*3 Още през 1954 г. се прави опит за създаване на Европейска общност за отбрана, но френският парламент отказва да ратифицира (въпреки че Франция е основен инициатор) и идеята остава нереализирана и до днес... Поискаха фалит за "Стандарт нюз" АД
Всекидневника на Красимир Стойчев го издава, "който трябва"
Медийната "империя" на Красимир Стойчев е изправена пред сериозни проблеми, след като преди седмица беше поискан фалит за "Стандарт нюз" АД, фирмата - издател на едноименния всекидневник. Съдбата на двете издания на "умрелия" "Трон" - "Стандарт" и "7 дни спорт", става още по-неясна и заради обявения в средата на миналата година фалит на "Нюз холдинг" АД - ядрото, около което бяха изградени медиите на групировката "Трон". В средата на миналата година Софийският градски съд е открил процедура за обявяване в несъстоятелност за фирмата на Стойчев.
"Някога Красимир Стойчев е взел някакъв кредит, той си има задължения, но те не касаят вестника", обяснява главният редактор на "Стандарт" Юлий Москов. Освен заплахата за фалит миналата седмица държавната печатница съобщи, че всекидневникът й дължи 68 млн. лева. "Работим нормално, плащаме си всичко. Имаме дълг към ИПК "Родина", но това не са много пари... Вестник "Стандарт" няма задължения", не губи оптимизма си Москов.
На 30 април тази година синдиците на Капиталбанк заведоха в Софийския градски съд искови молби за образуване на производства по несъстоятелност на "Стандарт нюз" АД и "Стандарт принт" ЕООД. Второто дружество трябваше да бъде собственик на нереализиралата се печатница на "Трон". Не е ясно дали "Стандарт нюз" АД е издател на всекидневника. В момента в редакционното каре на всекидневника това не се съобщава. Пише само, че тя прави предпечатната подготовка на вестника. Главният редактор на в. "Стандарт" Юлий Москов също не даде изчерпателна информация за това кой е издателят на вестника. "Вестник "Стандарт" го издава, който трябва", загадъчно отговори той.
Двете фирми, за които синдиците на Капиталбанк искат несъстоятелност, са на шефа на "Трон" Красимир Стойчев, който през годините винаги се е афиширал като издател на вестник "Стандарт". "Стандарт нюз" АД дължи на Капиталбанк 969 787 долара, "Стандарт принт" ЕООД - 2.039 млн. долара, или общо 3.009 млн. долара. Фактически дълговете на тези две фирми заедно с борча от 4.791 млн. долара на обявената вече в несъстоятелност "Нюз холдинг" (пак на Красимир Стойчев) представляват 99% от задълженията към Капиталбанк.
Красимир Стойчев беше започнал през миналата година да води преговори с Капиталбанк за изчистване на задълженията на трите му фирми, като идеята беше да обезпечи тези вземания с особен залог в полза на Капиталбанк на печатарската техника, която и до ден днешен стои опакована в кв."Гара Искър" на временен внос. Идеята беше синдиците на банката заедно със Стойчев да търсят купувач на машината и с парите, които получат, да погасят, доколкото може, задълженията на фирмите на Стойчев. "Ние дълго чакахме г-н Стойчев, за да финализираме започнатите преговори, но той не се яви" , обясняват синдиците на Капиталбанк.
Засега синдиците на Капиталбанк не знаят в какви юридически отношения са "Стандарт нюз" АД и в. "Стандарт", тоест не е ясно доколко евентуалният фалит на дружеството ще се отрази на вестника. "Кой каква собственост има се вижда, като се открие процедурата по несъстоятелността, защото тогава се получават балансите на конкретното дружество и всякаква документация за собственост и се прави опис на имуществото" обясниха юристи.
"Тези задължения не могат да променят нищо за нас. Естествено, че няма да спрем да излизаме", допълни Юлий Москов. Той увери, че при него не е постъпвал никакъв документ от Капиталбанк, от синдиците, нито от съда, не се познава със синдиците и няма защо да се познава. Вестникът също така не е обсъждал никакви варианти, които имат връзка с иска за несъстоятелност на двете фирми, "защото нямаме задължения към Капиталбанк", каза г-н Москов. Все пак той си остави вратичка, заявявайки: "А и да има задължения, който има, ще ги оправи. И да имаме, ще ги оправим. Това е въпрос на преговори, на разговори... Нямаме задължения! " Г-н Москов заключи, че не за първи път има атаки срещу вестник "Стандарт".
Историята на "Стандарт нюз" АД започва през 1992 г., когато е учредено ЕООД със същото име, капитал 50 хил. лева и едноличен собственик "Трон" ЕООД. През 1993 г. дружеството е преобразувано в ООД и в него влизат Сергей Иванов (с три процента) и шефовете на тогавашния екип на "Стандарт" Валери Костадинов (с 20 процента), Валери Запрянов (с пет процента), Максим Бехар и Анастас Бурунсузов (съответно с четири и три процента). Две години по-късно, през октомври 1994 г. "Стандарт нюз" е преобразувано в акционерно дружество с 1 милион лева капитал. Малко по-рано същата година в историята се появява и "Нюз холдинг", който купува 65-те процента на "Трон" ЕООД. Капиталът на дружеството е увеличен от 50 хил. лева на 95 млн. и 50 хил. лева, като увеличението е поето изцяло от "Нюз холдинг". Обявеното през миналата година във фалит дружество пък е учредено в началото на април 1993 г. от Сергей Иванов, Орлин Цаков и Мариана Рангелова. Адресът на дружеството съвпада с домашния адрес на Сергей Иванов. На 23 март 1994 г. капиталът на холдинга е увеличен от един на 400 млн. лева - 399 милиона лева са в привилегировани акции на приносител, а 1 млн. с право на глас. Тримата учредители продават своите (управляващи) акции на "Трон" ЕООД, което поема изцяло и увеличението на уставния капитал и става собственик на 999 акции. Единствената останала акция купува Красимир Стойчев. "Нюз холдинг" е в основата на всички медийни начинания на Красимир Стойчев. То притежава за известно време част от акциите на радио "Експрес". "Нюз холдинг" участва и с проекта "Темпо" в първия конкурс за частна национална телевизия преди четири години и замалко да спечели лиценз.
Накратко
Асоциация "Аксес", форум "Свободно слово" и "Коалиция 2000" представиха през миналата седмица резултатите от проведен мониторинг на тема "Как общественото мнение осъзнава проблема за корупцията през огледалото на държавните и частните медии". Наблюдаваните в продължение на три месеца (януари - март) медии са БНР, БНТ, "Нова телевизия", "7 дни" и още тринайсет печатни медии, от които десет всекидневника и три седмичника. Целта на мониторинга е да се покаже как присъства темата за корупцията в медиите, обясни доц. Весела Табакова от Центъра за независима журналистика. От изследването става ясно, че за трите месеца, през които е продължило то, в електронните медии са присъствали 86 текста по темата, като се наблюдава покачване на процента в края на периода. Във вестниците присъстват 270 материала и определено снишаване на процента в края на трите месеца. Най-често темата за корупцията в електронните медии се явява в кратки информационни текстове с продължителност една минута. В печата темата присъства като съпътстваща други материали. Проявленията на корупцията най-често се търсят в икономиката, социалната сфера и съдебната система. Според мониторинга преобладаващ е образът на корумпирания, докато образът на корумпиращия отсъства. Като корумпирани по презумпция се представят най-често митнически служители и представители на съдебната власт.
БНТ започна преди седмица излъчването на сателитния си канал TV Bulgaria. Програмата му включва оригинални новини, български филми и повторения на по-известните предавания от двата ефирни канала на държавната телевизия.
Националният съвет за радио и телевизия (НСРТ) реши да глоби БНР и столичната "Нова телевизия" с по три милиона лева, съобщи миналата седмица говорителят на съвета Александър Иванов. Медийният съвет реши да санкционира с по 2 милиона лева на още пет радио- и телевизионни станции. Решенията на НСРТ още не са изпратени до Държавната комисия по далекосъобщенията, която издава наказателните постановления. "Глобите подлежат на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания", обясни Александър Иванов. Той посочи като мотив за глобата на БНР това, че предаването "Без контрол" не е преместено в часовия пояс след 23.00 ч, както преди време беше постановил съветът. Глобата за "Нова телевизия" е във връзка с постъпилите писмени оплаквания от УФА и "Александра видео" за неуредени авторски права. "Глобените с по два милиона лева пет оператора са нарушили Закона за радиото и телевизията", каза лаконично Иванов. Това са варненското радио "Атлантик", бургаското радио "Южен бряг", радио "Експрес", пловдивското радио ТНН и кабелната "Юниън телевижън". Членът на съвета доц. Георги Лозанов обясни, че тези пет оператора се санкционират, тъй като не са предоставили поисканите от съвета материали за отрязъци от програмите им, в които са констатирани нарушения във връзка с рекламата и спонсорството.
Какво не се случи на 7 май, петък
На 7 май, в петък, трябваше да е издаден лицензът за частна национална телевизия. В началото на тази година Държавната комисия по далекосъобщенията изготви план-график за даване на разрешението за конкурент на БНТ в ефира. "Да се действа! ", беше резолюцията на министър-председателя в полето на докладната записка с точно определените срокове. Лично Костов беше поправил датата за издаване на лиценза. Чиновниците от ДКД бяха решили това да се случи през юни. Премиерът обаче настоял срокът да се премести с месец напред. Министър-председателят фиксира за краен срок Деня на радиото и телевизията - 7 май.
В пристъп на чувство за хумор председателят на телекомуникационната комисия обясни, че може би наистина на 7 май, но не е ясно коя година - тази или следващата... Според графика, който премиерът беше утвърдил, до десети февруари ДКД трябваше да предостави на Министерския съвет цялата документация, необходима за откриването на процедура за лицензиране на частен национален телевизионен канал. Това не се случи. До същата дата Националният съвет за радио и телевизия трябваше да депозира в правителството проект за лиценз. И това не се е случи. По документа се работи, но все още не е готов. Досега готова е единствено наредбата, която определя размера на лицензионните такси. Според Закона за далекосъобщенията ДКД трябва да предложи на Министерския съвет откриването на процедура и начина за получаване на лиценз (търг или конкурс). Това също още не се е случило. Казано с други думи, процедурата за стартиране на частна национална телевизия въобще не е тръгнала. След това забавяне е малко вероятно българите да гледат конкурент на БНТ преди края на годината, защото етапите на лицензирането са сложни и продължителни. След като ДКД предложи процедурата да се открие, в срок до един месец правителството трябва да определи срока за избирането на тв оператора и продължителността на лиценза. Със своя заповед министър-председателят трябва да назначи комисия за провеждането на конкурса и да определи нейните членове. В комисията според телекомуникационния закон трябва да участват представители на медийния съвет, ДКД и на "други заинтересовани ведомства и организации". Председател на комисията по закон е шефът на ДКД. Той и назначените от премиера членове класират кандидатите и "предлагат на Министерския съвет да вземе решение за определяне на лицето, спечелило конкурса или търга". До един месец правителството "с мотивирано решение определя лицето", което ще получи лиценза, а две седмици по-късно ДКД я издава на "определения".
Междувременно с документите на кандидатстващите за лиценз трябва да се е запознал и Националният съвет за радио и телевизия. Според изискванията на Закона за радиото и телевизията, след като необходимите документи бъдат подадени в ДКД, тя ги препраща към медийния съвет. После телекомуникационната комисия трябва да изпрати документите в съвета, а членовете му са длъжни да вземат решение в срок от един месец. Ако кандидатурата бъде одобрена от НСРТ, документите на бъдещия собственик на ефирна медиа се връщат обратно в ДКД заедно с проект за лиценз.
Тъй като лицензът за издаване на частна национална телевизия най-вероятно ще бъде издаден след конкурс съгласно изискванията на медийния закон, Министерският съвет трябва да изработи наредба, с която да определи реда за провеждане на състезанието. Нито едно от тези събития не се е случило. Държавната администрация не само не успя да даде лиценз за частна национална телевизия на определената от самата нея дата, но дори и не започна процедурата по издаването.
Това не е първият случай, когато бюрокрацията толкова се опиянява от докладните си записки, че забравя да реализира заявените в тях намерения. Преди близо две години администрацията отново буксуваше с въпроса за частната национална телевизия, а усилията й пак останаха само на хартия. През лятото на 1997 г. премиерът Костов написа върху докладна записка на шефа на КПД Антони Славински за приватизацията на Ефир 2: "Обсъждаме две седмици - до 25 юли. С особена важност. " И от тази резолюция на министър-председателя не последва нищо.
След личното настояване на Костов през юли 1997 г. председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения изпрати докладна записка до правителството за "възможните варианти за приватизацията на Ефир 2". Тогава последваха становища на отдел "Правен" на МС и на вицепремиера Бакърджиев за продажбата на втория държавен канал. В становището си Бакърджиев препоръча създаването на работна група от експерти, която да разработи приватизационна програма до 31 август 1997г. Такъв екип никога не беше сформиран, а приватизационната програма никога не беше изработена.
Всъщност отговорът на въпроса "какво не се случи на 7 май, петък, може да гласи: "Нищо не се случи". И това е жалко, защото, ако частният канал беше единственият пропуск на управляващите, времената, в които ще живеем по-добре, щяха да са малко по-близо.
Изкуството тип "Недко Солаков"
Личността на Недко Солаков е в разрез с романтичната или по-скоро соцреалистическата представа за художника като човек, седящ с часове в кафенето на художниците, с отсъстващ поглед, зареян нейде в безкрайността. Недко е по-скоро олицетворение на съвременния, енергичен артист -работохолик, който притежава и други качества освен единствено таланта си. На първо място - да бъде реалист, що се отнася до проявите си в чужбина.
Случващото се на Балканите в областта на културата и изкуството винаги е убягвало от погледа на западните изкуствоведи и куратори, т.е. единственият начин да бъдеш забелязан е сам да привлечеш вниманието върху себе си. Осъзнаването на факта, че е поставен в неизгодно геополитическо положение, при Недко Солаков е породило амбицията да се бори за признанието, което сега има.
"Мрачният перфекционист", но също така и "най-известният български художник на Запад" участва средно в 10-15 групови изложби по света наравно с най-големите съвременни художници в областта на концептуалното изкуство. Самостоятелните му представяния са около 5 годишно в галерии и музеи, чиито имена респектират запознатите. Броят на статиите, посветени на неговото творчество и участия в изложби, е внушителен, като повечето от тях са публикувани в чужди списания (Kunstforum, Art in America, Flash art и т.н.).
Всичко това не би звучало толкова помпозно и донякъде неясно, ако у нас съществуваха адекватни критерии и информация за движенията и тенденциите в съвременното изкуство, за хората и институциите, които в момента олицетворяват т.нар. art world и фактически представляват кръга от контакти на Недко Солаков.
За този художник неделните вестникарски сензации не са средството за придобиване на популярност, още по-малко метод за печелене на пари. Самият той споделя, че през последните четири години не е получил и лев от българска страна, независимо дали става дума за институция или частен колекционер. Творбите му се продават с посредничеството на чужди галерии, много често по време на големите международни панаири за съвременно изкуство в Париж, Базел, Чикаго, Берлин.
Името на Недко Солаков обикновено не е замесено в припламващите от време на време артистични скандали с провинциален привкус. Не само защото в този момент той се намира някъде из Европа или Америка. Недко е избрал позицията на самостоятелно действащ артист, което означава необвързаност с определени групировки или забулени в мистерия среди. Естествената необходимост на всеки артист от съмишленици художникът вижда в лицето на Института за съвременно изкуство - София, и АТА "Център за съвременно изкуство. Опитът го е научил, че "просто най-добре е човек да бъде сам". Не изключва възможността за работа във взаимодействие с други хора, но предпочита той да дърпа конците.
Не се притеснява, че може да бъде обвинен в егоцентризъм. Той просто не би искал да бъде въвлечен в каквато и да било група, защото в такъв случай собствените интереси се преплитат твърде много с интересите на останалите и вместо да се получи нещо, "става една голяма каша".
Това схващане естествено се отразява в неговото изкуство. То е създадено от позицията "аз и другите", "аз и светът - светът и аз". Неизменно в тази позиция присъстват чувството му за хумор и самоиронията.
Често главен герой в творбите на Недко е самият той - събирателен образ на художника и човека, с неговите си специфични страхове, мании, положителни черти и слабости. Обикновено инсталациите му разказват някаква история - за "Разсеяния човек", "Суеверния човек", "Колекционера" и пр., и представляват конгломерат от обекти, рисунки, фотографии, видео, ready-made. Те са толкова специфични, че сега в обращение сред западните критици и галеристи е терминът "работа тип Солаков".
Очевидно Недко Солаков е успял да наложи един вид своя "запазена марка", достатъчно успешна, за да бъде търсена толкова често от кураторите по цял свят. Това означава, че е съумял да избегне капана на калкулиращото ситуацията епигонство, което от своя страна му е дало свободата да си позволи при всяка следваща от многобройните си изложби да бъде различен.
Пазарът - начини на (зло)употреба
Всеки пазар е кантар на обществото. А колкото общества - толкова и пазари. Затова са и тъй различни те по света: на единия полюс стои играта на ориенталската чаршия, на другия - стройните опашки на централизираната икономика. Между тях в "златната среда"е разположен нормалният пазар, наречен само с известно основание свободен. Осмислянето на тези различия ражда повече социология на пазара, отколкото икономика.
При пазара-игра няма нищо фиксирано (с изключение на задължителността на отношението предлагане - търсене). Там единствено действащо правило е да се нарушават правилата. Там една стока може за броени минути да смени многократно цената си, но накрая и двете страни - клиент и продавач, да бъдат доволни. Там има примамване и измама, там продавачът и неговата стока са активни ловци, независимо какви средства използват - от стереотипните реклами (на стоката) през стереотипните комплименти (за клиента) до неочакваните изблици на емоции - от еуфория до отчаяние - всичко това е част от голямата игра на пазарното съблазняване. Но това вече минава към психологията на пазара, наситена и със силен еротичен контекст. Пазарът от типа "Капалъ чаршъ" играе, дори преиграва с всички тях: любезността като невинен флирт някак лесно преминава до всеуслужливост, вътрешно съзвучна с чувството за всепозволеност.
За разлика от него пазарът на централизираната икономика е свръхнормативен и затова фригиден: там нито клиентът, нито продавачът изпитват удоволствие от пазаруването.
Посредата между тези полюси се намира нормалният пазар - онзи, който не само се саморегулира, но и благодарение на който се рационализират отношенията в обществото. Свободата на свободния пазар е всъщност добре отрегулирана. Този тип регулация Ърнст Гелнер нарича нерационална рационалност - постигната благодарение на осъзнатата необходимост от всеобщо спазване на правилата. Защото спазването на правилата, макар и нерационално в частен план, води до социална ефективност в обществен: по-лесно се действа в едно такова общество, в което всеки си знае параметрите и стриктно зачита тези на другите. Това е вид взаимен договор - ако човек не лъже, това до голяма степен му гарантира, че няма да бъде излъган.
Най-големият парадокс е, че разстоянието между двата полюса е много по-малко, отколкото е от тях до златната среда: по-лесно е да се премине от имитацията на пазара-антипазар към измамата на пазара-игра, отколкото от някой от тях да се стигне до универсалния рационализиращ регулатор на нормалния пазар.
Освен това както при всяко отношение, което - за да е трайно - и двете страни трябва да са в състояние да го подържат, така и при свободния пазар. За да е наистина свободен, пазарът трябва да има предлагане, но и търсене. Една от най-ниските в Европа покупателна способност на българина обрича свободния пазар на несвобода. Защото няма свобода там, където няма избор. А избор няма не само когато липсват алтернативи, но и когато липсват средствата за тяхното реализиране. Или няма избор, не само когато на пазара липсват стоки, но и когато купувачът няма пари. В състояние на финансова безтегловност свободният пазар може лесно да премине в свободно падане, завършващо в банановия рай.
"Банано парадизо" - сладкото и толкова показателно название на някои магазини втора употреба. И икономическата, и социалната логика водят насам, тъй като пазарът - мястото на среща между търсене и предлагане - винаги успява да реанимира чрез някакви превъплъщения: като битак през социализма, като черен от времето на прехода, днес той диша истински единствено като "магазини втора употреба". Защото тук има клиенти, които могат да правят избор, да намерят себе си в стоката. На този пазар има сподавено оживление, безмълвна глъч, тълпи, чакащи да се появят новите контейнери със стоки; има очакване, интрига, напрежение.
При тези втора ръка магазини се възвръща еротиката на пазара. При истинския пазар еротичните контексти са разгърнати в цялото им разнообразие: от агресивното самопредлагане през сдържаното достойнство на стоката, която знае цената си, до тънкото изкуство на съблазняването.
При пазара втора употреба еротиката е доста смачкана, но все пак съществува. Тук тръпката идва от това, че можеш на безценица да се сдобиеш с нещо западно, нещо различно или нещо, което го има и на обикновения пазар, но там е недостижимо скъпо. ("А тез витрини са отрупани със куп жадувани неща. ") Тръпката тук е в "контрабандата", в самоизмамата за един по-качествен живот и в лъжата, лансирана на околните, че новата придобивка е подарък от далечен роднина от Германия, Франция, Австрия; в промъкването между щандовете, за да не те забележи случайно някой познат; в потайността на акта. Пазаруването втора употреба е като изневяра: хем е проява на твоя вкус, твоя избор, твоето аз, хем не бива да се афишира.
Там обаче става и една друга среща - между двата свята. Онзи, загърнат в шенгенската си недостижимост, и нашият, който все повече се отдалечава от Европа. За тези, които искат да се отърват от излишните си вещи, задръстващи пространството, тази среща е напълно случайна и всъщност незабележима. Среща, фатално търсена от онези, които са решили най-сетне да се сдобият с нещо дълго отлагано и крайно необходимо. Това вече е семантиката на пазара. Тук чрез придобитите стоки купувачите получават послания, които всъщност никой не е имал намерението да им изпраща: това са невидимите знаци на нечие благополучие, които те карат да се чувстваш още по-беден; невинни и жестоки послания - като уханния аромат на печено в тъмна коледна нощ, когато си самотен и замръзнал в някакъв далечен чужд град.
Или - каквото е обществото, такъв и пазарът му. И такива са и хората му. Защото тогава, когато човек избира (та дори и стока), всъщност утвърждава себе си - нали там, където става срещата на анонимния производител с анонимния потребител, се обменят персоналности, напасват се вкусове, проверяват се критерии.
Какво утвърждава българинът днес, когато - докато светът върви към електронния пазар - нашето място все повече става втората употреба? И колко всъщност ни струва безценицата - дали не растящото чувство за национална малоценност? И Париж има своя "Пазар на бълхите" (Marchе aux Puces), но той е известен като място за бедняци или ексцентрици. У нас няма да е като в Париж, докато магазините втора употреба са място за всички. И все по-далече остава Париж, докато на нормалния пазар българинът се чувства като ненормален човек.
Готов е проектозаконът за достъп до информацията
Екипът на Тагарински бележи прогрес, има какво още да се желае
След продължителен труд екип, ръководен от министъра на държавната администрация Марио Тагарински, изработи проект на закон за достъпа до обществена информация. Документът прави забележителна крачка в посока към идеалния вариант на такъв закон в сравнение с разпространения в края на миналата година предварителен проект. Проектът естествено не е съвършен и има текстове в него, които се нуждаят от прецизиране и преработка, смятат юристи, специализирали в тази област.
Законът за достъп до информацията е важен, защото урежда конституционното право на хората да получават информация най-вече за държавните органи, които те избират и издържат.
"Предвид обществения интерес към темата предложих на министър-председателя преди разглеждането на текста в Министерския съвет проектозаконът за достъп до обществена информация да бъде представен за публично обсъждане", пише министър Тагарински в обръщение към гражданите в правителствения сайт в Интернет (http://www.government.bg/publicdebat/). Там е публикуван проектът заедно с документи, използвани при изработването му.
След като привърши общественият дебат и законът бъде одобрен от правителството, той ще бъде внесен в Народното събрание. Едва след като депутатите го обсъдят и одобрят (процедура, която може да продължи дълго време), той ще влезе в сила.
Един от основните моменти в проекта според авторите му е регламентирането на начина и процедурата за осъществяване на конституционното право за достъп до обществена информация. "За пръв път е въведено на законово ниво общо задължение за активно предоставяне на информация от страна на органите на държавната власт", пише в мотивите към закона. Всъщност и досега има отделни законови актове, които задължават институции в областта на екологията, електронните медии и др. да предоставят информация на гражданите, но проектът предвижда това да стане обща норма.
Документът претендира да урежда начините за достъп на хората до обществена информация. Според проекта това е "всяка общественозначима информация, свързана с обществения живот и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти". Под субектите в предварителния вариант на закона най-често се разбира органите на държавната власт и местното самоуправление (чл.10) и техните администрации, които се издържат от данъкоплатците. Едни от специално споменатите допълнително субекти са медиите. Те ще трябва да предоставят информация, която да осигури прозрачност на действията им, постановява проектът. Според авторите на документа медиите при поискване трябва да дават информация за "финансовите резултати на собственика на средството за масова информация и за разпространението на неговата продукция". Последната част от тази разпоредба вероятно цели да направи публични данните за тиража на вестниците и списанията. Достъпна информация, ако парламентът одобри закона, ще са и "направените изявления за обществените цели на средството за масова информация и неговата политическа ориентация". Според проекта медиите ще са длъжни да обявят хората, които участват в управлението им, и тези, които работят в тях, "участват или влияят върху формирането на редакционната политика". В документа присъства още и енигматичното от смислова и стилистична гледна точка изискване за обявяване на "икономически свързани лица, участващи в управлението и на други средства за масова информация, което им позволява да осъществяват ефективен контрол върху тяхното управление или върху дейността им".
В чл.19 на проектозакона може да бъде открито и оправданието на авторите за задължаването на медиите да предоставят тези данни. "Осигуряването на свободен достъп до информацията за средствата за масова информация гарантира възможността на гражданите да си съставят собствено мнение за оценка на разпространяваната информация", пише в документа. В следващия текст изрично се казва, че при предоставянето на тази информация трябва да бъдат спазвани принципите за прозрачност, икономическа свобода, както и да се защитават личната информация, търговската тайна и "тайната на източниците на средствата за масова информация, пожелали анонимност". Авторите на проекта явно са си взели поука от силната реакция на медиите преди време, когато беше огласен предварителен вариант на закона. В него се казваше, че медиите са длъжни да издадат при поискване информаторите си. Цялата журналистическа колегия скочи единодушно срещу това изискване. Впоследствие се оказа, че оповестяването на предварителния проект е интригантски ход на човек от правителството, с който се цели дискредитация на Марио Тагарински най-вече в очите на партийните му началници. Екземпляри от проекта тогава бяха раздадени на журналисти от сътрудници на вицепремиера Бакърджиев, за да могат медиите да разкритикуват Тагарински.
Спорове вероятно ще предизвикат ограниченията в текста - случаите, в които се отказва достъп до информация. Следвайки конституцията, проектът предвижда добиването на данни да не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на други лица, както и срещу "националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала". Любопитно би било да се види какви точно данни за дейността на държавните органи могат да навредят на народното здраве и морала. Дори и да има такива, именно те трябва да станат публично достояние. Освен това, ако някой документ заплашва да дискредитира със съдържанието си някой вицепремиер например, той ще бъде ли предоставен или държавните чиновници ще откажат достъп до него с оправданието, че би могъл да наруши доброто име на министъра?
Проектозаконът разделя достъпната за гражданите информация на два типа - официална и служебна. Всички актове на държавните органи - закони, укази, наредби, постановления и пр., според проекта са официална информация. Ведомствата, които издават актовете, ще бъдат длъжни да ги публикуват, когато парламентът одобри закона. Освен това при поискване те ще са длъжни да уведомят хората кога и къде са обнародвани документите, които ги интересуват. Под служебна авторите на проекта разбират информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация.
Достъпът до официалната информация е напълно свободен, но за служебната има немалко ограничения, които ще оставят в сянка огромно количество документи, ако този текст бъде приет от парламента без промяна. Когато исканите данни са свързани с "оперативната подготовка на актовете на органите и нямат самостоятелно значение", те няма да бъдат предоставяни. В тази категория попадат мнения, препоръки и становища, изготвени от и за дадено ведомство. Недостъпни ще бъдат и "мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях". Всъщност тези данни ще могат да бъдат видени, но 20 години по-късно.
Хората, които искат да получат определена информация, ще трябва да подадат писмено заявление. Авангардното в проекта е, че заявлението може да бъде направено и по електронен път (например чрез електронна поща). Будните данъкоплатци, които искат отблизо да се запознаят с начина, по който са изразходвани техните пари, ще могат да поискат интересуващите ги данни да им бъдат предоставени на дискета например.
Освен пасивното задължение да предоставят информация при поискване държавните органи ще трябва да оповестяват някои данни сами. Ако някое ведомство научи факти, които могат да предотвратят заплаха за живота, здравето и безопасността на гражданите, то ще бъде длъжно незабавно да ги съобщи. Информация трябва да бъде предоставяна също и когато опровергава разпространени неверни факти, които засягат общественозначими интереси.
Държавните органи и другите организации, задължени от закона, ще бъдат длъжни да разгледат исканията за достъп до съхранявана от тях информация в срок от две седмици. За това време те трябва или да предоставят данните, или аргументирано да откажат. Ако този срок не бъде спазен, виновният служител ще бъде наказан с глоба от 20 до 50 лв. Всички парични санкции в проекта са в "нови" левове, защото се предполага, че той ще бъде приет след пети юли, когато ще се състои деноминацията на лева и той ще загуби три нули.
Достъп до официална информация ще може да бъде отказан, когато тя е държавна или служебна тайна, както и в случаите, когато се засягат интересите на трето лице и то не е дало писменото си съгласие за предоставянето. В проекта има предвиден и механизъм, по който третите лица ще се произнасят дали да оповестят данните, които ги засягат.
Всеки отказ да се предостави достъп до информация ще може да бъде обжалван пред окръжните съдилища или пред Върховния административен съд в зависимост от това кой орган е отказал да оповести исканите от него данни.
Предстои проектозаконът да премине през няколко обсъждания - първо в Министерския съвет, а след това през парламентарните комисии и пленарната зала. Иначе казано, има достатъчно възможности недостатъците му да бъдат изгладени - да се определи ясно кои документи могат да се скриват под определението държавна или служебна тайна; да се прецизира процедурата по даването на информацията и пр., и пр. Печалната законодателна практика до момента дава слаба надежда, че от синята парламентарна манифактура може да излезе идеалният закон за достъп до информацията. Приемането на медийния, а и на други закони показа, че гласуването в парламента често изкривява първоначалния проект през личните и партийните интереси на управляващите, за да се получи бледо подобие на нещо като нормативен акт - колкото да се каже "и ние имаме такъв закон".
Печелившата формула
Един приятел имаше пуловер, отпред на който беше записана някаква формула. Истинска математическа формула - със скоби и степени, с умножено и делено, с квадратен корен и дроби.
- Това е формулата на успеха - обясняваше приятелят - всеки ден си я решавам... Защото всеки ден решаваше тая формула, той сега живее във Виена, слуша виенски валсове и лапа виенски шницели, а аз живея тук, слушам дебатите в парламента и лапам мухите.
Докато лапам мухите, търся собствената си формула на успеха.
Ако бях политик - там всичко е ясно: каквото си надробиш, ще си го изсърбаш.
Затова всеки гледа да си надроби колкото може повече - къшей от предприятие, коматче от някоя банка, коричка от държавна фирмичка, трошици от директорски борд.
И за да не му е сухо, полива го с нефт или газ.
Който може, слага и захар - обикновено без акциз, за да е по-сладко.
Такава е печелившата формула за елита.
А пък аз си лапам мухите... Не всички можем да сме от елита. Къшейчетата от властта са за избрани. По пропорционалната система - с партийни листи.
Останалите, неизбраните, прибират каквото остане - оградна мрежа и стар мокет, меден проводник или балатум, самотно магаре или сушен кантарион.
И счупена керемида ще откраднеш - важното е да не си капо.
Шамар да е, ама да е аванта! - това за обикновения човек е формулата на успеха.
Ама аз не искам да се състезавам по нея.
В другите страни се състезават във Формула 1.
Ако у нас се организират подобни състезания, още на тренировките ще изчезне ауспухът от ферарито на Шумахер.
На Мика Хакинен ще му отмъкнат макларъна, а Еди Ървайн ще остане без гуми.
Няколко бенетона ще изчезнат през нощта, за да бъдат продадени зад граница, а една червена хонда ще бъде разфасована на части в горублянски гараж.
От Формула 1 у нас ще остане Формула 0.
Най-печелившата формула.
А пък аз лапам мухите... Докато и тях не са излапали други.
Чимшир, бръшлян и винка
В традициите на българския двор от Възраждането е да се използват вечнозелените, красиви и невзискателни храсти - чимшир, бръшлян и винка. Те са забележителни видове с много пластични възможности, дълговечни, издръжливи и поради това вече малко подценявани.
Чимширът е вечнозелен храст (до 3 м) или дръвче (до 6 - 10 м) с тъмнозелена, заоблена корона. Обича влажен въздух, но не е взискателен към влажността и богатството на почвата. Към светлината е безразличен. Расте бавно и е изключително дълговечен - до 700 години. Понася много добре резитба и се използва за живи плетове и бордюри. Най-подходящ е за оформяне на живи фигури и плетеница от ниски бордюри. Дървовидните му форми, особено пъстролистните, се използват и за солитери.
Бръшлянът е лазещ или катерлив храст, прикрепващ се с помощта на адвентивни коренчета. Достига до 30 м. При правилно подрязване и оформяне е изключителна вечнозелена лиана и не разрушава стените или дърветата, които е оплел. Има форми, които растат изправени самостоятелно. Постигат се чрез вкореняване на плододаващи клонки. Бръшлянът е силно сенкоиздръжлив вид, но изисква свежи почви. Освен за вертикално озеленяване е подходящ и като почвопокривен вид под големи дървета, в скални кътове и край водни ефекти. Много са видовете и формите интериорен (саксиен) бръшлян. Лесно се размножава чрез вкореняване на връхни леторасти или отводки.
Нека споменем още едно дребно вечнозелено храстче, толкова често използвано в българския двор като почвопокривен вид на сенчести места - винка или зимзелен. Винката понася добре и засушаванията, цъфти с красиви сини цветчета през март - май. Лесно се размножава чрез разделяне през пролетта.
Живот в музея
Добре дошли в музея! Тръгнете из мраморните зали. Огледайте витрините... Ето ме и мен! Главата ми е плешива, ушите ми стърчат разперени, ръцете ми стигат до коленете, едното ми око е кафяво, а другото - синьо. Живея в тази витрина, на третата лавица, точно под неоновата лампа.
Преди да стигнете до мен, разгледайте музея. Мрамор. Кънти. И още от входа - знамена! Знамена, знамена! Везани, сърмени, с ресни! Нашата славна армия е спечелила всички битки, но е загубила повечето войни... Това, последното, да не се записва!
Продължаваме... Този раздел се нарича "На три морета миеща се"... Това е сабя, както виждате, това е покрит със слава български щик, както виждате, а това, както виждате, са лични вещи на трета спешена леснопреносима гвардейска на Негово величество рота. Кавал, писмо от фронта, пожълтяла фотография - момче с волове... Цялата рота отдавна е в рая, защото, ако не знаете, нашите войници отиват направо в рая, а противниковите, ако не знаете, направо в ада!... Да преминем в следващата зала!
Знамена, ордени, медали, снимка на обесен пред ротата дезертьор, картина "Боят при Черната чука". В дъното на картината виждате мен, спрял съм за малко да се попощя. Нашият войник винаги се бие най-малко на два фронта, един срещу злия противник, другия срещу въшките.
Обърнете внимание на лицето ми, което ви гледа от всяка снимка. Главата ми е все така плешива, ушите ми все така стърчат, аз съм фон на всяка наша победа, мене поздравяват генералите на бели коне, мене отвеждат под конвой в този пусти вражески плен.
Ще ви кажа нещо, но не ме докладвайте на директора на музея. Целта на всяка война е мащабът на картите й да стане едно към десет хиляди. Така всички войници излизат поротно от историята, превръщат се в герои от компютърна игра, които изчезват с едно щракане на мишката, същата онази мишка, главният участник във войната, която с едно мърдане на мустака помита градовете... Само не казвайте на директора! Веднага ще обяви по гарнизона, че не съм патриот, а който не е патриот, чисти клозетите.
Но да преминем към следващата зала... В нея ще видите как щиковете носят на върха си цивилизацията, как бомбите изграждат сгради и други интересни неща... Вървете след мен и по-бързичко, да не обърна другата страница, да ви строя по двама и всички да влезем заедно в някоя картина!
Съпартиец в малка нужда се познава
Издръжливостта на премиера Костов подложи на тежки изпитания дисциплината на министри и депутати от СДС във вторник по време на извънредното заседание за въздушното пространство. Той изседя в пленарната зала всичките осем часа, през които се вихри дебатът. Според неписаните правила на мнозинството никой от синята парламентарна група няма право да напуска мястото си, докато Костов е там, независимо дали се изказва, или само слуша.
Строгото спазване на това правило вкара в тежка конфузия външния и вътрешния министър и половината група на СДС. Без предварителни сигнали премиерът излезе от залата и бързо се отправи към изхода, следван от обърканата си охрана. След него се втурнаха Надежда Михайлова и Богомил Бонев. Проследили движението на шефа, двайсетина депутати поеха в същата посока. Всички те знаеха, че програмата предвижда реч на премиера пред синия митинг до парламента, но той сам трябваше да реши в кой час да се изправи пред симпатизантите си. Затова и всяко негово движение се смяташе за сигнал "към митинга". Малко преди изхода обаче съпътстващата група изгуби от погледа си Костов и се засуети нервно. Сконфузени те откриха охраната му, която невъзмутимо бе завардила стълбите към... тоалетната.
Диалектика
На късна закуска беше забелязан шефът на контраразузнаването генерал
Депутатът от евролевицата
Директорът на Национална спортна база
Българските прими на спорта
Два тоалета за три часа смени Ева Соколова по време на митинга "За бърз и траен мир на Балканите" миналия вторник. В задушния майски следобед съпругата на парламентарния шеф Йордан Соколов първо се появи в тъмносин костюм и ярка оранжева риза, а по-късно в черен костюм на бели раета. Председателката на форум "Българка" разцелува премиершата Елена Костова и остана да й прави компания сред сините фенове. Елена Костова беше сменила тъмните цветове в облеклото си с приятно бежово и риза на жълто-бели райета. Със светъл костюм се разхождаше и Юлия Берберян, известна с пристрастията си към пъстри десени. В спортна риза и елече пък шефът на Столичния общински съвет Антоан Николов чоплеше слънчоглед сред музикантите.
Премиерът Костов и вицепремиерът Бакърджиев си закупили наскоро ножове от гр. Солинген за рязане на пури, съобщи Анастасия Георгиева, мениджър на фирмата -представител на германския концерн у нас. Миналата седмица в България пристигна търговският директор на "Михелин"
ВИЦОВЕ НА СЕДМИЦАТА
НАТО изпратило комисия да издирва падналата в Горна баня ракета. Когато пристигнали в столичния квартал, натовският екип срещнал шоп от Горна баня и го попитали: "Чичо, да си виждал снощи да пада една голяма горяща тръба?"
Шопът се почесал по главата и отвърнал: "Видях един F16 C "Файтинг фолкън" да прелита оттук, един AU - 8 "Хариър" мина към полунощ, а преди това мина един "Торнадо". Видях една ракета AGM - 88 HARM да пада върху покрива на Върбенови, но голяма горяща тръба не съм виждал."
Говорителят на НАТО Джейми Ший даде следното обяснение за изстреляната срещу Горна баня ракета HARM: "Когато самолетът F 16 прелитал над София, чул под него да звучи силно сръбска музика и помислил, че лети над Сърбия. Тогава натиснал копчето."
Според софиянци ракетата, която паднала над Горна баня, била от типа "въздух - покрив".
Новата загадка на "Студио Хъ":
Как продължава поговорката "От трън, та на.... "?
Ехо от митингите
"От полицаите съм много доволен. Вие доволни ли сте", запита вътрешният министър Богомил Бонев журналистите миналия вторник, след като приключи "блокадата" на НС от паралелните митинги в подкрепа и срещу НАТО. Няколко часа по-късно вестникарчета разнесоха по централните улици на столицата новия брой на "Труд", който изчерпателно отговори на въпроса на министър Бонев. На първа страница изданието на ВАЦ похвали "навременната намеса и добрата организация на полицията", на трета - "хладнокръвната намеса", а четвърта бе посветена на "истинския професионализъм", "здравите нерви" и "брилянтната организация" на момчетата на Богомил Бонев. Темата се оказа с продължение на следващия ден във вестник "Труд", който обича да ухажва МВР-шефа. Изданието разказа за "Полицията с човешко лице" и представи една от героините на новата полиция - която няма нищо общо с "онази милиция" - "крехка" сержантка от Седмо РПУ. Западен PR-специалист би прозрял в мултиплицирането на положителния полицейски образ кампания за издигане имиджа на силите на реда. Добре организирана рекламна стратегия за държавно ведомство - подходящ повод, статии във всекидневника с най-висок тираж, житейска история, ефектни снимки.
В останалите издания полицаите бяха пренебрегнати или неоценени с добра дума. Конната полиция и белите джипове на СДВР се наредиха сред медийните герои, след като предварително известният край на гласуването в парламента пренасочи любопитството на журналистите към митингите на жълтите павета. Редактори бяха мобилизирали по няколко репортера, които от ранните часове сновяха по площада. Споменът за януари 1997 г. предизвикваше бдителността на медиите. Програмният директор на "Дарик радио" (станцията, което си спечели популярност с отразяването на събитията от 10 януари) Владимир Танев обикаляше около парламента и лично напътстваше репортерите. На няколко пъти той притича на мястото на протестните действия, за да следи работата им и при необходимост да дава указания. Червена депутатка майчински наставляваше какво точно да отразят и да заснемат журналистите от "Дума" и "Земя".
Водещата новина на следващия ден беше "до бой не се стигна" (противно на учебниците по журналистика, които напътстват, че ако нещо не се е случило, то новина няма). И ако не всички издания преписаха заслугата на четата на Богомил Бонев, то по начина, по който "премериха митингите" (по "Сега") вестниците подадоха ценна информация към политиците. Печатните медии (пре)потвърдиха кой от тях за кого ще вика на местните избори през септември. "Стандарт" преброи "10 000 българи скандират за НАТО". "Труд" видя как "синьо шествие задуши червените митинги". Изданието на Петьо Блъсков разказа, че "Народът си пищи, НАТО си лети". Формулата на "Монитор" беше аналогична с тази на "Дума" - "Народът каза НЕ, Управниците - ДА".
За разлика от националната телевизия, която продължава да си "върви след победителите". Затова във вторник вечерта в интервюто на Иван Гарелов с президента, държавният глава всъщност сам си задаваше въпросите. "Вие всъщност искате да ме попитате... ", обясняваше Петър Стоянов на водещия. А той спокойно кимаше с глава и се съгласяваше. Както винаги е правил.
Осиновен тапир
Днес зоопарковете разполагат с ограничени бюджети. Не е възможно брюкселският, лондонският или лайпцигският зоопарк да подпомагат по някакъв начин издръжката на животните от софийския зоопарк. Ето защо в последно време се наложи една нова форма на подпомагане: осиновяването на животни. Хора, които имат големи доходи, взеха да изхранват избрано от тях животно и да плащат бананите за бабуина, сеното на бизона, конската плешка за лъва, мишките за бухала и пр. Не е по силите на един едноличен търговец с квартален магазин да изхранва слона, но това не му пречи да осинови папагал и да плаща семената, които осиновеният поглъща всеки ден. Размерът на животното не определя благодарността към дарителя - тук всички са на почит. С редки изключения... Животни, които постъпиха в зоопарка през второто тримесечие, не намериха осиновители, тъй като акцията позаглъхна, а от друга страна, бюджетната издръжка на всяка клетка бе залегнала в документ, който не бе актуализиран. Така попадна в деликатно положение тапирът, подарен от парагвайския посланик. На неговата клетка бе поставен напомнителен надпис: "Вашият приятел, тапирът, се нуждае от вашите грижи. Осигурете радостта на всички посетители, като осиновите тапира!"
Не се намери осиновител кажи-речи месец. Други, по-атрактивни животни като пумата, гривестия макак и камилата си намериха втори и трети осиновител, а тапирът остана някак си в сянка. На тази географска ширина имиджът на тапира не бе особено висок. И ето на, в един от почивните дни пред клетката на тапира застанал бизнесменът Владлен Златанов с приятелско гръцко семейство. Нашият бизнесмен прочел на глас надписа и за да се изфука пред гостите, обявил намерението си да осинови тапира. Ръководството на зоопарка отдавна чакало този момент и приело с радост благородната постъпка на бизнесмена. Три последователни съботи бизнесменът Златанов ходел на свиждане с осиновения, но тапирът му обръщал гръб и не искал да яде поднесеното лакомство - листа от цвекло, направо от ръката на своя осиновител и благодетел. Четвъртата събота бизнесменът избухнал и казал на жена си:
- Ама че тапир осиновихме! Двама депутати ми ядат от ръката, а тоя тапир не ще! На други двама синдици плащам месечните такси за мобифоните и те ме гледат в очите с благодарност, а този тапир ми обръща гръб. Храни тапир - да се цупи!
Управата на зоопарка няма еднозначно мнение за поведението на тапира - това липса на възпитание ли е или наличие на своеобразно достойнство.
Вишисуаз
(студена кремсупа от картофи и праз)
Измитите и обелени картофи нарязвам на кубчета. Изчиствам праза и го нарязвам на тънки колелца. Задушавам всичко в масло и го подправям с индийско орехче и няколко капки лимонов сок. Сипвам бульона и варя на тих огън 30 минути. Пюрирам супата с миксер до хомогенна смес и я прецеждам през немного фина цедка. Добавям сметаната, подправям със сол и пипер и разбърквам с тел. След като супата изстине, я поставям в хладилник да се изстуди. Сервирам я студена, поръсена със ситно нарязаните естрагон и див лук. Ако искам да придам по-празничен вид на ястието, нарязва много тънки ивички от пушена сьомга, които поставям на повърхността на супата.
Една порция съдържа:
Въздушният коридор привлече синия кръжок в парламента
"Световната" значимост на събитието "даване на въздушното пространство" събра миналата седмица в парламента незапомнено количество от хората, които са част или гравитират около политическия елит. Голяма част от тях са чести гости в Народното събрание, но напоследък се бяха оттеглили от активни разходки из парламентарните кулоари. Важното гласуване обаче ги накара отново да направят по някой и друг тегел в коридорите на законодателната ни власт. От ранна сутрин на едно от канапетата в синия кулоар седеше Нели Огнянова, медийният експерт и член на НСРТ. Отнякъде се появи и скандално известната ни бивша посланичка в Швейцария Елена Кирчева. На крак през цялото време беше, разбира се, Бойко Ноев - посланикът ни в Брюксел.
Журналист от "Либерасион" обикаляше кулоарите и сондираше мнението на депутатите за предстоящото даване на въздушни коридори на НАТО. Френският репортер особено се заинтересува от българските трикольори, закачени на реверите на депутатите от БСП. След това подробно разпита Татяна Дончева защо е заменила брошката с популярната сръбска значка "Target". Винаги готовият за шеф на телевизия Мишо Михайлов дойде по бели маратонки и обясни, че и след брака има живот. Други медийни звезди - Константин Каменаров и Найо Тицин, облечени като за коктейл, демонстрираха дейност основно около стаята на СДС. Конкурираше ги само целият екип на "Панорама". С първите в сградата влезе програмният директор на "Дарик радио" Владимир Танев.
Шефът на митниците Пламен Минев дойде, за да се види с началника си Муравей Радев. Не стана ясно дали са обсъждали влиянието на натовските самолети върху вносно-износния режим или югоембаргото. Вече традиционно кибичещият тук бивш депутат Васил Михайлов, по-известен като Нубиеца, успя да обясни международното положение само на Асен Агов.
НАСА може да загуби "Хабъл"
Геостационарният телескоп "Хабъл" е на път да се превърне в кошмар за НАСА, също както орбиталната станция "Мир" побърква специалистите от руската космическа агенция. В най-скоро време гордостта на щатската астрономия може просто да изгори в плътните слоеве на атмосферата. Орбиталното око на НАСА може да изгуби ориентация, да се отклони от траекторията си и дори да полети към земната повърхност. Причината за това е, че три от шестте жироскопа на "Хабъл" вече са извън строя, а четвъртият от тях дава дефекти и може да откаже всеки момент. Въпросните устройства позволяват на телескопа да се ориентира в околоземното пространство и да коригира орбитата си. За целта обаче поне три от жироскопите трябва да функционират нормално. В момента експертите от НАСА треперят дали уникалният сателит ще доживее до следващия планов ремонт. На нокти са и астрономите, които вече имат ангажирано време за използване на телескопа. Повечето от тях се молят той да не стане неуправляем, преди да са изконсумирали полагащия им се времеви отрязък.
Телескопът "Хабъл" е един от най-големите и комплексни сателити, които са изграждани до момента. Той е изведен в орбита на 25 април 1990 г. със совалката "Дъскавъри" и според разчетите на НАСА трябва да служи вярно на Чичо Сам поне 15 години. Уникалното съоръжение носи името на прочутия щатски астроном Едвин Хабъл, който пръв открива галактиките извън Млечния път и поставя основата на теорията за създаването на вселената, известна повече като Големия взрив. Създаването на орбиталния телескоп е предхождано от 20 години къртовски труд на специалистите от НАСА.
"Хабъл" е с големината на училищен автобус и, образно казано, изглежда като пететажна кула от струпани накуп сребърни кутии за кафе. Всяка от тях приютява част от апаратурата на телескопа: огледала за фокусиране, компютри, механизми за насочване и контрол, инструменти за настройка на изображението и т.н. Извън корпуса на телескопа са слънчевите панели, които генерират електричество, и антените за комуникация с операторите в наземните станции. Стотици учени, инженери и компютърни програмисти се грижат данните от "Хабъл" да достигат навреме до земните астрономи. Екипите, които поддържат орбиталната обсерватория, се намират в балтиморския Научен институт за използване на космическия телескоп и Центъра за космически полети в Грийнбелт. Дванайсеттонният "Хабъл" събира разсеяната светлина на звездите с 8-футово огледало. То е разположено в дълга, куха тръба, която филтрира отблясъците от Слънцето, Земята и Луната. За разлика от земните телескопи астрономите не могат просто да погледнат през лещите на "Хабъл" и да видят вселената. Прецизната апаратура на всевиждащия сателит изпълнява функциите на електронни очи на земните учени. Телескопът носи на борда си камери и спектрографи. Камерите не използват фотографски филми, а електромагнитни детектори, които, грубо казано, могат да се сравнят по действие с домашното видео. Спектрографите събират данни, като разлагат светлината в целия цветови спектър точно както го правят кристалните призми. След подробно изучаване на тези цветове астрономите могат да научат нещо повече за температурата на съответната звезда, нейното придвижване, възраст и т.н. Информацията от работата на апаратурата се съхранява на компютърни дискове. Данните от един-единствен работен ден могат да запълнят страниците на цяла енциклопедия, хвалят се създателите на телескопа.
За да улови ясно изображение на по-далечните обекти, "Хабъл" трябва да поддържа устойчива позиция в пространството. В противен случай снимките на звездното небе са размазани и неизползваеми. Освен това телескопът трябва да се пребори с такива препятствия като триенето с горните слоеве на атмосферата, слънчевата радиация и гравитационното притегляне на различните обекти. Операторите на сателита сравняват тази своя дейност с умението на ветроходеца да улавя вятъра със своите платна. За тази цел "Хабъл" разполага със сензори за фина настройка и фаталните жироскопи, които могат да доведат до неговата преждевременна кончина.
"Хабъл" обикаля Земята на височина от 380 мили и почти се плъзга по горните слоеве на атмосферата. Идеята е, че той вижда космическите обекти по-ясно, тъй като повечето от тях остават скрити за телескопите на повърхността на планетата. Както често обичат да се изразяват хората от НАСА, "да гледаш от Земята е все едно да се опитваш да разпознаеш някого на дъното на дълбок басейн". "Хабъл" обикаля земята със скорост от пет мили в секунда и взима разстоянието между Ню Йорк и Лос Анджелис за по-малко от 10 минути. Телескопът се движи с такава скорост, че прави една обиколка на планетата за 97 минути. Няколко пъти дневно телескопът е подложен на термични атаки. През половината от времето той се намира под прикритието на земната сянка, където температурата спада до 250 градуса под нулата. Когато е на слънце, корпусът му е на път да заври. За да запази апаратурата непокътната, "Хабъл" разполага с така наречените термални щитове, които запазват температурата във вътрешността непроменена. Повредите в жироскопите обаче свидетелстват, че тази защита може би не е чак толкова сигурна, колкото твърдят от НАСА.
Накратко
Двама съдии бяха лишени от права до края на първенството. Димитър Димитров-Каубоя отпада от нарядите, тъй като не е наказал адекватно шуменските футболисти при груповия протест в мача с "Левски" (Кн). Играчът на "Шумен" Шенер Ремзи дори обвини рефера, че го е ударил. Йордан Иванов няма да ръководи мачове заради спестяване на картони в двубоя "Левски" (Кн) - "Локомотив" (Сф) във Враца. Ръководството на съдийската комисия обяви, че след изтичането на наказанията ще разчита отново на двамата рефери.
Апелативната комисия на БФС остави без последствие жалбите на "Левски" (Кн) и ЦСКА за скандалния двубой в Кюстендил на Великден. Случаят с жалбата на столичани, които оспорват анулирането на срещата от спортно-техническата комисия, се прехвърля за решение от изпълкома. Решението за лишаване на "Левски" (Кн) от домакинство за три срещи остава в сила, тъй като ръководството на отбора не е осигурило охрана на съблекалните.
Обединителното волейболно събрание бе насрочено за 30 май. С един месец бе удължен срокът на изолация, наложен от Международната федерация по волейбол. Засега кандидатури са издигнали бившият национален треньор на мъжете Стоян Стоев и вицепрезидентът от федерацията на Валентин Заяков - Красимир Димитров.
Киркор Киркоров няма да се бие за овакантената европейска титла в категория суперперо, тъй като вторият претендент Денис Холбек (Дания) има лекарска забрана. Срещата, която трябваше да се състои на 25 май в Копенхаген (Дания), ще бъде отложена най-вероятно за юни, като преди това трябва да се намери нов съперник на българина.
Президентът на Международната федерация по борба Милан Ерцеган няма да пристигне за европейското първенство в класическия стил, което започва следващата седмица в София. На тепиха в Зимния дворец се очакват над 150 състезатели от 33 страни.
Евгений Кафелников стана първият руснак, който оглавява световната ранглиста по тенис. Двайсет и пет годишният Кафелников е 16-ият лидер в историята на класацията. Той измести оттам Пийт Сампрас, въпреки че в последните шест турнира отпада в първия кръг. Руснакът е печелил два турнира от Големия шлем - "Ролан Гарос" и Откритото първенство на Австралия.
"Литекс" спечели от равния с "Левски"
Кандидатите за титлата "Левски" (Сф) и "Литекс" завършиха 0:0 в мача, за който се смяташе, че ще определи новия шампион на България. Ръководителите и футболистите на столичния клуб съжаляваха за резултата. В Ловеч се радваха, тъй като запазиха преднината си от две точки в класирането. И двата отбора очакваха двубоя с напрежение, защото не се очаква до края на първенството да се случи нещо по-различно от това, което става от началото на пролетния сезон. "Литекс" и "Левски" нижат поредни победи и е твърде вероятно сериите им да продължат до края.
Затова е логично, който излезе победител от двубоя, да е шампион. "Литекс" не трябваше да загуби и го постигна. За "Левски" печелившият вариант бе само един - пълен успех, но този път не успя да вкара заветния гол, който измъква отбора в няколко поредни мача.
До края на първенството остават четири кръга, в които шансовете за размяна на местата не са големи. "Литекс" има да изиграе само един тежък мач - срещу ЦСКА в София. Какво ще бъде поведението на червените е пълна мистерия. От една страна, те трябва да защитават честта си на отбор, който играе честно, и да си връща за срамното 0:8 през есента в Ловеч. От друга, ЦСКА може да се окаже съперник на "Литекс" във финала за купата на България. Тогава столичани ще трябва да избират дали да играят за себе си с риска да загубят и двата мача, или да помогнат на "Литекс" в шампионата срещу услуга на финала за Купата на България. Залогът в тази дилема е голям, защото крайната цел на ЦСКА все пак е да участва в европейските клубни турнири, което може да се реализира само при спечелване на купата.
Спънките пред "Левски" са много повече и съвсем не е ясно дали ще успее да спечели всички мачове до края. Последните четири мача се очертават като много тежки. Серията започва с гостуване в Кюстендил, където местният "Левски" се бори за третото място. Следват срещи с двата пернишки отбора - традиционни съюзници на "Литекс". Накрая идва двубоят с традиционно неудобния "Нефтохимик", който от няколко години неизменно взима поне точка в София. Въпреки че "Нефтохимик" не играе за нищо в това първенство, Томас Лафчис не може да разчита на лесен мач, тъй като бургазлии по-скоро ще играят за "Литекс".
И двата отбора направиха всичко възможно, за да са максимално готови за решителния двубой. Ръководството на сините приведе в относителен ред стадион "Георги Аспарухов", за да може "Левски" да се върне у дома. Публиката, която се смята за 12-ия играч на отбора, напълни до краен предел отпуснатите от полицията сектори. Целият сектор Г обаче остана празен заради безопасността на стотината запалянковци от Ловеч. Феновете на "Левски" свършиха своята част от задълженията, но и това не помогна.
В същото време "Литекс" пък си върна нападателя Албан Буши. Албанският национал бе амнистиран от апелативната комисия на БФС, която почти отмени решението на дисциплинарната. Буши бе лишен от състезателни права за шест мача и глобен 240 000 лева, след като наплю съдията Антон Генов на срещата със "Славия" в Ловеч. Случаят бе описан в доклада на рефера, въз основа на който бе наложено наказанието.
Апелативната комисия обаче реши, че албанецът не е плюл съдията, и след повторно преглеждане на видеозаписа намали наказанието на два мача. Членовете й напълно отхвърлят доклада на рефера. Те приемат също така, че е допусната груба грешка от дисциплинарната комисия, тъй като протоколът не е подписан нито от председателя й Илия Чалев, нито от заместника му Марин Маринов. Практика в тази комисия е протоколите да се разписват от секретаря й. "Това решение възмути не само футболната общественост, но и мен. То погазва всякакви футболни правилници, защото не се зачита решението на главния съдия", заяви в своя декларация изпълнителният директор на БФС Иван Вуцов.
Ръководството на "Левски" обеща да пусне жалба до международните инстанции, тъй като решенията на апелативната комисия не се обжалват в системата на БФС.
Двубоят на стадион "Георги Аспарухов" бе по-скоро провал на "Левски", отколкото успех на "Литекс". Нападението на сините се оказа напълно безпомощно срещу добре построената защита на шампионите. Най-голямото разочарование обаче се оказа звездата на отбора Георги Иванов-Гонзо. През това първенство той често спасяваше "Левски", но през пролетния полусезон е безличен. Срещу "Литекс" той не излезе нито веднъж на голова позиция, топката рядко стигаше до него, а представянето му се изчерпа с няколко симулации за дузпа. "Гонзо ангажираше непрекъснато двама защитници. Пропусна много, но все пак съм доволен. Можеше да вкарам Шопов по-рано, но това означаваше да оголя някоя зона в средата на терена", заяви треньорът на сините Ангел Станков в отговор на въпроса защо не е сменил централния нападател. Другият нападател, Георги Бачев, бе по-активен, но и той не излезе на голова позиция.
"Левски" рядко отправяше удари. Дори и при по-чистите ситуации, в каквито Илиян Илиев изпадна два пъти, не се стигаше до завършващ шут. "Отдавам липсата на удари на прекаленото самочувствие. Моите футболисти като че ли искаха да влязат с топката във вратата. Играхме 90 минути пред тяхната врата и изпуснахме 10-15 положения", каза Ангел Станков.
В последните минути на срещата нападенията на "Левски" станаха хаотични. В тези моменти единственият въпрос беше дали защитата на "Литекс" ще издържи и дали няма да допусне грешка. Тя издържа. "Когато се справиш с "Левски" на "Герена", всички футболисти са достойни за уважение", заяви треньорът на гостите Ферарио Спасов.
Неговите нападатели на два пъти изпуснаха да вкарат и направиха герой на мача вратаря на домакините Димитър Иванков. Особено фрапантен бе двойният пропуск на Димчо Беляков, който бе останал сам срещу Иванков. "Той много пъти ни е вадил, но този път нямаше шанс", заяви Ферарио Спасов. Неговият отбор почти през цялото време се бранеше, но го направи като класен отбор - много организирано и без паника. След последния съдийски сигнал на Бернд Хайнеман ловешките футболисти се радваха от нулевото равенство. "Левски" съжаляваше. "За нас този резултат е равносилен на загуба", бе заключението на Ангел Станков.
"Софийски имоти" ще бъде главен акционер в "Славия"
Тандемът Венцислав Стефанов - Стоян Коцев остава и след общото събрание
Футболен клуб "Славия" ще избира своя нов президент на общото си събрание на 18 май, като с най-големи шансове за поста е Венцислав Стефанов. Кандидатурата на бившия вицепрезидент на БФС засега е единствена. Тя е издигната от изпълнителния директор и старши треньор на представителния отбор Стоян Коцев и е подкрепена от останалите треньори и служители в клуба.
Венци Стефанов временно замества оттеглилия се от управата в "Овча купел" бос Стоян Николов. Той е съдружник в бизнеса и с другия бивш президент, Младен Михалев-Маджо, като двамата осигуряват голямата част от парите за "Славия" вече няколко години. Николов и Михалев, известен като един от босовете на СИК, обаче няма да са между съсобствениците в белия клуб. В дружеството като главен акционер ще влезе основният спонсор на футболния клуб "Софийски имоти" ЕАД. Фирмата вече получи официално съгласие от Столичния общински съвет да участва в учредяването с първоначална парична вноска от 25 милиона лева и апортна вноска - терени в квартал "Овча купел". "Софийски имоти" обаче може да се включи само при условие, че дяловото участие в капитала на новото дружество е не по-малък от 34 процента от общия размер на капитала. Това означава, че фирмата ще притежава блокираща квота и клубът няма да може да взема решения без изричното й съгласие. Най-вероятно спонсорът ще притежава повече от 34 процента от акциите, но те няма да надхвърлят 51 процента. Никой няма да държи контролния пакет от ценните книжа. Те ще бъдат разпределени между основния спонсор, хората, които ще издържат клуба и феновете. "Няма бизнесмен, който да издържа изцяло клуба. По-добре е да има 1000 малки акционери по 0.1 процента и те да дадат своя принос. В АД-то ще има място за една или две фирми, транспортна и строителна, тъй като на част от имотите може да се построят няколко жилищни кооперации. Печалбата ще отиде за клуба, като е възможно да останат и апартаменти за футболистите", заяви най-вероятният бъдещ президент.
Уставният капитал на дружеството, което ще се учреди след седмица, ще е 50 милиона лева с тенденция към нарастване, когато в него се влеят повече капитали. Акцията е с цена 10 000 лева. Те ще се продават в пакет по пет, като 20 процента от всички ценни книжа ще се разпределят от феновете. "Ние нямаме много публика. Нашата е по-малка, но качествена, така че акциите ще се изкупят", уверен е Венци Стефанов. Той обаче отрече президентът на "Локомотив" Николай Гигов да налива пари в белия клуб. Оръжейният бос, който е изживял звездните си мигове като футболист в "Славия", ще бъде приет за акционер, ако самият той пожелае да го направи. "Аз си имам клуб и друг не ми трябва", заяви преди време Гигов, който обаче не пропуска мач на славистите в София.
Вече не се очакват и промени в треньорското ръководство, след като самият Стоян Коцев предложи Венци Стефанов за президент. През последния сезон между двамата възникнаха разногласия по въпроса за играта на футболистите, но, изглежда, оттук нататък всеки ще ползва свободата да се изявява там, където е по-добър.
"Въобще не ми е минавало през ума да напускам "Славия". За мен този отбор е всичко и съм готов да направя много за него. За всички е ясно, че колективът при нас се разби след разправиите напоследък. Истината е, че нямаме нападатели. Каквото и да се случи на общото събрание, сигурно ще остана в клуба, тъй като животът ми е свързан с него, заяви Стоян Коцев, който отрече, че е искал да става президент.
"Стоян може и има какво още да даде на "Славия". Това, с което не съм съгласен обаче, му го казвам. Може да имаме разминавания, но не сме се карали", обяви позицията си босът на белите Стефанов. Той отрече, че се бърка в работата на Кано при определяне на състава, но не скри, че има желание да вижда на терена по-младите футболисти.
"Славия" обаче изпадна в пълна безтегловност, след както отпадна от надпреварата за купата на България в четвъртфиналите след хазартни дузпи срещу "Литекс". Бездушната им игра даде резултат 0:1 в полза на ЦСКА, а с това се изпариха и шансовете за третото място в първенството на страната.
Шумахер прати "Макларън" в нокдаун в третия кръг
Обикновено решаващи за битката във Формула 1 са качествата на колата, представянето в тестовете и тренировките за място, стартирането и бързината по време на състезание. Когато се погледне класирането при конструкторите след третия кръг в тазгодишния шампионат, човек би си помислил, че "Ферари" притежава всичките тези качества. Това не е така, защото описанието подхожда повече на "Макларън". Английският отбор обаче е на второ място и е очевидно, че не колите са големият проблем.
Пилотите Мика Хакинен и Дейвид Култард също трябва да поемат част от отговорността, че основният им съперник Михаел Шумахер е спечелил сам колкото тях двамата. Те имаха шанс да направят блестящо състезание за голямата награда на Сан Марино на пистата "Имола", но се оставиха Шумахер с потенциално по-слабата кола на "Ферари" да ги бие. Те бяха достатъчно честни да си признаят вината за това, че Шуми излезе начело при пилотите, а "Ферари" има почти двойно повече точки и е по-обединен по пътя към световната титла отвсякога. "Направих грешка", заяви световният шампион Хакинен. "Разочарован съм. Днес загубих състезание, което можех и да спечеля", каза Дейвид Култард. Двамата изглеждаха еднакво шокирани от удара, който им нанесе германският пилот.
В този ден постиженията на Шуми имат много измерения. Най-незначителното от тях бе чисто статистическият резултат. Той успя да докаже, че е най-добрият пилот в кервана - бърз и същевременно уравновесен. "Ферари" показа, че има едни от най-добрите ръководители, които два пъти променяха тактиката в хода на състезанието. Успехът можа да върне вярата на фенове и спонсори, че отборът има шанс да завърши сезона като победител.
Началото на уикенда не вещаеше подобен развой на събитията. "Макларън" бяха по-бързи и в двата дни на тренировки и заеха първите две стартови позиции. Хакинен излетя много бързо на старта и започна бързо да трупа преднина, докато Култард и Шумахер останаха далеч назад в борба за второто място. Шефовете на Мика очевидно бяха избрали тактика с две или дори три спирания и за реализацията й трябваше той да натрупа сериозна преднина. Меките гуми и малкото гориво му помагаха да реализира тази идея, но след 15-ата обиколка колата стана трудна за управление. Преднината му все още не позволяваше първо влизане в бокса, затова Мика остана на пистата. Две обиколки по-късно обаче задницата му поднесе и при опита му да я върне на пътя колата се завъртя и се удари в мантинелата.
Шумахер, изглежда, почувства прилив на нови сили, защото веднага застигна Култард и започна да го притиска в желанието си да намери удобен момент за изпреварване. И в този момент стратезите на "Ферари" спечелиха състезанието. Вкараха Шуми в бокса, сложиха му меки гуми и малко гориво за 6.1 секунди. В същото време шотландецът се мъчеше да задмине Оливие Панис от "Прост" и Джанкарло Фисикела от "Бенетон" и вместо да завърти няколко бързи обиколки, изостана. Шефът на "Макларън" Рон Денис изтича до бокса на Прост, за да настоява неговият пилот да бъде пуснат. "Изоставащи пилоти! Дейвид бе лишен от победата именно от тях. Възмутен съм и от липсата на колегиалност у техните началници", заяви Денис.
Германецът излезе първи от бокса и бързо натрупа преднина, която му позволи да влезе за още една смяна на гуми. Тактиката се оказа безупречна. "Имахме варианти за едно и две спирания в зависимост от обстоятелствата. Все пак крайното решение бе на Рос Браун", заяви победителят, който вече има 16 точки.
Успехът му бе сериозен удар срещу "Макларън". В английския отбор разбраха, че не могат да разчитат на своя втори пилот да измъкне успеха в трудна ситуация. Вече се заговори, че шотландецът ще бъде освободен след края на сезона. Оказа се, че Мика не е толкова сигурен както през миналата година. Той не завърши две от първите три състезания за сезона. Стана ясно също така, че дистанцията с основния конкурент "Ферари" не е толкова голяма, колкото се очакваше, и че оттук нататък състезанията ще бъдат още по-непредвидими.
Какво печели Тончев от световната титла
Тончо Тончев стана световен шампион по бокс за професионалисти в категория суперперо (до 58.967 кг) на версия Интерконтинентална боксова федерация, като с това спечели и възможността да претендира за титла в една от трите престижни версии в света. Официалните версии в профибокса са 11 и те са равностойни само юридически. Въпросната Интерконтинентална федерация, в която българинът вече е първенец, попада в категорията на тези с по-малка стойност. Авторитетните в това семейство са Световен боксов съвет (WBC), Световна боксова асоциация (WBА) и Международната боксова федерация (IBF), като техните шампиони наистина са най-добрите и най-богатите боксьори.
Причината да съществуват второстепенните версии е чисто комерсиална, тъй като публиката има нужда да гледа мачове за някаква титла, а телевизията да ги предава. И тъй като WBC не може да организира всяка седмица мачове за световна титла, а и тежкият Ленъкс Люис не може да излиза на ринга на всеки десет дни, на жадните за зрелища се предлагат мачове в други световни версии и от тях също се изкарват пари. Всички световни организации обаче си правят ранглисти, в които не могат да попаднат случайни боксьори, тъй като публиката иска винаги голямо шоу с интересни и равностойни мачове. Ако в тях някой стане световен шампион, той не е просто измислен или току-що влязъл на световния ринг боксьор.
Титлата на Тончо автоматично го изкачва в ранглистата на водещите организации. Той има шанс да влезе в Топ 10 на WBA, където световен шампион е Таканори Хатакаяма (Япония), като изтика десетия в момента Дженаро Риос (Аржентина). Мястото в десятката му дава шанс да играе за световна титла, ако японецът го избере за съперник. Това може да стане, ако претендентът Лаква Сим откаже мач срещу Хатакаяма. Тогава шампионът е длъжен да посочи съперник от останалите девет в Топ 10. Ако заплащането е добро, той може да се спре на Тончо и чак тогава българинът вече ще играе за световна титла в една от авторитетните федерации, което, освен че ще е свръхпостижение, ще му донесе много пари. Шансът обаче това да се случи е твърде нищожен, тъй като неговият мениджър Франк Малоуни трябва да предложи много пари. Той най-вероятно няма да ги даде за Тончев. Възможно е да изчака българинът да направи още няколко мача и след това да премисли позициите наново, коментират родните боксови специалисти.
Трите водещи организации освен по качеството на боксьорите и мачовете се различават съществено от останалите и по наградните фондове. Съотношението в сравнение с парите на по-незначителните организации е близо четири към едно. Милионите във WBA, WBC и IBF се получават от интереса на мощни телевизионни компании, какъвто при останалите липсва. Мениджъри като Дон Кинг успяват да предизвикат търг за правата на излъчване, които водят до върхови суми в полза на наградния фонд и най-вече на собствения му хонорар.
"Тончо обаче никога няма да стигне милионите, защото, първо, големите пари са само в тежка категория, и второ, не е американец или мегазвезда като Оскар де ла Оя в полусредна категория. Категорията на Тончев не се радва на голям интерес. При най-смелите прогнози той може да се бие в мач за 40 000 долара, но може и да не ги стигне, защото е българин", смята единственият български международен съдия по профибокс Камен Петров.
Въпреки всичко сливналията постигна изключително много в двегодишните си изяви на професионалния ринг. Олимпийският вицешампион от Атланта успя да предизвика интереса на един от водещите мениджъри в света - Франк Малоуни, който влага в него, защото е решил, че ще му донесе пари. Инвестицията е дълготрайна, с намерение да го прави световен шампион на авторитетна версия.
"Сан Антонио" стана номер 1 в НБА
С мощен финален спринт "Сан Антонио спърс" завърши на първо място в редовния сезон на НБА и ще има предимство в домакинството във всички етапи на плейофите. Буквално в последния си мач тимът на треньора Грег Попович успя да изпревари "Юта" в зверската конкуренция на Западната конференция и потвърди прогнозите, че е един от най-подготвените за спечелването на шампионската титла.
Отборите, които ще продължат борбата за овакантената от Майкъл Джордан и "Чикаго" титла, станаха ясни дни преди края на сезона, но окончателният вариант на двойките се оформи едва с последната сирена. В първия кръг на Източната конференция ще се срещнат "Маями" и "Ню Йорк", "Индиана" - "Милуоки", "Орландо" - "Филаделфия" и "Атланта" - "Детройт". На запад "Сан Антонио" ще има за съперник "Минесота", "Портланд" играе с "Финикс", "Юта" - със "Сакраменто", а "Лейкърс" - с "Хюстън".
Звездата на "Филаделфия" Алън Айвърсън наследи Майкъл Джордан като най-добър реализатор в лигата след люта борба с центъра на "Лейкърс" Шакил О'Нийл. Айвърсън вкара 33 точки за победата на "Филаделфия" със 105:100 над "Детройт" в последния мач. Шакил трябваше да отбележи 40 точки, за да го задмине, но реализира само 18 за успеха със 119:91 над "Портланд".
"Сан Антонио" имаше труден и дълъг път към върха в лигата в редовния сезон. Отборът, считан от специалистите за най-обигран и най-комплектован с оглед на скъсения сезон, започна с шест победи и осем загуби. В следващите 36 мача обаче допусна само пет поражения. Шпорите завършиха с пет поредни победи. След загубата от "Далас" на 14 април те спечелиха почти всичко, което можеше - 12 победи от 13 мача. В края на сезона "Сан Антонио" се наложи над "Минесота", "Хюстън", "Лейкърс", два пъти над "Юта" и три пъти над "Портланд", който също бе кандидат за първото място. В тази люта битка с най-силните отбори на Западна конференция "Спърс" се доказа като перфектен състав.
"В началото на сезона всички ни критикуваха, сега същите хора ни тупат по рамото. Най-сериозният ни съперник отсега нататък ще бъде "Юта", тъй като е много добър и опитен колектив", каза ветеранът Дейвид Робинсън. Неговият колега Тим Дънкън е смятан за един от фаворитите за спечелването на наградата за най-полезен играч наред с Джейсън Кид от "Финикс".
Джазмените завършиха със същите показатели - 33 победи и 17 загуби, но в преките двубои "Сан Антонио" има предимство 2-1. Въпреки това пътят към финалите за всеки отбор от Западната конференция няма да е лесен, защото тази година тя се оказа значително по-силната. Тук са трите отбора с най-добри показатели - "Сан Антонио", "Юта" и "Портланд", и четирите състава, които вкарват най-много - "Сакраменто", "Лейкърс", "Финикс" и "Портланд".
Езерняците трябваше задължително да победят "Портланд" в последния си мач, за да имат предимство в домакинствата срещу "Хюстън". Двата отбора завършиха с еднакви показатели - 31 победи и 19 загуби, но "Лейкърс" има предимство в преките двубои.
На изток съперничеството между "Ню Йорк" и "Маями" ще бъде подновено, но този път ситуацията е много по-различна от други години. Горещите са номер 1 на изток, докато нюйоркчани едва се добраха до плейофите. Миналата година в четвъртия мач между двата тима Лари Джонсън и Алонзо Морнинг (бивши съотборници в "Шарлот") се сбиха. През 1997 г. "Маями" обърна серията във втория кръг от 1-3, а в петия мач Пи Джей Браун и Чарли Уорд се сбиха. "Започва шоуто. Никога не се знае каква идиотия ще се случи", заяви наставникът на "Маями" и бивш на "Ню Йорк" Пат Райли.
"Орландо" победи "Чикаго" в последния си мач и разбра, че ще трябва да се срещне с "Филаделфия". "Съперникът ни разполага с един от най-добрите треньори в лигата Лари Браун и с неконтролируемия Айвърсън. Ще бъде интересно", каза треньорът на "Орландо" Чък Дейли. "Милуоки" пък се класира за плейофите за първи път от осем години, след като на кормилото застана бившият наставник на "Сиатъл" Джордж Карл. За сметка на това свръхзвуковите изненадващо останаха извън битката за титлата.
