За да не попаднем в това анахронично разделение и за да бъдем част от бъдещето при очерталата се вътрешно невъзможност за подкрепа, трябваше да се въздържим при гласуването. С основанието, че за съжаление споразумението с НАТО не дава достатъчно конкретни и най-важното превантивни гаранции. Политическите ни органи обаче решиха друго и в духа на професионалната политика аз се съобразих с това решение.
Намирам обаче за по-тревожно и симптоматично обстоятелството, че партиите не постигнаха обща оценка за действията на Милошевич от осем години насам като първопричина за възникването на конфликта.
- Според мен е задължителна, ако следваме собствените си декларации и ако искаме да имаме общ език с европейските си партньори. Те казват, че "проявяват разбиране" към позицията на българските леви партии. В дипломацията обаче тази фраза означава "така сте решили, това е ваш въпрос". Но има един пункт, по който те няма да отстъпят, и това е оценката за причините за интервенцията на НАТО. Каквито и вътрешни спорове да имат западните партии, те са не по целите, а по средствата. Затова се страхувам, че може да имаме щети от гласуването си. Дано поне не бъдат вътрешнополитически.
- Опасявам се, че това гласуване задълбочава двуполюсния модел, от който отлично се ползва СДС, но не и левоцентристка партия като нашата. За евролевицата е жизненоважно да запази автономно политическо поведение. То не бива да е самоцел, но във всички случаи трябва да ни предпази от пълзящо преобразуване в придатък на друга политическа сила, в някакъв ПК "Еврогласност".
- Позицията не е двойствена. По-скоро гласуването се оказа еднозначно. Но Александър Томов ясно заяви в парламента, че евролевицата не отстъпва от своите стратегически цели - членство в НАТО и ЕС. Защото очевидно е, че след Косово много неща ще се променят, особено в регламента на международните отношения, но и Европа ще бъде винаги там, където е. А аз нямам никакво съмнение, че геополитическото място на България е там.
- Повтарям, позициите ни са непроменени, но естествено местните избори оказват влияние и краткосрочните цели надделяват. Начинът, по който се управлява държавата, има пряко отношение към това. Много независими анализатори предричат много тежко финансово и икономическо бъдеще на страната. Авторитарният маниер на управление и отказът от диалогичност, гарнирани с арогантна корупция и безогледно партизирана приватизация, правят основен приоритет на опозиционните партии промяната на това управление, като собствената им политическа програма остава на втори план. За пореден път, уви, сме изправени пред бумеранговия ефект на политиката.
Бакърджиев и Диманов се карат, печели Софиянски
Предизборният щаб на Стефан Софиянски спокойно може да изчака с подготовката на кампанията. За името на столичния кмет сериозно работят две други организации - управляващата партия и обединението "Промяна". От началото на конфликта в Югославия само една тема успя да измести военните сводки от първите страници на вестниците. Задочният спор между вицепремиера Евгений Бакърджиев и шефа на "Промяна" Димитър Диманов вдигна повече шум от ракетите, паднали на българска територия. Двамата активисти на синята идея поеха пасивите от нелоялните си пререкания, а опитите им индиректно да замесят Софиянски само натрупаха точки в актива му.
Причината за скандала не е нито дълбоко политическа, нито има заложен стратегически план, от който плодовете да дойдат в деня на местните избори. Той се разрази на ниво лична завист. Диманов се появи гръмко на политическата сцена по време на януарските сини барикади. "Промяна" записа в сметките си организацията на най-големия митинг през 1997 г. за свалянето на Жан Виденов. Оттогава синдикално-гражданският лидер прие позата на Бакърджиев, стана негово копие и неуморно поддържа славата на "Промяна" като боен отряд на СДС, готов да поведе миньори и таксиметрови шофьори за всяко дело на управляващите. Срещу това Диманов поиска част от дивидентите на януари. Но не ги получи. С листата на СДС в парламента влезе д-р Димитър Игнатов, единственият изявен активист на Диманов. Като част от обединението се броеше и Юлия Берберян с нейния женски съюз. Тя обаче навреме усети накъде духа вятърът на Бакърджиев и пренесе организацията си в съюза, отделил се по-късно от Диманов. Той очакваше много повече благодарност от "Раковски" 134 и лично от Бакърджиев. Предвид политическата конюнктура обаче Диманов предпочете да не се развежда с управляващите и продължи да афишира обединението си като проправителствено. При всеки по-голям приватизационен скандал "Промяна" декларираше подкрепата си "на страната на страдащите", но и за правата линия на СДС.
За две години "Промяна" не успя да се легитимира пред обществото. Все още никой не е съвсем наясно какво точно представлява организацията на Диманов, нито пък на отцепилия се от него опонент Константин Димитров. Неясни по съдържание и профсъюзна насоченост, те продължават да се броят като хардгрупа от сини симпатизанти. Те не можаха да се намесят и при преброяването на синдикатите, а и при по-важното разпределение на бившите синдикални имоти. Дори д-р Димитър Игнатов престана да бъде лице на "Промяна", след като оглави лекарския съюз - легитимирана със закон съсловна организация.
Споразумението на българското правителство с НАТО и неговата ратификация в парламента дадоха втори шанс на Димитър Диманов да покаже силата на "Промяна". Инициативността му изпревари дори акцията на школувания в организирането на митинги и шествия Евгений Бакърджиев. Това бе и първата искра на конфликта между тях. Диманов обеща в подкрепа на ратификацията към центъра на София да тръгнат влакови композиции с миньори, автобуси с демократично настроени граждани, колони от таксиметрови коли. Всички медии разгласиха инициативата "Диманов", и то като акция на СДС.
Официализирането на "Промяна" разклати сериозно авторитета на честолюбивия Бакърджиев пред традиционно силната му столична организация, която е авангардът на всички сини мероприятия. Единствено интересът на партията спря атаката на вицепремиера срещу самопровъзгласилия се Диманов. Бакърджиев обаче нямаше как да не използва факта, че обявената грандиозна проява на Диманов се провали. Едва тогава, след като не се състоя притокът на миньори и шофьори под флаговете на "Промяна", шефът на столичния СДС отпуши гнева си. Нивото на битката обаче не прескочи битово-партийната бариера - "Диманов е комунист и кариерист", "Бакърджиев е стара казионна номенклатура". И двамата усетиха нуждата от по-сериозен коз в спора. Най-удобен, разбира се, за обща мишена се оказа пак столичният кмет. Всички анализатори на отношенията в СДС откриха, че конфликтът е удобен повод за Бакърджиев да удари отново имиджа на Софиянски. Вицепремиерът размаха разрешителното, дадено от кмета на Диманов за място на сините протести. Елементарното послание "с разрешението си Софиянски индиректно е подкрепил социалистите" бе последвано и от прозрачни коментари - Бакърджиев удря Софиянски преди изборите. Това не стигна на вицепремиера и след дълги протакания той най-после публично заплаши, че ще прати столичния кмет на вътрешни партийни избори. Обявено за решение на НИС на СДС, това трябваше да означава, че цялото ръководство на партията вече не смята Софиянски за "безспорния кандидат на СДС за кмет на София", а за редови претендент за мястото. Като познавач на старите проблеми в софийската организация на СДС Диманов влезе в същия тон.
"Мисля да му се обадя по телефона и да го попитам откъде си вади такива изводи", така Софиянски коментира изявленията на Диманов за тяхната топла връзка. Столичният кмет заяви още: "Въобще не ме интересува какво говорят, аз направих такъв удар с облигациите, че не се нуждая от тяхната реклама. " Това всъщност е основното, което се случи, независимо от агитките на вицепремиера или пък на "Промяна". От косвеното забъркване на Софиянски в драматичния медиен спор Бакърджиев - Диманов не последваха никакви сериозни размествания в позициите на местната власт в столицата. През последните месеци Софиянски понесе няколко много силни удара от лагера на Бакърджиев. Първо вицепремиерът раздуха скандал с надписаните сметки за парното, като се възползва от ниските доходи на хората и неефективността на топлофикациите, за да насочи недоволството единствено към кмета. Вторият голям удар беше покрай скандалите с общинската приватизация. Публична тайна обаче е, че атрактивните обекти бяха разпределени между наследника на Бакърджиев в общината Антоан Николов и шефа на общинската банка Любомир Павлов.
Софиянски понесе ударите, но накрая надхитри всички с емисията евроооблигации. Това е козът, с който кметът на практика си осигури още отсега следващ мандат. В месеците до изборите Софиянски ще реже ленти и ще вдига наздравици по прясно асфалтирани булеварди. Рекламният политически ефект само от този негов ход ще компенсира всички петна по имиджа, които хората на Бакърджиев успяха да му нанесат през последната една година. И всичко това във времето, когато рейтингът на правителството пада, движен от обществените реакции на войната в Югославия и неизбежните болезнени мерки в държавната икономика. Стратегически погледнато, Софиянски и сам притежава много по-голям ресурс, отколкото всеки друг представител на властта. Въпреки негативната кампания, водена срещу него по всички посоки, в нагласите на избирателите Софиянски продължава да бъде и вечният потенциален и избираем кандидат за премиер. Това в синята централа е също много добре известно. Затова и лидерът на СДС Иван Костов отдавна вече не участва нито в лагера за, нито в агитката против Софиянски.
Гневът на Вяхирев ще струва скъпо на данъкоплатеца
Рем Вяхирев няма да дойде скоро в България. Това се разбра от писмо на шефа на "Газпром" до Евгений Бакърджиев. В него газовият бос уведомява вицепремиера, че смята за целесъобразно да отложи визитата си в София, която беше определена за 27 април. Като причини са посочени неизпълнението на ангажиментите на Булгаргаз по сключения договор за транзита и неопределената ситуация с гражданските полети над територията на България поради военните акции на НАТО в Югославия. Според писмото визитата се отлага до окончателното приключване на военните действия в Югославия. Източници, близки до Вяхирев, обаче твърдят, че войната е дипломатично извинение. По-важната причина е, че шефът на "Газпром" е много ядосан на Булгаргаз. А Булгаргаз се управлява от Евгений Бакърджиев - той е ресорен вицепремиер за енергетиката и още миналата година подмени целия управителен съвет със свои хора.
Няма смисъл Вяхирев да бие път до София, за да си говори с вицепремиера за неща, за които си говориха точно преди една година при договарянето на меморандума за сътрудничество в газовата област, а кръжокът на Бакърджиев да трупа дългове към "Газпром" и да не изпълнява договореното, коментират газови експерти. Според тях Булгаргаз дължи около 200 хил. долара неустойки на "Топенерджи" за забавени плащания за първото тримесечие. В същото време газовата компания не изпълнява и инвестиционната програма, която беше договорена с "Газекспорт" по договора за транзита.
Според договора за транзитиране с "Газекспорт" до 2002 г. Булгаргаз трябва да осигури капацитети за транспортиране на 18 млрд. куб. м природен газ. В момента по транзитните ни газопроводи могат да се транспортират около 8 млрд. куб.м. Според графика Булгаргаз трябваше да изгради до края на миналата година около 86 км тръбопроводи, да започне строежа на още 45 км, а до края на тази година трябва да се построят още 124 км. До момента са построени само 9-те километра от компресорна станция "Странджа" до границата с Турция.
Според допълнение No 1 към договора за транзита, ако транспортьорът (Булгаргаз) не въведе в експлоатация съответните транспортни мощности на българската транзитна газотранспортна система в съгласуваните срокове, доставчикът ще заплати на транспортьора транспортните услуги по фактически транспортираните обеми. Така отпада най-голямото "завоевание" при преговорите с "Газекспорт" - транзитната такса да се плаща на базата на заявените количества, а не на реално транспортираните.
В същото време Булгаргаз трябва да плаща за по-големи количества газ, отколкото е получил. В договора за доставка между Булгаргаз и "Топенерджи" са фиксирани годишните количества на доставките. За миналата година е предвидено да се доставят 4.4 млрд. куб.м. Според някои анализи реалното потребление е било около 3.5 млрд. куб.м. Според договора с "Топенерджи" за заявените, но невзети количества се плаща 70% от стойността им. През тази година трябва да получим 4.9 млрд. куб. м, според прогнозите на специалисти от бранша потреблението ще падне до 3 млрд. куб.м. Колко ще плати Булгаргаз за разликата между предвидените в договора и реално взетите количества? Никак не е случайно, че данните за потреблението на природен газ са един от най-големите секрети на държавата.
Ако са се очаквали някакви отстъпки от страна на Вяхирев, тази илюзия вече трябва да е изживяна. Шефът на "Газпром" най-вероятно ще използва всички инструменти за натиск, които му позволяват подписаният меморандум и договорите с Булгаргаз. Достатъчно е "Газпром" да прилага стриктно изискването за авансово плащане на доставките и за банковите гаранции. И по двата договора се предвижда Булгаргаз да открие ефективна банкова гаранция - при договора с "Топенерджи" тя трябва да бъде равна на стойността на месечната доставка, т.е. около 17-20 млн. долара. Няма да е малка и сумата, която трябва да се блокира като гаранция по транзита.
До този момент никой не е обяснил смислено защо Булгаргаз не изпълнява инвестиционната си програма. Единият от отговорите е, че няма пари. Факт е, че газовият монополист има огромни несъбрани вземания - те варират между 350 и 420 млрд. лева. В същото време обаче и Булгаргаз не плаща задълженията си към бюджета, чиято стойност е съпоставима с несъбраните вземания. Като капак с решение на Министерския съвет през миналата година бюджетът преотстъпи постъпленията от транзитни такси на Булгаргаз. Само по себе си това е нарушение, тъй като МС не може със свои актове да анулира текстове от Закона за бюджета. Тази година въпросът вече беше уреден със Закона за бюджета за 1999 г. Според някои експерти става въпрос за около 40-45 млн. долара годишно. Аргументът беше, че тези пари са необходими на Булгаргаз именно за да изпълни напрегнатата инвестиционна програма. Сега се оказва, че тя не се изпълнява. Въпросът е къде са парите? Най-вероятно те са отишли за попълване на дупките от несъбраните вземания и за текущи плащания.
Според източник, близък до МС, вицепремиерът Евгений Бакърджиев е подготвил и може би е внесъл в правителството предложение да се опростят на Булгаргаз задълженията към бюджета и със същата сума да се увеличи капиталът на дружеството. Ако това се случи, само от Булгаргаз (от преотстъпени транзитни такси и отписани вземания) бюджетът ще олекне с над 400-450 млрд. лв., срещу което държавата ще запише повече акции в газовата компания.
Европейският съюз отваря пазара си за българското сирене
След двегодишно прекъсване България е на път да получи достъп до пазара на млечни продукти в Европейския съюз. Това стана ясно след приключилата поредна инспекция на наши предприятия от група ветеринарни експерти на общността. "Очаквам три наши мандри да получат скоро разрешение за износ в Западна Европа", заяви през седмицата земеделският министър Венцислав Върбанов. Според него "одобрените" предприятия ще са "Кондов екопродукция" ЕООД, с. Старо село, Ловешко, "Филипополис РК" - Пловдив, и "БГ Фабрика 12" ЕООД - Белово. Проверена е била и фабриката за млечни продукти във Велинград, собственост на "Млечна промишленост Пазарджик" ЕООД. Според министър Върбанов обаче тя не е изпълнила напълно изискванията и по всяка вероятност ще отпадне от списъка.
Пътят на българското сирене за Западна Европа беше отрязан през лятото на 1997 г. Причината за налагането на крайната мярка беше лошата хигиена в мандрите. Оттогава всички опити на правителството да се издейства отмяната на забраната удряха на камък. Миналата година за износ в Европа кандидатстваха общо 10 предприятия. Разрешение за износ обаче не беше дадено, тъй като инспекторите на общността отново се натъкнаха на нарушения на хигиенните стандарти в мандрите. "Тази година не си позволихме да заведем специалистите в повече мандри, защото не искахме да рискуваме", обясни аграрният министър. Според него проверяващите направили само дребни забележки, които нямало да повлияят на решението на комисията. Дали е така - ще стане ясно най-рано след месец-два.
Първо докладът на евроветеринарите ще бъде изпратен в София. Представителите на българската Национална ветеринарно-медицинска служба ще могат да направят по него допълнителни обяснения и възражения. След това докладът ще бъде внесен в Постоянния ветеринарен комитет на ЕС, от чието решение ще зависи дали ще получим заветните разрешителни. Ако решението е положително, имената на одобрените мандри ще бъдат публикувани в официалния бюлетин на общността и всяко от предприятията ще получи специален експортен номер. Без него нито една тенекия със сирене не може да влезе в страна от евросъюза, обясни д-р Веселин Иванов, началник на ДВСК. Той също прогнозира, че три от мандрите ни ще получат лицензи, но уточни, че по всяка вероятност те ще важат само за износ на сирене и кашкавал от овче сирене. Причината е, че изискванията за качество и чистота на кравето мляко според стандартите на евросъюза си остават непреодолимо препятствие за нашето земеделие. Това е било потвърдено и от сегашната проверка на ветеринарните експерти.
Посещението на евроветеринарите съвпадна с поредната криза в отрасъла у нас. Заради затруднения износ на външните пазари и свитото вътрешно потребление цените на млечните произведения отново достигат критични стойности, твърдят производители. "Принудени сме да продаваме на цени около и под себестойността само и само да посрещаме текущите си разходи. Иначе трябва да спрем да изкупуваме мляко, складовете ни и без това са пълни с готова продукция", заяви Димитър Карамфилов, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България.
Проблемите на мандрите естествено се прехвърлят и надолу по цялата верига. Изкупната цена на млякото вече пада и под 150 лева за литър, на много места в страната плащането на суровината става с голямо закъснение. Според Димитър Карамфилов одобряването на няколко наши мандри за износ в ЕС ще бъде стъпка напред, но в никакъв случай няма да реши проблемите на отрасъла. Единственият възможен изход, според шефа на браншовата асоциация, е евентуалното включване на България в схеми за осигуряване на хуманитарни помощи за бежанците в Косово под егидата на ООН. Това обаче може да стане само след засилени дипломатически усилия на правителството и със сигурност ще отнеме доста време. А дори и да стане, ефектът върху пазара у нас ще бъде само временен и в никакъв случай няма да реши далеч по-големите проблеми. Те отново опират до
Основната причина за това е наличието на много на брой дребни земеделски производители, което води до раздробяване на производството и отслабени пазарни позиции. Според официалните данни над 95% от млякото за преработка в България се доставя от семейни ферми с една-две крави и четири-пет овце. Това прави невъзможен контролът върху чистотата на млякото, което постъпва в мандрите. Според изискванията на Брюксел суровината трябва да се осигурява от стопанства с минимум 15-20 крави. За да отговорим на тези изисквания, ще трябват значителни инвестиции, които няма откъде да дойдат, ако не се помисли за оптимизиране на целия маркетингов процес и установяване на по-тесни връзки между отделните звена на веригата. Като пример за това специалистите сочат опита в отношенията между производителите на грозде и винпромите. Предприятията биха могли да кредитират производителите на суровината, например за закупуване на концентрирани смески, доилни инсталации или на нови животни. По този начин изгодата ще бъде и за двете страни, тъй като фабриките ще си осигурят редовни доставки на висококачествено мляко, посочват специалистите.
Започваме преговори за заема ASAL-1
Правителството ще започне преговори със Световната банка за отпускане на заем от 76 млн. долара за структурната реформа - т.нар. ASAL-1. Заемът е предвиден за преструктуриране на селското стопанство, но е част от общия размер средства, които се отпускат на страната от международните финансови институции и Европейския съюз в подкрепа на платежния баланс. Предвижда се заемът да бъде със срок на изплащане 20 години с 5 години гратисен период. Останалите условия по заема, включително и годишната лихва, ще бъдат определени при бъдещите преговори със Световната банка.
За първи път правителството поиска специално финансиране за реформите в земеделието в края на март 1998 г. чрез писмо на вицепремиера Александър Божков до Кенет Лей, директор в Световната банка за България и Румъния. Оттогава бяха проведени серия от срещи, на които банката постави редица условия за отпускането на парите. Голяма част от тях вече са изпълнени, друга - все още не. През следващите месеци Световната банка ще следи особено дали има напредък във връщането на земята, приватизацията на аграрния сектор, ограничаването на косвените държавни субсидии по линия на фонд "Земеделие", въвеждането на реален пазар на зърно чрез системата на складовите разписки. Какви са основните поети ангажименти от страна на правителството? Крайният срок за приключване на поземлената реформа този път е определен за края на 1999 г. Това ще означава завършване на реституцията и издаване на документи за собственост, премахване на законовите пречки, забавящи развитието на пазара на земя, и усъвършенстване на ангажираните с процеса институции. Заедно с това ще бъдат премахнати ограниченията за арендуване на земя, както и ограниченията за размера на парцелите, които могат да се продават в рамките на две години след реституцията (досега 30 хектара). В областта на финансирането се заявява волята да бъдат редуцирани до минимум отпусканите правителствени заеми. Вече е предприето намаление на средствата, отпускани под формата на краткосрочни кредити (със срок до една година) по линия на фонд "Земеделие". Таванът за такива кредити през 1999 г. е с 25% по-нисък от сумата през 1998 г. Подобни намаления ще бъдат направени и през следващите три години, така че последните оборотни кредити ще бъдат раздадени за реколта 2000/2001. Предвижда се ограничаване и на дългосрочните кредити. Целта е да се премахнат условията за деформиране на финансовия пазар в отрасъла. Кредитите ще се дават на конкурентна основа и лихвените проценти на заемите от фонд "Земеделие" ще трябва да се доближат до пазарните стойности. Ще бъдат стимулирани и други форми на финансиране, като например отдаване на оборудване на лизинг. В областта на търговската политика се задължаваме да премахнем напълно административния контрол върху цените на аграрната продукция. Търговската политика ще включва само ниски, сравнително еднотипни вносни мита и няма да налага други нетарифни ограничения по вноса (с изключение на тези, необходими за съблюдаване на санитарните и фитосанитарните норми).
"ЛУКойл" стъпи в Македония
Македонската рафинерия ОКТА беше продадена на гръцката компания "Хеленик петролеум". Сделката беше предшествана от сключването на договор за стратегическо сътрудничество между гръцката компания и нефтения гигант "ЛУКойл", който най-вероятно ще бъде един от основните кандидати за сделка с българската рафинерия Нефтохим. В началото на 1998 г. "ЛУКойл" купи една от големите румънски рафинерии - "Петротел". Според специалистите сделката за ОКТА и подписаното споразумение с "Хеленик петролиум" само затвърждават сериозните намерения на "ЛУКойл" да си осигури трайно присъствие в региона. Основният му съперник най-вероятно ще бъде новият руски консорциум с участието на "Роснефт".
"Хеленик петролиум" ще плати 32 млн. долара за придобиване на 54% от акциите на ОКТА. Четиридесет милиона долара са предвидени за техническа модернизация на рафинерията и още 20 млн. долара - за изграждането на нови бензиностанции. В инвестиционните планове на гръцката фирма влиза и построяването на петролопровод от Солун до Скопие, с което ще бъде решен проблемът с доставката на суров нефт за ОКТА. Със сключването на сделката "Хеленик петролеум" получава правото да бъде ексклузивен производител на горива в Македония за следващите 50 години. Въпреки това достигнатият размер на инвестициите от общо 182 млн. долара се оценява като голям успех за правителството на Любчо Георгиевски. Според хора от нефтения бизнес предвидената сума е учудващо висока, като се има предвид, че македонската рафинерия е доста стара и със сравнително малък капацитет. Това кара някои специалисти да смятат, че сделката има не само икономически, но и политически измерения и цели подкрепа за новото македонско правителство. Според други пък големите инвестиции на "Хеленик петролеум" са напълно оправдани, тъй като стратегическата цел на фирмата не е толкова пазарът в Македония, колкото възможностите за експанзия в съседните на нея страни. Предимството на ОКТА идва от добре развитата й складова инфраструктура. "Това не е сделка за завод, а за пазари и потенциал", коментира източник, близък до купувача. Със стъпването в Македония оттук нататък може да се очаква, че "ЛУКойл" ще увеличава все повече присъствието си в региона. Още повече че войната в Югославия и лошата пазарна конюнктура елиминираха голяма част от конкурентите. Бомбардировките на НАТО разрушиха местните рафинерии в Панчево и Нови Сад. В Румъния има 12 рафинерии, но повечето от действащите фалираха през последните седмици. Всичко това не е опасно за Нефтохим, доколкото неговите горива отдавна не са конкурентни в региона. Бургаската рафинерия напоследък успя да закрепи относително добро ниво на продажби в страната и дори да вдигне на два пъти цените. Това обаче е възможно единствено при положение, че не се плащат дължимите данъци на бюджета. Ако правителството реши да прояви по-твърда политика, Нефтохим много бързо ще се окаже в положението на румънските рафинерии.
ЕБВР поиска обяснение за отпадането на SAUR International и Enron
До две седмици може да има преразглеждане на конкурса за софийското водоснабдяване
Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е изпратила писмо до столичния кмет Стефан Софиянски, в което въпреки дипломатичния тон се изказва съмнение в прозрачността на досегашната процедура по избора на концесионер за софийското водоснабдяване. Според общински служители, запознати със съдържанието на писмото, в него не е поставено изрично условие за преразглеждане на резултатите и съставяне на нова шортлиста на класираните за участие във втората фаза фирми. Евробанката обаче е поискала от общинската комисия мотивирано обяснение защо две от сочените за фаворити в конкурса фирми са били отстранени още на този етап, без да получат възможност да подадат същинските си оферти наравно с останалите силни кандидати. "Тонът на писмото е доста добронамерен, но тъй като в този конкурс е заложен и авторитетът на банката, от нас се иска да изпратим доклад с аргументация на избора", коментира по този повод Андрей Делчев, който е юридически съветник на общината по тази сделка.
Поводът за загрижеността на евробанката в случая са официалните контестации, които две от пренебрегнатите фирми са подали след излъчването на шортлистата. В конкурса за концесионер на софийската ВиК-мрежа първоначално подадоха оферти осем компании - френските "Сюез Лионез дез о" (Suez Lyonnaise des Eaux), "Вивенди" (VIVENDI) в консорциум с японската финансова групировка "Марубени" и СОР Ентернасионал (SAUR International), германската "Берлинервасер" (Berlinerwaser), както и четири британски: "Интернешънъл уотър" (International Water Ltd.), "Темз уотър" (Thames Water), "Англиън уотър" (Anglian Water) и "Азурикс" (Azurix), която е дъщерна фирма на американския строителен концерн "Енрон" (Enron). Засиленият интерес се обяснява с факта, че отдаването на софийското водоснабдяване за срок от 25 години е първият подобен проект у нас и победителят тук ще спечели добра стартова позиция в разработването на този нов за България бизнес. Всичките осем кандидатия са големи имена във водния бизнес и предварително се знаеше, че битката помежду им ще е много оспорвана. Това вече е достатъчно условие за повишено внимание от страна на евробанката, която финансира провеждането на конкурса.
Преди седмица комисия на софийското кметство определи шортлиста от четири фирми, които трябва да продължат във втората фаза. В нея изненадващо не намериха място СОР и "Азурикс", които заемаха съответно трето и четвърто място в класацията, извършена от консултантската фирма "Прайсуотърхаус Купърс". На тяхно място общинарите класираха "Интернешънъл уотър" и "Берлинервасер". В шортлистата влязоха и двете френски компании "Вивенди" и "Сюез Лионез дез о". Тъй като решението на общинската комисия не беше аргументирано с оценка на офертите по определени критерии (за разлика от селекцията на "Прайсуотърхаус"), появиха се съмнения, че в случая са натежали други "аргументи". Имаше опасения, че две от най-сериозните оферти съзнателно са били пренебрегнати, за се улесни работата на някой от кандидатите с по-силно лоби в общинските среди. Така или иначе включването на "Азурикс" със сигурност щеше да качи мизата в предстоящото наддаване. Дъщерната на "Енрон" фирма е сравнително отскоро във водния бранш и нейният шанс е във високото офериране, смятат повечето експерти.
През седмицата от централата на "Азурикс" са пратили официална контестация до кмета Софиянски. Още миналата сряда същото стори и френската СОР. Двете фирми настояват да бъдат върнати в конкурсната процедура, за което са информирали както ЕБВР, така и консултантите от "Прайсуотърхаус Купърс". Ако се съди по реакцията на банката, много е вероятно промяна в решението за определяне на шортлистата да бъде взето още през следващата седмица, когато ще има заседание на конкурсната комисия. То е било свикано по настояване на кмета Стефан Софиянски. Според председателя на комисията Асен Дюлгеров нова селекция на кандидатите не може да има, но е възможно да се разреши удължаването на шортлистата с още една или две фирми. "Аз лично бих подкрепил едно такова решение, защото така или иначе броят на кандидатите в един момент ще се намали на три. Знаете, че предстои приватизацията на "Берлинервасер", каза Асен Дюлгеров. Както е известно, купувачът на 49% от акциите на берлинската общинска фирма ще бъде избран между "Азурикс" и "Сюез Лионез дез о", които останаха във финалната фаза на конкурса.
След зимата на войната ще дойде пролетта на просперитета
Ричард Стаг, посланик на Великобритания в София, пред "Капитал"
- Не мога да дам твърда прогноза колко дълго ще продължи военният конфликт. Краят на войната до голяма степен е в ръцете на президента Милошевич. Целта на НАТО е пределно ясна - искаме да видим начина, по който югославската армия ще се оттегли от Косово, и как бежанците ще се върнат по родните си места. Надявам се, че югославското правителство ще приеме това и ще разбере, че изходът в дългосрочен план ще бъде в интерес и на Сърбия. Военният удар срещу Югославия не бива да се отрази негативно на сръбския народ.
- Отправната точка за всяко мирно споразумение е спирането на етническото прочистване. Преговорите в Рамбуйе се базираха на съществуващото статукво, т.е. на факта, че по-голямата част от косовските албанци все още бяха в родината си. Сега ситуацията е по-различна. Не можем да насилим бежанците да се върнат обратно, а трябва да намерим начин да ги насърчим да го направят, като бъдат сигурни, че това е най-правилното решение за тях и семействата им. На нас ни е пределно ясно, че отличителният знак за успех или провал на НАТО ще бъде дали бежанците ще се завърнат по родните си места. Ако има много бежанци, които не желаят да се върнат в Косово заради обстановката там, проблемът няма да е решен. Тази ситуация не би била добра за Европа и по-специално за Източна Европа.
- В никакъв случай независимост. Цялата философия на преговорите в Рамбуйе беше, че Косово се разглежда като част от Югославия. Първоначално там ще има международно присъствие, което ще има трудната задача да управлява Косово ден за ден, защото няма да има структури като правителство, гражданско общество. Надеждата ни е, че ще успеем да създадем ситуация, в която Косово ще остане част от Югославия, но със собствено правителство. Тоест Косово ще бъде автономна провинция във федерална държава, каквато е била до 1988 г., когато Милошевич променя статута му с цел да го интегрира напълно в рамките на Югославия.
- Основният проблем за международната общност е да се намери оправдателна причина за намеса във вътрешните работи на една суверенна държава. Вярваме, че Западна Европа споделя мнението ни, че има граници, отвъд които светът не може да обърне глава и просто да каже: какво прави едно правителство със собствения си народ си е негова работа. Ако някое правителство се държи с народа си или с част от него в духа на злобата и варварството, международната общност трябва да намери начин да се намеси. В случая с Косово се опитахме да използваме въздушни удари, които да убедят президента Милошевич да промени подхода си. Нашата философия за използване на сухопътни войски беше базирана на мнението, че за да се върнат албанците обратно в Косово, трябва да има международни сили, които да гарантират сигурността им. В Македония има значителни британски военни части, изпратени там точно за тази цел. Не виждаме необходимост за по-различна сухопътна операция.
- Вярвам, че пред тях ще се открият нови възможности. Давам си сметка, че в момент, когато всеки в България е сериозно разтревожен от ситуацията, звучи малко странно да го казвам. Но това означава, че за първи път Югоизточна Европа ще стане фокус на политическо внимание и енергия от страна на Европа. НАТО е решен да не изостави този район като опустошена и загубена земя след войната. За района ще има програма за възстановяване и икономическа помощ, която трябва да съчетае два основни проблема. От една страна, тези страни са с различни нужди и степени на развитие, от друга - трябва да се работи за осъществяване на връзките между тях, за да се разрушат бариерите от миналото. Това до голяма степен е заложено в политиката на българското правителство, което много се старае да създаде по-добри връзки с Турция, с Македония и с другите си съседи.
- Със сигурност ще има руско участие при мироопазващите сили в Косово, които ще стабилизират ситуацията и ще спомогнат за връщането на бежанците. Това е част от концепцията, приета от Г-8. Цялата международна общественост ще се включи в решаването на проблема. Руснаците ще играят роля в икономическото развитие на Югоизточна Европа, защото те имат с нея дълбоки исторически и географски връзки. Но най-общо казано, българската икономика в някои отрасли е много по-развита от руската. Имате значително по-развит пазар, по-добра законова база, далеч по-добра данъчна система и сте много по-привлекателни за чуждите инвеститори от Русия в момента. Затова мисля, че тя няма какво толкова да допринесе за България след края на войната. Но британско желание да бъде изключена руската роля в тази част на Европа няма, ползотворните връзки на страните от региона с нея трябва да продължат и да се развиват.
- Войната ще промени много международни организации и особено НАТО. Това е първата военна операция, която НАТО провежда, и нейният край ще има сериозно отражение. Със сигурност един аспект на това ще бъде как ще установим връзките си с кандидатите за бъдещото разширение. Моето лично виждане е, че България има огромна възможност през следващите три години да навакса изоставането. В конфликта в Косово правителството ви показа ясно, че следва позициите на НАТО и сега трябва да се заеме с реформирането на своите военни сили, за да докаже, че наистина може да бъде ефективен член на алианса. Нашето искрено желание е държавите в НАТО да могат пълноценно да се чувстват не само като консуматори на сигурността, но и като фактори, допринасящи за нея. Армията, която бихме искали да видим в България, е тази, която ще може да защитава националните интереси на страната много по-ефективно от сега съществуващата. Крайно време е хората да почувстват, че по-малката ефективна армия може да направи много повече от голямата статична. Промените, които вашето правителство започна, ще ви позволят да влезете в НАТО като пълноценни членове.
- ЕС ще изиграе основна роля в процеса на възстановяване и стабилизиране на връзките на този регион с останалата част от Европа. Преди всичко много от страните, кандидатстващи за влизане, са или вече асоциирани като България, или са по-далеч като държавите от бивша Югославия. На второ място, ЕС има създадена структура, която да осигурява помощ, да дава съвети и тя вече си има своето място и не е нужно да бъде дублирана. За международната общност предизвикателство е да се опита да събере заедно всички приятели на идеята за интегриране на Югоизточна Европа, вместо да се прави миш-маш от различни инициативи по този въпрос. ЕС има решаваща роля в постигането на тази цел, защото в добавка към въпроса за сигурността, който е основен, поощряването на развитието на икономиката в региона също е важен ключ към успеха. Когато се постигне просперитет, хората ще се чувстват по-комфортно и ще бъдат по-щастливи, което пък ще помогне за намаляване на риска от нестабилност. След зимата на войната ще дойде пролетта на просперитета.
И в Западна Европа имаме много трудни етнически, религиозни, вътрешни проблеми. Погледнете Северна Ирландия, баските сепаратисти или други конфликтни западноевропейски райони. Но причината да се обръщаме към тях с разумна степен на спокойствие е, че има достатъчно просперитет, за да се чувстват хората спокойни за живота си.
- Когато президентът Стоянов беше във Вашингтон, той каза, че България е постигнала демокрация, но все още не е постигнала просперитет. Британският отговор на въпроса е, че ние не можем да донесем стабилност отвън. Самите държави от региона трябва да имат волята и желанието да го постигнат. Планът "Маршал" искаше да каже на европейците, че трябва да търсят начини да привлекат американския капитал. В момента имаме същата философия относно Югоизточна Европа. Най-важното ще е да се търси начин за поощряване на частния капитал да дойде в България. Става дума за частните инвестиции, които носят пари, технологии, управленски умения, които от своя страна са ключът към възстановяване на българската икономика и икономиката на вашите съседи. Това не е просто въпрос на преместване на големи суми пари от едно място на друго. Това е въпрос на промяна на баланса на аргумента за външни инвеститори, така че, когато те търсят алтернатива да вложат капиталите си, България и съседите й да бъдат по-привлекателни за инвестиция. Ето тук е нашата роля - да доведем вашите инфраструктура, съобщителна система, транспортни връзки, енергетика до състояние, в което чуждите инвеститори ще виждат това, от което имат нужда, за да работят успешно. Но от България зависи да създаде законовата база, данъчната система, макроикономическата рамка. Всяка програма за помощ на този регион се базира на идеите и вижданията на държавите и хората тук, а не на тези, които заседават в Брюксел или в Лондон. Трябва да започнем много активен диалог, което е трудно, имайки предвид всички сложни конфликти в момента. Но все пак трябва да започнем отрано да мислим какво ще направим, когато конфликтът приключи.
- Засилена дипломатическа активност между България и Великобритания се наблюдава в последните няколко месеца. Така че това не се дължи единствено на проблема в Косово. Имаме много общи интереси, които трябва да се стремим да извадим на преден план и да постигнем резултати. Това може би е главната причина за настоящата дипломатическа активност. На второ място, това е и посланието от тази криза, че целият външен свят се е съсредоточил върху района - нещо, което не е правил досега. Искаме да сме сигурни, че регионът просперира, което ще демонстрира успеха на нашата политика. Тони Блеър ще дойде в България, за да покаже силната ни подкрепа за съседните на конфликта страни, които живеят в сянката на близката война. Визитата ще бъде и възможност за дискусия с вашите лидери за техните притеснения и ще може да докаже нашето пълно разбиране, защото вие живеете в този регион, а ние не. По щастливо стечение на обстоятелствата вие се освобождавате от съветската империя по време, когато Милошевич се слива с нея в Белград. Това ще има ефект върху развитието на вашето общество, върху отношението на чуждите инвеститори и чуждите правителства. Нашият ангажимент е, работейки с България и нейните съседи, да интегрираме Югоизточна Европа към Северозападна, Северна и Югозападна Европа, които са само географски термин на страните, които вече работят и живеят заедно. Не искаме да изолираме региона като чумава зона заради един ваш съсед.
"Обзървър": Опасенията от отровни облаци се увеличават
Продължителното разрушаване на сръбски нефтени и химически складове от страна на НАТО вся страхове от екологично бедствие на Балканите. В Северна Гърция хората се запасяват с бутилирана вода и консерви с храна след предупрежденията за това, че бомбардировките са предизвикали разпространение на отровни диоксини в атмосферата. "Мнозина се чудят дали не трябва масово да се евакуира цялата провинция", каза местен репортер от Тракия. "Хората се обръщат към нас като към психиатри или доктори. Те имат голяма нужда да се успокоят. " "Бомбардировките на фармацевтични заводи, петролни рафинерии, складове за пестициди и преработвателни съоръжения създават условия за отделяне на диоксин", заяви Никос Хараламбидис от клона на "Грийнпийс" в Атина. "Токсичните съставки могат да преодоляват огромни разстояния в зависимост от времето."
През изминалата седмица Франция даде неочаквано основание на страховете относно разпространяването на отрови над Гърция, след като предупреди търговците да избягват да купуват аспержи - едно от най-солидните пера в гръцкия износ. Гръцкият министър-председател Костас Симитис посъветва гърците да игнорират "селскостопанските конкуренти, които се възползват от нестабилното положение на Балканите".
При наличието на почти половин милион туристи, които анулират почивките си в Северна Гърция, правителството се умори от опити да предотврати спекулациите. То обяви, че единствено назначеният държавен Върховен научен съвет има право да дава изявления по случая.
"Хората са уплашени, при това основателно, защото диоксинът е отровен. Но тук става дума за много ниско ниво, каза харвардският епидемиолог Димитрис Трохопулос, който оглавява съвета. Тези нива могат да бъдат засечени само защото оборудването ни е на много високо технологично равнище. " Но видният експерт по атмосферата проф. Спирос Рапсоманикис възрази, че диоксините са се увеличили "петнадесеткратно над Тракия". Проф. Христос Цеферос обяви, че диоксините, изглежда, са във въздушен коридор, който може да ги отведе далече на юг - до Атина и Пелопонес.
След началото на бомбардировките са проведени тестове в 25 наблюдателни пункта в области, граничещи с Албания и Македония. Последните проби се проучват в Германия и резултатите ще бъдат оповестени тази седмица. "След още един изминал месец смятаме, че измерванията на диоксините ще покажат значително влошаване на положението", заявиха от "Грийнпийс". "Правителството нарочно снижава обемите на атмосферното замърсяване, резултат от бомбените атаки на НАТО."
Проф. Никос Кацарос, председател на Съюза на гръцките химици, вярва, че в Сърбия се разразява "екологична катастрофа". Той съобщи, че и химици от България, Македония и Румъния са също сериозно загрижени. "НАТО цели предприятия, които произвеждат PVC, много токсично вещество, което беше забранено в Европейския съюз и в САЩ", каза Кацарос. Според него "сръбските власти трябваше да евакуират около 40 хил. души, живеещи в районите около бомбардировките".
Търговски интереси поддържали страха от екокатастрофа
"Опасността от екологично замърсяване поради войната в Югославия грубо се използва за търговски цели. Износът на плодове, зеленчуци и консерви е жизненоважен за България, а вече има запитвания от търговци дали зеленчуците от новата реколта няма да съдържат опасни вещества. Утре ще забранят и чушките. Така просто ще ни смажат", коментира Ада Байнова, токсиколог от Националния център по хигиена. С тези думи накратко се маркира сложността на проблема и възможните начини за употреба на психологическия фактор за мащабни търговски ходове на международно ниво.
Истерията около възможна екологична катастрофа започна в началото на април, когато гръцки учен алармира за опасността от замърсяване на атмосферата с диоксин и фуран - химични вещества, които се отделят при бомбардирането на обекти в Югославия. Тогава наши учени коментираха, че няма страшно, опасност ще има, ако бъдат ударени химически заводи. Междувременно бяха поразени две рафинерии и други химически заводи. Но диоксинът и фуранът вече бяха забравени. Появиха се съобщенията за повишаване на радиацията поради употребата на снаряди, съдържащи обеднен уран. Това събуди в хората чернобилския инстинкт, а политици и представители на отговорни ведомства отхвърляха екоатаките с твърдения за пълната липса на каквато и да е опасност.
Въпреки че българските журналисти са критикувани за това, че вдигат много шум за нищо, те не са единствените, които повдигат деликатния въпрос. Британският "Обзървър" и германският "Шпигел" също предупреждават за потенциалните опасности. "Радиацията е повишена, но в позволени граници," пише македонският "Вечер" по повод на пробите, направени в София. Те са показали, че алфа-радиацията е повишена, но все пак остава няколко пъти под допустимата. Използваната апаратура не е най-добрата обаче и такава ще бъде внесена в Македония от Германия. Изводът е, че анализите винаги могат да бъдат по-точни, а обществото - по-добре информирано.
Евдокия Манева, министър на екологията: "В урана, който се използва в бомбите, не може да има радиоактивно излъчване просто защото е стандартният природен уран, който се добива в мините и който няма радиоактивни излъчвания. Ще мерим допълнително там, където са паднали ракетите на българска територия. С хартиен лист човек може да се предпази от проникване на алфачастици, защото са тежки и са само на мястото на поражението. Такива частици се отделят при разпадането на радий, който няма откъде да се вземе.
Димитър Кантарджиев, директор на Националния център за околна среда и устойчиво развитие: "Съществува мрежа от 73 пункта за контрол на качеството на въздуха, където непрекъснато се извършват аерозолни набирания на проби за радиоактивност и за органични зъмърсители. Вярно е, че се използват снаряди с глави от обеднен уран, но главно за борба срещу танковете. В момента има някои замърсявания, но те са типични за нашите региони и за това време от годината. Вярно е също, че падат киселинни дъждове, но това ще става, докато използваме въглища с високо сярно съдържание. Учените, които не играят политически игри, признават, че диоксините и фураните падат на не повече от 500 метра от замърсяването."
България и Румъния се конкурират за транзита по ТРАСЕКА
Засега проектът е блокиран от Туркменистан, притиснат от Русия
Предстои ожесточена битка между България и Румъния за транзитиране на стоки от Китай и Централна Азия по така наречения път на коприната до пазарите и фабриките на Южна и Западна Европа. Доказателство за това е дипломатическата активност и на двете страни, които се опитват да убедят страните - донори на стоки, като Узбекистан, Казахстан, Таджикистан, а по на изток и Китай, че пътят през техните пристанища (Варна и Констанца) е възможно най-пряк и лесен.
Миналата седмица българският президент Петър Стоянов направи официално посещение в Узбекистан, като поводът бе подписването на спогодба за въздушно съобщение и споразумение за борба с организираната престъпност. Формалният повод бе изместен обаче от разговори за състоянието и бъдещето на проекта ТРАСЕКА. ТРАСЕКА (транспортен коридор Европа - Кавказ - Азия) е мащабна европейска инициатива с активна американска подкрепа, която цели да възроди древния път на коприната, включвайки жп трасе, газопроводи, нефтопроводи и магистрали. Геостратегическият залог е огромен поради простата причина, че с реализацията на трасето ще бъде разбит транспортният монопол на Русия в транзита на товари, нефт и газ. В развитието на страните от пътя на коприната ще настъпи нов етап поради силния импулс, който превозът на стоки се очаква да даде на икономиките им.
Румънската страна е разбрала важността на проекта по-рано от българската и още миналата година е открила посолство в Ташкент. Българският президент Желю Желев е отказвал неведнъж визита в Узбекистан, а откриването на българско посолство предстои в следващите месеци. По време на посещението си в САЩ в края на април узбекският президент Ислам Каримов участва в среща с американски сенатори на тема стратегия за пътя на коприната. От нашите съседи присъстват Румъния и Турция, но България отсъства. Все пак Стоянов прави недвусмислен дипломатически жест, като прави посещението в момент на сериозна криза поради войната в Косово. Тези няколко факта говорят за размаха на усилията за лобиране в полза на двата възможни пътя на запад от Черно море.
В настоящия момент транспортните власти на двете страни също са нащрек и проявяват необичайна активност. През април министърът на транспорта Вилхелм Краус бе в Грузия за откриването на фериботна линия между Поти и Варна с възможности за превоз на жп вагони. Линията се очаква да заработи реално следващата седмица. Малко преди това се открива друга фериботна линия между грузинското пристанище Батуми и румънското Констанца. Също през април румънските държавни железници печелят търг за изграждането в Батуми на съоръжение за смяна на съветския тип талиги на влаковете, идващи от изток, с по-тесните европейски талиги. В това отношение пристанище Варна е с едни гърди напред, тъй като разполага с подобно съоръжение за смяна - единствено по рода си на западния бряг на Черно море.
За съжаление войната в Югославия е по-скоро минус за българското трасе, тъй като, от една страна, блокира пътя през Сърбия, а от друга, прави почти невъзможна реализацията на коридор No8 през Македония и Албания до Адриатическо море и оттам Италия, Франция и Испания. Ако, от друга страна, Сърбия остане затворена в бъдеще, доизграждането на жп линията между София и Скопие ще е от съдбовно значение за свързване на Черно и Адриатическо море. Румъния много добре разбира това и продължава да спира проекта за изграждането на втори мост над Дунав с цел преориентиране на трафика от пристанище Констанца към западната граница на страната. В региона на Централна Азия пътят изток - запад в момента е
Прикрива ли се отново информация у нас
От едната страна са ужасяващите събития от последните месеци в съседна Югославия - многократни бомбардировки на рафинерии, химически заводи, употреба на обеднен уран и огромни екологични замърсявания и здравни рискове. От друга страна са успокояващите изявления на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), че пределно допустимите стойности за вредни вещества не са надвишени и никой не бива да се тревожи. Това напомня много за ситуацията в страната след чернобилската катастрофа от 1986 г. Дали отново не изживяваме информационно затъмнение, но този път "демократично"?
При събирането на информация от отговорни ведомства "За Земята" се сблъска с абсурдни ситуации и изказвания. В едни от случаите ни бе отказан достъп до каквато и да било информация, в други ни беше предоставена срещу заплащане, в трети се твърдеше, че се правят едва ли не денонощни изследвания, но когато поискахме да видим резултатите, не ни позволиха.
Единствено Националният център за околна среда и устойчиво развитие (НЦОСУР) към МОСВ предостави достъп до базата си данни с всекидневни измервания от началото на войната. За съжаление тези данни, получавани два пъти дневно в НЦОСУР от Регионалните инспекции по околна среда и води (РИОСВ) от цялата страна, не предоставят информация за това има ли замърсявания в България като резултат от войната.
Данните от РИОСВ са само за концентрации на прах, серен двуокис, азотен окис, азотен двуокис, сероводород, амоняк, въглероден окис и на места озон, метанови и неметанови въглеводороди. Това, което трябва да се измерва в този момент, е хлор, хлороводород, берилий, дибензофурани и диоксини, т.е. за тези замърсители няма данни. Протоколите на някои РИОСВ впечатляват с некомпетентността си. В повечето от тях не се посочват използваните мерни единици, което може лесно да доведе до манипулации, в други се говори за измерване на емисии - отпадъчни газове или води, а в случая следва да се мерят емисии - съдържание на газовете в околната среда (например в Димитровград мониторите за прах, за амоняк, за въглероден окис и сероводород въобще не работят). Факт е, че протоколите за съдържанието на летливите органични съединения цитират пределно допустимите концентрации ПДК по наредба отпреди 10 години, а не по наредба No14/1994 г. Естествена беше и нуждата да проверим как стои въпросът с измерването на радиационното ниво в страната. Оказа се, че в Националния център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ) към Министерството на здравеопазването имат един-единствен уред в двора си, използващ доста остаряла методология за измерване. НЦОСУР към МОСВ има много модерна система за денонощно измерване на радиационната обстановка в цялата страна, но нито едното от двете ведомства не измерва радиационния фон в АЕЦ "Козлодуй" и 30 км зона около нея.
Всички тези въпроси не би трябвало да оставят толкова спокойни и дори безразлични отговорните институции в сегашната изключително рискова ситуация. Засега единственото нещо, което официалните институции правят с усърдие, е да ни успокояват, че няма никакво замърсяване и риск и не е нужно да взимаме никакви допълнителни мерки, за да предпазим себе си и своите деца. Дали, когато разберем за какво всъщност става въпрос, отново няма да е твърде късно?
Сериозен проблем е отделянето на диоксини и дибензофурани. Техните концентрации не се измерват у нас поради липса на техника, но това не пречи на МОСВ да твърди, че няма превишаване на техните стойности. Диоксините са най-токсичният продукт в днешния силно индустриализиран свят. Те се освобождават при изгарянето на хлоросъдържащи химически вещества и нямат период на разпадане, т.е. натрупват се в организма.
Много остро стои и въпросът за наличието на берилий в боеприпасите, употребявани във войната в Югославия. Неговото разпространение е много бързо и лесно поради факта, че се разпрашава във въздуха във вид на аерозоли и може да се пренася на огромни разстояния. Берилият и неговите съединения, приети по някакъв начин в организма, предизвикват тежко заболяване с необратими последствия - берилиоза.
Друг сериозен въпрос е замърсяването на река Дунав. Изсипваните от сърбите киселини за неутрализация на замърсяванията ще доведат до унищожаване на фауната и флората във водите на реката за период минимум от 10 години.
От 2002 г. освобождаваме енергийния пазар, вносът и износът остават държавен монопол
Димитър Иванов, зам.-председател на парламентарната Комисия по енергетика и енергийни ресурси, пред "Капитал"
- Въпросът с регулирания достъп е принципен и вече е решен на ниво енергийна комисия. Ще го предложим в пленарна зала, когато законът трябва да се гласува в окончателен вид. Този процес обаче ще стартира в един бъдещ период. Той не може да изпревари реформата в енергийния сектор, когато единственият купувач практически трябва да демонополизира НЕК. Необходимо е време, за да се разделят дейностите по производството, преноса и разпределението, да започне да функционира системата на единствения купувач и успоредно с нея да се пусне системата за свободен достъп на трета страна. Това означава, че големият консуматор ще може да си купи необходимата електроенергия директно от предприятието-производител, като плати на преносното предприятие само такса за преноса. Убеден съм, че това е нужно и ще бъде от голяма полза за българската индустрия. Но пак подчертавам, този ефект няма да настъпи веднага. Смятам, че самият закон ще започне да действа пълноценно едва към края на тази година заедно с многобройните подзаконови нормативни документи, със структурното изграждане на държавната агенция по енергетика и държавната комисия за енергийно регулиране, която е изключително важна структура. Аз бях предложил датата 1 януари 2002 г. като стартова за достъп на трети страни до преносната електроенергийна система. Засега е приета идеята това да стане след решение на Министерския съвет. И двата варианта означават отлагане за период, в който вече ще е завършено преструктурирането на енергетиката.
- Без единствения купувач свободният достъп на трета страна е невъзможен, той ще бъде само теоретично понятие. Естествено нещата ще вървят паралелно. Още при старта на модела "единствен купувач" ще има нормативен акт, който ще допуска достъпа. Освен това достъпът ще се регулира от комисията за енергийно регулиране. В европейската директива за електроенергийния пазар изрично е упоменато, че това са подбрани консуматори, които отговарят на определени условия и представляват определена част от пазара. Отварянето на европейския енергиен пазар се подготвяше няколко години. Ние все още нямаме ясните структури на единствения купувач, трябва да се отговори на въпроса какви, колко са и как ще бъдат конструирани дистрибуторите. Трябва също да се изясни каква ще бъде структурата - дали единственият купувач ще бъде само преносното предприятие или ще извършва и търговията с еленергия, или пък вертикална, като включва производствени мощности в държавна собственост. трябва да се появи регулаторът и да се създадат нормативите, според които ще регулира. Тази схема не може да се реализира без регулиране. Реалистично е това да стане след изтичането на тригодишното ни споразумение с МВФ, тъй като в него цените и правилата са фиксирани.
- Не се наемам да върша работата на други. Това е в компетенциите на бъдещата агенция по енергетика и на правителството. Те трябва да направят подбора и да изработят критериите, по които да подбира големите консуматори. Ще цитирам само някои от критериите на Европейския съюз : трябва да има 400 млн. квтч годишна консумация, но не повече от 26% от пазара може да бъде разпределен по този начин. Има и други критерии, които чисто технологично засягат снабдяването с електроенергия.
- Газовият пазар от структурна гледна точка не представлява такъв проблем. Защото газът идва от едно място, а производството на електроенергия идва от десетки производители, които трябва да се обособят в национална система. Имаме една тръба, която доставя газ в националната система, оттам нататък тази тръба има разклонения, които достигат до единични или групи потребители. Ясна е функцията на Булгаргаз - той е преносно предприятие, което внася газа и го транспортира по системата за високо налягане. Знае се цената на газа, знаят се загубите при преноса, лесно може да се изчисли колко струва транспортът. Така че там техническото и икономическото решение е много по-просто в сравнение със сложната електрическа система и нейните особености. Газовият пазар е въпрос на воля - ако се реши да има пазар, той може да стане реалност в много по-кратък период. Освен това там не се изискват критерии - не е важно дали консумирате 1 млн. куб. метра или 50 млн. куб. метра газ.
- Още не сме разглеждали частта от проектозакона, която касае газовия сектор, но това е въпрос на няколко дни. Бих казал обаче, че предложението за достъп се вписва във философията за либерализирането на енергийния пазар и по тази логика то трябва да касае и газовия пазар. За да се вземе категорично становище, трябва да имаме много убедителни аргументи по въпроси, които са от особена важност за националния интерес - по сигурността на доставките, за подкрепата на големите производители, за привличането на крупни и стабилни инвеститори. Това е компилация от фактори, които трябва да се анализират добре. От философска гледна точка въпросът е решен - да, газовият пазар трябва да се либерализира, защото това е модерното европейско поведение по отношение на пазара.
- Проектът на закона изключваше това. Той дойде преди шест месеца при нас (в парламентарната комисия по енергетика - бел.ред.), водихме доста спорове. Въпросът е много спорен - нито моделът "единствен купувач" в консервативния му вид, нито схемата "либерализиране сега" може да даде еднозначно аргументите как това ще повлияе и на останалите потребители, и на пазара, и на производителите, и на инвестициите. Има много за и против. Аз смятам обаче, че смелостта при провеждането на реформите е важен фактор сега. Трябва да претегляме добре нещата, да сме прецизни, но и смели. Едно забавяне няма да повлияе добре. Нашата енергийна система вече се изчерпва. Седем години бяха проспани. От 1997 г. започнаха опитите за оживяване и сега не трябва да останем само с декларациите, че правим реформа, трябва да я направим смело.
- Този преглед ще отнеме няколко дни, но в крайна сметка ние загубихме повече от два месеца в този спор. Аз съм щастлив, че спорът се реши така, защото смятам, че това е вярната посока на реформата. По-добре е да направим правилната стъпка със забавяне от няколко седмици, отколкото да се поддадем на внушенията като следните: "Сега ще направим закона, ще го дадем на инвеститорите, той е лош, ще ги уплаши, но ние след шест месеца, една година ще го променим. " Това щеше да бъде голяма грешка - уплашеният инвеститор е лошо нещо, той ще се върне с голямо недоверие, ако въобще се върне. А без инвестиции енергетиката не може да се развива. Не че Световната банка ще загуби личния си интерес от това какъв закон правим ние, но тя ще вижда, че реформите, които поддържа, не вървят. Забавянето няма да е голямо - ако се работи енергично, е напълно възможно до края на лятната сесия законът да е публикуван в Държавен вестник.
- Вносът и износът ще останат приоритет на държавата, тук становището е единно - на парламентарната комисия, на вносителите, на правителството. Тези дейности ще се извършват от 100% държавното преносно предприятие. Аз съм съгласен, че преди да видим всички ефекти на реформата, която и без това е доста дълбока и драстична, не трябва да допуснем нито да се изнася национален капитал, като се декапитализират наши производители и се прави дъмпинг на външния пазар, нито да се конкурира нашата енергетика с дъмпингови цени отвън. Затова въобще не са предвидени договори между външен производител и наш консуматор.
Пенсионните фондове и застрахователите започват парламентарна битка за клиенти
Изплащането на пенсиите по доброволното осигуряване ще може да става чрез застрахователни дружества. Това предвижда проектът за промени в Закона за застраховането, който бе разгледан от икономическата комисия на Народното събрание и предстои да влезе на второ четене в пленарна зала. Според вносителя на този текст, Христо Христов, идеята е, че на практика това е плащане след настъпването на определено събитие (преживяването на пенсионна възраст) и е редно изплащанията да се правят от застрахователни дружества. Другият основен мотив за предлагането на този текст бе, че в много страни по света този модел е доста популярен (като най-чест пример се посочва Англия).
Предлаганата схема е следната: пенсионно осигурително дружество набира и управлява осигурителните вноски, които при навършване на пенсионна възраст се прехвърлят на животозастрахователна компания. Тя от своя страна изплаща вноските и дохода от управлението им. Плащането вероятно ще става под формата на анюитети - равни по размер месечни пенсии. В момента пенсиите по доброволното осигуряване се изплащат от самите пенсионни фондове. Според първоначалната идея на вносителя прехвърлянето на изплащането на пенсията на застрахователно дружество няма да е задължително, а ще е въпрос на избор на осигуреното лице. Липсва обаче каквато и да било яснота за това чрез какъв точно договор ще става прехвърлянето и какви ще бъдат условията, по които застрахователят ще управлява прехвърлените му средства. Според специалисти в бранша, след като застрахователите придобият анюитетите от пенсионните фондове, ще започнат да управляват тези средства съгласно разпоредбите на закона за застраховането. За да се дооформи (дообърка?!) идеята, че изплащането на пенсии от пенсионно осигуряване е застрахователна дейност, се предвижда и създаването на нов вид застраховка - "Пенсионна застраховка, предназначена за доброволно пенсионно осигуряване".
Предлаганата промяна от Христо Христов е в противоречие с проектозакона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Този проект се гледа на второ четене в социалната комисия на Народното събрание, като за окончателното му приемане ще са необходими поне още няколко седмици. Промяната в застрахователния закон не е съгласувана нито с работната група по пенсионната реформа, нито със социалната комисия, нито с действащите пенсионни фондове.
Според пенсионния закон допълнителното пенсионно осигуряване се осъществява единствено от пенсионни фондове чрез пенсионноосигурителни дружества.
Синият депутат Христо Христов, който е бивш шеф на Дирекцията по застрахователен надзор, не за първи път открито лобира за интересите на застрахователите. Паметливи припомнят, че в края на миналата година той се опита да намали данъкът за животозастрахователите от 5 на 3 на сто от събраните премии. В момента животозастрахователните компании плащат с 2 на сто по-нисък данък от имущественозастрахователните, съответно 5 на сто и 7 на сто.
Досега плащането на пенсиите безспорно се даваше единствено на пенсионните фондове. Сегашното предложение за намеса и на животозастрахователите се обяснява със западането на бизнеса с животозастраховките и по-конкретно пенсионните застраховки. Само за 1998 г. премиите по този вид продукти на някои животозастрахователи са намалели с 20 на сто в сравнение с предходни години. В допълнение - в спора за парите на спестителите данъчните закони дават предимство на пенсионните фондове. Преференцията на осигуряващите има по-голяма стойност от облекченията за застрахованите. Вноските за застраховката не се приспадат от облагаемия доход на гражданите за разлика от вноските за доброволната пенсия. Тази неравнопоставеност не може да се компенсира от обратното данъчно третиране на два вида доходи при получаването им. Обезщетенията по застраховката не се облагат, докато допълнителните пенсии се включват при облагаемия доход, но рядко ще се случи общият доход на пенсионера да надхвърля годишния необлагаем минимум, при което пенсията да се обложи.
Според запознати вкарването на животозастрахователите в бизнеса на пенсионните фондове идва като компенсация на неравностойното данъчно третиране на двете дейности. В момента основни акционери на пенсионните фондове са банки и застрахователи. И двете групи акционери не разчитат единствено на дивидент от пенсионните фондове. Банките вече получиха законово гарантирано право да съхраняват парите на фондовете. Така банките осигуряват голяма част от приходите си - таксите. Сега идва ред на застрахователите да получат нещо от пенсионните фондове - изплащането на пенсиите. То също е свързано с такси.
Промените изненадаха неприятно пенсионните фондове. Всеки един от тях се стреми да управлява колкото е възможно по-голям обем осигурителни вноски, за да покрият разходите по управлението на средствата. Съществена част от управлението е и изплащането на пенсиите. Според шефа на пенсионно-осигурителната каса "Съгласие" Григор Димитров промяната в застрахователния закон обезсмисля голяма част от текстовете на проекта за доброволното осигуряване. Въпреки това при противоречие между двата закона ще се прилага пенсионният, тъй като той се явява специален спрямо застрахователния. Според запознати социалната комисия е изпратила протест срещу въпросния текст до икономическата комисия. "Явно промяната цели да се създаде възможността плащането на пенсиите да може да става и чрез застрахователни компании", смята Георги Георгиев, изпълнителен директор на ПОК "Доверие". За тази цел натрупаните средства на осигурения ще трябва да се прехвърлят в застрахователя. Така ще се затрудни работата на пенсионния фонд, защото той ще трябва да предвиди и определен процент от осигурени, които биха пожелали да получат пенсиите си от животозастраховател. "Вероятно прехвърлянето на средствата в застраховател ще става само по желание на осигурения", предположи Богомил Манов, изпълнителен директор на "Български пенсионен фонд". Прехвърлянето на средствата ще е свързано с допълнителна такса за сметка на осигурения.
Естествено застрахователите приемат подобна идея с отворени обятия. Възможността за прехвърляне на финансови средства от пенсионните фондове към тях в един определен момент не е за пренебрегване. На практика, ако бъде сключен договор изплащането да става от застрахователна компания, цялата партида на отделния клиент отива към застрахователя, който изплаща средствата и се разпорежда с останалата част от тази сума около 10 години (според специалистите средно толкова продължава изплащането на пенсия след преживяването на пенсионна възраст). "Този текст от закона за застраховането дава възможност на пенсионните дружества да се освободят от неприятното задължение да изплащат пенсиите. По този начин те ще могат изцяло да се отдадат на ролята на инвеститор", коментира новият текст Димитър Димитров, член на съвета на директорите на ДЗИ ЕАД, който присъства на представянето на проекта за промени в Закона за застраховането. С тази разлика, че основната част от инвестициите на фондовете в ценни книжа ще се правят от инвестиционни посредници, които са различни лица от пенсионните фондове.
"Пенсионните фондове ще могат да използват клоновата мрежа на застрахователите за изплащането на пенсиите и това може би е едно от логичните обяснения за присъствието на такъв текст в закона", коментира зам.-председателят на застрахователно дружество "Витоша" Йордан Генчев.
Според запознати животозастрахователната дейност извън територията на Бълтария в много страни е практика застрахователите да имат право да управляват парични фондове, набрани от пенсионно осигуряване. "Естествено, че има колизия между двата закона и това ще продължава да е така, докато всеки си прави, каквото иска. Не може три различни министерства, а следователно и три различни екипа от специалисти, да разработват принципите на застраховането, на пенсионното осигуряване и на здравното осигуряване", коментира специалист от бранша. "Най-чистият вариант е доброволното пенсионно осигуряване и доброволното здравно осигуряване да могат да се извършват и от застрахователите и данъчният им режим да бъде уеднаквен", допълни той.
За пореден път се получава така, че в държавата няколко институции не са наясно кой какво прави и се стига до варианта, че крайното решение ще зависи от това кой закон ще бъде приет пръв и вече ще се води като създадена законова рамка. В момента застрахователите стискат палци промените в Закона за застраховането да минат през пленарна зала преди закона за доброволното пенсионно осигуряване и най-вероятно надеждите им ще се оправдаят. Накрая обаче може да се окаже, че двете формирования си правят сметката без кръчмаря - осигурените, които в един момент да нямат интерес от осигуряване за допълнителна пенсия.
Накратко
Кандидатите за покупка на Експресбанк трябва да подадат окончателни оферти до 25 юни, съобщиха от Банковата консолидационна компания. За варненската банка ще се състезават трима потенциални инвеститори - "Сосиете женерал", "Риджънт пасифик груп" и консорциум, в който влиза и българска институция. Засега нито един от тримата кандидати не се е отказал, съобщиха от БКК.
За трите седмици, през които работи, "Демирбанк България" е отчела нарастване на балансовото си число със 70%, съобщиха от институцията. Банката предлага всички видове банкови услуги, както и някои нови за родния финансов пазар. За фирмите износители банката предлага специална услуга - поемане на вземания от клиенти (до 1 г.) със сконтиране. Поради липсата на оборотни средства българските износители са принудени да изискват по-кратки срокове на разплащане, докато, ползвайки тази услуга, ще могат да предлагат на клиентите си едногодишно разсрочване на плащането, обясниха от банката.
Заместник окръжният прокурор на Добрич Георги Коларов съобщи пред БТА, че се прекратява наказателното дело срещу "Югоагент". По думите на прокурора обвинението срещу Миролюб Гаич пада, след като сръбският бизнесмен изкара почти три години под домашен арест. Под контрола на прокуратурата са били продадени магазини, апартаменти, автомобили и стоки, собственост на "Югоагент", за над 3 милиарда лева. Парите на вложителите са били върнати, въпреки че инфлацията отдавна е изяла реалната стойност на внесените в добричката пирамида средства. В момента задълженията на Гаич възлизат на 4.4 млрд. лв. и са изцяло към бюджета под формата на неплатени данъци.
Сметната палата започна проверки на бюджетите на 50 общини. Ще бъдат проверени и извънбюджетните им сметки и фондове, както и управлението на предоставеното им имущество и спазването на Закона за възлагане на държавните и общинските поръчки. Целта на проверките е да се оцени управлението на общините и да се очертаят възможностите за увеличаване на приходите и по-добро използване на средствата по общинските бюджети за 1999 г. Предвижда се те да приключат окончателно до средата на годината с оглед да се избегне евентуалното недобронамерено използване на резултатите от тях в предстоящата предизборна кампания за местни органи на властта през есента.
Основният лихвен процент се понижи до 4.50 на сто годишно на последния аукцион на ДЦК. Това бе и доходността, получена по тримесечните държавни ценни книжа. Това е ново най-ниско ниво на ОЛП от въвеждането на валутния борд насам. Преди да падне на 4.50%, лихвата бе 4.54% годишно.
Министерството на финансите преведе 9.486 млрд. лв. субсидии на общините, от които общата субсидия възлиза на 5.564 млрд. лв. Целевата субсидия възлиза на 3.922 млрд. лв., като 91 милиона от нея са предназначени за капитални вложения на общините, а останалите 3.831 млрд. лв. са предназначени за социални разходи. До момента на общините са отпуснати общо 189 млрд. лв. субсидии.
Банките трябва да увеличат капитала си, за да работят по правилата
След като преди по-малко от година банките трябваше да постигнат изискването за 10 млрд. лева собствен капитал (т.е. капиталовата база, включваща първичния капитал и допълнителните капиталови резерви), напоследък се заговори за необходимост от ново увеличение на капитала в банковия сектор.
За банковия сектор 1998 г. изглежда доста скучна (поне отстрани) и набирането на необходимите 10 млрд. лева всъщност беше основното, което се случи в системата. Сега становището и на БНБ, и на много специалисти от бранша е, че бъдещето на доста банки ще зависи от ново увеличение на капитала, което да им позволи да разширят дейността си. Ако в краткосрочен план това не остане просто препоръка, а се реши нормативно, под въпрос е доколко засегнатите банки (а това ще са предимно от т.нар. втора група, в която влизат 16 банки с преобладаващо частно участие, по-скромни капитал и балансово число) ще могат да го изпълнят. Инжектирането на свеж ресурс от стари или нови акционери в банковия сектор става все по-рядко явление. Централната банка не може да се похвали с молби от кандидати за придобиване на дял от над 5% (над този процент задължително се иска разрешение от БНБ). Положението едва ли скоро ще се промени, тъй като сигнали за съживяване на икономиката няма, едва ли скоро ще намалее и рискът в целия регион, което също работи срещу комфорта на потенциалните инвеститори (и) в банковия сектор.
"Банките са стабилни, но би трябвало да започнат да търсят начини за увеличение на капитала си с цел намаляване на евентуални рискове от външни или вътрешни фактори", заяви подуправителят на БНБ и шеф на управление "Банков надзор" Емилия Миланова. Тя уточни, че БНБ се колебае дали да поиска увеличение на задължителния минимум от капитал, тъй като подобно изискване би притеснило банките. "Според мен няма вътрешни акционери, които могат да участват в увеличение на капитала на банките. Тези банки, които могат да повишат капитала си чрез неразпределена печалба, го правят", коментира г-жа Миланова. Тя допълни, че банките все пак се стремят към по-висок капитал, тъй като това ги укрепва.
Изискваният капитал от 10 млрд. лева за откриване на банка, както и за банкова дейност (10-те млрд. лева собствен капитал трябва да са постоянно налични) в момента се равняват на около 5.4 млн. долара, което е много по-малко спрямо предишните изисквания на БНБ. През 1995 г., когато БНБ поиска 450 млн. капитал за вътрешна дейност и 800 млн. лева за работа и в чужбина, това съответстваше на 6.8 млн. долара и 12 млн. долара. През август 1996 г. за банкова дейност в страната се искаха съответно 1.4 млрд. лева (7.3 млн. долара) и 2.2 млрд. лева (11 млн. долара).
Летвата, поставена в Закона за БНБ, нямаше да е проблем, ако банките от втората група се бяха оттласнали значително от въпросните 10 млрд. лева. В действителност дванадесет от тези банки имаха собствен капитал от 15 млрд. лева в края на 1998 г., на осем от тях той не надхвърля 12 млрд. лева. Само две банки бяха с капитал над 20 млрд. лева и само една с малко над 15 млрд. лева. "Към днешна дата промените са незначителни и се отнасят за няколко банки от тази група", коментира представител на БНБ. Миналата година БНБ даже даде отсрочка на банките за набирането на капитала, което се наби в очите на чуждите институции. "Когато три банки не успяха да посрещнат изискването за 10 млрд. лева до 30 юни 1998 г., БНБ увеличи срока до края на август, въпреки че пледираше, че няма до има удължаване на срока, се казва в доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) за България за 1998-1999 г. В доклада на МВФ за България от февруари 1999 г. се маркира същият въпрос: "Всички банки успяха да посрещнат исканото увеличение на капитала до 10 млрд. лева (въпреки че три от тях направиха това след забавяне от два месеца)..."
"Решението увеличението за на капитала трябва да произтича от преценката на състоянието на една банка", коментира изпълнителният директор на банка "България инвест" Теменуга Газдова. Друг е въпросът дали долната граница от 10 млрд. лева трябва да бъде завишена законодателно, уточни тя.
Размерът на капитала има пряко отношение към риска от самото банкиране, тъй като капиталът осигурява защитата както от загуби от дейността, така и от извънредни загуби - сега такива биха настъпили заради затруднени възможности за погасяването на банкови кредити от фирми, износът или вносът на които е свързан предимно с Югославия. За подобна тенденция намекна скоро и председателят на Асоциацията на търговските банки и шеф на ЦКБ Стоян Александров: "Междуфирмената задлъжнялост ще създаде проблеми на банките, тъй като дори някои добри кредитополучатели ще изпаднат в невъзможност да погасяват задълженията си". Всичко това би могло да доведе до снижаване на размера на собствения капитал, което е индикация, че банките трябва да имат стратегия как да компенсират такъв негатив. Най-общо причината за свиване на капитала е следната: банките дообезпечават със собствени средства отпуснати кредити; от този разход спада печалбата; спада възможността за нарастването на капитала. По-неприятен е друг възможен ефект - излизане на загуба. С размера на загубата се намалява първичният капитал и капиталовата база пада.
Търсенето на начини за повишение на капиталите на банките е нужно и за разрешаване на проблема за кредитните тавани. По Закона за банките голям кредит е всеки, който надвишава 10% от собствения капитал. Ако една банка има 11 - 12 млрд. лева капитал, то за нея голям кредит ще е 1.1 - 1.2 млрд. лева. Размерът му може да се увеличи само с вдигане на собствения капитал. В доклада си МВФ заяви, че "16 банки не спазват лимитите за отделни големи кредити, което е особено обезпокоително, като се имат предвид появилите се напоследък трудности при някои големи предприятия, чиято приватизация или ликвидация предстои".
Заради ниския капитал някои банки нарушават и наредбата на БНБ за позициите им в чужда валута. В най-общ план тя определя конкретно съотношение между левовата равностойност на нетната позиция на банките в чужда валута и собствения капитал. МВФ отбеляза, че през септември 1998 г. (тоест след увеличението на капиталите), девет банки са били извън нормите. Обезпокоително е, че и сега някои банки не отговарят на тези изисквания, тоест тенденцията е трайна, обясняват източници от БНБ.
Размерът на собствения капитал директно влияе и на капиталовата адекватност на банките, която към края на 1999 г. не трябва да е по-малко от 12%. Тъй като това е съотношение между собствения капитал и рисковите активи, едно увеличение на риска от активните операции ще влоши показателя.
Както и миналата година, така и сега този въпрос е най-актуален за банките от т.нар. втора група. Едно евентуално ново изискване или препоръка за нов размер на капитала не би засегнало седемте големи, които БНБ води като "първа група" - Булбанк, ДСК, ОББ, "Пощенска", Биохим, Експресбанк, "Хеброс", тъй като те са с много по-висок размер на собствения си капитал. . В банките има известни очаквания, че ще им се иска още капитал. "Искаме на всяка цена да попълним акционерния капитала до 15 млрд. лева, защото се говори, че БНБ ще поиска ново увеличение и трябва да сме готови за това", обясни наскоро Румен Янчев, член на управителния съвет на "Токуда кредит експрес банк". За увеличение на акционерния капитал ще решават и акционерите на Първа източна международна банка на годишното общо събрание, съобщиха от банката. ЦКБ също ще увеличава акционерния капитал. На общото й събрание ще се предложи вдигането му на 30 млрд. лева.
Банките, които разчитат на вътрешни източници за увеличаване на капитала, т.е. чрез неразпределената печалба, търсят два начина за това - или като постигнат по-висока възвръщаемост, или като платят минимален или изобщо не раздадат дивидент. Постигането на по-висока възвращаемост чрез вдигане на лихвите по кредитите и свалянето на тези по привлечените депозити е почти безрезултатно у нас, тъй като банките са прекалено много за ресурса в системата, т.е. конкуренцията натиска до минимум възможностите за подобни печалби. В страните с добре развит финансов пазар намаляването на дивидентите кара акционерите да продават акциите си в банката, от което цената им пада. При нас опасност от такава връзка в скоро време не се очаква, тъй като фондовият пазар и в частност търговията на банкови акции почти не съществува. Все пак пробив в тази посока в частния сектор има - наскоро Юнионбанк задели 138.6 млн. лева от положителния си финансов резултат от 12.027 млрд. лева за дивидент. Българо-американска кредитна банка и Първа инвестиционна банка отнесоха печалбите си към капитала.
Консолидацията като начин за окрупняване на частния капитал не проработи. Единственият опит, вливането на Българска търговска и индустриална банка в "Кредитна" завърши печално - БНБ затвори банката на "Мулти".
Банките с малък капитал на този етап са оставени сами ,т.е. без нормативно нововъведение, да се справят с пречките, които им създава крайно ниският им капитал. Ако БНБ сега им поиска още капитал, за много от тях това ще е равносилно на присъда. Ако БНБ не им поиска още капитал, бизнесът им ще се свива и нищо чудно да се стигне до същия край. Така че банките въпреки всичко трябва да търсят всячески начини да увеличат капиталите си, за да не бъдат затворени или да се самозатворят.
Големите инвеститори: ще влагаме още пари, но се справете с корупцията
Големите европейски компании, които вече имат бизнес в България, планират нови инвестиции в страната ни, заявиха участници в срещите на премиера Костов и вицепремиера Божков с представители на Европейската кръгла маса на индустриалците (ERT). ЕRT е организация на 45 видни индустриалци, чиято цел е да работят за стабилизиране на европейската икономика и за подобряване на нейната конкурентоспособност.
Групата, посетила България (барон Даниел Янсен,председател на борда на директорите на Solvay S.A., Пърси Барневик, председател на Investor A.B., председателите на Suez Lyonnaise dex Eaux, Delta Dairy и Union Miniere), представи своя доклад "Изток - Запад: победа и за двете страни".
Индустриалците не пропуснаха да посочат и основните (според тях) икономически проблеми на България - забавена структурна реформа, корупция, неприлагане на иначе добрите закони. Специално бе акцентирано на мащабите на корупцията и бяха препоръчани крути мерки спрямо нарушителите, включително и по-високите етажи на властта.
"ERT подкрепя стремежите на България за членство в ЕС и ще лобира за ускоряване на присъединяването й", заяви г-н Барневик. За да покрият изискванията на ЕС страните кандидати имат нужда от свежи капитали, за да развият икономиките си, е оценката на ERT. "Триста и петдесет млрд. долара преки чужди инвестиции са направени през миналата година по света, от тях 25 млрд. долара са в страните от бившия СИВ, а едва около 600 млн. долара са в България", заяви г-н Янсен. И допълни: "Това число трябва да достигне от два до четири млрд. долара за три-четири години, деловите среди са готови за това, остава правителствата на съответните страни да поемат своите ангажименти."
"Солвей" планира да участва в приватизацията на ТЕЦ "Девня" и "Геосол"- Провадия, заяви барон Янсен. Председателят на борда на директорите на "Сюез Лионез дез о" Жером Моно заяви, че компанията има намерение да инвестира във водоснабдяването в София и още няколко големи града, в реконструкцията и модернизацията на български летища, изграждането на европейските транспортни коридори, втория мост над река Дунав, както и в енергийни проекти. "Имаме желание за дългосрочни инвестиции и бихме участвали както в приватизацията, така и в търговете за отдаване на концесии", заяви Жером Моно.
Белгийската "Юнион миниер" ще модернизира добива на мед и ще продължи усилията си за преодоляване на последиците от замърсяването на околната среда около МДК - Пирдоп, заяви управителят на компанията Карел Винк при разговорите си със заместник министър-председателя Александър Божков. "Юнион миниер" е готова да участва с инвестиции в изграждането на морски терминал за експорта на своята продукция. "Делта дайъри" проявява интерес към развитието на млечния сектор в България.
Софийските еврооблигации се продадоха за два дни
Сряда, 12 май 1999 г., 11 часа българско време (9 часа в Лондон): На екрана на Люксембургската фондова борса се появяват облигациите на град София. Както и да се гледа на това събитие, това е първата поява на български дългови книжа на европейските капиталови пазари след пускането на брейди-облигациите през 1994 г. (което обаче не беше класическа емисия, а издаване на облигации срещу вече съществуващ държавен дълг). Оттук и големият интерес, който съпътства фактическия ни дебют пред инвеститорите. Както се и очакваше, заявките на желаещите се оказаха повече от обема на емисията.
"Половината вече е продадена", заяви още същия ден кметът Стефан Софиянски. На следващия ден, четвъртък, от Общинската банка казаха, че на практика записването може да приключи, макар че по договор периодът на подписката трябва да приключи на 3 юни (т.нар. клоузинг дей). Дотогава агентът по заема - френската банка "Париба", ще приема ордерите на кандидатите да си купят софийски книжа. В деня на затваряне банката ще трябва да класира заявките. Тогава ще стане и превеждането на парите. Още същия ден столичната община ще може да получи накуп цялата сума - около 50 млн. евро, каза Георги Беловски, началник на управление "Международна дейност" в Общинската банка.
През последните няколко месеца емисията на софийското кметство беше отлагана на няколко пъти заради неблагоприятната конюнктура и избухналите междувременно кризи в Азия и Русия. Последната отсрочка се наложи заради войната в Югославия, която вдигна твърде много рисковите надбавки за региона. Купонът (лихвата), който кметството ще трябва да плати, е 9.75% върху номиналната стойност. Ако се оценява именно от гледна точка на войната, постигнатата от София цена на кредита е изгодна. В последния момент "Париба" е приела условието на общината спредът (рисковата надбавка) да не бъде по-висок от 700 базисни пункта (7%). За бенчмарк (база) в случая е взета доходността по сходни тригодишни германски съкровищни бонове (с падеж на 2 май 2002 г.). По настояване на консултанта "Париба" общинските облигации ще се продават малко под номинал - 99.50 за номинал 100. Това прави 9.95% ефективна годишна доходност за инвеститорите. Като се прибави и комисионата на "Париба", ефективните разходи на общината са 10.36% от номинала на емисията.
Повечето от купувачите на общинските облигации са институционални инвеститори от Швейцария, Австрия, Германия, Италия, Великобритания и Франция. Големи дялове са заявила "Бенк ъв Аустрия", италианската финансова компания "Кабото" и др. По договорка с "Париба" известна част от емисията ще бъде купена и от Общинската банка. Според запознати банката ще вземе книжа за минимум 10 млрд. лева. Тъй като доходността на облигациите е доста висока спрямо останалите инструменти у нас, интересът и на другите български банки е бил голям. Въпросът, който банкерите най-често задаваха и в сряда, беше "кога ще можем да си купим и ние". Според източници, близки до шефа на Общинската банка, със сигурност известни дялове ще получат Булбанк, банка "Хеброс" и още една-две банки, с които има предварителна договорка. Засега не се предвижда регистрирането на общинските облигации на Софийската фондова борса, тъй като това ще изисква допълнителни разходи за подготовка и утвърждаване на проспект за публично предлагане. "Целта на емисията е да се пласира на международните инвеститори, за да се запознаят с инвестиционните възможности на София и България. Нямаме за цел да продаваме облигации на широката публика", заяви Жил Франк, ръководител на отдел в "Париба".
Както беше обявено и предварително, по-голямата част от заема ще отиде за подмяна на пътната инфраструктура в столицата. Предвижда се през тази и следващата година да бъдат похарчени по 40 млрд. лева за основен ремонт на големите булеварди. През третата година няма да се извършват инвестиции, тогава ще се акумулират средства в общинския бюджет за връщане на заема. Кметът Софиянски потвърди намерението си в края на третата година да бъде изтеглен нов облигационен заем, който ще бъде използван за подмяна на градския транспорт. Ако всичко е наред, той ще бъде получен при далеч по-добри условия, казаха от общината. Изненадата в сряда дойде от съобщението на кмета Софиянски, че с около 20 млрд. лева от еврооблигационната емисия Общинска банка ще дава кредити при облекчени условия за развитие на дребен и среден бизнес, както и за проекти в областта на високите технологии. "Идеята е всички свободни средства да се инвестират в нещо, което да носи бързи и сигурни приходи. По този начин се разчита да има известна възвръщаемост на разходите, които общината ще трябва да плаща годишно под формата на лихвени купони", обясни Георги Беловски. Управлението на тези пари, както и на цялата получена сума въобще, ще бъде поверено на Общинската банка, похвали се председателят на надзорния й съвет Любомир Павлов.
Дефлация от 0.4% до април отчита статистиката
Трети поред месец статистиката отчита отрицателна инфлация. За април тя е 0.3 на сто. Това е и причината да бъде компенсирана януарската инфлация от 1.6% и икономиката (или поне статистиката за нея) вече да отчита дефлация с натрупване от началото на годината, възлизаща на минус 0.4 на сто.
Според данните на Националния статистически институт през миналия месец хранителните стоки са поевтинели с около 1.3%. Нехранителните стоки са поскъпнали с близо половин процент, а цените на услугите през април са се увеличили приблизително с 0.6 на сто. За пръв път от доста време насам се отчита спад в цените на общественото хранене - с близо 0.2 на сто.
Липсата на увеличение на цените обаче вече се гледа от икономистите с недотам добро око. Все по-често започна да се споменава за опасността от навлизане на българската икономика в небезобидната дефлационна спирала. Като основна опасност се изтъква потискащият ефект на дефлацията върху икономическия растеж (който е следващата цел на България след постигането на заветната стабилизация).
За месец май най-вероятно отново ще бъде отчетена отрицателна инфлация, тъй като няма условия за повишаване на цените - международните пазари са спокойни, сериозни сътресения на валутните пазари не се очакват (които евентуално биха оскъпили вноса и биха предизвикали покачване на цените на вносните стоки в България). Освен това не е предвидено увеличение на някои от регулираните цени през май, за да може това да даде някакъв оскъпяващ ефект.
Според икономистите дефлацията в България се дължи единствено на свитото вътрешно търсене. А това от своя страна води след себе си доста сериозни последици, които, очертани най-общо, изглеждат така: липса на основа за растеж на икономиката, все по-остро намаляване на средствата за инвестиции в реалната икономика и невъзможност за обновяване на производството. Последица от това ще бъде повишаването на неконкурентоспособността на българското производство. При това положение може да се очаква само влошаване на параметрите на платежния баланс и създаване на напрежение за валутния борд.
Затворените банки отиват на публична продан
Обсъжданата от известно време идея за прехвърляне на имуществото на затворените банки в собственост на основния й кредитор - държавата, придобива все по-ясен вид. Работна група от БНБ и от финансовото министерство внесе в парламента конкретни предложения за промени в Закона за банките, които предстои да бъдат обсъдени от бюджетната комисия. Проектът предлага схема, по която ще става частичното разпределение на събраните досега парични средства и впоследствие продажба на активите като цяло.
Ако предложенията се приемат от депутатите, в срок от 14 дни след влизането на новите текстове в сила синдиците ще трябва да разпределят събраните парични суми в масата на несъстоятелността. До момента единствено синдиците на Капиталбанк са започнали да връщат пари на кредиторите, въпреки че минаха почти три години от голямата банкова криза. Публична тайна е, че често решението за откриването на сметка на една затворена банка в действаща, по която синдиците държат събраните пари, е било резултат от конкретни уговорки и сделки. Класически случай от близкото минало е прехвърленият депозит от около 10 млн. долара на затворената Стопанска банка в Кредитна банка, която от своя страна също фалира в началото на тази година. Тази история се спрягаше в банковите среди като част от схема за изчистване на дългове на шефа на "Трон" към Капиталбанк, но до момента официално потвърждение каква точно е била операцията няма.
Ако сега се възприеме идеята за разпределението на парите в двуседмичен срок, ще бъде интересно как това ще се отрази на някои от действащите банки, в които този ресурс е депозиран и представлява значима част от балансовото им число.
За да може кредиторите да си получат по-бързо парите, се предлага, когато съдът не е утвърдил приетите от синдика вземания, разпределението и изплащането на вземанията да става по синдическия списък.
БНБ и финансовото министерство отдавна стигнаха до заключението, че наличните активи в затворените банки няма да могат да покрия дълговете към бюджета, който по стария гаранционен закон изплати на 100% влоговете на гражданите и на 50% на юридическите лица от 15 затворени банки. Същевременно разходите за осребряване на имуществото са огромни.
В тази връзка се предлага възможността синдикът да обявява за публична продан вещите и имуществените права на банката като цяло, в случай че бюджетът не бъде удовлетворен напълно от разпределените парични средства. Засега съществуват две възможности за това как ще се оценяват вещите и имуществените права като цяло. Единият вариант е това да става от лицензиран оценител, определен от съда. Другата възможност е БНБ да възлага на одиторска фирма да определи цената. Впоследствие БНБ, синдикът и съдът ще трябва да се произнесат по оценката, като определението на съда ще се счита за окончателно.
След оценката синдикът ще обявява на публична продан вещите и имуществените права като цяло по реда на Гражданско-процесуалния кодекс. Според неговите текстове за купувач ще се счита този, който е предложил най-висока цена. Ако в петдневен срок кандидат-купувачът не плати, се поканва следващият поред кандидат.
Ако продажбата се провали, един (или няколко кредитори заедно) ще може да поиска да бъде обявен за купувач на вещите и на имуществените права като цяло в изплащане на такава част от вземането му, каквато може да получи при разпределението на сумата от стойността на имуществото. Проектът допуска, че кредиторът, обявен за купувач, може да урежда отношенията си с други кредитори чрез договаряне, а не задължително чрез ефективно плащане.
Последният удар на Елцин
"Най-добрият политик е мъртвият политик", би казал Макиавели. Не и когато става дума за Борис Николаевич Елцин, всемогъщия президент на Руската федерация. Точно когато политическите му противници в страната и лидерите на световните велики сили решат, че дядя Боря е практически мъртъв, а следователно и политически, стопанинът на Кремъл прави поредния си мълниеносен ход, който разтърсва Русия и света. С едно кратко изявление от пет параграфа, направено на 12 май, Борис Елцин уволни министър-председателя Евгений Примаков и назначи за временно изпълняващ длъжността вицепремиера и министър на вътрешните работи Сергей Степашин. След това той поиска от долната камара на парламента, Държавната дума, да одобри за премиер министъра на железниците Николай Аксьоненко, а малко по-късно отново изненада всички, като отхвърли предложената от самия него кандидатура и предложи на Думата да гласува за Сергей Степашин.
Основните политически сили в страната, главно комунистите, реагираха гневно и нервно на уволнението на Примаков. Председателят на Думата, комунистът Генадий Селезньов, обяви, че това е "много голяма, може би най-сериозната грешка на президента Борис Елцин в последно време". Освен това Селезньов намекна, че шансовете Думата да одобри кандидатурата на Стeпашин са много малки. Към критиките се присъедини и московският кмет Юрий Лужков, който е и лидер на партията "Отечество" - неговите думи обаче се ограничиха до това, че не трябва да се допуска въвеждането на извънредна ситуация в страната. Междувременно рублата падна с 2 процента спрямо долара само за един ден, повличайки след себе си и еврото, а японски банкери изразиха опасения относно бъдещето на кредитната линия на МВФ за Русия. В самия Международен валутен фонд запазиха спокойствие и излязоха с изявление, че това е вътрешен руски проблем.
Самият Примаков най-вероятно ще остане в голямата политика, оглавявайки предизборната коалиция "Отечество" - "Цялата Русия", коалиция, събираща в себе си голяма част от регионалните руски губернатори, която има големи шансове на следващите парламентарни избори. Относно това кой от настоящите министри ще остане и в бъдещия кабинет, Примаков заяви, че това ще бъде лично решение на всеки един от тях, както и на новия премиер.
Всичко напомня един вече познат сценарий, който се повтори на три пъти през последните 14 месеца. За този период Елцин уволни трима министър-председатели и всеки път избухваше политическа криза, свързана с това, че Думата не искаше да гласува кандидатурата на поредния фаворит на Елцин. Следваха заплахи за разпускане на Думата и насрочване на предсрочни парламентарни избори, вследствие на което в крайна сметка се стигаше до компромис, новият премиер биваше избран, а депутатите запазваха креслата си в парламента. Въпреки заканите на комунистите, че няма да гласуват за Степашин, Виктор Черномирдин, специален представител на Елцин за Балканите и също бивш премиер, вече призова за разпускане на парламента и нови избори, което само посебе си е показателно за начина, по който вероятно ще се развият събитията. В допълнение Елцин предупреди НАТО, че ако не бъдат уважени миротворческите усилия на Москва на Балканите, Русия може да се оттегли от мирните преговори, което пък хвърли в паника правителствата на западните държави.
Другият възможен сценарий е, че Елцин превантивно атакува Думата, където текат дебати за стартирането на процедура по импийчмънт на Елцин, а окончателното гласуване ще бъде на 16 май. Наистина присъствието на представители на левицата в кабинета, особено на министъра на икономиката Юрий Маслюков, отдавна дразни Елцин, но едва ли това е истинската причина за уволнението на Примаков. Освен това популярността на Примаков бързо растеше, след като Елцин прекара почти цялата 1998 г. в болница, а политическият елит все повече узряваше за идеята, че именно Примаков е най-добрият кандидат за наследник на президента. Не на последно място, руският главен прокурор Юрий Скуратов вероятно с благословията на Примаков започна серия от разследвания за корупция срещу хора от близкото обкръжение на Елцин, на първо място срещу петролния и меден магнат Борис Березовски. Комбинацията от всички тези фактори би била достатъчно основание за президента, за когото властта, цялата власт, винаги е била всичко, да предприеме неочаквания ход с уволнението на правителството.
Степашка - това е прякорът на Сергей Степашин. Степашка е кученце, руски детски анимационен герой, който телевизията излъчва преди главния си новинарски блок вечерта, а Степашка е известен с това, че е едно вярно и доверчиво куче - качество, което Елцин без съмнение ще изисква от 47-годишния Степашин. Това, по което си приличат Степашин и Примаков, е, че и двамата са продукт на силовите структури - Степашин на Министерството на вътрешните работи, а Примаков на КГБ. Но има и една съществена разлика. Примаков имаше солидна собствена властова база и в организациите, които наследиха КГБ, и във външното министерство, което оглави след това, докато кариерата си Сергей Степашин дължи единствено и само на Елцин. Никой - нито в Русия, нито извън нея - не може да каже какви са неговите идеологически убеждения или външнополитически идеи и предпочитания, което го прави още по-удобен за президента.
Видимата част на тънката игра на Елцин започна преди около седмица. Степашин вече заемаше поста освен на вътрешен министър и този на първи вицепремиер. Тогава на правителствена среща, предавана по телевизията, Борис Николаевич накара Степашин да смени креслото си около масата с един от президентските съветници - само Примаков седеше по-близо до президента. И колкото и да реват комунистите в Думата, че няма да приемат кандидатурата на Степашин, те със сигурност си спомнят факта, че Степашин бе един от най-верните поддръжници на президента през 1993 г., когато в резултат на избухналия конфликт между него и парламента танкове обстрелваха Белия дом (сградата на парламента), а Елцин още повече заздрави властта си. Освен това Степашин е известен като майстор на двойната игра и мръсните трикове - именно той организира опита за свалянето на главния прокурор Скуратов, изваждайки видеокасетата, където той е заснет в компанията на две не съвсем облечени проститутки. Той бе и в основата на поредицата от атентати срещу покойния чеченски лидер Джохар Дудаев.
Това, което е напълно сигурно, е, че ако Сергей Степашин оглави новото руско правителство, ще има рязък завой в политиката на Москва - както във вътрешната, така и във външната. Примаков, макар и висш служител на КГБ, бе и академик и дипломат. Степашин е бивш пожарникар, за чиито интереси не е известно нищо освен това, че има репутацията на истински руски мужик. Никой не може да предвиди какви ще са вътрешно- и външнополитическите последици от поредната политическа криза, а Елцин, който винаги е обещавал да бъде гарант на руската конституция, се превръща в най-голямата заплаха за нея.
Всъщност, дори и Степашин да оглави правителството, Елцин, когото освен дядя Боря наричат още и Мечока, си остава този, който ще дърпа конците, както винаги е правил. В момента Борис Николаевич прилича на мечка, затворена в пещерата си и без никакъв намек за лъч светлина около нея. Но истинската мечка не изпада в паника при една такава ситуация. Мечката отново е в офанзива, тъкмо когато "младите" като Примаков, Лужков и Зюганов започнаха да надигат глава. Елцин отново доказа, че не е изневерил на характера си, разигравайки поредния кадрови гамбит и размествайки за пореден път руските политически пластове. Което означава, че Русия и светът отново и отново ще се разтърсват от непредсказуемите му ходове.
Братската прегръдка между Русия и Китай засега се отлага
Вдъхновен от уволнението на Евгений Примаков, Борис Елцин заплаши, че Русия ще прекрати посредническата си мисия в Югославия, ако не бъдат приети нейните условия. След заседанието на Съвета за сигурност към президента външният министър Игор Иванов заяви, че Русия не може да се примири с ролята на технически посредник, който служи като куриер между НАТО и Белград. Не е ли това първи признак, че Русия е недоволна от ролята, която сама си назначи при решаването на кризата на Балканите? Политиците и дипломатите имат от какво да се страхуват - ако се придържат към позицията си от последния месец, след края на войната като нищо ще си останат с потупване по рамото и благодарности за миротворческата си мисия в замяна на нежеланието да се конфронтират със Северноатлантическият пакт.
Желанието на Русия да сложи край на натовските бомбардировки и преследването на косовските албанци (в по-малка степен) е много благородно, но в прагматичния свят, в който живеем, и с партньор като НАТО (САЩ), който според Москва се ръководи от икономически и геополитически интереси, а не от хуманни съображения, миротворческата позиция изглежда доста наивна и необещаваща никакви изгоди за страната, която я заема. Какво ще спечели Русия, ако приемем, че сама може да донесе мира в Югославия? Местните медии ще разтръбят невиждания успех на националната дипломация (те биха го направили дори ролята й да бъде по-малка), западните лидери отново ще изразят признателност за значителния принос и желание за продължаване на сътрудничество в името на международната сигурност, а техните избиратели ще продължат да си мислят, че НАТО е спечелил войната. Останалите държави ще погледнат далеч по-трезво на случилото се и ще оценят, че влиянието на Русия не е толкова голямо, след като не можа да предотврати двумесечните (засега) бомбардировки, и същевременно на нея й липсва ясна външнополитическа стратегия.
А от недобре обмислената операция на НАТО Москва можеше, а може би все още може, да спечели много. Останалата военна мощ и нестабилното положение в страната задължително ще донесат на запазващата статут на велика сила Русия някакво обезщетение от страна на Запада, който в противен случай рискува допълнително влошаване на отношенията и по-силна опозиция от страна на Русия при следващ подобен конфликт. Москва избра за себе си ролята на миротворец и вероятно ще получи известна финансова помощ под формата на нови заеми и реструктуриране на задълженията към Парижкия и Лондонския клуб. Цената не е висока, след като става въпрос за Балканите, които Русия счита за своя сфера на влияние. В същото време остават нерешени много въпроси, по които Русия и САЩ заемат различни позиции - гаранциите срещу разширяване на НАТО в Прибалтика; разделянето на Каспийско море, което въпреки надценената си роля остава сериозен енергиен източник; приемането на Русия в Световната търговска организация (СТО); трансферът на ядрени технологии за Иран и други държави, на които Вашингтон гледа с лошо око; санкциите срещу научни институти и металургични заводи - от които Русия може да спечели много повече, отколкото 4.5-те милиарда долара, които Международният валутен фонд умува дали да й даде.
Ако Москва разглеждаше югославската криза през призмата на realpolitik, това би увеличило шансовете в бъдеще да бъдат избегнати конфликти от типа на югославския. На Запада не му струва нищо да хвали ролята на Русия. Ако трябва, ще даде Нобелова награда за мир на Черномирдин, но американският президент би се замислил дълбоко, ако за бомбардировките му се наложеше да плати с построяване на руски ядрен реактор в Иран или изстрелване на индийска ракета по руски модел, които биха предизвикали неудобни въпроси в Сената и Конгреса. От своя страна антизападно настроени президенти от типа на Милошевич ще бъдат лишени от възможността да си правят, каквото искат, разчитайки на подкрепата на Русия.
За да види как би изглеждала една по-различна външна политика, Русия не трябва да гледа надалече. Южният й съсед Китай също е против бомбардировките, но това не попречи на премиера Жу Ронгджи да посети Съединените щати, докато бившият му руски колега Примаков обърна самолета насред Атлантическия океан в първата нощ на войната. Дори преди да бъде разрушено китайското посолство в Белград, Пекин можеше да разчита на отстъпки от страна на Запада, а след неизяснения инцидент с дипломатическото представителство, приемането на Китай в СТО изглежда предрешено. На американците също ще им се наложи да забравят за известно време въпроса с правата на човека в Поднебесната империя.
След краткото посещение на Черномирдин в Пекин един от помощниците му подхвърли мисълта за стратегическо сътрудничество между Русия и Китай, но домакините им отново игнорираха тази идея, която в по-разширен вариант предложи миналата година Примаков: тристранен съюз Индия - Китай -Русия. Индийците заявиха, че операцията на НАТО оправдава развитието на националната й ядрена програма, но нито дума за сътрудничество с Москва. За Китай предимство имат отношенията със САЩ, а не с Русия, особено ако се потвърдят опасенията за забавяне на икономическия растеж, което ще увеличи значението на китайския експорт в Щатите и ще намали необходимостта от внос на суровини и електроенергия от Русия. Вече в Москва Черномирдин заяви, че сътрудничеството с Китай няма да бъде насочено срещу НАТО, но подобни изявления имат малък ефект и не могат да убедят китайските лидерите да загърбят Америка и Европа и да тръгнат на сближаване с Русия.
Като верни марксисти и добри ученици на Дън Сяопин ръководителите на Китайската комунистическа партия се интересуват от икономическата база, а не от надстройката. Докато Русия не започне да купува китайски стоки в огромни количества и да инвестира в Китай, Пекин ще се усмихва любезно на Москва, но за повече няма да има желание.
Напразните усилия на опозицията в Югославия
След близо два месеца бомбардировки опозицията в Югославия се раздвижи. Още от самото начало на операция "Решителна сила" НАТО даде да се разбере, че се надява да дестабилизира политическите позиции на Милошевич. Споменавани бяха вариантите военен преврат, активизиране на опозиционните партии и движения и нарастване на общественото недоволство срещу режима на Милошевич. Вместо това югопрезидентът бетонира властта си, сърбите застанаха зад него, а всички несъгласни бяха заклеймени като предатели. Това бе един от първите резултати на въздушните удари, който привидно продължава да бъде в сила и досега.
Но под повърхността на политическата скука в Белград започнаха да стават интересни неща. Опозиционните лидери започнаха да критикуват открито Милошевич и да настояват за компромис с НАТО. Някои от тях решиха, че конфликтът е достигнал критичната си точка, след която логично ще дойде и краят на войната. Затова противниците на югопрезидента започнаха да се готвят именно за този момент - за времето след Милошевич. Аргументите в полза на променената ситуация бяха намерени в нарастването на дипломатическата активност, включването на ООН и страните от Г-7 и Русия в усилията за решаване на кризата.
Подобно тълкуване получиха и действията на Милошевич - от освобождаването на пленените американски войници до обявеното изтегляне на сръбските войски от Косово. Сръбската опозиция получи и формално основание да пропагандира, че в името на мира международната общност е склонна на отстъпки. Планът на Г-8, според който ООН ще бъде главният фактор при решаване на конфликта, стана основната база за т.нар. разумен компромис, за който пледират сръбските опозиционери. С разрастване на опустошенията от бомбардировките и засилване на недоволството сръбското единство сякаш се пропука. Все пак остана съмнението, че и това не е случайно, тъй като наличието на опозиция (била тя слаба или разединена) винаги легитимира управляващия режим.
Тон на опозиционните настроения даде Вук Драшкович, бившият върл противник на Милошевич, а впоследствие и югославски вицепремиер. Вкаран в правителството като компромисна фигура, Драшкович бе любимият говорител на режима до момента, в който започна да волнодумства. Той бе уволнен веднага след като си позволи да пледира за разполагането на сили на ООН в Косово. Естествено Драшкович зае старата си поза на критик и започна да демонстрира национализма и политическата си независимост, критикувайки и НАТО, и Милошевич за твърдоглавото му поведение. На Запад побързаха да го обявят за наследника на Милошевич, а и самият Драшкович не пропусна да намекне, че гледа благосклонно на подобен вариант.
Другата главна фигура сред опозицията, Зоран Джинджич, също напомни за себе си. Лидерът на Демократическата партия пророкува, че войната ще свърши до няколко седмици и Косово ще бъде окупирано от международни сили. Джинджич обаче се опасявал, че Милошевич ще остане на власт и след това. Явно притесненията му, че на Запад може и да не поискат смяната на Милошевич, са били твърде силни, защото Джинджич разшири атаката си. Той потърси убежище в Черна гора, където намери влиятелен съюзник в лицето на президента Мило Джуканович, известен с прозападната си ориентация и дълбокия си конфликт с Милошевич. Двамата излязоха с обща декларация, в която призоваха международната общност да не сключва споразумение за Косово, което би оставило Милошевич на власт. "В противен случай трагедията и насилието ще продължат. Трябва да бъде прекратена пагубната политика, която за последните 10 години доведе страната до тази трагедия", се твърди в апела. Джинджич и Джуканович потърсиха и външна подкрепа. Според неофициална информация по време на съвместното си пътуване до Германия двамата са се опитали да убедят канцлера Шрьодер в необходимостта от свалянето на Милошевич.
За отстраняването на сегашния режим се обяви и лидерът на социалдемократите Вук Обрадович, съюзник на Джинджич в опозиционния Съюз за промени. "Югославските власти трябва да приемат условията на международната общност, за да бъдат прекратени разрушенията и убийствата", декларира Обрадович, като не пропусна да отбележи, че премахването на югопрезидента зависи от сърбите, а не от Запада.
Ако действията на опозицията се изчерпат единствено с агресивни нападки по адрес на Милошевич, това само ще засили позициите му, твърдят наблюдатели. Така югопрезидентът ще получи отличната възможност да прехвърли общественото внимание към "предателите" и "агентите на НАТО" и същевременно ще може да насочва публичните настроения в желаната от него посока.
Тон за подобни твърдения даде държавната телевизия, която направи необходимото, за да очерни Джинджич и Обрадович. В поредица от предавания на опозиционните лидери бяха прикачени етикети на "екземпляри на сръбската пета колона, които се опитват да продадат страната на НАТО в стремежа си към власт и лични президентски амбиции". Активизирана бе и тежката артилерия - Мира Маркович, съпругата на Милошевич, поде собствена кампания. Г-жа Маркович вложи авторитета си на една от най-влиятелните личности в Югославия и обясни на сърбите, че при всяка война има продажници. Мира Маркович се зае с морални напътствия към сънародниците си: "Сега отстъпниците са много повече и обществото трябва да ги види и да научи за предателството им срещу родината. " Основното послание на атаката бе, че "чудовищата в Пентагона и НАТО се опитват да разбият сръбското единство".
Разногласията в опозиционния лагер стимулираха правителствената пропаганда и показаха, че скоро югопрезидентът няма да бъде застрашен от вътрешнополитическите си противници. Бившите съюзници от коалицията "Заедно" Джинджич и Драшкович демонстрираха пълното си пренебрежение един към друг. "Нямам никакво намерение да работя съвместно с Драшкович. Опитвали сме много пъти и нищо не се е получавало", отсече лидерът на демократите. Ръководителят на Сръбското движение за обновление му отвърна по подобаващ начин: "Доколкото знам, Джинджич не е в Сърбия. Той избяга от хората и партията си в най-трудния момент. Няма да коментирам изявленията на такъв човек."
По всичко личи, че сръбската опозиция ще трябва да решава доста проблеми, преди да се противопостави ефикасно на сегашния режим. А Милошевич има достатъчно опит и знае как да надхитри и опитоми истинските си опоненти. Югопрезидентът продължава да бъде основното действащо лице в Югославия и войната е основният фактор, който му дава тези възможности. Вероятно краят й ще отбележи и края на "ерата Милошевич". Затова според Зоран Джинджич единствено Западът може да отърве сърбите от неговото пагубно присъствие.
Гамбитът на Нетаняху
"Изглежда, ще загубя", това е заявил пре свои приближени настоящият министър-председател на Израел Бенямин Нетаняху наскоро, дни преди изборите в страната, насрочени за 17 май. Наистина проучване на общественото мнение, излъчено по Канал 2 на израелската телевизия, сочи, че основният му съперник Ехуд Барак събира 44 процента от гласовете, докато на Нетаняху симпатизират 35 процента от избирателите, но през последните седмици в Израел бяха публикувани толкова социологически изследвания, противоречащи си едно на друго, че не е толкова лесно да се определи кое от тях е обективно и кое не. Ако никой от петимата кандидати не спечели повече от 50 процента от гласовете, ще има втори тур на изборите, за да се излъчи победителят измежду двамата кандидати с най-много гласове. И тук вече повечето социологически проучвания сочат, че Барак ще вземе около 50 процента срещу значително по-ниските 33 процента за Нетаняху.
Но има и една по-тънка игра в обработката на общественото мнение в Израел непосредствено преди изборите. Ако кандидатът на Партията на центъра Ицхак Мордехай и арабският кандидат Азми Бишара се откажат от надпреварата, Барак би могъл да получи около 52 процента от гласовете още на първия тур на изборите и по този начин да не се стигне до втори тур. Но не трябва да се забравя, че на изборите през 1996 г. Нетаняху изоставаше от лидера на лейбъристите Шимон Перес, но въпреки това спечели изборите. Затова не трябва с лека ръка да се подминава изказването на самия Нетаняху, че очаква Барак да победи в социологическите проучвания, а "Нетаняху да победи при изборните урни".
През 1992 г. избирателите докараха на власт Лейбъристката партия на убития Ицхак Рабин, което пък отвори пътя за подписването в Осло на мирното споразумение между Израел и Организацията за освобождение на Палестина на Ясер Арафат. Същите избиратели през 1996 г. дадоха подкрепата си за партията "Ликуд" и Бенямин Нетаняху, политик, за когото се смята, че е главният виновник за замразяването на мирния процес в региона. Всъщност настоящите избори ще бъдат спечелени от този, който успее да спечели гласовете на избиратели, които не симпатизират на никоя конкретна партия или симпатиите им са твърде неопределени. И именно това е причината, поради която главният проблем на израелската държава - постигането на траен мир с палестинците и Сирия, почти не се споменаваше в предизборните дебати. Онези избиратели, които все още не са определили за кого да дадат гласа си, в голямата си част са разделени по въпроса как трябва да се развиват отношенията с палестинците. Това пък накара кандидатите на различните парти да избягват да заемат ясна позиция по този въпрос и наблегнаха на теми като етическата и социалната политика и взаимното доверие.
Но има и друг голям проблем за израелските политици - през последните 20 години неопределилите се избиратели ставаха все повече, след като политиката в страната изгуби доста от идеологическите си противоречия, а позициите на двете основни политически партии по въпроса за мира в Близкия изток се сближаваха все повече. Според израелски експерти в момента "плаващият вот" наброява около 15-20 процента от електората, при положение че разликата в рейтингите на Барак и Нетаняху се движи в рамките на 10 процента. Младите евреи, гласували един или два пъти на избори, както и тези, които са недоволни от твърдата позиция на Нетаняху, са двете основни категории на неопределили се все още избиратели - те симпатизират на партията "Ликуд", но лоялността им всъщност е доста променлива. От друга страна, руските емигранти, които в момента съставляват над 10 процента от избирателите, се вълнуват не толкова от съдбата на мира в региона, колкото от социални въпроси като намирането на работа, престъпността и достъпа им до образователната система.
Неочакван светъл лъч в предизборната кампания на Нетаняху бе неочаквано изразената подкрепа за неговата кандидатура от страна на Съвета на мъдреците на тората, който контролира "Линчпин Шас", религиозната партия, в която членуват крайно ортодоксалните рабини, чиято дума е закон за стотици хиляди религиозни евреи. Този ход сложи край на спекулациите дали настоящият премиер ще спечели на своя страна харедим - богобоязливите евреи. Всъщност тази подкрепа не бе неочаквана, имайки предвид националистическата политика на Нетаняху. И Нетаняху, и Барак се бореха за подкрепата на ортодоксалните евреи и това бе главната причина да избягват публичните нападки срещу лидера на "Линчпин Шас", който бе обвинен в корупция през март тази година.
Като жест към "Шас" и ортодоксалните евреи се гледа и на неочаквания ход на Нетаняху да затвори някои от офисите в щаб-квартирата на Организацията за освобождение на Палестина, помещаващи се във вековна сграда в Ерусалим, известна като "Ориент хаус". И въпреки че върховният съд на Израел забрани на правителството да затваря офисите поне до приключването на изборите в страната, фактическото действие вече бе извършено. Същия ден в тази посока атакува и израелският външен министър Ариел Шарон, който в сградата на Обединените нации заяви следното: "Ерусалим завинаги ще бъде столица на Израел. Докато има национално правителство начело с Бенямин Нетаняху, Ерусалим няма да има политически статут за никой друг освен за Израел в един обединен, единен Ерусалим. Сега и завинаги Ерусалим ще бъде столица на еврейския народ, както е бил 3 хиляди години, ще бъде столица на Израел завинаги. " Шарон бе във Вашингтон за отбелязването на 50-ата годишнина от членството на Израел в Организацията на обединените нации.
На въпросната годишнина не присъстваше представител на палестинците, но същия ден палестинският посланик в Саудитска Арабия Мустафа ал Шейх заяви, че може да се стигне до нова интифада, ако Нетаняху затвори "Ориент хаус". "Ако Нетаняху затвори "Ориент хаус", палестинският народ няма да има друг избор освен началото на нова интифада. Ако те използват оръжие срещу нас, нашият последен избор също ще бъде оръжието", бяха думите му.
На затварянето на "Ориент хаус" може да се погледне и от друга гледна точка. Преди изборите през 1996 г. 70 процента от израелтяните смятаха, че основният проблем на страната са постигането на мир с палестинците и сигурността. Това бе последица от поредица бомбени атентати, организирани от палестинската терористична организация "Хамас" в навечерието на изборите. В момента едва 30 процента от избирателите смятат мира и сигурността на страната за основни проблеми на бъдещето на израелската държава. Ако Нетаняху успее да разбуни палестинците - още повече че в последните дни се заговори, че и "Хамас" ще участва активно в евентуалната нова интифада, това би наклонило везните значително в негова полза за сметка на по-миролюбиво настроените лейбъристи. Именно самоубийствените атаки на "Хамас" през 1996 г. помогнаха на Нетаняху да стопи преднината на Шимон Перес и да спечели предизборната надпревара.
Ако това се случи отново, ако действително интифадата бъде възродена, ако мирният договор от Осло се превърне в безполезна купчина хартия, това ще е истинска трагедия за Близкия изток. И тогава Бенямин Нетаняху ще влезе в историята като човека, който посмъртно е убил Ицхак Рабин и извоювания от него мир.
Войната в Югославия подари еврото на Гърция
Когато не е по силите ти да предотвратиш дори войната в двора на съседа си, можеш поне да се опиташ да изтъргуваш неудобствата от евентуално запалване на собствената ти черга в реално време. По възможност срещу щедра парична компенсация. Но и членство в Европейския валутен съюз (ЕВС) ще свърши работа. Реалното състояние на икономиката ти не отговаря на подобна привилегия (в дългосрочен аспект), но нима Белгия и Италия, и дори Германия, я заслужиха. Къде с промени в начина на изчисляване на инфлацията, къде с манипулиране на статистиката и използване на извънбюджетни средства за запушване на дупки в националните бюджети, марката, лирата и франкът се вляха в еврото. Единствено Люксембург от всички 11 държави, членки на евро-зоната, си заработи членството според критериите от Маастрихт такива, каквито са.
Управляващите в Гърция бръкнаха в кацата с мед, за да разберат, че
Само преди два месеца подобно неконтролируемо изостряне на апетита щеше да има болезнени последствия за южните ни съседи. След като дадоха да се разбере, че за свеж финансов ресурс и дума не може да става, в края на миналата седмица западноевропейски политици и финансисти в прав текст обещаха на социалистическото правителство на Костас Симитис, че ще си затворят очите през март 2000 г., когато ще бъде оценявано съответствието между гръцките макропоказатели с тези, записани в Маастрихтския договор. Котировките на атинската фондова борса скочиха незабавно, а доходността на дълговите правителствени книжа с плаваща лихва, изменяща се в обратна връзка с цената, станаха хит сред собствениците на рисков капитал. Дори уволнението на Евгений Примаков от премиерския пост на Русия и заплахите на Елцин да изтегли Русия от диалога между Запада и Изтока за намиране скорошен изход от кризата в Югославия, скроен по мярката на общите интереси, почти не се отразиха на гръцките финансови инструменти и драхмата.
На 7 май тази година цяла Гърция очакваше присъединяването си към ЕВС до края на деня. Лидерите на Западна Европа се гледаха недоверчиво един друг, а държателите на гръцки акции и облигации бяха на ръба на нервна криза. Естествено източникът на този слух се търсеше навсякъде другаде освен в коридорите на властта. Отнесоха го пак валутните спекуланти, този път виртуалните. Според правителствен източник гръцката централна банка е изсипала на валутния пазар над 600 млн. евро в защита на драхмата - очевидно не всички инвеститори са издържали на нервното напрежение.
Разширяването на кошницата от валути, формиращи еврото, с гръцката драхма може да стане единствено при разменен курс от 1 евро за 353.109 драхми. Във въпросния ден това означаваше паричната единица на Гърция да загуби 10% от стойността си. Когато през март 1998 г. бе решено, че Гърция остава извън евро-зоната в първоначалното й издание, за най-ранна дата на евентуалното й присъединяване бе посочена 1 януари 2001 г. Освен всички останали задължения членството на Гърция в ЕВС изисква приравняване на лихвените й равнища с цената на кредита в евро-зоната към тази дата. В очакване това да се случи инвеститори и валутни спекуланти купуваха акции (обикновено понижаването на лихвите стимулира икономиката, което намира израз в очакванията за големи корпоративни печалби) и облигации с фиксиран доход с падеж след 1 януари 2001 г. с намерението да ги продадат към края на 2000 г. Лихвеният диференциал между Гърция и еврозоната (близо 10%) и Гърция и Съединените щати (7%) и слабата драхма веднага след влизането й в Европейския валутен механизъм през март 1998 г. наляха значителен капитал в Гърция през последната година. Девалвацията на драхмата обаче намалява реализираните капиталови печалби в доларово изражение или евро. На практика чуждите инвеститори излизат на червено. Доста лоша шега с тези, чиито пари те хранят.
Географското положение на Гърция оправдава статута й на най-голям нетен ползвател на фондове от Европейския съюз. Но пак то превръща икономическия й просперитет в илюзия. Стопанството на Гърция винаги ще бъде функция от здравословното състояние на Балканите, хронично недолюбвани от чуждия капитал (собствения просто го няма, а гръцкият не е достатъчен). Въпреки че, отнесена към евро-зоната, гръцката икономика е пренебрежително малка, мизерните доходи на населението в региона, слабият търговски обмен между балканските народи, пълзящата приватизация, етническите трусове, непредвидимата, все още светска Турция ще тежат на гърба на драхмата, оттам и на еврото.
Именно поради това злоупотребата с маастрихтските критерии не е никак желателна, а друг начин Гърция да влезе в ЕВС от 1 януари 2001 г. при нормални обстоятелства просто няма. Несериозно е да се очаква, че в оставащите месеци до март правителството на ПАСОК ще успее да коригира надолу инфлацията с минимум 1.7% (обезценяването на драхмата до ниво от 353.105 за евро предполага внос на инфлация), достигайки средния ръст на индекса на потребителските цени в държавите от евро-зоната с най-ниска инфлация. За целта трябва да бъдат замразени доходите на заетите в държавния сектор и намалени бюджетните задължения към пенсионерите. Може би ще се наложи повишаване на данъчното бреме и изтегляне на ликвидност от банковата система. Всичко това година преди парламентарните избори в Гърция (октомври 2000 г.). Оскъпяването на гръцкия износ и очертаващите се пропуснати ползи в огромен размер за туристическата индустрия ще рефлектират негативно върху доходите и в частния сектор.
Очевидно е, че членство в ЕВС при нормални обстоятелства не бе желано и от гърците въпреки известните и в Гърция финансови техники за преиначаване на реалните икономически показатели. По съвсем друг начин стоят нещата, когато замяната на драхмата с еврото не се заслужава, а се подарява.
Сега, когато не е необходимо Гърция да се напъва за членство в ЕВС, изтеглянето на парламентарните избори с една година по-рано е единствено функция от постигнатото на изборите за европарламент на 13 юни. Практика в Гърция е непосредствено преди избори членове на управляващите партии да бъдат назначавани на държавна служба в рентабилни предприятия, предимно във финансовия сектор. Точно това се случва от месец насам. Винаги е по-добре да си подготвен за най-лошото. Войната или по-скоро членството на Гърция в НАТО ерозира позициите на управляващите, в случая ПАСОК. От друга страна, подареното на Гърция членство в ЕВС трупа червени точки за Симитис. Кой от двата фактора е с по-голямо тегло ще стане ясно след 13 юни.
Приватизаторите предлагат нова база за раздържавените активи
Екипът, който води преговорите със Световната банка, ще предложи нова база, по която да се изчислява размерът на раздържавените активи. По този начин делът на продадените активи в рамките на общата сума на държавната собственост ще нарасне от 32.8% (според приватизационните справки към края на април) на 49.7%, съобщи пред "Капитал" Стоян Тодоров, заместник- председател на Агенцията за приватизация. Целта на промяната според изявленията на държавни чиновници през последните няколко месеца е "да се покаже истинското състояние на приватизацията". Или с други думи, да се приеме официално, че вече е продадена половината от държавната собственост, а не една трета, както излиза по досегашната методика.
Промяната ще стане чрез изваждане на т.нар. неприватизируеми активи от базата, върху която досега се изчисляваше делът на раздържавяването. Новата база ще бъде предложена на мисията на Световната банка, която се очаква да пристигне през втората половина на юни, за да отчете досегашното изпълнение на споразумението по заема ФЕСАЛ. Досега в методиката на Световната банка за изчисляване на раздържавяването за база беше приета общата сума на държавните активи към 31 декември 1995 г. в размер на 580 млрд. лв. Според последните изчисления, направени от експерти на Съвета по структурна реформа, базата трябва да стане 383 млрд. лв. (отново по стойност към края на 1995 г.), като от нея се извади размерът на активите на атомната електроцентрала, преносната мрежа на НЕК и Булгаргаз, железопътната мрежа, пътищата, пристанищата, летищата, ВиК, пощите. Изчисленията ще се правят отново по старата методика - предприятие, в което са раздържавени над 67% от капитала, се смята за 100% частно, а под 67% се пресмята само точната стойност на раздържавените активи.
Де факто няма сериозно обяснение защо активите, които не могат да се продават по законови разпоредби (някои от които залегнали в конституцията), трябва да престанат да се смятат за държавна собственост и да бъдат извадени от базата на държавните активи. Това означава, че приватизаторите всъщност предлагат принципна промяна - да се изчислява какво са свършили от това, което имат да свършат, а не колко е реална продадената част от общата държавна собственост. Последното е показател каква част от икономиката е преминала в частни ръце и следователно доколко е започнала да се подчинява на пазарните принципи. Затова и няма никакви гаранции, че екипът на Световната банка ще приеме предложение за "отчитане на изпълнението на плана" вместо "отчитане на раздържавената собственост".
За чиновниците необходимостта от нова база е следствие от значителното разминаване на справките за приватизацията в момента спрямо официалните прогнози отпреди година-година и половина. В края на 1997 г. правителството предвиждаше, че до края на 1998 г. ще бъдат приватизирани общо 60% от държавните активи. Това беше записано и в стратегията за ускоряване на приватизацията и въз основа на нея беше приета програмата за приватизация за миналата година.
Тезата на приватизаторите, че делът на раздържавените активи е нисък и много под изискванията на Световната банка именно защото в базата са включени неподлежащи на продажба големи инфраструктурни обекти, се проповядва вече цяла година. Идеята да се извадят (поне на книга) неприватизируемите обекти от държавната собственост беше спомената за пръв път от Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, на ограмотителен семинар за журналисти през май 1998 г. След това всеки път, когато представители на правителството или на приватизиращите ведомства съобщаваха данни за дела на раздържавените активи, те не пропускаха да споменат, че според тях базата е изкуствено .
