Световната банка поема финансирането на рехабилитацията на тръбопроводите, която е най-непривлекателна за инвеститорите, тъй като е с много бавна възвращаемост, обясни шефът на директорския борд на Топлофикация - София, Костадин Янев. Подобни мастерпланове се подготвят за още шест топлофикационни дружества - "Пловдив север", "Пловдив юг", топлофикациите в Казанлък, Бургас, Русе и Плевен, обясни зам.-председателят на Комитета по енергетика Друми Друмев.
Около 5 млн. долара ще отпусне Световната банка за закупуването и монтирането на уреди за индивидуално регулиране и мерене на ползваната топлоенергия. Тези средства ще бъдат пренасочени от водния заем. За да се закупи цялото количество необходими индивидуални измервателни средства, трябват около 25 млн. долара. Световната банка осигурява една четвърт от тази сума. Около 2 млн. долара ще бъдат необходими за започването на подготовка по проектите и около 0.5 млн. долара - за техническа помощ.
Договорен е също кредит с ЕБВР в размер на 45 млн. долара. Евробанката отпуска парите за ремонт и модернизация на съществуващите абонатни станции. Рехабилитацията на тръбите ще намали съществено загубите при преноса на топлоенергията, а ремонтът на абонатните станции ще помогне при решаването на проблема транспорт - дистрибуция, коментира зам.-шефът на парламентарната комисия по енергетика Димитър Иванов. Според проектозакона за енергетиката и енергийната ефективност абонатните станции по договаряне могат да бъдат собственост или на гражданите от даден вход, които са купувачи на топлоенергията, или на доставящото предприятие.
Традиционните условия за отпускане на кредитите от Световната банка са 25-годишен срок на изплащане и 7-годишен гратисен период. В момента се обсъждат предложенията на кредитиращите институции по нивото и капитализирането на лихвите, по гратисния период и за револвиращи съставки на привлечените средства. Чака се формализирането на тези идеи, най-вероятно договарянето ще приключи още през следващата седмица, смятат експерти по сделката. Според тях през следващия месец кредитният пакет ще бъде внесен в борда на Световната банка. Бордът ще гласува кредитите през октомври. За всички средства от кредитния пакет се изисква държавна гаранция, която се ратифицира от парламента. Процедурата по ратификацията трябва да се задвижи веднага след приключването на преговорите, а не да се чака последният момент наесен - това ще даде възможност на банкерите да се запознаят отрано с всички условия по сделката, коментират участници в преговорите.
Киноманът - "последният оцелял"
Спомняте ли си паянтовия навес на столичната улица "Денкоглу", който претендираше да се нарича кино? Спомняте ли грозноватата му винкелна конструкция и накацалите по нея хлапетии, които с риск да си разбият главата от височина два метра жадно попиваха комерсиалните творения на седмото изкуство, без да пропилеят нито лев за това? До 1991 г. въпросната съборетина, известна също като лятно кино "Мир", беше нещо като Мека за безпаричните софийски киномани. Тогава все още незавидното финансово състояние можеше да се компенсира със здрави мишци и придобити по кварталните череши алпинистки умения.
Зората на демокрацията обаче се оказа пагубна за този бедняшки кинорай. През 1991 г. салонът продължава своето битие в много по-прозаични форми от типа на склад, гараж, неизползваем навес и т.н. Осем години по-късно това грозно пате на столичното киноразпространение доживя своята метаморфоза. То възкръсна като ултрамодерен филмов салон, който ще радва феновете на зрелищното кино с убийствено изображение и обемен звук, залепящ зрителя за седалката. Не е ясно обаче дали киноманите ще могат дълго да се радват на тази придобивка. Осъвремененото кино "Мир" беше открито само месец след като правителството спря процедурата по приватизацията на всички столични филмови салони в пакет, за да може да продава всеки от тях като отделен недвижим имот чрез ведомството на Александър Божков.
Оттук нататък предстои и драмата на 16-те държавни кина в столицата, които в момента са обединени под шапката на общата фирма "София филмс". Колкото и парадоксално да звучи, трагедията на голяма част от тези салони е, че се намират в центъра на София. Повечето от тях биха носили много по-големи приходи на бъдещите си собственици, ако бъдат ангажирани с друг вид дейност или дори само ако бъдат давани под наем. Практиката от раздържавяването на кината в провинцията сочи, че в повечето случаи предметът на дейност не се запазва. "Ако веригата не се продава в пакет, по всяка вероятност ще останат не повече от 4-5 салона в столицата. Това ще бъде катастрофа за киноманите, тъй като те не могат да осигурят нормална програмация на целия кинорепертоар", коментира Александър Донев, шеф на "София филмс" и един от учредителите на работническо-мениджърско дружество за приватизацията на фирмата. "В крайна сметка ще пострадат зрителите, тъй като изграждането на киновериги с чужди инвестиции не може да се очаква преди 2002 г. По принцип това можеше да стане и година по-рано, но косовската криза вероятно ще ги направи по-предпазливи", допълни той. По всяка вероятност обаче Донев и последователите му ще имат сериозни проблеми в процедурата по раздържавяването, тъй като промишленото ведомство не споделя техните идеи за продажбата на кината.
Приватизационните неволи на "София филмс" вероятно ще дадат глътка въздух на прохождащите частни киносалони. Основното оръжие на тези салони са предпремиерните прожекции. В масовия случай зрителите предпочитат да чакат пристигането на филма в близкия салон. Киноманите дебнат култовите филмови заглавия и се хвърлят в атака при първата им поява в някое кино.
Едно от любимите места на истински пристрастените познавачи е сравнително новото кино "Роял". Най-силният коз на този салон е озвучаването. Повечето почитатели на екшън-филми го предпочитат, тъй като собствениците на салона имат навика да надуват звука до максимум, така че зрителите от първите редове да се почувстват сякаш куршумите наистина свистят над главите им, а гилзите се сипят на пода пред тях. За жалост въпросното кино си остава приоритет само за пристрастените почитатели на екранното изкуство, тъй като се намира извън идеалния център. Препоръчително е "Роял" да се посещава с автомобил. Често замръкналият киноман е принуден да се движи сред групи кичозно гримирани вечерни труженички, подпийнали младежи с натрупана енергия за изразходване и свъсени мургави сънародници, които не особено успешно имитират цветнокожите обитатели на нюйоркския квартал Харлем.
Друго популярно частно кино в столицата - "FX Cinema" - има доста по-цивилизовано разположение. Макар да се намира на пъпа на София в сградата на казионния писателски съюз, този салон се посреща малко хладно от любителите на по-екстремните удоволствия, тъй като двата му салона са малко по-просторни от хола на голям апартамент. Малцината зрители са принудени да се тъпчат като сардини и да си дишат във вратовете. В летните жеги единствено климатикът облекчава участта на по-чувствителните носове. Често явление е билетите да свършват доста преди прожекцията, макар че са по-скъпи от останалите кина. Закъснелите зрители са принудени да си ходят с провесени носове, ако са се примирили с клаустрофобичните мащаби на залите. За сметка на това обаче "FX Cinema" постига изключително добри резултати в сближаването на хората. Често явление е през уикендите там да се организира колективно гледане на "Формула 1". Феновете на различните екипи се разделят на групи и следят развоя на състезанието по различните канали. Понякога за целта се заделя не само преддверието на киното ни и някой от филмовите салони, където се прожектира гонитбата на болидите.
Интересно е хрумването на някои частници, които съчетават на едно място кино и музикален клуб. Пионер в това отношение е наподобяващият пиратски кораб клуб "Империал", където денем се прожектират филми. Просто посредата на бившата читалищна зала и настояща корабна палуба се опъва едно платно и зрителите могат да се порадват на поредния екранен хит. По подобен път са тръгнали и притежателите на столичния клуб "Индиго", които се опитват да превърнат в лятно кино неоползотворената по-рано част от трибуната на наетия от тях стадион "Юнак" (бивш "Дружба"). Те разчитат на апаратурата от бившето автокино, чиято дейност безшумно замря, а на мястото му се пръкнаха основите на новостроящия се столичен хотел "Хилтън". Дейността на кино "Индиго" обаче е твърде зависима от милостта на метеоролозите... По всичко личи, че оттук нататък кината ще бъдат принудени да оцеляват във все по-враждебна среда. Разкъсаната приватизация на филмовите салони ще върне нещата в мъртвата им точка, когато ентусиастите на седмото изкуство са правели първите плахи стъпки на този пазар. Това може би има своята пазарна логика, но в крайна сметка засегнати ще се окажат киноманите с по-изтънчен вкус, за които стандартните холивудски бози са твърде слаб дразнител.
Над 636 млрд. лв. са необходими за градски пречиствателни станции
До 2005 г. всяко селище с повече от 10 000 жители трябва да има пречиствателна станция, заяви Евдокия Манева, министър на околната среда и водите. Това е залегнало в приетата от Министерския съвет Национална програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води за населени места с над 10 000 жители. Програмата предвижда доизграждане на строящите се в момента 10 пречиствателни станции, реконструкция, разширение и модернизация на съществуващите 23, а също и проектиране и изграждане на нови 71 станции. Строителството на съоръженията ще започне до 2001 г. и не трябва да продължи повече от четири години. Предвиждат се и 36 приоритетни национални обекта, които ще бъдат финансирани за ускорено изграждане до 2002 г. За реализирането на програмата са необходими 636.5 млрд. лева. До момента от вътрешно и външно финансиране са осигурени 472 милиарда лева, обясни Евдокия Манева. Водят се преговори за допълнително финансиране с австрийското правителство и Американската агенция за търговия и развитие. Няма горна граница на финансирането от държавния бюджет.
Приоритетно ще бъдат построени станциите в Балчик, Стара Загора, Царево, Созопол, Ахтопол, квартал "Аспарухово" във Варна и "Меден рудник" в Бургас, Хасково, Пазарджик, Велики Преслав и Благоевград. Ще бъдат довършени пречиствателните станции в Обзор, Бяла, Шумен, Димитровград, Казанлък, Самоков, Троян и Стражица. Още тази година ще завърши реконструкцията на станциите във Варна, Пловдив, Приморско, Сливен и Велико Търново.
Досега в страната са изградени 52 градски пречиствателни станции за отпадни води. От тях 13 са само с механично пречистване на водите, а 39 - с биологично. Тези съоръжения обслужват 47 селища и 35.3% от населението на страната. От 97 селища с над 10 000 жители едва 24 имат съоръжения за пречистване на отпадните води. Тревожно е състоянието на градовете с над 50 000 жители. Те са 28, но само в 13 има пречиствателни станции. През следващата година ще се приеме и програма за пречиствателните станции на населените места с население над 2000 души.
При тенденцията за нарастващо потребление дефицитът на вода ще се увеличава и това може да се превърне в сериозен социален, икономически и екологичен проблем за страната, смятат експертите на екологичното ведомство. Ето защо пречистването на отпадъчните води придобива важно значение. Натиск за ускорено изграждане на пречиствателни станции за отпадните води в градовете има и по линия на европейското законодателство - директивата за пречиствателните станции, Конвенцията за устойчиво използване на водите на река Дунав, Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване и Конвенцията за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера.
Ликвидацията на Агрополихим засега се отлага
Макар че Агрополихим бе обявен в ликвидация, съдбата на девненското предприятие ще остане в неизвестност поне още известно време. Вместо да спре работа и да освободи работниците, торовият завод изненадващо започна да привлича интересите на нови кандидат-купувачи, а в началото на изминалата седмица дори беше възстановено азотното производство. Това стана, след като Булгаргаз поднови доставките на природен газ за предприятието. Те бяха спрени преди около месец заради натрупани дългове от около 63 млрд. лева. През това време работеше само поточната линия за троен суперфосфат, която не използва природен газ. Според изпълнителния директор на Агрополихим Иван Дяков преди седмица на Булгаргаз са били преведени 350 хил. долара, което се е оказало достатъчно, за да бъде получено благоволението на държавната газова фирма. Сега подаването на газ е нормализирано и се работи по изпълнението на поръчка за два кораба със стабилизирана амониева селитра, съобщи Иван Дяков.
По всичко изглежда, че съдбата на Агрополихим ще бъде решавана от съда. Както се и очакваше, бившият приватизационен фонд "Златен лев", който държи около 7.5% от акциите на завода и на практика е вторият по големина акционер след държавата, е внесъл искова молба във Варненския окръжен съд, с която се иска отмяна на част от решенията на последното общо събрание на дружеството. Едно от оспорваните решения е и това за обявяване на дружеството в ликвидация. Още на самото общо събрание шефът на "Златен лев" Валентин Карабашев посочи, че липсва писмено разрешение от Агенцията за приватизация за прекратяване на предприятието. Според юристите на "Златен лев" това е достатъчен аргумент, за да може съдът да отмени ликвидацията. В исковата молба са били цитирани и други нарушения на реда на провеждане на общото събрание - липса на предварително раздадени писмени материали по част от точките в дневния ред, липса на решение за избор на преброители и т.н.
Ако съдът сметне, че е имало нарушения при провеждането на общото събрание, и не впише решенията в търговския регистър, ликвидацията на Агрополихим ще бъде отложена. Така предприятието ще се окаже в доста странно положение. Формално погледнато, торовият завод вече няма да е в изолация и даже ще може да тегли кредити. От друга страна, държавата вече е отчела пред МВФ успешното приключване на изолацията и не върви да се взема втори път решение за ликвидация на Агрополихим след датата 30 юни. През седмицата от финансовото министерство заявиха, че е малко вероятно да възникне такъв проблем. Според юристите на министерството липсата на разрешение от АП за прекратяване на едно дружество не е пречка то да бъде обявено в ликвидация, тъй като законът за финансово оздравяване е специален и разпоредбите му се прилагат с предимство. Така или иначе този спор ще бъде решаван в съда.
Възможно е обаче да се стигне и до друго разрешение. Според източници от Девня с оспорването на общото събрание целта на Валентин Карабашев е да накара някой от кандидат-купувачите на Агрополихим да купи акциите на "Златен лев" в торовия завод.
Междувременно се разбра, че кандидатите за Агрополихим скоро може да станат три. Досега единствената фирма, която проявяваше интерес, беше норвежката "Норск хидро". Норвежците обаче продължават да настояват за по-ниски цели на газа или за достъп до мрежата на Булгаргаз, което да им даде възможност за собствени доставки на синьо гориво. През седмицата изпълнителният директор на АП Захари Желязков потвърди, че писмо за намерения е подала и "IBE Trans ot New York". Същата компания, зад която се смята, че стоят интереси на руската "Газпром", вече беше избрана за купувач на "Химко" - Враца. Твърди се, че "IBE Trans of New York" също разчита на схема, по която да доставя по-евтин природен газ до врачанския завод. Третият кандидат за Агрополихим по всяка вероятност ще бъде белгийската компания "Юнион миниер", която има да си прибира около 10 млрд. лева от торовия завод заради неплатена сярна киселина. Според източници, близки до шефа й Филип Ромбаут, белгийците са решили да участват за цялото предприятие, след като се разбра, че няма да бъде осъществено разделянето на фосфорното производство от азотното. Правителството взе решение за това още на 5 май. Предвиждаше се половината от активите на Агрополихим да бъдат извадени от капитала и включени в новосформирано дружество "Фосфорни торове" ЕООД. Тази схема не можа да се осъществи обаче, тъй като, за да има разделяне на активи, за това трябваше да се вземе решение на съвета на директорите. Последните отказаха да го направят предимно поради факта, че имат неразбирателства с белгийската фирма. Според източници от Девня плановете на "Юнион миниер" са включвали придобиване на дял в новото дружество по схемата "дълг срещу собственост" и привличане на друг стратегически инвеститор от торовия бранш за съдружник. Цялата схема цели да се осигури пазар за сярната киселина, която е вторично производство на Медодобивния комбинат в Пирдоп.
След последното развитие на събитията в девненския завод плановете на всички компании, които проявяват интерес към дружеството, като че ли ще претърпят промени. Засега прекият резултат от оспореното общо събрание е от полза главно за работещите в Агрополихим, които поне още известно време ще продължат да получават заплатите си.
Надпреварата за поръчки в Косово започна
Бързината и добрата логистика ще печелят търговете
Двадесетина дена след приключването на бомбардировките в Югославия постепенно набира скорост процесът за възстановяване на разрушеното. Един от висящите въпроси е какво ще бъде разпределението на поръчките по страни и региони, кой е справедливият начин това да стане и кой е реалният. Въпросите кръжат около това дали отново най-голямо парче от тортата (оценявана от някои експерти на 20-30 млрд. долара през следващите четири години) ще получат западноевропейските и американските фирми, както това стана в Босна и Херцеговина. Непрекъснато се лансират идеи една минимална квота поръчки ще бъде заделена за фирми от региона. Най-вероятният вариант обаче е до доставки на стоки и услуги да се доберат по-бързите и по-конкурентоспособните фирми.
Гърция, Македония, България, Унгария, Румъния, Албания и Босна заявиха желание да участват във възстановяването на региона. Политиците и фирмите от всяка от страните смятат, че имат моралното право да участват в предстоящия градеж поради подкрепата за НАТО и/или понесените загуби в резултат на конфликта в Косово. В ход е активно лобиране по всевъзможни начини. Много от българските политици и фирми също оповестиха
Основна роля при разпространяването на информацията за обявяваните търгове у нас имат Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ), Българската-търговско промишлена палата (БТПП), Българската стопанска камара (БСК) и Центърът за насърчаване на износа (ЦНИ) към търговското министерство. Първите три организации ще публикуват информация за текущите търгове на своите уеб-страници, докато ЦНИ ще разпространява информацията по електронен път на възможно най-широк кръг от фирми. Компаниите, които искат директно да получават информация за търгове, могат да се регистрират в уеб-страниците на организациите-донори - Върховният комисариат за бежанците (ВКБ) към ООН, Европейската комисия, Световната банка, Международният комитет на червения кръст и червения полумесец и др. Търговското ведомство съвместно с Центъра за насърчаване на износа изготвя каталог на български фирми, които имат интерес за участие във възстановителния процес в Косово и Югославия. Вписването в каталога е безплатно и той ще бъде разпространен сред всички международни донори и посредници.
Българските фирми не трябва да разчитат на хипотетичните преференциални квоти за компании от региона.
Банковите гаранции и банковите кредити ще бъдат основен проблем за много от нашите фирми, които ще се нуждаят от сериозни суми, за да произведат необходимия артикул. Трябва да се има предвид, че плащанията по доставките се извършват около 30 дни след реализирането им и фирмите трябва да разполагат с достатъчно оборотен капитал. Има вероятност някои от търговете да са за стоки, които вече са произведени и са на склад. Някои търговски фирми започнаха преговори с банки за по-лесен достъп до гаранции.
"Българските фирми би трябвало да са конкуретоспособни при доставката на по-обикновени стоки като строителни материали. Съществува опасност българските фирми да се конкурират между себе си в търговете. Сега е моментът държавата да даде повече данъчни преференции на износителите," коментира Сашо Стоянов, зам. генерален директор на Химимпорт. Според Стоянов Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ) също може да изиграе роля в кампанията. Ясно е, че борбата за спечелване на търгове няма да е лесна, но шансове има и реализацията им зависи единствено от способността на всяка една отделна фирма да реагира гъвкаво на ситуацията и да предлага конкурентни оферти.
"Ембаргото за износ на петрол от България за Югославия бе вдигнато в понеделник. Въпреки това вече трети ден няколко цистерни с гориво за Сърбия не могат да преминат ГКПП Калотина. Част от тях са предназначени за ООН, а друга част - за частни сръбски фирми. Обяснението на Гранични войски е, че според въведена наново стара наредба при износ на акцизни стоки е необходим телекс от регионалната митница и известие от регионалното МВР. От митницата в Пловдив отказват да изпратят такъв телекс, тъй като според тях новият Закон за акцизите е отменил действието на наредбата. От Гранична полиция - Калотина отказват да пуснат цистерните без телекс. Омагьосаният кръг се затваря. В същото време в Гюешево цистерни минават без проблем. Всичко това се случва в момент, в който активно се говори за печелене на търгове и за участие във възстановяването на Югославия. Сега имаме реални шансове да дръпнем в износа на гориво, тъй като все още Румъния, Унгария и Македония не са вдигнали формално ембаргото си. Има сигнали обаче, че Австрия вече е започнала да изнася. С това бюрократично отношение единствено можем да загубим позиции."
Възможности за участие на български фирми в доставки на стоки за международни хуманитарни организации, ситуирани в Скопие. Българските фирми могат да изпращат своите запитвания за доставки на медикаменти, медицинско оборудване, стоки от първа необходимост и др. Под натиска на МВФ правителството обеща пазар на газа
До 2006 г. трябва да бъде премахнат монополът на Булгаргаз върху вноса на природен газ, това предвижда програмата за преструктуриране и финансово оздравяване на газовата компания, която правителството прие в четвъртък. Демонополизирането на импортните сделки ще става в съответствие с европейските директиви за създаването на газовия пазар. За изпълнението на този ангажимент отговарят Комитетът по енергетика и бъдещият енергиен регулаторен орган, който ще се създаде с влизането в сила на закона за енергетиката и енергийните ресурси. Под натиска на МВФ най-после
Целта на международния одит е да се направи точна оценка на капитала и активите на газовата компания, която да отговаря на международните стандарти. Така при бъдещата приватизация при създаване на смесени дружества и концесиониране ще се избегнат споровете, които възникнаха при предишни пазарлъци с "Газпром" относно стойността на участията на Булгаргаз при апортиране на активи на компанията. Само на базата на такъв международно признат одит може да се направи и истинско разделяне на счетоводните баланси, което да осигури пълна прозрачност на разходите за отделните дейности, да направи невъзможно кръстосаното субсидиране и да създаде възможности за конкуренция - така, както изисква европейската директива за правилата за вътрешния пазар на природен газ. Счетоводното отделяне трябва да започне през декември т.г. Отделните баланси трябва да бъдат готови до март 2000 г. До края на януари 2000 г. трябва да се въведат
Сега в програмата има императивно изискване въвеждането на диференцираните цени и тарифи да стане в съответствие със закона за енергетиката и енергийната ефективност и съответните наредби към него. В момента законът се обсъжда в парламента на второ четене. В програмата е записано също, че регулаторната рамка, включително регулаторният орган и съответният подзаконов акт трябва да влязат в действие преди въвеждането на диференцираните цени и тарифи.
Крайната дата за назначаването на регулаторния орган е 31 декември тази година. Свързаните с енергийния закон газови наредби трябва да бъдат приети до март следващата година. Три месеца след това трябва да бъдат създадени правни и финансови условия за образуване на регионални газови разпределителни компании. Още тази есен обаче Булгаргаз трябва да направи подробен график за създаването на необходимите технически и технологични условия (включително монтирането на измервателно оборудване) за учредяването на регионални разпределителни компании с участието на български и чужди капитали.
До края на март МС трябва да приеме програма за привличане на стратегически частни инвеститори за
Програмата трябва да включва оценки на потреблението на природен газ, които да са базирани на конкуренцията между видовете горива, оптималното комбиниране на газоразпределителните райони, участие на общините и на компании от този сектор, приватизационните методи, които ще се използват. В същия срок трябва да се разработят тръжните документи и да се подготви издаването на съответните лицензи, на базата на които да започне приватизацията в газовия сектор. За тази цел КЕ трябва да сключи договор с международен консултант по газова приватизация, който ще помага при изработването на тръжната документация. Още този септември енергийното ведомство и Булгаргаз трябва да приемат график за обявяване на международни тръжни процедури за учредяване на регионални газоразпределителни акционерни дружества. Търговете трябва да стартират от март 2000 г. Това ще бъде и първата стъпка към създаването на газовия пазар в България. Истински пазарни отношения в газовата област обаче ще има едва когато се премахне монополът на Булгаргаз върху вноса. Крайният срок за демонополизацията е до седем години и това "до" е изключително важно, защото означава, че при добра воля либерализирането на вноса би могло да се случи и много по-рано. Засега обаче липсват индикации, че правителството е готово да тръгне реално в тази посока.
С обещанията за преструктуриране и създаване на пазар на газа правителството уговори МВФ да одобри схемата за
Това ще стане със специален закон, чийто проект правителството прие едновременно с програмата за преструктуриране и финансово оздравяване на държавната газова компания. Към края на първото полугодие на 1999 г. се очаква задълженията на Булгаргаз към бюджета да достигнат 600 млрд. лв. Несъбраните вземания на компанията за същия период са около 500 млрд. лв. Най-големи длъжници са предприятията от химическата, металургичната, стъкларската и целулозно-хартиената промишленост и Топлофикация-София.
Според проектозакона капиталът на Булгаргаз ще бъде увеличен с непарична вноска на държавата, съставляваща несъбрани държавни вземания от Булгаргаз за дължими мита и митнически такси, ДДС и начислени лихви за просрочие в размер на 370 млрд. лева. Увеличаването на капитала ще стане чрез издаването на 370 млн. нови акции с номинална стойност 1000 лв. Тази процедура трябва да приключи до 30 септември.
Преди това обаче трябва да бъдат изпълнени няколко условия, свързани с уреждане на отношенията между Булгаргаз и неговите длъжници. От 15 юли Булгаргаз ще спира подаването на природен газ на предприятията, които не плащат текущите си задължения или не обслужват погасителния график за отсрочените задължения. Подаването на газ ще се възстановява само след пълното изплащане на всички натрупани просрочия след 1 юли 1999 г. До 1 август Булгаргаз трябва да подпише споразумения и месечни графици за погасяване на просрочените задължения (без лихви и наказателни санкции) с 22-те най-големи длъжници, а до 30 август - и с останалите длъжници. Споразуменията и графиците ще се приподписват от съответните министерства или комитети, които упражняват правото на собственици на капитала на предприятията длъжници, и ще влязат в сила със задна дата от 1 юли.
До края на септември ще бъдат отписани санкциите и лихвите на предприятията длъжници към Булгаргаз, натрупани до 30 юни т.г. Това обаче ще става само ако предприятията си плащат редовно текущите и отсрочените задължения към газовия монополист.
По-нататъшното сътрудничество на "Газпром" с България ще зависи само от българската страна, заяви шефът на руския газов концерн Рем Вяхирев. "Газпром" е готов за сътрудничество, но няма да чака дълго, тъй като българската страна закъснява със сроковете за изграждане на газопроводите през нейната територия. "Газпром" има алтернативни пътища за транспортиране на газа до Турция през Кавказ и Черно море, предупреди Вяхирев. Той подчерта, че се обмисля вариант за изграждане на трето разклонение към Анкара на газопровода под Черно море, съществуват възможности да се подават неголеми количества и през Кавказ. Ще довършим това, което се строи в България, но няма да губим пазари заради мудността на българите, заяви шефът на "Газпром".
Само преди месец и половина Вяхирев позира усмихнат до Бакърджиев в София. Тогава вицепремиерът измоли от шефа на "Газпром" да не раздухва скандала с изоставането на инвестиционната програма на Булгаргаз и да премълчи разочарованието си от неизпълнения ангажимент, който самият Бакърджиев пое пред него преди година, да се разрешат директни договори между фирми на "Газпром" и български потребители.
Обещанията пред МВФ, особено когато се отнасят за твърде далечната 2006 г., са едно, а реалните стъпки за реализирането им - съвсем друго. Ако наистина имаше намерение да спази поетия пред фонда ангажимент за премахването на монопола на Булгаргаз върху вноса, правителството щеше да направи съответните корекции в проектозакона за енергетиката и енергийната ефективност и да включи в него текстове, които да дефинират потенциалната възможност в определен бъдещ период да се допусне конкуренция на Булгаргаз при вноса на природен газ. Такова нещо няма. Напротив - премиерът Иван Костов сгълча в присъствието на депутати и журналисти зам.-председателя на парламентарната комисия по енергетика Димитър Иванов. Синият депутат реши да подскаже на премиера, че ще бъде добър ход, ако десницата предложи текст, който да разрешава конкуренция при вноса на газ. "МВФ ни притиска за демонополизиране на вноса, законът тъкмо върви в парламента на второ четене, мисля, че точно сега е времето да направим такова предложение. От това само ще спечелим - най-малкото, защото ще убедим МВФ и Световната банка, че наистина сме готови да правим реформи. Азбучна истина е, че конкуренцията е тази, която може да снижи цените - у нас цената на газа е болен проблем. Освен това по този начин сделките за газа ще станат по-прозрачни. Опитах да кажа на Костов, че ако не освободим вноса, има голяма опасност да берем големи ядове с разни съмнителни сделки", обясни по-късно Димитър Иванов. Премиерът обаче се развикал: "Какви ги говориш бе, Митко? ", "Колко пъти ще повтаряме, че тръбата е само една? ", "Не знаеш ли, че има национални интереси? ", "Какво ми говориш като Вяхирев!?"
Вярно е, че тръбата е една, но е вярно и това, че при наличието на законови възможности за конкурентен внос газът от тази единствена тръба може да потече към България по най-различни цени - зависи кой е вносителят. В момента контролът върху тръбата с газа е присвоен от един-единствен човек - вицепремиерът Евгений Бакърджиев.
За Алекс и за "Капитал"
Ако някой журналист ви каже, че знае точно какво да прави, когато колегата му е зверски пребит на улицата, не му вярвайте. Може би затова усещането в понеделник сутринта на планьорката в редакцията на "Капитал" беше странно. Такъв инцидент се случваше за пръв път. За него знаеха само няколко души, но трябваше да научат всички. Много от журналистите на "Капитал" са на възрастта на Алексей - 23-24 години. Можеше да се случи на всеки, не беше честно да не знаят. Първата спонтанна реакция е да прехвърлиш статиите на Алекс от последния брой. И от предпоследния, от началото на годината... Досега заплахата от физическа разправа винаги е съществувала, но някак не е била реална, като че ли изгонена от правилата, нормите и ценностите, които вестникът се опитва да налага.
Днес няма защо да крием - за пет години сме получавали неведнъж "съвети" и откровени заплахи за конкретни разследвания.
Сега налице е чисто нова ситуация. Може би границата, за която сме си мислили, че съществува, всъщност я няма. Че от словесната до физическата агресия има само крачка и тя е направена.
А ако всичко това е нелепа случайност? Какво следва сега и оттук нататък? Как можеш да защитиш срещу подобни средства изданието, хората, работещи в него? Това са трудни въпроси и отговорът им изобщо не идва веднага.
Обир. Изглежда най-невероятна от всички останали - нищо от вещите му не е откраднато, а и трима души, очевидно професионалисти, да извършат грабеж по този начин е почти абсурдно.
Отмъщение, предупреждение или сплашване. Основното, което я отхвърляше, беше, че нямаше видим мотив. Нападателите не бяха казали нито дума, в следващите дни не се появи никакъв уточняващ знак или жест. Теоретично можеше да става въпрос както за минали неща, така и за все още неизлезли публикации. Все пак естеството на случката беше в полза на тази версия. Побоят е жесток, с тежки травми и в същото време без опасност за живота. По "каталога с услуги" на наемниците поръчката за такова нещо би звучала горе-долу така: "Бой, с кръв, счупен крак, без осакатяване". И тя е точно изпълнена.
Ако работиш във вестник и си вършиш добре работата, задължително си създаваш врагове. Нередностите и изключенията в България са много повече от нещата, които се случват по обичаен и почтен начин. Поради това журналистиката е по правило негативна и враговете след статиите и най-вече след всяко разследване са много повече от спечелените приятели. За четири години, откакто е в "Капитал", Алекс има над 200 подписани текста и със сигурност поне още толкова неподписани. Както има и недоволни, сърдити, ядосани от тях персонажи на публикациите. Но дали точно сега нервите на някой не са издържали. И защо?
Изненадващо от МВР "изтече" информация към БТА по темата, че според Алексей Лазаров нападението било за публикация, свързана "с кредит от 8 млн. долара". Тази измислица (Алексей не е писал статия за никакъв кредит от 8 млн. долара и според самия него не е казвал нищо подобно на МВР и следователите) е доста притеснителна, защото очевидно някой иска да отклони вниманието на медиите към кухи версии.
Вярно, доста елементарно, а може би точно поради това много от приятелите на вестника направиха връзка между случилото се и една по-остра статия на Алексей в последния брой. Тя беше за Евгений Бакърджиев, медийното отразяване на сделката за БТК и увлечението на управляващите да произвеждат оптимизъм с безсмислени и неизпълними обещания. Теми, към които вицепремиерът има болезнена чувствителност.
Вярно е, че отношенията между вестника и вицепремиера Бакърджиев са напрегнати що се отнася до него. Вярно е също, че на няколко пъти до редакцията достигаха предупреждения от вицепремиера (основно след последната публикация за проблеми със сделката за БТК преди месец). Но те не бяха нито по-конкретни, нито по-малко цинични от тези, които идваха в "Капитал" по времето на поредиците срещу Премянов или "Орион" или от мутрите през 1994-95 г. Разликата беше, че сега те не бяха анонимни. Може би точно защото нито Премянов, нито "Орион" не си позволиха да изпълнят заканите си, в "Капитал" не допускаме, че това ще направи вицепремиер точно в сегашното правителство.
Цялата тази история излиза едва сега, защото до момента смятахме, че в МВР трябва да са свободни да работят по всички възможни версии без каквото и да е въздействие отвън. След разпространяването на фалшивката с 8-те млн. долара кредит от служител на вътрешното министерство се чувстваме свободни от този ангажимент.
Деликатна е позицията на редакцията в този случай, защото за пръв път трябва да занимава обществото със себе си. Но преценихме, че случаят е твърде тежък, за да е случайност, и затова го правим публичен. Търсим баланс между публичността - единствената възможна защита - и шумотевицата. Стараем се инцидентът да не се превърне в самогенериращ се сапунен сериал в медиите.
Все пак по-важното е обществото да реагира. И това се получи. Макар и леко унесено, у нас има силно обществено мнение, което при драстични интервенции върху правата и свободите на гражданите реагира адекватно.
И двете страшно липсват. Българският модел на отношенията към конкретна медиа са полярни - тя или ти е любовница, или ти е смъртен враг. Забелязва се особено увлечение в обществения и политическия елит и най-вече между управляващите да управляват в медиите и чрез медиите. Има значително откъсване на двата свята - реалния и медийния (представата на обществото за реалния). Често реално направеното не е от значение, важно е само какво пише по вестниците по темата. И обратно - проблемът е проблем само ако е публично известен. Не и сам по себе си. Тази среда прави работата на колегията трудна и неприятна. По-лошото е, че медиите все повече се използват, без да се уважават. Ползата от медиите се разбира в смисъл на обслужване на нечий конкретен интерес вместо обществения. И когато някой е различен, става дразнител и всички се обръщат срещу него. След силна публикация енергията отива за опровержения и контракампании, вместо към разследване на изнесените факти. Последици няма. Така се убива мотивацията. Затова много хора напускат бранша по принципни съображения. Другата причина е беззащитността от физическа разправа. Случаят на Алекс. Каква може да бъде тази кауза, която да те накара да продължиш с журналистиката, ако си физически застрашен. Ясно е, че няма такава. И тогава - кой колкото издържи. Вярно, младите издържат повече, но дали и те ще издържат до края?
Ранните часове на понеделник. Около един часа след полунощ. Алексей се връща от свой приятел, където са гледали телевизия. Паркира колата до ъгъла на блока, в който живее с родителите си - в "Красна поляна" в София, и пуска алармата на колата. Баща му чува познатия сигнал при заключване и в просъница си казва: "прибра се". Пред входа е осветено. От тъмната страна на сградата излизат тримата нападатели. Всички те са облечени в черни дрехи, носят качулки и ръкавици. Въоръжени са с ножове и бухалки. Първото нещо, което правят, е със силен удар в главата да повалят жертвата си на земята. Алексей пада и почти не си спомня какво е станало после. Тримата започват да му нанасят зверски удари по десния крак с бухалки и с ножове (според една от хипотезите ударите може да са от бухалки с монтирани на тях метални остриета). В резултат на побоя кракът му е счупен и на пет места между таза и коляното има дълбоки прободни рани.
Нищо от личните му вещи не е пипнато - пари, мобилен телефон, ключове за кола (която е само на няколко метра). От виковете и шума от побоя излизат съседи, нападателите избягват пеша към съседните блокове. Баща му също чува това и веднага слиза долу. Вижда го и преценява, че не може да чака Бърза помощ, затова го откарва в "Пирогов" с автомобила си. Междувременно Алексей е загубил много кръв. Следва два часа и половина операция, в която хирурзите на "Пирогов" му имплантират укрепваща метална пластина в ставата на десния крак.
Това са фактите... - екипа на института "Пирогов" и особено на д-р Йорданов (извършил операцията), които реагираха бързо и професионално и с чиято помощ Алексей ще се върне по-бързо при нас:
Накратко
Над 30 европейски и американски финансови институции са поканени да участват в наддаването за продажба на Булбанк, заяви изпълнителният директор на Банковата консолидационна компания Петър Жотев, цитиран от Ройтерс. Писмата са разпратени от посредника по продажбата - консорциумът "Кредитанщалт", "Креди Сюис фърст Бостън" и "Артур Андерсен". През изминалата седмица започна приемането на оферти за банката.
Зам.-председателят на Асоциацията на търговските банки (АТБ) Спас Димитров, който е председател на ДСК, ще изпълнява временно ролята на председател на организацията. Причината е, че досегашният председател на АТБ Стоян Александров не може вече да заема поста, тъй като напусна ЦКБ. В скоро време АТБ ще насрочи събрание за избор на председател.
Доларови облигации по Закона за уреждане на необслужваните кредити за 26.666 млн. долара са превалутирани в книжа, деноминирани в евро с номинал 25.729 млн. евро, съобщиха от МФ. Заменените облигации представляват по-малко от 4% от всички доларови ЗУНК-ове в обращение. В подписката за замяна на книжата са участвали четири банки. Подобна подписка за превалутиране на облигациите ще има всяка година с начална дата двайсет дни преди лихвеното плащане за юли, уточниха от финансовото министерство.
Държавата няма да отписва задълженията по ЗУНК на приватизационните фондове, които са купили държавни фирми чрез масовата приватизация, каза г-н Божков на среща, организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Изказването му беше в отговор на въпрос от страна на Андрей Евтимов, изпълнителен директор на холдинг "Доверие". ЕБВР е готова да отпусне кредитна линия от 15 млн. евро за български банки за кредитиране на земеделието, съобщи на форума Ширин Фозуни заместник постоянен представител на банката в България.
Министерският съвет да разреши на износители, засегнати от югокризата, да разсрочат или отсрочат данъчните си задължения, без да плащат лихви за това, след предварителна проверка и одобрение от министъра на финансите, предложи Българска стопанска камара. Камарата иска да се разшири обхватът на инвестиционния данъчен кредит.
С нова декларация свободно ще се изнасят 20 000 марки
Повече няма да са необходими бордера, за да бъде изнесена валута и левове на обща стойност от 2000 до 20 000 нови лева. Правителството прие изменения в наредбата за внос и износ на валутни ценности. Целта на промените е възможно по-скоро да се либерализира валутният режим, а не да се чака още дълго, докато парламентът приеме новия валутен закон.
Сегашният режим изисква деклариране на над 1000 долара или друга валута на тази стойност. За валута от 1000 до 2000 долара се признава бордеро от банка или чейндж-бюро, а за над 2000 долара - само от банка. За изнасяне на над 10 000 долара трябва да се представи разрешение от БНБ. Според промените разрешение от БНБ ще е необходимо, когато се изнасят левове и валута на обща стойност над 20 000 нови лева.
За целта ще бъде въведена нова митническа декларация. Тя ще се попълва при влизане и излизане от страната. В нея вече ще се вписва и изнасянето на български ценни книжа с номинална стойност до 20 000 лева и на чужди ценни книжа с номинал до 20 000 нови лева. При изнасяне на левове и валута за над 20 000 нови лева, както и за ценни книжа с над 20 000 лева номинал ще се попълват два екземпляра от декларацията. Единият ще остава за гражданина, а другият служебно ще отива в данъчната администрация.
Отпада необходимостта да се взема разрешение от Министерството на финансите за преводи в чужбина. При по-малки преводи с равностойност до 1000 нови лева гражданите ще трябва само да подават декларация за какво превеждат парите. За суми над този праг ще трябва да се представят документи в банките. Отпада изискването за предварително разрешение от Министерството на финансите за превод на пари за студенти в чужбина. Документите, които досега се носеха в МФ, ще се представят направо в банката и няма да се чака седмица за разрешение. Отпада и ограничението за обучение на студенти да се превеждат до 10 000 долара годишно. За издръжка на роднини в чужбина ще могат да се превеждат по банков път до 20 000 нови левове годишно, и то само чрез една банка. При превод на пари за лечение в чужбина вече няма да е необходимо да се представя протокол от заседанието на специализирана комисия в здравното министерство, която да разреши това лечение.
Промените в режима за внос и износ на валутни ценности ще влязат в сила 30 дни след обнародване, за да има време да се отпечата и разпространи новият формуляр на митническата декларация.
Неяснотата около лицензирането разбуни търговските банки
Търговските банки са силно обезпокоени за процедурата, по която ще се подновяват лицензите им. Това става ясно от становището на Асоциацията на търговските банки (АТБ) по проекта за наредба на БНБ за издаване и отнемане на лиценз за банкова дейност и на други разрешения по Закона за банките - Наредба No2. Притеснението бе загатнато от някои банкери още преди седмица, но от окончателното становище на АТБ се разбира, че въпросът сериозно е разбунил банковия сектор. Главният секретар на АТБ Ирина Марцева обясни, че становището сега трябва да бъде дадено на БНБ.
В становището си банките настояват "ясно и конкретно да се изпише в проектонаредбата процедурата за подновяване на лицензите на действащите банки". Объркването идва от факта, че в Закона за банките се говори за актуализиране на лиценза, а в проекта за наредба - за преиздаването и издаването му. Оттук АТБ прави извода, че става дума за същинско прелицензиране, заради което иска да бъдат изброени изчерпателно документите, които ще се искат за нов лиценз на действаща банка. Неяснота има и за това какво ще стане, ако поради обективно липсващ документ не се издаде нов лиценз. Допълнително АТБ обяснява, че в проекта за наредба няма критерии, по които БНБ ще преценява кога ще се издава вътрешен и кога международен лиценз, твърдят търговските банкери. Те са притеснени и от силно регулативния характер на проекта за наредба, включително и по въпроси, за които Законът за банките иска само БНБ да бъде уведомявана. Така например банковият закон задължава банките да уведомяват БНБ, когато правят промени в устава и в други вътрешни нормативни документи, докато според проектонаредбата БНБ ще може да възразява, както и да одобрява (или не) промените.
В бъдещата наредба No 2 Асоциацията на търговските банки открива понятия и изрази, заради които дадено изискване може да се изпълнява субективно, като например "достатъчен брой кадри", "подборно описание", "липса на прозрачност". В тази посока е и предложението на АТБ от проекта или да отпадне изискването към юридическите лица (при създаване на банка ) да дават данни за "тесни връзки" с всички предприятия, или да се обясни какво означава това понятие. Според проекта за наредба БНБ може да откаже лиценз, ако установи, че със своята дейност кандидатът да отвори банка няма да осигурява нужната финансова стабилност. По този повод АТБ иска да се даде определение какво означава финансова стабилност. За банкерите е неясно и какво означава липса на "адекватна пригодност" на кандидат акционер в банка, заради което също може да не се даде лиценз. АТБ протестира срещу идеята да се отказва лиценз за банкова дейност на хора, които са били привлечени като обвиняеми или подсъдими за умишлено престъпление от общ характер, тъй като това грубо противоречи на презумпцията за невинност.
Доста по-малко забележки има АТБ за проекта за наредба за големите експозиции на банките, която също им бе дадена от централната банка за становище. Едно от основните неясни неща според АТБ е с колко процента от стойността си ще участват междубанковите депозити със срок от 1 до 3 месеца, когато ще се изчислява дали са голям кредит или не. В проектонаредбата има специална таблица, в която е посочено какъв ще е отбивът при междубанковите депозити (това зависи от срочността им), но действително няма указание каква отстъпка се дава за тези между 1 и 3 месеца. АТБ иска да се даде специална дефиниция на определението междубанкови експозиции, като се предлага това да означава "средства, предоставени в други банки, обвързани с конкретен срок".
"Нова Деница" и "Братя Василеви" ще възстановяват ДДС на чужденци
Чужденците ще могат да си възстановяват ДДС, включен в цената на стоки, закупени от тях в България от два агента - "Нова Деница" и "Братя Василеви", съобщиха от министерството на финансите. Решението е леко изненадващо, тъй като още в началото на преговорите с кандидатите от комисията, оценяваща документите на фирмите, бе лансирана тезата, че ще бъде избрана само една фирма, която да изпълнява функциите на агент по възстановяването. Поради закъснелия избор на фирмите агенти най-вероятно връщането на ДДС ще започне не по-рано от септември. Именно този срок фирмите са посочили в своите оферти. В Закона за ДДС и специалната наредба на финансовото министерство за възстановяването на ДДС като начална дата се посочва 1 юли. Според участници в разглеждането на документите на кандидатите в резултат на одобрението и на двете фирми в бюджета са постъпили около 2 млрд. лв. На толкова са възлизали неплатените данъци от тях, а едно от условията за лицензирането на агентите е да са изчистили задълженията си към бюджета.
Условията, при които двете фирми са спечелили конкурса, се пазят в тайна. Донякъде е ясно, че комисионите, които ще взимат фирмите агенти от чужденците, ще бъдат около 4% от сумата за възстановяване. От финансовото министерство потвърдиха, че за закупените стоки от магазините на "Нова Деница" и "Братя Василеви" чужденците ще имат право да си възстановяват данъка. Това ще даде предимство в конкуренцията на двете вериги с останалите магазини и би било удобно оръжие в рекламната им стратегия за привличане на клиенти.
За да стартира на практика възстановяването на ДДС, трябва да бъдат регистрирани в главно управление "Данъчна администрация" магазините, които ще продават стоки, ДДС на които чужденците ще могат да си връщат. Възстановения ДДС на чужденците агентът ще си търси от продавача на стоките. Все още няма такива регистрирани търговски обекти. В допълнение до започване на възстановяването двете фирми трябва да изградят свои структури на митниците, където напускащите страната чужденци ще поискват възстановяването на данъка. "Двете фирми ще си поделят митниците, тъй като не е необходимо на една митница да има две бюра за възстановяване на ДДС", каза представител на финансовото министерство.
Платеният от чужденците ДДС ще им се връща при определени условия. Стоките, за които чужденците могат да претендират за ДДС, трябва да са за лично потребление и да са изнесени в непроменен вид. В тези стоки се включват и закупени у нас моторни превозни средства. Допълнителни условия са чужденецът да изнесе стоката не по-късно от три месеца от датата на издаване на фактурата. При това стойността на покупката по една фактура трябва е поне 1 млн. лв, тъй като минималният размер на начисления ДДС трябва да е 200 хил. лв. по една фактура. Ако чужденецът не поиска възстановяване в рамките на шест месеца от издаването на фактурата, той губи това си право. От правото да си връщат вече платения ДДС няма да могат да се възползват чуждестранните дипломати и консулите, както и членовете на техните семейства.
"Токуда кредит експрес" върна сгради вместо пари на Агробизнесбанк
"Токуда кредит експрес банк" е погасила основната част от задължението си към затворената Агробизнесбанк (АББ ) с две свои сгради, съобщи синдикът на фалиралата банка на пловдивските брокери Огнян Герджиков. Едната от тях е във Варна, другата е почти построена сграда в непосредствена близост до административната част на НДК. Синдикът на АББ уточни, че така е решен въпросът със 7 млрд. лева от общо 9-те млрд. лева, които "Токуда кредит експрес" дължи на пловдивската банка. Това са събрани парични вземания на АББ, които тя държеше по сметка в "Токуда кредит експрес банк". Според измененията в Закона за банките до 18 юли парите трябва да бъдат преместени в банка, която извършва касовото изпълнение на бюджета. Ако не беше направена операцията със сградите, 9 млрд. лева трябваше да се насочат от "Токуда кредит експрес банк" към банка, обслужваща бюджета. "Сега тази сума е около 2 млрд. лева, които ще бъдат внесени най-вероятно в ОББ или Експресбанк", каза г-н Герджиков.
На въпрос защо вместо пари се съгласява да вземе сгради, г-н Герджиков заяви, че е много трудно "Токуда кредит експрес банк" да плати такава сума изцяло в паричен вид. Според банкови източници този начин на изчистване на задължението е напълно неправилен, защото синдиците имат задача да осребряват имущество, а не да придобиват нови недвижимости.
Кабинетът отчете 300 млрд. лв. бюджетен излишък за 1998 г. С 25% повече от предвидените са приходите в републиканския бюджет за 1998 г. Разходите пък са точно по план. Това сочат данните в отчета за изпълнението на бюджета за 1998 г.,одобрен от кабинета.
В Закона за бюджета за 1998 г. е предвиден дефицит от 610.8 млрд. лева, а реално е постигнат излишък от 293.6 млрд. лева, което е 1% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това щеше да звучи чудесно, ако не беше по-ниският ръст на БВП - 3.5% вместо очакваните 4% и съмненията за реалността дори на тези 3.5%. Докато правителството гордо гради финансовата стабилизация, трупайки данъчни и неданъчни приходи в бюджета, реалният сектор затъва. Ако допуснем, че записаните в Закона за бюджета числа са реалистични, цифрите от отчета сочат положителна тенденция на засилиен контрол върху стопански субекти и събираемост на данъци и такси. Превишение има във всички видове данъчни приходи: данък върху печалбата - с 42%; акцизи - с 32%; ДДС - с 13%, и т.н. Преизпълнението по перо "други" е зашеметяващо - 37 пъти повече от предвиденото.
Ръстът в тези показатели се дължи донякъде и на промените в данъчното законодателство през 1998 г. Законът за данък върху добавената стойност претърпя сериозни промени. ДДС традиционно е основно перо в реализираните приходи в бюджета (41% от общите приходи и 8.5% от БВП за 1998 г.) и подобряването на събираемостта му води до общ ръст.
Въвеждането на патентен данък се отрази положително върху данъчните приходи. Постъпленията от данъци върху печалбата можеха да бъдат и по-високи, ако не беше преоценката на активите в края на 1997 г., която увеличи счетоводно разходите на фирмите. Но това беше една от основните похвални стъпки на кабинета в данъчната област, която ограничи изземването от фирмите.
В разходната част нелихвените разходи бележат слабо превишение от 4.6% спрямо предвидените. Лихвените разходи обаче са с 16% по-малко от заложените в бюджета за 1998 г. Това основно се дължи на по-ниските от очакваните лихвени равнища в страната. При очаквана инфлация от 16.4% отчетената в края на 1998 г. е 1%. Средногодишната инфлация е била 22.3% при предвидена 35%.
МВР разследва фиктивен трафик към Мобилтел
Секретна разработка на спецслужбите е уличила Мобилтел в източване на средства чрез създаване на фиктивен телефонен трафик от БТК, съобщиха отлично информирани източници от МВР. В хода на разследването са били събрани много улики и доказателства, проблемът е, че няма конкретни лица, които да бъдат обвинени, твърдят източниците.
Подозрението е, че Мобилтел или фирми, свързани с компанията, са приложили няколко от класическите начини за източване на БТК. Досега се предполагаше, че тези способи се прилагат успешно от няколко фирми, които предлагат услуги с добавена стойност (еротични телефони, игри с томболи, информационни услуги и др.). По договор приходите от тази дейност се поделят между БТК и фирмите в определено съотношение. При информационните услуги то е 50% на 50%, а при еротичните телефони - 60% на 40% в полза на БТК, когато фирмата, която предлага услуга с добавена стойност, ползва телефони на държавната компания. Когато телефонът, на който се предлага информационната услуга, е на друг оператор - Мобиком или Мобилтел, БТК взема 25%, а разликата се разделя между оператора и фирмата, която извършва услугата. Спецификата на тези разплащания е такава, че позволява БТК да бъде лъгана чрез генериране на фиктивен трафик. Напоследък схемата, при която фиктивни фирми бушони започват да предлагат услуги с добавена стойност, е станала особено популярна. Огромен фиктивен трафик обаждания се насочва към тях, те получават полагащата се част от парите си и изчезват, след като започне разследване. Обикновено тези фирми се създават чрез подставени лица и трудно могат да бъдат свързани с някой, обясниха запознати.
Според източници от МВР обаче конкретният повод за започване на разследването е бил засичането на група от няколко души в Пловдив, които са осъществявали схемата с фиктивния трафик. Сигналът е бил подаден към регионалната дирекция в града, а тогавашният шеф на РДВР - Пловдив, ген. Никола Динев е информирал главния секретар на МВР Божидар Попов.
Генерал Динев беше преместен в Инспектората на МВР в началото на април 1999 г. На неговото място беше назначен смятаният за близък на вътрешния министър полк. Илиян Йорданов. Не е ясно дали този факт има отношение към случая.
Според източниците Божидар Попов е резюлирал разработката и я е насочил към спецслужбите и специалистите от СОТИ. Висш служител в сградата на "Шести септември" потвърди, че в МВР се извършва подобна разработка. Ченгетата вече били достигнали до имената на конкретни абонати и конкретни фирми, на чиито телефони се звъни, трудността била да се покаже директно съучастие от страна на Мобилтел.
На въпрос дали е чул за провежданото разследване, Владимир Грашнов заяви пред "Капитал": "Да, от три седмици те бяха тук. Ние съдействаме изключително... " След това обаче шефът на Мобилтел поясни, че разговорът е бил не с хора от спецслужбите, а с представители на борда на директорите на БТК. Те поискали обяснение за установените случаи на измами от фирми, които ползват GSM телефони за извършване на услуги с добавена стойност.
По начало кражбите на трафик за сметка на БТК са възможни заради старите аналогови централи. Всеки аналогов телефон има петцифрен брояч, на базата на който се отчитат проведените от абоната разговори. Когато разговорите надхвърлят определен обем, броячът превърта. Така от 99999 той автоматично става 00000 и започва да отчита отначало. Един брояч може да бъде превъртян няколко пъти, но абонатът да плати само за това, което показва циферблатът след последното превъртане в момента на отчитане на месечната сметка. Например може да са били навъртени 300 000 импулса, а да бъдат платени 100. Останалите импулси се губят. Като се знае стойността на един телефонен импулс (46 лева), лесно може да се изчисли колко губи БТК само от едно превъртане на брояча само на един аналогов пост - малко повече от 4.5 милиона лева.
Превъртането на един аналогов брояч може да бъде установено само от техник в местната телефонна централа. Според запознати много от фирмите, които предлагат услуги с добавена стойност, ползват наети за целта аналогови телефони. Често пъти това са жилища на хора, които са извън страната и дори да стане издънка, няма как да бъдат обвинени в съучастие. След това се плаща на свои хора в системата на БТК, за да може в деня на отчитане на месечните сметки броячите да показват минимален трафик. Абонатът отива и плаща незначителна сума. На практика е почти невъзможно тази кражба да бъде разкрита, тъй като аналоговите централи не дават възможност да се направи разпечатка на извършените през месеца разговори. Това е възможно само при цифровите телефони. По този начин губи БТК, тъй като неразплатеният трафик се вписва в графата "несъбрани вземания".
Проблемът е, че БТК се разплаща с фирмите на база на отчетения трафик от телефоните, които са получили обажданията. Това са винаги цифрови телефони, при които превъртане на брояча няма и се знае точно колко импулса са генерирани. В края на всеки месец БТК е длъжна да плати на фирмите тяхната част от отчетения трафик, независимо дали си е събрала своите вземания от абонатите. Така от далаверата с превъртането на аналоговите броячи компанията губи два пъти: веднъж - от откраднат трафик и втори път - като плаща от своя джоб на фирмите това, което вече й е било откраднато.
БТК няма как да установи колко от т.нар. несъбрани вземания се дължат на откраднат трафик. Отделно счетоводство за това няма. В същата графа се записват и просрочията на дължими суми от абонатите, опростените сметки на граждани поради грешки в централите и т.н. Налице е обаче чистата загуба за БТК. Отрицателният финансов ефект се мултиплицира, когато схемата с фиктивния трафик се прилага към мобилни телефони, тъй като и разговорите с такива телефони са по-скъпи. Разговорът от обикновен телефон към GSM се таксува по 613 лева на минута (13 импулса), ако е през деня, и по 511 лева (11 импулса) през нощта. Така генерирането на фиктивен трафик към мобилни телефони излиза на държавния телеком десет пъти по-скъпо.
В крайна сметка едва ли някой може да каже с колко точно е била ужилена БТК в последните месеци. Приблизителните оценки сочат, че става въпрос за около 500 млн. лева. От страна на компанията беше отказан всякакъв коментар по този въпрос. По начало шефовете на държавния телеком и принципалът КПД нямат интерес от раздухването на проблема, защото всяко шумене подсеща повече измамници и положението става още по-неудържимо. Мълчанието на ръководството се обяснява и с предстоящата приватизация на БТК. Според хора от компанията обаче точно предстоящата сделка е причина за активизирането на телефонните пирати в последните месеци, тъй като с идването на външен инвеститор възможностите за подобни кражби ще бъдат рязко ограничени.
Пловдивската група е ползвала автомобил, съоръжен със специална апаратура, която позволява прикачване към радиотелефони. Този метод е по-сложен, отколкото ако се ползват наети за целта аналогови телефони, но пък е по-сигурен, защото извършителите трудно могат да бъдат заловени. Автомобилът обикаля жилищните квартали с аналогови централи. Обикновено това става през нощта, когато хората спят и няма разговори. От колата с помощта на специално устройство се търсят радиотелефони "майки" в жилищата. След като бъде засечена честотата на такъв телефон, се активира код, който осигурява свободен сигнал за набиране. Следва избиране на точно определени мобилни GSM-телефони и започва генерирането на трафик. Неподозиращият нищо собственик на използвания аналогов телефон нищо не губи, обясняват експертите. В края на месеца той получава сметка за няколко милиона и естествено оспорва сумата пред местния клон на телекомпанията. Тъй като телефонът е аналогов, разпечатка на проведените разговори не може да бъде направена. В такива случаи БТК прилага вътрешна инструкция, която предвижда свикване на комисия от служители на фирмата. Те проверяват сметките за предишните месеци и щом се установи, че има огромно разминаване, обикновено се взема решение за опрощаване на сумата.
По принцип подобни случаи се обясняват с грешки в остарелите аналогови централи. В БТК обаче са наясно, че в болшинството от тези случаи става дума за измами. Дали това е било сторено чрез разместване на кабели от телефонистка в местната централата, или от пирати, прилагащи схемата с фиктивния трафик - няма голяма разлика. "Кражбите на технологичен трафик са възможни заради аналоговите централи. Опитваме се да се борим с това, като заснемаме броячите и чрез някои други мерки, но това винаги е недостатъчно", коментира служител на БТК, пожелал анонимност. Според него проблемът е и в това, че телекомпанията няма право да провежда собствено разследване - чрез аудио-, видео- и други методи. По закон това е разрешено само на спецслужбите.
Подобен принцип на прикачване към чужд телефон - цифров или аналогов, се използвал например от някои охранителни фирми. Служителите им генерирали трафик от обектите, които охраняват през нощта. За целта използвали технически приспособления, наречени "Дайлъри", които осигурявали автоматично 12 часа разговори. Когато разговорът прекъсне от БТК след определено време, устройството автоматично набира номера отново.
Засега няма данни дали в разработката е уличена самата фирма Мобилтел, както твърдят източниците. Според запознати далаверата с фиктивния трафик най-често се прилага от създадени за целта сателитни фирми, които ползват като прикритие предлагането на услуги с добавена стойност. Повечето от тях никога не се рекламират и въпреки това успяват да привлекат огромен обем телефонен трафик. Това е била и една от уликите за задействане на спецслужбите. Имало случаи, когато една такава фирма купува по сто SIM-карти от Мобилтел. Сам по себе си този факт буди съмнение, тъй като тези карти са скъпи (едната струва около 300 германски марки), посочват източниците. Според тях в разработката на МВР са цитирани поне пет подобни фирми. Точно тук обаче се къса нишката, изтъкват посветените в измамата. В 90% от случаите документите са фалшифицирани и зад регистрациите на тези фирми не стои никой.
Според Владимир Грашнов по-голямата част от фирмите, извършващи услуги с добавена стойност, ползват за целта телефони с начални номера 010 и 0900 и не са клиенти на Мобилтел. По неговите думи GSM-операторът е сключил договори за съвместна дейност "с шест, седем или осем фирми, които предлагат такива услуги". Те ползват GSM-телефони, които не извършват изходящ трафик, а само входящ. "Има хора, които си работят много честно, но, разбира се, явяват се и хора, които прекаляват", каза Владимир Грашнов и помоли специално да бъде цитиран за това, че Мобилтел няколко пъти е предлагала пълно съдействие на БТК в разкриването на нарушения.
Осведомени източници твърдят, че "селекционер" на сателитните фирми, предлагащи информационни услуги на телефон с 088, е Венцислав Иванов, съпруг на поппевицата Мария Грънчарова, чийто последен албум се казва "В тъмното". Той е изпълнителен директор на изключителния търговски представител на Мобилтел - "М-тел трейдинг", и отговаря за услугите с добавена стойност в оператора. Преди няколко месеца Грашнов кумува на Венцислав Иванов и Мария Грънчарова, а бляскавата сватба беше отбелязана достойно в медиите. Така че е трудно да се допусне, че при демонстрираната близост между двамата Иванов би направил нещо зад гърба на шефа си.
Мозамбик "обяви фалит". Губим 30 милиона долара
България ще трябва да се прости с надеждите да получи вземането си от Мозамбик в размер на около 30 млн. долара. През изминалата седмица тази африканска държава приключи процедурата по включването си към инициативата "Крайно задлъжнели бедни страни" (HIPC) на международните финансови институции.
Тази програма започна да се прилага от началото на 1997 г. за бедни държави с голямо дългово бреме, обикновено измервано с отношението обслужване на дълга/износ. Държавите подготвят с помощта на МВФ и Световната банка програми за намаляване на дълговото бреме, които включват до 67% отписване на дълга към Парижкия клуб. Ако се докаже, че конвенционалните мерки не помагат, се пристъпва към отпускане на средства от МВФ и групата на Световната банка (и по специално от нейната Асоциация за международно развитие - IDA) за намаляване на дълга. Те се дават или безвъзмездно, или при особено благоприятни условия, или по специални сметки за изплащане на конкретните задължения. Държавата се договаря с държавите, кредиторки от Парижкия клуб, за 80% редукция. Всички останали кредитори трябва да дадат същите условия, особено тези, които са също длъжници на Парижкия клуб.
Според операцията Мозамбик ще намали външния си дълг с 2/3 от сегашните 2.7 млрд. долара. Така годишно държавата ще плаща по около 73 млн. долара от сегашните 169 млн. долара. До 2001 г. необходимите средства за обслужване на външния дълг ще паднат от сегашните 23% от бюджетните приходи на 10%. Спестените средства от по-лекото дългово бреме ще се използват за подобряване на образованието и здравеопазването, каквато е препоръката на Световната банка за всички държави.
Сега възможностите пред българското правителство не са големи. Според източници от финансовото министерство още преди време е била получена молба от Мозамбик за отписване на задълженията му към България с оглед включването му в инициативата HIPC. Тя не е била удовлетворена. Сега обаче това става почти задължително. Другата възможност е да се търси да се продаде вземането на дълговите пазари. При всички положения обаче цената, която може да се получи, няма да е по-различна от тази, която Мозамбик е договорил с Парижкия клуб, т.е. ще клони към нула. Разбира се, съществува и възможност да се преговаря на двустранна основа, макар че, както изглежда, шансовете не са големи с оглед състоянието на страната и постигнатата договореност.
По-лошата новина е, че друг голям длъжник на България - Никарагуа, също е в напреднал стадий на влизане в инициативата HIPC заради разрушенията, които претърпя от урагана Мич през 1996 г. Вземанията ни от Никарагуа възлизат на 250 млн. долара главница, но от началото на 90-те години насам нито едно правителство не направи нищо особено, за да ги събере. А скоро най-вероятно ще трябва да ги отписваме.
Резултатите на всяка банка ще се публикуват през три месеца
БНБ е взела решение за публикуване на отчетите и балансите на всяка търговска банка на три месеца, съобщиха от пресцентъра на централната банка. Засега идеята е тези данни да се появяват в месечния информационен бюлетин на БНБ, който е достъпен за всеки.
Така до известна степен ще се реши хроничният въпрос за информационното затъмнение върху финансовите резултати на банките, на което са подложени техните клиенти и по-дребните акционери. Каква информация са длъжни да публикуват банките сега? Това е годишният отчет и баланс (изискването важи и за клонове на чуждестранни финансови институции), които трябва да се появят в Държавен вестник до 31 май - изискване по Закона за счетоводството, и още едно задължение - поне на шест месеца да публикуват в един централен всекидневник счетоводен баланс и отчет, което се изисква от Закона за банките. Допълнително БНБ публикува за всеки месец сборен отчет и баланс за банките, но той дава представа за системата като цяло, а не и за отделните банки.
Сега банките не са особено стриктни дори и в сроковете за оповестяване на годишните си резултати чрез Държавен вестник. Това хвърля мъгла върху депозантите и най-вече върху дребните вложители. Ако един голям банков клиент все пак има някаква възможност да достигне до информация за състоянието на институцията, в която е поверил парите си, това е почти невъзможно за обикновения гражданин. До момента в Държавен вестник не са се появили годишните отчети и баланси за миналата година на Експресбанк, Биохим, БНП - Дрезднербанк, Корпоративната банка, Международната банка за търговия и развитие (МБТР), "Токуда кредит експрес банк" и клона на Националната банка на Гърция (НБГ).
По приблизителни данни към края на септември миналата година привлеченият ресурс във въпросните седем банкови институции е бил около 850 млрд. лева, което е представлявало около 15% от всички привлечени средства в системата.
Най-популярният отговор за забавата е, че все не са минали общите събрания на банките. Така например от пресцентъра на Експресбанк обясниха, че публикуването на годишния отчет и баланс можело да стане след общото събрание на банката, тъй като акционерите трябвало първо да ги приемат. Изпълнителният директор на МБТР Александър Александров даде подобен отговор - отчетът и балансът на банката са били предоставени за публикуване тази седмица в Държавен вестник, тъй като общото събрание е минало скоро. Неколкократните опити за връзка с председателя на управителния съвет на Биохим Дейвид Туейтс завършиха с отговора "без коментар".
Подобни обяснения обаче не са съвсем основателни, тъй като банките обнародват отчетите и балансите си на основание на член 43, ал.2 от Закона за счетоводството, обясниха счетоводители. В него не става дума за приемане на двата документа от акционерното събрание, а просто, че до 31 май "тези, които са банки, клонове на чуждестранни финансови институции или застрахователни дружества", трябва да публикуват въпросните данни в Държавен вестник. Например общото събрание на ОББ беше на 25 юни, но отчетът и балансът на банката бяха публикувани на 29 май.
Дори и да се приеме за основателен мотивът за одобрението на отчета и баланса от акционерите, остава въпросът защо самото общо събрание е насрочено за толкова късна дата. Според някои банкери за това вина имат и одиторите - както например отговориха от "Токуда кредит експрес банк". Независимо дали за тази банка точно това може да се приеме за основен мотив, в банковите среди от години се носят легенди за "ламтежа" на някои счетоводители да вземат годишното приключване на колкото може повече банки, след което не успяват да спазят сроковете.
Някои от споменатите институции са публикували годишния си отчет в централни ежедневници - това са например БНП - Дрезднербанк и НБГ. От Корпоративната банка заявиха, че са публикували отчет и баланс в два финансови седмичника. Възможно е да има и други банки, които да са направили това, но за пълна изчерпателност трудно може да се претендира, тъй като това изисква всеки ден да се преглеждат от "кора до кора" всички централни вестници. Формално "вратичка" за публикуване на годишни отчети и баланси не в Държавен вестник, а в обикновен вестник има заради уредбата в Закона за банките, който се приема за специален от банките. Този подход обаче поставя вложителите на изпитание, тъй като те трябва всеки ден да следят всички централни всекидневници, ако искат да открият отчета и баланса на банката, която ги интересува.
Булгаргеомин ще търси купувач на нефтените концесии в Либия
Промишленият министър Александър Божков е заповядал правата върху българските нефтени концесии в Либия да бъдат прехвърлени на държавната фирма Булгаргеомин. Досега тези права се държаха от друга държавна фирма - плевенската "Проучване и добив на нефт и газ". Миналата година тя пое концесиите заедно с всички активи и пасиви на фалиралата задгранична фирма Геоком. Операцията по вливането на Геоком в плевенската фирма имаше за цел да потуши недоволството на близо 500 работници, които преди година протестираха за неполучени заплати за общо 6.5 млн. долара. Разчиташе се, че след като се разплати с работниците, "Проучване и добив на нефт и газ" ще поднови дейността на Геоком в либийската пустиня, която беше практически замразена през 1993 г. По силата на междуправителствено споразумение от 1981 г. България притежава концесии върху две нефтени находища в Либия. Оттогава досега са извършени всички необходими проучвания, разкрити са немалки залежи на нефт и природен газ, но същинският добив не е започнал. За да стане това, трябва да бъдат извършени допълнителни инвестиции - по различни оценки на експертите между 200 и 300 млн. долара. Това са огромни суми, които не могат да бъдат осигурени от нито едно държавно дружество. Според повечето специалисти изходът от тази ситуация е в привличането на външен инвеститор в лицето на чуждестранна нефтена компания. Преди година, когато контролът върху нефтените концесии беше прехвърлен на "Проучване и добив на нефт и газ", се смяташе, че най-после пречките ще бъдат преодолени и ще бъде даден нов тласък на нефтената одисея. Сега Александър Божков, който е и принципал на плевенската фирма, твърди, че тя няма необходимия опит, за да се справи с концесиите. Поне това е официалното обяснение за смяната й с Булгаргеомин. В същото време хора от бранша изразяват опасения, че честите подмени на българските представители в Либия не са в услуга на страната, тъй като може да провокират недоверие у либийските партньори. Това би бил най-нежеланият за България резултат, особено на фона на отмененото преди месец икономическо ембарго срещу Либия, което в близко бъдеще се очаква да доведе до истински бум в петролния бизнес.
Според заповедта на промишления министър "Проучване и добив на нефт и газ" - Плевен, трябва да прехвърли на Булгаргеомин всички активи и пасиви на "Българска нефтена компания" (Bulgarian Oil Co. - БОКО) - смесеното дружество, което държи концесионните права за двете нефтени находища. По силата на подписаното още през 1979 г. споразумение България притежава дял от 15%, останалите 85% се държат от Националната нефтена корпорация на Либия. Заедно с активите на БОКО Булгаргеомин трябва да получи и собствеността върху обслужващата компания "Геоком сервиз", която е 100% българска. В нейния капитал през последните няколко месеца бяха прехвърлени сондите, сеизмичното оборудване и останалата техника, която е била закупена през годините на проучванията. Според оценки на наши специалисти стойността на това оборудване е 60-70 млн. долара.
По думите на министър Божков в момента текат преговори между Булгаргеомин и "Проучване и добив на нефт и газ". Основният въпрос, който подлежи да бъде решен, е как ще се изплаща кредитът от Пощенска банка, с който миналата година плевенската фирма изплати заплатите на работниците от закритата Геоком. Заемът е на стойност 6.5 млн. долара. Гарант по него е бившият Държавен фонд за реконструкция и развитие, а като обезпечение пред банката е заложено цялото имущество на "Проучване и добив на нефт и газ". До момента плевенската фирма е превеждала редовно месечните лихви. На 5 юли предстои да бъде извършено и първото плащане по главницата в размер на 56 хил. долара. Според Божков по-нататъшното изплащане на този заем ще бъде поето от Булгаргеомин. Предвижда се това да става с парите от бъдещата дейност в Либия. Според хора от бранша обаче това ще срещне допълнителни трудности, тъй като Булгаргеомин не притежава разрешително за добив на нефт в Либия. До този момент фирмата е извършвала единствено водни сондажи в арабската джамахирия. По-големият проблем е, че срокът на действие на двете концесии изтича през 2005 г. Малкото време за експлоатация обезсмисля извършването на големите допълнителни инвестиции, посочват специалистите. В същото време делът (15%), който България ще получи от евентуалния добив на нефт, няма да е достатъчен за покриване на направените инвестиции. За да бъде достатъчно рентабилно производството, ще е необходимо този дял да бъде увеличен поне на 40%, смятат повечето от специалистите. Според тях едната възможност е да бъде потърсено съгласието на либийската страна за удължаване на концесията с поне още 10 години и да се предоговорят условията по разпределението на приходите от продажба на добития нефт. Тъй като все пак ще бъдат нужни големи допълнителни инвестиции, по-добрият вариант е държавата да предложи своя дял от концесията на чужди петролни компании. Търсенето на потенциални купувачи очевидно ще бъде възложено на Булгаргеомин. Самото прехвърляне на нашите концесионни права може да стане само със съгласието на либийската страна, посочват нашите специалисти. Преди години бяха водени преговори с едни от най-големите компании в света - "Аджип" (Италия), "Тотал" (Франция), "Елф" (Франция), "Хъски" (Канада), "Репсол" (Италия), "Канадиън оксидентал" (Канада) и др. По една или друга причина обаче до сделка не се стигна. Очакванията сега са, че вдигането на ембаргото ще повиши интереса към Либия и ще стимулира големите нефтени компании да инвестират в страната. Надеждите се свързват и с факта, че преди време в съседство с едното от нашите полета беше разкрито най-богатото нефтено находище в Либия. Според специалистите при успешни преговори може да се вземат между 60 и 90 млн. долара за българския дял в концесията. Така българското присъствие в Либия може да се запази, но под формата на сервизна дейност при бъдещия добив. По мнение на експерти от извършване на сондажи и проучвания държавата може да си осигури доста добри приходи, които частично да компенсират вложените през 80-те години близо 165 млн. долара. Най-лошият вариант за нас ще е, ако нещата около либийските нефтени концесии отново зациклят в чиновническо бездействие и борба на лични интереси в България.
В момента привършва договарянето между самите предприятия при какви условия ще стане прехвърлянето на концесията. Всъщност "Проучване и добив на нефт и газ" прие либийската операция заради дълговете към работниците на Геоком. Самата фирма "Проучване и добив на нефт и газ" няма сериозен опит в либийски условия, докато Булгаргеомин има голям опит. Има си и своите позиции в Либия. Но прехвърлянето трябва да стане по такъв начин, че да не останат в Булгаргеомин активите, а в "Проучване и добив на нефт и газ" - пасивите. Има напрежение, разбира се. Имаше по-точно, докато нямаше решение на министерството кой ще ги вземе окончателно. На "Проучване и добив на нефт и газ" им се искаше да си останат в Либия, въпреки че според мен нямаше да могат да се оправят с тая концесия.
Икономиката на САЩ глътна лихвено хапче срещу висока температура
Когато на 14 май Министерството на заетостта на Съединените щати алармира шефа на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан, че американската икономика си играе с огъня и употребата на пожарогасител е наложителна, централният банкер се въздържа от действия. Не изненада никого, а и никой не го обвини в некомпетентност. Едва ли има централен банкер, който би коригирал параметрите на паричната политика на базата единствено на статистиката за април, колкото и неблагоприятна да е тя - ръст на индекса на потребителските цени от 0.7% - най-голямото месечно нарастване на инфлацията от девет години насам. Още по-малко, когато тази статистика не е отчела неприемлив ръст на паричното предлагане - най-достоверният показател за наличието на инфлационен натиск върху икономиката.
Месец и половина по-късно (30 юни) Грийнспан се вживя в ролята на главния пожарникар на страната и натисна спусъка на пожарогасителя. От 1 юли новата овърнайт репо-лихва на междубанковия пазар е 5% - увеличение с 0.25 проценти пункта спрямо предишното ниво от 4.75%. Казано иначе, американските банки ще си набавят свръхкраткосрочен финансов ресурс вече срещу лихва от 5%.
Лихвената промяна идва въпреки демонстрираната от американската икономика през май инфлационна пасивност. Вярно е, че безработицата (4.2%) е най-ниска от 29 години насам. Но за ръст на заплатите, а оттук и на инфлацията, може да се говори, ако средната производителност в САЩ изостава от средния ръст на трудовите възнаграждения след данъчната корекция. Анализът на данните от Министерството на заетостта показва изпреварващ ръст на производителността. Рекордно ниското ниво на безработица се дължи главно на постоянно растящата заетост в сектора на информационните технологии, където дефинирането и измерването на производителността на труда е на практика невъзможно. Тоест реалният марж между производителност и заетост е значително по-широк.
И този път никой не остана изненадан. Обикновено по-високите банкови лихви пораждат очаквания за по-ниски корпоративни печалби, които на свой ред формират по-ниски дивиденти. Логично е борсовите индекси да тръгнат надолу. Но не и в този случай - секунди след обявяването на новината борсовият индекс Dow Jones (Dow Jones Industrial Average) се повиши с 1.44%, достигайки 10 970 пункта.
Липсата на изненада от действията на Федералния резерв бе на практика предопределена от изказване на Алън Грийнспан пред банковата комисия към американския Сенат на 17 юни. Първият централен банкер на САЩ заяви, че не приема обратната зависимост в краткосрочен аспект между заетостта и инфлацията (представяна чрез кривата на Филипс), но и че не вярва в едновременното им, неограничено във времето, съществуване. Единствената неатакуема теза на Алън Грийнспан е разликата от почти 2% между доходността от 30-годишните държавни облигации и правителствените дългови книжа с плаващ купон, индексиран с ръста на индекса на потребителските цени към края на юни. Наличието на разлика от подобен мащаб е доказателство за проинфлационни очаквания в САЩ.
Разширяването на лихвения диференциал между САЩ и евро-зоната, от една страна, и САЩ и Япония, от друга, дава предимство на деяноминираните в долари финансови активи пред инструментите в евро и йени. Преструктурирането на инвестиционните портфейли в полза на доларови активи ще укрепи позициите на долара спрямо другите две валути. Поради това, че новите по-високи американски лихви бяха "консумирани" предварително от валутния пазар до значително обезценяване на еврото и йената, при равни други условия няма да се стигне. Освен че няма да доведе до значимо повишаване конкурентоспособността на европейските и японските стоки, решението на Федералния резерв да вдигне овърнайт репо-лихвата ще оскъпи обслужването на дългосрочните правителствени задължения в Европа и Япония. По-слабият интерес към европейските и японските държавни облигации ще резултира в по-висока доходност.
Американската икономика е относително слабо чувствителна към цената на банковия финансов ресурс. Евентуалното й охлаждане ще се почувства най-рано през октомври или ноември. Ако с корекцията на лихвите бе търсена низходяща корекция на американските борсови индекси, Федералният резерв въобще не трябваше да си прави труда да отнема от температурата на американската икономика.
Успокояването на Косово
С приключването на бомбардировките първата голяма задача на НАТО е да покаже на света и най-вече на обидените и вечно съмняващи се славяни, че моралните подбуди за операцията в Югославия са били истински.
Като за начало е необходимо да се разследват кланетата на косовски албанци, извършени от сръбските военни по време на конфликта, а виновниците да бъдат изправени пред трибунала в Хага.
Не по-малко важно е НАТО да защити сърбите, които посмяха да останат в Косово. Те, както и албанците, имат всички права да останат да живеят там, където ги завариха бомбардировките на пакта. Досега войниците от KFOR не изглеждаха много убедителни в опитите си да предотвратят отмъщението на завръщащите се албанци и да защитят сръбското малцинство от наказателните акции. Затова основната следвоенна задача на НАТО е да пази всички в Косово, независимо от техния произход.
Това няма да бъде лесно. Въпреки че НАТО се опитва да бъде единственият авторитет в Косово, вероятно сърбите ще продължат да бягат. Освен с морални доводи те трябва да бъдат насърчавани да останат в провинцията и по чисто практични съображения. Целият балкански регион е населен с изгонени от домовете им хора и етнически общности. Някои от сърбите, които в момента напускат Косово, преди това са били прогонени от Босна или Хърватия и през всичкото това време са били намествани като пионки в някаква лоша игра. Проблемът е, че на Балканите прогонването на един човек от едно място винаги води до верижна реакция и прогонването на други хора от други места.
Затова администрацията на Косово трябва да бъде част от по-голям план за Балканите. Икономическото съживяване може да има успех само ако бъде съчетано с етническа хармония на целия регион. А това означава, че Сърбия също трябва да бъде включена в плановете за възстановяване.
В крайна сметка Балканите ще заживеят на чисто само след промяна на границите и след разместване на етническите групи, пръснати в съседни държави. Не е необходимо това да става по насилствен път. Вече има подобен пример - през 1923 г. хиляди гърци и турци се върнаха обратно в държавите си и така бе предотвратена една кръвопролитна война. Но заради отсъствието на подобни радикални, но рационални мерки НАТО остава в ролята на пазач, който със здрава ръка трябва да осигури мирното съжителство на две непримирими етнически групи. Западът трябва да окуражава сърбите да останат в Косово, макар че някои хора на Балканите трябва да живеят разделени, след като не могат да живеят заедно.
Правителството се споразумя като равен с равен с Чорни за ЦКБ
Интригата между руския бизнесмен Майкъл Чорни и Централна кооперативна банка (ЦКБ) неочаквано се разплете. Вече няколко години се точат делата на Чорни срещу банката за около 9 млн. долара, "потънали" по времето на аферата "Орион". През всичкото това време на заден план оставаше въпросът какво ще се случи с ЦКБ, ако Чорни спечели, защото едва ли има много банки в България, които могат да платят тази сума, без да фалират. И някак си в изчакване проблемът се забравяше... Ето обаче как се натрупаха обстоятелствата напоследък. Чорни спечели на втора инстанция по-важното от двете дела срещу ЦКБ и въпреки оставащия шанс за обжалване, решението в негова полза стана все по-реално. За разлика от преди две-три години освен това той вече има доста по-добри позиции в България - както в бизнеса, така и в лобитата, водещи към властта. Дали защото усещаше лошата развръзка, или само от желание да очисти активите си преди предстоящата й приватизация, Булбанк от повече от половин година търси начин да се оттегли като основен акционер в ЦКБ. Разбира се, в подобна неизяснена ситуация, в която проблемът се отрича единствено от БНБ (и малката група нейни симпатизанти), купувач на 35%-те процента трудно можеше да се намери. Движещият фактор за развръзката в крайна сметка се оказа държавното чиновничество. Водени от вечното си желание и те да управляват банка, група висши служители в различни министерства извоюваха подкрепата на правителството. Така акциите на Булбанк бяха "купени" от фонд "Земеделие". Нещо повече, представители на държавната администрация (като собственик в ЦКБ) са преговаряли и явно са се споразумели извънсъдебно с Майкъл Чорни. Без все още да има официална информация, споразумението предвижда ЦКБ да изплати 5 млн. долара на Чорни на три равни вноски през 2004, 2005 и 2006 г. Оттук нататък нещата са ясни. Проблемите на банката вече са и проблеми на фонд "Земеделие", тоест на бюджета.
В началото на миналата седмица историята придоби завършен вид, след като на общото събрание на ЦКБ решенията бяха взети: банката увеличи капитала си от 15 на 25 млрд. лева, като увеличението беше попълнено от фонд "Земеделие" (пропорционално на новопридобитите от Булбанк 35%), ДЗИ, който увеличи дела си в банката от 5% на 17%, и др. Другата новина е, че на досегашния главен изпълнителен директор на банката Стоян Александров не беше предложено място в новия директорски борд. Напуска и другият бивш финансов министър, който също беше изпълнителен директор - Димитър Костов. Новите лица в борда са Тенчо Тенев и Георги Константинов (доскорошни изпълнителни директори на "Биохим", Борислав Михайлов (шеф на ДЗИ) и Донка Грънчева.
"В петък сутринта (три дни преди решаващото общо събрание на ЦКБ - бел. ред.) се срещнахме с финансовия министър, този път заради сделката с Чорни, за която министърът беше силно заинтересован да стане", казва в интервю Стоян Александров. Пак от ЦКБ излезе и резултатът от сделката - вместо исканите от Майкъл Чорни девет млн. долара от банката, той ще получи 5 млн., и то след гратисен период и плащане на порции. Чорни води две дела срещу ЦКБ съответно чрез фирмите "Ледбрук гроув лимитид"и "Блонд инвестмънт корпорейшън", като по всяко от тях главницата е 3 млн. долара, а освен това са натрупани лихви, в резултат на което дългът нараства на 9 млн. долара. И двете дела още не са гледани на последна инстанция.
Близки до водените преговори с Чорни твърдят, че правителството е склонило да спаси банката, за да избегне нови скандали в банковата система. Скандалът обаче може да дойде от другаде. Източници от спецслужбите съобщиха през седмицата, че парите, които Чорни си търси от ЦКБ, са били отдавна прибрани от него. Ако тази информация се окаже вярна, случаят "Чорни" ще си остане едно класическо "ужилване".
Въпреки че детайлите около преговорите бяха с основен източник ЦКБ, конците не се дърпаха от банката. На въпрос на "Капитал" кой е бил инициатор на разговорите, представител на интересите на Майкъл Чорни, пожелал анонимност, заяви: "Не бяхме нито ние, нито ЦКБ, тоест третата страна, сами отсъдете коя е тя". На друг въпрос на в. "Капитал" - защо разговорите са водени сега, преди двете дела да се гледат и на последна инстанция, което теоретично предполага и че ЦКБ може да ги спечели, отговорът също беше, че решението не е дошло от ЦКБ и от ищеца. С други думи, държавата е изпреварила решението на съда и се споразумя с Чорни.
Друга пукнатина в мита за държавата като Бърза помощ за ЦКБ e с кого всъщност преговаря тя? Въпросът налага (пак) да се припомни кой е Майкъл Чорни. Името му стана известно около кръга "Орион" и тогавашния премиер Виденов. През 1995 г. Чорни отпуска 6 млн. долара на кръга "Орион". Несъществуващата вече Земеделска и промишлена банка се нуждаеше тогава от капитал, за да вземе лиценз. Тогава се яви Чорни, който чрез фирмата си "Блонд инвестмънт" преведе на два транша по 3 млн. долара в ЦКБ. След това придобилият скандална слава около случая дилър Павел Тренев източи парите - по негови показания първите три милиона отиват за капитала на орионската банка, а вторите три милиона долара за покриване на други дългове към фирми. Въпреки че е известно, че Чорни е разследван за пране на мръсни пари в САЩ, правителството решава, че ще се договори с него. А това означава, че държавата го признава, признава и вземането му. А след подписването на извънсъдебното споразумение съвсем ще го легитимира.
Въпреки че участници в преговорите от страна на руския бизнесмен отрекоха, че в бъдеще той може да придобие ЦКБ срещу остатъка от невърнатите пари, от ЦКБ твърдят друго. Още миналата седмица бившият шеф на ЦКБ Стоян Александров заяви: "Възможно е сега да се договори отсрочка с уговорка след време дългът да се замени с акционерно участие". Подобно развитие на нещата се усеща и от изказване на вицепремиера Александър Божков пред в. "Стандарт": "Увеличаването на държавното участие чрез по-голям дял на ДЗИ е временно положение. То ще продължи до вкарването на повече частни институции... Банката няма да бъде държавна и няма да действа като държавна институция. " Освен това съществува възможност договорените 5 млн. долара да се запишат като подчинен срочен дълг и така да се вдигне капиталът на ЦКБ. Участвали в преговорите заявиха и още нещо доста любопитно: "Намекнато ни беше, че трябва да се съгласим със споразуменията, защото Чорни имал намерение да участва в приватизацията ни и трябва да му бъде променен имиджът. Сега той ще излезе нещо като благодетел, тоест вече не е международен престъпник за нас".
Неясно остава и защо точно сега се проведоха разговорите и последвалите споразумения за намаление на потенциалното задължение на ЦКБ към Чорни. Бързането беше толкова явно, че даже се забрави необходимостта новият директорски борд да бъде вписан в съда, преди да може да се подписва под някакви документи. "Споразумението с Чорни ще подпишем тези дни", каза представител на новото ръководство.
Стоян Александров също потвърди, че е имало натиск да се бърза със споразумението с Чорни. В интервю през седмицата той каза: "Най-изненадващо на един етап ми се обадиха от много високо място да ме питат дали ще подпиша споразумение за редукция на дълга на ЦКБ към Чорни при еди-какви си условия. Дори заплашиха, че ако не подпиша, фондът няма да влезе в банката."
Евроеманципацията започва с президентството на Финландия
Войната в Югославия постави началото на две нови тенденции - наложи новия световен ред и даде импулс на новата европейска политика. След приключването на операцията на НАТО срещу Белград в Европа бе създадена различна ситуация, която наложи на Европейския съюз да промени политиката и приоритетите си. Концепцията за откъсването на Европа от американската опека намери приложението си в програмата на финландското президентство на ЕС. Така двата основни пункта в нея - възстановяването на Балканите и ускореното разширяване на ЕС, станаха конкретен израз на опитите за преодоляване на трансатлантическата зависимост.
След края на югокризата преодоляването на последиците от войната измести доскорошните главни цели на евросъюза. За това спомогнаха нееднократните декларации от страна на САЩ, че Вашингтон не желае да харчи пари за следвоенна реанимация на Югоизточна Европа и най-вече желанието на евролидерите за отстраняване на Америка от европейските дела. Намерението за еманципация и независимост от САЩ намери първия си израз в създаването на новата система за европейска сигурност. Следващата демонстрация на тази тенденция бе подходът към Балканите и решението ЕС да изправи региона на крака със собствени сили. Намерена бе и най-приемливата формулировка - възстановяването бе обявено за единствения начин за предотвратяването на нови конфликти, а сигурността бе обвързана с икономическата стабилизация. Първостепенната задача бе да започне процес на умиротворяване на Косово, следвана от план за икономическо развитие на Балканите, който в дългосрочна перспектива трябва да доведе до финалната фаза, наречена крайно интегриране на страните от региона в европейските структури.
Естествено проблемите около Косово заемат челното място в програмата на финландското президентство. Финландският премиер Пааво Липонен обяви, че в сътрудничество с ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, НАТО и Русия ЕС ще направи всичко възможно да нормализира обстановката в Косово, да върне бежанците и да прекрати хуманитарната криза. Паралелно с това ще бъде стартиран планът за възстановяването на региона и според Липонен при подходящи демократични промени дори и на Югославия ще бъдат предложени членство в ЕС и свързаната с това икономическа помощ. "За да постигнем целите си, ние ще изискваме и ще налагаме забрани, но ще предлагаме и нещо в замяна", подчерта финландският премиер.
Това "нещо в замяна" се отнася предимно до страните, кандидатки за членство в ЕС. На тези, с които вече се водят преговори за присъединяване към съюза (Чехия, Полша, Унгария, Словения, Естония и Кипър), ще бъдат предложени междинни споразумения, които ще приближат окончателното им интегриране. С всички останали, които се стремят към членство, ще бъдат започнати преговори. В Хелзинки очевидно се надяват, че това предложение ще има допълнителен стимулиращ ефект, а съчетаването му с икономическата помощ ще намали рисковете от нови кризи на Балканите. Очаква се конкретните реформи в ЕС, които ще улеснят приемането на нови членове на евросъюза, да бъдат свързани с промени в начина на гласуване на Съвета на министрите и структурата на Европейската комисия.
Финландия започна президентството си с остро предупреждение, че малките държави от ЕС вече няма да търпят по-големите страни от съюза "да се държат като директори", да монополизират важните позиции и да определят политиката на съюза. Според Пааво Липонен "много от големите държави все още хранят илюзии, че живеят в XIX век", посочвайки ясно на президента на Европейската комисия Романо Проди, че на малките страни също трябва да бъдат дадени ключови постове в изпълнителния орган на евросъюза. По-малките държави се възмущават и от различните начини за заобикаляне на тяхното мнение. Типичен пример за това са важните икономически и политически решения, вземани от седемте най-развити индустриални държави. "Това е непрестанна битка. Ролята на малките държави е да демонстрират общоевропейския принцип на обективност и баланс. ЕС е за всички нас", подчерта финландският премиер.
Освен новата ситуация в Европа Финландия поема президентството в тежък за ЕС момент, когато все още не функционират важни институции. Новият Европейски парламент ще започне работа не по-рано от есента, Европейската комисия е в процес на формиране, а новият координатор по общата външна политика и сигурността Хавиер Солана е с неизяснени функции. Според финландския премиер сложната ситуация няма да забави решаването на двата неотложни проблема - възстановяването на Балканите и разширяването на ЕС.
Джордж Сорос: България ще спечели най-много от балканската търговска зона
- Парите за създаването на търговската зона трябва да бъдат набавени от бюджета на Европейския съюз. Необходимата сума е 5 милиарда ЕКЮ годишно и тези пари няма да нарушат одобрения вече бюджет на съюза.
- Изключително важно е да се започне веднага. Колкото по-скоро - толкова по-добре. Това ще увеличи икономическия ефект. Необходимо е бързото изработване на план за действие, като бъде взето под внимание и мнението на страните от региона. Но обсъждането на тази идея ще отнеме време. И България, и останалите страни от региона трябва добре да я обмислят. Едва след това проектът може да бъде представен на европейско ниво.
- Прилагането на търговската зона ще засили икономическата интеграция, ще развие и разшири пазарите и търговската дейност. Ще се създадат предпоставки за насърчаване на чуждестранните инвестиции, а политическата атмосфера в региона ще се подобри. Вече ще има среда, в която инвестициите ще бъдат гарантирани и корупцията ще намалее съществено.
- България ще има най-голяма полза от въвеждането на търговската зона, защото страната разполага с финансова стабилност и добре развита икономика, а в политическо отношение и в сравнение с останалите държави е най-сигурната страна в региона. Затова България ще бъде в най-изгодно положение да използва предимствата от разширената търговия и притока на чужди капитали. С това може да се компенсират загубите от войната в Югославия, защото България няма да получи такава помощ като Албания или Македония, на които ще бъде оказана директна финансова подкрепа.
- В този случай използването на еврото е твърде подходящо, защото сумите ще се отпускат директно от бюджета на ЕС и това ще даде достатъчно сигурност и подкрепа за реализирането на моята идея. Еврото може да се превърне в разменната единица на търговската зона, а това значително ще улесни търговските връзки. Освен това валутният борд в България на практика е базиран върху еврото, така че използването на европейската валута не би било проблем за вас.
- Реализирането на моята идея и ръководството на търговската зона трябва да бъдат поверени на специална агенция, която да контролира парите. Средствата ще дойдат от европейския бюджет и е абсолютно необходимо да се държи както точна отчетност за изразходването им, така и да има стриктен контрол върху приходите.
- Предварително не може да се твърди нищо конкретно, но голям проблем пред осъществяването на проекта може да се окаже липсата на политическа воля в целия регион. Въпросът е има ли желание да се направи подобна инвестиция. В никакъв случай не бива да се забравя, че Балканите са много сложен район, в който се кръстосват огромни интереси, различни култури и етноси.
На второ място, пречките могат да бъдат чисто административни. Планът "Маршал", с който Европа бе възстановена след Втората световна война, имаше само един донор - САЩ. Сега ще има много действащи лица, донорите ще бъдат всички страни от ЕС и евентуални противоречия помежду им биха блокирали изпълнението или действието на проекта. Няма да бъде лесна задача, но според мен си струва да се опита.
- На първо място трябва да се променят условията на Балканите и да се развие пазарът. След съответната преценка частните инвеститори ще решат как да действат.
- Мисля, че България се справя много добре и имате всички шансове да станете един от значимите фактори в региона.
Милиардерът от унгарски произход Джордж Сорос предложи създаването на свободна търговска зона на Балканите, която ще оперира с обща валута и без търговски и митнически ограничения. По време на четвъртата икономическа среща на високо равнище за Централна и Източна Европа в австрийския град Залцбург известният финансист препоръча въвеждането на търговската зона като средство за приобщаване на Балканите към европейските пазари.
В срещата участваха българският президент Петър Стоянов и вицепремиерът Александър Божков. Президентът Стоянов и румънският му колега Емил Константинеску заявиха, че очакват ЕС да започне преговори за членство с България и Румъния до края на годината. Според Константинеску двете страни отговарят на критериите за започване на преговори за присъединяване към евросъюза. Българският президент подчерта, че притокът на чуждестранни капитали ще допринесе за стабилността на региона. "Инвестициите в инфраструктурата ще струват доста по-малко от издръжката на сините каски", заяви Петър Стоянов, намеквайки за умиротворителните сили в Югославия.
Йоханес Лин, вицепрезидент на Световната банка за Европа и Азия, похвали българския модел на икономическа стабилизация. "България бе на дъното през 1996-97 г. но успя да изплува по изумителен начин. Обнадеждени сме за бъдещето на България", посочи пред форума Йоханес Лин.
Управителите на централните банки на Унгария и Полша съобщиха, че са започнали подготовка за въвеждането на програми, които ще осигурят съвместимост с европейските банкови стандарти и евентуалното присъединяване към общата европейска валута. Усилията на централноевропейските държави бяха подкрепени от френския министър по европейските въпроси Пиер Московиси, според когото разширяването на ЕС може да бъде ускорено.
Междувременно Украйна, чиято икономика отбелязва спад от 65 на сто от 1989 г. насам, обвини Запада, че не подпомага достатъчно страните от бившия Съветски съюз. "Когато западните държави обсъждат икономическите реформи, това е обикновено лицемерие", заяви украинският президент Кучма и посочи, че изискванията на ЕС трябва да бъдат придружени от финансови инжекции.
Срещата в Залцбург събра лидерите на страните от Източна Европа, които се опитват да определят икономическите и политическите си позиции в Европа. Според световните агенции форумът в Австрия е демонстрирал различията между държавите от Централна и Източна Европа и различното ниво на икономически и социални реформи.
Когато новият свят посрещна стария
Два свята, наречени стария и новия, запознали се преди повече от пет века, си дадоха за първи път среща на най-високо равнище в Рио де Жанейро. В града на Копакабана и "Маракана" пристигнаха представители на 47 страни от Европейския съюз, Латинска Америка и карибския басейн, от които 36 държавни глави и ръководители на правителства. Лидерите се отчетоха с два подписани документа - политическа декларация и план за действие, множество взаимни похвали за развитието на демокрацията в Латинска Америка и помощта от страна на Европа, и още повече снимки, които участниците ще могат да показват с гордост след години, ако замисляната икономическа интеграция между двата континента бъде реализирана. Идеята е примамлива и достойна за похвала, но опитът показва, че блестящите церемонии и ръкостисканията пред фоторепортерите в такива мащаби много рядко успяват да се превърнат в действащи споразумения. Процесът няма да бъде лесен и единственият начин, по който той може да завърши с успех, е Европа да покаже необходимата политическа воля и да наблегне на взаимноизгодното сътрудничество, а не на търсенето на контраигра срещу Съединените щати или едностранното отваряне на пазарите в своя полза.
"Бъдещето на Латинска Америка не е със Съединените щати, а с Европа", заяви през 1997 г. френският президент Жак Ширак, баща на идеята за срещата на най-високо равнище. При пристигането си в Рио германският външен министър Йошка Фишер потвърди, че една от основните причини Европа да настоява за сключване на договори с Латинска Америка е желанието й да противодейства на американското присъствие в региона. Тревогата на европейците може да изглежда пресилена, след като Старият континент остава най-големият инвеститор в Южна Америка и главен източник на финансова и хуманитарна помощ, но примерът на Мексико е показателен - след подписването на договора за създаване на Северноамериканската зона за свободна търговия (НАФТА) и икономическото сближаване със САЩ и Канада експортът на Европа за Мексико намаля наполовина. През 2005 г. се предвижда подписването на споразумение за свободна търговия в Америка, което ще създаде зона за свободна търговия от Огнена земя до Аляска, и това допълнително ще усили икономическото влияние на САЩ.
В преговорите Вашингтон има предимство пред Европа, защото обсъжда въпросите едновременно с всички страни, докато Старият континент се намира на различни стадии в премахването на ограниченията в търговията със страните от региона. Част от стоките от Централна Америка и Карибите вече са освободени от мита, предстои подписване на договор за свободна търговия с Мексико през есента, а едва през ноември ще започнат разговорите на тази тема с четирите страни от Меркосур (Общият пазар на Юга), включващ Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай, който представлява най-голям интерес за ЕС, защото общото му население възлиза на 200 милиона души, които всяка година произвеждат стоки и услуги за 1 трилион долара. Според заключителната декларация на ЕС в преговорите ще се включи и асоциираният член на Меркосур Чили, който до приключването им може да стане пълноправен член, защото въпросите, по които трябва да се договорят двете страни, са много и някои от тях са особено болезнени за европейските държави.
Статистиката показва, че пасивният баланс в търговията с Европа все повече се увеличава, което оказва натиск върху валутните резерви на страните от Латинска Америка и засилва рисковете за резки валутни колебания. През 90-те години вносът от Европа е нараснал със 128%, а потокът в обратната посока се е увеличил с 29%. Съединените щати са значително по-гостоприемни към стоките от Латинска Америка и затова на тях се пада близо половината от външната търговия на региона. Основният проблем е селскостопанската продукция, на която разчита Латинска Америка за създаването на нови работни места, но която е субсидирана в рамките на ЕС и защитена от по-евтиния внос с множество тарифни и нетарифни бариери.
"Трудностите са в търговията с месо, захар и зърнени храни и винопроизводството", смята посланикът на ЕС в Бразилия Бруно Детома. Въпреки че Меркосур притежава една четвърт от стадата в света, Бразилия и Аржентина са в десетката на най-големите производители на царевица, а само Бразилия произвежда повече захар от ЕС, достъпът им до европейските пазари е ограничен и положението няма да се подобри скоро, защото Франция обяви, че не е готова да обсъжда въпроса до юли 2001 г. Европейските фермери имат много силно лоби, което успешно блокира опитите за реформа на селскостопанската политика на ЕС. В отговор на тази позиция Бразилия обяви, че ще отвори допълнително пазара си на готови стоки и полуфабрикати само ако Европа предприеме адекватни ответни действия по отношение на селскостопанската продукция. Нежеланието на ЕС да отстъпи ще окаже негативно влияние на отношенията й с Латинска Америка и допълнително ще тласне региона към Съединените щати.
