През миналата седмица изпълнителният директор на Банковата консолидационна компания (БКК) Петър Жотев обясни, че консултантите на Булбанк - "Кредитанщалт инвестмънт банк" , "Креди Сюис фърст Бостън" и "Артур Андерсен", са препоръчали до продажбата на банката тя да се освободи от съучастията си в други кредитни институции.
Булбанк притежава 35% от капитала на Обединена българска банка, 99.99% от този на "Корпоративна" и 49% от "Хипоферайнсбанк - България". БКК вече одобри независимата оценка и одита на Булбанк, изготвени от "Артур Андерсен", и предприватизационното проучване на банката. Г-н Жотев не коментира колко е оценката на Булбанк според "Артур Андерсен", но не официално се твърди, че цената на банката е около 400-500 млн. долара.
За другите две банки, които се планира да бъдат приватизирани тази година - Експресбанк и "Хеброс", БКК е взела решение за увеличение на капиталите им. Капиталът на Експресбанк ще бъде увеличен от 29.46 млрд. лева на близо 44 млрд. лева чрез издаване на поименни акции. При "Хеброс" това ще стане чрез увеличение на акциите на банката от 1000 лева на 1500 лева, при което капиталът от 10.4 млрд. лева става 15. 6 млрд. лева. Средствата за това ще се вземат от печалбата на "Хеброс" за 1998 г. от 5.8 млрд. лева, която се отчита от общото й събрание. БКК е приела предложението на консултанта по приватизацията на "Експрес" - HSBC Investment bank ("Ейч Ес Би Си инвестмънт банк"), срокът за подаване на оферти от трите потенциални купувача да се удължи до 9 юли. Продажбата на двете банки може да завърши с консолидацията им, защото някои от кандидатите за "Експрес"са се интересували и от "Хеброс", предположи Жотев.
Биохим пред два сценария за рекапитализация
Въпросът за рекапитализацията на Биохим вероятно ще бъде разрешен след обсъждане с мисията на Международния валутен фонд, която започна преглед на тригодишното споразумение с България, съобщи източник от Банковата консолидационна компания (БКК). Наскоро председателят на делегацията на Европейската комисия в България Жак Вюненбюрже изпрати писмо до БНБ, БКК, представителите на МВФ и Световната банка за "необходимостта от незабавно рекапитализиране на банката". Напомня се, че "този подход вече е бил препоръчан по време на двата предшестващи проекта за техническа помощ на банка Биохим".
Досега вариантите за увеличение на капитала на Биохим се свеждали до два. Първият е с апортна вноска от сградата, в която е банката. Сградата е на БНБ и тъй като тя не може да бъде акционер в нея, рамо щяло да даде финансовото министерство (МФ), твърди източникът от БКК. Идеята е в момента на апортната вноска, т.е., когато се създаде формална предпоставка БНБ да се счита за акционер на Биохим, централната банка да джироса "акциите" на МФ. После финансовото министерство трябва да приеме намаление на вноската на БНБ в бюджета със стойността на апорта.
Другият вариант е по-традиционният - рекапитализация чрез книжа по ЗУНК.
За да се осъществи който и да е от сценариите, трябва да е ясно колко капитал е нужен, което до голяма степен ще е следствие от финансовия резултат за 1998 г., но Биохим все още не е го е обявила официално. В самата банка се твърди, че става дума за сериозна отрицателна величина (което ще намали собствения капитал). В най-добрия случай новият мениджмънт на банката от британската фирма "Глендейл", избрана по програмата САРА към Европейската комисия, ще иска зануляване на резултата чрез увеличение на капитала, но е възможно да се иска реалното му нарастване, твърдят от Биохим.
Запазете борда, но създайте добри условия за нововъзникващия бизнес
Джефри Милър - професор в университета "Делауеър", пред "Капитал"
- Не. Смятам, че валутният борд е много ефективен. Напоследък се появяват някои политически дискусии за изоставянето на системата на валутен борд, а аз смятам, че това ще бъде голяма грешка. По принцип бордът създава такава среда, в която не могат веднага да се видят положителните резултати. Икономиката ви се променя, хората започват вече да виждат нещата по по-различен начин. По принцип дискусиите за изоставянето на борда биха могли да се отдадат до голяма степен на липсата на вяра в успеха на системата.
- Основното ми притеснение е за дългосрочната стабилност на борда. Основният мотив за важността на дългосрочната стабилност е фактът, че системата на валутен борд притежава автоматично настройващ се механизъм. И всичко това минава през паричната база и паричното предлагане в икономиката. Моята загриженост е, че точно тези автоматични механизми не действат точно по начина, по който се очаква от тях. Именно това неправилно тяхно действие създава опасност за дългосрочната устойчивост на борда. Ако тези механизми работеха правилно, за вас днешната ситуация щеше да е по-болезнена в името на точно този дългосрочен успех. Наистина и днес вие преживявате някои болезнени моменти. Спадът в производството означава и спад в работните места в икономиката. Наблюдава се някакво свиване на икономиката, причинено от дефицита по текущата сметка на платежния баланс. По мое мнение, ако бордът работеше правилно, това свиване на икономиката щеше да е много по-силно изразено.
- Не мога да бъда съвсем сигурен откъде идва проблемът. По думите на български специалисти в платежния баланс за миналата година са постъпили 600 милиона долара инвестиции. Мислех си, че това трябва да компенсира донякъде дефицита по текущата сметка. И по тази причина паричната база не би трябвало да се свива. Но след това се замислих малко по-сериозно върху този казус. Ако се приеме, че тези 600 млн. долара са влезли в страната от продажба на държавни предприятия, или поне аз считам, че значителна част от този приход се дължи именно на приватизацията, тогава кой ще получи въпросните пари? Отговорът е правителството. При това положение транзакцията от частна се превръща в публична. Превръща се в транзакция на правителството, защото парите постъпват по сметките на правителството в баланса на борда (баланса на управление "Емисионно" в БНБ - бел. ред.). По тази причина ми изглежда малко смущаващо обяснението, че дефицитът по текущата сметка се покрива от инвестиционния поток в страната. Ето и още един пример. Световната банка отпуска някакво финансиране за правителството. След това се оказва, че правителството харчи това финансиране и това се отразява на паричната база. Първата транзакция не се отразява на паричната база, а втората се отразява. Значи, целият този механизъм не е напълно праволинеен по отношение на влиянието си върху паричната база. Настройването на паричната база е важна част от автоматично настройващия се механизъм на икономиката в условията на валутен борд.
- Хонконг е във валутен борд вече 20 години. Аржентина го въведе преди 8-9 години и преживя две сериозни кризи. Тези примери показват, че системата на валутен борд може да съществува за значителен период от време. Не бих търсил стратегия за излизане от борда. Той задържа развитието на някои сериозни икономически проблеми. Освен това създава много по-сериозна макроикономическа стабилност, при която сравнително по-лесно могат да се вземат решения за сериозни икономически мерки. Валутният борд сам по себе си няма да реши всички тези проблеми пред икономиката. Проблем в момента е фактът, че се обръща прекалено много внимание на съществуващите предприятия и не се обръща достатъчно внимание на начина, по който да се създадат условия за започването на нови дейности, нов бизнес, създаване на сигурна среда за чуждите инвестиции, които да положат началото на нови компании, както и за създаване на условия за местните хора да започнат нов бизнес. Важен е пътят, по който правителството ще създаде среда, която да подпомага този тип нови дейности в икономиката. Ако бъдат направени правилните стъпки за преструктуриране на икономиката, това означава много хора да загубят работата си. И въпреки всичко искате икономиката да функционира добре - тогава трябва да създадете много нови работни места. Не разбирам защо правителството не се заема директно с този въпрос. Може би защото бюрокрацията все още е силно забъркана в работите на държавните предприятия. А в основата на всичко са новият бизнес и начинът да се накарат чужденците да започнат нов бизнес в България.
- Подобно предложение звучи доста интересно. Загубата, която България би претърпяла, ако излезе от валутния борд и приеме еврото като платежно средство, ще се състои в това, че правителството на практика няма да може да се възползва от синьоража и в крайна сметка от ползите от факта, че то е успяло да осигури необходимите пари. Другата страна на този въпрос е темата за стабилността, която може да се окаже доста положителна. Аз винаги сравнявам подобни предложения с Аржентина. А ситуацията е горе-долу подобна на тази в България - и те си имат валутен борд. Тази страна преживя криза по-рано през годината. И когато се оказа, че има опасност от спекулации срещу аржентинското песо, те просто обявиха, че обсъждат вариант да приемат американския долар като платежно средство. При това положение кой ще спекулира с тяхната валута, ако те спекулират, че могат всеки момент да приемат долара. В крайна сметка самият спекулант можеше да се окаже доста губещ. И само с обявяването на идеята Аржентина успя да отблъсне спекулантите.
- Недостатъците за България са същите като недостатъците, които Испания и Ирландия биха могли да усетят в сравнение с Германия като част от евро-зоната. Ако вашата икономика се окаже настрана от европейската, ще прекарате доста тежък период. При едно такова положение няма да имате независимостта да вземате решения, които директно биха повлияли на вашата икономика. Един от основните въпроси във връзка с идеята за въвеждане на еврото е дали различните части на различните икономики ще имат достатъчна връзка помежду си, за да е възможно един-единствен контрольор да управлява системата. Икономиката на САЩ е доста голяма и там всичко работи добре, но ние имаме много свободен трудов пазар. В Европа не е толкова лесно. Възможността на хората да проявяват гъвкавост е доста ограничена.
Подписката за ЗУНК-книжата е пред провал
Погасени са две трети от дълга по емисията доларови облигации
Подписката на финансовото министерство за замяна на доларовите ЗУНК-облигации с книжа в евро е пред провал, показват намеренията на първичните дилъри да се въздържат от участие в превалутирането на държаните от тях книжа. Банките очакват, ако изобщо има желаещи да се включат в подписката, поръчките им да не са за повече от 5 млн. долара номинална стойност. Срокът за подаване на заявките от дилърите изтече в края на работния ден в петък. Миналата година предложението на финансовото министерство също не провокира интереса на финансовите институции. Тогава предложението дори не бе оформено в подписка. Тогава ведомството на Муравей Радев предложи инвеститорите да заменят доларовите облигации в книжа, деноминирани в германски марки. Дилъри на банки смятат, че ако заявките за замяна са твърде малко, финансите няма да пуснат емисията - новите книжа ще са малко ликвидни и няма да се оправдаят разходите на финансите. "При предложените условия на новата емисия банките, държатели на валутните облигации, нямат интерес да ги превалутират", каза Иван Вълчев, дилър от Българска пощенска банка. Основната причина за липсата на интерес от страна на финансовите институции е ниската доходност по предлаганите облигации. Книжата от старата емисия имат лихвени плащания в размер на шестмесечния ЛИБОР по доларовите депозити на междубанковия пазар в Лондон. В момента този ЛИБОР е 5.4275%, докато Министерството на финансите предлага лихва по новите облигации, равна на шестмесечния eвробор (EURIBOR), който в момента е 2.68188%. "Ако имаше надбавка върху лихвата по еврото, можеше да преразгледаме решението ни за неучастие", каза дилър от голяма софийска банка. Според Петър Драмов от Булбанк изборът за замяна на облигациите зависи и от дела на пасивите в евро в общата сума на пасивите на банките. Все още финансовите посредници имат малък дял на задълженията в новата европейска валута спрямо всички техни задължения. От Обединена българска банка също заявиха, че нямат намерение да превалутират доларовите си ЗУНК-ове. На тази позиция са и други банки, държатели на валутни ЗУНК-облигации. При предлаганата емисия се запазват падежът на книжата, датите на лихвените плащания и периодичното изплащане на главницата. Облигациите в евро също също биха могли да се използват в приватизационни сделки като платежно средство. Особеното при използването на облигациите в приватизацията е, че те се признават по номинал, докато инвеститорите ги закупуват с голяма отстъпка от номинала им.
Сред банките е разпространено опасението, че ако се заменят малко количество книжа, вторичната им търговия ще бъде затруднена, тъй като ще се стесни пазарът им. При това сега валутните облигации са един от най-ликвидните инструменти в портфейлите на банките. По-всяка вероятност сред държателите на книжата няма много, които залагат на поскъпване на еврото спрямо долара, в противен случай те биха били заинтересовани да заменят доларовите си ЗУНК-ове, за да спечелят от курсови разлики.
Вероятно от Министерството на финансите разчитат на едно безспорно предимство на облигациите в евро спрямо доларовите. Инвестициите в евро не влизат в откритите валутни позиции на банките, които са ограничени като относителен дял спрямо капитала им. Не се е оказала достатъчно атрактивна за банките и възможността да диверсифицират инвестициите си. От позицията на бюджета облигациите в евро са по-изгодни, тъй като се улеснява калкулирането на разходите по дълга. В допълнение се намалява валутният риск при плащанията към кредитори на хазната.
Допълнителна пречка за обръщането на валутните облигации в евро е ограничението, че държател трябва да поиска превалутиране на книжа минимум за 100 хил. долара номинал. Това автоматично изключва от новата емисия дребните инвеститори.
Валутните дългови книжа са държавни дългосрочни 25-годишни облигации, които бяха емитирани на 1 януари 1994 г. по силата на Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 30 декември 1990 г. Емисиите бяха два вида - деноминирани в левове и в долари. За петте години на емисията са погасени две трети от дълга на хазната по книжата, показват данните на Министерството на финансите. Към края на май в обращение са валутни ЗУНК-облигации за 679 млн. долара при 1.808 млрд. долара при издаването им. Обемът валутни книжа в обращение намалява по две причини - при плащане с тях в приватизационни сделки и ако предприятията погасяват задълженията си към държавата с облигации по ЗУНК.
Ембаргото срещу Ирак е на дневен ред в ООН
"Американски бомбардировачи атакуваха команден център по време на патрулен полет в забранената за полети зона в Северен Ирак" - кратка новина от дъното на информационните бюлетини, която напоследък едва ли привлича нечие внимание.
Скандалът за шпионската дейност на инспекторите на ООН в Ирак и прекратяването на мисията им, довело до американско-британските бомбардировки в рамките на операцията "Пустинна лисица", бяха последвани от повече от половин година затишие. Наскоро обаче темата за контрола върху иракските оръжейни програми отново стана актуална. Съветът за сигурност на ООН започва обсъждането на три нови варианта за подновяване на оръжейните инспекции, в замяна на което трябва да последват промени или евентуално сваляне на санкциите срещу Ирак. Общото в предложенията на Великобритания, Русия и Франция е облекчаване на петролното ембарго, а основната разлика е в условията, които Ирак трябва да изпълни, за да се стигне до споразумение с ООН.
Според британския план оръжейните инспекции трябва да бъдат съпроводени от ефективен финансов контрол, който ще покаже дали Ирак използва парите от продажбите на петрол за разработването на оръжия за масово унищожение. За целта трябва да бъде сформирана специална комисия за инспекция и наблюдение (UNCIM), която да замени дискредитираната от скандалите за шпионаж досегашна комисия UNSCOM. Съветът за сигурност трябва да вдигне санкциите, след като бъде удостоверено, че Ирак изпълнява изискванията на ООН. Ако споразумението бъде спазвано, на всеки 120 дни по предложение на UNCIM Съветът за сигурност ще удължава срока на облекченията. Чуждестранните петролни компании ще получат право да инвестират в Ирак и ще бъдат вдигнати ограниченията за износа на иракски нефт.
Руският вариант е далеч по-мек. Москва настоява за пълно вдигане на ембаргото веднага след като Ирак се съгласи да сътрудничи на UNCIM и предостави условя за безпрепятствената й работа. Френското предложение се доближава до руското, като разликата е, че в него се предвижда периодично преразглеждане на поетите ангажименти.
Според съществуващите резолюции на ООН ембаргото може да бъде вдигнато едва след като оръжейните инспектори гарантират, че Багдад е прекратил програмите си за производство на оръжие за масово поразяване. Ирак обаче настоява за обратната процедура - първо отмяна на санкциите, а след това допускане на поредната инспекция. Според иракското външно министерство британският план е неприемлив, защото "ще превърне Ирак в протекторат - нова колония, която ще зависи само от решенията на Съвета за сигурност". "Това е злонамерена програма, която налага вечни санкции върху страната ми", обяви и иракският представител в ООН Саид Хасан.
Преговорите в Съвета за сигурност вероятно ще се проточат и едва ли скоро ще има нова резолюция за Ирак, твърдят наблюдатели. САЩ и Великобритания скандализираха Русия, Китай и Франция с операция "Пустинна лисица". Бомбардировките през декември миналата година блокираха усилията за продължаване на оръжейните инспекции, а противоречията сред постоянните членове на съвета не бяха изгладени. Това личи и в последните предложения за промяна на санкциите срещу Ирак.
САЩ и НАТО вкараха лисицата в кокошарника
Споразумението между Армията за освобождение на Косово (АОК) и НАТО за разоръжаването на АОК на пръв поглед би трябвало да намали напрежението в Косово. Запълвайки следвоенния вакуум, въоръжените и униформени бойци на косовската армия буквално за няколко дни превзеха политическата власт в областта. А това представлява предизвикателство и към мисията на НАТО, и към ООН, която тепърва ще назначава своя цивилна администрация в Косово.
Сега в замяна на подписаното споразумение АОК се надява, че ще й бъде разрешено да се трансформира в следвоенна полиция и армия. Всъщност САЩ и НАТО превърнаха АОК в единствената реална политическа и военна организация в Косово - късогледа политика, която скоро ще се обърне срещу нас.
Въпреки че по време на военната кампания бойците на АОК привидно бяха на наша страна, трудно е да разберем защо Вашингтон и Брюксел решиха, че това са добрите момчета.
АОК е шайка от главорези, която обединява дясно крило (наследници на албанци, воювали на страната на нацистите през Втората световна война), крайно леви (комунисти хардлайнери), ислямски фундаменталисти, наркотрафиканти и други криминални елементи. Освен това идеологията на АОК противоречи на американското виждане за бъдещето на провинцията, базирано на мултиетническата демокрация. АОК не обича демокрацията, а тероризирането на бягащите от Косово сърби (етническо прочистване с обратен знак) показа, че косовската армия отхвърля и мултиетническия модел. На трето място, политическите амбиции на АОК са в разрез с плановете на САЩ и НАТО. Вашингтон иска Косово да разполага със съществена автономия, но в рамките на Сърбия. Целта на АОК е да отцепи Косово и ако трябва, със сила да го обедини с Албания и с областите в Македония, населени с албанци. Това може да провокира нова балканска война, т.е. амбициите на АОК застрашават сигурността на Балканите, а целта на американската политика бе именно стабилност в региона.
Бомбардировките на НАТО помогнаха на АОК. Тук действаше старата аксиома "врагът на моя враг е мой приятел". Но АОК не е на страната нито на НАТО, нито на Америка, а си има собствени интереси. Затова в конкретния случай врагът на нашия враг е и наш враг. Това е грешката - АОК използва НАТО за собствените си цели и въпреки враждебността си към Запада косовските сепаратисти получиха ролята на най-голямата сила в Косово, типичен пример за пускане на лисицата в кокошарника. Като разрешиха това да се случи, САЩ създадоха на Балканите политическо подобие на Франкенщайн. Превръщането на АОК в единствения значителен фактор в Косово не беше добър атестат за политиката на Америка и Западна Европа. То показва политическото късогледство, характерно за балканската политика на сегашната американска администрация.
Косовската освободителна армия: а сега накъде?
Изтеклата седмица предизвика разгорещен коментар около бъдещето на Косовската освободителна армия (АОК), която успешно сътрудничеше на НАТО по време на 11-те седмици въздушни атаки срещу Югославия. Съобщенията за актове на отмъщение на партизаните срещу косовски сърби, сътрудничили на югославската армия и полиция по време на убийствата на етнически албанци, наляха вода в мелницата на онези, които считат АОК за терористична организация. Дебатът за мисията и историята на освободителната армия и за това доколко международната общност може да разчита на нея за запазване на мира в Косово, се разпали в американските политически среди и медиите.
Партизаните бяха първите, които посрещнаха войските на НАТО в Косово, заявявайки, че ще сътрудничат на международните умиротворителни сили и няма да сдадат оръжието си, докато сръбските войски не напуснат Косово. Според Шинаши Рама, говорител на временното правителство на Косово в Съединените щати, освободителната армия вярва, че ще прерасне в бъдеща редовна армия и полиция на Косово. "Трябва да се има предвид, че населението има доверие на бойците от АОК, защото те бяха негови защитници срещу терора на сръбската армия", коментира за "Капитал" Рама. Той счита, че военната организация има потенциал и опит за бърза трансформация в реални сили за сигурност на Косово.
Но няколкото инцидента от последната седмица, в които според различни сведения бойци на косовската армия са организирали палежи на сръбски къщи, отвличания и убийства на цивилни сърби, поставиха сериозни въпроси не само пред НАТО, но и пред ръководството на армията. То очевидно прецени, че ще бъде трудно да контролира въоръжените си бойци в състоянието на национален шок от размера на извършените престъпления от югославската армия. Актовете на отмъщение срещу сръбското население, макар засега сравнително ограничени, алармираха ръководството на освободителната армия за катастрофата, която би настанала,
Затова в понеделник премиерът на временното правителство на Косово и политически лидер на освободителната армия Хашим Тачи подписа с КФОР споразумение за незабавно разоръжаване и прекратяване на всички военни дейности на АОК в Косово. Споразумението включва затваряне на контролните пунктове, спиране на трансграничните придвижвания към съседни страни и забранява носенето на униформи и отличителни знаци. Тачи заяви, че временното правителство не желае да гради криминално общество, а съвременно цивилно общество. Процесът на разоръжаване започна веднага с активното сътрудничество на партизаните.
Това беше стъпката, очаквана от Запада, която потвърди, че АОК може да бъде лоялен партньор на НАТО не само по време на война, но и в не по-малко трудния процес на мира. Незабавното разоръжаване обори твърденията на Милошевич и неговата клика, че АОК е терористична организация. Във Вашингтон говорителят на Държавния департамент Джеймс Рубин веднага обяви намерението на правителството да подпомогне процеса на трансформация на АОК в Национални сили за сигурност. Междувременно 42 полицаи от силите на ООН в Босна заминаха за Косово, като други 158 офицери ще ги последват през следващите десет дни. Очаква се те да вземат участие в предвиждания тренинг на бившите бойци от АОК за сформиране на национална полиция. Западът очевидно осъзна, че мирният процес в Косово не може да се осъществи без участието на освободителната армия на Косово и нейното изключване би довело до сериозни негативни последици за сигурността на целия регион.
До средата на 1997
Страховете на лидерите на Демократичната лига на Косово, тогава управляваща партия в правителството в сянка на Косово, бяха основателни - търпението се беше изчерпало. В продължение на седем години косовските албанци живееха в два свята: официалния, с ежедневен терор от страна на управляващото сръбско малцинство, и сенчестия, където те бяха изградили всички демократични институции на едно гражданско общество, но то не беше нелегитимно. Този свят продължаваше да съществува дори след като започнаха действията на сръбската армия за етническо прочистване на Косово миналата пролет.
Албанците бяха създали не само паралелна политическа система, но също така паралелно образование, паралелна Яздравна система, социални грижи, данъчни служби. С доброволното облагане с данъци на населението (всеки даваше 3 на сто от доходите си на финансовия съвет) се плащаха заплатите на 25 хиляди учители, 1000 университетски професори, хиляди лекари и социални работници, издържаха се болници и училища. Албанците в Косово бяха изградили гражданското общество, докато по същото време Сърбия упражняваше терор над всичките си съседи. Косово не правеше изключение в списъка на Милошевич - доказват го хилядите снимки на пребити и убити от полицията хора, събирани от "Хелзинки уоч" през годините след отнемането на автономията на Косово през 1989.
Едва ли беше възможно да се удържи
"В основата на косовската армия няма ислямски фундаментализъм, муджахидинска традиция или тероризъм - тя е армия на населението на Косово", каза Шинаши Рама. Основен начин за финансирането й беше набирането на дарения от албанската диаспора. Само за два часа една конферентна зала хора в Чикаго миналия февруари успя да събере 15 хиляди долара дарение за освобождението на Косово. Албанците тук, които са всичко 15 хиляди души, но притежават 300 ресторанта, досега са дарили 1.5 млн. долара на Косово.
Няколко фактора успяха да променят първоначалните оценки на редица западни политици за косовската освободителна армия: нейната история и мисия, провереното партньорство с НАТО по време на бомбардировките и сегашната готовност за сътрудничество с КФОР при установяването на мира в Косово.
Следващата стъпка на АОК за спечелване доверието на Запада трябва да бъде обединението на политическия елит на Косово за бързото възстановяване на демократичните структури, които доскоро съществуваха в сянка. Те най-сетне имат шанса да бъдат легализирани в свободни избори, най-сетне ще излязат на слънце.
Правителството наби крак при прощъпалника си
Новото руско правителство навърши един месец - период, който в краткия жизнен цикъл на предишните два кабинета представляваше нещо между първите седем години и пубертета. Въпреки съмненията около произхода му отрочето се оказа живородено и с твърди крачки се зае да изпълнява задачите, които родителите му поставиха. Видимата - възстановяване на икономиката, невидимата - подготовка на парламентарните и президентските изборите. "Името ми е Степашин, а не Пиночет", заяви главата на правителството преди вота в долната камара на парламента - Държавната дума, но впоследствие стана ясно, че е имал предвид политическата сфера, докато в икономиката смята да пипа здраво. Генерал-полковникът не е първият руски премиер, който застъпва на пост с подобни намерения, но на негова страна е историята - в началото на века Русия постига икономически подем при управлението на Пьотр Столипин, генерал, бивш министър на вътрешните работи.
"Правителството трябва да поеме контрола над икономическите процеси, протичащи в обществото", заяви премиерът на международния икономически форум в Санкт Петербург седмица след като нареди на министрите си да разработят мерки за снижаване цените на петролните продукти, предвиждащи активното участие на Министерството на вътрешните работи и завеждането на наказателни дела. Думите за икономически растеж, които повтаряха предшествениците на Степашин Сергей Кириенко и Евгений Примаков, бяха изместени на заден план, а в лайтмотив на всички изказвания на министър-председателя се превърна призивът за гарантиране на икономическата сигурност на Русия, т.е. положението е критично, трябват решителни действия, в които някой може да бъде настъпен и посмачкан, но това е неизбежно и никой не трябва да се оплаква. За да се подсигури срещу рязкото увеличаване на инфлацията, която през април падна до 3% месечно, правителството убеди 57 компании, даващи около половината от брутния вътрешен продукт, да подпишат картелно споразумение за доброволното ограничаване на увеличението на цените на стоките и услугите им до края на годината. Ако фирмите, сред които ОАО "Газпром", РАО "Е&?cy;С России", нефтените гиганти "ЛУКойл", "Юкос" и "Сибнефт", изпълнят обещанието си, цените на едро не трябва да бъдат увеличени с повече от 12-13%. Подобни мерки не са новост в световната икономическа практика и често те са се оказвали ефективна спирачка на инфлационните процеси. През есента джентълменското споразумение между "Газпром", "Е&?cy;С России" и Министерството на железниците до голяма степен позволи да бъде избегната хиперинфлацията. Фактическото замразяване на цените може да се окаже полезно в месеците преди парламентарните избори през декември, когато чрез парична емисия би могло да се търси влияние върху избирателите. Картелът беше замислен и като пропаганден ход, който трябваше да убеди Думата, че цените на бензина няма да се увеличат след приемането на новия фиксиран данък върху бензиновите колонки, но депутатите предпочетоха да не рискуват в навечерието на изборите и отклониха проектозакона.
Бензиновият данък беше сред най-важните в пакета от мерки, който трябва да увеличи с 0.4% от БВП приходите в бюджета, като условие за получаването на 4.5 милиарда долара от Международния валутен фонд. Нежеланието на парламентаристите да го приемат доведе до гневна тирада от страна на Степашин, в която резултатът от игрите на политиците беше наречен "по-тежък от Югославия", а депутатите бяха обвинени в безотговорно поведение. До обещаното искане за вот на доверие в случай на отхвърляне на предложението обаче така и не се стигна, защото депутатите показаха желание да сътрудничат по другите законопроекти. От Министерството на финансите заявиха, че ще успеят да напълнят хазната до желаното от МВФ ниво и без 4.2-та милиарда рубли, които трябваше да донесе Законът за бензиностанциите, а централната банка изпълни две от исканията на МВФ - в средата на май бяха отнети лицензите на две големи банки, "Менатеп" и "Уникомбанк", а от 29 юни трябва да бъде премахната втората сесия за търгуване на валута на Московската междубанкова валутна борса, на която износителите продават 75% от постъпленията си. Обезпечаването на новите кредити от Запада е приоритетна задача пред кабинета, защото без тях не може да се говори за никакъв обрат в икономиката - през следващите 10 години Русия трябва да изплаща ежегодно 15-17 милиарда по старите си вземания и без ново финансиране подобни отчисления от бюджета ще бъдат непосилни. Очаква се МВФ да гласува новия транш за Русия до края на юли, но сигналите, които постъпиха от срещата на Г-8 в Кьолн, предвещават положителния изход. Германският канцлер Герхард Шрьодер обеща на руския си колега, че Западът ще подкани МВФ да отпусне обещаните милиарди и да помогне на Москва с реструктуризирането на 69 милиарда дълг, останал й от съветско време. Германия е основният кредитор на Русия в Парижкия клуб и икономическият съветник на Шрьодер Клаус Гретшман смята, че двете страни ще могат да се договорят при посещението на президента Борис Елцин в Берлин през следващия януари. Според участник на заседанията в Кьолн споразумението ще струва три милиарда марки годишно на германските данъкоплатци - немного висока цена за съгласието на Русия да сътрудничи с НАТО при решаването на косовския проблем. Според руския външен министър Игор Иванов подкрепа е обещал и Бил Клинтън, който е изразил желание да се застъпи за опрощаването на част от съветския дълг, но съветникът на американския президент Санди Бъргър тълкува по друг начин резултатите от преговорите - САЩ подкрепят разговорите между Русия и Парижкия клуб, но не смятат, че е необходимо опрощаване. Междувременно финансовият министър Михаил Касянов ще се опита да използва удобния момент и да се договори с членовете на Лондонския клуб, които трябваше да получат от Русия 560 милиона долара в началото на юни, а също така да поднови емисията на държавни ценни книжа, която беше прекратена на 12 август миналата година.
Италия - новото европейско изключение
"Когато не е привилегия, единната европейска валута е бреме. Конкурентоспособността ни ерозира годишно с процент спрямо средната за Европейския валутен съюз. Ако не се променим, тя просто ще ни смачка - присъствието ни в евро-зоната ще се превърне в удоволствие, което не можем да си позволим."
Случайно изпуснати или не, тези думи на бъдещия шеф на Европейската комисия Романо Проди пред италиански индустриалци охладиха ентусиазма на японската централна банка и финансовото министерство на Япония да направят за еврото онова, което вече половин година не се удава на европейските политици. Доколкото се придържат към банковата етика, заслуга за несъстоялото се укрепване на еврото, макар и краткосрочно, щяха да имат и европейските централни банкери. Между основните централни банки в света - Федералният резерв, Централната банка на Япония и Европейската централна банка (ЕЦБ), съществува споразумение, според което всяка от тях е пълен господар на валутния пазар в своята зона на влияние. Банковата етика изисква то да се спазва. Когато някоя от тях реши, че спот-курсовете на валутата й спрямо останалите световни валути не отговаря на краткосрочните цели на икономиката й и следователно валутната интервенция е неизбежна, при покана другите две влизат в ролята на агенти, които интервенират в своите зони в желаната от поръчителя посока.
Поскъпването на йената до неприемливо високи нива за експортно структурираната японска икономика веднага след публикуването на данните за японската икономика за първото тримесечие, надминаващи и най-оптимистичните прогнози - ръст на икономиката от 7.9% на годишна база, наложи валутните интервенции на централната банка на Япония. До края на миналата седмица Япония продаде йени на стойност 1.8 трилиона срещу покупката на долари и евро. Преминаването от доларови позиции в йени и обратното, често опосредствано от еврото, подобно на германската марка допреди седем месеца, предопредели участието на ЕЦБ в интервенциите от името на японския й аналог. Колко евро ЕЦБ изтегли от валутния пазар не е ясно, а и няма как да стане ясно. По-важното е, че централните банкери на Европа получиха шанс, опропастен от Романо Проди, да подкрепят еврото, без да се налага да газят в калта. Валутните интервенции винаги са били опция, но осъществени от името и за сметка на централна банка с едва шестмесечна история, биха имали противоположния на търсения ефект.
Досега централните банкери неумело се прикриваха зад ценовата стабилност в евро-зоната и хвърляха вината върху европейските политици. И не бяха далеч от истината. Но нивото на еврото спрямо останалите валути има пряко отношение към ценовото равнище в евро-зоната и всякакви твърдения на централните банкери от рода "наша основна грижа е ценовата стабилност в Европейския валутен съюз, а не курсът на еврото" са крайно несъстоятелни. В този смисъл европейската отзивчивост на японската покана бе нещо повече от проява на добра колегиалност.
Доколко откровенията на Проди са адекватни на бъдещата му длъжност, най-високата в Европейската комисия, е спорен въпрос. В краткосрочен план ефектът върху еврото е пагубен. В дългосрочен обаче, ако думите му бъдат последвани от реални действия за намаляване себестойността на италианските продукти, Европа ще бъде задължена на Проди и ще му прости временните неудобства. Не е тайна за никого, че Италия се разрастваше на базата на не толкова качествени стоки, продавани евтино. С идването на еврото ценовата прозрачност и невъзможността да се манипулира лирата, съответно интересите на италианските износители, Италия започна да се задъхва. Неизменно присъстваща в крайната цена на продуктите, инфлацията в Италия, двойно по-голяма от средната за евро-зоната, допълнително повишава италианските цени с процент годишно.
От думите на Проди освен истинност прозира и разбирането за някаква италианска уникалност. Европейският валутен съюз (ЕВС) е отворен за нови членове, но затворен за желаещите да си тръгнат.
Преди месец стана ясно, че фискалната дисциплина, наложена от Маастрихтския договор, подписан и от Италия, вече не е толкова строга за тази държава. Доскоро подобни безнаказани капризи можеше да си позволи само Франция. Но докато в Париж демонстрираха воля за срастване с най-новите европейски ценности, в Рим решиха да запълнят опразнената ниша.
Освен да обезцени йената, Японската централна банка пропусна да преоткрие монетарната политика в частта й, незасягаща лихвените проценти, като начин за стимулиране на икономическо оживление. Сами за себе си данните за японската икономика за първото тримесечие наистина са впечатляващи. Никак не е впечатляващо обаче, че те са такива единствено поради размера на правителствените харчове през последната година. Частните инвестиции и частната активност, на чиято база се гради устойчивият икономически растеж, бяха изместени от държавните разходи - ефект, познат като crowding-out. Япония все още е в дефлационната спирала и това, което би я измъкнало оттам, е разширяването на паричното предлагане. Продажбите на йени срещу долари и евро през изминалите две седмици бе един от начините да се постигне това, ако японската централна банка се бе въздържала от стерилните операции на вторичния пазар, използвани за регулиране на паричната маса чрез изтегляне, респективно наливане на ликвидност в банковата система. В конкретния случай централната банка се вживя в стожер на вътрешната ценова стабилност и продаде на банковата публика сконтови правителствени дългови книжа, с които обра излишъка от ликвидност в банковата система, преди да бъде насочена към реалния сектор.
Никой в обединена Европа няма да позволи евро-зоната да се лиши от която и да е от 11-те страни членки. Последствията ще са фатални за всички - разпадане на ЕВС и невъзможност години наред да бъде създаден нов. Когато преди около месец пак Италия застраши целостта на евро-зоната с бюджетен дефицит половин процент над допустимия, европейските политици не се поколебаха да пожертват "свещения" договор от Маастрихт в името на обединеното бъдеще на Европа. Същото ще се случи и ако всяка една друга държава проплаче, че не издържа под тежестта на ценовата прозрачност и фискалния глад. Очевидно е, че стабилна европейска валута така не се създава. Поне до политическото обединение на Европа. За да просъществува ЕВС дотогава, не е изключено да бъдат променени някои от теглата, с които 11-те европейски валути участват в еврото. Предстоящото присъединяване на Гърция, а вероятно и на Великобритания и Дания, към евро-зоната е изгоден случай за ревизия на тези тегла. Много от страните ще решат тогава, че еврото е единствено и само привилегия. И така до следващата корекция.
"ЛУКойл" и "Юкос петролиум" наддават за Нефтохим под условие
Офертите на "ЛУКойл петрол" и "Балкански нефтен консорциум" за 58% от капитала на Нефтохим са условни и са обвързани с приключването на сделката за "Петрол", съобщи пред "Капитал" Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Желязков отказа да даде подробности по офертите на "ЛУКойл" и на "Балкански нефтен консорциум", но заяви, че класация на кандидатите за бургаската рафинерия ще има смисъл да се прави след решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по сделката за "Петрол". Според него е безспорно, че Нефтохим се нуждае и от собствена дистрибуторска мрежа. Източници, близки до "ЛУКойл петрол", обаче заявиха, че тяхната оферта не е обвързана с изхода по сделката за "Петрол", а просто предложената цена зависи от това дали след сделката рафинерията ще има пазар на горива на дребно.
Разглеждането на казуса "Петрол" от КЗК е изтеглено за 1 юли (според запознати първоначално делото било насрочено за 5 юли - б.а. ). На заседанието си тогава комисията трябва да реши дали да допусне сделката за продажбата на 51% от капитала на "Петрол" на варненската фирма "Юкос петролиум България", която пък от своя страна вече има одобрено от надзора на АП допълнително споразумение за прехвърляне на акциите от "Петрол" на новорегистрираното дружество "Международен консорциум България". Неговият мажоритарен собственик е "Юкос петролиум", а акционери са "Петрол холдинг груп" и австрийската петролна компания О Ем Ви, бивши конкуренти на варненската фирма за "Петрол".
Ако се класират офертите, без да се отчита доколко параметрите им не са окончателни и преди решението на КЗК, засега посредникът по сделката "Артур Андерсен" и АП като че ли смятат за най-добро предложението на "ЛУКойл петрол". За тази оферта сред приватизационните среди се твърди, че се ползва и с подкрепата на двамата вицепремиери - Александър Божков и Евгений Бакърджиев. Дружеството е 100% собственост на "ЛУКойл Европа". То предлага цена за мажоритарния пакет в размер на 77 млн. долара плюс още 10 млн. долара, в случай че държавата осигури вариант новият собственик на Нефтохим да има и гарантиран пазар на дребно поне за 20% от продукцията си. "ЛУКойл петрол" освен това предлага бъдещи инвестиции за 222 млн. долара. Дружеството не е склонно да поеме безусловно всички задължения на рафинерията, а настоява за тяхното преструктуриране. Целта според информация от конкурентите е държавата под една или друга форма да опрости или поеме около 26 млн. долара от задълженията на Нефтохим.
На второ място в класацията вероятно ще бъде регистрираното в Кипър дружество "Логомат сървисиз", в което според запознати акционери са други две кипърски фирми - "Ледра номинис лимитид" и "Ледра тръстис лимитид". "Логомат сървисиз" предлага цена 30 млн. долара и 165 млн. долара инвестиции. Според представителите на "Логомат" дружеството има подкрепата и представлява интересите на френския петролен гигант "Тотал", както и на швейцарската компания "Андре и сие", непрекия собственик на "Плама", освен това кандидатът очаквал финансиране от швейцарската финансова групировка "Форус сървисиз" и от Европейската банка за възстановяване и развитие.
"Балкански нефтен консорциум" (БНК) е гражданско сдружение, а не юридическо лице. В него участват сегашният купувач на "Петрол" - "Юкос петролиум България", руската държавна компания "Роснефт", белоруската държавна "Славнефт", частната руска фирма "Орелойл", "Транснефт", "Стройтрансгаз" (строителната фирма на "Газпром") и "Юден технолоджи лимитид", Ирландия. Офертата набляга на това, че консорциумът притежава собствени запаси от нефт, както и опит в добива и преработката на нефт, в химическата промишленост . Консорциумът предлага цена един долар, 344 млн. долара инвестиции за срок от пет години и схема за уреждане на задълженията на рафинерията до 2003 г. Според Митко Събев, изпълнителен директор на "Юкос петролиум България", силната страна на офертата е предложението на БНК да преработва 5 млн. тона годишно собствен нефт в бургаската рафинерия. При неизпълнение на този ангажимент кандидатът е готов в договора да се запише, че ще плаща годишни неустойки в размер на 60 млн. долара. Събев освен това твърди, че БНК предлага приравняване на продукцията на Нефтохим с европейските стандарти - например като се намали количеството сяра в дизеловото гориво. Изненадващо обаче БНК предвижда да представи бизнесплан и инвестиционна програма едва след като и ако бъде определен за купувач.
За четвъртата фирма, за която се смяташе, че е подала оферта - турската "Акмая санаи", се оказа, че тя само е внесла писмо за намерение за Нефтохим и е поискала удължаване на срока за оферти, за да се включи. Така тя всъщност не участва в наддаването.
Според информация от източници, близки до кандидатите за рафинерията, в информационния меморандум не е била записана минимална начална цена за мажоритарния пакет от Нефтохим. По неофициални сведения посредникът е оценил рафинерията на 11 млн. долара по метода на чистите парични потоци (тоест очаквани приходи от бъдеща дейност, но в настоящата им стойност). Смята се, че оценката по метода на чистите активи също е много по-ниска, отколкото се очакваше. Причината е, че Нефтохим има значителни задължения в размер на неколкостотин милиарда лева. От тях около 300 млрд. лв. са към държавния бюджет.
И представителите на АП, и кандидат-купувачите неофициално твърдят, че задълженията на Нефтохим са по-големи, отколкото е представен техният размер в информационния меморандум. Разпространяват се най-различни хипотези за неосчетоводени и неясни задължения на рафинерията. Според източник, близък до един от кандидатите, в баланса на Нефтохим са укрити задължения в размер на 157 млрд. лв., които се дължат като лихви към бюджета, но били записани в счетоводната статия за разходи за бъдещи периоди. Твърди се също, че не е осчетоводено вземане на "Елпида" към рафинерията в размер на 60 млрд. лв. за горива, оставени на съхранение в Нефтохим преди години, а впоследствие част от тях продадени. "ЛУКойл България" пък вижда друг основен неизяснен проблем - липсата на анализ на миналите и текущите екологични щети, причинени от Нефтохим, които биха могли доста да повлияят на общия размер на задълженията на рафинерията.
Както и при сделката за "Петрол", наддаването за Нефтохим не минава без атаки между купувачите и размяна на компромати. Най-сериозните нападки са между "Балкански нефтен консорциум" и "ЛУКойл Петрол". Миналата седмица сред държавните институции, отговорни за приватизацията на рафинерията, се разпространи писмо от "Роснефт" и "Славнефт", че те вече не желаят да се смятат за участници в БНК. "Странни писма, пратени от факса на "ЛУКойл", заяви Желязков. Подобно изявление обаче не е странно, ако е вярна хипотезата, че най-голямото приватизиращо ведомство прави каквото може в защита на интересите на "Юкос петролиум България". Според информация от "Юкос петролиум" пък впоследствие руските им партньори са пратили писмо с точно противоположното съдържание. "По учредителния договор участниците не могат да напускат консорциума до шест месеца след създаването му, затова подобни писма нямат юридическа стойност", коментира Митко Събев.
Като част от приватизационната война преди няколко седмици "ЛУКойл България" сезира КЗК за нелоялна конкуренция по сделката за "Петрол" заради обединяването на бившите конкуренти "Юкос петролиум" и "Петрол холдинг" в новото дружество "Международен консорциум България". Сега пък "Юкос петролиум" възнамерява да сезира КЗК за нелоялна конкуренция от страна на "ЛУКойл", защото "ЛУКойл Европа" вече притежава "ЛУКойл петрол", независимо че и преди имаше като дъщерна фирма "ЛУКойл България" (и двете дъщерни дружества се представляват в България от Валентин Златев). Войната на нерви очевидно ще продължи. Подобно и на случая с "Петрол" обаче остава въпросът кой кой е в наддаването (в тази връзка се твърди, че руската фирма "Юкос" е против "Юкос петролиум България" да използва нейното име, защото двете фирми нямали нищо общо) и доколко по време на приватизационна процедура е допустимо да се декларира подкрепа (както "Роснефт" в наддаването за "Петрол"), да се правят непоследователни изявления или да се разменят трудно доказуеми компромати.
Накратко
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобри проектодоговора за продажбата на 75% от капитала на "Леяро-ковашки комплекс" ("Лекоко") ЕАД - Радомир, на консорциум между частната българска фирма "Бесттехника" ООД и "Тежко машиностроене" АД - Радомир. Двете лица в консорциума са акционерно свързани, тъй като "Бесттехника" е собственик на мажоритарен пакет от "Тежко машиностроене", продаден на първата вълна на масовата приватизация и впоследствие прехвърлен през борсата. Цената на сделката за 75% от капитала на "Лекоко" е 14 млрд. лв., от които 10% ще бъдат платени в деня на подписването на договора, а остатъкът - наполовина в брой и наполовина в допустимите от закона платежни средства, до 15 септември. До същата дата купувачът трябва да получи финансиране от Международната финансова корпорация (International Finance Corporation - IFC), предвидено по принцип още в миналогодишните проекти на финансовата институция, както и да се договори под една или друга форма за партньорство с японската металургична фирма "Кобе стийл". Тя възнамерява да придобие миноритарен дял в капитала на "Лекоко". Консорциумът "Бесттехника" - "Тежко машиностроене" се ангажира да инвестира 12 млрд. лв. в "Лекоко" през следващите три години и да запази 1765 души средносписъчна численост на персонала. Очаква се купувачът да поеме дълговете на "Лекоко", които по счетоводни данни са около 20 млрд. лв., а освен тях предприятието има значителен размер неосчетоводени задължения и вземания.
Агенцията за приватизация ще подпише приватизационния договор за "Парк-хотел Москва" в началото на идната седмица с избрания купувач "Българска холдингова компания". Сделката се отлагаше, тъй като държавните акции в парк-хотела бяха запорирани от съда. Причината беше намерението на отхвърления купувач "София Принсес хотелс" да оспорва действията на АП по сделката (т.нар. обезпечение за бъдещ иск). Според юристи запорът е недопустим, след като Конституционният съд върна възможността да се обжалват приватизационни решения чрез административно производство. Сега "София принсес хотелс" обжалва решението и по този начин.
Надзорният съвет на АП разреши на купувача на хотел "Рила" в "Боровец" - свързаната с Мултигруп фирма "Климати - М", да прехвърли придобития пакет на регистрираното в Швейцария дружество "Балкантурист". Искането на "Климати - М" за препродажба на пакета досега беше неколкократно отхвърляно от надзорниците на агенцията. "Дадохме съгласие, защото купувачът доказа, че е направил всички обещани инвестиции, както и всички останали ангажименти по приватизационния договор", заяви Асен Дюлгеров, председател на надзора на АП. Надзорниците обаче отхвърлиха искането на работническо-мениджърското дружество "ГБС - приват", купувач на мажоритарен пакет от капитала на Главболгарстрой, да му бъдат опростени неустойки в размер на близо 6 млрд. лв. за неизпълнени ангажименти по приватизационния договор. Според Дюлгеров надзорът на АП ще направи запитване до Сметната палата дали искането на "ГБС - приват" е допустимо. Неустойките, дължими от купувача, според Дюлгеров ще станат изискуеми до няколко дни.
"Балкан" ще бъде ликвидиран. Печели "Ер България"
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация не избра купувач за авиокомпания "Балкан" на своето заседание в четвъртък и реши преговорите да продължат. Краен срок не беше определен, но се очаква надзорът отново да обсъжда евентуална сделка за "Балкан" на заседание на надзора идния понеделник, 28 юни. Тъй като предприятието е в списъците за изолация, ако до края на месеца то не бъде приватизирано, ще трябва министърът на финансите Муравей Радев да го обяви в ликвидация. От това полза ще има единствено подкрепяното от швейцарски консорциум дружество "Ер България".
Губещият от решението е избраният от Агенцията за приватизация купувач - израелската фирма "Зееви", собственост на ултрадесния израелски националист Гат Зееви. Той предлагаше цена 150 000 долара за мажоритарния пакет от 71%, 100 млн. долара инвестиции за 5 години и 6 млн. долара за покриване на най-належащите задължения на авиокомпанията. За да докаже опит и познания в авиацията, фирмата беше привлякла "Аркиа", дъщерната компания на националните авиолинии на Израел "Ел Ал", в консорциум, който да подаде офертата. Според слуховете, които се разпространяваха за "Зееви" през изминалата седмица, компанията се смяташе за неофициален фаворит на управляващите в сделката за "Балкан", защото обещала да участва в строителните работи към софийското летище, и според непотвърдена информация - дори в строежа на втория мост над Дунав. Според запознати "Зееви" предлагала несериозна бизнеспрограма, която не решавала в цялост проблемите на "Балкан" - високата задлъжнялост и липсата на самолети. До редакционното приключване на броя на вестник "Капитал" от Агенцията за приватизация не беше намерен коментар за причината за отказа за "Зееви". Освен произхода на средствата възможните причини са неуредените и неясните до последния момент задължения на авиокомпанията, както и въпросът с 8-те милиона долара задължение към югославския въздушен контрол, които не са уредени.
Другите два кандидата, които имаха парафирани договори за "Балкан", бяха немското физическо лице Улрих Бентелер (зад когото стоят турски компании и който междувременно регистрира акционерно дружество) и Руският авиационен консорциум. Те предлагаха символични цени (Бентелер даваше 400 хил. долара, а РАК - 3 марки) и според експерти от бранша - бизнеспрограми, които не решаваха в цялост проблемите на авиокомпанията.
При досегашните разговори "Ер България" на практика не бяха допуснати, защото те не предлагаха да купят 71% от авиокомпанията, а само отделни нейни активи - външните линии на авиокомпанията срещу 4 млн. долара плюс 150 млн. долара инвестиции. На дълго чаканата и отлагана среща с изпълнителния директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков, която все пак се е състояла миналия вторник, представителите на дружеството твърдо заявили, че не желаят да купят пакет от акции най-вече защото в такъв случай би се наложило да се ангажират и със задълженията на авиокомпанията. Според неофициална информация дълговете на "Балкан" вече надхвърлят 180 млрд. лв., а според други източници - 200 млрд. лева, докато активите на дружеството се оценяват на около 70 млрд. лв. Вместо да се ангажира с изплащането на задълженията, "Ер България" е предложило да преструктурира авиокомпанията като холдинг, в който досегашните основни дейности - външни линии, вътрешни линии, кетъринг, каргопревози, наземно обслужване и пр., да бъдат отделени в дъщерни дружества. Така "Ер България" щеше да придобие само акциите на дружеството с външните линии, да намери купувачи за останалите (примерно се очакваше непрекият собственик на "Плама" "Андре и сие" да купи каргопревозите), както и на имотите в чужбина и хотел "Плиска" и приходите от продажбата им да послужат за изплащане на част от задълженията на авиокомпанията. Във всички случаи схемата на "Ер България" предвиждаше, че ще може и да останат неудовлетворени кредитори, дори и след като се продадат акциите на авиокомпанията в СИТА на стойност между 30 и 40 млн. долара.
"Ер България" печели от варианта ликвидация, защото в такъв случай се очаква да кандидатства да купи външните линии. Само че при ликвидация вероятно ще се стигне до загуба на държавния флаг. Преди заседанието на надзора представителите на дружеството твърдяха, че ако бъдат допуснати да купят външните линии, няма да позволят спиране на "Балкан", защото са договорили няколко чужди авиокомпании да поемат полетите и слотовете на българския национален превозвач, като летят под българския национален флаг. Само че в случай на ликвидация не е изключено да се стигне до загуба на националния флаг и на изгодните слотове, които "Балкан" досега притежаваше.
Решението на надзорния съвет ще задълбочи конфликта между него и изпълнителния директор. От друга страна, малко нелогично изглежда, че именно представителите на правителството - съветникът на вицепремиера Александър Божков Младен Георгиев и началникът на отдел "Структурна реформа" в Министерския съвет Димитър Бъчваров, са били в дъното на решението на надзорниците. Въпреки че същия ден министърът на финансите заяви, че сделката е на приключване. Както изглежда, в правителството не са наясно какво правят - дали приватизират или ликвидират. Или пък при вземането на решението са действали други аргументи. Ако все пак надзорният съвет реши да се поправи, той има много малко време. Запознати твърдят, че заповедта за ликвидация на авиокомпанията е готова и най-късно във вторник ще бъде подписана.
Накратко
Агенцията за приватизация и избраният купувач "Феста" АД, Варна, сключиха договор за продажбата на 63% от капитала на "Лазур" ЕАД, Варна. Сделката е на стойност 6.3 млрд. лв. при единична цена на акция в размер на около 64 хил. лв. Половината от сумата е преведена в брой, а остатъкът е платим в срок до 21 юли т.г. Новият собственик се е ангажирал да направи инвестиции в размер на 500 хил. долара в следващите три години. Приватизираното дружество (от списъка за изолация) се занимава с търговия и туристически услуги.
През изминалата седмица правителството реши да включи "Винпром - Пловдив" АД, Перущица, в списъка за целева приватизация. Решението на Министерския съвет означава, че при продажбата на дружеството не се допуска плащане с непарични средства и сключване на сделки с работническо-мениджърски дружества. Агенцията за приватизация е открила процедура за приватизация на 51% от капитала на "Винпром - Пловдив" АД чрез преговори с потенциални купувачи.
Агенцията за приватизация продаде 59% от капитала на "Дунав турс 91" АД, Русе. Купувач на мажоритарния пакет е консорциум от софийските "Фик компас" ЕООД и "Капман консултинг" ЕООД. Стойността на сделката е 5.005 млрд. лв. при единична цена на акция от почти 17 500 лв. Дължимата сума е изплатена изцяло в брой в деня на сключването на договора. Новият собственик се е ангажирал да инвестира 2.45 млрд. лв. в следващите три години. "Дунав турс 91" АД се занимава с хотелиерство, ресторантьорство, търговия и др. Договорът за продажбата на 48% от капитала на ДЗУ - Стара Загора на унгарската фирма "Видеотон" влезе в сила миналия четвъртък, 24 юни, и акциите вече са прехвърлени на купувача, съобщи Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Сделката беше подписана десетина дни по-рано, но влизането на договора в слиа зависеше от две условия - Министерският съвет да отпише задължението на ДЗУ по Закона за уреждане на необслужваните кредити, и купувачът и Булбанк да се споразумеят за редуцирането на стар дълг на ДЗУ към банката в размер на 50 млн. долара. До 24 юни и двете условия са били изпълнени.
Агенцията за приватизация сключи договора за продажбата на 72% от капитала на "Бунай" ЕООД, Панагюрище (част от бившето единно "Оптикоелектрон" - Панагюрище) с работническо-мениджърското дружество "Бунай 99" АД. Цената на сделката е 520 млн. лв., от които 10% са платени в деня на подписването на договора, 24 юни, а остатъкът ще бъде издължен за десет години. Купувачът е поел ангажимента да инвестира в приватизираното дружество 100 млн. лв. за три години и да уреди и обслужва всички негови задължения.
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация не одобри продажбата на 67% от капитала на габровското предприятия за пластмасови изделия "Капитан Дядо Никола" ЕАД на турската фирма "Акмая Санаи". Купувачът предлага 1.38 млн. долара цена и 10 млн. долара инвестиции за три години. Надзорниците смятат, че цената трябва да бъде по-висока, поне половината да бъде платена в брой и инвестициите да бъдат гарантирани.
Две силни лобита в сблъсък за "Слънчев ден"
Решението по сделката за "Слънчев ден" ще е трудно и засега не е сред най-належащите задачи на Агенцията за приватизация, каза Захари Желязков, изпълнителен директор на ведомството. Това е третият опит за продажба на комплекса, след като миналата година надзорният съвет на агенцията отхвърли сделката с работническо-мениджърското дружество, а преди три години дружеството "Слънчев ден - Мултимекс" трябваше да купи 55% от "Слънчев ден" за 28.6 млн. долара, но не ги плати.
Преди десетина дни агенцията получи три оферти за 55% от капитала на комплекса - от шуменското дружество "Трансконтинентал" ООД, "ММ консулт" ООД, София, и от швейцарската фирма "Ай Ай Си партнърс" (IIC Partners). Последната не е внесла изискуемия депозит за участие в наддаването, който е в размер на 800 млн. лв., но въпреки това АП все още не е взела решение да я декласира. Минималната цена за мажоритарния пакет от курорта в сегашното набиране на оферти беше 8 млрд. лв. (за сравнение миналата година тя беше 5.7 млн. долара).
Истинската битка за приватизацията на "Слънчев ден" обаче се очаква да се състои между двамата български кандидати. Според Желязков разликата в цените, които те предлагат, не е особено значителна. "Работата е там, че те си имат всичко. Не само депозити и банкови гаранции, но и лобита", каза високопоставен чиновник в АП. За "ММ консулт" в агенцията се знае, че сумата за участие в наддаването за "Слънчев ден" е гарантирана от Росексимбанк, начело на която е Емил Кюлев. Кюлев е с добри контакти между управляващите и особено с вътрешния министър Богомил Бонев.
Гаранцията на "Трансконтинентал" ООД, фирма на небезизвестния шуменски бизнесмен Николай Йонков, който пък е близък на вицепремиера Александър Божков, била осигурена от Булбанк.
Според запознати засега по-ниската предложена цена е на "Трансконтинентал". Николай Йонков обаче заяви пред "Капитал", че понеже методът на приватизация е преговори, първоначално предложената цена все още нищо не означава. "Искам да направя комплекса най-добрия на морето", заяви Йонков. Досега той чрез фирмата си "Трансконтинентал" ООД е участвал в наддаването за хотел "Самоков - Боровец" (в крайна сметка продаден на РМД), за "Грандхотел София" (с нов собственик американската "Уърлд трейд къмпани"), както и в предишното наддаване за "Слънчев ден". По линия на приватизацията "Трансконтинентал" успя да стане мажоритарен собственик на две туристически дружества - "Рига хотелс", Русе, и шуменския хотел "Мадара".
"Слънчев ден" беше включен в списъка за целева приватизация за 1999 г. (тоест за него може да се плаща само в брой и без разсрочено плащане), затова в сегашното подаване на оферти не се включи работническо-мениджърското дружество (РМД) "Слънчев ден инвест". При миналогодишното набиране на предложения неговият проектодоговор беше отхвърлен от надзора на АП, защото РМД не можа да докаже, че ще успее да плати изключително високата предложена цена, която превишаваше близо три пъти минималната в размер на 5.7 млн. долара. Впоследствие РМД започна да оспорва решението на надзора пред Върховния административен съд и в крайна сметка съдът се произнесе в негова полза. Надзорът обаче така и не преразгледа миналогодишното си решение. "Не искам да коментирам решенията и действията на надзора", заяви неодобрително по този повод Захари Желязков.
Дойчебанк ще търси компенсаторни записи за 15 млрд. лв. Дойчебанк, която чрез българската фирма "Балканфарма" непряко придоби мажоритарните пакети от "Трояфарм" - Троян, "Фармация" - Дупница, и "Антибиотик" - Разград, през следващия месец ще търси компенсаторни записи на стойност близо 15 млрд. лв. (8.33 млн. долара), за да плати по трите сделки. В момента компенсаторните записи са най-изгодното непарично средство за плащане в приватизацията, тъй като се изкупуват на цени между 10 и 20 на сто, а се признават за платежно средство в пълния размер на номинала си. Според участници на пазара на компенсаторни записи търсенето на Дойчебанк няма да компенсира тенденцията към нарастващо предлагане, но временно и отчасти ще се отрази към задържане или леко повишаване на цените им.
Общата цена по сделките на Дойчебанк за трите фармацевтични завода е 24 млн. долара - 7.35 млн. долара за 55% от капитала на "Трояфарм", 11 млн. долара за 55% от капитала на "Фармация" и 5.65 млн. долара за 51% от капитала на "Антибиотик". По 30% от цената за "Фармация" и "Трояфарм" и половината от дължимата сума за "Антибиотик" (тоест общо 8.33 млн. долара) ще бъдат платени с всички допустими от закона непарични средства. Отсега е ясно, че става дума за компенсаторни записи - не само защото по принцип са най-изгодни за плащания, а и защото Дойчебанк положи доста усилия, за да получи разрешението на надзорния съвет на Агенцията за приватизация да плаща със записи непаричната част от сумата, а не само с книжа по външния и вътрешния дълг, както беше фиксирано в първоначалното одобрение на надзорниците по трите сделки.
Изненадващо намеренията на Дойчебанк за ефективната цена, която ще трябва да плати общо по трите сделки, се разминават с окончателните клаузи в приватизационните договори за трите фармацевтични заводa. Въз основа на записаните цени и съотношения на плащане в тях излиза, че Дойчебанк ще трябва да плати общо около 29 млрд. лв. в брой и още около 3 млрд. лв. за компенсаторни записи. Очакваше се немската финансова институция да увеличи капитала на българското дружество "Балканфарма", формалния купувач по трите приватизационни договора, със сума, равна на общата цена, т.е. с близо 32 млрд. лв. Съдебната регистрация на промяната в капитала на "Балканфарма" от 17 юни т.г. обаче показва увеличение от 50 млн. лв. на едва 26.2 млрд. лв. Разминаването трудно може да се обясни и с вече внесени първоначални суми за участие, тъй като депозитът за "Антибиотик" беше едва 500 хил. долара, а сделките за "Трояфарм" и "Фармация" бяха договорени с "Балканфарма" преди повече от две години, без тогава в обявите в Държавен вестник изобщо да се споменава изискване за депозит.
Иначе според официалната информация за трите приватизационни договора общият финансов ефект от сделките за фармацевтичните заводи (с инвестициите и поетите задължения) е около 70 млн. долара. С този аргумент директорът на АП Захари Желязков заяви, че сделката за фармацевтичните дружества e един от най-големите успехи на приватизацията.
Комисията по ценните книжа одобри първия общински облигационен заем
Комисията по ценните книжа и фондовите борси одобри през миналата седмица първия проспект за публично предлагане на общински облигации. Според документа община Свищов ще пласира емисия на облигации в размер на 1 млрд. лв., разпределена в 100 000 безналични поименни облигации. Номиналът на облигациите ще е 10 000 лв., а емисионната им стойност ще е 10 500 лв. Облигационният заем ще е със седемгодишен срок и годишна доходност 3 пункта над основния лихвен процент. През първите две години от издаването на книжата общината ще изплаща лихва на всеки 6 месеца, а през следващите пет години ще се изплащат и главници на лотариен принцип. В Централния депозитар ще бъдат теглени номерата на 20 000 облигации, които ще бъдат изцяло изплащани на собствениците им. Предвиден е и механизъм за обратно изкупуване на облигациите. То ще може да става след решение на свищовския общински съвет, което да е гласувано с поне 2/3 мнозинство. На обратно изкупуване обаче ще подлежи не повече от 10% от емисията.
Набраните средства ще бъдат използвани за подмяна на водопроводната мрежа и за разкриване на нови водоизточници в околните села. Заемът няма да бъде обезпечен, като единственият начин собственик на облигация да получи дължимото в случай на неизпълнение на ангажиментите от страна на общината е да се снабди с лист за принудително изпълнение. В първоначалния вариант на проспекта за емисията облигации се е предвиждало заемът да бъде обезпечен с машини и съоръжения на общинската фирма "Водоснабдяване и канализация", но комисията не е одобрила този вид обезпечение, защото отделният облигационер трудно би могъл да встъпи в правата си по обезпечението. Впоследствие, за да спази изискванията на комисията, община Свищов е опитала да договори с някоя банка съответна банкова гаранция или да сключи застраховка за кредитния риск при някой застраховател. Държавните банки са отказали с мотива, че им липсва опит в тази област. Като единствен начин за гарантиране правата на облигационера е останало изпълнителното производство по Гражданския процесуален кодекс, което обаче не гарантира 100% вземането на облигационера.
До две седмици се очаква решение на Общински съвет - Свищов, за откриване на подписка, съобщиха от община Свищов. Ще последват съобщения в два централни и един регионален всекидневник, в които се обявява началната дата на емисията. Емисията облигации ще е достъпна както за юридически, така и за физически лица. Срокът на подписката ще е 60 дни с възможност за удължаване с още два месеца, ако останат незаписани облигации. Подписката ще се счита за валидна, ако бъдат записани облигации на стойност 350 млн. лв. От инвестиционния посредник "Юнити инвест 99", който ще организира пласирането на облагането на облигационния заем чрез офисите си в София и Свищов, декларираха, че възнамеряват да листват емисията на борсата. Проблемът е, че в момента правилникът на борсата предвижда единствено регистрирането на емисия корпоративни облигации, но не и на общински.
"Индустрия" се влива в "Акционер фаворит"
На проведеното през изминалата седмица общо събрание на "Акционер фаворит холдинг" акционерите решиха дружеството да се преобразува чрез вливането на "Индустрия холдинг" (бивш ПФ "Индустрия") в "Акционер фаворит холдинг". На 17 юни решение за вливане беше гласувано и от общото събрание на "Индустрия холдинг". Преобразуваното дружество ще запази името "Акционер фаворит холдинг", като в органите на управление на дружеството няма да бъдат извършвани промени. Преобразуването ще бъде факт едва след обнародване на съдебното решение в Държавен вестник, каза за "Капитал" юристът на "Акционер фаворит холдинг" Иван Иванов.
"Акционер фаворит" беше седмият по размер на привлечен капитал приватизационен фонд, по този показател "Индустрия" се подрежда на 60-о място (от общо 81 приватизационни фонда). Преди вливането капиталът на "Акционер фаворит холдинг" е 2.21 млрд. лв., а на "Индустрия холдинг" - 145.9 млн. лв. След преобразуването капиталът на "Акционер фаворит холдинг" ще стане 2.35 млрд. лв. Акциите и на двете дружества са с номинал 1000 лв. "Малките фондове нямат шанс да оцелеят в сегашната икономическа обстановка. Те притежават пакети от 4-5 предприятия и поддържането на административен апарат е твърде скъпо за тях," каза Даниел Ризов, изпълнителен директор на "Акционер фаворит холдинг". Вливането е било предложено от "Индустрия холдинг". Един от мотивите "Акционер фаворит холдинг" да приеме вливането е доброто сътрудничество между двата холдинга в управлението на "Складова техника" - Горна Оряховица (единственото предприятие, в което и двата холдинга имат акционерно участие - б.а. ), допълни Ризов.
Преобразуването няма да има последствия за акционерите на "Акционер фаворит", а собствениците на акции от "Индустрия холдинг" ще получат нови депозитарни разписки вече като акционери на новото дружество. Двата фонда са уведомили Комисията за защита на конкуренцията, която е одобрила вливането. Комисията по ценните книжа също ще бъде уведомена в законовия срок за преобразуването, съобщиха от ръководството на "Акционер фаворит холдинг".
Това е първото вливане между два бивши приватизационни фонда. В началото на юли предстои вливане и на инвестиционно дружество "Семеен фонд" в инвестиционно дружество "Индустриален фонд" според обявения в Държавен вестник дневен ред на общите събрания на дружествата. До момента единствено ИД "Златен лев" е взел решение на общото си събрание да се раздели на холдинг и инвестиционно дружество.
Краят на войната и бъдещото развитие на НАТО
След бурните събития в Източна Европа от 1989 г., довели до падането на комунистическите режими в региона и разпускането на организацията на Варшавския договор, една след друга освободилите се от комунизма държави декларираха желанието си да станат пълноправни членки на организацията на Северноатлантическия договор. Всяка от тях изтъкваше разнообразни доводи за това си желание, но основният бе и си остава, че няма по-добър гарант за сигурността им от алианса. Е, поискаха другите, поискахме и ние да станем член на НАТО, за да ни е по-сигурна сигурността. С гласуваната от Народното събрание на 23 октомври миналата година декларация бе дадена възможност на сегашното правителство най-сетне да започне реални преговорни действия за присъединяването ни към Северноатлантическия пакт. Лошото е, че точно когато мислехме да поговорим сериозно с хората, от които зависи решаването на проблема ни, те взеха, че започнаха " хуманитарната " операция срещу СР Югославия. И тук ние видяхме шанса си да спечелим, каквото можем, за да реализираме стремежа си. Подкрепихме пакта морално, дадохме, каквото ни искаха, като че ли бяхме готови да дадем и това, което бяха готови да ни поискат, и междувременно... войната свърши. А влязохме ли в НАТО?
Най-актуалният въпрос в момента е дали косовската криза създаде наистина нова ситуация относно разширяването на съюза на изток. Под нова ситуация се схващат преди всичко три неща - декларираната от нас подкрепа за евроатлантическите ценности, даването на въздушен коридор за самолети на алианса и нуждата от продуциране на сигурност в балканския регион след края на кризата. За съжаление обаче и трите елемента не ни поставят пред някаква нова ситуация. Както е известно нееднократно сме декларирали своята привързаност към евроатлантическите ценности. Кризата в Косово едва ли може да се смята и за своеобразен тест за действителната ни привързаност поради факта, че като страна, желаеща да постигне пълноправно членство в НАТО, не бихме могли да направим нищо друго, освен да подкрепим военната операция на пакта. Същото се отнася и за предоставянето на въздушното ни пространство.
Освен това евентуален отказ на искането на алианса щеше да ни постави в значително по-неизгодна позиция за атакуване на членството от прекият ни конкурент Румъния. По отношение продуцирането на сигурност в региона, разгръщането на мироопазващата операция в Косово, поне за момента ще направи приемането на нови членове от Балканите неоправдано, най-вече с оглед на това, че обтегнатите отношения на България, Румъния, Македония и особено Албания с Югославия биха могли да ескалират ненужно взривоопасната атмосфера в региона.
Удар по надеждите ни за бързо присъединяване е и неизбежната нужда от огромна икономическа помощ за Балканите. Според експертите ще са нужни около 90-100 млрд. евро, за да бъдат реанимирани Югославия и съседните й страни. Проблемите около военнопромишления ни комплекс също са демонстрация на изоставането ни по въпросите на интегрирането в икономиката на човешки ресурси и военна техника от въоръжените сили и отбранителната промишленост.
За изпълнение на политическите критерии България би трябвало да работи активно в структурите на ОССЕ и Съвета на Европа. В това отношение могат да се отбележат някои успехи като ратифицирането на конвенцията за малцинствата и вътрешният ни етнически мир, който е добро постижение за нашия регион; за отбелязване са добрите отношения, които поддържаме със съседните ни държави (рязкото подобряване на отношенията ни с Македония бе много силен момент за външната ни политика).
По отношение на военните критерии алиансът ще съблюдава възможността ни да допринесем за колективната отбрана, което е относително субективно като трактовка, и което ще зависи до голяма степен от финансово-техническите ни възможности и от лобито, което сме си изградили сред членовете на съюза. В наша полза е фактът, че и сега военната ни стратегия е ориентирана според натовския принцип за максимално ефективна защита на минимална цена.
Във всеки случай стремежът ни за членство в НАТО не трябва да се превръща в самоцел, а действията за постигането му трябва да са в хармония във всеки един момент с постоянно изменящата се международна обстановка. От друга страна, вътрешното ни политическо и икономическо развитие може да изиграе решителна роля за получаването на покана за преговори за пълно присъединяване към пакта. Затова с оглед развитието на ситуацията около косовската криза, отношенията ни с алианса в нея и икономическите проблеми, инспирирани от кризата, едва ли до периода 2002 - 2005 г.ще получим ясен знак за евентуално започване на преговори за пълноправното ни членство в НАТО.
Испанската "Иберостар" ще инвестира 15 млн. марки в "Албена"
Собствениците на испанската хотелска верига "Иберостар" и мениджъри на курорта "Албена" обсъждат планове за изграждане на нов хотелски комплекс, съобщиха от българското туристическо дружество. Проектът е бил разглеждан по време на посещението на президента на испанската верига в България по-рано този месец. "Въпреки че все още нямаме окончателно подписан договор, съвместната ни работа напредва и имаме сериозен ангажимент от собствениците на "Иберостар" за бъдещето на проекта. Представителите на "Иберостар" и "Некерман" изрично заявиха, че са намерили добри условия за бизнес у нас", каза Красимир Станев, изпълнителен директор на комплекса. "Иберостар" е най-голямата верига в Испания - разполага с 14 хотела на остров Майорка и над 30 в цяла Испания, Мексико, Доминиканската република и Куба. Освен испанските мажоритарни собственици 40% от компанията са собственост на немската фирма "Некерман".
"Това, което ние предложихме, беше на мястото на сегашния базар в "Албена" да бъде изграден нов хотелски комплекс, който по първоначални изчисления ще е на стойност между 12 и 15 млн. марки", заяви Станев. Проектът е за хотел категория четири звезди и е приет по принцип от ръководството на испанската фирма. До два месеца ще бъдат доработени някои детайли около външното оформление и басейните около хотела. Финансирането ще е 80% от "Иберостар" и "Некерман" и 20% от "Албена". Ако и последните детайли по проекта бъдат одобрени, строителството може да започне през септември 2000 г. и да завърши през юни 2001 г. Един от първоначалните варианти е бил за съвместна приватизация на комплекса "Слънчев ден" от "Албена" и "Иберостар", но предложението не се е харесало на испанците.
Кредиторите одобриха и двата оздравителни плана за "Плама"
Събранието на кредиторите на "Плама" - Плевен, одобри във вторник и двата плана за оздравяване на рафинерията - единия, внесен в съда от управителния съвет на "Плама" и мажоритарния собственик на плевенското дружество "Плама консорциум", а другия - от работещите в рафинерията. На събранието не се е състояло гласуване от страна на кредиторите, тъй като според Търговския закон, когато планът за оздравяване предвижда пълно плащане на вземанията на кредиторите (а такова се предвижда и в двата оздравителни плана за "Плама"), смята се, че те са го приели, без да се провежда гласуване. Одобрението на два плана за оздравяване е предвидено от закона, но в такива случаи съдът трябва да утвърди само единия (или нито един). Търговският закон не предвижда срок, в който съдът трябва да се произнесе. Според председателя на плевенския окръжен съд Цветелина Янкулова срокът ще е разумен, във всички случаи по-кратък от месец. Ако един от оздравителните планове бъде утвърден от съда, "Плама" ще избегне фалита.
Според Търговския закон, когато са предложени няколко оздравителни плана, се утвърждава планът на длъжника (в случая "Плама"), освен ако той не отговаря на законовите изисквания. Като мажоритарен собственик на рафинерията най-вероятно е "Плама консорциум" да поеме оздравяването на предприятието.
По време на събранието "Плама консорциум" е направил една съществена промяна във внесения от него план за оздравяване. Тя предвижда всички кредитори, които притежават обезпечение (залог или ипотека върху имуществото на "Плама"), да запазят обезпеченията, като се задължават да не упражняват правата си по обезпеченията, докато "Плама" изпълнява задълженията си по оздравителния план. Първоначално планът предвиждаше всички кредитори с обезпечени вземания да освободят безусловно и неотменяемо ипотеката или залога. Те обаче не са одобрили тази част от оздравителния план още в предварителните разговори с "Плама консорциум" и собственикът се е съгласил с тяхното искане.
В деня на събранието на кредиторите представителят на държавата Хараламби Анчев е внесъл в съда молба синдикът на "Плама" Николай Пенев да остане в рафинерията след излизането й от несъстоятелността, за да упражнява надзор над действията на длъжника по изпълнението на плана. След евентуалното утвърждаване на оздравителен план задълженията на "Плама" към шест банки, които са обявени в несъстоятелност, ще бъдат преоформени като задължения към държавата до размера на вземанията на държавата към тези банки. Като резултат държавата ще стане най-големият кредитор на "Плама" и е логично някой държавен представител да съблюдава сделките в рафинерията, коментира Николай Пенев.
Накратко
Комисията по ценните книжа одобри през изминалата седмица проспект за публично предлагане на акции на "Труд и капитал холдинг". Обект на предлагане ще бъдат 2 млн. акции с номинална стойност 1000 лв. и емисионна стойност 1500 лв. Към момента капиталът на холдинга е 2.309 млрд. лв. Комисията одобри и проспекта на "Орел инвест холдинг". Холдингът ще емитира 1.6 млн. акции с номинал 1000 лв. и емисионна стойност 1300 лв. Капиталът на "Орел инвест холдинг" е 1.061 млрд. лв. Комисията по ценните книжа на свое заседание реши да отнеме лиценза на един инвестиционен посредник заради капиталова неадекватност. Председателят на комисията Радослав Цончев отказа да назове името на посредника, преди да е изтекъл двуседмичният законов срок за обжалване на решението. Комисията е уведомила борсата, Централния депозитар и Центъра за масова приватизация за отнемането на лиценза на въпросния инвестиционен посредник.
Общи събрания
"Енергия" - Търговище, увеличава износа за ЕС
Заводът, изграден по лиценз на немската фирма "Варта", получи сертификат за качество ISO 9001
През последните три години търговищката фирма "Енергия" АД, специализирана в производството на акумулатори и акумулаторни батерии, е увеличила значително износа си за страните от Европейския съюз, съобщиха от ръководството на дружеството. Преодоляването на зависимостта от традиционните пазари на бившия Съветски съюз е станало възможно благодарение на инвестициите в системи за качество, резултат от които беше връченият наскоро на дружеството сертификат за система на качество ISO 9001. В момента усилено се провеждат лабораторни изпитания на продукцията на "Енергия" в Англия, повишава се количеството на продадените чрез две дистрибуторски фирми батерии в Италия. Вече е започнала доставката на тягови и стационарни акумулаторни батерии за немския пазар, водят се преговори за доставка и в други страни на Европа, Азия и Америка.
"Близо половината от печалбата ни през последните години се влагаше за подобрения за качеството", каза за "Капитал" Желю Папазов, изпълнителен директор на дружеството. "В началото на 1998 г., когато започваше кризата на руския пазар, благодарение на инвестициите си в системите за качество "Енергия" АД успя успешно да се преориентира към продажби на други европейски пазари", каза Папазов. Въпреки по-голямото си значение за развитите пазари на Западна Европа подобреното качество на продукцията постепенно се отразява положително и на износа на продукция за страните от ОНД. Въпреки спада на продажбите на руските пазари вследствие на кризата от средата на 1998 г, дружеството е успяло да запази продажбите на обща стойност 16.2 млрд. лв., което е почти на нивата от 1997 г. "Елемент на работата ни по изграждане на системата за качество ISO 9001 беше преминаването на продуктова сертификация за получаване на знака ГОСТ-Р, даващ достъп до руския пазар. Който иска да търгува с Русия, следва да прилага и прилага и необходимото високо качество, защото безвъзвратно отмина времето, когато на пазара на републиките в състава на бившия СССР можеше да се изнася лошокачествена продукция ", коментира изпълнителният директор Папазов. Опитът на фирмата показва, че през последните години страни като Русия, Украйна, Молдова, Туркменистан и др. поставят все по-сериозни изисквания към качеството.
"Енергия" АД е създадено през 1960 г. и е един от основните производители на оловно-кисели тягови акумулатори в Европа. Първоначално е усвоено производството на акумулатори за мотоциклети. През 1971 г. се открива нов завод за производство на оловно-панцерни акумулатори и батерии, изграден изцяло по лиценз на немската фирма "Варта". През 1983 започва реконструкция на основните производствени мощности, с което се въвеждат нови технологии и се повишава качеството на продукцията. Основните продуктови групи в момента са тягови и стационарни батерии, както и комплекти и елементи за тях. По време на първата вълна на масовата приватизация бяха раздържавени 67% от акциите на дружеството, които бяха придобити от няколко приватизационни фонда и индивидуални акционери.
Търговията с деноминирани акции започва от първи юли
Първият ден на търговия с акции в деноминирани левове ще е 1 юли, съобщи през изминалата седмица Георги Драйчев, заместник изпълнителен директор на "Българска фондова борса - София". Преминаването към новите левове ще стане, след като приключи редовната търговска сесия на 30 юни. "Сделките от 1 и 2 юли ще бъдат приключени на 7 юли, като причина за забавянето ще е начинът на работа на платежната система. Няма да бъдат налагани санкции за забавянето на членовете на борсата", допълни Драйчев. Всички сделки, сключени преди 1 юли, при които има забавяне в сетълмента, ще бъдат приключени в деноминирани левове. От 1 юли борсата и Централният депозитар служебно ще преизчислят номинала и капитала на регистрираните за търговия дружества, като премахнат трите нули. Почти всички акции вече ще са с номинал един лев, като няма да са рядкост и номинали от по десет стотинки (към момента се търгуват акции на шест дружества с номинал 100 лв.). През изминалата седмица е бил извършен и последният тест на търговската система на БФБ - София за работа в деноминирани левове. Инвестиционните посредници не би трябвало да срещнат проблеми в работата с деноминирани левове, тъй като са участвали в тестването на търговската система, каза Драйчев.
Деноминацията няма да поражда никакви действия от страна на акционерите. Няма да има нужда от подмяна на депозитарните разписки, но при желание на акционера Централният депозитар ще издава разписки с новия номинал. Дружествата ще трябва в срок от една година да извършат промяна в съдебните регистри, свързана с намалението на капитала и номиналната стойност на акциите. За целта трябва да бъде свикано общо събрание, на което да се гласуват промени в устава и капитала на дружеството. Делата за пререгистрация ще бъдат безплатни, но дружествата ще разходват допълнително средства за свикването на извънредни общи събрания. От правосъдното министерство обясниха, че за съжаление законът не предвижда санкция, ако фирмите не извършат пререгистрацията. При пререгистрацията публичните дружества ще са длъжни да уведомяват борсата и депозитара.
Блоковите сделки се завърнаха на борсата
Благодарение на няколко сравнително големи блокови сделки общият оборот на "Българска фондова борса - София" през периода 18 - 24 юни се повиши до 5.3 млрд лева. Тази стойност е неколкократно по-висока от регистрираната предишната седмица. На свободния пазар, където се извършва търговията с малки количества акции, регистрираните обороти отново бяха критично ниски - общ оборот за периода 519 млн. лева, две трети от който се дължаха отново на блокови сделки с акции на слабоатрактивни предприятия.
"Активизирането на блоковите сделки е добър сигнал, наистина има някакво, макар и епизодично, засилване на интереса в сравнение със ситуацията отпреди месец например", обясни брокер. Според участниците на пазара не е толкова оптимистично това, че чуждестранен инвестиционен интерес има предимно към акции на ограничен брой предприятия - "Албена", Нефтохим и "Солвей - Соди". За разлика от силния интерес към нашия пазар от пролетта на миналата година сега от списъка на атрактивните книжа са отпаднали повечето тютюневи дружества, включително и тютюневият монополист "Булгартабак холдинг". Доказателство за това е символичният оборот с акции на Булгартабак - 65 000 лева за едноседмичния период 18 - 24 юни.
Най-голяма от блоковите сделки беше тази с акции на туристическия комплекс "Албена" - през борсата премина пакет от 258 265 акции на цена 6164 лева всяка. Пакетът представлява около 5% от капитала на дружеството и според непотвърдена информация става дума за пакет, собственост на един от миноритарните акционери, лондонския клон на "Банк насионал дьо Пари". Две големи блокови сделки бяха регистрирани с акции на "Солвей - Соди" - общо 35 000 акции на цени съответно 13 700 и 14 400 лева за акция. Блокова сделка имаше и с акции на Нефтохим - 40 000 акции по 18 000 лева всяка.
На официалния пазар отново беше регистрирана вяла търговия. Изключение направиха прехвърлянията на акции на "Мел инвест холдинг". Покачване в обемите имаше и при книжата на Софарма - 1307 акции на цени между 53 000 и 57 000 лева за акция. Общата стойност на пакета беше 70 милиона лева.
Ликвидна криза притисна междубанковия пазар
Остър недостиг на левов ресурс повиши напрежението на междубанковия пазар и банките бяха принудени да продават големи обеми евро или да плащат високи лихви по необезпечени междубанкови депозити.
В по-голямата си част търсенето на левове бе предизвикано от преводите на ликвидационните сметки на фалирали банки към бюджета. Промените в Закона за банките, които задължават синдиците в 14-дневен срок да разпределят средствата по ликвидационните сметки на затворени в действащи банки между кредиторите, бяха публикувани на 15 юни в Държавен вестник. Според данни на БНБ по сметките на затворените банки в края на май са били 128 млрд. лв. Агресивните продажби на евро с по-къс от спот вальор за набавяне на необходимите левове понижи цената му до 1945 лева. На спот вальор основният купувач бе БНБ на фиксирания курс купува от 1946.05 лева за евро. Допълнително напрежение създадоха и крайните клиенти, които направиха всичко възможно да изчистят всичките си предстоящи левови плащания преди деноминацията на лева, за да си спестят главоболията при осчетоводяване на сделките. Липсата на левове покачи и лихвите по краткосрочните необезпечени депозити, с които банките обикновено регулират текущата си ликвидност. Овърнайт депозити достигнаха до 4.5-5.0 на сто годишно с отделни сделки на 5.5 процента, което е най-високото им ниво от 16 ноември 1997 г. Ниската наличност на свободни левове ограничи участието на банките и на редовните аукциони на финансовото министерство и за първи път от въвеждането на валутния борд не бе изпълнена предложената тримесечна емисия сконтови ДЦК, чиято доходност определя основния лихвен процент. Банките дадоха поръчки за около четири милиарда лева при предложени пет милиарда, а ОЛП се повиши до 4.50 на сто годишно, след като четири седмици бе на 4.42 на сто. Според дилъри тенденцията за свита левова ликвидност ще се запази поне до датата на деноминацията на лева (5 юли), тъй като банките ще се въздържат да договарят депозити за срок, по-дълъг от тази дата, за да облекчат осчетоводяването на сделките. В същото време банките ще трябва да регулират минималните си задължителни резерви за юни до 3 юли.
Съотношението долар/евро на световните пазари, което определя и курса долар/лев, тази седмица продължи да бъде в полза на щатската валута въпреки стремежа главно на германски финансисти да убедят инвеститорите в икономическата стабилност на страните от евро-зоната. В центъра на вниманието бе планът за финансови рестрикции на германския финансов министър Ханс Айхел, с който се предвижда да се спестят около 30 милиарда марки през идната година. Президентът на Бундесбанк Ханс Титмайер също заяви оптимизъм за бъдещото развитие на германската икономика. С това за пореден път инвеститорите бяха убедени, че потенциалното възстановяване на икономическия растеж на Германия далеч няма да реши проблемите на цялата евро-зона. В същото време за пореден път Европейската централна банка не се ангажира с конкретни намерения по отношение на пазарното съотношение на долара към еврото. Това бе основната причина за установяването на търговията на нива, близки до 1.03 долара за евро.
Българските брейди-книжа поевтиняха
През изминалата седмица инвеститорите частично скъсиха позициите си в дългови книжа на страните в преход, като основната причина за това бе неясната перспектива за краткосрочното развитие на руската икономика. В четвъртък председателят на бюджетната комисия на руската Дума Александър Жуков заяви, че правителството може да покрие изискванията на МВФ за извънредни бюджетни приходи от 60 милиарда рубли през тази година. Според Жуков поне 50 милиарда рубли ще дойдат от повишената събираемост на данъците. Ако не бъде покрито изискването на МВФ, Москва рискува да загуби поне 4.5 милиарда долара кредити от фонда в рамките на 18-месечен период. Оптимизмът на Жуков обаче не бе достатъчен да убеди инвеститорите в евентуален успешен край на предстоящите преговори, тъй като по-рано този месец Думата вече на практика отхвърли едно от условията на фонда, като отхвърли проект за повишаване на цените на горивата в страната.
Опасенията по отношение на Русия оказаха влияние върху търсенето и на брейди-книжата на останалите страни в преход, сред които са и българските. Друг фактор, който определяше ниската ликвидност на дълговите пазари, бяха спекулациите за възможно повишаване на лихвите на Федералния резерв на САЩ от 30 юни. Според дилъри големите инвеститори предпочитат да заложат на сигурно и да изчакат решението за лихвите, а не да разширяват рисковата си експозиция в едната или другата посока.
Евентуално повишаване на лихвите ще означава по-висок доход и цени на брейди-облигациите, тъй като основа за определяне на доходността са американските 30-годишни лихвени облигации.
Средното поевтиняване на българските книжа за периода варираше от 0.625 до 1.250 цента и късно в четвъртък обезпечени облигации с отстъпка DISC достигнаха 67.125/68.375 цента, облигациите, заменили просрочените лихви IAB, се търсеха на 67.875, а котировките купува на облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 60.750/875.
Златният план на МВФ не се хареса в Конгреса на САЩ
Планът на Международния валутен фонд да продаде до 300 тона от златния си резерв и с приходите да финансира обслужването на дълговете на най-бедните държави към МВФ, Световната банка и страните от Г-7 не получи добър прием сред американските конгресмени и страните, чието обслужване на дълговете ще бъде облекчено. Спот цената на златото и едномесечните фючърсни контракти веднага се повишиха до нива от над 261 долара за тройунция. Пазарът игнорира изявлението на изпълнителния директор на МВФ Мишел Камдесю от началото на миналата седмица, че фондът ще направи възможното, за да предотврати евентуален срив в цените на златото.
Тридесет и шест от общо 41 държави, чийто дълг към МВФ, Световната банка и страните от Г-7 ще бъде облекчен с приходите от продажбите на злато от резерва на МВФ, са производители на злато. Голяма част от приходното перо на бюджетите на тези държави се попълва от златната индустрия. Тя е източник и на почти 100% от валутните им приходи. Дори малки продажби на злато в момента ще намалят рязко и без това ниските цени на благородния метал. В стремежа си да помогне на най-бедните МВФ по-скоро ще разбие единствено работещия индустриален сектор в тези държави - добива на злато.
Преди да бъде предложен за гласуване в Конгреса, законът, легитимиращ продажбата на част от златния резерв на фонда, чийто вносител е финансовото министерство, предстои да бъде дискутиран в банковата и финансова комисия към Конгреса. Комисията по външна политика към Сената също трябва да се произнесе по закона.
Все още са пресни спомените от едногодишните разгорещени дебати в Конгреса за целесъобразността на актуализирането на финансовата мощ на МВФ, значително изтъняла в хода на азиатската криза и финансовия крах на Русия. През октомври миналата година сагата все пак завърши. МВФ и финансовото министерство взеха своето - нови 18 млрд. долара в хазната на фонда и покана към останалите страни, членки на МВФ, да покрият пропорционално задълженията си към новия по-голям капитал на фонда. Когато САЩ отправят покани, останалият свят се чувства задължен да откликне.
Липсата на разяснителна информация как точно ще работи планът и какво ще е отражението върху цените на златото обърка американските конгресмени. "Хаосът в Конгреса не ни позволява да предвидим резултата от дебатите", обяви Нанси Пелоси, конгресмен от Демократическата партия.
Заместник-председателят на икономическата комисия към Конгреса Джим Сакстън изрази очаквания, че американските конгресмени ще отхвърлят плана на МВФ с голямо мнозинство. "Фондът и Министерството на финансите трябва да конкретизират какви суми ще получават годишно кредиторите на най-бедните държави от продажбите на част от златния резерв на МВФ. В момента, в който го направят, и малкото поддръжници на идеята ще се дистанцират."
Накратко
"Индонезия няма да се присъедини към каучуковия картел на Тайланд и Малайзия. При текущите лихвени равнища от над 30% не можем да си позволим да взимаме заеми за управлението на запасите", заяви А. Будиман, изпълнителен директор на Индонезийската асоциация на производителите на каучук GAPKINDO. Индонезия е вторият по големина в света производител на каучук.
В средата на миналия месец най-големият световен производител на каучук, Тайланд, и Малайзия, основен фактор на световния пазар, замразиха членството си в Международната организация за естествен каучук (INRO) и обявиха план да формират каучуков картел.
Според анализ на GAPKINDO производството на каучук в Индонезия през настоящата година ще достигне 1.6-1.7 млн. т. Това е с приблизително 200 хил. т повече от първоначалните прогнози. В анализа се казва че "управлението на стоковите запаси и пазарните интервенции за регулиране на цените трябва да останат монопол на INRO".
Скоро Ирак ще е в състояние да произвежда резервни части за остарелите производствени мощности в петролната индустрия на страната. Към петролното министерството в Ирак бе формиран нов отдел, който да организира производството на резервоари за складиране на добития суров петрол и нови тръбопроводи.
Произведените в Ирак части ще попълнят вноса от чужбина. Съгласно условията на споразумението храна и медикаменти срещу петрол ООН разреши на Ирак да внесе оборудване и резервни части за производствените мощности на петрол на стойност 300 млн. долара в последните три фази. В момента тече изпълнението на шестата фаза. Всяка фаза е с продължителност шест месеца и позволява на Ирак да изнася петрол на стойност 5.26 млрд. долара. До този момент Ирак е получил оборудване и резервни части едва за едва 20 млн. долара.
Осъвременените производствени мощности ще позволят на Ирак да произвежда през първото тримесечие на 2000 г. над 3.5 млн. барела петрол дневно. От тях едва 0.5 млн. барела ще бъдат за вътрешния пазар.
Получаването на разрешение за строеж е за хора със здрави нерви
Строеж може да се извършва само ако не е в нарушение на Закона за териториално и селищно устройство и разпоредбите по неговото приложение. Всеки строеж, построен в нарушение на закона, без одобрен проект и без разрешение за строителство е незаконен. Така накратко може да се обрисува общата законова рамка, касаеща строителството.
За да бъде спазена процедурата, всеки, който има намерение да започне строителство, е длъжен да направи няколко основни неща, които да му дадат съответните правни гаранции за законосъобразното започване на строежа.
Собственикът на парцела (или този, в полза на когото е учредено правото на строеж) подава писмено заявление в техническата служба на общината за намерението си да строи. Това заявление трябва да бъде придружено със следните документи: на първо място трябва да има документ за собственост на терена или в случай че строежът ще бъде върху чужд имот - документ за отстъпено право на строеж. Ако имотът е собственост на няколко души, трябва да има и документ, който да показва желанието на съсобствениците на имота за участие в строителството или отказ от такова. Друг необходим документ е скица-копие от подробния градоустройствен план (виза). Без този документ е немислимо започването на проектирането. Визата съдържа в себе си параметрите на максималнодопустимото застрояване на терена, както и начина на неговото застрояване, а така също и номера на парцела и квартала и осите на улиците. Следващата стъпка е изготвянето на проектна документация. В нея е задължително да присъстват архитектурна и конструктивна част на проекта с характеристика на почвата, проекти за вътрешни инсталации, включително и електрическите инсталации, както трасировъчен план и вертикална планировка на обекта. Всяка една част от проекта трябва да бъде придружена с обяснителни записки.
Одобряването на проекта става от главния архитект на съответната община. За да бъде разгледан проектът, той трябва да бъде представен пред и комисия в общината в три копия и придружен от горе споменатите документи. За да стигнат до разрешение, проектите трябва да се съгласуват с органите по опазване на околната среда, санитарно-контролните органи, противопожарната служба, Комитета по стандартизация и метрология, Държавния технически надзор, специализирани органи към министерства, упълномощени да съгласуват проектите, но само на определени видове строежи. Срокът, за да бъдат съгласувани проектите с всички тези служби, не може да бъде по-дълъг от един месец. Всяка една част от проекта, който е минал одобрение, се подпечатва. Едва след това вече може да се премине към процедурата за издаване на разрешение за строеж.
Разрешение за строеж се издава от главния архитект на съответната община, а за големите градове, в които има териториално деление, разрешението се издава по решение на общинския съвет пак от главния архитект на съответната териториална единица. Разрешението за строеж се издава на основание на вече одобрен архитектурен проект.
При отказ да бъде издадено разрешение за строеж, собственикът, който в случая се разглежда като инвеститор, се уведомява за това в седемдневен срок от взимане на решението. Отказът се прави само по законосъобразност и трябва да е мотивиран с конкретните причини за него.
