Едновременно с новината, че в Хелзинки преговорите между военните министри на САЩ и Русия зациклят в най-важната си част - за руска зона в Косово, посланикът на Русия в София Леонид Керестеджиянц промени тона и обвини българското правителство в липса на самостоятелност. Пред ИТАР-ТАСС г-н Керестеджиянц каза още: "Напълно неправомерна е препоръката към руската страна да съгласува въпроси, отнасящи се до компетентността на българските власти, с ръководството на натовската операция в Косово."
Очевидно дори след първия съществен български принос към действията на НАТО в Югославия - спирането на руските войски да достигнат до Прищина през нашето въздушно пространство и след като вместо "самостоятелен сектор" в Косово получават само "зона за отговорност", от Москва не се отказват да смятат поне България за част от своя балкански сектор.
Започнаха залаганията за наследник на Бойко Рашков
Започнаха залаганията за наследник на Бойко Рашков. "Вие ме обрекохте, както ме обрече министър Гоцев", заяви шефът на Специализираната следствена служба Бойко Рашков в националния ефир миналата седмица. Следовател No1 наистина е обречен. И не толкова заради изявлението на министъра на правосъдието, колкото заради изречените от премиера Костов в парламента тежки думи за него.
Започналата на 9 юни атака срещу Рашков не стигна до окончателния си край миналата седмица, макар да се очакваше развитие. Шефът на следствието си спести и скандалните разкрития, които щеше да каже на журналисти след заседанието на Висшия съдебен съвет. Той дори и не направи опит да разпространи в медиите възраженията си, които предостави на ВСС по направената от Инспектората на Министерството на правосъдието ревизия на Специализираната следствена служба. Само обяви, че възраженията му са написани в 48 страници, точка по точка, плюс 150 страници приложения. Затова поредната синя виелица в правосъдието се отлага за новата седмица.
Управляващите очевидно са категорични за отстраняването на Рашков от Специализираната следствена служба. Оттук нататък каквито и опити да прави той за своето спасение, те ще са безсмислени. Новият Закон за съдебната система, който дава право и на министъра на правосъдието да иска понижение на следователи, е така направен, че да има достатъчно вратички, за да може един магистрат да бъде отстранен по партийна повеля. Но ако констатациите в ревизията на инспекторите от Министерството на правосъдието наистина са толкова сигурни и незадоволителната оценка е подплатена с достатъчно доказателства, на следовател No 1 може да се търси и дисциплинарна отговорност по чл. 168. Там са фиксирани и нарушения и пропуски на служебните задължения, и неоправдано забавяне на изпълнението на служебните задължения, и действия извън кръга на службата, които уронват престижа на службата. Проблемът при дисциплинарната отговорност е, че обвиненията трябва да се доказват, а решенията могат да се обжалват във Върховния касационен съд. Затова министър Гоцев предложи понижението по чл. 30 от ЗСС, където тази процедура не е необходима. И естествено я гарнира с информацията на МВР за намеса на Рашков в разследването по делото за убийството на Андрей Луканов. Така отстраняването на Рашков е далеч по-лесно.
Веднага след фронталната атака срещу Рашков започнаха и първите залагания кой ще го наследи. Два дни след обявената ревизия на следствието и издекламираната в заседателната зала на ВСС справка на МВР за нерегламентирани контакти на Бойко Рашков с евентуалния поръчител на убийството на Луканов се появиха имената на доста негови наследници - от сини депутати юристи до провинциални или столични магистрати. На третия ден обаче синьото мнозинство в парламента почти насочи лъча към възможната кандидатура за пост номер едно в ССлС. За нов член на ВСС на мястото на станалия зам.-министър на правосъдието Димитър Тончев беше избран следователят Богдан Карайотов.
Карайотов има три важни предимства - той е може би най-известният следовател в държавата, защото е шеф на отдела "Тежки престъпления срещу личността" и името му непрекъснато излиза в медиите при разследването на всяко по-заплетено убийство. Трябва да се признае, че в кариерата си е заловил десетки убийци. Освен това единствен от колегите си той публично се обяви срещу своя шеф в началото на тази година и... навлиза в пенсионна възраст.
Карайотов никога не е бил съгласен с вижданията на началника си, но и никога не е заставал открито срещу него. Публичният скандал с Рашков стана само дни след като беше създадена Камарата на следователите. "Синдикалната организация" на разследващите обединява около 600 следователи от цялата страна, а за неин шеф беше избран заместникът на Рашков Румен Георгиев. Богдан Карайотов нарече организацията "камара на началниците" и заподозря в нейното учредяване възможност за запазване на властта на Бойко Рашков. Повод за подозрения му даде желанието за създаване на единен информационен масив на камарата, в който да се изпращат материалите от всички следствени служби в страната. През февруари амбициите на Карайотов за директорския стол на бул. "Насър" не изглеждаха толкова изявени. Тогава той беше заподозрян по-скоро в подмолна дейност срещу Рашков, защото следовател No1 подготвял документите му за пенсиониране. След избора на Карайотов за член на ВСС от парламентарната квота кандидатурата му изглежда все по-реална.
За човек с реални шансове за поста на Рашков се смята и бившият му заместник Павел Павлов. Когато се влошиха отношенията между МВР и следствието, Павлов се смяташе за троянския кон на Бонев в НСлС. Подозренията почти се потвърдиха, след като той напусна НСлС и изненадващо беше назначен за заместник-директор на НСБОП. По-късно Павел Павлов напусна спецслужбата и стана синдик на фалиралата Кредитна банка на Мултигруп. Сега, когато столът на Бойко Рашков силно се разлюля, името на Павел Павлов отново изплува. Самият той беше забелязан миналия вторник в Министерството на правосъдието.
За трети приемник се сочи и сегашният заместник на Рашков - Румен Георгиев. Човек с авторитет в ССлС, диалогичен и отворен към медиите, работи съвместно с управляващите и учените по различните наказателни концепции. Но това едва ли е достатъчен актив. На СДС им трябва сигурен и верен човек - като един от първите двама например.
Ако бъде понижен в редови следовател, Бойко Рашков ще се прости и с креслото си във ВСС. Скандалът с неговото преизбиране като член на стария и новия ВСС беше претупан набързо през февуари. Според закона той няма право да бъде два мандата негов член. Мандатът на стария ВСС беше прекратен преждевременно, а Рашков беше избран и за член на новия, доминиран от сините. Още тогава някои юристи коментираха, че изборът му е невалиден. За целта обаче трябва да се пита Конституционният съд какво се има предвид под термина "два последователни мандата". Противниците на Рашков едва ли ще си спестят нова атака по този казус. Едва ли ще му помогне и фактът, че с гласовете на неговите хора във ВСС беше избран за главен прокурор Никола Филчев. Той обаче май не помни дълго подобни услуги, видно от последните му кадрови действия. Но помни тези, които са заставали срещу него.
Ако Рашков бъде отстранен и от ВСС, висшият орган на магистратите ще бъде доминиран изцяло от сините тоги, в чиято политическа лоялност никой не се съмнява. Единствената опозиция на главния прокурор във ВСС ще бъде съдийската квота, която гласува против него при избора през февуари. Изявен лидер на съдиите е шефът на Върховния касационен съд Румен Янков, който не пести критиките си към Филчев и Гоцев. Янков обаче е далеч по-костелив орех от Рашков. Не само защото е с неоспорим авторитет сред съдиите, а и заради длъжността, която заема като председател на ВКС. Така че той трудно ще бъде атакуван. Освен това на сините тоги ще им е значително по-трудно срещу съдиите, защото те са далеч по-независими и по-принципни от прокурори и следователи.
Не бива да се отнема правото за пряк избор на местната власт
Моньо Христов, депутат от БЗНС-Народен съюз, пред "Капитал"
- Ако разгледаме парламентарното мнозинство и правителството, бих казал, че няма. Така е и при централните ръководства. Не мога обаче да кажа същото за голяма част от структурите ни в страната. Причините са различни - има и личностни моменти, но най-често липсва комуникация. Много от местните лидери на СДС не възприемат тона и стила на централното си ръководство. От друга страна, има и наши виновници, които не са достатъчно диалогични и прагматични. Мисля обаче, че политическата нужда да участват заедно в управлението на общината ще заглади тези отношения. Но, повтарям, много зависи от местните лидери на СДС.
- Защо недоволство? СДС предпочете радикален, бърз дори, бих казал, революционен път за нашето общество за бързо повдигане на нивото на компетентност. Според нас демократичният процес в страната изисква еволюционен път. Разбира се, има нужда от повишаване на нивото на компетентност, особено при кметовете и общинските съвети. Но с радикални мерки щяхме да отидем в друга крайност - да създадем политически елит или класа, която после много бързо да се трансформира в икономическа и политическа групировка в съответната община, а и по-нагоре. Не ги деля на сини, червени или зелени, твърдя, че така много лесно хора с дадени права могат да се обединят в името на други интереси. Затова считаме, че трябва да се извърви еволюционен път и да не се отнема правото на местните хора в пряк избор да определят фигурите в местната власт.
- Няма да подкрепим драстично намаление на общинските съветници. Ще настояваме за оптимална прекатегоризация на общините и пропорционално на жителите да се определи броят на съветниците. Не зная откъде излезе предложението да се вдигне броят на жителите на населените места, където няма да се избира кмет - от 100 на 500.
- Да, твърди се, че било и на Веселин Методиев. Те обаче твърдят, че такова нещо няма. Но който и да го е предложил, Народен съюз няма да подкрепи такава промяна в закона. Има нещо много съществено - броят на избирателите е спаднал във всички населени места. Ако се приеме такава поправка, това би означавало над 60 процента от населените места да са без избираеми кметове. Дори само заради това ще настояваме да остане досегашната бариера от 100 жители - само в тези села да има кметски наместници, в останалите да се избират. Мисля, че и ДПС няма да гласуват "за".
Има и друго много съществено - наместниците обикновено са външни хора, не са от селото. Особено е тежко за населените места, далече от центъра - най-критично е през зимата, когато никой не ходи при тях, пълномощникът - също. Той често е обикновен чиновник, ходи на работа, после се прибира вкъщи. Но в канцеларията му остава заключен единственият телефон в селото, а няма доктор, няма поща... Ако е местен и пряко от гласоподавателите натоварен с отговорности, има заинтересованост. Иначе е само парашутист, който ходи да си взема заплатата.
От друга страна, ясно е, че при 100 души население трудно могат да се намерят качествени кандидати. Но няма да подкрепим такава поправка, ще настояваме за пряк избор на кметове на всички нива. Петстотин жители вече са селища с достатъчно компетентни хора, които могат да бъдат избирани.
- Да, ще настояваме да се впишат като поправки в избирателните закони части от нашия проектозакон за политическите партии. Например, кандидати за местните избори да могат да издигат само партии, които имат структури в най-малко една втора от общините в страната. И още - всяка политическа формация, която се кандидатира в изборите, да внесе 20 милиона лева гаранция и ако не събере 1 процент съветници, парите да останат в бюджета на държавата. Това са подходи, които не ограничават правото на гражданите на политическо сдружаване, а спестяват излишни харчове за всичките 218 политически партии, които има в момента в страната.
- Не си спомням някой досега да ни е финансирал кампаниите в нито една изборна кампания от 1994 г. досега. Финансирането на местните кампании в Народен съюз е много по-различно от централните. Там може да си направиш подходящ начин на групиране на общините в съответната област - има такива, които не се нуждаят от особено финансиране. Например в община от 4 хиляди души хората се познават до един. Където обаче живеят 100 хиляди, е друго - нужни са повече средства. Изобщо не ни притеснява условието, поставено от Муравей Радев.
- Ако досега е имало някакъв квотен принцип в подялбата на властта в коалицията, аз не съм го разбрал, защото, ако наистина трябва да се делим по квоти и да си искаме полагащата ни се като парламентарно представителство част от управлението, много сериозна ще бъде заявката, нали? Ако разгледаме това разпределение на ниво зам.-министри и надолу по йерархията, се получава съвсем различна картина. Никога не сме поставяли такива условия. Смятаме, че не бива партньорите в коалицията ОДС, след като имат министерства, да имат само в тях свои представители - това не е добре. По-доброто е, когато в министерствата има представители от всички политически сили от ОДС. По този начин се реализира партньорството.
- Общините, в които можем да се преборим самостоятелно, не са много. Ако се разделим, със сигурност в поне 80 общини просто ще загубим само заради разделението. Ролята на централните ръководства е точно в това - да помогнат да няма местни конфликти. Който има по-силните позиции и по-силен кандидат, неговата политическа сила трябва да е доминираща.
- Да, вече имаме 60 общински кандидати. Очакваме до края на месеца да станат сто - като намерения на местните структури.
- Вярно, някои от структурите ни малко са се надскочили, но някои са със съвсем реални шансове.
- Не можем по устав да участваме в предварителни избори на друга политическа сила. Но личното ми мнение е, че ако има някакъв голям спор за кандидатурите, може да се направят предварителни избори между кандидатите на СДС и Народен съюз. Това не се споделя от много хора, но може да се използва по-нататък, след като всеки от нас си определи кандидата. В общите предварителни избори обаче няма да участваме. Що се отнася до номинацията ни в Петрич - Васил Костенаров е много силен кандидат, доказват го и проучванията там, той би събрал гласове и от други политически сили.
- Софиянски направи модерно и силно управление в София. През 1995 г. бяхме с друг кандидат в негова конкуренция, но сега не можем да не отчетем неговите успехи. Затова няма да издигаме негов конкурент от Народен съюз.
- Не, с ДПС ние имаме взаимодействие от предишните местни избори с реален успех. Сега пак ще има такива коалиции. Там, където това е доказано печеливш ход, ще го повторим, но няма такова нещо - да излизаме срещу СДС заедно с ДПС. Такава интригантска мисъл не ни е присъща.
- Нашето искане остава. Централните ръководства трябва да дадат гаранции, да поемат ангажименти за местните избори, които да бъдат узаконени с това споразумение. То ще бъде като сигнал, като икона за местните структури, че го има и трябва да работим заедно.
- Мисля, че е възможно. Първите стъпки към това ще са на местните избори. В периода преди парламентарните този нов процес на политическа трансформация ще се задълбочи. Би било добре и ДПС като политическа организация, винаги би било добре да участва в него.
- По проблеми между СДС и ДПС се опитваме да омекотяваме нещата, но това не е посредничество. Ние виждаме, че ДПС при вземане на политически решения и в законодателството застава на позиции, сходни с "Програма 2001". След като няма различия, защо тогава да не бъдем заедно. Друг е въпросът как СДС и ДПС ще превъзмогнат трудните си моменти и ще направят своите стъпки един към друг. Ние не искаме да сме като съд, който събира разведени.
Босна няма да бъде моделът за възстановяване на Балканите
"Всички големи проекти за реконструкция на Балканите, спонсорирани от международните финансови институции, са много важни, но без участието на частните капитали техният ефект няма да бъде постигнат" - заяви българският посланик в САЩ Филип Димитров пред конференция, посветена на реконструкцията и подпомагането на Балканите, която се проведе във Вашингтон тази седмица. Неговата позиция беше подкрепена както от посланиците на страните, засегнати от войната в Косово, така и от присъстващите американски експерти и бизнесмени.
Конференцията, организирана от Центъра за реконструкция и развитие към "Екуити интернешънъл", целеше да даде възможност на потенциалните частни инвеститори и представителите на балканските правителства да дискутират нуждите и възможностите за инвестиции в Югоизточна Европа. Ако се съди по броя на представените частни корпорации, всяка от които трябваше да заплати такса от близо 500 долара за участие във форума, може да се каже, че интересът към плановете за реконструкция на Балканите е солиден.
От своя страна правителството на САЩ, въпреки че очаква Европа да поеме по-голямата част от цената за възстановяване, се старае да осигури на американските компании заслужен дял в реконструкцията.
Администрацията счита, че след като САЩ плати две трети от цената на военната кампания в Югославия, би било справедливо Америка да се третира като пълноценен партньор на Европа при разпределянето на договорите за реконструкция на Балканите.
Очевидно е, че има
От друга страна, политическите кръгове осъзнават, че международното участие в този процес трябва да се фокусира по-скоро върху частните инвестиции, отколкото върху държавните помощи. Докато правителствата могат да помогнат в координацията на усилията, международните финансови институции са тези, които ще осигурят необходимите кредити, а западните корпорации ще трябва да намерят жизнеспособни инвестиционни възможности.
"Балканите са реална зона за икономически възможности - каза посланикът на Босна и Херцеговина Мухамед Сакирбей - но трябва да се отчита, че ние преминаваме през два прехода: от война към мир и от комунизъм към пазарна икономика."
Крехките демокрации на Балканите бяха сериозно засегнати от конфликта в Косово и продължаващата криза на Балканите. Албания даде убежище на над 600 хиляди бежанци от Косово, което неимоверно обремени бюджета на страната и затрудни оскъдната инфраструктурна система. Едно от сериозните приходни пера в бюджета на Албания са митническите такси, които значително намаляха по време на конфликта.
Македония обяви, че няма да достигне очаквания икономически ръст от 6 на сто поради загубите от войната и разноските по 270-те хиляди косовски бежанци. Досега страната е получила много малко компенсации за разходите по издръжката на бежанците. Македония губи по 150 млн. долара месечно, като до края на годината сумата се очаква да достигне един милиард долара. Босна, в частност Република Сръбска, загуби над 30 на сто от търговията си с Югославия.
Загубите на Словения са предимно в туристическия бизнес, който съставлява 2.8 на сто от брутния вътрешен продукт. Въпреки това страната ще продължи да инвестира в икономиките на балканските страни. Словения вече има реализирани инвестиции в Хърватия, Босна, Македония и Югославия и заявява намерението си да насочи повече инвестиции към Черна гора. Румъния отчита загуби от близо 800 млн. долара досега, Унгария - между 500 млн. и един милиард.
Според Хърватия за възстановяването на Югоизточна Европа ще са нужни 88 милиарда долара, от които 50 милиарда са необходими на Югославия. Тази преценка далеч надхвърля предвижданията на ООН за 30 милиарда долара фонд за реконструкция на Балканите. В момента се подготвя по-точна оценка за размера на средствата, необходими за възстановяване на Косово и подпомагане на страните, които приеха бежанци и загубиха в търговията си поради войната.
Реконструкцията на Балканите трябва да започне още с влизането на войските на НАТО в Косово. Това мнение на посланика на Македония Любица Ачевска се споделя и от американските политически наблюдатели на региона. Според тях
Очевидно плановете за реконструкция ще бъдат диференцирани не само по сектори, но и според конкретните нужди на различните страни от региона. В този смисъл Албания, Косово и Македония вероятно ще получат помощ на различно ниво от това, което България, Румъния и Хърватия могат да очакват. Пряко засегнатите от войната страни, които приеха и най-много бежанци, естествено ще бъдат обект на повече институционална помощ от страна на западните правителства. Докато страни като България ще разчитат на помощ за реализирането на инфраструктурни проекти от регионално значение и...на собствените си усилия за привличането на частни инвеститори. Този процес, разбира се, ще бъде значително улеснен поради цялостната институционална подкрепа на Запада за Балканите и поради новите възможностите за кредити и гаранции от международните финансови институции. Основният фактор обаче ще продължава да бъде съществуващият в страната климат за чуждестранни инвестиции и ходът на реформите.
Осъзнавайки откъде могат да дойдат основните пречки пред инвестиционните възможности, румънският посланик Мирча Джоана обяви намерението на Букурещ да основе регионален център за борба с организираната престъпност и корупцията и призова ФБР, ЦРУ и Интерпол да съдействат на Балканите.
"Трябва първо да почистим добре мазето на къщата си, преди да стигнем до чуждестранните инвестиции, които съставляват покрива на сградата."
"Креди сюис" няма да продава 22-те ВЕЦ
Проваля се сделката с "Креди сюис фърст Бостън" (Credit Suisse First Boston), която беше избрана за посредник при продажбата на 22 ВЕЦ от системата на Националната електрическа компания. Това стана известно преди седмица, когато председателят на директорския борд на НЕК Константин Шушулов обяви пред депутатите от енергийната комисия, че има непреодолими затруднения по сделката и договорът с "Креди сюис" ще бъде прекратен. Председателят на Комитета по енергетика Иван Шиляшки тогава заяви, че няма такова нещо, Шушулов се бил изразил неправилно. При такъв договор може да има трудности, но инвестиционният посредник ще си свърши работата, заяви шефът на енергийното ведомство. В началото на тази седмица обаче той зае противоположната позиция и обясни, че Комитетът по енергетика сам ще продава 22-те ВЕЦ, които сега са поверени на Агенцията за приватизация. Ние ще поемем сделката, тъй като разполагаме със специалисти, които могат да намерят купувачи за 22-те водни централи, обясни Шиляшки. Председателят на надзорния съвет на Агенцията за приватизация Асен Дюлгеров пък заяви наскоро, че чужденците не са свършили работата, за която бяха наети, и най-вероятно договорът с тях ще бъде развален.
Това е поредният опит да се оправдае блокирането на приватизацията с лоша работа на инвестиционните посредници, коментират енергийни експерти. Агенцията за приватизация подписа договора за посредничество по продажбата на предприятията от първия етап на пула НЕК с избрания инвестиционен агент "Креди сюис фърст Бостън" на 27 юли 1998 г. Според договора приватизационният агент трябва да намери купувачи за 22-те ВЕЦ до една година. До изтичането на договора остава около месец. Междувременно източник, близък до НЕК, съобщи, че консултантът "Креди сюис" е изпратил в Агенцията за приватизация писмо, с което настоява за прекратяване на договора за посредничество. Преобладаващото становище в енергийните среди е, че "Креди сюис" не може да изпълни поетия ангажимент заради неизяснената собственост на голяма част от централите - към 12 от 22-те ВЕЦ има сериозни реститутски претенции. "Реституционните претенции наистина са големи, но те нямат връзка с продажбата. ВЕЦ-овете се продават като обособени части от НЕК АД и обезщетяването на реституционните претенции ще се извършва от НЕК", обясни Захари Желязков. Обичайната практика е бившите собственици да бъдат обезщетявани според случая или с акции, ако предварително са заделени за реституционни искове, или с компенсаторни записи, обясни експерт от АП.
В писмото на "Креди сюис" се твърди само, че посредникът нямал подходящи условия за работа, заяви Атанаска Бозова, шеф на отдела за работа с външни консултанти. Според нея досега те не са предали никакви документи и отчети и не е нормално подобно писмо да се изпраща 10 месеца, след като договорът е влязъл в сила. Нещата обаче не са толкова прости. Ангажимент на Комитета по енергетика и на електрокомпанията е да изяснят законовата рамка за приватизацията, особено когато освен придобиването на собственост върху обекта тя е свързана с концесионен (или лицензионен) режим за дейността, в случая електропроизводство, и с получаването на право за ползване на съответните язовири. Според енергийни експерти това не е направено.
По-големият проблем обаче е, че и сега - един месец преди изтичането на срока на договора за намиране на купувачи за малките ВЕЦ-ове, все още липсват законовите условия за продажбата. Реално погледнато, в момента действа Законът за електростопанството от 1975 г., според който електроенергетиката като цяло и отделните й структури и съоръжения са държавна собственост. По този закон държавата контролира изграждането на електроенергийните обекти, производството, преноса, разпределението и използването на електрическата енергия. За каква продажба тогава става въпрос? Към това се прибавя и практиката за държавно регулиране на цените. Най-важното за един инвеститор е гаранцията за връщане на вложените средства и възможността да реализира съответна печалба. Това може да стане с подходящи тарифи и възможност за директно договаряне с консуматори в страната или извън нея. При сега действащия закон това не може да стане. Проектът на новия закон за енергетиката едва сега влезе в парламентарната зала за второ четене. Дори ако бъде приет през тази седмица, консултантът пак не би могъл да изпълни поръчката. Освен това, ако влезе в сила новият закон, това ще стартира преструктурирането на НЕК. Според предвидената в законопроекта схема електрокомпанията ще бъде разделена, при което производството на електроенергия ще се отдели от преноса и разпределението. Това означава, че централите, включително водните, ще бъдат извадени от капитала на НЕК и ще получат статут на самостоятелни юридически лица - независими производители. Какво ще стане тогава със схемата за приватизацията на ВЕЦ-овете като обособени части и обезщетяване на реституционните претенции от НЕК?
Още миналата година, когато беше сключена сделката с "Креди сюис", беше ясно, че тя е обречена на провал и ВЕЦ-овете няма да могат да се продадат в определените срокове. По-логично беше да се изчака с приватизацията на енергийни обекти, докато бъде приет новият закон за енергетиката, като междувременно се изчистят и неяснотите около собствеността. Правителството избърза с пускането на пазара на 22-те ВЕЦ, за да изпълни ангажиментите си по тригодишното споразумение с МВФ. Фондът и Световната банка недвусмислено дадоха да се разбере, че споразумението е невъзможно без решителни мерки за преструктуриране и приватизация на енергийния сектор. От друга страна, продължи протакането на закона за енергетиката според някои източници главно защото се е изчаквало да се финализира турската сделка за износ на ток срещу строителство на енергийни обекти и пътища, както и някои от договорите за рехабилитация и строителство на нови енергийни мощности в централи от комплекса "Марица-изток". Това, което прави "Креди сюис" в момента, е дистанциране от опитите на правителството да симулира активност пред международните финансови институции.
Накратко
Лицензиран беше първият публичен склад за зърно, съобщиха през седмицата от аграрното министерство. Базата на частната благоевградска фирма "Зърноизкупуване С.Т. Х." АД в Търговище е със складова вместимост 20 хил. тона. Засега тя е единствената, която има правото да приема зърно от новата реколта на влог срещу издавани складови разписки. За лиценз като публични складове кандидатстват още седем зърнобази. В близките седмици техните кандидатури ще бъдат разгледани от Националната служба по зърното. Засега по-голям е интересът на кандидатите за лицензиране като зърнохранилища. Одобрените фирми до момента са 11. По закон обаче те нямат право да издават ценни книжа под формата на складови разписки. От земеделското министерство потвърдиха, че е взето решение за създаване на компенсационен фонд, чиято функция ще е да гарантира отпусканите зърнени кредити. Капиталът на фонда ще е 5 млрд. лева. Те ще бъдат осигурени от държавния фонд "Земеделие". В ход са и преговори с Европейската банка за възстановяване и развитие, която е готова да отпусне 10 млн. германски марки за подпомагане на търговията със зърно. Парите ще бъдат дадени на Експресбанк. Тя ще ги отпуска на производители под формата на кредити, обезпечени със складови разписки. Общата сума, която ЕБВР е обещала по този проект, е 50 млн. марки.
Петролното ембарго за Югославия ще бъде отменено. В четвъртък правителството отмени постановление 80 от април т.г. за режима за износ, директен транзит и реекспорт на опасни вещества, предназначени за използване в съседни на България страни, на чиято територия се водят военни действия. В списъка на забранените вещества бяха петролът, течните горива и дълъг списък от химически продукти, чийто износ за Югославия беше спрян. Решението на правителството ще влезе в сила след обнародването му в Държавен вестник. От пресслужбата на кабинета заявиха, че при сегашното югоембарго няма констатирани случаи на контрабанда по западната ни граница.
Аграрното министерство отчете, че до момента са върнати 85.4 % от земеделските земи. В края на месеца възстановените имоти ще бъдат 93-95%, обяви зам.-министърът Георги Каркъмов. От общо 4754 землища в страната само в 236 връщането на имотите ще продължи след края на юни. Това прави около 7-8 млн. дка. Причините за забавянето са действащи договори за земедеразделяне, финансирани по Програма ФАР, и преработка на съществуващи планове за земеразделяне. Проблемът с ниския процент издадени нотариалните актове вече не стои, заявиха хората на Венцислав Върбанов. При последните изменения на закона беше прието, че скицата на земеделския имот и решението на поземлената комисия имат силата на официален документ. В ход е подготовката на информационна система за пазар на земята. Срещу плащане на такса от нея ще могат да се ползват данни за търсенето и предлагането на земеделски имоти. Предвижда се цялата информация да бъде качена и в Интернет, което ще позволи ползването й и от чужбина, каза Каркъмов.
Обсъждат се две нови схеми за фалиралата Варненска корабостроителница
В промишленото министерство се обсъждат два варианта за съживяване на фалиралата Варненска корабостроителница, стана ясно през изминалата седмица. Дружеството е с открита процедура по несъстоятелност и фактически прекратена дейност, което обаче не води до подобряване на финансовото му състояние.
За периода от началото на годината до края на април корабостроителницата отчита загуба за над 15 млрд. лева. Това надхвърля с близо 2 млрд. лева регистрирания собствен капитал на завода, който е 13.350 млрд. лева. Тенденцията към нарастваща декапитализация се потвърждава и от данните за натрупаните нови дългове. В края на март общият размер на задълженията на завода беше 113.9 млрд. лева. До края на април задълженията са нараснали на 123.9 млрд. лева главно за сметка на доставчици. Тези данни бяха съобщени от временните синдици на проведеното през седмицата първо събрание на кредиторите. Логично е да се предположи, че трупането на нови дългове е продължило и след откриването на процедурата по несъстоятелност, тъй като няма приходи от извършвана дейност, а в същото време се правят разходи под формата на платени отпуски на работниците.
От корабостроителницата твърдят, че основният проблем сега е привличането на външен капитал за възстановяване на дейността. В момента това е невъзможно, тъй като при всяко превеждане на пари по сметките на предприятието те автоматично ще бъдат блокирани от кредиторите. Няма и банка, която би отпуснала нов кредит при катастрофалното финансово състояние на завода. Преди време синдикатите опитаха да използват влиянието си в средите на управляващите за издействане на държавна гаранция по нови заеми, но им беше отказано. Това наложи спешното разработване на нестандартни схеми за привличане на свежи капитали и възстановяване на част от производството, без да бъдат нарушени интересите на кредиторите. Според промишления зам.-министър Марин Маринов възможни са два изхода.
Първата схема предвижда корабостроителницата или части от нея да бъдат отдадени под наем на външен инвеститор. Така срещу предоставените производствени мощности предприятието ще получава някакви постъпления от наемна цена и няма да носи стопански риск. Дори и да се стигне до натрупване на нова загуба, тя ще бъде за сметка на инвеститора. Според Маринов едно от преимуществата на подобна схема е, че работниците на корабостроителницата ще бъдат ангажирани, тъй като ще бъдат преотстъпени на наемателя.
Вариантът "отдаване под наем" обаче има и доста минуси. Ако изобщо постъпят някакви суми в предприятието, те ще бъдат минимални. Корабостроителницата няма да има правото да участва в разпределяне на евентуалната печалба от продажбата на готови кораби. Тя ще отива изцяло в този, който поема финансовия риск - външния инвеститор. В крайна сметка това би било само временно решение, което няма да доведе до удовлетворяване на кредиторите, оздравяване на предприятието и прекратяване на производството по несъстоятелност. По думите на самия Маринов подобен подход с отдаване под наем може да бъде приложен за по-малки предприятия, но не и за заводи от мащаба на Варненската корабостроителница.
Втората схема, която се обсъжда в промишленото министерство, предвижда корабостроителницата да сключи договор за съвместна дейност с друга компания - банка или друг вид финансова институция. В този случай свръхзадлъжнялото предприятие би могло да участва с производствените си мощности и работната ръка, а външният инвеститор - с финансиране. Според експертите на промишленото министерство подобна схема е била успешно приложена спрямо фалиралата корабостроителница в Шчечин (Полша). За целта дори е била създадена специална банка - Полска банка за инвестиции и развитие, която е създала смесени дружества с корабостроителницата за изработката на нови кораби. Тези дружества са били свободни да работят, тъй като не са наследили старите задължения на дружеството-майка. Парите за строежа на корабите са постъпвали по техни сметки, а не по сметки на самата корабостроителница. В случая с варненския завод обаче тази схема е невъзможна заради откритата процедура по несъстоятелност. Тъй като апортът е вид разпоредителна сделка, всяко изваждане на активи от капитала на дружеството директно намалява масата на несъстоятелността. По тази причина създаването на каквито и да било смесени дружества чрез прехвърляне на активи ще наруши интересите на кредиторите.
Според Марин Маринов този проблем може да бъде избегнат чрез гражданско дружество, създадено по Закона за задълженията и договорите, а не по Търговския закон. "Това е форма за съществуване на предприятия в процедура по несъстоятелност, която може да се приложи не само в корабостроителницата. Новото дружество ще има отделни сметки и няма опасност внесените отвън пари да бъдат блокирани от останалите кредитори. Паричните потоци ще бъдат изцяло под контрола на потенциалния инвеститор", коментира Маринов. Според него това е по-удачният вариант за съживяване на корабостроителницата. Дали ще се стигне обаче до прилагане на някоя от двете схеми, ще зависи от интереса на инвеститорите. Засега такъв липсва. Разговори са били водени единствено с испанската "Банко де Билбао", но още няма постъпило писмо за намерения, съобщиха от предприятието.
Шефовете на НЕК и БТК си отиват заради неизгодни сделки на правителството
Когато нещата в държавното управление не вървят, идва времето за оставки. Простата логика изисква някой да поеме пасивите от неуспехите в икономическата сфера, които иначе се трупат на сметката на правителството. По силата на това правило през изминалата седмица беше уволнен шефът на Българската телекомуникационна компания Мариян Драгостинов. Отстраняването му беше обяснено с опити да бъде провалена приватизацията на държавния телеком. Почти по същото време се разбра, че оставка е подал и главният изпълнителен директор на Националната електрическа компания Методи Константинов. Засега няма данни дали шефът на електрокомпанията е решил да напусне по собствена воля, или е бил принуден да стори това от своите началници. Официални съобщения няма, но е почти сигурно, че Константинов не е искал да участва в подписването на договорите по скандалната сделка за износ на ток за Турция. Така или иначе наслагването на двете оставки даде основания да се мисли, че е в ход поредната кадрова чистка сред държавните предприятия.
Шефът на БТК беше уволнен в сряда със заповед на председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения Антони Славински. Мотиви за това не бяха посочени. В официалното съобщение, разпространено чрез БТА, беше отбелязано само, че решението е "в интерес на работата". Според запознати Драгостинов е бил отстранен заради направеното изявление, че подготвяната сделка за БТК е неизгодна. Преди седмица шефът на телекома беше цитиран от близкия до правителството вестник "Стандарт", че "цената, на която БТК ще бъде продадена на консорциума от Кей Пи Ен и ОТЕ, е поне пет-шест пъти под реалната". Още тогава стана ясно, че дните на Драгостинов са преброени. Още повече че в същата публикация за първи път публично беше заявено от устата на държавен служител, че някой пречи за лицензирането на втори GSM- оператор. Изявлението съдържаше и ясния намек, че целта на това е да се осигури липсата на конкуренция на единствения в момента оператор "Мобилтел". В изявлението си Мариян Драгостинов не е посочил имена, но това не е и нужно. Телекомуникациите са ресор на вицепремиера Евгений Бакърджиев, чиито добри отношения с шефа на "Мобилтел" Владимир Грашнов са публична тайна.
От кабинета на Бакърджиев отказаха коментар по случая с обяснението, че принципал на телекомпанията е КПД. Шефът на комитета Антони Славински обаче потвърди, че причината за уволнението на Драгостинов са направените от него изявления. Други източници твърдят, че Драгостинов бил заподозрян от обкръжението на Бакърджиев, че е един от източниците, захранвали с информация в. "Капитал" за проблемите в преговорите за БТК. Постепенно в медиите се лансира тезата, че шефът на БТК си отива за далавери. Особено активен в разкритията по темата беше близкият до Бакърджиев в. "Стандарт".
Още в понеделник изпълнителният директор на БТК е бил принуден да подаде оставка, разказаха източници от правителството. Същия ден тя е била приета от борда на директорите на телекомпанията. Отстраняването на Драгостинов е било формално приключено със заповедта за уволнение от сряда. С нея управлението на БТК е било поверено на втория изпълнителен директор Иван Спасов. Според Антони Славински още не е ясно дали той ще заема поста временно, или ще остане начело на телекомпанията до нейната приватизация. Според някои източници на мястото на Драгостинов може да бъде избран Гроздан Караджов. Според други обаче това е малко вероятно, тъй като сегашният председател на директорския борд на БТК не е човек на Евгений Бакърджиев. По-големи са шансовете на сегашния и.д. Иван Спасов, който е в кръга от близки на вицепремиера.
Методи Константинов беше назначен за шеф на, НЕК в края на миналото лято. Тогава от ръководството на електрокомпанията бяха отстранени главният изпълнителен директор Кирил Караангов и отговарящият за ядрената енергетика Иван Хиновски. Мотивите за смяната им не бяха огласени. Няма и година по-късно, НЕК е сполетяна от нов управленски кадрил. Засега от Комитета по енергетика отказват коментар по случая. Неофициално оставката на Константинов беше обяснена със здравословни причини. В същото време отлично информирани източници обясниха, че шефът на НЕК напуска, защото не иска да сложи подписа си под договора за износ на ток за Турция. Според тях оставката на Константинов ще бъде приета на следващия борд на директорите на НЕК. В момента неговото място се заема временно от финансовия директор Валентин Иванов. Според отлично информирани източници обаче Методи Константинов по всяка вероятност ще бъде наследен от Данаил Тафров, сега главен секретар на Комитета по енергетика.
На пръв поглед между кадровите рокади в НЕК и БТК няма нищо общо. В основата и на двете оставки обаче стоят големи сделки за много пари. Това обяснява и напрежението, което ги съпътства. За всеки е ясно, че не Мариян Драгостинов е проблемът пред приватизацията на БТК. Ако беше така, досега Драгостинов да е бил уволнен сто пъти и сделката да е факт. Истината е, че подготвяната сделка за БТК е неизгодна за държавата. Просто условията, които единственият кандидат - консорциумът ОТЕ/КРN, поставя, са, меко казано, неприемливи. Това беше посочено в доклад на консултанта Дойчебанк и потвърдено в писмо на самото правителство до Световната банка. Единственият, който продължава да твърди, че сделката е изгодна, е вицепремиерът Бакърджиев.
По подобен начин стоят нещата и в НЕК. Обичайна практика в последно време е важните решения по управлението на дружеството да се вземат от принципала - Комитета по енергетика, и дори на по-високо равнище, след което да бъдат свеждани за изпълнение от шефовете на НЕК. Бартерната сделка с турския холдинг "Джейлан" беше договорена още миналата година на правителствено равнище. Договорът обаче още не е сключен. Един от големите проблеми е кой ще поеме отговорността да сложи подписа си от българска страна. Според енергийни експерти сделката е неизгодна, ще е в сила десет години и може да има сериозни последици за този, който я сключи. Не е тайна, че именно заради натиска, който му беше оказан, Методи Константинов беше принуден да излезе в болнични. По сведения на очевидци шефът на НЕК вече повече от месец е на лечение в санаториума във Владая.
Подготвят се нови суапи дълг срещу природа
Водят се разговори за суапови сделки дълг срещу природа с Германия и с някои други страни. Това беше съобщено по време на националната работна среща за финансовите механизми за подпомагане и управление на защитените територии. Преди две седмици финансовият министър Муравей Радев изпрати писма до държавите - кредитори от Парижкия клуб, с предложения за обсъждане на подобни сделки.
Схемите за дълг срещу разходи в страната за екологични цели са една от възможностите за привличане на външно финансиране. Най-често това може да стане срещу държавен дълг или дълга на държавна банка. През 1994 г. България защити пред кредиторите от Парижкия клуб суапова сделка за 23% от дълга на българската държава към Швейцария. Със средствата, които ни преотстъпи Швейцария, беше създаден Национален доверителен фонд. Чрез него се финансират основно проекти за закупуване и прилагане на технологии за очистване на въздуха и водите, както и други национални екологични приоритети. Финансират се само проекти, които отговарят на критериите на Световната банка и на швейцарското правителство. Инвестиционният пакет на фонда е около 12 млрд. лв. Чрез този фонд се осигури част от финансирането и за премахване на замърсявания в региона на МДК - Пирдоп. Този тип суапови сделки са особено подходящи за изчистване на задълженията на България към Парижкия клуб.
Американската агенция за международно развитие (USAID) също е изразила готовност да продължи финансовата си подкрепа за природозащитни проекти в България. Това се разбра по време на националната работна среща, посветена на финансовите механизми за подпомагане на природозащитната дейност и управление на защитените територии. През 1994 г. беше подписан договор между агенцията и българското правителство за съвместно финансиране на проект за опазване на биологичното разнообразие. По този проект USAID отпусна безвъзмездна помощ от 4.2 млн. долара и това е част от приноса на американското правителство към Световния фонд за опазване на околната среда (GEF). В рамките на този проект бе подготвен и законът за защитените територии. Основно изискване за продължаване на финансирането е да има адекватна институционална инфраструктура, чрез която да се усвояват отпуснатите средства. Както повечето международни финансови институции, и USAID не пожела отпуснатите средства да минат през бюджета. Предпочетеният от американците подход е целево усвояване на парите чрез избрана от нея фирма, в случая това е американската компания DRD.
Няколко са механизмите за финансиране на природозащитната дейност. Единият е с източник държавния бюджет, респективно Националния фонд за опазване на околната среда (НФООС). Той беше учреден през 1995 г. и се финансира главно чрез глоби и данъци за промишлено замърсяване и горива. Фондът отпуска безвъзмездни помощи или кредити за общините и предприятията, за да предприемат екологични мерки. Ресурсът на фонда обаче е ограничен и разходите по опазване на природната среда у нас са неприемливо малки спрямо европейските стандарти. Друг е въпросът, че досега в този фонд са акумулирани около 88 млрд. лв., но от тях за опазване на защитените територии и на биологичното разнообразие са изразходвани едва 0.05%, подчерта участник в срещата. Обикновено НФООС отпуска с по-голямо желание средства за проекти за изчистване на околната среда и това е обяснимо, тъй като старите замърсявания са един от големите проблеми у нас и често се явяват бариера за приватизацията на големите фирми, главно от химическата индустрия. Вторият източник на финансови средства за природозащитна дейност са частните компании. Но докато в развитите страни защитата на природата вече се е превърнала в печелещ бизнес, у нас такава практика все още няма, няма и законови условия, които да стимулират появата й. Поради това най-реалистично е да се приеме, че през следващите десетина години парите за екозащита у нас ще идват главно отвън. Единият механизъм за привличане на средства е спонсорирането от чуждестранни организации, какъвто е случаят с Американската агенция за международно развитие. Обикновено при подобни споразумения донорът изисква съфинансиране от българското правителство, което става чрез Националния фонд за опазване на околната среда. Друга възможност са структурните фондове на Европейския съюз, в които има специално направление за финансиране на екологични, в това число и природозащитни проекти. Проблемът е да се подготвят добри проекти, които да отговарят на критериите на ЕС. А тук, както се оказва, България май не е много силна.
Икономическото развитие е свързано с опазването на околната среда
Майкъл Уелс, международен експерт в областта на финансирането на природозащитни дейности и управлението на защитените територии, пред "Капитал"
- Понякога хората в страни с икономически трудности се аргументират с това, че инвестициите в опазване на околната среда са нещо, което не могат да си позволят. Вече имаме обаче немалко доказателства, че икономическото развитие е свързано с опазването на околната среда. Всъщност бъдещото дългосрочно развитие зависи тясно от околната среда. Една от поуките, извлечени в по-богатите страни, е, че е много по-евтино сега да се погрижиш за околната среда, отколкото да опиташ да го правиш след много години, когато тя е сериозно увредена. Разбира се, много трудно е да се аргументира инвестицията в околна среда сега.
- Да, в повечето европейски страни и в Северна Америка националните паркове се издържат главно от националните бюджети. Парковете могат да си покриват разходите и чрез постъпления от туризма. Някои паркове демонстрират новаторски идеи за привличане на средства. Но всъщност много малко са парковете, които могат изцяло да си покриват разходите. Едно от нещата, които те могат да правят, е да си сътрудничат с местните фирми. И така да дават приноса си за генериране на доходи и създаване на заетост в местната общност. Което съответно да създаде по-голям прием към парка сред местното население.
- Важно е според мен да се отчете какво е направила България. Защото въпреки икономическите затруднения България създаде една много важна рамка на защитените територии. Неотдавна тя прие един силно впечатляващ закон за защитените територии. И бюджетите за националните паркове се повишиха, независимо че още не е гарантирано дългосрочното финансиране. Не е лесно да се привлекат инвестициите от частния сектор в опазване на природата, като несъмнено най-обещаващата област е природният туризъм. Немалко са показателите за евентуалния ръст в международния туризъм в бъдеще. Доходите растат, хората имат повече свободно време, пътните разходи намаляват. Със своите силно привлекателни природни и културни дадености България би трябвало да привлича повече чужди туристи. За да може обаче да привлече групи от висшия слой на туристическото съсловие, вероятно ще са нужни средства за актуализация на някои от базите.
- Според мен тук няма един отговор. Всички ние научаваме, че природозащитната дейност трябва да се върши от много организации и по различни пътища. Така че ще продължи да бъде важна финансовата подкрепа от чужбина. Ние трябва да продължим да търсим начини за финансиране от частния сектор. И националните паркове трябва да продължат с търсенето на новаторски подходи и да разработят здрави връзки с местните управи, с туроператори, със собствениците на хотели и тези организации трябва да опитат да работят заедно в името на общата полза. Надяваме се, че ако България продължи да се движи в посока сближаване и приемане в Европейския съюз, ще постъпят повече средства.
VIVENDI ще участва с две оферти в наддаването за софийската вода
Френската групировка в консорциум с RWE и Allianz купува 49.9% от Berliner Wasser
Консорциум между френската групировка "Вивенди" (VIVENDI) и германските компании РВЕ (RWE) и "Алианц" (Allianz) е избраният купувач на 49.9% от акциите на берлинската общинска фирма "Берлинер васербетрийбе" (Berliner Wasserbetriebe). Новината има пряко отношение към конкурса за концесионер на софийското водоснабдяване, където "Вивенди" и "Берлинер васер" са конкуренти. И двете компании попаднаха в шортлистата от четири кандидата, сред които съгласно регламента ще бъде излъчен и бъдещият победител в София.
Берлинската сделка ще бъде най-мащабната приватизация на дялове от водоснабдително предприятие в Европа. Френско-германският консорциум ще плати 3.3 млрд. германски марки за предлагания пакет от "Берлинер васер". Негови конкуренти в наддаването бяха американският концерн "Енрон" и друг мощен консорциум, включващ френската компания "Суез Лионе дез о" (Suez Lyonnaise des Eaux), германската "Манесман" и Банково дружество - Берлин.
Прехвърлянето на акциите на "Берлинер васер" още не е извършено. Това ще стане в близките седмици след провеждането на финални преговори с избрания купувач, обясниха от фирмата. Още отсега обаче може да се прогнозира какъв ще бъде ефектът от тази сделка върху хода на софийския конкурс. Вариантите са два. Единият е "Вивенди" и "Берлинер васер" да участват самостоятелно и да подадат различни оферти. По този начин формално кандидатите ще останат четири и конкуренцията помежду им ще се запази. На практика обаче "Вивенди" ще може да участва с две оферти, което при всички случаи ще увеличи шансовете й за успех, коментират специалистите. Вторият вариант е двете компании да се обединят и да участват с обща оферта, което ще сведе броя на участниците във финалната фаза на конкурса до три. Според експертите това ще е поредното доказателство, че някои от другите силни кандидати за софийската вода са били неправилно отстранени от конкурсната комисия.
Първоначално столичната община получи осем оферти. В началото на май в шортлиста бяха класирани четири от тях - на френските "Вивенди" и "Суез Лионе дез о", германската "Берлинер васер" и британската "Интернешънъл уотър". Изненадата дойде от отпадането на френската "СОР ентернасионал" и британската "Азурикс" (дъщерна фирма на "Енрон"), които заемаха съответно трето и четвърто място в класацията на консултанта на общината "Прайсуотърхаус Купърс". Двете засегнати фирми подадоха контестации до Европейската банка за възстановяване и развитие, която финансира конкурса. На свой ред банката поиска обяснение за разминаването между общинската комисия и консултантите. Докладът на общината беше пратен в края на миналия месец. В него е посочено, че отпадането на СОР се дължи на съвместното й участие с българската "Техноекспортстрой". Според общинарите строителната фирма има 90 млрд. лева декларирана загуба за 1998 г. и това създава риск от източване на ВиК, в случай че смесеното дружество спечели конкурса. Отстраняването на "Азурикс" пък беше обяснено с "отсъствието на съществен опит в бранша". Отговорът на ЕБВР засега не е известен. Междувременно беше даден ход на втория кръг от конкурса. В срок до 31 август кандидатите ще трябва да подадат подобрени оферти. Победителят трябва да бъде определен до 30 септември.
Според специалистите основният въпрос сега е дали "Берлинер васер" и "Вивенди" ще участват с обща оферта или не. Кметът Стефан Софиянски заяви през седмицата, че "за общината "Берлинер васер" си остава легитимен участник в надпреварата". Според Андрей Делчев, юридически съветник на кметството, въпросът ще бъде обсъден в конкурсната комисия. Ако тя прецени, че сделката в Берлин влияе на конкуренцията в София, може да поиска от двете компании да излязат с обща оферта. В случай че "Берлинер васер" участва самостоятелно, шансовете на фирмата след извършената частична приватизация рязко се увеличават, коментират експерти. Ноу-хауто на французите в съчетание с традиционно силното германско лоби в общинските среди може да превърне берлинската компания във фаворит. Не без значение в случая ще бъдат и позициите на RWE и Allianz у нас. Първата компания е на път да получи един от големите проекти в енергетиката - рехабилитацията на ТЕЦ "Марица-изток 2". "Алианц" пък вече получи пълен достъп до застрахователния пазар в българската енергетика, след като купи "България холдинг" АД и по този начин взе половината от акциите на монополиста в този отрасъл - ЗАД "Енергия". Според наблюдатели следващата стъпка на "Алианц" в България ще бъде именно във водния сектор, който със стартирането на софийската концесия ще открие нови възможности за бизнес на западни компании у нас.
Сметната палата: Бави се усвояването на заеми
В графика за усвояването на средствата по целеви външни кредити, отпускани на НЕК, БДЖ, Главно управление на пътищата, пловдивското КЦМ ЕАД и "Елисейна" ЕООД, има значително изоставане. Това може да оскъпи обслужването на тези заеми, констатира Сметната палата в доклад за резултатите от проверка на управлението и обслужването на външния дълг през второто шестмесечие на 1998 г., който е внесен в Народното събрание.
В случая става дума за кредити по проекти, които освен погасителен план имат и план за усвояване на средствата, което също се следи от Сметната палата. "За първи път сме дали картина на това усвояване, която е много важно да се познава, за да може навреме да се вземат мерки", каза шефът на отделение "Централна банка и държавен дълг" в Сметната палата Надежда Сандолова.
"В момента, в който има забава на усвояването, ще трябва да се удължават сроковете, а ако това стане, се оскъпява ресурсът", обясни тя. Тогава се плащат допълнителни лихви. От институцията отказаха коментар за кои точно кредити става дума, какъв е размерът им и колко е неусвоената в срок сума.
Не е изпълнен и договореният график на плащанията по кредитното споразумение за внос на царевица между България и Корпорацията на стоковите кредити на САЩ от 1993 г. поради обявената в несъстоятелност ТСБанк и очаквани съдебни решения, констатира в доклада си Сметната палата.
За разлика от сигналите за неизпълнението на графика, по който се усвояват въпросните кредити, Сметната палата няма никакви забележки по сроковете на обслужването на външния дълг.
Според направената разбивка на общия външен дълг (9.27 млрд. долара) към края на миналата година 7.27 млрд. долара от тях се водят държавен дълг, 1.1 млрд. долара - правителствен дълг, и останалите 0.9 млрд. долара - държавно гарантиран дълг. Текущият контрол на управлението и обслужването на тези три елемента на брутния външен дълг е едно от направленията, по които Сметната палата извършва цялостната си проверка. В доклада се посочва и разпределението на дълга по източници на плащане - 89% се изплащат от бюджета, 1% - от БНБ, 10% - от другите кредитополучатели на държавно гарантирани кредити.
През второто шестмесечие на 1998 г. плащанията към външни кредитори са приблизително два пъти повече от полученото външно финансиране, констатира Сметната палата. Получените за цялата година средства за подкрепа на платежния баланс са били 64% от плащанията на страната към външни кредитори. Докладът на Сметната палата анализира и действията на правителството за увеличаване на обратните постъпления по отпуснати валутни и стокови кредити на други държави в периода преди 1990 г. Получените през 1998 г. постъпления от такъв характер представляват 0.44% от плащанията по външния дълг за периода.
Неплатена банкова гаранция изпрати вносител и дистрибутор на "Хюндай" пред следствието
Искат от ЦКБ да плати 1.038 млн. долара
Разкрита е измама за над 250 млн. лв. при внос през 1996 г. на автомобили "Хюндай", съобщиха преди седмици от Националната служба за борба с организираната престъпност. Това послужи като повод в следствието да престои за няколко часа бившият изпълнителен директор на "Хюндай България" Август Мичев. Компанията е дистрибутор на южнокорейската "Хюндай корпорейшън" за периода от 1995-1997 г. В скандала с двете фирми бе намесена и Централна кооперативна банка, тъй като засега банката отказва да плати издадената от нея през 1996 г. гаранция в полза на "Хюндай корпорейшън" в размер на 1.038 млн. долара.
Според запознати съмнителните действия на "Хюндай корпорейшън" датират още от началото на деветдесетте години, когато на българския пазар компанията работи с първия си дистрибутор "Интервега" ООД. Собственик на дружеството е Апостол Табаков, разследван през 1997 г. за неизпълнена доставка на автомобили на Aвиокомпания "Балкан" и бивш представител на българския авиопревозвач в Париж. След успешни първи години през 1994 г. "Интервега" започва да се задъхва от нарастващата конкуренция и лошия мениджмънт, което води до загуби както на самото дружество, така и на корейския партньор. В този момент корейците решават да създадат нова фирма, която да не е само дистрибутор на автомобили, но да предлага голяма част от останалите продукти на "Хюндай". За да гарантират успеха на втория си опит да стъпят на българския пазар, те канят за участие големи държавни фирми като "Електроимпекс" и НЕК. Имало е идея да влезе и Авиокомпания "Балкан".
Събитията от началото на 1996 г. са поучителни за начинаещи банкери, как една банка може да бъде заблудена при издаването на банкова гаранция, както се оказва след две години. През юни 1996 г. "Хюндай корпорейшън" продава на "Хюндай България" внесени в страната преди пет месеца 140 автомобила за 1.038 млн. долара. Българската фирма се задължава да плати автомобилите в рамките на две години, като за подсигуряване на плащането е издадена банкова гаранция от ЦКБ. Гаранцията е в размер на 1.038 млн. долара. Според управителя на "Хюндай България" по това време Август Мичев, след като вече е издадена гаранцията, българската фирма успява да договори нови цени на обща стойност 477 хил. долара.
Друга е версията на "Хюндай корпорейшън". Търговският директор на компанията Калин Дамянов твърди, че втора сделка няма - оригиналната цена е 1.038 млн. долара и всички издадени документи били на тази стойност. От корейското представителство са на мнението, че фактура за 477 хил. долара няма. Ако има такава, тя е фалшификат, твърдят оттам. От "Хюндай България" настояват, че такава фактура има в свободната безмитна зона в Бургас, където първоначално са били доставени автомобилите. Тази фактура е предоставена на митниците точно от "Хюндай корпорейшън". "Звучи абсурдно, че са били договорени други цени", категорично заключава г-н Дамянов. Според запознати на въпросната фактура (с по-ниската доставна цена) няма подпис на "Хюндай корпорейшън", а има поставен фалшив печат - предполага се от "Хюндай България". Този печат е една от уликите срещу бившия дистрибутор - печатът и компютърният му дизайн са били намерени в "Хюндай България", твърдят от "Хюндай корпорейшън". Според антимафиотите от спестени мита и ДДС "Хюндай България" е ощетила държавата със 192 хил. долара, или около 250 млн. лв. по тогавашния курс. Разплитането на предполагаемата далавера идва по сигнал на "Хюндай корпорейшън". Странното е, че през февруари 1998 г. набедената за подправяне на фактури "Хюндай България" изпраща сигнал до данъчната администрация за фалшиви документи, издадени от "Хюндай корпорейшън".
Хронологията на драматичните събития води до средата на 1998 г., когато за ЦКБ става ясно, че е дала гаранция за двойно по-висока сума от тази, която "Хюндай България" (по мнение на представителите на фирмата) дължи на "Хюндай корпорейшън". Играта на двете фирми остава неясна за банката. "Хюндай корпорейшън" не се съгласи да обявим в несъстоятелност "Хюндай България", каза Стоян Александров, шеф на ЦКБ. Не става ясно защо "Хюндай България" не е уведомила ЦКБ още през 1996 г., че са договорени по-ниски цени на автомобилите (ако е имало такива цени). Точно това фирмата прави със специално уведомително писмо до ЦКБ, изпратено чак през юни 1998 г. Според антимафиотите нещо като трипъл (тоест същата операция да се повтори още два пъти) са се опитали да направят от "Хюндай България" през септември 1996 г. с внос на две пратки автомобили, общо 478 броя. С тази разлика, че фирмата не успява да вземе банкова гаранция, поискана този път от Българска пощенска банка.
В крайна сметка следствените органи и съдът трябва да определят дали управителят на "Хюндай България" е ощетил държавата и дали е имало незаконни действия от страна на представителя за България на "Хюндай корпорейшън" Йонг Ки Чън. От развръзката на историята ще се разбере дали ЦКБ ще трябва да плати нещо от спорните 1.038 млн. долара на "Хюндай корпорейшън".
- По никакъв начин не сме измамили държавата. Ние работим с тези документи, с които разполагаме, тези документи, които са представени от "Хюндай корпорейшън", които са доставили автомобилите. Само 24 автомобила са обмитени по договорените цени с "Хюндай корпорейшън" от 3100 и 4150 долара, докато останалите 116 са обмитени по стойността, на която колите са доставени в бургаската безмитна зона - 5750 и 7270 долара. Къде е щетата за държавата? Митата, които сме платили, са по единствената фактура, която сме получили от "Хюндай корпорейшън" - за 477 хил. долара. В бургаската митница не е представяна от " Хюндай корпорейшън" фактура за 1.038 млн. долара и такава фактура не съществуваше до юни 1998 г. - Не сме изготвяли някакви фактури и по никакъв начин не сме нарушавали законите на страната. Дори може да се докаже, че с дейността си "Хюндай корпорейшън" не зачита законите на България. Ние разполагаме с много различни документи, издадени от "Хюндай корпорейшън", при това в оригинал, които еднозначно доказват многократно нарушаване на законите на страната. Тези документи се намират освен при нас и в митницата на страната, както и в много други държавни и частни фирми. Такива документи могат да бъдат открити и в някои банки Те не могат да изчезнат. Може да се докаже, че точно "Хюндай корпорейшън" издават фалшиви документи. За тези нарушения аз съм сигнализирал "Службата за предотвратяване и разкриване на данъчни престъпления" към ГУДА на 24 февруари 1998 г. Доколкото ми е известно, има съставен акт и наказателно постановление на представителя на "Хюндай корпорейшън" в София Йонг Ки Чън. Само че да се докаже, че "Хюндай корпорейшън" нарушава българските закони, не е удобно, защото ще се окаже, че една голяма корпорация вероятно няма да инвестира в бъдеще в България.
- Обратното. Ние отказахме да сме дистрибутори на "Хюндай" за 1998 г. при предложените ни условия. Корейците ни предложиха унизителни условия - цени с 15% по-високи от тези за нови дистрибутори. Нещо повече - отказаха да заплатят направените от фирмата разходи както по гаранционни ремонти, така и по други техни задължения.
Държа да ви кажа, че в момента "Хюндай България" не дължи нищо на никого, напротив, на нея й дължат - "Хюндай корпорейшън" и български банки. До момента никой - нито "Хюндай корпорейшън", нито ЦКБ не съди "Хюндай България". Дори нещо повече - на 10 юни тази година спечелихме дело срещу СБЗ - Бургас, за сумата над 100 млн. лв. поради отказа й под влияние на ЦКБ да освободи наши автомобили от зоната. При това решението на съда е окончателно.
- Смятам, че задължението да съобщят новите цени е на "Хюндай корпорейшън", доставчик на автомобилите. Интересно е защо не са го направили. Може би и ние е трябвало да уведомим банката.
Бяхме готови да поемем и този риск - да внесем и следващата партида залежали автомобили на "Хюндай", които се намираха в Дубай. Поискахме банкова гаранция от Българска пощенска банка. Първоначално от банката обещаха, че ще ни дадат. Затова купихме колите от "Хюндай корпорейшън". След това, предвид банковата криза през септември 1996 г., от Пощенска ни отказаха гаранцията. Тъй като нямаше как да платим автомобилите, ги продадохме обратно на "Хюндай корпорейшън" на същите цени. След това през втората половина на 1997 г. на части ние изкупихме голяма част от тези автомобили, като за всяка партида (по 5 -10 броя) получавахме нови фактури от "Хюндай", на цената на която те бяха доставени в България.
Накратко
Премиерът Иван Костов покани Дойчебанк да прояви интерес към приватизацията на Булбанк, съобщи правителственият пресцентър. Това е станало на среща във Франкфурт в четвъртък, на която освен него са присъствали председателят на банката Чавдар Кънчев, членът на управителния съвет на Дойчебанк Тасен фон Хайтеберг и директорът за Централна и Югоизточна Европа в банката Петер Тилс. Поканата не означава, че правителството се нагърбва с функциите на консултантите по сделката за Булбанк - "Креди сюис фърст Бостън" и "Кредитанщалдт инвестмънт банк", е обяснил след срещата Чавдар Кънчев. Според него било целесъобразно нашата страна да провери интереса на големите немски банки към приватизационния процес у нас, включително и към раздържавяването на банките. На срещата е било констатирано, че политическият риск у нас е преувеличен и често неразбран. Дойчебанк е предложила възможностите на банката да съдейства за актуализиране на представата за страната ни и за утвърждаване на имиджа й.
Председателят на надзорния съвет на Пощенска банка Кендал Нотингам, който е и главен изпълнителен директор на застрахователната компания ALICO (филиал на AIG), и зам.-председателят на надзорния съвет на банката и председател на борда на директорите на EFG Eurobank Георги Гондикас са уведомили през седмицата вицепремиера Александър Божков за намерението на Международната финансова корпорация (МФК) да участва в капитала на "Пощенска" и за намерението на Ей Ай Джи да създаде собствено животозастрахователно дружество. МФК ще участва в общия капитал на банката с 12 млн. долара, което се равнява на 16.5% от акциите. Предвиденият от Ей Ай Джи капитал за новото застрахователно дружество е 1.1 млн. долара. То официално получи лиценз от Националния съвет по застраховане и носи името "Ей Ай Джи Лайф - България".
Международната финансова корпорация (МФК), която е част от групата на Световната банка, реши да отпусне 5 млн. долара заем на Българо-американската кредитна банка (БАКБ). Заемът е за период от 5 години и ще се ползва за отпускане на дългосрочни инвестиционни кредити за малкия и средния бизнес. Като част от сделката МФК придобива възможността с предимство да разгледа варианта да придобие 20% от капитала на БАКБ.
МВФ: България е сред най-корумпираните в региона
Предстоящата мисия на фонда ще охлади илюзиите за край на реформите
В оформилия се кратък промеждутък между края на войната и края на реформите на дневен ред идва далеч по тривиалното - поредната мисия на Международния валутен фонд. Пристигащите в края на месеца представители на фонда ще преглеждат изпълнението на ангажиментите, които България съгласно тригодишното споразумение трябваше да изпълни до юни. Ще се обсъждат и параметрите за следващите 12 месеца, започващи на 1 юли 1999 г. Преди две седмици постоянният представител на МВФ в България Питер Стела каза, че на предстоящата мисия ще дискутират промени в договорените през миналата година макропараметри заради негативното влияние на войната в Косово върху българската икономика. Заявлението подейства като мехлем върху управляващите политици, но нищо чудно МВФ бързо-бързо да охлади илюзиите за продължаващо безпроблемно живуркане под неговото крило и за край на реформите.
При първия преглед по тригодишното споразумение през пролетта фондът отчете постиженията в областта на финансовата стабилизация, но подчерта (за кой ли път) необходимостта от далеч по-агресивна структурна реформа и затягане на финансовата дисциплина на предприятията. Тогава бе отчетено, че България не е изпълнила четири от изискванията по споразумението, но въпреки това бордът на директорите на МВФ одобри на 9 юни поредния транш.
В специален доклад преди мисията в България МВФ констатира продължаващите ниски темпове на инфлация и бюджетен излишък въпреки планирания фискален дефицит за настоящата година. Отчитат се и ефектите върху българската икономика на международната финансова криза и на войната в Косово - понижено външно търсене и по-ниски международни цени на българските експортни стоки, затруднен и оскъпен от транспортни разходи износ, отлагане на емисията на българския дълг на международните пазари и т.н. Фондът подчертава съвпадението на външните шокове с вътрешните трансформации в икономиката - приватизация, ликвидация и изискващото време укрепване на новите пазарни субекти. В резултат на тези фактори МВФ недвусмислено констатира, че първоначалните прогнози за 3.7% растеж и за дефицит по текущата сметка до 3% от БВП за настоящата година вече изглеждат непостижими.
От Вашингтон припомнят, че растежът на БВП през миналата година (3.5 на сто) до голяма степен се дължи на ниската база от 1997 г., а досегашните данни за 1999 г. не вещаят растеж - 14% спад на индустриалните продажби и 24% намаление на експорта за четиримесечието спрямо същия период на миналата година. В допълнение индикаторите за бизнесклимата сочат, че сред индустриалните среди доверието е на най-ниското си ниво за последните две години.
Броени дни преди прегледа по споразумението МВФ отново посочва, че големият риск за България в краткосрочен план е очертаващият се дефицит в платежния баланс от около 300-400 млн. долара и настоящата неяснота как ще бъде покрит той. По непотвърдени данни фондът е склонен да осигури максимум 1/3 от тази сума. Неприятното е, че платежният баланс излезе на червено с над 300 млн. долара още през първото тримесечие, т.е. преди да се усети ефектът от войната и ще е цяло чудо, ако до края на годината дефицитът остане в тези граници. Ако не се осигури финансиране на дефицита по платежния баланс, това би означавало намаляване на валутните резерви и свиване на икономиката (намаляване на производството). А запазването на ниските темпове на растеж може да отслаби обществената подкрепа на реформите, подсеща МВФ.
Дори абстрахирането от влиянието на външните шокове пак оставя България на опашката сред страните от региона по икономически показатели, необходими за членство в Европейския съюз. Например доходът на глава от населението се оценява от МВФ на 1500 долара годишно, което е два пъти по-малко, отколкото в най-слабата в това отношение страна от петте, които първи ще бъдат приети в ЕС.
Според анализите на МВФ досега са приватизирани около 1/3 от активите на държавните предприятия, а финансовата дисциплина на предприятията остава слаба. Липсата на пазар на земята допълнително затруднява развитието на аграрния сектор, а досега само за една четвърт от подлежащата на реституция земя са издадени нотариални актове.
Чуждите инвестиции в страната са 160 долара на глава от населението, което е нищожно малко дори на фона на съседните страни. Кредитният рейтинг на България все още не предполага насочване на инвестиции към страната, преценява фондът. "Управлението е слабо, за което говорят изследванията, според които България е сред най-корумпираните страни в региона", отсича МВФ в отрезвяващата си оценка.
Настоящите настроения преди идването на мисията болезнено напомнят за тактиката на повечето български правителства в подобни случаи, а именно - търсене на обективни причини за несвършеното и щедри обещания за бъдещето.
В писмо за намеренията от 28 май 1999 г. (т.е. преди решението на борда на директорите от 9 юни за отпускане на поредния транш) финансовият министър Радев и управителят на БНБ Гаврийски заявяват: "Все пак вярваме, че нашите цели са амбициозни и това, а не толкова липсата на решение, е основната причина да поискаме отсрочка за изпълнението на ангажиментите в настоящия момент". Двамата уверяват, че България ще поддържа по-строга фискална позиция най-вече чрез трайно ограничаване на разходите. Това ще става по няколко направления - преоценка на приоритетите в инвестиционната програма, ограничаване на разходите за заплати в бюджетната сфера (включително и чрез по-големи от предвидените съкращения) и продължаване на практиката да се предоставят само 90% от предвидените средства за получателите на пари от бюджета.
При предстоящото посещение на мисията в края на месеца се очаква фондът да инициира дискусии за възможното намаляване на общото данъчно-осигурително бреме, преструктуриране на Булгаргаз, окончателно премахване на преференциите за РМД, операции за оптимизиране на външния дълг и т.н. Ще се акцентира и на пенсионната и здравната реформа. Вероятно заради високото ниво на корупция фондът ще се концентрира за първи път и върху изработването на специален доклад по прозрачността на държавното управление. Мисията ще започне подготовката за изработване на проект на текста, който трябва да е готов до няколко месеца.
Някой си напазарува евтино от фалиралата ТСБанк
През януари и февруари ТСБанк (в несъстоятелност) е продала на четири фирми значително имущество на странно ниски цени. Купувачите са "Велграф", "Райвел", БОТАБ и "Т.А. Б. консултинг". Всички те са дружества с ограничена отговорност и всичките по една странна случайност са регистрирани в началото на тази година. Две по две фирмите имат и еднакви съдружници - "Т.А. Б. инвестмънтс лимитид" - Република Кипър, и Наталия Павлова Попова са съдружници в капитала на БОТАБ и "Т.А. Б. консултинг", а "Велграф консултантс лимитид" - Република Кипър и Николай Павлов Попов са съдружници във "Велграф" и "Райвел". Странното съвпадение на фамилните имена на българските граждани навежда на мисълта, че всъщност четирите фирми са регистрирани само за покупката на имуществата от ТСБанк и коренът им е един и същ. Фирмите са кандидатствали за девет пакета от обособени активи на фалиралата банка. От "Велграф" са купили пакетите активи за районите на София и Добрич. "Райвел" са се сдобили с имущества край Пазарджик и Плевен. От БОТАБ са спечелили във Видин и Кърджали. "Т.А. Б. консултинг" са се задоволили само с офертата за Горна Оряховица.
Учредената през 1991 г. банка бе затворена през есента на 1997 г., като по това време тя беше втората по големина след ПЧБ частна банка. В края на миналата година, за да ускори процеса на осребряване на имуществото и да покрие нарастващите разходи по несъстоятелността на банката, синдикът Александър Попов предлага на съда активи на институцията да се продават под формата на обособени части от финансови активи, недвижими имоти и оборудване.
Представители на банката твърдят, че срещу девет от тях са получени общо около 10 млрд. лв. Тогава излиза, че за два от пакетите те са получили сума, равна на получената от останалите седем, което изглежда малко вероятно (за седем от обособените части банката е получила общо малко над 4.5 млрд. лв.). Близки до сделките твърдят, че общо от деветте части ТСБанк е получила около 5-5.5 млрд. лв. Балансовото число на банката в годината на затварянето й е около 42 млрд. лева (при положение че година по рано бе с над 20 млрд. лв. по-високо). Въпреки че в него вземанията на банката влизат по номинал, а голяма част от тях са несъбираеми и трудносъбираеми, съотношението пак е стряскащо.
В пакетите са включени сгради, вземания на банката от фирми, оборудване и автомобили. Фирмите са се проявили като добри търговци, тъй като във всички случаи са спечелили на цена, която е близо до 80%, но не много повече, от оценката на пакетите активи. Така например повече от 330 млн. лв. са успели да свалят от оценката на активите за София от "Велграф". Оценката е на стойност 1.671 млрд. лв., докато фирмата е дала 1.340 млрд. лв. Втори по ценност се оказва пакетът, оформен за Пазарджик, въпреки че повечето активи попадат в района на Пловдив. За този пакет от "Райвел" са се преборили за 738 млн. лв. при оценка от близо 910 млн. лв. Подобно е състоянието и в другите обособени части - винаги цената е била на ръба на 80-те процента.
Едва ли може да се отдаде на чисто и просто съвпадение фактът, че във всички търгове участие взимат единствено четирите фирми, които са придобили продаваното имущество. Според представителите на ТСБанк, обявяването на търговете е според закона и всеки е могъл да участва в наддаването. Друго странно съвпадение е, че пакетите активи са поделени между квартета дружества. Никой не е останал с празни ръце. Справките от наддаванията навеждат на мисълта, че подаваните цени на фирмите са предварително определяни. Никой не си е позволявал да наддава с голяма разлика от другия.
Обясненията за общата игра са няколко. Като че ли най-дейният от управляващите на четирите фирми, които спечелиха обособените части на ТСБанк, е Богдан Угърчински. Той всъщност е представляващ само една от фирмите - "Велграф" ООД, но явно се явява мозъкът и за действията и на останалите три фирми. Историята му като участник в бизнесживота започва още в началото на 90-те години с участието му в дружествата "Информа" АД, "Информинвест" и "Интеркредит" АД. По-късно името на Угърчински се появява и сред управляващите "Понтифекс" АД.
Богдан Угърчински явно е имал нюх към създаването на добри (или може би по-правилната дума е ) контакти.
Другият вариант за развитието на сделката около ТСБанк се разпространява във финансовите среди, където се твърди, че четирите фирми са свързани по някакъв начин с бизнеса на хора от бившата групировка СИК и сделката всъщност си е тяхна. Близки до бизнеса на бившите застрахователи отрекоха да имат нещо общо с евтините покупки. Но косвено потвърждение на тази теза е, че състоянието на проблемната ПИМБ се е подобрило значително от началото на годината. Осведомени твърдят, че финансовата инжекция е дошла именно от операции, свързани с активите на ТСБанк.
Връзката с бизнеса на СИК изглежда все пак по-реална, като се има предвид, че пълномощник по събирането на някои от вземанията на ТСБанк е Младен Михалев-Маджо. Близки до Михалев отрекоха категорично тази информация. Всички тези факти съмнително приближават сделката до бившите застрахователи от СИК. Въпросът е кой е осигурил необходимия свободен финансов ресурс. Проблемът с вземанията е интересен и от една друга страна - те са придобити на изключително ниска цена, като събирането само на част от по-големите би покрило разходите за покупката им.
По косвен път би могла да бъде намерена връзка и с Васил Божков - шеф на "Нове холдинг", защото контролираното от Божков застрахователно дружество "Бул инс" е оценител и застраховател на автомобилите, продадени от ТСБанк. Близки до него обаче твърдят, че Божков няма нищо общо със сделката.
Третата версия, спрягана сред банкерите, е, че вероятно някой се опитва да си подсигури клонова мрежа за предлагането на финансови услуги - банкови, застрахователни или осигурителни. Преди време в тази връзка се споменаваше името на Емил Кюлев, шеф на банката "Росексим". Тогава той отрече да е кандидат за сградите на клоновете на ТСБанк, а и по късно този слух не се потвърди по никакъв начин.
Сред развиваните хипотези кой би могъл да стои зад сделките с имуществото на ТСБанк, е и тази, че операцията е била финансирана от холдинг "Доверие". Според източници от холдинга той "няма нищо общо с изкупуването на обособените части от фалиралата банка". Пак според тях доказателство за това са апетитите на холдинга за покупка на "Хебросбанк".
В средите на банковите синдици пък се твърди, че четирите фирми са свързани със сегашните синдици на банката. Синдикът Александър Попов не бе намерен за коментар по случая. Неговият заместник Траян Марковски обясни, че към продажбите се е пристъпило, след като не са се намерили купувачи за много от активите на банката. Според него цялото имущество е оценено от вещи лица и гаранция за законността на продажбата е одобрението на съдията по делото Борислав Белазелков.
БНБ облекчава режима за междубанковите кредити
Търговските банки може съвсем скоро да бъдат зарадвани от възможността напълно или частично да изключват междубанковите експозиции от сметките си, които са длъжни да правят във връзка с ограниченията за отпускане на големи кредити. Това предвижда подготвяната от БНБ нова наредба за големите експозиции на банките.
Законовите лимити за големите кредити са следните : кредит на едно лице или свързани лица не може да надвишава 25% от собствения капитал на банката, а общо всички големи кредити не може да надвишават осем пъти собствения капитал. Съотношенията се запазиха и в променения Закон за банките, който през изминалата седмица бе обнародван в Държавен вестник. В него навсякъде понятието кредит е заменено с експозиция, т.е. по-обширното, но като се говори за него, с по-голяма популярност си остава думата кредит.
Според проекта за наредба на БНБ за големите експозиции на банките междубанковите кредити се разделят в три групи , които ще участват с различен процент при изчисляването на големите кредити. Както се и очакваше, най-много ще се опрощава от най-краткосрочните междубанкови експозиции. В първата група са междубанковите експозиции със срок до 1 месец. Когато нашата банка е вложила пари в банка от страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), тези средства изобщо няма да се изчисляват във връзка с големите кредити, т.е. ограниченията в тези случай практически няма да важат. Ако едномесечният междубанков депозит е в банки от страни, извън ОИСР, както и в местни банки, той ще участва само с 20% в сметката, т.е. ако например става дума за 100 хил. лева, ще се вземат предвид само 20 хил. лева. Във втора група са междубанковите експозиции от 3 месеца до година, като съответно в страните от ОИСР процентът е 20, а в останалите случаи - 50. При междубанкови депозити със срок над една година отбив няма да има, т.е. те ще влизат със 100% от стойността си при изчисляване на големите кредити.
Намаляването на външния дълг - гордост и предразсъдъци
Много или малко са двеста долара? Зависи. Едно е да получиш 80 долара заплата, друго - 280 долара. А дали дължиш на банката 100 хиляди долара или 100 хиляди и двеста долара - едва ли има някакво сериозно значение. Въобще "всичко е относително", както отдавна са констатирали и физици, и математици и философи.
От сферата на относителността не успя да избяга и българският външен дълг. В средата на мандата си премиерът Костов го определи като гордостта на кабинета, зевзеците подходиха с традиционните си предразсъдъци към поредното управленско тупане в гърдите и в крайна сметка трезвият прочит на данните за дълга май не се състоя.
"Сега, днес тук трябва още един път съвсем ясно да кажем и каква е гордостта на нашето правителство. През 1997 г. наследството ни остави относителен дял на външния дълг над сто на сто от брутния вътрешен продукт на страната. Правителство успя да редуцира една огромна част на този дълг. Един милиард долара дълг бяха заменени в съотношение 16 цента за долар и това направи относителната тежест на външния дълг в момента 70 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. Това означава, че тежестта, която смазва българското общество и българската икономика, е намаляла в тези две години, и то драстично. " Това заяви премиерът Костов в Народното събрание на 21 май, отчитайки свършеното от кабината за две години.
Какво обаче се крие зад тези числа? И дали единствено на действията на кабината Костов се дължи подобряването на дълговите индикатори?
В голямата си част външният дълг на страната е натрупан през втората половина на 80-те години. Липсата на публична информация за възникването и използването на този дълг провокира продължаващи и до днес съмнения и спекулации с тази тема. След мораториума по дълга от 29 март 1990 г. на кабинета Луканов последваха неизбежната финансова изолация на страната и мъчителни преговори с кредиторите от Лондонския клуб, завършили със сделка от типа"Брейди"през 1994 г. През първата половина на 90-те години официално отчетените индикатори за обслужването на дълга на пръв поглед са по-малко притеснителни от самия размер на дълга, съотнесен към БВП (виж графиката). Обяснението е, че до сключването на сделката с кредиторите от Лондонския клуб през 1994 г. България практически не обслужваше дълга (с малки изключения) и затова статистиката отчиташе относително добри съотношения обслужване на дълга /БВП и обслужване на дълга/износ. В края на 1996 г., малко преди СДС да дойде на власт, картината вече бе по-различна - показателите, отразяващи размера на дълга БВП, са подобрени, но се влошават параметрите, свързани с обслужване на дълга.
През миналата и в началото на тази година кабинетът успешно реализира операция по погасяване на близо един млрд. долара дълг към МИБ и МБИС (банките на бившия Съвет за икономическа взаимопомощ) чрез закупуване на руски дълг на цена 16 цента за долар по време на руската криза и нетиране на взаимните задължения. Операцията, за която говори премиерът Костов в парламента, обаче не е причина за подобрението на дълговите индикатори, защото в официалната статистика на БНБ тези дългове никога не са се отчитали, т.е. те не фигурират в посочените числа за външния дълг.
През 1997 г. България изплати приблизително 900 млн. долара главници и лихви по дълга, но външната задлъжнялост на страната в абсолютно изражение се увеличи до 9.676 млрд. долара при 9.595 млрд. долара дълг в края на 1996 г. През 1998 г. плащанията по дълга бяха за 1.1 млрд. лева, но външната задлъжнялост също нарасна - до 10.1 млрд. долара. В края на март т.г. брутният външен дълг на страната, отчитан от БНБ, намалява до 9.419 млрд. долара. Абсолютното намаление спрямо края на 1996 г. е с около 180 млн. долара, т.е. с 1.87% и очевидно не е причина за драстичното подобрение дълговите параметри.
За да бъде изчислено съотношението дълг/БВП, би трябвало двете величини да се приведат в еднакви измерители, доколкото дългът е в чужда валута, а БВП е в левове. Преизчисляването на БВП в чужда валута (или на дълга в левове) обаче предоставя възможност за изкривяване на картинката на дълговите индикатори. Външният дълг на България е преобладаващо деноминиран в долари. В края септември миналата година 70.2% от дълга е доларов, а 10.1% в СПТ. СПТ е валутата на Международния валутен фонд, базирана на кошница от четири валути, в която основно тегло (39%) има доларът. Или с малко доза условност можем да приемем, че външният дълг е в долари, т.е., за да има съпоставимост, и БВП, трябва да се преизчисли в долари.
През 1997 г. статистиката отчете 6.9% отрицателен реален растеж (т.е. спад) на БВП и номинално увеличение на външния дълг. Въпреки това за същия период индикаторът дълг/БВП се подобри. Причината е в повишението на реалния валутен курс на лева спрямо долара през 1997 г. , което доведе до нарастване на БВП в доларово изражение. "В края на 1997 г. съотношението брутен външен дълг/БВП e 97.2%, при 102.8% в края на 1996 г. Лекото подобрение на този индикатор се дължи на по-големия прираст на БВП в доларово изражение (със 7.6%) спрямо увеличението с 1.7% на брутния външен дълг", се казва в отчета на БНБ за 1997 г. Включването на по-високи стойности на т.нар. условна жилищна рента и на доходите от домашно стопанство в оценката на БВП бе една от основните причини за реално нарастване на БВП през 1998 г. Условната рента и домашното стопанство имат запазено място в отчитания брутен вътрешен продукт съгласно международните стандарти за отчитането на националните сметки. В българския случай обаче съществуват поне два проблема - достоверността на оценката за тези два периметъра и ударното им включване в БВП през 1998 г. Последното затруднява съпоставимостта на данните с предходни години и изкривява анализите. Дали заради това "модернизиране" на статистическите методи или не, през 1998 г. бе отчетен 3.5% реален растеж на БВП, което при равни други условия води до подобряване на съотношението дълг/БВП. В същата посока работеше и валутният курс през втората половина на годината. Падането на курса на щатския долар през този период автоматично водеше до допълнително понижаване (подобряване) на съотношението външен дълг/БВП, защото надуваше БВП в доларово изражение. "В резултат на по-големия прираст на БВП (в доларово изражение) в сравнение с този на брутния външен дълг съотношението брутен външен дълг/БВП се подобрява", пише в отчета на БНБ за миналата година.
В началото на 1999 г. курсът на долара се повиши, което понижава размера на БВП в долари и влошава съотношението дълг/БВП. Този ефект обаче бе частично неутрализиран от по-висока използвана база на БВП в левове - прогнозният брутен продукт за 1999 г. В крайна сметка през двете години на кабината Костов,
За двугодишното си управление СДС имаше безспорни постижения в сферата на външния дълг - освен задълженията към банките на СИВ бяха уредени и дългове към бившата ГДР, Полша, Испания. Паралелно с това нарастваше абсолютната и относителна задлъжнялост към международните финансови институции - делът на МВФ като кредитор нараства от 6.1% до 11.8% от общата външна задлъжнялост на страната, а делът на Световната банка - от 4.8% на 7.55%. А тези кредитори са за предпочитане пред частните, доколкото с тях далеч по-лесно може да се преговаря при евентуални проблеми.
Точно заради безспорните постижения на правителството някак си не му отива йезуитски да си приписва допълнителни заслуги в сферата на външния дълг. А и подобна практика май започна да става навик - по време на азиатската криза се оказа, че едва ли не нарочно не сме развили капиталов пазар, за да сме неподвластни на външни шокове.
Фирмени разходи за премахването на нулите
Съгласно Закона за деноминацията на лева (параграф 5, ал. 1) "заварените търговски дружества са длъжни да поискат вписване в търговския регистър на промените в капитала, произтичащи от този закон, в срок до 1 година от влизането в сила на закона". "За вписванията не се дължат държавни такси и такси за обнародване в Държавен вестник. Но държавните такси и таксите за обнародване в Държавен вестник са само една част от разходите по пререгистрация на търговските дружества. Останалите разходи варират в следните граници в зависимост от вида на търговското дружество.
- Решението за промяна на капитала се взима от общото събрание на съдружниците, което се свиква с писмена покана най-малко 7 дни преди събранието;
- Решението на общото събрание се оформя в протокол или се вписва в дружествената книга, ако има такава.
Дотук имаме разход на работно време от страна на самото дружество и неговите съдружници, който е приблизително два работни дни. Оттук нататък започва разходът на време за адвокатите на дружеството, които ще:
Изготвянето на самото заявление отнема не повече от два часа, но преди предвижданата свръхнатовареност на съда с пререгистрацията и имайки предвид, че подаването на молбите, проверките на резултатите по делото и получаването на съдебното решение се извършват на едно и също място - в деловодството на съда, чието работно време е 4.5 часа дневно (от 9:00-12:00 и от 13:30-15:00), процесът по пререгистрация ще отнеме сборно не по-малко от 20 часа ефективно работно време на адвоката.
Като вземем за база средната работна заплата за страната за 1998 г. (по данни на НСИ 187 438 лева) и минималните хонорари на адвокатите и умножим по броя на ООД и ЕООД-тата (ползвайки данните на НСИ от 1997 г. поради липса на по-нови), получаваме следните приблизителни цифри:
- Решението за промяна на капитала се взима от общото събрание на съдружниците, което се свиква с покана, която се обнародва в неофициалния раздел на Държавен вестник. Таксата за обнародване в неофициалния раздел на ДВ е 22 500 лева х 5 014 АД и КДА = 112 815 000 лева.
- Евентуално запознаване на акционерите с писмени материали относно събранието едва ли ще се наложи, но пътуването на акционерите от провинцията е задължително. За съжаление не разполагахме с време и данни да изчислим тези разходи. Предполагаме, че при всички положения ще са големи, вероятно 20-50% от горната сума.
Големината на залата и местонахождението й, което умножено по 5014 дружества прави между минимум 180 504 000 и максимум 1 805 040 000 (по-долу, при общата сметка ще вземем предвид минимума).
- Следват същите процедури по изготвяне на заявлението, подаване, проверка и получаване на съдебното решение х 100 000 лева (минималната тарифа за учредяване и регистриране съгласно Наредба No 1 на Висшия адвокатски съвет за размера на адвокатските възнаграждения) х 5014 дружества = 501 400 000 лева.
- Към тези суми следва да се добавят условните дневни възнаграждения на вътрешнодружествената бюрокрация (ако с нея се занимава един човек) по свикването на събранието и оформянето на неговите решения (2 работни дни х 8925 лв. = 17 850 лв. х 5014 дружества) и тогава ще получим още 89 499 900 лева.
Общо взето, 5 829 375 300 лева би бил разходът на фирмите, от които се изисква да спазят закона.
В броя на в. "Капитал" от 5-11 юни т.г. Лъчезар Богданов и Георги Ганев пледираха предварителна оценка на въздействието на законите, която да определя кой губи, кой печели и как се отразява на икономиката приемането на един или друг регламент. Фирмените разходи за премахването на нулите са ясен пример за безсмислени разходи по съобразяването със закона. Тези разходи са на равнището на около 0.03% от прогнозния БВП за 1999. Вероятно пререгистриралите се АД, ООД и пр. през октомври 1998 са по-малко от условния брой, използван в горните сметки. Важно е обаче, че тези, които са го направили, ще извършват подобна процедура отново в рамките на тринадесет месеца. Разходите са загуба на средства за други дейности на фирмите, включително инвестиции.
Не е вероятно в изборна година законодателите съзнателно да са решили да възнаградят адвокатите с допълнителен и не особено главоболен доход. Притеснително е, че изобщо не са помислили за облекчаването на разходите на деловите среди по премахването на нулите от лева. Има време за поправка в закона.
След пилешкото Белгия отрови и продуктите на "Кока-Кола"
Белгия поднесе поредното хранително разочарование през изминалата седмица. Към неприятната изненада се включи и Франция. След иновацията "във всяка супа - диоксин" Брюксел и Париж ни предложиха "Кока-Кола", "Спрайт" и "Фанта" в нови две разновидности: "Кока-Кола", "Спрайт" и "Фанта" с пестициди против плесени" и "Кока-Кола", "Спрайт" и "Фанта" с некачествен въглероден двуокис". Неустоялите на изкушението, засега 100 белгийци, предимно млади хора, бяха хоспитализирани с оплаквания от силно главоболие, стомашни болки и повръщане. Продажбата на продуктите на "Кока-Кола" бяха забранени на 14 юни в Белгия, Франция и Люксембург. Ден по-късно най-големият световен производител на безалкохолни напитки "Кока-Кола" изтегли от търговската мрежа в Холандия всички продукти на компанията, произведени в Белгия и Франция.
В официалната версия на компанията производител за източниците на заразата се споменава за употребата на некачествен въглероден двуокис в завода на "Кока-Кола" в Антверпен, Белгия, и проникването (незнайно как) на антибактериални субстанции в алуминиевите кутийки "Кока-Кола", произведени в завода в Дюнкерк, Франция. Последните били използвани за обезпаразитяването на дървените палети, върху които се складират кутиите.
Служител на френското здравно министерство заяви пред репортер на "Le Monde", че не вярва в истинността на тезата на компанията производител за противогъбичните препарати като източник на заразата. "Симптомите на пострадалите не кореспондират със симптомите от отравянията, причинени от антибактериалните, токсични в по-голяма доза субстанции парахлороцресол и йодофенол, открити по кутиите "Кока-Кола", произведени в Дюнкерк. За да разберем истинската причина за симптомите на консумиралите заразените продукти, се нуждаем от достъп до производствения процес в заводите на "Кока-Кола". Това обаче не е възможно поради търговската тайна."
Дори и да паднат скоро правителствените забрани в Белгия, Франция и Люксембург за продажбата на продуктите на "Кока-Кола" - "Кока-Кола", "Фанта", "Спрайт", "Бонакуа", "Акуариус" и плодовите сокове "Минит Мейд" - потребителите в тези страни, а и в цяла Европа едва ли ще се върнат скоро към любимите си напитки. "И без това отдавна трябваше да ги спра от диетични съображения. А диетичната кока-кола просто не е същата. Сега ще ми бъде по-лесно", заяви 23-годишната белгийка Натали Синот.
Докато в централата на "Кока-Кола" пресмятат загубите и планират агресивна рекламна кампания, в конкурентната "Пепси" не смогват да преброят изпразнените бутилки с шампанско.
Уроци от Балканската война
Когато умиротворителните сили на НАТО стъпиха на косовска територия, те откриха отвратителни доказателства за сръбските жестокости почти във всеки град. Въпреки че окончателната присъда за войната тепърва ще бъде произнесена, не е рано да се твърди, че военната кампания на НАТО бе справедлива и много по-ефективна, отколкото се очакваше. Операцията на пакта показа, че САЩ и техните европейски съюзници могат да действат решително срещу етническото насилие и да защитят демократичните принципи.
Това бе първият военен конфликт след края на студената война, организиран и проведен по хуманитарни подбуди. Вашингтон започна войната в Залива, защото Саддам Хюсеин застрашаваше американските икономически интереси. Заплахата в Косово бе друга. Разбира се, стабилността на Европа е неотменима част от сигурността на Америка. Но непосредствената опасност от косовската криза бе свързана с ужасното нарушаване на принципите на цивилизованото общество. НАТО бомбардира Югославия в продължение на 78 дни, за да спре етническото прочистване, да върне стотиците хиляди косовски албанци по домовете им и да попречи на Милошевич да тероризира Балканите. Фактът, че САЩ и Европа се изправиха срещу Милошевич, носи послание към всички тирани, които упражняват етническо насилие.
Това не означава, че Западът може или трябва да се намесва всеки път, когато избухва етнически конфликт. Интервенциите трябва да бъдат ограничени само в случаите, когато насилието е изключително, а конфликтът заплашва да се разпростре към съседните държави. Когато е възможно, такива военни операции трябва да получат одобрението на Съвета за сигурност на ООН. Те не трябва да започват, ако нямат подкрепата на Конгреса и американския народ.
В този конфликт НАТО демонстрира изумително единство и решителност. Положени бяха значителни усилия, за да бъде преодоляна германската опозиция на сухопътната операция и италианските и гръцките искания за спиране на бомбардировките. Алиансът не се пропука. Единството бе резултат от ръководството на президента Клинтън, британския премиер Блеър и френския президент Ширак.
Масовите гробове, разрушените и опожарените сгради в Косово не са продукт само на военния конфликт. Те са резултат от преднамерената пагубна политика на президента Милошевич срещу етническите албанци.
Налагането на мира в Косово ще бъде трудно. Възстановяването ще отнеме месеци, а помиряването вероятно ще бъде невъзможно след толкова много кръвопролития. Но да се стои безучастно пред терора на Милошевич би било неморално.
АОК тръгна да завладява Косово
Съвсем доскоро за това, което е ставало вътре в Косово, се знаеше твърде малко. Бежанците носеха със себе си ужасяващите разкази за насилие, масови екзекуции, горящи селища и обезлюдени градове. Сръбските власти се бяха постарали да не изтича никаква достоверна информация и картината на събитията в сръбската провинция бе сглобявана предимно по данни на очевидци.
След прекратяването на бомбардировките на НАТО международните умиротворители, които навлязоха в Косово, станаха свидетели на опустошенията от войната и най-вече на хаоса, завладял областта.
През последните дни в Косово се случват много неща едновременно. Паралелно с изтеглянето на сръбските войски и специалните полицейски части започна масовото бягство на сръбското население. По приблизителни данни сърбите в Косово наброяват около 200 хиляди души и до момента над 40 хиляди от тях вече са се изселили в Сърбия или Черна гора. Бежанците, този път от сръбски произход, се страхуват, че именно върху тях ще се излеят гневът и отмъщението на се в Косово албанци.
