стопанство и свързаните с него сектори. Но българските продукти намират своя път към ЕС, макар че някои от тях са много чувствителни, що се отнася до качество и цени (вино, мед, билки)", заяви д-р Джарова.
Консултантите по ISO - все повече, пишманконсултантите - също
Около 100 български фирми вече имат работещи системи по качество, съобразени с изискванията на международните стандарти ISO 9000. Внедряването на ISO 9000 вече се превръща не само в средство за печелене на авторитет и клиенти. На практика ISO 9000 е синоним на съвременен модел на управление на дейността в предприятието. Получаването на ISO минава през два етапа - изграждане на системата за контрол на качеството с помощта на консултанти и получаване на сертификат от специализирана организация.
Броят на консултантите по тази материя расте правопропорционално на нарастващия интерес към стандартите. Някои обаче злоупотребяват с клиентите. Факт са и първите дела срещу "консултанти". Как могат да бъдат отсети пишманконсултантите?
Когато някое предприятие реши да внедрява модел по ISO 9000, консултантите започват да го ухажват. В това няма нищо лошо. Но нерядко офертите вървят редом с класическото маскарене на конкурентите. Ритането по кокалчетата става стил. "Вместо да се поддават на емоции, мениджърите трябва да се информират за фирмите, които предлагат услугите си. Да съберат информация къде са работили и с какъв резултат, да поискат референции", съветва Иван Запрянов, управител на "Софконтрол консулт". Консултантите с име в бранша най-често прилагат списък с обектите, където вече са съдействали за внедряването на ISO 9000. Те посочват коректно и координатите на лицата, които биха могли да дадат оценка за стореното. "Това също невинаги е гаранция за надеждност. Добре е клиентът да провери лично достоверността на препоръките, да посети обект, където кандидатите вече са работили", предупреждава Иван Запрянов. При избора на оферта е добре да се знае предварително каква е професионалната квалификация на консултантите, какъв опит имат.
"Вече четвърта година Сдружение "Клуб 9000" издава справочник на консултантските и сертифициращите организации у нас. Информацията се актуализира, в справочника има и референции за фирмите", уточнява Мария Зоева, председател на сдружението. Това е неправителствена организация, обединяваща около 100 юридически и 250 физически лица, които работят в областта на осигуряването на качеството.
Всяка оферта би трябвало да съдържа данни за обема на работата, за сроковете, цената и гаранциите. Някои консултанти щедро свалят звезди, само и само да се докопат до предприятието. А после коригират офертата в движение. "Невинаги цената е определяща. Трябва да се види какъв обем работа включва тя. Някои предлагат ниски цени, но дават само съвети, без да се ангажират с пълното изграждане на системата. Не гарантират обучение, материали, последващи консултации", преценява Иван Запрянов.
Има фирми, които предлагат нереално кратки срокове за въвеждане на ISO 9000, ръководени от познатото "ори - мели - яж". Обещания за внедряване на системата за седем-осем месеца са откровена лъжа, показва практиката. За по-малко от 12 месеца това е невъзможно, твърдят хората с опит. "В бранша не е тайна, че има директори, които открито заявяват, че няма да чакат 12 месеца, че могат да си платят и да получат веднага сертификат за въвеждането на ISO 9000. Някои наистина го правят, но винаги може да се установи лесно, че зад сертификата няма покритие", казва Христо Бъчваров, съпредседател на Общността на консултантските организации, работещи в областта на системите по управление на качеството и околната среда у нас. Общността е създадена с цел да предотврати проявите на непочтеност и липса на професионализъм в работата. Тя има амбициите да регулира взаимоотношенията между консултантите и да защити интересите на клиентите.
При оценка на офертите е важно също да се има предвид какво точно съдържа цената на консултантската услуга. Някои фирми предлагат обща сума, в която са включени всички разходи - командировъчни, материали и хонорари. Други предлагат разходите за командировъчни да се фактурират допълнително. Понякога това е написано с доста дребен шрифт и първоначалната цена изглежда примамливо ниска. Важно е също дали консултантите дават гаранция, че ще оказват съдействие и при поддържането на системата, т.е. след сертификацията й. "Фирмите, които подлагат динена кора на конкурентите си, най-често предлагат оферта в т.нар. човекодни с уговорката, че за допълнителни човекодни се плаща отгоре. Естествено първоначалното предложение се изчерпва бързо, а работата е на етап проект. За останалото клиентът се бърка допълнително", казва Христо Бъчваров.
Цените на консултантските услуги при внедряването на ISO 9000 се движат от 10 млн. до 25 млн. лева. До неотдавна фирмите плащаха на консултантите от 20 до 60 млн. лева. Самото сертифициране струва между 6000 и 12 000 долара. Преди година и половина тези цени бяха приблизително двойно по-високи.
Държавен вестник
След данъчните и социалните идва ред и на здравните вноски
От месец юли започват да се правят първите вноски за здравно осигуряване. Задължението важи за всички български граждани. На практика първите суми би трябвало да се платят в края на юли и в началото на август. Вноските за неработещи пенсионери и студенти, безработните, военнослужещите ще се поемат от държавата или общините (виж таблицата). За малолетни и непълнолетни деца работещите родители ще трябва да плащат здравни вноски. Родителите ще плащат и за пълнолетните, но неработещи членове на семейството, ако те не са регистрирани като безработни. При разведени родители ще плаща този от тях, на когото са присъдени правата върху детето. За децата, чиито родители са безработни, вноските ще са за сметка на общинските бюджети.
Работодателят трябва да внася своята част от вноската и тази на работника с изплащането на заплатите. Самоосигуряващите са задължени да плащат сумите по здравното осигуряване до края на месеца, за който се правят вноските. Здравните вноски ще се внасят по отделни банкови сметки в районните управления на "Социално осигуряване".
Работодателите имат задължение да подадат декларация, в която са описани данните за осигурения. Формулярът е част от сегашната социалноосигурителна декларация. Сроковете за подаване на декларацията е десет дни от датата на плащане на трудовите възнаграждения (за работещите на трудов договор) или от изтичане срока за внасяне на осигурителните вноски (за самоосигуряващите се). Новият формуляр на декларацията не бе обнародван в петъчния брой на Държавен вестник. Вероятно това ще стане в следващите броеве на Държавен вестник. Декларацията се подава и от ЕТ, нотариусите, частните лекари, упражняващите свободни професии, заетите по граждански договори и плащащите патентен данък.
Здравните вноски ще дават право на осигурените след 1 януари 2000 г. да ползват "безплатните" медицински услуги, които до края на годината ще бъдат договорени между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Здравните услуги ще обхващат първичната медицинска и специализираната извънболнична помощ. Година по-късно, през 2001 г., към тази система ще се включат и болниците. Въпреки вноските за всяко посещение при лекаря или стоматолога осигурените ще плащат по 1% от минималната работна заплата, а за всеки ден прекаран в болница - 2% от същата база. От тези суми се освобождават определени групи лица, указани в Закона за здравното осигуряване, сред които са малолетните, непълнолетните и неработещите членове на семейството и социално слабите. От НЗОК твърдят, че лекарите няма да отказват здравна помощ, ако гражданинът си е платил неговата част от вноската, а работодателят му не е. Ако осигуряващият се не е платил повече от три дължими вноски, той би трябвало да заплаща за оказаната медицинска помощ. Когато осигуреното лице заплати на НОИ всички дължими вноски, осигурителните му права се възстановяват.
За сметка на осигурения член на семейството 20% от половината здравна вноска (т.е. 0.6% от осигурителния доход) за първия неосигурен и по 5% от половината вноска (т.е. 0.15% от осигурителния доход) членове на семейството, за всеки следващ неосигурен.
Приближаване на българската икономика към Европейския съюз*
Обективните икономически и политически реалности обуславят включването на България в европейските структури да бъде основна цел в стопанското развитие на страната. В тази връзка е необходимо изготвянето на обоснована концепция за приоритетите на икономическата политика във връзка с постижимите, реални възможности на икономиката ни за приближаване към европейската икономика. Съществуват редица сериозни становища, свързани с избора и приложението на различни макроикономически инструменти за реализиране на тези приоритети. Всеобщо е и мнението, че след постигнатата макроикономическа (и най-вече монетарна) стабилизация е необходимо да се стимулира развитието на реалния сектор. За съжаление обаче по-голямата част от обществото счита, че привличането на преки чуждестранни инвестиции само по себе си ще реши проблемите на реалния сектор и ще ни приближи към членство в ЕС. Този възглед (за съжаление той като че ли негласно се споделя и от управляващите) пряко произтича от схващането за преструктурирането като обикновена смяна на собствеността. Оттук идват и стратегиите за социална приватизация) напр. преференциите за РМД, изискванията към купувачите за запазване на работните места), за постигане на най-висока цена по конкретните сделки и т.н. Това погрешно (или по-скоро повърхностно) разбиране за преструктурирането крие много опасности и съдържа значителен потенциал за провал или поне забавяне на процеса на синхронизиране на икономиката ни с европейската.
Преструктурирането не трябва да се свежда единствено до смяна на собствеността, а да се разбира като много по-сложен процес на технологично обновление и адаптиране към европейската икономика. Липсата на достатъчно национални капитали (държавни и частни) наистина обуславя необходимостта този процес да се осъществява главно чрез привличане на преки чуждестранни инвестиции. Но едно такова по-задълбочено разбиране изисква коренна промяна на философията на приватизацията и на икономическата политика като цяло. Именно това е начинът да се постигне траен ръст на БВП и да се доближим до критериите от Маастрихт. Преструктурирането, разбирано като технологично обновление, е определящо за нарастване на производителността на труда до нивата в страните от ЕС, респ. за покриване и на важните (макар и неформални) критерии за членство като: БВП на глава от населението; инвестиции, амортизации и възпроизводство на капитала производителност на труда и заетост.
Тази концепция за преструктурирането е свързана с различни мерки и възможности за решаване на проблемите. Условно те могат да се разгледат на три равнища.
1. Макроравнище: национални приоритети и законодателни промени. На това равнище са необходими мерки, насочени към създаване на атрактивна инвестиционна среда с акцент върху оптимизиране на отрасловата и капиталовата структура:
2. Мезоравнище: нова приватизационна философия. Определящ приоритет при приватизацията следва да бъде стимулирането на технологичното обновление във връзка с увеличаване на конкурентоспособността на предприятия в средносрочен и дългосрочен аспект, а не постигането на висока цена (това, разбира се, не означава, че тя изобщо не трябва да се взима под внимание) или някакви други, непазарни съображения. В тази връзка са необходими следните мерки:
3. Микроравнище: адаптивност на фирмения мениджмънт. Промените на микроравнище се изразяват в постигането на конкурентоспособност чрез инвестиции на базата на увеличаване на неразпределената печалба (едновременно чрез намаляване на основните разходи и увеличаване на продажбите) и на заемните капитали. За тази цел е необходимо:
Макроикономическата стабилизация не обуславя автоматично едно успешно развитие на реалния сектор, а само изгражда благоприятна среда за неговото преструктуриране по пътя на технологичното обновление. То от своя страна е възможно само при адекватни законодателни мерки, коренна промяна на приватизационната философия и, разбира се, при наличие на достатъчно капитали за развитие в самите фирми. Тези равнища на промяна взаимно се преплитат и зависят едно от друго, така че за успешното развитие е необходимо цялостно адаптиране на обществените нагласи, в т.ч. на политиката на управляващите и на фирмения мениджмънт. Развитието на реалния сектор освен пряко влияние (увеличаване на съвкупното търсене и БВП, неинфлационен ръст на доходите, намаляване на безработицата в средносрочен план), ще се отрази благоприятно и чрез постигането на актив по капиталовата сметка на платежния баланс (статия "Чуждестранни инвестиции в страната") и по текущата сметка - чрез увеличаване на експортните постъпления. Именно реалният сектор е в основата на трайната стабилност и просперитет на икономиката, респ. на приближаването ни към Европейския съюз.
Димитър Иванов може да стане издател на "Дума" и "Земя"
"Нека вестник "Дума" пише каквото си иска... ", припяваше групата "Стари муцуни" по времето на площадната демокрация. Няколко години по-късно печатният орган на БСП не пише нищо, просто защото не излиза. Любимото четиво на червените бабички изчезна от медийния пазар за пореден път в средата на юни. Причината отново бяха дългове към ИПК "Родина". В момента социалистическата партия продължава да търси пари и варианти, за да "съживи" изданието си.
