- Всяка война и конкретно войната, която Милошевич започна, винаги води до раждане на престъпни организации, които се облагодетелстват от нея. Това засяга целия регион. Всъщност сръбското правителство е в много близки връзки със сръбската мафия, както знаем. По същия начин политическите системи на Албания и Македония бяха подкопавани от престъпността, но и от международните престъпни организации, като руската мафия например, които действат в региона. За да се избегне криминализацията, е нужен регионален подход, като не всяка страна поотделно да се справя с проблема, а да има международна инициатива, каквато все още няма. Много важно е още да се откъснат престъпниците от политиците. Не трябва да се позволява на престъпниците да имат достъп до властта, както беше в Русия, защото това силно подкопава демокрацията.
- Не може за всичко да се обвинява войната в Косово. Има много други проблеми във всяка една от съседните на конфликта страни. Все още смятам, че България е на половината път от изграждането на истинска пазарна икономика. За Чехия, Полша, Унгария може да се каже, че са я постигнали. Но България все още има да извърви сериозен път. Същото важи и за Румъния. Важното е да имате пълноценно виждане и политика. Да вземем за пример Унгария и Полша: въпреки множеството промени в правителството частта за реформите беше напълно ясна - искаме плуралистично, демократично, капиталистическо общество. Няма трети път между зависимата и пазарната икономика. Всякакви опити за трети път ще се провалят. Тази война дава възможност не само на правителството, но и на обществото да се приобщи към пазарната икономика.
- Не е нито илюзия, нито решаване на проблемите, а обективна необходимост, но много трябва да се направи, докато бъде постигната. Да изградите такъв вид общество и икономика, които не само ще бъдат приветствани в ЕС, но и ще бъдат продуктивни там. Българската икономика трябва да се превърне в пазарна. Всички изисквания за членство в НАТО трябва да бъдат спазени. И тогава членството в двете организации ще стане реалност. Погрешно е да се мисли, че ако утре България стане член на НАТО, проблемите й ще бъдат решени веднага. Опитвам се да обясня, че постигането на членство и в двете организации е процес, който трябва да бъде преминат.
БНБ ще отпечата новите пари със средства от икономии
Централната банка ще произведе банкнотите и монетите за деноминацията със средствата, които е спестила за производство на парични знаци през 1998 г., бе съобщено на пресконференция на БНБ. За тази дейност БНБ първоначално е била заделила 23 млрд. лева, но впоследствие реално изхарчените пари са били 6.238 млрд. лева, става ясно от отчета за изпълнението на бюджета й за 1998 г. Икономията е направена, тъй като след решението за деноминацията нови пари не са печатани. С икономисаните средства на стойност 16.77 млрд. лева БНБ сега ще отпечата и отсече новите пари, обясни шефът на БНБ Светослав Гаврийски.
БНБ отчита печалба от 123.6 млрд. лева за 1998 г., като ще внесе в бюджета 91.5 млрд. лева.
На 14 юни БНБ планира да представи официално всички нови пари. двеста и петдесет млн. броя ще са "Деноминираните" банкноти, които ще се отпечатат. Принципно изработката им става в печатницата на БНБ - банкнотите, и в Монетния двор - монетите, като само някои елементи от тях са правени в чужбина, съобщиха от БНБ. Изработката на една банкнота струва около 4-5 пфенига (40-50 лева), а на монета - наполовина, обясни г-н Гаврийски.
Насилието в американските училища продължава
Петнадесетгодишно момиче в критично състояние и 5 ранени ученици е равносметката от поредната стрелба в училището Heritage в град Кониърс, щата Джорджия. Почти веднага след стрелбата е задържан извършителят - 15-годишен ученик в същото училище. Нападателят е открил огън по съучениците си, които закусвали в кафетерия близо до училището. Според един от свидетелите, след като стрелял по събралите се в кафенето, той направил опит да се самоубие, но в последния момент се отказал. След това нападателят се предал доброволно на училищните власти.
Президентът Клинтън призова Конгреса да ускори приемането на законите за строги мерки и пълен контрол върху оръжията. Часове след стрелбата Сенатът прокара проект за затягане на ограниченията при покупките на оръжие. Той предвижда продавачите на оръжие да извършват проверки на клиентите си преди всяка продажба.
"Поредният трагичен инцидент показва колко важно е всички американци да се обединим, за да защитим децата си от насилието", заяви президентът Клинтън. Според него борбата с насилието в училищата трябва да прерасне в национална кампания. Вицепрезидентът Ал Гор заяви, че за да се избегнат подобни трагедии, трябва да бъдат преодолени причините за младежката агресивност. Според него контролът върху разпространението на оръжията е първата стъпка в тази посока.
Ще се появи ли бежанско торпедо в Македония
"Сега е най-важно да устои македонското правителство, ми каза американският президент Бил Клинтън в един разговор преди две седмици във Франкфурт по време на посещението си при американските войски в Германия. Ние ще направим всичко това да не се случи."
Всъщност политическото бъдеще на македонското правителство, изглежда, е по-застрашено от самото него, отколкото от натиск отвън, макар и с интензивността на една косовска криза. Македонският премиер Любчо Георгиевски преди няколко дни, по-малко от шест месеца след идването на власт на новото правителство, направи първата му реконструкция. Сменени са четирима министри: един поради заболяване, но и няколко поради неспособност и лоша работа. При това на повърхността излязоха няколко важни индикации за начина, по който работят кабинетът и самият премиер.
Първо, става ясно, че Георгиевски не е в състояние да влияе върху министерския състав на правителството при своите коалиционни партньори. Макар че в правителството седят няколко неспособни министри от партиите на Васил Тупурковски и Арбен Джафери, той не може да ги смени, оправдавайки се, че е по-важен "коалиционният мир", отколкото доброто функциониране на кабинета.
Второ, Георгиевски и в своята партия ВМРО-ДПМНЕ има неукротени министерски амбиции, което му налага да води непостоянна кадрова политика с конюнктурни белези, а това се отразява върху работата на правителството. Георгиевски е принуден да се съобразява с влиянието на няколко силни фракции в своята партия (двете най-силни са на Доста Димовска, кадровик на ВМРО-ДПМНЕ и вицепремиер, и на Борис Стоименов, също вицепремиер и министър на финансите с голямо бизнесвлияние и нескрити президентски амбиции). Трето, покрай многобройните заинтересувани за собственото им политическо напредване във ВМРО-ДПМНЕ Георгиевски има очевиден дефицит на качествени кадри в своята партия. Държавата е голяма система, изискваща много качествени хора за стотиците малки и големи ръководни функции в администрацията. Разбирайки своя кадрови проблем, с тази реконструкция Георгиевски реши да внесе "свежа кадрова кръв" в държавната администрация, като включи Либералнодемократическата партия на кмета на Скопие Ристо Пенов във властта. За начало на ЛДП е отстъпено едно министерско място, макар че един от нейните водачи, Петър Гошев, заяви, че партията му разполага с десетки квалифицирани и опитни хора, които могат веднага да се включат във властта.
Така, ако към тази кадрова бъркотия се прибави и фактът, че самото правителство, съставено от три коалиционни партньора, има различни виждания за някои ключови въпроси като кризата в Косово, икономическата и външната политика, президентските избори и др., може да се разберат корените на загрижеността, и в светлината на косовската криза, на президента Клинтън.
Все пак най-големият проблем на Македония остава кризата с бежанците. Официално сега тук се намират около 240 000 регистрирани бежанци от Косово. Ако се добавят поне още 20 000-30 000 нерегистрирани, които са извън бежанските лагери, и кой знае колко сърби, потърсили убежище от бомбардировките на НАТО, чийто брой никой не регистрира, лавината опасно приближава числото 300 000, или 15% от населението на Македония.
Засега по въздушния мост за трети страни са прехвърлени 60 000 бежанци, но темпото на тяхното прехвърляне не може да настигне това на пристигащите в страната. От друга страна, и онези, които имат непосредствен интерес от запазването на стабилността на Македония не й помагат достатъчно. Така например отношението на съседните България и Гърция към решаването на кризата с бежанците е много симптоматично и е още едно доказателство за това как на Балканите се прави реална политика (букв. Real politik). Покрай големите приказки за загриженост за стабилността на Македония и за всички опасни последици от нейното дестабилизиране за региона нито България, нито Гърция си направиха труда да вземат поне няколко хиляди бежанци, за да облекчат натиска върху своя съсед. Гърция (членка на НАТО и Европейския съюз) в началото се съгласи да приеме 5000 бежанци. Но след започването на дебата сред гръцката общественост, че това може да застраши демографския баланс в страната, южният ни съсед се отказа от тази хуманна идея. В България пък от самото начало беше отхвърлена възможността за приемане на бежанци и се насочиха усилията към друго - сравнително символична хуманитарна помощ. Неотдавна, по време на престоя ми в София, от висш представител на българското правителство чух, че българското правителство не искало да помага на Македония с "жестове на добра воля" (?!), а с други, по-ефикасни средства (?). В частен разговор обаче един от някогашните водещи български политици сподели, че тази политика е резултат по-скоро на неразбиране на момента, отколкото на зряла преценка.
Но и в Гърция, и в България, струва ми се, и то не само в официалната политика, но и в по-широката обществена дискусия, на бежанците се гледа изключително като на политически проблем - "демографска бомба", а много малко като на хуманитарен проблем и човешка трагедия на хора, изгубили всичко, включително най-близките си. Такова виждане за бежанците е налице и у голяма част от македонския народ въпреки историческия опит с големите преселения и етнически чистки в собствената му национална история. Това отношение към бежанците говори много и за нас, останалите балкански народи, а не само за Милошевич и неговата политика на етническо прочистване.
От друга страна, и Арбен Джафери, и Демократическата партия на албанците в Македония, която участва с петима министри в коалиционното правителство на Георгиевски, направиха няколко ключови погрешни преценки за развитието на косовските събития и последиците от бежанската криза. Месеци след избухването на кризата, Джафери и неговите съратници, както впрочем и останалите албански лидери на Балканите, даваха многобройни изявления и организираха големи демонстрации в Скопие и Тетово, твърдейки, че "всеки албанец ще застане с живота си да брани независимостта на Косово. Знаем какво се случи: за десетина дни със своите методи Милошевич успя толкова ефикасно да очисти Косово, че албанците не само не застанаха да го бранят със "своя живот", но се разбягаха от домовете си с голяма скорост.
След тази погрешна преценка за скоростта на етническото прочистване Джафери направи и погрешна преценка за времетраенето на кризата: мислеше, че ще свърши за седмица-две! (Всъщност мнозина много по-високопоставени от него в НАТО имаха същото мнение.) Затова той пръв се възпротиви на усилията на македонското правителство за строеж на бежански лагери и разполагане на бежанците в тях. Джафери се обяви за разполагане на бежанците в албанските семейства в страната. Но след като се видяха размерите на кризата, Джафери се съгласи със закъснение от две-три седмици да се приемат бежанците в лагери. Резултатът - неколкодневните трагични събития край Блаце и огромният натиск върху македонските албанци, в чиито домове се намират вече цели два месеца по десетина бежанци от Косово. Те не са регистрирани в международните хуманитарни организации, затова не могат нито да получават хуманитарна помощ в достатъчно количество, нито да получат необходимата здравна помощ, нито да бъдат включени в списъците за прехвърляне в други страни. Тяхното недоволство все повече расте.
Но дори и след тези събития Джафери все още няма реална преценка за събитията. Вместо сега да се застъпи пред западните правителства за приемане на възможно по-голям брой бежанци, той настоява те да останат "близо до своите домове в Косово". Джафери, изглежда, не схваща, че при ескалация на събитията той ще бъде първата политическа жертва в евентуалната радикализация на македонската политическа сцена. Паническото бягство, което под горещината на лятното македонско слънце може да тръгне към оградите на бежанските лагери, може да прегази и политическата кариера на Джафери в търсене на по-радикални албански лидери.
Изглежда, че македонските усилия за запазване на собствената стабилност са далече от завършване.
Нещо като шоу, нещо като партия
На 20 май движението "Гергьовден" направи първата си официална промоция - "на пасти и тортички". Идеологът на партията Любо Дилов-син се появи в компанията на Орлин Чочов (бизнесмен, познат от основаването на движението преди две години), Емил Димитров (ревизорът, който разтърси България) и Ангел Величков (издател на "Църковен вестник). Останалата част от учредителите на формацията ще бъдат представени, когато стане ясно с какво ще се занимават. Иначе "Гергьовден" няма да има местни структури, предимно по финансови причини. Няма да има говорител, а ще има "слушател", който ще се посочва на ротационен принцип и ще изслушва всички, които имат да му кажат нещо. Няма да има програма, алтернативна на управлението. Вместо това движението ще задава въпроси до дупка или както каза Дилов-син, "докато ни отговорят, а ако не ни отговарят, значи трябва да ги свалим". Няма да има и редовни пресконференции - медиите ще бъдат сезирани само когато има нова идея, която трябва да бъде представена.
Засега единствената конкретна стъпка на новото движение ще бъде създаването на общонационален комитет срещу корупцията, естествено ръководен от ревизора Емил Димитров.
Наблюдатели отбелязаха, че темата с корупцията е подходящо подбрана от гледна точка на финансовото досие на движението и на предаването "Хъшове". Досега поне беше ясно, че ако Любо Дилов може да прави шоу, Слави Трифонов може да го продаде (независимо дали на Мултигруп, "Овъргаз" или подобни структури). Изглежда, сега секретарят на "Гергьовден" Дилов-син е решил превантивно да се застрахова срещу атаки по отношение на потенциалните спонсори.
Още повече че най-задаваният въпрос около новата формация е кой дава парите. Това вълнува и потенциалните политически конкуренти, и неутралните наблюдатели, а със сигурност най-вече интересува орготдела на СДС. От самото движение твърдят, че досега са се финансирали сами. В бъдеще парите щели да бъдат събирани с "открити набирателни кампании" (каквото и да означава това). Факт е обаче, че се готвят да участват в местните избори, макар че за формата "още се мисли". А това е нещо, за което както и да го погледнеш, трябват пари. Според неофициални източници движението в момента е в "процес на финансово сондиране".
Независимо от това дали ще си намерят генерален спонсор, или ще събират оттук и оттам, в "Гергьовден" ще трябва да внимават с бизнесконтактите си. Другият реален проблем ще бъде контролирането на слуховете, които ще се раждат около новата политическа структура. Така например в публичното пространство вече се появи "информация" за "конфиденциална" среща между Любо Дилов, Антоан Николов и Евгений Бакърджиев. Не че в това има нещо лошо, но е напълно достатъчно за бързо спретване на интрига, която при всички случаи няма да е от полза на движението.
И накрая, независимо колко ще се дистанцират един от друг, и на Слави Трифонов, и на Любо Дилов трябва да им е ясно, че каквото прави "Хъшове", се пише на гърба на "Гергьовден" и обратно. Освен това на новите политици ще им трябва доста време да докажат, че наистина искат да правят политика, а не шоу.
Или както каза неангажиран наблюдател, "започва борбата кой да продава рекламното време на "Гергьовден".
Регистрацията като коалиционен рекет
Лидерът на СДС Иван Костов направи рязък завой в предизборната посока на управляващата партия - предложи коалицията ОДС да се регистрира в ЦИК за общо участие в местните избори. С това той обезсмисли всичките досегашни усилия на партийната си централа и на отговорника по вота Евгений Бакърджиев. Оповестеният преди две седмици от вицепремиера ред за номиниране на сините кандидат-кметове и общински съветници няма да се състои. На заседание миналия вторник националният съвет на СДС реши не да се брои предварителната нагласа на избирателите, а направо да се пишат общи листи с партньорите от ОДС, да се излъчват общи кандидат-екипи, които във вече договорен вид да минат на предварителен подбор.
Предложената от Костов регистрация на коалицията ще задължи структурите на всяка от партиите да се съобразят с договорките на върха. Ходът има ясна цел: да се парират далеч преди кампанията опитите на Народен съюз да играе самостоятелно на изборите или пък с неодобрени от СДС партньори. Земеделци и демократи отдавна дадоха да се разбере, че ще поделят със сините традиционното си влияние в малките населени места само срещу подобаваща квота в големите общини. Заедно с това периодично напомнят за топлата връзка с ДПС, която биха могли да реализират далеч по-успешно от СДС, и то точно на местни избори.
От централата на "Раковски" 134 обаче изпревариха Савов и Мозер с политическия рекет - обявиха идеята за регистрацията. Евентуален отказ би се изтълкувал като сериозно разногласие в управляващата коалиция, а в Народен съюз идеята за раздяла със СДС няма нито един поддръжник. Затова и коментарите бяха откровени, но не и агресивни. "Централната регистрация на ОДС косвено забранява да се коалираме по места, с когото решим", каза депутатът земеделец Моньо Христов.
Костов направи още една обходна маневра, която да пресече пътищата на Народен съюз към самостоятелни изяви на изборите. СДС пак се съгласи на преговори за подписване на споразумение в ОДС, но никой от лидерите на синята партия не спомена, че ще парафира проекта на Савов и Мозер. Беше им напомнено, че в коалицията има и други партньори - факт, с който в Народен съюз не са съгласни. "ОДС сме ние и СДС - други няма", обяви Анастасия Мозер. Най-вероятно в окончателния вариант на новия политически договор ВМРО, ХАП, БЗНС на Пинчев, БСДП и новото ДПС ще останат "под линия", както досега. Периодът на изнервяне на Народен съюз с бавене на споразумението обаче винаги досега е вършил добра работа на сините. В крайна сметка те няма да оттеглят свои гласове на местните избори, но ще продължат да настояват за двустранен договор СДС - Народен съюз, защото и от двете групи все по-често повтарят, че се задават и парламентарни избори, за които ще е още по-важно да са заедно.
Още няма пазар за рудни отпадъци
Всяка година край все още функциониращите мини и кариери се изхвърлят огромни количества отпадъци, за които все още няма пазар. Липсва интерес от страна на частните предприемачи към милионите тонове земно-скални материали. Това стана ясно на провелия се миналата седмица в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) семинар по възстановяване на минни терени. "Знаете, че огромните табани, в които се е добивала някаква суровина и руда, замърсяват околната среда. Важното е, че те съдържат значителен процент полезни компоненти. Имаме какво да научим от напредналите страни. Имаме добри технологии за биологичната рекултивация, но първо трябва да минем през техническата", коментира министърът на екологията Евдокия Манева. Основна причина за липсата на пазар и недостатъчното използване на остатъците от добива и преработката на руди е слабата гъвкавост на държавните рудодобивни предприятия. Те не са в състояние, а и засега нямат интерес активно да търсят пласиране на остатъците от тяхната дейност. Те също така не правят нищо, за да съхраняват отпадъците по екологичносъобразни начини, както е записано в Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда и наредбите към него. Но дори и да имаха желание да изпълняват разпоредбите, декапитализираните държавни предприятия трудно ще заделят средства за високотехнологични депа. Друга причина за недостатъчния интерес към планините от отпадъци е липсата на технологии у частните предприемачи за тяхното очистване.
В случай че остатъчните материали не се оползотворят в срок от добиващото предприятие, за тях ще се обявява концесия. При ликвидация на рудодобивното предприятие се преминава към рекултивация на терените. "Основната причина за слабия ръст на рекултивираните терени е липсата на достатъчно финансови средства. Другата причина е чисто техническа и е свързана с недостига на хумус в почвения материал. В момента се търсят безхумусни технологии", коментира експерт от МОСВ. Една от целите на специалистите е темпът на рекултивация да се изравни с темпа на отчуждаване на земи около рудниците. "Това засега не е постижимо, но от друга страна, не можем да спрем въгледобива", каза експерт от МОСВ.
В момента възстановяването на екологичните щети от рудодобива и уранодобива се финансира както от извънбюджетни сметки на Министерството на финансите, така и по линия на международни програми. И все пак темпът на натрупване на отпадъци изпреварва повече от два пъти темпа на оползотворяването им. Скоростта на възстановяване на замърсената ни земя може да се увеличи, ако за целта се създадат благоприятни икономически механизми.
Софиянски подготвя столичен енергиен консорциум
Столичната община ще учреди в най-скоро време специализиран консорциум, който ще работи изцяло в областта на енергетиката, стана известно през изминалата седмица. Засега структурата носи условното име "Енергиен консорциум София" (ЕКС). Тя няма да се регистрира като юридическо лице, а ще бъде гражданско дружество за консултантско-инвестиционна дейност в столичната енергетика. Предвижда се в по-далечна перспектива консорциумът да се превърне в публична компания и да стане основата на бъдещ столичен енергиен топлофикационен холдинг.
Учредители на енергийния консорциум са "Топлофикация София", Lahmeyer Energy Solutions (Германия) и Newton Group (Чехия). Консорциумът ще се занимава с разработки, консултации, инвестиционни проекти и финансови модели за изграждането на столичната енергетика.
Смущаващото в този проект е, че на практика се създава един
Комитета по енергетика, коментират експерти от енергийния бранш. Според тях това ще бъде излишна структура - София е част от страната, от нейната енергийна система и свързаните с нея проблеми, технологични, структурни и нормативни решения. По-логичният подход би бил проучванията за нуждите на столичната община, техническите и технологичните решения за тяхното посрещане да се възложат на специализирана консултантска фирма - изборът не е малък. "В противен случай се създава една затворена в себе си енергийна система, която върши всичко - от проучването на потреблението и енергийния баланс до проектиране, строеж и дори лицензирането. Показателно е, че учредител е точно столичната топлофикация - именно там се наложи този модел на затворена самозадоволяваща се система. Другият вариант е тази структура да има само представителни функции", смятат някои експерти.
Според привържениците на идеята за консорциума не е работа на държавните структури да проучват, планират и решават проблемите на общината. В противен случай защо да се говори за местно самоуправление.
Досега "Топлофикация София" е единствената общинска компания в енергийното стопанство на града. Тя отоплява над 350 000 жилища чрез 4 големи и 10 малки отоплителни централи, като в същото време произвежда и значително количество електроенергия. Две от големите централи са с комбиниран режим, т.е. произвеждат и топлинна, и електрическа енергия. Повечето съоръжения обаче са морално и физически остарели и са с изчерпан ресурс - през миналия месец се навършиха
Проблемите на централното топлоснабдяване като че ли изкристализираха тази зима - високите сметки на парното станаха повод да се видят най-после и някои истини - за състоянието на съоръженията, за проблема с измервателните уреди, за ефекта от изключванията на радиатори и в крайна сметка за безсмислието на държавната опека, която се изчерпва основно с регулиране на цените (запазването им в границите на "социално приемливото") и наливането на субсидии, но на практика обрича топлофикационните фирми да бъдат винаги в групата на губещите. В същото време няма нито ясни прогнози за нуждите, нито избистрени виждания за енергийното развитие на града, т.е. как ще се отоплява той, къде има резерви за намаляване на разходите, а оттам и на сметките, възможна ли е диверсификация на източниците на отопление и как би могло да стане това и т.н.
Според председателя на директорския борд на столичната топлофикация Костадин Янев енергийният консорциум трябва да отговори именно на нуждата от комплексно планиране и развитие на столичния енергиен сектор.
Предвижда се да се планират и развиват всички сектори на локалната енергетика: рехабилитация на енергийните системи, включително когенерация (комбиниран цикъл на производство на топлинна енергия и електричество), конвенционална топлофикация, газификация на природен и втечнен газ, енергетични схеми за изгаряне на отпадъците, енергийна ефективност и защита на околната среда, а също така преструктуриране и приватизация на енергийния сектор в столицата. Най-вероятно към газифициране ще се пристъпи в крайградските райони, където централното парно е неефективно. Изгарянето на отпадъци за нуждите на енергийното производство ще има и друг ефект - очистване на софийските сметища, чийто капацитет според експертни прогнози ще бъде запълнен до две години. Започва и изграждането на седем малки ВЕЦ по река Искър.
Комитетът по енергетика: Намаляваме повишаването на цените за парното
През миналата седмица Комитетът по енергетика излъчи две новини - първата е, че от първи юли парното ще поскъпне само с 15%; втората - че хората с напълно изключени радиатори ще плащат по 15% или по 25% от стойността на отоплението. Първата означава, че пак се отиваме да излъжем МВФ - според споразумението с фонда поскъпването на парното трябваше да стане на няколко етапа - миналата есен цената беше увеличена с 30%, това лято би трябвало да нарасне с още 30% и през следващата година - с още 10%. За сметка на това второто решение е и логично, и разумно. Проблемът с изключените радиатори не е от днес и не за първи път се предлага собствениците им да плащат процент от сметките. Енергийното ведомство обаче, загърбвайки икономиката, отговори с отказ изцяло по социални и политически съображения. Така се стигна до декемврийските сметки, когато в единия вход на блока хората плащаха сметки по 57 хил. лв., а в съседния - два-три пъти повече, защото си имали топломер в абонатната станция и съседи с изключени радиатори. КЕ предпочете да ги остави в неведение защо се случи така и хората, разбира се, настръхнаха срещу топлофикационните фирми. Ресорният вицепремиер Евгений Бакърджиев използва случая за поредната атака срещу столичния кмет Стефан Софиянски. След което интригата постепенно затихна. До следващата зима.
По линия на Световната банка са монтирани топломери в една пета (2500) от абонатните станции. Топломерът показва количеството топлина, което реално е консумирано в сградата. Част от тази топлина отива в апартаментите с изключени радиатори по тръбите, които минават през тях и по принципа на обмена. Сега се подготвя доставката на още 12 400 топломера - след една година топломери ще има във всички абонатни станции, тоест може да се очаква, че проблемът със сметките ще ескалира. Не може да се очаква от топлофикационните фирми да уреждат отношенията в етажната собственост. Те просто нямат нито законови правомощия, нито екипи, нито подготовка за това. Работата на една производствена и търговска фирма е да продава продукцията си и да си събира парите - толкова, колкото показват уредите. Останалото е в компетенциите на държавата и на законодателя.
Това, че изключилите се консуматори ще плащат процент от стойността на сметката, е само частично решение на проблема. По-важните мерки са свързани с енергийната ефективност и топлоизолацията на жилищата. В Западна Европа за 1 куб.м отопляема площ се харчат 3 мегакалории, а в България - 12 мегакалории, тоест харчи се 4 пъти повече топлоенергия. По отношение на строителните норми западните стандарти предвиждат използване на половин ват на кв. м, у нас отиват над 3 вата. Изводът е прост - трябват нови норми за строителството. През 1990 г. в Източна Германия започна масова рехабилитация на жилищата с цел подобряване на изолацията им. След това този подход беше използван в Чехия и в Полша. Ние обаче продължаваме да топлим атмосферата. И да се оплакваме от високите сметки.
От януари т.г. в строителството бяха въведени нови норми за топлоизолация, но те касаят новите строежи. Проблемът обаче е какво ще се прави със старите сгради. Над 15 000 са съществуващите сгради, които отоплява само столичната топлофикация. Според нейните експерти изходът е във въвеждането на енергиен одит, което трябва да стане със закон. По-нататък процедурата е проста - определят се срокове за достигане на стандартите, ако тези срокове не се изпълнят - отоплението се прекъсва, независимо че консуматорът плаща сметките си. За да се извърши рехабилитацията, трябват пари - в трите източноевропейски страни вече бяха приложени различни схеми за финансиране и стимулиране, включително отпускане на безлихвени кредити, данъчни облекчения и т.н. Необходима е обаче ясна правителствена политика, това ще направи възможно и договарянето с международни фондове, които проявяват интерес към инвестиране в енергоспестяването. Страничният ефект също не е без значение - това по същество е инфраструктурен проект и реализирането му ще открие доста работни места - става въпрос все пак за десетки хиляди жилища.
Така поне изглеждат нещата на теория. Практическата реализация на идеите за плащане при изключени радиатори и за рехабилитация на старите сгради обаче би била далеч по-трудна и със сигурност много оспорвана.
Накратко
Германската компания AD Tranz, смесено дружество между концерните ABB и Daimler-Benz Transportation, спечели търга за електрификация на железопътната линия Дупница - Кулата. Това е най-големият инфраструктурен проект по текущата програма ФАР за трансгранично сътрудничество, за който има подписано финансово споразумение. Стойността на проекта ще е 33 млн. евро, като парите се осигуряват изцяло от Европейската общност. Договорът с германската компания е бил подписан след международен търг. Предвижда се изпълнението да продължи 24 месеца, като по време на строителството ще бъдат разкрити 870 работни места. Подизпълнител на обекта е Главболгарстрой. Жп линията Видин (Лом) - София - Кулата е част от трансевропейския коридор No4 (Берлин/Нюрнберг - Прага - Будапеща - Арад - Видин/Лом - София - Солун/Истанбул). Отсечката от Дупница до границата с Гърция обаче не е електрифицирана и не отговаря на европейските изисквания за превоз. Проектът за реконструкцията й включва подмяна на релсовия път и електрификация на близо 140 км от железопътното трасе и модернизация на 10-километровия участък от Генерал Тошево до Петрич. Освен това ще бъдат изградени две нови подстанции, които ще захранват с електричество линията. Предвижда се също рехабилитация и строеж на нови мостове, тунели, подпорни стени и други железопътни съоръжения.
Световната банка ще отпусне 50 млн. долара кредит за премахването на щетите от стари екозамърсявания в районите на големите промишлени предприятия. Заемът ще бъде изплащан за срок от 20 години с петгодишен гратисен период. Ако преговорите между правителството и банката протекат успешно, първият транш от 15 млн. долара ще бъде получен през септември, съобщи вицепремиерът Александър Божков. Предстои до края на годината да бъдат избрани три големи предприятия, които ще получат финансиране по проекта. Достъп до средства от заема ще имат и предприятия в ликвидация, при условие че се продава основното производство и дейността на новия собственик е свързана с решаването на наследени екологични проблеми.
Съдът потвърди фалита на "Океански риболов"
Пет години след обявяването на "Океански риболов" ЕООД в ликвидация фалитът на държавната фирма беше признат и от съда. На 3 май Бургаският окръжен съд е констатирал свръхзадлъжнялостта на дружеството, открил е производство по несъстоятелност и е назначил синдик. Седмица по-късно - на 11 май, съдът е потвърдил несъстоятелността и е заповядал да започне осребряване на имуществото. Дали обаче това ще позволи на кредиторите на "Океански риболов" най-после да си получат парите? Ако се съди по днешното състояние на фирмата, отговорът е по-скоро не.
Появиха се и други проблеми. През март миналата година в Гърция беше арестуван корабът "Албена". Той беше обвинен от местните власти, че е скъсал подводни кабели на гръцката електрическа компания. Срещу "Океански риболов" беше предявен иск за 2 млн. долара, което надвишаваше три пъти стойността на арестувания кораб. Това още повече изостри напрежението около фирмата. След бурни скандали и размяна на дипломатическа кореспонденция корабът беше освободен да се върне в Бургаския залив.
Първоначалните намерения на "Ърнст и Янг" предвиждаха продажбата на първите няколко кораба да приключи до 19 април т.г. Според ликвидатора първата молба за продажба на активи на "Океански риболов" е била отправена още през лятото на миналата година. Тогава обаче промишленото министерство отказало да разреши сделките. Това според Терънс Картър е забавило фактическата ликвидация на фирмата.
От промишленото министерство обясняват отказа с обективни пречки. Според хората на Александър Божков искането на "Ърнст и Янг" е било за продажба на шестте хладилни кораба, собственост на дружеството. Това е невъзможно, тъй като върху два от тях - "Златни пясъци" и "Китен", има наложен запор от Стопанска банка и съгласно българското законодателство с тях не могат да се извършват разпоредителни действия. Заповедта за продажба на останалите четири кораба - "Албена", "Слънчев бряг", "Лазурен бряг" и "Фрегата", е била издадена на 23 февруари. До реални сделки отново не се е стигнало поради възникнали нови проблеми. Според промишленото министерство ликвидаторът е отдал без разрешение единия от корабите, "Лазурен бряг", на тримесечен тайм-чартър по договор с испанската фирма "ЕГКА фишинг". На 9 март
Повод за ареста стана жалба на местната фирма "Глоуб фишинг". Фирмата претендира за нанесени щети заради развален товар (около 2000 тона риба) от друг кораб на "Океански риболов" - "Златни пясъци". Според източници от българското дружество рибата е била застрахована от "София инс". След като станало ясно, че парите от застраховката няма да бъдат платени на "Глоуб фишинг", нигерийците завели иск за сумата от около 250 000 долара. Така се стигнало до задържането на "Лазурен бряг". Според властите в Лагос корабът трябва да послужи за гаранция, че щетите ще бъдат възстановени.
Междувременно, докато се чакаше започването на делото, екипажът на задържания кораб прекрати работа в знак на протест заради неполучени задгранични пари. От борда на "Лазурен бряг" кап. Атанасов алармира, че техническото състояние на инсталациите е много лошо. "Липсва задбордна вода за охлаждане на работещите механизми, което може да повреди товара - замразена риба. Екипажът отказва да даде товара на чартьора ("ЕГКА фишинг") като гаранция за неизплатените заплати в размер на 105 000 долара", пише в телеграма до промишленото министерство от 1 май т.г. В нея се заявява твърдото решение на екипажа да продаде част от рибата и корабното имущество. С парите моряците смятат да си възстановят неполучените задгранични възнаграждения и да си платят билетите за връщане в България. "При условие, че "ЕГКА фишинг" (Лас Палмас) плати задграничните пари на екипажа в Порт Лагос, екипажът се задължава да изпълнява само и единствено нарежданията на фирмата до уреждане на финансовия спор", завършва кап. Атанасов.
Освен разходите по освобождаването ще трябва да плати и неустойки на "ЕГКА фишинг" заради неизпълнението на чартърния договор. Според испанската фирма стойността на товара е 1.5 млн. долара. Ако рибата на борда се развали, щетите също ще трябва да бъдат поети от "Океански риболов", обясняват юристите на промишленото министерство.
Според вицепремиера и промишлен министър Александър Божков това е причината да бъде поискана замяната на процедурата по ликвидация на "Океански риболов" с несъстоятелност. Задълженията на фирмата вече надхвърлят 10 млрд. лева. От декември 1993 г. не са правени погашения по заема, отпуснат от Стопанска банка. Дължимата към днешна дата сума заедно с лихвите е приблизително 3.8 млрд. лева. Отдавна не се обслужват и данъчните задължения към хазната в размер на близо 1.9 млрд. лева. Най-голяма е обаче сумата, която "Океански риболов" дължи на близо 4000 моряци. Според източници от предприятието неизплатените задгранични се равняват на около 3.8 млн. долара. Много от моряците отдавна са завели искове в съда и вече са снабдени с изпълнителни листове.
Срещу всичко това "Океански риболов" разполага с активи за близо 9 млрд. лева. Или поне така е според баланса на дружеството за 1998 г. Каква е обаче пазарната стойност на притежаваното имущество - ще стане ясно, когато активите бъдат предложени за продажба. Освен шестте хладилни кораба фирмата притежава хладилни складове на бургаското пристанище, част от хотел и ресторант в Несебър. В капитала на дружеството се води и 125-метрова кейова стена.
"Проблемът е, че за повечето от тези имоти няма валидни документи. Не са вадени актове за собственост, липсват и скици за отделните имоти", обясниха от промишленото министерство. Хладилните помещения например са били внесени навремето като апортна вноска в капитала на смесеното дружество "Булджак". Във фирмата обаче липсват документи как са били осъществявани тези вноски. Подобен е случаят и с хотел "Атлантик", който е съсобственост между "Океански риболов" и фирмата "Славянка".
Отсега се знае, че най-голям интерес ще предизвика кейовата стена, тъй като е подходяща за изграждане на пристанищен терминал. Там обаче има друг проблем. Досега няма случай подобно съоръжение да е било обявявано за продажба. "В баланса на предприятието кейовата стена е била заведена като съоръжение, а не като недвижим обект. Предстои тепърва да се изяснява дали тя подлежи на включване в масата на несъстоятелността, или ще бъде обявена за обект - изключителна държавна собственост. В този случай тя не може да бъде продадена, а ще подлежи на концесиониране", заяви Стилиян Симеонов, началник на управление "Несъстоятелност" в промишленото министерство. Според юристите на министерството единствено корабите имат безспорни документи за собственост. "Те обаче ще бъдат продадени трудно, тъй като са доста стари и имат забрана да акостират на повечето от големите пристанища", коментираха от дружеството.
ООН пише стратегия за развитие на българското земеделие
"Почти десетилетие след началото на реформата българското селско стопанство е все още на кръстопът". До този извод е стигнал екип от специалисти на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО*). Анализите на експертите са свързани с изготвянето на стратегия за развитие на българското селско стопанство по проект, който се финансира от ФАО. Преди седмица първоначалният проект на стратегията беше представен за първи път на вниманието на правителството. Според източници от земеделското министерство обаче дискусията не е минала гладко. Може би защото въпреки отчетените положителни стъпки в някои области, в докладите на външните експерти не са спестени и критичните оценки за политиката на правителството в аграрната сфера.
"Пазарът на земята почти не съществува. Пазарната информация е малко, раздробена и непълна. Липсва система от институции за регистрация на новопридобитите права на собственост върху земя и други видове собственост", посочват специалистите.
Според доклада към момента са върнати 75% от земята. Цитирано е и обещанието на земеделското министерство реституцията да приключи до юли т.г. "Вероятността това да стане е малка, тъй като много от договорите по земеразделянето няма да бъдат изпълнени до септември-октомври 1999 г. Остават проблемите с неразрешените съдебни дела и щекотливият въпрос за земята във вилните зони", изтъкват експертите на ФАО.
За разлика от търговията със земя арендата е по-широко застъпена. Дългосрочните договори обаче са малко. Повечето от земята се отдава за срок до една година. Рентата, изисквана от частните фермери, е нормална и съобразена с интересите както на собствениците, така и на арендаторите. "Най-голяма загриженост представлява арендуването от страна на кооперативи. На практика цялата рента се плаща в натура, и то на равнища, върху които арендодателят няма контрол и не съществува отчетност", е показал анализът.
Според стратегията главна задача на правителството е да стимулира пазара на земята. Основната трудност за това е липсата на реални собственици, което се дължи на факта, че земята се връща като обща собственост (в неподелени дялове) на групи наследници на предишни собственици. Друга основна пречка е липсата на ясни, евтини, бързи и сигурни юридически процедури за прехвърляне на земите. Към това се прибавя и административният хаос. Понастоящем с поземлената собственост се занимават поне три министерства (и свързаните с тях институции) - на земеделието, на правосъдието и на регионалното развитие.
Експертите на ФАО препоръчват промени, които да имат за цел:
"Банките продължават с нежелание да отпускат кредити за селското стопанство поради високия рисков фактор и несигурността, дължащи се на незавършилия все още процес на реституция и преструктуриране на предприятията", е изводът на експертната група.
В анализа на пречките за кредитиране в земеделието е посочено, че те се дължат отчасти на тежката криза, засегнала банковата система през 1996 г. и началото на 1997 г. Същевременно се изтъква, че нежеланието на банкерите да кредитират се засилва и от продължаващата държавна намеса в отрасъла, която деформира финансовия пазар. "Пряката държавна намеса чрез Държавен фонд "Земеделие" в никакъв случай не стимулира банковата система да развива бизнесотношенията със сектора. Банките не намират никакви стимули, за да подобрят дейността си и да обучат персонал, който е в състояние да прави оценка на кредитите, отпускани на селскостопанските производители и преработватели", пише в доклада на ФАО.
"Ефективността на фонд "Земеделие" е доста спорна", констатират експертите. Според тях усложнените процедури, по които се отпускат кредитите чрез търговските банки и високата степен на бюрократичност в земеделското министерство, повишава твърде много разходите за дейността на фонда.
Стратегията извежда три основни препоръки за подобряване на финансовата среда в земеделието. На първо място държавата трябва да оттегли пряката си намеса и да предефинира своята роля. Това ще даде тласък на алтернативните източници на земеделски кредити, тъй като ще се премахне неравностойната конкуренция на кредитните субсидии и финансирането ще бъде поставено на пазарен принцип.
Втората препоръка на експертите е да се разреши на т.нар. кредитни кооперации да извършват банкова дейност. Това може да стане чрез промени в Закона за кооперациите, които да позволят на тези кооперации да предлагат спестовни и депозитни услуги, като същевременно се гарантират правата на вложителите в тях по линия на банковия надзор от страна на БНБ. Кредитните кооперации бяха създадени през 1995 г. със средства от Програма ФАР. Системата се състои от централа и 33 местни кооперации с общо около 10 000 членове. Анализът на дейността й е показал много висока степен на възстановяване на кредитите (средно 99% от заемите са върнати).
В стратегията е отбелязано също, че трябва да се подобри качеството на финансовите съвети в земеделието. Те трябва да се дават от финансовата институция (банка или кредитна кооперация), пряко ангажирана в отпускането и възстановяването на кредитите.
Според стратегията българското земеделие се нуждае от съществено преструктуриране.
Връщането на земите и разбиването на бившите ТКЗС доведоха до появата на около 1.4 млн. малки частни стопанства. Раздробяването на производството е всеобщо явление, което в съчетание с влошаващото се общо икономическо състояние увеличава неефективността на земеделието и води до трайно намаляване на добивите.
Хаосът от продължаващата поземлена реформа и все още неизвършена комасация на земите е причина за съществуването на производствени структури, които биха били нежизнеспособни в истински пазарни условия. Типичен пример за това са т.нар. орсовки. Самата структура на тези кооперации е абсурдна, тъй като обединява интересите на три социални групи, които взаимно си противоречат, посочват експертите на ФАО. Първата група са шефовете и служителите на кооперацията, чийто интерес е насочен към получаване на по-високи възнаграждения и облаги. От другата страна стоят собствениците на земя, които са заинтересовани да получават по-висока рента. Третата група е на собствениците на машини и други активи, които се стремят към по-високи печалби.
"Гръбнакът и перспективата на българското селско стопанство са частните ферми, предимно тези от 20 до 5000 дка. Фермите под 20 дка ще бъдат или високо специализирани, или ще останат като лични стопанства. Тези над 5000 дка имат бъдеще като естествено напоявани житни и слънчогледови насаждения в Добруджа", смятат експертите на ФАО.
Новите мостове на транспортната стратегия
Събитията на запад от България за пореден път доказаха колко е важно да имаме национална транспортна стратегия, която да гарантира националните ни интереси, преди всичко в икономически аспект. Транспортните проблеми, които възникнаха по време на ембаргото, сега се повтарят с по-голяма сила по отношение на увеличаването на транспортните разходи. По-страшното е, че транспортната ни система остава изолирана от европейската транспортна инфраструктура. В тази ситуация сега се намират и други страни, засегнати от войната, като Македония, Гърция, Турция. Очевидно сега е моментът чрез координирана регионална транспортна стратегия да се решат в дългосрочен план транспортните връзки на региона с европейската транспортна система.
Актуално значение сега придобиват стратегическите транспортни инфраструктурни проекти, и то не само по отделните коридори, а като съвременна технологична транспортна система с европейско значение за страните, изпаднали в транспортна изолация поради събитията в Югославия.
Определянето на регионалните приоритети и проекти за инфраструктурно развитие трябва да се основават върху приоритетите от общ интерес. За страните от Югоизточна Европа това са коридорите от национално и регионално значение, с които те се свързват с транспортната мрежа на страните от Европа.
В настоящия момент България се оказа именно стратегическият мост за свързване на страните от Югоизточна Европа, засегнати от войната с европейската транспортна система.
Транспортните коридори засягат интересите на много страни. Една активна позиция на България и засегнатите страни пред международните финансови институции и организации ще окаже положително въздействие за намирането на бързи алтернативни решения за преодоляването на транспортните проблеми на региона.
Регионалният стратегически транспортен проект трябва да се основава на съвременни технологични решения по всички елементи на транспортната система и превозния процес, а именно:
Транспортните инфраструктурни проекти в програмата до 2001 г. обхващат в определена степен някои от
Електрификацията на жп линията Дупница - Кулата, изграждането на пътната инфраструктура на магистралата Струма, електрификацията и модернизацията на жп линията Пловдив - Свиленград, завършване на автомагистралата към Турция, свързването на железопътната ни мрежа с железниците на Македония, новите транспортни връзки към Гърция ще решат в определена степен транспортните проблеми. Но без решаването на ключовия момент, втори мост на река Дунав, IV коридор като пряка връзка на България и засегнатите страни към Европа губи своето търговско-икономическо значение. Сега е моментът всички заинтересовани страни да разглеждат втория мост на река Дунав не като отделно съображение, а като общоевропейска стратегическа технологична връзка на транспортната система на Югоизточна Европа и Азия с тази на Централна и Западна Европа. Това определя и европейското значение на тази транспортна система.
Трудно ще ни бъде самостоятелно да се преборим за подобен проект без участието и на останалите засегнати страни. Още повече че северната ни съседка трудно би допуснала да й се отнеме транзитният транспортен пазар, който след събитията в Югославия се е увеличил значително. През последните 6-7 години, докато ние говорехме за транспортни коридори главно на отговорни международни срещи, Румъния разви в много голяма степен транспортната си инфраструктура в черноморската зона с въвеждането в експлоатация на фериботни превози към Грузия и Турция, увеличи капацитета на пристанище Констанца, въведе съвременни технологии за превоз на товарите, развивайки комбинираните превози по железопътен транспорт до страните от Централна и Западна Европа. Накратко казано, транспортната инфраструктура по крилото на IV коридор през Румъния беше подготвена преди нас за увеличаване на транзитния транспортен поток на базата на осъществени преди 2-3 години инфраструктурни проекти и технологии.
Ние изостанахме с разработването на транспортната стратегия на страната, с реализирането на инфраструктурните проекти и технологии. Някои проекти, за които е осигурено финансиране преди 5 години по програма ФАР и от Световната банка, закъсняват с години и по вина на заемополучателите, и по вина на международните финансови институции. Необходима е много по-добра координация на управлението, за да се компенсира в някаква степен изоставането.
Изграждането само на железопътната част на транспортната инфраструктура съставлява над 500 милиона щатски долара за електрификацията на жп линиите Дупница - Кулата, Пловдив - Свиленград, изграждане на гара Гюешево и връзката с Македония, терминала за комбинирани превози в София, подновяването на железния път по международните транспортни коридори IV и VIII. При необходими инвестиции за моста и прилежащата инфраструктура между 50 и 70 милиона щатски долара в зависимост от мястото му инвестициите по генералния план за пристанище Бургас, за пътна инфраструктура по IV и VIII коридор, подкрепени с необходимите инвестиции в засегнатите страни, може да представлява един стратегически общоевропейски транспортен проект, който сигурно ще получи подкрепата на международните финансови организации.
Транспортната стратегия в сегашните условия не трябва да се свежда само до моста на река Дунав. Тя трябва да се основава приоритетно на инфраструктурните проекти и технологичното взаимодействие между отделните транспортни коридори, за да се осигури в кратки срокове дългосрочно стабилно решаване на транспортните проблеми.
На България и региона на Европа и на Азия е необходима транспортна технологична система с модерна инфраструктура и съвременна технология на превозите. В тази връзка транспортната инфраструктура като цяло и технологията на превозите следва да се разглеждат като стратегически мост за интеграцията на България и на засегнатите страни от региона с европейската транспортна система.
През 1998 г. буферът на валутния борд се увеличи с над 50 на сто
През 1998 г. активите на валутния борд са се увеличили с около 800 млн. германски марки, от 4.3 млрд. на 5.1 млрд. марки, отчете Българска народна банка. Това изменение обаче е сравнение само между двата последни баланса за 1997 и 1998 г. Колебанията през годината също не са за пренебрегване. На практика те отчитат влиянието на международната финансова криза и движенията по платежния баланс върху активите на валутния борд (активите на управление "Емисионно" към БНБ).
Като тенденция БНБ определя "плавното повишаване на валутните активи през годината". Основна причина за това са външните финансирания в подкрепа на платежния баланс и реализираният доход от увеличението на цената на ценните книжа в активите на управление "Емисионно".
Най-високата стойност на валутния резерв през изминалата година е бил 5.3 милиарда германски марки (в края на юли), а най-ниската му стойност - малко над 4.1 германски марки (в началото на февруари). По принцип обемът на валутните резерви е даден в левове и е трудно да се направи прецизна оценка дали увеличенията или намаленията се дължат на курсови разлики на ценните книжа в портфейла или на реално постъпване (респективно отлив) на валута.
В средата на миналата година активите на борда отчетоха спад по времето на кризата в Русия и девалвацията на рублата. Свиването на резерва през този период се дължи главно на понижаването на курса на долара спрямо българския лев вследствие на понижаването на курса му спрямо германската марка. Понижаването започна още със скандала около Моника Люински, а тази тенденция се затвърди след свалянето на лихвите в САЩ (целта бе американската икономика да се предпази от влиянието на развиващите се точно в този период финансови кризи). Според предоставените тогава данни от БНБ 22% от активите на управление "Емисионно" са били доларови.
Характерно за движението във вида на активите е, че почти през цялата минала година перото "Парични средства в чуждестранна валута" (това са основно депозитни сметки на БНБ) се увеличава или намалява главно за сметка на перото "Ценни книжа". Същевременно няма драстични промени по перото "Монетарно злато".
Според отчета на БНБ в края на 1997 г. активите в германски марки са били 56% от общите активи, докато при въвеждането на валутния борд на тях са се падали едва 13% от валутните активи на страната. По данни на БНБ в края на 1998 г. марковите активи (ценни книжа и парични средства в марки) заемат 54% от активите в управление "Емисионно". В това отношение сериозно изменение не е настъпило от края на 1997 г. Най-голям е бил делът на деноминираните в долари активи през летните месеци на годината (май, юни и юли). По това време на доларовите ценни книжа и налични средства в чужда валута са се падали около 30 на сто от валутния резерв на БНБ.
Физическият обем на монетарното злато почти не търпи изменение през миналата година. Всички промени в баланса по това перо се дължат основно на курсовите разлики, идващи от международната цена на благородния метал. В началото на 1998 г. възникна опасност от преоценка на златния резерв заради срив в международните цени на златото (според Закона за БНБ, ако пазарната цена на една тройунция падне под 500 марки, БНБ трябва да направи преоценка на златото). През годината тази негативна тенденция бе плавно преодоляна и към декември 1998 златото закрепи пазарната си стойност около критичния минимум, посочен в Закона за БНБ. Делът на златото малко се е свил в общия обем на активите, но това се дължи на повишаването на общия им размер.
Според закона за БНБ, който е в сила след въвеждането на валутния борд, немарковите активи не трябва да се отклоняват с повече от 2% от съответстващите им пасиви в същата валута. Целта на това правило е да се избегнат загубите от евентуални курсови разлики. По данни на БНБ това съотношение е спазено към края на 1998 г. В баланса на управление "Емисионно" се отчита свръхпокритието на паричните задължения на БНБ (задълженията са банкнотите и монетите в обращение), изразяващо се в перото "Депозит на управление "Банково". През 1998 буферът на валутния борд е отбелязвал над 50% нарастване - от 500 млн. марки в края на 1997 г. до 760 милиона марки в края на миналата година. Този т.нар. буфер е и сумата, с която БНБ би могла да се намеси като кредитор от последна инстанция, ако възникне системен риск в банковата система.
Малко над 37 на сто от структурата на пасива на управление "Емисионно" са банкнотите и монетите в обращение. За една година левовете извън БНБ са се увеличили от 1.46 млрд. марки на 1.89 млрд. марки. Тази тенденция всъщност е резултат от увеличението на валутните резерви на страната.
При евентуален лош сценарий за платежния баланс негативите ще се усетят първо тук - парите в обращение ще намалеят заради свитите валутни резерви на БНБ (правилото на валутния борд). Принципно свиването на паричното предлагане ще направи левовия ресурс сравнително скъп и ще ограничи и без това слабите възможности на икономиката за разрастване.
По принцип БНБ не може да влияе върху паричното предлагане поради орязаните й функции след въвеждането на борда. Това до някаква степен може да прави правителството с депозита си в БНБ. Но и неговото влияние е частично. Тази, макар и ограничена, възможност е една от принципните разлики между класическия валутен борд и българската му форма. На депозита на правителството в момента се пада около една трета от пасива на управление "Емисионно". Съотношението от края на 1997 се е запазило почти непроменено.
Запазването на тенденцията за увеличение на валутния резерв на страната зависи до голяма степен от външното финансиране, съпоставено с плащанията по външния дълг и негативните финансови потоци по платежния баланс. А грижата за размера на резерва не е само на БНБ, а на цялото правителство, от което зависи икономическата политика оттук нататък.
Накратко
Кабинетът опрости режима за получаване на втория милион от съкратените по структурната реформа. Отпадна изискването за представяне на бизнесплан. Сега уволнените от тези предприятия ще получават наведнъж 2 млн. лв. при едно от следните условия. Трябва да декларират, че ще започнат самостоятелен или съвместен бизнес. Вторият вариант е да станат съдружници или акционери в търговски дружества или член-кооператори в кооперации. Третото условие е да представят сключен договор с друг работодател за срок не по-малък от 24 месеца. Изисква се получилите това обезщетение да се осигуряват сами или от работодател за всички осигурителни случаи не по-малко от 1 година. С изменението на ПМС No100 от 1998 г. се уреждат и заварените случаи. По досегашната нормативна уредба съкратените работници от ликвидираните държавни предприятия получаваха от бюджета помощи за безработица в размер на 1 млн. лв. и още 1 млн. лв. при одобрен бизнесплан. Досега получилите втори милион са 500 човека.
С един процент на годишна база се намалява лихвата на купоните по двегодишните спестовни облигации държавни ценни книжа, които финансовото министерство продава само на граждани. "Купоните намаляват поради спада в доходността на емитираните ДЦК на редовните аукциони на първичния пазар", казаха от ведомството на Муравей Радев. Купоните се изплащат на четири пъти по време на емисията - на всеки шест месеца. Новите стойности са съответно 8, 9, 10 и 11% на годишна база.
Международна застрахователна компания "Европа" проведе общо събрание на акционерите в началото на изминалата седмица. За 1998 г. дружеството е реализирало над 2.7 млрд. лв. приходи от застрахователни операции, като малко над два милиарда лева е чистият премиен приход. За сравнение през 1997 г. МЗК "Европа" отчете премиен приход от 911 милиона лева. Най-голям ръст компанията отчита при приходите от автомобилно застраховане, които са се увеличили близо четири пъти.
В края на март Евробанк сключи договор с Министерството на финансите за продажба на безналичните целеви ДЦК за граждани. Евробанк е в списъка на първичните дилъри, които могат да участват на аукционите за ДЦК за покупки на първичния пазар. В момента целеви ДЦК се продават и от БНБ, Булбанк, ТБ Биохим, Експресбанк, БРИБанк, ОББ, Българска пощенска банка, ФК "Еврофинанс" и ФК "Елана".
Банка "България инвест" приключи 1998 г. с чиста печалба от 1.743 млрд. лева, стана ясно след общото й събрание през седмицата. Резултатът ще се използва за покриване на наследената загуба от бившата Ямболска банка; 85.2 млрд. лева е балансовото число на банката към края на 1998 г., предоставените през 1998 г. заеми са 23.4 млрд лева. В съвета на директорите на "България инвест" влиза Страхил Виденов, изпълнителен директор на "Алианц България холдинг", като той ще замести Таня Керемедчиева заради преместването й в друга банка.
Закон ще брани надзорниците на БНБ от съдебни разпри
БНБ и оправомощените от нея лица (например квестори) няма да могат занапред да бъдат обвинявани така лесно за действия, произтичащи от надзорните им функции, както сега позволява Законът за банките. Това стана ясно на заседание на бюджетната комисия в края на седмицата, на което членовете й заедно с представители на БНБ гледаха на второ четене промените в банковия закон.
Сега БНБ и оправомощените от нея лица носят отговорност за вреди, ако се докаже, че е причинена умишлено или по груба небрежност. БНБ предлага това да се допуска само ако се докаже умишлено действие, т.е. да отпадне презумпцията за груба небрежност. "За да е умишлена вредата, трябва да се докаже умисъл, т.е. нещо конкретно, докато грубата небрежност е разтегливо понятие, с нея може да се спекулира", обясниха юристи от БНБ. "Сега надзорът работи в страх да предприеме надзорни функции, защото всеки може да го "удари", когато реши", коментира шефът на бюджетната комисия Йордан Цонев. Според него управителят и подуправителят на БНБ трябва дори да имат имунитет, за да не се повтарят повече случаи като обвиненията, които затворените Капиталбанк и Добруджанска банка повдигнаха срещу подуправителя на БНБ Емилия Миланова. Според Венцеслав Димитров от ОНС обаче не може никой да не носи отговорност при допусната небрежност, след което той и Йордан Цонев предложиха в такива случаи отговорността да е на БНБ като институция, а не на служителите й. В крайна сметка депутатите не се обединиха около едно предложение и оставиха на БНБ да предложи по-добър текст, който да брани надзорниците от съдебно преследване.
Бюджетната комисия прие на второ четене и новите предложения за по-бързо удовлетворяване на кредиторите на затворените банки и изобщо приключване с банковата несъстоятелност. Комисията гласува и за даване на право на банките да емитират неограничено облигации, което, ако се приеме, ще е нов текст в банковия закон. До шест месеца след вписването на решението за увеличение на капитала в банка вноските трябва да се направят ефективно, гласува комисията. Ако срокът се изпусне, решението за вдигане на капитала ще се изменя до размера на реалната вноска.
ЦКБ попадна във вакуум
Влизането на фонд "Земеделие" като акционер в Централна кооперативна банка вече е решено, заяви добре информиран източник, пожелал да остане неназован. Според него, въпреки че правителството в четвъртък не взе решение, с което да разреши на фонд "Земеделие" да купи по номинал дела на Булбанк в ЦКБ, позволението е въпрос на време. След като министрите кажат "да", което се очаква да стане идващата седмица, земеделският министър Венцислав Върбанов формално ще е постигнал целта си за земеделска банка.
Остава обаче въпросът защо й е на държавата още една банка, в която да има участие. Влизането на държавния фонд "Земеделие" в частна банка трудно може да се приеме като стъпка, която е в унисон с политиката за приватизация на държавните банки. Не е ясно и дали чисто икономически е издържано създаването на тясно специализирана банка. На теория това не означава преференциално кредитиране на земеделските производители от банката, отпускане специално за тях на по-големи от разрешените или по-малко обезпечени заеми. "Законът за банките има ясни и точни правила, така че за подобни неща не може да става дума", категоричен е шефът на ЦКБ Стоян Александров. Въпреки това доста банкери и финансисти смятат, че в качеството си на бъдещ голям акционер, който ще държи 35% от капитала на ЦКБ, земеделският фонд може да се опита да "извива ръце". Основание за това е и фактът, че в ЦКБ акционер с около 18% е Централният кооперативен съюз, членовете на който се надяват, а и получават кредити от фонд "Земеделие". Освен това, ако на сто процента се приеме, че за земеделските кредити няма да има никакви по-различни правила, не става ясно защо се прави тази банка.
Освен фонд "Земеделие" кандидат за ЦКБ беше пазарджишкото дружество "Фининвест" (фирмата се свързва със скандално известната финансова къща "Юнона монета", която е с отнето право за покупко-продажба на валута). "Фининвест" има 4.9% , но индиректно държи още около 20% от капитала на ЦКБ, тъй като при него са заложени акциите на ЛВК "Гъмза" - Сухиндол, акционер в банката с 20.93%. Пазарджишкото дружество преди два месеца поиска от БНБ разрешение да купи 35-те процента на Булбанк. Липсата на решение се обяснява с намерението на правителството фонд "Земеделие" да вземе акциите, въпреки че според осведомени източници "Фининвест" щеше да плати 1090 лева на акция, т.е. с 90 лева повече от това, което фонд "Земеделие" ще даде.
Стоян Александров отрече появилите се преди известно време слухове, че ако "Земеделие" влезе в ЦКБ, сегашният мениджмънт на банката ще си подаде оставка. Той обаче уточни, че ако фондът се опита да се налага в банката и въобще ако действа по неподходящи начини, сегашният екип може да напусне. "Истината е, че трябва яснота, не трябва да се допусне банката да остане без цели - самото влизане на фонд "Земеделие" без ясни правила не означава нищо", заяви г-н Александров.
Влизането на фонд "Земеделие" в Централната кооперативна банка по всяка вероятност няма веднага да реши другия наболял въпрос - за увеличението на капитала. В проекта за решение на правителството се предвижда само изкупуване на дела на Булбанк.
На общото събрание на банката през изминалата седмица не се взе решение за вдигане на капитала, въпреки че това беше точка в дневния ред. Реши се това да стане на 17 юни на ново събрание, на което да присъства и новият акционер. Сред акционерите на ЦКБ има най-различни настроения за това дали и как да се увеличава капиталът. Някои малки акционери се страхуват от вдигане на капитала, тъй като по този начин тя се ориентира към работа с по- големи кооперативни клиенти. Централният кооперативен съюз също не е благоразположен към увеличение на капитала, защото ще има проблеми с намирането на пари, за да запази дела си. За ЦКС донякъде изход от положението (да запази позициите си в ЦКБ) е именно настаняването на фонд "Земеделие" в банката поради свързаността между двете структури.
Диаметрална позиция заема Стоян Александров: "Има два варианта - или да станете дребни акционери в просперираща банка, или да запазите дела си в една вегетираща банка. " Според него капиталът на банката трябва по възможност да е дори и 50 млрд. лева. "Ако капиталът не бъде увеличен и не се допуснат нови акционери, ръководството е готово да напусне банката", заяви той.
Ясно е обаче, че без вдигане на капитала банката трудно ще се справи. Това мнение категорично се изразява от одиторите на ЦКБ "Делойт и Туш" в одита на банката за 1998 г. Много е вероятно капиталовата база (тя е 24.7 млрд. лева ) да намалее драстично по три причини според одиторите. Става дума за съдебните дела, които се водят между банката и Майкъл Чорни, лош кредит към "Варненска корабостроителница" и гаранция по заем на фирма "Бета" - Червен бряг, към ДФРР.
Според одиторите 6-те млн. долара, или 10.163 млрд. лева, които Чорни иска от ЦКБ и е спечелил дело за тях на първа инстанция, трябва да се провизират 100%. Те обясняват, че ЦКБ не е отчела загуба и не е начислила провизии за риск от бъдещи загуби по това потенциално задължение. Обяснението на шефа на ЦКБ бе, че делото още не е завършило. Другият проблем са 2-та млн. долара заем на "Варненска корабостроителница" - според одиторите той не може да е редовен (както го води ЦКБ) и трябва да се провизира. Според Стоян Александров обаче това не е нужно, защото обезпечението е сигурно. Третият проблем е това, че ЦКБ е гарант по предоставен заем на "Бета" от 5 млн. долара (9.562 млрд. лева) от Държавния фонд за реконструкция и развитие (ДФРР). Според одиторите предприятието не може да обслужва в срок и в цялост задълженията си към ДФРР. ЦКБ е направила провизии по това потенциално задължение за 4.781 млрд. лева. Г-н Александров заяви, че ще съди държавата, ако му се поиска да плати парите, тъй като ДФРР на два пъти разсрочва заема на "Бета", без да се допита до банката. Освен това ЦКБ счита риска от такова плащане за минимален, тъй като имало пропуски при оформянето на записите на заповед и не били предявени по законов ред. Чуждите банки разширяват позициите си на българския пазар
Работещите у нас дъщерни чуждестранни банки и клонове на чужди банки печелят все повече точки в банковия сектор, показва отчетът на БНБ за 1998 г. През 1998 г. у нас тези институции, водени от БНБ като трета група, са представяха от четири дъщерни чужди банки - "Райфайзенбанк", "БНП - Дрезднербанк", Българо-американската кредитна банка и "Зираат банкасъ"(последната институция всъщност е клон, но тъй като поддържа капиталова база, се третира за банка при следенето на банковите регулации), и клоновете на чуждестранни банки - "ИНГ Берингс", Йонийска банка, Хипоферайнсбанк (България), Хиосбанк, Национална банка на Гърция, "Сосиете женерал" . От края на 1997 г. до края на 1998 г. делът на активите им спрямо балансовото число на целия банков сектор е нараснал от 7.9% на 10.6%, или с 225.5 млрд. лева. За сравнение банките от т.нар. втора група, в която влизат седемнадесет средни и малки търговски банки, чиито акционери са предимно частни лица, са успели да увеличат активите с 238.5 млрд. лева. В края на 1997 г. активите на втора група банки са заемали 16.5% от балансовото число на системата, през 1998 г. процентът стига 19. Сходното нарастване при двете групи банки създава впечатление, че са разширили с почти един и същи успех бизнеса си, но в действителност "отскокът" при банките и клоновете на чужди банки е много по-голям.
Банките от трета група са увеличили с 39% активите си през изтеклата година спрямо 1997 г., докато прирастът при 16-те частни банки е 20%. Естествено тук е важно и по какъв начин е "напомпано" балансовото число. Балансът на дъщерните чужди банки и клоновете показва, че голяма роля са изиграли депозитите на нефинансови институции и клиенти. В края на 1998 г. тези депозити са стигнали до 463.7 млрд. лева, което е увеличение със 137.8 млрд. лева спрямо 1997 г., или ръст от 42.3%. За същия период при 17-те банки от втора група прирастът от същия вид депозити е едва 2.44%. Наистина при тях има увеличение от цели 113 млрд. лева на привлечения ресурс от банки и финансови институции, но така представен, този факт е заблуждаващ. БНБ обяснява в отчета си, че почти цялата част от привлечения ресурс - 104 млрд. лева, е съсредоточен в само в една банка, като това са пари от международни финансови институции, както и значим обем пари по извънбюджетна сметка.
На увеличението на балансовото число е повлияло и нарастването на собствения капитал на банките от трета група. Става дума за три банки, тъй като по Закона за банките клоновете не поддържат капиталова база (клонът "Зираат банкасъ" е с капитал от 10 млрд. лева и не го е увеличавал през 1998 г.). Оказва се , че именно в групата с най-малко банки през 1998 г. е имало най-голямо нарастване на собствения капитал. Той е увеличен от 17.7 млрд. лева в края на 1997 г. до 51.5 в края на 1998 г. В същото време на нито една от тях не й се наложи принудително да вдига капитала (т.е. той не е бил под 10 млрд. лева ). Това показва, че те са тръгнали към повишението му не от законово задължение, а за да разширяват бизнеса си. Известно е например, че колкото е по-висок собственият капитал, толкова може да е по-голям и размерът на големите кредити. Тази цел се доказва и от рязко нарасналите кредити за нефинансови институции и клиенти - от 1997 г. до края на 1998 г. те са се увеличили със 133.3 млрд. лева, или със 74%.
През 1998 г. заемите за нефинансовите институции и други клиенти при тази група банки са били със 140 млрд. лева повече, което е ръст от 56%. Въпреки че кредитната експанзия на дъщерните чужди банки и клонове е била доста по-голяма, за 17-те частни банки това е сериозна индикация, че са се оттласнали от времето на почти замразена кредитна дейност. Светлина в тунела дава и обяснението на БНБ в отчета, че водещо място имат заемите, дадени на частния сектор в икономиката.
Активите на седем големи банки - Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Биохим, "Пощенска", Експресбанк и "Хеброс", водени от БНБ като първа група, в края на 1998 г., са намалели с 4% спрямо 1997 г., се обяснява в отчета на БНБ. Основна причина за това е изписването от баланса на Булбанк на остатъчни разчети по държавни дългове, клирингови и междуправителствени спогодби.
Наскоро от Булбанк съобщиха, че балансовото й число е намаляло с 404. 8 млрд. лева до 2.007 трилиона лева в края на 1998 г. Активите на всички банки от първа група са намалели с 230 млрд. лева, тоест има и реално нарастване на балансовото число на останалите (без Булбанк) банки от групата. За това най-голяма роля е изиграло увеличението на собствения капитал на тези банки от 653.3 млрд. лева на 775 млрд. лева. Резултатът е следствие от капитализирането на печалбите и преоценката на дълготрайните материални активи в края на годината, се обяснява в отчета на БНБ. Друго перо за увеличение на балансовото число на банките от голямата седмица - депозитите, бележат различна тенденция. Привлеченият ресурс от небанкови финансови институции и клиенти към края на 1998 г. нараства със 175 млрд. лева, но депозитите на банки и финансови институции е намалял със 187.9 млрд. лева. Седемте големи банки наглед са били доста активни по отношение на кредитирането, тъй като нарастването на заемите за граждани и фирми е от 451 млрд. лева, или 65% спрямо 1998 г. В отчета на БНБ се казва, че 42% от нетното увеличение идва от една банка от давани главно потребителски заеми, т.е. става ясно, че това е традиционният лидер в тези кредити - Банка ДСК. Окуражителното и при големите банки е, че през 1998 г. е имало тенденция за увеличение на кредитирането на частните фирми за сметка на държавните предприятия.
Въпреки че изтече по-малко от година от времето, до което банките трябваше да постигнат минимум 10 млрд. лева капиталова база, при някои от тях има реален риск от намалението на този показател, се признава в отчета на БНБ. Прогнозира се, че ограничеността и все още малките възможности за доходи по-често ще изправят част от банки пред дилемата задържане и ограничаване на дейността или увеличение на капитала. От техния избор ще зависи до голяма степен както поведението им през 1999 г., така и запазването на пазарния им дял и даже финансовото им оцеляване.
Въпреки честите обвинения към банките, че не кредитират, през 1998 г. заемите за нефинансовите институции и клиенти са нараснали с 65% спрямо 1997 г. По-важното е, че като дял от актива те вече са на второ място след вземанията от банки и други финансови институции. Докато през 1997 г. кредитите за нефинансовия сектор са били третото по значимост перо в актива - след вземанията от финансови институции и след ценните книжа в оборотния портфейл. Това е основание за лек оптимизъм, че секторът се ориентира към основната си задача - кредитирането. Въпреки това обаче проблемът с качеството на кредитополучателите, който е проблем на всички години на прехода, с пълна сила се пренася и в 1999 г. Банките съвсем открито изтъкват опасенията си, че очакват влошаване в погасяването на кредитите дори и от добри свои клиенти. Проблемът става още по-сериозен и заради управлението на кредитната дейност от самите банки, става ясно от отчета на БНБ. "Поради липса на пълна и актуална икономическа информация не се отчитат своевременно промените във финансовото състояние на длъжниците и тенденциите към влошаване на основните им икономически показатели", се отбелязва в отчета на БНБ.
Сделката с Турция за електричеството тръгна
Националните електрически компании на България и Турция (НЕК и ТЕАШ) най-после подписаха договора, който дава старт на сложната и все още не съвсем ясна схема за износ на електричество, обвързан със строежа на каскадата "Горна Арда" и магистралната отсечка Оризово - Капитан Андреево. Договорът е със срок 10 години. Според него НЕК ще експортира към южната ни съседка общо около 34 млрд. квтч. Основните проблеми, които забавиха договарянето, бяха цената на тока, технологията на транспортирането му и гаранциите за износа. Цената, която ще плаща ТЕАШ, беше уточнена още преди около месец - 3.55 цента за квтч през първите години и 3.53 цента след това, като се предвижда индексация според котировките на еврото. Българският ток ще отива в Турция, както досега - на остров, тоест определена територия от европейската част на Турция се включва към нашата енергийна система и получава електричество от НЕК. След дълги спорове по различните варианти в крайна сметка Турция прие да разшири територията на острова, така че той да поема цялата доставка от България. Според специалистите от НЕК сега цялата територия на Турция до Истанбул ще използва български ток. "Гаранциите, които поиска България, че ще може безпрепятствено да извършва доставките на такива големи количества ток, бяха приети от турската страна - това са по-високите неустойки. Те са много изгодни за НЕК", съобщи юристът на електрокомпанията Сашо Чобанов. Договорът предвижда също изграждането на втори 400-киловолтов далекопровод. Около 60 км от него ще са на българска територия. Откъде ще тръгва ще определи проучването, което ще извърши "Енергопроект". Всяка от страните ще финансира строежа на своята територия.
Според председателя на Комитета по енергетика Иван Шиляшки до 1 юни ще бъде учредено и съвместното дружество на НЕК и "Джейлан", което ще изгради, а след това и ще експлоатира каскадата "Горна Арда". Преговорите между експертите на НЕК и турския холдинг все още текат. В момента се подготвя уставът на смесената фирма. След това трябва да бъдат договорени и подписани споразумение за капиталовите вноски и договор за главен изпълнител на обекта. Предвижда се НЕК и ТЕАШ да имат равни участия по 50%. Канадската фирма "Хидро Квебек" също е заявила интерес за участие в смесената фирма. Възможно е споразумение между нея и НЕК, при което електрокомпанията ще предостави на канадците половината от собствения си дял. Това обаче ще стане, ако "Хидро Квебек" предложи приемлива оферта, обясни Чобанов. Според него с тази фирма досега са водени само предварителни разговори.
Строежът на "Горна Арда" ще бъде възложен директно на "Джейлан", съобщиха от КЕ. Изборът на подизпълнители обаче ще става с търгове. При равни други условия ще бъдат избирани български фирми, подчерта юристът на НЕК. След като целият пакет от споразумения и договори бъде подготвен и подписан, ще стартират процедурите, които са от компетенциите на дружеството - изваждане на разрешителни за строеж, отчуждаване на земите, върху които ще се гради каскадата. То трябва да направи и постъпки за изготвянето на оценка върху околната среда (ОВОС).
Според Иван Шиляшки търговете за подизпълнители ще стартират още това лято. По-вероятно е обаче сроковете да се уточняват от "Джейлан", който в крайна сметка ще сключва договорите с подизпълнителите. Оборудването за каскадата вече било договорено и ще се доставя от западен концерн. В действителност "Джейлан" от доста месеци работи в Родопите, ангажира работници и купува камиони. До момента не е известно как вървят преговорите за второто смесено дружество с участието на "Джейлан" и "Автомагистрали", което трябва да строи отсечката Оризово - Капитан Андреево.
Независимо от многобройните критики "сделката на века" вече е реалност. Това, че с подписаните споразумения и договори правителството, Комитетът по енергетика и НЕК дадоха на тази сделка официален статут, съвсем не означава, че въпросителните около нея са отпаднали. Напротив, все още очаква отговор въпросът защо беше необходимо да се обвързва дългосрочният договор за износ на електроенергия с договорите за строителство на електроцентрали и пътища. Не е ясно също какво печели НЕК при договорената цена, след като основните електроцентрали в страната ще произвеждат по-скъпа енергия. Това показват сметките от подготвените сделки за трите централи от комплекса "Марица изток". Сделка с такива цени е изгодна само при излишни мощности - означава ли това, че ще строим ненужни мощности само за да поддържаме неефективния износ. Не е ясно също кой ще партнира на "Джейлан" в дружеството, когато НЕК вече няма да съществува. На тези въпроси досега никой не е дал поне донякъде смислен отговор.
"Булстрад" губи "Зелената карта"
"В най-скоро време ще бъде създадено Националното бюро на автомобилните застрахователи", заяви Христо Христов, член на икономическата комисия в парламента и бивш шеф на Дирекцията за застрахователен надзор. Въпросното бюро ще обединява българските застрахователи, които сключват застраховката "Гражданска отговорност" и посредством лицензирането на това бюро ще могат да сключват и застраховката "Зелена карта". В момента право да сключва договори "Зелена карта" има само ЗПАД "Булстрад".
На практика Международното бюро за "Зелена карта" няма намерение да дава повече от един лиценз за сключване на тази застраховка за България. Това е и причината, поради която се създава националното бюро - от една страна, за да се даде възможност на повече от един застраховател да използва този лиценз, премахвайки по този начин монопола на "Булстрад" в тази област.
И досегашният вариант на закона за застраховането предвиждаше създаването на националното бюро, но така и не бе направена стъпка в тази посока. Проблемът бе и все още продължава да бъде как това национално бюро ще поеме задълженията на вече сключените от "Булстрад" застраховки "Зелена карта", които освен всичко друго имат и давност, която не изтича с изтичането на самата застраховка. По думите на шефа на застрахователния надзор Даниела Конова вече сключените застраховки си остават за сметка на ЗПАД "Булстрад", а за застраховки, сключени след създаването на бюрото, то ще си носи отговорност.
Според промените в закона за застраховането Националният съвет по застраховане ще признае Националното бюро на автомобилните застрахователи за представително пред международните застрахователни институции.
"Булстрад" в момента си плаща щетите по договорите за "Зелена карта", коментира някогашните проблеми на "Булстрад" Даниела Конова. По нейни думи дружеството е имало проблеми с плащанията към лондонския клуб "Зелена карта" в края на 1997 г., и то по полици, сключени от МИК (дружеството по-късно се вля в "Булстрад").
След създаването на Националното бюро за "Зелена карта" едва ли всички лицензирани застрахователи ще имат възможност да се включат в него. "Валутният депозит в чужда банка, който се изисква от всеки застраховател, сключващ "Зелена карта", ще се окаже непосилен за много от българските застрахователи", коментира Даниела Конова. "Не повече от една четвърт от българските застрахователи с лиценз за общо застраховане ще успеят да изпълнят условията за сключване на "Зелена карта", прогнозира г-жа Конова.
С гледаните от икономическата комисия промени в Закона за застраховането окончателно бе приет и принципът, че оттук нататък капиталът на застрахователните дружества ще се попълва само с пари в брой. Това няма да важи за заварените случаи.
Русия преживя неочаквано кратка политическа криза
Трудно е да се повярва, че новата политическа криза в Русия завърши толкова бързо - само осем дни след като беше свален Евгений Примаков, две трети от депутатите избраха за премиер Сергей Степашин, а процедурата по импийчмънта на президента Елцин не можа да прескочи първия етап в Държавната дума и приключи с неуспех за левицата. Сега остава бившият вътрешен министър да състави правителство и всички ще могат да се заемат с основните си занимания - президентът ще си почива в резиденциите си, депутатите ще се готвят за изборите, а Степашин и министрите му ще се опитат да вдигнат на крака грохналата руска икономика, подвиг, който не се удаде на предишните трима премиери за последните 14 месеца.
Успехът на Степашин, който беше утвърден от първия път, е в пълен контраст с миналогодишните гласувания, когато на два пъти се стигна до трети тур и само грубата манипулация от страна на Кремъл при избора на Сергей Кириенко и спасителната кандидатура на Примаков през есента предотвратиха изострянето на напрежението. Този път обаче президентът и обкръжението му се бяха подготвили добре. Назначаването на вътрешния министър за първи вицепремиер позволи той естествено да бъде назначен за временно изпълняващ длъжността премиер. След неуспешния импийчмънт долната камара на парламента нямаше друг избор, освен да утвърди Степашин, ако не искаше да получи на второ или трето гласуване някоя напълно неприемлива кандидатура от рода на Анатолий Чубайс, което би означавало неизбежно разпускане на Думата след третия отрицателен вот. А за повечето партии това би означавало непоправима загуба на депутатските привилегии, офисите и другите държавни облаги, които могат да бъдат използвани в предизборната борба.
Депутатите, които бяха най-близко до импийчмънта по обвинението за Чечения и разстрелването на парламента през 1993 г., спокойно преглътнаха участието на Степашин в двете събития на страната на президента. Желанието новият премиер да бъде утвърден незабавно доведе до отсъствието на традиционните искания за огласяване на имената на министрите и гаранции за участие в кабинета. Категоричната победа на Елцин над долната камара не остана незабелязана за сенаторите - те отказаха да осъдят президента за уволнението на Примаков и намекнаха, че следващото искане за смяната на главния прокурор Юрий Скуратов ще бъде подкрепено.
След избирането му Степашин обеща до 26 май да е готов с всички министерски назначения и той може и да успее, ако реализира обявените си намерения да запази ядрото на предишния кабинет. От вицепремиерите почти сигурно остава отговарящата за социалната сфера Валентина Матвиенко, добри шансове за нов мандат има оцелелият от времето на Виктор Черномирдин Владимир Булгак. Новото име сред вицепремиерите е министърът на железниците Николай Аксьоненко, който се очертава като No2 в правителството, след като ще бъде единственият първи вицепремиер. Спряганият преди това като възможен премиер Аксьоненко засега наследява Юрий Маслюков и ще отговаря за промишлеността, но амбициите му са значително по-големи и той се надява да получи пълна власт над икономиката, което ще предизвика първите търкания между Степашин и Думата.
Преди гласуването генерал-полковникът почти открито обеща да назначи председателя на бюджетната комисия Александър Жуков за вицепремиер, контролиращ финансите, и това му донесе допълнителни гласове, въпреки че депутатът от групата "Руски региони" се счита за близък до реформатора Борис Фьодоров. Жуков иска да бъде също първи вицепремиер, за да може директно да контактува с премиера и президента, но тъй като засега няма такива гаранции, не е изключено да откаже да влезе в правителството. Аксьоненко минава за човек на Борис Березовски, което е възможно най-лошата препоръка за депутатите, а изказванията му, че правителството и държавата трябва да контролират икономиката, не са най-добрата реклама пред Международния валутен фонд и Запада. Председателят на Думата Генадий Селезньов вече изрази недоволство, че Аксьоненко ще монополизира икономическите ведомства.
Възможност за повишение до вицепремиер има министърът на икономиката Андрей Шаповалянц, който вече получи поръчение от Степашин да изготви програма за развитието на руската икономика в средносрочен период. По предварителна информация ще бъде запазен постът вицепремиер по селското стопанство, но едва ли премиерът ще се реши да остави на него обвинявания в корупция Генадий Кулик. В началото на миналата седмица Владимир Жириновски заяви, че ще става вицепремиер, но това сигурно ще си остане поредното неподготвено изказване на лидера на либералдемократите, след като Степашин заяви, че в екипа му няма да има скандални и политически фигури. В кабинета остава министърът на финансите Михаил Задорнов, който се ползва с доверието на МВФ и финансовите кръгове в чужбина; оптимист за мястото си е и министърът на данъците Георги Боос; няма сведения, че се готви смяна на първия министър либералдемократ - трудовия министър Михаил Калашников.
От министерствата, които са подчинени непосредствено на президента, нов титуляр със сигурност ще има МВР, а наследникът на Степашин почти сигурно ще бъде някой от досегашните му заместници. Задачата на премиера се затруднява от нежеланието на партиите, представени в парламента, да участват в правителството, а председателят на горната камара Егор Строев заяви, че никой от губернаторите дори насила не би влязъл в кабинета. Подобно нежелание се дължи само на едно - политиците не вярват, че Степашин може да успее, и не искат да се обвързват с него половин година преди изборите.
Реакцията на фондовите пазари след приемането на Степашин беше сдържана, успокоението от разсейването на политическото напрежение не можа да надделее над съмненията, че новият кабинет ще успее да подобри нещо в икономиката. "Това не е временно правителство", заяви Степашин, но не успя да убеди никого. Краят на премиерство му изглежда обвързан с изтичането на мандата на Елцин след малко повече от година, което означава, че след президентските избори голяма част от неговите решения може да бъдат преразгледани.
Съставът на кабинета също не вдъхва много доверие, защото промените в него са по-скоро козметични, а обещанията на първия заместник-министър на икономиката Аркадий Самохвалов за приемственост с икономическата политика на Примаков будят недоумение, след като бездействието в икономиката беше посочено като основна причина за свалянето на Примаков. Степашин ще трябва да се пребори с Думата за приемането на пакета закони, предвидени в споразумението с МВФ, което министър-председателят приема като вот на доверие към кабинета. Какво лично от себе си ще може той да прибави към постигнатото от предшественика му - 4.5 милиарда долара от МВФ и постепенно завръщане на руската икономика към равнището от началото на миналата година, е трудно да се прогнозира.
Степашин като добър чиновник и милиционер предпочита да се измъква с общи фрази и лозунги, в досегашната му работа в силовите структури липсват големи успехи в борбата с престъпността и корупцията (основна цел на новото правителство), а върху дейността му голямо влияние ще оказва развитието на политическата обстановка. Елцин и комунистите изпитват взаимна неприязън, която ще доведе до нови сблъсъци между тях, а когато се секат дърва, неизбежно летят трески, казва една руска поговорка. Затова и никой не залага, че Степашин ще посрещне Нова година като премиер.
Япония взема под крилото си Азия
Какво се прави, когато идват избори, а икономиката, меко казано, не работи. Много просто, би възкликнал политикът, печелил не едни обречени по презумпция избори. Разхлабва се фискът, напомпва се с ликвидност финансовата система, а членове и алинеи от закона за корпоративните фалити придобиват ново правно тълкувание. За най-заслужилите сред безработните с подобна на управляващите партийна ориентация се осигурява държавна службица. Периодично се освежава и статистиката. И ще бъде прав -
Когато обаче фискалната политика се е изчерпала като фактор за икономически растеж, американските Moody's и Standard&Poors дебнат да санкционират всеки безплатен обяд, степента на задлъжнялост се определя не от домашните, а от международните счетоводни стандарти, и централната банка е извън прекия контрол на правителството, представата ни за влага не съвпада с ортодоксалната. Немислимо е три месеца след изборите да разредиш държавния сектор от новите чиновници в общество, където първото, в най-лошия случай второто, работно място обикновено е и последно. Трудно е да убедиш някого, че си на прав път, колкото и болезнена да е релефната структура на този път, когато националната ти парична единица се държи като световна валута единствено в края на всяка финансова година. И когато пак единствено тогава растат котировките на акциите, респективно част от теоретичното богатство на електората, в частта му финансови активи.
Загубени ли са в такъв случай изборите за долна камара на японския парламент през есента на следващата година за японските либералдемократи - последната крепост на управляващите след провала на изборите за горна камара на 12 юли 1998 г.? Отговорът е не. Все още има измъкване от разочарованието на избирателя. Войната е едно добро, макар и цинично решение за туширането на всякакви домашни неуредици. С тази малка подробност, че все пак трябва да има с какво да бъде водена и най-важното - срещу кого. Като се изключи американският военен арсенал, Япония почти не разполага с военна мощ, конституционно ограничена до логистична подкрепа за местните американски бази. Но дори и да разполагаха с достатъчно време за корекция на конституцията, японските депутати едва ли щяха да предприемат действия в тази посока. Япония все още се управлява от онова поколение, обременено от живите спомени за японската военна агресия в региона през 30-те години и участието й на страната на лошите във Втората световна война. Не съществува и потенциален национален враг, чийто гняв, пуснат в действие, да затрие Страната на изгряващото слънце в рамките само на няколко часа, в случай че американците се опънат да бъдат въвлечени в още една война. Очевидно трябва да се търси друго решение.
След като се провалиха да изправят на крака Япония, либералдемократите се заеха да оздравяват Източна Азия. Една по-платежоспособна Азия ще поеме нежеланите от вътрешния пазар стоки и ще усвои неусвоимите от японските компании инвестиционни фондове. Както се казва - по-добре късно, отколкото никога.
Като за начало, а всяко начало е трудно, Япония ще възстанови съседите си с финансов ресурс на стойност 2 трилиона йени (16.2 млрд. долара) за правителствата от Източна Азия. Парите ще бъдат използвани като гаранция за деноминирани в йени емисии на средносрочен и дългосрочен дълг от Южна Корея, Малайзия, Индонезия, Филипините и Тайланд. Освен гаранциите Япония ще депозира 230 млрд. долара в Азиатската банка за развитие (Asian Development Bank), с които да бъдат субсидирани лихвените плащания по главниците. Отделно чрез японската Външнотърговска банка (Export-Import Bank) правителството на Япония ще стане държател на азиатски дълг на стойност до 3 млрд. долара.
Нуждаят ли се на този етап азиатските тигърчета от парите на Япония? Твърдението, че нововъзникналите пазари в Източна Азия са прескочили отвъд финансовата криза и връщане назад няма, е далеч от истината. Въпреки привидната стабилизация на страните от Източна Азия, регионът остава заплаха за международната финансова система. Едновременното прилагане на силно рестриктивна монетарна политика с увеличаване на подоходните данъчни ставки и намаляване на правителствените разходи постави дъно под валутите в Азия, в резултат на което азиатските платежни баланси и валутни резерви придобиха вид, допускащ по-ниски лихвени равнища. В очакване на икономическо оживление хедж-фондовете наляха краткосрочен финансов ресурс (същият оня рисков капитал, на чиято база се финансираха дългосрочни местни проекти, който с рухването на тайландския бат бе незабавно изтеглен от региона) в азиатските икономики. Фондовите индекси тръгнаха нагоре, доходността на дълговите книжа се понижи и стадният ефект сред инвеститорите заработи в пълна степен. Намаляването на цената на финансовия ресурс стимулира икономиката, но не и когато лошите кредити продължават да присъстват в балансите на банките, няма ясна отличителна граница между политическия елит и бизнеселита, липсват закони за фалитите.
Това, от което Южна Корея, Малайзия, Индонезия, Филипините и Тайланд се нуждаят, е евтин външен финансов ресурс, който да прелее в частните сектори на тези икономики и да остане задълго там. Постижимо единствено с чужди правителствени гаранции. В момента посочените азиатски държави с изключение на Малайзия, където кредитните условия отразяват контрола върху изходящите рискови капитали, и Индонезия, където предстоят избори с непредсказуем резултат, заемат ресурс, деноминиран в долари, британски лири и евро, за средно 3% над LIBOR (базовият лихвен процент на междубанковия пазар в Лондон). Гарантиран от парите на Япония, правителственият дълг на азиатските държави ще струва едва от половин до един процент над LIBOR според инвестиционния климат в съответната държава. Единственото задължение на кредитираните е да емитират държавен дълг, деноминиран в йени. Не е много приятно да заемаш ресурс във валута, чието средно годишно изменение в двете посоки през последните пет години е 25%. Въпреки това японската инициатива е по-добрият вариант.
Какво печели Япония от това? Налага йената като азиатска валута и стеснява коридора на бъдещите флуктуации, характерни за плаващите валутни курсове. Ако обещаната подкрепа за Източна Азия не се окаже поредното голословие на либералдемократите, те може и да запазят контрола над долната камара на парламента. В противен случай е по-добре изборите да бъдат насрочени още за тази есен. Така загубите ще бъдат възможно най-малки.
"Юкос" започна атака за сваляне цената на Нефтохим
Големите приватизационни сделки в България досега винаги бяха съпътствани от големи скандали. По всичко изглежда, че и продажбата на Нефтохим ще спази традицията. Подгряването на страстите около бургаската рафинерия започна още докато беше жива интригата кой ще вземе "Петрол". След като се разбра, че лобито на "Юкос" надделява, нещата около Нефтохим временно поутихнаха. Сега обаче наближава срокът за подаване на оферти и около рафинерията отново започва да става интересно.
В понеделник, 17 май, съдът наложи запор върху банковите сметки на Нефтохим. Блокирането на парите в тях е станало след заведен иск от варненската фирма "Юкос петролиум България". Според първоначалното изявление на шефа й Митко Събев рафинерията дължи на "Юкос" 40 млрд. лева - нещо, което веднага беше отречено от ръководството на Нефтохим. Малко след това и от двете страни последваха уточнения, от които стана ясно: първо, че просрочените задължения на Нефтохим към частната фирма не са за 40 млрд. лева, и второ - че "Юкос" също има натрупани просрочия към Нефтохим, макар и за далеч по-малки суми.
"Това е един изкуствен скандал, който се раздухва излишно", коментира пред "Капитал" Пламен Райчев, изпълнителен директор на рафинерията. Ръководството на Нефтохим твърди, че в случая няма нищо нередно и става дума за нормални взаимоотношения между търговски дружества. Натрупването на взаимни задължения произтича от принципа, по който бургаската рафинерия се разплаща с доставчиците на нефт и дистрибуторите на горива.
Нефтохим плаща нефта в срок до 60 дни след доставката. По този начин рафинерията решава основния си проблем - липсата на достатъчно оборотни средства. На практика Нефтохим получава безлихвен стоков кредит от своите доставчици (което естествено се калкулира в цената на нефта). В същото време дистрибуторите на нефтохимски горива са длъжни да се издължават в 18-дневен срок. След тази дата започват да текат наказателни лихви. Те са равни на основния лихвен процент плюс 0.05% на ден. Същата наказателна лихва плаща и Нефтохим, когато просрочи свои задължения към доставчиците. Когато се натрупат взаимни просрочия, между търговските фирми и рафинерията се подписват т.нар. протоколи за прихващане.
