Противниците на Березовски пък могат да се радват освен на ограничаването на влиянието на Аксьоненко и на връщането на бившия член на екипа на Чубайс Александър Починок като данъчен министър. Назначаването на Задорнов е победа на Степашин, който, устоявайки на натиска да се съгласи с един първи вицепремиер, успя да се наложи над близкото обкръжение на Елцин. Истинското изпитание за независимостта му обаче ще дойде, когато реши да се заеме с някоя наистина значима задача, която засяга интересите и на двете групировки, като например борбата с корупцията. Ако и тогава успее да постигне успех, може би на Русия най-сетне й е провървяло с премиер.
Инфлацията все още e чужда на Америка
Всеки някога, кой повече, кой по-малко, е мечтал да бъде моряк. При това не просто моряк, а капитан на кораб. Бури, корабокрушения, еднооки, въоръжени до зъби, пирати, международни терористи, вражески подводници и самолети - колкото повече и по-големи са рисковете, толкова по-дръзки са били мечтите.
Малцина осъществяват мечтите си, но моряшките дилеми застигат мнозина. На 18 май президентът на Федералния резерв Алън Грийнспан за пореден път влезе в ролята на онзи капитан на кораб (Федералният резерв), теглещ на буксир огромен шлеп (американската икономика), който трябваше да осъществи почти обратен завой (повишаване на лихвите) в условията на непрогледна мъгла (пълното объркване сред макроикономистите на САЩ по лихвената политика на Федералния резерв). Капитан Грийнспан знаеше, че промяната в посоката на движение на морски конвой в подобен мащаб трябва да започне поне километър преди завоя. Къде обаче е завоят, не знаеше никой. Дори Алън Грийнспан. Иначе в мечтите си сигурно винаги е имал готов отговор как да се справи с набезите на морските пирати или как да опази екипажа си от природната стихия.
Дали защото бе решил, че точното място за завоя е все още извън еднокилометровата зона, промяна на лихвите днес ще се отрази най-рано след девет месеца на относително слабо чувствителната към лихвените равнища американска икономика - или защото вярва, че стопанска Америка е на прав път и отклонения от него са нежелателни, Грийнспан остави овърнайт репо-лихвата на междубанковия пазар непроменена - 4.75%. Пък и винаги е по-добре ударът, ако въобще се стигне до катастрофа, да бъде отложен, отколкото да бъде консумиран веднага. За да успокои пасажерите си и за да притесни капитаните на намиращите се в близост по-големи кораби (Канада, Европа и Япония - двете страни на един медал), Грийнспан заяви, че ръцете му ще бъдат постоянно на руля. На езика на централните банкери това прозвуча така: "засега само предупреждавам, следващия път действам". През последните три години Грийнспан стискаше предупредително руля 15 пъти, но само веднъж - през март 1997 г., осъществи завой към по-високи лихви. Въпреки бездействието в 93.33% от случаите реакцията на пазарите винаги бе една и съща и точно такава, каквато Грийнспан желаеше да бъде.
Обяснението е много просто - в икономиката очакванията за утрешния ден се проектират в днешните действия. Доларът незабавно тръгва нагоре, котировките на акциите падат (очакванията за по-високи лихви пораждат очаквания за по-ниски печалби, а следователно и дивиденти) дотолкова, доколкото плавно да изпуснат налягането от мехура на финансовите активи, а правителствените дългови книжа с плаващ купон, индексиран с ръста на индекса на потребителските цени, стават най-предпочитаният финансов инструмент. Силният долар намалява вероятността за внос на инфлация отвън и намалява в краткосрочен план приходите на износителите, респективно доходите на заетите в експортно ориентираните сектори. По-ниските котировки на акциите ерозират нетното богатство на американците. Обезпокоени за бъдещето си, те все по-рядко си позволяват ненужни иначе покупки и трупат долари за черни дни. Атрактивността на държавните облигации подхранва и без това силното желание на чужденците да финансират огромния, вече хроничен, търговски дефицит на Съединените щати, спестявайки на Вашингтон описаните в икономическата теория последствия - обезценяване на долара, внос на инфлация, пренасочване на средства от бюджета за зануляване на отрицателното салдо, износ на капитали от страната.
Защо Америка заговори за инфлационния потенциал на стопанството си? На 14 май Министерството на заетостта във Вашингтон обяви ръст на индекса на потребителските цени (ИПЦ) през април от 0.7% - най-голямото месечно нарастване на инфлацията от октомври 1990 г. С натрупване инфлацията за първите четири месеца на годината достигна 2.3% на годишна база. За сравнение миналогодишното нарастване на ИПЦ бе малко над 1%. Спокойният сън на Грийнспан, доколкото сънят на централния банкер на САЩ може въобще да бъде спокоен, бе нарушен и от данните за вътрешното потребление за същия период на 1999 г. - ръст от 7% и отрицателната норма на спестяване от - 0.6%. Като се прибавят и очертаващият се дефицит на трудоспособно население в САЩ и неадекватните, но влияещи на пазарите изявления на някои наблюдатели (един от тях е Джордж Сорос, чийто последен опит да срине аржентинския валутен борд на 21 май удари на камък) за края на глобалната финансова криза, моментната инфлационна картина оправдава донякъде инфлационните очаквания.
Извадени от контекста всички гореизброени фактори водят само до един извод - американската инфлация изтупа праха от себе си. Но за всички макроикономисти, очевидно и за Алън Грийнспан, е ясно, че инфлационен натиск има, когато са налице данни за устойчиво нарастване на паричното предлагане, измерено чрез паричните агрегати. А такива за периода януари-април просто няма. Несериозно е да се оказва натиск върху централните банкери на САЩ за провеждането на рестриктивна монетарна политика на базата единствено на иначе неблагоприятната статистика за април. Повече от половината от рекордния ръст на ИЦП за април се дължи на възстановяването на цените на петрола, чийто таван е може би вече достигнат. Цената от 16.50-17 долара за барел актуализира въпроса дали приходите на членовете на картела, а и на онези производители - нечленуващи в ОПЕК, които се ангажираха с по-нисък производствен таван в края на март при цена от 10 долара за барел, няма да са по-големи, ако всеки продава неограничено. По всичко личи и че Ирак ще получи право да изнася по-големи количества петрол като част от сделката с ООН "храна и медикаменти срещу петрол".
Нивото на заетостта е действително обезпокоително - от две десетилетия насам Америка не е разполагала с по-ограничен трудов ресурс. Значително ще се променят нещата, ако предложението на шефа на Федералната банка на Ню Йорк (един от 12-те клона на Федералния резерв) за намаляване на вноските на работещите пенсионери към социално-осигурителните фондове в САЩ бъде одобрено от Конгреса. В момента над половината от всеки припечелен долар над определена граница, корелираща с прехвърлянето на дадена възраст, се заделя за пенсията на позастарелите американци за сметка на дела на работодателите.
Опасенията, свързани с неизбежното повишаване на заплатите, съответстващо на минималната безработицата, биха били единствено състоятелни, ако предполагаемият среден ръст на заплатите, именно предполагаем, защото понастоящем такъв няма, изпреварва средната производителност на заетите. На този етап производителността все още дърпа напред, при това с много.
Изглежда, на Съединените щати ще им се размине неприемливо високата инфлация. Тогава защо Грийнспан обеща да държи ръцете си на руля? Защото Америка се стяга за президентски избори през есента на настоящата година. Известно е, че в подобни моменти политиците разхлабват фискалната политика (на дневен ред е ако не пълното премахване на данък наследство, то поне намаляването му), а централните банкери затягат монетарната. Грийнспан не я затегна, но успя да вземе своето.
"Дару металс" ще купи "Кремиковци" под условие
Акциите от комбината трябва да бъдат прехвърлени на българо-италианско дружество
Агенцията за приватизация и консорциумът "Аткинс" - "Райфайзен инвестмънт", посредник по сделката за "Кремиковци", определиха българската фирма "Дару металс" за купувач на металургичния комбинат, съобщи пресцентърът на АП. Според официалното съобщение на агенцията приватизационният договор трябва да бъде подписан до 10 юни. Цената на мажоритарния пакет е един долар. Всички права и задължения по приватизационния договор, както и собствеността върху приватизираните 71% от акциите на "Кремиковци" впоследствие трябва да бъдат прехвърлени на смесено дружество с равно участие на "Дару металс" и италианската фирма "Марчегалия" (Marcegaglia). Последната, според очакванията на правителството, ще бъде основният източник за финансиране на бъдещите инвестиции и изплащането на задълженията на "Кремиковци". По тази причина договорът с "Дару металс" ще бъде подписан под условие и няма да влезе в сила (т.е. продадените акции няма да бъдат прехвърлени), докато АП и посредникът не получат юридически скрепени гаранции за участието на "Марчегалия" в сделката.
Възможните бъдещи варианти за "Кремиковци" бяха ясни още от предходната седмица - или "Дару металс" да получи ексклузивитет за водене на преговори до сключване на сделка, или да започне процедура по несъстоятелност за предприятието. Макар и с минимална вероятност, посредникът допускаше и сделка с другия кандидат - турската металургична компания "Ердемир". Последната не се вписваше в правителствената рамка, защото не беше склонна да поеме всички задължения на металургичния комбинат. Евентуалният й избор беше допустим само в случай на промяна на правителствената рамка за продажбата на "Кремиковци".
Основният аргумент е, че "Дару металс" удовлетворява всички условия по рамката за приватизацията на металургичния комбинат. Най-важните ангажименти на избрания купувач са да инвестира поне 300 млн. долара до 2005 г. и да обслужва задълженията на "Кремиковци" в размер на 300 млрд. лв. В рамките на тези поети задължения влизат и дългосрочните дългове на металургичния комбинат в размер общо на 105 млн. долара - 70 млн. долара към "Контролбанк" - Австрия, и 35 млн. долара към държавния бюджет (отпуснати от бившия Държавен фонд за реконструкция и развитие). Дълговете на "Кремиковци" в началото на годината, според изявление на премиера Иван Костов, бяха около 560 млрд. лв. Според запознати в момента те вече са близо 500 млрд. лв. От тях в правителствената рамка беше записано, че държавата ще поеме 83 млрд. лв. задължения към НЕК и Булгаргаз, както и 100 млрд. лв. от т.нар. скрити и условни задължения - например неплатени мита.
"Дару металс" освен това се ангажира да осигури оборотно финансиране за "Кремиковци" в размер на 20 млн. долара годишно чрез кредитни линии от чуждестранни банки и да гарантира пазар на продукцията на завода. В официалното съобщение освен това е записано, че купувачът трябва да привлече "чуждестранен стратегически партньор за изпълнение на инвестиционната програма" (очевидно става дума за "Марчегалия") и да предложи "програма за трудова заетост, предвиждаща запазването на оптимален брой работни места".
Формално решението за избора е следствие от две писма, представени на агенцията и на посредника от "Дару металс", но от името на "Марчегалия". Според информация от "Дару металс" в едното писмо директорът на италианската фирма Стено Марчегалия заявява, че едноименната компания се ангажира всяка година да изкупува от "Кремиковци" между 300 хил. и 500 хил. тона горещо валцувани рулони, с което де факто изпълнява изискването за осигуряване на пазар на продукцията. Второто писмо предвижда, че "Марчегалия" ще изплаща неустойка в размер на 12.5 млн. долара годишно в случай на неизпълнение (също на годишна база) на предвидената инвестиционна програма.
Изключителната предпазливост и уговорки по сключването на сделка с "Дару металс" и влизането на приватизационния договор в сила подсказват, че управляващите съвсем не са сигурни в правилния си избор. Още повече че високопоставени правителствени чиновници неведнъж са правили неофициални изявления, че "Дару металс" няма достатъчен финансов потенциал, за да притежава и управлява "Кремиковци". Сключването на сделка с такъв купувач би напомняло най-големия приватизационен скандал досега - продажбата на плевенската рафинерия "Плама" на "Евроенерджи холдинг", който забрави да плати поетите задължения и да направи обещаните инвестиции, като в резултат предприятието спря работа и кредиторите му започнаха процедура по несъстоятелност. Основната разлика е, че при сделката за "Кремиковци" зад офертата практически стои голяма западна компания.
Ясно е, че АП и посредникът де факто не искат сделка с "Дару металс", а с "Марчегалия", но са притиснати от краткия срок, в който трябва да опитат да продадат завода. "Кремиковци" е в списъка за изолация и според споразуменията с международните финансови институции трябва да бъде приватизиран или закрит до 30 юни. Междувременно на 15 юни е обявено общо акционерно събрание на "Кремиковци" с основна точка в дневния ред ликвидация и в случай на провал на сделката с "Дару металс" се очаква акционерите (тоест държавата като мажоритарен собственик) да гласуват за закриването на "Кремиковци". Ликвидацията е по-вероятно да бъде заменена или съчетана с процедура по несъстоятелност заради високата задлъжнялост на завода.
"Предложението на "Дару металс" не е достатъчно ангажиращо на този етап, трябва да постигнем подписани гаранции с "Марчегалия", заяви представител на "Райфайзен инвестмънт". Бъдещото смесено дружество между "Дару металс" и "Марчегалия", което трябва да поеме правата и задълженията по приватизационния договор, засега не съществува. Според писмо от Стено Марчегалия и от Валентин Захариев, директор на "Дару металс", до АП и посредника това дружество ще бъде регистрирано едва след сключването на приватизационната сделка по италианското законодателство и с капитал поне 1 млрд. италиански лири (около 1 млн. марки). В резултат се получава порочен кръг - АП ще сключи сделка, ако "Марчегалия" докаже участието си в сделката. Италианската компания пък обещава да го направи, след като има сключена сделка.
"По наша преценка са нужни около два месеца, за да се регистрира смесеното дружество", заяви пред "Капитал" Божко Бонев, член на съвета на директорите на "Дару металс". Междувременно, за да има подписан договор до 10 юни, както обещаха АП и посредникът, сделката за "Кремиковци" трябва първо да бъде одобрена от надзорния съвет на агенцията, а след това и от Министерския съвет.
"Марчегалия груп" (Marcegaglia Group) включва над 50 компании, които притежават 48 завода в Италия и в чужбина с общо около 3000 служители. Общият им годишен стокооборот надхвърля 2 млрд. долара. Групата е основана през 1959 г. от Стено Марчегалия и е изцяло контролирана от фамилията Марчегалия. Дъщерните дружества се занимават със строителство, производство на студено валцувана стомана, производство на метални изделия, стоманени тръби, кабели. Стратегията на групата е да произвежда най-скъпите си продукти, които изискват висококвалифициран труд, извън Италия.
Ехуд Барак предпочете трудния мир
"Врагът си е враг. Барак е на страната на враговете ни и дума не може да става за благосклонно отношение към него. Ще продължим борбата си с всички сили и средства. " С тези думи шейх Наим Касем, един от лидерите на ислямската терористична групировка "Хизбула", посрещна избирането на Ехуд Барак за министър-председател на Израел. В потвърждение на казаното няколко часа по-късно терористите "приветстваха" изборната победа на Барак с ракетен обстрел срещу еврейската държава.
Лейбъристите спечелиха изборите с лозунги за национално обединение и постигане на мир с палестинците и съседните арабски държави. В изборната нощ бъдещият израелски премиер се похвали, че е научил урока от последните седем години, и се зарече да не допуска грешките на предшествениците си. "Народът бе разединен заради управлението първо на левите, а след това на десните политически сили. Ние ще търсим широка обществена подкрепа за трудните стъпки, които ни предстоят", обявиха от политическия щаб на лейбъристите. Твърде амбициозна задача, като се имат предвид дълбоките различия между ортодоксалните евреи, привържениците на светските партии, националистите и представителите на емигрантските общности.
Освен чисто икономическите и социалните разлики между отделните обществени слоеве тези противоречия изпъкват най-отчетливо, когато стане дума за политиката спрямо палестинците. За Израел мирът с арабите продължава да бъде най-болезнената тема и подновяването на мирния процес бе безспорната доминанта в политическата програма на лейбъристите. За разлика от предшественика си Нетаняху, Барак зае умерена позиция и обеща, че ще започне активна и съобразена с израелските интереси външна политика. Подновяването на преговорите с палестинския лидер Ясер Арафат и възстановяването на диалога със Сирия, Йордания и Египет бяха посочени като основен приоритет.
Арабските лидери обаче реагираха доста студено и предпазливо на отправената покана за затопляне на отношенията. Верни на традиционното си недоверие към Израел те приветстваха Барак само заради това, че е отстранил хардлайнера Нетаняху от премиерския пост, и предпочетоха да изчакат първите стъпки на новия кабинет. Арабските лидери се усъмниха и в добрите намерения на бъдещия израелски премиер. Според тях Барак вероятно няма да направи съществени отстъпки по главните спорни въпроси: за израелските заселници на Западния бряг, изтеглянето на израелските войски от Южен Ливан, съдбата на Голанските възвишения, палестинската автономия и бъдещето на Йерусалим.
Лейбъристката партия спечели 26 мандата в 120-местния парламент, следвана от партията "Ликуд" - с 19, а на трето място се класира ултраортодоксалната партия "Шас" със 17 депутатски места. Въпреки че разполага с достатъчно потенциални съюзници от по-малките партии ("Мерец", "Израел Баалиа", "Шинуи"), които биха му осигурили мнозинство в Кнесета, Барак започна преговори с "Ликуд" и "Шас". Официалната трактовка бе, че лейбъристите изпълняват предизборните обещания за формиране на широка коалиция. Де факто обаче Барак реши да се възползва от слабата позиция, в която изпаднаха основните му съперници след изборите. Лидерът на "Ликуд" Бенямин Нетаняху подаде оставка след изборната загуба, а водачът на "Шас" Арие Дери бе осъден за финансови злоупотреби и корупция. Барак не скри желанието си да направи правителство на възможно най-широка партийна основа, така че кабинетът да не изпадне в безтегловност, ако някой от партньорите впоследствие реши да се оттегли от управляващата коалиция.
Този вариант обаче носи и съответните рискове заради противоречията между левите и десните партии и опасността от блокиране на кабинета. Подобна тенденция вече пролича при подготвителните преговори. Лявата партия "Мерец" и подкрепяната от руските емигранти "Израел Баалиа" се противопоставиха на участието на "Шас" в правителството. В отговор Барак заяви, че ултраортодоксалната партия ще бъде привлечена само при определени условия: ако се откаже от дискредитирания си лидер Арие Дери, декларира, че ще спазва закона, и не проявява претенции към вътрешното министерство. Според повечето наблюдатели коалирането с "Ликуд" и "Шас" ще бъде главният проблем при съставянето на новия израелски кабинет.
Новият израелски лидер обяви, че ще подходи гъвкаво към основните спорни въпроси със съседите, т.е. преговорите ще бъдат главното средство за изглаждане на натрупаните с времето проблеми, които спъват мирния процес. На първо място бе посочен въпросът за обявяването на независимата палестинска държава. В предварителната програма на правителството влизат още планове за частично изтегляне на израелските войски от Западния бряг, групиране и намаляване на израелските поселения в окупираните територии. Предвижда се Йерусалим да остане под еврейски контрол, докато не бъде намерено компромисно решение на палестинските претенции, източната част от града да бъде обявена за столица на бъдещата им държава. Барак обяви, че до една година ще изтегли войските от Южен Ливан и ще засили преговорите със Сирия, Йордания и Египет.
Арабският свят посрещна плановете на Ехуд Барак със скептичен оптимизъм. Запитан дали новият израелски премиер ще раздвижи мирните усилия, палестинският президент Ясер Арафат отговори лаконично - "надявам се". "Все още е рано да се оценява политическата промяна в Израел и Дамаск продължава да настоява за връщане на окупираните Голански възвишения", бе сирийската реакция. Часове след изборите от Ливан долетяха ракетите на "Хизбула", а премиерът Селим ал Хос предупреди, че с обещанията за изтегляне на войските от Южен Ливан Барак залага капан, опитвайки се да въвлече Бейрут в безкрайни и безплодни преговори.
Интригата се усложни от новите ходове на Ясер Арафат. Палестинският лидер реагира остро на изявленията на Барак, че не възнамерява да обсъжда статута на Йерусалим. Отговорът на Арафат бе, че палестинската държава ще бъде провъзгласена до края на тази година. Ясер Арафат явно се притесни, че Барак ще изтика на заден план въпроса за палестинската автономия, като постави на първо място преговорите със Сирия. Затова палестинският лидер се зае с подготовката на общоарабска среща, на която да бъде подготвена обща стратегия спрямо Израел. Арафат намекна, че арабските страни ще поискат от израелския премиер да изпълни споразумението "земя срещу сигурност" и да започне преговори за окончателния статут на Западния бряг и ивицата Газа.
Арабският свят продължава да гледа недоверчиво към Израел. Иранското радио бе красноречиво: "Барак ще изпълни целите на Нетаняху с хитрост и упоритост. Израел няма да върне с мир арабските земи, завзети със сила. " Очевидно пробивът в наслоеното недоверие ще бъде най-голямата трудност пред новия израелски премиер.
Накратко
Класация на кандидатите за "Авиокомпания Балкан" се очаква да има на 31 май, съобщи изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков. Класирането се отложило, защото представителите на един от тях - регистрираното в Люксембург дружество "Еър рент", поискали среща на 31 май за доизясняване на офертата си.
Според запознати с хода на приватизационната процедура на Комбината за цветни метали в Пловдив екипът на приватизационния посредник "Експандия файненс" (Expandia Finance) подготвя алтернативни варианти, в случай че единственият кандидат, турската фирма "Мес метал", не получи ексклузивни права за сключване на договор. Един от обсъжданите варианти е пласиране на акциите на КЦМ на фондовата борса.
Агенцията за приватизация сключи договора за продажбата на 57% от капитала на "ОЦК" АД, Кърджали, с купувачите - работническо-мениджърското дружество "Оловно-цинков комплекс - 98" АД и "Кърджали инвест" АД. РМД ще придобие 52% от капитала на приватизираното предприятие, а "Кърджали инвест" - 5%. Стойността на сделката е 5 млн. долара. "Оловно-цинков комплекс - 98" е заплатил 136 842 долара в брой в деня на подписването на договора, дължи 319 927 долара до 5 юли т.г. и ще ползва разсрочено плащане за 90% от дела си (4 105 251 долара) в качеството си на РМД. От страна на "Кърджали инвест" в брой са внесени 30% от дължимата сума (131 579 долара), а остатъкът е платим до 5 юли т.г. Купувачите са се ангажирали да поемат задължение на предприятието към "Нюко" (Newco) в размер на 1.5 млн. долара, да покрият вместо държавата щети от минали замърсявания в размер на 942 хил. долара в следващите пет години и да инвестират 6.555 млн. долара, също в рамките на пет години.
Работническо-мениджърското дружество "Наталия текс" АД придоби 24% от капитала на "Наталия" АД, Стара Загора. Купувачът сключи с Агенцията за приватизация договор за цена в размер на 255.5 млн. лв. Десет на сто от сумата са внесени в брой, а 90% са разсрочени на девет равни годишни вноски при едногодишен гратисен период. Задължението е платимо наполовина в брой, наполовина - във всички допустими от закона платежни средства. Две трети от капитала на текстилното предприятие са раздържавени чрез първата вълна на масовата приватизация.
Агенцията за приватизация сключи с работническо-мениджърското дружество "Роботика - 98" АД договор за продажбата на 79% от капитала на "Роботика" ЕООД, Велинград. Цената на мажоритарния пакет е 562.1 млн. лв. при единична цена на акция от 15 730 лв. Новият собственик ще ползва полагащото му се по закон право на разсрочено плащане. Купувачът се е ангажирал да инвестира в дружеството 20 млн. лв. през следващите 3 години.
В рамките на обявения срок Агенцията за приватизация получи една оферта за "Обособено производство", с. Устрем, и две оферти за "Газстанция Копринка". И двата обекта са обособени части от дружеството от военнопромишления комплекс "Арсенал" ЕАД.
Валентин Василев извади три туристически фирми от целевия списък
"Хотел Рила" ЕАД - София, както и туристическите дружества "Янтра" ЕАД - Велико Търново, и "Пълдинтурс" ЕАД - Пловдив, останаха извън окончателния списък на фирмите, за които не се допуска плащане с непарични платежни средства. Според неофициална информация от Агенцията за приватизация и трите са били извадени от списъка по настояване на министъра на търговията и туризма Валентин Василев. Изключването на "Хотел Рила" по предложение на търговския министър е изненадващо, тъй като досега АП носеше отговорността за приватизацията на дружеството и сделката се подготвяше от упълномощения посредник Кей Пи Ем Джи (KPMG).
Списъкът, наричан още целеви, се смята за забранителен за сделки с разсрочено плащане, затова изваждането на предприятия от него в общия случай предполага, че за тях са договорени сделки с работническо-мениджърски дружества (РМД). Законът за приватизацията не забранява изрично предприятията от целевия списък да се продават на РМД. Ограничението за разсрочено плащане обаче следва от закона за бюджета, според който приходите от целевата приватизация трябва да дойдат през тази година.
Според правителствени източници "Хотел Рила" е изключение и не е изваден от списъка в защита на интересите на РМД, а по-скоро заради невъзможността да бъде приватизиран вследствие на значителни и трудно пренебрежими реституционни претенции - основно от "Шалом", организацията на евреите в България, и по-малко от столичната община. Преди повече от месец АП обяви, че е избрала купувач на "Хотел Рила" - българското дружество "Пирин турист". Опитът за продажба на хотела предизвика прикрит дипломатически скандал, след като Ейвис Боулън, посланикът на САЩ, направи стъпки в защита на претенциите на "Шалом", а държавният секретар на САЩ Стюарт Айзенстат с неодобрение докладва пред МВФ за намерението на българското правителство да наруши правата на еврейската общност чрез сключването на сделката за "Хотел Рила".
Целевият списък беше одобрен по принцип на правителствено заседание преди повече от месец, но в неокончателен вид. След заседанието на правителството изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков и финансовият министър Муравей Радев трябваше съвместно да уточнят списъка. Докато Желязков предпочиташе списъкът да бъде по-кратък, за да има възможност за повече лесни сделки с РМД, Радев настояваше за включване на повече предприятия с плащане веднага и в брой, за да осигури бюджетни приходи. Аргументът на финансовото министерство е, че през 1999 г. трябва да се гарантират очакваните приходи от приватизация в бюджета в размер на 382.5 млрд. лв. Сега окончателният списък включва общо 49 предприятия (вместо предложените на правителственото заседание 45). Освен че са изключени трите туристически фирми, към първоначалния списък са добавени "Петрол" АД, "Аптечно - Сливен" ЕАД, търговските дружества "Балканконсерв" ЕАД - София, и "Булгарплод" ЕООД - Перник, както и туристическите "Дионисополис" ЕАД - Балчик, и "Старинните къщи" ЕООД - Копривщица. Според първоначалното становище на финансовото министерство в списъка трябваше да влязат още ОЦК - Кърджали, "Фармация" - Дупница, "Трояфарм" - Троян, "Антибиотик" - Разград, "Винекс" - Преслав, "Винпром" - Перущица, "Вини" - Сливен, и "Българска захар" - Долна Митрополия, но предложението не се прие, защото за тези предприятия вече имаше открита приватизационна процедура и обявено набиране на оферти.
Според информация от правителствения пресцентър целевият списък няма да се обнародва в Държавен вестник, но може би ще бъде публикуван на Интернет-страницата на Министерския съвет. Дотогава обаче (а дори и след това) не е изключено приватизиращите органи да разпространяват списъка като вътрешна информация, както понякога става с приватизационните документи, които не са били обнародвани. В същото време въпросът дали по определена сделка може да се плаща разсрочено и с непарични платежни средства е особено важен от гледна точка на потенциалните купувачи и от отговора често зависи тяхното крайно решение да участват или не в приватизационната процедура.
Накратко
Редовното общо събрание на "Дискови запаметяващи устройства" АД (ДЗУ) на 28 юни ще разгледа решение за прекратяването на дружеството и откриване на производство по ликвидацията му. Проекторешението за ликвидация е в изпълнение на изискванията за продажба или закриване на дружествата от списъка за изолация не по-късно от 30 юни. Държавата ще гласува за ликвидацията в случай на провал на подготвяната приватизационна сделка с унгарската фирма "Видеотон". Евентуалното решение за ликвидация не е гарантирано, защото държавата няма управляващо мнозинство сред акционерите на ДЗУ (значителен пакет е собственост на Мултигруп и бившия приватизационен фонд "Ем Джи Елит"). Междувременно в петък, 28 май, надзорът на Агенцията за приватизация утвърди проектодоговора за продажбата на 48% от капитала на ДЗУ на "Видеотон". Договорената цена на пакета е 100 хил. марки, а оценката на предприятието е отрицателна. Сделката е поставена под условие. За да се съгласи купувачът да сключи договора, Министерският съвет трябва да отпише задълженията на ДЗУ по ЗУНК (с главница 14.3 млрд. лв.). Освен това предстои купувачът да постигне съгласувано с БНБ споразумение с Булбанк за разсрочване на отпуснат преди няколко години заем с главница в размер на 50 млн. долара.
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация утвърди сделката за продажбата на 75% от капитала на "Микропроцесорни системи Правец" на работническо-мениджърското дружество (РМД) "МС и ко". Другите два купувача, които наддаваха за завода, бяха унгарската фирма "Видеотон" и немската "Сет". Впоследствие те се оттеглиха, защото задълженията на предприятието се оказаха над предварителните им очаквания. Цената на сделката с РМД е символична - 100 хил. лв., затова купувачът се отказва да ползва полагащото му се по закон право на разсрочено плащане. "МС и ко" поема ангажимента да инвестира в завода 3.75 млрд. лв. през следващите пет години и да поеме задължения в размер на 1.923 млрд. лв. Общите задължения на "Микропроцесорни системи" са около 2.3 млрд. лв., от които 281 млн. лв. по ЗУНК. Предприятието е завършило миналата година с 1.3 млрд. лв. загуба.
През идната седмица се очаква надзорният съвет на Агенцията за приватизация като прецедент в своята практика да гледа два алтернативни проектодоговора за приватизация. Спорната сделка е продажбата на мажоритарен пакет от "Елените", за което основните претенденти са две работническо-мениджърски дружества - "Елените турс" и "Елените инвест". Изпълнителният директор на АП Захари Желязков преди два месеца обяви за избран купувач "Елените турс", а впоследствие предпочете "Елените инвест".
Избраният купувач на обувния завод "Кавалер" - София, българското дружество "Пексим холдинг" настоява за смяна на ръководството на приватизираното предприятие и за допълнително проучване на финансовото му състояние. В отговор на искането надзорът на Агенцията за приватизация даде право на "Пексим" да продължи преговорите по сделката. Очаква се купувачът да предложи намаляване на цената, която е предложил първоначално.
Министрите разпределят бъдещите сделки
На неофициална среща миналата сряда шефовете на приватизиращи ведомства преразпределиха предприятията, които предстои да бъдат приватизирани, съобщи добре осведомен правителствен източник. Окончателни списъци за това кой какво ще продава обаче все още няма и се очакват още срещи за разпределение на ресурса между министрите и директора на Агенцията за приватизация Захари Желязков. Според Желязков засега се предвижда около една трета от около 120 предстоящи сделки на агенцията да преминат към ресорните министерства.
Вицепремиерът и министър на промишлеността Александър Божков вече подготви общественото мнение с изявления от предходната седмица, че министерствата ще поемат сделките, които изискват "по-технически поглед". Неизясненият въпрос е какъв е критерият за това, след като по принцип всяка приватизационна сделка изисква съобразяване със специфичната дейност на продаваното предприятие.
Засега е сигурно, че агенцията ще запази отговорността за сключването и следприватизационния контрол по т.нар. големи сделки с посредници, които са пред финализиране - като например "Кремиковци" и ДЗУ. В такъв смисъл приватизационната дейност на агенцията най-вероятно ще приключи до 30 юни, тъй като повечето големи предприятия са в списъка за изолация и според споразуменията с международните финансови институции трябва да бъдат продадени или закрити не по-късно от средата на годината. АП освен това разчита да запази и по-малки, но вече започнати сделки - тоест такива, за които има открита приватизационна процедура и обявено набиране на оферти. Вероятно в очакване на преразпределението и заради упоритите слухове от месеци насам за закриване или поне ограничаване на функциите на АП главното приватизиращо ведомство опита да се застрахова срещу отнемане на сделки, като от февруари досега увеличи близо три пъти броя на обявите си за набиране на оферти в Държавен вестник. В резултат в момента не е ясно дали някои големи предприятия - например като рудодобивното "Елаците - мед", със срок за оферти до 11 юни ще се продават от АП или от принципала, в случая от промишленото министерство.
По повод на преразпределението сред управляващите кръгове се разпространяват две версии - едната, че най-много и в най-добро състояние предприятия ще преминат за продажба към ведомствата на вицепремиерите Евгений Бакърджиев и Александър Божков - тоест към строителното и промишленото министерство. Втората версия е, че най-голям пай от ресурса (по брой предприятия и атрактивност) ще получи Министерството на търговията и туризма. За него например се смята, че ще поеме приватизацията на "Булгартабак холдинг", въпреки че е сред предприятията с упълномощен посредник. Вариантът е допустим, ако посредникът приключи ролята си с частично раздържавяване на холдинга, а след това търговското министерство се ангажира със същинската дългосрочна приватизация на Булгартабак.
Засега остава спорно и кой ще продава над 50 дружества (повечето от ресурса на АП), за които програма САРА към ФАР финансира написването на информационни меморандуми и подготовката на евентуалните сделки. Основният изпълнител на проекта е британската консултантска фирма "Рес и ко", подизпълнители са Кей Пи Ем Джи и "Райфайзен инвестмънт". Договорите за консултантски услуги в този случай са подписани директно между представителството на САРА и изпълнителите без участието на АП, затова е по-вероятно предприятията с подготвени меморандуми да преминат за продажба към отрасловите министерства.
Посредникът за Булгартабак предлага 51% да останат държавна собственост
Консорциумът "Дрезднер клайнуърт Бенсън" - "Кредитанщалт инвестмънтбанк", посредник за приватизацията на "Булгартабак холдинг", ще внесе в Агенцията за приватизация стратегия за продажба, основната идея на която е 51% от акциите на дружеството да останат държавна собственост, съобщи добре осведомен източник, близък до агенцията. Според източника стратегията е съобразена с принципното становище на правителството отпреди повече от година, че Булгартабак засега трябва да остане мажоритарна собственост на държавата. В момента само около 7% от акциите на Булгартабак са в ръцете на частни собственици, след като делът за масова приватизация беше предложен на борсата. Посредникът предвижда различни варианти за пакета, който сега подлежи на приватизация - малко над 40%, в които би трябвало да влизат и преференциалните акции за служители. Според запознати се допуска да има както предлагане на акции на борсата, така и продажба на миноритарен пакет на стратегически инвеститор.
Посредникът за "Булгартабак холдинг" беше упълномощен още през септември миналата година, но и досега отлага предложението си за начина на продажба. Договорът на "Дрезднер клайнуърт Бенсън" - "Кредитанщалт инвестмънтбанк" е един от най-дългите в т.нар. пулова приватизация и изтича през март 2000 г. Неофициално АП вече започна да критикува посредника, че бави стратегията за Булгартабак. Упълномощеният консорциум аргументира бавенето с това, че още не е готов консолидираният баланс на холдинга, който отразява работата на дъщерните дружества. "Такъв баланс е необходим, защото фактически се предлага холдингът. Не можем да се основаваме на баланс, който отразява най-вече разходите за автомобили и командировки", поясни Никола Доцев, шеф на "ЦА ИБ Булинвест" ЕООД, дъщерно дружество на "Кредитанщалт инвестмънтбанк". Според информация от отдела за работа с външни консултанти на АП предложението за начина на продажба се очакваше до края на май, но обвързването му с консолидирания баланс вероятно ще го отложи допълнително.
Забавянето на посредника неофициално се обяснява и с нежеланието на част от дъщерните дружества на тютюневия холдинг да предоставят финансова информация. Според запознати най-непрозрачни са се оказали "Благоевград - БТ" и "Хасково - БТ". Те, заедно със "София - БТ", се смятат за най-атрактивните дъщерни дружества на тютюневия холдинг и към тях неведнъж са проявявали интерес стратегически инвеститори. Нежеланието за даване на информация отчасти се обяснява с интересите на дружествата да излязат от пределите на холдинга и да бъдат самостоятелно приватизирани. Последното обаче противоречи на правителствената стратегия за "Булгартабак холдинг" отпреди две години, която продължава да бъде в сила - а тя предвижда поетапна концентрация и централизация на дъщерните дружества в рамките на тютюневия холдинг. В първия етап на стратегията миналата година капиталът на холдинга беше увеличен близо три пъти в полза на държавата, като търговското министерство апортира в капитала на холдинга пакетите акции, които притежаваше в отделните тютюневи дружества.
Различните варианти за приватизацията на Булгартабак, които са известни и се обсъждат от години, традиционно се подкрепят от различни управляващи кръгове с противоположни интереси. Публичното предлагане на акции на холдинга според преобладаващото мнение е най-добрият начин за раздържавяване на Булгартабак. Като най-подходящ в това отношение се оценява моделът, по-който беше приватизиран френският тютюнев концерн СЕИТА, в който само 10% от капитала останаха собственост на държавата, а останалите акции бяха продадени чрез борсата, но при забрана да бъдат придобивани от други тютюнопроизводители, които биха могли чрез участието си в управлението да действат в полза на собствените си пазарни интереси и в ущърб на приватизираното дружество. Булгартабак като монополист-тютюнопроизводител също се смята за типично дружество, при което продажбата на мажоритарен пакет на стратегически инвеститор е нежелателна.
Аргументът в полза на публичното предлагане е, че Булгартабак заради големите си мащаби в рамките на националната икономика и стратегическото значение на тютюневия отрасъл е подходящ да се превърне в дружество с широка акционерна база без мажоритарен собственик. Предимствата на това положение постоянно се изтъкват от ръководството на Българската фондова борса, което има интерес да увеличи предлагането и ликвидността на търгуваните акции. Намерението за листване на тютюневия холдинг на българската и на чужди фондови борси и публично предлагане на поне 10% от акциите му дори залегна в стратегията за развитие на капиталовия пазар. "Засега нямам информация за окончателно решение по приватизацията на Булгартабак, но според мен задължително трябва да присъства елемент на публично предлагане на акции", каза по този повод пред "Капитал" Георги Прохаски, шеф на фондовата борса и правителствен съветник. Според него с цел защита на пазарните интереси на Булгартабак най-вероятно ще бъде забранено едно лице да придобива над 10% от капитала на холдинга. Прохаски смята запазването на мажоритарна държавна собственост за допустимо само ако бъде последвано от поетапна приватизация и постепенно оттегляне на държавата от холдинга - при това отново чрез публично предлагане на акции.
Докато участниците на капиталовия пазар настояват за раздържавяване на максимален пакет акции през фондовата борса, държавата в лицето на принципала, Министерството на търговията и туризма, предпочита да запази контрола върху холдинга. Последното е обяснимо, тъй като Булгартабак и неговите дъщерни дружества са сред малкото предприятия в сравнително добро финансово състояние. Официално основният аргумент за запазване на собствеността на държавата е, че по този начин тя ще контролира и тези активи на Булгартабак, които са от особено значение за националната икономика - като например търговските марки. Ръководството на холдинга също предпочита Булгартабак засега да остане държавен, като така неговите членове гарантират поне засега запазването на постовете си.
Акциите на "Булгартабак холдинг" през последните седмици се търгуват на цени между 29 хил. лв. и 33 хил. лв. Справка от началото на годината за холдинга и неговите дружества показва, че през миналата година в 22-те фирми от системата на Булгартабак са постъпили приходи над 712 млрд. лв. При разходи 636.6 млрд. лв. и преки данъци от печалбата 31.6 млрд. лв. крайният резултат за дружеството е над 44 млрд. лв. печалба. Само една от дъщерните фирми приключва годината със загуба, останалите реализират печалба. Най-печеливша е "Благоевград БТ" с общо приходи над 200 млрд. лв. и остатъчна печалба 25 млрд. лв. Печалбата на самия холдинг е 3.1 млрд. лв. Общи събрания
Холдинг "Кооп - Юг" АД
Дружествата от портфейла на "Кооп - юг" са предимно малки и средни предприятия от хранително-вкусовата и леката промишленост, както и от химическата индустрия. Холдингът притежава над 10% от капитала на 20 предприятия, като само в две дружества е мажоритарен акционер. Общо 14 от дружествата от портфейла на холдинга приключват миналата година с положителен финансов резултат и холдингът очаква постъпления от дивиденти около 650 млн. лв. През 1998 г. холдингът е увеличил капитала си от 1.5 млрд. лв. на 2.3 млрд. лв., като увеличението е извършено чрез промяна на номиналната стойност на акциите от 1000 на 1500 лв. и е за сметка на печалбата на холдинга от 1997 г. Над 760 млн. лв. от печалбата за миналата година ще бъдат разпределени като дивидент, което е около 500 лв.на акция с номинал 1500 лв. Акциите на "Кооп - юг" се търгуват на "С" сегмент на "Българска фондова борса - София". Няма физически или юридически лица, притежаващи над 10% от капитала на холдинга.
Промишленото министерство отложи продажбата на "Челопеч"
Сключването на приватизационната сделка за 80% от капитала на "Челопеч" беше временно отложено, съобщи пресцентърът на промишленото министерство. Според официалната информация от ведомството единственият кандидат, подал оферта за дружеството - "Наван бългериан клайнинг (Navan Bulgarian Cllining) с регистрация в Амстердам, Холандия, засега се смята само за избран купувач. Според пресцентъра сделката се очаква да бъде сключена, след като през идната седмица в България пристигне Брайн Калбър, изпълнителният директор на ирландската компания "Наван рисорсиз", която заедно с държавното "Челопеч" ЕАД е съдружник в "Бимак", дружеството за експлоатация на прилежащата мина "Челопеч". Тя е източник на златна руда, която през последните години се изнасяше основно за Канада. Според експерти от бранша продуктът на рудника заради високото съдържание на арсен в него не е достатъчно търсен на международните пазари.
Отлагането на сделката за "Челопеч" има пряка връзка с обвиненията на работническо-мениджърското дружество на "Челопеч" ЕАД. Преди две седмици то обяви, че не е получило възможност да подаде оферта (независимо от обявата за набиране на оферти в Държавен вестник). Представителите на РМД освен това заявиха, че "Наван рисорсиз" (който подаде оферта чрез холандското си дружество) не е направил дължимите вноски в "Бимак", че неговите инвестиции в минно оборудване са фиктивни и че източва както държавното предприятие, така и джойнт венчъра. В резултат промишленото министерство започна финансова проверка на смесеното дружество. И от държавното ведомство, и от "Бимак" обаче заявиха, че проверката и резултатите от нея не са обвързани със сключването на приватизационната сделка. Проверката цели да установи дали наистина ирландският съдружник не е направил дължимите си вноски и дали изпълнението на ангажиментите му за инвестиции е фиктивно, според обвиненията на РМД. Все пак според съобщението на пресцентъра излизането на резултатите от проверката и сключването на приватизационната сделка се очаква да съвпаднат независимо от липсата на официална връзка между тях.
"Корпорация Съединение" АД
След преобразуването на Национален приватизационен фонд "Съединение" в холдинг с наименование "Корпорация Съединение" капиталът на дружеството е увеличен с 260 млн. лв. През миналата година сравнително малкият Национален индустриален фонд "Съединение" се влива в холдинга и като резултат капиталът на "Корпорация Съединение" е увеличен с още 100 млн. лв. Единственото юридическо лице, което притежава над 10% от гласовете в общото събрание на дружеството, е "Обединена финансова компания" АД, която е собственик на 13.8% от капитала. Учредителите на бившия приватизационен фонд са от Пловдив и като резултат дружеството е насочило набрания бонов ресурс предимно към акции на дружества от пловдивския регион. Туризмът, строителството и хранително-вкусовата промишленост са приоритетни отрасли за "Съединение".
"Развитие - индустрия холдинг" АД
Холдингът е инвестирал предимно в предприятия от шивашката, трикотажната и машиностроителната промишленост. Има дялово участие в 11 дружества, като в седем от тях холдингът е мажоритарен собственик. Гарантирал е кредити на две предприятия от портфейла си. Единствено "Развитие холдинг" КДА притежава над 10% от капитала на дружеството, като промяната в акционерното участие е вследствие на увеличение на капитала на "Развитие - индустрия холдинг" под условие. Няма физически лица, които да притежават значителен дял от капитала на дружеството. Холдингът ще разпредели 81 млн. лв. от печалбата си за 1998 г. под формата на дивиденти.
"Орел инвест холдинг" АД
Няма мажоритарно участие в нито едно дружество. Предприятията от портфейла са предимно от текстилната, машиностроителната и химическата промишленост. Печалбата на холдинга за миналата година е доста по-голяма от отчетения за 1997 г. финансов резултат в размер на 200 млн. лв. "Орел - Г Холдинг" АД и Добромир Гущеров в качеството си на свързани лица притежават 10.65% от гласовете в общото събрание на "Орел инвест холдинг".
Накратко
Комисията по ценните книжа одобри проспектите за публично предлагане на ценни книжа на "Ем Джи Елит холдинг" АД и "Завод за абразивни инструменти" АД - Берковица. Комисията регистрира като публични дружества "Гранд хотел Варна" АД, "Троян - Автотранспорт" АД и "Завод за каучукови уплътнители" АД - с. Горно Ботево.
"Евилард Ко лимитид" е придобил 23% от капитала на "Винпром София" АД, съобщиха от "Българска фондова борса - София". Единствено "Петрол холдинг груп" притежаваше пакет от 23% от акциите на "Винпром София", така че бившият приватизационен фонд е най-вероятният продавач на пакета.
"Техномашинженеринг" ЕООД е придобило 34% от капитала на "Елпром Елин" АД - Кубрат, съобщиха от борсата. "Орел инвест холдинг" е най-вероятният продавач на пакета, тъй като той е единственият акционер, притежаващ до този момент 34% от капитала на "Елпром Елин".
"БФБ - София" допусна за регистрация на официален сегмент С дружеството "Еврохолд" АД. Публичната част на емисията, допусната до търговия на борсата, е 27.4% от общия капитал на дружеството. Номиналната стойност на акциите е 1000 лв., а въвеждащата цена ще е 1300 лв. "Дару металс" поиска и основното производство на "Стомана"
"Дару металс" е единственият кандидат-купувач, подал оферта за обособената част "Стоманодобив", която представлява основното производство на "Стомана" - Перник, съобщиха от приватизационния посредник по сделката "Райфайзен инвестмънт". Офертата на "Дару металс" може да се окаже позакъсняла, тъй като през идващата седмица най-вероятно ще бъде открита процедура по несъстоятелност на "Стомана". Преди един месец Пернишкият окръжен съд даде ход на делото по иска на ТСБанк и Стопанска банка за обявяване на "Стомана" в несъстоятелност и на 27 май изтече едномесечният срок, в който съдът трябваше да се произнесе. Дългът на пернишкото предприятие към двете фалирали банки надхвърля 40 млн. долара. Според представители на банките кредитори съдът е отложил обявяването на своето решение за идващата седмица, като отлагането е по чисто технически причини. Дългата процедура по несъстоятелност ще отнеме поне няколко месеца до момента, в който ще има правна възможност за продажба на основното производство на "Стомана".
До сделка едва ли ще се стигне преди откриване на процедурата по несъстоятелност, тъй като дотогава приватизационният посредник ще се запознава с подадената оферта, а междувременно "Дару металс" трябва да постигне споразумение с кредиторите на "Стомана".
Срокът за подаване на оферти за основното производство на "Стомана" изтече на 26 май. Пред кандидат-купувачите беше поставена възможността за избор между заплащане на минимална цена в размер на 17.5 млн. долара или 2.5 млн. долара и поемане на задълженията на дружеството "Стомана". Според запознати с подадената оферта "Дару металс" са предложили втория вариант. Офертата на "Дару металс" не предвижда финансиране от страна на италианската компания "Марчегалия", какъвто е случаят при участието на "Дару металс" в приватизацията на "Кремиковци".
Информационни меморандуми са били закупени единствено от "Дару металс" и швейцарската "Дюферко". Швейцарската фирма, на която приватизаторите възлагаха най-големи надежди като стратегически инвеститор за "Стомана", се е отказала окончателно да участва в надпреварата за пернишкото предприятие, съобщиха от приватизационния посредник. Причините, които е посочила "Дюферко" за своя отказ, са загубите, които дружеството е претърпяло напоследък, активната инвестиционна програма на "Дюферко" за придобиване на нови активи в глобален мащаб, която е ангажирала доста от ресурса на компанията, както и в краткосрочен аспект кризата в съседна Югославия.
Процедура за приватизация на "Стомана" беше открита преди една година. Проблем пред приватизацията на дружеството като цяло се оказа голямата задлъжнялост на пернишкото металургично предприятие - към момента дълговете надхвърлят 120 млн. долара. В началото на годината точно "Дюферко" предложи схемата за продажба на основното производство на "Стомана" като обособена част.
Преди месец банките кредитори смятаха, че по-добрият вариант за тях е успешното приключване на продажбата на основното производство на "Стомана". Намирането на инвеститор за "Стомана" е бил и основният мотив, заради който банките са отлагали досега иска си за несъстоятелност. "Към момента приватизационната процедура е изчерпана и задължително ще се мине през процедура по несъстоятелност", каза Траян Марковски, който е съветник на синдиците на ТСБанк и на банков надзор в БНБ. Подобно твърдение изказа в началото на изминалата седмица и изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков. Според представителят на ТСБанк "Дару металс" е единственият сериозен инвеститор за "Стомана", след като "Дюферко" окончателно се отказа.
През седмицата изпълнителният директор на "Стомана" заяви, че се е появил нов чужд инвеститор за пернишкото предприятие. В централата на КТ "Подкрепа" е била организирана среща, на която е бил представен въпросният руски инвеститор. След разговорите представителите на банките кредитори на "Стомана" заявиха, че руският инвеститор не е проявил интерес към закупуване на производството на пернишкото предприятие, а единствено към евентуално управление на "Стомана" през следващите пет години. Руският инвеститор дори не е пожелал да разкрие името си и чии интереси представлява, заявиха присъствали на срещата.
Пречките пред развитието на пазара на общински облигации*
Общинските бюджети са изправени пред необходимостта от разнообразяване на формите на финансиране поради тънките трансфери от централния бюджет и остарялата инфраструктура. Банковите кредити са незначителни и все по-голямо значение ще придобиват други източници на финансиране. В развитите страни и някои бивши социалистически страни общинските облигации са доказали ефективността си при финансирането на местната инфраструктура. Има две съществени пречки пред развитието на пазара на общински облигации в България: оскъдната нормативна уредба и структурата на собственост.
За разлика от другите бивши социалистически страни у нас няма закон за общинските облигации. Търговският закон и законът за ценните книжа засягат предимно корпоративните облигации, но те са неприложими за общинските. В сега обсъждания нов закон за ценните книжа също липсват текстове за общинските облигации. От проведените разговори стана ясно, че Министерството на финансите и комисията по ценни книжа нямат общо разбиране за това кой е компетентният орган по проблема с общинските облигации.
Три закона имат отношение към емисията на общински дълг: за местното самоуправление, за общинските бюджети и за ценните книжа. Решението за емитиране на дълг се взима от общинския съвет, но липсва уредба на точното съдържание на това решение. Ако се приложат изискванията на ТЗ за корпоративните облигации, в него трябва да се посочи номинална стойност, минимален и максимален размер на заема, в рамките на които той ще се счита за сключен, изчисляване и периодичност на плащанията, времетраенето на подписката и др. Общината няма право да емитира дълг за покриване на разходи от общ характер (заплати, текуща издръжка и др.). Изискването "лихвеният процент по предоставените на общината кредити се осигурява с текущия й бюджет" означава, че разходите за лихви се планират всяка година при неговото съставяне.
Според закона за общинските бюджети (ЗОБ) приходите в тях се формират от собствени приходи, преотстъпените държавни приходи и субсидиите и субвенциите - от републиканския бюджет. Най-голяма тежест в бюджетните приходи имат преотстъпените държавни приходи (данъкът за общините и 50% от данъка върху доходите на физическите лица). Тези приходи се определят всяка година със закона за държавния бюджет. Следователно най-голямото приходно перо на общинските бюджети не е фиксирано, но се определя година за година. Това внася елемент на несигурност в приходите на общинския бюджет, което контрастира със фиксираните лихвени плащания.
ЗОБ дава право на общините да формират бюджетен дефицит в рамките на 10% от приходите и този дефицит може да се финансира с емисия на ценни книжа, облигационен заем, заеми от финансови институции; извънбюджетни средства и др. От този текст, както и от други текстове, става ясно, че общината може да емитира дълг само за финансиране на бюджетния дефицит и разходите за обслужването му са за сметка на общината. Общината не може да емитира дълг за финансиране на проект, управляван от частна или общинска компания и тази компания да обслужва дълга. Това е силно ограничение пред пазара на общински облигации, защото ограничава инвестиционните решения на общините. Законът за държавния бюджет за 1999 г. дава възможност общината да направи допълнителни инвестиции над определените със закона в размер на 10% от годишните приходи. Допълнителните инвестиции се финансират със собствени средства или с банкови кредити (законодателят не е посочил общински облигации). Буквалното прилагане на тези текстове би довело до извода, че емисията на еврооблигации на община София е незаконна. Разумно е това ограничение да бъде отстранено в бъдеще.
Структурата на собственост е друго голямо ограничение на развитието на пазара на общински облигации. Случаят с община Троян добре илюстрира тази трудност. Общинският съвет на Троян е взел решение да емитира облигационен заем в размер на 1.2 млрд. лв. за реконструкция на магистралните водопроводи, за да се намалят загубите на вода. В момента около 58% от постъпилата вода се губи, докато стигне до крайния потребител. В цената на водата се калкулира не само потребената, но и загубената вода. Подобно е състоянието на водопроводната мрежа и в другите общини. По оценка на експерти реконструкцията ще намали загубите при преноса на вода с 40-42%. Намалението на загубите ще увеличи печалбата на общинската ВИК и приходите в общинския бюджет, което ще осигури обслужването на заема.
Проектът има два съществени риска. Първо, общината емитира и обслужва заема, а парите се изразходват от общинската ВИК, защото водоснабдителната система е в баланса на фирмата, а не на общината. Редовното обслужване на заема е функция от състоянието на общинския бюджет и не зависи от качеството на управление на проекта от ВИК. Това поражда големи изкушения пред ръководството на ВИК за лично облагодетелстване, каквито възможности подобни проекти предлагат в изобилие. Намаляването на този риск изисква внимателен надзор от страна на общината за ефективното изразходване на средствата. Вероятно това не е особен проблем за малък град, но е проблем за големите градове. Вторият риск е свързан с отношенията между ВИК - Троян, и ВИК - Ловеч. ВИК - Троян, купува водата от ВИК - Ловеч, която е държавна и притежава монопол върху водата в региона. Община Ловеч е получила кредит по линия на водния заем от Световната банка и обслужването на заема е задължение на ВИК - компанията. През септември 1998 г. ВИК - Ловеч е увеличил цената на водата двойно. Това означава, че по силата на монополното си положение държавната ВИК - Ловеч, прехвърля част от задълженията по водния заем върху потребителите на вода от съседни общини. Това поставя ВИК-дружествата в неравностойна позиция пред инвеститорите.
По-голямата самостоятелност на общините по отношение на инвестициите и начина на финансиране е необходимо условие за развитие на пазара на общински облигации. Нормативната уредба поставя силни ограничения пред инвестиционната активност на общините. Разумно е дейностите, които задоволяват общински потребности, да се извършват в общински дружества и общинския съвет да реши дали да ги приватизира или не. Необходима е и прозрачност на дейността на общината. Общественият дебат е необходимо условие за дефиниране на местните приоритети и разработване на инвестиционна програма. Финансовият инструмент на инвестицията е финална точка на много дейности, които регулират отношенията между местна и централна власт и утвърждават принципите на местно самоуправление. Няма смисъл да се предлагат инструменти, за които има оскъдни закони и неясна структура на собственост.
Акциите в нови левове ще се търгуват от 1 юли
Първият ден на търговия с акции в деноминирани левове ще е 1 юли, съобщиха през седмицата от "Българска фондова борса - София". Преминаването към новите левове ще стане, след като приключи редовната търговска сесия на 30 юни. Борсата ще преминава в нови левове само след изрично уведомяване от депозитара за извършена деноминация на конкретната емисия. Всички сделки, сключени преди 1 юли (т.е. тези на 30 юни и тези, при които има забавяне в сетълмента), ще бъдат приключени в деноминирани левове. Сделките от 1 юли ще приключат с един ден забавяне, като за това няма да бъдат налагани санкции. Съгласно указанията на БНБ закръглянето ще става по общоприетия начин, т.е. при трета цифра на десетичната запетая до 4 включително ще се закръгля към по-малкото число, а при трета цифра 5 и над 5 ще се закръгля към по-голямото число. Почти всички акции вече ще са с номинал един лев, като няма да са рядкост и такива от по десет стотинки.
Ще има и служебно деноминиране на поръчките, въведени в търговската система. При въведени поръчки с минимална разлика до 10 лв. може да се достигне автоматично до изпълними поръчки, обясниха брокери. В тези случаи системата за търговия ще реагира веднага след началото нa редовната сесия на 1 юли, когато и ще бъдат регистрирани сделките. Освен тази реакция други технически последици и трудности не се очакват. Единствената трудност се очаква да е от чисто психологически характер, но повечето брокери смятат, че това няма да продължи дълго.
"Прософт" внесе проспект за корпоративни облигации
През изминалата седмица "Прософт" внесе в комисията по ценни, книжа за разглеждане проспект за публично предлагане на корпоративни облигации. Размерът на планираната емисия е 300 млн. лв., а срокът е пет години. Предвижда се номиналът на една облигация да бъде 25 000 лв. Купоновите плащания са обвързани с основния лихвен процент плюс надбавка, която се предвижда да е 6% за първите три години и 6.5% за последните две години. Емисията ще бъде застрахована в Булстрад, която трябва да гарантира изплащането на сумите в случай на невъзможност дружеството емитент да поеме задълженията си. Досега проспектът на "Прософт" беше разгледан два пъти в комисията, но също като останалите проспекти за облигационни заеми беше върнат за доработване. Проспектът на "Прософт" обаче е първият проспект за корпоративни облигации, внесен в комисията.
За миналата година фирмата е отчела прираст в приходите от дейността в размер на 64% спрямо 1997 г., съобщиха от ръководството й. За първите четири месеца на тази година ръстът на приходите от продажби е 140% в сравнение с приходите от същия период на 1998 г. Приходите са общо 5.8 млрд. лв., или 3.24 млн. долара. Съгласно бизнесплана за тази година целта е да се достигне увеличение с 60% на приходите от дейността и 70-80% по-висока печалба в сравнение с предходната година.
Сделката с "Кремиковци" не раздвижи търговията с акциите му
През изминалата седмица търговията на "Българска фондова борса - София" беше по-слаба и нисколиквидна дори и от традиционно слабите последни седмици. За 21-27 май общият обем на сделките на всички пазари на борсата (трите сегмента на официалния пазар и на свободния пазар) беше едва 385 милиона лева. От тази сума отново по-голямата част се дължеше на няколко отделни трансфера. Реалните обеми на търговия с акции на смятани за добри дружества като Нефтохим, "Солвей - Соди" и "Благоевград БТ" се задържат твърдо на нива около 30-40 милиона лева седмично, което е неколкократно по-малко от регистрираните обеми преди една година например. Индексът "БФБ София Уорбърг", отразяващ движението на 30 от най-големите български публични дружества, в края на седмицата не регистрира особена промяна. От 68.89 пункта в края на предишната седмица към 27 май (четвъртък) този индекс бе 68 пункта (януари 1998 г. = 100).
Информацията за продажбата на мажоритарния пакет от металургичния гигант "Кремиковци" не оказа почти никакъв ефект върху реалната търговия с акциите му. За периода 21-27 май бяха изтъргувани общо 343 акции на цени между 1600 и 2000 лева. Въпреки лекото покачване на цената в самия ден на обявяване на сделката фактическа промяна в цената няма и средната цена за периода е около 1980 лева - също като през предишната седмица. Според участниците на пазара за разлика от продажбата на "Химко" през изминалата седмица поради тежкото финансово положение няма скорошни надежди за по-усилена търговия с акциите на "Кремиковци". След оживлението с акции на "Химко" през предишната седмица сега те се търгуваха на почти същите цени между 1250 и 1300 лева за акция, но при значително по-нисък обем - 4.7 млн. лв. при 21 млн. през миналата седмица.
Най-голямо повишение през седмицата имаше при цените на две тютюневи дружества. Акциите на "Плевен БТ" се покачиха от 12 000 на 14 600 лева за акция при общо количество от 231 акции за периода. Книжата на "Шумен БТ" се покачиха с над 50% от 1750 на 2730 лева, но при съвсем минимални количества акции. От акциите на тютюневия монополист "Булгартабак холдинг" през борсата преминаха общо 628 акции на цена между 30 500 и 32 000 лева, като беше регистрирано символично покачване в цените. Търговията с акции на девненския химически завод "Солвей - Соди" през периода възлизаше на 22.5 млн. лева, а тази на Нефтохим - на 34 млн. лева. Според брокери липсата на движение по позициите на тези дружества се дължи на стагнацията и изчакването от страна на сериозните портфейлни инвеститори. "Все още е рано да се говори за някакви трайни настроения сред сериозните инвеститори, закупили сериозни пакети акции от предприятия като "Софарма", "Благоевград БТ" или "Солвей - Соди", обясняват брокери. Според тях обаче цялостното отношение на инвеститорите към нашия пазар ще се промени сериозно при обявяване на схеми за приватизация на дружества като БТК, Булбанк и Булгартабак, в които липсва сериозен процент за публично предлагане.
Еврото се срина на световните пазари
През изминалата седмица подновените опасения за финансовата стабилност на страните от евро-зоната притиснаха еврото до рекордно ниските от въвеждането му през януари 1.0407 долара и единствено агресивните вербални интервенции на европейски финансисти задържаха нивото на европейската валута над психологическата граница от 1.04 долара. Песимизмът на инвеститорите бе провокиран от последните икономически прогнози, според които е почти сигурно, че Италия няма да се вмести в планирания две на сто бюджетен дефицит за тази година. При проведено в сряда проучване водещите европейски икономисти оцениха на 40 на сто шанса за достигане на паритет на еврото спрямо долара. Само преди един месец същите експерти даваха едва 25 на сто вероятност за постигане на паритет. Нарастващият песимизъм бе най-ясно изразен от управителя на Bank of England Еди Джордж, който заяви в изказване пред парламента че засега Великобритания печели, като не се присъединява към единната европейска валута, която за разлика от очакванията се оказа много податлива на влияние от регионални кризи. Освен това Джордж заяви, че Европейската централна банка (ЕЦБ) вероятно още ще понижи основната си лихва, за да компенсира последиците от кризата на възникващите пазари, която сериозно намали реализацията на промишлена продукция на Европейския съюз през миналата година. При подобно решение на ЕЦБ лихвеният диференциал на практика би станал непреодолим в краткосрочен план, тъй като основната лихва във Великобритания е 5.25 на сто срещу 2.5 в евро-зоната.
Финансистите на страните от евро-зоната се ограничиха с изказвания, че засега поевтиняването на еврото е в рамките на нормалното. Веднага след колебливите изяви на ЕЦБ и финансовите министерства на 11-те страни обаче думата взеха водещите европейски банки, които набързо охладиха ентусиазма на играчите, които се надяваха на нива под 1.04. "Реакцията на пазара ми се струва преувеличена. Вече спечелих достатъчно от доларовите си инвестиции и сега ги обръщам в евро", заяви главният икономист на Deutsche Bank Норберт Валтер. Това подкрепи еврото до 1.0465 при затварянето на европейските пазари в четвъртък.
Поскъпването на долара на външните пазари се отрази на валутната търговия в България през кроса долар/евро, в резултат на което щатската валута поскъпна до 1866/1868 в края на седмицата от 1836/1838 в началото на периода. Достигнатото ниво бе най-ниско за лева от 5 август 1997 г., когато един долар се търгуваше на рекордно високите от въвеждането на валутния борд в страната досега 1873 лева. Особено активни през седмицата бяха крайните клиенти, които активно продаваха долари на високите нива и си осигуряваха левове за плащането на заплати в края на месеца.
Според дилъри при евентуалното тестване на 1.04 долара за евро може да се очаква поскъпване на долара до около 1880 лв. Спрямо еврото в началото на седмицата левът търгуваше границите 1952.50-1953.50 лева . Търговията бе насочена главно за регулация на валутни позиции на банките спрямо поскъпването на долар/евро и във връзка с това еврото поевтиня до 1949-1950 лв. при затварянето на пазара в четвъртък. Очаква се банките да скъсят допълнително позициите си в евро в началото на текущата седмица, тъй като в четвъртък изтича крайният срок за регулацията на минималните задължителни резерви на банките за май, което ще стимулира търсенето на левов ресурс.
Брейди-книжата ни леко поскъпнаха
Инвеститорският интерес към българските брейди-облигации се повиши през изминалата седмица, след като според експерти книжата са били подценени през последните няколко седмици поради опасения за отрицателно влияние на кризата в Югославия и рецесията в повечето страни в преход. "Очакваме цените да са нестабилни до началото на идната седмица, а след това скъсените позиции да бъдат бързо възстановени", заяви Питър Ланиган от американската Phoenix Investment Partners.
Опасенията на инвеститорите бяха най-вече свързани с неясната финансова политика на аржентинското правителство и слуховете за евентуална девалвация на песото. При преоценката на позициите в рискови книжа финансовите експерти откроиха факта, че България има на практика осигурено финансиране по линия на МВФ на плащанията си по външния дълг за срок от 12 до 18 месеца и няма спешна необходимост от допълнително набиране на ресурс чрез капиталовите пазари, което вероятно ще се окаже доста неизгодно за останалите страни в преход заради очакваното повишение на лихвите на Федералния резерв на САЩ, с което ще се оскъпят кредитите.
"Определено поддържаме дълга позиция в български книжа, но нямам никакво намерение да продавам през тази година. За нас това е противотежест на експозицията в латиноамерикански брейди-облигации и за да се избегне пълната зависимост от Южна Америка, трябва да разпределяме капиталите си, като в това отношение определено предпочитаме България пред Русия и Полша", заяви Боб Францино от Lincoln National Life Co. Заедно с оптимизма обаче някои от инвеститорите споделиха и опасенията си от ниското ниво на инвестициите в реалната икономика и очакваните затруднения, породени от войната в Югославия. "Вниманието ни е насочено главно върху паричните потоци, платежния баланс и инвестициите. Дефицитът по текущата сметка може безпроблемно да се финансира отвън, но натежава и отрицателният фактор, че страната продължава да не привлича преки чуждестранни инвестиции", заяви Джеф Гарднър от американската Bridgewater Associates.
Късно в четвъртък българските обезпечени облигации с отстъпка DISC достигнаха 65.000/125 цента, облигациите, заменили просрочените лихви IAB, се търсеха на 64.125, а котировкиге купува на облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 57.375/750.
Златото достигна 20-годишен минимум
На 26 май златото се срина до най-ниската си стойност от 20 години насам, достигайки 269.20 долара за тройунция. До двайсетгодишното дъно се стигна след изявление на шефа на централната банка на Англия Еди Джордж, в което се казва, че Великобритания ще се раздели с голяма част от златния си резерв през юли.
"Близо 43% от валутния ни резерв е под формата на златни кюлчета. Твърде голям дял за актив с минимална доходност. " Така първият централен банкер на Великобритания обоснова решението на управителите на поверената му институция да преструктурират портфейла й.
В доклад на Dresdner Kleinwort Benson се споменава, че първите 25 тона британско злато ще се изтъргуват по цени в интервала 260/2623 долара за тройунция. Много е вероятно обаче монетарните власти да отложат продажбата до по-благоприятна пазарна конюнктура.
Дилър определи изявлението на Джордж като "поредния пирон в ковчега. " Предишният бе забит от шефовете на Международния валутен фонд в края на март, когато обявиха, че планират да продадат част от златния резерв на фонда, възлизащ към днешна дата на 29.25 млрд. долара. Чрез продажбата се цели финансирането на обслужването на дълговете на най-бедните държави към МВФ, Световната банка и правителствата на богатите държави (Г-7). Все още във Вашингтон не се дефинирали с какво количество МВФ ще се раздели и кога ще го направи. Шефовете на фонда препоръчват продажбата на пет млн. тройунции злато, докато най-големият донор на фонда, Съединените щати, прокарва тезата за двойно по-голямо олекване на златния резерв.
За низходящата тенденция в цената на златото допринесе и желанието на централните банкери на Швейцария да се разделят с немалка част от златото на държавата.
На изчезване са и инвеститорите, които поддържат тезата, че златото все още е привлекателен инвестиционен инструмент. Единствено зъболекари и златари не подлагат на съмнение качествата на благородния метал. Дали в действителност причината за срива в цената на златото са бъдещите продажби от централните банки? По-скоро централните банки бързат да разредят златните си резерви, защото златото е обидно евтино и защото доходността му като инвестиционен инструмент не оправдава разходите по съхранението му.
Реализираните дотук продажби от централни банки са твърде анемични, за да бъдат считани за ценообразуващ фактор. Направените заявки за бъдещи продажби са едва 1% от златото в света и биха имали единствено свръхкраткосрочен ефект върху световните цени.
Накратко
Рекорден добив на кафе в Бразилия от реколта 2000/01 г. прогнозираха в края на миналата седмица независими експерти. Нерадостната за сектора прогноза бе потвърдена и от правителствен източник. Бразилия е най-големият производител на кафе в световен мащаб и всяка промяна в добива се отразява незабавно на световните цени.
Добивът на кафе от Бразилия се характеризира с ярко изразена цикличност, чиято продължителност е две години, тоест всяка следваща реколта е по-добра от предходната. И тъй като добито количество през 1998/99 г. се очаква да възлезе едва на 2 млн. тона, експертите прогнозират добив от около 2.8 млн. тона през 2000/01 г. Леон Ялуз, бивш експерт към аграрното министерство на Съединените щати, заяви, че 2001 г. ще е изключително тежка за производителите и благоприятна за потребителите. Според него към рекордната бразилска реколта от близо 3 млн. тона кафе производителите в Индонезия, Тайланд и Виетнам ще добавят продукция с 1 млн. тона по-голяма от тазгодишната.
Възстановяването на азиатските икономики повиши търсенето на индустриални метали в региона, но експерти прогнозират минимален и краткосрочен благоприятен ефект върху цените им.
Цените на металите често са барометър за икономически растеж. Спот цената на медта е с 9% по-скъпа от достигнатия 12-годишен минимум през март. Пак през март алуминият достигна 4-годишно дъно, от което в края на миналата седмица го деляха ръст на цените от 17%. Най-силно е възстановяването на цената на никела, който днес се търгува на цени по-високи с 45% от десетгодишния минимум, достигнат в края на миналата година.
Прогнозата за временния характер на по-високите цени се базира на факта, че повишението не е следствие от растящото търсене на крайната продукция, в която участват метали, а на очаквания за ръст на това търсене. Източник на повишеното търсене в Азия не са производителите на автомобили или компютри, а спекулантите.
Покупката на имот по време на война не е ликвидна инвестиция
След започване на въздушните удари на НАТО над СР Югославия и без това слабият пазар на недвижими имоти у нас съвсем залиня. Това е нормално, тъй като покупката на жилище в подобна ситуация е трудно ликвидна инвестиция, коментира Страхил Иванов, управител на агенция "Явлена". Хората предпочитат да запазят парите си в брой, отколкото да ги затворят в имот. Почти в цялата страна се регистрира
В момента като че ли психологическият фактор оказва основно влияние върху пазара на имоти. Той е реагирал много по-спокойно на финансовите кризи в страната, отколкото на това, което се случва в момента. Сега си личи, че хората са притеснени и объркани от факта, че съвсем близо до нас се води война.
Значително се е увеличил броят на предлаганите за продажба жилища, което се дължи на задръстването на пазара. Натрупването на оферти е нормално при липсата на клиенти, старите предложения остават на пазара, а се появяват и нови. Според посредниците обаче предлагането не се е увеличило, а просто е намаляло търсенето.
но ако това, което се случва в съседна Югославия, продължи още няколко седмици, ще започнат да се понижават чувствително, е мнението на Страхил Иванов. Сега, за да се стигне до сделка с имот, цената му трябва да е в долната граница на предлагането. Средната разлика между най-ниската офертна цена и най-високата е приблизително 15 процента.
Като новост на пазара на недвижими имоти посредниците сочат появата на голям брой оферти за продажба на индустриални обекти, но и към тях, както и към останалите имоти в момента, интересът е слаб.
Задържане на цените има и при наемите. Тенденцията на покачване на цените на отдаваните под наем имоти, която се наблюдава от пролетта на миналата година, е все още валидна, просто в момента има един период на изчакване на пазара, в който цените са в застой, коментират посредниците. Дори чуждестранни инвеститори със сигурни интереси в България предпочитат да
Малкото играчи на пазара на недвижими имоти в момента са в много изгодна позиция, тъй като могат да диктуват условията.
Календар на деловите прояви за 18-30 юни
Държавен вестник
Срокове
Парична помощ за квартира на свободен наем
Ако имате право да живеете в студентско общежитие, но ви отхвърлят, защото не достигат легла, може да разчитате на финансова подкрепа от държавата в размер на 18 000 лв. месечно. Това гласи специална инструкция на Министерството на образованието и науката, която влиза в сила със задна дата - от 1 януари т.г. Студентите, които ще получават предвидените 18 000 лв., се определят със заповед на ректора. Парите се получават по ведомост в съответното висше училище. Необходимо е всеки месец да представяте декларация (по образец) за наета частна квартира, копие от наемния договор и платежен документ (квитанция) за изплатен наем. В документа се дава информация за размера на наема, изписват се имената и ЕГН на собственика на жилището. Ако договореният наем е по-малък от стойността на паричната помощ, ще получите средства до размера на наема.
Предвидените 18 000 лв. се плащат
Ако ви предоставят място в общежитие, но вие се откажете доброволно, нямате право на финансова подкрепа. Ако междувременно ви настанят в общежитие, изплащането на сумата се прекратява. "Кранчето секва" и след края на месеца, в който се провежда първата сесия за държавен изпит (или защита на дипломна работа). За студентките майки спирането на помощта става след втората сесия за държавен изпит. Ако студентът прекъсне или презапише семестър (освен ако не е по болест или майчинство), не може да разчита на тези средства. Ако напуснете ВУЗ-а по собствено желание или ви отстранят от висшето училище, пак няма да имате право на помощ. Трябва да се простите с тези 18 000 лв. и ако междувременно се сдобиете със собствен дом или ви настанят в държавно, общинско или ведомствено жилище в населеното място, където е висшето училище. Условието е в сила и за членовете на семейството (съпруг, съпруга, деца) и за родителите на студента.
Средствата се отпускат целево на висшите училища чрез Министерството на образованието и науката. ВУЗ-овете са длъжни да представят отчет-декларация (по образец). В документа се посочва, че няма незаети легла в студентските общежития на съответното висше училище. Посочват се необходимата сума за изплащане на помощта и броят на студентите, които ще я получават.
31 май е срокът за публикуване на отчети
Акционерните дружества, командитните дружества с акции, финансовите институции (дори да не са АД и КДА) трябва да публикуват годишния си счетоводен баланс и годишния отчет за приходите и разходите в ежедневник или специализирано икономическо или финансово издание до 31 май (понеделник). Задължението е в съответствие със Закона за счетоводството. То важи и за всички други предприятия независимо от формата на организация, които надвишават минимум два от следните три критерия: сумата на актива на баланса към 1 януари на годината на съставянето му (в случая 1999 г.) е повече от 5000 минимални месечни работни заплати за страната към същата дата, т.е. над 305 млн. лв.; нетният размер на приходите от продажби и финансовите приходи за предходната отчетна година (1998 г.) е 10 000 минимални месечни работни заплати за страната към 31 декември, (535 млн. лв.); средната численост на персонала за предходната отчетна година (1998 г.) да е 30 души.
Счетоводните отчети на изброените предприятия подлежат на задължителна одиторска заверка от дипломиран експерт-счетоводител или одитираща фирма. Не подлежат на задължителна заверка счетоводните отчети на бюджетните предприятия. Те се заверяват от Сметната палата. Банките, застрахователите и клоновете на чуждестранни финансови институции трябва да обнародват в същия срок (31 май) годишните си счетоводни документи в Държавен вестник.
Ако предприятията изготвят консолидирани счетоводни отчети те се публикуват по същия ред, но до 30 юни. Консолидирани счетоводни отчети съставят предприятията, които имат повече от половината от акциите, дяловите вноски, гласовете или от членовете на органите на управление в други предприятия. Изготвянето на тези отчети трябва да стане до 31 май. До 30 юни предприятията, чиито годишни счетоводни отчети подлежат на задължителна проверка и заверка, ги представят на Българската търговско-промишлена палата.
Санкциите за предприятието за неизпълнение на задължението за публикуване или обнародване са в размер от петдесет до сто минимални месечни работни заплати. Те би трябвало да се наложат от данъчните при данъчни проверки или ревизии.
Агенцията за малки фирми посредничи при финансирането на бизнеспроекти
Консултации за това как най-добре да бъде представена една фирма и как да бъде защитена бизнесидея предлагат експертите на Агенцията за малки и средни предприятия. Добрите проекти получават конкретни насоки къде и как имат шансове за финансова подкрепа.
Специалистите в агенцията са разработили критерии за подготовка на бизнесплан. Основните характеристики на бизнеса трябва да бъдат описани в специална информационна карта на фирмата. В нея се прави своеобразна дисекция на предприятието - отбелязват се наименование, правна форма, код по БУЛСТАТ, данъчен и митнически номер, седалище, адрес, телефони, лице за контакт. Вписват се регистрираният капитал, дялове, акции, органи на управление. Предоставят се данни за управляващия, обслужващата банка и банковите сметки.
Трябва да се опише досегашната стопанска дейност на фирмата, да се посочат потребителите, годишният оборот, обемът на продажбите. Специална графа в картата отчита числеността на заетите в предприятието и характера на тяхната дейност. Дава се информация и за активите на дружеството.
След това трябва да бъде описан бизнеспроектът - цели, време за реализация, готовност за стартиране, бъдеща фирмена стратегия. Изисква се подробно описание на средствата, необходими за осъществяване на идеята, както и доказателства за ефективността на замисъла.
"За всеки конкретен проект се оценява равнището на професионална подготовка и образование на ръководителя на фирмата и на ръководния й екип. Много важно е технологичната и отрасловата структура на предприятието, а също дали ръководството може да намери алтернативни варианти за стопанска дейност при неблагоприятна икономическа среда. Преценяват се възможностите на дружеството да внедрява водещи технически постижения в своята конкретна дейност. Целта на информационната карта и на преките контакти с предприемачите е да се направи селекция на икономически ефективните бизнес предложения", коментира Георги Георгиев, главен експерт в Агенцията за малки и средни предприятия.
Към информационното досие се прилагат фотокопие от оригинала на последната съдебна регистрация, отчет за приходите и разходите за последните три години (ако фирмата е съществувала по това време). След приемане на закона за малките и средните предприятия (който чака второ четене в Народното събрание), агенцията ще води специален регистър на фирмите у нас. Вписването ще бъде доброволно. Целта е да се канализира информацията според дейността и големината на предприятията.
Стартът на Насърчителната банка бе предвиден за края на май. Институцията е с капитал от 10.5 млрд. лева. Всички процедури по учредяването и лицензирането й приключиха. Проблеми около сградата забавят началото на същинската й дейност.
"Водим преговори с немската агенция "Кредитанщалт фюр Видерауфбау" за отпускане на 20 млн. марки, предназначени за инвестиционни проекти. Насърчителната банка ще отпуска кредити директно и чрез финансови посредници. Ще преговаряме с всички търговски банки у нас, които имат интерес да подпомагат малкия и средния бизнес, уточнява Кирил Григоров, изпълнителен директор на банката, и допълва: "Държавата дава гаранции по кредитните линии, което намалява риска при отпускане на средствата. Затова ще предложим дългосрочен ресурс с минимална надбавка. Но лихвеният процент няма да бъде драстично нисък, за да не се допускат големи отклонения на пазара."
Очаква се банката да отпуска кредити при лихва 12-15% годишно. В момента пазарната лихва е около 14-18%. "Една фирма може да кандидатства за заем до един милион марки (за проект). Ще се предпочитат дружества, които са доказали присъствието си на пазара, но няма ограничения за стартиращи бизнеспроекти", коментира Кирил Григоров.
"Кредитанщалт фюр Видерауфбау" вече отпусна финансова линия от 10 млн. марки. От тях 8.5 млн. марки са прeдназначени за малкия и средния бизнес у нас, а 1.5 млн. са предвидени за съпътстващи разходи. Минималният размер на заемите ще бъде 5 хил. марки, а максималният - 100 хил. марки. БНБ обаче още не е определила банките, които ще обслужват тази кредитна линия.
След 55 седмици бюджетът намали дохода по двугодишните целеви ДЦК
От миналата сряда втора емисия двегодишни спестовни облигации от целевите ДЦК за граждани се продава с намалени лихвени купони. Новите стойности на лихвите по четирите купона са съответно 8, 9, 10 и 11 на сто на годишна база, т.е. има намаление с един процентен пункт при всеки един купон. Купоните се изплащат на всеки шест месеца. При новите нива на лихвите спестовните облигации носят ефективна годишна доходност (ЕГД) малко под 10 на сто - 9.68 на сто. При старите условия облигациите даваха ЕГД от 10.71 на сто. Ефективната доходност е сложният (капитализиран) годишен доход, който носят книжата. Новата вътрешна норма на възвръщаемост е 4.715 на сто за шест месеца или общата натрупана доходност до падежа след две години е 20.3 на сто. При сто инвестирани лева сега в тези облигации на падежа им гражданите биха получили доход малко над 20 лева в допълнение на главницата от 100 лева.
От целевите ДЦК само двегодишните се продават на цени над номинала, докато останалите книжа (шест- и дванайсетмесечни) са сконтови и се продават на цени под номинала, като доходът по тях идва от разликата между инвестираната сума и получаваните главници на падежа им.
Сегашното намаление на лихвените купони при спестовните облигации е първата промяна в условията по тези книжа още от въвеждането им на 29 април миналата година. Петдесет и пет седмици след това при емисията от 12 май от ведомството на Муравей Радев решиха да намалят лихвите. Това би могло да се обясни с две неща - бюджетът няма вопиюща нужда от емисия на дълг, а доколкото има, предпочита да се финансира от редовните аукциони, а не от целевите емисии за граждани.
Намалението на лихвите идва в момент, когато драстично спада интересът на гражданите не само към двегодишните спестовни облигации, но и към по-краткосрочните емисии от целевите ДЦК - шест- и дванайсетмесечните. В началото на януари гражданите са вложили приблизително 1.4 млрд. лв. в целеви ДЦК, при 331 млн. лв. в средата на април и 567 млн. лв. в емисиите от 28 април. При по-краткосрочните ДЦК засега не са променяни доходът и продажните цени. Цените на целевите ДЦК се определят от финансовото министерство и са задължителни за всички дилъри, които ги продават. В момента целеви ДЦК гражданите могат да закупят от девет дилъра и БНБ. Дилърите са: ОББ, Българска пощенска банка, Булбанк, ТБ "Биохим", Експресбанк, БРИБАНК, Евробанк, ФК "Еврофинанс" и ФБК "Елана".
Според финансовото министерство "намалението се дължи на понижената доходност на аналогичните двегодишни ДЦК, които се продават на редовните аукциони, провеждани от БНБ". Доходността на тези книжа спадна от 9.44 на сто през януари до 8.01 на сто в началото на май. Леко повишение в дохода има при последната емисия двегодишни нецелеви ДЦК от миналата сряда. Постигната ефективна годишна доходност бе 8.57 на сто. Обикновените двегодишни ДЦК са лихвоносни, с купони, изплащани на всеки шест месеца. Облигациите се предлагат през седмица. Няма ограничения за инвеститорите в тях, за разлика от двегодишните спестовни облигации от целевите емисии. Книжата вече трети аукцион се продават при по-нисък лихвен купон. В края на април финансовото министерство намали купона от девет на осем на сто. На два поредни аукциона, преди това намаление, ефективната годишна доходност се бе задържала под деветте процента, съответно 8.97 на сто и 8.53 на сто.
Сегашните поръчки на инвеститорите за двегодишните ДЦК са на нивото от края на януари и началото на февруари - около 25 млрд. лв. С тази разлика, че предлаганият от бюджета номинал сега е 20 млрд. лв. при 5 и 10 млрд. лв. в началото на годината.
Увеличението на номинала на двегодишните ДЦК е за сметка на намалението на обема на емисията на едногодишните ДЦК. В началото на годината едногодишните книжа стартираха с 25 млрд. лв. номинал при 10 млрд. лв. от последната емисия от 19 май. За петте месеца от годината доходът по тези книжа спадна с повече от един процентен пункт. При първата емисия от началото на януари ефективният доход бе 6.69%, докато при последната емисия той е 5.34%. През последните четири аукциона значително спада и инвеститорският интерес към тези книжа. Най-висок бе той в началото на март - 43.240 млрд. лв., срещу 17.250 млрд. лв. от последната емисия. Това ниво е най-ниското за годината.
В същото време финансовото министерство предлага на гражданите едногодишни целеви ДЦК, които носят неизменно капитализирана годишна доходност от 7%. Цените им засега не са променяни, въпреки спада на доходността в аналогичните им ДЦК от редовните аукциони. Така разликата между доходността по едногодишните книжа за гражданите и за останалите инвеститори нарасна от 0.31 на сто на 1.66 на сто.
Без промяна са и условията на емисиите от шестмесечни ДЦК за граждани. Те носят капитализиран доход за годината от 6 на сто. От началото на годината само веднъж са били емитирани шестмесечни книжа от редовните аукциони. По календара на финансовото министерство за провеждането на аукционите се предвижда емисии от тези книжа да се предлагат в края на всяко тримесечие. В края на март на аукционите бе постигната капитализирана доходност по шестмесечните книжа от 5.12 на сто. Отчетен бе значителен интерес от страна на инвеститорите, тъй като поръчките им надвишаваха 2.78 пъти предложения номинал от 10 млрд. лв. Тези книжа са сконтови, продават се с отстъпка от номинала. Разликата между доходността по двата вида шестмесечни книжа е по-малко от процент.
Тримесечните съкровищни бонове не правят изключение от тенденциите при останалите ДЦК. Спадът в дохода по тях е от 5.12 на сто до 4.42 на сто на последния аукцион миналия понеделник. Това е и основният лихвен процент, тъй като той се определя на база на постигнатата доходност по тримесечните съкровищни бонове.
Данните от последните аукциони на петгодишни ДЦК показват липса на инвеститорски интерес към дългосрочните книжа. Точно обратна изглеждаше ситуацията в края на март. На тогавашния аукцион за 2 млрд. лв. номинал се състезаваха поръчки за 2.795 млрд. лв. Средната цена на одобрените поръчки бе 86.35 на сто от 100 лева номинал, при лихвен процент от 9 на сто. Така ефективната годишна доходност по тези книжа спадна от 13.71 на сто от юли миналата година на 12.79 на сто. При това положение от ведомството на Муравей Радев решиха да увеличат предлагането на по-дългосрочните (петгодишни) книжа, като вместо в края на всяко тримесечие ги предлагат всеки месец.
Но на последния аукцион на 14 май инвеститорите поискаха да закупят петгодишни облигации само за 500 млн. лв. при предложен номинал от 1 млрд. лв. Облигациите бяха с фиксирана годишна лихва от 9 на сто. Среднопретеглената цена, която предложиха дилърите, бе 71.80 на сто от номинала. Това даде основание на финансовото министерство да не одобри нито една от поръчките и да съобщи, че временно прекратява емитирането на петгодишни лихвени облигации поради слабия интерес на банките и предлаганите ниски цени.
Вторият стълб на Европейския съюз и договорът от Амстердам
В брой 18 на вестник "Капитал" от 8 май 1999 г. Атанас Семов разяснява институционалната характеристика на Европейския съюз (ЕС) и функциите и правомощията на ЕС в т.нар. втори стълб, или общата политика в областта на външните отношения и сигурността (ОПОВОС), така както предвижда договорът от Маастрихт. Изложението е съдържателно и разбираемо, но една неточност го прави непълно и изисква допълнително разяснение. Договорът от Амстердам влезе в сила седмица преди въпросният брой на "Капитал" да излезе от печат. Правната материя на този договор предвижда редица изменения във втория стълб и следователно във функционирането на ОПОВОС.
На първо място, създава се специална част за политическо планиране и ранно предупреждаване в рамките на главния секретариат на съвета. Функциите на това управление ще включват наблюдение и анализ на събитията в областта на външната политика и сигурността, които могат да окажат значителен ефект върху ОПОВОС, включително потенциални политически кризи, и изработването на становища, които да подпомагат работата на съвета, формулиращ политическите приоритети. За целта страните членки и комисията ще предоставят всяка релевантна информация, включително и конфиденциални данни. Накратко, най-важната функция на тази специализирана част е, че ще институционализира сътрудничеството между страните членки в областта на външната политика и ще допринесе за създаването на обща позиция на ЕС. Тази специална част, ще бъде ръководена от висш представител за ОПОВОС, който/която ще бъде избран/а по време на Европейския съвет в Кьолн през юни.
Второ, член J.4. от договора за Европейския съюз, цитиран от Атанас Семов, е преформулиран и включен в договора от Амстердам като член J.7, който изразява много по-твърдо намерението на страните членки да засилят отбранителния аспект на ОПОВОС. Вместо "възможното формиране на обща отбранителна политика, която с течение на времето може да доведе до обща отбрана", новият договор предполага "прогресивното формиране на обща отбранителна политика, която може да доведе до обща отбрана". Разбира се, тази промяна може да се разглежда и като чисто лингвистично упражнение, но последвалите събития предполагат, че това по-скоро изразява желанието на страните членки за активно сътрудничество в областта на сигурността.
Трето, по отношение на Западноевропейския съюз (ЗЕС) Договорът от Амстердам постановява, че ЗЕС предоставя военни части на разположение на ЕС и го подпомага във формулирането на отбранителния аспект на ОПОВОС. Затова ЕС трябва да засили институционалните връзки със ЗЕС с оглед възможността за интегрирането на ЗЕС в ЕС. Това може да стане след единодушно решение на Европейския съвет, последвано от ратификация във всички страни членки. ЕС ще може да използва ЗЕС за изпълнението на хуманитарни и мироопазващи мисии, но също и за действия с цел разрешаване на кризисни ситуации.
