Четвърто, договорът от Амстердам въвежда нов инструмент, обща стратегия, чрез който страните членки ще съгласуват обща политическа линия, цел и средства за постигането й в сферите, в които имат общи интереси. Първата обща стратегия, която се подготвя в момента и ще бъде гласувана от Европейския съвет в Кьолн, ще формулира политиката на ЕС по отношение на Русия.
Пето, въпреки че решенията ще продължат да бъдат гласувани с пълно единодушие, договорът от Амстердам позволява страна членка, която не желае да участва в определена операция, да се въздържи, без това да спира останалите. Това позволява да бъде избягнато изискването за пълно единодушие, което често е трудно за постигане.
Безспорно обаче тези изменения няма да доведат до незабавна съществена промяна във функционирането и следователно ефективността на ЕС в областта на външната политика и сигурността. Основната причина е, че сътрудничеството между страните членки остава на междудържавна основа. Въпреки това не може да се отрече, че съществува ясна воля за засилване правомощията на наднационалните институции в тази област за сметка на тези на страните членки чрез трансфер на компетентности от държавите към органите на общността, за да може ЕС да изгради независима и ефективна външна политика, съответстваща на огромния му икономически потенциал.
Разбирането на страните членки за необходимостта от институционални реформи и засилване сътрудничеството в ОПОВОС с оглед на бъдещото разширяване на ЕС е ясно изразено в един от протоколите към договора от Амстердам. Поне година преди броят на страните членки да надхвърли двайсет, ще бъде проведена нова междуправителствена конференция, която ще реши какви промени ще бъдат направени, за да се повиши ефективността на ЕС. Тази тенденция е ясно изразена и в британската инициатива за засилване на сътрудничеството в областта на отбраната и сигурността. През октомври 1998, по време на една от срещите на държавните ръководители на страните, членки на ЕС, британският премиер Тони Блеър нарече настоящата форма на сътрудничество в областта на сигурността неприемлива и се обяви за създаването на европейски военни части, интегрирането на ЗЕС в ЕС и засилването на европейския стълб в рамките на НАТО. Учудващо е, че именно Великобритания застана зад тази инициатива, имайки предвид негативното отношение на Лондон към трансфер на компетентности от държавите, към органите на общността особено в областта на сигурността. Промяната в британската позиция бе потвърдена от френско-британската декларация от Сейнт Мало.
Декларацията, подписана на 4 декември 1998 от държавните ръководители на двете страни, постановява, че ЕС трябва да има капацитет, възможност и готовност да решава и провежда автономни действия, подкрепени от военни сили. Декларацията посочва международните кризи като основна заплаха и подчертава необходимостта от "въоръжени сили, които да могат да реагират бързо на новите заплахи и които да са подкрепени от силна и конкурентоспособна европейска отбранителна индустрия и технология". Разбира се, става дума за двустранна инициатива, но с оглед открития дебат в ЕС, целящ засилването на сътрудничеството в областта на отбраната и бъдещите реформи, значението на тази инициатива не бива да се подценява.
Както Атанас Семов посочва, не бива да се подценява и значението на втория стълб за асоциираните страни. Що се отнася до държавите в първата група (Полша, Чехия, Унгария, Естония и Словения), преговорите с ЕС показаха, че проблеми в сферата на ОПОВОС не съществуват. Страните кандидатки работят активно, за да хармонизират законодателството си с това на ЕС и изразяват открито желанието си да допринесат за засилване на сътрудничеството в рамките на ОПОВОС. Въпреки това обаче преговорите върху тази част от Acquis communautaire продължават, като една от причините е постоянното развитие на законодателството и желанието на ЕС да види как кандидатките ще приложат нововъведенията, направени в договора от Амстердам. Затова непосредствено преди решението за присъединяване на новите членки ЕС ще провери отново готовността на кандидатките да участват в ОПОВОС и постиженията им до момента.
През есента ще има поправки в медийния закон
Управляващите обмислят промени в механизма на събиране на месечните такси за радио и телевизия
От приемането на новия Закон за радиото и телевизията още не е минала и половин година, а в средите на управляващите вече се говори за промени в него. Инициатори на идеята за поправки в закона са най-вече хора от органа, който пряко следи за неговото спазване - Националния съвет за радио и телевизия. Намеренията за промени бяха намекнати публично за първи път преди две седмици от говорителя на съвета Александър Иванов. По време на спора между БНТ и кабелните оператори за това дали трябва да се плаща такса за препредаването на Канал 1 и Ефир 2, г-н Иванов обясни, че позицията на НСРТ е, че двете програми трябва да се излъчват безплатно. След това обаче допълни, че за да стане това възможно, са необходими законови поправки.
Хора от средите, в които се обсъждат евентуалните промени в медийния закон, мислят, че това ще се случи най-вероятно през есента. Във времето дотогава ще се обобщават недостатъците, които депутатите са допуснали по време на работата в парламентарната комисия и в пленарната зала.
Едно от сигурните предложения за промени ще бъде в текстовете, които определят механизма за финансиране на БНТ и БНР. В момента двете държавни медии се издържат от бюджета, като в закона е предвидено те постепенно да започнат да получават парите си от фонд "Радио и телевизия". В него ще влизат средствата от таксите, които плаща всеки. Става дума за прословутия данък електромер, който се радваше на толкова много внимание от страна на депутатите по време на парламентарните дебати. Повечето народни представители тогава просто се чувстваха компетентни на тази тема, предимно заради привидната й битова елементарност. Както се оказва сега обаче, това не е било достатъчно и механизмът на финансиране заплашва да остави БНТ и БНР с пренебрежимо малко пари след спирането на бюджетното кранче. Според действащите разпоредби на медийния закон всеки, който има електромер, плаща месечна такса. Също така обаче всеки може и да не плаща такса. Достатъчно е да подаде декларация пред съответната служба, за която никъде не е споменато точно коя е. По принцип от данък електромер са освободени всички, които нямат телевизор и радио или поне декларират, че не притежават. Законът наистина дава възможност на съответната служба да прави проверки, но отново не е споменато как точно, тъй че на практика отказването от заплащане на такса за телевизия би могло да стане безнаказано. Едва ли някой може да предположи, че служители от една служба ще нахлуват по къщите, за да се уверят, че гражданите наистина нямат телевизор и радио. Така или иначе не е напълно сигурно, че огромен брой хора ще подадат декларации за освобождаване от такси, но тази възможност съществува. Засега финансовото оцеляване на БНТ и БНР не е заплашено, тъй като в момента те разчитат на пари от данъкоплатците, които получават от бюджета и на постъпления от реклами. В Закона за радиото и телевизията обаче е предвидено държавата постепенно да намалява субсидиите си, докато те напълно спрат през 2007 г. Освен това след стартирането на частната национална телевизия БНТ вероятно ще може да разчита на значително по-малък дял от рекламния пазар. Всичко това прави промените в медийния закон наложителни, категорични са близки до управляващите.
Според някои от тях има вероятност освен частта за финансирането да се премахнат и ограниченията за рекламиране в най-гледаното време по БНТ. Това ще се случи, ако частната национална телевизия не е стартирала до внасянето на поправките в Народното събрание. В момента държавната медиа няма право да излъчва реклами в праймтайма, между 19 и 22 ч. Ограничението ще спре да действа, когато се лицензира първата частна национална телевизия. Още от момента, когато беше въведена, се смяташе, че забраната облагодетелства смятаната тогава за фаворит в състезанието за национален канал "Нова телевизия". И наистина след влизането в сила на ограничението рекламните постъпления на столичния канал се увеличиха няколко пъти. Според източници, близки до управляващите кръгове, грешката с въвеждането на забраната вече била осъзната и нямало проблем тя да се поправи. Освен това след избухването на войната в Югославия политиците, които лобираха за телевизията на сърбина Дарко Таминджич, са разлюбили протежето си, почти категорични са източниците. Така може би основната причина за оставане на забраната за рекламиране в праймтайма на БНТ отпада. Всичко това, разбира се, ще се случи само ако до есента, когато вероятно ще бъдат подготвени поправките в медийния закон, не е издаден лиценз за частна национална телевизия. Засега няма никакви признаци, че българските тв зрители ще посрещнат 2000 г. с алтернатива на държавната телевизия в националния ефир.
В процеса на издаване на разрешенията за ефир и кабел НСРТ поиска и още една промяна в Закона за радиото и телевизията. Те поискаха в него да се запише текст, според който електронните медии, започнали да излъчват без лиценз след 15 август миналата година, не могат да кандидатстват за разрешение. Целта на тази промяна би била да се санкционират радиостанциите и телевизиите, които стартираха във втората половина на миналата година, като използваха една от възможностите в Закона за далекосъобщенията. Според текст в него медиите, които са започнали излъчване без разрешение преди определена дата, получават лиценз без конкурс.
Почти сигурно е, че освен тези предложения за поправки ще бъдат предложени и други нови текстове, които да заменят разпоредбите на медийния закон, доказали, че имат нужда от нова редакция.
Накратко
Подновеният договор за сътрудничество между БНТ и македонската държавна телевизия предвижда безплатен обмен на филми, новини и програми. Техника и услуги ще се използват по вътрешните цени на медиите. От БНТ вече са предложили списък с филми, детски и музикални програми на македонските си колеги. От националната телевизия на западната ни съседка проявяват интерес към серийния филм за Европейския месец на културата в Пловдив, който БНТ предвижда да заснеме. Според стария договор между двете телевизии програмите и услугите е трябвало да се заплащат по международните тарифи.
Общата телевизионна аудитория се е увеличила през 1998 г. в сравнение с 1995 г., а кабелните канали отнемат от зрителите на БНТ в най-гледаното време, показват данни от проучвания на "Ноема". Агенцията за социални и маркетингови изследвания представи през миналата седмица резултати от започналото проучване "Ценности, потребление и начин на живот", което ще търси и връзката между стила на живот и потреблението на медии. Задача на изследването е да разграничи почитателите на отделните медии, припокриващата се, капризната и потенциалната аудитория на средствата за масова информация и мотивите за избора на читатели, слушатели, зрители. Проучването ще съдържа данни и как се променя аудиторията на медиите по време на войната в Югославия.
На първи юни започва Деветият международен телевизионен фестивал "Златната антена". Той ще се проведе в курортния комплекс "Албена" и е организиран от фондация "Телевизионен свят" със съдействието на Българската национална телевизия. Паралелно с фестивала за музикални и развлекателни програми "Златната антена" за първи път ще тече и фестивал за телевизионна реклама. В него ще се състезават 50 клипа, някои от които на големи международни рекламни агенции. "Амбицията ни е да превърнем Албена в Кан на Черноморието", каза Георги Кузмов, който се занимава с организацията на мероприятието.
Предстоящо
И американци искат националния радиоефир
Американската компания Metromedia Telecommunications International (МТI) обяви миналата седмица намерението си да подаде документи в конкурса за частна национална радиостанция.
MTI е част от Мetromedia international group, inc. - американска компания, регистрирана в щата Делауеър. Приходите на фирмата за 1998 г. според последния й годишен отчет пред акционерите са малко повече от 240 млн. долара.
Медийният концерн работи в четири основни области - кабелни телевизии, радиостанции, мобилни и фиксирани телефони и пейджинг услуги. "МТI планира навлизане в България чрез изграждане на нова национална радиоверига", се казва в официално съобщение от дъщерното дружество на компанията у нас - "Метро Радио" ЕООД. Българската компания подготвя пакета от документи, необходими за издаване на лицензии който трябва да се внесе в Държавната комисия по далекосъобщения.
MTI стъпва на европейския пазар през 1993 г., когато купува радио "Ювентус" в Будапеща. След това компанията насочва дейността си предимно към страните от бившия Съветски съюз и в момента притежава 18 радиостанции в градове като Москва, Санкт Петербург, Прага, Берлин, Талин и Рига. "Стратегията на фирмата включва проучване на медийния пазар във всяка страна и изграждане на радиоформати, базирани изцяло на резултатите от проучванията", се казва в съобщение на MTI през миналата седмица. От него става ясно още, че компанията е започнала интензивни проучвания за музикалните предпочитания на аудиторията в България.
До момента шест български станции са подали документи в Държавната комисия по далекосъобщенията с молба за национален лиценз - "Експрес", "Класик FM", "Браво FM", "Канал Ком", "Тангра" и радиото на варненската групировка "Тим" - "О'кей". До момента не е известно колко са свободните радиочестоти с национално покритие.
Кабелите в очакване на лиценза
Новината "днес бяха връчени първите лицензи за извършване на радио- и телевизионна дейност" не се случва много по-дълго време, отколкото се очакваше. Надеждите на радио- и телевизионни собственици, че най-после ще се разделят с обвинението "пирати", се разминават с "бързината", с която работят Националният съвет за радио и телевизия (НСРТ) и Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД). Законът за радиото и телевизията изисква кандидатите да произвеждат програма да получат лиценз от телекомуникационната комисия, чийто проект е съгласуван с НСРТ. ДКД ще издава и лицензи за далекосъобщителна дейност на тези, които искат да разпространяват програми по ефира или кабела. Законовите разпоредби за лицензиране на радио- и телевизионни оператори постановяват едномесечен срок (от постъпването на документите), в който медийният съвет трябва да представи мотивирано решение по искания лиценз.
В края на март двата органа, от които зависи издаването на тапията, отчетоха събирането на документите за лицензиране. Сред общо 417 заявления медийните експерти преброиха 207 кандидата за телевизионна дейност, 141 от тях за кабелните оператори. Още след събирането на документите представители на комисията и съвета си признаха, че няма да спазят предвидения в закона срок.
От НСРТ обявиха, че първо ще обработят документите на кабелните телевизии, след тях кандидатите за ефир и накрая ще умуват върху лиценза за частна национална телевизия. Докато волята на медийния съвет се изясни, операторите се стремят да се представят като отличници. С нови имена и стари собственици телевизиите отхвърлят и се правят, че вече не помнят паяжините от кабели между блоковете и безразборните кражби на програми.
"Не сме се занимавали с пиратска дейност.
В същото време според членове на съвета огромна част от документите изобилстват от разнообразни грешки. След известно колебание НСРТ реши да уведомява кандидатите за пропуските и да им дава възможност да ги поправят. А това естествено също забавя процедурата.
"Кандидатстваме за лиценз за национална телевизия, разпространявана по кабелен път. Ще пуснем още няколко профилирани канала", обясни търговският директор на "Евроком" Росен Илчев. "София кабел" първа пусна на пазара пакет програми ("София кабел филм", "София кабел фолк", Канал 3 и "София кабел 1"), каквито сега подготвят и други оператори. "Подали сме всички необходими документи за национален лиценз. В момента предлагаме на нашите абонати 60 програми на цена 10 000 лева. 70-80% от приходите ни отиват за покриване на авторските права по програмите и 20 са печалба, от която се разпределят и другите разходи", пресмята Величко Найденов, съсобственик в "София кабел ИГ" АД.
"Всяка фирма от сдружението ни кандидатства за лиценз за кабелен оператор, а общо - за радио-телевизионна дейност", обясни управителят на "Варна кабел ТВ" ООД Стефан Панайотов. В сдружението влизат "Варна кабел инженеринг", ТВ къща "Гунчев", "Фаена" и "Скат", чиито съвместни усилия ще им позволят да произвеждат собствени програми и да излъчват заедно реклами.
Вестникарските престрелки между кабелните оператори, особено в провинцията, продължават. "Евротур" прави дъмпинг на таксите в "Младост". Ние не можем да сваляме цената, защото си плащаме за всичко и излъчваме 100% законни програми. Водим десетки дела, защото особено в провинцията се пиратства с популярни програми и хората не ги интересува дали "София кабел" работи законно или не. Чуждото пиратство бърка и в нашия джоб", оплаква се от нелоялна конкуренция и в столицата Величко Найденов.
По пазарните правила телевизионните бизнесмени се конкурират с програми и услуги, с които да привличат абонати. Софийски оператори вече разработват предлагането на Интернет по кабел. "Сравнително лоялна е конкуренцията при нас, въпреки че в условията, в които ни постави държавата, се делим на "те-лицензираните" и "ние-пиратите" и абонатите питат кой е законен и кой не, затова очаквам новите разрешителни", каза управителят на русенската телевизия "Делта" Владимир Ковачев.
Повечето шефове на кабелни телевизии твърдят, че чуждестранни инвеститори са проявявали интерес да ги купят или да работят съвместно, но преди получаването на лицензите подобни сделки трудно се осъществяват. По-големите български фирми пък изкупуват малки оператори в провинцията.
"Още през 1995 г. започнахме да окрупняваме бизнеса. Всеки ден купуваме малки мрежи. Целта ни е да създадем национална мрежа. Искам в близките десет години да окабелим цяла България", мечтае за бъдеща медийна империя Величко Найденов.
Засега обаче амбициите и надеждите на всички кабелни оператори се отлагат до издаването на лицензи, чието начало е неизвестно и за членовете на ДКД и НСРТ. В момента процедурата е спряла и очаква Министерският съвет да одобри проектонаредбата за лиценз. За приемането няма никакъв срок и всичко отново е в ръцете на мудния чиновнически апарат.
Кредити за предприемачите от Смолянския регион
Кредити за предприемачите от Смолян и региона отпуска местният клон на Обединена българска банка (ОББ). Фондация "Микрофонд" - Смолян (финансирана от "Отворено общество"), осигурява техническа помощ на кандидатите за банков заем. Това е стартът на тригодишна програма в подкрепа на малките и средните фирми в региона.
Информация за това как да се облече бизнесидеята в "подходящи дрехи", за да премине тя през ситото на кредитните инспектори, може да се получи по време на специалните безплатни курсове, организирани от фондация "Микрофонд". На тези семинари ще се обясняват правилата за изработване на бизнесплан и за маркетингово проучване. Ще бъдат разяснявани основните счетоводни изисквания, финансите на малката фирма, данъчното законодателство и възможностите да се ползва кредитната линия. Курсовете се организират всяка седмица или през седмица в зависимост от конкретните нужди на кандидатите. Фондацията прави и предварително пресяване на бизнесплановете, като застава зад добре защитените пазарни идеи.
На заем от ОББ - клон Смолян, могат да разчитат местни физически и юридически лица, които стартират или вече са подхванали свой бизнес. Общото изискване е броят на заетите във фирмата да не надхвърля 20 души. Няма ограничения за предназначението на кредита - средства се отпускат за производство, търговия или услуги, за оборотни или инвестиционни цели. Заемът обаче не може да се използва за лични потребителски нужди (за покупка на телевизор например) или за покриване на други дългове.
Максималният размер на отпуснатите средства при стартиране на нов бизнес е до 2000 долара, ако кандидатствате за първи път, и до 4000 долара при последващо кредитиране. Ако фирмата вече съществува и се развива успешно, може да се разчита на кредит до 3000 долара при първоначално кандидатстване и до 5000 долара при следващо теглене. Дали банката ще финансира отново една фирма зависи от развитието на бизнесидеята и от това дали кредитополучателят е обслужвал надлежно първия кредит.
Лихвеният процент е равен на ОЛП плюс 12% надбавка. Ако бизнеспроектът получи одобрение, трябва да се плати 0.5% от стойността на кредита за административни разходи при отпускане на заема.
Ако отпуснатите средства се използват за оборотни цели - сумата се възстановява в едногодишен срок. Инвестиционните кредити са двегодишни. Възможен е (но не е задължителен) гратисен период до шест месеца. Решението се взема конкретно за всеки бизнеспроект. Издължаването става на месечни вноски в съответствие с погасителния план. Отпускането на кредита се извършва по всички общовалидни правила, определени от законодателството.
Съдът ще реши как да накаже монополиста ВАЦ
Делото, което Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) заведе преди две години срещу немската медийна групировка "Вестдойче алгемайне цайтунг", приключи на 21 май, а до един месец се очаква решението на съда. Искът на антимонополния орган е да се обявят за недействителни дружественият договор за "Труд издателство" ООД и самото дружество, създадено между ВАЦ и "Медиа холдинг" АД за издаване на вестниците с марката "Труд". "Сделката по европейските стандарти", както всекидневникът на Тошо Тошев тогава определи продажбата си на немците, може би ще се окаже незаконна.
"Тройната експертиза, която поискаха от ВАЦ, показва, че към момента на извършване на сделката общият пазарен дял на издаваните вестници "Труд" и "24 часа" е бил 70.19%, от които на "24 часа" - 40.7%. И според отменения, и според сегашния Закон за защита на конкуренцията, и според разпоредбите на Европейската комисия, за да се извърши такава концентрация на стопанска дейност, като се създава дъщерно дружество, трябва да се поиска писмено разрешение на комисията. Немската групировка обаче не е поискала разрешение и е нарушила закона", обясни Димитър Кюмюрджиев, който отговаря за делото в КЗК. Защитата на ВАЦ отхвърля обвиненията и твърди, че "24 часа" е имал пазарен дял 30.99% на база продажба на вестниците. Според антимонополната комисия делът трябва да се изчислява според тиража на всекидневника. Допълнителното заключение на вещото лице потвърди, че в момента, когато е сключена сделката (на 21 февруари 1997 г.) пазарният дял на "24 часа" е бил над допустимите 35% и според чл. 3 ал.2 на отменения Закон за защита на конкуренцията ВАЦ е имал монополно положение на националния пазар.
От управата на немския медиен концерн замълчаха пред фактите. "Д-р Щерцинг не може да вземе сега отношение по процеса. Нищо ново не се е случило. Той ще коментира, след като стане известно решението на съда", отклониха въпросите към д-р Петер Щерцинг в бюро "Управители" на вестникарска група "България". От централата на ВАЦ в Хесен (Германия) обясниха, че собственикът Ерих Шуман засега също не се ангажира с официално изявление по делото. Адвокатът на медийната групировка Тодор Ненов бе лаконичен: "Вярвам, че ще спечелим делото. Ако решението на съда е негативно за нас, тогава ще мислим дали да обжалваме."
"ВАЦ твърдят, че трябва една година пазарният дял на една компания да е превишавал 35%, за да има санкция, което е неоснователно. Няма логика някой да нарушава закона цяла година и едва тогава да бъде наказан. Срокът на нарушение оказва влияние единствено върху размера на наказанието", обясни Димитър Кюмюрджиев. Добре е, че делото най-после приключи, други висящи дела по стария закон няма, радват се в антимонополната комисия. Юристи от КЗК пресмятат, че осем съдии са си прехвърляли процеса срещу ВАЦ, защото за българските прависти конкурентното право е непозната материя. "Ако дружественият договор се обяви за недействителен, трябва да се наложи и глоба. Според колеги обаче ВАЦ могат да бъдат глобени, без да се обявява недействителност. Сред вариантите на решение е и съдът да отхвърли иска, т.е. да постанови, че няма нарушение, но е интересно как ще се мотивира това", коментира Димитър Кюмюрджиев. Максималната глоба, която предвижда отмененият закон, е един милион лева, но това е минималното наказание, което може да получи немският концерн. След решението на съда от "малкия икономически съд" обещават и други интересни новини около монополиста ВАЦ.
Костов си побъбри с Европа
"Изненадан съм колко истини се крият от вас", шашна се (ни) "най-големият публичен лобист" в света проф. Дейвид Коен в интервю за вестник "Сега" миналата седмица.
Страстта на всеки млад американски репортер да рови в боклуците и да търси истината (която се крие) е присъща на много малко от българските му колеги. Журналистическите разследвания в нашите медии остават изключения. По света investigative journalism превръща разкриващия в герой. След трайното си недоволство от журналистическото братство подобна роля потърси за себе си българският министър-председател.
Разкритията на Иван Костов за "световните далавери", направени преди две седмици по време на премиерските воаяжи из Североизточна България, останаха несподелени от българските медии. Единствено вестник "Сега" тогава чу (и цитира дословно) тревогата на Иван Костов, че "в бежанските лагери в Македония има мошеничество в огромни мащаби, което, изглежда, е намерило варианти за съжителство със световните хуманитарни организации".
"Но нека отминат тези времена и тогава България ще бъде страната, която ще иска сериозна ревизия на световните хуманитарни организации, защото се тревожим, че там има нещо изключително нередно", предаде "Сега" амбициозните намерения на премиера да нищи световната корупция. Българското общество, което според последни проучвания все повече свиква с далаверите на родните политически герои, не се впечатли от управленската загриженост. Журналистите също.
Затова седмица по-късно министър-председателят, недочакал края на войната в Югославия, потърси нова трибуна за притесненията си. На 25 май италианският всекидневник "Стампа" осъмна със заглавие "Някой спекулира с бежанците". "Известният журналист" (по "Свободна Европа") Маурицио Молинери измъкна от разговора на Иван Костов с италианския му колега Масимо д'Алема в Рим новината, че "твърде много хора печелят от хуманитарните помощи". Подозренията бяха подкрепени от историята за самолета-цистерна със 125 тона чешмяна вода, вместо с минерална, който кацнал в Скопие, и със сравнителния ценоразпис за евтината българска (2.70 долара) и скъпата ООН-помощ (15 долара) за косовските албанци. "Хуманитарните акции, които са зле организирани, попадат в ръцете на сръбските власти, които ги разпределят по свое усмотрение често на семействата на военните и дори на самата югославска армия", преразказва проучването (чиито източници Костов не съобщава) "Стампа". Хуманитарните акценти за съдбата на бежанците - "как ще карат зимата, кой ще ги храни, кой ще възстановява домовете им", от разговорите между премиерите се отпечатаха по страниците на италианските всекидневници.
Тревогите на министър-председателя за липсата на план за бежанците бяха съпроводени с традиционните послания (молби) към Европа. В интервю за осведомителната агенция "Кронос" Иван Костов изрази надежда, че Италия ще подкрепи идеята преговорите на ЕС с България да стартират в началото на 2000 г. "Войната е демонстрирала значението на България за НАТО", обясни Костов на италианците чрез "Кронос". Два дни по-късно големите евро и атлантически надежди на страната ни бяха споделени и с немската аудитория. По час време, според предварителната си програма за визитата в Бон, беше предвидил премиерът за срещи с журналисти от вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" и от немската CNN - N-TV.
Липсата на външнополитически маркетинг на България политиците обикновено се стараят да компенсират със своите редки изяви в западните медии по време на официалните си визити. На читателите на "Франкфуртер алгемайне цайтунг" Иван Костов продаде образа на България като на страна, която в региона е "най-напреднала в процеса на демократизация и реформи; държава, на която може да се разчита за осъществяване на плановете за следвоенна стабилизация и икономическо възстановяване".
Докато в София президентът Петър Стоянов срамежливо обясняваше на гръцкия си колега "България не е натовска държава и затова не може да дава съвети на пакта дали да прекратява бомбардировките или не", в Бон премиерът тръбеше "ЕС и НАТО могат да разчитат на пълна подкрепа от България по отношение на югокризата. България е държава, която е способна сама да гарантира своята сигурност и ще бъде в състояние да участва в бъдещите мироопазващи сили в Косово", молеше за помощи за Македония и увещаваше Йошка Фишер и Герхард Шрьодер да ни отворят по-бързо вратите на обединена Европа.
В Македония пресата разчиташе положителните знаци в "безпрецедентния случай" (по Би Би Си) и "нов начин" (по "Дневник") на съвместното честване на 24 май в Рим от Любчо Георгиевски и Иван Костов. В България репортерите се радваха повече на жълтите новини от Ботуша. Поведението и образът на премиерската щерка Яна отклониха вниманието от папа Йоан- Павел Втори, Масимо д'Алема, Романо Проди. Вместо с външнополитически анализ най-тиражираният всекидневник "Труд" се отчете с правилата "Протоколът задължителен за държавника". Бившият шеф на Единния държавен протокол д-р Борис Джибров споделяше "някои мисли и асоциации с миналото". Нощното издание на ВАЦ обаче обяви "щерката на Костов събра очите на римляните", и се отчете с ефектна снимка на "красивата дъщеря на премиера, която е негово подобрено с финес издание". Никои не се интересуваше от "световните далавери".
Някои опитаха с вътрешни... Журналисти от "Сега" изровиха "суперразобличението" "Костов и Михайлова ни будалкат за ЕС? " от коментара на радио "Дойче веле", който попари политическите надежди за членството на страната ни в ЕС - не през 2000 или 2003, а може би през 2010 г. Премиерът Костов обаче вече беше доверил на италианския вестник "Месаджеро"- "имам чувството, че първо ще ни приемат в НАТО, а едва след това в ЕС", и затвърди усещането от изповедта си "вътрешно какъв съм аз може би никога няма да се разбере".
"Майкрософт" открива ловния сезон за пирати
За повечето български компютърни потребители датата 1 юни ще бъде начало на не особено приятен период в техния живот. От началото на следващия месец световният софтуерен монополист "Майкрософт" слага точка на своята кампания за легализиране на нелегално инсталираните копия на своите продукти у нас. Ако се вярва на първоначалните закани на корпорацията, оттук нататък всеки притежател на пиратски софтуер ще трябва да живее в непрестанно напрежение дали съвестен чичо в униформа няма да похлопа и на неговата врата.
Независимо от това дали "Майкрософт" блъфира със заплахите си за повсеместно тършуване из офиси и домове, масираната медийна кампания постигна доста голям психологически ефект. Собствениците на много фирми предпочетоха да си закупят по някое лицензирано копие на операционната система Windows и офис-пакета Microsoft Office само и само да не се разправят с не особено сговорчивите, а често и доста меркантилни представители на правоохранителните органи. Все пак доста по-евтино за една неголяма фирма е да плати по 109 долара за няколко софтуерни лиценза, отколкото да предлага подкупи по командната верига на санкциониращите го чиновници.
Организаторите на кампанията за легализация на пиратския софтуер твърдят, че за три месеца са успели да намалят потреблението на пиратски софтуер у нас между 7 и 10 процента.
Мозъкът на операцията срещу компютърни пирати у нас се нарича Велизар Соколов, шеф на АРСИС Консултинг, председател на Сдружението на издателите на бизнессофтуер (BSA), но е известен повече като Заки от дует "Авеню". Заедно с шефа на "Майкрософт" за България Бо Круз и маркетинговия мениджър за Източна Европа Тамер Ерзурумлу преди около три месеца той изненада компютърната гилдия у нас с планирани драконови мерки срещу пиратството.
Със своята офанзива компанията на Бил Гейтс обаче може и да превърне всички неплатежоспособни българи в компютърни неандерталци, като ги лиши от възможност да използват голяма част от софтуерните продукти. Без операционната система на "Майкрософт" потребителите с по-ограничени познания в компютърната сфера ще трябва просто да целунат за сбогом своите машини. Ако се откажат от системата Windows, българите ще бъдат принудени да се откажат и от по-голямата част от приложния си софтуер. Алтернативни операционни системи действително съществуват, но имат твърде ограничено разпространение и производителите на програмни продукти не винаги правят адаптирани версии и за тях. Така вместо да приучат потенциалните български клиенти към уважаване на интелектуалната собственост, бизнесакулите на "Майкрософт" вероятно ще изритат повечето от тях от все още зараждащото се у нас информационно общество. Би било целесъобразно хората на Бил Гейтс да диференцират домашния от корпоративния потребител. Засега обаче те предпочитат добре изпитаната във времето тактика на моркова и тоягата.
Сред по-просветените потребители шумното дрънкане на оръжие от страна на "Майкрософт" има по-скоро обратен ефект. Много от тях се преориентират към използването на безплатната операционна система Linux и текстообработващия пакет Star Office, който по нищо не отстъпва на своя събрат в "Майкрософт", но за разлика от него може да се използва свободно за домашни нужди. Този вариант обаче обикновено е неприложим за по-големите фирми, тъй като е свързан с тотална пренастройка на компютърната мрежа, евентуална загуба на данни, ново обучение на персонала и т.н. В много случаи тази процедура може да се окаже по-болезнена, отколкото "клякането" пред ултиматума на "Майкрософт".
За домашните потребители обаче бойкотът на Бил Гейтс вероятно ще е най-приемливият вариант. Атакуването на частни жилища ще ангажира твърде много време и ресурси на правоохранителните органи. Освен това "Майкрософт" е частна корпорация и не се опитва да раздава справедливост, а да увеличи печалбите си. Тя с нищо няма да спечели, ако вкара няколко българи зад решетките и ги превърне в престъпници. В крайна сметка компютърното пиратство не е изкоренено дори и в САЩ. Основната цел на легализационната кампания са онези корпоративни клиенти, които биха могли да си платят - големи предприятия, банки, държавни институции и т.н. От друга страна, гонението на софтуерните пирати ще има негативен отглас в българското общество, което в общи линии толерира използването на нелицензирани програмни продукти. В този смисъл демонстративни софтуерни "Комар"-и на МВР с маскирани командоси и пушки помпи са доста нецелесъобразни от гледна точка на общественото мнение, особено с оглед предстоящите местни избори през есента.
Доста цинично ще бъде правителството, което, преди да бъде амнистирано от "Майкрософт", на практика беше най-големият софтуерен пират, да тероризира своите данъкоплатци в интерес на една частна компания. Нелепо е Министерският съвет да узаконява всичките си пиратски програми за смешната сума от около 500 000 долара. Ако вземем като изходна точка лицензионната цена за Windows 95 от 109 долара, това означава, че са лицензирани по малко от 5000 програми продукта. А ако приемем също, че на всеки чиновнически компютър има инсталиран Microsoft Office или поне Word, простата сметка сочи, че лицензирането засяга не повече от 2000 компютъра. За сравнение може да се отбележи, че само в системата на МВР работят около 75 000 души. Така че колкото и да отрича, държавната администрация си остава най-големият нарушител на авторските права в сферата на софтуера. На практика и хората от "Майкрософт" не могат да кажат какво попада под общия знаменател "държавна администрация". Не е съвсем ясно дали амнистията засяга само чиновническите структури или и предприятията със 100% държавно участие от типа на НЕК, БТК, БДЖ и т.н. Единственото нещо, с което правителството може да откупи правото си да пиратства софтуер, е възможността му да окаже силово съдействие на "Майкрософт" в агресивната му "маркетингова" кампания на родна земя. Това обаче ще предизвика сериозна негативна реакция сред представителите на частния сектор, които са принудени да се ослушват за звука от щракащите белезници на "Майкрософт".
По всяка вероятност хората на Бил Гейтс и българското правителство ще се ограничат до офанзива срещу най-платежоспособните фирми, които няма да пострадат чак толкова много от разходите по инсталирането на легален софтуер. Веднага след края на кампанията хората на BSA ще изпратят уведомителни писма до 27 банки, с които ще предложат на техните ръководства да подложат компютърните си мрежи на специална инвентаризация. Специалисти на асоциацията ще проверяват лицензите на софтуера и ще удостоверяват, че той се използва правомерно. По този начин хората от "Майкрософт" и BSA намекват на банкерите, че ако не решат въпроса с авторските права на програмните продукти, ще ги дадат директно на полицията. Подобна схема вероятно ще се приложи и за други големи фирми, които все още уточняват броя на компютрите си и на програмните продукти, за които искат да купят лиценз. Маркетинг-мениджърът на "Майкрософт" за Източна Европа Тамер Ерзурумлу, намекна, че вариантът с инвентаризацията ще се прилага в периода юни-юли. Това, изглежда, означава, че органите на реда ще се въздържат от наказателни операции преди края на лятото, въпреки че имат правно основание за това. След 1 юни обаче клиентите на "Майкрософт" ще бъдат принудени да си купуват продуктите на Бил Гейтс без 60-процентовата отстъпка.
Краят на легализационната кампания е добре дошъл и за държавната администрация. Гоненията срещу софтуерните пирати могат да бъдат един добър повод за притискане на неудобните пазарни субекти. Благодарение на Закона за авторското право и Наказателно-процесуалния кодекс правоохранителните органи могат да конфискуват компютрите на всяка заподозряна фирма като доказателствен материал. Както е широко известно, българската съдебна система не работи с най-бързите темпове. Предварителните проверки и следствените дела обикновено се точат с години. Така че дори заподозреният в софтуерно пиратство да се окаже невинен, след края на процеса неговите компютри ще представляват морално остаряла и ненужна купчина желязо.
Интелектуалците продължават да се държат като актьори
Румен Леонидов пред "Капитал"
- Шокът лично за мен дойде от това, че за един месец от XXI век, където се усещах - време на територии без граници, държави без граници, обща валута, общи хуманни стойности, въобще една новокласическа система на новия свят, дошъл след рухването на Стената, изведнъж усетих, че се връщаме с половин век назад... И не само защото бомбите са много близо до нас, те и преди не бяха толкова далеч, а защото осъзнах, че интелектуалецът, какъвто и да е - дали си въобразява, че е такъв или не, е абсолютно безпомощен за пореден път. Затова ми се стори много неадекватна реакцията на хора, които се разделиха на два лагера - да казват да или не. Отново се връщаме в средата на века и отново започваме да се държим както при социализъм.
Не искаме да разберем някои обективни неща - колкото за това да е мъчно на някои от нас, малките хора, от които нищо не зависи. Явно преходният период след падането на Берлинската стена няма да завърши толкова скоро. Идва нещо съвсем различно - независимо че войната формално ни върна в средата на века, идва краят на ООН, идва краят на статуквото, което много бързо се самоизчерпа - интегрирането на новите демокрации в цивилизования свят. Има неща, които не можем да спрем като развитие, колкото и да говорим за морал или неморал. Както нищо неморално няма да изчезне една България след 110 години, след като са изчезнали много по-големи държави и много по-изискани и високи общества. Не можем към историята да се отнасяме с критериите морално и неморално. Можем само да я обсъждаме. Тя се движи от само себе си. Има процеси, които не могат да бъдат управлявани или поне се управляват от много различни фактори, включително икономически, стратегически, геополитически.
- Изчезна цяла една кохорта от псевдоинтелектуалци, които бяха издигнати благодарение на телевизията и радиото и ограничената партийна преса в онези години, които по-младите вече не си спомнят, но ние, от средното поколение, много добре знаем. Тези хора вече ги няма на сцената, но тези, които останаха, също са плод на този социализъм. Рефлексите, които и сега заработиха, доказват, че интелигенцията като цяло не е готова да води нормален диалог. Тя не може да проведе нормален разговор помежду си, да води нормален разговор с хората около себе си.
В медиите се питат едни и същи хора, новите лица са много малко или са почти никакви. Уж се търси експертното начало, но, общо взето, какъв експерт може да бъде един поет или един писател? Той може да бъде морален или неморален. Може да бъде бездарен или талантлив. Той не може да бъде експерт и инерцията да се бунтува, да се обажда, да се правят писма, колективни петиции за или против са толкова отживели неща... Самият факт, че известни "интелектуалци" се събират под едно писмо, това вече показва, че те никакви интелектуалци не са. Ние повече слушаме сега какво ще ни кажат хората, които се занимават с прогностика, философия, социология и с един общ футуризъм на запад, отколкото нашите доморасли философи и интелектуалци. Първо, нямаме инструментариум към хората около нас, защото смятаме, че нашата дума е най-решителната. Самият факт, че писатели и поети продължават да се бъркат в оценката на политиците, напомня времето преди десети ноември, когато намеквахме едно или друго несъгласие или се подписвахме в общи декларации. Тогава беше естествено, стадното чувство на страх беше много силно - имаше опасност индивидуалната съпротива срещу режима да коства работата, бъдещето и може би живота... - Това е първо проблем на естеството на самия интелектуалец. Националният отбор по футбол победи преди години, защото беше изграден от професионалисти.
Нашият интелектуалец не е светнат, общо взето, за своята функция. Или се изживява с остарели функции от времето на социализма. Какъв професионализъм може да има, когато не се изслушваме един друг. Или ако се изслушваме, то е, когато не сме пред камерите или микрофоните. Интелектуалците се държат като актьори, а не като интелектуалци, които би трябвало да гледат трезво нещата и да подлагат събитията на анализ, който да преведат на един нормален език - езикът, който да стигне до повече хора.
Защото един от основните проблеми на нашата нация е, че тя не разбра за какво става дума - не само сега, по време на войната, а въобще с промените.
Приемам, че на негласуващото мнозинство му е ясно, въпреки че дълбоко се съмнявам, какво става в България и че то е отвратено от политическите нрави. Това би било добрият вариант. Но това, което става в София, не достига до малкия, обикновен, нормален човек в малкия град. Дали защото там трудно се променят нещата, дали защото партийните интереси са обикновено над местните, но потенциалната енергия на хората от малките градчета, които са по-патриархални и са запазени от "разгула на демокрацията", както беше модно да се казва, тази енергия не се използва. До нея се стига само ако трябва да се гласува.
Сега се замислят училищни настоятелства. Ако това стане, ще бъде много хубаво. Тогава може би най-после нормалните хора, не тези, които се стремят към политиката, ще се върнат към забравените ценности.
- На българския дух, на българските традиции, отношението към просветата... - Това не е запор. Той не е фактически, но на практика може да се каже, че няма връзка. Това, че съществува Интернет, не значи, че влиза във всеки дом.
- Друг е въпросът доколко тези радиа и телевизии достигат до обикновения човек. Електронните медии не стигат до него, защото се изживяват по същия социалистически начин, както се изживяваха преди това. Промяната е, че днес по тях вече говорят повече политици, но ако се вгледаме в програмата на радиото и телевизията, освен частните, ще видим, че те въобще не могат да бъдат част от битието на днешния българин. Затова има хиляди причини. Но така или иначе българинът, след като сутрин не си пуска радиото, а вечер в девет часа си загася телевизора и няма нужда да чуе нищо след филма, това показва, че една основна негова черта - да обсъжда политиката, е изчезнала.
- Те са свързани. Защото, ако имаме малко достойнство, независимо че се смятаме за много велики, ще признаем, че любопитството изобщо към живота изчезва, не само към околния живот, но и любопитството към живота като клюка, да не говорим за любопитство към държавния живот, към общонационалния живот. Това не е толкова трагично. Това са процеси, които са неовладяеми, но въпросът е да не им се помага. Мисля, че нашата интелигенция не знае как да достигне до повече хора. Тя е разделена на два или три лагера, тя е свикнала да хленчи, да се оплаква, да иска... Няма защо да се лъжем - ние, включвам и себе си, бяхме доста разглезени от социализма. Тогава в партията кърмилница трябваше да си отглеждат послушни и подчинени гласове. И успяха. Самият факт, че ни обръщаха внимание, разви изключителна суета у всеки от нас. Сега, когато никой не ни обръща внимание - нито публиката, нито аудиторията, нито малкият човек, нито големият човек, една голяма част от интелигенцията само чака някакъв повод, за да се подпише под поредното писмо и да се прави на интересна. В това има несериозност. Мъже на по 50 години продължават да се изживяват като ощипани моми, защото младите не ги харесват или правителството не ги харесва, или еди-кой си чиновник от Министерството на културата не им дава пари.
Трагичното е следното: част от нашите интелектуалци, свързани не с художественото творчество, са доста измислени. Знаем хора, които по време на социализма са отишли веднъж или два пъти на запад, чели са някакви лекции и се върнаха с огромно самочувствие на хора, които вече са превзели западните университети. Тези университети просто са много и всеки що-годе кадърен човек може да води курс в тях. Имам познати, които водят в момента лекции във вашингтонския университет, където, стига да се съберат 14-15 души слушатели, няма проблем дори цяла година да се плаща на преподавател.
Тези, които се занимаваха с художествено творчество, също в голяма част изчезнаха от хоризонта по съвсем разбираеми причини. Публиката има много по-големи шансове да търси преводни четива, тя се разслои, вниманието се промени. Вината, ако търсим изобщо вина, трябва да потърсим в себе си. Дадохме ли си сметка, показахме ли се реалисти за това какво загуби интелектуалната ни окраска и суета от промяната през тези десет години? Загубихме много, но мисля - справедливо. Не можем да стигнем до нови аудитории - нито до малкия, нито до средния, нито до големия човек. И за това не са виновни политическите цветове... Трябва да разберем, че поне докато не се появят нови професионалисти, хора, които са играли в други "отбори" или поне могат да играят наистина тази игра, ние ще бъдем рота от пенсионирани интелектуалци. И няма нищо обидно в това да сме на изживяване.
- Не, просто обществото има много уши и не иска да слуша, да кажем, моя глас. Защо точно моя глас, или на Пантев гласа или на друг някой? Дори на Елин Рахнев, който е много млад. То не желае да ни слуша нас - то има свои проблеми. Но избирателно подхожда. Това, че едно време имахме огромна и едноактна хомогенна маса от уши, една част от тях на ДС, е минало. И първо хората, които работим с мозъка, трябва да забравим това минало. Това време свърши. Край. Трябва да слезем на земята, да видим, че няма да ни четат, че книгите ни ще излизат в 1000 броя тираж, че може да не излизат. Че обществото може и без нас. Проблемът е как да бъдем в себе си не само по-благородни, но и да сме готови да приемем предизвикателствата на по-младите. Да не реагираме на тяхното присъствие като опасност за нашата територия... Както ние навремето изживявахме радостта си в "Литературен вестник" с Ани Илков, Стефчо Десподов, Владо Левчев, всяко поколение има право на своя шанс да се израдва на свободата и после да разбере, че тя е един страхотен капан... Картофена салата с краставици и домати
1 кг картофи, 125 г пилешки бульон, 7 с.л. оцет, 1 краставица, 500 г домати, 1 с. л .сладка горчица, 1 с.л. люта горчица, 125 г олио, 1 връзка пресен лук, 1 връзка копър, сол, пипер, малко захар.
Картофите варя в подсолена вода 20 минути и ги обелвам, докато са топли. Кипвам бульона с 5 с.л. оцет, захарта и пипера и заливам нарязаните на шайби картофи. Необелената краставица измивам, разполовявам по дължина, изстъргвам с лъжичка семчестата част, която няма да ми трябва и нарязвам на малки кубчета. Доматите също така нарязвам на кубчета, като предварително съм им отстранил семчестата част. Двата зеленчука овкусявам със сол и пипер.
Разбърквам в купа двата вида горчица с олиото и останалия оцет, добавям тънко нарязания лук, доматите, краставиците и накълцания копър. Изваждам напоилите се с бульон картофи с решетъчна лъжица, добавям ги към другите продукти и разбърквам внимателно. Оставям салатата да престои 30 минути. Ако е нужно, доовкусявам със сол и сервирам.
"Сааб" комби:
Елегантност пред функционалност
Цели 21 години феновете на шведската фирма "Сааб", известна повече с производството на бойни самолети, трябваше да чакат премиерата на ново комби. С този модел скандинавците решително късат с много от традиционните си догми. Дизайнът за разлика отпреди е закръглен и мек. Задната част прелива в каросерията хармонично. Дори за специалиста е трудно да открие приликите и разликите между лимузината и комбито от същото семейство. Естествено това е търсен ефект. Контрастиращо противопоставяне на другия шведски производител - "Волво". Но ръкавицата се хвърля и към конкурентните модели в топкласата на комбитата - "Мерцедес Т" и "БМВ 5 туринг".
Елегантната каросерия има и отрицателни страни. Ако петте места за пътниците са заети, обемът на багажника - 416 литра, е твърде скромен. Дори при обръщане на задните седалки откриващата се 1490 литра площ е с близо една четвърт по-малко от тази на конкуренцията.
Явно шведите не се притесняват от тези факти. Според маркетинговите стратези на фирмата "Сааб 95 комби 3.0 V6" не е автомобил за пренасяне на тежък и обемен багаж, а атрактивна симбиоза на кола за свободното време и пълното удоволствие при каране. Това личи от удобните седалки, пространството за пътниците, пълния комфорт за пътуващите.
Шведите се отказват от още една традиция - четирицилиндровите двигатели със или без турбокомпресор. Още един плюс за привържениците на скандинавската марка. Трилитровият шестцилиндров двигател работи изключително спокойно и е много еластичен в цялата гама на оборотите. Ускорението от 0 до 100 км/ч за 8.7 секунди напомня постижение от класа на спортните автомобили. Старата максима обаче, че всяко удоволствие се заплаща, тук е напълно в силата си, средният разход за 100 километра пробег - 12.6, е също така внушителен.
Окачването на "Сааб 95 комби 3.0 V6" хармонира напълно с качествата на мотора. Въпреки теглото (натоварена е над 2 тона) и размера на каросерията (4 метра и 80 сантиметра) управлението е лесно и директно. Возията е компромис между спортни характеристики и комфорт за пътниците независимо от пътната настилка. Капка катран в меда на еуфорията на купувачите безспорно ще бъде цената от малко над 40 000 щатски долара.
Искате ли да ви закрият предприятието
Как ще отговорите, ако ви бъде зададен подобен въпрос? Разбира се, с не. Обратното би било проява на мазохизъм. Никой нормален човек не би тръгнал да иска заводът, в който работи, да бъде обявен в ликвидация.
През миналата седмица стана известно, че работниците от "Кремиковци" не са мазохисти. Или поне по-голямата част от тях. По поръчка на правителството в комбината е било извършено експресно проучване от социологическата агенция "Алфа рисърч", съобщиха източници от Министерския съвет. Допитването е трябвало да установи какви са настроенията в най-голямото предприятие във връзка с реалната опасност "Кремиковци" да бъде затворен. Само допреди седмица приватизацията на комбината изглеждаше невъзможна и правителството се канеше да го обяви в ликвидация. Очакваше се лошата новина да бъде съобщена на работниците лично от министрите Александър Божков и Муравей Радев. Сигурно за да се смекчи ефектът от подобен ход, са били потърсени услугите на нетрадиционни средства. Експериментът е любопитен, доколкото у нас подобна мозъчна атака се извършва за първи път. На ключовия въпрос 91% от запитаните са отговорили, че "Кремиковци" не трябва да се закрива, 6% смятат, че комбинатът "трябва да бъде ликвидиран, но да се обяснят перспективите", други 3% са без мнение по въпроса. Последният възможен отговор - "Кремиковци" трябва да се закрие, обясненията са излишни", е събрал 0%.
В купа от въпроси е бил включен и този за доверието в синдикатите. Резултатите тук са по-интересни. Напук на напъните за синдикална съпротива против затварянето на "Кремиковци", 66% от запитаните металурзи смятат, че профсъюзните лидери в комбината "се интересуват от собствено облагодетелстване", 43% смятат, че синдикатите "действат в интерес на мениджърския екип", и само 12% вярват, че те защитават интересите на работниците. Както и в "Панорама", сборът от процентите е надхвърлил сто, тъй като запитаните са давали повече от един отговор.
Диалектика
През последните седмици министърът на околната среда
Миналия четвъртък шефът на Българска телеграфна агенция
Откакто премиерът Иван Костов обяви, без да споменава имена, че затвор грози депутат - кредитен милионер, независимият народен избраник
В края на финала за Шампионската лига между "Байерн Мюнхен" и "Манчестър Юнайтед" коментаторът на БНТ започна да изразява благодарностите си на всички, помогнали за осъществяването на прякото предаване от Барселона. Между другото
ВИЦ НА СЕДМИЦАТА
Попитали министъра на околната среда Евдокия Манева:
- Госпожо министър, защо напоследък валят толкова много киселинни дъждове и градушки?
След кратък размисъл г-жа Манева отговорила:
- От времето е!
Запитали наскоро радио Ереван как се казва човек, който вее вафли.
"Муравей", отговорило арменското радио, без да се замисля.
Министри викат за "Левски"
В началото на кратката работна седмица в една не много уютна спортна зала се събра внушителна част от правителството. Поводът бе баскетболният мач между "Левски" и "Черно море" - Варна. Вниманието привлече първо финансовият министър Муравей Радев, който пристигна заедно с шефа на Централна кооперативна банка Стоян Александров. Двамата корифеи на финансовата наука се сляха с немного чистоплътната тълпа. Министърът и шефът на частната банка седнаха на третия ред и без много шум загледаха завързания мач. Не след дълго към тях се присъединиха още държавни мъже, и то не кои да е, а двама вицепремиери. За момент присъстващите фотографи бяха приковани от пристигането на Евгений Бакърджиев и Веселин Методиев.
Явно отборът на "Левски" се нуждаеше от подкрепа от страна на държавните мъже заради доста проблемните им мачове с отбора на "Черно море". От пет възможни мача резултатът е две на две и при това последният мач ще се играе във Варна. А и поне един отбор със син цвят на фланелките все още има шанс да стане шампион предвид сагата ЦСКА - "Литекс" от близките дни.
Накратко
Изпълкомът на БФС отхвърли жалбата на "Левски" за случая с Албан Буши, който според "сините" играл неправомерно за "Литекс" в дербито на Герена, завършило 0:0. В отсъствието на президента на съюза Иван Славков, който е в чужбина, изпълкомът се позова на устава и постанови, че не може да отмени решението на Апелативната комисия за намаляване наказанието на албанеца. Комисията позволи на Буши да излезе срещу "Левски", като в началото на месеца промени наказанието му от шест на две срещи, въпреки че по наредба решението на Дисциплинарната комисия е по точка, която не подлежи на обжалване. В изпълкома обявиха, че няма депозиран официален доклад в протест срещу решението на Апелативната комисия.
Европейската квалификация България - Англия ще се играе на 9 юни от 19.25 часа на стадион "Българска армия" в София. Билетите ще бъдат пуснати в продажба в началото на месеца. На 18 август на националите им предстои контрола с Украйна в Киев, на 6 септември е евроквалификацията в Швеция, а на 10 октомври посрещат Люксембург. В средата на декември ще се търси участие на нашите в турнира на Азия или Африка, с което ще приключат изявите за 1999 г. Догодина украинците ни връщат визитата, като мачът е на 26 март. За 26 април е предвидена контрола с Белгия, а между 10 и 20 юни националният отбор ще участва на турнир в Япония.
Халфът на ЦСКА Милен Петков бе обявен за играч No1 на първенството в България в анкетата на Профилигата, проведена между старши треньорите и капитаните на 32 отбора в "А" и "Б" група. Футболистът бе награден с "Форд Фокус", като луксозното возило му бе връчено на почивката на финалния мач за купата на "Форд Мото-Пфое" на стадион "Българска армия".
Тереза Маринова изравни собствения си най-добър резултат в света за сезона в тройния скок на турнира "Агора", който се обяви за наследник на "Народна младеж". Възпитаничката на олимпийския шампион Христо Марков постигна 14.64 метра и спечели четири милиона лева след отличното си представяне на стадион "Васил Левски".
Фергюсън, Бекъм и Шмайхел - трите кита на новия шампион
Трима души имат ключово значение за европейската титла на "Манчестър Юнайтед". Селекционерът Алекс Фергюсън вече е обявен за най-добрия британски треньор за всички времена. Полузащитникът Дейвид Бекъм гледа към приза "Златната топка" за най-добър футболист на Европа. А вратарят Петер Шмайхел сложи край на блестящата си кариера по подобаващ начин.
Първият човек, който донесе европейската титла на английски клуб ("Манчестър юнайтед"), бе сър Мат Бъзби. Той почина на 84-годишна възраст през 1994 г. Човекът, който донесе втората КЕШ на "Юнайтед", Алекс Фергюсън, има пълното право да претендира за същата титла. Мнозина английски специалисти вече го обявиха за безспорно най-добрия британски треньор. Той успя да върне гордостта на Англия по европейските футболни терени след успеха над "Байерн". Титлата на "Юнайтед" е първият европейски трофей за английските отбори след края на наказанието заради трагедията на стадион "Хейзъл".
За 13 години в "Манчестър юнайтед" Фергюсън спечели общо 13 трофея, а в кариерата му са общо 28. Тя започна през 1978 г. в "Абърдийн". След като се присъедини към "Юнайтед" през 1986, той не успя да спечели нищо до 1990 г. Оттогава той донесе на клуба пет шампионски титли, четири национални купи, една купа на лигата, пет суперкупи на Англия, една купа на УЕФА и една суперкупа на Европа. Тази година отборът му направи уникален трипъл. Качествената му работа на "Олд Трафорд" накара президента на клуба Джон Едуардс да поднови договора му до юни 2002 г. с годишна заплата от 1.5 милиона паунда. "След края на този договор Алекс ще е бил с нас вече 16 години. Забележителна кариера в съвременния спорт. Тогава той ще бъде и най-успелият мениджър в историята на "Юнайтед", каза Едуардс при подписването на договора.
Мнозина днес сравняват постиженията му с тези на легендарния Мат Бъзби. След успеха над "Байерн" обаче мнозина са склонни да твърдят, че този отбор е по-добър от тима през 1968 г., в който играеха Боби Чарлтън и Джордж Бест. Фергюсън успя да направи "Юнайтед" от сбор от играчи безспорен европейски шампион. От състав, който от време на време се бореше за някоя купа, сега постоянно атакува всички трофеи. "Във всеки мач ние играем атакуващо, защото вярваме, че можем да спечелим", казва Фергюсън.
С играта си за "Манчестър юнайтед" Дейвид Бекъм направи заявка за "Златната топка" през тази година. Още преди финала в Барселона Пеле бе заявил за него, че е един от тримата най-добри футболисти в момента заедно с бразилеца Ривалдо от "Барселона" и французина Зидан от "Ювентус".
Бекъм е от този сорт футболисти, от които зависи играта на целия отбор. Обикновено се подвизава като атакуващ десен халф, но срещу "Байерн" бе принуден да играе като типичен плеймейкър. "Той игра много добре през този сезон. Много е различен от останалите двама и има голямо значение за отбора. Работи много, има добро виждане на играта и притежава точен пас. На такъв футболист като него му трябва свобода. Дайте му свобода, защото той знае какво да прави с нея", заяви Пеле в Барселона.
Във финала на Шампионската лига Бекъм раздаде 27 точни подавания и сбърка девет. Отне девет пъти топката от противника.
Финалът срещу "Байерн" бе последният за датския вратар Петер Шмайхел с екипа на "Юнайтед". На 36 години той постигна най-големия успех в кариерата си - купата на европейските шампиони. Вдигна трофея пръв в отсъствието на титулярния капитан Рой Кийн.
В този двубой Шмайхел не бе убедителен, особено при гола на Баслер в петата минута. След това обаче се раздаде и дори участваше в разбъркването при попадението на Теди Шерингам в 90-ата минута.
През годините Шмайхел бе човекът, който даваше сигурност на защитата. Още през ноември обаче обяви, че този сезон ще бъде последният му, тъй като иска да се оттегли като най-добрия вратар в света. В последните месеци даде сигнали, че е възможно да преосмисли решението си и да помисли за ново продължение на договора. Решението му обаче се оказа окончателно.
90 сек. осмислиха Шампионската лига
Представете си идеалния финал на Шампионската лига. Ето един пример. Съперниците са най-популярният английски клуб "Манчестър юнайтед", който се класира на финала за първи път от 31 години, и най-популярният германски отбор "Байерн" (Мюнхен), който не е играл за купата от 12 години. Мястото на събитието е стадион "Ноу камп" в Барселона, чийто капацитет е 90 000 зрители. Съдия е топреферът на Италия Пиерлуиджи Колина. Драматичен обрат в последните две минути на мача. Това вероятно е мачът, за който сте мечтали.
Развоят на събитията на стадион "Ноу камп" показа истинският замисъл на Шампионската лига. Зрелищна, интригуваща, качествена, непредвидима, печеливша. За първи път в историята на Шампионската лига на финала играха два отбора, които не бяха първенци на своите страни за 1998 г. Те обаче са топсъставите на Англия и Германия в момента. "Манчестър Юнайтед" спечели шампионската титла и Купата на Англия, а "Байерн" стана предсрочно шампион на Германия. И двата тима този сезон се възползваха от правилото, че класиралите се на второ място отбори от осемте най-добри първенства в Европа имат право на участие в Шампионската лига. От следващата година кръгът на участниците се разширява. Така например Италия ще бъде представена от четири отбора. Основната схема вече ще е от 32 състава. Това обаче няма да бъдат само шампионите на съответните страни, както бе доскоро, а 32-та най-добри отбора в Европа. Те ще си разделят 400 милиона долара от телевизионни и рекламни права.
Схемата ще бъде проста. Всеки отбор, който се класира в основния турнир, ще получи по един милион долара. За всеки мач се полагат по 333 хиляди долара, като за победа се полагат още толкова, а за загуба - 166 хиляди долара. Отборите, които продължат, ще вземат между 2.6 и 6.6 милиона долара.
Тази промяна на финансовите параметри стана възможна благодарение на изключителния успех на лигата до този момент и на натиска, който големите клубове оказаха на УЕФА. И досега обаче участниците в най-престижното клубно състезание на Европа не получават малко. "Манчестър Юнайтед" получава 3.3 милиона долара премия, а "Байерн" - 2.6 милиона долара. Също така всеки от двата финалиста ще вземе и 25 процента от приходите от билети, което се очаква да бъде към един милион долара.
До финала в Барселона всеки от двата финалиста вече е заработил по осем милиона долара. Освен това много сериозни са приходите от входни билети, а двата клуба имат средно по 45-50 хиляди зрители на мач. След рекапитулацията на постъпленията "Юнайтед" и "Байерн" ще получат и процент от приходите от телевизионни права. Само срещата им на "Ноу камп" бе проследена от около 250 милиона телевизионни зрители. В края на сезона се изчисляват броят на играните мачове и количеството зрители, които са застанали пред екраните за всеки от тях и приходите се разделят между участниците.
Отделно всички отбори печелят от продажбата на сувенири, която преди финала в Барселона придоби колосални размери. Най-често купуваната стока е оригиналната фланелка на един от двата клуба, но също така на пазара вървят и приготвени специално за този мач запалянковски атрибути. Така например часове след финала търговците в Барселона вече бяха заредени с фланелки, на които пишеше "2:1 - Манчестър Юнайтед шампион".
Изчисленията показват, че от старта на Шампионската лига през сезона 1992-1993 г. УЕФА е раздала 90 милиона долара на отборите и националните федерации на страните, които не са се класирали за лигата. За тях ще бъдат заделени и средства от приходите от телевизионните права.
При новата схема на Шампионската лига отново ще има пари за малките клубове и държави. Всяка национална федерация ще получи по 200 000 долара, а за участието в трите кръга на квалификациите се падат по 53 хиляди долара на кръг. Така например, ако един отбор изиграе три кръга и след това още два в турнира за купата на УЕФА, може да събере 265 000 долара.
ЦСКА и "Литекс" си поделиха футболните трофеи
ЦСКА и "Литекс" поделиха футболните трофеи на страната и си осигуриха участие в европейските клубни турнири. Червените спечелиха за 18-и път купата на България - "Форд Мото-Пфое", а ловчанлии - шампионата. За претендентът "Левски" пък сезонът се оказа ялов откъм титли.
Футболистите от Борисовата градина спечелиха като домакини финала за купата срещу "Литекс" с 1:0 с гол на нападателя Валентин Станчев в 82-ата минута на срещата. Още когато двата отбора се класираха за финала, беше почти ясно, че "Литекс" е шампионът, а ЦСКА ще вдигне купата. Друга развръзка просто не беше логична. През последните четири дни двата отбора изиграха два мача на стадион "Българска армия", в които си размениха по една, победа. На 22 май в последния 29-и кръг на А група червените позволиха на "Литекс" да обърне резултата от 2:0 до 2:3 и с това поднесоха титлата на тима на Гриша Ганчев, а за себе си осигуриха участие в новия европейски турнир "Про къп". Така всички главни действащи лица от двата отбора останаха доволни. "Не са малко случаите във футбола, когато печелиш повече, като загубиш даден мач, коментира случая изпълнителният директор на БФС Иван Вуцов. " Какво обаче искаха някои - Пенев и футболистите му да си направят харакири насред "Българска армия"! Интересите на ЦСКА диктуваха да паднат, да хванат в ръка врабчето, а не да гонят гълъбите в небето."
Двата мача скандализираха единствено запалянковците на сините, които трябва да се сърдят основно на своя тим. "Левски" изпадна от голямата игра в елиминациите за купата, докато "Литекс" отстрани столичните "Славия" и "Локомотив", а ЦСКА устоя в битките с "Миньор" и "Левски" (Кн). Хората от "Герена" обаче искаха от ЦСКА да победи "Литекс", за да направи "Левски" шампион и да загуби половин милион швейцарски франка, като отпадне от европейските турнири. Дни наред се внушаваше, че някой наредил на ЦСКА да не побеждава, и че двата мача са добра театрална постановка. "Отборът беше разколебан от разправиите около клуба. Общото събрание на ЦСКА също попречи на нормалната работа. Изостанахме още през есента и за това се концентрирахме върху турнира за купата, която мисля, че заслужено спечелихме", заяви наставникът Димитър Пенев, който има вече девет купи - четири като треньор и пет като играч преди това. "Литекс" игра на ниво през целия сезон и никой не може да оспори първото му място в шампионата, категоричен е селекционерът на ловчанлии Ферарио Спасов. "Бяхме близо до дубъл, но силите ни изневериха накрая. Загубихме равностойна битка с ЦСКА в един много добър мач. Качеството на играта бе на ниво, имаше много голови положения с удари в гредите. Двамата вратари имаха много работа и ако не бяха се справили перфектно със задълженията си на терена, можеха да паднат още голове", допълни Спасов. Според него смяната на Стойчо Стоилов била наложителна, тъй като играчът получил контузия, а излизането на Радостин Кишишев било продиктувано от налегналата го умора, още повече че на национала предстоят два тежки мача с държавния тим следващия месец.
Още преди двата мача между ЦСКА и "Литекс" се заговори, че е възможно шефът на Мултигруп Илия Павлов да предаде президентския пост на ловешкия благодетел Гриша Ганчев. Изглежда, че на Ганчев и компания вече не им се стои в провинцията. Ако се стигне до споразумение за навлизане на "Литекс" в ЦСКА, това може да се узакони единствено след свикване на общо събрание. Босът Павлов вече е провел среща с Димитър Димитров-Херо и не е изключено да има промяна в треньорското ръководство. За каквото и да се договорят хората с парите, Димитър Пенев е единственият човек, с чието име се свързва малкото положително за клуба през този сезон. Стратегът от Мировяне беше този, който върна публиката на стадиона и даде шанс за изява на младите футболисти, повечето от които се оказаха на висота. По всичко личи, че на тях може да се разчита и в следващия сезон. Клубът обаче ще се раздели поне с двама от своите най-добри играчи. Вече има оферти за халфовете Стилиян Петров и Милен Петков. Петров го иска германският "Херта". Отборът е на пето място в Бундеслигата преди последния кръг и вече си е осигурил участието в третия предварителен кръг на Шампионската лига. Петков пък е под наблюдението на "Съндърланд", който тази година влезе във Висшата лига на Острова.
Отбори от София, Пловдив и Варна подкрепиха висшата футболна лига
Ако искаме да се преборим с корупцията в българския футбол, създаването на Висшата лига е един от основните лостове, заяви босът в "Левски" Томас Лафчис на заседание на профилигата, на което 23 клуба от А и Б група дебатираха върху проекта "Висша лига 2001-2002". "Сигурно корупцията няма да се изкорени изцяло, тъй като първенствата в последните години са доста театрално оформени. Има отбори с по шест-седем сателита, които в този кръг дават точки на еди - кой си, после си ги вземат от друг тим. Намалят ли се сателитните отбори, ще намалее и корупцията", е мнението на Лафчис. Той обаче беше контриран от представителя на "Литекс" и "Нефтохимик" Ангел Бончев, според когото договорките тогава ще стават на друго ниво и даде за пример последните два мача на ЦСКА с ловчанлии. "Наличието само на 12 отбора не изключва възможността да има договорени мачове, и то точно когато настъпва апотеозът на събитието, каза Ангелов. Той настоява да не се променя бройката на отборите във Висшата лига и тя да си остане каквато е сега в А група - 16, тъй българските тимове нямало да издържат на цикъла сряда - неделя, защото имат къси резервни скамейки. Като няма достатъчно футболисти, да се вземат юноши, предложи пък Лафчис. Той поиска още да се направят промени в нормативните документи на БФС, като се създадат отново дублиращи групи, да се премахнат ограниченията за подписване на договори със собствени юноши, мачовете между столичните отбори да се играят на клубните им стадиони, да се уеднаквят цените на билетите и да се забрани свободният вход.
Според статистиката българите футболисти не са готови за по-натоварена програма, тъй като 82 процента от излезлите в чужбина получават контузии още първия месец и най-често се подлагат на операции. "Футболистите у нас играят шест месеца и шест почиват. Играчите тренират само веднъж на ден и се чудят само как да вземат повече пари", подкрепи позицията на Лавчис президентът на "Славия" Венцислав Стефанов.
Пълна подкрепа за създаването на Висша лига от 12 отбора обявиха и представителите на ЦСКА, "Академик", "Спартак" (Вн), "Марица" и "Ботев" (Пд). Против проекта на профилигата се изказаха клубове от по-малките градове - "Литекс", "Левски" (Кн), "Металург" и "Хасково". От заседанието отсъстваха главно представители на изпадащи отбори. Окончателното гласуване за или против въвеждането на проекта за "Висша лига 2001-2002" ще се проведе на 9 юни. Ако клубовете го одобрят, той ще бъде представен за утвърждаване в изпълкома на БФС, който единствен има право да извършва промени в наредбите на първенствата. Същият този изпълком от своя страна трета година отказва да даде първенството на лигата без да изтъкне основателни причини. Ако все пак тази радикална промяна стане факт, с Висша лига, от 12 отбора още от следващия сезон ще изпаднат трите отбора, класирали се на последните три места. Отборите, заели 12 и 13 място след края на сезона, ще играят квалификации в два мача при разменено домакинство за оставане в А ПФГ със съставите, класирали се на 2 и 3-то място в Б ПФЛ. Първенецът от втора дивизия ще влезе директно в А група. През втората година на реформата в майсторската група трябва да останат 14 отбора, които по същата формула ще бъдат намалени на 12 за сезона 2001-2002 г. Със създаването на Висшата лига всички отбори ще имат възможност да се срещнат четири пъти в годината. Така те ще изиграят 44 кръга, или общо 264 мача - с 24 повече отсега. Отборът първенец става шампион на страната. Съществува и втори вариант за Висша лига с плейофи, която предвижда след редовния сезон първите четири отбора да играят по системата на отстраняване и накрая финал за титлата.
Защо българин отново не спечели "Албена"
Български пилот е печелил рали "Албена" само веднъж - през 1971 г. Двайсет и осем години по-късно, в 30-ото издание на най-престижното българско автомобилно състезание, имаше реален шанс този успех да бъде повторен. Но не стана. Двамата кандидати за първото място - Ясен Попов и Стоян Колев, въобще не стартираха, а възможностите на Илия Царски се оказаха надценени. Бумът дойде от младия Димитър Илиев, но силите му стигнаха само за ден и половина. Краен победител за трети път е Енрико Бертоне (Италия) с "Рено Макси Меган".
Миналогодишният национален шампион Ясен Попов, който завърши на девето място в европейското първенство, получи уникалния шанс да стане голямата звезда на българския рали-спорт. Освен че организаторите му дадоха стартов номер 1, неговият екип му осигури една от най-добрите коли в момента - "Субару Импреза". Въпреки това мястото му на старта остана празно. Часове преди състезанието скоростната кутия се спука и се оказа практически невъзможно повредата да бъде отстранена. При щателния преглед се оказало, че е спукан кожухът на скоростната кутия.
Веднага бе организиран чартърен полет от Англия, където е разположен официалният отбор на "Субару" - "Продрайв". Самолетът трябваше да достави кутията във Варна, откъдето трябваше с хеликоптер да бъде пренесена до Албена. Час след излитането на английския самолет се оказало, че НАТО не дава трасе през рисковите военни райони.
Странно е защо сервизът на Попов не е разполагал с резервна скоростна кутия. Колата бе наета от италианската фирма "Аймонд рейсинг" след обиколка в три италиански и един френски отбор. "В "Аймонд" ни предложиха най-добрата оферта с оглед на цена и качество", заяви Димитър Агура. В Албена обаче се оказа, че нито българите, нито италианците са били подготвени за подобна ситуация. Стандартното сервизно оборудване, което предлага "Аймонд", не предвижда скоростна кутия, тъй като между етапите няма време за смяната й. Никой обаче не е предполагал, че е възможно тя да се счупи преди самото състезание. "Колата бе основно ревизирана в "Продрайв" и пристигна в България на нула километри скоростни етапи, заяви Мишел Зибел от "Аймонд". Никога преди подобно нещо не се е случвало в нашия отбор."
Италианците все пак се наеха да компенсират българската страна, като ще дадат субаруто без пари за следващите две български ралита "Хеброс" и "Сливен".
Причината за повредата не е известна, тъй като само техници на "Продрайв" имат право да я отварят. "Мога да гарантирам, че автомобилът е каран технически грамотно от Ясен Попов. Жалко за него, тъй като след тренировките се получи много добра спойка между пилоти и автомобил", заяви Димитър Агура.
Самият Ясен Попов заяви, че субаруто е много по-добро от "Форд Ескорт WRC", който караше миналата година. С нея той ставаше фаворит за крайната победа.
Другият ни елитен пилот, Стоян Колев, пък не успя да намери автомобил след раздялата с "Приста ойл" в края на миналата година. Фирмата за производство на масла избра да подкрепя Илия Царски, който получи форда на Попов от миналата година. Възможностите на пилота и автомобила обаче се оказаха доста надценени. Въпреки гаранциите, че това дори е още по-добра кола от миналата година, Царски не успя да оправдае очакванията. До последната скоростна отсечка наистина се движеше най-добре от българите - четвърти, но нито за миг не представляваше конкуренция за челната тройка. Той дори не успя да задържи и това класиране. В последната отсечка Царски даде 15 секунди по-слабо време от прекия конкурент за четвъртото място Радослав Козлеков с "Ланча Делта интеграле" и в крайното класиране остана на две секунди след него.
Козлеков дойде на рали "Албена" без сериозни претенции с реномето на шампион на писта. Той получи своята "Ланча" часове преди старта и не се очакваше да бъде заплаха за Илия Царски и "Приста ойл рали тийм". Нито за миг обаче той не подцени шансовете си. "До последния момент се надявахме, че имаме шанс да спечелим четвъртото място", заяви Козлеков и успя да го измъкне.
Сензацията дойде и от още едно място - Димитър Илиев. В отсъствието на Ясен Попов и катастрофиралия ден преди старта поляк Лешек Кузай младият пилот направи състезанието интересно. Зад волана на "Пежо 306 Макси" той бе реална конкуренция на победителя Енрико Бертоне почти до края на втория състезателен ден. С бясно каране на ръба на възможностите той единствен притискаше италианеца. Не го спря и преобръщането през покрив в 14-ия етап, когато счупиха предното и страничните стъкла. Малко по-късно обаче се счупи шенкелът и Димитър Илиев отпадна.
"Манчестър юнайтед": как мечтите стават реалност
Вече е ясно защо "Манчестър юнайтед" е най-популярният клуб в световен мащаб. Защото винаги е имал впечатляващ отбор, но почти никога не е успявал да реализира потенциала си. А когато най-накрая го направи, го прави по най-впечатляващ начин.
Цели 31 години феновете на "Юнайтед" чакат любимият им отбор да стане отново европейски шампион след успеха с 4:1 срещу "Бенфика" през 1968 г. Мечтата им стана реалност, когато Теди Шерингам и Оле Гунар Солскяр вкараха в 90-ата и 91-ата минута за победата на "Манчестър" с 2:1 над "Байерн" (Германия) във финала на Шампионската лига в Барселона. Успехът отбеляза пълния триумф на английския отбор в световен мащаб, за което се работи усърдно в продължение на няколко години. "Юнайтед" завършва сезона с уникален за Англия трипъл - шампионска титла, национална купа и Купа на европейските шампиони.
Двете резерви на "Юнайтед" - Шерингам и Солскяр, решиха двубоя. В едно разбъркване в края на редовното време 33-годишният Шерингам отклони топката в долния ляв ъгъл на вратата на Оловер Кан. Само минута и половина по-късно след изпълнение на ъглов удар норвежецът Солскяр изпрати топката в немската врата за втори път и нокаутира съперника. Още една минута след това италианският съдия Пиерлуиджи Колина даде последния съдийски сигнал, а с него и купата на "Юнайтед".
Само няколко минути преди това "Байерн" вече се виждаше с четвърта шампионска титла на Европа във витрината си. Германците също имаха сериозно основание да претендират за трофея. Марио Баслер откри резултата още в петата минута след перфектно изпълнение на фаул. Нарушението на Рони Йонсен срещу Карстен Янкер на границата на наказателното поле даде възможност на Супер Марио, както немските фенове обичат да наричат звездата на баварците, да покаже на какво е способен. Баслер би ниско покрай стената в близкия на Петер Шмайхел ъгъл. Датският вратар обаче не се оказа на мястото си и до голяма степен носи вина за гола. Тя се споделя и от недобре построената стена, която само улесни Баслер в изпълнението му.
Въпреки че футболистите на "Байерн" видимо се отдръпнаха, те нито за миг не спряха да застрашават вратата на "Юнайтед". Контраатаките често поставяха на изпитание защитата на англичаните, а в края на мача на два пъти гредата спаси Шмайхел от удвояване на преднината след удари на Мемет Шол и Янкер. "Байерн" бе и по-организираният отбор, което даде резултат до 90-ата минута.
Напълно неутрализирани от Томас Линке и Самуел Кофур останаха двамата чернокожи нападатели на "Манчестър" Анди Коул и Дуайт Йорк. Йенс Йеремис се грижеше персонално за плеймейкъра на англичаните Дейвид Бекъм. Над всички блестеше играта на отбраната, ръководена от Лотар Матеус. Трийсет и осемгодишният ветеран, който има всички отличия в колекцията си, ще остане без Купа на европейските шампиони. Вероятно именно неговото отсъствие в последните минути се оказа решаващо, тъй като головете паднаха след грешки в центъра на защитата.
Деветдесет минути "Байерн" бе по-добрият отбор, а "Манчестър" - по-напористият. В последните две минути - и по-щастливият. Смените в този мач решиха всичко. Те вероятно трябваше да дойдат по-рано с оглед на развитието на играта, но Шерингам и Солскяр се оказаха точните хора на точното място.
Шерингам замени безличния Йеспер Бломквист, който бе заел мястото на Райън Гигс на лявото крило, а самият Гигс бе изпратен отдясно. И въпреки че уелсецът бе най-опасното острие на "Юнайтед", не се чувстваше комфортно. След влизането на Шерингам Гигс се върна на титулярното си място и играта потръгна. Втората смяна на Солскяр допълнително освежи силите в нападение, където зае мястото на напълно обезвредения Анди Коул.
В отсъствието на лидера Рой Кийн и на полузащитника Пол Сколс най-невралгичната зона се оказа средата на терена. Там трябваше да се бори Бекъм, но без особената подкрепа на своите съотборници му беше трудно. Въпреки това той бе човекът диригент и бе с най-голям принос до вкарването на двата решаващи гола.
Ударът на "Юнайтед" беше зашеметяващ. Още неопомнили се от гола на Шерингам, футболистите на "Байерн" бяха ударени от втори гръм. "Още не мога да повярвам. Футбол, кървав футбол. Толкова е впечатляващо. Момчетата ми не се отказаха до последния момент", заяви треньорът на "Юнайтед" Алекс Фергюсън.
Ако има нещо, което да отличава "Манчестър юнайтед" от другите големи отбори, това е неговата непримиримост. Така беше и в двата полуфинала с "Ювентус", така беше и сега. Именно затова и феновете толкова много обичат отбора. Другата причина е липсата на късмет.
Въпреки че е един от най-титулуваните отбори в Европа, "Юнайтед" имат само три евротрофея. "Манчестър" бе първият английски клуб, който през 1968 стана европейски шампион, а преди осем години взе и Купата на носителите на купи. В последните години обаче все не успяваше да стигне до нов европейски триумф. Веднъж дори на пътя му се изправи сегашният треньор на "Байерн" Отмар Хицфелд, който преди две години се наложи на полуфинала, но тогава като треньор на "Борусия" (Дортмунд).
За "Байерн" мачът с "Юнайтед" бе тъжен край на един силен сезон.
Спортистите ни избягаха от Белмекен
Уникалният спортен център на високопланинската база Белмекен постепенно губи най-големите си потребители - българските национали. Значително намаляха и чуждите посетители. Стигна се дотам, че от септември месец насам в комплекса не е стъпвал руски отбор. Хората от Русия и бившите съветски републики бяха основният доходоизточник за комплекса през последните години. Сега те ползват собствените си бази, защото така им повеляват техните закони. Нашата държава обаче дава на родните федерации суми за лагери, като оставя избора за мястото на провеждането им на самите треньори и ръководители. Така атлетите отидоха в Турция, борците в Тетевен, кану-каякът в Кърджали, а стрелците предпочитат по-уредени и съвременни стрелбища в централните градове на страната. База, струваща над един милиард лева като поддръжка годишно, остана празна, а стопаните й дори прибягнаха до обяви в частните телевизионни канали, в които предлага комплексът на туристи.
Една от причините за бягството на спортистите е, че в продължение на 30 години на Белмекен не е извършван основен ремонт. В момента е в ход изготвянето на проект за реконструкция и модернизация, но само на отоплителната система, който ще струва 400 милиона лева. Очаква се голямата част от парите да дойдат от Комитета за физическото възпитание и спорт. За това обаче е необходимо изрично разрешение на правителството, тъй като Белмекен е включен в търговското дружество "Олимпика" - ЕАД, където са зала "Универсиада" и зала "София". Държавата вече даде съгласието си по подобен начин да бъде подпомогната реконструкцията на националния стадион "Васил Левски", който също е част от търговско дружество. Оправдано ли е обаче да се влагат средства там, където спортистите вече избягват да ходят? Важно е да се разбере от какво са недоволни българските състезатели, след като по време на съвместното използване на комплекса с бившата ГДР (1968 - 1988 г.) в него се изграждаше немският бум в спорта. Ефектът от подготовка високо в планината е в научно доказаната адаптация на организма към кислородния недостиг. Този естествен допинг значително подпомага постигането на високи спортни резултати. Още повече че базата, която е разположена на 2000 метра надморска височина, е приютила под един покрив всички спортни съоръжения, което е преимущество пред другите две конкурентни бази в Европа - Сиера Невада (Испания) и Фон Рьомо (Франция). Нашите спортисти обаче предпочитат да тренират другаде - едни поради това, че нямат достатъчно пари, за да си платят пансиона от 18 000 лв., други не харесват спортните съоръжения, а трети нямат интерес да провеждат лагерите си на Белмекен. "Би било много полезно за нас, ако можехме да се готвим и на Белмекен, но залата там е маломерна и не може да побере трите ни отбора, обяснява легендарният треньорът по вдигане на тежести Иван Абаджиев. - Навремето, когато се строеше комплекс, щангите не носеха дори точки и се смятаха за второстепенен спорт. По-големи зали се направиха на бокса, борбата и другите. Не е морално обаче да искаме да се разширяваме за тяхна сметка, а и никой няма да си даде залата. " От незадоволителни условия за тренировка се оплакват и стрелците. Според тях стрелбището в комплекса е примитивно, няма простор и на него не могат да се постигнат прецизни резултати. Затова те предпочитат да се готвят в София, Варна и в други градове със съвременни стрелбища. Двата отбора, по класическа и свободна борба, пък намериха топъл прием и отлични условия за подготовка в Тетевенския балкан и преустановиха посещенията си в Белмекен. Те са една голяма група и без тях се нарушава финансовият баланс на базата. Най-сериозно обаче се усеща липсата на лекоатлетите, които могат да запълнят хотела почти на 100 процента, така както е било преди години. Сега част от тези състезатели предпочитат да водят подготовка в Турция. "Условията в чужбина са несравнимо по-добри и не е много по-скъпо, отколкото на Белмекен, обяснява генсекът на федерацията по лека атлетика Добри Карамаринов. - За нас няма закрита атлетическа писта, а откритата е с кортово покритие, което вече не се използва в нашия спорт. Качваме се горе само за обща физическа подготовка. Едно време ни караха под строй навсякъде, сега обаче можем да избираме. Вярно е, че ако у нас имаме подходящи условия, ще харчим по-малко пари, но това може да стане само след голяма реконструкция на Белмекен, съобразена със световните стандарти" Плувците пък се оплакват, че басейнът работи само когато има чужденци, така наредил управителят на комплекса Никола Крулев. "Подготовката на Белмекен ни е много необходима, но нямаме пари да я платим, тъй като вече не сме от спортовете, финансирани за олимпийска програма", казаха от Българска федерация по плуване. Всички спортни централи имат възможност да си докарат комисиони, ако доведат на базата отбори от чужди страни. Началниците обаче не го правят, защото заплатите им били недостатъчни за допълнителна работа.
Единствено доволни от условията на високопланинската база се оказаха боксьорите. "Договаряме подготовката си на Белмекен още в началото на годината направо с шефа на търговското дружество Тодор Богданов и той ни отпуска преференциални цени за два лагера. Сумата плащаме на два пъти - авансово и по време на престоя. Всичко в комплекса е прекрасно и имаме идеални условия в нашата зала с два ринга, похвали се генсекът на боксьорите Андрей Дойчев. - Имаме само един нерешен проблем с управителя Крулев, който държи на склад 70 каски, 80 чифта ръкавици и лапи, а ние искаме да ги дадем на клубовете в страната, тъй като това е екипировка на повече от десет години. Той обаче настоява да му заплатим два милиона лева за нея. Така всичко ще изгние, защото вече не се играе с ръкавици с връзки."
С либерализирането на тренировъчния режим на треньорския екип все по-трудно се отдава контролът върху състезателите. Почти всички спортисти вече разполагат със собствени автомобили и когато им доскучае по време на лагерите, хукват към градовете. Така процесът на аклиматизация се нарушава и ефектът от подготовката води дори до отрицателни последици "Времената са интересни и никой не иска да стои по баирите. Треньорите трудно налагат ред и дисциплина. На Белмекен не се пие, не се стои посред нощите, режимът не е свободен и състезателите се изнервят. Едно време беше добре - сградата препълнена с хора и се правеха много контакти. Сега там се гледат едни и същи субекти, които са си омръзнали до болка", е мнението на заместник-председателя на Комитета за физическо възпитание и спорт Пламен Кръстев.
Почти всички спортисти на олимпийска подготовка са подсигурени с пари за 220 дни лагер в годината. За лагер в чужбина се дават 40 долара дневно, а за страната 25 000 лева - сума достатъчна за пълен пансион във всяка от шестте спортни бази у нас. Въпреки това строените специално за елитен спорт комплекси у нас са празни. Има подозрения, че една от причините те да не се посещават е, че в тях никой няма да издаде фактура за 100 000 лв., ако са похарчени 50 000 - нещо, което лесно става другаде.
"Тази зима българските спортисти са прекарали на Белмекен 700 спортодни по-малко от миналата. И чужденците намаляха, но те пак са повече от нашите. През април посещението бе много слабо, за май и юни няма никакви заявки. Държавата, като дава пари за лагери, редно е те да се харчат в държавните бази и това да бъде административно регламентирано. Единствено спортният комплекс "Диана" има приходи. "Спорт палас" и Созопол са на нула. Ако пък тези бази не са нужни, нека се организират по друг начин", предлага Никола Крулев.
