Обществото следва победителите
Българската общественост се оказа психически и информационно неподготвена за войната в Косово. Дълго време след началото на военните удари тя дори не беше напълно наясно какви са исканията на основните страни в конфликта. Това създаде отрицателни обществени реакции към всяка мярка, която ангажира страната ни с него. Особено ясно личи това в последния месец след започването на бомбардировките. Обществените оценки бележат една значима трансформация от паритета на противоположните мнения към доминирането на отрицателното отношение към въздушните удари на НАТО и политиката на сътрудничество, която следват българските управляващи. Данните от проучванията на общественото мнение на МАРКЕТ ТЕСТ показват, че в последните дни е намалял относителният дял на българите, които запазват категоричната си пронатовска ориентация. Само преди месец те бяха около половината от пълнолетните граждани, а в края на април са приблизително една трета.
В рамките само на месец (от края на март до края на април т.г.) се е увеличила и групата на разколебаните в оценката си за правилността на правителствената политика. Все повече стават и тези, които не са сигурни, че управляващите отстояват добре българските интереси. Засега делът на вярващите в способността им да защитят добре националната кауза остава по-голям от този на скептиците.
На тревожността в обществото добре хармонира искането на опозицията за запазване на неутралитет и отказ на помощ за въздушните удари на НАТО. Такава позиция в момента относително бързо трупа политически активи. Българинът откликва на нея, защото предпочита да остане със своите малки ползи днес, отколкото да чака несигурните и неясни добрини утре. Подобна нагласа обяснява защо, без да има сериозни аргументи, БСП успя да се възползва от ситуацията, да създаде обществена реакция към правителствената политика и да привлече вниманието върху себе си.
Тезата на управляващите, че сътрудничеството с международната общност и НАТО ще помогне на икономическото развитие на страната утре и ще ускори европейската ни интеграция, изглежда доста абстрактна за стреснатия българин. Склонни да мислят в перспектива и да отчитат възможните дивиденти след края на войната са предимно младите хора - тези до 30 години, живеещите в големите градове, висшистите. Отчитайки демографската структура на населението, е ясно, че дори в количествени измерения противниците на тази позиция засега са обективно повече.
Но познатите механизми, по които се развива общественото мнение, подсказват, че то обикновено следва победителите. Може да се очаква, че тези нагласи със сигурност ще се променят, когато конфликтът в Косово намери своето решение.
Бурният обществен дебат в момента е провокиран от войната в Югославия. Но в своята същност той е продължение на нерешения спор за формулирането на българския национален интерес по начина, който да обедини нацията и политическия елит.
Както управляващите, така и опозицията все още не са намерили най-убедителните си доводи в този спор. И затова големият въпрос на днешната политика - кое е най-доброто решение за развитието на България и как то да бъде прието от обществеността с доверие, все още не е намерил приемливия си отговор. А това логично разединява общественото мнение в страната.
Развитието на политическите събития у нас в последните седмици показва, че управляващите се лутат в отношението си към него и все още не боравят добре с данните от проучванията. Както пренебрегването на едни или други резултати, така и представянето им като еднозначен аргумент, са белези на тази неумелост. Мненията на гражданите трябва да бъдат разчитани внимателно от политиците. Защото техните послания винаги са многозначни. Доказват го и отговорите на въпроса за приоритетите при формирането на държавната политика. Според 47% от пълнолетните българи основен фактор трябва да бъдат националните интереси. Общественото мнение остава на втори план.
Тези данни показват, че гражданската мъдрост е изпреварила политическата смелост. Да действа в атмосфера на обществено неодобрение е изпитание за всеки управляващ. Но поетата отговорност и убедеността в следваната политика биха донесли повече исторически дивиденти утре, отколкото са политическите пасиви днес.
Защо изобщо си играем на конкурси
Нашите общинари са славни момчета. Ако има търг за производство на коли и на него участват "Фолксваген" и "Шкода" (но си представете, че германците ги дели месец от покупка на чехите), софийските избраници със сигурност ще декласират "Фолксваген". Без много-много да обясняват. Нещо такова се случи и миналата седмица, когато два от силните кандидат-концесионери на софийското ВиК бяха "отгърмени" от столичните общинари по неясни причини ().
Срам.
Кандидатите бяха отсявани от водеща консултантска компания и ако има някакви експертни аргументи за отхвърлянето на един или друг, то единствено "Прайсуотърхаус Купърс" можеше да ги даде. Но не - софийските общинари решиха, че въпросните фирми въобще не са достойни за преговори и е по-добре на тяхно място да влязат други (които иначе също са достойни) играчи. Ако ги питате защо, и те няма да могат да ви отговорят. Просто защото за разлика от консултантската фирма, която е оценявала фирмите по обективни критерии, общинарите са гласували по субективна воля (разбирай - интерес). Оценяване не е имало, защото общинските съветници не разбират от воден бизнес (иначе нямаше да има нужда от консултант). А и да разбираха, решението не се взима от тях - за това си има политическо ръководство, чиято задача е да взима "политически решения". Това не означава нищо друго, освен че ограничен кръг богопомазани люде разпределят по-апетитните парчета от икономиката между тези, които все пак са проявили интерес към нея. Както е в случая с концесията на столичната ВиК.
После нямало корупция. И България имала лош имидж сред инвеститорите. И нашите политици се вайкат, че е незаслужено.
Водната концесия в София е първият подобен проект у нас, точно затова е и безпрецедентният интерес към конкурса. От това как ще го направим, ще зависи дали ще има кандидати и когато започне приватизацията на далеч по-прогнилите водопроводи в страната. Пита се защо трябва да се харчат грешни пари за скъпоплатени консултантски услуги, след като никой не си прави труда да ги взема под внимание. И защо въобще си играем на търгове и конкурси, ангажират се пари на европейската банка и т.н., щом отсега е ясно - победител ще стане този, който плати повече на тези, които вземат решенията. Ако накрая пак ще има политическо решение, по-добре е отсега да се каже кой печели водата на софиянци. Така поне на данъкоплатците ще бъдат спестени допълнителните разходи, които сега отиват за имитиране на конкурси.
Просто, ясно и подредено. Като в Нигерия например.
Светът и войната в Югославия
Когато в началото на годината започна подготовката за честването на 50-годишнината от създаването на НАТО, всички очакваха, че това ще е един голям и приятен коктейл, където дипломати и военни ще си поговорят, ще изпият по чаша вино и евентуално ще обсъждат ролята на организацията през ХХI век. Със започването на войната в Югославия срещата във Вашингтон вече имаше доста по-дълбок смисъл - ще има ли изобщо НАТО през следващия век. Всяка организация се крепи на доверието, което членовете й имат към нея. И затова въпросът е какво ще е доверието към НАТО, ако организацията влезе със сухопътни части в Югославия и когато в Америка и Западна Европа започнат да пристигат първите ковчези, обвити в национални флагове. Какво ще е доверието към една организация, която води война, но част от членове й не желаят да участват. Какво ще е доверието към една организация, която води война, срещу която е близо половината останал свят.
В рамките на НАТО войната в Югославия показа забележителна степен на единство и обществена подкрепа, или поне сред най-големите западни държави. Отвращението от това, което става в Косово, и медийната подкрепа обединиха общественото мнение и политическия елит в Съединените щати, Франция, Великобритания и Германия. Това предопредели и съдбата на дебата между американските радикалисти, които искаха НАТО да действа самостоятелно, и европейските легалисти, искащи организацията да изчака решение на Организацията на обединените нации, преди армиите й да прекрачат границите на пакта.
В много други части на света обаче реакциите на обществото и официалните реакции бяха доста по-различни. Веднага се заговори, че НАТО всъщност е агресор срещу една суверенна държава, водейки военни операции, чиято законова база е непонятна дори за поддръжниците на НАТО; от Африка до Латинска Америка се отприщиха латентните антиамерикански настроения. НАТО получи подкрепата на част от близкоизточните страни за това, че защитава косовските албанци, които в мнозинството си са мюсюлмани, но същевременно арабите надигнаха глас, че това, което сърбите вършат в Косово и срещу което воюват американците, е същото като това, което евреите вършат с палестинците и което американците подкрепят. А Ирак сближи още повече и без това тесните си връзки със Сърбия.
Общественото мнение в Гърция, страна - членка на НАТО, е в огромната си част солидарно със сърбите, и то не само поради историческите и религиозните връзки между двете страни. Гърция, която е в традиционно враждебни отношения с Турция, дори официално изрази недоумението си от двойните стандарти на Запада, който защити косовските албанци, но не прави нищо срещу репресирането на кюрдите в Турция. Под натиска на общественото мнение Гърция заяви, че няма да участва в никакви въздушни и сухопътни акции в Югославия. Нещо повече, гръцкият военен министър открито каза, че нито една съседна страна не бива да участва в конфликта.
Сред новите страни - членки на НАТО, от Източна Европа Полша бе най-ентусиазирана да участва във военната операция срещу Югославия, унгарците и чехите, в които още преди приемането си в НАТО общественото мнение приемаше организацията с резерви, се отнесоха доста по-сухо към войната. В Чехия например според данни на чешката информационна агенция ЧTK 60 процента от населението смята, че НАТО е имала значителна роля за запазването на мира в Европа през последните 50 години, но едва 36.3 процента смятат, че намесата на пакта в Югославия е полезна (преди бомбардировките този процент е бил 49.5 процента). В Полша подкрепата за НАТО е доста по-висока - 58 процента от поляците подкрепят алианса, като същевременно 73 процента от населението смята, че войната е заплаха за Полша, а 76 процента подкрепят идеята за изпращане на полски войски в района. Унгарците също са умерени в оценките си за това, което се случва отвъд границата им с Югославия, а според изследване на в. Nepszabadsag 70 процента от унгарците са против това територията на страната им да се използва за нахлуване по суша в Югославия. Стигна се дотам, че след въздушните удари на НАТО във Войводина, област, населена с етнически унгарци, унгарският външен министър дори заплаши, че страната му ще наложи вето на евентуално решение за сухопътна операция срещу Сърбия. Лидерът на най-голямата унгарска опозиционна партия, социалистът Ласло Ковач, открито обяви: "Това НАТО не е онова НАТО, в което искахме да влезем."
Естествено негативната реакция бе най-силна в Русия, за която Сърбия е традиционен съюзник. Масови демонстрации имаше във всички по-големи градове, а на един от митингите в Москва дори бе издигнат плакат с надпис "Срам за България" по повод на това, че България даде въздушни коридори на НАТО. Въпреки че в огромното си болшинство руснаците са против ударите на НАТО, мнозинството от тях, 55 процента, заявяват, че не одобряват присъединяването на Югославия към съюза Русия - Беларус, опасявайки се, че това ще въвлече Русия във войната. Изследвания на руското обществено мнение показват, че 64 процента от руснаците се страхуват от НАТО, което е с 13 процента повече, отколкото през 1997 г., когато бе подписан договорът за връзки, сътрудничество и сигурност между Русия и НАТО.
Официалната позиция на Русия също бе негативна, а московският кмет Юрий Лужков, вероятен кандидат за президент с немалки шансове за победа, написа собствена статия в един от големите руски вестници, "Коммерсантъ", в която писа: "Акциите на НАТО силно повлияха върху вътрешния ни политически живот. Те още веднъж ни напомниха за нуждата от преодоляване на икономическата криза и възвръщането на мощта на Русия. Използването на сила срещу една силна Русия ще бъде невъзможно... Военните акции на НАТО прокараха принципна линия в развитието на световната общност и в нашето виждане за това кое е заплаха за Русия. " Думите му бяха мекият вариант на надигащите се настроения сред руския генералитет, че Русия отново трябва да насочи ядрените си бойни глави на запад.
Световното доверие в НАТО като мироопазваща организация е силно подкопано 50 години след създаването на организацията. И това не е плод на одобрение към политиката на Слободан Милошевич или на политиката на геноцид и етническо прочистване въобще. Плод е на това, че в основополагащия акт на НАТО, подписан на 4 април 1949 г., военни действия се предвиждат единствено в случай на въоръжена атака срещу един или повече членове на съюза. В него не се споменава нищо за военни действия извън територията на пакта, както това не се споменава в нито един друг документ на НАТО, нито пък в един от фундаменталните документи на организацията - стратегическата концепция на НАТО от 1991г., която още е в сила.
В очите на голяма част от световното обществено мнение военната атака срещу суверенна държава, без за това да има санкция от ООН, всъщност означава открита агресия. С атаката си срещу Югославия НАТО всъщност поема функциите на световна военна организация и световно правителство, на практика изземвайки функциите на ООН. Което всъщност е и новият световен ред. И както винаги, поредният нов световен ред идва сред грохота на оръжието.
Източник: Economist/Angus Reid
НАТО взриви статуквото
Ако някой някога е мислил, че има външнополитическо събитие, което може да свали рейтинга на правителството, да накара министрите да си припомнят предизборните сказки, а косата на министър-председателя Иван Костов да побелее за един месец, със сигурност може да се нарече пророк.
Искането на НАТО за въздушен коридор през България премахна за първи път булото над няколко теми, които досега или се пренебрегваха, или просто никой не искаше да обсъжда. Ракетата в Горна баня взриви представите, че правителството може да контролира напълно общественото мнение, да обяснява приемливо своята теза пред избирателите, както и да защити външнополитическите си представи пред събирателното "евроатлантически структури". Страничен или може би основен ефект бе това, че Брюксел окончателно изгуби митичния си образ на обетованата земя, към която от 10 години България се движи с неизменен неуспех. А европейският избор беше (а вероятно за известно време още ще си остане) не само въжделение, но и обяснителна причина за лъкатушещите реформи в България.
В понеделник министър-председателят Иван Костов обяви, че вече е настъпило време разделно. Вероятно алюзията с популярния роман и филм трябваше да демонстрира съдбоносността на взетото решение за приближаването на България към НАТО. Реакцията на обществото обаче показа, че то едва ли е схванало точно по този начин действията на правителството. Въпреки че цялата външнополитическа активност на кабинета имаше само един адресат - избирателите, които трябваше да разберат сериозните усилия за защита на българските интереси. И позицията за недопускане на бежанци в България, и забавянето на ратифицирането на споразумението с Брюксел за въздушните коридори (което едностранно задължава България, защото не е ратифицирано от 19-те от пакта), и загрижеността към Македония останаха само в пасива на правителството. В страната те бяха подценени, а в "евроатлантическите партньори" - неразбрани.
Оказа се, че правителството няма достатъчна възможност да убеди избирателите в своята позиция. И това е разбираемо. Досега отношенията с НАТО и Европейския съюз се развиваха с елейно спокойствие, подкрепяно от време на време от бодри изказвания за доброто взаимодействие между София и Брюксел. Правителството толкова се беше успокоило от липсата на случки, че нещо, което се очакваше от половин година - въздушните удари срещу Югославия, разклати самоувереността му. Досега всички конфликтни точки се разрешаваха с националноотговорната позиция на правителството в страната и опити за избягване на темата в чужбина. Искането от ЕС за закриване на първите четири блока от АЕЦ "Козлодуй" в страната основно бе представено като силов натиск на евробюрократите, визовите ограничения пък като несправедливост спрямо европейската ориентация на България.
Реалните проблеми обаче оставаха за дипломатическите куфарчета, от което в България започна само да нараства евроскептицизмът. И така вече към шенгенското разочарование започна да се появява и антинатовско мнозинство. Ако тези настроения започнат да се консолидират, за кабинета настава доста тежко време. Той вече няма да може да използва темата за интеграцията за непопулярните реформи. Няколко месеца преди заветната за края на реформите дата 31 юли. Поне досега доверието към политиката на правителството във взаимоотношенията с ЕС, НАТО и МВФ беше най-високо.
През последните две години успешно бе отгледана илюзията, че не правителството, а МВФ определя данъците, Европейският съюз дава пари, а НАТО е евроатлантически цивилизационен избор. Въпреки че политиците ни гледат с доста голяма надежда на интегрирането ни в Европа, те като че ли пропускат, че без непопулярни мерки вътре в страната сближаването ни с ЕС е повече проблем, отколкото решение. Поради неподготвеността ни. И ако натовската ракета може да отнесе някой покрив, то с илюзорните представи на правителството в отношенията с МВФ и ЕС и последните остатъци на доверие към България ще се изпарят.
Преди гласуването на коридора се лансираха идеи за хипотетични компенсации, помощи и преференции и дори за ускорено влизане в евроатлантическите структури. Много от тези хипотези бяха записани като конкретни мерки в правителствената програма за ограничаване на последиците от кризата в Косово.
Нищо не пречи, разбира се, да поискаме да се ускори процесът на присъединяването ни към ЕС и НАТО. Факт е обаче, че България не е готова за пълноправно членство в евросъюза. Какво ще правим в обединена Европа с неефективната индустрия, неясни стандарти, неконкурентни производства, монополистичен енергиен пазар, регулирано ценообразуване и режимни ограничения в редица сектори на икономиката. Истината е, че по отношение на пълноправното ни членство в ЕС и сега се намираме точно там, където бяхме и преди две години - от българското правителство се искат и то обещава икономически реформи. Времето за структурни промени в България изтича, пише "Мерил Линч" в последния си доклад за развиващите се страни. Според инвестиционната банка единственото решение за България в краткосрочен план е да ускори приватизацията, да привлече международни инвеститори и да затвори губещите предприятия. Само така би могъл да се смекчи ефектът от югокризата. Неща, известни още от 1997 г. В противен случай валутният борд може да се окаже под силен натиск през следващите две години, е оценката на "Мерил Линч". Не е логично да очакваме, че евросъюзът или МВФ ще ни компенсират за несвършеното в България. Според "Мерил Линч" най-големият риск сега е правителството да започне да се оправдава с кризата в Косово за евентуалното забавяне на реформите. Нито войната, нито Косово са виновни за това, че Нефтохим, "Кремиковци" и "Стомана" продължават да са държавни и работят на загуба, че приватизацията на БТК и "Петрол" все се отлага, че металургията ни е застрашена от антидъмпингови процедури, че торовите заводи загиват заради лошата пазарна конюнктура, но и от високите цени, по които купуват газа от монополиста Булгаргаз, че имаме най-енергоемката индустрия в света, че сме водач по загуби на промишлените производства, че екологичната ни политика все още работи главно на теория.
Европейският съюз ще ни приеме само тогава, когато отговорим на условията за членство - присъединяването е процес, който изисква достигането на определени нива и стандарти. Това означава непрестанно отлаганите реформи най-сетне да бъдат осъществени, защото България не може да се надява да стане доведеното братче на Европа. По-ранното приемане може да се окаже и нездравословно за икономиката ни - в сегашното си техническо и технологично състояние, управление и структура българските производства няма да издържат конкуренцията на европейските и при отворен пазар голяма част от тях просто ще бъдат задушени.
Допълнителните кредити, на които разчита правителството за туширането на последиците от косовската криза, могат да се окажат много по-малко от очакваното, ако не се изпълнят ангажиментите ни по споразуменията с МВФ и Световната банка, защото рискът за финансиращите организации в този случай ще бъде твърде висок.
След въвеждането на валутния борд МВФ оказваше почти безрезервна подкрепа на България, благодарение на която сключихме тригодишно споразумение. На подобно отношение от страна на фонда България досега не беше свикнала, но причината по-скоро бе в самите нас - заради практиката на предишните правителства да погазват постигнатите договорености. Кабинетът "Костов" също не се справя блестящо с изпълнението на договореностите с МВФ, но драстични нарушения все пак няма. В допълнение страната ни извлече някои конюнктурни ползи във взаимоотношенията си с тази институция. От една страна, фондът понесе сериозни критики за действията си при азиатската криза, като на моменти дори се заговори за смисъла от съществуването му в този вид. На този фон МВФ се нуждаеше от примери за правилна политика и понеже България бе именно такъв, нямаше интерес да разваля имиджа за успешните ни реформи.
Другият конюнктурен фактор, повлиял благоприятно, бе смяната на шефа на мисията на фонда за България. От една страна, отиващата си Макгърк разбираемо предпочиташе да си затвори очите за някои "дребни" пропуски от българска страна, за да отчете добри резултати от дейността си в България. От друга страна, някак си не вървеше новият шеф Каконен да акостира на българска територия с гръм и трясък и да постави под съмнение заварените резултати на своята предшественичка.
Конюнктурните фактори обаче останаха в миналото. На дневен ред идва юнският преглед по тригодишното споразумение. Един от най-сериозните показатели, който ще се гледа тогава, е изпълнението на програмата за изолация. В последните седмици правителството проявява похвална твърдост в ликвидирането на губещите предприятия, но големите изпитания в тази сфера тепърва предстоят.
Отсега обаче е ясно, че структурната реформа като цяло и специално приватизацията и въвеждане на твърди бюджетни ограничения сериозно изостават. И тук не става дума толкова за числа, колкото за тенденции и реална политическа воля. Банковата приватизация, енергетиката, статистиката, либерализирането на валутния режим, реформите на цялата осигурителна система, насърчаването на бизнеса и износа засега си остават сфери, в които повече говорим, отколкото правим.
На мартенския преглед по споразумението, на неизпълнените ангажименти от наша страна беше погледнато снизходително. Подобно нещо може да се случи и през юни заради смекчаващата вината косовска криза и особено ако сме изпълнили критичното изискване за приватизация или ликвидация на изолираните предприятия.
Със сигурност обаче благосклонното отношение от страна на МВФ няма да продължи дълго. Мандатът на Каконен навлиза във фаза, в която трябва да създаде респект, за да върви по-нататъшната му работа, а при очертаващото се натрупване на критична маса забавени реформи фондът вече няма как да си затваря очите. Тъй че по всяка вероятност истинските плодове от отношенията ни с фонда ще се берат наесен, когато може да се очаква и по-сериозна промяна на отношението на МВФ към България, ако пак не сме си написали домашното.
Междувременно в съответствие с правителствената програма за ограничаване на последиците от косовската криза държавната администрация старателно брои и съобщава текущите загуби от напълно или частично нереализирани договори, несъбрани вземания, пренасочването на стоковите потоци, увеличените транспортни разходи и намаляването на транзита.
По аналогия с предишното югоембарго може да се прогнозира с голям процент на сигурност, че директни компенсации и този път няма да има.
Една от лансираните напоследък тези е, че САЩ, Канада, ОИСР и ЕС може да ни компенсират чрез увеличаване на пазарния достъп на българския износ, особено на преработени селскостопански продукти. Истината е, че по споразумението за асоцииране евросъюзът и досега предоставяше на България преференциални квоти за износ на продоволствени стоки в общността, но те по правило не се усвояват от българските производители и търговци.
Какво бихме могли да очакваме като реална подкрепа заради кризата на Балканите? Паралелно с военните действия вече се лансират идеи за икономическото възстановяване на страните от Югоизточна Европа. Според някои от тях трябва да се приложи нов план "Маршал" за Балканите, други само призовават за отпускане на финансова помощ. Донорите от Г-24 обещаха 275 млн. долара допълнителна финансова помощ за подкрепа на платежния ни баланс. През юни предстои поредната мисия на МВФ, която ще провери изпълнението на ангажиментите по тригодишното споразумение. Фондът може би ще бъде склонен към известни компромиси, въпросът е доколко и какви ще бъдат те.
Българската представа за план "Маршал" включва редукция на външния ни дълг в съответствие с размера на понесените щети, увеличаване на финансирането за България по линия на програмата ФАР - трансгранично сътрудничество и на инициативата "Шифтър", безвъзмездно финансиране на технико-икономически проучвания за важни проекти на територията на България и региона, преференциално включване в следвоенното възстановяване на засегнатите територии, суапови сделки дълг срещу природа и т.н. Основният акцент се поставя върху създаването на специален целеви международен фонд за засегнатите страни. Идеята беше лансирана в Брюксел от премиера Иван Костов. Предлага се чрез този фонд да се финансират инфраструктурни проекти на територията на съседните на Югославия страни и последващо участие в проектите за възстановяване и реконструкция на засегнатите от конфликта територии. По този начин се очаква България да получи достъп до преференциално финансиране на проекти в националната й инфраструктура.
Може би най-реалистично е включването на България в реализирането на инфраструктурни проекти на Балканите, чиято цел е да облекчат движението на стоки, хора, технологии и капитали от запад към Балканите и на изток, както и на суровини от изток към Западна Европа. През последните седмици видимо се активизира дейността по коридор No8 (Запад - Изток), който минава през България, Македония и Албания и свързва Средна Азия с Централна и Западна Европа. Шансовете на този проект нараснаха през последните две години от това, че с него се ангажира твърдо администрацията на Клинтън чрез инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа (известна още като плана "Шифтър"). Подкрепа от ЕС може да се получи за коридор No4 (през Гърция, България и Румъния за Централна и Западна Европа), но проблемът с изграждането на втори Дунав мост може да бъде решен само между Румъния и България - евросъюзът вече даде да се разбере, че няма да се намесва в двустранните отношения. Засега и двата проекта са в етап на подготовка за предпроектни проучвания, все още трябва да се доказва икономическата им целесъобразност, т.е. и България, и останалите страни от региона не могат да очакват приток на финансиране за тези проекти, защото не са готови за тях. Напълно е реалистична обаче възможността да се постигне съгласие от правителството на САЩ за продължаването на инициативата за развитие на Балканитe, по която се финансират доставки на американски стоки и консултантски услуги за България, Македония и Албания, свързани с коридор No8. Това най-малкото ще помогне за завършването на предпроектните проучвания, както и за реализирането на някои етапи от проекта, като строежа на железопътната връзка със Скопие. По-възможни за реализация са проектите за облекчаване на транспортния трафик, уеднаквяване на стандартите и пътните такси за автомобилните превози, разширяването и модернизирането на ГКПП и на зоните за митнически контрол, на транспортната и комуникационната инфраструктура на страната, за които и досега част от средствата идваха по линия на програма
ФАР - трансгранично сътрудничество. Напълно реалистична възможност за косвени компенсации за щетите от югокризата е включването на български фирми като подизпълнители във възстановяването на Косово.
След постигането на мир в Косово и прекратяването на военните действия на НАТО в Югославия български строителни организации, производители и търговски фирми биха могли да участват като изпълнители, подизпълнители и доставчици при възстановителните операции на засегнатите от войната територии, както и при реализирането на хуманитарни доставки. Когато се говори за преференции обаче, пак трябва да се върнем към опита от кризата в Босна и Херцеговина. Всички дейности и доставки по възстановяването се възлагаха с международни търгове, така че нашите фирми трябва да са готови с конкурентни оферти. Подобна е ситуацията и със заявените от ЕИБ и ЕБВР намерения за финансиране на средния бизнес - и двете банки отпускат парите само при наличието на конкретни и икономически целесъобразни проекти. Може да се прогнозира с голяма сигурност, че вече няма да има траншове за фонд "Малки и средни предприятия", тъй като този проект по линия на програмата ФАР претърпя пълен провал и средствата, които пристигнаха по него, останаха неусвоени. Причината е липсата на качествени проекти. Страните от региона могат да търсят и вътрешни резерви за намаляване на щетите от югокризата. Един от тези инструменти е отварянето на пазарите и създаването на зоните за свободна търговия.
Казаха ни го: Царят е на път да се окаже гол
Като че ли настина бе време някой външен авторитет да каже, че царят е на път да се окаже гол. И че недостигът на дрехи по снагата на българската икономика не може да се оправдава с войната в Косово.
Анализът, направен от "Мерил Линч" (виж и ), е добър пример как би трябвало да се погледне на икономическото развитие на страната. А именно - отчитайки положителните, да се идентифицират и отрицателните тенденции и така да се видят кои са най-сериозните потенциални опасности. Колкото и тривиално да звучи тази схема, очевидно тя не е позната и/или не е изгодна за десижън-мейкърите в България. Не че техният любим рефрен "постигнахме небивала финансова стабилизация" не е истина. Но той съвсем не е цялата истина.
Зад фасадата на широко афиширана финансова стабилизация от доста време се натрупват негативни тенденции. И когато институция като "Мерил Линч" констатира, че ситуацията в България все още е стабилна, но вече не се подобрява, когато препоръча намаляване на теглото на българските брейди-облигации в инвестиционните портфейли, когато прогнозира спад на БВП през 1999 г. и всичко това бъде разпространено от Ройтерс - пораженията върху инвестиционния имидж на страната почти обезсмислят напъните за привличане на жадуваните чужди инвестиции .
Само че за този факт едва ли вината може да се търси в "Мерил Линч" (въпреки че в подобни случаи част от управляващите имат навика да правят точно това). Но какво да се прави, по-лесно е да се хвалят новите дрехи на царя, отколкото да се създава подходяща бизнессреда за отваряне на шивашки ателиета.
Футболната титла - между НАТО, БФС и лошото време
"Левски", изглежда, няма да стане шампион и тази година, след като не успя да победи "Литекс". За пореден път обаче футболисти и ръководители на най-популярния български клуб намериха на друго място причините за това, че отборът не успя да вкара поне един гол. Ето някои от тях:
1. Съдията свири тенденциозно и не даде дузпа (дузпи); 2. БФС намали в разрез с правилниците наказанието на Албан Буши; 3. Лошото време; 4. Липсата на късмет.
Обикновено тези обяснения хващат вяра, но сега изглеждат смешни.
Специално за този двубой БФС доведе в София германския рефер Бернд Хайнеман, който показа как може да се ръководи български мач безпристрастно. Оказа се, че симулациите за дузпа при него не вървят, излишните фаулове за съмнителни нарушения - също. Албанецът Буши съвсем не бе голямата фигура в "Литекс" и реално с нищо не повлия на резултата.
Лошото време направи терена еднакво тежък и за двата състава. А липсата на късмет дойде от неумението на сините футболисти да намерят момента за стрелба към противниковата врата.
Когато слуша човек всички тези обяснения, се сеща за бившия треньор на "Левски" Вячеслав Грозни, който обвини за загубата от "Копенхаген" световния империализъм. Е, сега въздушните атаки на НАТО не повлияха на резултата, но за мача в Кюстендил нищо не се знае.
Лошото е, че докато търси вината за неуспехите си на най-причудливи места, "Левски", който в момента е отборът с най-голям потенциал в българското първенство, пак изпусна шампионската титла. Защо ръководителите на този клуб не опитат от следващата година друга тактика - да потърсят причината за неуспехите си вътре в клуба и отбора. Тогава може да се окаже, че НАТО, БФС и лошото време нямат никаква вина за това, че Гонзо и компания не могат да вкарат гол.
Накратко
Министър-председателят на Великобритания Тони Блеър ще посети България на 20 май, съобщиха от прессекретариата на президента през миналата седмица. Британският премиер е приел поканата на българския държавен глава Петър Стоянов по време на срещата на високо равнище във Вашингтон за 50-годишнината на НАТО.
Спогодба за сътрудничество в борбата с организираната престъпност между България и Узбекистан беше подписана по време на официалното посещение на Петър Стоянов в бившата съветска република. Българският държавен глава гостува на колегата си Ислам Каримов в края на миналата седмица. Основна тема на разговорите между двамата президенти бе изграждането на международния транспортен коридор Европа - Кавказ - Азия, известен като ТРАСЕКА, или коридор номер 8. Петър Стоянов бе придружаван от бизнесделегация. Български търговци потърсиха възможности да изнасят за пазара в Узбекистан консерви, лекарства, мебели и строителни услуги. По време на визитата бе подписана и междуправителствена спогодба за въздушните съобщения.
Посещението на държавния секретар на САЩ Мадлин Олбрайт в България беше отменено. Олбрайт трябваше да вземе участие на 10 май в тържествената церемония по случай дипломирането на петия випуск студенти в Американския университет в Благоевград. Визитата й е отменена заради неотложни ангажименти във Вашингтон.
Разкрит е нов канал за контрабанда на спирт
Нов канал за контрабанда на спирт разкриха полицаите от НСБОП в началото на миналата седмица. Според информация от МВР нанесените щети на държавата са за над 600 милиона лева. Полицията твърди, че схемата за контрабандния канал на фирма "Алко" АД била чрез временен внос на спирт. След това собствеността на суровината се прехвърляла на фантомни фирми, които оставали да дължат митни сборове. Контрабандистите използвали и фалшиви банкови гаранции. Другата схема за контрабанда била чрез внос на черешов пулп от Чехия, суровина за сокове. Арестувани са трима служители на фирмата - Людмил Герасимов, Атанас Спасов и 26-годишният Димитър Г.
Именно чрез вноса от Чехия измамата била разкрита. В края на март един от арестуваните служители отишъл на аерогарата и поискал да освободи три тира със суровина за натурални сокове. При проверка на митничарите се оказало, че в цистерните има спирт. При документална проверка става ясно, че по тази схема са били вкарани около 1 милион литра спирт. Каналът работел от 1996 г. до март тази година, а стоката се вкарвала през митническото бюро на аерогара София. От контрабандния спирт се произвеждали високоалкохолни напитки, пласирани на вътрешния пазар.
В началото на годината лично премиерът Костов обяви, че всички контрабандни канали за внос на етилов спирт са разкрити. На шумно тържество в Министерския съвет той награди няколко полицаи и митничари за 6-месечната им работа. В представения му тогава секретен доклад обаче името на новия контрабандист "Алко" АД отсъстваше, въпреки че схемите, по които се действа, бяха подробно описани от НСБОП.
Още една ракета се заби в България
Пресцентърът на МВР съобщи за паднала ракета в землището на село Люлин, Пернишко. Разрушения и пострадали няма, тъй като ракетата е паднала извън селото, се казва още в съобщението. Сигналът за поредната "отклонила" се ракета е подаден в РДВР - Перник, в 12.30 часа на 7 май. В официалното съобщение не се посочва нито каква е ракетата, нито кога е паднала.
Парчета ще бъдат показани на пресконференция в двора на МВР днес (8 май). На "представянето" ще присъстват експерти от ВВС и военните аташета на страните - членки на НАТО. Това е петата ракета, паднала на българска територия от началото на въздушните атаки над СР Югославия.
Военен парад блокира централната част на София
Военен парад блокира центъра на столицата за втори път през миналата седмица. След като във вторник митингите за и против НАТО затвориха движението, в четвъртък военни коли и полиция отново заградиха от двете страни булевард "Цар Освободител" заради честването на Гергьовден.
Денят на храбростта и празник на Българската армия - 6 май, строи под дъжда курсанти от висшите военни училища "Тодор Каблешков", "Любен Каравелов" и "Панайот Волов".
Върховният главнокомандващ Петър Стоянов прие тържествения военен парад пред Народното събрание. От двете му страни застанаха шефът на Генералния щаб ген. Михо Михов и военният министър Георги Ананиев. На тържеството дойдоха председателят на парламента Йордан Соколов, вицепремиерът Александър Божков, министърът на културата Емма Москова, депутати, посланици. Не почетоха празника премиерът Костов и шефовете на парламентарни групи.
"Никой не иска днешното поколение да умира за България", каза президентът. В тържественото си слово той говори за историческата важност на Българската армия и заяви, че родината ни е печелила тогава, когато пред беда не се е разединявала, а се е обединявала. След края на парада Петър Стоянов лично поздрави присъстващите генерали и ветерани от войните.
Пред Ротондата "Св. Георги" бяха осветени българските бойни знамена. Протойерей проф. Радко Поптодоров от Пименовия синод отслужи тържествен водосвет в присъствието на министър Георги Ананиев и военните аташета на САЩ, Германия, Полша и Украйна.
Експерти решават как ще летят самолетите
Експертна група от български и натовски военни уточнява процедурата по преминаването на самолети на пакта през българското въздушно пространство, съобщи президентът Петър Стоянов. Комисията започна работа на 7 май и според държавния глава тя ще договори и реда, по който ще бъде уведомявана обществеността за преминаването на натовските самолети. Това обаче ще стане едва след като се реши как и кога от алианса ще изпращат предварителна информация в България. Най-вероятно командването на съюзническите сили ще съобщава за прелитането на самолетите първо на българските власти, които отговарят за военните и гражданските полети. Едва след това ще се разпространява информацията за населението.
Заработи мултимедиен център по английски език
Мултимедиен център за обучение по английски език вече работи в централния офис на Британския съвет в столицата. Обучението по английски може да стане по три начина - чрез компактдискове, радиокасети и книжни учебници.
Желаещите може да практикуват граматика, речников запас и ситуационен бизнесанглийски.
Също така може да се включите в Интернет, където ще ви предложат над 100 сайта за упражняване на английски език.
Членството в мултимедийния център, което означава и неограничено ползване, варира от 45 хил. лв. до 150 хил. лв., таксата съответно е за три и дванадесет месеца. За един час ползване ще трябва да заплатите 5 хил. лв. Експресната програма на обучението е само на ниво Intermediate (средно). Продължителността на курса е около три месеца. Обучението включва 4 часа на седмица обучение с преподаватели и най-малко 4 часа самоподготовка в центъра. Часовете на първия курс са всяка събота. Таксата е 600 хил. лв., като включва учебници и други материали.
Във всеки един момент центърът може да се ползва от максимума 14 човека. В него са разположени 7 компютъра, всеки от които е оборудван с двоен чифт слушалки. Центърът е отворен всеки делничен ден и събота.
Панаир на университетите започна в музея "Земята и хората"
Висши учебни заведения от цялата страна участват в петата "Кандидатстудентска борса '99", която бе открита през изминалата седмица в столичния музей "Земята и хората". Борсата е под патронажа на министъра на образованието и науката Веселин Методиев. В поредното й издание участват тридесет и осем частни и държавни учебни заведения. Сред тях са СУ "Св. Климент Охридски", Американският университет в България, УНСС, Варненският свободен университет.
С шарени брошури, рекламни филми и подробни справочници за кандидатстване ВУЗ-овете приканват кандидат-студентите да изберат техния университет.
На борсата участва и фирма, която ще внася кандидатстудентските документи в различните висши учебни заведения в цялата страна на младежите, които искат да спестят разходи за пътуване. За тези, които не успеят да посетят изложбата, е предвиден телефон - 0101560 ( 552 лв. за минута), на който могат да получат актуална информация. Предвидено е след София борсата да посети Пловдив, Благоевград, Стара Загора, Варна и Велико Търново. Според представителите на ВУЗ-овете, участващи в изложението, подобен род представяне е полезно и за кандидат-студентите, и за самите училища, тъй като възможността за обмяна на опит между университетите е много голяма, а и финансовото състояние на някои от тях не позволява да се направи самостоятелна и мащабна рекламна кампания.
Пред забрана е турската Партия на добродетелта
Главният прокурор на Турция Вурал Саваш стартира на 7 май съдебна процедура за забрана на ислямистката Партия на добродетелта. Прокурорът мотивира решението си с исканията на ислямистите да заменят светската конституция с ислямско законодателство.
Партията на добродетелта си навлече гнева на светска Турция след появата на депутатката Мерве Кавакчъ в турския парламент със забрадка в ислямистки стил. В знак на протест срещу действията на Кавакчъ заместник-председателят на Партията на добродетелта Айдън Мендерес подаде оставка в края на миналата седмица. "Кавакчъ тласка партията към пълен провал", заяви Мендерес.
Главният прокурор настоя на всички депутати от Партията на добродетелта с изключение на Мендерес да им бъде забранено да участват в заседанията на парламента. Саваш атакува и администрацията на партията - в обвинителния акт главният прокурор посочва, че заемащите ръководни постове в ислямистката партия трябва да бъдат отстранени от политиката (формиране и присъединяване към политически формации, заемане на ръководни постове в партии) поне за пет години.
На извънредните общи избори в средата на април Партията на добродетелта получи едва 15% от гласовете. След забраната на ислямистката Партия на благоденствието през 1997 г., формирала първото ислямистко правителство на Турция година по-рано, членовете й преляха в Партията на добродетелта, превръщайки я в най-голямата парламентарна група в предишния парламент.
Именно Вурал Саваш поиска и получи забраната на Партията на благоденствието преди две години.
НАТО бомбардира Югославия въпреки мирния план на Г-8
НАТО даде да се разбере, че принципното споразумение за мир в Косово не означава край на въздушните удари. Ниш, третият по големина град в Югославия, бе обхванат от нестихващи пожари след поредната бомбардировка на петролното депо в града. Според сръбските медии това е най-тежката атака от началото на операцията на НАТО. Освен това бяха атакувани мост по линията Белград - Букурещ и редица обекти в Нови Сад.
Американският министър на отбраната Уилям Коен съобщи, че изпраща още 176 самолета за участие във въздушните операции. С новите подкрепления НАТО ще разполага с над 800 самолета за атаката в Югославия. Камарата на представителите на Конгреса одобри отпускането на нови 13 милиарда долара за финансиране на кампанията на НАТО - сума, два пъти по-голяма от поисканата от президента Клинтън.
В Белград реагираха предпазливо на плана на Г-8 за решаване на косовската криза. От югославското външно министерство съобщиха, че правителството е склонно да приеме присъствието на сили на ООН в Косово. Подчертано бе изрично, че съставът и мандатът на мироопазващия контингент трябва да бъде договорен между Белград и Съвета за сигурност. Като знак на добра воля бе одобрено искането на генералния секретар на ООН за допускането на хуманитарен екип на ООН, който трябва да оцени условията за завръщането на бежанците.
В Бон министрите на външните работи на страните от Г-8 се договориха по главните принципи за прекратяването на войната. Основният пункт в плана предвижда "наличието на цивилно и военно присъствие под егидата на ООН, което трябва да гарантира мира в Косово след изтегляне на сръбските сили от областта".
Според умерения лидер на косовските албанци Ибрахим Ругова разполагането на международни части в Косово е единственият начин за осигуряване на безопасното завръщане на бежанците. В първото си изявление след пристигането си в Италия Ругова поиска пълно изтегляне на сръбските войски от Косово. Той отказа да съобщи дали е бил задържан от полицията и при какви условия му е било разрешено да пътува до Италия.
Междувременно македонските власти отвориха отново границата със Сърбия и на бежанците бе разрешено да влизат в страната. Правителствен говорител съобщи, че граничният пункт Блаце е бил затворен като опит за привличане на вниманието към огромните трудности, породени от бежанския поток. ООН за пореден път призова македонските власти да не отказват убежище на бежанците от Косово.
НАТО и ЕС - сдвоена ли е българската писта към Европа
Преди две години и президентът Петър Стоянов, и ОДС спечелиха изборите с ясна позиция за евроатлантическа ориентация, а вотът и в двата случая означаваше и вот за категоричност на този външнополитически приоритет. Но ако преди две години членството в НАТО и Европейския съюз изглеждаше като две последователни стъпки в осъществяването на една единна стратегия, в момента ситуацията е друга. Пистата, по която България ще трябва да тича към Европа занапред, днес изглежда сдвоена. И при това по всичко личи, че по едната от двете нови писти напредването ще се извършва с нежелание. Защото всички проучвания на общественото мнение от последните няколко седмици показаха, че две години след онези избори българите са разколебани в позицията си по отношение НАТО.
Но би ли могло да бъде по друг начин? В ситуацията на война, в каквато реално се намира НАТО сега, всеки въпрос за членство в пакта звучи като въпрос за включването ни и в самия конфликт. И въпреки тезата на премиера, че българското обществено мнение е останало дебелокожо и студенокръвно в продължение на девет години към онова, което става по западната ни граница, за последните няколко седмици българинът ясно показа, че е изключително чувствителен към темата за войната. Особено ако тя застрашава и неговата собствена черга. Затова не бива да се учудваме, ако българинът и занапред продължи да ни изглежда дебелокож и студенокръвен в поведението си. В крайна сметка, когато днес става въпрос за членството ни в НАТО, реакцията не може да не наподобява онази на Русия след решението на Югославия да се самопокани в съюза Русия - Беларус: "Всяко включване означава и включване в конфликта."
На второ място, активното американско участие в ударите срещу Югославия е оставило 62% от българите с впечатлението, че водещата роля в пакта имат не европейските страни, а САЩ. Ето защо, без да поставя под съмнение проевропейската си ориентация, без да се усеща разколебан в нея, българинът никак не бърза към НАТО. Едва една трета от сънародниците ни смятат, че е възможно България изобщо да не бъде поканена за членка на пакта. И само 7% са на мнение, че ако това все пак се случи, то може да се дължи и на евентуална неяснота в позицията ни по кризата в Косово днес.
И накрая - общественото мнение всъщност е отражение на онези факти, които влизат (или биват поставяни) в рамките на актуалното внимание и полезрение на хората. И ако днес в това отражение липсва елементът "бъдещо членство в НАТО срещу демонстрирана съпричастност сега", то това не е плод единствено на студената кръв или дебелата кожа на българина. Вина за това имат и онези, които трябваше да вкарат темата навреме в широк обществен дебат. И които не го направиха, защото също се надяваха, че България може да остане настрана, че от нея няма да се иска съпричастност и че билетчетата в Евродисниленд са безплатни.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено в периода 17-23 април 1999 г. от агенция АЛФА РИСЪРЧ.
И улицата гласува "за" и "против" нотата
Из "Кратко, но полезно ръководство за гражданско неподчинение" от Уди Алън
"Леля Надежда да спре да се навежда", крещи 6-годишната Ана-Мария срещу източната стена на парламента в София. Пред очите й се развиват баталните сцени от едновременните протестни митинги "за" и "против" НАТО.
Ана-Мария не ходи на детска градина, а от няколко седмици денонощно "брани" лагера на Социалистическия младежки съюз (СМС) край Народното събрание. Миналия вторник хлапето дебютира на сцената на протестните действия срещу даването на въздушен коридор на НАТО. Млад социалист пъхна в ръцете на Ана-Мария микрофон и "жителите" на палатковия лагер дружно й суфлираха протестни лозунги. Когато на площада пред парламента пуснаха речта на външния министър Надежда Михайлова, откъм градинката долетяха детските викове: "НАТО - фашисти, световни терористи", "Убийци на деца".
"Тук съм, за да защитавам България от НАТО, те са лошите, знам от мама и татко. Лоши са, защото пускат ракети в Сърбия, но мен не ме е страх", усмихваше се Ана-Мария.
От другата страна на парламента няколко тийнейджъри, избягали от училище, подскачаха прегърнати в подкрепа на даването на небето и се открояваха сред по-възрастните привърженици на НАТО. "Събрани сме тук да защитим България. Подкрепяме въздушното пространство, защото сме за мир", настояваха сините политически фенове. "Ние искаме европейски съединени щати. Идващият 21 век е векът на демокрацията. През този век Земеделският съюз ще приложи своята програма, няма да има само седем депутата в парламента, а 107, които ще дадат нов облик на тази страна", гадаеше бъдещето, вдъхновен от протеста, 68-годишният Пейко Гечев от Ловеч.
Сини и червени привърженици окупираха жълтите павета в деня (четвърти май) на гласуването на нотата за предоставяне на въздушен коридор на Северноатлантическия пакт. Шествие на ранобудните пенсионери блокира в девет часа бул. "Васил Левски" и изнерви бързащите за работа софиянци. От първите редици крещяха по-уверено срещу агресията на НАТО, но назад словесните атаки срещу правителството отекваха в откъслечни викове: "Елате с нас! Ние сме против войната".
"Сега като превземат Балканите, започват Русия, след като я завладеят, е ред на Китай", чертаеше сценария на американската външна политика пенсионер от антивоенната колона. Няколко баби размахваха ксерокопия на миниплакат "Големият брат ни наблюдава... " по Оруел. На него художник-любител от "Открит форум" бе нарисувал мъжки образ с очи мишени и фуражка със знака на НАТО. По войнишки червените привърженици се строиха около паметника на Цар Освободител и подхванаха любимия рефрен "НАТО-вън". "Ветераните", които през последните седмици бяха тренирали бунтове край американското посолство, задния вход на парламента, под прозорците на премиера Иван Костов застанаха най-отпред. В крайните редици протестиращите предпочитаха да развиват собствени теории за кризата в Косово, НАТО-тактиката, българската външна политика. Обедното слънце постепенно разпръсна беловласото множество и изправени срещу живия полицейски щит останаха само най-издръжливите. "Ние сме калени. Водили сме борба и с конната полиция, с която сега тук демонстрират сила. Какво ще ми направи конната милиция с една девойка", горещеше се стройна пенсионерка. Словесните оферти "СДС продаваме, България не даваме", "Костов дай за коридор драгалевския си двор", сравненията "фашисти", "ислямисти", които скандираха възрастните край паметника, бяха заглушавани от време на време от музикалното оформление на младите социалисти. Около десетина младежи бяха насядали в тревата на "островчето на мира" и припяваха с уредбата "Дайте шанс на мира" на Джон Ленън и "Боят настана" от албума "Пътнико Виден, пътнико off" на "Каналето".
Докато антивоенният червен митинг оредяваше за обедна почивка, СДС-привържениците край бюрото на авиокомпания "Балкан" се увеличаваха. След партийната заръка на вицепремиера Бакърджиев преди седмица всички да се съберат в деня на гласуването, за да подкрепят цивилизационния избор, около парламента се стичаха сини фенове от цяла България. "Промяна" подкрепи управляващите с шествие на такситата, но обещаните "докери, портови моряци, енергетици, миньори, лекари, химици" отсъстваха.
На площад "Народно събрание" БСП- и СДС-привържениците се сражаваха в словесни двубои, а край храм-паметника "Св. Александър Невски" техници стягаха на двайсетина метра разстояние една от друга сцени за червения и синия митинг, разделени от метални заграждения.
Шествието на СДС, което тръгна по познатия от януарските събития през 1997 г. маршрут НДК- бул "Витоша" - президентството - площад "Св. Александър Невски" можеше да бъде объркано с предизборна проява. Знамената на всички партии от ОДС, опознавателните транспаранти "СДС - Оборище", "СДС- Сердика"... и изтърканите лозунги "БСП в Сибир, за да има мир", "Червени боклуци", "Кой не скача, е червен" бяха сред "екипировката" на сините. Традиционният сценарий беше нарушен, когато на "Дондуков" вместо президента на натовските поддръжници от прозореца си в МС помаха вицепремиерът Евгений Бакърджиев. Малко след това продуцентът на сините предизборни прояви поведе феновете към концерта "За бърз и траен мир на Балканите" целия в бяло. Край него подскачаха близкият му другар Антоан Николов (председател на Столичния общински съвет), пловдивският кмет Спас Гърневски, депутати.
Освен стройната колона СДС извади и друг таен коз срещу "червените бабички" около паметника на Цар Освободител - мощна уредба заглушаваше виковете на привържениците на БСП. Първоначално звукът беше толкова силен, че от парламента изхвърча устремно секретарката на Благовест Сендов Симка и се скара на озвучителите.
Докато изпълваха пространството между парламента и БАН, сини симпатизанти задъхано питаха посрещащи ги депутати от СДС: "Гласувахте ли вече, кога ще гласувате ?"
Вили Кавалджиев, Милена, "Акага", Георги Минчев, Богдана Карадочева, Б.Т.Р. развличаха съгласните да дадат небето, докато течеше дебата в пленарната зала. "Млади сме, силни сме, а виждам, че сме и много", поздрави Бакърджиев и позна в синята тълпа "истинските миролюбци".
На съседната трибуна Никола Койчев обясни на струпалите се поддръжници да се върнат край паметника, защото червените оратори няма да успеят да се надвикат със синята музика. Социалистите с негодувание срещу кмета Стефан Софиянски опразниха пространството. Минути по-късно там се отби Евгений Бакърджиев и със задоволство сподели с бодигардовете си: " Страхотен митинг на БСП виждам аз", и се отправи да смени народната трибуна с тази в парламента. В почивките сини и червени депутати час по час отскачаха до площада, за да нагледат как вървят протестните действия. "Граждани, не си отивайте. Нека всички останем тук! Не си отивайте", призоваваше говорителката на червения митинг Уляна Петкова, член на федерация на левите интелектуалци.
"Нали няма да си тръгвате, имайте още търпение", увещаваше от другата страна на парламента лично Богомил Бонев. "Няма, няма. Обичаме ви", обещаваха възрастни фенки на вътрешния министър, които преди това скандираха "Искаме НАТО" под звуците на "Македонско фламенко", изпълнено от Нона Йотова.
"Това е прецедент, СДС прави митинг в подкрепа на войната", негодуваха младите социалисти. "Това не е митинг за войната, това е митинг за избиране на ценности", разясняваше премиершата Елена Костова, заобиколена от поддръжници на съпруга й.
"Аз бих дала и летищата, и място, за да се смаже завинаги този великосръбски шовинизъм. Не мога да бъда за Милошевич, не мога да бъда за БСП, изобщо аз поддържам правителството", перчеше се 68-годишната Ана Янева, докато запалваше цигара "Хасково".
"Не е правилно, че се делим на сини и червени. Трябва да се обединим всички против това зло. Дойдох да се боря, да защитя позицията си - НАТО вън! Те обаче са се събрали колкото нас, а трябва ние да сме повече", гневеше се седмокласничката Румяна, която се договорила с класната си да представи бележка "отсъствах по домашни причини" за неизвинените в училище.
Антивоенните страсти обединяваха окупиралите парламента, но политическите им пристрастия ги разделяха на сини и червени.
Флагчетата бяло, зелено, червено, които се продаваха по 2000 лева, размахваха и в двата стана. Плакати "На НАТО е небето, на НАТО е полето, за НАТО - срамът", "Продадохте България", "Вече сме спокойни - натовци убиват бързо и безболезнено" бяха изписали БСП-привържениците. По-младите "задаваха" въпроси към Северноатлантическия пакт на английски. Значки с текст "NATO go home", "Make love, not war", "НАТО у блато", с мишени и сърца - атрибути на белградските антивоенни митинги, красяха реверите на стари сака, деколтета, тениски с надпис "Iron Maiden" и "Адидас".
Списание NATO review с лика на Хавиер Солана размахваше 75-годишният Никола Стефанов и крещеше: "Това е единственото решение за България, защото много съм пострадал". Отсреща му показваха : "Солана - гордост на пиратите от НАТО, срамът на Испания". Адвокат беше поел по-големия риск да носи английското знаме, защото му се паднало при разпределянето.
След края на гласуването синият митинг прегърна Иван Костов, Надежда Михайлова, Йордан Соколов, всички депутати и министри, излезли да споделят "победата". Стотина метра по-надолу привържениците на БСП се радваха на Георги Първанов, Благовест Сендов, Румен Овчаров и куп леви депутати. Народните избраници благодаряха на сподвижниците си за издръжливостта и за подкрепата.
Едните за НАТО, другите срещу НАТО.
Четвъртата власт - тирания или отговорност?
Повод за това писмо ми дава публикуваното мнение на ваш читател под заглавие "И за медиите диалогът е задължителен". Приятно съм изненадана, че се поставя на обществен дебат темата за отношенията между медии и политика, за отговорността на четвъртата власт. Тази тема твърде малко присъства по страниците на нашата преса. Напълно споделям изразените от г-н Диамандиев тези, а именно, че властта на медиите при формиране на общественото мнение е безспорен факт, но често тази власт се използва недобросъвестно, манипулативно, в разрез с всякаква журналистическа или човешка етика, от позицията на безапелационна правота, "контролирана единствено от морала на издателите".
Ако приемем, че този морал е на висотата на техните претенции, наличието на диалог между медиите и политиците не би събудило никакво съмнение. В действителност у непредубедения читател на българската преса натрапчиво се налага усещането, че медиите в желанието си да бъдат коректив на всяка власт отиват твърде далече, превръщайки реалната си власт в тирания. Забравяйки за ролята си на "медиатор", те представят обществото през призмата на едно механично противопоставяне между управляващи и управлявани. Те сякаш виждат своята функция единствено в това да денонсират всяко действие на управляващите като преследващо користни, тясно корпоративни цели и следователно вредящо на обществото като цяло. Един виден анализатор от наскоро появил се столичен вестник дори дефинира така ролята на медиите: те са тези, които единствено се противопоставят на властта в стремежа й да "обязди" обществото. Разбира се, тук в понятието власт се изключва всякакво разграничение на идеология, програма, практика - всички са в един кюп - сини, червени, зелени, до болка познатият рефрен "всички са маскари".
Това не би било толкова смущаващо, ако приемем, че достойнствата на плурализма са повече от недостатъците му (и ако гореописаните явления са проява на плурализъм). Но повече буди тревога явната тенденция в пресата да се изкарват на преден план предимно факти, действителни или въображаеми, за безотговорния егоизъм на управляващия елит. Той е поставен в центъра на вниманието на обществото. А къде са обикновените човешки истории, журналистическите анкети по съществуващи или зараждащи се проблеми, примерите за позитивни явления в обществото? Вместо това ни занимават основно с елита, спрямо който се прилага автоматично презумпцията за виновност: кариеризъм, интересчийство, облагодетелстване, корупция. Друго няма. Като че ли трябва непременно да се намери изкупителна жертва за всичките ни неблагополучия за липсата ни на самочувствие като народ, за нежеланието ни да се вземем в ръце и сами да започнем да променяме живота си.
Така в обществото се налага един траен климат на нихилизъм и самобичуване. Смея да твърдя, че медиите до голяма степен съдействат за разпространяването на това явление. А една от техните основни функции, наред с това да бъдат коректив на властта, е да просвещават и да умиротворяват обществото. Например, като разясняват механизмите на взаимодействие на институциите, сложността на процеса на вземане на политически решения. Защото управлението е всичко друго, но не и детска игра. То е постоянен и мъчителен арбитраж между противоречащи си интереси и виждания. До правилното решение най-често се стига след поредица от компромиси и грешки. Парадоксът в случая е, че от управляващите се очаква да плеснат с ръце и като с вълшебна пръчка да решат всички проблеми на държавата за отрицателно време, а в същото време ги третират като ненаситни мижитурки или в най-добрия случай като абсолютни новобранци. Тяхната власт се митологизира, но тяхното достойнство се принизява най-безцеремонно. Това е, меко казано, инфантилизъм. Или криворазбран перфекционизъм, но приложен винаги спрямо другите, тези, които поне правят нещо. В едно интервю за в."Монитор" проф. Иван Славов въпреки някои спорни тези е определил много точно това явление от нашата народопсхология: "На нас ни липсва морален интегритет, не се чувстваме обединени. Непрекъснато се опитваме да си пречим. Липсва ни толерантност, не владеем изкуството да се поставим в положението на човека, с когото спорим, така че да приемем и неговата логика... Ние обичаме да се перчим и да се правим на бабаити. Докато не преодолеем своите антагонизми, няма да успеем."
Думата ми е именно за един от тези, според мен изкуствено насаждани, антагонизми, този между управляващи и управлявани. Много ми се иска да започнем по-малко да се втренчваме в антагонизмите, да бъдем мъничко по-позитивни, да започнем да забелязваме положителните неща около себе си, да се научим да се усмихваме. Да престанем сами да отравяме живота си със злоба и хъс, а да погледнем на действителността с повече реализъм, търпение и защо не с хумор вместо с нетърпимост. Това, разбира се, не значи да си затваряме очите пред недостатъците и злоупотребите с власт, но нека оставим компетентните институции да си вършат работата.
За да избегна на свой ред залитането в обобщения и поучителство и за да не бъда обвинена, че слагам всички медии в един кюп, държа да завърша с едно уточнение. За щастие има медии и вашият вестник е между тях, които поставят темите от дневния ред на обществото коректно и до голяма степен обективно. Следя вашите издания редовно и мога да твърдя, че с малки изключения вестникът успява да намери добрия тон, да представи различните позиции в обществения дебат, да внася така необходимата на всички ни доза позитивност. Навярно това е и причината за солидния авторитет, който сте си завоювали сред аудиторията. Надявам се и в бъдеще да продължавате да държите високо летвата на професионализма. Така ще отговорите на високите критерии на вашата публика за етика и отговорност на журналистическата професия.
Има ли противоречие между пазарната икономика и държавата
В епохата на глобализацията, на невиждано технологическо развитие, но също и на сливанията на гигантски предприятия и масова безработица, на спекулативния капитал, който представлява 90% от световния капитал (т.е. само 10% отива в реалната икономика), не може да не си поставим въпроса каква е ролята на държавата и няма ли противоречие между пазарната икономика и държавата.
Наистина, докато демократичната държава подготвя законите в интерес на мнозинството, пазарната икономика възхвалява индивидуализма, призовава за по-малка намеса на държавата. От една страна, пазарът се храни от експанзия, а от друга - националният фактор, тази човешка реалност се нуждае от граници, в рамките на които нацията се радва на суверенитет. Немалко големи капацитети от рода на Джефри Сакс, Жак Атали, Емануел Тод и др. по форуми и чрез публикации поставят акцента върху ролята на държавата , когато се глобализират пазарите и финансовите магнати започват да доминират над политиците.
Всъщност, колкото и мощен и амбициозен да е капиталът, той не може без държавата. Той се уповава на нея, на нейните закони, на протекционни мерки, на държавни поръчки, на нейната инфраструктура - съобщенията, образователната система, полицията, здравеопазването. А от друга страна, само държавата може да се опълчи срещу монополизма (концерни и сливащи се гиганти), за да защити малките и средните предприятия, които са гръбнакът на всяка икономика, срещу нелоялната конкуренция, да осигури умерена фискалност и сигурност.
Съществува обаче опасност от краен протекционизъм, от прекалена намеса на разни административни чиновници, съдии и магистрати и оттам от корупция.
Затова вече се говори не за по-малко държава, а за по-добра държава. Това е слоганът в нашумялата в САЩ книга на Gaebler & Osborne " Reinventing Government".
В икономиката частното и държавното никога не могат да се изключат съвсем. Че нали и железниците, и съобщенията са започнали от една идея, от една искрица в сивото вещество на един Джеймс Уат или Александър Бел. Били са в частни ръце, после се преценява, че трябва да минат под администрация на държавата. Сега например в Швейцария се смята, че е дошъл моментът да минават в частни ръце.
Държавата играе една много съществена, допълваща роля. Тя трябва да осигури рамките - умерената данъчна система, подготвените кадри, инфраструктурата, да се грижи за социално слабите, но тя не може да раздава идеи и да бъде банкер. Частната инициатива, предприемачеството, желанието за риск, иноваторството, подсилени с голяма социална отговорност - това са моторите на икономическия прираст.
Доган си обяви цената, Костов качва залога
В края на май ДПС отново ще стане център на вниманието. В Разград ще завърши обиколката на движението, което през този месец ще разяснява "Българския модел за етнически мир". Две седмици преди семинара събитията дадоха възможност на Ахмед Доган отново да влезе в ролята на етностратег. "Държа да напомня накъде тръгна Косово след дублиране на организацията на Ибрахим Ругова с АОК на Адем Демачи", каза Доган по време на дебатите за даване на въздушен коридор на НАТО. Това не беше намек, а директно предупреждение към Иван Костов. Алюзията е съвсем ясна - дублиращото ДПС на Гюнер Тахир в СДС.
Този път премиерът коментира доста благосклонно думите на Доган, едва ли само за това, че имаше нужда от допълнителна парламентарна подкрепа за натовския коридор. Разменените реплики на двамата лидери оставиха в публичното пространство впечатлението, че бившите партньори в ОДС и заклети партийни врагове анонсират бъдещи договорки. Ако не за ново коалиране, то поне за негласна размяна на гласове за местните избори през октомври.
Според приближени на двамата лидери обаче стоплянето на отношенията не е от тази седмица.
Още на междупартийните консултации за нотата на НАТО Ахмед Доган лично е представил на Костов офертата си за евентуална изборна подкрепа. В типичен стил лидерът на ДПС представил "листче със сметки" - колко ще струват на СДС гласовете на движението.
Разград, Асеновград, Кърджали и главата на областния управител Пламен Иванов. Това поискал Доган от шефа на управляващите.
Паралелно и от синята централа демонстрираха готовност за преговори. Активисти на СДС веднага разпространиха слуха, че предстои договаряне с ДПС. Според депутати от мнозинството необявената причина за отлагането на партийния семинар на Боровец и на срещата на върха в Каденабия е раздвижването в етническата предизборна лаборатория. Неслучайно и главният секретар на СДС Христо Бисеров публично разясни, че управляващите нямат план за това как да спечелят местните избори в смесените райони. Анастасия Мозер също влезе в хора с обясненията си, че организацията на Гюнер Тахир е все още куха структура. Земеделската водачка е известна със способността си да предусеща в последния момент ходовете на големия син партньор в ОДС. Тя не пропусна да напомни, че Народен съюз никога не е прекъсвал топлата връзка с ДПС.
Най-активно в разясненията за операция "Отворени врати за Доган" се включиха депутатите от СДС, които обикновено са трансмисия за проучвателните ходове на управляващите. Те обясниха, че от "Раковски" 134 са готови да пожертват областния управител на Кърджали.
В същото време местните активисти на синята партия получиха задача от оргсекретаря Христо Бисеров, вместо да подкрепят структурите на Гюнер Тахир, да създават клубове на СДС в смесените райони. Първият им вменен пропаганден ход е да напомнят на избирателите комунистическото минало на ръководителите на ДПС от всички нива. Още преди няколко месеца Бисеров уж случайно подхвърли, че мнозинството подготвя нови промени в законодателството, които ще разширят полето на действие на закона за досиетата до ниво селски кметове и общински съветница. Въпреки че това е стара идея, която периодично се появяваше, най-вече за пред синия електорат, тя най-пряко изнервя лидерите на движението, особено по места.
Зад афишираните партийни намерения в Разград и Кърджали СДС изпробва и още един вариант - доколко имената на депутата Никола Николов и областния управител Пламен Иванов могат на място да променят статуквото. Централата им е дала възможност да изпълняват собствените си планове за това как да спечелят изборите. Те обаче ще поемат и негативите от евентуален провал. При успех на договорката с ДПС за размяна на двата града обаче Никола Николов лесно би се прибрал в столицата за разлика от Пламен Иванов, който от две години събира само негативи.
В същото време има много факти, които опровергават твърденията на Христо Бисеров, че СДС няма стратегия за смесените райони. Трябваше вътрешният министър Богомил Бонев да се появи в Кърджали и Хасково, за да стане ясно, че Костов не се е отказал да притиска ДПС по всички фронтове. Очевидно стана, че лидерът на сините няма да зарибява избирателите на Доган с партийни послания. Бонев отиде там в качеството си на вътрешен министър, а не като партиен функционер. Авторитетът му ще бъде експлоатиран в защита на тезата, че пряко изпълнителната власт се ангажира с проблемите в региона. Първо Костов мина оттам и обеща да събере разделените от двете страни на границата семейства и лансира проектите на правителството за алтернативна заетост. Активите от това вече бяха употребени. Затова Костов пусна вътрешния министър да демонстрира силата и авторитета на властта. Дори това да е само експеримент, той ще вкара нови козове в ръцете на СДС.
Медиите в Белград: София не пуска хуманитарни помощи
"Едно от най-болезнените питания в българския парламент през последните няколко години" - това бе определението в някои от сръбските медии за предложението на кабинета "Костов" българското Народно събрание да ратифицира предоставянето на въздушното ни пространство за бойните самолети на НАТО. Фактът, че депутатите ни дадоха разрешение за атаките на алианса по въздух от България, бе само маркиран в емисиите на електронните медии, а печатните с изключение на официоза "Политика" дори не споменаха за него. Никой обаче и не отбеляза, че страната ни последна от всички съседки на Югославия се присъедини към военните действия на пакта.
Обект на журналистически интерес в държавните медии тук са единствено някои публикации на в. "Дума" и антивоенните протести в България. Първата публикация за страната ни от 24 март досега бе посветена на ракетата, която падна над Горна баня. Всъщност факт е, че официална Югославия реагира много по-болезнено на решението на Румъния за предоставяне на въздушно пространство, което предхождаше с десетина дни българското. Най-вероятно това се дължи на факта, че между Югославия и Румъния имаше действащ договор за добросъседски отношения.
Защо и властите, и хората в Сърбия почти останаха равнодушни към решението от 4 май на Народното събрание в София? Независимо от факта, че с присъединяването си към военния натиск на пакта срещу Югославия кръгът на изолацията на държавата напълно се затвори, официалната позиция бе равнодушие.
Не без значение е и това, че българското решение бе взето по време на най-усилните и масирани дипломатически совалки за възможните решения, които ще доведат до прекратяването на бомбардировките. Така че съвсем основателно надеждата за приближаващия край на войната засенчи всичко останало.
Същевременно като цяло съществува положителна оценка на факта, че две трети от българите са против войната. Един от най-значимите моменти обаче е, че в Югославия никой не мисли, че съседните държави са виновни за положението, в което се намира страната. Съществува огорчение, но няма антибългарска кампания и настроения. И ако нещо за България от началото на май бе постоянно лансирано в сръбските медии, това е отказът на официалните власти в страната да разрешат кацането на летище София на руския самолет Ан-24 "Руслан", който носи на борда си осем камиона "Камаз" с хуманитарна помощ за Югославия. На 5 май вечерта самолетът се приземи в столицата, но сръбските колеги спестиха този факт на аудиторията.
Но за сметка на това още в ранните часове на 6 май всички електронни медии твърдяха, че при последното нападение срещу Ниш в нощта срещу Гергьовден атакуващите самолети са навлезли от изток през България. Официалното опровержение на шефа на Генералния щаб ген. Михо Михов дори не бе споменато. Отново медиите в Югославия останаха верни на себе си - само полуистината.
Уесли Кларк пристигна със гръм
Главнокомандващият на операцията срещу Югославия ген. Уесли Кларк изненада с блицвизита управляващите миналия понеделник. Без каквото и да било предизвестие натовският пълководец се появи на родна земя заедно с целия си мозъчен тръст. Посещението на Кларк беше твърде неочаквано, въпреки че на следващия ден българският парламент трябваше да гласува разрешението за пропускане на натовската бойна авиация през въздушното пространство на страната. В щаб-квартирата на Северноатлантическия пакт прекрасно знаят, че управляващата партия у нас разполага с бетонно мнозинство в Народното събрание и може да прокара всяко едно предложение. Впоследствие дебатът по този въпрос още веднъж недвусмислено показа, че управляващата партия у нас неотклонно следва повелите на своя лидер. Освен всичко синята парламентарна група даде принципното си съгласие за въздушен коридор още миналия октомври, така че нямаше нужда от допълнително облъчване в полза на трансатлантическата кауза. В този смисъл първоначалното предположение за внезапното посещение на натовския генерал звучеше твърде наивно. Дипломатическата совалка на висшия военачалник няма никакъв смисъл, при положение че всички държави около Югославия вече са казали своето принципно "да" за атака от тяхното небе. Освен ако в крайна сметка целта на посещението не е била съвсем друга... Още повече че Кларк е известен с уменията си да оказва натиск по дипломатически път.
Идването на върховния главнокомандващ на натовските войски в Европа свари малко неподготвени политиците от мнозинството. След известието, че топкомандирът пристига до няколко часа, лидерите на синята коалиция започнаха хаотично да се консултират помежду си. Президентът Стоянов тихомълком събра при себе си почти всички ключови шефове на законодателната и изпълнителната власт. Единственото официално обяснение след полуконспиративното съвещание беше, че ведомствата синхронизират позицията, която ще изложат пред Кларк. Това обаче също доказва, че за управляващите пристигането на генерала е било също толкова непредвидено, колкото и за останалата част от обществото.
Публичната информация за визитата на генерала беше, меко казано, оскъдна. Без официален отговор остана най-важният въпрос - дали НАТО ще иска да разположи сухопътни войски у нас или не. Ген. Кларк остана верен на своя навик от началото на операцията нито да потвърждава, нито да опровергава каквото и да било по-конкретно питане. Стана ясно единствено, че у нас започва да действа смесена военна комисия, която да изясни техническите въпроси по прелитането на натовски бойни единици над България и възможното участие на българските зенитно-ракетни войски в отбраната на територията на страната. Експертите трябва да намерят разрешение на проблема как нашата ПВО да различава натовските от сръбските изтребители и съответно по какъв начин пилотите на пакта да разпознават бойните части на Българската армия. Проблемът е, че НАТО, България и Сърбия имат коренно различни системи за разпознаване на своите и чуждите самолети. Всяка една от страните вижда самолетите на другите две като вражески цели на своите радари. Ситуацията ще е най-объркваща за натовските пилоти, тъй като и българските, и сръбските ВВС използват изтребители руско производство. А ако съдим по досегашните гафове на натовските асове, вероятността те да обстрелват нашите самолети, радари и зенитни установки е повече от реална.
Най-лесният вариант за НАТО е нашите ПВО и ВВС да поемат ролята на наблюдатели в предстоящите удари срещу Югославия. За българската страна обаче този вариант е, меко казано, неприемлив. Така държавата ни ще бъде лишена от възможността да се защитава при евентуалните нахлувания и атаки на сръбски самолети, каквито е много възможно да има, след като Западна България попада в театъра на военните действия. От друга страна, НАТО надали ще може да осигури 24-часови патрулни полети над територията ни, които да гарантират въздушното ни пространство.
Другият вариант е страната ни да получи натовска система за опознаване "свой-чужд". За жалост обаче това надали е възможно, тъй като тези кодове са една от най-строго пазените тайни за всяка една армия. Ако тази информация попадне в сръбски ръце, теоретично всички самолети на Белград ще могат да заблуждават радарите на алианса. Затова по всяка вероятност натовските локатори ще дойдат у нас в комплект със своя персонал. Не е ясно обаче дали съюзническата апаратура може да се свърже в паралел с нашите зенитни комплекси, така че да не стреляме по натовски самолети. Под въпрос е също дали натовските самолети могат да получават в реално време обратна информация кои изтребители са югославски и кои български. Ако се съди по изявлението на премиера Костов след срещата с Уесли Кларк, ще се върви към някакъв междинен вариант. "Поставихме отново въпроса, който много ни вълнува - за създаване на сигурност специално в противовъздушната отбрана, която да позволи и Българската армия да изпълнява определени функции за защита територията на страната", каза премиерът след срещата с натовския военачалник. Така че по всяка вероятност армията ни ще има възможност да обстрелва нарушители със зенитните си ракети, но ще трябва да се въздържа при използването на изтребители, за да попадне под огъня на натовските ВВС.
Този вариант обаче е практически неосъществим без разполагането на натовски радар(и) на наша територия. За такова действие обаче би трябвало да има отделно разрешение на парламента, тъй като споразумението от 4 май касае само небето ни. Допускането на чужда военна техника обаче ще бъде пряко въвличане във военния конфликт, а натовските радари ще се окажат законни военни цели. За жалост на този етап страната ни не би могла да се дистанцира. Освен това, ако не включим съюзническите локатори към българската ПВО, ще имаме два избора - да се превърнем в безпомощни мишени за авиацията на Сърбия или пък да стреляме "на сляпо" по всеки самолет-нарушител, който идва от запад. Така обаче правителството ще рискува да взриви цивилизационния си избор с една- единствена зенитна ракета. Изглежда, думите на ген. Кларк "колко се възхищава от смелостта и предвидливостта на президента Стоянов и лидерите на България" имат съвсем конкретни измерения. Особено ако се окажат истина твърденията на някои от офицерите в Генералния щаб, че натовският главнокомандващ е поставил въпроса за евентуално разполагане на сухопътни сили у нас. Според непотвърдена информация на Пентагона става дума за разполагането на 35 000 военнослужещи у нас. Ако това е така, действително ще ни е нужна смелост.
"Гергьовден", или страстите политически
През последните седмици анализаторите твърдят, че рейтингът на правителството пада трайно заради кризата. За това има и логично обяснение. Управляващите не успяха смислено да мотивират пред обществото кое налага подкрепата на НАТО и даването на въздушен коридор за атаки срещу съседна Сърбия. Поставено под натиска на общественото мнение, което е против ударите на пакта срещу Сърбия, и дългосрочния евроатлантически избор на България, правителството взе "едно лошо, но единствено възможно решение", както се изрази самият премиер. Главоломното падане на подкрепата за управляващите (вж. стр. 31) показва, че хората не са убедени или не са им били представени достатъчно доводи за взимането на това решение. Колебливата позиция на политиците, дългото протакане и неясните послания трябваше да намерят своя отговор в парламентарните прения при гласуването за даване на въздушни коридори. Това не се случи поради импотентността на опозицията и самочувствието на управляващите.
В момента общественият дебат, доколкото го има, е предизвикан от събитията в Косово и отражението им върху останалите страни от региона. Но в своята същност той е продължение на нерешения спор за обединяването на нацията и политическия елит, за страховете на обществото и продължаващата неясна перспектива. Публичното обсъждане на темата "Косово" показа още, че управляващите наистина нямат алтернатива и в политическия вакуум има достатъчно място за нови формирования. Затова изглежда напълно логична новината от миналата седмица за възраждане на движения като "Гергьовден". Още повече че според социолозите кризата на запад от нас е провокирала активност именно сред младите хора до 30- годишна възраст (които са и основната аудитория на "Хъшове" и респективно "Гергьовден").
Според изследванията на агенция "Маркет тест" подкрепа на правителството за направения избор дават предимно младите, до 30 години, с висше образование, живеещи в по-големите градове на страната. Хора, за които се очаква, че могат да мислят за бъдещето и гледат в перспектива на всяко едно управленческо решение. Обратното, обясненията на СДС, че подкрепата на пакта ще донесе някакви дивиденти след време, изглежда доста неясна на онова шенгенско мнозинство (на недоволните от визовата завеса) в обществото, което 10 години след демократизацията на България не вижда приобщаването на България към Европа в обозримо бъдеще.
Наред с митингите и безсъдържателните дебати се случи това, което на пръв поглед може да бъде коментирано като частен случай. Навръх Гергьовден идеологът на "Каналето" и по-късно на "Хъшове" Любен Дилов-син възкреси старата си идея за политическо движение. Факт е, че "Гергьовден" избира доста удачен момент отново да се появи в общественото пространство. На фона на безпомощните политически дебати, критиките към управлението на СДС, оригиналните идеи и позиции на Дилов-син и компания може и да раздвижат скучния политически живот. Ако, разбира се, не се потопят сами в началото, избирайки неподходящ спонсор. Каквото и да се случи, начинът, по който ще бъде възприето движението, ще илюстрира готовността за промени сред политическия елит и естествено електоралните нагласи.
Движениението "Гергьовден" се зароди в края на 1996 г. и набързо стана политически хит.
Идеолозите му бяха обсипвани с политически оферти. Няма парламентарна формация, която да не си е правила планове за съвместни маневри с тогавашния екип на "Каналето". На края точно поради голямото търсене младите кандидат-парламентаристи се отказаха поради "син натиск", или поне така говореше мълвата. За да не разпилеят електоралната подкрепа за ОДС. Всъщност движението имаше една хубава и една лоша черта. Хубавата беше, че в него се включиха млади и талантливи хора около все още единния кръг на "Каналето". По това време предаването беше се превърнало във флагман на недоволството на младите срещу управлението на Жан Виденов. Лошата черта беше, че движението се свързваше с финансиране от Мултигруп. Тогава в едно интервю Дилов-син даде следното обяснение за намеренията си да влезе в политиката: "Според Фуко анатомията на политическото тяло се основава на две неща - недостиг или излишък на власт и демонстрация на тези две състояния. В момента ние имаме критична маса излишък на власт, която трябва да разпилеем задължително", каза тогава Любен Дилов-син. Очевидно след две години "Хъшове" и в частност привържениците на "Гергьовден" там виждат същата ситуация и критичната маса отново се е натрупала, този път в друго предаване. Или пък отдалеч се подготвят за парламентарни избори.
Въпреки че изглеждаше спорно през 1997 г., "Гергьовден" имаше реалните шансове да влезе в парламента, защото електоратът, на който разчиташе, беше от недоволните млади, които нямат реален спомен от 50-годишния тоталитаризъм, но не искат да живеят и при яловия демократизъм на синьо-червения елит. Това е поколението на 20-30-годишните, което няма представители в политиката, но в същото време мисли модерно и мнението му е определящо за бъдещето на страната. Или поне така смятат идеолозите на движението. Именно това поколение беше старателно ухажвано и от Петър Стоянов, и от лидерите на СДС.
Само че в момента има коренно различна обществена ситуация, която не е повторение на декември 1996 г. "Хъшове" не е онова "Канале", което се излъчваше в националния ефир и достигаше до милиони зрители. Няма я и онази революционна ситуация и масовото недоволство от Виденов и БСП, сриващата се икономика, галопиращата инфлация. Тогава Трифонов и сие обединяваха настроения и бяха на гребена на вълната. Сега "Хъшове" е повече спорно предаване, предизвикващо скандали около себе си.
Преди изборите през април 1997 г. от движението обещаха, че ще се върнат по-подготвени. И в специална декларация тогава обясниха защо се отказват от участие в парламентарните избори, но тя приличаше много повече на политическа платформа, която очевидно е валидна и досега. Така твърди и Любен Дилов-син.
Вероятно идеологът на "Каналето" и "Хъшове" ще напусне сценарния екип на нашумялото предаване и ще се отдаде на политиката. "Нас от няколко години зорлем ни тласкат към политиката", каза г-н Дилов за "Капитал". Колкото не се занимаваш с политика, толкова тя се занимава с тебе, заяви той. Засега Дилов ще е само говорител на движението, но вероятно на конференцията на 20 май ще бъде избран на по-висок пост. Каквото и да се случи оттук нататък, еволюцията на "Гергьовден" ще покаже две неща - първо, има ли работещ за българските условия механизъм за вкарване на нови лица в политиката, и второ, съществуват ли още бизнесмени в България с афинитет към политизяви, които биха се пробвали да си купят движение.
Ах, този Конституционен съд
В рамките на две седмици магистратите от Конституционния съд за втори път демонстрираха, че и за тях законът е мек като пластелин. Висшите магистрати, които са призвани да изпълняват функциите на нещо като надзорен съвет на всички останали власти, узакониха изключително спорния юридически казус, наречен още "Споразумение между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване през въздушното пространство на Република България на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операцията "Съюзна сила". Съдиите създадоха прецедент в международното право, като приеха, че размяната на две вербални ноти автоматично може да се превърне в международен договор.
Магистратите подходиха по пилатовски и към второто конституционно дело, което касае забъркването на България в юговойната. Отново за докладчик по делото беше назначен съдия, който попада директно в категорията "синя каска". В случая това е Неделчо Беронов, които, преди да дойде в КС, беше депутат от СДС. Предишното дело пък попадна в ръцете на конституционния магистрат Георги Марков, който изгря на политическия небосклон в ролята на син народен представител.
Още в самото начало на делото си конституционните съдии категорично отсичат, че споразумението, съставено от две вербални ноти и предложено за ратифициране на Народното събрание, представлява валидно сключен международен договор. Те обаче не излагат никакви мотиви в подкрепа на това свое решение. Според устава на НАТО например решенията в рамките на пакта се одобряват с консенсус между представителите на всички страни в пакта. В случая вербалната нота на Северноатлантическия съюз носи единствено подписа на никому неизвестния натовски юридически съветник Де Видс. За да бъде правният хаос пълен, българският отговор е подпечатан със стария щемпел на външно министерство, който носи предишния герб и петолъчка (което поставя под съмнение валидността на споразумението). В крайна сметка излиза, че договорът е ратифициран по законната процедура само от българска страна, което пък поставя под въпрос ангажиментите на съюзническите сили към сигурността на страната ни. Неприятното в случая е, че в самия текст на споразумението ясно е записано, че то влиза в сила, след като се изпълнят всички конституционни процедури по българското законодателство. За одобрение от натовска страна изобщо не става дума.
Другата юридическа пробойна в текста на споразумението е липсата на клауза за неговото денонсиране. Това означава, че страната ни не може да се откаже от ангажиментите си, дори и да промени своята гледна точка в хода на операцията. По силата на съглашението страната ни поема ангажименти до края на "Съюзна сила", независимо от това колко дълго ще се проточи кампанията на НАТО. Задълженията на страната ни произтичат от Виенската конвенция за правото на договорите. Според нея, щом веднъж са приети, международните ангажименти трябва да се изпълняват дори и да са в противоречие с вътрешното законодателство. Никоя страна не може да се отметне от договора, ако не е предвидила изрична процедура за това. Всъщност изтеглянето на България от договора теоретично е възможно, но само ако и в НАТО приемат, че неумишлено са пропуснали възможността за денонсиране. Дори в този случай обаче отказът става с едногодишно предизвестие. Така че оттук нататък страната ни е длъжна да пуска натовските самолети, независимо дали ще ревизира гледната си точка в хода на бойните действия или не.
