В началото на миналата седмица в. "Демокрация" съобщи, че "60 на сто от българите одобряват ударите на НАТО". Официозът прочете данните от изказването на директора на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) Асен Йосифов в предаването "Неделя 150". Таблица нагледно увери синия електорат, че 40% са българите, които "не одобряват ударите на НАТО", а текстът допълни, че останалите, освен че одобряват нападенията, са и "за" предоставянето на въздушни коридори. Няколко дни преди това данните на агенциите показваха, че почти две трети от българите не дават небето. Председателят на Народното събрание Йордан Соколов обаче прецени, че социолозите неправилно дефинират въпросите в проучванията си и поръча изследване на НЦИОМ - социологическата агенция, която се издържа от бюджета на парламента и е на пряко негово подчинение. Националното експресно представително проучване на центъра установи "промяна" в обществените настроения. В радиотълкуването на данните Асен Йосифов цитира скандалните цифри в друг контекст: "Разделенията в позициите съществуват, но то е 60 на 40 в полза на избора, подсказан от Европа". Изследването, на което се базират противоречивите информации, обаче не съдържа такива запитвания.
Цифрите идват от отговорите на въпроса:
"Това е пример, с който можем да учим студентите по социология как не трябва да се задават въпроси. Въпросът обърква всеки, не е ясно какво точно се пита. "Изненадана съм, защото в НЦИОМ работят професионалисти. Ние също сме правили изследвания на терен през този период и има голямо разминаване в данните", коментира резултата Мирослава Янова от МБМД. "Не по политически, а по професионални критерии буди недоумение това изследване. Има няколко прости правила в социологията - въпросите не трябва да съдържат внушение, да не са оценъчни. Алтернативите, които се предлагат като отговори, да са огледални, ясно противопоставени. Не мога да си обясня защо тук се използва еквилибристика. Процесът може да бъде проследен реално във времето", каза Боряна Димитрова от "Алфа рисърч". Данните на социологическата агенция в седмицата преди началото на въздушните удари над Сърбия са показвали, че общественото мнение е против даването на коридори на пакта. След това одобрението за подобно решение е нараснало с около десет процента.
"Не питахме да си дадем ли въздушното пространство, защото, ако имаме да избираме между вариантите да дадем и да не даваме никакво въздушно пространство, естествено изборът е предопределен. Затова попитахме каква е алтернативата, кое е по-лошо за България... И двете са злини, но по-голяма са дестабилизационните процеси", защитава въпросите си Асен Йосифов.
Социолози обаче се съмняват, че управляващите вярват на НЦИОМ-цифрите, след като активизират разяснителната си кампания. И човек, който няма диплома за висше социологическо образование, открива някои противоречиви данни от експресните интервюта на центъра - 56% не одобряват акцията на НАТО за преустановяване на етническото прочистване. На друг въпрос 59% от анкетираните отговарят, че военните удари на пакта срещу Югославия не спомагат за стабилизиране на мира на Балканите. Отношението на 45% от запитаните към НАТО се е променило в отрицателна посока след военните удари срещу Сърбия. Директорът на НЦИОМ обобщава, че пронатовската позиция в българското общество остава стабилна и подкрепата за членство в Северноатлантическия пакт е спаднала с 5 процента (от 58 на 53).
Учебниците по социология посочват, че манипулирането на данни в допитванията е възможно чрез въпросите, чрез извадката, чрез интерпретирането на получените резултати.
"Проблемът е, че данните от това експресно изследване бяха използвани, за да бъде подменена една теза в обществото. Тезата, че българското общество е много объркано, съществува висока степен на тревожност и всяка крачка в посока на решаване на този конфликт се възприема със страх и отрицание. Това е обективна реалност. Имаме изследвания през последните два месеца и се забелязва нарастване на тази тревожност. По-важно е да се анализира защо се получава такава обществена реакция. Управляващите да я разгадаят", обясни Румяна Бъчварова от "Маркет тест".
Социолозите отчитат, че повечето български политици вече са се научили да "употребяват" данните от изследванията и да ги използват като аргументи в своя полза. Резултатите обаче често са обект на неправилни сравнения, които изкривяват реалната информация.
Контекстът, в който се появи, и начинът, по който бяха разчетени данните от изследването "НАТО, Югославия, косовският конфликт и позицията на България" на НЦИОМ, поставят под съмнение обективността му, въпреки твърденията на Асен Йосифов, че представя социологическата истина. Мандатът му като директор на центъра изтича, но на 19 февруари е приключил срокът за подаване на документи за участие в конкурса за НЦИОМ-шеф. В канцеларията на НС са постъпили пет или шест молби, една от които със сигурност е на Асен Йосифов.
Български дух на Hannover Messe
Всяка година на експозициите в Хановер не достигат между 20 000 и 30 000 квадратни метра площ. Всяка година стотици фирми пълнят списъка на чакащите изложители. Интересът към "панаира на панаирите" е толкова голям, че определените един милион квадратни метра традиционно се оказват завидно малко. Около 7500 изложители и над 300 000 посетители от 100 страни дойдоха тази пролет на Световния индустриален панаир, ръководени от познатото: "Veni, vidi, vici".
На 196 квадратни метра в този свят на хеликоптерни совалки, роботи, лазерни вълшебства, водопади от светлина и прочее дръзки предизвикателства звучеше българска реч. Двадесет и седем изложители - предимно производствени фирми, търсеха своята ниша в морето от предложения и смайващи постижения на техническата мисъл.
За част от нашите изложители представянето в Хановер бе традиционно. Други вадеха за първи път маршалския жезъл от торбата с амбициите. Два колективни и шест самостоятелни щанда, пръснати в четири палати, заформяха българските островчета в морето от вратовръзки и мобилни телефони. За съжаление нашите щандове не можеха да съперничат на разточителството от акробатки, мимове, лакомства и демонстрации, характерни за панаирните площи на мултинационалните компании. Представени бяха изложители от различни браншове. "Една друга част от България е тук. Това си фирми, които са достатъчно узрели и имат бъдеще на пазара", преценява Йозеф Габор, старши консултант в ГОПА - фирмата, която съветваше част от нашите изложители.
За десет предприятия разходите за наем, изграждане и оформление на общия щанд бяха финансирани от Програмата за насърчаване на икономиката и заетостта - една инициатива на федералното Министерство за икономическо сътрудничество и развитие на Германия. Консултантите, работещи по програмата, бяха издирили предварително подходящи западни контрагенти и ги бяха поканили на българския щанд.
Преобладаваха фирми с достатъчно контакти зад граница, които се срещнаха с традиционни партньори. "Всички, които са в бранша, за съжаление са тук", казва шеговито инж. Георги Марков, изпълнителен директор на "Балканкар - Костов" - София. И добавя: "Конкуренцията е жестока. Разговаряхме със стари и нови клиенти. Всеки идва с проучвателна цел, а резултатите ще се усетят по-късно". "Един договор, сключен с нашата фирма, е на стойност милиони марки. Никой не си прави илюзия, че ще се обвърже с такава инвестиция за един час. Ползата от участието в панаира ще се усети след време", преценява инж. Георги Тодоров, изпълнителен директор на "Интрансмаш инженеринг" - София.
За мнозина Хановер стана мястото, където след телефонни ухажвания и уморителна размяна на факсове шефовете на фирми си поговориха очи в очи. Кризата за пазари е хванала за гушата мнозина, затова панаирът бе пореден опит за търсене на отдушник. "За съжаление пазарите се владеят от други. От девет години работим съвместно с една немска фирма. Търсим нови възможности за коопериране, за да натоварим мощностите", казва инж. Николай Колев, началник-отдел "Маркетинг и експорт" в "Металагро" - Добрич. Почитателите на работата на ишлеме очакваха нови възложители. "Знаем, че печалбата е много по-голяма, ако сами произвеждаме и продаваме, но истината е, че няма кой да купува. Затова се издържаме с работа на ишлеме и очакваме нови предложения. А Хановер е промишлената витрина на света. Няма по-удобен случай да видиш събрани на едно място всички, които ти трябват", коментира инж. Ангел Таланов, изпълнителен директор на "Елпром - АНН" - Петрич. Търсенето на дистрибутори за собствената продукция също бе част от задължителната програма на заводите. Традиционното разузнаване на новостите в бранша, възможностите да се получи максимум информация за минимум време превърна в маратон обикалянето на конкурентни щандове. Някои по-богати фирми получиха подкрепление от "колеги-разузнавачи". Другите съвместяваха задълженията си като изложители и посетители. За част от дружествата панаирът бе генерална репетиция за следващо, вече тясно специализирано представяне.
"Винаги съветваме нашите изложители да дойдат в Хановер първо като посетители. Така се прави първоначален маркетинг, придобиват се основни познания и ориентири", казва инж. Дамян Дамянов, главен секретар на Научно-техническия съюз по машиностроене. "За първи път сме на панаира като изложители, но сме направили пътека преди това. И това ни беше от полза", признава инж. Найден Христов, изпълнителен директор на "ИНКОМС-Контактни елементи" - Зверино.
На българските щандове властваше с пълна сила мускетарският принцип "един за всички, всички за един". Престоят в Хановер съвпадна с дебатите за съдбата на българското въздушно пространство. И тъй като немската преса бе повече от оскъдна по въпроса, нашите изложители сглобяваха като пъзел всяка телефонна новина от страната. Недалеч от компактната група родни изложители бе внушителната експозиция на Чили - "страната-партньор" на панаира за 1999 г. Една от чилийските атракции бяха несвършващите кошове с ябълки и круши. Крушите периодично ставаха повод за класическата Алекова реплика "откъде ги купувате", а рожденият ден на един от директорите бе отбелязан подобаващо.
На специални щандове представители на Министерството на промишлеността и на вестник "Виртшафстблат" се опитваха да запълват информационни празнини в познанията на проявилите интерес към страната ни. Щандът на министерството обаче бе доста незабележим на фона на мощните "облъчвания", предлагани от други държави. Вероятно защото това бе щанд на едно ведомство, а не на една страна. В дните на панаира заместник-председателят на Агенцията за чуждестранни инвестиции Людмил Михайлов представи в стегнато експозе възможностите да се инвестира в България. "Изгубихте пет милиарда от войната в Босна, поискахте ли ги, какво ви бе отговорено", попита присъстващ в залата. Въпросът обаче остана без отговор, защото изтекоха 20-те минути, предвидени по програма, и желязната немска дисциплина предостави залата на следващите участници.
Посетителите на панаира бяха повече от делови. Липсваха тълпи от зяпачи, любители на пазарски чанти и колекционери на рекламни сувенири. Очевидно високите входни такси спират всеки непрофесионален интерес. Едва в последните два дни средностатистическият немски гражданин си позволи да наруши преобладаващия стил на официални костюми и дори да се поизлегне на зелените панаирни площи.
"Мисля, че държавата би могла да отдели някакви средства за подпомагане на българските изложители в чужбина. Така се прави в много страни. Държавата не трябва да поема всички разходи, защото това ще превърне представянето на фирмите в екскурзия. Но тя би могла да поощри част от изявите на предприятията, дръзнали да предлагат родната марка зад граница", смята Иван Георгиев, представител на "Дойче месе" за България. "Въпросът не е финансов. Става дума за политика, за по-високи нива, когато се представя икономиката на една страна", допълва го задочно инж. Петър Янков, директор "Маркетинг" в "Печатни платки" - Бяла.
А иначе за квадратен метър гола площ в Хановер се плащат 300 DM, плюс 19.30 DM рекламни такси, плюс 16% ДДС. Над тази сума всичко е въпрос на финансови възможности и въображение.
Присъдата на НАТО: "За пропаганда - смърт"
И така, от седмица насам вече е ясен още един от законите на НАТО - за медийни манипулации и пропаганда присъдата е смърт. Атлантическата организация изигра за една нощ ролята на обвинител, съдия и екзекутор, като взриви сграда на сръбската телевизия и уби над двайсет журналисти и телевизионни работници. Според официалните изявления от пакта вината на тези хора е, че са били част от "пропагандната машина на Милошевич". Те самите, освен че никога не са подозирали това, едва ли и в най-мрачните си кошмари са мислели, че както пият кафе по време на нощната си смяна, могат да бъдат разкъсани на парчета.
Терористичен акт е може би най-точното определение на бомбардировките върху сръбската телевизия. Просто това е определението за взривяване на граждански обекти в независими държави. Независимо от официалните обяснения, че телевизията е част от "бойната машина на Милошевич", трудно е да се разбере защо присъдата за това, че не се бориш срещу режима, е толкова тежка. И не са ли все пак журналистите жертви на тоталитарните режими, а не част от тях?
На 12 април тази година говорителят на НАТО Джейми Ший изпраща до Международната федерация на журналистите писмо, в което ги уверява, че пактът няма да атакува югославски медии и ще прави всичко, за да няма цивилни жертви, включително и журналисти. "Обединените сили обстрелват само военни цели и радио- и телевизионни кули само ако те са част от военни устройства, както често се случва в Югославия", пише натовският говорител. Три дни след това западните ракети срутиха сградата на сръбската държавна телевизия РТС. Повече от 20 човека, които са работили по това време там, загинаха от удара. Някои от тях не веднага - една част по време на бомбардировките са били в кафето на приземния етаж и са агонизирали десетки часове. Едва ли някой цивилизован човек можа да разбере защо беше необходимо това. В официалното становище от НАТО се каза само, че сръбската държавна телевизия е "била част от пропагандната машина на Милошевич".
Винаги при всяка война по света са загивали журналисти - такава е професията. Но никога хората от четвъртата власт не са били преднамерена мишена или цел. Нещо повече - воюващите страни пазят журналистите, защото знаят, че благодарение на тях дадена кауза и усилията за нейното налагане достига до обществото. Когато една институция обаче като НАТО наруши тази забрана, всеки един диктатор може да се позове на витиеватите фрази и оправдания на Джейми Ший и да твърди, че един или друг журналист е пропагандна маша, например на американския империализъм, британския колониализъм или немския национализъм. И да го разстреля.
Атаката на НАТО срещу сръбската телевизия беше хладнокръвно целенасочена. Пактът дори не се извини, както направи при бомбардирането на колоната с бежанци или цивилния влак край Лесковац.
Западните съюзници всъщност стреляха срещу най-пропагандирания от тях принцип на демокрацията - свободата на словото, правото на мнение и правото свободно да го изказваш, защото не е ясно каква е разликата в пропагандирането на идеите на НАТО от страна на СNN, която се е превърнала в пресцентър на пакта, и новините, които излъчва Радио-телевизия "Сръбска". Ако се направи един по-подробен анализ, може би ще се види, че CNN и РТС са два точно огледални образа - по телевизията на Тед Търнър непрекъснато вървят репортажи с албански бежанци от Косово, а сърбите предават репортажи за сръбски бежанци от Косово. CNN излъчва интервюта с бойци на АОК, а РТС пуска сълзливи клипове за сръбската армия, американците правят интервюта с политици и политолози, които обясняват, че Милошевич е диктатор, а сърбите цитират западни вестници, които констатират, че НАТО няма правно основание за атака над суверенна държава. CNN припомня етническото прочистване в Босна, РТС говори за 300 000 техни сънародници, изгонени от Сръбска Краина. И каква е разликата тогава? От професионална гледна точка и двете позиции са абсолютно неправилни. Но ракетите и бомбите не могат да бъдат аргумент срещу това.
Няколко правозащитни организации рязко се противопоставиха на стрелбата по журналистите. Международната федерация на журналистите осъди натовските бомбардировки над сръбската държавна телевизия и предупреди, че това може да доведе до репресии срещу независимите журналисти и работещите в медиите, които са се противопоставяли срещу дезинформациите и контрола, който режимът на Милошевич упражнява над радиостанциите и телевизиите. "Убийствата на журналисти никога не помагат да се спечели една война или да се построи демокрация. Убийствата на журналисти само засилват невежеството, цензурата и страха", заяви Ейдан Уайт, генерален секретар на Международната федерация на журналистите. МФЖ обвини НАТО, че нарушава поетите само преди дни обещания. Почти веднага след бомбардировките федерацията изпрати до Хавиер Солана писмо, в което призовава пактът да спазва поетите обещания. Молбата е подкрепена от над 20 организации в целия свят, които защитават свободата на словото. Бомбите на НАТО срещу РТС създадоха опасен прецедент и това тепърва ще дава своите печални плодове, предупреждават те. Организацията за защита на човешките права "Амнести интернешънъл" миналата седмица също се обяви против атаката срещу сръбската държавна телевизия.
И докато военните никога не са обичали свободата на медиите и дори подобни абсурдни техни решения може да изглеждат логични, то обясненията на политиците в този случай са достатъчно цинични. "Това е апаратът, който Милошевич използваше, за да проведе етническото прочистване в Косово. Това е апаратът, който го държи на власт", казва по този повод Тони Блеър. На точно обратното мнение е италианският министър на външните работи Ламберто Дини. "Бомбардирането на сръбската телевизия не беше планирано. Това е ужасно и аз не го одобрявам", каза Дини.
Българските реакции за бомбардировките срещу Радио-телевизия "Сръбска" бяха скромни. "Неутрален" коментар даде дори генералната директорка на БНТ Лили Попова. "Бомбардировките на сръбската телевизия ме наведоха на тежките мисли какво може да се случи на една телевизия, когато тя стане част от една пропагандна машина", каза тя миналата седмица. Само няколко вестника си позволиха да нарекат този ужасяващ акт с истинското му име - разстрел и убийство на новинари.
"Невежеството е сила" - това е един от лозунгите в класическата антиутопия на Оруел "1984". Сега, когато НАТО започна да бомбардира медиите в Сърбия, може да се каже, че явно това е целта, която пактът преследва - да остави югославяните без алтернатива на съмнителната безпристрастност на CNN. И в това няма нищо чудно, след като цялата операция започна под друг лозунг от "1984" - "Войната е мир".
"Ядрен" апокалипсис застигна и родните компютри
За много притежатели на персонални компютри тазгодишният 26 април се оказа черен ден. Страховит компютърен вирус със злокобното име "Чернобил" съсипа десетки хиляди машини из целия свят, включително и в България. Дигиталният бацил напълно заслужено носи това име. Неговата разрушителна мощ действително може да се сравни с пораженията от едноименния експлодирал белоруски ядрен реактор, но в компютърен вариант.
Истинското име на този компютърен вирус всъщност е CIH. Много от компютърните специалисти обаче го наричат разговорно "Чернобил", защото се активизира в деня, когато избухна печално познатата атомна централа. Всъщност ловците на компютърни вируси са разкрили няколко модификации на CIH. Най-често срещаната е въпросният "Чернобил", който се активира на 26 април. Освен него има мутации на вируса, които атакуват компютрите на 26 юни или на 26-о число всеки месец. Втората модификация обаче няма чак толкова сериозно разпространение, тъй като има по-кратък латентен период. Последната (засега) версия на CIH пък не се чисти, ако потребителят е във Windows. За да се спаси от него, потребителят трябва да стартира своята антивирусна програма от първичната операционна система DOS. В противен случай той ще си остане заразен.
"Чернобил" е вирус, който работи на компютри с операционни системи Windows 95 и Windows 98. Той поразява единствено програмите, които имат разширение .exe?. Когато веднъж е стартиран, вирусът остава в паметта на компютъра и се опитва да атакува всеки файл в момента, когато той бъде стартиран. Освен това той използва особен начин за заразяване на програмите, който не променя техния размер. Всъщност размерът на самия вирус е под един килобайт. Въпреки малкия си размер обаче, той е един от най-опасните компютърни бацили, които върлуват в момента.
Дигиталният вредител не може се пренася чрез текстови файлове. За жалост обаче той може да се разпространява по Интернет с така наречените attach-ове или, казано с други думи, с файловете, които могат да се закачат към съобщенията по електронната поща. Ако бъде стартиран под управлението на операционната система Windows NT, той може да заразява програми, които обаче почти веднага престават да работят. На практика това прави разпространението му в тази среда невъзможно.
Най-неприятното качество на "Чернобил" обаче е неговата уникална способност да атакува хардуерни компоненти на компютърната система. До момента повечето зловредни вируси можеха най-много да изтрият твърдия диск на системата или в най-лошия случай - да унищожат информацията на всички достъпни информационни носители, включително и част от ресурсите на някоя локална компютърна мрежа.
Освен че владее всички изброени дотук номера, новият бацил се опитва да изтрие BIOS-a на компютъра. Преведено на човешки език, това ще рече, че вирусът унищожава всичката информация в специален чип на дънната платка, без който компютърът не може да разпознае отделните компоненти на системата. По този начин компютърът става напълно неизползваем, ако не се замени цялата дънна платка. По принцип големите производители на хардуер могат да препрограмират поразените чипове, но в повечето случаи техните по-малки продавачи нямат техническа възможност да направят това. Обикновено унищоженият BIOS означава купуване на нова дънна платка. Изтриването на въпросния чип, което в компютърджийските среди е известно повече като флашване, действа на повечето компютърни системи, които използват процесори от фамилията Pentium и AMD. На практика това са почти всички PC-съвместими машини. Спокойни могат да бъдат само притежателите на компютри Macintosh и на по-стари PC-та, чиито чипове с BIOS са неизтриваеми по софтуерен път.
Противно на повечето твърдения в медиите вирусът "Чернобил" и неговите роднини от фамилията CIH не са нови. За първи път те са засечени в началото на юни 1998 г. По непотвърдени данни компютърната епидемия е тръгнала от Интернет-сървър в Тайван. От този момент насам вирусът нанася поражения по целия свят. Дори и в момента той се намира в класацията на десетте най-разпространени компютърни бацили в киберпространството. Най-засегнати от него, разбира се, са страните, където се използва главно пиратски софтуер.
Според досегашната информация през лятото на 1998 г. са заразени най-малко четири хакерски групи, които се занимават с дистрибуция на нелегални компютърни програми. По невнимание те са разпространили вируса навсякъде заедно с нелегалните издания на най-новия комерсиален софтуер. В това число влизат и някои от най-продаваните компютърни игри, които достигат почти всяка точка на планетата в деня на своето официално обявяване, а понякога дори и по-рано. Според слухове "Чернобил" е попаднал и в нелегално копие на най-често използваната в момента операционна система Windows 98, но потвърждение на тази информация няма дори и в хакерските среди.
Проблеми с "ядрения" вирус са имали не само представителите на подземния свят в киберпространството. Изключително скандален е случаят от март 1999 г., когато IBM пуска на пазара партида от своите нови компютри Aptiva, където е инсталирана операционна система с "Чернобил". Това се оказва тежък шамар по имиджа на хардуерния гигант, защото се случва около месец преди фаталния 26 април. За щастие компанията успява да се справи със ситуацията преди активирането на вируса. Подобен инцидент сполетя фирмата "Ямаха", която небрежно пуска инфектирана версия на своя софтуер към устройството за записване на компактдискове CDR400. По този начин "Чернобил" вероятно е попаднал в не една и две колксии от архивни CD-та, откъдето впоследствие могат да тръгнат нови епидемии.
Опасният вирус засегна неприятно и производителите на компютърни игри. Един от най-неприятните случаи е с мегахита SiN на гиганта Activision. Пускането на тази игра е съпроводено с изключително масирана рекламна кампания, поради което от уеб-страницата на фирмата са изтеглени повече от един милион демонстрационни версии. За нещастие се оказва, че първоначалният вариант е заразен с "Чернобил". Вирусът е открит и унищожен за няколко часа, но преди това са изтеглени няколко десетки хиляди копия на демоверсията. Аналогичен инцидент сполетя производителя на компютърни игри Origin Systems, който по погрешка пусна на своята страница в Интернет заразено копие на последната серия от популярната игра Wing Commander. Заради подобни небрежности най-малко три големи списания за компютърни игри са пускали в продажба свои броеве, чийто рекламен диск е бил заразен със CIH. Едно от тях дори имало наглостта да препоръча на своите читатели да използват антивирусна програма след всяко използване на рекламното CD... Пораженията, нанесени от вируси в стил "Чернобил", кара голяма част от хората да си представят електронните бацили като някакви вредни микроорганизми, които едва ли не изяждат техните компютри. А всъщност това са просто малки програми, които понякога дори не нанасят никакви щети. Например най-разпространеният вирус в момента се нарича CAP, той просто се намества в документите на текстовия редактор Word, без да прави каквото и да било друго нещо. На практика вирусите представляват миниатюрни софтуерни продукти, които се разпространяват без знанието на потребителя. Те се стремят да се размножат колкото се може повече по подобие на микроорганизмите в живата природа. Някои от компютърните вируси обаче са продукт на болни мозъци и притежават още една функция - да нанасят щети. В повечето случаи те са дело на уволнени служители или самозвани, недооценени компютърджии, които се опитват да си го върнат на работодателя или на "противния свят, който ни заобикаля".
Десетте най-продавани книги
Спомен за бетоновоз и въглени
Ако искате една среща да се разпадне бързо в съзнанието ви, непременно трябва да я възстановите детайлно. Така рибарите, станали в три, разпиляват съня си, прехвърляйки го от едното око в другото, докато стигнат кораба. После някой минава по техните сънища, спъва се или си радва обувките, свирка си, или му подвикват, но все едно - още идващата нощ сънят ще възкръсне. Днес е възкръснал Първи май. Поглеждам календара - отбелязан е в официалните празници - Ден на труда.
Вчера, докато замитах с очи стъклата на една будка за цигари, върху рамото ми легна ръка, чието хоби навярно е да троши ключици. Обърнах се, както еднодневка би се втренчила в миналото си - и го познах. Останал си бе същият - едър като бетоновоз, с които някога наливаха Кремиковци, ръката ми потъна в неговата подобно десет лева в сателитна чиния, а гласът му можеше от няколко метра да събори преминаващ мотоциклетист. Някога с него замърсявахме сините редици на работническата класа. Той беше известен, а аз разпространявах рецептата за трагедия на селски човек, дошъл на големия строеж, за да гледа футболни мачове и да ходи на кино.
- Как си утре? - попита. - Ела в нас да изкараме празника. Взел съм агне.
Такава покана винаги прави дупка в стомаха ми като тази в Царичина, но на 1 май аз винаги се сещам за прасе.
Не бих казал, че сега няма храбри агитатори, но някогашните доминираха и с агресивно умиление. Помня един - тънък и дълъг като копраля, с очи, които дружелюбно подканваха към сплетня и с големи мустаци, в които ако се забие муха, само след бръснене можеше да се намери. Та той първо започваше с това, че "Кремиковци" ни е нужно, защото е срамота да изнасяме телета и да внасяме клинци! После го засукваше към длетото на дърворезбаря и нуждата от собствено производство на острилки за моливи, с които децата ни ще изписват героичното "А" и "Б" на Солунските братя. И с клинците, за които говореше, забиваше върху стената табак с първомайска агитация. Агитацията представляваше две прасета обърнали си гръб - едното малко и настръхнало като предизвикан таралеж, а другото изпаднало в социалистическо блаженство - със снага на хипопотам, водач на стадо. "Сега - казваше агитаторът - ядем това прасе, а като скочим със съкратени срокове в другата петилетка - ще катурнем "хипито". " Сещате ли се как гладното око на строителя транжираше голямото прасе и как всички се чувстваха като въглени, поканени да изпекат правителственото чеверме. Между въглените беше и моят приятел, който сега се опитваше да отмъсти на рамото ми. Какво ли си е мислил тогава? Каква ли пепел е обръщал, за да намери въгленче, да го раздуха. Не може всичко да е било лъжа! Трийсет години строител... Тогава той не опираше в земята. Качваше се на покрива и слизаше по сто пъти. Висеше в тясно кошче, изплетено от арматура, и правеше тавански заварки. Шлакът падаше във врата му и изгаряше, където мине. Всичко се сковаваше по него, а когато само за миг се отпуснеше - отдолу се зъбеха фундаментите на машини. Тук два пъти не може да се падне!
Беше изтрил праговете на десетки квартири, нямаше нищо свое, не можеше нищо свястно да си купи, защото не знаеше дали утре ще е пак на този строеж, или ще увисне на мост, на комин - другаде.
Живееше в една стая с големите си дъщери, чакаше отвън пред вратата всички да си легнат и после като къртица опипваше в тъмното, спъваше се в легена, който събираше вода от прокапалия таван... И когато му се случваше да се разнежи веднъж в годината, да му стане приятно, че има семейство, работа, авторитет... - от всичко това горчиво го изтръгваше престорената обида на жена му: "Засрами се! Децата са още будни. " И той виждаше как в тъмното очите й го изгарят, усещаше как се утаява радостта в кръвта й и се обръщаше с лице към стената.
А онази жестока нощ на "Стан 1700" още го реже на парчета, както се реже ябълка. Онази нощ, в която небето се продъни да вали, когато електрическите табла, за които бяха вързани електрожените им, се намокриха и гърмяха като бомби... А те стояха горе на площадките измръзнали и не знаеха какво да правят. Тогава вързаха конопено въже за фермата и го хвърлиха. Дали то щеше да издържи едрите мъже, или щеше да звънне по средата на спускането - глухо и завинаги за някого от тях... - Какво ще правим с агнето? - попита ме за втори път остарелият бетоновоз. И си помислих, че никой от ония години насам не ми е задавал по-отчаян въпрос.
Две трети от българите
В началото на месец април една жена накарала мъжа си да боядиса оградата кафява. Вечерта мъжът казал:
- Според едно социологическо проучване началото на април не е най-доброто време за боядисване. Нека отложим боядисването на оградата за края на април.
Изтекъл целият април и веднъж, когато жената простирала пране, видяла небоядисаната ограда и казала на мъжа си:
- Април се извървя, а ти още не си боядисал оградата.
- Две трети от българите са убедени, че най-доброто време за боядисване на огради е през месец май.
Минал и май. Люлякът разцъфтял, жужали пчели.
- Да беше боядисал и оградата кафява! - подметнала жената.
- Последните сондажи сочат, че боята най-трайно хваща металните части и дървените летви през юни.
Жената била много разочарована и споделила със сестра си.
- Казах на мъжа ми да боядиса оградата кафява, а той все отлага. Обеща за юни, ама вятър го вее него... - Социологическите проучвания сочат - рекла сестрата, - че мъжете много мразят да им се посочва цвета, в който да боядисат оградата. Остави го сам да избере цвета.
Жената така и направила:
- Избери какъвто искаш цвят боя - рекла тя, - само се накани да боядисаш оградата, както си обещал, през юни.
През юни мъжът пет пъти ходил до бояджийския магазин да пита има ли лилава боя за боядисване на метални плоскости.
- Няма лилава боя - рекъл собственикът на магазина. - Според проучванията на потребителското търсене две трети от българите предпочитат зелена боя, тъй като зеленият цвят подхожда на паркове и градини, успокоява погледа.
Върнал се мъжът вкъщи и казал на жена си:
- Пет пъти ходя до магазина, мина юни, а там предлагат само зелена боя, защото две трети от българите я предпочитали. Ти знаеш, че предпочитам лилавия цвят, но такава боя няма.
- Ама ти все си намираш причина! - намръщила се жената. - Ако не щеш зелена боя, вземи някаква друга, важното е през юли да боядисаш оградата.
През юли мъжът прередил керемидите на къщата и обяснил:
- Две трети от българите си оправят керемидите през юли. Не мога хем да поправя покрива, хем да боядисам оградата. И септември става за боядисване.
През септември мъжът отишъл до магазина и попитал:
- Искам две кутии оранжева боя. Има ли?
За най-голямо негово разочарование - имало. Платил, взел кутиите, извадил старата четка и почнал да боядисва оградата.
- Защо си избрал този ярък цвят? - попитал съсед художник.
- Защото ме възбужда - отговорил мъжът.
- Две трети от българите се възбуждат от форми, една трета от цветове - заключил художникът, който разбирал и от форми, и от цветове. За съжаление две трети от българите въобще не одобрявали картините му, а една трета го смятали за обикновен бояджия.
Панирани пилешки бутчета с горчица
Измитите и добре подсушени бутчета овкусявам със сол и пипер. Запържвам ги в зехтина и ги слагам да се пекат 20 минути във фурна на около 200 градуса. Разбърквам горчицата с естрагона и намазвам бутчетата с нея. Овалвам ги в галета и пека още 5 минути до златисто -кафяво.
И заживели щастливо
Приятелят ми Миладин отпи от ракията и взе да разказва:
- Слизам една сутрин пред блока и гледам комшията да налага с чук личната си лада.
"Ще я очукам - рече комшията - иначе ще я откраднат. На Тороманови тази нощ са им я откраднали..."
И прасна с все сила колата по калника. После по фара. За да няма търговски вид. Че кой крадец ще ти задигне кола със счупен фар и огънат калник?
Не се колебах дълго - скочих до мазето, грабнах чука и бегом при мойта ладичка. Първо започнах с капака. После пукнах фаровете. Огънах вратите и надрасках с пирон боята. Разбих ключалката на багажника. Раздрах тапицерията. Ударих тук-там таблото. За всеки случай деформирах скоростния лост и волана... Ладичката ми заприлича на египетска гробница - добре запазена. Без съмнение всеки крадец ще я заобиколи с погнуса.
Щом привърших с колата, се сетих, че крадат и по апартаментите. Изчакаха Бобрашкови от втория етаж да заминат на море, влязоха в апартамента им и го обраха до шушка. Дойде полиция, установи, че са изнесли покъщнината им с камион и си замина.
За да не стане като у Бобрашкови, качих се вкъщи и се заех с телевизора. Праснах го с чука няколко пъти. Така го подредих, че да го видиш захвърлен на улицата, няма да го вземеш. Стереоуредбата направих да прилича на старо желязо. Разбих хладилника, после готварската печка. Прогорих дупки в килима. Разпрах холната гарнитура. Събрах бижутата на жена си и ги натопих в черна боя.
След всичко това апартаментът напомняше Ватерлоо. Влезе ли крадец - ще се разстрои. Ако е по-чувствителен - ще заплаче. И ще остави някой лев от собствения си портфейл - за ремонт.
В този момент се прибра жена ми. Първо припадна, а като я свестих - скандал! Тя крещи срещу мен, пък аз си мисля: "Хубава жена, нагласена, пременена, има, както се казва, търговски вид... Току-виж някой реши да я открадне, върви я търси после... Нали на колегата Мутафчиев един ветеринарен доктор му задигна жената, та си я върна чак след година..."
И както си седях, без да разбера, вдигнах ръка - и прас! - по дясното око. После прас! - по лявото. Такива синини й оформих, та никой да не я погледне... - Иначе добре си живеем - заключи приятелят ми Миладин и отпи от ракията. - Щастливо, като повечето семейства у нас.
Мигове с Крум
1. Крум се учи отново да чете. Граф Толстой му се вижда скучен, Стайнбек - досаден, книгата на Елин Пелин изпада от ръцете му.
Вече 15 години Крум чете вестници.
Аганьоци, литературни газети, демокрации, неделни дедективи, християн-радикали, психо, хахо, лични драми, докато се пристрастява към венери и сексскандали.
Крум е все повече осведомен как цигани бастисали бабичка, как коафьори заформяли вихрен купон и как Наоми Кембъл взела, че се явила на прием без гащи.
Крум се учи отново да чете.
Капка пот пада от челото му. Тялото му се тресе. В медицината това се нарича абстиненция.
Но Крум ще издържи. Приготвил е големи дози Дикенс, после Екзюпери, три пъти на ден, след ядене. Хашек преди сън.
Петнайсет години стигат, казва Крум. Аз слизам от тази въртележка. Ето, днес съм малко по-добре, чета вече трета страница Маркес!
И си повтаря ли, повтаря мисълта на Лец: "Прозорецът към света може да се закрие и с вестник!"
2. Пиленце каца на прозореца на Крум и му казва, че докато той седи тука и пие ракия, хората пари направиха.
Крум обяснява, че не живее заради парите, а заради други стойности.
Пиленцето пита иронично какви стойности.
Крум отговаря, че като млад е чел Жан-Жак Русо, Паскал, Толстой и Платон и в трудовете им никъде не е открил, че човек се ражда, за да стане митничар и да строи вила в някое свлачище.
Пиленцето не разбира сарказма на Крум. То обяснява, че другите издигнаха къщи с държавни пари, край къщите имат басейни, а в басейните плуват топ-модели.
Крум отговаря, че не си спомня през живота си да е мечтал да стане милионер. Мечтал е да стане пожарникар, барабанист, пилот-изпитател, археолог, но никога милионер.
Време е от дзен-будист и абстрактен хуманист да станеш собственик, сърди се пилето. Собственикът е опора на демокрацията.
Крум казва, че той и без това е собственик. Има къща, строена от родителите му и достроена от него. Има библиотека. Жена и дете. Компакт-диск плеъfр. Крум обича музиката.
Пиленцето едва не пада в несвяст. То нарича събеседника си идиот. В тази държава, казва то, всеки си е оградил мястото, където ще краде! Като не остане нищо за крадене, тогава ще те питам!
Крум се хили.
Пиленцето го нарича излишен човек. Ти ще бъдеш излишен при всички власти и касти, казва то.
В общество като това най-голяма чест е да си излишен - отговаря Крум, но пилето вече е отлетяло.
"Лексус" ИС 200 в борба с бавареца
Закръглени калници и преден капак, силно изтеглени навътре мигачи, големи гуми - на пръв поглед лаикът би казал, че това е новата 3-та серия на "БМВ". Приликите наистина са много, но колата е произведена в Япония и се нарича "Лексус" ИС 200. От десетина години "Тойота" предлага под това име луксозни лимузини в цялата гама на автомобилните класове. Най-голям е успехът им в Америка. Новият модел на "Лексус" всъщност е началото на атаката за завладяване на пазарите на Стария континент - през следващите две години тук ще бъдат представени още шест нови автомобила. Приликата с най-продавания модел на баварците - 3-тата серия, е търсена и желана. "Лексус" ИС 200 трябва да привлича богатите шофьори със спортен дух, които да изневерят на германската си "изгора". Затова изобщо не изненадват техническите данни на азиатското возило, които спокойно можеха да са напечатани в проспект на "БМВ" или "Мерцедес", защо не и на "Алфа Ромео".
Двулитровият шестцилиндров двигател пращи от технически лакомства като 24 клапана, задвижвани от два разпределителни вала, които променят момента на пълнене с горивна смес според оборотите, и изменяща диаметъра си всмукателна тръба. Моторът несъмнено ще се хареса на спортиста в костюм: мощността от 155 коня е на разположение при 6200 об/мин. на коляновия вал, а максималният въртящ момент е 195 Нм при сравнително високите 4600 оборота. Скоростната кутия с шест много близко разположени предавки допълва картината, също както предаването на задните колела.
Окачването на каросерията показва, че японците са взели съвсем насериозно надпреварата със спортния баварец. Гумите, комплект с джантите, са 17-цолови. Отпред и отзад са монтирани двойни триъгълни напречни водачи. Спирачната система е заимствана от по-големия брат - "Лексус" ГС 300. Предлага се и блокиращ диференциал. Всичко, изброено дотук, определя поведението на колата на пътя - изключително прецизно управление, стегната, но не твърда возия, сигурност дори в критични ситуации. Най-куриозното е, че дори звукът на мощния двигател наподобява агрегатите на "БМВ" с шест цилиндъра. Максималната скорост от 215 км/ч и ускоряването 0-100 км/ч за 9.5 секунди задоволява и най-претенциозните на тази тема.
Типично за автомобилите от страната на изгряващото слънце "Лексус" ИС 200 е серийно богато оборудван. Не липсват автоматичната климатична инсталация и дистанционното централно заключване на вратите, нито алуминиевите джанти и аудиосистемата със CD. А цената е 50 000 DM - с около 25 процента по-ниска от тази на прекия им съперник "БМВ", което вдига шансовете за добри продажби в Европа.
Голямото инвеститорско чакане край няма
"В България трябва да чакаш и когато те награждават", учтиво мърмореха представителите на чужди фирми преди церемонията по връчването на наградите "Инвеститор на годината" миналата седмица в НДК. Тържеството закъсня с половин час, защото се очакваха министрите Александър Божков, Валентин Василев и Муравей Радев, отговорни за поднасянето на три от петте награди. Докато инвеститорите и гостите пристъпяха от крак на крак, официалните лица уважаваха с присъствието си Националния съвет на СДС, също в НДК. Накрая, изнервен от любезно прикритото недоволство, шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции Илиян Василев заяви "не е редно инвеститорите да бъдат карани да чакат" и започна церемонията. Тъкмо социалният министър Иван Нейков връчи наградата за инвестиция в район с най-висока безработица и тримата липсващи (явно извикани от партийната сбирка) се появиха, подтичвайки в индианска нишка. Министрите благополучно връчиха наградите и се изнизаха също тъй скоропостижно веднага след края на церемонията. Заради шума в залата повечето гости не разбраха кой каква награда е взел и обменяха информация за дочутото. Междувременно се пусна клюката, че изобилната храна за коктейла е осигурена от немската търговска компания "Метро", наградена като инвеститор номер едно "на зелено". Затова, докато хапваха, участниците упорито симпатизираха на "Метро" и споделяха съжаления, че е била изместена от "Шел груп" за голямата награда. После организаторите поясниха, че коктейлът всъщност е финансиран от Българския информационен форум в рамките на друго събитие - агробизнесфорума в НДК. "Нарочно направихме така, че награждаването да съвпадне с форума, понеже нямаме пари за коктейл. Затова беше и толкова претъпкано", каза източник от Агенцията за чуждестранни инвестиции.
Косовски игри
"Гражданска война в доминираната от мюсюлмани Акрона е отнела живота на 200 000 човека и е изгонила 60% от населението. Чуждестранни военни сили нахлуват, след което е подписано мирно споразумение. САЩ и ООН търсят начин да възстановят балканската държава в първоначалния й вид" - Enter. Така започва компютърната стратегия SENSE (смисъл), което всъщност означава "Изкуствена среда за прогнози в областта на националната сигурност" и явно пресъздава ситуацията в Косово. Точно по време на мирните преговори в Рамбуйе симулацията за първи път е била представена на ограничен кръг играчи. Секретният проект е щял да остане в неизвестност, ако в него не са участвали 30-ина черногорци, които първоначално си мислели, че ще възстановяват собствената си страна. Седмица по-късно бомбите разсеяли техните илюзии. Когато един от черногорците попитал какво става, от НАТО му отговорили: "Пази тишина и дръж главата си ниско", пише миналата седмица английският всекидневник Financial Times.
Програмата е създадена от Института за анализи в областта на отбраната, който официално е регистриран като НПО. Неофициално обаче е известно, че това е един от мозъчните центрове на НАТО.
Диалектика
Тримата нови мениджъри на Биохим от британската фирма "Глендейл" успяха за кратко време да се сдобият със закачливи прякори. Сред банкерските среди те са известни като
Генералният директор на "Нова телевизия"
Бившият заместник-председател на Комитета по енергетика и настоящ шеф на Агенцията за енергийна ефективност
"Във всеки град в продължение на няколко години бизнесмен изнасял една и съща лекция за тайната на преуспяване на компаниите. "Научих я наизуст и аз мога да я представя пред аудитория", казал при поредното пътуване шофьорът му. "Опитай", съгласил се веднага бизнесменът и си сложил шофьорската фуражка. След лекцията обаче един от гостите се поинтересувал, когато оценява една компания, кое взема предвид - приходите или печалбата. "Този въпрос е толкова лесен, че дори моят шофьор може да ви отговори. Чуйте го", измъкнал се мнимият бизнесмен. " Този анекдот разказа представителят на Световната банка в България
"Това според мен е интелигенцията на нашата нация", посочи към първите редове в зала едно на НДК вицепремиерът
На приятен български език
ВИЦОВЕ НА СЕДМИЦАТА
Изненадан от посещението на министър Бонев в Кърджали, слушател попитал радио Ереван какво означава АОК?
"Армия за освобождение на Кърджали", отговорило, без да се замисли, радиото.
Накратко
Президентът на ЦСКА Илия Павлов обвини съдията Валери Петровски, че е получил 20 000 долара подкуп преди полуфинала за купата на България между ЦСКА и "Левски" (Кн). Червените победиха с 1:0 с гол на Румен Христов и скандално съдийство. В другия полуфинал "Локомотив" (Сф) и "Литекс" завършиха 0:0, а треньорът на шампионите Ферарио Спасов също се оплака от тенденциозно съдийство.
Председателят на КМФВС Цвятко Барчовски поиска с финансовите сметки на БФС да се заеме синдик. Хората от "Кърнинградска" нямали право да боравят с парите си, тъй като футболната централа не е регистрирана в съда. Спортният министър заяви, че трябва да се свика нов извънреден конгрес, защото съдебното решение определя делегатите от редовния за нелигитимни и не приема неговия устав. Ако БФС не свика такова събрание, това може да го направи съдът при положение, че 10% от регистрираните клубове го поискат.
Председателят на дисциплинарната комисия и член на изпълкома на БФС инж. Илия Чалев подаде оставка. Шефът на оръжейната фирма "Тератон" се оттегля с мотив, че семейството му е заплашвано. Преди седмица оставка подаде друг член на Изпълкома - бившият и.д. заместник главен прокурор Михаил Дойчев. Членът на контролния съвет Иван Бойков също се отказа от поста, тъй като не последвали заявените на конгреса намерения за промени във футбола.
Мария Гигова се завърна като председател на Българската федерация по художествена гимнастика на мястото на напусналата поради болест Тодорка Шишкова. Трикратната бивша световна шампионка бе единствен кандидат за поста и бе избрана със 70 от 71 гласа и с мандат до 2001 г. В новия управителен съвет от 15 души влязоха шест световни шампионки.
Насроченото по съдебен ред общо събрание на федерацията по лека атлетика за 14 май бе отменено от Софийски районен съд, тъй като нямало валидно искане за провеждането му до управителния съвет на федерацията. Нястоящите звезди в атлетиката ни застанаха изцяло зад сегашното ръководство, чиято смяна бе поискана от няколко клуба в страната.
Кевин Кигън може да остане треньор на националния отбор на Англия по футбол и след европейската квалификация с България на 9 юни. Английската федерация е успяла да навие наставника на "Фулъм" за по-продължителен договор. Англия завърши с 1:1 като гост на Унгария в контролен мач. Кигън не можа да използва голяма част от титулярите си поради контузии.
Край на безмитния внос на спортна екипировка
Федерации и финансисти се надлъгват за митото на щанги и бухалки
Спортните организации до една са изправени пред следната ситуация. Получават безплатна екипировка като дарение или по рекламни договори от чужбина, но се налага да плащат огромни мита, което прави дарението почти безсмислено. Спортните хора намериха изход - започнаха да прекарват екипировката през Агенцията за чуждестранна помощ (АЧП). Съвсем наскоро обаче това кранче спря. Какво да се прави е въпросът, който вълнува всички заинтересовани в тази област в момента.
Нормално е всички федерации да си плащат дължимите мита и акцизи, но не могат, защото в голямата си част са на прага на фалита. За да могат все пак да продължат да развиват спорт, те търсят различни изходи за неплащане на мита. Федерациите проявиха завидна изобретателност, докато сами стигнат до варианта подарените им стоки да минават през АЧП. Схемата е проста. Съответната спортна федерация пише уведомително писмо до председателя на държавния комитет за спорта (КМФВС) Цвятко Барчовски, че има дарение. Той от своя страна пише нова депеша до АЧП. За бедните ни федерации този вид помощ се явяваше твърде често спасителна за оцеляване. "С писмото от Барчовски можем да освободим спортна екипировка от мито, но не и от ДДС. Правили сме го и пак можем да помагаме, но при изрядни документи", потвърди заместник-шефът на АЧП д-р Малев.
Наскоро спортният министър получил сведения, че част от тези стоки се появяват на пазара. Ако се докаже, че някой спекулира с даренията с търговска цел, ще последват най-тежки наказания, закани се Барчовски. Именно възможността спортните стоки да бъдат използвани не по предназначение е основната причина да липсват всякакви митнически облекчения.
Повечето представители на федерации се оплакват от настоящото положение и се кълнат, че използват дарените им уреди единствено за спорт. Това наистина е така, докато все още се плаща мито. Не се знае какво ще стане, ако митото и ДДС паднат, коментират финансисти.
Българската федерация по лека атлетика (БФЛА) например има договор с "Асикс" за доставка на 100 комплекта анцузи, грейки, трика и други атрибути срещу реклама и това е единственият начин да бъдат облечени атлетите ни. В противен случай щяха да се явяват на състезания с остатъци от предишни години. Тези екипи са безплатни и с платени мита и транспорт и те в никакъв случай не могат да попаднат в магазините, защото само отборът ни за европейска купа е 65 мъже и толкова жени, твърдят от БФЛА. "Екипите са за една сериозна сума, която ние никога не можем да платим, ако не е това дарение от страна на фирмата. Сега дължим 10 милиона лева такси по мита и ДДС", каза изпълнителният директор на БФЛА Добромир Карамаринов.
Измененията в правилника за прилагане на митническите разпоредби от началото на годината обаче вече не позволяват пратки, адресирани до федерациите, да избегнат мито. Това може да стане само при получател АЧП. В случай като този управителният съвет на агенцията обсъжда дали помощта наистина е хуманитарна и разрешава освобождаване от мито. Така например, ако "Асикс" адресират пратката до квартирата на АЧП на "Врабча 1", тя няма да бъде обмитена. "Не можем да кажем на партньорите си да пращат до АЧП или друга фондация. Ще ни заподозрат, че искаме да нарушим законите на страната", допълни Карамаринов.
Хората от кану-каяка заобикалят елегантно митницата, като ползват фондация "Ренесанс 1" за своите нужди, но и това не им помогнало да си спестят 850 000 лева данък за дарения на националния отбор тренажор. Когато купуват лодки в чужбина, гребните спортове обикновено излизат със стари, а се прибират с нови корита. Шефовете на федерацията обясняват, че при тази немотия друг изход нямат.
Има федерации, по-скоро на развиващи се спортове, които поради липса на изявени състезатели не могат да осъществят контакти с големи спонсори. С част от бюджета си те купуват уреди и екипировка от фирмите производители, като ги молят стоката да бъде придружена с писмо, че я даряват. Това хвърля в недоумение отсрещната страна, защо хората от България хем си плащат сметките, хем пък искат документ, че не са броили пари.
Страшното обаче се оказва не толкова митото, колкото ДДС. "По програма за партньорство за прогрес спечелихме екипировка за хокей на лед от Финландия. За нея платихме мито за 300 000 лв., а ДДС - 1 400 000 лв.", каза Милчо Ненов, изпълнителен директор на хокеистите. Милион и половина лева данък и един милион лева мито за безвъзмездно предоставени от Япония щанги пък плати Българската федерация по вдигане на тежести. "Златна ми излезе тази щанга и това го казах на президента Петър Стоянов", жалва се Нораир Нурикян, който се бе заканил да остави железата подарък на българската митница. Той не е успял да се възползва от гореспоменатата схема за освобождаване на щангите поне от мито, защото отсъствал от страната, когато пратката пристигнала и неговите служители побързали да платят сумата по задълженията.
Федерацията по художествена гимнастика дължи неплатен от миналата година ДДС 21 милиона лева. Централата има договор с фирма "Сасаки", който изтича 2000 г. Всяка година японците изпращат безвъзмездно трика, анцузи и уреди, като плащат транспорт и застраховка. Националният ни отбор е изпитател на продукцията им, която се коригира по тяхно желание. Няма съмнение, че всичко получено се разпределя за нуждите на гимнастичките в 35-те клуба в страната. Всеки получава по 10 топки, ленти, бухалки, които също не стигат, защото бързо се амортизират и чупят.
"Миналата година изготвихме необходимото писмо до Барчовски и той го подписа. С представител на АЧП отидохме на митницата. Началникът обаче ни върна и каза агенцията да не стъпва повече там, за да освобождава спортни стоки. Тогава пратихме писмо до финансовия министър Муравей Радев и той ни опрости митото, но не и ДДС. С временна митническа декларация си взехме екипите", обясни Емил Гаджев, служител в БФХГ.
Странно е обаче, че някои федерации успяват да издействат преференции, а други - не. Всички останали призовават за общо решение на проблема. Преди време при спортния министър са постъпили предложения да се гласуват квоти за екипировка на всяка федерация и те да бъдат без ДДС и мито. Ако това бе станало, нямаше да има повод за приказки, че някой някъде изнася дарена хуманитарна помощ в търговската мрежа. Другият вариант е федерациите да забогатеят, което едва ли ще стане скоро.
Няма какво да ни спре по пътя към титлата
Ферарио Спасов, треньор на "Литекс", и Ангел Станков, треньор на "Левски", пред "Капитал"
Ангел Станков (треньор на "Левски"): Борбата за титлата за нас ще зависи много от следващия мач с "Пирин". Ако успеем да го спечелим, тя ще продължи. А ако не - става трудно. Иначе и двата отбора са с класни футболисти. Имат играчи, които са подготвени за такава битка.
А.С.: Аз смятам, че за нас на този етап най-важен е мачът с "Пирин". Ако успеем да бием, след това ще мисля за другите, защото всеки мач е отделен за себе си.
А.С.: "Литекс" има добър отбор, има възможности и добра организация и е съвсем нормално да го направи.
А.С.: Предимството ни е в това, че разполагаме с много технични и интелигентни футболисти. Имам момчета, които са играли в чужбина. Има и друго нещо - "Левски" може да разчита на невероятна публика, която знае как да подкрепя отбора. Тя е неповторима и затова другите надали ще разберат колко помага. Де факто "Левски" има най-много привърженици.
А.С.: Голяма част от момчетата на "Литекс" са минали през "Левски", ЦСКА, "Славия". Другите са чужденци, които са с манталитет да се борят, за да станат шампиони. Нямат посредствен манталитет като на повечето провинциални отбори - да не загубят у дома, каквото вземат - е добро дошло, а навън - каквото стане. Това е най-силното им качество - нямат дух на провинциален отбор.
А.С.: Прекият двубой ще бъде съпътстван от голямо напрежение и не знам дали футболистите ще успеят да изявят по най-добър начин своите възможности, защото психологическото напрежение ще бъде много голямо. Надявам се да стане хубав мач. И двата отбора са на върха и би трябвало да покажат най-доброто, на което е способен българският клубен футбол. Ако бием в Благоевград, мачът с "Литекс" ще бъде решаващ за титлата.
А.С.: Първо мисля за предишния двубой, защото, ако успеем в него да се преборим и да спечелим, този мач след това наистина ще бъде интересен. Ако паднем, не че ще се откажем да играем, но просто по друг начин ще бъдем психологически настроени, защото шансовете ни за титлата ще бъдат значително намалели.
А.С.: Нямам нищо против. Виждате ли, че с нашите съдии "Левски" няма никакви проблеми, в смисъл, че рядко получаваме картони за апостроф към съдията или за оспорване на някакво негово решение, или да правим скандали, защото пътищата са едни - и на съдията, и на футболистите, и това са футболните пътища. Други пътища не са в полза на никого, нито на футболистите, а още повече и на съдията. Ако дадеш възможност да свири правилно, ако той даде възможност да играеш добре, мисля, че няма да има проблем да свири и българин.
А.С.: На този етап само късметът може да ни спре. Да не успеем да материализираме това, което създаваме като положения и което творим на терена. Някъде да сбъркаме. Иначе какво друго може да ни спре? Когато играеш футбол и се раздаваш на терена, мисля, че няма нещо, което може да те спре.
Ф.С.: Залогът е да оправдаем доверието на нашия спонсор, който е вложил доста средства в този отбор и стои изцяло зад нас. За нас ще е важно да станем за втора година шампиони, да спечелим купата на България, за да докажем, че успехът ни от миналата година не е случаен и че в клуба продължава да се работи професионално. Мисля, че това никак не е малко.
А.С.: Аз съм бил шампион с "Левски", бил съм носител на Купата на България с "Левски". Играл съм в този отбор четири-пет години. Целта ми е една - да успея да стана шампион с този отбор и като треньор. Това ще бъде украшение на цялата ми кариера във футбола. Поне засега. И ще съм много доволен, защото друг отбор като "Левски" в България няма.
А.С.: Не знам. Аз две-три години бях в чужбина и по принцип не съм се интересувал, пък и не ме интересуват извънфутболните средства. Моите средства са само футболни. Нямам представа доколко влияят върху класирането. Не съм запознат все още.
А.С.: Надявам се, "Левски".
"Ню Йорк" и "Сиатъл" може да пропуснат плейофите в НБА
Отмина времето, когато "Ню Йорк" беше най-големият съперник на "Чикаго" по пътя към поредната шампионска титла. Двата доскоро най-силни отбора от Източната конференция на Националната баскетболна асоциация (НБА) този път ще останат само със спомена от драматичните срещи в минали сезони. И ако за "Ню Йорк" все пак още има някакъв шанс за заветното осмо място в класирането, за бившия отбор на Майкъл Джордан е абсолютно сигурно отпадането от плейофите. "Чикаго" е най-слабият отбор на изток, след като три години поред печелеше шампионската титла.
Освен "Ню Йорк" другият традиционен участник в плейофите, който може тази година да ги гледа отстрани, е "Сиатъл". Вместо да бъдат претенденти за титлата, този сезон "Никс" и "Суперсоникс" са два обикновени отбора от средна класа. Пет мача преди края на скъсения редовен сезон "Ню Йорк" се добра до осмото място в Източната конференция - последното, което дава право на участие в следващата фаза. "Сиатъл" обаче е на деветото място на запад, като в останалите си пет срещи ще трябва да догони "Минесота", "Сакраменто" или "Финикс".
Какво стана с тези два традиционно силни отбора и защо сега са заплашени или от неучастие от плейофите, или от ранно отпадане там?
Кризата в "Ню Йорк" започна с продажбата на Чарлз Оукли на "Торонто" срещу Маркус Камби, а бе продължена с привличането на Литрел Сприуел срещу Джон Старкс, Крис Милс и Тери Къмингс. Причините за втората сделка бяха няколко. Шефовете на отбора се надяваха да лапнат Сприуел вместо "Маями" или "Индиана" и да засилят нападението. "Никс" станаха по-млади и по-атлетични, но стилът на игра остана бавен. Сприуел и Камби останаха на пейката като резерви. Треньорът Джеф ван Гунди цял сезон бе заплашен от уволнение, но главата му така и не падна. Изненадата дойде от друго място - президентът и генерален мениджър Ърни Грунфелд, който отговаряше за трансферите, бе уволнен. Без Оукли и Старкс обаче те вече нямат хора, които да се хвърлят за победата на всяка цена. Преди те плашеха противника, сега изглеждат уплашени.
В "Сиатъл" проблемите започнаха с уволнението на популярния треньор Джордж Карл, който изведе отбора до финалните плейофи в НБА през 1996 г. и спечели 72% от срещите си (384 победи и 150 загуби). Свръхзвуковите се класираха за плейофите през последните осем години. Генералният мениджър Уоли Уолкър обаче сметна, че Карл е стигнал тавана на възможностите си и го замени с Пол Уестфол. Освен с треньора "Сиатъл" се раздели със също така популярния му помощник Тим Гърдрич, със Сам Пъркинс (в "Индиана" като свободен агент), Нейт Макмилан (сега помощник-треньор), Грег Антъни (в "Портланд" като свободен агент) и Джером Кърси (в "Сан Антонио" като свободен агент). Всичките бяха най-стабилните и умни играчи на отбора. Вин Бейкър започна сезона, без да е влязъл във форма, след което пропусна две седмици заради контузия. След като се върна в игра малко по-рано от очакваното, той получи травма в крака и ще пропусне края на сезона. Ветеранът Хърси Хоукинс, който има зад гърба си 10-годишна кариера, бе мистериозно закован на пейката. Както "Ню Йорк", така и "Сиатъл" няма лице. Преди свръхзвуковите бяха страшилище за противниковите отбори със своята защита, но сега този елемент вече не е толкова силен. "Трябва да спечелим четири от последните си седем мача, за да се класираме", заяви Уестфол преди дни, но отборът му загуби първите два от тях. Сред оставащите противници са "Лейкърс" и "Юта".
Абсолютен хит през този сезон е "Портланд", който вече си извоюва първото място в Тихоокеанската дивизия. Засега тимът има най-добри показатели и в цялата лига, печелейки 34 мача и губейки 11. Голяма заслуга за възхода на "Трейл блейзърс" има литовският център Арвидас Сабонис. Наскоро феновете на уеб-страницата на НБА го определиха като чужденеца с най-голям принос за развитието на лигата. През този сезон той отбелязва средно по 12.3 точки на мач и овладява по 8.3 борби. "Портланд" е и отборът с една от най-добрите защити. Цели 22 мача играчите му не са позволявали да им бъдат отбелязани повече от 100 точки. "Трейл блейзърс" водят люта борба за първото място в конференцията с "Юта". Въпросът е кой ще има предимство при домакинствата в плейофите, ако и двата тима стигнат до финал на запад. Останалите шест отбора в плейофите се очертават да са "Сан Антонио", "Лейкърс", "Хюстън", "Финикс", "Минесота" и "Сакраменто".
Лидер в Източната конференция е "Маями", следван от "Орландо". При липсата на конкуренция от "Чикаго" и "Ню Йорк" отборите в тази конференция поднасят множество изненади. "Орландо" е най-голямата от тях, следван от "Атланта" и отлично представящия се "Филаделфия", чиято звезда Алън Айверсън е хит на сезона. Останалите участници засега са "Индиана", "Детройт", "Милуоки" и "Ню Йорк". Леко разочарование с представянето си предизвика и "Индиана", който се очакваше да е претендент за титлата, а сега е на път да загуби първото място в Централната дивизия. Отборът изглеждаше подготвен за големите цели, като по време на стачката непрекъснато тренираше. Сега обаче тимът на треньора Лари Бърд губи много лесни мачове - последните шест домакински. Въпреки че в три от последните четири срещи от сезона играят у дома, в "Индиана" не са сигурни, че ще спечелят и ще дръпнат в класирането.
Вече се оформи и най-интригуващият двубой от първия кръг на плеофите. Почти сигурно един срещу друг ще се изправят Хюстън и Лейкърс - два отбора с колебливо представяне през сезона, но с потенциал да атакуват финалите.
И Георги Василев обяви, че напуска футбола
Георги Василев, треньорът, извел три отбора до шампионската титла, се оттегля от футбола в България. Вместо да опита да изведе и "Локомотив" (Сф) до първото място, той ще си вземе дългосрочен отпуск след края на сезона.
Василев обяви решението си да прекрати кариерата си на българска територия след мача с "Левски" (Кн) в Ловеч, който столичани загубиха с 0:1. Ръководството на "Локомотив" обвини съдията Йордан Иванов в тенденциозно съдийство, което изнервило и двата отбора и не е дало възможност за пълна изява на футболистите. На моменти дори президентът Николай Гигов и треньорът Василев замисляли да извадят отбора от мача. В най-напрегнатите моменти от срещата мениджърът Андрей Желязков активно ръкомахаше към официалната трибуна, явно призовавайки Гигов да слезе на треньорската скамейка. "Някои дребни душички с дълбоки джобове печелят от подобни решени предварително мачове. Това, че не извадих отбора, беше поради голямото ми уважение към тази чудесна публика, която оцени истинския победител", заяви треньорът след двубоя.
Съдията Йордан Иванов е известен с умението си да обърква мачове. Той бе главният виновник за боя между ЦСКА и "Левски" (Кн) през есенния дял на първенството. Сега пак бе основна причина за скандала в Ловеч. Само няколко дни по-късно друг съдия - Костадин Костадинов, явно ощети "Литекс" срещу "Локомотив" (Сф) за купата на България на стадиона в кв. "Надежда". "Тук съдиите свирят спокойно и обективно, защото не им се оказва натиск, както по другите стадиони. На мача в Ловеч си личеше, че реферът Иванов има да изпълнява поръчка и се чувстваше неудобно в тази роля, пък и явно не знаеше как да го направи", заяви Василев.
Той изтъкна като основна причина за решението си ненормалната обстановка, в която се провежда шампионатът. "Най-доброто от това първенство е, че ще завърши след месец и половина и след това ще го напусна, защото това не е футбол. Търсете истината за българския футбол на "Кърниградска", където далеч преди края на шампионата се решава кой какво да спечели", каза Георги Василев след двубоя с "Левски" (Кн). Преди две години неговият колега и наследник в "Левски" Иван Кючуков също се отказа да се занимава с български футбол заради машинациите.
Логичен въпрос е какво се промени в системата, в която Василев успя да направи "Етър", "Левски" (Сф) и ЦСКА шампиони. Той дойде в началото на първенството в "Локомотив" с идеята да изведе и този отбор до златните медали. Разполагаше със стабилния финансов гръб на Николай Гигов, но селекцията през лятната пауза беше постна. Едва през зимата "Локомотив" събра желаните футболисти, като най-сериозната придобивка е нападателят Христо Йовов. Повечето играчи са с потенциал да се борят за първото място, но така и не успяха да поддържат едно ниво на представяне. Получиха се силни мачове, като този срещу "Литекс" в първия пролетен кръг, но последваха загуби от ЦСКА, "Левски" и дори от "Шумен". Те изхвърлиха отбора не само от борбата за титлата, но и от битката за третото място. Единственото спасение на сезона е спечелването на Купата на България, но след нулевото равенство в кв. "Надежда" с "Литекс" шансовете не са големи.
Засега Василев отрича скритата причина за оттеглянето му да е оферта от чужбина. "Ще си почивам от футбол известно време", каза той. Президентът Гигов прие спокойно вестта за оставката на треньора, който бе най-сериозната му надежда за голям успех на "Локомотив". Вече тръгна слух, че кандидат за поста е Стоян Коцев, който не е в добри отношения с изпълняващия длъжността президент на "Славия" Венцислав Стефанов. В "Надежда" вече акостира друг член на шампионския екип на белите от 1996 г. - Чавдар Цветков, а и самият Гигов е славист.
