Правителството на действието все още означава правителство на реформите
На изборите през 1997 г. българските граждани съвсем съзнателно спомогнаха за оформянето на възможно най-благоприятната за развитието на България политическа конюнктура. За първи път в посткомунистическия период от историята ни в резултат на избори се сформира стабилно парламентарно мнозинство, което можа да излъчи реформаторски настроено правителство. Оформяйки подобна картина, радикалният вот на мнозинството от гласоподавателите позволи (отново за първи път в най-новата ни история) да се създаде ситуация, благоприятстваща ускоряването на затлачваните в продължение на седем години реформи.
Всичко това стана възможно, защото мнозинството българи по онова време гласуваха не просто за ОДС, а за категоричните приоритети, формулирани от ОДС. Те бяха няколко - овладяване на кризата, в която бе изпаднала страната; очертаване на ясни външнополитически прерогативи и политика на евроатлантическа интеграция. И не на последно място - ускоряване на реформите, поставени в задънена улица. Това са условията, позволили вотът за Обединените демократични сили по онова време да надхвърли размерите на техния реален електорален потенциал.
Две години след онзи момент въпросът доколко правителството реализира тези приоритети и доколко възнамерява да ги следва и занапред си остава ключов. При това да ги следва въпреки възможните промени в обществените настроения, защото две години не са малък период и за такъв период обществените нагласи могат и да се променят. Особено в случай, че е настъпила извънредна промяна в обстановката, каквато е водещата се война например. Ето и пример - в настоящия момент 61% от българите очакват през следващите няколко месеца да се увеличи безработицата, 34% да бъдат ликвидирани губещи предприятия, само 25% процента - да получим значими помощи от международни институции, и 22% - Западът да осъществи нов план "Маршал" за подпомагане на икономическото развитие на Балканите. Подобен песимизъм е показателен за настроенията и подсказва възможната обществена реакция на всяка непопулярна мярка, свързана с реформата. Настоящият кабинет като цяло се възприема от хората като безалтернативен - показателно е, че едва една пета от българите биха подменили цялото правителство. Още повече, тази цифра се е запазила непроменена в продължение на година и половина. Но при ситуация на промяна в обществените нагласи всеки кабинет би бил изкушен да се замисли над преоценяване на своите приоритети.
За две години правителството успя да намери решение на част от задачите, които си бе поставило - овладя инфлацията и постигна стабилизация в икономически аспект; позитивен ефект има и при престъпността. Не такава е ситуацията с реформите и това е мнението на все по-голяма част от българите. Въпреки че ни бе обещан завършек на основната част от реформите до началото на това лято, усложнената от войната ситуация в региона лесно може да послужи за оправдание на евентуално временно замразяване на и без това рискованите усилия в тази посока. Уместно замразяване, особено в предизборни условия.
Въпросът е, че такова замразяване е невъзможно. То дори няма да ни постави в началната ситуация отпреди десет години, защото престоят в състояние на бездействие в модерното време има една специфична особеност - да стоиш на едно място в условия на постоянна надпревара, скоро може да означава безвъзвратно изоставане.
Икономическата реформа - думи, дела, думи прим
Още в началото на управлението на СДС беше създадено базовото условие за успешна икономическа реформа - финансовата стабилизация, която би трябвало да успокои бизнеса и да му даде възможност за по-дългосрочно планиране. Две години по-късно стабилизацията си остава основното завоевание, а лутането в търсене на икономическия растеж продължава.
Финансовата стабилизация и небивало добрите макропараметри са с безспорна тежест, но везните все по-застрашително натежават в посока неконкурентна икономика и липса на среда и модели за стимулиране на бизнеса.
Приватизацията, за която правителството преди две години твърдеше, че ще бъде в основата на структурната реформа, сега е нейната най-изоставаща част. Програмата "България 2001" предвиждаше бърза, пълна и необратима приватизация по всички възможни начини, като до края на 1998 г. трябваше да станат частни всички промишлени и търговски предприятия, както и голяма част от инфраструктурата. Досега обаче продължават да се отлагат сделките за най-големите и смятани за най-атрактивни предприятия - Нефтохим, БТК, "Булгартабак холдинг", а приватизацията на инфраструктурата е някъде в неопределеното бъдеще. На фона на неизпълнените обещания е горчива ирония, че причините за изоставането на раздържавяването и изобщо на структурната реформа до голяма степен се покриват с критиките в "България 2001". Там се казваше, че незадоволителният прогрес на структурната реформа се дължи на липсата на политическа воля държавата да се оттегли от управлението на предприятията, отказ за затваряне на губещите предприятия и за поемане на социалния риск от увеличаване на безработицата, както и на нежеланието за приватизация или поне оттегляне на държавните монополи от ключови дейности като енергетиката, търговията с природен газ, производството на горива и суровини. Тези критики могат с чиста съвест да се използват и сега.
В края на 1998 г. раздържавените активи достигнаха 33%, а според стратегията за ускоряване на приватизацията (партиен документ от края на 1997 г.) в този момент трябваше вече да са продадени общо 60% от активите. До края на 1998 г. напредък отчетоха предимно отрасловите министерства.
Вместо прозрачност и яснота на процеса дори юристите, специализирани в приватизационното законодателство, започнаха все по-трудно да се ориентират за това кое е допустимо в процедурите и кое не. Приватизиращите органи от своя страна се възползваха от непълнотите и неяснотите в закона, за да разширяват все повече приватизационните етапи, които допускат т.нар. собствена преценка на екипа. Още повече преговорите с потенциални купувачи си остават любимият метод.
Предвидените още през август 1998 г. промени в закона за приватизацията бяха гласувани от парламента едва в началото на тази година. Но текстът за намаляване на задълженията на предприятията по ЗУНК при приватизация се оказа неработещ, а обещаното на МВФ осигуряване на истинска конкуренция на стратегическите инвеститори с работническо-мениджърските дружества бе изпълнено йезуитски. Пак в рамките на споразумението с фонда не се изпълниха обещанията за премахване на ограниченията за замяна на дълг срещу собственост.
Разочароващо се оказа и използването на приватизационните агенти при продажбата на най-големи предприятия, но тук вината е предимно в Агенцията за приватизация, която се опита да дефинира отговорността на посредниците така, че те да нямат право на собствена преценка и решения в етапите на приватизационната процедура.
Две години след приемането на "Програма 2001" и година след приемането на стратегия за развитие на капиталовия пазар в България има всички необходими технически условия за функционирането му - комисия по ценни книжа, фондова борса, Централен депозитар, 106 инвестиционни посредници и над 200 брокери на ценни книжа. Според регистъра на комисията по ценни книжа към средата на май 1999 г. в страната има 777 емитенти! Основната поставена цел - създаване на реално работещ капиталов пазар, обаче си остава едно добро пожелание. От възстановяването на борсовата търговия в края на 1997 г. у нас основно се извършва преразпределение на акции от масовата приватизация, като ликвидността на този вторичен пазар отдавна е под критичния минимум. Най-голямото доказателство за проблеми в системата е пълната липса на първични публични емисии, които да пренасочват чужди и местни инвестиции към реалната икономика.
Постиженията на правителството на Костов в тази сфера са предимно в сферата на административните мерки - концентрация на борсовата търговия на един пазар и забрана на транзакции извън борсата. Истинските стъпки за развитие на пазара, които бяха набелязани в правителствените документи (активно раздържавяване през борсата, публични емисии на акции и облигации от страна на естествените монополи като Булгаргаз, БТК и НЕК, нова законодателна база и пазарен подход от страна на регулативните органи) останаха само на хартия. Колкото и парадоксално да звучи, социалистическите предшественици на Костов направиха повече за развитие на пазара на ценни книжа чрез извършената масова приватизация, отколкото техните пазарноориентирани наследници.
Привличането на чужди инвестиции бе една от ахилесовите пети на досегашното управление на СДС. Екзогенните фактори, които повлияха негативно - азиатската и руската криза, не могат да се считат за основната причина за плачевното състояние по тази линия. По-съществените обяснения са в неблагоприятната бизнессреда като цяло, непрозрачната и противоречива приватизация, непреставащите промени на законодателството. Управляващите изпълниха нищожна част от обещанията за подобряване на инвестиционния климат, като разчитаха да привлекат външни капитали благодарение на финансовата и политическата стабилизация и да коригират неблагоприятния имидж на страната само чрез изявите на международни форуми. Най-важните промени в инвестиционния климат - като въвеждането на насърчителен данъчен режим и ограничаването на бюрокрацията и корупцията, се осъществиха само отчасти или формално с цел отчитане на дейност пред международните финансови институции.
Данъчната реформа бе една от гордостите на кабинета през изминалите две години. Основните позитиви в тази област са одобрената от кабинета ревалоризация, допускането на частична ускорена амортизация за някои активи, лекото понижение на данъчните ставки и изцяло новия закон за ДДС. СДС обаче не посмя да намали по-драстично данъците и въпреки твърденията не успя да създаде нормална данъчна среда. Законодателството е крайно неясно, прилага се субективно, а обещаваният достъп на данъкоплатците до тълкуванията на данъчната администрация така и не се случи. Неуредиците при имотните декларации и при годишното деклариране на доходите за 1998 г. създаде всичко друго, но не и визия за успешно проведена реформа.
СДС смени ръководството на Националния статистически институт - на мястото на Захари Карамфилов застана синият депутат Александър Хаджийски. Промяната обаче не сътвори някаква ползотворна революция в института - въпреки изискванията на МВФ данните на статистиката все още изостават като актуалност, обхват и най-вече като гаранции за достоверност. Обещанията за въвеждане на единен идентификационен код за фирмите, който да замени съществуващите сега половин дузина регистрации (съдебна, статистическа, данъчна, осигурителна, митническа и т.н.) и по този начин да ограничи бюрокрацията, засега остават празни приказки.
Аграрната реформа - един от множеството приоритети на кабинета, също няма с какво особено да се похвали. За края на поземлената реформа все още се говори в бъдеще време, липсва пазар на земята, основен източник на финансиране в сектора е държавата (чрез фонд "Земеделие"), а загубата на пазари се превърна в трайна тенденция. По този начин селското стопанство едва ли ще изпълни мечтаната роля на социален буфер за огромната маса хора, която предстоящата структурна реформа ще извади на улицата.
Предприетата в началото на мандата либерализация на вносно-износния режим бе похвална стъпка. Но връщането на земята, което трябваше да бъде само началото на реформата в отрасъла, съвсем зацикли и две години след идването на сегашното правителство краят й отново не се вижда. В "Програма 2001" беше записано, че земята ще бъде върната до края на 1998 г. В края на миналата година премиерът Костов обеща, че процесът ще приключи на 30 юни т.г. Този срок обаче няма как да бъде спазен при сегашните темпове. Затова в писмо до Световната банка (във връзка с отпускането на заема АСАЛ-1) краят на поземлената реформа беше отложен за пореден път - този път до края на годината. Забавената реституция води със себе си два основни проблема - липсата на реални собственици, които да бъдат отговорни за стопанисването на земята, и блокиран достъп до капитали. На практика най-трудната част от реформата - налагането на пазарни правила в отрасъла, все още предстои.
В енергетиката правителството обеща няколко важни неща: преструктуриране, спиране на субсидиите, комерсиализиране на отрасъла и либерализиране на търговията, институционална реформа, създаване на законодателна база, приватизация. Две години по-късно тези неща са предимно намерения. Въпреки записаните черно на бяло проекти за отраслово преструктуриране НЕК, Булгаргаз и топлофикациите са си същите фирми-монополисти със същата структура и непоносимост към пазарните промени.
Търговската реформа е инструментът, чрез който трябва да се извърши преходът от административно ценообразуване към икономическо регулиране, впоследствие дерегулиране и либерализация на енергийния пазар. За НЕК е избран търговският модел "единствен купувач", подобен модел се замисляше и за Булгаргаз. В момента обаче и търговската реформа е още твърде далечна. Първо - достъпът до мрежата изобщо беше изхвърлен от енергийния проектозакон и едва сега се заговори за включването му в проекта преди второ четене. Освен това темата се оказа остро конфликтна, особено в частта за достъп до вноса и износа. А без това истински пазар не може да има и за тока, и особено за газа. Второ - търговската реформа на НЕК и Булгаргаз би могла да се реализира, след като се извършат структурните промени, а те още дори не са започнали.
Финансовото преструктуриране е на същия етап - топлофикационните и въгледобивните дружества все още са в групата на предприятията в изолация, продължават да акумулират загуби и да поглъщат ежегодно огромни суми бюджетни субсидии. Институционалната реформа и приватизацията в енергийния сектор пък никакви ги няма. В програмата на правителството "България 2001" се отделя значително място на енергийната ефективност и газификацията на бита - два въпроса, които на практика вече две години се отминават с мълчание и които на практика са блокирани.
Половин мандат върху лаврите на борда
В началото на 90-те години, когато споровете за постиженията по време на комунистическото управление бяха в разгара си, поетът Иван Радоев намери може би най-подходящата формулировка - "Не е вярно, че нищо не е постигнато за тези 45 години. Постигнато е, но не благодарение на БКП, а въпреки нея".
Дали тази оценка може да се използва и сега, през май 1999 г., в средата на управленския мандат на СДС? Със сигурност не. Но аналогии биха могли да се намерят. Една от тях би звучала примерно така - "Не е вярно, че нищо не е постигнато за тези две години. Постигнато е много, но благодарение не само на СДС, а и на почти автоматичните механизми на валутния борд".
Преди две години министър-председателят Костов представи правителствената програма за четиригодишно управление "България 2001", която започва така: "След години имитация на реформи, нагло разграбване на държавата и декапитализиране на българската икономика България има най-сетне шанса да поеме по верния път към нормализация в най-широкия смисъл на тази дума".
В началото на управлението си правителството има благоразумието и откровеността да признае, че пътят няма да е нито лек, нито кратък. Две години по-късно обаче се натрапва усещането, че пътят е удължен и усложнен, за което сериозна вина имат и управляващите.
През 1997 най-актуалните теми за политиците и обществото имаха финансово измерение - пресните спомени от финансово-валутните сътресения и разсъжденията на тема валутен борд. Две години по-късно през погледа на управляващите (ако се абстрахираме от войната в Косово) нещата отново имат предимно финансово измерение, но този път позитивно - финансовата стабилизация. Именно върху плодовете на валутния борд - ниска инфлация и лихви, стабилен валутен курс, бюджетен излишък, повишени реални доходи - управляващите се разположиха удобно и някак си нарцистично се прехласнаха по тях.
От обществената камбанария обаче финансовата стабилизация отдавна е изтъркан рефрен, а песимизмът за бъдещето бавно, но упорито завладява нови територии. Сигурно защото обещаната нормализация съвсем не се е състояла в редица направления. Прозрачна и бърза приватизация, стимулираща бизнеса среда, туширана бюрокрация и корупция, инвестираща икономика, отговорно и публично харчене на парите на данъкоплатците са все области, в които да се твърди, че нормализацията се е случила, ще е доста пресилено.
Също както своите предшественици министрите на Костов не пропускаха да споменават лошото наследство при встъпването си в длъжност. И бяха абсолютно прави - седемгодишното отлагане на реформите нагнети проблемите и значително повиши цената на тяхното решаване. Правителството на СДС обаче стартира с уникален кредит на обществено доверие. От една страна беше небивалата вътрешна подкрепа (включително парламентарно мнозинство), от друга - външната и специално от международните финансови институции, финансирали въвеждането на валутен борд.
През двете си години управление СДС има удоволствието да се наслаждава на практическа липса на сериозна заплаха от страна на опозиция и синдикати.
БСП се активираше притискана от обстоятелствата, т.е. вземаше отношение по управлението на страната, когато просто не можеше да не го направи. Почти същото беше положението и с предводителя на евролевицата - Александър Томов. Неговият глас се чуваше всеки път, когато трябваше да напомни за себе си и най-вече за това, че е готов да влезе в изпълнителната власт. Единствената успешна стратегия (както изглежда сега) се оказа тази на Ахмед Доган. Дълго време Соколът се беше притаил (без да се появява в парламента) и дочака своя час - СДС му предложи общи кандидатури за предстоящите местни избори. Един Сокол обаче опозиция не прави.
Колкото до синдикатите - те продължиха да съществуват по познатия начин, ако успеят да се договорят с правителството, без много да го дразнят - успеят, ако ли не - гледат да сменят неудобните ръководства във важни предприятия. За сериозна синдикална активност обаче не може и да става дума. Така за две години управление СДС не успя да се сдобие с необходимия политически опонент, което си има и своите лоши страни. А по всичко личи, че отляво скоро опозиция няма и да има.
За добро или за лошо и в редиците на СДС не се роди сериозна вътрешна опозиция. За две години Иван Костов даде да се разбере, че няма да подмени основните играчи в отбора си. Много вътрешнокабинетни борби за територии - най-вече между вицепремиерите Александър Божков и Евгений Бакърджиев, даваха повод на наблюдателите да твърдят, че се готвят рокади в правителството. При всеки провал на заместниците си, а и на други министри премиерът обаче подменяше само хора от втория ешелон на властта. И не разкритикува нито Бакърджиев за конфликтните преговори с Русия за природния газ, нито Божков за мудната приватизация, нито Муравей Радев заради обърканата данъчна реформа. Според активисти на синята партия все по-малко ще са конфликтите вътре в кабинета. Не защото са престанали борбите за влияние, а защото най-после е настъпил периодът на яснота за това кой какъв дял от властта управлява, и то с благословията на лидера си. Аналогичен процес приключва и в партийната централа - вече са разпределени фигурите, които управляват всяко направление на дейността на СДС.
Въпреки че престъпността се сочеше за една от основните вътрешни заплахи срещу кабинета "Костов", през двете години нямаше момент, в който реализацията на подобен сценарий е изглеждал реален. Лозунгът "Да отвоюваме България от групировките" беше многократно повтарян, а мутрите бяха посочени като еманация на мафията в държавата. Атаката срещу силовите застрахователи беше подета по всички фронтове и накрая те бяха принудени да изтъргуват структурите си с получили лиценз дружества, а самите те да останат скрити. От това позициите им на застрахователния пазар не пострадаха особено много. Останалият бизнес на силовите групировки обаче остана непокътнат. Ударът срещу сенчестия бизнес се концентрира само и единствено срещу Мултигруп, която беше принудена да отстъпи.
Премиерът Костов обяви, че контрабандата създава финансовия гръбнак на мафията. На показ бяха извадени "захарната афера" на "Бартекс", каналът през митница Бургас и други канали. Въпреки медийната офанзива повечето нарушения не бяха доказани и у обществото нямаше как да се създаде усещането на безкомпромисни санкции срещу нарушителите. Но така или иначе престъпността не са оказа препъникамъче за кабинета. Самият Костов посочи в отчета си през парламента като едно от постиженията на кабинета борбата с престъпността.
Синята реформа в съдебната система пък до голяма степен парира проблемите, които съдебната власт пряко можеше да създаде на правителството.
Кабинетът на СДС стартира външнополитическите си изяви с недвусмислено определени приоритети - НАТО и Европейския съюз. Последва и бурна газова офанзива на руския фронт. Близо година продължиха дипломатическите, политическите и икономическите пазарлъци с Москва и в частност с "Газпром". Сега това почти е забравено. На дневен ред са Балканите и отново НАТО и ЕС. В региона сините заложиха на диалог с Турция и Македония. Първоначално особено интригуващи бяха вечерите на Костов с Йълмаз и непланираните пътувания до Анкара. Това обаче беше до изборите в Турция.
След началото на въздушните удари в Югославия основна тема на балканската ни политика стана Македония. Нещо, което нямаше да се случи, ако преди това не беше решен езиковият спор между Скопие и София. Така че СДС може да заключи, че има "последователна" политика по отношение на Македония. Истинско постижение ще бъде обаче, ако сините успеят да се договорят с Румъния и да реализират втори мост на Дунава.
Най-напрегнато през последните месеци беше около "новия цивилизационен избор" и в частност около кандидатурата на България за НАТО. Всъщност управляващите почти бяха успели да убедят обществото, че без НАТО сме за никъде. Проблемът дойде от това, че никой (из коридорите на властта) не очакваше пактът да си поиска въздушно пространство, а още по-малко да завалят ракети, макар и заблудени.
През двете години икономическата политика също бе доминирана от външни фактори - Международния валутен фонд и Световната банка, които осигуриха финансите за въвеждането на валутния борд. Още по време на служебното правителство на Стефан Софиянски беше сключено споразумение с Международния валутен фонд, в основата на което бе въвеждането на валутен борд. През лятото на 1998 г. за пръв път беше приключено успешно стенд-бай споразумение с МВФ. Започнаха преговори по тригодишна програма. Тя беше одобрена през септември. Основното в нея беше да се ускори приватизацията и да се продължи с либерализацията. До момента по тригодишното споразумение сме получили три транша.
Световната банка също подкрепяше правителството, макар че подкрепата й съвсем не бе безусловна. Напротив - много от реформите, извършвани от кабинета, се дължат на непрекъснатото пришпорване от страна на банката. Правителството успя да договори заема ФЕСАЛ, протакан дълги години, а Световната банка одобри стратегия за до 700 млн. долара финансиране за страната ни.
Правителството на Иван Костов започна мандата си с изключително негативната оценка на Европейската комисия за състоянието на България. Страната не изпълняваше нито един от прословутите три копенхагенски критерия за членство в Европейския съюз - изграждане на демократично общество, върховенство на закона, защита на човешките права и малцинствата; функционираща пазарна икономика, способна да издържи конкурентния натиск; капацитет за прилагане на европейското право. Още през 1997 г. Европейската комисия прие т.нар. Партньорство за присъединяване, което трябваше да конкретизира изискванията на съюза към България. През ноември 1998 г. излезе докладът на Европейската комисия за напредъка на България за членство в ЕС, в който се казваше, че България е извършила забележителен напредък. От трите копенхагенски критерия обаче страната изпълняваше само политическите, но се изискваха допълнителни усилия за борбата с корупцията, уважението към закона от всички нива на държавната администрация, продължаване на реформите в съдебната система. В същото време се твърдеше, че реформите са се забавили, бавната скорост на банковата приватизация се дължи на политически натиск и в крайна сметка България не може да изпълни икономическите критерии за членство в средносрочен план (т.е. между 3 и 5 години). "България все още не може да се счита за действаща пазарна икономика... основното предизвикателство остава да се подобри прилагането на законовата и институционалната реформа, за да се избегне рискът от по-нататъшна макроикономическа нестабилност и да се избегне възможност от политически обрат", се казваше в заключението на доклада. Основното обаче бе, че "все още България няма административен капацитет да посрещне изискванията на ЕС и трябва да се направят още много усилия, за да се създаде капацитет за формулиране и координиране на политиките в държавната администрация, включително и в областта на евроинтеграцията". Най-важният критерий, който евросъюзът очаква от страните кандидатки - участието на икономиките им в общия европейски пазар, за България още е много далечна перспектива.
В крайна сметка международните финансови институции и ЕС често си затваряха очите и като цяло подкрепяха кабинета на СДС - и морално, и финансово. Подкрепата си те даваха и заради реформаторската ориентация на кабинета, и заради липсата на реална алтернатива вътре в страната, а специално МВФ - и заради необходимостта да демонстрира успешни примери на своята политика. Подкрепата на тези институции обаче съвсем не бе безусловна и именно тази условност бе една от сериозните причини за извършените досега пазарни реформи, доколкото отвън непрекъснато ни напомняха какво и как трябва да направим, за да ни отпуснат поредния транш. И кабинетът "Костов" създаваше впечатление, че изпълнява препоръките - приемането на законите заприлича на преминаването на вагони от влакова композиция покрай малка гара, реформата се разгърна по всички фронтове и успехите най-прилежно и регулярно бяха доказвани с числа. За съжаление дейността на законодателната и изпълнителната власт беше перманентно съпроводена от липсата на синхрон и на оценки за цялостния ефект от една или друга мярка, от подозрения за игра в полза на лични и корпоративни интереси, от непрозрачност и корупция сред администрацията.
Първата половина от мандата на СДС бе белязана от стартирането на мащабни реформи в почти всички направления. Това би трябвало да бъде и времето на "безгрижното детство" на кабинета "Костов" във властта. Не че през този период кабинетът нямаше грижи и проблеми, напротив, но позитивните ефекти от въвеждането на борда осигуряваха имунизация срещу появата на радикални изпитания за Костов и компания в краткосрочен план. За беда (и) на СДС кризите в Азия и Русия, спадът на международните цени на част от основните експортни стоки и войната в Косово скъсиха безметежното време за кабинета.
През двегодишния период освен финансовата стабилизация СДС направи много за либерализиране на икономиката и достъпа до информация, отчете успехи в административната, данъчната, съдебната, медийната и прочие реформи, в борбата с престъпността и контрабандата, в доближаване на правото ни до това на ЕС. Безспорни са напредъкът в комуникацията с неправителствените организации, уреждането на част от външния дълг, етническия модел и т.н. За съжаление при повечето от тези области обективният анализ би показал, че слуховете за тотален успех са силно преувеличени. За всяка сфера могат да бъдат намерени съответните числа в подкрепа на едната или другата теза - за успехите или за неуспехите на кабинета. Но жонглирането с цифрите няма как да скрие истината за липсата на ясни икономически приоритети, за бюрократичната паяжина, оплела бизнеса, за заплашителния дефицит по текущата сметка на платежния баланс, за липсата на твърди финансови ограничения, за продължаваща злоупотреба на монополите, за липсата на пазар на земята, за отсъствието на своевременна и достоверна статистическа информация, за растящите настроения за емиграция след младите и т.н., и т.н. А всичко това са необходими условия за излизане от омагьосания кръг на неконкурентната икономика и намирането на пътищата за траен икономически растеж.
Данните от платежния баланс за първите месеци на годината и разнопосочните загуби от войната в Косово недвусмислено показват, че този път настина е дошло време разделно. Или както кратко, но точно констатира инвестиционна банка "Мерил Линч": "Времето за реформи в България изтича. " Неприятното е, че тези реформи сега трябва да се правят при влошена външна среда, при неясни перспективи за развитието на Балканите, при намаляваща обществена подкрепа.
Пак се лъжем с МВФ за енергетиката
През седмицата Комитетът по енергетика зарадва потребителите на централно парно с новината, че гигакалорията няма да поскъпне с 30%, а само с 15%. С това за пореден път властта разигра етюда за добрия и лошия полицай: МВФ е лошият, защото натиска за високи цени в енергетиката; Комитетът по енергетика е добрият, защото не иска да наказва хората с непосилни сметки. Истината обаче е, че намаленото поскъпване в крайна сметка ще бръкне още по-дълбоко в джоба на консуматорите, а и на данъкоплатците изобщо, само че догодина.
МВФ и Световната банка нямат практика да си измислят някаква цифра и да я налагат на правителството и компаниите като задължителна задача. Те поставят едно колкото просто, толкова и логично изискване - предприятията трябва да покриват разходите си и бюджетът да престане да налива пари в тях. А сметките на съответните отраслови ведомства трябва да покажат при какви цени ще бъде възможно това. Комитетът по енергетика пресметна, че това лято цената трябва да скочи с 30%, при което топлофикациите пак ще излизат на червено, но бюджетните субсидии за покриване на разликата между цена и себестойност постепенно ще се свиват. Не бяха съобщени никакви икономически причини да не се изпълни обещанието, записано в матрицата на фонда. Очевидно аргументите са социално-политически - наесен са изборите и точно тогава електоратът ще получи високите сметки.
Междувременно електоратът няма откъде да разбере, че предвиденото поскъпване все пак ще се състои, но с няколко долара повече от предвиденото за юли и няколко месеца по-късно, когато няма да има избори. Заради разсроченото поскъпване бюджетът ще продължи да налива субсидии в топлофикационните фирми. А зад привидната справедливост на по-ниските цени прозират поне две нива на социална несправедливост: чрез бюджета се взимат пари от всички данъкоплатци и се дават само на хората с централно парно; държавната субсидия изобщо не се ползва от социално слабите, напротив - колкото по-богат си и по-голямо жилище имаш, толкова повече помощ получаваш от държавата.
Подплашването - петият метод за приватизация
Прогонените и подплашени инвеститори най-сетне са отмъстени. Вицепремиерът Александър Божков тайно изрови томахавката и още по-тайно се постара да сплаши чиновниците в Агенцията за приватизация. Последната щяха да я закриват по политическо решение, неофициално коментирано от седмици сред управляващите кръгове. Накрая се оказа, че май няма да я закриват и всъщност (ако се вярва на вицепремиера) само вестниците я били закрили с публикациите си за слуховете. Така шефът на агенцията Захари Желязков, известен с това, че измисли пети метод за приватизация - подплашване (другите четири са преговори, конкурс, търг и публично предлагане на акции), сам опита изобретението си. Сега, след като подплашиха шефа на приватизацията, се очаква тя (като негова подопечна) да ускори хода си. Плашенето (независимо дали на инвеститори или чиновници) даже може да влезе като водещ елемент в следващата и поредна стратегия за ускоряване на приватизацията.
Непрекият резултат от тази история е, че скоро Захари Желязков вече няма да бъде смятан за шеф на приватизацията. През последните месеци той неофициално отне този пост от вицепремиера, отговорен за структурната реформа. Желязков стана медиен герой, след като взе безброй странни решения по безброй сделки и при това положи усилия да обясни колко е прав. Нямаше начин през този период славата на Божков като приватизатор номер едно да не залезе, още повече че напоследък вицепремиерът се въздържа от типичните за него атрактивни изказвания.
Сега нещата идват на мястото си. Желязков се връща към положението на кротко мрънкащ чиновник, който не си вири носа твърде много, а инвеститорите ще бъдат възнаградени с приятелска усмивка от вицепремиера.
Хубави неща
Оставете ги умрелите, нека си говорим за хубави неща, каза преди време министър-председателят и прати в небитието ДПС и лидера на движението Ахмед Доган. Сега изневиделица Костов съживи трупа и се кани да го подреди на полицата си - за интериорен политически разкош на местните избори, но и за имидж пред света. Той е премиер, простено му е. Докато си има и голямата колекция от безмълвни фигури в парламентарния шкаф, може да зачерква или дописва поканите за семейните изборни тържества. Пак сам може да подрежда и гостите на масата, около която сядат временните победители. На нея отново Костов ще раздаде коалиционните парчета от хляба, замесен с гласовете на цял народ - всекиму според участието.
Премиерът не пропуска повод да обясни, че е ценител на хубавите неща. Направи го и през миналата седмица - навръх втория рожден ден на правителството си. Тези обяснения обикновено вървят в комплект със субекта, който разваля впечатлението от изискания му стил. Ако картината от подредбата на стилиста-премиер не е добра, кой мислите е виновен? Разбира се, журналистите. Още във вторник Иван Костов се обиди на фотографи и оператори, че препятстват прекия му диалог с репортерите. "Вземете си нужните кадри и се махайте", каза той на тези с апаратите, а на другите с камерите посочи в кой ъгъл най-добре му стоят. Пишещите получиха отсрочка само два дни. В четвъртък те разбраха от шефа на държавната власт, че са "невероятно ограничени" и не само те, но и главните им редактори. Развалят туристическия рейтинг на страната, докато правителството се опитва да помогне на честните частни хотелиери.
В петък министър-председателят каза и за себе си: "Вътрешно какъв съм аз, може би никога няма да разберете". Нищо, нали за външното поне сме наясно - ценител на хубавите, подредени и добре лъснати неща. Такъв е и гимнастическият му отбор, който тренира на "Дондуков" 1.
Всичко останало според Костов е или лошо, или нищо.
"Балкан" получи разрешение да вземе двата еърбъса
"Авиокомпания Балкан" получи от Агенцията за приватизация разрешение да сключи с американската фирма "Партнърс" лизинговия договор за двата отдавна очаквани самолета "Еърбъс" А-310, съобщи добре осведомен правителствен източник.
"Няма такова нещо, има само едно старо съгласие на агенцията "Балкан" да продължи да води преговори по лизинговия договор", заяви пред "Капитал" Захари Желязков, изпълнителен директор на АП.
Агенцията освен това е дала разрешение на "Балкан" да вземе кредит на стойност 6 млн. долара, необходим за първата вноска. Като приватизиращ орган АП трябва да дава съгласието си за лизингова сделка и получаване на кредити. В същото време обаче на авиокомпанията като предприятие в изолация по закон е забранено да взема кредити.
Ако все пак се окаже вярно, че разрешението е дадено, това в известен смисъл предопределя на кого ще бъде продадена авиокомпанията. По всяка вероятност купувачът ще бъде люксембургската фирма "Еър рент", свързана с "Партнърс" и с лизинговия договор чрез общи отношения с банката "Креди Агрикол". Последната е гарант по лизинговата сделка и в същото време обезпечава финансирането на "Еър рент" за евентуалната покупка на "Балкан".
Хванаха контрабанда на депутатска фондация
Варненските митничари заловиха контрабандна стока за 30 000 долара на фондация "Свобода, солидарност, справедливост", съобщиха от ГУ "Митници". При проверка на 40-футов контейнер на пристанище Варна-запад, който пристигал от САЩ, те открили недекларираната стока между 35 палета. По документи в контейнера трябвало да има медицинска апаратура. В 29 от палетите обаче били открити козметика, детски шалове, одеяла и дамски превръзки.
Фондация "Свобода, солидарност, справедливост" е регистрирана на 27 януари 1999 г. в Пловдив на адрес бул. "Марица" No 122. Неин управител е Стефан Станчев Нешев, който е депутат от евролевицата в 38-то Народно събрание. Преди да стане депутат, 51-годишният инженер беше председател на Комисията за конкуренцията при управлението на Виденов. Стефан Нешев е и член на Комисията за икономическа политика в сегашния парламент.
Митничарите са направили акт за отнемане на стоката в полза на държавата, на фондацията е наложена глоба по Закона за митниците и случаят е предаден на икономическата полиция.
Това е вторият случай за по-малко от година, когато варненските митничари залавят контрабанда на стоки през фондации. Преди това беше разкрит канал за внос на горива на друга фондация, която действаше чрез Агенцията за чуждестранна помощ.
Накратко
Българският министър-председател Иван Костов и македонският му колега Любчо Георгиевски ще се поклонят пред гроба на Св. Кирил и ще присъстват на тържественото честване в капелата на Св. Кирил в църквата "Сан Клементе" на 24 май в Рим. По-късно българската делегация ще бъде приета от папа Йоан-Павел Втори. Предвидена е и среща на Иван Костов с италианския премиер Масимо Д'Алема, както и с председателя на Европейската комисия Романо Проди.
Австрия ще инвестира в изграждането на втори мост над Дунав, стана ясно при посещението на външния ни министър Надежда Михайлова в австрийската столица през изминалата седмица. По време на разговорите между българския дипломат номер едно и президента Томас Клестил е бил засегнат въпросът за съдействие на Австрия при евентуално започване на преговори за присъединяване между България и Европейския съюз.
Министър-председателят Иван Костов ще се срещне на 26 май с германския канцлер Герхард Шрьодер. Визитата на премиера в Бон е по покана на немския му колега. Двамата ще обсъдят възможностите за активизиране на двустранното сътрудничество между България и Германия, интегрирането на страната ни в европейските и евроатлантическите структури и кризата в Косово.
Независим надзор ще замени приемателните комисии на строежите
Първите независими надзорници ще започнат работа след първи септември. Това се предвижда в правилника за оправомощаването, функциите и задълженията на независимия строителен надзор, който Министерският съвет прие в четвъртък. Упражняването на надзор над строежите в страната беше предвидено с изменения на Закона за териториално и селищно устройство от юли месец миналата година. С въвеждането на независим строителен надзор (или т.нар. супервайзърство) се цели създаването на превантивен контрол по отношение на строежите в страната. Упражняването на независим строителен надзор е задължително за проектирането и строителството на всички видове строежи в страната с обществен и производствен характер и за жилищни сгради на четири и повече етажа. Надзорът ще се упражнява за сметка на собственика (инвеститора) на строежа, а надзорникът носи солидарна отговорност с инвеститора по отношение на законността на строежа, влаганите материали и безопасността. Правилникът предвижда глоби до 50 милиона, имуществена отговорност за упражняващите независим строителен надзор.
Независимият строителен надзор ще замени държавната приемателна комисия, която изготвя прословутия акт 16. По време на самото строителство супервайзърите ще изготвят протоколи, въз основа на които органите на Дирекцията за национален и строителен контрол ще дават разрешение за ползване на обектите.
Посредникът за "Кремиковци":
Сделка с "Дару металс" или несъстоятелност
"Райфайзен инвестмънт", посредник за продажбата на "Кремиковци", внесе в Агенцията за приватизация анализ по сделката, който предвижда различни варианти за бъдещето на металургичния комбинат, съобщи осведомен източник. Едната основна възможност според посредника е българската фирма "Дару металс" да бъде посочена за избран купувач, а другата - оздравяване чрез започване на процедура по несъстоятелност за "Кремиковци". В анализа си, макар и условно и с малка вероятност, посредникът не изключвал и евентуален избор на "Ердемир". Вариантът ликвидация според правителствен източник е неосъществим поради високата задлъжнялост на комбината.
Държавните чиновници очевидно държат на варианта из-бран купувач, но засега изчакват, защото до края на миналата седмица "Дару металс" още не беше представила всички очаквани гаранции за плащанията си по сделката и за финансовата подкрепа на италианската металургична компания "Марчигалия". Според последната информация от АП изборът на купувач за "Кремиковци" е отложен за идната седмица.
"Не виждам друга възможност за избран купувач освен "Дару металс". "Ердемир" не се вписва в правителствената рамка. Все пак още не знам със сигурност кой е предложен", заяви в четвъртък пред "Капитал" Марин Маринов, зам.-министър на промишлеността и председател на надзорния съвет на "Кремиковци". Ден по-късно той изобщо не беше склонен да отговаря на въпроси за евентуално избрания кандидат. "В момента съм в Македония, нямам информация да сме били избрани, но много бих се радвал на такава вест", коментира Валентин Захариев, директор на "Дару металс".
Оставаме с едно военно училище
Армията ни ще изгуби поне три от четирите си военни училища. Това съобщи шефът на управление "Кадрова политика" в Министерството на отбраната Руси Русев. Армейските вузове в Шумен, Велико Търново, Варна и Долна Митрополия ще бъдат сведени до факултети и обединени в едно, чийто център вероятно ще е в старопрестолната ни столица, гласи единият от вариантите за промяна във военнообразователната система. Отделно от това Военната академия също ще се преструктурира. Съществува и вариант, според който четирите военни училища ще бъдат намалени още по-радикално и ще преминат на подчинение на Военната академия. Драстично се орязва и приемът на кандидати за нови офицери. През 2005 г. той трябва да достигне не повече от 300 души годишно. Заради големия офицерски корпус в момента не се предвижда прием на нови курсанти в следващите 1-2 години с изключение на военноморското училище във Варна, допълват от военното министерство.
Интензивни преговори за Косово
В Москва продължиха маратонските преговори за прекратяване на войната в Югославия. Руският пратеник за Балканите Виктор Черномирдин, помощник държавният секретар на САЩ Строуб Талбот и финландският президент Марти Ахтисаари обсъдиха условията на Милошевич, поставени по време на посещението на Черномирдин в Белград. "Югославският президент отказва да приеме плана на Г-8 за прекратяване на конфликта", съобщи Черномирдин, без да дава повече подробности. На разговорите в Москва руската страна отново е потвърдила искането си за незабавно прекратяване на въздушните удари като условие за намиране на мирно решение. Талбот заяви, че преговорите се водят в конструктивен дух и дипломатическите усилия ще продължат. Според Марти Ахтисаари засега преговорите са в началната си фаза и страните в конфликта все още са далеч от споразумение.
Междувременно генералният секретар на ООН Кофи Анан отново заяви готовността на световната организация да изиграе водещата роля в решаването на конфликта. Анан посети бежански лагер в Северна Албания, за да се запознае лично с условията на живот и проблемите при изхранването на бежанците.
Британският външен министър Робин Кук отхвърли твърденията за противоречия между САЩ и Великобритания по въпроса за започването на сухопътна акция в Косово. Демонстрирането на единство бе една от основните цели на Кук по време на специалната му визита във Вашингтон. В съвместно интервю по CNN британският министър и държавният секретар Мадлин Олбрайт потвърдиха, че няма разногласия относно тактиката на НАТО и че въздушните атаки ще продължат. Преди това италианският премиер Масимо Д'Алема се обяви за временно спиране на ударите срещу Югославия. По време на посещението си в щаб-квартирата на пакта в Брюксел Д'Алема поиска спиране на рейдовете за 72 часа, ако Съветът за сигурност на ООН одобри резолюция за прекратяване на войната. Според италианския премиер паузата във военните действия ще позволи на Съвета за сигурност да провери дали президентът Милошевич е готов да се подчини на решенията на ООН.
Алтернативите водят към... правителството
Исторически взето две години не са много време. От гледна точка на текущия политически живот обаче те са достатъчни поне за това да покажеш какво искаш и какво можеш да направиш; съответно - какво не искаш, не можеш, или пък - нито искаш, нито можеш. Ако се проследят изследванията на общественото мнение през последната година, не може да не се забележи, че тъкмо оценките за съотношението между спечелилата вота предизборна програма и реално извършените действия следват траекторията на падащите звезди. При това положение би било логично рейтингът на правителството да се стопи за две години с много повече от сега регистрирания спад от 12 процента. Факт е обаче, че всяка потенциална делегитимация на които и да било управляващи неминуемо минава през легитимация на един възможен "политически резерв". Ако алтернативата е налице, ерозията на доверието е неспасяема. Ако ли пък не, излизането на "резерва" на сцената се отлага за неопределено бъдеще.
Тридесет и четири на сто от населението - дял, практически равен на хората, обявяващи се за симпатизанти на ОДС, са на мнение, че въпреки някои свои грешки и слабости правителството работи "много добре". Оценката на четирима от всеки десет българи е, че "правителството не работи добре, но то няма алтернатива". Именно тук е разковничето на парадоксалната ситуация, в която днес се намира българското правителство. Упреквано за бавния ход на реформите, за корумпираност и непрозрачност в дейността си, конфронтиращо се с общественото мнение за достъпа до въздушното пространство, то продължава да събира подкрепата на близо половината от българските избиратели. От своя страна опозицията, макар и изглеждаща яхнала вълната на обществените настроения, не съумява да капитализира дивиденти дори от позицията си по войната в Югославия. По-малък брой даже от собствените й симпатизанти смята, че тя е съумяла да изработи адекватно на ситуацията поведение. Докато БСП търси алтернатива на самата себе си, а нови-стари претенденти за власт от типа на "Гергьовден" си разменят алтернативи в пространството, затворено от евролевицата, ОНС и БББ, управляващите нямат особени поводи за безпокойство.
В тази ситуация, ако нещо би могло да застраши сегашната "безалтернативност", това е, първо, радикализирането на настроенията сред предстоящата вълна от безработни и, второ, евентуално разочарование от ангажимента на Запада към икономическото, социалното и екологичното възстановяване на региона. Проблемът е, че и едната, и другата посока водят по необходимост до генериране на националистически настроения. Какви биха били принципите и персонажите на един "политически резерв", основан на тези настроения, тъкмо днес, и тъкмо на Балканите съвсем не е трудно да се предвиди.
Данните са от национални представителни проучвания, осъществени от социологическа агенция АЛФА РИСЪРЧ по поръчка на вестник "Капитал".
Етническо прочистване, етническо разнообразие
Политиката на етническо прочистване, която провежда Слободан Милошевич, е един очебиен кошмар за народа на Косово. Но тази трагедия има и по-големи последствия. Тя заплашва мира и стабилността на региона, особено що се отнася до другите мултиетнически държави, които са изправени пред предизвикателството да изградят обществата си според принципите на толерантността и взаимното уважение.
А положението можеше да бъде съвсем различно. Югославия можеше да заеме полагащото й се място на просперираща и демократична държава в една нова Европа, спазвайки правовия ред и международните стандарти за разчитане на човешките права. Но вместо да се постарае да обедини различните етноси в Косово и в цяла Югославия, Милошевич засилваше политическата си власт чрез предизвикване на етнически конфликти в Босна, а по-късно и в Косово.
Когато Милошевич дойде на власт преди десет години, той отмени автономията на провинцията и така предизвика катастрофата, на която сме свидетели днес. Етническите албанци не само загубиха своето самоуправление, но загубиха контрол върху училищата си и здравните си центрове. Те пострадаха и от опитите да се забрани използването на албански език, от тормоза върху техните културни институции, от наложеното от Белград масирано полицейско и военно присъствие и най-важното - от загубата на хиляди работни места в държавните предприятия, които бяха предоставени на сръбското малцинство.
Милошевич наложи форма на европейски апартейд, основаваща се на предварително планирана политика на етническо прочистване, която постепенно набираше скорост през 90-те години. Много преди НАТО да започне въздушните удари, сръбските части започнаха систематично да прочистват провинцията, като убиха повече от 2000 етнически албанци, изселиха 250 000 човека и изгориха най-малко 50 000 къщи. Цикълът на насилия, убийства, изселвания и опожарявания само бе ускорен след началото на бомбардировките на НАТО.
Военната кампания на НАТО има за цел да прекрати политиката на унищожение и смърт, провеждана от Милошевич, както и да постигне пет ясно дефинирани условия: незабавно прекратяване на всички насилия и репресии; изтегляне на военните, полувоенните и полицейските части; установяване на международно военно присъствие; безусловно и безопасно завръщане на всички бежанци и постигане на рамково политическо споразумение на базата на договореностите от Рамбуйе.
Но освен тези цели САЩ и техните европейски съюзници, включително всички съседни на Сърбия страни, постигнаха съгласие относно нуждата от един всеобхватен план за възстановяване, който ще включва целия регион. Важна част от това усилие трябва да бъде възстановяването на обществата със силен ангажимент към толерантността и етническото разнообразие.
Тази цел не е непостижима мечта, дори за страните в непосредствена близост до конфликта в Косово. България например доказа, че е отговорен член на европейското семейство със своето уважение към малцинствата - не само в мирни времена, но и в кризисни моменти. В България съществува дълга традиция на етническа толерантност, която датира поне от началото на този век, когато страната прие арменците, бягащи от геноцида на разпадащата се Отоманска империя. Разбира се, един по-скорошен пример е спасяването на българските евреи от преследванията на нацистите. Отхвърляйки лудостта на Живковата кампания за българизация на турското малцинство в средата на 80-те години, сегашното правителство насърчава мирното съвместно съществуване на различни етнически групи от началното училище до най-високо правителствено ниво. Щедрата помощ на България за косовските бежанци в Македония доказва, че за България етническата толерантност е не само въпрос на вътрешна политика на страната, но и доказателство за принадлежността й към Европа.
Румъния, която също има обща граница и общ исторически опит с Югославия, днес е една жизнена мултиетническа демокрация. Всички етнически малцинства са представени в парламента, а Унгарската партия е част от управляващата коалиция. Румъния има проблемите на всяка нова демокрация, но румънските граждани от Тургу Муреш до Тимишоара правят всичко възможно да сложат край на етническото насилие и да създадат общности на доверието и надеждата.
В Унгария правителството предложи нови образователни реформи, които ще осигурят повече възможности за учениците и студентите от малцинствата. Освен това правителството подкрепи създаването на местно малцинствено самоуправление на голям брой етнически групи, включително българи, гърци, хървати, германци, румънци, роми, поляци, арменци, словаци, словенци, сърби и украинци.
Поуката тук не е, че ангажиментът към етническата толерантност може да гарантира края на един конфликт, а че страните, в които има етнически разделения и разнообразие, могат да изберат различен път от избрания от Югославия ужасяващ път на етническо прочистване.
Европейците страдаха много през това столетие. Когато диктаторски и комунистически режими държаха под контрол голяма част от Европа, прекалено много хора смятаха, че разселването и смъртта на етническите малцинства е вътрешен въпрос. Но след всеки нов случай ставаше ясно, че политиката на ненамеса не осигурява имунитет и заразата излезе извън националните граници и се разпростря върху цели региони.
Сега ние не можем да си позволим да допуснем същата грешка. Ние трябва високо и ясно да заявим, че етническото прочистване, където и да било в Европа, е заплаха за цяла Европа. Ето защо това, което се случва в Косово, не е вътрешен въпрос на Югославия. Ето защо НАТО прибегна до действие.
Милошевич е част от тъмното репресивно минало на Европа, а не част от нейното бъдеще.
Избирайки политиката на етническо разнообразие, справедливост и разбирателство, страните от Югоизточна Европа могат наистина да помогнат в изграждането на една обединена демократична и свободна Европа.
Национализъм или модерно бъдеще
След като призракът на комунизма си отиде, един нов призрак броди по света - този на национализма и етническата нетърпимост. От няколко години той взема своите жертви и в Европа - "Старият" цивилизован континент. В бивша Югославия сърби избиват косовски албанци, босненци и хървати воюват със сърбите и помежду си, албанците с кръв се борят за независимост и етнически права. Останалите балкански държави също спорят и дори открито се противопоставят една на друга, пак заради етнически проблеми и "национални" интереси.
Цялата история на Балканите е заредена с такива конфликти и войни.
Има ли поука? Както личи от днешната ситуация в Косово - не! Наистина отношенията на България с Турция, Гърция, Македония показват, че балканската политика може да има и други измерения, но на общия фон това са половинчати мерки. В политическия живот на всяка държава от полуострова продължават да намират почва "национални" идеали, зад които се прикриват чисто националистически и шовинистични идеи. Тъжното е, че в края на ХХ век балканските народи воюват за осъществяването им.
Нека чисто хипотетично си представим какво би донесло на държавата-майка сбъдването на един такъв идеал, преследващ присъединяване на територии с "историческо значение", населени с етнически "братя"? Би донесло единствено задълбочаване на икономическата криза, каквато цари в повечето държави от региона.
Това ли е нужно на обикновения човек, когото тези национални идеали би трябвало да обслужват?
Време е балканските народи и техните политици да разберат, че национализмът принадлежи на миналия век. Това, което е донесъл, е само кръв и страдания.
Държавите от региона претендират, че са част от Европа. Докато полуостровът представлява буре с барут, което всеки момент може да избухне, Европа няма нужда от него. Такива, каквито са, Балканите могат да бъдат само полигон, на който САЩ да показват ролята си на световен лидер.
Интересите на балканските държави, включващи и интересите на обикновените хора, налагат сигурност и висок жизнен стандарт.
Това е разумното бъдеще, а то се постига в условия на стабилни политически системи и развити икономики. Това е и единственият път към Европа. Моделът също е ясен - ЕС. Държавите от съюза също имат историческо развитие, изпълнено с взаимни противопоставяния, но вече почти 50 години показват, че могат да загърбят миналото и да живеят заедно.
За Балканите единствената правилна алтернатива, колкото и фантастично да звучи, е регионално обединение за обща икономическа декларация за сътрудничество, подписана от президентите на България, Турция и Румъния. Съвместни инфраструктурни проекти, обща търговска политика, базирана на една добра правна основа - регионални договори за сътрудничество, са единственият път за стабилизиране и развитие на полуострова. Такава инициатива несъмнено би засилила и позициите на балканските държави "пред ЕС и би спомогнала за приемането им в съюза.
Това е "цивилизационният" избор. Така Балканският полуостров ще се превърне в равноправна част от Европа.
"Незабавно просветление". Вече на пазара
Чаша вода се слага пред телевизора. Цялото семейство се нарежда около приемника и всички заедно "преживяват" сеансите на Кашпировски... Преди години руският екстрасенс влизаше в домовете на милиони българи от екрана на държавната телевизия. Хит бяха и книгите на Джуна. След това влиянията на СССР-лечителите бяха изместени от масови религиозни шоу-програми на американци и англичани. Евангелисти, протестанти, адвентисти крещяха "алилуя" в НДК и набираха последователи в градските градинки. Масов транс, ръководен от чуждестранни пастори, започваше от зала едно на НДК и продължаваше по площадите в страната. "Слепи проглеждат", "инвалиди хвърлят патериците" саморекламираха се нахлуващите секти. С репортажи за странни самоубийства и протести на родители срещу лидера на "Слово за живот" отец Бакалов започваха емисии на "По света и у нас". Сега на мода са източните религии. Българите обаче станаха по-големи почитатели на китайската храна, отколкото на азиатските вярвания. Миналата седмица лекцията "Незабавно просветление. Освобождение завинаги" на учителя от Хималаите Чинг Хай в зала "Универсиада" предизвика по-скоро любопитство, отколкото въодушевление.
"Никога не съм чувала за Чинг Хай, но много добре я рекламираха навсякъде в София и реших да дойда да я видя", усмихва се Райна, която работи в туристическа фирма. Момичето е приседнало по турски на земята и споделя, че не вярва лекцията да промени живота й. "Разходих детето и реших да надникна. Видях от плакатите, но честно не съм чувала за Чинг Хай. За медитацията съм слушала много от една приятелка, която живее в Швеция, дори си посвети живота на това и ми е интересно и аз да знам какво е", обяснява микробиоложката Мати Томова, изнервена от 40-минутното закъснение.
Постерите из столицата и рекламата във вестниците за лекцията и медитацията на просветления учител от Хималаите Чинг Хай подразниха любопитството на около две хиляди пенсионери, тийнейджъри, клошари, болни, фенове на нетрадиционните учения. В съседната на външно министерство сграда се изсипаха и повечето азиатци, живеещи в България. Час преди началото на беседата пространството около залата беше окупирано от свитата на Чинг Хай. Ухилени мъже и жени с дръпнати очи снабдяваха всеки попаднал пред погледа им със зелена книжка "Ключът към незабавното просветление". С кимване и махване на ръка те насочваха към мястото за масово просветление. На един от входовете озъртащите се посетители се спъваха в китаец, който усърдно се опитваше да залепи с тиксо мокета за пода. Русолява дама наставляваше влизащите "разгледайте какво е направила лично със собствените си ръце и след това седнете". Любопитни кандидат-медитатори разглеждаха фотоалбумите на върховния учител. Личният снимков архив беше смесен с фотоси на манекени, облечени в дрехи на "дизайнерката Чинг Хай". Изложбата не предизвикваше интерес у прииждащите "ученици".
Там върху червени покривки доброволки от антуража на духовната водачка бяха аранжирали всевъзможни сувенири с марка "Чинг Хай". "Това тюркоаз ли е", полюбопитства възрастна жена за гривна от сини мъниста. Азиатката отсреща се усмихва и промърморва на английски цената - "22 американски долара". Срещу три долара на бъдещите просветени се предлагаха снимки на Чинг Хай, а плакатите, познати от електрическите стълбове в София, бяха оценени на осем долара. Герданчета, значки, медальони и плетени предмети за късмет с образа на виетнамката отказваха купувачите с антисоциалните си цени. Стойността на луксозното издание на "Върховна кухня", натъпкано с вегетариански рецепти и рекламирано в Интернет, не беше известна на продавачките. На фона на бутиковия ценоразпис аудиокасети пренасяха на масови медитации в Лос Анджелис, Женева или Париж отпреди шест години почти без пари - за по четири долара и половина. Кандидат-медитаторите гледаха, цъкаха с език и грабеха от безплатните бюлетини на английски, въпреки че много от тях не разбираха езика на Шекспир.
На видеоекран прожектираха биографичен филм за Чинг Хай - "Вървете по пътя на любовта", дублиран на руски език, докато организаторите командваха разпределението на влизащите позакъснели. "Тук не може", "вие сте по-млад, идете там", "прескачайте ложата", нервно нареждаха на английски азиатците. "Който може да стои като йога, да заеме местата отпред на земята", превеждаха българските доброволци.
"Чинг Хай ми е неизвестна. Знам за една индийка, която идваше тук преди години, но мисля, че тя е фалшива работа, да видим и тази каква ще е. Посланието е фалшиво, защото просветление незабавно и завинаги няма. Интересно е какво ще кажат", чудеше се Валентина Тонева, докато подвиваше крак на земята. "Подобни вечери има и в Русия, но Кашпировски вече всички го забравиха", смее се руският й приятел Алексей.
"Не, не всяка година има световно турне", обижда се последовател от Сан Франциско заради предположението, че учителят всяка пролет кръстосва света. "За последен път беше в Европа през 1993 г.", пояснява американецът от азиатски произход и чертае маршрута след българската спирка - Атина, Рим, Будапеща, Прага... Според Центъра за изследване на нови религиозни движения към университета във Вирджиния международната асоциация "Чинг Хай" е основана в Тайван през 1982 г. Освен като вид будистка секта движението се характеризира и като култ.
На любопитните столичани 49-годишната Чинг Хай разказа, че е дошла да сподели щастието и любовта, които е намерила. "Нашият метод предлага незабавна връзка с Бог... Ние сме тук, за да покажем как отново да се свържете с Бог... Всичко, което ще ви покажем, е безплатно, защото сме едно семейство, ние сме братя и сестри. Дори и аз трябва да издържам себе си", преподаваше духовният учител. "Не слушай буквално думите, разбери смисъла им", посъветва млада жена учудената си приятелка. "За кой Бог говори", питаха се други.
Десетина минути след началото на лекцията към двата изхода се оформиха редички от неполучили "незабавно просветление". Някои излизаха за по цигара, въпреки че азиатците бяха залепили английско-български табелки "Не пуши". "Интересувам се от източна философия, но тук нищо философско не откривам", бързаше към изхода студентка. "Един приятел ни доведе, той се занимава с медитация и решихме да видим за какво става дума, но не ни е интересно", обясниха момче и момиче, докато се измъкваха.
В коридора разочарованите попадаха пред дълга маса, където можеха да се запишат за "посвещение" в метода Куан Ин, съвместим с всички религии. След като попълниха формуляр-досие (име, адрес, рождена дата, работа, предишна духовна практика), преминаха през две интервюта, които да установят благонадеждността им, и си направиха моментални снимки, първите кандидати бяха обозначавани на ревера с лепенки "В 1", "В 2"... Доброволците от свитата на Чинг Хай търпеливо разясняваха правилата за различните методи. Докато учителят отговаряше на въпросите на новите си ученици, оживлението в коридора нарастваше. След края на беседата Чинг Хай се оттегли, а посетителите от първите редове разграбиха ябълки, портокали, вафли, солети и саксиите с цветя, с които бе аранжирана сцената. В коридора вече черпеха със солени бисквити, а столичани се взираха в кутийките натурални сокчета, очаквайки да открият някакво духовно питие. Азиатците пъхаха в ръцете на излизащите формуляри за регистрация.
"Трябва да бъдете вегетарианци за цял живот - това изключва месо, риба, пиле, яйца, алкохол и наркотици. Да имате подходяща професия, готовност да се медитира по 2 часа и половина дневно. За удобния метод няма да има снимки. Различни са медитациите, правилата", обясняваше със самочувствие на невежите първата посветена в България инж. Дочка Димитрова. "Шест човека сме в България, събираме се и гледаме филми с учителя, медитираме заедно, тогава е много силна енергията. Всеки от нас е една светлинка..."
"Привличат ме тибетските учения, но аз съм независим изследовател. Просветлението обаче не е нещо толкова лесно, колкото се предлага тук", недоверчив беше известният с увлеченията си по източни религии певец Коцето-Калки.
Почти два часа след последните думи на избраната за гуру виетнамка българските организатори не успяваха да "подредят" желаещите. Като от развален грамофон из залата се разнасяха указанията къде да застанат кандидатите за "удобния метод", които говорят английски, къде да се подредят тези, на които ще се преподава по български, кое е мястото за търсещите пълно посвещение. "Незабавно" трябваше да напуснат залата всички, които не искат да последват учителя. Въпреки това на всеки ъгъл се спотайваха любопитни. След като кандидатите за "удобния метод" обходиха и избърсаха пода в почти цялата зала, азиатците накрая ги изолираха. Тайванският пратеник на Чинг Хай ги посвети в тайната на медитацията. "Поставяте пръст на челото, търсейки третото си око, концентрирате се и повтаряте името на който Бог желаете. Ако се считате за достатъчно велик, може да повтаряте и собственото си име, но ако ви се появят лоши видения, викате името на учителя", разясни посветеният. Около сто мъже и жени в продължение на 30-ина минути се опитваха да медитират. Звън на мобифони прекъсваше концентрацията, а за спазването й следеше строга азиатка. В същото време "на игрището" продължаваше регистрацията на търсещите посвещение. След като и последният желаещ беше увековечен от "Полароид", кандидатите бяха отведени в друга зала, където получиха правилата за медитация от Чинг Хай. Повечето медитирали си тръгваха мълчаливи и разочаровани. "Това са нормалните правила за медитиране, нищо ново не научих", разочарова се младо момиче от "умерения метод".
"Какво е това приятно струпване", въодушевени бяха единствено таксиметровите шофьори при вида на хората, окупирали спирките край зала "Универсиада" около полунощ миналия вторник.
Костов обяви конвертируем политически продукт
За един месец от "употребен политик" Ахмед Доган стана желан партньор за СДС. Или поне така звучеше посланието, което във вторник Иван Костов отправи към ДПС - покана за участие на местните избори. Общият враг БСП лесно може да обясни изненадващо анонсираното затопляне на отношенията. В плановете си за новата конфигурация на местната власт и Костов, и Доган не допускат съществен дял за социалистите. И въпреки че "Раковски" 134 отново започна да обяснява на ДПС колко важна е коалицията между тях, фактите, натрупани през следващите дни, показват, че конкретната покана за сътрудничество в предизборната кампания преследва по-далечна цел.
Не е възможно само за един месец Костов да е узрял до решението за възстановяване на ОДС - "модел '96", след като отдавна в СДС са наясно, че електоратът на ДПС трудно се поддава на политически комбинации. Заглъхналият шум около обновителя на ДПС Гюнер Тахир доказва, че още дълго Доган ще е фаворитът на движението. Самият той побърза да припомни "фундаменталния факт, че движението се е превърнало в религия за своите избиратели".
И в двете партийни централи не си правят илюзии, че дори да бъде договорено "преливане на гласове" за местните избори, това няма да промени съотношението на силите по места.
Зачестилите посещения на Иван Костов в смесените райони, този път за двугодишен отчет на правителството пряко пред избирателите, отново доказва, че СДС и не разчита на ДПС. Особеното този път е, че взаимните обвинения и квалификации секнаха, което не е характерно за диалога между двете политически сили. На поканата на Костов за общи листи на изборите Доган отвърна с покана за симпозиум по малцинствените проблеми в Шумен, посветен на 10-годишнината от майските протести срещу възродителния процес. Мероприятието е повече от традиционно (това не е първата кръгла годишнина от изселването на българските турци), но този път групата на управляващите бе най-голяма след тази на организаторите от ДПС. До този момент нито един от семинарите на движението не беше предизвиквал такъв интерес от медиите. Присъствието и на държавния глава, и на лидерите на всички опозиционни партии, както и на дипломати бе най-малката причина за това.
На пръв поглед Иван Костов и Ахмед Доган от много време насам заговориха в един тон. Повод за единогласието стана 10-годишнината от майските протести през 1989 г. Въпреки невъзможното взаимодействие на местните избори отправената от СДС покана не бе категорично отхвърлена от Доган. Привидно отвореният диалог всъщност е послание, което трябва да бъде чуто на Запад.
Преди седмица министър-председателят Иван Костов се видя достатъчно уверен да заяви пред радио "Дойче веле": "Говорейки за българския модел, искам да кажа на европейците, че няма нужда да се привнася нещо отвън, тъй като тук ги има тези успешни модели за действие". Определяният като носител на този модел - Ахмед Доган, доизясни нещата пред симпозиума в Шумен: "В тази критична ситуация на Балканите българският модел е най-важният политически продукт, който може да предложи страната ни". Лидерът на ДПС обяви почти в прав текст, че това е единственият конвертируем до момента български продукт, който България може да изнесе.
"Българският етнически модел" даде възможност на управляващите да променят в движение образа на страната, дълго време определян като "остров на стабилността". Това обаче вече не е достатъчен комплимент за външнополитическата дейност на управляващите, която в реакциите си по войната в Югославия имаше опасност да се превърне в "остров на пасивността". В безизходицата на косовската криза Западът пък може да използва този модел, за да покаже осъществената балканска демокрация, колкото и крехка да изглежда тя.
Присъстващите на семинара сини депутати и дори традиционно крайната Екатерина Михайлова изглеждаха като носители на примирие. Те легитимираха правото на ДПС да носи етикета защитник на малцинствените права, макар шефката на синята парламентарна група да уточни, че посланието става само за външнополитическа употреба. "ДПС успя да защити правата на малцинствата само в сътрудничество със СДС, в коалиция или като част от реформаторското мнозинство", припомни общата заслуга Михайлова. И за да не останат съмнения в избирателите как да интерпретират думите й, в интервю по телевизията същия ден Иван Костов обяви: "Ние решаваме проблемите на малцинствата", и обеща все по-широката им интеграция в обществения и политическия живот. Нещо, за което не може да бъде обвинен, след като оглавява изпълнителната власт, дори Ахмед Доган да се оплаче, че посредничеството му към избирателите отново е пренебрегнато.
В крайна сметка Доган получи признание от сините за това, което всъщност притежава - електората, върху чийто гръб бе изобретен "българският модел за етнически мир". Но по-голямата част от дивидентите взе Костов. Стана напълно ясно, че ДПС не е очакваният партньор, който ще донесе гласове на местните избори за СДС.
В подкрепа на тази теза се изказа преди това и президентът Петър Стоянов. "ДПС е политически субект, който се явява, макар невинаги да признаваме това, с двойна субектност - веднъж като политическа партия, но от друга страна ДПС беше на висотата на изискванията по отношение на етническите въпроси, благодарение на ДПС в България се запази етническият мир". Това каза държавният глава на симпозиума "Българският модел за решаване на малцинствените проблеми", като явно искаше да подчертае, че движението е много по-важно от конюнктурните му прояви в политическия живот.
Тази мисъл най-кратко формулира и негласно прокарваната нова вълна в публичното поведение на СДС. За разлика от идеите на Стоянов обаче във вижданията на синята централа "двойната субектност" на ДПС имат малко по-друго значение. Самият Костов призна, че това е най-големият успех на правителството му досега. Премиерът получи и възможност по време на отчета си за двегодишното управление на СДС да заобиколи всички останали проблеми. Намери нова тема и за разговори при посещенията си в чужбина. Досега Иван Костов предлагаше тезата за финансовата стабилност на България. Но войната в Югославия направи "българския модел за етническа стабилност" по-атрактивния продукт, който Костов може да предложи на Запад. Дори без да обяснява какво реално е направило неговото правителство за това.
Войната в Косово може да промени шансовете на България за ЕС
От войната в Косово вече има един печеливш - Гърция. Поне така световните агенции коментираха новината за очакваното присъединяване на Атина към общата европейска валута. Въпреки че южната ни съседка далеч не е готова да отговори на икономическите критерии на еврото, войната на Балканите даде силен коз в ръцете на гръцките политици. Така за пореден път Гърция доказва, че може да се възползва успешно от кризите - след диктатурата на полковниците през 70-те, през 1981 г. Атина беше приета за член на Европейския съюз, въпреки че не изпълняваше нито един от критериите за членство.
В началото на седмицата британският премиер Тони Блеър прелетя за пет часа по българските институции, за да изрази благодарността на Великобритания за оказаната подкрепа от България за въздушните удари на НАТО в Югославия. Едва ли посещението щеше да направи особено впечатление (освен че беше придружено със скромни, но кресливи антинатовски митинги), ако Блеър категорично не беше заявил: "Вярвам, че на срещата в Хелзинки през декември Европейският съвет трябва да покани България да започне преговори за членство с Европейския съвет. " Нещо, което в последните години нито един западен политик не беше казвал с такава категоричност. Английски дипломат дори коментира, че България е много по-напред, поне в политическите критерии за членство, отколкото Гърция е била преди 20 години.
Според български дипломати изявлението на британския министър-председател не било изненада, тъй като от войната насам идеята витае във въздуха.
Малко преди това официалната позиция на българското правителство, изразена от министъра на външните работи, също беше модифицирана. След като през 1997 г. България бе оставена във втората група на страните, кандидатстващи за членство в ЕС, правителството заяви, че е доволно от резултата, тъй като вратата за започване на преговори оставала отворена. Всеки може да започне преговори за членство, ако изпълни критериите на 15-те. Тогава се роди формулата, че ранното започване на преговори е във вреда на България, тъй като страната няма да бъде готова за тях. Това дори залегна в програмата на правителството, където заветната дата бе 2001 г. През последните седмици Надежда Михайлова обаче започна да твърди, че равният старт означава едновременно водене на преговори от всички 11 кандидатстващи страни. Заместник-министърът на външните работи Венцислав Кисьов пък заяви, че България ще подготви нормативната си база до 15 септември за евентуална покана за членство в Европейския съюз до края на тази година. Не е много ясно как това ще стане толкова бързо, след като от законите, които трябваше да бъдат приети до края на 1997 г., до момента в сила едва ли са влезли повече от половината (и то със съмнително качество). Сега вече трябва да бъде обяснено и коя точно формула няма да бъде във вреда на България.
Едва ли позицията на МВнР е еволюирала толкова бързо, след като вече традиционно българската дипломация следва сигналите, подадени й от Брюксел.
На 26 април ЕС реши, че с оглед на бъдещото възстановяване на региона Македония и Албания трябва да получат асоциирано членство в съюза. Придаването на същия статут като българския на двете страни, които до момента са по-далеч от членството си в съюза дори от България, породи опасенията, че София отново може да бъде прикачена на бавния влак за Брюксел. Още преди месец, когато гръцкият министър-председател Костас Симитис лансира в България предложението на Атина за балканска конференция за икономическо възстановяване на региона, премиерът Иван Костов заяви, че подобна идея не трябва да се разглежда като заместител на българското членство в ЕС и НАТО. Затова от Брюксел заключиха, че диалогът трябва да се води индивидуално, отчитайки особеностите на всяка страна. Тези сигнали дават надежда, че за да бъдат разграничени от "Западните Балкани", България и Румъния ще бъдат поканени за членство.
В проектоплана на ЕС за възстановяване на Югоизточна Европа, подготвен на 17 и 18 май в Брюксел, обаче никъде изрично не се споменава за започване на преговори с България и Румъния. В него много повече се набляга на политическия диалог и "регионалните кръгли маси", с които вече 10 години евросъюзът доказва неефективността си на Балканите.
В същия ден, когато Тони Блеър реши да зарадва България с вестта, че Великобритания ще лобира за нея, посланикът на ЕС в София Жак Вюненбюрже в радиоинтервю каза: "Наистина един от възможните сценарии е да се открие процедура на преговори с всички страни кандидатки, които още не са поканени. Но има и други възможни сценарии, например форум с цел допълнителни компенсации. Наистина има идеи, но е трудно да се каже кой е най-вероятният сценарий. И възможността за начало на преговорите е обвързана не само с политическото положение в региона, но и с напредъка, постигнат от България."
Така че все още е спорен въпрос дали изявлението на Блеър в София ще бъде посрещнато добре в другите европейски столици, въпреки че външният министър на Германия Йошка Фишер преди две седмици също прогнозира, че през следващата година България може да бъде поканена за членство. А по време на последвалото посещение на Надежда Михайлова в Австрия президентът Томас Клестил ни обеща бързи преговори.
Традиционно Великобритания настоява за хоризонтално разширяване на съюза (т.е. приемането на повече страни членки), отколкото за неговото вътрешно интегриране - позиция, насочена срещу все по-силното влияние на европейските институции. Подобна е и ситуацията с обявената готовност от британския премиер да лобира за по-широк достъп на български селскостопански продукти на европейския пазар, нещо, което едва ли ще бъде посрещнато особено добре от другите страни членки.
За да бъде поканена София за преговори с ЕС и по този начин да се присъединим към отличничките Полша, Чехия, Унгария, Словения и Естония, трябва да има положително мнение на Европейската комисия. В последния доклад на комисията от 1998 г. се отбелязва положителното развитие на страната, но се казва, че в средносрочен план България не е способна да поеме задълженията за членство в евросъюза. Тогава единствено за Латвия и Словакия бяха направени прогнози, че през 1999 г. вероятно ще бъдат поканени за членство. Тъй като само Европейската комисия може да предложи нови страни да започнат преговори за членство, за да очаква България преговори, в позицията на комисията трябва да настъпят радикални промени. Според дипломати е възможно през тази година комисията да направи "само" снимка на страните, без да прави предложения, което би дало възможност на Европейския съвет в Хелзинки да си затвори очите за явните пропуски в готовността на България за членство. Тази вероятност обаче е много малка, тъй като в Брюксел никак не обичат да променят установените правила, а по досегашната процедура е изключено комисията да счете България за готова за преговори.
Прецедент в историята на ЕС обаче съществува - в началото на 80-те Гърция бе приета с политическо решение на страните, членки на съюза, въпреки че комисията бе заключила, че Атина не е още готова. Тогава обаче съветската заплаха все още съществуваше и еврократите в Брюксел се съобразяваха с нея. Сега подобна заплаха в много по-малки размери е кризата в Косово, но тя дава надежди, че България ще бъде повишена с една категория - на страните, водещи преговори с ЕС. Още повече че в практически план това не променя с нещо особено положението на България. Според дипломати, ако идеята се осъществи, поне ще даде тласък на позатлачените реформи. А ако не се осъществи, това няма да бъде последното обещание, което впоследствие се е изпарило.
Филчев имитира "Чисти ръце"
Най-накрая в прокуратурата се случи нещо. След 90 дни мълчание главният прокурор Никола Филчев започна кардинални кадрови промени. Той развъртя метлата из отделите, за които от години се говори, че са блатото на прокуратурата и гнездо на хора на бившия обвинител No 1 Татарчев. Миналата седмица Висшият съдебен съвет прие "оставките" на заместниците на Филчев Божидар Колев и Димитър Димитров и се запозна с доклада по извършената ревизия в отдел "Ръководство и надзор на дела за корупция и други тежки престъпления" във Върховната касационна прокуратура. Преди това главният прокурор уволни Ангел Ганев от шефското място в отдел "Следствен надзор". Какво се крие зад това оживление?
Поводът, който раздвижи мътните води в обвинението през тази седмица, е докладът за ревизията в подразделението за специални задачи. Докладът за работата на скандалния прокурор Михаил Дойчев, Пламен Цанков и Петър Долапчиев съдържа данни за 37 жалби срещу постановленията за прекратяване на наказателно производство, 69 жалби срещу отказ за образуване на предварително производство, абсолютно бездействие по 235 сигнала, критични публикации, жалби и възражения по висящи производства. При проверката изобщо не са били намерени 67 преписки.
Групата за надзор на особено важни дела беше създадена през 1992 г., а по-късно прерасна в отдел "Ръководство и надзор на дела за корупция и други тежки престъпления". Прокурорите Михаил Дойчев, Пламен Цанков и Петър Долапчиев работят в него от самото му създаване. Видно е от името на отдела, че той се занимава с най-скандалните наказателни преследвания. На практика е нещо като 6-и отдел на Шесто управление в Държавна сигурност, който навремето се занимаваше с корупцията на партийния и държавния елит.
Сред делата, които по един или друг начин са били затлачени и не са стигнали до съдебната зала, са преписки, "съдържащи констатации за престъпно ликвидиране на български външнотърговски дружества, констатации за извършени престъпления от министри на културата, сигнали на граждани и различни ведомства за извършени престъпления от отговорни държавни служители. Типични примери са преписките срещу длъжностни лица от Нефтохим, Нефтоимпекс и Омнитекс за присвояване на повече от 1 милион долара, за банковите банкрути и отговорността на правителството на Виденов, за нарушения на бившия министър на промишлеността Вучев, ексшефа на БНБ проф. Тодор Вълчев, началника на "Банков надзор" Камен Тошков, за фалита на Първа частна банка и т.н. Все неща, за които се говори от години , но и досега не са влезли в съдебните зали.
Операцията в стил "Чисти ръце", която извади на показ конкретна информация за това, което отдавна се говори в обществото - че някои прокурори крият големите далавери по върховете на държавата, по принцип е похвална. В медиите отдавна се говори, че отделът за особено важни дела е черната дупка, в която потъват сигналите за корупция и нарушения на властимащите. Съмнителен е обаче начинът на експонация на проблема в медиите. Докладът се появи едновременно в три вестника, преди да бъдат запознати с него обвинените в нарушение прокурори Михаил Дойчев, Пламен Цанков и Петър Долапчиев и ден преди той да бъде представен на магистратите от Висшия съдебен съвет. От новосформирания пресцентър на Главна прокуратура отрекоха появилите се съмнения, че той е бил предоставен избирателно на вестниците, но очевидци твърдят точно обратното. Този начин на работа удивително много напомня на аферата "Роко" преди две години, когато в медиите се появяваха различни разработки за връзки на магистрати с кърджалийския мафиот Ерджан Рашид. Алюзиите с тази медийна интерпретация съвсем не са случайни. Очевидно, както и тогава, се търси един предварителен ефект в обществото, който да го подготви за следващо действие. Другият вариант с предварителната публикация на доклада е проверяващите, които са направили констатациите, да са си дали сметка, че нямат достатъчно основание да повдигнат конкретни обвинения срещу тримата прокурори, и затова да търсят обществено дамгосване чрез медиите. Факт е, че миналата сряда главният прокурор не поиска от ВСС имунитета на тримата, а само понижаването им в длъжност. До тази мярка щяло да се стигне едва след като приключи следствието срещу неизвестен извършител за изчезналите 67 преписки.
Тримата прокурори са безспорно от наследството на Татарчев в Главна прокуратура. Михаил Дойчев многократно е обвиняван в медиите за корупция, а Богомил Бонев заяви преди време, че ще постави питане в комисията "Антимафия" за подкупите, които е вземал прокурорът. Репутацията на Пламен Цанков сред магистратите също не е завидна, а зад избирателното бездействие на отдела по посочените дела сигурно се крият или нечии протекции, или нещо друго. Да бъдат понижени в длъжност след публично оповестяване на констатациите от ревизията върху тяхната дейност е добър ход.
Другата стъпка, която направи главният прокурор Никола Филчев, беше да се освободи от шефа на отдел "Следствен надзор" Ангел Ганев. Той също е от Татарчевия кръг, но от близо две години от него зависят малко неща в прокуратурата. Докладът за ревизията в отдела на Михаил Дойчев е подписан от него. В последните месеци от Татарчевия мандат Ганев до известна степен беше в немилост. Бившият главен прокурор дори се опита да го освободи от поста му. След оттеглянето на Татарчев Ангел Ганев безуспешно се опита да се присламчи към противниковия лагер. За да се спаси от кадровите крошета на Никола Филчев, той направи безпрецедентен пирует и подписа конюнктурната заповед за прекратяването на предварителната проверка по делото "Сапио", където като обвиняем можеше да бъде привлечен премиерът Иван Костов. Въпреки това главният прокурор Филчев, изглежда, не се кани да пожали бившия Татарчев приближен. В най-добрия случай Ангел Ганев ще получи възможност да се оттегли от обвинението без много шум и компроматна канонада срещу себе си. Това обаче не се отнася за прокурорите Дойчев, Цанков и Долапчиев.
В крайна сметка първите сто дни от управлението на Никола Филчев изтичат съвсем скоро и трябва да се намери някакво оправдание за липсата на промяна в темповете на правораздаването. Изглежда, тримата прокурори от Татарчевия кръг ще се превърнат в гръмоотвод на общественото недоволство от продължаващата летаргия на магистратурата. В противен случай скоро Филчев ще трябва да отговаря на неудобния въпрос какво всъщност се е променило в дейността на неговата институция, защото на практика до момента всичко си върви горе-долу постарому. А ако по навик Филчев просто замълчи, доверието в обвинителните органи може да пропадне до толкова ниски нива, колкото и Татарчев не може да се похвали.
За жалост операцията на Филчев прилича не толкова на удар по корумпираните магистрати, колкото на разчистване на терен за конюнктурни назначения. Успоредно с подложената на масиран информационен разстрел прокурорска група главният обвинител уволни и двамата свои заместници. Според официалната информация от Висшия съдебен съвет миналата сряда шефовете на Върховната касационна и Върховната административна прокуратура Димитър Димитров и Божидар Колев доброволно са си подали оставките. Ден по-късно обаче Божидар Колев отрече да е правил това. Той твърди, че е демонстрирал готовност да се оттегли при встъпването на Филчев, но още тогава главният прокурор отказал. Странното в случая е, че шефът на Върховната административна прокуратура винаги е защитник на Филчевата кауза. Най-вероятната причина за освобождаването е планирани конюнктурни назначения в ръководството на Главна прокуратура.
Повечето прокурори, които най-вероятно ще се издигнат с помощта на Филчев, определено не могат да минат за кристално чисти магистрати. Най-фрапиращ е случаят с бившия прокурор на въоръжените сили Николай Колев, който е готвен за приемник на Бойко Рашков в Специализираната следствена служба или за заместник главен прокурор. Той се смята за изключително близък приятел на Филчев. Единственото нещо, което може да спре главния прокурор, е лошото име, с което неговият фаворит се ползва в магистратурата и обществото. Най-крупният скандал около него е арестът на бившия варненски антимафиот номер едно Стамо Стамов, който след неколкомесечен престой зад решетките беше оправдан. Колев нашумя и около обвиненията на бившия шеф на Военната колегия във Върховния касационен съд ген. Николай Чирипов, че Прокуратурата на въоръжените сили нелегално прави досиета на някои магистрати.
Другият човек, който Филчев се кани да лансира за ръководен пост в своето ведомство, е софийският градски прокурор Нестор Несторов. Столичният обвинител е известен с това, че заиграва с всяко едно правителство, което е на власт. Услугите на Несторов бяха използвани срещу столичния кмет Стефан Софиянски, когато той започна да действа твърде самостоятелно и да се превръща в алтернативен център на синята власт. За изключително кратко време прокурорът на София образува четири преписки срещу усмихнатия кмет и го принуди да намали своята активност. Впоследствие проверките потънаха в небитието. Третият евентуален фаворит на Филчев е пловдивският апелативен прокурор Росен Димов. Той е единственият бивш конкурент на главния прокурор, който не е в немилост. Това, което свързва двамата в случая, са топлите отношения с вътрешния министър Богомил Бонев... Така че по всичко личи, че засега Филчевата операция "Чисти ръце" се е задействала само срещу Татарчевия фланг в прокуратурата. Ако е така, изпълнението ще е по нашенски.
Няма трети път между зависимата и пазарната икономика
Януш Бугайски пред "Капитал"
- В Конгреса на САЩ тече дебат за конституционното интерпретиране на президентската власт по време на война. Това вероятно е една от причините, поради които НАТО не обяви официално война на Югославия. Всъщност единствените конкретни ограничения на президентството са бюджетни: Конгресът трябва да одобри финансирането на всички външни операции, включително кампанията срещу Югославия. Много е малка вероятността Конгресът да блокира Белия дом за продължаването на военната кампания срещу Югославия.
- Най-голямата ни грешка за последните десет години беше, че приемахме Милошевич като партньор в преговорите и като страна, която може да донесе мира в една война, която той започна пръв. Това е, като да сключваш сделка с престъпник, който първо ти е откраднал собствеността, а след това се връща, при това щастлив от стореното. Милошевич се осланя на конфликта, на етническата война, на политическата репресия, на етническото прочистване, включително и на геноцида. Най-голямата ни надежда е да попречим на Милошевич да започне нова война. Ако не успеем да го свалим от власт, ако сръбският народ не успее да го свали от власт, не можем да бъдем сигурни, че той няма да започне нова война в региона. Мащабната кампания срещу албанския народ в Косово засегна много страни, всъщност целия Балкански полуостров. Това са двата големи урока, които научихме: първият, че трябва да се справим с основния проводник на конфликта, и вторият, че не можем просто да оставим конфликта на Балканите да се реши от само себе си.
- Ако войната продължи дълго време, ще започне познатата ни дестабилизация. Това не означава, че България и Румъния ще бъдат въвлечени във война, но те пряко ще усетят нейното отражение - икономическа дестабилизация, загуби на търговия и пазари, загуби на инвестиции, социални проблеми, свързани с бежанците, които няма да останат само в Македония и Албания, но може би ще отидат и в други страни, разрушаване на комуникациите, което със сигурност означава по-малко средства за икономическо развитие. Всичко това ще дестабилизира за дълго Балканите, ще ги направи много по-бедни и ще ги вкара в дълъг период на стагнация.
- Има много такива модели - в Сомалия, в Ливан, в Палестина - всички те имат различни потенциални проблеми. АОК е твърде децентрализирана организация - всъщност има няколко АОК. Повечето от хората, които се присъединяват към АОК, са обикновени албанци, които искат да се борят, за да си върнат домовете и да възстановят родината си. След десетгодишна пасивна съпротива сега, когато Милошевич се изправя срещу тях, те искат да се защитят. Разбира се, в АОК има елементи, които искат да отидат в Албания. Това също е опасност, която трябва да имаме предвид. Лично аз смятам, че АОК трябва да бъде включена във възстановителния процес в Косово. Ако не контролираме тази структура, тя ще бъде неконтролируема и ще създаде много неприятности. Затова ще е по-добре да въоръжим АОК, така ще можем да я контролираме политически и няма да позволим на антизападни, средноизточни, неприятелски настроени мюсюлмански правителства да имат влияние над нея. АОК може да стане мироопазваща сила в Косово под контрола на НАТО.
- Предишните й връзки с наркомафията идваха от Белград. Сръбският режим имаше най-широката престъпна мрежа в бивша Югославия. АОК се опитваше да събере пари по всякакви възможни начини и, разбира се, някои от тях бяха незаконни - чрез контрабанда на оръжие, наркотрафик, незаконно прекарване на хора през граница. Но повечето от парите дойдоха от диаспората. Албанците плащаха големи суми, за да добият опит в Америка, плащаха създаденото да отива при г-н Ругова и Обединения демократичен фронт, сега това отива при АОК. АОК получаваше пари и от приятелски настроени правителства от различни краища на света. Но аз не бих разтягал много тази нарковръзка, защото това не е колумбийски картел, а отчаяна кампания за събиране на пари, за да се защитят.
- Преди Милошевич да започне войната срещу косоварите, моята позиция беше, че Косово трябва да стане република във Федерална Югославия, ако тя се беше ориентирала към демокрацията. Сега тази надежда умря. Единственото дългосрочно решение е независимост за Сърбия и за Черна гора. Косово не може да придобие независимост сега, тъй като ще бъде твърде зависимо от международната общност. Но в дългосрочен план и трите републики трябва да бъдат независими. Проблемът не е толкова в борбата за независимост, а в това, че тази война цели да запази Югославия цяла. Тя беше изкуствена структура, създадена от комунистите, от Тито, която започна да се разпада през 1991, и Милошевич се опита да спре този процес, създавайки Велика Сърбия, унищожавайки хора чрез масовите убийства в Босна, Хърватско и Косово. Процесът не е приключил, макар да сме някъде близо до края му. Запазването на Югославия цяла под режима на Милошевич заедно с факта, че албанците не могат да се върнат по домовете си, създава предпоставка за много по-голяма нестабилност, отколкото ако трите държави получат независимост.
- Най-песимистичният сценарий ще бъде провалът на НАТО да създаде протекторат в Косово. Тогава контролът на Милошевич ще продължи и може да започне нова война в Черна гора, да продължи преследването на други малцинства и големи етнически групи в Сърбия. В средата на Балканите ще се установи криминализиран режим, който е против Запада, против разширяването на НАТО, против Европа и в същото време с връзки с най-крайните политически групировки в Русия. Това ще бъде дестабилизиращо за целия регион. Ще започне албанско съпротивително движение не само за връщане на Косово, може да се очаква потенциално увеличаване на тероризма вероятно и извън региона, ще се създаде паналбанизъм, претендиращ за македонска територия, което ще доведе до дестабилизиране на Македония. С други думи, ще се създаде конфликт между македонското мнозинство и албанското малцинство, чийто резултат ще бъде рухване на правителството и потенциален конфликт вътре в Македония, който ще повлече и съседните страни. Гърция ще се опитва да се предпазва от войната, а Турция ще брани своите събратя мюсюлмани. Това е най-лошият случай, в който Балканите могат да се превърнат в крайно нестабилен район. Ако НАТО, вместо да установи присъствието си на Балканите, се провали в Косово, ще бъде изтласкан оттам и ще се опита да изолира този район от Европа, предпазвайки ефективната Южна Европа от нестабилните Балкани. Най-добрият вариант е победа на НАТО и ако Милошевич се предаде. Съответно - завръщане на косоварите по родните им места, за да не създават проблем, подобен на палестинския, стабилизиране на Македония, заедно с голям инвестиционен и възстановителен пакет - нещо като плана "Маршал", който да включва не само Косово, Албания, Македония и Черна гора, но и България, Румъния, Гърция и Турция. Това трябва да бъде югоизточен стабилизационен план със западни инвестиции. Не само пари за правителствата, но и пари за частната индустрия, за бизнеса. Колкото и ужасно да звучи, войната понякога е средство за възстановяване.
- Не може само да се наливат пари в система, която не знае как да ги използва и аз лично се съмнявам, че правителствата знаят как да ги използват. Парите трябва да идват чрез инвеститори, чрез банки като кредити за бизнес и да помагат на зараждащата се средна класа. Базата на стабилността в новото общество трябва да е силната средна класа, разполагаща с капитал, с инвестиция, но и с пазарно виждане.
- На първо място - свалянето на Милошевич или подчиняването му, така че да не може да създава повече проблеми. Но трябва да се случат още много неща: имате нужда от по-силни демократични институции, от мащабни международни инициативи срещу организираната престъпност, от развитие на гражданското общество, защото политиката не е само политически партии. Тя е и цяло множество от организации, които да спомагат за участието на гражданите във вземането на решения. Имате нужда от завършване на програмата за икономически реформи, от растеж и привличане на чужди капитали. Този регион не може да се развива самостоятелно. Той се нуждае от чужд пазар и чужди инвеститори. Затова трябва да го направите възможно най-привлекателен за чуждите инвеститори.
