Според Пламен Райчев на 14 май (петък) е настъпил падеж по един от доставените от "Юкос" танкери с нефт. Рафинерията е трябвало да плати 12 млрд. лева, но сумата не е била преведена. Това е дало основание на съда да разреши блокирането на сметките в Нефтинвестбанк (собственост на "Юкос") и Експресбанк. По закон съдът има право да наложи подобна мярка на обезпечение. След това този, който е подал искът, може да заведе дело в 15-дневен срок. Ако това не стане, запорът пада. В случая едва ли ще се стигне до дело, тъй като борчът може да бъде изчистен чрез взаимно прихващане, обясниха от рафинерията. "До 14 май "Юкос" ни дължеше 8 млрд. лева от неплатени горива, тоест тогава ние реално сме дължали не 12, а 4 млрд. лева. Днес (19 май - бел. ред.) тяхното вземане е намаляло на 2 млрд. лева, а до петък ще стане нула", каза Пламен Райчев. "На 2 и 8 юни ще настъпят още два падежа към "Юкос" за доставени танкери с нефт. Вероятно те това са имали предвид, когато са твърдели, че им дължим 40 млрд. лева", допълни шефът на Нефтохим. По същия начин коментира скандала и Едит Гетова, зам.-министър на промишлеността и председател на борда на директорите на Нефтохим. Според нея задълженията на рафинерията наистина биха достигнали 40 млрд. лева, но ако се вземат предвид и тези, които са с падеж едва в края на юли. "Това е някаква приумица на "Юкос". В петък (21 май - бел. ред.) ще разгледаме въпроса на заседание на борда на Нефтохим. Ако "Юкос" се държи като нелоялен партньор, може би ще вземем решение да преразгледаме и евентуално да прекратим търговските си отношения с тази фирма", каза още Гетова.
Малко след това шефът на "Юкос" Митко Събев поясни пред "Капитал", че "проблемът е решен" и че скоро неговата фирма ще направи постъпки за отблокиране на сметките на рафинерията. Очаква се отблокирането да стане факт до средата на идната седмица. "За всичко се договорихме, ръководството на Нефтохим разбра, че действително това, което твърдим, е факт. Това, че получават грешна информация от подчинените си, е техен проблем", допълни Събев. Той заяви, че блокирането на сметките на рафинерията не е с цел игра на нерви, нито е опит да се попречи на приватизацията на предприятието. Единствената цел била да се накара Нефтохим да прилага и спрямо "Юкос" схемата с прихващането. Събев също потвърди, че задълженията на Нефтохим към "Юкос" биха достигнали 40 млрд. лева, но ако не се правят прихващания и ако се вземат предвид и дълговете с падежи до края на юли.
В отношенията между "Юкос" и Нефтохим винаги е имало неизяснени моменти. Въпросът е защо чак сега се стига до публичен конфликт. Най-безобидната версия в случая е, че "Юкос" просто бърза да си събере вземанията преди приватизацията на Нефтохим. Според неофициална информация досега са купени общо девет информационни меморандума: от "Елф Акитен" (Франция), "Лукойл" (Русия), "Шел", "Марк Рич" (Швейцария), "Тотал" (Франция), от голяма японска компания в нефтохимическия сектор, от "Райфайзенбанк" (която действа от името на западен инвеститор), от "Юкос петролиум България" и от адвокат Тихомир Трендафилов (от името на международен стратегически инвеститор). Колко от тях реално ще се включат в наддаването, ще стане ясно на 7 юни, когато изтича срокът за подаване на оферти.
Втората версия е, че моментът за атака не е избран случайно. "Юкос" афишира по драматичен начин лошото финансово състояние на рафинерията точно когато шумът около нея беше позаглъхнал. От гледна точка на правителството всяко раздухване на подобни скандали броени дни преди подаването на оферти е крайно нежелано, защото при равни други условия сваля акциите на рафинерията. А "Юкос" е и един от кандидатите за купувач на Нефтохим. И следователно има интерес от намаляване на цената в навечерието на приватизацията. Има и нещо друго. В момента шефовете на рафинерията водят преговори за отпускане на нова кредитна линия (за 30 плюс 20 млн. долара револвиращ кредит) от френската банка "Париба". Срокът на предишната (която беше за 30 млн. долара) изтече на 5 май т.г. Ако Митко Събев е целял да притисне шефовете на Нефтохим и правителството, едва ли би имало по-подходящ момент за това. Сега предстоят и нови падежи по други две доставки на "Юкос". Това позволява да се поставят всякакви условия. Например във връзка с по-бързото разрешаване на сделката за "Петрол" от Комисията за защита на конкуренцията.
Опасно разединени
Има една детска игра. Размесват се карти, представляващи части от човешкото тяло, и при произволното им нареждане се получават смешни, а понякога и уродливи фигури. НАТО все повече започва да прилича на някоя от тях. Преди почти два месеца пактът започна кампанията си в Югославия като единно тяло - малко неоформено и смешно, но пък си имаше всички крайници и те действаха в синхрон помежду си. Картината сега е такава, че би накарала всеки, който я погледне, да потрепери.
Германската част от тялото е твърдо против пращането на сухопътни сили в Косово. Италианският крак се обявява за пауза във въздушните рейдове. Гръцката ръка прави всичко възможно да пречи на останалите да функционират нормално. Американската част, разположена някъде в долната половина на тялото, изглежда странно парализирана и неспособна за действие. Френският орган е труден за разгадаване, а британският прелива от енергия и хиперактивност. Откъдето и да го погледнеш - жалка гледка.
Неприятно е да се наблюдава объркването и очевидната липса на единство в НАТО. Очевидно е, че противникът на алианса - Югославия или самият Милошевич, продължава да обърква плановете за бърза победа или пък за победа изобщо. Всъщност докъде я докарахме, след като нашият некоординиран алианс изпотроши целия си арсенал в Югославия, без да постигне нищо от набелязаните цели? Лесно е да се попита, но няма кой да отговори.
Най-експонираната фигура в НАТО е Тони Блеър и по думите на колегите му той е обсебен от моралната кауза на войната. Но подобен подтик, макар и похвален, е безсмислен, ако не доведе до справедлив завършек в близко бъдеще. Блеър продължава да настоява за използването на сухопътни войски в Югославия, а канцлерът Шрьодер продължава да се противопоставя. А времето тече и обруганите и прогонени хора от Косово продължават да страдат.
Нуждаем се от морални лидери, но по-важно е те да бъдат прагматични и ефективни. Президентът Клинтън явно не е способен на това. Тони Блеър, макар и да се опитва, не може да привлече Германия, Франция и Италия на своя страна. Няма разумна алтернатива и затова бомбардировките продължават, без да е ясно кога ще спрат.
Израел - надежда за мир и ракети
"Дойдох на площад "Ицхак Рабин", на мястото, където сърцата ни се свиха, когато една скала затули портата точно когато бяхме на прага на нова ера; дойдох тук, за да обявя пред вас, гражданите на Израел, и пред теб, приятелю и мой командир Ицхак Рабин, че сега наистина настъпва зората на нова ера... От всички вас чувам вопъл за промяна... Всички ние сме братя, а братята крачат заедно", така започна речта си Ехуд Барак, новоизбраният министър-председател на Израел в нощта на своята изборна победа. Думите му неслучайно прозвучаха именно на площада, където през 1995 г. бе убит Ицхак Рабин, политикът, с когото светът свързваше надеждите за окончателен мир в Близкия изток. Освен това Барак бе един от най-близките съратници на Рабин и е смятан за неговия най-верен ученик. Което пък възражда оптимизма, че араби и евреи може би най-накрая ще заживеят в мир - след половин век на явна и тайна война. След това Барак се помоли пред Стената на плача, единствените оцелели останки от втория храм на Ерусалим, еднакво свещени и за евреите, и за арабите - стена, за контрола над която юдеи и араби са воювали векове наред, и се поклони на гроба на Ицхак Рабин, който го вкара в политиката само месеци преди да бъде убит от ултрарелигиозен евреин, противник на мирния процес.
Веднага след като разбра за поражението си, лидерът на партията "Ликуд" Бенямин Нетаняху подаде оставка, а неговото място бе заето от досегашния външен министър Ариел Шарон. Партията "Ликуд" спечели 43.9 процента от гласовете срещу 56 процента за Лейбъристката партия на Барак и по този начин парламентарните места на "Ликуд" в 120-членния Кнесет, израелския парламент, се свиха от 32 до 19. Въпреки това представители на новата управляваща партия официално обявиха, че вероятно "Ликуд" ще е основният им партньор в новото правителство, за което се очаква, че ще се опре на доста широка коалиционна основа. Ако обаче се формира коалиционно правителство на Лейбъристката партия и "Ликуд", това ще позволи на Барак да управлява, без да включва в кабинета представители на третата по големина парламентарна сила, партията "Шас", която е представител на крайно ортодоксалните евреи. Междувременно лидерът на "Шас" Арие Дери подаде оставка като член на парламента, което отвори вратичка за евентуално присъединяване и на "Шас" към управляващата коалиция, тъй като преди това представители на поне два потенциални коалиционни партньори на лейбъристите обявиха, че няма да участват в правителство заедно с Дери, който преди месец бе осъден на четири години затвор за корупция и измами.
Въпреки предизборните обещания на Барак, че ще продължи мирната политика на Ицхак Рабин, арабските държави засега реагират предпазливо на избирането му за премиер на Израел. Това се дължи както на горчив опит, така и на все още неясното политическо поведение на новото правителство, което ще поеме властта най-рано след 45 дни. Освен това войникът политик Барак (Бенямин Нетаняху е бил негов подчинен по време на съвместната им военна кариера) отправи недвусмисленото предупреждение, че мирният процес в Близкия изток ще бъде постигнат не чрез мекост, а чрез мощ. "Ще постигнем мир не чрез слабост, а чрез мощ и чувство за сигурност - не мир за сметка на сигурността, а мир, който ще донесе сигурност", изрече Барак в нощта на изборите.
Все пак палестинският президент Ясер Арафат заяви, че се надява мирният процес да бъде възобновен след идването на Барак на власт. Очакванията са, че Барак ще започне мирни преговори със Сирия, ще изтегли израелската армия от Ливан и може би ще признае палестинската държава. Сирия обаче, която е ключ към мира в региона, реагира предпазливо и поиска новият израелски премиер да играе с открити карти. По-оптимистични в изказванията си бяха лидерът на Арабската лига Есмат Абдел-Меджид и египетският външен министър Амр Муса, които обявиха, че това е началото на възобновяването на мирните преговори със Сирия и очакват размразяване на изпълнението на клаузите на мирния договор с палестинците.
Намеренията на самия Ехуд Барак обаче си остават все още неясни. В победната си реч той обеща да работи за мир с палестинците и изтегляне на израелската армия от Южен Ливан до края на годината. Същевременно той обяви, че няма да има връщане към границите отпреди войната през 1967 г., което оставя отворен въпроса за отношенията на Израел и Сирия, която иска пълното изтегляне на Израел от Голанските възвишения, окупирани по време на същата война. Барак, войникът с най-много ордени в историята на израелската армия, заяви твърдото си намерение Израел да запази контрола си над всички части на Йерусалим, да бъдат запазени големите еврейски селища на Западния бряг на река Йордан и в ивицата Газа и да осигури демилитаризирането на палестинската общност.
Но каквато и да е програмата на новото правителство, каквито и да са намеренията на Ехуд Барак има още нещо. В нощта, когато Барак бе избран за министър-председател, 60 ракети "Катюша", изстреляни от арабските терористи от "Хизбула", удариха сърцето на еврейската държава - областта Галилея. Тези ракети бяха напомнянето, че управлението на Ехуд Барак няма да бъде просто изпълнение на точките от предизборната му програма, а водене на политика, в която факторите, които са извън контрол, ще играят съществена роля. Така, както винаги е било в Близкия изток.
Война, над която витае духът на Виетнам
Навремето Хенри Кисинджър, както и много други преди него, бе открил, че е твърде лесно да започнеш една война - трудното е да я завършиш. Тази истина изпитаха на гърба си политиците, които от десетилетия се опитват да сложат край на бойните действия в Близкия изток и Северна Ирландия. Тази истина предстои да изпитат на гърба си Бил Клинтън и Мадлин Олбрайт, както и генералите от НАТО, ръководещи военните действия срещу Югославия. Някои коментатори на Запада нарекоха тази война "войната на Мадлийн", но те не бяха напълно прави. Това е и войната на Бил Клинтън, Тони Блеър, донякъде на Герхард Шрьодер (донякъде, защото в Германия все още е жив комплексът за вина от Втората световна война). Справедлива или не обаче, войната в Югославия имаше своето начало, а следователно трябва да има и край - край, до който съюзниците от НАТО трудно ще достигнат само с изсипването на тонове бомби върху сърбите.
Слободан Милошевич добре знае, че всеки ден на отлагане, всеки ден, в който въздушните удари срещу страната му продължават, без на нейна територия да са стъпили войски на НАТО, увеличават шансовете му да бъде постигнат политически и дипломатически компромис в негова полза. Милошевич ще се предаде или по-точно ще отстъпи едва когато е убеден, че НАТО е готов със сила, т.е. със сухопътна операция, да го свали от власт. Но именно този проблем е в основата на засега почти невидимото разцепление на алианса за и против наземна операция.
Само преди няколко дни Колин Пауъл, американският генерал, който спечели войната в Залива, предупреди съюзниците от НАТО, че трябва да са готови за цялостна военна кампания, която ще донесе със себе си и съответните жертви. Шефът на американския генерален щаб по време на операцията "Пустинна буря" открито заяви, че настоящата политическа реторика не съвпада с поставените политически цели и военните средства, използвани за постигането им. "Политическа реторика, която казва той (Милошевич - б.р.) е Хитлер и това е най-ужасното нещо, което сме виждали, беше сведена до политическа цел, която може да се опише така - няма да го сваляме от власт. Ще го накараме да допусне нашите войски на своя територия. А след това средствата, избрани за постигане на целта, се сведоха единствено до въздушни удари", бяха думите на Пауъл.
От военна гледна точка той бе прав. Когато президентът Джон Кенеди изпрати своите 11 хиляди военни съветници във Виетнам, а наследникът му Линдън Джонсън започна реалните военни действия срещу войските на Виетконг, американските генерали, повечето от които имаха опит от Втората световна война, съветваха да се проведе бърза и масирана операция по суша и въздух и войната да бъде приключена в рамките на няколко месеца. Тогава политиците не ги послушаха и играха своята игра (все пак безкрайните бомбардировки без наземна атака носят доста добри печалби на военната индустрия), в резултат на което войната се проточи с години, а десетки хиляди американски войници се завърнаха в Америка в оловни ковчези.
Историята се повтаря на Балканите. Преди няколко дни американският Съвет на началник-щабовете изпрати писмо до министъра на отбраната Уилям Коен, в което се казва, че единствено сухопътни войски могат да гарантират постигането на политическите цели на Клинтъновата администрация. В същото време британският министър-председател, преди да потегли на балканската си обиколка, трябваше да опровергава все по-упорито пълзящите слухове, че има дълбока пропаст между него и американския президент относно използването на сухопътни части срещу Югославия. Американските политици упорито мълчат по въпроса за наземна операция, докато британският външен министър Робин Кук тръгна на обиколка из Европа, за да търси подкрепа за такава операция и да се сблъска с твърдата позиция на германския канцлер Шрьодер против нея.
При посещението си в София британският премиер Тони Блеър за пореден път повтори, че преди да има спиране на въздушните атаки, Слободан Милошевич трябва да изпълни пет условия, поставени от НАТО. Но той не спомена нищо за шестото, необявено условие - решаването на косовския проблем, без НАТО да изгуби нито един свой пехотинец или пилот, т.е. да спечели една война единствено и само от въздуха. Но въздушните удари могат да вървят безкрайно, месеци наред, а забавянето на една сухопътна операция и очертаващият се провал на дипломатическите преговори могат да се проточат до зимата и нито един войник на НАТО няма да може да стъпи на територията на Косово. Все пак в НАТО имат опита от босненските зими, когато дори бронираните машини на пакта не можеха да се доберат до по-отдалечените селища в района.
В Пентагона добре разбират, че войната в Югославия все повече заприличва на фарс (не и за обикновените граждани естествено). От друга страна, военните в НАТО получават все по-малко подкрепа от политиците, а политиците, изглежда, не се интересуват особено от това, което вършат военните. През последните две седмици стана ясно, че нито Белият дом, нито Държавният департамент, нито американската мисия в Организацията на обединените нации имат и най-малка представа колко на брой и срещу какви цели ще бъдат поредните въздушни удари на пакта. Истината лъсна особено след удара срещу китайското посолство в Белград, когато висш представител на Белия дом се изпусна: "Това бе истинска изненада."
В момента детайлните решения за бомбардировките срещу Югославия, изглежда, се вземат еднолично и единствено от главнокомандващия силите на НАТО в Европа генерал Уесли Кларк и неговия съветник по стратегическите въпроси подполковник Дъглас Макгрегър. Тяхната тактика на придържане към въздушните удари е следствие от безидейността и разделението на политиците и военните във Вашингтон. Двата лагера вече са ясно очертани - сред тези, които искат радикална интервенция в Косово, са военният министър Уилям Коен, държавният секретар Мадлин Олбрайт, влиятелният сенатор-републиканец Маккейн и повечето от висшите военни в Пентагона. От другата страна са републиканското мнозинство в Конгреса, Анди Бергер - съветник на президента по въпросите на националната сигурност, и част от Пентагона. Начело на тази маневрираща постоянно фракция са президентът Клинтън и неговият заместник Ал Гор, който досега не е казал и дума относно войната в Югославия.
Ситуацията вътре в рамките на НАТО още повече се усложнява от факта, че американските военни (предполага се, че САЩ трябва да са водещата сила както в алианса, така и при настоящите военни действия) в голямата си част не симпатизират на Клинтън. Още по-неприятното е, че американските военни не обичат също и генерал Уесли Кларк. Някои от пенсионираните американски генерали от поколението на генерал Норман Шварцкопф, героят на войната в Залива, описват Кларк като "елитарен и високомерен", а много от високопоставените американски военни го смятат за христоматийния пример за генерал политик, а не военен, който се е сдобил с четири звезди на пагоните си, бидейки близък с Клинтън. Но какъвто и да е Уесли Кларк, той е никой без политическата подкрепа на пакта, която засега не получава. Самият той има публикувана статия, в която се твърди, че в случай на нужда една масирана и изненадваща атака със сили, превъзхождащи тези на противника единствено би оправдала дипломатическите усилия. Изглежда, никой от политическите лидери на НАТО не е чел въпросния труд на генерал Кларк.
В крайна сметка след близо двумесечни действия от въздуха войната в Югославия започва наистина да прилича на фарс. Очевидно Съединените щати не могат да водят освободителни или мироопазващи войни, а икономически. Освен това войната все повече се превръща в личната война на Бил Клинтън, Мадлин Олбрайт и Уесли Кларк срещу Слободан Милошевич. За Клинтън и Олбрайт бе лесно да започнат тази война, но ще е изключително трудно да я завършат. За Уесли Кларк е лесно да бомбардира мостове и магистрали, но ще му е изключително трудно да превземе Косово по суша. Особено след като сръбските генерали публично се заканиха, че ако армията на НАТО влезе на територията на Югославия, я чака "ад на земята". А те воюват вече десет години - не във въздуха, а на земята. Земя, над която витае духът на Виетнам.
"Газпром" бе припознат за истинския кандидат за "Химко"
Агенцията за приватизация (АП) през изминалата седмица избра американската компания "Ай Би И Транс оф Ню Йорк" (IBE Trans of NY) за купувач на 57% от капитала на "Химко" - Враца. Според официалната информация кандидатът е голяма фирма за търговия с торове. "Компанията е сериозна, регистрирана е в края на 80-те години и даже май е трети в света по обеми на търговия с урея", коментира Захари Желязков, изпълнителен директор на АП. Според решението агенцията и купувачът трябва да договорят клаузите на приватизационния договор и двустранно да го парафират до 7 юни, след което предстои окончателното подписване. Сред приватизационните среди миналата седмица обаче упорито се разпространяваше слухът, че зад избрания купувач всъщност стоят интересите на руския гигант "Газпром". Желязков призна, че "има такива слухове", но нито ги потвърди, нито ги отрече. "Няма да е лошо да е "Газпром", каза още директорът на АП.
Основният аргумент в подкрепа на хипотезата за "Газпром" е, че според неофициална информация от агенцията "Ай Би И Транс" не е поставил в офертата си никакви условия за цените на природния газ. Последният е основна суровина за производството на карбамид, в което е специализиран врачанският завод, както и на повечето видове торове изобщо. Именно затова всички кандидати за торовите заводи досега проявяваха интерес към очакваните цени на природния газ и поставяха условия за тяхното фиксиране на колкото е възможно по-ниски равнища, за да си осигурят минимални производствени разходи.
"Газпром" като много сериозен кандидат за "Химко" беше официално посочен в началото на тази година от президента на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев. В началото на февруари той специално се срещна с вицепремиера Александър Божков, за да му съобщи, че руският газов гигант иска да купи "Химко" чрез някоя от дъщерните си фирми в България - "Овъргаз" или "Топенерджи". Тогава се смяташе, че схемата на покупка ще бъде чрез консорциум на "Газпром" с работническо-мениджърско дружество на торовия завод. През март над 850 работници от "Химко" наистина учредиха заявеното работническо-мениджърско дружество "Химко приват". През април неговите шефове твърдяха, че водят преговори със стратегически инвеститори, за да подадат оферта в консорциум с тях. Миналата седмица обаче никой от членовете на ръководството на "Химко приват" не можеше да бъде открит за коментар. Секретарката на изпълнителния директор на "Химко" Емануил Рафаилов обясни, че и двете фирми, подали оферти, "са нещо различно от "Химко приват" и че "никой в завода не може да се ангажира с мнение по приватизационната сделка".
Политици тласкат Агенцията за приватизация към харакири
Агенцията за приватизация няма да бъде закрита, но ще бъде принудена да се откаже от някои от поверените й сделки, като упълномощи за тях ресорните министерства, съобщи високопоставен политик. Така чрез политически натиск агенцията ще бъде принудена сама да се откаже от функциите си и от значимостта си на контролиращо и координиращо ведомство в приватизационния процес. Бюджетът и числеността на АП се очаква да се запазят непроменени до 30 юни - срокът за приключване на приватизационните сделки за най-големите предприятия в списъка за финансово оздравяване - като "Кремиковци", "Балкан" и ДЗУ.
Решението за дискретно намаляване на значимостта на АП в този му вариант е най-чистото възможно, защото няма да наложи промяна в закона за приватизацията. Статутът на АП и кои предприятия попадат в нейния ресор (а именно тези с балансова стойност на дълготрайните активи над 1 млрд. лв.) са уредени със закона за приватизацията. При гласуването на последните поправки в него депутатите от мнозинството твърдо заявиха, че това е окончателният вариант на закона.
Според източници от правителството истинската битка за приватизационните сделки все още предстои, защото основният въпрос сега е кой ще продава ликвидираните предприятия под формата на обособени части и други дълготрайни активи след 30 юни. В момента няма единна политика в това отношение - АП заедно с посредника по сделката за "Стомана" - Перник, опитва да продава части от стоманодобивното предприятие (за което до дни се очаква да бъде обявено в несъстоятелност), докато продажбата на активите на "Видахим" например се води от ликвидаторите на дружеството, но при съгласуване с финансовото министерство. Неофициално се твърди, че промишленото министерство проявява най-голяма амбиция да поеме продажбата на ликвидираните предприятия.
"Засега АП е закрита само от няколко вестника", каза по повод реорганизацията на приватизацията вицепремиерът и министър на промишлеността Александър Божков. Той също се придържаше към тезата, че на отрасловите министерства ще бъдат прехвърлени част от предприятията, за които сега приватизиращ орган е агенцията. По думите на Божков това ще бъдат предимно дружества с предстоящо преструктуриране и "където се изисква технологичен поглед". Вицепремиерът обоснова промяната, като заяви: "Все по-малко са предприятията, в които Агенцията за приватизация има институционалната мощ да налага решенията на доставчиците, кредиторите и на Министерството на финансите (като принципал на дружествата в изолация - бел. ред.)."
След заседанието на Министерския съвет миналия четвъртък директорът на агенцията Захари Желязков, често коментиран сред управляващите кръгове като виновник за провала на приватизацията, също отрече закриването на подопечното му ведомство. "Има спокойствие около агенцията. Няма да се вземат прибързани решения, нищо драматично не ни чака", каза Желязков.
Директорът на АП за пръв път демонстрира, че вече ще се стреми към по-ясни критерии при избора на купувачи. Желязков например даде дълги обяснения защо е избрал по-малко известния кандидат за "Софарма". Той освен това съобщи изненадващо решение по една дълго отлагана сделка - продажбата на "Лекоко" - Радомир, за която избраният купувач се оказа консорциумът "Бесттехника" - "Тежко машиностроене" - Радомир, с очаквано следприватизационно финансиране от Международната финансова корпорация. Досега се знаеше, че предпочитанията на Желязков в сделката за "Лекоко" са на страната на работническо-мениджърското дружество, ползващо се с подкрепа от депутати. "Ако Желязков е променил поведението си, това само показва колко неправилно е било то досега", коментира представител на управляващото мнозинство.
Накратко
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация не прие искането на свързаната с Мултигруп фирма "Климати - М", купувач на хотел "Рила" в Боровец, да прехвърли придобитите преди две години и половина акции на офшорна фирма с регистрация във Вадуц. "Нека изчакат да им изтече срокът по договор, който е пет години", каза Асен Дюлгеров, председател на надзора.
Ирландската фирма "Нова текнолъджи" (Nova Technology) е избрана за купувач на 67% от капитала на "Софарма", съобщи изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков. Компанията (според собственото й представяне пред агенцията) се занимава с технологичен трансфер, инвестиционна и инженерингова дейност. Другият кандидат за "Софарма" беше американската компания "Дженеръл кемикъл груп". Според Желязков тя била по-сериозен инвеститор, но АП я отхвърлила, защото близо половината предложена цена била условна и обвързана със събирането на вземанията на "Софарма" от руски фирми длъжници.
Регистрираното в Делауеър дружество "Еър България", което наскоро уведоми Агенцията за приватизация, че подновява офертата си за "Авиокомпания Балкан", внесе в сряда (19 май) в агенцията допълнителни писма, според които швейцарските финансови групировки "Форус" и "Андре и сие" (последната е известна като настоящия собственик на плевенската рафинерия "Плама") ще финансират евентуалната сделка за националния превозвач. Директорът на АП Захари Желязков съобщи, че всички оферти за "Авиокомпания Балкан" имат "дефекти, които предстои да бъдат отстранени" до идната седмица и едва след изтичането на този срок агенцията ще вземе окончателното решение с кои от кандидати за "Балкан" да започне преговори. Според запознати се очаква решението да се вземе на извънредно заседание на надзора на агенцията.
Комисията по икономическа политика в парламента гласува решение, според което Агенцията за приватизация от името на всички приватизиращи ведомства до три месеца трябва да представи на депутатите доклад и анализ за изпълнението на ангажиментите по всички сключени досега приватизационни договори. Докладът беше изискан във връзка с дискусията по отчета за изпълнението на програмата за приватизация за миналата година, на която според предишно решение на комисията бяха задължени да присъстват представители на всички приватизиращи ведомства.
Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков ще внесе проектодоговора за приватизацията на 48% от капитала на ДЗУ - Стара Загора, с унгарската компания "Видеотон" за утвърждаване от надзорния съвет, независимо че двете основни искания на купувача още не са изпълнени - за намаляване на дълга на завода към Булбанк и за отписване на задълженията по Закона за уреждане на необслужваните кредити. "Стремим се да бъдем гъвкави, за да спасим предприятието, а исканията на купувача биха могли да се изпълнят и след като надзорът утвърди сделката", коментира Желязков.
Накратко
Компаниите "Глобус груп" от Израел и "Кодак - професионално кино" проявяват интерес за участие в приватизацията на "Бояна филм" ЕАД, съобщи Евгений Михайлов, директор на кинодружеството. Според него държавата трябва да запази контрола си върху "Бояна филм" (чрез златна акция или друг вариант на блокираща квота при гласуване), за да не допусне новият собственик да промени предмета на дейност. Агенцията за приватизация през февруари откри процедура за приватизация на "Бояна филм", но още не е обявила срок за набиране на оферти.
Пловдивският окръжен съд издаде присъда седем години затвор на бившия главен счетоводител на Пловдивската общинска агенция за приватизация (ПОАП) Запрян Запрянов заради присвояване на средства от общинската приватизация в периода септември 1993 г. - октомври 1996 г. За същото на две години затвор условно са осъдени бившият директор на ПОАП Атанас Пешаков и бившият директор на Българска търговска и индустриална банка - клон Пловдив, Васко Василев.
"Международен консорциум", смесеното дружество на "Петрол холдинг груп" и австрийската компания О Ем Ви, което беше кандидат за приватизацията на "Петрол", ще бъде прекратено. Проекторешението за ликвидация е записано в дневния ред на общото акционерно събрание на дружеството на 30 юни. Съществуването на "Международен консорциум" се обезсмисли, след като акционерите "Петрол холдинг" и О Ем Ви се обединиха с конкурента си "Юкос петролиум България" за покупката на "Петрол".
Депутатът от СДС и бивш кмет на Дупница Панчо Панайотов внесе писмо в Главна прокуратура, с което настоява за спиране на сделката за "Фармация" - Дупница, и откриване на нова процедура за приватизация. По думите на Панайотов, цитирани от БТА, прокуратурата трябва да запита Агенцията за приватизация дали последната е получавала оферти за фармацевтичния завод на цена, по-висока от 11 млн. долара - за колкото сега се предвижда българското дружество "Балканфарма" с мажоритарен собственик "Дойчебанк" да купи "Фармация". "Нямам притеснения заради писмото, защото агенцията беше напълно добросъвестна, при това има обективна оценка на завода, по която работеха два независими екипа", коментира Захари Желязков, изпълнителен директор на АП.
Големите кандидати се отказаха от КЦМ заради екологични проблеми
Единственият оферент, турската фирма "Мес метал", предлага 7 млн. долара за мажоритарния пакет
Единственият кандидат, който подаде оферта за мажоритарния пакет на Комбината за цветни метали (КЦМ) - Пловдив, в удължения срок до 17 май, е турската фирма "Мес метал", съобщи източник, близък до Агенцията за приватизация (АП). Според него големите фирми, които имаха сериозни намерения да участват в сегашното наддаване на КЦМ - британската "Алайд дийлс" (с индийски капитали), гръцката "Термес майнинг", както и по-предпазливите в интереса си "Трафигура" - Япония, "Гленкор интернешънъл" и "Метъл Юръп", не са подали оферти, защото се опасяват да не бъдат принудени да изплащат заема за екологична реконструкция на КЦМ от Японския фонд за задгранично икономическо сътрудничество на стойност около 50 млн. долара. За купувачите не по-малко тревожно е опасението, че ако заемът не бъде отпуснат и усвоен, държавата до няколко години ще затвори КЦМ, за да се съобрази с международните и европейските екологични стандарти. Според източник от приватизационните среди Министерството на околната среда вече е предупредило за такава възможност.
Като по-незначителни фактори за оттеглянето на големите играчи се сочат още високият размер на сумата за участие в наддаването - 1 млн. долара под формата на депозит или банкова гаранция, както и обвързаността между покупката на КЦМ и на активи или акции на рудодобивните дружества от бившето ГОРУБСО. Точно вторият фактор беше от особено значение за "Алайд дийлс" и "Термес майнинг", които можеха да вземат и решение за покупка на КЦМ едва след като са наясно за колко и кои рудници от ГОРУБСО ще получат правото на експлоатация.
Според запознати подалият оферта потенциален инвеститор в КЦМ е неголям производител на месинг. "Мес метал" иска да купи предприятието, за да си осигури цинк, който заедно с медта е основна суровина в производството на месинг. Добре осведомен експерт от бранша на цветната металургия обаче поясни, че сделката не е особено изгодна за "Мес метал", ако турската фирма се интересува от КЦМ само заради собственото си производство на месинг. Причината е, че кандидат-купувачът има капацитет да използва най-много пет хиляди тона цинк годишно, докато максималната мощност на КЦМ е за 55 хил. тона. "Това е все едно да си купиш цял млекозавод, защото обичаш мляко, вместо просто да си вземеш една кофичка", добави източникът. Точно по тази причина ръководството на КЦМ вероятно също няма да одобри единствената оферта, след като през март т.г. директорът на завода Никола Добрев в качеството му на председател на браншовата камара по черна и цветна металургия заяви: "Бъдещето на даден завод е осигурено само ако инвеститорът има интерес мощностите му да работят".
По неофициална информация "Мес метал" предлага около 7 млн. долара за мажоритарния пакет от завода. Цената на КЦМ трябва да бъде платена изцяло в брой, тъй като заводът влезе в списъка на предприятията, за които не се допуска плащане с непарични платежни средства. Посочената стойност обаче е неточна, защото е обвързана и със задлъжнялостта на КЦМ. Източник, близък до агенцията, поясни, че "може да се смята, че цената всъщност е между 5 и 8 милиона долара", но допълни, че странно защо предложената стойност е съизмерима с тази по вече утвърдената сделка за ОЦК, което подобно на КЦМ произвежда олово и цинк, но е с приблизително наполовина по-ниски капацитети.
Сега предлаганата цена се коментира като ниска, тъй като в края на миналата година представители на АП и на посредника по сделката "Експандия файненс" неофициално споменаваха за няколко десетки милиона долара за мажоритарния пакет. Малка част от разминаването вероятно се дължи на факта, че при миналогодишното набиране на оферти за приватизация бяха обявени 80% от капитала на КЦМ, а при сегашните преговори се предлагат от 51 до 80% от капитала на КЦМ и се дава свобода на купувача да избере какъв пакет да купи. По-логичното обяснение за невисоката цена е, че кандидат-купувачът предварително е знаел, че неговата оферта ще бъде единствена (заради неяснотите, които отблъснаха големите кандидати), и заради липсата на конкуренция е предложил ниски параметри.
Основната пречка пред приватизационната сделка е липсата на яснота за това кой ще изплаща иначе изгодния кредит за екологична реорганизация на предприятието. Той беше одобрен от правителството на Виденов през есента на 1995 г. Заемът е на стойност 5.95 млрд. йени (при договарянето това е съответствало на близо 59 млн. долара, но при сегашния курс на йената - на около 48 млн. долара). Той беше предвиден да се отпусне със срок на изплащане общо 30 години при 10-годишен гратисен период и годишна лихва в размер на 2.7%. Според одобреното тогава споразумение фирмите, доставчици на оборудването, щяха да бъдат избирани от българска страна. Целта на заема е да се ограничи замърсяването със серен двуокис в района на Пловдив.
От 1995 г. допреди няколко месеца, независимо от одобреното споразумение за заема, по него нямаше никакво развитие и кредитът така и не беше отпуснат. Едва през април тази година вицепремиерът Евгений Бакърджиев след завръщането си от Япония съобщи, че Японският фонд за задгранично икономическо сътрудничество вече е готов да финансира проекта за екологичното преструктуриране на КЦМ и че досега този проект бил спъван от финансови проблеми. "Заемът още не е отпуснат, защото има условие, че той ще бъде даден след приватизацията на предприятието, независимо че държавата е гарант по него", поясни приватизационен експерт, отговорен за подготовката на сделки в рудодобива и цветната металургия. Според него единственият начин предприятието да стане атрактивно е държавата да поеме ангажимента, че ще отнесе заема като сума за компенсиране на минали екологични щети. Отговорността за последните по закон се поема само от държавата, но не и от купувачите, нито пък от самите приватизирани дружества.
В четвъртък, 20 май, Министерският съвет утвърди сделката за продажбата на 57% от капитала на "Оловно-цинков комплекс" АД - Кърджали (ОЦК), на консорциум от работническо-мениджърското дружество "Оловно-цинков комплекс 98" и "Кърджали инвест". Цената на сделката е 5 млн. долара, като е разпределена пропорционално според дяловете, които ще придобият двамата купувачи. РМД ще стане собственик на 52% от капитала на ОЦК срещу близо 4.56 млн. долара, а "Кърджали инвест" - на 5% от капитала на предприятието срещу близо 439 хил. долара. "Оловно-цинков комплекс 98" ще ползва полагащото му се по закон право на десетгодишно разсрочено плащане, а "Кърджали инвест" ще плати 30% от своята цена в деня на подписване на договора, а остатъка - в 45-дневен срок от сключването на сделката. И двамата купувачи трябва да платят 30% от цената в брой и 70% във всички допустими от закона платежни средства.
Консорциумът се ангажира да инвестира в дружеството общо 6.555 млн. долара през първите пет години след сключването на сделката, а освен това да поеме задълженията на ОЦК към дружеството "Ню ко" (New Co) на обща стойност 1.5 млн. долара. До 45 дни след подписването на договора купувачите трябва да представят на Агенцията за приватизация документ, че встъпват в споменатото задължение. Те освен това са поели ангажимента през следващите пет години да вложат не по-малко от 942 хил. долара за намаляване на щетите от минали екологични замърсявания на дружеството.
Съдът спря продажбата на "Парк-хотел Москва"
Софийският градски съд издаде определение, с което запорира предложения за приватизация мажоритарен пакет от "Парк-хотел Москва", съобщи източник, близък до Агенцията за приватизация. Съдебният акт, с дата 11 май, е издаден по искане на "София Принсес хотелс", отхвърленият купувач в приватизационната сделка за хотела. Така акциите на хотела са непрехвърляеми и в резултат агенцията не може да сключи сделка с избрания купувач - "Българска холдингова компания" (БХК - бивш Българо-холандски приватизационен фонд).
"София Принсес хотелс" АД (преименуваното дружество "Новотел Европа" АД, което преди повече от година стана мажоритарна собственост на турския бизнесмен Суди Озкан) отначало беше избрано за купувач на "Парк-хотел Москва". Изпълнителният директор на АП Захари Желязков внесе проектодоговора за утвърждаване от надзора на АП, но членовете на съвета го отхвърлиха. Впоследствие Желязков обяви за избран купувач класирания на второ място кандидат - БХК.
"Засега наистина нищо не можем да правим с акциите на хотела. Продължаваме преговорите с втория купувач, за да стигнем до двустранно парафиран договор. Оттам нататък сключването на сделката зависи от това, което ще стане с обезпечението", заяви пред "Капитал" Захари Желязков. Той допълни, че агенцията има няколко случая на подобни обезпечителни заповеди по договорени, но несключени приватизационни сделки - например за "Рига хотелс" - Русе, и за "Механика и монтажи" - Севлиево. Юристи, запознати с материята, коментираха, че съдебните спорове от този род могат да продължат до няколко години.
Източник, близък до съда, съобщи, че искът на отхвърления купувач е бил аргументиран с делото, което той възнамерява да заведе срещу АП. Това е т.нар. случай на обезпечение заради бъдещ иск. Целта на съдебното преследване на "София Принсес хотелс" срещу агенцията ще бъде да установи, че са налице предпоставките за приключване на приватизацията и да се докаже нищожността на решението на надзора, с което беше отхвърлено дружеството на Суди Озкан.
Преди близо два месеца Ихсан Кутнак, изпълнителен директор на "София Принсес хотелс" и представител на Суди Озкан в България, намекна, че АП не е склонна да продаде хотела на неговото дружество, но обяви, че "София Принсес хотелс" ще продължи да работи по българските закони, без да застава нито срещу отделни лица и институции, а само ще прекрати инвестициите си в България заради несправедливото отношение в приватизационните сделки. След благородните изявления за уважението към българските институции намерението за съдебна атака от страна на "София Принсес хотелс" идва малко изненадващо. Ощетеният сегашен купувач, "Българска холдингова компания", от своя страна неофициално обяви, че също възнамерява да съди съперника си заради "незаконни и некоректни действия", довели до влошаване на състоянието на "Парк-хотел Москва" чрез отложената приватизация и заради пропуснати ползи от несключването на сделката.
Четвъртият централизиран търг се отлага заради деноминацията
Четвъртият централизиран търг ще закъснее с четири седмици спрямо предварителния график на Центъра за масова приватизация (ЦМП) заради деноминацията на лева, съобщи пред "Капитал" Любомир Георгиев, изпълнителен директор на ведомството. Така началото на подаването на заявки (планирано за 14 юни) се очаква да започне на 12 юли, седмица след датата на деноминацията - 5 юли. Причината е, че според ЦМП не е допустимо да се подават заявки с посочени цени на акциите в едно парично измерение, а след това да се плащат в друго. ЦМП ще използва седемте междинни дни от деноминацията до търга, за да въведе в регионалните си бюра нов софтуер за отчитане на разликата в паричните измерения.
Въпреки удължаването на периода до търга обаче се очаква приватизиращите ведомства отново да заявят за продажба срещу бонове само остатъчни пакети от мажоритарно приватизирани предприятия, повечето в недобро финансово състояние. Това за пореден път опровергава миналогодишните обещания на високопоставени чиновници, че на централизираните търгове в най-скоро време ще бъдат предложени пакети от атрактивни предприятия, включително от "Булгартабак холдинг", БТК и Нефтохим.
Заявките за четвъртия търг от приватизиращите ведомства са за близо 450 хил. броя акции от 52 предприятия на обща стойност малко над 500 млн. лв. Според Веселка Петрова, началник на Главно управление "Икономическо" в ЦМП , най-атрактивните пакети на четвъртия търг ще бъдат от стъкларския завод "Рубин" - Плевен, текстилното предприятие "Хатекс" - Харманли , "Перелик" - Смолян (с предмет на дейност търговия със строителни и санитарни материали), "Симат" - Габрово (производител на стъклени влакна), "Елпром - Варна" и "Печатни платки" - Русе (производител на електронни лампи и елементи).
"В момента приватизиращите ведомства правят оценка на остатъчния си ресурс от пакети за продажба. Когато тази оценка завърши, очаквам на централизираните търгове да бъдат предложени по-големи обеми акции и от по-добре представени дружества", коментира слабото предлагане Димитър Бъчваров, началник на отдела "Структурна реформа" в Министерския съвет и автор на наредбите, които регламентират сегашния модел на боново раздържавяване. Според Бъчваров досегашните три търга са показали, че механизмът за продажба на акции срещу бонове работи добре и е толерантен за участниците в него. Авторът на уредбата на търговете освен това твърди, че среднопретеглената цена, по която са длъжни да плащат всички участници, въпреки възможността да бъде манипулативно завишена всъщност е справедлива и приемлива за играчите, защото на първите два търга играчите са платили значима част от предложените акции. "При това те плащат не само в бонове, но и в живи пари - на първия търг са били изхарчени 16.5 млн. лв, а на втория - 206 млн. лв.", добави Бъчваров.
Общата теза на Любомир Георгиев и на Димитър Бъчваров е, че боновото раздържавяване досега върви изключително успешно. Първо, защото отчита високо доверие на обществото в процеса (аргументът е, че броят на гражданите, регистрирали боновете си, надхвърли 900 хиляди), и, второ, има висок интерес към търговете, защото стойността на подадените заявки (т.е. търсенето)неколкократно надхвърля общата номинална стойност на предложените акции. В третия търг например заявките са на обща стойност 2.9 млрд. лв., или близо пет пъти над общия номинал на предложените акции. Твърденията за успеха на масовата приватизация обаче изглеждат несъстоятелни, ако се вземат предвид други данни - например, че досега са изразходвани инвестиционни бонове на стойност едва 17 млрд. лв., а общият ресурс на регистрираните бонове е почти 250 млрд. лв. Това означава, че незначителна част от участниците са се включили в трите досегашни търга. Останалите очевидно са наясно, че засега няма какво да купят срещу боновете си.
Накратко
Агенцията за приватизация (АП) сключи с работническо-мениджърското дружество "Сливница - 2000" АД договор за продажбата на 19% от капитала на "Сливница 1968" АД, Сливница. Купувачът ще плати 151.5 млн. лв. за миноритарния пакет при единична цена на акция в размер на 7294 лв. Десет на сто от сумата по сделката е внесена в брой в деня на подписването, а 90% са разсрочени на седем равни годишни вноски.
Нито една оферта не постъпи за приватзиацията на 75% от капитала на "Пима" ЕАД до 17 май - срока, определен от АП. Предложеното дружество е от военнопромишления комплекс, а упълномощен посредник по сделката за него е БРИБАНК. Срокът за подаване на оферти за "Пима" веднъж вече беше удължен, като тогава агенцията се обоснова с проявен интерес от потенциални купувачи, но въпреки това не получи оферти за дружеството.
Бившият приватизационен фонд "Акционер - Фаворит холдинг" АД купи 23% от капитала на "Складова техника" АД, Горна Оряховица. Цената на сделката, договорена с Агенцията за приватизация, е 1 177 777 172 лв. Половината от тази сума ще бъде платена в брой в деня на подписването на договора, а другата половина е платима до 28 юни т.г. във всички допустими от закона платежни средства.
"Труд и капитал холдинг" АД
Предприятията от портфейла на холдинга са предимно от машиностроителната, химическата и текстилната промишленост. Холдингът има мажоритарно участие в 12 предприятия, а в 15 дружества участието е над 25%. Стратегията на холдинга е инвестиции в технологично и пазарно свързани групи предприятия. През миналата година холдингът е финансирал с 30 млн. лв. РМД "Модул 97", което е закупило остатъчния дял от "Модул" АД. Холдингът не е увеличавал капитала си освен чрез допълнително набраните инвестиционни бонове между първата и втората тръжнa сесия на масовата приватизация. Според предоставените в комисията по ценни книжа данни няма юридически или физически лица, притежаващи над 10% от капитала на дружеството.
"Холдинг Света София" АД
След първата вълна на масовата приватизация "Света София" придоби акции в 55 дружества. Две години по-късно холдингът притежава мажоритарен дял в девет предприятия. Дружествата от портфейла на холдинга са предимно от текстилната, трикотажната и химическата промишленост, както и от селското стопанство. В началото на годината "Света София" закупи и софийското предприятие "Витоша 47". През април приключи подписка за увеличение на капитала на холдинга с 617 млн. лв. Това е второто увеличение на капитала на "Света София", след като в началото на 1997 г. дружеството привлече допълнително 139 млн. лв. под форма на инвестиционни бонове.
"Ем Джи Елит холдинг" АД
Холдингът има мажоритарно участие само в две дружества. Предприятията от портфейла на "Ем Джи Елит холдинг" са предимно от електротехническата промишленост, туризма и строителството. Капиталът на "Ем Джи Елит холдинг" е увеличаван единствено между първата и втората тръжна сесия на масовата приватизация чрез набиране на допълнителни инвестиционни бонове от граждани. Единствено физическото лице Илия Павлов притежава по-значителен пакет от акциите на холдинга. Чрез изкупуване на акции от дребни акционери той притежава около 6% от капитала на "Ем Джи Елит холдинг".
"Централен фонд - холд" АД
Капитал: 1.75 млрд. лв. (1996 г. - 1.432 млрд. лв.)
Печалба за 1998 г.: 831 млн. лв. По време на първата вълна на масовата приватизация дружеството е придобило акции в 48 предприятия, а към момента има мажоритарно участие само в две дружества. Холдингът е придобил пакети предимно от дружества от машиностроителната и металообработващата промишленост, както и от селскостопанския сектор. Дружеството не е увеличавало капитала си, след като между първата и втората тръжна сесия на масовата приватизация е набрало допълнително 318 млн. лв. под форма на инвестиционни бонове. Близо 25% от капитала на холдинга са собственост на три юридически лица - Първа източна международна банка, "Гарант - 5" ООД и "Централен фонд".
"Фиат" и "Ферари" получиха втори шанс за "Алумина" - Шумен
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация не прие проектодоговора с избрания купувач на "Алумина", Шумен - консорциума "Алумина-98" (с участието на работническо-мениджърското дружество "Алумина инвест" и на турската металургична фирма "Фаф метал"). Вместо това надзорниците поискаха посредникът по сделката "Експандия файненс" да проведе още един кръг преговори с трите кандидата, подали оферти за шуменското предприятие в края на миналата година. Аргументът на надзора за подновяване на преговорите е допълнително писмо от един от трите участника за повишаване на предложените параметри, което обаче не е било взето предвид от посредника.
Според запознати става дума за писмо от регистрираната в Панама компания "Мастърс бизнес корпорейшън", която беше поставена извън класацията на "Експандия" с аргумента, че нейната оферта е твърде условна. "Мастърс бизнес корпорейшън" обаче успя да си върне положението на кандидат, с който се водят преговори, като се постара да докаже, че представлява интересите на най-големите италиански автомобилопроизводители - като "Фиат" и "Ферари". Твърди се, че те имат интерес да придобият контрола върху шуменското предприятие, за да си осигурят на изгодни цени алуминий, една от основните суровини в автомобилостроенето.
"Зад "Мастърс бизнес корпорейшън" стои групировка от италиански фирми, а административният адрес на дружеството е в Монте Карло", съобщи Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на АП. По неофициална информация дружеството предлага цена над оценката на "Алумина" (между 500 и 700 хил. долара). Решаващото допълнително писмо от него според източник от АП съдържа съобщение, че е готово да повиши цената с 2 млн. долара, ако държавата отпише задълженията на "Алумина" по Закона за уреждане на необслужваните кредити в размер на близо 9 млрд. лв. Другите два кандидата, турските фирми "Фаф метал" (в консорциум с РМД) и "Кибар холдинг", досега си оспорваха първото място в класацията на кандидатите. Избраният купувач, консорциумът "Фаф метал" с РМД "Алумина инвест", предлагаше малко над 2 млн. долара за мажоритарния пакет и 38 млн. долара инвестиции. Неговият конкурент "Кибар холдинг" (считан за по-сериозния инвеститор според неофициални изявления на представители на АП) до последно повишаваше цената почти до същото равнище, а освен това предложи и сходна сума за инвестиции - според запознати около 36 млн. долара.
Забраната на лекарства ще удари по "Фармация", "Софарма" и "Антибиотик"
След задължителното пререгистриране на лекарствата през 2000 г. много от масово употребяваните в страната български лекарства може да не отговорят на изискванията на Комисията по лекарствените средства, съобщиха през седмицата експерти от Националния институт по лекарствените средства. Начело на списъка с лекарства, които според експертите са с най-големи шансове да не получат регистрация за продажба на вътрешния пазар, са такива като аналгин, аналгин-хинин, бусколизин, тетраолеан, спазмалгон, седалгин нео, нафазолин и др. "Повечето от тези лекарствени форми имат съмнителен ефект върху здравето на пациентите и по наше мнение фирмите производители трудно ще успеят да ни дадат клинични доказателства за положителен ефект и липса на странични ефекти", обясниха от института. Според тях повечето от тези препарати имат силно изразени странични ефекти като алергични обриви и замърсяване на кръвта.
Основни производители на тези препарати са три български фирми - "Фармация", "Софарма" и "Антибиотик". От производствения асортимент на "Фармация" в този списък могат да попаднат таблетни форми като аналгин, седалгин нео, депотсулфамид, спазмалгон и др. "Софарма" произвежда и изнася бусколизин, спазмалгон, нафазолин и темпалгин. Разградската фирма "Антибиотик" произвежда антибиотични препарати като тетраолеан, тетрациклин и др. Всички тези препарати са широко употребявани в страната и са добре познати на българските потребители. "Евентуалният отказ на регистрация от комисията ще има влияние само на българския пазар и по никакъв начин не може да засегне износа на тези препарати", уточниха от института. Самият факт на признаване на вредния ефект от употребата на тези лекарства обаче несъмнено ще има негативен ефект върху продажбите им на външните пазари.
Според експерти от бранша след загубата на позиции на основните пазари в ОНД през 1997 и 1998 г. спирането на продажбите на тези масови препарати и на вътрешния пазар може да се окаже вторият удар върху фармацевтични предприятия като "Фармация" и "Софарма". Въпреки че тези две предприятия се смятат за експортно ориентирани, данните за 1998 г. показват съвсем различна ситуация. Продажбите на "Фармация" на вътрешния пазар например са за 43.1 млрд. лв. при общо реализирана продукция за 69.5 млрд. лв. Въпреки разнообразното производство - медикаменти, субстанции, пасти за зъби, шампоани и др, основно остава производството на твърди и течни медикаменти за вътрешния пазар, от които голяма част са именно таблетни форми, застрашени от спиране.
Въпреки по-качествените си показатели, производството на "Софарма" през 1998 г. също е станало изцяло зависимо от продажбите на вътрешния пазар - над 75% от продажбите. Останалата част се изнася предимно за Русия и страните от ОНД. Поради липсата на качествени стандарти обаче продуктите на "Софарма", както и тези на "Фармация", се конкурират освен помежду си (поради припокриване на част от производствените номенклатури) единствено с фирми като тези от Индия, с които заемат най-ниския ценови сегмент на пазарите на страните от ОНД. В същото време продуктите на източноевропейските им конкуренти от Унгария (Egis, Richter и Chinoin), Полша (Polfa), Югославия (Galenika и Yugomedia) и Словения (KRKA и Lek) се продават на далеч по-високи цени и с далеч по-силни пазарни позиции. От "Софарма", която е смятана за най-качественото българско фармацевтично предприятие, признават, че за покриване на стандартите на Европейския съюз ще бъдат необходими инвестиции от поне 80-100 млн. долара за следващите години.
Общи събрания
Агрополихим пое пътя към ликвидацията
По всичко изглежда, че сделка за Агрополихим няма да има, и девненският химически завод ще бъде обявен в ликвидация. През миналата седмица стана известно, че държавата няма да разреши на стратегическия инвеститор - норвежката фирма "Норск хидро", да ползва мрежата на Булгаргаз за собствени доставки на синьо гориво. В същото време шефът на Агрополихим Иван Дяков съобщи, че вече е свикано общо събрание за 22 юни с основна точка в дневния ред обявяване на ликвидация. Разбра се също, че още на 5 май т.г. правителството е взело решение за отделяне на фосфорното производство в Агрополихим в ново дружество - "Фосфорни торове" ЕООД. Според източници, близки до кабинета, този факт по безспорен начин доказва, че държавата вече не разчита на приватизационна сделка с "Норск хидро".
Голямата пречка пред продажбата на Агрополихим си остава монополът на Булгаргаз. "Норск хидро" продължава да настоява за достъп до мрежата. Ако го получат, норвежците ще осигурят по-евтин газ за Агрополихим. Според запознати "Норск хидро" вече се е споразумял за това с доставчика "Газпром". Тук обаче идва проблемът "Булгаргаз". Притеснението на правителството е, че ако се допусне подобен прецедент, фалитът на държавния газов монополист ще бъде въпрос на време. Булгаргаз и без това не изпълнява инвестиционните си ангажименти и от началото на годината трупа само дългове към "Газпром".
За първи път преди месец се появиха слухове, че "Норск хидро" може и да получи достъп до газопроводите. Източници от правителството потвърдиха, че въпросът е бил обсъждан за последно на 5 май. До споразумение обаче не се е стигнало, тъй като изпълнителният директор на Булгаргаз Илия Иванов поставил условие "Норск хидро" да представи договор за закупени количества синьо гориво от "Газпром". Оттук нататък сделката е единствено в ръцете на Иван Костов, твърдят източници от кабинета. От централата на "Норск хидро" в Германия заявиха, че са изпратили писмо до премиера, но отказаха да дадат повече подробности.
Каквото и да съдържа писмото, това по всяка вероятност ще е последният шанс да се избегне ликвидацията, коментираха от Агрополихим. Предприятието дължи 83 млрд. лева на доставчици и на бюджета. Най-големият кредитор - Булгаргаз, спря преди две седмици газа за девненския завод заради натрупани 63 млрд. лева задължения. От Агрополихим обаче заявиха, че и без това складовете им са пълни. В очакване на пазари стоят 28 хил. тона селитра и 23 хил. тона фосфорни торове. В момента предприятието е спряло изцяло, каза Иван Дяков.
Според шефа на Агрополихим решението за създаването на ново дружество "Фосфорни торове" ЕООД е правилно, тъй като ще спаси поне част от завода от ликвидация. Според правителственото решение новото дружество ще бъде с капитал 5 млн. лева. Правата на едноличен собственик на капитал в него ще упражнява министърът на промишлеността (въпреки че Агрополихим е в изолация и негов принципал е финансовият министър Муравей Радев). Александър Божков ще трябва в срок до 5 юни да назначи управител и да сключи с него договор.
Според самия Божков решението е било взето от министрите "на подпис" на 5 май, тъй като същия ден са били преговорите с "Норск хидро". Норвежците отдавна заявиха, че ако купят Агрополихим, ще закрият фосфорното производство. С търсенето на купувач за него се зае "Юнион миниер", собственикът на медодобивния комбинат в Пирдоп. Причината е, че Агрополихим е основен потребител на сярната киселина, произвеждана в МДК. Според Божков белгийците вече са намерили купувач на "Фосфорни торове" ЕООД.
Как се става непублично дружество
Преобразуването е най-лесният начин за избягване от публичността
Като резултат от първата вълна на масовата приватизация над 900 български предприятия станаха публични дружества. Последвалите изменения в закона за ценните книжа задължиха тези дружества да се регистрират в комисията по ценни книжа, но сега пред много от мажоритарните собственици на фирмите стои въпросът как да "затворят" дружествата, т.е. да престанат да бъдат публични. Публичният статут се оказа бреме с много недостатъци и почти никакви практически ползи за дружествата, особено за по-малките от тях. От 1050 дружества, участвали в първата вълна на масовата приватизация, и създадените 81 приватизационни фонда сега в регистрите на комисията по ценни книжа има записани 905 емитента. Простата сметка показва, че над 200 дружества не са се оказали подходящи за публични дружества поради липса на интерес към техните акции или вече са намерили начин да се отърват от неудобния за тях статут.
Причините са съвсем прости - защото статутът на публичното дружество се оказа неподходящ и излишен лукс за повечето дружества от масовата приватизация, голяма част от тях малки и средни предприятия. При трансформация в непублично дружество отпадат редица задължения: предоставяне на шестмесечни и годишни отчети, изготвяне на проспекти, плащане на такси, разкриване на информация (включително и за дялово участие). Санкциите за непредоставяне на такава информация са до 10 млн. лв. за директорите и до 50 млн. лв. за самото дружество. От друга страна, отписването на едно дружество е прекрасен начин да се предотвратят всякакви нежелани промени в акционерната структура, тъй като акциите на непубличното дружество не могат да се търгуват на борсата и съответно акционерите далеч по-трудно могат да продадат своите акции. Проблемът важи предимно за дребните акционери, защото мажоритарният собственик може по-лесно да намери купувач за пакета си.
Според закона за ценните книжа дружеството престава да бъде публично, когато са изпълнени едновременно две условия: общото събрание да вземе решение за "затваряне" и броят на акционерите към момента на провеждане на общото събрание да е под петдесет. За да бъде отписано дружеството от публичния регистър, е необходимо и изричното решение на комисията по ценните книжа. Основният проблем пред затварянето на едно дружество е броят на акционерите. По линията на масовата приватизация много граждани придобиха акции, а работниците в предприятията получиха безплатни акции. По този начин броят на акционерите в дружествата нарасна значително. В доста предприятия мажоритарният собственик вече е изкупил голяма част от тези акции, но процедурата е доста дълга във времето. Много по-лесен е процесът на изкупуване на акциите на миноритарните акционери в малките предприятия. Там броят на индивидуалните участници, придобили акции по линия на масовата приватизация, в повечето случаи е доста малък. Акционерното участие на миноритарните акционери в редица дружества вече е паднало и под един процент след увеличаване на капитала под условие в полза на мажоритарния собственик.
Шест дружества вече са отписани от регистъра на комисията вследствие на падане на броя на акционерите под 50 и решение на акционерното събрание. Това са "Вели лак" АД - Дупница, "Здраве" АД - Павликени, "Инструментал" АД - Дупница, "Кнауф - Гипсфазер" АД - Етрополе, "Тополовград БТ" АД - Тополовград, и "Фабрика за бутилиране на пиво" АД - Смолян. С изключение на "Кнауф - Гипсфазер" всички останали са малки предприятия, които трудно биха привлекли интереса на инвеститорите.
Вече се прилага и по-лесен и бърз начин едно дружество да престане да бъде публично. Това е разделяне на публичното дружество на две нови дружества, които наследяват активите и пасивите на старото, но не и публичността. В този случай публичното дружество се заличава от регистъра на комисията, а не се отписва, тъй като дружеството престава да съществува в правния мир.
Разделянето на две нови дружества вече е факт при "Домостроене" - Пловдив, и "Асансьоростроене" - София. Дружествата са били публични, но всяко от тях се е разделило на две нови дружества, като след преобразуването "Домостроене" и "Асансьоростроене" отпадат от регистъра на публичните дружества. И двете дружества са раздържавени по линията на масовата приватизация, впоследствие пакетите, придобити от приватизационните фондове, са окрупнени и в началото на годината общите събрания на двете дружества вземат решение за разделяне. Съдът е вписал прекратяване на "Домостроене" и "Асансьоростроене" без ликвидация и е регистрирал новите дружества съответно "Домостроене 1" и "Индустриален център Тракия"; "Асансьоростроене 98" и "Индустриален център Искър". Комисията е приела, че дружествата вече не са публични и ги е заличила от регистъра. Инициативността за прилагане на преобразуването в случая е на бившия приватизационен фонд "Свети Никола".
В Търговския закон процедурата по разделяне на дружества е доста по-опростена от тази по вливане или сливане, но въпреки това вливането и сливането на дружества също може да доведе до отписване от регистъра на публичните дружества. До момента няма случай на преобразуване чрез сливане или вливане. При дружествата с по-голям брой акционери е възможно обединяване на множеството акционери в едно или няколко нови юридически лица с цел броят на акционерите да падне под 50, без досегашните акционери да са принудени да продават своето дялово участие.
Акционерното дружеството спира да отговаря на изискванията за публично дружество и ако се преобразува в дружество с ограничена отговорност или винкулира акциите си. Според закона за ценните книжа обаче преобразуването на публично дружество в ООД е възможно едва след отписване от регистъра. Замяната на безналичните акции с акции на приносител и въвеждането на ограничения за прехвърлянето им също е допустимо след отписване от регистъра на комисията. Законът обаче не предвижда изрична санкция, ако бъдат нарушени тези две разпоредби, така че, ако мажоритарният собственик вземе подобно решение, само акционерите или комисията могат по своя инициатива да обжалват решението по съдебен ред. Вратичката за преобразуване на публичните дружества в непублични чрез разделяне, вливане или сливане ще се затвори след приемане на новия закон за ценните книжа. В проекта за нов закон се предвижда в случаите на преобразуване, в което участва поне едно публично дружество, новообразуваното дружество или дружества също да са публични. Новият закон предвижда и доста по-усложнена процедура по преобразуване: изготвяне на план за преобразуване, доклад за икономическата и правната обосновка и механизмите на преобразуването, оценка на плана от вещи лица и т.н. Друга възможност, предвидена в новия законопроект, за едно дружество да престане да бъде публично е в случай, че акционер собственик (пряко или чрез свързани лица) на над 95% от капитала отправи търгово предложение за изкупуване на акциите до останалите акционери.
Продажбата на "Химко" увеличи интереса към неговите акции
Очакванията на брокерите за увеличение на търговията с акциите на врачанския химически комбинат "Химко" след продажбата на мажоритарния пакет от акции донякъде се оправдаха. На фона на символичните сделки през последните няколко месеца през изминалата седмица на фондовата борса се изтъргуваха 16 328 акции на обща стойност над 21 млн. лв. - стойност, съизмерима с обема на търговията с книжа на фирми като "Солвей - Соди" и Булгартабак. "Новината естествено е добра, но тежкото финансово положение на комбината не дава особени основания в близките две-три години да се очаква сериозна доходност от акциите му", коментира брокер.
Търговията на "Българска фондова борса - София" за периода 14 - 20 май остана слаба и с ниска ликвидност. Общият оборот през седмицата на всички пазарни сегменти (А, В и С на официалния пазар и на свободния пазар) беше 344.5 млн. лв., което е в традиционните за последните месеци граници от около половин милиард лева седмично. На блоковия сегмент на борсата обаче прехвърлянията бяха далече по-активни - бяха прехвърлени акции на обща стойност 4.7 млрд. лв. Най-голямо прехвърляне беше направено с акции на "Българска роза Севтополис" на обща стойност над 3 млрд. лв. Спадането на оборотите от сделки с акции на т.нар. блучипове - "Софарма", "БТ холдинг" и "Солвей - Соди", доведе през изминалата седмица до странната ситуация за първи път от отварянето на БФБ преди година и половина най-голям седмичен оборот да бъде регистриран с акции на бивш приватизационен фонд. Това бяха акциите на "Петрол холдинг груп", които са най-активно прехвърляни на официалния С пазар от месеци насам. Общата стойност на сделките беше 47 млн. лв. Цените на повечето акции през седмицата останаха без особена промяна. Сериозен спад беше регистриран единствено при акциите на Агрополихим и Елкабел. При първите сделки с тези акции от две седмици насам те загубиха съответно 50% и 30% от цената си. Сделките обаче бяха със символични количества акции.
Цената на акциите на Биовет също отбелязаха спад в размер на 10% до 20 900 лв. за акция, което се приема от участниците на пазара като логичен резултат от забавянето на приватизационната сделка с мажоритарния пакет на дружеството. Акциите на "София БТ" също загубиха 9.37% от стойността си и достигнаха 17 700 лв. Словакия - цената на твърде закъснелите реформи
Едно уникално за Европа състояние - държава без държавен глава, скоро ще бъде променено. В Словакия започна процедурата по избор на президент и страната е на път да преодолее абсурдната ситуация, в която бе изпаднала през последната година.
След "развода" с Чехия през 1993 г. Словакия започна да изостава от другите централноевропейски страни, считани за отличници сред посткомунистическите държави. Заради методите си на управление премиерът Мечиар бе наречен от опозицията тоталитарен диктатор, а Западът оттегли доверието си заради забавените реформи. През 1997 г. на Словакия бе отказан достъп до първата вълна на кандидатстващите за членство в Европейския съюз. Конституционната криза добави нови щрихи към политическите и икономическите проблеми. Въпреки че президентският пост има почти церемониални функции, липсата на държавен глава бе изтъквана като белег на политическа нестабилност. Словашката крона започна да девалвира, а реформите зациклиха. Постепенно Братислава изпадна от клуба на първенците и се превърна в централноевропейския изоставащ.
Политиката на Владимир Мечиар, три пъти премиер от 1993 г. до 1998 г., бе сочена като една от основните причини за изолацията на Словакия. През септември миналата година той загуби парламентарните избори и на власт дойде коалиционното правителство на Дзуринда, което се зарече да възроди демокрацията в страната, да реши макроикономическите проблеми и да поднови връзките със Запада. Преодоляването на конституционната криза бе една от важните стъпки в тази посока.
На 2 март миналата година изтече мандатът на Михал Ковач и президентският пост бе овакантен. Според тогавашното законодателство парламентът трябваше да избере новия президент, но политическото разделение и партийните пристрастия на депутатите не позволиха да бъде излъчен компромисен кандидат. На изборите през септември разположението на силите в парламента бе променено. Мечиар загуби дотогавашните си позиции и със сълзи на очи заяви по телевизията, че се оттегля от политическия живот. Впоследствие законодателството бе променено, така че президентът да бъде избиран с пряк вот.
Въпреки обявеното си политическо пенсиониране обаче Мечиар се впусна в предизборната кампания. Разчитайки на националистичните настроения и носталгията на по-старата част от населението по социалистическото време, Мечиар се очерта като един от най-сериозните претенденти за президентското кресло.
Основният му съперник бе номинираният от управляващата коалиция Рудолф Шустер, основател на една от партиите в коалицията и кмет на град Кошице. Предизборната концепция на Шустер бе изградена върху евроатлантическата интеграция и демократизирането на страната. В предизборните проучвания на общественото мнение Шустер бе сочен като водещия претендент за президентския пост. Предварителните данни показаха, че популярността на правителствения кандидат изпреварва подкрепата за Мечиар с близо 10 на сто. Въпреки това заплахата от завръщане на Мечиар бе реална и премиерът призова останалите кандидати да се откажат в полза на Шустер. Въпреки опасенията на Дзуринда на първия тур на изборите на 15 май за Шустер гласуваха 47 на сто от избирателите, а за Мечиар - 37 на сто. Според закона, когато никой от претендентите не е спечелил над 50 процента от гласовете, се провежда балотаж и вторият тур на изборите бе насрочен за 29 май.
Противниците на Мечиар веднага заподозряха, че набезите му към президентския пост не са нищо друго освен трамплин към завръщането му във властта. Злите езици дори го обвиниха, че ако бъде избран, той ще се опита да изглади старите скандали, свързани с неотдавнашното му управление. Става дума за твърденията, че Мечиар е участвал в отвличането на сина на бившия президент Михал Ковач. Едно от най-честите обвинения срещу бившия министър-председател е, че е използвал властта си и тайните служби, за да притиска по незаконен начин политическите си противници и представителите на медиите. След като изтече мандатът на президента Ковач, Мечиар остана единствената овластена фигура в страната. Възползвайки се от положението си, той амнистира замесените в отвличането на Ковач-младши, уволни 28 словашки посланици в чужбина и отмени повторението на референдума за пряко избиране на президент, насрочен за април 1998 г. Към контрола върху опозицията и медиите противниците му прибавят и конфронтацията с унгарското малцинство в Словакия заради отнетите права за ползване на унгарски език на публични места. Главно действащо лице при разделянето на Чехо-Словакия, националистът Владимир Мечиар е наричан демагог и диктатор от западните медии. Той продължава да бъде сочен за враг номер едно на реформите и демократизацията, а елиминирането му от политиката е възприемано като положителен обрат и стъпка за повишаване на доверието на външните инвеститори.
Наблюдателите са единодушни, че президентските избори нямат пряко отношение към икономическите проблеми на Словакия. Въпреки че липсата на президент е изтъквана като една от причините за политическата нестабилност, неприятностите идват по-скоро от нестабилната макроикономика. Правителството на Дзуринда си постави приоритетната цел да намали бюджетния дефицит от 5 на 2 на сто от БВП и да свали наполовина отрицателното салдо в платежния баланс, възлизащо на над 10 процента. Централната банка бе принудена да интервенира, след като словашката валута падна до 47.4 крони за евро - най-ниското досега ниво. Според банкерите намаленото доверие в кроната е резултат от бюджетния дисбаланс и прогнозите, че планираният растеж от 3 на сто няма да бъде изпълнен. Международният валутен фонд предупреди, че бюджетният дефицит може да надхвърли 700 милиона долара, защото планираният растеж е нереалистичен.
Като допълнително бреме за бюджета бяха посочени нарастващата безработица (над 17 на сто) и плащанията в социалноосигурителната сфера. Експертите на фонда подчертават, че ако бюджетният дефицит не бъде намален, търговският дефицит ще остане висок, валутните резервите на страната ще започнат да намаляват и кроната ще продължи да пада. С пълното съзнание, че дава допълнителни козове в ръцете на Мечиар преди втория тур на изборите, но притиснато от икономическите проблеми, правителството бе принудено да обяви непопулярни мерки. Финансовият министър Бригита Шмогнерова съобщи, че разходите на кабинета ще бъдат намалени с 4 на сто, социалните плащания ще бъдат орязани, а до края на годината над 20 хиляди души от държавната администрация ще бъдат съкратени. "Изключително важно е да знаем ще има ли допълнителни рестрикции и къде", заяви Владимир Масар, управител на централната банка. Засега обаче управляващите не желаят да заявят конкретно кои области от публичните плащания ще бъдат съкратени. Нормална реакция преди втория кръг на президентските избори на 29 май.
Доларът поскъпна спрямо йената и еврото
През изминалата седмица щатската валута отново затвърди позициите си спрямо еврото и японската йена. Още в понеделник доларът поскъпна до рекордно високото за последните два месеца ниво от 123.37 йени, след като новият министър на финансите на САЩ Лорънс Самърс заяви, че силният долар е приоритет за САЩ и няма да бъде използван като средство за регулация на търговския обмен. С това бе разсеяно едно от сериозните опасения на инвеститорите, тъй като целенасочената регулация в много случаи бе използвана за повишаване на износа на САЩ за страните от Югоизточна Азия и Западна Европа. "Засега предпочитаното ниво от японците е 120-125 йени за долар. В същото време Европейската централна банка не може да си позволи да допусне паритет евро/долар и очакваме защита за еврото на нива 1.04/1.0550", коментира Греъм Кокс от лондонската Мелънбанк.
В средата на седмицата инвеститорите масирано удължаваха позициите си в долари за сметка на еврото и йената, след като Федералният резерв на САЩ взе решение за затягане на лихвената политика на страната. Според водещите икономисти това обикновено е стъпка, която предшества вдигане на лихвите, и по този начин се сигнализира за бъдещо повишаване на лихвения диференциал между инвестицията в долари и в останалите основни валути. В резултат на това йената падна до 123.71 за долар, а еврото се търгуваше на 1.0620 долара. Решението на Федералния резерв имаше отрицателно влияние върху вложенията в американски корпоративни книжа, тъй като по-високи лихви означават намаляване на промишлената активност. Това доведе и до понижаване на индекса Dow Jones с над 100 пункта при затварянето на пазара в сряда. Доларът отбеляза поскъпване и към британската лира и достигна 1.6165 за лира, след като на разгорещено заседание на борда на Bank of England с пет срещу четири гласа бе решено лихвите в страната да останат без промяна на 5.25 на сто годишно поне до края на май. В същото време японските финансисти не реагираха на очакванията за повишаване на лихвения диференциал и това стимулира агресивни продажби на йени, които подкрепиха щатската валута до рекордно високите за последните седем месеца 124.55 йени. Нивото от 124 йени бе преминато за първи път от октомври 1998 г., когато под влияние на световната икономическа криза японската валута се срина с около 20 на сто в рамките само на три работни дни. Еврото избегна съдбата на йената, тъй като инвеститорите бяха до известна степен окуражени от постигането на частична политическа стабилизация в Русия след избирането на Сергей Степашин за министър-председател и заради признаците, че Белград може да смекчи позицията си по мирния план за Косово и с това да се намали финансовата тежест за европейските икономики.
Като цяло обаче инвеститорите очакват трайно поскъпване на долара в краткосрочен план заради финансовата стабилност на САЩ, която е в контраст с рецесията в Югоизточна Азия. Според японската агенция за икономическо планиране преминаването на границата от 124 йени за долар е станало по-рязко от очакваното, но въпреки техническата корекция на курса се очаква доларът да остане на това ниво и вероятно да поскъпне до 125 йени.
Поскъпването на долара на външния пазар се отрази на валутната търговия в България през кроса долар/евро, в резултат на което щатската валута поскъпна до 1835/1837 в края на седмицата от 1816/1818 в началото на периода.
Спрямо еврото левът се търгуваше в границите на 1953-1954. Търговията бе насочена главно за регулация на валутни позиции на банките, след като левовата ликвидност на системата бе повишена с падежи на ДЦК в размер на 25 милиарда лева през седмицата.
Българските брейди-книжа отново поевтиняха
Цените на българските брейди-книжа през изминалата седмица отново се понижиха, след като Федералният резерв на САЩ във вторник взе решение за затягане на лихвената политика, което според експерти почти сигурно ще доведе до повишаване на лихвите в САЩ. Поради големия номинал на брейди-облигациите на южноамериканските страни негативното настроение на инвеститорите се пренесе върху дълговите книжа на всички страни в преход и с това понижи цената и на българските брейди-книжа.
Очаква се окончателното решение на Федералния резерв за лихвите да бъде взето в края на юни. Дотогава експертите предвиждат предпазлива търговия. Засега интересът на инвеститорите е насочен главно към дълговите инструменти на Южна Корея и Мексико. При първата страна вече се забелязва стабилизация на финансовата система, която в краткосрочен план се очаква да стимулира икономическия растеж. При Мексико инвеститорите разчитат най-вече на покачващите се цени на петрола, които в последните два месеца значително подобриха търговския баланс на страната.
Промяна в инвестиционния климат спрямо източноевропейските страни може да се очаква единствено при достигане на споразумение за мирно разрешение на конфликта в Югославия, което ще стимулира връщането на големите международни инвеститори на капиталовите пазари в Източна Европа.
Късно в четвъртък българските обезпечени облигации с отстъпка DISC достигнаха 67.250/750 цента, облигациите, заменили просрочените лихви IAB, се търсеха на 65.500, а котировкиге купува на облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 60.625/850.
Накратко
"Веднага щом Багдад започне да си сътрудничи с оръжейните инспектори на ООН, Великобритания и Холандия ще лобират за вдигане на забраната чужди петролни компании да инвестират в Ирак. " Това се съобщава в съвместно официално писмо на британските и холандските власти до президента на Ирак Саддам Хюсеин от 18 май. В писмото обаче не се съобщава, че британско-холандската инициатива може да доведе до благоприятен за Багдад резултат чак 120 дни след началото на проверките на екипите от оръжейни инспектори на ООН в Ирак. Въпреки това писмото от изминалата седмица е доказателство за коренна промяна в позицията на Великобритания към Ирак. След Вашингтон в Лондон винаги са били най-твърди в линията си към Багдад.
В проекторезолюция на ООН се казва, че генералният секретар Кофи Анан трябва да формира екип от експерти, който да изготви проект как Ирак да увеличи капацитета си за производство на суров петрол. Целта на резолюцията е да узакони по-високи задгранични продажби на иракски петрол, добит в Ирак, с приходите, от които да бъдат закупени храни и медикаменти за бедстващото население. Понастоящем на Ирак е разрешено да изнася суров петрол на стойност 5.256 млрд. долара на всеки шест месеца - капацитет, който остарелите производствени мощности и преносна система на Ирак не могат да оползотворят.
За втори пореден месец (юни) анализаторите прогнозират рекордни покупки на петрол, добит в Западна Африка, от азиатски търговци. Закупуваните ежедневно количества суров петрол през юни от доставчици за Азия се очаква да варират в интервала 900 хил. - 1 млн. барела. В първите няколко месеца на годината максималното количество западноафрикански петрол, предназначен за рафинериите в Азия, закупено в рамките на един ден, е било 700 хил. барела.
Причината азиатските търговци да купуват западноафрикански петрол е намаленото производство в Близкия изток съгласно договореното в края на март от страните - членки на ОПЕК, намаление на производствените тавани. Петролът, добиван в Западна Африка, е с по-ниско съдържание на сяра от близкоизточния, но с по-високо ниво на вискозитет.
В очакване на нехарактерно за сезона застудяване в Бразилия и закриване на къси (продажба с опция за обратно изкупуване) позиции от инвестиционни фондове цените на фючърсните контракти на кафе скочиха рязко в края на миналата седмицата. Само на 19 и 20 май кафето поскъпна с 13%, което е най-високият скок от пет месеца насам.
Държавен вестник
Кабинетът прие проекта за кадастър и имотен регистър
Между 10 и 15 години ще са необходими за създаването на кадастър на Република България, заяви министърът на правосъдието Васил Гоцев, след като кабинетът прие проектозакон за кадастъра и имотния регистър. За регистър се говори от 1992 г. насам, а вариантите на законовия акт, разработвани през всичките тези години, са повече от десет. Вариантът, който прие правителството, е разработен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция. Първоначално в двете министерства са разработвани проекти за отделни закони - закон за кадастъра в МРРБ и закон за поземлен регистър в правосъдното ведомство, впоследствие двата проекта са обединени в Закон за кадастъра и имотния регистър.
В България и в момента действа Закон за единния кадастър, който е приет при действието на отменената през 1991 г. Конституция на НРБ и се основава на принципите й по отношение на собствеността върху недвижимите имоти. С промените през последните години беше възстановена собствеността както върху земеделските земи, така и върху жилища, фабрики и т.н. и това коренно промени ситуацията в страната. Създаването на кадастър ще улесни нуждите на пазара на недвижими имоти, кредитирането, данъчното облагане и ще защити правата на собствениците.
Да се създаде и поддържа информация за местонахождението, границите и площта на всички недвижими имоти в страната, като се обхване и информация за собствениците им, е основната цел на кадастъра. В закона е предвидено кадастърът да обхваща територията на цялата страна, без информацията да се дели по отделни ведомствени фондове. Той ще бъде единствен официален източник на информация за имотите. Обхватът на данните в него е правото на собственост върху недвижимите имоти, както и данни за други вещни права върху тях, данни за държавните граници и др. Кадастърът да се създаде, поддържа и съхранява от Агенция по кадастъра към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а контролът върху дейностите във връзка с изготвянето на кадастъра се делегира на министъра на МРРБ. Самата агенция ще бъде създадена на базата на сега съществуващото Главно управление "Кадастър и геодезия", което има изградени структури в цялата страна.
Проектът предвижда и създаването на нов регистър за съдебните промени върху имотите. Регистърът ще се състои от партидите на отделните недвижими имоти, всеки от които ще получи свой собствен идентщификационен номер. В него ще се записва цялата налична информация за имота и всяка трансформация като ипотеки, прехвърляния на собствеността, завещания, възбрани. Имотният регистър ще се води от службите по вписвания към районните съдилища. При подаването на молба за вписване (а такава може да се подаде от собственика, нотариус или служебно лице в законно предвидените случаи) върху нея ще се отбелязва година, месец, ден, час и минута на постъпването й. Всяка молба ще получава входящ номер, а в партидата на имота се отбелязва, че такава молба е постъпила. По този начин ще се запази редът на вписване. Имотният регистър ще се изготвя успоредно с кадастъра.
Създаването на кадастър и имотен регистър може да бъде още един добър тласък след започването на работа на частните нотариуси в страната. Посредниците на пазара с имоти ще бъдат основните ползватели на информацията от кадастъра. Ще отпаднат мъките да се издирват и събират по различни институции данните за имота, който проверяваме, това ще бъде заменено от кадастъра, коментира Жанет Декова от агенция "Тектоника". А докато се изготви кадастърът, ще продължаваме да работим по сегашния начин. Позитивното в проектозакона е структурирането на информацията. Тя ще се съхранява по имоти, а не както беше досега по собственици.
Какво трябва да направят счетоводителите при деноминацията
Остават по-малко от шест седмици, в които счетоводителите трябва да се подготвят за предстоящата деноминация на българския лев. Както е известно, премахването на трите нули ще се извърши на 5 юли.
Преминаването към новите стойности на лева изисква извършването на чисто технически действия от страна на счетоводителите на предприятията, коментират от управление "Национално счетоводство" към Министерството на финансите. Нови счетоводни правила ще трябва да приложат както фирми с едностранно, така и с двустранно счетоводство. Правилата ще важат за всички стопански субекти, независимо от формата на организация (ЕТ, АД, ООД, СД и др.) и собствеността (държавни, общински, частни и смесени). Единствено банките прилагат специфични правила, които се изготвят от БНБ.
За да има унифицирани правила за пригаждане на счетоводството към новите стойности на лева, финансовият министър издаде указания от десет точки какво трябва да направят предприятията по повод на паричната реформа. Указанието е издадено към средата на април. Тъй като вероятно то няма да бъде обнародвано в Държавен вестник, го публикуваме изцяло. От "Национално счетоводство" уточниха, че засега не се очакват други указания за счетоводителите. Не се предвиждат специфични правила за различните по организация фирми (ЕТ, АД, ООД, СД и др.). Не е необходимо за задълженията на доставчиците да има потвърдително писмо дали доставчикът дължи тези пари, както се изискваше при ревалоризацията на активите. Предприятията трябва да изготвят счетоводен баланс към края на 1999 г., в който стойностите да са в деноминирани левове.
Трудност пред счетоводителите създава избраната дата за деноминацията - 5 юли. На практика предприятието ще има нормален баланс и отчет до края на юни, но ще трябва да осчетоводява дейността си по старите правила до последния работен ден преди 5 юли. Експерти предполагат, че датата на паричната реформа е избрана да бъде понеделник, за да могат банките през почивните дни да се подготвят за дейност при новите пари.
Календар на деловите прояви за 1 -16 юни
Срокове
Депо-лихвите леко се повишиха
Лихвите по необезпечените междубанкови депозити през изминалата седмица леко се повишиха, след като банките попълваха левовата си наличност след преводите на данъчни вноски на крайните клиенти в средата на месеца. Този месец вноските бяха по-големи като обем, тъй като освен текущите авансови месечни вноски клиентите изчистваха и данъци за цялата минала година.
Овърнайт депозити се разменяха на 2.7-2.8 на сто годишно в понеделник, а лихвите по депозити със срок до една седмица бяха 3.1-3.3 процента. Депозити със срок до един месец се търгуваха на 3.8, а със срок до три месеца на 4.0 на сто.
В средата на седмицата цената на левовия ресурс падна до 2.3-2.5 на сто за овърнайт депозити и 2.7-2.9 за седмични депозити, след като банките получиха общо 25 милиарда лева падежи от сконтови ДЦК. Приходите от падежите надвишаваха сетълмента на редовните аукциони на Министерството на финансите.
Общият номинал на тримесечните и едногодишните книжа, продадени от министерството в понеделник, бе 15 милиарда лева.
Средната годишна доходност на тримесечните книжа с номинал пет милиарда лева, на основата на която се определя и основният лихвен процент, падна с 0.04 пункта до 4.46 на сто годишно.
В същото време министерството съобщи, че временно прекратява емитирането на петгодишни лихвени облигации поради слабия интерес на банките и предлаганите ниски цени. На последния аукцион на 14 май банките дадоха поръчки само за 500 милиона лева при предложен номинал един милиард лева. Облигациите бяха с фиксирана годишна лихва от девет на сто, а среднопретеглената цена, предложена от банките, бе 71.80 на сто.
Редовните аукциони за текущата седмица ще бъдат изместени във вторник заради почивния ден в понеделник. Министерството предлага ДЦК с общ номинал 25 милиарда лева. От тях пет милиарда са тримесечни сконтови, а 20 милиарда лева двегодишни лихвени облигации с фиксирана годишна лихва от осем на сто и шестмесечни лихвени плащания.
Семейство инженери облича бебета
На 13 декември всички в софийската фирма "Яки" получават 13-а заплата, не работят и задължително отиват в ресторант. Така вече седем години отбелязват датата, поставила началото на семейния бизнес.
На този ден през 1991 г. излиза съдебното решение за регистрацията на "Яки". Собствениците Янка и Васил Лазарови са инженери. Васил Лазаров завършил технология на шевното производство, съпругата му е електроинженер. Имали добра работа, но един ден се оказали на улицата като много други специалисти, отнесени от вълната на съкращенията след 1989 г. С домашната машина и семейния оверлог започнали да шият спално бельо за бебета - чаршафи, калъфки, пелени. Дъщеря им по това време е студентка, но участва във всички инициативи на семейството. Държавните магазини са почти единствената възможност да срещнат купувачи.
През 1992 г. теглят първия си кредит от 20 000 лв. Влагат парите в материали. Измислят модели. Работят по 12-13 часа на ден. Няма събота, няма неделя. "По това време кредитите бяха нещо обичайно за фирмите, които имаха нужда от първоначален капитал", спомня си Васил Лазаров. До 1995 г. безпроблемно ползват няколко банкови инжекции. Заемите дават тласък на амбициите - производството расте, кръгът от клиенти се разширява. Конкуренция в бранша почти няма. Държавните фирми се гърчат. Тези, които все още работят, не са заплаха, защото продават на по-високи цени. Семейството разчита на собствения си труд и увеличава предпазливо персонала.
С времето "нещата от живота" придобиват друг вид. През 1995 г. фирмата открива своя първи щанд на пролетния панаир в Пловдив. Десетки частни търговци поемат инициативата в свои ръце. Клиентите започват да идват на крака. Фирмената марка става популярна не само в София. "Годишно 10-15% от нашите контрагенти се преструктурират или фалират, но на тяхно място идват нови. Така поддържаме относително постоянен брой от доставчици. Чрез тях правим своите минимаркетингови проучвания", казва Янка Лазарова. Участието в Пловдив става традиционна задължителна проява в деловия календар на "Яки".
Инвестират всяка стотинка. Купуват машини на лизинг. Избират ги внимателно - една по една, но винаги най-доброто. Днес признават, че не са мислили да произвеждат точно бебешко бельо. Но идеята се оказва печеливша. В ония години държавата все още дотира изделията за деца. Не плащали данък оборот. След това налогът бил само 10%. Помага им и склонността на българина да жертва всичко заради детето си. Накратко - семейството намира подходящата пазарна ниша в подходящото време. Започват с едно помещение под наем, после наемат второ... Днес държат десет. Стартират с три-четири вида изделия, сега произвеждат над сто. Осигуряват работа на 25 души.
Междувременно държавата се разделя със закрилническото си отношение към производителите на детски дрехи. Стартира 18-процентната всеобща ставка по ДДС, която после расте до 22%. На 10 май 1996 г. (по това време сем. Лазарови е на изложението в Пловдив) лихвата скача на 108%, за да достигне до 300%. Спасява ги това, че
С времето конкуренцията се увеличава. "Голяма част от колегите обаче са на равнището, на което ние бяхме през 1992 г.", твърди семейството. Производството в "Яки" е модерно. Подготовката на моделите е изцяло компютризирана. Мозъкът на фирмата е бащата. Фантазията и финесът, или дизайнът, са дело на майката. Дъщерята Росица води счетоводството, а компютрите и софтуерът са поверени на 17-годишния им син Ивайло. "Семейният бизнес позволява да се съчетаят безкористните възможности на всеки член на фамилията в различни области", коментира Васил Лазаров. Казва, че не завижда на тези, които сега тръгват по пътя на частниците. Най-тежка е липсата на финанси. "Потребностите на пазара са големи, а нашите възможности - ограничени. Трябва да се върви напред. А за това са необходими пари", казва инж. Лазаров и не скрива, че в трудни моменти разчитали главно на финансовата подкрепа на приятели и роднини. Тази година за първи път след 1995 г. теглили кредит. Доскоро банковите инспектори ги отрязвали на втората дума.
Благославят финансовата стабилизация. Смятат обаче, че тя е необходимо, но недостатъчно условие за успешен бизнес. "Могат да се заимстват много добри идеи от съседни страни, смята Васил Лазаров. В Турция например стимулират експорта. Изнасяш стоки за определена сума и можеш да внесеш безмитно суровини и материали на същата стойност."
"Яки" не предлага изделия в чужбина. Експортът изисква да се вложат предварително много оборотни средства, които липсват. По собствена технология разработили свой плат. Той се произвежда "на честна дума" в наш завод и се използва само за изделията на фирмата. Американци харесали плата. От завода коректно ги препратили към създателите. Семейството отказало офертата за продажба. Защото държи фирмените изделия да бъдат уникални.
Предлагат бебешките артикули и чрез колетни пратки. Услугата спестява пътуването на много от търговците до София. Клиентите дават поръчки по телефона или по факса. Разплащат се по банков път, защото си имат доверие.
Мечтаят за собствена сграда. "Терени има, търсене няма, а цените растат. Пустеещи земи има около всеки град. Нищо не пречи те да се предоставят на предприемачи на човешки цени. В някои съседни страни дават безплатни общински терени или отпускат 20-годишни безлихвени заеми за строителство срещу гаранция на браншовия съюз на производителите", коментира Янка Лазарова.
Когато продажбите намалеят, "Яки" извършва външни услуги - бродиране, компютърно проектиране.
Бебета на известни люде се гиздят в изделия на "Яки". Често чужденци купуват наведнъж всичките им мостри. Несигурността обаче облича всеки ден от биографията на родните предприемачи. Раждаемостта е спаднала почти наполовина в сравнение с 1989 г., отчита статистиката. Джобът на купувачите отънява все повече. Пазарите в Илиянци и Димитровград прибавят поредния гвоздей в кръста на нашите производители. В "Яки" са оптимисти - разчитат на това, че българинът не обича да се минава. Като се напати от лошо качество, при следваща покупка започва да се оглежда по-добре.
Доскоро повреда в апарата за бродиране предизвиквала сигурна паника, докато пристигнат резервните части от чужбина. Сега вече имат достатъчно на склад. Само преди дни вирус унищожил компютъра-майка на фирмата.
