- Америка не търси някакъв вид политическа и икономическа хегемония на Балканите. Движещите сили на американската политика са разширяване на демокрацията и зачитане на човешките права. Практическата американска грижа е нестабилността на южния фланг на НАТО и сега с войната - възможностите на НАТО като военен алианс. Проблемът е основно европейски. Относно санитарния кордон против мюсюлманска инвазия - възвишените академични теории могат да се превърнат в опасно опростяване, което увековечава предразсъдъците, предизвиква исторически страхове и води до болезнено водена политика.
- За предпочитане беше Русия да е мотивирана от по-малко вътрешни инстинкти. Сигурна, демократична и просперираща Русия е личен интерес и на Запада. Ще има различни мнения между НАТО и Русия, както има различни мнения вътре в НАТО, но разширяването на НАТО на изток и интервенциите му на Балканите не сигнализират за заплаха над руската сигурност. Русия няма нужда от приятели като Милошевич, които създават кризи както за Москва, така и за Брюксел. Все пак Русия е част от политическия терен. Руската чувствителност е разбираема и трябва да бъде взета под внимание. Руската дипломация, не вредната, разбира се, може да улесни решаването на конфликта в Косово и да спечели признателност за самата Русия. Русия не може да разбира това като своя мисия, която да ескалира кризата, да продължи да дестабилизира Балканите, да подкрепя етническото прочистване или да подпомага Милошевич.
- Въпреки известното съчувствие към сръбския народ българското правителство мъдро избегна всякаква асоциация с политиката на Милошевич. България е късметлия, че има толкова уважаван и добър оратор като посланика си във Вашингтон. Българската позиция бе разбрана напълно. България е в отлична позиция да играе важна следвоенна роля на Балканите. Макар понякога да изглежда, че правителството действа с твърда ръка, за да обуздае някои характеристики на Дивия запад в своята икономика, то успя в създаването на благоприятна за инвестиции среда. То сръчно се справи с етническите малцинства, установи добри връзки със съседите си. Като пример за търпимост и демократичност България може да осигури съвет на високо равнище във всеки бъдещ диалог за региона. Тя може да осигури платформата за възстановяване на региона. Усилията на НАТО да стабилизира Балканите може да осигурят на България бързо членство в пакта.
Брайън Дженкинс е старши съветник в Корпорация РАНД, която е едно от водещите в света ведомства, занимаващо се с проучвания върху политическото насилие и тероризма. Той работи като съветник и стратег в международни и мултинационални корпорации. От 1989 до 1998 г. г-н Дженкинс е заместник-председател на "Крол асошиетс" - международна фирма за разследване и консултации. Преди това до 1972 е бил председател на отдела за политически науки към РАНД и директор на проучването върху политическото насилие към РАНД.
Бивш капитан от елитните зелени барети, г-н Дженкинс е служил в Доминиканската република по време на американската интервенция и по-късно във Виетнам (1966-1967). Той е автор на "Международният тероризъм - нов тип конфликт", редактор и съавтор на "Тероризъм и лична защита" и съавтор на "Падането на Южен Виетнам". През 1999 г. президентът Клинтън го назначава за член на Комисията за сигурност и защита на въздушния флот към Белия дом. Г-н Дженкинс е и специален съветник на Международната търговска камара.
София, сезонът на черешите, сънен следобед
Да пътува човек от Прага до София, вече е далеч по-екзотично, отколкото беше преди. "Продиджи" не дойдоха в София, но дойдоха в Прага. За чехите "войната в Югославия" е "войната на Балканите", така че София и Белград са си част от едно и също нещо. Карикатурата от "Таймс", където учителят показва картата на Югославия и обяснява на своите ученици: " И да знаете, деца, столицата на Югославия не е София, а Белград", стана любим цитат след ракетата в Горна баня. "Това, което НАТО прави, е свинщина" - казва ми видимо ядосан професорът от академията за изящни изкуства в Прага Раймонд Ондрачек. Не може да не го разбере човек - когато над 50 години се занимаваш с реставрация и си оставил почерка си върху манастирите, църквите и мостовете на България, Албания и всичко онова, което беше Югославия, когато вече си изплакал разрушаването на моста над Драва при Мостар, всяко следващо разрушение неминуемо следва този порядък на все по-засилващото се глобално разочарование. Един сръбски професор от Нови Сад по времето на войната в Босна беше казал, че това, което се случва, не е геноцид, а урбицид - защото се унищожават градовете, цялата урбанистична култура, създала поколения.
С две думи - от Прага погледната, София изглежда страховито близо до войната, настръхнала, изплашена, дебатираща, искаща, настояваща да й се чуе думата. София изглежда като столицата, отърсила се най-после от дълбоката дрямка,отхвърлила комплекса на онова "никой не ни иска" и "всички са ни отписали" и най-после разбрала, че глобалната политика буквално се случва някъде около жълтите павета. За първи път София изглежда като център вместо като периферия.
Редица приятели ме помолиха при изпращането от Прага да се обаждам, за да знаят как е, поне чрез hotmail. След неколкодневен престой в столицата единственото, което успях да им кажа, е - вече има череши, от хубавите.
Първата изненада на място - в България всъщност няма никакъв дебат за Косово
За войната не се говори, разправят се вицове. Дори таксиметровите шофьори не могат да бъдат излъгани да отронят по дума, което си е показателно. Само един успя да ми каже, че нещата ще се оправят, когато "пак си станем Варшавския договор, само че без Русия". Ама как да стане тая работа, питам го. И той сам си отговаря - верно бе, не може, това славяните сме продажна работа... Втората изненада на място, която може би е следствие от първата - в София е по-трудно да бъдеш ядосан на тази война, отколкото в Прага. В Прага да си недоволен от грешките на НАТО, от това, което се случва на Балканите, от безхаберието, арогантността, прекалената самоувереност, "свинщината" по думите на Ондрачек - е в реда на нещата, част от контекста, в който съществува тази война от самото й начало. Притеснението, че нещо не е наред, е напълно нормално усещане, което не зависи от симпатиите, антипатиите, фобиите и страстите. Това притеснение се изговаря от всички, никой не го премълчава. В София това притеснение не се изговаря или се изговаря трудно, дори от хора, които го преживяват, поради страх, че ще бъде изтълкувано погрешно, че ще му бъде направен политически превод. От яд към медиите, които изпускат новини, и то съществени, от яд към правителството и политическата класа като цяло, които някак си не проявяват характер докрай, от яд към социалистите, които отново разбъркват историческата памет с етнически страхове, от яд към хората, че всъщност изобщо не им пука, никой се не сеща, че има още един, на когото може да те е яд - с право - и това е НАТО. Не защото е западен съюз на хора, които искат да ни унищожат, а заради проявеното показно късогледство.
Всъщност в София хората или ги е яд на социалистите, или ги е яд на НАТО и в това има нещо особено притеснително, защото сякаш ние не можем да видим света по друг начин, без да го сведем до някаква опозиция обичам - мразя. Да кажеш, че социалистите са лоши и безотговорни в лицето на тази война, макар и да е вярно, просто отдалечава картината на войната още повече. Българският проблем не е в това. Страшното е, че ние абсолютно нищо не можем да обясним, без да кажем - ами ако бяха червените. Страшното е, че Анжелика Шробсдорф ще се окаже права, когато написа в книгата си "Грандхотел България", че българите може би са най-наивният народ в света след палестинците.
Светът се разпада пред очите ни на множество сложни отношения, в които водещи далеч не са омразата и любовта, а по-скоро полутоновете на това, което след време ще се окаже новият световен ред. Ние не го знаем как ще изглежда и той наистина никога няма да зависи от нас, ако продължаваме да демонстрираме комплексите си по начина, по който го правим досега в продължение не на години, а на векове - да се ослушваме за правилната позиция навън, вместо навътре, да се заблуждаваме, че е по-важно светът да ни види, вместо самите ние да си отворим очите.
Не виждам нищо страшно в това човек да е ядосан на абсолютно всички в тази война, която се води. Ами ако този път всички са лошите?
Ами ако този път всичко е различно? Ние просто вече сме длъжни да се научим да разсъждаваме сложно. Няма нищо страшно в това човек да е ядосан на целия свят, ако може да обясни защо. И ако може, за бога, да избяга от клишетата за исляма и християнството и предсказанията на Нострадамус.
Да си ядосан е благословено състояние - защото решаваш напук на геополитическата си съдба, комшиите, предразсъдъците, пророчествата, прадедите, правителствата, правителството - да поемеш отговорност за живота си. Ние досега все обвиняваме някого за това, че не можем да живеем. И сегашното правителство продължава да дърпа нишките на същата илюзия, може би без да иска, може би щото така е по-лесно и по-разбираемо. Но маранята, в която се мержелее всичко, случващо се в България, е опасна и притеснителна именно защото тя е отказ от отговорност за самите нас. Ние отново предпочитаме позицията на жертвата. Отново си отлагаме живота за после, отново редим пасианси за новото статукво след това. След кое това? Ами тези, на които им се живее сега?
С две думи - в Прага войната се чувства повече, отколкото в София. В София има череши, а когато се качите на такси по време на пълнолуние, шофьорът ще ви разкаже за значението на асцендента, който при него се оказал троен. В това поне има нещо симпатично. Защото се случва сега.
Сделката за БТК е пред провал
Преговорите за продажбата на 51% от акциите на БТК стигнаха в задънена улица. Това са написали в писмо до кабинета консултантите по сделката "Дойчебанк" - Лондон. Още преди седмица писмото е депозирано в МС и в него се казва още, че въпреки едномесечните усилия преговорите нямат напредък. В подкрепа на заключенията си консултантите са изброили подробно условията, по които не може да бъде постигнато съгласие с купувача. На практика с писмото си "Дойчебанк" - Лондон, предлага на кабинета да прекрати преговорите с гръцката държавна компания ОТЕ и холандската KPN и да обяви ново събиране на оферти. Още на 18 май Световната банка, която финансира процедурата по продажбата на БТК, е била информирана от българското правителство, че подадената на 18 март оферта от ОТЕ/ KPN е "незадоволителна както поради несъответствие със законовите норми, така и заради предложената цена". В писмото до банката се казва още, че "оферентите са предложили законова рамка и пакет от споразумения, които изобщо не съответстват на предварително зададените параметри на сделката". Още тогава правителството е взело решение, че офертата "не се приема в предложения вид", но въпреки това последвалите преговори са били "не особено продуктивни".
Правителството засега не е приело официално решение за сделката, но източници от кабинета твърдят, че до две седмици преговорите със сигурност ще приключат. Според първоначалния срок, който беше поставен от Бакърджиев, кандидат-купувачът и правителството трябваше да стигнат до обща позиция най-късно до 30 април. Независимите експерти смятат, че подписването на договор при сегашните условия ще бъде неизгодно за българската страна и ще забави значително либерализацията на телекомуникациите в България. Неотдавна вицепремиерът Бакърджиев заяви, че кабинетът няма да подписва договор с единствения кандидат-купувач на всяка цена. Това "изненадващо" изявление на вицепремиера, за когото се твърди, че подкрепя ОТЕ, очевидно е било първият опит да бъде оправдано предстоящото прекратяване на преговорите. В крайна сметка обаче експертите на Бакърджиев са постигнали споразумение с консултанта, с което официално да бъде обяснено, че купувачът и българската страна са инвестирали прекалено много, за да напуснат преговорите едностранно, без да са положили максимални усилия за успешно приключване на приватизационната процедура. Така дори преговорите да завършат без успех, вината за това ще може да бъде прехвърлена на кандидат-купувача.
Провалът на тази сделка обаче е лична отговорност на екипа на Бакърджиев, който изолира от преговорите всички експерти на правителството и Агенцията за приватизация. Официално беше съобщено, че "за по-добра координация" сделката се поема лично от Евгений Бакърджиев. Достъпът до информация беше ограничен дори за ресорните високопоставени държавни служители и преговорите се ръководеха от съветничката на вицепремиера Юлиана Димитрова. Преговарящият от българска страна екип стана обект на много анекдоти, които експертите на купувача разказваха помежду си. "Съгласяват се с всичко, понякога дори не разбират за какво става дума", каза преди време пред "Капитал" един от английски говорещите участници в преговорите. В крайна сметка вероятно ентусиазиран от благосклонното отношение на българската страна купувачът продължи да поставя нови условия и в същото време отказа да увеличи първоначалната си оферта от 415 млн. долара за 51% от компанията и лиценз за втори GSM-оператор. При тази ситуация обаче подписването на договор за продажба започна да изглежда все по-невъзможно, освен ако не е на всяка цена, защото нито държавната гръцка телекомуникационна компания може да бъде наречена стратегически инвеститор, нито цената, която консорциумът предлага за БТК, е висока, за да могат да бъдат оправдани големи отстъпки. Още повече че балансовата печалба на БТК за миналата година е около 80 млрд. лева, без компанията да е преструктурирана.
Купувачът настоява монополът на БТК да бъде удължен до 2005 г., което по същество ще бъде промяна на тръжните условия по сделката. Освен това според Закона за далекосъобщенията монополът на БТК свършва в края на 2002 г., когато изтича и срокът, до който според условията на Световната търговска организация можем да отлагаме пълната либерализация на телекомуникациите. Другото условие на консорциума между ОТЕ и KPN е държавата да не продава остатъка от акциите си в БТК до края на монопола. За неизпълнението на всяка договореност кандидат-купувачът е поискал финансови неустойки. Кандидат-купувачът настоява правителството да гарантира, че "Мобиком" няма да получи лиценз за цифровизация на мрежата си и че ще поеме всички разходи при евентуално дело на английския партньор в "Мобиком" - "Кейбъл енд уайърлес", срещу КРN и ОТЕ. Според устава на "Мобиком" БТК (която притежава 39% от дяловете) няма право да извършва конкурентна дейност. Новият купувач на БТК ще получи лиценз за втори GSM-оператор, а с това ще наруши споразумението между съдружниците в БТК.
Следващото условие на ОТЕ/KPN е правителството да предостави гаранции, че Държавната комисия по далекосъобщения няма да променя лиценза на БТК през следващите 12 години, а този срок според първоначалния вариант на договора с купувача изтича с края на монопола, т.е. в края на 2002 г. Купувачът поставил и категоричното изискване без негово съгласие да не бъдат пускани на борсата акции от БТК. Консорциумът настоява и 50% от инвестициите, които ще направи в БТК, да бъдат трансформирани в допълнително акционерно участие.
Накратко
Американската агенция за търговия и икономическо развитие отпусна 588 хил. долара безвъзмездна помощ за извършване на технико-икономическо проучване на проекта за петролопровод Бургас - Скопие - Вльора. Договорът за предоставянето на парите беше подписан в сряда от вицепремиера Евгений Бакърджиев и посланика на САЩ у нас Ейвис Боулън. Общата сума, необходима за проучването, е 980 хил. долара. Останалите средства ще бъдат осигурени от Тед Фергюсън, собственик на компанията "АМБО корпорейшън", която е автор на проекта. Петролопроводът Бургас - Вльора трябва да осигури доставки на нефт от района на Каспийско море за Италия и страните от Западна Европа. Цялата дължина на тръбата ще бъде 900 км, като се предвижда по нея да бъдат транспортирани до 750 хил. барела суров петрол дневно. По предварителни оценки на специалистите стойността на целия проект ще бъде около 900 млн. долара. Според Тед Фергюсън предварителното проучване, за което е ангажирана фирмата Brown & Root, ще завърши през ноември т.г. Ако бъде привлечен интересът на големите петролни компании в реализацията на проекта, първите количества каспийски нефт може да бъдат поети през 2002 г. До 30 май не са регистрирани превишения на допустимите пределни норми на контролираните замърсители. Изключение е измерената в Трън максимална еднократна концентрация на сероводород. Информацията бе съобщена от министъра на екологията Евдокия Манева при обсъждането на екологичната обстановка в страната пред парламентарната комисия по екология. В този период са констатирани също завишения на концентрациите на някои замърсители спрямо фоновете, без да са нарушени пределните стойности. Едновременно с изследванията на въздуха в национален мащаб се правят пробонабирания от вода и почва. Досега не са установени замърсявания извън нормалните за отделните региони. Единствено в растителна проба на листа от картофи е измерено съдържание на мед над допустимата норма. Резултатите от провеждания радиационен контрол в страната не свидетелстват за промяна на радиационната обстановка в страната. Всекидневно се изготвят информационни бюлетини за качеството на въздуха за територията на цялата страна. Бюлетинът се публикува на български и на английски на адрес http://nfp-bg.eionet.eu.int/bulletins.
Столичната община получи в четвъртък парите от еврооблигационния заем. 49.088 млн. евро са били преведени по сметката на общината в Дойче банк - Франкфурт, която е кореспондент на Общинска банка. След приспадането на комисионната за консултанта "Париба" сумата, с която кметството ще разполага в левова равностойност ще бъде 96.007 млрд. лева. Цялата емисия беше изкупена за два дни. Котировките на софийските еврооблигации на вторичния пазар вървят много добре и са над първоначалното предлагане, съобщи Кристин Ганчева експерт от Общинската банка.
Кабинетът и Вяхирев пак се договаряха на тъмно
Отношенията между "Булгаргаз" и "Газпром" са безоблачни и прекрасни, между двете компании цари мир и любов, работата по инвестиционната програма върви, а там, където не върви, ще потръгне, конфликтът Бакърджиев-Вяхирев е измислица на недобросъвестни журналисти - това трябваше да внуши официалната пресконференция, която дадоха шефът на "Газпром" и вицепремиерът Евгений Бакърджиев. "С Рем Вяхирев си допадаме и лично, и професионално", натърти в края на изявлението си Бакърджиев. Май няма друг случай, при който вицепремиерът да се е усмихвал толкова дълго и толкова сърдечно. В това отношение Вяхирев му партнираше перфектно. Може би заради това не разрешиха снимки на Костов и Вяхирев - премиерът при всички положения щеше да елиминира фотографиите на своето вице и българското общество нямаше да види колко го почита газпромовският бос.
След пресконференцията остана да виси въпросът защо Вяхирев изобщо дойде в България. За да позира усмихнат с Бакърджиев? Едва ли. За да си поговори с министър-председателя Иван Костов, който се интересувал от възможностите за бартер на български стоки срещу газови доставки и от транзита на газ за трети страни? Това би могло да стане и след два дни в Москва. Трудно е да си представим Рем Вяхирев като човек, който би се качил на самолета без предварителна, и то съвсем конкретна цел. Тази цел и цената на сделката с правителството останаха тайна.
Шефът на "Газпром" прилетя у нас за няколко часа и след кратък престой в кабинетите на Бакърджиев и Иван Костов си тръгна, но остави половината от делегацията си в София, най-вероятно за да облече договореното в юридическа форма. Над цялото посещение беше наложен тотален информационен контрол - при по-неформален диалог с журналистите Вяхирев и експертите му често казват неща, които кабинетът предпочита да скрие. Така стана например по време на сесията на българо-руската смесена комисия в Москва в края на март - докато Бакърджиев твърдеше, че проблеми няма и се развиваха теории за разширяване на транзита и на съвместната дейност като цяло плюс "Топенерджи 2" между "Булгаргаз" и "Газпром" за битова газификация (като конкуренция на "Овергаз"), хората на Вяхирев атакуваха остро "Булгаргаз" за голямото изоставане на инвестиционната програма по транзитния договор. В сегашния случай тази опасност беше елиминирана напълно. Правителственият ВИП, който преди година прие охотно неидентифицирани субекти от цяла София, за да приветстват с аплодисменти и фанфари успешната мисия на вицепремиера Бакърджиев в Москва (договарянето на газовия меморандум), сега се оказа затворен за журналистите, които искаха да отразят посрещането и изпращането на президента на "Газпром". Вяхирев не би могъл да нареди на българския правителствен ВИП кого да пуска. Журналистите имаха достъп само до официално обявената пресконференция. На нея и Вяхирев, и Бакърджиев бяха разточителни на общи фрази и абсурдно лаконични за конкретните факти.
И все пак, макар и в подтекст, Вяхирев даде да се разбере, че проблеми има. "Има затруднения по доставките на газ за трети страни. И у нас, и тук подробно разгледахме тези въпроси. Специалистите, които сме определили, ще намерят решение как да се осъществят тези доставки", заяви Рем Вяхирев.
За "Газпром" най-големият проблем е голямото закъснение на инвестиционната програма за транзитиране на газ към съседните страни, главно към Турция. Според експертните прогнози турският пазар е с най-големи перспективи в Европа - през следващото десетилетие се очаква нарастване на консумацията на природен газ с около 10% годишно. Анкара инвестира активно в газови централи, този процес ще продължи и през следващите години. "Газпром" сега е основният доставчик на газ за Турция с дял около 60%. За да запази и да разшири позициите си, руският концерн трябва да гарантира съответното увеличаване на доставките в тази посока, т.е. да разшири капацитета на съоръженията, които пренасят газа. Според договора за транзита, който подписаха "Булгаргаз" и "Газекспорт", още през тази година за Турция трябва да се транспортират 9 млрд. куб. метра газ, а през следващата - 10.5 млрд. куб. метра, за да достигне през 2002 г. 14 млрд. куб.м. Досегашният капацитет на тръбата е около 8 млрд. куб. метра, но фактически се транспортират около 6.5 млрд. куб.м. "Досега няма нито един кубически сантиметър газ, който да не е бил транзитиран навреме за трети страни", заяви Евгений Бакърджиев. Тоест транспортираме всичко, което "Газпром" изпраща. Но нали като най-голямо предимство на договора с "Газекспорт" се сочи това, че ни плащат транзитна такса и за готовността на газопроводната система да пренася допълнителни количества (договорено беше "Газекспорт" да плаща заявените, а не реално транспортираните количества) - това е широко прилаган принцип, с който инвеститорът си гарантира възвръщаемост на вложените средства.
Според прогнозите на газови експерти целта на визитата на Вяхирев е да предложи на премиера Иван Костов нова формула за финансиране на инвестиционната програма, най-вероятно с връщане към концесионния принцип. Така или иначе, според Европейската енергийна харта, ако транзитиращата страна не разполага с необходимите инвестиции за разширяване на съоръженията и гарантиране на транзита, тя трябва да даде възможност на доставчика да осигури финансирането и да реализира проекта. Вторият принципен въпрос, който се очакваше да постави Вяхирев, е за директен достъп на "Топенерджи" до директни доставки за крайни потребители. Това е предвидено в газовия меморандум и трябваше да стартира през тази година.
Вяхирев не потвърди, но и не отрече, че е разговарял с премиера и вицепремиера за това. Той съобщи само, че е представил предложенията на "Газпром", но не уточни какви са те. "Предложения има, но решения все още няма. Затова не мога да говоря за тях", обясни Рем Вяхирев.
Според Антоан Николов, шеф на УС на "Булгаргаз", Вяхирев е предложил участие във финансирането срещу транзитната такса, която получаваме, ако "Булгаргаз" има затруднения с осигуряването на необходимите средства. Известно е, че "Булгаргаз" няма пари - иначе досега да е направил каквото трябваше. За реализирането на инвестиционната програма на "Булгаргаз" за тази година, която неслучайно беше приета от кабинета в деня на пристигането на Вяхирев, са необходими 155 млрд. лв. От тях 147.7 млрд. лв. са за реализирането на проектите за разширяването на транзита. Задълженията на "Булгаргаз" според различни източници се движат между 450 и 600 млрд. лв., Бакърджиев обаче обяви, че пари ще се намерят - те били предвидени в средносрочната инвестиционна програма на правителството.
Ако изобщо нещо е ясно от визитата на газпромовския шеф, това е, че миналата година "Булгаргаз" подписа с "Газекспорт" неизпълним договор и сега ще трябва да си плати за това. Въпросът е какво ще струва и на "Булгаргаз", и на държавата поредната сделка на тъмно с "Газпром".
България и Русия вече не са заложници на политическата конюнктура
Василий Такев, посланик на България в Русия, пред "Капитал"
- За последните две години диалогът с Русия получи предметен и системен характер, намерени бяха реалните интереси и обективните възможности за тяхното реализиране. Това илюстрират официалното и неофициалното посещение на президента, двете посещения на председателя на Народното събрание, голямата парламентарна делегация, в която участваха представители на всички парламентарни групи в Народното събрание, визитите на министрите на външните, вътрешните работи, земеделието. В рамките на общия интерес между силовите ведомства на двете страни се реализираха редица проекти като борбата с контрабандата на компактдискове, нелегалния внос на вина и цигари с български търговски марки. Българската позиция през този период не беше самоцелна, тя беше подчинена на желанието да се създадат реални лостове за справяне с двустранните проблеми, особено в търговско-икономическата област. Може да се твърди, че отношенията и диалогът между двете страни са структурирани и са в значително по-малка степен подвластни на външната конюнктура. Сега, когато имаме интензивен и целенасочен диалог между министерствата и ведомствата, вече не е необходима политическата воля на най-високо ниво за разрешаването на проблеми от технологичен характер, както беше през последните десет години. Ход набира и междурегионално сътрудничество, което трябва да поеме по-голямата част от търговските взаимоотношения. Много важни въпроси намериха разрешение с преодоляването на газовите проблеми, с изграждането на основната рамка на отношенията ни с "Газпром", с началото на стратегическото сътрудничество в тази област, с решаването на въпроса за митническото третиране на българския внос и включването му в националната система за преференции. Има и някои вторични проблеми, които в краткосрочен план ще бъдат решени. Може би по време на посещението на премиера Иван Костов ще бъде финализиран въпросът с дълга на Русия към България, по който ние търсим нова формула, както и проблемът с взаимните претенции по Коми.
- Последните две години бяха подчинени именно на намерението и усилията да се създаде необходимият набор от инструменти и механизми за бързо решаване на въпроси от двустранен интерес. За България имаше обективни затруднения да усети реално къде се намира на скалата на руските интереси и донякъде беше оправдано чувството, че сме в периферията им. Сега всичко това е преодоляно и след като страните разбраха изгодата от сътрудничеството, вече сме много по-малко заложници на политическата конюнктура.
- Мисля, че този критичен рубеж е преодолян. Естествено в определени моменти той рефлектира върху интензивността на двустранните отношения и възможностите за тяхната диверсификация, но няма критично значение. Президентската и изпълнителната власт на Русия ясно заявиха, че уважават суверенното право на България да реализира своите външнополитически приоритети. Ние нямаме проблеми в политическия диалог и Москва обективно възприема позицията на България.
Доказателство за това е диалогът по Косово и посещението на руския външен министър Игор Иванов в началото на годината, когато нашите интереси и действия съвпадаха с оглед използването максимално на всички възможности за решаване на въпроса чрез преговори (ситуацията около Рамбуйе).
- Смятам, че позицията на Русия не се отличава значително от българската по отношение на трайния интерес към разрешаването на проблемите в Косово. Може би в акцентите и сроковете има разминавания, но в желанието да се постигне бързо и стабилно решаване на проблема в Косово и в схемата за постконфликтното възстановяване нашите позиции са достатъчно близки. Не се забелязва реално влияние на различията в поведението и външнополитическите действия върху отношенията. Те се дължат на ситуацията, но нямат критично значение за развитието на двустранните контакти. Както България се отнася с разбиране към позицията на Русия, която се основава на трайните й геополитически интереси, така и Русия уважава позицията на България, отчитайки ресурсите, с които разполага България за реализиране на външната си политика и националната си сигурност.
- Смело мога да твърдя, че повечето позитивни знаци в развитието на двустранните отношения през последните две години бяха формулирани и реализирани по линия на президентската и изпълнителната власт в Русия. Голяма част от промените се реализираха благодарение на политическата воля, която се определя от властните структури. Разбира се, властните структури отчитат интересите на водещите икономически фактори. Затова поддържаме редовен диалог с ръководствата на "Газпром", "ЛУКойл", РАО "Е&?cy;С России" и много други руски фирми, които имат интерес на българския пазар и желание за участие в различни проекти като транзита на природен газ и евентуален транзит на руска електроенергия към трети пазари или участие на руски петролни компании в приватизацията в България. Това е фундаментът на геополитическия интерес на Русия към България и той не противоречи на духа на двустранните отношения. Българското правителство активно работи с тези икономически фактори - през седмицата председателят на управлението на "Газпром" Рем Вяхирев посети България, преди няколко седмици в България беше президентът на "ЛУКойл" Вагит Алекперов, като и двамата се срещнаха с премиера и други ръководители на кабинета. Очаква се в България да пристигнат ръководителите на Балканския нефтен консорциум, както и Анатолий Чубайс (председателят на управлението на РАО "Е&?cy;С России").
- България смята за приоритетни проектите, които имат трансгранично измерение - строителство на нефто- и газопроводи, комуникационни и транспортни коридори, защото те генерират, от една страна, социална и икономическа стабилност и просперитет, а от друга - регионална сигурност. От руска страна има изразен интерес в отбранителната промишленост, машиностроенето, дърводобива, но сътрудничеството в тези области зависи от икономическото им обосноваване, от наличието на пазари и осигуряването на финансови ресурси за технологичното обновяване на тези производства, които са създадени преди 20-25 години.
- Преди началото на въздушните удари по Югославия се очакваше, че този летен сезон ще бъде пиков по отношение на руските туристи, с ръст между 30 и 50 процента на броя им. Основания за това даваха силният зимен сезон и благоприятната конюнктура в региона по отношение на туризма. За първи път през последните десет години предприехме системна и масирана рекламна туристическа кампания, в която за Русия бяха отделени значителни средства. Ситуацията в Косово индиректно влияе върху туристическия пазар, но засега успяваме със съдействието на Министерството на търговията и туризма да тушираме евентуалните негативни очаквания. Руските туроператори потвърждават договорите и през юни може да очакваме повече руски туристи, отколкото през миналата година.
Агенция ще поеме фалиралите предприятия и банки
Фалиралите предприятия и банки да бъдат поети от специално създадена за целта агенция, обмислят среди в правителството, а няколко ведомства вече се занимават с разработването на различни проекти. Предвижда се новата институция да получи контрол върху целия процес на несъстоятелността. Тя ще назначава и сменя синдиците в затворените банки и фирми, ще следи за изпълнението на оздравителните планове и ще контролира разпродажбата на активи.
"Разчита се така да бъде даден тласък за бързо и ефективно приключване на процедурите по несъстоятелността, които сега се протакат с години в съда, понякога с помощта и на самите синдици", коментира Георги Прохаски, експерт в Министерския съвет и личен съветник на вицепремиера Александър Божков.
Идеята за съсредоточаване на дейността по фалитите в едно ведомство е била предложена на кабинета като част от пакет мерки за решаване на проблема със свръхзадлъжнялостта. Самият проект е бил изготвен от експертна група към Центъра за икономическо развитие, в която са участвали и представители на финансовото министерство, адвокати и банкери. Ръководител на екипа е икономическият секретар на президента Красимир Ангарски. Според Георги Прохаски идеята за създаване на агенция по несъстоятелността е получила одобрение на политическо равнище и в близките няколко седмици в спешен порядък ще бъдат подготвени конкретни законопроекти. Бързането е оправдано, доколкото в края на юни настъпва часът на истината за голяма част от държавните предприятия от списъка за изолация. Другата причина е тригодишното споразумение с МВФ, където правителството се задължи да подготви адекватни мерки за решаване на проблема с
Този проблем е стоял винаги на дневен ред в най-новата ни икономическа история, но досега липсваше политическа воля за прилагане на твърда финансова дисциплина спрямо неефективните държавни структури. Мерките за ограничаване на дълговото бреме в полудържавната икономика, доколкото ги имаше, обикновено бяха плод на компромиси и поради това не водеха до желания ефект. Първият опит в тази посока беше Законът за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г. По силата на закона необслужваните кредити на държавните предприятия към търговските банки бяха заменени с държавни дългосрочни облигации (ЗУНК). Единственият пряк позитивен ефект от това беше, че банките отписаха лошите кредити от портфейлите си. Косвеният позитивен ефект бе за участниците в приватизацията, които получиха право да плащат с облигации по ЗУНК и по този начин да реализират ценови изгоди, защото цената на книжата е под номинала им. Същевременно бюджетът се натовари с нови дългове, а предприятията продължиха да трупат нови задължения дори и в условията на валутен борд, този път предимно за сметка на хазната и доставчици. В края на миналата година статистиката отчете, че задълженията на фирмите са достигнали 7.4 трилиона лева. Това представлява 34% от брутния вътрешен продукт. Факт, който показва, че свръхзадлъжнялостта е достигнала такава фаза, при която не е възможно нормалното функциониране на икономиката.
Тук обаче идва и другият проблем. Дори и правителството да прояви политическа воля за обявяване на големите длъжници във фалит, при сегашните бавни и неефективни съдебни процедури ефектът пак би бил съмнителен. Куп правни и икономически спънки пречат на кредитора да защити правата си. Отговорността е размита между синдика и съда. На практика се получава така, че интереси за милиарди левове могат да бъдат поверени за разрешаване от двама-трима души, без да са налице достатъчно ефективни механизми за контрол на техните действия. Така вместо да бъдат оздравени, затворените дружества в много случаи биват доразграбвани. Най-ярък пример за това са затворените банки.
Ясно е, че на всичко това трябва да се сложи край. Предложението на експертната група е да се създаде специализирана Агенция по несъстоятелността по подобие на американската Resolution Trust Company Corporation. Тя ще контролира процедурите по несъстоятелност на затворените банки, на държавните и общинските фирми и на частни компании. Предвижда се и определянето на крайни срокове за приключване на открити процедури по несъстоятелност. За банките този срок вероятно ще е до една година, а за предприятията - до шест месеца, каза Георги Прохаски. Засега не е ясно дали за начало на тези срокове ще се счита решението на съда за назначаването на синдик, или формирането на съвет на кредиторите. Предлаганите промени при всички случаи ще ограничат ролята на съда в процеса на несъстоятелността. Както и досега, той ще взема основните решения - за стартиране на производство по несъстоятелност, за одобряване на оздравителен план, за приключване на производството. Цялото администриране на процеса обаче ще бъде прехвърлено на агенцията. Според експертната група това ще осигури по-строг и постоянен контрол върху дейността на синдиците и ще ускори процеса като цяло.
Според експертите са възможни два различни модела за дейността на агенцията. Първият предвижда самата агенция да стане универсален синдик на всички търговски дружества, обявени в несъстоятелност. Това на практика ще означава премахване на институцията синдик като физическо лице. Агенцията ще назначава свои пълномощници, които ще провеждат процедурите в дружествата и ще се отчитат пред нея.
В другия случай синдиците ще останат, но на подчинението на агенцията. На нея ще бъдат прехвърлени правомощията, които сега са предоставени на правосъдния министър - да поддържа списък на синдиците, да включва и изключва имена от него. Освен това агенцията ще назначава и освобождава синдици в затворените дружества, ще изисква от тях ежемесечни отчети за хода на производството по несъстоятелността, ще извършва проверки на място за дейността им. Агенцията ще утвърждава и план-сметка за всички текущи и извънредни разходи на синдика и ще може да налага глоби при неизпълнение на задълженията им.
Според експертите по-вероятно е да бъде възприет вторият вариант. Тъй като синдикът е лично отговорен, всички искания на кредиторите се насочват към него. В случай, че синдик е държавна институция, има риск кредиторите да предявяват претенции и към бюджета, обясни Георги Прохаски.
Това ще стане с подготвяните изменения в Гражданския процесуален кодекс в частта за изпълнителното производство. Всеки, който бъде признат със съдебен акт за длъжник, ще бъде задължен да декларира пред съдия-изпълнителя цялото си имущество. Наказанието за неверни данни ще бъде до 5 години затвор. По този начин не само се постига по-пълна защита на интересите на кредитора, но и се създават предпоставки за по-бързо и ефективно изпълнително производство, смятат юристи. Кредиторът вече ще има правото да осребрява принудително вземания на своя длъжник. Това ще става чрез публични продажби на принципа на откритите търгове.
Обмисля се и премахване на ограниченията при сделки от типа дълг срещу собственост в предприятията за приватизация, съобщи Георги Прохаски. Действащата в момента наредба е от 1994 г., но досега по нея няма сключена нито една сделка. По тази причина преди време МВФ настоя да бъдат премахнати всички ограничения и да бъде предвиден по-облекчен и бърз начин за замяна на дълговете на свръхзадлъжнелите предприятия с акции или дялове от тях. В повечето случаи алтернативата за тези предприятия е обявяването им в несъстоятелност или ликвидация. Заради тромавите процедури държавата често пъти не получава нищо и дори се налага да извърши допълнителни разходи. Това може да се спести чрез трансформиране на междуфирмената задлъжнялост в акционерни участия. Предлаганите промени ще направят този вид сделки далеч по-универсални. Ще бъде разрешено в собственост да бъдат трансформирани вземания от доставки на суровини, материали, резервни части, стоки и услуги. Условието ще бъде размерът на единичното задължение да надхвърля 1 млн. лева. По всяка вероятност максималният размер на предлаганите по този начин акции от предприятията ще се определя от приватизиращите ведомства.
Изменения се предвиждат и в Закона за уреждане на необслужваните кредити. Според експертите на финансовото министерство огромната част от задълженията на държавните предприятия по този закон са просрочени и по тях не се плащат нито лихви, нито главници. С предлаганите промени ще бъде дадена възможност дългове по ЗУНК, които са просрочени повече от 30 дни, да бъдат погасявани от трети лица, които след това ще встъпват в правата на държавата по събирането на дълга от предприятието. Погасяването на държавните вземания по ЗУНК ще става по пазарна стойност. "По-добре държавата да получи 10% от дълга на някое предприятие и да закрие неговата партида, отколкото да се стигне до опрощаване на цялата сума", коментира Георги Прохаски.
Либийското ембарго падна, България пак е неподготвена
В началото на април Съветът за сигурност на ООН вдигна ембаргото срещу Либия, наложено през 1992 г. след отказа за екстрадиране на заподозрените по атентата срещу самолет на "ПанАм" през 1988 г. Ембаргото включваше забрана за полети от и до Либия, замразяване на либийските авоари в чужбина, както и забрана за внос на оръжие и на оборудване за либийската нефтена промишленост. Решението за отмяна е взето след предаването на тримата заподозрени на съд в Холандия и е с изпитателен срок от три месеца. След изтичането им ще бъде се обсъди окончателното премахване на санкциите. Това най-вероятно ще доведе и до отмяна на Закона "Д'Амато", приет от американския Конгрес през март 1996 г. Съгласно този текст американските компании нямат право да инвестират в Иран и Либия, както и да работят с чужди фирми, които се канят да инвестират в Либия или Ирак. Въпреки официалната забрана през изминалите години много американски и западноевропейски компании останаха на либийския пазар чрез подставени юридически лица.
С отмяната на двете забрани всички пречки пред бизнеса с Либия ще отпаднат и фирми от целия свят (тези, които вече не са там) ще опитат да се настанят на богатия либийски пазар, оценяван от някои икономисти на 20-30 млрд. долара годишно. Вече настъпи моментът, в който българското правителство и българските фирми трябва да обърнат гръб на миналите недоразумения и да изтупат праха от закърнелите бизнесотношения, които са били с изключително висок интензитет до 1992 г. За много български семейства Либия беше и все още е източник на финансово благополучие и се измерва най-малко с апартамент и кола. От около 800 млн. долара стокооборот в началото на 80-те години през 1990 г. търговският обмен пада на 364 млн. долара, през 1991 г. - 216 млн. долара, 1992 г. - 120 млн., 1993 г. - 40 млн. долара, за да се "стабилизират" през последните две години на незначителните 5 млн. долара (в сумите не влиза българският износ на военна продукция, който е значителен до въвеждането на ембаргото).
Причина за резкия спад в икономическите контакти между Либия и България не е въведеното ембарго само по себе си, тъй като то не включва забрана за търговия (с изключение на някои т.нар. чувствителни стоки), нито забрана за предоставянето на услуги. По-точното обяснение на срива в стокообмена е влошаването на политическите отношения както вследствие на ембаргото, така и поради политическите и икономическите промени в България. Липсата на пряка въздушна връзка е допълнителен фактор, затрудняващ неимоверно транспортирането на малотрайни стоки и храни. През 1992 г. Либия изключва България от списъка с приятелски страни, което автоматично затваря вратите за българските фирми.
До 1992 г. строителните услуги представляват 80-90% от общия стокообмен между двете страни. Държавните фирми "Техноекспортстрой", "Булгаргеомин", "Агрокомплект", "Трансимпекс" и други са построили обекти за около 3-4 млрд. долара. След въвеждането на ембаргото либийската страна преустановява плащанията към тези външнотърговски организации, които към настоящия момент възлизат на около 300 млн. долара. Официалното обяснение препраща към проблеми в платежния баланс вследствие на ембаргото. Засега държавните вземания имат същата нещастна съдба, но техният размер е по-малък - 51 млн. долара. През 1993 г. "Техноекспортстрой" постига споразумения за изплащане на 240 млн. долара вземания с карга нефт, но на практика от Либия отплуват само четири танкера.
Предвид очакваното падане на ембаргото в България вече отдавна е трябвало да се работи за връщането на либийския дълг към фирмите и към държавата, както и за възвръщането на българските позиции на либийския пазар. Едва тази седмица Министерският съвет отмени постановление No68 от 1992 г., прието във връзка с изпълнението на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН. Чак сега правителството възлага на МТТ и на Министерството на финансите да информират заинтересованите ведомства и институции в страната за ефективното прекратяване на ембаргото. Имайки предвид важността на всяка изминала седмица, решението на правителството е закъсняло, още повече че индикации за това е имало от миналата година. От Министерството на търговията и туризма (МТТ) увериха, че в края на април е изпратена нота за възстановяване на дейността на смесения българо-либийски комитет за научно-техническо и икономическо сътрудничество. Очаква се следващата сесия да се състои през есента след посещение на българска делегация в Либия на ниво зам.-министри. Макар и във вярната посока ходовете на българската страна отново са забавени. За сравнение веднага след отмяната на ембаргото в Триполи каца италианският министър на външните работи. Разбира се, България не може да се мери с Италия, която през 1997 г. е реализирала 43.1% от целия стокообмен на Либия. След нея са Германия, Испания, Турция, а Югославия и Румъния са сред първите десет, което е още едно доказателство за изоставането на България. "Въпреки загубените позиции,
Според експерти от бранша ембаргото е било златно време за дейността на фирмата "Геоком" - Либия, която е дъщерна компания на "Геоком" ЕООД и е регистрирана с цел извършване на сервизна дейност. "Българска нефтена компания" (БНК) е другият филиал на "Геоком" ЕООД с предмет на дейност осъществяване на концесионна дейност. Поради неизвестни причини е провален вече спечеленият от "Геоком" - Либия, търг за 14 млн. долара на италианската "Аджип". Проваленият търг нанася сериозен удар по имиджа на българската нефтена индустрия в Либия. Българите са пропуснали и шанса да дават скъпото си оборудване под наем за сума не по-малка от 150 000 долара на месец, с което пропуснатите ползи стават още по-големи. Възможно е след падането на ембаргото либийската страна да постави по-високи изисквания към оборудването и тогава ще са необходими високи инвестиции, които България не може да си позволи. Към момента "Геоком" - Либия, дължи за заплати около 6.5 млн. долара.
"Актуалността на нашата концесия е огромна и за излизане от задънената улица е необходима спешна намеса на високо ниво. Засега няма признаци, че това ще стане", коментира добре информиран източник. Интересът към нашите концесии се покачва, като се има предвид, че в непосредствена близост е открито едно от най-големите находища в света, а освен това скоро ще бъде завършен нефтопровод до Средиземно море, който минава на около 60 км от находището. Едната възможност е българското участие да се продаде на световноизвестна фирма с цел компенсиране на част от направените досега инвестиции. По изчисления на експерти за българското участие е възможно да се вземат около 90 млн. долара. Опит за това е направен преди няколко години, като за купувач е избрана канадската "Кенокси". До сделка обаче не се е стигнало, тъй като либийският парламент не е ратифицирал сделката. Друго възможно решение на заплетения казус е удължаване на споразумението с 10-15 години с цел довършване на проучването и последваща експлоатация. Проблемът е, че при 15% участие българската страна няма икономическа изгода от евентуален добив. Следователно трябва да се търси политическа възможност за увеличаване на участието. Другата пречка е, че от 1987 г. досега Националната нефтена компания на Либия не е приела доклада за разработката на находището, което блокира всякаква по-нататъшна дейност. За изключително оплетената ситуация допринася и фактът, че наскоро изтекоха и все още не са подновени регистрациите и на "Геоком" - Либия, и на БНК. Факт е, че казусът е изключително сложен и за решаването му са необходими усилия на високо ниво. Дори и тези усилия ще бъдат напразни, ако са подчинени на хаотични лични интереси, а не на обща стратегия за участие в международния нефтен бизнес.
Еврокомисията: Биохим се нуждае от рекапитализация
Въпреки че за Биохим е одобрен работен документ за средносрочна стратегия, съществуват два пункта, които изискват бързо разрешение, съобщи източник от Европейската комисия . Мениджмънтът на Биохим (99.2% от която се държи от Банковата консолидационна компания) се осъществява от представители на британската фирма "Глендейл", избрана по програма САРА към Европейската комисия в Брюксел.
"Става дума за начина, по който се вземат решения от управителния съвет на Биохим, и за необходимостта от рекапитализация на банката", коментира служителят. Новината бе потвърдена в средата на седмицата и от финансовия министър Муравей Радев, който е и в борда на директорите на БКК. Той обаче отказа повече подробности, тъй като въпросът все още не бил обсъждан от банковия холдинг. "Рано е да се коментира каквото и да е, тепърва ще се правят разчети", каза представител на управителния съвет на БНБ. "Все още не са правени конкретни разчети", потвърдиха и от Европейската комисия. Най-кратък бе отговорът на изпълнителния директор на Банковата консолидационна компания Петър Жотев, който е и в надзорния съвет на Биохим- "нямам коментар". Същия отговор даде и председателят на управителния съвет на Биохим Дейвид Туейтс, един от четиримата представители на "Глендейл" в банката. Сред служители на Биохим се коментира, че чужденците искали рекапитализация на банката, тъй като водели банката много по-консервативно, отколкото предишните й мениджъри. Така например те настоявали да се заделят повече провизии за отпуснатите кредити на "Плама", "Асарел" и "Кремиковци".
Управителният съвет на банката се състои от тримата представители на "Глендейл" - г-н Туейтс, изпълнителни директори и членове на управителния съвет са Дейвид Бартън и Робърт Прайс, българското представителство се състои от Цветан Цеков и Георги Константинов, които са членове на УС. "Тримата от "Глендейл" искат да въведат нова кредитна политика и ред други нови правила, но срещат противопоставяне от двамата българи и така се блокират решенията", коментира източникът от Европейската комисия. Затова се предлагало вместо досегашната практика на гласуване с консенсус в бъдеще да се гласува с обикновено мнозинство.
В писмо на делегацията на Европейската комисия у нас до БКК, БНБ, финансовото министерство, МВФ, Световната банка и до вицепремиера Божков, който е ръководител на проект по програма САРА, се отбелязва, че положителното решаване на тези проблеми е много важно за успешното преструктуриране на Биохим и последващата приватизация. "Ако правителството откаже да изпълни тези две условия, Брюксел вероятно ще спре финансирането на проекта, тъй като не може да се дават парите на европейските данъкоплатци за несигурни проекти", коментираха от Брюксел. Засега нямало сигнал, че правителството ни отказвало да сътрудничи.
Основният капитал на Биохим към края на 1998 г. бе 16.75 млрд. лева. През 1996 г. БКК увеличи капитала на банката с апортна вноска на валутни облигации за 82 млн. долара. През 1996 г. и за първото шестмесечие на 1997 г. Биохим отчиташе отрицателни финансови резултати, но банката бе оздравена от държавата. На 18 юли 1997 г. Биохим придоби гаранционни държавни ценни книжа за 22 млн. долара, като по този начин бе покрита част от капиталовия й недостиг в размер на 39 млрд. лева.
Ако въпросът за рекапитализацията на Биохим се постави сега по-сериозно, не е ясно какъв ще е развоят му. От една страна, сме обещали на МВФ да продаваме държавните банки, т.е. държавата да се оттегля от този сектор, от друга, пак пред МВФ поехме ангажимента за мениджърски договор за Биохим, в резултат от което хората от "Глендейл" са в банката.
Накратко
Международният валутен фонд е склонен да ревизира дългосрочните макроикономически параметри, фиксирани в тригодишното споразумение с България, съобщи Ройтерс. Причината за евентуално преразглеждане на споразумението е косовската криза и отражението й върху българската икономика. Очаква се на 23 или на 24 юни да пристигне мисия на МВФ за редовен преглед по споразумението. Според Питър Стела, постоянен представител на фонда в България, ще се дискутират основно задълженията на страната за втората година от разширеното споразумение. Те ще бъдат представени на борда на директорите на МВФ през септември. Ще бъде обсъдена и нарасналата нужда от финансиране на страната вследствие на косовската криза. Пак според Стела ревизирани ще бъдат показателите за износа на България, брутният вътрешен продукт и инфлацията.
Финансовият министър Муравей Радев е изпратил официално писмо до Парижкия клуб на кредиторите, с което цели да привлече вниманието им към възможността да бъде подкрепен платежният баланс на България чрез редукция на дълга на страната при условията на обща програма за развитие на Балканите. Според г-н Радев би могло да се прибегне до редуциране на дълга срещу екологични проекти или социални проекти в райони със смесено население.
За 1998 г. приходите от застрахователни операции на застрахователно акционерно дружество "Витоша" са се увеличили 1.5 пъти съобщиха от компанията. По данни на ЗАД "Витоша" 74% от този приход са реализирани от застрахователни операции, а останалите 26% са реализирани от финансови операции. Финансовата 1998 дружеството приключва със 137 млн. лева печалба.
Започна работа новият офис на Булбанк, клон "Аксаков", съобщиха от банката. Офисът ще работи с граждани и фирми. Клонът предлага следните банкови услуги: откриване и обслужване на сметки на граждани и фирми, касови операции, преводи в левове и валута, документални операции, управление на фирмени сметки чрез системата телебанк, издаване на банкови карти и операции с тях.
Бюджетната комисия прие на първо четене Данчъно - процесуалния кодекс. Една от основните му цели е да се повиши събираемостта на данъчните задължения на базата на доброволноното им събиране чрез по-добро обслужване на гражданите, заяви зам. финансовият министър Дора Андреева. Друг принцип е увеличение на ефективността на данъчната администрация. Според шефа на бюджетната комисия Йордан Цонев през първата половина на септември кодексът може да бъде приет от парламента.
Държавата и големите играчи си поделят приходите от хазарта
Едрите играчи в хазартния бизнес се сдобиха с гарантирани от държавата условия за съществуване и за ново разрастване на дейността им. Това стана с приемането на специален закон за хазарта, който се чакаше от пет-шест години. С новия закон депутатите въведоха ограничения за хазарта, които всъщност работят в полза на големите организатори на игрите. Явно хазартът успя да спечели благоволението на управляващите с обещания за така необходимите за бюджета приходи от данъци. Неслучайно около приемането на закона нееднократно бе изтъквана "огромната" разлика между събраните данъци от хазарта за първите четири месеца на тази година и постъпилото в бюджета за миналата година. За цялата 1998 г. данъчните са успели да съберат от хазарт едва 9 млрд. лв. Само за първите четири месеца на 1999 г. приходите вече са около 12.5 млрд. лв. според информация на финансовото министерство.
С приемането на закона съществуването на хазарта в България бе бетонирано, тъй като преди това имаше съмнения дали хазартната дейност ще бъде легализирана изобщо, или ако бъде разрешена, съществуването й ще е силно ограничено. Досега хазартът се регулираше единствено от наредби и указания, което бе добра почва за неконтролираното му развитие. Подобно на застраховалите преди една-две години в последно време в публичното пространство повечето организатори на хазартни игри се свързват с криминални групировки.
Като част от добре планирана информационна кампания изглеждат публично афишираните стремежи на управляващите за уедряване на бизнеса, което "ще позволи по-добър контрол от страна на държавата". Явно управляващите добре бяха подготвили информационната си пропаганда, след като с красивите фрази "установяване на правила", "силен държавен контрол", "премахване на хаоса", "прочистване от нелегални заведения" вниманието на обществеността бе изместено от това дали да има изобщо хазартна дейност в България към една друга плоскост - как да се направи по-добър закон. Желанието за недопускане на дискусия дали изобщо да го има хазарта в България може да се обясни с нуждата на бюджета в краткосрочен план от големи постъпления, а такива хазартът със сигурност може да осигури под формата на данъци, които са една малка част от печалбата за организаторите.
Учудващи бяха лекотата и бързината, с която хазартният закон бе приет от депутатите. Дори не бяха поставени ограничения хазартът да се развива предимно в погранични райони, курортите и класните хотели, т.е. местата, където е най-вероятно да се привлекат чуждестранните туристи. Принципът хазартът да бъде отдалечен от гъсто населените градски центрове и индустриалните райони е възприет в страни като Франция и Италия.
Някак без особено внимание депутатите приеха текста, с който се дава ниска възрастова граница (18 години) за участие в хазартни игри - всеки, който е навършил 18 години, може да играе бинго, да опитва късмета си чрез залози в спортни състезания или да се опитва да излъже игралния автомат. Единствено за казината бе въведено по-тежко изискване - навършени 21 години. Според експерти в страни като Англия и Белгия възрастовата граница е вдигната на 28 години.
Според експерти от бранша около 80 на сто от хазартната дейност се държи от фирми около Васил Божков, Илия Павлов и Младен Михалев. Васил Божков е шеф на "Нове холдинг", като контролираното от него застрахователно дружество "Бул инс" се разрасна, след като привлече клиентите на останалата без лиценз СИК, с която се свързва Младен Михалев. Г-н Божков стои и зад "Еврофутбол". Според хора от бранша с новия закон монополът на триото в хазарта ще се увеличи. "Еврофутбол" отърва такса върху залозите, за каквато настояваше депутатът от ОНС Венцеслав Димитров. Според запознати точно играта "Еврофутбол" в момента е кокошката, която снася златни яйца, изпреварвайки по печалба такива ветерани в хазарта като бингото и казината. В първите години от ренесанса на хазарта в България точно бингото осигуряваше най-добра възвръщаемост.
Ограниченията за развиване на хазартна дейност работят за големите организатори, тъй като повечето от тях ще принудят по-малките да затворят. Със закона се въвежда изискване за бингото, казината и игралните зали да се намират на не по-малко от 300 метра от основно и средно училище и казарми. В първоначалните варианти към училищата и казармите бе добавено и болници, но впоследствие отпадна. "На практика това ограничение ще принуди повечето зали да затворят или да намерят начин да се впишат в изключенията от това ограничение", каза собственик на бингозали и заведения с игрални автомати. Ограничението не важи, когато залите се намират в хотел, категоризиран с повече от три звезди. Друго благоприятно за окрупняването на бизнеса изискване е бингозалите да разполагат с не по-малко от 200 места. Поредицата от ограничения се допълва от условието бингозалите да се намират в населени места с не по-малко от 50 хил. жители. В последното ограничение не попадат туристическите и хотелските комплекси.
Ограничението за отстояване от училищата съществуваше и досега (500 метра), но лесно се заобикаляше от фирмите. За издаването на разрешение Комисията по хазарт изискваше служебна бележка от съответната община, с какъвто документ фирмите лесно се сдобиваха. Очаква се при новите правила, преди да бъде издадено разрешение, комисията да извършва проверки на място.
С друг текст от закона се ограничава възможността едноличните търговци да организират хазартни игри - те могат да държат само зали с игрални автомати.
Друг удар за малките фирми е изискването за минимален брой на игралните автомати - апаратите трябва да са повече от 20 на брой (в населени места с над 30 хил. души) и минимум 10 (в зали в селища под 30 хил. души и в туристическите комплекси). Допълнително условие е за всеки автомат да има минимална площ от 2 кв. метра. Минималните изисквания продължават и за казината - долни лимити за брой игрални маси, рулетки, минимум капитал от 500 млн. лв. Чужденците могат да организират хазарт само ако дружествата им са регистрирани по нашето законодателство. Сините депутати Найден Зеленогорски и Никола Николов настояваха да отпаднат ограниченията за чужденците, като първоначално мнозинството прие тяхното предложение, но после по инициатива на Йордан Цонев текстът бе прегласуван и приет. Експерти преценяват поставяните изисквания пред чужденците за организиране на хазарт като символични. Законовите условия са да са инвестирани поне 10 млн. долара (не само в хазарта, а изобщо в българската икономика) и да са осигурени най-малко 500 работни места. Тези условия трябва да са изпълнени в едногодишен срок от издаване на разрешението. Първоначалният вариант на закона предвиждаше много по-силно ограничение - само инвестираните суми в хазарта да са 10 млн. долара и работните места да са 1500.
Според източник, пожелал анонимност, специален текст от закона е предвиден за скандалния турски бизнесмен Суди Озкан. С него се цели недопускането на г-н Озкан да развива хазартна дейност на българска територия. Според хазартния закон лиценз за развиване на дейност не се издава, когато такъв е бил отказан на кандидатстващия в страна от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Говори се, че на турския бизнесмен подобно разрешение е било отказано от Великобритания. Неотдавна г-н Озкан закупи бившия "Новотел Европа" в София заедно с казиното в хотела.
За спазването на правилата на играта в хазарта ще бдят няколко ведомства и министерства: данъчната администрация, Министерството на вътрешните работи, Бюрото за финансово разузнаване и Комитетът по стандартизация и метрология. Специалните органи по контрола върху хазарта ще са Държавната комисия по хазарт и Дирекцията по контрол върху хазарт. Членовете на комисията ще се избират от Министерския съвет. Комисията ще е този орган, който ще дава и отнема разрешенията за организиране на хазартни игри. Прекият контрол ще се извършва от Дирекцията по контрол, която ще има териториални поделения. Ако в момента съществуваха тези две институции, те щяха да контролират 68 бингозали, 14 казина, над 1500 игрални зали, тото- и лотоигрите, спортните и телефонните игри. Сравнително голяма динамика през последните пет месеца отчитат бингозалите, той като за този период са открити десет нови зали, докато закритите са шест. От началото на годината само две казина са открити, като в същото време пет са закритите.
След като легализира организирането на хазартни игри, държавата трябва да гарантира икономическия си интерес - постъпления в бюджета, от развиването на тази дейност. Инициативата е все още в управляващите, защото в близките месеци ще бъдат изградени органите, които ще контролират хазарта, и изготвени в детайли изискванията към организаторите на хазарт. Точно в този период се решава дали хазартните фирми ще спазват правилата, или играчите в бизнеса ще направят зависими от тях служителите в новите държавни институции.
Божидар Кабакчиев сменя Цветанов като подуправител на БНБ
Разпространяваният доскоро слух, че подуправителят на БНБ Валентин Цветанов ще запази поста си и на датата 13 юни 1999 г., когато изтича мандатът му, и ще получи нов за още шест години, се срина преди няколко дни. "На НИС на СДС обсъдихме кандидатурата на Божидар Кабакчиев за подуправител на БНБ. Тя бе одобрена и това стана предложението на нашата парламентарна група", заяви пред журналисти шефът на бюджетната комисия Йордан Цонев (който все още не членува във въздесъщия орган - бел. ред.). По закон Народното събрание избира подуправителите по предложение на управителя, в случая Светослав Гаврийски. Въпреки това доста силният в политически план Цонев реши пръв да изненада журналистите с новото име, намеквайки елегантно, че кандидатурата вече има политически гръб. Ден по-късно (на бюджетната комисия в четвъртък) Цонев уточни, че става дума за подкрепа за Кабакчиев след предложение на г-н Гаврийски.
Неофициално се твърди, че Цветанов иска да остане в БНБ, но очевидно е бил наясно, че новият кандидат ще има съответната подкрепа. "Предложих първо на него (Цветанов - бел. ред.), може да го потвърди и той, но по лични причини той не желаеше да остане на този пост", каза Гаврийски. "Искам да благодаря на г-н Цветанов за това, което направи. Мисля, че правителството оценява високо неговата работа, и, надявам се, ще получи добро предложение за своето бъдеще", допълни той. По непотвърдена информация може да се стигне до рокада - Цветанов може да смени Кабакчиев в Европейската банка за възстановяване и развитие, където последният е изпълнителен директор за България, Полша и Албания. Кабакчиев е завършил УНСС в София, в автобиографията му са отбелязани четири специализации в България, една в Чехия и една в Япония.
Управителят на БНБ не скри, че Кабакчиев не е единственото обсъждано име за поста на Валентин Цветанов. "Опитах се да разговарям с доста хора, за съжаление тези банкери, които притежават необходимите качества са на такива места, от които трудно биха се отказали, за да дойдат в народната банка", отговори Гаврийски на въпрос защо не е избран банкер за овакантяващия се пост.
Във финансовите среди се твърди, че сред по-сериозните кандидатури са били имената на зам.-министъра на финансите Пламен Орешарски, Иван Златарев - изпълнителен директор на ТБ "Хеброс", и Петър Жотев от БКК. Стефан Стоилов заяви, че ще докладва кандидатурата пред парламентарната група на Демократичната левица, като "не е изключено да има подкрепа". Според запознати обаче тепърва ще почнат да валят предложения от различните групи в парламента.
- Да, щом е обявено, това означава, че съм питан. Аз дадох съгласието си.
- Приех това предложение с огромно чувство за отговорност, защото знам какво означава това. Този пост е изключително отговорен, свързан е с много задължения.
- Считам, че Българската народна банка се развива по един много добър начин, с много добри принципи и начини на управление. Считам, че мога да бъда полезен тук.
- Може би превръщането на БНБ в онзи фин механизъм, който е необходим за развитието на икономиката по начин, познат ни от страните с напреднали икономики. Знам, че сме постигнали финансова стабилизация, знам, че можем да постигаме растеж на икономиката - БНБ има своите лостове, с които също може да подпомогне този процес.
Кабинетът либерализира валутния режим
Всички трансфери на капитали от и за България вече ще стават без разрешение, а само ще се регистрират, това предвижда проектът за валутен закон, който правителството прие през изминалата седмица. Това означава, че вече няма да се подават документи и да се чака за кредит от чужбина или за купуване на акции на задгранични емитенти. Ще бъде възможно да се откриват банкови сметки зад граница.
Обменните бюра минават под контрола на Министерството на финансите. Сега те формално се наблюдават от БНБ, но нито Муравей Радев, нито Светослав Гаврийски искаха да се занимават с тях и това забави подготовката на валутния закон. Обменните бюра според проекта няма да се лицензират, а ще уведомяват финансовото министерство в двуседмичен срок, след като започнат работа. Чейндж-бюра с отнет лиценз след 1 януари 1995 г. нямат право да се занимават с тази дейност пет години след влизането в сила на валутния закон. Всички сега действащи обменни бюра трябва да се регистрират в Министерството на финансите до 45 дни след влизането на валутния закон в сила иначе губят право да извършват дейността си. Финансовите къщи също ще трябва да се пререгистрират. Те обаче остават под контрола на централната банка. Тя ще ги лицензира и ще определя условията за осъществяване на дейността им. БНБ може да отнема лиценз при неизпълнение на тези изисквания. При работа като финансова къща без лиценз проектът предвижда глоба от 50 млн. до 150 млн. лева.
Най-сериозното ограничение в новия валутен закон се нарича задължителна регистрация в БНБ. Тя ще се изисква при покупка на акции и дялове от чужди компании. Сега за тази дейност се изисква разрешение от финансовото министерство. В БНБ няма да се ходи, ако става въпрос за пряка инвестиция, за регистрирани на борсата книжа или пък ако страна по сделката е лицензиран инвестиционен посредник. Задължително се регистрират в БНБ и българските лица, които искат да отпуснат кредит на чужденци, както и българските граждани и фирми, които желаят да открият сметки в чужди банки. От задължителна регистрация са освободени банките с пълен лиценз. Тя не е необходима и за трансфери под 2 млн. лева.
Ако искате да преведете в чужбина валута на стойност до 20 млн. лева, единственото изискване според проекта е да декларирате за какво я изпращате. За превод над 20 млн. лева се изискват и документи. Регистрацията на сделките извън задължителните случаи, когато става в БНБ, се извършва автоматично от институцията, която ги извършва - търговската банка, Централния депозитар, емитентите, митницата. БНБ, както и досега, ще регистрира продадените на чужди лица държавни ценни книжа. Става въпрос само за сделки на стойност над 2 млн. лева.
Валутата в брой, която се внася и изнася от страната, както и досега ще се декларира пред митниците. Проектът не предвижда ограничения за внасяната чужда и местна валута. Българските граждани вече ще могат да изнасят свободно валута на стойност до 20 млн. лева. Единственото изискване ще е тя да се вписва в митническата декларация. "Сегашният режим предвижда свободно изнасяне на валута на стойност до 1000 долара, от 1000 до 2000 - с бордеро, от 2000 до 10 000 с бордеро от търговска банка и над 10 000 долара с разрешение от БНБ.
10 000 долара е приблизително 20 000 германски марки, или 20 млн. лева. В други държави има ограничение за доста по-малки суми", обясни зам.-министърът на финансите Пламен Орешарски. За износ на валута на стойност над 20 млн. лева ще се иска разрешение от БНБ. Разликата е, че под този праг няма да са необходими документи. Изнасяната валута обаче ще трябва да се декларира, защото в противен случай според проекта митничарите ще трябва да я конфискуват.
Според проекта Министерството на финансите отново ще води регистър на преките чужди инвестиции и на инвестициите на български фирми и граждани в чужбина. Ще бъде създаден и регистър на инвестициите на чужди лица в недвижими имоти в България и на български лица в недвижими имоти в чужбина. В момента, за да купи чужда фирма недвижим имот в България, тя трябва да получи разрешение от Министерството на финансите. Конституцията не позволява чуждестранните физически лица да придобиват недвижими имоти. В Министерството на финансите ще се следят и финансовите задължения на български към чужди лица. За целта всяко тримесечие едноличните търговци и юридическите лица ще трябва да докладват пред БНБ задълженията си към чужди лица. Гражданите пък ще декларират годишно получените кредити от чужбина.
Проектът предвижда либерализация и облекчаване на бюрократичните спънки срещу фирмите и гражданите, които добиват, преработват и търгуват с благородни метали и скъпоценни камъни. Те също минават на регистрационен режим и ще е нужно само да се обадят в Министерството на финансите в двуседмичен срок след започване на работа. Сега те са длъжни да притежават разрешение. Проектът не предвижда и ограничения за вноса и износа на благородни метали и скъпоценни камъни. Единственото изискване е те да се декларират пред митничарите. Дълго време с тази дейност можеха да се занимават само държавни фирми, но това изискване беше отменено от Конституционния съд през 1995 г. По съществуващите закони обаче добитото в страната злато задължително трябва да се продава на централната банка.
Какво предлага проектът за застраховане на инвестициите на Световната банка
Четем многобройни публикации в пресата колко значителни са загубите ни от конфликта в Косово и как в резултат от това доверието на чуждестранния инвеститор към България може да бъде подронено задълго. Съвместно комюнике на МВФ и Световната банка за икономическите последствия от кризата в Косово ясно и безкомпромисно заявява: "Несигурността, породена от кризата, влияе негативно на доверието както на свои, така и на чужди инвеститори и на потребителското мнозинство, ... а съседни държави като Хърватия, Румъния и България по всяка вероятност ще трябва да платят по-висока цена за заеми от международните капиталови пазари поради завишаване на лихвения компонент, наречен специфичен за страната риск; същевременно частните капитали ще станат още по-трудно достъпни. " От друга страна, чуждестранните инвеститори периодично се жалват в пресата или пред държавните институции от "неподкупната", неефективна и враждебно настроена държавна администрация и от регулативната джунгла, на която (няма как!) подчиняват дейността си в страната. Всички тези сигнали, събрани в едно, поставят с нова сила въпроса какви практически мерки взема държавата за коригиране на подобна неблагоприятна ситуация. Целта ми не е да дам отговор на този въпрос, защото той за кой ли път би поставил правителството в крайно неблагоприятна светлина, а да обърна внимание на предприемаческата и инвеститорската общност в България на
През месец юли 1998 г. по покана на българското правителство Световната банка изпрати екип за проучване на възможността за създаване на механизъм за частично гарантиране на инвестиции в страната. През октомври СБ проведе пазарно проучване сред чуждестранните инвеститори и банки и в резултат от положителния му изход предложи създаването на институция, занимаваща се с покриването на нетърговски (политически) риск на чуждестранни юридически лица с търговска, финансова и производствена дейност в България.
В проекта се предвижда да се създаде българска държавна корпорация с двустепенна форма на управление, ръководена от малък, но компетентен екип от професионалисти, сключваща застрахователни договори за покриване на нетърговски риск срещу комисиона, определяна за всеки индивидуален договор. СБ се наема с осигуряването на финансови източници и ангажирането на консорциум от международни застрахователни компании, които ще издават полиците за покриване на инвеститорски риск под контрола на държавната корпорация. По подобен проект, вече действащ в Босна и Херцеговина, СБ е привлякла застрахователни компании като Lloyd's of London Syndicates, Wellington, Brockbank и the Zurich American Group. СБ от своя страна следва да сключи с корпорацията, представляваща българското правителство, договор, гарантиращ редовно плащане на компенсациите по тези полици, ако в резултат на условията на договора, сключен с даден инвеститор, е решено, че той има право на компенсация в определен срок. Съотношението между издадените полици и гаранционните средства за изплащане на възникнали към инвеститорите задължения се очаква да бъде поне 4:1, т.е. примерно срещу 100 млн. евро, депозирани в т.нар. доверителен фонд на агенцията, ще бъдат издавани полици на стойност 400 млн. евро. Средствата ще бъдат депозирани в банка-кореспондент, определена с международен конкурс, проведен от държавната корпорация. Задължително условие на СБ е банката да е независима и разположена извън България с цел прозрачност на операциите и предотвратяване на натиск и вмешателство от която и да е страна.
Какъв вид риск ще се покрива? Разбирайки, че се касае за покриването на нетърговски (политически) риск, отделни представители на правителството изненадващо (за мен) включиха популистка риторика в оборот и заявиха, че създаването на специализирана институция за застраховане на инвеститори срещу политически риск би могло да се приеме като "декларация за политическа нестабилност", и че включвайки се в този проект, България "сама ще се приравни" със страни с нестабилен политически и икономически климат и т.н. Подобни изблици са, меко казано, несериозни и могат да предизвикат единствено скептичната усмивка на застрахователни експерти. Нетърговският риск е компонент от специфичния за всяка страна инвестиционен риск. Терминът в търговското право означава събития, действия или пропуски извън контрола на страните, участващи в дадена търговска сделка, и не характеризира стабилността на политическата система в страната. Рискът извън контрола на две юридически лица в относително стабилни страни като България касае регулативната среда в държавата и се отнася до потенциални загуби, които страните по търговска сделка могат да понесат вследствие на действия или пропуски от страна на държавната администрация. Отношението на инвеститорите към България се влияе и ще се влияе от конкретните мерки по свеждането на подобни явления до нормалния минимум. Благопожелателното отъждествяване на България с тази или онази организация или група страни за съжаление не носи промяна в нейния инвестиционен рейтинг.
Предложената гаранционна схема ще основава дейността си най-вече на търсенето, за което има добра индикация в отговорите на направеното от СБ пазарно проучване. Гаранционните полици ще покриват примерно следните видове търговски сделки - продажба на стоки на кредит, финансов лизинг, операционен лизинг, внос на оборудване за производствения сектор, внос на стоки за формиране на стокови запаси с цел продажба на територията на страната, внос на стоки за преработка и продажба, внос на стоки и суровини за преработка и експорт, заеми от чужди кредитори и български банки за български предприятия, заеми от чужди кредитори за български банки, като списъкът според договореностите може да бъде разширен. Целта е юридически лица, отпускащи и получаващи заеми за финансиране на производствена дейност в България, да могат да закупят гаранционно покритие - без институциите с повече от 50% държавно участие. Освен срещу типични нетърговски рискове застрахователните договори ще гарантират и срещу: експроприация в широкия смисъл на понятието, включително и срещу неправомерна намеса на държавата в търговските операции на застрахования, в резултат на което са нанесени финансови щети; наложена от държавата дискриминираща забрана за обмяна на левове в конвертируема валута; неправомерно/дискриминиращо повишение на различните видове мита, неправомерно/дискриминиращо отнемане на лиценз; дискриминиращи действия на местните власти срещу застрахован инвеститор; намеса на държавата, водеща до логистични затруднения и загуби в търговската дейност; неправомерно/дискриминиращо анулиране на имуществени и поземлени права; налагане на забрана върху вид услуги, възпрепятстваща изпълнението на контрактни задължения от застрахования и т.н.
Предимствата за страната от въвеждането на подобна гаранционна схема включват:
Казано накратко, проектът предлага въвеждането на гаранции срещу държавния произвол и срещу липсата на административна дисциплина в държавния апарат - явления, които са част от днешната реалност и определено не способстват за привличането на чуждестранни инвестиции. Особеността на схемата е, че самата държава трябва да узрее за участие в такава гаранционна схема. Последното не бива да се разглежда като противоречие или парадокс, а по-скоро като тест за сериозността на намеренията на правителството да повиши ефективността, предсказуемостта и прозрачността на държавната машина. Ако държавната администрация не е в състояние да предостави на инвеститорите гаранции срещу собствената си недобросъвестност и неефективност, тя няма да бъде възприета като сериозен партньор. Нека припомня и това, че в страните, от които очакваме инвестиции, отдавна работи механизъм за саморегулиране и контрол на държавния апарат на всички нива, наречен система на checks and balances.
Накрая, но не и на последно място - предстои ни нелека "домашна работа" за създаване на благоприятен инвестиционен климат, която не може да бъде компенсирана със свежи дози еврофория и самозалъгване, че сме някакъв особен приоритет за Европа и евроатлантическата общност. Приоритет може да бъдем, както сполучливо каза един български политолог, само "през следващите 15 минути". А за това време - кое по-напред? Това, че Европейският съюз в бъдеще ще предпочита да ни интегрира (разбирай държи изкъсо), за да прекрати размириците по периферията си, не означава, че към нас изведнъж ще текне реката на благоденствието. Просперитетът не идва като Червената армия, а се изгражда в продължение на много години с удачното използване на всички предоставени от международната финансова общност възможности.
Борис Рачев е завършил училището "У дроу Уилсън" в университета в Принстън (Ню Джърси) с икономическа специалност и Московския държавен институт за международни отношения. В момента е консултант на Световната банка и българското правителство по този проект. Тази статия изразява личното му мнение, без да ангажира институциите.
Труд и мъка
Срещата на високо равнище на Европейския съюз в Кьолн отбелязва края на германското председателство с един месец по-рано. Канцлерът Шрьодер има твърде малко неща, с които да се похвали. Не бе постигнато много от предварително заявените цели - ниска безработица, използване на "успешното евро" за ускоряване на политическата интеграция и намаляване на големите германски вноски в хазната на евросъюза.
Лоша година и за престижа на Европейския съюз. Тя бе очернена от девалвиращото евро, от опозоряването на Европейската комисия и пълния хаос в "Програма 2000", амбициозно замислена да реформира европейските финанси. Германската икономика боледува под ръководството на Шрьодер, а правителството му е под непрестанните атаки заради забавянето на редица структурни реформи. Само кризата в Косово бе от помощ на германския канцлер, защото заемаше централно място в новинарските емисии и отклоняваше вниманието на хората. Пак Косово даде аргументи на Германия и Франция да говорят за задълбочаването на политическата интеграция и за създаването на "европейска отбранителна система", независима от САЩ. Новата система трябва да допълва т.нар. единна външна и отбранителна политика. Очаква се на срещата в Кьолн да бъде учредена новата структура и за неин ръководител ще бъде посочен Хавиер Солана, в момента генерален секретар на НАТО. Солана, който притежава красноречието на политиците и предпазливостта на бюрократите, е може би най-лошият избор за подобна длъжност, която все още не съществува и вероятно скоро няма да се появи на бял свят.
Отбранителната система трябва да бъде използвана от ЕС като инструмент за решаване на регионални кризи и провеждане на собствени военни мисии. Твърди се, че след Босна кризата в Косово за пореден път е доказала, че съществува огромна празнота в европейската отбрана. Затова ЕС трябвало да се научи да се справя самостоятелно в случаите, в които САЩ не искат да бъдат замесвани.
В Кьолн ще бъдат взети грешни решения. Проблемите са и във финансирането, и в наборната система. През декември англо-френската инициатива от Сен Мало съвсем обърка нещата с концепцията за солови европейски акции, но с имущество и капацитета на НАТО. Лошото е, че като "погълне" функциите на Западноевропейския съюз ЕС ще дублира НАТО. Освен това право на вето ще получат неутрални държави като Австрия, която затвори летищата си за самолетите на НАТО. В крайна сметка ще се стигне до едно твърде колебливо ръководство, което може да блокира вземането на важни решения. Междувременно във Вашингтон ще останат с лъжливата представа, че Европа може да бъде оставена на собствената й защитна организация.
Европейците трябва да се съсредоточат върху подобряване на въоръжените си сили, а не да си играят на война, като си създават нови институции.
Твърде мрачен финал за едно доста глупаво председателство на евросъюза.
Спи спокойно, Америка
Лари е добър поне колкото Робърт
Противно на всякаква логика в момент на пълно икономическо господство на Съединените щати над останалия свят американците изпитват странна несигурност за обозримото бъдеще. Но не и когато финансовият министър на САЩ Робърт Рубин, един от най-добрите финансови министри в историята на Съединените щати, чиято популярност в най-ново време отстъпва само на президента на Федералния резерв Алън Грийнспан, подава оставка. Логично е да ги плаши неизвестността доколко номинираният за наследник на Робърт Рубин Лари Самърс, поне през оставащите година и половина от президентския мандат на Клинтън, ще следва финансовата политика на предшественика си.
"Параметрите на верния път са заложени отдавна. Аз просто ще ги следвам. " С тези думи най-младият професор в историята на Харвард, бившият главен икономист на Световната банка и зам. финансов министър на САЩ, племенникът на носителя на Нобелова награда за икономика Пол Самуелсън - Лари Самърс, даде клетва пред американците, че няма да се отклонява от правия път.
Америка няма основание да не му вярва. Най-малкото защото финансовото министерство на САЩ има контрол единствено върху международната финансова политика на САЩ. Участието на финансовия министър в американските публични финанси се изчерпва с финансовите консултации за президента на САЩ. Всички данъчни въпроси се решават от Конгреса, а доброто взаимодействие между Рубин и Грийнспан дари безвъзвратно Федералния резерв с пълна независимост в провеждането на паричната политика.
Още една гаранция за следване на верния път е фактът, че Самърс и Рубин работеха през последните четири години в екип, чийто мозък бе именно Самърс. На практика Рубин провеждаше финансова политика, до голяма степен чертана от Самърс.
Назначаването на Самърс за финансов министър е безспорно добро решение за САЩ. Светът обаче има за какво да се безпокои. Не е тайна, че зад всяко решение на Международния валутен фонд стои финансовото министерство във Вашингтон. Решението за девалвацията на тайландския бат през юли 1997 г. - началото на верижната девалвация на азиатските валути, прераснала в глобална финансова криза - лежи на съвестта на Лари Самърс. Финансовите инжекции на МВФ за черната дупка Русия, с които бяха отлагани реформите в тази държава, също са актив на Самърс. Повече от всекиго друг Лари Самърс заслужава високия чиновнически пост. Азиатската финансова криза, преляла по-късно в Русия и в Латинска Америка, поднесе на Съединените щати две допълнителни години, поне дотук, на процъфтяващ капиталов пазар, безпрецедентен икономически растеж при минимална инфлация и непозната за последния четвърт век ниска безработица. Когато глобалната финансова криза заплашваше да захапе и САЩ в началото на годината, именно Самърс организира защитата. Той подсказа на бразилските монетарни власти единствено правилното решение Бразилия да оцелее под тежестта на огромния бюджетен дефицит (7% от БВП) и високите лихви (почти 50%) - отвързването на бразилската парична единица от долара. В случай че икономиката на Бразилия бе колабирала, Мексико и Аржентина щяха да я последват. Не след дълго и САЩ.
Америка също има от какво да се безпокои, ако демократът Ал Гор спечели президентските избори през есента. Въпреки демонстрираните напоследък топли чувства между вицепрезидента и Самърс двамата не се разбират. За едно неофициално изказване на Самърс, в което той отреди на Латинска Америка ролята на американско сметище, Ал Гор наложи вето през 1995 г. на кандидатурата му за изпълнителен директор на Световната банка. Икономическото си благоденствие през периода "Клинтън" Америка дължи и на липсата на противоречия между финансовото министерство и президентството.
Olivetti промени правилата в Европа
Преди три месеца бе изненадата. Италианската телекомуникационна компания Olivetti, бивше европейско величие на пазара на печатни машини, за кратко и на персонални компютри, отвори уста да погълне пет пъти по-голямата Telecom Italia. Месец по-късно пораждащата единствено смях оферта на Olivetti прерасна в почти неконтролируем гняв от безсилието на борда на директорите на Telecom Italia и националистическия подход на Рим в приватизационните сделки.
Днес, когато Olivetti е вече собственик на Telecom Italia, няма и следа от безгрижието на европейските монополи - всеки един от тях може да осъмне на следващия ден с логото на многократно по-малка компания с подобна индустриална ориентация. Дори въображението ни се съпротивляваше допреди три месеца срещу различна от нулевата вероятност гръцката ОТЕ да прибави към колекцията си от балкански телекоми и British Telecom, Deutsche Telekom да приседне на земляците от Mannesman или пък France Telecom да се отчита пред испанската Telefonica.
Демонстрираният в Италия през последните три месеца хищнически подход на разрастване на една едва избягнала преди две години фалита компания бе приложим само в корпоративна Америка. В Европа добре познават, поне на теория, капиталовия пазар като източник на ресурс (надминаващ многократно пазарната стойност на купувача) за финансиране на подобна сделка. В Европа обаче предпочитаха да използват клубния модел за разрастване и промяна на акционерната структура, в който случайните играчи винаги си оставаха малки, а чужденците - гладни. Достойни купувачи на апетитни индустриални перли, каквато безспорно е Telecom Italia въпреки раздутия щат и правителствения контрол, бяха само членовете на едно затворено европейско общество от взаимно обвързани индустриалци и банкери, с което всяко европейско правителство се държеше сервилно.
След въвеждането на единната европейска валута това е още една стъпка по следите на Америка. С подхода "Италия за италианците", използван от правителството на Масимо д'Алема като най-голям акционер в Telecom Italia и притежател на т.нар. златна акция (блокираща несъответстващите на правителствената политика решения на акционерите и изпълнителните директори на Telecom Italia квота), обаче Европа доказа, че без политическо обединение догонването на Съединените щати си остава само добро пожелание. В съответствие с дерегулацията на европейския телекомуникационен пазар от началото на миналата година Италия трябва да се оттегли като мажоритарен собственик в Telecom Italia до края на 1999 г. Очевидно бе, че ще се продава. Макар и малка, макар и затънала до гуша в дългове, новата придобивка трябва все пак да бъде заплатена по някакъв начин- Olivetti е най-малкото зло за администрацията на д'Алема.
Твърдата позиция на италианското правителство да не допусне за свой принципал правителството на Герхард Шрьодер (Deutsche Telekom e 72% собственост на немското правителство) предопредели изхода от наддаването за Telecom Italia.
Но дори и в Рим да бяха склонили Германия да национализира Telecom Italia, разногласията в борда на директорите на компанията и неадекватната, отчаяна защита на изпълнителния директор на италианския монопол Франко Бернабе отправиха ясно послание към акционерите - "не гласувайте за нас". Бернабе пренебрегна съвета на консултиращите го банки (J.P. Morgan, Credit Suisse First Boston, Lazard и IMI) да емитира дългови книжа, които да вдигнат неприемливо мизата за Olivetti и консултиращите го банки (източник на част от ресурса за покупката на Telecom Italia). Това, което уплаши Бернабе, бе предполагаемият висок риск от непоглъщаемост на облигациите от пазара при даваната от него максимална цена въпреки гаранциите на световните лидери в инвестиционното банкерство. Единственото условие за успешно пласиране на емисията на дълг бе Бернабе да обоснове необходимостта от допълнителен ресурс с перфектен бизнесплан. А той вече разполагаше с такъв.
И ако консултиращите Olivetti инвестиционни банки Donaldson Lufkin&Jenrette, Lehman Brothers, Chase Manhattan и Mediobanca можеха да си позволят да опуснат необходимия синдикиран кредит на малката италианска компания и сравнително спокойно да очакват обслужването му, то акционерите на новата по-голяма компания едва ли щяха да подкрепят сделка, която повишава риска от дивидентен глад в продължение на години.
До подобен резултат щеше да доведе и отхвърленият от акционерите на Telecom Italia вариант за закупуването и на останалите 40% от дела на първия италиански GSM-оператор Telecom Italia Mobile, с което Olivetti трябваше да се бръкне с още 20 млрд. долара към настоящите 61 млрд. долара - синдикиран заем на стойност 30 млрд. долара, плащания по облигационен заем, емитиран от дъщерната на Olivetti фирма Tecnost и парите, получени от продажбата на дяловото участие (50.1%) на Olivetti във втория италиански GSM-оператор Omnitel Pronto Italia на немската Mannesman. Много по-трудно, в случая се оказа и невъзможно, е да аргументираш придобиването на пълен контрол в дружество, в което вече държиш 60%, отколкото необходимостта от изпълнението на идеален, макар и неосъществим, бизнесплан.
Бернабе окончателно загуби Telecom Italia, когато не успя да убеди дори борда на директорите, а какво остава за акционерите, че правителството на Германия ще се окаже по-добър стопанин на поверената им компания от управляващите в Италия. След десетчасово заседание в края на април шефовете на италианския телеком декларираха, че принципно са съгласни да сключат сделка с германците, но при едно условие - равно участие на Telecom Italia и Deutsche Telekom в новата компания. Позицията им съвпадна с правителствената - италианско-германският алианс е единствено възможен, ако Италия получи блокираща неизгодните й решения на немското правителство квота или ако Германия се откаже от гласовете в общото събрание на новата компания, превишаващи тези на италианското правителство. Въпреки че сделката даваше на Германия шанса да се добере до най-желания европейски телекомуникационен пазар и да се отърве от губещите проекти с френския си партньор France Telecom в Бон до последния момент държаха на своето, Deutsche Telekom, бе поканена да закупи Telecom Italia, а не да се обединява с италианския монопол.
Очевидно най-много загубилият от губещите е Франко Бернабе, ползващ се с почти перфектна репутация на мениджър допреди шест месеца. Преди да поеме управлението на Telecom Italia през декември 1998 г., Бернабе измъкна от дъното италианската петролна компания ENI. Останалите губещи и печелившите от наддаването за Telecom Italia са посочени в таблицата.
Победените ронят сълзи, победителите се наливат безгрижно с шампанско. Но за един от тях, изпълнителният директор на Olivetti Роберто Коланино, тепърва започват главоболията - съкращения на безобразно раздутия щат на Telecom Italia, проблеми с профсъюзите, нов мениджмънт, угоден на правителството, липса на фондове за инвестиции. Дали пък в крайна сметка Telecom Italia няма да се окаже твърде голям залък за крехката Olivetti? Едно обаче е сигурно - Италия даде нов модел на корпоративно разрастване в Европа.
БНБ ще прелицензира банките
Народното събрание прие окончателно промените в Закона за банките и скоро се очаква той да влезе в сила. След като това стане, в срок до три месеца банките и клоновете на чуждестранни банки, получили лиценз по отменения (при въвеждането на валутния борд през 1997 г.) Закон за банките и кредитното дело, трябва да подадат заявление за актуализиране на лиценза си. "Целта е да се издаде лиценз, който да съответства на Закона за банките. Ще са изписани сделките, които може да се извършват", коментира подуправителят на БНБ и шеф на управление "Банков надзор" Емилия Миланова.
Засега не е ясно дали прелицензирането ще бъде само формалност. Конкретният текст обяснява, че банките трябва да "подадат заявление за актуализиране на лиценза в съответствие със Закона за банките". Формално би трябвало да следва, че банките, които нямат наложени мерки от страна на БНБ (г-жа Миланова уточни, че нито една банка в момента не е с меморандум), отговарят на изискванията на Закона за банките, но сега кредитните институции ще трябва да се съобразят и с новите изисквания.
Действително с промените в закона се правят някои облекчения - разширява се кръгът от обезпеченията, при които няма да действат лимитите за голям кредит, от 5% на 10% се увеличава акционерното участие, за което ще се иска разрешение от БНБ; с подобна насока ще са и промените при някои наредби, следващи от банковия закон: по-либерално оценяване на риска (т.е. по-малко провизии) при кредитите, за междубанковите депозити ще има дисконт при отчитане на размера им за голям кредит и т.н.
Въпреки това обаче в банковия закон преобладават текстовете, които "натягат гайките" в системата. В момента не се разрешава шеф на банка да е лице, което е било член на управителен или контролен орган в дружество в несъстоятелност. Сега хората с такава биография заобикалят това изискване, представлявайки юридическо лице в надзорни съвети на банки. Новият закон обаче затваря тази вратичка, тъй като забраната ще важи и за представители на юридическо лице, които са били членове на управителен или контролен орган на фалирало дружество.
Отсега нататък разрешение от БНБ за участие в капитала на работеща банка ще се иска само ако делът на едно лице(и свързаните с него) надскача 10% при досегашни 5%. За сметка на това има цял поменик с десет обяснения какво са "свързани лица" - определение, което замества досегашните "икономически свързани лица". Последните са обяснени в едно единствено изречение в сегашния закон - това са лица, едно от което има такова участие в другото, че може да упражнява ефективен контрол върху управлението на дейността му. За сметка на това сегашните "свързани лица" са съпрузи, роднини, работодател и работник, съдружници, лица, едно от които е направило дарение на другото и т.н. От банките коментират, че вече няма да е възможно да познаваш всички "свързани" с теб лица по този закон.
БНБ наложи и ограничение за различните вложенията на търговските банки. Сегашният закон поставя лимит от 50% спрямо собствения капитал за вложенията в недвижими имоти и други дълготрайни материални активи (ДМА), а за дяловите участия в дружества, които не са банки, важи правилото, че ако общият им размер надскача 75% от собствения капитал на банката, трябва да се иска писмено разрешение от БНБ. В бъдещия закон се запазва условието, че вложенията в недвижимости и други ДМА не могат да надвишават 50% от собствения капитал, но се допълва "а заедно с дяловите участия в дружества, които не са банки - собствения капитал", т.е. целта е да се свие дяловият портфейл в такива дружества. По този повод и се заличава правото на поддържане с разрешение на БНБ на книжа в небанкови дружества до 75% от собствения капитал.
Депутатите гласуваха и "за" отпадането на отговорността за вреди при упражняване на надзорни функции от служители на БНБ, причинени по груба небрежност. Юристите на БНБ обясниха, че не съществува правен термин "груба небрежност", тоест с това може да се спекулира с цел да се обвинява БНБ. Занапред отговорност за вреда хората на БНБ ще носят само при доказване на умишлено действие. Това също трябва да е червена лампичка за банките, тъй като е ясно, че ако досега БНБ се е въздържала от по-крайни мерки към някои от тях, това е заради възможността ответната страна винаги да злоупотреби с термина груба небрежност. В тази посока - засилване на надзорните правомощия на БНБ, се приеха и още условия, при които банките може да се санкционират. Това вече ще се прилага (и) в случаите, когато се възпрепятства упражняването на банков надзор, застрашават се интересите на вложителите и при сделки, които представляват пране на пари.
Промененият Закон за банките най-сетне въвежда по-строги правила на играта за управлението на затворените банки. В 14-дневен срок след влизането на променения закон в сила синдиците трябва да върнат на кредиторите набраните парични средства, т.е. основно на бюджета, след което той ще поеме разпореждането на активите на тези институции. Сега събраните пари са 128 млрд. лева и те се държат и в големи и в малки банки, като в някои от последните тези депозити заемат внушителен дял от балансовото им число. "Ресурсът, който ще се изтегли, не е малък, но той е разпределен в много банки, може би само една-две ще изпитат някакво затруднение. Но така или иначе те отдавна се готвят за този момент", коментира г-жа Миланова. Според нея в най-песимистичния вариант 80-90 млрд. лева от въпросната сума ще отидат в бюджета. В бъдеще затворените банки ще държат парите само в банките, които извършват касовото обслужване на бюджета.
След влизането на закона в сила синдиците на банки, които остават длъжници на бюджета след връщане на набраните суми, няма да могат вече да продават вещи, имуществени права или обособени части от тях, преди да са ги предложили за продан като цяло. Оттук изниква въпросът какво ще стане със сега протичащите процедури по продажба на подобни активи.
Окончателно се реши, че банковите синдици не може да упражняват същата професия и в други предприятия. Занапред БНБ ще може да проверява на място верността на отчетите, които сега получава всеки месец от синдиците. Фондът за гарантиране на депозитите също ще може да контролира синдиците и да сигнализира БНБ и съда за нарушения.
Войната в Югославия свърши
НАТО и Милошевич си направиха взаимна услуга
"Всичко или нищо" - Белград ще приеме последното предложение за политическо прекратяване на войната в Югославия или ще се лиши от подкрепата на Русия, ще посрещне неясното бъдеще на продължаващи въздушни удари и реалната перспектива от сухопътна инвазия на НАТО. Пред тази дилема бе изправено сръбското ръководство в резултат на обединените дипломатически усилия на Русия, Европейския съюз и НАТО. Случи се това, което отдавна трябваше да стане - Русия и НАТО смекчиха неотстъпчивостта си и си направиха взаимни компромиси. Когато се заговори, че сближаването на позициите е по-скоро въпрос на детайли, се появиха и първите резултати - Милошевич получи последен шанс да прекрати унищожителната за страната война, да не допусне отделянето на Косово и да запази собствената си сигурност въпреки обявяването му за военнопрестъпник. От друга страна, Северноатлантическият пакт най-сетне намери добрия вариант за достойно излизане от безизходната ситуация, която сам си организира. Безконечните бомбардировки, нарастващият брой на цивилните жертви, хуманитарното бедствие на бежанците, а и на самите сърби, дестабилизацията на съседните на конфликта държави и вътрешносъюзническите спорове около сухопътната офанзива направиха все по-неубедителни аргументите за моралната стойност на операцията в Югославия. С ангажирането на Русия като ключов фактор в преговорите за мирно решение НАТО потърси единствения продуктивен подход към Милошевич и същевременно си направи неоценима услуга - намери истинска възможност да излезе от моралното блато, в което затъна.
След решението на трибунала в Хага сякаш и самият Милошевич промени досегашната си поза на зъл гений, решен да доведе разрушителната си политика докрай. Противно на очакванията, че заповедта за арестуването му ще го направи още по-неотстъпчив към мирните инициативи, югопрезидентът явно прецени, че ако се стигне до пехотна операция на НАТО в Косово, съдбата му в Белград и изобщо в Сърбия ще бъде силно застрашена. В тази ситуация демонстрацията на сговорчивост е повече от прагматична, а мирните усилия биха го легитимирали отново - ако не като миротворец, то поне като единствения меродавен фактор в Югославия.
"Булдозерът" е едно от прозвищата на американския посредник Ричард Холбрук, извоювано заради дипломатическите му постижения на Балканите и най-вече заради мира в Босна. Бившият руски премиер Виктор Черномирдин в новата му роля на специален пратеник за Балканите също е на път да си спечели подобна известност. Нещо повече - мирният план, изработен с неговото съществено участие, доказа, че работи, и нищо чудно славата на Черномирдин да затъмни авторитета на Холбрук.
В резултат на маратонските преговори между Черномирдин, представителя на Европейския съюз финландския президент Марти Ахтисаари и помощник държавния секретар на САЩ Строуб Талбот бе изработен вариант, който удовлетворява Русия и НАТО. Според известното досега той предвижда разполагането в Косово на два отделни контингента - на НАТО и на Русия, които ще бъдат под отделно командване, но под егидата на ООН. Бомбардировките ще бъдат прекратени само когато бъде доказано изтеглянето на сръбските сили от Косово. Черномирдин заяви, че Брюксел ще определи какъв ще бъде съставът на натовските сили, и категорично отхвърли сръбските искания в тях да не бъдат включвани войници от страните, участвали във въздушната кампания.
Черномирдин демонстрира новата руска позиция, контрастираща с досегашното искане за незабавно спиране на ударите като предварително условие за започване на преговори: "Трябва да е ясно, че в началото няма да бъдат подписвани никакви договори. НАТО и Белград първо ще преговарят за детайлите около изтеглянето на сръбските войски от Косово, а след това ще бъдат прекратени и въздушните атаки", бе категоричен руският посредник.
Новите срокове за спирането на бомбардировките, начинът на изтеглянето на сръбските войски и съставът на мироопазващите сили всъщност представляват ключовият компромис от страна на Москва. В замяна Русия получава това, което Черномирдин определи като постигане на основната цел на руската дипломация: "Въздушните удари ще спрат и тогава Русия ще участва в изработването на резолюция на Съвета за сигурност за прекратяване на конфликта в Югославия."
Планът породи доста въпроси. Според някои наличието на два мироопазващи корпуса означава, че Косово ще бъде поделено на зони на влияние - нещо подобно на разделянето на Германия след Втората световна война. Все още не е ясно какво ще бъде командването и структурата на мироопазващите сили. Не получи отговор и въпросът дали Милошевич е получил обещание за сваляне на обвиненията във военни престъпления, ако приеме новия мирен план.
Случайно или не след решението на трибунала в Хага Милошевич промени поведението си. Пред Черномирдин той обяви, че е готов да приеме споразумение за Косово, базирано на плана, изработен от Г-8. Германският външен министър Йошка Фишер получи писмо от югославския си колега Йованович в същия дух. Дори опозицията в Югославия регистрира промяната, а черногорският президент Мило Джуканович заяви, че Милошевич започва да се държи като реалист и че явно е изоставил идеята си "да победи НАТО".
Едва ли Милошевич е хранил подобни илюзии, но неведнъж е доказвал, че е твърде последователен в политиката си. Новата тенденция бе илюстрирана от решаващата стъпка, предприета от сръбския парламент, който одобри "напълно и без изключения" мирното споразумение, предложено от НАТО и Европейския съюз. Верен на изпитаните популистки методи Милошевич също прие международния план, но едва след като сръбските депутати първи одобриха това, което на практика им бе предложено от него.
На 72-ия ден от бомбардировките на НАТО Милошевич де факто капитулира при условия, твърде близки до първоначалните искания на пакта. Единствената по-съществена разлика е присъствието на руски войски в умиротворителните сили. "Югославия приема международния мирен план, който гарантира суверенитета и териториалната цялост на страната и подчертава водещата роля на ООН", съобщи официалната агенция ТАНЮГ. Споразумението предвижда изтегляне на сръбските сили от Косово, прекратяване на бомбардировките веднага след като бъдат предоставени доказателства за това, разполагане на международни умиротворителни сили в Косово, които ще бъдат с мандат на ООН, и състав, определен от НАТО.
"Войната свърши", провикна се в приповдигнато настроение един депутат след решителното заседание на сръбския парламент. Това всъщност трябваше да се случи отдавна. След 72 дни на бомбардировки и разрушения, цивилни жертви и хуманитарна катастрофа Милошевич и НАТО успяха да намерят най-приемливото решение и за двете страни. Политиците в НАТО ще могат да си отдъхнат, че няма да се стигне до нежеланата от тях сухопътна операция, и да обявят, че са постигнали "неминуемата победа". Отстъпвайки в последния възможен момент, Милошевич им направи огромна услуга и вероятно ще бъде възнаграден. Дали и под каква форма тепърва ще става ясно.
В процеса срещу Йоджалан няма интрига
Накрая един от тримата съдии ще пречупи молива си надве в символичния за турското правосъдие жест, който означава, че процесът завършва със смъртна присъда. Това ще бъде краят за Йоджалан и началото на края за ръководената от него Кюрдска работническа партия (ПКК).
Това е най-често споменаваната прогноза за изхода от процеса на века срещу лидера на ПКК Абдула Йоджалан. Турското правосъдие се зае да накаже Йоджалан за дългогодишната му терористична дейност, да нанесе съкрушителен удар върху ПКК и да задоволи обществения глад за възмездие. Процесът срещу Йоджалан позволи на Турция да възтържествува и над вечния й съперник Гърция. Кюрдският лидер призна, че Атина е била един от основните доставчици на оръжие за ПКК, а това според Анкара я причислява към страните, подкрепящи тероризма.
Наред с това обаче процесът срещу "обществения враг номер едно" отново повдигна въпросите за обективността на турското правосъдие и спазването на човешките права. Европейският съюз и редица правозащитни организации не пропуснаха случая да припомнят болезнената за Анкара тема и поискаха от турските власти справедлив процес. Но за справедливост претендират и прокурорите по делото, които обвиняват Йоджалан за смъртта на близо 30 хиляди души. В обвинителния акт са изредени още провинения като държавна измяна, насилствен сепаратизъм, подривни действия и терористична дейност през последните 15 години.
Едва ли ще има сериозен ефект и предложението на Йоджалан да сключи с властите сделка, в замяна на която да бъде помилван. "Ако бъда пощаден, за три месеца ще прекратя кръвопролитието", обеща той от подсъдимата скамейка и същевременно заплаши, че в противен случай ще последва нова вълна от самоубийствени атентати. Според повечето наблюдатели защитата на кюрдския лидер и опитите му за компромис са предварително обречени заради моралния залог на делото. Твърди се, че съдбата на Йоджалан е предрешена, тъй като "повечето хора в страната вече са го осъдили на смърт".
Процесът започна при невероятни мерки за сигурност в затвора на остров Имралъ в Мраморно море. Островът бе превърнат в непревземаема крепост, всички затворници освен Йоджалан бяха евакуирани, а целият район бе отцепен от тежковъоръжени военни подразделения. Йоджалан бе поставен в подобаваща за статута му на обществен враг стъклена клетка, а достъпът до съдебните заседания бе ограничен до минимум. Нещо повече - с оглед на широкия отзвук на делото властите издадоха разпореждане и какъв език да използват журналистите при отразяването на процеса. Забранено бе Йоджалан да бъде наричан с умалителното Апо и бе препоръчано да се използва "терористът Йоджалан". Определенията бунтовник и партизанин трябваше да бъдат заменени от терорист и бандит.
Самият Йоджалан започна защитата си с молба за прошка и извинение към жертвите на ПКК. "Той се извинява и моли за милост. Жалка картина", написа презрително вестник "Сабах". Но веднага след унизителните сцени на покаяние кюрдският лидер изненада дори и привържениците си, като предложи на властите да бъде пощаден животът му в замяна на прекратяване на 14-годишния конфликт с Кюрдската работническа партия. В емоционална и прочувствена реч Йоджалан заяви, че това не е капитулация, а осъзната промяна на възгледите му, и че трябва да получи шанса да живее в името на мира и единството на Турция. За по-голяма убедителност той придружи обещанието си със заплаха: "Аз може и да не струвам нищо, но най-малко 5 хиляди камикадзе от ПКК са готови да умрат за мен и жертвите може да бъдат десетки хиляди."
Първоначално това прозвуча като отчаян опит за спасение, вписващ се изцяло в унизителното поведение на страшния доскоро кюрдски ръководител. После се появиха съмненията, че тъй като подобна стратегия противоречи изцяло на идеологията на кюрдските сепаратисти, най-вероятно Апо е изгубил влиянието си върху ПКК. Впоследствие и това твърдение бе опровергано от представители на ПКК, които официално обявиха, че застават зад мирната инициатива на лидера си. Никой обаче не повярва, че сепаратистите са готови да сложат оръжие. Не само защото по традиция турските правителства, и най-вече военните, винаги са отказвали да преговарят с ПКК.
За да докаже желанието си за пълно сътрудничество Йоджалан услужливо продължи с признанията. Той посочи, че организацията му е била подкрепяна директно от Гърция, Сирия, Иран и е получавала мълчаливо съдействие от Русия, Германия и Италия. Според Йоджалан Гърция винаги е оказвала финансова помощ и дори е помогнала на ПКК да се сдобие с ракети "земя-въздух", използвани срещу хеликоптерите на турската армия в Анадола. Поредното разкритие, изобличаващо Атина в антитурска дейност, бе добър повод за тържество за сметка на Гърция. Припомняни бяха неуспешните опити да бъде дадено убежище на Йоджалан в Гърция, обстоятелствата при залавянето му в гръцкото посолство в Кения и най-сетне разразилият се скандал след ареста, довел до министерска криза в Атина.
Европейският съюз веднага обяви загрижеността си за честността на процеса срещу Йоджалан. "Като председател на ЕС ние ще настояваме Йоджалан да бъде съден по европейските стандарти", заяви германският заместник-министър на външните работи Гюнтер Ферхойген. Донякъде има основания за подобни притеснения заради участието на военен съдия в тричленния съдебен състав на Съда за държавна сигурност (DGM). Йоджалан бе считан за морален враг именно на военните, а те от своя страна го смятат за основна заплаха за държавата. По тази причина и поради факта, че този вид съдилища твърде често са били обект на атаки заради политически дела и присъдите на дисиденти, най-вероятно решението на трибунала от Имралъ ще бъде преразгледано от Европейския съд за правата на човека. Обвиненията в нарушаване на човешките права помрачават отдавна отношенията на Турция с ЕС. Но по всичко личи, че в този случай Анкара няма да се съобрази с мнението на европейските правозащитници. За такава развръзка намекна и премиерът Еджевит. Преди 25 години той бе министър-председател, когато Турция навлезе в Кипър. Сега политическият ветеран има възможност да направи поредния си значим удар като премиер и едва ли ще изпусне удобния случай да приключи по категоричен начин кариерата на най-известния терорист в новата турска история.
Как да си организираме избори по руски
До парламентарните избори в Русия остава малко повече от половин година, но неофициалната предизборна кампания отдавна е започнала. В пропагандата си партиите използват всяка възможност да представят позицията си пред избирателите - импийчмънта на Борис Елцин, войната в Косово, курса на долара и т.н. Само че електоратът по думите на бившия премиер Сергей Кириенко "не се интересува ръкувал ли се е Елцин с Примаков, а от това дали са му измръзнали овошките". Незаинтересоваността на гласоподавателите трябва да задейства сигналната система на политиците и да им подскаже, че трябва да увеличат усилията за спечелване симпатиите на избирателите, преди да е станало много късно, защото, който тръгне последен, ще трябва да плати повече.
Ако се вярва на политолозите, които се занимават с предстоящите избори, кампанията за Държавната дума ще струва милиард и половина долара, а президентските избори ще глътнат два пъти повече средства. Според хора от бранша за място в законодателното събрание на Санкт Петербург през миналата година са били необходими 500 000 долара, за депутат в Думата по пропорционалната система ще трябват поне милион, а губернатор струва поне десет милиона. Не е лошо за страна, която няма с какво да си плати външния дълг. Двеста двайсет и пет "пропорционални" депутати по един милион прави 225 милиона. Останалите депутати от мажоритарни райони средно ще струват по-малко, но тук различията са по-големи - за победа в някой от московските райони ще трябват много повече пари, отколкото на Камчатка.
Кой ще дава пари за изборите? Всички, дори тези, които нямат намерение да гласуват. Освен законните средства, които се полагат от бюджета за организиране на кампанията, съществуват достатъчно възможности партийната каса да бъде попълнена с пари от хазната. Най-лесно в това отношение ще бъде на зараждащите се губернаторски партии - "Отечество", "Гласът на Русия" и "Цялата Русия", които могат да разчитат на подкрепа и от близките до тях фирми.
Комунистите и техните съюзници се надяваха на представителите си в правителството - Юрий Маслюков и Генадий Кулик, но не би. Елцин се намеcи и cега левицата ще cе надява на т.нар. червени директори, които ще трябва да помогнат в необходимия момент. Благодарение на стратегическия си пост за десницата ще може да cе погрижи президентът на РАО "Е&?cy;С России" Анатолий Чубайс. Енергийният гигант има значителни за Русия постъпления в живи пари и е един от най-големите кредитори в национален мащаб, което му позволява да оказва натиск върху неудобните компании и региони. За "Яблоко" обеща да се погрижи президентът на група "Мост" Владимир Гуински.
Големите нефтени и газови фирми засега видимо изчакват, въпpеки че отделни техни пpедcтавители cе cближават c губеpнатоpите и не е изключено те да се опитат да намалят рисковете, като спонсорират няколко партии. Друг източник на средства за предизборната кампания са парите на криминалните групировки. Мафиотите засега нямат желанието или наглостта да влязат в публичната политика, подобно на собственика на най-голямата руска пирамида "МММ" Сергей Мавроди, който изкара няколко месеца в Думата, но те ще си платят някой да се погрижи за техните интереси.
Един сандък с пари не може да спечели избори, колкото и голям да е той, те трябва да бъдат изхарчени по подходящ начин, още повече че между 25 и 50 процента от избирателите решават кого да подкрепят, когато влязат в стаичката за гласуване. Бисер от кампанията през 1995 г. си остава решението на "Нашият дом Русия" да поръча няколко милиона бейзболни шапки, които верните симпатизанти трябваше да носят през декември. На изборите за губернатор на Красноярския край финансовите възможности на Александър Лебед бяха по-големи от тези на всичките му конкуренти, взети заедно, но въпреки това организаторите на кампанията му трябваше да изтърпят иронични забележки от колегите си за победата едва във втоpия кръг. Главният проблем, с който cе сблъскват различните имиджмейкъри, е малкото време, което им оставят техните работодатели за подготовка на ефективна пропаганда. Политиците се сещат да потърсят услугите на специалистите няколко месеца преди датата на гласуване, докато политическите консултанти настояват, че идеалният вариант е постоянно сътрудничество, което освен всичко е по-евтино.
Съкратените срокове принуждават щабовете да използват колкото се може по-агресивна реклама, която струва повече. Затова и през тази година основното средство за предизборна борба ще си остане телевизията като най-директно средство за комуникация между политическия елит и електората. Тъй като руснаците традиционно избират със сърцето, а не с ума, конкуренцията на идеи е невъзможна, но затова пък харизматичните лидери имат своя шанс. А когато личността на кандидата играе голямо значение, редно е да бъдат приложени няколко мръсни номера.
Ако всички похвати на нетрадиционна предизборна борба в Русия бъдат събрани в една книга, ще се получи енциклопедия по черна политологическа магия. Публикуването на компромати се е превърнало в норма, като със задачата се занимават частни детективи, а на тези, които не могат да си позволят Шерлок Холмс, им се налага да си измислят. Някои не се спират пред открито подкупване на избирателите, а често се правят приятелски жестове към избирателните комисии под формата на ядене и напитки, за да си имат членовете им едно наум. Изборите в Санкт Петербург извадиха на мода двойниците на партии и политици. Така се появиха две "Яблоко" и няколко кандидати със съвършено еднакво име, презиме и фамилия. Не е ясно кой печели повече - традиционният кандидат, който получава известност покрай двойника си, или конкурентите му, които печелят от това, че част от избирателите може да се объркат и да пуснат фиктивната бюлетина.
Друга популярна технология е наемането на бездомници, които да агитират за противника, предизвиквайки отрицателна реакция. Разновидност на тази антиреклама е телефонно обаждане в три часа сутринта, което трябва да убеди нещастния абонат, че трябва да гласува за кандидата Х, а не за Y, който е платил обаждането. Друг вариант е използването на много здраво лепило, с което на предното стъкло на колата се залепва позив в подкрепа на Х, към когото впоследствие се отправят куп благословии от нещаcтната електоpална единица, която cе мъчи да махне декоpацията. Специално за Александър Лебед в Красноярск беше организиран поход на група младежи, облечени в черни ризи, които заявиха, че генералът е техен идол и те го подкрепят-нещо, за което бъдещият губернатор си нямаше никаква представа.
Това е само кратък списък на триковете, които се използват в Русия. С приближаването на изборите техният брой само ще се увеличава.
Накратко
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобри промяна в проектодоговора за приватизацията на "Асарел медет". Избраният купувач е работническо-мениджърското дружество "Асарел инвест", в което акционер ще стане "Фьост Алпине копър инвест" (Voest Alpine Copper Invest), офшорно дъщерно дружество на австрийската компания "Фьост Алпине". Сделката за "Асарел медет" беше одобрена от правителството преди няколко месеца, като тогава условие за нейното сключване беше акционер в РМД да стане самата компания-майка "Фьост Алпине".
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобри продажбата на 60% от капитала на курорта "Елените" на работническо-мениджърското дружество "Елените инвест". За него се твърди, че се ползва с подкрепата на депутати от управляващото мнозинство. Сделката беше сключена още на следващия ден след одобрението на надзора. Цената е седем милиона долара, като купувачът ще ползва правото си на десетгодишно разсрочено плащане. Обещаните бъдещи инвестиции са в размер на три милиона долара през следващите три години. В класацията на Кей Пи Ем Джи, посредник по сделката за курорта, сега определеното за купувач "Елените инвест" беше на второ място - след другото РМД "Елените турс".
"Райфайзен инвестмънт", посредник за приватизацията на дружествата от бившето ГОРУБСО, през изминалата седмица избра работническо-мениджърското дружество "Галенит" за купувач на 80% от капитала на "Горубсо - Кърджали" и РМД "Лъки-инвест" за купувач на 80% от капитала на "Горубсо - Лъки". Сделките за двете рудодобивни предприятия трябва да бъдат сключени до 11 юни. Очаква се РМД "Галенит" да участва в сделката заедно с южноафриканската компания "Морисън инвестмънт", като двете фирми ще се договорят за съвместно изкупуване или след сделката чуждият инвеститор ще стане акционер в РМД или приватизираното дружество. РМД "Лъки инвест" също е обещало да привлече местни или чужди партньори за инвестициите си в "Горубсо - Лъки".
Избраният купувач на "Химко" АД, американската компания "Ай Би И транс" (IBE Trans), настоява Булгаргаз да отпише лихвите по задълженията на химическия завод към газовото дружество, съобщи Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Според него искането на купувача е изпълнимо, ако държавата в лицето на финансовото министерство в замяна се съгласи на искането на Булгаргаз да отпише лихвите по данъчните му задължения.
"Балканфарма" (с мажоритарен собственик Дойчебанк), избраният купувач на "Фармация" - Дупница, "Антибиотик" - Разград, и "Фармахим" - Троян, настоява да получи правото да плати по трите сделки с всички допустими от закона платежни средства, а не само с пари в брой или дългови книжа. Последното беше поставено като условие от надзорния съвет на Агенцията за приватизация преди няколко седмици при утвърждаването на продажбата на трите фармацевтични завода. Заради неизясненото плащане се очаква трите фармацевтични сделки да се отложат за неопределен срок.
Компромисът с Агенцията за приватизация:
Няма да я закриват, само ще я оставят без работа
Съветът по структурна реформа към Министерския съвет реши през изминалата седмица 63 от сделките, които според закона трябва да извърши Агенцията за приватизация, да бъдат прехвърлени на ресорните министерства. Това са почти половината от планираните за тази година продажби, които ведомството трябва да направи. Преминаването на предприятията към техните ресорни ведомства ще стане през следващите няколко седмици, след като агенцията обнародва в Държавен вестник решения, че ги упълномощава да подготвят и сключат приватизационните сделки за прехвърлените предприятия. От решението на съвета освен това става ясно, че АП ще загуби функциите си на координиращ и контролиращ орган в приватизацията. Вместо това според текста на решението "правителството ще използва в максимална степен възможностите на Съвета по структурна реформа за бързи и съгласувани дйствия на отделните органи на Министерския съвет" и "възможностите... от Закона за чуждестранните инвестиции за координирани усилия на всички ведомства... ". Според текст от този закон при привличането на чужди инвеститори ще се създават т.нар. междуведомствени групи за институционална подкрепа. Досега те намираха приложение само за инвестиционни проекти на зелено (тоест започване на бизнес от нулата).
Предходната неделя в интервю пред "Неделя 150" премиерът Иван Костов заяви, че едно ново забавяне на приватизацията има много повече минуси, отколкото плюсове, затова трябва да се ускори. Тази идея, разбира се, не блести с някаква особена свежест. Стратегиите за ускоряване на приватизацията са на мода още от края на 1997 г., когато този вид документи имаше значение само за пред партията (управляващата - бел. ред.) и правителството, но не и някаква задължителна юридическа сила. Тогава вицепремиерът Александър Божков стана автор на термина приватизация на приватизацията, с което прехвърли отговорността за големите сделки на т.нар. приватизационни агенти, консултантски фирми, упълномощени да подготвят продажбите до сключването им. Посредниците обаче не получиха реални права да продават. Така приватизацията на приватизацията, замислена като ускоряване, се превърна във фарс и постигна обратното.
Най-голям дял в новото разпределение на приватизационния ресурс получава промишленото министерство. Според списъка на Съвета по структурна реформа към ведомството на вицепремиера Александър Божков преминават общо 28 предприятия. Сред тях са останалите държавни дружества от военно-промишления комплекс, от филмопроизводството, както и производителите на медицинска техника и биопродукти. Това е в изпълнение на неофициалното политическо решение вицепремиерът Божков да си върне контрола върху приватизацията - от една страна, като шеф на новия координиращ орган, Съвета по структурна реформа, а от друга страна - като министър на ведомството с най-много привлечени предприятия. Вероятно заради съчетаването на толкова качества и постове у Божков решението на съвета беше разпространено не от правителствения пресцентър (както винаги досега), а от пресцентъра на промишленото министерство.
Неофициално служители на АП показват неодобрението си към преразпределението, като твърдят, че оповестеният списък е неокончателен и че крайното разпределение ще стане ясно след упълномощаванията чрез Държавен вестник. Захари Желязков, изпълнителният директор на агенцията, демонстрира открито недоволство и заяви пред "Свободна Европа", че "драстичното преразпределение на ресурсите" ще попречи на преизпълнението на програмата за приватизация за тази година - или по-точно, че неговото ведомство няма да може да изпълни своята част по брой сключени сделки и общ размер на договорените плащания. Така догодина АП вероятно ще отчете огромно неизпълнение и ще влезе в ролята на черната овца в приватизацията, за да поеме вината за всички общи грешки на приватизиращите ведомства. След което, както се изказа пък председателят на надзора Асен Дюлгеров, агенцията ще бъде закрита по естествен път, защото ще изчерпи дружествата, които има да продава.
"Почти всички предприятия, за които сега ще упълномощим ресорните министерства, имаха открита от агенцията процедура за приватизация, а много имаха и решение за метода на продажба", каза още Желязков. Той не пожела да съобщи аргументите, по които са били определени за прехвърляне на министерствата 63-те предприятия и заяви: "Да кажат тези, които вземат дружествата."
Големите сделки, които преминават към ресорните министерства, обаче ще подлежат на одобрение от надзорния съвет на АП, стана ясно от изявленията на Желязков и Божков. Това няма да е прецедент в работата на надзора. В началото на тази година например надзорниците одобриха сделката за завод "Вулкан" с цена над 18 млн. долара, която иначе беше сключена от строителното министерство. Формалният аргумент за такава практика е, че надзорът запазва правото си на одобрение за сделки от ресурса на АП, при това ако тя е открила приватизационните процедури.
Правото на надзора да утвърждава сделки на ресорните министерства в известен смисъл влиза в противоречие с духа на закона за приватизацията. Последният предвижда, че надзорният съвет е орган на управление на АП (а не на приватизиращите органи изобщо) и трябва да одобрява сделките над сумата, определена в устройствения правилник на агенцията - с цена по договора над 15 млрд. лв. В самия правилник не е ясно записано, че надзорът одобрява само сделки на агенцията, но този документ все пак е вътрешен за АП.
Преразпределението на ресурса (нееднозначен термин, който самите приватизатори използват) е в противоречие на духа на закона, според който агенцията е органът, който трябва да се специализира в големите сделки. Формално обаче законът нито се нарушава, нито ще се променя, а приватизационните теории за прозрачност и за ясна отговорност и без това никога не са имали приложение в практиката на българските чиновници. Така единственото прозрачно за всички нещо остава целта на поредната рокада в приватизационния процес. Тя е не толкова ускоряване и не точно прехвърляне на отговорност, а по-скоро... преразпределяне. На ресурса.
Агенцията за приватизация подготвя първа сделка за дружество в ликвидация
Агенцията за приватизация подготвя първата приватизационна сделка за дружество в процедура по ликвидация - "Горубсо - Мадан", за което срокът за подаване на оферти изтича през идната седмица. Според източник, близък до агенцията, в този случай ведомството ще се откаже от обичайната си практика на протакане на сделките с месеци и ще опита да финализира продажбата до две седмици. Ако сделката за "Горубсо - Мадан" приключи успешно, агенцията разчита да поеме приватизацията и на останалите дружества, за които е започнала или предстои да започне процедура по ликвидация. Веднага след пробната продажба на маданското дружество се очаква да последва сделката за "Горубсо - РОФ", руднообогатителна фабрика от бившето единно ГОРУБСО, също в процедура по ликвидация. Според представител на посредника "Райфайзен инвестмънт" оферти за ""Горубсо - Мадан" и "Горубсо - РОФ" се очаква да подадат работническо-мениджърски дружества, една турска и една полска компания, и два от инвеститорите, които подадоха оферти за "Горубсо - Кърджали" и "Горубсо - Лъки", но не получиха права на избрани купувачи - южноафриканската фирма "Морисън инвестмънт" и гръцката "Термес груп".
Досега приватизиращите ведомства нямаха единна политика за начина, по който трябва да се раздържавяват дружествата в ликвидация. Единственият неоспорим начин беше чрез разпродажба на активи, след като процедурата по ликвидация достигне определен етап. Юристите на приватизиращите ведомства обаче са на различни мнения по въпроса дали могат да се продават акции на предприятия в ликвидация. Финансовото министерство например неофициално поддържа тезата, че от дружество в ликвидация не могат да се продават акции, защото от момента на вземане на решението за заличаване от съдебните регистри за ликвидация предприятието вече няма капитал. Юристите на АП начело с изпълнителния директор Захари Желязков обаче твърдят, че приватизационни сделки в съчетание с процедура по ликвидация са възможни, независимо че имало правни неясноти. По отношение на "Горубсо-Мадан", и "Горубсо - РОФ", се очаква агенцията да опита да сключи приватизационни сделки на всяка цена и при необходимост да оспорва решението на финансовото министерство за започване на ликвидационните процедури. Аргументът е, че това решение не било потвърдено от АП и от посредника по сделката "Райфайзен инвестмънт". Агенцията вероятно ще опита да използва същия аргумент и по други сделки за предприятия в процедура по ликвидация.
По-важно от гледна точка на потенциалните купувачи обаче не е с какви уговорки и аргументи ще се продават акции от дружества в ликвидация, а как може да приключи процедурата за заличаване от съдебните регистри, след като има сключена приватизационна сделка. Най-чистият начин е, ако акционерите на дружеството на общо събрание гласуват за спиране на процедурата. За купувачите обаче има и по-изгодни възможности - примерно приватизираното дружество да се влее в дружеството-купувач (както са предложили някои от РМД за рудодобивните дружества) или процедурата да приключи с действително заличаване на предприятието от съдебните регистри, а активите му да се прехвърлят на новия частен собственик на мажоритарния пакет от акции. При тези варианти купувачът се освобождава от евентуални ангажименти по сключената сделка (бъдещи инвестиции или запазване на работни места), защото заличаването на приватизираното дружество обезсмисля договора за неговата продажба. В случая с продажбата на рудодобивните дружества не се очаква да се стигне до заличаването им от регистрите, защото купувачите ще загубят полагащото им се по закона за приватизация право да получат без търг или конкурс концесии за прилежащите находища.
Бургаската корабостроителница ще се раздържави чрез увеличение на капитала
Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков трябва през идната седмица да препоръча на промишленото министерство схема за раздържавяване на "Бургаски корабостроителници" ЕАД чрез увеличаване на капитала на дружеството. Увеличението ще стане в полза на белгийската фирма "Антверпсе стал сървисис" (Antwerpse Staal Services). Целта е по този начин да се замени подготвяната продажба на 80% от капитала на бургаската корабостроителница, след като преди две седмици надзорният съвет на АП разгледа доклада на посредника по приватизацията Ди Еф Си и отхвърли сделката.
Според Асен Дюлгеров, председател на надзора на АП, аргументът за отхвърлянето на сделката e, че инвеститорът "Антверпсе стал" има "нетрадиционно" виждане за приватизацията на предприятието, защото иска да получи мажоритарния пакет само срещу един долар и обещание за бъдещи инвестиции. За да гарантират тези инвестиции, надзорниците препоръчаха увеличение на капитала с цялата сума на обещаните вложения - 13.5 млн. долара. "Сключваме сделки на символична цена, но не само срещу инвестиции, а и срещу поемане на дългове", коментира Дюлгеров. Източник, близък до купувача, обаче поясни, че съобщението за сделка само срещу инвестиции е неточно, тъй като в офертата си "Антверпсе стал" показал готовност да поеме задължението на корабостроителницата към Стопанска банка в размер на 1.7 млн. долара. Размерът на всичките задължения на корабостроителницата засега не е докрай изяснен, но според източник от предприятието, дълговете са за около 4 млн. долара.
Според запознати "Антверпсе стал" вече е изявил неодобрение към новата идея за приватизация на бургаската корабостроителница чрез увеличаване на капитала. Схемата е неизгодна за купувача, защото от него се очаква да внесе 13.5 млн. долара в относително кратък срок, вместо да инвестира същата сума в рамките на няколко години. Предложението на АП е неизгодно и за Ди Еф Си, тъй като на посредника няма да се полага възнаграждение както при традиционно договорена приватизационна сделка.
За да се направи схемата изгодна за купувача и за посредника, според запознати ще се обсъждат няколко варианта за увеличаването на капитала. Единият е да се сключи сделка за 80% от капитала на бургаската корабостроителница срещу един долар, като в приватизационния договор да залегне клауза за последващо увеличаване на капитала. Така посредникът ще може да отчете сделка, а самото увеличаване може да се договори поетапно, така че "Антверпсе стал" да не бъде принуден да внесе цялата сума наведнъж. "Такъв вариант е напълно допустим", коментира Захари Желязков. Другата възможност е да се пренебрегнат интересите на посредника, като промишленото министерство първоначално гласува на общото акционерно събрание за увеличение на капитала само с четири-пет милиона долара - колкото се смята, че са изискуемите задължения и необходимите инвестиции през първата една година след сключването на сделката. Различните варианти на увеличение на капитала ще трябва да бъдат гласувани и изпълнени така, че държавата да изпълни законовото си задължение да продаде на работниците до 20% от капитала на предприятието като преференциални акции.
Схемата на раздържавяване чрез увеличаване на капитала е доста критикувана от чуждестранните инвеститори и международните финансови институции, защото се смята за изключително непрозрачна. При нея държавата обикновено дава на избран инвеститор контрол върху определено дружество, вместо да го предложи за приватизация чрез открита процедура с ясни критерии за избор на купувач. Случаят с бургаската корабостроителница не се вписва напълно в критиките за непрозрачност, тъй като инвеститорът де факто е избран в рамките на типична приватизационна процедура. В два други случая досега обаче промишленото министерство приложи увеличаването на капитала като непрозрачен метод на приватизация. Първият път беше за "Винпром" - Русе, когато капиталът на дружеството беше увеличен в полза на американската компания "Сийборд оувърсийз лимитид" (Seaboard Overseas Limited). Вторият опит - за "Захарни заводи" - Горна Оряховица, се оказа неуспешен, след като определената за мажоритарен собственик офшорна компания "Глобал Ю Ес консултинг" (Global US Consulting) не внесе гласуваното увеличение на капитала в определения срок.
Загадката "Балкан" - сериозните купувачи вече са четири
Агенцията за приватизация обяви, че ще продължи преговорите с четири кандидата за приватизацията на "Авиокомпания Балкан" - консорциума на израелските фирми "Зееви" (Zeevi H & Knafaim) и "Аркиа" (Arkia), Руския авиационен консорциум (РАК), регистрираното в Делауеър дружество "Еър България" и неизвестния в авиационния бизнес немски инвеститор Улрих Бентелер (Ulrich Benteler). Изненадващо единственият критерий за съставянето на шортлистата (т.е. списъка от подбрани кандидати) беше дали кандидатите са депозирали изискуемите за участие 400 хил. долара под формата на депозит или банкова гаранция. Представянето на определена сума за участие винаги досега в практиката на приватизиращите ведомства е било необходимо условие за допускане на оферти, но не и за прекласация на веднъж признати за действителни предложения.
