Елате в страната на "Майкрософт"
Коя според вас е личността с най-голям престиж у нас? Сигурно ще ви прозвучи малко несериозно, но според международното социологическо изследване "Духът на 90-те", проведено от голяма фирма за алкохолни напитки, това е Бил Гейтс - най-богатият човек в света и собственик на софтуерния монополист "Майкрософт".
Резултатът от този сондаж може и да предизвиква насмешка, но изглежда в "Майкрософт" не само са го чели, но и го приемат сериозно. За около половин година мегакорпорацията започна да проявява ненадеен и небивал интерес към страната ни. В началото беше подписано споразумение между правителството и "Майкрософт", в което фирмата на Бил Гейтс в общи линии се третира със статута на отделна държава. После дойде тримесечната кампания за легализация на пиратския софтуер, която хвърли в паника целия частен сектор. Най-накрая, веднага след приключването на "безкръвната част" от споразумението с правителството, дойде изненадващата новина, че хората на Гейтс изграждат собствена щаб-квартира в страната ни, която ще има свой отделен началник. Досегашният шеф - датчанинът Бо Круз, който изнесе на плещите си медийната офанзива срещу родните софтуерни пирати - вече ще отговаря само за прибалтийските държави. На негово място идва нов човек - 31-годишният Франсис Маккоскър, който ще фокусира всичките си усилия единствено върху българския пазар, след като поеме поста на 1 юли.
Следващата крачка на "Майкрософт" у нас ще бъде направена през есента. Тогава корпорацията ще открие собствен офис в София, за който в момента усилено се набира персонал. Този факт недвусмислено сочи, че софтуерният гигант ще се опита да държи изкъсо българския пазар. Изглежда легализационната кампания не е краят, а началото на масирана офанзива на "Майкрософт" на българска територия. В подобен стил се изказва и регионалният директор на компанията за Централна и Източна Европа, Боб Клоф. "Ние просто трябва да съсредоточим повече ресурси в страната - това дължим на България", казва той. Изглежда има поне частица истина в изказванията на Бил Гейтс от миналата година, че България може да стане от стратегически интерес за компанията му, тъй като е била профилирана в областта на информационните технологии. Надали компютърният милиардер се събужда и си ляга с мисъл за България, но изглежда най-малкото й е обърнал внимание. Така че, дори страната ни да не стане 52-ри щат на Америка или пък Задунайска губерния на Русия, тя има реален шанс да се превърне в първата колония на софтуерния мастодонт "Майкрософт". Така отчасти ще се сбъдне мечтата на правешкия мъдрец Тодор Живков - полупроводниците да се превърнат в цели проводници, а България да разцъфти като една малка силиконова долина.
Неприятен момент около легализационната кампания е фактът, че монополното поведение на компютърната корпорация у нас не само че остава несанкционирано от държавата, но дори се толерира.
През последните две седмици представители на правоохранителните органи спешно са изпратени на ограмотителни курсове за това как да проверяват компютрите за нелегални програмни продукти. Министерството на вътрешните работи всячески се опитва да отрече, че предстоят масирани проверки по офисите и крие своите специалисти по авторско право от фокуса на общественото внимание.
Доста противоречива е и инициативата на Асоциацията на производителите на бизнессофтуер за така наречените инвентаризации на компютрите. Въпросното начинание означава, че експерти на асоциацията ще проверяват инсталирания софтуер и ще издават индулгенции за пред полицейските органи. Доста шокиращо в случая е, че компютърни специалисти на една недържавна организация, която има чисто търговски интерес у нас, ще правят проверки с претенциите за независимост. Освен това не е особено редно и доста спорно от юридическа гледна точка дали частници могат да изпълняват функциите на държавен орган, най-малкото защото въпросната инвентаризация ще бъде платена услуга. Засега обаче експертите на BSA мълчат за конкретните цифри.
Ако наказателната кампания на "Майкрософт" достигне до всички свои потенциални адресати, в страната ни би трябвало да се построят специални затвори за софтуерни пирати. Според изследване на консултантската фирма "Прайс уотърхаус Купърс" 76 на сто от софтуера, който се използва в Полша, Чехия, Унгария, Русия и България, е пиратски. Конкретни данни за отделните държави няма, но ако съдим по официалните продажби на програмни продукти, страната ни би трябвало да е в челото на компютърните пирати. За 1997 г. в страната ни официално са продадени програмни продукти за 14.2 милиона долара. В останалите държави от въпросното изследване тези продажби са между 10 и 17 пъти по-високи - за Русия - 253 млн. долара, за Полша - 214.2 млн. долара, за Чехия - 191.8 млн. долара и за Унгария - 139.9 млн. долара. Така че страната ни определено е над посочения среден процент за тези източноевропейски държави.
В общи линии българските фирми, които могат да си позволят пълна легализация на целия си софтуер, се броят на пръсти. По-голямата част от малките фирми и домашните потребители просто нямат финансова възможност за това. Най-евтината комбинация за един компютър - Windows 98 и Office 2000 ще струва на клиента между 700 и 1000 долара, което се равнява на неколкомесечен наем на малък офис. Сумата вероятно ще набъбне още след пускането на пазара на новата свръхинтегрирана операционна система Windows 2000, която ще замени своите предшественици. А ако се осъществят пъклените планове на "Майкрософт" за въвеждане на годишна лицензионна такса за ползването на продуктите, шамарът по дребния бизнес и частните потребители ще изплющи още по-силно.
По принцип законодателната регламентация на авторското право у нас предоставя на държавата богат арсенал от средства за принуда. Според Наказателния кодекс разпространителите и потребителите на пиратски софтуер могат да попаднат зад решетките за период от 3 години и да бъдат глобени от един до три милиона лева. При повторна присъда максималният размер на наказанието става от 1 до 5 години, а финансовата санкция - от 3 до 5 милиона лева. Освен това предметът на престъплението се отнема в полза на държавата. Не е съвсем ясно дали това означава, че полицията ще конфискува компютъра, харддиска или просто ще си прекопира пиратския софтуер.
Ако съдебните органи преценят, че нарушението на разследвания за софтуерно пиратство е малко, тогава се прилагат санкциите по Закона за авторското право. Служители на културното министерство глобяват извършителя със сума между 200 хиляди и 2 милиона лева. Ако в период от една година същият човек отново попадне в ръцете на държавните чиновници, глобата е от 1 до 5 милиона, а предметът на нарушението се конфискува. Запечатване на офиса за период от три до шест месеца грози фирмите, които се окажат системни потребители на пиратски софтуер. Така че ако пожелае, държавата може да лепне по едно следствно дело на всеки един компютърен потребител.
Единствената вратичка в Закона за авторското право, която може да се използва от потребителите на нелегални компютърни програми, е възможността да се създава резервно копие на даден продукт без съгласието на автора и носителя на авторското право. В случая обаче потребителят трябва по някакъв начин да докаже, че съответната инсталирана програма наистина е резервна, а не пиратска.
Най-парлив обаче е въпросът за правата на държавните органи по време на проверките. На практика полицията може да нахлува във всеки офис или жилище под предлог, че провежда "неотложни оперативно-следствени действия". Единственото им задължение в този случай е да осигурят прокурорска заповед в рамките на 24 часа. Това обикновено не е проблем, особено като се има предвид, че още не е изкоренена практиката от тоталитарно време обвинителите да подписват бланки с непопълнени данни на заподозрените. Въпрос на дискусии е също въпросът какво ще се отнема като доказателствен материал - харддискове, компютри или просто ще се запечатва целият офис. Независимо от различните тълкувания обаче потребителите на софтуерни продукти ще се окажат притиснати в ъгъла, дори когато са само заподозрени в пиратство.
Психозата е предизвикана от гузна съвест
- Първо трябва да уточним, че кампанията на "Майкрософт" беше преди всичко към предлагане на местния пазар на някои от продуктите на компанията на преференциални за пазара цени. Успоредно с кампанията на "Майкрософт" течеше и кампания на сдружението на издателите на бизнессофтуер, придобило гражданственост като Би Ес Ей, която като основна цел си постави да поднесе на обществеността и на потребителите на софтуер максимална информация относно правната регламентация на компютърните програми като обект на закрила и естествено да отбележи или да привлече вниманието върху санкционната част на законодателството. Двете кампании изтекоха в края на месец май. Успоредно с кампанията на "Майкрософт" такива подобни кампании, при които продукти бяха предоставени на преференциални цени, бяха направени и от Корел, Ай Би Ем, Лотос и други от компаниите, членуващи в Би Ес Ей. Оттук следва вече и приемане на конкретни действия по прилагане на законодателството. Казано на разговорен език това означава проверки за това къде и как се използва софтуер.
Другото нещо, което мисля, че съществено ще се случи, е, че от 1 юни до 1 август ние започваме една кампания на софтуерна инвентаризация. Вече премина курс на обучение на софтуерни експерти. Изготвен е списък на корпоративни потребители с над 100 компютърни системи, до които ще бъдат предоставени предложения от наша страна те доброволно да допуснат наши експерти, за да бъде извършена инвентаризация на софтуера. Респективно, ако се установи, че всичко е о'кей и че използваният от тях софтуер е легитимен, да издадем констативен протокол и сертификат, които ще бъдат предоставени на правоприлагащите органи. А ако се установи, че има несъответствие между документацията и наличните програми в противоречие с изискванията на законодателството - да се дадат препоръки къде и как би могъл да бъде легализиран този софтуер. Информационната кампания продължава.
- Ама тя българската държава печели от цялата тази работа.
Българската държава съвсем законно си закупи и легализира софтуера. Тя си е договорила условия, при които си е закупила този софтуер. Всъщност българската държава даде пример за това, което трябва да се свърши. Аз пак казвам - не бива да се поставя под съмнение целият процес. Държавата не получава амнистия. На нея никой не й е казал - ето вие можете свободно да използвате нашите програми, ако ни подкрепите в кампанията, която започваме. Напротив, на българската държава се каза и българската държава на 10 юни създаде програмен съвет с решение на Министерския съвет, който разработи една дългосрочна програма за въвеждане на информационните технологии в рамките на държавната администрация и като етап от изпълнението на тази програма българското правителство сключи сделката с "Майкрософт". И не само с "Майкрософт", но и с "Новел", "Информикс" и "Оракъл". Тоест тя легализира себе си.
- По член 272 А това е престъпление от общ характер. Тоест по отношение на неговото разследване се прилагат процедурите на Наказателнопроцесуалния кодекс. Тоест, както се разследва едно престъпление от общ характер по НК, така ще се разследва и това престъпление. Най-често задаваният въпрос е трябва ли постановление на прокурора, за да влязат компетентните органи и да извършат проверка. По принцип да, освен ако не става въпрос за неотложни следствени действия, за които в рамките на 24 часа трябва да се подсигури такова постановление за обиск и изземване. Оттук насетне наказателното производство навлиза във фазата на предварителното производство, където се извършва предварително следствие. Разследват се обстоятелствата, трябва да се види дали има достатъчно данни и законен повод за образуване на преписка, след това да се разследва, да се види какви са обстоятелствата при извършването, да се извършат експертизи, защото тук говорим за специфични обекти.
- Ще има такъв подход. Конкретните мерки по правоприлагането ще бъдат преценявани много внимателно. Много често ме питат: сега какво? Ще влязат вкъщи, аз там имам едно компютърче и ще ме проверяват... Повече от логично е, че за софтуерната индустрия този вид краен потребител не представлява интерес. Интерес представлява този потребител, който използва софтуера за производство и извличане на печалба, който респективно носи някаква отговорност да заплати за това. Сега, ако в един офис, който прави милиони долари оборот на базата на работа с програмите, не е ли логично да се плащат на създателите авторски права? Така че основно проверките ще бъдат извършвани спрямо корпоративни потребители, където софтуерът е средство за производство и асемблиращи компании, които без лиценз продават хардуера си със софтуер.
- Обект е компютърната програма, която трябва да се заличи. Специално се връщам към това как практически ще се осъществява всичко и как ще се гарантира конфиденциалността на информацията. Ние имаме разработен продукт, който се нарича "СофтСкан", който прави разпечатка и дава информация за това, което е инсталирано, без да навлиза в информацията, съдържаща се в останалите файлове на компютъра. Не винаги обаче този софтуер би могъл да работи и затова самите проверки ще се извършват в присъствието на компютърни специалисти, които тогава, когато със софтуера не може да бъде извършена проверка, да извършат практическа физическа проверка.
- В такива случаи, докато трае предварителното производство, ще бъдат използвани, след което вече предстои да се установи дали имаме такъв случай на незаконно използване или нямаме и респективно да се види каква ще бъде присъдата на съда, да се върне хардуерът на хората, за да могат да го използват. Оттам насетне фирмата може да има претенции към органите за това, че с неправомерните си действия са предизвикали щети. Това е принцип, които се прилага в българското право. Но не става въпрос за това, че, ей така, просто виждаме една врата, влизаме вътре, без да правим никаква проверка, просто изземваме компютрите и ги занасяме, чакаме два месеца да се направи експертната справка, след което установяваме, че няма пиратски софтуер и връщаме компютрите, а те два месеца нас ни чакат да си свършим работата. Тоест наистина става въпрос за регламентирана дейност, става въпрос за търсене на защита на права, които съществуват, а не за предприемане на действия за ощетяване на фирми и лица.
Между другото, в случая с "Майкрософт" се сблъсквам с отношение, което не съм срещал спрямо нито една от компаниите от BSA. В един момент бивам поставен до стената в една позиция, когато се превръщам в адвокат на "Майкрософт", без да съм такъв. А аз съм адвокат на BSA, което е нещо много по-различно. И аз не мога, защото има някакъв, условно да го кажем, негативен момент в отношението на хората към "Майкрософт"това да повлича върху правата на още 16 компании Това, което правим, е информационна кампания. Тя не цели скандализиране, не цели създаване на психоза. Психозата е факт, защото е предизвикана от гузна съвест. Аз не бих се психирал, защото софтуерът ми е о'кей. Защо да се психирам, че Бил Гейтс ще иска нещо от мене. Аз, каквото е трябвало да му го дам, съм му го дал. Така че психозата абсолютно е предизвикана от гузна съвест, а не от страховитостта на кампанията.
Ние наистина направихме усилия навлизането на българския пазар да стане по наистина най-плавния начин в рамките на допустимото. Другият вариант беше на 2 февруари, условно казано, или на първи, да тръгнем с "качулките" на проверки и никой не би могъл да каже защо.
Един свят, едни и същи хора, един софтуер - Майкрософт
Това, което превърна американската икономика в хита на 90-те години, бе компютърната индустрия. От 1994 г. насам този отрасъл на икономиката прибавя по 30 процента от ръста на брутния вътрешен продукт на Щатите годишно. Именно експлозивният ръст на компютърните и софтуерните компании осигури на Съединените щати глобалното икономическо превъзходство и мнението, че страната дори е влязла в някаква нова и непозната досега форма на икономическа система, при която има само ръст. А един от главните двигатели на растежа на компютърната индустрия стана "Майкрософт" - компанията, която в момента е заела над 90% от пазара на операционни системи за персонални компютри, държи подобен процент от пазара на офисприложения и вече има около 40 процента от пазара на Интернет-приложения.
В последните години компютърната индустрия се превърна в бизнес на стойност 700 милиарда долара годишно. Но и тук "Майкрософт"е монополист - през миналата година нетната печалба на компанията е 3.4 милиарда долара, което е 41 процента от общата печалба на 10-те най-големи софтуерни компании.
"Майкрософт" вече пуснаха на пазара новата си операционна система Windows 98, революционен продукт от гледна точка на антимонополното законодателство, защото интегрира Интернет-браузър (нов продукт, предназначен за работа в Интернет) в Windows, който пък е вече наложен монополен продукт. Американското Министерство на правосъдието вече заведе дело срещу "Майкрософт", за да бъде изваден браузърът от операционната система, но тежкото съдебно решение все още е въпрос на бъдеще.
Единият вариант е да не се предприема нищо и самият пазар да реши кое е добро и кое не за него. Приходите на софтуерните компании скочиха от 39 милиарда долара през 1990 г. до 122 милиарда долара през 1997 г., което означава, че индустрията се развива добре. Броят на новосъздадените компютърни компании също расте, а това отново означава, че и индустрията се развива добре. Операционната система на "Майкрософт" се превърна в софтуерен стандарт и от него зависят хиляди производители на компютри и компютърни компоненти, десетки хиляди софтуерни компании и милиони програмисти по целия свят. Съществуването на Windows гарантира на тези компании и програмисти огромен пазар за техните продукти, след като Windows доминира 90 процента от пазара на персонални компютри и 40 процента от пазара на сървъри. Нещо повече - съществуването на този монополен стандарт дава гаранции, че програмите ще работят на практически всеки персонален компютър по света.
Майкрофобията, или омразата срещу "Майкрософт", изглежда, наистина е достигнала до своя връх. От октомври миналата година насам, когато щатът Тексас започна разследване за това дали "Майкрософт" нарушава антимонополното законодателство, още осем американски щата започнаха подобни разследвания. Има всички основания да се предполага, че кампанията може да прерасне в дело, подобно на това, което принуди американските тютюневи компании да извадят близо 300 милиарда долара, за да ги вложат в програми за борба срещу рака.
Всъщност съдебната битка между "Майкрософт" и щатските и федералните власти не е за монополизма, а за това кои компании ще успеят да доминират в Интернет през следващите години и съответно да стъпят на новите пазари, които информационното общество вече ражда. А залогът е огромен - Интернет не само отваря нови пазарни ниши - от продажбата на автомобили до банковите услуги. Интернет дава нещо повече - отваря пътя към стотици милиони домакинства по целия свят, и още нещо - отваря пътя към десетки милиони корпорации по света. Който вземе монопола върху Интернет-бръузърите и Интернет-сървърите, ще владее един огромен глобален пазар, така както операционната система Windows владее пазара на персонални компютри. Ако Бил Гейтс разпростре хегемонията си върху пазара на персонални компютри и над Интернет, малката компания, която основа през 1975 г., а именно "Майкрософт", ще се превърне в една нова държава, владееща комуникациите и информационното общество на ХХI век. Съдебната битка, водеща се в момента, смело може да се нарече "Майкрософт срещу човечеството", имайки предвид потенциалното влияние, което би имал "Майкрософт" в раждащата се информационна епоха.
Цифрите понякога говорят по-добре от адвокатите. Компанията на Гейтс държи 98 процента от пазара на операционни системи за персонални компютри, неговият пакет от програми Microsoft оffice, включващ текстови редактор и редактор за таблици, графики и дори просто счетоводство, държи 87 процента от пазара.
През тази фискална година, завършваща през юни, се очаква "Майкрософт" да обяви печалба от 4 милиарда долара върху приходи от 14 милиарда долара, ръст от 23 процента спрямо предходната година. Сравнена с конкурентните компании, Microsoft изглежда дори още по-богата - през календарната 1996 г. приходите й от 8.7 милиарда долара са представлявали 10 процента от приходите на всички американски софтуерни компании, чиито акции се търгуват на борсата - тези компании са 613.
Това, което е по-плашещо обаче, е, че оперативната печалба на "Майкрософт" от 3.1 милиарда долара в този период са били огромните 30 процента от оперативната печалба на всички софтуерни компании. С този финансов ресурс "Майкрософт" може да отделя по 2.5 милиарда долара годишно за разработка на нови програми, сума, която е по-голяма от общата годишна печалба на следващите 10 най-големи софтуерни компании. Само през последните две години Microsoft инвестира в дялове или придоби изцяло 37 компании. Дали на Бил Гейтс му расте носът, когато говори за конкуренция на пазара?
Едно от многото лица на проблема е въпросът с ценообразуването в компютърната индустрия. Докато през последните години цените на компютрите стремително падат, пряко следствие от жестоката конкуренция между водещите производители, цената на операционната система на "Майкрософт" расте - през 1990 г. цената за ъпгрейд на Windows бе 50 долара, в момента е 109 долара. Оправданието е, че сега в операционната система се вграждат много подобрения и разширения, които вдигат цената. Въпросът, който възниква естествено, е защо тези разширения са включени в операционната система, а не се продават отделно от нея. Един от вероятните отговори е - защото по този начин, използвайки за носител своя монополен продукт, "Майкрософт" налага на пазара страничните си продукти и се опитва да завземе максимален брой ниши на пазара, при това елиминирайки конкурентните продукти, които естествено се продават извън операционната система. Освен това има и друг проблем - цената за лицензиране или купуване на нов продукт на "Майкросфт" е същата като тази, която би платил един американски потребител, но всъщност в продукта за България няма никакви подобрения, свързани с местния пазар и съответно никаква добавена стойност. Операционната система Windows има версии на китайски, руски, турски и т.н., но не и на български, но това не пречи на хората на Бил Гейтс да искат същата цена от българския потребител, докато един "Биг Мак" в София например съвсем не струва колкото събрата си във Виена или Ню Йорк.
Но главният проблем е практиката с интегрирането на странични приложения в една монополна операционна система. Конкуренцията, а съответно и директните облаги за потребителя рязко ще се повишат, когато "Майкрософт" бъдат принудени да продават на производителите на компютри операционната си система на някаква цена, а всяко останало разширение да се купува допълнително. Тогава самите производители ще могат да направят избор между продукт на "Майкрософт" и конкурентен продукт на друга компания, базирайки се на предпочитанията на своите клиенти.
Изключително трудно е да се даде отговор как трябва да се постъпи, за да може едновременно да се ограничи монополът на "Майкрософт" и същевременно да се запази доброто здраве на компютърната индустрия. Това, което е очевидно обаче, е, че не може да има монопол именно в най-бързоразвиващата се и напредничава световна индустрия. Самият Бил Гейтс пише в книгата си "Пътят напред", че никой не може да регулира прогреса и че прогресът се случва независимо от пречките. "Майкрософт" постепенно се превръща именно в пречка за развитието на технологии, от които зависи бъдещето на световната икономика, а тя без съмнение ще е изключително обвързана с компютрите. Вероятно поведението на "Майкрософт" е естествено, естествена е и съпротивителната реакция срещу това поведение. Факт от биографията на Бил Гейтс е, че въпросната компания има пазарна капитализация на Уолстрийт, която възлиза на 211 милиарда долара, а на думите на такъв човек не може да не се обръща внимание. Особено когато той ясно е заявил намерението си да бъде владетел и законодател на настъпващия нов световен ред - този на глобалното информационно общество. Владетел, в чието царство еднакви хора ще ползват еднакви компютри с еднакви програми.
Цените на Майкрософт? По-добре не питайте
Средно голяма българска фирма. 60 бройки Windows 98, 4 NT сървъра, SQL сървър с 10 клиентски лиценза, 80 per seat лиценза за NT - това ще бъде малко над 15 хиляди долара, следващият моля. Изправени пред заплахата за проверки от НСБОП и в среда на заплашително подрънкване на белезници от страниците на пресата, българските предприемачи бяха принудени да извървят пътя от "софтуер - че то не е ли с компютъра" до "колко компютъра мога да си позволя да ми конфискуват".
Мнозинството от организациите, които се решиха да се бръкнат, за да лицензират част от софтуера, който досега са ползвали необезпокоявани, не го направиха много преди крайния срок и въпреки броените десетки хиляди долари, не станаха изрядни клиенти на Бил Гейтс. Причината? Недостиг на пари в брой.
Гражданинът хикс има зала за компютърни игри, с каквито се напълниха гаражите и кафетата напоследък. Софтуерът, разбира се, е изцяло нелегален - една игра струва около 80 марки, а всеки месец се появява някоя нова и се "бракува" друга на нейно място. Осемдесетте марки са за една игра, ползвана върху един компютър. Собственикът на залата се е изплашил от кампанията и е купил 10 комплекта Windows 98 и се надява, показвайки лъскавите стикери на хората от икономическата полиция, да се отърве от солидна глоба или запечатване на помещенията. "Ако купя целия софтуер, трябва да вдигна сто пъти цената. Освен това няма откъде да се купят игрите, които има тук. " твърди той и пита: "кампанията не е ли само за "Майкрософт"? Кампанията всъщност е против пиратството, но най-много от нея ще спечели именно "Майкрософт".
Има няколко неща, които могат да се направят така, че хем бизнесът да оцелее въпреки (евентуална) проверка от НСБОП, хем да не остане без пари за заплати например най-малко за няколко месеца.
Всички служители от фирмата жертва получават по една специална дискета и минават на подробен инструктаж с компютърния офис. На дискетата се намира специална програма, която за секунди изтрива основни части от съдържанието на твърдия диск на компютъра, заличавайки всякакви следи от нелегален софтуер. В деня на проверката нарочен служител любезничи с проверяващите на входа, уверява се, че притежават необходимите документи, за да бъдат допуснати. По същото време се изтриват нелегалните продукти по всички компютри. Предимства: не се плаща нищо. Възможно е спецполицаите да конфискуват компютрите, но също така е много вероятно да се въздържат да го правят 100%, тъй като постепенно ще става ясно, че няма да могат да докажат престъплението "пиратство на софтуер" на базата на празни дискове.
Недостатъци: няма да останат работните файлове на компютрите; нужна е много добра организация. И най-важното: компютърното пиратство все пак е НЕЗАКОННО.
Подходът е аналогичен на планирането на загуби (в жива сила и техника) по време на война. Фирмата преценява в кой отдел колко компютъра трябва да останат, за да продължи да функционира - най-често варират между 35% и 50%. Софтуерът за тези компютри се легализира изцяло, а всички останали 50% до 65% остават, както са били досега. Най-разумно е за "легални компютри" да бъдат избрани най-добрите като технически характеристики. Така, ако проверяващите конфискуват останалите, загубата ще е най-малка.
Сървърите, като компютри използвани от всички потребители в мрежата, почти със сигурност се планират като "легални". За съжаление, системата за лицензиране, която "Майкрософт" предлага при сървърните продукти, е твърде усложнена и съвсем не икономисва разходи - например един сървър с Windows NT и десет компютъра към него изисква закупуване на три вида лицензи - един за самия сървър, десет за правото на компютрите да се свързват към него (CAL - Client Access License) и накрая по един лиценз за всеки от десетте компютъра - точно съгласно принципа "данък върху данъка". По време на кампанията лицензирането на въпросната мрежа струваше около 1400 долара без ДДС - и това, за съжаление, е само началото. Word или Excel за всеки компютър струват по 150 долара на компютър, ако трябва да се извършва достъп до SQL база данни, това излиза по 200 долара на работно място (ако са до 5 потребители). Самата база данни, която се инсталира върху сървъра, има отделна цена от порядъка на няколко хиляди долара. ...
Ви трябва камион. Или OLP. Българските потребители избираха предимно между два вида софтуерни лицензи - Full Package Product и Open License Pack. Първото е традиционен продукт, както може да бъде купен в някой магазин - кутия във фолио, с холограми на няколко места, компактдиск или дискети и документация. Второто, средно с 20% по-евтино, но отстъпката нараства при по-сериозни количества, е просто лист хартия с холограма на "Майкрософт", на който е изписан продуктът, количеството и името на фирмата ви. Достъп до OLP могат да имат купувачите на поне 10 копия от даден продукт и не се предлага за всички продукти. По време на кампанията намаление при OLP се предлагаше само за Windows NT Server / Workstation 4.0 и Office 97 Prof/Std.
Според условията на "Майкрософт" в зависимост от първоначалния обем на покупката се събират точки, съгласно които попадате в три групи (A, B и C) за всеки клас от продукти (Application, System и Server), което от своя страна гарантира определена отстъпка. В рамките на две години можете да купувате допълнителни лицензи независимо от количеството, ползвайки същия процент на отстъпка.
Такава ли е реалната себестойност? За почти всички е шок да платят десетина хиляди долара за един лист с холограма на "Майкрософт". Не само че досега са ползвали същите продукти безплатно, а и съществуват много по-евтини алтернативи като например операционната система Linux. От Редмънд опонират, че харчат по 2 милиарда долара годишно за усъвършенстване на Windows NT Server и превъзхождат некомерсиалните Unix-и по надеждност, съвместимост и производителност. Но това е друга тема; ясно е, че българските IТ-отдели нямаха достатъчно време, за да избират дали да купят Windows или нещо друго. На този етап изборът бе да купят или не.
Какво да правим, ако софтуерната полиция звънне на вратата?
В един руски виц се разказва как по средата на работния ден в офис на голяма фирма нахлуват хора с качулки на главите и започват да крещят: "Всички на пода - това е обир". В този момент счетоводителят на фирмата въздъхва облекчено и казва: "Слава богу - помислих, че е данъчна полиция".
Колкото повече у нас наближаваше краят на легализационната кампания на Microsoft, толкова нарастваха опасенията, че подобни сцени ще се разиграват и в тукашните фирми, само че в постоянен страх ще работят родните компютърни специалисти. Опасенията от "софтуерната полиция" обаче са силно преувеличени.
С преследването на нелегалния софтуер държавата е натоварила МВР, което от своя страна е възложило задачата на Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП). Според източници от вътрешното министерство в НСБОП компютърните пирати ще се преследват от около десет човека. Отделно от тях проверки може би ще се правят и от регионалните служби за борба с организираната престъпност, ако естествено хората по места притежават необходимата компютърна грамотност за това. Тези десет човека едва ли могат да започнат масирани проверки, с каквото впечатление бяха останали повечето безгрижни доскоро собственици на компютри. Освен малкия брой пред тях стоят и непреодолими законови пречки. "За всяка проверка трябва индивидуално разрешение - за всеки отделен случай. Администрацията не би могла на общо основание да прави масови проверки по всички офиси без изрично прието законово основание", обяснява Йонко Грозев, адвокат в Българския Хелзинкски комитет. Според него конституцията предвижда изрично, че всяко нарушаване на правото на неприкосновеност на жилището трябва да бъде законодателно уредено, а освен това и санкционирано от орган на съдебната власт. Сега разрешенията за обиск се издават от прокурор, а след измененията в Наказателно-процесуалния кодекс те ще се издават от съдия, казва г-н Грозев.
За да се подпише подобно разрешение, полицаите трябва да докажат на прокурора, че имат информация за вероятно извършено престъпление и претърсването ще помогне, за да се намерят доказателства за закононарушението. Въз основа на тези предварителни данни и образувано наказателно производство се изготвя протокол за претърсване и изземване - това е служебното име на заповедта за обиск. Без нея полицаите не могат да влязат в дома ви или в офиса.
Когато на вратата ви се позвъни и видите служители на закона, те първо трябва да се легитимират - да представят служебните си документи. Хубаво е да запишете точните данни от картата на полицаите - трите имена, длъжността, къде точно работи полицая, както и номера на документа. Това може да ви помогне по-късно, ако прецените, че служителите са превишили правата си, за да подадете оплакване срещу тях. "Понякога полицейските служители не са особено щастливи да показват задълго картата си, но не могат да ви забранят внимателно да прочетете и да си запишете данните от нея", уверява Йонко Грозев.
След като се легитимират полицаите, трябва да представят протокола за претърсване и изземване. Той задължително трябва да има подпис от прокурор, който разрешава извършването на обиска. "Без подпис от прокурор документът е невалиден", казва адвокат Грозев. Според него протоколът не може да бъде формулиран по начин, който да дава възможност на полицията да търси каквото си иска - би трябвало да показва какво трябва да се намери. На практика обаче това рядко се спазвало - при искането на разрешението обикновено се посочва за какво става въпрос, но това рядко намира място в самия протокол. Полицейските служители обаче са длъжни веднага, след като влязат, да кажат какво точно търсят. Ако те търсят например шест компютъра, за които имат данни, че на тях е инсталиран нелегален софтуер и те им бъдат показани веднага - блюстителите на реда нямат право да пипат нищо друго.
Имитаторите нямат цвят
В България се повтаря само най-лошото. При това до втръсване. Една от най-силните тези на опозицията по времето на Виденов беше, че той имитира реформи. Обществото ги поиска наистина и така сините дойдоха на власт. Вече никой не използва думата имитация, защото тя е особено подходяща и за резултатите от действията на сегашните управляващи. Имитират се сделки, имитира се обществен дебат, имитират се макропоказатели, МВФ имитира, че нещо контролира, опозицията имитира, че нещо е против. Как само хората да свикнат да имитират, че живеят по-добре.
Два примера. "Сделката" с "Кремиковци". Откъдето да я погледнеш, се вижда, че работата е нагласена само и само да се избегне ликвидацията (по закона за изолация в края на месеца, ако предприятието не се продаде). И да може сегашният мениджмънт да не се смени и за да прави това, което най-добре може - да декапитализира комбината. Дребна българска фирма тръгва да спасява предприятие със стотици милиони долари дългове. Къде ти, обещания за милиони без санкции срещу неизпълнение. Звучи невероятно, но познато - от "сделката" за "Плама". И тогава, и сега резултатът е предварително ясен. Чиновниците от фонда не е нужно дори да идват в София. И преди три години Виденов ги излъга със същия евтин трик - избягване на ликвидация чрез псевдоприватизация. Тогава бяха други чиновници, дано на сегашните им просветне по-бързо как ги пързалят в България.
Втори пример - опозицията се кани да разобличи правителството на Костов в корупция. Ами да го разобличи най-накрая. Стига се е канела. Защо не го направи? Или може би има някакъв друг проблем. А ако Костов после разобличи опозицията в нещо? Тогава - край на имитациите, нещата ще си станат съвсем истински, каквито трябва да бъдат. И вероятно точно по тази причина у нас това никога няма да се случи - политик политика да разобличи.
Колко хубаво ще е да има поне символи на властта
Когато миналата седмица конституционните съдии влязоха на първото си открито заседание, облечени в пурпурни тоги и с внушителни медальони, висшите ни магистрати като че ли станаха по-истински, по-плътни. Дванайсетте члена на Конституционния съд изглеждаха като това, което всъщност са - аристократи на съдебната власт.
Подобни символи на властта осезаемо липсват през последните години. А те са онова на пръв поглед дребно нещо, което обаче се вижда лесно и внушава уважение. И властта, и обикновените хора имат нужда от тях. Почетните караули, военните паради и прочее мероприятия засилват уважението във властта по принцип, а не в управлението на злободневната политическа сила.
Младата ни демокрация се води от неопитни управляващи, които са се оказали по върховете на държавата в повечето случаи съвсем случайно. Та нима телефонният техник в "Кремиковци" Марио Тагарински е предполагал преди десет години, че един ден ще стане министър?! И когато тези неопитни хора застанат начело на институции, в които хората вече са загубили вяра, липсата на стил, на класа в поведението лъсва със срамна сила. Ако можеше обикновеният гласоподавател само да чуе какви разговори се водят често в кулоарите на парламента например, би попаднал в плен на непреодолимо черногледство за бъдещето на страната ни. Просто не е за вярване какво се шушука понякога между народните представители на заседанията в някоя комисия - особено ако някоя журналистка е облечена по-пестеливо. Да не говорим, че дори когато гербът вече е готов, продължават кавгите на битово ниво за авторството на символите в него.
Символите на властта, каквито са медальоните и тогите на конституционния съд, освен че внушават уважение към облечените във власт, напомнят и на хората, които ги носят, за поетите от тях отговорности. За това, че много хора са поверили съдбите си в ръцете им. А ако не друго, подобни ефекти ще направят управляващите поне да изглеждат като истински.
Краят на краищата
В първите дни на кабинета "Костов" обществото бе уведомено, че идва краят на много неща - на безотговорното управление, на финансовата нестабилност и недисциплинираност, на престъпността, на корупцията, на бюрокрацията, на приватизацията. И така вече две години.
Не минава и седмица без някой отговорен фактор да обяви, че ей го на - стигаме до края на нещо си. После се оказва, че краят май е бил халюцинация. Само че факторът или не си спомня за своите обещания, или намира десетки обективни причини за оправдание, или което е най-лошото - безцеремонно обявява, че краят е настъпил, но другите не го виждат.
Преди година шефове на статистиката и министри гордо обявиха, че идва краят на дузината фирмени регистрации и единен код ще разтовари бизнеса от бюрократични обязаности. После по добре шлифована традиция единната регистрация бе отложена, а след това се оказа, че може да е единна, но няма да е единствена ().
Е, какво толкова, все пак има някакво подобрение, биха казали любителите на сравненията. Вярно има. Само че докато се умуваше кое-как с регистрациите, фирмите на два пъти бяха принуждавани да се пререгистрират и да си платят за това (). Съкращенията в държавата администрация пък вървяха ръка за ръка със създаването (все с добри намерения) на нови и нови бюрократични институции и процедури. А приеманите в ударно темпо нови закони и неясното им приложение пощуриха всеки счетоводител.
Ако си припомним твърденията на премиера Костов, сега би трябвало да дойде краят на краищата - приключването на реформите. И да настане един живот?
Но, пази боже, от такъв край. Корупция, бюрокрация, непрозрачност, непоследователност, здраво сурвакане на бизнеса. Дали така си представяхме края на реформите?
Централната банка вдигна завесата от новите пари
Централната банка показа през изминалата седмицата как ще изглеждат банкнотите и монетите, които ще бъдат пуснати в обращение при деноминацията на 5 юли. До момента са произведени всички банкноти с изключение на купюра от 50 лева, който ще бъде готов до края на месеца, заяви управителят на БНБ Светослав Гаврийски. До момента са изработени над 120 млн. броя банкноти, а в обращение са 170 млн. броя, тоест няма да има проблем с покриването на старите с новите пари. Банкнотите са отпечатани в печатницата на БНБ, а себестойността им е три-четири пфенига. От монетите са произведени всички с изключение на 2 -те стотинки, но до края на месеца и те ще са готови. Метален лев засега няма да има, тъй като досега проектът за него - да е от два метала, не е реализиран. Освен това има достатъчно книжни банкноти от 1 лев, каза Гаврийски. Отсечените досега монети са около 150 млн. броя.
Новият код на българския лев ще бъде BGN, с което ще се замени сега съществуващият BGL, реши управителният съвет на централната банка. Както и сегашните ни банкноти, и бъдещите са с една от най-сигурните защити в света, заяви подуправителят на БНБ Мартин Заимов. "Най-добрата защита е разпознаване на съществуващата защита от страна на хората", каза той.
До края на годината като платежно средство ще могат да се ползват и старите, и новите банкноти и монети. След това старите банкноти могат да се обменят за нови, като за това няма краен срок. Централната банка и четири още търговски банки - ОББ, Пощенска банка, Банка ДСК и Булбанк, ще обменят парите още от първия ден на деноминацията. Банките няма да вземат комисиони при обмяната, тъй като всички разходи се поемат от БНБ.
Накратко
В телефонен разговор през миналата седмица президентът на САЩ Бил Клинтън благодари на премиера Иван Костов за съдействието на България за намиране на успешен изход от кризата в Косово. Американският държавен глава е уверил министър-председателя, че САЩ ще изпълнят обещаните ангажименти за дългосрочна подкрепа при възстановяване и стабилизация на региона след войната. Иван Костов е поискал от президента Клинтън политически гаранции от правителството на САЩ и от международните финансови институции за успешно приключване на четирите най-големи приватизационни сделки в България.
Президентът на унгарската фирма "Видеотон" Габор Сейлеш и Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, сключиха договора за продажбата на 48% от капитала на ДЗУ. Цената е пренебрежимо ниска - 54 хил. долара. Купувачът обаче ще поеме задължения до 8.4 млрд. лв. и ще инвестира 1.2 млн. долара. Като част от своите задължения по сделката, държавата отписа задългженията на ДЗУ по Закона за уреждане на необслужваните кредити.
Надежда Михайлова беше на официално посещение в Китай през миналата седмица. В Пекин външният министър се срещна с китайския си колега Тан Цзясюан и с председателя на Държавния съвет Чжу Жунцзи. В столицата министър Михайлова откри българо-китайски бизнесфорум.
Евролевицата за пореден път обеща да разкрие корупцията в СДС
"Започваме директна работа с международните съдилища и институции", заяви в сряда лидерът на евролевицата Александър Томов и заплаши, че ще потърси отговорност на всички лица, които клеветели партията му. Томов направил бърза проверка за корупция в своите редици и заключи, че в партията такава няма. С бързината си той изпревари главния прокурор Никола Филчев, който бе сезиран от премиера Иван Костов да разследва разкритията на евролевия депутат Драгомир Драганов за източниците на приходи за СДС. Проверката на Томов била предизвикана от изявленията на министър-председателя, че главният прокурор разследва няколко депутати от евролевицата за участието им в контрабанда и незаконна приватизация. Депутати от евролевицата смятат, че това е целенасочена атака и тя тепърва ще става още по-ожесточена.
Александър Томов заплаши, че ако се наложи, ще извади документи, уличаващи министри от правителството в корупция. Според него в евролевицата притежавали данни за нерегламентирани действия на полицията и поръчкови проверки на бизнесмени, които са опозиционно настроени.
Джуканович: Черна гора е положителен пример за Югославия
"Черна гора избра единствения разумен път - на пазарни реформи, демократизация и сътрудничество с ключовите балкански съседи и с Европа, но в Сърбия и извън Югославия са налице нереални амбиции и виждания, че ние можем да демократизираме цялата страна", заяви президентът Мило Джуканович по време на посещението си в България през миналата седмица. Държавният глава на Черна гора посети страната ни по покана на Центъра за либерални стратегии. Според Джуканович Черна гора може да играе ролята на положителен пример за Югославия, но докато президентът Слободан Милошевич участва в политическия живот на страната, опитите за дестабилизация на Черна гора ще продължат.
По време на визитата си в България Мило Джуканович се срещна с президента Петър Стоянов, премиера Иван Костов и външния министър Надежда Михайлова. Българският държавен глава предложи сериозно да бъде обмислена идеята за пряко участие на Черна гора в Пакта за стабилност в Югоизточна Европа. Министър-председателят и Джуканович обсъдиха двустранните отношения, реформите и възможностите за сътрудничество в региона след войната в Югославия.
Руско-турски консорциум наддава за рудодобива
Два консорциума с чуждестранно участие са основните конкуренти за обявените в ликвидация "Горубсо - Мадан" и "Горубсо - РОФ", съобщи източник, близък до сделките. Те са подали оферти за придобиване на двете дружества в пакет. Единият консорциум обединява руска финансово-инвестиционна фирма и турска компания от бранша на цветната металургия. В България той се представлява от инвестиционния посредник "Елана". Другият основен кандидат включва гръцката компания "Термес майнинг" и работническо-мениджърските дружества на "Горубсо - Рудозем" и "Горубсо - Златоград" (след разделянето на единното ГОРУБСО през лятото на миналата година приватизаторите приеха, че РМД могат да кандидатстват не само за своето, но и за другите рудодобивни дружества).
Още два кандидата са подали оферти едновременно за "Горубсо - Мадан" и за "Горубсо-РОФ" - частна българска фирма с интереси в търговията и РМД на "Горубсо - Мадан". Само един кандидат (пак РМД), е подал оферта за придобиване единствено на дружеството в Мадан, без "Горубсо РОФ". Според представител на "Райфайзен инвестмънт", посредник по сделките за двете рудодобивни дружества, най-вероятно те ще бъдат продадени в пакет, тъй като са технологично свързани. За "Горубсо -Мадан" се смята, че притежава рудника със сравнително най-много запаси сред дружествата от бившето ГОРУБСО, а "Горубсо - РОФ" де факто е обогатителната фабрика, в която се обработва суровината от маданския рудник. Цената на сделката се очаква да бъде символична, а купувачът да поеме значителните задължения на дружествата.
Изборът на купувач за двете рудодобивни дружества в ликвидация се очаква да стане през идната седмица. Междувременно според последните изявления на Захари Желязков, се очаква през следващите дни да бъдат подписани и договорите за "Горубсо - Лъки" и "Горубсо - Кърджали", които посредникът внесе в агенцията преди близо две седмици.
Китай не желае диалог със САЩ
Усилията на американската дипломация да възстанови диалога между Вашингтон и Пекин, замрял след ракетния удар срещу китайското посолство в Белград, засега не дават резултат.
Китай не прие обяснението на американския пратеник в Пекин Томас Пикеринг, според когото ракетата на НАТО е поразила посолството в Белград на 7 май по погрешка. "Ужасната грешка" била резултат от използването на стари карти (направени през 1989 и 1997 г.) от Северноатлантическия пакт, на които китайското посолство присъствало като сграда на военното министерство на Югославия. В резултат на ракетния удар загинаха трима китайски журналисти и бяха ранени повече от 20 китайци, намиращи се по това време в посолството.
Китайският външен министър определи американското обяснение като "неубедително и неприемливо". На китайското искане за по-смислено обяснение американският президент Бил Клинтън отговори, че Съединените щати и съюзниците им в НАТО ще проведат пълно разследване за причините за нещастния случай.
Китайската официална информационна агенция "Синхуа" цитира Томас Пикеринг, според когото: "Няма обяснение, което да поправи случилото се. Разследването, поръчано от президента Клинтън, показва, че множество от дребни грешки в американското правителство имат отношение към трагичния инцидент."
Фонд "Земеделие" и Булбанк пак не се разбраха за акциите в ЦКБ
Продажбата на дела на Булбанк в ЦКБ на Държавен фонд "Земеделие" влезе в задънена улица. Предишната седмица аграрният министър Венцислав Върбанов заяви, че договорът е подписан, но през тази от правителството съобщиха, че плащането е спряно. Основната причина е решението на Софийския апелативен съд ЦКБ да върне на Майкъл Чорни сума, която с лихвите надхвърля 10 млрд. лева. Ако ЦКБ бъде принудена да изплати сумата, това силно ще влоши финансовото й състояние. Малко по-рано пък бе огласен и одиторският доклад на "Делойт и Туш", в който се предупреждава, че собственият капитал на ЦКБ може да спадне под минимално изискваните от БНБ 10 млрд. лева, ако банката понесе загуби от делото "Чорни". Сега фонд "Земеделие" пък може да се окаже принуден да даде доста повече от първоначално определените около 5 млрд. лева, за да рекапитализира институцията (ЦКБ предвижда да увеличи капитала си до 30 млрд. лева ). В потвърждение на висящата ситуация акционерното събрание на ЦКБ беше повторно отложено за по-късна дата - 28 юни. "Преговорите между Булбанк и фонд "Земеделие" за продажба на дела не са приключили, предстои да се направят доуточнения на няколко клаузи от договора", обясни отсрочката представителят на Булбанк Илия Сбуровски. Цената на сделката също е основание за протакане. Фонд "Земеделие" се съгласи да плати 1190 лева на акция, но ако ЦКБ плати 10-те млрд. лева на Майкъл Чорни, цената ще бъде доста по-ниска. В момента министърът на земеделието Върбанов се опитвал да се споразумее с хората на Чорни, за да може все пак да даде ход на сделката. Междувременно МВФ се намеси в сделката, като обяви, че тя е неразумна и нищо чудно фондът да поиска нейната отмяна.
"Камера? Работи. Клапа? Готово. Снимаме!"
Полицай, облечен в маскировъчни дрехи, обикаля из стаите и проверява с металодетектор ъглите. Зад него подскачат четирима лекари. Д-р Филипов, д-р Томасян, д-р Радева и сестра Доковска са изплашени от сигнал за бомба. "Около 90% от бомбените заплахи са фалшиви", успокоява стреснатите медици пазителят на реда. "С нашия късмет сигурно сме в останалите десет", разсъждава д-р Филипов... "Защо точно на нас ще слагат бомба", свива лице в плачевна гримаса сестра Доковска... "Какво ще правим, когато я откриете", любопитства д-р Филипов. "Ще я пратим на сърбите", предлага д-р Томасян. Актуалният хумор не е излишен, а търсен. Паниката е забавна. И разсмива. Защото действието не се случва в някоя от софийските болници, а е сцена от сериала "Клиника на третия етаж". С лекарите, които работят в нея, ще се забавляват българските зрители в края на тази година.
"Стоп. Стоп. Чудесно! Страхотни сте! Това е дубълът", ръкопляска режисьорът, след като поредната сцена е заснета за N-ти път. Звукотехник, сценаристи, скриптър, оператор се смеят за пореден път на шегите, които вече знаят наизуст. На масата са разхвърляни няколко сценария за серия пета - "Бомбата", чийто автори са Мила Петкова и Александър Косев. Около двата монитора в кабинета на психиатъра се струпват и артистите, нетърпеливи да видят - "как изглеждах", "как звучах", "обърках репликата"... На втория етаж на стара къща в центъра на столицата посреща табела "Клиника на третия етаж - частна поликлиника". Зад масивната врата заблуден кандидат-пациент попада на снимачната площадка на 13-серийния (засега) филм на режисьора Николай Акимов.
"За първи път се снима такъв сериал в България. Това е ситуационна комедия. Образците в този жанр са "Алф", "Бар "Наздраве", "Стъпка по стъпка". В момента популярни са "Огнената Грейс", обяснява Владимир Андреев от "Бъръ филм". Компанията е изпълнителен продуцент на сериала, а продуцент е БНТ. Идеята за "Клиника на третия етаж" е на режисьора Николай Акимов. "Хрумването ми да направим българска ситуационна комедия отлежава от четири-пет години, но едва сега се намери кой да я финансира. Мисля, че ще бъдат заснети поне 50 серии, защото този тип сериали са сред най-продаваните филмови продукти заедно със сапунените опери", разказва режисьорът. Миналото лято идеята за комедийните серии печели финансиране от Центъра за филмопроизводство към държавната телевизия. Първите три епизода са заснети в началото на годината. "Клиниката започва работа", "Афродизиак" и "Кражбата" печелят овациите на телевизионните шефове, които плащат по 25 млн. лева за още десет серии.
Миналата сряда екипът гръмна шампанско за началото на снимките на следващите девет епизода. Модерни мебели, шарени тапети, закачливи детайли и медицински уреди са превърнали петстайния апартамент от руина в уютен дом-клиника. Приемната, холът, кабинетът на д-р Филипов се разтребват непрекъснато.
"Възстановяваме декора в хола,
"Моят герой, д-р Александър Филипов, е малко смотан човек. Разсеян човек, трето поколение гинеколог, дете на амбициозни родители, които живеят в Лондон. Не му върви с жените, много влюбчива натура е, по своему сантиментален", разказва човекът оркестър Александър Косев. Той е завършил режисура, съсценарист е на пети епизод и докато помагал да подберат актьори за сериала, случайно попада в кадър. Николай Акимов го харесва и му поверява ролята на д-р Филипов.
"Д-р Елена Радева-Шен е по-енигматична героиня. Тя винаги е контра на това, което правят останалите, и, общо взето, е по-скучна", представя образа си Стефания Колева, една от най-известните млади актриси в Театъра на армията. Тя попада в сериала, след като получила по пейджера покана за пробни снимки. Играе психиатър и признава, че много си харесва ролята.
В образа на сестра Доковска театралните зрители веднага ще разпознаят една от звездите на Народния театър Рени Врангова. "Тя е секретарка, медицинска сестра, момиче за всичко. Шантава е, необичайна в реакциите си, не ми е много далечна", запознава с героинята си Рени Врангова и нахлупва сламената шапка. "Интересно ми е, но театърът е моята тръпка и не бих се отказала от него", усмихва се сестра Доковска, преди да импровизира няколко реплики. Четиримата лекари избухват в смях.
"Д-р Томасян, специалист по вътрешни болести, е чешит. Той е малко нервак, доста гадничък е в някои ситуации, но иначе е добро момче. Харесвам си го. И четиримата са добри хора", сериозно пояснява Христо Мутафчиев. Актьорът, който преди години стана любимец на българските зрители с усмивката си в реклама на "Форд", обяснява, че трудностите са били в първите три серии. "Много се надявам зрителите
Писнало ми е от чужди продукции. Трябва да се смеем на нашите ситуации, а не на американските, а за колумбийските да не говорим. Дано работата ни се хареса на публиката, защото е истинска и от сърце", споделя д-р Едуард Томасян.
"Избрах млади актьори, непознати лица, за да имат своя екранен живот. Всички са ми любими. Много ми харесва да правя ситуационна комедия, защото това е като свирене на джаз. В една серия един е соловата партия, в следващата - друг поема нещата. Всеки си изпълнява солото, след това се включва в общия оркестър", обяснява режисьорът между две разпореждания кое в коя сцена как. Никой от екипа не се наема да дава рецепта за това как се снима сериал, а и разликите със стила на западните продуценти и режисьори е голяма. Родителите на "Клиника на третия етаж" обаче се надяват, че филмът ще има успех и извън границите на България. "Искахме първите 13 да са готови за фестивала в Кан през септември, но няма да успеем. Надявам се, че това ще е първият сериал, който ще се продава на Запад. Македонски студенти от НАТФИЗ гледаха пилотните серии и казаха, че ще има страхотен успех в тяхната страна", споделя продуцентът от "Бъръ филм" Георги Балкански. "Можем да им го продадем даже без превод", добавя Николай Акимов.
"Гледайте сериала. Страхотен е. Много е свеж", рекламира "Клиника на третия етаж" Стефания Колева. И всички се съсредоточават с усмивка върху следващата сцена.
"Всички подскачат.
Стреснат, Сашо подхвърля нагоре часовника.
Томата се опитва да го хване. Изплъзва му се от ръцете.
Габи го поема във въздуха. Изпуска го.
Елена прави опит да го хване, но... Часовникът пада на земята и се разбива.
Четиримата оглеждат разбития часовник... Елена: Не виждам жичките. (смях)
Габи: Може да е бомба нов модел. (смях)
Томата с лупа се взира в чарковете.
Томата: Да, от 1901 г. (смях)
Габи: Някой се шегува с нас!"
Деноминацията - в предстартова треска
Само две седмици преди деноминацията на лева българинът е в предстартова треска, това показва сравнението на мненията между настоящия момент и месец август на миналата година. Нито прекалено спокоен, нито прекалено възбуден - въоръжен с нормалната доза подозрителност, плод на дългогодишния му опит, че у нас и най-простата операция може да се извърши по най-сложния и засукан начин.
Делът на "притеснените" от деноминацията в национален мащаб всъщност не е толкова голям - само една трета от интервюираните българи (36%). Но сравнението с лятото на миналата година показва, че в рамките на София например тази група е нараснала с 8%. Как са се променяли нагласите и какви са основните очаквани ефекти от премахването на трите нули от парите в настоящия момент?
Знак за леко завишена тревожност откриваме в още една наблюдавана разлика в мненията. Ако през миналото лято по-висок е бил делът на положителните очаквания (за улесняване на разплащането, за облекчаване воденето на сметките при гражданите и фирмите), днес с наближаването на деня хикс доминира страхът от евентуално нарастване цените на стоките след промяната. И това е напълно естествено в държава, в която и вдигането, и спадането в курса на долара може еднакво добре да послужи като повод за увеличение на цените. Седемдесет и шест процента от напатилите се българи допускат, че деноминацията може да има такъв ефект, а в рамките на столицата делът на тази група е нараснал от месец август миналата година с 10% и понастоящем възлиза на 68%. По-големи са тези опасения обаче в малките населени места - в селата например тази група достига 80%.
Следват положителните очаквания - всеки втори българин смята, че фирмите, а и той самият ще бъде облекчен във всекидневните си пресмятания. Трябва отново да се има предвид сравнението във времето - преди една година такова е било мнението на 67% от столичани, а днес в София то се споделя едва от 38%. Иначе казано - именно хората, които са много по-активни в икономическо отношение, са малко по-скептични относно удобствата на едно боравене с цяла поредица от стари и нови купюри. Интересно разрешение на този проблем смятат, че са намерили 32% от българите - те възнамеряват да притичат до банката с всичките си спестявания непосредствено след самата деноминация и там веднага да обменят старите си пари с нови. Както се казва, "Сиромах човек - жив дявол". Може би това е и основното успокоение за една голяма част от нацията около целия процес на деноминация - единствения случай, в който можем да се радваме, че спестяванията ни не са големи. Ако изобщо имаме такива.
Данните са от национално представително проучване, проведено в периода 6-15 юни 1999 г., и софийски проучвания, проведени през август 1998 г. и юни 1999 г. от агенция АЛФА РИСЪРЧ по поръчка на в. "Капитал".
Каскада "Горна Арда" трябва да бъде изградена
Причината да изразя позицията си относно изграждането на каскада "Горна Арда" е статията "Джелайн се отсърди на Шиляшки" на Галина Александрова, поместена в броя на в. "Капитал" от 29 май - 4 юни, 1999 г. В нея с компетентността на познавач на хидроенергетиката авторката определя като особено скъп и ненужен за енергийната система обекта "Горна Арда".
В качеството си на специалист по хидроенергийно строителство, добре запознат с технико-икономическата част на този обект, се считам за задължен да взема отношение по написаното в статията в частта й, която засяга технико-икономическите му показатели.
Посочените в статията технически данни за каскада "Горна Арда" и направените коментари във връзка с тях са неверни. С цитираните показатели за каскадата се заблуждава обществото относно достойнствата на този обект за енергийната система на страната. Определянето на обекта като "твърде скъп и ненужен на енергийната система" е много смело твърдение, което не почива на основателни доказателства. Доводите, с които се подкрепя то, са неверни в цифрово изражение и са с грешни изводи.
Стратегията на енергийната система е съставена от широк кръг специалисти, работили в тази област, и е несериозно да се коментират решенията в нея по начина, използван в статията.
Дефиниция за върхова и подвърхова част от товаровата диаграма трудно може да се даде в този материал, а още по-малко от кои централи се покриват. Посочените централи - ПАВЕЦ "Чаира" и ТЕЦ "Варна" не работят в обхвата, в който ще работят централите на каскада "Горна Арда".
Стойност на инсталиран киловатчас като понятие в енергетика няма. То няма и физически смисъл.
Стойността на застроен киловат за каскада се получава в проектните проучвания средно за трите централи 1250-1350 USD/kw. Не е ясно откъде е взета цифрата от 4600 USD, посочена в статията.
Изграждането на каскада "Горна Арда" е с основно предназначение енергетика, но тя дава възможност да бъде използвана и от други водоползватели, стига това да е икономически обосновано. Предвижда се и развитие на пътна мрежа, много оскъдна в момента за този район.
Предвижданото хидроенергийно строителство не се отличава по стойност от изградените досега у нас подобни обекти. Твърдението, че обектът е безпрецедентно скъп, е категорично невярно.
Работните часове на централите е предвидено да бъдат средно 2800-3000 часа годишно, а не както е посочено в статията - 2000 часа/годишно Посочените работни часове на новите централи задоволяват нуждите за покриване на товаровата диаграма на енергийната система. Хидроложката обстановка на района и изграждането на изравнителните обеми на предвидените язовири дават възможност за приспособяване на производството на ел. енергия и към сезонните товарови диаграми.
Що се касае до срока на откупване, той не е във функция от работните часове на централите, както е посочено в статията.
Препоръчваните алтернативни обекти са намерили място в енергийния план на страната и не е толкова лесно да определяме предимствата им в една статия. Квалифицирана работна ръка за вида на предстоящото строителство има в района. По-голяма част от бригадите, изпълнили строителството на хидровъзлите Студен кладенец, Кърджали, Кричим, Антонивановци и др., са именно оттам.
Стойност на обект с мащабите на каскада "Горна Арда" не се определя с пазарлък и е несериозно да се предполага, че ще се стигне до договор за нереална цена.
В заключение изразявам недоволството си, че е допуснато да се публикува материал с толкова много, и то за съществени данни, фактически грешки в един уважаван седмичник като в. "Капитал" по проблем, който се следи от обществото и за който има много противоречиви мнения.
Становището ми е, че каскада "Горна Арда" трябва да се изгради като обект, необходим на енергийната система и даващ редица предимства на района, в който ще се изгради.
Безспорно върху проектното решение все още ще се работи, основно за да се задоволят изискванията за опазване на околната среда във всичките им разновидности.
Моля да се даде гласност на становището ми, като се отпечата във вестника ви, което е противоположно мнение на това, изразено в статията на Галина Александрова.
Продължават преговорите за участието на Русия в KFOR
Има напредък в преговорите за руското участие в умиротворителните сили в Косово, но окончателното споразумение все още не е финализирано, съобщи американският министър на отбраната Уилям Коен. Американският военен министър и руският му колега Игор Сергеев продължиха в Хелзинки разговорите за ролята на Русия в KFOR. Искането на Москва за предоставянето на руски сектор в Косово продължава да бъде основният проблем пред окончателното споразумение. Косово бе разделено от НАТО на пет зони, които са администрирани от Великобритания, САЩ, Германия, Франция и Италия. Според съюзниците, ако Русия получи собствена зона, в нея ще се засели единствено сръбско население, а това ще доведе до практическото разделение на Косово. Руският военен министър заяви, че двете страни се опитват да постигнат компромис, като разделят понятията "сфера на отговорност" и "зона, контролирана от руските войски".
Досега бяха разрешени два спорни въпроса - за командната структура на KFOR и за съдбата на летището в Прищина, което в момента е контролирано от руски части.
По време на посещението си в Париж американският президент Клинтън заяви, че преговорите са фокусирани около варианти, които са приемливи за САЩ и НАТО. Същевременно той посочи, че KFOR трябва да останат под единното командване на НАТО.
Според руския президент Елцин Москва няма да изостави претенциите си за собствена зона в Косово. В изявление по телевизията Елцин изрази недоумението си от нежеланието на САЩ да предоставят на Русия искания от нея сектор. Въпреки това Бил Клинтън предрече "успешен край на преговорите с Русия".
Необходимо уточнение
"Диоксин в супата"
По повод статията на Иван Михалев от бих искал да отбележа, че изразът "...приемливата безопасна доза е от 1 до 4 пиктограма (0.001 до 0.004 микрограма) на килограм... " е неточен.
Вероятно иде реч за пикограмове, но тогава пък остава неточен изразът в скобите, защото 1 пикограм = 0.000001 микрограма. Ако е верен изразът в скобите, тогава става дума за нанограмове.
Във всички случаи обаче е очевидно, че става дума за извънредно малки количества, а това е показателно за опасността от попадане на въпросните съединения в организма.
Костов превзе и фондация "Демокрация"
Иван Костов завинаги прати в историята и последния намек за кинжалите в СДС. Тайно и без дума в медиите той превзе първата и най-дълго защитавана тяхна крепост - фондация "Демокрация". Кой е в новия управителен съвет? "Ами управителният съвет на СДС", отговори простичко бивш вече член на ръководното тяло на първата синя фондация. Лапсусът не е случаен, той съвпада с фактите - НИС на управляващата партия се избра и за УС. Така ръководството на синята партия прибра под крилото си сериозните западни финансови постъпления и богатия архив на фондацията, на който със завист би погледнала дори бившата Държавна сигурност.
От старите членове в управата остава само екслидерът на СДС Филип Димитров. Във фондацията той се оттегли преди време, след краха на правителството си и преди да се установи още по-надалече - на посланическия пост във Вашингтон.
"Аз съм преизбран по силата на това, че съм член на НИС, независимо че не съм в България", коментира Димитров по телефона за "Капитал". Той обясни колко нормална и безинтересна от гледна точка на медиите е смяната на съвета, затова и всичко минало така безшумно. Решението било взето в средата на миналата година и той присъствал на заседанието. Всички стари членове единодушно се съгласили, че е време да се оттеглят, защото "Демокрация" трябва да се трансформира по подобие на фондация "Конрад Аденауер" - тип партийна фондация: "Нещо, в което не участва партията като такава". (Каквото и да означава това.)
Според Николай Данев, досегашен член, обаче новият УС е избран преди "няма и месец", затова и пререгистрацията в Държавен вестник вероятно още не е излязла. Която и да е точната дата на смяната на властта във фондацията, сигурен остава краят на ерата "Косьо Мишев" - злият демон на първото синьо правителство и компроматната вътрешнопартийна война в СДС. Много преди тази дата, пак тихо, Костов изпрати извън пряката власт и всички ползвали "неправомерно" благата на фондацията. Евгений Михайлов, Едвин Сугарев, Александър Йорданов... Всеки получи пост някъде далеч - у нас и в чужбина.
Логично е обяснението на Филип Димитров, че е време на СДС да си направи фондация по примера на "целия християндемократически партиен сектор", както си изгради и партията. Може обаче да я имитира само по структура и управление. Защото западногерманската посестрима на Костовата фондация има гарантирани постъпления от бюджета, каквито СДС не може да осигури. Поне не скоро и законно. Освен това публична тайна е, че фондация "Демокрация" бе създадена през лятото на 1991 г., точно за да бъдат узаконени финансовите постъпления, които тогавашната коалиция СДС получаваше от западни източници, за да прави кампании, да печели избори и да се учи как да провежда пропаганда. Тогава и "Конрад Аденауер", и "Ханс Зайдел", и "Фридрих Науман" и "Фридрих Еберт" наливаха средства в касата на синята българска фондация. Много по-късно десни, леви и либерални организации от Европа и САЩ си поделиха като зони на влияние и финансиране партиите в България. Отчет за тези средства - за това колко, за какво са постъпвали и за какво СДС ги е употребил, няма. Най-популярната формулировка винаги е била, че те се дават на страната ни за финансиране на проекти за демократично развитие. Няма съмнение обаче, че в касата продължават да идват пари от сродни партии и съвсем не става дума за малко пари. Иначе едва ли лидерът на партията щеше да превзема с най-тясното си обкръжение опразнена вече кинжалска хазна.
За пръв път преди седмица политическата академия на СДС откри семинара на Боровец с информация: "мероприятието струва 10 000 долара и се финансира от американския Републикански институт и от английската консервативна партия". Промяната в стила съвпада и с появата на новия шеф. Очевидно Костов ще демонстрира ред във финансите и публичност на харчовете. Освен това той ще ползва и страничния ефект от новото легитимиране на фондацията. Историческите алюзии, които сам лидерът на СДС понякога прави, могат да бъдат разпознати и тук. Конрад Аденауер е бил канцлер на Германия, председател на ХДС, историческа фигура. Друг от примерите на Костов - Хелмут Кол, пък е член на УС на фондацията на името на Аденауер, която има основна цел да пренарежда политическия модел в новите европейски демокрации. И Костов направи заявка, пак на Боровец, че неговата политическа академия ще изнася политически продукт в съседните държави, където "няма зрели политически формации", каквато е СДС.
Две тежки метални решетки пазят обемния, прономерован и прошнурован архив на фондация "Демокрация", твърдят очевидци. Да направи информационна система, да издава брошури и доклади, да изгради база данни и банка кадри - това бяха основните публични задачи на фондацията от дните на създаване й. От нейните недра излязоха компроматите срещу самия Филип Димитров, белите папки на Едвин Сугарев, дълбоката информираност на Евгений Михайлов. Според столични активисти дори компроматът срещу Богомил Бонев от най-нови времена също е с корени в този архив. Информацията в него се простира отвъд границите на партията и държавата и се попълва непрекъснато.
Управителната промяна във фондацията съвпадна с дълго подготвеното и едва преди седмица завършило последно пренареждане на ресорите в партийната централа. Главният секретар Христо Бисеров отново с официално решение на НИС получи права да прави архив, информационна система и база данни. Никой друг от членовете на партийното ръководство не се подсигурява допълнително за действията си с подписите на останалите. Съвпадението на двете събития осигурява легалното прехвърляне на информацията от фондация "Демокрация" в системата "Бисеров". Главният секретар обаче не е за Костов това, което Константин Мишев беше за Филип Димитров. Сегашният сив кардинал надмина предишния. Бисеров постепенно излезе от сянката на паралелната партийна дейност, която върши доста години за лидера си. Пренасочването на вътрешнопартийното послушание показва и посоката, в която сега е насочено благоразположението на Командира. Рязко секна интересът и поклонничеството към Евгений Бакърджиев, в немилост е и друг предишен фаворит - Александър Божков. "Успешният външен министър" Надежда Михайлова само за кратко се смяташе за втора сред равните в НИС. Сега редовите партийни функционери и лидери от по-ниски нива твърдят, че Бисеров е новата дясна ръка на Костов. Като му повери контрола над тайните в централата, лидерът го извади от образа на човека с куфарчето с парите. Главният секретар работи за себе си методично и отдавна - подготви устава, който трансформира СДС от коалиция в партия, наложи контрол върху местните организации, предложи нивото "секретари" и сам ги назначи в партийната централа, сега пише партийните досиета. Такава власт в СДС не се взима, а се дава. От Костов. Знае го и последният член на управляващата партия. Лидерът за пореден път пренареди местата и правата на играчите от "Раковски" 134. Следващото разместване се очаква след местните избори. А истинските залози участниците в двата най-важни управителни съвети правят отсега за отчетно-изборната конференция на СДС догодина. Тогава могат да се подменят и играчите.
Happy end за СДС и още десет години власт
"Косово е Happy end за България", каза Иван Костов пред елита на управляващите, събран на четвъртия политически семинар на Боровец. После лидерът разигра популярен ку-ку сюжет: "Филмът свърши, излизаме от салона. И сега какво? " Активистите обаче не продължиха сценката с очакваното "и сега какво".
Костов сам даде правилните отговори. С тях той синтезирано обясни на депутати, министри и областни управители как СДС да употреби политическите дивиденти от разрешената косовска криза, да спечели местните избори и да управлява този мандат и още много след това.
За пръв път, но само пред елита в Боровец, Костов призна публично, че България няма да получи пари за щетите от конфликта. Но краят на войната импулсирал хората и точно този импулс трябвало да използват сините в кампанията си за изборите, докато БСП си ближе раните от неправилния политически избор. В това бил щастливият край.
Кокошкарският обир на хотелските стаи и официалното изявление на Костов пред журналисти "за ваше съжаление, няма новини" сложиха очаквана точка на четвъртия "Боровец". А точно покрай шума между МВР и НСО зад вратите на семинарната зала лидерът на СДС направи първия си сериозен анализ на най-критичния период от управлението си и спусна за изпълнение новия план-максимум. Дори задачите, които съдържаше "програмната" десета национална конференция на сините, бяха разположени в по-близкото бъдеще и имаха по-редови партиен характер от начертаните сега. За пръв път Костов формулира собствената си стратегия за трансформацията на политическия модел, която ще осигури на СДС дълго управление - отвъд границите на "Програма 2001", местните и дори парламентарните избори. Жалонът за правилната посока е влизането в ЕС, а още по-далечната цел - мечтаният стабилен и европейски двуполюсен модел на управление. Изненадващо и главният секретар Христо Бисеров, повече известен с мълчанието си, се изяви като стратег на двата полюса и призова актива да "моделира политическото пространство за десетилетия напред".
Така в услужливата сянка на охранителния гаф, при закрити врати, своя публичност получи още една вътрешнопартийна трансформация - темата местни избори начерта не корифеят по кампаниите Бакърджиев, а новият властови тандем Костов - Бисеров. "Не ни трябват програми, а ясни послания", каза главният секретар и поръча на кандидатите да не оригиналничат и ако в един град проблем е боклукът, да говорят за боклука, а не за международното положение.
Костов не се съгласи с драстичното отрицание на програмите, но и той обясни, че ключови са местните проблеми. Лидерът забрани да се развиват "тъпи идеи" и нареди на бъдещите кметове да дават конкретни обещания: "ще ви помогна аз, общинският съвет, областният съвет, правителството" - сигурността на единната власт според Костов е най-важният коз на СДС. Разделените крила на НИС за това кой да води кампанията лидерът примири с директивата: "Големите политически плюсове могат да се превърнат в карта за местните избори. Но не НИС, а местните лидери трябва да диктуват политиката, центърът само ще ги следва."
Трябва да вземем тази власт, обяви Костов. Според него цената за победата вече е платена - сложният обществен дебат за НАТО е спечелен изцяло от СДС въпреки отпора на опозицията и медиите. Лидерът на управляващите предрече необратимо разцепление на БСП на местните избори, след което сините ще поемат цялата власт и задълго - докато срещу "европейския проект ОДС, платен от СДС с коридора", се оформи нов ляв сектор.
На МВР и НСО все нещо им пречи
Голяма драма! Злосторник влезе в хотелските стаи на спящите сини избраници и открадна 2 мобифона и семейната гривна на сливенската депутатка Кети Граматикова, поговори си приятелски със сънената Соня Бразицова и изчезна. Откраднаха и служебното оръжие на двама полицаи, пак от хотелската им стая. Тази проста и обикновена история, която се случва ежедневно на хиляди български граждани и един път дори на Ан Макгърк, предизвика такава истерия, че скара МВР и Националната служба за охрана, заговори се за оставки, президентът направи специално изявление, полицейските шефове дадоха интервюта в медиите.
Трагедията дойде оттам, че кражбата от стаите на министри и депутати стана при провеждането на поредната синя академия в курорта "Боровец", където се беше събрал целият управленски потенциал на СДС миналата събота. А тъкмо властимащите се бяха похвалили, че са се преборили с престъпността, че враг No1 на държавата Ганчо Въчков-Ганеца е обезвреден и народът може спокойно да си паркира автомобилите пред дома, без да ги заключва, а вътрешният министър стана отличник.
Ако МВР си беше замълчало и само констатирало акта на престъплението, без да коментира и без да прехвърля вината на други служби, едва ли щеше да се стигне до ожесточената размяна на удари. Вместо това шефът на полицията обвини в ефир НСО за немарливостта и че тя трябва да носи отговорността и съзря провокация в кражбата. Няколко дни по-късно директорът на РДВР - София, дори разказа подробно какви са били оперативните планове за охрана на семинара в "Боровец", но май не беше искрен. В безумната си параноя МВР дори подхвърли във вестниците, че сред гардовете на НСО има доказан крадец. Оказа се, че охранителят е откраднал в четвърти клас 2 метра кабел. От НСО правилно отвърнаха, че ще проверяват гардовете си и за кражби на череши по време на ученическите бригади.
Всичко това би било доста комично, ако институциите не го вземаха толкова насериозно. Президентът застана зад гърба на подчинения си ген. Димитър Владимиров, а министър Бонев, макар и не публично - зад шефа на полицията ген. Василев. Което даде отново повод да се разсъждава по темата как работят съвместно службите. Каква е целта на раздухваната умишлено истерия? МВР се опитва да се изкара невинно, че не е успяло да опази имуществото на синия елит, защото НСО трябвало да охранява избраниците, събрали се на едно място.
Според изявлението на директора на РДВР - София, полк. Стоян Стоянов е било проверено алибито на над 80 човека. Ако по всяка кражба полицията работеше със същия хъс, престъпността едва ли щеше да бъде проблем на държавата.
Парадоксалното е, че елементарен случай като този може да предизвика толкова голяма полемика. Очевидно в правителството наистина са си повярвали, че са преборили престъпността.
Иначе реалността е далеч по-прозаична и елементарна. За сигурността на всички гости е длъжна да се грижи управата на съответния хотел, защото охраната и съответните застраховки влизат в цената на леглото. Ако има ВИП-персони, за тяхната сигурност по закон е длъжна да се грижи НСО. Редови депутати, областни управители, парламентарни секретари и други видове управляващи са в графата обикновени гости и ако имат много ценни предмети, ги оставят в сейфовете на хотела. И понеже живеят в България, трябва да си заключват стаите, когато си лягат. Служителите на МВР, също по закон, са длъжни да пазят служебното си оръжие.
Полицията трябва да следи за обществения ред и да разследва престъпленията. Толкова е просто. И без да се злорадства, поучително!
Интригата около убийците на Луканов заприлича на лошо криминале
Разкритията за убийството на Андрей Луканов започнаха да се точат като сапунен сериал по кабелна телевизия. След като медиите заловиха "истинските" убийци - украинци на Капитан Андреево, установиха посредника Р.П., който ги е наел, съвсем логично беше да се хване и поръчителят на покушението. И го "хванаха" в Прага. Нищо по-естествено от това заповядалият смъртта на бившия премиер да се крие в чешката столица. И Барона се криеше там. Още по-естествено е арестуваният на "Вацлавски намести" да е голям бос от омразния на Луканов приятелски кръг "Орион", за да си дойде всичко на мястото.
Арестуваният на 4 юни 1999 г. в Прага президент на строителната фирма "Колонел" Ангел Василев е обвинен в поръчителство на убийството за бившия премиер Андрей Луканов, потвърдиха два независими източника от чешката столица. В документите за екстрадиция на 54-годишния строителен предприемач е записано, че е виновен за смъртта на депутата от БСП и по това обвинение у нас той може да получи до 25 години затвор. Съмненията, че предприемачът е арестуван заради невърнати кредити и финансови измами, отпаднаха окончателно, след като се разбра, че в Чехия е ходил и шефът на сектор "Тежки престъпления против личността" от ДНСП Ботьо Ботев. Ботев обича лично да присъства на арестите на заподозрени в убийства.
Ангел Василев е експрезидент на строителна фирма "Колонел", регистрирана през 1991 г. в София, и бизнеспартньор на боса на "Орион" Румен Спасов. Фирмата дължи около 10 милиарда лева на различни банки и е в списъка на длъжниците. За известно време акционери в нея бяха и борците Димитър Джамов и Александър Томов. В досието й лежат скандали със сградата на "Московска" No3, която трябваше да се ремонтира, за да се помещава в нея орионската Българска земеделска и промишлена банка, строителството на учебен център на БНБ, потъващата сграда на "Опълченска" и т.н. Макар и близък до боса на "Орион" Румен Спасов, Ангел Василев не е от най-изявените членове на приятелския кръг. През 1995 г. в София изчезна бившият му съдружник в "Колонел" арх. Емил Фезлийски. По-късно трупът му беше намерен с четири куршума.
Мнозина, които познават Ангел Василев, изключват възможността той да е ангажиран с поръчителството на убийството на Луканов. Поне засега няма известни мотиви Василев да иска смъртта на бившия премиер. Последната версия е, че Ангел Василев също е посредник и е платил парите за убийството, а над него стои истинският поръчител на атентата.
Осведомени в разследването твърдят, че следата към Ангел Василев тръгнала, след като в началото на лятото в ареста били задържани синовете на негов родственик. Двамата младежи били криминално проявени заради автокражби и имали връзки с подземния свят. След като престояли близо седмица в ареста обаче, единият бил притиснат да подпише показания, че е дал капаро на истинските убийци на Луканов. Според версията сумата била получена от шофьора на Василев Юрий Ленев, който също е задържан за известно време, но след това е освободен. На тази база се получило потвърждение на подозренията към Ангел Василев. Засега не е известно как е предадена и предполагаемата сума за поръчковото убийство от 80 000 долара. Цитираните в пресата самопризнания на заловените на Капитан Андреево украинци са фикция или се отнасят за друго убийство. Най-вероятно е тези украинци, за които се твърди, че се казват Виктор Шевчук и Александър Акимов, да нямат пряко отношение към покушението срещу Луканов. Показанията на един-единствен свидетел обаче едва ли са достатъчни, за да се иска екстрадицията на Ангел Василев от чешкия съд. Вероятно в следствието са събрали още доказателства, включително и от подслушвания на телефони, които да дадат основание на съда в Прага да уважи молбата на българските власти. Иначе би било безсмислено да се изпраща искане за екстрадиция.
В крайна сметка се разбра, че арестуваният преди година и половина зърнен бос с инициали Р.П. също се е познавал отлично с боса на "Орион" Румен Спасов. Зад инициалите не се крие Румен П., а Райчо П. И той не е от Плевен, а е от Монтанско, а бизнеса си развива във Варненско. Точно той е приятелят на тъста на Бойко Рашков, с когото ходили на лов. Според осведомени източници Райчо П. завлякъл с около 200 000 долара Румен Спасов за износ на зърно от 1994 г. Препоръчан му бил от монтанския бизнесмен Валери Б., съдружник във фирма "Веска Меджидиева" ЕООД. И за Райчо П. се твърди, че е един от посредниците при поръчката за убийството на Луканов. Арестуваният бил подслушван и следен, но доказателствата срещу него не са достатъчни.
Темата "Орион" отново стана доминираща. Много малко неща можеха да я възкресят, едното от тях безспорно е хипотетичната връзка с убийството на Луканов. От изнесените досега в пресата информации по убийството обединителната фигура между повечето заподозрени е Румен Спасов. Всичко това може и да е така, но може и да не е. В медиите вървят интерпретации по недотам достоверни данни, а разследващите органи официално мълчат в "интерес на следствието". Версията, че приближеният до Жан Виденов приятелски кръг е поръчал убийството на Андрей Луканов, беше основната, по която вървяха и близките на убития, и разследващите полицаи, и журналистите през изминалите две години и половина. И досега обаче няма смислено обяснение защо му е трябвало на "Орион" да затрива депутата, след като всичко, което трябваше да се случи на съзвездието и на БСП, беше станало преди убийството. Неговият край не промени краха на социалистическата партия и управлението й.
Покушението на фигура от ранга на Андрей Луканов трябва да има своите основателни и аргументирани причини. Обикновено те са свързани с икономически интереси, а не с емоционални импулси.
Анализ на направените "разкрития" в медиите показва, че досега няма открит такъв смислен мотив. Вярно е, че в направените "разкрития" липсват доста парчета от пъзела, но и при съпоставка на сега известните данни личат нелогични връзки, нагласени схеми, натрапени играчи.
Макар и неволно, се налага мнението, че разкритията по убийството се използват като пропаганден ход от управляващите и от МВР. Експонирането по такъв начин на "успехите" в обществото прилича на организирана кампания. Прекалено често, за да е случайно, някой "изпуска" тайни от разследването, медиите раздухват информациите и ги интерпретират, както могат, в една-единствена насока. Така в съзнанието се загнездва убеждението, че громим престъпността и разкриваме митичните поръчкови убийства. Когато дойде време за съд, за истински факти и доказателства, темата вече ще е изконсумирана и безинтересна. И безполезна за политически цели.
България - в санитарния коридор около Русия
Преди време президентът Петър Стоянов рекламираше нуждата от втори мост на Дунав с аргумента, че така около Югославия ще се създаде санитарен коридор. Авангардната идея не бе разбрана на Запад, затова пък българското въздушно пространство вече влезе в тази роля, но спрямо Русия.
От началото на седмицата българските институции като цяло единодушно се обявиха срещу даването на въздушен коридор на Русия, по който да бъдат транспортирани доставки за руските сили в Косово.
Този път ролята на България ще бъде много по-важна от отдаването на въздушното ни пространство на НАТО за атаки срещу Югославия. Руската усилена рота, която завзе летището в Прищина и засега контролира основните комуникации в Косово, няма да може да издържи много на позициите си без тилова подкрепа. А след изтеглянето и на последния сръбски войник такава няма откъде да дойде. Изявленията на командващия операциите в Югославия ген. Уесли Кларк за това, че руските войски не пречели на разполагането на частите на KFOR, не са само изявление с дипломатичен тон. Коридорите за руските самолети трябва да закрепят присъствието на на руските десантчици в Прищина. Още в петък по сведения на руските информационни агенции шест самолета са били готови да транспортират подкрепленията.
Това, което не стана по време на войната в Югославия, се случи сега, когато тя свърши - София се превръща в коз при изясняването на отношенията не само между Русия и НАТО.
Противоречията в Кремъл за това дали военните са прибързали, или дипломатите са мудни, вкарват България в центъра (заради географското си положение) на разприте на руската политическа сцена. Ако се вярва на информацията, че Елцин бил способен да заповяда акцията на руските части, то този път София застава и срещу все още най-важната фигура в Русия. Нещо, което досега поне открито не е ставало.
Според агенция "Новости" в сряда руският посредник за Косово Виктор Черномирдин заявил, че България е дала право на руските самолети да прелетят, очаквало се и Унгария и Румъния да я последват. Странната увереност на Черномирдин, четири дни след като София върна руската нота, едва ли се дължи само на прекъснатите му връзки с държавния апарат в Москва. Още в понеделник руският посланик у нас Леонид Керестеджиянц заяви: "процедурите са ясни". Самият той, цитиран от РИА "Новости", каза, че няма гаранции, че България ще предостави въздушното си пространство, ако Русия и НАТО не се договорят за участието на Москва в мироопазващата операция.
Очевидно е, че българската позиция не се познава в Русия и дори посещението на премиера Иван Костов в Кремъл не можа да я изясни. Така че след поредния отказан коридор (преди бяха проблемите с руските хуманитарни доставки и прелитането на руския патриарх до Белград) отношенията ще останат на ниво "липса на политически проблеми" и нищо повече.
