Белгийската компания "Юнион миниер", която стана собственик на Медодобивния комбинат - Пирдоп, ще създаде смесено дружество с германската компания Oiltanking. Джойнт венчърът ще изгради и експлоатира хранилище за течни продукти на пристанище Варна, съобщиха от "Юнион миниер". То ще има складова вместимост от 18 000 кубически метра и гарантиран капацитет за съхранение на 550 000 тона сярна киселина годишно. Проектът е свързан с инвестиционните планове на "Юнион миниер", които предвиждат до 2001 г. производството на сярна киселина на завода в Пирдоп да достигне 700 000 тона. Строителството на хранилището ще струва минимум 13 млн. германски марки по данни на белгийската компания. Български и международни фирми вече са проявили интерес за ползване на съоръжението при експорт и внос на петрол, горива, растителни масла. Планирано е и бъдещо увеличение на капацитета на хранилището до 2 млн. тона продукти годишно. С това се очаква инвестициите да достигнат 80 млн. германски марки.
Нови такси вдигат цените на горивата
Средно със 100 лева на литър ще поскъпнат горивата след въвеждането на нови пътни и екологични такси. С това се цели да бъдат увеличени приходите във фонд "Републиканска пътна мрежа" и Националния фонд за опазване на околната среда, обясниха от правителството. Новият размер на таксите беше одобрен от министрите в четвъртък. Увеличението ще стане факт от 1 юли, след като бъде гласувано и в Народното събрание.
Предвижда се цената на литър дизелово гориво да скочи от 580 на 710 лева за литър заради повишените такси. Очакваното увеличение при масовия бензин А 91 ще е от 800 на 890 лева. С 80 лева ще поскъпне и безоловният бензин А 95. Той ще струва 940 лева за литър вместо сегашните 860 лева. Тези сметки обаче могат твърде бързо да остареят заради скока на цените на петрола на международните пазари, което може да предизвика допълнително покачване на цените на горивата.
Повишението на таксите ще осигури повече средства за инвестиции в екологични проекти и пътна инфраструктура. Още повече че войната в Югославия наложи спешното търсене на алтернативни пътища за Западна Европа, сега приоритетни стават пътищата Видин - Кулата и Русе - Маказа (част от трансевропейски коридори 4 и 9) и за тяхното ускоряване ще трябва сериозно финансиране.
По закон пътните и екотаксите се плащат от производителите и вносителите на горива в страната. Производители в България са Нефтохим и "Плама" - Плевен. Двете рафинерии обаче по традиция имат големи проблеми с издължаването, така че досега всяко увеличение на таксите водеше само до нарастване на техните задължения. Постъпленията от вноса също не са големи. Причината е, че много от търговците декларират по-ниска облагаема стойност на доставяните горива и съответно плащат по-ниски такси. Всичко това рефлектира върху приходите в двата държавни фонда. Проблемът е по-голям за фонд "Републиканска пътна мрежа", от който не само трябва да се финансира строителството на нови пътища, но и да се погасяват стари заеми по проектите "Транзитни пътища" 1 и 2. През 1999 г. около 20.5 млрд. лева от фонда трябва да отидат за плащания към Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка. В момента само Нефтохим дължи 17.5 млрд. лева от невнесени пътни такси, съобщи през седмицата шефът на Главно управление на пътищата (ГУП) Костадин Таушанов.
За да се гарантират постоянни постъпления в двата фонда, в бъдеще таксите ще се събират под формата на твърди суми на тон гориво, а не в процент от производствената цена (или митническата облагаема стойност), както беше досега. По нов начин ще става и самото събиране. Отсега нататък таксите ще се събират от дистрибуторите, а не от производителите. Търговците би трябвало да превеждат дължимите суми авансово още преди покупката на горива от Нефтохим. Така приходите в двата фонда няма да бъдат зависими от финансовото състояние на бургаската рафинерия, посочи шефът на ГУП.
НАТО инвестира в сигурност
Петдесетгодишният юбилей на НАТО беше замислен като празнично шоу, отбелязващо края на студената война. Фойерверките обаче се пренесоха в Косово, а срещата във Вашингтон изглеждаше по-скоро като заседание на военен щаб. Промениха се дневният ред, участниците, целите, езикът и най-вече решенията.
На 30-ия ден от началото на въздушната операция в Косово НАТО трябваше да даде отговор на най-важния въпрос - каква ще бъде мисията на пакта през XXI век. И още по-конкретно - какви са параметрите на операцията в Югославия, кога ще приключи тя и дали бомбардировките ще доведат до свалянето на режима на Милошевич, ще бъдат ли включени сухопътни войски в действие, ще се стигне ли до необходимостта от въздушни коридори и военни бази на територията на съседните страни; ще поеме ли Европа повече отговорности от досега; как Русия ще се включи по-динамично в постигането на мирно решение, което да донесе мир на Балканите.
Ако някой е имал съмнение в решимостта на съюзниците да доведат докрай операцията в Косово и да отговорят на тези въпроси, срещата във Вашингтон го обори. Противно на някои прогнози, без колебания и още по-малко разногласия по основната цел отстраняването на режима на Милошевич - 19-мата лидери на страните членки излъчиха кристално ясно послание. "Мирът и хуманността ще победят в Косово. Бежанците ще се завърнат по домовете си. Те ще получат сигурност. Те ще имат свое собствено управление", заяви при откриването на срещата президентът Клинтън.
Преди войната НАТО се определяше като инструмент за колективна сигурност. На фона на бомбардировките, особено за балканските народи, пактът все повече изглежда като военен инструмент. Затова избистрянето на стратегията и бъдещите цели на алианса в основния документ на срещата - комюникето, e ключът, който съдържа отговора на всички тези въпроси.
Крайният резултат от срещата е промяната на мисията на НАТО - от организация за защита на съюзните страни пактът се превръща все повече в организация за евроатлантическа сигурност. Новата концепция е базирана на "решимостта за общо бъдеще, основано на хуманността и против етническото прочистване, което е едновременно морален императив и практическа необходимост".
"Основната промяна, която настъпи в Америка през последните няколко седмици, е осъзнаването на стратегическия интерес на САЩ на Балканите. Америка си даде сметка, че европейската сигурност е невъзможна без сигурност на Балканите. А европейската сигурност е неотменно задължение на Америка според клаузите на Атлантическия пакт. Днес НАТО преразглежда определението за общност на нациите, признавайки, че то включва и Балканите", коментира за "Капитал" Уолтър Реймонд, служител в Белия дом по времето на Рейгън.
Само допреди няколко месеца общественото мнение в САЩ беше против всякаква намеса в балканския конфликт, отказвайки да приеме отговорностите на "полицай на света". Сега над половината американци поддържат дори възможността за изпращане на сухопътни войски в Косово.
Това е много важен сигнал за съседните на Югославия страни. Освен въздушни коридори очевидно НАТО скоро ще поиска разрешение за използване на земните територии като тил на сухопътните операции. Отговорът ще бъде тест за избора на балканските страни - дали ще бъдат с целия свят, или ще останат сами с г-н Милошевич. Това в най-голяма степен важи за България, която пропусна шанса да обяви във Вашингтон, че българският парламент е предоставил въздушно пространство и бази на самолетите на НАТО. За разлика например от Румъния. Така в шоуто на Лари Кинг вместо Петър Стоянов се появи румънският му колега Емил Константинеску. Румънците направиха още един изпреварващ ход по пътя си към НАТО - Константинеску изрази не само решимостта на Румъния да помага на НАТО по всички възможни начини (без да иска за това писмени гаранции), но и обяви готовността на страната си да се включи в плановете за възстановяване на Балканите.
Никога по-рано бъдещото членство на България в НАТО не е изглеждало по-реално осъществимо. За разлика от срещата в Мадрид, когато името на страната не присъстваше в нито един документ, сега България се нареди сред деветте страни, на които ще бъдат предоставени планове за подготовка за приемане в НАТО. Войната в Югославия доказа на съюзните лидери онова, в което българските политици се опитват да ги убедят от две години - че членството в НАТО при стратегическото положение на България на Балканите е изключително важно за сигурността на региона. Според бившия посланик на САЩ в НАТО Роберт Хънтър фактът, че България граничи с Югославия и има сравнително дълга история на свободни избори, прави нейната роля в региона решаваща.
Преди половин година политическите кръгове във Вашингтон бяха скептично настроени за по-нататъшното разширяване на НАТО. След приемането на Полша, Унгария и Чехия пактът се изправи пред нови предизвикателства и се нуждаеше от време за пълноценното им адаптиране във военния съюз. Кризата в Косово размести приоритетите, изведе на предно място европейските измерения на регионалните конфликти на Балканите.
Според Уолтър Реймонд сега НАТО осъзнава необходимостта да свърже в пояс на сигурността двете части на Европа, Западна и Средна, с Южна Европа, където са другите две членки на пакта - Гърция и Турция. Този пояс минава през Словакия, Румъния и България. В комюникето на вашингтонската среща потенциалните страни членки изглеждат групирани така: Словения и Румъния, следват трите балтийски републики, после идват Словакия и България и накрая Македония и Албания. Това групиране обаче е много условно, като се има предвид, че шансовете на Словакия след политическите промени там се оценяват като доста високи от наблюдателите във Вашингтон. Очаква се Словакия, която започна приложението на радикални реформи миналата есен, да изпревари дори Румъния по пътя към НАТО. При всички случаи обаче процесът на подготовка за приемане на нови членове ще отнеме от три до пет години.
"Решимостта за разширяване на НАТО е сериозна, но нейното реализиране не е непосредствено", коментира за "Капитал" Симон Сафати от Центъра за международни стратегически изследвания във Вашингтон. "В комюникето се казва, че дискусията ще продължи до 2001 г., а това означава, че реално приемане на нови членове може да се очаква след 2002 г. И то ще зависи от редица критерии, на които страните кандидати трябва да отговорят."
Критериите са известни както на нашите политици, така и на българската общественост: успешно прилагане на икономическата реформа, реформа в армията, изграждане на стабилна демокрация. България ще има шанса да бъде включена в новия план "Маршал" и да постигне това, което Западна Европа постигна след войната. Тогава страната ни отказа плана за реконструкция, подготвен в Америка, и всички врати се затвориха за нея.
Сега за първи път от половин век насам България стои пред отворена врата.
Сложиха политическа шапка на МВР
МВР ще стане министерството с най-много директори според новия проект за изменение на устройствения закон на ведомството. След близо 6-месечно умуване проектът за промени беше вкаран в Министерския съвет и кабинетът на Костов го изпрати в парламента. В него се предвиждат съществени промени на приетия преди по-малко от две години чисто нов Закон за МВР, който централизира органите на вътрешните работи и даде безкрайна власт на министъра.
Идеята за промяна на закона дойде, след като премиерът Костов или лидери на управляващите поискаха над безпартийния Богомил Бонев да има някакъв политически капак, който да контролира действията на вътрешното министерство. Въпреки че Бонев дълго време се съпротивляваше на тази идея, която противоречи на изказваните преди години негови тези за безпартийността на работещите в системата на сигурността, накрая клекна и се зае с ремонтирането на закона. Повод за това беше афишираната девоенизация на министерството, която трябваше да стартира по план на правителството в края на декември. Това обаче забави вкарването на проекта с още няколко месеца.
Една от най-големите промени, която се прави, е доста оспорваната политизация на МВР. Премиерът Костов ще държи изкъсо вече Богомил Бонев с двама заместник-министри, които ще назначава лично. Изискванията към тях са доста занижени (или неясни), защото в закона не са посочени дори необходимият правен стаж или юридическото образование, което е доста странно. Вероятно законът е бил правен за точно определени хора от гледна точка на кадровия дефицит в редиците на управляващите. Първоначалната идея на промените в закона беше, че като зам.- министри ще бъдат назначени прависти. Тогава се заговори за две евентуални кандидатури - на Емануил Йорданов и на Петър Рафаилов. Шефката на парламентарната група на СДС Екатерина Михайлова очевидно се е възпротивила и двамата засега остават в парламента. За евентуален зам.-министър се сочи силистренският депутат Христо Димитров - педагог, социолог и бивш футболист. Поради тази причина вероятно в закона няма посочени изисквания. Димитров е сочен за човек на шефа на Комисията по национална сигурност Христо Бисеров, който оглавява едно от силовите крила в редиците на управляващите. Зам.-министрите ще се занимават с "управлението на човешките ресурси" в МВР, ще имат "съвещателни и информационно-аналитични функции" и ще са част от политическия кабинет на министъра, който "ще разработва конкретни решения за реализиране на политиката на правителството и представянето й пред обществото". В политическия кабинет ще влизат зам.-министрите, началникът на кабинета, парламентарният секретар и началникът на отдел "Връзки с обществеността". Любопитното в случая е, че зам.-министрите ще заместват министъра, когато той отсъства. Досега по закон министерството се управляваше от главния секретар, когато титулярът в сградата на "6 септември" го нямаше.
Главният секретар се прекръства на държавен секретар и "организира оперативното управление на силите и средствата на МВР, като ръководи и контролира дейността на националните служби, дирекция "Специални разузнавателни средства", дирекция "Специални акции", териториалните дирекции на МВР и взаимодействието между тях". Очевидно ген. Божидар Попов ще действа като шеф на генщаба на армията, но не е ясно как ще осъществява толкова много функции едновременно, при положение че политкомисарите, каквито реално ще бъдат зам.-министрите, няма да се месят в професионалното управление на МВР.
Според промените в Закона за МВР и тук ще има много директори. Освен че ще си има национални служби, каквито са НСБОП, НСС, полицията, пожарната и жандармерията, към тях ще има и главни дирекции, които ще осъществяват управлението на териториалните си структури. Затова шефовете на служби стават главни директори. Регионалните дирекции на вътрешните работи от своя страна стават областни дирекции.
Промените, приети от Министерския съвет, правят значителни промени в самата структура на вътрешното министерство. Всички служби в МВР се прекръстват в дирекции и самостоятелни отдели. Най-любопитната промяна е създаването на дирекция "Специални разузнавателни средства", която ще обединява службата за оперативно-техническа информация и бюрото за оперативно издирване. Едните се занимаваха досега с подслушванията, другите - със следене на лица. Сега те ще бъдат под една шапка, а новото в правомощията им ще бъде и възможността в изключителни случаи да арестуват заподозрени. Досега двете служби се занимаваха само със събиране на информация, доказателства и проследяване. Осведомени твърдят, че допълнителната точка за арестуване е наложена от няколкото фала, които други служби са извършили с особено опасни престъпници. Единият е случаят с кафе "Ла скала" преди няколко години, когато баретите на няколко пъти изпускаха особено опасни престъпници, и накрая потрошиха от бой двама учители, а другият по-известен е изпускането на нашумелия в последно време Ганчо Въчков-Ганеца.
Другата странна промяна в Закона за МВР е превръщането на Специализирания отряд за борба с тероризма, по-известен като отряда на баретите, в отделна дирекция. Тя ще се казва дирекция "Специални акции". Освен старите правомощия сега им се вменява и още едно, което го нямаше в стария закон - "защитата на лица". И досега баретите са били ползвани за охрана, но това предизвикваше голямо недоумение, както при случая, когато барети няколко месеца охраняваха скандалния директор на Булгаргаз Васил Филипов. Тогава към Бонев многократно бяха задавани въпроси кое налага и кой дава право Филипов да се пази от командоси. С включването на тази точки подобни неудобни въпроси ще бъдат спестявани, а доколкото тази дирекция се използва само след изрична заповед на министъра, той ще може по свое усмотрение да ги използва и за лични услуги.
Законът легализира и някои структурни промени, които бяха извършени още през декември. Като например прехвърлянето на сектори за борба с трафика на крадени автомобили и културни ценности от НСБОП в Национална служба "Полиция" и преминаването на икономическите звена към НСБОП.
В проекта за промени е предвидено премахването на пагоните, или така наречената девоенизация на МВР, за което се говори от няколко месеца. В МВР вече всички ще се наричат държавни служители, а не офицери и сержанти, а йерархията в постовете ще бъде съответно разузнавач, инспектор, експерт, началник на сектор, на управление и директор. Свалянето на пагоните обаче не означава, че ще се премахнат привилегиите за полицаите. Това беше изрично подчертано от ген. Атанасов на пресконференция в Министерския съвет след приемането на проекта.
Промените в Закона за МВР поставят под тотален контрол охранителните фирми. В няколко допълнителни члена са записани изискванията към собствениците на подобни структури, което ще постави на изпитание доста от сега съществуващите гардове, защото сред тях има такива, на които само светец може да отговори.
Тези, които са правили новия Закон за МВР, защото в значителна степен, отнасяща се до структурата на вътрешното ведомство, той е нов, са оставили врата за бъдещи промени. Докато в сега действащия устройствен документ бяха точно упоменати структурите на министерството, тяхното място и начинът на управление, което го правеше значително по - прозрачен за обществото, в предлаганите промени някои елементи ще бъдат доуточнявани от правилника за прилагането на закона и подзаконови актове. Този принцип позволява извършването на практически промени при задействане на системата, без да се налага промяна на самия закон, но прави непрозрачна работата на министерството.
Една от обсъжданите идеи при дебатите по проекта е била изваждането на пожарната от структурата на МВР. Вероятно това ще стане на обсъждането на промените в Народното събрание. Изобщо промените в Закона за МВР сигурно ще предизвикат голям дебат в парламента, макар че разглеждането му ще стане едва в края на парламентарната сесия.
Българската икономика - актуални проблеми и възможни решения*
През 1996 г. и първите два-три месеца на 1997 г. инфлацията нарасна повече от десет пъти. Към март 1997 г. икономиката беше доведена до състояние на всеобща парализа. В страната цареше икономическо, социално и политическо напрежение.
Стабилизирането на икономиката и насочването й към устойчив икономически растеж закономерно започна с финансовата стабилизация: инфлацията, валутния курс, оздравяването на банковата система. Резултати има. Следващият фронт е реалната икономика. Основното през последните две години тук са структурната реформа и приватизацията. Резултати също има и те трябва да се развиват през 1999 г. Всичко, постигнато във финансовата стабилизация, структурната реформа, приватизацията, ще бъде поставено на сериозно изпитание, ако не успеем да насочим страната към устойчив (макар и невисок, но реален) икономически растеж.
Към средата на 1997 г. се почувстваха осезаеми признаци на стабилизиране на общото състояние на икономиката. Процесът продължи докъм средата на 1998 г., когато се появиха симптоми, че възможностите на стабилизацията започват да се изчерпват. Сега, към март-април 1999 г., със сигурност може да се твърди, че тези симптоми не са случайни и временни. Продажбите в промишлеността, строителството, транспорта намаляват, износът се свива, търговското салдо от положително стана отрицателно, безработицата се увеличава.
Известно е, че
За да има устойчив растеж, една пазарна икономика трябва да има устойчив и разширяващ се пазар. Ако има пазар, производството го следва, разширява се, икономиката е в растеж. Ако пазарът се свива, процесът е обратен. Външният пазар на българската икономика се свива в продължение на години, систематично и неотклонно. Икономиката на страната е силно зависима от външните си пазари. Средно за 1997-1998 г. прекият износ на страната е около 23% от брутната продукция, косвеният - около 16%, пълният (прекият плюс косвения) - около 39%, т.е. повече от една трета от българската икономика работи за външните пазари. За реалния сектор тези относителни дялове са още по-високи.
Външният пазар влияе силно върху обема и структурата на вътрешния пазар. Вътрешният пазар, създаден и поддържан от външния пазар (чрез износа), е около 7600 млрд. лева през 1997 г. Това е около 45% от вътрешния пазар на местни стоки и услуги с производствено предназначение (без инвестиционните стоки и услуги). През 1998 г., по съпоставими цени от 1997 г., вътрешният пазар, създаден и поддържан от външния пазар, се свива до около 6200 млрд. лева, а относителният му дял във вътрешния пазар на местни стоки и услуги с производствено предназначение пада под 40%.
Тези оценки за влиянието на обема на външния пазар (износа) върху обема на вътрешния пазар, дори и приети само като ориентировъчни, обясняват застрашителния спад на продажбите в промишлеността през втората половина на 1998 г. и към началото на 1999 г. - външният пазар се свива (износът намалява), производството и продажбите падат; редуцирането на външния пазар предизвиква свиване на вътрешния пазар в частта му, поддържана от износа, което означава нов спад в производството и продажбите.
По окрупнени оценки средно за страната през 1997-1998 г. намалението на износа с една единица предизвиква по линията на косвените връзки около 0.7 единици свиване на вътрешния пазар; намаление на износа примерно със 100 млн. долара означава свиване на производството и на продажбите (на външния и на вътрешния пазар) от (100 млн. + 0.7 х 100 млн.) 170 млн. долара. Вътрешният пазар се свива и поради ниската и свиваща се инвестиционна активност, и поради намаляването на реалните доходи на населението до 1998 г. През 1998 г. доходите на населението се увеличиха. Вместо към увеличено търсене на потребителския пазар една част от увеличението се насочи към плащане на по-високи данъци и такси. Друга част се поглъща от увеличаващите се разходи за образование, частично платено здравеопазване, разходи по адвокати и нотариуси и други от този род. Трета част компенсира намаляването на държавните субсидии и съответно повишаването на цените на електроенергията, топлоенергията, въглища, дърва за огрев, транспорт. По принцип увеличените плащания и в трите насоки не увеличават обема на пазара и във всички случаи не увеличават активната му част, онази която тегли икономиката и води към реален растеж. Онова, което остава (изключваме спестяванията), се насочва към потребителския пазар и при превишаване на номиналното увеличение на платежоспособното търсене над растежа на цените (както беше през 1998 г.), увеличава реално обема на пазара. Тук възниква нов проблем.
Вътрешният потребителски пазар е пазар на местна и на вносна продукция. Има симптоми, на него вносните продукти изместват местните. На теория увеличението на доходите и на потреблението на населението трябва да стимулира икономически растеж и увеличаване на местното производство. На практика в България през 1998 г. това не се получи. Вместо да стимулира местното производство, увеличението на доходите на населението, изглежда, стимулира вноса на потребителски стоки.
Вносът оказва натиск върху местната продукция и я измества не само на потребителския пазар, но и на пазара на производствено потребяваните стоки и услуги. Положението тук е по-сложно, веднъж, поради тоталното превъзходство в техническите параметри и качеството на производствено потребяваната, включително на инвестиционната, вносна продукция над местната, и втори път, поради технологичната обвързаност на голяма част от местното производство с вносни суровини, материали, консумативи, резервни части.
Това в основни линии е картината на цикъла, в който е попаднала българската икономика към края на 1998 - началото на 1999 г.: външният и вътрешният пазар се свиват, на вътрешния пазар вносът изтласква местната продукция; производството намалява, следвайки пазара; обичайните механизми на оживление на икономиката чрез увеличение на крайното потребителско търсене са блокирани или най-малкото силно затормозени. Като следствие от свиването на производството намаляват заетостта и доходите от заплати. Задържането на доходите задържа крайното потребителско търсене. Кръгът се затваря.
Пътищата за излизане от този тип цикли в средносрочна и дългосрочна перспектива са известни и те по принцип са приложими и към българската икономика, особено в дългосрочен план: продуктово преструктуриране на производството, подобряване на техническите параметри и качеството на продукцията, технологично обновление, снижаване на разходите, повишаване на ефективността, стабилизиране и разширяване на българските външни пазари, увеличаване на производството, увеличаване на доходите, а оттук - разширяващ се вътрешен пазар. Въпросът е
В близка перспектива могат да се очакват реални и бързи резултати от действия в следните насоки: 1. Подкрепа на износа и на българските позиции на външните пазари с всички възможни средства, включително политически. 2. Подкрепа на местното производство срещу натиска на вноса с всички възможни средства в рамките на международните ангажименти за либерализация на външнотърговския ни режим; включително подкрепа с административни средства и използване, макар и временно, на допустими форми на протекционизъм. Затягане на митническата система с оглед противодействие на нерегламентиран внос (положението с цените на шоколада, кафето и алкохола са доказателство, че има такъв внос). 3. Подобряване на бизнесклимата в страната, в т.ч. по-добър климат за средния и дребния бизнес главно с оглед поддържане на заетостта. 4. Въздействие за задържане цените на специфични масово ползвани услуги като здравеопазване, образование, правни услуги и други, включително оказвани от частни организации. 5. Ускоряване на структурната реформа. Структурната реформа не е само смяна на собствеността. Необходими са промени в продуктовата структура. 6. Евентуално преосмисляне на корекции в държавната политика по отношение на либерализацията на външнотърговския режим и скоростта на отваряне на икономиката. Високата скорост на отваряне има своите основания, но ако се мине над скоростта, допустима при реалностите в страната, вредите могат да бъдат повече от ползите.
В средносрочна и дългосрочна перспектива могат да се имат предвид споменатите по-горе известни пътища за постигане на средносрочни и дългосрочни резултати.
Какви могат да бъдат последствията, ако в краткосрочен план не успеем да спрем цикъла? Съществува опасност от срив в реалния сектор, подобен на този във финансовата сфера и банковата система в края на 1996 и началото на 1997 г.: кризата се разрази тогава, но напреженията в сектора се трупаха в продължение на години. По подобен начин са натрупани и продължават да се натрупват напрежения в реалния сектор. Не може безкрайно дълго пазарът да се свива, производството и износът да намаляват. Някога, на някакво равнище, това трябва да спре. Другата алтернатива е минаване под критичната граница и срив. Взаимната задлъжнялост на предприятията, за които толкова се говори в последно време, е само едно от слабите звена във функционирането на националната производствена система. При определени условия тя, както и други слаби звена, могат да дадат началото на срива.
Към всичко това в краткосрочен план, а вероятно и с последствия в средносрочен план, се добавят новата обстановка за българската икономика, създадена от войната в Югославия, и неяснотите около нейното развитие през следващите месеци и след това.
* Публикацията е заключение на доклада на Българската стопанска камара за състоянието на икономиката на страната към началото на 1999 г. Във философията на държавната икономическа политика трябва дълбоко да залегне убеждението, че реалният сектор е ядрото на българската икономика и че в него е ключът към нейния успех (или неуспех). Сферата на услугите също е важна , но тя създава по-скоро общата среда за развитие на икономиката. Основните цели и приоритети на държавната макроикономическа политика и тяхното аранжиране изглеждат примерно по следния начин:
- Досега (1997-1998 г.): финансова стабилизация; овладяване на инфлацията; укрепване на банковата система; структурна реформа; спиране (задържане) свиването на пазарите и на производството; заетост. Първите три цели са постигнати. Структурната реформа е в ход. Заетостта се поддържа на определено равнище, макар и с леко снижение. Свиването на пазарите и на производството продължава;
- В краткосрочна перспектива (1999 - 2000 г.): структурна реформа; последствията от войната в Югославия; спиране (задържане) свиването на пазарите и на производството; външни пазари; износ; растеж; поддържане на финансова стабилизация; ниска инфлация; заетост; техническо и технологично равнище, разходи, ефективност, конкурентоспособност на производството;
- В средносрочна и по-далечна перспектива: растеж; външни пазари, износ; поддържане на финансова стабилизация, ниска инфлация, заетост; техническо и технологично равнище, инвестиционна активност, разходи, ефективност, конкурентоспособност на производството; интеграция в европейските икономически структури, интеграция в европейската производствена система.
Още 300-400 млн. долара са нужни на платежния баланс
Международните институции подготвят общи мерки за компенсиране на щетите от югокризата
Международната финансова общност изненада мнозина неангажирани наблюдатели, обсъждайки на високо равнище през изминалата седмица конкретни мерки за подпомагане на страните, понасящи загуби от конфликта в Косово. Като се имат предвид консервативността на тези институции и неизбежната доза бюрокрация, срещата във Вашингтон на седем международни институции (начело с МВФ и Световната банка) и представители на 33 държави (включително шестте най-засегнати от Балканския полуостров) може да се счита за обнадеждаващ знак, без, разбира се, да се хранят излишни илюзии.
Официалните цели на срещата бяха да подготви краткосрочни мерки за посрещане на социалните, икономическите и финансовите нужди на шестте най-засегнати държави (Албания, Босна и Херцеговина, България, Македония, Румъния и Хърватско); да обсъди средносрочния и дългосрочния подход за икономическо възстановяване, растеж и постигане на социална стабилност в региона и да формулира следващите стъпки за координиране действията на международната общност в отговор на кризата.
На срещата бе отчетено, че дори кризата в Косово да приключи скоро, някои от страните в региона ще изпитат сериозни трудности по линия на платежния баланс поне през настоящата година. Според съвместния доклад на МВФ и Световната банка (СБ) загубите от кризата се проявяват по няколко канала - бежанците, които оказват натиск върху социалната и икономическата инфраструктурата на съседните страни; нарушаване на търговските връзки с Югославия и през Югославия; по-малко инвестиции и частно финансиране на проекти в региона; по-малко приходи от туризъм; по-висока рискова премия при евентуални емисии на дълг на страни от региона и т.н.
В крайна сметка кризата ще доведе до забавяне на структурните реформи, констатират международните финансови институции. Приватизацията също ще бъде забавена и приходите от нея ще са по-ниски. Освен това правителствата могат да решат да се справят с проблемите в някои сектори на икономиката, допускайки натрупването на квазифискални дефицити под формата на просрочия към работници, доставчици или банки, констатират МВФ и Световната банка. Те подчертават и неизбежните загуби за бюджетите на засегнатите страни под формата на по-ниските приходи заради затруднената стопанска дейност и повишени разходи за бежанци, отбрана и обществен ред. Според МВФ и СБ финансовите дупки в платежния баланс ще са най-големи при Македония и Босна и Херцеговина - около 7-8% от БВП, заради търговската им обвързаност с Югославия. В съвместния доклад се подчертава, че прогнозите на МВФ и СБ за загуби на засегнатите страни по линия на платежния баланс са значително по-ниски от оценките, които дават самите засегнати страни. Най-големи бюджетни загуби се очакват при Албания, Македония и Босна и Херцеговина.
Фондът и банката преценяват, че всички разходи за основните нужди на бежанците трябва да са за сметка на международната общност. Дупките в платежния баланс за 1999 г., които пряко са причинени от кризата, трябва да се запълнят от увеличено финансиране от донорите, но се очаква и адекватно използване на вътрешните ресурси от страна на засегнатите страни.
Като цяло кризата ще има значителен ефект върху икономическия растеж на региона дори и при адекватно външно финансиране на загубите, прогнозират фондът и банката. Средно за шестте страни оценките са за намаляване с пет процентни пункта на икономическия растеж при продължителна война и два процентни пункта при скорошно прекратяване.
Според зам. финансовият министър Димитър Радев, цитиран от радио Би Би Си, България има нужда от още 300-400 млн. долара подкрепа за платежния баланс освен обещаните средства от донорите в Брюксел преди десетина дни. Засега обаче не е особено ясно дали и кога можем да разчитаме на подобно финансиране.
На срещата във Вашингтон бе постигнато съгласие, че е необходима незабавна помощ за бежанците и осигуряване на адекватно финансиране на страните, понасящи загуби, за да се справят те с макроикономическите последствия от кризата. Доколкото България практически не приема бежанци, незабавни помощи не могат да се очакват. В официалното съобщение след срещата изрично бе подчертано, че най-засегнатите от конфликта страни са Албания и Македония, а България е в следващата група с Босна и Херцеговина и Хърватско. Загубите на Румъния са оценени като най-малки.
България едва ли може да разчита на някакво преференциално отношение, доколкото по линия на загуби по платежния баланс и бюджета други страни са класирани на първите места. София може да се надява на евентуално ускоряване на инфраструктурните проекти, доколкото "големите" във Вашингтон предвиждат стимулиране на инвестициите в транспорта на някои от засегнатите страни заради пораженията върху транспортната инфраструктура. На срещата зам. финансовият министър Димитър Радев е поставил въпроса за втори мост над Дунав и включването ни в европейската енергийна система.
Позицията на МВФ и на Световната банка е да се действа страна по страна, т.е. да се отчитат загубите и проблемите на всяка отделна държава при оказването на международната подкрепа. Това може да охлади идеята за общо искане от страна на България, Албания и Македония за преструктуриране на дълговете им към Парижкия клуб, която бе анонсирана от финансовия министър Муравей Радев. Засега не е ясно на каква подкрепа могат да разчитат различните български предложения по линия на външния дълг и външните вземания на страната. Става дума за суапови сделки дълг срещу природа и дълг срещу инфраструктура, погашения по иракския дълг към България и т.н. На срещата бе приветствана инициативата за отсрочване плащанията на Албания и Македония по дълговете им към Парижкия клуб, но за България няма нито дума в официалните документи.
В случай на нужда България би могла да се възползва и от позицията на МВФ, че държавите, с които има споразумение и които го прилагат успешно, могат да разчитат на увеличен достъп до средства, предвидени в споразумението. Освен това страните могат винаги да кандидатстват за извънредно финансиране в случай на критични ситуации, се казва в официална позиция на фонда, което също е някакъв лъч в тунела за България.
Следващите по-конкретни ангажименти на международната общност спрямо засегнатите страни могат да се очакват в края на май, когато ще се проведе балканска среща за дефиниране на конкретни стъпки и изработването на рамка за средносрочно развитие на региона.
* Реформа и управление. Засегнатите страни трябва също да положат усилия, продължавайки структурните реформи и гарантирайки добро управление при тези трудни условия.
* Допълнително финансиране. "Дупките" в платежния баланс и бюджета за 1999 г. трябва да се запълнят бързо с финансиране в размери, по-големи от сумите, планирани от страните донори в програмите за помощ за засегнатите страни. Това ще бъде важна роля на двустранните донори и за международните финансови институции.
* Отстъпки. Финансирането при благоприятни условия е важно, особено за по-бедните държави в региона, за да не резултира кризата в по-нататъшната задлъжнялост и фискални затруднения.
* Координация. Доколкото кризата е регионална, помощта трябва да си остане основно канализирана на база държава по държава. По тези причини добрата координация на донорите ще гарантира адекватното поцизиониране на помощта.
Вяхирев ще преговаря с Костов за газопроводите
Две посещения в България не се случиха през изминалата седмица. Шефът на "Газпром" Рем Вяхирев не дойде на 27 април в София, както се очакваше. Кандидат-купувачът за "Агрополихим" "Норск хидро" също отложи посещението си в София, където трябваше да проведе поредния (а може би и последния) кръг на преговорите с Агенцията за приватизация и Булгаргаз. Вече е известно, че Вяхирев е много сърдит на Булгаргаз за неизпълнението на инвестиционната програма по разширяването на транзитния газопровод към Турция. До края на 1998 г. Булгаргаз трябваше да построи и пусне в експлоатация над 276 км газопровод и да разшири компресорните станции Странджа и Кардам. Според източници от Москва газовата ни компания е построила само 10 километра от тръбата и е приключила едното разширение. Оттук нататък следва изоставане и в графика за 1999 г., когато трябва да се построят още 90 км от газопровода. Този график е неделима част от договора за транзит, който Булгаргаз и "Газекспорт" подписаха точно преди една година. В допълнение към договора е записано, че ако транспортьорът (Булгаргаз) не въведе в експлоатация съответните транспортни мощности на българската транзитна газопреносна система в съгласуваните срокове и осъществи транспортирането на газ в обеми, по-малки от заявените, доставчикът ("Газекспорт") ще заплати на транспортьора транспортните услуги по фактически транспортираните обеми. А именно заплащането на заявените обеми, а не на реално транспортираните беше сочено като най-голямата победа за екипа на Евгений Бакърджиев в преговорите с "Газекспорт". Ако отпадне тази договореност, остава фактът, че "Газекспорт" ще плаща много по-малка транзитна такса от тази, която е плащал до юни миналата година.
Всъщност още преди две седмици Вяхирев обявил, че няма какво да прави в България, след като е ясно, че Булгаргаз не е в състояние да изпълни ангажиментите си и не може по никакъв начин и с никакви средства да навакса закъснението. Най-вероятно шефът на "Газпром" ще се срещне с премиера Иван Костов в Москва. Очаква се, че той ще постави пред Костов две условия: правото за изпълнение на инвестиционната програма да бъде прехвърлено на "Газпром" или дъщерна фирма на концерна, при което "Газпром" ще има по-добри позиции пред кредитиращите институции, а второто условие е достъп до газопроводната мрежа.
Норвежката компания вече заяви, че ще оттегли офертата си за девненския торов завод, ако не й разрешат схемата за собствени доставки на по-ниски цени. Ясно е, че "Норск хидро" няма да докара газа от Северно море, това нито е изгодно, нито е технически възможно. Възможна е обаче схема с договаряне между норвежката фирма и "Газпром" и размяната на квоти. При такава схема "Норск хидро" ще доставя определено количество газ на потребители на "Газпром" в Западна Европа, а "Газпром" ще доставя същото количество в България за нуждите на "Норск хидро" по специално договорени между партньорите цени. Според хора от газовия бранш цените по такива сделки в Европа през последната година вървят между 50 и 65 долара на 1000 куб. метра. У нас една от най-строго пазените тайни е цената, по която Булгаргаз купува газа на Исакча. Това е толкова секретно, че информацията се отказва дори на шефовете от Комитета по енергетика, който е принципал на газовата компания.
Твърде е вероятно вицепрезидентът на "Норск хидро" Ханс Бермундер да е отложил визитата в София поради очакването за промени в проектозакона за енергетиката, което ще разреши достъпа на трети страни до газопроводната система. Според шефа на "Агрополихим" Иван Дяков Бермундер ще дойде през следващата седмица. Това беше потвърдено и от вицепремиера Александър Божков. Тогава може би ще са известни условията, при които ще се разрешава достъпът до газопроводната система и това ще помогне да се конкретизират условията на сделката. Екипът на Бакърджиев до последно оказваше съпротива на проектите за разбиването на монопола на Булгаргаз. Равносметката от тази активна дейност е печална - продажбите на природен газ през миналата година са паднали под 4 млрд. куб. метра, а за тази година прогнозите са потреблението да падне под 3.5 млрд. куб.м. Торовите заводи, които са основните потребители на природен газ, цяла година агонизират под ценовия натиск на газовия монополист и вече са на ръба на фалита. През изминалата седмица Булгаргаз е изпратил писма до дружествата, че ако не си платят натрупаните сметки, ще им спре газа на 3 май. Според Дяков "Агрополихим" сама ще спре да ползва газ преди тази дата, тъй като има на склад 30 хил. тона азотни торове. "Химко" и "Агробиохим" също не работят, "Неохим" също е пред спиране. Булгаргаз добре е решил да си събира вземанията. Но като спрат заводите на кого ще продава газа, който е договорил с руснаците? А и по договора за доставките се плащат заявените количества, а не реално постъпилите. За 1998 г. в договора е записана доставката на 4.4 млрд. куб. метра газ, а през тази година - 4.9 млрд. куб. метра.
Миналата есен комисията за държавно енергийно регулиране прие правила за изработването на диференцирани тарифи за природния газ. Това е първата стъпка към създаването на пазарни отношения в този сектор и щеше да стимулира инвестиционния интерес. И до момента тарифите ги няма. В същото време вече цяла година упорито, системно и целенасочено се блокират проектите на "Овергаз". Аргументът на хората на Бакърджиев, че трябва да се предотврати налагането на монопол върху градското газифициране, вече се изтърка, особено след като се видя какво представлява монополът на Булгаргаз в най-съвременния му вариант. Шефовете на Булгаргаз лансираха тезата, че газовата компания сама ще се заеме с градската газификация в съдружие с външни фирми. Булгаргаз дори създаде смесено дружество с германската "Винтерсхал", но то се оказа пълен провал. Няколко пъти при срещи с представители на "Газпром" се подхвърля идеята за създаване на "Топенерджи 2", което да поеме градската газификация. Междувременно шестте обекта на "Овергаз", които миналото лято бяха спрени от Инспекцията по строителен контрол към ведомството на Бакърджиев, и досега са блокирани, въпреки че изискванията на проверяващите са изпълнени отдавна. Едната хипотеза е, че това се пази като коз за пазарлъците с Вяхирев, за да има какво да отстъпи и българската страна. Другата версия е, че целта е да се елиминира конкуренцията на английската АМЕК, за които лобира открито не само английският посланик у нас (това впрочем е логично и напълно оправдано), но и високопоставени чиновници в изпълнителната власт. Тази хипотеза се подкрепя от скандалния конкурс за концесия за газификацията на Пловдив. След поредица от процедурни нарушения, които прогониха останалите кандидати, АМЕК единствена подаде оферта. Сега се оказва, че офертата на допуснатата до конкурса фирма не отговаря напълно на конкурсните условия и се предлага обявяването на нов конкурс. За да се стигне до този резултат, бяха изгубени девет месеца. Според хора от газовия бранш сега АМЕК проявява интерес и към газификацията на Бургас и лобито отново се раздвижва.
Зърненият пазар - между старите грешки и новите проблеми
Три месеца остават до началото на жътвата. Съвсем естествено е да си зададем въпроса какво очакваме. Още повече че периодично в медиите се появяват прогнози за поредната зърнена криза. Наистина общественото мнение е много чувствително към този проблем, но и непрекъснатото му подгряване с цената на хляба в голяма степен крие опасност от замъгляване на реалните проблеми, които несъмнено съществуват.
Преди всичко може да се каже, че 1999 г. предлага една доста различна среда в сравнение с предходните години. Девета година поред подробно се обсъждат причините, породили различните по форма катаклизми в т.нар. български зърнен пазар, и на следващата година отново ни изненадва някой "непредвиден проблем". Вероятно проблемът на 1999 г. за България, не само по отношение на зърнения пазар в частност, е войната в Косово и за Косово. Несъмнено събитията на запад от нас ще имат сериозно отражение върху цялата ни икономика, но е интересно да се оцени тяхното влияние в един частен случай - зърното и търговията с него.
(1) Рязкото падане на цената на зърното на вътрешния и международния пазар през 1998 създаде една доста затруднена ситуация за производителите. Практически през основните месеци - юли, август и септември, цената бе под себестойността при едно силно ограничено търсене. Складовете на основния до тази година купувач - държавната фирма "Зърнени храни", и повечето мелници бяха задръстени от запаси от реколта '97. От своя страна банките, които не бяха получили парите си, отпуснати за закупуване на зърно през 1997 г., имаха сериозни затруднения с връщане на парите. Още повече че вече отпадна държавната гаранция по отпусканите кредити. При тези обстоятелства не трябва да ни учудва фактът, че реално засетите площи с есенници са значително по-малко от предишни години. По данни на МЗГАР, които могат да се приемат с известни резерви, това са около 11.5 млн. декара, в т.ч. около 9.5 млн. декара с пшеница. На фона на 14-15 млн. декара с есенници през други години това е сериозно намаление. Липсата на финансов ресурс ограничи и пролетното подхранване на есенниците с торове, което неминуемо ще се отрази върху добивите, а оттук и върху общото производство. На тази фаза е много трудно да се направи обоснована прогноза за обема на производството, но можем да очакваме производство в размер от 2.6 млн т песимистична прогноза, до 3.1 млн. тона - оптимистична прогноза за пшеницата. През предходните години общото производство се движеше в диапазона 3.3 -3.5 млн. т пшеница. Доколкото масово се избегна наторяването на ечемика, реалистичните очаквания за ечемика са в диапазона 450 - 550 хил. тона.
(2) Конюнктурата на международните пазари и очакванията за нейното развитие са свързани с очаквано намаление на производството в световен мащаб, при леко увеличение на потреблението. Прогнозите са, че тази година потреблението ще надвишава производството с около 10 млн. тона, което ще бъде покрито от увеличените запаси в световен мащаб. Следователно очакванията за цените са, че те ще бъдат по-високи в сравнение с миналата година. Колко по-високи е трудно да се оцени, доколкото котировките на най-големия зърнен фючърсен пазар в Чикаго варират в твърде широки граници. През отделни периоди очакванията за начална цена от новата реколта бяха за цени от порядъка на 107-110 USD на тон. След това спаднаха до 100 USD, като през последните дни отново се забелязва известно спадане.
Сеитбата на царевицата и слънчогледа тече в момента, поради което е много трудно да се оцени как ще се движат добивите и цените. Състоянието на вътрешния пазар обаче подсказва, че се усеща дефицит от налично зърно и цените само за една седмица се повишиха с около 20 хил. лв. на тон и достигнаха нива 190-200 хил. лв. на тон без ДДС. Очакванията за новата реколта (обикновено декемврийските доставки в САЩ се приемат за излизане на новата реколта) са за значително по-ниски цени.
(3) Регламентиране на пазара. През 1998 г. бе приет и публикуван Законът за съхранение и търговия със зърно. С него се дефинираха публични складове за съхранение на зърно. Те трябва да емитират т.нар. складови записи. Именно на въвеждането на складовите записи и новите възможности, които те предлагат на производителите за рефинансиране на производството им, се възлагаха големи надежди. Законът бе публикуван през август и се очакваше, ако бъдат спазени регламентираните в преходните и заключителните разпоредби на закона срокове за разработване и публикуване на изискваните наредби, най-късно в началото на 1999 г. да е ясен новият механизъм в пазара на зърно. Единственото, което бе направено, бе регистрирането на търговците. Предвидените в закона санкции за сделки между нерегистрирани търговци подтикнаха повече от 3000 търговци да се регистрират. Броят на регистрираните търговци е озадачаващ - съотнесен към общото производство на пшеница, прави средно по 1000 тона пшеница на търговец.
Вероятно по типично българска привичка всички други планирани срокове бяха бързо пропуснати и сега във втората половина на април има още неразработени наредби, не е извършена никаква подготовка, няма нито един лицензиран публичен склад и което още по-лошо - скоро няма и да има. Съществуват едни твърде неблагоприятни нагласи в собствениците на зърнохранилища, че за тях не е изгодно да се лицензират като публични складове, което може да се види в броя на подадените предварителни заявки в Националната служба за зърното. Ако не се променят тези нагласи и не бъдат мотивирани собствениците на силози да се легитимират и лицензират като публични складове, всички светли перспективи за изграждане на една нова съвременна система за превръщането на зърнения пазар от кампаниен в непрекъснат с повишена сигурност и ликвидност ще се окажат само необосновани намерения. Това означава, че и тази стопанска година предвидените в закона механизми няма да могат да се задействат.
(4) Войната в Югославия като всяка война води до загуби и разрушения. Един от най-тежко бомбардираните райони е този на Нови Сад и откъслечни сведения информират за тежки поражения на редица силози заедно със съхраняваното в тях зърно. Липсата на горива в самата Югославия не може да не блокира пролетната кампания - най-вече сеитбата на царевицата. Огромната маса бежанци в Албания, Македония и Черна гора неминуемо ще повдигне въпроса с тяхното изхранване. Тези обстоятелства очевидно ще наложат един специфичен регионален отпечатък върху пазара в България. И Албания, и Македония не разполагат с много източници за снабдяване, както с комуникации, изключвайки България. Всичко това ни кара да предполагаме изключително търсене в региона през втората половина на годината. Вероятно тези обстоятелства могат да наложат по-високи цени на зърното в България в сравнение с останалите страни в региона поради засилено търсене. А както видяхме, тази година не обещава голямо производство. Повишеното търсене на пшеница неминуемо ще доведе и до повишение в търсенето и цената и на царевицата. Вероятно това обстоятелство би подтикнало по-висока активност в сеитбата на царевица. Тази култура през последните години не се радва на любовта на земеделците и нейното производство непрекъснато намалява. Все още има време за сеитба на царевица, която със сигурност ще намери своята реализация.
Съвсем естествено възниква въпросът ще има ли достатъчно и за вътрешните потребности, и за износ,
На пръв поглед такава опасност несъмнено съществува. Но от друга страна, анализирайки вътрешното потребление през последните години, лесно можем да се убедим, че то непрекъснато намалява. Това е свързано със силно намалялото и намаляващо потребление на фуражно зърно. Именно поради тази причина страната е изнесла над 1 млн. т зърно, без да се стига до формирането на дефицити. Следователно даже и очертаващата се по-слаба реколта през 1999 г. в сравнение с предходните две години и при очертаващите се все по-големи възможности за износ не би трябвало да доведе до драстично оголване на пазара, но несъмнено ще доведе до известно увеличение на вътрешните и най-вече цените на производителите. Ако страната бъде включена в програмите за възстановяване на региона, финансирани от страните от НАТО, може да се стигне и до потребност от внос на ограничени количества. В рамките на предвидените от Закона за съхранение и търговия със зърно възможности за ограничено интервениране на пазара от държавата може да се осъществи пазарно регулиране на цените, но по наше мнение не бива да се прекалява. Ценови ограничения под формата на минимални, максимални и други централизирано налагани цени биха били твърде опасни. Може би за "закаляването" на всички участници в пазара би било по-полезно да им се даде възможност да се проверят в една може би неблагоприятна, но еднаква за всички среда.
Мистерията около "Токуда" продължава
В понеделник съдът обяви за незаконна мярката "задържане под стража" от 9 април на Славка Иванова, бивш изпълнителен директор на "Токуда кредит експрес банк", и на Пламен Христов, изпълнителен директор на лизингова компания "Лейди ВСМ", във връзка с обвинение за присвояване на сума в особено големи размери и постанови парична гаранция от по 10 млн. лева. До вторник те не бяха освободени, същия ден следобед им бе повдигнато същото обвинение и те останаха в ареста. Според осведомени в петък адвокатите им пак ще правят постъпки за отмяната на мярката "задържане под стража". От количеството барети, пратени при ареста, и упорството на прокуратурата излиза, че едва ли не са задържани най-големите нарушители в банковата система. Така ли е всъщност?
Формално конфликтите между акционерите на "Токуда кредит експрес банк" започнаха заради паричен превод от 1 813 288 долара на японския инвеститор "Интернешънъл хоспитъл сървисиз". С тези средства той трябваше да плати терен за болница, както и да купи акции на банката, притежание на "Лейди ВСМ". Във връзка с плащане на средствата с падеж 20 декември японският инвеститор издава на "Лейди ВСМ" два записа на заповед. Впоследствие в резултат на цесия записите на заповед отиват в "Токуда кредит експрес банк". На 21 декември 1998 г. японският инвеститор прави превода и Славка Иванова в качеството си на председател на банката му връща записите на заповед. Неясно защо обаче японците превеждат средствата по сметки на "Лейди ВСМ" вместо на банката. След като разбира това, "Лейди ВСМ" веднага се обръща с три последователни писма към банката с въпрос защо по нейни сметки е постъпила такава сума. Отговор от банката няма. Последвалите събития показват, че целта на сегашното ръководство на банката (което отстрани в началото на годината Иванова от управлението) цели нещо много по-сериозно от конфликт.
"Токуда кредит експрес банк" занулява всички салда по сметки на "Лейди ВСМ" и личната сметка на Славка Иванова в банката. Без отговор остава въпросът защо не е отговорено на "Лейди ВСМ", след като лизинговата компания сама прави запитване за тези пари, защо банката дори не е решила да сторнира преводите, а вместо това просто присвоява парите на "Лейди ВСМ" и на Иванова в банката. Очевидно банката е избрала този начин, за да си върне парите.
"Безобразието е, че е предприето такова действие принципно незаконно, след като банката можеше да реагира по пътя на закона", обясняват адвокати на "Лейди ВСМ". "Токуда кредит експрес банк" можеше да поиска обезпечителна заповед и да блокира сметките на "Лейди ВСМ", основавайки се на Гражданскопроцесуалния кодекс - когато някой има достатъчно основателни доказателства, съдът може да постанови запор и възбрана.
Вече е ясно, че събитията няма да спрат дотук. Славка Иванова е отстранена от банката и й е забранен достъпът до документите й в нея, с което се осъществява целта на другия лагер в сегашните управители на банката - да й се отнемат пълномощията. Следващата стъпка е да се компрометира името й, за каузата на което сега работи задържането й.
На 15 февруари 1999 г. тя изпраща молба до тогавашния главен прокурор Иван Татарчев. Обяснява, че на 29 януари и на 8 февруари 1999 г. са проведени две незаконни заседания на надзорния съвет на банката, на които не е бил поканен един от основните акционери - "Лейди ВСМ", и решенията са вземани въпреки отсъствието на представител на лизинговата компания. Точно на тези заседания Иванова е отстранена от длъжността директор и й е забранен достъп до банката. Тя обяснява, че решенията на надзорния съвет, както и по-нататъшните действия на управителния съвет са драстично законово нарушение, пряко засягащо интересите на акционерите и клиентите на банката. Надзорният съвет няма право да разпорежда извършване на действия на членове на управителния съвет, постановената от него забрана за достъпа ми до кабинета ми и документацията противоречи на пълномощията му, обяснява още Иванова. Други факти: В молбата се обръща внимание на отказа на банката да извършва преводи. Конкретните факти са следните - на 1 февруари Пламен Христов е депозирал в банката платежно нареждане по сметка на "Лейди ВСМ". То е било отказано и до този момент не е извършено, без да са дадени обяснения. Друг клиент на банката - "Хилдън лимитед", е изпратил сигнал до БНБ, че банката отказва да му изпълни превод и иска да й бъде отнет лицензът.
След като излага всички факти, в молбата си Славка Иванова иска да се образува предварително производство следствените действия да се възложат на Специализираната следствена служба, а привлечените към отговорност длъжностни лица да бъдат отстранени от заеманите от тях длъжности.
"Това е едно от най-парадоксалните неща в целия случай" , обяснява адвокатът Любомир Новиков. "Вземат се аргументите на едната страна и вместо с тях да се разследва за вина другата страна, те стават сигнал за задържане на самите жалбоподатели", допълва той.
Какво излиза накрая? Няма никаква реакция на искането на Славка Иванова да се образува предварително производство по случая. В същото време страните, заради които Иванова и Христов са в ареста, очевидно имат силна подкрепа. Това според защитата е видно и от следния парадокс: Иванова и Христов са задържани на 9 април с обвинение за присвояване на пари в особено големи размери. Мотивите за задържането им са, че може да се укрият, може да извършат друго престъпление, може да осуетят следствието. Във вторник тази седмица те са обвинени в същото, същите са мотивите за задържането им. "Не може съдът да е постановил, че е незаконна мярката "задържане под стража" във връзка с конкретно обвинение, а после отново да се задържат по същото обвинение", обяснява Новиков. Важно е да се обърне внимание в принципа в тази история, обяснява той. "Става дума за отношения между търговски субекти, акционери от една и съща банка. Нищо незаконно няма в това, което е било извършено, няма нито една забранена операция, тъй като до настъпването на падежа на книжата, заради които я обвиняват, всякакви сделки с тях са възможни," допълва той.
Агенцията за икономически анализи и прогнози:
Държавата не прилага твърди бюджетни ограничения
Приходите от продажби на промишлеността - все по-тъжна картина на стабилен макро фон
Растеж в приходите от продажбите на промишлените предприятия през март от 5.5% спрямо февруари и от 18% спрямо януари отчете Националният статистически институт. С това за съжаление се изчерпват и добрите финансови новини за промишлеността, които идват от статистиката. Същевременно свиването на продажбите за март 1999 г. спрямо същия месец на миналата година е 10.9%, а за периода януари - март спадът е 16.2% спрямо първото тримесечие на 1998 г. Данните показват, че очерталата се още през миналата година тенденция за свиване на продажбите сериозно се задълбочава. Аналогично стоят нещата и при бизнесклимата в отрасъла и понижаване на "оптимизма" на стопанските субекти, отчетени от статистиката. Черно бъдеще пред родната промишленост вещаят повишените запаси от готова продукция и използването на едва 57% от производствените мощности.
С повече от 1/4 спадат продажбите от износ на промишлените предприятия през първото тримесечие на 1999 г. спрямо същия период на 1998 г. На вътрешния пазар намалението е 12% за тримесечието. Най-голям е спадът при продажбите на транспортни средства - 60%, металургия - 30%, производство на текстил, текстилни изделия и трикотаж - 29%, обогатяване и брикетиране на въглища, добив на нефт и газ 28%, производство на каучукови и пластмасови изделия 27%. Фактът, че шефовете на повече от половината от персонала, зает в обществения сектор, и на около 1/5 от заетите в частния сектор заявяват, че смятат да съкращават персонал през следващите три месеца, напомня, че неудачите в промишлеността ще имат и сериозна социална цена. През първите три месеца на 1999 г. в търговията на дребно е отчетен спад от 4.6% спрямо 1998 г. Междувременно в годишния си доклад за 1998 г. Агенцията за икономически анализи и прогнози (АИАП) също отчете неприятни тенденции в реалния сектор. АИАП констатира влошените финансови резултати на държавните предприятия - спад на нетната печалба с 55% и на оперативната доходност с 64% за деветмесечието на миналата година спрямо същия период на 1997 г. Основните причини за това според експертите са спадът в темповете на инфлация, кризата на международните пазари и повишението на вътрешните производствени разходи. Спадът на продажбите на държавните промишлени фирми за 1998 г. е 24.5%, което не може да се компенсира от 36-процентния ръст на продажбите в частните промишлени предприятия заради доминиращия дял на държавната индустрия.
През 1998 г. износът е с 13% по-малък от този за 1997 г., като намалението е обхванало около 60% от стоковите групи, отчита АИАП. Освен намалението на международните цени като важен фактор за свития износ се посочват "негъвкавата структура на българския износ и неспособността на държавните предприятия да реагират адекватно на външни шокове". Девалвацията не е правилният начин за стимулиране на износа, смята Мариела Ненова, председател на АИАП. Според нея такава мярка ще помогне на фирмите износителки за един-два месеца, но ще има негативно влияние върху икономиката като цяло.
Агенцията за икономически анализи и прогнози обяви, че засега не променя очакванията си за растеж от 3.7% в икономиката за 1999 г. Мариела Ненова прогнозира, че по-нисък темп на растеж - 2.5%, може да се очаква, ако кризата в Косово продължи по-дълго от два месеца.
Реалният растеж на БВП за 1998 г. според оценката на АИАП е между 4 и 4.5%. Като основен фактор, който е затруднил функционирането на родната икономика, агенцията определя международната криза. Ако не беше тя, България имаше потенциал за 6-8% реален растеж, смятат от АИАП. Докладът за 1998 г. акцентира на стабилизацията - добрите показатели за инфлация, лихви, бюджетно салдо, валутни резерви, дори повишената финансова дисциплина на икономическите субекти.
Повишената финансова стабилност се обяснява с факта, че през 1998 г. задълженията на държавните фирми към банки, доставчици и персонал са намалели. Увеличили са се единствено задълженията към бюджета и Националния осигурителен институт. Според годишния доклад на експертите на АИАП "това идентифицира държавната администрация като единствения тип икономически субект, който не поставя държавните фирми пред твърди бюджетни ограничения и по този начин създава условия за финансова недисциплинираност както за държавните фирми, така и за останалите фирми в икономиката". Сто фирми са основните носители на проблема задлъжнялост, доколкото при тях са съсредоточени 80% от общите дългове на предприятията от обществения сектор.
Най-голям проблем според агенцията е забавената приватизация. При раздържавяването чрез РМД се създават условия за "лобиране, политическа намеса и съвместни действия срещу останалите кандидати за приватизация", смята агенцията. Освен това АИАП оценява, че е вероятно част от приватизираните чрез РМД дружества да не подобрят икономическите си показатели и да се наложи да бъдат продавани отново или ликвидирани.
В областта на преструктурирането на държавния сектор АИАП препоръчва да се осъществи не само чрез приватизация на фирми, но и чрез подобряване на ефективността на държавните предприятия.
Данните от статистиката за първото тримесечие предвещават сериозен търговски дефицит без ясни перспективи за пречупване на тенденцията. Финансовата стабилизация е безспорното достижение, но само тя няма как да провокира траен растеж на икономиката и в частност на износа. Официалните данни за реализиран и очакван растеж до голяма степен се дължат на легални статистически трикове, а реалната икономика губи позиции както на външния, така и на вътрешния пазар. Очертаващият се значителен и траен дефицит по текущата сметка на платежния баланс има само две възможни следствия. Едното е търсене на ново и ново външно финансиране, което заплашително ще повишава задлъжнялостта на страната. Алтернативата е намаляване на валутните резерви и/или свиване на икономиката по линия на ограниченото парично предлагане.
В анализа си за 1998 г. АИАП отчита, че либерализирането на вноса от някои страни "ще има стимулиращ ефект върху развитието на конкурентен вътрешен пазар". За това обаче е необходимо едно условие - неконкурентоспособните участници в него да го напускат. Положението в България все още не е такова. Показателно е, че вече две години всеки официален анализ на икономиката на България започва с постигнатата финансова стабилизация и завършва с нуждата от спешно завършване на структурната реформа.
Муравей ще взема цялата БКК
Правителството даде съгласие финансовото министерство да стане едноличен собственик на Банковата консолидационна компания (БКК). В четвъртък министър Муравей Радев получи правото да купи акции от БКК за до 2.41 млрд. лева с пари от бюджета.
БКК беше създадена през януари 1992 г. от БНБ и БВТБ (която сега се нарича Булбанк) като холдингово акционерно дружество. Първоначално регистрираният капитал на БКК е 933 206 000 лева в акции по 1000 лева всяка. Той е формиран от акции на БНБ и БВТБ в търговските банки, както и от 3 млн. лева вноска от БНБ. През 1992 г. капиталът е увеличен на 2.5 млрд. лева, а през 1994 г. - на 3.2 млрд. лева. Тогава акционери в БКК стават фирми с преобладаващо държавно участие, които заменят акциите си в държавните банки с акции от БКК. Заменят се и акции на общински фирми и кооперации в банки. През 1995 г. се реши дружествата с преобладаващо държавно участие, които имат акции в БКК, да ги прехвърлят на държавата, представлявана от министъра на финансите.
В момента държавата в лицето на министъра на финансите е собственик на 25.5% от капитала на БКК. Той гласува с още 19.7%. Това са акции на над 2300 държавни предприятия, които още не са прехвърлили акциите на държавата, въпреки че някои от тях са приватизирани, други ликвидирани или в несъстоятелност. Още през 1992 г. държавата задължава при приватизация на дружества акциите им от БКК да се изваждат от капитала.
Общо Муравей Радев гласува с 45.3%. Другият голям акционер е БНБ, която има 47.4%. Заедно МФ и БНБ държат 92.7%. Останалите акции в БКК са собственост на банки (част от тях са фалирали), застрахователни дружества, столичната община, общински фирми.
Кабинетът позволи на бюджета да изкупи по номинал акциите на БНБ, търговските банки, общинските фирми, застрахователните дружества, общината. Според устава на БКК акциите й могат да се прехвърлят само между съществуващите акционери, като първо се предлагат на държавата. БНБ отдавна беше поискала да продаде дела си, защото според действащия от средата на 1997 г. Закон за БНБ притежаването на акции в търговски дружества не е сред възложените й функции. Вероятно правителството ще приспадне дела на БНБ в БКК срещу вноската на БНБ в бюджета, която по съвсем предварителни данни достига 100 млрд. лева. Вероятно и акциите от БКК на фалиралите банки ще бъдат придобити срещу намаляване на задълженията им към бюджета. Неясно засега е как ще бъдат накарани другите акционери да продадат акциите си, и то по номинал. Нерешен е и проблемът с 2300-те предприятия, които не са прехвърлили акциите си в БКК на държавата, но правителствени източници увериха, че и той ще се реши скоро по подобен начин.
Накратко
Брутният вътрешен продукт на България за 1998 г. е нараснал с 3.5 на сто спрямо 1997 г. по съпоставими цени. Според официалните данни този растеж на икономиката се дължи изцяло на частния сектор, който за една година е увеличил производствената добавена стойност с 6.3 на сто. За сметка на това общественият сектор отбелязва спад в добавената стойност от 5.9 на сто. По икономически сектори най-голям дял в БВП за миналата година имат услугите, на които се падат 50.2% от добавената стойност, делът на индустрията е 28.7 на сто, а на аграрният сектор - 21.1 на сто.
Салдото по текущата сметка на платежния баланс за периода януари-февруари 1999 г. е отрицателно и възлиза на 251.6 млн. щатски долара, показват данните на БНБ. По предварителни данни търговското салдо за първите два месеца на годината е отрицателно със 133.8 млн. долара. Търговският баланс само за февруари 1999 г. е минус 36.5 млн. долара. Според данните от платежния баланс към края на февруари износът на български стоки е с над 38 на сто по-малко, отколкото за същия месец на 1998 г. Финансовата сметка на платежния баланс за първите два месеца на годината е положителна и възлиза на 23.5 млн. долара, но е с 10.7 млн. долара по-ниска в сравнение със същия период на миналата година.
Сертификатите, издадени на закупилите държавни ценни книжа (ДЦК) преди 5 юли 1999 г., ще се заменят с нови, гласят промените в Наредбата за реда и начина на емитиране и придобиване на ДЦК. Замяната няма да е задължителна, но в някои случаи притежателите на книжата ще имат интерес да я направят. Новият сертификат ще се издава от първичния дилър, от когото са закупени съкровищните бонове и облигации. Промените се правят във връзка с деноминацията на лева и бяха одобрени през изминалата седмица от финансовия министър и БНБ. Те ще влязат в сила от 5 юли тази година - денят на официалното въвеждане на новия български лев. Притежателите на левови облигации, емитирани по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК), са един вид принудени да направят това, тъй като след 5 юли при участие в приватизация или при искане за погасяване на задължения с левови ЗУНК-ове задължително ще трябва да се представят нови сертификати.
За увеличение на акционерния капитал с 20 млн. долара, т.е. с 37 млрд. лева, гласуваха акционерите на Пощенска банка на общо събрание в петък. При това положение капиталът на банката става 51.250 млрд. лева. Увеличението на капитала ще стане на две вноски - едната, след като се публикува решението за промяната на капитала, другата- седем месеца по-късно. Международната финасова корпорация (от групата на Световната банка) ще участва в капитала на банката, увери председателят на управителния съвет на Пощенска банка Владимир Владимиров. "В моментата се обсъжда схемата на участието й и колко акции ще закупи", обясни той.
Печалбата на банката за 1999 г. е 7.5 млрд. лева, 10% от нея, т.е. 750 млн. лева, отиват в държавата (каквато беше уговорката с новите акционери при приватизацията на банката ). На мястото на напусналия банката изпълнителен директор Евгени Тодоров е назначен Оливър Уитъл.
Сръбското единство се пропука
Югославският вицепремиер Вук Драшкович бе уволнен. Агенция ТАНЮГ обясни, че премиерът Момир Булатович е отстранил заместника си заради изявленията му, които "противоречат на официалната позиция на правителството и застрашават авторитета на югославското ръководство". Ден преди уволнението му Драшкович изрази подкрепата си за разполагането в Косово на мироопазващи сили под егидата на ООН. Той обвини сръбските медии, че интерпретират погрешно войната с НАТО. Драшкович призова ръководството на страната да признае публично, че не може да победи НАТО и че страната е изпаднала в международна изолация. Югославският вицепремиер се обърна към управляващите да престанат със заблужденията, че Русия ще се притече на помощ на Сърбия и че НАТО всеки момент ще се заплете във вътрешни разногласия. На пресконференция Драшкович заяви, че не знае действителните причини за уволнението му. Той отхвърли обвиненията, че е подкрепял кампанията на НАТО. "НАТО е агресор, а всеки, който напада страната ми, атакува и мен", заяви лидерът на Сръбското движение за обновление. В знак на протест срещу отстраняването на Драшкович оставка подадоха и трима министри от неговата партия - Слободан Ненадович, министър на вътрешната търговия, Милан Комненич, министър на информацията, и министърът без портфейл Милан Божич.
Представители на НАТО смятат, че уволнението на Вук Драшкович е първият ясен знак за засилване на противоречията вътре в югославското ръководство. Досега неведнъж бе подчертавано, че ударите на НАТО са затвърдили управлението на югопрезидента Милошевич и че опозицията е разединена и слаба. Въпреки промяната в политическата ситуация в Белград според наблюдателите от Брюксел отстраняването на Драшкович и излизането му от властта не означава, че подкрепата за Милошевич намалява. В същото време публичната критика на Драшкович бе оценена като окуражаващ опит за останалите лидери от опозицията. Подчертано бе, че е възможно сближаване на позициите на бившите съюзници Зоран Джинджич и Вук Драшкович. Джинджич бойкотира последните избори в Сърбия и в момента е един от лидерите на извънпарламентарната опозиция. Той нееднократно е призовавал югославското ръководство да оттегли армията от Косово и да приеме разполагането на международни умиротворителни сили.
Отстраняването на Вук Драшкович от югославското правителство на практика няма да промени политиката на Белград. Известно е, че бившият опозиционен лидер нямаше никакво влияние при вземането на решения. Но според общата оценка режимът на Милошевич се е лишил от важна фигура, която досега позволяваше да се демонстрира общото сръбско единство. А с оставката на тримата умерени министри кабинетът остава в ръцете на неокомунисти и ултранационалисти.
Бившият новелист и журналист Вук Драшкович стана известен през осемдесетте години с пропагандирането на сръбския национализъм както в произведенията си, така и в по-нататъшната си политическа кариера. Той бе един от основателите на новата политическа структура, когато президентът Слободан Милошевич разреши многопартийната система през 1990 г. Оттогава насам Драшкович е смятан за една от най-известните политически фигури в страната. Но партията му Сръбско движение за обновление претърпя поредица от загуби на изборите в Сърбия и Югославия. Политическият неуспех на Сръбското движение за обновление се дължеше както на липсата на ресурсите на социалистите на Милошевич, така и на лоша тактика. На моменти Драшкович пропагандираше краен национализъм, на моменти се държеше неадекватно спрямо политическата ситуация в Сърбия. В това отношение Милошевич го превъзхождаше напълно. През 1993 г. Драшкович се опита да организира улични протести срещу управлението на тогавашния сръбски президент, но заедно с жена си Даница той бе арестуван, малтретиран от полицията, а после вкаран в затвора.
След поредния неуспех на изборите през 1997 г. Драшкович започна да засилва връзките си с правителството, разочарован от разпадането на опозиционната коалиция. Милошевич изигра печелившия си ход, като привлече в сръбското правителство ултранационалистката Радикална партия на Воислав Шешел. "Усмиряването" на опозицията завърши през януари тази година, когато Сръбското движение за обновление бе поканено да се присъедини към югославското правителство.
Драшкович не показа колебание да се съюзи с хората, на които се бе противопоставял. Той обясни действията си с желанието да работи за обединението на страната и за подобряване на сръбския имидж в чужбина. Тази му роля бе поставена на изпитание с началото на натовските бомбардировки. Драшкович бе един от най-търсените говорители на югоправителството. Но когато говорителят се превърна в критик, Милошевич го отстрани. Така Вук Драшкович ще получи реална възможност да се подготви за политическа кариера за времето след Милошевич. "Може би доста хора на Запад смятат, че аз съм човекът на утрешния ден, човекът, с когото НАТО ще си сътрудничи занапред", заяви самият Драшкович.
Палестинска държава скоро, но не сега
Световното обществено мнение най-сетне погледна благосклонно на създаването на независима палестинска държава на Западния бряг и ивицата Газа. Към това решение от дълго време се стреми палестинският лидер Ясер Арафат, а и повечето израелци признават, че това е неизбежно. Но сега не е моментът да се обявява палестинската независимост и Палестинският централен съвет съвсем справедливо реши да го отложи. Американският президент недвусмислено подсказа, че ще подкрепи подобна стъпка, но догодина. Европейският съюз също призна правото на палестинците на собствена държава и декларира, че Израел няма право да налага вето на това решение. А то е неминуемо, защото няма да има мир в свещената земя, докато палестинците не получат правото на самоопределение, което Израел има отдавна. Известно е, че несправедливият мир е само прелюдия към следващия конфликт.
Президентът Клинтън призова и двете страни да не предприемат едностранни действия и да се върнат на масата за преговори след изборите в Израел. Поредното замразяване на преговорите с Организацията за освобождение на Палестина не помага за преодоляване на застоя в мирния процес. Тел Авив трябва да спре разширяването на еврейските селища в окупираните арабски територии, а палестинците да проявят благоразумие и да се примирят с отлагането на независимостта.
На 4 май изтича срокът на преходния период, в който трябваше да приключат преговорите за постигането на траен мир и решаване на споровете за Ерусалим, окончателните граници и връщане на палестинските бежанци. Ако двете страни са твърдо решени да постигнат мир, те трябва грижливо да избягват всякакви действия, които могат да го застрашат.
МВФ гласува вот на доверие на Русия
По време на обсъждането на оставката на главния прокурор Юрий Скуратов в Съвета на федерацията Евгений Примаков помоли сенаторите да не бързат с приемането на декларация в подкрепа на правителството. "Изчакайте до средата на май", заяви министър-председателят, след като статистиката показа, че икономиката постепенно се раздвижва след тежкия нокдаун, в който изпадна миналата есен - нещо, което малко хора очакваха от премиера след обещанията му за мащабна парична емисия и изплащане на всички бюджетни задължения. През март производството беше по-високо от март 1998 г., реалните доходи нараснаха с 5.1% спрямо февруари, инфлацията продължи да пада. Проблемът на кабинета е, че тези добри показатели не се дължат на структурна реформа на икономиката, а представляват частично възстановяване на позициите отпреди девалвацията на рублата. Рязкото обезценяване на националната валута, което направи руските стоки и експорта по-конкурентоспособни, постепенно губи своя ефект - през януари беше фиксиран най-ниският месечен експорт от началото на 1997 г., а положителното салдо на търговския баланс достигна най-ниското си ниво от септември 1998 г. Намаляването на чистите валутни постъпления в страната и продължаващият нелегален износ на капитал правят почти непосилна задачата на правителството да плати 9 милиарда долара по външния дълг дори след като Международният валутен фонд се съгласи да отпусне 4.5 милиарда долара до края на 2000 г. Руската делегация, водена от вицепремиера Юрий Маслюков, се надяваше да уговори 4.5 милиарда долара само през 1999 г., но не може да се оплаква, защото това позволява да бъдат получени допълнителни 2 милиарда от Световната банка и Япония. Както и през миналата година, фондът поиска от Русия да обещае, че ще направи поправки в законодателството си, които да увеличат бюджетните постъпления, но отвъд океана може би надценяват способността на правителството да прокара бързо законите през парламента. Според председателя на бюджетната комисия на Държавната дума Александър Жуков необходимите изменения могат да бъдат приети най-рано в средата на юни, като все още не е известна позицията на фракцията на комунистическата партия, а последното посещение на беларуския президент Александър Лукашенко в Москва показа, че икономическата интеграция между двете страни може да се ускори до края на годината, което ще стане за сметка на руския бюджет.
Въпреки всички съмнения голяма е вероятността съветът на директорите на МВФ да гласува за отпускане на новия кредит, защото както винаги в отношенията с Русия става дума не само за икономика, а и за политика. Преди месец американският министър на финансите Робърт Рубин предупреди, че дестабилизацията на Русия ще има страшни последствия за САЩ, и заяви, че отново би подкрепил предоставянето на пари на Русия въпреки съмненията за целесъобразното използване на миналогодишния транш от 4.8 милиарда долара. "Най-вече по геополитически причини накрая ще бъде приета козметична програма", прогнозира бившият главен икономист на Световната банка за Русия Чарлз Блитцър още преди началото на сесията на МВФ във Вашингтон.
Подписването на споразумения с МВФ ще даде възможност на Русия официално да започне преговори с Парижкия и Лондонския клуб, по чиито кредити фактически обяви мораториум, решавайки да обслужва само дълга, натрупан след разпадането на СССР. Москва се надява на опрощаване до 75% от задълженията си, цитирайки отношението към Полша, на която обаче бившият американски президент Джордж Буш помогна да бъдат опростени 50% от дълговете за помощта, която оказа по извеждането на американски шпиони от Ирак след започването на операция "Пустинна буря" през 1991 г. В момент, когато Русия не може да разчита на подобна подкрепа заради позицията си по войната в Югославия, Парижкият клуб е готов единствено да разсрочи плащанията до края на века, възлизащи на 8 милиарда долара. В клуба посрещнаха по-скоро със задоволство съобщението, че Русия няма да може да плати на 14 май 1.3 милиарда долара за погасяването на третата емисия на облигациите "Минфин", с които бяха преоформени задълженията на Внешекономбанк през 1991 г. Така е удовлетворено едно от главните изисквания на Парижкия клуб - рефинансирането на руския дълг да не бъде поето само от данъкоплатците, а загуби да понесат и институционалните инвеститори.
Прецедентът с Пакистан, който беше посъветван да включи и еврооблигациите си в преговорите по външния дълг, може да помогне на Русия да спести част от плащанията за тази година и по тези задължения, които възлизат на 1.2 милиарда долара, но краткосрочният положителен ефект ще бъде по-малък от негативните последици в дългосрочен план, произтичащи от трудностите с емисията на нови еврооблигации. Русия вече си спечели лоша слава с постоянното променяне на условията по изплащане на държавните облигации ГКО-ОФЗ, от които инвеститорите ще могат да си върнат само един цент от всеки вложен долар и допълнително обтягане на отношенията с частните кредитори няма да й е от полза.
Въпреки трудностите с чуждестранните инвеститори и неясното бъдеще на икономиката курсът на рублата започна да расте и през последните 10 дни се покачи с 4%. Главната заслуга за това е на централната банка, която на практика лиши националната валута от конвертируемостта й - фиксингът се формира на специални тръжни сесии, на които износителите трябва да продават 75% от валутните си приходи, а който се опита да купува по друг курс, бива санкциониран. За поскъпването на рублата помогна и покачването на международните цени на петрола, както и отказът от обслужване на облигациите "Минфин", парите за което трябваше да бъдат набавени на валутния пазар, след като резервите намаляха до 10.8 милиарда долара. Основните фактори, които могат да обърнат този процес, са увеличаването на паричната емисия в началото на април, която обикновено се отразява на валутния курс с едномесечно закъснение и продължаващото намаляване на положителния търговски баланс, както и политическата нестабилност в страната, свързана със скандала около главния прокурор, насроченият за средата на май импийчмънт на президента Борис Елцин, възможностите от нови уволнения в правителството след смяната на вицепремиера Вадим Густов.
Спадът на експорта лишава Русия от единствения сигурен източник на твърда валута, след като новите кредити са предназначени главно за плащания по стари вземания. Населението държи под дюшеците 70 милиарда долара и още 200 милиарда в чуждестранни банки, но скоро тези пари няма да влязат в обращение, защото се задават избори с немного ясен изход. Отсъстват и чуждестранните инвестиции. В края на миналата година правителството прогнозира два милиарда долара преки инвестиции, но ако успее да набере и половината от тази сума, може да бъде доволно от представянето. Портфейлните инвеститори също не бързат да се върнат на руските фондови пазари, въпреки че от началото на годината котировките на тях са сред най-динамично растящите в света, а компания като "Газпром", която държи 22% от световните запаси на природен газ, струва сто пъти по-малко от американската "Енрон".
Битката за Telecom Italia
"Никак не ме забавлява идеята правителството на Германия да национализира Telecom Italia. " С тези думи италианският премиер Масимо д'Алема отхвърли възможността държавната Deutsche Telekom да погълне италианския телеком. След провала в средата на април да организират възможно най-безобидната защита (покупката и на останалите 40% от първия италиански GSM-оператор Telecom Italia Mobile, оскъпявайки цената си с около 20 млрд. долара) срещу пет пъти по-малката и финансово нестабилната Olivetti шефовете на Telecom Italia предложиха поверената им компания на Deutsche Telekom. Няма телекомуникационна компания, която да не желае да контролира италианския пазар - италианците използват най-продължително телефоните си. Логично бордът на директорите на Deutsche Telekom отговори с оферта за 100 млрд. евро (107 млрд. долара) под формата на суапова сделка с акции, която колегите им приеха.
Последните получиха уверението на германците, че ще запазят ръководните си постове в по-голямата немско-италианска компания с повече от 300 хиляди служители и пазарна капитализация от около 190 млрд. долара. Сделка, в която и германците влязоха от позицията на губещи - от началото на 1998 г. Германия изцяло отвори телекомуникационния си пазар и за други оператори, които изядоха 30% от пазарния дял на междуградски и международни разговори на Deutsche Telekom. Мотив за сделката е укрепването на позициите на конкурентната немска групировка Mannesmann в Италия чрез придобиването на дяловото участие (50.1%) на Olivetti във втория италиански GSM-оператор Omnitel Pronto Italia. Голямо разочарование се оказаха провайдерът на телекомуникационни услуги на мултинационални компании Global One, контролиран по равно от Deutsche Telekom, France Telecom и американската Sprint, и проектите в Азия и Източна Европа.
Но не правителственият контрол върху Telecom Italia като форма на собственост е на път да охлади до точката на замръзване отношенията между Рим и Бон. Температурите започнаха да падат още в началото на миналата година, когато правителството на бившия премиер Романо Проди почти покри равняващите се тогава на 15% от БВП (повече от 30% над средното ниво в страните от Европейския съюз) бюджетни разходи за пенсионно осигуряване с извънбюджетни средства. Козметична операция, в резултат на която Италия успя да покрие критерия с най-голямо тегло за членство в Европейския валутен съюз - бюджетен дефицит до 3 на сто от БВП.
Telecom Italia не познава независимото от държавата съществуване въпреки приватизацията, осъществена преди година. Когато поради остра финансова недостатъчност, често явление в Италия, или натиск от Европейската комисия се разпродават индустриални перли, под приватизация в Италия се разбира силно раздробяване на акционерната структура и "позлатяване" на една от акциите, собственост на правителството. Тоест нещата остават постарому - многобройните, но немощни акционери често дърпат чергата на различни страни и трудно могат да се обединят зад печеливша кауза. Златната акция пък дарява правителството с правото да блокира всяка инициатива на изпълнителни директори и акционери, несъответстваща на "националните" интереси.
Вероятността правителството на Германия да се окаже не по-лош стопанин от управляващите в Италия е доста голяма. И това е добре известно на управляващите в Рим. Както и това, че италианското председателство на Европейската комисия (въпрос на дни е Романо Проди да поеме официално комисията) няма да се окаже достатъчно финансовото министерство на Италия да запази дела си от 3.4% (най-големия) в Telecom Italia. До края на годината правителството на д'Алема трябва да предложи част от дела си (желателно е целия според Брюксел) на вторичния капиталов пазар, да намали процентното си участие в компанията чрез увеличаване на капитала или да намери стратегически инвеститор, по възможност от италиански произход с основна дейност в Италия.
Първият вариант е обоснован при благоприятна пазарна конюнктура, с която Европа не може да се похвали, а евентуално листване на американския капиталов пазар е много вероятно да намали критично италианското присъствие в Telecom Italia. Освен че би имало подобен ефект, разширяването на акционерната база и оттук размиването на дивидентните плащания е неприемливо решение за вече съществуващите акционери. Правителството разполага с купувач, отговарящ на горните критерии - телекомуникационната компания Olivetti. Но макар и италианска, Olivetti ще прехвърли върху акционерите си, включително и върху финансовото министерство на Италия, обслужването на дълг в размер на около 40 млрд. долара (заем от международен банков консорциум - Lehman Brothers, Donaldson Lufkin & Jenrette, Mediobanca и Chase Manhattan - на стойност 30 млрд. долара и плащания по облигационен заем, емитиран от дъщерната на Olivetti фирма Tecnost). Очевидно години на дивидентен глад и по-лошото - липса на фондове за инвестиции, очакват собствениците на Telecom Italia плюс ниски котировки на акциите им, предполагащи капиталови загуби, в случай че решат да се отърват от тях.
В този контекст офертата на Deutsche Telekom е най-силно подчинена на икономическата логика. Но не и на правителствената. Пълната зависимост на финансовото министерство на Италия от администрацията на Шрьодер (собственик на 40% от новата компания, ако сделката бъде финализирана) по въпросите, засягащи бъдещето на най-големия европейски телеком, е форма на загуба на стопански суверенитет, похабен вече частично от германския диктат в общата финансова политика на евро-зоната.
Многократно в последните две седмици Масимо д'Алема даде да се разбере, че италианско-германският телекомуникационен алианс е единствено възможен, ако Италия получи блокираща неизгодните й решения на правителството на Шрьодер квота. Опция е и отказът на Германия от гласовете в общото събрание на новата компания, превишаващи тези на италианското правителство. Към задължителните условия има и още едно - Германия да се ангажира с раздържавяването на Deutsche Telekom до края на годината. Новият финансов министър на Германия Ханс Айхел заяви, че страната му не възнамерява да се отказва от правото си на глас, съответстващо на дела й (обикновените акции, собственост на правителството) в Deutsche Telekom. "Не намирам логична обосновка на условието на италианските ми колеги - до финализирането на сделката правителството на Германия ще бъде миноритарен собственик в Deutsche Telekom. Досега не сме злоупотребявали от позицията на най-голям акционер на компанията. Кога точно ще променим акционерната структура зависи изцяло от конюнктурата на капиталовите пазари в Европа. Очевидно ще трябва да поизчакаме."
Ако все пак правителствата на Италия и Германия се споразумеят за равно участие в новата компания, регулативните органи на Европейския съюз ще дадат ход на сделката само при условие, че Telecom Italia и Deutsche Telekom се разделят с други европейски активи в сектора. Най-засегнати ще бъдат Франция и Австрия. Франция ще трябва да си търси нов партньор в Global One и собственик на 2 - процентовия си дял в Deutsche Telekom в лош момент за бизнеса в Европа. Освен че Deutsche Telekom вероятно ще бъде принудена по съдебен път да плати тежки неустойки на France Telecom, правителството на Шрьодер си спечели сигурен враг в лицето на администрацията на Жоспен.
Пазарното присъствие на Telecom Italia и Deutsche Telekom в Австрия изправя Виена пред проблеми, подобни на френските. Telecom Italia е собственик на 25-процентов дял плюс една акция в държавния австрийски монопол Telekom Austria и държател на 43% от акциите с право на глас в мобилния оператор Mobilkom, собственост на Telekom Austria. В началото на февруари Deutsche Telekom увеличи дела си в основния конкурент на Mobilkom в Австрия Max.Mobil до 81%.
Малко вероятно е Германия да отстъпи. Същото може да се каже и за управляващите в Италия. Антитръстовите органи и инвестиционните банкери едва ли ще намерят сили да се противопоставят на политическия натиск от Париж. Остава Telecom Italia да приеме логото на Olivetti. Това е обаче невъзможно без благословията на акционерите на италианския телеком. А такава поне засега няма.
МВФ и Световната банка искат нов световен финансов ред
Изглежда, първата и най-тежка фаза на световната икономическа криза, разпростряла се от Азия през Латинска Америка до Европа, вече отминава или поне така смятат ръководителите на Световната банка и Международния валутен фонд. Лично управляващият директор на МВФ Мишел Камдесю заяви на пролетната среща на Световната банка и МВФ във Вашингтон, че финансовата криза е приключила, но ще е потребно време да се възстановят социалните щети, нанесени от кризата.
Обявено бе и създаването на нова система за предотвратяване на възможни финансови кризи в бъдеще. "Тази нова кредитна линия е предназначена за застрашени от кризи страни и ще им помага да създадат предварителна защитна линия, преди кризата да се е стоварила върху тях с пълната си сила. Създавайки тази кредитна линия, надеждата ни е тя никога да не бъде активирана", заяви Камдесю. Новата кредитна линия е част от поредния опит на световната общност да изгради нов световен финансов ред, който да предпазва световната финансова система от трусове като тези в Азия, Русия и Латинска Америка - трусове, които винаги заплашват да повлекат след себе си цялата световна икономика.
Експертите на МВФ вече не говорят за рисковете от глобална рецесия, а прогнозите са за значително по-висок темп на световния икономически растеж през следващата година. Всъщност истината е, че кризата отминава, но единствено ако на нея се гледа от гледна точка на абсолютния финансов спад. Oт гледна точка на жизнения стандарт обаче кризата далеч не е отминала. В Бразилия например спадът на БВП само с един процент добавя около един милион души към армията на онези, които живеят на границата на бедността. Все пак прогнозите за Азия и Централна Европа са добри в средносрочен план. Големият проблем както винаги си остава Русия, където над 20 процента от населението живее под границата на бедността.
Същевременно става все по-трудно да се помогне на страните в криза, защото финансовият крах прогони инвеститорите и направи доста по-скъпо емитирането на дълг. Според доклад на Международния финансов институт, който групира банки и кредитни институции, нетният приток на частен капитал към водещите развиващи се пазари ще остане непроменен през 1998 г. на ниво 140 милиарда долара, сравнено с 330 милиарда долара през 1996 г. Същевременно секретарят по международното развитие в Световната банка Клеър Шорт обяви, че банката започва програма за преструктуриране на дълга на бедните държави, програма, която, за да има резултат, трябва да бъде съпроводена от съответната политика в областта на образованието, здравеопазването и другите социални сфери. Според Шорт програмата за преструктуриране на дълга трябва да обхване около 40 от най-бедните страни в света, но добави, че простото отписване на дълга не е най-добрият подход в случая. Отписването на дълга наистина не е панацея, защото според данни на Международната финансова корпорация частните заеми за развиващите се страни, които са били в размер на 120 милиарда долара през 1996 г., са се свили до 20 милиарда долара през 1997 г., а през миналата са достигнали абсолютния минимум от 29 милиона долара. Без частно финансиране нито един от развиващите се пазари не би оцелял в условията на криза дори ако целият му дълг към световните финансови институции и чужди правителства бъде нулиран.
Именно заради облекчаването на положението на задлъжнелите бедни страни Международният валутен фонд реши да продаде до 10 милиона унции от златния си резерв, който възлиза на 103 милиона унции. Окончателното решение за продажбата на златото, зад което стоят твърдо Япония и Съединените щати, ще бъде взето на съвместната годишна среща на МВФ и Световната банка в края на септември. Изненадващото решение за продажба на злато от резерва на МВФ дойде, след като американският финансов министър Робърт Рубин и японският му колега Киичи Миядзава публично изразиха подкрепата си за този ход. Миядзава заяви, че страната му би искала даже да се продаде по-голямо количество от златния резерв, с което да се финансират лихвените плащания по дълга на бедните държави и да се създаде програма за нисколихвени заеми за тези страни.
В разгара на оптимистичните прогнози обаче президентът на Световната банка Джеймс Улфенсън предупреди, че финансовата криза може и да е поотшумяла, но последиците от нея за развиващите се страни ще се усещат още дълго време. И въпреки че икономиките на седемте най-развити държави в света вече показват значително по-добри показатели, отколкото в средата и в края на миналата година, азбучно правило е, че пазарите се възстановяват далеч по-бързо от икономиките. Според прогнозите на Световната банка единствените развиващи се страни, чийто икономически ръст през следващите няколко години ще бъде достатъчно висок, за да се стигне до свиване на бедността, ще бъдат икономиките на Китай и Индия. Тези две страни бяха от малкото икономики, които не бяха сериозно засегнати от световната финансова криза главно поради това, че те до голяма степен са изолирани от световните финансови пазари. От друга страна, в света все още има достатъчно бедни страни, които са толкова бедни, че също не бяха засегнати от кризата. Правителствата на повечето африкански държави например са по-загрижени за опрощаването на част от дълга си, отколкото от изграждането на нова финансова архитектура. Срещата на лидерите на страните от Г-7 през юни в Кьолн ще има за цел именно изработването на механизъм за намаляване на дълга на тези държави, оставяйки на експертите на МВФ и Световната банка грижата за намиране на пътища за изграждане на новата световна финансова архитектура.
Всъщност разговорите за изграждането на нова световна финансова архитектура имаха своето място и на срещата във Вашингтон, но те не отидоха по-далеч от констатацията, че настоящата световна финансова система вече не е пригодна за нищо, след като почти напълно капитулира пред играчите на пазара през последната половин година. Ако има нещо добро в настоящата система, това е, че с поведението си през последните две години след краха на тайландския бат, което повлече след себе си икономиките на почти цяла Азия, а впоследствие и половината световни икономики, тя доказа абсолютната необходимост от промяна на начина, по който функционира системата на световните финанси. Дебатът вече не е относно необходимостта от промяна, а как да бъде извършена промяната.
Всеобщо споделяно е мнението, че един от основните стълбове за промяна на световната финансова система трябва да бъде преосмислянето на ролята на частния сектор. Ясно е, че частният сектор ще трябва да поеме отговорност за действията си и по-специално да поеме своята част от загубите от лоши инвестиции. При азиатската криза например някои частни инвеститори не понесоха никакви или почти никакви загуби, защото страните длъжници покриваха задълженията си към частните инвеститори със средства, отпускани от световните финансови институции. Това пък от своя страна води до абсурдната ситуация, когато не е необходимо да се пресмята никакъв бизнесриск и да се наливат средства във високорискови проекти с ясната мисъл, че в крайна сметка някой друг ще плати, ако проектът се провали.
В крайна сметка срещата във Вашингтон роди една обща констатация, за която не бе нужно да се събират на едно място толкова финансови министри и централни банкери от цял свят. Първо, че световната финансова система отчаяно се нуждае от реформиране, за да не бъде пометена от една бъдеща финансова и икономическа криза. И второ, че през 1998 г. и особено в края на годината светът бе на ръба на глобална финансова катастрофа. През тази година световната икономика се задъхва под бремето на проблемите, възникнали през миналата година, а окончателното излизане от кризата се отлага дотогава, докато теоретиците на финансовия свят не родят достатъчно добър модел за сигурно работеща финансова система в условията на до голяма степен непредсказуема глобална икономика. А дотогава светът ще се радва, че кризата полека отшумява, и ще трепери от мисълта, че поредният финансов колапс може би вече е на път.
Новата мисия на НАТО
НАТО пое евроатлантическата зона под охрана и отбрана. Така на военен жаргон могат да бъдат определени новите цели на пакта, дефинирани на срещата на високо равнище по случай 50-ата му годишнина. Кризата в Косово и последвалата война в Югославия станаха изражение на новата мисия на НАТО - превръщането на организацията в световен полицай. Започна да придобива очертания и новото преразпределение на позициите в глобален мащаб. НАТО си запази периметъра на евроатлантическата зона. Заявено бе, че пактът ще действа извън рамките на алианса, ако кризи като косовската застрашават сигурността на страните членки. ООН бе оставена на заден план и НАТО директно изрази намерението си да действа, без да бъде оторизиран от Съвета за сигурност.
Прескачането на световната организация, респективно изолирането на Русия от световната политика, замрази отношенията между Брюксел и Москва. В руската столица заговориха за нова студена война и ревизиране на ядрените програми. Макар и до голяма степен политическа риторика, настроенията в Кремъл са показателни за новата конфронтация. НАТО вече дефинира обекта на стратегическите си интереси. Нищо чудно в скоро време на евроатлантическото пространство да бъде противопоставена евроазиатската зона например. Засега Русия и Китай са обединени предимно от негативната си реакция срещу действията на НАТО в Югославия. Но се твърди, че единодушието, което демонстрират Пекин и Москва в Съвета за сигурност на ООН, е потенциална основа и за друг тип политическо единодействие.
През 1949 г., когато следвоенна Европа бе разделена на Изток и Запад, Северноатлантическият договор бе подписан с основната задача "да държи американците вътре, руснаците - вън, а германците - долу". С тази кратка формулировка първият генерален секретар на пакта, британският лорд Исмей, назова мисията на НАТО в началото на студената война. Четиридесет години по-късно желязната завеса падна и НАТО се оказа пред въпроса за бъдещите си функции. Дискусията за алтернативите пред съюза претърпя съответната еволюция. Идеята за колективната отбрана бе запазена като основополагащ фактор, но бе променена концепцията за заплахата. Рухването на световния социализъм пренасочи вниманието към планове за ерата след студената война. Те предвиждаха пренасочване от съветската опасност към новите предизвикателства - организираната престъпност, световния тероризъм и оръжията за масово поразяване. Разширяването на НАТО на изток бе считано за първата стъпка към интеграцията на посткомунистическите страни, а на Русия бе отдадено дължимото със съответната програма за сътрудничество в областта на ядреното и конвенционалното въоръжение.
Петдесетата годишнина на НАТО обаче завари съюзниците с коренно променена концепция. Ролята на пакта при налагането на мира в Босна и последвалата операция в Югославия оформиха новата доктрина на НАТО. Алиансът си резервира правото на военни действия в суверенни държави, нечленуващи в пакта - нещо, което досега бе единствено в компетенциите на Съвета за сигурност на ООН. След юбилея във Вашингтон се заговори за
Срещата на лидерите на пакта бе помрачена от задълбочаването на войната в Югославия и вместо празненство и тържествено честване по-скоро имаше характер на военен съвет. Приета бе стратегическа концепция за следващото столетие. НАТО разшири функциите си чрез т.нар. акции за преодоляване на кризи в евроатлантическата зона. Според стратезите на алианса "етническите и религиозните противоречия, териториалните спорове, провалените реформи в страните от европейската периферия, нарушението на човешките права или разпадането на някои държави може да доведе до регионална или локална дестабилизация", която да застраши сигурността на държавите от пакта. Все пак бе наблегнато, че всеки подобен случай ще бъде разглеждан детайлно и решенията за действие ще бъдат вземани само с консенсус.
Към военната мисия бяха прибавени и хуманитарните кризи. За целта ще бъдат създадени специални сили, които ще се справят със случаите на нестабилност в съседство с държавите от пакта. Подходът в такива случаи ще бъде чисто военен, а всяка интервенция ще бъде предхождана от кратък предупредителен срок. Призната бе засилващата се роля на Европейския съюз в областта на отбраната и сигурността. Дадено бе право на европейските съюзници сами да използват сили на НАТО в случаите, в които САЩ не желаят да участват в общи акции. Подчертано бе, че Съветът за сигурност на ООН носи върховната отговорност за мира в света, но че НАТО може да действа и без изричното му одобрение. В опит да разсеят неблагоприятните впечатления лидерите на пакта отрекоха твърденията, че си присвояват функциите на световен полицай. Доказателство за това била ясната дефиниция за сферата на действие на НАТО - в рамките на евроатлантическата зона.
Москва не повярва на уверенията, че НАТО ще се стреми към още по-близко сътрудничество с Русия. Кремъл бойкотира срещата във Вашингтон, а непосредствено след нея руският военен министър Игор Сергеев заплаши, че руските отбранителни планове ще бъдат реформирани с оглед на новата ситуация. Ставало дума за ревизия на конвенционалните и дори на ядрените програми. Острата реакция срещу новата доктрина и разширяването на пакта (особено към балтийските републики) стана пореден израз на нарастващото недоверие между пакта и Русия. Неведнъж руските наблюдатели са подчертавали, че през последните години НАТО непрекъснато подценява Русия заради икономическата криза в страната и зависимостта й от парите на Запада. Известно е, че Русия няма нито материални, нито финансови възможности за съживяването на студената война. Но след присъединяването на Полша, Чехия и Унгария към НАТО връзките между Брюксел и Москва започнаха да се влошават прогресивно. Напрежението се повиши с бомбардировките в Югославия. Русия прекъсна връзките си с НАТО и оттегли представителите си в пакта. Новата стратегия на алианса, пренебрегването на ООН, т.е. изолирането на Москва от активната световна политика, само задълбочиха този процес. Но в същото време руското ръководство разбира, че тоталното конфронтиране с НАТО означава спиране на икономическата помощ отвън. Предпазливата политика намери потвърждение в думите на първия вицепремиер Юрий Маслюков, според когото нито са вземани мерки, нито пък има нужда от преоценка на разходите за военни нужди.
Съществува хипотеза, според която неизгодната позиция на суперсила с отслабващи функции може да преориентира Русия към търсенето на нови съюзници. Като потенциален партньор бе посочен Китай, който също се обяви срещу операцията на НАТО в Югославия и дори я нарече терористичен акт. Някои откриха първите признаци за това в общата антинатовска позиция на Москва и Пекин в Съвета за сигурност. Поредният пример дойде от последното заседание на Комисията на ООН за човешките права. САЩ внесоха декларация, порицаваща Китай за репресии над дисидентите в страната, която бе отхвърлена с гласовете на Русия, Индия и Пакистан.
Появата на контрапункт на НАТО засега е само хипотетична. Тепърва ще проличи дали става въпрос за тенденция или временно разделение на международната общност. Но НАТО вече направи първия ход, като си запази евроатлантическата зона.
До есента ще има търг за нефт, газ и злато
До септември ще се организира търг за търсене и проучване на няколко геоложки обекта от българския континентален шелф и на потенциални находища на твърди полезни изкопаеми на сушата, съобщиха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). "Очакваме сериозно раздвижване на българския геоложки пазар, след като Законът за подземните природни богатства вече е приет, а съпътстващите подзаконови нормативни актове са във фаза на изготвяне", заявиха експерти - геолози от ведомството. Според тях след дългогодишния застой, дължащ се на нормативен вакуум и бюрократични спънки, вече се откриват възможности България да започне да печели от подземните си богатства.
Намерението на МОСВ е една част от тръжния пакет да включва блокове от континенталния шелф, към които вече има заявен интерес. Свободни площи с индикации за нефт и газ са Блок No2 "Калиакра", Блок No4 "Камчия", Блок No5 "Емине" и Блок No6 "Ропотамо". Някои от териториите вече са известни на западните фирми като "Ентърпрайз ойл" например, които между 1991 г. и 1997 г. провеждат проучвания край устието на Ропотамо. Фирмата напусна страната поради липса на достатъчен интерес.
Преди да обяви търга, екоминистерството ще организира международна промоция на потенциалните геоложки находища по време на един от световните геоложки форуми тази година. "Много бихме искали това да стане до есента," каза Йордан Кирков, началник на управление в МОСВ.
Освен потенциални залежи на нефт и газ България възнамерява да рекламира и след това да включи в търга и златни находища. Най-атрактивен за инвеститорите е районът на Източните Родопи и Западна Стара планина. С близки перспективи за разработване са находищата "Седефче" и "Розино" (Източни Родопи), "Чала" (Хасковско), "Свещиплаз" (Етрополско) и "Петелово" (Панагюрско). И в момента в тези райони проучвания извършват фирмите Navan (Брезник, Етрополе и Стара Загора) и Somine (на юг от Панагюрище). Друга една световноизвестна фирма - Minorco, вече се отказа от проектите за проучване и напусна страната. Основната причина бе липсата на закон, който да урежда режима на търсене и проучване и по този начин да гарантира значителните рискови инвестиции.
Българското "дълбоко море" също е апетитно за големите компании и вече има заявен интерес за търсене и проучване на нефт и газ. Предстои да бъдат обособени две площи, които ще влязат в един бъдещ търг. Спецификата на дълбокото море се състои в необходимостта от големи инвестиции при търсенето, които при успех се възвръщат многократно. Държавата веднъж вече е обявявала търг за тези площи, но той се е провалил поради липса на кандидати. Интересът обаче остава голям, тъй като сеизмичните проучвания са дали първи признаци за присъствието на големи структури. Към настоящия момента в
Фирмата "Петреко" като че ли е най-близо до реален добив на газ от находището край Галата. Техническата част на плана за развитие вече е одобрена от МОСВ и в момента се очаква становище на Министерството на финансите по икономическата част на плана. Ако бъде одобрена и финансовата част, това ще означава, че е налице търговско откритие и фирмата може да кандидатства за концесия за добив. По предварителни оценки в находището има между 1.5 и 2.8 млрд. куб. метра природен газ, което е сравнително малко, но може да задоволява потребностите на няколко български предприятия в района на девненския индустриален комплекс. След оттеглянето на другия партньор на "Петреко" - "ОМВ", дъщерната фирма на шотландската Melrose Resources plc. вече има 65% участие. Останалите 35% участие на българската държава най-вероятно ще бъдат поети от Булгаргаз, в случай че се стигне до добив. Освен тези две фирми в бизнеса с нефт и газ в България засега активна е единствено 100% държавната фирма.
Битката за петролния сектор още не е приключила
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация след близо петчасово заседание в сряда одобри проектодоговора за сключване на приватизационна сделка за "Петрол" с варненската фирма "Юкос петролиум България", която предложи 52 млн. долара в последния етап на наддаването. Според анекс към договора, който предстои да бъде изготвен, новият собственик на 51% от капитала на "Петрол" всъщност ще бъде "Международен консорциум България". Новоучреденото дружество беше създадено с цел да обедини приватизационните интереси на "Юкос петролиум България", бившия приватизационен фонд "Петрол холдинг груп" и петролната компания О Ем Ви (OMV) - Австрия. Съвместно трите компании се надяват да успеят да се преборят с руския петролен гигант "ЛУКойл", който е главен играч в приватизационните сделки за "Петрол" и Нефтохим.
Според одобрения проектодоговор цената по сделката ще бъде платена изцяло в брой със собствени средства и договорени кредити на "Юкос петролиум", в 14-дневен срок от деня на влизането на приватизационния договор в сила. Последното щe се случи, когато и ако сделката получи одобрение от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).
