Вероятно генералът ще продължава да спи спокойно, докато НСО е здравата крепост на президента. Дори и да не ползва информацията на службата, за държавния глава е достатъчно, че я държи далеч от желаещите достъп до архива. Хората на Владимиров са вътре в личния живот на най-видните хора в държавата, знаят всяка интимна, пикантна или компрометираща подробност от битието им. Именно тази информация е ключът към първия пост в охранителната служба. И генералът добре знае цената й, макар да казва, че не се интересува от тази информация и е наредил на гардовете на минутата да забравят това, което са видели. "Аз не съм силен с информацията, а с качествата си. Трябва да си луд да ползваш такива информации за компромати", каза Владимиров.
С всичко това скандалът в НСО едва сега започва, за пореден път. Управляващите няма лесно да се откажат от желанието да завладеят ключовата служба и най-важното - контрола над информацията в нея.
Добрия, Лошия и Бойко Рашков
"Правораздаването не е уестърн, където добрият гони лошия и хепиендът настъпва, когато отрицателният герой влезе в затвора или бъде застрелян. " С тези думи преди около година зам.-шефът на националното следствие Румен Георгиев въстана срещу закриването на своята служба и преобразуването й в структура с максимално ограничени функции. Дванайсет месеца по-късно топследователят заедно със своя началник Бойко Рашков и колегите си от ръководството на новосъздадената Специализирана следствена служба (СпСлС) са принудени да се чувстват точно като отрицателни герои от блудкав холивудски филм на тема дивия Запад.
Ролята на добрия блюстител на закона, който побеждава всички злодеи, разбира се, поемат вътрешният министър Богомил Бонев и неговият помощник Божидар Попов, главен секретар на МВР. Бонев директно пое ролята на главния обвинител в процедурата по отстраняването на Бойко Рашков от най-висшия пост в следствените органи. За първи път в историята на посттоталитарната съдебна система съдбата на висш магистрат ще се решава на базата на оперативна разработка на вътрешното министерство. Хората на вътрешния министър обвиняват шефа на следствието в нерегламентирани контакти с Райко Петров, главен заподозрян за убийството на Андрей Луканов, както и във възпрепятстване на работата по преписката за атентата срещу бившия премиер.
Миналата сряда Висшият съдебен съвет (ВСС), който има последната дума за евентуалното повишаване или понижаване на всеки магистрат, сформира специална тричленна комисия, която трябва да изясни доколко докладната записка на МВР отговаря на истината. До следващия петък избраните магистрати ще трябва да хвърлят светлина върху това дали данните в разработката на вътрешното ведомство се основават на реални събития, дали дадени съждения не са продукт на полицейска склонност към шпиономания и параноя и дали някои от изложените факти не са съзнателно изопачени от правоохранителното ведомство в ущърб на следствието. В случая МВР трудно може да се приеме за абсолютно обективен източник на информация, тъй като е в изключително обтегнати отношения с кръга около Рашков и с висшия ешелон на следствените органи. От няколко години полицията и следствието активно си прехвърлят вината за неволите в борбата с престъпността и на този етап МВР убедително печели битката на медийния фронт.
По всяка вероятност ВСС се е захванал с подробно разнищване на разработката срещу Рашков, тъй като тя изобилства с елементарни и лесно оборими фактологически грешки, което говори твърде зле за това как е работено по случая. Не бива да се забравя също, че по-голямата част от обвиненията срещу Рашков се базират на данни от специални разузнавателни средства, които по принцип могат да се използват само с разрешение на независим съдебен орган. Налагането на наказание само на базата на докладната записка, без да се прослушат записите от разговорите, би било опасен прецедент, който впоследствие би могъл да се обърне срещу всеки друг магистрат. Дори в действащия Наказателнопроцесуален кодекс е казано, че присъди не могат да се издават само по данни от подслушване. А МВР неведнъж е доказвало, че може да прави, каквото си иска, в сферата на подслушването и следенето. Типичен пример за това е случаят с така наречената операция "Змия", която беше насочена срещу приятелката на предишния главен прокурор Татарчев. МВР вероятно е следило почти всяка стъпка на бившия обвинител номер едно под предлог, че разследва нея... Така че ВСС за първи път от доста време насам постъпи принципно и реши да провери доколко полицията е откровена и действа според правилата. Изглежда, висшите магистрати подсъзнателно усещат, че това, което в момента се случва на Рашков, един ден може да се случи и на тях, ако станат неудобни на изпълнителната власт.
Така че тази седмица Бойко Рашков успя да спечели своята първа малка победа в позиционната война с МВР. Ако тричленната комисия на ВСС не потвърди данните от оперативната разработка, той автоматично ще се превърне в мъченик и отстраняването му ще стане доста по-проблематично. Изглежда, резултатите от ревизията на инспектората към правосъдното министерство не звучат достатъчно убедително, за да бъде уволнен следственият шеф. Без данните от докладната на МВР везните на Темида би трябвало да натежат в полза на сегашния началник на специализираното следствие.
Според докладната записка на вътрешното ведомство в хода на оперативно-издирвателната и следствената дейност срещу главния заподозрян по делото "Луканов" - Райко Петров, безспорно са установени факти и обстоятелства за трайни, действени и нерегламентирани контакти между него и директора на националното следствие Бойко Рашков. Първият нерегламентиран контакт с обвиняемия е направен чрез съпругата на Рашков в родното й село Ново Оряхово чрез нейния баща, който бил бивш кмет на селото. МВР твърди, че Петров е закупил чрез тъста на Рашков част от курортния комплекс Шкорпиловци. Оттам тръгвали нерегламентираните връзки между следствения шеф и обвиняемия.
Шефът на следствието обаче веднага опонира, че неговата съпруга Мария Рашкова всъщност е родена в град Долен Чифлик, а баща й Марин Михов е бил пенсионер и никога не е бил кмет на въпросното село. По този начин тъстът не е имал физическа възможност да продава каквито и да е общински имоти. Освен това от 1995 г. той заболява от рак, което налага неговото лечение. До смъртта си на 11.08.1996 г. тъстът на Рашков изобщо не може да работи, се казва във възражението на следствения шеф.
Според МВР на 10.05.1997 г. в кабинетите на зам.-шефовете на НСлС Румен Георгиев и Румен Андреев следователите по делото "Луканов" Карайотов и Георгиев докладват за резултатите от разследването. В информацията на ген. Божидар Попов се твърди също, че тогава Рашков запазва в тайна познанството си с обвиняемия Райко Петров и впоследствие продължава контактите си с него. Данните на вътрешното ведомство сочат, че главният заподозрян е говорил с шефа на бившата НСлС петнайсет минути след като МВР-агенти по оперативен път се опитват да изкопчат от Петров признание, че е организирал убийството на Луканов. Бойко Рашков пък опонира, че по този начин всеки би могъл да попадне в материалите от подслушванията на вътрешното ведомство. Още същия ден обаче следовател номер едно се е срещал със своя колега Богдан Карайотов в района на Галата - Варна, се казва в материала на оперативните служби. Следователят по делото прави обширен доклад, а Рашков изявява желание да се срещне с основния свидетел по делото "Луканов". Според друго обвинение на МВР директорът на НСлС "е установявал негласни контакти с адвокатите на Петров и сина му Димитър". Рашков обаче протестира, че контактите с тях са били напълно официални, и то на базата на издаденото на 16.09.1997 г. постановление за задържане на главния заподозрян. "Въпросните лица имат около десетина молби за незаконосъобразно водене на разследването. Освен това не бих могъл да разшифровам понятието "негласни контакти". Изглежда, не съм толкова интелигентен", допълни Рашков след заседанието на ВСС .
Освен дискретните контраудари относно фактологическите неточности в разработката на МВР шефът на следствието не пропусна да нанесе
Безсилието на левицата изкара Камов на светло
Имам една тайна, но няма да ви я кажа сега. С това изречение Александър Томов редовно поддържа журналистическия интерес към големите новини в евролевицата, които обикновено "ще се случат съвсем скоро". Така стана и с кандидатурата на евролевите за кмет на София.
Още когато никой не говореше за опозиционен кандидат, Томов заяви, че вече има конкретен човек - некорумпиран, със сериозен международен и вътрешнополитически авторитет. В диапазона на кадровия потенциал на евролевицата имената, отговарящи на тези критерии, не бяха много. Но сред евролевия елит никой не се досещаше за кого говори лидерът.
Кой е нароченият публиката, а и членовете на евролевицата научиха не от Томов, а от кандидата на противниковия отбор. "Човекът, с когото ще се състезавам, е Николай Камов", съобщи изненадващо в понеделник Стефан Софиянски. Така опозиционната кандидатура бе оповестена много преди самата опозиция да е готова да го направи.
Александър Томов никога не се отказва от възможността да покаже кой е "сценаристът", дори тогава, когато пиесата е със съмнително качество. Това, че се водят консултации за обща кандидатура за кмет в София между БСП и евролевицата, никога не е било тайна. И докато лидерът на евролевицата твърдеше, че опозицията обсъждала сериозни имена за столичен кмет, изборът му е бил вече направен. Както при всички досегашни консултации Томов отново лансира своето решение, преди да е договорено с останалите. Оставаше да бъде намерен човекът, който да го оповести. Направи го кметът Софиянски. Така Томов избегна обвиненията, че всява разкол в обединяващата се опозиция, но парира и опитите кандидатурата да бъде оспорена. Най-важното е, че самият Камов вече не може да откаже.
Досега бившият член на ИБ на БСП никога не е приемал подобни предложения и се осланяше на външнополитическите си изяви. Винаги е отхвърлял всякакви възможности да се конкурира с Александър Томов в евролевицата, въпреки че е единствената му алтернатива.
Според евролевите стратези кампанията в София ще има характера на национална и фигурата, която ще участва в надпреварата, може да предопредели шансовете на евролевицата на парламентарните избори.
С кандидатурата на Камов Томов спокойно може да заяви, че е повел битката за властта, без да понесе негативите на почти сигурната загуба.
"Преди около 15 дни бях настойчиво помолен да дам съгласието си да бъде консултирана кандидатурата ми", заяви Камов, след като информацията за номинирането му изтече и не можеше да бъде опровергавана. Въпреки това със завидно самочувствие обяви: "Ако печеля, печели цялата левица, ако загубя, печеля само аз. " Друго потвърждение за това, че екссоциалистът Камов е загубил политическата си свенливост, с която беше известен по време на БСП-битието си, е изявлението, че е дал съгласие да се кандидатира, защото приема идеята да се обединят действията на левицата. С това той сам се провидя като обединител на опозицията. Това му трябваше и на Томов. Още няколко подобни изказвания и Камов няма да може да се съвземе политически от вероятния провал на кандидаткметската си кампания.
Вярно е, че в последно време Николай Камов се радва на завидно медийно внимание, свързано главно с поредица от външнополитически изказвания и с участието му в срещата на обгърнатата с тайнственост група "Билдеберг" в Португалия. Секретното общество обаче едва ли ще му помогне да се справи със софийските потайности.
БСП, или по-точно софийската й организация, реагира доста гневно на обявената кандидатура.
Веднага след като името на Николай Камов бе лансирано за кмет, лидерът на столичните социалисти Никола Койчев припомни "ренегатството" на бившия член на БСП. И дори си позволи категорично да отхвърли възможността БСП да подкрепи Камов в София. На пръв поглед поведението на активиста Койчев е, меко казано, абсурдно, след като е ясно, че БСП няма кандидат. Самият Койчев преди месец обясняваше, че партията няма "комунален" политик, който да издигне. Стигна се до пускането на множество слухове за номиниране на: Стоян Александров, Ренета Инджова, Нешка Робева, Благовест Сендов... С надеждата, че някой може сам да се обади и да приеме етикета "БСП-кандидат", а ако такъв не се намери, да изгрее единствено възможният - Никола Койчев.
Според хора, близки до ръководството на евролевицата, гневната реакция на Койчев е предизвикана от собствената му нестабилна позиция, а не е плод на партийна лоялност. Кръгът около Красимир Премянов започвал бавно, но сигурно да овладява градската организация на БСП, а кандидатурата на евролевия Камов щяла само да подсили обвиненията, че "Позитано" 20 е предало партията. Първанов се опита да разсее напрежението, като призова (с двадесет и четири часа закъснение) да се спрат дрязгите. Разумно изявление, още повече че в БСП отдавна дадоха право на местните структури и депутатите сами да се справят с местните избори.
Самият Премянов обяви, че ще иска свикване на извънреден конгрес след местните избори. Ексшефът на депутатите социалисти предрече, че БСП ще се провали при всички случаи, като една от причините е закъснение с обявяването на кандидатурите.
В този контекст почти същото изказване направи и вицепремиерът Бакърджиев. И той като Премянов прогнозира, че БСП щяла да претърпи катастрофална загуба на местните избори, като обаче добави, че Красимир Премянов няма да остави това без последствия и Георги Първанов щял да си понесе отговорността. Наблюдението на Бакърджиев само по себе си не казва нищо ново, само че легитимира Красимир Премянов като бъдещия лидер на БСП. А на Премянов това и му трябва - все повече публичност. Да не говорим, че управляващите сами му дават коз след коз срещу Първанов. Спирането на в. "Дума", отнемането на сградата на БСП на "Позитано"20 са все факти, които средностатистическият социалист трудно понася и съответно са подходящи за атакуване на сегашното ръководство.
В крайна сметка издигането на кандидатурата на Камов няма да застраши синьото статукво в София, но поне може да раздвижи лявото блато.
Веригата около убийците на Луканов още не е затворена
И Райдовски спрян да пътува зад граница заради покушението срещу експремиера
Информационният повод за поредната серия от трилъра "Луканов" стана арестът в Русе на арменеца Артур Пашикович Торосян. Междувременно в пресата беше публикувана пълна справка за арестувания още през 1997 г. уж като съучастник в убийството на Андрей Карлович Райко Димитров Петров. Отнети бяха паспортите на бившия шеф на пресцентъра на Жан Виденов Красимир Райдовски и на сина на арестувания в Прага друг "поръчител на убийството" Ангел Василев. Така въпросите около разкритията по убийството на Луканов, вместо да намалеят, се увеличиха.
Арестът на Артур Торосян в Русе беше разтълкуван като поредната разкрита брънка във веригата по убийството на улица "Латинка" на 2 октомври 1996. Ако се съди по вестникарските заглавия, това е четвъртото залавяне на убийци на червения депутат. Връзките на арменеца с изгонени през 1994 г. украинци, авторитетът му на подземен бос на Русе, двата му ареста, охранителните му фирми в миналото, проблемите му с местните сикаджии и неясното му бизнеснастояще автоматично го свързаха с арестуваните през май двама рускоговорещи на ГКПП Капитан Андреево. Към информациите се добави и фактът, че в момента на ареста в автомобила му е пътувал бившият говорител на правителството на Жан Виденов - Никола Балтов. Въпреки че Торосян спокойно е можел да бъде арестуван без проблем на летището на следващия ден, тъй като е трябвало да пътува за Москва.
Иначе Артур Торосян би могъл да е идеалната връзка с убийците на Луканов. Представял се е за бивш шампион по джудо, бивш десантчик в Съветската армия и т.н. Според непотвърдени данни дори се е познавал с покойния Андрей Карлович и е правил опити за бизнес с горива с него. Твърди се дори, че е правил бизнес с въглища от Украйна. Но въпреки съвпаденията и пресечните точки по сюжета "Луканов" Артур Пашикович май няма да се окаже така желаната липсваща брънка във веригата за поръчковото убийство на експремиера.
Добре информирани източници твърдят, че арменецът е арестуван за поръчкови убийства в Русе. Много по-вероятно е, и сигурно така ще се окаже, Торосян да има отношение към нашумелите и неразкрити покушения в крайдунавския град като смъртта на шефа на пристанището през 1995 г., убийството на митничаря Калоян Миховски на 15 август 1998 и др. В края на май в Русе беше арестуван Здравко Петров, за когото се твърдеше, че е изпълнявал "мокри поръчки". Според същите източници Артур Пашикович би могъл да даде информация и за смъртта на бившия полицай Йордан Йорданов. Една от работните версии на полицаите е, че експолицаят е станал случайна жертва, тъй като от неговия втори етаж е трябвало да се извърши покушение срещу самия Торосян, чийто тъст живеел наблизо. Това е едната сюжетна линия.
Възможно е Торосян да е имал пресечни точки и с арестуваните на 23 май украинци на ГКПП Капитан Андреево. Общото между тях обаче едва ли е убийството на Луканов.
Вторият сюжет е с разплитане на интригата около поръчката за атентата на Луканов и вероятната съпричастност на приятелския кръг "Орион". Тук има безспорен факт - че бившият шеф на "Колонел" е задържан в Прага като поръчител на смъртта на червения депутат. Това беше потвърдено не от българското, а от чешкото МВР. През седмицата с половин уста го потвърдиха и наши висши полицаи.
Потвърждение има и за ареста на двамата му племенници Георги Георгиев и Иван Крумов в края на май като част от веригата на поръчителството.
Дрязгите около понижаването в длъжност на шефа на Специализираната следствена служба Бойко Рашков и желанието на МВР да го уличи във връзки със замесени в поръчката на убийството на Луканов лица извадиха наяве подробна справка за другия обвинен като "поръчител" - зърнения търговец Райко Димитров Петров. Факсимиле от документа дори излезе по вестниците. Там ясно е посочено, че арестуваният Райко Петров е работил активно през 1995 г. за групировката "Орион", като е организирал събиране, товарене и изнасяне на 15 кораба със зърно. Пропуснато е само, че дължи 200 000 долара на боса на "Орион" Румен Спасов, а с него го е запознал съдружникът на Веска Меджидиева Валери Б. от Монтана. Последните три факта бяха написани още в миналия брой на "Капитал".
На 16 юни бившият шеф на пресцентъра на Министерския съвет Красимир Райдовски е получил съобщение да предаде задграничния си паспорт по чл. 71 от Закона за българските документи за самоличност. Текстът в закона забранява напускането на България на лица, когато с пътуването си зад граница застрашават непосредствено сигурността на държавата. Бившият съветник на Виденов обаче не е бил викан досега за разпит във връзка с делото "Луканов" въпреки закани на разследващи случая.
Същата забрана беше наложена и на Симеон Василев, син на арестувания в Прага като поръчител на убийството на Луканов шеф на "Колонел" Ангел Василев. Паспортът на Симеон Василев беше отнет при завръщането му от Прага, където той ходи, за да се срещне с адвоката на баща си. Причината са възобновените срещу него следствени дела, едно от които за измама.
Информирани източници твърдят, че съвсем скоро същата участ ще сполети и агнешкия крал Николайчо Кривошиев - друг деен участник в приятелския кръг "Орион". Същите източници твърдят, че Кривошиев известно време също е пребивавал в Прага и се е срещал там освен с Ангел Василев и с избягалия по-късно в ЮАР Румен Спасов. Можел да се очаква дори и арестът на Кривошиев, чието име било споменато от държания в ареста зърнен търговец Райко Петров.
Единственият, за когото не се е заговорило, че е сред поръчителите на смъртта на Луканов, макар че всички информации водят към него, е шефът на "Орион" Румен Спасов.
Според информациите в медиите повечето "разкрития" по убийството на бившия депутат са дошли от самопризнанията на двамата украинци. Доста наивно обяснение за повечето мислещи читатели, на които им е трудно да си представят как закоравели килъри изведнъж започват да признават колко души лежат на съвестта им. Това е третата сюжетна линия. Поне засега двамата украинци, за които се твърди, че се казват Александър Акимов и Владимир Шевчук, нямат обвинение за покушението на Андрей Луканов. Единствената връзка между двата случая е оръжието на престъплението. Модернизираният пистолет е едно от оръжията, с които украинецът Сергей Шанин беше разстрелян през март 1996 в столичния квартал "Надежда". Според най-популярната версия Шанин е бил убит от своите, защото е взел парите за "мокра поръчка", но по-късно се разбрал с жертвата, затова бил наказан със смърт от своите.
Със самопризнанията на двамата украинци се свързва и намереният на 29 май труп в кладенец край хан.
Никой не успя да разбере обаче кое е накарало наемните убийци да признаят не само покушението срещу Андрей Луканов, а изобщо извършени от тях престъпления на територията на България, за което могат да получат поне по 25 години затвор.
Дори и да не следи вестниците, човек не може да се освободи от усещането, че в ареста са вкарани всички нископостригани рускоговорещи, които се намират в България в момента. И те непременно са задържани заради убийството на бившия премиер.
Заради съвпаденията във времето на тези три относително независими сюжетни линии медиите припознаха в едно очакваното разкриване на убийството на Луканов и смесиха всички герои в гигантски план "а ла Христо Калчев" за ликвидирането на бившия премиер. Всеки един от тези криминални сцeнарии е далеч по-прост, а сигурно и по-трудно разгадаем, отколкото се иска на всички. В МВР сигурно знаят това, но не го опровергават.
От Сливен лъха на корупция
Сливен, 23 юни. В сградата на Научно-техническия съюз акционерите на "Декотекс" очакват началото на годишното общо събрание. В коридорите чакат както работници, така и шефовете на завода. От Ню Йорк е долетял и мажоритарният собственик. Пет минути преди края на регистрацията коридорите на залата стават свидетели на истинска пародия на акционерно събрание, чийто видеозапис, ако случайно достигне до някой инвестиционен форум по света, би имал върху тях по-силен ефект от обявяване на чумна епидемия в България.
В 11 часа без пет минути за ужас на единствения присъстващ полицай в коридорите се изсипва група мощни момчета с лилави костюми, които определено трудно биха могли да бъдат взети за работници от завода. Зад тях, без да се намесва излишно, с папийонка и мобифон в ръка е един от шефовете на скандалния бивш приватизационен фонд "АКБ Форес" Ивайло Маринов. Всичко ясно говори, че схемата е била отигравана предварително - групичката не обръща и най-малко внимание на масите за регистрация на акционерите и след кратка шумна разправия с охраната се насочва към съседна зала. Междувременно вече е 11 часа и според предварително обявения ред събранието трябва да започне. Извиканите да въдворят ред полицаи следят единствено разправиите да не прераснат в бой. Бой все пак няма и събранието наистина започва, само че в две различни зали, с две различни ръководства и различни действащи лица. В едното са допуснати всички, които имат право на участие, а в другото - само този, който мине през охранителната фирма на АКБ или, с други думи, самите представители на скандалната групировка.
Всичко това става пред погледа на собственика Реми Евар, американец от еврейски произход и собственик на над 50% от акциите на "Декотекс". Причината да долети дотук са съдебните спорове с АКБ, който е собственик на 34% от "Декотекс". Три седмици по-рано в София фондът проведе общо събрание, на което избра ново ръководство на завода. Въпреки десетките очевидни нарушения на процедурите по свикване и провеждане на общи събрания взетите решения бяха регистрирани светкавично в сливенския съд. Поради това Евар е дошъл тук на място - за да предотврати нови опити за отмъкване на предприятието, чието закупуване и обновяване им е струвало близо десет милиона долара.
След привидно спокойното привършване на двете общи събрания 100-хилядният град остава настръхнал. "Всеки от нас знае какво направи АКБ в завод "Динамо" - съсипа го", казва жена на средна възраст, работила в "Декотекс" още от началото на кариерата си. "То не може да се яде така наготово, трябва и да се работи", обобщава философски мургав младеж, един 1100-те работници на "Декотекс". Повечето фирми в града са пред затваряне, "Декотекс" е останал единствената работеща голяма фирма.
На входа на завода патрулират работници. "Няма да ги пуснем вътре", отговарят те запитани какво ще правят, ако някой от новия управителен съвет опита да влезе. Думите на работниците мълчаливо се потвърждават и от охранител с ръст около два метра, строг костюм и значка на местна охранителна фирма. Опит за влизане е имало в началото на месеца след общото събрание, проведено в "Орландовци", но атаката е била "отбита" успешно. "Всеки такъв ден струва на завода 100 млн. лева", каза директорът на завода Васил Йовчев.
Противно на очакванията най-спряганото име в града не е това на шефа на АКБ, а на местния син депутат Иван Димов, председател на окръжния съд, в момента депутат от ОДС. Той се смята за човека, осигурил съмнителните съдебни решения в полза на АКБ. Димов е единственият изрично споменат в петиция, подписана от над 700 работници от завода и изпратена до парламента и ръководството на СДС. Освен името на Димов другата най-често срещана дума е корупция. Само така хората в Сливен си обясняват как може да бъде проведено на 31 май общо събрание, което преди това е било отменено в Държавен вестник, акционери да не бъдат допуснати до него, след което документите да бъдат внесени в съд, без да имат подпис и печат на законното ръководство на завода и въпреки това веднага да получи съдебна регистрация.
"На предишното събрание шефът на АКБ Николай Банев открито ни заяви, че няма никакъв смисъл да се морим - той вече е уредил неговите решения да бъдат регистрирани", казаха акционери. Практиката на съда потвърждава думите на Банев, поради което работниците очакват това да стане и сега. Слуховете, които се носят из града, са, че бившият и бъдещ председател на окръжния съд Димов е предложил помощ при решаването на проблема, но при определени условия. "Иван Димов е предложил помощта си, но при условие че сегашното ръководство бъде сменено с друго, по-удобно", каза за "Капитал" източник от завода, пожелал анонимност. Според тази информация на срещата е присъствал и друг местен син депутат - Ева Жекова.
"В съдебните спорове недоволна страна винаги ще има", каза за "Капитал" самият Иван Димов. Той отрече всякакво вмешателство в спора около "Декотекс" и определи замесването му в скандала с опити за постигане на политически цели. "На срещата си с американския инвеститор изразих съжалението си за това, което става в "Декотекс", но моето мнение е, че трябва да се търси решение по съдебен път", каза Димов.
Въпреки всички заявления на местните съдии, че има законови механизми за обжалване на съдебни решения, акционерите на местния приватизационен фонд "Мелинвест" припомнят, че в края на 1997 г. в града е имало сходна ситуация - две групи борещи се за контрол върху фонда, който вече е придобил контрол върху десетки предприятия в региона. Решаването на проблема е отново в ръцете на местния съд и тогавашния му председател Иван Димов. Вписването на едната страна е извършено въпреки десетки нередности. Тяхното съществуване по-късно се потвърждава от Върховния касационен съд, който отменя решението. Обжалващата страна обаче вече е без никакви шансове да влезе в управление на фонда - просто законните начини за възпрепятстване на това са стотици. "Как да имаме доверие на този съд", питат работниците от завода.
В сградата на съда съдията Илиева, която е взела решението за вписване на скандалното събрание от 31 май, не беше открита. В отпуск по болест беше и председателят на съда Кънчо Жеков. Заместничката му Драганова обясни, че след постъпилото обжалване делото е заминало за апелативния съд в Бургас. От нея научаваме, че документите от току-що приключилите две общи събрания ще бъдат гледани от същия съдия след неговото връщане от почивка в началото на следващата седмица.
"Конгресмените Том Лантас, Стийв Ратман и сенаторът Лоутенбърг заявиха, че ще съдействат за разследването на случая", заяви собственикът на сливенското предприятие Реми Евар. Със случая вече се е заело и американското посолство в София. Вероятно след действия от негова страна и предоставени материали на правителството в четвъртък по спешност по този повод се събра и парламентарната комисия "Антимафия".
При подобен такъв скандал - за контрабанда, след разработка на чуждите тайни служби и намеса на дипломатическите мисии в София беше уволнена зам.- шефката на митниците Елка Владова.
По случайно стечение на обстоятелствата в същия ден, сряда, в Сливен беше и посланикът на Великобритания, който обеща да лобира за британски инвестиции в региона. Ако Ричард Стаг се беше разходил до сградата на НТС по време на събранието, той едва ли щеше да бъде толкова уверен, че наистина иска британски фирми да дойдат тук.
"Антимафия" разследва син депутат
Парламентарната комисия "Антимафия" за пръв път разследва конкретен случай на корупция във висшия ешелон на властта, при това под външен дипломатически натиск. Обект на заседанието - превземането на "Декотекс" от българската фирма АКБ с помощта на сливенския съд. В случая е замесен депутатът от мнозинството Иван Димов, споменава се името на друга сливенска синя депутатка - Ева Жекова. Предполага се, че депутатите са обсъждали папки, предадени на правителството от американското посолство и съдържащи документи по дела на сливенския окръжен съд, председател на който, макар и с временно замразен пост, е Димов. В съобщението на парламентарния пресцентър се казва, че случаят "Декотекс" е обсъждан поради сигнали за извършени неправомерни действия и съмнения за корупция. Според в. "Демокрация" Главна прокуратура е сезирана и вътрешният министър Бонев също трябва да направи спешна проверка на информацията по случая. Основната интрига в случая е дали след разследването Иван Димов ще стане първият депутат от СДС, който е изгорял при скандал за корупция, или случаят ще бъде успешно потулен с дребни уволнения в сливенския съд. Причина за суматохата е
Трима американски конгресмени и един сенатор са поискали лично от посланик Ейвис Боулън да бъде разследван случаят "Декотекс", в който беше направен опит за изхвърляне на американския собственик на "Декотекс" не без услугите на местните магистрати.
Реакцията на посланик Боулън е директен резултат от писма, изпратени от конгресмените Том Лантас, Стийв Ратман и сенатора Лоутенбърг до американското посолство в София. В папката, която е била предадена лично на премиера Костов, се съдържат всички документи по делото, с което американският бизнесмен Реми Евар, мажоритарен собственик на "Декотекс", обжалва решенията на Сливенския съд. Според източници от сливенския завод могат да се издирят свидетели, които да докажат пряката ангажираност на синия депутат Иван Димов със случая.
Реми Евар е американец от еврейски произход и се ползва със славата на надежден инвеститор, вложил за покупката и обновяването на сливенското предприятие за килими и подови настилки близо 10 млн. долара. Неочаквано силната реакция на неговия проблем доказва информацията за сериозното му лоби сред групата на демократите в американския Конгрес. Евар не се ангажира с публични обвинения срещу Иван Димов, но именно наличието на доказателствата за пряка намеса на депутата в спора е предизвикала реакцията на американския посланик в случая. Вероятно по тази причина е била и спешната среща на Иван Костов с Йордан Соколов и Екатерина Михайлова в парламента в четвъртък, преди да се събере комисията "Антимафия".
Това не е първият случай, в който американският дипломат откровено говори за корупцията у нас. Досега обаче не е имало пряко назован участник от средите на управляващите.
Освен документите за сливенското предприятие американското посолство е получило информация и за друг случай, който пряко засяга интересите на голяма американска компания в България. Съвпадението е, че в основата на другия скандал е същият участник, както при "Декотекс" - "АКБ Корпорация". Скандалният бивш приватизационен фонд, придобил контрол над девненския комбинат "Полимери" с помощта на кредит от 12 млн. долара, не е изпълнил договор за доставка към една от най-големите американски химически компании - "Интернешънъл кемикъл къмпани"(International Chemical Company), за сериозна сума. Странната връзка между двата случая засилва интереса на американските дипломати към действията на АКБ и лично върху шефа на фирмата Николай Банев. Банев е бил поканен за среща в посолството на САЩ в края на миналата седмица.
При подобен такъв скандал - за контрабанда, след разработка на чуждите тайни служби и намеса на дипломатическите мисии в София, беше уволнена зам.-шефката на митниците Елка Владова.
Досега скандалите около името на Иван Димов, спряган неколкократно за висши постове в Главна прокуратура, оставаха на местно ниво. Макар че след избирането му за депутат формално не е председател на сливенския съд, влиянието му върху вземането на решения там е безспорно.
Преди година и половина неговото име се свързва с друго скандално превземане на дружество от масовата приватизация - "Мел инвест", голям приватизационен фонд, събрал инвестиционните бонове на над 100 хиляди акционери в региона и придобил пакети акции в десетки предприятия. След преговори на две паралелни групи, които се борят за контрол над фонда, в края на краищата съдът регистрира абсолютно противозаконно решение, което Върховният касационен съд отменя три месеца по-късно (справка - фирмено дело No 20/98 на 5-о гражданско отделение на ВКС). Иван Димов отказва да си спомни такова нещо.
Иван Димов е представител на новата юридическа генерация в редиците на СДС. Името му за пръв път изплува на синия хоризонт миналата година около промените в Закона за съдебната власт. Заедно с колегата си Димитър Абаджиев той беше инициатор на радикални поправки в съдоустройствения закон, които максимално орязаха функциите на Главна прокуратура и сведоха тогавашната Национална следствена служба до орган, който се занимава само с разследването на големите дела и няма право да дава методически указания на по-долните разследващи звена. Покрай тези промени Димов си извоюва име на "син преторианец" и блицтрегер на кампанията срещу бившия главен прокурор. При оттеглянето на Татарчев дори усилено се заговори, че Иван Димов ще наследи неговия пост в обвинението.
Късметът обаче изневери на амбициозния сливенски юрист и той не бе номиниран. След като за главен прокурор беше избран бившият зам.-министър на правосъдието Никола Филчев, депутатът Димов усилено започна да се самопредлага за негов подгласник. Народният избраник тотално "преосмисли" възгледите си и започна да пропагандира възстановяване на орязаните прокурорски правомощия по силата на промените в Наказателно-процесуалния кодекс, които миналата седмица бяха приети на второ четене в правната комисия на парламента. По всичко личи обаче, че внезапният пирует на Димов не се е понравил на неговите съпартийци, които предпочетоха да се придържат към първоначалния си замисъл - прокурорските правомощия да се намалят, а съдийските да се увеличат.
Намесата на Главна прокуратура в случая "Декотекс" е интересен момент, който ще покаже дали Никола Филчев и Иван Димов са наистина близки, или всичко между тях е било "просто бизнес".
България е много трудно място за правене на бизнес
Ейвис Боулън, посланик на САЩ в София, пред "Капитал"
- Ние сме много загрижени за този въпрос и следим случая отблизо. Американският инвеститор "Хоум дайнамикс" е много уважавана компания в САЩ в производството на мокети. Под неговото ръководство "Декотекс" изнася килими за четири милиона долара годишно за над 2500 магазина в САЩ, като осигурява работа на повече от хиляда и сто работници в Сливен. Работниците са много доволни от развитието на нещата. Би било неподходящо американското правителство и посолството да изразяват мнение по въпрос, който още се разследва. Ние не се намесваме в работата на съдилищата. Но ни се струва, че американският собственик може да изгуби контрол върху компанията поради правни машинации на миноритарния инвеститор. Обсъдихме въпроса със съответните органи и сме уверени, поне се надяваме, че българските съдебни власти ще достигнат до правилното решение.
- Както казах, влязохме в контакт с различни органи, но смятам, че би било неподходящо да окачествявам тези разговори. Само ще повторя, че сме уверени, че властите подкрепят процедурата, по която съдът ще стигне до правилното решение. Този въпрос със сигурност привлече вниманието на много конгресмени и важни хора в Съединените щати. Г-н Евар ги информира за случая, така че мисля, че много хора в САЩ ще наблюдават внимателно неговото развитие. Мисля, че това е наистина тест в привличането на чуждите инвеститори в България.
- Не искам да кажа, че е типичен за опита на американските инвеститори в България. Има много инвеститори, които имат много положителни впечатления, винаги споменавам случая с "Америкън стандарт", които са много доволни. Така че не всеки случай е подобен на този. Но, разбира се, това не е единственият случай от подобен характер.
- Не знаех за техните оплаквания, не са се обръщали към нас. Много често се оказва, че България е много трудно място за правене на бизнес. Смятам, че често има много пречки - бюрокрация, липса на прозрачност. Американските компании често не се чувстват равнопоставени с другите кандидати. Така че България е много трудно място за правене на бизнес. Едно от най-големите препятствия в България е липсата на законова инфраструктура, която на Запад кара бизнеса да работи. В западните страни хората се чувстват уверени, че техните сделки ще бъдат защитени и ще получат справедливо разглеждане от съдебната система. Всички тези неща изискват време, за да се изградят. Подобни трудности са характерни за страните в преход и мисля, че има много хора в правителството, които се опитват да променят това. Но засега има големи трудности, и то не само за американските инвеститори.
- Смятам, че в този случай българското правителство, както всяко друго правителство, е длъжно да следи дали законите се спазват. То по никакъв начин не трябва да се намесва в съдебния процес. Но трябва да следи дали всичко преминава честно и справедливо.
Държавата остави на Булгаргаз да си отглежда конкуренция
През следващата седмица Комитетът по енергетика ще внесе в правителството пакет от мерки за стабилизиране на Булгаргаз, съобщи председателят на Комитета по енергетика Иван Шиляшки. Пакетът включва програма за финансово оздравяване на газовата компания и наредба за принципите, по които ще се формират цените на природния газ у нас. Според Иван Шиляшки основното в оздравителната програма са мерките за решаване на проблема с несъбраните вземания и задълженията на Булгаргаз, както и преструктурирането на компанията.
По въпроса за преструктурирането досега е известно само, че предстои счетоводно разделяне на дейностите в предприятието. Това означава, че интегрираното предприятие Булгаргаз в рамките на вътрешното си счетоводство ще започне да води отделни сметки за преноса, разпределението и съхранението на природен газ, а вероятно ще трябва да води и консолидирани сметки за негазовите дейности. Тези вътрешни сметки ще включват балансов отчет и отчет за печалбата и загубата на всяка дейност, както би се изисквало, ако тези дейности се провеждаха от отделни предприятия. Във вътрешното счетоводство трябва да се уточнят правилата за разпределение на активите и пасивите, разходите и приходите, а също така и на амортизациите. В годишните отчети трябва да се отбелязва всяка сделка с определен обем, осъществявана със свързани предприятия. Годишните отчети трябва да се публикуват, а ако предприятието не е законово задължено да прави това, копие от годишните сметки трябва да бъде на разположение за обществеността в главния офис на фирмата. Разделеното счетоводство е едно от най-важните изисквания в европейската директива за общите правила за вътрешния пазар на природен газ, която е в сила от юни миналата година. Целта на тези изисквания в евродирективата е с по-точни сметки и прозрачност да се пресекат възможностите за кръстосано субсидиране, нелоялна конкуренция и дискриминация на другите газови компании и потребителите - един изключително актуален проблем за газовия бизнес у нас в този момент.
Друг аспект от преструктурирането на газовата компания е доста мъглявата засега идея за създаване на 30 (а може и повече) дружества с участие на газовия монополист, общини и други фирми, които ще стоят на всички отклонения от газопроводите с високо налягане. По този начин Булгаргаз заяви намерение да развива битовата газификация, която правителството посочи като свой приоритет. В същото време съществуват опасения, че целта е чрез тези дружества на държавния монополист да се контролират проектите за градска газификация и подборът на фирми, които да ги изпълняват. Практиката показа, че това е възможно, за илюстрация могат да се посочат шестте спрени проекта на "Овергаз" за газифициране на общини. Това се улеснява и от въвеждането на лицензионен режим за дейността газификация и газоснабдяване (това се предвижда в новия закон за енергетиката и енергийната ефективност), с който на практика се отхвърля по-благоприятният за инвеститорите и за общините концесионен режим.
Булгаргаз дължи на бюджета над 500 млрд. лв. От друга страна, потребители на газ дължат на монополиста около 450 млрд. лв. Преди време беше направено предложение за отписване на наказателните лихви по дълга на Булгаргаз и разсрочване на главницата за 6 години, същата схема се предлагаше и за уреждане на вземанията. След това се роди идеята да се освободи вносът на природен газ от ДДС, и ръководството на газовата компания периодично се връща към нея. Третият проект за финансово оздравяване предвижда държавата да увеличи счетоводно капитала, а с това и дела си в Булгаргаз срещу част от вземанията си от газовата фирма. Кухото увеличаване на капитала, както и другите две предложения, са само временно решение в желанието на правителството да спази поне формално ангажиментите по споразумението с МВФ. Нито една от тези мерки обаче не решава основния проблем - непазарното поведение на газовия монополист и липсата на мотивация да събира вземанията си.
Държавата може да раздува капитала колкото иска, но без пазара си Булгаргаз е нищо. А газовата компания въпреки предимствата на монополните си позиции или по-точно тъкмо заради тях вече загуби голяма част от пазара - при капацитет около 8 млрд. куб. метра газ годишно Булгаргаз през миналата година е продал около 3.8 млрд. куб. метра, за тази година се прогнозират продажби на 3.1 млрд. куб. метра. Очевидно този проблем ще продължи да се задълбочава, ако бъде одобрен проектът на наредба за формиране на цените на природния газ в сегашния му вид. При цените на Булгаргаз се залага на индекс на рентабилност 15%. В същото време няма дори намек за това, че от газовия монополист се очаква да разширява пазара.
В наредбата е записан текст за равнопоставеност, както и да няма кръстосано субсидиране, но това е само пожелание. Ако се изпълни замислената схема за доставки на газ за "Химко" на специални цени, всички останали потребители на газ ще бъдат в неравностойна позиция. В същото време заради упорството да се запази газовият монопол беше прогонен кандидатът за "Агрополихим" "Норск хидро". Вместо да приеме модела за децентрализация на вноса и допускане на директно договаряне на потребителите с други вносители, различни от Булгаргаз, което става по ясни международни правила, правителството предпочете практиката с полулегални схеми за заобикаляне на собствените си закони.
Една от големите слабости на наредбата е липсата на диференцирани тарифи за потребителите на Булгаргаз. В международната практика с тези диференцирани тарифи се стимулират големите консуматори и тези с непрекъснат режим на потребление. В наредбата също така изобщо не се предвиждат търговия на едро и отстъпки за дистрибуторите.
За газоразпределителните компании е предвидена норма на възвръщаемост на вложения капитал от 20%. Привидно това е добре, но реално едва ли някой от дистрибуторите ще достигне и една трета от този процент. Природният газ ще се конкурира на пазара за енергоносители с другите алтернативни горива - у нас това са мазут за промишлените консуматори, нафта за обществения сектор, въглища, дърва, нафта и електроенергия в битовия сектор. Ако цената на газа надвишава цената на алтернативните горива, те ще го изхвърлят от пазара. Затова дистрибуторът ще бъде принуден да продава малко под цената на алтернативата с минимална надценка, но това ще блокира инвестиционната му дейност.
Според анализ на МВФ просрочените задължения са концентрирани в държавните монополисти Булгаргаз и Нефтохим, които досега са позволявали на ключови клиенти (чието преструктуриране или приватизация тепърва предстои) да трупат дългове. Поради непокриването на критерия от края на март за намаляванве на данъчните задължения правителството се е съгласило да преструктурира из основи Булгаргаз (той държи две трети от всички данъчни задължения), сочат от фонда. На базата на договореностите, постигнати в писмото за намерение, предстоящата мисия ще разгледа план за действие за широки реформи, които правителството подготвя с помощта на Световната банка. Освен това мисията има намерение да договори ефективни първоначални мерки за преструктурирането на Булгаргаз, както и да изготви изискванията за подробна програма от реформи.
МВФ смята да предложи следните мерки за преструктуриране и оздравяване на Булгаргаз със съответните срокове за изпълнение:
Световната банка отпусна 76 млн. долара за аграрната реформа
Кредитно споразумение за 71.1 млн. евро (около 75.8 млн. долара) подписаха директорът за България в Световната банка Андрю Воркинг и вицепремиерът Александър Божков. Средствата са по заема АСАЛ-1 и са предназначени за преструктуриране на селското стопанство. Заемът се отпуска при стандартните условия - двадесетгодишен срок на изплащане с петгодишен гратисен период. Лихвеният процент е променлив на базата на LIBOR.
Това са всъщност условията от матрицата за аграрната политика за заема АСАЛ. На първо място е посочено изискването за насърчаване на пазара за земеделска земя чрез ускоряване на реституцията, издаване на документи за собственост и приемане на необходимите закони. Банката постави условия да бъде възстановена собствеността върху минимум 80% от подлежащите на реституция земеделски земи; да приключи издаването на документи за собственост на поне 18% от подлежащите на реституция земеделски земи; да се намалят до минимум таксите върху сделките със земя, за да не се затруднява смяната на собствеността; да се приеме на първо четене в парламента закон за кадастъра и поземлената регистрация; да се промени законът за арендата, за да се премахне горната граница на арендуваната земя; да се промени законът за собствеността и ползването на земеделските земи, за да бъде премахната горната граница на продаваната земя (в закона тя е 30 хектара) в срок до две години след реституцията.
Второто основно изискване на банката е създаването на частен пазар на зърно. Във връзка с това правителството трябва да приватизира поне 449 хил. тона от складовия капацитет на "Зърнени храни" (от общо 924 хил. тона) и до края на тази година да се приватизират или ликвидират всички останали дълготрайни активи на фирмата, които няма да бъдат прехвърлени към Държавния резерв. Трябва също да се ограничи зърненият запас в Държавния резерв и военновременните запаси, както и да се премахнат всички възможности за деблокиране на запаси за стабилизиране на пазара. Императивно е изискването да бъдат премахнати законовите възможности за създаване на търговска фирма в Държавния резерв.
Третото основно направление в преструктурирането на аграрния сектор е приватизацията. Трябва да се приватизират или да бъде открита процедура по ликвидация за поне 70% от капацитета на мелниците от приватизационната програма на земеделското министерство, за поне 14 от 24-те клона на фирма "Сортови семена", за 55% от дълготрайните активи на предприятията от програмата на МЗГАР без "Напоителни системи", за 85% от активите на предприятията от хранителната промишленост, включени в приватизационната програма на Министерството на промишлеността.
Четвъртото основно изискване е да се ограничи размерът на краткосрочното кредитиране чрез Държавен фонд "Земеделие" - през тази година краткосрочните кредити трябва да бъдат с 25% по-малко от 1998 г., както и да се определят критерии за отпускане на дългосрочни кредити. Поставя се също изискване за либерализиране на вътрешната и външната търговия със селскостопански стоки - суровини, материали и преработени продукти.
Тези промени обаче все още не са приети, няма пазар на земята и търговските банки не приемат нивите като обезпечение и това продължава да блокира кредитирането в земеделието. Проектът за развитие на частния пазар на зърно също е в застой, системата със складовите записи зацикли, досега е лицензиран само един публичен склад, нормативната уредба е непълна.
"За първи път оценката на всеки един проект в България, финансиран от Световната банка, е удовлетворителна както по отношение на самото изпълнение, така и по отношение на постигнатите цели", заяви Андрю Воркинг, шеф на Световната банка(СБ) за България и Румъния. Изявлението беше в рамките на петия годишен преглед на изпълнението на проектите на СБ в България, осъществен от българското правителство и представители на банката през изминалата седмица.
Преди три години около половината от проектите на СБ се определяха като неудовлетворителни. През 1998 г. обаче няма нито един такъв проект, усвоени са 194 млн. долара, което е почти два пъти повече от 1997 г. и три пъти повече, отколкото през 1995 г. и 1996 г. взети заедно. СБ е убедена, че ако правителството и агенциите по изпълнение на проектите продължат да работят по този начин, ще бъдат постигнати още по-добри резултати, каза г-н Воркинг. България започна да работи по три нови проекта, финансирани от СБ, с което общият брой на действащите в момента проекти на банката у нас стана 11. До този момент СБ е предоставила на България 18 заема на обща стойност 1.144 млд. долара.
Енергетиката иска финансиране за балканските проекти
България да настоява за финансиране на енергийни обекти като компенсация за щетите от кризата в Косово, предложил Комитетът по енергетика пред междуведомствения съвет за преодоляване на щетите от Косово, който се ръководи от министъра на търговията и туризма Валентин Василев. Като подходящи се сочат няколко проекта, които са от стратегическо значение не само за българската, но и за балканската енергетика. Един от тях е строежът на нови трансгранични енергийни връзки. През април НЕК и Македонската електрическа компания се договориха за изграждането на 400-киловолтов далекопровод между България и Македония. Такъв далекопровод трябва да свърже гръцката подстанция "Филипи" с ТЕЦ "Марица-изток 3" в България. В момента се правят техническите проучвания по проекта.
За финансиране по линия на възстановяването на следвоенните Балкани би могъл да кандидатства и проектът за свързване на диспечерските центрове на българската и гръцката електроенергийна система. Връзката може да се осъществи по 400-киловолтовия електропровод между подстанция "Благоевград" и подстанция "Солун".
Български фирми от системата на Комитета по енергетика могат да участват в следвоенното възстановяване на електроенергийните мощности и газоснабдителните системи на територията на засегнатите от военните действия страни, смятат експерти от енергийното ведомство. Българската енергетика разполага с висококвалифицирани специалисти в областта на проектирането и изграждането на енергийни обекти, имаме и добре развита и оборудвана мрежа от енергоремонтни предприятия, чийто потенциал не се използва само частично, припомнят от КЕ.
Наши предприятия и специалисти могат да участват също така във възстановяването на разрушените от бомбардировките електропроводи, които свързват България и Гърция с европейската електроенергийна система. Най-пострадали са 400-киловолтовият електропровод "Косово В - Рибаревина", който беше изключен през май 1998 г., и изключените в началото на тази година електропроводи между Косово и Ниш (400 киловолта) и Косово - Крушовац (220 киловолта).
Председателят на директорския борд на Националната електрическа компания Константин Шушулов и шефът на правния отдел на електрокомпанията Сашо Чобанов миналата седмица пътуваха в САЩ, за да участват в срещата, посветена на възстановяването на следвоенните Балкани. Там те са разговаряли за възможностите на електрокомпанията и нейните дъщерни компании за участие във възстановителните дейности и за съвместните проекти на НЕК и електрическите компании на западните ни съседки и Гърция.
Насърчаването на износа - между безпаричието и бездействието
При валутен борд увеличаването на парите в обращение и съответстващото им "разширяване" на икономиката може да дойде след увеличаване на валутния резерв по три линии: външни заеми и помощи, чужди инвестиции и нарастване на износа. Външното финансиране е най-болезненият начин за решаване на проблемите с платежния баланс и валутния резерв, доколкото повишава дълговото бреме на страната. Чуждите инвестиции и износът са предпочитаните решения, но именно те са едни от най-слабите пунктове на българската икономика.
В условията на глобализираща се икономика за навлизане или запазване на външни пазари са необходими не само качествен продукт и добра цена, но и информация, агресивен маркетинг, изгодни финансови условия по сделката, застраховане и т.н. Много често всичко това не е по силите на отделната фирма и точно тук държавата чрез система от институции се намесва, за да създаде условия за ефективна дейност на фирмите. В България сравнително отскоро са създадени подобни структури, които досега се отличават предимно с афиширани добри намерения.
(БАЕЗ) все още не функционира на практика. Държавата в лицето на Министерството на търговията и туризма (МТТ) е единствен собственик на агенцията. Създадена със закон в средата на миналата година, агенцията все още е непопулярна сред износителите и първото сериозно усилие за рекламиране на дейността й бе през изминалата седмица в хотел "Шератон" пред няколко десетки износители. За останалите ще се проведат браншови семинари впоследствие, а множеството малки фирми евентуално ще бъдат достигнати с direct mailing (директна поща).
Двете основни дейности на агенцията ще бъдат застраховка срещу политически риск и застраховка срещу търговски риск. Политическият риск ще е за сметка на държавата, като за целта в началото всяка сделка ще трябва да се одобрява от Междуведомствения съвет по експортно застраховане. "В момента се водят преговори с банки, за да може нашата полица да се използва за обезпечение при отпускане на кредити", заяви Наталия Божкова, изпълнителен директор на БАЕЗ.
Застраховането за търговски риск (включва неплатежоспособност и забавяне на плащанията повече от шест месеца) ще се извършва за сметка на агенцията. Висящ въпрос според БАЕЗ е докъде ще стигнат 30 млрд. лева, отпуснати от бюджета за 1999 г. От центъра са се насочили към относително евтини услуги, което обясняват с липсата на достатъчно средства. С посредничеството на службите по търговско-икономическите въпроси към посолствата ЦНИ получава, обработва и разпределя запитвания за продукти и производители. За второто полугодие на миналата година е имало повече от 2000 запитвания, като всяко едно се разпространява до минимум 5-7 фирми. Посредничеството за участие в панаири е втората по важност дейност на центъра. Ефективността на ЦНИ е ограничена и от липсата на приходи извън бюджетната субсидия. "За да ни плащат фирмите, е необходимо да предоставяме по-добри услуги, за което все още нямаме капацитет", обясни Костов.
Една важна и пренебрегвана досега услуга, която ЦНИ би могла да извършва при наличието на финансиране, е издаването на каталози, които да се разпространяват в търговските служби към българските посолства в чужбина. Пълен и всеобхватен каталог обаче все още няма. Ако въобще в посолствата се появяват някакви каталози, те са изготвени от частни фирми и в тях фирмите се рекламират срещу немалка сума. Преди няколко месеца например центърът е възложил на фирма "Амброзия НТ" да подготви каталог на българските износители. Не е ясно как точно е възложена тази поръчка, тоест имало ли е конкурс за нея. От Центъра за насърчаване на износа твърдят, че възлагане няма, те само са дали възможност на "Амброзия" да използва името на центъра за авторитет. За да включи определена фирма в каталога си, "Амброзия" иска 500 долара. Парите се събират от името на Центъра за насърчаване на износа, който е държавна структура на бюджетна издръжка към Министерството на търговията и няма право да събира пари за такива услуги. Според шефове на фирми това си е чиста проба рекет, още повече че тези каталози са единствените, които чуждите търговци могат да открият в търговските служби. От центъра обясниха как бързо са осъзнали, че тяхното участие в инициативата не е редно, и са се оттеглили от подготовката на каталозите. Сега центърът се ангажирал единствено да разпространява каталозите на коя да е фирма, подчертаха шефовете му.
Секцията по експортен маркетинг към ЦНИ реагира на кризата в Косово, като предложи анализ на пазарите и създаване на програма за пренасочване на търговските потоци и търсене на алтернативни пазари, обясниха експерти от центъра. Според тях до момента интересът към тази услуга е изключително слаб. Най-вероятно това до голяма степен се дължи на слабото й популяризиране - ЦНИ все още няма уеб-страница, а другите механизми за информиране на заинтересованите търговци, доколкото изобщо ги има, не са ефективни. И тук безпаричието не може да бъде оправдание.
(НЦИР) е друга структура в системата на МТТ, която първоначално е създадена да рекламира страната във връзка с търговията и инвестициите. После обаче се създава Центърът за насърчаване на износа, а информацията и рекламата се концентрират единствено в туризма. НЦИР поддържа база данни на фирми в бранша, издава туристически каталози за българските посолства, издава вестник "Туристически пазар" и служи един вид като рекламна агенция на търговското ведомство. Интересно обаче защо беше решено България да се рекламира точно по време на излъчвания на голф по телевизионния канал Евроспорт. Сегашната кампания за рекламиране на българското Черноморие е осъществена на практика от центъра, обясни директорът му Петър Колев.
Купувачът на "Химко" ще си доставя газ по специален режим
Избраният купувач на "Химко", американската компания "Ай Би И транс", миналата седмица подписа споразумение с Булгаргаз, което предвижда специален режим за доставка на газ за врачанския химически завод. Споразумението включва и схема за обслужване на задълженията на приватизираното предприятие към държавната газова компания, които са около 70 млрд. лева. Това съобщи Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Според него приватизационният договор за продажба на 57% от "Химко" най-вероятно ще бъде подписан в началото на идната седмица.
Според добре осведомени източници от приватизационните среди схемата, по която Булгаргаз ще доставя синьо гориво за "Химко", се прилага за първи път у нас. Тя предвижда Булгаргаз да купува количествата газ, необходими на "Химко", при по-ниска базова цена на Исакча. Това ще стане възможно благодарение на договореност между "Ай Би И транс" и "Газпром". Самият купувач на "Химко" обаче няма да има пряко участие в схемата, изтъкват газови експерти. Той ще бъде клиент на Булгаргаз както всички останали предприятия, само дето ще купува газа по-евтино.
Булгаргаз също ще си получава своето - в цената се калкулира таксата, която нашата газова компания плаща на Румъния за транзитирането на доставката през територията й, транспортът от българската граница до "Химко", ДДС, след което се начислява обичайната норма на печалба. Държавната газова компания ще доставя количествата газ до "Химко", след което заради по-ниската базисна стойност ще продава на комбината суровината с по-изгодна крайна цена. Формално тази схема не нарушава законовата уредба, тъй като Булгаргаз си запазва монополното положение - той пак е единствен вносител на газ в страната. Разликата е, че освен "Топенерджи" на Исакча се явява и друг продавач на газпромовски газ с цена, по-ниска от тази, която договори екипът на Бакърджиев миналата пролет в Москва. От тази гледна точка постигнатата договореност по отношение на "Химко" не би трябвало да се разглежда като реален пробив на сегашното газово статукво, смятат експерти. Може да се спори и по уникалността на тази схема - според газови експерти тя твърде много наподобява сделката с "Хардланд", която предизвика толкова дискусии преди две години, но и до днес никой не е доказал, че е незаконна или е ощетила по някакъв начин държавните фирми и бюджета.
Засега от "Ай Би И транс" отричат да има договорена подобна схема, което е разбираемо предвид факта, че договорът за "Химко" е само парафиран. За да бъде финализирана сделката, тя трябва да получи последователно одобрението на надзорния съвет на АП и на правителството.
Представителите на "Ай Би И транс" в България, които изрично настояха имената им да не излизат на този етап във вестника, заявиха, че ще купуват природния газ на общо основание по цените, на които Булгаргаз продава и на останалите си клиенти. "Ай Би И транс" е готова да покрива загубата на "Химко" за известен период от време - да кажем, до една-две години. През това време ние, разбира се, ще търсим начини за сваляне на цената на газа. Има различни варианти за това, но сега не желаем да ги коментираме", заявиха пред "Капитал" от името на американската компания.
Според запознати "Ай Би И транс" вероятно ще плати някаква минимална цена за акциите на "Химко" и ще поеме обслужването на задълженията на завода. Освен това купувачът ще се ангажира да инвестира 50 млн. долара през следващите 50 години в модернизацията на "Химко".
Според източници, близки до АП, споразумението на "Ай Би И транс" с Булгаргаз не предвижда конкретни детайли, що се отнася до уреждането на дълговете. В документа е записано само, че те ще бъдат уточнявани допълнително. По информация от Захари Желязков, дадена преди няколко седмици, купувачът настоява за редукция на лихвите по дълга на "Химко". Тогава стана ясно, че държавната компания е склонна да преговаря за това, но в случай, че държавата опрости под една или друга форма лихвите по данъчните задължения на Булгаргаз.
По данни на самата компания "Ай Би И транс" е създадена през 1999 г. специално за покупката на български химически заводи. Тя е част от "Ай Би И груп", която включва още четири фирми, в чийто предмет на дейност влизат финансови услуги, международната търговия с химически препарати, корабособственост и др. Всички компании са 100% частна собственост, като дяловете от тях са притежание на не повече от пет души. Техните имена обаче се пазят в тайна. Централата на компанията е в Манхатън, но има офиси и в Москва, Киев и Лютск, а също и представителства в Одеса, Алмати и Будапеща.
Първата компания от групата, IBE International Corp., е била създадена през 1981 г. По данни на фирмата тя е взела участие в ликвидирането на обезценения бразилски дълг. Дейността на групата в тогавашния СССР е започнала през 1988 г. с бартерна сделка за доставка на пристанищно и конструкционно оборудване в Одеса срещу износ на карбамид. Днес основната дейност на фирмата на територията на бившия СССР е експортът на азотни торове. Според представителите й у нас компанията търгува годишно с 3 млн. тона химически продукти. Групата притежава и собствено акционерно участие в шест торови завода на територията на Русия и Украйна. Една от дъщерните компании - "Ай Би И трейд", е търгувала и с торове на "Химко" и Агрополихим, но не директно, а чрез фирми дистрибутори, обясниха софийските й представители.
Регистрацията на компанията е в Ню Йорк, но зад нея стоят руски интереси и капитали, твърдят добре осведомени източници. Според непотвърдена информация една от ключовите фигури в Ай Би И е бившият министър на химията на СССР Олшански. Компанията има и голям брой съвместни проекти с фирми на "Газпром" по разработването на газови находища. Няма обаче сигурни данни дали руският газов гигант е пряко свързан с купувача на "Химко", както твърдят някои източници.
През седмицата източници от АП съобщиха, че Ай Би И е >
Експерти от завода в Горловка, Украйна (който е собственост на Ай Би И) са посетили девненския торов завод преди седмица. Явно са останали доволни от видяното, щом като в АП е било депозирано писмо за намерения. Представителите на компанията у нас потвърдиха, че искат да купят държавния пакет акции в Агрополихим, независимо че във вторник общото събрание на дружеството взе решение за обявяване в ликвидация. Те изрично подчертаха, че интересът им е насочен към предприятието като цяло, а не само към азотното производство.
Според отлично информирани източници Ай Би И вече е успял да си осигури силно лоби в приватизационните среди у нас. Добре известно е, че високата цена на природния газ е главната причина за влошеното финансово състояние на торовите заводи. В момента Булгаргаз им продава основната суровина по 82 долара за 1000 куб. метра. Според шеф на български торов завод в Западна Европа цената се движи в границите 50-60 долара. По тази причина единственият доскоро кандидат за Агрополихим - Девня, норвежката фирма "Норск хидро", също настояваше да получи газ на преференциални цени като условие за сключване на сделка. След като това не стана, норвежците поискаха да внасят собствен газ по мрежата на Булгаргаз, но заради монопола на Булгаргаз това се оказа невъзможно.
През седмицата Димка Спасова, заместник изпълнителен директор на АП, заяви, че "Норск хидро" са се отказали от Агрополихим. Тя допълни, че агенцията всеки момент ще уведоми норвежците, че прекратява преговорите с тях и открива нова процедура за приватизация на девненския завод.
Източници, близки до централата на "Хидро Централна Европа", обаче категорично отрекоха твърденията на АП и заявиха, че позицията на компанията не е променена - тя е готова да купи Агрополихим, при положение че бъде решен проблемът с доставките на газ. Това се потвърждава и от писмо на вицепрезидента на компанията Ханс Бернунгер до Захари Желязков от 17 юни. В него се посочва: "Хидро Централна Европа" неведнъж е предлагала да влезе в преговори с "Газпром" с цел договаряне на директни доставки на природен газ за "Агрополихим" АД. Въпреки това никакъв прогрес не е направен след предварителната фаза, що се отнася до несигурността дали Булгаргаз ще може, или ще иска до осигури транспортиране. По време на срещата от 4 май господин Иванов (Илия Иванов, изпълнителен директор на Булгаргаз - бел. ред.) обеща, че до 11 май ще осигури проект на споразумение за транспортиране, което ще позволи на "Хидро Централна Европа" да започне по-подробни разговори с "Газпром". Ние все още не сме получили такъв проект и се съмняваме, съвсем честно, че някога ще получим, поради несигурността във връзка с предложения енергиен закон... Поради тази причина ние се въздържаме от каквато и да е по-нататъшна работа по приватизационния договор, който ние обаче без всякакво забавяне ще предоставим, след като е налице положително развитие на проблема с доставките на газ."
Правителството имаше възможности за избор и го направи - срещу съмнителните предимства от съхраняването на държавния газов монопол то пое риска да прогони инвеститор със световна известност, вместо проиграния и работещ на международните пазари модел с регулиран достъп до мрежата (което значи възможност за фирмите потребители да сключват директни договори с вносители, които им предлагат по-изгодни условия) беше избран вариантът с договаряне на тайни схеми с преференции само за точно определени потребители.
Ток, парно и брикети поскъпват от 5 юли
От 5 юли средната продажна цена на тока за населението се повишава с 10%, а за промишлеността - с 1.1%, цената на парното скача с 12%, а брикетите ще се продават с 30% по-скъпо. През изминалата седмица Министерският съвет прие с постановление три наредби, свързани с образуването на цените на тока, парното и брикетите, както и за прилагането на тези цени. Основно правило за образуване на цените на еленергията е покриването на всички експлоатационни разходи, както и разходите за финансиране на инвестиционната програма на НЕК и обслужването на задълженията по кредитните споразумения. Цените за населението ще продължават да се увеличават с по-бързи темпове от тези за промишлеността, за да се отчитат разходите за снабдяване на различните категории потребители и да се избегне кръстосаното субсидиране. Разработена е тарифна система по потребителски категории по нива на напрежение и по зони на денонощието. Повишението от 10% за населението се получава след 11% покачване на дневната тарифа и 5% на нощната. През януари 2000 г. се предвижда ново увеличение с 14%, през юли - със 7.5%, а през април 2001 с още 9.8%.
От 5 юли цената на топлоенергията се увеличава с 12%, което е значително по-малко в сравнение с предвидените в тригодишния план за действие 30%. "Това се дължи на редица наши успехи вследствие на ремонтната и оздравителната програма в топлофикациите, което доведе до намаляване на себестойността на енергията", заяви Друми Друмев, зам.-председател на КЕ. С новата наредба при пълно изключване на жилището от отопление ще се плаща такса в размер на 15% от нормално дължимата сума за жилището. При положение че се изключи цялата абонатна станция, такса няма да се плаща. Според Друмев въвеждането на таксата се налага поради увеличаването на енергията, необходима за отоплението на съседните апартаменти. Вече се работи върху програми за индивидуално отчитане на енергията и за въвеждането на индивидуално топлинно счетоводство. От 1 юли 2000 г. цените ще се образуват на регионален принцип въз основа на правила, приети от Министерския съвет.
Цената на брикетите ще се образува, след като базисната цена се умножи по индекс, който засега остава 1.3. "Досега цената на брикетите покрива едва около 45% от себестойността, а останалото се покрива със субсидия от бюджета. В края на 2001 г. се очаква държавната субсидия да е равна на нула", подчерта Станчо Андреев, зам.-председател на КЕ. От 5 юли въглищата за населението ще се договарят свободно. Цените на енергийните въглища бяха либерализирани още в началото на тази година.
Накратко
Правителството взе решение за сключване на договор за заем от Европейската инвестиционна банка от 150 милиона eвро за БДЖ. Заемът е с 5-годишен гратисен период, за срок от 20 години и ще бъде получен на два транша - от 80 и 70 млн. евро. Предстои заемът да бъде ратифициран от парламента.
Министерският съвет одобри проект за споразумение между България и "Нордик инвестмънт банк" съобщиха от правителствената информационна служба. Банката ще кредитира проекти на фирми от частния сектор в инфраструктурата, опазването на околната среда, транспорта, телекомуникациите и индустрията. Банката е съвместна международна финансова институция на скандинавските страни.
Централната банка и финансовото министерство одобриха списъка с първични дилъри на държавни ценнни книжа за периода от 1 юли 1999 г. до 31 декември 1999 г., съобщиха от двете институции. Към досегашните двадесет на брой първични дилъри на ДЦК (за периода 1 януари - 30 юни) се прибавят още две нови институции - това са "ДЗИ инвест" и Търговска банка "Нефтинвест".
Общинска банка отчита финансов резултат от 2.250 млрд. лева за 1998 г., съобщиха от банката след годишното й общо събрание. Капиталовата адекватност на банката е 45.32%, собственият й капитал - 14 млрд. лева. Нарастването на привлечените средства от банката е 42% спрямо 1997 г. Кредитният портфейл е нараснал с 2.5 пъти спрямо 1997 г. Преобладаваща част от кредитите са били предоставени на частни фирми.
От началото на юли минималната работна заплата ще бъде 67 000 лв., съобщи социалният министър Иван Нейков. Сегашното минимално трудово възнаграждение е 61 000 лв. Също от първи юли със 7.5% ще се увеличи средната брутна заплата в бюджетната сфера. Гарантираният минимален доход за социално подпомагане остава 37 300 лв., като най-ниската пенсия ще е 38 850 лв. Дъглас Драйдън е новият член на управителния съвет на ОББ, бе съобщено на годишното събрание на банката. Нетната печалбата на ОББ за 1998 г. е 13.7 млрд. лева, а цялата печалбата след данъчно облагане (8 млрд. лева) ще отиде във фонд "Резервен".
Започва поредният пазарлък с МВФ
Преглед на изпълнението на договорените ангажименти, оценка на загубите от войната и "пренастройка" на параметрите по тригодишното споразумение ще са в центъра на започващите преговори с мисията на МВФ. И двете страни вече заявиха, че ще има промени в макропараметрите - растеж на БВП, инфлация, дефицит в платежния баланс и в бюджета и т.н. Това, по което ще се търси сближаване на позициите, е доколко убедителни са действията на кабинета в структурната реформа, в изграждането на адекватна данъчноосигурителна система и условия за икономически растеж и какви допълнителни кредити би отпуснал МВФ заради негативните последици от косовската криза.
Какво не изпълнихме до края на юни?
Едва ли за една седмица ще проработи кредитният регистър или ще се постигне разбирателство кой да надзирава небанковите финансови институции. Едва ли ще бъде приета окончателно законовата рамка за пенсионното осигуряване или пък ще се публикуват критериите за избор на първични дилъри на държавни ценни книжа.
Според записаното в споразумението с МВФ до края на юни трябваше да имаме създаден и най-важното работещ кредитен регистър. По последни данни БНБ е разпратила до търговските банки някакви инструкции за изпълнението на наредбата за създаване на регистъра, но това е всичко. На практика нормативната база е създадена още миналата година, а действащ регистър все още няма. Преди години в Банксервиз започнаха създаването на кредитен регистър, при това още преди голямата банкова криза от 1996 г., но БНБ рече и отсече, че регистърът ще бъде създаден централизирано при нея. И си остана със заявеното желание да го направи.
В доклада на МВФ, предшестващ посещението на мисията, сериозно се поставя и проблемът с контрола върху небанковите финансови институции. На практика след дълъг спор между Министерството на финансите и БНБ, които така и не искаха да се занимават с тези финансово-брокерски къщи и обменните бюра, се стигна до текст в проекта за валутен закон, в който се казва, че финансовото министерство ще контролира обменните бюра, а всички останали небанкови финансови институции остават под надзора на БНБ.
За една седмица парламентът едва ли ще успее и с приемането на закона за доброволното пенсионно осигуряване. Вече повече от два месеца законът е в социалната комисия на парламента. А застрахователи и пенсионни фондове се карат кой има право да сключва пенсионни застраховки и кой всъщност ще надзирава пенсионните фондове - Дирекцията за застрахователен надзор и Националният съвет по застраховане или идентични структури, създадени с пенсионния закон.
Към края на март не успяхме и с целта да не се повишават заплатите в губещите предприятия. Съмнително е дали и в средата на годината сме успели. В последния доклад на МВФ се сочи, че има още много да се желае при спазването на финансова дисциплина в обществения сектор (което включва и разходите за заплати).
При предстоящия преглед на споразумението с фонда обаче е много вероятно управляващите да не чуят само ласкателни слова за постигната макроикономическа стабилизация, която малко или много се дължи на действието на механизмите на валутния борд.
КНСБ ще настоява за преразглеждане на параметрите по 3-годишното споразумение с МВФ, съобщи шефът на синдиката Желязко Христов миналата седмица. Той оповести разсъжденията на синдиката, които звучат логично, но са подозрително идентични с вече документираните позиции на МВФ и правителството преди пристигането на мисията на фонда в София.
В 3-годишното споразумение е посочено, че при кризисна ситуация е възможно преразглеждане на договореностите, каза Христов. КНСБ посочи 13 причини, поради които ситуацията в момента е кризисна, сред които влошените показатели по платежния баланс, свитото производство и пр. Като ключов момент за влошените показатели на икономиката г-н Христов посочи съвпадането във времето на международната финансова криза от края на 1998 г., войната в Югославия и крайния етап от структурната реформа. Като критична КНСБ определя нуждата на нашата икономика от външно финансиране, но не чрез нови заеми. Формулата, която синдикатът ще предложи на фонда, е инвестиции в инфраструктурни обекти с общо европейско значение, замяна на дълг срещу околна среда и дълг срещу инфраструктура. Г-н Христов заяви, че е необходимо да се обсъди и възможното редуциране на нашия външен дълг. Профсъюзът очаква до края на годината 21 000 души да бъдат освободени, а безработицата да достигне 14-15%. Ако ситуацията допълнително се влоши, синдикатът предрича социално напрежение в края на годината.
Кандидатите за банка ще трябва да обясняват за какво им е тя
За да разгледа искане за откриване на банка, БНБ ще иска от кандидата "мотивирано посочване на причините за създаване на банката, както и условията, в които тя ще оперира". Това се обяснява в проект за наредба на БНБ за издаване и отнемане на разрешенията за извършване на банкова и други дейности по Закона за банките, която е предоставена на Асоциацията на търговските банки за становище.
По първата част от посоченото изискване не е ясно дали БНБ би приела за достатъчен иначе най-логичния и искрен отговор - "за печалба". Втората част на изречението изглежда неясна, доколкото условията, в които ще оперира банката, очевидно не зависят от нейните учредители, а от общата политическа и икономическа среда.
Ако текстът се приеме, БНБ би могла да търси сметка при сериозно разминаване между заявеното като вид и реално извършваното банкиране. В плана за деловата дейност на банката ще трябва да се дават и отговори за източниците на финансиране, видовете активи, инвестиционната стратегия, каква ще е политиката по отношение на капитала, как ще се управлява ликвидността, рискът, кредитната дейност, програма за мерките срещу прането на мръсни пари.
Въпреки че проектът за наредба е в обращение в банковите среди само от няколко дни, впечатлението е за голяма изчерпателност, като за това в голяма степен допринася изцяло новият раздел за условията и реда за издаване и отнемане на всички разрешения, свързани с дейността банката. Някои банкови юристи обаче са обезпокоени , че промените в Закона за банките изискват от банките, получили лиценз по отменения Закон за банките и кредитното дело, да подават заявления за актуализирането й, а в проектонаредбата се говори за преиздаването й. Според тях в това прозира желание за прелицензиране.
Друга индикация за това те откриват в различното наименование на видовете лицензи в проектонаребдата и в съществуващата в момента. Проектът предвижда ограничен, пълен, вътрешен и външен лиценз, а наредбата - универсален, ограничен и специален. От банките все пак се надяват, че проблемът по-скоро идва от технически неизчистени детайли, и припомнят, че при обсъждането на измененията на Закона за банките ръководството на БНБ заявяваше, че зад думата актуализиране се крие само желанието на централната банка да отпечата и раздаде лицензи в съответствие с новия Закон за банките.
БНБ ще може да отказва лиценз, ако прецени, че по-големите акционери в бъдещата банка са непригодни заради недостатъчна прозрачност на банковата група или финансовия холдинг, в който кандидатът да отвори банка евентуално ще участва. На чужда банка може да се откаже да открие клон, ако страната й не пуска на реципрочна основа български банки на местния банков пазар.
Наредбата изяснява правния режим за издаване на разрешения за придобиване на по-значимо акционерно участие в работеща вече банка, участие на банка в небанкови предприятия, откриване на клон в чужбина, промени в названието на банка, преобразуване на банка чрез вливане, сливане или разделяне на банка, за обратно изкупуване на акции, намаление на капитала й. Специален раздел обяснява какви уведомления да се дават на БНБ, когато банката направи промени в ръководството й, капиталът й е намален или увеличен, банката е решила да открие или закрие клон или офис, когато са направени промени в устава.
От проекта изцяло отпадат главите от наредба, свързани с небанковите финансови институции, като се предлага те да подават заявление за преиздаване на разрешенията им по закон, различен от Закона за банките.
Върху специална хартия с най-представителни реквизити - воден знак с емблемата на БНБ, с националното знаме и с восъчен печат на централната банка, ще се издават банковите лицензи. Сега повечето банки са само с разрешителни с доста семпъл вид и ако решат да ги изложат на видно място, публиката едва ли ще ги различава от най-обикновени обяви. В лиценза ще пише точното наименование на лиценза - дали е вътрешен или външен, ограничен или пълен. Ще са изброени правните основания за издаването й, този, който я е издал, и този, на когото се издава. Подробно ще са описани и разрешените сделки .
Извън тези дизайнерски поправки между редовете на наредбата се разчита концепцията, че банкови лицензи не трябва да се дават под път и над път (което доведе до избуяването на няколко десетки банки в първите години на прехода и впоследствие до фалита на голяма част от тях).
Ще се появи трето дружество с име ДЗИ
Точно след деноминацията в структурата на ДЗИ ще се появи ново застрахователно дружество. То ще се казва "ДЗИ - Финансово застраховане" АД и ще работи изключително в сферата на застраховки на финансовите рискове. Това включва застраховки на кредити, застраховки на гаранции и застраховки на "разни финансови загуби" (според Закона за застраховането). Капиталът на новото дружество ще бъде разпределен между ДЗИ ЕАД, което ще притежава 30% от акциите на "ДЗИ - Финансово застраховане", а останалите 70 на сто от капитала ще бъдат собственост на "ДЗИ - Общо застраховане".
Много от нещата около "ДЗИ - Финансово застраховане" все още не са ясни. Не е взето решение какъв капитал ще набере новото дружество - само за общо застраховане или и за презастраховане (разликата е един милиард лева). При положение че се набере капитал и за презастраховане, "ДЗИ - Общо застраховане" ще трябва да внесе 2.8 млрд. лв. (2.8 млн. лв.) от капитала, а ако се набира капитал само за застраховане, по-големият акционер ще трябва да внесе 2.1 млрд. лв. (2.1 млн. лв.) от капитала.
По-големият проблем около новото дружество е защо въобще то трябва да бъде създадено, при положение че в структурата на ДЗИ ЕАД вече има едно лицензирано общозастрахователно дружество. И то с пълен успех може да извършва дейността, която е предвидена за новото дружество. Вече втори месец "ДЗИ - Общо застраховане" има лиценз за сключването на застраховки срещу финансови рискове и, както изглежда, никой не страда от това. Обяснението, че със създаването на новото дружество ще се избегне евентуално влошаване на резултатите на съществуващото "ДЗИ - Общо застраховане" при неуспех на финансовите застраховки, не звучи особено логично. Ако се стигне до неблагоприятно развитие на нещата, и двете ДЗИ - акционери в "ДЗИ - Финансово застраховане", ще пострадат счетоводно. С други думи казано, никой не успя да обясни логично защо трябва да се отделят три или четири милиарда за ново дружество, при положение че вече съществуващото дружество има лиценз за извършването на финансовите застраховки.
Все още не е ясно и дали новото дружество ще се учредява съгласно промените в Закона за застраховането или преди тях. Ако поправките не са минали през пленарната зала акционерите на "ДЗИ - Финансово застраховане" ще могат да направят апортни вноски до 50 на сто от капитала. Ако пък промените бъдат приети, целият капитал трябва да бъде внесен кеш.
"Чрез презастраховането на рисковете на новото дружество в чужбина всъщност ще постигнем пренасянето на стопански риск от страната навън", коментираха от ДЗИ. Това обаче означава и изтичане на капитал извън рамките на България посредством премиите, които се плащат на презастрахователя. От ДЗИ коментираха, че въпреки това "ще се изнася много повече риск, отколкото капитал".
Фонд "Земеделие" плаща по 1000 лв. за акциите на ЦКБ
БКК вдига капитала на "Хеброс" и "Експрес" преди продажбата им
Фонд "Земеделие" стана собственик на 35% от Централната кооперативна банка, съобщи осведомен източник от правителствените среди. При това положение насроченото трето продължение на общо събрание на ЦКБ - в понеделник, би трябвало най-сетне да се състои.
Сделката беше сключена миналата седмица. Окончателната цена, на която се продава вече бившият дял на Булбанк в ЦКБ, е 1000 лева за акция, т.е. по номинал. Тя ще бъде платена на три равни части. Според по-ранни изявления на аграрния министър Венцислав Върбанов договорът е сключен при цена 1190 лева. Междувременно обаче ЦКБ беше осъдена на втора съдебна инстанция да върне на Майкъл Чорни близо 3 млн. долара - новина, която намалява каквато и да е било по-рано определена стойност на акциите. Булбанк обаче не била склонна да продаде книжата под номинал.
Осъществяването на сделката е станало възможно благодарение и на разговори за това как банката евентуално ще връща задълженията към Чорни. Съществено е дали и какви гратисен период, разсрочване и редукция биха могли да се постигнат. Според председателя на ЦКБ Стоян Александров при договаряне на определени параметри за изплащането банката ще може да погаси потенциалния дълг. "Възможно е сега да се съгласят на отсрочка, с уговорка след време дългът да се замени с акционерно участие", предположи той.
Отлаганото вече на два пъти общо събрание на ЦКБ ще трябва да се състои в понеделник, 28 юни. Още не е ясно обаче дали постигнатият компромис с фонд "Земеделие" и Майкъл Чорни е достатъчен, за да се решат потенциалните проблеми пред ЦКБ, свързани и с трудно събираеми кредити към "Бета", Червен бряг, и към варненската корабостроителница.
