- България е постигнала значителен прогрес и има доста постижения през последните две-три години . Четири са интересните области на развитие. Първата, за която много се говори - успешното стабилизиране на макроикономическата среда. Постигнат е голям успех и много хора ще кажат, че тази стабилизация е постигната по-бързо, по-успешно, отколкото беше прогнозирано.
Второ, има значителни постижения в структурната реформа - имам предвид приватизацията, без значение дали е бавна, бърза или със среден темп, тя се движи напред и има много повече предприятия, които са приватизирани до този момент, отколкото бяха преди година и половина-две. Може би приватизираните предприятия са около три пъти повече. Също така подобрена е финансовата дисциплина в предприятията и в бизнессектора. На трето място слагам подобрението на връзките и интеграцията на България със световната икономика. Формализираха се търговските споразумения с ЦЕФТА, увеличиха се връзките с Европейския съюз, бяха одобрени няколко двустранни търговски договора с Русия, касаещи газовия и енергийния сектор. Също така чуждите преки инвестиции, които се увеличиха, както знаете през 1997, дори и през 1998. Това е индикатор за подобрението на интеграцията към международната икономика. Четвъртото постижение е прогресът, постигнат в социалния сектор. Това е важно за Световната банка, защото считаме, че социалните проблеми са с висок приоритет. Постигнатият прогрес е заради по-сериозното и съсредоточено внимание върху социалния сектор.
Важно е да се подобри "капацитетът на институциите", т.е. възможностите на министерствата и местното управление и въобще на публичната администрация. Администрацията трябва да стане по-способна в изработването на законите и регулиращите мерки за подпомагане на бизнеса. Установили сме в практиката, че понякога може да се създаде добър закон, който дава добра рамка за конкретния сектор, но след това прилагането му не минава гладко и успешно. Втората сфера е структурната реформа, третата важна област е създаването на по-добра бизнессреда. Този въпрос включва в себе си намаляването на бюрокрацията.
- Не съм запознат точно какво са казали, но ако въпросът е дали изтича времето за структурна реформа, считам, че част от структурните реформи са завършили успешно, а друга предстои. Няма време за губене, но мисля, че ще приключим започнатото. От друга страна, това е процес, за който е трудно да се прогнозира кога точно ще свърши. И ако се казва, че е твърде късно, че шансът е пропуснат, аз бих отвърнал, че има време, има шанс, намеренията и програмите се прилагат и това е предизвикателството да се уверим, че правителството и всички работят за успешно приключване на реформата.
- Приближаването към международната икономика и интеграцията към ЕС вървят успешно. Когато представяте страната в чужбина, това, което се оценява, не е непременно презентацията ви. Това, което наистина е важно, е има ли вътрешна стабилност в икономиката. Мисля, че България има осигурена вътрешна стабилност през последните две години и на тази база се провеждат успешни преговори с инвеститори и международни донори. Срещата на донорите миналия месец в Брюксел имаше представители от 22 страни, ЕС, международните финансови институции и това е само един пример за успешно представяне на позицията на България.
- Последните данъчни промени отпреди 1-2 години не тласкат бизнеса в сивата икономика. Тези данъчни промени рационализират данъчната ситуация, опитвайки се да избегнат този проблем. Известно е, че при икономиките в преход, в т.ч. и в България, данъчната тежест нарасна. Като казвам данъци, нямам предвид само ДОД и данък печалба, но включвам и социалното осигуряване. И наистина в България данъчната тежест е голяма и има потенциална възможност бизнесът да бъде тласнат в сивата икономика. Може да бъде намалена данъчната тежест, за да се гарантира, че няма риск да се допусне твърде голяма част от бизнеса в сивата икономика.
Тежестта от здравното осигуряване трябва да се компенсира от други социални разходи, каквито са например вноските за безработица (фонд ПКБ). Предизвикателството е да се балансират по подходящ начин данъците и тогава да се намалят.
- Има сериозен напредък в намаляването на корупцията в България. Много е постигнато за намаляване и на организираната престъпност. Съгласен съм, че това е голямо предизвикателство. Нивото на корупция оказва сериозно влияние върху хората и бизнеса в България. Важно е, че СБ, както и другите донори и самото правителство могат да направят доста за решаването на този проблем. Но правителството и неправителствените организации също трябва да работят заедно и заедно да действаме и да правим усилия да атакуваме проблема.
- Трябва да кажа, че нямам частен бизнес, работя в СБ, но отговорът е да. Да се срещам с частния бизнес е част от моята работа. Между другото част от СБ, наречена IFC, инвестира в частни предприятия чрез отпускане на заеми в големи проекти през правителството - здравеопазването, енергийния сектор. Но определена част от IFC не действа чрез българското правителство и инвестира в частни предприятия - хотел "Хилтън" и "Целхарт" например. Значи IFC инвестира и прави бизнес с частни фирми в България.
- Социалните проблеми, свързани с предстоящата безработица, бедността, ниския жизнен стандарт, са най-важната част от работата, защото тяхното преодоляване заема дълъг период от време. Затова СБ полага много усилия. Няма да е лесно предвид и кризата в Косово, която рефлектира върху икономиката на България. Тя пречи на експорта, търговията, привличането на чужди инвестиции и може леко да забави икономическия растеж. Затварянето на някои предприятия ще доведе до средносрочна безработица. Затова сме дали 80 млн. долара заем за социална подкрепа. Но независимо че може да има предприятия, които се затварят, се надяваме, че в същото време има развиващ се малък и среден бизнес.
- Смятам, че хората обикновено преувеличават ролята и възможността за влияние на Световната банка и на някои други организации. Ние даваме най-доброто от себе си, предоставяме финансова помощ и съвети на правителството. Не искаме правителствата да правят неща само за да запазят добрите си отношения със Световната банка. Правителствата трябва да правят, това, което чувстват, че ще е най-доброто за хората в техните страни и за техните икономики. И мисля, че точно това се случва в България. Програмата за реформа, която започна в началото на 1997 г. Правителството започна реформите преди дискусиите с МВФ и Световната банка. Ние сме радостни, че можем да помогнем, но до голяма степен реформата си е българска инициатива и българска програма.
- Имаме удоволствието да работим много продуктивно и да имаме добри отношения с правителството. Ние работим с неправителствени организации, изследователски институти, с другите донори. Това, върху което трябва да работим оттук нататък, е да запазим нашите отношения толкова добри, колкото са в момента. Подобно партньорство, каквото ние се опитваме да поддържаме, е една от предпоставките, които помагат на България през последните години. След това сътрудничество правителството може да погледне назад и да се сложи на първо място по десетобалната скала. Мисля, че това е нещо, което можем да постигнем с нашето сътрудничество.
Джейлан се отсърди на Шиляшки
До седмица, най-късно две, ще бъде подписан договорът между Националната електрическа компания и турския холдинг "Джейлан" за създаване на смесена фирма и изграждане на каскадата "Горна Арда", прогнозира източник, близък до електрокомпанията. Желанието на енергийното ведомство било сделката да се претупа колкото се може по-бързо и тайно. Шефът на Комитета по енергетика Иван Шиляшки дори заяви, че договорът ще бъде подписан до 1 юни. От НЕК са по-предпазливи с датите. В действителност, ако човек изобщо успее да се добере до шефовете на електрическия монополист Методи Константинов и Константин Шушулов, те твърдят, че изобщо не са наясно с хода на преговорите.
"Все още преговаряме с "Джейлан", в момента се подготвя уставът на смесената фирма и другите необходими документи, рано е да се определя конкретна дата за подписването", заяви правистът на електрокомпанията Сашо Чобанов, който е довереният човек на Шиляшки по сделката. За да опази тайните на сделката, Шиляшки непрекъснато върти участниците в преговорите, така че никой да няма пълна представа за договореното. Твърди се, че Чобанов е единственият човек след Шиляшки, който знае всичко за двете сделки - за износа на ток и за строежа на "Горна Арда". Не е случайно, че през последните месеци шефът на енергетиката делегира на прависта на НЕК все повече пълномощия, включително да представлява позицията на принципала (КЕ) при обсъждането на проектозакона дори при разделите за газа и топлофикациите.
В енергийните среди сделката с "Джейлан" се коментира като ненужна и дори вредна за електрокомпанията. Шефовете на електрокомпанията подписаха договора за износ на електроенергия, но едва ли ще сложат толкова лесно подписите си и под договора с турския холдинг.
"България винаги е изнасяла електроенергия за Турция и това е нормално. Известно е, че имаме достатъчно мощности, които особено през последните години не са натоварени. В такива случаи е добре да имаш клиенти и да продаваш дори и с минимална печалба. Още повече договорената цена с ТЕАШ е прилична и при всички случаи не е обидна за НЕК. Тя не бива да се свързва с вътрешната продажна цена. Вътрешната цена се определя по друг начин и е функция на правителствената политика в сектора, докато продажната цена при експорта е работа на самата компания. Понякога компаниите дори правят дъмпинг само за да се наместят на определен пазар. И в момента около нас има пазар на електроенергия на цена под 2 цента на квтч. НЕК продава електричество на ТЕАШ по 3.55 цента", коментират експерти от електрокомпанията. Според тях проблемът не е в договора за износа, а в това, че една
Основното възражение срещу договора за "Горна Арда" е, че каскадата е твърде скъп и ненужен за енергийната система обект. Потреблението на електроенергия в страната е паднало с 10% спрямо миналата година и средно с около 15% спрямо планираното. В индустрията спадът е с 20%. При тази ситуация трябва да се преразгледа всяка инвестиция. "Горна Арда" е записана в стратегията, но на практика може да се окаже ненужна дори като централа, която ще покрива само върховите натоварвания. Каскадата "Белмекен", ТЕЦ "Варна" и ПАВЕЦ "Чаира" са достатъчни като върхови мощности, смятат енергийни експерти.
Освен това "Горна Арда" е чисто енергиен, а не комплексен хидроенергиен обект. Според някои сметки
Нормалната стойност се движи около 1000 - 1500 долара на квтч. Ако съоръженията се ползваха за други цели - напояване и водоснабдяване, цената щеше да бъде друга. Не е известен прецедент за такова скъпо хидроенергийно строителство поне у нас, твърдят хора от бранша. Освен това централата няма да работи повече от 2000 часа годишно, което означава, че тя ще се откупи много бавно. Според някои изчисления срокът на откупуване ще надхвърли 30 години. Никоя банка не би финансирала такова строителство, защо тогава да го финансира НЕК, се питат в електрокомпанията. Има по-изгодни незастроени хидроенергийни проекти със срок на откупуване под 15 години, и то пак в изостанали райони, като такива се сочат Въча - "Цанков камък", "Среден Искър". Обясненията за създаване на работни места не са приемливи. Просто квалифицираната работна ръка за този вид строителство в района е малко и ще се налага да идва от други райони на страната и от Турция.
Вече е регистрирана фирмата "Джейлан" - България, и на практика тя ще партнира на НЕК в смесената фирма. Формално участията ще бъдат 50 на 50. Оказва се обаче, че "Джейлан" изцяло разчита строителството да се финансира от нашата електрокомпания. Тя щяла да задели парите от сделката за износа. На всичко отгоре турският холдинг започнал да надува цената на обекта. Според първоначалните сметки каскадата трябваше да струва около 190 млн. долара. Впоследствие се заговори за 220 млн. долара. "Джейлан" настоявал за 260 млн. долара. Ако НЕК иска да привлече свежи капитали, в дружеството може да се включи трети инвеститор, например канадската компания "Хидро Квебек". Пита се тогава каква е ролята на "Джейлан". Турският холдинг няма да си мръдне пръста за осигуряване на финансови средства, оказа се, че няма и да строи. "Джейлан" щял да отговаря за обявяването и провеждането на търгове за подизпълнители - турски и български фирми, които ще изграждат обекта и ще реализират доставките.
"Трябва да се преразгледа стратегията в светлината на очерталата се тенденция за намаляване на потреблението на електроенергия и още веднъж да се оцени нуждата от "Горна Арда". Ако все пак се прецени, че каскадата е необходима за енергийната система, тогава по-добрият вариант е да се обяви
Канадци се отказват от българското злато
Преди около седмица голямата канадска компания "Канако рисорсиз" обяви, че се отказва от закупуването на 100% от английската "Болкан минерал рисорсиз" (БМР) срещу 3.5 милиона свои акции. "БМР"е създадена специално за разработване на геоложки проекти на Балканите и в момента работи по проекта за добив на злато край село Чала в Източните Родопи. Официалното съобщение се базира на одита на консултантската фирма "Жиру кънсалтънтс". Според нея "три от осемте минерализирани зони при Чала съдържат само 263 800 унции злато вместо очакваните 485 000 унции". Освен че променя хода на конкретния проект, този отказ от инвестиции в страната поставя въпроса за перспективите пред добива на злато в България въобще.
С предполагаеми залежи между 10 и 15 тона районът на Чала е смятан за един от най-перспективните в България. Работата, извършена от български геолози, както и допълнителните проучвания на "БМР" приближават района до концесия за реален добив. Това е отчетено от фирма "Канако", чиито шефове в началото на годината обявиха намерение да закупят 100% от акциите на "БМР" срещу акции на стойност около 2 млн. долара. По този начин канадците щяха да се обвържат със страната и региона за години напред - след приключването на проучванията и обявяване на търговско откритие фирмата би имала големи шансове да получат концесия и да започнат добив.
Канадците явно прецениха сделката като силно рискова и решиха да действат "консервативно" (според официалното изявление на президента на фирмата Малкълм Бел). Те обясниха оттеглянето си с не дотам благоприятната оценка на консултантите, както и с ниските цени на златото на световните борси (вж. стр.44). "Добивът по принцип е възможен, но ние преценихме, че за "Канако" ще е твърде рисковано да продължи с проекта при тези цени на златото и при недостига на капитал за проучвателните компании в Северна Америка. Анализът на пробите е направен в Англия с най-модерен геоложки софтуер чрез компютърно моделиране," заяви за "Капитал" Малкълм Бел.
Според експерт от "БМР" истинската причина за отказа от инвестиция е нежеланието за обвързване с регион, където се водят военни действия. Ако това е истинското обяснение, инвеститорите, които проявяват подобна предпазливост, биха могли да променят позициите си при благоприятно развитие на нещата в региона. Според мнение на човек от бранша обявяването на инвестиционни намерения често цели временно покачване на цените на акциите на съответната компания и въобще не предполага реализиране на намеренията на практика. От друга страна, подобни изявления в световния печат за недостатъчната привлекателност на даден регион могат да имат отрицателно въздействие върху други потенциални инвеститори. Експертите от МОСВ своевременно трябваше да реагират с опровержение чрез международните медии, като го подкрепят с доказателства.
Съществуват становища, че поради близостта с "Горубсо - Кърджали" добивът на злато в този район трябва да се предостави на бъдещия купувач на "Горубсо". Тази възможност отваря вратичка за бъдещи конфликти.
Каквато и да е причината за отказа на "Канако", геолозите от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и добре информиран източник от "БМР" отрекоха пред "Капитал" залежите на злато в района на Чала да са по-малки от очакваните и настояха върху тезата за перспективността на района. От "БМР" смятат сами да доведат проучванията до успешен край, след което да подадат молба за концесия. Ще последва построяването на мина, а намерението е да се използват български инсталации за обогатяване и рафиниране с цел затваряне на производствения цикъл вътре в страната. От фирмата признават, че с финансовата подкрепа на "Канако" това би станало много по-бързо. В близко бъдеще предварителното споразумение за проучване между МОСВ и "БМР" трябва да се приведе в съответствие с новоприетия закон за подземните природни богатства. За целта е необходимо да се представи работна програма, която в случая е с продължителност 24 месеца и предвижда инвестиции на стойност 1.5 млн. долара. Проучваната площ се очаква да бъде намалена до около 250 кв.км по искане на компанията, като причината за това е недостатъчният интерес към останалата част от проучваната територия.
"Все пак не е изключено там да има перспективни находища за добив по евтиния открит способ и други компании са свободни да опитат", сподели представител на "БМР". В момента в световен мащаб средната себестойност на добива на 1 тройунция злато по открит способ се движи между 150 и 200 долара, а цената му е около 270 долара. Този факт се очаква да повиши интереса към родопския регион и най-вече към териториите около меридиана Момчилград - Крумовград - Маджарово.
Освен района на Чала с близки перспективи за разработване са вече проучените от български геолози райони край Седефче, Розино (Източни Родопи), Свещиплаз (Етрополско) и Петелово (Панагюрско) и други, като предстои да им се направи геоложка оценка и да се потърсят инвеститори. Оценките са за около 1000 тона злато по цялата територия на страната. Според експертите на МОСВ извършената предпроучвателна работа качва цената на бъдещите находища. Самата икономическа оценка е въпрос на фирмен подход и ще се прави от заинтересованите компании с цел регистриране на търговско находище. Районът на Западна Стара планина също представлява интерес за потенциалните инвеститори, а в участъка между Белоградчик и Мездра е заложен най-голям потенциал. Орудявания са открити още и в районите на Трън, Кюстендил, Верила и при по-нататъшни проучвания те могат да се окажат ефективни. В страната в момента извършват проучвателни работи още две чужди фирми - ирландско-американската "Наван" (Брезник, Етрополе, Голяма Раковица и Стара Загора) и гръцко-американската "Грамекс" (на юг от Панагюрище, Крумовград и Ивайловград). "Наван" отдавна участва в добива на злато при Челопеч. Преди няколко дена южноафриканската "Морисън инвест холдинг" също е проявила интерес към българското злато и е обявила намеренията си да сформира смесени дружества с "Горубсо" и с "Родопски метал". Очаква се до края на месеца преговорите да са финализирани. Раздвижването се дължи на приемането на Закона за подземните природни богатства, който дава гаранция за вложените в страната пари. Дългогодишното му неприемане отблъсна не една компания.
Застрахователи може да искат компенсации от държавата заради градушките
Загуби за над 16 млрд. лева са нанесли на земеделската реколта падналите през последните дни градушки. В тези сметки не са включени загубите на частните стопани в населените места, съобщи земеделският министър Венцислав Върбанов. Най-големи са били щетите от ледените порои на 15 май, сочат данните на аграрното ведомство. Тогава са били унищожени земеделски култури за 9.2 млрд. лева. По-малки са били пораженията от градушките, които паднаха на 21 и 22 май.
Според земеделския министър от градушките са били ударени общо 312 хил. дка, като най-сериозни са щетите за зеленчукопроизводството. Пострадали са също житни култури, тютюневи насаждения, овощни градини и лозя.
Засега няма данни как изглежда проблемът от гледна точка на застрахователите. Тепърва ще се изяснява и каква част от пострадалите площи и култури са били застраховани. Застраховките срещу буря и градушка се предлагат от няколко компании - Държавния застрахователен институт, "Алианц-България", "Орел", "Витоша", "Европа", "Български имоти", "Булстрад". Най-голям пазарен дял (над 50%) притежава ДЗИ. Това означава, че държавното дружество по всяка вероятност ще трябва да плати и най-голяма сума под формата на обезщетения на производители. Каква ще бъде тя - ще стане ясно, след като експертите оценят на място поразените райони. "Нашите хора са по полето и оценяват щетите. На много места все още не може да се влезе, тъй като пътищата до нивите са отрязани", каза Иван Томев от отдел "Застраховане на земеделски култури" в ДЗИ. Останалите дружества също се въздържаха да дадат оценки за претърпените загуби, тъй като огледите ще продължат и през идната седмица. Неофициално обаче се разбра, че в някои от засегнатите дружества обмислят варианти за искане на компенсации от страна на държавата. Като основание за това застрахователите сочат липсата на противоградова защита, което е допринесло за разрастването на ефекта от природното бедствие.
Защитата на земеделските земи е задължение на дирекция "Борба с градушките", която е на подчинение на аграрното министерство. Дирекцията разполага с десет полигона в страната, които общо покриват около 10 млн. дка (една четвърт от обработваемите площи в страната). С помощта на ракети от типа "земя-въздух" градоносните облаци се бомбардират със сребърен йодит или друг вид реагент, който предотвратява образуването на градовия процес. Тази година ракетите не са били използвани, тъй като земеделският министър още не е издал заповед за това. Причината е взетото решение за даване на достъп на самолетите на НАТО до част от небето, обясниха от дирекцията във вторник. Самият министър Върбанов съобщи в четвъртък, че заповедта вече е факт. Тя предвижда да бъдат приведени в готовност четири от полигоните - в Долни Дъбник, с. Бърдарски геран (Врачанско), с. Старо село (Сливенско) и с. Петрово (Старозагорско). Останалите полигони попадат в обсега на зоната, която е дадена на НАТО. Стрелба по градоносните облаци от тях засега не се предвижда, тъй като има голям риск от инциденти, обясниха експерти от дирекцията.
"Не може да се искат компенсации за това, че не е стреляно по градоносните облаци", коментира Венцислав Върбанов. Според него застрахователите си имат договори със земеделските производители и държавата не може да се меси в техните отношения. "Те затова са застрахователи - за да поемат риска", допълни земеделският министър.
Не така мислят обаче застрахователните компании, които са сключвали договорите си със земеделските производители още от октомври миналата година. "При подписването на застрахователните полици ние не знаехме, че ще попаднем в такава ситуация. Дори и сега научаваме от вестниците, че дирекцията за борба с градушките няма да стреля по облаците. Ако тези обстоятелства бяха известни, може би щяхме да вдигнем тарифите или дори да отказваме застраховки срещу този риск", коментира Ангел Крайчев, изпълнителен директор на "Български имоти" АД. Според него държавата трябва да компенсира частично застрахователите, като парите за това могат да дойдат и от неизползвания бюджет на дирекция "Борба с градушките".
"След като по закон сме задължени да привеждаме 4% от брутния си премиен приход от земеделски застраховки във фонд "Земеделие", значи държавата е длъжна да извършва противоградова защита. Ако юристите преценят, че има основания, може да заведем и иск в съда", каза служител на една от частните застрахователни компании, пожелал анонимност. По подобен начин коментираха проблема и други негови колеги. Засега обаче застрахователите като цяло се въздържат от даването на официални изявления. "Редно е въпросът първо да бъде обсъден в Асоциацията на застрахователите в България и ако се стигне до общо становище, да бъде искана среща с правителството", обясни заместник-председателят на асоциацията Данчо Джиков.
Търсят се пари за 38 екопроекта
През изминалата седмица се проведе втората среща на донорите в областта на опазване на околната среда. Стана ясно, че в момента се изпълняват 41 проекта на обща стойност около 60 млн. долара. "Тридесет и осем са новите екологични проекти, за които екоминистерството търси финансова подкрепа. За 12 от тях са проведени преговори и предстои сключване на договори", съобщи пред журналисти Евдокия Манева, министър на околната среда и водите. Основните донори на България са програмата ФАР на Европейския съюз, Глобалният екологичен фонд (GEF), Програмата на ООН за развитие (UNDP), Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество, Японската агенция за международно сътрудничество, Американската агенция за международно развитие, Датската агенция за опазване на околната среда, Швейцарската програма за биологичното разнообразие, както и правителствата на Дания, Холандия, Германия и Швейцария.
Един от най-големите екологични проекти до момента на стойност 10.5 млн. долара е финансиран със заем от Световната банка и е за ограничаване на озоноразрушаващите вещества в страната. По този проект досега са сменени технологичните линии на шест български предприятия, отделящи вредните фреони при производството си. Това са "Мраз АД" - София, "Фриго ХМ" - Сливница, "Брист ХМ" - Брезник, "Климат инком" - София, Институт по хладилна техника, "ВМЗ" - Сопот, и "Лъки - полюс" - Варна. Новите технологии ще позволят на фирмите да изнасят продукцията си, която вече ще е съобразена с международните стандарти.
В близките седмици ще започне изпълнението на проект по програма ФАР за институционална подкрепа, който цели сближаване на българското законодателство с европейското. Подпроектите към него включват регулиране на достъпа до екологична информация, създаване на информационна мрежа за контрол на въздуха в реално време, изготвяне на наредба за отпадъчните води, създаване на национален кадастър на защитените територии, оценка на минали замърсявания и други.
Българското предложение за проект по програмата "ФАР - трансгранично сътрудничество" за 1999 г. е за изграждане на обща мониторингова система за контрол на качеството на въздуха в румънските и българските градове по река Дунав. Проектът е на стойност 1 млн. евро. За да бъде стартиран, той трябва да получи одобрението и на румънската страна. Единственият одобрен от Брюксел проект по ФАР за 1999 г. е на стойност 2.3 млн. евро и цели подобряването на въздуха в София чрез закупуването на 70 екологосъобразни двигателя за градския транспорт.
От 2000 г. за България ще бъде отворена програмата IPSA на ЕС. Между десетте страни - кандидатки за присъединяване, между 2000 и 2006 г. ще бъдат разпределени 1 млрд. евро. Страните нямат квоти и проектите ще бъдат одобрявани според тяхната важност. От МОСВ твърдят, че България има готовност за усвояване на средства по програмата. Най-важният проект, който страната ще предложи, е изграждането на Национален център за третиране на опасни отпадъци (40 млн. евро). Следващият по важност проект е изграждането на пречиствателни станции в Пазарджик и Благоевград. Ще бъде предоставен за оценка и проект за пречиствателни станции в басейна на река Марица и по-специално в Стара Загора, Хасково и Димитровград.
Безработните - пари на калпак и потапяне във враждебна бизнессреда
С епизодични мерки се търси решаване на проблема със заетостта
Чувствително увеличение на безработицата може да се очаква през втората половина на годината заради ликвидирането на губещи предприятия и прекратяване на дейността на част от несполучливо приватизираните по-малки предприятия. До 30 юни трябва да приключи програмата за изолация на губещите предприятия и тези от тях, за които не се намерят купувачи, ще трябва да бъдат ликвидирани. По оценки на синдикатите в тези предприятия работят 45 000 души, а според Министерството на труда без работа ще останат 20 000 от тях. Готово ли е правителството с ефективна политика по заетостта, която поне частично да тушира проблема? Едва ли, като се имат предвид досегашните действия в сферата на безработицата и настоящите проблеми - войната в Косово, спадащият износ, политическите гимнастики преди местните избори.
И досега картината на заетостта не бе розова. Според данните на Националната служба по заетостта (НСЗ) през периода 1990 - 1993 г. безработицата преминава през период на трайно нарастване - от 50 000 до 600 000 регистрирани незаети лица. Следва спад до средата на 1996 г. (малко над 400 000 души) и през 1997 броят на безработните нараства отново - около 520 000. Равнището на безработица средногодишно през 1998 г. е 12.2%, с 1.8% по-ниско от предходната година. Средно през 1998 г. безработните са 466 493, а за едно свободно място се конкурират 37 безработни. Под влияние на провежданата структурна реформа през миналата година се наблюдава задълбочаване на процеса на прегрупиране на безработните по професионален признак. Ниско образованата работна сила се оказва най-уязвима от икономическите промени. Регистрираните без квалификация и специалност нарастват до 61% от безработните, достигайки 285 168 души. Най-високо е равнището на безработица в областите Монтана (19.1%) и Русе (18.3%), а най-ниско е в София-град (4%). Според последните данни от Националната служба по заетостта през месец март тази година регистрираният брой на безработните е 503 656. Равнището на безработица е 13.17%, като в Търговище е най-висока - 28.8%, а в София е най-ниска - 3.5%.
По досегашната нормативна уредба съкратените работници в резултат на структурната реформа имаха право на обезщетения за безработица, които, поискани наведнъж, се равняваха на 1 млн. лева. От влизането в сила на ПМС No100/98 г. през април 1998 г. до 31 март тази година лицата, получили еднократно обезщетение във връзка със структурната реформа, са 17 551. Най-много са в Монтана - 4556, Пловдив - 3102 и София - 2358. Съкратените работници от ликвидираните държавни предприятия получаваха безвъзмездно от бюджета още по един милион лева, ако представят бизнесплан. Това важеше само за уволнените от дружествата, включени в група Б на списъка за изолация. Досега получилите втори милион са 500 човека. Преди седмица Министерският съвет реши, че втори милион съкратените ще получават, ако изпълнят поне едно от следните условия:
Въпросът обаче е колко пари ще са необходими за раздаване на подобни обезщетения, като се имат предвид наближаващия краен срок за предприятията в изолация и предстоящите съкращения. Заемът на Световната банка от миналата година за изплащане на обезщетенията по ПМС No100/98 г. е 30 млн. долара. От него са останали 15 млрд. лева, уточни Данка Шопова от надзорния съвет на НСЗ и допълни, че от Министерството на финансите са съгласни за тази цел да се използват и средства от консолидирания бюджет. С голяма доза сигурност може да се твърди, че преобладаващата част от тези пари просто ще бъдат "изядени", вместо с тях да се стартира някакъв бизнес.
Законът за закрила при безработица е факт от началото на 1998 г. Зам.-министърът на труда М. Радкова призна, че независимо от специалните програми за насърчаване на заетостта, заложени в закона, досега няма нито една програма в съответствие с гл. 5 на закона. Съгласно чл. 79: "Органите за местно самоуправление и местна администрация съвместно с териториалните поделения на Националната служба по заетостта могат да разработват и реализират програми, с които се увеличава заетостта в съответния регион или населено място."
Тази твърде пожелателна законова разпоредба явно не е постигнала ефекта, който е целяла. В началото на тази година МТСП издаде методическо ръководство за разработване на регионална програма за заетост, което предвижда създаването на регионални съвети по заетостта. Областната управа или общинската администрация би трябвало да инициира сформирането на регионалния съвет по заетостта с активното участие на службата по заетостта (бюрата по труда). До момента има 25 регионални съвета по заетостта по области и/или общини, като общо те трябва да са 28. Регионалният съвет одобрява техническото задание, на чиято основа експерти ще разработват програмата за заетост. Готовият проект на програма трябва да се утвърди от ръководителя на Националната служба по заетостта и от министъра на труда.
Конкретните проекти за осигуряване на заетост засега са свързани предимно с чуждо финансиране и са насочени към малкия бизнес. Средствата се отпускат за осъществяване на реконструкции в градската част на избраните общини, като косвеният ефект е създаване на временна заетост. Такива например са американската програма ПЛЕДЖ, програма "Красива България" II на ООН и Европейския съюз и проектът "Фонд регионални инициативи" на Световната банка.
Проблемите на пазара на труда са естествено
А в повечето програми за заетост е залегнало откриването на временни работни места, което не е генерално решение на проблема. "Действена национална политика по заетостта няма, защото у нас не се разбра, че макроикономическата стабилизация е необходимо, но недостатъчно условие за икономически растеж. Не се разбра, че трябва да се премахнат пречките пред инвестиционната и деловата активност на работодателите", смята Дикран Тебеян - директор в Българската стопанска камара. Според него основната трудност пред малкия бизнес е получаването на банков кредит. Инвестиционен данъчен кредит ползват само инвеститорите в общини, посочени в приложен към Закона за корпоративно поддходно облагане списък, в който през последните три години е отчетена безработица 1.5 пъти по-висока от средната за страната. Но всяко закриване на голямо предприятие може да промени рязко нивото на безработица в общините, невключени в списъка.
И така най-големите проблеми с безработицата предстоят. Те ще бъдат и поредното напомняне, че е време българската икономика усилията да се насочат не към следствието, а към причинта. И вместо да се дава по милион-два на калпак, по-добре е да се създаде бизнессреда, в която безработните сами да могат да си осигурят подобни доходи.
Бюджетът на фонд "ПКБ" за тази година е направен за прогнозно ниво на безработица 13.7%. Според Олег Чулев, началник на Националната служба по заетостта, положението с безработицата ще се утежни, като средногодишното й равнище за тази година ще нарасне до 14 на сто. Бюджетът на фонда за 1999 г. беше върнат от МФ със забележки и отново предстои внасянето му във финансовото министерство. В Правилника за приложение на закона за закрила при безработица е регламентирано, че бюджетът на фонд "ПКБ" се утвърждава в срок до 1 месец от обнародването на Закона за държавния бюджет на Република България. Поради това забавяне фонд "ПКБ" работи в режим 1/12 от бюджета за миналата година, което означава, че до приемането на бюджета не се допуска разширение на средствата за безработица.
През 1999 г. в различните мерки за стимулиране на заетостта се предвижда да се включат 10 830 безработни, за които разчетените средства от фонд "ПКБ" са в размер на 3.8 млрд. лв. По националната програма за временна заетост (която осигурява работа до 5 месеца в общополезни дейности) годишната квота е 57 000 работни места, а средствата са в размер на 32. 4 млрд. лв. По програмите за осигуряване на заетост чрез сдружения за заетост квотата е 2600 работни места, а средствата от фонд "ПКБ" са 3.5 млрд. лв. Програмата за квалификация и устройване на младежи е за 1500 безработни, а 1.8 млрд. лв. са за реализацията й. Още 366 млн. лв. се отделят от фонда по Програма за квалификация и устройване на младежи-инвалиди, като местата са 310.
Изплатените средства от фонд "ПКБ" за 1997 г. са 108 млрд. лв., а за 1998 г. - 140. 5 млрд. лв. Накратко
Френската фирма "СОР ентернасионал" (SAUR Interna-tional) заплаши столичната община с международен скандал. Даниел Градек, директор по развитието заяви в петък, че фирмата се готви да заведе дело в международен съд. СОР протестира срещу отстраняването й от по-нататъшната надпревара в конкурса за избор на концесионер на софийската ВиК-система. Според френската фирма при определянето на шорт-листа общинската комисия е нарушила правилата на конкурса. "Този конкурс прераства в една чиста афера", заяви Градек, намеквайки за корупция в средите на столичните общинари. Ако СОР не бъде допусната до втората фаза на конкурса, ще поиска от общината да й възстанови средствата, вложени до момента в подготовката на софийския проект. Според г-н Градек извършените инвестиции по подготовката на софийския проект се равняват на 2.5 млн. долара, но сумата на бъдещия иск още се уточнява от адвокатите на фирмата.
Първия проект за здравноосигурителна книжка представи през изминалата седмица Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). "Разпространението й започва след първото заплащане на здравноосигурителна вноска, т.е. през юли осигурените ще я получат на работното си място или на личния си адрес, заяви Димитър Илиев, зам.-директор по финансовите въпроси на НЗОК. Издръжката на целия процес по печатане, разпространение на книжката и въвеждането на данните в информационната система ще струва 10 млрд. лева на бюджета на касата. Предвижда се здравната книжка да удостоверява на притежателя правото му на здравно осигуряване, избора на семеен лекар и правото на получаване на безплатни медикаменти. В нея няма да има медицинска и финансова информация. Историята на заболяванията и леченията ще бъде при общопрактикуващия лекар на осигурения, а финансовата ще е в информационната система на НОИ и НЗОК. В книжката ще има регистрационна форма за избор на семеен лекар и стоматолог. Тя е за 6-месечен период и ако една седмица преди изтичането му лекарят или стоматологът не бъдат сменени, регистрацията се продължава автоматично за следващите шест месеца. С издаването на здравната книжка НЗОК ще създаде регистър на здравноосигурените лица и на семейните лекари и стоматолози.
Според вестник "Нова Македония" за последния месец икономиката на Македония е загубила 1 млрд. долара вследствие на кризата в съседна Югославия. Числото е получено след анализ на анкета на Македонската стопанска камара, разпространена сред повече от 500 македонски предприятия. Над 720 млн. долара са преките щети от конфликта, а пропуснатите ползи са за около 240 млн. долара. Основни потърпевши са индустрията и рудодобивът, където щетите са за 465.7 млн. долара. Опасност за Македония представляват пораженията върху югославската енергийна система и поради взаимната им свързаност това може да дестабилизира енергийната система на страната.
Мудни чиновници блокират 50 млрд. лева от ЕБВР за зърнения пазар
На фона на непрекъснатите оплаквания, че липсват пари за земеделието, буди недоумение защо дори и когато пари има, те не се използват. В края на април Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) се съгласи да отпусне 50 млн. германски марки за въвеждането на търговия на зърно със складови разписки. Парите трябва да послужат за отпускане на банкови кредити срещу залог на зърно. На среща с министър Венцислав Върбанов представители на банката заявиха, че отпускането на средствата ще зависи от това колко зърнохранилища и публични складове за зърно ще бъдат лицензирани до новата реколта. Месец по-късно парите още ги няма, защото няма и лицензирани публични складове. По-лошото е, че скоро няма и да има. Законът за съхранение и търговия със зърно беше приет на 29 юли 1998 г. Месец и половина преди старта на жътвата обаче бе ясно, че законът си е закон, но той не е достатъчен, за да заработи новата система за търговия. А и при гласуването му в парламента останаха редица текстове, за които експертите още тогава предупреждаваха, че ще затруднят прилагането му на практика. Вече и в земеделското министерство се разбира, че законът за зърното има дефекти. Затова със заповед на министър Върбанов бяха създадени две експертни групи, които тепърва ще предлагат решения за преодоляване на пречките. Въпросът е
През последните години зърненият пазар у нас беше разтърсен от няколко поредни кризи. Заради стихийността на земеделските решения и грешни разчети произведената пшеница се оказваше или недостатъчно и се налагаше внос отвън, или много повече от нуждите на страната и житото гниеше по складовете.
Преди година от ведомството на Венцислав Върбанов заявиха, че в търговията със зърно най-после ще бъде сложен ред. За целта беше приет специален закон, който трябваше да премахне държавната намеса и да въведе пазарни отношения. За пръв път беше дадена възможност да се извършва безналична търговия със зърно, каквато е практиката по цял свят. Въведени бяха т.нар. складови разписки - вид ценни книжа, които позволяват пазарът на зърно от кампаниен да се превърне в непрекъснат. По този начин земеделските производители получават по-голяма сигурност - вместо да продават по време на самата жътва, когато предлагането е голямо, а цените - ниски, те ще могат да изчакват по-добри цени. Системата предлага решение и на основния проблем на производителите - липсата на оборотни средства за есенната сеитба. Тъй като зърното е високоликвидна стока, по цял свят складовите записи служат като обезпечение при отпускане на банкови кредити.
За да заработи системата, се предвиждаше да бъдат лицензирани публични складове. Досега обаче молби за лицензиране са подали само шест фирми. Според източници от Националната служба по зърното единствено "Зърноизкупуване С.Т. Х." АД - Благоевград, притежава пълен комплект от документи. Фирмата кандидатства за лицензиране на публичен склад в Търговище с вместимост 20 хил. тона. Останалите фирми, които кандидатстват за лицензи, нямат банкови гаранции или не отговарят на някои от изискванията на закона. Сред тях са "Зърнени храни" АД Силистра (40 хил. тона), складовата база в Шабла (60 хил. тона) и "Устрем" - Русе (3000 тона.). По-голям е интересът към получаване на лицензи за зърнохранилища, където са получени над 40 молби. Те обаче по закон не могат да издават складови записи.
Ако складът е с вместимост 50 000 тона, за да получи лиценз, той трябва да внесе като депозит 500 млн. лева. Никой не може да си позволи да блокира толкова голяма сума, коментират експерти. Освен това не е ясно къде ще се внасят тези пари, на чие име, кой ще може да се разпорежда с тях и т.н.
Използването на банкова гаранция също е свързано с доста нерешени въпроси.
Първо, не е ясно доколко гаранцията ще покрива рисковете от похабяване или злоупотреби със зърното. Законът не дава отговор на въпроса какво ще стане, ако щетите надхвърлят размера на гаранцията. Пазарната стойност на тон пшеница в момента е около 165 хил. лева, а гаранцията е само 10 хил. лева на тон, което представлява около 6%. Още по-голяма е разликата при слънчогледа. Пазарната му цена в момента е около 400 хил. лева, което означава, че гаранцията ще се равнява на едва 2.5% от стойността.
Вторият проблем е, че законът предвижда гаранцията да бъде издавана на името на земеделското министерство. Не е ясно защо министърът трябва да бъде посредник в отношенията между собственика на склада и производителя, който е вложил при него зърното си. При всеки възникнал спор между тях възмездяването на щетите ще трябва задължително да минава през съда. Като се има предвид мудността на съдебните процедури, това може да се окаже сериозна пречка за утвърждаването на доверието към системата.
Трето, не я ясно какви точно отговорности носи съхранителят на зърното. Какво следва например, ако при обратното поучаване на зърното то се окаже с по-лошо качество. Според експертите още при старта на системата ще възникнат много такива спорове. Още повече че действащите норми по БДС за качество на зърното са от времената на ТКЗС. Въпросът за синхронизирането им с европейските стандарти отдавна стои на дневен ред, но досега не е направено нищо.
Ако оставим настрана всички тези проблеми, все още не е ясно
Според експертите банките ще отпускат кредити само ако бъде създаден гаранционен фонд, който да защити системата от евентуални фалити на публични складове. Работата по създаването на такъв фонд обаче още е в самото начало. В момента експертна група към земеделското министерство още пише наредбата, която трябва да бъде одобрена от правителството. Едва тогава ще започне и пълненето на фонда. Все още не е ясно по какъв начин ще става това. Първоначалният проект предвижда фондът да се пълни с отчисления при търговията със зърно. Предвижда се самите търговци да бъдат задължени да внасят 0.5% от стойността на всяка сделка със зърно. Според някои специалисти обаче, ако наредбата бъде приета в този вид, фондът ще остане празен поне още пет години, тъй като по-голямата част от сделките се осъществяват на четири очи и следователно няма как да бъдат правени отчисленията. От друга страна, не е справедливо едно и също количество зърно да бъде облагано по този начин всеки път щом смени собственика си. Много по-добре е отчисленията да стават на база такса за съхранение. Така тежестта по пълненето на гаранционния фонд ще бъде поделена между производителите и съдържателите на складовете. Разбира се, най-добре би било гаранционният фонд да се създаде с парите на фонд "Земеделие", вместо с тях да се купуват акции в търговска банка.
Ще има ли ново изпитание за банките
Както се очакваше, след неколкомесечното замразяване на обсъжданията на промените в Закона за банките, гледането на проекта от бюджетната комисия за кратко време набра завидна скорост и в края на седмицата бе приет и на второ четене. Причината за проточилото се обсъждане от бюджетната комисия и сегашното "довършване на започнатото" в основна степен се дължи на допълнителните промени за ускоряването на процеса на банковата несъстоятелност, които БНБ междувременно подготви. По всичко изглежда, че измененията в банковия закон ще бъдат приети бързо и в пленарна зала, доста е вероятно до края на лятната сесия новият закон да влезе в сила. Подобен развой може да се предполага по няколко причини: сред депутатите, от които сега зависи кога и в какъв вид ще се появи промененият закон, едва ли ще има "за" запазването на сегашните синдическите "упражнения" в затворените банки; премиерът Иван Костов буквално преди дни заяви в Добрич, че правителството прави всичко възможно да активизира банковия надзор да спре по-нататъшното разграбване на затворените банки, т.е. косвено застана зад въпросните промени. Неофициално се твърди, че предложенията във връзка с банковата несъстоятелност са били стиковани с Костов доста преди да се внесат в комисията. Наскоро бе съобщено, че по ликвидационни сметки затворените банки държат 116 млрд. лева.
Според предвижданите промените в банковия закон в срок от 14 дни след влизането му в сила синдиците ще трябва да разпределят набраните досега пари в масата на несъстоятелността - тоест ще се плати доколкото стигнат парите на бюджета, който на практика се явява първи поред кредитор. Колкото и да се бърза с приемането на промените в Закона за банките, все пак едва ли ще го четем в Държавен вестник преди месец-два. Тоест на банките, които сега съхраняват такива средства (както и синдиците, разбира се), се дава известно време да се подготвят за това действие.
БНБ предлага в бъдеще парите на затворените банки да се държат само в банки, които обслужват бюджета, което се прие от депутатите от бюджетната комисия. Управителят на БНБ Светослав Гаврийски обясни това предложение с факта, че много синдици държат сега събраните пари в малки банки, което поражда проблеми.
За някои синдици въпросът за събраните средства е банкова тайна, макар че трудно може да обяснят защо, след като не представляват действаща банка. След отказалите да назоват колко са събраните пари например е синдикът на Балканбанк Валентин Георгиев. Все пак от него бе получен отговор (предаден чрез неговата секретарка), че парите на банката са вложени в пет големи банки, определени от БНБ. Това твърдение е доста учудващо предвид факта, че централната банка няма такава практика. Балканбанк се слави с доста странни избори: тя бе депозирала 2.5 млн. долара в Балканска универсална банка (БУБ), синдик в Балканбанк беше доц. Стоян Стоянов, известен още и като член на Надзорния съвет на БУБ. Семплата връзката чак "крещи" от резолюцията на съдийката за прехвърлянето на парите: "Разрешавам прехвърлянето на сумата! С Балканска универсална банка е свързан бившият синдик доц. Стоянов и намирам за нецелесъобразно парите да останат там. " Друг удар на Балканбанк бе влагането на 1.3 млн. долара в Кредитна банка, която бе затворена от БНБ. Сред затворените банки, които отказват да кажат нещо по-конкретно за събраните пари, са "Стопанска", Кристалбанк, БЗК и "Славяни". Това, което e публично известно, че 10.4 млн. долара на "Стопанска" също бяха дадени на "Кредитна". Малко преди да я затворят, дори съществуваше схема за връщането им - на четири равни вноски от декември 1998 г. до март 1999 г. От Международната банка за инвестиции и развитие лаконично отговориха, че държат парите в Хебросбанк.
Около 18 млрд. лева е събрала досега бившата мегабанка Минералбанк, съобщи синдикът й Хараламби Кирков. "Бяхме писали до БНБ да ни посочат банка, в която да открием сметка, но те казаха аз да избера", каза той. Подобен отговор от централната банка са получили и в ЧЗИБ. Все пак изборът там се е спрял на банка, която обслужва бюджета - ОББ. На ОББ са се доверили и синдиците от Елитбанк. В друга банка, обслужваща бюджета - Българска пощенска банка, държат наличните си пари от ТСБанк.
Минералбанк държи парите в "Зираат банкасъ" - клон София, ОББ, Общинска банка, БРИБанк, Росексим, Райфайзен. Банката е имала преди време малко пари в Първа източна международна банка, но ги е изтеглила.
От Капиталбанк, която вечеразпределя събраните средства на обща сума около 2.6 млн. долара (около 4.4 млрд.лв.), бе съобщено, че държи част от парите в Балканска универсална банка. Капиталбанк имаше 1.6 млн долара в Кредитна банка.
Агробизнесбанк е събрала около 30 млрд. лв., съобщи синдикът й Огнян Герджиков. Той уточни, че парите са предимно в пловдивския клон на Експресбанк, а 9 млрд. лв. са в "Токуда кредит Експрес банк". В "Токуда кредит Експрес банк" имаше и 1.6 млрд.лв. на Добруджанска, но синдичката й е изтеглила вече на части общо 1.2 млрд. лв., а останалите 400 млн.лв. също според договора трябва да бъдат изтеглени. Сумите се превеждат в Булбанк. Добричката банка вече е дръпнала от "Токуда кредит експрес банк" други 100 хил. марки и 330 хил. долара. "Добруджанска" също се опари от фалита на "Кредитна". В нея бяха депозирани 1 млн. долара, от които около 330 хил. долара "Добруджанска" успя да изтегли малко преди да затворят банката на "Мулти". От "Добруджанска" обясниха, че се надяват да получат и останалите пари, тъй като вземането е обезпечено със залог.
Синдикът на Първа частна банката Явор Камбуров обясни, че ПЧБ държи парите си в Първа инвестиционна банка. Към момента паричната наличност на банката в несъстоятелност е около 20 млрд. левова равностойност, като 82% от парите са във валута. За около година и половина синдиците на ПЧБ са успели да съберат почти 22 млрд. лв. от нередовни и трудносъбираеми кредити. Бизнесбанка е събрала около 300 млн. лева, каза синдикът й Иван Панчев. Той обясни, че средствата се държат в две банки с чуждестранно участие. При тази затворена институция може да се появи друг проблем - ДСК има да си взема от Бизнес банка пари по рефинансиране, което бе дадено по времето на управлението на касата от Бистра Димитрова, обясни г-н Панчев. Парите са дадени с такова обезпечение, че ДСК може да изпревари бюджета.
Ако в Закона за банките се приеме текстът за въпросното разпределение на парите, то ще е еднократно като действие. След това затворените банки ще се поемат от основния им кредитор - финансовото министерство. Но преди да се стигне дотам, банковата система очевидно ще бъде тествана отново - няма и година, откакто доста банки минаха през огъня на изпитанието, борейки се да стигнат задължителните 10 млрд.лв. собствен капитал. Както и тогава, и сега на по-голямо напрежение ще са подложени по-малките банки, тъй като едно дърпане на пари "подяжда" по-голям дял от балансовото число на малка банка в сравнение с голяма. Очевидно е, че палитрата на действащите банки, в които са затворени пари на фалиралите, е доста пъстра и богата. Ако някоя от тях не съумее да върне пари за повече от седем дни, БНБ би трябвало да я затвори, както стана и при Кредитна банка.
Накратко
Американската животозастрахователна компания АЛИКО поиска разрешение за извършване на застрахователна дейност на територията на България. Дружеството е подало официални документи в Дирекцията за застрахователен надзор. От АЛИКО са поискали да работят в страната чрез местно застрахователно дружество - ЗАД Ей Ай Джи Лайф (България) животозастрахователно дружество, което е в процес на учредяване. Запазва се принципът застрахователите от Ей Ай Джи да работят в България чрез местно дружество, а не чрез клон. ЗПАД Ей Ай Джи беше първото дружество, чиито акции бяха притежание на чужда компания. АЛИКО са поискали разрешение за притежание на 99.99% от капитала на новоучреденото дружество.
Възможност за получаване на пълна информация за състоянието на личната сметката по телефона, по факса или по електронна поща е новата услуга, която БРИБАНК предлага на своите клиенти, съобщиха от институцията. Услугата ще струва 1500 лв. на месец. Също така ще се предлага и обща финансова информация, както и информация за услугите, които банката извършва. Информацията, която банката изпраща, може да се въвежда и обработва в Excel. Собствениците на дебитни карти ще могат да ги блокират при загубване или кражба чрез едно телефонно обаждане, дори и от Булфон или Бетком-апарати, 24 часа в денонощието. Банката има проекти да въведе и услуга за управление на сметки от разстояние. Неуредената нормативна база обаче засега възпира БРИБАНК от инвестиции в тази насока.
За първите четири месеца на текущата година застрахователно дружество "Бул инс" реализира премиен приход от 7.1 млрд. лв. От дружеството очакват премийният им приход в края на 1999 г. да достигне 18-20 милиарда лева. От компанията отчитат 7.9 млрд. лв. приходи от застрахователни операции за цялата 1998 г. Ако очакваните резултати бъдат постигнати, компанията би се класирала сред първите пет компании по приход от общо застраховане. За 1998 г. изплатените от "Бул инс" обезщетения по застрахователни договори възлизат на 324 млн. лв., като 183 млн. лв. от тях са възстановени от презастрахователни компании.
На 1 юни - вторник, в Солун ще се открие официално Черноморската банка за търговия и развитие. От българска страна на откриването ще присъстват вицепрезидентът на Черноморската банка Даниела Бобева, управителят на БНБ Светослав Гаврийски и Румен Аврамов - член на управителния съвет на БНБ, които са в борда на директорите на банката.
Съветът на директорите на Международната финансова корпорация (IFC) е взел решение за участие в капитала на Пощенска банка с 12.4 млн. долара и за предоставяне на кредити на банката до общо 10 млн. долара, съобщиха от Пощенска банка.
Отчетът на ДСК показва преориентиране към кредити за домакинствата
Банка ДСК е увеличила размера на отпуснатите кредити за сметка на по-високоликвидните държавни ценни книжа, става ясно от одита на "Прайсуотърхаус Купърс одит" ООД за 1998 г., завършен преди няколко седмици. Одиторите обясняват, че кредитната експанзия на ДСК е била заради стремежа й към по-висока доходност от активите и подобрение на рентабилността, но предупреждават, че "тя крие опасност от влошаване на ликвидността". В края на 1998 г. отпуснатите потребителски, жилищни и фирмени кредити са достигнали до 473 млрд. лв., докато година по-рано са били 282 млрд. лв., или общото нарастване е с 68%. Нарастването при потребителските кредити е 175%, при жилищните - 214%, а при фирмените кредити има намаление от 62%. Стойността на отпуснатите кредити е намаляла основно заради изплатените зърнени кредити, докато другите фирмени кредити са нараснали с 10%.
Същевременно вложенията на ДСК в държавни ценни книжа в оборотен и в инвестиционен портфейл са намалели с 11% поради по-ниската им възвръщаемост, заключават одиторите. Одиторите на ДСК отбелязват, че за анализирания период банката е имала добра ликвидност, тъй като ДСК има значително количество ценни книжа. Ако се погледнат данните на БНБ за цялата банкова система, те отразяват същата тенденция - през 1997 г. инвестициите в ДЦК (оборотни и инвестиционни) изпреварваха като абсолютна сума дадените кредити за нефинансови институции и граждани, но през 1998 г. тези две позиции смениха местата си.
В анализа си за ликвидността на ДСК одиторите още отбелязват, че привлечените към края на годината депозити със срок до един месец и съответните лихви, които трябва да се плащат за тях, надхвърлят с 444 млрд. лв. активите на ДСК със същия матуритет - до 30 дни. Това е главно заради вложенията от граждани, които може да се считат за стабилна величина, заключават одиторите. Зам.-председателят на ДСК Виолина Маринова принципно обясни, че когато един падеж изтече, това не означава, че депозитът се тегли. Действително ДСК до края на 2000 г. има държавна гаранция върху левовите депозити, заради което гражданите (както и заради навика, разбира се) влагат парите си предимно в нея. Одиторите отчитат, че едногодишният матуритет е границата, над която активите започват да превишават съответстващите им по матуритет пасиви.
За фирмените кредити, приети за загуба (в този случай банката заделя толкова пари, колкото е бил и заемът), ДСК е провизирала около 7 млрд. лв. Общо фирмените кредити, приети за невъзвръщаеми към края на 1998 г., са 18.1 млрд. лв., което е 34.8% от всички дадени на фирми кредити. Провизиите за тях са по-малко от абсолютната им сума, тъй като за два заема - на "Зърнени храни" ЕАД - Варна, и "Зърнени храни" - Плевен, такова заделяне не е правено заради 100-процентовата държавна гаранция. Стойността на редовните фирмени заеми, т.е. които се обслужват без никакви пропуски, е била 56.9% от стойността на всички фирмени кредити.
ДСК е една от институциите, които са повишили ефективността от най-типичната дейност за една банка - кредитирането (макар предимно на домакинствата), става ясно от одиторския доклад. Нетният доход от лихви, тоест превишението на приходите над разходите, за тях е 59.8 млрд. лв. за миналата година спрямо 14.7 млрд. лв. през 1997 г. Естествено заради преструктурирането на актива си основният лихвен приход през 1998 г. - 62.3%, е дошъл от цената, която е плащана по потребителските и жилищните кредити, докато през 1997 г. главният източник на приходи са били държавните ценни книжа.
За 1998 г. банката обаче е с отрицателен резултат от 727 млн. лв. по операциите си с ДЦК, което е заради по-ниските маржове при подобни операции, както и заради някои слабости при отчитането на тези приходи и разходи, отбелязват одиторите. Отрицателен е резултатът и от валутните преоценки през 1998 г. - 3.966 млрд. лв., като това се обяснява от одиторите заради стабилизацията на валутния пазар през 1998 г. и намалението на курса на долара спрямо марката, т.е. спрямо лева. През октомври 1998 г. банката е ликвидирала почти напълно валутните си позиции (тук не влизат валутни кредити и депозити, тъй като ДСК не извършва такива операции), като са й останали само малко валутни ЗУНК-книжа в оборотен портфейл.
В одита се отбелязва, че администраторите на ДСК (тук влизат членовете на надзорния и управителния съвет, длъжностно лице с ръководни функции в банката и всеки друг, който може да сключва сделки за нейна сметка) не са подали писмена декларация до управителния й съвет за наличие или неналичие на финансови, търговски или други делови интереси, които те или хора от семейството им имат от сключване на търговски сделки с ДСК. Те не са дали и имена и адреси на икономическите свързани с тях лица. Освен това банката не е приела писмени вътрешни правила за реда за разкриване на конфликт на интереси и осигуряване на доверителност. Всичко това се изисква в специална глава от Закона за банките.
Булгаргаз запазва монопола върху вноса
Булгаргаз остава монополист при доставките на природен газ в България. В сряда комисията по енергетика и енергийни ресурси разгледа и одобри глава 19 от енергийния проектозакон, която третира дейностите по доставка, внос, пренос, съхранение, разпределение и продажба на природен газ. Енергокомисията реши в раздела за внос и износ на природен газ да остане текстът, предложен от вносителите - Комитета по енергетика и Булгаргаз. Според него търговските сделки по внос и износ на природен газ се осъществяват от преносното предприятие.
Този текст преди десетина дни скара депутатите енергетици. В ядрото на скандала бяха две предложения за промени в текста, които създават възможности за
Според едното преносната фирма трябва да осъществява технически сделките по вноса и износа. Разликата е само във вмъкването на думата технически, но смисълът на текста се променя значително. Той вече означава, че преносната фирма обезпечава технически сделката, т.е. транспортира газа, но самата търговска операция, включително договарянето и доставката могат да се извършват и от други фирми. Второто предложение предвиждаше вносът и износът да се осъществяват от лицензирани фирми. Каквито и резерви да има по отношение на лицензирането и вторичните проблеми, които то поражда, такава формулировка все пак създава възможност за някаква конкуренция на входа и изхода на газопреносната система.
При предишното обсъждане енергийната комисия отложи окончателното решение по този текст и поиска становище от правителството за намеренията му относно енергийните монополи, в частност този на Булгаргаз. Кабинетът най-после трябва да каже дали иска закон, който ще му помогне да направи пазарната реформа в енергетиката, или държи да запази монополистите НЕК и Булгаргаз за сметка на реформата. Ако избере първия подход, правителството още сега трябва да заложи в закона условията за това. Това означава, че и за НЕК, и за Булгаргаз трябваше да се посочи ясно и в прав текст, че потребителите ще могат да се договарят директно с избрани от тях производители или доставчици, че това ще става от 2001 г. например, че тогава ще се договарят директно 10% или 15% от потребяваните количества и как ще нараства този процент на отваряне на пазара през следващите години. Това е схемата, по която се либерализира енергийният пазар в Европейския съюз.
На повторното разглеждане в сряда вече нямаше скандали - депутатите тихо и кротко приеха текста, който мнозина от тях само седмица преди това смятаха за скандален. И двете предложения за достъп до вноса бяха отхвърлени. Според някои източници в комисията е постъпило становище от Булгаргаз, което е срещу демонополизирането на вноса. Това е обяснимо - Булгаргаз и неговите шефове, т.е. кръжокът на Евгений Бакърджиев, няма да се разделят доброволно с монополните позиции. Необяснимо е защо комисията приема глобални решения със стратегически характер за икономиката, базирайки се на становищата на двете заинтересовани страни - монополистът Булгаргаз и неговият принципал Комитетът по енергетика. По този начин
Антитезата е, че "Газпром" е единствен доставчик за България и при това положение не може да има конкуренция при вноса. В действителност обаче физическият източник на газа, неговото находище, няма нищо общо с търговията. Газпромовският газ може да мине през няколко ръце и в крайна сметка да дойде у нас от норвежка фирма. Това невинаги означава оскъпяване на сделката. "Норск хидро" например предлагаше директни доставки на газ при цени, по-ниски от тези на Булгаргаз. Този газ нямаше да пътува до България от Северно море, защото транспортирането му ще излезе много скъпо. Напълно е възможно обаче да се договори бартер с "Газпром", при който да стане размяна на квоти между руския концерн и норвежката компания - "Газпром" или негова фирма ще достави определено количество газ в България, а "Норск хидро" ще извърши същата доставка за някой от западноевропейските консуматори на "Газпром". Сигурно е, че "Овергаз", т.е. Сашо Дончев, немската "Винтерсхал" и други потенциални доставчици-вносители биха могли да договорят с Вяхирев различни (по-изгодни) цени от Булгаргаз.
Вече съществуват проекти за
Вторият аргумент срещу разбиването на газовия монопол е, че Булгаргаз има огромни несъбрани вземания от големите индустриални потребители и топлофикациите. Ако има и друг доставчик, те нямало да си платят дълговете, Булгаргаз ще фалира и "Газпром" ще вземе пазара и фирмите. Ясно е обаче, че ако имат достъп до по-евтини доставки, индустриалните фирми биха имали по-големи шансове да стъпят на краката си, да се стабилизират финансово и да си плащат задълженията. Освен това при приватизацията при всички случаи ще има клаузи и за покриване на дълговете или поне на част от тях. Така или иначе състоянието на тежката химия и металургията, които са основните консуматори на природен газ в страната, както и блокираните проекти за градска и битова газификация показаха, че в сферата на газа не може да има по-лошо нещо от държавния монопол. Защитниците на газовия монопол лансират тезата, че пазар на газа ще има, след като влязат в сила
Комитетът по енергетика обеща още миналата есен да разработи тарифи, които ще са различни за индустриалните и битовите, за големите и по-малките потребители. За целта беше приет и специален правилник с общите принципи за образуване на цените. Тарифи още няма. Въпросът е обаче, дори ако се появят тарифи, дали това ще бъде достатъчно, за да се създадат условия за конкуренция. Вероятно някои от фирмите като "Овергаз", които сега са замразили активи, ще живнат и ще започнат да строят активно градски газопреносни мрежи. Те ще могат да реализират и доставки на природен газ за своите потребители - главно обществени и битови сгради, по-рядко индустриални фирми. За да реализират тези доставки обаче, "Овергаз" и другите частни доставчици трябва да купуват газа от Булгаргаз.
При схемата със запазване на монопола Булгаргаз е единствен вносител, единствен преносвач и продава газ на разпределителната мрежа, като си начислява търговска надценка от 11%. След това фирмите от разпределителната мрежа, където сега се класират "Овергаз", Черноморска технологична групировка, "Газенерго" и др., също ще натоварят цената с търговска надценка, в която включват и собствените си разходи. Ако сега предприятията изнемогват само с надценката на Булгаргаз, какво ще стане, когато се прибави и тази от разпределението. А тя по дефиниция би трябвало да бъде по-висока от тази на Булгаргаз, тъй като те имат големи инвестиционни разходи в изграждането и поддръжката на градските мрежи и инсталациите в сградите.
Въпросът за енергийните монополи ще бъде решен окончателно едва при второто четене на проектозакона за енергетиката. Междувременно дойде поредната мисия на Световната банка, която ще направи преглед на свършеното по проектозакона, предстои посещение на шефа на "Газпром" Рем Вяхирев, който поиска възможност "Топенерджи" да се договаря директно с български потребители. Така че не е изключено все пак да настъпи обрат в последния момент и законът да регламентира разбиването на газовия монопол.
Кабинетът: фонд "Земеделие" купува дела на Булбанк в ЦКБ
Фонд "Земеделие" да купи акциите на Булбанк в Централната кооперативна банка, реши правителството през изминалата седмица. Булбанк притежава 35% от 16-те млрд. лева капитал на банката. Преди известно време фирма "Фининвест" предложи на Булбанк да купи този дял и поиска разрешение от БНБ. Оферираната цена на една акция беше 1090 лева при номинал 1000 лева, но до произнасяне на БНБ така и не се стигна.
Първоначалните намерения на правителството бяха фонд "Земеделие" да купи пакета акции от ЦКБ по номинал. По-късно беше решено, че цената ще се определя при преговори между Булбанк и фонд "Земеделие". ЦКБ ще работи по правилата за кредитиране, както са определени в Закона за банките, каза земеделският министър Венцислав Върбанов, но допълни, че "след влизането на фонд "Земеделие" банката ще промени отношението си към производителите". Върбанов обаче така и не обясни какво значи това. По всяка вероятност от ЦКБ ще се иска да започне отпускането на агрокредити срещу ипотека на земя - нещо, което сега се отбягва от банките, тъй като в страната липсва развит пазар на земеделските имоти. Не е ясно обаче дали фонд "Земеделие" ще се включи в увеличението на капитала на банката. Общото събрание на акционерите беше отложено за 17 юни.
Правителството обаче отхвърли другото предложение на министъра на земеделието Венцислав Върбанов - фонд "Земеделие" заедно с Държавния застрахователен институт да участват в увеличението на капитала на Селскостопанската кредитна централа до изискваните от БНБ 10 млрд. лева. Част от парите на централата потънаха при затварянето на Първа частна банка и Балканбанк, а останалите бяха изядени от хиперинфлацията.
И в двата случая целта беше да се намери банка, която по-активно да се ангажира с кредитиране на селското стопанство, както и да се използва опитът на банкерите да събират кредити, тъй като основният недостатък на фонд "Земеделие" е ниската събираемост на отпуснатите средства. Допълнително преимущество е и фактът, че за да се включи България в специалната предприсъединителна програма за земеделие и развитие на селските райони на ЕС (SAPARD), нашата страна трябва да направи от фонд "Земеделие" нещо като банка агент за специализираните европейски фондове.
Точковата система за пенсиониране губи по точки от класическия модел
Необходимостта от постепенно повишаване на установената пенсионна възраст и отмяна на правилника за категоризация на труда, както и от ефективна програма и мерки за повишаване на заетостта и снижаване на безработицата, не поражда никакви съмнения.
Поради дългосрочния характер на пенсионното осигуряване повишаването на възрастта трябва да е постепенно в рамките на добре избран преходен период.
Възможни са два подхода:
По ред съображения нашите предпочитания са в полза на втория подход. В рамките на всеки от двата подхода са възможни различни решения за продължителностт на преходния период и за размера на т.нар. стъпка в рамките на този период. Освен от всички други фактори тези решения се конкретизират в зависимост и от избрания модел на пенсиониране - класически (Бисмарков) и точкова система (Югославски модел).
Ако условно приемем, че целта е постепенно повишаване на пенсионната възраст, съчетано с определени, макар и по-малки различия в пенсионната възраст за осигурените от двата пола в полза на жените, вариантите са:
Първи (нормален): повишаване с 6 месеца при жените и с 4 месеца при мъжете в рамките на една календарна година. При положение че процесът ще стартира през 2000 г. и пенсионната възраст от 63 години при жените и 65 години при мъжете, преходният период за достигане на новата пенсионна възраст ще продължи съответно 16 и 15 години.
Втори (ускорен): повишаване с 8 месеца при жените и 5 месеца при мъжете. Тогава новата по-висока пенсионна възраст, съответно от 63 и 65 години, ще бъде достигната през 2012 г. Затягането при едновременно опростяване на условията за пенсиониране, както и премахване на съществуващата категоризация на труда правят още по-необходимо въвеждането на т.нар. системи за гъвкаво пенсиониране, широко разпространени в Западна Европа. Пример е възможността осигурените да се пенсионират по свое желание преди установената пенсионна възраст или след навършване на установената нормална пенсионна възраст; и в двата случая - при актюерски изчислено намаление, респ. увеличение на месечните размери на полагащите им се пенсии за изслужено време и старост.
Пример: Три лица с еднакъв трудов стаж - 40 години; равен актуализиран принос за пенсионния фонд през активния им живот - примерно 14 400 000 лв.; равен месечен размер на пенсиите за една година трудов стаж - примерно 3000 лв.; пенсиониращи се едновременно, но на различна възраст - първото лице на 60 години, второто - на 65 години, третото - на 70 години. Средният месечен размер на техните пенсии ще се окаже един и същ - по 120 000 лв. месечно ( 40 г. х 3000 лв. = 120 000 лв.). Тъй като в същото време те са на различна възраст и имат различна предстояща продължителност на пенсионерския живот (различно за лицата от съответните възраст и пол - примерно 15 години за лицата на 60 г., 10 години за тези на 65 години и 5 години за 70-годишните ), при равни други условия настоящата средна стойност на пенсията на първото лице ще бъде около 27 000 000 лв.; на второто около 18 000 000 лв. и на третото - около 9 000 000 лв. На практика това означава, че първото лице ще изтегли с 50% повече, а последното - с 50% по-малко средства от фонда за пенсионно осигуряване от своя принос в рамките на активния живот. В групата на облагодетелстваните лица ще попадат предимно лица с ниско образователно и квалификационно равнище.
Какъв следва да бъде периодът на възможното по-ранно и по-късно (отсрочено) пенсиониране през и след приключване на преходния период? Според нас - различен и по-конкретно по-голям в началото на прехода и реформите и по-малък в края и след тяхното завършване.
Наред с класическия (Бисмарков) подход у нас широко се обсъжда и предложението, базирано на практиката в Югославия, за свеждане на квалификационните условия за придобиване право на пенсиониране и пенсия за изслужено време и старост до определен брой точки. Те се формират като сума от възрастта и трудовия стаж, покрит с осигурителни вноски.
В първоначално предложения вариант на точковата система правото на пенсия за изслужено време и старост се свързва единствено с наличието на определен брой точки - примерно 100 точки при мъжете и 90 точки при жените. Смята се, че т.нар. точкова система опростява квалификационните условия, защото прави излишни досегашните две нормативни изисквания - пенсионната възраст и минималния трудов стаж, позволява скрито повишаване на пенсионната възраст и съдържа в себе си възможността за гъвкаво пенсиониране на лицата с особено голям трудов стаж не само през преходния период, но и в бъдеще. При по-задълбочен анализ на точковата система обаче, нейните "предимства" се оказват пресилени и/или неверни.
Ограничаването на квалификационните условия единствено до сбора от точките води до: масово нарушаване на възприетата от К 102 на МОТ от 1952 г. пенсионна възраст от 65 г.; над 95% от осигурените най-вероятно ще се окажат с ограничен общ трудов стаж под 35 или под 40 години.
В допълнение - за всеки стана ясно, че сборът от точките се прави или постепенно, в рамките на преходния период, или еднократно, след неговото изтичане, се повишава по такъв начин, че да се постигне желаното и необходимо повишаване на пенсионната възраст до 65 години за мъжете и жените, или като втори вариант до 65 години за мъжете и 63 години за жените.
В условията на пазарна икономика определени ограничения, отклонения и слабости съдържа и възможността на точковата система за т.нар. гъвкаво пенсиониране. Използването на точковата система при условията на висока безработица силно ограничава възможностите и броя на случаите за по-ранно пенсиониране, защото ги свежда до лица с изключително висок и трудно достижим общ трудов стаж от около 40 и над 40 години и изключва тази възможност за лица с висок трудов стаж от примерно 30 или 32 години, на възраст 57-58 години, изпаднали в трайна безработица и без други лични доходи. Системата поставя в относително по-благоприятно положение носителите на проста работна сила, т.е. нискообразованите лица, и в по-неблагоприятно - високообразованите лица, носители на научно-техническия прогрес, които са учили по-дълго време. Преодоляването на тази слабост е технически възможно - например чрез зачитане на периода на следване във висши учебни заведения за трудов стаж в предварително обосновано съотношение (например в съотношение 1:0.8).
Точковата система поставя новопенсиониращите се лица на по-ниска от установената нормална пенсионна възраст в по-благоприятно отношение от всички останали, които достигат и се пенсионират при същия брой точки на нормално установената или на по-висока възраст.
Пример: Три лица (мъже) се пенсионират на възраст А - 60, Б - 65, и В - 70 години, с трудов стаж от съответно 40, 35 и 30 години и равен общ брой на точките - по 100. Средната предстояща продължителност на живота е съответно 15, 10 и 5 години. Средният размер на работните заплати и месечните размери на техните осигурителни вноски през активния им живот е равен. Сумите от осигурителните им вноски се отнасят една към друга както 40:35:30 , т.е. 1.333:1.167:1.000 . Средният месечен размер на пенсиите им за една година трудов стаж е равен и възлиза на 3750 лв. При тези предпоставки средният месечен размер на пенсиите на трите лица ще бъде, както следва : за А - 150 000 лв., Б - 131 250 лв., и В - на 112 500 лв.; пенсиите на А към Б към В и сумите на техния принос във фонда се отнасят както 1.333:1.167:1.000; настоящата стойност на пенсиите ще възлиза за А - на 27 000 000 лв., за Б - на 15 750 000 лв., и за В - на 6 750 000 лв.; съотношението между настоящите стойности на пенсиите на А, Б и В е 4:2.333;1.000. Оказва се, че пенсионирането по тази система е далеч по-благоприятно за по-ранно пенсиониралите се лица.
Още по-отчетливо въпросната слабост на предлаганата точкова система може да се открои, ако допуснем, че имаме три лица с еднакъв трудов стаж от по 40 години, еднакви работни заплати и осигурителни вноски през активния им живот. Нека те се пенсионират в един и същ момент, но на различна възраст: А на 60 години, Б на 65 години и В на 70 години. Приемаме, че пенсията им за една година трудов стаж е 3750 лв. При тези предпоставки месечният размер на техните пенсии ще бъде един и същ и ще възлиза по на 150 000 лв.; настоящите стойности на пенсиите обаче ще се различават и ще бъдат съответно за А - 27 000 000 лв., за Б - 18 000 000 лв., и за В - 9 000 000 лв. При равен принос в рамките на целия им активен живот, приемаме около 18 000 000 лв., първото лице ще изтегли от фонда с 50 на сто повече средства от своя принос, а третото - с 50 на сто по-малко .
Преодоляването на тази съществена слабост на точковата система не е възможно чрез обвързване на размера на пенсиите с общия брой на точките. Технически обаче то е възможно при въвеждане на допълнителна бонификация за частта от общия брой на точките над определен размер, идващи от възрастта, за точките над първите 65, или санкция за броя на точките от възрастта под 65. Но това означава ново допълнително усложняване на системата в сравнение с решаването на същия казус при класическия модел.
По всички тези причини считам предлаганата точкова система за недостатъчно обосновано и неефективно решение или поне за далеч по-неефективно решение спрямо класическия модел, доказал своята жизненост във всички страни и пенсионни системи.
Димитър Нинов е началник на отдела за социално осигуряване в Министерството на финансите. Заглавието на материала е на редакцията.
Държавният сектор отчете 180 млрд. лв. загуби
Държавните предприятия отчитат общо 180 млрд. лв. загуба за първите три месеца на годината, съобщи Националният статистически институт. Финансовите резултати на тези фирми остро се влошават и за пръв път от поне една година държавният нефинансов сектор излиза на загуба. През цялата 1998 г. като цяло тези предприятия отчетоха печалба в размер на 248 млрд. лв. Равносметката за първите три месеца на 1999 г. показва, че 54% от предприятията са приключили на загуба, а 45% от тях са реализирали печалба. В останалия един процент попадат предприятията с нулев финансов резултат. Продължава тенденцията за силна концентрация на загубата в малко на брой предприятия. Първите десет от губещите (които са едва 0.4% от общия брой на нефинансовите държавни предприятия) са формирали 66% от цялата загуба в сектора. На тях се падат и около 50 на сто от краткосрочните задължения на тези предприятия.
На фона на тези резултати изпъква фактът, че повече от половин година продължава увеличението на разходите за заплати в тези предприятия. За цялата 1998 г. спрямо 1997 г. парите за заплати на работниците са се увеличили с 2.78 лв. на сто лева приходи от продажби. През първото тримесечие на годината тези разходи са с 3.28 лв. на сто лева повече спрямо първото тримесечие на миналата година. На практика не е ясно как става това, ако трябва да се спазват принципите на строгата финансова дисциплина.
За три месеца от отчетите на Националния статистически институт са излезли 319 предприятия, като причините са промяна в собствеността (приватизация), ликвидация, сливане или неподаване на отчети поради технически причини. Това пречи да се прави пряка съпоставка между различните периоди, в които са вадени данни за финансовите резултати на обществения сектор по простата причина, че се е изменила самата структура на сектора. Би могло да се предположи, че причината за влошаването на финансовите показатели на предприятията от държавния сектор е фактът, че в техния списък остават все по-малко и все по-некачествени предприятия. За този резултат неминуемо е дала своята лепта и забавената приватизация, продължаващото изплъзване от строгите финансови ограничения, затрудненията с реализацията на продукция.
Въпреки че намалява броят на предприятията, на базата на чиито резултати се дават резултатите на обществения сектор, статистиката отчита увеличение на общата им задлъжнялост. От 7.4 трилиона лева в края на 1998 г. в края на март тя достига 7.7 трилиона лева. Около 90 на сто от собствения капитал на предприятията е формиран със заемни средства, според НСИ.
А данните за икономиката през април с нищо не подсказват, че се очаква подобрение на икономическата среда. Влошават се оценките за настоящата производствена активност и освен това след лек подем през март отново спада нивото на поръчките в предприятията от промишлеността. Основната причина за това остава недостатъчното търсене на продукция както на вътрешния, така и на външния пазар. На фона на тази неблагоприятна ситуация предприятията продължават да се задръстват със запаси от готова продукция. А това означава, че в складовете стоят блокирани средства.
Промишленото производство продължава да спада, което само по себе си като факт не е новост. За периода януари - април на текущата година то е намаляло с 14% спрямо същите месеци на 1998 г. Ако се направи сравнение април 1998 г. - април 1999 г., намалението е 11 на сто. От данните е видно, че производството през април намалява с 4.1 на сто и спрямо март.
Основният приход на промишлените предприятия, а именно приходите от продажби на продукция, продължава да намалява. За първите четири месеца на годината приходите от продажби за износ е с 25 на сто по-малко спрямо същия период на миналата година, а намалението на приходите от реализация на продукция на вътрешния пазар е 10 на сто. Обясненията за това са отдавна известни, а последиците са все по-задълбочаваща се липса на оборотни средства, невъзможност за издръжка на производството и ако се следва пазарната логика, това трябва да означава фалит.
Влошаващата се бизнессреда ясно личи и при намеренията на предприятията от промишлеността за инвестиции през 1999 г. През миналия октомври те са имали намерение да инвестират 7.3% повече средства, отколкото към средата на април. По последни данни в промишлеността за 1999 г. ще бъдат вложени 1.07 трилиона лева. Най-голямо намаление на планираните инвестиции се наблюдава при предприятията от добивната индустрия, които са намалили първоначалната сума за инвестиции с над 50 на сто.
Тревожен е фактът, че над 16 на сто от предприятията в промишлеността не предвиждат разходи за инвестиции през текущата година. Според предоставените от НСИ данни бизнесклиматът в страната се влошава, защото няколко месеца по-рано процентът на предприятията, които не планират инвестиции, е бил около 14.
Държавните предприятия планират инвестиции основно за възстановяване на съществуващото оборудване. Значи основната част от разходите ще бъдат направени за поддръжка на материално и морално остарели технологии, които едва ли ще помогнат на предприятията по-лесно да намерят пазари за продукцията си. Старите технологии продължават да водят след себе си високи производствени разходи, които няма как да бъдат компенсирани. През 1999 г. едва 3.8 на сто от разходите за инвестиции са планирани за въвеждане на нови производствени технологии.
Войната, която ще реши бъдещето на Стария континент
Американският президент Бил Клинтън е готов да изпрати 90 хиляди американски пехотинци срещу Югославия, ако до три седмици не бъде постигнато мирно споразумение за Косово. Същевременно върховният главнокомандващ на НАТО в Европа настоява в сухопътната операция на пакта да участват 150-160 хиляди войници. Попълнението на силите на НАТО до тази цифра ще бъде съставено главно от британски и френски части. След седмици на малодушно политическо маневриране Клинтън най-сетне се реши да изпрати сухопътни части в Косово, въпреки че официално американският президент все още не е потвърдил това си намерение.
Може да се касае за обикновено сондиране на обществените настроения относно евентуална наземна операция. Може да става въпрос и за наистина сериозно поемане на политическата и военната отговорност за приключването на една война, заплашваща, ако не да се превърне в нов Виетнам, то отново да изолира за десетилетия Балканите от света. Каквато и да е истината, заслугата не е на американския президент, а на един политик, когото преди време обявиха за подражател на Бил Клинтън - заслугата е на Тони Блеър.
На пръв поглед ролята, която Тони Блеър играе, ролята на ястреба на НАТО, изглежда самоубийствена. В Белия дом Клинтън плахо се колебае за сухопътна операция; в Югославия бомбите продължават да съсипват страната и цивилното население; дипломатическите преговори изглеждат обречени на провал. В същото време Блеър заявява: "Никакви компромиси. Никакви отстъпки. Никакви половинчати сделки. " Това не са думи на политик, който не се е срещал с истински мръсна криза досега. Блеър може да си го позволи - той се радва на огромна подкрепа у дома за разлика от Бил Клинтън. Той може да изрече неща, които другите политици от НАТО не могат.
Поведението на Блеър и индикациите, че САЩ най-накрая ще изпратят и сухопътни части в Югославия, означават само едно - НАТО ще доведе тази война докрай и поне дотогава съюзниците ще бъдат единни и сплотени. Когато обаче войната свърши, Европа и Европейският съюз ще се изправят пред съдбоносни и радикални промени. Именно тези военни месеци са времето, в което Европа започва да се чувства като самостоятелна сила и да се отърсва от зависимостта си от американската военна машина. Американските стратегически интереси са променливи и почти сигурно е, че ако след време в Европа избухне ново огнище на напрежение като това в Косово, то един друг американски президент не би изпратил армията си отвъд океана.
Веднага след като последният американски войник, последният американски Ф-16 се приберат в американските си бази, Европа и нейните политици ще трябва да се справят с бежанския проблем, да платят цената за възстановяването на една средноголяма европейска държава, да се изправят пред неминуемата опасност от евентуалното прекрояване на граници и възраждането на забравени междунационални вражди. И тогава трябва да има готови решения за тези проблеми.
От военна гледна точка това означава, че при следващата криза, при която се налага употреба на сила, Европа не трябва да разчита на Америка и на нейната армия. От политическа - колкото и тази перспектива да не се нрави на бюрократите в Брюксел, това означава, че обединението на Европа трябва да става със значително по-бързи темпове; означава също, че балканските страни ще трябва да намерят място в Европейския съюз и НАТО далеч преди планираното за този процес време.
Демонизираният от медиите Слободан Милошевич всъщност направи услуга на Европа - ако европейските политици са достатъчно далновидни, да извлекат поуки от тази жалка, зле водена и още по-зле планирана война. Преди половин век заплахата Сталин и съюзническата доктрина на генерал Маршал дадоха тласъка, от който се роди първо НАТО, след това Европейската общност и Европейският съюз. Сега заплахата Милошевич и военната подкрепа на Клинтън могат да станат катализаторът за истинското политическо, икономическо и военно консолидиране на европейските нации. Вероятно историческата асоциация не е твърде уместна, но за пръв път след половин век Европа отново е почти единна в усилието си да постигне обща цел. Тогава Уинстън Чърчил оглави европейската коалиция срещу Хитлер, сега Тони Блеър иззе инициативата в битката срещу Милошевич от ръцете на Бил Клинтън.
Естествено Блеър не е Чърчил, нито Милошевич е Хитлер, но историческата ситуация е идентична - след края на войната съдбата на Стария континент със сигурност ще бъде коренно променена. Тогава или окончателно ще бъде разрушена желязната завеса, разделяща Европа на Източна и Западна, или ще бъде заложена бомбата, която окончателно ще погребе мечтата на генерал Де Гол - а тя беше, Европа от Атлантика до Урал.
Бомбите изключват преговорите за мир
Русия не се зае с посредническата си мисия, за да помага на НАТО, а целите на пакта са в дълбоко противоречие с руската позиция. Бомбардировките над една суверенна държава са в противоречие с международното право и с целия световен ред, установен след края на Втората световна война. Нападението срещу Югославия нанесе непоправими щети върху отношенията между САЩ и Русия най-вече в морален план. Доскоро руснаците гледаха на САЩ като на истинска демокрация, предлагаща стандарти, заслужаващи подражание. През 1968 г. съветските танкове погазиха Пражката пролет и разрушиха мита за достойнствата на социалистическата система. Сега американските бомби разбиха идеалите за свобода и демокрация и САЩ загубиха моралното право да претендират за лидер на свободния свят.
Когато се оказа, че въздушните рейдове срещу военни обекти са безсмислени, НАТО започна масово да разрушава цивилната инфраструктура в Югославия. Трябва ли хиляди невинни хора да бъдат погубени заради грешките на един- единствен човек? Трябва ли една цяла държава да бъде разрушена?
Въздушните удари се оказаха безполезни. Не смятам, че сухопътната операция също ще бъде успешна. Сърбите смятат НАТО за агресор и една наземна операция ще доведе до невероятно кръвопролитие. Освен това продължаването на бомбардировките обезсмисля всички планове за връщането на бежанците в Косово. Всъщност къде биха се върнали те - в опустошените си домове, без вода и електричество? Много малка част от бежанците ще поискат да се върнат и да живеят заедно с мразещите ги заради войната сърби. Сигурен съм в това. Всяка група от завърнали се косовари ще трябва да бъде охранявана от натовски войници. Ето как присъствието на НАТО в Югославия ще стане постоянно.
Освен всичко останало светът никога досега не е бил толкова близо до ръба на ядрената война. Политиката на НАТО ще кара всички, дори и най-малките страни да се въоръжават, за да се защитят. Няма да бъде възможно да се овладее нарастването на ракетните и ядрените арсенали и все повече ще се засилва световната нестабилност.
Обръщам се към ръководителите на НАТО да проявят смелост и да спрат бомбардировките. Не е възможно да се преговаря за мир, когато падат бомби. Ако атаките не спрат, скоро ще посъветвам руския президент да прекрати нашето участие в преговорите, да преустанови военното и технологично то сътрудничество със Западна Европа и САЩ, да отложи ратификацията на договора "Старт 2" и да използва правото на вето в Съвета за сигурност при приемането на резолюция за Югославия. Великите сили Китай и Индия ще проявят разбиране към тази наша позиция. Сигурен съм в това.
Немощта на Брюксел отново срина еврото
Еврото - общата европейска валута, на която се възлагаха толкова надежди след официалното й въвеждане на 1 януари тази година, се срина до ново най-ниско ниво спрямо долара само ден след като финансовите министри от Европейския съюз приключиха срещата си в Брюксел, на която трябваше да обсъдят следващите икономически и финансови стъпки на обединена Европа. Еврото се срина до 1.0470 спрямо долара - 12.5 процента по-ниско ниво от 1 януари тази година, а президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Вим Дуизенберг направи парадоксалното изявление, че еврото "като цяло е стабилно". Изявление, което дилърите на финансовите пазари посрещнаха с масирани продажби на европейската валута. Печалният срив на еврото може да продължи и през следващата седмица, когато финансовите пазари очакват официални изявления на шефа на Френската централна банка Жан-Клод Трише, на президента на Бундесбанк Ханс Титмайер и на главния икономист на ЕЦБ Отмар Исинг.
Малко парадоксално при тази ситуация изглежда и оптимизмът на европейските финансови министри, които в строен хор обявиха, че не се опасяват от настоящите нива на валутните курсове и че не се налага намеса на ЕЦБ. Въпреки това в средата на седмицата няколко европейски централни банки купуваха евро, очевидно в опит да задържат позициите на тази валута. Цел, която едва ли си заслужава усилията, имайки предвид лошото състояние на икономиките на Германия и Италия, които представляват около половината от общия брутен вътрешен продукт на евро - зоната. Нещо повече - новият италиански финансов министър Джулиано Амато (за когото срещата в Брюксел бе първата проява на такъв форум) призна, че ръстът на БВП на Италия за 1999 г. ще нарасне едва с 1.9 процента при заложена в бюджета прогноза за ръст от 2.5 процента.
В подобен дух бяха и думите на Вим Дуизенберг, според когото слабостта на еврото идва не толкова от погрешна монетарна политика, колкото от структурните проблеми на европейските икономики. Става въпрос предимно за това, че въпреки нарастващия инфлацонен натиск върху американската икономика, тя все още си остава несравнимо по-гъвкава от европейската, а американският пазар на труда е изключително мобилен за разлика от този на обединена Европа.
Германия, която е водещата европейска икономическа сила, отбелязва най-лошото представяне на икономиката си от години насам, а правителството на канцлера Герхард Шрьодер все още не може да намери достатъчно смелост за започването на мащабни структурни реформи. Европейските финансови министри пък позволиха на Италия да слезе под границата от 2 процента бюджетен дефицит, което е опасен прецедент и ако италианският пример бъде последван и от други държави в еврозоната, последиците за стабилността на общата валута ще бъдат катастрофални. Нещо повече - отстъпките, направени на Италия, заплашват да разклатят основата, върху която бе изграден Пактът за стабилност и икономически растеж на ЕС, който е основният стълб на Европейския валутен съюз. Пактът има за цел да осигури прилагането на строги бюджетни ограничения от страна на правителствата на 11-те държави в евро - зоната, а страни като Германия и Холандия гледат на него като на основа за стабилността на еврото.
Все пак слабостта на еврото не бива да се абсолютизира, защото много икономически индикатори показват, че през втората половина на годината може да се очаква подем на европейската икономика - вече се наблюдава стабилизация на индустриалния сектор, ръст на строителството и известно нарастване на потребителското търсене. Очакванията са, че средният икономически ръст на БВП в евро - зоната ще бъде 1.9 процента през тази година, 2.6 процента през 2000 г. и 2.54 процента през 2001 г. Но докато слабото евро стимулира европейския износ, войната в Югославия ще смъкне темпа на икономически растеж с около 0.2 процента, и то при положение, че войната приключи съвсем скоро и не се разпростре върху по-обширна територия. Към това се добавят прогнозите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за икономически ръст в Германия от 1.7 процента през тази година и ръст от 1.4 процента в Италия, което, сравнено с очаквания среден ръст от 2.1 процента за евро - зоната, като цяло означава, че подемът в европейската икономика ще бъде доста скромен, но все пак ще бъде постигнат възходящ тренд.
Същевременно под натиска на растящите цени на горивата и суровините и слабото евро, инфлацията в евро - зоната ще остане висока поне до края на тази година. В края на миналата година германският икономически институт DIW, близък до правителството в Бон, излезе с доклад, в който се твърдеше, че страните от еврозоната влизат в период на дефлация, което би трябвало да означава продължителен спад на цените на стоки и услуги. Вместо това очакванията са за 1.1 процента годишна инфлация на потребителските цени през тази година, 1.5 процента през следващата и 1.8 процента през 2001 г. От друга страна, европейските компании все още успяват да подобрят производителността на труда и въпреки повишаването на заплатите разходите за работна ръка ще нараснат само с 0.6 процента през тази година, което създава доста добра бизнессреда. Прякото следствие е, че основният краткосрочен лихвен процент по рефинансиране на ЕЦБ ще остане стабилен на ниво 2.5 процента.
Въпреки сравнително оптимистичните прогнози за европейското икономическо развитие в средносрочен план, политиците и финансистите на Европейския съюз изглеждат странно неуверени и стоически заливат медиите с пресилено приповдигнати изказвания. Спад от 12 процента в рамките на пет месеца е заплаха за всяка сериозна валута, но въпреки това френският министър по европейските въпроси Пиер Московиси твърди, че еврото се движи в нормалните си граници и че ако спадът би бил заплаха за ценовата стабилност на Стария континент, ЕЦБ вече щеше да се е намесила на пазара. Италианският премиер Масимо д'Алема и шефът на Австрийската централна банка Клаус Либшер, както и управляващият директор на Международния валутен фонд Мишел Камдесю също се включиха към хора на оптимистите, възхваляващи еврото, но истината е, че много от сериозните играчи на пазара вече започнаха да закриват позициите си в евро.
Освен подозрителния си оптимизъм събралите се в Брюксел финансови министри на ЕС не можаха да предложат нищо ново на световната финансова общност. От другата страна на океана също с подозрителен оптимизъм Джордж Сорос обяви световната финансова криза за приключила. Към изказванията на Сорос винаги трябва да се подхожда много внимателно (и с мисълта, че е преследвана някаква далечна цел), но по-важното в случая е какво се крие зад безгрижния тон на европейските финансисти. Вероятно зад усмивките е скрита непризнаваната реалност, че всъщност Европа поне засега няма нужда от силна обща валута.
Елцин одобри поредното правителство на олигарсите
Когато дойде време да се избира нов папа, кардиналите от цял свят пристигат във Ватикана и се затварят на съвещание, докато не определят новия понтифик. Единственият начин миряните да научат резултата от гласуванията на конвента е цветът на дима от изгорените бюлетини - бял за успешен избор и черен за неуспешен. Като се махне живописният елемент с димните сигнали, обсъждането на кандидатурите за новото руско правителство в резиденцията "Бочаров ручей" в Сочи, където се намира президентът Борис Елцин, премина по почти същия сценарий. Двете камари на парламента бяха напълно игнорирани при разглеждането на предложенията за разлика от съставянето на правителството на Евгений Примаков, а решенията бяха взимани от невидимите политици, които не си изкарват хляба с политика.
Освен че се приближава по тайнственост до Ватикана, висшата руска политика може да бие по интриги борбата за власт във Византия. Целта на враждата е достъп до президента и контрол над правителството и бюджета, който си остава най-сигурният източник на живи пари в икономика, в която царува бартерът. Начело на единия лагер е Борис Березовски, който понесе загуби след ударите, нанесени му от бившия премиер Евгений Примаков, но не позволи да бъде унищожен и сега е нетърпелив да си върне загубените позиции в Обществената руска телевизия и "Аерофлот" и да засили влиянието си в други направления.
Лидер на неговите опоненти е Анатолий Чубайс, който беше избран за тази роля от противниците на Березовски заради влиянието му над президента, чиято предизборна кампания организира през 1996 г. Когато е здрав, Елцин се държи извън схватката и манипулира участниците, опитвайки се да запази баланса чрез любимата си система от тежести и противотежести.
Когато обаче той се разболее (както често му се случва напоследък), преимуществото минава на страната на Березовски благодарение на близките му отношения с дъщерята на президента Татяна Дяченко. Така според списание "Власт", "семейството", както е известна групата на Березовски, е успяло да постигне уволнението на Примаков. Понякога двата клана обединяват усилията си срещу обща опасност - комунистите през 1996 г., Примаков през 1999 г., но тъй като баницата (разбирай националната икономика) е твърде малка и няма достатъчно вкусни парчета за всички, подобни примирия траят кратко. Последната криза засегна тежко всички олигарси и свалянето на Примаков прозвуча за оцелелите като сигнал, че е дошло времето да пооправят състоянието си, още повече че на Елцин най-вероятно му остава година президентстване, а след това ще дойде нов държавен глава със своите фаворити. Резултатът от олигархическата офанзива се оказа тежък двубой за разпределението на постовете в новото правителство и най-вече в неговото ръководство.
Първоначално се очакваше, че назначенията в кабинета на 24 май ще обсъждат трима души - президентът Борис Елцин, премиерът Сергей Степашин и началникът на президентската администрация Александър Волошин, но неочаквано към тях се присъедини първият вицепремиер Николай Аксьоненко. Докато Степашин и Волошин се намираха в Карачаево-Черкеския, бившият министър на железниците, спечелил си вече прякора Кондуктора, пристигна инкогнито в Сочи и по някои сведения е направил опит да се срещне с Елцин. Нечувана дързост за държавен чиновник, която той би си позволил само ако има сериозна причина и зад него стои някой много силен на деня. Аксьоненко дори не се опитва да отрича, че е близък с Березовски, а схемата, по която от държавната железница се източват пари с участието на частни фирми, регистрирани в чужбина, много прилича на използваната в "Аерофлот".
Причината за напоритостта на вицепремиера най-вероятно е телевизионното интервю на Степашин, в което той обяви, че ще предложи като първи свой заместник председателя на бюджетната комисия на Държавната дума Александър Жуков. Недоволството на Аксьоненко (Березовски) е разбираемо, защото влизането на Жуков в правителството съвсем би го отдалечило от завземането на кабинета, към който се стремеше след свалянето на Примаков. Бившият министър трябваше да получи премиерския пост, както обяви Елцин в разговора си с председателя на Думата Генадий Селезньов веднага след уволняването на Примаков, но след натиск от страна на Чубайс президентът се отказа и предложи на депутатите Степашин. Като компенсация Аксьоненко веднага беше назначен за първи вицепремиер, а за вътрешен министър беше утвърден Владимир Рушайло, досегашен заместник на Степашин, който също минава за човек на Березовски.
За да не допусне появата на нов първи вицепремиер, Аксьоненко пристигна в Сочи и преговорите продължиха много повече от запланираното. Премиерът трябваше да се върне в Москва още на 24 май вечерта, но тъй като всички въпроси не бяха решени, трябваше да остане в Сочи. На 25 май сутринта телевизионният канал НТВ съобщи, позовавайки се на сигурен източник, че Елцин е подписал указ за назначаването на Жуков, но след това допълни, че кортежът на Степашин е върнат от пътя към летището. В ранния следобед премиерът застана пред журналистите и заяви, че Михаил Задорнов ще бъде втори първи вицепремиер не само по реда на назначаване, но и по ранг, като при това ще запази поста министър на финансите, подобно на Чубайс през 1997 г. Позицията на Аксьоненко отново беше застрашена и след пристигането на Степашин в столицата Задорнов беше лишен от министерския пост и остана само вицепремиер. На 26 май се заговори за нов указ на Елцин, с който Задорнов получава обратно Министерството на финансите, но до редакционното приключване на броя това не беше потвърдено, след като пред журналисти на 27 май самият Задорнов заяви, че засега няма да коментира дали ще поеме и поста на финансов министър.
Освен че даде нелош сюжет за политически роман и създаде недоразумението "втори първи вицепремиер", съставянето на правителството доведе до ново равновесие по високите етажи на руската политика. Битката не е приключила, защото все още не е назначен шеф на Държавния митнически комитет след уволнението на бившия началник на президентската администрация Николай Бордюжа, който беше прекалено близък до Примаков. Не е известно и кой ще съставя следващия бюджет - Задорнов вече е с други задачи, новият министър Михаил Касянов досега се занимаваше главно с преговорите с международните финансови институции, а заместник-министърът, който отговаряше за бюджета - Владимир Петров, беше арестуван за корупция. Въпреки че постигна по-малко от желаното, Березовски получи контрол върху естествените монополисти, за които ще отговаря Аксьоненко - РАО "Е&?cy;С России", ОАО "Газпром", железниците и нефтопроводната мрежа. Бившият изпълнителен секретар на ОНД отдавна има интереси в петролния бизнес, а за стъпване в "Е&?cy;С России" и "Газпром" преди време можеше само да мечтае. Освен това за негово протеже се счита новият началник на Пенсионния фонд Михаил Зурабов - важен пост с оглед на бъдещите избори и големите парични потоци, които минават през фонда.
