Намерения по-далеч от местните избори
Пет месеца преди местните избори БСП поиска цялата власт. В същото време и Ахмед Доган заговори за нова формула на управление в страната. Димитър Луджев припомни, че Европа натиска СДС за коалиционен кабинет - идея, периодично реанимирана от Александър Томов. Въпреки единогласието на опозиционния хор Иван Костов уверено обяви, че неговата партия ще управлява до 2001 г. и още дълго след нея.
Всичко това бе изговорено така, сякаш лидерите на партиите вече стартират официално кампанията за местните избори. Разменените от тях теми обаче далеч надхвърлят предстоящото прекрояване на общинската власт. Това лесно би било обяснено с опит за повишаване на собствения имидж на партиите, които след 1997 г. останаха в сянката на СДС. Но действията на всички политически сили показват, че за тях местният вот ще е само задължителен по конституция момент, в който ще изпробват изборните си стратегии за нов парламент.
Дори и премиерът, когато тръгна из страната да се отчита на обществеността за преполовения мандат, директно прескочи местните избори като задача. "Знаем рецептата за победа на следващите парламентарни избори", каза в Добрич Иван Костов, въпреки че до тях остават още две години, а правителството твърдо заявява, че ще изкара целия си мандат.
По същото време в Исперих Ахмед Доган обяви: "Целта ни е да атакуваме двуполюсния модел на управление в страната и да не допуснем самостоятелно мнозинство и самостоятелен кабинет". Въпреки постоянно тиражираните слухове за коалиционни кабинети едва ли Ахмед Доган си прави илюзии, че това може да стане скоро, и то в резултат на договорки, а не след редовни избори. Дори към неговия "нов център" да се присъедини вечно готовият за участие в експертни правителства Александър Томов.
Активизацията на тема криза във властта, предсрочни парламентарни избори, прекрояване на политическото пространство започна отново да си проправя път, въпреки че единствен лидерът на ДПС спомена директно предсрочни парламентарни избори. Според него, ако СДС спечели в местната власт по-малко от 50 процента от гласовете, значи не може да управлява повече, защото е подменен вотът на доверие от 1997 г. По този начин той директно припомни ситуацията от 1996 г., когато ОДС обявиха, че ако БСП загуби президентските избори, ще поискат предсрочни парламентарни, тъй като се е създало ново мнозинство. Казаното в глухата провинция обаче Доган не повтори повече, не го подкрепиха и другите опозиционни водачи.
Въпреки постоянно пророкуваната масова безработица и очакванията за нова вълна освободени работници, единствено в БСП очакват сериозни социални трусове. Но при предишните протести социалистите се отказаха да оглавят недоволството на железничари и учители. Сондажите на "Позитано" 20 доказвали, че никой не иска да бъде оглавен. И ако не настъпят сериозни икономически катаклизми, още дълго социалните протести няма да се поддават на партийно манипулиране.
Вече две години СДС спокойно се разполага в парламентарния си комфорт. Срещу управляващите съществува само формална опозиция, която спорадично поддържа напрежението за пред публиката с обречени вотове на недоверие. Факт е, че за цяла година извън СДС текат само преговори за коалиции, които не успяха да убедят дори твърдите избиратели на левите партии, че съществува алтернатива. След тях рейтингът на преговарящите опозиционери не мръдна нагоре с повече от един-два процента.
Явно е, че до есента правителството има достатъчно възможности да запази статуквото непокътнато. Дори предстоящото затваряне на останалите в изолация предприятия няма да излее няколко хиляди души на улицата - досега има проиграни достатъчно авангардни схеми как закритите предприятия се оказват не съвсем закрити.
Местните избори обаче ще дадат възможност на всички, които се определиха като противници на СДС, да демонстрират монолитност срещу управляващите. Въпреки постоянно лансираната теза, че общото позитивно послание ще придвижи обратно махалото на политическите предпочитания, само единната опозиция може да върне увереността на избирателите за съществуването на реален опонент на синята партия. Опозицията ще е длъжна да направи пореден опит за общ фронт. Публично единодействието, дори и да не се реализира изцяло на местните избори, може да бъде лесно подновено за парламентарните. Ако не успеят да се договорят, левите сили рискуват съвсем да разбият полюса, който ще трябва да противостои на СДС в следващо Народно събрание. Готова схема подаде на колегите си Ахмед Доган, като им припомни ситуацията, в която се роди ОДС - самият той бе част от обединената срещу БСП коалиция, спечелила президентските избори през 1996 г. Лидерът на движението съвсем не прави заявки за нова коалиция от добри чувства или партийна услужливост. Само с допълнителна подкрепа той би могъл да работи за идеята си в следващия парламент да промени двуполюсния модел, а ДПС да заеме центъра заедно с евентуални коалиционни партньори. Че в СДС са прогнозирали ходовете на движението, става ясно и от действията на Иван Костов. Лидерът на управляващите открито поведе кампания, която ще осигури стабилност на двуполюсния модел за управление на държавата. Опитите му да привлече електората на ДПС са точно битка срещу центъра, в който се е прицелил Ахмед Доган. Много е възможно след две години двамата да срещнат интересите си. Ако дотогава българският модел за етнически мир върши също толкова добра работа за пред света, както и сега, двете политически сили могат да се обединят "в името на европейските ценности", за да си поделят и властта.
По думите на социолога Михаил Мирчев от агенция АССА-М СДС залага два основни пропагандни капана пред опозицията. Първият беше "националното съгласие", от което нито една политическа сила не може да се откаже, тъй като хората вече не възприемат политическите боричкания. Преди местните избори в действие влезе "етническият мир" и БСП като виновна за разпалването на етническо напрежение. По този начин управляващите се опитват да вбият клин между опозиционните партии, тъй като, от една страна, социалистическата партия е поставена в положението постоянно да се оправдава, а от друга, има голяма вероятност нейните избиратели да не разберат стопроцентово разграничаване и осъждане на тогавашната политика. Друг акцент е натрапването на аналогията между БСП и Милошевич и въвеждането на названието юголевица.
На това опозицията отговаря с психологически ходове - постоянно се опитва да внушава очаквания за нова икономическа криза (в стил "зимата идва"), последвани от социални трусове. Последиците от войната в Косово дойдоха като бонус към мрачните прогнози за бледата кампания.
Според социолога Андрей Бунджулов пред опозицията най-общо съществуват три възможни варианта - планът "Доган" за трети политически полюс, без който да не може да бъде съставено следващото правителство; "интуицията Първанов" за обединение на всички опозиционни сили срещу СДС; запазване на сегашната ситуация, в която срещу СДС не стои друга сила с реални ресурси да измести управляващите.
Засега няма никакви индикации, че се е появила сила, която да опровергае третия вариант и с това да застраши позициите на сегашните управляващи. През миналата седмица най-критикуваният от опозицията вицепремиер Александър Божков съвсем спокойно заяви, че политическият модел в България става "все по-еднополюсен", защото срещу СДС отдавна никой не стои. В това изявление някои видяха основната грешка на СДС, които се изолират от останалите си възможни партньори. Най-оптимистичните прогнози на левите стратези сочат, че затварянето на СДС в сектора на властта можело да принуди пълните с противоречия БСП, ДПС и евролевица да се обединят.
Тази възможност обаче може да бъде материализирана само ако някой ден се роди така наречената лява алтернатива. За Иван Костов целта не е нито да ги обединява, нито да ги разединява, той има нужда от запълнено соцпространство. Отново в името на двуполюсния модел, който за премиера отдавна е константа. Към нея той ориентира изграждането на собствената си партия и привличането на съюзници за управлението. Още със спечелването на изборите обяви, че политическият модел се е стабилизирал с дясното ОДС и лявата опозиция на БСП. Костов продължава да повтаря, че води страната към точно такова управление - на периодична смяна между двата политически полюса.
Войната в Косово все още заглушава подновените претенции на опозицията, а и избирателите не биха приели точно в този момент вътрешнополитическа криза. Освен това всички анализи сочат, че не е възможно повторение на резултатите отпреди две години и пътят, по който бяха постигнати. Опозицията не е готова да направи своето ОДЛ (обединена демократична левица - примерно), която да вземе цялата власт. А СДС не се надяват да преживеят отново звездния си миг от 19 април 1997.
За разлика от предшествениците си кабинетът "Костов" има шансове да изкара цял мандат. Но заедно с това ще поеме и достатъчно негативи, които ще го лишат от гласове за още едно самостоятелно парламентарно мнозинство. Преценили силите си за местната власт, от "Раковски" 134 отдавна обявиха, че очакват победа в не повече от половината общини. Затова сегашните управляващи отдалече започнаха със сондажите за нови партньори и със законодателните хватки за париране на нови опоненти в следващото Народно събрание.
Партиите комбинират за следващия парламент
Въпреки че предварителните избори в СДС и последните договорки между ДПС, евролевицата и БСП ще се случат до края на юли, явно политическото въображение на кандидатите за местната слава е на изчерпване и конфигурацията за изборите е вече определена. Особени размествания не се очакват, защото и от партийните централи сигналите за прегрупиране са само пропагандни. Готовност за ново разпределение на силите преди местния вот няма нито в лагера на управляващите, още по-малко в опозиционните среди. Няма и нови претенденти за общинската власт, дори евентуалните независими кандидати ще са чисто партийни ходове на познати вече играчи.
"Нашата успешна формула за изборите е ОДС - общи кандидати, общи листи и общи програми. Общата ни цел е да бъде възпроизведено парламентарното мнозинство и в местната власт", така Иван Костов спусна заданието и за своята партия, и за всички, които искат да споделят властта със сегашното мнозинство. Лидерът на управляващите дори загърби решенията на НИС и обяви, че ще отвори и вътрешнопартийните първични избори за участие в тях на сегашните и бъдещиите коалиционни партньори на сините.
Само месец след като ръководството на СДС реши да се откаже от идеята да праща на предварителен подбор бъдещите общински екипи, за да спаси структурите си от вътрешни скандали и разцепление, Костов обясни, че е най-добре за всички в ОДС още преди местните избори да се номинират точно такива екипи. "За нас местните избори са голямо изпитание, досега не сме търсили такава широка коалиция", призна премиерът.
Така Костов изпревари всички предстоящи консултации между партньорите на СДС, пръв покани ДПС да се върне в ОДС и не пропусна да спомене, че неговата партия няма да "малтретира законодателството, както БСП преди", само за да се подсигури предизборно.
Така, избягвайки от външен и вътрешен натиск, Костов си даде шанс да оттренира на местните избори модела широка коалиция като проба за парламентарните, без да обяснява защо променя формулата ОДС.
Проблеми в управляващата коалиция на практика няма, независимо от традиционното показно несъгласие на Народен съюз, ВМРО. Каквото и да правим сега, до следващите парламентарни избори никой от нас няма да е готов за участие без СДС, призна Красимир Каракачанов.
"Предлагаме на ДПС съвместно участие в местната власт. Хората на Доган обаче трябва да изберат дали ще застанат с мнозинството, или ще предпочетат партията, която ги е гонила по време на възродителния процес" - така Костов едновременно и покани етническите турци във властта, но и ги предупреди при какви условия е възможно това да стане. Техните гласове не са толкова важни сега, колкото за бъдещите парламентарни избори, при които сегашното синьо мнозинство няма да е толкова сигурно. Лидерът на СДС ще рискува сега и ще опита дали е възможно ОДС да прибере етническите гласове без Ахмед Доган. Междувременно активистите на СДС имат спешна задача да създават свои клубове паралелно със структурите на ДПС в силните за движението райони. Те ще трябва да свършат това, което не успя да направи Гюнер Тахир.
Парламентарното мнозинство до последно ще бави законодателните промени за местните избори, за да не даде възможност на опозицията да се прегрупира предвид новата законова обстановка. Дълго време Бакърджиев повтаряше, че до края на юни всички предложения на СДС ще са законодателен факт. Преди седмица лично лидерът на СДС Иван Костов съобщи, че промените ще са готови до края на август.
В централата на СДС вече са готови вариантите за законови промени, с които да се подсигури победата на управляващите и в местната власт. Най-сигурното в този момент е, че парламентарното мнозинство е обединено около идеята на Евгений Бакърджиев и Христо Бисеров местните избори да се проведат в един тур. Още в началото на годината главният секретар пусна в обращение това предложение с обяснението: "Всички местни избори от 1989 г. насам доказват, че кандидатите, които водят на първия тур, печелят и на втория". Друг довод е, че се спестяват много пари на бюджета от организацията на балотажа.
Истинските цели обаче са други. С поправката ще бъдат притиснати по-малките партньори в ОДС задължително да се коалират със СДС, за да имат шансове да се класират и за кметски постове, но най-вече в общинските листи. При еднотурови избори, ако опозицията издигне повече кандидати, СДС и коалиция ще имат по-голяма възможност да спечелят с малко, но от първия път. Сините ще парират и шансовете на противниците си да договорят общ фронт срещу СДС в междинния период на двата тура.
Съвсем нова, но лансирана директно от Иван Костов е идеята в Закона за местните избори да се впише текст, според който всички предизборни коалиции ще са задължени да се регистрират в ЦИК и само в такъв вид да участват на изборите. Централната регистрация има задача да парира опитите на Народен съюз и малките партии в ОДС да се коалират по свой избор и без съгласието на СДС. Ще се премахне възможността да се регистрират локални коалиции в районните избирателни комисии - тоест да се съюзяват партии на ниво райони и области. Възможно е да остане само вратичката да регистрират миникоалиции в общинските избирателни комисии - където възможността за радикални промени е малка. Така СДС ще има ясен противник, срещу когото да готви противодействие, без да се притеснява от възможни размествания на силите и прегрупиране на избирателни гласове.
Действията на мнозинството логично препращат и към следващите парламентарни избори. Докато сега Народен съюз, ВМРО и другите в управляващата коалиция имат шансове тук-там в страната да се класират и без СДС, шансовете им да прескочат сами парламентарната бариера или пък да управляват са почти нулеви. За да им го припомни, мнозинството предвидливо пусна новината в средата на миналата седмица, че се готви да вдигне и тази бариера - от 4 на 6 процента, точно когато течаха консултациите на Народен съюз с ДПС и с ВМРО.
Свиването на броя на съветниците е другата сигурна законодателна промяна. По-ниската представителност в местните парламенти автоматично ще изолира малките партии от общинските съвети. Това също има своята проекция в парламентарните избори поради лишаването на тези партии от възможности за влияние върху общественото мнение чрез участие в местната власт.
СДС ще районира големите градове, а районните кметове ще се избират от общинския съвет. Презастраховката е, ако при кмет от друга политическа сила сините имат мнозинство в съвета, те да сложат свои хора за районни наместници. Заедно с това общинските съветници ще избират и градоначалниците на села с население под 200 души (има предложение и за 500). Сега ограничението е сто жители.
Друга промяна в Закона за местното самоуправление предвижда общинските съвети да избират екипа на кмета. Тя на същия принцип трябва да осигури право на общинско мнозинство на СДС да назначи поне заместниците на евентуален противников кмет.
Не е изключено отново да се появи и темата за действие на Закона за досиетата и над претендентите за местната власт. Отново синият главен секретар я анонсира преди няколко месеца, въпреки че отварянето на архивите бе отхвърлено от Съвета на Европа. На пръв поглед абсурдното и ненавременно изявление на Иван Костов в Хасково, че трябва да се свали имунитетът на депутати и магистрати и да няма недосегаеми хора в държавата, е отчасти потвърждение за възраждането на агентурната тема.
В очакване на законите в най-трудно положение се оказа евролевицата. Александър Томов каза, че Иван Костов сам ги тласкал към коалиция с опита си за законодателно изнудване, макар това да бе по-лесното обяснение за опитите за коалиция с ДПС. Те започнаха още преди повече от половин година, когато Томов отказа да се включи в идеята за нов център, лансирана от Ахмед Доган, но сега се превърна във втория защитник на етническия мир след самия лидер на движението. В последните седмици Александър Томов допълнително ускори совалките между ДПС и БСП.
Въпреки твърденията на евролевите за сериозните позиции в местната власт, до момента влиянието им не надхвърля постигнатото на парламентарните избори, а в София е дори под скромните 3 процента, като никъде другаде не надхвърля 10-те процента. При такова сериозно представителство евентуалното явяване самостоятелно на изборите би било катастрофално за местните организации, нароили се след парламентарните избори.
Освен споразумението за съвместно участие на местните избори с ДПС евролевицата подписа и механизъм за взаимодействие с БСП. След дълго противопоставяне хора, близки до двамата, твърдят, че Томов и Първанов са постигнали компромис - соцлидерът е обещал разумно отстъпление на партията си в името на обединението пред общия враг СДС. Евролевицата пък тепърва ще се опита да наложи свои кметски кандидатури и хора в общи екипи за управление на местно равнище.
В досегашните консултации между БСП, евролевицата, ОБТ, БСДП и ДПС е станало ясно, че съществуват около 100 общини освен традиционните крепости на БСП и ДПС, в които петте партии са преценили шансовете си като много големи, но не и абсолютни. До края на юли в тези общини щели да бъдат прегледани поотделно, за да се изясни как ще бъдат наредени местните коалиции.
След като преживя загубата на парламентарните избори през 1997 г., на местните избори Георги Първанов ще трябва да докаже, че столетницата все още диша, че неуспехите в предишните две кампании (заедно с президентската през 1996 г.) са само плод на обстоятелствата и бившето ръководство. "Не е достатъчно да кажем просто "долу" и "оставка", днес ние заявяваме своята категорична воля, своята решимост, своята готовност да поемем управлението на страната", каза Георги Първанов на първомайския митинг на БСП, но тепърва му предстои да доказва, че има воля, готовност и решимост. Три неща, които до този момент му убягваха.
Според наблюдатели на партийния живот местните избори са последния шанс и алиби на Първанов да подмени амортизираните политически лица в БСП - така или иначе е ясно, че социалистите не могат да повторят резултатите от 1995 г. За разлика от началото на 1997 г., когато избирателите се преместиха "надясно" и афиширането с БСП не беше много престижно, местните избори създават ситуация, когато останалата кадрова и бизнесноменклатура ще има възможност да потърси път към изява.
От "Позитано" 20 вече обявиха, че в много градове ще подкрепят независими кандидати за кметове, с което да променят имиджа на партията. При опита за номинации на кандидат-кмет на София според лидера на столичните социалисти Николай Койчев партийната му организация предложила 80 имена. Депутати обаче твърдят, че Койчев дори е свил броя на първоначално издигнатите 130 имена, за да не изглежда съвсем несериозна. Голяма част от кандидатите изобщо не знаели, че са номинирани, а банкер, към когото са се обръщали леви емисари, направо напомнил съдбата на Първа частна банка.
Налагането на нови лица обаче минава през местните структури, които отдавна не се съобразяват с "Позитано" 20. Дори през 1995 г., когато БСП беше на гребена на вълната, в град като Варна социалистите успяха да издигнат дублиращи се кандидатури. Сега реденето на общинските листи отново е оставено в ръцете на общинските организации, а номинираните имена само щели да се съгласуват с централата.
На местните избори БСП трябва да смени и езика, с който се опитва да мобилизира все по оредяващите си редици, защото според социолога Михаил Мирчев хората вече не искат да слушат говорител на лошотията, те и така си я знаят, а искат да им се покаже конкретен път за излизане от блатото. Въпреки че тази формулировка се повтаряше на всеки образователен семинар на БСП, носителите на новите послания все още не са се появили. Георги Първанов, подтикван от желанието да демонстрира активност, вече инкасира няколко грешки. С опита си да оглави антинатовските настроения Първанов реанимира крайно левите претенции, които ще дават ефект само докато войната в Югославия продължава. Ако обаче БСП продължи по инерцията, както това обикновено е ставало, на местните избори социалистите могат да се окажат с неработещи послания. A властта, поискана без време, няма да остане само лозунг от митингите. Това ще активизира претенциите на низовите структури и едва ли ще помогне особено на афишираните проекти за коалиране.
Местните избори - между националните залози и локалните проблеми
Предстоящите избори за кметове и общински съветници са третите поред в най-новата политическа история на България и едва вторите, които се провеждат самостоятелно. Сам по себе си този факт прави коректния им анализ и прогнозите за тях достатъчно трудни, тъй като липсват възможности за сравнение както на типа електорално поведение на избирателите, вариращо чувствително според характера на провежданите избори, така и на локалните особености на регистрираните в отделните общини партийни и коалиционни листи.
В зависимост от конкретния тип политическа и избирателна система, от характера на електоралното предлагане и от периода на провеждането му всеки отделен вид избор - за парламент, президент, местна власт и пр. - има своя специфична структура и определени възможности за мобилизация на избиратели. Ето защо, когато се правят прогнози за предстоящите през есента местни избори, би трябвало да се вземат предвид най-малкото три основни фактора, които влияят върху крайния резултат - първо, мястото им в електоралния цикъл, който в българския политически модел се затваря от парламентарните избори; второ, междинния им характер; и трето, съотношението между местните и националните залози.
Дългогодишните изследвания на изборите в съвременните политически системи сочат, че независимо от криволичещия ход на събитията във всяка една отделна страна електоралният цикъл се подразделя най-общо на четири последователни фази - висока популярност на спечелилата изборите политическа сила през първата година от управлението, нарастващо разочарование през втората и третата година, достигане на най-висок спад в края на третата и нарастване на неопределеността с приближаването на края на електоралния цикъл. От гледна точка на тази цикличност междинни избори са онези, които не засягат разпределението на властта на национално равнище. Поради това и основният механизъм, който "сработва" при тях, е този на вота-санкция - т.е. те се явяват повод за избирателите да изкажат своето одобрение или неодобрение за действията на изпълнителната власт. Третият фактор - балансът между национално и локално - се изгражда от съотношението между три основни елемента - характера на партийната система, на местните залози и степента на персонификация на кандидатите. Локалният характер е най-силно изразен тогава, когато известни в общината личности излизат с ясно различими позиции по съществен за избирателите местен проблем и когато едновременно с това политическата конфигурация е различна от онази, която действа на национално равнище.
Какви са възможните модели на действие на тези три фактора в предстоящите местни избори?
Първото, което трябва да се отбележи, е, че политическият календар ги помества в началото от третата година на електоралния цикъл и тъкмо тук е първата разлика с оцветилите картата на България в червено местни избори от 1995 г. Тогава те бяха проведени по-малко от година след парламентарните през 1994, в една видимо благоприятна за обикновения българин икономическа ситуация, чиято цена беше платена две години по-късно. Днес положението е твърде различно. Победният ореол на ОДС отпреди две години свети значително по-слабо, ликвидацията на губещите предприятия тепърва предстои, а с това - и пикът на безработицата. След първоначалния позитивен ефект от финансовата стабилизация върху доходите на хората тяхното равнище отново тръгва надолу. Все пак и коалицията като цяло, и правителството продължават да се ползват с относително високо равнище на обществено доверие. Те запазват подкрепата си в София и големите градове, сред хората с високо образование, служащите, интелигенцията и частните собственици. По-изразено е отстъплението в позициите им в малките селища, сред хората с по-ниско образование и особено сред жените и останалите без работа през последната година (спад с около 10-12 на сто). Общото за всички тези социални групи е по-високата икономическа тежест, която те понасят, и съответно - по-високата цена на реформите, която заплащат. Несъмнено, индивидуалното материално положение ще продължи да бъде водещ фактор в евентуалния вот-санкция "за" или "против" политиката на ОДС. От тази гледна точка както резултатите от лятната селскостопанска кампания по прибирането на реколтата, така и очакваното закриване на губещите предприятия ще играят ключова роля в предстоящия вот, като ефектът и от двата процеса ще бъде усетен най-силно именно в малките селища. Първо, поради възрастовия състав на населението там и, второ, поради много по-малките възможности за намиране на работа. Същевременно тенденцията за известното отдръпване от ОДС не води за момента до прилив на гласове в други политически сили. Този факт, както и по принцип по-ниската електорална мобилизация на местни избори при отсъствието на национални залози, очертават едната възможна хипотеза - изходът да бъде определен от съревнованието между твърдите електорати.
На този фон единствената по-сериозна загадка пред предстоящите избори касае третия от посочените по-горе фактори - и по-конкретно, дали очерталите се местни залози и специфика в локалната имплантация на партиите биха могли да доведат до известна преконфигурация на политическото пространство. Симптоми за такъв процес са вече налице - ВМРО се представи успешно на частични местни избори, дава заявки за самостоятелно явяване в определени общини. ДПС, която е най-ясно изразената локално имплантирана партия в България, е все по-настойчиво ухажвана от представители на целия политически спектър. Народен съюз, ако иска да остане на политическата сцена, също не би трябвало да пропусне шансовете да заяви присъствието си по места. Правомощията на местната и централната власт стават по-разграничими от избирателите и това е една поне потенциална предпоставка за по-висок интерес към личните качества на кандидатите и позициите им по специфичните местни проблеми. Най-сетне натрупаният десетгодишен опит от участие в избори прави българина по-взискателен към конкретните лица, които се наричат негови представители. Това обаче е само едната "страна на момента".
Особеното в случая е, че точно обратното на тенденцията към нарастване интереса на общественото мнение към локалните особености действа войната в съседна Югославия. Последното проучване на агенция "Алфа рисърч" от месец май показва, че в страната е започнал процес на партийна мобилизация - всички основни политически сили повишават потенциалния си електорат, делът на нежелаещите да гласуват спада от 5 до 8 на сто. Макар и на пръв поглед това да изглежда парадоксално, не трябва да се забравя, че от една страна, поляризацията по принцип действа "мобилизиращо", а от друга - политическите "рейдове" "за" и "против" НАТО изиграха ролята на своеобразна предизборна кампания. Друг е въпросът дали сегашната реторика няма да се изхаби до местните избори. Във всички случаи както опозицията, така и управляващите ще имат интерес да национализират предстоящата кампания и да я позиционират върху добре познатия терен на националните залози и алтернативи. Което очертава втората възможна хипотеза за нейния изход. Този вариант освен всичко друго означава и това, че решението на "местните" проблеми ще се отложи... до следващите местни избори.
Кърджали - предизборният експеримент на СДС
В централата на СДС е разработен план за това как да бъдат превзети електоралните крепости на ДПС. В изпълнението му са включени всички основни фигури в правителството и в ръководството на партията. Планът обаче няма нищо общо с това, което лидери от всички нива на СДС демонстрираха преди две седмици - затопляне на отношенията между частите на първородната коалиция ОДС.
Публичната покана, която Иван Костов отправи към структурите на движението за общо участие на местните избори, всъщност е първото официално съобщение за новата посока. Но зад показната акция стоят добре премерените ходове на синия лидер. Четете подтекста на Костов, съветват негови приближени. Сериозен прочит не се наложи, защото премиерът сам реши да доразвие тезата си "ДПС не е Доган" и отиде чак в Кърджали, за да съобщи на обществеността, че дори няма намерение да се среща с водача на ДПС.
В началото на годината главният секретар на СДС Христо Бисеров каза, че нямат стратегия и ще разберат какви са нагласите в смесените райони едва в изборния ден. Той даде да се разбере, че за СДС тези райони не са приоритет до местните избори. Точно тогава обаче е стартирало изпълнението на плана, депутати от мнозинството са започнали първите си сондажи сред местните структури на движението за евентуално предизборно договаряне. Едва преди седмица Националният съвет на сините даде мандат на общинските си организации официално да водят такива преговори. "Ако ДПС откаже на СДС, значи да пусне БСП във властта", с това сигнално изречение Иван Костов защити нуждата от подобен политически завой и за двете партии.
През следващите дни шефът на СДС умишлено даде преднина на Ахмед Доган - прати свои хора на симпозиума в Шумен, които с присъствието си превърнаха в национално събитие проявата, организирана от ДПС. Доган не пропусна възможността да обяви пред своите активисти и пред дипломати: "Трябваше да създадем готовност за коалиране с други политически субекти, да научим нашите хора да си партнират с тях, да се сравняват с тях и най-важното - да получат легитимност чрез тях. Десет години трябваше да минат, за да получим това признание и тази легитимност. " Така Ахмед Доган пое лъжливото движение на Костов и го употреби в своя полза, за да оповести края на един труден за ДПС период.
Несменяемият обединител на смесените райони използва досега всичките си възможности, за да извади ДПС от клишето "етническа партия". Той дори рискува електоралната си подкрепа и под шапката на шарената коалиция ОНС вкара в парламента Луджев, Каракачанов, Арлин Антонов. Данните от парламентарния вот сочат, че вливането на монархисти, зелени, земеделци, либерали донесе само 50 000 гласа повече - и според цифрите е ясно, че прикачените към ДПС станаха депутати благодарение на етническите гласове. Това обаче бе нужно на Доган, за да спре Европа да го брои за партия на малцинството. Този политически образ му е нужен и в България, защото все някога турците от пограничните райони ще спрат да се изживяват като чужденци. И тогава спомените от възродителния процес няма да наливат бюлетини само в графата на ДПС. Същата цел преследва Доган и с партньорството, което демонстрира с Томов, Дертлиев, Кръстьо Петков. От старта на сегашния парламент Доган влиза във все по-екзотични споразумения. Накрая постигна целта си с мощната подкрепа на Иван Костов. Подадената ръка от управляващите му даде повод да заяви, че ДПС вече е напуснало малцинствената си капсула и е национална партия от етнически тип - субект, а не обект за решаване проблемите на малцинствата.
От всичките си опоненти и конкуренти СДС познава най-добре ДПС. Резките завои и неочакваните коалиции, в които Ахмед Доган изненадващо влиза, вече не са изненада за управляващите. Затова в СДС си поставят по-далечни цели, търсят варианти за това как да приучат гласоподавателите на ДПС да не избират по етнически признак. Никой (и в двата лагера) не си прави илюзии, че която и да било власт би променила нагласите на етническите турци в страната, и ако това стане, то ще е след много години. Не успя да превземе гласовете на движението и толерираният от СДС Гюнер Тахир с неговото Ново ДПС. Управляващите засега нямат доказателства, че ходът с клонирането на етническата партия ще доведе в синия лагер гласовете от смесените райони. Авансово СДС пусна мълвата, че ще остави традиционните крепости на Доган срещу подкрепа в други големи центрове, където БСП все още е силна. Оправданието е да се отнемат на БСП местните административни звена, които я крепят икономически. И ако тя остане единствена база за договаряне, най-вероятно вотът през октомври отново ще покаже етническата монолитност на Догановия електорат.
Истинският ударен и прицелен в местните избори план на СДС обаче е да се използва основното оръжие на Доган - етническият вот. Ще се използват всички ходове, за да бъдат накарани българите да се обединят по етнически признак срещу местния монопол на ДПС. В тази програма максимум на СДС градовете в страната са подредени по важност така: Кърджали, София, Пловдив, Бургас... "Провал на Доган в Кърджали е равен на загуба на Евгений Бакърджиев в София", така сини активисти обясниха задачата.
В централата на движението очевидно усетиха накъде духа вятърът и насочиха пропагандната си машина към южната граница. Областният управител на Кърджали Пламен Иванов отново стана враг номер едно. От СДС противодействаха светкавично. Целият НИС на СДС се включи в атаката срещу местното управление на ДПС.
Иван Костов, Александър Божков и Муравей Радев заминаха спешно за Кърджали, където дадоха да се разбере, че няма да похарчат областния си управител срещу договореност за общи изборни действия. Премиерът предпочете без посредничеството на медиите, директно на избирателите в града да каже: "ДПС не може да бъде гарант за етническия мир, то нищо не може да постигне без ОДС, ние сме балансът. Там, където ДПС предаде СДС, ние ще играем един срещу друг". Кърджали е точно градът, в който на предишните местни избори движението игра срещу партията на Костов. В кампанията влезе и вицепремиерът Бакърджиев, който в София обяви, че членовете на СДС не са пешки, които да бъдат местени по желание на ДПС. Муравей Радев съобщи, че ще даде кмета на Джебел на прокурора, защото завлякъл от тютюнопроизводители 8 млн. лева. А шефката на сините депутати Екатерина Михайлова напомни, че СДС ще прекрати властта на местни велможи.
СДС работи за втори дубъл на подобен вот и затова няма да бъде издигана партийна кандидатура. Не е случайно също така, че именно вътрешният министър Богомил Бонев е определен за партиен отговорник на СДС за Кърджали. Спецзадача получи МВР и за тотален контрол над границата, от която ДПС твърди, че в деня на изборите влизат техни гласоподаватели. С тях те оправдаваха мъртвите души в избирателните си списъци. Законът за гражданската регистрация, новите паспорти са още няколко хода на МВР, които ще трябва да свършат и доста политическа работа преди местните избори. Според данни от ведомството на Бонев от 1994 г. насам мюсюлманите в Кърджали са по-малко от българите. Гласуващите българи вече са с около 6 хиляди повече.
Преговорите, проучванията и партийната задача на СДС сега е да бъдат обединени тези гласове. Плановете на Костов предвиждат това да стане още на местните избори. "Изгуби ли Кърджали, Доган губи битката изобщо", това преценили изборните стратези на "Раковски" 134.
Ла-ди-да
Лицензирането на електронните медии не върви () и това е само един от процесите в държавата, които са замръзнали в някаква мъртва точка. Подозрителна леност е обзела държавата. "Наистина ли навсякъде е толкова скучно, колкото във вестниците", питат се хората. "Дали не пропускаме нещо", тревожат се журналистите. Липсата на каквито и да е било събития навява обезпокоителното усещане, че държавата е бременна с някой тягостен скандал, който ще се роди всеки момент. Висшият управленски ешалон целокупно е обзет от странна ориенталска поза. Не че нищо не се прави - вероятно чиновниците работят, но предимно за себе си, а когато става дума за държавата, ги обзема тягостно безхаберие. Във времената, когато Балканите се превърнаха в Дивия Запад на Европа, управляващите започват да се държат като класически латиноамериканци. Те мислят само за днешния ден, вчерашният е отдавна забравен, а когато трябва да се свърши работа, се казва "маняна" - утре.
Преди време бившият бийтълс Джордж Харисън написа хубава песен, озаглавена "Ла-ди-да". По-късно обясни, че това според него са думите, които описват лесния и спокоен живот на човек, който няма грижи и всичко около него се случва от само себе си. Тази песен вероятно е любимата на по-голямата част от новото политическо поколение. Представете си например как Божков крачи безгрижно из коридорите на Министерския съвет, мисли за приватизацията и си тананика "Ла-ди-да"... Или военният министър Ананиев да припява същия мотив, докато чете препоръките на американските генерали за армията ни... Или министър Манева, докато обяснява колко едва ли не благотворно влияят бомбардировките в Югославия на природата у нас... Би им отивало, нали?
Два милиона за безработен стигат до изборите. А после?
Една отколешна китайска поговорка казва, че ако искаш истински да помогнеш на някой гладен - вместо да го нахраниш с риба, по-добре го научи как сам да си лови. След падането на Берлинската стена тази мъдрост бе често използвана от политици и експерти, които даваха съвети как да се помогне на икономиките и на хората от бившия соцлагер.
Десет години по-късно, в навечерието на обявения край на реформите в България, едва ли някой може с чиста съвест да заяви, че обучението по риболов е завършило успешно. Всъщност проблемът май тръгва от другаде - дали изобщо усилията бяха насочени в тази посока, или бяха концентрирани по линия на по-малкото съпротивление, т.е. в еднократната доставка на риба за най-нуждаещите се?
Ако наложим описаната рибна дилема върху държавната политика в областта на безработицата, едва ли ще открием много радостни неща. Срещу безработицата се воюва с еднократни обезщетения, с епизодични програми, с формални курсове на квалификация и преквалификация и най-вече с постоянно отлагане на неизбежната ликвидация на губещи предприятия ().
Междувременно част от фонд "Професионална квалификация и безработица" отиваше за свръхлуксозно строителство на служби по заетостта или се източваше от предприемчиви люде. А по-голямата част от парите във фонда стояха неизползвани.
Програмите за заетостта и помощите на калпак могат да тушират временно социалното напрежение, но не и да решат генерално проблема безработица в бедна България. Най-добрата услуга за безработните като цяло не е да се отделя специално внимание на една или друга група незаети, на един или друг регион, а да се премахнат пречките пред самонаемането, пред достъпа до информация и кредити, да се изкоренят бюрокрацията и корупцията.
Но това явно е по-трудното. Далеч по-лесно е да се дадат по два милиона на калпак, които ще закрепят положението до местните избори. А после.
To be continued*
Приватизационният сериал "Кремиковци" засега намери развръзка в избора на купувач - българско дружество, което не се ползва с доверие нито сред управляващите кръгове, нито в бизнессредите. Всички тайно признават, че "Дару металс" не може да бъде собственик на "Кремиковци", защото няма потенциал да плаща задълженията на комбината, нито да инвестира в него. След дългото отлагане обаче на приватизацията на "Кремиковци" и заради огромните му дългове държавата се изправи пред избора да се съгласи на лош купувач или да закрие завода.
Така желанието за социален мир временно надделя. Приватизаторите пък положиха усилия да се презастраховат срещу лошия купувач, като го сменят с добър. Междувременно се очакват добрите - в случая италианската компания "Марчегалия", да дойдат и да спасят положението. И понеже сянката на "Плама", източена от "Евроенерджи", още тегне над главите на държавниците, те не искат просто ей така да дадат "Кремиковци" на лошите.
Обаче сапунените опери не свършват току-така. След първите 100 серии продуцентите често започват да правят нови 100. Сега всички стискат палци "Марчегалия" наистина да стои зад "Дару металс" и наистина след известно време да поеме управлението на "Кремиковци". Но какво ще стане, ако добрите не дойдат? Вариант първи - сделката с "Дару металс" ще бъде развалена, комбинатът ще се върне в ръцете на държавата, която пак ще опре до закриване, до стачки и протести. Вариант втори - благородната цел за социален мир пак ще надделее, "Кремиковци" ще остане в ръцете на сега избрания купувач. И тогава сянката "Плама" може да стане реалност.
Гърция подкрепя изграждането на втори Дунав-мост
Включването на България и Румъния в Европейския съюз и НАТО ще бъде главен елемент за стабилността в региона и ще улесни по-нататъшното икономическо развитие на балканските страни, заяви гръцкият президент Константинос Стефанопулос на съвместна пресконференция с българския държавен глава Петър Стоянов.
Президентът на Гърция направи тридневно официално посещение в нашата страна през изминалата седмица. Бъдещото възстановяване на региона след приключване на военния конфликт в Косово е било акцент в разговорите между двамата държавни глави. По време на срещата между гръцкия гост и премиера Иван Костов е бил обсъден въпросът за построяването на втори мост над река Дунав. Позицията на южната ни съседка по този проблем е, че той трябва бързо да бъде решен, тъй като проектът е и в неин интерес, и е част от трансевропейската транспортна мрежа. Иван Костов и Константинос Стефанопулос са били на еднакви позиции и по необходимостта от бързо решаване на кризата в Югославия и постигането на мир. Кризата е в ущърб колкото на България, толкова и на Гърция, е заявил гръцкият президент. По време на своето посещение той се срещна с патриарх Максим. Българският църковен глава е благодарил на Гърция за съдействието, което ни оказва при поддържането на Зографския манастир в Атон. Константинос Стефанопулос проведе разговори и с кмета на София Стефан Софиянски, както и с лидерите на БСП, ДПС и евролевицата. Гръцкият гост посети Бургас, а заедно с президента Петър Стоянов присъства на откриването на програмата "Европейски месец на културата - Пловдив '99".
Паралелно с визитата на гръцкия държавен глава се проведе бизнесфорум на тема "Гръцко-българското сътрудничество при преструктурирането на икономиките в Югоизточна Европа". В него взеха участие над сто представители на деловите среди. Вицепремиерът Евгений Бакърджиев съобщи като резултат от проведените бизнессрещи стартирането на три мащабни инфраструктурни проекти между България и Гърция. Това са електрификацията на жп линията Дупница - Кулата, изграждането от българска страна на пътищата към трите нови КПП и строителството на втори мост на КПП Кулата - Промахон.
Накратко
Подписка за откриване на процедура за предсрочно освобождаване на Йордан Соколов от поста председател на парламента ще бъде внесена тази седмица в деловодството на Народното събрание. В нея фигурират 80 подписа на депутати от ПГ на евролевицата, ПГДЛ, ОНС. Мотивът за искането е "системно нарушение на правата и задълженията като председател на парламента".
През изминалата седмица вицепремиерът Веселин Методиев се срещна с директора на мисията на Американската агенция за международно развитие (USAID) Джон Грант. Двамата разговоряха за възможността за складиране на храни в България, които да се използват при спешна нужда в Македония. Според Джон Грант има възможност България да се превърне в център, координиращ тази помощ, което ще утвърди образа й на стратегически център на Балканите.
По покана на министъра на вътрешните работи Богомил Бонев през миналата седмица на посещение у нас беше вътрешния министър на провинция Баварият Гюнтер Бекщайн. Министрите подписаха декларация за сътрудничество, с която двете страни се задължават да си помагат в борбата с престъпността и да обменят опит и информация. Министър Бекщайн посети и служба "Документи за самоличност и паспортен режим".
Синдикът на "Плама" обеща вдигане на запора
Искът на Лилия Тодорова, бивш временен синдик на "Плама", за запор на продукцията на рафинерията, е незаконен, заяви пред "Капитал" Николай Пенев, назначен за постоянен синдик на предприятието с определение на Плевенския окръжен съд от 18 май. Причината е, че след излизането на определението Лилия Тодорова според разпоредбите на Търговския закон по отношение на несъстоятелността губи правата си на синдик и следователно не може да подава иск за запор. Според запознати Тодорова неофициално е получила от Плевенския окръжен съд срок до 28 май, през който да бъде вписана от правосъдното министерство в списъка на правоимащите синдици и като такава да бъде назначена за постоянен синдик на рафинерията заедно с Николай Пенев. Последният брой на Държавен вестник обаче не предвижда нито промяна в списъка на синдиците, нито определяне на Тодорова за постоянен синдик. "Плама" спря работа през април заради недоволството на работниците от неизплатени заплати и липсата на доставки на суровина.
"Идната седмица ще подам молба в съда, с която ще го уведомя, че Тодорова няма правомощия да подава иск за запор. Ще спра действието на запора и ще създам оптимален механизъм за пускане на рафинерията", каза Пенев. Според него в момента на територията на "Плама" е блокирана продукция на "Рексойл", акционерно свързана със сегашния собственик "Плама консорциум" търговска фирма за продажба на маслата на рафинерията, на обща стойност 36 млрд. лв. В същото време задълженията на "Рексойл" към "Плама" са 15.8 млрд. лв., от които 13.6 млрд. лв. са данъчни задължения на "Плама", платими след като "Рексойл" преведе приходите от реализираната продукция по силата на своя договор за ишлеме с рафинерията, а 2.2 млрд. лв. са други задължения, от които 1.5 млрд. лв. - неизплатени мартенски заплати на служителите на "Плама". Според Пенев продажбата на сега блокираната продукция ще изплати всички задължения на "Рексойл".
Бъдещето на "Плама" ще стане ясно на 22 юни, когато предстои събранието на кредиторите да разгледа двата оздравителни плана за рафинерията, допуснати от съда - единият, предложен от работници на предприятието, а другият - от мажоритарния собственик "Плама консорциум". Кредиторите трябва да изберат един от тях, да приемат съчетание от двата оздравителни плана или да отхвърлят и двата. Последното ще означава обявяване на "Плама" в несъстоятелност (досега тя беше в процедура по несъстоятелност) и разпродаване на активите на рафинерията за удовлетворяване на кредиторите.
Двоен убиец се предаде в Русе
Двойният убиец Здравко Петров се предаде на полицията в Русе, след като застреля миналата събота бодигарда Ангел Димитров и приятелката му Венета Николова. Двадесет и шест годишният русенец уби с 5 куршума Димитров в русенския кафе-бар "Севастопол" около полунощ. След това отвлякъл сервитьорката в бара, станала свидетел на престъплението. Трупът на Венета Николова беше открит няколко часа по-късно в местността "9-и километър" край Русе. В тялото й били открити 4 куршума.
Здравко Петров, който е криминално проявен, се предал сам на полицаите на 26 май след съвет на адвоката си и направил пълни самопризнания за извършените убийства. Според полицейски източници убийството е извършено с пистолет "Чешка Збройовка". Все още се прави разследване дали със същия пистолет не са извършени още няколко убийства, разтревожили Русе през последната година. На 15 август миналата година на паркинг в Русе беше застрелян 26-годишният митничар Калоян Миховски. Месец по-късно в дома му беше застрелян бившият полицай Йордан Йорданов. В началото на февруари полицията откри трупа на 60-годишния Георги Георгиев с огнестрелни рани. Според информации в пресата в ареста на русенската полиция бил прибран един съучастник на Петров, в чийто дом е намерено още оръжие.
"Легенди от България" в Дъблин
През миналата седмица в Дъблинския замък, най-представителната сграда в ирландската столица, където миналата година се състоя срещата на високо равнище на Европейския съюз, председателката на фондация "Ценности" Антонина Стоянова откри изложба на 15 съвременни български художници. "Легенди от България" е първата двустранна българо-ирландска културна инициатива. Тя стана възможна благодарение на сътрудничеството с ирландския награден фонд "Гошке", чийто почетен председател е президентката на Ирландия Мери Макалийз.
"Пробив в културните отношения на България и Ирландия", така г-жа Шила де Валера, министър на културата на Ирландия, определи проекта на двете неправителствени организации, представящ картини и пластики на изтъкнати български творци - Георги Божилов, Димитър Киров, Кеазим Исинов, Вълчан Петров. Изложбата слага началото на по-активни културни отношения между двете страни - през лятото ирландски художници ще участват в Десетото биенале за графика във Варна. Беше огласена и инициативата на двама сенатори за изработването на дългосрочна стратегия за културен обмен между Ирландия и България.
Милошевич бе обвинен за военни престъпления
Трибуналът в Хага обвини Слободан Милошевич във военни престъпления и издаде заповед за задържането му. Освен югославския президент в престъпления срещу човечеството са обвинени сръбският президент Милан Милутинович, югославският вицепремиер Никола Шаинович, шефът на Генералния щаб Драголюб Ойданич и сръбският министър на вътрешните работи Влайко Стоилкович. В обвинителния акт се посочва, че всички те са отговорни за депортирането на 740 хиляди косовски албанци, за смъртта на над 340 души в Косово, преследване на цивилно население и нарушаване на законите на войната. Милошевич е първият действащ президент, обвинен от трибунала в Хага. Ако бъде арестуван и изправен пред съда, той може да получи доживотна присъда, съобщи главният прокурор Луис Арбур. Президентът Клинтън приветства решението на международния трибунал, а източници от Вашингтон съобщиха, че то няма да попречи на евентуалните преговори с югопрезидента. Според повечето наблюдатели решението на съда в Хага ще лиши Милошевич от мотивация за продължаване на преговорите и ще увеличи шансовете за започване на сухопътна акция на НАТО в Косово. Бившият американски държавен секретар Хенри Кисинджър заяви, че обвиненията срещу Милошевич ще затруднят намирането на мирно решение. Според него обявяването на Милошевич за военнопрестъпник го прави нелегитимен партньор при преговорите: "Не виждам как може да се преговаря с човек, обвинен във военни престъпления. Международният трибунал обвини и президента на Сърбия, така че не останаха легитимни представители, с които да бъде сключено споразумение."
Индия струпва военна мощ в Кашмир
След като на 27 май загуби два изтребителя, Индия засили в последния ден на седмицата атаките срещу пакистанските нашественици на територията на Кашмир, администрирана от Делхи. За трети пореден ден индийски изтребители бомбардират цели във високите части на Хималаите. Хиляди индийци напуснаха домовете си в близост до зоната на интензивни бойни действия. "Свалянето на изтребителите е враждебен и провокативен акт срещу нас. Целта на полетите на самолетите на индийските военновъздушни сили над Кашмир не бяха свързани с акция за прочистване на индийската част от спорната територия от пакистанци. Повреда в двигателя на наш самолет бе причината да изпратим втори изтребител, който да му помогне", обясни присъствието на индийските ВВС в района правителствен източник в Делхи. Официалната позиция на Пакистан е, че индийските изтребители са били свалени, след като са навлезли във въздушното пространство на страната. Съобщено бе и че един от пилотите, катапултирал секунди преди да се взриви самолетът му, е бил пленен от пакистански военни части.
През нощта по живот? Може и в София
Когато вече почти лятното слънце започне да изчезва зад покривите на софийските блокове, кооперации и къщи, идва часът, за който през целия дълъг ден са точили зъби почитателите на нощния живот. Въпреки обвиненията на родните сноби, че София нощем е скучна, през последната година и половина се появиха нови места, където може и да е весело, особено ако си се събрал с подходящите хора. Нароилите се чалгаджийски заведения изсмукаха мутрите, които допреди време можеха да развалят квалитетния купон на доста места. Появилите се в зората на демокрацията дискотеки постепенно бяха изместени от заведения под гръмката шапка "клуб" и започнаха да се борят за клиенти.
Има няколко места в София, откъдето, ако минеш случайно след десет часа, ти правят впечатление освен силната музика и многото скъпи коли. Там освен мутри и други хора, които не бива да питаш откъде имат толкова пари, обикновено ходят хората, които по времето, когато клубовете бяха дискотеки, се наричаха незнайно защо гъзари. Наблюдателни посетители на подобни заведения бяха нахвърляли стройна хореография на поведението на посетителите в клуба. Първите впечатления са, че когато влизаш там, трябва да държиш в ръка мобилен телефон. По-късно става ясно, че препоръчителен аксесоар са и ключовете за колата. След като преди близо година на входа в едно от тези заведения - "Текила", беше монтиран детектор за оръжие, посетители там се шегуваха, че той е необходим, за да се пускат вътре само хора, които имат мобилни телефони - ако детекторът не изпищи, значи нямаш нито телефон, нито оръжие и въобще не си за там.
Вътре в клубовете седят и кротко пият представители на една любопитна каста почти симпатични млади жени. Напоследък все повече стават момичетата, които възприемат търсенето на другар в живота (независимо дали съпруг или нещо по-малко сериозно) от съвсем комерсиална гледна точка. За тях той трябва на първо място да има много пари и след това всичко останало. Малко са препятствията, които могат да ги спрат в преследването на целта. "Бил женен - голяма работа", вероятно казват някои от тях, като обръщат гръб на може би по-симпатични, но финансово по-непривлекателни младежи, които ги гледат с влажен поглед. И така, девойките стоят на подходящите места за търсене на подобни запознанства и отегчено ближат всякакви аперитиви. Стоят е една слаба дума, тъй като повечето имат отработена стойка, която никак не е лесна за изпълнение. Опитайте се да застанете така, че обувките, часовникът и бижутата ви да са изложени явно на показ... Мобилният телефон за този тип млади жени също е почти задължителен. Обикновено те избират да седнат на място, близко до вратата, за да могат да оглеждат влизащите мъже. Ако видят в някого всички знаци за материално благополучие - награждават го с подканваща усмивка.
Прочее заведенията, които се посещават от хора с финансова състоятелност далеч над средната, привличат често и катаджиите, които стоят "на гюме" някъде наоколо. Когато видят, че излизаш оттам и се качваш в кола - вдигат безмилостно палката. Задължително следва проверка за алкохол и въобще - трябва да се внимава.
На другия финансов полюс е далеч по-спокойно от тази гледна точка, а купонът е не по-малко качествен. Често се получава дори и по-хубаво. В заведенията из Студентския град например веселото не спира до рано сутринта. В един от клубовете, който нашумя напоследък (там входът е 500 лева, големият джин също), често се отбиват и традиционни за по-гореописаните заведения посетители. Почти като легенда се разказва случаят в който късно през нощта там отишла класическа семейна двойка от постсоциалистическия ъндърграунд - мутра с манекенка. Студент от Враца на три големи български джина започнал активно да сваля манекенката. "Махай се оттука", казала му мутрата (а той, разказват присъствали, изглеждал страшно - поразителна прилика с човек). Младежът не му обърнал никакво внимание, което учудило всички. "Това е жена ми! Изчезвай - ще те размажа", заплашила мутрата. Студентът се обърнал клатейки, се, и с презрение казал: "Ти се махай - аз я обичам!"
Заведенията в по-централната градска част естествено се радват на повече популярност. Модните места лесно могат да с намерят и от сляп по лекия мирис на "трева", който се носи около повечето от тях. Собствениците им естествено не разрешават да се пуши "джойнт" вътре, защото рискуват заведението да бъде затворено, може би завинаги. Охраната зорко бди за издайническата миризма. Затова младежите и девойките, които въздишат по Холандия, където марихуаната отдавна е легализирана, трябва да се крият по близките ъгли и дворове. Крият също е силно казано, защото почти никой не го прави. Трева може да се купи сравнително лесно, макар и не толкова, колкото до неотдавна. Полицията напоследък се е активизирала, разказват препатили. Един от тях наскоро имал "близка среща от трети вид" с примерно гл. сержант Петров от Трето районно. Младежът се приближил до един човек и директно попитал: "Имаш ли трева? " "Да, ела да се дръпнем встрани", отговорили му. Когато се отдалечили, човекът казал "а ваш'те знаят ли какво правиш" и показал карта на полицейски служител. И до днес младежът гледа непознатите с голямо недоверие.
"Билковата", "Блейза", "Лимона", "Неон" и прочее заведения събират в центъра големи групи млади хора, жадни за хубава музика и приятна компания. Те са обикновено първите заведения за вечерта. Там си правиш срещата с другари и се пие по едно малко, преди да се отиде в по-сериозно заведение - клуб или дискотека, въобще място със силна музика. Феновете на електрониката имат едно предпочитано напоследък място - "Индиго". Той се намира в бившия зимен стадион в Парка на свободата и там от полунощ до сутринта могат се видят унесени от дигиталните ритми маниаци. Покривът на "Индиго" е колоритно облепен с кори от яйца. Те са сложени там със съвсем практична цел - да изолират звука, и като че ли наистина успяват. Друг клуб - "Аквариус", също се опита да привлече хората, които слушат електроника, но те бързо го определиха като място, където музиката бие повече на "хаус" и не ходят там. Това не означава, че заведението е лошо или пък че страда от липса на посетители... Трябва да си поел огромна доза децибели, за да правиш разликата между "хаус" и друг вид музика, изсвирена от компютър.
Клубовете с "жива" музика естествено се радват също на голяма популярност, като през почивните дни там трудно можеш да стигнеш от единия край на заведението до другия. Редовен посетител там веднъж роди авангардната идея да се монтират дръжки за правостоящите - така приликата със сутрешен трамвай щяла да бъде пълна.
Преди може би година и половина, когато в подземията на ВИТИЗ беше открит "Пънч" - един от посещаваните нощни клубове, посетителите бяха леко затруднени от начина, по който се плащат сметките. На влизане всеки клиент получава магнитна карта. В нея се записва всичко, което се е изпило, и се плаща на излизане от заведението. Оттогава още поне две заведения въведоха този начин на плащане и редовните посетители вече забравиха първоначалните притеснения. Някои от тях възлагаха и определени надежди на новия начин, но впоследствие се оказа, че е невъзможно да изпиеш повече, отколкото може да се запише в картата.
Някои заведения бързо усетиха, че мирисът на лято може да задържи повече клиенти, ако са сложили маси навън - под небето. Още миналата година крак повлече "Червило" с терасата си пред военния клуб - това лято там вече е доста по-трудно да се намерят свободни места. Маси и бар на теферич от този сезон има и в "Грамофон" - заведение, което също се откри преди близо година и половина.
Постепенно по-новите заведения изместиха класиката в нощния живот от началото на 90-те. В "Ялта" вече не е толкова трудно да влезеш, колкото беше преди. Наблизо, в подлеза пред Ректората, тълпата около входа на "Спартакус" вече е по-малка - поизчезнали са симпатичните момичета, които те питат с обещаващ поглед: "Ще ни помогнете ли да влезем? " "Нерон" като че ли също вече се радва на по-малка популярност? И докато тези места губеха клиенти, на мода излязоха чалгаджийските заведения. БИАД, "Попското", "Чака-рака" и прочее места, чиито имена говорят достатъчно, привличат като магнит класическите почитатели на балканското музикално есперанто.
И така, от заведение на заведение нощта често може да се окаже приятно къса. За да се прекара една хубава вечер, трябва да се знае не само къде да се прекара най-много време, но също как да се започне и естествено как да се завърши. Просто е хубаво (понякога!) да посрещнеш слънцето на шкембе, кафе и сутрешните вестници. И да мълчиш с другарите, с които заедно сте овършали не едно и две заведения, докато слънцето бавно се показва иззад покривите на софийските блокове, кооперации и къщи.
Дишай! Засега в Брегово, скоро и в други градове
За по-малко от десетина дни поредица от висши чуждестранни политически фигури премина през страната ни като тайфун - обещавайки всичко, за което можем да се сетим (а и онова, за което не сме си и помисляли). Както и прием навсякъде, където пожелаем да бъдем приети. В резултат - не бе нужно да ни плашат дълго с облаци, нефтени петна или падащи от небето мъртви птици. Дори само фактът на такова масирано присъствие и необичайно внимание бе достатъчен, за да хвърли българина в подозрение относно екологичния ефект на онова, което се случва на запад от границата на България.
Девет седмици след началото на масираните бомбардировки в Югославия едва 7% са жителите на столицата, които мислят, че войната няма да има отрицателен ефект върху екологичната ситуация около нас. Една трета определят замърсяването като ограничено, но повече от половината интервюирани предполагат дълготрайни последствия за региона.
Как са се променили нагласите сред жителите на София можем да проследим и от разликата в оценките за възможните опасности. Ако допреди месец основните страхове се свързваха с даването на коридор и евентуални инциденти с ракети, то сега се констатира тотална диспропорция "в полза" на опасността от екологична катастрофа. В момента 70% допускат, че е вероятно да пострадат от замърсяването на околната среда и само 15% - от пряк инцидент с ракета или самолет. На този апокалиптичен фон е обяснимо скептичното отношение към официалната информация - само 28% от столичани вярват на официалните сводки за екологичната обстановка в страната.
Интересни са още няколко цифри. Столичани са се "разтроили" в мнението си за евентуалната реакция срещу екологичното замърсяване в региона. Една трета (34%) са на мнение, че въпросът е в прерогативите на балканските правителства и те трябва решително да го извадят на преден план. Друга третина (32%) възлага този проблем на екологичните организации. Но има и още една третина (27%), която песимистично констатира, че всяка реакция е безсмислена.
Преди една година именно шареният в етническо отношение отбор по футбол на Франция стана последния за настоящото столетие световен шампион, сякаш за да докаже на света, че в следващия век шансът ще бъде на страната на онези, които не познават дискриминация и разделение по никакви признаци. На онова послание българинът не повярва. Една година по-късно, в самото навечерие на същия този нов век, Западна Европа сякаш гледа на случващото се на Балканите като на картина от друга планета. На това послание българинът вече вярва - ето такова отношение към страните от региона за него е напълно нормално.
Данните са от представително за пълнолетното население на столицата проучване, проведено от агенция "АЛФА РИСЪРЧ" в периода 21-26 май по поръчка на в."Капитал".
Корупцията унищожава доверието в демокрацията
Дебатът за корупцията намира такова увличащо, драматично ехо у публиката и в медиите, че с право някои се питат дали всъщност ние, българите, не се смятаме за по-честни и по-морални от другите, като искаме да постигнем изключителни успехи там, където всички останали, дори и утвърдените демокрации се провалят. Защото днес всички общества са натопени в корупция - кой само до глезените, както в северноевропейските страни или Швейцария, кой до носа и едва диша, както са Индонезия и Пакистан. А щом Transparency International ни поставя на 40-о място от 80 изследвани държави, то явно заемаме не толкова отчайващото "поясно" равнище.
За разлика от по-напредналите западни демокрации в България се вълнуваме силно от близката корупция, тази, която специалистите определят като енориашка. За голямата, "пазарната" корупция сякаш се говори по-малко. Първата е може би по-значима при нас, тя е хаотична и непосредствено ни засяга и обезкуражава, пречи на икономическото развитие и задушава индивидуалните приноси и инициативи за това развитие. С право негодуваме и преценяваме, че не е възможно да ни се подобрява състоянието, ако за всяко пътуване, за всяко лечение, за всякакъв документ или разрешение трябва да смазваме с непрекъснати подкупи лапите на разни отговорни и по-дребни чиновници. Само че понякога забравяме колко беше считано за нормално и задължително преди малко повече от десет години да се отблагодаряваме предварително и за най-дребната услуга. Летяха услуги и подаръци към "важната клечка - партийния другар", който срещу тях раздаваше привилегии, апартаменти и постове на рода си, на рода на приятелите си, на рода на друга важна клечка и т.н., и т.н. И понеже беше трудно да се устои на тази "мрежа за взаимно подпомагане", средствата не стигаха, често се присягаше към държавното общо, от него можеше да се краде без особени скрупули.
Сега с приватизацията и реформите, с добре прилаганата, да се надяваме, модернизация, подобни прийоми стават подсъдими в истинския смисъл на думата.
Но пък децентрализирането, либерализацията създават условия да прогресира както навсякъде, другата, "пазарната" корупция, която е в огромни размери и щедро напоявана от глобализацията.
В западните страни това явление започва да се изучава все по-задълбочено от политолози, икономисти и социолози и за разлика от България освен двете главни форми на корупция - при раздаване на публичните пазари и свръхфактуриране, за корупция се смята също пропиляването на средства поради некомпетентен мениджмънт.
В Швейцария например се разграничава активна (на този, който дава подкуп) и пасивна (на този, който го получава) корупция, като до момента се наказва само пасивната корупция.
Корупцията е страхотен вирус, който унищожава всичко градивно пред себе си. Тя струва пари и време, блокира законодателната и съдебната власт, пречи на вътрешната и международната търговия, помита перспективни договори, разубеждава инвеститорите, загнездва се в нравите и банализирана, нелекувана - унищожава доверието в демокрацията.
През април във Вашингтон се състоя Първата международна конференция срещу корупцията, в която участваха 50 държави и се очертаха три основни направления за антикорупционна борба: мобилизирането в независими патронални организации, приспособяването на правила на поведение на развитите държави към локалните фирми и извеждане на лобирането на светло (прозрачност и правила за лобистите).
Както навсякъде, и в България трябват добри и приложими закони за борба с корупцията, трябва квалифициран персонал, специалисти, които едновременно да бъдат и компетентни юристи, и експерт-счетоводители, и информатици. Нуждаем се от обективни, деидеологизирани журналисти, които да повдигат и да отразяват анкетите. Финансирането на партиите и предизборните кампании често насърчава към посягане към публичните фондове и към корупция на очакващите мандати и привилегии. Без контрол, без етични правила има опасност да чуваме до веки веков циничното "всички са маскари".
Не е нужна културна революция, за да въведем елементарното правило, прилагано в страните, ограничили корупцията и осъзнали силата на личната отговорност, а именно: трябва да бъде ясно на всеки гражданин, когато се нуждае от услуга или документ, към кого персонално трябва да се обърне. Затова се иска прозрачност, информация, надписи още на входа на всяко административно здание кой какъв пост заема и какви му са задълженията. Само така ще изчезнат зад гишетата последните чиновници със стрелкащ поглед и приветливост на албански бункер.
Най-малкото, от което се нуждаем, са пасивност и мълчание, и... консенсус, че трябва да свикваме с корупцията.
Ще превърне ли бюрокрацията имотния регистър в регистър по интереси
В края на месец април без публично обсъждане бе приет от Министерския съвет проект за закон за кадастър и имотен регистър. Българските експерти се питат трябваше ли да дойдат консултантите от Световната банка, за да разберат какво всъщност съдържа този проектозакон. Причината може би трябва да се търси в това, че съдържанието на същия търпи критични бележки. Основните моменти в закона се свеждат до следното: всеки недвижим имот трябва да получи уникален кадастрален идентификатор; имотният регистър ще съдържа основанията за право на собственост, т.е. той няма да има правна сила; предвиждат се две институции - изпълнителна агенция за изграждане и поддържане на кадастъра и съдилища по вписванията за имотния регистър; запазва се досегашният режим за регистрация на правото на собственост - общинската в регистър "Общинска собственост", държавната в регистър "Държавна собственост" и т.н.;
Освен този в Народното събрание е депозиран още един проектозакон с работно наименование Закон за кадастър и поземлена регистрация. Основните акценти в този проектозакон са: една институция - агенция за кадастър и поземлен регистър; двете дейности - кадастралното заснемане и регистрацията, се съчетават едновременно и имат систематичен характер; една информационна система - всички имуществени права се регистрират само в агенцията; поземленият регистър, поддържан и съхраняван от агенцията, ще бъде с правна значимост, т.е. фактите, записани в него, са основанието за право на собственост.
Общото и в двата проектозакона е: игнорират се резултатите от поземлената реформа, т.е. направените 200 млн. USD разходи се оказват хвърлени на вятъра; интересите на гилдиите на адвокатите и геодезистите и на бюрократичните структури са сериозно защитени; липсват каквато и да е икономическа обосновка и защита на финансовите интереси на обществото.
Тук е мястото да се спомене за колосалните разходи, които трябва да направи държавата, ако бъде приложен практически един от двата закона. Систематичното заснемане на цялата територия на общините, освен че автоматично анулира резултатите от поземлената реформа, игнорира и изградените в около 120 общински центъра цифрови кадастри, което прави още 200 млн. USD похарчени на вятъра. Кадастралното заснемане на територията на една община е в размер на около 3 млн. USD. В страната има около 300 общини и райони, или простата аритметика за заснемането на цялата страна сочи скромната сума от 1 млрд. USD. При определени условия Световната банка ще подкрепи институционалното изграждане на новата структура, т.е., ако се приеме само един закон с една институция - агенция за кадастър и имотна регистрация, която да поддържа правнозначим имотен регистър, банката ще отпусне 30 млн. USD. Освен това Световната банка обвързва отпускането на заема от 50 млн. USD за структурната реформа с приемането на закон, осигуряващ имуществената правна сигурност.
Освен всичко това тези проектозакони изискват усилията, времето и нервите на гражданите, които отново трябва да се наредят на безкрайни опашки и отново да доказват правата си. Докога ще бъдем толерантни към закони, които карат обществото да служи и безропотно да плаща на бюрокрацията, а не тя да е в услуга на обществото.
Ще има ли "политическо" споразумение с "Газпром"
В края на януари 1998 г., в разгара на българо-руските газови вълнения Рем Вяхирев каза: "Ако спрем доставките на газ, българското правителство ще бъде пометено от мръзнещите хора. " Повече от година след това изказване и след неколкократно отлагани посещения Вяхирев ще посети София, за да се срещне с българския премиер. При това срещата ще се състои броени дни преди Костов да отпътува на официално посещение в Москва.
Много вероятно е именно на 3 юни (денят, за който е насрочена четиричасовата визита на Вяхирев) българо-руските отношения да влязат в нова фаза.
Формално отговорът е очевиден - българската страна закъснява с изпълнението на договореностите по инвестиционната програма. За това обаче Костов и Вяхирев можеха да си говорят в Москва. Още повече, че босът на газовия гигант се канеше на няколко пъти да идва в България и все нещо не се получаваше. Вместо това даваше аудиенции на вицепремиера Бакърджиев във внушителната сграда на "Газпром".
Насроченото първоначално за 27 април посещение на Вяхирев беше отложено. После се очакваше Вяхирев да пристигне заедно с шефа на "Лукойл" Вагит Алекперов. И това не стана.
В този смисъл четиричасовата (по предварителна информация) визита изглежда като жест на особено добра воля. Поне на пръв поглед. Според добре информирани източници обаче шефът на "Газпром" не е склонен на никакви компромиси и ще търси компенсации за закъснението по разширяването на мрежата от газопроводи. Нищо, че ще е на чужда територия. Вероятно Вяхирев ще настоява за нова формула на финансиране на инвестиционната програма и евентуално връщане на концесионния режим, залегнал в спогодбата, подписана от Стефан Софиянски. Освен това газовият гигант може да иска директно да стъпи на българския пазар и негови фирми да внасят газ независимо от Булгаргаз.
Ако Костов не успее да отговори подобаващо на исканията на "Газпром", няма защо да ходи до Москва. Според дипломати при сегашното статукво в Русия една дума на Вяхирев е достатъчна да провали визитата на българския премиер. Така че министър-председателят ще трябва да превърне газовия бос в "съдружник", преди да се запъти към Кремъл. Дори това да означава обещание за подписване на нова спогодба за газа или по-малко вероятното - гаранции, че сегашните договорки ще бъдат изпълнени.
Кризата в Косово и политическите катаклизми в Русия водят към преразглеждане на отношенията между София и Москва. Още повече че въпреки желанието си очевидно управляващите няма да успеят да ни телепортират в НАТО и ЕС, така че да забравим за Балканите и Русия.
Към това се прибавя и фактът, че междувременно се сринаха всякакви илюзии относно ефективността на споразумението за газовите доставки, което Бакърджиев подписа с Вяхирев. Още тогава (през пролетта на 1998 г.) експерти твърдяха, че България поема непосилни ангажименти. За правителството на Костов обаче беше въпрос на чест да извоюва самостоятелност от "Газпром". Цената на газовата ни независимост се оказа твърде висока. Скъпият газ и монопола на Булгаргаз доведоха почти до фалит основните потребители - торовите заводи, стъкларските и стоманодобивните предприятия, силно затруднени са циментовите заводи.
В резултат сега фактически се намираме в изходна позиция по преговорите с "Газпром". А Вяхирев пак ще иска това, което искаше и през 1995-1997 г. При новата политическа ситуация в Москва големите руски компании очевидно отново са на гребена на управлението. Основните икономически структури са единственото, което е останало на Русия. При непредсказуемите действия на президента и финансовата нестабилност, страната е абсолютно разцентрована политически. Неслучайно западни коментатори определиха новото руско правителство като правителство на постигнат компромис между различни икономически групировки. А в превод това означава - ако искаш да си добре с Москва, трябва да си добре с големите компании. Да не забравяме, че именно действащият руски външен министър Игор Иванов по време на посещението си в София подкрепи интереса на "Лукойл" да купи "Петрол".
Всъщност едно от първите неща, които направи новият руски премиер Сергей Степашин, беше да се срещне с шефовете на "Газпром" и "Лукойл" Рем Вяхирев и Вагит Алекперов.
Руските корпорации се оказаха много силен фактор на Балканите - и "Лукойл", и "Газпром" имат сериозни интереси в региона, зад който стои руската държава. "Газпром" и в момента е един от най-големите кредитори на Югославия, без да е спрял доставките въпреки наложеното енергийно ембарго. В момента най-известният руски политик е именно патронът на газовата компания - бившият й шеф и руски премиер Виктор Черномирдин. Посредникът на Русия за кризата в Косово все още е и член на директорския борд на "Газпром". Бившият премиер непрестанно присъства в емисиите на световните медии. Самият той в момента е добре приет навсякъде в Европа и САЩ. В края на миналата седмица "Вашингтон пост" публикува обширна статия на Черномирдин, посветена на войната в Косово и грешките, които са допуснати при опитите за разрешаване на конфликта. Лицето на "Газпром" сега е лицето на Русия за пред Запада. Така че нищо чудно мирът в региона да дойде по газовата тръба или поне няма да мине без газовата тръба.
Колкото и да е болезнено, този път Костов ще трябва да се разбере именно с тях. Един от първите задължителни жестове ще е продажбата на Нефтохим на легитимна руска фирма. Ако българският премиер успее в този геополитически търг, може поне да е спокоен, че в Москва никой няма да го пита за въздушното ни пространство и отношенията ни с НАТО и ЕС.
Наблюдател, добре запознат с газовите перипетии между Москва и София, коментира предстоящата среща Костов - Вяхирев: "Проблемът е, че и двамата са еднакво твърдоглави. " Факт е, че досега Костов не се е намесвал пряко в преговорите с Москва. Тежкият товар беше поделян между Петър Стоянов, Стефан Софиянски и, разбира се, Евгений Бакърджиев.
И тримата обаче не могат да извършат предоговарянето, което наистина може да сложи край на студената война с "Газпром" и респективно с Москва.
Най-простата причина е, че в случая става дума за сделки, които са единствено от компетенциите на министър-председателя. Освен това при всеки един има отежняващи обстоятелства. Президентът си е президент и по своему свенлив любител на консенсуса, главно с представителни функции. Кметът си е кмет и си се занимава със столицата. А и като служебен премиер Софиянски направи, каквото можа, макар че дори само близките му контакти с кмета на Москва Юрий Лужков вече са сериозно постижение. Факт е, че Софиянски е особено последователен в поддържането на личните си контакти в Москва, като не пропуска повод да посети руската столица. Преди две седмици Софиянски се отказа от участие в среща на градоначалници под егидата на ООН в САЩ, за да участва в сбирка на Европейския демократически съюз в Москва.
Що се отнася до вицепремиера Бакърджиев, на него ще му е най-тежко, след като Костов поеме щафетата. Първо, няма да има кой да му пази гърба. И второ, за пред руската страна той ще понесе негативите от всички препятствия и забавяния по подписания от него договор.
На 3 юни ще стане ясно доколко Костов може да влезе в руския модел на правене на политика, т.е. в обвързването на икономически сделки с политически интереси. Тогава ще стане ясно и какво може да се очаква от посещението в Москва. Не че и през 1997 г. не беше ясно, че отношенията с Русия са чист бизнес. По него време обаче трябваше да бъде ликвидирана Мултигруп, трябваше да покажем на Запада колко сме независими от Кремъл, а и управляващите все се надяваха, че някой отвън ще ни помогне в газовата епопея. Та така натрупахме опит и сега би трябвало да е по-лесно.
Бон окуражи Костов
По време на краткото си посещение в Бон Иван Костов получи поздравления за българската позиция по отношение на войната в Косово, а той от своя страна гарантира по-нататъшната подкрепа на България за ЕС и НАТО при поискания въздушен коридор и при спазването на новото петролно ембарго спрямо Югославия. Освен това България е готова да участва в мироопазващите сили, които се очаква да бъдат разположени в Косово след края на войната.
Големият брой косовски бежанци и свързаната с това ескалация на човешката драма е един от най-големите проблеми, които допълнително дестабилизират региона, е било общото мнение по време на разговорите на Иван Костов с германския канцлер Герхард Шрьодер и външния министър Йошка Фишер. Във връзка с това българският министър-председател е предложил връщането на косовските бежанци да бъде един от основните моменти в пакта за стабилност за Балканите, подготвян от ЕС.
Обсъждането на този пакт само ден преди конференцията в Бон, посветена на осъществяването му, беше сред централните теми в посещението на българския министър-председател в Германия. "Пактът за стабилност на Балканите не може по никакъв начин да замести интеграцията на България в ЕС и в НАТО. Преговорите за ЕС са нещо по-различно", е заявил германският външен министър по време на разговора си с Иван Костов.
Без да споменава директно пакта за стабилност, германският канцлер все пак направи връзка между последиците от войната и бъдещото присъединяване на България към евроатлантическите струкутури. "Войната в Косово не би забавила в никакъв случай членството на България в ЕС и в НАТО, но тя би могла да даде нова перспектива и допълнителен натиск върху вземането на едно положително решение", заяви Герхард Шрьодер по време на пресконференцията след срещата си с Иван Костов. Според германския канцлер ролята на България в пакта за стабилност на Балканите се определя от постигнатата от нея вътрешна стабилност. "Но и самата България ще се възползва от усилията за постигане на стабилност на Балканите", не пропусна да отбележи Герхард Шрьодер.
Иван Костов използва похвалата, за да подчертае още веднъж очакваната от България скорошна покана за преговори за членство в ЕС и в този смисъл - подкрепа от страна на Германия. Според Иван Костов това би било окуражителен политически сигнал за целия регион, където България е "пример за подражание".
Подчертавайки съзнателно съществуващите различия между България и съседките й, в разговора си с Йошка Фишер българският министър-председател е изразил несъгласието си с обособяването на общ подход на ЕС спрямо всички държави от региона. "Важно е да се спазват вече установените правила за членство в ЕС, а не да се поставят специфични регионални условия", е заявил българският министър-председател явно с поглед към евентуално ново разделение между страните - кандидатки за ЕС, предизвикано от предимствата, които пактът за стабилност би могъл да даде на страни като Македония и Албания.
В Германия Иван Костов остави и едно конкретно искане, което има всички основания да получи германската подкрепа - построяването на моста между Видин и Калафат. "Ние разглеждаме построяването на този мост като част от Пакта на ЕС за стабилност", е заявил категорично Иван Костов пред германския външен министър Йошка Фишер.
Как армията отива за претопяване
Тежък петилетен план очаква българската армия през следващите няколко години. До 2005 г. тя трябва да намали числения си състав два пъти и половина и същевременно да повиши бойния си потенциал с близо 100 процента. Може да звучи малко нелогично, но според уверенията на военния зам.-министър Велизар Шаламанов точно такъв трябва да е резултатът от драстичните съкращения на числения състав и бойната техника . "Опасенията срещу намаляването на войската са остатък от т.нар. танково мислене - колкото повече танкове имаш, толкова по-силен си. В съвременния живот това не е така", коментира офицер от работната група по т.нар. Програма 2004, която замени аналогичния план за организационното изграждане на войската, изработен от Генералния щаб и приет само преди година от правителството на Иван Костов.
В основата на въпросната програма стоят препоръките на американския бригаден генерал Хенри Кифенаар, който изпълнява функциите на
В общи линии "Програма 2004" преповтаря с някои разлики съветите на ген. Кифенаар. Основните разногласия с американския военен са около военновъздушните и военноморските сили. Според неговите виждания бойната ни авиация трябва да се сведе до ескадрила за въздушно превъзходство с 24 еднотипни самолети МиГ-29 или МиГ-23. Всички останали самолети трябва да се елиминират или да се разглобят за резервни части. Така функциите на българските ВВС се ограничават единствено до контрол на въздушното пространство, без възможност да се нанасят удари по чужди сухопътни сили. Програмата на Кифенаар изпраща на бунището всичките изтребители-бомбардировачи Су-22 и щурмови самолети Су-25. Хората от Министерството на отбраната все пак се опитват да запазят двойно по-голям брой бойни самолети. Те искат да имаме по 12 МиГ-29 и МиГ-21 БИС, както и 24 щурмови машини. Това обаче пак означава много сериозно съкращаване, тъй като ВВС разполагат с 35 самолета само от типа Су-25. Така че по всяка вероятност авиацията ни ще трябва да се лиши от многоцелевите Су-22, които в общи линии са едни от най-сериозните бойни самолети, с които разполагаме в момента. Ябълка на раздора между българи и янки до известна степен е и бъдещето на военния флот. Групата на ген. Кифенаар предлага бойният флот да се превърне в нещо като
Другата фундаментална промяна в армията засяга ракетните войски. Предвижда се те да бъдат съкратени до символични размери. Арсеналът с ракетите ни СС-23 ще бъде намален четири пъти. Предвижда се да останат само четири пускови установки от този тип. По "Програма 2004" трябва да се ликвидират и всички ракетни установки "земя-земя" от по-стария тип Р-150, твърдят експерти от МО. По принцип драстичната мярка се оправдава с липсата на средства за поддържане на скъпи видове въоръжени сили. Зад тези оправдания обаче прозира дългата ръка на американската военна дипломация. СС-23, както и всички други ракети от типа "земя-земя" от доста време са трън в очите на щатското правителство. Ликвидирането на този тип оръжия е един от стратегическите приоритети на Белия дом, който оказва натиск на всички държави, които ги притежават. През 1997 г. България дори получи запитване от Държавния департамент на САЩ дали ще съкрати арсенала си от балистични ракети. Тогава правителството отказа. Сега, изглежда, то е принудено да промени решението си. Обективно погледнато, СС-23 е най-силното оръжие, което страната ни притежава, с изключение може би на... АЕЦ "Козлодуй". Ракетите имат поразяващ обсег от 500 километра и при попадение унищожават всичко в радиус от 450 метра. При нужда могат да носят и оперативно-тактически ядрен заряд. Официалната информация от военното ни министерство е, че тези ракети не са особено прецизни и не могат да се използват за агресия. На практика обаче СС-23 дава до 15 метра отклонение, което му позволява да нанася удари с хирургическа точност. С помощта на няколко такива ракети страната може да възпре в общи линии почти всеки опит за масирана агресия. По неофициални данни в момента България има 16 ракети СС-23. След края на реформата по "Програма 2004" обаче, изглежда, ще трябва да се оправяме и без ракети... Така че по стахановски ускорената реформа на Българската армия придобива малко странни измерения. От една страна, искаме да направим компактна, високотехнологична армия, а съкращаваме сравнително модерните видове въоръжени сили и запазваме старомодната пехота. Дано българските цивилни стратези наистина знаят какво правят.
Военни зам.-министри измислиха балканско ГУСВ
Под натиска на НАТО и САЩ държавите, съседни на Съюзна република Югославия, все повече се заплитат в косовската криза. Миналия понеделник американският заместник-секретар на отбраната Франклин Крамър лансира инициатива за изпращане на многонационални инженерни части от Балканския регион за възстановяване на размирната югопровинция. Франклин Крамър беше в София, за да вземе участие в срещата на военните зам.-министри от Югоизточна Европа. Според неговата идея трябва да се прецени "с какво страните партньори могат да допринесат за логистичното и инженерно осигуряване и транспорта в многонационално инженерно-строително усилие, включително създаването на бригада, която би могла да се включи в международните действия с цел да се отговори на регионалните инфраструктурни нужди и хуманитарната катастрофа след края на кризата в Косово, а и след това". Зад тази тромава и разтеглива формулировка се крие простият факт, че на съюзническите сили не им се занимава с последствията от тяхната военна операция на територията на Югославия. Представителите на натовските държави, изглежда, се опитват да кажат, че техните армии са направени да воюват, а не да изпълняват възстановителни и жандармеристки функции.
По всяка вероятност янките опипват почвата за евентуалното използване на все още неизградените, но гениално замислени многонационални мирни сили в Югоизточна Европа (ММСЮИЕ), известни повече с английското си име SEEBRIG. Щабът на въпросните балкански умиротворителни части трябва да започне да действа на 31 август 1999 г. По документи силите трябва да започнат да действат през 2000 г. Освен това процесът по ратификацията на споразумението за създаването им все още се бави. До момента само парламентите на България и Македония са парафирали документа. По всяка вероятност НАТО и САЩ ще окажат сериозен натиск този процес да се ускори максимално.
От гледна точка на принципите за провеждане на мироопазващи операции обаче евентуалното използване на SEEBRIG в Косово не би било целесъобразно. Едно от неписаните правила гласи, че умиротворителните сили трябва да са от държава, която няма обща граница с някоя от страните в конфликта. В противен случай е доста вероятно държавите, подложени на умиротворяване, да приемат вкарването на войски от съседите като акт на агресия. Точно такъв е и случаят с конфликта в Косово. Белград определено ще приеме изключително враждебно изпращането на балкански военни части в района на кризата. По всичко личи обаче, че САЩ и неговите съюзници ще се опитат да се измъкнат от балканското блато и да оставят проблемите да се решават на регионален принцип. Това обаче надали ще доведе до разрешаването на кризата и в най-добрия случай просто ще намали нейната интензивност. Изтеглянето на НАТО и изпращането на балкански умиротворители просто ще превърне Косово в един агонизиращ балкански Бейрут. За западните държави обаче това решение ще бъде повече от приемливо.
България очаква да влезе в политическия календар на ЕС
И посещението на Иван Костов в Бон, и скорошната визита на Йошка Фишер, а по-късно на неговия заместник Гюнтер Ферхойген в България съвсем закономерно не донесоха на София някакви незабавни, практически ползи. Ясно е, че конкретните и - както личи по всичко - благоприятни за България резултати могат да се очакват тепърва на европейско равнище: от Пакта за стабилност, от срещите на високо равнище в Кьолн през този месец, от последния за тази година европейски форум на върха в Хелзинки през декември. В този смисъл интензивните двустранни българо-германски контакти през изминалите седмици са политическо опипване на почвата и изясняване на позициите. Тоест отвъд политическото многословие и демонстрираното единомислие всъщност става дума за следното - ангажирайки се почти екзистенциално с Пакта за стабилност в Югоизточна Европа, Германия иска да е съвсем наясно с плановете и желанията на София в това отношение, докато България пък държи да разбере в каква степен ще може да използва в свой интерес този ангажимент на германците и на какви преки резултати ще може да разчита в обозримо бъдеще. А оттук насетне двете страни ще трябва да имат грижата за изпълнението на дадените обещания: Германия като настоящ председател на ЕС и негласен координатор на Пакта за стабилност, България - като ключова страна в югоизточноевропейския регион, която до момента се справя отлично с тежката си ситуация.
Онова, което политиците не смеят, а и не бива да изрекат на глас, защото звучи почти цинично, вече от доста време се промъква в анализите на наблюдателите - за България югославската война неочаквано се превърна в ускорител по пътя към Европа. Вътрешнополитическата стабилност, скромните, но все пак налични резултати от икономическата реформа, комбинирани с недвусмисления (и съвсем не безпроблемен) външнополитически избор в подкрепа на НАТО, някак незабелязано снабдиха България с така необходимата й и доскоро липсваща международна тежест, която узаконява българските интеграционни аспирации. Особено германското правителство, което само си има достатъчно нравствени и партийно-политически проблеми с войната, очевидно най-добре разбира и оценява мъките на София, разпъната между недоимъка, страха от войната, сложните съседски пасианси на Балканите, вътрешнополитическия натиск и "мекия диктат" отвън, канализиращ българския порив към приобщаване в руслото на западните интереси. Именно поради това в момента Германия е най-подходящият партньор за разговори, пред който правителството на Иван Костов може без колебание да изложи своите интеграционни желания и да ги аргументира с достоверното твърдение, че за пръв път след 1989 г. България трайно следва ясна политическа линия, която е в хармония с представите на западноевропейците за мирен и проспериращ континентален югоизток.
По всичко личи, че в Европа предстоят шест месеца на небивали политически усилия и навярно на съдбоносни решения, които пряко ще засягат и България. Освен че според всеобщите надежди и преобладаващите прогнози до края на годината трябва да се реши проблемът "Косово", през тези месеци ще стартира Пактът за стабилност и ще се разбере в какъв модус ще продължи разширяването на ЕС. За България този политически календар означава преди всичко да се отговори на няколко въпроса: Какви права и задължения ще има страната в стабилизационния пакт? Как българските интереси ще се балансират с интересите на такива страни като Македония и Албания? В каква взаимна зависимост се намират Пактът за стабилност и разширяването на ЕС? Дали шестте държави от втората вълна, тоест Литва, Латвия, Словакия, Малта, България и Румъния - ще стартират едновременно преговорите за членство в ЕС още през януари 2000 г.? И - ако преговорите наистина започнат - кога София може да разчита на пълноправно членство? На повечето от тези въпроси в момента не може да се даде недвусмислен отговор. Все пак налице са отчетливи индикации, че срещата на високо равнище в Хелзинки през декември ще даде зелена светлина за старт на преговорите с шестте държави, доколкото Германия - според философията на Пакта за стабилност - държи на балканските кандидатури, а няколко южноевропейски страни настояват за "южно" балансиране на балтийските кандидати. Това на свой ред означава, че България и Румъния ще бъдат третирани наравно с Литва и Латвия, но може би за сметка на този европейски бонус ще получат по-малко по линия на стабилизационния пакт, който ще се концентрира главно върху държавите от бившата Югославия и Албания. Как точно ще функционира пактът и какъв ще бъде ритъмът на по-нататъшното европейско разширяване - това тепърва ще се обсъжда. А в тези консултации, които са от необичайна важност за България, софийското правителство трябва добре да претегли плюсовете и минусите на страната, за да се добере до оптимални резултати. Защото отсега е ясно, че дори България да започне през януари преговорите за членство в ЕС, този неочакван, но и заслужен успех съвсем не обещава пълноправно членство преди 2010 г. Започва прегрупиране на силите в прокуратурата
В обвинителното ведомство започва яростна борба за оцеляване. Подчинените на главния прокурор Никола Филчев панически започват да търсят начини да се спасят от гнева на своя труднопредвидим началник. Малцина от тях обаче имат някакви изгледи за успех. По всичко личи, че скоро обвинител номер едно ще се обзаведе и със свой политически кабинет. Сигнал за това дойде още преди една седмица, когато Филчев изненадващо подаде оставките на своите двама заместници - Божидар Колев и Димитър Димитров. Според източници от Съдебната палата главният прокурор не толкова се опитва да се освободи от двамата висши магистрати, колкото разчиства терен за назначаването на хора с политическо влияние. Разменната монета в случая са правомощията на обвинителите, които бяха орязани през 1997 г. с поправки в Наказателнопроцесуалния кодекс и през 1998 г. с ремонт в Закона за съдебната власт. В момента депутатите отново пренаписват НПК и Филчев се опитва да си върне загубеното по времето на Татарчев.
Парламентарно лоби на главния прокурор е синият депутат Иван Димов. Бившият съдия се опитва да се спазари за едно от двете места на Филчев подгласник. В замяна на това се опитва да окаже натиск върху законодателите да се отметнат от това, за което лобираха в продължение на две години, а именно всеобхватен съдебен контрол върху действията на правоохранителните и разследващите органи на държавата.
Кандидатите за втория вакантен пост непосредствено под Филчев също не са малко. По всяка вероятност обаче главният прокурор няма да бърза да назначава някого на него, преди да се изясни какво ще става с ремонта на НПК. В крайна сметка може да се намерят и други сини юристи, които да се поддадат на магистратската съблазън.
Успоредно с кампанията за възстановяване на прокурорската власт Филчев започва и нещо като тест за лоялност в Главна прокуратура. По всичко личи, че някои от приближените на Татарчев магистрати се обръщат на 180 градуса, за да оцелеят. Изглежда, главният прокурор се кани да им възложи най-мръсната работа, преди да реши дали да ги помилва или не. Характерен е примерът с вече бившия шеф на следствения надзор Ангел Ганев. Първоначално той прекрати предварителната проверка по делото "Сапио", а сега изненадващо се озова и в работната група, която проверява дейността на скандално известния прокурор Михаил Дойчев и неговия бивш отдел. Ненадейно се оказа, че от бивш Татарчев любимец Ганев се е превърнал в яростен Татарчев критик. И изведнъж всички забравиха, че точно Ангел Ганев и Михаил Дойчев отидоха на крака в резиденцията на Мултигруп, за да прекратят акцията на баретите и НСБОП. Сега обаче бившият шеф на следствения надзор не е враг на реформата, а съидейник на реформаторското мнозинство. В крайна сметка обаче той отново си остава просто един изпълнител на чужда воля.
Подобен вероятно е случаят и с топпрокурора Пламен Цанков, който беше предложен за понижение до най-ниското стъпало на магистратурата. Той е
След странния вот на Висшия съдебен съвет миналата сряда Пламен Цанков на практика е заложник на своя началник. Никола Филчев по всяко време може да обърне крехкия баланс на гласовете и да го отстрани. Оттук нататък Цанков трябва да бъде изключително лоялен към шефа си, ако иска да оцелее. Изглежда, прокурорът е успял да обърне баланса на силите в своя полза с обещанието да задвижи в съкратени срокове някои дела от стратегически интерес за мнозинството. Според говорителя на Висшия съдебен съвет Людмил Нейков нароченият за понижаване прокурор е оправдал пропуските в своята дейност с усилена работа по дела като аферата "Акрам" и зърнената криза. И двете следствия са насочени срещу хора от БСП и нейното обкръжение. Намереният обесен в килията в Испания Ангел Златанов-Акрам беше следствен заедно с шестима съучастници за източването на 98 милиона лева от седем банки в Северна България през 1993 г. Твърди се, че парите са послужили за финансиране на структури, близки до "Позитано" 20. По зърнената афера пък са обвиняеми земеделският министър от Виденовото правителство Васил Чичибаба и неговият екип, както и бившият шеф на Нефтохим Стефан Неделчев.
На този етап Пламен Цанков може да окаже неоценима помощ на синьото мнозинство. В момента стратезите от "Раковски" 134 са на етап, когато кредитът на политическото доверие започва да намалява. Сините политици са принудени да демонстрират някаква, макар и може би фиктивна, дейност преди началото на кампанията за местните избори. В този контекст Пламен Цанков е човекът, който би могъл да задвижи нещата с по-голяма скорост. През неговите ръце са минали делата за всички фалирали банки. Ако бъде притиснат, той би могъл да задвижи процедурата по тези следствия в удобно за сините време. Изглежда, този момент наближава. Първата мишена ще е бившият собственик на банка "Славяни" Георги Агафонов, който в момента е и народен представител. А няма по-голямо политическо шоу от един свален депутатски имунитет. С писмото си до прокурора Филчев да бъде извършена предварителна проверка по публикациите на евролевия депутат Драгомир Драганов за корупцията във властта Костов даде сигнал за подобни намерения.
Трябва да се подобри капацитетът на институциите
Томас О'Брайън, постоянен представител на Световната банка в България, пред "Капитал"
- На първо място трябва да се отчете прогресът от започването на структурната реформа в началото на 1997 г., а също и макроикономическата стабилизация, независимо от забавянето през 1998 г. Не мисля, че е имало особено закъснение в структурната реформа. Нашите цели са да работим с правителството поне в няколко важни области - приватизация, земеделие, социалната сфера, за да се гарантира, че тези реформи ще продължат с необходимия темп. Това важи особено за следващите няколко месеца, за да може част от тях да привършат успешно.
