"Винаги досега представителите на Световната банка са приемали логичните аргументи. Няма смисъл да се отчита раздържавяването върху база, която включва и неща, които не подлежат на продажба", коментира Стоян Тодоров. След това обаче допълни: "Ако искат, нека продължат да ни отчитат по стария начин. " Младен Георгиев, секретар на Съвета по структурна реформа, от своя страна заяви, че изобщо не става дума за промяна в методиката, а само в базата на изчисляване. "И без това в програмата за приватизация, съгласувана с международните финансови институции, целите са записани като дял от активите, които подлежат на продажба", каза Георгиев. Източник от Световната банка неофициално поясни, че досега не е имало запитване или предложение от страна на АП във връзка с оценката на общата база на държавната собственост, но дори да има такова, е спорно дали евентуалната промяна може веднага да намери място в сегашната програма на банката за българската приватизация.
Идеята за промяна на базата за изчисляване на раздържавяването съвсем не е първият опит на държавните чиновници да заобиколят споразуменията с международните финансови институции в частта им за приватизацията. Най-фрапантният случай в това отношение беше с приемането на разпоредбата за дисконтиране на цената в офертите на работническо-мениджърските дружества (РМД), за която МВФ настоя миналата година, с цел да се постигне равнопоставеност за стратегическите инвеститори. Последните предлагат плащане веднага, докато РМД по закон имат право на разсрочено плащане и следователно предложената от тях цена в момента (т.нар. настояща стойност) е доста по-ниска от общата сума на бъдещите вноски. Вместо обаче да приеме разпоредба за дисконтиране по правилата на финансовия анализ, парламентът гласува текст, значително по-благоприятен за РМД, отколкото прилагането на формулата за дисконтиране според оценителската практика. След това управляващите кръгове поясниха, че независимо от текста в закона Агенцията за приватизация ще упражни функциите си на координиращ и контролиращ орган в раздържавяването и ще приеме за всички приватизиращи органи методика, по която да се прави истинско дисконтиране. По думите на Стоян Тодоров в момента АП дисконтира офертите на РМД по оценителската формула, а очакваната методика е доведена до знанието на приватизационните отдели в отрасловите министерства. "Ние обаче не можем да ги принудим да я прилагат", каза Тодоров.
Дори Световната банка да приеме по принцип предложението за изваждане от базата на неприватизируемите активи, спорно е кои именно и в какъв размер трябва да бъдат те. "Има два вида неприватизируеми активи. Едните са изключителна държавна собственост по силата на конституцията - подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, пътищата, водите, горите и парковете с национално значение например, а другите са активи, които трябва да бъдат преструктурирани и едва след това могат да бъдат продадени", коментира по този повод Никола Николов, председател на Комисията по икономическа политика в парламента. Според него с приемането на закона за лова и горските стопанства последните могат да бъдат преструктурирани в акционерни дружества и лесничейства и впоследствие приватизирани. По аналогичен начин след приемането на закон за енергетиката се очаква да стане възможна приватизацията на части от НЕК.
Някои юристи считат, че всички обекти, включени в активите на държавни дружества, би трябвало да подлежат на приватизация. "Ако има обекти, които са изключителна държавна собственост и въпреки това са в активите на дружества, значи е била нарушена конституцията", коментира неофициално народен представител. Освен разпоредбата за изключителната държавна собственост в конституцията пише също, че "със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества". За някои от тези обекти са приети специални закони, които регламентират държавния монопол - например Закона за използване на атомната енергия за мирни цели, в който се казва, че "специалният ядрен материал и ядрените съоръжения са държавна собственост". От последното автоматично следва невъзможността да се приватизира АЕЦ "Козлодуй".
Въпреки съмненията в определението за неприватизируемост обаче екипът на АП и на Съвета по структурна реформа, който е изчислявал новата база, е извадил от нея всички активи, които засега не са обявени за приватизация - включително например пощенската и ВиК-мрежата. "За ВиК, пощите, НЕК, БДЖ е разработена програма за преструктуриране и приватизация, която е предоставена на Световната банка", заяви по този повод Младен Георгиев.
По данни на Съвета по структурна реформа освен официално отчетените 32.8% приватизирани активи към края на април още 4-5 процента от държавната собственост могат да се считат за преминали в частни ръце чрез ликвидацията на предприятия и чрез разпродажба на активи, несвързани с основната дейност на действащи фирми. Приватизаторите отчитат най-голям успех в т.нар. малка приватизация (тоест продажба на малки и средни предприятия с балансова стойност на дълготрайните активи под 1 млрд. лв.), за която са отговорни отрасловите министерства. При тях делът на раздържавените активи е около 70%.
Според отчета за изпълнението на програмата за приватизация за цялата 1998 г. приватизиращите ведомства са продали едва 4.8% от държавните активи. При такъв плачевен резултат не е изненадващо, че чиновниците искат сметките да се правят по нов начин.
Агенцията за приватизация отчете между четири и шест оферти за "Балкан"
Четири кандидата подадоха оферти за приватизацията на 75% от капитала на авиокомпания "Балкан" в удължения срок до 10 май - "Российский авиационн&?cy;й консорциум" (РАК), израелската компания "Зееви груп" (Zeevi Group), "Улрих Бентелеп" (Ulrich Bentelep) - Германия, и "Еър рент" (Air Rent S.P.A.L) - Люксембург. Това гласи официалното съобщение на пресцентъра на Агенцията за приватизация. Де факто обаче самата агенция няма яснота колко са подадените оферти, тъй като комисията за приватизацията на "Балкан" не знае дали да счете за валидни две допълнителни предложения - това на "Дейта контрол холдинг", което беше оттеглено неофициално, а после отново потвърдено, както и подновеното предложение на "Еър България", участник в наддаването за "Балкан" от есента на миналата година. Вместо да изясни колко и кои са предложенията, изпълнителният директор на АП Захари Желязков даде забележителното изявление, че "може да има четири, пет, а дори и шест оферти за "Балкан". Миналия петък комисията на АП за "Балкан" уточни, че офертите са пет - с тази на "Дейта контрол", но без предложението на "Еър България". Източник от агенцията добави, че имало заявен интерес и от израелската "Асса интернешънъл", но не уточни под каква форма е бил заявен.
Според източник от АП проблемът с "Дейта контрол" е, че компанията е оттеглила офертата си със съобщение по факс (неофициално се знае, че Атанаска Бозова, началник на отдела за работа с външни консултанти в агенцията, не приема съобщенията по факс за валидни). Захари Желязков обаче съобщи, че миналия четвъртък в агенцията пристигнало писмо от "Дейта контрол", което опровергавало факс-съобщението. Другата неяснота - за офертата на "Еър България", според агенцията идва от това, че дружеството само е изпратило писмо, че подновява старото си предложение, вместо да се възползва от по-чистия вариант - отново да го подаде в същия му вид в рамките на срока до 10 май. Миналата седмица обаче Захари Желязков беше по-склонен да приеме евентуалното участие на "Еър България", отколкото преди две седмици. Промяната в отношението му вероятно се дължи на това, че дружеството е представило банкова гаранция на стойност 400 хил. долара (колкото беше изискуемият депозит за "Балкан"). Като аргумент в полза на "Еър България" източници, близки до дружеството, освен това твърдят, че то има подкрепата на "Еърбъс" (с чиято помощ е направена обосновката за приватизационния проект - т.нар. feasibility study) и на "Суис еър" (за бъдещо търговско партньорство). За да докаже намеренията на партньорите си, "Еър България" е внесло в АП писмо, подписано от посланиците на Великобритания, Франция, Германия и Испания - националностите на четирите основни акционера на "Еърбъс", както и писмо от ръководството на "Суис еър".
След като офертите на четиримата нови кандидати бяха отворени миналия вторник, 11 май, неофициално стана ясно, че агенцията смята за най-сериозна офертата на израелската "Зееви груп". Това са заявили в неофициални разговори Атанаска Бозова и нейният шеф - началникът на управлението за работа с външни консултанти и зам.-директор на АП Илия Калоферов. За "Зееви груп" се смята, че е свързана с "Аркия", дъщерна фирма на "Ел Ал", националният авиопревозвач на Израел. Показателно за предпочитанията на държавните чиновници към израелската фирма е, че тя е единственият кандидат, споменат от министъра на транспорта Вилхелм Краус в интервю пред в. "Стандарт" миналата седмица. В интервюто Краус поясни, че "Зееви груп" "не е авиационен оператор, а инвеститор в буквалния смисъл на думата... свързан с транспортната логистика".
От останалите нови кандидати за познат участник се смята РАК, който подобно на "Еър България" наддаваше за "Балкан" през миналата година. Тогава консорциумът (с водещ участник "Внуковские авиолиние" и с участието още на Московската промишлена банка и на авиоремонтен завод) предлагаше три марки за мажоритарния пакет от авиокомпанията. За немския кандидат "Улрих Бентелеп" (Ulrich Bentelep) неофициално се твърди само, че представлява интересите на турски инвеститор. Четвъртият оферент в списъка на АП (и последен, подал оферта) - "Еър рент", е посредник и страна по все още неподписания лизингов договор на "Балкан", по силата на който авиокомпанията трябва да получи отдавна чаканите два самолета "Еърбъс" А 310. Служители на агенцията неофициално признаха, че подаването на оферти за "Балкан" е продължило близо час след изтичането на работния ден на 10 май (в 17.30 часа) и че закъснението е било заради изчакване на офертата на "Еър рент". За последната в АП се твърди, че е била дописана през последните часове преди изтичането на срока на 10 май и за нейното съдържание имали принос високопоставени представители на авиокомпания "Балкан".
За пръв път от месеци насам Желязков формулира изискванията към евентуалния купувач на "Балкан" - да инвестира за срок от 12 - 18 месеца между 40 и 60 млн. долара в авиокомпанията под формата на поемане на най-неотложните задължения и на първоначално модернизиране на самолетния парк. "В такъв смисъл предположенията, че повечето кандидати са финансови инвеститори, не са пречка. Важното е да имат финансов потенциал", заяви директорът на АП.
Накратко
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация през изминалата седмица одобри трите сделки за продажбата на мажоритарни пакети от "Фармация" - Дупница, "Трояфарм" - Троян, и "Антибиотик" - Разград, на българското дружество "Балканфарма". Близо 99% от капитала на последното са вече собственост на "Дойчебанк", която по този начин ще притежава непряко фармацевтичните заводи. "Дойчебанк"представлява в сделката интересите на "Дрезднербанк" и "Банкерс тръст", коментира неофициално Захари Желязков, изпълнителен директор на АП. Цената за 55% от капитала на "Фармация" е 11 млн. долара, а ангажиментът за бъдещи инвестиции е в размер на 15.52 млн. долара през следващите пет години. Цената за 55% от капитала на "Трояфарм" е 7.35 млн. долара, а обещаните инвестиции са 8.55 млн. долара през следващите пет години. Цената за 51% от капитала на "Антибиотик" е 5.65 млн. долара, а ангажиментът за инвестиции е 41.06 млн. долара през следващите пет години. Схемата на плащане за "Фармация" и "Трояфарм" е 70% от сумата в брой и 30% - в облигации по ЗУНК или по външния дълг, а за "Антибиотик" - наполовина в брой, наполовина в дългови книжа. По сделката за "Антибиотик" купувачът ще поеме до 10 млн. долара задължения на предприятието и условието, че работните места в разградското предприятие да бъдат плавно редуцирани до 35% през първите три години след сделката. Договорите за трите фармацевтични завода ще бъдат сключени, след като капиталът на "Балканфарма" бъде увеличен в полза на "Дойчебанк" със сбора на цените по трите сделки - 24 млн. долара. Избраният купувач трябва да реши дали приема всички изброени условия на надзора до 27 май.
Купувачът на "Кремиковци" ще бъде избран идната седмица, съобщи Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Според него забавянето на сделката се дължи на изчакването на гаранции от италианската фирма "Марчигалия", която обяви, че финансово ще подкрепи българския кандидат "Дару металс". За другата оферта - на турската компания "Ердемир", Желязков коментира само, че се е доближила до правителствената рамка за приватизацията на "Кремиковци".
Комисията по икономическа политика в парламента през изминалата седмица не прие отчета за изпълнението на програмата за приватизация за миналата година с аргумента, че трябва да изслуша представители на всички приватизиращи органи. Повечето депутати в комисията заявиха, че отчетът е формален и не съдържа анализ за хода на приватизацията. Според Никола Николов, председател на комисията, раздържавяването е било непрозрачно заради големия брой сделки, сключени чрез преговори с потенциални купувачи, а не чрез търг или конкурс. "В това трябва да търсим и обяснението за липсата на чуждестранни инвеститори", заяви Николов.
Съдът забрани на приватизаторите да се поставят над закона
Конституционният съд реши, че наскоро приетият текст от закона за приватизацията за необжалваемост чрез административно производство на решенията на приватизиращите органи противоречи на основния закон. Конституционните съдии освен това прецениха, че разпоредбата за прекратяването на делата, заведени пред Върховния административен съд (ВАС), също трябва да отпадне. Така съдът върна възможността на отхвърлените купувачи да оспорват пред ВАС нарушените правила на играта в приватизационните сделки.
Искането за установяване на противоконституционност беше внесено преди около два месеца от 57 опозиционни депутати. Оспорените текстове бяха общо четири, като съдът се съгласи, че е налице противоречие с основния закон само за тези два от тях, които засягаха обжалването на актовете на приватизиращите органи. Другите две спорни разпоредби се отнасяха до възможността на правителството да отписва задължения по Закона за уреждане на необслужваните кредити (по конституция президентът има правото да опрощава несъбираеми държавни вземания) и до даването на концесии и лицензи за дейност без търг или конкурс на купувачите по приватизационни сделки (което според вносителите противоречи на принципа за равнопоставеност на стопанските субекти). Конституционните съдии обаче намериха, че задълженията по ЗУНК де факто не са несъбираеми държавни вземания и следователно не е единствено право на президента да ги опрощава, а предоставянето на концесии и лицензи няма нищо общо с изискванията за извършване на стопанска дейност, защото е правомощие на държавата във връзка с публичната държавна собственост.
Решението на конституционните съдии за падането на необжалваемостта беше посрещнато с демонстративно неодобрение от Агенцията за приватизация. Именно нейното ръководство инициира влизането на текстовете за необжалваемост в закона за приватизацията. "Това само ще спре раздържавяването и висящите дела ще се удвоят", коментира Асен Дюлгеров, председател на надзора на агенцията. Изпълнителният директор на АП Захари Желязков зае позиция на примирение, като заяви: "Не очаквах такова решение на Конституционния съд, но приватизацията и без това спря, защото, след като беше приет текстът в закона за приватизацията, заваляха обезпечителни заповеди от местни съдилища. " Според справката на пресцентъра на АП в момента 48 сделки на ведомството са спрени заради висящи дела - част от тях заведени пред ВАС, а други след приемането на противоконституционната поправка в закона за приватизация - по общия исков ред пред местни съдилища.
Основният аргумент на конституционните съдии за отхвърлянето на спорния текст беше, че не може да се изключи обжалването на актовете на всички приватизиращи органи, защото те са от различно правно естество и пораждат различни последици. За допустимо се приема изключването само на конкретен вид административен акт. В становището на съда освен това се казва, че "изключването на административни актове от обсега на съдебния контрол е правомощие на законодателя, с което не следва да се злоупотребява" и че това изключване "не може в никакъв случай... да засяга някое от основните конституционни права на гражданите". Аргументът за противоконституционността на другата отхвърлена разпоредба - за прекратяване на административни производства по вече подадени жалби във връзка приватизационни сделки, беше, че това противоречи на правния принцип за зачитане на вече придобитите права на гражданите и на правилото за правна сигурност и предвидимост.
Асен Дюлгеров и Захари Желязков от позицията на юристи заявиха, че според тях не е имало никаква пречка в закона за приватизацията да се запише, че решенията на приватизиращите органи не подлежат на обжалване. "Тази необжалваемост не засягаше ни най-малко правата на гражданите", добави Дюлгеров.
На Желязков му се размина засега
Агенцията за приватизация замалко се размина с практическото й закриване. В началото на изминалата седмица вицепремиерът Александър Божков подготви проект на решение на правителството, с което съставът на ведомството на Захари Желязков се намалява значително. Ако предложението беше прието, трябваше да останат само отделите за работа с посредниците и хората, които се занимават със следприватизационен контрол, тоест доста под половината от сегашния персонал на агенцията. Решението трябваше да бъде взето с промяна в закона за приватизацията, залегнала като първа точка в дневния ред на правителственото заседание в четвъртък. "Няма такава точка", коментира по-късно Желязков пред "Капитал".
Идеята на предложението е работата на останалите да се поеме от приватизационните управления в отрасловите министерства. Мотивът е практическото приключване в средата на годината на по-големите сделки освен тези, за които има определени консултанти - външни фирми.
На заседанието на правителството в четвъртък подобно решение не беше взето, но източници от правителството твърдят, че премиерът Иван Костов е дал последен шанс на изпълнителния директор Захари Желязков по-скоро за да не нарушава легендата за екипност и монолитност на правителството, отколкото от някакви симпатии към изпълнителния директор.
Причината за недоволството на вицепремиера, а и на цялото правителство от Желязков е забавянето на някои приватизационни сделки без видима логична причина, както и обвинението, че при вземането на решение той се води от интересите на отделни лица или групи от парламентарната група на Съюза на демократичните сили, а не от интересите на правителството.
Друга възможност е Божков просто да иска да си възвърне контрола върху приватизацията. Той го притежаваше, докато изпълнителен директор на агенцията беше Александър Съботинов. От март 1998 г. обаче на негово място дойде депутатът от Хасково Захари Желязков, който се смяташе за човек на организационния секретар на СДС Христо Бисеров. Оттук нататък започна да се говори за разлика в политиката на агенцията и изявленията на вицепремиера. Много често в отделни сделки те просто лобираха за различни купувачи. Всеки път с променлив успех.
Божков вече веднъж се опита да изтласка Желязков през лятото на 1998 г., когато поиска агенцията да приватизира само предприятия с капитал над 4-5 млрд. лева, което практически означава не повече от десетина дружества.
В края на краищата усилията на вицепремиера могат и да се увенчаят с успех. Икономическата обстановка в България се влошава не само заради кризата в Косово. Корупцията и бюрокрацията вече отблъснаха достатъчно чужди инвеститори. Финансовото състояние на предприятията е толкова лошо, че държавата трябва да дава пари или да опрощава дългове, за да се съгласят купувачите на сделка. А международните институции ни натискат да ускоряваме приватизацията. И накрая някой трябва да го отнесе, че тя не върви. Като подходяща фигура непрекъснато се предлага изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков.
Компенсационните бонове стават свободно прехвърляеми
Книжата за обезщетяване на бивши собственици на земеделски земи и земи от горския фонд - т.нар. поименни компенсационни бонове, ще станат свободно прехвърляеми. Това предвижда една от проектопромените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, приети на правителствено заседание и внесени за одобрение от парламента. Текстът за прехвърляемостта на компенсационните бонове, ако бъде гласуван, де факто означава значително увеличаване на предлагането на пазара на двата вида книжа - компенсаторни записи и компенсационни бонове. Последните са ценни книжа за обезщетение на бивши собственици на одържавени имоти (по т.нар. закон "Лучников") и в момента са най-изгодното средство за плащане по приватизационни сделки. Поименните компенсационни бонове според закона за земята също могат да се използват за плащане в приватизацията, но възможността да се прехвърлят само между роднини досега пречеше на тяхното свободно предлагане на евентуален вторичен пазар, където основните им купувачи биха били участници в приватизацията.
"Няма текст, който директно да приравнява поименните компенсационни бонове с компенсаторните записи, но ако книжата по закона за земята станат свободно прехвърляеми, на практика това означава именно да се приравнят със записите. Излиза, че ще има твърде много книжа, с които може да се плаща по приватизационни сделки", коментира юрист, запознат с материята.
Прякото следствие от навлизането на новите книжа в приватизацията е, че това ще подкрепи тенденцията за падане на цените на компенсаторните записи поради нарастващо предлагане. В момента записите се търгуват по около 36 на сто от номинала си. Тъй като отрасловите министерства и областните управи продължават да издават компенсаторни записи, източници от управляващите кръгове вече прогнозираха спад в цените им. Последното означава неравнопоставеност в компенсирането на бившите собственици - според това дали са получили записите си в началото на годината, или все още предстои да ги получат те ще бъдат различно обезщетени в зависимост от реалната цена, на която могат да продадат книжата си.
Новите книжа в приватизацията - поименните компенсационни бонове, могат да се използват още за закупуване на земеделски земи от държавния поземлен фонд, както и на гори и земи от горския фонд. В закона за земята е записано още, че за компенсационните бонове не се отнасят разпоредбите на закона за ценните книжа.
Накратко
През изминалата седмица Варненският окръжен съд откри процедура по несъстоятелност на "Варненска корабостроителница". Съдът е назначил първото събрание на кредиторите за 11 юни. Дълговете на варненското дружество надхвърлят 60 млн. долара, а задълженията не са били обслужвани от януари, затова съдът е открил процедурата по несъстоятелност със задна дата.
Агробиохим - Стара Загора, спря работа, съобщиха от ръководството на предприятието. Причината е липсата на амоняк, който е основна суровина за завода. Това от своя страна следва от спирането на единствения български производител на амоняк Неохим - Димитровград.
Работническо-мениджърското дружество "Кварц - 97" АД придоби 68% от капитала на "Кварц" ЕАД, Сливен. Купувачът и Агенцията за приватизация подписаха договор с цена в размер на 151 хил. долара за мажоритарния пакет. Новият собственик се е ангажирал да уреди задълженията на дружеството, възникнали преди 31 декември 1998 г., и да инвестира 1.240 млрд. лв. през следващите три години. Приватизираното предприятие произвежда стъклени изделия за медицината и за бита.
Министърът на финансите Муравей Радев подписа договора за продажба на "Родопи-Н" ЕООД - Неделино (в ликвидация) на "Стамбули - България" ЕООД. Предприятието се продава като цяло. "Стамбули" ЕООД купува "Родопи-Н" ЕООД за един щатски долар, като поема всички задължения на дружеството към неговите кредитори на обща стойност 1.5 млрд. лева, в това число 1.25 млрд. лева задължения към Експресбанк. Ликвидационната оценка на дружеството е 1.5 млн. лева. Дълготрайните му активи след преоценката са 1.861 млрд. лева. "Родопи-Н" ЕООД е текстилно предприятие, в което в момента работят около 100 души.
Общи събрания
"Мелинвест холдинг" АД
Капиталът на "Мелинвест холдинг" е увеличаван два пъти под условие с общо 1.6 млрд. лв. и вследствие на тези увеличения свързани с холдинга лица притежават 25% от капитала му. Най-голям акционер в холдинга е кооперация "Мелком", която притежава почти 15% от акциите на дружеството. Холдингът създаде седем нови дъщерни дружества, в които прехвърли голяма част от притежаваните до този момент акции. Големият обем на продадени акции от портфейла на дружеството се дължи именно на прехвърлянето на акциите към тези новоучредени юридически лица. Предприятията от портфейла на холдинга са предимно от хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство и автомобилния транспорт.
"Нефтохим инвест холдинг" АД
През миналата година холдингът увеличи капитала си чрез промяна на номиналната стойност на акциите от 1000 лв. на акция на 3500 лв. Акциите на холдинга се търгуват на борсата на цени доста под номиналната им стойност. Дружеството е инвестирало предимно в предприятия от нефтопреработвателната и текстилната промишленост, както и от туристическия бранш. Холдингът има мажоритарно участие само в четири дружества, две от които са новоучредени. Сравнително нищожен е и броят на дружествата, в които холдингът притежава над 20% от капитала.
"Северкооп - Гъмза холдинг" АД
С част от печалбата за 1997 г. холдингът е увеличил номиналната стойност на акциите от 1000 лв. на 1400 лв., а остатъкът от печалбата е бил разпределен под формата на дивидент. Холдингът е инвестирал предимно в предприятия от хранително-вкусовата, химическата и опаковъчната промишленост. Има мажоритарно участие в само четири предприятия, а до 25% в 22 дружества. Помогнали са на две РМД за закупуване на дялове от предприятия, в които холдингът вече има участие. От холдинга планират в близко бъдеще да финансират нови две РМД. През миналата година "Северкооп - Гъмза холдинг" е отпуснал кредити на стойност 700 млн. лв. на свои дъщерни дружества.
Инвестиционно дружество "Златен лев"
"Златен лев" е сред малкото бивши приватизационни фондове, които избраха да се преобразуват в инвестиционно дружество, а не в холдингова структура, и да попаднат под по-строгия контрол на комисията по ценните книжа. След увеличението на капитала "Българска консултантска група" АД и "Бонарко лтд" притежават над 48% от капитала на "Златен лев", а заедно с още четири юридически лица притежават около 65% от акциите на инвестиционното дружество. От печалбата на дружеството за миналата година 236 млн. лева ще бъдат заделени във фонд "Резервен", а за дивиденти ще бъдат разпределени 5.338 млрд. лв. Дружеството е инвестирало предимно в предприятия от химическата, текстилната, електротехническата и стъкларската промишленост. Има мажоритарен дял само в три предприятия, като в портфейла на дружеството доминират инвестиции в големи предприятия, в които "Златен лев" има под 10%.
Никой не прояви интерес към обособените части на "Видахим"
РМД и италианската "Марангони" поискаха цялото дружество, което е в ликвидация
През миналата седмица изтече срокът за подаване на оферти за обособени части на обявеното в ликвидация видинско предприятие "Видахим", но беше подадена само една оферта, каза за "Капитал" ликвидаторът на "Видахим" Лидия Йорданова. Офертата е на регистрираните в края на миналата година две работническо-мениджърски дружества - "Видлон - инвест" и "Вида инвест". Освен факта, че две РМД подават една оферта, интригуващо е, че офертата им е за цялото дружество "Видахим в ликвидация", въпреки че ликвидаторите бяха обявили продажба на обособени части. В съвместната си оферта двете РМД предлагат цена от един лев за "Видахим" и покриване на задълженията на предприятието, обявиха представителите на единствения кандидат-купувач.
Офертата на РМД не отговаря на изискванията за участие в търга, защото не е внесен депозитът от 7 млрд. лв. (10% от оценката), коментираха ликвидаторите на дружеството. Офертата на РМД не е отворена от ликвидаторите на "Видахим", но тя е била изпратена и до Министерството на финансите. Неясно защо обаче ликвидаторите говорят за търг, след като в тяхната оферта изрично се подчертава методът на продажба - преговори с потенциални купувачи.
След срещи на представители на финансовото министерство с ръководствата на двете РМД е постигнато споразумение, че ако след изтичане на удължения срок (до 17 май) за подаване на оферти не се появи кешов кандидат-купувач, разговорите между експерти на министерството и представителите на РМД ще продължат.
Освен цената от един лев и поемане на задълженията двете РМД се ангажират за година и половина да инвестират 10 млрд. лв., от които 4 млрд. за ремонт и пуск на производствените мощности и 6 млрд. оборотен капитал. Според Васко Лазаров, който е член на ръководните органи на двете РМД, кандидат-купувачът има сключени предварителни договори с две български фирми, които да осигурят необходимите средства. "Имената на двете фирми засега са тайна, но те са между кредиторите на "Видахим" и са дългогодишни партньори на видинското предприятие," обясни Лазаров.
Краткосрочната инвестиционна програма на РМД предвижда за два месеца да бъде възобновено производството, след което мощностите да бъдат натоварени на 30% от капацитета си. Програмата предвижда подновяване на производството на транспортни ленти и внедряване на технология за производство на високоскоростни гуми. За целта ще бъдат инвестирани около 9 млн. долара. Има постигнати споразумения за разсрочване на задълженията с част от кредиторите на "Видахим", каза Лазаров. Според предварително договорения погасителен план задълженията към тях ще бъдат изплащани след гратисен период от 3 до 5 години. Според офертата на РМД задълженията към работниците, които възлизат на 3 млрд. лв., ще бъдат изплатени веднага след подновяване на производствената дейност във "Видахим". Предвижда се в предприятието да работят 2250 души, а преди ликвидацията броят на работещите в дружеството е надхвърлял 4000.
В средата на април италианската фирма "Марангони" е подала в Министерството на финансите писмо за намерение за закупуване на "Видахим". В писмото за намерение "Марангони" е предложила цена от един долар за "Видахим", без да се ангажира да поеме задълженията на предприятието, като е заявила, че след три години ще инвестира 100 млн. марки в дружеството. От финансовото министерство не са одобрили тези параметри и са предложили на италианската фирма да подобри офертата си. "Марангони" обаче не е успяла да подготви нова оферта и е поискала удължаване на срока. Новият срок за подаване на оферти изтича в понеделник, 17 май. В Министерството на промишлеността в момента се сформира експертна група, която да работи по проекта с "Марангони".
Италианската фирма е била между доставчиците на оборудване за "Видахим". "Марангони" не е сред световните лидери в производството на автомобилни гуми, но е компания с традиции в бранша. Основната й дейност е производство и дистрибуция на автомобилни гуми и резервни части за тях, като годишните приходи от продажби са около 400 млн. марки.
Според ликвидаторите на дружеството една френска и една немска фирма също са проявили интерес към видинското предприятие, но френската компания се е интересувала единствено от участие в бъдеща реконструкция на "Видахим", а немската фирма е проявила интерес към закупуването на някои от машините на "Видахим", но не и към възобновяване на производството във видинското дружество.
Ликвидационната стойност на активите на "Видахим" е 70 млрд. лв. според извършената от лицензирани оценители оценка. Според запознати с хода на опитите за приватизация на видинското предприятие тази оценка надхвърля значително оценката, която е била направена от посредника по приватизацията на "Видахим" "Рес и Ко". Около 56 млрд. лв. е била оценката на посредника, при условие че е била изготвена за работещото предприятие. "Видахим" не работи от октомври миналата година, като производството на автомобилни гуми и изкуствени влакна беше спирано нееднократно през последните години. "Видахим" беше обявена в ликвидация на 18 декември 1998 г. заради натрупани дългове, надхвърлящи 40 млрд. лв. Сега държавата ще трябва да избира между неясните засега ангажименти на "Марангони" и двете РМД, които трудно ще намерят достатъчно средства за оздравяване и модернизиране на видинското предприятие. Представителите на РМД заявяват, че ако наистина се яви сериозен касов купувач за "Видахим", те ще се оттеглят от надпреварата. Двете РМД са получили уверенията от финансовото министерство, че при липса на друг купувач разговорите с тях ще продължат. "Ако държавата успее да продаде единствено производството на автомобилни гуми, то двете РМД ще предложат да придобият завода за производство на изкуствени влакна", коментира Васко Лазаров. В обявата за продажба на обособеното основно производство на "Видахим" ликвидаторите предложиха и още 15 обособени части, които са странични за основната дейност на предприятието, но и за тях не се намери нито един купувач.
"Видахим" е първото голямо дружество от списъка за финансово оздравяване, което беше обявено в ликвидация след 6-месечни опити да бъде приватизирано. Процедурата по ликвидация е значително напреднала, но дори като чисти активи до момента няма нито един стратегически инвеститор, който със сигурност да желае да развива производството на "Видахим".
Сапуненият сериал "ДЗУ" премина в екшън
Сапуненият сериал с приватизацията на старозагорското дружество "Дискови запаметяващи устройства" (ДЗУ) навлезе в критичен момент през миналата седмица. Като в екшън обратите следваха един след друг, а към края - все по-често. Дали обаче ще има хепиенд, или финалът ще е трагичен, ще се разбере много скоро. Дружеството е в изолация и трябва да бъде или приватизирано, или ликвидирано до края на юни. Остава още месец и половина.
В края на миналата седмица изглеждаше, че всичко върви добре и ДЗУ ще бъде успешно продадено. Единственият кандидат-купувач, унгарската "Видеотон", се съгласи да плати 1 млн. германски марки - 100 000 марки за предприятието и веднага след това да внесе още 900 000 марки по данъчните задължения на дружеството. Общият дълг на ДЗУ към държавата е вече около 2.5 млрд. лева. Остатъка от него "Видеотон" обещава да плати през следващите пет години.
Държавата вече се съгласи да отпише задълженията по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК) на ДЗУ на обща стойност около 11 млн. долара, от които над 9 млн. долара деноминирани в долари. Срещу това "Видеотон" придобива най-големия дял - 48% от дружеството, както и контрол върху дъщерните му предприятия в Съединените щати, Германия, Австрия, Русия и Беларус заедно с всички технологии и патенти.
Проблемът дойде от другото искане на унгарците - получен стар кредит от 50 млн. марки да бъде редуциран на около 5-10 млн. марки. Положението се утежняваше от факта, че кредитът е теглен от банка, която след консолидацията е в рамките на Булбанк. Досега е ясно, че Булбанк е оставила искането без отговор.
В отговор на това миналата седмица от "Видеотон" изпратиха факс до изпълнителния директор на ДЗУ Иван Стаев, с който заявяват, че заради липсата на сътрудничество от българските институции те не виждат "никаква реална възможност приватизационната сделка да бъде финализирана преди крайния срок за ликвидация" и се надяват да запазят добрите си търговски взаимоотношения със старозагорското дружество.
Този факс обаче може да е имал и цел да стресне българските власти и те да направят необходимото за разрешаване на проблема. "Няма оттегляне на "Видеотон". И аз чух този слух, но преговорите продължават и в момента", коментира пред "Капитал" Сашо Съйков, представител на "Видеотон" в България. Йордан Недев, експерт в "Роланд Бергер енд партнърс", упълномощен приватизационен агент за ДЗУ, заяви, че посредникът също не е получавал никакво съобщение от "Видеотон" за оттегляне от сделката със старозагорския завод.
Въпреки това обаче по-вероятният изход в момента, изглежда, е приватизацията да се провали. В потвърждение на това източници от Агенцията за приватизация съобщиха, че е насрочено общо събрание на акционерите на ДЗУ с точка в дневния ред проекторешение за ликвидация на дружеството.
Ликвидацията също е проблем. Според Търговския закон, за да се прекрати чрез ликвидация едно дружество, са необходими поне 2/3 от гласовете на акционерите. Държавата обаче държи 65% в ДЗУ. В резултат на първата вълна на масовата приватизация малко над 31% в дружеството са собственост на приватизационния фонд "Мултигрупелит", а останалите - на дребни акционери. Според предварителна информация представителите на "Мулти" са против ликвидацията и няма да я подкрепят. По всяка вероятност като тях ще гласуват и дребните акционери - предимно работници и служители в ДЗУ.
"Юкос петролиум" уведоми КЗК за сделката с "Петрол"
Варненската фирма "Юкос петролиум България" внесе в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) две уведомления, съобщи пред "Капитал" Митко Събев, шеф на фирмата. Едното засяга покупката на 51% от капитала на "Петрол" АД от "Юкос", а другото е във връзка с учредяването на "Международен консорциум България", смесено дружество между австрийската компания О Ем Ви, варненската фирма и "Петрол холдинг груп", които участваха в наддаването за "Петрол", а впоследствие се обединиха с идеята новото дружество да стане крайният собственик на мажоритарния пакет от дистрибуторската мрежа. Според Закона за защита на конкуренцията комисията трябва да бъде уведомена за случаите на концентрация на стопанска дейност от предприятията, които я извършват, като законът изисква уведомлението да съдържа и искане на разрешение за концентрация.
Междувременно стана ясно, че АП и "Юкос петролиум България" официално са подписали договора за продажбата на 51% от капитала на "Петрол" на 29 април, т.е. на следващия ден след като надзорът утвърди сделката за дистрибуторската мрежа. За разлика от другите случаи на сключване на приватизационни договори АП пропусна да съобщи официално за подписването. То обаче беше потвърдено от изпълнителния директор на агенцията Захари Желязков. Приватизационният договор би трябвало да влезе в сила само ако КЗК разреши продажбата на "Петрол" на "Юкос" и последващото прехвърляне на акциите на дистрибуторската мрежа на "Международен консорциум България". Последният е учреден, но все още няма съдебна регистрация, защото тя също зависи от разрешението на комисията.
Независимо че уведомленията по закон съдържат искане за разрешение, Митко Събев заяви пред "Капитал", че в случая не може да става дума за монопол или господстващо положение, затова "Юкос петролиум" само уведомява комисията. "Решението на надзора беше "Юкос" да поиска разрешение за концентрация на стопанска дейност", коментира пред "Капитал" Асен Дюлгеров, шеф на надзора на АП. Според него, дори "Юкос петролиум" да следва по-опростена процедура, КЗК може сама да образува преписка по случая, ако уведомлението не я удовлетворява.
Председателят на надзорния съвет на "Петрол холдинг груп" Бедо Доганян заяви пред в. "Кеш", че "сборът от пазарните дялове на "Петрол" АД и "Юкос петролиум"... не прехвърля 20%". Изявленията на Доганян показват, че доскорошните конкуренти ще защитават пред КЗК тезата, че макар и обединени, нямат господстващо положение на пазара на горива в България.
Сделки с акции на Булгартабак раздвижиха заспалия борсов пазар
И през изминалата седмица търговията на Българска фондова борса остана слаба, предимно с участието на местни инвеститори. Изтъргуваните количества бяха малки, каквато е ситуацията в последните пет-шест седмици след започването на конфликта в съседна Югославия. Общият оборот на "Българска фондова борса - София" като цяло бе висок, но това се дължеше на блокови сделки, а не на реална борсова търговия. За периода 10-13 май общият оборот достигна до 1.157 милиарда лева, от които 907 милиона лева от блокови сделки. На пръв поглед тенденцията за спадане на цените изглежда спряна, защото по-голяма част от сключените сделки са на по-високи цени, но от друга страна, става дума за минимални изтъргувани количества.
В средата на седмицата брокерите леко активизираха сделките с акции на "Булгартабак холдинг" в сравнение с предходните десетина дни. От понеделник до четвъртък бяха изтъргувани общо 2340 акции на Булгартабак на цени между 29 001 и 33 000 лева при средно претеглена цена от 32 370 лева, което е със средно 4.78 процента по-високо от предходната седмица. Според брокери малко по-високата активност по отношение на тези акции се дължи на интерес от страна на външни инвеститори. От друга страна, на нашия пазар в момента няма много свободни акции на което и да било от големите дружества главно заради ниските им цени. Очаква се количеството на търгуваните акции на Булгартабак да се върне в границите от 100-200 акции на ден, защото едва ли инвеститорите, които желаят да закупят български акции в този момент, са много.
Освен акции на тютюневия холдинг през седмицата се търгуваха и акции на Благоевград - БТ, Асеновград - БТ, София - БТ и Плевен - Булгартабак, но оборотът с тях беше по-скоро символичен.
От останалите най-ликвидни акции през седмицата на свободния пазар имаше повишение в цената на книжата на "Солвей - Соди" с 0.33 процента. За четирите дни бяха изтъргувани общо 1675 акции на девненското дружество. Интересът към тези акции е традиционно силен, но възможностите на българските инвеститори са ограничени, а чуждите в момента липсват. Ако все пак случайно се появят чужденци, в момента те купуват малки количества.
Акциите на Нефтохим поскъпнаха с 3.06 процента средно до 16 300 лева в четвъртък, като за периода бяха изтъргувани общо 1119 акции. Брокерите размениха и общо 1183 на курортното дружество "Албена" на цени между 6050 и 6250 лева, средно с 1.81 процента по-скъпи от предходната седмица.
На официалния пазар най-търгуваното дружество продължава да бъде "Петрол холдинг груп" с 10 590 акции на почти непроменената от началото на годината цена от 2300 лева за акция. Освен тези акции в малко по-големи количества се търгуваха и акциите на "Северкооп гъмза холд" и Инвестиционно дружество "Златен лев". Повечето от сделките с акции на бивши приватизационни фондове обаче се правят повече за поддържане на цена, отколкото заради голям интерес от страна на инвеститори.
От 10 май акциите на фармацевтичното дружество Софарма се търгуват на официален пазар, сегмент В. Това обаче не повиши интереса към книжата на дружеството, като брокерите размениха само 28 акции. Среднопретеглената цена съвсем леко се повиши с 3.82 процента от предходната седмица. Според брокери акциите на Софарма в скоро време едва ли ще се търгуват над 60 000 лева, защото се очаква по-голяма част от печалбата на дружеството да бъде реинвестирана. Цената може да се повиши при изгодна продажба на мажоритарния пакет на стратегически инвеститор.
Търговците очакват с интерес и финализирането на касовата продажба на мажоритарните пакети акции на други три фармацевтични завода - "Фармация" - Дупница, Трояфарм и "Антибиотик" - Разград. В края на изминалата седмица от Агенцията за приватизация обявиха, че до 15 дни пакетите ще станат собственост на Балканфарма, чийто основен акционер е "Дойче банк".
Свищов и Троян чакат разрешение за емитиране на облигации
След дебюта на софийските еврооблигации на международните финансови пазари две малки общини са на път да емитират първите общински облигации в историята на вече регулирания български капиталов пазар. Свищовската община внесе повторно в комисията по ценните книжа преработен проспект за публично предлагане на облигации на стойност 1 млрд. лв., а община Троян ще внесе в комисията проспект след две седмици.
Кметът на Троян Делян Енкин съобщи за "Капитал", че облигационният заем на община Троян ще е в размер на 1.2 млрд. лв., срокът за погасяване на заема ще е 5-годишен, а лихвеният процент ще бъде 3 пункта над основния лихвен процент. През първите две години от емитирането на заема общината ще изплаща единствено лихва, а през следващите три години на 6-месечни плащания ще бъдат издължавани както лихвата, така и главницата. Емисионната стойност на облигациите ще е 10 700 лв., а номиналната 10 000 лв. В момента се водят преговори с три банки за осигуряване на банкова гаранция, която да служи като обезпечение на емисията. Набраните средства ще бъдат използвани за реконструкция на водопроводната мрежа на Троян.
Община Свищов възнамерява да пласира емисия на облигации в размер на 1 млрд. лв. Емисията ще е със седемгодишен срок и годишна доходност от 3 пункта над основния лихвен процент. Номиналът на облигациите отново ще е 10 000 лв., а емисионната им стойност ще е 10 500 лв. Набраните средства ще бъдат използвани за подмяна на водопроводната мрежа и за разкриване на нови водоизточници в околните села.
Опитът на община Свищов да пласира облигации показа, че процедурата по емитирането е доста дълга. Свищовският общински съвет взе решение за емитиране на облигации още през март миналата година, последваха няколко месеца, през които беше изготвен проспектът, който бе внесен в комисията по ценните книжа през ноември. В началото на 1999 г. комисията върна проспекта за преработване. Една от забележките на комисията бе, че липсва баланс и отчет за приходите и разходите за току-що изтеклата 1998 г. Общинският бюджет изисква заверка от Сметната палата, което отложи внасянето на преработения проспект в комисията с още няколко месеца. Преди три седмици инвестиционният посредник "Юнити инвест 99", който изготвя проспекта, отново го внесе в комисията и през идващата седмица изтича едномесечният срок, в който комисията трябва да се произнесе. Проблем за емитирането на облигации се оказа и видът на обезпечението на заема. В проспекта на община Свищов се предвиждаше да се учреди залог на дяловете от местно ВиК съгласно Закона за особените залози, но от комисията са препоръчали на община Свищов да замени залога с ипотека върху недвижимото имущество на общинската фирма.
Според Закона за местното самоуправление и местната администрация общинският съвет има право да вземе решение за емитиране на облигации не по-късно от 6 месеца преди изтичането на мандата му. В случая с облигациите на Свищов и Троян такива решения са били взети достатъчно рано, но възможността на други общини да набират финансов ресурс чрез облигации в близкото бъдеще е неосъществима, тъй като остават точно шест месеца до местните избори. След изборите ще измине повече от година, докато се мине през всички етапи - съставянето на нови общински съвети, вземане на решение за облигационен заем, изготвяне на проспект, минаване през бавната процедура на комисията.
Решенията за предстоящи емисии на общински облигации се очаква да предизвикат вниманието на банките, застрахователните дружества, пенсионните фондове и на индивидуални инвеститори поради няколко причини. Налице са всички признаци за интерес към такива ценни книжа поради ниската доходност на банковите депозити и държавните ценни книжа. Бъдещите емисии на облигации се очаква да оживят борсовата търговия, която от месеци насам е на критично ниски нива. Облигациите са по-изгодни и за общините в сравнение с банковите заеми, защото банките отпускат краткосрочни кредити при лихва от около 15-18%. Затова пък заради забавянето от страна на комисията облигациите се оказват доста бавен начин за набиране на средства. Друг проблем са безсмислено високите такси на комисията по ценните книжа, а обнадеждаващото е, че тя има намерението да намали техния размер. Според сега действащата тарифа за издаване на потвърждение на проспекти за емисията от 1 млрд. лв. община Свищов ще трябва да заплати на комисията такса от 7 млн. лв. Българските книжа останаха евтини
Цените на българските брейди-книжа останаха ниски през изминалата седмица поради негативното въздействие на политическата криза в Русия върху дълговите инструменти на страните в преход. Все пак понижението бе минимално, тъй като инвеститорите вече са калкулирали риска от войната в Югославия. В същото време международните финансови институции приеха без особен ентусиазъм уволнението на руския министър-председател Евгений Примаков и назначаването на Сергей Степашин за изпълняващ длъжността премиер. Основният удар бе поет от руската фондова борса, където големите западни инвеститори масирано изтегляха вложенията си в руски корпоративни книжа и на два пъти в сряда борсата бе принудена да спира временно търговията, за да се ограничи резкият спад в цените.
Развитието на събитията в Русия ще продължава да бъде определящ фактор за отношението на инвеститорите към дълговите книжа на страните в преход, тъй като тепърва предстои тежка битка в руската Дума по искането за отстраняване на президента Борис Елцин от власт. Освен това е сигурно, че депутатите комунисти няма да подкрепят кандидатурата на Степашин при гласуването на 19 май.
Късно в четвъртък българските обезпечени облигации с отстъпка DISC достигнаха 69.625/69.750 цента, облигациите, заменили просрочените лихви IAB се търсеха на 69.500, а котировките купува на облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 63.000/125.
Кремъл и Косово притиснаха еврото
Търговията на международните валутни пазари през изминалата седмица се определяше изцяло от политическите рокади в руското правителство и продължаващата война в Югославия.
В началото на периода еврото премина границата от 1.08 долара, тъй като инвеститорите приеха новините за частично изтегляне на части на югославската армия от Косово като знак за възможен компромис от страна на Белград и перспектива за мирно разрешение на кризата.
Подкрепата за еврото продължи до сряда, когато руският президент Борис Елцин уволни министър-председателя Евгений Примаков и назначи за изпълняващ длъжността премиер Сергей Степашин. Веднага след огласяването на решението единната европейска валута се срина до 1.0639 долара. Косвеното влияние на обстановката в Русия върху еврото идва най-вече от силната търговска обвързаност на Москва с Германия и останалите страни от евро-зона та, както и с голямата кредитна експозиция на европейските банки към Русия. Основното опасение на инвеститорите е свързано с кандидата за премиер Сергей Степашин. За разлика от Примаков, Степашин няма висок международен авторитет и добри дипломатически контакти.
Кандидатурата има и почти гарантирана опозиция от страна на доминираната от комунистите на Генадий Зюганов руска Дума. Обикновените руснаци също не са забравили, че именно Степашин бе главната действаща фигура при зле планираната кампания в Чечения, която завърши катастрофално за Русия. Критиците на кандидата за премиер не пропускат да напомнят, че преди да стане отявлен антикомунист, Степашин е защитил много успешно докторска дисертация на тема "Водещата роля на партията в ленинградските пожарникарски бригади по време на Втората световна война". В крайна сметка единствената гарантирана подкрепа за Степашин е президентът Елцин. Засега международните кредитори на Русия реагират предпазливо, но и без особен ентусиазъм на промяната във властта. Финансови експерти предричат тежки преговори за необходимото спешно финансиране, тъй като бившият министър на вътрешните работи вероятно няма да бъде най-убедителната фигура за кредиторите. Трудности се очакват и при преговорите за уреждане на кризата в Югославия, тъй като президентът Елцин вече даде да се разбере, че страната му вероятно ще преразгледа позицията си по мирния план на Г-8 след злополучния инцидент в китайското посолство в Белград. Калкулираният риск от войната в Югославия за развитието на европейските икономики е в спреда 1.05-1.09 долара за евро, като при продължаване на конфликта и през лятото се очаква преминаване на нивото 1.05 до следващата психологическа бариера - 1.04.
В сряда оставка подаде и финансовият министър на САЩ Робърт Рубин. Натискът върху долара в резултат на това обаче бе много кратък, тъй като за приемник на Рубин бе посочен заместникът му Лорънс Самърс. Финансовите възгледи на Самърс са известни още от 1995 г., когато той зае поста заместник финансов министър и веднага се ангажира с подкрепа за силен долар. Затова не може да се очаква някаква особена промяна в общата финансова политика на САЩ в близко бъдеще и според валутните дилъри посоката на долар/евро ще бъде и занапред определяна от развитието на кризата в Югославия и политическата съдба на кандидата за министър-председател на Русия Сергей Степашин.
Движението на евро/долар на външния пазар се отрази и на валутната търговия на вътрешния пазар, като доларът се търгуваше в широки граници между 1810 и 1840 лева. Спрямо еврото левът остана на практика без промяна в границите 1953-1955 лева. Търговията бе в малки обеми, като банките главно обслужваха наредени плащания на крайни клиенти.
Междубанковите лихви се понижиха
Лихвите по необезпечените междубанкови депозити през изминалата седмица се понижиха при слаба междубанкова търговия, насочена главно към регулация на текущата ликвидност на банките. Овърнайт депозити се разменяха на 2.0-2.2 на сто годишно, а лихвите по депозити със срок до една седмица бяха 2.6-2.7 процента. Депозити със срок до един месец се търгуваха на 3.0, а със срок до три месеца на 3.5-3.7 на сто.
Свободната ликвидност на банките в голяма степен бе достатъчна за покриване на търсенето на ресурс от крайните клиенти, които покриваха текущите си авансови данъчни вноски в средата на месеца.
Известно повишение на цената на левовия ресурс имаше в сряда, когато банките трябваше да плащат за закупените в понеделник две емисии ДЦК. Средната годишна доходност на тримесечните книжа с номинал пет милиарда лева, на основата на която се определя и основният лихвен процент, падна с 0.04 пункта до 4.50 на сто годишно. Ефективната доходност на двегодишните лихвени облигации падна до 8.01 на сто. Номиналът на емисията бе 20 милиарда лева. В същото време банките получиха доходи от падежи в размер само на пет милиарда лева.
Накратко
Деветмесечен максимум достигна цената на алуминия на 12 май на стоковата борса в Лондон. Алуминият поскъпна в резултат на анализ на инвестиционни банкери, според който в средносрочен и дългосрочен план ще се увеличава потреблението на базови метали. Спот-сделки с алуминия се сключваха при 1387 долара за тон. Лондонската борса затвори на 1382 долара за тон.
Flemings Global Mining Group прогнозираха цени над 1700 долара за тон на медта и алуминия в началото на следващата година. До края на 2001 г. цинкът, оловото и калаят ще поскъпнат между 25 и 30%.
Възходяща тенденция в цените на базовите метали очаква и Стенли Дракмилър, изпълнителен директор на инвестиционния фонд на Джордж Сорос Quantum Fund. "Цените на металите тепърва започват да растат", заяви Дракмилър.
Независими производители на петрол в Съединените щати ще сезират американската комисия по външна търговия в края на месеца (28 май) за дъмпинговите цени на вносителите от Мексико, Венецуела, Ирак и Кувейт. От американската Асоциация на независимите производители (IPPA) на петрол заявиха, че подкрепят жалбата на производителите.
Според енергийното министерство на САЩ американското производство на суров петрол е най-ниско от 50 години насам, а пазарният дял на евтиния петрол от чужбина е 52 на сто.
"Китай трябва да ограничи вноса на стомана, ако иска да съхрани местното си производство. " Това написа на страниците си китайският в. Economic Information Daily в края на миналата седмица. За първите три месеца на годината Китай е внесъл 3.58 млн. тона, което е с 41.4% повече от внесените в страната количества за същия период на миналата година. Източници на близо 57% от вносната стомана са Япония, Южна Корея и Тайван. Останалите количества са внесени от Русия и Източна Европа.
Според всекидневника причините вносната стомана да бъде предпочитана в Китай са значително по-високото й качество и по-скъпата китайска стомана - пряк резултат от високите производствени разходи.
С увеличаването броя и мащабите на инфраструктурните проекти (строежи на нови железопътни линии, магистрали и производствени мощности в енергийния сектор) с цел стимулиране на икономиката Китай на практика остана единственият пазар на стомана в Азия.
За да запазят пазарните си позиции, китайските производители коригираха в низходяща посока цените на стоманата и сведоха до минимум печалбите си.
Пазарът на имоти в Пловдив е в застой
Строителите в града намалиха процента на обезщетение
През последния месец в град Пловдив много клиенти са развалили вече договорени сделки за покупко-продажба на имоти. Причина за това е страхът от войната, твърдят брокери от агенциите за недвижими имоти. Пазарът на имоти в Града на тепетата от година и половина насам е доста вял, а това, което се случва през последния месец и половина в Югославия, допълнително е свило обема на сделките. Според брокери от агенция "Пловдивски имоти" в момента покупателната способност на пловдивчани се движи в рамките на 10 000 долара до максимум 15 000 долара. Цените на имотите варират в широки граници - от смешно евтини жилища до неоснователно скъпи. Разликата между най-ниската и най-високата цена на еднотипни имоти на места достига 20%, което ясно говори за изкривяването на пазара.
Запазил се е обемът на предлагането на имоти, но рязко е намаляло търсенето в града. Въпреки това продължават да се правят огледи, и то повече от обичайното, но до сделки в момента много рядко се стига. Хората дори и да са имали намерение да купуват, в момента изчакват да видят какво ще се случи в съседна Югославия, а дотогава предпочитат да задържат парите си в брой, коментират посредниците на пазара.
Интерес към покупка има за маломерни жилища и това не е ново за Пловдив, боксониерите винаги са били атрактивни на пазара, коментира Нина Василева, управител на агенция "Ланго". Колкото и да е свит в момента пазарът в града, като се появи жилище на разумна цена, веднага се проявява и интересът на хората. Цената на кв.м застроена жилищна площ в идеалния център на Пловдив варира от 200 долара за панел до 290 долара за монолитно строителство. С около 50 долара по-ниска цена на кв.м са цените на имотите в широкия център на града и кв. Кършияка. В порядъка на 100 долара за кв.м се движат цените на жилищата в панелния комплекс "Изгрев". Това е районът с най-ниски цени и най- малък интерес от страна на купувачите.
Голямо е предлагането на ново строителство в Града на тепетата, но хората подхождат доста предпазливо към покупката на такива жилища. Много строителни предприемачи фалираха преди няколко години, като оставиха голям брой излъгани граждани и куп незавършени обекти. Това направи хората предпазливи. Сделки с жилища в новостроящи се сгради стават, след като хората видят, че сградата е минала прословутия акт 16. През месеците февруари и март са девет приетите от органите на Дирекцията за национален строителен контрол новопостроени жилищни сгради в град Пловдив, на които е издаден акт 16. Всичките те са монолитно строителство.
Заради слабото търсене на имоти, както и заради покачващата се себестойност на строителния продукт, гилдията на строителните предприемачи в града е взела решение за понижаване на процента на обезщетение със застроена площ на собствениците на парцели при предоставяне на право на строеж. Понижението е средно с 2%, а целта е да се запазят съществуващите пазарни цени, а на места дори и да се понижат цените на готовите жилища за сметка на обезщетението на собствениците. Между 11% и 20% получават собствениците на земя в строителните граници на града. Най-висок е той в идеалния център, а най-ниско обезщетение получават собствениците на парцели в пловдивския кв. "Въстанически".
Интерес има по отношение на търговските площи и производствените помещения и той касае както наемането на такъв тип имоти, така и тяхното закупуване. Особено привлекателни са търговските помещения в центъра на града по основните търговски артерии, където наемът на магазин от 60-70 кв.м може да достигне 1500 долара на месец. Имотите, предназначени за търговия, в центъра на Пловдив са отдавна заети и с тях рядко стават трансформации. Но когато се случи да се освободи някой магазин в сърцевината на града, той веднага бива зает от нов наемател, като цената в повечето случаи не се коментира. Заради предстоящия Европейски месец на културата се е засилил интересът към наемането на заведения, но предлагане на подходящи за тази цел помещения липсва. Средната наемна цена на предлаганите под наем магазини по търговските улици се движи от порядъка на 400 до 700 долара на месец за помещение от 40 до 70 кв.м.
Много по-различно стоят нещата с наемането на жилища. Вече е започнало лятното освобождаване на апартаменти от студентите и реално на пазара има доста оферти, но няма кандидати за тези жилища. При търсенето на апартамент за живеене хората гледат първо да е ново строителство и по възможност жилището да е обзаведено.
Поради липсата на кандидати за наемане на апартаменти в момента се наблюдава понижаване на цените им, коментираха брокери. Хората бързат да отдадат под наем свободните си жилища и за по-малко пари, но гарантирани постоянни доходи. Така например наем на двустаен апартамент в широкия център на Пловдив се движи в рамките на 90, максимум 120 долара, като става дума за обзаведени. Единици са случаите, в които тази цена може да бъде надскочена.
Осезаемо е спаднал интересът към Стария град. Дори в момента въпреки предсто-ящия Европейски месец на културата се освобождават заведения. През последните години е намалял значително потокът на чужденци в града, а самите пловдивчани рядко се разхождат в Стария град, затова и заведенията там стоят празни и собствениците им не могат да покриват високите наеми. Много стари къщи са били реституирани и се отдават под наем. От 2000 - 3000 долара месечна рента получават някои от собствениците на възрожденските къщи в градчето. Повечето от хората, наследили имот в Стария град, живеят извън страната и нямат представа какво е физическото състояние на къщите им, а много от тях са в плачевно състояние.
Държавен вестник
При командировки няма лимит за квартирните пари
Съществени изменения в командировъчните за страната влязоха в сила от началото на май. Новите текстове в Наредбата за командировките в страната се отнасят както за квартирните, така и за дневните и пътните пари, на които имат право командированите. Промените са в сила от началото на май тази година с изключение на разпоредбите за изплатените пари за резервации на легла и курортните такси, чието действие е от началото на 1999 г. Корекциите в наредбата бяха обнародвани в бр.40 на Държавен вестник от 30 април.
С измененията се въвежда принципът разходите по командировката да са ограничени само в частта им, която се регулира данъчно, т.е. максимални лимити ще има само за дневните пари. Отменя се текстът, според който със сумите за командировъчните над определените в наредбата се увеличава облагаемата печалба. На практика този текст засяга пътните пари и сумите за квартирни. По този начин без таван остават сумите за квартирни и пътни, стига да са доказани със съответните документи. Законодателят уточнява, че заварените в командировка лица при влизането в сила на постановлението за изменение на наредбата (1 май) се отчитат по действащите за съответните периоди разпоредби.
В заповедта за командироване вече изрично ще трябва да се уточняват на какви командировъчни ще има право служител - дневни, пътни или квартирни. По досега действащите текстове задължително бе да се посочат единствено дневните пари.
От началото на май няма ограничение в размера на сумите за квартирни при командировка. Отменя се досегашният текст, според който размерът на квартирните се ограничаваше до не повече от 25% от минималната месечна работна заплата за страната. На практика това ограничение не работеше, тъй като в данъчните закони не се изискваше финансовият резултат да се увеличава със сумите за квартирни над определените в наредбата. Отпада и ограничението квартирните да се заплащат в размер на 30% от предварително посочения размер в заповедта за командировка, когато не се представи документ за платена такса за нощуване. Данъчните обещават че при липса на документ изплатените командировъчни ще се облагат с данък по ЗКПО.
Със задна дата, от началото на 1999 г., платените такса за резервация на легла и курортна такса се заплащат допълнително срещу представен документ. По досега действащите текстове работодателят покриваше само първата такса. Курортната такса бе въведена по Закона за местните данъци и такси. Получаваше се така, че работодателят нямаше основание да изплати вече платена от командирования такса.
Както и досега, за придружаване на чуждестранни гости квартирни пари се заплащат по документ за действително платената такса за едно легло за нощуване в хотела, в който са настанени чуждестранните гости. Новото е, че се разширява кръгът на чуждите лица, при придружаването на които може да се ползват командировъчни - вече текстът се прилага и за чуждестранните специалисти, а не само гости.
Остава изискването да не се заплащат квартирни пари, когато е ползвана безплатна държавна или обществена квартира. Квартирни не се полагат и когато командировката е в населено място, където живее командированият или семейството му.
Пътните разходи при командироване се заплащат в пълен размер - за тях също няма нормативно ограничение. Според измененията в наредбата работодателят ще може да покрива и разходите за обществения транспорт, който служителят е използвал при командировката си. Досега не се споменаваше как се третират тези разходи.
Отпада ограничението за данъчни цели пътните да покриват разходите за втора класа със запазено място (при положение че съществуват повече от една класи). Отменя се текстът, според който пътните пари се заплащаха по тарифите за най-евтиния превоз, когато в заповедта за командировка не се посочва видът на превозното средство.
Премахва се и ограничението пътните пари да се заплащат по тарифите на най-евтиния превоз, когато командированият пътува със собствено моторно превозно средство. В този случай размерът на пътните пари ще зависи изцяло от нормите за гориво, определени от производителя на моторното превозно средство, при най-икономичния режим на движение. Условието е в заповедта за командироване да е посочено, че ще се пътува с лично МПС. Задължително в заповедта командироващият ще трябва да посочва вида и марката на МПС, разхода, вида и цената на горивото, разстоянието в километри и маршрута. Вписването на тези данни е задължително, тъй като по тях се установява размерът на пътните пари.
Известно ограничение за изплащане на пътни пари има в случаите, когато с командирования шофьор на лично МПС пътуват и други командировани. Тогава сумите за път се изплащат само на шофьора. Другите нямат право да ползват пари за път.
Пътните пари се доказват с билет или друг документ. Задължително се представя билет, когато пътуването е със самолет.
Лимитът за държавните служители за дневни пари вече е определен в абсолютен размер от 12 000 лв. за всеки ден в случаите, когато командированият нощува в мястото на командировката. Досега този размер бе фиксиран като 10% от минималната работна заплата за страната. Новият размер е от значение и за служителите в частни фирми, тъй като изплатените дневни до този лимит се считат за разход за дейността на фирмата, независимо дали е държавна или частна, и се признава като такъв за данъчни цели. Превишението на изплатените дневни над този лимит увеличава финансовия резултат, който се облага с данък печалба според Закона за корпоративното подоходно облагане.
В новия вариант на наредбата за командировките в страната се запазват случаите на определяне на по-голям размер на лимита на дневните пари при определени случаи на командировка. Ограничението е 200 на сто от 12 000 лв., или 24 000 лв., в следните случаи: при придружаване на чуждестранни гости; при международни прояви; за отразяване на чуждестранни официални правителствени делегации (отнася се за журналисти, кореспонденти и др.) и при съвместно изпълнение на обекти и задачи с чуждестранни специалисти.
Срокове
Сертификатите за форсмажор спестяват неустойки
Продавате "на зелено" количества от бъдещата си реколта, но градушка помита посевите. Сключвате договор за износ на определени изделия, но пожар унищожава склада. Правителствено разпореждане забранява износа на стока, за която вече сте фиксирали количества. Останки от ракета сриват цех във вашето предприятие и правят на пух и прах всичките ви проекти за бъдещето. Примерите могат да продължат, но резултатът е един - не можете да изпълните задълженията си към вашия контрагент.
Никой не е застрахован от непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договор. В правото това се нарича "непреодолима сила". Разговорният език го именува форсмажор.
Нашето законодателство
Ако сте длъжникът по търговска сделка, вие няма да отговаряте за неизпълнение, причинено от подобни обстоятелства, гласят действащите нормативни разпоредби. Търговският закон изисква обаче в подходящ срок да уведомите писмено другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. И подчертава, че "при неуведомяване се дължи обезщетение за настъпилите от това вреди".
За да докажете наличието на форсмажор, може да поискате да ви бъде издаден специален сертификат за това. Документът се издава от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Българската стопанска камара (БСК) и тежи особено много, когато контрагентът е чуждестранна фирма.
"Добре е в договорите да бъде включена специална клауза за форсмажор. Мнозина предприемачи работят без договор, за други той е само досадна формалност. Но прецизно изпипаният договор е само плюс за страните", препоръчва Димитър Хаджиниколов, управител на "Комерс-консулт", дъщерна фирма на БСК. Ако липсва клауза (а междувременно настъпят форсмажорни обстоятелства), може да разчитате единствено на добрата воля на вашия партньор да приеме доказателствата, които му предлагате.
За да ви бъде издаден сертификат за форсмажор, трябва да представите документи за наличието на непреодолима сила. Доказателствата са различни и са съобразени с конкретния случай. Ако става дума за пожар, трябва да приложите протокол за обстоятелствата на възникването му и за причинените щети, издаден от съответните власти. Ако е налице правителствена забрана, достатъчно е да се позовете на Държавен вестник. Ако не можете да изпълните задълженията си, защото доставките на природен газ са силно намалени например, трябва да си издействате писмо от съответното министерство. Ако нивото на река Дунав не позволява движение на плавателни съдове, думата има Държавната инспекция по корабоплаване. Ако бизнесът ви е станал жертва на природна стихия, обърнете се към съответната метеорологична станция и т.н. Освен писмените доказателства експертите на БТПП или БСК може да насрочат проверки на място. В Търговската палата изискват фирмата да уведоми писмено в свободен текст за настъпилите форсмажорни обстоятелства и да приложи копие от договора с контрагента. В стопанската камара искат доказателство, че лицето, което декларира обстоятелствата, има право на това. Услугата струва 90 000-100 000 лв. Фирма, която е била в забава преди настъпване на форсмажора, не може да разчита на оневиняване. С други думи, ако е трябвало да се издължите на 15-о число например, не може да се позовавате на наводнение, което е настъпило на 25-и същия месец. Не е непреодилима сила и фактът, че не разполагате с парични средства, за да изпълните своите задължения.
Сертификатът само удостоверява наличието на форсмажор, предупреждават юристи. Документът сам по себе си не означава, че вашият контрагент задължително ще приеме, че точно тези обстоятелства са пречка да бъдете изряден. С други думи, право на съответната страна е да прецени дали изложените обстоятелства са осуетили изпълнението на конкретните договорености. Например - взривяването на пътищата в съседна Югославия създава ред затруднения на българските износители. Но сертификатът няма амбиция да докаже, че това е единствената причина за нечии неизпълнени задължения. Понякога споровете завършват в съда или в арбитража. По правило сертификатите за форсмажор се приемат като доказателство (макар и не единствено) от международните арбитражни съдилища.
Правила и забрани действат при улова на риба
Уловът на риба се подчинява на определени правила и забрани. Ограниченията важат както за промишления, така и за спортния риболов. Непознаването им не е извинение. Глобите за нарушителите не са за пренебрегване.
По правило уловът е забранен през размножителния период на рибите. За калкана например забраната е в сила до 14 юни включително, гласи специална заповед на министрите Венцислав Върбанов и Евдокия Манева. През останалия период на годината калкан може да се лови само с мрежи със стъпка на окото (разстоянието между два съседни възела на мрежата) не по-малка от 180 мм. Изобщо не се разрешава използването на харпуни за промишлен улов на калкан.
От 16 май вече може да се ловят попчета с мрежени риболовни уреди. Промишленият им улов е забранен през цялата година в акваториите на пристанищата и буните с отдалеченост един километър от бреговата ивица. Изключение се прави за т.нар. далянски огнища и за риболовци с единична спортна въдица.
Във всички акватории на Черно море е забранен уловът на риба и други водни животни чрез използване на всякакви дънни (тралиращи и драгиращи) средства и приспособления. Ограничението не важи при провеждане на научни изследвания, за които предварително е поискано разрешение по специален ред. Употребата на взривни, отровни или зашеметяващи вещества и устройства за хващане на риба е също забранена.
Зоните на специалните изкуствени ферми за отглеждане на миди (до 100 метра от техните конструкции) са обявени за "води за рибовъдство", в които се извършва естествено възпроизводство на местните видове риби. Там уловът е забранен и те се охраняват от лицата, които ги притежават или стопанисват.
Промишлен риболов може да се извършва в големите държавни язовири (с водна площ при максимален обем до 2000 дка) в специално определени за целта зони. Малките язовири (с водна площ до 1000 дка) и средните язовири (до 2000 дка) са "води за рибовъдство". В тях може да се извършва спортен риболов по ред, определен от собственика (стопанина) на водоема и съгласуван с Държавната инспекция по рибарство. Правото да се извършва промишлен риболов в язовирите от всички категории се дава срещу главното задължение на стопаните да зарибяват водоемите и да ги охраняват. До 30 юни инспекцията трябва да актуализира и оповести нормативите за задължително зарибяване по видове риби.
Във всички държавни и общински язовири, както и в язовирите, собственост на бившите ТКЗС, е забранен риболовът по време на размножителния период. За язовирите от топловодната зона (разположени под 600-800 м надморска височина) ограничението е в сила до 4 юни. За язовирите от студеноводната зона ("Батак", "Доспат", "Антонивановци", "Йовковци", "Бакърдере", "Караджа дере", "Рабиша") - до 18 юни.
Глоба от 10 000 до 100 000 лв., но не по-малко от петорния размер на причинената вреда заплашва този, който лови риба без лиценз или в нарушение на определения режим. Обезщетенията за причинени вреди се плащат отделно от глобите.
Гражданите ограничават покупките на целеви ДЦК
Приблизително три пъти се е свило търсенето от страна на гражданите на държавни ценни книжа от целевите емисии само за три месеца, сочат данните на финансовото министерство за емисиите от началото на годината. В първите емисии от шести януари гражданите вложиха близо 1.394 млрд. лв. срещу 490.231 млн. лв. за последните емисии от 14 април. От началото на годината най-слаб интерес гражданите са проявили към емисиите от 31 март - само 331 млн. лв. общо за трите вида целеви ДЦК.
Целевите ДЦК са предназначени единствено за граждани. От тях не могат да купуват финансови и нефинансови институции. Към момента финансовото министерство емитира три вида целеви ДЦК, в зависимост от техния матуритет - шестмесечни и дванадесетмесечни съкровищни бонове, и двугодишни спестовни облигации. Книжата се емитират през седмица, в сряда, и се продават в продължение на две седмици. Шестмесечните и дванадесетмесечните бонове са сконтови (продават се с отстъпка от номинала), а двегодишните са лихвоносни с четири лихвени плащания на всеки шест месеца съответно 9%, 10%, 11% и 12% годишно.
Драстичен е спадът на вложените от гражданите пари в най-краткосрочните целеви ДЦК - шестмесечните. В началото на януари гражданите са закупили от тях книжа за малко повече от 224 млн. лв. номинал, докато в емисията от средата на април инвестициите са за близо 27.685 млн. лв. Към края на март равностойността на вложенията е 17.5 млн. лв. Шестмесечните носят доход до падежа от 2.87%, или около 6.00% капитализиран доход (с натрупване) за годината. Това е с около процент повече от лихвата по левовите срочни банкови депозити.
Спадът при едногодишните е също много отчетлив, но по-малък в сравнение с шестмесечните. Първите емисии за годината са привлекли около 78 млн. лв. при 32.430 млн. лв. за втората половина на април. В края на март инвестициите в този вид целеви ДЦК са в размер 10.422 млн. лв. Доходът до падежа по едногодишните ДЦК е 6.88%. Особеното е, че през първите шест месеца от емитирането им тези книжа не могат да бъдат продадени обратно на държавата. Въпреки това те са свободно прехвърляеми между физически лица. Книжата от целевите емисии не могат да бъдат продавани от граждани на юридически лица.
Най-високо остава доверието на гражданите в двугодишните ДЦК. В началото на годината в тях са били вложени над един милиард лева - 1.091 млрд. лв. Повече от два пъти е намалял интересът към тях в средата на април - гражданите са закупили книжа с номинална стойност за 430.716 млн. лв. Суми на приблизително същата стойност са вложени в двегодишните целеви ДЦК през първата половина на февруари. Спестовните облигации носят доход с натрупване от около 10.7% на годишна база. Подобно на едногодишните ДЦК през първите шест месеца от емисията им държавата не ги изкупува обратно. Цените за обратно изкупуване се определят от финансовото министерство и са задължителни за всички дилъри, които работят с целеви ДЦК.
За първото тримесечие на годината настъпва разместване в предпочитанията на гражданите спрямо матуритета на ДЦК, който е в пряка връзка с тяхната доходност. В началото на януари краткосрочните ДЦК - шестмесечните, заемат повече от 16% от всичко закупени целеви книжа. В средата на април техният относителен дял вече намалява почти три пъти - 5.5%. За сметка на това с 10% се увеличава делът на спестовните облигации. Последните носят 4.7% по-голяма годишна лихва с натрупане в сравнение с шестмесечните бонове. За разглеждания период относителният дял на едногодишните целеви ДЦК остава почти непроменен.
Спадът на инвестираните суми е факт, при положение че доходността и цените на предлаганите книжа не са се променили още от въвеждането им - в края на април миналата година. Като основна причина за спада в инвеститорския интерес на гражданите се посочва свиването на разполагаемия доход поради плащане на подоходните и местните данъци и такси. В допълнение през първите месеци намаляват и получаваните суми по падежите на вече емитирани ДЦК.
В момента ДЦК от целевите емисии могат да се закупят от БНБ, ОББ, Българска пощенска банка, Булбанк, ТБ "Биохим", Експресбанк, БРИБАНК, ФК "Еврофинанс" и ФБК "Елана".
Третият стълб на Европейския съюз
Мнозина, особено преди 1992 г., смятаха постигането на някаква интеграция в областта на пръвосъдието и вътрешните работи като непостижимо или ненужно усилие, отиващо твърде далеч във времето и степента на сближаване. Когато в Договора от Маастрихт все пак бе предвидена отделна глава и разпоредбите относно тази интеграция бяха обособени като трети стълб на съюза, не бяха малко оценките за това постижение като за нещо, гонещо по-скоро ефекта, отколкото ефективността, и обречено на неуспех. На практика обаче днес, 7 години по-късно, можем да твърдим, че в някои отношения сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи (СОПВР), макар дори да не е наречено с по-претенциозното и сякаш по-сериозно обща политика, има по-значими резултати и изглежда по-перспективно от иначе шумната, ала недотам ефективна "обща политика" във външните отношения и сигурността, която разгледахме в предишния брой.
I. ПРЕДИСТОРИЯ
Сътрудничеството между държавите членки в тази трудна, ала несъмнено значима област, не започва от 1993 г.*1. Години преди това съществуват отделни програми или форми на сътрудничество:
Отделно място и значителна популярност има ШЕНГЕНСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ. То се сключва на 16 юни 1985 г. между Германия, Франция, Холандия, Белгия и Люксембург за премахване на контрола по общите им граници и първоначално е много далеч от онези по-късни ограничителни мерки, които тежко засегнаха повечето източноевропейски страни и натовариха с толкова негативно звучене името на малкото крайгранично холандско селце. На 19 юни 1990 г. се подписва, а на 26 март 1995 г. влиза в сила Конвенцията за прилагане на споразумението, към която се присъединяват Италия, Испания, Португалия, Гърция и Австрия, а по-късно и Дания, Швеция и Финландия. Страни по шенгенското споразумение могат да бъдат само държави - членки на ЕС. С отделни договори за сътрудничество се присъединяват нечленуващите в ЕС Исландия и Норвегия. Извън обхвата му обаче остават Великобритания и Ирландия (заради "по-особеното им географско положение"). Най-късно, едва към края на 1997 г. конвенцията започна да се прилага за Италия и Гърция.
Особеното в съдържанието на шенгенското споразумение и Конвенцията по прилагането му е, че редом с отварянето на вътрешните граници, се извършва едно ново затваряне на границите с трети държави. Установяват се строги изисквания към допускането на граждани на трети държави на територията на някоя от членуващите държави:
Установява се разгърнато сътрудничество между полицейските, административните и съдебните власти, включително и по обмена на информация. Създава се познатата вече и у нас информационна система "Шенген", достъпна едновременно за властите на всички държави членки и съдържаща данни за множество категории "особени лица"*1. Уредбата предвижда вътрешните граници между държавите членки да могат да се пресичат свободно, независимо на кое място и с какво превозно средство, без да се извършва граничен контрол. Това се отнася както за гражданите на някоя от тези държави, така и за лицата, които са влезли на законно основание през външните граници на някоя от тях. Онези от Вас, които са пътували в последните година-две, знаят, че всички държави членки издават еднотипни визи (шенгенски), позволяващи придвижване по цялата територия на "шенгенското пространство". Въвежда се общ визов режим и се хармонизира визовата политика на отделните държави членки. Към конвенцията се прилага списък (известен като черния списък на 100-те) на държавите, чиито граждани не могат да влязат в някоя от държавите в шенгенското пространство без виза. Издаваните визи биват краткосрочна (до 3 месеца) и дългосрочна (до 1 година, най-често за обучение или лечение), за получаването на която изрично се произнасят властите на приемащата страна.
Съществуващите все още твърде сериозни заплахи за реда и сигурността (тероризъм, наркотрафик, емиграция и др.) налагат запазване и дори усъвършенстване на мерките, предвидени в Шенгенското споразумение. В същото време пълното вътрешно отваряне между държавите членки и премахването на граничния контрол между тях предполага изключително строг контрол на външните граници, включително и по отношение на граждани на асоциираните страни - кандидатки за членство в ЕС, поне докато те не установят на своите собствени граници с трети страни толкова ефикасен контрол, че да пренесат тежестта на осигуряването на сигурността на ЕС от границите между тях и него от другата страна - на своите външни граници... II. СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ПРАВОСЪДИЕТО И ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ (СОПВР) СПОРЕД ДОГОВОРА ЗА ЕС.
Поради деликатността на материята и относително слабият напредък на интеграцията в тази област до 1992 г., Договорът от Маастрихт не може нито да я включи в компетентностите на ЕС, нито дори да я определи като обща политика и се задоволява само да посочи възможните на този етап от сближаването форми за сътрудничество. Въпреки това са посочени голям брой области и дейности, подлежащи на съгласуване и съвместни усилия:
Цялата уредба се подчинява на принципите и нормите на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г. и Конвенцията относно статута на бежанците от 28 юли 1951 г. и при зачитане на закрилата, предоставяна от държавите членки на лицата, преследвани по политически причини.
За осъществяване на посочените цели са предвидени 4 основни средства:
Органите, участващи в осъществяването на сътрудничеството, са разпределени на пет равнища:
Европейският парламент има твърде ограничено участие, сведено до задължението на председателството на ЕС и комисията редовно да го информират относно дискусиите по СОПВР.
ВАЦ: Интервюто с Туджман е фалшиво, извинявайте
Главният редактор на "Нощен труд" Пламен Каменов подаде оставка миналата седмица, след като вътрешната проверка в изданията на ВАЦ потвърди, че публикуваното в края на април в "Нощен труд" и препечатано в "Дневен труд" интервю с хърватския президент д-р Франьо Туджман е фалшиво. "Не коментирам", отклони всички въпроси Пламен Каменов. "Не отговарям за редакционната политика на вестниците", беше единственият отговор и на управителя на Вестникарска група "България" д-р Петер Щерцинг.
За говорител по случая с "интервюто с Туджман" беше "назначен" изпълнителният директор на "Медиа холдинг"АД и главен редактор на вестник "Труд" Тошо Тошев и всички питания се пренасочваха към него. Той разпространи официално обяснение, публикувано миналия четвъртък в "Труд", в което се извини на президента Франьо Туджман, на хърватския посланик у нас Мате Мещрович и на читателите. "Тодор Петров, който е донесъл интервюто, продължава да твърди, че по свои канали е стигнал до президента Туджман и е направил интервю. Аз лично се съмнявам, това установи и нашата проверка, но първоначално ние бяхме силно подведени от лицето Тодор Петров", каза за "Капитал" Тошо Тошев. Разследването разпознава под псевдонима Иван Ненов, с който е подписано интервюто, Тодор Петров, който е журналист на свободна практика. Той работи в Националния център за ученически отдих и туризъм към Министерството на образованието, но от няколко години сътрудничи на изданията на "Медиа холдинг". Тодор Петров е българин, роден в Западните покрайнини. Завършил е журналистика в България в един курс със сегашния ни посланик в Хърватия Велизар Енчев.
"За мен беше важно да установя каква е функцията на редакцията при подготвянето на това интервю", обясни Тошо Тошев и уточни, че са участвали само в съставянето на въпросите. Кой и защо е измислил отговорите остава загадка, на която разследването на ВАЦ не отговаря. За виновен посочват Тодор Петров, но вместо обяснения как ги е заблудил, предпочитат да предоставят биографична справка за него.
Цитатът "Милошевич е болен човек, внимавайте в България" насочва към "откровението прогноза, което ще ви смрази, на стр. 4". Това е рекламата за "специалното интервю" в броя на "Нощен труд" от 26-27 април. Признанията на д-р Франьо Туджман, че Милошевич е "един истински шовинист", че е "твърдоглав националист", че "преди да се заяде с вас, ще изпрати войските си към Албания", са препечатани на следващия ден в "Дневен труд".
"В посолството бяхме шокирани, че президентът е избрал да даде интервю за "Нощен труд", защото и преди това сме имали проблем с неверни информации, публикувани в това издание. Проверихме и се оказа, че интервю с д-р Франьо Туджман нито е искано, нито е давано", каза Еуген Фабиани, който отговаря за връзките с медиите в посолството на Република Хърватия в България. Два дни след публикациите посолството изпраща опровержение до "Дневен труд", уведомява и българското Министерство на външните работи. "Канцеларията на президента на република Хърватия категорично отрича президентът д-р Франьо Туджман да е давал интервюто, публикувано във вестник "Нощен труд", пише хърватският посланик д-р Мате Мещрович. Той заявява, че "такива лъжи в настоящата кризисна ситуация могат наистина да доведат до сериозни и непредвидими политически и други последствия".
Ден преди опровержението на хърватското посолство в редакцията на "Труд" пристига писмо и от мисията на Югославия. Пресслужбата на посолството протестира, че "Труд" се включва в "антисръбската кампания и в разпространяването на омраза към сръбския народ и легално избраното ръководство на държавата". Пресслужбите на посолствата, които са свикнали да контролират информацията и интервютата да бъдат координирани, започват да анализират редакционната политика на изданията. "Учудихме се от това интервю. Попитахме, казаха ни - "вярно е". Изпратихме писмо, когато големият "Труд" го препечата. После обясниха, че е фалшиво. Търсихме информация и от хърватското посолство", аргументираха намесата си от пресслужбата на посолството на СР Югославия.
"Не сме търсили МВнР за съдействие, защото това не е междудържавен въпрос. Това си е вестникарска, медийна история", каза Тошо Тошев, но фалшивото интервю предизвика активността на няколко посолства.
"Българският посланик в Хърватия Велизар Енчев е извикан във външното министерство в Загреб, за да даде информация за интервюто", обясни Еуген Фабиани. Журналистът Велизар Енчев, който е бивш кореспондент (1987-1993) на вестник "Отечествен фронт" в Белград и бивш външнополитически коментатор в БНТ, сега оглавява мисията на България в Загреб. Името му беше замесено ту като автор на интервюто, ту като съдействал за реализирането му, в публикации бяха проследени и връзките му с Тодор Петров. От посолството обаче отказват връзка с него и прочитат оставеното заявление: "Посолството и посланикът никога не са имали какъвто и да е контакт с авторите на измисленото интервю във вестник "Нощен труд". Повтаряме - никога в нито един момент и при никакви обстоятелства посолството в Загреб не е имало каквото и да е отношение към въпросното интервю. Хърватската страна вече официално заяви, че такова интервю нито е искано от хърватския президент, нито е давано. При това положение категорично може да се твърди, че става дума за фалшификат."
В хърватското посолство се задоволяват с получените извинения . "Не очакваме становище от МВнР. Те все още проучват случая, а и печатът е свободен. След време може би ще се разбере дали това интервю е било съзнателна провокация или не", смята Еуген Фабиани.
Съчиненото в стил анти-Милошевич интервю, което се вписва в американската пропагандна политика спрямо войната в Югославия, обаче притесни шефовете на немската медийна групировка ВАЦ. Концернът инвестира в медии в Република Хърватия и подобен инцидент би могъл да повлияе на бизнеса им. През миналата година ВАЦ закупи 50% от частния "Европа прес холдинг", който е лидер сред издателите на вестници и списания в Хърватия. "Европа прес", създадена от Нинослав Павич през 1990 г., издава 11 списания, включително и версиите на "Плейбой" и "Космополитън" за Хърватия, седмичното политическо списание "Глобус", всекидневника "Ютарни лист". ВАЦ планира да инвестира около 80 милиона марки през следващите две години в няколко медийни проекта. Между тях са създаване на собствена разпространителска мрежа и телевизионно производство. ВАЦ планира да завладее още медийни територии в Босна и Херцоговина и в Словения. Подобен скандал освен неприятности с властите в Хърватия могат да дадат повод за атака на конкурентите на ВАЦ и в Германия. Още след първите предположения в пресата, че интервюто е фалшификат, БТА разпространи обяснението, че ако възраженията за него се окажат основателни, "ВАЦ се дистанцира категорично от подобен тип непрофесионална журналистика, проявена в българските всекидневници".
"Непрофесионализмът" предизвика размествания и в редакциите на няколко издания. Пламен Каменов ще поеме хумористичното издание "Луд труд". Новият главен редактор на "Нощен труд" е Димитър Шумналиев, който досега беше заместник главен редактор на "Дневен труд". Неговото място се поема от журналиста от отдел "Международни новини" Георги Трайков.
Въпреки взетите от ВАЦ "мерки" и отстраняването на Пламен Каменов обаче въпросът защо е публикувано измислено интервю с хърватския държавен глава остава без отговор.
Накратко
Асоциацията на рекламните агенции и "Консорциум FLAG" организират през тази седмица еднодневен семинар на тема "Взаимодействие между рекламодатели и рекламни агенции". Основен лектор на семинара ще бъде г-н Стивън Тарт, бивш директор в международните рекламни агенции McCann Erickson и N. W.Ayer, в момента консултант към Корпуса за международно сътрудничество, една от седемте организации в "Консорциум Flag".
Взаимоотношенията между Българската национална телевизия и кабелните телевизионни оператори ще бъдат на договорна основа. Националният съвет за радио и телевизия (НСРТ) няма правно основание да се намесва в тези отношения, освен aко не се промени законодателството, каза миналата седмица говорителят на НСРТ Александър Иванов по повод предложението на БНТ кабелните оператори да плащат определена такса за излъчването на програмите й. Ръководството на държавната медиа не е определило точната сума. Тя вероятно ще бъде съобразена с броя на кабелните оператори, добави говорителят на медийния съвет. Съветът ще подкрепи искането на БНТ за получаване на допълнителни суми от бюджета, свързани с новата сателитна програма на националната медиа, каза още г-н Иванов. Медийният съвет ще подкрепи и идеята на медиата за осигуряване на ново помещение, в което тя да съхранява архива си.
Договорът за сътрудничество между БНТ и македонската държавна телевизия ще бъде подписан следващата седмица по време на срещата в Румъния на генералните директори на балканските обществени телевизии. Това съобщи пред журналисти генералната директорка на националната медиа Лили Попова. В договора вероятно ще има клауза, според която репортери на всяка от двете телевизии ще могат да ползват технически екипи на телевизията на приемащата страна. Целта била да се спестят средства и в командировка да се изпраща само репортер без оператор, обясни г-жа Попова. От българска страна е предложено македонската телевизия да излъчва своя програма по сателит през незаето от БНТ време.
"Каменица светло" е най-рекламираната марка по телевизиите за първите три месеца на тази година според мониторинга на социологическата агенция ББСС АД. Социолозите наблюдават двата канала на държавната телевизия, столичните "Нова телевизия" и "7 дни", както и кабелните ММ, Канал 3 и Евроком. Според изследванията на ББСС АД за периода януари-март първенецът в класацията е вложил в телевизионна реклама малко повече от 280 хил. германски марки. Почти със същата сума на следващите места са Astika и Zagorka Gold. На следващите позиции в класацията на най-рекламираните марки са "Кока-Кола" и Zagorka Special. Данните за тези проучвания са публикувани в бюлетин, който ББСС АД е подготвил за своите клиенти и колеги.
Проектозаконът за достъп до информацията има и недостатъци
Проектозаконът на Марио Тагарински е положителна крачка към законодателното уреждане на правото на гражданите на информация, заявиха през миналата седмица представителите на фондация Програма достъп до информация. Въпреки това според тях проектът има и ред недостатъци.
В становището на неправителствената организация по проекта за закон за достъп до обществена информация се изразява и задоволството от факта, че проектът се предоставя за обсъждане пред обществото, преди да е влязъл за обсъждане в Министерския съвет. Това дава възможност за оценка на проекта от по-широк кръг хора, смятат експертите на фондацията.
Според юристите от сдружението законопроектът обаче не променя с нещо значително досега установеното положение за достъп до информация. На първо място, според тях не се постига разяснение относно определянето на предмета на правото за достъп до информация и въвеждането на понятието обществена информация. Напротив, повдигат се три важни въпроса: какво всъщност е обществена информация, коя информация е свързана с обществения живот в Република България; коя информация дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължените по закона субекти.
Като съществен пропуск в законопроекта специалистите отчитат и липсата на ясно очертана рамка на ограниченията на достъпа до информация. Според тях би трябвало конкретно да се изброят всички случаи на забранен достъп до информация (например, когато се касае за ограничения, свързани с националната сигурност), за да се постигне такова законово положение, при което "всичко, което не е забранено, е разрешено". Само по този начин правото на достъп до информация би било ефективно, коментира Весела Терзиева, участник в проекта Програма достъп до информация. Наред с множеството забележки към законопроекта юристите откриват и някои положителни моменти в него. По член 15 от проектозакона например всяка държавна институция се задължава да съставя каталог на предоставяната от нея информация, което много би улеснило откриването на конкретни документи, съставени от тази институция.
Проектозаконът за достъп до информацията беше предоставен от екипа на министър Марио Тагарински за "публичен дебат" преди седмица. Предстои му обсъждане в Министерския съвет, след което той ще бъде внесен за обсъждане и в Народното събрание.
"Каменица" отне лидерството на "Кока-Кола" при рекламите
Месец април отбеляза едно изключително интересно събитие - за първи път от няколко години насам лидер при рекламните послания вече не е "Кока-Кола". Изключително активната кампания на бирите, които присъстваха и ангажираха вниманието дори и през зимния сезон, в крайна сметка даде своя резултат. Оказа се необходим само един допълнителен щрих - и това бе изключително успешният клип на "Каменица" с бънджи-скока, който е впечатлил аудиторията трайно, за да бъде материализирано преимуществото на тази марка пред останалите. Тя не просто успя да изпревари "Кока-Кола", но и я остави на една внушителна дистанция от себе си. А разгарът на "бирения" сезон тепърва предстои и шансът на рекламните послания на продуктите от този сектор да бъдат забелязани от аудиторията ще нараства. Най-вероятно е и занапред ситуацията да се запази сходна с представената на таблицата - бирите имат най-голям шанс да окупират трайно върха при рекламните послания през лятото.
