Агенцията ще преговаря и с четирите купувача едновременно и ще предпочете този, с който договори най-изгодни параметри на сделката, съобщи Захари Желязков, изпълнителен директор на ведомството. Според него купувачът на авиокомпанията ще бъде избран до идния петък, 11 юни.
От наддаването отпаднаха "Еър рент" (Air Rent S.A.R.L) и "Дейта контрол" (Data Control), и двете с регистрация в Люксембург. Наскоро Желязков съобщи, че ще обяви с кои кандидати ще продължи преговорите за авиокомпанията след срещата му с представители на "Еър рент" на 31 май. На нея точно три седмици след изтичането на срока за подаване на оферти на 10 май кандидатът най-вероятно е трябвало да поясни дали в крайна сметка ще внесе дължимия си депозит. Това означава, че преговорите с истинските кандидати са били отложени със седмици в изчакване на нередовните да изпълнят ангажиментите си.
Според неофициална информация екипът на агенцията по сделката за "Балкан" смята за най-сериозни потенциални купувачи израелския консорциум (в него "Зееви" по последна информация е финансов инвеститор, "Аркиа" е дъщерно дружество на израелския национален авиопревозвач Ел Ал) и "Еър България", класиран на второ място в миналогодишното наддаване за "Балкан". Последният не беше признат от Желязков за кандидат за авиокомпанията, защото само поднови предишната си оферта, вместо да подаде нова в рамките на обявения срок. Надзорният съвет обаче отхвърли становището за недействителност на офертата и през изминалата седмица призна "Еър България" за кандидат за авиокомпанията. Въпреки че не е следвало традиционната процедура за оферти, след писмото за подновяване на предишното си предложение дружеството е доказало намерението си за участие, като внесло банкова гаранция от Международната банка за търговия и развитие.
"Юнион миниер" иска азотното производство на Агробиохим
"Юнион миниер" кандидатства за обособена част от "Агробиохим" - Стара Загора. Представителят на белгийската фирма у нас Филип Ромбаут е предложил сделка по схемата дълг срещу собственост, съобщиха източници от предприятието. "Юнион миниер" е собственик на Медодобивния комбинат в Пирдоп, който има да си прибира от Агрополихим около 1.6 млн. долара. Това е стар дълг, натрупан от доставки на сярна киселина за старозагорския химически завод. Според запознати "Юнион Миниер" ще се опита да получи срещу него азотното производство на "Агробиохим".
Източници от правителството потвърдиха през седмицата, че Ромбаут вече е активизирал лобито си в промишленото министерство и Агенцията за приватизация. Според тях обаче подобна сделка е доста неизгодна за държавата, особено като се има предвид, че дългът към "Юнион миниер" е малка част от общите задължения на торовия завод. "Агробиохим" дължи общо над 70 млрд. лева на бюджета и доставчици. Най-големи кредитори на дружеството са НЕК и Булгаргаз. Преди време изпълнителният директор на завода Васил Щерев подписа протокол за разсрочване на дълга към "Електроснабдяване" - Стара Загора. Отношенията с Булгаргаз обаче са все още неуредени. Заради натрупани големи просрочия държавната газова компания дори спря доставките на синьо гориво за Агробиохим.
Според служители от старозагорското предприятие само платиновият катализатор (който служи за окисляване на амоняка при добива на азотна киселина) струва много повече от дълга към "Юнион миниер". Тъй като белгийската компания няма опит в производството на торове, тя вероятно ще опита да продаде поточната линия в чужбина. Останалите съоръжения ще бъдат нарязани и предадени за скрап. Другият вариант е "Юнион миниер" да се опита да доведе отвън нов собственик на азотното производство. Това отчасти беше потвърдено и от самия Филип Ромбаут. "Наистина проявяваме интерес към активите на Агробиохим, но засега няма окончателно решение. Ще изпратим специалисти, които да проверят техническото състояние на съоръженията. Нямаме намерение да придобиваме собственост, а ще се опитаме да намерим фирма, която с наша помощ да възстанови част от производството, каза за "Капитал" шефът на "Юнион миниер" за България. Той обаче отказа да уточни към коя обособена част от Агробиохим проявява интерес.
Много е вероятно "Юнион миниер" да поиска подобна схема за замяна на дълг срещу собственост да бъде приложена и спрямо части от Агрополихим. Заводът в Девня дължи на МДК - Пирдоп, далеч по-голяма сума (около 6 млн. долара) и ако не бъде продаден в близките седмици на "Норск хидро", ще бъде обявен в ликвидация. Според специалисти от торовия бранш обаче Филип Ромбаут не иска да се ангажира със собственост в Агрополихим. Той има интерес само да се консумира сярната киселина на МДК и да му се плаща редовно. За тази цел на него не му е достатъчно да контролира дейността на новосформираното дружество "Фосфорни торове" ЕООД чрез свои хора в борда. Това лесно може да се постигне, като се имат предвид силните позиции на Филип Ромбаут в правителствените кръгове. През миналата седмица със заповед на промишленият министър Александър Божков за управител на "Фосфорни торове" ЕООД е бил назначен бившият служител на предприятието Георги Стратиев. Според слуховете от Девня неговата кандидатура е била одобрена лично от Ромбаут. Според шефа на "Юнион миниер" бъдещето на фосфорното производство в Агрополихим ще зависи изключително много от екологичната експертиза, която трябва да приключи до 4-5 месеца. В нейното изготвяне ще вземат участие специалисти от много заинтересовани страни, включително от Световната банка и европейски институции и фондове. Целта е да се направи пълен анализ на миналите екологични замърсявания, както стана със сделката с МДК - Пирдоп. Едва тогава ще стане ясно какво бъдеще може да се очаква за това производство. Според Ромбаут "Фосфорни торове" ЕООД не трябва да остава държавна фирма, но има много варианти, по които може да бъде прехвърлена в частни ръце. "Ние гарантираме цялата си напълно безплатна помощ на мениджмънта на новата фирма", каза Филип Ромбаут.
Баш продажбата на "Кремиковци" остава за септември
Освен италианската компания "Марчегалия" се търсят и други стратегически партньори
Държавата ще прехвърли обявените за приватизация 71% от акциите на "Кремиковци" на "Дару металс", след като двете страни по сделката - продавачът и купувачът, изпълнят поетите си ангажименти. Срокът за изпълнението на ангажиментите и съответно за прехвърлянето на акциите е 15 септември т.г. Това предвижда приватизационният договор за металургичния комбинат, утвърден от надзорния съвет на Агенцията за приватизация през изминалата седмица. Цената на сделката е един долар, а обещаните бъдещи инвестиции на купувача са в размер на 300 млн. долара. Програмата за трудова заетост по приватизационния договор предвижда съкращения на близо половината работници, като персоналът до края на годината трябва да остане 8700 души, а до 2003 г. - 7100 души. Новият частен собственик под една или друга форма ще трябва да се ангажира с над 450 млрд. лв. задължения на металургичния комбинат, тъй като по последни изчисления задълженията на "Кремиковци" към 30 април са близо 645 млрд. лв., а според правителствената рамка за продажбата на комбината държавата ще поеме само 183 млрд. лв. от неговите дългове.
"Ако трябва да бъдем честни - има риск да не се осъществи приватизацията на "Кремиковци", коментира Захари Желязков, изпълнителен директор на АП. Представител на консорциума "Аткинс" - "Райфайзен инвестмънт", посредник по сделката за "Кремиковци, поясни пред "Капитал", че договорът за приватизация ще влезе в сила в момента на подписването му, доколкото страните по него ще трябва да изпълняват задълженията си. Едва в резултат на това изпълнение и ако то изобщо стане факт обаче, ще има прехвърляне на собствеността. Датата 15 септември била избрана, защото през летните месеци държавните институции работели на забавени обороти.
По неофициална информация от АП и от посредника по сделката в момента се търсят нови стратегически инвеститори, които да гарантират бъдещите вложения на "Дару металс" в "Кремиковци". Финансовата подкрепа на италианската металургична фирма "Марчегалия" по сделката за "Кремиковци" и евентуалното й участие в управлението в крайна сметка се оказаха не единствените условия за същинската приватизация на завода, макар че, както се очакваше, в приватизационния договор ще влезе изискването купувачът да прехвърли акциите от комбината на бъдещото и все още нерегистрирано смесено дружество между "Марчегалия" и "Дару металс".
"Създаването на смесено дружество обаче не е кой знае каква гаранция, защото то ще бъде с невисок капитал (по предварителни сведения 1 млрд. италиански лири, еквивалент на 1 милиард лева - бел.ред.) Истинските гаранции са договорите за поръчителство за изпълнението на инвестиционната програма. Затова тези гаранции за изпълнение на инвестиционната програма ще се приемат и от всяко трето лице, одобрено от агенцията", коментира Захари Желязков.
Очакваните гаранции на инвестиционната програма - от "Марчегалия" или от друг инвеститор, са под формата на задължение за плащане на неустойки на стойност до 25 млн. долара годишно. Неустойките по договора всъщност са в размер на половината от обещаните инвестиции от 50 млн. долара годишно за срок от шест години. Отделно АП и посредникът по сделката са изискали от очаквания стратегически инвеститор да внесе записи на заповед на обща стойност 10 млн. долара.
Първата стъпка след одобрението на надзора е приватизационният договор да бъде утвърден и от Министерския съвет (според Желязков това се очаква да стане още идния четвъртък, на 10 юни), а след това да бъде подписан от АП и от избрания купувач "Дару металс". После държавата и условният нов собственик трябва да се заемат с уреждането на своите дялове от задълженията на завода. Основният ангажимент на държавата е да уреди обещаното отписване на 183 млрд. лв. от задълженията на "Кремиковци", като парите за тяхното покриване трябва да се отпуснат от фонда за разходи по структурната реформа, по който в тазгодишния бюджет са заделени общо 240 млрд. лв. Според правителствената рамка сумата от 183 млрд. лв., от които се разтоварва купувачът, се формира от 100 млрд. лв. поемане на скрити и условни задължения (предимно неплатени мита) и от поемане на общо 83 млрд. лв. задължения към основните доставчици на "Кремиковци" - Булгаргаз, НЕК и БДЖ. За дълговете, които излизат от общата сума на 83 млрд. лв., купувачът трябва да сключи петгодишни споразумения за уреждането им с трите държавни монопола. "Дару металс" освен това трябва да сключи тригодишно споразумение за уреждане на задълженията си към Националния осигурителен институт с двегодишен гратисен период. Агенцията за приватизация изисква от купувача също така споразумение със Стопанска банка, че ще встъпи в нейното задължение (формирано де факто от дълг на "Кремиковци" в рамките на тристранна сделка) към австрийската Контролбанк, и с Министерството на финансите за уреждане на дълга на "Кремиковци" към ДФРР в размер на 35 млн. долара. Задължението на металургичния комбинат по Закона за уреждане на необслужваните кредити в размер на около 110 млн. долара, формирано от вземанията на Контролбанк, ДФРР и натрупаните лихви, ще бъде формално отписано. Де факто обаче купувачът ще го изплаща по силата на споразуменията си със Стопанска банка и с финансовото министерство.
По отношение на краткосрочните задължения към доставчици до 15 септември от "Дару металс" се очаква да подпише споразумения за уреждане на поне 25 млн. долара от тях. Иначе общият размер на задълженията към доставчици, които ще поеме купувачът, надхвърля 90 млн. долара. Отделно се предвижда "Дару металс" да се ангажира да отговаря солидарно с "Кремиковци" като юридическо лице за краткосрочни задължения на стойност до 93.7 млрд. лв. Продажбата на "Кремиковци" на теория може да бъде спряна или впоследствие обявена за нищожна заради съдебно преследване от страна на групата "Дару". Основен акционер и управител на фирмите в групата е Атанас Тилев, бившият шеф на Банката за земеделски кредит. Той обвинява избрания купувач "Дару металс", че незаконно е използвал патентованото име "Дару", за да регистрира фирма, с която да участва в приватизацията на "Кремиковци". Другата част от обвинението на "Дару" е, че първоначалната оферта за комбината е била подадена не от "Дару металс", а от фирмата на Тилев - "Дару метал", и че Валентин Захариев, пълномощник на избрания купувач на "Кремиковци", като бивш служител на "Дару метал" се е възползвал от нейното добро име в преговорите и при опитите си за привличане на стратегически инвеститори.
АП и посредникът опровергаха, че първоначалната оферта за "Кремиковци" е била подадена от "Дару метал". Захари Желязков поясни, че избраният купувач всъщност е дружество, създадено през 1994 г. под името "Амфора", а през 1996 г. пререгистрирано като "Дару металс". Приватизаторите обаче не коментираха дали "Дару" е запазено име и кой може да го използва.
Според неофициална информация групата "Дару" ще защитава интересите си в случая най-напред чрез жалба до Главна прокуратура. Ако фирма на Атанас Тилев започне да съди Агенцията за приватизация във връзка за сделката за "Кремиковци", по принцип това може да предизвика спиране на сделката. По-вероятно е обаче да не се стигне дотам, тъй като за групата "Дару" е по-изгодно да опита да договори с избрания купувач обезщетение заради използваното си име.
Накратко
Три дружества са придобили общо 64% от капитала на "Българска роза Севтополис" - Казанлък, съобщиха от "Българска фондова борса - София". "Либеро" АД и "Индустриалконсулт" АД са придобили по 20% от капитала на "Българска роза - Севтополис" АД, а "Мей фарма" АД е закупила 24% от капитала на дружеството. И трите сделки са били осъществени на 18 май. През миналата година 68% от "Българска роза Севтополис" бяха продадени от Агенцията за приватизация на регистрираната в Ирландия Erlton Fund Limited.
Физическото лице Кирчо Димитров е придобил 61.25% от капитала на "Мебеллукс" АД - Сливен, на 21 май, съобщиха през седмицата от БФБ.
На свое заседание комисията по ценните книжа е вписала в регистъра на публичните дружества "Кремиковци" АД и "Гергана" АД - Петрич. "Кремиковци" бе вписано сега в регистъра, защото едва в края на май отговори на всички изисквания за публично дружество", каза председателят на комисията Радослав Цончев. Той не уточни защо акциите на "Кремиковци" се търгуваха на "Българска фондова борса - София", преди дружеството да е вписано в регистъра на комисията.
Комисията е регистрирала "Капитал инвест" АД - Варна, като инвестиционен посредник, с което общият брой на лицензираните посредници вече е 107, от които 28 банки.
Агенцията за приватизация продаде 78% от капитала на "Рига хотелс" ЕАД, Русе, на "Трансконтинентал холдинг" ООД, Шумен. Цената е 1 221 050 долара, от които половината са платени в брой в деня на подписване на договора (4 юни), а остатъкът трябва да бъде платен 20% в брой и 30% в законни платежни средства до 43 дни след това. Ангажиментът за инвестиции е в размер на 1.3 млн. долара за три години.
Общи събрания
"Напредък холдинг" АД
Холдингът е мажоритарен собственик в пет предприятия. Дружествата от портфейла на холдинга са предимно от машиностроителната, обувната и текстилната промишленост. След увеличение на капитала под условие "Кимаго" ООД и "Пасифик 2000" АД притежават по над 10% от гласовете в общото събрание на "Напредък холдинг". През 1997 г. холдингът не е раздавал дивиденти, тъй като е приключил периода на загуба.
"Холдинг Варна А" АД
Капитал: 1 млрд. лв. (1996 г. - 664 млн. лв.).
Печалба за 1998 г.: 874 млн. лв. След първата вълна на масовата приватизация варненското дружество е придобило акции от 16 предприятия. В момента предприятията от портфейла на холдинга са предимно от машиностроителната и електротехническата промишленост, както и от туризма. Чрез размяна на пакети "Холдинг Варна А" е придобил допълнителни дялове от "Маяк КМ" и "Камчия". Най-големият приход на холдинга е от продажбата на 0.82% от капитала на "Солвей - Соди" за 1.2 млрд. лв. Дружеството е увеличило капитала си чрез публична емисия през миналата година. Няма физически или юридически лица, които да притежават над 10% от капитала на холдинга.
Фондовете "Семеен" и "Индустриален" се сливат
Бившите приватизационни фондове "Семеен фонд" и "Индустриален фонд" подготвят сливането си. Съобщенията за общите събрания, които ще се проведат на 9 юни и на които трябва да бъде взето решението и да бъде определен конкретният подход, бяха публикувани през изминалата седмица в Държавен вестник.
Според ръководствата на двата фонда причините за сливането са чисто практически - и двете дружества (които бяха преобразувани в инвестиционни дружества) имат общо ръководство и по време на централизираните търгове имаха обща инвестиционна политика. "Чрез това сливане ще отпадне дублирането на офиси, счетоводство, регистрации в комисията по ценни книжа и т.н. ", обясни за "Капитал" Владимир Каролев, член на ръководството и на двете дружества. Според него все още не е решено дали по-малкото дружество "Семеен фонд" ще се влее в "Индустриален фонд", или двете ще се слеят в ново юридическо лице. Ако стане първото, ще се емитират нови акции, които ще станат собственост на акционерите на погълнатия фонд. Ако пък бъде избран вторият начин, просто ще има механично събиране на двата капитала, като всеки от досегашните акционери ще запази акциите си, но те вече ще са от новото дружество. Според Каролев сливането на фондовете ще е безпроблемно, тъй като те имат дялове в едни и същи дружества. Единствената причина при провеждането на масовата приватизация да бъдат регистрирани два фонда вместо един беше да се избегне ограничението в закона, според което един приватизационен фонд нямаше право да придобива над 34% от капитала на едно дружество.
Влизането на фонд "Земеделие" в ЦКБ противоречи на закона за ценните книжа
През миналата седмица правителството взе решение да разреши на фонд "Земеделие" да започне преговори за придобиване на дял от 35% от Централна кооперативна банка (ЦКБ). Делът в момента е собственост на Булбанк. Аргументите за това административно решение са, че и фонд "Земеделие", и "Булбанк" са изцяло на държавно подчинение. За разлика от почти всички други български банки обаче ЦКБ е публично дружество и от юридическа гледна точка взетото решение е незаконно. Според юристи това решение противоречи на сега действащия закон за ценните книжа, според който всяко придобиване на пакети от над 25% от акциите на публично дружество трябва да става чрез търгово предложение към останалите акционери с цел постигане на справедлива цена.
Въпреки че след възстановяването на борсовата търговия в края на 1997 г. беше извършена концентрация на собствеността в стотици предприятия от списъка за масова приватизация, през този период имаше само един случай, който да наподобява предвидената в закона процедура за търгово предложение. Това беше направено преди две години от белгийската фирма "Юнион миниер", собственик на МДК - Пирдоп. Тогава всеки акционер можеше да продаде на мажоритарния собственик всичките си книжа на цена 26 хил. лв. Въпреки че тогава също имаше предварителни сделки с фондовете - притежатели на големи пакети, законът поне отчасти беше спазен и беше дадена възможност на всички дребни акционери да получат една по-справедлива цена.
При стотици други дружества това изискване на закона беше нарушавано многократно при концентрацията на пакетите, но досега няма действие от страна на регулативния орган - Комисията по ценни книжа и фондови борси, въпреки изрично предвидените глоби в размер до 50 млн. лева. Според председателя на комисията Радослав Цончев причините са в сега действащия закон и неясната формулировка на търговото предложение в него. "Въпросният текст е изключително неясен, атакуем и на практика неприложим", каза Цончев. Според него другата причина за неработещата клауза от закона е очакваното повече от една година гласуване на нов закон за ценните книжа, в който търговото предложение ще има по-различна законодателна уредба.
Според източник, близък до комисията по ценни книжа, въпросният чл.97 от закона, както и неясният статут на повечето дружества от масовата приватизация, са станали причина ръководството на комисията да издаде устна инструкция, според която с оглед на неясния текст и очакваните промени въпросните нарушения да не бъдат санкционирани. Зациклянето на закона между първо и второ четене обаче прибави и този случай към дългия списък от неясноти, противоречия, а често и открити нарушения на принципите на борсовата търговия, които остават несанкционирани в очакване на нова законова уредба. И ако за дружествата от масовата приватизация компромисът е оправдан (все пак те бяха направени публични дружества по чисто административен път), случаят на ЦКБ е коренно различен. Банката беше вписана в публичния регистър и търгува акциите си на официален пазар на фондовата борса от 4 март изцяло по решение на акционерите си, които пък предприеха този ход именно за да осигурят по-добра защита на правата си.
Единственото общо между дружествата от масовата приватизация и банката е липсата на история на цените, която донякъде може да се тълкува като пречка за определяне на цената на изкупуване на акциите. Според закона тя не може да е по-ниска от средната за последните шест месеца - т.е. най-малко с 50% по-висока от сега споменаваната цена, която е равна на номиналната стойност на акциите. Въпреки това законът е ясен - ако някой (включително и фонд "Земеделие") иска да придобие пакет акции от публично дружество, той просто трябва да публикува одобрен от комисията текст с ясна цена, срок и условия на изкупуване.
На първо място, това са всички дребни собственици на акции независимо дали са придобити от масовата приватизация, купени от фондовата борса, получени безплатно или при преференциални условия. Неспазването на закона на практика обезсмисли стойността на тези акции и лиши техните собственици от възможността да ги продадат на цена, която получиха приватизационните фондове например. Типичен пример за това беше купуването на пакетите от "Целхарт" - Стамболийски, от турски холдинг - за пакет от 54% от акциите турската фирма плати на четири приватизационни фонда цена от 20 долара на акция, толкова беше платено и на държавата за остатъчния пакет от 21%. На работниците в предприятието обаче бяха предложени по 15 хиляди лева за акция, а в момента на борсата всички останали акционери могат да получат не повече от 5 хиляди лева за акциите си.
Освен дребните акционери губеща се оказва и държавата, защото този текст затруднява и донякъде обезсмисля публичното предлагане през борсата. Според източници, близки до комисията по ценни книжа, именно този текст от закона е станал причина през март миналата година гръцката инвестиционна банка ETEVA (National Investment Bank for Industrial Developments S.A), част от групата на Националната банка на Гърция, да се откаже от намеренията си да придобие мажоритарен пакет от бургаския завод "Елкабел", който беше предложен публично през борсата. След допитването до регулативния орган и получения неясен отговор в крайна сметка усложнената и несигурна процедура на търгово предлагане е станала причина банката да се откаже от първоначалните си намерения. Впоследствие мажоритарният пакет беше придобит от фирми, свързани с Мултигруп (Кредитна банка, "Енергия 94", "Ем Джи Елит холдинг" и Илия Павлов като физическо лице), естествено без търгово предложение въпреки очевидната свързаност между юридическите лица.
Лице, което иска да придобие пряко или чрез свързани лица повече от 25 на сто от гласовете в общото събрание на едно акционерно дружество, чиито акции се предлагат публично, е длъжно да публикува търгово предложение към всички акционери с право на глас след предварително потвърждаване на проект за предложение от комисията.
Добрите новини от региона не засилват интереса към българските акции
Въпреки оптимистичните новини от края на седмицата за скорошно привършване на военните действия, практиката на борсовата търговия у нас ясно показва, че подобни информации нямат никакво пряко отражение на търговията на "Българска фондова борса - София". За разлика от засиленото търсене на книжа по външния дълг, регистрираният в последния работен ден от седмицата дневен оборот от 111 млн. лв. например трудно би могъл да бъде тълкуван като оптимистичен сигнал за засилване на чуждестранния инвеститорски интерес. Според брокери истинските промени в настроенията на инвеститорите (ако изобщо има такива) ще се усетят по-късно, и то не на търговията на официалния или свободния пазар, а единствено на блоковия сегмент на БФБ. Там се извършва прехвърлянето на сравнително големи пакети от малкото български атрактивни компании като фармацевтичните или тютюневите дружества. Обикновено това става на цени, забележимо по-високи от тези, които се регистрират на пазарните сегменти на борсата.
"Причината за разликите в цените на акциите на блоковия и останалите сегменти е изключително свитият дял на свободни акции, или т.нар. free float от капитала на атрактивни дружества", обясняват брокери. Изключително малко от акциите се намират у дребните инвеститори, в Булгартабак например частното участие е под 7%, като по-голямата част от тях са на портфейлни инвеститори в сравнително големи пакети от по 0.5% - 1% от капитала. Поради това по-сериозните инвеститори (най-вече малки и рисково ориентирани инвестиционни фондове) преговарят директно със собствениците на по-големите пакети от масовата приватизация. Неслучайно участниците на пазара приемат за истинска цена именно тази, която се регистрира на блоковия сегмент, а не тази, която се дава от брокерите за малки бройки.
За периода 28 май - 3 юни общият обем на търговията на БФБ беше 414 милиона лева, като липсваха блокови сделки. На официалния А пазар беше регистрирана символична търговия с акции на две от трите дружества на този сегмент - "Елкабел" и "Полимери".
Единствената активна търговия на В сегмента на официалния пазар беше тази с акциите на "Софарма" - общо 445 акции на цена между 57 000 и 60 000 лева за акция. Липсваха сделки с акциите на ЦКБ. Офертите продава за тях са между 1800 и 1900 лева.
Най-голяма част от регистрирания обем на свободния пазар се дължеше на сделки с акции на "КМХ Белово" - общо за 75.9 млн. лв., или 5429 акции на цена 13 998 лева за акция. Според брокери трансферът се дължи на постоянното изкупуване на акции от страна на мажоритарния собственик, гръцката фирма Thrace Papermill S.A., която изкупува на тази твърда цена акции от работниците в предприятието. Акциите на Варненска корабостроителница вече се прехвърлят за по-малко от 2 хиляди лева за акция, или близо 50% по-малко от предишната седмица. Офертите купува са на цена дори под номинал и достигнаха 900 лева за акция в края на седмицата.
Капиталовият пазар в България - година по-късно. Проблеми и решения
Проблемите в момента.
Приватизацията (дай боже да свърши скоро) е само началото на прехода. Следва същинското реструктуриране на отделните дружества, на отраслите и на икономиката като цяло (някои го наричат структурна реформа). Това означава и движение на мощни капиталови потоци, включващи както дългово финансиране чрез кредитиране и емисия на дългови инструменти, така и финансиране чрез емисия на акции. А основната среда за движение на тези потоци е капиталовият пазар. Също като тръбите и топлата вода. Време е да я открием.
Нуждата от финансиране на предприятията нараства многократно в условията на структурна реформа. Почти всички предприятия са в дълбока ликвидна криза. Куриозът е, че пари има - пари има в банките, пари има у населението, но свежи ресурси за икономиката няма. Проблемът е, че капиталовият пазар като основен механизъм за преразпределение на финансовите ресурси липсва.
Структурната реформа означава и реструктуриране на производството и на производствените отношения - от всяко едно предприятие поотделно през целенасочено разработване и прилагане на отраслови стратегии до национална индустриална политика. Повечето от РМД и голяма част от предприятията от първата вълна на масовата приватизация няма да успеят да се справят с проблемите си. През следващите години ще бъдем свидетели на още един цикъл на преразпределение на собствеността - чрез изкупуване или фалит, чрез привличане на допълнителни инвеститори... Затова трябва пазар.
За да има инвестиции трябват пари - трябват инвеститори. При това не само чуждестранни, а български институционални и индивидуални инвеститори. Те трябва да имат доверие в пазара, а на пазара да има адекватно предлагане. Адекватно като качество и като количество.
Всеки един от посочените проблеми е достатъчно сериозен сам по себе си. Решаването на всеки един от тях едва ли може да стане без използване на средствата на капиталовия пазар. А имаме ли капиталов пазар?
Година след приемането на програма за развитие на капиталовия пазар в България следва да си отговорим на въпросите: доколко се изпълнява програмата и доколко българският капиталов пазар успя да постигне необходимото развитие, гарантиращо превръщането му в двигател на структурната реформа, финансово лице на националната (пазарно ориентирана?) икономика и среда за движение на капиталите.
Капиталовият пазар е лицето на всяка пазарна икономика пред света. Степента на развитието му е мерило за развитието на икономиката. Всяка една страна има своя фондова борса, която е основен център за преразпределение на капитали. В развитите европейски страни над 50% от инвестиционните ресурси се осигуряват чрез борсите, за САЩ този процент достига до 70.
Капиталовият пазар на една държава е един от най-сериозните мостове за интегриране на националната икономика към световните пазари. А ние не го използваме. Защо? Ако страната ни не може адекватно да отговори на интереса на външните инвеститори, те ще се разочароват и дългосрочно ще оттеглят вниманието си от страната. Осигуряването на нужното количество качествени ценни книжа би представлявало лостът, чрез който капиталовият пазар да достигне необходимата критична маса и да заработи като истински пазар, като част от световните пазари. Това ще доведе и до така необходимото влизане на свежи парични ресурси в страната.
1998 г. можем да определим като година на осъществения старт на съвременен регулиран пазар на ценни книжа в България. През изтеклата година постигнахме сериозен напредък в развитието на структурата и институциите на капиталовия пазар. Бяха решени важни правни и законодателни въпроси (винкулираността на акциите, публичността на дружествата от масовата приватизация и др.). Макар и с голямо закъснение, вече е готов и новият закон за публичното предлагане на ценни книжа. Той е в съответствие със съвременните тенденции и е съобразен с директивите на Европейската общност.
За съжаление това, с което можем да се похвалим, свършва дотук. Развитието на структурата на пазара определено изпревари развитието на самия пазар. Основният проблем е липсата на нови емисии, липсата на предлагане на ценни книжа и като следствие - срамно ниски обороти на борсата. Декларираното в началото на 1998 г. намерение на държавата като все още основен собственик на дружествата да започне интензивно предлагане на пазара на част от акциите им, остана повече намерение, отколкото реалност.
През изтеклата година не се случи нито една сериозна емисия. Пазарната капитализация на борсата остава незадоволителна. Големите дружества - с най-висока ликвидност и пазарна капитализация - са не повече от 10 - 15 на брой (при това на пазара са само 5 - 10% от техните акции), въпреки че регистрираните на борсата дружества са около 1000.
От заложените в програмата начини за увеличаване на предлагането единствено продажбата на миноритарни дялове чрез борсата стартира, макар и слабо. Към момента това са и единствените нови акции, които излизат на пазара. Това са остатъчни дялове от първата вълна на масовата приватизация и повечето имат само един потенциален купувач. Поради това за истински пазар не може да се говори. За съжаление дори това слабо предлагане като че ли замира.
Приемането на новия закон за ценните книжа се бави вече повече от година. Това блокира една от основните възможности на предприятията за набиране на ресурс - емисията на облигации. Особено за някои от най-големите фирми невъзможността за набиране на свеж ресурс чрез емитиране на облигации се оказа пагубна (поредният пример е варненската корабостроителница).
Липсата на капиталов пазар не означава само неизпълнение на ангажимента за създаването му, заложен в "Програма 2001" на правителството. В скоро време това ще се окаже сериозна пречка пред реализирането на индустриална политика и пенсионна реформа. Поради ниската ликвидност цените на активите на пенсионните фондове драстично ще намалеят, вследствие на което те няма да могат да изпълнят социалните си функции.
Със съжаление трябва да констатираме, че капиталовият пазар все още не се използва като метод за приватизация и ре-структуриране. Основният проблем е неразбирането от страна на държавата на възможностите, които предлага капиталовият пазар, и значението му за структурната реформа. Все още повечето държавни мъже възприемат капиталовия пазар като идея фикс на определен кръг от хора, без да осъзнават, че неговото съществуване и развитие са предпоставка за реструктурирането на икономиката.
Могат да се търсят и обективни причини - забавянето на приватизацията, глобалната финансова криза, обхванала външните пазари в средата на 1998 г. и т.н. Повечето от пазарите обаче възстановиха и надминаха нивата си отпреди срива. И колкото и странно да звучи, кризата в Русия е донякъде благоприятна за нас, тъй като охлади инвеститорския интерес към региона като цяло. При липса на каквото и да е било предлагане, ако външните инвеститори бяха запазили високия си интерес от началото на миналата година, разочарованието, а след това и отдръпването от българския пазар, щеше да е задълго.
Основна причина за слабия интерес към българския капиталов пазар от страна на външните инвеститори е липсата на свеж ресурс от акции на големи и представителни национални компании. А според водещите международни анализатори здравословният ефект от финансовата криза от средата на 1998 г. е много вероятно да се изрази именно в пренасочване на инвестициите към по-качествени ценни книжа.
В началото на тази година инвеститорският интерес към региона започна да се възстановява, но българският капиталов пазар отново няма какво да предложи. Фактът е един - предлагане няма. Тогава - търсенето и интересът на инвеститорите също намаляват. Отрицателният ефект от това е свързан не само с търговията с ценни книжа в страната, а и с хода на структурната реформа като цяло.
Да се върнем на четирите основни проблема - завършване на приватизацията, финансиране, реструктуриране и окрупняване на предприятията и укрепване на доверието и интереса към страната.
l Напоследък сме свидетели на проблеми в приватизацията на най-големите предприятия предимно поради различията в цените. Едно от възможните решения, прилагано често в световната практика, е миноритарен дял да бъде продаден преди основната приватизация чрез местната борса, а за по-големите предприятия (БТК, Нефтохим, БТ холдинг) и на световните борси. Пазарът най-точно ще определи цената на акциите на дружеството. При последваща стратегическа продажба тя може да служи за основа, върху която се плаща надбавка за придобиване на контрола. Допълнителен плюс ще е излизането на страната на световните пазари.
l За сделки, които по една или друга причина са провалени, едва ли е разумно да се започва поредна процедура. Продажбата на мажоритарен пакет на пазара може да стане много бързо и при пълна прозрачност, което е от голямо значение за затлачените сделки. Решението е подходящо особено за предприятия, които нямат нужда от стратегически партньор за въвеждане на нови технологии или нови пазари - например КЦМ, БТХ, фармацевтичните заводи. Специално в случая на БТХ продажбата чрез БФБ и чрез GDR (глобални депозитарни разписки, чрез които акциите могат да се търгуват на борсите в цял свят - бел.ред.) в Лондон ще осигури прерастването на дружеството като българска мултинационална компания.
l Трябва да се активизира продажбата на по-големи остатъчни пакети през борсата. Време е да видим на пазара големите остатъчни дялове от циментовите заводи, големите хотели и т.н.
l Дълговият пазар обикновено изпреварва в развитието си пазара на акции. В условията на дефицит на работен капитал облигационният пазар осигурява идеални възможности за финансиране на големите дружества. Проблем са остарелите законови ограничения в чл. 204 на ТЗ. Въпросът не отлагане дори до есента и ако приемането на новия закон за ценните книжа остане за наесен, измененията в чл.204 на ТЗ трябва да се направят веднага!
l Повечето български дружества са малки и средни. Това е сериозна пречка пред инвеститорския интерес. Трябва да се предприемат стъпки за окрупняване на собствеността чрез създаване на фондове и регистриране за търговия на акциите на самите фондове. Някои от възможностите са изброени по-долу.
l Създаване на фонд за реструктуриране на собствеността (Bulgarian Restructuring Fund). Целта на фонда е реструктурирането на цели предприятия. Повечето РМД и предприятия, притежавани мажоритарно от приватизационните фондове, не се ре- структурират след приватизацията. Това ги води бавно и сигурно към фалит. Има нужда от фондове, които да ги изкупуват, оздравяват, реструктурират и след това - продават на пазара. Такива фондове трябва да осигуряват професионален мениджмънт и ресурси на придобитите от тях предприятия. Подобен фонд може да се създаде на пазарна основа с участието на EBRD, IFC, както и с подкрепата на държавата.
l Междуфирмената задлъжнялост е една от основните спирачки на икономиката. Едно от възможните решения е създаването на дългов фонд - с цел придобиване и реструктуриране на задълженията на предприятията. Фондът следва да се създаде на пазарна основа - като инвестиционен фонд с участие на държавата в началото. Закупуването на задълженията следва да бъде на чисто пазарен принцип (т.е. управлението на фонда трябва да е професионално, а не административно). Допълнителни възможности би осигурило едно ясно и облекчено законодателство за замяна на дълг срещу собственост. Това допълнително ще стимулира изкупуването на дългове, трансформирането им в акции и продажбата на тези акции на пазара.
l След приключване в основни линии на голямата приватизация ще останат голям брой малки и неатрактивни предприятия, както и огромно количество остатъчни дялове. Безсмислено, а и твърде бавно и скъпо е да се прави отделна приватизационна процедура за всяко едно от тях. Възможното решение е част от останалите активи да се окрупни чрез вливане в "остатъчен" фонд, чието управление да се поеме от професионални фонд-мениджъри (Bulgarian Junk Fund). Същото решение е подходящо за предприятията в ликвидация, несъстоятелност, изолация и др. Обемът на един подобен фонд ще е достатъчно голям, за да представляват акциите му интерес за портфейлните инвеститори. Идеята е позната на инвеститорите от други страни в преход. След регистрация на фонда за търговия на борсата държавата ще може да продава части от своите акции точно когато е необходимо за бюджета, без бюджетните постъпления да зависят от хода на продажбите на отделните активи във фонда.
През 1998 г. България имаше своите "15 минути" на пазара. Не успяхме да ги използваме добре. Бяхме недостатъчно агресивни и прекалено мудни. Попречи ни и руската криза. Въпреки това смятам, че скоро - тази есен или следващата пролет, България ще има своя следващ шанс. В момента перспективите изглеждат неблагоприятни - съседите воюват, пътят към Европа е отрязан, експортът намалява, производството се свива. Има шанс обаче няколко позитивни момента и събития да съвпаднат и това отново да фокусира вниманието върху България.
България определено се приема като най-стабилната държава в региона в контекста на събитията в Косово. Това може да ни позволи да играем централна роля в следвоенната политика на Балканите и да бъдем един от центровете в плана за следвоенно възстановяване. Закриването на губещите предприятия и продажбата на няколко от най-големите дружества (БТК, Нефтохим, БТХ, Булбанк) ще представлява серия от позитивни сигнали за страната.
Всичко това заедно със стабилизацията на глобалните пазари може да доведе до изненадващ за нас интерес към страната. Трябва да сме готови да поемем инвеститорския интерес с добри проекти и адекватна политика. А за да го реализираме, трябва развит капиталов пазар. Това е сигурно.
Три чужди фирми са новите собственици на "Електроимпекс"
Гръцката "Ай - Текс" (I - Tex A.E.), калифорнийската "Мартекс интернешънъл" (Martex international S.A.) и "Сейнт Никълъс лимитид" (Saint Nicholas Ltd) са придобили през борсата общо 63.88% от капитала на "Електроимпекс", стана ясно след проведеното в началото на седмицата общо събрание. Гръцката компания е станала собственик на 23.88% от капитала на инженеринговото дружество, а останалите две са придобили по 20%. В края на април 63.88% от капитала на "Електроимпекс" беше продаден на цена 2.8 млн. лв. за акция, или общият обем на сделката беше в размер на 6.3 млрд. лв. Регистрираната на борсата цена обаче беше значително по-ниска от първоначално обявената около 3000 долара за акция. До този момент собственик на въпросния пакет беше дружеството "Консолид комерс", което е изцяло собственост на държавата и е с принципал Министерството на търговията и туризма.
"Електроимпекс" беше регистрирано в комисията по ценните книжа като публично дружество през януари, но на проведеното в началото на седмицата общо събрание новите собственици гласуваха дружеството да бъде отписано от регистъра на публичните дружества. За целта акционерите на дружеството трябва да станат под 50 и общото събрание трябва да вземе решение за отписване от регистъра. Освен трите нови собственика акционери в "Електроимпекс" са още Стопанска банка (17.98%), "Изонет" (16.57%), Балканбанк (1.43%) и общинската фирма "Наш дом" (0.14%), тоест броят на акционерите е достатъчно нисък, за да позволи затваряне на дружеството.
В дневния ред на събранието имаше точка за увеличение на капитала, но новите акционери са я отложили с аргумента, че все още нямат готовност. Най-вероятно те са преценили, че ще е далеч по-удобно да изчакат отписването на "Електроимпекс" от регистъра на публичните дружества, което ще им позволи да избегнат разпоредбите на закона за ценните книжа, според който за целта трябва да изготвят проспект, да плащат такси и т.н. На събранието е взето и решение печалбата на "Електроимпекс" за миналата година в размер на 1.2 млрд. лв. да не бъде разпределяна под формата на дивидент, а да остане във фонд "Резервен".
Според изпълнителния директор на "Електроимпекс" Александър Ваклинов "новите собственици на дружеството не са сред световноизвестните фирми, представителки на инженеринговия бранш, но гравитират около тази дейност. Той допълни, че трите фирми се представляват в България от едно и също лице. "Ай - Текс" и "Мартекс интернешънъл" са информирали комисията по ценните книжа за придобитите от тях пакети и са посочили като свой пълномощник едно и също лице - Антония Кюлюмова, а "Сейнт Никълъс" не е уведомил комисията за придобитите акции.
Еврото се огъна под натиска на долара
През изминалата седмица еврото поднесе поредното разочарование за оптимистите, които очакваха безпроблемна финансова консолидация на страните от Европейския съюз. Единната европейска валута продължи да се срива на международните валутни пазари, за да достигне до рекордно ниските от въвеждането й 1.0303 долара рано в четвъртък.
Шефът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Вим Дуйзенберг заяви, че поскъпването на долара е краткосрочно и единната европейска валута има добър потенциал до края на годината. На редовното си заседание в сряда обаче бордът на ЕЦБ не взе решение за промяна на лихвената си политика и не прие единна позиция за успокояване на пазара. В същото време Федералният резерв на САЩ официално съобщи, че грижите му се изчерпват със силния долар, а финансовите проблеми на евро-зоната трябва да се решават единствено от европейците. Нивото 1.03 долара за евро, изчислено през тежестта на германската марка в единната валута, отговаряше на курс 1.8940 марки за долар, най-ниско ниво от септември 1989 г., когато един долар се търгуваше на 1.8915 марки. На срещата си в Кьолн лидерите на ЕС се обединиха в намеренията си за стимулиране на икономическия растеж в евро-зоната, но липсата на реални решения за данъчни облекчения и стимул на инвестициите бяха сериозна противотежест на добрите намерения и задържаха еврото на ниските нива. Най-активен бе германският канцлер Герхард Шрьодер, който заяви, че нито една страна от евро-зоната няма интерес от рязко поевтиняване на еврото. Краткосрочните перспективи за развитие на европейските страни остават песимистични и това продължи да притиска еврото до четвъртък по обед, когато бе огласена информацията, че след бурни дебати югославският парламент е гласувал предложеното му мирно споразумение. Очакванията, че с това възможността за спиране на военните действия става съвсем реална, повишиха цената на еврото с около един цент. Според водещите финансови експерти обаче ентусиазмът на оптимистите за бързо възстановяване на Европа бързо ще бъде охладен. Очакванията са за нов скок на долара и постигане на паритет долар/евро. "Съотношението едно към едно има единствено психологическо значение, но от техническа гледна точка доларът може дори да пробие паритета", заяви Гери Селая от American Express Bank. Според Селая се очаква силна съпротива на 1.0250/65 долара за евро, което съответства на 1.905 марки за долар и значително по-слаба подкрепа на 1.0170 и 1.0070 долара за евро, с което ще бъдат покрити най-ниските нива на марката спрямо долара от 1988 и 1984 г. Прогнозите са за максимално поскъпване на долара до 0.9550-0.9760 за евро.
На вътрешния пазар доларът достигна до рекордно високи нива спрямо лева, отразявайки поскъпването на долар/евро на външните пазари през фиксирания курс евро/лев. В четвъртък по обед щатската валута достигна до 1890/1893 лева за долар при сделки на междубанковия пазар. С това бе премината границата от 1874 лева за долар от началото на август 1997 г., която бе и най-ниското ниво за лева от въвеждането на валутния борд в страната.
Търговията бе балансирана и насочена главно за обслужване на крайни клиенти. От страната на купувачите бяха фирми, които до последния момент задържаха доларовите си плащания с надежда за по-нисък курс, но към края на седмицата просто не можеха да изчакват повече и купуваха скъпи долари. Крайни клиенти имаше и от страната на продавачите на долари за реализация на добри печалби от курсови разлики. На кешовия пазар спредът между курс купува и курс продава в отделни моменти надвишаваше 20 лева при най-висока цена за продажба на валута в столичните обменни бюра от 1895-1897 лева.
Банките бяха по-активни в търговия лев/евро на нива между 1950 и 1952 лева. С изтичането на крайния срок за регулация на минималните резерви в четвъртък и с притока на бюджетните средства за месечното плащане на пенсии се освободи значителен обем левов ресурс, който повечето банки обърнаха в евро за печалба от по-високите лихви по междубанкови депозити в евро. За сравнение овърнайт депозити в евро в четвъртък се разменяха на 2.5/2.6 на сто годишно срещу 2.0-2.2 за депозити в левове. В същото време валутният риск от преминаване лев/евро и обратно е минимален в условията на валутен борд в сравнение с риска от позиция долар/евро.
Новините от Косово вдигнаха цените на българските брейди-книжа
С постигнатия напредък в търсенето на мирно решение на конфликта в Косово през изминалата седмица се повиши значително и инвеститорският интерес към българските брейди-облигации. Търговската активност на дълговите пазари се повиши, след като в четвъртък югославският парламент прие безусловно предложения мирен план, който включва присъствието на сили на НАТО, които да гарантират завръщането на бежанците. Вниманието на инвеститорите веднага бе насочено към съседните на Югославия страни и перспективите за развитието на региона при евентуалното постигане на бърз мир. Най-оптимистични бяха очакванията за България заради поетите ангажименти от МВФ в тригодишното споразумение, които гарантират финансовата стабилност на страната. Според европейските икономически експерти всеки ден война означава поне един милион долара загуби за България, но при положение че конфликтът приключи бързо, страната ще успее да преодолее понесените досега загуби. След огласяването на информацията на гласуването на югославския парламент в четвъртък следобед българските брейди-облигации бяха най-търгуваният дългов инструмент на страна в преход според оценки на дилъри от базирани в Лондон инвестиционни банки. Книжата поскъпнаха с 0.750-1.250 цента в рамките на няколко часа.
Късно в четвъртък българските обезпечени облигации с отстъпка DISC достигнаха 65.250/500 цента, облигациите, заменили просрочените лихви IAB, се търсеха на 65.125, а котировките купува на облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 58.375/500.
Според дилъри в близко бъдеще допълнителен фактор, който се очаква да подкрепи относително високите цени на българските брейди-книжа е положителната оценка на Moody's Investors Service за Бразилия. В четвъртък по обед Moody's съобщи, че променя оценката си за бъдещото развитие на бразилските банки от стабилна на положителна, което раздвижи пазара поради относително голямата тежест на бразилските книжа в общия обем на брейди-облигациите.
Междубанковите депо-лихви се понижиха
Търговията на пазара на необезпечените междубанкови депозити през изминалата седмица бе спокойна и насочена главно към попълване на минималните задължителни резерви на банките. В началото на периода овърнайт депозити се разменяха на 2.7-2.8 на сто годишно, а лихвите по депозити със срок до една седмица бяха 3.2-3.4 процента.
В средата на седмицата цената на левовия ресурс падна до 2.3-2.5 на сто за овърнайт депозити и 3.0-3.2 за седмични депозити, след като банките получиха приходи от общо 25 милиарда лева от падежи на две емисии ДЦК.
Приходите от падежите надвишаваха сетълмента на редовните аукциони на министерството на финансите.
Общият номинал на тримесечните и едногодишните книжа, продадени от министерството, в понеделник бе 15 милиарда лева.
Средната годишна доходност на тримесечните книжа с номинал пет милиарда лева, на основата на която се определя и основният лихвен процент, остана без промяна на 4.42 на сто годишно, а на едногодишните се повиши до 5.44 процента.
В същото време в системата постъпиха бюджетните средства за месечното плащане на пенсии и социални помощи, което след изтичането на крайния срок за регулацията на резервите в четвъртък значително повиши наличността на свободни левове на пазара и цената на овърнайт депозити достигна 2.0-2.2 на сто, а депозити със срок до седмица се търгуваха на 2.5-2.7. Това определя и прогнозите на дилърите за запазване на ниските лихвени нива през текущата седмица, тъй като не се очакват големи по обем изходящи плащания на крайни клиенти.
На редовните аукциони в понеделник Министерството на финансите предлага ДЦК с общ номинал 25 милиарда лева. От тях пет милиарда са тримесечни сконтови, а 20 милиарда лева - двегодишни лихвени облигации с фиксирана годишна лихва от осем на сто и шестмесечни лихвени плащания.
Цената на петрола пак тръгна надолу
В началото на миналата седмица спот-цената на суровия петрол падна под 15 долара за барел, най-ниското ниво от почти два месеца насам, за да поскъпне леко в края на разглеждания период.
Преминаването на петнайсетдоларовата граница последва новината, че ООН е разрешила на Ирак да изнесе през шестата фаза, стартирала на 2 юни, от програмата "храна и медикаменти срещу петрол" непродадените през петата фаза количества до определения от организацията таван на стойност 5.256 млрд. долара на всеки шест месеца. На практика това означава, че до края на годината Ирак ще увеличи износа си с 200 хил. барела дневно. ООН няма да санкционира Ирак, в случай че към 20 ноември (когато изтича шестата фаза) приходите от износа надвишат установения таван. Ако цената на петрола се задържи около 17-18 долара на барел, до края на ноември приходите от допълнителните 200 хил. барела дневно със сигурност ще увеличат общите до над 5.5 млрд. долара. При средна цена от 10.90 долара за барел приходите на Багдад от петата фаза са 3.933 млрд. долара.
За да осигури поглъщаемост на новия по-голям износ, Ирак подписа 21 договора с дистрибуторски компании (със седем повече от петата фаза), подлежащи на одобрение от ООН. По три от допълнителните седем контракта ООН все още не се е произнесла. Останалите четири бяха върнати на държавната петролна компания на Ирак State Oil Marketing Organization с мотива "недостатъчност на предоставената информация". В четирите договора не е посочена крайната дестинация на иракския петрол. Според търговци страни по нередовните договори с Ирак са руски компании.
Близо 45 на сто от износа на иракски петрол през петата фаза от програмата "храна и медикаменти срещу петрол" бе пласиран в Съединените щати, въпреки че по политически причини американските дистрибуторски компании не са допускани до петролните терминали на Ирак.
Крупни покупки на суров петрол от американски рафинерии в очакване на традиционно високото потребление на бензини през летните месеци в Съединените щати и спекулации за изтъняване на общите американски запаси от бензини с около 1-1.5 млн. барела към 28 май възстановиха цените на петрола в края на седмицата.
Още в началото на следващата седмица обаче цената на петрола отново ще тръгне нагоре. Вместо намаляване на запасите от бензини в САЩ Американският петролен институт (American Petroleum Institute - API) публикува на 3 юни данни за нарастването на готовите, но непотребени бензини, с 2.3 млн. барела за месец май. В момента Съединените щати разполагат с излишък от 222.3 млн. барела. Опасенията, че петролните рафинерии произвеждат по-малко поради свиването на маржа на печалбите им, също не се оправдаха. Пак според API производството на рафинериите през миналата седмица се е увеличило с 94 хил. барела дневно, достигайки общо дневно производство от 8.3 млн. петрол.
Накратко
Кредиторите на шестата по големина руска петролна компания "Сиданко" няма да стартират процедура за съдебно събиране на вземанията си. Говорител на "Сиданко" заяви на 2 юни, че компанията и кредиторите са се договорили за извънсъдебно уреждане на кредитните отношения.
Условията за погасяването на задълженията на петролната компания към кредиторите ще станат ясни на 1 юли, когато ще се проведе следващата среща на кредиторите.
Покриването на къси позиции от инвестиционни фондове повиши цената на златото в края на миналата седмица. Ден по-рано сделки с благородния метал на спот-пазара се сключваха при цени малко под 266 долара за тройунция. "Няма причина да се очаква поскъпване на златото. Това, което се случи на 2 юни (покриването на къси позиции), ще трае свръхкраткосрочно. Още в средата на следващата седмица очакваме цената на златото да падне под 265 долара за тройунция", заяви дилър от стоковата борса в Лондон.
Производители обмислят затваряне на златните мини. "Единствено цени под 260 долара за тройунция могат да накарат златните мини да прекратят временно производството. Не очаквам златото да падне под 264 долара за тройунция", заяви Кейт Гуди, анализатор в Bell Securities, в опита си да успокои пазара.
Представител на френското аграрно министерство определи като преждевременна новината, че Франция е готова да оттегли възражението си срещу решението на Европейския съюз да вдигне забраната за употребата на некакаови мазнини в производството на шоколади. Новината бе публикувана в холандския финансов ежедневник Het Financieele Dagblad. "Подобно решение е невъзможно в рамките на мандата на това правителство", заяви пожелалият анонимност правителствен източник.
Освен Франция Испания също бе набедена в промяна на позицията й, което ще даде необходимото квалифицирано мнозинство за прокарване на директивата. Другите държави против разширяването състава на шоколадите са Белгия, Холандия и Люксембург. Невъзможността да се формира квалифицирано мнозинство продължава вече четвърт век.
Парламентът отново поставя съдебната делба на дръвника
"Безкрайна е божията справедливост, но на земята властват парите", из Евангелие на Матея (Римски хроники - I век)
Въпреки че все още в цяла България няма нито една извършена продажба чрез публична продан, по новия съдебен ред, касаещ делбите, незнайно защо правната комисия на парламента взе решение за неговите промени. След сегашните (евентуално одобрени от Народното събрание) промени съдът ще дава жилището на този наследник, който е живял в него и няма друго жилище. Това ще доведе до комични ситуации по прехвърляне на собствени жилища с цел наследниците да могат да ползват привилегиите на съделители. Същите ще се окопаят в наследствените имоти, без да допускат другите наследници да стъпят в тях, накратко - очакват ни нови обществено-социални циркови номера.
И ако накрая (след като наследниците използват различни клоунади) се окаже, че всички отговарят на тези условия, ще започне надцакване между братя и сестри за по-висока цена като на Женския пазар.
Законодателят би трябвало да раздели правилата за делба между наследници, от една страна, между бивши съпрузи, между преживял съпруг и други наследници и между обикновени съсобственици, от друга страна, както и между едните групи с другите. Това обаче явно се е оказало не по силите на юристите от правната комисия на Народното събрание.
Как ще плати спечелилият наддаването пред съда и откъде ще вземе тези пари, никой не се интересува. Дали това няма да е от залъка на децата? А и какво ще стане, ако в 6-месечния период имотът не се плати? А и спечелилият го ще има интерес да обжалва ненужно решението, за да удължи срока за изплащане. Предвижда се също, че ще загуби апартамент или земеделски имот, ако не плати, а кой ще ги спечели после, кой ще ги ползва и кой ще плаща за ползването им? И ще има ли нов пазарлък пред съда, не се знае. Не е предвиден и ред за изваждането на неплатилия имота от добросъвестния съсобственик!
Съдебното решение все още е само картинка за стена, ако законодателят не промени съдебно-изпълнителните процедури. А това е толкова лесно, ако по подобие на частните нотариуси и съдия-изпълнителите имат икономически интерес да събират държавните или други вземания.
Съдебно-изпълнителните процедури могат да продължат години, независимо кой от съсобствениците е получил имота, а който не вярва - нека да надникне в съдебно-изпълнителната служба към Районен съд, гр.София. Важен е единствено крайният резултат - свободен собственик, който самостоятелно да може да се разпорежда със своята собственост.
Лакмусът на истинската демокрация и свободата в мисленето на човека е отношението му към собствеността. Семейната имуществена собственост, въведена при социализма в придобитите по време на брак вещи, е гордиевият възел, който не можа да разсече нито един парламент.
Ако тази аномалия бъде премахната от раната, наречена съдебна делба, това би само заздравило и възвисило обществото. Схоластичното правно мислене не е парцал, който може да хвърлиш еднократно и завинаги. Това е плевел в психиката ни, въведен чрез възпитанието на поколения млади и стари юристи.
В този ред на мисли новите, известни засега предложения за три вида режими на собственост между съпрузите, ще доведе до хаос и объркване в обществото ни. Това ще е един реверанс на правния министър към адвокатската гилдия, която ще е залята от нови казуси и дела, за да оправя кашите, забъркани от законотворците.
Необяснимо е и накърняването на правото на собственост чрез съществуващия чл.23 от Семейния кодекс, т.е. да е възможно разпореждането със семейното жилище, когато е собственост само на единия съпруг - само при съгласие на другия съпруг. Измененията, ако се стигне до една-единствена разделна собственост и обикновена съсобственост, ще доведат до нормални отношения между бивши съпрузи и доведени деца, между преживели съпрузи и доведени от починалите им съпрузи деца и т.н.
Всички инвеститори и чужденци се питат защо в България не може човек да завещава цялото си имущество на когото намери за добре, щом има възможности за атакуване на същото поради запазена част от наследството от някой неблагодарен син или дъщеря. Защо?
Ако всички атаки в момента срещу действащата процедура по изваждането на недвижимите имоти на публична продан са само по социални и морални критерии, нека си спомним, че българският законодател в чл.52 от ЗЗД определя справедливостта отново чрез парични стойности. Затова в съда искаме обидилият или ударилият ни да ни плати, а не искаме да го "сритаме по кокалчетата".
Един пример по предлаганите промени - една дъщеря, която пребива майка си, изпраща я в старчески дом, ще има повече права от друг роднина (или трето лице), които са купили идеална част от имота, за да помогнат на майката. Това ще е така, тъй като неблагодарната дъщеря ще се е окопала в имота, живеейки в него, и не ще да си намери, купи, наеме друг имот. Защо?
Затова, прикривайки се пред олтара на морални стойности, не бива да забравяме, че стоим в църквата на свещената и неприкосновена собственост, оценима в целия свят с пари.
Държавен вестник
Срокове
Какво трябва да направят фирмите преди деноминацията
Указания на Главно управление "Данъчна администрация" при Министерството на финансите А.
Предприятията трябва да приведат счетоводствата си в съответствие с изискванията на Закона за деноминация на лева, съгласно указанията 53-00-0007/16 април 1999 г. (публикувани в бр.20 на в. "Капитал" - бел. ред

), издадени от министъра на финансите.
Б. Всички документи (справки, декларации и др.), които се подават в данъчните служби на основание закон, правилник, наредба или по искане на данъчните органи по реда, предвиден в Закона за данъчната администрация, от данъчнозадължените лица и съдържащи информация за:
1. Данъчни периоди, включващи само дни до 4 юли 1999 г., включително следва да съдържат стойности, посочени в стари левове.
2. Данъчни периоди, включващи 5 юли 1999 г. и/или дни след тази дата следва да съдържат стойности, посочени в нови лева. Това се прилага независимо дали информацията се отнася и за дни преди 5 юли 1999 г. Примери:
Стойностите в справките-декларации по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчен период 1 юни 1999 г. - 30 юни 1999 г. се посочват в стари левове независимо дали се подават на дата преди 5 юли 1999 г. или след тази дата (виж точка Б, 1).
Стойностите в справките-декларации по ЗДДС за данъчен период 1 юли 1999 г. - 31 юли 1999 г. се посочват в нови левове (виж т. Б, 2).
Във връзка с воденето на дневниците по ЗДДС:
Стойности на документите в дневниците по ЗДДС за данъчен период юни 1999 г. и предходните данъчни периоди се посочват в стари левове.
Стойностите на документите и дневниците по ЗДДС за данъчен период юли 1999 г. и следващите данъчни периоди се посочват в нови левове.
При положение че възникне разлика между деноминираната сума от стойностите на документите в дневниците и сумата от деноминираните стойности, тази разлика се анулира със служебен запис.
Във връзка с работата на фискалните устройства:
1. Фискалните устройства, работещи в режим на цели, числа да се програмират от "работа с цели числа" на "работа с дробни числа" до 4 юли 1999 г. включително. Препрограмирането да започне възможно най-рано.
2. Преди препрограмиране от "работа с цели числа" на "работа с дробни числа" да се пусне отчет на фискалната памет от началото на финансовата памет до датата на промяната, който да се прикрепи към книгата за дневните финансови отчети на страницата за текущата дата.
3. След препрограмирането на фискалните устройства за работа с дробни числа, до 5 юли 1999 г. регистрирането на продажбите да се извършва по цени в стари левове, но с "00" след знака за стотинки.
4. Дневният финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет, отпечатан в края на последния работен ден на обекта преди 5 юли 1999 г., трябва да е последният документ в цени и стойности в стари левове, издаден от фискалното устройство. Търговските обекти на 24-часов режим на работа трябва да пуснат дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет в 00 часа на 5 юли 1999 г. 5. От 5 юли 1999 г. всички продажби да се въвеждат и регистрират с цени в новите парични единици (левове и стотинки).
Фирмите ползват данъчно облекчение за вноски за доброволно осигуряване
Тосьо Хараламбиев Георгиев, с. Хърлец, община Козлодуй
Измененията, с които се дава възможност на работодателите да внасят до 30 хил. лв. за своя сметка, но в полза на работниците за придобиване на право на доброволна пенсия, бяха приети от парламента в края на миналата година и обнародвани в Държавен вестник, бр. 153 от 23 декември 1998 г. Промяната е в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Новият текст гласи: "финансовият резултат преди данъчно преобразуване се намалява с вноските на работодателите за допълнително доброволно пенсионно, здравно и социално осигуряване в размер до 30 хил. лв. месечно за всеки осигурен работник или служител, включително с договор за възлагане на управление". Облекчението важи общо за трите вида доброволно осигуряване - пенсионно, социално и здравно. Текстът се отнася както за работниците и служителите, така и за тези, които са на договор за възлагане на управление (управители, директори).
Работодателите ползваха и преди данъчно облекчение за вноските за доброволно осигуряване, като то бе обвързано с минималната месечна работна заплата за страната.
Въпреки че измененията бяха приети в края на 1998 г., облекчението важи от началото на миналата година. Объркването сред счетоводителите вероятно идва от факта, че текстът не бе приет на логичното за това място в закона. Промяната е направена в частта за намаленията на счетоводния финансов резултат на предприятията (в чл. 23 ал.3 т.12 от ЗКПО), вместо да бъде записана в частта за увеличенията му (ако разходите за доброволно осигуряване надвишават 30 хил. лв. месечно).
Вноските за доброволно допълнително осигуряване се отчитат като разходи по дейността на фирмите и участват при формирането на счетоводния финансов резултат. За данъчни цели тези вноски можеха да не се признават за разход на фирмите и с тях да се увеличава вече установеният финансов резултат при счетоводното му изчисляване. Депутатите приеха точно обратното - до 30 хил. лв. за един човек и в рамките на един месец тези счетоводни разходи да се признават за разходи и за данъчни цели.
В момента няма яснота дали вноските на работодателите над 30 хил. лв. ще се облагат с данък печалба, т.е. дали със сумите над 30 хил. лв. ще се увеличава счетоводният финансов резултат. Според информация на големи холдингови компании представители на данъчната администрация са заявили, че няма да признават сумите над 30 хил. лв. за данъчни разходи. Въпреки че така, както е приет текстът, в закона се получава двойно облекчение за работодателите - веднъж като разходи за дейността и втори път при преобразуване на счетоводния финансов резултат за данъчни цели.
Макар че не е намерила точен законов израз, волята на депутатите при приемане на поправките в ЗКПО бе ясна - работодателят ползва облекчение за вноски за допълнително пенсионно, здравно и социално осигуряване в размер до 30 хил. лв. за един работник в рамките на един месец.
Сумите до 30 хил. лв. няма да бъдат облагани и с еднократен данък, който е 20%. Това е данък при източника и се начислява върху социалните разходи. За социални се считат разходите, които са предоставени на персонала за: организирано хранене, транспорта от местоживеенето до местоработата, бази за отдих, спорт и туризъм и др. В чл. 36 ал. 1 от ЗКПО изрично е записано, че от социалните разходи, които се облагат с окончателен данък от 20%, се изключват вноските за допълнително доброволно пенсионно, здравно и социално осигуряване до 30 хил. лв. за един работник за един месец.
Така, ако един работодател прави в продължение на цялата година месечни вноски от 15 хил. лв. за доброволна пенсия на десет негови работници, той ще спести данък печалба за 617 400 лв. (1 800 000 лв., умножено по общата ставка за данък за общините и данъка за републиканския бюджет от 34.3 на сто). Работодателят няма да плати и еднократен данък от 360 000 лв. (1 800 000 лв., умножено по 20 на сто), какъвто би платил, ако тези 1 800 000 лв. бяха раздадени на десетте работници под формата на други социални разходи.
Предстоящо
Музикалната индустрия - между традицията и новаторството
Във фоайетата на НДК гърми разнородна музика. Хора и светлини кръстосват пространството. "Стари муцуни" се омесват с ученици. Изложението "Експо музика" среща тези, които се родеят с познатото "Музика - моя любов".
Мария Гашевска от едноименното столично ателие изработва струни за музикални инструменти вече 54 години. Още като ученичка помагала в семейната работилница на родителите си. Баща й имал собствена книжарница на бул. "Мария Луиза". Търгувал с музикални инструменти и струни, собствено производство. След 9 септември 1994 г. книжарницата била затворена. Бащата получил специално разрешение да работи частно.
Мария Гашевска работи при него до смъртта му през 1953 г. Не й разрешили да продължи вкъщи. Започнала в кооперация. Обучила много жени. Дванадесет от тях работели в специален цех в "Българска Кремона" в Казанлък. С годините идеята за собствено производство западнала и заводът започнал да си внася струни. След време творческият фонд към Съюза на музикалните дейци решил да направи свой цех за струни в Горубляне. Две години учила последователки. Предложили й да стане отговорник по качеството. Не пожелала, защото не била доволна от старанието на жените. Излязла в пенсия през 1979 г. С голям зор получила разрешение да работи частно. Оттогава изработва струни вкъщи.
Собственоръчно си направила машина. "Почти като дядо Адам", шегува се днес. Баща й внесъл през 1923 г. специална машина от Германия. Дал я на майстор да я приспособи за по-дълги струни - за някои инструменти дължината може да достигне до 2.20 метра. Но машината отдавна я няма.
Използва хромникелова тел . Плаща за килограм по 46 000 - 50 000 лв. Работила е и с тел от сребърна стомана, но от три години не я купува заради високата й цена. Изработва 15 вида струни за всякакви инструменти (цигулка, виола, китара, тамбура, мандолина и т.н. ) с дебелина от 0.08 мм до 0.55 мм. Поръчките винаги са конкретни.
Държи металната нишка с ръка. Ако мръдне малко, ще има луфт. Ако струната е по-дебела, ще даде друг тон. Не бива да е хлабава, нито да се скъса в момента на слагането. Служи си еднакво добре с двете ръце. Въпреки че има много тренирано око, нерядко взема лупата, за да огледа изработеното. Използва и микромер. Шлайфа ръчно. Ръката й е изключително чувствителна - безпогрешно отгатва къде е сбъркала. Занаятът иска спокойствие. Редува работа с домакински задължения. "Един ден ми спори от сутринта, друг път сякаш ръцете не са мои. Късам струна и си казвам: тя по-инат ли е от мен. Не ставам, докато не я направя. " Работи само на светло и на музика. Случва се да се разболее. Друг път неочаквани гости променят дневното й разписание. Не е поточна линия. Българин, живеещ в Швейцария, поискал да правят съвместен бизнес. "Но с тия две ръце малко мога да направя", признава Мария Гашевска. Когато седне зад машината, компания й прави папагалът Чокан. Освен "Мама му стара" и "Само Левски" той бърбори и разни други неща.
Майсторката има клиенти от всички читалища и домове на културата в страната. Търсят я от детски музикални школи, от радиото и телевизията, от училищата в Котел и Широка лъка. Изпълнителите на ансамбъл "Пирин", "Филип Кутев" и "Тракия" редовно опират до услугите й. Добре позната е на хората от естрадния бранш. Шегува се, че всички брадати и мустакати свирачи у нас ползват нейните струни. Музикантите, които заминават на запад, предпочитат да се запасят от ателие "Гашевска". Най-евтината струна тук се продава за 300 лв., а най-скъпата - около 2000 лв. "Как един родител, чието дете учи цигулка, да отдели 110 000 лв. за вносен комплект от четири струни? Моят комплект струва 5000 лв.", казва Мария Гашевска и признава, че не й е удобно да надува цените.
Отказала се да предлага собствена продукция за магазините. Ядосва се, че търговците си слагат по 300% надценка. Казва, че на пазара сега се продават струни без етикет. Липсва името на производителя. Което означава, че никой не носи отговорност за качеството им. "Въпросът не е да вземеш парите от клиента. Аз съм заложила името си", коментира майсторката.
Животът й можел да поеме друга посока. Произхожда от стар софийски род, в който има достатъчно адвокати, лекари, филолози и търговци, учили в чужбина. Мария Гашевска твърди, че винаги е искала да прави точно това. Съжалява само, че няма кой да я замести. Съпругът, децата и внуците й помагат, но всеки следва своя собствен път. Затруднява се, когато я попитат кой поправя цигулки например. "Лютиерите стават все по-малко", казва жената, с чиито струни десетки свирят вече десетилетия.
Фирмата на Веселин Белевски от Хасково произвежда китари. По професия Белевски е архитект. Музиката е част от всекидневието на фамилията. Баща му е майстор на цигулки. Младият Белевски свири като студент в рокаджийска банда. Работи в проектантска организация. През 1982 г. сам се хваща да прави музикални инструменти. Става член на Съюза на лютиерите.
Регистрира фирма "Белевски" веднага след промените през 1989 г. Приема поръчки, проектира и изработва всичко, свързано с вътрешната подредба на дома. Иска да построи собствен цех, в който да реализира архитектурните си идеи. Опитите да изтегли заем завършили безславно. Разчита на собствените си сили и финанси. От решението до осъществяването на идеята обаче минало доста време. Изпълнява нечия поръчка, влага парите в строежа, после прекъсва временно изграждането и пак отначало. Сменят се екипи, хора, дейности. Днес цехът е реалност на близо 1500 кв. метра площ.
Старата любов не го оставя на мира. Намира няколко кадърни момчета, които могат да изработват инструменти. Кризата в музикалната индустрия не е от вчера и подсилва амбициите му. Заводите в Казанлък и Пловдив за български китари линеят.
Производството стартира. При това не на занаятчийско ниво. Фирма "Белевски" може да предложи всички модели на най-прочутите световни марки китари. Не е проблем да се изработи и американската серия от инструменти за кънтри музика. Собственикът твърди, че има ноу-хау за всичко, на което се свири със струни. "Производството на китари е тънка работа. Трябва да си малко луд и мотивиран (но не финансово), за да се хванеш с това", признава Веселин Белевски.
Изработката на музикален инструмент изисква повече ръчна работа. Китарата е своеобразно произведение на изкуството. В нея има метални и електрически части, скъпи пластмаси, различни видове дървесина, отлежала по специален начин (орех, явор, абанос, смърч). Фирмата има добра база. Използват шаблони и калъпи, за да се облекчи донякъде ръчният труд. Най-сложните модели стават за три-четири месеца (ако работиш сам). С машини и с участието на повече хора за година могат да предложат 30-40 инструмента. Толкова поглъща и българският пазар.
Веселин Белевски не страда от липса на самочувствие и иска да докаже, че "на Балканите също може да се прави нещо, а не само да се хвърлят бомби". Не се страхува да заяви, че предлага китари със западно качество на цени, съобразени с балканския джоб. "Защо родните музиканти трябва да плащат луди пари за серийно производство?"
Средната цена на един инструмент зависи от това къде е произведен. В Китай той може да струва 200 марки например, в Мексико - 1000, в САЩ - 10 000 долара. "Това се неща, които се поръчват масово. Ако искаш нещо специално, трябва да платиш големи суми. Защо да не си седиш на полуострова и да изработваш изделия със световно качество? Утре можеш да го правиш в някоя друга фирма, някъде другаде по земното кълбо. Планетата е едно голямо село", казва архитектът.
Китара с марката "Белевски" струва от 300 до 800 марки. За да се изработи един инструмент, трябват доста помещения - бояджийско, компресорно, дърводелско и т.н. Нужна е и складова база. "Дори да правим само 30-40 неща за година, пак ще оцелеем, защото сме гъвкави. Във всеки един момент всяко от тези помещения може да се използва за друго - да се боядисват коли например", преценява Веселин Белевски.
Китарата не е хляб, но носи хляб. Въпреки съсипията в бранша, винаги ще има музиканти, които ще търсят инструменти. Това е козът на фирмата. На изложението "Експо музика" посетителите често питали къде са произведени експонатите. След учудването, че нещо такова се изработва в България, следвала втора удивителна - нима това става в Хасково. После идвал ред на "значи и у нас се прави нещо". "Нещата са вързани - като правиш нещо качествено, вдигаш самочувствието и на другите и им помагаш да се стремят да не бъдат случайни хора на тоя свят", казва Веселин Белевски. И гледа напред. Следващата пролет фирмата му ще участва на музикалното изложение във Франкфурт. Не се опиянява от мисълта за западни клиенти. Иска просто да покаже, че "на полуострова не се дреме".
"Проби и грешки", или предварителна оценка на въздействието на законите
През първите десет години на прехода в България бяха направени многобройни и значителни промени в законодателството и в правилата, регламентиращи обществения и в частност стопанския живот. Въпреки редовно декларирания мотив, че промените се правят в интерес на цялото общество, последвалата ги практика често показваше, че немалко от тях са безрезултатни, недобре обмислени или че обслужват интереси на малки групи субекти за сметка на цялото общество.
В процеса на интеграция към европейското право и практика на България й предстоят още много промени. По-нататъшният преход ще бъде както по-безболезнен, така и по-евтин, ако качеството на тези промени се повиши, ако новоприетите закони и регламенти действително придвижват българската стопанска среда към пазарност, конкурентност и разумно регламентирана предприемаческа свобода.
Ако приемем, че регулирането на обществения живот е основна част от работата на държавата като институция, трябва да разберем какво всъщност представлява всеки закон (или регулация). В основата си тя е сбор от правила и има за цел поставянето на някакво ограничение върху човешко поведение. При недобро разбиране на същността на предлаганите правила, т.е. какво именно поведение те стимулират, както и при неизбежните несъвършенства на прилагането и при неблагоприятно взаимоотношение между предлаганите правила и останалите правила в икономиката, е възможно един регламент да е икономически неефикасен в широк смисъл, т.е. причинява повече зло, отколкото добро.
По своята същност предварителната оценка на регламентите е именно анализ на икономическата ефикасност на новопредлагани регулации. Само чрез предварителна оценка може да има яснота за това какви типове поведение и какви действия на стопанските субекти ще бъдат стимулирани на дело в конкретната икономическа среда, както и какви ще са последиците от това. Така предварителната оценка спестява в значителна степен необходимостта да се минава през процес на опити и грешки, който е скъп и продължителен. Предварителната оценка е анализ на целите, преките разходи по прилагане, страничните ефекти и допълнителното бреме върху гражданите (фирмите), както и преразпределителния елемент на разпоредбата.
Декларираните цели всъщност трябва да аргументират нуждата от дадена регулация изобщо. В края на краищата, ако всичко върви добре и няма недоволни, защо държавата да си прави труда да измисля и най-важното да прилага някакви закони? На първо място, всеки закон изисква някакви разходи по прилагането и второ, налага промени в поведението на субектите. Ето защо, преди да започне да се обсъжда даден закон, законодателят трябва да реши дали желаният краен резултат е постижим изобщо, а ако да - на каква цена. Дори целта да е постижима, това не означава, че законът ще я реализира. Много често се декларират цели, които обаче нямат нищо общо със съдържателната част на закона. Например в края на 1997 г. бе предвидено освобождаване от корпоративен данък на печалбите от разлики във валутни курсове за приватизираните до края на същата година търговски банки. Официално декларираната цел беше облекчаване на потенциалните инвеститори от данъци върху изкуствените печалби, породени от хиперинфлацията в началото на 1997 г. Какво на практика се получи? Законът бе обнародван в началото на декември 1997 г., когато беше сигурно, че само една банка - ОББ, ще бъде продадена за 1997 г. Това означава, че вместо декларираната цел разпоредбата от закона постигна друга, а именно облекчаване на ОББ от плащане на корпоративен данък за тези печалби. Ако беше направен дори бегъл анализ за възможните ефекти от въвеждането на това данъчно облекчение, още преди приемането му щеше да стане ясно за кого всъщност се отнася и че приемането му няма връзка с декларираната цел. А често, когато намерението на законодателя изглежда рационално и полезно за икономиката и гражданите, се забравя, че прилагането на законите струва пари. Всеки нов контролен орган означава нов офис, нова администрация, нова техника. Следенето на спазването на законодателството също означава разходи за администрацията и съдебната система. А разходите на администрацията са пари на данъкоплатците. Освен преките разходи по прилагане регламентите налагат и непреки разходи върху икономическите субекти, а понякога и всички граждани. Тъй като всеки регламент означава ограничаване или предписване на поведение, нормално е да има доволни и недоволни, печелещи и губещи. Характерно за регламентите е, че по дефиниция групата на печелещите от тях е добре определена и печалбите им са ясни и измерими, докато групата на плащащите за съответния регламент е голяма и разходите са размити и деконцентрирани. Ето защо потенциалните ползи лесно се изтъкват в подкрепа на даден регламент, докато негативните последици са по-трудно измерими, за да се използват за контрааргумент.
Някои закони директно преразпределят блага - всяко ново перо в разходната част на бюджета постига точно това. Например от субсидията полза има получателят (или групата), но тя се плаща от всички данъкоплатци. Както е казал писателят фантаст Робърт Хайнлайн, няма безплатен обяд. Както няма и безплатна нова болница в града. Но тя не се плаща от "доброто правителство", което "отпуска финансиране", а от всички нас, от нашите данъци.
Дори когато директно преразпределение на блага няма, всеки регламент облагодетелства някого и ощетява някого. Това се отнася особено за регламентите, които регулират стопанската дейност. Най-фрапантни са законите, чиято основна цел е да стимулират или подпомогнат развитието на цялата икономика или пък на даден сектор. Подобно действие бе скорошната промяна в митническата тарифа, с която се наложиха минимални вносни мита върху някои месни продукти и колбаси от около 1000 лв. на килограм (470 и 500 евро на тон). Решението се взе след натиск от месопреработвателите и птицепроизводителите, което поне ясно показва кой печели от подобна мярка. Губят обаче всички предприятия, които се занимават с внос на засегнатите продукти, работещите в тях, а в крайна сметка 8 милиона потребители, които са принудени да купуват по-скъпи стоки. Дали обаче така се стимулира растеж в българската икономика като цяло? При ограничаване на конкуренцията отвън стимулите за повишаване на ефективността на българските предприятия намаляват; запазват работни места в производството на разглежданите стоки, но за сметка на това се губят работни места в предприятията, занимаващи се с внос и дистрибуция; променя се структурата на търсенето, което отново рефлектира върху засегнатите или пък съвсем други, производители и т.н., и т.н.
Но може би най-скрити остават печелившите и губещите от въвеждането на регламенти, целящи да гарантират човешки права. Сложно е например да се решават проблеми, възникнали от страничните ефекти на всяко човешко действие. Какво например трябва да се направи, за да се защити правото на даден гражданин да почива в собствения си апартамент и едновременно правото на съседа му да се разпорежда със собствения си апартамент, като прави например шумни ремонти? В този момент законодателят се намесва и ограничава индивидуалната свобода, за да постигне помиряване на противоречащи си права (интереси). Но винаги има доволни и недоволни, печеливши и губещи от всяко подобно решение. Например разпореждането да се пази тишина след 22.00 часа облагодетелства желаещите тишина в даден квартал и защитава тяхното право на почивка в собственото им жилище, но ограничава правото на притежателя на бар (дискотека) в района да се разпорежда с неговата частна собственост, което води пряко до икономически измерими загуби за последния. Ето защо при създаването на регламенти от подобен характер законодателят трябва ясно да дефинира ползата - в случая след 22.00 ч. в квартала да има тишина, както и нейната цена - в случая барът или дискотеката да не могат да работят, както преди приемането на регламента. Тогава е възможна значително по-ясна преценка дали целта на регламента си струва или не.
За да се създаде обаче натиск върху държавната администрация да взема решения след рационален анализ, трябва да има възможност недържавни организации и граждани да правят свои оценки на въздействието на регламентите. С други думи, решенията на законодателната и изпълнителната власт трябва да са прозрачни още на етап подготовка. Тук основните доводи за либерализация на достъпа до информация се основават както на справедливостта, така и на обществената и икономическата ефикасност. От една страна, справедливо е всеки член на обществото да има предварителен достъп и правото да преценява и да дебатира предлаганите промени, защото те неизбежно засягат интересите на всички и защото средствата на правителството идват от данъкоплатците, т.е. от всички. От друга страна, широкото участие на гражданите и на техните организации в обсъждането и в предварителната оценка на всяка предложена промяна е най-ефикасният начин за обобщаване на многообразните интереси и за избягване на грешки, на недомислия и на налагане под сурдинка на частни и на групови интереси в ущърб на всички останали членове на обществото.
ABBRO иска три години забрана за пиратите в ефира
Сдружението на българските частни радиостанции (ABBRO) поиска от Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД) и Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ) да забрани на радиостанциите, "започнали излъчване след 15 август 1998 г. без разрешително за честота, издадено от надлежен орган", да кандидатстват за лиценз в срок от три години. В писмото, което ABBRO е изпратило до ДКД и НСРТ преди три седмици, се настоява нарушителите на закона да бъдат спрени в срок до първи юни.
През миналата седмица не беше отнет ефирът на нито една от 22-те радиостанции, за които се твърди, че са започнали без "никакви документи". Според Закона за далекосъобщенията операторите, "които към датата на влизането на закона в сила извършват далекосъобщителна дейност без лиценз, са длъжни в шестмесечен срок да предприемат необходимите действия за издаването на лиценз". Ако станциите не спазят изискването на закона, те би трябвало да прекратят дейността си. Обвиняваните досега за пиратски радиостанции бяха оправдавани с разрешителните за честота, които имат. Това е един от документите, които са били необходими досега, за да се позволи излъчване в ефир. Разрешителните за честота са необходимо, но не достатъчно условие, за да стартира една радиостанция.
Списъкът с имената на нарушителите засега се крие в касите на ДКД, а представителите на ABBRO отказват да назоват предполагаемите пирати. "Поискахме комисията да ни предостави списък на тези станции, както и да посочи органа, който е издавал разрешителните им за честота. Настояваме, че действащите незаконно радиостанции трябва да бъдат санкционирани, а не да кандидатстват за лиценз при равни условия с другите", обясни Константин Марков, генерален директор на радио "Тангра". Отскоро той е и председател на УС на ABBRO.
"На срещата на сдружението беше прието почти единодушно да се противодейства на незаконно стартиралите радиостанции. Това е гласът на ABBRO", каза Десислава Тодорова, която е член на УС на асоциацията и изпълнителен директор на радио "Експрес". Борим се за законност, аргументират се от управата на сдружението и настояват за реакция на ДКД. В ABBRO са сигурни, че мерките срещу "недобросъвестните" станции "биха намалили напрежението, което съпътства започналите вече процедури по лицензиране и прелицензиране на радио- и телевизионни оператори".
"Не съм съгласен да се търсят врагове и противници вътре в сдружението и държавата да се намесва като арбитър. За мен най-важно е единството на ABBRO, а тези искания могат да доведат до разединение и разпадане. Никой не попита "провинилите" се. Предлагах да се направи среща с тях, да се разреши това като вътрешен проблем. Четири месеца удържах тези настроения", каза бившият председател на сдружението и изпълнителен директор на радио "ФМ+" Петър Пунчев. Той е подписал писмото до ДКД и НСРТ "с особено мнение" и десет дни по-късно подаде оставката си като член на УС на асоциацията. В писмо до колегите си Петър Пунчев обяснява причините за напускането си с несъгласието с "публичното противопоставяне на едни радиостанции - членки на други". "Радио "ФМ+" винаги е биело съперниците си на тепиха, не в някакви други сражения. Трябва да се борим с професионалната си сила", твърди Пунчев.
"Не съм в този списък. Имам разрешение за честота преди 15 август, подал съм необходимите документи и след излизане на закона", обяснява Петър Стайков, който е собственик на спряганото за пиратско радио "УКВ практика".
"Не мога да потвърдя, нито да отрека информацията за 22-те радиостанции. Те ще представят документи, въпросът е как са били придобити тези документи, но това са недоказуеми неща", смята Петър Пунчев. "Призоваваме държавата и ДКД да спазят закона", настояват колегите му от ABBRO. В сдружението са получили данни от телекомуникационната комисия, че в 16 града има вероятност да бъде ограничен честотният ресурс и ще се наложи конкурс при раздаването на лицензи.
Членове на УС на сдружението са се срещали с представители на ДКД и НСРТ, но засега не е ясно дали двата органа, които ще раздават документите за ефир, ще удовлетворят исканията им. Освен за изрядни документи в медийния съвет следят и за договорите за авторски права, които трябва да са сключили радиата.
По данни на "Мюзик аутор" 59 станции (лиценз за радиодейност искат 183 оператора) имат сключени договори за авторски права с тях. "Тези радиостанции могат да използват световната музикална база с над три милиона произведения. От радиата ни представят програмни отчети за излъчваната музика, за да можем ние да разпределяме възнаграждение на българските автори. Радиостанциите трябва да ни търсят, за да работят легално. Това са изискванията на закона, не ние да ги следим. НСРТ и ДКД трябва да контролират пиратстването на музика", обясни Мариана Лазарова, която е изпълнителен директор на "Мюзик аутор". "Мюзик аутор" има договори за взаимно представителство с 39 сродни организации, които обхващат около 100 страни.
Това е първият сериозен скандал между хората, които излъчват в радиоефира, и разрешаването му зависи от ДКД и НСРТ. Според представители на двата органа обаче съветът застава по-скоро на страната на ABBRO, докато телекомуникационната комисия е твърдо против каквито и да било сериозни санкции за нарушителите. Спорът най-вероятно ще се реши в началото на есента, когато ще започнат конкурсите за радиочестоти в големите градове. Също тогава се очаква НСРТ да внесе в парламента предложение за промяна в Закона за радиото и телевизията, като една от обсъжданите идеи е да се санкционират сегашните пирати.
Накратко
Националният съвет за радио и телевизия е одобрил документите на 25 кандидата за програмни лицензи по Закона за радиото и телевизията, съобщи миналата седмица говорителят на съвета Александър Иванов. Всички те искат да се разпространяват по кабел и кандидатстват за местни или регионални оператори. Повечето от тях са общински радиа с местно покритие. Въпреки одобрените документи, до момента към Държавната комисия по далекосъобщенията не е изпратено нито едно предложение за издаване на лиценз. НСРТ има идея в разрешителните на общинските радиостанции да се запише, че ще има надзорни тела, които да гарантират независимостта им от общинското ръководство. Надзорните тела трябвало да се формират на обществен принцип и в тях да влизат представители на граждански организации. До 21 май в медийния съвет са постъпили документи на 69 кандидата за програмни лицензи, каза говорителят Иванов. До момента НСРТ е разгледал 30, като от тях 25 покриват критериите на съвета за осъществяване на радио- и телевизионна дейност. Документите на пет кандидата се нуждаели от допълнения, съобщи Александър Иванов.
"Никой не се е обаждал, не съм получавал писма, не зная кои са синдиците на Капиталбанк, не са ме търсили и не искам да коментирам тази тема", заяви Юлий Москов, изпълнителен директор на "Стандарт нюз" и главен редактор на "Стандарт". Миналата седмица във вестник "Банкер" се появи информация, че Красимир Стойчев не е успял да се договори със синдиците на Капиталбанк за погасяване задълженията на "Стандарт нюз" и "Стандарт принт". Според източници от фалиралата банка не може да се говори за провал на преговорите, защото все още не е предложена конкретна схема. Красимир Стойчев не беше открит за коментар, а Юлий Москов продължава да твърди: "Не дължим на никого и стотинка. Покриваме си редовно всички плащания, а има организации, които дължат пари на нас."
Международният медиен концерн Dow Jones&Company Inc. и издателската група Georg von Holtzbrinck Gmbh сключиха миналата седмица съюз, който определиха като "стратегически за финансовата и икономическата публицистика". Според договореностите Dow Jones участва с 22% в изданието на Holtzbrinck "Ханделсблат", най-популярния немски вестник за икономическа и финансова информация. Немската медийна групировка вече притежава 49% в изданието на Dow Jones - The Wall Street Journal Europe, с тираж около 70 000.
НСРТ съобщи миналата седмица данни от наблюдението на съвета за спазване на принципите на "всестранност и плурализъм" в новините на БНТ и БНР за месец април. В централните информационни емисии на БНТ от държавните институции най-често присъства правителството - 64%, а най-малко местната власт - 3%. В новинарските емисии на БНТ от политическите партии най-силно присъствие има БСП с 37%, а най-малко - ВМРО с два процента. Изобщо не са отразявани извънпарламентарни партии. Най-често присъстващите партии в новините на БНР са БСП и СДС съответно с 37 и 32 информационни единици.
Най-накрая сериозни съкращения в БНТ
Така дълго чаканите съкращения на безсмисленото количество служители в БНТ може би най-накрая са на път да се осъществят. Миналата седмица генералният директор на държавната телевизия Лили Попова обяви, че се прекратява колективният трудов договор между синдикатите на работещите в медиата и нейното ръководство. От тази неделя контрактът вече не действа по искане на управителния съвет на БНТ.
Това не стана без протестите на самите синдикати. Ден преди ръководството на държавната телевизия да обяви прекратяването на договора, профсъюзите изпратиха до Лили Попова открито писмо. В него те заплашиха, че ако структурната реформа и съкращенията в БНТ се направят в противоречие с колективния трудов договор и Кодекса на труда, те "ще реагират с всички, позволени от закона средства". Отговорът на ръководството на БНТ беше да прекрати договора, което почти със сигурност ще го въвлече във война със синдикатите.
Колективният трудов договор беше подписан на 6 юни преди три години в последния ден на тогавашния генерален директор на медиата Иван Гранитски. В документа е имало клауза, че той може да бъде прекратен всяка година на тази дата, ако някоя от двете страни го поиска. Договорът беше една от пречките пред всяко телевизионно ръководство досега да направи каквито и да било сериозни съкращения. Той изискваше съгласието на синдикатите за всеки уволнен или съкратен техен член. "Преценихме, че при това положение няма да е възможно да се направят каквито и да е стъпки, още по-малко пък решителни и радикални, каквито обществото отдавна очаква от нас", каза миналата седмица генералната директорка.
Първи жертви на реформата в БНТ ще се окажат хората от центъра за производство и реализация в телевизията. Извън щатното разписание ще останат хората с "творчески професии" от него - режисьори, асистент-режисьори, оператори и художници. Те няма да престанат да работят в БНТ. Отсега нататък обаче ще сключват граждански договори с телевизията, когато за тях има някаква работа. "Те приеха съобщението спокойно. Отдавна знаят, че това трябва да се случи и не е ясно защо досега не е предприемано", каза г-жа Попова. Според нея промяната е доста решителна и отразява една различна философия за правенето на телевизия и най-вероятно ще срещне голяма съпротива от "привържениците на статуквото в БНТ".
"Не искаме да превърнем процесa на извършване на реформи в тeлевизията в нещо, което се точи с месеци и ще заприлича на агония", надява се генералната директорка и признава, че в момент на такива радикални промени е по-трудно да се съсредоточиш върху програмата. "Затова искаме да знаем, че сме приключили с основните неща и следващият период от мандата ни тук да бъде период на съзидание, на качествена телевизионна програма. Да работим за публиката, за това, заради което съществува телевизията, заради нейните зрители", обещава Лили Попова.
Раз-два и даваме лицензите
Доц. д-р инж. Добри Добрев, член на Държавната комисия по далекосъобщенията, пред "Капитал"
- Процесът се забави заради липса на нормативни документи. За всеки лиценз трябва да има наредба. Наредбата описва правилата на играта. Без наредба не е редно. Обаче наредба се издава мно-о-о-го сложно. Първо някой я пише с месеци, после тя се съгласува в нашата комисия много дълго и след това се пуска за съгласуване между министерствата, накрая се обявява за обществено обсъждане и най-накрая, когато вече всички неща се вземат предвид - КПД издава наредбата.
- Този етап единствено е приключил, и то надъ-ъ-ъ-лго, надъ-ъ-ъ-лго с кабелните оператори - има една-единствена наредба и тя ни струваше месеци. Имаше един друг момент, който също ни струваше много време - това е тарифата за таксите, които плащат операторите. Много дълъг процес. Така че тези две дейности - наредбата за кабелните оператори и тарифата с таксите, бяха много важни за нас. Има една много тежка задача, която движим също. Ние се занимаваме сериозно с продажбата на БТК. И то много сериозно. И този въпрос ни е един воденичен камък. Много сериозен воденичен камък. Но по тази тема нищо повече не мога да кажа.
- Всичко е свързано с това, че купувачите много се опъват и не искат да се занимават с радио-телевизионната далекосъобщителна дейност. Това е губеща дейност - 32 млрд. лева е цената на тока, който са изгорили тези предаватели. Купувачът не иска да събира тези пари от радиостанциите например.
- Има значение. Държавата не е наясно, докато не приключи тази продажба, кое къде ще остане. Сега, ако примерно предавателите излязат с честотите си, ние на този, на когото ще даваме национална телевизионна мрежа, ще му дадем и предавателите, и честотите, и всичко и той ще знае какво прави. Тази неясност означава, че ние още не сме приключили този въпрос. Значи - не е ясно! Отговорът е само този - неясност в някакви клаузи от договора за продажбата на БТК. И сега се работи по този въпрос. Провеждат се сериозни разговори, в които се търси доближаване на интересите на държавата с интереса на купувача. Купувачът е много упорит обаче. Иска какво ли не. И ние обаче сме .
