"Групировката, която свали Примаков, сега ще се заеме със следващите противници и сред тях медиите виждат Лужков", заяви бившият говорител на Елцин, а сега заместник на Лужков, Сергей Ястржембски, който като дипломат използва такава завоалирана формулировка, за да признае наличието на сериозни разногласия между Кремъл и Лужков. Кметът е значително по-прям. Той нарече незаконен и неконституционен указа, с който Елцин свали главния прокурор Юрий Скуратов, и поиска неговото възстановяване. Освен това той предупреди Кремъл, че ако властите прибягнат до неконституционни действия, ще им се противопостави с всички сили. Приближени до Лужков политици твърдят, че се водят разговори с Примаков за включването му в политическото движение на градоначалника "Отечество", което ще доведе до коалиция между двама от най-популярните политици в Русия. "Отечество" преговаря с движението на Григорий Явлински "Яблоко" за сътрудничество в едномандатните райони, където техните кандидати няма да си съперничат и това допълнително ще засили антикремълската коалиция.
Президентството се стреми да не допусне консолидация на противниците си. На президента на Татарстан Минтимер Шаймиев беше намекнато да избягва контактите с Лужков и това доведе до затихване на контактите между "Отечество" и губернаторското движение "Цялата Русия". В Кремъл се опитват да подготвят за парламентарните избори коалиция с участието на "Нашия дом Русия" на Черномирдин, "Цялата Русия", "Новата сила" на бившия премиер Сергей Кириенко и второто губернаторско обединение "Гласът на Русия". На Кириенко беше намерено специално място в борбата с Лужков - той ще се кандидатира на кметските избори в Москва, които най-вероятно ще бъдат изтеглени от следващия юни за декември, за да може Лужков спокойно да се подготви за президентските избори и ако не успее на тях, да запази кметския си пост. Едва ли Кириенко се надява да победи Лужков, а и в Кремъл не разчитат на успех от използването на леката кавалерия. За влиятелен политик като московския кмет трябва тежка артилерия, а задачата на експремиера е колкото може повече да го окаля и максимално да развенчае мита за благоденствието на столицата с обвинения в корупция и неефективно управление.
"Със своята слабост Кириенко е най-удобният противник за мен", заяви Лужков, но това е само началото - оттук нататък на него ще му се налага да прилага много повече усилия, ако иска след една година да положи клетва като президент на Русия.
Югославия: методология за приключване на войната
Фойерверки, автомобилни клаксони, стрелба във въздуха и дори залпове на противовъздушната отбрана отбелязаха добрата новина за Югославия - войната свърши. Сръбските генерали и представителите на НАТО сключиха дългоочакваното споразумение за оттеглянето на сръбските сили от Косово и спирането на въздушните удари, което отвори път за дипломатическото приключване на войната в Югославия.
Качествената промяна в цялата картина на югославската криза бе предхождана от натрупването през последните дни на последователни и значими дипломатически ходове. НАТО и Русия постигнаха компромис, намерил изражение в успешната дипломатическа мисия на посредниците Черномирдин и Ахтисаари. Сръбският парламент и югопрезидентът Милошевич одобриха предложения от Москва и Брюксел мирен план. Страните от Г-8 се споразумяха как да бъде намерен изход от патовата ситуация и начертаха рамката на компромиса, който трябва да бъде узаконен от ООН. Считано за последната значителна пречка, военнотехническото споразумение бе следващата решителна стъпка от страната на Белград, която окончателно прехвърли отговорността за решаването на конфликта от военната към политическата сфера. С това не само войната в Югославия, но и косовската криза най-сетне е на път да получи окончателното си разрешение в Съвета за сигурност на ООН - там, където международните решения все още изглеждат легитимни.
След маратонски преговори в Куманово, често пъти на ръба на провала, сръбските и натовските военни се споразумяха за графика и условията за изтегляне от Косово и заместването на сръбските сили от мироопазващите части на НАТО. Основната грижа на сръбския генерален щаб бе, че Армията за освобождение на Косово (АОК) ще се възползва от евентуалния "вакуум на сигурност" и преди настаняването на международния контингент ще овладее нови позиции. За да бъде избягнат въпросният вакуум, бяха определени етапи в подмяната на военния контрол върху областта.
Косово бе разделено на три зони - северна, централна и южна. Договорено бе, че след като бъде доказано началото на отстъплението, НАТО спира бомбардировките. Пет дни по-късно югоармията трябва да освободи южната зона, след три дни идва ред на централната, а след още два дни сръбските сили трябва да напуснат Косово. Според плана, поетапното изтегляне трябва да бъде съпроводено от паралелно разполагане на K-FOR - новите мироопазващи сили за Косово.
Сръбскaта военна делегация гарантира, че ще се придържа стриктно към споразумението и се съгласи на условието, че ако графикът не бъде спазен, въздушните атаки ще бъдат подновени.
Оттеглянето на сръбските сили от Косово отключи следващия етап от процеса за уреждане на конфликта - спирането на бомбардировките. Това бе главното условие на Русия и Китай за приемането на резолюция на Съвета за сигурност за Югославия, базирана на плана на Г-8.
Проектът предвижда международните части в Косово да получат мандат на ООН, гарантира "същественото присъствие на НАТО" в тях и определя общото им командване. В съответствие с глава VII от устава на световната организация K-FOR ще имат право да използват сила за "изпълнение на задачите и задълженията си". Генералният секретар на ООН Кофи Анан ще назначи свой специален представител, който да ръководи временната администрация в Косово. Към нейните компетенции спадат развитието на автономните косовски институции, реконструкцията и възстановяването на областта и най-вече създаване на условия за връщането на бежанците.
Армията за освобождение на Косово незабавно трябва да прекрати всички военни действия и да започне да се разоръжава.
Косово ще получи съществена автономия и самоуправление в рамките на Югославия и след тригодишен преходен период бъдещето на сръбската провинция трябва да бъде решено на специално заседание на съвета. Резолюцията изисква "пълно сътрудничество на всички засегнати, включително и на мироопазващите сили" с решенията на Международния трибунал в Хага за бивша Югославия.
Операцията на ООН се планира първоначално за една година, но няма ограничения във времето. Тя ще продължи, "докато Съветът за сигурност не вземе решение за прекратяването й".
Около 50 хиляди войници ще изпълняват операцията Joint Guardian за опазването на мира в Косово. В нея ще участват 19-те държави от НАТО и 11 страни от инициативата "Партньорство за мир". След прочистването на коридори в минните полета по границата основната част от международния контингент ще навлезе в Косово през Македония. Говорителят на НАТО Джейми Шей потвърди стратегията на заместване на военното присъствие и заяви, че акцията ще върви паралелно с изтеглянето на сръбските сили за сигурност. Международните сили ще заемат ключови позиции първоначално в южната част на областта и постепенно ще вървят на север.
Все още недоизяснен остава въпросът за разделението на Косово на сектори, които след приключването на първия етап от операцията ще бъдат контролирани от основните участници в Joint Guardian. Според предварителните разработки петте водещи сили в НАТО - САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Италия, ще поемат администрацията на отделен сектор. Британски войски си запазват областта около Прищина, на запад секторът около Печ ще бъде под контрола на Франция, американските части ще поемат сектора при Гниляне в близост до границата с Македония, германските войски ще оперират в югозападните части на областта около Призрен, а Италия ще се разпорежда в северните райони, граничещи със Сърбия.
Фактът, че Русия е изключена от това разпределение, добави нови въпросителни към недоизяснения проблем за командването и руското участие в Joint Guardian. С тежката задача да убеди Русия, че не може да претендира за зона на влияние, се нагърби американският заместник държавен секретар Строуб Талбот. "Убеден съм, а и нашите руски колеги ще се съгласят, че единното командване на K-FOR е изключително важно", заяви американският дипломат при пристигането си в Москва. Това според Талбот обезсмисляло руските искания и следователно изключвало въпроса за каквото и да е разделяне или обособяване на зони на влияние в Косово.
Строуб Талбот има добър шанс да убеди руските си домакини, като се имат предвид финансовите затруднения на руското военно ведомство. Министърът на отбраната Игор Сергеев съобщи, че има готовност да прати 10 хиляди руски войници в Косово. Премиерът Степашин обаче предупреди, че въоръжените сили са в "катастрофално положение", и поиска допълнителни средства от бюджета. Така липсата на пари може да намали числеността на руския контингент и дори да лиши Русия от участие в операцията.
По подобие на Босна очевидно новият ред в Косово ще зависи изцяло от НАТО. В крайна сметка ще се окаже, че пактът, който доскоро бе главният враг на сърбите, е техният нов съсед.
Китай се превръща в поредния американски кошмар
Нито един американски президент не си позволи да отнеме привилегирования търговски статут "най-облагодетелствана нация в търговията със САЩ" на Китай през последните 20 години. Не го направи дори Джордж Буш въпреки кървавата баня на площад "Тянанмън" на 4 юни 1989 г., несъвместима с американската представа за един свят на "отворени общества". Не си го позволи и Бил Клинтън десет години по-късно. Нищо че едно от онези "отварящи се общества" пак премина отвъд официалната американска мярка за морално, културно и интелектуално ниво. Мярка, скроена да поддържа един международен ред, в чиято рамка обществата се отварят за политическия контрол на САЩ и експанзията на корпоративна Америка.
Нищо че за разлика от 1989 г., когато комунистическият режим в Китай уби повече от 2500 студенти, а още 10 хиляди бяха ранени, за да съхрани своето управление, САЩ се измъкнаха само с няколко въпроса, подлагащи на съмнение репутацията им на световен жандарм, днес Вашингтон констатира "изключителна заплаха за националната си сигурност и външната си политика, предизвикана от китайския ядрен шпионаж в САЩ".
На 3 януари 1999 г. специалната Комисия по национална сигурност на САЩ и военно-търговските връзки с Китай към американския Конгрес прие единодушно засекретения доклад на конгресмена от Републиканската партия и председател на въпросната комисия Кристофър Кокс. В доклада си от 700 страници Кокс прави разрез на китайския ядрен и високотехнологичен шпионаж в САЩ през последните 20 години. Две трети от доклада, в частта му, несъдържаща точните данни за откраднатите и/или предоставените данни от ядрени лаборатории, ноу-хау за сателитни навигационни системи и балистични ракети с междуконтинентален обсег на действие, състоянието на държавния контрол върху износа на оръжие, бе разсекретен и публикуван на 25 май със съгласието на администрацията на президента Клинтън.
От разкритията на Кокс става ясно, че Китай разполага с информация за всяка ядрена бойна глава на въоръжение в САЩ към юни 1998 г., включително и за последното постижение на американската военна промишленост - балистичната междуконтинентална ракета W-88. На база откраднатото Кокс предполага, че Китай работи върху неутронна бомба. В заключението на доклада се казва, че изоставащият от САЩ на повече от 30 години в развитието си като световна ядрена сила Китай ще скъси наполовина дистанцията до 2002 г. с помощта на откраднатите американски технологии и данни от правителствените ядрени лаборатории.
Към настоящия момент Китай разполага с не повече от 20 ядрени ракети с междуконтинентален и около 400 със среден обсег на действие. Първите са твърде големи, бавни и неточни и следователно са лесно уловими от американската противовъздушна отбрана. Ракетите със среден обсег на действие обаче представляват реална заплаха за отцепилия се Тайван, проамериканска Япония и всички непослушни съседи в Югоизточна Азия. За успокоение на американците или може би за по-лесно смилане на разкритията в доклада си Кокс твърди, че все още нито една американска високотехнологична военна придобивка не е на въоръжение в Китай.
Перфектна в международния шпионаж във всичките му форми, Америка на ФБР и Съвета за национална сигурност към президентството разбра за изключителната китайска заплаха, надвиснала над националната й сигурност през последните двайсет години едва през лятото на 1996 г. Поне според официалната версия. Пак според нея президентът Клинтън бил научил за изтичането на секретна информация от американските военни лаборатории през март 1999 г. Тогава убеден в истинността на думите си, Клинтън заяви: "Никой, абсолютно никой не ми спомена и думичка през тези вече шест години и половина от президентския ми мандат за китайски ядрен и военен шпионаж в американските лаборатории. " Без отговор засега остават въпросите защо, ако това е вярно, Клинтън мълча пред Америка на обикновените хора близо три месеца и защо Съветът за национална сигурност не споделя с президента опасностите, надвиснали над Съединените щати.
Отговор обаче получиха други два въпроса. Това, че ракетният удар срещу китайското посолство в Белград не бе резултат от разсеяността на американски войник, бе ясно на всички. Това, че Америка има много поводи да наказва Китай, също. Губеше се само точната причина за бруталната бомбардировка.
Изясни се и защо през април Клинтън препъна Китай по пътя към Световната търговска организация въпреки многото направено от тази държава през 1998 г. за легализирането на използваните в страната американски софтуерни продукти и пресичането на нелегалната им търговия. Предопределен е и изходът от срещата на СТО през ноември в Сиатъл, САЩ, на която се очакваше Съединените щати да направят компромис за членството на Китай в СТО.
Макар и атакуемо в тримесечен срок от Конгреса (Дана Рохръбечър, конгресмен от Републиканската партия, вече стартира кампания сред конгресмените за налагане на санкциониращи мита за китайските стоки в САЩ чрез блокиране инициативата на президента), решението на Клинтън да поднови статута на най-облагодетелствана нация на Китай поне за още една година е единствено правилното в настоящия момент. Атаката срещу посолството в Белград и бариерата пред членството на Китай в СТО дойдоха в повечко за достойнството на азиатците, представляващи една пета от жителите на планетата.
Всеки процент по-високо от нормалното мито за китайските продукти в САЩ ще предизвика аналогични ответни действия от държавната администрация на най-желания световен пазар. Къде тогава САЩ ще продава самолетите "Боинг" например? Със сигурност не в Европа, където не искат и да чуят за американски самолети след банановия скандал. Латинска Америка и некитайска Азия все още се тресат от финансовата настинка "лято 97". По същия начин стои и въпросът с американския софтуер. И с американските компютри. И с американските телекомуникационни технологии. И с американските сателитни системи. И с ... Всички те в една или друга степен са съпътстващи производството на балистични ракети, ядрени оръжия и неутронни бомби. Затварянето на Китай за тези продукти в крайна сметка ще се отрази негативно върху нивото на заетост на трудоспособното американско население, доходите, респективно вътрешното потребление. Оттук пътят до дъното е къс.
Очевидно всякакви самостоятелни мерки, целящи налагане на санкции срещу любопитните китайци, ще се проектират в значителни загуби за Америка. Вярно е, че американските ядрени технологии и сателитни навигационни система са най-доброто. Вярно е обаче и че с малко повече помощ от Русия, Франция и Великобритания откраднатите американски технологии ще прераснат в китайския кошмар за света. Единственият шанс САЩ да избегнат загубите е Вашингтон да прокара идеята за създаването на една нова КОКОМ (COCOM - международна организация, основана през 1949 г. по инициатива на САЩ за забрана на износа на високотехнологични продукти западно производство за страните от Варшавския договор и Китай, разпаднала се през 1996 г.), която да забави ядреното израстване на Китай. На този етап шансовете не са големи. Но не трябва да се забравят мястото и ролята на САЩ в световния ред и възможностите, които те дават.
Божков засега губи борбата за "Кремиковци"
И миналата седмица вицепремиерът Александър Божков не успя да се пребори за контрол върху приватизацията на "Кремиковци". Правителството в четвъртък одобри договора за продажба на конкурентите от "Дару металс" въпреки желанието на Божков металургичното предприятие да бъде продадено на турците от "Ердемир". Решението на кабинета спаси "Кремиковци" от прекратяване, което трябваше да бъде гласувано на общото събрание на акционерите на дружеството на 15 юни. Ако правителството не беше одобрило договора, представителите на държавата трябваше да гласуват за ликвидация.
В началото на миналата седмица стана ясно, че "Ердемир" са изпратили писмо, с което приемат условията на правителството и искат отново да се включат в преговорите. По собствените му думи в отговор вицепремиерът помолил приватизационните посредници от WS Atkins да са готови с информация доколко "предложението на Ердемир е сериозно". Според консултантите те са започнали да пишат нов договор. Дори се твърди, че в полза на "Ердемир" е лобирал много високопоставен турски политик, който е говорил по телефона със своя колега в София. Синдикатите в "Кремиковци" обаче се обявиха против подновяването на преговорите, което щеше да продължи процедурата по приватизация. В специално писмо до премиера Иван Костов те обвиниха Божков, че води тайни преговори с "Ердемир".
При определянето на кандидат-купувача през миналия месец Агенцията за приватизация предпочете "Дару металс", защото те се съгласиха да поемат всички задължения на "Кремиковци", докато турците искаха да обслужват само краткосрочните. "Ердемир" отказа да поеме задължения за около 150 млн. долара. Държавата в определената предварително рамка се беше ангажирала да отпише свои вземания от "Кремиковци" по ЗУНК с главница около 80 млн. долара, допълнително и всички задължения към бюджета, НЕК и Булгаргаз на обща стойност малко над 183 млрд. лв. Към 30 април задълженията на металургичния комбинат са 645 млрд. лв., от които краткосрочни 432 млрд. лв. Слабата страна на "Дару металс" е, че нямаха необходимите гаранции за това, че са в състояние да погасят дълговете. "Дару металс" е неясна българска фирма, която е известна с това, че спори с Атанас Тилев дали основателно носи това име. В тяхната оферта се предвижда създаването на смесено предприятие с по 50% участие на "Дару" и на италианския производител на тръби "Марчегалия", на което да бъдат прехвърлени акциите от "Кремиковци". Дали това ще се случи няма гаранции. Поради това на един етап от преговорите дори се обсъждаше възможността да се продаде по-малък дял, а не 71%, за да може "Марчегалия" да предостави необходимите гаранции. По-късно след избирането на "Дару" за купувач пък се търсеше друг инвеститор, който да предостави необходимите гаранции, примерно немският металургичен гигант "Тисен".
Въпреки съобщенията в медиите, че "Ердемир" се е съгласил да поеме всички задължения на "Кремиковци", други източници посочват, че новите условия в писмото са да се поемат 30 млн. долара от 150-те. Освен това турците е трябвало да представят парафиран договор до 10 часа в деня, когато правителството трябваше да одобри сделката. Това обаче не станало - представени били отново макар и подробни писма за намерения, но тепърва е трябвало да се започват преговори. Това натежало при решението на правителството въпреки настояванията на вицепремиера Божков.
Докато Божков усилено обясняваше на медиите за турската фирма, неговият заместник в промишленото министерство Марин Маринов, който е и председател на надзорния съвет на "Кремиковци", открито се изказа против. Според негово изказване пред столичен всекидневник от процедурна гледна точка турците не трябва да бъдат допускани, след като вече има одобрен купувач. Развитието през тази седмица задълбочи тлеещия отдавна конфликт Божков - Маринов, който се подклажда от усилените слухове, че ресорите на Маринов - ликвидация и несъстоятелност, ще бъдат прехвърлени в най-скоро време към Едит Гетова, която сега отговаря за приватизацията. Известно е, че двамата заместници не са в добри отношения.
"Сделката приключи, след като правителството за 20 секунди одобри договора за "Кремиковци" с "Дару металс". Няма да има повече преговори с "Ердемир", каза вицепремиерът Божков след заседанието на правителството.
Дали обаче това е така?
Държавата падна в капана "компенсаторни записи"
Ниската цена на книжата притисна управляващите между приватизацията и бившите собственици на имоти
Прогнозите от началото на годината, че цената на компенсаторните записи ще пада, се сбъднаха, дори прекалено. Според участници на пазара в момента този платежен инструмент по приватизационните сделки може да бъде изтъргуван на нива между 10% и 20% от номинала си в зависимост от конкретните условия в различните случаи. Въпреки че за собствениците на записи тези нива вече изглеждат твърде ниски, за всички купувачи е ясно, че трендът ще остане същият и че сегашните цени не са достигнали дъното. От една страна, предлагането (емитирането) се разраства лавинообразно, от друга, държавата продължава да продава с доста бавни темпове (плащането по приватизационни сделки остава единственото приложение на компенсаторните записи).
През януари
Големият срив на записите започна преди около месец, след което за около две-три седмици книжата достигнаха днешните си цени. Очевидната причина за това поевтиняване е фактът, че много от ведомствата, които имат право да издават компенсаторни записи, в даден момент са започнали да емитират огромен брой книжа с висок номинал. Според някои от по-интересните слухове на пазара точно преди около месец Пловдивска област е започнала да издава записи по спогодбата Моллов - Кафандарис, с които се обезщетяват бивши собственици на земи, останали в Гърция и Турция. Тогава са се появили и удостоверения с номинали в размер на милиарди левове. "Обикновено временните удостоверения, които досега издаваха областните управи и министерствата, бяха с номинал до няколко десетки милиона лева. Сега има номинали от 10, 20 и дори 30 милиарда лева", каза участник на пазара. Във всички случаи обаче разрастването на ресурса едва ли се дължи само на една община. Нормално е процесът навсякъде из страната да влиза в релси и съответно записите да стават все повече.
От друга страна, самите държавни ведомства и особено Агенцията за приватизация не са много радостни от факта, че записите са станали толкова достъпно платежно средство. Това още повече ще намали приходите от раздържавяване в бюджета, докато отчетените цени ще нараснат. Засега единственият механизъм да се влияе на размера на плащанията с компенсаторни записи са първоначалните условия, при които се откриват процедурите, а впоследствие и конкретните договори, които купувачът и продавачът се съгласяват да подпишат. И макар че държавата очевидно е в неизгодната ситуация хем да е дала права на бившите собственици, хем да не иска сега да продава собственост, без да получава приходи, по-добре е вече управляващите да си дадат сметка, че така или иначе този огромен платежен ресурс е добре за скоростта на раздържавяването. Което крайно време е да приключва по един или друг начин. Последното, разбира се, звучи само като едно добро пожелание. Абсурдно, парадоксално, но засега не се забелязват признаци приватизацията да е потръгнала, защото обемът на евтините платежни инструменти е нараснал.
Накратко
Холандското дружество "Наван бългериън майнинг" закупи 75% от капитала на "Челопеч" ЕАД, с. Челопеч, след проведен от Министерството на промишлеността конкурс. Стойността на сделката е 5.05 млн. долара, платими изцяло в брой. Купувачът ще се издължи в срок до 7 юли т.г. "Наван бългериън майнинг" се е ангажирало да инвестира общо 17.717 млн. долара до 2001 г., както и да изпълни екологична програма за 1 млн. долара.
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобри сделката за приватизацията на "Парк-хотел Москва". Избраният купувач, "Българска холдингова компания", ще заплати цена от 2.6 млн. долара, от които 1.3 млн. долара в брой, а остатъкът в държавни облигации. Купувачът се задължава да инвестира 7 млн. долара за срок от три години. Проблем пред прехвърлянето на акциите на хотела от страна на АП към "Българска холдингова компания" е издаденото от Софийския градски съд определение, с което се запорира предложения за приватизация мажоритарен пакет от "Парк-хотел Москва". Съдебният акт е издаден по искане на "София принсес хотелс", отхвърления купувач в приватизационната сделка за хотела. Агенцията за приватизация го е обжалвала и според председателя на надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров съдът трябва да се произнесе до един-два месеца. "Българска холдингова компания" е задължена да плати цената по сделката след приключване на съдебната процедура.
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобри за купувач на 58% от капитала на "Мак турс" - Благоевград, едноличния търговец "Кейт континентъл - Катя Кълъмбова" - Благоевград. Цената на сделката е 1.8 млн. долара, а ангажиментът за инвестиции е 1.2 млн. долара за срок от 5 години. Половината от цената ще бъде платена в брой, а остатъкът в държавни облигации 45 дни след подписване на приватизационния договор.
Купувачът на "Плама" изненада "ЛУКойл" с кандидатура за Нефтохим
Руският петролен гигант е с най-добро финансово предложение
Четири оферти бяха подадени за 58% от капитала на бургаската рафинерия Нефтохим, съобщи Агенцията за приватизация през изминалата седмица. Срокът за подаване на оферти изтече на 7 юни и въпреки че бяха закупени 11 меморандума, оферти подадоха регистрираните в България "ЛУКойл България" АД и "Балкански нефтен консорциум", кипърската "Логомат сървисис" (Logomat Services Limited, Nicosia) и турската "Акмая санаи" (Akmaya Sanaji VR Ticaret AS). През изминалата седмица документите бяха отворени и описани от приватизационния посредник по сделката "Артур Андерсен", който през следващата седмица трябва да внесе в АП предварителен доклад с описание на предложенията на кандидатите. Според добре информирани източници финансовите предложения на кандидатите могат да бъдат наредени по следния начин. "ЛУКойл" е предложил два пъти по-висока цена и по-голям размер на инвестициите за рафинерията от следващата оферта, която е на "Логомат сървисис". На трето място е офертата на "Балкански нефтен консорциум", който е предложил цена един долар, както и обещания за инвестиции. Турската компания на практика не е представила оферта, а само писмо, с което казва, че й трябва повече време, за да се запознае със състоянието на предприятието.
"ЛУКойл" е седмата в света петролна компания. Тя е публично дружество със 100 000 акционера, сред които голяма част са европейски и американски фирми. Нефтеният гигант добива по 1.2 млн. барела суров петрол дневно, но изпитва недостиг на собствени преработвателни мощности. Притежава три руски рафинерии, преди няколко месеца придоби мажоритарен пакет от румънската "Петротел", а през март заедно с лондонската "Синтез" (Sintez) закупи украинската рафинерия в Одеса. През март "ЛУКойл" подписа и договор за стратегическо сътрудничество с гръцката "Хеленик петролиум". Преди няколко седмици "Хеленик петролиум" придоби македонската рафинерия ОКТА. Според специалистите от нефтения бранш всички тези действия на руския нефтен гигант показват намерението му да си осигури трайно присъствие на нефтения пазар в региона. Той представлява интерес за "ЛУКойл", от една страна, като потенциален пазар и от друга - като транзитна зона за нефт и нефтопродукти. Във всички случи обаче, ако "ЛУКойл" успее да си осигури присъствие и в България, тя ще придобие монополни позиции върху балканския пазар.
Другият кандидат, който ще участва в надпреварата за Нефтохим, е "Балкански нефтен консорциум", който беше учреден през април в Москва. В консорциума участват руските компании "Роснефт", "Славнефт", "Транснефт", "Стройтрансгаз" и "Орел ойл", а от българска страна - "Юкос петролиум България" и "Петрол холдинг". "Юкос петролиум България" бе избран за купувач на дистрибуторската компания "Петрол", но тогава в надпреварата не беше допуснат "ЛУКойл". Освен в приватизацията на Нефтохим "Балкански нефтен консорциум" е декларирал и желанието си да участва в изграждането на нефтопровода Бургас - Александруполис.
Изненада за наблюдателите на приватизационната сделка беше третият кандидат - "Логомат сървисис" с регистрация в Кипър. В офшорното дружество основни акционери са сегашните собственици на плевенската рафинерия "Плама" - швейцарците от "Андре и сие", френската "Тотал" и швейцарската "Форос". Според изявления пред медиите на Жан Кристоф Вотрен от "Андре и сие" участие в смесената компания има и Европейската банка за възстановяване и развитие. Точното дялово участие на различните акционери обаче не беше оповестено.
Четвъртият кандидат-купувач на Нефтохим - турската "Акмая санаи", доби известност като единствения кандидат за друга голяма румънска рафинерия - "Петромидиа". Скандали около промяната в приватизационния договор с румънското правителство обаче са на път да провалят сделката за тази компания. Във въпросния договор първоначално е било предвидено да бъдат дадени данъчни отстъпки, но впоследствие тези клаузи са отпаднали и това очевидно не се е харесало на турския кандидат-купувач. Отмяната на данъчните облекчения е станала под натиска на Международния валутен фонд. В офертата си турската фирма е предлагала да вложи 725 млн. долара като цена по сделката, както и да поеме задълженията на предприятието. "Акмая санаи" е кандидатствала да закупи също и най-голямата турска верига от близо 6000 бензиностанции със сума от 1.16 млрд. долара, но не е успяла да спечели надпреварата.
Смята се, че "ЛУКойл" има значителни шансове за бургаската рафинерия, тъй като е с огромни финансови възможности и до момента показва решителност в желанието си да придобие рафинерията. В подкрепа на руския гигант нееднократно се е изказвал и вицепремиерът Александър Божков. Не може да бъде подценяван обаче и "Балкански нефтен консорциум" с участието на "Юкос", която пък чака решение от Комисията за защита на конкуренцията дали може да закупи най-големия български дистрибутор на горива "Петрол". Още повече че "Юкос" вече веднъж успя да измести "ЛУКойл" от надпреварата за търговската фирма. От изхода на продажбата на "Петрол" ще зависи в някаква степен и победителят за Нефтохим.
Изненадата обаче дойде от "Андре и сие", която като че ли обърка сметките на "ЛУКойл", тъй като има основания да се смята, че кипърската компания може да съгласува действията си с "Балкански нефтен консорциум", в който "Юкос" участва. Според доклад на швейцарските тайни служби от 1996 г. фирмата "Андре и сие" е имала контакти с хора от обкръжението на скандалния руски бизнесмен Майкъл Чорни. Става въпрос за негова фирма, която е била разследвана от швейцарските власти за пране на пари в Австрия. От друга страна, връзките на Чорни с "Юкос" вече са публична тайна.
Интересите са огромни и силите са относително равностойни, така че сблъсъкът, който започна с "Петрол", просто преминава във втората си и решителна фаза.
Кръглата маса, организирана от списание "Икономист":
Твърдите ангажименти отново отстъпиха място на мъгляви послания
Намаляване на данъците и привършване на големите приватизационни сделки до края на годината - това заявиха представителите на българското правителство на втората кръгла маса, организирана от британското списание "Икономист". Въпреки очакванията на организаторите за доста по-голям интерес към форума, броят на сега проявилите интерес не надвиши тези от първата кръгла маса от октомври 1997 г. - около 40 участници, представители на чуждестранни и български фирми. Между чуждестранните участници бяха имена като ABN AMRO, Citibank, AIG, Allianz, R.J. Reynolds, Compaq, Heidelberger Zement, Nortel, Ericsson, а от българска страна - "Мобилтел", "Домейн Бояр", "Прософт" и др. Почти две години след първата такава проява дори добрите новини, идващи от западна посока, не успяха да възстановят далеч по-оптимистичното настроение от октомври 1997 г. Участниците чуха признание с половин уста на очевидния факт, че избраното с ясни цели преди две години правителство досега не е успяло да накара нито местния, нито чуждестранния бизнес да инвестира в страната. Наблюдателите на форума отбелязаха и едно сравнително ясно послание за намаляване на данъчното бреме в обозримо бъдеще. "Обмисляме намаляване на данъците в края на тази година въпреки очертаващия се спад в попълването на държавния бюджет поради войната в Косово", каза министър-председателят Иван Костов пред кръглата маса. Отново бяха споменати и отдавна обсъжданите облекчения за малкия и средния бизнес в страната. Призив за съвместна работа с чуждите инвеститори беше отправен и към местните администрации. "Инвеститорите, които идват в България, трябва да намерят съюзници на регионално ниво в лицето на местната администрация", каза Костов.
Правителството се обяви твърдо против допълнителното външно финансиране, което може да доведе само до последващо увеличаване на данъците. "Не съм привърженик на кейнсианската максима, че държавата трябва да харчи, когато икономиката е в криза", заяви Костов. Мащабните държавни инвестиции все пак очевидно не са забравени - презентациите на вицепремиерите през втория ден на форума изкараха на преден план програма за инвестиции в инфраструктурата на страната на стойност над четири милиарда долара за следващите десет години. Костов подчерта общоевропейското значение на тези проекти, най-вече на транспортните коридори с номера 4 и 8 и втория мост над река Дунав, които са с общоевропейско, а не с национално значение. "България разполага с готови инвестиционни проекти, които могат да стартират веднага след приключването на военните действия в Югославия", заяви министър-председателят. Според него не е необходимо България да увеличава външния си дълг, за да финансира такива проекти, а това трябва да бъде поето от международните институции.
Признанията за постигната стабилизация вече не звучаха убедително и похвално, повече личаха разминаванията и прикритите противоречия в позициите, издаващи най-вече липса на ясна визия за бъдещето. На първо място, блеснаха противоречията в посланията към европейските институции. Дори за запознати със стила на българския премиер нетърпеливите покани за политически сигнали от страна на Европейския съюз - като ясна програма за асоцииране на България и изваждане от негативния визов списък - се видяха не особено адекватни на мястото и аудиторията. Много от инвеститорите, дошли в българската столица да чуят какви ангажименти поема правителството по отношение на инвестиционния климат и макроикономическата среда, изведнъж се почувстваха като случайно попаднали на среща между Костов и група европейски бюрократи. Не остана незабелязано и откровеното противоречие на чисто политическите изявления, че няма да бъде "осребрявана" позицията на България по кризата в Косово с призивите за незабавно финансиране на най-важните инфраструктурни проекти от ЕС.
На второ място, освен мъглявото обещание за по-ниски данъци други конкретни ангажименти не успяха да заинтригуват вниманието на чуждите инвеститори. Бъдещите стимули за малкия и средния бизнес значат твърде малко за инвеститори от мащаба на големите тютюневи, телекомуникационни или електронни компании, които присъстваха на форума и на чието идване у нас се разчита. Очевидно отново изниква въпросът не само за равнопоставеността на икономическите субекти, а и за предсказуемостта на законовата база в това отношение. Когато преди време на инвестиционните форуми държавните чиновници обещаваха данъчни ваканции за големите проекти, самите инвеститори учтиво обясняваха, че предпочитат законова стабилност пред временни отстъпки. Сегашните заявления за облекчения за малкия и средния бизнес просто затвърждават впечатлението за липса на ясно определени и стриктно следвани приоритети.
Третото противоречие е между призивите за по-добра работа на местните администрации с чуждите инвеститори и фактическата ситуация на регионално ниво. Отлагането на "новата ера" в отношението на общините към инвеститорите за след местните избори поставя логичния въпрос какво ще е по-различното в сравнение със сегашната ситуация, когато (и ако) повечето общинари са избрани със сини бюлетини. Логичният въпрос, който възниква след изявленията за промяна в отношението на общините към инвеститорите, е какви са реалните правомощия на тази администрация да взема самостоятелни решения с цел подпомагане на инвестиционни проекти. Отговорът очевидно се крие не само в доброто желание или в амбициите на общинските ръководства, а в цялостния модел на местно самоуправление, който в момента не позволява реални действия - освобождаване от данъчни отчисления за общината или предоставяне на други облекчения звучат просто наивно.
Въпреки обичайните за този тип форуми учтиви фрази и комплименти към постигнатото дотук семинари като кръглата маса на "Икономист" налагат доста нерадостни изводи за мястото, което продължава да заема България на инвестиционната карта на Европа. "Дори по-малки държави от вашата присъстват много по-активно в информационното пространство на инвестиционните среди - било чрез приватизационни сделки, инвестиционни проекти или емисии на ценни книжа", заявиха в кулоарите представители на международните инвестиционни банки. Очевидно ясните сигнали към инвеститорите трябва да идват първо от самата страна, преди тя да иска такива отвън. Крайно време е да се разбере простата истина, че всяка новина, която недвусмислено показва приобщаването на България към развитите страни - независимо дали става дума за емисията на софийските еврооблигации, за успешно влизане на инвеститор от световна класа в БТК или за публично предлагане на акции от Булбанк на борсата в Лондон например, означава за сериозните инвеститори много повече от нищо незначещите фрази, които със сигурност ще се повтарят и на следващата кръгла маса след още две години.
Акционерите на "Албена инвест" ще получат 17% дивидент
Проведеното през миналата седмица общо събрание на акционерите на "Албена инвест холдинг" взе решение 1.100 млрд. лева от печалбата за 1998 г. да бъдат разпределени под формата на дивиденти, съобщиха от ръководството на холдинга. След облагането с данък акционерите ще получат по 170 лева на акция. Цялата нетна печалба за миналата година е в размер на 3.305 млрд. лева, а останалата част ще се задели като неразпределена печалба. Изплащането на дивидентите ще започне след 30 септември тази година, като право на дивидент ще имат всички акционери на фонда към датата на общото събрание - 5 юни тази година. Миналата година "Албена инвест холдинг" разпредели дивидент в размер на 622 лева на акция.
През изминалата година в дружествата от структурата на "Албена инвест холдинг" са били инвестирани общо 14 млрд. лв. и са отпуснати кредити за 2 млрд. лв. Средствата са изразходвани за оборотно кредитиране, ново оборудване, доокомплектоване, и модернизиране на нови мощности. От 83 предприятия, в които холдингът придоби акции по време на масовата приватизация, към края на миналата година в дългосрочния портфейл са останали пакети от 19. Дружествата, в които холдингът има мажоритарно участие, са "Соколец Боровец" АД - Боровец (55% от капитала на дружеството), "Албена автотранс" - Албена (58%), "България 29" АД - София (57%), "Пишещи машини" АД - Пловдив (51%), "Добруджански текстил" АД - Добрич (58%), "Бряст Д" АД - Добрич (78%), и др. В предприятията от стратегическия портфейл работят 5514 души, като оптимизацията на персонала е 10% в сравнение с 1997 г. Общият оборот възлиза на 100 млрд. лева, от които нетната печалба е 9.6 млрд. лв. АКБ и съдът смениха шефовете на "Декотекс" - Сливен
Мажоритарният собственик на "Декотекс" - Сливен, американската фирма "Каппа текнолоджис", ще обжалва пред апелативен съд вписването на решенията на проведеното общо събрание на 31 май тази година, съобщиха през седмицата от българския офис на фирмата. На събранието, проведено от АКБ в складова база в софийския квартал "Орландовци", е гласувана пълна смяна на ръководството и промяна в устава на дружеството. Решенията са били регистрирани от сливенския съд, след което новите управители са направили неуспешен опит да влязат в управление на дружеството. "Събранието е проведено въпреки отмяната му чрез Държавен вестник на 21 май, като дори на това незаконно събрание представителите на другия акционер, "АКБ Корпорация" (собственик на 34% - б.а.), не допуснаха нашите пълномощници до регистрация", каза за "Капитал" адвокатът на американската фирма Александър Комсийски. Представителите на "Каппа текнолоджис", която притежава 50% от капитала на дружеството, през изминалата седмица са изпратили протестни писма до Агенцията за чужди инвестиции и Комисията за защита на конкуренцията. От случая са се заинтересували и от американското посолство в София, които в края на миналата седмица са се обърнали към "Каппа текнолоджис" за повече подробности по случая. Фирмата "Каппа текнолоджис" е регистрирана в София и е собственост на Рамахевин Евар, американец от еврейски произход и собственик на фирма, занимаваща се с внос и износ на килими и подови настилки със седалище в Ню Йорк.
"Извършеното от сливенския съд вписване на решенията от това събрание е незаконно както поради отмяната чрез Държавен вестник, така и заради допуснатите редица процедурни нарушения", каза представител на американския собственик. Според Комсийски в посочения ден и час на провеждане на акционерното събрание на посоченото място там не е имало представител на друг акционер освен охраната на склада. "Около 30 минути след обявения час за начало на общото събрание се появи г-н Банев (шеф на надзорния съвет на "АКБ Корпорация" - бел. ред.), който ни заяви, че няма да бъдем допуснати на събранието и че въпреки това всички решения ще бъдат вписани още утре от сливенския съд", казаха представителите на американската фирма. Те обясниха, че разполагат с пълен видеозапис на случилото се пред склада в "Орландовци", и ще го предоставят на съответните органи. По време на провеждащото се вътре общо събрание само от представителите на АКБ останалите отвън акционери също правят общо събрание и още на същия ден внасят документите в сливенския съд. Това правят и представителите на АКБ. Сливенските магистрати обаче са отказали регистрация на решенията на мажоритарните собственици, под предлог че приложените документи не са били оригинали, а копия от тях, след което вписват в регистрите всички направени от АКБ промени. Според Комсийски от приложените документи към искането на АКБ за вписване е станало ясно, че те дори не разполагат с депозитарни разписки за удостоверяване на собствеността си, а са се регистрирали за воденото от тях общо събрание с удостоверения от Булбанк за залог на акции, което открито противоречи на Търговския закон и закона за цените книжа.
"Проведеното от нас събрание е законно, защото ние разполагаме със съдебно определение, с което се отменя съобщението на сливенския съд от 21 май", каза за "Капитал" членът на надзорния съвет на "АКБ Корпорация" Ивайло Маринов. "Уведомили сме съответните органи и ще предприемем всичко, за да си потърсим правата и да влезем в управлението на предприятието", допълни той.
В броевете на Държавен вестник до деня на провеждане на общото събрание обаче такова съобщение няма. "Паралелно с опита за влизане в предприятието чрез незаконно вписаното решение в съда представителите на "АКБ Корпорация" са направили предложения на мажоритарните собственици за продажба на своя дял", каза за "Капитал" изпълнителният директор на предприятието Васил Йовчев. Според него първоначалната цена, която те са искали от мажоритарния собственик, е била 3.5 млн. долара, а последната оферта е от 20 долара за акция (което прави около 2.6 млн. долара цена на пакета) при пазарна цена от около 5 хиляди лева за акция.
Опитът на новото ръководство да влезе във владение на предприятието обаче е бил неуспешен поради съпротивата от страна на ръководството и на самите работници. "Всеки в Сливен знае какво стана с останалите предприятия, в които са влезли "АКБ Корпорация" - както в местната фирма "Динамо" АД, така и в "Полимери" (Девня) и "Берое" (Стара Загора). Всички тези предприятия в момента не работят", каза Йовчев. "Окупацията" на завода е продължила няколко дни и е била прекратена поради големите загуби, които се причиняват от спирането на производството. Загубите според Йовчев се изчисляват на около 100 милиона лева на ден. След направения опит за влизане в предприятието около 600 от общо 1100 работници в "Декотекс" са подписали и изпратили петиция до Висшия съдебен съвет, до парламента и до националния изпълнителен съвет на СДС, с която сигнализират за нарушението на законодателството, извършено със съдействието на местния съд, чийто началник (временно замразен) е синият депутат Иван Димов.
Накратко
Комисията по ценните книжа потвърди проспекта за публично предлагане на акциите на "Велбъжд" АД, Кюстендил. Капиталът на дружеството е 380.3 млн. лв., а предметът му на дейност е производство и търговия с вълнени изделия. Акциите на дружеството се търгуват на свободния пазар на "Българска фондова борса - София".
Пет оферти за закупуване на мажоритарни пакети от 80% от капитала на "ГОРУБСО - Мадан" ЕАД, и четири - за ГОРУБСО - РОФ ЕАД, са подадени в определения срок, съобщиха от "Райфайзен инвестмънт", приватизационен посредник по сделките. За раздържавяването на двете предприятия в ликвидация се конкурират пет български, три чуждестранни дружества и два консорциума. Посредникът ще определи ексклузивни купувачи в срок до 23 юни т.г. Агенцията за приватизация продаде 75% от капитала на "Микропроцесорни системи" ЕАД, Правец, за 150 000 лв., което прави цена от 0.53 лв. на акция. Купувач е "МС и ко" АД, София. Цялата сума е заплатена в брой в деня на подписването на договора. Новият собственик е поел ангажимент да погаси в шестмесечен срок просрочени задължения на предприятието към държавния бюджет и социалното осигуряване в размер на над 1.5 млрд. лв., както и да уреди или да погаси дълговете към всички останали кредитори (над 740 млн. лв.) в срок от деветдесет дни. Купувачът се е ангажирал и да направи инвестиции в размер на 3.75 млрд. лв. в следващите пет години.
През изминалата седмица Министерският съвет одобри промяна в договора за продажбата на 75% от капитала на "Асарел - Медет" ЕАД, Панагюрище. В качеството си на акционер в кандидат-купувача "Асарел инвест" австрийското дружество "Вест Алпин интертрейдинг" (Voest Alpine Intertrading AG) няма да участва пряко в сделката, а чрез регистрираната си офшорна компания "ВА Купър инвест" (VA Cooper Invest Ltd.). Според сключения приватизационен договор купувачът дължи 1.430 млн. долара за мажоритарния пакет и ще инвестира общо 10.063 млн. долара в срок до 2003 г. Общи събрания
Холдинг "Доверие" ще емитира облигационен заем за 2 млрд. лв. "Доверие - обединен холдинг" ще емитира облигационен заем на стойност два милиарда лева, реши общото събрание на дружеството през миналата седмица. Целта на този заем е финансиране на инвестиционната програма на холдинга за 1999, съобщи изпълнителният директор Андрей Евтимов. Заемът ще е частен, а не публичен, с цел по-бързо набиране на средствата. Матуритетът ще е три години при 6-месечни плащания на лихвите, които ще са в размер на ОЛП плюс 6 пункта. Облигациите ще бъдат обикновени, безналични и поименни с номинал 1 милион лева и заемът ще се счита за сключен при извършване на подписка поне за 1 милиард лева в рамките на 60 дни от обнародването на поканата. За записване на заем ще бъдат поканени одобрените от общото събрание на акционерите финансови институции, осигурителни дружества и пенсионни фондове.
За 1998 г. бившият приватизационен фонд отчете нетна печалба в размер на 9.241 млрд. лв., от които 773.5 милиона лева се разпределят за дивидент. За една акция на дружеството ще бъде изплатен дивидент в размер на 117.65 лева, който след удържането на данъка върху доходи от акции в размер на 15% е равен на 100 лева на акция. Брутната годишна доходност на акциите върху номиналната им стойност е около 12%, а изчислена върху текущата пазарна стойност на акциите, тя възлиза на 5.11%. Една част от нетната печалба се отнася към фонд "Резервен" (647 милиона лева), а останалите средства в размер на 8594.7 милиона лева ще бъдат използвани за инвестиционни проекти, здравноосигурителен фонд и дарения.
Общият размер на предвидените инвестиции през 1999 г. е приблизително 10 млрд. лева. Заедно с приходите от облигационния заем тези средства ще бъдат използвани за целите на одобрената от акционерите инвестиционна програма. Най-голяма част от тях се предвиждат да отидат в доброволен пенсионен фонд "Солидарност" АД, създаден през юли 1998 г. с капитал в размер на 4 милиарда лева. В момента броят на осигурените в ОДПФ "Солидарност" АД е 5000 души, фондът е и най-голям акционер в "Доверие" с около 3% от капитала. Предвижда се изграждането на ваканционно селище "Сърните" в с. Влас, Бургаска област, както и изграждане на верига магазини от типа "направи си сам" чрез закупуване на франчайз от западноевропейски партньор, като се планира първият магазин да бъде открит в София през април 2000 г., а до 2002 г. техният брой да нарасне на пет за цялата страна. Част от средствата ще бъдат използвани за участие в консорциум за закупуването на държавния дял на ТБ "Хеброс" АД, както и за финансово и технологично оздравяване на перспективни дъщерни дружества.
"Златен лев" ще се разделя на холдинг и инвестиционно дружество
Управителният съвет на инвестиционното дружество "Златен лев" ще предложи на извънредно общо събрание идната седмица да бъде гласувано преобразуване на инвестиционното дружество чрез отделянето на ново холдингово дружество. Дейността на ИД "Златен лев" пък ще се преуреди от инвестиционно дружество от затворен тип в инвестиционно дружество от отворен тип. Според закона това значи, че капиталът на дружеството ще стане променлив, тъй като то ще бъде задължено във всеки един момент да продава и изкупува обратно акциите си по цена, определена по метода на нетната стойност на активите.
"Причината за отделянето на ново холдингово дружество е, че портфейлът на ИД "Златен лев" съдържа пакети от акции в предприятия, където участието на "Златен лев" е значително, а в някои случаи и мажоритарно. Такъв вид инвестиции не са подходящи за инвестиционно дружество," коментира за "Капитал" изпълнителният директор на бившия приватизационен фонд Валентин Карабашев. Според проекта за отделяне в "Златен лев холдинг" АД ще преминат акциите на предприятията, в които към момента дружеството притежава над 10% от капитала (общо 14, в две от които участието е над 50%). В портфейла на инвестиционното дружество се предвижда да останат акции от големи и ликвидни компании, в които акционерното участие е под 10%.
Според предварителните материали за общото събрание и новоучреденият холдинг, и инвестиционното дружество ще бъдат публични. Предложението е капиталът на "Златен лев холдинг" да бъде 1.3 млрд. лв., разпределен в 6.48 млн. акции с номинал 200 лв., а капиталът на ИД "Златен лев" да е 5.18 млрд. лв., разпределен в 6.48 млн. акции с номинал 800 лв. По този начин всеки досегашен акционер срещу една своя акция ще получи две акции - една акция от новото холдингово дружество и една от инвестиционното дружество, което ще е съпроводено с подмяна на депозитарните разписки.
Като една от причините за преуреждането на дружеството в отворен тип Карабашев посочи нереалната цена на акциите на ИД "Златен лев", формирана на българския капиталов пазар. Според него разминаването между цените на акциите, формирани на борсата, и стойността им, изчислена чрез настоящата стойност на активите, е чувствително и акционерите на "Златен лев" ще могат да получат по-висока цена при продажба на акциите след преуреждането на дейността като инвестиционно дружество от отворен тип.
След решението на общото събрание комисията по ценните книжа трябва да разреши преуреждането, както и да одобри нов проспект на ИД "Златен лев", и едва след това ще последва съдебна регистрация. В периода до вписването в съда, който може да продължи няколко месеца, акциите на дружеството ще продължават да се търгуват на Българска фондова борса - София. Ако комисията разреши преуреждането, ИД "Златен лев", ще е задължено пряко, а не чрез борсата, да извършва предлагането и изкупуването на книжата си. Ако обаче става въпрос за сделка с акции на ИД "Златен лев", която се осъществява между трети лица, тя трябва задължително да мине през борсата, коментираха юристи. В проектоустава на ИД "Златен лев" се предвижда инвестиционното дружество да определя и обявява емисионна стойност на акциите си веднъж седмично и да я публикува в поне един централен ежедневник, както и да информира комисията за въпросната цена. Механизмът за обратно изкупуване е същият, като единствената разлика е, че по решение на управителния съвет на "Златен лев" цената на изкупуването може да бъде по-ниска от нетната стойност със сума до размера на разходите по изкупуването, но максимум до 3% от цената.
Според Карабашев ИД "Златен лев" може да си позволи да преуреди дейността си като дружество от отворен тип, защото разполага с достатъчно ликвидни средства, с които свободно да изкупува обратно акции. "Златен лев" е един от шестте приватизационни фонда, които избраха да преуредят своята дейност като инвестиционно дружествон, а не като холдингова структура. Ако комисията разреши разделянето му, ще се създаде първото инвестиционно дружество от отворен тип в България. Основни акционери в "Златен лев" са "Българска консултантска група" АД и "Бонарко" ООД, които притежават над 48% от капитала на "Златен лев". Останалите големи акционери са "Хаскет ентърпрайзис" (6%), "Еврофинанс" АД (3%), "Траверса лимитид" (3.28%) и "Болирма ентърпрайзис лимитид" (3.2%).
Въпреки добрите новини обемите на борсата паднаха с повече от 50%
Въпреки добрите новини за край на войната в региона през изминалата седмица търгуваните обеми на "Българска фондова борса - София" бяха двойно по-ниски от предишната седмица. Търговията на всички пазари на борсата беше в размер на 206 млн. лева, като най-голям спад имаше при сделките, които се регистрират на свободния пазар на борсата. И ако по-слабите обеми на българския пазар на ценни книжа вече трудно могат да учудят някого, малко по-изненадваща беше почти пълната липса на блокови сделки с акции от сравнително добрите предприятия, които винаги са показателни за чуждия инвеститорски интерес. "Трудно може да се каже, че обемите падат заради очаквания за по-голям чуждестранен интерес в следващите седмици. Външните новини просто не са в състояние да вдъхнат живот на все по-замиращата борсова търговия у нас", каза участник на пазара. Пълната стагнация на търсенето и предлагането логично доведе до запазване на цените от предишната седмица. В самия край на миналата седмица индексът БФБ "София Уорбърг", обхващащ цените на 30 от най-търгуваните ценни книжа, отбеляза стойност от 67.45 пункта, или спад от 0.77%. Най-голямо намаление беше отбелязано при цените на акциите на големите фармацевтични предприятия - 6.4%, и при тютюневите предприятия - спад от 2.75%.
За периода 4 - 10 юни бяха изтъргувани акции на Нефтохим на обща стойност 22 млн. лева, цените на които бяха регистрирани. Трансферите бяха между 16 900 и 17 600 лева за акция с номинал 1000 лева, с около 2% по-ниски цени. Акциите на тютюневия монополист "Булгартабак холдинг" се търгуваха на нива между 33 500 и 32 000 лева за акция с тенденция за спадане в края на седмицата. Акциите на Булгартабак бяха и единствените, търгувани на блоковия сегмент на БФБ - бяха купени около 20 000 акции на обща стойност 714 млн лева. Прехвърлянето на големите пакети потвърди правилото за по-висока цена при прехвърляне на големи пакети на блоковия сегмент, в случая с около 2500 лева по-висока цена от тази на свободния пазар. Съобщението за дивиденти на "Златни пясъци" почти спря търговията и бяха продадени само 100 акции на цена 3500 - 3600 лева за акция. Решението на общото събрание е за дивидент около 300 лева на акция за миналата година.
На официалния А пазар на БФБ бяха изтъргувани общо 580 акции на девненския химически завод "Полимери". Регистрираната цена представлява значителен спад и достигна нива от около 4000 лева на акция. Само преди една година тези книжа се търгуваха на цени от около 30 хиляди лева за акция, припомниха брокери. Символична търговия беше регистрирана и на официалния В пазар - 20 акции на "Трояфарм" и една акция на най-голямото българско фармацевтично предприятие - "Фармация" - Дупница.
На официалния С пазар, където се търгуват предимно акции на бивши приватизационни фондове, отново най-голям брой прехвърляния имаше с акции на "Петрол холдинг груп" - общо 10 865 акции на цена между 2060 и 2200 лева за акция. С над 20% паднаха цените, регистрирани при сделки с акции на два от големите холдинги - "Индустриален холдинг България" (бивш приватизационен фонд "България") и "Албена инвест холдинг" - съответно с 14 и 10% спрямо цента от предишната седмица.
Мирът в Югославия спря поскъпването на долара
Постигането на компромис за мирно разрешаване на конфликта в Косово подкрепи еврото спрямо долара на международните пазари. В началото на седмицата единната европейска валута се разменяше на 1.0306 долара. С напредването на преговорите във вторник еврото достигна 1.0430/35 долара. Посоката на пазара бе използвана от германските финансови среди, които изоставиха пасивното си поведение от последните няколко седмици и агресивно оказаха натиск на пазара в защита на еврото. Особено активен бе временно изпълняващият длъжността президент на Бундесбанк Ернст Велтеке, който заяви, че 1.08 долара за евро би било приемливо ниво за единната европейска валута. Това бе първият коментар на представител на германската централна банка, обвързан с ниво на валутно съотношение от въвеждането на еврото в началото на януари. Почти веднага еврото тества нивото от 1.05 долара. Във вербалната подкрепа за еврото се включи и Европейската централна банка чрез своя вицепрезидент Отмар Изинг, който заяви, че прогнозите на евроскептиците ще се окажат погрешни и европейската валута ще поскъпне много по-скоро от очакваното. Битката за нивото 1.05 продължи до четвъртък, когато генералният секретар на НАТО Хавиер Солана заяви, че е наредил спиране на въздушните удари в Югославия и за първи път от началото на конфликта инвеститорите получиха категорично потвърждение за край на военните действия в региона. Във връзка с това се повиши оптимизмът за бъдещото развитие на цяла Европа и еврото достигна до 1.0523 долара в четвъртък следобед. Очакванията за бързо възстановяване на икономическия растеж бяха основани главно от изненадващо добрите данни за германската икономика. Според данни на статистиката брутният вътрешен продукт на страната е нараснал с 0.4 на сто през първото тримесечие на тази година, а поръчките от инвеститори за ново строителство са нараснали с 6.8 на сто за индустриалните райони на Западна Германия. В същото време доларът понесе тежък удар и от страна на йената след оповестените в четвъртък данни на японската агенция за икономическо планиране, според които страната има 1.9 на сто ръст на брутния вътрешен продукт през първото тримесечие. Това доведе до драстично поскъпване на йената до 117.63 за долар, най-високо ниво за последните седем седмици, тъй като очакванията на повечето инвеститори бе за продължаване на спада в японската икономика. В този момент се намеси Bank of Japan, която наводни пазара с йени и върна нивото на търговия над 118 йени за долар. Интервенцията бе във връзка с многократните изявления на японски финансисти за поддържане на слаба йена за стимулиране на износа на страната. "Bank of Japan се окопа на нива 118/119, което означава, че във всички случаи търговията ще се консолидира между 120 и 125 йени за долар", заяви Джоан Колинс от Daiwa Europe. Вълненията по отношение на курсовете евро/долар и долар/йена бяха използвани от Bank of England, която свали с 0.25 пункта основната си лихва до 5.00 на сто годишно. Според проучвания на пазара понижаването на лихвата е сварило неподготвени поне 63 на сто от инвеститорите. В резултат на това британската лира падна до 1.5975 долара, но бързо се възстанови до 1.6, след като бе огласена информацията, че инфлацията във Великобритания най-вероятно ще бъде под планираните за тази година 2.5 на сто.
На вътрешния пазар доларът поевтиня до 1850/1852 лева, отразявайки поскъпването на еврото спрямо долара на външните пазари през фиксирания курс евро/лев.
На тези нива търсенето на валута надвишаваше предлагането, тъй като крайните клиенти се възползваха от изгодния курс, за да изчистят междуфирмени разплащания, които бяха забавяни през последните две седмици заради скъпия долар.
На кешовия пазар доларът достигна 1848/1850 курс купува срещу 1860/1862 курс продава късно в четвъртък.
Търговията евро/лев на междубанковия пазар бе спокойна през седмицата, като нивата се колебаеха между 1949.50 и 1952.50 лева за евро.
Българските брейди-облигации останаха скъпи
Мирното споразумение в съседна Югославия имаше благоприятно въздействие върху цените на българските брейди-облигации. В сряда Standard & Poors потвърди кредитния рейтинг В за страната с положителна оценка за перспективата на развитието. Основните мотиви на рейтинговата агенция бяха постигнатата финансова дисциплина и валутният резерв на БНБ от около 2.6 милиарда долара през май, който значително надвишава очаквания дефицит по външното финансиране спрямо задълженията (отчита се прогнозният за тази година дефицит по текущата сметка заедно с главницата по външния дълг и краткосрочните задължения). Според Standard & Poors България ще спечели значителна международна подкрепа в резултат на твърдата правителствена позиция на страната на победителите в косовската криза. Все пак агенцията отбелязва в своето съобщение, че трудно може да се очаква бързо икономическо възстановяване и най-вероятно кредитният рейтинг ще остане без промяна поне в рамките на идните една-две години. Успокоение сред инвеститорите внесе и безпроблемното одобрение на четвъртия транш по споразумението с МВФ от 52.3 милиона специални права на тираж. Положително влияние върху цените на нашите брейди-облигации оказаха и подновените преговори между Русия и западните й кредитори за уреждането на обслужването на огромния външен дълг на страната. Надали някой очаква преговорите да бъдат леки на фона на финансовия крах на Русия, но все пак с разрешаването на кризата в Югославия отпада основен фактор на политическо противопоставяне, което е основа за умерен оптимизъм за инвеститорите в брейди-книжа. Основният фактор, който се очаква да окаже влияние в средносрочен план върху цените на българския дълг, е евентуалното включване на страната заедно с Македония и Албания в план за възстановяване на Балканите с гарантирано финансиране на инфраструктурни проекти.
Късно в четвъртък българските обезпечени облигации с отстъпка DISC достигнаха 67.125/68.000 цента, облигациите, заменили просрочените лихви IAB, се търсеха на 66.750, а котировките купува на облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 60.500/750.
Високи температури смъкнаха цената на кафето
Несъстоялото се застудяване в Бразилия (най-големият производител на кафе в света) понижи рязко цените на кафето през изминалата седмица. Фючърсите за юли на кафе арабика поевтиняха с 8% в края на периода спрямо нивата от 7 юни, достигайки 112 цента за либра. Сделките за доставка през септември се сключваха на Лондонската стокова борса на цени 113.85/94 цента за либра. Според анализаторите фючърсните контракти ще се котират в началото на следващата седмица под 110 цента за либра. Спот-цените ще се движат в интервала 104-108 цента за либра.
Неочакваната промяна в атмосферните условия е следствие от формиралата се своеобразна стена от ниско атмосферно налягане над Атлантическия океан между две зони на високо атмосферно налягане над Бразилия. Прогнозите сочат затопляне към началото на следващата седмица до температури в интервала 10 - 14 градуса по Целзий, значително над средните за сезона, след слаби дъждове през уикенда.
Новината за слабия добив на кафе през май в Колумбия (вторият по големина световен производител) остана в сянката на благоприятните за бразилското кафе метеoрологични прогнози, приковали изцяло вниманието на дилъри, търговци и инвеститори. Колумбийската федерация на производителите на кафе обяви на 9 юни спад от 50.7% в производството през май спрямо същия период на миналата година. В абсолютно изражение спадът на добива в Колумбия е 39 600 т. За първите пет месеца на годината производството в Колумбия е достигнало малко повече от 210 хиляди тона - 20 на сто по-малко от произведеното количество за периода януари - май 1998 г. Анемичната реколта в Колумбия лиши пазара от 14 520 т кафе.
Според шефа на федерацията производството в Колумбия през текущата година няма да надхвърли 635 хил. т, което ще бъде с 95 хил. т по-малко от първоначалните правителствени прогнози. Отново неблагоприятните атмосферни условия, този път причинени от студени течения в Тихия океан, са в основата на слабия добив.
Подкрепа за по-ниските цени на кафето оказа съобщението за увеличаване на запасите от кафе в Съединените щати в първата седмица на месеца до 26 800 т. Според анализатори от Merrill Lynch цената на кафето ще продължи да пада в краткосрочен период. Освен затоплянето на времето причина за това според представителите на инвестиционната банка е значителен ръст на износа от Бразилия през май спрямо предходния месец. Предварителните анализи за слаба реколта в Бразилия в периода 1999/2000 г. са на път да се окажат пълен провал за Merrill Lynch.
Накратко
Очаквания за натрупването на значителни запаси от петрол в САЩ и Западна Европа натиснаха цената на петрола през миналата седмица въпреки високата степен на придържане на производителите в ОПЕК към договорените в края на март по-ниски производствени квоти.
Спадът в цените последва информацията от Американския петролен институт (API), според която американският запас от бензини, формиран в седмицата до 4 юни, е в размер на 3.9 млн. барела. Пак според API наличните неупотребени количества бензини към началото на месеца превишават с 8.4 млн. миналогодишния запас за същия период от 20 млн. барела.
Производството на руския гигант "Газпром" ще се свие с около 5% (27 млрд. кубични метра природен газ) през 2000 г. спрямо очакваната продукция от 545 млрд. кубични метра до края на настоящата година. Това съобщи член на борда на директорите на компанията в края на миналата седмица. Според същия източник в периода 2001-2005 г. годишното производство на "Газпром" ще се възстанови до 530 млрд. кубични метра.
Очакванията за частичното възстановяване на темпа на производството на руския газов монополист се базират на готовността на компанията да започне експлоатация на газовото находище "Заполярное" (с резерв от 3.3 трилиона кубични метра природен газ), разположено в близост до главните газови полета "Уренгой", "Ямбург" и "Медвежие".
Дилъри предупредиха инвеститори и бижутери да не бързат все още да купуват злато. Прогнозите им сочат преминаване под психологическата граница от 250 долара за тройунция до няколко дни.
Низходящият тренд в цената на благородния метал започна след изявлението на шефа на централната банка на Англия Еди Джордж на 7 май за продажбата на 415 тона от златния резерв на Великобритания. Първите 25 тона се очаква да бъдат предложени на пазара в първата седмица на следващия месец.
Без Акт 16. Да се радваме или не
В края на месец май Министерският съвет прие Правилник за оправомощаването, функциите и задълженията на независимия строителен надзор. Самият законов акт беше подготвян повече от половин година, като през цялото това време в медиите течеше дебат относно това какво трябва да представлява надзорът, кой може да го извършва, но като че ли най-спорният момент беше дали трябва да има минимални цени за проектирането и строителството, кой да ги определя и т.н. В един от първите дискутирани варианти на нормативния акт беше приложена таблица с минимални цени на проектирането и строителството, които да служат и за база при заплащането на надзора. След спорове със строителни фирми, проектанти, браншови организации в крайна сметка създателите на правилника осъзнаха, че въвеждането на минимални цени в проектирането и строителството ще е грешка и във варианта, който разгледа и прие правителството, такива няма. След одобряването на правилника зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Борис Милчев заяви, че
От строителните фирми обаче са на мнение, че този правилник няма да облекчи тяхната работа, напротив, ще допълни хаоса, заложен в Закона за териториално и селищно устройство. "Когато се смени духа на ЗТСУ и той да съдържа всичко в себе си, тогава ще се получи една работеща система, а сега какво става - закон, правилници, наредби..., одобряване на протоколи и т.н. ", е мнението на Румен Марков, управител на фирма "Джи Би Ай".
До началото на септември ще бъдат издадени първите лицензи за надзорна дейност. За надзора в проектирането лицензът ще е с давност три години, а за този в строителството - пет, ако надзорникът е оправомощен и за двете дейности, срокът е пет години. За всички строежи, за които е разрешено проучване и проектиране, както и за тези, за които е постъпило искане за откриване на строителна площадка, след първи септември ще е задължително сключването на договор за надзорна дейност. За да се избегнат възможностите за корупция, е забранено на лицата, упражняващи независим строителен надзор, да са едновременно с това изпълнители, проектанти или доставчици на строителни материали. Решение за оправомощаване на желаещи да упражняват Независим строителен надзор се дава от специална комисия, състава на която определя министърът на РРБ. Въз основа на нейното решение министърът издава лиценз или отказ за такъв на подалите заявление за извършването на тази дейност. Очакваме интересът към упражняването на независим строителен надзор да е голям, каза Борис Милчев.
Супервайзерите ще осъществяват контрол върху всички строежи - производствено, обществено, жилищно строителство. Единствено за тези жилищни сгради, които са под четири етажа, няма да се изисква назначаването на надзорник. Наблюдението над градежите ще се прави от проектирането до крайната фаза на строителство, като по време на целия процес надзорниците са длъжни да издават протоколи. На базата на тези протоколи Дирекцията за национален строителен контрол ще издава разрешение за ползване на обектите, без да се налага събирането на държавна приемателна комисия. Или иначе казано -
От МРРБ са на мнение, че подобна стъпка ще пресече корупцията и ще даде зелена улица на строителството. Според Иво Тотев, управител на строителна фирма "Имовина", ще се случи точно обратното - "Една приемателна комисия се състои от 20-ина души, кое е по-лесното - да подкупиш 20 души, или да купиш един (та било то и фирма)? ". В момента, за да се предаде една сграда, се събират повече от 80 документа, а при започване на строителството те са три. "Не се изказвам в подкрепа на старата система, тя имаше нужда да се ремонтира, но аз съм против това да си плащаш да те контролират. В момента, в който платиш за контрола, ти си купуваш този контрол"- е мнението на предприемача. В Закона за териториално и селищно устройство е записано "при проектирането и строителството се упражнява независим строителен
Не виждам смисъл в това да те контролира някой, на който заплатата му зависи от теб, това е все едно да си плащаш на пътните полицаи да ти проверяват документите, смята г-н Тотев.
Превантивен контрол трябва да има, да се санкционират всички нарушения, като по този начин може да се финансира дейността на надзора. Тогава и надзорниците ще имат интерес да си вършат съвестно работата, е мнението на хората от строителния бранш.
Лицензирането на посредниците отново излиза на дневен ред
Лицензирането на посредниците на пазара на недвижими имоти е първото нещо, което трябва да се уреди законово в България, за да се стимулира и развива този бранш. Това заяви Сюзън Грийнфилд от Националната асоциация на брокерите в САЩ на провелия се през изминалата седмица в София международен семинар "Лидерство и финансиране на асоциации. Управление на персонала. Мотивация". Според него по този начин държавата ще се ангажира със защитата на потребителите. След като законодателният акт е налице, следва да се определят изискванията за квалификация на лицата, упражняващи дейността, както и да се приеме морален кодекс.
В САЩ законодателството е обърнато към пълна подкрепа на частната собственост, това е една сбъдната мечта, каза още Грийнфилд. Всички упражняващи брокерска дейност в Америка са лицензирани и на всеки две години са задължени да се явяват на опреснителни курсове. Санкциите срещу некоректните посредници, предвидени в американското законодателство, са доста сурови, като се започне от парични глоби (които се измерват в десетки пъти комисионата), отнемане на лиценз за определен период от време (или завинаги) и може да се стигне дори до затвор за големи злоупотреби.
У нас обаче вече девет години държавата отбягва въпроса за лицензирането на посредниците. За да се защитят от некоректни играчи на пазара, преди шест години девет фирми от бранша създадоха Националното сдружение недвижими имоти (НСНИ), което издава вътрешен лиценз за упражняването на дейността. В момента в сдружението членуват около 400 фирми, както и колективни регионални сдружения, над 12 000 души работят в този бранш. Непрекъснато получаваме оплаквания от поведението на некоректни фирми, но по никакъв начин не можем да противодействаме на това ефективно, каза Атанас Захариев, председател на софийското сдружение "Недвижими имоти". Преди месец една русенска фирма беше изключена от сдружението за укриване на данъци... и толкова, допълни г-н Захариев. От НСНИ са разработили проектонаредба за лицензирането на брокерите, която ще предложат за разглеждане в Министерството за регионалното развитие и благоустройството през есента. Законовото регламентиране на дейността на брокерите и агенциите за недвижими имоти не само ще облекчи работата им, но и ще гарантира качество на предлаганата услуга. Това ще накара някои колеги да разберат, че тяхната работа не се върти около бързата печалба, а преди всичко се състои в решаване на проблемите на купувачите и продавачите на недвижими имоти, чрез осигуряване на качествена етична услуга, коментираха посредници на пазара.
Държавен вестник
Срокове
Как да изберем оферта за езиково обучение в чужбина
Летните езикови курсове в чужбина предлагат всекидневни уроци в комбинация с разнообразна спортна и културна програма. Образователните програми са съобразени с нивото на владеене на езика и децата губят страха от чуждия език и стават по-уверени в общуването. Фирмите се надпреварват с оферти за обучение зад граница. Как да се ориентираме в изобилието от варианти?
Предложенията на някои посредници например се съдържат в едно листче, в което е отбелязана датата, цената и мястото на провеждане на езиковите курсове. Агенциите с име отпечатват и раздават безплатно специални цветни брошури с обширни описания. Снимков материал илюстрира града и езиковия център.
Коректните агенции у нас работят по цените на чуждоезиковите центрове, които представляват, и печелят от комисиона върху официалната такса, а не от надбавки. Някои фирми вземат и допълнителна такса за записване в колежа. Можете да се запишете директно в езиков център в Англия, Франция, Германия и т.н. Ще платите пак същата сума, но се лишавате от някои удобства, предлагани от посредниците - вадене на визи, осигуряване на самолетен билет, оформяне на документи. "Някои училища дават преференциални цени за определени свои представители. Понякога тези отбиви от таксата достигат до 100-300 лири за Англия например. Ако се запишете сам в колежа, няма да ползвате тази отстъпка и допълнителните екстри", уточнява Ирина Христова, управител на "Интеграл". "Даваме винаги официалния ценоразпис на колежите. Казваме на клиентите, че няма значение дали ще се запишат чрез фирмата или директно. Предоставяме каталози, от които се вижда, че този колеж съществува, че не е фантом и че това са неговите ценоразписи. Насърчаваме клиентите да направят трансфера на таксата директно до езиковия център. На практика те нищо не плащат за нашите услуги", казва Катя Панкова, директор "Продажби" във фирма VPK.
Мнозина се опитват да използват фирмите за езиково обучение в чужбина като трамплин за получаване на виза. Някои агенции пък се увличат и дават гаранция, че ще осигурят визи. Това е доста пресилено, защото решението се взема от консулския отдел на съответното посолство. "В момента например американска виза за групово обучение почти не се дава. Но някои агенции пропускат да направят тази уговорка. Или от незнание, защото нямат опит, или съвсем съзнателно. Така понякога даваш пари за виза, за която е сигурно, че ще бъде отказана. А ако не вземеш виза, губиш таксата за записване в училището. Затова е добре предварително да се уточни какъв е размерът на тази сума", предупреждава Анна Шалева, консултант във фирма "Интеграл". "Клиентите трябва да уговорят също как се възстановява сумата при отказ от участие в дадена програма. Или - какво ще стане с таксата, ако се откажеш преди датата на започване на курса", съветва Димитър Александров - управител на фирма "Скай лайнс".
Много важно е да се знае какво включва исканата такса. Понякога родителят плаща една сума тук, в страната, но се оказва, че детето трябва да доплаща на място за посещения на спектакли, за ползване на спортни бази, библиотеки или учебници. Всички фирми предлагат освен учебни занятия и полудневни или целодневни екскурзии. Родителите трябва да знаят дали ще плащат допълнително за това. Дали офертата включва таксите за музеи например - тези суми могат да достигнат до 10-30 лири в Англия само за едно посещение.
Уточнете дали в цената влиза медицинската застраховка, да речем. За две седмици обучение в Англия тя е около 10-15 долара. В привидно евтини оферти не е включена стойността на трансфера от и до летището. Полетите до Англия (където напливът е най-голям) са само до Лондон. Ако колежът е в друг град, трансферът от летището до езиковия център може да надхвърли 200 лири само в едната посока. В това няма нищо лошо, но е добре да се знае предварително.
Колежите в Германия и Англия правят доста солидни отстъпки за ранно записване. Ако се запишете по-навреме, имате по-добри шансове и за прилична оферта за самолетния билет. Агенциите се ангажират с осигуряването на билетите, ако клиентът пожелае това. Обикновено посредниците ползват отстъпки от авиокомпаниите, но не дават отстъпки на своите клиенти. Така че не може да разчитате на преференциални цени. Но в разнообразието от тарифи и превозвачи изрядните фирми правят всичко в името на най-евтиния маршрут. Те проучват различни предложения и ги предоставят на пътуващия за избор. Така си спестявате тичането по офиси в стремеж да получите повече информация за цени на самолетни билети.
Представителите на чуждоезиковите центрове трябва да посрещнат пътуващите на летището и да поемат грижата по тяхното настаняване и обучение. Добре е да се осведомите има ли телефон за спешна връзка с училището. Повечето посредници предоставят на родителите номерата на свои мобилни телефони, при нужда представителите на агенцията имат грижа да се свържат с колежа.
Някои посредници предлагат специална оферта за индивидуално пътуване - изпращат се по едно - две деца. Аргументът за подобен избор е, че когато децата са с група, предпочитат да говорят на български език. Понякога учителят, който придружава задължително групата, променя предварително уточнената програма - посещава се магазин вместо музей например. Противниците на този вид пътуване твърдят, че стресът в чужбина е много голям и че групата помага за преодоляването му. "Детето може да изпита силен шок от промяната. Ние предлагаме пътуване в групи - 15 деца се придружават от един преподавател. Учителят е в помощ при възникване на някакъв проблем - битов, здравословен и т.н. ", казва Наташа Христова, организатор "Туризъм" във фирма "Евроскул холидейз".
Предлагат се различни възможности за настаняване - в общежитие, в хотел, в семейство, лагеруване сред природата. Храненето също е по избор - офертите включват пълен пансион, полупансион, само едно ядене. Възможно е българските колежани да общуват само с английски деца. Друг вариант е в езиковия център да се обучават само чужденци или само българи. Всяко от предложенията има своите плюсове и минуси и своята цена. "Децата до 16 години е добрe да бъдат настанени в общежитие - там надзорът е по-строг. Над тази възраст е по-добре да бъдат настанени в семейство, за да видят отвътре начина на живот", препоръчва Димитър Александров от "Скай лайнс". "В колежите трябва да се спазват строги правила. В учебните центрове е забранено тютюнопушенето, има вечерен час. В семействата, където се настаняват учениците, се спазват определени норми на поведение - има часове за хранене, трябва да се предупреждава, че детето ще закъснее и т.н. Разработили сме правила за поведение. Родителите подписват декларация, че детето е запознато с тях и че възлагат своите правомощия върху учителя, койтоводи групата", коментира Наташа Христова от фирма "Евроскул холидейз".
"В Париж например видяхме перфектно училище, но то няма нито един прозорец и всички зали са на изкуствена светлина. В това няма нищо лошо по принцип, но клиентът трябва да го знае", коментира Ирина Христова от "Интеграл".
Четири групи лица могат да придобият преференциални акции при приватизацията
Работниците и мениджърите в приватизиращи се предприятия имат гарантирани със закон преференции в придобиването на собственост както при касовата, така и при масовата приватизацията. Преференциите могат да ползват следните четири групи лица:
Преференциите се регламентират със специална наредба - Наредба за условията и реда за придобиване при облекчени условия на дялове и акции, собственост на държавата и общините, и за безвъзмездно получаване на акции и дялове, собственост на държавата. Наредбата е обнародвана в бр.69 на Държавен вестник от 1994 г. Самите преференции се изразяват в придобиване при облекчени условия на акции и дялове при касовата приватизация и в безплатно придобиване на акции в масовата приватизация.
Четирите групи лица могат да придобиват собственост при преференциални схеми само в едно предприятие. За тази цел при записването на преференциални акции те подават декларация за еднократно използване на преференцията. В тази декларация се записва броят на акциите, които желаят да изкупят, сумата, с която лицето желае да участва, и видът на платежните средства. Допълнително изискване е тези лица да са български граждани с постоянно местожителство в страната.
Как може да проверите дали предприятието, в което работите, предстои да бъде обявено за приватизация през текущата година (1999 г. например)? Това може да направите още в края на предходната година (1998 г. в нашия случай), като в годишната програма за приватизация, която се обнародва в Държавен вестник може да проверите дали вашето предприятие попада в отраслите на забранените за приватизация през годината (1999 г.) предприятия. Така например сега се предлага за приватизация БТК, което само допреди година бе в забранителния списък. За 1999 г. не се разрешава приватизацията на предприятия от: енергетиката - добив на въглища, производство на електроенергия в АЕЦ, пренос и съхранение на природен газ; националната транспортна инфраструктура; пощенските услуги; свободните безмитни зони; водоснабдяването, канализацията и напоителните системи и др. Заявленията за придобиване на акции и дялове при намалени цени се подават в съответното предприятие, което издава документ за приемането им. След изтичане на срока за подаване на заявленията (определя се в обявлението за откриването на процедурата по приватизация), предприятието изготвя справка в двуседмичен срок. Обявлението е на органите по приватизация. То се обнародва в Държавен вестник и в централни всекидневници. Обявлението съдържа началната дата на продажбата на акции или дялове. В справката, която изготвя предприятието, са вписани данни за лицата, поискали преференциални или безплатни акции, броя акции, които едно лице ще има право да закупи или получи. След това тези лица имат седем дни, в които могат да оспорят данните по справката. След изтичане на седемдневния срок в рамките на нови две седмици предприятието съставя окончателна справка. Четирите групи лица имат възможност в рамките на три месеца от датата на започване на продажбата на акции или дялове да упражнят правото си на придобиване на собственост при облекчени условия.
Когато предприятието се приватизира по касов път, лицата с право на преференциални акции могат да закупят до 20 на сто от предвидените за продажба акции или дялове на предприятието на половин цена. Цената се определя от органа по приватизация в съответствие с приватизационната оценка на обекта. Когато общият брой на записаните акции надхвърля 20 на сто от общия брой на акциите на предприятието, при придобиване на акции при облекчени условия записаният брой акции се разпределя пропорционално между тях.
Докато срокът за упражняване на правото за закупуване акции по намалени цени е точно фиксиран (три месеца), при безплатните акции този срок се обявява от Центъра за масова приватизация в Държавен вестник и в два централни всекидневника. В това обявление се посочват началната дата и срокът за подаване на заявления за безвъзмездно получаване на акции. Четирите групи лица могат да придобият не повече от 10 на сто от предложените за раздържавяване акции по реда на масовата приватизация. Ползването на преференцията и от двата вида - акции по намалени цени и безплатно - остава и в случая, когато предприятието се приватизира едновременно касово и масово.
Как се прави успешно изложение
Миналата седмица в София трябваше да бъде открита голяма международна специализирана изложба. Предварително поканените посетители получиха писмени уведомления, че експозиция няма да има. Решението бе взето от организаторите след отказ от участие на някои от големите изложители. Не са много фирмите в панаирния бизнес у нас, които биха предприели такава стъпка. Организаторите искат да печелят. Или най-малкото - да намалят загубите си. Обичайната практика е - изложение на всяка цена.
Всяка година в света се организират над 14 000 панаири и изложби. У нас допреди време панаир се асоциираше само с Пловдив. След 1989 г. последва бум на базарите. После дойде ред и на специализираните експозиции. Сега в страната се организират около стотина изложения годишно. Те обхващат почти всички възможни тематични сфери - офисобзавеждане, охранителна техника, автомобили, медицина, полиграфия, вино, кучета, опаковки, компютри, компоти и т.н. Някои от организаторите дублират темите си в големите градове на страната. Самостоятелни панаири (резултат от усилията на местни фирми) в Добрич, Варна, Хасково, Русе, Търговище и др. събират достатъчно изложители и посетители. Публиката свикна и с двойните издания - в столицата например се провеждат по две изложения за строителство и архитектура, за козметика, мебели, цветя и др. Те се организират от различни конкурентни фирми.
"Къде правим сега изложенията - във фоайета, в "топли връзки", в тунели, в спортни зали и т.н. София е единствената столица, която няма собствен панаирен център. Тук не може да се организира специализирано изложение с големи експонати, защото няма къде да се поставят. В Македония например има пет такива центъра", казва Иван Иванов, управител на агенция "Булгарреклама".
"Трябва да се лицензират фирмите, които имат право да организират панаири и специализирани изложби. Особено когато става въпрос за експозиции в чужбина. В света панаирният бизнес е регламентиран. Големите фирми членуват в ЮФИ (Съюза на международните панаири) и в БИЕ (Международното бюро за изложения). У нас случайни фирми в бранша подбиват реномето на организатори с опит", коментира Марин Мънзелов, главен експерт в бюро "Панаири и изложби" в Българската търговско-промишлена палата.
Панаирният бизнес е специфичен. Не изисква предварителни големи инвестиции. Най-ценни се оказват добрата идея, информацията, организаторският талант. "За да успееш в този бизнес, първо трябва да имаш хубава тема. Трябва да започнеш навреме. Да си последователен и да имаш малко късмет. Има години, когато общата икономическа конюнктура е добра. Тогава се увеличават и заетите площи, и броят на участниците. Когато има обща стагнация обаче, дори задържането на миналогодишно равнище вече е успех", преценява Йорданка Чавдарова - управител на "Бизнесцентър - България".
"Организаторите на изложения трябва да поработят една-две години, за да натрупат база данни и да не продават само щандове, а да са сигурни, че ще могат да осигурят на клиентите си потенциални клиенти. Успехът на едно изложение се мери с това дали си осигурил висококачествени посетители. Не става въпрос за брой. Фирмите, които излагат, нямат нужда от шляещи се хора. Може да се каже, че посетителят е най-важният ни клиент. Той трябва да се глези, да е доволен. Нещата са вързани. От посетителите зависи и броят на изложителите. Ако няма посетители, ще загубим и клиентите", категорична е Мая Кръстева - президент на ВИА ЕКСПО - Пловдив.
"Първото условие за успех е изложението да е специализирано. Следващата стъпка е да се рекламира самото изложение. Организаторите не трябва да се скъпят, а да си платят за силна рекламна кампания. Само така може да се разчита, че ще се осигурят необходимите посетители специалисти", преценяват Ваня Дашева и Венелин Трифонов, управители на "Лабиринт" ООД. "За да е успешна една експозиция, организаторите не трябва да гледат на нея комерсиално: "Малко разходи - много приходи". Веднъж като тръгне изложението, следващия път някои си спестяват част от парите за реклама. Затова за организаторите най-големи са не разходите за наем на залата, а за реклама, печатни материали, за пощенски услуги, телефони, факсове", казва Радка Стаменова, президент на "Меридиан 22".
В Меката на панаирите - Германия, този бизнес се доближава до съвършенство. Екипи от проектанти и от дизайнери подбират подовото покритие, осветлението, мебелите и т.н. А пред рекламните панаирни издания бледнеят даже модни каталози. У нас нерядко изложението официално е обявено за открито, а щандовете още не са подредени. Даже по време на речите и шампанското понякога се чуват удари на чук. А рекламните проспекти с участниците са просто хвърчащи листчета.
Понякога и изложители, и посетители остават излъгани в очакванията си. Купувачът се надява да види подредени всички възможни видове изделия, за да намери това, което търси. Продавачът пък си точи зъбите за върволица от клиенти. Причината е в неясния статут на родните експозиции. Най-често те са хем изложения, хем базари. Понякога на специализирани изложения се върти търговия с изделия, които нямат нищо общо с тематиката на експозицията. Често изложителите напразно чакат бизнесмени за делови преговори. Покрай щанда преминават най-често пазаруващи, помъкнали торби с изделия на производствена цена. Големите панаири в чужбина събират високи входни такси. Тези суми са спирачка пред зяпачите, убиващи поредния следобед. У нас таксата (ако изобщо я има) е само още един приход за организаторите. "Наистина всяко изложение се превръща в базар, но това е особеност, а не слабост. Базарът също има своето място в днешната икономическа ситуация. Понякога на производителя му е по-изгодно да идва два пъти в годината във Варна и сам да си продава нещата, отколкото да ги дава на търговци на дребно", смята Герчо Герчев, изпълнителен директор на "Турекспо - Варна".
Отмина времето, когато фирмите се тупаха гордо в гърдите колко договора са сключили по време на панаир. В повечето случаи ставаше дума за предварително приключени преговори, които просто бяха обвивани в целофан в края на изложението. Пресилено е да се мисли, че сделки за милиони могат да бъдат договорени след едно посещение на щанд. Целта на всяка експозиция е да предложи възможности за избор, да стане място за обмен на информация и координати. Тъкмо затова
"Родните фирми оценяват нещата само до едно положение - да си наемат площ. Западните изложители с фантазия и възможности строят щандове на два етажа, с алпинариум, със специфичен реквизит и т.н. Мнозина не могат да оценят адекватно значимостта на един панаир. И започват българските номера - защо да давам пари за каталог, защо да давам за реклама и т.н. Участието се оценява в платеното за няколко квадратни метри площ, за стол и маса. Рядко се калкулира възможността за широк кръг контакти. Дори само да се запознаеш с чешки или германски фирми например, без да ходиш в Чехия или Германия, вече си струва", коментира Мария Тодорова - ръководител на отдел "Пресцентър и връзки с обществеността" на "Международен панаир - Пловдив".
"Производителят трябва да се довери на рекламни специалисти, ако иска участието му да бъде успешно", препоръчва Герчо Герчев от "Турекспо - Варна". "Фирмите трябва на всяка цена да си пускат самостоятелна реклама: "Елате да ни видите на еди-кой си щанд". Особено е важно това за вносителите, които нямат свои магазини", съветва Радка Стаменова от "Меридиан 22". "Печелят изложители, които изпращат собствени покани и организират собствени семинари по време на експозицията. Така те използват всички възможни форми и максимално оползотворяват вложените средства", преценява Йорданка Чавдарова от "Бизнесцентър - България".
"Често участниците в изложения не си дават сметка, че всеки панаир има и завършващ етап. Те трябва да напишат благодарствени писма на всички, които са посетили щанда, да подредят информацията, а не да хвърлят визитките в кутия за обувки. Задължително е до една седмица всеки посетител на щанда да получи информацията, която му е обещана", препоръчва Мария Тодорова от "Международен панаир - Пловдив".
Преди време уволнена служителка във фирма, организираща експозиции, беше представила домашния си телефон за контакти с потенциални изложители като телефон на фирмата. Сигурно защото в панаирния бизнес има хляб.
Гражданите намаляват инвестициите в депозити и държавни ценни книжа
Изборът къде да инвестират свободните си пари явно не тревожи особено гражданите, тъй като в последните месеци те намаляват инвестициите си в най-разпространените инструменти - левови и валутни банкови депозити, целеви държавни ценни книжа.
Срочните левови депозити, които носят сравнително сигурен доход, намаляват с повече от 25 млрд. лв. за периода от началото на годината до края на май. Ако в края на януари населението държи в различни по срок депозити в банките над 660 млрд. лв., то през последната седмица на май стойността на същите депозити е 635.2 млрд. лв., сочи последната статистика на централната банка.
Остатъците по левовите депозити намаляват, въпреки че лихвите по влоговете остават непроменени. Така например средният месечен лихвен процент по срочните левови депозити е 0.27 на сто неизменно от началото на годината. Това прави средна лихва от 3.28 на сто за годината.
За петте месеца безсрочните влогове се колебаят около 70 млрд. лв. Лихвите по тях са с няколко процента по-ниски от срочните депозити, но предимството им е, че във всеки момент вложителят може да тегли суми, без да му бъдат налагани наказателни лихви за разваляне срока на депозита например. Месечната лихва по безсрочните депозити е 0.02 на сто, или 0.24 на сто за годината.
Според данните не се отчита някакъв сериозен отлив или повишаване интереса на населението към третия вид левов депозит - спестовния. Спестените суми в този вид депозити са около 309.5 млрд. лв., като през януари стойността им е 301 млрд. лв. Като цяло от 1997 г. насам се забелязва тенденцията на нарастване на левовите депозити на населението, като най-голям дял в увеличението се пада на спестовните и безсрочните депозити. Намаляването на дела на срочните депозити във всички депозити на населението за последните две години и половина вероятно е резултат от несигурността на гражданите относно необходимите им дневни разходи, което ги кара да държат парите си на място, от което лесно биха могли да ги теглят.
От март насам населението постоянно, макар с малко, намалява вложенията си в депозити, деноминирани в чужда валута. Поради увеличението на долара - от 1833 лв. среднопретеглен курс в началото на май до 1866 лв. за последните дни на месеца - номинално левовата стойност на валутните депозити нараства. Реално депозитите намаляват, след като се сравни валутната им стойност. Данните показват, че гражданите теглят приблизително по 1 млн. долара на седмица.
Малко са банките, които от началото на годината са променили лихвите, предоставяни по депозитите за граждани във валута. Лихвите варират значително между отделните банки, като средните стойности са около 3.5% за американски долари и 2.25% за германски марки. Тези лихви са на годишна база. Много по-голямо значение за крайния доход от депозитите във валута има промяната във валутния курс. Това не важи за марката, която е фиксирана към българския лев. По този начин при депозитите в марки доходът е единствено от лихвата. За последните месеци, вложителите в доларови депозити реализират доход от поскъпването на щатската валута спрямо останалите основни световни валути. Гражданите ще получат валутния доход само ако обърнат депозитите си в левове или марки, защото при евентуално поевтиняване на американските пари доходът от промяната в курса ще се стопи.
Гражданите могат да инвестират и в облигации, издадени по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК). Облигациите са два вида - деноминирани в левове и в долари. Доларовите са по-търгуеми в сравнение с левовите, като носят лихва на всеки шест месеца. Тя е равна на лихвения процент по доларовите междубанкови депозити на пазара в Лондон. Последните начислени лихви по валутните облигации бяха над 5 на сто на годишна база. Инвеститорите в доларови ЗУНК-ове трябва да имат предвид и промените във валутните курсове. В допълнение, цените на доларовите ЗУНК в края на май са на по-ниско равнище от началото на годината - между 55 и 57 срещу 58 - 62 долара на 100 долара номинал в началото на януари. Покупките на по-големи количества дават възможност за инвеститорите да договорят по-благоприятна (по-ниска) цена. Тъй като валутните ЗУНК-ове са доста специфичен дългов инструмент, гражданите не са от най-активните инвеститори в тях.
През последните години държавните ценни книжа се утвърдиха като най-достъпни и познати за гражданите след банковите депозити. В момента финансовото министерство емитира ДЦК, предназначени специално за граждани. Те са три типа, в зависимост от срока на падежа им - двугодишни облигации, дванадесетмесечни и шестмесечни съкровищни бонове. Книжата носят годишен доход съответно от 9.67%, 6.99% и 5.99%. И трите вида целеви ДЦК се емитират през седмица. Преди две емисии двугодишните облигации носеха доход от 10.71%. Данните на финансовото министерство показват, че интересът на гражданите към целевите ДЦК като цяло намалява през последните месеци. В резултат на намалението на дохода на двугодишните книжа на последната емисия гражданите закупиха двугодишни ДЦК с номинал 251 млн. лв. срещу 431 млн. лв. предходната емисия.
Въпреки че измина повече от година и половина от новия старт на търговията на сегашната фондова борса, все още пазарът на акции на фирми не е развит, което държи настрана малките инвеститори - гражданите. Според брокери инвеститорите трябва да предвидят печалба от около 15% при покупко-продажбата, за да могат да покрият таксите на инвестиционните посредници, които варират между 2 и 6% от стойността на сделката. Подобни възможности са все по-малко предвид на почти символичния оборот на фондовата борса през последните месеци.
Гражданите имат възможност да се сдобият с акции и по реда на масовата приватизация. От началото на годината бяха проведени три централизирани публични търга, като бяха предложени акции от общо 116 дружества. По данни на Центъра за масова приватизация над 900 хиляди души са закупили инвестиционни бонове, срещу които могат да се състезават за акции на предлаганите предприятия. Предвижда се в средата на юли да бъде проведен четвъртият търг, на който ще се търгуват акции на 52 дружества на обща стойност малко над 500 млн. лв. Една от възможностите за инвестиране на гражданите са недвижимите имоти. Въпреки че цените им паднаха в последно време, недвижимите имоти явно все още не представляват инвестиция за гражданите с цел последваща продажба и реализиране на печалба от разликата в цените.
Като нелоша алтернатива на спестяванията се оказват застраховките, особено когато гражданите искат да се защитят срещу някакви неблагоприятни събития. Въпреки това единствено при животозастраховките съществува възможност да бъде получена определена сума след изтичане срока на застраховката, независимо от това дали рисковото събитие се е случило или не. По този начин спестовните животозастраховки се доближават до банковите депозити, с тази разлика, че носят много малък реален доход, като в същото време покриват риск от настъпване на някакво събитие, което го няма при първата инвестиция.
В последните месеци достатъчно широка публичност получи осигуряването за допълнителна пенсия в частни пенсионни фондове. Практиката досега показва, че доходът по вноските на осигуряващите се са над лихвите, давани от банките за едномесечни срочни депозити. При това осигуряващите се имат възможност да ползват данъчни преференции за вноските си.
Засега като най-реални се очертават инвестициите на гражданите в четири инструмента - банкови депозити, целеви ДЦК, застраховки и допълнителни доброволни пенсии. Покупката на последните два изисква наличието на специфични мотиви за инвестиране точно в тях.
Предимно в бъдеще време остават възможностите за развитие на друг тип инвестиции за гражданите - облигациите, било то общински, фирмени или ипотечни. Стана ясно, че емисията облигации на софийската община с начална дата 12 май няма да се предлага на българския фондов пазар. Все пак условията по емисията дават някакъв ориентир около каква доходност и падеж биха се колебали едни бъдещи емисии облигации на общини. Предполага се, че те ще носят доход над този по дългосрочните ДЦК. Софийската емисия дава 9.95% ефективна годишна доходност за инвеститорите. Книжата са с падеж след три години.
Други две общини, Свищов и Троян, вече изразиха намерение да емитират облигации, които се очаква да бъдат продавани на облигационния пазар на фондовата борса. Троянската емисия вероятно ще бъде за 1.2 млрд. лв. при падеж пет години и лихвени плащания от основния лихвен процент плюс три пункта (7.42 на сто в момента на годишна база). Плановете на общинарите в Свищов са облигациите да носят малко по-нисък доход от ОЛП+три процента (книжата ще се продават по цена по-висока от номинала, което ще изяде част от лихвения доход), като срокът им ще е седем години.
Досегашните опити на компании да емитират техни облигации показва, че дълговите книжа ще носят доход около основния лихвен процент плюс надбавка от 6 на сто (или 10.42 на сто при сегашния ОЛП). Вероятно лихвите ще се плащат на шест месеца. Очаква се първата емисия на корпоративни облигации да бъде на "Прософт".
Не е ясно дали облигациите ще се продават по номинал, за да се определи ефективният доход за инвеститорите. Вероятно доходът по фирмените облигации ще е по-висок от този по общинските книжа, най-малкото по две причини - по-високият риск от неплащане и по-неблагоприятното данъчно третиране на дохода от облигациите. Засега не е ясно дали ще се облага с данък доходът по корпоративните облигации. Очаква се яснота по този въпрос да бъде внесена при промените в данъчните закони тази есен. В сега действащия Закон за облагане доходите на физическите лица лихвите по облигациите на фирми не са споменати като необлагаем доход, което автоматично означава, че те се облагат с подоходен данък.
Антимонополната комисия започва нова атака срещу ВАЦ
КЗК иска покупката на "Труд" да бъде обявена за нищожна
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) подготвя нов съдебен иск срещу "Вестдойче алгемайне цайтунг". Антимонополният орган ще настоява сделката, с която преди две години немският медиен концерн придоби контрол над "Медиа холдинг", издател на вестниците "Труд", да бъде обявена за недействителна. "Малкият икономически съд" все още не може да накаже монополиста ВАЦ въпреки усилията на председателя си Николай Павлов.
В края на май, когато делото за "Труд издателство" ООД приключи (очаква се решението на съда), от комисията обещаха и други интересни новини около ВАЦ и те не закъсняха. "Продължаваме работата си", обясни поредната съдебна атака срещу немските издатели юристът Димитър Кюмюрджиев, член на КЗК, през миналата седмица.
Доказателствата, събрани по делото за "Труд издателство", са дали възможност на КЗК да се самосезира и да извърши проучване по случая с прехвърляните дялове.
На 21 февруари 1997 г. поименни акции с право на глас, собственост на "Медиа холдинг", са прехвърлени на дружество "Балкан" (дъщерна фирма на ВАЦ със седалище в немския град Хесен), което след това ги прехвърля на ВАЦ - България, и на три лица, свързани с нея. Това са Петер Щерцинг, Улрих Хьолшнер и Йорг Фандерман. През този период пазарният дял на "24 часа" и "Дневен труд" е надхвърлял определената от Закона за защита на конкуренцията граница и за да се осъществи подобна сделка, е било необходимо предварително писмено съгласие на антимонополната комисия. "Те не са поискали разрешение нито по време на прехвърляне на акциите, нито след като влезе новият закон, в който това изискване се запазва. Получените много сериозни и неопровержими доказателства, събрани по предишното дело, както и други наши проучвания ни мотивираха да вземем решение да образуваме гражданско дело на основание член 26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, т.е. да поискаме недействителност на сделката", каза Димитър Кюмюрджиев.
