- Ние мислехме, че този срок вече изтече. Ние мислехме, че за месец ще приключим... Напротив! Държавата иска да реализира тази продажба. Купувачът също иска, обаче с намалени пари и при нови условия. Ние не сме съгласни с тези неща и затова работите продължават.
- В никакъв случай! Бихме желали утре да е свършила, днес да е свършила - щях да черпя шефа си, ако беше станало. И той щеше да ме черпи мен.
- И с тях започваме. Този месец ще ги развъртим.
- Защото е лесно! Кабелите не ползват ефир и са еднотипни - няма да има нужда процедурата да минава през Министерския съвет. Ние вече сме подготвили типов лиценз - на компютъра. Сменяме само името, града и му я пускаме, защото това в известна степен е лесно изпълнимо. Кабелните оператори са два типа - такива, които само разпространяват програми, и такива, които освен това произвеждат и собствени програми. За вторите те са около 250-300, веднага се свързваме с НСРТ, защото на тях им трябват два лиценза. Другите 800 обаче искат само далекосъобщителни лицензи. Е, тях, ако не ги направим час по-скоро.
- Месец.
- Да. Е, ако не направим тези 800, нека поне 300-400 да направим. Нека половината да направим. Поне с тях да успеем. Но същевременно почваме и с радиата. Аз имам желанието и ми е поръчано да съдействам всякак като комисар радиата да започнат да се прелицензират първо. Това са 53 радиа - за нула време ще ги прелицензираме. Другия месец ще лицензираме още някакво количество. Ще вземем някаква област от България, където честотният ресурс не е ограничен. Например в София честотният ресурс е ограничен - ще има конкурс, ще има процедура - месеци подаване наново на документи, участници в конкурса и отиде, та си замине.
- На голямо количество телевизионни кабелни оператори и ще прелицензираме радиата.
- До още един месец ще сме приключили с една още по-голяма група кабелни оператори. След още месец продължаваме с кабелите. Ние сме почнали и няма да спираме. Кабелите си вървят, докато ги свършим. Значи, тръгваме с кабелите и този процес ще си върви. В един момент тръгваме с радиата - и този процес ще си върви.
- Сега, всичко е свързано с онази работа, която премълчаваме - привързаност на продажбата на БТК с националната частна телевизионна мрежа. Ако това се отпуши, вече следващите дни ще започнем да правим конкурси за мрежи. Преценяваме, че ще има конкурси за още три мрежи освен тази на радио "Експрес", които искат национално радиопокритие, но в истинския смисъл на думата, а не както сега - множество регионални радиостанции. Ние искаме да имаме истински национални мрежи. Има двама-трима, които искат това. Ако ние не развъртим тях първоначално, после ще се окаже, че няма да може да има национална мрежа, защото ще сме раздали честотите по отделните градове.
- Няма друг начин, ако те обезателно настояват за пълно национално покритие. Нашият процес ще бъде свързан с апетитите на тези оператори - колкото те искат, по-голям район, по-голяма мощност, толкова повече ще се ограничава честотният ресурс.
- Аз мисля, че още не е довършен пакетът документи, които трябва да се пуснат за откриване на конкурс. Нашата работа по пакeта сме я свършили. Има още една част, която трябва да се направи. Засега пакетът документи не е пълен. Като се запълни, пакетът се дава на Министерския съвет, той обявява конкурса и процедурата започва.
- Сроковете изтекоха. Ако това, което ви казвам, се реализира, ние поне малко ще сме си защитили дейността за първото шестмесечие. Сега излизат много наредби, които сме поръчали на външни хора, защото не сме в състояние сами да си направим всичко - това са 27 наредби. Те трябва да минат по цялата дълга процедура. Трябва да ги преразгледаме, да ги одобрим, да се обсъждат на ония нива, на обществено обсъждане, КПД да ги издаде, да се съгласуват с министерствата, да ги поправим и така нататък. Това е сериозна работа и сега ще започнем с това да се занимаваме. Така че след това ще приемаме пакетно по 30, по 20 лиценза седмично, защото имаме по едно заседание седмично. Ще правим и извънредни заседания! Ще направим прелицензиранията, ще пуснем едно количество кабелни оператори - да кажем 300... Представете си - това не е малко за един месец. И радиа, като пуснем 53 лицензирани и още 20 най-малко. И първото шестмесечие ще кажем: "Абе, много бяхме закъснели заради БТК и заради нормотворчеството, обаче после взехме, че се засилихме и компенсирахме донякъде изоставането". Е, да не е шестмесечието само, да предвидим и седмия месец. Да кажем, първото седеммесечие. Защото август ще излезем в отпуска... - До края на годината ще има! Ако машината се развърти и се обяви конкурсът. Кандидати вече има достатъчно. Тръгне ли веднъж - просто няма спиране! Ние сме готови, ако кажат - до Нова година да светне там някакъв образ на екрана - национален телевизионен оператор. На който не му завиждам. Защото първо преносът на сигнала ще бъде много скъп. Това са 600-700-800 предавателя, които обслужват националния оператор. Но тази техника е много остаряла. Давайки лицензи, ние ще искаме качествен сигнал не от БТК, а от лицензирания, защото той има правата. И ще започнат спорове, може би и съд между лицензирания и БТК. Ние ще го глобим, защото някой предавател излъчва лошо, и те ще започнат да искат БТК да плати глобата и така нататък. Лицензираният ще има право да си купи нов предавател и да го сложи там. Ако има пари естествено. И така аз усещам, че лицензираният ще обнови мрежата. Може би ще е ангажиран и да разшири мрежата. В един момент може да реши да пренася сигнала само чрез спътник - да не ползва релейките на БТК. Но това ще го реши този, който ще спечели конкурса.
- В наш интерес е той да е българин. На мен като българин ми е интересно да е българин. Но по отношение на парите, които трябва да има, май че няма да е българин. Не мисля, че "Нова телевизия" и "7 дни" са в състояние да направят това. Студиата на "Нова телевизия" например са в едно фоайе, разградени на килийки - апаратни, студио. Неудобно. С месеци не им плащат заплати на тези хора. Телевизията е скъпа работа.
Медиите "разкриха" убиеца на Луканов и Васил Илиев
И така преди седмица едни полицаи арестуваха едни хора, за нещо, което може и да е убийството на Луканов, може и да не е. Това се разбра от разнообразните по обем и задълбоченост материали по вестниците в няколкото дни след това.
"Най-добре е на читателите и зрителите да бъде посочван източникът на излъчваната или публикуваната информация. Само когато знаят източника на информация, гражданите могат да преценят доколко тя е вярна", обяснява един от първите уроци в "Наръчника за журналисти от Централна и Източна Европа".
Издадената в зората на демокрацията книжка накратко предава опита на западните репортери на колегите им от другата страна на Берлинската стена, дълго приучавани само да получават, а не да търсят информация. Наръчникът е написан обидно елементарно, но явно недостатъчно. Необходимостта да се цитира източникът на (горещата) новината, авторите на сборника обясняват с уважението към аудиторията си - "Читателите заслужават да знаят". Българските журналисти бързо запомниха, че в определени случаи трябва да уважават и желанието на информатора си да остане анонимен. С позоваването на "отлично осведомен източник" обаче най-лесно се публикуват новини от човек, който иска в публичното пространство да излезе новина, която е удобна за неговите цели и не е задължително вярна.
Популярните словосъчетания "отлично информиран източник", "добре осведомен източник", "висш правителствен чиновник, пожелал анонимност" са особено характерни за текстове с криминални сюжети.
Миналия уикенд съботните издания на всекидневниците осъмнаха с новината "Арестувани за убийството на Андрей Луканов" (по "Труд"). В информациите на различните вестници се преплитаха изявленията на официални и анонимни източници. Между техните изказвания читателите трябваше да търсят истината (или лъжата) за успеха на силовото ведомство. Цитираните изказвания на вътрешния министър Богомил Бонев и на шефа на НСБОП ген. Кирил Радев, без някой от тях да потвърждава новината, обаче предаваха необходимата достоверност на дописките. Обясненията на МВР-министъра "сами си ги доведохме от Турция с много трудности и комбинации" не признаваха съобщеното, но пък увеличаваха с няколко пункта обществената оценка за действията на ведомството на Бонев.
"Хванаха убийците на Луканов? " питаше (се) "Сега". Вестникът сам "разкриваше" (не се позовава на информатори), че арестуваните руски наемници са заподозрени в убийството на бившия премиер. Криминалните репортери на "Труд" (известен с доброто си отношение към Богомил Бонев) научили новината от магистрати. На "24 часа" спецслужбите пък казали, че двамата предполагаеми убийци "пропели". Те се опитаха да прокарат и тезата, че арестуваните руснаци имат пръст в екзекуцията на застрахователния бос Васил Илиев.
Според съботния брой на "Демокрация" убийците бяха заподозрени в убийството на Луканов. В неделното издание - обвинени за същото. Самото МВР потвърдило новината, въпреки че официозът всъщност се позоваваше на уклончивото обяснение на ген. Кирил Радев пред "Дарик радио" - "...не мога да отрека, че е така". В понеделник "Демокрация" във водещо заглавие поправяше грешката и даде думата на главния секретар на МВР ген. Божидар Попов, който зачеркна всички медийни усилия по разкриването на убийците. "Задържаните поръчкови убийци нямат нищо общо с убийството на Андрей Луканов", споделил ген. Попов на сините журналисти.
Медийното ехо от съботната топновина огласяваше два дни първата страница и на "Монитор". Петьо Блъсков трудно преглътна, че когато всичките му конкуренти пишат за арести, килъри и нищят връзката с убийството на Луканов, неговият вестник извежда на първа страница от "Згалевската трагедия" "Муле-вампир уби човек". За да извини пропуска си, ден по-късно изданието обяви "Убийците на Луканов - блъф на МВР" и припомни, че написаното през последните дни "почти дословно" повтаряло октомврийски разкрития на всекидневника по случая. Атаката на "Монитор" срещу "полицейския вестник "Труд" продължи и на следващото утро - "Труд" лъже, Попов маже, хаос в МВР". "Мистериите" на вестниците бяха разгадавани в контент-анализ на конкурентните "Труд", "Стандарт", "Демокрация", "Сега". Така от първоначалните анонимни източници и изявления на МВР-шефове вестниците преминаха в упорито прецитиране помежду си.
По страниците на печатните издания бяха извадени архивираните от известно време информации за други "мокри" поръчки, за други неразкрити убийства, за други известни килъри. Появиха се и заглавия като "Бонев: убийците не са убийци, не, убийци са" и "Министърът на вътрешните работи опроверга опровержението" (по "Монитор"). В "Сега" се промъкна миникоментар "Ами ако не са те"... Вестниците сякаш искаха повече от специалните служби да разкрият убийството. На читателите обаче им стана досадно от обърканите вестникарски анализи, а и те вече са свикнали трудно да се доверяват не само на анонимни, но особено на официални източници.
"За МВР имиджът е от особено значение. На първо място от него зависи дали обществото ще има доверие в институцията и съответно ще я подпомага в борбата с престъпността... от имиджа на МВР в голяма степен зависят и чуждестранните инвестиции в страната... ", разсъждава в новия брой на списание "Обществена комуникация" майор Людмил Георгиев, експерт "Връзки с обществеността" при ВИПОНД-МВР. Засега обаче опитите на медийните експерти, помагачи и противници на вътрешното ведомство да си организират кампания за утвърждаване на по-геройски имидж за МВР не са особено успешни.
От всички публикувани материали стана ясно, че едни хора са арестувани за нещо, което не е ясно точно какво е. И всички останали спекулации, предположения и недомлъвки не правят нищо друго, освен да рушат доверието, което хората имат към медиите.
Звукът на Митко Рупчев
Формулата на успеха му: работоспособност и фанатична вманиаченост в това, което прави
Както повечето джазизпълнители Митко Рупчев трудно определя каква точно е музиката, която прави. По принцип джазът не се поддава лесно на определения и с развитието си непрекъснато отрича всепризнатите истини за себе си. Тъй като в основата си джазът е музикалното изживяване на един преходен миг, който никога няма да се повтори по абсолютно същия начин, може би най-важната фигура в историята му е Томас Едисън, изобретателят на фонографа.
Едно е сигурно обаче - Митко Рупчев доказва, че джазът може да се запее. Гласът му не е просто допълнение към инструментала, той изразява същността на музиката. Авторските парчета в дебютния му албум "На един дъх" разширяват територията на джаза и дори често се доближават в звученето си до попа. Вокалите обаче създават типичното за джазмузиката усещане за нещо дълбоко изпитано.
Митко работи предимно върху джазстандарти (евъргрийни). В това, което прави, личи респектът му към традицията, към класиката в жанра. Той не е от младите джазмени, които се блазнят да направят нещо невиждано досега, да покажат, че истинската музика започва от тях. Наясно е, че за да изгражда стила си, трябва да е стъпил върху здрава основа. Затова почти непрекъснато слуша музиката на големите в джаза. "Обикновено, когато слушам, се опитвам да хвана не някакви технически номера, а това, което човекът иска да каже, защото джазът е език."
На 20 години Митко вече е разбрал, че професионализмът има и други страни освен работата върху гласа и стила. Не смята, че задълженията на изпълнителя се изчерпват с това да излезе на сцената и да пее. Обикновено 2-3 часа преди концерт можете да го видите да изпробва микрофоните и да подрежда колоните в залата. Затова и рядко работи по клубовете. "Там просто обстановката не е нормална и не е това, което трябва да бъде. А аз обичам да правя нещата, както си му е редът."
За разлика от повечето си колеги в консерваторията Митко Рупчев вече не мечтае за прочутото музикално училище "Бъркли" в САЩ, известно като Меката на джаза. "Оказа се, че те просто нямат никаква вокална школа за разлика от инструменталната, която наистина е невероятна. Де факто има смисъл не просто да отида в една институция, която се казва някак си, а да отида в една институция, където мога да науча нещо, да получа някакъв дял от цялата работа."
Това съчетание от талант и ясна насока в работата може би се дължи в немалка степен и на семейната среда. Митко е син на джазпевицата Стефка Оникян и известния музикален журналист Йордан Рупчев. Освен това е имал възможността да работи с почти всички имена в българския джаз.
Христо Йоцов от "Акустична версия" казва за него: "Митко е един от най-младите ни талантливи джазмени - бих го нарекъл така, макар че още с първите си авторски композиции той се опитва да отмества границите на стила. Мисля, че с неговата работоспособност и фанатичната му вманиаченост в това, което прави, го чака голямо бъдеще. " А Анна-Мария Тонкова, музикален директор на радио "Витоша", е категорична: "Моята оценка за Митко е "отличен " в стила."
Хамалската борса - приятно място за практикуващите отчаяние
Площадът пред "Рубин" - от атентата в "Света неделя" насам няма по-газен площад в София. Тук е многонационалната борса "ръце и гръб", достъпна за всички. В петък небето е по-ниско от очите ми и ако някой се хване да го "изпреде", ще трябва да седне и ще има работа за дълго. Леко ръми, сякаш някой плаче над хляб. Всяка сутрин от шест часа до четири следобед тук се въртят стотина души и очакват някой да ги наеме. Въздишките им могат да се сравнят с торнадото в Златуша. Работа няма! Откакто е почнала войната в Югославия, хората с пари спряха да строят. Мотивите са, че не се знае какво ще стане и не желаят да си закопават парите в земята. Откакто пък започна ликвидацията на предприятията, борсата набъбна двойно.
Всъщност борсите са две. Другата е на площад "Македония". Там са въжарите - луксозни хамали по тънката част. Пиано да ти качат, хладилник, каса, електроника. Въжарите са роднини и никой не може да припари в периметъра им. Охранени, с тен по рождение и както всички признават - специалисти.
По-бледи и с нискокалоричен рацион ми изглеждат студентите. Те се делят от общата маса, облечени са прилично, носят сакове, в които са набутани ръкавици, кърпа за лице, сапун и сандвичи. Държат тротоара, където свършва градинката, правят органолептичен разбор на минаващите девойки, инвестират остроумие и се напъват да изглеждат интелигентни повече от необходимото, защото един възрастен борсаджия ми казва: "Какви студенти са? От години всеки ден се прескачаме тука! " Ех, има и студенти между тях... Хващат се да товарят и разтоварват камиони. Четирима ми казаха, че вчера им е вървяло. Разтоварили са 22-тонен ТИР за три часа.
Влизам в една група на възраст около трийсетте, изваждам пакет цигари и ме разтоварват със скоростта на светлината. Струва ми се, че и небето се очарова, защото облаците се поразмърдаха и парче слънце заблестя в устата на Асен. Два златни зъба - това е повече от лукс! Асен е бригадирът. Печен като бръснарски каиш, с платнена дюлгерска торбичка, в която другаруват тесла и мистрия. Бригадата работи всичко без "бебета къпем... " Този отказ временно ме заинтригува, но съвсем скоро разбирам, че Асен има четири гърла вкъщи и всичките от една жена. Поминуват със социалните помощи и каквото изкара тук. Безработен е от шест години, а дюлгерлъкът го е изучил в казармата. Сметката му е проста - ако жената получава 150 и той докарва 300 хиляди на месец, ще си живее като барон. Миналата седмица са го потърсили два пъти. Веднъж за 30 квадрата шпакловка и друг ден за обща работа. При шпакловката са му дали обяд - свинско краче с кисело зеле. Зелето е било с изтекъл срок на годност.
"Аз пак съм добре, казва той, като ми прихваща с поглед друга група. Имам къде да живея, вечер ми е сготвено, износвам дрехите на баща си..."
При другата група се явявам с две бири, защото виждам, че въпреки влажното време душата им се е спекла и откакто са седнали тук, е изтекло много "сухо" време. Мъжът е около 55 години, от варненските села. Прилича ми на дъвкан от куче галош. Дрехите му са опърпани, сякаш е водил война със спасителките на Рим. Сложил е до себе си чувал и непрекъснато му прави наблюдение - да не го опъне някой. Какво има в него, питам. Той го отваря. Одеяло, два чифта чорапи, риза, непрана от Ивановден, и половин хляб. От "общарите" е. Вечерял 150 грама сирене и половинка хляб. Днес - останалата половина. До три следобед никой не го взе. "Няма живот, чиновник, няма - издига ми социалния статус той. - Допреди седмица спях на гарата, но полицаите ме изхвърлиха. Сега спя в градинката, ама няма да ти кажа коя точно. Нощес четирима пияници ме събудиха с ритници в два часа и ми взеха 700 лева. По-миналата нощ друг ми легнал на пейката... А преди седем години бях строител в Гърция. По 20 долара надница и яденето без пари. Сега тука - умирачка!"
- Ами ти ще почнеш да крадеш! - не мога да скрия роднинството си с Макаренко. Очите му светват като на вълк-хиромант.
- Никога! За това трябва сърце. Да ме хванат някъде и да ме пребият... Ще отида да събера някой картон. То днес няма да се яде, но идва и утре!
Асен е от Златоград и прясно е пристигнал от гарата - търси познати. Работил е десетина дни по морето, но и там слабо строят. Питам го как поминуват по неговия край. Трудно! Миналата година съкратените от мини и другаде взели земя под наем по Пазарджишко и Пловдивско и произвеждали зеленчук. Наемите високи, годината добра, но с пазара не им потръгнало. Тази година се отказали. Той миналата година се хванал със зет си и сина към една фирма тук, в София, и направили строителство за два милиона. Накрая отказали да им платят - фирмата била фалирала. "Лоши хора, казва Ангел, но има господ. Месец след това синът на фирмаджията катастрофира и половин година лежа в корито. Господ не ги оставя тези неща на самотек. Ако днес не ме нахрани, утре ще ми намери работа."
Някъде към три следобед при мен седна Мишо от силистренските села. Беше обут в анцунг, който изобразяваше картина на зле гасен пожар. Изглежда, го е сушил на електрически радиатор. Разходих се за още една бира.
"Четирима души - отпи така, сякаш наливаше къртича дупка - ни нае един богаташ от близко до София село. Две седмици му работихме, наехме и квартира в селото. Дигнахме му селскостопанска постройка като замък. Кога да ни плати - вечерта изпрати трима бабаити. Смляха ни от бой! Избягахме - одеялата и дрехите ни останаха. Тия хора или добре плащат, или бият - не може обаче да ги познаеш при пазарлъка. Преди три години имаше много работа, взех и жената да помага. Кога есента се върнахме на село - окрали ни къщата, прозорците и вратите изкъртили... Сега съм се хванал при един бизнесмен - доволен съм."
- А защо не си на работа? - раздвижих въздуха, защото бирата свърши.
- От три дена приятели ми казват, че видели жена ми да се върти тук. Търси ме, нали нямаме адреси. Голямото дете нещо трябвало да ходи на операция. Пък и тя къде спи, какво яде... Това е борсата! Утешителното е, че зад гърба на тези безработни е Съдебната палата. Иначе тук е едно приятно място за разходка и за хората, практикуващи отчаяние.
Булевард "Реформа"
"Идиоти имаме много, липсва ни Достоевски" - казваше един афоризъм.
Е, аз не съм Достоевски, значи съм от другите.
Може да съм идиот, но знам, че най-дългият булевард в Мексико сити се нарича "Ла Реформа". Сигурно и мексиканската структурна реформа е продължила твърде дълго, щом така са нарекли булеварда си.
Крайно време е и най-дългата софийска улица да бъде наречена "Реформа".
Тогава ще изляза на разходка по нея.
Ето ме и мен, вашия идиот: облечен в нови дрехи, крача бодро и свиркам с уста. В ушите ми не шумят листата на липите като по "Унтер дер Линден" или на кестените по "Шан-з-Елизе". Шумят хилядите обещания, лозунги, речи и партийни програми. Отнякъде гръмва мегафон и дава началото на митинг. От двете ми страни се тълпят хора, понесли разноцветни знамена и плакати. Някъде звучи рокендрол, другаде - партизанска песен. Всеки митинг ме дърпа към себе си, иска да ме отвлече в пороя си.
Но аз не съм чак такъв идиот, че да ходя по митинги. Затова продължавам разходката си по булевард "Реформа". Минавам край наредени портрети. Кои пък бяха тия? Толкова са ми познати? Да, разбира се... Това са нашите политически мъже. Благодарение на тях булевард "Реформа" стана толкова дълъг.
Друг идиот на мое място би спрял, за да избоде очите на портретите или пък да им нарисува мустаци, но аз нямам време - път ме чака - булевард "Реформа" е дълъг, кой знае къде е краят му.
И продължавам бодро да крача. Край мен живот кипи: металурзи искат работа, лекари не искат работа, нефтохимици протестират, младежи излизат на палатки, старци дрънкат тенджери... Весело е като на карнавал в Рио. Само че там карнавалът трае месец, а у нас - вече десет години.
Изревава двигател, отскачам настрани. До мен профучава мерцедес:
- Пази се, бе идиот! - крещят от мерцедеса.
Как точно ме прецениха - наистина само идиот може да тръгне на разходка по булевард "Реформа". Нормалните отдавна се разхождат по "Кертнерщрасе" или по "Пето авеню".
А пък аз си крача по моята "Реформа".
На едно място ме заплашват с оръжие, на друго ме обират по банков път.
Друг да е, ще крещи:
- Ограбен съм!
А пък аз само вдигам рамене: да правят, каквото щат!
И продължавам да вървя към края на булевард "Реформа".
Ще речете, че съм идиот... Ами да.
Друг би ли повярвал, че булевард "Реформа" има край?
"Мир" - реквиемът за руската космонавтика
"Надали има място, обитавано от човешки същества, което да е по-смрадливо от орбиталната станция "Мир". Това спонтанно медийно откровение на руски космонавт, пожелал да остане в анонимност, се превърна в емблема за разрухата на руската космическа програма в момента. Някогашната нация номер едно в завоюването на околоземното пространство е принудена да разчита предимно на апаратурата и технологиите, завещани й от съветско време.
Съвсем скоро обаче тя ще бъде принудена да направи още една крачка назад в своето развитие. До няколко месеца станцията "Мир", която дълги години се смяташе за гордостта на руската космонавтика, ще се превърне в огромна летяща гробница. Екипажът на гигантската орбитална инсталация ще бъде принуден да запечата апаратурата и да я напусне някъде към края на лятото, съобщават от руската космическа агенция. След евакуацията на екипажа "Мир" ще обикаля нашата планета без хора на борда поне до началото на следващата година. Причината за изтеглянето на всичките астронавти са за пореден път провалилите се опити на руските космически специалисти да намерят достатъчно средства за поддържането на 13-годишната станция в годно за обитаване състояние. Според Юри Коптев, един от шефовете на Руската космическа агенция, годишните разходи по поддържането на "Мир" са оптимизирани от 250 на 100 милиона долара през последния един месец. Това, изглежда, също няма да помогне много на руснаците да спасят 33-метровия комплекс-ветеран.
"Преценихме, че най-добрата възможност е да изтеглим екипажa някъде през август", обяви миналия вторник говорителят на руската космическа агенция Вячеслав Михайличенко. В момента "Мир" дава подслон на трима космически специалисти - руснаците Виктор Афанасиев и Сергей Авдеев, както и на френския им колега Жан-Пиер Енджер.
Преди заминаването си екипажът ще инсталира на борда нова компютърна апаратура, която ще позволи на наземния контрол да управлява станцията без помощта на космонавти, твърдят звездните експерти. В момента "Мир" обикаля Земята на височина от около 380 километра, но след напускането на персонала ще започне бавно да се спуска към плътните слоеве на атмосферата. Когато станцията слезе на височина под 200 километра, тя ще получи последни инструкции от наземната командна база, след което ще бъде насочена към повърхността на планетата. Планира се при падането тя да изгори почти изцяло, а останките да паднат в световния океан. Процедурата вероятно ще бъде извършена през февруари или март 2000 г., освен ако не стане чудо и руснаците успеят да намерят пари за съживяването на орбиталния комплекс.
Последните няколко месеца от живота на станцията "Мир" бяха изпълнени с много внезапни обрати и перипетии около нейното бъдеще. Преди около све седмици руският президент Борис Елцин даде зелена светлина на своите специалисти да запазят околоземния комплекс за още няколко години, стига да не ангажират правителството с финансирането на проекта. От друга страна, космическите експерти на Москва са подложени на масиран натиск от своите западни колеги да се откажат от "Мир", за да могат да фокусират основните си ресурси за довършването на международната космическа станция, чийто график фатално изостава. Според НАСА забавянето е изцяло по вина на руснаците, които не желаят да се отказват от своите самостоятелни звездни програми и така мълчаливо бойкотират работата по най-голямото интернационално космическо начинание.
Първите два компонента от новата международна станция бяха изстреляни през ноември и декември. Следващият сегмент, където ще живее екипажът, в момента е подложен на предстартови тестове в хангарите на космодрума "Байконур" на територията на Казахстан. Изстрелването му е планирано за септември, но според информацията от концерна "Енергия" полетът отново ще се забави. Изграждането на новата станция ще струва 60 милиарда долара и е съвместно начинание на САЩ, Русия, Европа, Япония и Канада.
Притиснати в клещите на свои и чужди, руските космически изследователи бяха принудени да търсят външно финансиране. Според корпорацията "Енергия", която стопанисва станцията, парите е трябвало да дойдат от богат и ексцентричен частник. Петдесет и една годишният британски бизнесмен Питър Лайуелин обещал да плати 100 милиона долара в замяна на едноседмичен престой на борда на "Мир".
Миналата седмица обаче тази възможност отпадна, тъй като англичанинът не съумял да събере цялата сума. Всъщност цялата история с парите на Лайуелин е твърде съмнителна от самото начало. Въпросният бизнесмен не се слави с много добро име и води доста дела из щатските съдилища. Пред американски медии той обявява, че никога не е имал намерение да плаща за полета на "Мир". Според него полетът щял да послужи като реклама на кампания за набиране на средства за изграждането на детска болница. В крайна сметка обаче пируетите на британския бизнесмен принуждават шефа на руското звездно градче генерал Пьотр Климук да дръпне шалтера на 120-тонната космическа гордост на Москва. По ирония на съдбата това ще стане въпреки прекараните няколко относително спокойни месеца след серията от аварии, особено почти фаталния сблъсък с товарния кораб "Прогрес" при маневри за скачване през юни 1997 и избухналия няколко дни по-рано пожар на борда.
Орбиталната станция "Мир" всъщност е най-дълго оцелялото обитаемо космическо съоръжение на човечеството. Когато първият й модул е изстрелян на 20 февруари 1986 г. плановете са тя да функционира само пет години. Разпадането на СССР и последвалата икономическа криза обаче принуждават руснаците да се справят с ограничени ресурси в своите космически изследвания. Поради тази причина "мандатът" на станцията неколкократно е продължаван. "Мир" функционира почти безотказно до 1997 г. След това обаче износването на отделните компоненти си казва тежката дума. В периода февруари 1997 - май 1998 г. станцията претърпява най-малко 27 средни и по-големи аварии. Черната серия започва на 24 февруари 1997 г., когато космонавтите се опитват да сменят въздушен филтър. Ненадейно той избухва в пламъци, цялата станция се напълва с дим, а екипажът е принуден известно време да носи кислородни маски. Следващият крупен гаф е на 25 юни, когато при автоматичната процедура за скачване седемтонният товарен кораб "Прогрес" се удря в "Мир" и пробива дупка в научноизследователския модул "Спектър". В резултат на катастрофата е повреден и един от соларните панели. Два дни по-късно срив в компютърната система оставя станцията без ориентация. През лятото на 1997 г. електрониката на орбиталния комплекс се поврежда поне три пъти. На 8 септември същата година космонавтите дори са принудени за известно време да изгасят всички уреди с изключение на животоподдържащите инсталации. До пролетта на 1998 г. екипажът на "Мир" е принуден да се бори с периодични гафове в системите за температурен контрол, за автоматично скачване и за отваряне на шлюзовете. Последният крупен инцидент застига орбиталния комплекс на 30 май миналата година, когато централният процесор за пореден път блокира. Руските космонавти решават проблема по добрия стар и изпитан начин на Бил Гейтс, като рестартират компютъра. Следва една година относително спокойствие. Въпреки това безпаричието, изглежда, ще затвори и тази страница от космическия кръстоносен поход на руснаците.
Умният социолог и красивата журналистка
Имало един умен социолог. Той се влюбил в красива журналистка. Майка му наблюдавала накъде отива работата и предупредила:
- Хей, ти да не вземеш да се ожениш за нея? Ходи с нея, спи с нея, само не се жени за нея!
- Защо бе, мамо? - разсърдил се социологът. - Защо не одобряваш нито едно момиче, с което съм тръгнал?
- Хм, момиче - свила устни майката. - Първо на първо, тази журналистка се облича като проститутка, второ - пуши като комин, и трето много лъже.
- Ти пък откъде знаеш, че много лъже?
- Знам аз, чета й работите... Социологът се замислил и направил допитване до колегите. Според тях в 65 на сто от случаите синът се поддавал на внушението на майката, в 25 на сто правел точно обратното, а в 10 на сто се напивал като свиня и осъмвал в някое трамвайно депо. Представителната извадка за столицата обхващала хиляда ергена от двайсет до четиридесет. Една вечер социологът съобщил крайното решение на майка си:
- Мамо, реших да се оженя.
- Надявам се, не за журналистката! - свила вежди майката.
- За журналистката.
- Много си глупав! Един ден ще се разкайваш!
Глупав, неглупав, социологът се разписал в гражданското, после с булката отишли на сватбено пътешествие и заживели заедно. Минали шест месеца. Един ден майката видяла, че синът й седи нервен на балкона и пуши цигара след цигара. Попитала го защо е нервен.
- Не съм нервен - изкрещял синът и ритнал една саксия.
Майката познавала добре сина си. Сложила ръка на рамото му.
- Кажи с какво те ядоса оная... красивата журналистка?
Умният социолог въздъхнал:
- Тя ме лъже, мамо. Гледа ме в очите и ме лъже.
Очите на майката гневно засвяткали. Ама - лайденска стъкленица.
- Кого предупреждавах аз? Кога я хвана, че лъже?
- Вчера. Отишла за интервю при Драгомир Драганов, а той й отказал.
- Видя ли на каква лъжкиня попадна? - злобно тържествувала майката. - Драгомир Драганов никого не е върнал.
- Точно в това е проблемът - казал мрачно умният социолог. - Цяла България знае, че Драгомир Драганов на никого няма да откаже да даде интервю, а тя да ми излиза с този номер... За глупак ли ме смята?
- А, не, за умен социолог! - рекла майката и тръшнала вратата.
След седмица синът отново споделил:
- Мамо, тя ме излъга втори път. И историкът Божидар Димитров й отказал интервю... Този път майката тъжно поклатила глава:
- Сине, сине, даваш ли си сметка с каква жена живееш? И Божидар Димитров да й откаже!
От този ден нататък между младоженците се явила такава дълбока пукнатина, че и Вежди Рашидов не могъл да я запълни с приказките си.
Тези приказливи хора, животните
Когато имам малко време, излизам на балкона и като цар Соломон слушам какво си приказват животните в моя двор.
Котката скача на оградата, дреме на слънцето и мърмори:
- Далече от кучетата и близо до врабците! Важното е да имаш ясна гражданска позиция! И при хората е така... Преминава облак, сянката му бяга през градината.
Два дъждовни червея са излезли на разходка:
- Прекалено усърдно се молихме на Бога за дъжд!
- Защо мислиш така?
- Прати ни градушка!
Чувам лай, подсвиркване и човешки глас.
Съседът учи кучето си да донася хвърлената пръчка.
- По дяволите - оплезва език то - съсипах се от тичане! Докога ще я карам така?
- Докато си нечие куче! - обажда се от балкона папагалът.
Изнесли са клетката на папагала на слънце и той оглася двора с мъдростите си. Хапва просо, хвърля люспи и казва:
- Като си представя какво е в джунглата, направо ми се плаче! Демокрация, свобода на придвижването! Обаче е пълно с питони, хищни нокти, остри зъби... В клетката не се спазват правата на папагала, гледаш света през решетки, но - никакви питони наблизо и редовно - просо на корем!... Всяка вечер сънувам, че са закачили клетката ми на един клон в джунглата!
Поглеждам към марулите. Росата свети по листата им.
Кокошките крачат бавно из градината, ровят пръстта, после застават на един крак и беседват:
- Какво прави тоя петел?
- Не питай!
- Защо?
- Съвсем е изкукуригал!
Слагам ръка да не ми пречи слънцето и виждам в здравеца как се разхождат охлюв и охлювче.
- Охлювите са щастливи същества, синко!
- Защо, тате?
- Домъчнее ли им, винаги могат да се приберат у дома си!
Какви смешни неща си говорят животните! Не ми омръзва да ги слушам. Забавлявам се искрено.
Само понякога се замислям защо гълъбът строи гнездо във водосточната тръба. Дъждът два пъти отнася гнездото, а той все строи.
- Не мога иначе! - казва гълъбът.
Като гледам колко е шарен светът, мисля, че онзи коментатор може да излезе прав и Бог наистина ще се окаже българин!
Изборизми
Народът гласува против себе си, като разбра с кого си има работа.
Един кандидат е напълно достатъчен. Знам по себе си.
Крайните резултати от изборите въобще не бяха обявени, тъй като изборите бяха тайни.
Управляващата партия е толкова силна, че утре би могла да се яви на избори сама.
Съдейки по броя на преброителите, преброяване на гласовете действително е имало.
Постигнато е пълно съгласие по всички въпроси. Само опозицията е против.
"Натискай силно спирачката!"
Специалисти по сигурността на автомобила откриха защо стават някои катастрофи, които са могли да бъдат избегнати. Основният извод е, че човек не е биологично предразположен към правилното спиране на автомобила. Приливът на адреналин при опасна ситуация тласка хомо сапиенс към паническо бягство. Тъй като в колата това е невъзможно, потокът от хормони затормозява шофьора и той не натиска правилно спирачката, смята Дитрих Унгерер, професор от Бременския университет. С помощта на манометър, който показва налягането в спирачната система, се доказва, че в критичен момент по пътя водачът на автомобила натиска твърде леко спирачния педал. При направени стотици тестове, казва Герд Есер, специалист по спирачките в концерна "Даймлер Крайслер", се повтаряше една и съща грешка - в решителния момент хората не удариха спирачката рязко и силно. А последствията може да са фатални - при такива случаи спирачният път на колата може да се увеличи с до 90 процента.
Големите автомобилни фирми коригират човешкия недостатък с помощта на електроника. Така нареченият спирачен асистент чрез специален сензор, монтиран на спирачния педал, напипва опасната пътна ситуация и автоматично увеличава налягането в спирачната система. Но електронните и механични помощници се монтират серийно само в най-скъпите модели или пък допълнително поставени, струват много пари. Затова мнозинството от шофьорите трябва да приспособят психиката си към законите на механиката. За това са необходими само тренировки и малко повече воля.
Херман Алерс, инструктор по обучение на шофьори в германския град Вилмерсхафен, е открил твърде прост, но много ефективен метод. На арматурното табло на учебния автомобил е монтирал голям манометър, който точно показва налягането в спирачната система при натискане на педала. Алерс твърди, че почти всички начинаещи, но и много шофьори с дълъг стаж, спират колата с налягане в системата от около 18 атмосфери. За достигане оптимален спирачен ефект обаче са необходими над 100 бара налягане. Психологическата бариера се преодолява чрез десетки спирания, като при всяко ученикът научава постижението си от инструктора. Някои по-нежни души се страхуват дори да не счупят педала на спирачката, споделя Алерс. Други се притесняват, че колата ще спре внезапно. В крайна сметка обаче всички започват да спират правилно не само на тренировките, но и в реални ситуации.
Френска лучена супа
Продукти за 4 порции:
Обеления лук нарязвам на тънки шайби. В голяма тенджера карамелизирам леко захарта и маслото. Добавям лука и ситно нарязания чесън, поръсвам с оцета и задушавам. Сипвам виното и варя, докато се редуцира наполовина. Добавям бульона и варя на тих огън около 15 мин. Подправям с естрагона, сол и пипер. Готовата супа сипвам в затоплени гювечета, разпределям отгоре кротоните, поръсвам с кашкавала и запичам в гореща фурна (180 градуса) до златистокафяво. Сервирам я веднага, много гореща.
Бакърджиев - с черен джип и сако на розови тиренца
Джип "Форд", чисто нов - голям и черен, е последната придобивка на вицепремиера Евгений Бакърджиев. С този ход той изравни и поведе по автомобилно обзавеждане всичките си колеги от партията и правителството. Колегата му Александър Божков бе пратен в публиката с неговия любим на мутресите джип "Тойота". Затъмнен бе и доста употребяваният джип от същата марка на Христо Бисеров.
Возилото със затъмнени стъкла Бакърджиев публично демонстрира във вторник след заседание на НИС на СДС. Заместникът на Костов пристигна в целия си блясък на пресконференция на синьото ръководство, придружен на всичкото отгоре и от пилотна кола. По закон с тази привилегия се ползват президентът, шефът на парламента, премиерът и министърът на вътрешните работи. Доскоро вицепремиерът демонстрираше абсолютна незаинтересованост към благата на автомобилната промишленост и дори братски кореше Антоан Николов. Шефът на столичната община отиваше дори до министерството на Бакърджиев с три коли - мерцедес в "сандвич" от беемвета, гарнирани с три сини лампи.
Всички наблюдатели на суетата Бакърджиева от години се обзалагат, че няма кой и какво да го принуди да се прости с любимото тъмносиньо сако с метални копчета, до болка познато на българската и световната общественост. Аудиторията обаче занемя, когато установи, че само за седмица вицепремиерът разходи по политическия подиум цели три чисто нови костюма - всичките решени в сиво. Хитът в новия му гардероб бе предложен на публиката в комплект с джипа. Костюмът откъм лъскавина дори превъзхождаше автомобила, почти невидими розови тиренца по плата съвсем докарваха дрехата до последен писък на модата.
Да отмъсти за всички надбягани в СДС от новия имидж на Бакърджиев се зае само главният секретар Христо Бисеров. Той умишлено се появи последен на пресконференцията и разходи пред журналисти и колеги новата си вратовръзка - също тъй лъскава и много розова. Донесена направо от Китай.
Диалектика
Министърът на вътрешните работи
Депутатът
Шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции
Шеф-надзорникът на Агенцията за приватизация
Шефът на Булгаргаз
Главният прокурор
Главният редактор на "Стандарт"
ВИЦ НА СЕДМИЦАТА
Софиянски в отпуск против уроки
Стефан Софиянски съобщи, че излиза в двуседмичен отпуск, за да се подготви по-добре за предстоящите предварителни избори в СДС за кмет на столицата.
Продължителната си почивка столичният градоначалник мотивира с лошия спомен от един друг конкурс, на който се яви преди време - "преди конгреса на Българския футболен съюз си взех само една седмица и загубих". Тогава шеф на съюза стана конкурентът му Иван Славков.
Сега явно против уроки и след пряката намеса на Евгений Бакърджиев кметът ще се готви двойно по-дълго.
Притесненията на Софиянски са толкова силни, че станаха известни чак в Китай. Както съобщи БТА той пратил писмо "до кмета на Китай", с което уведомил, че отлага посещението си там. Анализатори на суеверието на кмета твърдят обаче, че основната причина за отлагането е дългият престой на главния секретар на СДС Христо Бисеров край китайската стена преди седмица. Не се знаело какво му е постлал там и дали не е оставил агенти, които после да съобщят тайните, които Софиянски е научил от китайския си колега. Както добре е известно, местната компартия там печели всички избори вече 50 години.
Накратко
Българските футболисти вече няма да имат статут на чужденци в клубовете от страните, членки на Европейския съюз (ЕС), съобщи италианската агенция АНСА. Същото ще важи и за останалите страни от Източна Европа, Турция и държавите от Магреба (Алжир, Мароко, Тунис). Това изключение влиза в сила заради търговските спогодби, които изброените страни имат с ЕС. Агенцията обаче не съобщи дали УЕФА ще трябва да ратифицира допълнението към правилника "Босман" или то влиза в сила автоматично, както и от кога ще стане това. Предполага се обаче, че клубовете от ЕС ще могат да картотекират неограничен брой футболисти от тези държави още от новия сезон.
Халфът на "Левски" и националния отбор Илиан Илиев подписа тригодишен договор с португалския първодивизионен отбор "Маритимо". Футболистът не получи предложение за нов контракт от синия клуб и побърза да си уреди нещата преди мачовете на държавния тим срещу Полша и Англия.
ЦСКА завърши наравно 2:2 контролата с "Раднички" (Ниш) в Панчарево. След мача червените проведоха управителен съвет, на който старши треньорът Димитър Пенев прочете отчета си за изтеклия сезон. Не е ясно дали той ще запази поста си и през следващия сезон, след като си взе сбогом с някои от футболистите.
Баскетболният отбор на "Черно море" спечели за втори път титлата, след като в петия финален мач победи "Левски" с 88:81 (52:36). Няколко дни след това старши треньорът на тима Симеон Варчев се оттегли от поста, но остана заместник-председател на клуба.
Парите от Българския спортен тотализатор ще отиват само за спорта, гласи окончателно приетият Закона за хазарта. Освен това държавата ще подпомага допълнително спорта поне с толкова, колкото данъци е платило тотото плюс 10 процента от налозите върху частните хазартни игри.
Центърът на "Ню Йорк" Патрик Юинг ще пропусне останалите срещи на отбора си до края на плейофите в НВА. Медицински преглед е установил, че Юинг има частично разкъсване на ахилесовото сухожилие на левия крак. След първите два мача от финалната серия на Източната конференция резултатът между "Ню Йорк" и "Индиана" е равен (1:1). Нюйоркчани станаха първият отбор в историята на НБА, поставен под No8 в схемата на елиминациите, който стигна финал в една от конференциите.
Световният шампион по шахмат на ФИДЕ Анатолий Карпов (Рус) няма да участва в отложеното заради самия него световно първенство в Лас Вегас. Шампионатът бе насрочен в началото на януари, но по настояване на Карпов бе отложен за юли. Руснакът ще заведе дело, чрез което ще се опита да блокира състезанието, тъй като по регламент то трябва да се провежда веднъж на две години. Карпов защити титлата си през януари 1998 г. и трябваше да я запази до 2000 г., но ФИДЕ реши първенствата да са всяка година.
Футболистите изиграха още един сезон. Защо?
Футболният сезон на сметките завърши. Най-добър в изчисленията за втора поредна година се оказа Гриша Ганчев и неговият отбор "Литекс". "Левски" (Кн) и ЦСКА също успяха да вземат своето, а "Левски" и Локомотив (СФ) се оказаха големите губещи. Останалите участваха в ролята на кръчмар. Изпълняваха поръчки и бършеха масите след това. Родният запалянко стана свидетел на един трагикомичен шампионат, в който Българският футболен съюз окончателно срина авторитета си на организация. В първенството почти без проблем можеше да се прозре кой къде ще спечели (загуби) и защо целта оправдава средствата. Затова думата корупция замести футбол, а оределите трибуни скандираха "мафия". Абсурдът обаче е, че никой не знае дали това първенство е законно или не. Председателят на Комитета за физическо възпитание и спорт Цвятко Барчовски отказа да лицензира ФК "Нефтохимик" заради непълна документация, а БФС не можа да накара ексцентричния президент на бургазлии Христо Порточанов да ги достави, където трябва. Теоретично е възможно да се стигне и до прекрояване на крайното класиране след някой друг ден, в случай че бъдат приети жалбите на шефа на "Левски" Томас Лафчис до ФИФА и УЕФА за лиценза на "Нефтохимик" и за скандалното решение на Апелативната комисия за Албан Буши.
Куриозното в шампионата ни бе, че въпреки невероятното политическо лоби на "Левски" Гриша Ганчев пак успя да спечели шампионата. Футболистите на "Литекс" грабнаха за втори път титлата, независимо че изглеждаха малко по-слаби и не чак толкова мотивирани както предишния шампионат. Задкулисните игрички обаче се оказаха решаващи, като кулминацията им бяха мачовете на "Литекс" с ЦСКА в предпоследния кръг на шампионата и на финала за купата.
След шеметните почерпки в Ловеч Гриша Ганчев вече крои планове да направи пробив и в европейските турнири и отборът му да играе десет мача в Шампионската лига. "Литекс" вече заработи 105 000 долара от предстоящото си участие в първия предварителен краг. Мачовете са на 14 и 21 юли, като жребият е на 30 юни в Женева.
Четвърта година "Левски" остава без шампионска титла и ще трябва да се утешава с второто място. По пътя към титлата сините сгрешиха само веднъж през пролетния полусезон, но провалът в София срещу "Литекс" се оказа фатален. Томас Лафчис може да се сърди единствено на подопечните си, които през дъждовната есен направиха безсрамното 2:2 с "Шумен" на стадион "Васил Левски" само за да смачкат фасона на бившия треньор Вячеслав Грозни. Същото се повтори и във Варна със "Спартак" за 1:2. На хората от "Герена" им остава да запишат в архивите клубния си рекорд от четиринадесет победни мача за пролетния полусезон и да чакат следващия.
Кюстендилският "Левски" пък постигна епохален успех. За първи път в историята си отборът стигна до третото място в шампионата и от благодарност натири треньора си Аспарух Никодимов. Причината бе отпадането на тима за купата на страната след поражение от ЦСКА. Бронзовите медали обаче са по-скоро утешителни, тъй като не дават право за участие в европейските турнири. В Кюстендил бе сътворен и най-големият скандал на първенството, когато на стадион "Осогово" играчите на ЦСКА Ивайло Иванов и Адалберт Зафиров бяха бити от местни здравеняци по време на почивката. След драмата БФС отново реагира неадекватно, наказвайки и двата отбора.
Президентът на "Локомотив" Сф Николай Гигов пак се изяви като най-големия футболен идеалист у нас. Вместо да си купи шампионската титла, той даде два пъти повече пари за селекцията на Георги Василев и пак нищо не направи. Гочето пък обяви, че окончателно отказва да практикува професията си у нас и напусна червено-черните. "Не мога да оставя мошениците от БФС да се подиграват с труда ми и да съм част от пошлата игра", заяви треньорат.
Най-успешният български тим ЦСКА остана на пето място след един противоречив за клуба сезон. Треньорът Димитър Пенев попадна във въртележката на правителствения натиск срещу президента на клуба и на Мултигруп Илия Павлов. Той понесе последствията от атаката на военните срещу собствения им клуб, както и от вътрешните интриги, подклаждани от амбиции на помощници за стола му. Пенев успя да превърне смятания за провален сезон на ЦСКА в доста успешен - осем мача в европейските клубни турнири и спечелване на купата на страната, въпреки че финалът бе цирк без публика. Той удържа докрай и получи правото да заведе отново възпитаниците си в Европа, ако обаче не бъде сменен преди това. В Борисовата градина се обсъжда идеята босът Илия Павлов да отстъпи мястото си на Гриша Ганчев. Добрата стара "Славия" пък окуця след преотстъпването на Георги Бачев в "Левски" и се установи в златната среда. В началото на сезона славистите имаха амбиции за спечелване на купата, но не им стигнаха парите за това. Белите избраха Венцислав Стефанов за президент и той обеща догодина да бъде по-различно.
БФС не допусна А група да остане без пловдивски отбор. Оцеляването на любимия на президента Петър Стоянов "Ботев" бе подпомогнато от Гриша Ганчев, след като сателитният на "Литекс" "Добруджа" изпрати "Шумен" в Б група. Като изненада може да се тълкува появата на "Беласица" и особено на "Олимпик" (Тетевен) в елитната група.
Основни виновници за недъгавото състояние и ниското качество на футбола в България са футболният съюз и президентите на клубовете, които търсиха победа на всяка цена, е мнението на треньора на "Славия" Стоян Коцев. "Навсякъде по света има уреждане на мачове, но тук се прави много фрапиращо. Доказателства за уредени срещи никога няма, но безобразното съдийство винаги има решителна дума", каза Кано. Според него негативна роля е изиграло лошото финансово състояние на клубовете, което се отразило върху качеството на играта. "Самите футболисти също са на ниско равнище. Няма такива, които да се открояват с кой знае какви качества. Предишните години във всеки отбор имаше по трима-четирима водещи играчи. Сега съзнанието и културата им пречи да се раздават 90 минути на терена. Дори парите не могат да ги раздвижат. Даваш им, харчат ги за две-три седмици и после пак недоволни, коментира белият наставник.
Министърът на земеделието стана президент на волейбола
Националният треньор на мъжкия отбор бе сменен заради неприемливи условия
Поредният роден политик оглави спортна федерация, след като министърът на земеделието, горите и аграрната реформа Венцислав Върбанов бе избран за президент на волейбола. На скандално общо събрание, насрочено от Софийския районен съд, той събра 79 гласа от 125 възможни. Единственият му конкурент - бившият национал и настоящ вицепрезидент на Българска федерация по волейбол (БФВ) Красимир Димитров, получи само 46 вота, след като Стоян Стоев се оттегли в негова полза. Кандидатурата на Върбанов пък дойде от изпълнителния директор на ЦСКА Спиридон Зегов и бе официално издигната от плевенския "Спартак".
Сега министър Върбанов наред със задълженията си към държавата според предизборната си платформа се натовари и с възстановяване името на българския волейбол в международните среди, работа с подрастващите, повишаване квалификацията на треньорите, осигуряване на стабилна финансова политика и спиране на трансферите под масата. Той обеща да се опита да отблокира замразените сметки на волейболната централа и да намери пари, като привлече богати фирми да помагат на спорта. Засега обаче най-сигурни били средствата, които се полагат от Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта. Върбанов ще търси и отговорност за липсите според ревизионния акт на федерацията - все работа, подходяща за ранга и неограничените възможности на един български министър. "Не съм политическа фигура във волейбола, а независим кандидат", определи се сам пред събранието г-н Върбанов. За първи съветници в новото си амплоа той посочи бившия капитан на националния отбор по волейбол Димо Тонев и Димитър Златанов. За генерален секретар най-вероятно ще бъде назначен Цветан Павлов.
Цирка в аула "Максима" на Националната спортна академия разигра отново експрезидентът Валентин Заяков. Той демонстративно напусна форума още след избора на ръководни органи на събранието, като покани и съмишлениците си да го последват. Те обаче останаха по местата си. Заяков очакваше да председателства събранието, както бе изискал д-р Рубен Акоста, шеф на международната федерация (ФИВБ), но делегатите избраха за тази работа Петромил Сотиров. Така единственият наш шеф, признат от световната и европейската федерация до момента, на събранието дори не прочете доклада си. В него Заяков трябваше да изложи задължителния отчет за дейността в периода на шестмесечното лутане, довело до изхвърляне на българския волейбол от международни изяви. Валентин Заяков не участва и в гласуването за нов президент. Той заяви, че напуска в знак на несъгласие с решението на делегатите, които не са спазили конституцията на ФИВБ, понеже са манипулирани от трите софийски клуба ЦСКА, "Левски" и "Славия". Главният виновник за бъркотиите на българския волейбол обяви, че не възнамерява да оттегли молбата си за регистрация на своя управителен съвет от август 1998 г. от Върховния касационен съд. Докато обаче документът не бъде оттеглен юридически, управителният съвет на Венцислав Върбанов не може да бъде вписан в регистрите и с това съдебната борба в българския волейбол може да продължи, като министърът рискува да бъде въвлечен активно в нея. "Искрено се надявам всичко да мине нормално и съдът да признае новото ръководство на БФВ, каза президентът на БОК Иван Славков, преди да замине за Лозана. Ако нещата в скоро време не се оправят, като се върна след няколко дни, ще размахам сабята."
След като проваленото на 25 март събрание се проведе миналата неделя, БФВ би трябвало да се счита отново за член на международното волейболно движение. "Наказанието на представителните отбори на България за неучастие в международни волейболни прояви ще бъде анулирано и вече можете да смятате, че страната ви отново е в голямото семейство на световния волейбол, каза Ролф Андресен, вицепрезидент на ФИВБ, който пристигна у нас като официален наблюдател. Андресен и председателят на КМФВС Цвятко Барчовски подписаха протокол за начина, по който е преминал форумът. Това на практика бе и признанието за неговата легитимност. Само три дни след това ФИВБ анулира ефективно наказанието на България и националният ни отбор отново придоби право да участва в международни прояви. Световната федерация призна и избора на Венцислав Върбанов за президент на БФВ.
Новото ръководство реши да смени и националния треньор, като на мястото на Георги Василев управителният съвет назначи Брунко Илиев. Под ръководството на Илиев България спечели четвърто място в Световната лига през 1994 г. Петдесет и три годишният специалист взе този сезон титлата с "Левски-Сиконко". "Причините Георги Василев да бъде сменен са условията, които той постави. Част от тях бяха финансови. Освен това Василев е подписал договор със старата федерация на Валентин Заяков", разясни Димо Тонев. До рокада в женския тим не се стигна и Стефан Панчев запази поста си на старши треньор. Новата управа обяви, че няма да погасява задължения на старата федерация, а ще плати само таксите в световната и европейската централа, както и премиите на мъжете и жените от световното първенство в Япония. Средствата са около 40 милиона лева, като половината ще дойдат от безлихвен кредит, отпуснат от Йордан Лазаров, президент на "Левски-Сиконко", а останалите пари ще броят Митко Иванов и Петко Петков от "ЦСКА - Роял кейк".
Провалихме се на европейското по гимнастика
Българският отбор по художествена гимнастика изигра най-слабото си европейско първенство. В Будапеща (Унг) двете ни момичета в индивидуалното -Пролетина Калчева и Виктория Данова, попълниха места в края на таблицата -14-о и 16-о, а ансамбълът жени завърши осми. Добре, че девойките спечелиха сребърни медали, иначе трябваше да си заровим главата в пясъка от срам, тъй като приказките за пристрастно съдийство вече се изтъркаха.
В унгарската столица рускинята Алина Кабаева стана за втори път европейска шампионка със спъване във въжето и оплитане на лентата. Втора се нареди Юлия Раскина (Бел), а трета - Ева Серано (Фр). При ансамблите изненадата е първото място на Гърция, следвана от Русия и Беларус.
Доскоро и българските гимнастички се състезаваха за медали. Сега броят местата, за да не изпаднат от разпределението на квотите за олимпиадата в Сидней 2000, което е само след четири месеца в Осака (Яп). Преди време гимнастиката ни впечатляваше с оригиналност и риск в композициите, а сега няма нищо интересно, което да изправи публиката на крака. Твърде дълго експлоатирахме фолклорните мотиви в музикалния съпровод и те май омръзнаха на всички. Стара музика, стари елементи, липса на качества и остаряла техника - с такива архаични методи не се печели. Откакто рискът в композициите не носи точки, се хвърлихме на елементарни съчетания, но дори тях не изпълняваме без грешка. Дебютантката Пролетина Калчева изтегли лош жребий и игра първа на еврошампионата. Тя с нищо не очарова съдийките и те използваха съчетанието й за база на останалите гимнастички. Виктория Данова пък започна с грешки и още първия ден гони топката си по квадрата. Явно е, че с тези две момичета квота за Сидней няма да видим, а по-кадърно поколение се очаква да излезе след година-две най-малко. За да си върнем позициите и уважението, трябва да предложим много повече от другите, а ние сме толкова отчайващо слаби, че и съдийките не могат да ни помогнат.
Ансамбълът също не е най-добрата селекция. С момичетата в последния месец работи старши треньорката Нешка Робева, след като специалистката в този жанр Лушка Бъчварова отказа да готви гимнастички, които не са за нейната класа.
Девойките обаче накараха всички в Будапеща да говорят за тях. Възпитаничките на Илиана Раева и екипа й Веселка Кирова -Таня Стоянова представиха две различни съчетания с пет ленти. Шашнати, съдийките дълго разлистваха правилника да видят дали е разрешено, но никъде не прочетоха, че е забранено. Новаторството на Илиана спечели любовта на публика и специалисти и получи лични поздравления от най-видни деятелки в художествената гимнастика.
Още повече че тя показа подбор на красиви деца с много качества. Парадоксът е, че тези девойки стърчаха половин глава над жените ни. Поради крехката си възраст те обаче не могат да се явят за олимпийски квоти в Осака, но нищо не им пречи да играят в Сидней догодина. "Девойките са надежден и хубав състав. Представянето им в Будапеща бе най-радостното нещо, защото се вижда, че България има бъдеше независимо от лошия резултат при жените в индивидуалното и ансамбъла. Заварвам много ниско ниво на родната гимнастика, но смятам, че нещата не са загубени", каза Мария Гигова, която от месец е новият президент на федерацията. От нея се очакват реформи, които да толерират единствено хора с идеи за атрактивна българска художествена гимнастика.
"Макларън" отвръща на удара
Пилотите искат промени в правилата с цел повече зрелищност
Когато в Монако "Ферари" обираше лаврите от двойната си победа, екипът на "Макларън" бе изпаднал в немилост. Само две седмици по-късно световният шампион при конструкторите отвърна на удара с удар - Мика Хакинен и Дейвид Култард заеха първите две места в състезанието за Голямата награда на Испания и върнаха интригата в надпреварата при пилотите. На пистата "Каталуня" край Барселона обаче се получи най-скучното състезание от началото на сезона и това стана причина пилотите сериозно да заговорят за промени в правилата, които да направят Формула 1 по-зрелищна.
Доколкото все пак имаше вероятност да се състои двубой между "Макларън" и "Ферари", всичко приключи със старта. Хакинен и Култард стартираха перфектно за разлика от състезанието в Монако, където загубиха в първите 100 метра. Култард този път изпълни великолепно задачата си и блокира и двата автомобилите на "Ферари". В желанието си да помогне на своя съотборник Ървайн изпусна второто място.
От тази битка най-добре се възползва световният шампион за 1997 г. Жак Вилньов, който изскочи от шеста позиция и се намести зад макларъните. Той в голяма степен реши състезанието. Шумахер се залепи зад гърба му, но така и не успя да го задмине 24 обиколки до първото влизане в бокса. "Може би имах шанс да го задмина в първата обиколка, но беше твърде рисковано, а и не знаех дали Жак ще реагира коректно, ако опитам", заяви Шумахер след финала.
През това време макларъните увеличиха преднината си и до края на състезанието трябваше да решат само един проблем, който за тях е основен през този сезон - издръжливостта на автомобила. За Култард шансовете за първото място приключиха в бокса. Той подмина мястото за спиране и това му костваше няколко секунди. "Опитах се да бъда възможно най-бърз при смяната на гуми, но в крайна сметка изпуснах мястото. Страхувах се само дали маркучът с бензина ще стигне до отвора на резервоара, но за щастие нямаше проблем. Извинявам се на момчетата, но това бе едва второто ми спиране в бокса през този сезон, след като не завърших три състезания", каза 28-годишният шотландец.
Борбата за третото място също се реши в бокса. По-бързата работа на механиците на Шумахер даде резултат. Малко по-късно канадецът отпадна поради технически проблеми и отвори вратата за четвъртото място на Ървайн.
Шумахер започна с бясно темпо да застига Култард, като стопяваше разликата с повече от секунда на обиколка. Както и преди два старта, шотландецът се оплака, че причината е в изоставащите коли, които отново не му дали възможност да ги задмине. В този случай виновникът бе Деймън Хил. "Деймън ме задържа повече от обиколка, а той е един от пилотите, които призовават към честна игра", оплака се той. Шумахер се оплака, че се е сблъскал със същия проблем няколко обиколки по-късно. "Бях спрян от един "Ероуз", който явно отиваше да пие кафе. Загубих ценно време, което ми трябваше", каза Шуми.
И тази интрига обаче се запази до момента, в който шотландецът не реши, че е крайно време да натисне газта до дупка. След втората смяна на гуми Шумахер, изглежда, окончателно се отказа да гони второто място. В последните 7-8 обиколки той опита да промени подреждането с мощен финален "спринт", но успя само да се залепи зад гърба на Култард, който спокойно финишира втори.
Победата на "Макларън" на "Каталуня" дойде в стил, който напомняше безапелационните успехи от миналата година. За първи път от началото на годината и двете коли бяха едновременно издръжливи и бързи. В същото време обаче не трябва да се забравя, че това е състезанието на "Макларън". През миналата година тук Хакинен и Култард отново постигнаха двойна победа по същия безупречен начин.
"Надявам се, че лошите дни за нас свършиха и отсега нататък ни очакват само приятни мигове. Колата и двигателят имат голям потенциал и вярвам, че механиците и инженерите ще ги подобрят още повече. Най-важното е, че решихме проблемите си с издръжливостта и доколкото разбрах, вече има замислени някои подобрения", заяви финландецът.
С успеха си той намали на шест точки преднината на Шумахер в генералното класиране при пилотите. При конструкторите обаче преднината на "Ферари" въпреки резултата от Испания 16:7 остава 15 точки.
Третото място на Шумахер на традиционно неудобното за неговия отбор трасе обаче изглежда сериозен успех по пътя към световната титла. Още преди две седмици той заяви, че в следващите няколко състезания той и "Ферари" могат да се надяват най-много на второ място, тъй като пистите подхождат повече на по-добрата аеродинамика на "Макларън". "Сега отиваме в Канада, където се надявам да бъдем по-конкурентоспособни. За нас ще бъде добре, че няма да има време за тестове и много предварителна подготовка", каза 30-годишният германец.
Борбата при по-малките отбори отново не мина без драматични обрати. Изненадата на състезанието бе представянето на Жак Вилньов, който дълго време се движеше трети и не даде никакъв шанс на преследващия го Шумахер да го задмине. Както и в предишни състезания, автомобилът му не издържа до края (отпадане в 40-ата обиколка заради скоростната кутия), но във времето, в което беше на пистата, той загатна за сериозните си възможности. Другият болид на БАР на Мика Сало завърши девети. "Добрият ми старт ме изненада, защото на тренировките през седмицата далеч не бях толкова бърз. Колата ми наистина бе отлично подготвена, щом не дадох шанс на Михаел да ме задмине до първото влизане в бокса", заяви канадецът. По-късно се счупи едно от крилата на задния му спойлер, което наложи извънредно посещение при механиците. Накрая дойде и проблемът със скоростната кутия. "Първата скорост изчезна напълно, докато излизах от бокса. Въпреки всичко състезанието ни дава кураж, че напредъкът ни скоро ще даде резултат", каза той.
Точно преди старта в Испания БАР обяви и сключването на сделка с "Хонда" на стойност 100 милиона долара. Японците, които преди години бяха страшилището във Формула 1, планираха завръщане в шампионата през следващия сезон със собствен отбор. Новата сделка, изглежда, слага край на тези планове. "Хонда" ще доставя три години свои двигатели на БАР, а чрез дъщерната си фирма "Муген" и "Джордан" ще получава мотори още две години. Японските инженери ще подпомагат БАР и в разработката на шасито, така че това да се превърне в отбора, символ на "Хонда".
Пилотите на "Джордан" този път нямаха добър ден и за първи път от началото на сезона не взеха нито една точка. Хайнц-Харалд Френцен отпадна поради повреда в скоростната кутия, а Деймън Хил успя да се добере едва до седмото място. Той направи единственото зрелищно задминаване в състезанието, като остави зад себе си Рубенс Баричело. В последните обиколки притисна здраво Оливие Панис от екипа на "Прост", но нищо повече. Абсолютно безлично се представиха и пилотите на "Бенетон". Джанкарло Фисикела и Александър Вурц завършиха 10-и и 11-и, след като стартираха от 13-а и 18-а позиция.
Скучното състезание и малкото зрелищни изпреварвания стана причина пилотите да надигнат глас срещу правилата във Формула 1. Те се обявиха за връщането на старите гуми без канали и по-широките автомобили. Бившият световен шампион Деймън Хил първи поиска промени, които да направят надпреварата по-зрелищна. Към него се присъединиха още Култард и Шумахер. "Задължително трябва да се върнем към по-широките коли и сликовете, ако искаме да има нормални състезания", заяви шотландецът.
Правилата се актуализираха два пъти през последните години, за да се намали скоростта, постигната от все по-съвременните разработки на окачване и двигатели. В момента се използват само гуми с канали - три на предните и четири на задните. Освен това бе стеснена максималната широчина на болидите. Напоследък шефът на Международната автомобилна федерация Макс Моузли изрази мнение, че дори е възможно да се въведат само всесезонни гуми, подобни на тези в серийните автомобили, което би направило болидите още по-бавни. "Ако това стане, ще е ужасно. Моузли казва, че през 70-те години се използвали само такива гуми, но тогава колите са били различни - доста по-широки от сегашните. Трябва да се върнем към времето, когато въздушната струя на предния автомобил можеше да се използва за задминаване. Сега това е по-трудно откогато и да било", заяви Култард.
В момента състезанията се решават предимно от аеродинамиката на колите и тактиката на отбора. От началото на сезона разместванията в класирането се получават в зависимост от влизанията в бокса. Самият Култард призна, че ако е бил изпреварен от Шуми при втората смяна гуми, той едва ли щеше да успее да си върне второто място. "Дайте ни сликовете и променете правилата", каза Шумахер, който излезе пред Вилньов именно заради по-добрата работа на механиците в бокса.

