Ликвидация сменя неуспялата приватизация
Отрасловите министерства наскоро разпределиха късметите в бъдещите приватизационни сделки, като принудиха Агенцията за приватизация да им прехвърли доста от предприятията, които й се полагат да продава по закон. До няколко дни управляващите трябва да си поделят и контрола над затворените предприятия (в ликвидация и несъстоятелност и от списъка за изолация), както и правото да разпродават тяхното имущество. Битката се води между трите ведомства, които досега под една или друга форма имаха най-голямо влияние в приватизацията и контрола над големите държавни предприятия - министерствата на промишлеността, на финансите и Агенцията за приватизация. Спорът за затворените предприятия е и едно от измеренията на стремежа за надмощие между различни кръгове от управляващото мнозинство - привлекателните предприятия за приватизация остават все по-малко, а състоянието на останалите се влошава с бързи темпове.
Най-формалната и най-очевидната част от интригата напоследък се изразяваше в написването и опитите за прокарване сред държавните институции на неуточнен брой проекти за законови промени в уредбата на несъстоятелността и ликвидацията.
Основните проекти са два. Единият е подготвен от АП още през март под формата на нова глава в закона за приватизацията. Проектът по принцип се подкрепя от министерствата на правосъдието и на промишлеността, но не се очаква скоро да бъде внесен за обсъждане в правителството. Първоначално се предвиждаше агенцията да бъде т.нар. институционален синдик. Проблемът е, че агенцията като бюджетно ведомство не може да носи нито имуществена, нито наказателна отговорност за своите действия или бездействия като синдик. По-късно агенцията намали претенциите си, според запознати - под влиянието на министъра на правосъдието Васил Гоцев. Сега АП иска само да поеме функциите, които по Търговския закон има събранието на кредиторите - тоест да назначава синдици и да изготвя оздравителни планове.
Вторият проект за затворените предприятия е да се създаде агенция за ликвидация, примерно към правителството. В нея би трябвало да има ограничен брой ликвидатори (примерно 10 души), които да назначават изпълнители по разпродажбата на активи, но и да носят отговорността за процеса. Подобна идея се издига от външни консултанти и се възприема добре от представителите на МВФ, Световната банка и програма ФАР.
Друга възможност според Желязков е за агенция за просрочени вземания, чиято основна цел е да намали междуфирмената задлъжнялост. Проектът за агенцията е подготвен главно от експерти на финансовото министерство, а за шеф на агенцията се спрягаше зам. промишленият министър Марин Маринов. Много вероятно е и с подобни пълномощия да бъде натоварена агенцията за събиране на държавните вземания, предвидена в проекта за Данъчнопроцесуален кодекс. Назначението на Маринов на подобна длъжност според запознати ще изостри и без това обтегнатите отношения между вицепремиера Александър Божков и финансовия министър Муравей Радев.
Друг проект подготвиха икономическият съветник на президента Красимир Ангарски и Георги Прохаски, съветник на вицепремиера Божков. Става дума за агенция за несъстоятелност, като целта е да се съкратят протаканите с години производства. Според Прохаски това ще стане, ако съдът се освободи от задачата да се произнася по целесъобразност в делата за несъстоятелността.
За някои от предприятията АП и промишленото министерство по-скоро предпочитат ликвидация, отколкото сключване на приватизационни сделки. От една страна, АП вече е почти сигурна, че пак ще може да ги продава по-късно, независимо че е започнала процедура по ликвидация. От друга страна, така политическите негативи от решението за ликвидация ще понесе най-вече финансовият министър Муравей Радев, а съвсем не Захари Желязков или вицепремиерът Александър Божков.
Ликвидацията заобикаля големите бюрократични спънки в АП. Тя е особено изгодна за управляващите, тъй като ликвидаторът се назначава от министъра принципал и практически той, а не АП контролира продажбата на активи. Освен това под контрола на министерствата освобождаването на големи маси хора може да бъде отложено във времето, например за след изборите.
При несъстоятелността контролът върху предприятието се поема от кредиторите чрез съда, който назначава синдик. На събранието на кредиторите всеки участва с един глас независимо от размера на претенцията си. Несъстоятелността се предвиджда в случай, когато пасивите на дружеството надвишават активите или когато то е свръхзадлъжняло и не може да изпълни в срок нормално изискуемо плащане. В този случай дори и да се разпродадат всичките активи, кредиторите няма да могат да получат обратно парите си. Затова Търговският закон предвижда приемането на оздравителен план, при който длъжникът трябва да се договори с кредиторите за разсрочване и редуциране на задълженията си. При повечето закъсали предприятия обаче задълженията са към бюджета и като правило не могат да се отсрочват и опрощават или към държавни предприятия, които по принцип държат да получат цялата сума в най-кратък срок.
Често в ликвидация се обявяват практически несъстоятелни предприятия, макар да е ясно, че кредиторът (държавата) няма да си получи вземанията. В много случаи държавата търси начини за опрощаване на вземанията си, въпреки че конституцията не предвижда подобна възможност. Целта е ликвидационната стойност на предприятието (активи минус пасиви) да се докара поне до нулата, за да се съгласи някой да го вземе.
Не трябва обаче да се забравя друго нещо. В голяма част от случаите задълженията са натрупани, защото държавата или държавните предприятия монополисти не са били достатъчно настойчиви да си ги съберат. В много случаи това става и под натиск по телефона. Законът за приватизация дори предвижда възможност АП да спира принудителното събиране за срок до 6 месеца за предприятия в процедура по раздържавяване. Така че те да задлъжнеят още повече, преди да бъдат продадени. В много случаи дори оценките се правят така, че в тях не са включени всички задължения, и купувачът се вижда изправен пред нови и нови претенции от кредиторите. След приватизацията обаче никой не се обажда по телефона, за да пуснат тока или за да отблокират сметките.
В последните дни преди 30 юни Агенцията за приватизация с ускорени темпове сключи значителен брой приватизационни договори. Някои от сделките бяха сключени под условие, т.е. собствеността ще бъде прехвърлена след изпълнението на определени изисквания - например при "Кремиковци" и ДЗУ. В бързането почти до последно не беше ясно дали ще има сделки за рудодобивните дружества, за които финансовото министерство още не беше взело решение за ликвидация и се смяташе, че има шанс да бъдат продадени.
След 30 юни АП ще остане практически без работа. Броят на предприятията, които остават за продажба, изглежда незначителен на фона на броя сделки, които досега бяха в ресурса на агенцията. Според добре осведомен източник от АП обаче ведомството разчита да поеме продажбата на нови предприятия, чието съществуване досега не е било известно нито на нея, нито на отрасловите министерства. "Има известно разминаване между базата от данни на статистиката. Оказва се, че има предприятия, за съществуването на които не сме подозирали и много от които са в нашия ресурс. Въпросът е как ще се разберем с отрасловите министерства за това кой да ги продава", коментира източникът.
Първият неясен момент е кой трябва да назначава ликвидаторите на дружествата, ако те не бъдат продадени до 30 юни - дали финансовото министерство като техен принципал до този момент, или отрасловите министерства, към които предприятията автоматично ще преминат след изтичането на срока по закона за финансовото оздравяване. В момента надделява мнението, че в крайна сметка назначаването на ликвидатори ще е право на отрасловите министерства. "Принадлежността на тези предприятия (от списъка за изолация - бел. ред.) беше променена със закона за финансово оздравяване. След изтичането му тези предприятия отново се връщат към предишния си принципал. Това е нещо, по което изобщо не може да има спорове", коментира Стилиян Симеонов, началник на отдел "Несъстоятелност" в Министерството на промишлеността.
Вторият неясен въпрос е дали могат да се продават акции от дружества, за които е започнала процедура по ликвидация. Захари Желязков неизменно обяснява, че може, защото започването на процедурата е само началото на юридическата смърт на едно предприятие, а към този момент то все още има капитал и акции, които да продава. АП например подготвя сделки за "Горубсо - Мадан" и "Горубсо - РОФ", за които Муравей Радев преди няколко седмици издаде заповеди за ликвидация. Финансовото министерство винаги е изразявало известни съмнения доколко са допустими сделки за дружества в процедура по ликвидация. Аргументът е, че АП продава акции и дялове, а прекратеното дружество няма капитал, а само активи и пасиви.
Агенцията от своя страна разчита да удължи работата си и затова възнамерява да се бори с всички възможни средства за участие в сделките за дружествата в ликвидация.
Илюзии в ликвидация
Май месец 1996 г. Правителството на Жан Виденов спешно се нуждае от външна подкрепа, за да спре обезценката на лева. Цените хвърчат, а валутният резерв се стопява. Световната банка, а под нейна диктовка и Международният валутен фонд са замразили отношенията си с България. Причината е, че няма структурни реформи. Цялата 1995 г. сме издържали без външно финансиране, но повече не може.
Световната банка настоява да се закрият най-губещите предприятия. Приватизацията не върви. Спешно се правят списъци с най-задлъжнелите и губещи предприятия. Оказва се, че ликвидацията на по-голямата част от тях е невъзможна - става въпрос за железниците, топлофикациите, електрокомпанията, градския транспорт в София, въглищните мини. Има и други предприятия. Първите списъци са на 100-те най-губещи. После нарастват на 120. В края на краищата се взима соломоновско решение. Списъците ще са два - за ликвидация и за изолация. Започва трескаво лобиране от страна на депутатите на управляващата тогава левица. Предприятия влизат и излизат в списъците или от един в друг. Очевидно безнадеждни предприятия като ЗММ най-накрая се оказват в списъка за изолация. Окончателното решение се взема през май - в листата за ликвидация влизат 64 предприятия, в които работят около 20 000 души. На тези дружества се дължат 25% от загубите в държавния сектор. Други 71 предприятия с около 50 000 заети, които трупат около 50% от загубите, са вкарани в изолатора.
Със Закона за финансово оздравяване на предприятията беше забранено да вземат кредити от банковата система. Изключение правеха само Българските държавни железници и Националната електрическа компания. Изолираните предприятия трябваше да намалят загубите и задълженията си към кредитори. За целта с помощта на консултанти бяха съставени оздравителни програми.
Изолираните предприятия бяха разделени на две групи - 30 в група А (с административно определяни цени), а останалите 41 - в група Б. Принципал на група Б ставаше министърът на финансите. Изходът за група А беше оздравяване, а за група Б - приватизация или ликвидация. Срокът на действие на изолатора беше до края на 1998 г., но по-късно беше удължен до средата на 1999 г. Практиката показа, че изолацията просто е отложила политически непопулярната ликвидация във времето. Почти половината (18, ако броим отделните фирми от системата на ГОРУБСО) предприятия от група Б минаха през ликвидация или несъстоятелност. Едва ли някой си е правил особени илюзии, че без привлечен ресурс за оборотни средства предприятията ще оцелеят дълго време. За финансирането им се разчиташе на оздравителния фонд или на субсидии от бюджета. Вторият вариант автоматично отпадна заради недотам доброто състояние на хазната. Оздравителен фонд така и не беше създаден. Спорадично отпусканите помощи за предприятия с по-голямо лоби отиваха в бездънната дупка за погасяване на стари задължения - случаят с отпуснатите през есента на 1997 г. 5 млрд. лева на авиокомпания "Балкан" или за изплащане на заплати с подарения 1 млрд. два месеца преди ликвидацията на "Видахим".
Намериха се и вратички за заобикаляне на изолацията - чрез увеличаване на задлъжнялостта към доставчиците, чрез погасяване на стар заем и вземане на нов до размера на стария, чрез взимане на заем от чужбина, чрез стокови кредити.
Оздравителните програми на практика не се спазваха, но и нямаше механизъм, който да осигури изпълнението им. Причина за това беше и рязката промяна в макроикономическите условия от началото на 1997 г., при положение че програмите бяха правени на база резултати от 1996 г. Без заеми за основни средства и без средства за инвестиции едва ли някой сериозно може да смята, че загубите биха могли да намалеят само на база съкращаване на разходите.
Като цяло предприятията приключиха 1997 г. с печалба. На плюс бяха и субсидираните БДЖ и градският транспорт. Основната причина за печалбите бяха ниските амортизации. Освен че трябваше да платят данък печалба и допълнително да се декапитализират, предприятията се разглезиха, което доведе до още по-рязък срив през 1998 г. заради по-високите амортизации, както и за ниската конкурентност в условията на фиксиран валутен курс. Стигна се до 1999 г., когато вече държавата трябваше да дава пари и да отписва задължения, за да се освободи от предприятията.
Успя ли изолацията? За група А тя ще продължи поне до 2001 г., когато цените ще позволят да няма субсидиране на производството им. Формално програмата за група Б ще приключи до края на месеца - приватизирани ще бъдат 29 предприятия, други девет вече са ликвидирани или за тях е обявена процедура по несъстоятелност. Първото приватизирано предприятие - заводът за хладилници "Мраз", беше продаденo месец след започването на програмата. Много бързо падна и първият скалп - троянският ЕМТ. Дали обаче приватизираните чрез работническо-мениджърски дружества (РМД) девет предприятия ще изпълнят основната цел на преструктурирането - да намалят загубите, да увеличат инвестициите, да произвеждат конкурентни стоки? Дали подарените за един лев на РМД предприятия няма да фалират още след шест месеца при липса на кредит и пазари? Дали купувачът на продадения под условие "Кремиковци" ще успее да изпълни изискванията и какво ще стане, ако не ги изпълни? Дали временното избягване на социалното напрежение си струваше? Съвсем прагматично погледнато държавата имаше много повече полза от ликвидацията. Само от продажбата на димитровградското предприятие "Трикон" под формата на активи тя получи 6 млрд. лева без ДДС, без да броим и запазените работни места.
При всички положения програмата доказа едно - пак закърпихме положението в последния момент. Агенцията за приватизация показа, че може и да работи, но под натиск. Пропусната беше голяма част от 1997 г. и почти цялата 1998 г. за ликвидация, която беше почти невъзможна в година на избори. Програма ФАР доказа, че дава пари напразно. Защо бяха хвърлени всичките пари за консултантите, като едва шест от предприятията бяха продадени на чужди инвеститори, а девет - на РМД, които не се интересуват от скъпите одити, оценки, правни и екологични анализи. Държавата обаче се освободи от предприятията и прехвърли отговорността преди изборите, защото, както е известно от случая с "Плама", работниците не ги интересува, че собственикът е частен. Те търсят сметка от държавата. Но това ще стане след изборите.
Идва ли краят на синдикалните игри
Един от преките ефекти на структурната реформа ще бъде рязкото ограничаване на синдикалното влияние в предприятията. През последните няколко години двата най-големи профсъюза, КНСБ и "Подкрепа", успяха да си осигурят сигурни лостове за влияние в държавните фирми, което им позволяваше чрез периодични заплахи за социални вълнения да влияят и върху политиката на изпълнителната власт. В същото време под прикритието на абстрактна социална справедливост профсъюзните лидери на централно равнище и по места успяха да си издействат голям брой благини за лична употреба, които на много места носят всички белези на корупцията. Схемите, по които синдикалната игра успяваше в условията на държавно регулирана икономика, общо взето, са прости. Някои от тях придобиха публичност в последните няколко месеца, други не са чак толкова известни.
Най-лесната схема за получаване на преки икономически облаги в синдикатите е чрез подписването на колективни трудови договори (КТД) - в предприятията и на ниво отрасли. По начало КТД е споразумение между работодателя и работниците, чиято цел е да осигури по-добри условия на труд от минимално установените в Кодекса на труда. С течение на времето в КТД са били включвани най-различни ангажименти на работодателите за финансиране на местните профсъюзни босове - под формата на разходи за автомобили, мобифони, семинари, командировки в чужбина, наеми, всевъзможни други благини. Приблизително две трети от тези благини не са за ползване от членската маса, а за върхушката на профсъюзите. Шефовете на държавните предприятия също нямат нищо против такъв вид легална корупция. По този начин с един подпис под поредния анекс към КТД те си купуват благоволението на синдикалните босове (а понякога и възможността за прилагане на собствени схеми за източване). Проблемът е, че най-големите злоупотреби с КТД стават и в най-големите държавни предприятия, които по правило са и най-губещи. Най-ярък пример за това е "Стомана" - Перник. Стоманодобивното дружество изпадна в процедура за несъстоятелност заради огромните му дългове, надхвърлящи 200 млрд. лева. Това обаче не пречи предприятието да осигурява по 60 млн. лева на местните структури на КНСБ и "Подкрепа". И това е било записано черно на бяло в анекс към КТД от февруари т.г.
Втората схема е не толкова явна, но също е класика за нашите условия. Това става чрез договарянето на поръчки за различни доставки или услуги в предприятията - като се почне от осигуряването на сапун и работно облекло и се стигне до по-мащабни сделки като доставки на горива и резервни части. Фирмите - изпълнителки на такива поръчки, се определят от тръжни комисии в самите дружества, които обикновено се доминират от членове на местните синдикати. Оттук нататък задължително следва играта с комисионите или директното налагане на приближени до профсъюзните центрове фирми.
По същия начин стоят нещата и при реализирането на готовата продукция, когато чрез верига от подставени лица се завзема изходът на държавното предприятие. Тези схеми винаги са трудно доказуеми и поради това прилагането им в държавната икономика е повсеместно.
Третата схема на корумпиране граничи с абсурда, но това не пречи да се прилага все по-често. Става дума за участието на синдикални босове в РМД при приватизацията на държавни фирми. По този начин профсъюзите изведнъж се превръщат в собственици и работодатели на собствената си членска маса. Подобно преплитане на интереси имаше във Варненската корабостроителница. По всичко личи, че следващият такъв случай ще бъде "Арсенал" - Казанлък.
Четвъртата схема за осребряване на синдикалните позиции е чрез фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Не е тайна, че големите централи - КНСБ и "Подкрепа", работят основно с по един-два осигурителни фонда. Според запознати осигуряването на по-голям брой синдикални членове не минава без съответното заплащане. Това устройва и самите работодатели, които по този начин рекламират социална загриженост за съдбата на персонала.
Петата схема на синдикално финансиране минава през управлението на бившите профсъюзни имоти. По силата на завареното положение или след умело лобиране и "Подкрепа", и особено КНСБ получиха немалък сграден фонд. Голямата битка обаче предстои при бъдещото разпределение на имотите, включени понастоящем в капитала на държавната фирма "Софис". Това беше и залогът на извършеното преди време синдикално преброяване. Вариант на тази схема е ползването на бази от бившата фирма "Социален отдих", контролът върху която беше прехвърлен от държавата на Националния осигурителен институт. Става дума за десетки почивни бази, къмпинги, хотели, санаториуми и т.н.
С прехвърлянето на собствеността върху големите държавни предприятия профсъюзните централи ще бъдат лишени от едно от най-силните си оръжия - възможността да контролират големи маса хора от различни професионални съсловия. Силата на централите винаги е била в големите професионални общности, особено когато те се намират в близост до столицата и са удобни за манипулиране поради действително лошите условия на труд: миньори, металурзи и т.н. Ясно е, че когато предприятията бъдат раздържавени, възможностите за влияние в тях ще бъдат свити значително. От друга страна, частният собственик не е пряко зависим от правителството и това му позволява по-голяма свобода в отношенията със собствените му работници. Той няма интерес в името на криворазбрана синдикална загриженост да осигурява издръжката на местна профсъюзна аристокрация.
Милионери по неволя
Когато се събуди в ранната утрин на 22 юни, бай Георги още не знаеше, че след няколко часа ще стане милионер. Първата мисъл за това го споходи в автобуса за Девня. От 18 години бай Георги работи там в цеха за амониева селитра. Вярно, работата не е кой знае какво, а и заплатите напоследък са малки. Но бай Георги е доволен. Ако зависеше от него, той не би напуснал завода за нищо на света.
От миналия вторник близо 2000 колеги на бай Георги от девненското предприятие Агрополихим също могат да се смятат за бъдещи милионери. След бурно общо събрание на акционерите торовият завод беше обявен в ликвидация. Както обясниха на бай Георги, "това не значи непременно, че още утре заводът ще бъде затворен". Високопоставени чиновници от София даже казаха по телевизията, че има шансове предприятието да бъде приватизирано. Под сурдинка се подхвърляше, че дори и "ликвидиран", заводът ще работи поне два месеца, защото имало подписани договори, които трябва да се изпълняват.
В Девня обаче не щат вече да вярват на никого. От миналата седмица най-мразеното име там е това на Муравей Радев. Финансовият министър си навлече гнева на по-голямата част от местния пролетариат, тъй като по негова заповед представителят на държавата гласува за закриване на Агрополихим. Немалко ругатни отнесе и колегата му Александър Божков, който според някои от работниците "се държи като даскал, който не си знае предмета". Според други обаче вината не е само тяхна. В подкрепа на тази теза работници привеждаха "доказателства" за това как "нашето правителство е минало към разбиване на торовата промишленост". Никой не изказа желание да получи доброволно двата милиона лева обезщетения, които се полагат при съкращаване от фалирало държавно предприятие.
Минути преди общото събрание на девненския завод този факт се прокрадва в разговора между група жени, които са се скупчили във фоайето и чакат да бъдат регистрирани като акционери. По външния им вид личи, че са били първа смяна - повечето от тях не са имали време да се преоблекат и се канят да вземат участие в общото събрание по работни манти. За разлика от жените мъжката половина нервно пуши цигари на двора зад високата административна сграда на Агрополихим. Вниманието на всички скоро е привлечено от пристигналите телевизионни екипи. Още в началото обаче повечето от работниците отказват коментар пред камера, тъй като "не са упълномощени да дават изявления".
С около час закъснение общото събрание започва. Началото с нищо не предвещава предстоящата буря. Залата приема без особени емоции годишния отчет на изпълнителния директор Иван Дяков. От него става ясно, че загубата на Агрополихим за миналата година е била 42.4 млрд. лева, а дълговете са достигнали 82 млрд. лева. Според Дяков причините за лошото финансово състояние са високата цена на природния газ и лошата конюнктура на международните пазари.
Преди кафе-паузата интерес предизвиква появата на адвокат Иван Люцканов, който се представя от името на "Юнион миниер". Белгийската компания, която е един от кредиторите на Агрополихим, не се ползва с добра слава в Девня. Срещу нея се пускат най-различни слухове - от това, че шефът й Филип Ромбаут лично определил имената на ликвидаторите на торовия завод, до твърдението, че "Юнион миниер" се кани да нареже инсталациите на предприятието на скрап. Така и не става ясно кой пуска тези "компромати" срещу белгийците, които са собственици на МДК - Пирдоп. За изненада на мнозина обаче представителят на белгийците прочита пред акционерите шест въпроса, намекващи за злоупотреби в Агрополихим. Първият от тях е защо "Норск хидро" и "Хардланд" са ползвали 5% отстъпка, а останалите дистрибутори на торове за вътрешния пазар - 2%. Идеята за търсене на възмездие от шефовете на завода се подема и от местни синдикалисти, които се опитват да затрупат изпълнителния директор Иван Дяков с неудобни въпроси.
В крайна сметка страстите утихват в очакване на кулминацията - гласуването "за" или против ликвидацията на Агрополихим. Междувременно част от работниците предпочитат да си тръгнат, за да хванат обратния рейс за Варна. Така след почивката залата се оказва пооредяла. Това обаче не попречва на останалите да вдигнат достатъчно шум, щом идва редът на взривоопасната точка. Първа си навлича работническия гняв Димка Спасова, заместник изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, която дръзва да заяви, че "държавата е направила всичко възможно за продажбата на завода". После негодуванието се отмества към представителя на финансовото министерство Георги Еничаров. Кратката му пледоария за затваряне на предприятието предизвиква вълна от освирквания и дюдюкане. "Да си ходи, не го искаме", провиква се младеж от третия ред. "Първо закрийте министерството, а после Агрополихим, подкрепя го негов колега. Някъде от задните редове прозвучава призивът "Еничаров да не гласува". След секунди обаче представителят на държавата вдига табелката с 2 325 945 акции (85% от капитала). Това прелива чашата на недоволството. В разразилата се суматоха някой призовава залата да бъде опразнена и всички вкупом се втурват към вратите. Така за минута-две в нея остават двайсетина души, половината от които журналисти. И докато навън раволюционно настроени акционери изливат гнева си в ругатни към правителството и закани за стачка, вътре останалите точки от дневния ред биват одобрени в делови порядък.
Строителството на торовия завод в Девня започва през 1968 г., а първите инсталации са пуснати през 1973 и 1974 г. Във времената на ТКЗС и АПК предприятието е било гордостта на местните хора, тъй като е единственият източник на троен суперфосфат за селското стопанство. Ветерани в предприятието още разказват легенди за девненските торове, които разнасяли "славата на Родината" по света. Сега Агрополихим влезе в графата "лоши държавни предприятия, изпаднали в ликвидация". Жалко, защото за разлика от други фалирали гиганти, торовият завод в Девня би бил печеливша фирма, стига да не съществуваше неистовото желание на среди в правителството за защита на монопола на Булгаргаз на всяка цена. Преди две години интерес към приватизация на Агрополихим прояви една от най-големите компании в бранша - "Норск хидро". Оттогава досега основният проблем пред сделката е високата цена на природния газ. От страна на стратегическия инвеститор поискаха да си внасят сами по-евтино гориво. "Още на 8 януари изпратихме писмо до Иван Костов с молба да разреши проблема. В него написахме, че висшата политика не е наша работа. Но да се обяснява на норвежците, които добиват нефт и газ в Северно море, какви трябва да бъдат цените на газа в България, е все едно на краставичар краставици да продаваш", разсъждаваха на глас работниците от Агрополихим.
"Държавата ни предаде. Защо трябваше да се протакат преговорите толкова време. Ако имаше държавници, щяха да кажат "стига толкова" и да започнат да търсят други купувачи", смятат работниците в Девня и донякъде имат право. На практика след двегодишно двоумене правителството най-накрая реши да избере една от двете злини. Така, вместо да се ограничи монополът на Булгаргаз, беше жертван Агрополихим. "Медиите тиражират, че "Норск хидро" се е отказал. Истината е, че се мъчат да го откажат. Никой няма да купи нещо, от което няма да се печели. А при този скъп газ няма как да се печели", обясняваха от ръководството на девненския торов завод миналия вторник.
Сега в целия Агрополихим се говори за проявения интерес от купувача на "Химко" - Враца. Спрягат се какви ли не версии за връзките на американската компания IBE Trans of New York с "Газпром". Преди седмица на оглед в Девня пристигнали пратеници на кандидат-купувача. "Това бяха експерти по торовото производство от завода в украинския град Горловка, в който американската компания притежава акции. Накрая дадоха добра оценка на Агрополихим, разясни изпълнителният директор Иван Дяков. "Доколко новите кандидати са сериозни, не мога да ви кажа", коментира Димка Спасова. После заместничката на Захари Желязков поясни, че ще бъде открита нова процедура за приватизация независимо от решението за ликвидация на девненския завод. "Пожелайте ни успех", завърши изявлението си тя пред варненска кабелна телевизия.
Избори без избор
Макар че до местните избори остава цяло лято и дори повече, за синия кандидат за столичен кмет това не важи.
Стефан Софиянски се впусна с пълна сила да печели... предварителните избори в СДС. Твърде лесна победа, при положение че срещу себе си няма конкурент.
Защо тогава е тази мощна кампания, издържана в схемата на класическо предизборно надпреварване - срещи с избиратели, интервюта, откриване на обекти, по-големи и по-малки реклами по вестниците, радиоклипове, листовки... И дори с участие на самия Костов.
Идеята на предварителните избори е чрез гласуване да се елиминира възможността от задните редици да изскочи съперник извън партийния избор и така да отслаби фаворита. Схемата беше адаптирана за български условия преди три години и най-важното - проработи отлично на президентските избори. Но сега защо?
Безсмислено е както преди да се казва, че по демократичен път се избира най-добрият, втори претендент просто няма. А може би все пак на някого му минава едно наум: от кадровите дебри на дисциплинираните иначе структури да не надигнат глава непредвидени от централата кандидати и още по-лошо - зад тях да стоят интересите на някои лобита в синята партия. Или причината е по-семпла - чрез предварителния вот и най-вече чрез кампанията преди него да бъдат заредени с предизборен допинг най-твърдите симпатизанти, на които им липсва "топлата връзка" с елита, откакто митингите бяха разпуснати. Така и партия, и електорат ще преговорят чувствата си, докато съперниците от опозицията още се боричкат кого да изберат за кандидат.
Софиянски разви атрактивна предизборна кампания далеч преди официалната въобще да е обявена. Строителният щурм в столицата в края на мандата му няма равен на себе си. Както и парите, които изведнъж се намериха. И най-вече за сухата тренировка. Можем да си представим какво ще бъде на същинските избори.
Явно спечелването на София е не само престиж, София винаги печели следващите избори.
Докладът фантом
- Няма такава оценка. Аз много... От вчера сутринта съм помолил екипа, който работи с МВФ, да се разрови и да види какъв е този документ. Те вчера говориха и с Вашингтон. Никой не може да открие такъв документ, в който МВФ да е казал, че България е корумпирана държава. Никой не е видял такъв документ, не е излизал такъв документ на МВФ.
- Ами те си вземат информация един от друг. Някой нещо си е измислил и после другите го прекопирват."
Тъй като първата публикация по темата беше в миналия брой на "Капитал", редакцията се чувства длъжна да заяви следното: Откакто СДС е на власт, не вярваме на очите си, а само на откровените и винаги обосновани изказвания на представители на правителството и управляващото мнозинство.
За да могат и читателите да разберат какво е, публикуваме факсимиле от доклада, който всъщност не съществува. Вижте сами колко е лесно. Хем го има, хем го няма. Като си го повторим още няколко пъти... Малка победа на КЗК срещу ВАЦ
Съдът обяви за нищожен договора за "Труд издателство" ООД
Софийски градски съд (СГС) обяви за нищожен договора за учредяването на "Труд издателство" ООД, сключен между ВАЦ и "Медиа холдинг" АД и осъди вестникарския монополист да плати глоба от един милион лева (1000 DM).
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) спечели тази съдебна битка срещу ВАЦ, но "победата" не нарушава монопола на немския концерн, който остава издател на вестниците "Труд". Спорното дружество е учредено на 21 февруари 1997 г. и получава правата да издава вестниците с марка "Труд". В началото на август 1997 г. обаче лицензът за търговските марки е прехвърлен на "Медиа холдинг" АД, настоящ издател на вестниците "Труд" и собственост на немския концерн. ВАЦ може да загуби вестниците "Труд" само ако се развали сделката с "Медиа холдинг". Комисията на Николай Павлов подготвя съдебен иск да се обяви за недействителна сделката, с която немският концерн придобива контрол и над "Медиа холдинг" през февруари 1997 г. От антимонополния орган отново се аргументират, че ВАЦ не са поискали разрешение за прехвърлянето на акциите, каквото изискват и старият, и новият Закон за защита на конкуренцията.
"След като дружественият договор е обявен за нищожен, липсата на учредителен договор означава и липса на самото дружество. Но докато решението на съда не влезе в сила и дружеството формално не бъде заличено, то все още съществува", обясниха юристи. Съдът не се произнесе по искането на КЗК да обяви за недействително дружеството, защото преценява, че не е сезиран с такъв иск. Юристът Димитър Кюмюрджиев, който отговаря за делото в КЗК, е в командировка в чужбина и от комисията обясниха, че само председателят на КЗК Николай Павлов може да коментира. Той обаче отказа изявления, преди да е видял решението на съда. От ВАЦ замълчаха със същите аргументи. "Не съм видял решението на съда и не мога да го коментирам. След като го получим, ще решим дали да обжалваме", обясни Тошо Тошев, изпълнителен директор на "Медиа холдинг" АД и главен редактор на вестник "Труд".
"Ще анализираме решението на съда и ще преценим как да действаме. Може би ще обжалваме", потвърди адвокатът на ВАЦ Тодор Ненов. Засега няма официално изявление на собствениците на концерна за решението на съда.
Делото срещу немската групировка беше заведено от Комисията за защита на конкуренцията преди две години и беше последното, което се води по стария антимонополен закон. КЗК поиска да се обявят за недействителни дружественият договор за "Труд издателство" ООД и самото дружество, създадено между ВАЦ и "Медиа холдинг" АД. "Тройната експертиза, която поискаха от ВАЦ, показва, че към момента на извършване на сделката "24 часа" е имал 40.7% пазарен дял. За да се извърши такава концентрация, трябва да се поиска писмено разрешение на комисията. Немската групировка обаче не е поискала и е нарушила закона", обясни през май Димитър Кюмюрджиев.
Костов успокои за деноминацията, Гаврийски - за еврото
"Не виждаме никаква причина да има каквато и да е инфлация, породена от деноминацията. Направихме пълен преглед на всички изпълнения по програмата точка по точка и констатирахме, че сме изпълнили цялата програма за старта на деноминацията и имаме пълна готовност да стартираме на 5 юли успешно", заяви премиерът Иван Костов в четвъртък, след като Съветът по валутна политика обсъди предстоящата деноминация. Той изтъкна, че не се очакват никакви изненади по време на въвеждането на новия лев. Гуверньорът на БНБ Светослав Гаврийски съобщи, че управителният съвет на централната банка е обсъдил въпроса за евроизацията и се е обединил в решението, че приемането на еврото у нас трябва да стане успоредно с приемането на България в Европейския съюз.
Александър Матрозов, управител на националния оператор за разплащания с банкови карти БОРИКА, съобщи, че в първите часове на 5 юли за няколко часа няма да могат да бъдат теглени пари от банкомати и извършвани плащания през търговски терминали чрез банкови дебитни и кредитни карти. Това време е необходимо, за да бъде приведена за работа с новите левове картовата система в страната. След деноминацията от банкоматите ще могат да се телят само суми в банкноти от 10 и 20 лв. Най-ниският лимит за еднократно теглене ще бъде 10 лв., а максималната сума при едно теглене - 200 лв. Пренастройката на банкоматите и търговските терминали няма да стане още на 5 юли, уточниха от БОРИКА. Крайният срок за това е 30 август. Според г-н Матрозов малко вероятно е банките да използват деноминацията, за да увеличат таксата за транзакции с карти. В момента тя е около 200 лв. Цялото кметско войнство*
Между огромните локви и дупки в градинката пред храм "Свети дух" в столичния квартал "Надежда" избиратели очакват появата на (кандидат) кмета на София Стефан Софиянски. "Ето го кмета! Ето го", сочат с пръст две тийнейджърки. Погледите на хората се отклоняват от "синята" сцена. "Може ли един автограф", моли възрастна жена и протяга рекламна брошура за предстоящите местни избори. Тази молба не е отправена към някой от изпълнителите, които пеят на хепънинга, а към столичния кмет. "За какво ви е бе, госпожа", недоумява Софиянски, но все пак се разписа. През последните две седмици кметът най-често беше атакуван... за автографи.
Стефан Софиянски посвети 14-дневната си отпуска на подготовката на предварителните избори, въпреки че е единственият номиниран кандидат на сините за градоначалник на столицата. По време на всекидневните си обиколки по пазари и читалища настоящият кмет се опитваше да убеди сините симпатизанти да се разходят до изборните секции на 26 юни, за да одобрят кметски наместник в районите си. "Ще работя с този, когото вие изберете", беше отговорът на въпроса кого подкрепя той.
Между спомени, обещания и мечти преминаваха едночасовите рандевута. Сценария нарушаваха единствено закъсненията от предварително обявения час. Първо представители от областния съвет обявяваха "нашата кандидатура" като "най-добрата кандидатура за кмет". "Те казват най-добрия кандидат, аз казвам - като няма друг", смееше се Софиянски.
През миналата седмица в две от предизборните срещи се включи и министър-председателят Иван Костов. Той придружи кмета при срещите му с жителите на кв. "Красно село" и кв. "Красна поляна". С бурни аплодисменти и скандирания "СДС" посрещаха премиера сините привърженици. "Ако знаехме, че сте толкова много, щяхме да наемем някоя от залите на НДК", възкликна представителят на областния съвет на СДС, преди да даде думата на Иван Костов. "Знам, че ще пусна бюлетината на г-н Стефан Софиянски, и това е най-лесният избор за избирателите на ОДС", каза премиерът. Според него "предварителните избори са едно много силно оръжие на СДС". "Нека си спомним, че точно с предварителни избори... ", разказваше Иван Костов, "...свалихме Желю", подсказаха му сините фенове в "Красно село".
"Ние искаме да направим от София витрина за добро управление", сподели министър-председателят и напомни, че правителството подкрепя всички инициативи на столична община. "Спечелете местните избори така решително тук, така като в Бавария например спечелиха изборите за Европейски парламент с 64%, и аз ви обещавам категорично, че ние ще спечелим изборите през 2001 г.", с тези думи Иван Костов предизвика одобрението на избирателите в "Красно село".
"Г-н Костов, обичам ви, г-н Софиянски, и вас ви обичам", се обърна към гостите млад мъж от залата. "Г- н Софиянски, аз много ви ценя, но искам да ви попитам кога ще ни прокарате парно", проплака възрастна жена. "Дошъл съм чак от вашия район, за да ви питам за вътрешнокварталните пространства", тези думи предизвикаха недоволството на присъстващите на една от предизборните срещи - "това е нашата среща", "отивай си в твоя район".
"Сега се сетих, като минавах покрай паркинга веднъж с колата, и джипът влезна целия в една дупка. Как й беше името на тази улица.... ", отклони се от речта си Софиянски на срещата в район "Сердика". Веднага в залата започнаха да му подсказват "Струга", Струга". "Да, Струга", припомни си градоначалникът и продължи: "Все пак, ако погледнем "Струга", то през 1994 цяла София беше една "Струга".
Дистрибуторите на горива ще плащат авансово пътни и екотакси
От 1 юли производителите и вносителите на течни горива ще начисляват по-висока такса върху горивата. За автомобилните безоловни бензини таксата е 204 000 лв. на тон. За дизеловото гориво таксата е 194 000 лв. на тон, за котелното гориво и мазута с над 1% сяра - 22 000 лв. на тон. Общо 217 000 лв. ще е таксата за тон бензин А-91, за А-98 ще се плащат 228 000 лв. Таксата за промишления газьол е 13 000 лв. на тон. Една четвърт от средствата, набрани във фонд "Републиканска пътна мрежа", ще се предоставят на общините за строителство и поддръжка на четвъртокласните пътища. По-голямата част от таксите ще отива в държавния фонд "Републиканска пътна мрежа", останалото - в Националния фонд за опазване на околната среда. Законът задължава дистрибуторите да плащат таксите авансово. С промените в закона ще отрежем фирмите, които досега теглеха горива, без да плащат или плащаха със закъснение от 60 до 90 дни, заяви вицепремиерът Евгений Бакърджиев. Той ще следи за постъпленията и изразходването на парите във фонд "Републиканска пътна мрежа" като министър на регионалното развитие и благоустройството. За фонда за опазване на околната среда отговаря министърът на околната среда и водите Евдокия Манева.
Българската петролна и газова асоциация реагира остро срещу авансовото плащане на таксите в писмо до Народното събрание, Министерския съвет и президента на републиката. Според асоциацията внасянето на таксите преди реализирането на петролните продукти представлява своеобразно кредитиране на бюджета, което според направените изчисления ще се окаже непосилно за по-дребните дистрибутори, но и за големите търговци на дребно, каквито са "Петрол" и "Шел България".
Накратко
България и Турция виждат възможности за сътрудничество във възстановяването на региона след кризата в Косово, съобщи председателят на парламента Йордан Соколов. Той посети турската столица през изминалата седмица и бе специален гост на 13-ото пленарно заседание на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество. В Анкара Йордан Соколов разговаря с турския премиер Бюлент Еджевит и с председателя на Меджлиса Йълдъръм Акбулут.
Балканска конференция на либералните партии под егидата на Европeйската либерална партия ще се състои през септември, съобщи лидерът на Либерално-демократичния съюз Ахмед Доган през миналата седмица. Основна тема на конференцията ще бъде пактът за стабилност на Балканите, като се очаква да бъде изработен либерален проект за стабилност на региона.
Министърът на външните работи Надежда Михайлова взе участие в 16-ия международен семинар на НАТО, който се проведе в Будапеща през миналата седмица. По време на семинара бе проведена международна среща на Американската академия на постиженията. Министър Надежда Михайлова и президентът на Литва Валдас Адамкус бяха сред политиците, които получиха високото отличие на академията за 1999 г. Израел атакува Ливан
Най-малко осем души загинаха, а десетки бяха ранени, след като Израел започна най-масираната си ракетна атака срещу Ливан от три години насам. Според израелски военен говорител нападението е в отговор на действията на терористите от "Хизбула", които отново обстрелваха с ракети "Катюша" северните части на еврейската държава.
Според ливанския премиер нападението "заплашва бъдещето на мирния процес в региона". Новият израелски премиер Ехуд Барак обеща, че неговото правителство ще започне изтеглянето на израелските войски от Южен Ливан. Представител на лейбъристката партия на Барак заяви, че този инцидент няма да попречи на мирните преговори.
Косовските албанци се втурнаха да грабят
Албанците започнаха масови грабежи и мародерства в Прищина, а сръбското население в косовската столица изпадна в паника. Тълпите разбивали и плячкосвали предимно домове и магазини, собственост на сърбите, и на много места има случаи на саморазправа, съобщиха представители на KFOR. Войниците на НАТО не били в състояние да попречат на много от грабежите, защото нападателите се придвижвали на огромни групи от квартал на квартал. В университета в Прищина бяха убити един сръбски професор и двама души от персонала, а в Печ частите на KFOR започнаха евакуацията на над 400 сърби, държани под обсада от въоръжени албанци в малка църква. Освен наказателните акции срещу сърбите обект на нападение все по-често стават и местните цигани, съобщават информационните агенции.
Генералният секретар на НАТО Хавиер Солана и командващият силите на пакта в Европа генерал Уесли Кларк пристигнаха в Косово за срещи с командването на KFOR и с представители на албанците и на сръбското малцинство. По време на срещите си и двамата призоваха за спиране на насилието и заявиха, че войниците на пакта ще бъдат безкомпромисни с нарушителите на реда. Генерал Кларк заяви, че ще поиска от страните от НАТО да ускорят разполагането на KFOR, които все още не разполагат с достатъчно сили, за да овладеят положението.
По данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците до момента около 50 хиляди сърби са напуснали провинцията. Междувременно от съседните Албания и Македония са се завърнали близо 250 хиляди албанци.
Ария за мавзолея в предизборно синьо
"Къде е купонът? Кажи, къде е купонът? Иначе ще хвърля микрофона-а-а-а. " Купонът е пред бившия мавзолей на Георги Димитров в навечерието на новата тогава 1998 г. Песента изпълняват рокпевецът Васко Кръпката и поп(улярният) кмет на столицата Стефан Софиянски.
Година и половина по-късно на прага на предстоящите местни избори кметът на София и кандидат-кмет за втори мандат на столицата в предизборния си маратон, отговаряйки на въпрос на избирател от район "Триадица", каза, че ще демонтира* сградата на мавзолея още през септември. На другия ден спонтанното хрумване на столичния градоначалник се превърна в топновина. Ами аз само отговорих с две думи на въпрос на гражданин, а на другия ден, като отворих вестниците и започнах да чета какво съм щял да направя, направо не повярвах, оправда се кметът. Случайната идея за демонтирането на гробницата се превърна (неочаквано) в един от акцентите в предизборната кампания. "Най-твърдо заставаме зад намерението на г-н Стефан Софиянски да махне оная празна гробница от центъра на София", включи се в атаката и премиерът Иван Костов. "Ще я махнем заради тази абсолютно глупава нейна безполезност и заради това, че е един символ, от който нашият град въобще не се нуждае", обеща през седмицата министър-председателят на симпатизанти в квартал "Красно село".
Миналото лято г-н Софиянски и неговата съпруга Алиса заедно с още 48 интелектуалци от инициативен комитет "България 2000" (организация, създадена специално за посрещането на 2000 г.) се подписаха под идеята мавзолеят да се превърне в музей на изкуствата, а на площада да бъде издигнат огромен часовник, който да отброява времето до началото на XXI век. "Не става, абсолютно непригоден е за музей на изкуствата", категоричен беше година по-късно столичният кмет.
След 1990 г., когато сградата загуби първоначалното си предназначение, масивната постройка се превърна в "обект на желания" за архитекти, музиканти, бизнесмени, политици, шоумени. Много от хрумванията за съдбата на гробницата обаче останаха нереализирани. Бялата фасада на мавзолея се превърна в "трибуна" за диалог между политическите опоненти. Докато едните рисуваха по стените на "светинята", другите усърдно изтриваха надписите. Няколко години по-късно съвсем законно сградата беше облепена със 132 петна от черно алуминиево фолио за българската премиера на игралния филм "101 далматинци". Към старото му предназначение искаха да го върнат работещите в отдел "Оживление" на вестника "24 часа". Повлияни от новата "мания", те настояваха мавзолеят да бъде превърнат в гробище за тамагочи. Творци бяха харесали лабиринтите на сградата за художествена галерия, а според лидера на БСП Георги Първанов той трябваше да се превърне в паметник на войнската слава.
При построяването му нелепо загиват две войничета от строителни войски. Мавзолеят на Георги Димитров е построен за шест денонощия (от 4 до 10 юли 1949 г., или както пишат любителите на фактите - само за 130 часа). Никой обаче не се е сетил да подаде документи за записване на това събитие в книгата с рекорди на Гинес.
По спешност бил организиран "конкурс" за проектирането на сградата, като участниците в него са изкарани в тъмни доби от домовете им и отведени в неизвестна посока. След така организирания "конкурс", траял една нощ, от двата проекта Министерският съвет одобрява този на арх. Георги Овчаров. Това е една от последните творби на арх. Овчаров, който след 9 септември поради политическите си убеждения е бил лишен от възможността да работи. Не е ясно с какви чувства той е проектирал гробницата на Георги Димитров, след като е бил смятан от народната власт за архитект на царя.
"За какво да стои? Защото е проектиран от арх. Георги Овчаров, изваден от Белене и докаран да го направи за два дни? Че той самият, ако можеше, щеше да каже "махнете го", обясни бившият главен архитект на столицата Яким Петров през 1995 г., когато Александър Янчулев беше кмет. Намеренията за "отстраняването" на сградата датират от август 1992 г., тогава проф. Янчулев "роди" идеята да се обяви "търг за демонтирането на мавзолея". Той обаче не можа да осъществи замисъла си и го завеща на своя приемник. Неистовото желание на професора да събори мавзолея обаче не можа да се предаде на Софиянски, поне по време на първия му кметски мандат. В интервю в края на миналата година професорът отново напомни за изтърбушването на "гробницата на вожда". Той упрекна Софиянски, че докато е бил служебен премиер, е имал възможността да прехвърли собствеността на сградата от държавата към общината, а след това, като се върне на кметското място, да събори мавзолея... вече като общинска собственост.
В "мъртвата" сграда през последните дни е шумно и оживено. По традиция вече там се подготвя поредната оперна постановка на режисьора Пламен Карталов. След "Аида" и "Цар Калоян" това лято мавзолеят е окупиран от "Княз Игор". Метални и дървени конструкции скриват сградата на гробницата. В заграденото за операта на открито пространство работници майсторят декорите. Щитове и копия, няколко чувала дървени стърготини почти са запречили страничния вход, водещ към потайностите на мавзолея. Бившият кабинет на Тодор Живков и стаята на охраната са превърнати в съблекални за техническия персонал. Материалите за декора са струпани сред боклуци с неколкогодишна история. В тъмните коридори се търкалят счупени знамена, парчета от лампи, плакати, а сред тях и неизвестно откъде попаднал бойлер. Около мраморната маска на Георги Димитров някой е споделил пристрастията си към "Метрополис", техномузиката, джойнткултурата.
За времето си мавзолеят е бил оборудван със свръхмодерна техника. Въпреки живата охрана в стените има вградени датчици и броячи. Общият брой на посетителите, надникнали в него през годините, остава загадка, но столичани още си спомнят опашките, които се виеха по жълтите павета в дните за посещения.
Помагало по екскурзоводство от 1986 г. учеше бъдещите гидове: "В мавзолея се пази балсамираното тяло на великия син, вожд и учител на българския народ Георги Димитров... От страната на главната фасада над входа на мавзолея има трибуна, от която ръководителите на партията и правителството приветстват демонстрациите на трудещите се по време на всенародните празници. По площада преминават колони трудещи се, които демонстрират своята вярност и любов към комунистическата партия и народната власт".
В средата на миналия век пътешественикът Ами Буе разказва за "малък площад пред входа на конака, през който течеше вадичка с посадени на брега й няколко дръвчета". В турско време градинката носела името "Сарая", а след Освобождението се превръща в любимо място за разходки на столичани. Там за половин час човек срещал едно и също лице двайсетина пъти. В спомените на Константин Иречек пише, че "при двореца има заградени наченки на някаква си градина с кьошк за музиканти и кафене".
Столетие по-късно музиканти огласяваха същото пространство по време на януарските протести през 1997 г., когато мавзолеят се превърна в една от сцените на синьото недоволство. Бирената партия организира пред бившия "вечен дом" на Георги Димитров новогодишни тържества с "бира, секс и рокендрол".
"Чух, че искате да събаряте оная сграда, в която беше изложено тялото на Гошо Тарабата, т.нар. мавзолей. Все пак може да се използва за нещо тази сграда", опита се да попита син симпатизант по време на една от предизборните срещи на Стефан Софиянски. "Повечето специалисти казват, че има едно туморче, една язва и аз като кмет какво трябва да направя, за да го премахна", лаконичен беше столичният градоначалник.
В края на юни приключва конкурсът за проекти за обновяване на градския център. Намеренията на сините лидери да "махнат" гробницата от пл. "Батенберг" засега предвещават успех на проекти, които са "предвидили" такова градоустройствено решение, в което мавзолеят липсва. "Да не говорим за събаряне, ще го демонтираме", пояснява идеите си Стефан Софиянски.
Демонтирането, както градоначалникът държи да се нарича "разправата" с мавзолея, е една скъпоструваща операция, чието изпълнение ще бъде усложнено и заради тоновете бетон и апаратура, с които са запълнени подземията на сградата. "Трябва да си подарим нещо за 2000 г., знаете колко са важни тези мигове от живота на едно общество. Трябва да направим нещо, което да ни остане за спомен. И аз си мисля, че точно това място на нас специално ни трябва", настоя премиерът Иван Костов.
*демонтирам - разглобявам съоръжения, апарати и други подобни; разглобявам, развинтвам. (Синонимен речник на българския език, София 1997 г.)
Право на отговор
Август Мичев да не говори от името на "Хюндай България"
Възползвайки се от правото си на отговор относно изложеното в интервю с г-н Август Мичев, публикувано във в. "Капитал" бр. 24/99 г., съдържащо изказвания за представляваната от нас компания, молим да публикувате следното уточнение:
"Действително Арбитражният съд при БТПП е присъдил на "Хюндай България" ООД обезщетение от 100 млн. лв., платимо от Свободна безмитна зона - Бургас АД (СБЗ). Претенцията на "Хюндай България" беше за 250 млн. лв., т.е. същата е отхвърлена за оставащите 150 млн. Съществено е обаче, че тази сума е присъдена като обезщетение за неустойка по договор, която "Хюндай България" платили на друга компания заради твърдяно виновно поведение на СБЗ.
Многократно в хода на делото Свободна безмитна зона - Бургас е пледирала, че въпросният договор, съдържащ клаузата за неустойка, е симулативен и като такъв абсолютно недействителен. Арбитражният съд не възприе тази теза на СБЗ, защото нямал достатъчно доказателства, че зад "Хюндай България" стои г-н Август Мичев. Няколко дни след постановяване на решението по делото Август Мичев се изказва във в. "Капитал" пред целокупния български народ от първо лице ("ние спечелихме дело") от името на "Хюндай България" и така дава достатъчно основание (освен всички други основания) за атакуване на арбитражното решение пред съд.
Свободната безмитна зона е готова да предостави при съответен интерес материалите по делото, както и друга информация за дейността на "Хюндай България", които все още дължат значителна сума пари за престоя на автомобилите им в зоната, както и за дейността на г-н Мичев.
Реформата - този неясен обект на желанието
Фрази - пътеводни линии като тази за края на реформите, имат обикновено ясен политико-идеологически мотив - да изведат хората от хаоса и без-времието на ежедневието, да им посочат някаква обозрима цел, способна да сплоти индивидуалните усилия и воли, да придаде по-конкретни очертания на иначе доста абстрактните управленски програми. При други условия надали би имало особен смисъл да се проверява чувствителността на обществото към подобни идеологически послания. Обикновено те идват и отминават, без да оставят особена следа. В случая обаче става дума за цел, която е постоянен императив на общество, политици и международни икономически институции вече десет години. Десет години, в които, както сочеха повечето социологически проучвания, гражданите така и не успяха добре да разберат в какво точно се състоят реформите. Логично е тогава, след като страните, които сочим като модел за успешно развитие - Полша, Унгария, Чехия, Словения, се считат и за най-успели в реформите, българското обществото, досега трудно ориентиращо се в провеждането им, да желае да бъде свидетел поне на тяхното приключване.
Както преди половин година, така и сега обаче едва една десета от българите са убедени, че е възможно завършването на "туй, що не завършва" до края на месец юли. По-тревожното е друго. Колкото повече наближава въпросният срок, в толкова по-негативна светлина изглежда облян краят на реформите. Първата асоциация, която се прави, е за нарастването на безработицата (според 59 на сто от анкетираните през декември и 78 на сто от анкетираните през юни), на второ място се нарежда увеличаването на социалната диференциация (нарастване от 47 на 57 на сто) и на трето - затварянето на губещите предприятия. Тук обаче е налице точно обратната тенденция в оценките - ако през декември 55 на сто са предвиждали ликвидация в посочените срокове, шест месеца по-късно делът им пада на 42%.
Трудно може да се предположи, че целта на посланието за края на реформите е била да създаде негативни настроения у хората. Напротив, стремежът да достигнем страните, успели в реформите, е стремеж преди всичко за споделяне на поне част от успехите им. Едва 15 на сто от българите обаче вярват, че след края на реформата икономиката на страната ще се развива по-добре, 13 на сто - че държавата ще престане да излива пари в губещи предприятия, 11 на сто - че корупцията ще бъде чувствително ограничена.
Очевидно, както навсякъде по света, и българското обществено мнение се интересува в много по-голяма степен от резултатите, които може да усети в непосредствения си живот, отколкото от хипотетичните етапи на тяхното постигане. Затова, ако вместо да бъде лансирана като идеологическо послание, тезата за края на реформата беше превърната в императив за действие на институциите, от които зависи нейното осъществяване, може би днес тя нямаше да остава един все още неясен обект на желание, а щяхме да бъдем по-близо както до нейния край, така и до позитивната й оценка в общественото съзнание.
Изследването е представително за пълнолетното население на страната и е проведено от Социологическа агенция АЛФА РИСЪРЧ по поръчка на в."Капитал" в периода 5 - 16 юни 1999 г. сред 1126 души посредством пряко стандартизирано интервю по домовете на изследваните лица.
Не ни трябват бюрократични идеи
Безспорно България и другите страни от региона имат нужда от възстановяване, за да не се допусне в бъдеще икономическите и социалните проблеми да доведат до дестабилизация на една или повече страни от региона.
Но има и предложения в Пакта за стабилност, които според мен не съответстват на българските интереси. Ето защо отговорните институции трябваше да предложат подобрения на тези точки в пакта. Например по отношение на създаването на регионален митнически съюз. Всеки с що-годе средна интелигентност знае, че митническият съюз е начален етап на политическа формация. Ето защо сега, след края на косовската криза, отново излезе наяве идеята за регионална общност. Балканската конфедерация е идея с поддръжници в някои среди и от "специалисти" в Западна Европа и САЩ, които не познават спецификата на региона. Имаше доскоро една голяма федерация на Балканите и всички знаем какво се случи с нея. Всеки, запознат със западноевропейската интеграция, знае, че нейното начало в средата на 50-те години е сложено именно като митнически съюз. От друга страна, митническият съюз предполага синхронно развита икономика на страните или поне сходност в икономическото развитие. Как държави като Албания или Македония, с икономически и пазарни реформи в начален етап, ще се сравняват с далеч по-либерализираните икономики на България и Румъния например. Също така има и опасност поради митническия съюз значителна част от производствата в Албания и Македония да намалеят поради евтин внос. А това означава нарастване на безработицата и икономическа емиграция.
Българското правителство трябва да настоява митническият съюз да се замени с двустранни споразумения за свободна търговия между страните на Балканите. Това има редица предимства: споразуменията не могат да се използват като начало на политическа формация, постига се пак либерализация на търговията, при това плавно, българската икономика не се "редуцира" от по-големите икономики на Гърция, Турция, Румъния и най важното - няма опасност една сутрин да се събудим в ново държавно формирование - балканска федерация или нещо подобно.
Използването на споразуменията за свободна търговия е разумната алтернатива на предложението за митнически съюз. Намалява се възможността да изтървем цивилизационния си избор - Европейския съюз.
Друга идея на пакта е въвеждането на еврото като национална валута и въвеждане на валутен борд.
Въвеждането на борд е крайно необходимо на страни като Румъния, Македония, Албания.
По отношение на България преждевременно въвеждане на еврото е неоправдано. И сега левът е фиксиран към еврото, а след деноминацията фиксираният курс ще бъде 1 БГЛ=1.96 ЕВРО.
Също така понастоящем няма евромонети и банкноти. Те влизат в действие едва на 1.1.2002.
Вместо да се вземат бюрократични решения, с които да се правим на по-близо до ЕС, правителството би трябвало да ускори приватизацията, реституцията, структурната реформа. Защото това са показателите за приближаване и членство до ЕС. А и нека е ясно, че първо се влиза в ЕС, а след това в Европейския валутен съюз. Дали правителството ще защити българския национален интерес в Пакта за стабилност, или ще клекне пред натиска отвън, ще покажат близките седмици. И все пак - избирателите виждат и избори се задават.
ОТ РЕДАКЦИЯТА
Кирилиада
Техническа грешка превърна три страници от последния брой на вестник "Капитал" в сериозно изпитание за толерантността и чувството за хумор на екипа на вестника и читателите му. На една от въпросните страници (стр. 34 и ) коварен компютърен бъг беше преобразувал изящните слова в непонятни кирилишки думоподобия, като единствените читаеми фрази бяха заглавията, подзаглавията и наименования на латиница. В друга страница (стр. 40 ) "правописните" грешки бяха толкова и такива, че биха изнервили и начална учителка.
Реакцията на читателите на "Капитал" бе разнообразна. Първа по телефона бе разгневена читателка: "Какво да направя, ако софтуерната полиция звънне на вратата ми? " Следващите обаждания бяха повече от любопитство: "Знаете ли, че не се чете 34 страница? " После дойдоха и-мейловете. "Bih vi bil bezkrayno priznatelen, ako po-natatak publikuvate i prevoda na bulgarski ezik na dvata materiala. ili saotvetno kratak rechnik na tozi nov(?)i nepoznat ezik", ни писа адвокат Сергей Цветков. От "Капитал" обаче предпочитаме да обещаем, че ще се въздържаме от по-нататъшната пропаганда на този "език". Във всеки случай, ако бяхме използвали азбуката на г-н Цветков, той нямаше да има повод да ни пише. Читателят ни Васил Николов предположи, че грешката се дължи на макровирус, а друг, анонимен, реши, че това се получава при ползването на нелицензиран софтуер. В интерес на истината статиите ни не се пишат на Word, така че обяснението не се крие в макровируси, а и всичкият ни софтуер е лицензиран.
Най-цветисто взискателен се оказа математикът от Софийския университет Венелин Черногоров, който пожела главния редактор и управителя на "Капитал" и най-вече целия отдел дизайн и предпечатна подготовка.
Естествено читателите на електронното издание () въобще не разбраха за проблема на хартиените си събратя и предпочетоха коментар по темата "Майкрософт" и бъдещето на Linux.
Всички софтуерни капацитети на вестник "Капитал" си блъскаха главите доста време, за да открият причината за мистериозното разбъркване на кирилишките букви, но и до момента нямаме обяснение как се е получило. Фактът си е факт - двете контролни разпечатки на същите тези страници, преди да се отпечатат на фолио (което отива в печатницата за експониране), са си в ред. В този брой публикуваме сгрешените материали още веднъж (на стр. 52, 53 и 54), като се извиняваме на разочарованите читатели. Вярваме, че ще ни простите. Като добавка поместваме и някои от писмата на вдъхновени от темата компютърни специалисти.
П. П.
Пазете си брой 24 от 1999 г. - той е уникален все пак!
Има и по-добро от Майкрософт
По повод на темата на броя "Майкрософт - по света и у нас", бих искал да кажа, че първо, господството на Microsoft (MS) на пазара на софтуер е по-скоро свидетелство за човешката глупост и късогледство, отколкото за качествата на MS-софтуера. Всеки що-годе грамотен компютърен специалист знае, че MS-продуктите, особено Windows 3.1/95/98, са боклуци, лъскави на вид и калпави като съдържание. Второ, положението не е толкова безнадеждно (искам да кажа, монополът на MS вече се клати).
Нито една компания сама в момента не може да се пребори с MS в света на PC-тата, но съществува операционната система Linux, която е абсолютно безплатна (някои компании като Red Hat в Америка предлагат дискове с Linux на цена към $50, защото правят инсталацията на Linux много лесна, но по принцип Linux e безплатен и най-новите версии могат да се вземат от Интернет), има по-малки изисквания към PC-то, по-бърза е поради простия факт, че най-новите MS Windows версии са трагично тромави (като че ли има споразумение между MS и хардуеристите MS да правят тромав софтуер, за да се продават добре бързи процесори), няма вируси. Много важно е, че, общо взето, Linux не се crash-ва, ако е инсталиран правилно; crash е състояние на операционната система, до болка познато на Windows-потребителите, при което в компютъра се случва нещо, което не бива да се случва и след което обикновено компютърът се рестартира. Има Linux-сървъри, които работят със зверско натоварване и се рестартират само веднъж на няколко месеца, за да се сложи новата версия на Linux; а всеки Windows-потребител знае, че ако натовари компютъра повече, т.нар. син екран е неизбежен. Има евтини суперкомпютри със стотина процесора, които работят под Linux. Самата идея за компютър под Windows NT с повече от четири процесора е смешна, а с Linux това е факт. Освен това самият source code на Linux е достъпен за потребителите.
Не всеки може да го разбира, но има много майстори, които могат, така че евентуалните грешки (bugs), които са неизбежни, се откриват с по-голяма вероятност и в следващото издание се оправят. При MS source code-ът е тайна на тайните, никой не знае какво точно има вътре, да не говорим, че лицензът, с който MS-потребителят се съгласява, някъде (със ситни букви) казва, че е НЕЗАКОННО потребителят да прави reverse engineering на WIndows, т.е. да се опитва с програма да разгадава дизайна на Windows.
Имаше съпоставка на бързодействието на една от големите системи за поддръжка на бази данни, Oracle или подобна, на продукта под Linux и под NT. Резултатите бяха многозначителни - за определен брой транзакции под Linux времето е към 30-40 сек, под NT е минути.
Доскоро недостатъкът на Linux беше, че е само за много опитни потребители и че няма достатъчно приложения. Все още е вярно, но във все по-малка степен. Приложения за Linux никнат като гъби и инсталацията става все по-лесна.
Мнението ми е, че журналистите трябва да разясняват на хората тези неща - MS операционните системи не са без алтернатива, има алтернативи, които са хем по-добри, хем без пари. Думата компютър не трябва да предизвиква асоциация с Microsoft. Много от недостатъците на компютрите не са неизбежни, като вирусите, а се дължат на калпавото качество на MS. Дори на PC може да работим без страх от вируси, да не говорим, че има не-PC компютри, при които за вируси и дума не става. Забележете, че вирус не е синоним на хакерство, хакери има и ще има, но вирусната досада не е неизбежно зло. MS има отвратителни бизнеснавици. Преди време искаха да направят следната мизерия - извиване на ръцете на хардуерни производители със заплаха, че ще им отнемат Windows-лицензите, ако предоставят спецификации на хардуера си на други компании (така че писането на драйвъри за съответния хардуер от не-MS програмисти става адски трудно или направо невъзможно). Мисля, че след съдебните процеси срещу тях MS поомекнаха, но е сигурно, че след като наберат увереност, пак ще заизвиват ръце.
Тя дава представа за манталитета на MS. Тези неща трябва да се знаят от хората, които се интересуват от компютри. Днес голяма част (на Запад е към 100% !!) от PC-тата идват с преинсталиран Windows, така че обикновеният човек и хабер няма, че може да има алтернатива, щом и медиите не му отварят очите.
И накрая, позоваването на книгата на Б. Гейтс "The Road Ahead" не бива да се прави освен в ироничен смисъл. Интернет набираше сила и растеше експоненциално с времето, когато Гейтс е писал книгата, но той НЕ СПОМЕНАВА този нов феномен в прозренията си за бъдещето. Microsoft се опитваше да пробута някаква своя мрежа MSN (MS Network) по онова време и, много глупаво, пренебрегна Интернет. Това е показателно за "прозорливостта" на Гейтс.
MS изтърваха първата Интернет-вълна, това е факт, и сега догонват. Ето противоотрова за тези, които считат Гейтс за гений. Кой победи между MSN и World Wide Web, креатурата на алчната компания или творението на свободните хора (WWW е направен първоначално от човек в CERN, научен център по теоретична физика в Женева, а Интернет е създаден от организация, свързана с Пентагона, но е развит от US университетите).
Компенсацията "Олбрайт"
Клинтън идва в България, Костов отива в САЩ - така трябваше да звучи единствената новина от посещението на Мадлин Олбрайт в София. По-малко от 24 часа бяха необходими, за да стане ясно, че нито едното, нито другото е повече от добро пожелание и престараване на пресцентровете на президентството и на Министерския съвет.
Блясък от внушителна брошка и извънредни мерки за сигурност - това ни донесе държавният секретар на САЩ. Първата дама на американската дипломация прелетя за три часа през българските държавни институции, за да благодари за оказаната от София подкрепа за действията на НАТО в Югославия - нещо, за което всъщност можеше и да не идва лично. Още повече че, след като на два пъти отлага посещенията си, и този път не й стигна времето. Поради натовареност на програмата Олбрайт не успя да се види с българския премиер, а най-топлите думи, които чухме от държавния секретар, бяха по адрес на нейната "близка приятелка" министър Михайлова.
От своя страна Олбрайт опита да демонстрира американска щедрост, обявявайки, че Конгресът на САЩ е одобрил 25 млн. долара помощ за България (за сведение сумата, отпусната на Македония, вече е 84 млн.). Естествено бяхме потупани по рамото и за въздушния коридор, който дадохме на войските на алианса, макар и по доста двусмислен начин: "Поведението на България по време на кризата бе примерно, страната ви прояви признаци на член на натовското семейство и е сериозен кандидат за алианса". Това, че сме проявили "признаци", обаче е формулировка, която не би трябвало да предизвиква особена гордост, а и сама по себе си не значи нищо.
Дори най-сериозната опасност България да попадне в групата на страни като Албания, Босна и Македония не бе опровергана категорично от държавния секретар на САЩ. Олбрайт заяви, че не трябва да се създават нови разделителни линии, които да пречат на възстановяването на региона. С това тя опроверга тезата, че към балканските страни ще се прилага диференциран подход - нещо, което българската страна се опитва да внуши още преди възникването на идеята за Пакта за стабилност в Югоизточна Европа.
Всъщност единствената интересна тема от разговорите отбеляза в експозето си по време на заключителната пресконференция министър Надежда Михайлова. Според нея двете с Олбрайт са обсъждали участието на български фирми в търговете, свързани с проекти за възстановяване на региона - нещо, за което гостенката дори не спомена.
И докато Мадлин Олбрайт обясняваше в София - "ще търсим начин да направим още за вас", в Македония се взимаха реалните решения за възстановяването на региона. Президентът на САЩ Бил Клинтън се срещна в Скопие с целия македонски политически елит, с албанския президент Реджеп Мейдани, а междувременно беше договорено разоръжаването на АОК.
Ден преди да пристигне в Македония, Клинтън дори изпрати специално писмо на Киро Глигоров. В него американският президент благодари на македонския си колега за усилията на Скопие в преодоляването на бежанската криза, като Клинтън специално е отбелязал, че няма да може да посети Албания, и отново благодари на Глигоров за възможността да се срещне с албанския президент Реджеп Мейдани в македонската столица. По това време в София плъзна слух, че и Петър Стоянов е поканен на срещата в Скопие. Оказа се обаче, че това на никого не му е минавало през ум.
При пристигането си американският президент продължи с благодарностите - за подслона, който Македония и Албания са дали на косовските бежанци, за съдействието, оказано на НАТО. И за пореден път обеща финансова помощ за възстановяването след понесените щети. Стана ясно, че САЩ ще дарят на Македония храни на стойност 12 млн. долара, след като вече веднъж са отпуснати 72 млн. Освен финансовата помощ Скопие получи и поръчка от американския концерн "Лиз Клейбърн" за изработването на над половин милион комплекта облекла за косовските бежанци. Това осигурява нови 3000 работни места в 3 македонски текстилни предприятия.
Американският президент се ангажира да настоява пред Световната банка да отпусне кредит от 87 милиона долара за погасяване на дълговете на страната и ще стимулира частния капитал да инвестира в македонската икономика. Срещу това Скопие е готово да обсъди оставането на американските войници на своя територия и след края на умиротворителната операция в Косово.
Така, докато в Македония Клинтън правеше конкретни договорки, Олбрайт обясняваше в Румъния и България колко важни са те за стабилността на региона.
Отговорът на този въпрос стана категорично ясен през миналата седмица - никъде. Може би щяхме да забравим, че са ни пренебрегнали при символните посещения (и ни пратиха Олбрайт, вместо Клинтън да прелети още около 300 километра), ако ни бяха споменали някъде в плановете за възстановяването. Само че София нито е приемала бежанци, нито дава територия за оставащи американски войски (както направи Скопие).
Страните от Г-8 обявиха официално мерки за политическа и икономическа стабилизация на Балканите. Лидерите на най-развитите държави решиха да направят "пилотна група" на високо равнище, която да координира помощта за региона, председателствана от Европейската комисия и Световната банка. И точно когато в българската преса се появиха намеци (цитиращи дипломатически източници) за евентуалната възможност някоя от предстоящите решаващи срещи да се проведе в София, стана ясно, че всичко вече е разпределено. Германският канцлер Шрьодер обяви, че босненската столица Сараево ще бъде домакин през юли на срещата на високо равнище за подписване на Пакт за стабилност на Балканите. Малко по-късно беше съобщено, че Агенцията по възстановяването (с 150-200 служители) ще бъде разположена в Скопие.
Въпреки че пактът за стабилност се отнася до всички страни, засегнати от конфликта - Македония, Албания, Румъния, Босна, Хърватия, България и Югославия, вече все по-често анализаторите споменават, че парите няма да стигнат за всички. Само за Косово и Сърбия ще са необходими 50 млрд. долара. Според шефа на Световната банка Джеймс Улфънсън необходимата помощ за България и другите съседни на Югославия страни се оценява на 2.2 млрд. долара. А досега са събрани 1.5 млрд. долара.
Западната преса започна почти кампанийно да лансира идеята, че финансирането на възстановяването на региона трябва да бъде добре обмислено и преоценено. Вестник "Ню Йорк таймс" прогнозира, че Балканите нямат голям шанс за стабилност при наличието на държава като Югославия в сърцето им. И в тази връзка Европейският съюз щял да хвърли напразно пари в държави като България, Румъния, Албания и Македония. С подобна теза е и статия в списание "Шпигел" от миналата седмица. Според списанието в съседните на Югославия държави нараства страхът, че Западът ще съсредоточи помощите си към Косово. Поради това и съобщенията на засегнатите страни за собствените загуби сега изглеждали доста надути. Те включвали в сметките не само проваления износ заради разрушените мостове над Дунава. България например включвала в цената и унищожената от градушки реколта, тъй като според "Шпигел" София твърди, че заради ударите на НАТО не е могла да разбие градоносните облаци. Подобно било положението с изчисленията на Румъния, която от своя страна калкулирала загубите, причинени от екологичното замърсяване на региона. Според пчеларите това рязко намалило добивите на мед.
Така че няма да е изненадващо, ако плановете за финансиране на отделни държави бъдат преоценени и на някои (като приелите бежанци) се даде приоритет.
Превратът в НСО - временно отменен
Политически и лични интереси на най-високо ниво за пореден път се кръстосаха в схватка за НСО. Обирът на депутати в Боровец по време на политическия семинар на управляващите и последвалите го удари под пояса отново изкараха на повърхността основните фигури, които воюват за поста на първия телохранител в държавата. Истинската битка обаче не е за кабинета и заплатата на ген. Димитър Владимиров, а за огромния масив от официална и конфиденциална информация, който се трупа зад стените на националната охранителната служба.
Отговорът е: всички. През април 1998 г. СДС реши да смени генерала с депутата Симон Спасов. Номинацията направил лично Иван Костов. От правителството твърдяха, че дори има решение за рокадата, но президентът отказал да издаде указ. Според сини депутати решението е било взето на "Раковски" 134 и е имало настойчиви разговори на НИС с президента. Главният секретар на СДС и шеф на Комисията по национална сигурност в парламента Христо Бисеров имал персонална задача да прокара кандидатурата на Спасов. Комисията на Бисеров трябваше да се произнесе месец по-късно и за резултатите от ревизия в НСО. Самият Костов обяви, че "ревизията може да доведе до сериозни последици за службата на ген. Владимиров". Очакваше се още една ревизия - на резиденция "Бояна", да донесе още подходяща информация. Резултатите обаче не бяха огласени, нито пък стигнаха до парламента.
След "Боровец" Петър Стоянов дори не изчака поредните новини за смени в НСО, а направо обяви, че няма намерение да подменя Владимиров въпреки скандала между службата и МВР. Независимо от това "осведомени източници" информираха медиите, че лично вътрешният министър гласи свой човек за върха в НСО. Междувременно, случайно или не, Емил Димитров - лансиран като кандидат на Бонев, е освободен от работа предсрочно.
"Вече не остана опозиция в службата, всички са прогонени. Диктат, тормоз, уволнения, приятелски кръгове, далавери, интриги - изобщо мафия, управлявана от бивш кадър на ЦК на БКП. " Така хора от НСО определят ръководството на Владимиров. Според тях генералът прогонил всички професионалисти, за да прикрие собствената си некомпетентност. Масова чистка отвяла служителите с най-дълъг стаж и високо образование. Кръгът, който управлява службата, е само от негови близки - съученици, приятели, верни чиновници - необразовани или замесени в бизнес с охранителни групировки, твърдят недоволните от генерала. Най-приближените, които заемат и най-важните постове в службата - Петър Маринчев и Йордан Радулов - имат паралелен бизнес, абсолютно забранен от закона. И за двамата има информация в спецслужбите и неколкократно са разследвани от вътрешни комисии в НСО. Третият - Георги Апостолов, е противозаконно върнат от генерала на работа след доброволно пенсиониране. Освен това нямал нито ден стаж като началник, със средно образование е, а заема третия възлов пост - шеф на учебния отдел, разказват подчинени. Те твърдят, че Апостолов не различава "Червените бригади" от червените барети.
Всички се кълнат, че страхът е единствената причина, която ги кара да мълчат. Опитите да бъде оповестена вътрешна информация били парирани с интриги, заплахи и уволнения. Списъкът с обвиненията им към шефа е дълъг и съдържа твърдения за незаконни финансови и търговски операции, замесени служители, продадено или купено имущество, коли, оръжие, оборудване, материали. Документите за разследванията обаче потъвали в касата на генерала. Опонентите му напомнят, че НСО е единствената служба, която няма инспекторат. Шефът е върхът на пирамидата - при него отиват доклади, оплаквания, сигнали. Там и остават. Скандалният обир на "Боровец" даде нов повод на изгонени или нарочени за уволнение да си припомнят
Пресата също си подели територия "за и против". Едни и същи издънки на НСО бяха квалифицирани и като постижение на гард No1, и като негов провал. Всички извадиха от архива как на път за Русе, където се събираше елитът на държавата, по вина на НСО катастрофираха две коли - едната с парламентарния шеф и другата, която го придружаваше. Активно мероприятие срещу Владимиров нарекоха някои и случая, при който от резиденцията в Евксиноград изчезна джипът на премиерски гост. Изплува пак и кражбата на царския мобифон от хотела и в добавка - оръжие на служител от НСО. Всички признават, че случаят "Боровец-4" е провал на службата, никакви оправдания с МВР не можели да замажат гафа. Генералът оставил изпълнителски кадър да ръководи охраната на хотел "Самоков", а той самият заминал авангард с президента.
Работим при невъзможни условия, съставът се подменя с неквалифицирани и необучени кадри, казват преките носители на службата - редовите гардове в НСО. Те разказват скритата от медиите вълна от нещастни случаи с техни колеги. След 20-дневна смяна и без минута почивка загива при катастрофа шофьорът на Жорж Ганчев по време на предизборната обиколка. Гардът пък е освободен от служба поради пълна физическа и психическа невъзможност след инцидента. През 1996 г., по време на предварителните рзбори в "Слънчев бряг", докато дава наряд умира от инфаркт телохранителят на Петър Стоянов. Законът им отрежда по 180 часа работа на месец с извънредните наряди. В действителност обаче момчетата работели по 240-300 часа. Много не издържали на напрежението, особено новите и неподготвените.
"Спокоен съм, защото истината е на моя страна. Защо да се тровя, спя спокойно, макар и малко. За мен в НСО първо са хората - заплатите им, социалните придобивки, почивките, получават до 30 процента за специфични условия, ами автомобилният парк, въоръжението, оборудването - като американци са. Няма служба, която така да се грижи за хората си. Нашите хора са най-добре платени и осигурени. " Така отговори ген. Владимиров на обвиненията. Смешници и некадърници, касапи, месари, мекотела - нарече той всички, които твърдят, че с организацията в НСО стават нередни неща. Твърденията за злоупотреби според него са абсолютна свинщина. 20, 30, 50 да са засегнати, останалите са с мен, защото виждат какво се прави за тях и за службата, казва Владимиров. Според него в НСО далавери няма, всичко е "чисто, точно и принципно".
Генералът демонстрира ледено спокойствие и прекрасно разположение на духа. "Никой не е уволнен неправомерно. Отива си всеки, чийто образователен ценз и професионални качества не отговарят на изискванията, които нямат интелектуален багаж и умения. Трябва да разберат, че старото няма да се върне, НСО не е почивен дом, щом плачат за УБО - да си ходят. " Така Владимиров коментира за "Капитал" изтеклата отвътре информация. Той потвърди, че от 1992 г. 90 процента от кадрите са подменени, но затова пък подборът бил изключително качествен, много се правело и за обучението им. Шестимата със средно образование, които оставил в екипа си, били доказани професионалисти, освен това и законът позволявал те да работят в службата. Генералът оправда екипа си така: "Апостолов, Радулов и Маринчев са чисти хора и блестящи професионалисти. Сам ще ги уволня, ако някой ми представи документи срещу тях. Прошка няма за никого - уволнявам, не спасявам нечисти хора. " Той отрече да е спирал доклади или пък да е налагал запор над информацията от вътрешните разследвания.
Освен това обвини противниците си, че отдавна са загубили формата, в която са длъжни да са, щом работят в НСО. Според него доказателство за успешната реформа в НСО са в професионалното посрещане на над 3000-те чуждестранни делегации, посетили страната ни от 1992 г. досега.
"Досега единствен ме разклати инфарктът, за човек не се сещам" отговаря той. Не си треперя за кожата. Ако ме държат на поста, значи са ме оценили за лоялността и професионализма. Не съм подлога и подлизурко. " Твърди, че всички досегашни новини за намеренията на правителството да го смени, минават покрай ушите му. Той не пропусна да каже, че не се е намерил още човекът, който ще го скара с министър Бонев. Ние сме приятели и колеги, казва Владимиров, двете ведомства работят заедно на всички нива.
