Че предварителните избори в СДС са изпит, след който се получава легитимация за растеж в йерархията, няма съмнение. На първичния вот през 1995 г. се явиха четирима - Стефан Софиянски, Валентин Василев, Веселин Стойков и Лъчезар Лозанов. От тях само последният не се изкачи в йерархията - само защото го изключиха от партията за крупни далавери. Кариерата на другите двама обаче стартира точно от столичното партийно преброяване. В тази посока е и отговорът на въпроса кому бе нужно разиграването на втората кандидат-кметска кандидатура.
От нея спечели първо Бакърджиев. Никой вече не помни откъде тръгна личният му конфликт със Софиянски, но и последният партиен член знаеше, че вицепремиерът няма да подари столицата без бой и в крайна сметка ще наложи контрол върху столичното държавно и партийно управление. Без да подбира средства. Костов му даде преднина, но накрая даде да се разбере, че си запазва последната дума във всеки властови център, независимо от участниците.
За къде обаче гласят Михайловски, питат се всички в СДС, макар да е възможно той още дълго да загрява край страничната линия. Малко вероятно е Михайловски да измести прекия си началник Валентин Василев, мястото е прекалено ниско за такъв голям залог. Освен това Костов непрекъснато се кълне, че няма да сменя хора от екипа си. Не го направи дори когато Василев уцели по погрешка човек на лов. С малки шансове са и предположенията, че зам.-министърът бе заведен в Русия с правителствената делегация, за да го анонсират като бъдещ наш посланик там.
Премиерът има навик да готви потенциални заместници на най-приближените си, за да помнят, че не са незаменими. Латентната кандидатура на Христо Бисеров за върха в МВР има дългогодишна давност. Много медийно време бе употребено за твърденията, че шефът на парламентарната икономическа комисия Никола Николов ще замени Александър Божков. Приближената на главния секретар на СДС Светлана Дянкова периодично е спрягана за социален министър. Примерите са много и винаги са с вътрешнопартиен източник.
В сегашния случай дублиран всъщност бе не Софиянски, а самият Бакърджиев. Игнорирането на вицепремиера в самия край на интригата показва, че той е бил истинската цел. И то не в твърдото му място като зам.-шеф на министерския съвет, а като единствен разпоредител в СДС - София. По време на предизборни кампании заместникът на Костов печели най-много партиен и медиен актив, точно заради силните си позиции и победите в столицата. Моментът е изключително подходящ, за да бъде показано на Бакърджиев, че Командира има и други фаворити. Засега Михайловски добре играе тази роля.
Преговаряме като двама просяци
Александър Котьолкин пред "Капитал"
- Оръжието е неизбежно зло, подобно на държавата, която трябва да ограничава агресиите и несправедливостта. Оръжието е елемент на държавната система и помага за решаване на вътрешни проблеми. Дори уставът на ООН разрешава използването на военна сила. Следователно в този аспект доставките на оръжие са ограничител на агресията. Така както доставката на съветско и китайско оръжие и изпращането на военни специалисти от тези страни спря агресията срещу Виетнам. Както казва конструкторът Михаил Калашников (създател на най-масовия автомат в света), войните се започват от политиците, а не от тези, които конструират оръжията.
Смятам, че доставките на оръжие трябваше да бъдат осъществени, за да не може унищожаването на икономическата инфраструктура да остане ненаказано. Ако няма друго средство, то трябва да се нанесат непоправими загуби на противника. Всеки цивилизован човек е длъжен да направи нещо, за да не допусне САЩ да монополизират контрола върху международните отношения и световната икономика. САЩ си присвои правото да решава въпроси от компетенцията на ООН. НАТО наруши устава на ООН и международното съобщество трябваше да се възмути.
Аз се възхищавам от позицията на Гърция, но не мога да си обясня това, което днес прави православна България. Затова бог ще я накаже, както наказа САЩ за бомбардировките по време на великденските празници. Нагаждането към политическата конюнктура ще доведе България до крах. Заради група политикани ще страда народът, а виновниците ще останат на сянка. Ако някой мисли, че с влизането в НАТО ще получи гаранция за сигурността си, той трябва да се замисли колко би му струвало това. Русия протестира срещу приемането на нови членове на НАТО, включително и България, защото в лицето на НАТО получихме световен жандарм с манталитета на САЩ.
- Обективно той се определя от търсенето, а субективно от възможностите на производителите, при това не само от производствените. Често се предпочита не най-доброто оръжие, а това, което ще донесе освен всичко и гаранции за оказване на политическа помощ. В качеството ми на генерален директор на "Росвооружение" аз настоявах да предоставим подобни гаранции на Обединените арабски емирства при преговорите за продажба на изтребители СУ-37МР на обща стойност 3.5 милиарда долара, но дребни вътрешни разминавания в позициите не ни позволиха да вземем такова решение, което лиши високотехнологичните отрасли от значителни средства.
В доларово изражение световният пазар е между 25 и 30 милиарда долара, като половината от тях се падат на арабските страни, които преди две години имаха 40% от пазара, но след като останаха встрани от финансовите сътресения, значението им допълнително се увеличи. На второ място е Азия, която през 1997 г. плътно се беше приближила до арабските страни. Следват Европа и Латинска Америка.
- Ако нашият екип беше останал, ежегодният износ би достигнал 4.2 - 4.5 милиарда долара, а не както е сега 2.3 милиарда. Това още един път показва, че търговията с оръжие, извършвана от верни или честни хора, не увеличава ефективността на продажбите. В продажбата на руско оръжие съществува дисбаланс в полза на Азия. Индия и Китай купуват руска техника за по 600 - 800 милиона долара годишно, защото са лидери в своите региони и искат да водят самостоятелна политика. САЩ не ги устройват като партньор, защото американците по принцип не изключват възможността в бъдеще да участват в регионален конфликт с ниска интензивност там, където продават оръжие, и затова не предлагат най-доброто, което имат, на потенциалния си противник.
Наше преимущество е, че от 1992 г. Русия не издига искания за включване на политически и военно- политически условия при подписване на договорите за доставка на оръжие. В Персийския залив нашите позиции са слаби - имаме договори с ОАЕ за доставка на БМП-3 и с Кувейт за ракетния комплекс "Смерч". В Европа Русия практически отсъства от пазара на оръжие, ние се ограничаваме с продажба на резервни части на страните от бившия Варшавски договор, често изплащайки по такъв начин дълга си към тях.
Излизането на нови пазари се съпровожда с големи трудности. Така например след подписване на договор с Колумбия за доставка на руско оръжие беше организирана кампания от заинтересуваните американски фирми, в резултат на която беше свалено правителството. Ако България попадне в подобна ситуация, нея я чака същото - 10-15 милиона долара ще бъдат достатъчни за организирането на кампания срещу правителството.
- САЩ имат възможност да доставят голямо количество оръжие благодарение на програмата Foreign Military Service , по която оръжие се предоставя на разсрочено плащане, на кредит или дори безплатно. Държавата компенсира фирмите, които участват в такива сделки. Ние нямаме възможност за подобни операции и затова през последните години имаме само две доставки от подобен род, една от които е предаването на България на танкове Т-72 и БМП-2.
- Турция иска да диверсифицира покупките на оръжие, но не може, защото трябва да се съобразява с позицията на САЩ, които я подкрепят по отношение на Гърция и решаването на кипърския въпрос. Така Турция предпочете ракетите "Пейтриът" пред нашите С-300, а аз съм почти сигурен, че продажбата на вертолетите К-50 също няма да се осъществи. Единствената възможност е да се намери място в сделката за Израел, която да прокара договора чрез лобито си в американския Конгрес. За продажбата на С-300 на Кипър мога да заявя, че ако не бяхме подписали договора на 4 януари 1997 г., два дни по-късно това щеше да бъде невъзможно, защото беше оказан силен натиск и правителството нямаше да издържи. Грешката след това беше, че не доставихме ракетите, докато вървяха преговорите и по-рано от договореното - ако С-300 бяха разположени на острова, никой нямаше да може да каже нищо.
- Опити за контрол над "Росвооружение" винаги ще има, защото там има реални парични потоци. Олигарсите искат да влагат средствата си там, където има гарантирана възвращаемост и печалба - външноикономическите отношения. Работата с експортните предприятия винаги е привлекателна, защото могат да бъдат обслужвани сметките им и да се участва в приватизацията им.
- Всичко е много пасивно, водят се преговори между двама просяци. Между нас е имало сътрудничество и бъдещи преговори биха могли да имат успех по отношение на ремонта и модернизацията на съществуващото съветско и българо-съветско оръжие за пазари, на които позициите на България са добри. Съществуват пазари, на които нашите позиции са слаби и ние не можем да доставяме оръжие, и там България може да служи като мост - това е напълно реално и взаимноизгодно. Така например могат да бъдат модернизирани самолетите МиГ-21, които се намират на въоръжение в Африка, както прави Индия, и това би донесло на България няколко милиона долара. По този повод искам да кажа, че ако политическите контакти не са подкрепени с икономически, те не са нищо повече от празни приказки на дипломатите от външно министерство.
Затова перспектива за сътрудничество във военната област има, но българското ръководство засега се отнася с опасение. Има и други моменти, които спъват контактите. По мои сведения България е доставяла оръжие по време на конфликта в Чечения, а чеченски представители са участвали в ръководството на фирмите, които са осъществили сделките.
Филчев пак ще прекратява дела
Прокурори отново ще могат да прекратяват следствени дела по свое усмотрение. Това предвижда поправка в Наказателно-процесуалния кодекс, която беше приета при второто четене на законопроекта. Прокуратурата се раздели с въпросното правомощие в края на Татарчевия мандат при редактирането на Закона за съдебната власт под предлог, че трябва да има всеобхватен съдебен контрол върху актовете на обвинителните органи. Сега, след като главен прокурор е бившият син зам.-министър на правосъдието Никола Филчев, нещата се връщат постарому, макар и в частична форма. Тази власт ще притежава само главният прокурор или изрично упълномощен магистрат от Върховната касационна прокуратура. Магистратите ще могат да изменят или отменят постановленията за образуване на предварително производство или пък за повдигане на обвинение. Останалите обвинители ще трябва да внасят предложение в съда, ако искат да прекратят хода на някое следствено дело.
Въпросният текст беше едно от основните спорни места при дискусиите по Закона за съдебната власт. Тогава се прие, че заради безконтролното забатачване на следствени дела по вина на прокуратурата трябва да се отнеме възможността й да прекратява следствия. Тази функция беше вменена само на съда. След поправките в НПК този текст на практика ограничава до минимум своето действие, тъй като кодексът се явява специализиран закон по отношение на предварителните производства и има предимство в действието си спрямо останалите нормативни актове от същия вид.
Най-лютият спор се разрази около възстановяването на така наречения "член Начев" в НПК. СДС-депутатите Димитър Абаджиев и Емануил Йорданов се опитаха да фиксират в закона задължителни условия, при които съдът не може да откаже налагането на мярка за неотклонение задържане под стража, като по този начин се превръща просто в регистратор на арестуването. Подобна идея лансира и вътрешният министър във Виденовото правителство Любомир Начев. Така се роди и прословутият списък на престъпници с две и повече следствени дела, придобил известност повече като "списъкът на Начев". Единственият резултат от него беше малко медийна пушилка.
Сега двамата сини юристи предлагат четири условия, при които магистратите са длъжни да задържат заподозрения в килия - при опасен рецидив или повторност; когато обвинението е за тежко умишлено престъпление и обвиняемият вече е осъждан на не по-малко от една година затвор; когато е заподозрян за две или повече тежки престъпления или когато е следствен за деяние, което предвижда над 10 години зад решетките. Представителите на работната група по НПК обаче приеха, че тук се навлиза в твърде рисковани води и трябва да се търси по-смекчен вариант. Заради това спорният текст беше оставен за другия четвъртък. По всяка вероятност ще бъде приет вариант, според който абсолютните условия ще важат само при първоначалното задържане, като ще отпадне вариантът за задължителен арест при подозрение за две или повече престъпления. На следващия етап прибраните на топло по автоматичната процедура щели да могат да се жалват пред съда както всички останали.
На второ четене бяха върнати още доста от орязаните през последните две години правомощия на прокуратурата. Според поправките в НПК от 1997 г., които бяха предприети под натиска на МВР, прокурорът можеше да извършва определени следствени действия едва след като следователят му предостави цялото следствено дело със заключение за съд или за прекратяване. Целта беше прокурорите да не се месят в работата на следователите, а само да могат да попълват техните пропуски. Сега обаче се връща възможността прокурорът да разследва по всяко време, точно както беше преди поправките от първите месеци на синьото управление.
Друга промяна спрямо предварителния проект за ремонтиран НПК е премахването на полицейските инспектори. Първоначално беше замислено разследващите органи на МВР да се делят на две - инспектори и дознатели. Служителите от първата категория щяха да бъдат оперативни работници, които са квалифицирани само за работа по така нареченото бързо производство. Тоест делата, при които извършителят е хванат на местопрестъплението, направил е самопризнание или по него има недвусмислени белези, които доказват неговата вина. Дознателите трябваше да са всички помощник-следователи, които трябваше да преминат на щат към МВР. Те трябва да се занимават с всички дела, подсъдни на районен, съд или, казано с други думи, с престъпленията, които предвиждат под 5 години затвор. Приетият вариант обаче е всички разследващи органи на изпълнителната власт да са дознатели, за да бъдат всички органи по полицейското разследване с еднаква юридическа подготовка. Освен това в категорията на дознателите ще влязат и специално обучени за целта митнически служители. Единственият опасен момент в случая е, че според председателя на правната комисия в парламента Светослав Лучников, МВР-шефът и министърът на финансите ще определят категорията служители, които имат право да разследват, а не поименен списък на хората с нужната квалификация.
Доста радикална, но в общи линии полезна идея прокара СДС-депутатът Велислав Величков. В НПК за първи път беше фиксиран максимален срок за внасяне на парична гаранция, в случай че даден обвиняем по следствено дело има наложена подобна мярка за неотклонение. Този срок ще бъде 3 до 15 дни. На този етап, ако прокурорът наложи мярка за неотклонение парична гаранция, той може да забави внасянето на сумата за неограничен период от време, стига обвиняемият да го мотивира по някакъв начин.
Ще отпушат ли различните тарифи блокираните газови проекти
Готов е проектът на наредба за ценообразуване на природния газ на вътрешния пазар, която шефът на Комитета по енергетика Иван Шиляшки обещава от една година. Проектът е подготвен с участието на експерти на държавната Булгаргаз и на частни газоразпределителни компании. През изминалата седмица документът е съгласуван с експертите на енергийното ведомство и най-вероятно вече е внесен в кабинета на Шиляшки. В случай че го одобри, той трябва да го внесе за обсъждане в Министерския съвет след съгласуването със заинтересованите ведомства. Ако проектът бъде одобрен, в близките два месеца може да се положат основите на газовия пазар в България, коментират браншовици. За пазар на природен газ у нас се говори от година - с първите зачатъци на конкуренция след появата на частни компании за доставки и за газифициране на градовете. Не може обаче да има пазар и конкуренция, когато държавата дирижира ценовите равнища. За газа тази практика се прилага и досега. Затова от над 65-те регистрирани газови фирми през 1994 г. сега са останали десетина - петнадесет, повечето свързани с упорстващата в оцеляването "Овергаз".
Два са начините за раздвижването на пазара на природен газ. Първият е свързан със създаването на условия за конкуренция при вноса и доставките. За България това се отлага за някакво необозримо бъдеще. Вторият път са тарифните цени. Те дават възможност за диференциран подход към различните групи потребители. Например за големите консуматори с непрекъснат режим на потребление (основно промишлените предприятия), при които и доставките са по-лесни, цените са по-ниски, а за топлофикациите и доставките на газ директно за бита, където инвестициите са по-големи и има неколкомесечен летен период с минимално или напълно прекратено потребление, цените обикновено са по-високи.
Наредбата, която подготви КЕ, ще регламентира правилата за ценообразуване на цените на природния газ в страната, включително цените за присъединяване на потребителите към газопроводната мрежа.
Неотдавна шефът на правния отдел на НЕК, който участва в изработването и на този документ, формулира основните принципи на наредбата по следния начин : цените ще се определят на базата на доказаните разходи, няма да се допуска кръстосано субсидиране между отделните групи потребители (например предприятията да субсидират част от битовото потребление), равнопоставеност на потребителите, ценовите равнища да гарантират определена норма на възвръщаемост.
В подготвения проект за всички видове цени се прилага традиционният път за ценообразуване - на базата на разходите. За доставката и преноса цената се определя, като към среднопретеглената калкулативна цена, договорена с определен доставчик, се прибавят транзитната такса през Румъния и съответните мита и такси, след което сумата се преобразува в левова равностойност по курса на БНБ. При цената на преноса също няма нищо ново - прилага се традиционният подход на пределни или максимално допустими цени, които се образуват на базата на документираните разходи плюс рентабилност, определена като процент от доказаните и приети за допустими от Комитета по енергетика разходи. Миналата година рентабилността, която начислява Булгаргаз, беше повишена от 4% на 11%. Наредбата на КЕ предвижда нов скок на рентабилността на държавната компания, която вече ще начислява 15% от доказаните разходи.
"Разходният подход е неефективен, той поощрява стремежа да се надуват разходите, за да се увеличи печалбата. Пак ще започне едно надлъгване между Булгаргаз и регулиращия орган. При този подход колкото си по-неефективен, толкова повече печелиш", коментират финансови експерти. Според тях по-правилният подход е процентът на рентабилност да се начислява на базата на вложения капитал. По този начин ще се разкъса обвързването на печалбата с разходите.
При разпределението има някои нови моменти в ценообразуването. Газоразпределителните предприятия (такива са в момента например различни поделения на "Овергаз", Черноморската технологична групировка и др., които инвестират в проекти за градска газификация и доставки на газ за бита, за обществени сгради и малки предприятия) подобно на Булгаргаз ще предлагат на КЕ цени, като си доказват разходите. Комитетът разглежда предложенията, които може да приеме или да отхвърли. Ако ги приеме, те влизат в сила след публикуването им в национален и регионален вестник. Ако ведомството отхвърли цените, временно продължават да се прилагат действащите, а газопреносното предприятие трябва да преработи предложението си.
Проектът на КЕ създава добри условия за инвестиции в сектора разпределение на газовите доставки. Цените се формират за петгодишен период, което дава възможност за планиране на приходите, а оттам и на инвестициите. Газоразпределителните фирми предлагат цени, които са съставени от два основни компонента: оперативни разходи за доставките на газ и 20% възвръщаемост. Сега те могат да начисляват само 4%. За разлика от Булгаргаз при газоразпределителните компании процентът на възвръщаемост ще се начислява на базата на вложения капитал след данъчно облагане. На практика това означава, че газоразпределителната компания, например "Овергаз", ще купува газа от Булгаргаз, който си е начислил своите 15% рентабилност, след което ще прибави собствените си разходи по доставката и ще начисли своите 20% рентабилност. Това осигурява възвръщаемост на инвестициите, но ако има потребители за доставките. Ако тръбите останат празни заради високите цени, едва ли ще има полза от 20-те процента надценка. Затова е толкова важно да се даде възможност за конкуренция при вноса. Тогава газоразпределителните компании биха могли сами да сключват договори с външни фирми или да купуват от други вносители по цени, различни от тези на Булгаргаз. Това ще стимулира и държавната газова компания да поддържа конкурентни цени. Друга възможност е обвързването на цените на газа с цените на конкурентни алтернативни горива. За промишлеността такова гориво е мазутът, а за бита - дизелът и въглищата. Тази обвръзка може да се направи така, че всеки доставчик на газ да е стимулиран да продава на по-ниски цени, защото ще бъде изтласкан от алтернативното гориво. В наредбата на КЕ обаче е предпочетен калкулативният подход.
При разпределението ще има две основни групи цени - за бита и за промишлените консуматори. Записано е обаче, че всяко газоразпределително предприятие може да предложи и други тарифни цени. Това най-вероятно означава, че ще има регионални цени, които ще отчитат специфични фактори като гъстота на населението, профил на клиентите и технологията на доставката, респективно специфичните капитални вложения на газовите дружества-инвеститори.
До края на октомври всички газови фирми трябва да внесат за съгласуване в КЕ цени за природния газ в съответствие с наредбата. Предвижда се тези цени да влязат в сила от началото на следващата година.
Законът за обществените поръчки ще важи и за частни фирми
Нов закон за обществените поръчки прие през изминалата седмица парламентът.
Строителство, доставки и група услуги, изброени изчерпателно, стават обект на обществени поръчки. Разпоредбите на закона се прилагат задължително при възлагане на обществени поръчки за строителство на стойност над 600 млн. лв., за доставки - над 50 млн. лв., и за услуги - над 30 млн. лв. Досегашният закон касаеше поръчки на стойност над 300 минимални работни заплати, т.е. над 18.3 млн. лева.
Възложители на обществени поръчки са държавните органи, кметовете на общините, висшите училища и другите органи и организации, които се разпореждат със средства от бюджета, в т.ч. здравноосигурителни и пенсионни фондове, както и юридически лица с нестопанска цел, създадени от държавни или общински органи. Одобрен бе и един твърде спорен текст, според който възложители на обществени поръчки са и търговски дружества, които извършват определени дейности, включително и въз основа на разрешителен режим. Разпоредбата е задължителна за фирми, които експлоатират мрежи за предоставяне на обществени услуги, свързани с производството, преноса или разпределението на питейна вода, електричество, газ, топлоенергия, както и доставката до тези мрежи. Задължение да възлагат обществени поръчки имат и търговските дружества, които експлоатират нефтени и газови находища, въглища или други твърди горива. Разпоредбата е в сила и за фирмите, които експлоатират летища, пристанища, мрежи за обществени услуги в областта на транспорта. Същото изискване се предявява и към предприятията, експлоатиращи далекосъобщителни мрежи или предоставящи далекосъобщителни и пощенски услуги, както и автоматизирани системи за обществени услуги.
Законът регламентира три вида процедури за възлагане на обществени поръчки - открита, ограничена или процедура на договаряне. При откритата процедура покани за участие се отправят до всички заинтересовани кандидати. При ограничената право да представят своите оферти имат само кандидати, които са били писмено поканени от възложителя въз основа на предварителен подбор. Ограничена процедура ще може да се използва, когато поръчката е сложна или пък може да бъде изпълнена от ограничен брой лица. При договарянето обществената поръчка се възлага чрез преговори с един или няколко избрани от възложителя кандидати. Този вид възлагане ще се прилага в по-особени случаи - научни изследвания, отстраняване на последици от аварии и природни бедствия, поръчката е за допълнителна услуга от същия изпълнител и т.н.
За да не бъде прекратена процедурата за възлагане на обществена поръчка, се изискват най-малко три предложения от кандидати за участие (става въпрос за откритата и ограничената процедура).
От закона отпаднаха дълго обсъжданите директни преференции за малките и средните фирми, участващи в процедурите за възлагане на обществени поръчки. Законът регламентира само, че при оценката на предложенията при равни други условия с предимство се класират кандидати, които са или са привлекли като подизпълнители малки и средни фирми. Предвидена е възможност възложителят да може да включи в решението си за откриване на процедура и допълнителни изисквания за изпълнение на обществената поръчка. Сред тях са и "условия, свързани с насърчаване участието на малки и средни предприятия като подизпълнители".
Основната отговорност по приложението на закона се възлага на министъра на държавната администрация. Марио Тагарински ще бъде подпомаган от специално звено, което ще поддържа регистър за обществени поръчки. Регистърът ще съдържа информация за решенията за откриване на процедури за възлагане на обществени поръчки, поканите за участие и др. В неофициалния раздел на Държавен вестник се създава рубрика "Бюлетин за обществени поръчки". Всяка година до 31 януари възложителите трябва да изпращат за публикуване информация за планираните обществени поръчки през годината, чиято стойност е равна или надвишава един милиард лева.
За системни или груби нарушения на закона ще се налагат глоби до 0.5% от цената на поръчката, но не по-малко от един милион лева. Ако възложител не спази изискванията на закона за предвидената процедура, глобата е пет на сто от стойността на поръчката, но не по-малко от 5 милиона лева.
Контролът по изпълнението на закона ще се извършва от Сметната палата и Държавния финансов контрол.
Бюджетът опрости два милиарда лева на ДЗУ, за да улесни приватизацията
Да се дадат от бюджета 2.045 млрд. лева за погасяване на задълженията на старозагорския Завод за дискови запаметяващи устройства (ДЗУ), реши правителството през изминалата седмица, с което почти изчерпа ангажиментите си по приватизацията на дружеството.
Чисто счетоводно с тези два милиарда ще бъде увеличен фонд "Резервен" на ДЗУ. Всъщност парите ще бъдат използвани за погасяване на задълженията към бюджета, фонд "Професионална квалификация и безработица" и към община Стара Загора. Те са съответно 1.995 млрд. лева, 13.9 млн. лева и 35 млн. лева. Операцията (която на практика си е чисто опрощаване на държавни и аналогични на тях вземания) ще се осъществи след подписване на приватизационен договор за продажбата на ДЗУ, реши още правителството.
Парите ще бъдат осигурени от заделените в бюджета 240 млрд. лева за структурна реформа. Подобна схема за покриване на задължения на държавни предприятия с бюджетни средства беше приложена досега спрямо "Русенска корабостроителница" и шест от предприятията на бившето ГОРУБСО. За тях бяха дадени съответно 3.8 млрд. лева и 21.3 млрд. лева.
Единственият кандидат за ДЗУ е унгарската фирма "Видеотон". Тя настоява и за отписването на близо 11 млрд. лева задължения по ЗУНК на ДЗУ. Според източници от правителството това ще бъде направено до няколко дни, защото за 28 юни е насрочено общо събрание на акционерите на старозагорското предприятие. При неуспех на приватизационната сделка ще бъде гласувано решение за обявяване на ДЗУ в ликвидация. Дружеството е в списъка за изолация и до края на юни трябва да бъде или приватизирано, или ликвидирано. Според източници от Агенцията за приватизация договорът с "Видеотон" ще бъде подписан още следващата седмица.
За продажба са обявени 48% от акциите на ДЗУ. Други 32% държи бившият приватизационен фонд на Мултигруп, а останалите собственици са дребни акционери. Сега в ДЗУ работят 1600 души. Основният проблем е липсата на поръчки от наши и чужди фирми, което ръководството на ДЗУ опитва да компенсира с усвояването на нови производства за енергоспестяващи лампи, заключващи устройства и др. Финансовите резултати продължават да се влошават и от началото на тази година. Загубата на предприятието към края на март т.г. е 9.9 млрд. лева, а общият размер на дълговете му достига 120 млрд. лева.
Засега не е напълно ясно каква част от задълженията ще бъдат поети от "Видеотон", коментираха приватизатори. Нерешен остава въпросът с кредита от 50 млн. долара, отпуснат преди години от бившия клон на БНБ в Стара Загора, който по-късно се вля в Булбанк. "Видеотон" настоява за редуциране или за отписване на този кредит, но засега не са получили положителен отговор.
Фонд от 5 млрд. лева ще гарантира зърнените кредити
До няколко седмици ще бъде създаден гаранционен фонд за търговия със зърно с капитал 5 млрд. лева, съобщи земеделският министър Венцислав Върбанов. Парите ще бъдат осигурени от държавния фонд "Земеделие", за да може да стартира системата за търговия със складови разписки, която беше предвидена в закона за зърното.
Задачата на фонда ще е да покрива щети от евентуални фалити на публични складове. Това беше и главното условие, което Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) постави пред правителството, за да стартира обещаната кредитна линия от 50 млн. германски марки за българското зърнопроизводство. Тъй като прилагането на закона за търговия със зърно се забави прекалено много, от банката поставиха изискване фондът да бъде създаден с пари на държавата. Във връзка с това миналата сряда управителният съвет на фонд "Земеделие" е одобрил отпускането на необходимата сума от 5 млрд. лева. Парите ще бъдат дадени заемообразно за тригодишен период, обясни министър Върбанов. Разчита се, че дотогава гаранционният фонд ще бъде попълнен от вноски на лицензираните зърнобази.
Тези дни в земеделското министерство е било получено писмо от ЕБВР, в което се потвърждава намерението на банката още през тази година да бъдат отпуснати първите 10 млн. германски марки от договорената кредитна линия. Парите ще бъдат дадени на българска банка, която ще може да раздава от тях кредити на зърнопроизводители. Като обезпечение по тези заеми ще бъдат приемани складови разписки за вложено зърно в т.нар. публични складове. Според Венцислав Върбанов ЕБВР е посочила за своя обслужваща банка у нас Експресбанк. Земеделският министър обясни, че още не е ясно при каква лихва ще бъдат отпуснати 10-те млн. марки, тъй като преговорите с Експресбанк не са завършили.
Въпреки заявената готовност от ЕБВР да осигури пари за кредити въвеждането на търговията със складови разписки все още е задача с много неизвестни, коментират специалисти. Най-голямата въпросителна е кой ще издава такива разписки, след като до този момент няма лицензиран нито един публичен склад. За лицензи кандидатстват само четири зърнобази - в Търговище, Силистра, Шабла и Русе. Дори и всички те да бъдат одобрени от Националната служба по зърното, общият капацитет на лицензираните складови помещения в тях ще бъде около 100 хил. тона. Това прави под 2% от очакваната нова зърнена реколта. По мнение на експерти е малко вероятно в оставащите няколко седмици до началото на жътвата да се появят повече кандидати за лицензиране като публични складове. Слабият интерес се обяснява с нежеланието на зърнобазите да разкрият счетоводството си. Публичните складове са задължени да предоставят пълна информация за годишните си баланси, справки за текущи задължения и още една дузина документи, които подлежат на постоянни проверки от Националната служба по зърното. Тези изисквания не важат за собствениците на лицензирани зърнохранилища. "Естествено, че при наличието на два режима за регистрация в закона повечето ще предпочетат по-лекия", коментират експерти.
Много от собствениците на зърнобази не искат лицензи за публични складове и по друга причина. По този начин те ще бъдат лишени от възможността да търгуват с чуждо зърно за своя сметка. Липсата на оборотни средства обикновено води до голямо предлагане в разгара на жътвата и ниски изкупни цени. Идеята за търговия със складови разписки беше именно да се превърне зърненият пазар от кампаниен в постоянен. Собствениците на бази обаче нямат никакъв интерес от това. "Ако аз съм собственик на зърно-хранилище, цяло лято мога да притискам производителите с изкупната цена. Защо да им давам още едно оръжие в ръцете чрез складовите разписки", коментира проблема служител на аграрното министерство.
Освен всичко това лицензирането на публични складове се спъва от допълнителните изисквания в закона за търговия със зърно, смятат специалисти. В него беше записано, че всеки склад трябва да открие депозит или да предостави неотменяема банкова гаранция в размер на 10 хил. лева за всеки лицензиран тон от складовия капацитет. Това принуждава фирмите да блокират големи суми. В същото време не е ясно каква полза може да има от банковата гаранция при умишлен фалит на публичния склад. Обикновено зърното струва много повече от зърнобазата, в която се съхранява. Примерно, ако складът е с вместимост 50 хил. тона, пазарната цена на зърното в него е около 5 млн. долара, докато активите на самия склад в най-добрия случай може да бъдат продадени за 1-2 млрд. лева. Ако собственикът на склада продаде зърното и избяга в чужбина, влогодателите ще бъдат сериозно ощетени, а оттам и банките, които са ги кредитирали.
България ще разчита на "Мобил" и "Шеврон" в битката за каспийския нефт
Интересите на големите петролни компании ще определят пътя, по който каспийският нефт ще достигне до западните пазари. През 2002 г. черното злато ще достигне до черноморското пристанище Новоросийск. Дотогава трябва да е ясно откъде ще минава трасето по-нататък. В тази стратегическа битка България ще разчита на подкрепа от големите частни компании. Според източници от правителството засега за най-активни в сондажите си у нас са "Шеврон" и "Мобил ойл". И двете компании са акционери в Каспийския петролопроводен консорциум. Смята се, че интересът на първата компания е насочен към проекта Бургас - Александруполис, а на втората - към алтернативното трасе Бургас - Скопие - Вльора (Албания). Експерти обаче посочват, че още е рано да се говори за твърд ангажимент на петролните гиганти към който и да е от алтернативните проекти. Те ще направят своя избор най-рано в края на годината, когато се очаква да бъдат готови технико-икономическите анализи на двата проекта. В крайна сметка съдбата на всички проекти в региона ще зависи от наличните количества нефт в каспийския басейн.
Първият етап от проучвателните работи на Бургас - Александруполис вече приключи. Търгът за изпълнител се организира от компанията THRAKI S.A. - джойнт-венчър между фирмата на гръцкия милиардер Лацис и гръцката петролна компания "Хеленик пертролиум". Изпълнител на първия етап беше германската компания ILF. Оттук нататък детайлното проучване се поема от британската фирма Brown & Root. Тук идва и разминаването между трите страни - Гърция, България и Русия, които участват в консорциума "Трансбалкан пайплайн". Гърция настоява още на този етап да бъде създадена фирма с участието на трите държави, която да поеме по-нататъшната работа по проекта. Позицията на България е, че първо трябва да бъде завършено проучването и след това да се прецени дали проектът е изгоден. Това ще стане ясно, когато се направят точни изчисления колко ще струва самото строителство и най-вече с колко ще се оскъпи преносът на един барел суров петрол от Новоросийск до гръцкото пристанище Александруполис. По предварителни оценки целият проект ще струва около 600 млн. долара.
Проектът Бургас - Скопие - Вльора също получи тласък преди две седмици. В София беше подписано споразумение, с което Американската агенция за търговия и икономическо развитие отпусна 588 хил. долара за изготвяне на технически и икономически анализ. Останалите средства ще бъдат осигурени от компанията AMBO, която е автор на проекта. Изпълнител на първата част също е Brown & Root. Икономическият анализ ще бъде направен от един от най-големите инвестиционни фондове - CS First Boston, а юридическите аспекти ще бъдат проучвани от американската адвокатска къща White & Case. Според източници, близки до AMBO, предвижда се изпълнител на проекта да бъде смесено дружество, в което освен фирмата на Тед Фергюсън и трите държави ще участват поне две от петролните компании с интереси в каспийския консорциум, частни инвеститори и финансови институции. Досегашните предварителни оценки показват, че проектът ще струва около 900 млн. долара.
На пръв поглед Бургас - Александруполис има няколко сравнителни предимства - по-малко разстояние, по-малки разходи за изграждане, по-малко граници по пътя и т.н. Проблемът е в малкия капацитет на пристанището в Алексадруполис, в което могат да акостират само 130-140-хилядитонни танкери. Разстоянието между Бургас и Вльора е по-голямо и строителството ще струва повече, но във Вльора нефтът може да се претоварва на супертанкери, побиращи до 280 хил. тона. Освен това албанското пристанище е на Адриатическо море, оттам нефтът може директно да се транспортира до Ротердам и до източното крайбрежие на САЩ. При Бургас - Александруполис пътят по море е по-дълъг. Допълнителни затруднения могат да създадат многобройните острови в Егейско море, изтъкват специалисти.
Турските проливи са застрашени от екокатастрофа
Анкара настоява за тръбопровод Баку - Джейхан
През турските проливи Босфора и Дарданелите преминава значителен морски трафик. През истанбулския Босфор преминават по 51 хиляди танкера годишно. Всеки ден над 2 хиляди ферибота, пътнически кораби и моторници порят водите на Босфора. Натовареният трафик увеличава риска от екологични и морски катастрофи. Според статистиката през последните 40 години са регистрирани 13 големи катастрофи в Босфора, загинали са 92 души, тонове петрол са изсипани в морето. Последната - на 16 март 1994 г., стана при сблъсък на два гръцки кипърски танкера. В продължение на четири дни 13 хиляди тона суров нефт изтекоха в морето. Пожарът бе загасен едва след 100 часа, в пламъците загинаха 29 моряци. В сравнение със Суецкия канал Босфорът се смята за три пъти по-натоварен. Оттук преминава
Проливът Дарданелите също има стратегическо движение. Той е дълъг 70 км, най-тясната част е 300 метра, а най-широката - 2 км. Подобно на Босфора и тук има силни подводни течения. Дарданелите свързват Черно и Егейско море. Специалистите твърдят, че двата пролива имат специфична биологическа структура - замърсяванията и промишлените отпадъци водят до нейното нарушаване. Голяма част от промишлените отпадъци идват от реките Дунав, Днепър и Днестър. Според бившия министър по морско плаване Бурхан Кара 95 процента от замърсяванията са от танкерите, които изливат отпадъчни води в моретата. Налагат се големи глоби, но контролът е недостатъчен.
Движението на морските съдове през Босфора и Дарданелите е актуална тема в Турция. Проектите за пренасянето на нефта от Каспийско море до световните пазари пак насочиха погледите към турските проливи. Според турски официални източници това означава да минават допълнително около 50 млн. тона суров нефт годишно. Русия, която има важни позиции в петролния сектор, е на първо място между държавите, които смятат, че пренасянето на каспийския нефт трябва да става през проливите. Турция настоява за изграждането на петролопровода Баку - Джейхан. Според турски официални източници през следващите 20 години се очаква потреблението на енергия в световен мащаб да се увеличи с 50 на сто. Голяма част от нея ще се осигурява от енергийните находища в Евразия. Турция е важна държава в този регион и е най-сериозният застъпник за Баку - Джейхан.
От турска страна е подготвен правилник за движението на морските съдове през турските проливи. С това се цели да се намалят рисковете за движението на плавателните съдове. Анкара настоява също да се променят остарелите клаузи на договора от Монтрьо, но среща съпротива. Проучванията показват, че 36 процента от замърсяванията на Босфора идват от Черно море. Известният турски еколог проф. Ахмед Самсунлу твърди, че за чистотата на Босфора не са достатъчни мерките на шестте крайдунавски държави. Проф. Самсунлу нарича Босфора:
Този проблем постоянно се поставя на вниманието на различни международни конференции. Последната се проведе преди две години в Истанбул. България също участва в нея със свои представители. Представените досега проекти в тази насока обаче остават само нереализирани идеи. Държави като България и Румъния нямат средства поради икономическата криза, в която се намират. Така проливите и особено истанбулският Босфор продължават да бъдат застрашени от екологична катастрофа.
Отписват задълженията на Булгаргаз
Рано или късно правителството ще трябва да реши какво да прави с Булгаргаз, който се изживява като държава в държавата. Фирми и граждани в страната плащат данъци задължително, а Булгаргаз - когато си поиска. Миналата седмица ресорният вицепремиер Евгений Бакърджиев призна, че подопечното му газово дружество дължи на бюджета около 500 млрд. лева. Това е над два пъти повече, отколкото са средствата, отпуснати до момента на общините. Или 10 пъти парите, необходими за допълнителното възнаграждение на учителите.
За оправдание Бакърджиев посочи, че клиентите на Булгаргаз дължат около 450 млрд. лева. Той обаче не коментира какво предприема газовият монополист, за да събере вземанията си. Изобщо темата за дълговете на Булгаргаз старателно се заобикаля. В интервю пред "Дарик радио" на 7 юни Бакърджиев каза: "Огромни са несъбираемите суми, които Булгаргаз има да получава. Но тези мастодонти, които ги дължат, са в такова окаяно състояние, че реално няма възможност да бъдат получени. Оттам пък и големите суми, които Булгаргаз не издължава на държавния бюджет". Напоследък обаче от проблема се заинтересуваха международните финансови институции. МВФ поиска до края на месеца да има яснота какво ще се прави, а до края на септември - правителството да е приело подробен план за преструктурирането на "Булгаргаз". И това да стане под контрола на Световната банка.
Засега освен мъглявите откъм срокове идеи за създаване на 30 дружества с участие на монополиста се разпространява и идеята държавата счетоводно да увеличи капитала, а с това и дела си в Булгаргаз срещу вземанията си от него. С това "автоматично се разтоварва бюджетът, облекчават се тези суми, които трябва да се получат от едно или друго предприятие, и всъщност не се товари излишно Булгаргаз като един от най-сериозните фактори в стопанския живот на страната. Мисля, че в рамките на две или три седмици ще имаме готово предложение, което ще бъде внесено на експертите по отделите на МС и след това ще бъде разгледано от състава на МС. Опитваме се да направим най-доброто от едно добре стоящо и печелившо на практика дружество, ако не бяха огромните тежести от "Кремиковци", "Нефтохим", "Стомана" и др. предприятия", каза Бакърджиев пред "Дарик радио". В четвъртък той уточни, че подобно предложение вече е подготвено и внесено в Министерския съвет. Капиталът на Булгаргаз е 10 млн. долара, припомни Бакърджиев.
Формално с тази операция ще се изпълнят изисквания на МВФ - няма да има висящи вземания на бюджета и на Булгаргаз, решава се и проблемът с просрочените плащания на големите предприятия длъжници. Схемата още не е ясна или поне не е ясно, след като бюджетът капитализира вземанията си от газовия монополист, какво ще стане с неговите вземания от предприятията - ще ги отпише ли той, ще ги прехвърли на държавата ли. Освен това кухото увеличаване на капитала е временно решение, което не решава основния въпрос - Булгаргаз да има мотивация да събира вземанията си и ако се появи неизряден длъжник, въпросът да се решава бързо. В миналото няколко пъти бюджетът под формата на триъгълни схеми опрощава задълженията на Булгаргаз срещу вземанията му от субсидираните топлофикации. Ефект няма - топлофикационните дружества и в момента продължават да трупат дългове, без да ги е грижа да ги плащат.
Правителството избира между три варианта за БТК
Правителството е анализирало три варианта за бъдещето на телекомуникационната компания и е информирало официално Световната банка за стратегията си за БТК в края на миналия месец. Първият вариант предвижда продължаване на усилията за постигане на споразумение с единствения кандидат-купувач, консорциума ОТЕ/KPN, за по-добра цена на пакета от 51% от акциите и пускане на акции на борсата след три години. До редакционното приключване на броя обаче не беше постигнато споразумение за повече от първоначално оферираните 415 млн. долара, въпреки че в четвъртък започна заключителният тур от преговори с кандидат-купувача. Единственото известно засега е, че ОТЕ и KPN са пристигнали в София с ново предложение. Едно от условията на купувача е държавата да не продава нови акции до края на 2005 г., когато според изискванията на консорциума трябва да свърши монополът на БТК. Според Закона за далекосъобщенията и изискванията на Световната търговска организация, монополът на компанията изтича в края на 2002 г. Този срок е обявен и в тръжните условия по сделката, които бяха валидни и за осемте телекомуникационни компании, които проучваха БТК. Така че освен нарушение на ангажиментите, които страната ни е поела, продължаването на монопола би била много сериозна промяна на тръжните условия по сделката, което ще обезсмисли целия процес на подготовката на приватизацията на БТК. Ако правителството беше обявило, че БТК ще има още три години гарантиран монопол, вероятно в Лондон щяха да бъдат депозирани повече оферти за покупката на 51% от компанията. Ако това бъде направено само за ОТЕ/KPN, на практика ще означава, че компанията е продадена чрез преговори с потенциален купувач.
Пристигането на представители на гръцко-холандския консорциум в София съвпадна с обявеното от вицепремиера Бакърджиев финализиране на сделката за БТК. Според добре информирани източници правителството е склонно да удължи срока на монопола, но при значително по-висока цена, а досега кандидат-купувачът настояваше монополът да бъде удължен при първоначално оферираните 415 млн. долара. Дори кабинетът да приеме това условие на купувача, като наруши обявената и пред Световната банка стратегия за компанията, сделката технологично не можеше да бъде финализирана до края на изминалата седмица, тъй като удължаването на монопола на БТК може да стане само след като парламентът гласува промяна на Закона за далекосъобщенията.
Вторият вариант за действие на правителството, представен на Световната банка, предвижда "предоставянето на нова оферта за приватизация със същите (първоначално обявени - бел.ред.) условия след края на кризата в Югославия". На практика това означава прекратяване на преговорите с ОТЕ и KPN и намиране на нов кандидат-купувач, който да приеме условията на правителството. До финализирането на този вариант за продажба кабинетът предвижда да продължи политиката си на ребалансиране на цените и да не спира инвестициите си в цифровизацията на мрежата.
Третият вариант, за който правителството е информирало Световната банка, предвижда обявяването на отделен търг за втори GSM-оператор. Сега лицензът за втория GSM-оператор се продава в пакет с 51% от акциите на БТК. Ако се стигне до изпълнението на този план, правителството ще публикува международна обява за това, че иска да сключи договор за управление на БТК със срок от 3 до 5 години с "ясно определени управленски цели и съответстващи стимули". Тава означава, че правителството ще наеме голям телекомуникационен оператор, който да поеме управлението на компанията, а собствеността на акциите ще остане държавна още три или пет години. При този вариант правителството предвижда да приеме конвертируем банков заем. Този вид заем позволява на кредитора да трансформира кредита в акционерно участие и след изтичане на договора за управление да стане собственик (пропорционален на размера на заема) на БТК.
В писмото си до Световната банка правителството изразява опасения, че при продажбата на БТК на консорциума ОТЕ/KPN гръцката държавна компания ще придобие 2/3 от акциите на БТК, а това, съпоставено "с изключително ниската тръжна цена, ще доведе до трудно приемлива единична цена за акция според общественото мнение и до намаляване на правителствения дял в БТК до 15% след приключването на сделката". Последното опасение е свързано с изискването на кандидат-купувача за финансиране на инвестициите в компанията с конвертируеми в собственост облигации. Така купувачът ще може да трансформира инвестициите си в акции от БТК и да увеличи участието си в компанията поне до 65%. Според правителството "очакваното при тези обстоятелства отрицателно обществено мнение за продажбата на БТК би могло да постави стратегическия партньор във враждебна обстановка с всички последици за развитието на сектора".
В контекста на тези твърдения на самото правителство изявлението на вицепремиера Бакърджиев, че ще финализира сделката за БТК до края на изминалата седмица, изглежда странно. Още повече когато е ясно, че подписването на договор при сегашните условия, дори и да има скорошна сделка, тя ще бъде провал. А това, както става ясно, е анализирано и в самия правителствен документ.
Накратко
На осми юни в Брюксел финансовият министър Муравей Радев и еврокомисаря по финансовите въпроси Ив Тибо де Силги подписаха "Съвместна оценка на средносрочните приоритети на икономическата политика на Република България". Документът е подготвен съвместно от представители на Европейския съюз и България и е приет от българското правителство. Според финансовия министър това е много сериозна крачка към доближаване на момента на започване на преговори за членство на България към ЕС.
Всеки от притежателите на валутни облигации, деноминирани в долари и издадени по Закона за уреждане на необслужваните кредити, ще може да ги замени в книжа, деноминирани в евро, съобщиха от Министерството на финансите. Ограничително условие е минималното количество облигации за превалутиране да е със 100 хил. долара номинал. Лихвените плащания при новата емисия ще са равни на шестмесечния ЮРИБОР (EURIBOR), който е лихвеният процент за депозитите в евро, търгувани на лондонския междубанков пазар. Номиналът на една облигация ще се получи, като досегашният (100 долара) се умножи по валутния курс долар/лев/евро два работни дни преди замяната. Началната дата на подписката е 10 юни, а крайният срок за подаване на заявки е 25 юни. Подписката ще бъде възобновявана всяка година, двадесет дни преди падежа на купона за юли по книжата.
До седми юни Обединена българска банка е изплатила над 85% гарантираните суми на вложителите в затворената Кредитна банка. По данни на банката 37% от общия брой на вложителите, имащи право на гаранция върху влоговете, са получили своите средства. Към същата дата общата сума, която Фондът за гарантиране на влоговете е превел на ОББ, възлиза на 9.5 млрд. лв. За месец май статистиката отчете дефлация от 0.7%. От началото на годината инфлацията с натрупване е отрицателна и е минус 1.5%. През поредният дефлационен месец храните са поевтинели с 1.8%, а незначително са нараснали цените на услугите, нехранителните стоки и общественото хранене. И за месец юни не се очаква да се появят фактори, които да доведат до повишение на цените на основните потребителски стоки и услуги.
Априлските страхове на банките намалиха печалбата им за месеца
Общата печалба за банковата система за април е едва 9 млрд. лв. Месец преди това банките отчетоха печалба за над 43 млрд. лв. Така за първите четири месеца на годината печалбата в банковата ни система е малко повече от 80 млрд. лв. Данните обхващат 26 банки и осем клона на чужди банки, като информацията на БНБ не показва резултатите на отделните финансови институции.
Намалението в темпа на нарастване на печалбата е резултат от презастраховането на банките срещу тегления на пари от фирмите и населението по време на военните действия в съседна Югославия и липсата на достатъчно атрактивни възможности за инвестиране, смятат експерти. През "военния" април кредитните институции се постараха да осигурят повече налични средства - на каса и по разплащателни сметки в БНБ, които обаче не носят доход.
Само за един месец паричните средства в каса и по разплащателни сметки в БНБ са нараснали със 135 млрд. лв., или почти 19 на сто повече от държаното в края на март, сочат последните данни на централната банка. Същевременно вземанията на банките от други финансови институции номинално са спаднали с 212 млрд. лева. Това намаление почти изцяло се дължи на понижението на вземания във валута, въпреки че през април курсът на долара се покачи спрямо март (валутните активи на банките са предимно доларови).
Прави впечатление, че увеличението на стойността на парите, държани на каса, не е за сметка на отпусканите кредити. Единствено заемите към държавните предприятия са се свили. Намалението е от около 15 млрд. лв. само за април. От данните не става ясно дали този спад се дължи на струпване на голямо количество погасени кредити, или е резултат на рязко въздържане на банкерите да заемат пари на държавните фирми. Като цяло позициите по кредитите на банките са се увеличили с малко повече от 56 млрд. лв., което като относителен дял е по-малко от 3 на сто спрямо стойността на кредитите в края на март. С 8 млрд. лв. са спаднали предоставяните от банките заеми на други банки и финансови институции.
Ценните книжа в оборотния портфейл номинално намаляват с повече от 31 млрд. лв., но не е ясно каква част от намалението се дължи на продадени книжа и каква част на регулярната месечна преоценка. През април банките не са променили позициите си по дългосрочните инвестиции в ценни книжа.
Като цяло активите в банковата система през април са намалели с 50 млрд. лв, което в процентно отношение е нищожно - под един процент. Спадът не може да бъде обяснен с разликата във валутните курсове. Повечето от валутните активи на банките са в американски долари, а през разглеждания период щатските пари поскъпнаха спрямо останалите основни валути и спрямо лева. Доларът се повиши от 1.808 марки средно за март до 1.845 за април.
Страховете на банките за тегления частично се оправдават, като това в най-голяма степен се отнася за валутните депозити. Граждани и фирми са изтеглили номинално 26 млрд. лв. за един месец, като стойността на изтегленото се увеличава поради по-високия курс на долара. Тенденцията за намаляване на парите по валутни депозити се запазва и през май, като данните показват, че на седмица гражданите изтеглят по около 1 млн. долара.
Промяната в структурата на активите на банките се отразява и върху относителните дялове на различните видове приходи на финансовите институции. Така за април нараства делът на таксите и комисионите, удържани от банките - от 25 на 28 на сто от общата сума на приходите. За сметка на това намалява делът на приходите от лихви по кредити на фирми и граждани, както и лихвите по вземания от други банки и финансови институции. От друга страна, банките увеличават разходите си, свързани с административното обслужване на дейността им - разходите за заплати, наеми, ремонти, външни услуги се увеличават от 86 млрд. лв. на 119 млрд. лв., или от 71 на сто на 74 на сто относителен дял от всички разходи.
Данните навеждат на извода, че ако кредитните централи не успеят да свият административните си разходи и не намерят източници за генериране на доход, скоро може да се окаже, че банковата ни система работи на загуба и се декапитализира, което автоматично ще има негативен ефект и върху реалната икономика.
Националната статистиката получи нов закон и нова шапка
В дебата се ражда истината. В дебатите по новия закон за статистката, който мина на второ четене в Народното събрание, се роди и истината за него, а тя е, че никого не го е еня как статистиката ще събира данни и доколко те ще са реални. Единствената точка, оспорвана от опозицията, се оказа под чие ръководство ще бъде статистката - на парламента или на правителството, явно иначе законът е бил перфектен. От своя страна управляващите проявиха пълна неотстъпчивост и не изпуснаха нито част от контрола върху статистиката. Не че не са верни твърденията, че в повечето цивилизовани страни изпълниталната власт е шапката на националната статистика, въпросът е какъв е крайният резултат.
С новия закон на Националния статистически институт (НСИ) се дава статут на държавна агенция, чиято структура включва централно управление и териториални статистичеси бюра. Друга новост в закона е, че органи на статистиката ще са и звената към различните органи на централната и териториалната администрация, които извършват статистическа дейност, тоест те вече ще могат да бъдат и официален източник на статистическа информация. Към председателя на НСИ се създават два нови органа - Висш статистически съвет, който ще изпълнява консултантски функции, и Национален статистически съвет (НСС), в който председател ще бъде самият той и ще влизат представители на Министерския съвет (МС), на различните министерства и на БНБ. НСС ще участва в съставянето на националната програма за статистически изследвания при определянето на дългосрочната стратегия за развитие и пр. Председателят на НСИ ще се назначава от министър-председателя и ще внася ежегодно националната програма в МС.
Какво обаче ще се промени след влизането в сила на новия закон? До днес официалната статистика не може да се похвали с особен авторитет в средите, боравещи с нейната информация. Това се дължи както на съмненията за политически натиск, така и на бавното модернизиране на дейността на самата институция. При тези условия единственият начин, за да се накара обществото да се довери на статистиката, е тя да се контролира от възможно най-независим и неполитизиран орган. Освен това статистиката не е само за "пропаганда". Некоректни данни ще затруднят вземането на правилни управленски и бизнесрешения.
Твърде голямата концентрация на разпоредителни и контролни функции в ръцете на изпълнителната власт определено създава впечатление за възможност за влияние от страна на силните на деня върху данните, които НСИ ще разпространява. Това, че в закона не се посочват основни статистически изследвания, които да се провеждат ежегодно, а Националната програма за статистически изследвания се определя година за година, и то от орган, доминиран от кабинета, дава възможност за избираемост и манипулативност на изследванията.
В закона изрично се посочва, че органите на статистиката не могат да предоставят индивидуални статистически данни по никакъв повод. Те представят информацията от Националната програма за статистически изследвания чрез медиите, чрез собствени издания и пр. За органите на държавната власт информацията е безплатна, останалите потребители ще заплащат държавна такса. Само два пункта в закона може би ще имат реално отражение в подобряването на качеството на статистическите изследвания - новият единен регистър БУЛСТАТ и повишените глоби при непредоставяне на информация, която е необходима за изследванията в националната програма.
Големите проблеми в достоверността на данните на родната статистика идват от некоректните първични данни, които постъпват за обработка. Невъзможността на статистиците да покрият сивата (да не говорим за черната) икономика води до изваждане на неточни крайни данни. Очевидно е, че в България, в която скритата икономика създава огромна част от БВП, ако тя не се обхване, се получава картина, която се различава диаметрално от реалното състояние на икономиката. С евентуалното заработване на единен регистър ще се даде възможност на държавната администрация по-пълно да обхване точно тази част от икономиката.
Фонд "Земеделие" купи акциите на ЦКБ по 1190 лева
Държавен фонд "Земеделие" вече е собственик на 35% от акциите на Централна кооперативна банка (ЦКБ), съобщи земеделският министър Венцислав Върбанов. Договорът за продажбата на дела на Булбанк в кредитната институция е бил подписан в четвъртък. По всяка вероятност акциите на Булбанк в ЦКБ ще бъдат прехвърлени на името на ДФ "Земеделие" още в началото на идната седмица. Сделката ще трябва да бъде регистрирана в Централния депозитар, тъй като акциите на ЦКБ са безналични. Според Върбанов държавният фонд ще плати по 1190 лева за акция. Това е постигнатата цена при преговорите между Булбанк и другия кандидат за покупка на дела й в ЦКБ - пазарджишкото дружество "Фининвест", обясниха от фонд "Земеделие". "Нашето първоначално намерение беше да купим акциите по номинал, но беше преценено, че това не е редно, при положение че вече Булбанк е договорила по-висока цена с други кандидати", коментира пред "Капитал" Върбанов. В началото на април обаче, когато се коментираше, че "Фининвест" ще купува дела на Булбанк, източници от ЦКБ съобщиха, че коментираната цена е била 1090 лева за акция. Дори и да се приеме, че винаги е ставало дума за 1190 лева за акция (както твърдят от фонд "Земеделие"), то от април досега за ЦКБ излязоха няколко официални информации, които най-малкото не работят за искането на "договорената" цена. Само преди няколко седмици "Делойт и Туш" изтъкна в одита си за ЦКБ за 1998 г. три причини, поради които собственият й капитал може да падне под минимално изискуемия от БНБ минимум. Това са гаранция по получен кредит от фирма "Бета" - Червен бряг, от ДФРР, лош кредит на "Варненска корабостроителница" и воденото от Майкъл Чорни дело за 6 млн. долара срещу ЦКБ. През седмицата положението допълнително се нагнети от излязлата от Софийския апелативен съд новина, че Чорни е спечелил делото и на тази инстанция. Искът по конкретното дело е за 3 млн. долара, колкото е първият от двата транша, преведени от Чорни през 1995 г. Ако делото сега бъде спечелено и на последна инстанция, естествено е да се очаква, че по аналогия ще се искат и останалите пари.
Всичко това поставя множество въпроси - защо "Земеделие" плаща такава сума за акциите, дали това, че с "Фининвест" е преговаряно за една цена, изобщо може да е основание за това тя да бъде платена от друг и въобще дали влизането на държавен фонд в частна банка е правилният избор.
Бързането за финализиране на сделката беше обяснено с предстоящото общо събрание на ЦКБ, което е насрочено за 17 юни. Очаква се на него да бъде гласувано решение за увеличаване на капитала на банката до 30 млрд. лева ( към края на 1998 г. основният й капитал бе 15 млрд. лева). Според източници от аграрното министерство фонд "Земеделие" като нов акционер също ще подкрепи това предложение.
Един от неизяснените въпроси по сделката е какво ще бъде участието на фонд "Земеделие" в борда на ЦКБ. Според запознати министър Върбанов е поставил условие за двама свои представители в управителното тяло на банката. До края на миналата седмица обаче нямаше яснота дали ще стане точно така. Засега е почти сигурно, че в борда на ЦКБ няма да влезе изпълнителният директор на фонд "Земеделие" Никола Матров, тъй като е инженер, тоест не отговаря на изискванията на БНБ в ръководствата на банки да влизат само икономисти или юристи. Единственият, който отговаря на условията за банкер, е заместникът на Матров - Румен Брусарски, който е доцент по финанси. Според източници от аграрното министерство той е и човекът, който върши по-голямата част от работата на фонда. Самият Румен Брусарски заяви пред "Капитал", че още не е получил официална покана за място в директорския борд на ЦКБ. "Имаме доброто желание да раздвижим кредитния пазар в земеделието. Целта е да се излезе от схемата с рефинансиране на търговските банки с пари на фонд "Земеделие", която явно не работи. ЦКБ ще бъде първата банка, ще приложи нови кредитни инструменти в земеделието. Освен отпускането на кредити срещу ипотека на земя се обсъждат и различни форми за подялба на риска между фонда и банката", коментира заместник изпълнителният директор на фонд "Земеделие".
Според източници от земеделското министерство в момента фондът разполага с около 80 млрд. лева кредитен ресурс. Оттук нататък въпросът е при какви условия тези пари ще стигат до селскостопанските производители, като се има предвид незавидното състояние на родното земеделие. Земеделският министър Венцислав Върбанов обича да повтаря, че исканите от банките обезпечения са непосилни за производителите. Друга любима теза е, че банките трябва да започнат да кредитират срещу залог на земеделски имоти. От друга страна обаче поземлената реформа още не е завършила (и не се знае кога ще стане това), липсва и развит пазар на земеделските имоти, което автоматично превръща земята в неатрактивен актив. Освен това е добре известно, че основната слабост на фонд "Земеделие" е лошата събираемост на раздадените кредити. Фондът още има да си събира суми от порядъка на 6-7 млрд. лева, отпускани през 1996 и 1997 г. Според Румен Брусарски е абсолютно сигурно, че ЦКБ няма да нарушава законовите изисквания за банково кредитиране. "Трябва да е ясно, че ЦКБ ще продължи да работи като обикновена търговска банка", каза Брусарски.
Ти Би Ай е избрана за купувач на 31% от Булстрад
Израелско-германското дружество Ти Би Ай е избрано от Министерството на финансите за купувач на 31% от капитала на ЗПАД Булстрад. С този пакет израелската фирма, която е и представител на "Бенкър'с тръст", в България ще притежава общо около 36 на сто от капитала на второто по големина държавно застрахователно дружество. Досега дружеството притежаваше акции, представляващи 4.99 на сто от капитала - точно толкова, колкото по закон може да притежава физическо или юридическо лице, без да иска разрешение от Дирекцията за застрахователен надзор. Този пакет бе закупен през 1998 г. от СБА, като цената остана в тайна.
От Ти Би Ай отказаха да коментират цената, с която са спечелили 31-процентния пакет от ЗПАД "Булстрад". Известно е, че тя не може да бъде по-ниска от 7.56 млн. долара (това бе минималната цена, която Министерството на финансите определи за продавания от него дял). Оттук до финализирането на продажбата на предложения пакет остава да се подпише договор. От Ти Би Ай не са поели ангажимент за допълнителни инвестиции и запазване на работни места.
При подаването на офертите от Министерството на финансите обявиха, че са постъпили две оферти за предлагания пакет на държавния застраховател. Другият кандидат е бил дружеството "Бул чех". "Офертата им беше доста несериозна и дори не внесоха исканата гаранция", коментираха близки до сделката.
При това положение, ако бъде подписан приватизационен договор с Ти Би Ай, разпределението на капитала доста ще се промени. С най-голям дял безспорно ще бъде новият-стар акционер. Дружеството вече има и още един по-значителен нов акционер. Това е Кооперация "Дунав 5Б", която изкупи увеличението на капитала, което беше направено под условие през пролетта на 1998 г. Кооперацията ще притежава близо 15% от капитала на застрахователното дружество. При това положение двата основни частни акционера в дружеството ще държат общо 51% от капитала му.
Сред големите акционери остава държавата в лицето на Министерството на финансите, която ще продължи да притежава близо 25% от капитала, както и Булбанк, която държи около 13% от акциите на Булстрад.
МВФ: без допълнително външно финансиране реформата увисва
Очакваното още от миналата година напрежение в платежния баланс на България стана факт доста по-рано, отколкото предвиждаха дори мрачните прогнози от миналата година. В края на 1998 се очакваше, че проблемите на цялата икономика ще изкристализират в текущата и финансовата сметка, като прогнозата бе, че това ще стане най-рано през втората половина на 1999 г. Преждевременната поява на този проблем донякъде се дължи и на конфликта в Косово, но само донякъде. Според последните данни на БНБ за състоянието на платежния баланс само до края на март платежният баланс на България е с над 300 млн. долара на минус, а войната в съседство "закачи" само седем дни от март. Всъщност проблемът не започва с войната, а много по-рано. Платежният баланс започна да изкарва на преден план отдавна натрупваните проблеми на българската икономика - неефективност на българското производство, забавената структурна реформа, пълзящата приватизация, бюрократична и корупционна бизнессреда.
Проблемът с оформящото се отрицателно търговско салдо не би бил чак толкова сериозен, ако не бяха и плащания по външния дълг за около милиард долара годишно. Събрани на куп трите фактора - плащания по външния дълг, нерентабилната българска икономика и конфликтът в Косово могат да се окажат преждевременна опасност за системата валутен борд.
Освен данните за продажбите и платежния баланс, изнесени от българските институции, сериозен размисъл провокират и прогнозите на авторитетни външни наблюдатели. В почти всички оценки от последните седмици за България се акцентира на по-нисък растеж на БВП от предварително планирания и на настъпващите сериозни проблеми с платежния баланс. Преди около месец инвестиционната банка "Мерил Линч" даде болезнено лаконична оценка за България - времето за структурни реформи изтича.
Според последните оценки на МВФ от края на май основният риск за България е липсата на финансиране на оформящата се "дупка" в платежния баланс. Фондът предвижда дефицитът за тази година да е около 350 млн. долара при негативния сценарий на развитие на косовската криза или 210 млн. долара при позитивен сценарий. И двете числа включват 140 млн. долара предварително планиран дефицит, а разликата до 350 млн., респективно до 210 млн. долара се дължи на ефекта от войната в Косово.
МВФ преценява, че ако не се осигури нужното допълнително финансиране в условията на валутен борд производството допълнително ще се свие, което ще се отрази негативно на бюджета и ще подкопае подкрепата за реформите. Прогнозира се дори негативен растеж (спад) на БВП, ако не се осигури нужното външно финансиране.
Експертите "The Economist Intelligence Unit" също посочват в последния си доклад рязкото нарастване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс като основен икономически риск за страната през следващите две години. Според изследователското звено на групата "Икономист" дефицитът по текущата сметка за тази година ще е около 600 млн. долара, дължащ се основно на увеличаващия се внос (който води след себе си изтичане на капитали) и постоянно намаляващия износ.
В доклада се посочва, че цялостната нестабилност на региона ще резултира в по-нисък растеж на българската икономика - 1% за тази година и 3% за следващата. Прогнозира се и постепенна трансформация на излишъка по консолидирания бюджет в дефицит и се посочва, че ако не се направят промени в разходната част, дефицитът може да надвиши значително предвидените 2.8% от брутния вътрешен продукт.
Договореното досега финансиране покрива само предвидения преди началото на войната дефицит от 140 млн. долара. Данните за първото тримесечие обаче подсказват, че отрицателното салдо ще бъде по-голямо дори без да се отчита ефектът от войната в Косово. Засега не е ясно как ще се финансира това разширение на дефицита и допълнителната "финансова недостатъчност" по платежния баланс, породена от войната.
Възможните варианти не са много. Първият е приток на нови чужди инвестиции, но това засега не изглежда особено вероятно предвид цялостния инвестиционен климат в региона и в частност в България. Единствената по-реална надежда по линия на чуждите инвестиции е в т.нар. големи приватизационни сделки. Ако бъдат финализирани продажбата на БТК, Булгартабак, Нефтохим, части от НЕК и т.н., постъпленията биха били достатъчни за попълването на дефицита поне в краткосрочен аспект. По оценката на "Икономист" дори и да се вземе сравнително ниската цена от 350-400 млн. долара за българския телеком, това до голяма степен би облекчило платежния баланс.
Другата възможност е външното финансиране на дефицита от официални кредитори. МВФ и Световната банка посочват, че е необходима помощ от страна на т.нар. донори, но засега не е изяснено кой с колко ще се ангажира. Европейският съюз например не предвижда конкретна помощ за България. В списъка на съюза са включени съседните на Югославия държави, но само тази част от тях, която пое значителната вълна от бежанци от Косово.
По данни на МВФ и Световната банка балканските страни, които са засегнати от кризата, ще отчетат 1.7 милиарда долара дефицит по платежните си баланси. За момента (до 25 май) МВФ е преценил, че може да отпусне 650 млн. долара за допълнително финансиране на шестте най-засегнати от косовската криза страни в региона. Останалият над един милиард долара дефицит МВФ оставя на другите донори.
Допълнителното финансиране отвън обаче означава и допълнително утежняване на дълговото бреме, включително и за България. В един от докладите си за страната ни МВФ предупреди, че основен приоритет на правителството трябва да бъде осигуряването на средства под формата на валутен резерв за посрещане на плащанията по външния дълг в следващите години.
А през изминалата седмица пред участниците в кръглата маса на "Икономист" с българското правителство премиерът Костов категорично заяви, че страната ни вече не желае външни кредити, а чужди инвестиции с държавна гаранция. И спомена намаляване на данъците, стимули за дребния бизнес, повече самостоятелност за местната власт и т.н.
Като добър подвариант на външното финансиране може да се разглеждат суаповите сделки дълг срещу природа или дълг срещу инфраструктура, но засега не е ясно колко от държавите кредитори ще са склонни да приемат българските предложения за подобни схеми.
Третият начин за финансиране на дефицита по платежния баланс е валутният резерв на БНБ, макар това да е твърде нежелателен вариант за България. Свиването на валутните резерви на страната ще доведе до свиване и на паричното предлагане и до подкопаване на доверието в механизма на валутния борд. Това пък от своя страна ще предизвика ликвидна криза в икономиката като цяло, която би могла да повлече след себе си верижни фалити на предприятия и финансови институции.
Разбира се, има и четвърти вариант - това, което направи правителството на Луканов през март 1990 г. За подобен вариант по-добре да не се замисляме, но за да си позволим този лукс, трябва ефективно да сработи някой от другите варианти.
Около 70 млн. долара ще получи България от Международния валутен фонд, след като в сряда, 9 юни, бордът на директорите на МВФ одобри доклада на шефа на мисията за България Юха Каконен. Това е четвъртият транш от тригодишното споразумение, одобрено през септември 1998 г. Според източници от Вашингтон при разглеждането на доклада на Каконен директорите отбелязали увеличаващите се размери на просрочените данъчни задължения, въпреки че известна част от тях се дължи на външни фактори, довели до загубата на пазари за нашите износители или за техните клиенти. Шефовете на МВФ настояли да се ускори приватизацията на Нефтохим, който е един от неизрядните длъжници на бюджета. Другият длъжник Булгаргаз ще се наблюдава отблизо. До края на юни властите трябва да приемат график за действията по преструктурирането, а до края на септември да бъде одобрена подробна програма за преструктурирането на газовия отрасъл. Тези документи се подготвят под надзора на Световната банка.
Платежният баланс бил друг проблем, върху който директорите съсредоточили вниманието си. Като възможни начини за излизане от положението били посочени ускоряването на приватизацията, увеличаването на външното финансиране, с участието на донорите от Г-24 и самия МВФ. Не било пропуснато обаче да се спомене, че трябва да се подобрява и климатът за чуждестранните инвеститори.
В края на месеца пристига мисията на МВФ, която трябва да преразгледа макрорамката за тази и за следващата година с оглед настъпилите промени и ефекта от кризата в Косово.
Търсим схеми за либерализиране на търговията с Русия
Христо Михайловски, зам.-министър на търговията и туризма, пред "Капитал"
- Мерките, които обсъдихме, не бяха по-различни от това, което ние обсъждаме с Руската федерация периодично. Ние си поставяме нашите въпроси, които все още нямат решение, защото някои от поставените въпроси от българска страна вече намериха решение. Бих казал, че при сегашното посещение по-важното е отношението, по-важни са срещите, които се реализираха на ниво премиер, на ниво вицепремиер и министри. Атмосферата беше открита, ведра и с уважение между лидерите. Смятам, че за първи път имаме реални шансове да започнем много прагматично да решаваме проблемите в интерес на двете страни. Конкретните проблеми в икономическата област, които ние поставихме, вие ги знаете много добре - това е въпросът с намаляването на митата и акцизите. Интересува ни също участието на България в продоволствени програми, интересува ни уреждането на дълга. Бяха разисквани нови възможности за навлизане на български стоки на руския пазар и по-точно в Москва при срещата с г-н Лужков. Новото е, че съвсем прагматично и конструктивно вицепремиерът Бакърджиев при срещите със своите колеги поиска да знае стъпките за решаването на всеки един от тези проблеми.
- По това вече се действа. Бяха разменени писма между министър Василев и министъра на търговията на Руската федерация за участие на България в такива програми. От Русия ни изпратиха списък с продоволствените стоки, който включва свинско месо, месни, зеленчукови и плодови консерви, свежи плодове и зеленчуци, списъкът е доста дълъг. Съответно ние подготвихме списък на стоките и количествата, които предлагаме и миналата сряда този списък беше изпратен на руската страна. При посещението ни в Москва те все още нямаха отговор, но се разбрахме да го получим в близките дни. Участието ни в продоволствени програми е желана цел, защото дава достъп на нашите стоки до руския пазар. Но от друга страна, нашите производители и търговци трябва да знаят, че това е пазар, който има своите изисквания за цени и за качество. Тоест нашите стоки трябва да бъдат конкурентоспособни.
- От руска страна има фирми, които се занимават с организирането на тази дейност. От българска страна няма да има такива фирми. Предвиждаме пряко участие на производители и упълномощени от тях търговци в преговорите с руската страна. Всеки от тях може да представи оферти на оторизираната руска фирма, а тя ще избира по определени критерии. Ще се опитаме да направим известно уедряване, имам предвид събиране на еднотипни оферти, които да се представят от един представител или фирма, за да се печели време. Между другото, този въпрос беше повдигнат и от руската страна. Смятам, че браншовите съюзи могат да играят тук важна роля.
- Ние поставяме въпроса само за цигарите. Този въпрос е поставян многократно, сега вече се разбрахме, че трябва да се напише съответното искане до Държавната митническа асоциация на Русия. Нашият въпрос е съвсем конкретен. Казваме, че българските цигари трябва да влязат в група No 4, това е една класификация на цигарите в Русия, където акцизът е около 9.5 рубли, а не 20 рубли, както плащаме в момента, защото цигарите ни са класифицирани в група No 1. В тази група са скъпи цигари като "Марлборо". Законът в Русия предвижда, че цигарите трябва да бъдат класифицирани съобразно техните качества. Но в правилника, който урежда приложението на този закон, е казано, че всички вносни цигари преминават в група No 1. По този начин върху българските цигари, които са по-нисък клас, се налагат акцизи за по-висок клас цигари. Това искаме конкретно да се коригира. Тук искам да кажа, че бяхме изненадани приятно, когато видяхме по улиците на Москва реклами на български цигари. Мотото на тези реклами беше "Старий друг лучше". Наистина бяхме изненадани много приятно - да пише "Булгартабак", да се рекламират български цигари. Много е интересна рекламата, която изобразява българин, седнал на магаре, а в далечината се виждат каубои. Това, разбира се, се дължи на нашия руски партньор "Союз контракт" - една доста голяма руска групировка, с която Булгартабак сключи договор за износ на цигари и която пое рекламната кампания.
- Поставих този въпрос на г-н Лужков, но за момента нямаме конкретен отговор. Може би ще търсим други варианти, ако продължаваме да се бавим. Нямаме проблеми с финансирането, просто чакаме московската община да направи подходящо предложение за помещение, което тя ще апортира в смесеното дружество и което трябва да отговаря на съответни изисквания за транспорт и комуникации. Този въпрос беше поставен още през миналата година, ако имаха желание, за пет-шест месеца въпросът можеше да се реши. Така че вече мислим за алтернативни варианти, при които фабриката ще бъде в Москва или в Подмосковието, така че да бъде лесен транспортът.
- Вече са подписани договори за около 10 млн. долара за купуване на български стоки от руска посредническа фирма, посочена от "Твел" (това е новото име на "Минатом"). Договорите са четиристранни между НЕК, български производители, "Твел" и търговската фирма, мисля, че е "Твел комерс". Тези договори включват консерви за около 3 млн. долара, олио за около 1 млн. долара, кабели. В момента чакаме ръководството на НЕК да утвърди договорите, те са подписани от всичките страни. Аз не съм много удовлетворен, защото при първоначалните разговори с руската страна започнахме с искането по този начин да се плащат 50% от доставките на ядрено гориво. После руската страна се съгласи на 30% и накрая паднахме на 15%.
- Това не е чист бартер, защото става превод на пари. Има схема, по която ние ще чакаме изплащането на парите, след което те ще се превеждат на българските производители. Така че в този случай не става въпрос за бартер, за прихващане на стоки, а си е действителен поток на пари и разплащане с пари. Когато тази схема заработи, вече имаме идея да я прилагаме и за други количества от доставките на ядрено гориво.
- Не съм много запознат, нашето министерство не участва в тази схема.
- Ние поставихме на масата нашите искания. Руската страна също има свои интереси - за либерализация на цените, за имоти. Това е въпрос на техника на преговорите. При всички положения, ако има добронамереност, смятам, че ще се намери решение, така че да бъдат удовлетворени и двете страни.
- В момента е много трудно да се говори за спогодба за свободна търговия. Първо, за да има стабилност в своята законова рамка, за да може законовата рамка да бъде съвместима със световното законодателство, Русия трябва да стане член на Световната търговска организация. От друга страна, България е подписала договори за свободна търговия с ЕС, с ЦЕФТА, с Турция. Поели сме ангажименти, че няма да даваме по-облагодетелстван режим от този, който сме подписали с ЕС. Представете си, ако след няколко години България, говоря съвсем хипотетично, подпише договор за свободна търговия с Руската федерация и си намали митата повече, отколкото в момента Русия има с Европейския съюз, при евентуално влизане на България в ЕС ще трябва да вдигнем митата спрямо Русия, за да ги изравним с тези, които имаме с евросъюза. При това положение Европейският съюз трябва да плаща компенсации на Руската федерация. Така че ние не можем да не съгласуваме тези неща с нашите партньори, с които вече сме подписали споразумения за свободна търговия. Но това не е толкова важно, не е толкова фатално в търговията между двете страни. Средното мито за руските стоки в България в момента е около 2% - над 85% от руския внос у нас са енергоресурси. Останалото са машини и съоръжения. Средното мито за машините в България е около 12.75%. Това не са високи мита. Средното мито за българските стоки в Русия сега е около 25%. Не е оправдано според мен твърдението на Русия, че поради високите мита руските автомобили не могат да влизат на българския пазар. Вносител No 1 за България за 1998 г. е "Деу". Те ползват същия режим, който ползва и Руската федерация. Смятам, че в момента имаме добро ниво на митата. Но въпреки това с министъра на търговията на Русия се разбрахме да направим обстоен преглед на структурата на вноса и на износа между двете страни и да търсим варианти и схеми, по които можем да минем към поетапна либерализация. Може би в момента е невъзможно да се мисли за спогодба за свободна търговия, но либерализацията на търговията между двете страни ще продължава.
Експерти подготвят проектозакон за електронния подпис
Данъчните декларации ще могат да се подават по електронен път. Титулярите на банкови сметки ще могат безпроблемно да оперират с парите по тях от дома си. Електронната търговия вече навлиза и в България.
Това са само част от новините на електронния фронт, с които медиите облъчиха обществото през последните седмици. Засега обаче използването на технологии за посочените по-горе цели остава предимно в сферите на добрите намерения въпреки неописуемия бум, който изживява електронната търговия в световен мащаб.
Необходимостта от навлизане на нови технологии на българския финансов пазар все по-често става тема на обсъждане на семинари, дискусии и пр. Много са спънките, които възпират масовото използване на тези технологии - лоша комуникационна инфраструктура, ниска компютърна и финансова грамотност на масовия потребител, нужда от значителни инвестиции и пр. И все пак най- същественият проблем, който стои пред пионерите във въвеждането на модерните технологии, е липсата на нормативна база.
Именно в тази насока са насочени и усилията на създадената в началото на годината работна група към Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) за разработване на законопроект за електронната търговия и електронния подпис. Участници в групата са юристи, представители на Асоциацията на търговските банки, на Българска фондова борса, на БНБ, на Министерството на финансите и пр. На практика, за да се предлага електронно банкиране и за да се осъществяват борсовите сделки по електронен път в България, не е задължително да се приеме закон, твърдят юристи. Една сделка може да се сключи и по телефона, но е по-трудно да се докаже нейната законност. Легитимността на сделката се гарантира чрез договор между контрагентите за признаване на последиците, възникващи за тях от сделка, сключена по електронен път. Проблемът е, че за да се осчетоводи така осъществената операция, трябва в седемдневен срок да се отрази и на хартиен носител. БРИБАНК предлага на клиентите си пълна информация за състоянието и движението по сметката от дома или офиса, но засега се въздържа да въведе управление на парите по сметката по електронен път заради липсата на нормативна база. Първа инвестиционна банка предлага хоум банкинг изцяло по електронен път, тоест без нужда от отразяване на транзакцията, като се позовава на един твърде неясен текст в Закона за счетоводството, според който "при автоматизирано съставяне на първичните документи и при бездокументално обхващане на първичната счетоводна информация подписите се заменят с идентификационни шифри". Булбанк предлага управление на фирмени сметки чрез системата ТЕЛЕБАНК и пр. Всичко това досега става с мълчаливото съгласие на БНБ, но не се знае докога ще се задържи това статукво. На борсата също се сключват сделки по електронен път, като се позовават на вътрешните правила между участниците.
Приравняване на правните последици от електронния и собственоръчния подпис на практика открива неограничени възможности за управление на потоците от стоки и капитали, без каквато и да е физическа намеса. Електронното и Интернет-банкирането завземат все по-силни позиции на световните пазари, появиха се Интернет-банки, които нямат нито един клон, а всички техни транзакции се осъществяват по електронен път. Фирми с история и огромен потенциал се преориентират към предлагане на услуги чрез Интернет, защото иначе рискуват да загубят позиции, градени с години. Типичен пример за това е водещата инвестиционна банка "Мерил Линч", която се ориентира към предлагане на консултантски услуги по мрежата на много по-ниска от досегашната им цена.
За да се възприемат масово нововъведенията, да се даде гаранция на страните по съответната операция и за да се намали традиционното недоверие на българина към това, което не може да пипне, електронните транзакции трябва да се регулират със закон. Най-важната част е легитимирането от закона на електронния подпис като уникален код, идентифициращ лицето, което го използва, и носещ за него всички правни последици, които носи и саморъчният. Според г-н Георги Драйчев, директор на Българска фондова борса, електронният подпис трябва да има следните характеристики - да идентифицира изпращача и получателя на информацията; да гарантира невъзможността на трети лица да видят или променят тази информация и да гарантира съхранението на информацията.
Проектът за специален закон засега е в съвсем начална фаза, казват участниците в работната група. През септември се очаква да започне по-активна работа за изграждане на проектозакона от ЦИД и може би в началото на 2000 г. той ще бъде предложен на Министерския съвет. При сегашната ситуация има неяснота как биха се разрешили спорове, възникнали по отношение на истинност на направена сделка или транзакция по електронен път. Ако сделката след сключване по електронен път се отразява и на хартия, това пак е бюрократична спънка, затормозяваща контрагентите, а ако не се отрази, не се знае дали примерно данъчните служби ще я признаят. Всички тези проблеми ще нарастват с развитието на новите информационни технологии и ще направят нуждата от закон съвсем очевидна.
И когато печелят, социалдемократите в Германия губят
Въпреки изключителната изборна победа от 6 юни на социалдемократите за местния парламент (Ландтаг) в най-малката немска провинция Бремен канцлерът на Германия Герхард Шрьодер записа още една загуба в битката за влияние в Бундесрата (горната камара на федералния парламент). Първата бе в началото на февруари, когато избирателите в централната провинция Хесен провъзгласиха края на осемгодишното управление на социалдемократи и зелени.
Местните избори нямат отношение към състава на Бундестага (долната камара на парламента), но влияят пряко върху състава на 69-местния Бундесрат, определян от 16-те германски провинции. Бундесратът разполага с блокиращо вето за решенията на Бундестага. До края на април, когато новото правителство в Хесен все още не бе представено в горната камара с разполагаемото мнозинство в Бундесрата, всеки проектозакон на управляващите, вкаран в пленарна зала, бе на практика приет закон.
След изборите в Хесен нито една политическа сила не разполага с мнозинство в Бундесрата. До края на годината обаче предстоят местни избори в още пет провинции, в едва две от които социалдемократите имат пълен контрол. Въпреки плесницата в Хесен Шрьодер запази реални шансове да спечели войната. Решаващо за конфигурацията в Бундесрата е разпределението на гласовете в управляваните съвместно от ХДС и Социалдемократическата партия (СДП) други три провинции. Изборите в една от тях - Бремен, управлявана през последните четири години от звучащата абсурдно на федерално ниво коалиция СДП/ХДС - не доведоха до промяна в съотношението управляващи/ХДС. След 6 юни дистанцията от 12 места между управляващата коалиция (33 мандата) и християндемократи (21) в Бундесрата се запази. Останалите 15 са неутрални и по принцип гласуват по съвест.
Защо коалиционните партньори Шрьодер и Фишер пропуснаха да възстановят мнозинството си в Бундесрата въпреки спечелените 58 от общо 100-те места в Ландтага в Бремен? Проектирането на управляващата федерална коалиция в местния парламент даваше два допълнителни мандата на Шрьодер и Фишер за сметка на ХДС. Отговорът следва да се търси в пропукването на партийната дисциплина на червените в Бремен. Местният лидер на социалдемократите и кмет на Бремен, Хенинг Шерф, заяви категорично, че запазва текущата коалиция СДП/ХДС въпреки намеците на Шрьодер, че най-малката и най-задлъжнялата към федералното правителство немска провинция не би могла да просъществува без финансовите инжекции от Бон.
Най-лесно е Шрьодер да обясни загубата със слабата партийна дисциплина и да си затвори очите за очевидно неработещата коалиция СДП/Зелена партия на федерално ниво. Партийната дисциплина ерозира обикновено от гафовете на висшето ръководство на партията. А те не бяха никак малко през осеммесечното управление на правителството. Желанието на новата федерална власт да модернизира закона за гражданството от 1913 г. и превръщането на Германия в територия, свободна от ядрени реактори, на практика предопредели отрицателния за Шрьодер и Фишер вот в Хесен. Икономическите несполуки на Германия се обясняваха с финансовия гений на бившия министър на финансите на Германия Оскар Лафонтен. Но и след неговата оставка Германия продължава да се лута из лабиринтите на рецесията. Единственото добро попадение на новия финансов министър Ханс Айхел е избирането на шефа на Европейската централна банка за единствен "глас" на валутната политика на евро-зоната, подобно на Робърт Рубин в САЩ (след 4 юли Лари Самърс) и на Исуке Сакакибара в Япония.
Постигането на мир в Югославия, в основата на който е мирният план на Йошка Фишер, дава шанс на червени и зелени да установят контрол в Бундесрата дотолкова, доколкото електоратът вярва в конструктивната роля на зелените. Но планът на Фишер няма нищо общо със Зелената партия. Колко ли силна е тази вяра?
Поне половината свят не разбира
Последната за това столетие война в Европа е към края си. Каква бе тя - война за Косово, в Косово или над Косово? И както повечето войни косовският конфликт не свършва така, както бе планирано.
През март, когато започнаха бомбардировките, замисълът бе да бъдат спрени сръбските зверства и етническото прочистване. През юни, когато войната свършва, почти цялото албанско население на областта е прогонено и пръснато по света. Ако албанците се завърнат обратно, тогава пък сръбското малцинство ще избяга от Косово, за да се спаси от тяхното отмъщение.
Сега могат да празнуват онези, които твърдяха, че Милошевич може да капитулира дори и без да бъдат използвани сухопътни сили. Но също така могат да си направят и съответните заключения: "Ние можем да го направим отново! С въздушните удари можем да управляваме света! " Дискретно или не съвсем тези хора ще се позоват на статистиката - НАТО не е дал никакви жертви в директна битка. Жертвите от другата страна възлизат на около 3000 военни и 1500 цивилни.
Групата от генерали и политици, които искаха използването на пехотни части в Югославия, все още не трябва да се извиняват и да казват, че са сгрешили. Ярък пример за това бе даден от европейския посредник Марти Ахтисаари през миналата седмица. Той убеди югопрезидента Милошевич, че Бил Клинтън е на път да промени мнението си по въпроса за сухопътната операция в Косово и дори вече е започнал подготовка за провеждането й. С други думи, проработиха не въздушните удари, а реалната заплаха от навлизането в Югославия на бронираните дивизии на НАТО. Ако тази заплаха бе отправена още от самото начало, можеха да бъдат спасени няколко десетки човешки живота. Постановката "аз печеля войната без никакви жертви, а ти губиш всичко", продължава да бъде фикция.
Всички знаеха, че косовската криза идва, и това бе най-лошото. От почти 20 години журналистите, които се интересуват от Балканите, пишат, че отношенията между сърбите и албанците постепенно дегенерират. Не бяха чути предупрежденията, че ще се стигне до кръвопролитие и до дестабилизиране на региона.
Никой не отричаше това и никой не направи нищо. Европа, САЩ и ООН дълго вървяха по пътя към тази война и най-сетне пристигнаха до крайната си дестинация. Но когато започнаха бомбардировките, веднага започнаха вайканията и протестите.
Западът и най-вече САЩ се придържат към новата философия на външната политика, която превръща защитата на човешките права в международно задължение. Тя оправдава намесата във вътрешните работи, ако се налага дори и прилагането на сила. Проблемът се състои в това, че поне половината свят, включително и Русия, не разбира това. За държавите от тази половина въоръжената интервенция срещу суверенна страна продължава да бъде най-тежкото престъпление срещу световния ред, установен след Втората световна война. Затова никой не одобряваше действията на Милошевич, но това било вътрешна работа за Сърбия. Пропастта между тези философии сигурно ще бъде запълнена, но това ще отнеме много време.
Ехуд Барак - един министър-председател без правителство
На 7 юни Ехуд Барак положи клетва като депутат заедно с още 119 народни представители в израелския Кнесет, но три седмици след изборната победа на неговата Лейбъристка партия, той все още се намира в незавидното положение да не може да състави правителство. На практика в момента Израел има министър-председател без кабинет. Барак все още не може да състави коалиция между 15-те партии, представени в парламента, а Бенямин Нетаняху си остава временно изпълняващ длъжността премиер, докато новият министър-председател не назначи своите министри.
Драмата на Барак е, че се опитва да състави възможно най-широка управляваща коалиция, за да може да постигне национален консенсус по такива аспекти на израелската политика като жизненоважния въпрос за бъдещето на Голанските възвишения и съдбата на разделения Eерусалим, както и изтеглянето на израелската армия от палестинските територии. Бившият шеф на израелския генерален щаб и смятан за наследник на Ицхак Рабин има срок до 8 юли да състави новото правителство на еврейската държава.
Без широка коалиция обаче управлението на Барак изглежда обречено на неуспеха, който споходи и управлението на Нетаняху. Както се изрази Йона Яхав, един от водещите депутати на лейбъристите в предходния парламент: "Тази страна не може да вземе дългосрочни решения с малко парламентарно мнозинство. Видяхме докъде водят те. " Той имаше предвид серията от терористични актове, които заляха Израел след подписването на мирното споразумение от Осло, чиято кулминация бе убийството на министър-председателя Ицхак Рабин през 1995 г. Но фрагментираната политическа сцена и изобилието на малки партии в страната са една от сериозните спънки за създаването на каквато и да било "естествена" коалиция в Израел. Различията, а често и откритото противопоставяне между евентуалните коалиционни партньори прави създаването на широка управляваща коалиция почти невъзможна задача. Нещо повече, тази ситуация поставя под въпрос цялата бъдеща политика на Барак, който обеща да води ясна и праволинейна политика, насочена към укрепване на мирния процес в региона.
Самият Барак се надява да състави коалиция, която да има зад гърба си поне 90 депутати от 120-членния Кнесет (мнозинство от две трети), но напоследък усилено се носят слухове, че е съгласен и на сравнително тясна коалиция от 68 депутати, която по-късно да бъде разширена. Тази коалиция би включвала левоцентристките групи, които така или иначе са близки до лейбъристите, и по-късно би могла да бъде разширена с десноцентристките парламентарни фракции на партията "Ликуд", която има 19 мандата, и религиозната партия "Шас", която има 17 депутати.
Но съставянето на подобна коалиция обрича Барак на сизифов труд, тъй като привличането на всяка отделна партия ще поставя нов проблем пред него. "Ликуд" е традиционният водач на десницата в Израел и включването на партията в бъдеща коалиция ще предполага една дълга и трудна игра на компромиси и от двете страни по въпроса за териториалната политика на еврейската държава. Ариел Шарон, който замени Бенямин Нетаняху като лидер на партията, изрази готовност да влезе в коалиция с Барак, но само при условие, че "Ликуд" ще има статус, почти равен на този на лейбъристите по отношение на определянето на правителството, и партията му няма да бъде третирана като по-малък партньор на управляващите.
Проблемът се усложнява от факта, че Ехуд Олмерт, кмет на Еерусалим, обяви, че ще се кандидатира за председател на "Ликуд" и ще предложи път за обновление на партията, ако спечели вътрешнопартийните избори. Олмерт, който е отдавнашен противник на Нетаняху, иска "Ликуд" открито да излезе в опозиция, да се възстановят корените на партията и да бъдат върнати към нея избирателите, които на последните избори промениха гласа си в полза на лейбъристите. Все пак до предварителните вътрешнопартийни избори през септември начело на "Ликуд" ще бъде Ариел Шарон, който изглежда доста по-склонен на компромиси.
Партията "Шас" изглежда доста по-умерена в исканията си и се очаква да подкрепи напълно политиката за ускоряване на мирния процес. Там обаче изниква проблемът с това, че бившият лидер на "Шас" Арие Дери наскоро бе осъден на няколко години затвор по обвинение в корупция и това повдига моралния въпрос дали в случая не става дума за мръсна политическа сделка - оправдаване на Арие срещу парламентарна подкрепа за Барак.
В играта се намеси дори и президентът Езер Вайцман, който по принцип има само церемониални функции. Вайцман покани на нарочна среща лидера на левоориентираната партия "Мерец" Йоси Сарид, за да го убеди да влезе в управляваща коалиция, в която да участва и "Шас". Малко след срещата Сарид обяви, че партията му все още е против да влиза в коалиция с "Шас", докато тече процесът срещу Арие Дери, но има вероятност да влязат в подобна коалиция след неколкомесечен "очистителен" период. "Ако след този период стане ясно, че "Шас" наистина са се разделили с Дери и Дери с "Шас" - целта, която искаме да постигнем, тогава нещата ще тръгнат добре" заяви Сарид.
Намесата на президента обаче пък активизира крайните защитници на светската израелска държава и по-специално лидера на секуларистката партия "Шинуи" Томи Лапид, който обвини Вайцман, че е превишил правата си и че вече не може да претендира, че е президент на цялата нация. Разяреният Вайцман, който е бивш командващ израелските военновъздушни сили, реагира остро, искайки да бъде даден под съд, ако с нещо е превишил правомощията си.
Драмата идва оттам, че "Шас", която е единствената крайно ортодоксална религиозна партия, винаги е подкрепяла мирния диалог с арабите и винаги е използвала парламентарното си представителство, за да помогне за съставянето или отхвърлянето на правителства, зависещи от крехко парламентарно мнозинство. Парламентарната група на "Шас" от 17 депутати е по-голяма от общия брой народни представители на "Мерец" и "Шинуи" - съответно с 10 и 6 места в Кнесета. Освен това се появиха сигнали, че избирателите на "Мерец" натискат партийното ръководство да отмени ветото върху сътрудничеството с "Шас" - партия, основана от евреи с близкоизточен и средиземноморски произход. Активисти на "Мерец" дори написаха открито писмо до партийното ръководство, в което описаха като расизъм отношението на "Мерец" към "Шас" и настояха двете партии да си сътрудничат в името на мирния диалог с арабите, който бе почти преустановен по време на тригодишното управление на Нетаняху.
В крайна сметка Ехуд Барак е изправен пред задачата да разреши един сложен политически ребус. Начинанието, в което ако успее, ще го нареди до покойния Ицхак Рабин и с право ще може да претендира, че той е неговият политически наследник. Но дори и да успее да създаде широка парламентарна коалиция и да вдъхне нов живот на мирните преговори, една голяма въпросителна остава да стои. Защото преговори се водят между две страни, а от другата страна са арабите - с терористите от "Хизбула", ракетите "Катюша" и постоянната заплаха от нова интифада.
Кремъл започна подготовка за най-важната битка
До президентските избори в Русия, след които Борис Елцин ще трябва да отстъпи властта, по конституция остава точно една година. През последните дни в Москва обаче усилено се говори, че администрацията в Кремъл обсъжда варианти, които ще позволят на Елцин да остане на власт след изтичане на втория му мандат - промяна на основния закон и превръщането на Русия в конфедерация (т.е. друга държава, на която той все още не е бил президент); съюз с Беларус, одобрен на референдум, или отлагане на изборите заради извънредното положение, което ще бъде въведено заради ситуацията в севернокавказките републики.
Докато тече обсъждането на тези проекти, членовете на президентското обкръжение дават да се разбере, че твърдо са решили да не напускат Кремъл, дори Борис Елцин да не остане в него, и имат намерение да намерят подходящия президент, който да се погрижи за техните интереси.
Както във всички страни по света, претендиращи да бъдат демокрации, руското законодателство забранява на държавните органи да влияят в полза на някой от кандидатите, участващи в избори на каквото и да е ниво. Това не попречи на началника на президентската администрация Александър Волошин да заяви, че Кремъл няма да остане настрана от изборите през следващата година и дори назова един от приемливите кандидати - премиерът Сергей Степашин. Според запознати с обстановката в президентството в момента там протичат първични избори, в които се определя кой ще бъде кандидатът на Кремъл. Засега лидират Степашин и първият му заместник Николай Аксьоненко.
След като не можа да стане министър-председател, бившият жепеец Аксьоненко се оказа в неизгодна позиция, защото няма да получи нищо от евентуалните лаври от дейността на кабинета, които ще бъдат за Степашин. Това допълнително усложнява задачата на желаещите да видят Аксьоненко президент, защото те ще трябва да се бръкнат по-дълбоко за кампанията му, която, ако успее, ще бъде истинско чудо на практическата политология, засенчващо успеха на Елцин през 1996 г. Задачата на Степашин няма да бъде много по-лека - верността към Елцин е последното нещо, което публичен политик в Русия би признал, за разлика от премиера, който не пропуска възможност да демонстрира лоялност към президента. Желание да се хареса на Кремъл, изглежда, стои и зад постоянното наричане на предишния кабинет "правителство Примаков - Маслюков", което освен всичко друго трябва да наложи сред избирателите мисълта за близостта между бившия премиер и възможен кандидат-президент и левицата.
Далеч зад двамата лидери в първичните избори остана бившият премиер Виктор Черномирдин, който беше обвинен в съглашателство с НАТО по време на преговорите за Косово от част от депутатите. Той не е загубил окончателно шансове, защото се ползва с доверието на Борис Березовски, който през седмицата реши да даде специална пресконференция, която трябваше да покаже, че той остава главният олигарх на Русия. На нея бившият изпълнителен секретар на Общността на независимите държави призна, че иска да създаде нов медиен холдинг, който да използва за изборите. В основата му трябва да бъдат телевизионният канал ТВ-6, чийто контролен пакет Березовски купи наскоро, и един от най-влиятелните руски всекидневници - "Комерсант дейли".
Руските медии съобщиха, че за покупката на "Комерсант" Березовски се е договорил с братята Лев и Майкъл Чорни да получи от тях 100 милиона долара, с които да финансира сделката, а по същия повод се е срещал и с обявения за шеф на една от най-влиятелните мафиотски групировки в Русия - Солнцевската мафия - Сергей Михайлов-Михас.
Березовски се опитва да повтори схемата от 1996 г., когато масираният медиен натиск, платен с парите на най-богатите руснаци, позволи на Елцин да победи Генадий Зюганов, но не трябва да се забравя, че единството сред олигарсите отдавна не съществува и ако може да бъде постигнато отново, то ще бъде насочено срещу него. Признак за това е сближаването между кмета на Москва Юрий Лужков, собственикът на "Медиа мост" Владимир Гусински и възможното присъединяване към тях на шефа на РАО "Е&?cy;С России" Анатолий Чубайс. Това принуди Кремъл да започне кампания срещу Лужков - най-вероятният победител на президентските избори при неучастието в тях на Примаков.
