Конституционните съдии не приемат и становището, което се поддържа от вносителите на делото, че страната ни се въвлича във военния конфликт. Според тях пропускането на натовската авиация през въздушното пространство няма да ангажира българската армия в бойните действия. Изглежда, магистратите не желаят да се замислят за вероятността въздушни битки да се завържат и в българското небе. В такъв случай страната ни ще бъде принудена да реагира с военни средства. Малко цинично звучи заключението на съдиите, че споразумението се сключва на базата на декларацията на парламента от 23.10. 1998 г., която разпорежда на правителството да търси конкретни гаранции за сигурността ни от НАТО. Конституционните съдии се абстрахират от факта, че във въпросния документ е записано как страната ни няма да се намесва нито пряко, нито косвено в юговойната... За жалост дори да се приеме, че ангажиментът към НАТО не е валиден международен договор, текстът на нотата е превърнат в закон по всички правила на българската конституция и има силата на вътрешноправна норма. В крайна сметка депутатите си остават единствените представители на народния вот и в рамките на своя четиригодишен мандат имат право да узаконяват каквото пожелаят, дори това да са едностранни ангажименти към Северноатлантическия пакт. Съвсем друг е въпросът дали дадената норма е целесъобразна или не. Както казва докладчикът по скандалното дело Неделчо Беронов, "в изключителната компетентност на Народното събрание е да прецени дали суверенитетът и териториалната цялост на страната ще бъдат опазени, като се даде или откаже съгласие за пребиваване на чужди войски на територията на страната, или преминаването им през нея". Това обаче с нищо не оправдава юридическата пластичност на конституционните съдии, които за пореден път угодиха на своите политически покровители. За да си измият ръцете, магистратите мотивират позицията си с оправданието, че правомощията им не включват контрол върху външната политика. "Съдът не е компетентен и не е в състояние да се произнася дали външната ни политика е в съответствие с принципите и нормите на международното право", твърди докладчикът Неделчо Беронов. Може би точно заради тази маневра конституционният съдия Тодор Тодоров, който е специалист по международно право, предпочете да не вземе участие в разглеждането на скандалното дело, а колегата му Александър Арабаджиев, който е съдия в Страсбург, не прие размяната на ноти за валиден договор между България и НАТО. Така магистратите загърбиха една от основните си функции, която е записана в член 149 на конституцията. Според нормата съдът " се произнася за съответствието на сключените от Република България международни договори с конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна". В случая споразумението с НАТО се одобрява със закон и следователно магистратите би трябвало да се произнесат дали то съответства на международното право или не. Конституционните съдии обаче предпочетоха да замълчат.
Накратко
На 82.5 млрд. лева възлизат загубите на България от ембаргото на съседна Югославия, пропуснатите ползи се оценяват на около 6.9 млрд. лева, съобщи във вторник търговският заместник-министър Христо Михайловски. Според междуведомствената работна група за ограничаване на последиците от кризата до момента не е била засечена контрабанда на горива и храни по българо-югославската граница. За сметка на това от началото на войната е било констатирано рязко увеличение на куфарната търговия с Македония. По данни на фирма "Туристическа информация и резервации" загубите в туризма в резултат на войната възлизат на 54.4 млн. лева. Те се дължат на анулирани туристически рейдове в страната. Загубите в транспорта вече се оценяват на 25.8 млрд. лева. Комитетът по енергетика пък отчита пропуснати ползи на стойност 941 млн. лева. Те се дължат на намаленото енергопотребление в хранително-вкусовата промишленост, металургията, електрониката, машиностроенето, производството на минерални суровини, съобщи Христо Михайловски.
България ще бъде извадена от списъка на САЩ на пиратските държави, обяви търговският представител на САЩ Шарлийн Баршевски в съобщение за резултатите от годишния преглед на специалните списъци 301. В доклада България е специално похвалена за "последователна и безкомпромисна политика на правителството с компютърното пиратство". Съобщението беше препредадено у нас от посланика ни в САЩ Филип Димитров. В края на 1997 г. страната ни беше включена в списъка за приоритетно наблюдения заедно с държави като Израел, Русия, Украйна, Аржентина, Перу, Турция, Италия и др. През миналата година ни преместиха в списъка за наблюдение. В обзора си посланик Баршевски е отбелязала че "Българското правителство е показало своята твърда решимост за ефективно прилагане на своето законодателство за защита на интелектуалната собственост и служи като модел за другите икономики".
Около 3 млн. долара е инвестирала гръцката компания "Лийв табако А. Михайлидис" ЕООД в новата фабрика за промишлена обработка на тютюн в Сандански. Предприятието ще работи с български тютюни. Продукцията, която ще се произведе през тази година, ще бъде насочена изцяло към външни пазари. Гръцката компания притежава фабрики в Гърция, Албания, Италия, Турция, Словакия, Молдова и Македония. Тя закупи обособена част от "Струма-С" АД, която преструктурира и оборудва с нови линии. "Лийв табако" продава преработения тютюн на 87 фирми от цял свят.
"Химко" отново заработи с 25 на сто от мощността си. Карбамидните линии на завода бяха спрени напълно преди месец, когато беше усвоена кредитната линия от фонд "Земеделие". Производството се възстанови, след като карбамидът в складовете почти привърши. В комбината очакват увеличаване на продажбите, тъй като наскоро са подписани договори за доставки в Гърция, Македония и Румъния.
Трън или глог - все същата България
Преди няколко години от "Дойче веле" обещали да доставят антена на кърджалийското село Широко поле. С подаръка местните трябвало да слушат немската програма и вариантите й на френски, руски и испански език. Скоро след това кметът започнал да получава писма - немците питали харесват ли селяните радиопрограмата. Вече втора година Сабри Мехмед се чуди какво да отговори на "Дойче веле", защото антената така и не дошла, а хилядите марки за нея се губели някъде по трасето.
"Абе, оптимист съм, всичко ще се оправи, на всеки петдесет години все нещо става - я фашизъм, я комунизъм, я възродителен процес", нарежда Ариф, докато оглежда последната инфраструктурна придобивка - трите улични лампи. Освен него още петима се подпират на лопатите, докато умуват как да направят навеса на кръчмата, където е сборният пункт на мъжете, всичките безработни. Село Седловина е на три километра от Кърджали и на 10 000 марки от Турция. Движението оттук е само навън, никой не се връща. Дори тези, които са обещали водопровод, път, мост, телефон. "Къпем се в леген, на градска баня ли да ида, че да се почувствам човек? А вода в село - да се удавиш", обяснява Вайтин, придошъл за малко от незаписаното в картите село Зимзелен. На 36 години, той вече не се и оплаква, само като местен хроникьор отбелязва фактите: "Сега пак идат всякакви, избори щяло да има, но от всичкото разбрахме само, че ще ни закриват училището. Нека, то и без- друго даскалите идат в девет и си отиват в единайсе, децата топка ритат - на туй и аз мога да ги науча. " Пак той надвиква обедната сбирка и набързо подреди местния геополитически анализ, в който няма и помен от етнически теории: "Ако в Македония получаваха четири пъти повече пари, мислите ли, че Благоевградско нямаше да се изнесе там, а? Това не е прочистване или бягство, там има работа."
"Махнат ли визите, и ние всички ще се изсипем към Турция", включва се в прогнозите кръчмарят, който по-често си говори с гостите, отколкото търгува. Веднага тръгва и най-често нищената тук тема - от кое село колко съседи, роднини и приятели са се изселили.
Местната акушерка Музафер заменила селския здравпункт със собствена частна клиника в Измир. Братът на Раиф от Черешица пък вдигнал триетажна къща "оттатък", станал собственик на ТИР-ове. Истории много и шарени като картинки от разкъсан семеен албум или от поредния сапунен сериал от някой сателитен канал.
Защо още са тук? Заради парите, които нямат. Иначе лев по лев поддържат потока към границата, който от "голямата екскурзия" така и не е спирал. Макар в последно време най-доходният бизнес край границата да е в криза. "Колкото по-малко оставаме, толкова повече вдигат мизата, затова и си оставаме тука" - обясняват, без да се оплакват.
Нелегалното превеждане в Турция обаче е все така добре организирано. "Само мерак да имаш, веднага те разбират, разказва кротък възрастен мъж от село Мост. Няма нужда да ходиш, да питаш, да се записваш. Сами те намират. Плащаш и заминаваш."
Хората с пари бързо се ориентирали, младите отдавна са тръгнали и на части прибират семействата си там. Една сателитна чиния, две крави и няколко кокошки, това имат тези, които все още са тук. И докато събират пари, мигрират - от по-малките в по-големите села. Като не им помага държавата, те й дават рамо - да не прави пътищата или пък да не се налага да им прокарва вода.
Редовното обсъждане на емигрантските пътища не идва с оптимизма на цветните истории от Мраморно море. Той е повече като стар и любим виц, който си разказват при липса на новини. Защото тук, освен че някой е заминал, друго не се случва. Песимизмът е станал основна обяснителна причина за всичко, другото име на реализма. Освен постоянните приказки за "техническата инфраструктура", които и бездруго не разбират, местните вече не чакат нищо от държавата. "Те от Кърджали една нива не могат да дадат, та от София ли. Плащам, бе, хора наемам на работа, искам запустялата държавна земя да наема и пак не ми я дават. " Този разказ може да бъде записан във всяко българско село, той тормози и хората в най-богатото кърджалийско село Широко поле. Негов герой сега е Хасан Аптула. Двайсет години е бил бригадир и само това може да прави - да работи земята. А тя тук е като райска градина, ражда всичко, язовирът е опрял до нивите - само да сееш. Стига някой да ти разреши.
И въпреки всичко в селата 90 процента от хората гласуват, "не защото има глоби като в Турция", обяснява новоизпечен шеф на СДС в едно от селата на края на пътя. "Малко надежда все остава", заключва темата 35-годишният Мюмюн Хасан, който покрай лозето, тютюна и децата стопанисва и кръчмата. На всяка маса е сложил четиво за местните кибици - "свежият" последен брой на информационния бюлетин на СДС. Иначе дори и той не знае, че властта се кани да интегрира малцинствата политически и икономически. "Предишният кмет избяга с парите, сега какво? Аз сам го закарах до границата, каза, че ще се върне. После разбрахме каква е работата. Селото още няма кмет. При нас вече ни ДПС, ни никой не иска да влезе. Сега поне СДС-то да направи нещо. Затова го направихме - събрахме се 17 души и готово."
И като нямат друго за пример, пак разказите от Турция стават еталон: "Там знаеш ли каква йерархия има, не може всеки да си приказва. Контрол има. И от Черешица (където вече няма череши - ликвидаторите криво "смислили" ликвидацията и изкоренили всичко) хората много-много не приказват, събират пари за нова джамия и сами си я строят. От време на време псуват властта като всички: "Със седемдесет и пет кражби го хванаха един и го пуснаха, една стотинка не е върнал, каква е тази власт. Виновен стана този, дето му отмъкнаха единствената крава, за туй, че се оплакал."
Такъв е притокът на информация тук, призна си без притеснения бивш селски кмет, сега пенсиониран учител. "Каква война? Чухме, но тук никой не говори за това, нас какво ни засяга", питат селяните. "Кълнем сърбите, защото трепят албанците, ама какво от това. Той, Милошевич, колко години го прави. " В селото се вее българското знаме, а рекламите обясняват "мъжете знаят защо". Двайсет и пет годишен кръчмар, обиколил Германия, се чуди: "Кой е тоя Адем Кенан с автономиите, имаше някакъв, който развявал тук турски байрак, обаче пиян бил, какво да го правиш. " Въпреки че темата за разделението всячески се премълчава, тя съществува и мимоходом някои от по-младите я споменават. "Аз съм израсъл в Каварна, тукашните са малко трудни, не е като на морето. С мойта майка какво да си приказвам, все на ислямизъм я избива. Какво да правят хората, беднотия. " Рефлексът от възродителния процес продължава да действа и все още по селата гласуват монолитно след кратката елементарна пропаганда, че като дойдат българите, "без пари ще им работите". Агитацията по общоселските събрания не се отличава много от това, което правят БСП и СДС по останалите райони на страната, но парите, които продължават да не идват, започват да я притъпяват. "Трън или глог - все си ми е родина", казва препатил политикан от високопланинските махали.
"Утре е стар мюсюлмански празник, 6 май е и затова хората бързат днес да засеят поне дините, за тютюна още е рано", разказва приседналият край пътя пастир. Организацията за празника била женска работа: "Ходят момите и децата в гората, берат цвете, върби носят, здравец. После нещо им баят и ги топят в менче. Оттам всеки си вади късмета. Връзват люлки по дърветата, събира се цялото село, пеят и се молят за здраве и берекет. Трапези има."
По тези места празникът се казва "Хъдъль лес". Както и да се превежда това, и по ден, и по обичаи съвсем съвпада с българския Гергьовден. "Майка ми е разказвала, бог да я прости, но не помня откъде е дошъл празникът", завърши спомена си овчарят и дори не разбра, че пропусна името на Аллах.
Турската сделка за тока зацикли
Подписването на договорите за износ на електроенергия срещу изграждането на каскада "Горна Арда" и строеж на пътища се отлага, съобщи неотдавна зам.-председателят на Комитета по енергетика Станчо Андреев. Вината за това била в НЕК и турската електроенергийна компания ТЕАШ, които не могли да се споразумеят за условията по експорта на електричеството. Оттук закъсали и преговорите с "Джейлан", тъй като в споразумението, което подписаха миналата есен Иван Костов и Месут Йълмаз, строителството е обвързано с износа. И досега не е ясно защо. Сделката трябваше да бъде документирана в три договора: между НЕК и ТЕАШ - за дългосрочен износ на електроенергия, между "Джейлан" и НЕК - за създаване на смесено дружество за изграждане на "Горна Арда", и между "Джейлан" и фирма "Автомагистрали" - за строеж на магистралната отсечка Оризово - Капитан Андреево. Според записаните в спогодбата срокове това трябваше да стане до 4 април. След тази дата спогодбата практически би трябвало да не действа. Сроковете всъщност остават втората загадка в спогодбата след неяснотата за обвързването на три съвсем различни сделки. Първоначално беше обявен петмесечен срок от подписването на спогодбата - той именно е записан в официалния текст и изтече в началото на април. След това се чу, че всъщност било договорено скъсяване на срока на три месеца, за да не се протака излишно проектът, технически пропуск било, че промяната не е отразена в документа. Преговорите с ТЕАШ обаче забуксуваха и съкратеният срок повече не се спомена. Официално регистрираният обаче също изтече. Тогава у нас пристигна министърът на енергетиката на Турция, а след среднощни преговори в НЕК с участието на представители на ТЕАШ и "Джейлан" беше съобщено, че всичко е о'кей и договорите ще бъдат подписани до 15 април. Вече отиваме към средата на май, но договори още няма, никой вече не съобщава и дата, до която те ще бъдат подписани. Логично се появиха съмнения, че
Шефовете на НЕК отказват информация, тъй като не били в течение на преговорите. От известно време председателят на директорския борд на НЕК Константин Шушулов и главният изпълнителен директор Методи Константинов не участват в преговорите - според едни те са отстранени от шефа на КЕ Иван Шиляшки, според други по този начин двамата специалисти протестират срещу неизгодната сделка. За "сделката на века" вече отговаря еднолично Шиляшки, а той забранил всякакви изказвания и коментари освен собствените му, разбира се. А те, както винаги, не казват нищо - вероятно не само от съображения за конфиденциалност. Вярно е, че турската енергийна сделка е гнила още по замисъл, но и енергийното ведомство поради некомпетентност я натовари с допълнителни гафове и интриги. Личният принос на Шиляшки в заблудата на премиера, че тази сделка е проста и ще стане бързо и без проблеми, е доста съществен. Два-три месеца след като сложи подписа си под споразумението, Костов разбра, че цената, която ни дават турците, е неизгодна за електрокомпанията, че техническите им предложения за трансфера на такова голямо количество електроенергия - 4 млрд. квтч годишно, могат да провалят опитите за интегриране на българската електроенергийна система в общоевропейската (UCPTE), т.е., че сделката никак не е проста и ако изобщо стане, ще са необходими продължителни и сложни преговори. Според слуховете Иван Костов по този повод жестоко кастрил Шиляшки за радост на вицепремиера Евгений Бакърджиев, който овреме се дистанцира от сделката. В крайна сметка договорите с ТЕАШ и с "Джейлан" трябва да минат през съвета на директорите на НЕК. Там политическият натиск може да действа до определени граници - членовете на съвета носят наказателна отговорност за неизгодни договори, а на този етап на преговорите по износа за Турция неизгодността е лесно доказуема.
Технологията за преноса също е договорена - ще остане схемата с т.нар. остров, който ще се разшири, тоест по-голяма територия от европейската част на Турция ще се включи към нашата електроенергийна система и ще се захранва с електроенергия от НЕК. "Трябва да имаме по-сериозни гаранции, че при този модел няма да се получат сривове в износа на НЕК, и затова поискахме по-високи неустойки при неизпълнение на договорите", обясни Чобанов. Предстои договарянето на нови нива на неустойките в договора между НЕК и ТЕАШ.
НЕК е поискала и доказателства, че турската страна ще разполага с технически възможности да приеме по-големите енергийни доставки. В момента се уточнява инвестиционната програма на ТЕАШ по този проект и графиците за изпълнението й. НЕК, предлага да се изгради втори далекопровод, който да работи паралелно със съществуващия. Според експертите на нашата електрокомпания това в най-голяма степен ще гарантира срещу неприятни изненади при преноса. Ако ТЕАШ приеме това предложение, всяка от страните ще осигурява инвестициите за строежа и доставките на своята територия. Въпросът е коя от нашите централи ще бъде предпочетена за новата връзка. Сегашният електропровод е от "Марица-изток 3", която през следващото десетилетие ще се рехабилитира, управлява и експлоатира от американската "Ентерджи". Строежът на втори далекопровод за увеличаване на износа фигурираше в първоначалната оферта на американската компания, но по-късно и НЕК, и "Ентерджи" предпочитаха да не говорят за това. На един от последните етапи на преговорите беше предложено "Марица-изток 3" да се изключи от нашата енергосистема и да работи директно за турската. Едно е сигурно - за "Ентерджи" не е интересен енергийният пазар в България, а достъпът до силно дефицитния турски пазар.
"Не е задължително да се дублира електропроводът от "Марица-изток 3". Ще изберем най-изгодната за нас точка за свързване на двете електроенергийни системи, като ще се отчита перспективата за присъединяване на енергосистемата към UCPTE", заяви Александър Чобанов.
Десет страни договориха правила за облекчаване на транзитния трафик
Поетапно либерализиране на автомобилните превози в региона, хармонизиране на националните законодателства в областта на транспорта с тези на Европейския съюз, развитие на пътните инфраструктури и на граничните пунктове, уеднаквяване на пътните такси и облекчено издаване на дългосрочни визи за международните шофьори - това е меморандумът за улесняване на международния автомобилен превоз, който подписаха в Атина транспортните министри на десет страни от Югоизточна Европа. Албания, Македония, Гърция, Турция, Румъния, България, Молдова, Босна и Херцеговина подкрепиха изцяло документа, Унгария и Словения подписаха с особено мнение във връзка с постепенното преминаване към безквотен режим на разрешителните. От поканените 11 държави от региона единствено Хърватско е отказало да подпише меморандума.
Този меморандум е политическата рамка, която очертава необходимите стъпки и етапите за либерализирането на международните превози в региона, подписването му не означава, че от утре пътните такси стават еднакви и падат квотите за разрешителните, обясни зам.-директорът на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътища (АЕБТРИ) Васил Георгиев. Според него този документ касае пряко над 4000 фирми за международни превози у нас, които са включени в регистъра на АЕБТРИ и са допуснати до ТИР-системата.
Според меморандума страните по него трябва постепенно да осигурят свободен достъп за международния транспорт. Сега, за да мине през съответната страна, превозвачът трябва да получи разрешително от Министерството на транспорта. Разрешителните са два вида: безплатни - те се дават основно за превозвачи, които отговарят на изискванията за екологичност и сигурност, т.нар. зелени и зелени и сигурни автомобили, за тях всяка година се уточняват определени квоти между страните, и платени - за всички останали товарни превозвачи. Разрешителните могат да бъдат също за влизане и транзитиране или за триъгълни превози. Меморандумът обхваща безплатните разрешителни за влизане и транзитиране и не третира триъгълните превози. Като краткосрочна мярка свободният от квоти режим ще се прилага до края на 2000 г. само за зелени и зелени и сигурни товарни автомобили. Страните по меморандума поемат ангажимент да развият услуги за комбиниран транспорт, за да се осигури допълнителен капацитет в международния автотранспорт на определени участъци от главните международни транспортни коридори през Балканите.
Вторият основен момент в меморандума е задължението за хармонизиране на таксовата политика на страните в региона. На първо място това означава, че ще се определят еднакви по вид транспортни такси - екологични, магистрални и т.н., които превозвачът ще плаща при влизането в съответната страна. Не трябва да се налагат такси и други форми на заплащане за ползването на един и същ пътен участък. Сега и у нас, и в Румъния например освен националните има и различни общински и други пътни такси и това е една от причините за рекетирането на международните превозвачи. Таксите ще се формират на базата на международнопризнати стандартни елементи за изчисляване на разходите за автомобилен транспорт и на стандартни единици (тон/км), предвижда меморандумът. Десетте страни се договориха да предоставят пълна, точна и актуална информация за всички такси, свързани с използването на националните им пътни мрежи от чуждестранни превозвачи, както и предварителна информация за предвижданите изменения. Целта е превозвачът да може да си направи точна сметка за разходите още при влизането в съответната държава. Ще бъде изработен и въведен единен сертификат, който ще удостоверява техническите характеристики на автомобила - размери и натоварване на осите. Този документ ще се издава от държавни институции и ще се признава в десетте страни, които подписаха меморандума. Целта е автомобилът да не се мери на всеки граничен пункт, а само да се показва документът. Това ще спести време и ще елиминира до голяма степен субективните оценки при определянето на размера и натоварването.
Товарните автомобили, които са съобразени с нормите на ЕС за максимално допустимите осови натоварвания и размери при международния автомобилен транспорт, няма да бъдат таксувани за свръхтегло и свръхразмери в участъците на международните пътища клас Е (транзитни), които ще бъдат определени със специален протокол към меморандума. В средата на миналата година например Румъния промени едностранно стандартите си за свръхтегло по Е-класните пътища и вместо европейските 10 тона постави таван от 8 тона, над които се отчита свръхтегло. Всички превозвачи, които влизаха в евростандартите, но с товар над 8 тона, бяха глобявани. Само разрешението за минаване със свръхтегло е между 100 и 120 долара. Отделно се плаща такса за претоварване в зависимост от разстоянието и претоварването. Проблемът е, че в много от страните в региона пътната инфраструктура не отговаря на изискванията за транзитни пътища дори по досегашните стандарти, а вече има действаща директива на ЕС, според която на Е-пътищата ще се допуска натоварване на осите от 11.5 тона, обясни зам.-шефът на АЕБТРИ. Затова се предвижда да бъдат идентифицирани и описани всички транзитни пътища в региона, които отговарят на евростандартите за клас Е. Списъкът ще се приложи към меморандума. За транзитните пътища, които не отговарят на европейските стандарти, трябва да се посочи конкретно кога ще могат да поемат натоварване от 11.5 тона. Според програмата на ГУ "Пътища" за рехабилитация и модернизация на пътната инфраструктура у нас това ще стане към 2008 г. Дотогава пътищата ще подсилват поетапно.
Меморандумът предвижда също облекчаване на визовия режим за професионалните шофьори. Това включва опростяване на формалностите, ограничаване на броя на удостоверителните документи, съкращаване на времето за издаване на виза, както и издаване на дългосрочни многократни визи. Като база за изготвянето на този текст е взето споразумението между България и Турция за облекчен режим за издаване на визи за многократно влизане в рамките на една година.
Земеделската банка ще си остане идея
Земеделската банка засега остава само идея на аграрния министър Венцислав Върбанов. Източници, близки до правителството, твърдят, че предложението на Върбанов е срещнало твърдото неодобрение на финансовия министър Муравей Радев. Според запознати на негова страна бил и вицепремиерът Александър Божков. Засега не е известна позицията на БНБ по въпроса. Изглежда, обаче и там не гледат с добро око на идеята да има отделна банка, която да дава евтини и недотам обезпечени кредити на земеделските производители. "Неслучайно на агрофорума не беше обелена и дума за това", коментира по този повод източник от средите на управляващите.
Идеята за специализирана земеделска банка беше лансирана от Венцислав Върбанов преди два месеца. Предвиждаше се фонд "Земеделие" да купи контролен пакет акции в някоя от действащите финансови институции и така да може да влияе на нейната кредитна политика. Тогава така и не стана ясно за коя конкретна банка става дума. Според някои слухове Върбанов е имал предвид Биохим, а според други - банка "Хеброс". Пловдивската банка е в открита процедура на приватизация, но до момента по признание на управляващите липсват приемливи оферти. Самият земеделски министър упорито отказва да даде повече разяснения с аргумента, че се водят преговори. По-вероятно е обаче мълчанието да се дължи на оказаната съпротива от страна на останалите министри и БНБ. Това косвено беше потвърдено и от служители на земеделското министерство. Според тях идеята за придобиване на дял в някоя от действащите банки не е изоставена, но вече се обсъждат и други варианти.
Според шефа на Асоциацията на търговските банки Стоян Александров има три групи проблеми, които блокират в момента кредитирането в земеделието. На първо място, банките у нас не разполагат с дългосрочен привлечен ресурс. По-голямата част от парите в тях са краткосрочни влогове или депозити, което не им позволява да раздават заеми със срок на погасяване 3-4 или повече години. Още повече че финансовата стабилизация в икономиката все още не е трайна и няма гаранции, че раздадените пари ще бъдат върнати отново в банката. Вторият проблем е липсата на подходящи обезпечения по агрокредитите. "Още не е решен въпросът с връщането на земята, а там, където е решен, липсва развит пазар", посочи Стоян Александров. На практика земята, която е основният актив на земеделския производител, не се използва за обезпечение при търсенето на финансиране. Накрая - не е идентифициран самият кредитополучател. Не е ясно кой може да тегли и погасява кредитите за прибирането на една реколта - дали дребният собственик и производител на грозде или винпромите например. Там пък възниква друг проблем - нелоялната конкуренция между самите предприятия. "Много винзаводи бяха приватизирани, всеки търси място под слънцето, затова наблюдаваме и много удари под кръста", коментира Стоян Александров. В крайна сметка нещата отново опират до основния проблем - липсата на пазарно поведение у самите земеделски производители. В цял свят аграрната продукция се продава на зелено, само у нас се произвежда с мисълта, че така трябва. Чак когато реколтата бъде прибрана от полето, започва да се мисли за пазари. И по утвърдена традиция отново се разчита на държавата да помага, с каквото може.
Стоян Александров призна, че при сегашните условия за сътрудничество между банките и фонд "Земеделие" няма шанс скоро да се получи раздвижване на агрокредитите. Съгласно договорите за рефинансиране между фонда и 11-те обслужващи банки лихвите по инвестиционните кредити, които се отпускат на производителите, носят годишна лихва от 6%. От тях едва 4% са за банката, останалите 2% отиват обратно във фонда. Това е значително под пазарните лихвени проценти, които се движат в границите 15-18 на сто. Освен това целият риск по събирането на заемите остава за сметка на самите банки. Ако искат да не нарушат банковите разпоредби, те трябва и да заделят провизии, което не само им блокира допълнителен ресурс, но и увеличава дължимите от тях данъци. Това съвсем изпарява интереса на банкерите да кредитират с пари на фонд "Земеделие". Затова и за две години сумата на отпуснатите по тази линия дългосрочни кредити е едва 23 млрд. лева (при предвидени 75 млрд. лева само за 1999 г.).
Проблемът ще продължи да съществува, докато не се вземат сериозни мерки. Едва ли обаче решението е в създаването на земеделска банка. При сегашната неефективност на селското стопанство подобна стъпка би била пагубна за цялата финансова система, смятат икономисти. Преди всичко не е ясно как банката "ще подпомага земеделските производители" и едновременно с това ще гарантира сигурността на своите вложители. Досега нито земеделският министър, нито някой друг от правителството е дал отговор на този въпрос. В същото време от самия фонд "Земеделие" признават, че идеята трудно ще пробие път. "В една нормална конюнктура е възможно изцяло държавна банка да държи едно ниво по-ниско от пазара и да се оправи, защото зад нея стои бюджетът. Тя може да не гони максималната печалба, примерно държавата ще жертва дивидента си. Но в условията на валутен борд и при сегашните рестрикции в банковото дело просто няма как да стане. С какво например фонд "Земеделие" ще се отличава от изискванията на търговските банки за обезпеченията", коментира през седмицата Румен Брусарски, заместник изпълнителен директор на фонд "Земеделие". Той потвърди, че
Вторият вариант е фондът да отпуска със свои средства до половината от сумата по кредита също срещу залог на земя. Останалата половина от заема ще се осигурява от банката, която ще поеме и неговото обслужване. Фонд "Земеделие" ще предложи да бъде разработена и методология за оценка на земеделската земя за нуждите на кредитирането. Възможно е и фонд "Земеделие" да започне да отпуска директни кредити без посредничеството на търговските банки, заяви Румен Брусарски. Вместо чрез създаване на земеделска банка това може да стане чрез съживяване на съществуващата "Селскостопанска кредитна централа" АД. Тя беше създадена още през 1992 г. с приходите от продажбата на американската царевица, доставена у нас като безвъзмездна помощ. През годините централата беше напълно декапитализирана, част от парите й бяха изядени от хиперинфлацията, а друга потъна завинаги при фалита на Първа частна банка и Балканбанк. Сега сметките й са празни, но формално централата все още притежава ограничен банков лиценз (без право да набира влогове) и няма пречки да започне да кредитира отново. Това може да стане, ако фонд "Земеделие" стане основен акционер в нея. Гаранции, че парите на фонда ще бъдат вложени разумно, пак няма да има, но поне ще са по-малко рисковете за финансовата система на страната. Според Румен Брусарски обсъждан е бил и още един резервен вариант - фонд "Земеделие" да купи някоя от фалиралите банки, за да може да ползва нейните клонове. Тогава обаче остава проблемът с липсата на подготвен банков персонал.
Посещението на Костов в Москва зависи от кризата в Косово
Андрей Шведов, пълномощен министър - съветник в посолството на Русия, пред "Капитал"
- Това, че България първоначално се въздържаше при всичките си политически ангажименти от каквото и да е практическо участие във военната акция на НАТО против Югославия, от изостряне на двустранните отношения с Белград, се възприемаше от нас като осъзнаване на необходимостта да не се задълбочава още повече ситуацията. Имам предвид опасността от ескалация на конфликта и прерастването му в нова балканска война. Сега решението на българското правителство ви направи страна, в чието въздушно пространство се водят военни действия, при това насочени срещу съседна държава. По този начин България се солидаризира с акцията на НАТО не само политически, но и практически. Съответно нарасна и нейната отговорност за всички последствия от това.
Разбира се, взетото решение предизвиква у нас съжаление. Ние сме обезпокоени как това ще се отрази на българо-сръбските отношения. Още повече че и двата народа са ни близки. Жалко е, че това може да свие и полето на нашите двустранни външнополитически взаимодействия. Особено ако се окаже, че имаме различни виждания по някои основни елементи на съвременните международни отношения, като например ролята на ООН.
- Става въпрос за два славянски народа, които са ни близки. Не мисля, че във вашите отношения ще имате нужда от посредник. Все пак, ако бъдем помолени от двете страни да направим нещо, това може да се обсъди.
- Ние се основаваме на това, че България е суверенна държава, а това означава, че прави своя избор самостоятелно, основавайки се на собствените си национални интереси, а така също и на своето място в регионалните и международните отношения.
Ако една или друга държава е лишена (по силата на обстоятелствата) от възможността да действа така, както счита за правилно, то тогава се появява друг въпрос - доколко тази държава е свободна в своята външна политика и в частност ще има ли право да провежда самостоятелна линия в отношенията си с Русия?
- Планира се. Извършва се подготовка по дипломатическите канали, но засега не мога да кажа нищо по-конкретно. Факт е, че визитата зависи до голяма степен от развитието на събитията в Косово.
- Мигранян е изразил свое лично мнение. Той не е държавен служител, въпреки че наистина се ползва с голям авторитет като политолог. Все едно ние да се основаваме на това, което четем в българските вестници, и да възприемаме това като официална българска позиция.
- Цинично е да се говори за това, докато още падат бомби. Засега никой не би могъл да дефинира параметрите на процеса по възстановяването и за какви суми ще става въпрос. При всички случаи ще има сериозно участие на частния бизнес. Естествено до голяма степен тези решения ще зависят от Белград.
- Взаимните капиталовложения са най-важният стабилизиращ фактор в двустранните отношения. Безусловно българо-руското сътрудничество би се укрепило, ако големи инфраструктурни обекти (както съществуващи, така и такива, чието строителство предстои) станат съвместна собственост на руски и български компании. Това в частност се отнася за газопроводите, нефтопроводите и дистрибуторската мрежа на нефтопродукти. Русия е основен доставчик на природен газ и нефт за България. Отчитайки нашите дългосрочни отношения и географската ни близост, очевидно е, че ще имаме желание да съхраним позициите си и в по-далечна перспектива.
В същото време трудностите, с които се сблъскват руските компании, желаещи да участват в приватизацията в България, могат окончателно да ги откажат от българския пазар. А от това ще загуби не само Русия, но и България. Всъщност без участието на Русия в тези приватизационни процеси трудно може да се очаква България да запази позициите си на руските пазари. Освен това ние говорим за приватизацията на предприятия, чиято продукция и до момента е била изнасяна основно в Русия.
- Доколкото ни е известно, все още няма окончателно решение по сделката. А също така се чака решение на комисията по конкуренцията. Това е нещо, което вероятно ще бъде обсъждано по време на посещението на българския премиер в Москва.
- Нашата позиция от самото начало е еднозначна и остава непроменена - военно решение на косовския проблем няма. Продължаващите повече от половин месец натовски бомбардировки над Югославия не решиха въпроса и не донесоха никакво умиротворяване, както ние предупреждавахме. Ситуацията дори се усложни допълнително както в Косово, така и в целия регион. Поради това нашата линия остава твърдо срещу въвличане във военен конфликт, и за активно търсене на скорошното му прекратяване и политическо уреждане. Не е вярно това, че до началото на въздушните удари на НАТО международната общност безучастно е наблюдавала това, което се случва в Косово. Имаше интензивна дипломатическа работа, функционираше мисия на наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Може би някой не е вярвал в успеха на тези усилия от самото начало, но Русия остана последователна в действията си до края.
В момента за нас нещата вече не се измерват само с прекратяването на кръвопролитията в Югославия. Вярно е, че етническите чистки не могат да не бъдат осъждани.
Има обаче друг въпрос - ако възтържествуват методите, с които НАТО се опитва да реши проблема, няма ли да означава това установяването на нов световен ред. В него по дефиниция няма да има място нито за ООН, нито за ОССЕ. Съществуващите международни договорености ще бъдат интерпретирани или игнорирани в зависимост от нуждите.
Тогава основни принципи в политиката ще станат "целта оправдава средствата" и "НАТО винаги е прав". Днешните декларации на някои западни лидери поразително напомнят историческите съветски тезиси за това, че СССР не може да бъде агресор по "своята класова природа."
В тази връзка е уместно да се напомни, че западните държави се смятаха за напълно демократични в момент, в който европейските метрополии водеха колониални войни, а САЩ бомбардираха Виетнам.
Що се отнася до обстоятелствата, при които Русия би преразгледала своята линия, те са очевидни. Става въпрос за такова развитие на събитията около Югославия, което ще постави под пряка заплаха нашите национални интереси и най-вече сигурността на Русия.
Надявам се, че на тези, от които това зависи, ще им стигне умът да не поставят Русия пред такъв избор.
Транспортният министър иска да администрира пазара на превозите
В обсъждания от Комисията по икономическа политика проектозакон за автомобилните превози (чл. 4) се предвижда намеса на министъра на транспорта в пазара на превозвачески услуги. Условие за нея (според проекта) би била всяка криза на транспортния пазар, определяна като "наличие на значителен и вероятно продължителен излишък на предлагане на транспортни услуги спрямо търсенето от клиентите, представляващ сериозна заплаха за финансовата стабилност и оцеляване на значителен брой превозвачи".
Средствата на министерската намеса са две:
Срокът за тази намеса, предприета "след проучване и анализ" (такова е изискването на чл. 4, ал. 2 от проектозакона), е "до преодоляване на кризисния период, но не повече от 6 месеца". Този срок може да бъде продължен само веднъж.
Само един народен представител предложи чл. 4 да отпадне. Неговото мнение не бе взето предвид и комисията вероятно ще внесе законопроекта в пленарната зала в първоначалния му вид. Аргументите за това, изказани публично от представители на вносителя (всъщност на Министерството на транспорта) и депутати, са следните:
Аргументите против тази разпоредба са следните:
Предложеното в проектозакона определение на "криза на транспортния пазар" предполага, че такова е разширението на предлагането. Но то може да се дължи не на "криза", а на усилване на конкуренцията, на въвеждането на нови технологии или типове взаимоотношения между превозвачи и клиенти - все неща, които по идея водят до понижаване на цените, след което търсене и предлагане отново се уравновесяват. Логически и юридически неиздържано е една причина да бъде дефинирана по едно от нейните следствия, особено когато то може да се дължи и на други причини.
Фактически приемането на тази разпоредба при изброените средства за намеса от страна на министъра предполага защита на интереса на малка група лица - тази на вече лицензираните превозвачи във вреда, от една страна, на друга група лица - транспортните предприемачи, които биха искали да навлязат в пазара за своя сметка и риск, от друга страна - във вреда на относително огромната група на потребителите на транспортни услуги и на потребители на стоки и услуги, чиято цена включва разходите за транспорт.
В тази разпоредба фактически се предполага, че при запълненост на пазара (излишък на транспортни услуги) нови предприемачи ще напират да влязат в него, че министърът на транспорта по-добре от тях знае дали те трябва да влязат или не и в крайна сметка, че при криза някой държавен орган може по-ефикасно от пазара да регулира икономически взаимоотношения.
Няма общоприемливо определение на "криза на пазара" освен в марксистката икономика, където кризата е фаза на търговския цикъл, която е повратна точка от икономически бум към спад и рецесия. Винаги ще се намери група икономисти, които "след проучване и анализ" ще докажат, че има "значителна", "вероятно продължителна" и "сериозна" заплаха за стабилността и оцеляването на споменатата група на вече лицензираните превозвачи.
Основанията за намеса на министъра (споменатите в кавички понятия) не могат да бъдат определени; за не особено смисления труд на експертите и евентуално на съда при хипотеза на обжалване върху тяхното уточняване ще се плаща с пари на данъкоплатците.
Отваря се вратата за натиск върху администрацията на министерството от страна на вече лицензираните превозвачи и съответно за корупция.
В ситуация на увеличени за поне две години напред транспортни разходи за износа на български стоки поради пораженията върху пътната инфраструктура на Югославия и скъпите процедури по пресичането на границата с Румъния въвеждането на правна възможност за задържане на цените в транспорта е повече от неподходящо.
Войната обърка емисионните сметки на Софиянски
Емисията общински еврооблигации на столичната община беше отложена за пореден път. Както обясни кметът Стефан Софиянски, причината за това е войната в Югославия, която е качила твърде много рисковата надбавка по заема. Този път и кметът не пожела да се ангажира с конкретни срокове за стартиране на емисията. Всичко ще зависи от решението на френската банка "Париба", която е консултант на общината по емисията, обясни Софиянски в сряда. В последния работен ден преди празниците кметството изпрати в централата на банката своите условия за параметрите на емисията. Очакваше се въпросът да бъде разгледан още същия ден от борда на директорите на банката. До края на работното време обаче отговор така и не пристигна. Това означава, че по всяка вероятност заемът ще бъде отложен с нови две или три седмици. Кметът Софиянски вече получи разрешение за това от общинския съвет. В най-лошия (за общината) вариант пускането на еврооблигациите ще остане за есента, когато се очаква стабилизация на европейските капиталови пазари. Тогава обаче изтича мандатът на общинските съветници и на самия Софиянски и няма да е много редно да се тегли толкова голям заем в такъв момент.
Общинските еврооблигации трябваше да бъдат със срок на изплащане три години и да осигурят на кметството 50 млн. евро за подмяна на пътната инфраструктура в столицата. Първоначално общината се надяваше ефективната годишна лихва по заема да не надхвърли 10%. Развитието на конфликта в Косово обаче обърка сметките. Преди началото на бомбардировките "Париба" предлагаше рисковата надбавка на емисията да бъде 675 базисни пункта (т.е. 6.75 процентни пункта) над базисния лихвен процент, който се взема за бенчмарк. В случая това са т.нар. Бундс - тригодишни германски съкровищни бонове, чиято годишна доходност е 2.75%. Тези условия, които бяха валидни допреди месец, удовлетворяваха напълно общинските финансисти. Сега обаче френската банка е променила офертата си. Предвижда се надбавката да бъде 725 пункта, което ще означава, че купонът на емисията ще бъде кръгло 10%. Към това трябва да се прибави и комисионата за "Париба" (която банката доброволно е намалила от първоначално предвидения 1% на 0.875% от стойността на емисията).
"Ние искаме лихвата да бъде 9% и нещо, а не 10%, защото смятаме, че има търсене, което позволява това", коментира пред "Капитал" общински икономист. Желанието на кметството да постигне по-изгодни условия по заема е обяснимо. Тъй като това е първата подобна емисия на български книжа в Европа след брейди-облигациите, тя ще бъде определяща и за всички следващи. Това се отнася и за бъдещи емисии на правителството - тъй като общината и държавата имат еднакъв кредитен рейтинг (В+ по скалата на "Стандарт енд Пуърс"), тяхната цена ще зависи в голяма степен от постигнатата доходност на общинските книжа. "Това е основното ни притеснение в момента", заяви източник от Общинската банка. Служителите на банката до последно в сряда уточняваха новите условия с централата на "Париба". Според запознати консултантът е държал купонът да бъде 10%, защото "това ще преодолее колебанията на инвеститорите да купуват ценни книжа от региона при сегашните обстоятелства". "Париба" е настоявала също общинските облигации да се продават с известен дисконт от цената (под номинал), за да могат банките, които поемат емисията, да ги продадат успешно. Според консултантите инвеститорите ще гледат не размера на купона (годишната лихва), а спреда (рисковата надбавка). В момента от българските дългови книжа с най-нисък спред се ползват т.нар. FLIRBs, които са с надбавка от 970 пункта. "Не е възможно софийските облигации да са с 250 пункта по-малък спред от този по брейди-облигациите", изтъкнали от "Париба".
Евентуалният провал на емисията ще отвори голяма дупка в приходната част на общинския бюджет за тази година, коментираха финансисти от кметството. През изминалата седмица кметът Софиянски потвърди, че се обмисля вместо външен заем да се иска нов синдикиран кредит от група български банки. Това ще стане, в случай че "Париба" не приеме условията на кметството. Заемът ще бъде на стойност 30 - 35 млрд. лева и също ще бъде използван за ремонт на софийските булеварди.
Съдът спря продажбата на части от Пампорово
Пловдивският апелативен съд спря процедурата за приватизация на ресторант "Малина" в курорта Пампорово заради неуредени имуществени спорове. Със заповед на министъра на търговията и туризма Валентин Василев ресторантът трябва да се продаде чрез преговори с потенциален купувач. Съдът забрани продажбата по повод на иск, внесен от кооперацията на собствениците на имоти и земи в Пампорово. Кооперацията води дела с "Пампорово" АД в окръжния съд в Смолян. В нея членуват 375 души от Чепеларе. Общо 34 обекта в курорта са построени върху земи на наследници.
Това е поредният скандал около приватизацията на Пампорово през последните месеци. Конфликтът между държавните чиновници и собствениците на земи и гори на територията на курорта се изостри в началото на март, след като АП упълномощи търговския министър да започне продажбата на обособени части от "Пампорово" АД. Държавата притежава около 76% от капитала на дружеството. Останалият пакет беше изкупен още при първата вълна на приватизацията чрез инвестиционни бонове. Търговското министерство планираше да продаде 18 обособени части, собственост на дружеството (сред тях са 8 хотела) след края на ски - сезона. Според източници от търговското ведомство интерес е заявен от гръцки и турски купувачи. Кооперацията на собствениците на имоти и земи в Пампорово пък поиска да изкупи цялото държавно участие в дружеството. Членовете на кооперацията имат документи за собственост на 2690 декара имоти и гори на територията на курорта. Те се опасяват, че хотелите и ресторантите ще бъдат разпродадени и едва тогава ще се търсят възможности за тяхното обезщетяване, т.е. те няма да получат реална собственост върху ценните активи на дружеството, а капиталово участие в кухата черупка, в която ще се превърне "Пампорово" АД след приватизацията. Наследници на земи в курорта заведоха искове в Международния съд в Страсбург срещу държавата и Министерството на търговията и туризма заради заповедта на Валентин Василев да се стартира продажба на осем хотела и три ресторанта в курорта.
Претенциите на реститутите все още не са доказани юридически, заяви зам.-министърът на търговията Александър Тасев. По-голямата част от земите в комплекса били отчуждени още през 1963 - 1966 г. и собствениците са били обезщетени. Сега ще се обезщетяват само собствениците на одържавени земи и това ще става по Закона за едрата градска собственост. Според Тасев тези собственици ще бъдат обезщетени с акции от държавното участие в "Пампорово" АД. На общото събрание на акционерите на 26 май ще бъде обсъдено предложение за увеличаване на капитала на дружеството от 358 млн. лв. на 2.2 млрд. лв. В капитала ще бъдат включени земите, върху които е построен курортът. Спортните съоръжения - писти, лифтове и влекове, няма да се продават и ще останат в капитала на "Пампорово" АД, така че наследниците ще бъдат обезщетени с акции от най-печелившата дейност, подчерта Александър Тасев. Според статистиката на търговското ведомство приходите на комплекса от хотелите са едва 4.5%, от заведения - 16.9%, а лифтовете и пистите осигуряват над 58 на сто от печалбите.
Тръгват съвместните проекти на София и Скопие
До 1 август трябва да приключат преговорите за сключване на споразумение за свободна търговия между България и Македония. Това беше решено по време на учредителната сесия на българо-македонската междуправителствена комисия за икономическо и търговско сътрудничество, която се състоя преди седмица в Скопие. Според плановете на София и Скопие спогодбата трябва да е готова и ратифицирана през есента и да влезе в сила от началото на следващата година. Към документа ще има списъци на групите стоки, които ще се търгуват свободно, етапите и размера на намаляване на митата, ще се уточнят и концесии за селскостопанските продукти. През миналата година стокообменът ни с Македония е бил около 135 млн. долара, от които македонският експорт за България е към 38 млн. долара. За македонската икономика, която все още е обвързана със сръбската, този проект е особено важен на фона на големите загуби от намаления износ в резултат на югокризата. Той може да се окаже добра стартова площадка и за българския бизнес поради по-добрите възможности за инвестиции и търговия при съседите. Очакванията са, че отпадането на търговските ограничения ще има стимулиращ ефект и върху важни за България инвестиционни проекти.
Доскоро съвместните инвестиционни проекти, както и икономическите отношения между двете страни като цяло, се развиваха бавно и трудно, като причините за това бяха основно политически. Новото македонско правителство и последвалото разрешаване на езиковия спор доведоха до дълго чаканото политическо затопляне и стимулираха двустранните икономически контакти. Видимият ефект от политическото размразяване са подписването на няколко двустранни икономически споразумения, които чакаха от няколко години, проектът за създаване на зона за свободна търговия и активизирането на дейността по няколко от блокираните доскоро инфраструктурни проекти. Основното ядро, с което пряко или косвено са свързани почти всички икономически проекти, остава паневропейският коридор No8. Той минава през териториите на Албания, Македония и България и осъществява връзка между Адриатическо и Черно море. Негово естествено продължение е пътят на коприната, който ще свързва Европа с Централна Азия, суровините на Изтока с технологиите на Запада. Към този проект проявяват интерес редица страни, сред които Италия, Гърция, Турция, прикаспийските и близкоизточните държави.
За да изгради българската част от транспортния коридор, нашата страна трябва да реализира 13 големи инвестиционни проекта, голяма част от които съвместно с Македония. Основен приоритет е доизграждането на железопътната връзка между София и Скопие. След дълго отлагане изпълнението на този проект започна през август миналата година. Разменени бяха обаче етапите на проекта. Започна се с втория етап, който предвижда основен ремонт на гарата в Гюешево и построяване на нова сграда за митническите и граничните служби. Необходимите за това средства - около 900 000 ЕКЮ, вече са осигурени от програмата ФАР на ЕС. Едва след това ще се премине към същинския етап - построяването на самата жп връзка. Тя е с обща дължина 54 км. Само 2 км трябва да бъдат построени на българска територия като добавка на вече съществуващата жп инфраструктура. През годините обаче релсовият път от Радомир до Кюстендил е износен и трябва реконструкция. Според експертите тя ще струва около 96 млн. долара. Останалите 55 км заедно с граничен тунел са на територията на Македония. Те трябва да свържат съществуващите жп линии между Беляковци и Деве баир - македонския граничен пункт срещу Гюешево. Първата копка там беше направена преди 3 години, но след нея не последва почти нищо. Според сметките от това време на Македония са й необходими 150 млн. долара, за да завърши строежа сама. По време на учредителната сесия на смесената комисия обаче беше съобщено, че проектът ще струва на Македония близо 240 млн. долара. Очаква се, че част от необходимите средства ще бъдат осигурени от ЕС по линия на програмите за трансгранично сътрудничество и предприсъединителните фондове. САЩ също проявяват интерес към проекта и изявиха готовност да съдействат в привличането на инвестиции. България и Македония се разбраха да излязат в скоро време със съвместна инициатива за финансиране на железопътната връзка. Според министър Краус това би било подходяща компенсация за загубите в региона от кризата в Косово.
Шосейната връзка за автомобилния транспорт практически съществува, необходима е рехабилитация и разширяване на някои от пътищата. Този проект ще се комбинира с действията за уеднаквяване на стандартите, на транспортните такси и за облекчаване на автомобилните превози в региона. Междувременно транспортните такси за македонските превозвачи у нас временно ще бъдат намалени и ще станат почти символични. Друга неразделна част от транспортния коридор е газопроводът към Скопие. Той е готов още преди две години, но транспортираните обеми са символични поради ниското потребление на природен газ в Македония. Този проблем едва ли ще бъде разрешен в близките години. На практика може да се окаже, че напразно бяха блокирани толкова пари в ненужни съоръжения.
Етап от коридор No8 е и петролопроводът Бургас - Вльора, известен още като проекта АМБО. През последните две години този проект като че ли спечели преднина пред алтернативата за нефтопровод Бургас - Александруполис и привлече вниманието на външни инвеститори. Икономическите предимства на този проект са, че има пряк излаз на европейския и американския пазар, както и дълбочината на пристанището Вльора, която прави възможно използването на супертанкери, което ще поевтини транспорта. В политически план този проект се вписва в американската инициатива за стабилизиране на Южните Балкани и се ползва с подкрепата на държавната администрация на САЩ. В края на миналата година Американската агенция за търговия и развитие одобри отпускането на 588 хил. долара за частично финансиране на предпроектното проучване. Останалите 390 хил. долара ще бъдат осигурени от корпорацията АМБО.
През изминалата седмица председателите на парламентите на България, Македония, Албания и Италия на среща в Скопие поеха ангажимент да се ускори изграждането на коридор No8. Те подписаха и съвместна декларация, с която се задължиха да организират срещи на постоянните комисии на съответните парламенти и да контролират финансирането на коридора. Това е необходимо, защото за изграждането му ще се използва предимно външно финансиране. Част от необходимите средства - 30 млн. долара, бяха отпуснати от американското правителство и вече са разпределени между България, Македония и Албания. Допълнителни средства за реализирането на Осми коридор ще бъдат осигурени от ЕИБ и ЕБВР.
Един от по-новите проекти е изграждането на 400 киловолтов електропровод между Благоевград и Дуброво. Това беше договорено преди около два месеца между Националната електрическа компания и фирмата "Електростопанство на Македония". Далекопроводът ще бъде дълъг 110 kм и ще струва 24 млн. долара. Той е необходим за повишаване на стабилността на електроенергийната система и електроснабдяването на Македония. Планира се също изграждането на два нови гранични пункта Сандански - Берово и Симитли - Пехчево. Това ще помогне за облекчаване на преминаването през граничните преходи и ще намали чакането на границата, което затруднява двустранната търговия.
Накратко
През изминалата седмица парламентът прие на първо четене нов закон за статистиката. Проектът регламентира правилата за провеждане на статистическата дейност, обхвата и съдържанието на Единния регистър БУЛСТАТ и другите статистически регистри. На дискусия бе подложен основно статутът на Националния статистически институт. В проекта се предлага той да мине на подчинение на Министерския съвет, а до момента той е на подчинение на Народното събрание. Ако законопроектът бъде приет и на второ четене в този вид, ръководството на статистиката вече ще се избира от министрите, а не от депутатите. По всяка вероятност няма да се наложи да се избира ново ръководство на статистиката след евентуалното приемане на новия закон, който дава седемгодишен мандат на председателя на НСИ. Управлението на статистиката от Министерския съвет е правилна политика според сегашния шеф на НСИ Александър Хаджийски. Основният довод за това становище е, че голяма част от статистическата информация се ползва от изпълнителната власт за вземане на управленски решения. Заради спорните моменти депутатите решиха срокът между двете четения в пленарната зала да бъде удължен на две седмици.
Основният лихвен процент падна до най-ниското си ниво от въвеждането на валутния борд. На последния аукцион на тримесечни държавни ценни книжа бе постигната доходност от 4.54 на сто годишно. Досега лихвата бе 4.63 на сто. В аукциона взеха участие 14 финансови институции. За предлаганите ДЦК на стойност пет милиарда лева се състезаваха поръчки на обща стойност 8.7 млрд. лв. Външният дълг на правителството е 8.7 млрд. долара към 31 март тази година. За сравнение - месец по-рано той възлизаше на 9.18 млрд. долара. През месец март правителството е извършило плащания по външния дълг за 132 млн. долара. Основната част от плащания за над 80 милиона долара са били насочени за погасяване на дълга към Парижкия клуб.
Няколко български и чужди банки у нас са заявили предварителни намерения да закупят обявената в несъстоятелност Капиталбанк като предприятие или да придобият част от активите й, съобщиха от затворената банка. За да бъде купена като предприятие, новият й собственик трябва да поеме и наследството от делата, които води банката с длъжниците си. Почти 100% от дълговете, които банката има да си събира, са на "Нюз холдинг", "Стандарт нюз" и "Стандарт принт" , които й дължат 7.801 млн. долара. Инвестиционният интерес към отделни активи на Капиталбанк е съсредоточен предимно в сградата на банката на ул. "Врабча" 8.
Минималната работна заплата от първи юли вероятно ще стане 67 000 лв. Очаква се националният съвет за тристранно сътрудничество да обсъди идната седмица новото минимално работно възнаграждение. В момента най-ниската работна заплата е 61 000 лв. Предвижда се базовият минимален доход да стане 40 200 лв. Сегашният размер е 37 300 лв. БКК приема кандидат-купувачи за Хебросбанк до края на месеца
Банка "Хеброс" ще бъде отворена за нови кандидат-купувачи още две-три седмици, докогато ще приключи маркетингът на банката, извършван от Банковата консолидационна компания, която държи 97.6% от акциите й, обясни изпълнителният директор на холдинга Петър Жотев. Банката от две седмици приема потенциални инвеститори, които правят пълна финансова и юридическа проверка, като на всеки се дават по 10 работни дни, за да приключи своя т.нар. дю дилиджънс. След като и последният завърши проверката си, БКК ще даде около месец за окончателните оферти. Официално намерение за дял от "Хеброс" е заявила Международната финансова корпорация, но ще участва заедно с избрания основен купувач. Жотев каза пред вестник "Стандарт", че сред кандидатите има и турски и гръцки компании. "Две турски банки се интересуваха от "Хеброс", но после се ориентираха към Експресбанк", съобщи осведомен източник. Холдингите "Доверие" и "Албена инвест" също са заявили интерес с общо участие. Интерес към "Хеброс" има и Първа инвестиционна банка, в която ЕБВР има 20%. Неофициално се твърди, че кандидат за "Хеброс" е и "Риджън пасифик груп", която придоби ЦУМ. Още не е направен кратък списък на кандидатите, т.е. не са отсети окончателните купувачи, които ще се борят за "Хеброс". Въпреки че има доста кандидати, не е ясно дали някой от тях ще бъде избран. "Изискването на МВФ е купувачът да бъде стратегически инвеститор. Това означава сериозна западна банка, която да осигури свеж ресурс и да подобри управлението на банката. Сред подадените оферти за "Хеброс" няма такава", заяви промишленият зам.-министър Марин Маринов, който е и шеф на надзорния съвет на банката. "Хеброс" най-упорито се спряга във връзка с идеята на министър Венцислав Върбанов за земеделска банка чрез участие на фонд "Земеделие" в капитала на голяма държавна банка. Ако това стане, освен към пренасочване на кредитния ресурс може да се тръгне и към преференциална цена за кредита, което ще се отрази негативно на банката, коментират банкери. Според Маринов не е обсъждано бъдещата земеделска банка да работи по специален режим, заобикаляйки законовите ограничения за кредитиране.
Експресбанк е в доста по-напреднал стадий по отношение на приватизацията й. Вторият от трите окончателно определени претендента, сред които ще се избира, вече почти привършва проучванено си, обясни Жотев. До средата на май се очаква и и третият кандидат да привърши проучването си. Към средата на юни БКК ще разгледа офертите и може да избере купувач. Неофициално е известно, че кандидатите са "Сосиете женерал", "Риджън пасифик груп" и турски банки, вероятно пренасочилите се от "Хеброс" към Експресбанк.
Сметната палата разкри престъпления в БНБ по заем от 1993 г. Сметната палата е сезирала прокуратурата заради установени данни за престъпление в БНБ при управлението на средствата по заем от Световната банка от 1993 г., съобщиха от контролната институция през изминалата седмица. Палатата е приела актове за констатации от направени проверки в БНБ и финансовото министерство във връзка с управлението и обслужването на целеви заеми от 1993 г. от Световната банка и от Европейската инвестиционна банка за инвестиции в частния сектор и експортно финансиране. Заемът на Световната банка, известен като ПИЕФ (PIEF), е бил за 55 млн. долара, а този на Европейската инвестиционна банка - АПЕКС (APEX), е бил за 30 млн. ЕКЮ.
При такива кредитни линии се иска гаранция от страна на държавата, което се ратифицира от Народното събрание. В случай че средствата не се издължат, се активира държавната гаранция, което означава, че източникът на погашение става бюджетът. По констатациите, свързани с проверката на заема ПИЕФ, Сметната палата е сезирала прокуратурата поради наличие на данни за престъпление.
Заемът от Световната банка е преминал през следните етапи на договаряне: договор между правителството и Световната банка; правителството, представлявано в случая от финансовото министерство, сключва договор с БНБ за доверително управление на средствата по кредитната линия; договор между БНБ и търговска банка или банки, одобрени от Световната банка, да бъдат краен кредитор на средствата. "Получава се доста сложна система на договорни отношения, които трябва да се разглеждат взаимообвързано. По принцип анализът е изключително интересен", обясни Надежда Сандолова, шеф на отделение "Централна банка и държавен дълг" в Сметната палата, което е извършило проверките. Поради това за целта на проверката отделението разработва специална методика за анализ на управлението, базираща се на съвременната международна практика.
Световната банка е одобрила три търговски банки в България, които са можели да раздават кредити от договорените 55 млн. долара - Първа частна банка, Добруджанска банка (и двете вече фалирали) и Райфайзенбанк. На практика от възможността да усвоява средства по кредитната линия се възползва само ПЧБ, като ефективно от 1993 г. до 1996 г. се раздават 12 млн. долара.
За да получи заем, кандидатът е трябвало да предостави проект и съпътстваща документация за получаване на инвестиционния кредит, всичко това се е одобрявало от ПЧБ, после от БНБ, после е следвала санкция от Вашингтон и ако се мине през това иглено ухо, парите са се отпускали.
Тъй като средствата са се превеждали у нас след одобрението на Световната банка, неусвоената част от заема, тоест 43 млн. долара, не са били активирани. Върху неизползваната част от средствата по кредитната линия съгласно споразумението със Световната банка са дължими 0.75 промила (0.75 на хиляда) годишна такса за ангажимент.
На 17 май 1996 г. БНБ постави под особен надзор ПЧБ. И след отнемането на лиценза на банката погасяването на отпуснатите кредити се прави в Първа частна. "Някои се издължават, някъде сроковете на погасителните вноски са нарушени, а за някои кредити няма шанс да бъдат върнати", обяснява г-жа Сандолова. В Закона за държавния бюджет за 1999 г. се записа, че когато обявена в несъстоятелност банка е била финансов посредник или комисионер по предоставени държавни или държавно гарантирани заеми от международни финансови институции и чужди държави, министърът на финансите се суброгира като единствен и пряк кредитор по отношение на крайните получатели на заемите. Ведомството на Муравей Радев вече се занимава с това как вървят погашенията, както и с неизрядните платци, тоест започнали са действия да се събере каквото е възможно.
Кое е скандалното, накарало Сметната палата да сезира прокуратурата? На пръв поглед случаят е класически за банковата ни система от близкото минало - банката дава кредити, едни се връщат, други не, после банката се затваря, синдикът, доколкото може и иска, подгонва длъжниците.
На практика става дума за съвсем различно нещо - първо всеки един заем е отпускан, след като кредитната обосновка е била одобрявана от ПЧБ и от Световната банка, тоест още тук предвиденото управление игнорира възможността парите да се дават абсолютно безотговорно. Втората много ситна цедка в управлението на заема е бил конкретно изработен от Световната банка проект на договор между БНБ и търговската банка. Този проект се одобрява с решение на управителен съвет на БНБ (тогава шеф на БНБ е Тодор Вълчев), но впоследствие
С решение на управителния съвет на БНБ се предвижда да се създаде специално звено, което да управлява средствата по кредитната линия, но такова не се прави. Още нещо - управление "Банков надзор" (с тогавашен шеф Камен Тошков) е имало най-актуална и точна представа за финансовото състояние на търговските банки. Въпреки това БНБ не е предприела никакви действия още по време на влошаването на финансовото състояние на ПЧБ. Трите международни одита, възлагани от Световната банка за одит на кредитните линии, са констатирали нередностите в управлението на заема, но БНБ и финансовото министерство не реагират с реални действия.
"Зад определените действия стоят определени личности", твърдят източници от Сметната палата, но не се ангажираха с конкретни имена. "Нямаме практика да съобщаваме имена и тези, които се тиражираха в ежедневниците, не са съобщавани от нас", заяви г-жа Сандолова.
Що се отнася до кредитната линия по АПЕКС, наличие на данни за престъпление формално не са установени, уверяват от Сметната палата. Според служителите й средствата по него са възвращаеми в много по-голяма степен.
"Прокуратурата трябва да се произнесе дали са били умишлени нарушенията на БНБ", каза г-жа Сандолова. По отношение на развитието на случая около това разкритие, в което е забъркано името на БНБ заради действия отпреди няколко години, работата на Сметната палата е дотук. Какво ще последва, тепърва ще се разбира. Засега проверката на Сметната палата показва, че за управление на държавни пари може и да се носи отговорност. Особено ако и прокуратурата отиграе топката, която сега е в нейните крака.
Merrill Lynch:
Времето за структурни реформи в България изтича
Данните за платежния баланс потвърждават тенденцията за трайно нарастване на дефицита
След повече от година скучни и поощряващи анализи на българската икономика последният доклад за България на "Мерил Линч" (Merrill Lynch) може да се тълкува като студен душ за прекалените оптимисти. Видените отвън минуси на реформата могат да се синтезират горе-долу така: Забавеният ход на реформата заплашва с по-голям от предвидения дефицит в текущата сметка на платежния баланс; предвиденият ръст в икономиката най-вероятно ще се окаже илюзия; приватизацията не е качествена и изостава; кризата в Косово не може да служи за постоянно оправдание на неволите в икономиката ви.
Според изчисленията на "Мерил Линч" България ще се изправи пред сериозни финансови затруднения, ако в най-скоро време не започне с пълна скорост да изпълнява реформите, а именно ускоряване на процеса на приватизация и затварянето на губещите предприятия. В доклада е записано, че това е и единствената възможност за запълване на финансовата "недостатъчност" в платежния баланс на България за периода 1999 -2001. А мотото на самия доклад е, че времето за структурната реформа в България изтича.
"Мерил Линч" виждат края на инкубационния период на валутния борд през 2001 г., която според тях е и ключова за развитието на България.
За да бъдат илюстрирани нуждите от ускоряване на реформата в България, "Мерил Линч" предлага два сценария, по които може да се развива платежният баланс оттук нататък.
- Ако реформата се движи с необходимата бързина, валутните резерви на страната през периода 1999 - 2001 ще останат над 2 милиарда долара, въпреки външните шокове. На практика резервите ще се поддържат от приходите от приватизация и ускоряването на затварянето на губещите предприятия. Като резултат от солидния прогрес на реформата правителството ще продължи да получава значително финансиране от страна на МВФ и другите официални кредитори. Освен това ще бъде запазено (макар и ниско) доверието на външните инвеститори, които също са източник на валута за България.
- Ако ходът на реформата се забави, валутният резерв на страната ще намалее значително, защото международните финансови институции ще се откажат от предвидените за отпускане заеми за България заради забавената реформа, целейки по този начин да принудят правителството да изпълни програмата за оздравяване на икономиката. В този вариант е възможно към 2001 г. валутният борд да се окаже под натиск. На практика бавната реформа ще доведе до изтичане на валутни резерви през платежния баланс и доста сериозни проблеми за икономиката на България.
Проблемите, на които сега се "радва" българската икономика според "Мерил Линч", са с три основни източника. Това са кризата в Русия, значителният спад в глобален мащаб на търсенето на основни експортни стоки за България и кризата в Косово. Тези фактори ще станат причина за спад от 30% на износа на страната и съответно спад в брутния вътрешен продукт. Освен това могат да станат и причина за рецесия в българската икономика.
Изброените фактори още повече засилват необходимостта от ускоряване на процеса на приватизация и ликвидация на губещите предприятия. Въпреки това определението, което получава скоростта, с която се сключват големите приватизационни сделки в страната, е "разочароващо бавно". В същото време в доклада се казва, че "даже и Румъния е отбелязала по-сериозен напредък през последните шест месеца". Не е пропуснато да се спомене, че дори и малката приватизация не върви, както трябва, защото по-голямата част от сделките се сключват с работническо-мениджърските дружества, които нямат възможност да налеят свеж капитал в закупените предприятия.
Основната опасност за българската икономика си остава неизпълнението на програмата за реформа на икономиката, констатира докладът. В него се подчертава, че основният риск от войната може да се окаже намаляването на усилията на правителството за осъществяването на реформата. При уговорката, че войната няма да се разпростре дълго във времето, възниква основният риск, че властите в България могат да си позволят да използват войната като извинение за това, че реформата върви бавно. Направено е сравнение с ембаргото срещу бивша Югославия през 1992-1995 г., когато правителствата са изтъквали загубите на страната и негативните ефекти от това, но не са правили нищо за напредъка на реформата.
Пак според "Мерил Линч" България трябва да даде летящ старт на продажбите на най-ценните ни предприятия.
Прогнозата на "Мерил Линч" за текущата година е за дефицит по платежния баланс в размер на около пет на сто от брутния вътрешен продукт, а за следващата - 7.5% дефицит.
По оценка на "Мерил Линч" войната може да струва максимум 10% от износа на страната (около 400 млн. долара годишно, защото очакваният износ възлиза на 4293 млн. долара). Ако войната продължи не повече от шест месеца, загубата за България ще бъде не повече от пет процента от приходите от износа на страната (около 200 млн. долара). Това е много по-малък ефект от този на глобалния спад на търсенето на световните пазари.
Междувременно БНБ изнесе данни за платежния баланс за първите два месеца на годината, които показват задълбочаване на негативните тенденции, резултиращи в 277 млн. долара дефицит за периода. Този дефицит е покрит основно чрез намаляване на валутните резерви на БНБ с 247 млн. долара за първите два месеца на годината.
Текущата сметка за януари - февруари 1999 е на минус с 251.6 млн. долара, като за същия период на 1998 г. има стойност минус 50.7 млн. долара, т.е. дефицитът по текущата сметка е нараснал с 200.9 млн. долара. Основна тежест за този резултат има отрицателното салдо по търговския баланс, което се е влошило със 169.5 млн. долара. Дефицитът по това перо от платежния баланс е 133.8 млн. долара.
Данните стават още по-неприятни, ако се отчете фактът, че те обхващат период отпреди военната криза в Косово, т.е. нейният ефект тепърва ще се отчита от статистиката. В интервю за радио "Дойче веле" постоянният представител на Световната банка у нас Томас О'Брайън заяви, че само четири седмици след началото на конфликта допълнителното нарастване на дефицита в платежния ни баланс надхвърля 100 млн. долара.
Според предвижданията на Световната банка, ако кризата край западните български граници се затегне, дефицитът ще нарасне с над 300 млн. долара.
Износът на България за двата месеца на 1999 е 478.7 млн. долара и е спаднал с 35.7% спрямо съответния период на миналата година. В абсолютна стойност намалението е с 265.5 млн. долара. Отново като причина се изтъква ниското търсене на международните пазари на основни стоки и суровини и засилената международна ценова конкуренция вследствие на глобалната финансова криза. Друг фактор е ниската конкурентоспособност на българския износ в резултат на неефективното българско производство и по-ниското качество на нашата продукция. Очевидно е, че тази негативна тенденция ще се запази, особено като се има предвид "намаляването на конкурентоспособността на българския износ поради пренасочването му по задръстващите се транспортни коридори през Румъния".
Периодът януари - февруари е характерен с намалялото вътрешно търсене. Според данните от статистиката приходите от продажби спадат с 18.4% спрямо данните към края на февруари 1998 г. Продажбите на дребно за населението за същите разглеждани периоди са по-ниски със 7.1%. На базата на тази вътрешна конюнктура вносът за двата месеца е намалял с 13.6% спрямо същия период на 1998, като възлиза на 612.5 млн. долара.
СОР и "Енрон" изпаднаха от надпреварата за софийската вода
Френската фирма ще оспорва резултатите от конкурса пред ЕБВР
Френската компания СОР "Ентернасионал" и международната групировка със седалище във Великобритания "Енрон" засега са големите губещи в конкурса за концесионер на софийското водоснабдяване. Двете фирми, които първоначално бяха сочени в групата на фаворитите, останаха под чертата и официално трябва да напуснат надпреварата. Това е новината от приключилата първа фаза на конкурса.
Тъй като и осемте подадени оферти за софийските води бяха на големи имена в този бизнес, основната интрига на този етап беше кои от тях ще бъдат пренебрегнати от конкурсната комисия. Явно изборът не е бил лесен, тъй като срокът за отсяване на кандидатите беше удължен със седмица. Окончателното решение беше взето миналия понеделник, когато беше съставена шортлистата на класираните четири фирми. Това са: "Суез Лионе дез о", "Вивенди"/"Марубени", "Интернешънъл уотър" и "Берлинервасер". Извън състезанието останаха двете британски фирми - "Темз уотър" и "Англиън уотър". Тяхното елиминиране не се приема за изненада от наблюдателите, тъй като няма данни двете компании да разполагат със свои лобита в общинските среди. Не така стоят нещата обаче при "Енрон" и особено при СОР. Тяхното отпадане на първата фаза на конкурса не се очакваше, още повече че и двете компании са били препоръчани в доклада на консултанта на общината "Прайсуотърхаус Купърс". При оценката на осемте оферти СОР е била класирана от "Прайсуотърхаус" на трето място, а "Енрон", която в случая участва чрез дъщерната си фирма "Азурикс" - на четвърто, съобщиха отлично информирани източници. Това е станало след оценка на десетина показатели, сред които опитът на фирмите в подобни проекти, финансовите им възможности, инвестиционни намерения за София и т.н.
Според класацията на "Прайсуотърхаус" подреждането на офертите би трябвало да изглежда така: "Суез Лионе дез о", "Вивенди", СОР, "Азурикс", "Интернешънъл уотър", "Берлинервасер", "Темз уотър" и "Англиън уотър". Консултантите са предложили в шортлистата да бъдат включени първите четири фирми. Откъде тогава идва разминаването между консултанта и общинската комисия? Официален отговор на този въпрос не беше даден. Общинарите се позоваха на конкурсната тайна и отказаха да съобщят подробности по гласуването в самата комисия. Заместник-кметът Иван Гечев, който в случая беше упълномощен да даде изявление за медиите, обясни, че докладът на "Прайсуотърхаус Купърс" е конфиденциален и че решението все пак се взема от комисията.
Според запознати с конкурсната процедура гласуването в общинската комисия е било тайно. На него не са били допуснати дори представителите на "Прайсуотърхаус Купърс" и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която финансира провеждането на конкурса. Всеки един от членовете на комисията е имал правото да даде гласа си за не повече от пет фирми, без да посочва мотиви за своя избор. След сборуване на гласовете е била направена и самата шортлиста. "Суез Лионе дез о", "Вивенди" и "Интернешънъл уотър" са получили подкрепа както от групата на общинските съветници (които са мнозинство в комисията), така и от представителите на кметската администрация. Трите компании са събрали максимален брой гласове - по 11. За "Берлинервасер" са гласували осем души, а за "Азурикс" - шест. Това е доста странно, като се има предвид, че германската компания е в процедура на приватизация, а като неин вероятен купувач се спряга точно дъщерната фирма на "Енрон". Нещо повече - очакванията бяха, че именно с включването на "Азурикс" в надпреварата ще се стигне до остра конкуренция във финалната фаза. "Енрон" е гигант в областта на комуналните услуги, но компанията е сравнително отскоро във водния бизнес и нейната стратегия е насочена към разбиване на монопола на френските фирми в глобален мащаб. Това караше специалистите да смятат, че "Азурикс" ще заложи на по-високото офериране, което в крайна сметка трябваше да качи цената на концесията. Според запознати в анализа на консултантите офертата на "Азурикс" е била определена като "много силна въпреки липсата на дългосрочен опит". От "Прайсуотърхаус Купърс" също са изтъкнали, че като агресивен участник включването на "Енрон" във втория кръг на конкурса ще повлияе на офертите и на останалите кандидати. Това обаче не е било отчетено от общинската комисия. Въпросът е защо се пренебрегва играчът, който е приготвил най-много пари за инвестиции в софийската ВиК-мрежа. Логичен отговор в случая трудно може да се даде. Освен може би, че за отстраняването на "Азурикс" още на този етап решаващ е бил натискът, който някои от класираните кандидати са оказали върху конкурсната комисия. Според отлично осведомени източници при определянето на шортлистата в полза на "Азурикс" са гласували само представителите на администрацията и нито един от общинските съветници от СДС. В тази връзка е добре е да се припомни, че повечето от тях бяха и в състава на предишния общински съвет и тогава усилено лобираха в полза на френската "Компани женерал дез о" (дъщерна фирма на "Вивенди"). Софиянци още помнят разрива между сините общинари и тогавашния кмет Александър Янчулев, който твърдо лансираше офертата на друга френска фирма - тази на СОР "Ентернасионал".
През седмицата стана известно, че СОР (която е получила само четири гласа и е класирана на шесто място) е оспорила решението на конкурсната комисия. Тази информация беше потвърдена пред "Капитал" и от кмета Стефан Софиянски. Според него представителите на СОР заявили, че ще обжалват избора на шортлистата пред консултанта "Прайсуотърхаус Купърс" и пред ЕБВР. "Аз им казах, че могат да подадат официален протест и до мен, след което ще се обърна към конкурсната комисия. След това в рамките на две седмици тя ще трябва да потвърди или промени решението си", каза Софиянски.
"Вивенди"/"Марубени" - според специалистите групировката "Вивенди" е втората по мощ компания в глобален мащаб и номер едно във Франция, където държи 55% от пазара. Тя е собственик на "Компани женерал дез о", фирмата, която заедно със СОР "Ентернасионал", кандидатстваше през 1995 г. за водите на София. В сегашната надпревара "Вивенди" участва в консорциум с японската инвестиционна и финансова къща "Марубени корпорейшън". Двете групировки имат и други съвместни водни проекти, най-големият от които е в Китай. В софийския проект те участват съвместно с българската строителна фирма "Главболгарстрой".
"Берлинервасер" е общинска компания, която експлоатира водопроводната система на Берлин. В момента тече частична приватизация на фирмата. Интересното е, че победителят ще бъде избран измежду "Азурикс" (фирма на концерна "Енрон") и "Суез Лионе дез о", които останаха да се състезават в заключителната фаза на конкурса. Стратегията на "Берлинервасер" е насочена към проекти в Централна и Източна Европа. Досега германската избягва директните инвестиции и предпочита да участва под формата на двустранни споразумения с други големи компании. По този начин "Берлинервасер" печели търг за поддържане на канализацията на Будапеща съвместно с "Вивенди".
"Интернешънъл уотър лимитид" e една от най-големите компании в международния воден сектор. Тя е собственост на гигантите "Бехтел ентерпрайзис" и "Юнайтед ютилитис", собственост на "Норт уест уотър" (Великобритания). Компанията участва в много големи проекти по света, включително в многомилионни градове като Манила, Мексико сити, но досега няма участие в проекти в Източна Европа.
Купувачи на активи за около 80 млрд. лв. търси ТСБанк
Имущество на стойност между 80 и 100 млрд. лв. все още не е продадено от обявената във фалит ТСБанк. От банката опровергаха твърдението, че е продадена като предприятие. В публикация на в. "Пари" от понеделник миналата седмица се казва, че продажбата на банката като цяло е станала още през февруари 1999 г. Учредената през 1991 г. банка бе затворена в края на 1996 г. В средата на 1997 г. за сметка на бюджета на граждани и фирми се изплатиха депозити за над 6.5 млрд. лв. (при курс на долара около 1450 лв.), като 50% от валутните средства на фирмите бяха прехвърлени на левови депозити по курса от времето, когато БНБ поиска несъстоятелността на банката - 233 лв. за долар.
Информациите за продажба на ТСБанк се обясняват с многото интереси около втората по големина частна банка преди години. Паметливи припомнят, че дял в дейността на ТСБанк имат сегашният вътрешен министър Богомил Бонев и Владимир Жеглов, съветник на бившия премиер Жан Виденов.
Експерти смятат за близка до нула вероятността банката да се продаде като цяло. Такова е и очакването за другите затворени банки. Малко по-различно се оценяват шансовете за наскоро фалиралата Кредитна банка.
Интерес към покупката на цялата ТСБанк е имало, но той е приключил някъде около средата на 1998 г., твърдят вътрешни за банката източници. Банката е доста напред в разпродажбата на имуществото си, като са минали над 300 търга. Сред потенциалните купувачи на банката преди година са били Националната банка на Гърция, руски фирми, компании с капитали от Близкия изток. Апетитът е идвал най-вече от централната сграда на банката на пл. "Света Неделя" в столицата. Според свидетели инвеститорският интерес е охладнявал веднага щом е ставало ясно, че въпросната сграда не е притежание на банката, а на Светия синод.
В края на миналата година, за да ускори процеса на осребряване на имуществото и да покрие нарастващите разходи по несъстоятелността на банката, синдикът на ТСБанк Александър Попов предлага на съда активи на институцията да се продават под формата на обособени части.
Съдът одобрява предложението, като на търг се предлагат десет пакета от активи. Вече са продадени девет от тях. Срещу тях банката получава около 10 млрд. лв. В пакетите са включени сгради, вземания на банката от фирми, оборудване и автомобили. Така ТСБанк се опитва покрай атрактивното (сгради) да намери купувач и за непродаваеми активи като вземанията. За тях купувачи не са се намерили на три поредни търга, като те са били предложени дори на 60% от номиналната им стойност. Предложените активи са от регионите на Сливен, Бургас, Варна, Русе, Габрово, Враца, София и Пловдив.
Купувачи на деветте обособени части са компании, регистрирани в България, с кипърски, австрийски и швейцарски капитали. Активите в София са купени с кипърски капитали, като е бил изплатен и дългът от 500 хил. долара на ТСБанк към синода. От банката не изключват възможността зад някои от тези фирми да стои бившият шеф на ТСБанк и по-късно на Българо-руската инвестиционна банка Емил Кюлев. В момента г-н Кюлев е шеф на надзорния съвет на обновената Тракиябанк, сега Росексимбанк. Само преди два месеца представител на г-н Кюлев е разговарял за покупка на активи от ТСБанк. Бившият шеф на банката не бе намерен за коментар по случая.
Великите сили одобриха мирния план за Косово
В Косово да бъдат разположени международни цивилни и военни части под егидата на ООН след изтеглянето на сръбските сили от областта. За това се споразумяха външните министри на Великобритания, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, САЩ и Русия. На срещата си в Бон страните от Г-8 одобриха проектоплан, според който насилието в Косово трябва да бъде прекратено веднага. Бежанците трябва да се завърнат по домовете си, а управлението на Косово да бъде поверено на временна администрация, одобрена от Съвета за сигурност на ООН. За да бъде избягната обструкцията на Москва, в плана не се посочва изрично, че международните сили ще бъдат контингент на НАТО. След прекратяването на военните действия трябва да започнат преговори за подписването на споразумение за самоуправлението на Косово, като териториалната цялост и интегритетът на Югославия ще бъдат запазени. Последна точка в плана е разоръжаването на Армията за освобождение на Косово. Русия е дала съгласието си, след като бе подложена на силен натиск от страна на останалите държави от Г-8, съобщиха информационните агенции.
"Все пак остават доста нерешени проблеми и окончателното споразумение зависи от руската страна", съобщиха дипломатически източници от срещата. Според руския външен министър Игор Иванов НАТО няма да може да участва в международното военно присъствие в сръбската област, ако няма изричното съгласие на Белград. Американският държавен секретар Мадлин Олбрайт повтори още веднъж, че частите на пакта ще съставляват основата на мироопазващите сили. "Целта на международния контингент ще бъде пълната защита на мирното население в Косово", подчерта президентът Клинтън и приветства участието на Русия в международния контингент. Той заяви, че може да бъде постигнато политическо споразумение и без отстраняването на Милошевич. Според американския президент Милошевич вече бил склонен да приеме исканията на международната общност. Посещението на косовския лидер Ибрахим Ругова в Италия и освобождаването на тримата пленени американски войници били показателни за желанието на Белград да преговаря. Според редица съобщения промяната в официалните изявления и поведението на Белград вероятно означава, че Милошевич подготвя общественото мнение за евентуално споразумение.
Нова Европа се препъна в Косово
Още веднъж войната споходи Европа и превърна триумфа от началото на годината в тревога и опасения. Бруталният конфликт в близост до сърцето на Стария континент застраши едва появилото се евро и свали цената му до американската валута. Ако конфликтът в Косово прерасне в истинска и широкообхватна война, Европа може да намали с близо половин пункт годишния си икономически растеж. Сегашните анемични 2 процента растеж, почти половината от постиженията на САЩ, трудно ще издържат на разходите, налагани от косовската криза.
Неочакваният ход на събитията показва колко път трябва да измине Европа, преди да се хвали пред света с икономически постижения. Деликатното балансиране вътре в НАТО изисква и постоянно претегляне и пресмятане на националните интереси. А това дискредитира самата идея за Обединена Европа. Последствията са, че обещаващите перспективи пред общата европейска валута като резервно обменно средство са застрашени от едно ретроградно събитие като поредната балканска война.
Всичко това подсказва, че Европа още не е съзряла и наистина още се намира в "детската си възраст". Може би ще отнеме още много години, ако не и десетилетия, докато Европа и най-вече европейците започнат да се държат на глобалната сцена със самочувствието на независима политическа, военна и икономическа сила.
В момента например Италия трябва да гледа летищата си пълни с военни самолети, вместо да се радва на туристите, които би трябвало да пристигнат в страната с началото на летния сезон. Италианците, както и гърците, германците и останалите европейци трябва да търсят пари за издръжката и настаняването на стотици хиляди бежанци. Да не говорим за милиардите, които ще са необходими впоследствие за възстановяване на Балканите след края на войната.
Това със сигурност не е нещо, което европейците предполагаха, че ще се случи. Не и в началото на годината, която Европа започна с тържествата на своя триумф.
Турция прескочи политическата криза
"Ще дам всичко от себе си, за да сформирам най-хармоничното правителство - точно това, от което се нуждае страната в момента. " Това обеща Бюлент Еджевит, след като бе номиниран отново за министър-председател на Турция. Постигането на политическа хармония в Турция не изглежда лесно, като се имат предвид натрупаните през последните години проблеми. Изборните резултати и голямата изненада, която поднесоха националистите с класирането си на второ място в парламента, вкараха политическия ветеран Еджевит в деликатната ситуация да се коалира със старите си врагове. Партията на националистическото действие (МНР) е труден партньор заради тъмното си минало, изпъстрено с политическо насилие. Нееднозначното отношение към националистите и недоверието на военните допълнително усложниха дилемата пред Еджевит. Той обаче не пропусна да отбележи основните преимущества на потенциалния си съюзник. МНР успя да намали влиянието на ислямистката Партия на добродетелта (FP), отнемайки част от електората й. В същото време силното парламентарно присъствие на МНР в комбинация с Демократичната лява партия на Еджевит (DSP) би било залог за стабилно правителство. Това всъщност е основният проблем на Турция. На страната липсва действащ кабинет, който да преодолее натрупаното напоследък обществено напрежение. За четири години се смениха четири правителства. Междупартийното съперничество и слабата изпълнителна власт станаха основната пречка за изпълнение на изискванията на Международния валутен фонд за провеждане на финансова, банкова и социалноосигурителна реформа. Непрестанните правителствени кризи препънаха опитите за намаляване на дефицита и инфлацията и страната се завъртя в затворения кръг на вътрешнополитическа неустойчивост и непрестанни икономически проблеми.
След като получи премиерския мандат, Бюлент Еджевит обяви, че започва преговори за съставянето на трипартийна коалиция. Като най-вероятна комбинация веднага се очерта съюзът между водещата Демократична лява партия, втората в класирането Партия на националистическото действие и Отечествената партия (ANAP) на Месут Йълмаз, доскорошен коалиционен партньор на Еджевит. DSP има 136 депутатски места, МНР - 129, ANAP - 86, а ислямистите остават в опозиция със 111 депутати. Ако успее да формира подобна коалиция, Еджевит ще разполага със солидна парламентарна подкрепа в 550-местния парламент - нещо, което не се е случвало в Турция през последните четири години.
Според повечето наблюдатели Еджевит е на път да преодолее старата си неприязън към националистите по чисто рационални причини. Освен с левите убеждения той е известен и с прословутия си национализъм. Икономическата програма на МНР твърде малко се различава от тази на DSP. МНР също се обяви за продължаване на приватизацията и намаляване на инфлацията. Но извън предизборните платформи основният аргумент в полза на Партията на националистическото действие е големият изборен успех, който измести ислямистите и превърна МНР във втората политическа сила в Турция.
При евентуално споразумение между МНР и DSP партията на Месут Йълмаз е третият фактор, с чието участие Еджевит би постигнал необходимото му парламентарно мнозинство. Привличането на ANAP няма да е трудно. Известни са добрите взаимоотношения между Йълмаз и Еджевит, резултат от съвместната им работа в предпоследното турско правителство.
Лидерът на МНР Девлет Бахчели отдаде големия изборен успех на новия имидж на партията си. Националистите твърдят, че са се променили и че са скъсали изцяло с екстремисткото си минало. Досега МНР винаги е била асоциирана с терористични полувоенни групировки и се говори за връзките й с организираната престъпност. Основните проблеми датират от края на седемдесетте, когато въоръжените сблъсъци между формирования на националистите и левицата взеха над 5000 жертви и доведоха до военния преврат през 1980 г. Предизборната кампания на МНР бе изградена върху старите изпитани методи на пропагандата за героичното минало и спасението на нацията. В ход бяха пуснати обещанията за твърд отпор на кюрдския сепаратизъм и безкомпромисна политика спрямо Гърция по кипърския проблем. Не бе пропусната и Партията на добродетелта, която според националистите "злоупотребила с доверието на хората и нанесла най-тежките поражения върху религиозните им чувства". Изборните резултати показаха впоследствие, че популярността на FP е спаднала и над 6 на сто от нейните избиратели са се пренасочили към партията на Бахчели.
Още в първите дни след изборите Еджевит потвърди основния си политически принцип, че ислямистите нямат място във властта и участието им в новото правителство е немислимо. След изборния си провал Партията на добродетелта даде нов повод за политическо изолиране. Депутатката от FP Мерве Кавакчъ се появи в парламента със забрадка, считана за символ на ислямския фундаментализъм. Кавакчъ бе посрещната с викове "вън, вън", Еджевит обвини FP в предизвикателство срещу светския характер на държавата, а президентът Демирел обяви случката за провокация. Националният съвет за сигурност също се намеси с декларация, че няма да стои безучастен пред ислямската заплаха - знак от страна на военните, че може да последват санкции срещу ислямистката Партия на добродетелта.
Скандалът в парламента бе изтълкуван по-скоро като пропаганден ход, който няма да има политическо отражение и няма да повлияе на преговорите за нов кабинет. Както и стана - Еджевит вече започна консултации с депутатите от неговата партия, а Бахчели назначи комисия, която да води преговорите с DSP. С това бе стартирана процедурата по уточняване на министерските постове и разпределението на ключовите постове в администрацията.
Заявката на Еджевит за хармония между новото правителство, парламента и опозицията е всъщност само прелюдия към по-сериозните проблеми, чието решаване тепърва предстои. "За инвеститорите е важно новият кабинет в Анкара да се заеме сериозно с реформите, за да получи подкрепата на МВФ", посочиха експерти от Salomon Smith Barney. Това би подобрило шансовете на страната за външно кредитиране и намаляване на зависимостта от прекалено скъпия вътрешен дълг. Според експерти реформата в банковата и пенсионната система води списъка на неотложните мерки. Пренаситеният банков сектор се нуждае от спешна консолидация, а социалноосигурителната система виси на публичните финанси с 6 милиарда долара дефицит. Няма да бъде постигнат и определеният от предишното правителство спад на инфлацията до 45%, а прогнозите за 1999 г. сочат годишна инфлация между 45 и 65 на сто.
"Не може да се каже, че очертаващата се коалиция е най-добрата, но сме сигурни, че ще работим успешно с новото правителство", твърдят финансисти от Banque Paribas.
Ще погледне ли Москва по-строго към регионите
С точната си прогноза за разпадането на Съветския съюз Збигнев Бжежински си спечели славата на добър познавач на руските проблеми, което се отчита дори в Москва, където следят с внимание изявленията на бившия съветник на президента Рейгън. Затова мнението му, че може да се очаква разпадане на Русия на три държави - европейска Русия, Далечен изток и Сибир, не беше подминато, още повече че в период на икономическа криза центробежните настроения традиционно се засилват. Трудно е да се повярва, че сепаратизмът ще доведе до скорошно голямо отцепване от орбитата на Москва, въпреки че някои региони демонстрират увеличаваща се независимост от центъра. Чечения фактически е извън Руската федерация особено след затягането на пропускателния режим по границата със Ставрополска област, а примерът на Ичкерия създава опасен прецедент, който може да разбуни духовете, особено в републиките със значителни национални малцинства в Северен Кавказ.
Отношенията между центъра и регионите са нормативно уредени с федеративния договор от 1992 г., който не е подписан единствено от Чечения и Татарстан. Той предвижда суверенитет за 89-те административни единици, което съответства на една конфедерация, а не на федерация, каквато е Русия по конституция. Бюджетните постъпления се делят поравно между Москва и регионалните администрации, което позволява на местните ръководства в богатите райони да провеждат независима политика. Отсъствието на централизиран контрол върху дейността на губернаторите и законодателните събрания води до големи контрасти в политиката по региони и произвол при кадровите назначения и спазването на основни граждански и политически права.
Преди повторното гласуване на оставката на главния прокурор Юрий Скуратов президентът Борис Елцин предложи на губернаторите увеличаване на правомощията им в сравнение със съществуващия федеративен договор, като дори намекна, че областите и републиките ще могат да поддържат официални международни отношения с други държави. Поведението на президента след отрицателния вот на сенаторите показва, че това най-вероятно е било примамка, на която е трябвало да се хванат губернаторите. Назначаването на вътрешния министър Сергей Степашин за първи вицепремиер, отговарящ за регионите, означава, че Елцин ще се стреми да държи изкъсо регионите, за което от доста време настоява премиерът Евгений Примаков.
Още с избирането му за премиер Примаков заяви, че ще се стреми към възстановяване на вертикалната структура на властта в Русия, която ще увеличи влиянието на Москва и ще спомогне за запазването на федерацията, не допускайки разкъсването на икономическите връзки. Тогава това предложение беше посрещнато спокойно от губернаторите, които се наслаждаваха на влиянието си при утвърждаването на Примаков и поканата му към осем от най-влиятелните сред тях да участват с право на съвещателен глас в работата на правителството. Възползвайки се от затишието на икономическия фронт след приемането на бюджета, премиерът се постара да развие инициативата си. Според него ръководителите на регионите трябва да се избират от местните законодателни органи по предложение на президента, но се обсъжда и обратният вариант, когато държавният глава ще трябва да предпочете един от няколкото кандидати, излъчени по места.
Принципът може да се разпространи върху следващите нива на управление, което ще втвърди властта, но ще я направи по-малко демократична и по-трудно контролируема. Примаков смята, че административните единици трябва да бъдат окрупнени, защото 89 региона са прекалено много за Русия.
Съществуващото мнение, че следващите избори ще бъдат решени в провинцията, беше затвърдено от миналогодишния икономически крах, който засили не само политическата, но и икономическата власт на губернаторите. Те се опитват да се възползват от фалита на няколко големи московски банки и трудностите на петролните компании, за да съберат около себе си приятелски настроени фирми и банки, които да им помогнат в предстоящите избори, за които вече трима губернатори готвят свои партии. Задаващата се победа на комунистическата партия на предстоящите парламентарни избори принуди един от най-влиятелните губернатори - Константин Титов (Самара), да се заеме със създаването на политическо движение "Гласът на Русия", което да защитава правата на регионите.
Според някои идейните бащи на движението са бившият началник на президентската администрация Николай Бордюжа и заместникът му Олег Сисуев, бивш кмет на Самара, и то е насочено не толкова срещу комунистите, колкото срещу кмета на Москва Юрий Лужков, който с движението си "Отечество" се готви за поход към федералната власт. По някои съобщения в пресата сред кандидат-спонсорите на "Гласът на Русия" вече са се записали "Газпром" и "ЛУКойл", които се надяват губернаторското обединение да се превърне в нова партия на властта, наследявайки "Нашият дом Русия", чийто член все още си остава Титов. Към "Гласът на Русия" се е ориентирал бившият председател на парламентарната фракция на "Нашият дом Русия" Александър Шохин, а заедно с него и 30 губернатори. За популярността на движението способстват слуховете, че то ще работи за кандидатурата на Евгений Примаков като приемлива алтернатива на другите двама фаворити в проучванията на общественото мнение, Генадий Зюганов и Юрий Лужков. Надеждите на губернаторите да разменят подкрепата си за Примаков срещу запазване на част от правомощията си могат да се окажат напразни, защото, ако все пак премиерът реши да участва в изборите, той ще има достатъчно привърженици сред държавния апарат и регионалните ръководства, което ще му позволи да не влиза в никакви предизборни коалиции.
Своя политическа организация - "Цялата Русия", направи и президентът на Татарстан Минтимер Шаймиев, която може да разчита на подкрепата на лидерите на националните републики, виждащи в Шаймиев пример за независима политика по отношение на столицата. Веднага след създаването на "Цялата Русия" беше проведено съвместно заседание с Лужков, който привлече на своя страна губернаторите на Московска и Новгородска област, както и Съюза на руските градове, в който участват кметовете на десетки руски градове. Титов намекна, че не е против да присъедини "Гласът на Русия" към формациите на колегите си, а желанието му да се включи в зараждащата се коалиция навярно ще се увеличи след последното заявление на Примаков, че се отнася положително към съюза "Отечество" - "Цялата Русия", въпреки че не смята да участва в никакво движение, докато е премиер.
Недостатък на губернаторската коалиция ще бъде възприемането й като партия на властта, което ще отблъсне част от протестния електорат. Участието на Лужков ще лиши местните лидери от един от основните им пропагандни козове - заплахата от икономическа колонизация от страна на столицата, а личностните амбиции могат да сложат преждевремен край на сближаването между губернаторите, което само ще усили централната власт.
Накратко
Агенцията за приватизация определи "Българска холдингова компания" (БХК - бившия Българо-холандски приватизационен фонд) за ексклузивен купувач на 58% от капитала на "Парк-хотел Москва" АД. Според запознати преговарящият екип на дружеството купувач е поканен за преговори и евентуално парафиране на приватизационния договор в АП във вторник, 11 май. Последната оферта на БХК предвиждаше цена за мажоритарния пакет 2.6 млн. долара и 7 млн. долара инвестиции за три години. Бившият фонд спечели хотела, след като преди три седмици надзорът на АП отхвърли проектодоговора с купувача, предложен тогава от изпълнителния директор на агенцията Захари Желязков - дружеството "София Принсес хотел" (бивш "Новотел Европа"), чийто мажоритарен собственик е турският бизнесмен Суди Озкан.
Агенцията за приватизация покани екип на турската компания "Ердемир" за преговори по сделката за "Кремиковци" в понеделник, 10 май. От "Ердемир" обаче обясниха, че срещата не може да стане в понеделник по технически причини. Междувременно Захари Желязков, изпълнителният директор на АП, даде официални изявления, че крайното решение по приватизацията на металургичния комбинат трябва да бъде взето до 15 май, а зам. промишленият министър и председател на надзора на "Кремиковци" Марин Маринов съобщи, че е свикано общо акционерно събрание на предприятието за 15 юни с основна точка в дневния ред проекторешение за ликвидация.
Броят на гражданите, регистрирали полагащите им се по закон 250 хил. инвестиционни бона, достигна 927 хил. души към 3 май, съобщи Центърът за масова приватизация. Към същата дата броят на юридическите лица, заявили участието си в боновото раздържавяване, е 142. От тях 70 са работническо-мениджърски дружества, 64 са лицензирани инвестиционни посредници, а останалите осем са обикновени дружества, които нямат право да набират инвестиционни бонове, а ще участват в централизираните публични търгове с пари в брой.
До юни ще се промени методиката за изчисляване на дела на раздържавените активи, съобщи Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Според него причината е, че сега използваната методика на база държавни активи към 31 декември 1995 г. в размер на 580 млрд. лв. не отразява реалните успехи на приватизацията. "Продаваме големи предприятия, а процентът раздържавени активи почти не се променя", оплака се Дюлгеров. Според него промяната в методиката предвижда от досегашната база да се извадят държавните активи, които засега не подлежат на приватизация, като например линиите на БДЖ, преносните мрежи на НЕК и Булгаргаз и АЕЦ "Козлодуй".
През изминалата седмица Агенцията за приватизация удължи срока за подаване на оферти за 75% от капитала на "Пима" ЕАД до 17 май т.г. Официалният аргумент на агенцията е, че удължаването се налага заради проявения интерес към раздържавяването на предприятието.
Приватизаторите искат да ограничат плащанията с компенсаторни записи
Замисля се ограничаване на плащанията с компенсаторни записи при приватизация, за да се увеличат кешовите постъпления, съобщи източник, близък до Агенцията за приватизация. Сега книжата, издадени по силата на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, наречен още законът "Лучников", се приемат едно към едно за плащания по приватизационни сделки. Основанието е тълкувание на закона, че при приватизация един лев по компенсаторните записи се приравнява на един инвестиционен лев от втората вълна на масовата приватизация. Един инвестиционен лев обаче е далеч по-евтин от кешовия лев. На втория търг боновите книжки вървят с пъти под номинала.
Още с навлизането на компенсаторните записи като средство за разплащане в приватизацията беше ограничена възможността с тях да се плаща цялата сделка - подобно на другите ценни книжа, които се използват като платежно средство - книжата по Закона за уреждане на необслужваните кредити и облигациите по външния дълг на България. С тях Агенцията за приватизация приема плащания до 50% от цената (другите приватизиращи ведомства приемат и до 70% или 80% от цената), а останалото в брой. Вариантът, който се предлага сега, е компенсаторните записи да важат за плащания в раздържавяването при цена, по-ниска от номинала.
"Не се предвижда ограничаване на плащанията с компенсаторни записи по приватизационни сделки, освен че с тях може да се плаща само в рамките на частта, определена за издължаване с непарични платежни средства", заяви изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков специално за "Капитал".
Източници от Министерския съвет обаче твърдят точно обратното. Смята се, че необходимата наредба ще бъде внесена за обсъждане още на някое от следващите заседания на Съвета за структурна реформа. Подобни твърдения се потвърждават и от факта, че агенцията практически е замразила плащането с компенсаторни записи. Единственият известен случай на приети компенсаторни записи в нейната практика е сделката за 60% от капитала на "Свилоза", при която регистрираното в американския щат Делауеър дружество А.Р.У.С. купи 51%, а работническо-мениджърското дружество "Свилоза 2000" - 9%, при обща цена за пакета 7 млн. долара. От тази сума РМД внесе 717 786 долара в инвестиционни бонове, а А.Р.У.С. - 2.1 млн. долара в брой и 4 182 214 долара в компенсаторни записи.
За разлика от агенцията повечето отраслови министерства сключват сделки с плащания срещу книжата по закона "Лучников", като най-много такива продажби отчита промишленото министерство. Всъщност първата сделка с компенсаторни записи беше покупката на "Софийски мелници", по която 80% от цената (12 млн. долара, тоест 20 млрд. лв.) беше платена с компенсаторни записи.
"При всички положения е редно да има някакви ограничения върху записите", твърди източник от Министерския съвет. Според него "отрасловите министерства и областните управи продължават да ги издават и така поставяме в неравноправно положение хората, които са си получили по някаква причина по-рано книжата от тези, които още чакат за тях". Идеята на управляващите вероятно е да спрат тенденцията за падане на цената на компенсаторните записи, за да не предизвикват недоволството на гражданите, обезщетени по закона "Лучников" . "Въвеждането на каквото и да е ограничение ще доведе до падане на цената", заяви обаче източник от средите на бившите собственици, обезщетени със записи. Последното противоречи на основната идея на закона - а именно разумна компенсация на бившите собственици, според изявления на автора на нормативния акт Светослав Лучников.
