Голяма част от косоварите едва изчакаха да бъдат прекратени военните действия и за всеобща изненада започнаха да се прибират към опожарените си села и разрушените си домове. Някои от тях тръгнаха доброволно, а други - под натиска на Армията за освобождение на Косово (АОК). Акцията за прибиране на албанските бежанци обратно стартира въпреки предупрежденията от страна на КFOR и ООН за рисковете от непочистените минни полета и опасността от сблъсъци с изтеглящите се сръбски войски.
Сбъднаха се страховете на Белград, че АОК няма да пропусне да се възползва от сръбското отстъпление от Косово. "Вакуум на сигурност" не настъпи, тъй като КFOR веднага заеха позициите на изтеглящата се югоармия, но с мълчаливото съгласие на НАТО албанските сепаратисти де факто си присвоиха функциите на сръбските органи за сигурност. АОК набра самочувствие и създаде свои пунктове по границите с Македония и Албания за контрол върху бежанците, започна масови проверки на цивилното население, окупира полицейските управления и овладя възлови населени места, като си позволи лукса в определени случаи дори да не се подчинява на KFOR. С други думи, АОК пристъпи към намерението си да създаде държава в държавата независимо от политическите планове за автономията на Косово в рамките на Сърбия.
САЩ и Русия продължиха да се карат за военната структура и командването на умиротворителните сили. Москва нанесе на НАТО удар под пояса и изненадващо прехвърли две роти от Босна, които окупираха летището в Прищина. Русия поиска своя зона в Косово, която й бе отказана с мотива, че разделянето на областта на сфери на влияние е недопустимо.
Междувременно на бял свят се появиха първите доказателства за жестокостта на косовския конфликт. Представители на KFOR, следователи на трибунала в Хага и журналисти започнаха да съобщават за масови гробове, опожарени и призрачни градове и села. Наред с това обаче се заговори и за безчинствата на АОК, сблъсъците с полувоенните сръбски формирования и страховете на сръбското малцинство, довели в крайна сметка до новата бежанска вълна.
"Много скоро няма да има косовски проблем. Скоро всички ние ще си отидем", каза един от сърбите, тръгвайки си от Прищина. Както началото на войната в Югославия, така и краят й бе белязан с бежанските колони. Натоварили покъщнината си, сърбите продължават да напускат Косово най-вече заради страха от репресии от страна на АОК. Сред сръбското население се носят слухове за "жестокостите на отмъстителните албанци", за убийства, саморазправи и плячкосване на имущество. Тези, които напускат Косово, са обидени и се чувстват предадени от Милошевич. "Цялото ни нещастие се дължи на политиците. Милошевич можеше да реши проблема за един ден, без да има жертви. Сега никой няма да стои тук заради Милошевич", е мнението на възрастен жител на Прищина. Сърбите не вярват, че KFOR ще им осигури закрила. "Албанските терористи продължават да убиват невинни хора. Докато чакаме НАТО да се справи с положението, те може да убият децата ни. Няма ги сръбските войници да ни защитят", притеснява се 30-годишна жена от Призрен. Семейството й тръгнало панически да си стяга багажа още при първите новини за навлизането на АОК в града. Страховете се подклаждат от нескриваното тържество на албанците и дори от опитите на KFOR да въведат ред, при някои от които бяха застреляни сръбски полицаи. При напускането на Прищина мнозина от сърбите подпалиха къщите си. Същата картина се повтори и в населеното предимно със сърби Косово поле, малко градче югозападно от столицата на размирната област.
Настъплението на АОК в освободените от югоармията територии направи явни плановете на сепаратистите да изградят паралелни на KFOR структури за контрол в Косово. Небивалата активност на АОК постави НАТО в трудната ситуация да приложи резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, според която групировката трябва да бъде демилитаризирана. Наложи се НАТО да приложи сила, за да усмири амбициите на АОК - 200 упорстващи албанци бяха разоръжени при специална акция на американски морски пехотинци. "Моите войници няма да толерират заплашително поведение, откъдето и да идва то", подчерта по този повод ген. Джаксън, командващ KFOR. АОК неохотно се съгласи да предаде тежките си оръжия, но засега остава непреклонна по отношение на лекото и автоматичното оръжие. Но това не било проблем според НАТО. "Преговаряме с АОК и в близките дни ще бъде подписано споразумение за нейното демилитаризиране", увери източник от пакта.
Освен чисто стратегическите цели засиленото присъствие на АОК сред цивилното население преследва и откровен пропаганден ефект - да демонстрира кой всъщност ще управлява Косово. Неслучайно умереният албански лидер Ибрахим Ругова побърза да обяви, че се завръща от Италия. Силните противоречия между умерените албанци, чийто представител е Ругова, и крайно радикалната АОК, стремяща се към отцепването на Косово, са залог за остра борба при решаването на политическото бъдеще на Косово. Но дотогава има още много време.
Червената армия отново поведе дипломацията на Кремъл
Един призрак броди из Европа - призракът на студената война, съобщават западните медии, възкресяващи спомени от времето на Берлинската стена и чекпойнт Чарли. Доводите им са солидни - за първи път от дълго време из Европа се предвижват руски военни части, тайно и в нарушение на международни договорености. Дори в Москва за това не знаеха премиерът, министърът на външните работи и секретарят на Съвета за сигурност към президента - все хора, които по определение участват в изработването на външната политика и трябва да бъдат информирани за подготвяните решения. Но докато на Запад няколко дни не спираха да се питат кой взима решенията в Кремъл, руснаците не се стреснаха от рязко нарасналото влияние на военните вътре в страната и приеха като истинска победа блокирането на летище "Слатина" от батальона, участващ в миротворческата операция в Босна.
Никой не може да отрече, че руските десантчици майсторски изпълниха задачата си и силно затрудниха разполагането на натовските сили в Косово. Затова президентът Борис Елцин се радваше като малко момче на това, че е натрил носа на приятеля Бил Клинтън, и произведе ръководителя на операцията Виктор Заварзин от генерал-лейтенант в генерал-полковник. Военните потърсиха оправдание на операцията в последната резолюция на Съвета за сигурност на ООН, в която никъде не се определя ръководната роля на НАТО и на това основание Русия също има право да разположи свои войници в Косово, без да се подчинява на командването на Северноатлантическия пакт. Хубавото е, че след първоначалната еуфория положението се успокои и военните отстъпиха водещото място в отношенията със Запада на политиците, след като получиха уверение от президента, че руският контингент в миротворческите сили няма да се подчинява на НАТО.
Дали демонстрацията на сила ще остане изолиран инцидент зависи до голяма степен от дипломатите и външнополитическите аналитици на НАТО, особено от представителите на Държавния департамент, които през последните три месеца се оказаха на нивото по-скоро на някоя бананова република, а не на страната с най-силната армия в света. Подценяването на решимостта и възможностите на Русия беше предхождано от погрешното схващане, че бомбардировките ще принудят Милошевич да се предаде за няколко дни, както и от пълната неподготвеност за посрещане на албанските бежанци. Вече се вижда към какво води и упорството на Запада да не се съгласи със създаването на руски сектор в Косово - десетки хиляди сърби напуснаха провинцията и едва ли някога ще могат да се върнат по родните си места.
Естествено, ако Москва получи контрол върху част от Косово, това ще доведе до разделянето му, но при създалата се ситуация това е може би най-разумното и справедливо (ако тази дума въобще е уместна в международните отношения) решение, изхождайки от отделянето на Пакистан от Индия като по-подходящ пример, отколкото разделянето на Германия след Втората световна война. Шансовете да се стигне до подобен изход са минимални, защото позицията на Русия не се базира на твърди принципи, а на геополитически интереси, които лесно могат да бъдат компенсирани с отстъпки в други области - заеми от Международния валутен фонд, опрощаване на част от външния дълг и пр. Русия се надява да разположи в Косово между 2500 и 7000 войници, чиято ежегодна издръжка ще струва минимум 125 милиона долара - големи пари за страна, която получава хуманитарна помощ и има трудности с изплащането на пенсии и заплати. Ако се повтори опитът от Босна, руските сини каски ще трябва да се издържат с дребни далавери и да разчитат на негласната помощ на НАТО - унизително положение за държава с претенции за велика сила. Следва въпросът действително ли в момента Русия е велика сила. По брой на ядрените ракети - да, икономически - не, като наличие на възможност за влияние в международната политика - също не. Разбирането за слабостта на Русия накара испанския външен министър още преди дръзката операция на баретите в Косово да поиска да й бъде отнето правото на вето в Съвета за сигурност - практически нереализуемо предложение, което обаче говори за настроенията сред част от западноевропейските политици.
От своя страна бившият съветник на президента Картър Збигнев Бжежински призова руснаците да бъдат изолирани на летището в Прищина заради враждебното им поведение - нещо, което преди 20 години администрацията на Картър не предприе след влизането на съветски войски в Афганистан. Потвърждение за намалялата роля на Русия станаха перипетиите около осигуряването на въздушен коридор за транспортиране на основните части в Косово. Тя постепенно е изтиквана от Балканите, които няколко столетия се намираха в нейната сфера на влияние. Последното, на което се крепи влиянието на Москва, са доставките на нефт и природен газ, чието значение за региона ще намалее значително, ако се осъществят плановете за доставка на енергоресурси от Централна Азия, битката за която според запознати ще се превърне в събитието на XXI век.
Отстраняването на последиците от бомбардировките, което ще бъде организирано с парите на Запада, обещава допълнително да отслаби позициите на Русия, още повече че тя засега не полага достатъчно усилия да получи място в плановете за възстановяване на инфраструктурата и икономиката на Югославия, предпочитайки да съсредоточи вниманието си върху участие във военната операция.
Страховете, че се намираме на прага на нова студена война, са пресилени, но необходимостта от преосмислянето на отношенията между Русия и Запада като основа на стабилността в световен мащаб отдавна се е превърнала във въпрос, който търси своя отговор. Срещата на лидерите от Г-8 в Кьолн - последната преди президентските избори в Русия, едва ли ще донесе напредък, защото основните действащи лица Елцин и Клинтън порядъчно са си омръзнали и няма какво ново да си кажат. На Европа не й е до Русия, защото си има достатъчно проблеми и най-вероятно ще се задоволят с общи фрази за сътрудничество и разбирателство.
В статия в "Уолстрийт джърнъл" бившият руски външен министър Андрей Козирев заяви, че Западът губи Русия, защото е избрал най-лошата от трите възможни стратегии - смесица от патерналистко отношение и нежелание да допусне Москва до решаването на проблеми, в които тя би допринесла за успеха. Другите два варианта според него са били открита конкуренция между бившите противници, която би накарала руснаците да се борят за място в капиталистически свят, или пълноценна помощ от типа на плана "Маршал". Това, което отсъства в статията, е какво може Русия да предложи на Запада.
Опонентите на Козирев от комунистическата партия имат свое виждане по въпроса - максимално твърда позиция и никакви отстъпки на НАТО. Разковничето може би е точно в обратното - ако Москва престане да се прави на велика сила, то и Западът най-сетне ще започне да я уважава, за което призовава Козирев.
Европейската левица стъпи накриво
Лявата вълна в Европа започна да отминава, констатираха с нескривано задоволство десните европейски партии след изборите за Европейски парламент (ЕП). Дясната Европейска народна партия излезе на челна позиция с 225 места в 626-местния парламент и измести европейските социалисти, които спечелиха близо 50 мандата по-малко.
На първо място резултатите от изборите бяха изтълкувани като отрицателен вот най-вече срещу левите партии, които доминират повечето европейски правителства. Спадналата популярност на социалдемократите в Германия бе обяснена с неуспешните реформи и неизпълнените предизборни обещания на канцлера Шрьодер. Във Великобритания гласуването бе възприето като негативна оценка за политиката на лейбъристите за присъединяване към еврото. Освен това според повечето наблюдатели ниската избирателна активност (рекордно ниските 77 на сто) показвала като цяло антиевропейските настроения на Острова.
Еврократите се притесниха, че изборите за европарламента са извадили на показ и друга твърде обезпокоителна тенденция - липсата на интерес към европейските институции и общата съюзна политика. Твърди се, че войната в Югославия също е засилила апатията на избирателите, измествайки фокуса на общественото внимание. По една или друга причина в гласуването участваха по-малко от половината от имащите право на глас - факт, който потвърди тезата, че вътрешните проблеми за всяка страна от Европейския съюз продължават да изтикват евроинтеграцията на заден план.
Освен чисто политическия удар, който понесе европейската левица, тя ще трябва да се примири и с неизгодната позиция, в която попадна. Левите престанаха да доминират в ЕП в крайно неподходящ момент - преди разширяването на правомощията му. Според Амстердамското споразумение новият парламент вече ще притежава правото да взема съвместни решения с Европейската комисия (ЕК) и Съвета на Европа. Евродепутатите ще разполагат с допълнителни права при приемането на общото законодателство и дори ще могат да контролират Европейската централна банка. По иронично стечение на обстоятелствата се получи така, че европейците пренебрегнаха ЕП, точно когато от него вече ще зависят много повече неща, засягащи ЕС.
За левите сили в Германия, Великобритания, Италия и Гърция тези избори се оказаха, меко казано, неуспешни. В Германия управляващата коалиция на канцлера Шрьодер се провали на първия сериозен тест от идването си на власт през есента. Опозиционните християндемократи спечелиха 48.5 на сто от гласовете срещу 31% за социалдемократите. За зелените им коалиционни партньори гласуваха само 6.5 на сто от избирателите, с 3.5 на сто по-малко от предишните избори.
Англичаните демонстрираха пълно пренебрежение към евроинституциите. С характерния за Острова скептицизъм към всичко континентално в изборите участваха само 23 на сто от избирателите. Лейбъристите загубиха близо половината от местата си в парламента, а консерваторите на Уилям Хейг отпразнуваха победата на антиевропейската си политика.
Италианската опозиция, групирана около партията на медийния магнат Берлускони "Напред, Италия", спечели около 40 на сто от гласовете и изпревари левицата с около 5 процента.
Гръцкият премиер Костас Симитис призна, че партията му също е отстъпила водещото място. Опозиционната партия Нова демокрация изпревари с няколко процента Общогръцкото социалистическо движение ПАСОК и промени в своя полза съотношението на гръцките депутати в Страсбург.
Белгийските християндемократи изпревариха социалистите за пръв път от 20 години насам. В Испания Народната партия на премиера Аснар затвърди лидерството си пред опозиционната левица. Опозиционните консерватори във Финландия бяха класирани от избирателите пред управляващите социалдемократи. Шведските социалдемократи запазиха досегашните позиции, въпреки че загубиха няколко мандата. В Австрия консервативната Народна партия бе настигната от социалдемократическата партия на канцлера Виктор Клима.
Във Франция обаче социалистите се представиха убедително. Премиерът Лионел Жоспен не скри удоволствието си от неуспеха на консерваторите на президента Ширак, които отбелязаха най-слабото си представяне на подобни избори от две десетилетия насам.
Фактът, че левицата в Германия и Великобритания бе "наказана" от избирателите, повдигна въпроса дали третият път не води в грешна посока. Подозренията изглеждат напълно основателни, като се сравнят изборната победа на френската левица и унизителната загуба на социалдемократите в Германия и лейбъристите във Великобритания. Третият път на Блеър и Шрьодер бе замислен като нова прагматична програма на европейската социалдемокрация. Според германския канцлер новата политическа доктрина щяла да подпомага развитието на бизнеса, като съчетава икономическата конкуренция и социалната отговорност. Привържениците на традиционната социалдемокрация обаче подходиха крайно резервирано към новата линия, опасявайки се от подмяна на социалдемократическите ценности. До голяма степен слабото представяне на левицата и неучастието в гласуването за европарламента бе обяснено точно с това разочарование и несъгласие. Много от избирателите предпочетоха да се дистанцират от съмнителната политическа инициатива и да не гласуват за новопоявилия се социализъм, който ще "обслужва управляващите и ще разбие благосъстоянието на държавата".
Внушителната промяна на силите в ЕП отляво надясно вероятно бележи залеза на европейската лява вълна. Но това може да се окаже проблематично. Повечето европейски правителства продължават да бъдат доминирани от леви партии, а това е потенциален залог за конфликти с десницата в новия европарламент, който ще има по-голяма власт. Вече се появиха и първите податки за това. "Ние ще бъдем бастион на съпротивата срещу социализма", заяви един от новоизбраните евродепутати.
Г-7 пред нова финансова дилема
Не е луд този, който изяжда зелника, а този, който му го дава. Когато сред даващите са Международният валутен фонд и Световната банка, намесата на психиатър е задължителна. След края на войната в Косово първа грижа на международната общност отново е международната финансова архитектура.
На 12 юни във Франкфурт финансовите министри на най-развитите седем индустриални държави сложиха белите престилки и се произнесоха - богатите държави ще стават по-малко богати, бедните по-малко бедни, а инвеститорите ще се спасяват сами в случай на нова финансова криза. Желаещите да инвестират в нововъзникналите пазари вече ще си плащат още на входа. Досега, ако въобще им се налагаше, го правеха на изхода.
На 20 юни в Кьолн в почивките между разгорещените спорове дали Косово се нуждае от 3 или 50 млрд. долара финансова помощ за възстановяване от войната, дали приносът на САЩ ще се ограничи до финансирането само на военните действия, дали ще стигнат 400 млрд. долара за компенсация на съседните на Югославия държави и ако не, на колко ще бъде оценена верността им към НАТО, кои от съседите ще получат парче от баницата и какви щети ще бъдат заплатени, ще стане ясно с колко точно ще обеднеят богатите за сметка на бедните. Ще стане ясно и каква входна такса ще плащат бъдещите собственици на финансови активи, емитирани от нововъзникналите пазари и под каква форма ще я плащат.
До началото на глобалната финансова криза зелникът изглеждаше неизчерпаем. Близо десетилетие правителствата в Източна Азия градяха икономики-чудо на базата на рисковия капитал на богатите индустриални държави. Глупаво би било да не вложиш парите си във финансови активи, обезпечени с държавни гаранции, с доходност двойно и дори тройно по-висока от ортодоксалната. И тъй като никой не искаше да изглежда глупаво, парите потекоха с бясна скорост. След верижната обезценка на азиатските валути много бързо се разбра, че зелникът всъщност е силно ограничено благо. Разбра се, и че един от даващите - МВФ - е безпаричен, тоест че и богатите ще проплачат. Механизмът на спасителните операции на фонда е ясен - кредитиране на фалиралите държави при условие основната част от парите да бъдат използвани за обслужване на задълженията им към чуждите кредитори. Сълзи пророниха хедж-фондът Long-Term Capital Management и поверилите му парите си няколко големи инвестиционни и търговски банки. Парите на фонда не стигнаха да покрият и азиатската експанзия на Merrill Lynch.
Богатите плащаха и мърмореха. И имаха право. Пълен абсурд е да си плащаш със задна дата входната такса за безплатно отворената ти преди години врата. Донорите на МВФ пък отказаха да финансират двуцифрената доходност, гарантирана на инвестиралите в иначе високорискови активи. Очевидно международната финансова архитектура в това й издание не е адекватна. Замислените във Франкфурт промени безспорно ще спестят подобни проблеми в бъдеще, но ще породят нови. Входната такса ще варира за различните развиващи се държави и ще бъде пропорционална на пропукванията във финансовите им системи. Някъде откровено ще бъде въведен контрол върху входящите капиталови потоци - значителен процент от инвестицията във финансови активи ще бъде депозиран в местните централни банки за определен срок, обикновено една година, при нулева лихва. В случай че горещите пари напуснат нездравите финансови системи преди изтичането на едногодишния карантинен период, собствениците на капитала ще плащат наказателни лихви. Другаде пък инвеститорите просто няма да имат право да си теглят парите за определен срок.
За любителите на държавни дългови инструменти от нововъзникналите пазари финансовите министри на Г-7 предвижват рефинансиране на емитента всеки път, когато той реши, че не е в състояние да обслужва дълговете си. Ако правителството на Индонезия не разполага с финансов ресурс да посрещне задълженията си по получените облигационни заеми, то ще има право, скрепено с договор, да поиска от кредиторите си свежи пари.
Финансовите сътресения в периферията рано или късно се пренасят в центъра. Понякога действат благоприятно (САЩ), но в повечето случаи ефектът е разрушителен. Съединените щати просто имаха късмет, че когато Азия потъна, финансовата им система бе единствената, която предлагаше алтернатива на азиатските финансови активи. Всички останали световни сили или току-що се измъкваха от икономическата рецесия, или все още се лутаха из нея.
Като за начало Г-7, МВФ и Световната банка ще опростят 70 млрд. долара от държавния дълг на 36-те най-бедни държави в света. Задълженията към международните финансови институции и външните кредитори на тези държави са 280% от общия им БВП. Щедростта на Запада ще редуцира този процент до 250. В Кьолн финансовите министри по всяка вероятност ще облекчат условията за намаляване на дълговото бреме на развиващите се държави. Досега дългове се опростяваха единствено ако длъжниците изнасят 30% от продукцията си и ако са се придържали към оздравителните реформи на МВФ поне шест години - условия, покрити само от Уганда и Боливия. МВФ, Световната банка и правителствата на богатите държави ще бъдат частично компенсирани за проявеното благородство с приходите от продажбата на част от златния резерв на фонда възлизащ към днешна дата на 29.25 млрд. долара. С колко ще се разреди резервът на фонда ще решават министрите в Кьолн.
Ако получат зелена улица, новите правила ще изолират рисковите пазари от капиталовия поток от центъра към периферията на международната финансова система. Правила, писани по-скоро от отчаяние, отколкото от позицията на знаещи и можещи.
Агенцията за приватизация почти си намери покровител
Агенцията за приватизация отново преживява тежки времена. Проблемът й вече е не толкова дали и докога ще има какво да продава - както преди да се вземе принципното решение тя да прехвърли над 60 свои бъдещи сделки на отрасловите министерства - а какво да прави с дружествата в изолация. Последните, според споразуменията с международните институции, трябва да се раздържавят или закрият до 30 юни. За АП въпросът в момента се свежда основно до избор между интересите на два правителствени и политически кръга - на вицепремиера и министър на промишлеността Александър Божков или на финансовия министър Муравей Радев, които от своя страна са в обтегнати отношения. От известно време подопечните им ведомства са заели нелогични на пръв поглед позиции - финансовото министерство настоява за спешна приватизация на дружествата в изолация, докато промишленото проявява особен перфекционизъм при съгласуването на сделките и така значително ги забавя.
Поведението на чиновниците от двете ведомства си има своето обяснение. Финансовото министерство предпочита предприятията в изолация да се продадат, вместо да се закрият, по две причини - защото иначе ще трябва да поеме отговорността за негативите от ликвидацията (например евентуални стачки и протести) и защото по различни (обикновено свързани с лични интереси) причини има предпочитания към доста от вече избраните купувачи на изолираните дружества. Промишленото министерство от своя страна предпочита сделките да се отлагат до фаталната дата 30 юни, след което по закона за финансово оздравяване министерството на Муравей Радев да бъде принудено да вземе решение за започване на процедура по ликвидация. Спорните предприятия, за които не се знае дали ще има сделки или не, са например "Авиокомпания Балкан", частите от бившето ГОРУБСО - дружествата "Горубсо - Лъки", "Горубсо - Кърджали", "Горубсо - Мадан", "Горубсо - РОФ" (предприятията са в ликвидация), металургичното предприятие "Лекоко - Радомир". Дори за сделките за "Кремиковци" и ДЗУ, които бяха тържествено подписани през изминалата седмица, не е сигурно дали държавните институции ще съдействат да се изпълнят условията за влизане на договорите в сила.
Сблъсъкът на интереси между финансовото и промишленото министерство идва и от това кой ще поеме контрола върху предприятията в несъстоятелност и върху разпродажбата на активи на предприятията в ликвидация. Един от добилите известност проекти в това отношение е за това да се създаде специална агенция, която под една или друга форма е на подчинение на финансовото министерство. Ведомството на Божков обаче също си има планове как да упражнява влияние върху предприятия в несъстоятелност и как да поеме доста от сделките за продажба на активите на дружествата в ликвидация. В чисто личен план противоположните интереси на финансовия и на промишления министър се изразяват в обтегнатите отношения на Божков с неговия заместник Марин Маринов. Последният се спряга като вероятен шеф на агенцията за ликвидация към финансовото министерство.
Неофициално в приватизационните среди всички очакват да разберат чия страна ще вземе АП в решаващите дни до 30 юни - на финансовото или на промишленото министерство. През последните седмици наблюдатели на процеса твърдят, че агенцията демонстрира привързаност повече към позицията на промишленото министерство и затова бави сделките за дружествата в изолация - като "Горубсо - Кърджали", "Горубсо - Лъки", "Лекоко - Радомир". Според отлично осведомен източник от правителствените кръгове изпълнителният директор на агенцията Захари Желязков формално все пак е обещал на финансовия министър да ускори тези сделки, така че да приключат преди 30 юни. В същото време се смята, че шефът на агенцията е под влиянието на вицепремиера и че те двамата най-сетне са установили разбирателство за пръв път от месеци насам. Желязков и Божков, или по-скоро политическите кръгове, които представляват, досега се конкурираха за влияние в приватизацията. За заблуда на обществеността междувременно те се прегръщаха публично, а шефът на агенцията често заявяваше "винаги сме били в отлични отношения с господин Божков". Накрая скритият конфликт приключи с политическо решение, чрез което вицепремиерът си възвърна възможността да влияе върху изхода на важни приватизационни сделки. Желязков от своя страна запази подопечното си ведомство, макар и с ограничени функции и предприятия за продажба, и собствения си пост, според неофициална информация - до края на мандата на управляващата партия. Логичната цена за това е да подкрепи Божков в ролята му на нов стар лидер на структурната реформа.
Агенцията също си има проект как да получи парче от баницата "несъстоятелност и ликвидация" и разчита на някоя от фигурите в правителството да го прокара. Целта на агенцията е чрез поредна промяна в закона за приватизацията да получи известен контрол върху предприятията в несъстоятелност, които са същевременно в процедура по приватизация. Преди няколко седмици, когато започнаха слуховете за отнемане на бъдещи сделки от АП, Божков заяви, че този проект е един от вариантите за бъдещата дейност на АП. Подобно изявление само подкрепя хипотезата, че Божков и Желязков все повече сближават мненията си по спорните точки в приватизацията.
Ако временният съюз Божков - Желязков проработи, следва да се очаква протакане на сделките за малкото останали предприятия в изолация и те няма да приключат до 30 юни. До тази дата министърът на финансите ще трябва да ги обяви в ликвидация. След 30 юни обаче престава да действа законът, според който предприятията са подчинени на Муравей Радев и те макар и в ликвидация ще преминат на подчинение на отрасловите министерства, които в случая са промишленото и транспортното (за авиокомпания "Балкан"). Точно това вероятно е разковничето на конфликта между двете ведомства, защото засега юристите не са единни по въпроса кой ще назначава ликвидаторите на предприятията от списъка за изолация - финансовото или отрасловите министерства.
Накратко
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация утвърди проектодоговора за продажбата на 67% от капитала на "Софарма" АД на "Нова текнолъджи", с регистрация в Ирландия. Основни акционери във фирмата купувач са финансовата групировка "ААА инвестмънтс" (собственик на 50% от капитала) и "Денбъри груп" с предмет на дейност биомедицина и биотехнологии (собственик на 30%). Цената на мажоритарния пакет от "Софарма" е 32 млн. долара, които ще бъдат платени само в брой. Купувачът освен това се ангажира да инвестира 20 млн. долара в приватизираното предприятие през следващите пет години и да запази средносписъчна численост на персонала от 1300 души (в момента в "Софарма" работят 1650 души). Купувачът освен това се задължава през следващите пет години да запази производството под търговската марка "Софарма". Новият собственик ще изплаща задълженията на приватизираното предприятие в размер общо на 6.1 млрд. лв. (от които 4.6 млрд. лв. към бюджета). Предприятието има неосчетоводени задължения в неизяснен размер и значителни вземания от руски фирми.
Американската фирма "Ай Би И транс" (IBE trans), избрана за купувач на "Химко" - Враца, проявява интерес и към приватизацията на девненския торов завод "Агрополихим", съобщи Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Според него норвежката фирма "Норск хидро", която от месеци има парафиран и одобрен от правителството приватизационен договор за "Агрополихим", най-вероятно ще се откаже да финализира сделката. Според Желязков интерес да купят девненския завод проявяват и американски фирми от торовия бранш. "Предприятието вероятно ще бъде в процедура по ликвидация, но това не е правна пречка за приватизацията", каза още директорът на АП. Междувременно той удължи срока за подписването на сделка за "Химко" с "Ай Би И транс" до 21 юни, за да даде време на купувача да уточни схемата за уреждане на задълженията на врачанския химкомбинат към Булгаргаз.
Агенцията за приватизация получи три оферти за "Слънчев ден" - от швейцарската фирма "Ай Ай Си партнърс" (IIC Partners), "ММ Консулт" ЕООД, София, и от "Трансконтинентал" ООД - Шумен. Последното дружество е купувач на "Рига хотелс" - Русе, и неуспял кандидат за приватизацията на хотел "Самоков - Боровец".
Консорциум между "Фик компас" и "Капман консултинг" е избраният купувач за приватизацията на 59% от капитала на туристическото дружество "Дунав турс 91". Основният конкурент на консорциума в наддаването е бил "Албена холдинг" (бившият приватизационен фонд "Албена"), който предложил по-висока цена от сега избрания купувач, но според изпълнителния директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков окончателната оценка била повлияна от по-големия размер на бъдещите инвестиции на "Фик компас" и "Капман".
Варненската фирма "Феста" е избраният купувач на търговското дружество "Лазур" ЕАД - Варна, съобщи Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Срокът за подписване на приватизационния договор за "Лазур" е 21 юни.
Макар и продаден, "Кремиковци" си остава държавен проблем
Сегашните управляващи почерпиха опит от Виденовата "сделка" за "Плама"
През изминалата седмица Агенцията за приватизация подписа с "Дару металс" договор за продажбата на 71% от капитала на металургичния комбинат "Кремиковци" срещу един долар. Както самите държавни чиновници се изразиха, договорът за предприятието е равносилен на оздравителен план за завода. Купувачът се задължава да изплати основните дългове на завода, да го преструктурира и в крайна сметка да го спаси от закриване. Все още е малко прибързано обаче да се говори за успешен край на сделката. В клаузи от договора се уточнява, че "правото на собственост върху акциите... се прехвърля, при условие че в срок до 16.09.1999 г. купувачът подпише и представи споразуменията (договорите) [за поръчителство по инвестиционната програма] и/или встъпване по съгласие с кредиторите... ". Тоест, ако "Дару металс" не изпълни задълженията си да поеме кредитите на предприятието, мажоритарният пакет от "Кремиковци" ще остане държавна собственост. Отделно според документа се предвиждат различни случаи, при които продавачът може да развали едностранно приватизационния договор с купувача дори след прехвърлянето на собствеността. Опасната перспектива е, че ако сделката не бъде приключена, през септември "Кремиковци" ще се окаже, че продължава да бъде държавно предприятие с огромни дългове (645 млрд. лв. задължения към края на април т.г.), което освен това според споразуменията с международните финансови институции трябваше да бъде закрито или продадено не по-късно от края на юни.
Макар сега никой да не нарича "добра сделка" договора за металургичния комбинат, думата компромис, която се употребява, като че ли също не е особено подходяща. Наблюдателите на приватизационния процес получиха усещане за дежа вю* заради съвпадението на терминологията с преставители на кабинета "Виденов", които нарекоха продажбата на "Плама" по същия начин преди почти три години. Сегашните управляващи следват стъпките на предшествениците си, но използват думата скандал, когато споменават подозрително подобната сделка за рафинерията. Съкратените срокове на сключване на договора за "Кремиковци" и условността на приватизационния договор удивително напомнят за продажбата на плевенското предприятие. Не липсват и други аналогии, които създават усещането, че договорът за "Плама" е бил използван за модел от новите приватизатори. Така например в договора за "Плама" също беше записано, че в тримесечен срок от неговото подписване купувачът "Евроенерджи холдинг" трябва да представи на продавача неотменяеми споразумения за уреждане на задълженията на приватизираното дружество. В случай че тази клауза не бъде изпълнена, единственото, което можеше да се случи, беше да се прекрати действието на договора. Добре известно е как свършиха добрите намерения на "Евроенерджи", а лъжливите обещания за спасяването на "Плама" вместо три месеца продължиха почти две години. Друга натрапваща се прилика със скандалната сделка за рафинерията - купувачът на "Кремиковци" също както "Евроенерджи холдинг" е българска фирма, която няма доказани собствени средства за изплащане на задълженията и за изпълнение на амбициозната инвестиционна програма по договора. Пак подобно на "Плама" договорът за металургичния комбинат не е чиста продажба, а опит да бъдат формално изпълнени изискванията на МВФ и Световната банка и да се отложи за след местните избори социално напрежение при евентуални масови съкращения.
Други забележителни клаузи в договора за "Кремиковци" показват, че държавата отново не е опитала да защити интересите на частните кредитори на "Кремиковци". Например в документа пише, че продавачът има право да прекрати едностранно договора, ако "Дару металс" не изпълни споразуменията (засега несключени) да плати дълга на "Кремиковци" от 35 млн. долара към бившия Държавен фонд за реконструкция и развитие и да встъпи в задължението на Стопанска банка към "Контролбанк" - Австрия, в размер на 70 млн. долара (преди години отпуснати на комбината чрез тристранна сделка). Изплащането на тези задължения очевидно е в пряк интерес на държавата и на бюджета, затова развалянето на договора е обвързано с тях. Не са записани обаче никакви последици за купувача в случай на неизплащане на дълговете към други кредитори.
Въпреки очевидните си несъвършенства договорът за "Кремиковци" по-миналата седмица беше одобрен за 20 секунди от правителството (според изявление на вицепремиера Александър Божков) и беше подписан само три дни след това. Преди това надзорът на АП предупреди, че държавата поема сериозни рискове. Първо, защото срокът за прехвърляне на собствеността е твърде дълъг и се очакват прекалено много действия от голям брой институции или фирми. Според надзорниците това означава, че има значителна вероятност договорът никога да не влезе реално в сила. Второ, изпълнението на цялата инвестиционна програма е несигурно, защото засега от купувача се очаква да гарантира само вложенията през първата година. Трето, рискът идва и от това, че в окончателния вариант на документа купувачът не е задължен да прехвърли придобитите акции на отдавна планираното смесено дружество с италианската "Марчегалия". "А надзорният съвет подкрепя договора главно поради присъствието на "Марчегалия", пише в становището.
Изпълнителният директор на АП Захари Желязков обаче нарече деня на подписването "един добър ден за българската приватизация". Той вероятно е имал предвид, че "Кремиковци" в последния момент е бил спасен от закриване. Документът беше подписан на 14 юни - само ден преди датата на общото събрание, в дневния ред на което влизаше проекторешение за ликвидация на дружеството. Така че всъщност това е било "един добър ден за сините местни избори в София".
На общото събрание на "Кремиковци" на 15 юни акционерите (тоест държавата, която държи над 90% от капитала на дружеството) не подкрепиха проекторешението за ликвидация. Валентин Захариев, основен акционер и директор на купувача "Дару металс", и Божко Бонев, финансов директор и също акционер, бяха избрани за членове на борда на "Кремиковци". Комбинатът ще се управлява от Валентин Захариев и от досегашния директор Дилян Димитров, като за действителни ще се приемат решения, взети със съгласието на двамата. Общото събрание отчете загубата на "Кремиковци" за миналата година в размер на близо 66 млрд. лв. "Юнион миниер" реши да инвестира в "Елаците мед"
"Юнион миниер", собственикът на медодобивния комбинат в Пирдоп, стои зад единствената оферта за приватизацията на 79% от капитала на "Елаците мед", подадена от работническо-мениджърското дружество "РМД -Елаците мед". "Готови сме да подпомогнем кандидат-купувача, той е създаден от сериозни хора. Склонни сме да финансираме, но не на всяка цена", заяви пред "Капитал" Филип Ромбо, изпълнителен директор на "Юнион миниер България". Той поясни, че окончателното решение на белгийската компания да приватизира "Елаците" ще зависи от условията, които държавата ще постави в приватизационната сделка и по отношение на евентуалната концесия за медното находище на дружеството.
Евентуалното участие на голяма компания в сделката за "Елаците" се подразбираше още от обявата за набиране на оферти, според която кандидатите трябваше да внесат депозит в размер на 3.8 млрд. лв. - повече от два милиона долара. Толкова висок размер на сумата за участие е рядък случай в приватизационната практика. "Елаците мед" обаче се смята за едно от малкото останали нераздържавени атрактивни предприятия с предмет на дейност добив на медна руда. В такъв смисъл от инвеститорска гледна точка то много прилича на дружеството за добив на мед "Асарел - медет" край Панагюрище, което през изминалата седмица беше приватизирано по схема, принципно подобна на тази, която сега се готви за "Елаците" - мениджърски екип с подкрепата на стратегически инвеститор. В случая с "Асарел" сделката стана с подкрепата на австрийската металургична компания "Фьост Алпине". Последната чрез специално създаденото си офшорно дъщерно дружество "Ви Ей коппър инвест" (VA Copper Invest) стана основен акционер в РМД "Асарел инвест" и така непряко установи контрол върху приватизираното предприятие. Формално сделката за "Асарел - медет" беше сключена с РМД, което се отказа от правото си на десетгодишно разсрочено плащане и пое ангажимента да плати 1.43 млн. долара цена за мажоритарния пакет, да инвестира 42.7 млн. долара през следващите пет години в дейността на предприятието и други 10 млн. долара в екологични програми, както и да обслужва задълженията на "Асарел" на стойност 28 млн. долара.
"Юнион миниер" също беше подал оферта за "Асарел - медет" в рамките на срока през миналата година, но впоследствие оттегли предложението си. Тогава Ромбо обясни оттеглянето със спада на цените на медта на международните пазари, който води до значителни загуби за МДК и прави неизгодно придобиването на медна мина. Според специалисти от бранша "Юнион миниер" още преди месеци е преценил, че ще наддава за "Елаците мед", тъй като неговото находище е по-атрактивно от "Асарел - медет" - рудата е по-богата на мед и злато и с по-ниско съдържание на глина. "Елаците" обаче все още не е получило концесия за прилежащото медно находище, докато "Асарел - медет" получи такава още към момента на набиране на офертите за приватизация и тогава наблюдатели на сделката коментираха това като съществено предимство за евентуалния му купувач.
Определящ за инвеститорския интерес на "Юнион миниер" към "Елаците", както и преди към "Асарел" е фактът, че белгийската компания цели да постигне затваряне на производствения цикъл, като доставя медна руда за МДК от собствено дружество. Подобна схема преди няколко години е била осъществена в Румъния от британската търговска компания "Алайд дийлс интернешънъл" (Allied Deals International), която е придобила две свързани в производствено отношение предприятия за производство на медна руда и мед. Ако този път "Юнион миниер" постигне стратегическите си планове да купи дружество с меден рудник, връзката между производствата на МДК - Пирдоп, и "Елаците" може да наложи искане на разрешение от Комисията за защита на конкуренцията за приватизационната сделка. Последната обаче е известна с изключителната си толерантност, когато се налага да разрешава приватизационни сделки, така че това едва ли ще се окаже проблем за купувача на "Елаците - мед". Единствената неприятност за новия собственик на медното дружество може да дойде от неизплатения му и вече изискуем дълг към "Райфайзенбанк" в размер на 15 млн. долара. Според неофициална информация кредитът е бил обезпечен с активи на дружеството. Така не е изключено да се окаже, че държавата опитва да продава предприятие, без да е ясно колко точно е неговото имущество.
Боновата приватизация продължава с лоши акции
Междуведомствената комисия за боновото раздържавяване през изминалата седмица прие списък от 73 пакета от акции, които ще бъдат предложени на четвъртия централизиран публичен търг през юли*.
Подаването на заявки за четвъртия централизиран търг ще започне от 12 и ще продължи до 27 юли според тръжното обявление, което предстои да бъде обнародвано от ЦМП в Държавен вестник. Търгът беше отложен с няколко седмици, за да се изчака влизането в сила на закона за деноминацията на 5 юли, за да не се окаже, че заявките трябва да се подават в един, а впоследствие се плащат в друг паричен номинал. Срокът за плащане на класираните заявки в четвъртия търг ще бъде от 23 август до 6 септември.
Книжата, които ще се предлагат на търга, продължават досегашната тенденция за боново раздържавяване да се предлагат слабоатрактивни пакети с малка вероятност да донесат доходи на собствениците си и в общия случай от дружества в не особено добро финансово състояние.
Почти 20 от пакетите за четвъртия търг всъщност представляват акции, които бяха предложени още на първия, но заради липсата на интерес и лошия механизъм на класиране и плащане на заявките останаха неизкупени. Списъкът за четвъртия търг се състои само от миноритарни пакети, като единственото изключение е пакетът в размер на 79% от капитала на софийското непублично дружество "Лесоимпекс". В списъка освен него междуведомствената комисия е включила още 14 пакета от непублични дружества, независимо че участниците на капиталовия пазар неведнъж са се обявявали против подобно предлагане.
Четвъртият търг ще се различава от досегашните три по това, че на него за пръв път ще бъдат приложени промените в механизма на подаване, класиране и плащане на заявките, приети от Министерския съвет през май с поправки в наребдата за централизираните търгове. Целта беше да се намалят възможностите на отделни участници в централизираните търгове изкуствено да завишават минималните и среднопретеглените цени на предложените акции. Промените освен това предвиждаха да се удовлетворяват максимален брой заявки, така че в крайна сметка търговете приключват с колкото се може по-малък брой неизкупени акции.
Най-големите предприятия, акции от които ще се предлагат на четвъртия търг
"Добруджански протеин" АД, гр. Добрич
Израелската "Зееви груп" засега е фаворит в сделката за "Балкан"
Израелският консорциум между строителната фирма "Зееви груп" и "Аркиа", дъщерна на "Ел Ал", националните авиолинии на Израел, има най-големи шансове да бъде избран за купувач на "Авиокомпания Балкан", съобщи добре осведомен източник от управляващите кръгове. Кандидатът се смята за най-сериозен според неофициално становище от отдела за работа с външни консултанти в Агенцията за приватизация (АП). Твърди се, че "Зееви" има интерес най-вече към наземното обслужване като част от дейността на "Авиокомпания Балкан", както и към участие в строителните работи по летище София. Според информация от средата на изминалата седмица израелският консорциум обаче не е бил склонен да поеме всички задължения на националния авиопревозвач. "Ще се опитаме да променим това до петък", заяви обаче пред "Капитал" изпълнителният директор на АП Захари Желязков.
Трима кандидат-купувачи - израелският консорциум, Руският авиационен консорциум (РАК) и Улрих Бентелер (физическо лице от Германия), парафираха проектодоговори за приватизацията на "Балкан" в поставения от Агенцията за приватизация (АП) срок до миналия петък, 18 юни. Същия ден проектодоговорите бяха принципно обсъдени на заседание на междуведомствената комисия за приватизацията на "Балкан" и се очаква един от тях да бъде утвърден на извънредно заседание на надзорния съвет на АП в понеделник, 21 юни. Ако не се стигне до избор и утвърждаване на купувач, за авиокомпанията ще започне процедура по ликвидация. Очаква се в такъв случай някои от сегашните оференти да опитат да придобият част от нейните активи.
Четвъртият кандидат, за когото се очакваше да бъде основният конкурент на "Зееви" - "Еър България", така и не парафира приватизационен договор, защото разчиташе на обещана от страна на АП среща на 22 юни, ден след планираното извънредно заседание на надзора. Представителите на "Еър България" настояваха най-напред да представят на Агенцията за приватизация инвестиционните намерения и подкрепата на "Еърбъс" за офертата на дружеството, като за целта член на ръководството на "Еърбъс" трябваше да се срещне с изпълнителния директор на агенцията Захари Желязков. Дружеството "Еър България" е познато с това, че участваше в миналогодишното набиране на оферти за "Авиокомпания Балкан" и сега просто поднови старата си оферта. В сегашното наддаване според запознати "Еър България" е бил единственият кандидат, който предлага да плати някакви пари за сделката - в случая четири милиона долара (плюс 150 млн. долара бъдещи инвестиции), за разлика от останалите трима, които са дали символични цени в размер на един долар или един лев. Основният недостатък на офертата на "Еър България" от гледна точка на държавата обаче е, че тя не предвижда поемане на задълженията на авиокомпанията, а освен това има интерес най-вече към външните линии като основна част от дейността на "Балкан".
За офертите на останалите двама кандидати, които имат парафирани проектодоговори - Улрих Бентелер и РАК, в приватизационните среди се смята, че имат малки шансове да бъда предпочетени за евентуални купувачи на авиокомпанията. Според неофициална информация немският участник се ползва с подкрепата на турски инвеститор, притежател на бюро за самолетни билети. За РАК, който подобно на "Еър България" беше участник и в миналогодишното наддаване, се знае само, че е парафирал проектодоговора в последния момент и че не е сигурно дали в крайна сметка няма сам да се оттегли от участие заради проблеми в управителните органи на една от фирмите, които участват в него.
Държавата помогна на "Целхарт" да отблокира сметките си
През изминалата седмица държавата помогна банковите сметки на "Целхарт" - Стамболийски, да бъдат отблокирани. Очаква се идната седмица на правителствено ниво да бъде уреден въпросът с неосчетоводено старо задължение на "Целхарт", което е и причината за блокирането на сметките. Намесата на държавата е подкрепа към осъществяване на инвестиционен проект в предприятието на стойност 44.6 млн. долара. Сметките на "Целхарт" бяха блокирани в продължение на повече от два месеца, което попречи на мажоритарния собственик на предприятието турската "Ъшъклар холдинг", както и на другите два по-големи акционера, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Международната финансова корпорация (МФК), да реализират инвестиционната си програма в "Целхарт". Проблемът се появи в резултат на претенция от страна на държавно монополно дружество за дължими от "Целхарт" неустойки по договор от 1997 г. Ръководството на "Целхарт" не признава това задължение, тъй като в счетоводната документация на предприятието не фигурира никакъв документ, който да доказва съществуването на такова задължение. "Задължението не фигурираше в документацията, изготвена от Агенцията за приватизация, която беше предоставена на "Ъшъклар холдинг" при закупуването на 23% от капитала на "Целхарт", то не беше предявено и в законовия срок след сключване на сделката", коментира заместник изпълнителният директор на дружеството Явор Бошнаков. След като от "Целхарт" не са успели да се споразумеят с въпросното търговско дружество, ръководството на предприятието се е обърнало към българското правителство за съдействие. Като резултат от предприетите действия от страна на собственика на "Целхарт" на правителствено ниво вече е поет ангажимент през следващата седмица спорното задължение да бъде уредено. Заради разговорите с представители на правителството ръководството на "Целхарт" не дава информация за името на доставчика и размера на спорното задължение. Намесата на държавата в случая е неизбежна, защото тя като бивш собственик на "Целхарт" и продавач носи отговорността за достоверността и изчерпателността на информацията, която се предоставя на потенциалните купувачи.
Освен "Ъшъклар холдинг", който притежава почти 90% от капитала на стамболийското предприятие, акционери в "Целхарт" са и ЕБВР и МФК, които притежават по 5% от от капитала. Двете международни финансови институции придобиха пакети от "Целхарт", след като през декември общото събрание на дружеството гласува увеличение на капитала от 1 млрд. лв. на 1.36 млрд. лв. През ноември миналата година "Ъшъклар холдинг", ЕБВР и МФК подписаха споразумение за инвестиции в предприятието на обща стойност 44.6 милиона долара. От общите средства 15.4 милиона долара се осигуряват от ЕБВР, като сумата включва и акционерно участие в размер на 1.5 милиона долара. Със същата сума и акционерно участие участва и МФК, като общото им акционерно участие в проекта възлиза на 10%. Останалата част от средствата се осигурява от мажоритарния собственик.
След блокирането на сметките "Ъшъклар холдинг", ЕБВР и МФК са решили да изчакат с плащането на втората вноска по увеличението на капитала, която е трябвало да бъде платена в началото на юни.
Сливенският съд обяви изгонването на американците от "Декотекс" за законно
През изминалата седмица сливенският съд отмени обезпечителна заповед, която спира вписването на решенията на общото събрание на "Декотекс" от 31 май в търговския регистър. Заповедта е била издадена по искане на дребни акционери, които са атакували вписването на новото ръководство на фирмата. Решенията за това бяха взети на събрание, проведено в складове в софийския квартал "Орландовци" с участието само на собствениците на 34% от капитала "АКБ Корпорация", бивш приватизационен фонд "АКБ Форес". На събранието, проведено въпреки отмяната му чрез Държавен вестник, беше избрано ново ръководство, което веднага беше регистрирано в сливенския съд. Досегашното ръководство беше избрано от мажоритарния собственик "Каппа текнолоджис" ООД. Дружеството е собственост на Рамахевин Евар, американец от еврейски произход и собственик на американската "Хоум дайнамикс", занимаваща се с производство и търговия с подови настилки. Фирмата има филиали в САЩ, Южна Америка, Западна Европа и Израел. Според юристи отмяната на обезпечителната заповед отваря път за обнародване на решението на сливенския съд в Държавен вестник, след което АКБ ще има всички основания законно да влезе в управлението на предприятието.
През изминалата седмица в столичен вестник беше публикувано съобщение, с което се отменя насроченото от старото ръководство общо събрание на 23 юни. Публикацията е дело на избрания на скандалното общо събрание нов управителен съвет на "Декотекс". "Общо събрание на 23 юни ще има, тъй като новото ръководство не е вписано в Държавен вестник и няма никакви правомощия. От друга страна, общо събрание не може да се отмени с публикация в централен всекидневник, а само чрез обява в Държавен вестник, казаха адвокатите на "Каппа текнолоджис".
Според ръководството на предприятието на 3 и 4 юни представителите на "АКБ Корпорация" са направили опит да влязат в предприятието, но не са били допуснати от работниците. В момента те продължават да охраняват завода с цел да не допуснат новите шефове. Работещите в завода са собственици на 15% от акциите на "Декотекс" и подкрепят американския инвеститор.
През изминалата седмица в Сливен депутатът от ОДС Иван Димов (чийто пост като председател на сливенския съд временно е замразен заради мястото му в парламента) е дал пресконференция, на която се е обявил за спиране на протестните действия и решаване на проблемите по съдебен път. Съмненията в обективността на местните магистрати накараха работници от "Декотекс" да изпратят декларация до Народното събрание, Висшия съдебен съвет и ръководството на СДС, с която свързват вписването на решенията на скандалното събрание с натиск от страна на синия депутат. "На 2 юни съдът издаде едно незаконосъобразно решение, въпреки че до 17 часа в сградата му имаше наш представител и такова решение нямаше", се казва в декларацията, подписана от над 700 от 1100-те работници от завода.
Накратко
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация прие списък на осем миноритарни пакета от ресурса на ведомството, които ще бъдат раздържавени чрез централизираните публични търгове и на фондовата борса. Пакети от ВАМО (30.4%), "Гарант" - Бяла Слатина (38%), "Пиринско пиво" - Благоевград (24%), и "Великотърновско пиво" (24%) ще бъдат предложени на петия централизиран търг, а пакетите от "Вратица" - Враца, "Габровница" - Горно Сахране, "Заводски строежи" - Бургас, и "Прокон - 90" - София (всички по 26.4% от капитала), ще бъдат предложени за приватизация на фондовата борса. "Ще спазваме едно предишно решение на надзора - миноритарните пакети от ресурса на агенцията да се предлагат първо на централизираните търгове и ако там не се продадат - на борсата", заяви Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет.
Агенцията за приватизация и работническо-мениджърското дружество "Вран" АД сключиха договор за продажбата на 72% от капитала на "Механика и монтаж" ЕАД, Севлиево. Сделката е на стойност 2.27 млрд. лв. Една десета от сумата е внесена в брой в деня на подписването на договора, а 90% са разсрочени на девет равни годишни вноски. Задължението е платимо наполовина в брой и 50% в книжа по държавния дълг, инвестиционни бонове, компенсаторни записи или други законни платежни средства.
Обособената част от "Арсенал" ЕАД - инструментален завод "Динамика", Дряново, беше продадена от Агенцията за приватизация на "ВСК Кентавър" ЕООД, София. Цената на сделката е 681 млн. лв., от които половината е платена в брой, а 50% са платими в книжа по дълга на страната и други законни платежни средства.
Една оферта беше подадена за 51% от капитала на предприятието от военнопромишления комплекс "Арсенал" - Казанлък, в срока до миналия понеделник, 14 юни. Агенцията за приватизация получи единствена оферта и за 71.4% от капитала на машиностроителното предприятие "Камт" ЕООД, Карнобат, а за 51% от капитала на "Еластик" АД, Световрачане, не бяха подадени оферти.
Общи събрания
Уеб-страницата на комисията по ценните книжа е само за хора със здрави нерви
От две седмици работи Интернет-страницата на Комисията по ценни книжа и фондови борси. С това комисията в известен смисъл успя да спази поетия по-рано ангажимент да осигури така дългоочаквания електронен достъп до информацията за публичните дружества през май. Сега съществуващата възможност за дистанционен достъп до регистрите на комисията донякъде улеснява потенциалните инвеститори, които се интересуват от тази информация. Ситуацията не е най-идеалната обаче, защото страницата на институцията страда от доста технически несъвършенства, които правят достъпа до публичната информация бавен и неефективен. От друга страна, като че ли този вариант все пак е по-добър от досега съществуващата възможност за получаване на данни. А именно чрез физическо отиване до сградата на комисията, където инвеститорите можеха да препишат на ръка каквито си искат документи.
Най-важната информация е в раздела "Информация за инвеститорите" - финансова и юридическа информация за публичните дружества, в която се съдържат финансови данни и информация за статута на около 905 публични компании, повечето от които са били раздържавени чрез масовата приватизация. За самия регулативен орган може да се намери описание на устройството, членове, функции, правилник за работа, както и годишен отчет за 1998 г. На страницата има и информация за нормативната уредба в областта на ценните книжа - актуалният Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, новия проект на Закон за публичното предлагане на ценни книжа, както и множество поднормативни актове като наредби и тарифи. От сайта може да се добият и месечните бюлетини и анализи, публикувани от комисията.
Актуализирането на данните ще става с около две седмици закъснение. "Толкова е необходимо за един документ да стигне до публикуване на страницата в Интернет", обясни Янко Николов, член на комисията. Според него най-голямото затруднение е непризнаването на информацията на магнитен носител като официален документ, което изисква сверяването й с тази предадена на хартия. Засега цялата информация от електронния регистър е безплатна, включително и тази, която се сваля под формата на файл. Според ръководството на комисията обаче по-късно вероятно ще се премине към плащане на информация с цел връщане на част от разходите по системата.
Почти всички потребители на публичния регистър признават изключително затруднения достъп до информацията. Сайтът е толкова бавен, че инвеститорите трябва наистина много да искат да се сдобият с даден отчет, за да издържат докрай. Донякъде това се дължи на по-бавния трафик в България, но по-същественият проблем е в информационната система, разработена в комисията. Потребителите отправят критики и към организацията на самата страница, която е изключително разхвърляна и несистематизирана. За да се вземе таблицата с финансова информация например, се изисква номер на решение, с което дружеството е вписано в регистъра. Достъпът до този номер става само след източването на огромна таблица с всички 905 дружества от регистъра. "На страницата на американската комисия по ценните книжа намирането на всички документи на "Кока-Кола" отнема 10 секунди. Тук, за да изкарам годишния счетоводен отчет на "Електроимпекс", са ми необходими повече от 10 минути", каза представител на инвестиционен посредник. Повечето от професионалните потребители, най-вече инвестиционните посредници, са възприели друг подход. Те са свалили цялата информация и са организирали собствена база данни.
Компютърни специалисти отправят препоръки към комисията да опростят схемата с цел нагаждането й към по-бавния трафик у нас. Освен това очакванията на потребителите са на тази страница да има повече полезна информация за хората, които подготвят документи, които трябва да се предават в комисията. "Ако имаше готов файл с формата, в който комисията иска да й бъдат предавани документите, ще можем да избегнем ситуациите да се връщат проспекти само защото някой чиновник в комисията не харесва оформлението на страницата", каза представител на инвестиционен посредник, разработил няколко проспекта. Друга част от препоръките са насочени към по-бързото отразяване на новите документи в регистъра. Част от информация, която публичните дружества разкриват, сега отива в папките в информационния център и остава скрита там, без да стигне до инвеститорите.
Безспорно сега достъпът до публичната информация е по-улеснен в сравнение с възможността това да става с ходене до комисията. Има обаче още доста неща да се свършат, докато регистърът добие по-нормален вид, защото, ако ситуацията остане, както е в момента, ще излезе, че такава голяма институция като комисията, с толкова много служители, не може да се справи с относително елементарната задача да си направи нормална Интернет-страница. А съществува и вариант за съмнения, че регулиращият орган нарочно цели публичната информация да не е чак толкова публична.
Капиталовият пазар - край осем години след началото
Няма да крия, че този материал е провокиран от статията на г-н Камен Колчев в. Но целта му не е да се заяждам с него. Макар определено да съм раздразнен, че точно хората, които съсипаха и последния шанс в България да има що-годе нормален капиталов пазар, сега нравоучително ни обясняват защо има проблеми и как те да бъдат решени. Все пак да се върнем на основния въпрос - защо в България няма капиталов пазар?
Отговорът според мен е ясен. Защото никое от правителствата след 10 ноември 1989 г. не искаше да има подобен пазар. Всички правителства използваха властта си за лични користни цели и не се интересуваха, че съсипват икономиката на страната. Никое от тях не желаеше да има открит и прозрачен пазар. Ако имаше такъв пазар, нямаше да може текущо управляващата политическа сила да превръща политическата си власт в икономическа. За съжаление и сегашното правителство не прави изключение. Бих казал даже, че то надмина всички останали.
Първо, защото на една постсоциалистическа и тоталитарна държава, респективно партия, такъв пазар не й е нужен. Имам чувството, че съм се върнал във времето преди 1989 г., когато не беше възможно да правиш каквото и да е било, ако не си член на Партията. На днешното правителство не му е необходим пазар. На него му трябва пълен контрол върху икономиката и живота на хората. И то го постигна. По отношение на фондовата борса дори си послужи с измама, за да я национализира. После постави своите политкомисари на ръководни позиции във вече национализираната борса и останалите институции на пазара. Това, че нямат подготовка и знания, не е от значение. Това, което има значение, е да са изцяло предани на Партията и да провеждат нейната политика (ех, къде е Виденов?!).
Второ, икономиката е напълно съсипана. "Перлите" на българската индустрия като "Химко", "Агрополихим", "Кремиковци", БТК и други вече никой не иска да купи или има само по един купувач и той диктува цената. Колкото и да предлагаме акции от тези предприятия, надали някой вече ще ги купи.
Трето, имало пари, но нямало доверие в пазара. Естествено е да няма доверие, като най-сладките сделки по пласирането на пакети акции стават без конкурс с приятелска и политическа протекция и за награда, че си написал наредба "за другите". Някои хора няма да разберат, че не могат да постигнат контрол върху пазара, а ако го направят, той вече няма да е пазар, а нещо друго. В развитите пазарни икономики се говори за регулиране на пазара. Контрол може да има върху участниците, и то само в частта спазване на законите и правилата. Митът, че има пари обаче, е по-интересен. Истината е, че пари няма. Ако имаше пари, нямаше да има дефлация. Дефлацията не се дължи на икономическите ни "успехи", а на изчезването на все по-голяма част от българите от пазара и преминаването им към натурално стопанство точно поради липсата на пари.
Четвърто, нямало предлагане на акции на добри предприятия. Няма и няма и да има, защото вече добри предприятия май не останаха. Ако още ги има, те се приватизират по метода "преговори с потенциални купувачи". Времето за предлагане на борсата беше през 1997 г., сега вече е късно.
Вярно е, че капиталовият пазар липсва като основен механизъм за преразпределение на финансовите ресурси. Но той липсва, защото механизмът на преразпределение е друг. Той просто е партиен.
Усъвършенствала се структурата на капиталовия пазар; 1998 година била годината на осъществения старт на съвременен регулиран пазар в България. Уви, и това не е вярно. Колкото и да е парадоксално, ако в България има някакви наченки, или по-скоро остатъци от капиталов пазар, те се дължат на правителството на Виденов. То прие закона за ценните книжа, то направи масовата приватизация и въпреки критиките тя беше успешна и като брой участващи, и като механизъм, и като качество на предприятията.
Бил изработен нов закон за публичното предлагане, който отговарял на европейските директиви. Тази песен я слушахме и през 1995 г. Мантрите, че нещо отговаря на европейските директиви, са не само смешни, те са вредни. А между нас казано, новият закон не е по-различен от стария. Решени са някои проблеми, но затова се създават други. Като например - със закон се предвижда създаването на "организиран извънборсов пазар". Ако изходим от дефиницията що е борса, всъщност се създава "извънборсова борса".
Не е вярно, че държавата не разбира значението на капиталовия пазар. Държавата много добре разбира, затова и национализира пазара, за да не може нищо да става извън обхвата на нейния контрол.
Илюзия е, че като предложим акции под формата на депозитарни разписки на международните пазари, някой ще се втурне да ги купува. Защото има една малка подробност. Преди да ги предложим на външния пазар, трябва да имаме ликвиден и прозрачен вътрешен пазар.
Несериозна е идеята да се развива дългов пазар. Това е тема за много хубав разговор на чашка. Дългов пазар има там, където има кредитен пазар. В България банките не отпускат кредити, защото не могат да си ги съберат, а какво остава за гражданите.
Идеите за създаване на фонд за реконструиране и дългов фонд са чудесни, но те просто няма да работят. Не че такива фондове няма. Има, но в страни с пазарна икономика. В страни като нашата тия неща работят другояче. Справка - фонд "Индустрия" на министър Вучев.
В заключение, България на няколко пъти имаше шанса за своите "15 минути слава", но те бяха пропилени. Най-сериозни те бяха през 1997 г., когато хората очакваха, че след падането на Виденов нещата наистина ще се променят. 1998 г. беше по-скоро ехо от предходната година. Не вярвам, че нещата ще се подобрят. Икономическата разруха, ширещата се корупция, партийният подход, нетърпимостта към различното мнение няма да ни доведат до нищо добро. Това са основните причини да не върви структурната реформа и приватизацията.
Предполагам, че някои хора ще се раздразнят много от тази статия. Очаквам да ме обявят за враг. Няма да е нещо ново. И по времето на Виденов бях обявен за такъв. Не съм враг. Всъщност въобще не ме интересува кой е министър-председател на България, стига да не се налага през две-три години да преживяваме криза, прерастваща в катастрофа. Омръзнало ми е от политици, които ни занимават със себе си. Искам нормално да работя, да печеля и да живея.
Авторът е учредител и изпълнителен директор на "Първа българска фондова борса" 1992-1995 г. и член на ръководството на "Българска фондова борса - София" до 1998 г. Интерес има само към акциите на Булгартабак и "Соди"
През изминалата седмица на "Българска фондова борса - София" бяха регистрирани сравнително големи сделки с акции на "Булгартабак холдинг" и "Солвей - Соди". За едноседмичния период 11-17 юни бяха изтъргувани 12 315 акции на девненския химически завод "Солвей - Соди" на цени между 14 200 и 14 900 лева за акция и 10 880 акции на Булгартабак на цени между 32 000 и 35 000 лева за акция. Огромната част от тези сделки бяха регистрирани през един-единствен ден. "Става дума за единични поръчки на чуждестранни инвеститори, но оборотите на БФБ са толкова ниски, че се влияят силно от тях. Доказателство за това са смешно ниските дневни обороти - 20-40 милиона лева през останалите дни на седмицата", казаха брокери. Преобладаващото мнение на участниците на пазара е, че все още е рано да се говори за трайно увеличение на инвеститорския интерес към българския пазар. Според тях пазарът на ценни книжа е толкова вял, че дори изпълнението на поръчка на стойност 100 - 200 хиляди долара (минимална част от портфейлните инвестиции на пазарите в страни като Унгария, Полша или Словения) изглежда като сериозно раздвижване.
Засега интерес към други акции освен към тези на Булгартабак и "Соди" не се забелязва. Според брокери акциите на едно от малкото други атрактивни предприятия, "Софарма", вече са достигнали максималната си цена (55 600 лева средна цена през изминалата седмица) и затова покачване не се очаква въпреки финализирането на приватизационната сделка. От останалите неколкостотин акции, регистрирани на БФБ, трудно може да се открие предприятие атрактивно за портфейлни инвестиции.
Въпреки по-големия оптимизъм след уреждането на кризата в Югославия на замиращия пазар на акции не се очаква повторение на ситуацията от март-април 1998 г., когато цените на акциите бяха на нива двойно по-високи от сегашните. "Българският пазар тогава се оказа добър за някои малки и рискови инвеститори, но не и за по-сериозните и състоятелни инвестиционни фондове, от които се очаква да увеличат ликвидността на българския пазар на ценни книжа", смятат анализатори на българския пазар.
Фондовата борса направи промени в правилника си
През изминалата седмица съветът на директорите на "Българска фондова борса - София" прие промени в правилника на работа. Промените предвиждат разширяване на възможностите за неприсъствена търговия и разширяване на коридорите за търговия. "Целта на промените е да се улесни борсовата търговия и така да увеличим активността на посредниците", каза за "Капитал" изпълнителният директор на борсата Апостол Апостолов.
Промените предвиждат дистанционната търговия да обхване и официалния пазар на БФБ. Досега беше възможно да се търгува дистанционно само на свободния пазар. Според ръководството на борсата след увеличаването на броя на предприятията на официалния пазар и разширяването на самата мрежа за неприсъствена търговия тези ограничения стават излишни. В момента шест инвестиционни посредника, предимно банки, имат възможност да търгуват чрез тази система.
Отпада и ограничението, според което търговската сесия на официалния пазар траеше само 30 минути на ден. Сега търговията на всички сегменти ще става едновременно, всеки работен ден от 9. 30 до 12 часа. Отпада и ограничението при кросовите сделки (при които купувач и продавач е един и същ брокер), според които беше необходимо изчакване от три минути след въвеждане на офертата продава преди регистрация на сделката. Коридорите за отклонение на цените спрямо тези от миналия ден стават 15% за официалния и 30% за свободния пазар.
Българските брейди книжа поскъпнаха
Оптимизмът на инвеститорите за развитието на Югоизточна Европа и стабилизирането на страните от Южна Америка повиши цената на българските брейди-книжа. Според оценките на водещите европейски експерти с решаването на етническите проблеми на Балканите най-сетне ще стартира необратимата интеграция на страните от региона в Европейския съюз. В подкрепа на това е оповестената информация, че голяма част от общо 800 хиляди бежанци от войната в Босна (1992-1995) са изявили желание да се завърнат в родината си, което се приема като индикатор за увереност в коренното население, че е приключила последната война в региона. Европейските финансисти вече изпревариха политиците и пазарите в Унгария, Полша и Чехия вече станаха арена на ожесточен сблъсък между германски, италиански, белгийски и испански банки за контрол на банковата система в Централна и Източна Европа. Заедно с оптимизма обаче експерти като Адам Слейтър от Rabobank изразиха и опасенията си за краткосрочното развитие на граничните на Югославия страни, при положение че поне в близките няколко месеца транспортните връзки през Сърбия ще останат затворени. Общият размер на щетите се оценява между 20 и 100 милиарда долара. Според прогнозите на Ленора Суки от Santander Investment българските брейди-книжа имат много добър потенциал за поскъпване точно в този момент, тъй като в цените им досега е бил калкулиран риск за продължаване на конфликта поне до края на годината.
Дълговите книжа на страните в преход получиха сериозна подкрепа и от сключеното в сряда ново споразумение между Мексико и международните му кредитори. Латиноамериканската страна успя да си осигури тригодишен заем от 5.2 милиарда долара от Световната банка и стенд-бай споразумение за още 4.2 милиарда долара с МВФ. Това доведе до привличане на значителни капиталови потоци към южноамериканските страни, които поради голямото си относително тегло допринесоха за поскъпването на всички дългови книжа на страните в преход. Известно напрежение на пазарите създаде Русия, след като Думата отхвърли проект за повишаване на цените на горивата в страната и по този начин блокира непосредственото постигане на споразумение с МВФ за осигуряване на финансиране до края на годината. Думата излиза във ваканция на 25 юни, което допълнително утежнява задачата на правителството да демонстрира добри показатели пред фонда. При положение че се осъществят най-песимистичните прогнози, Русия може да стане първата страна в света, обявила мораториум върху погасяване на задължения към МВФ.
Засега проблемите на Москва имат ограничено влияние върху цените на българския дълг и инвеститорите очакват през идната седмица да продължи плавното поскъпване. Късно в четвъртък българските обезпечени облигации с отстъпка DISC достигнаха 69.125/70.000 цента, облигациите, заменили просрочените лихви IAB, се търсеха на 69.000, а котировките купува на облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 61.250/500.
Доларът върна силните си позиции спрямо еврото
През изминалата седмица инвеститорите за пореден път предпочетоха долара пред еврото и това доведе до нов срив на общата европейска валута на международните валутни пазари. В началото на седмицата валутната търговия бе главно долар/йена, като оптимизмът за бързото възстановяване на японската икономика доведе до поскъпване на йената до 120.34/120.38 за долар в понеделник сутринта. С достигане на нивото 120 Bank of Japan се намеси на пазара в полза на долара. Това е втората интервенция на банката в рамките на една седмица на същото ниво, с което на инвеститорите ясно бе показана границата, която не трябва да преминават. За разлика от предишната интервенция този път японското финансово министерство официално призна за намесата на пазара и потвърди, че "ще бъдат прилагани решителни мерки за спиране на прекалено бързото поскъпване на йената". С това се гарантира спокойствието на японските търговци, които повишават износа на страната с помощта на евтината валута. В същото време доларът плавно поскъпваше към еврото и достигна границата 1.04 късно в понеделник. Основната причина за негативната нагласа спрямо еврото на пазара бе склонността на европейските финансови министри да допуснат повишаване на бюджетния дефицит в отделни страни от евро-зоната, което бе изтълкувано от инвеститорите като признак на обща слабост на съюза. Германският финансов министър Ханс Айхел заяви в сряда, че нивото на еврото е по-ниско от очакванията в началото на януари, но отбеляза, че ниските лихви в евро-зоната и нарастващото вътрешно потребление ще стимулират бързото развитие на европейските страни до края на годината.
Изявлението на Айхел не бе достатъчно да върне доверието в еврото, особено след като в четвъртък бяха оповестени данни за свиване на търговския дефицит на САЩ до 18.94 милиарда долара през април. Намалението е само с около 10 милиона долара спрямо предходния месец, но е далеч под прогнозираните 19.8 милиарда долара. След оповестяването на данните еврото падна до 1.0336/41 долара и според повечето европейски дилъри отново на дневен ред е възможният паритет на еврото спрямо долара. Подкрепа за еврото може да дойде от нарастващия обем деноминирани в евро дългови и корпоративни ценни книжа, котирани на международните пазари. Според данни на Bank for International Settlements делът на деноминираните в евро книжа от общия обем книжа, емитирани за първите три месеца на тази година, е 43 на сто срещу 52 на сто за деноминираните в долари книжа. Това естествено ще предизвика силна защитна позиция на инвеститорите, които ще се стремят да предпазят вложенията си от загуби от курсови разлики.
На вътрешния пазар доларът поскъпна до 1887/1888 лева, отразявайки поскъпването на щатската валута спрямо еврото. Крайни клиенти активно продаваха долари за покриване на преводите на месечните авансови данъчни вноски. На кешовия пазар доларът се котираше 1870/1875 курс купува срещу 1885/1890 курс продава късно в четвъртък.
Търговията евро/лев на междубанковия пазар бе спокойна с превес на предлагането на евро от банките, които имаха нужда от големи обеми левове, за да покрият активните продажби на долари на крайните клиенти. Нивата достигнаха 1946.10/40 лева за евро. Според дилъри умерено търсене на евро за междуфирмени разплащания през текущата седмица ще задържи търговията малко над фиксирания спот курс купува на БНБ от 1946.05 лева за евро.
Накратко
Аграрният министър на Турция Хюсню Гьокалп заяви в края на миналата седмица, че рекордната суша в страната ще намали реколтата на жито през 1999 г. до 15 млн. т. Първоначално Турция очакваше да произведе близо 21 млн. тона пшеница.
"Фермерите ни имат нужда от голяма подкрепа", заяви аграрният министър пред депутатите от бюджетната комисия на турския парламент.
През следващата седмица се очаква правителството да обяви изкупните цени на пшеницата. Фермерите искат цени минимум 60% по-високи от миналогодишните. Исканията си те аргументираха с натрупаната за първите пет месеца на годината инфлация от 50%. Гьокалп отбеляза, че изкупната цена на правителството ще отразява тенденцията в световните цени на пшеницата, разходите на фермерите и ръста на индекса на потребителските цени.
Говорител на нигерийския клон на петролната компания заяви, че четиридневната стачка на 5 хил. работници е пред прекратяване. Работниците от синдикатите Pengassan и Nupeng стачкуват за по-добри условия на труд.
Нарушеният производствен график не се е отразил на износа на петрол от Нигерия. Номиналното дневно производство на петрол в Нигерия, страна-членка на ОПЕК, е фиксирано на 1.885 барела.
Алуминият поскъпна в резултат на анализ на инвестиционни банкери, според който в средносрочен и дългосрочен план ще се увеличава потреблението на базови метали. "Flemings Global Mining Group" прогнозираха цени над 1700 долара за тон на медта и алуминия в началото на следващата година. До края на 2001 г. цинкът, оловото и калаят ще поскъпнат между 25 и 30%.
Икономическото оживление в Азия и затягането на дисциплината в ОПЕК вдигнаха цената на петрола
Цената на петрола възстанови през изминалата седмица загубените близо 2 долара за барел през май, когато достигна двумесечен минимум от 15 долара за барел. Причината за по-ниските цени тогава бе новината, че ООН е разрешила на Ирак да увеличи износа си с 200 хил. барела дневно до края на годината съгласно програмата "храна и медикаменти срещу петрол".
Основен фактор за поскъпването на петрола е доклад на базираната в Париж Международна енергийна агенция (International Energy Agency - IEA), в който се казва, че световното потребление през текущата година ще нарасне с 1 млн. барела дневно. В същото време анализаторите на IEA отчитат спад от 400 хил. барела (320 хил. в квотата на ОПЕК) в дневното световно производство през миналия месец.
Приблизително половината (510 хил. барела дневно) от очаквания ръст в търсенето ще бъдат потребени в Азия (ценоопределящ фактор през последните години), където търсенето в оставащите месеци до края на годината се очаква да нарасне с 2.8%. Именно финансовата криза в Азия бе причината петролът да поевтинее от 25 долара за барел в началото на 1997 г. до 10 в края на 1998 г. През последните две годени IAE ежемесечно коригираше в низходяща посока прогнозите си за нивото на съвкупното търсене на петрол и петролни продукти в глобален мащаб. Проявяващата признаци на икономическо оживление Япония е потребила през първото тримесечие на годината с половин процент повече петрол от консумираното за същия период на миналата година.
Цената на петрола получи подкрепа и от учудващо високата степен на придържане на страните-членки на ОПЕК към договорения в края на март по-нисък производствен таван, изискващ намаляване на дневното производство с 2.1 млн. барела в рамките на една година, считано от 1 април. От доклада на IEA става ясно, че някои членове на петролния картел - Саудитска Арабия, Венецуела, Кувейт и Обединените арабски емирства - се придържат по-силно към по-ниските производствени квоти. Четирите държави, които на практика са и най-големите производители в картела, са спазили договореността 90%. Иран се вмести в средната степен на придържане преди март от 80%, а в производството на Катар и Индонезия няма и следа от последната корекция.
Русия, която заедно с други страни, нечленуващи в ОПЕК, Мексико, Норвегия и Оман обещаха през март да намалят своите производства, произвеждаше през изминалите два месеца толкова, колкото й позволяваше производственият капацитет. Неспазените руски обещания са резултат от повишаване на преносните такси от правителството на Евгений Примаков.
Цените на имотите зависят и от чуждите инвестиции
Пазарът на имоти е един от най-бързо реагиращите на променящата се икономическа среда. При развити пазарни отношения той е показател на това къде се намира дадена икономика. Достатъчно е добре да се следи този пазар, за да могат да се правят прогнози за настъпващите кризи или подеми в икономическото състояние на страната. Безспорно развитието на икономиката оказва пряко влияние върху цените на недвижимите имоти, смята Валери Левиев, шеф на агенция "Елта консулт" и лицензиран експерт по международни сделки с недвижими имот.
Често чуждите инвеститори, които идват в България, смятат, че цените на предлаганите на пазара имоти у нас са твърде високи, но ако се направи един анализ на пазарите в Централна и Източна Европа, ясно може да се види, че у нас цените са равни или по-ниски от тези в Чехия и Румъния например.
За да се анализира пазарът на имоти, един от най-добрите критерии за определяне на валидното за пазара отношениетърсене/предлагане са нивата на наемите на офиси в бизнессгради. Правило е чуждестранните фирми, които се установяват на територията на една страна, първоначално да наемат офиси, а не да купуват, казва г-н Левиев. Ето защо цените на недвижимите имоти, предлагани за офиси, а и помещенията в бизнессградите зависят не само от предлагането и търсенето, а и от нивото на чуждите инвестиции, инфлацията и брутния вътрешен продукт на една страна. Едно от основните правила на пазара на недвижими имоти е, когато има ръст в икономиката и се увеличава брутният вътрешен продукт, да падат цените на бизнес- и индустриалните недвижими имоти. Това се получава, защото хората продават имотите си, за да влагат пари в производството. Това правило обаче не може да се приложи в пълна степен в България и причина за това е липсата на изградени достатъчен брой качествени жилища, офиси, сгради, предприятия, смята г-н Левиев.
Ако се направи едно проучване на пазара на бизнессгради в България, ясно се вижда, че липсват изградени подобни площи. В повечето случаи фирмите наемат за офиси жилищни площи, като основните предпочитания са за централната градска част. Строителство на нови сгради за нуждите на бизнеса обаче в центъра на столицата е почти невъзможно поради гъстото застрояване и липсата на терени, които да позволяват построяването на сгради с подобни мащаби. В Европа тенденциите в това отношение са изместване на бизнеса от ядрото на града в нецентрални райони, тъй като там е по-голяма ефективността от ползването на бизнеспространствата. У нас обаче предпочитанията към централната част на София остават, колкото и неудобно да е това от гледна точка на лошо изградена инженерна инфраструктура - тесни улици, липса на паркинги и др. За разлика от други европейски столици София е малка и подобно натоварване на центъра има доста негативни последици при ползването на сградата. В момента са в процес на завършване няколко административни сгради в столицата ни, което според Валери Левиев ще задоволи на първо време нуждите на пазара. В България все още се наемат жилищни площи за офиси, а тенденцията в това отношение в останалите страни от Източна Европа е да намаляват подобни трансформации за сметка на новостроящи се бизнесцентрове. След известен период на адаптация самите фирми търсят варианти за преместване на офисите си в помещения, специално строени и пригодени за тази цел.
Стандартните срокове на договорите за наем на офиспомещения у нас са в рамките на една до три години. Това е времето, в което фирмите се установяват, проучват и анализират възможностите за развитие на бизнеса си в България и едва след това са склонни да сключват дългосрочни договори. В това отношение ние сме още далеч от страни като Чехия и Румъния, където подобни договори обикновено сключват за период от 5 до 10 години. В България все още се търси по-краткият период, казва г-н Левиев, защото той е по-малко рисков.
Търсенето на офиспомещения у нас се активизира в средата на миналата година, като интересът е не само към офиси, но и индустриални имоти - става въпрос за складови бази, производствени халета, промишлени терени и търговски помещения.
Недостатък на нашия пазар на недвижими имоти продължава да бъде фактът, че един и същ обект се предлага от собственика за продажба чрез няколко фирми. Това оказва негативно влияние както върху пазара като цяло, така и върху качеството на предлаганата от посредниците услуга. В света този проблем е решен, като всеки продавач предлага имота си само чрез един посредник, а за целта сключва с него "изключителен договор за представителство". Този договор означава, че продавачът поверява имота си единствено и само на този посредник и единствено и само той може да осъществи сделка, като носи цялата отговорност за нейното техническо и правно осигуряване.
Държавен вестник
Календар на деловите прояви за юли и август
Срокове
Единната фирмена регистрация няма да бъде единствена
Слуховете за сериозно ограничаване на бюрокрацията се оказаха твърде преувеличени
След въвеждането на единния идентификационен код фирмите ще имат само един номер и ще се нуждаят само от една регистрация. По този начин бюрокрацията, от една страна, и възможностите за злоупотреби, от друга, ще бъдат сведени до минимум. Тези твърдения са отпреди година и принадлежат на шефа на Националния статистически институт Александър Хаджийски.
Както и се очакваше, новините за лишеното от бюрокрация всекидневие на българския предприемач се оказаха твърде преувеличени. И при новия Единен регистър БУЛСТАТ 99 се запазват всички видове регистрации за фирми, както и воденето на собствени регистри от различните поделения на държавната администрация. Преди седмица Народното събрание прие новия закон за статистиката, в който има специални текстове, касаещи регистъра БУЛСТАТ. Според закона всички юридически лица получават единен идентификационен код (ЕИК), като в тридневен срок от влизането в сила на акта за създаване субектите са длъжни да се регистрират в статистиката. Юридическите лица получават деветзначен код, а техните поделения 13-значен. За вече съществуващите субекти пререгистрацията се извършва служебно. Създаването на новия регистър БУЛСТАТ е едно от изискванията по тригодишното споразумение с МВФ. По него българското правителство пое ангажимента за въвеждане на регистъра до края на 1998 г., но тихомълком беше отложен срока с неофициалното обяснение, че се бави новият закон за статистиката.
Запазват се всевъзможните регистрации при създаване на нова фирма, като евентуално улеснение е, че за някои институции ще намалее броят на изискваните документи. За удобство статистиката създава свои бюра в съдилищата. Във всички поделения на държавната администрация субектът ще се води със своя ЕИК. На практика ЕИК би трябвало да стане аналог на ЕГН за гражданите. Националният осигурителен институт и митниците вече ползват БУЛСТАТ, но данъчните служби все още издават собствени данъчни номера според сега действащото законодателство.
"Три месеца след приемането на закона ще се издаде наредба за използване единствено на ЕИК от всички държавни органи", обясни г-жа Лефтерова, директор на дирекция "Регистри" в НСИ. През този период данъчните служби ще трябва да се нагодят към новия код, а проблемите за тях са много. Като се почне от това, че работят с 10-значен код, а новият БУЛСТАТ е деветзначен, и се стигне до това, че в данъчните служби много документи се водят на хартия и съответно промяната ще бъде изключително бавна. Още при широкото афиширане преди около година на "единствената регистрация на фирмите", която ще намали до минимум бюрокрацията, бе тотално неясно как ще бъдат спестени специализираните регистрации - по ДДС, по Закона за акцизите и т.н. Въпросът не е изяснен еднозначно и до днес.
В единния регистър ще влиза информация от документите основание за възникване на субекта, както и някои допълнителни данни, които ще се подават при регистрацията - търговско наименование, основна дейност, отрасъл и пр. Информацията от регистъра ще бъде публично достояние. Има идея до края на годината да се осигури достъп до информацията и чрез Интернет, съобщи г-н Чилипов, шеф на фирма "Аксиор", която е осъществила технически проекта за БУЛСТАТ 99. Системата ще осигури он лайн връзка между отделните поделения на статистиката, като по този начин се гарантира уникалността на кода, издаван от НСИ.
Създаването на единен регистър е необходима, макар и в този му вид недостатъчна крачка за по-пълното обхващане на скритата икономика. Поради слабите комуникации между различните държавни служби в момента съществуват големи възможности за заобикаляне или нарушаване на закона. С бъдещия единен регистър обаче при засечено нарушение, примерно регистрация на едноличен търговец от един и същ човек в два различни районни съда, статистиката ще регистрира това нарушение. "Ние нямаме контролни функции, затова не ние ще спираме такива регистрации, а ще съобщаваме до съответната инстанция за факта, че примерно този човек вече има регистрирано ЕТ в друг съд", коментираха от НСИ. Друго предимство е, че чрез компютризирането на регистъра много по-лесно ще се установяват връзките между свързани фирми и лица, тоест кой реално стои зад всяко дружество.
При проектирането на единния регистър идеята беше в него да влезе максимално количество информация от различните ведомства, за да се създаде пълна картина за всеки от стопанските субекти. Но информацията, която ще влезе в регистъра, според закона е твърде скромна. За да се развие идеята, и останалите държавни служби трябва да изградят нужната техническа база.
Български фирми могат да участват в доставки за Косово
Български фирми могат да участват в търговете за стоки и услуги, които организира Комисията за бежанците към ООН, съобщи Агенцията за чуждестранни инвестиции през седмицата. За тази цел фирмите трябва да са регистрирани от Върховния комисариат по бежанците (UNHCR). Регистрацията на фирмите им дава право да кандидатстват за търгове за стоки не само за Косово, но и за други райони. Формулярът за регистрация може да бъде изтеглен от Интернет-адреса . Това е страницата на организацията за информация по доставките, свързани с програми на ООН (United Nations Common Supply Database). Регистрирането на фирмите автоматично им дава достъп до цялата информация за търговете (без да има специфични условия за регистрацията). Според информацията от Агенцията за чуждестранни инвестиции фирмите не дължат такса за регистрацията си. Резултатите от търговете се обявяват на адрес . IAPSO е организацията, която дава информация за търговете за доставки по проекти на Програмата за развитие към ООН. При спешна покупка на ограничен брой продукти Върховният комисариат по бежанците (ВКБ) се обръща към търговци на едро, като в момента най-активно се работи с холандската фирма IDA. Вече регистрираните български фирми, които желаят да участват в доставките, трябва да се свържат с Мартин Халанд, управител на бюрото по доставките към ВКБ. Адресът на г-н Халанд е: Martin Halland, Chief of Supply Section UNHCR, 94 Rue de Montbrillant, CH - 1202 Geneva. Електронна поща може да бъде изпратена на . По последни данни се търсят строителни материали, свързани с реконструкциите на къщи (пирони, тухли).
В Агенцията за чуждестранни инвестиции е постъпила информация от Бюрото за координация на хуманитарните операции (ОСНА), че в случай на необходимост от спешна покупка на материали се организират търгове за фирми, които са в регистъра на ВКБ. Подробности по тези търгове могат да се открият чрез .
Наши фирми могат да участват в доставките и на Международния комитет на Червения кръст и червения полумесец (МКЧК). Организацията закупува стоки според нуждите, които се обявяват в нейните апели. От Агенцията за чуждестранни инвестиции препоръчват да се контактува с г-жа Фийна Мей (Feena May), ръководител на секцията за доставките. Заявките на български фирми и техните конкретни оферти трябва да бъдат изпращани на факс 41 22 730 2876, като телефонът за контакти е 41 22 730 21 43. На страницата на АЧИ в Интернет - - може да се намери информация за търгове и конкретни апели от различните хуманитарни организации. За повече информация е даден телефонът 980 - 09 - 30 на Даниела Дамянова, началник на отдел в Агенцията за чуждестранни инвестиции. В момента върви приемането на заявки за доставка на кухненско оборудване и 1 млн. некапещи свещи. Срокът за изпращане на заявките е 21 юни. Справки могат да се правят и на телефони: 980 - 50 - 69, 980 - 58 - 69, на които отговаря Центърът за насърчаване на износа. От този център съобщиха, че засега няма обявени търгове за доставки в Косово.
Данъчната администрация:
Не чакайте крайния срок за препрограмиране на касовите апарати
Има опасност от задръстване в сервизите за касовите апарати през последната седмица преди деноминацията, предупреди Дора Андреева, зам.-министър на финансите, на среща с местната администрация и бизнессредите във Варна. Опасността идва от българската психология, когато в даден закон или наредба да има срок, да се чака последният възможен срок. В случая във връзка с деноминацията Главно управление на данъчната администрация (ГУДА) пусна указания за препрограмирането на касовите апарати от работа с цели на дробни числа. Крайният срок, посочен в указанията, е 4 юли включително. Има и друга причина за струпване на фирми в сервизите в края на срока, даден от ГУДА. В указанията изрично е посочено, че "след препрограмирането на фискалните устройства за работа с дробни числа до 5 юли 1999 г. регистрирането на продажбите да се извършва по цени в стари левове, но с 00 след знака за стотинки". Въпреки указанията, спуснати от ГУДА, някои от служителите в данъчните служби уведомяват фирмите, че препрограмирането трябва да стане след 31 юни, заяви служител във фирма, поддържаща касови апарати. Касовите апарати са осемразделни, тоест в момента максималната сума, която може да се маркира на тях, е 99 999 999 лв., но ако сега се въведе десетичната запетая за дробни числа, тя ще стане 999 999 лв., добави още той. Тъй като търговците на едро много често отчитат суми, по-големи от 1000 марки, те на практика ще трябва да изчакат последния момент, за да препрограмират апаратите си, обясни служителят.
Ако не се налага отваряне на кутията на касовия апарат, пренастройката му може да се извърши и от собственика му, обясниха през изминалата седмица от ГУДА. В противен случай единствено сервизът може да извърши операцията. За да разбере собственик на касов апарат дали може да го пренастрои сам и как точно да стане това, най-добре е да позвъни във фирмата, която поддържа машината, посъветваха от сервиз, занимаващ се с тази дейност. В момента цената за пренастройката е между 5 и 10 хил. лв. (ако не се налага да се отваря кутията), но нищо чудно таксата да се вдигне в края на периода.
Фирмите все още робуват на: "Пари ми дай, акъл не ща"
Доц. Кирил Тодоров, председател на Българската асоциация за развитие на мениджмънта и предприемачеството, пред "Капитал"
- Още не. И причините за това са няколко. Първо - все още действа една консервативна традиция от типа: "Дай ми пари, не ми давай акъл". Второ - предприемачите нямат пари за обучение, а и данъчната система не ги поощрява да инвестират в него. Собствениците на фирми не са уверени (донякъде с право), че ще получат това, което искат, тъй като в голямата си част преподаването в страната е твърде академично. Липсва насочваща държавна институция, която да подпомага и да стандартизира обучението. И се получава така, че един преподавател е бил в Америка, друг - в Япония, трети - в Испания и т.н. , и всеки си приказва това, което си знае оттам. Да не говорим, че повечето от тях не са били никъде.
- Има различни изследвания, които дават приблизителни насоки, но обикновено фирмите имат нужда от обучение по маркетинг, финанси, счетоводство, мениджмънт, бизнескомуникация - как да водим преговори например. Предприемачите се нуждаят от познания по конкретни, специфични въпроси - как се прави експорт, различните условия на страната, в която фирмата внася стоки, външнотърговски режим и т.н. - Най-разпространените микрофирми са фамилните - с един, двама, трима заети. Те също имат нужда от обучение, но те са и най-зле, защото, първо, са свикнали да действат сами, второ - нямат пари за обучение и трето - няма достатъчно ноу-хау за тях. Така че семейните фирми са малко неглиже. По-добре е развита ситуацията във фирмите с над 20 души заети и особено в средните. Най-благодатни за обучение според мен са средните бързорастящи фирми, които работят в новите сектори - примерно информационни технологии, пакетиране, етикетиране и т.н. - По целия свят е доказана, само тук още не. Но ние няма защо да се оплакваме, ще трябва да я докажем. В България не са много хората, които наистина могат да отговорят на конкретни нужди на фирмите. Друг е въпросът, че вътрешнофирменото обучение не е чист тренинг. Това си е консултиране по същество. Някои фирми плащат за тренинг, който е по-евтин, но искат да ни използват като консултанти, за да им решаваме конкретни проблеми. Също така много малко от преподаващите могат да служат за пример във вътрешнофирменото обучение. За него се изисква да си харизматична личност, да не оставяш предприемачите дори една минута да скучаят, след като са отделили три-четири дена и са се откъснали от ежедневните проблеми. Трябва да се използват много раздвижени методи, да се работи в екипи, да има взаимно разбиране. Преподаващият трябва да може да работи от сутрин до късна вечер. Включително и в дискотеката се работи - това е реалността.
- Такива има много. За съжаление те развалят професионалната гилдия и донякъде предприемачите са прави да са подозрителни.
- Балансът се постига, когато обучаващият има достатъчно добра практика. Специално в предприемачеството, ако не знаеш как се правят нещата в действителност, е немислимо да обучаваш. Можеш да обучаваш по функционални области - маркетинг, финанси, но вътре във фирмата да влезеш, без да имаш практически фон, гръб, това е немислимо. Второ, ако искаш да правиш съвременно обучение, трябва да ползваш чужди методи. Не знаеш ли английски език, не си ли изкарал няколко месеца в чужбина, и то в страна, която прилича по размери на България, не Германия, а Дания, Холандия, Испания, Португалия - не го виждам такъв тренер.
- Защото Германия, първо, е голяма страна. Второ - Германия не е най-добрият пример за обучение по предприемачство и малки фирми, макар че ние често преписваме от нея. Първата преподавателска катедра по предприемачество там е създадена миналата година, забележете, а нашата - през 1992 г. Германия е силна в големите предприятия. "Файненшъл таймс" публикува материал защо не трябва да се стартира бизнес в Германия. Само 8% от немските студенти искат да стават предприемачи, а в Холандия, Великобритания, Дания - те са с пъти повече. Сега Германия взема мерки и инициативата не идва от преподавателите, а от немското правителство и немски банки, които натискат университетите да правят катедри за обучение. Там вече ще се създадат 25 катедри. Така че дори в Германия върви една голяма кампания за промяна на предприемаческата култура.
Обучението по предприемачество вече има традиции
В края на 1989 г. започва бум на регистрацията на малки и средни фирми у нас. Частният сектор диктува нови правила, предявява нови потребности. Първите се учат в движение. Понятия като мениджмънт, маркетинг и прочее липсват от вече остарелите речници и обикновено се изпитват на собствен гръб. С времето нуждата от системно обучение по предприемачество става крещяща.
Веднага след 1989 г. хаотични бизнессеминари се опитват да запълват празнини. Частни фирми създават бизнесшколи. В началото на 1991 г. в катедра "Индустриален бизнес и предприемачество" на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) стартира факултативна дисциплина "Основи на предприемачеството". Първите ентусиасти са 25 студенти от четвърти курс, специалност "Икономика и управление на индустрията". На следващата година дисциплината става задължителна, студентите вече са 300, редовно и задочно обучение.
Преподавателите също наваксват в движение. Липсват емпирични данни за фирмите и пазара, а родните методически проучвания са утопия. Със средства от международен проект - ЕСБИД, в УНСС се поставя началото на специално изследване, което прави своеобразна дисекция на малкия и средния бизнес у нас. Едва през 1993 г. Националният статистически институт стартира отделно наблюдения на малките и средните предприятия в страната.
През 1994 -1996 г. друг международен проект - ТЕМПУС, обединява усилията на преподавателите от УНСС, стопанската академия "Д. А. Ценов" в Свищов, Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий" и Техническия университет в Пловдив. Изградена е верига от четири центъра за развитие на предприемачеството. Те са независими един от друг, но са свързани методически. Обучението става организирано. Студентите от трети и четвърти курс изучават "Основи на предприемачеството", "Управление и растеж на малката и средната фирма". Правят бизнеспланове, изготвят бизнеспроекти.
Центровете предлагат и индивидуални курсове за обучение по заявка на фирмите. Бизнесмените най-често предпочитат кратки целенасочени занимания - от три до пет дни. Цената зависи от продължителността, тематиката, броя на участниците, образователното им равнище. По-образованата аудитория поставя по-високи изисквания, затова и курсовете са по-скъпи.
Центровете извършват и вътрешнофирмено обучение по заявка на предприемачите. То е на модули и винаги е съобразено с конкретните нужди на дружеството. Използват се съвременни игрови методи. Твърде често в края на курса лектори и участници постигат единомислие по реални казуси от работата на фирмата и предлагат решение. Тарифите се договарят.
Обучение по предприемачество се извършва и в Техническия университет в Русе, в Нов български университет, в Техническия университет - София, в Стопанския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски", в Института за следдипломна квалификация към УНСС.
Специално създадени бизнесшколи и центрове също насочват усилията си в тази област. "Информа интелект", Центърът за мениджмънт и фирмено развитие в Русе, Институтът по мениджмънт и предприемачество в София вече имат достатъчно опит в подготовката на мениджъри.
Извънсъдебното разрешаване на имуществени спорове
Извънсъдебното разрешаване на спорове, известно като алтернативното разрешаване на правни спорове (АРПС) (аlternative dispute resolution - ADR), придобива нарастваща популярност като алтернативно средство или най-малкото като междинна стъпка, преди страните да прибягнат към по-формални правни процедури за решаване не само на търговскоправни спорове, но и на други имуществени спорове. При изработването на Третата многогодишна програма за малките и средните предприятия в Европейския съюз 1997 - 2000 (COM/96/0098 FINAL) насърчаването на развитието на АРПС е идентифицирано като мярка за опростяване и подобряване на административната и правната среда на бизнеса.
В развитите практики в Западна Европа, САЩ и Канада съществуват различни форми на АРПС. Освен арбитража най-често използваните между тях са посредничеството, помирението, експертното мнение по спора.
Недостатъчната ефективност на съдебното решаване на спорове за имуществени права, на изпълнителното производство, на производство по несъстоятелност е сериозно препятствие пред икономическия растеж. АРПС предлага характеристики, които отговарят на нуждата от повишаване на ефективността на правораздаването: спестява разходи - разходите, свързани с АРПС, са по-малко и по вид, и по размер, насърчава ранното и бързото уреждане на спора. Чуждестранната практика показва, че продължителността на процедура по АРПС може да бъде измервана в седмици, в сравнение с тези по съдебно и арбитражно уреждане, при които често става дума за месеци или години.
С Препоръка 98/257/ЕC oт 30 март 1998 г. Европейската комисия препоръчва принципи, приложими за извънсъдебните органи за разрешаване на спорове между потребители и фирми - независимост, прозрачност, законност, безпристрастност и др. Институционализирането на ефикасна и подходяща извънсъдебна процедура ще допринесе за изграждане на доверието на потребителите във функционирането на финансовия пазар в България. Опитът на държавите, членки на Европейския съюз, показва, че алтернативните механизми ползват и потребителите, и търговците, като намаляват разходите по разрешаването на спора и скъсяват срока на процедурата. Въвеждането на подобни схеми облекчава и достъпа до правосъдие. Поради неразвитостта на български пазар на финансови услуги то ще има и немалка превантивна роля.
В сравнителен план тенденцията води към обединяване на секторните омбудсмански схеми в областта на финансовите услуги. В съответствие със структурата на регулирането на пазара на финансови услуги в България могат да се изградят секторни схеми - за банките, за дейностите, регулирани от Закона за ценните книжа и фондовите борси, за застраховането и за пенсионното и здравното осигуряване. Също така основание за секториране на схемите е, че различните дейности са подчинени на различни регулатори: банките на БНБ, борсите и инвестиционните посредници на Комисията по цените книжа, застраховането на Национален съвет по застраховане и т.н. Изграждането на схеми с по-тясна юрисдикция ще осигури по-малко формалност, по-високо ниво на експертиза в различните области, решаване на споровете на по-ниско ниво (по-близко до потребителите).
В своето мнение за положението на потребителите на финансовия пазар 98/C95/18 от 29 януари 1998 г. Комитетът по икономическите и социалните въпроси на Европейските общности насърчава диалога между потребителите и застрахователните компании с цел да изработят процедури за помирение, посредничество и арбитраж за разрешаване на всякакви спорове помежду им, както и изразява своето желание за въвеждане на застраховатeлни омбудсмани в страните членки. Създаването на застрахователен омбудсман в България ще допринесе съществено за възвръщане на доверието в застраховането, както и за развитие на застрахователната култура.
През месец април и май 1999 г. Центърът за правна социология и антропология към дружество "Европейско право" проведе експертно проучване на тема "Решаването на имуществени спорове като фактор на икономическия растеж в България" сред утвърдени професионалисти в областта на правото - от консултантските организации и адвокатурата, от академичната общност, от държавната и местната администрация и от магистратурата. По преобладаващото мнение процедурите на решаване на имуществени спорове чрез посредничество са по-ефективни от съдебните и арбитражните (80%), но само 42% от анкетираните биха ги предпочели в практиката. По общо мнение (85%) арбитражът е по-ефективен от съдебното решаване на спорове, но само 57% от участвалите в проучването го оценяват като предпочитан пред съдебните способи за решаване на имуществени спорове. Не е широко разпространено мнението (28%), че създаването на специализирани съдилища ще допринесе за по-ефективното решаване на имуществените спорове.
