Аргументът в подкрепа на ограниченията е, че те могат да бъдат в размер, който да позволи компенсаторните записи да останат изгодно платежно средство от гледна точка на купувачите, но в същото време да се увеличи търсенето им (защото за плащане по една сделка вече ще бъдат нужни повече записи) и така да се неутрализира нарастването на предлагането. Точно противоположната теза е, че ако се въведе ограничение, купувачите ще бъдат принудени да платят вместо приготвените 1 млрд. лв. по определена приватизационна сделка примерно 1.5 млрд. лв. Сумарното търсене ще се увеличи, но тъй като финансовите средства на купувачите са ограничени, това ще доведе до падане на цената - по груби изчисления поне до около 25% от номинала.
Засега няма официална оценка за броя и общата сума на номинала на компенсаторните записи. По неофициални оценки сумарният номинал се колебае между 100 млрд. и 300 млрд. лева. Последните изменения на закона "Лучников" предвиждат, че молби за обезщетяване с компенсаторни записи могат да се подават до края на 1999 г. Срокът вече веднъж беше удължен и нищо чудно да бъде удължен и втори път. Не може също да се каже и колко временни удостоверения са издадени до момента, защото никъде не се води един обобщен регистър. Всеки областен управител или отраслов министър си води отделна книга. На неофициалния пазар цената на компенсаторните записи падна и сега те вървят по около 35% от номинала. При всички положения в момента компенсаторните записи са най-изгодният непаричен инструмент за плащане в приватизацията.
Дойчебанк взе контрола върху купувача на фармацевтичните заводи
Дойчебанк придоби близо 99.8% от капитала на "Балканфарма", българското дружество, избрано за купувач на трите фармацевтични завода "Фармация" - Дупница, "Трояфарм" - Троян, и "Антибиотик" - Разград, съобщи източник от изкупеното дружество. "Миналия вторник (4 май - бел. ред.) "Балканфарма" представи временни удостоверения за акциите, джиросани на Дойчебанк", заяви пред "Капитал" Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Той обаче отказа да съобщи каквито и да е подробности за схемата на изкупуване.
Междувременно стана ясно, че АП вече е парафирала с "Балканфарма" проектодоговорите за приватизацията на трите завода. Очаква се Желязков да ги внесе за утвърждаване от надзорния съвет на агенцията през идната седмица. Надзорът на АП веднъж вече демонстрира благосклонността си към "Балканфарма", като преди около месец и половина се произнесе по хода на сделките за трите фармацевтични завода и разреши да продължат преговорите с българското дружество. Другият вариант беше надзорниците да поискат ново набиране на оферти за "Фармация", "Трояфарм" и "Антибиотик" заради същественото намаляване в общата цена на трите мажоритарни пакета. Поне формалното спазване на приватизационната процедура изискваше всеки потенциален купувач да получи възможност да участва при новите и по-благоприятния условия на продажба.
"Балканфарма" е регистрирана през 1993 г. като "Пекитекс" ЕООД, впоследствие преобразувано в "Балканфарма" ООД, с капитал 50 хил. лв. Според последното съобщение за "Балканфарма", обнародвано в Държавен вестник в края на миналата година, дружеството се е преобразувало в АД и е с капитал 50 млн. лв. Сделката с капитала на "Балканфарма" вероятно е била ускорена от настояванията на АП Дойчебанк да даде гаранции за участието си в приватизацията на трите фармацевтични завода. Именно джиросването на 99.8% от акциите на българското дружество според високопоставен източник от агенцията се очаква да бъде възприето като такава гаранция от страна на надзорниците.
Досега неофициално заявените намерения на Дойчебанк за участие в приватизацията на трите фармацевтични завода предвиждаха в проекта да се включат портфейлни инвеститори, които да придобият миноритарни пакети от капитала на "Балканфарма" и да финансират отчасти бъдещите капиталовложения в предприятията. Схемата на участие на западните инвеститори, обявена през миналата година, беше чрез увеличаване на капитала на "Балканфарма" със сума, равна на общата цена за мажоритарните пакети от трите завода. В изпълнение на намеренията мениджърите на "Балканфарма" свикаха акционерно събрание с такава точка в дневния ред на 8 ноември м.г., но решението за увеличаване на капитала така и не беше взето. Неофициално представители на "Балканфарма" и на Дойчебанк се аргументираха, че отлагането се налага, защото не е приключило консолидирането на портфейлните инвеститори.
Според източник от "Балканфарма" Дойчебанк сега е станала мажоритарен собственик на дружеството чрез обикновено изкупуване на акции, а не чрез планираното увеличаване на капитала. Досегашните мениджъри Георг Цветански и Петър Терзиев остават акционери на дружеството с общо 0.2% от капитала. Очаква се Дойчебанк да назначи свои представители в ръководството на "Балканфарма", както и шефове на "Фармация", "Трояфарм" и "Антибиотик". Схемата на изкупуване вместо на увеличаване на капитала е била предпочетена заради необходимостта Дойчебанк спешно да придобие контрола върху "Балканфарма" и така да демонстрира сериозните си намерения пред Агенцията за приватизация. В изкупуването на българското дружество засега не са се включили останалите компании, заявили намерение да станат миноритарни участници. Очаква се те да придобият дяловете си впоследствие, вероятно няколко месеца след сключването на приватизационните сделки за трите фармацевтични завода. Преди време добре осведомен източник поясни, че всъщност германската банка планира да пусне акции на "Балканфарма" на западни борси няколко години след финализирането на трите сделки и така да си възвърне с печалба направените инвестиции.
Според неофициални изказвания на Захари Желязков общата цена за мажоритарните пакети от трите фармацевтични завода е около 24 млн. долара, съобщи представител на управляващите кръгове. През есента на миналата година Желязков говореше за обща цена в размер на 46 млн. долара, която след това беше намалена по искане на "Балканфарма" (от името на Дойчебанк) заради влошеното финансово състояние на фармацевтичните заводи. В началото на тази година агенцията поръча нови оценки на трите предприятия и АП обяви, че се очаква заводите да бъдат изкупени по стойност, близка до оценките. Допреди месец пък се спрягаше обща цена в размер на 18 млн. долара. И досега Захари Желязков отказва да съобщи пред журналисти сумарната стойност на пакетите от трите завода, като твърди, че цената е под предишната сума от 46 млн. долара, но повече от 18 млн. долара.
Според експерти от бранша намаляването на цената на заводите в една или друга степен беше неминуемо заради постоянното отстъпление на българските фармацевтични заводи от позициите им на външните пазари и забавената приватизация. Дойчебанк чрез "Балканфарма" настояваше за намаляването на цената и заради собственото си влошено състояние и загубите (под формата на трудносъбираеми или несъбираеми вземания), които понесе в резултат от руската криза. Твърде благоприятната за купувача промяна в цената даде повод да се разпространява и твърдението, че Дойчебанк де факто няма интерес към трите фармацевтични завода и че просто играе роля, а всъщност е консултант на "Балканфарма". Твърдеше се освен това, че след като веднъж Дойчебанк е била представена като инвеститор, тя иска да се откаже от ангажимента и търси кой да я замени като реален купувач по сделките за трите завода. Дори да е имала такива намерения обаче, като мажоритарен собственик на капитала на "Балканфарма" Дойчебанк вече не може да се откаже от приватизационния проект за фармацевтичните предприятия.
Експерти предлагат конфискация на имущество при недоказани доходи
"Прането на пари у нас може да се ограничи, ако в Гражданско- процесуалния кодекс (ГПК) се приеме текст, който да предполага запор на имущество при невъзможност на притежателя му да докаже произхода му, т.е. средствата, с които е придобито", заявиха експерти, работещи в сферата на борбата срещу прането на пари.
Идея за някакъв вид санкция за незаконно придобито имущество имаше и в началото на управлението на СДС, когато се обсъждаше вариант на закон за еднократно облагане на имущества, придобити с необложени доходи. Идеята (която така и не получи развитие) обаче предвиждаше легализиране на имуществото след еднократното облагане, докато сегашното предложение визира запор и евентуална последваща конфискация.
В момента Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) предполага конфискация на имущество само ако лицето е осъдено за престъпление и има умисъл за извършването му. Сегашната идея е да се обърне пирамидата при доказването, т.е. не прокурорът да доказва, че е извършено първоначално престъпление, а лицето да докаже какъв е произходът на средствата му. Оттук би трябвало да следва, че когато произходът на средства не може да се докаже, да се приеме възможност за завеждане на дело срещу лицето по Гражданско- процесуалния кодекс и имуществото да може да се запорира в полза на държавата. Ако на делото притежателят на собствеността не успее да представи доказателства за произхода му, ще последва конфискация по реда на ГПК. Разликата между тази процедура и НПК ще е, че в първия случай средствата се отнемат без лицето да подлежи на наказателна отговорност.
"Това в никакъв случай не бива да се възприема като искане за масови разследвания откъде гражданите имат някакво имущество, става дума за случаи, при които има огромни несъответветствия между доходи и имущество", коментираха експертите.
Действащото законодателство предвижда данъчни санкции за лицата, чието имущество не съответства на декларираните доходи. Съгласно Закона за облагане доходите на физическите лица при констатиране, че имуществото надхвърля размера на декларираните доходи за предходни години, данъчният орган има право да определи данъка, като взема предвид вида и характера на дейността, платените косвени данъци, движението и остатъците по банковите сметки, оборота и т.н.
Сега освен по Наказателно- процесуалния кодекс, запориране на имущество може да се извърши и въз основа на Закона за събиране на държавните вземания. Особеното е, че по този закон основанието за налагането на запор е не доказването на произход на средства, а наличието на вземане в полза на държавата (данъци, акцизи, такси, мита, вноски за Държавното обществено осигуряване, глоби, конфискации по актове на данъчните органи, и др.). Процедурата е следната: след изтичане на срока за доброволно плащане се образува изпълнително производство, съответният данъчен орган изпраща съобщение до длъжника в седемдневен срок да си плати задълженията, още при изпращането на съобщението данъчният орган може да наложи запор (за да обезпечи държавното вземане). На запор подлежат както движими, така и недвижими вещи. Запорират се и сметки в търговските банки. След промените в данъчните закони през 1997 г. като единствен орган по принудителното събиране на държавни вземания бе определена данъчната администрация. Като недостатъчна определят експертите предвижданата санкция за неспазване на запорното съобщение - глоба между 200 хил. и 400 хил. лв. Със 100 хил. лв. по-висока глоба е предвидена за банките, които са пренебрегнали запор по банкови сметки.
В проекта за Данъчно-процесуален кодекс също се предвижда налагането на запор като мярка за обезпечение на вземане на държавата. Една от новостите спрямо сега действащите данъчни закони е описването на процедурата по запора на акции, дялове и държавни ценни книжа.
С последните изменения в края на миналата година в Закона за корпоративното подоходно облагане се прие, че средствата за увеличение на капитала на едно лице, които са с недоказан произход, се облагат със ставките за данък печалба. В допълнение, за да увеличи наказанието, законодателят прие при избора на ставка по данъка за републиканския бюджет да се взима по-високата - 27%, а не 20%.
Принципно всички страни - членки на Financial Action Task Force (FATF - междудържавна работна група, която разработва начини за борба с прането на пари), имат законодателство, включващо конфискацията като част от процедурите по осъждане на обвиняемия и следователно се изисква присъда (както е и у нас). Това се обяснява в специален анализ на законите и системите в страните - членки на FATF. Въпреки това в някои страни, сред които са САЩ, Германия и Ирландия, собственост може да се конфискува, без да е издадена присъда, се обяснява в анализа.
"Решително съм против такова отношение към имуществото на гражданите", коментира обаче шефът на комисията по правните въпроси и законодателство срещу корупцията в парламента Светослав Лучников. Според него, ако няма определение на съда, че е започнало производство срещу лицето за някакво престъпление, имуществото не може да бъде запорирано. Ако се открие, че върху някакви средства не са платени данъци, тогава данъчните трябва да проверят това, да започнат данъчна процедура и по данъчните закони да обложат лицето, обясни г-н Лучников.
Надзорът на АП ще избира купувача на "Алумина"
Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков внесе в надзорния съвет проектодоговора за продажбата на 75% от капитала на "Алумина" - Шумен, на консорциума "Алумина - 98". Избраният купувач де факто включва два участника - турската фирма "Фаф метал", която в случай на успех ще придобие 51% от капитала на приватизираното предприятие, и работническо-мениджърското дружество "Алумина инвест", на което ще се паднат останалите 24% от предложения пакет. Очаква се надзорниците да разгледат сделката през идната седмица. Според неофициална информация обаче на заседанието на надзора ще присъства и представител на отхвърления кандидат-купувач - турския металургичен холдинг "Кибар". Последното според източник от агенцията е признак, че надзорниците допускат възможност да отхвърлят избрания купувач и да предпочетат сделка с втория в класирането.
"Формално офертата на "Фаф метал" и РМД беше най-добра. Безспорно обаче "Кибар" е по-сериозен инвеститор", заяви пред "Капитал" високопоставен представител на АП. Това изказване подкрепя очакванията за отхвърляне на сега избрания купувач. Показателно е, че продажбата на "Алумина" е една от сделките, по които АП дава най-малко информация (например липсват дори неофициални сведения в какви граници се движи предложената цена и се споменава само за няколко милиона долара), както и че все още не е сключена, макар че срокът за подаване на оферти изтече преди близо шест месеца - на 20 декември м.г. Според запознати Захари Желязков междувременно е посетил заводите на двата турски кандидат-купувача, преди да се реши да внесе в надзора проектодоговора с участието на "Фаф метал". Последната вече има инвестиция в България, след като през есента на миналата година нейното дъщерно дружество "Фин метал санай ве тиджарет" (Fin metal sanaсуi ve ticaret) придоби 57% от капитала на "Шуменско пиво" в сделка, сключена от промишленото министерство.
В обявения срок за предложения за "Алумина" АП и консултантът по сделката "Експандия файненс" получиха три оферти - от избрания консорциум, от "Кибар холдинг" и от регистрираната в Панама фирма "Мастърс бизнес корпорейшън". Последната беше елиминирана в сравнително ранен етап от наддаването, защото по преценка на посредника предлаганата от нея инвестиционна програма, макар и на много висока стойност, е била твърде условна - например в зависимост от цените на суровините за "Алумина" - Шумен. Добре осведомен източник съобщи, че "Мастърс бизнес корпорейшън" е била създадена специално за приватизацията на "Алумина" и представлява интересите на италиански инвеститори, свързани с големи потребители на алуминий. Такива са например производителите на коли, затова информацията отчасти потвърждава изявлението на представител на ръководството на приватизираното предприятие отпреди няколко месеца, че "Фиат" има интерес към приватизацията на "Алумина". Неофициално източник, близък до Агенцията за приватизация, призна, че панамското дружество е създадено съвместно от "Фиат" и "Ферари". То има шанс отново да участва в приватизацията на "Алумина" само в случай, че надзорът на АП отхвърли предложения проектодоговор и се произнесе в полза на ново набиране на оферти за шуменското предприятие.
Така в наддаването за "Алумина" останаха де факто двете турски фирми. Според наблюдател на процеса и двете на няколко пъти са променяли своите предложения така, че с малко да надхвърлят предложеното от конкурентния кандидат. "Офертите са оценени по методика, която изцяло следва списъка на приоритетните условия, обнародвани в Държавен вестник. На тази база е и крайната оценка в полза на консорциума между "Фаф метал" и "Алумина инвест", заяви пред "Капитал" Румен Радев, зам.-председател на борда на директорите на посредника "Експандия". Според обявата за набиране на оферти приоритетни условия бяха цената, начинът и срокът на плащане, запазването на основния предмет на дейност на дружеството, предложение за уреждане на всички или част от просрочените задължения на "Алумина" в 30-дневен срок от подписването на договора, бизнеспрограма за следващите три години. Поемането на дълговете на предприятието (според запознати общо около 15 млн. долара) всъщност е най-решаващо от гледна точка на бъдещото му съществуване.
Дипломатическата война за Югославия
На 6 май основните западни държави и Русия се срещнаха официално за пръв път от започването на войната в Югославия, а американският президент Бил Клинтън обяви, че двете страни са близо до изясняване на условията, при които да бъде сложен край на конфликта. Външните министри на страните от Г-8 (седемте най-развити икономически държави и Русия) вероятно ще излязат с обща декларация, в която ще се иска настаняването на сили на Организацията на обединените нации в Косово, които да гарантират връщането на бежанците, без да се настоява за разполагането на части на НАТО в района. По време на посещението си в Германия Клинтън намекна, че югославският президент Слободан Милошевич "вероятно вече е близо до приемането на основните условия за решаване на кризата". Същевременно западноевропейски официални лица предупредиха, че още е рано да се очаква бързо приключване на въздушните удари срещу Сърбия.
Пред европейските журналисти американският президент официално обяви, че страните от Г-7 и Русия почти са заличили различията в позициите си относно начините за приключване на конфликта и усилено се работи по съставянето на документ, който да материализира общата им позиция. Той прибави като позитивен знак и неочакваното решение на Белград да позволи на лидера на косовските албанци Ибрахим Ругова да пътува за Италия - ход, който е част от поредицата действия, които ще "доведат до мирно решаване на конфликта". Въпреки това се изказват съмнения, че Милошевич е пуснал Ругова в Италия с намерението да засили натиска на левицата в Италия и Германия за по-бързо прекратяване на въздушните удари срещу страната му.
Преди да започне срещата на Г-8, американският външен министър Мадлин Олбрайт се срещна с руския си колега Игор Иванов в Германия. Говорителят на руското външно министерство Владимир Рахманин заяви по-късно: "Надяваме се да се споразумеем за принципите, които да положат основата за политическо решение на кризата. " Източници от руската делегация пък твърдят, че намирането на такова решение изглежда твърде вероятно. Самият факт, че външните министри на страните от Г-8 са насрочили обща пресконференция само три часа след започването на срещата им, говори за наличието на почти завършен документ, който те само трябва да изгладят в общите му части.
Предполага се, че отстъпката, която страните от НАТО ще направят на Русия в замяна на приемането от страна на Москва на петте условия, които алиансът постави на Белград, ще бъде условието за разполагане на сили на ООН в Косово, без да се споменава за влизане на "военни части" в републиката. Вероятно неофициално Русия се е съгласила с необходимостта от влизането на армейски части на територията на Косово, като основното им ядро ще бъде съставено от сили на НАТО, но под знамето на ООН. Очаква се също да бъде поискано сформирането на временна администрация в републиката, която да бъде назначена от Съвета за сигурност на ООН, а самият Съвет за сигурност да изработи резолюция, указваща условията за политическо споразумение между двете страни. Все още обаче остава големият проблем, който разгневи руснаците - фактът, че НАТО атакува традиционните им съюзници сърбите, без да има за това мандат от ООН.
Смекчаването на руската позиция относно войната в Югославия стана възможно едва след като руският президент Борис Елцин назначи бившия министър-председател за свой специален балкански пратеник на 14 април. Ход, който за пореден път доказа, че Елцин може да е болен, но не е болна онази част от тялото му, с която обикновено човек мисли. Черномирдин има много тесни връзки със Запада и освен това никой не го свързва с гневната реакция на Москва спрямо въздушните удари срещу Югославия. Въпреки че от 14 април досега руски официални лица отново публично заклеймяваха НАТО, Черномирдин пътуваше между Москва, Белград и западните столици, опитвайки се наистина да играе ролята на посредник. Западът пък усети, че гордостта на Русия като велика сила е сериозно засегната, и направи умен ход, като изпрати на посещение в Москва цяла поредица от пратеници с висок ранг.
"Мисля, че фактът, че вече се водят преговори за постигането на споразумение, показва смекчаване на позицията на НАТО", заяви руският външен министър Игор Иванов в телевизионно интервю. От своя страна НАТО твърди, че няма да прави отстъпки. "Това, което бе окуражаващо през последните две седмици, е, че очевидно Русия се движи в посока към нашата позиция по въпроса", заяви през седмицата британският външен министър Робин Кук. Ако се погледне на езика на дипломацията, двете взаимно изключващи се изявления означават единствено, че очевидно двете страни най-накрая са намерили компромис по въпроса как да се сложи край на конфликта.
Двете страни все още нямат ясно решение за това как да бъдат съставени военните части, които да влязат в Косово след сключването на политическото споразумение. Русия предлага изпращането на свои собствени войски, както и части на някои ислямски държави и части на НАТО, които не са имали никаква роля във въздушните удари срещу Югославия. Изглежда, все още няма споразумение и по въпроса дали Белград ще трябва да изтегли всичките си части от Косово или само част от тях, за да се разчисти пътят за връщането на бежанците по домовете им.
В крайна сметка компромисът между Запада и Русия е просто неизбежен - от една страна, Западна Европа и Съединените щати все още трябва да се съобразяват с ролята на Русия като велика сила и със статута й на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН; от друга - Русия спешно се нуждае от западната финансова помощ, без която последиците от финансовата криза в страната ще станат непредвидими; от трета страна, Русия ще изпадне в тежка политическа ситуация, ако посредническата й роля се провали и НАТО изпрати сухопътни части в Югославия, това допълнително ще отслаби политическите позиции на реформаторското крило на Елцин и ще засили позициите на комунистите и националистите в страната. Очевидно сделка ще бъде осъществена (вероятно тя дори вече е сключена). Единственият въпрос е кога точно официално ще стане известно това.
Накратко
Задължително присъствие на нотариусите на учредителните и общите събрания на капиталовите търговски дружества предвижда промяна в Търговския закон, предложена от работна група към правосъдното министерство. През миналата седмица в Центъра за изследване на демокрацията промените бяха представени и обсъдени от експерти.
Друга предлагана поправка в закона предвижда възможност акционерни дружества да се учредяват само от едно лице. Предлага се също така учредяването на търговски дружества да става без подписка, а такава да се допуска само при последваща емисия на акции или при евентуално учредяване на някои специализирани дружества - например инвестционни посредници. Целта на промените е сближаване на търговското ни право с правото на Европейския съюз. Според експертите, работили по проекта, той би трябвало да влезе в сила от началото на 2001 г. Работническо-мениджърското дружество (РМД) "Дунавски драгажен флот - инвест" АД спечели търга за 26.4% от капитала на "Дунавски драгажен флот" АД, Русе. РМД беше единствен кандидат в търга, обявен от Агенцията за приватизация. Цената, предложена от купувача, е 374.178 млн. лв. Това е с близо 44 млн. лв. над обявената начална цена.
На търг за 19% от капитала на "Сливница 1968" АД, Сливница, проведен от Агенцията за приватизация, за победител бе определен единственият явил се кандидат - работническо-мениджърското дружество "Сливница - 2000" АД. Предложената от купувача цена за миноритарния пакет е 151.5 млн. лв. при начална тръжна цена в размер на 103 642 300 лв. На търга за 23% от капитала на "Складова техника" АД, Горна Оряховица, се яви само един кандидат-купувач - бившият приватизационен фонд "Акционер Фаворит холдинг" АД. Агенцията за приватизация обяви кандидата за победител при цена 1 177 777 172 лв. Общи събрания
"Плама"- между два плана за оздравяване и един фалит
Два оздравителни плана за "Плама" - Плевен, бяха внесени на 5 май в Плевенския окръжен съд. Единият е подготвен от новия собственик на рафинерията "Плама консорциум" и е внесен от името на "Плама" АД, а вторият план е предложен от работещите в предприятието. Според Търговския закон съдът в срок от една седмица е длъжен да разгледа внесените оздравителни програми и ако те отговарят на законовите изисквания, да свика събрание на кредиторите в 45-дневен срок. Кредиторите могат да одобрят и двата плана, но след това съдът ще трябва да утвърди само единия (или нито един). Търговският закон не предвижда срок, в който съдът трябва да се произнесе. Ако планът бъде одобрен от кредиторите и съда, "Плама" ще излезе от режима на несъстоятелност. Ако това не стане, плевенската рафинерия ще бъде обявена в несъстоятелност и ще започне осребряване на имуществото й.
В средата на миналата година съдът откри процедура по несъстоятелност на "Плама", а преди месец одобри вземанията на кредитори на стойност 254 млрд. лв., от които 174 млрд. лв. са задължения на рафинерията към 11 банки. През декември "Плама консорциум" закупи от "Евроенерджи" 96.78% от акциите на "Плама". С новия собственик плевенската рафинерия успя в кратки срокове да поднови работа и в края на януари бяха произведени първите количества готова продукция, но работният процес трая само три месеца. Тогава в рафинерията назря конфликт между собственика и работниците заради неизплатени заплати. Работниците блокираха готовата продукция, а собственикът спря доставката на суровини. Докато трае този конфликт, "Плама" натрупа над 17 млрд. лв. дългове към държавата за данъци и такси.
Оздравителният план на собственика предвижда 100% удовлетворяване на задълженията към всички кредитори за срок от 35 години. В специална сметка в банка Биохим ще се заделят фиксирани суми на тон преработено от "Плама" гориво, акумулирането на сумите ще става на тримесечие, като има фиксиран годишен минимум за първите три години от два млн. долара, а за останалите години минималната сума е 3 млн. долара. Тези параметри бяха заложени още в споразумението между "Плама консорциум" и кредиторите, подписано в края на миналата година. В споразумението беше предвиден гратисен период от шест месеца от пуска на рафинерията до започването на разплащането с банките кредитори, но този срок изтича след два месеца.
За целия 35-годишен срок предвидените в плана инвестиции са в размер на 600 млрд. лв., или около 17 млрд. средногодишно, като в краткосрочен план през първите 5-7 години ще бъдат инвестирани 250 млрд. лв. Ще се инвестира в обновление на производствената структура - производство на безоловен бензин, нови масла и др., в автоматизация на производството, ще се търсят механизми за снижаване на енергийните разходи. Според председателя на надзорния съвет на "Плама" Бони Бонев в оздравителния план са предоставени гаранции за предвидените инвестиции. Според него необходимите средства ще бъдат осигурени от кредити, от собствената печалба на дружеството, а е възможно и намирането на нови инвеститори, които срещу апорт на оборудване да получат дялово участие в "Плама". За да бъдат отпускани кредити на рафинерията, е необходим залог на имущество, затова в плана е предвидена отмяна на ипотеката върху имуществото на "Плама" от страна на Биохим, коментира Бонев.
В плана е записано, че двете дружества, "Рексойл" и "Плама", ще се слеят веднага след излизане на рафинерията от несъстоятелността. "Рексойл" е регистрираното от собствениците на "Плама" търговско дружество, което от пуска на рафинерията доставя суровия петрол и реализира готовата продукция на "Плама". След сливането на двете дружества общият финансов резултат ще бъде използван за инвестиции и за покриване на задълженията към кредиторите.
Според извършения от новия собственик анализ на пазара на нефтопродукти в страната "Плама" ще успее да върне предишния си пазарен дял в сектора на маслата от около 70%, а по отношение на горивата плевенската рафинерия ще произвежда около 20% от произвежданите в Нефтохим горива. За тази година се предвижда преработката на 900 хил. тона нефт, а след извършени подобрения преработваното количество за 2000 г. ще достигне 1.3 млн. тона годишно.
Оздравителният план, изготвен от работниците, също предвижда пълно удовлетворяване на кредиторите по механизма, заложен в споразумението, т.е. в срок от 35 години. В оздравителната програма е залегнала възможността, ако някой от кредиторите желае, да придобие акции от "Плама" срещу вземането си. Инвестиционната програма в този план предвижда до 2010 г. в рафинерията да бъдат вложени 99 млрд. лв., като финансирането ще бъде осигурено с кредити от предимно български финансови институции. Към оздравителния план не са приложени гаранции за отпускане на такива кредити. За удовлетворяване на кредиторите от втори до четвърти клас (т.е. за възнаграждения на работниците, задължения към държавата, ВиК, НЕК, БТК и други необезпечени вземания) е предвидена възможността за продажба на дълготрайни материални активи за погасяване на задълженията.
Наличието на два оздравителни плана дава надежда, че поне един от тях ще бъде одобрен и "Плама" ще избегне фалита. Според Търговския закон, когато са предложени няколко оздравителни плана, се утвърждава планът на длъжника (в случая "Плама"), освен ако той не отговаря на законовите изисквания, така че по-голяма е вероятността "Плама консорциум" да поеме оздравяването на рафинерията.
При условие че не бъде утвърден оздравителен план, съдът ще трябва да обяви "Плама" в несъстоятелност. Тогава се пристъпва към осребряване на имуществото, което се извършва от синдиците. При разпределението на получените от осребряването средства приоритет имат кредиторите, чиито вземания са обезпечени. След пълно удовлетворяване на задълженията към кредиторите или изчерпване масата на несъстоятелността съдът постановява прекратяване на производството по несъстоятелността.
Петрол холдинг груп АД
При основаването му през 1996 г. "Петрол фонд" е втори по размер на привлечения от участниците в масовата приватизация бонов ресурс. Акционери в него стават общо близо 200 хиляди души. Капиталът е увеличен със 144 млн. лв. чрез допълнително набрани инвестиционни бонове между първата и втората тръжна сесия, а в края на 1997 г. е увеличен публично с нови 300 млн. лв. Единственият по-голям собственик на акции от "Петрол холдинг груп", както се нарича фондът след преобразуването му през 1998, е "Топливо" АД, гр. София, в което "Петрол" е акционер. "Топливо" притежава почти 10% от капитала на фонда и ако се съди по активността на прехвърлянето през борсата, продължава да изкупува акции.
Към февруари 1999 г. холдингът е мажоритарен собственик в осем предприятия. "Петрол холдинг груп" е избрал като приоритетни отрасли химическата промишленост, търговията и туризма. Акциите на холдинга са най-ликвидните ценни книжа измежду всички бивши приватизационни фондове и се търгуват на официалния С пазар на борсата. Все още няма информация какъв дивидент за 1998 г. ще бъде предложен, но в устава на дружеството е изрично указано, че печалба ще се разпредели най-вече след първите две години от основаването.
Чужди фирми и РМД спорят за рудодобива
Три чуждестранни компании - гръцката "Термес майнинг" (Termes Mining), "Морисън инвестмънтс холдингс корпорейшън лимитид" (Morrison Investments Holdings Corporation Ltd.), ЮАР, чрез офшорно дружество и канадската "Юроцинк майнинг корпорейшън" (Eurozink Mining Corporation) подадоха оферти едновременно за "Горубсо - Лъки" и "Горубсо - Кърджали", съобщи Красин Димитров, експерт от "Райфайзен инвестмънт", посредник за продажбата на дружествата от бившето единно "Горубсо". Трите външни кандидата имат интерес да придобият активи или акции и от останалите предприятия от "Горубсо", независимо че за тях финансовото министерство вече взе решения за ликвидация. Другите кандидати, подали поотделно оферти за "Горубсо - Лъки" и за "Горубсо - Кърджали", са три работническо-мениджърски дружества и две български фирми, създадени за приватизацията на рудодобивните предприятия.
"Цената няма да бъде определяща за избора на купувач. Тя може да бъде и символична", коментира Димитров. Според посредника приоритетното условие за определянето на бъдещия нов собственик е възможността му да осигури оборотен капитал и дългосрочни инвестиции в рудодобивните дружества. Това е показателно, че "Райфайзен инвестмънт" е на страната на чуждестранните инвеститори, макар и неофициално. Предпочитанията на посредника вероятно ще влязат в противоречие с намеренията на финансовото министерство като принципал на дружествата от бившето Горубсо. Неофициално се знае, че ведомството иска рудодобивните предприятия да бъдат приватизирани от работническо-мениджърските дружества.
За "Горубсо - Мадан", "Горубсо - РОФ" и "Горубсо - Златоград" посредникът възнамерява до няколко месеца също да обяви набиране на оферти. "Райфайзен инвестмънт" изненадващо обяви становището си, че за тези дружества решението за ликвидация помага на евентуални приватизационни сделки, защото инвеститорите ще могат да купят предприятията изчистени от ненужни активи. Допреди месец "Райфайзен инвестмънт" одобряваше само ликвидацията на "Горубсо - Рудозем", но упорито се съпротивляваше на намерението на финансовото министерство да заличи от съдебните регистри "Горубсо - Мадан" и "Горубсо - РОФ", както и на аналогичното решение за "Горубсо - Златоград" от есента на миналата година. Тогава посредникът аргументираше възраженията си най-вече с високата задлъжнялост на дружествата, която би трябвало да предизвика автоматично обявяване в несъстоятелност, а не ликвидация. Впоследствие правителството гласува финансиране в размер общо на 21 млрд. лв. за покриване на стари дългове на шестте дружества от бившето Горубсо. Именно изчистването от задължения вероятно е променило позицията на посредника, който сега има повече шансове да намери купувачи на рудодобивните предприятия и съответно да получи възнаграждението си за договорените сделки.
Америка извърши чудо. Инвеститорите не я разбраха
Америка роди поредното икономическо чудо, за да разбере, че е извървяла едва половината път от рецесията до икономическия пик. Корпоративна Америка също научи нещо - Интернет-бизнесът е сапунен мехур, да живеят цикличните индустрии. Новите "знания" преляха и върху финансовите специалисти - разкъсван от вътрешни противоречия (корпоративните ценни книжа, захранвани от печалби, отстъпват тотално на акциите, зад които стоят занулени финансови резултати, в случаите, когато не са отрицателни), ортодоксалният финансов анализатор развя бялото знаме и се зарови в обявите за работа. Светът, преотстъпил на Америка правото да мисли вместо него и да управлява парите му, позеленя, когато разбра, че почти девет години се е кланял на икономически инвалид.
Казват - всяко чудо за три дни. Каква илюзия! Последното американско икономическо чудо - прехвърлянето на 11-хилядната граница на борсовия индекс Dow Jones (Dow Jones Industrial Average) на 3 май, трая по-малко и от 24 часа. Само преди два месеца прибавянето на четвърта цифра към индекса (преодоляване на 10-хилядния праг) изглеждаше непостижимо поне до средата на април - неамериканците, чиито срокове за деклариране на подоходните данъци изтичаха на 15 април, продаваха бясно подценени американски акции. Тоест такива корпоративни ценни книжа, които, закупени в рамките на последната фискална година и продадени преди края на април, носят капиталова загуба за собствениците им. Целта - намаляване на общите данъчни задължения.
Нелепо е преминаването отвъд Dow Jones 11 000 да се обяснява с реставрацията на позициите преди продажбите с данъчни цели и инвестиционен глад за подобни книжа сред американците в посочения период. Единствено неочаквано добри показатели на американската икономика за първото тримесечие на годината оправдават подобен скок. И точно така стана. В края на април Америка смая света с ръст на БВП от 4.5% на годишна база при прогнозирани 3.7%, инфлация от едва 1.4% годишно и увеличаване на заетостта с 0.3%. Изключителни показатели на фона на стагнацията в останалите големи световни икономики. Защо тогава чудото продължи само един ден?
Анализът на текущите показатели на американската икономика, съотнесен към историческите данни, налага следния извод - крайно време е Съединените щати да извървят още веднъж пътя до дъното. Освен това икономическата теория учи, че средно на всеки 8-10 години се налага този път да бъде извървяван, тоест посланието към инвеститорите гласи: продавайте акции и дългови книжа с фиксирана доходност и купувайте правителствени облигации с плаващ купон, индексиран с ръста на индекса на потребителските цени.
За съжаление то бе разбрано точно така. Никой или почти никой не отчете тенденциите в глобалната икономика, в която Съединените щати са просто един от играчите, макар и плеймейкър. Европа е отчайващо далеч от момента, в който ще конкурира американския капиталов пазар, а с война или без война (ефектът върху общата европейска валута от скорошно приключване на военните удари срещу Югославия ще бъде свръхкраткосрочен) еврото ще остане още дълго време приведено пред долара. Слабата американска парична единица ще намали приходите от износ и ще компенсира донякъде нетния приток на капитали по текущата сметка на платежния баланс.
Въпреки привидната стабилизация на страните от Източна Азия регионът остава сигурен предпазител на американската икономика от прегряване в следващите две-три години. Характерът на причините за това е идентичен с европейския. Несъответствията идват от различията в дълбочината на структурните проблеми в полза на Азия. Едновременното прилагане на силно рестриктивна монетарна политика с увеличаване на подоходните данъчни ставки и намаляване на правителствените разходи постави дъно под валутите в Азия, в резултат на което азиатските платежни баланси и валутни резерви придобиха вид, предполагащ по-ниски лихвени равнища. Понижаването на цената на финансовия ресурс обикновено стимулира икономиката, но не и когато лошите кредити продължават да присъстват в балансите на банките, няма ясна отличителна граница между политическия елит и бизнеселита, липсват закони за фалитите.
Вярно е, че Интернет-бизнесът и високотехнологичният сектор не се чувстват особено комфортно от два месеца насам. Като че ли инвеститорите позагубиха търпение за обещаваните им огромни дивиденти. Вярно е обаче също, че във всеки момент текущата картина на финансовите пазари е проекция на бъдещето - днешните котировки отразяват очакванията на инвеститорите за нивото на печалбите/загубите и следователно наличието/липсата на дивиденти. Именно Интернет-индустрията и високите технологии ще формират над две трети от глобалната икономика в следващите няколко години.
Очевидно страховете от прегряване на американската икономика и несъстоятелността на Интернет-бизнеса са неоснователни и много скоро Dow Jones ще се установи трайно над 11 хил. пункта, а борсовият индекс за технологичните компании NASDAQ отново ще тръгне нагоре след двумесечната корекция. Едва ли някой ще бъде изненадан от Dow Jones 12 000 и NASDAQ 3500 (2500 днес) към края на годината.
Източник: Wall Street Journal
АКБ Корпорация АД
След участието си в първата вълна на масовата приватизация приватизационният фонд "АКБ Форес - социален" придоби акции в 80 дружества. След преструктуриране на портфейла към февруари 1999 г. преобразуваният под името "АКБ Корпорация" фонд притежава акции в 36 предприятия, като в шест от тях има мажоритарен дял. Придобитите акции са от предприятия предимно от химическата, нефтопреработвателната и електротехническата промишленост. През двете години от съществуването си дружеството е продало акции на стойност 12 млрд. лв., а е придобило нови акции за 40 млрд. лв. Най-голямата инвестиция е в девненския химически завод "Полимери", като освен придобитите акции от масовата приватизация холдингът закупи и остатъчния дял от 24% със заем от Булбанк. Охранителната фирма "АКБ - Компания за инвестиции и сигурност", която е свързана с ръководството на холдинга, притежава над 13% от капитала на бившия приватизационен фонд.
Агенцията за приватизация - to be or not to be*
Агенцията за приватизация ще бъде закрита или функциите й ще се редуцират до минимум през втората половина на годината, решили висши кръгове на "Раковски" 134, съобщиха през седмицата различни източници от бизнессредите. Информацията беше потвърдена и от политици.
Голямата реорганизация ще настъпи след приключването на договорите с приватизационните посредници - най-късно до края на септември. Според източниците формалният повод е практическото приключване на по-големите приватизационни сделки, което практически обезсмисля съществуването на агенцията освен звеното за следприватизационен контрол, което вероятно ще остане под някаква форма. Друга причина е, че отрасловите министерства водят агенцията по броя на сключените сделки. Екипите в тях са по-гъвкави и в сравнение с агенцията - по-малко бюрократични. При наличието на приватизационни посредници и добри приватизиращи екипи по министерствата Агенцията за приватизация става практически излишна. В момента продажбите на предприятията следят не само отрасловите министерства, а и приватизационните посредници и накрая - АП.
Агенцията беше създадена в края на 1991 г. и след това през 1992 г. ликвидирана и преуредена по приетия тогава закон за приватизацията. Неин пръв изпълнителен директор беше сегашният вицепремиер Александър Божков. По времето на правителството на проф. Любен Беров на приватизационния стол седна Ренета Инджова, която стана следващият премиер на България. Тя беше наследена от Веселин Благоев, който се прочу с редицата продадени дребни обекти и обособени части. През лятото на 1996 г., когато за пръв път се зароди идеята големите приватизационни проекти да се провеждат с помощта на приватизационни посредници, се заговори и за практическото закриване на агенцията или пък за редуцирането на повече от 200 служители в много малък брой, заети само с представителни функции. При идването на власт на правителството на Иван Костов Веселин Благоев беше сменен с Александър Съботинов, който по-късно напусна и през март 1998 г. на негово място беше избран депутатът от Хасково Захари Желязков. През лятото на 1998 г. той вече преживя един опит да бъде де факто отстранен от приватизацията, защото вицепремиерът Божков поиска агенцията да приватизира само предприятия с балансова стойност на дълготрайните активи над 4-5 млрд. лева, което означаваше не повече от десетина предприятия.
Едва ли обаче изпълнителният директор Захари Желязков ще се даде толкова лесно на намеренията за закриване на ведомството. "Имаме работа за още една година", заяви той. Смята се, че до края на годината едва ли ще бъдат приключени сделките за Булгартабак, частите от НЕК, макар и малко вероятно, възможно е и отлагане за Нефтохим и Българската телекомуникационна компания. Неразработена нива са и големите държавни предприятия, обявени в ликвидация или несъстоятелност. Тук именно Желязков ще се опита да се прояви. АП предлага нова промяна в закона за приватизацията, с която да регламентира производството по несъстоятелност на предприятията в процедура на приватизация. Целта на промяната е да се уреди състоянието на силно задлъжнелите предприятия от списъка за финансово оздравяване, които според споразумението с международните финансови институции трябва да бъдат приватизирани или ликвидирани до 30 юни.
С предложените промени големите държавни предприятия в несъстоятелност практически няма да се управляват според разпоредбите на Търговския закон, тоест от синдик, назначен от съда, а управлението им ще бъде в значителна степен поето от АП. Първоначалният проект, подготвен от юридическия екип на Желязков, включваше разпоредба, според която приватизиращият орган (за големите предприятия - АП) ще стане синдик на несъстоятелните предприятия в процедура за раздържавяване. През последните седмици обаче изпълнителният директор на АП отчасти е оттеглил предложението си. Сега Желязков твърди, че идеята му е просто да се ускори производството по несъстоятелност, като оздравителният план, предложен от приватизиращите ведомства, получи предимство пред мерките, приети от събрание на кредиторите и изпълнявани от назначения по съдебен ред синдик.
Предложението за промяна в закона за приватизация е подготвено още преди няколко месеца и досега е било обсъждано от работна група с участието на юристи от АП и другите приватизиращи ведомства. Последните срещи с висши юристи показали, че те не са склонни да приемат изцяло промяната, предлагана от АП.
"Внесли сме нашия проект в Министерството на правосъдието. Всяко от предприятията в изолация може всеки момент да бъде обявено в несъстоятелност. Трябва да е ясно какво правим тогава. Дори да бъдат обявени в несъстоятелност, тези предприятия пак могат да бъдат приватизирани, стига да има купувачи", коментира Желязков.
Законът за приватизацията беше поправен за последен път преди по-малко от три месеца. Тогава депутатите от мнозинството бяха убедени, че приемат окончателен вариант на закона.
Последната най-важна (и както се оказа - неработеща) промяна в уредбата на приватизацията беше възможността правителството да отписва до 100% от задълженията на предприятията в приватизация по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК). Досега обаче новата разпоредба не беше приложена нито веднъж, независимо че от това зависят сделките за част от предприятията в списъка за изолация. "Този проблем засега няма възможност да се реши", заяви Захари Желязков. Отписването на задълженията по ЗУНК е решаващо например за ДЗУ, за което според неофициалния график на финансовото министерство и АП трябваше да стане ясно до 30 април дали ще има сделка с унгарската фирма "Видеотон".
Основният проблем, който на практика възниква с отписването, е, че се намалява пасивът на предприятията по баланс и в резултат се увеличава печалбата, която е основният коректив на пасива от счетоводна гледна точка. В резултат се увеличава и облагаемият резултат, респективно дължимият данък върху печалбата. Това в най-пълна степен важи за предприятията, чийто финансов резултат е нула или положителен (печалба). При предприятията с отрицателен финансов резултат негативният ефект от фиктивната счетоводна печалба донякъде се неутрализира от загубата.
В крайна сметка ефектът от отписването на дълговете е значително ограничен. Заради този проблем досега няма нито един случай на отписани задължения по ЗУНК в приложение на промяната отпреди три месеца. Същият проблем с намаляването и коригирането на пасива всъщност важи във всички случаи на отписване на дългове. От началото на годината досега имаше два случая на фактическо опрощаване на дългове (макар и не като счетоводно отписване) - на данъчните задължения на Русенската корабостроителница чрез увеличаване на капитала на дружеството (с решение на единствения акционер - държавата) и на шестте дружества от бившето единно ГОРУБСО ЕАД. И в двата случая нямаше намаляване на пасива и следователно не се увеличаваше дължимият данък печалба.
Финансовото министерство обмисляло този въпрос още към момента на приемането на разпоредбата от закона за приватизацията, чрез който беше внесена промяната в ЗУНК за отписване на дългове по решение на правителството. Според неофициална информация сега финансовото министерство е дало становище, че дълговете могат да се отписват според практиката на прилагане на Закона за финансово оздравяване, без да се облага допълнителната печалба. Става въпрос обаче само за натрупани задължения и лихви към датата на влизане на закона за финансово оздравяване в сила (лятото на 1996 г.).
"Проблемът с отписването на дългове наистина е огромен. Той трябва спешно да се реши законодателно чрез добавка в закона за приватизацията с текст, подобен на разпоредбата в Закона за финансовото оздравяване, че отписаните задължения на предприятията формират допълнителни приходи, които не се отчитат за нуждите на данъчното облагане", коментира представител на приватизационен посредник, отговорен за продажбата на дружества с висока задлъжнялост.
"Проблемът е решим. Министерството на финансите трябва бързо да реагира, за да не бъде блокирано желанието на купувачите да участват в приватизацията. Повечето от дълговете по ЗУНК са разсрочени много напред във времето, така че поправката в закона има смисъл да се прилага само когато дългът представлява сериозно бреме за кандидат-купувача и той изрично е поискал да бъде отписан", коментира Никола Николов, председател на икономическата комисия в парламента.
Складът за течни товари във Варна ще улесни пазара на сярна киселина
Собственикът на МДК - Пирдоп, белгийската фирма "Юнион миниер", обяви, че е постигнала договореност за изграждане на терминал за складиране на течни продукти на пристанище Варна. Партньор на белгийците в този проект ще е немската фирма "Ойлтанкинг" (Oiltanking GmbH Hamburg), специализирана в транспортирането и съхранението на течни товари. Първоначалната стойност на инвестицията ще е 13 млн. германски марки, а при пълното изграждане на проекта сумата може да достигне 80 млн. марки. Предвижда се изграждане на склад с вместимост 18 000 куб.м и капацитет за складиране на 550 000 т сярна киселина годишно. Хранилището може да се използва и при внос на петрол и петролни продукти, растителни масла. Срокът, в който трябва да приключи първата фаза на строителството, е 18 до 24 месеца.
Една от основните причини "Юнион миниер" да търси повече складова площ са допълнителните инвестиции, които ще бъдат направени в МДК - Пирдоп с цел увеличаване на производството. Наскоро "Юнион миниер", чиито акции се търгуват в Белгия, съобщи, че закрива един свой завод в Западна Европа и в дългосрочен план ще насочи инвестициите си към конкурентоспособните си предприятия. Въпреки оплакванията за тежко финансово състояние и продажби на загуба поради ниските цени на медта, купеният през 1997 г. за 80 млн. долара комбинат в Пирдоп очевидно се оказва в групата на перспективните предприятия. През изминалата седмица шефовете на МДК съобщиха, че през 2001 г. количеството на произведената сярна киселина ще достигне 700 хиляди тона, което означава, че и производството ще бъде увеличено в същите размери.
Основните производители на сярна киселина в България са МДК - Пирдоп, ОЦК - Кърджали, и КЦМ - Пловдив. По-голямата част се произвежда от МДК - около 460 хиляди тона годишно. Тази суровина се извозва с железопътни цистерни до Варна, където се преработва или изнася с танкери. Количествата сярна киселина, които идват от другите два завода, са значително по-малки. Приватизацията на двата завода и бъдещите инвестиции в тях обаче може да увеличат значително преработените количества цветни метали, а оттам и сярната киселина. Приватизацията на ОЦК вече приключи, а за КЦМ са проявили интерес три чуждестранни фирми. Без съмнение и тези фактори са били от значение при вземането на решение за изграждане на новия терминал.
В България има само един промишлен консуматор на сярна киселина - Агрополихим. Поради тежкото финансово положение на завода преработените количества са намалели значително. Липсата на хранилище за големи количества суровина налага нейното бързо преработване - нещо, което трудно може да се постигне. Износът на сярна киселина е силно зависим както от пазарната конюнктура, така и от метеорологичните условия във варненското пристанище. В момента при износ се използват съоръжения на Агрополихим - помпи, складове и персонал. "Нашите складове са с капацитет едва 10 хиляди тона и могат да поемат много малка част от общите произведени в страната количества", каза за "Капитал" Иван Дяков, изпълнителен директор на Агрополихим.
Принципно построяването на терминала би трябвало да увеличи възможностите за внос, поради което новият собственик на Агрополихим (ако сделката за приватизация все пак бъде финализирана) ще има алтернатива на сегашния единствен доставчик, МДК - Пирдоп (освен ако МДК не "ограничи" по някакъв начин интереса на Агрополихим да внася сярна киселина). Цената, на която МДК продава на девненския завод сярна киселина, е по-висока от пазарната. Вносът обаче е затруднен поради липсата на терминал за дългосрочно съхранение, както и поради липсата на средства в държавното предприятие. В момента на световните пазари цената на този продукт е ниска, често се изнася и за цена от долар на тон. Причината е свръхпредлагането и скъпото съхранение на суровината.
Борсата спря от търговия девет посредника
През миналата седмица съветът на директорите на Българска фондова борса реши да спре временно от участие в търговията девет инвестиционни посредника. Причината за това решение е, че те разполагат само с един лицензиран брокер на ценни книжа, а съгласно правилника на борсата те трябва да бъдат най-малко двама. Деветте временно изключени посредника са "Акцепт инвест" АД, "Карол" АД, "Глобал секюритис - България АД", "Фактори" АД, "Токуда кредит експрес банк" АД, "Фининвест" АД, "ФАР" АД, "Арго инвест" АД и "Булекс инвест" АД. Също през изминалата седмица Комисията по ценни книжа и фондови борси раздаде официално лицензите на 17 души, издържали успешно изпита за брокер на ценни книжа. С това лицензираните брокери в България стават 212, а инвестиционните посредници - общо 106. Въпреки гратисния период, който беше даден на посредниците, за да наемат необходимия брой брокери, много от тях очевидно не са успели да намерят "свободни" и желаещи служители. При сегашната ситуация на пазара това не предизвиква учудване.
През деня, в който поредната серия брокери получиха лицензите си за правоспособност, на борсата беше регистриран дневен оборот от 179 млн. лв., от които 133 млн. лв. бяха от една-единствена блокова сделка. През последните няколко месеца дневни обороти от по 50-60 млн. лева вече не учудват никой участник или наблюдател на изчезващия български пазар на корпоративни ценни книжа. Освен инвеститорите, които страдат от липсата на ликвидност на закупените акции, най-много загуби понасят инвестиционните посредници. Дори елементарните изчисления показват, че при сегашното ниво на активност тяхната дейност е обречена на замиране в съвсем обозримо бъдеще. Липсата на търговия засяга най-силно именно тях, тъй като направените инвестиции и вече изградени структури в страната сега се оказват излишни и невъзможни за поддържане. А за разлика от официалните институции на пазара - фондова борса, Централен депозитар и комисия по ценни книжа, те нито получават помощи от бюджета, нито финансова помощ по линия на международни проекти.
"Освен на брокерите всеки един лицензиран инвестиционен посредник плаща на офис-служители, служители от бекофис, консултанти и анализатори на ценни книжа", обясни шеф на брокерска фирма. Повечето от тях дори са принудени да наемат и служители, които да се занимават единствено с преписване на ръка от годишните отчети на дружествата, тъй като на единственото място, където те могат да се водят - регистъра на комисията по ценни книжа, няма други условия за получаване на тази информация. Неслучайно българските брокери събират едни от най-високите такси за услугите си, сравнени с колегите си в страните с развити пазари - от 2 до 5-6% от стойността на сделката. "Причината за високите комисиони е именно липсата на оборот", коментират брокерите. Това увеличение на таксите обаче изолира инвестиционните посредници, тъй като на практика намалява още повече ликвидността на търговията. Просто инвеститорите трябва да калкулират поне 15-20% печалба, за да решат да продават вече закупените акции.
Въпреки че реалната търговия на борсата никога не е била много по-висока, допреди няколко месеца там се регистрираха много по-големи обороти. Краят на преструктурирането на портфейлите на бившите приватизационни фондове обаче разкри реалното състояние на пазара на корпоративни ценни книжа - нулев инвеститорски интерес и пълна липса на истинско първично предлагане на акции. А правителствените стратегии за развитие на пазара, както повечето подобни документи, останаха само на хартия.
Един от изходите за спасяване на имиджа на борсата като реално действаща институция беше предложен от Асоциацията на инвестиционните посредници и от шефовете на самата борса - приемане на търговията с държавни ценни книжа на пода на борсата. Тази идея е стара, но се лансира отново напоследък след замирането на активността на борсата. През изминалата седмица шефовете на борсата съобщиха, че проектът вече е изготвен и е предоставен на БНБ, Министерството на финансите и Комисията по ценни книжа и фондови борси за мнение. Според авторите на идеята основните предимства са, че за ДЦК не се изисква проспект за публично предлагане, както и че те са гарантирани от държавата. Предвижда се държавните облигации да се търгуват на облигационния сегмент на БФБ, където досега няма регистрирана нито една емисия облигации. Според проекта търговията с ДЦК ще е неприсъствена и ще се осъществява чрез системата на Банкнет.
Приемането на ДЦК за търговия на борсата засега се приема с одобрение от брокерите. Никой от тях обаче не скрива песимизма си в дългосрочен план. Това може и да спаси временно някои от тях, дори и да бъде преодоляна съпротивата на сегашните първични дилъри на съкровищни бонове. Всички обаче признават, че не това са плановете, които са градили, когато са влизали в този бизнес, а именно да бъдат посредници на един реално действащ пазар на корпоративни ценни книжа. Засега единственото, което се намира в изобилие на този пазар, са излъганите очаквания за бъдещето - на инвестиционни посредници, на лицензирани брокери и най-вече на опарени инвеститори.
Еврото рязко поскъпна на световните пазари
През изминалата седмица котировките на еврото спрямо долара се повишиха с около три цента и достигнаха до най-високите за последните три седмици 1.0804/08 долара за евро в четвъртък по обед. Основната причина за повишаването на цената на единната европейска валута бе оптимизмът за намиране на разрешение на кризата в Югославия. За първи път от началото на кризата американският президент Бил Клинтън заяви, че е вероятно в близко бъдеще позициите на западните съюзници и на Русия да се сближат достатъчно, за да бъде договорен мирен план за решаване на конфликта. Заедно с това инвеститорите приеха положително и срещата на страните от Г-8 в Германия, чиято основна задача е да бъдат консолидирани усилията и ресурсите на осемте най-развити индустриални страни за отстраняване на отрицателните икономически последици от кризата.
Въпреки засиления инвеститорски интерес към европейските страни прогнозите на експерти сочат, че все още е рано да бъде достигнато нивото от 1.0960 долара за евро от 24 март, преди започването на ударите на НАТО срещу Югославия.
Очаква се при евентуално овладяване на бежанския поток от Косово и постигане на единна позиция за решаване на кризата между НАТО и Русия да бъде понижено напрежението на европейските капиталови пазари, с което да се стимулира промишленият растеж в евро-зоната.
Поскъпването на еврото на световните пазари доведе и до повишаване на котировките евро/лев на вътрешния пазар до 1954/1954.20 лева в сряда преди почивните дни за Гергьовден.
Търговската активност на банките през седмицата бе понижена и насочена главно за обслужване на крайни клиенти и регулиране на позиции спрямо движението евро/долар на външните пазари. За периода доларът поевтиня с около 10 лева на междубанковия пазар и достигна до 1830/1832 късно в сряда. В четвъртък обменните бюра предлагаха 1805/1810 лева курс купува срещу 1825/1835 курс продава.
Косово и забавените реформи снижават цената на българския дълг
През изминалата седмица Merrill Lynch препоръча намаляване на тежестта на българските брейди-облигации в инвестиционните портфейли заради въздействието на кризата в съседна Югославия, която може да доведе до непоносим за страната дефицит по текущата сметка на платежния баланс и поради бавния ход на структурните реформи.
В доклада "България: Времето за структурни реформи изтича" експертите от Merrill Lynch отбелязват, че външното финансиране по линията на МВФ гарантира стабилността на валутния борд в страната поне до края на 2000 г., но в същото време изказват разочарование от хода на структурната реформа във връзка с потенциала на правителството да осъществи големи приватизационни сделки.
"Дори Румъния е постигнала по-голям напредък през последните шест месеца. Освен това по-малките приватизационни сделки се сключват предимно с работническо-мениджърски дружества, което може да има нееднозначни резултати в бъдеще", се казва в доклада.
През миналата година Букурещ успя да продаде "Ромтелеком", рафинерията "Петрокемия", "Дачия" и Румънската банка за развитие.
Подобна е и оценката на Goldman Sachs, според която заради забавените реформи, загубените пазари и затруднените комуникационни връзки в резултат на войната в Югославия дефицитът по текущата сметка може да достигне до 650 милиона долара в края на годината, или около пет на сто от прогнозната стойност на брутния вътрешен продукт.
Според данни на БНБ дефицитът по текущата сметка за първите два месеца на тази година е почти 273 милиона долара и в основната си част се дължи на 133.8 милиона долара отрицателно търговско салдо.
Отбелязва се и че България понася негативите от кризата в Югославия, преди да има време да се възстанови от руската криза и от световната икономическа криза. Това вече даде достатъчно основания на инвеститорите да ограничат до минимум вложенията си в български дългови инструменти. След като през миналата година българските брейди-книжа имаха средно ниво на доходност в сравнение с книжата на останалите страни в преход, от януари досега българските книжа се оценяват като най-губещия актив в портфейлите на инвеститорите. Според оценки на експерти основната причина за това е, че обстановката в България остава стабилна, но вече няма признаци за подобрение.
Очакванията на търговците са събрани в две групи. Според оптимистите валутните резерви на БНБ ще останат над два милиарда долара през идните години независимо от негативните външни влияния заради ускоряване на големите приватизационни сделки и ликвидация на губещите предприятия. Това без съмнение би осигурило на страната допълнително финансиране за страната от МВФ и други международни финансови институции.
В песимистичния вариант на прогнозите се очаква намаляване на резервите заради по-слабо кредитиране отвън на страната и засилване на натиска върху валутния борд. Все пак дори песимистите очакват страната да бъде изправена по-скоро пред трайна рецесия, отколкото да се стигне до срив на финансовата система, и предричат тежка политическа битка за управляващия Съюз на демократичните сили на предстоящите местни избори. "Евентуална загуба на СДС ще представлява заплаха за икономическото бъдеще на България, защото въпреки своите недостатъци това е единствената жизнеспособна партия във властта", се казва в доклада на Merrill Lynch.
В международен план подкрепата на страната за политиката на НАТО в конфликта в Косово може да допринесе за привличане на финансови средства от страните от Г-24 по програмите за възстановяване на балканския регион, но при непосредствен анализ на намеренията на страните донори става ясно, че средствата в краткосрочен план ще бъдат минимални. Поради това вниманието на инвеститорите е насочено не толкова към споразуменията с международните кредитори, колкото към резултата от предстоящите големи приватизационни сделки. Заради вложената международна икономическа конюнктура ще се смята за успех, ако до края на годината се финализира сделката за продажбата на БТК на цена около 350-400 милиона долара. Това ще бъде положителен сигнал за големите европейски инвеститори и ще гарантира стабилни постъпления от приватизационни сделки и повишаване на валутните резерви до около три милиарда долара до началото на 2000 г. Критичният период за страната ще бъде 2001 г., тъй като тогава ще приключи тригодишното споразумение с МВФ, плащанията по външния дълг ще бъдат по-големи, а освен това предстоят парламентарни избори. Именно на тези избори ще бъде решена съдбата на България, според водещите международни експерти, между които са и тези на Merrill Lynch. При запазване на ангажиментите за пазарни реформи и преструктуриране на икономиката страната ще може да разчита на интерес от големи чуждестранни инвеститори. Обратното несъмнено ще означава трайна рецесия в резултат на по-слабото външно финансиране и ограничен интерес към инвестиции в български брейди-книжа.
Текущите цени на българските брейди-облигации останаха ниски, като в четвъртък обезпечените облигации с отстъпка DISC достигнаха 69.500/70.000 цента, облигациите, заменили просрочените лихви IAB, се търсеха на 68.250, а котировките купува на облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 61.625/750. Опасенията на инвеститорите за вложения в региона се запазват и е малко вероятно да бъдат преодолени в близко бъдеще.
Това бе и основната причина българските брейди-книжа да получат малка подкрепа в ценово изражение въпреки цялостното положително въздействие на повишения интерес към книжата най-вече на Бразилия. Бразилските С бондове традиционно определят климата на пазара, тъй като около 30 на сто от общия обем на книжата на страните в преход са емитирани от тази страна.
Блоковите сделки отново отсрамиха търговията на борсата
През изминалата седмица на фондовата борса отново продължи слабата и неликвидна търговия с ценни книжа. Общият обем на свободния и официалния пазар на "Българска фондова борса - София" за периода 30 април - 5 май беше 344 млн. лева. По-голямата част от общия обем се дължеше на блокови сделки. Такива сделки се регистрираха и на блоковия сегмент на борсата, като през тази седмица активността беше значително по-висока в сравнение с миналата. Най-голямото прехвърляне на този сегмент беше на два пакета акции от "Хидреолементи и системи" - Ямбол, на обща стойност 2.155 млрд. лева.
На свободния пазар най-сериозна сделка беше прехвърлянето на пакет акции на "Напредък холдинг" (бивш приватизационен фонд със същото име) на обща стойност 133 млн. лв. Заедно с акциите на "Българска холдингова компания" (бивш Българо-холандски приватизационен фонд) и "Възраждане холдинг" това са единствените акции на бивши приватизационни фондове, които се търгуват на свободния пазар, което става по инициатива на инвестиционните посредници, а не по желание на самите фондове. Това е и първата сключена сделка с акции на този холдинг. С акции на "Българска холдингова компания" и "Възраждане холдинг" досега няма сключена нито една сделка.
Прехвърлянето на пакети на приватизационни фондове обаче не може да прикрие слабата търговия с ценни книжа. От истинските сделки трите най-активно търгувани позиции през седмицата отново бяха "Солвей Соди", Нефтохим и "Булгартабак холдинг". Общият обем на сделките с тези ценни книжа за периода 30 април - 5 май беше едва 70 млн. лв. Цените на тези акции не регистрираха особена промяна спрямо предишната седмица - единствено акциите на "Соди" се търгуваха с 3-4% по-висока цена в края на седмицата (виж таблицата).
Изключително слаба беше активността на официалния пазар на БФБ. С акциите на "Оловно-цинков комплекс" (Кърджали) и "Елкабел" (Бургас) не беше сключена нито една сделка. Бяха изтъргувани единствено акции на "Полимери" (Девня) на обща стойност 7.3 млн. лева без особена промяна в цените, които се движеха между 5250 и 5500 лева за акция.
От петте дружества, чиито акции се търгуват на официалния В пазар, търговия имаше само с две - "Антибиотик" (Разград) и "Фармация" (Дупница). Нито eдна акция от останалите три дружества на този сегмент - "Трояфарм" (Троян), "Елма (Троян) и Централна кооперативна банка, не беше изтъргувана. От началото на тази седмица на този борсов сегмент ще се търгуват и акциите на "Софарма". На официалния С пазар традиционно най-активно се прехвърляха акции на "Петрол холдинг груп". Общата стойност на тези прехвърляния през тази седмица достигна сумата 18 млн. лева.
Държавен вестник
Накратко
На 5 май Русия въведе експортна такса от 1.43 долара за тон върху износа на суров петрол, която влиза в сила с обратна дата 1 май. С постъпленията ще бъде финансирано изграждането на нов нефтопровод, пренасящ руски петрол, добит в северната част на страната, до терминал във Финландския залив.
Достъпът до нов терминал в региона ще даде възможност на Русия да повиши износа на петрол и да избегне зависимостта си от балтийските републики при износа за Северна Европа.
Преносната мрежа ще бъде изградена от руския монополист "Транснефт", който за целта се нуждае от 100 млн. долара до края на годината. Предстои правителството на Евгений Примаков да издаде указ за данъчното третиране на допълнителния за "Транснефт" финансов ресурс. Ако сумите, получени от експортната такса, бъдат класифицирани като инвестиция в руския монополист, то те не подлежат на данъчно облагане и тарифата ще се запази 1.43 долара за тон. В случай че бъде решено да бъдат отчитани като печалба за "Роснефт", се налага тарифата да бъде увеличена до 2.05 долара за тон, което ще осигури набирането на необходимите 100 млн. долара след коригиране на общата сума с данъчното задължение.
Цената на паладия продължи да следва низходящата тенденция от миналата седмица. Металът, използван предимно в производството на катализатори за почистване на изгорелите газове от автомобилите, загуби 25% от стойността си в последните две седмици. Причината е растящият износ от Русия - най-големият производител на паладий с света.
В края на миналата седмица паладият се търгуваше в ценовия интервал 282-287 долара за унция. Дилъри от стоковата борса в Ню Йорк прогнозират цената на метала да падне до 273 долара за унция.
Големите флуктуации в цената на паладия в резултат на неустойчиви доставки от Русия започнаха още през януари 1997 г. Според анализатори от Merrill Lynch цената на кафето ще продължи да пада в краткосрочен период. Причината за това според представителите на инвестиционната банка е значителен ръст на износа от Бразилия през април спрямо предходния месец.
Евентуално влошаване на атмосферните условия в Бразилия ще възстанови цените на кафето. В противен случай кафето ще продължи да поевтинява и в дългосрочен аспект.
Предварителните анализи за слаба реколта в Бразилия в периода 1999 - 2000 г. са на път да се окажат пълен провал за Merrill Lynch. Единствено застудяване в Латинска Америка ще може да доближи инвестиционните банкери до анализите им.
Поимотният регистър ще извади на светло жилищата-фантоми
Значителен брой жилища в абсолютния център на София съществуват без документи за собственост, установила проверка на общински служители от столичния район "Средец". Липсват актове за държавна или общинска собственост, както и законни, доказуеми пред съда, претенции за реституция на имуществото. Хората, които в някои от случаите са се настанили в тези жилища, също нямат законови основания за това. За тези жилища (които се намират на най-скъпите столични булеварди) не се плаща нито данък, нито наем. Съществуват и такива, които собствениците им по една или друга причина са "пропуснали" да декларират, а останалите на практика са ничия собственост. До момента, в който някой в общинската администрация не си направи труда да засече информацията за отделните имоти.
Фантомните жилища са започнали да изплуват при проверка на данъчните декларации на собствениците на имоти по пет-шест от най-големите столични булеварди. Само на бул."Витоша" например са били открити 131 недекларирани обекта. В повечето от случаите става дума за апартаменти, чиито цени на жилищния пазар варират между 400 и 600 долара за кв.м. По бул. "Патриарх Евтимий" са били засечени 237 "несъществуващи" по документи имоти, 110 е броят им на бул. "Фритьоф Нансен". Подобни са данните и за улиците "Г.С. Раковски", "Ангел Кънчев" и "Христо Белчев". Само един господ знае как би изглеждала картината за останалата част от страната - просто никой в държавата досега не си е поставял за задача да обобщи разпилените по една дузина ведомства регистри за собственост.
Почти всяко министерство у нас поддържа някакъв вид регистър (или съответния кадастър). Регистрацията на сделките с имотите става в районните съдилища (в които съответно се водят т.нар. книги по вписванията). Там обаче се вписват само тези имоти, с които са извършени разпоредителни сделки (продажба, замяна и др.). В същото време за нуждите на фискалната политика собствениците са длъжни да декларират имотите пред данъчните служби. Информацията за самите сгради (със съответните скици) обаче се намира в общините. Резултатът от всичко това е пълният хаос в събирането и ползването на имотната информация. Проблемът добива реални изражения, когато човек реши да си купи жилище. Преди самата сделка трябва да бъдат обиколени куп институции, които съхраняват отделни части от информацията за имота. В крайна сметка пак не може да получи пълна гаранция, че имотът не е вече продаден или ипотекиран няколко пъти.
Трудностите на пазара на недвижими имоти е само едната страна на проблема. Не по-малки са рисковете за фиска. При липсата на обобщена имотна информация, събрана и поддържана в единна система, държавата няма никакъв шанс да следи за верността на подадените данъчни декларации. Това не само прави възможно отклоняването на голяма част от дължимите данък сгради и такса смет, но и блокира всякакви опити за усъвършенстване на данъчното законодателство.
Какъв е изходът от този юридически хаос? Експертите са единодушни, че проблемът не може да получи разрешение без изграждането на единен държавен регистър за собствеността и единен кадастър на недвижимите имоти (включително и земеделските земи). Въпросът е как това да бъде реализирано, след като се знае, че ще е дълъг и скъпоструващ проект.
Преди време правителството си постави за задача да изготви законопроект за изграждане на единен кадастър. Документът беше внесен в парламента, но получи доста критики от страна на експертите. В резултат на това се появи втори законопроект. Той обаче също не дава отговор на основния въпрос защо трябва да се прави единен кадастър, когато съществува такова разминаване в данните за собствеността. "Нормалното би било да се следва обратният път - първо срещу всеки имот да се постави реален собственик и тогава да се заснемат действителните граници на имотите", коментира Емил Ганчев, експерт от Министерството на финансите. Според него първата стъпка би трябвало да бъде създаването на т.нар. поимотен регистър, който ще сведе до минимум възможностите за размиване на собствеността. В основата на проекта стои идеята всеки съществуващ имот в страната да получи уникален идентификационен номер (нещо като ЕГН). Целта е срещу всеки номер да бъдат установени и регистрирани реални собственици (като се изясни и документира правното основание за собствеността: нотариален акт, акт за държавна/общинска собственост, договор за покупко-продажба). Идентификационният номер на имота и данните за неговите собственици ще бъдат неделимо цяло. Крайният резултат е появата на нещо като паспорт на всяка отделна сграда. Тъй като процесът ще отнеме доста време, в първия етап регистърът ще има по-скоро фискална стойност, отколкото юридическа. След завършването на регистъра обаче данните от него могат да бъдат поверени за поддържане и актуализиране на специализирана институция (агенция), което ще осигури и тяхната правна значимост.
Целият проект по паспортизацията на недвижимите имоти в страната може да отнеме около пет години. Разходите обаче много лесно може да бъдат покрити от по-големите приходи от данъци и такси. На практика регистърът може да се самофинансира, изтъкват експерти от финансовото министерство и като пример сочат ефекта от пилотния проект за столичния район "Средец". Сумата на очакваните постъпления от данъци и глоби за недекларираните имоти само от пет-шест проверени улици и булеварди възлиза на 336 млн. лева. С тези пари може да се финансира изграждането на поимотен данъчен регистър на територията на цялата столица, посочи Емил Ганчев.
ДОД се плаща до месец след подаване на декларацията
Данъкът върху доходите на физическите лица (данък общ доход) трябва да се плати в срок до един месец от подаването на декларацията, т.е. гражданите не трябва да очакват съобщение от данъчните за размера на дължимия данък. Тъй като и тази година значителен брой граждани подадоха декларациите в последния възможен ден - 15 април, срокът за плащане за тях изтича на 15 май. Данъчното задължение се определя по силата на Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) от самите данъкоплатци. За разлика от данъка върху недвижимите имоти плащането на ДОД става в данъчната служба по местоживеене - службата, където са декларирани доходите. При данък сгради се плаща в службата, на чиято територия се намира недвижимият имот.
Едномесечният срок за издължаване по ЗОДФЛ започва да тече от датата на подаване на декларацията. Когато формулярът е пуснат по пощата, срокът тече от деня на изпращането, а не от деня на пристигането му в данъчната служба. Поне това правило се прилага от данъчните служители.
Обикновено плащането се извършва на каса в данъчната служба. По този начин има възможност да ви съобщят дали сте попълнили правилно декларацията, ако сте я пуснали по пощата. Издължаването на данъка може да стане и по пощата или по банков път, но в тези два случая трябва да знаете номера на банковата сметка на данъчната служба. В допълнение ще ви удържат такси за услугата.
Според сигнали на граждани в някои данъчни служби все още не са обработени всички данъчни формуляри. По този начин гражданите с необработени декларации не могат да си платят данъка в срок. При това данъчните служители обещават лихви за закъснение на плащането, дори неплащането да е по тяхна вина. В тези случаи от данъчните служби съветват данъкът да се плати чрез банков превод или пощенски запис. Изплащаната сума ще е тази, която сами сте си определили при попълването на декларацията.
При неплащане в срок данъкът се събира с лихвата за изтеклия период на закъснение, която е 0.05% на ден плюс основната лихва за периода.
Срокове
Предстоящо
Работодателите поставят високи изисквания пред студентите
През последните години намирането на работа се превърна в първа грижа за много студенти независимо от специалността и курса на следването им. Преди седмица "Дни на кариерата 1999 г." в София организира асоциацията на студентите икономисти АИЕСЕК България. Мнението на повечето кандидат-висшисти е, че срещата им с "живи" работодатели е полезна. Най-малкото на тях им е станало ясно какви са конкретните изисквания на фирмите.
Бъдещите работодатели най-често изискват от кандидат-служителите да владеят западен език. Проучване сред 25 от 35-те фирми, участници на "Дни на кариерата", само в София показа, че 92% от тях държат на английския език. От друга страна, малко повече от 75% от студентите заявяват, че владеят английски език (виж таблица 2).
Потвърждава се разпространеното твърдение, че работодателите предпочитат студенти от горните курсове - четвърти или пети курс. Повече от две трети от фирмите залагат на студенти последен курс. Четвъртокурсниците са втори по шанс да си намерят работа - 56 на сто от компаниите биха ги наели.
Сравнително голям е броят на компаниите, които настояват мъжете, кандидати за техни служители, да са изкарали военната си служба - цели 64 на сто от фирмите. Една трета от фирмите настояват бъдещите им служители да разполагат с шофьорска книжка.
Като най-търсени се очертават финансовите аналитици, банковите служители, счетоводителите, застрахователите и статистиците. Друга част от фирмите са на мнение, че за тях е важна не толкова специалността, колкото личните качества на студентите. Тези компании (Shell, ICOM, Danone, McDonald's, DHL, GTI) нямат конкретни предпочитания на университет, от който да са кандидатите им за работа. Част от останалите изисквания на фирмите са показани в таблица 1.
Въпреки че е организирана от асоциация на икономистите, на "Дни на кариерата" участват и студенти от техническите университети, информатици и прависти. Според фирмите тези студенти също трябва да отговарят на изискванията за западен език, отслужване и горен курс.
Не са малко компаниите, които държат на т.нар. академични постижения (успеха от следването). Средният успех е нещо като "първо впечатление" за работодателите. Компютърната грамотност е почти задължително условие на всички фирми.
Често интервюиращите студентите се опитват да намерят в тях нещо, които ще ги отличава от другите кандидати. Затова за бъдещия работодател от значение е някакъв опит в областта, за която се кандидатства; участия в студентски организации; препоръки от известни преподаватели или стипендии на фондации.
За да подберат необходимите им служители, фирмите прилагат разнообразни техники за проверяване способностите и знанията на студентите. Първоначалният подбор се прави по автобиография (CV), после са логическите и психологическите тестове, езиковите тестове и накрая са директните интервюта.
Повечето компании поддържат база от данни за студентите, събрана от "Дни на кариерата", което им дава възможност във всеки един момент да потърсят студентите с необходимите им качества. Друга част от тях ползват услугите на агенции за подбор на кадри. Три такива агенции участваха на "Дни на кариерата" - Snelling, New I и Universal.
Пловдивският панаир не заглуши всекидневието
Над 1500 фирми участваха тази година на Международния панаир на стоки за широко потребление, машини и технологии за тяхното производство в Пловдив. По обясними причини от изложението отсъстваха представители на Югославия, Албания, Македония, Румъния.
За първи път под шапката на пролетния панаир се бе приютила специализираната изложба ПИВО, ГАСТРО-П, ХЛЯБ. Решението е продиктувано от слабия интерес на производителите към миналогодишната изява. Противно на световната практика, където с времето силните специализирани палати се откъсват от общото, у нас доскоро самостоятелна изложба потърси спасителен пояс чрез утвърдена проява.
Панаирното настроение не можа да накара българските предприемачи да загърбят трудностите, пред които се изправят всеки ден. Събрани накуп, фирми от един и същ бранш обменяха за пореден път идеи как да се изправят срещу добре известните общи проблеми. Търговците са повече от предпазливи. Потреблението се свива. Инфлация и обедняване царуват на руския пазар. Дъмпинговият внос на изделия е все тъй нагъл. Войната в съседна Югославия поставя нови препятствия.
"Балканите станаха синоним на военни действия. " Ако чужда компания иска да купи нещо, защо трябва да го прави от място, където се води война. На практика това означава по-малко договори със западни контрагенти", преценява Десислав Дионисиев, собственик на фирма "Биопрограма" - София, за производство на чайове и износ на билки. "Държим голяма част от албанския пазар. Транспортът минава през Македония. Приготвили сме количества за износ, но чуждият партньор изчаква, защото се страхува да товари. А това е задържане на оборотни средства. Словенска фирма ни доставя полиамидна коприна, но и тя се бави", коментира Гергана Тонева, търговски директор на "Лейди София". "На предишни изложения голям интерес към нашите изделия демонстрираха бизнесмени от Македония и Югославия. Тази година няма нито един", казва Берта Говедарова от еднолична фирма "Стефан Говедаров" - Пловдив, производител на сушилни камери и сушени продукти.
Предприятията на консервната промишленост работят с малък процент от мощностите си, припомнят изложители. Производителите отдавна са отписали вътрешния пазар - съревнованието със семейните традиции винаги завършва в полза на домашните лютеници и компоти. Реализацията зад граница също е утопия за част от консервните комбинати. "Фирмите вече бягат масово от руския пазар. Произведената за Русия стока не се реализира или се продава значително по-евтино. Няма смисъл да се набутваш отново", казва Ради Вълов, началник "Пласмент" във "Витамина" - Стамболийски. Добри цени и сигурен пазар на Запад има за родните плодови концентрати, за доматеното пюре. Започва преориентация към замразени храни и от българските домакини. С тези направления се свързва оцеляването на бранша.
И тази година млекопреработватели и производители на мляко кръстосаха шпаги. Размяната на мълнии стана още по-остра, след като Европейският съюз подряза амбициите на нашите износители на сирена и кашкавали. "Всеки е прав за себе си. Производителите - защото искат по-високи изкупни цени. Преработвателите - защото не искат да продават на загуба", коментира Стоянка Гъделева, технолог, на щанда на "Обединена млечна компания. "Висока производителност, ниска себестойност и качество. " Това е изходът за отрасъла според Тодор Бояджиев, заместник-директор на Центъра за наука, развитие и производство към "Ел Би Булгаркум".
И в трикотажния бранш се жалват от липсата на поръчки. "Търговците се въздържат, продажбите вървят трудно. Затова производството на ишлеме е спасение за мнозина. Конкуренцията на гаражни фирми и вносът на конфекция с чували и ТИР-ове, без да се плащат данъци и мита, убиват редовните производители", коментира Бонка Попова, отговорник за пласмента в "Интертоп" - Трявна, за производство на трикотаж и бански костюми. "Търсят се евтини обувки за сметка на качеството и реномето на фирмата", припомня Димитрина Стоянова, завеждащ "Асортиментен кабинет и технологична документация" в столичния завод "Кавалер". И за производителите на чорапи стагнацията на вътрешния пазар е определяща. Вносът на ментета и изобилието от сергии без касови апарати се отразяват болезнено върху коректността и амбициите на предприемачите. "Доставяме прежди от Испания и Италия. За всяка наша пратка се прави експертиза за качество. А за вносните чорапи, от които до вечерта не е останало нищо по крака, няма подобни изисквания", негодува Цветана Андреева, съсобственик на "Алба-94" - Пловдив, за производство на чорапи.
Първото впечатление от панаира е, че преобладават тези, които са тръгнали на пазар. Входната такса от 2000 лв. за посетители не спира ентусиастите. Атрактивните цени на едро привличат тълпи от любители на покупки не само от Пловдив. Истината е, че издръжката на панаира зависи и от броя на продадените входни билети. Затова всякакви уловки за посетители са добре дошли.
По алеите на панаирното градче крачат "тунквани вафли", веят се балони и се раздават фирмени листовки. С познати рекламни хватки се правят опити за поредно зарибяване на клиенти. По всички алеи са разположени павилиони със стоки. Но потокът от хора е предвидимо целенасочен - към сградата с огромен надпис "Базар".
Вътре в палатите най-посетени са щандовете, където се демонстрират изделия за трапезата. Бутането с лакти и опашките са сигурен белег, че някъде се раздава нещо безплатно. Пробват се туршии, бутер тесто, луканки, сметана. Препускат дечица, обсебени от желанието да получат хартиена шапка или найлонова торбичка. Някъде ги посрещат с "Отминавай, без да спираш", но другаде са по-благосклонни.
Тази година част от изложителите са отказали участие в последния момент. Причината - повишените панаирни такси. "Тарифата е вдигната средно с 30% спрямо миналата година. Това отрязва достъпа на мнозина. Мисля, че тенденцията ще се задълбочава въпреки прокламациите за някакви отстъпки. Такива просто няма", преценява инж. Янка Лазарова, съсобственик на фирма "Яки" - София, за производство на бебешка конфекция. "Миналата пролет наемането на щанд ми струваше около 1200 долара. Тази година за същата услуга платих 1900 долара", пресмята Георги Георгиев, президент на фирма "КАРА" - Ямбол, за производство на връхни детски облекла.
"Участието ми струва около 5000 долара. Сумата никак не е малка. А нашите държавни мъже демонстрираха изключително малък интерес към българските изложители. Не може да опитваш чужди колбаси например, а да подминаваш родните. От проблемите в бранша се поинтересува специално само Питър Стела (представител на МВФ в България), който посети щанда ни", коментира Десислав Дионисиев от "Биопрограма".
Гаро Симонян от търговска къща, "Чилингирови" - Хасково: "Внасяме захарни изделия, ядки и маслини. За първи път сме на панаира в Пловдив. Искаме да се рекламираме, търсим нови клиенти. Скоро открихме складове на едро в Пловдив и Варна. Масовите съкращения от държавни предприятия принуждават мнозина да се захванат с търговия. Но българинът купува все по-малко."
Мария Данова, отговорник за продажбите в "Трудово" - Дебелец: "Произвеждаме яйчни продукти - яйчен прах и пр. Пазарът е труден, трябва да се популяризираме. Към нашите изделия се проявява по-скоро нормално любопитство, но се надяваме и на търговски интерес."
Вторият и третият "стълб" на ЕС
Договорът от Маастрихт от 1992 г. създава Европейския съюз, който "се основава на Европейските общности, допълнени от политиките и формите на сътрудничеството", създадени със същия договор. Още в преамбюла се посочва решимостта на учредителите "да осъществят прилагането на обща политика в областта на външните отношения и сигурността, включително и възможното формиране на обща отбранителна политика, която би могла с течение на времето да доведе до обща отбрана, като по този начин бъде укрепена европейската идентичност и независимост с цел да се съдейства за мира, сигурността и прогреса в Европа и света".
Потвърждавайки стремежа за улесняване на свободното движение на лицата "при осигуряване на сигурност и стабилност на народите", учредителите включват в договора и разпоредби относно правосъдието и вътрешните работи.
Това дава основание на изследователите да заговорят след 1993 г. за "три стълба на ЕС". Старият, основен "стълб" са Европейските общности (разглеждани в единство, но запазващи вътрешната си обособеност на три самостоятелни общности - ЕОВС, ЕОАЕ и ЕО), чиито органи използва и съюзът. Новите два "стълба" включват политики и мерки в областта на външните отношения и сигурността ("втори стълб") и правосъдието и вътрешните работи ("трети стълб"). Най-съществената отлика между тях и досегашните общности е в обхвата на компетентността. Поради изключителната деликатност на материите, в които държавите и правителствата са особено чувствителни към всяко ограничаване на суверенитета и налагане на външна воля, уредбата на новите две политики е значително по-деликатна и демонстративно се отказва (засега!) от овластяване на какъвто и да било "наднационален орган" и от прилагания в ЕО трансфер на компетентности от държавите към органите на общността, които да действат вместо или паралелно с държавите членки. Използват се предимно инструментите на обикновеното междудържавно сътрудничество и на международното право. Разбира се, ДЕС оставя отворена вратичка - когато стане възможно, тези дейности могат да се институционализират и рационализират като всички останали, включени в "първия стълб" и съответстващи на една значително по-висока степен на интеграция. Поради това още договорът от Амстердам през 1997 г. (невлязъл в сила досега) предвижда задълбочаване на интеграцията и увеличаване на правомощията на ЕО и съюза. В този и следващия брой ще се спрем поотделно на двата "стълба", тъй като тяхното значение за асоциираните страни като България е съществено.
I. ОБЩА ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ВЪНШНИТЕ ОТНОШЕНИЯ И СИГУРНОСТТА (ОПОВОС).
Стремежът за създаване на политически съюз или за превръщането на съществуващите общности в единен политически организъм е стар. Също толкова стари са обаче и съпротивителните сили срещу подобна идея - заложени най-вече в труднопреодолимия стремеж за запазване на националната идентичност и държавната независимост и недопускане на "чужда воля", била тя съюзна и постигната чрез съгласие, над националния суверенитет.
1. Още през 1970 г. въз основа на доклада от Люксембург се създава Европейското политическо сътрудничество (ЕПС), установяващо регулярни срещи на външните министри, на "политически директори" в рамките на политическия комитет и на т.нар. европейски кореспонденти. След срещата в Париж през 1972 г. се установява "задължение" за държавите членки да се консултират по всички важни външнополитически въпроси и се въвежда комуникационна мрежа за преки контакти между външните министерства. Единният европейски акт от 1987 г. институционализира ЕПС и установява минимум 4 годишни срещи на външните министри с участието на отговарящия за политическото сътрудничество член на комисията. Въпреки това ЕПС остава нещо "отделно", извън обхвата на ЕО.
2. Едва договорът за ЕС въвежда общата политика (ОПОВОС) като правоприемник на ЕПС и изброява подробно и ясно нейните цели:
3. За осъществяването на тези цели в ДЕС са предвидени два основни механизма:
4. Съвместните действия, предприемани в рамките на ОПОВОС, трябва да отговарят на няколко изисквания: да съответстват на общите и специалните цели на ЕС; да са напълно съобразени с цялото право на ЕС (Acquis communautaire); да бъдат съвместими и обвързани с останалите действия и позиции на ЕС.
5. Ясно отчитайки спецификата и възможните непредвидими ситуации, ДЕС посочва ориентировъчно, че "общата политика в областта на външните отношения и сигурността включва всички въпроси, които се отнасят до сигурността на съюза, включително и възможното формиране на обща отбранителна политика (очевидно важен, ала бъдещ и отделен етап от външната политика), която с течение на времето (непосилно за определяне дори най-относително) може да доведе (без това да е сигурно...) до обща отбрана" (което е и голямата крайна цел на общата политика в тази област).
6. Без да се създава самостоятелна отбранителна структура (въпреки правените усилия в тази насока*3), Западноевропейският съюз се разглежда като неделима част от "развитието на ЕС", натоварена да "разработва и осъществява" отбранителните решения и действия на ЕС.
7. По всички въпроси, попадащи в обхвата на ОПОВОС, ЕС се представлява от своето председателство, оправомощено да изразява и общата позиция на ЕС в международните организации и на международни конференции, както и по конкретни поводи (като кризата на Балканите и др.). То има задължението да се консултира с ЕП по основните насоки на ОПОВОС и да го информира редовно за нейното осъществяване.
8. Принципите и основните насоки на ОПОВОС се определят, разбира се, от висшето политическо ръководство на ЕС - Европейския съвет. Само в изпълнение на неговите решения съветът може да приема своите актове за осъществяването на общата политика, при това с единодушие. Комисията няма свои особени правомощия, но може да бъде натоварвана от съвета с всякакви функции.
*1 Те бяха видимо нарушени при ударите на НАТО в Югославия, осъществени с пряко участие на повечето от страните от ЕС, но не и с официална санкция в рамките на ОПОВОС, още по-малко на Съвета за сигурност на ООН!
*2 Докладът на съвета от Лисабон, юни 1992 г., определя критериите за това кои интереси са "важни и общи за държавите членки": географската близост на страна или регион; съществуването на значим интерес от осигуряването на политическата или икономическата стабилност там; застрашаване на интересите на съюза в областта на сигурността.
