Новият план "Маршал" - плюсове и минуси
- Говори се за нов статут на асоциираност и по-ниска летва за петте страни, това ще постави в по-неблагоприятна позиция България и Румъния, които вече имат подписани споразумения за асоцииране и трябва да изпълняват по-тежки изисквания.
+ На базата на опита от Босна, където се изсипаха много пари без реални материални резултати, се отчита, че планът няма да работи, ако се използват старите институции и програми. Предлага се създаването на регионална институция, определена условно като Агенция за възстановяване.
- Прави се ново разделение - Европейски съюз, първа зона, в която е Турция, а сега и втора зона от петте държави. Реалната нова стъпка за България би била реално членство в ЕС или поне първа зона. Не е сигурно обаче дали няма да остане в някаква трета, "глуха" зона.
+ Предвижда се въвеждане на безмитен режим при вноса и износа, т.е. регионална зона за свободна търговия.
- Липсва институционалната рамка и инфраструктурата на свободния пазар. Освен това проектът касае само петте страни и само промишлените стоки. Не е ясно какво става с другите държави и с аграрния сектор, а той е характерен за този регион.
+ Въвеждането на еврото като единна валута e предимство за България, която е във валутен борд. Необходими са минимални корекции във финансовата ни система, за да влезем в зоната на еврото почти едновременно с централно- и западноевропейските страни.
- Възможни са загуби от валутата, която имаме в резерва. Проектът предвижда компенсиране от ЕС, но не е ясно как ще става това.
+ Програмата предвижда стимули за финансиране на реконструкцията от частния сектор.
- Няма ясен механизъм как ще става това. Ако не се реши как институционално ще се управлява тази система и ако не се осигури присъствието на засегнатите страни във взимането на решението, тя едва ли ще бъде ефективна.
+ Лансира се целенасочено идеята за спешно изграждане на три понтонни моста на р. Дунав, т.е. прекъсването на връзката с Европа през Югославия да се компенсира с алтернативни пътища. Над 50% от българския износ сега е откъснат от европейските пазари.
- Не е ясно как ще се решат споровете ни с Румъния и дали ще се получи разрешението й за ползването на подхождащата инфраструктура. Не е известно и откъде ще дойдат инвестициите. Частният бизнес е предпазлив, а за система за осигуряване на публични инвестиции не се говори.
+ Един от водещите принципи е възстановяване и интеграция чрез изграждане на инфраструктура.
- Ако не се създаде институционалната рамка, парите за физическата инфраструктура ще изчезнат без материална полза за държавите. Трябва да се търси равновесие между техническата и пазарната инфраструктура, между публичното и частното финансиране.
Александър Божков: Не трябва да се дават пари на правителствата.
Очевидно е необходим цялостен план за възстановяване на страните от региона, но трябва да има диференциран подход към всяка държава. Страните са на различно ниво по отношение на европейската си интеграция, различават се по политическа стабилност и икономическо състояние. Не трябва да се дават пари на правителствата. В целия регион правителствата, демокрациите, структурите все още не са укрепнали. Огромните пари, които бяха налети в Русия, изтекоха в неизвестни посоки, но безвъзвратно. Пари не трябва да се дават на правителствата и по друга причина - за да не станат те конкуренти на частните инвеститори. По-скоро от правителствата трябва да се изисква осигуряването на чадър от гаранции, който да служи като стимул за частните инвестиции. По бърз начин трябва да се развие системата на обществените поръчки. По този начин ще се гарантира прозрачност при възлагането, в противен случай парите ще потънат без съществен резултат. Трябва да се работи и по формирането на модерна митническа администрация. Необходимо е също да се изгради специална администрация за воденето на преговори и подготовката по присъединяването към ЕС. От проекта отсъства важен елемент - като че ли се приема априори, че страните от региона ще го одобрят. За да влезе такъв план в действие за петте страни, двете - Румъния и България, трябва задължително да започнат преговори за пълноправно членство в ЕС от 2000 г. Алтернативата е България и Румъния да влязат в групата на петте и да получават помощи без активни действия.
Красимир Ангарски: Трябва да се стимулира частното финансиране.
В момента имаме система за финансиране на правителства от МВФ, Световната банка, Г-24 за подкрепа на бюджетите и на платежния баланс. Тази система трябва да продължи да действа. Въпросът е как да се направи крачка, различна от досегашните, по отношение на стимулите за частния сектор. Няколко са възможните стъпки за това. С участието на ЕС трябва да се изберат национални отраслови приоритети. Трябва да се изработи механизъм за достъп до финансиране. Изборът на проектите да става автоматично при ясни критерии. Необходимо е да се изгради специална система за застраховане на рисковете при новото финансиране. Сега такава система липсва и това спира националните проекти.
Балканите през 2010: Икономически сценарии
Двайсет и четвърти март 1999 е исторически водораздел. Балканите и страните около тях трудно биха били като през изминалите 10 години. Международният ред след Втората световна война, по-специално механизмите за прилагане на международното право ще бъдат преустроени според новите прецеденти. Европейският съюз, след като не успя да забележи онова, което бе наричано Югоизточна Европа, вероятно ще създаде правен статут на втора Европа за най-засегнатите страни (Албания, Македония и може би Черна гора и Косово). Международните финансови институции скоро ще имат координираща, а по-късно и улесняваща роля, да речем, с програма за възстановяване на Балканите, подобна на ролята, която изиграха МВФ и Световната банка по време на войната в Персийския залив и ембаргото, наложено от ООН на СР Югославия (не като програмата за възстановяване на Европа от 1948).
В групата на най-потърпевшите страни, които биха изисквали възстановителен процес, вероятно по-дълъг от хоризонта до 2010, влизат ФР Югославия (Косово и Черна гора във или по-скоро извън федерацията), Албания и Македония. Това са "застрашените икономики". Без оглед на това дали условната следвоенна Югославия е част от разрешаването или част от проблемите на балканските икономики нейната роля си остава решителна.
В групата на съседните страни, но със задоволителни перспективи за бързо възстановяване (2000-2001) са Хърватия и Румъния, може би също и Унгария. Това са "затруднените икономики".
В групата на страните, които могат да попаднат както във втората група (специално след 2001 г., ако не е установен подходящият следвоенен ред и инициативите за възстановяването на Балканите не са адекватно предприети и изпълнени), така и в първата група на "застрашените икономики", можем да сложим България и Босна и Херцеговина. Това е групата на "затруднените, но още незастрашени икономики".
Затруднените икономики на Хърватия и Румъния, освен че са съседни на конфликта в Югославия, попадат също и в една друга група страни - заедно със Словения, Гърция и Турция те образуват нещо като балканска ограда. Очаква се фирмите и икономиките, обграждащи войната в Югославия, да играят ключова роля както по време на конфликта, така и в следвоенния период. Те са в позиция да наложат допълнителни утежнения на връзките на разкъсаните от войната Балкани с външните пазари или да улеснят тези връзки.
В балканските страни вътрешните политики бяха фактор за забавяне на реформите. В повечето от тях войната просто удвои общия риск за страната и засили предвоенните слабости като отсъствие на институции, правова държава и конкурентоспособност. В следвоенния период най-застрашените икономики от първата група най-вероятно ще зависят главно от външна икономическа и политическа подкрепа. Страните от втора и трета група - от вътрешните реформи и подвижност на икономическите структури. Ако в дългосрочен план следвоенните политически и стопански развития не успеят да допълнят сега зараждащото се разделение на зависимости и отговорности, може да се постави основа за бъдещи различия и конфликти.
В първата група и особено в бивша Югославия (Черна гора и Косово) реформите трябва да започнат наново. Във втората и третата група по различни причини (избор на демократични правителства, по-добри шансове за влизане в ЕС и т.н.) реформите набраха скорост през втората половина на 90-те години. Незабавната нужда на тези страни ще бъде осигуряването на достъп до външно финансиране за преодоляване на неблагоприятните макроикономически последици от кризата, когато и ако такива възникнат, при разбирането, че са породени от причини и фактори извън контрол. Възстановяване на региона и бързи международни споразумения, осигуряващи мобилност на капитал, труд, стоки и услуги са от жизнена важност за всички страни и трябва да се приемат като conditio sine qua non за дълготраен мир.
Икономически сценарии за Балканите за следващите десет години
Сценарий No 1: Монументални стопански нещастия
Първият сценарий е повторение на основните черти от историята на Балканите за последните десет години. Бивша Югославия остава част от проблемите на региона. Ако това се случи, това ще бъде сценарий на монументални нещастия както за отделните страни в региона, така и за Балканите като такива.
Монументалните нещастия са изключителни институционални пречки пред стопанската свобода, растежа и просперитета.
Външните фактори, които подкрепят този сценарий, са:
Сценарий No 2: Балкански долини
Този сценарий е резултат от най-добрите практики, които заедно с грешките и провалите са наблюдавани в икономиките от региона. Този сценарий е по-скоро една фантазия, отколкото нещо, което е предопределено от местни наследства. Той би включвал вътрешноприсъщ растеж, детайлизиран подход към сътрудничеството и инвестициите, както и сигурни (може би международно гарантирани) икономически ред и мир. Страните са засегнати от балканските войни по различен начин. През следващите 10 години на Балканите ще има повече страни. Всяка от тях обаче ще трябва да следва определена политика за навлизане на пазара и/или приспособяване към външни шокове. В крайна сметка вътрешноприсъщият растеж и детайлизираният подход ще доведат до особени пътища на интеграция и просперитет.
Сценарий No 3: Успех със съседите
При този сценарий Югославия, съответно Косово и Черна гора биха били условно неразривна част от решението на проблемите. Особеното тук е, че това може да се случи в съседство със страни и икономики, изолирани от войната и погребани от стари конфликти. В абстрактния смисъл на научната фантастика той изисква:
За да се постигне това, е необходима съвместна стратегия за засилване на конкурентността, която да включва Турция и други страни от групата на "балканската ограда", и инфраструктурни проекти на взаимноизгодна основа. Този сценарий изобщо не е покълнал на политическа или историческа почва и по тази причина е малко вероятен. Това не означава, че усилия да се продължи по този път не си струват. Има дори шанс за успех, но той ще зависи от два фактора:
Съответни усилия трябва да се насочат към улесняване на достъпа до външни пазари и достъпа на външен капитал до местния пазар, както и на бизнессътрудничеството между отделни сектори на различните страни. Трябва да се мине през следните фази:
През 1991 г. МВФ и Световната банка се обявиха за запазване на икономическата власт на федералното правителство на Югославия. Сега те следват индивидуален подход към нуждите на засегнатите (и подходящите) страни в зависимост от тяхното сегашно положение и отношения с МВФ и МБВР. Те обявиха, че са готови да играят координираща роля в международните финансови усилия за възстановяването на Балканите. Те могат да играят важна роля и чрез политически съвети. Обаче в циркулиращата комуникация за принципите на предоставяне на външно финансиране няма и дума за регионален подход.
Регионален означава осигуряване на външно финансиране, при условие че ще бъдат приложени правилата на играта за регионалното сътрудничество, институционална рамка и прозрачност. Подобна политика може да означава и политическа игра, така че тя трябва да бъде прозрачна и наречена така от самото начало.
Основополагащият принцип в поведението на международните играчи трябва да бъде: подход, свързан с индивидуалните условия във всяка страна, осигуряване на финансиране, при условие че ще бъде осъществявана политика, която е от полза за региона и неговите връзки с международните пазари. Подобен "политически" подход е желателен от страна на всички институции, които се очаква да присъстват на Балканите след края на войната. Принципите на единния пазар на Европейския съюз не противоречат на политиката, която би била добра за Балканите след края на войната. Няма конфликт и с обявената политика на международните финансови институции.
Това е реализация на идеите за втора Европа. Намеренията и процедурите зад подобен подход може или да превърнат Балканите в градина за пет-десет години, или да ги върнат обратно по пътя на монументалните нещастия. Основната характеристика на този план е, че той е въплъщение на най-лесните подходи и политики, които в момента се използват от структурите на Европейския съюз и правителствата на Балканските страни. Този план може лесно да бъде развит, защото използва подходи, които са достъпни наготово, и изисква отговори, които са очевидни в региона. Вероятно няма да е проблем да се постигне политически консенсус по основните етапи на този сценарий в ситуация, в която бързите и точни решения са оскъдни. Основната метафора на този сценарий е, че той може да създаде основи за следвоенен икономически и политически ред, но ако бъде изпълнен лошо, той може да запази статут на второ качество за икономиките и държавите, които е трябвало да интегрира.
Ранни варианти на този сценарий са предварителните дискусионни идеи за пакт за следвоенна стабилност, изразени от представители на правителството на Германия; за система за следвоенна Югоизточна Европа ("проектодоклада в сянка" на Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел), както и често повтаряни общи референции към условен "Маршал"-план за Балканите от страна на политици и медии от засегнатите страни и страните - членки на ЕС.
Политическите измерения на този подсценарий се състоят в създаването на нови връзки между Европейския съюз и разрушените от войната балкански страни. Достойнствата на този подход са, че:
Конкретните форми на правната основа на Европа ще бъдат разнообразни и проблематични. Предварително условие е някакъв вид договор за мир и стабилност след войната в бивша Югославия. На следващо място идват различни методи за разширяване на ЕС чрез преминаване напряко през настоящите процедури. Както изглежда, незабавното автономно членство е малко ограничено за Косово и други застрашени страни и икономики. Паралелно с това би трябвало да тече процес на разширяване на НАТО, за да се гарантират сигурността и опазването на мира в региона. Икономическите споразумения трябва да направят възможно в по-далечно бъдеще свободното движение на капитали, стоки и услуги, работна ръка и хора. Това би представлявало предизвикателство към настоящите мотивационни правила от типа "Шенген", ако свободните права на движение са същите за автономните членове както за "истинските" граждани на ЕС, но би застрашило осъществимостта на целия план, ако правилата не са съвсем същите. Икономическият крайъгълен камък на идеята е въвеждането на система на валутен съвет или подобни на него системи, които да обвържат местните валути към еврото (или направо замествайки ги с евро), и подписване на многостранни търговски спогодби със страни, получили статута на непълни членове на ЕС. Както в случая с Босна и Херцеговина, непосредствено след приключването на кризата СР Югославия, съответно Косово и Черна гора вероятно ще осъществяват програми за възстановяване и стабилизиране.
Основният проблем, който подсценарият Европа II не е в състояние да реши, е проблемът със справедливостта.
От гледна точка на международното право и политическите позиции няма да е честно да не се даде равен старт на Югославия спрямо останалите засегнати страни. Въпреки това няма да има равен старт за бивша Югославия, има преференциално отношение към тези, които са пострадали най-силно - косовските албанци. Ако те получат от ЕС статут на автономна единица и Черна гора и Войводина се оттеглят, ЕС ще сътвори една етнически изчистена Сърбия.
От правителствата на Балканите не трябва да се очаква да постигнат същите институции в непосредствените дни след войната в Югославия. Природата на тази война е различна, а и природата на световната икономика е различна. От тях не се очаква да имат такива институции дори в средносрочен план; това е процес на опитите и грешките, който изисква време. Но те могат да започнат работа в тази посока, осигурявайки консенсус за продължение от техните наследници.
Походът към (полу)пазара
Вече няма шега - и в енергетиката ще се въвеждат пазарни правила. В крайна сметка правителството кандиса на препоръките на МВФ и Световната банка непосредствено преди внасянето на проектозакона за енергетиката за второ четене. Ефектът от това е добре познат - подготвен "на коляно" раздел, в който много текстове ще бъдат недомислени, а други направо пропуснати - без значение дали неволно или умишлено.
По-тревожен обаче е поредният опит да се симулира, а не да се прави истински пазар. Принципът е прост и ефикасен - обявява се либерализиране на пазара и същевременно се включва механизмът на извънпазарните протекции. Преди две години правителството освободи цените на течните горива, но митата при вноса си стоят и до днес. Нефтохим беше спасен от конкуренция, а българинът дълго време купуваше бензин и дизел по най-високите цени за региона. Когато стана изгодно да се внасят горива дори при начисляването на високите мита и данъци, Нефтохим просто беше изтикан и от вътрешния пазар.
В земеделието е същото - уж пазарни принципи, но при кризи отрасловото министерство се намесва спешно с различни схеми за изкупуване и субсидиране.
В енергетиката нещата изглеждат така: големите потребители получават достъп до мрежите на НЕК и Булгаргаз (тоест разполагат с хипотетичната възможност да се договарят директно с производители и доставчици при по-изгодни условия), но само в рамките на страната. Никой освен двамата монополисти няма да има достъп до вноса и износа. Това може малко да разчупи статуквото в електроенергетиката, където ще има множество централи, които могат да продават директно продукцията си. В газовия сектор обаче този подход бетонира монопола на Булгаргаз - той си остава единственият легитимен вносител, а изборът на заводите е или да купуват директно от него, или от посредник, който преди това е купил газа също от Булгаргаз.
В закона остава и един напълно абсурден текст - регулиращата комисия ще задължава преносната фирма да сключва дългосрочни договори (10 - 15 години) за изкупуване на цялата произведена енергия. Тогава целият риск по реализацията на произведения ток се поема от НЕК (преносната фирма). Аргументите с интересите и доверието на чуждия инвеститор в този случай не работят. Чуждият инвеститор иска пазар и правила и няма да стане по-благосклонен от законови текстове, които доказват обратното.
Евросъюзът и следвоенна Югоизточна Европа
Войната в Косово може да се превърне в окончателен ужасен катарзис на балканската трагедия. Краят на Втората световна война доведе до преоценка и създаване на институциите на новия европейски ред (от Съвета на Европа до ЕИО и др.) Затова сега, след последната война на Балканите, трябва да бъдат разгледани и договорени решителни мерки за включване на региона в европейския граждански ред. Моделът на тези мерки следва да се изгради върху факта, че няколко държави от балканския регион или бивша Югославия вече са тръгнали по пътя, водещ към присъединяване към Европейския съюз. Необходимо е да се намери ново политическо решение, което да мотивира държавите от бивша Югославия и Албания да преминат към модерните европейски норми и да преследват своето приемане в ЕС, а не изключването им. Сегашните преговори за разширяване на ЕС няма по никакъв начин да бъдат забавени, но елементите на стратегиите на предприсъединяване следва да бъдат разширени така, че да обхванат бивша Югославия и Албания, за да се намали диференциацията между тях и сегашните кандидатки за присъединяване.
Цената на една стратегическа инициатива за тези пет държави (Албания, Босна, Хърватия, бивша югославска Република Македония и СР Югославия), подобно на цената за политиките, предвидени в "Програма 2000" за страните кандидат-членки, при нормални обстоятелства би била умерена (около 5 милиарда евро годишно), дори допускайки, че всички държави, включително СР Югославия, ще получат такова право), тъй като регионът е малък по своите икономически мащаби. Това трябва да стане в рамките на наличните бюджетни ресурси на ЕС във връзка с берлинското споразумение на ЕС - "Програма 2000". Извънредните разходи за следвоенното възстановяване обаче ще повишат значително общата сума и ще изискват обединени ресурси на международните финансови институции и ЕС.
Европейската икономическа зона Mark II следва да започне с инициативата за създаване на многостранна паневропейска зона на свободна търговия (нулеви тарифи за промишлени стоки) между ЕС, ЕФТА, ЕИЗ (т.е. трите настоящи членове), ЦЕФТА (т.е. кандидатките за присъединяване от Централна и Източна Европа), както и съюзните партньори на ЕС в митническите дейности (Турция, Кипър) и всички останали от бивша Югославия и Албания. Освен нулевите тарифи следва да бъдат регулирани правилата на режима на произход в съответствие със съществуващото многостранно паневропейско споразумение от 1997 г. между ЕС, ЕФТА, ЕИЗ и ЦЕФТА. Този чисто технически въпрос всъщност е от голямо значение за интегрирането на промишлените структури, за да се даде възможност на производствените процеси за определени стоки да повишат добавената стойност в редица държави. ЕИЗ Mark II следва да включва една клауза за развитие за петте държави на три етапа:
Първият етап - свободна търговия при нулеви тарифи, трябва да бъде осъществен много бързо, за предпочитане като един "голям взрив" на 01.01.2000 г., за да има основно действие, конкретно от самото начало. За да има по-дълъг период за хармонизиране на митническите политики, официалното приемане в митническия съюз с ЕС и Турция ще бъде насрочено за 01.01.2003, което съвпада със следващата вълна на разширение. Единствената основателна загриженост във връзка с отменянето на митническите тарифи е във връзка с приходите за бюджета. За преодоляване на този проблем се предлага ЕС да компенсира всичките пет (които станат нови асоциирани членки) чрез трансфери от бюджета на ЕС. Съгласно предварителни разчети такава една компенсация би възлязла на 1-1.5 млрд. евро за всичките пет. Това ще зависи от приемането в необходимата степен на мониторинг и действителен контрол в ЕС (с полиция на ЕС или военизирани сили) на пристанищните и сухопътни гранични пунктове, за да се спре корупцията по границите, решително и веднъж завинаги. Новите асоциирани членки няма да е необходимо да правят вноски в бюджета на ЕС.
В обобщение - ЕИЗ Mark II следва да обхваща:
Две събития създадоха новите перспективи за валутно сътрудничество между ЕС и Югоизточна Европа. Първото очевидно е въвеждането на еврото. Второто е финансовата криза в Русия, която създаде нова ситуация за икономиките със съмнителна или слаба политика за валутна стабилизация. Цената на валутната независимост за такива държави сега е много по-висока отпреди. Това е така, защото премиите за риск по заемите от международните капиталови пазари нараснаха до нива, които не отговарят на един силен инвестиционен поток.
От известно време по-голямата част от Югоизточна Европа привикна да използува ДЕМ като важна паралелна валута. Менюто на валутните режими с връзки към еврото има няколко опции:
Съществената разлика между валутния борд и общата евроизация е, че само последната позволява пълна интеграция на системите на разплащане, паричните и капиталовите пазари в зоната на еврото.
По-вероятният сценарий би бил:
Извън чисто икономическия ефект валутата е най-яркият символ на стандарти и присъединяване. Следователно еврото може да изиграе важна роля в Югоизточна Европа при създаване на чувството за принадлежност към ЕС.
За възстановяване и инвестиции в петте ще са необходими нововъведения в управленските структури. Едно от предложенията е да се създаде нова Югоизточна европейска агенция за възстановяване и развитие (ЮИЕАВР) като поделение на Европейската инвестиционна банка. По отношение на проекти, свързани с икономическата инфраструктура, идеята е ЮИЕАВР да има вещни права върху мостове и други подходящи активи и по този начин да може да осигури собствени инвестиции и да е в състояние по-успешно да привлича частно финансиране от трети страни. Връзката с Европейската инвестиционна банка също е особено желателна от гледна точка на невероятно големия размер на нейните финансови резерви и капацитет за отпускане на заеми. Щом ЮИЕАВР демонстрира капацитет за ефективни операции, нейното финансиране бързо може да бъде организирано.
Основните политически ценности на модерна Европа са:
За да се даде нов тласък на развитието на гражданско общество в цяла Югоизточна Европа и да се избегне административно задръстване с твърде много проекти в комисията в Брюксел, следва да се предоставят по-големи ресурси и доверие на специализирани фондации.
Работата на ЕС в тази зона сега се развива извънредно бързо в три основни области:
По отношение на Югоизточна Европа ЕС се сблъсква с политическата дилема, свързана с желанието да се защити срещу нахлуването на бежански поток, нелегални емигранти (от някои държави от региона) и широкомащабни криминални деяния, докато в същото време не желае да създава нова желязна завеса между себе си и държавите, които следва да се интегрират с него.
Най-общо ЕС се сблъсква с необходимостта от широк спектър от оперативен капацитет в сферата на сигурността за Югоизточна Европа, като се започне от "меко" сътрудничество до "твърда" военна интервенция. Такива операции ще гарантират развитието на различни модели на договори за сигурност между ЕС и държавите и териториите от региона.
ЕС е изправен пред дилема. От една страна, той разбира, че неговият уникален интеграционен процес, изграден около неговите институции и закони, вече е доказал своята възможност да постига умиротворяване и цивилизован порядък между държави, които преди това са воювали помежду си. От друга страна, той усеща, че настоящият процес на разширяване, включващ скок от 15 до може би 27 държави членки, упражнява натиск върху максималния капацитет за абсорбиране в това разширяване.
Смята се, че днес са налице три вида съществени принципи:
Един начин за действие е да се обмисли, като се вземат предвид тези три проблема, доколко далеч ЕС може да максимизира участието на страните-некандидатки от Югоизточна Европа, така че да се създаде възможно най-голямо усещане за "включването" им в ЕС. Установената категория "асоцииран член" не е адекватна, тъй като е налице нуждата от по-свежа формула с по-голямо съдържателно интегриране, която да създава действително чувство за непосредствено включване в ЕС, а не просто за някакви мъгляви перспективи за пълно членство.
1. "Нови асоциирани членки": нова категория на членство в ЕС, отворена за петте (Албания, Босна, Хърватия, БЮР Македония, СР Югославия) при нормални условия на демокрация, човешки и малцинствени права и с клауза за суспендиране (аналогична на члена в Договора от Амстердам). Преговорите да започнат на 01.01.2000 г. за държавите, отговарящи на условията.
2. Пазарен режим: многостранна паневропейска свободна търговия при нулеви тарифи; бюджетни компенсации за загуба на приходи от мита за новите асоциирани членки. Премахване на всички тарифи върху промишлени стоки изцяло до 01.01.2000 г. с последващо влизане в митническия съюз и единния пазар на ЕС.
3. Парична единица: проучване на нов потенциал за по-широко въвеждане на еврото както като икономическа стойност, така и като символ за включване в съвременна Европа. Режими на валутен борд, базирани на евро, което вече е възможно. Пълна евроизация от 01.01.2003 г. с бюджетни компенсации за загуба на поръчки на печатане на чуждестранна валута за новите асоциирани членки.
4. Възстановяване и инвестиции: поставяне началото на Агенция за възстановяване и развитие на Югоизточна Европа (АВРЮИ) на 01.01.2000 г. като поделение на Европейската инвестиционна банка. АВРЮИ да има вещни права върху инфраструктурите. Забележка: горните елементи на икономическа и валутна интеграция предлагат стратегическа подкрепа за антимафиотска и антивръзкарска капиталистическа икономическа политика.
5. Гражданско общество: 01.01.2000 г. да се постави началото на Фондация за демокрация в Югоизточна Европа и Фондация за образование в Югоизточна Европа.
6. Сигурност (гражданска сигурност): разгръщане, където е необходимо, на митнически служби и полицейски сили на ЕС за контрол на всички пристанищни и сухопътни гранични пунктове като условия за членство на новите асоциирани държави.
7. Сигурност (военна сигурност): изпълнение на доктрината ESDI от срещата на върха на НАТО от април 1999 г. във Вашингтон, като по този начин се постига прогресивна водаческа роля на ЕС в мироопазващите операции.
8. Институционална интеграция: нов модел за прогресивно представителство на новите асоциирани членки в институциите на ЕС.
9. Управленски капацитет: укрепване на капацитета за управление и контрол в Комисията и Съвета според съответните им компетенции, като се използват нови агенции и фондации с цел премахване на бюрократизацията и повишаване на експедитивността.
Дали е достатъчен само законът за достъпа до информация
"Изработването на закони е като правенето на наденички - и в двата случая е по-добре да не гледаш какво става", казва преди време германският канцлер Ото фон Бисмарк. Противно на тази максима, правителството покани всички заинтересовани да вземат участие в обсъждането на проектозакона за достъп до информацията. Преди седмица той беше пуснат за публичен дебат, преди да бъде разгледан от Министерския съвет и внесен в парламента. Дори и проектът да бъде усъвършенстван така, както поискаха през миналата седмица неправителствени организации (), пълното отваряне на държавната администрация за хората все още ще бъде далеч. Ще трябва да мине доста време, преди ведомствата да преодолеят изграждания толкова дълго време рефлекс да се дава възможно най-малко информация. Миналата седмица например от Министерството на търговията и туризма отказаха да предоставят имената на хората, които определят как да се изразходват пари от държавния бюджет, т.е. на всички данъкоплатци () . Близо месец МВР беше затворило западната ни граница и не пускаше и пиле да прехвръкне към Сърбия, като нарушаваше не друго, а конституцията на републиката. От вътрешното министерство отказваха да дадат каквато и да е информация или мотив защо не могат български граждани да отидат в съседна Сърбия.
Тези примери са симптоматични за мисленето на чиновника. За него информацията, с която разполага, му принадлежи или в най-добрия случай е предназначена и за някой друг чиновник. Въобще малко са служителите в държавния апарат, които осъзнават, че не работят там за себе си или за началника си, а за хората, от които получават заплатата си - за данъкоплатците.
Оказва се, че приемането на закон за достъпа до информацията едва ли ще е достатъчно, за да могат гражданите да упражняват конституционното си право да бъдат информирани. Първо ще трябва да се мине през дълъг период, в който държавните служители да се убеждават, че трябва да дават, каквото им се поиска, на хората, които са ги избрали и които им плащат заплатите.
За голите и мравките*
Имало едно време една война. На изток от фронта имало една държава. Царят и придворните в нея се престрували, че от горящата черга на съседите ще пламне и у тях, но огънят ще роди блага за всички. Защото освободителите ще й платят, задето е дишала дима. Глашатаите и шутовете пък показвали на народа кройката на бъдещата нова премяна на двореца и на цялото царство. Народът пирувал и си разказвал вицове за падащите от небето "огнени тръби". Всеки отнасял вкъщи парченце от тях и го подреждал в семейния олтар - като икона на новата масова религия. Наричали я евроатлантическа, но народът не познавал новия си бог, защото пътищата му към новата, избрана от царете Мека спирали до черната стена на Шенген. Отвъд била забранената земя, където царят щял да заведе народа си. Ама друг път.
Пустеели нивите, измършавявал добитъкът, но нищо. Важното е, че има хляб, казвал народът. И зрелища достатъчно. А и нали царедворците обещават едно друго божество - Приватизация, да донесе богатство на всеки (според заслугите).
Но минало време, войната все не свършвала. Хората ставали все по-бедни и голи, шаманите - все по-дебели, не останало вече и какво да принасят в жертва. Царят започнал да чете стари приказки за стари царе, обградени с много шутове, но загубили дворците си. Погледнал в огледалото и видял, че е гол. Под прозорците звучали фанфарите на шивачите... Тогава започнали да изпълзяват мравките.
Накратко
На 17 май работно посещение у нас ще направи британският министър-председател Тони Блеър. Британският премиер ще се срещне с министър-председателя Иван Костов и с президента Петър Стоянов. По-късно г-н Блеър ще изнесе лекция в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Парламентът ратифицира споразумението за многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа и допълнителния протокол към него със 153 гласа "за", 53 "против" и 2 "въздържал се". Споразумението бе подписано на 26 септември 1998 г. в Скопие от министрите на отбраната на Албания, България, Гърция, Италия, Македония, Румъния и Турция. С него се създават многонационални мирни сили, а щабът им първоначално ще се разполага в Пловдив. България ще участва с един механизиран батальон и с щабна и свързочна рота.
В петък, 14 май, се проведе редовната тристранна среща на външните министри на България, Гърция и Румъния. Първоначално обявените теми за разговорите бяха подкрепата на Гърция за ускоряване на започването на преговорите за присъединяване към Европейския съюз, ситуацията в Косово и пактът за стабилност, който предстои да бъде разгледан на срещата на 27 май в Бон.
Министерският съвет прие новите правила за плащане на данъци
Когато поради действия на данъчната администрация или поради късно приемане на законови разпоредби (както стана с плащането и декларирането на патентния данък за тази година) граждани и фирми не могат да заплатят в срок данъчните си задължения, те няма да дължат лихви за закъснение и ще могат да ползват отстъпка (ако е предвидена за плащане в определен срок). Това предвижда приетият от правителството през изминалата седмица Данъчно-процесуален кодекс (ДПК). Предвижда се текстовете на кодекса да влязат в сила от началото на следващата година, след като бъдат одобрени от Народното събрание. Нормативният акт ще обединява три действащи в момента закона - Закона за данъчната администрация, Закона за данъчното производство и Закона за събиране на държавните вземания. "С приемането на ДПК ще завърши данъчната реформа", каза пред журналистите финансовият министър Муравей Радев.
Кодексът предвижда за принудителното събиране на публични вземания (не само данъчни) да бъде създадена агенция за публични вземания. Агенцията ще има териториални служби. Според шефката на данъчната администрация Дора Андреева агенцията се създава с цел да се подобри събираемостта на данъците. До края на годината Министерският съвет трябва да издаде правилник за устройството на агенцията. Тя ще продава движимите и недвижимите вещи, които попадат в принудителното изпълнение. Продажбите ще се разгласяват и чрез Интернет.
Под публични вземания Данъчният кодекс разбира не само държавните, но и общинските вземания - за данъци, мита, здравноосигурителните вноски, такси и др. Предвижда се публичните вземания да се събират от публичен изпълнител, който ще е прикрепен към агенцията за вземанията.
Друга новост е възможността данъците да се плащат разсрочено, стига да се докаже невъзможност за еднократно и в срок плащане. Проектът предвижда граждани и фирми да не дължат лихви за неизплатени данъчни задължения поради природни бедствия или други уважителни причини.
На гражданите и фирмите, които са регистрирани данъчно, ще се открива данъчна сметка. В нея се отразяват данъчните задължения и получените плащания по тях. Данъкоплатците могат да поискват от данъчните да им предоставят информацията, съдържаща се в сметката.
Кодексът дава възможност данъчните декларации да се подават и по електронен път. Данъчни декларации (например за доходите на гражданите) ще могат да се изпращат и чрез банките, стига едновременно с това да се плати данъкът. Финансовите институции, чрез които това ще може да става, ще се одобряват от министъра на финансите. За подаването и плащането на данъка чрез тези банки няма да се дължат банкови комисиони, предвижда проектът за кодекс.
Кодексът дефинира и нова структура на данъчната администрация. Тя ще се състои от главна, регионални и териториални данъчни дирекции. Отделите на дирекциите ще са на функционален принцип.
Служителите в новите органи на данъчната администрация ще бъдат главен, регионални и териториални данъчни директори; началници на отдели; данъчни експерти и данъчни инспектори. Част от тях ще минават квалификационен тест и ще бъдат прослушвани от психолог. Данъчните служители ще бъдат застраховани срещу злополука и по "Живот" за сметка на бюджета на администрацията.
От първоначалния вариант на кодекса отпада регламентирането на гражданския защитник, т.нар омбудсман. Предвижда се тази институция да бъде регламентирана по-късно със самостоятелен закон.
Според проекта лихвата върху неплатени задължения ще се намали от ОЛП плюс 18% годишно на ОЛП плюс 10% годишно. Тези служби ще събират данъчни задължения и такси по Закона за местните данъци и такси (данък сгради, такса смет, наследствени и пътни данъци и др.).
В проекта за кодекс са записани глобите и санкциите за неизпълнение на задължения на фирми, граждани и органи на данъчната администрация. Гражданите и фирмите, които са задължени да се регистрират данъчно, но не сторят това в съответните срокове, ще бъдат наказвани с глоби от 50 000 до 500 000 лв. За неподадена декларация глобите ще са между 100 000 и 5 000 000 лв., ако по закон не се предвижда по-тежко наказание.
Божков ще наблюдава контрабандата към Сърбия
Вицепремиерът Александър Божков оглави специалната комисия за превантивни мерки и контрол над опити за контрабанда и незаконна търговия към Югославия, реши правителството й миналия четвъртък. Вицепремиерът е внесъл доклад, в който е обосновал необходимостта от подобна комисия. В него е посочено и е анализирано накратко влиянието на нарушаването на югоембаргото през периода 1993-1996 година върху криминализирането на икономиката на България. Според доклада през този период са били регистрирани над 400 случая на контрабанда на цигари и тютюневи изделия, захарни изделия и други стоки. В особено големи размери е била контрабандата на горива за Югославия, в която съществен дял имали и държавни органи, с чието мълчаливо съгласие и съдействие са се извършвали нарушенията. Вицепремиерът е дал пример със сключената сделка зърно срещу петрол между България и Сърбия, която е реализирал Нефтохим в периода 1995-1996 г. като конкретен случай на държавна контрабанда. Комисията ще се върне към старите случаи, за да разбере защо на участниците в тях не е потърсена отговорност.
Според доклада на г-н Божков може да се очакват опити за възстановяване на старите контрабандни канали и свързаните с тях корупционни и други престъпни практики. Дори частичната реализация на тази опасност може да доведе до провокиране на вътрешна дестабилизация, смята г-н Божков. Комисията ще предлага мерки за ефикасна работа на държавните органи за превенция и контрол над опитите за контрабанда. Членове на комисията са началникът на НСБОП ген. Кирил Радев, шефът на служба "Гранична полиция" Вячеслав Димитров, началникът на ГУ "Митници" Пламен Минев и зам.-министрите на правосъдието, транспорта, търговията и земеделието.
"Юкос" заплашва да блокира сметките на Нефтохим
"Съветът на директорите на "Юкос петролиум България" ще вземе решение в понеделник, 17 май, за блокиране на сметките на Нефтохим", заяви шефът на варненската петролна фирма Митко Събев. Според него причината за това са натрупани големи задължения на бургаската рафинерия към частната фирма от неплатени доставки на нефт.
Според изпълнителния директор на Нефтохим Пламен Райчев рафинерията няма просрочени задължения към "Юкос". "Днес (14 май - бел. ред. ) има падеж на една сума, мисля, че е за 2.5 млрд. лева. Но трябва да се знае, че в същото време "Юкос" ни дължи около 9 млрд. заради неплатени горива. Ние на два пъти ги предупредихме, че ще им спрем експедицията на горива", коментира Пламен Райчев. Според него изявленията на Митко Събев са обикновена игра на нерви.
"Това повече прилича на предприватизационно подгряване на Нефтохим, коментира специалист от нефтения бранш, пожелал анонимност.
Промени във финансите на САЩ
Финансовият министър на Съединените щати Робърт Рубин обяви на 12 май, че ще се оттегли от поста си. Лоурънс Самърс, досегашен зам.-министър на финансите, ще бъде новият първи финансист на САЩ. Оставката на Рубин идва в момент на пълно икономическо господство на Съединените щати над останалия свят, процъфтяващ капиталов пазар и отшумяваща глобална финансова криза. Рубин остава действащ финансов министър до началото на юли (най-вероятно 4 юли).
Големият въпрос, който политици, финансисти и инвеститори си задават днес, е дали и през оставащите 20 месеца от президентския мандат на Клинтън Самърс ще следва финансовата политика на предшественика си.
Финансовият пазар прие с оптимизъм промените във финансовото министерство. Съвсем логично новината незабавно смъкна борсовия индекс Dow Jones Industrial Average (DJIA) с 200 пункта, но впоследствие бързо възстанови загубеното, за да затвори с едва 25 пункта под нивото от предишния ден.
Президентът на Федералния резерв Алън Грийнспан, единственият финансист с репутация, по-добра от тази на Рубин в глобален мащаб, заяви: "Рубин бе един от най-добрите финансови министри в историята на Съединените щати. " Грийнспан не пропусна да успокои международната финансова общност с думите: "Самърс е изключителен финансист, който от 1995 г. насам работи съвместно с Рубин за икономическия просперитет на САЩ."
Безболезнена за американската икономика трансформация във финансовото министерство обеща и координаторът по икономическата политика в администрацията на Клинтън Джийн Спърлинг: "Рубин и Самърс работеха в екип. На практика Самърс ще провежда финансова политика, чертана от самия него."
Дори републиканците, искали неведнъж оставката на Самърс, заявиха, че ще подкрепят бъдещия финансов министър на САЩ.
Русия втвърди позицията си срещу бомбардировките на НАТО
Русия ще се оттегли от преговорите за мирното решаване на косовската криза, ако НАТО не прекрати незабавно ударите срещу Югославия. Това предупреди руският президент Елцин на среща в Москва с френския си колега Жак Ширак. Дипломатическите усилия за намиране на компромисно решение продължиха с поредица от разговори в руската столица на френския президент Ширак и американския помощник държавен секретар Строуб Талбот.
Руското външно министерство оповести декларация с искане за прекратяване на военната кампания на НАТО. Според съобщения от Москва това е ясен знак, че Русия започва да губи търпение. "Неведнъж бе подчертано пред американските представители, че не трябва да има преговори заради самите преговори. Особено когато НАТО продължава безмилостните си бомбардировки, а Югославия е подложена на небивал натиск", остро се подчертава в документа. Руският посланик в ООН Сергей Лавров заяви, че Съветът за сигурност няма да вземе никакво решение, докато бомбардировките в Югославия продължават. На срещата на страните от Г-8 Русия се съгласи, че в Косово трябва да бъдат разположени международни сили под егидата на ООН и че преди това Белград трябва да приеме условията на международната общност.
Според Ширак Русия няма причини да прекратява участието си в мирния процес въпреки заканите на президента Елцин. Строуб Талбот бе далеч по-предпазлив в изказванията си след срещата със специалния пратеник за Балканите Виктор Черномирдин. Според Талбот руската страна няма намерение за индивидуални инициативи. "Има много проблеми, но има и основания за оптимизъм. Затова трябва да продължим дипломатическите усилия", заяви американският дипломат.
В отговор на руските искания американският президент Клинтън нарече операцията на НАТО в Югославия морален дълг. Клинтън защити действията на съюзниците и заяви, че те ще продължат, докато Милошевич не приеме условията на пакта. Междувременно президентът Клинтън се срещна с китайския посланик във Вашингтон и се разписа в книгата за съболезнования за жертвите от бомбардировката на китайското посолство в Белград. Говорител на Белия дом съобщи, че напрежението в отношенията между Пекин и Вашингтон намалява и Клинтън ще разговаря по телефона с китайския президент Цзян Цзъмин.
ООН планира да изпрати първата от началото на бомбардировките хуманитарна мисия в Югославия. За 12 дни представителите на световната организация ще обикалят страната и ще оценяват хуманитарните нужди на населението. Мисията ще бъде ръководена от Серджо Виейра ди Мело, заместник главен секретар по хуманитарните въпроси. Той оповести, че сръбските власти са обещали неограничен достъп до всички райони, включително и Косово. Преди това югославският президент Милошевич отказа да приеме комисаря по хуманитарните въпроси на ООН Мери Робинсън.
Пловдив - столица за един месец
"Бързаме да свършим с измазването, за да има вид за изложбата. После ще сваляме тази мазилка и ще започнем втория етап на реставрация", обясняват майсторите, докато поредната олющена стена изчезва под бялата боя. Баня "Старинна" в централната част на Пловдив отвън е опакована със скеле. Цветни прозорци се усмихват от фасадата, по покрива расте трева. Работници се суетят из вековните къпални помещения и влизат в ролята на екскурзоводи за любопитните граждани. "Тези корита са от балчишки камък, а тук отдолу, като разкъртим, ще се покаже автентичен мрамор, там е запазена оригинална рисунка в стената, но арабските надписи са от наше време", пояснява младеж, изпръскан с бяла боя. След две седмици в голямата зала на някогашната мъжка съблекалня ще бъдат подредени картини и компютри. Старинната турска баня ще бъде превърната в Център за съвременно изкуство като част от програмата на Европейския месец на културата.
Няколко момчета се суетят около дървени конструкции в двора на Държавната художествена галерия. Звукът на бормашината и ударите от чукове разцепват тишината в Стария град, а над стълбите към галерията се появява дървен свод. Пръчките се преплитат над главите като в игра "Микадо". От другата страна ефектът е обратен, дъските "потъват" в земята. "С този проект искаме да придадем на пространството звук. Моделираме, а не създаваме предметност", обяснява един от членовете на групата "7+1". Идеята за смяна на декора в двора е на директора на галерията, който иска да направи мястото по-атрактивно и да привлече вниманието на гостите на Европейския месец на културата от 28 май до 1 август. Метална структура "Принцип на недокосващи се елементи", сътворена от нетрадиционните творци, ще се появи и в центъра на Пловдив като емблема пак на Европейския месец на културата.
Всички входове към Античния театър са заключени. Туристи правят снимки през решетките, а посетителите на съседните кафенета, които са подредили маси край оградата на театъра, следят работата по подготовката на сцената. Античният театър е едно от основните "културни пространства", където се очаква да бъдат концертите на "Апокалиптика", Ричи Блекмор, Горан Брегович, Майкъл Наймън, оперната програма. Част от декора през последните дни са разхвърляни дъски, машини, висящи отвсякъде кабели, а вятърът подрежда по мраморните седалки разнородни боклуци. Кошчетата в Стария град са дефицитни. Две мургави чистачки се оплакват, че туристите много цапат, докато премитат разпределеното им пространство. Старец с латерна обикаля по калдъръмените улички. Мелодията му се смесва със звуци от пиано и гръцка музика, долитаща от съседна таверна. Ресторанти на няколко ката са се настанили в историческите къщи. Приземните етажи на сградите-столетници са превърнати в галерии, дюкянчета за антикварни стоки, кафенета, фурна "Стария град". Срещу 10 или 12 хил. лева всеки може да се ориентира из градчето с българо-английски "Guide Plovdiv". Възрастни жени са опънали масички с дървени джунджурийки, матрьошки, картички, покривки. В магазинчетата за старинни предмети най-дефицитни са старите снимки и картички с изгледи от Пловдив. "Не търсим нова стока заради туристите, които се очакват за културната проява. Чужденците искат само евтини предмети и нищо стойностно, затова няма смисъл", разказва собственик на антиквариат. На добър алъш-вериш покрай Европейския месец на културата разчитат собствениците на заведения. Огромни транспаранти, табели, причудливи реклами примамват огладнелите гости на всеки ъгъл. Заради липса на "стрелки" чужденците трудно ще открият Античния театър, Балабановата къща, къде е Хисар капия, но без проблем всеки може да намери ресторант, кафе-панорама, таверна. "Търговците ще спечелят много", прогнозират и организаторите на културното събитие.
В края на 1996 г. Съветът на министрите на културата в Брюксел подкрепя кандидатурата на Пловдив за съпътстваща (на немския град Ваймар) европейска столица на културата през лятото на последната година от ХХ век. Общинският съвет в града на тепетата създава фондация, която да се погрижи за организацията на най-голямата културна програма на Европейския съюз.
"Сключен ли е договорът", "Те ще го договорят", "Вземаме го за програмата", "Парите са към три милиона и едва ли ще стигнат за нещо", подобни фрази звучат от различни посоки в малката къща в Стария град, която общината е предоставила на фондация "Европейски месец на културата". Телефоните звънят непрекъснато, по стълбите между двата етажа хвърчат момичета и момчета, които разнасят документи за подпис при шефа, за печат, за изпращане по факса.
"Това е някакъв ад, не може да бъде обяснено", характеризира подготовката на събитието председателят на фондацията, писателят Александър Секулов, и признава, че не е подозирал с какво се нагърбва, когато преди година приема работата. Помагат му десетина младежи. "Пречките са много. Отпуснатите от Брюксел 100 000 евро още не са пристигнали, а с тези пари рекламната ни стратегия щеше да изглежда по друг начин", оплаква се Секулов. Успехите са подмяна на сцената, окабеляването на Античния театър, закупуване на компютърен осветителен пулт, ремонт на художествената галерия. Инвестиции, които ще останат и след 60-те културни дни.
За оповестяването на събитието организаторите разчитат на медиите и на купищата плакати, рекламни брошури и програми, които са отпечатани. Телевизионният клип на събитието обаче не дава отговор на въпроса какво точно ще се случва в Града на тепетата и кога. Есеистичните разсъждения, които завършват с думите "човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му", и колажът от кадри от стария и новия Пловдив остават незабелязани и неразбрани сред останалите пъстри и агресивни обяви в рекламните блокове на телевизионните канали. Необявени в рекламата по електронните медии остават топсъбитията, които се очаква да доведат фенове от чужбина и добри приходи. Затова се налага да се рекламират допълнително. Популяризирането на Европейския месец на културата извън границите на България е "поверено" на добрата воля на българските посолства, културните центрове.
В Стария град за предстоящото събитие напомнят няколко афиша "Очаквайте". Разлепените по огради, сгради, в подлезите на Пловдив и по билбордове плакати подсказват, че културното събитие наближава. Стар червен форд обикаля из града на тепетата, за да рекламира работното време на билетните каси.
"Сигурно ли е вече, че ще идват", навежда се към гишето на билетната каса рошав младеж. "Продаваме билетите. Не зная", усмихва се продавачката. "Какво каза, потвърдили ли са", бута го момчето зад него. "Не, но аз не мога да чакам до последния момент. И да го отменят, по-добре е да имам билет", разсъждава приятелят му и заменя купчината банкноти за четири билета с места. От лъскавите листчета се усмихват четиримата музиканти от "Металика". Рекламната кампания на "София мюзик ентърпрайсис" от няколко месеца подлуди феновете на легендарната група, повечето от които не знаят, че участието на "Металика" е част от програмата на Европейския месец на културата. "Не бях разбрал, какво друго включва програмата", изненадва се поредният тийнейджър, спестил 25 хил. лева, за да види любимците си от хеви метал бандата. Място на "масовото слухово жертвоприношение" е стадион "Пловдив", а уредбата на бандата с мощност 350 000 вата гарантира музиката на "Металика" да се чува и в околностите на града.
За по-възрастни музикални маниаци месецът на културата започва и свършва с концерта на Горан Брегович и неговия "Оркестър за сватби и погребения".
В претъпканата програма на Европейския месец на културата всеки може да открие своето събитие.
Някогашната културна столица на България Пловдив днес се свързва преди всичко с международния панаир и се рекламира като търговски център. В Града на тепетата културите и различните епохи се смесват по странен за гостите начин. По стените, край римски разкопки тийнейджъри са се пробвали в изкуството на графити. Един до друг са входовете на механа и коктейл-бар. До входа на драматичния театър се стига между масите на луксозен открит бар. Зад дървената врата с табела "Народно читалище" се крие спретнат ресторант.
"Това е уникално събитие и уникален шанс, опит да продаваме чрез културата. На мен обаче ми липсва чувството за празничност в усещанията на хората", споделя Александър Секулов и се моли за хубаво време.
Война и... нищо друго?
Спомняте ли си какво имаше в медиите точно преди два месеца - някъде към 15 март например? Имаше: интервю на министър-председателя пред Ройтерс и "натиск на Европейския съюз да закрием блокове на АЕЦ "Козлодуй"; имаше вълнения около предстоящата "ликвидация на губещи предприятия" и около също така предстоящия "край на реформите", и прочие "предстоящи" неща. Всичко това обаче изглежда днес като отдавна забравено минало. И то не защото проблемите не са важни, или пък защото те като по чудо са намерили своето разрешение. Просто общество и управляващи трябваше "в крачка", с непривична за тях бързина да дадат отговор на въпроси, които бяха пропуснали да видят, че стават абсолютно предстоящи.
Едва ли за някого може да бъде изненада, че от 24 март насам 70 на сто от хората на практика не пропускат информация за събитията в Югославия. По-впечатляващ е един друг факт - 40% от анкетираните столичани твърдят, че "не се вълнуват от нищо друго така силно, както от войната". Онези, които най-детайлно следят събитията - висшистите, интелигенцията, средното поколение, са същевременно и хората, чийто свят и хоризонт войната най-силно е засегнала, а може би и преподредила. Интересна обаче е позицията на най-младите - два пъти по-слаб интерес проявяват те към ставащото в Косово и Югославия спрямо средното и по-възрастното поколение, три пъти по-рядко определят събитията там като "силно вълнуващи ги". За сметка на това те са поколението, което в най-голяма степен се тревожи от влиянието на войната върху перспективите за работа, върху инфлацията и притока на чужди инвестиции.
Тук трябва да се добави и обстоятелството, че всички социални групи без изключение са в много по-висока степен склонни да разпростират (и ограничават) негативното влияние на войната върху държавата, отколкото върху личния си живот. Тоест колкото и близко да е трагедията до нас, тя все още не се възприема като непосредствено надвиснала "над самия мене". В личния свят, особено в света на младите, проблемите на индивидуалната биография продължават да доминират. Което означава, че макар и войната реално (или медийно) да скрива цяла гора от проблеми, те съществуват и неминуемо ще напомнят за себе си. Защото както и да се преподреждат светът и регионът след войната, какъвто и план "Маршал" за Балканите да бъде приложен, той няма да изтрие като с вълшебна пръчка онази реалност, с която ни е заварило началото на въздушните удари. Поради това колкото по-бързо си дадем сметка, че нито оправданията с връхлетялото ни зло, нито надеждите за щедрото ни овъзмездяване могат да спестят болезнените решения, толкова по-добре.
Данните са от представително за пълнолетното население на София проучване, проведено в периода 10-12 май от социологическа агенция АЛФА РИСЪРЧ по поръчка на в."Капитал".
В средата на мандата - сини мравки в парламента
Може ли времето да се върне шест години назад, а "сините мравки" отново да свалят собственото си правителство? При сегашното разпределение на силите в кабинета и обслужващата го централизирана партийна структура това изглежда невъзможно. Все по-често обаче депутати от мнозинството публично напомнят, че всяка власт навлиза в криза след втората си година в управлението.
През изминалата седмица излязоха на повърхността и първите сериозни сигнали, че в парламентарната група на СДС се заражда вътрешнопартийна опозиция. Междуличностните конфликти в ръководството на управляващата партия първи хвърлиха моста на разслоението и в депутатското мнозинство. Всеки от заместниците на Иван Костов се опита да организира свое лоби сред сините народни представители. Най-силно обаче разлюля синята монолитност главният секретар Христо Бисеров. За пръв път в този парламент вътрешнопартийното недоволство предизвика сондажи за прегрупиране на силите в синята група.
Първата група от новите сини мравки вече се събира около детронирания дългогодишен секретар на координацията в СДС Симон Спасов. Главният секретар Христо Бисеров го отстрани преди година, след това с новия устав се опита да заличи длъжността му, но едва тази седмица с решение на партийното ръководство за депутата бяха затворени всички врати към кариера в партията и място в централата. Ликвидиран бе отделът "Национална координация" в СДС. Отстраняването на Спасов започна с публикации в печата за това, че е купил своята диплома за висше образование и тази на съпругата си. Едва сега, макар и неофициално, близки до бившия координатор твърдят, че компроматът е организиран от среди в СДС. Според тях Симон Спасов може да разчита на сериозна подкрепа в парламентарната група и в регионалните структури. От 1990 г. той се занимава с партийните организации, познава хората и нагласите в съответните райони. Много от сегашните депутати са издирени и подготвени за партийна работа именно от него. Освен това пазел и голяма част от информацията, събирана по време на дългия му престой на "Раковски" 134. Причина за това Спасов да започне да брои хората си в СДС са най-пресните решения на НИС, взети миналия вторник.
Главният секретар лично съобщи организационните промени на партийното ръководство, публикувани по-късно и като официален документ във вестник "Демокрация". Те узаконяват позициите на главния секретар като едноличен управител на партията. "До окончателната победа на Христо Бисеров" - така много от сините депутати вече наричат процеса в партията, започнал от националната конференция през октомври миналата година. На нея бе провъзгласен краят на партийното строителство на СДС, написан бе нов устав под диктовката на главния секретар. Тогава стартира и методичната му дейност по завладяване на партийната пирамида - от последния местен клуб до върха на "Раковски" 134. На пряко подчинение на Бисеров са дори структурите на младежкия СДС. Във вторник с гласовете на колегите си от НИС Христо Бисеров създаде на мястото на "Национална координация" нов отдел в партийната централа, наречен "Организационен". Така главният секретар си даде право да подмени на всички нива хората, които управляват партийните структури. Решението за отдела на Бисеров е единственото оформено като официален документ на синьото ръководство и е структурирано като анекс към устава на партията, който доизгражда управленското ниво на СДС. Никой друг отдел на "Раковски" 134 не бе създаван досега с толкова шум и партийни документи, нито пък се ползва с толкова много партийна власт.
Мегаотделът, освен че ще контролира легитимността, състава и дейността на всички звена в партията, финансите, членския внос и дори раздаването на партийните книжки, прибира при себе си и цялата партийна информация. "На "Раковски" няма досиета", категоричен беше преди шест месеца Бисеров. Сега лично обяви, че отделът му ще създава и поддържа траен унифициран архив на структурите и членовете на СДС. Според сини активисти това не е начало на нови досиета, а само легализиране на наличния в централата информационен масив, който съдържа всякакви данни за членовете на партията. Там са и данните за икономиката във всички райони на страната и за едрите играчи в българския бизнес. Че по заповед отгоре структурите на СДС събират такава информация, съобщи преди време информационният секретар Илия Петров. Наложи се началниците му да го опровергават. Самоволните разяснения станаха причина Петров да бъде негласно отстранен от същинските му функции в централата - събирането, организацията и контрола на информацията. Сега назначеният с благословията на Бисеров секретар пише краткосрочни и дългосрочни планове за обучение на сините активисти и кандидат-кметове.
С решението от вторник главният секретар иззе част от функциите и на основните фигури в националното ръководство на партията. Като зам.-председател на НИС Надежда Михайлова е шеф на информацията в СДС. Когато представяше секретаря си Илия Петров, тя съобщи, че той ще въведе и поддържа единна система за информационно и техническо обслужване на партията. С последното решение на НИС обаче всички тези права се делегират на отдела на Христо Бисеров. Промените дават и още един коз в ръцете на главния секретар - с контрола над информацията той изпреварва значително още един зам.-председател на НИС - Евгений Бакърджиев. Вицепремиерът не би могъл да прави и ръководи подготовката за изборите без структурната и организационната помощ на Бисеров. На същото заседание към Бисеров бе създаден и Съвет по партийно изграждане, който според вменените му функции може да бъде определен като аналитично звено. В това си качество той ще припокрива сериозна част от дейността на още един отдел - този на вицепремиера Александър Божков. Единственият заместник на Костов, в чиято територия Бисеров не се намесва засега, е Екатерина Михайлова. Никой в СДС не отрича, че главният секретар лично е избрал и депутатите, които да бъдат назначени за секретари.
Въпреки активната партийна дейност на Бисеров не спира и паралелният процес, който разполага негови хора по възлови места в изпълнителната власт. Запазени за главния секретар територии вече са митниците, приватизацията, отбраната. Несъгласни с тази дейност на главния секретар депутати се оформят във втората вътрешноопозиционна група. Те се обединявали обаче не срещу Бисеров, а около отношението си към програмата на СДС и нейното изпълнение, което според тях все още не е започнало.
Обществото става все по-толерантно към корупцията
Българинът все повече свиква с корупцията на управляващите и държавните чиновници. Това е един от основните изводи на третото поред изследване на "Коалиция 2000", която следи корупционните процеси в държавата от една година насам. Тенденцията на увеличаване на толерантността към вземане на подкупи под различен вид се забелязва в трите изследвания на системата за мониторинг на корупцията, който се извършва от агенция "Витоша рисърч". В средата на миналата година индексът за нагласи на принципна допустимост е бил 1.5, през февруари тази година той вече е нараснал на 2, а при априлското поучване на общественото мнение се е покачил на 2.1 (корупционните индекси приемат стойности от 0 до 10, като колкото стойността на индексите е по-близо до 10, толкова по-негативни са оценките за състоянието на корупция в страната). Макар и увеличението спрямо предното изследване да е минимално, то все пак показва трайността на възходящата тенденция за приемането на корупционните действия като нормални.
Съществено разместване има в професиите, които искат подкуп или упражняват друг вид рекет върху гражданите. Във февруарското изследване на "Витоша рисърч" лекарите бяха заели първо място, което предизвика медийното им недоволство. В априлското издание на мониторинга нещата като че ли си идват на мястото - призовото място се заема от традиционните носители - митничарите, следвани от полицейските служители, също традиционни челници, а лекарите вече са трети. Противно на очакванията прокурорите, следователите и данъчните служители заемат места във втората част на таблицата, а административните служители в съда и общинарите са веднага след по-горе посочената тройка. Любопитното е, че в представите на обществото определени професии си вървят с лош имидж. Адвокатите например заемат второ място след митничарите, следвани от съдиите, прокурорите и полицаите. Макар че адвокатите получават хонорари за извършената работа, анкетираните трайно са ги възприели като посредници с държавния служител, който приема подкуп, за да свърши работата си.
Нарасналата толерантност към лекарите може би се дължи на опроверженията, които медиците дадоха след февруарското изследване, макар че медиите вдигнаха доста шум около нови разкрития на МВР за корупция в някои столични болници. Общественото мнение е станало по-толерантно и към политическите лидери и общинските служители.
Разпространението на корупцията в държавните институции приблизително повтаря класацията по професии. Индексът за митницата е 8.78, за съдебната система 7.62. Веднага след това следва Агенцията за приватизация със 7.46, а след това се нарежда полицията със 7.16. Появата на Агенцията по приватизация на трето челно място вероятно се дължи на непрекъснатите скандали в приватизацията и провалените сделки, които намират доста сериозен резонанс в обществото, както и на все по-разгарящия се обществен дебат за значимостта на приватизацията и сигналите, идващи от чуждите инвеститори, появяващи се периодично в медиите. В същото време е доста странен сравнително ниският корупционен индекс - 5.86, на Комитета по пощи и далекосъобщения, където пострадалите от натиск за подкупи са изключително много, а и пресата обръща голямо внимание на това.
В изследването, извършено от "Витоша рисърч", се забелязва и една положителна тенденция, че подкупът е ефикасно средство за решаване на проблемите. Макар и да запазва сравнително висок дял с коефициент 6.7, в сравнение с миналите изследвания този показател има значително намаление. В същото време се запазва песимизмът на гражданите, че обществото е в състояние да се справи с проблема корупция.
Според изследването на "Коалиция 2000" степента на разпространение на корупцията в България продължава да бъде изключително висока, макар да има намаление от февруарското и априлското проучване. Това потвърждава вече лансираната теза, че корупцията в обществения сектор се приема като обичайна практика.
Любопитно е второто изследване, направено от "Витоша рисърч". То обхваща 320 представители на държавни служители, за които обществото смята, че са доста корумпирани - митничари, данъчни служители, полицаи, медици, служители в съдебната система. Според анкетираните корупцията е на четвърто място по значимост от проблемите, пред които е изправена България. Разликата с отговорите при първата анкета е, че останалите респонденти смятат, че безработицата е на първо место, следвана от ниските доходи, докато за държавните служители ниските доходи са по-голям проблем от липсата на работа.
Според резултатите пряката принуда и опитите за въвличане на служители в корупция са сравнително слабо разпространени, което едва ли е вярно, като се имат предвид отговорите на други въпроси. Относително слаба е нагласата за взимане на подкупи от страна на държавните служители. На въпроса "ако през последната година се е случвало да ви поискат нещо, за да ви решат проблема по-бързо, то ви е искано от... ", митничарите започват да губят отчайващата си преднина пред другите професии. Те са почти застигнати от общинските служители, които в другото проучване бяха сравнително назад в класациите. Сред петте професии, оказващи силен корупционен натиск, са бизнесмените, лекарите и полицаите. Оказва се, че един минимален процент от държавните служители са склонни да признаят, че са взимали подкуп при извършване на служебните си задължения. Индексът за корупционни действия е едва 1.6. В същото време обаче на въпроса "колко често ваши колеги приемат пари или подаръци от хора, с които са контактували служебно", индексът е в значително по-реалистичните размери - 4.7. Тези стойности са приблизително близки и с оценките за размера на корупцията в обществото.
Интервюираните държавни служители смятат, че ниските доходи, стремежът за бързо забогатяване и преплитането на служебните интереси с личните са основните фактори, които влияят върху разпространението на корупцията в страната. В класацията за най-корумпирана институция анкетираните поставят митницата, Агенцията по приватизация и Агенцията за чуждестранна помощ на първите три места. Иначе степента на наситеност на корупционно поведение в повечето държавни институции е сравнително висока.
"Ако през последната година се е случвало да ви поискат нещо, за да бъде решен ваш
проблем, то ви е било искано от:"
За държавната политика в хазартния бизнес
Разбирам, че правителството на Иван Костов има да се справя с огромно количество наследени и нововъзникващи проблеми. Отчитам, че в много случаи се налага да действува в почти пожарни обстоятелства и въпросите на хазарта може да изглеждат периферни на фона на големите проблеми като масовата приватизация, трансграничните енергийни и транспортни проекти, социалната политика, престъпността и много други. Смятам обаче, че хазартната ситуация у нас в никакъв случай не е по-второстепенна в сравнение с така изброените.
Веднага ще кажа, че във всички цивилизовани страни държавата се намесва съществено в хазартната дейност. Съществуващите различия в управлението и контролирането на хазартната дейност произтичат от националните стратегии и от съотношението между икономическите, социалните и нравствените приоритети.
От тази гледна точка европейските страни могат да бъдат разделени на три групи.
В първата група страни, сред които типични примери са Франция и Италия, е възприет един по-либерален подход към хазартните игри, но е гарантиран икономическият интерес на държавата. Прилагат се индиректни методи на ограничение - отдалеченост на обектите от гъсто населени градски центрове или индустриални райони; диференцирани, но високи горни граници на залозите, което осигурява възможност за участие в игрите само на лица от заможните слоеве; усложнена система за регистрация и издаване на разрешителни и др. Във втората група страни, към които принадлежат Австрия, Германия и Холандия, законът въвежда един по строг режим на регистрация при пълен монопол на държавата в тази дейност. Част от данъците и таксите задължително се пренасочват към социалната сфера, а в общинските бюджети постъпват солидни суми. В тези страни либерализъм се проявява само по отношение на хазартните игри с незначителен залог.
В третата група страни като типичен пример ще посочим Англия и Белгия, където не се гледа с добро око на хазартния бизнес. Броят на хазартните заведения е сведен до минимум като необходимо зло, рекламирането им е забранено, участието в игрите е на клубен принцип, възрастовата бариера е вдигната до 28 години. За разрешаването на всеки обект и дори на всеки нов вид игра се произнася специална държавна комисия. Естествено икономическият ефект от хазартната дейност е сравнително нисък, но стратегията е подчинена на туширане на отрицателните социални последици. Показателно е, че Испания и Гърция, страни с подчертан акцент върху туристическата индустрия, в националната си стратегия спрямо хазартните игри са най-близо до тази група с изобилие от забрани и ограничения.
Към кой модел на регулиране на хазарта от посочените три би следвало да се ориентира нашата страна? Смятам, че най-целесъобразен би следвало да бъде "междинният" тип, близък до този в страни като Германия, Австрия и Холандия.
Българският модел на държавна политика и стратегия в хазарта следва да има предвид:
Държавната ни политика трябва да се основава на следните принципи:
1. Държавен контрол на хазартната дейност при съобразяване на интересите на държавата с тези на общините, организаторите на този бизнес, участниците в игрите и всички останали граждани.
2. Диференциран подход към различните видове хазартни игри:
3. Балансирано ангажиране на трите власти в съответствие с техните пълномощия и компетентност.
4. Като се има предвид колко сложна и деликатна е тази материя, целесъобразно е формирането на Комисия по хазарта (КХ) при Министерския съвет. Към КХ да бъде създадена Главна инспекция по хазарта (ГИХ) начело с главен инспектор. На комисията следва да се възложат ръководството и държавният контрол върху организацията на хазартните игри с пълномощия от национален мащаб.
ГИХ при КХ има задачата да прилага системата за издаване на разрешения (нормативно-поверителна). Тя води на отчет и контролира спазването на включеното в разрешението и предвиденото от закона. КХ разработва и контролира задължителните игрални правила на игрите, чието организиране може да бъде разрешено.
5. Количествено ограничение върху организирането на хазартни игри и диференциацията им за различен тип потребители. Вместо технологични са необходими съдържателни ограничения и такива, произтичащи от заключенията на контролните органи.
6. География на хазарта. Географията на хазарта следва, от една страна, да бъде ориентирана към места, в които има най-голяма концентрация на чужди граждани, а от друга страна - затруднява достъпа до хазартните действия за децата и младежта, за широки слоеве от населението.
Държавната стратегия би следвало да се основава на разбирането, че крупната хазартна дейност (казина, бинго, големи игрални зали) трябва да се осъществява във връзка с туристическата и курортната индустрия и с усилията за усвояване на международния кръстопът, като се използват в това отношение предимствата на географското ни местоположение. Структурите трябва да се създават и развиват сега и в бъдеще преимуществено на територията на туристическите и курортните комплекси, в свързаните с тях населени места, в луксозните хотели на градовете над 200 хиляди души.
7. Поради специфичната обстановка в хазартните заведения и повишения психологически и педагогически риск, достъпът до тях следва да бъде напълно затворен за непълнолетни, психически нестабилни лица, с професионални задължения, предполагащи боравенето с "горещи" пари.
8. Следва да се предвидят специфични изисквания към всяка от основните видове хазартни игри. На регламентиране подлежат и нетрадиционните и нови форми на хазарт, предлаган чрез медиите, компютърните мрежи и при рекламата на определени стоки.
9. Криминална и финансова профилактика. Хазартът е силно криминогенен фактор, той борави с "горещи" пари и затова са необходими комплексни мерки на контрол и превенция. Още на етапа на издаване на разрешения следва да бъде въведена цяла система от изисквания от юридическо, нравствено, имуществено и квалификационно естество към организаторите на този бизнес и към персонала на игралните заведения. Практически трябва да се изключи възможността с хазартен бизнес да се занимават корумпирани личности, физически и юридически лица и организации с финансови или законови нарушения в миналото, или вече показана склонност към нормативни нарушения.
Има ли пилот в самолета
...или как НАТО полита над нас
Официално българското небе все още се води неизползваемо за силите на Северноатлантическия пакт. Въпреки гласуваното от парламента разрешение натовски самолети да атакуват Югославия от нашето въздушно пространство, авиацията на ген. Уесли Кларк още се въздържа да напада от наша територия. Макар българските политици и военни да отричат, вероятно това забавяне има пряка връзка със системните ракетни попадения на наша територия. Три дни след уверенията на ген. Кларк, че повече инциденти от този тип няма да има, четвъртата поред антирадарна ракета AGM-88 HARM изрови кратер на родна земя. По ирония на съдбата натовският обстрел съвпадна във времето с пристигането на шестчленната експертна група на Северноатлантическия съюз, която трябваше да изясни как самолетите да нападат откъм България, без да стрелят по наши военни и цивилни обекти. Вместо да обяснят причините за поредния инцидент обаче, българските военни експерти предпочетоха да премълчат конкретните факти. Освен това след инцидента хората от Министерството на отбраната предпочетоха да скрият очакваните от всички експерти на ген. Кларк, които би трябвало да сложат край на неволната натовска въздушна кампания срещу българските радари.
На практика обаче се оказва, че до този момент резултатът от разговорите между българските и натовските авиоспециалисти е просто един къс хартия. Според шефа на военното ни Ръководство на въздушното движение (РВД) полк. Георги Кутинчев след срещата с експертите на ген. Кларк е подписан работен протокол, които обаче тепърва трябва да се утвърждава по каналния ред, преди да влезе в сила. По думите на ВВС-офицера не е разработван план за прелитането на натовските самолети над наша територия. "Управление, ръководство, прелитане и така нататък може да бъде извършено само когато бъде доставена или осигурена необходима техническа апаратура, която ще даде възможност за тези дейности", твърди полк. Кутинчев, позовавайки се на един от пунктовете в протокола с представителите на алианса. Апаратурата е под общото наименование - единна радиолокационна информация за въздушната обстановка в реално време и единни технически средства за директна връзка и координация. Какво точно се крие зад това наименование обаче, изглежда, не е ясно и на самите ни военни. "Информацията, която получаваме, няма да е кой знае каква. Тя може да бъде радиолокационна, тя ще бъде и друга. Може и речева", шеговито подхвърли шефът на военното РВД. Изказването на полковника косвено потвърждава информацията, че НАТО няма никакво намерение да даде своята система за опознаване "свой - чужд" в ръцете на държава извън пакта. Дори да разположат свои локатори у нас, силите на Северноатлантическия съюз ще поставят до тях свои специалисти, които да ги обслужват. От юридическа гледна точка обаче поставянето на натовски локатори излиза извън обсега на споразумението за въздушното ни пространство.
Компромисен вариант би било, ако ръководството на съюзническата авиация се направлява от самолет Е-3 АУАКС. Според български военни натовските удари от българското небе няма да могат да се ръководят само от борда на някой АУАКС, който да лети над страната ни. Въпреки че носи изключително мощна радиолокационна техника, АУАКС всъщност представлява въздушен команден пункт, който не се занимава с ръководство на въздушното движение. Той носи на борда си около 40 офицери, следи всички цели на дълбочина от около 520 километра в територията на противника и указва на патрулиращите въздушни сили какво трябва да атакуват. След като получат задача обаче, нападащите изтребители трябва да бъдат поемани от военни ръководители на въздушното движение. Те трябва да дават информация на пилота къде се намира, на каква височина трябва да се движи, какъв курс да поеме и т.н. За целта НАТО непременно трябва да разположи у нас свои радарни комплекси и офицери, които да направляват полета на атакуващите натовски ВВС. Според източници от военното министерство локатори на алианса ще трябва да бъдат разположени поне на четири места - в централния команден пункт на българските военновъздушни сили, в близост до АЕЦ "Козлодуй" и на две летища, които се намират по пътя на натовската въздушна офанзива от Турция. По всичко личи, че става дума за авиобазите край Габровница, Граф Игнатиево и Доброславци. Първата от тях е най-близкото военно летище до атомната ни централа. Втората заема стратегическа позиция в близост до края на авиационния коридор от Турция и в началото на въздушната зона, откъдето ще започват атаките. Летище Граф Игнатиево е идеалното място за разполагане на натовски АУАКС, тъй като някои от пилотите на тези самолети няколко пъти са идвали тук и до известна степен познават района. Военното летище Доброславци пък е базата на ВВС, която се намира най-близо до зоната на бойните действия.
Един от сериозните въпроси, които комисията на Уесли Кларк ще трябва да реши, се отнася до съвместимостта между натовската и българската локационна техника. Основният проблем е, че апаратурата на армията ни е аналогова за разлика от техниката на пакта, която е цифрова. Не е ясно по какъв начин информацията ще бъде трансформирана от единия вид в другия. Освен това, за да се избягват инциденти от типа на ракетата в Горна баня, българската ПВО трябва да се направлява само от локаторите, които НАТО може да разположи у нас. "Нашите радари няма да спират своята работа за осигуряването на въздушната ни картина в интерес на противовъздушната ни отбрана", каза пък шефът на военното РВД. Според хора от ВВС обаче армията ни и в момента гаси своите локатори, за да не станат жертва на поредния натовски AGM-88 HARM. Проблемът в случая идва от това, че тези ракети са от типа "стреляй и забрави". Когато самолетът бъде облъчен от чужд радар, HARM автоматично засича целта и подава на пилота звуков сигнал. Асът може да изстреля ракетата дори без да види информацията за прихванатия вражески локатор. Според наши авиоексперти нещо подобно се е случило с предпоследната ракета, която удари Горна баня. Авиаторът на НАТО се е опитвал да обстреля радарна станция в района на "Ломски редут", който се намира край столичното околовръстно шосе.
Така че без натовски наземен контрол у нас въздушните операции на пакта ще са най-малко доста опасни за страната. За жалост хората на ген. Кларк не разполагат с много време, за да приключат кампанията си. Ако до 24 май те не доведат "Решителна сила" до успешен край, САЩ би трябвало да прекрати участието си в операцията. Според американското законодателство Вашингтон може да води бойни действия не повече от два месеца, без да обяви война на своя противник. А Конгресът на САЩ отказа да изрови бойната томахавка срещу Югославия. Така че НАТО надали ще ни чака да опознаем самолетите му.
Косово направи Доган желан партньор
През уикенда премиерът Иван Костов и министърът на правосъдието Васил Гоцев отиват в Разград, а след това в Шумен и Търговище. След тях тръгва дълга редица сини депутати, които, обикаляйки из Североизточна България, ще разясняват позицията на правителството по даването на въздушни коридори на НАТО, въпреки че точно в тази част на страната за антинатовски настроения не се чу. В Разградско са най-силните организации на дублиращото ДПС на Гюнер Тахир, чиято звезда в последно време помръкна. За първи път обаче лидерите на СДС не афишират контактите си с него. Първата сериозна демонстрация за намеренията на СДС към традиционните крепости на движението започна точно на десетгодишнината от възродителния процес.
На фона на войната в Косово българският етнически модел остана единствената позитивна новина, която София може да излъчи. Неслучайно в последните дни министър-председателят Иван Костов прави точно това - изтъква родния опит като най-важното постижение на 10-те години демократичен преход на страната. Ласкавите думи към Доган по време на гласуването на рамковата конвенция за малцинствата и гласуването на въздушните коридори за НАТО не бяха само емоционален изблик на премиера. В тази ситуация присъствието на Ахмед Доган в центъра на новините дава най-силния коз в дипломатическите усилия на кабинета.
Седмица след като ДПС формално подкрепи правителството за въздушните коридори на НАТО, Ахмед Доган почувства новата ситуацията и реши да изясни позициите си: "Нашата обща програма е нито левицата като такава, нито десницата като такава да могат да съставят правителство, ние не подкрепяме правителството и това трябва да го разберете много добре. " Така лидерът на ДПС оцени срещата си в четвъртък с Александър Томов, въпреки че темата на разговорите бе по-прозаична - на масата за преговори бе разпъната общинската карта на България. Иначе нищо ново.
Публичните изяви на Ахмед Доган сякаш започнаха да стават правопропорционални на липсата на изказвания от страна на СДС. Докато Иван Костов обявяваше, че Александър Томов и Ахмед Доган са употребени, лидерът на ДПС предпочиташе повече да се усмихва енигматично. След като от "Раковски" 134 свалиха децибелите, Доган отново реши да поеме инициативата. И по навик хора, близки до него, пуснаха версията за възможен нов кабинет през есента.
Лансираната теза за възможен коалиционен кабинет не е нова, нито пък особено оригинална. Доган се опитваше да я прокара от първото заседание на новото Народно събрание. Сега обаче публичното разграничаване от правителството дава възможност на ДПС отново да придобие позиции, с които може да търгува със СДС.
Общата опозиционна дейност между Александър Томов и Ахмед Доган не е новост, но за първи път може да бъде използвана за натиск срещу Иван Костов. ДПС няма какво да спечели от връзките с евролевицата, подкрепата на движението за местните избори е жизненоважна единствено за Томов. За сметка на това Доган отново демонстрира кой наистина се грижи за българския модел на етнически мир, Александър Томов се очерта като единствената фигура, която може да легитимира ДПС, както и да отправя критики към нетолерантността на правителството, без пряко да ангажира движението.
За евроатлантическата чест на Българската евролевица
Обикновено, когато Александър Томов нарече Иван Костов "нашия любим премиер", значи нещо от евроатлантическата чест на неговата партия е засегнато.
За да разсее съмненията за стратегическия избор на евролевицата, партията във вторник обяви, че започва процедура за отстраняване на Йордан Соколов - за "системно нарушение на правата и задълженията като председател на Народното събрание". Повод за искането бяха думите на Соколов по време на честването на 50-ата годишнина на Съвета на Европа на 7 май, че, гласувайки против споразумението с НАТО, евролевицата е подкрепила Милошевич и заедно с БСП се е върнала към своето комунистическо минало. Неща, които Соколов винаги си е повтарял.
В същото време Александър Томов предпочете да подкрепи само морално инициативата на БСП за декларация на парламента, че България няма да дава сухопътни коридори на НАТО.
Докато евролевицата шумно оповестяваше поредното си разграничаване от СДС, Александър Томов се видя на четири очи с лидера на БСП Георги Първанов, но на срещата не бе придадено голямо значение - била с работен характер. Недомлъвките за разговорите с Първанов според източници, близки до Томов, се дължали на нежеланието на съпартийците му да видят евролевицата само седмица след гласуването на споразумението с НАТО за даване на въздушни коридори над България отново на една маса с БСП. Другата работна среща с Доган пък бе извадена на преден план с цел да се тушират негативните последици за имиджа на евросоциалистите.
И за да не останат някакви двусмислици за характера на партията, на 5 юни евролевите организират национален митинг за мир под наслов "Не на Милошевич, не на бомбите", т.е. истинската националноотговорна позиция.
Усилените напоследък маневри на евролевицата около евроатлантическата тема започнаха, след като прагматиците в партията изчислили, че сегашните претенции на "Съборна" 7 може и да се окажат твърде пресилени на предстоящите местни избори. Въпреки твърденията, че основната цел са парламентарните избори, евролевите започнаха да променят целите си. Ако бялата лястовица не полети над провинцията и се запази статуквото от 1997 г., доверието към евролевицата постепенно ще започне да спада, дори СДС да изпадне в тежка криза в края на есента, както се надяват хората на Томов. А и местните избори са последната възможност да бъдат мотивирани местните активисти на партията. Затова и последните консултации с ДПС и БСП започвали с бройката на местата за общински съветници и бъдещите местни администрации за сметка на стратегическите визии за социалдемокрацията в България.
Видимата промяна в позициите на евролевицата вече била забелязана и от Партията на европейските социалисти, връзките с която Александър Томов обича да афишира постоянно. Това обаче не притеснявало особено лидера на евролевицата, който вече е решил, че особена помощ от Брюксел не може да се очаква. Освен постоянните семинари ПЕС не се е ангажирала с някаква конкретна помощ.
Затова новата политика на партията се обръщала към краткосрочните задачи, а пословичният афинитет на Александър Томов към управлението започна да се завръща.
Боя се, че евролевицата загуби от вота си
Елена Поптодорова, депутат от евролевицата, пред "Капитал
- По този въпрос наистина няма чисто и изцяло добро решение. За и против имаха своите аргументи. Сигурността на страната трябваше да се преценява между вот в полза на стратегическото решение за участие, макар и на висока цена, в евроатлантическите действия и схеми, и вот, отчитащ повече конюнктурата на момента - обществените настроения и страшното въздействие на бомбардировките, чиято легитимност е спорна. Давам си сметка за всички открити въпроси и несигурности, свързани с българската и евроатлантическата интеграция, и все пак съм убедена, че там има перспектива за нас.
За евролевицата ситуацията беше по-сложна. От нас се очакваше да докажем, че сме повече леви, отколкото евро-. Защото една от тежките последици на юговойната е, че у нас се възроди идеологическият език от 50-те години, и тя се оценява не от гледна точка на човешките права, а през призмата на старото идеологическо разделение.
