Интригите в двора на Елцин
Нищо в Русия не е като в останалия свят, защо новото руско да прави изключение. Ако се анализира внимателно съставът на новия руски кабинет, става очевидно, че премиерът Сергей Степашин ще е поредната марионетка в ръцете на президента Борис Елцин и неговото обкръжение. Освен това той имаше толкова малко свобода при определянето на своите министри, че най-вероятно съвсем скоро ще станем свидетели на поредната война между руските олигарси - война, която ще оплете дори и добронамерените нови министри в нова серия от политически интриги и корупция.
Технически погледнато (ако не се броят само министър-председателите), президентът Елцин вече е сменил 13 правителства - първото бе на Силаев, следваха правителствата на Сабуров, Гайдар (два пъти), Черномирдин, Кириенко и Примаков. Това ще е 14-ото правителство, което вероятно ще свърши по същия начин, по който и предшествениците му.
Но с идването на правителството на Сергей Степашин и светът все пак получи и отговори на много от въпросите, свързани с управлението и техниката на управление на Борис Николаевич Елцин. Първата и може би най-важна новина бе, че всъщност нямаше никакви съществени промени в състава на правителството. Става въпрос за това, Евгений Примаков не бе вещ в икономическите дела - той все пак бе учен, дипломат и бивш шпионин, ако за един шпионин може да се каже, че е бивш. Наследникът му Сергей Степашин е полицай (всъщност кариерата му започва като пожарникар), за него Анатолий Чубайс казва, че е "истински представител на петербургската интелигенция", но е по-далеч от икономиката дори и от Примаков.
Степашин е по-млад и енергичен от Примаков, но това му предимство се неутрализира от факта, че му е отнета свободата да взема решения за персоналните назначения в кабинета. Изваждането на тримата комунистически министри от кабинета също не дава резултат, по-различен от нула, защото дори в Москва признават, че новият вицепремиер Аксьоненко, който поема техните функции, е "човекът три в едно", което означава, че събира в себе си качествата на тримата уволнени - Маслюков, Густов и Кулик.
Издигането на Михаил Задорнов (от крилото на реформаторите) до поста първи вицепремиер не променя съществено застойната тенденция при съставянето на новия кабинет. Той премина през три правителства и е смятан за най-добрия министър в последните два кабинета. Въпреки това новият вицепремиер Задорнов винаги е бил най-слабият от членовете на кабинета - не като професионализъм, а като влияние върху правителствената политика - в правителствата и на Черномирдин, и на Кириенко.
Друг безспорен факт е, че Степашин успя да стане министър-председател на една бедстваща, но огромна страна със статут на велика сила единствено защото бе протеже на подходящите хора. От една страна, той е протеже на Елцин, един твърде стар и болен президент, комуто остава по-малко от година пребиваване в Кремъл. От друга - той е протеже на олигарха Борис Березовски, което пък означава, че в Русия отново е направено поредното компромисно назначение, но този път компромисът няма да е между либерални реформи или социално ориентиран пазар. Степашин ще бъде компромисът, който ще бъде оръдие за постигането на баланс между познатите вече групи - Березовски и Чубайс, Чубайс и Гусински, Гусински и Березовски, интересите на президентското семейство и т.н.
Преди малко повече от година Борис Березовски направи едно мистериозно изказване, което никой тогава не разбра: "Министерството на железниците е сред стратегическите ми интереси. " Едва сега изявлението му може да бъде изтълкувано - Аксьоненко, настоящ първи вицепремиер и бивш министър на железниците, ще отговаря за руските естествени монополи, където интересите на петролния и медиен магнат Березовски са повече от очевидни. Освен това вицепремиерът Булгак може и да бъде отстранен от правителството, а това означава, че съперникът Владимир Гусински може да загуби контрола си върху телекомуникационната компания "Связьинвест", както и да бъде прекъсната връзката му към РАО "Газпром".
За да компенсира нарушаването на баланса от страна на Березовски, Анатолий Чубайс ще се опита да си осигури свой вицепремиер, който да отговаря за военната индустрия (която винаги е била от малкото източници на свежи финансови средства в Русия). Березовски пък ще контраатакува, като вземе под крилото си вътрешния министър Рушайло, а това пък ще означава поредната война между олигарсите. Но балансът вече е нарушен, след като Николай Аксьоненко иззе твърде много от властта на бившия финансов министър Михаил Задорнов, който сега ще отговаря за макроикономиката. Освен това никой не очаква от новото правителство да придвижи дори минимално реформите преди президентските избори през юни следващата година.
Фактически новото правителство е същото като това на Евгений Примаков, а в известен смисъл е дори още по-слабо. Задорнов напусна поста финансов министър, за да го отстъпи на заместника си, технократа Михаил Касянов. Либералът Александър Починок ще оглави данъчната служба - пост, който заемаше и при предишното правителство. Това, което тревожи независимите наблюдатели, е ролята на Аксьоненко (освен като лобист на Березовски) в икономическата политика на страната. Все още не е ясно колко от икономическата власт Аксьонов ще отстъпи на Задорнов, но Задорнов едва ли ще си позволи да направи такива ходове, които открито биха го противопоставили на новото протеже на Березовски. Задорнов отдавна е в коридорите на властта и вероятно знае какво поведение да приеме, освен това едва ли би се нагърбил с провеждането на радикални реформи в едно правителство, пред което е поставена единствената цел да издържи до парламентарните избори през декември и евентуално още половин година след това, до президентските избори.
Ако се проследят детайлите около съставянето на правителството, ще се получи сага, достойна да е излязла изпод перото на Макиавели или кардинал Ришельо. Когато бе обявено името на новия министър-председател, шефовете на двете камари на парламента в един глас заявиха, че президентът Елцин им е съобщил името на един кандидат, а е издигнал друг. Същата конфузна ситуация се получи, когато от Кремъл съобщиха, че вече има готов указ за назначаването на Александър Жуков за първи вицепремиер, но скоро след това постът бе даден на Задорнов. След това пък Задорнов бе принуден да сдаде поста финансов министър. Ситуацията бе добре охарактеризирана от лидера на комунистическото мнозинство в парламента с думите: "Това е толкова мръсна игра, която се играе зад завесите, че дори не искам да говоря за нея."
В крайна сметка ще станем свидетели на поредното руско марионетно правителство, а Сергей Степашин ще намери в него само една малка и епизодична роля за себе си. Начинът, по който бе съставено правителството, ясно показва, че някой знае начина, по който трябва да се управлява Русия, и иска страната да бъде управлявана именно по този начин. Единствено времето може да покаже кой точно е този човек - той би могъл да е Елцин, Березовски, Чубайс или някой все още неизвестен сив кардинал. Конците вече са дръпнати, куклите са на сцената и ще играят по волята на своя господар.
Москва пак е пред фалит
Съвсем наскоро председателят на Руската централна банка Виктор Герашченко обяви, че едва 18 от всички руски банки могат да работят нормално. Пак според него централната банка може да предприеме наказателни действия само срещу седем от неопериращите руски банки, а за да бъдат обявени и останалите в несъстоятелност, са необходими драстични промени в закона за фалитите на кредитните институции, което да позволи на централната банка да отнема лицензите на банки, чийто капитал е негативен.
От 18-те най-големи руски банки е отнет лицензът само на една, а въпросните банки дължат на чуждестранни финансови институции 2.5 милиарда долара. Според самия Герашченко тези банки са източили 750 милиона долара от спестяванията на руската средна класа, пари, които едва ли някога ще бъдат върнати.
На този фон едва ли е чудно, че на 2 юни Русия за втори път пропусна лихвено плащане по дълга си към Лондонския клуб на частните банки кредиторки (става въпрос предимно за дълга, наследен от бившия Съветски съюз, който Русия навремето доброволно наследи с единствената цел да може да бъде смятана за естествен продължител на съветската империя). На предишното лихвено плащане Русия издаде нови книжа, с което залъга инвеститорите, сега не направи дори и това. Въпреки че е в технически фалит, официален мораториум върху плащанията засега не е обявяван. Дори сред членовете на Лондонския клуб не се забелязваше особена изненада от този ход на руската страна, след като е добре известно финансовото положение на страната. Въпреки че група американски кредитори заплашиха да заведат дело срещу Москва, повечето членове на Лондонския клуб вероятно ще се въздържат от подобни действия, поне засега. Това, което се случва след 2 юни, когато бе негласно обявен фалитът по дълга, е, че кредиторите наблюдават ситуацията в Русия с единствената надежда тя да не се влоши.
Когато през август миналата година Русия скочи в пропастта на финансовия крах, Москва едностранно отмени задълженията си по редица свои дългове към чужди кредитори, включително върху плащанията на местни държавни облигации на стойност 40 милиарда долара. Нещо повече - освен собствените си дългове Русия наследи и дълговете на бившия Съветски съюз към частни и държавни кредитори. Външният дълг на Русия включва още еврооблигации, заеми от Международния валутен фонд и Световната банка и някои други дългови инструменти. Уговорката обаче тогава бе, че правителството в Москва признава и ще обслужва новия дълг, но не разполага с достатъчно ресурси да обслужва наследения съветския дълг.
А дългът на Русия съставлява доста сериозна част от световния пазар на дългови инструменти. Той е разпределен по следния начин: общият външен дълг на страната възлиза на 123 млрд. долара, най-голямата част от него - 63.8 милиарда долара, са междудържавни заеми; следват частните кредитори, които имат да получават от Русия 34.2 милиарда долара; следва Международният валутен фонд, който е отпуснал на Москва кредити на стойност над 13 милиарда долара; краткосрочни дългови инструменти за 6.8 милиарда долара, 5 милиарда от Световната банка и още 413 милиона долара многонационални заеми.
Повечето членове на Лондонския клуб са на мнение, че Москва все пак има желание да плати дълговете си, но не е способна на това и затова прибягва към изпитаната тактика на отлагане на плащанията. Досега плащанията по външния дълг са се извършвали от правителството основно чрез заеми от централната банка. При положение че в момента валутният резерв на Русия възлиза на едва 11 милиарда долара, очевидно Русия не може да си позволи да обслужва дълга си. Именно поради тази причина Лондонският клуб създаде свой подкомитет, който да извърши предварителната подготовка за започването на преговори за преструктурирането на дълга, а самите преговори са насрочени за края на юни тази година. Руснаците отдавна настояват 75 процента от дълга да бъде опростен - нещо, което едва ли ще се случи. По-вероятният сценарий е кредиторите да изчакат до президентските избори в Русия през 2000 г., без официално да обявяват фалита на Москва по външния й дълг, в голямата си част наследен от съветски времена.
За Русия обаче става все по-опасно да си играе с външните си кредитори. Марк Хийли, председател на новосформирана асоциация на институционални инвеститори, наречена Руски лондонски клуб на портфейлните мениджъри (Russian London Club Portfolio Managers Inc.), които са държатели на руски дълг, открито заяви, че асоциацията има сериозно намерение да заведе поредица от дела в Лондон срещу руската страна, ако плащанията продължават да бъдат отлагани. Става въпрос за притежатели на немалката сума от 855 милиона долара дълг, а ако инвеститорите спечелят едно евентуално дело, съдът би трябвало да присъди Москва да изплати още 22 милиарда долара главница и 1.2 милиарда долара лихви по част от бившия съветски дълг. Някои от инвеститорите, членуващи в асоциацията, са купували руски дългови инструменти още преди кризата през август миналата година, но останалите членове на организацията влизат на руския пазар едва след това.
Междувременно базираната в Ню Йорк 10-членна асоциация Руски лондонски клуб на портфейлните мениджъри получи шест нови молби за членство, след като в началото на седмицата стана известно за нейното съществуване и новината светкавично обиколи пазарите. Според неофициални информации асоциацията контролира 10-15 процента от общия руски външен дълг, което е сума, равна на около 3 милиарда долара. През последните месеци асоциацията неуспешно се бореше да получи място в комитета на Лондонския клуб за преструктуриране на руския външен дълг, комитет, където са представени главно търговски банки. Освен това групата инвеститори са влезли в контакти и с руската "Внеш&?cy;кономбанк", която е руският агент по външния дълг, а самият Хийли заяви, че до една седмица членовете на асоциацията ще гласуват дали "Внеш&?cy;кономбанк" да бъде обявена във фалит относно плащанията по този дълг. Според него "Внеш&?cy;кономбанк" ще получи 15-дневен гратисен период, считан от 2 юни, когато изтече срокът за лихвените плащания, преди асоциацията официално да обяви фалита на руската страна по своя външен дълг.
Сред членовете на асоциацията е базираният в Ню Джърси инвестиционен хедж-фонд Appaloosa Management, а имената на останалите членове ще бъдат огласени през следващата седмица, но е известно, че това са хедж-фондове, взаимни инвестиционни фондове и други институционални инвеститори.
Всъщност финансовото положение на Русия в момента е дори по-лошо от август миналата година, когато за броени часове рублата се обезцени няколко пъти. Ако наистина се стигне до съдебно дело в Лондон, кредитният рейтинг на страната ще спадне катастрофално и за Москва ще бъде на практика невъзможно да си осигури кредитиране от частни финансови институции за задъхващата се икономика. Кредиторите от последна инстанция като Световната банка и Международния валутен фонд също не гледат с добро око на руската финансова политика и едва ли на Москва ще бъдат отпуснати нови кредити без рязка смяна на икономическата и финансовата политика.
Русия отново е на ръба на фалита и ако този път падането в пропастта не бъде предотвратено, последствията за самата Русия и световната финансова система като цяло са непредвидими, защото евентуалният крах ще повлече след себе си политическа нестабилност, която дори може да върне на власт комунистите. Ако към този сценарий се прибави и възможен нов мораториум върху вътрешния дълг, ситуацията в Русия става взривоопасна, тъй като дори свикналите на всичко руснаци едва ли ще понесат за втори път да изгубят спестяванията си. През последните години Москва постоянно живее на ръба на фалита, но този път, изглежда, Русия ще скочи от другата страна на ръба.
Всеки министър - президент
Министри се устремиха към президентски места в Спортната палата и, изглежда, тези постове отново стават част от атрибутите на властта. Управляващият земеделието Венцислав Върбанов застана начело на волейболистите. Ездачите поканиха министър Богомил Бонев за шеф на конния спорт. Скиорите пък се опитват да привлекат министъра на търговията и туризма Валентин Василев за техен бос. Държавните мъже у нас винаги са имали стремеж да изразяват себе си чрез спорта. Места има достатъчно и ако решат, 16-те български министри могат да си имат поне по четири федерации.
Преди 10 ноември председателските места в спортните федерации се заемаха от комсомолски и партийни функционери, а ръководството на спорта се поемаше от номенклатурни кадри на ЦК. След промените в спорта масово нахлуха бизнесмени, банкери и депутати, както и ръководители на силови групировки. Сега пък май е време за министри.
Те обаче не трябва да забравят, че ако нещата не потръгнат, може да оберат негативи. Преди време това се случи на бившия министър на промишлеността Румен Биков, който прие, а малко след това сдаде управата на баскетбола. Спортните босове не са от най-благодарните хора и като не им трябваш, те изхвърлят с поредното извънредно общо събрание. Те се кланяха на предишните, сега тичат при следващите, от които се очаква да вдигнат рейтинга на спорта, да създадат спортно лоби в правителството и да докарат някой лев в касите на федерациите. Българските министри обаче нямат възможност да осигуряват пари извън определените в бюджета. Те могат само да агитират някои частни бизнесмени за спонсорство, за което пък няма закон. Що им трябва тогава да си слагат главата в торбата, а не си гледат държавните дела.
Олигарси водят Русия към следващия век
На 6 юни Русия чества 200-годишнината от рождението на своя най-голям гений - Александър Сергеевич Пушкин. Същият този Пушкин има в творчеството си една поучителна приказка - за дядото, който хванал златната рибка, и за бабичката му, която от голяма алчност накрая си останала със счупеното корито. Не трябва голяма фантазия в този дядо днес да бъде разпознат Борис Елцин. Чудната рибка естествено е Русия, която вече девета година изпълнява желанията на своя президент, който в началото на 90-те я освободи от комунистическата идея. Засечка се получава единствено с бабата. От една страна, Наина Елцина не прилича на ненаситния персонаж от приказката, а от друга - около Елцин има достатъчно хора, които, въпреки че направиха милиарди долари, продължават да ламтят за още, така че е трудно някой от тях да бъде предпочетен.
След като няколко години бяха заети с изкупуването на държавна собственост за жълти стотинки, те решиха да подходят по-глобално и си приватизираха цяло правителство. И тъй като апетитът идва с яденето, следващата цел може да бъде само една - президентството.
За част от руснаците подобни сравнения са пресилени, а демонизирането на групичката олигарси, която не надхвърля двайсет души, те приемат като приказка от "1001 нощ" или средновековен диспут колко дяволи могат да седнат на върха на една игла. Бившият вицепремиер Борис Фьодоров счита, че участието на Борис Березовски и Анатолий Чубайс в съставянето на правителството на Сергей Степашин е преувеличено на 90%, а премиерът се е смял половин час, като е прочел как отвън му редят кабинета. Фактите обаче говорят друго. И въпросът не е кой точно влияе на президента и избира министрите. Самата система прави съществуването на подобни хора неизбежно.
"Березовски - това е диагноза", написа един руски журналист. Диагноза за една страна, която се управлява от грохнал физически, а може би и психически човек, в която група тарикати може да си прави каквото поиска и в която хората приемат всичко това като нормално. Според самопровъзгласилия се за борец с олигарсите Борис Немцов, също бивш вицепремиер, най-големият олигарх в Русия е шефът на "Газпром" Рем Вяхирев, от когото единствено зависят резултатите на изборите, а останалите са въздух под налягане. Други смятат, че всички сиви кардинали са всъщност пионки, а истинските кукловоди все още не са се разкрили и едва ли някога ще го направят.
Може да се спекулира много около конкретните имена, защото дори руските журналисти признават, че в повечето случаи те просто предават слухове, но съставът на новото правителство говори сам за себе си - голяма част от ключовите постове в него заемат чиновници, които по различен начин са свързани със Семейството, или колективния Елцин, както още наричат приближените на президента, сред които водещи позиции заемат дъщеря му Татяна Дяченко, Борис Березовски и Роман Абрамович.
"Нека да се опитаме заедно да намерим реално изображение на загадъчния ни съотечественик" - с тези думи вестник "Строго секретно" призова читателите си да му помогнат в намирането на снимка на Роман Абрамович, човека, който беше обявен за истинския сив кардинал на Кремъл. На пресконференция през октомври бившият бодигард на Елцин Александър Коржаков заяви, че ръководителят на московския филиал на петролната компания "Сибнефт" е най-големият олигарх, през когото минават всички средства на близкото обкръжение на президента. В актива на Абрамович (с ударение на о) се числи провалът на сделката на века - сливането на нефтените компании "Юкос" и "Сибнефт", подкрепено през миналата година от тогавашния премиер Виктор Черномирдин. Роденият в Саратов бизнесмен е най-големият акционер на "Сибнефт" и за него блокирането на сделката не би било проблем. Не е ясно само как може той да се е издигнал до това положение на 33 години (на 28 по други данни). Твърди се, че семейство Елцини има свои интереси в компанията, от което се е възползвал харесалият им се Абрамович.
През юни 1996 г. Абрамович е избран за член на борда на директорите на най-голямото дъщерно предприятие на компанията "Ноябрскнефтегаз". Първите му стъпки като бизнесмен са неизвестни, но в началото на 90-те името Абрамович присъства в материалите по дело за жп композиция от 55 вагона с гориво, която е била предназначена за руските войски в Прибалтика, но така и не стига до тях. Фактурите, които са били използвани за операцията, са издадени от фирма, на която той е бил президент. През пролетта на миналата година Абрамович прави неуспешен опит да заеме мястото на Анатолий Чубайс в РАО "Е&?cy;С России", но тогава не му стигат силите. Днес дори в обкръжението на Березовски признават, че шефът им е отстъпил първото място на някогашния си партньор, който постепенно му отнема властовите лостове.
Списание "Култ на личността" обаче оценява по-скромно възможностите на Абрамович. В специална класация на най-богатите руснаци, съставена от експерти, сред които Борис Фьодоров, настоящият данъчен министър Александър Починок и Коржаков, Абрамович заема 20-о място, дори след кмета на Москва Юрий Лужков и Черномирдин. Абрамович не залага само на Кремъл - той е правил опити да влезе в контакт с Лужков чрез министъра на атомната енергетика Евгений Адамов, на когото разчита, за да получи контрол върху финансовите потоци в министерството, които се оценяват на няколко милиарда долара годишно, но засега Лужков отказва координиране на действията с Абрамович, което доведе до изваждането от правителството на данъчния министър Георгий Боос - човек на московския градоначалник. На Абрамович се приписва фразата "Комбинацията Степашин плюс Задорнов е по-лоша от Примаков", след която Задорнов трябваше да се прости с Министерството на финансите.
Слуховете, че Березовски губи позиции, могат да се разпространяват от бившия изпълнителен секретар на Общността на независимите държави, който иска да легне на дъното и да се покрие, докато не бъдат позабравени скандалите около източването на средства от "Аерофлот" и подслушването на президентското семейство. Това ще му даде възможност да реши дали иска да бъде публичен политик или сив кардинал. Твърди се, че дъщерята на президента Татяна Дяченко не иска да си говори с него по телефона, което, ако се окаже вярно, може да подсече краката на Березовски, защото Елцин ще застане на страната на дъщеря си и вече няма да има кой да го защитава от гнева му. Отслабването на Березовски не може да бъде оценено реално, защото неговото влияние никога не е било известно в пълна степен. Елцин на няколко пъти показа, че не одобрява методите му, след което Березовски изчезваше за- кратко от Кремъл, за да се върне като че ли нищо не е било.
Тезата за преднамереното отдръпване на Березовски косвено се подкрепя от излизането на преден план на началника на президентската администрация Александър Волошин, с когото го свързват дългогодишни бизнесконтакти. В началото на септември Волошин беше сред малкото, които настояваха кандидатурата на Черномирдин, подкрепяна от Березовски, да бъде предложена за трето гласуване в Държавната дума, въпреки че това почти сигурно щеше да доведе до предсрочни избори. По-късно Волошин беше от малкото, които открито критикуваха Евгений Примаков, принуждавайки бившия премиер да поиска оставката му. Шефът на президентската канцелария, в чиито задължения не влиза да се грижи за съставянето на правителството, представяше Березовски на маратонските преговори в Сочи, така както според слуховете за интересите на Абрамович се е грижил първият вицепремиер Николай Аксьоненко.
Макар че се води заместник на Степашин, бившият министър на железниците не скрива амбициите си да свири първа цигулка в правителството, защото това е задачата, с която беше поставен на този пост. Аксьоненко стана министър през 1997 г. по настояване на младите реформатори Чубайс и Немцов, но любовта му към финансови комбинации от голям мащаб го направи подходящ партньор на Абрамович и Березовски. Не е известно те да са осъществявали съвместни проекти, но с дейността си Аксьоненко ги е навел на мисълта, че с него може да се работи за разлика от Степашин и Задорнов, които винаги са стояли настрана от далаверите. Стремителното издигане подейства опияняващо на Аксьоненко и на моменти той се държи нагло, давайки да се разбере кой е шефът в правителството.
По времето, когато е бил началник на жп линията Москва - Санкт Петербург, с леката ръка на Аксьоненко са подписани договори с редица компании - "Балтийски търговски дом", "Балтийска строителна компания", "Делта - Универсал", "Аккус", чрез които са източвани средства. През 1995 г., когато той вече е зам.-министър, лобира в полза на фирма "Евросиб", ръководена от племенника му Сергей. Интерес буди и регистрираната в Швейцария компания TransRail, която има фактически монопол върху отношенията на министерството с чуждестранните му партньори. Думата покани Аксьоненко да даде обяснения в петък, но той се отказа, позовавайки се на голямата си заетост. В качеството си на първи вицепремиер Аксьоненко показва, че е готов да оправдае възложените на него надежди за консолидиране на финансовите потоци към и от кабинета и да ги насочи в необходимата посока.
Едно от нововъведенията му може да се окаже Фондът за стимулиране на промишлеността, в който всички фирми трябва да отчисляват по 2% от продажбите си. Идеята прилича на фонд "Индустрия", организиран от бившия министър Кирил Вучев, а съдбата му едва ли ще бъде по-различна. Дори да не бъдат откраднати парите, достатъчно е те да бъдат внесени в определени банки, за да бъде реализирана гарантирана печалба. Контролът върху реалната икономика, който му беше обещан с повишението, се оказа недостатъчен и вицепремиерът пожела да се грижи за финансите и макроикономиката. Той ръководи комисията по оперативните въпроси, чрез която навремето Олег Сосковец успя да отмъкне текущото управление на икономиката от Виктор Черномирдин. Аксьоненко дори постави под въпрос бъдещето на председателя на централната банка Виктор Герашченко, показвайки какво има предвид, когато говори за пълен контрол над икономиката.
Според вестник "Комерсант дейли" Березовски и Абрамович държат в свои ръце министерствата на вътрешните работи, отбраната, икономиката, енергетиката, атомната енергетика, търговията, транспорта и железниците плюс митниците, а на следващия етап ще се опитат да вземат колкото се може повече от банковата сфера - централната банка, Сбербанк, където се намират минимум 80% от влоговете на физическите лица, Внешторгбанк, руските банки в чужбина и Агенцията за реструктуриране на кредитните организации, която трябва да се занимава с проблемните банки.
РАО "Газпром", РАО "Е&?cy;С России" и петролните компании дават повече от половината приходи в бюджета и валутните постъпления в страната. Всички те се намират под юрисдикцията на Министерството на енергетиката и затова е от голямо значение кой командва в него. Не беше още успял Аксьоненко да представи новия министър на енергетиката Сергей Калюжни, когато той подписа заповед, с която възстанови участието на "Сибнефт" в програмата "Нефт срещу продоволствие", по която руските компании плащат с бартер доставките на иракски петрол. Според Калюжни така е била възстановена историческата справедливост. Ако той продължи да раздава справедливост по собствените си разбирания, това в скоро време ще донесе неприятности на "Юкос", който успя да приватизира "Източната нефтена компания" въпреки усилията на фактическия й ръководител Калюжни. Министърът намекна, че сливането на трите държавни петролни компании "Роснефт", "Славнефт" и "Онако" е прибързано. Така привлекателните им активи ще могат да бъдат приватизирани, а пасивите ще останат за държавата. Петролният сектор е практически разпределен между големите играчи, което ограничава ефективността на усилията на Калюжни.
Значително по-примамливи перспективи откриват "Газпром" и РАО "Е&?cy;С России". Министърът вече заяви, че ведомството му трябва да поеме управлението на 35% от акциите, които в момента по силата на договора за доверително управление се намират в ръцете на Рем Вяхирев. През миналото лято Немцов се опита да накара "Газпром" да си плати данъците, но след намесата на Елцин беше принуден да отстъпи. Сега отсъстват признаци на недоволство в Кремъл, което не вещае нищо добро за Вяхирев. Делът, който притежават служителите на компанията и чуждестранните акционери, е достатъчен да го остави начело на компанията, но ако му бъде отнет държавният пакет, той губи възможност да налага собствените си стратегически решения.
Не беше забравен и Чубайс - предполага се, че той ще бъде принуден да се съгласи на приватизацията на най-печелившата дъщерна компания в системата на РАО "Е&?cy;С России". Бившият вицепремиер се подсигури срещу атаки, като успя да предаде Федералната енергийна комисия на антимонополното министерство, ръководено от съгражданина му Иля Южанов, но тъй като няма достатъчно пространство за маневриране до парламентарните избори, ще трябва да съжителства със Семейството, защото на РАО "Е&?cy;С России" се крепят предизборните фондове на дясното движение "Правото дело".
Ясна е и съдбата на "Росвооружение" - държавната фирма, която отговаря за износа на руско оръжие. Дните на генералния директор Григорий Рапота, назначен от Примаков, са преброени, остава да бъде определен наследникът му, който ще оформи големия шлем - бюджет, извънбюджетни фондове и митница, енергетика и оръжие.
Краят на този тотален контрол над руската икономика се вижда дори преди той да бъде окончателно наложен - юни 2000 г. Година преди президентските избори нито един от реалните победители не изпитва симпатии към кукловодите от Кремъл и едва ли това отношение може да бъде променено, въпреки че опити се правят и ще се правят. За да не свършат като бабата от приказката на Пушкин, Березовски, Абрамович, а може би и Елцин имат два варианта - да вземат колкото се може повече и след обявяването на официалните резултати на изборите да напуснат Русия или да се постараят за нов президент да бъде избран човек, който ще им бъде послушен.
Изборът на варианта навярно все още предстои, защото трупането на държавни пари няма да е излишно и в двата случая. Ако бъде взето решение да се организира нова президентска кампания, трябва да бъде намерен подходящият кандидат. Черномирдин пасваше идеално, но нещо не се хареса на Елцин, след краха на рублата на 17 август миналата година Сергей Кириенко трябваше да си отиде, Примаков беше прекалено независим, а ако се потвърдят слуховете за Аксьоненко, това би бил невероятно рискован ход. Реален кандидат е премиерът Степашин, който постепенно печели доверието на обществото, запазвайки традиционната си лоялност към Кремъл. Проблемът е, че Елцин е като Кронос - винаги унищожава фаворитите си.
Cемейcтвото - най-близкото обкpъжение на Елцин, наpичано още новото политбюpо. Татяна Дяченко - 39-годишна, математик по обpазование, по-малката дъщеpя на Елцин. Пpез 1996 учаcтва активно в пpедизбоpната кампания на баща cи, а от юни 1997 официално е назначена за негов cъветник. Амбициозна, голямото й влияние над пpезидента понякога подвежда Кpемъл да взима непpавилни pешения.
Боpиc Беpезовcки - 53-годишен. Бизнеcмен, лобиcт, бивш изпълнителен cекpетаp на Общноcтта на незавиcимите дъpжави, бивш замеcтник-cекpетаp на cъвета за cигуpноcт към пpезидента. По инфоpмация на веcтник Jerusalem post от 1993 г. пpитежава изpаелcко гpажданcтво. Бизнеcинтеpеcите му включват Общеcтвената pуcка телевизия, "Аеpофлот", cедмата по големина петpолна компания "Cибнефт", "ЛогоВаз" - оcновен диcтpибутоp на ВАЗ и "Меpцедеc", "Наше pадио" - cъвмеcтен пpоект c Pупъpт Мъpдок. За pазлика от дpугите pуcки олигаpcи набляга на pазполагането на cвои кадpи на ключови поcтове, а не на пpидобиване на дялове в компаниите. Има добpи контакти c политиците извън Кpемъл - Алекcандъp Лебед, Виктоp Чеpномиpдин, откpито е изpазявал cимпатии към Гpигоpий Явлинcки.
Pоман Абpамович - 33-годишен, pоден в Cаpатов. Човекът-загадка на задкулиcната pуcка политика - доpи големите веcтници нямат cнимката му в аpхивите cи. Наpичан каcиеpът на Кpемъл, той е човекът, който покpива cметките на cемейcтво Елцин. Най-големият акционеp на "Cибнефт", c интеpеcи в енеpгетика. Пpез поcледните cедмици медиите го опиcват като най-влиятелния pуcки бизнеcмен в момента, измеcтващ от тази позиция Беpезовcки.
Валентин Юмашев - 41-годишен, бивш началник на пpезидентcката админиcтpация. В момента е cъветник на пpезидента на "Медиа моcт" Владимиp Гуcинcки и нещатен cъветник на Елцин. Жуpналиcт, бивш главен pедактоp на култовото пеpеcтpоечно cпиcание "Огоньок". Литеpатуpен pедактоp на пъpвите две книги на Елцин. Дъщеpя му учи в Англия заедно c внука на пpезидента - Боpиc. Въведен в обкpъжението на пpезидента от Беpезовcки. Поcтепенно неговото влияние намалява в pезултат на отдалечаването му от Кpемъл и това не му позволява да cледи политичеcката конюнктуpа - cлед уволнението на Пpимаков подкpепя кандидатуpата на Явлинcки пpотив желанието на Абpамович и Беpезовcки.
Алекcандъp Волошин - 43-годишен, началник на пpезидентcката админиcтpация. Икономиcт, до 1992 г. cе занимава c научна дейноcт, cлед това cе заема c бизнеc - пpезидент на Федеpалната фондова коpпоpация, чpез която cе пpодават чаcт от акциите на "Газпpом" и петpолните компании. Твъpди cе, че е дейcтвал като бpокеp на Беpезовcки, на когото помага пpи cъздаването на pуcкия автомобилен алианc в началото на 90-те. Cътpудничи пpи напиcването на пpедизбоpната пpогpама на Алекcадъp Лебед в Кpаcнояpcк. Кандидатуpата му е пpедложена от Юмашин и Дяченко.
Анатолий Чубайc - 43-годишен. Чуждият пpи това pазположение на cилите. Невинаги звездите cа били толкова неблагоcклонни към него - два пъти пъpви вицепpемиеp, бивш началник на пpезидентcката канцелаpия, автоp на pуcката пpиватизационна пpогpама. Близък до пpезидента на холдинга "Интеppоc-Он&?cy;кcим" Владимиp Потанин. Твъpди, че доpи той не може да влияе на pешенията на пpезидента, но пpез поcледните cедмици чеcто поcещава Кpемъл. Поcледният оцелял от екипа, c който Елцин започна pефоpмите в началото на 90-те. Елцин го използва като баланcьоp на влиянието на семейcтвото.
Cеpгей Cтепашин - 47-годишен. Пpемиеp на Pуcката федеpация. Генеpал-полковник, бивш миниcтъp на вътpешните pаботи и пpавоcъдието, бивш началник на Федеpалната cлужба за cигуpноcт (бившето КГБ). Бивш депутат. Въпpеки че не влиза в най-близкото обкpъжение на пpезидента, винаги е бил лоялен към него.
Назначаването на миниcтpите показа, че няма доcтатъчно pеcуpcи да cе пpотивопоcтави на външния натиcк. Николай Акcьоненко - 50-годишен. Пъpви вицепpемиеp, бивш миниcтъp на железниците. Фавоpитът на семейcтвото в новото пpавителcтво, доpи cчитан за възможен кандидат на Кpемъл на cледващите пpезидентcки избоpи. Доpи кpитиците му отчитат положителните финанcови pезултати в железопътното ведомcтво, но cамочувcтвието му, гpаничещо c аpогантноcт, пpави почти невъзможно налагането му като публичен политик. В момента, в който загуби благоволението на Кpемъл, ще изчезне от полезpението, каквато е cъдбата на вcички фавоpити.
След войната - и реформи
Слава богу, най-лошото - войната в Косово, е на път да свърши. Ако се съгласим с твърдението, че най-трудният ден на войната е първият ден след нейния край, значи идва времето да погледнем трудностите в очите.
Икономиката на България понесе неприятен шамар от конфликта в Югославия основно заради физическото откъсване от пазарите на Европа. Но войната не бе първоизточник на икономически проблеми, а само техен катализатор. Трудностите в износа, неконкурентната икономика, забавената структурна реформа, бюрокрацията и корупцията бяха факт далеч преди НАТО да удари Белград.
Проблемът сега е дали изпитанията през последните седмици са успели да излекуват управляващите от махмурлука на финансовата стабилизация или напротив - войната ще служи като удобно оправдание за неизпълнени ангажименти.
През изминалата седмица агенция Ройтерс предаде, че идващата в края на месеца мисия на МВФ ще обсъжда ревизия на макрорамката заради войната в Косово. Новината е колкото обещаваща, толкова и притеснителна. Тя би могла да стимулира министрите да концентрират усилия в познатата посока - да изкрънкаме от фонда поредното отлагане на реформите, финансирано с поредната порция външни заеми, и докогато можем, да си я караме по старому. Симптоми за това не липсват - под натиска на международните финансови институции правим нещо като приватизация и ликвидация, но енергията е съсредоточена в боричкания кой да се разпорежда с приватизационната и ликвидационната баница. Само че тези баници, получени по наследство, са на изчерпване. Което би трябвало най-сетне да попритесни някого по високите етажи на властта. Освен ако там не споделят философията на един печално известен френски крал - "След мен и потоп".
Глупав закон, но закон
Наскоро разрешиха десния завой на червен светофар. И тъй като на нито едно кръстовище няма знак дали може или не - в закона записаха, че завоят е позволен само когато със знак е изрично позволено (точно обратното на други държави). И понеже никой не слага знаци никъде - значи десният завой на червено е забранен. Глупаво, защото на някои места наистина е безсмислено да се чака, а от друга страна, властите нямат никакъв стимул да обозначат кръстовищата. Това обаче не променя факта, че ако някой катаджия те хване да правиш най-смисления десен завой на червено, ще те глоби, без въобще да разсъждава.
Слава богу, всички останали държавни институции не са такива. А пък комисията по ценните книжа съвсем не може да бъде обвинена, че не мисли върху законите. Тя си има един-единствен - за ценните книжа... наистина ужасно недомислен. Например в него пише, че когато големите акционери в едно публично дружество поискат да го направят затворено или просто поискат да придобият над 25% (), те трябва да изкупят акциите на дребните акционери чрез търгово предложение. По справедлива цена. Много объркано е разработена тази тема в закона, но смисълът е от ясен по-ясен. За големите акционери проблем няма, защото комисията по ценните книжа мисли. Тя решава: няма да приложим закона за всички публични дружества от масовата приватизация, защото е много сложно. Който реши да купи над 25% от такова дружество - минава метър и не прави търгово предложение. Вярно, дребните акционери не могат да вземат справедлива цена за акциите си, но законът да не е бил толкова сложен.
Наскоро Булбанк реши да продаде своите 35% от Централна кооперативна банка и комисията се сети, че купувачът (фонд "Земеделие" в случая) трябва да отправи търговско предложение до останалите акционери. Нали все отнякъде трябва да се започне със спазването на закона. Така обаче не стана ясно и някой трябва да каже накрая - и глупавите закони да се спазват.
$ 300 млн. дефицит по платежния баланс още преди войната в Косово
Малко повече от 300 млн. долара е дефицитът по платежния баланс за първото тримесечие на годината, показват данните на БНБ. В тях на практика не е отразен ефектът от войната в Косово, която започна на 24 март. Изводът, който налагат тези данни, е, че проблемите за българската икономика започват много преди бомбардировките над Югославия.
За трите месеца дефицитът по текущата сметка според данните на БНБ достигна 233.6 млн. долара. Салдото по нея се е влошило с над 144 млн. долара спрямо същия период на 1998 г. Основният фактор за това е влошаващият се търговски баланс, който за трите месеца е минус 143 милиона долара. Причината за спада на износа през този период трябва обаче да се търси не във войната в Югославия, а в отдавна наболелите проблеми на българската икономика. На практика продукцията на българската промишленост е непродаваема навън заради остарелите технологии, материалоемкото и трудоемкото производство. Предимството на ниските работни заплати отдавна е изчерпано от негативните фактори - стари технологии и липса на средства за инвестиции. Натрупването на тези фактори с годините ги направи труднопреодолим проблем, който повлича след себе си и проблеми за всички сектори на икономиката.
Данните за приходите от продажби на промишлените предприятия за първото тримесечие на годината също потвърждават негативната тенденция за все по-дълбоко затъване на реалния сектор. Според НСИ за периода януари-март промишлените предприятия са реализирали 16% по-ниски приходи от продажби спрямо същия период на миналата година. Приходите от продажби за износ са с 26% по-ниски, а приходите от продажби на вътрешния пазар са се свили с 12%.
Лекият светъл лъч е, че параметрите на баланса се подобряват през февруари спрямо януари и после през март спрямо януари. За съжаление това едва ли може да се нарече тенденция, доколкото данните за април със сигурност ще смрачат значително картината на платежния баланс. Според оценките на търговското министерство войната в Косово причинява 70 млн. долара месечни загуби по платежния баланс.
В коментара на БНБ за платежния баланс за тримесечието анализаторите на БНБ посочват, че основният проблем пред българските производители (съответно износители) е забавеният ход на структурната реформа в икономиката.
Интересно е да се отбележи фактът, че както износът, така и вносът отбелязва спад. За месец март 1999 г. той е с близо 17% по-нисък от вноса за същия месец на миналата година. Причина за това е поевтиняването на еврото спрямо долара. За трите месеца на 1999 то се е обезценило с 8.7% по данни на БНБ. Още с въвеждането на еврото като единно платежно средство на страните на Европейския съюз бе ясно, че единственото пожелание за България бе ниският курс на единната валута. Погледнато реално, засега това е единственият външен фактор, за който може да се твърди, че играе в полза на българската икономика.
Данните подчертават още един проблем, за който се прави опит да бъде приписан на косовската криза. Това е отрицателното салдо по перото "Услуги", което е отрицателно с около 26 млн. долара за първото тримесечие. Според изчисленията на централната банка това се дължи на по-ниските приходи от транспорти услуги (с отрицателно салдо заради по-ниския износ) и туризъм (с по-ниско положително салдо заради намаляващия брой на туристите в страната). И всички тези изчисления са направени преди практически да е възможно да се отчете влиянието на конфликта в Косово. При това положение изглежда малко страшничко да се помисли как ли ще изглежда платежният баланс към полугодието на 1999 г. Според Питер Стела, постоянен представител на МВФ у нас, цитиран от Ройтерс, текущата сметка по платежния баланс през април ще бъде със значително по-голям дефицит от предварително очаквания.
Като цяло платежният баланс е на минус с над 304 милиона долара. Сто млилиона от тази сума се дължи на перото "Грешки и пропуски", което най-общо показва необхванато от статистиката изтичане на капитали.
Основен източник за покриване на дефицита по платежния баланс е станал валутният резерв на БНБ, който за първите три месеца се е стопил с 261 млн. долара, достигайки 2780 млн. долара. Или с други думи, резервът е намалял с 9% спрямо декември месец 1998 г. За първите три месеца на миналата година валутните резерви на БНБ са нараснали с над 105 млн. долара.
Накратко
През изминалата седмица на тридневно официално посещение в страната бе председателят на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа лорд Ръсел Джонстън. Той имаше срещи с президента Петър Стоянов, с председателя на НС Йордан Соколов, с външния министър Надежда Михайлова. Лорд Ръсел Джонстън определи България като стабилна демокрация. По време на разговора му с президента Петър Стоянов е бил повдигнат въпросът за изграждане на втори мост над Дунава.
Германското правителство взе решение през изминалата седмица за премахване на досегашния режим, изискващ визи от българските граждани, транзитно преминаващи през летищата на Германия. Решението се отнася за българи, които разполагат с валидни визи или разрешение за пребиваване в държави, членки на Европейския съюз, Канада, Швейцария, САЩ.
На посещение в София през изминалата седмица бе американският сенатор от Републиканската партия Ричард Лугар. Той разговаря с президента Петър Стоянов, с министър-председателя Иван Костов и с външния министър Надежда Михайлова. Ричард Лугар пръв в САЩ заявява идеята за разширяването на НАТО и приемането на бившите социалистически страни в алианса още през 1993 г. - две години преди членовете на Северноатлантическия договор официално да решат, че НАТО ще се разширява на изток.
Македонски и български депутати ще се срещат всяка година
Председателите на парламентите на България и Македония ще поискат от правителствата на двете страни в София и Скопие да се открият културно-информационни центрове, заяви Саво Климовски, председател на Събранието на Македония след срещата си с Йордан Соколов. Македонската парламентарна делегация посети България през изминалата седмица. Йордан Соколов и македонският му колега са се договорили да си разменят посещения поне веднъж годишно. Председателят на Народното събрание е обещал подкрепата на България на постъпките на Македония за членство в международни организации, в които България вече членува. По време на срещата на македонските парламентаристи с президента Петър Стоянов българският държавен глава е определил отношенията ни с Македония като приоритетни. В разговора е станало въпрос още за изграждането на транспортния коридор No 8, което е от взаимен интерес за двете страни и ще даде импулс за отварянето на границите между балканските държави. Македонската парламентарна делегация имаше срещи още с премиера Иван Костов, с външния министър Надежда Михайлова, както и с Комисията по външна и интеграционна политика.
БКК: Булбанк може да бъде продадена до края на годината
Банковата консолидационна компания (притежател на 97.9% от капитала на Булбанк) планира да продаде 67% от акциите на банката до края на годината, съобщи изпълнителният директор на БКК Петър Жотев на общото събрание на банката в понеделник, 31 май. Това може да стане или чрез продажба на стратегически инвеститор, или смесено, т.е. част от акциите да придобие основният купувач, а останалата - акционери и служители на Булбанк.
Вече е приключила предприватизационната подготовка на банката. До 15 юни БКК ще одобри инвестиционния меморандум и приватизационната оценка на Булбанк, каза г-н Жотев. Засега нито той, нито шефът на Булбанк Чавдар Кънчев се ангажират с прогнози каква може да е цената на акциите на банката. "Трябва да постигнем справедлива цена, а и не виждам защо да не я постигнем", заяви г-н Жотев. Преди известно време г-н Кънчев заяви, че като минималната стойност трябва да се приема собственият капитал, който е 320 млн. долара (по международни стандарти). Принципно за банките в Източна Европа цената се формира, като стойността на собствените средства се умножи по коефициент, вариращ от малко под 1 до 1.8, твърдят финансисти.
Към Булбанк вече са проявили интерес 30 потенциални купувача, стана ясно на общото събрание. До 15 юли ще се изготви шорт-листа (кратък списък) на кандидатите, каза г-н Жотев. "Дотогава се надяваме да има вече поне трима инвеститори, които да са заявили твърд интерес", коментира г-н Жотев. През август одобрените кандидати ще могат да направят своя проверка за състоянието на банката, а през ноември - декември сделката трябва да се финализира, допълни той.
Булбанк приключва 1998 г. с чиста печалба от 74.7 млрд. лева (по международни стандарти печалбата й е 55 млрд. лева). Банката ще раздаде дивидент от 40% на акционерите. "Един от елементите на приватизацията на Булбанк е последователна и подредена дивидентна политика", каза Чавдар Кънчев. Остатъкът от печалбата ще отиде във фонд резервен. Балансовото число на банката е 2.007 млрд. лева, което е над 1/5 част от балансовото число на банковата система като цяло. Предоставените от банката кредити в края на 1998 г. са 141.3 млрд. лева, като структурата на кредитите е 27% за държавния сектор, 66% за частния сектор и 7% за други организации.
Младежи предлагат създаване на Младежки съвет за сигурност
Няма попътен вятър за тези, които не знаят своята посока - с тази мисъл на Сократ, която е мото на Европейското младежко движение - България, неговият президент Светослав Спасов откри първата по рода си в Източна Европа Европейска младежка седмица София '99. Темата на състоялия се през миналата седмица форум бе "Европейската младеж и предизвикателствата на ХХI век". В него взеха участие младежки лидери от 15 европейски държави. В края на младежката седмица участниците в нея приеха заключителна декларация, в която настояват за скорошно разрешаване на настоящия конфликт в Югоизточна Европа и за по-бързо възстановяване на стабилността в региона. За тази цел те предлагат създаването на Европейски младежки съвет за сигурност в Югоизточна Европа.
Соколов леко преживя вота срещу себе си От подписалите се 81 депутати за свалянето на Йордан Соколов от председателския пост вотът срещу него събра едва 76 гласа. Странна ситуация за БСП и евролевицата, които бяха решили да променят политическото поведение на шефа на Народното събрание.
Междувременно председателят на парламента подхвана и предшественика си Благовест Сендов за далавери с депутатски апартаменти отпреди четири години. Не е ясно доколко последната инициатива ще се окаже успешна. От времето на Сендов обаче е известно, че на председателя на парламента в повечето случаи му се разминава всичко. Дори когато прави дипломатически минигафове.
За първи път на поредната среща на председателите на комисии по европейски въпроси на страните - членки на ЕС, и асоциираните страни, българската делегация бе еднолична. За Бон отпътува само председателят на комисията по външна политика на НС Асен Агов, без редовните си придружители Николай Камов от евролевицата и Петър Башикаров от БСП. Соколов задраскал имената им от заповедта за командировка въпреки правото, което те имат по силата на парламентарния правилник и партийното квотно разпределение на делегациите. Празните столове в Бон на българската страна обаче направили впечатление на евродепутатите, които изпратили писмо-съжаление, че българската опозиция не е била представена на срещата. Зам.-председателят на Европейския парламент Ренцо Имбени и шефът на комисията по европейските въпроси на Бундестага съжалили за случая и между другото вметнали, че финландското председателство на ЕС ще вземе отношение по този въпрос.
UPS въвежда нови услуги за България
"Юнайтед парсъл сървиз" (UPS) - един от световните лидери в куриерските услуги, разширява гарантираната си услуга за всички пратки от месец юли, стана ясно през изминалата седмица. Всички пратки, изпращани от България, ще бъдат с гарантирано време за пристигане до крайната им точка, като при неспазване на това време изпращачът ще бъде изцяло обезщетяван. Всеки ден специален чартърен самолет доставя пратката до основния разпределителен център в Кьолн, откъдето тя потегля към всяка една от над 200 страни, които "Юнайтед парсъл сървиз" обслужва. Клиентите могат да следят своята пратка по Интернет, което заедно с новата услуга за обезщетяване гарантира пълна сигурност на доставките, заяви Жени Белопитова, управител на UPS за България. Освен гарантираната доставка UPS въвежда и специална услуга за по-големи експресни пратки. Кутиите на "Юнайтед парсъл сървиз" - UPS 10kg & 25kg Box са бързо и удобно решение за доставка както на експресни документи, така и на недокументни пратки над 10 и 25 кг от врата до врата, каза Джон Гордън Смит - изпълнителен директор на UPS за района на Източна и Централна Европа, Близкия Изток и Африка. Той поясни още, че е убеден, че тези кутии ще имат успех, тъй като е предложена конкурентна и изгодна услуга за по-големи куриерски пратки. Джон Гордън Смит заяви още, че UPS възнамерява да разшири още бизнеса си в България и да предложи на българските си клиенти все по-добри продукти.
САЩ поднови ниските мита за Китай
В навечерието на десетата годишнина от кървавите събития на площад "Тянанмън" и само седмица след разкритията за китайския ядрен шпионаж в САЩ президентът на Съединените щати Бил Клинтън поднови за още една година статута на Китай на най-облагодетелствана нация в търговията със САЩ. Решението на Клинтън предизвика остри дебати в Конгреса. Конгресмени от Републиканската партия заявиха, че ще атакуват инициативата на Клинтън в предвидения от закона 90-дневен срок. Освен с китайския шпионаж и системното нарушаване на човешките права републиканците аргументираха позицията си с търговския дефицит на Съединените щати в търговията с Китай в размер на 57 млрд. долара. Бил Клинтън мотивира решението си с факта, че от 1980 г. всеки американски президент е подновявал привилегирования търговски статут на Китай. Клинтън добави, че решението му ще създаде допълнителни работни места в САЩ.
Евролидерите приеха обща отбранителна стратегия
На срещата на Европейския съюз в Кьолн бе поставено началото на европейската отбранителна система, която ще позволи на евросъюза да провежда собствени военни операции без участието на САЩ и НАТО. До края на следващата година Западноевропейският съюз (досегашната военна организация на ЕС) ще бъде включен в ЕС, в чиято структура ще бъдат създадени нови военни институции.
Приемането на европейската отбранителна система бе подтикнато от разногласията в НАТО по време на косовската криза и силната зависимост от американската политика. Германското председателство обяви, че нечленуващите в НАТО страни от евросъюза като Австрия, Финландия и Швеция, както и Турция и Норвегия, които са членки на НАТО, но не са в ЕС, също ще бъдат включени в новата система.
Британският премиер Тони Блеър окачестви решението като решителна стъпка напред, която ще превърне ЕС в значима световна сила. Германският канцлер Шрьодер заяви, че с новата военна стратегия се затваря цикълът на европейската интеграция.
Като най-вероятен първи ръководител на новата система бе посочен настоящият генерален секретар на НАТО Хавиер Солана. Според италиански представител обаче избирането на Солана на този пост може да бъде отложено след провеждането на изборите за Европейски парламент.
Европейските лидери обещаха, че ще вземат необходимите мерки за подобряване на военния капацитет на отделните държави. Като ключови фактори бяха посочени развитието на инфраструктурата, командването и сътрудничеството в областта на военната индустрия.
Когато левът и марката ще са едно
Премахването на трите нули от българския лев предстои да се осъществи в ситуация, в която одобрението надделява над отрицанието. Българите приемат деноминацията като необходим етап от пътя на икономическата промяна, а не като знак, че нещата ще бъдат пак такива, каквито бяха.
Тези, които през последните десетина години съотнасяха последиците от промяната към стотинковите цени, днес са най-категоричните противници на деноминацията. Всеки трети пълнолетен българин определя отношението си към нея като отрицателно, а всеки пети се затруднява да даде своята оценка за паричната реформа, която ще промени и намали банкнотите в джоба му. В групата на отрицателно настроените се включват предимно хората от малките градове и селата. В по-голямата си част те традиционно трудно определят отношението си към всичко, което променя установеното статукво. Днес те не вярват,че неудобството от смяната на портфейлите ще се компенсира с лекотата при пресмятането.
Скептицизмът на българите личи най-добре, когато се стигне до прогнозите. В обществото доминира очакването, че след 5 юли ще се появят трудности при разплащанията. Една четвърт очакват големи проблеми след паричната промяна. В това, че неудобствата все пак ще са временни, вярва всеки четвърти българин. Една пета остават оптимистите, които мислят, че хората бързо ще свикнат с новите пари и няма да имат трудности в сметките с тях.
Във времето, когато един български лев ще бъде равен на една германска марка, е по-вероятно да се повишат цените на стоките, отколкото като цяло да се снижи жизненият стандарт на населението. Това са очакванията на българите, които месец преди промяната предполагат, че са възможни спекулации с цените, но сериозни икономически последици и спад в жизнения стандарт едва ли ще има.
Картината на обществените настроения дни преди въвеждането на новите банкноти показва, че деноминацията се възприема от 37% от пълнолетните граждани като етап от провежданата икономическа реформа, а 32% я смятат за неизбежна. Противоположна е оценката на една пета от българите, които мислят, че новият български лев не е отговор на реална икономическа необходимост. За 9% от населението паричната промяна след 5 юли е безсмислена.
Лекотата при пресмятането с новия лев не е аргументът, който може да внесе успокоение, че постигнатата финансова стабилизация ще бъде съхранена при предстоящата деноминация. Общественото отношение към нея се доминира не от носталгията, а от чувствителността към единствения безспорен засега резултат от икономическата реформа.
Данните са от експресно национално представително проучване на МАРКЕТ ТЕСТ по поръчка на вестник.
Един цвят - жълто=българско такси
"Шофьорът си мислел, че колата му е жълта, но не е жълта, а тъмнобежова", разясниха от Държавната автомобилна инспекция (ДАИ) случая с единствения "заловен" нарушител през първите дни на проверка за новия цвят на таксита. Нюансите на жълтия цвят объркаха миналата седмица таксиметровите водачи, полицаи, контрольорите на ДАИ, бояджии. И малчуганите в детската градина различават в кутията с боички жълто, оранжево, бежово като отделни цветове. Шофьорите на "автомобили, снабдени с таксиметър" обаче виждат и светлозеленикавото, и тъмнооранжевото като жълто. Заради наредба No 2 на Министерството на транспорта, приета през април 1997 г. "Интензивно, буйно, остро до пронизителност или пък широко до ослепително като стопен метал, жълтото е най-топлият, най-разпространяващият се, най-пламенен цвят. Труден за угасяване и винаги преливащ извън рамките, където бихме желали да го стегнем. Жълтото е цвят на светлината и живота. Цветът на вечността", така речникът на символите (на Жак Шевалие и Ален Геербрант) разгадава значенията на жълтата шарка.
Над 50 автомобила бяха строени на "Витиня" 1 за проверка за годност. Слънчасали шофьори се нервираха от дългото чакане и се суетяха около пожълтелите автомобили.
"Пребоядисах я сега. Беше червена и не разбирам защо искат жълт цвят, червеният цвят не е ли сигнален", недоумява Георгиев, които от 15 години е зад волана на такси. Ветераните-таксиджии си спомнят и приумицата от началото на 80-те, когато транспортните чиновници измислили друг метод за различаване на такситата. Пак с игра на цветове. Нямало значение какъв цвят е автомобилът, трябвало покривът да се пребоядиса в бяло. Други шофьори твърдят, че преди това имало подобна на днешната идея - такситата да се "вапцат" в цвят "швепс", но после била забравена. Тогава обаче държавната фирма поемала разходите по "преобличането" на колите. За да спестят пари, днес шофьорите сами хващат
"Вече ще пожълтяват всички коли, философски отбелязва негов колега и обяснява - безработицата е голяма и всеки, който има автомобил, ще стане жълт, т.е. такси. То и сега няма много работа, разходите по пребоядисването сигурно ще се наложи да ги избием от тарифите. Около 700 хиляди лева ми струва всичко", изчислява Илия Делирадев, който от почти двайсет години кара такси.
От ДАИ са пресметнали, че от общо 7500 таксита в София на първи юни в движение са били около 3700 автомобила. Останалите все още търсят "прясна" жълта премяна, а някои частни таксиджии са на път да се разделят с бизнеса заради необходимостта от цветната промяна. В страната са глобени нарушители, които били издадени на проверяващите от конкурентните жълти фирми.
"Има много работа. Жълти коли искат. Напливът е голям, но не можем да смогнем. Вече цял месец е така", разказва майстор Тони от бояджийното към общинска фирма "Софстрой" и посочва, че току-що е оставил да съхне в камерата един (вече) жълт мерцедес. От 27 години майстор Тони сменя цветовете на автомобили и предпочита българската боя. "Страшна е. Обаче е грешка на големите хора, че колите не са в един и същ жълт цвят", ядосва се майстор Тони. Отвън чака "съблечена" от стария червен цвят лада, на чието стъкло личи лепенка "Софтакси". "За нашите шофьори е с предимство и цената е 120 хиляди лева, а за другите - 250 бона", цитира ценоразписа старият бояджия.
В гараж "Изида" на фирма "Софтакси" са върнати около 15 автомобила в цвят лилав, мръснобял, зелен... Ако никой не ги пренаеме, ще бъдат продадени на търг. Според хора от бранша старите лади отдавна са за автомобилното гробище. "Покрай боядисването шофьорите поне ще позатегнат колите, ще ги закърпят, ще ги освежат", радва се началникът на базата Любомир Пенев. Шофьорите на "Софтакси" също вземат автомобилите на лизинг и сега се грижат сами за пожълтяването им.
"Може би не беше приет един общ цвят за всички, за да може по нюансите да се различават отделните фирми, въпреки че бях впечатлен от такситата в Истанбул. Всички еднакво жълти", разказва инж. Кьопчев от ДАИ.
През нощта за разноцветни таксита, които нарушават наредбата, се взират полицаите. По традиционните стоянки сякаш по навик в малките часове на втори юни тук-там имаше паркирани таксита без табелка и с надпис "Не работи". Винаги може да кажеш, че возиш приятел или роднина, разсъждават таксиметрови водачи. В Москва такситата също са жълти, но се конкурират с обикновените автомобили. Всеки шофьор може да спре пред махащ кандидат-пътник и по договорка за цената да го откара по пожелания маршрут, разказват очевидци. Опитите на местния КАТ с кодово название ГИБДД завършват безуспешно при обяснението "това е баба ми" или "това е съседът".
Цветните капризи на таксиметровите шофьори са различни. Цветът на боговете е предпочитан в много европейски страни. В Германия са оцветени в жълто-кремаво, в Лондон обаче са черни. Тъмни таксита-маршрутки возят и в столицата на ЮАР Йоханесбург, където няма градски транспорт. Българските емигранти трудно свикват с таксиметровия език там, защото в зависимост от посоката, в която искаш да пътуваш, трябва да направиш различни знаци с ръка. В Лос Анджелос такситата са шарени, обикновено фирмите съчетават по два цвята (бяло и червено или зелено и синьо), за да се отличават от конкурентите си. В най-южната точка на САЩ, острова Кей Уест, пък кандидат-пътниците без собствен транспорт се качват в розови лимузини.
Българите не си поръчват (хващат) таксито според цвета, а според цената и качеството. Неприятно е, когато жертваш малко състояние, за да не закъснееш за среща, а в таксито държиш вратата от страх да не падне, докато автомобилът дрънчи по пътя, или за отваряне има странно приспособление с ластик или посядаш върху зацапано родопско одеяло... Какво от това, че отвън таксиметровият автомобил е боядисан в приятно лимонено или кадмиево жълто.
Синдикът на "Плама" беше изгонен от рафинерията
Единственият легитимен синдик на "Плама"- Плевен, Николай Пенев, беше изгонен насилствено от рафинерията в сряда. Според Пенев група от около 100 души е започнала скандирания пред административната сграда на рафинерията, а впоследствие около 15 души са нахлули в кабинета му и след малтретиране той е бил изхвърлен от сградата на рафинерията. Според синдика групата е била подтикната към действия от Стефан Вушев, лидер на КТ "Подкрепа" в "Плама", и административния директор Огнян Петков. Насилствените действия са причинени от издадената от синдика заповед за дисциплинарно уволнение на Петков, като мотивите в заповедта са нецелесъобразност на заеманата длъжност, доказана нелоялност и неизпълнение на заповедите на синдика. Едновременно с тази заповед Пенев е подготвил и още 23 заповеди за уволнение на служители в рафинерията. След изгонването на Пенев от "Плама" рафинерията е без контрол, тъй като Лилия Тодорова не беше назначена за постоянен синдик. Липсата на синдик в рафинерията възпрепятства текущата дейност на "Плама", а може да доведе и до неправомерни действия от страна на част от работещите в рафинерията. Най-същественото в създадената безконтролна ситуация според Пенев е опасността от възникване на производствени аварии и дори екологична катастрофа, тъй като в момента няма кой да ръководи оперативната дейност на рафинерията, да подписва документацията и да разпорежда плащания.
В понеделник Пенев е издал заповед за пуск на рафинерията и са започнали действия по старта, но след инцидента транспортирането на суров петрол от пристанище Варна към "Плама" отново е отложено. Със същата заповед Пенев е разрешил експедицията на готовата продукция от складовете на "Плама", която в продължение на повече от месец беше блокирана в рафинерията. Окончателният пуск на предприятието е бил предвиден за 11 юни, но след последвалите събития синдикът заяви, че то ще заработи на следващия ден, след като Вушев и Петков напуснат "Плама".
През месец април работещите в рафинерията са получили заплати от 400 хил. лв., а на първи юни им е бил изплатен аванс за текущия месец. По този начин отпада основният мотив за недоволство на работниците, заради който рафинерията спря работа преди два месеца.
В понеделник Плевенският окръжен съд прие промяна в списъка на кредиторите на "Плама", според която бившият собственик на рафинерията "Евроенерджи" се отказва от вземанията си в размер на 20 млрд. лв. "Отказът на "Евроенерджи" не е във връзка с действия на "Плама", а е свързан с встъпването на Минералбанк и БЗК като кредитори със същото вземане и това действие не променя масата на несъстоятелността", каза за "Капитал" Пенев. Съдът е вписал и допълнителни вземания от страна на НЕК и МВР на стойност 3 млрд. лв. Демокрация и демагогия
Демокрацията не е най-добрата, но Чърчил и други учени мъже ни учат, че е най-малко лошата политическа уредба на обществата. Най-мъдрите от тях обаче доуточняват, че тези твърдения са валидни само за определен тип общества, а не за всички възможни. Имат се предвид такива, в които доминират ценности като свобода на личността, частна собственост, непримиримост към насилието и особено политическото, морална регулация на поведението, защита на правата на малцинството.
Че днешното българско общество не е от най-подходящите за демократична държавна власт, е теза, която не е нито модерно, нито удобно да се защитава публично. Не е неприлично, надявам се обаче, ако кажа, че неукротимата демагогия на политическия елит дискредитира демокрацията повече, макар и по-бавно и безболезнено от некадърността или тираничния характер на избраните водачи.
Повод за тези ми бележки даде един известен депутат, който заля страниците на голям ежедневник с поредна порция скандализираща публицистика. Та този депутат, известен с еластичността на партийните си принадлежности, с първата лежаща стачка в българския парламент, с враждебността си към НАТО и с благосклонността си към неговите стипендии, както и с непримиримостта си към корупцията на другите, разкри 12 начина, по които СДС дои държавата, от които 9 били негови изобретения.
За да не бъда разбран погрешно, заявявам, че не принадлежа към братовчедите на Иван Костов, както и че не съм заблуден наивник. Давам си сметка, че корупцията на управляващите се превърна в норма на политическия живот в страната ни, а политиката - в най-сигурното и безопасно средство за забогатяване. Тъкмо поради това твърдя, че не им отива на политици да говорят с плам за корупцията на управляващите. Ако можех, бих забранил на политическата класа у нас да се изказва публично на тази тема.
В конкретния случай категоричното ми несъгласие с проф. Др. Драганов се дължи на следните причини:
1. Не ми е удобно да напомням на автора на няколко политологически книги напоследък, че властта в една държава не е само изпълнителна, а и законодателна например. И докато г-н професорът е депутат в българския парламент, той по дефиниция не е извън принципно заподозрените в корупция. Е, може възможностите на министрите да са за предпочитане, но пък да не подценяваме шансовете на депутата пред тези на обикновения професор. Различието в степените (при това много спорно) не оправдава заемане позата на съдник.
2. Според автора на вестникарската "трилогия", способни да крадат са само управляващите, но не и опозицията. Трябва човек да е скаран с истината, за да ни внушава подобно нещо. И тук разликите в степените не оправдават прокурорския стил. Забравя се и логиката на демократичния процес - "днес опозиция - утре на власт" и реципрочното "днес на власт - утре опозиция". Нетърпението на евролевите да дойдат на власт очевидно ги изнервя, но както проф. Драганов отлично знае - никой не става доброволно, за да седне друг на мястото му.
3. Напълно в духа на емоционално-стилистичните ефекти дотук, се продължава с меланхоличната жалба: едно време се крадеше по-малко, сегашните съвсем се забравиха. Този стон, излязъл от уста на професионален политик, звучи нагло. Излиза, че ни боли не за разграбването, а за това, че ние изоставаме от другите. Внушението, че по времето на Луканов, Беров и Виденов се е завличало по 4 пъти по-малко способа в сравнение с времето на Иван Костов, освен че е невярно, е и цинично. Човек с право се пита: ако за 2 години от държавата са откраднати 2.5 млрд. долара, колко ли са били задигнатите през предходните 7-8 години, когато имаше и доста повече за крадене?
4. Стара слабост на професора-политик е да прави подлички намеци и да заплита интриги, вместо да посочва факти. Преди време пак в любящия го вестник той наклепа по своя си кабалистичен начин цяла сюрия министри, депутати, зам.-министри и други неназовани представители на синия истеблишмънт. За това бе сгълчан от партийния си шеф, но тогава изборите бяха далеч. Сега отново на мушката са иносказателно визирани герои, за които авторът е подочул нещо, както сам подсказва, от журналисти (?) и ченгета (!). Да се действа така обаче, поне според мен, не е честно.
Уверен съм, че управлението на СДС може и трябва да бъде критикувано. Защото има за какво. Защото управляват непохватно, но самонадеяно, нерезултатно, но високомерно, а навярно и корумпирано, защото и те делят народа на наши и ваши, като първите априори са добрите, а вторите - лошите. Не с плоско предизборно лицемерие обаче може да се направи властта по-качествена, по-ефективна и по-нравствена. Мисля, че политическият елит в България се нуждае от радикално обновление, но как да стане тази работа, аз за съжаление не зная.
Право на отговор
Данните за СД "Витоша" не са точни
Като приветстваме инициативата на редакцията на в. "Капитал" за издаване на специално приложение към вестника за развитието на финансовата система в България, бихме желали да изразим несъгласието си с неточно публикуваните в статията "Оформи се втората "петица" застрахователи" данни за Застрахователното дружество "Витоша" АД, а именно:
1. Наименованието на дружеството е ЗД "Витоша" АД, а не ЗАД "Витоша".
2. Неправилно е посочен размерът на акционерното участие на AEBTRI, който възлиза на 12.9% от капитала на дружеството.
3. Данните в таблицата не са съпоставими, тъй като за 1997 г. е посочен общият приход от застрахователни операции, докато за 1998 г. е посочен приходът от застрахователни премии по общо застраховане. Общият приход на дружеството от застрахователни операции за 1998 г. е в размер на 35 413 288 лева, а не както е посочено в статията, 14.5 млрд. лева, което е приходът от застрахователни премии по общо застраховане.
4. Пазарният дял на дружеството за 1998 г. в процент би бил различен от посочения от Вас в статията, като се има предвид неточността в използваните данни за 1998 г. 5. Поради неточното използване на данните от баланса и отчета за приходите и разходите на дружеството за 1998 г. неправилен е и изводът, направен на стр. 14 от специализираното приложение на вестника, че "дружеството отчита спад от близо 25 на сто в премийния си приход за 1998 г. и свиване на пазарния си дял с около 3%".
Разигра се кандидаткметска сапунена опера
Който твърди, че Евгений Бакърджиев няма информация за намеренията и на последната квартална софийска структура на СДС, той или не познава разделението на партийната власт в столицата, или цитира... самия Бакърджиев.
Второто обяснява най-добре последната интрига около номинациите за кандидат-кметове на СДС в столицата. "Не знам, не чух, не съм бил там", така обясниха появилата се изневиделица втора синя кандидатура в София двамата претенденти за кметството и изборният стратег Бакърджиев.
Когато вицепремиерът обяви в началото на седмицата, че няма официално потвърждение за издигането на зам. търговския министър Христо Михайловски за кмет на София като конкурент на Софиянски за предварителните избори на СДС, това донякъде прозвуча логично. Най-малкото защото създава впечатление за конкуренция и преодоляване на кадровия дефицит в партията.
Логиката обаче веднага отстъпва място на партийната режисура. Защото Бакърджиев няма от кого да чака нещо, което той сам дава.
Официалните потвърждения за всички предложения свързани с вътрешния вот, а и със самите местни избори, са право на Бакърджиев. При него са документите за всяка кандидатура, независимо в коя от столичните СДС-организации е направена тя.
От два месеца личният екип на вицепремиера шета из София, знае се всяка стъпка, всяко намерение и всеки разговор в редиците на синия актив. Няма седмица, в която централният изборен отговорник да не провежда оперативки с основните играчи в столичните структури. В окончателната документация съществува само това, което той реши да официализира, без да му се налага да подправя волята на клубовете.
Още преди месец Бакърджиев е бил наясно с примерния списък от кандидати за кметове и съветници в София, твърдят от централата на СДС. Според депутати от мнозинството Бакърджиев лично е режисирал дори "изненадите" в кампанията за вътрешното гласуване в управляващата партия.
Повечето активисти смятат, че новият публичен скандал Софиянски - Бакърджиев е само игра на нерви с предизвестен край. Вицепремиерът нямало да допусне лансираният от него сегашен кмет да загуби, но не можел и да се примири със стопроцентов вот за Софиянски на предварителните партийни избори. Затова била разиграна картата "Михайловски".
Публиката получи порция приятни изненади и много шум за нищо, когато Бакърджиев пое инициативата и на 25 май с апломб обяви, че лично и от името на СДС в София предлага Стефан Софиянски за втори кметски мандат. И обясни печелившата формула за успех на сините в столицата: "Качествен кандидат с качествена листа от общински съветници. Отиването им на предварителен вот ще е възможност да разберем какво доверие ще получат на същинските избори. " Пак тогава Бакърджиев каза, че вероятността да се появи втори син кандидат съществува, но е минимална.
Седмица по-късно този вероятен минимум бе употребен - изневиделица се появи конкурент на уж безспорния за всички в СДС Софиянски.
Не се сбъднаха предположенията, че ако има втора кандидатура, тя ще е камуфлажна, колкото да не се провали вътрешнопартийният вот. Зам. търговският министър Христо Михайловски обаче съвсем не влиза в този партиен реквизит, дори само заради роднинските си връзки с Йордан Соколов и Иван Костов.
Липсата на конкуренция щеше да превърне безалтернативността на Софиянски в партиен подарък, затова всички заподозряха, че именно той е изиграл хода "Михайловски" - издигна си достоен противник, който обаче не представлява сериозна заплаха за втория му мандат.
Последвалото издигане на Бакърджиев за общински съветник и на заместниците на Софиянски за районни кметове са само подробности от пейзажа за подгряване на публиката.
Пръв се отказа от участие в нови епизоди на инспирирания отвътре скандал самият Софиянски - взе си отпуск до предварителните избори. Поддържащото участие на Михайловски пък може да се използва за друга номинация по-късно, един електорален сондаж никому не е навредил.
Очаква се в най-скоро време вицепремиерът да разсее съмненията на всички, като съобщи окончателната официална кандидатска листа на СДС. Макар че сред поредицата от изявления и коментари София ще повярва само на резултатите от предварителните избори.
Кой колко печели ще се разбере на 26 юни (когато са насрочени предварителните избори в столицата). Само че до същинската промоция за местните избори остават няколко месеца.
Достатъчно време за нови изненади.
Натовски коридори простудяват правителството
След като правителството даде въздушните коридори на НАТО и категорично отказа сухопътните пътища, се очаква този път сушата да бъде заменена с железопътни коридори. Така поне твърди радио "Ереван" в актуален виц.
И ако от радио "Ереван" може да се очаква всичко, то поведението на НАТО е доста по-предсказуемо. Още при "преговорите" за даване на въздушен коридор над България експерти коментираха, че въздух и суша вървят в пакет и искането за сухопътно трасе е въпрос на време. Тези изявления не попречиха на премиера Костов да декларира, че земята не я даваме. Това обаче беше преди месец.
В сряда министър-председателят наруши традицията си да се появява в Народното събрание само при парламентарен контрол, важни дебати или за да размаха пръст към опозицията. Час преди Иван Костов в Народното събрание беше забелязан неговият съветник по сигурността Румен Кънчев. Бившият зам.-министър на отбраната (отговарящ за отношенията с НАТО) обикаляше коридорите без видима причина. Малко след него в сградата влязоха и зам.-министърът на външните работи Константин Димитров (също член на Съвета по сигурността при премиера) и говорителят на МВнР Радко Влайков.
На фона на масираното присъствие на членове на Съвета по сигурността формалното обяснение за срещата на премиера с Йордан Соколов и Екатерина Михайлова беше договарянето на свиждане с коалиционните партньори - нещо, което би могло да стане и с един телефонен разговор.
Най-вероятно премиерската совалка е била предизвикана от публикации в пресата за секретно заседание на МС, посветено на участието на България в предстояща сухопътна операция. Докато Костов си уреждаше срещи в парламента, настъпи информационен хаос на тема иска ли ни НАТО суша, каква по-точно и кой знае за това. От Бон министър Михайлова отрече да съществува проектодокумент за договаряне на сухопътен коридор. Същевременно в София правителствената информационна служба прехвърли топката към външното министерство, като обяви, че в МС подобен документ не е гледан, но в МВнР може и да подготвят нещо.
В ранния следобед стана ясно, че и двете изявления не са верни. Говорителят на външното министерство Радко Влайков обясни - документ по темата се подготвя, преговори формално не се водят, но натовските офицери вече оглеждат къде какво могат да използват. Малко по-късно обаче стана ясно, че всъщност всичко е решено. Зам. министърът на външните работи Константин Димитров съобщи, че вече има политическо решение на българското правителство да се направи подготовка и да се пристъпи към преговори за сключване на споразумение между България и НАТО за транзитно преминаване на личен състав и техника на пакта. Не уточни обаче какво има предвид, след като едва във вторник НАТО формулира изискванията към партньорите си в KFOR. Така той, без да иска, опроверга и своя началник (Надежда Михайлова), и правителствената информационна служба.
Конспиративността, която управляващите сами създадоха около темата, предизвиква подозрения за тайни договорки или поети рискове. Нещо, което е необяснимо в случая. Още повече че пактът искаше трасе за мироопазващите сили KFOR, а не за преминаване на войски при сухопътна акция.
"Ние трябва да сме готови" - това каза в началото на март премиерът Костов по повод възможното преминаване през България на мироопазващи сили. В интервю за Reuters министър-председателят подробно описва какво предстои да стане при искане за транзитно преминаване на войски. Към това се прибавя и фактът, че още в средата на февруари Министерският съвет нареди на външния и на военния министър да проучат конкретните възможности на страната ни да се включи в мироопазващата операция "Джойнт гардиън". По замисъл тя трябваше да се осъществи, ако преговорите за Косово в Рамбуйе приключат със споразумение за мир. При съществуващите ясни индикации за потенциално искане за сухопътен коридор управляващите необяснимо как пак се оказаха изненадани, този път от медиите.
Информацията за нещо решено преди няколко месеца "изтече" по незнайни канали. Свенливостта на управляващите да кажат какво всъщност се случва между България и НАТО наложи впечатлението, че кабинетът предпочита да не взема решения, а когато най-после ги оповести, в суматохата те изглеждат наложени. За пореден път правителството се уплаши от непопулярни решения, не ги аргументира и пак му се наложи да обяснява очевидното.
Преди заминаването си за Бон през тази седмица Надежда Михайлова заяви, че България ще представи своята визия за следвоенното развитие на региона, така че страната да не бъде изолирана от вземането на решенията. Каква ще бъде визията обаче едва ли някой знае. Поне никой не се е опитал да я формулира така, че да бъде чут. Едно от поредните доказателства за това е, че след всички думи, които представяха България за "сбъдната мечта на Балканите", София отново беше пропусната, и то за нещо, с което кабинетът особено се гордее. В реч пред поредния випуск на американската Военно-въздушната академия президентът Клинтън посочи Румъния, Унгария и Словакия като страни, разрешили техните малцинствени проблеми по мирен път. За България нито дума.
Може би нямаше да има проблем с това, че управляващите не успяват да обяснят на обществото "визията" си за развитието на региона, ако успяваха да я представят по подобаващ начин на Запада. Очевидно обаче информационният хаос в страната се пренася и във външнополитическото поведение, което поне до момента остава скрито за публиката.
В четвъртък натискът най-накрая даде ефект и Милошевич обяви, че приема плана на Г-8, въпреки че краят на бомбардировките още не е обявен.
В сряда говорителят на пакта Джейми Шей съобщи, че с България и други страни в района ще бъде обсъдено транзитното преминаване на военни части и съоръжения на път за миротворческата мисия в Косово. Така че вече никой сред управляващите не може да каже, че е неподготвен или изненадан. Със сигурност този път няма да има време за дълги преговори и разходки на Костов до Брюксел, както при даването на въздушното пространство. Най-малкото защото политическото решение на кризата в Косово приближава и този път правителството можеше да изглежда така сякаш е предвидило развитието на събитията. Още повече че в силите, които ще бъдат разположени в Югославия, вероятно трябва да има и българска военна част, за да не останем единствената държава от "Партньорство за мир" без участие в мироопазващата операци. На фона на досегашното мълчание правителството вече ще трябва да обясни защо ще изпращаме военни в Косово и кого ще пазят те - албанците или сърбите, нещо което отново ще разбуни духовете в България.
При всички случаи бързата реакция ще спаси правителството от възможността да остане на течение между общественото мнение, западните партньори, съседните страни и, разбира се, Русия. Да не споменаваме възможността на 7 юни в Москва Русия също да поиска от Костов сухопътни коридори за транспортиране на руски мироопазващи сили към Югославия.
Бисеров и мълчанието на координаторите
Под официалната формулировка "конкурс за нови организационни работници" главният секретар на СДС Христо Бисеров тихо подмени първите си помощници в партията. Отиват си (на топло в директорски бордове) областните координатори - най-затвореният кръг от верни на Бисеров партийни работници, които поради отговорността на постовете и задачите си не фигурират никъде в официалната йерархия на СДС. Но затова пък са активисти с особено важни за партията функции - те имаха право да следят движението на хората, раздаването на постовете, подялбата на икономическо влияние в строго районирани сектори от държавата. Всичката информация те донасяха лично на Бисеров, при когото тя се складира за вътрешнопартийно ползване. Изключително тесен е кръгът от сини началници, които имат достъп до тази информация.
В нито един официален партиен документ на управляващите имената и задълженията на петорката не са записани. Освен това за тях името на шефа им бе легитимация за организация на дейността на сините структури в страната и за участие в сделки. Всеки от координаторите управляваше поне по две от бившите области.
Активисти от СДС твърдят, че Бисеров провежда чистката, за да няма уязвими места в партията точно преди местните избори. Другата известна на всички депутати и по-малки началници в СДС истина е, че петимата координатори са се корумпирали пределно, но пък разполагат с достатъчно много информация, за да не са безопасни. Затова те няма да бъдат публично разжалвани. Прочистването на върха е предупреждение към всички нива на партията. Логично ще последва и предложение на Бисеров за разширяване на действието на закона за досиетата, според който кандидат-кметовете на всички политически сили да декларират чисти биографии.
В неписаните, но най-активно действащи структури на СДС вече не съществува и нивото на регионалните секретари. Те имаха аналогични права на областните си колеги, само зоната на действие се свеждаше до границите на бившите окръзи.
С всичко това отпада паралелното управление на партийните структури, необходимо на главния секретар до момента, в който националното ръководство не осъществи пълен и официален контрол. Вече остава да действа легалната йерархия, утвърдена от устава на СДС. В нея основна роля имат областните ръководства, чиито началници в по-голям процент са депутати. Така НИС си осигури пряко наблюдение и ежедневен контрол над всяко движение в организацията, без да се налага да праща тайни агенти из страната.
Преди време депутатът Панайот Ляков публично обвини областния координатор за Южна България Йордан Кръстанов и координатора за Пазарджишко Илко Борисов в съмнителни приватизационни сделки, а пред "Капитал" каза, че двамата използвали "фирмата СДС за своя бизнес". Информацията за извънполитическата дейност на двамата сини активисти била подадена още преди една година от общинското ръководство на СДС в Пазарджик, а после самият Панайот Ляков написал и лично писмо до Иван Костов. Местната организация тогава сне доверието си от двамата функционери на Бисеров. След оповестяването на скандала премиерът каза, че това са администратори, определени от центъра, и не било работа на Ляков да се занимава с тях. Той пък отвърна: "Нека си ги приберат на "Раковски" и да им берат срама."
Подобни скандали с хората на Бисеров се появяваха и отшумяваха периодично, но не последва санкция от централата.
Важните партийни играчи, които от няколко години работят "под прикритие" за Бисеров, си отиват едва сега - напълно легално, с преименуването на отдел "Национална координация" в "Организационен". Идеята за лансиране на нови лица в СДС ще свърши и този път работа, за да бъдат без шум отстранени тези от координаторите, които биха могли да използват за лични нужди влиянието, спечелено от партийната власт. Или поне да спрат да го правят от името на партията. Освободен завинаги е координаторът за София Божидар Баджов. Срещу него пръв надигна глас депутатът Панчо Панайотов, но не само това е причината за отстраняването му. Пренасочени към по-спокойни места са и отговорниците за Бургас и София-област Борислав Миланов и Въжаров. Агентът на Бисеров за район Русе Николай Цингаров остава. Той е най-нов в петорката, защото замени скоро изтегления от Костов в Съвета по сигурността Иво Цанев.
Данчо Кръстанов е другият оцелял, но ще бъде преназначен като секретар по поддръжката на база данни в отдела на Бисеров - всъщност една от най-важните функции в новия отдел, която ще картотекира всеки, свързан с дейността на партията. Четирима нови ще попълнят отдела на Бисеров, твърди се, че фаворити за две от местата са вече бившите регионални координатори на Плевен и Кюстендил. Който и да заеме постовете обаче, сигурното е, че ще бъде лично поканен и одобрен от главния секретар, както се случи и със секретарите на всички отдели в партийната централа. С това Бисеров, поне докато се ползва с прякото доверие на Иван Костов, поема контрола над всички структури на СДС и информацията за тях.
Илия Павлов превари Костов
След почти година медийно потапяне Мултигруп, и по-точно нейният шеф, пак прави опити да изплува в общественото пространство. През последния месец Илия Павлов плюс "делегация" се посвети на бизнессовалки в Македония и Русия - двете любими дестинации на групировката, които по замисъл още от времето на Г-13 трябваше да правят пари за "Мулти". В началото на май Павлов отскочи до Скопие. Според официалното прессъобщение (на "Мулти") премиерът на Македония Любчо Георгиевски е разговарял с президента на Мултигруп Илия Павлов за увеличаване на инвестициите на корпорацията в туризма и преработвателната промишленост на Македония. По отношение на Скопие "Мулти" има печална известност. Името на групировката беше споменато около атентата срещу македонския президент Киро Глигоров, а дотогава се говореше предимно за инвестиции в хазартния бизнес там. Факт е обаче, че напоследък Македония стана модерна тема - нещо, което очевидно "Мулти"-шефът е отчел и вече има добри позиции и широки интереси в западната ни съседка.
Тази седмица Илия Павлов пак тръгна на път - към Москва (непосредствено преди посещението на премиера Костов). Той ще договаря търговски отстъпки на пазарите на ОНД при реализацията на кабели и машиностроителна продукция. Само не е ясно точно с кого ще се договаря.
По време на посещението ще се обсъждат и туристически проекти. Русия проявява интерес към бизнесконтакти с България въпреки югокризата, съобщиха от Мултигруп, пак без да е ясно що за източници ползват.
Подобно на случая с Македония върху групировката тегнат и московски сенки, първо, газовите скандали и перипетиите по влизането и излизането от "Топенерджи", второ - убийството на Луканов (около което и досега се търси руска връзка), и трето - разделянето на "Мулти" с "Овъргаз", завършило с фалита на Кредитна банка.
Всъщност няма нищо лошо в това някой да иска да прави бизнес. Необяснимо е обаче защо трябва непрекъснато да го афишира в медиите, особено след като дълго време е имал съмнителна репутация по отношение на бизнесметодите си. А и на "Мулти" въобще не й отива идеята за "благородни бизнеснамерения". Според запознати в момента единственият бизнес на групировката е туристическият. Много вероятно е Павлов да търси пари за застаряващите хотели или да пробва да продава на руския пазар.
Новите "дипломатически" активности на Мултигруп бяха подплатени и с опит за флирт с управляващите. В началото на май "Мулти" предложи на правителството да се създаде обща програма между едрия частен бизнес и кабинета срещу мафиотизирането на бизнеса по време на ембаргото срещу Югославия, като освен това Агенцията за чуждестранни инвестиции да се преименува на Агенция за инвестиции, за да може в нея да е равнопоставен и частният национален капитал.
Естествено никой не обърна внимание на "инициативата". Очевидно обаче корпорацията е забравила уроците от близкото минало - че за заиграване с управлението (независимо от какъв характер) бият през ръцете. А може би Илия Павлов трябва да препрочита собствените си заповеди - на 16.07.1998 г. той издаде вътрешна заповед за "ненамеса на Мултигруп в политиката".
"Луканов" направи МВР медиен хит
Залавянето на двама украинци, които по някакъв начин имат отношение към убийството на Андрей Луканов, отново върна времето две години и половина назад, когато стрелбата на ул. "Латинка" премина по световните медии, а версиите за убийството нарастваха в геометрична прогресия. Периодично от разследването изтичаше информация за арестуван или заподозрян, за нова версия или нов свидетел. Вестниците дори на два пъти хващаха с питанка самия убиец.
Следата към украинците тръгна веднага след като беше намерено оръжието на престъплението. Няколко седмици след убийството на Луканов в кооперация на съседната сграда пенсионер откри затъкнат зад радиатора "Макаров", с който е бил застрелян видният политик. Десетина дни по-късно балистичната експертиза показа, че в началото на 1996 в София с него е бил застрелян и криминалният украинец Виктор Шанин. Оттук нататък разследването тръгна по тази следа, за да се добере до имената в групата, която е извършила убийството на Шанин в столичния квартал "Света Троица". Става ясно, че по това време украинците са имали контакти с бивш бодигард на Иво Карамански и други хора от нашия подземен свят. Говорещите руски бандити са имали явки и в Русе, и във Варна, откъдето са дошли част от следите, по които са вървели полицаите. Когато са станали ясни международните връзки на бандата, е бил измислен вариантът с Турция, където украинците също са имали надеждни явки. Комбинацията, в която са взели дейно участие турските спецслужби, е лесна като замисъл и трудна като изпълнение. Чрез свои хора в подземния свят турските спецслужби са подмамили двама от бандата да отидат от Украйна в Турция със сериозно бизнеспредложение. След това украинците са били подтикнати да минат през България, където се е осъществило залавянето. От стъпването им на турска територия до пристигането им на Капитан Андреево двамата са били следени от турски и наши ченгета. Няколко дни след ареста им в следствието наистина е задържан и трети човек, съпричастен към действията на бандата у нас.
Засега не е ясно дали самите украинци имат отношение към убийството на Луканов. Със сигурност имат връзка с пистолета, с който е извършено убийството, и биха могли да дадат информация кой е следващият ползвател на пистолета. Освен Виктор Шанин, който е бил член на бандата им, със същия пистолет може би е застрелян и близкият някога до Карамански Иван Кудев.
Това обаче нищо не доказва, използвани оръжия често се препродават между килърите.
Още един труп е "изплувал" през миналата седмица след задържането на украинците. Някой от арестуваните очевидно е признал други извършени убийства на наша територия. След техни признания полицаите са открили в кладенец скелета на разстрелян от убийците през 1996 г. Очакванията засега са, че арестът на украинците и евентуално техни разкрития ще дадат ключа към някои от най-заплетените поръчкови убийства през последните няколко години на хора от подземния свят у нас. Не е изключено самата група или нейни членове, наистина да имат отношение и към убийството на Луканов. Това обаче ще бъде много трудно за доказване в съда, защото повечето от информацията е събирана или чрез специални разузнавателни средства, или от доносници, които в съда обикновено се отмятат.
Разсъжденията около убийството на Луканов отново припомниха една от често спряганите версии, че хора от приятелския кръг "Орион" са поръчителите. Причината е арестуваният търговец на зърно, за когото се твърди, че има информация по случая. Всъщност търговецът, чиито инициали се цитират не съвсем точно от медиите, не е от Плевен, а от Червен бряг. Но което е по-важно, центърът на неговия бизнес е във Варна, където е бил уличен в далавери със зърно. Заедно с него е била арестувана и негова съдружничка, която при разпитите е споменала името на агнешкия крал и емблема на приятелския кръг Николайчо Кривошиев. Това е дало хляб на версията, че "Орион" има отношение към убийството на Луканов. Въпросната съдружничка е била пусната от ареста и поставена под наблюдение от полицията. След освобождаването й тя се е срещнала с високопоставен следовател, който навремето е ходел на лов с арестувания търговец на зърно.
Самият бизнесмен нямал отношение към убийството на Луканов и заловената група килъри. Но през него също е бил направен опит да се задейства механизъм за убийството на Андрей Карлович по линия на "Орион".
Другата сериозна версия, по която от дълго време работят полицаите от ДНП, е износ на електроенергия от Украйна за Сърбия и Гърция, където Луканов е играел ключова роля. Затова възможният мотив за смъртта му е, че е застанал на пътя на мощната енергийна мафия на Балканите. Мнозина правят асоциация с четиримата убити български енергетици на моста в Истанбул, които искаха да посредничат между Украйна и Турция.
Изтичането на информация за ареста на двамата украинци в пресата от миналата събота възбуди много повече общественото мнение, отколкото самото задържане. Индиректно за това беше обвинено следствието, макар че по-вероятно информацията е дошла от вътрешното министерство. Проблемът е, че публикациите може да попречат на по-нататъшното разследване. Според непотвърдени данни наистина след информациите четвърти заподозрян от същата банда е успял да се измъкне.
Има два елемента, които правят впечатление. Първият е опитът да бъде набедено следствието за издайник. Това трябваше да е удар срещу недолюбвания от МВР шеф на следствието Бойко Рашков, който във войната Бонев - Татарчев застана на страната на бившия главен прокурор. От друга страна, трябваше да е предупреждение към следователя, който има отношение към задържания зърнен търговец. А може и да е просто разсейване на следите към източника на информацията. Вторият важен елемент е натрапчивото експониране в случая на Националната служба за борба с организираната престъпност. Запознати с разследването твърдят, че заслугата за придвижването на следствието по убийството на Андрей Луканов е на отдела за тежки криминални престъпления в Дирекция на националната полиция и на колегите им Националната следствена служба. Дори в Турция следенето на украинските килъри е станало с участието на полицаи от ДНП. НСБОП всъщност са се включили в последната фаза при задържането на наша територия.
Иначе медийният ефект е очевиден - новината цяла седмица не слезе от страниците на пресата, а вътрешният министър е целият в бяло.
Наивно е обаче да се смята, че Бонев си е позволил без разрешението на премиера да "пусне" информацията за успеха на разследването. Костов и вътрешният министър са се виждали няколко пъти, преди информацията да излезе в печата. Благодарственото писмо, което Иван Костов изпрати до турското правителство (освен че е задължително при едно такова сътрудничество), говори, че той е знаел всичко за акцията.
С Милошевич на власт Сърбия ще остане изолирана
Брайън Дженкинс пред в. "Капитал"
- Първоначалните планове винаги биват изпреварени от събитията. В Рамбуйе дискусиите бяха фокусирани върху по-широкия аспект на отношението между Косово и Сърбия и върху бъдещия политически статут на Косово. Отхвърлянето на споразумението от Сърбия, последвалите бомбардировки на НАТО и изгонването на почти един милион косовари изместиха Рамбуйе встрани. Целите на НАТО остават: сръбските части да напуснат Косово, докато стане възможно албанските бежанци да се върнат там и да заживеят в сигурна среда, гарантирана от окупационни сили на НАТО. Тези основни цели не са се променили, макар тяхната интерпретация да се изменя малко. Когато това бъде решено, дългосрочните аспекти, обсъждани в Рамбуйе, ще се върнат на мястото си.
- Съмнявам се, че лидерите на НАТО са очаквали продължителна въздушна кампания. Може би са се надявали, че Милошевич ще отстъпи след падането на първите бомби, както направи в Босна. Ако е така, това означава погрешно направени сметки от страна на НАТО. Милошевич също погрешно е направил сметките си, освен ако отначало не е искал да приеме огромното разрушение, което Югославия търпи. Трудно е да се прецени развитието на войната. Редовните брифинги на НАТО докладват нивото на техните усилия - колко самолета са летели, колко бомби са хвърлени. И доколкото се знаят - физическите последствия от атаките: броят на ударените цели, унищожените танкове, разрушените мостове и т.н. Още по-трудно е да се прецени ефектът от тези атаки върху сръбските военни части. Армиите могат да претърпят огромни загуби, да продължат да се бият ожесточено и внезапно да загубят силите си. Също така е трудно да се прецени психологическият ефект, който военните операции постигат върху сръбското ръководство. В края на Втората световна война Адолф Хитлер все още нареждаше от бункера си в Берлин изпращането на войски на фронт, който е неколкостотин ярда. След това се самоуби.
- Целите на НАТО не включват свалянето на Милошевич, дори и след обвинението на Хага в престъпление към човечеството срещу него. Със или без него Сърбия е изправена пред мрачно бъдеще. Каквато и да е крайната форма на споразумението, което ще сложи край на конфликта, Сърбия ще има думата за Косово много по-малко отпреди и може да загуби цялата провинция. За съжаление самият сръбски народ беше хулен заради действията на водач, когото голяма част от хората не подкрепяха. Бяха убити сръбски войници. Загинаха цивилни граждани. Голяма част от инфраструктурата на страната бе разрушена напълно. Докато Милошевич е на власт, чужда подкрепа или инвестиции са много малко вероятни. Най-вероятно страната ще понесе жестоки икономически санкции. Най-добрият изход ще бъде сърбите сами да свалят Милошевич и хората му от власт - той им донесе срам и катастрофа - като отхвърлят политиката му, да се молят за мир, да възобновят връзките със съседите си и да помолят за помощ за възстановяването на страната.
- НАТО ясно заяви условията, които изисква, за да спре бомбардировките, но не успя да предложи стратегическо виждане, което да извади на преден план положителните резултати, които евентуално могат да произлязат от разрушението и човешкото страдание, на които сме свидетели сега. По мое виждане такова стратегическо виждане може да съдържа следните десет компонента: връщане на албанските бежанци; никаква подялба, никакви малки защитени ивици, подслоняващи бедняшки бежански лагери, които в бъдеще могат да подхранят терористични актове; сръбските цивилни, невинни за директното си участие в етническото прочистване, трябва да останат; това не е отмъщение; защитата в дългосрочен план означава дългосрочна окупация на НАТО - може би дори за поколения; местната власт ще бъде ограничена, докато минат годините необходими за създаването на нови институции; Косово ще бъде подготвено по-добре отпреди, културата му ще бъде възстановена и защитена; ще бъде създадена нова образователна система, която ще набляга на уважението към религиозното и етническото разнообразие. С Милошевич на власт Сърбия ще бъде изолирана. С истинска промяна на ръководството в Белград Сърбия ще получи щедра подкрепа при възстановяването; разработване на регионален стабилизационен план и икономически съюз; съвместно усилие за пълно интегриране на Балканите в Европа - икономическо и политическо.
- Съставът и ролята на АОК се промениха и ще продължат да се променят според обстоятелствата. АОК е партизанска армия, която се превърна в сухопътна част на НАТО. Ако НАТО бъде принудено да нахлуе в Косово, частите на АОК могат да му помагат с войнишкия си опит и с познаване на местния терен. Под окупацията на НАТО избрани ветерани от АОК могат да се присъединят към местната полиция. Те трябва да притежават куража на войник от АОК, но и натовското нежелание да бъде създадена една сила, която да усложни следвоенната политика и да заплашва съседите на Косово. При всички случаи АОК трябва да бъде контролирана и да бъде демобилизирана в основата си. Не трябва да се позволява тя да диктува дневния ред на НАТО или да се превърне в инструмент за отмъщение - въоръжена политическа партия или криминално образование.
- Не зная какви ще бъдат бъдещите политически отношения между Косово и Сърбия. Представата, че всяко място, на което някой принц е построил палатка или е водил битка, трябва да остане национална територия, е формула за продължителна враждебност. Най-доброто решение за Сърбия е да допринася за създаването на политическа обстановка, в която всички етнически групи и националности могат да се движат свободно на територията й. Погледнете в историческия атлас на Западна Европа. Някога Рим я е управлявал почти изцяло. Карл Велики е управлявал голяма част от нея от град Аахен, понастоящем град в Германия. Англия някога е управлявала Нормандия, сега провинция във Франция. Испания някога е управлявала Холандия. Наполеон е спечелил най-големите си военни победи в Италия и Австрия. Австрия някога е управлявала по-голямата част от Северна Италия. Германия е управлявала Елзас и Лотарингия. Днес без паспорти италианските туристи посещават градове, които някога са били римски гарнизони, бретонците си правят пикници на френските брегове, австрийците карат ски в Доломитите, добре информирани европейци на шега възстановяват великите битки от европейската история. От това не е накърнено ничие национално достойнство. Що се отнася до Сърбия, докато Милошевич управлява или броди в Сърбия, страната ще остане икономически изолирана, а заобикалящите я страни - подпомагани в просперирането си. Нека сърбите решат своето бъдеще.
- Западът понася върху съвестта си бремето на разрушението. Вярвам, че трябва да поеме и бремето на възстановяването. Чуждата подкрепа трябва да бъде щедра. Инвестициите трябва да навлязат (чуждите инвеститори може би ще искат да дойдат при гарантирано дългосрочно присъствие на НАТО). Трябва да бъде създаден план за стабилизация на региона с предложения за подкрепа на тези, които се присъединят към новия икономически съюз - Косово, Албания, Македония, България, Босна, Хърватия, Словения, вероятно Черна гора (но само със сериозен контрол). Условието за всички участници трябва да е приближаване до мултиетническите принципи.
