Корупцията е най-голямата заплаха за провал на югоембаргото
Когато правителството на България въведе петролно ембарго за съседна Югославия по екологични причини, мнозина отново плеснаха с ръце и казаха: "Почна се! ". Споменът за големите печалби при нарушаването на миналото югоембарго още топли сърцата на митничари, ченгета, сенчести бизнесмени и мафиоти. Но този път нещата изглеждат доста по-различни.
Между налагането на ембаргото при войната в Босна и сегашната ситуация има няколко съществени разлики, които е добре да бъдат отбелязани. Първата естествено е, че миналото ембарго беше наложено със санкция от Съвета за сигурност на ООН и всички държави бяха задължени да го спазват. Сегашното ембарго е одобрено само от страните в Европейския съюз и страни като Украйна, Русия, Китай не смятат да го спазват. Това дава възможности за легално заобикаляне на санкциите както от наши, така и от чужди фирми.
Втората съществена разлика е, че нарушаването на миналото югоембарго беше превърнато в държавна политика. Или поне държавата нямаше нищо против санкциите да се нарушават от близки до правителството на Беров фирми. Поне засега управляващите са декларирали, че ще спазват наложената забрана за износ на петрол срещу Югославия и това изглежда сериозно. Възможността сателитите на пакта или разузнавателните му самолети да уловят нарушаване на санкциите от наша страна ще се отрази крайно неблагоприятно на напъните на управляващите да приближат държавата към евроатлантическите структури.
Третата, също важна причина е, че в предишната война автомобилният поток през Югославия беше сравнително нормален, защото военните действия се водеха в южната част на Югославия, докато основният транспортен коридор минава през северната част. На граничните пунктове на българо-сръбската граница стояха опашки от камиони за обработване и беше напълно нормално митничари или други гранични служители да си правят далаверата. Сега автомобилният поток за Сърбия е нулев. Доскоро по ГКПП-тата нямаше кьорава кола, а митничарите люпеха по цял ден семки. След направените промени в митниците по места се предполага, че между новоназначените има и доста хора с протекции от вътрешното министерство, които в един момент ще кажат там, където трябва.
Възможно ли е все пак новото югоембарго да стане нов източник за организираната престъпност у нас, да извади на преден план старите играчи в контрабандата за Югославия.
Веднага след налагането на санкциите МВР обяви, че ще гледа под лупа старите нарушители на югоембаргото от периода 1993 - 1995 г. Тогава беше публична тайна, че правителството на Беров и определени вицепремиери толерират Мултигруп и някои други фигури от бившето Г-13, петролната фирма на СИК -"Интергруп" и др. Знаеше се, че цели влакови композиции с цистерни преминаваха през Драгоман като експрес и дори не се завръщаха. Доколко е възможно те да изровят старите връзки и да бъдат потенциални нарушители на въведените от правителството забрани? За хората на управляващите Мултигруп е мръсна дума, а групировката загуби позиции в бизнеса. Петролната фирма на бившите застрахователи от СИК - "Интерпетролиум", все още дистрибутира горива от Нефтохим. Сикаджии работят с легален бизнес, името им много рядко се замесва в скандали, това, което печелят от изпраните си вече пари, никак не е малко. Би било наивно да се впуснат в подобни операции със съмнителен успех, при положение че и печалбите все още не са главоломни. Едни от легендите на ембаргото - нефтените фирми на Валентин Моллов, много трудно могат да се комплектоват отново, а и политическата среда сега не е подходяща за тях. Другата борческа групировка - тази на бившите ВИС, която се смята близка до синия елит, също дистрибутира горива от Нефтохим, има няколко бензиностанции, но възможностите й не стигат за тотално нарушаване на ембаргото. Друг голям играч в бранша е фирмата на друг борец Гриша Ганчев - "Литекс". За няколко години тя се превърна в основен партньор на Нефтохим и въпреки смяната на правителствата и бордовете в бургаската рафинерия запази силни позиции като доставчик и дистрибутор. През пролетта на 1997 г. фирмата беше обвинена в митнически измами за внос на 29 танкера гориво. Обвиненията обаче не бяха доказани. Лесното измъкване от тази ситуация показва, че "Литекс" има не само възможности, но и мозъчен потенциал да създава работещи схеми, които да заобикалят закона.
Само че отново се стига до въпроса защо трябва да нарушава ембаргото, след като съвсем легално може да се сключи договор за износ с някоя например украинска фантомна фирма да претовари горивата на шлепове и да премине като на парад по Дунава до сръбското пристанище Прахово. По силата на белградската дунавска спогодба от 1949 г. държавите не могат да извършват проверка на плавателните съдове по реката, които минават транзитно.
Всичко това подсказва, че ако има контрабандисти по-вероятно е те да са новосформирани отбори, близки до тази власт. По-малко вероятно е някой от старите играчи да възкръсне, но със сигурност, ако има потенциални печалби, ще се намерин начин опитът и контактите да бъдат предадени.
Първа възможност за прехвърляне на горива за Сърбия е чистата контрабанда през зелената граница. Това е нещо съвсем реално, ако МВР не успее да опази полосата - фактът, че са прехвърлени гранични полицаи от Източна България за уплътняване на западната граница, обаче показва, че вътрешното министерство се е подготвило за евентуална контрабандна офанзива. Естествено винаги съществува възможност за подкупване на някой офицер от гранична застава, който да си затвори очите, докато ТИР-овете преминават. Каквито и промени да са правени по заставите, изобретателните кюстендилци и гладните видинчани могат да изненадат хората на гранична полиция. Рисковете са за тировете цистерни. Специализираният автомобилен парк у нас за пренос на горива е доста ограничен, а загубата дори и на един камион трудно може да се възстанови. Тотално нарушаване на зелената граница от кервани с тирове няма как да не се забележи.
Вторият вариант е да се правят документни измами със смяна на митническите номера, подмяна на пробите и документално да се докаже, че в цистерната вместо нафта има газ за светене. Подобни примери от миналото ембарго има десетки. Традиционният път на българските нарушители на ембаргото през Македония сега сигурно ще бъде затруднен заради присъствието на войските на НАТО там. Но винаги има шанс някой западняк да бъде подкупен или да бъде избран по - таен път за Сърбия. Проблемът сега е, че забраната включва прекалено голям списък от химикали и възможностите за подобни измами са доста малки.
Съществува опасност в по-малките ГКПП тирове изобщо да не се отбелязват, че са преминали, тъй като кръгът от посветени е малък и те могат лесно да се подкупят, както беше със контрабандата на цигари в Ново село край Хасково миналата година.
Пътят по Дунава засега изглежда най-сигурен. Пионерският опит на кораба "Хан Кубрат", който избяга от дунавското пристанище Сомовит през 1994 г. с 5000 тона гориво, е най-яркият пример за това. Нашите митници нямат технически възможности, с изключение на подарените при миналото ембарго два катера, да преследват контрабандисти, въпреки че е почти сигурно, че силите на НАТО ще разположат свои патрули по Дунав, за да пресекат и този път за доставки към Сърбия. Аналогиите в случая са необходими, защото те показват някогашните механизми на нарушенията.
Засега единствените, които чистосърдечно ще нарушават ембаргото, ще са стотиците граждани в Западна България, които ще преминават с пълни резервоари в Сърбия и ще се връщат, бутайки автомобилите си. Сръбските власти започнаха да прилагат крути мерки срещу тях, след като въведоха мерки срещу контрабандата, но вероятно ще омекнат, когато санкциите започнат да дават някакви резултати. Дребната търговия обаче не може да бъде някаква заплаха. През шестте гранични пункта със Сърбия пряко сили могат да се доставят с леки коли около 500 тона нафта и бензин, количества, които не са достатъчни дори за линейките от град като Ниш. Това отново ще даде допълнително перо за митничарските бюджети, защото всеки контрабандист ще плаща на митничарите да не откриват тайниците в автомобилите. С малки суми, но редовно. В този случай опасността е от тотална криминализация на западния район. Безработицата в градовете по българо-сръбската граница е с най-висок процент в страната от няколко години. Със затварянето на "Видахим" още няколко хиляди човека останаха на улицата. С куфарна търговия със Сърбия стотици хора издържат семействата си. След свалянето на предишното ембарго престъпността в тези райони рязко скочи нагоре и ги постави в челните редици. Изхвърлените от бившите силови застрахователни компании съвсем естествено ще се стремят към контрол на дребната доставка, или да рекетират контрабандистите. Според източници от МВР вече са забелязани опити за възстановяване на стари контакти на наши криминални елементи със сръбски дистрибутори. Естествено е доставките на горива от куфарните търговци да придобият някаква организираност и със сигурност това ще са хора от силовите структури, които имат сериозни позиции в Кюстендил, Драгоман, Видин. А където има такива интереси, естествено се стига и до конфликти. Историята на Кюстендил и убийството на Емил Кирилов-Крокодила са пример за това.
Изглежда, корупцията е най-голямата заплаха срещу провал на обещанието на кабинета Костов да спазваме санкциите срещу Югославия. Всеки един от изброените варианти има една слаба черта - че той е лесно оборим, ако се заложат високи печалби и големи пари. На пръв прочит напълно реално е държавните структури да могат да се справят с нарушителите. Големият въпрос е колко ще продължи ембаргото. Колкото по-дълго продължават санкциите, толкова по-големи изглеждат възможностите да се намери пробив в системата на границата и да се отработи действаща схема или механизъм за контрабанда. Това естествено няма да може да става без знанието на хора от управляващите, големи и малки началници и сини активисти. Близкото минало показва, че дори служителите на ЗЕС, които трябваше да следят за нарушаването на югоембаргото, са подвластни на корупцията, а нашите политици и държавници са доказали, че не са светци на тази тема. Двегодишните напъни и фойерверки за преборване на контрабандата по границата засега нямат съвсем ясен ефект, а в една напрегната обстановка рискуващите стават много по-нагли. И естествено предлагат повече пари.
Ембарго по български
Югославия отново е в ембарго. В сряда ( 28 април) външните министри на Европейския съюз единодушно приеха да се спрат петролните доставки за режима на Милошевич и да се увеличи натискът върху търговията на Югославия. ЕС ще налага ембаргото с икономически мерки - от директното врътване на кранчето на петролопровода за Югославия до налагането на глоби на доставчиците, на транспортиращите организации и фирми и на банкерите по сделки, които нарушават забраната. Налагат се също ограничения за пътуванията на висши чиновници и бизнесмени, свързани с правителството на Милошевич, разширява се замразяването на чуждестранните авоари на Югославия и се налага забрана за експортни кредити.
Този път София изпревари всички. Още преди седмица министър -председателят Иван Костов обяви, че ще подкрепим всички икономически мерки на международните организации за натиск върху режима на Милошевич. България първа наложи забрани в търговията с Белград. От вторник влезе в сила Постановление No80 на МС, с което се забранява износът за Югославия на петрол, течни горива и изключително широк брой химични продукти. До този момент по силата на Резолюция 1160 на Съвета за сигурност на ООН спрямо Югославия действаше само оръжейно ембарго.
"Кабинетът е преписал Менделеевата таблица плюс химичните съединения, за които са се сетили министрите, и е сложил знак забранено за експорт към Югославия - това представлява българското ембарго. Ако е пропуснат някой елемент, това е само поради бързането. На практика постановлението на МС засяга цялата химия", коментираха хора от бранша. Според тях няма логика да се спира износът на разтворители, лакове, бои, гуми и пластмаси. Оказа се, че за улеснение правителството механично е прехвърлило в постановлението за ембаргото списъка на опасните вещества от друго ПМС от февруари т.г., според което тези вещества трябва да се наблюдават от Министерството на околната среда при внос в страната. Няма логика при ембаргото да се използва този списък, след като има списък на стоките с възможна двойна употреба, който е съобразен с международните правила и ясно и точно регламентира кои вещества подлежат на контрол и евентуална забрана за търговия.
Постановлението е сложен казус и за митничарите. В него е записано, че се забранява износът, директният транзит и реекспортът на веществата от този списък за съседни на Република България страни, на територията на които се провеждат военни действия. Въпросът е важи ли тази забрана, когато износът е предназначен например за Херцеговина, Босна, Унгария или друга държава и шофьорът сам е поел риска да премине през Югославия.
У нас щом се чуе за ембарго, веднага се включва стандартният рефлекс и започва голямото смятане. Както преди няколко години, така и сега аритметичните сметки и ежедневното огласяване на резултатите от сборовете на загубите от ембаргото станаха основно занимание на голяма част от държавните чиновници. Заради войната в Югославия България ще губи по 70 млн. долара месечно, съобщи във вторник министърът на търговията и туризма Валентин Василев. По време на конфликта в Босна и Херцеговина според официалната статистика сме губили месечно по 63 млн. долара. Досега загубите от югокризата според министър Василев възлизат на 68 млрд. лв. Реално обаче те били много по-големи, защото не са отчетени щетите на всички фирми и загубите от намалението на постъпленията за държавния бюджет от неосъществени търговски сделки, мита и данъци. С над 7 млрд. лв. са се увеличили загубите в транспорта и в момента те възлизат на 24.32 млрд. лв. В промишлеността щетите са достигнали 39 млрд. лв. Тези оценки и прогнози отчитат цялостния ефект на югокризата върху икономиката ни. До момента държавната администрация не се е ангажирала с конкретни цифри за очакваните загуби от новото югоембарго.
Макроикономическата оценка на загубите от ембаргото може да се направи единствено на базата на стандартните национални сметки, а естествената рамка на тази оценка е платежният баланс. Според министър-председателя Иван Костов, ако военните действия продължат над шест месеца, загубата в платежния баланс може да достигне 1 млрд. долара. Едва ли обаче всички тези цифри могат да се приемат за напълно коректни - има твърде много условности при определянето на точния размер на загубите. Най-малкото една такава оценка предполага да има ясна и точна представа какво би се случило, ако не бяха войната и ембаргото. Общото впечатление е, че и при предишното ембарго, и сега оценките за загубите са доста произволни и често има големи разлики в анализите на експертите и цифрите, които сочат държавните чиновници. Очевидни са усилията на властта и преди, и сега да използват ембаргото като оправдание за провала на реформата и да прикрият с него грешките в икономическата политика. Достатъчно е да се върнем няколко години назад - ексшефът на Агенцията за икономическо програмиране и развитие Венцислав Антонов беше уволнен, защото в доклада на агенцията за състоянието на българската икономика през 1993 г. беше посочено, че ембаргото е донесло полза за икономиката ни, макар и сивата.
"Непосредственият ефект от ембаргото върху търговията с бивша Югославия е ограничен. Наблюдава се преориентация на износа и вноса към Македония, който през второто полугодие на 1992 г. почти компенсира загубите на пазари в Сърбия и Черна гора. Намалението на износа за региона, непосредствено дължащо се на ембаргото, може да се оцени на не повече от 30-40 млн. долара за деветте месеца на 1993 г. При отчитане и на нерегистрирания износ нетният резултат може да се окаже и положителен", гласи докладът на Венцислав Антонов. Според него в данните за нетърговските позиции в платежния баланс през първото тримесечие на 1993 г. също не се забелязва пряк ефект от ембаргото. Напротив, в края на 1992 и началото на 1993 г. са регистрирани най-благоприятните резултати по перата туризъм и международен транспорт. Тези оценки се различават драстично от правителствените анализи (тогава е на власт кабинетът на Любен Беров), според които ембаргото е виновно за всички неудачи в икономиката. През 1993 г. България изпадна във възможно най-пълната външноикономическа изолация. Към откъсването от финансовите пазари се прибави и прекъсването на стенд-бай споразумението с МВФ и липсата на компенсиращи постъпления от други финансови източници. Ембаргото само допълнително помогна за изолацията с това, че затрудни физически достъпа на български стоки на запад, но те по-често не отиваха в тази посока поради ниската им конкурентност. Най-важният фактор през този период си остана изолирането от външно финансиране през 1993 г., което влоши платежния баланс. Правителството беше изправено пред избора или да се приспособи към недостига на външно финансиране чрез по-силна фискална рестрикция, или да отпусне фискалната политика и политиката на доходите. Избран беше вторият вариант на минималното съпротивление. Към това се добави и потискането на валутния курс. Поведението на валутния пазар не отразяваше адекватно ниската икономическа активност, която би трябвало да води до повишаване курса на долара. Ниската конкурентност на българските стоки доведе до издигането на поредица от протекционистични бариери пред вноса и това за дълго време парализира възможността да се наложат пазарните правила в икономиката ни. Всичко това едва ли би могло да се припише на ембаргото.
През 1993 г. войната беше някъде в Босна, територията на Сърбия и пътищата през нея не бяха засегнати, затова нямаше други причини за затягане на търговските ни отношения със Сърбия освен наложеното от ООН ембарго. Съществуваха ограничения за търговията, но в същото време стояха непокътнати и инфраструктурата, и веригата от контакти, а това направи възможни доставките в ембарговата зона чрез реекспортни операции, хуманитарни доставки, полулегални и нелегални контрабандни канали. Между Македония и Югославия на практика нямаше граница, незасегнатата от войната Сърбия беше платежоспособен пазар, износът там носеше огромни печалби. Затова малка част от българските фирми, които търгуват с Югославия, пренасочиха експорта си на Запад, повечето предпочетоха само да сменят граничния пункт - вместо през Калотина към Белград, тръгнаха през Златарево и Станке Лисичково към Скопие и оттам пак към Белград.
Официално държавата подкрепяше ембаргото и го спазваше стриктно. Неофициално то се нарушаваше със съдействие на властите. И досега се носят легенди за конвоите с по 30-ина бензиновози, които се събираха в Благоевград и Сандански, след което с полицейска пилотка изпреварваха километровите колони от неорганизирани трафиканти пред граничните пунктове и влизаха, без да чакат в Македония. Според хора от торовия бранш, ако всичката амониева селитра (производство на "Неохим" - Димитровград и "Агробиохим" - Ст. Загора), която е внесена по време на миналото ембарго в Македония е останала там, то цялата територия на тази страна трябваше да е покрита с 10 - 15- сантиметров слой селитра. Не е случайно, че по време на ембаргото България регистрира първия от няколко години ръст в промишленото производство, който се дължеше главно на торовите заводи и "Нефтохим". Това беше и най-благодатното време за сенчестия бизнес - именно ембаргото създаде финансовата мощ на силовите групировки, Мултигруп и редица други фирми.
Сега ситуацията е коренно различна. Войната се води в самата Югославия, ударите на НАТО разрушават основни за сръбската икономика предприятия и пътната инфраструктрура, свързваща Балканите със Западна Европа. Транспортният трафик се пренасочи към обиколни пътища не защото някой им забранява да минават през Сърбия, а защото пътят оттам вече е опасен, но и невъзможен след разрушаването на сръбските мостове над Дунав. Със спомените от предишното ембарго още преди месец набедени бизнесмени от западната част на България започнаха да стягат куфари, мотопеди и автомобили, за да въртят алъш-вериш с горива при сърбите. При дребните сделки разликата в цените и печалбите вече не са толкова големи, че да оправдават риска. За големите сделки си има напълно легални канали за внос. Предишното икономическо ембарго беше международно и влезе в сила със санкция на ООН. Сега ембаргото е частично, касае само петрола и неговите деривати и се санкционира от съвета на външните министри на ЕС. При това положение повечето от пътищата за петролни доставки за Сърбия остават отворени.
Македония сега е в напълно различна позиция и едва ли би водила толкова фриволно търговската политика отпреди пет-шест години. Но и тя вече не е толкова необходима като компенсиращ механизъм. През последните две години стокообменът ни с Югославия е сравнително нисък. При тази ситуация българското ембарго срещу Югославия е не толкова ефективно средство за икономически натиск и жертване на икономически интереси, а по-скоро демонстративна политическа мярка, която трябва да потвърди категоричността на пронатовския избор на България.
Поскъпването на транспорта в резултат на югокризата е факт, но това не е единствената причина да не заработи механизмът за пренасочване на търговските потоци. Основният проблем е неконкурентността на българските стоки. Тежката химия би трябвало да бъде най-засегната от наложеното ембарго. На практика обаче размерът на щетите едва ли ще бъде особено голям. Нефтохим не понася загуби от петролното ембарго срещу съседите, защото на практика през последните години практически няма пазар в Сърбия, тъй като тя има собствени рафинерии, а и цените на горивата от Нефтохим вече не са толкова изгодни. Трикратното увеличаване на продажбите на рафинерията през последните седмици беше изтълкувано като симптом, че отново се подготвя нелегален трафик към ембарговата зона. В действителност това се дължи основно на намалелия внос на горива заради високия курс на долара, поскъпването на нефтопродуктите навън и ниските все още цени на Нефтохим. Проблемът на Нефтохим не е ембаргото, а остарелите технологии и липсата на инвестиции. Ембаргото не е виновно за това, че рафинерията все още е държавна и губи от всеки литър продаден бензин.
Като най-потърпевши се сочат "Химко" - Враца, и "Агрополихим" - Девня. Агонията на "Химко" и "Агрополихим" обаче продължава вече две години главно заради монополните доставки и ценообразуване на Булгаргаз. Протакането и провалът на големите приватизационни сделки също не са последица от ембаргото, нито дори на напрежението в региона. Липсата на пазарни механизми, блокирането на структурната реформа, корупцията и бюрократичният произвол много повече отблъскват инвеститорите. Известно раздвижване има по големите инфраструктурни проекти, но и то засега е само в рамките на предварителните обсъждания, проучвания и подготвителни дейности. Инвестиционният капитал остава твърде предпазлив.
Стига вече стабилизация
Вече трета година управляващите се хвалят с постигната стабилизация. Вярно, но това стана през 1997 г. През 1998 г. може да се говори за запазване на статуквото, а през 1999 - направо за стагнация. Лошото е, че всички знаят какво идва след стагнацията. Стабилизацията е хубаво нещо, но след нея трябва да дойде растежът, а него някак го няма. Или поне не може да се усети освен в сводките на статистиката.
Агенцията за икономически анализ и и прогнози миналата седмица представи своя доклад, в центъра на който и тя сложи стабилизацията. Изобщо икономиката се развива прекрасно, прогнозите се сбъдват, доктрината е правилна. Е да, като се използват данни от края на септември миналата година и на тяхна база се правят заключения за цялата 1998 и като се забравя влошената международна и вътрешна обстановка и се пренебрегва кризата в Косово. Все едно довечера по новините дежурният синоптик да ви каже, че времето вчера е било прекрасно, а ако не е било, би могло да се каже, че завчера е било прекрасно или когато е било. И да не се дава прогноза за утре, ако тя не е благоприятна. Как бихте възприели факта, че Агенцията за икономически анализи и прогнози отказва да дава прогнози, освен ако не са хубави.
Преди 3-4 години тази агенция се ръководеше от вицепремиера Румен Гечев, известен като Поразяващата уста. И тогава през 1995-1996 агенцията даваше розови прогнози за бъдещето - за растеж, ниска инфлация, поносими лихви, стабилен валутен курс. И почти познаха. Само дето доларът скочи от 100 лева на 1000, че и повече, в рамките на 12 месеца.
Истината е, че за да взима правилни решения, едно правителство има нужда от вярна и навременна информация и от верни, а не от напудрени анализи и прогнози. Стремежът да се изпишем много проспериращи и много успешни пред медиите стана заразен. И дори и управляващите повярваха в изнасяните хвалебствени данни. А и как няма да повярват, като никой не се осмели да каже на царя, че е гол - нито статистиката, нито социолозите, нито специализираната аналитична агенция.
Правителството вероятно беше подведено
- Ние очаквахме постановлението, тъй като въпросът беше ясно поставен от НАТО и съюзниците. Това не е новост, ембарго е налагано не само на Югославия, всички знаем последните конфликти. И една такава мярка не беше изненада за нас. Впрочем обемът на търговията с петролни продукти с Югославия не е бил голям и аз не считам, че ще има големи загуби от спрения износ. Югославия си произвеждаше горива, преработвайки нефт. А България не е износител на суров петрол. Но постановлението на Министерския съвет е оформено по необясним за нас начин. Буквално в него се цитира износът на опасни стоки по описа на опасните стоки в Митническата тарифа. В този списък на опасни стоки влизат над 1200 химически продукта. За всеки е известно, че болшинството от химическите продукти са опасни товари. И в тези 1200 продукта над 90% нямат нищо общо с горивата и енергоресурсите, даже смея да кажа, че нямат нищо общо със стоките с двойна употреба, които могат да се употребяват във военната промишленост. В този списък има продукти като печатарско мастило, разтворители, има бои, има голям брой суровини за фармацевтичната промишленост. Считам, че Министерският съвет е бил подведен от специалистите. Защото ембаргото е петролно. Достатъчно е да бъде издадено постановление за забрана за износ на дизелово гориво, бензин, може и мазут и пропан-бутан, макар че те не касаят отбраната.
Прилагането на този списък така или иначе ще накърни дейността на много български производители и износители. Има и малки фирми, които живеят от една стока от този списък, която изнасят за свои партньори. Ние например имаме договор с една пиротска фирма за износ на разтворители и сега сме длъжни да ги уведомим, че спираме износа поради постановление на МС.
- В забранените от правителството стоки влизат дори торовете. Влиза натриев нитрат, натриев нитрит, влизат бои, лакове... Както казах 1200 позиции са. Някои даже не са понятни на нас, не са в нашата номенклатура. Пак казвам - постановлението трябва да се промени коренно - да се забрани износът на газоьл, бензин, реактивно гориво, мазут, пропан-бутан и природен газ и стоките с двойна употреба. Тези стоки са включени в отделен списък към митническата тарифа, ясни са за Митничарите, контролът над тях е винаги воден много добре на нашите граници, така че няма да има проблем.
Югоембаргото - по-лесната атака
Въпреки че две седмици се двоуми, в сряда Европейският съюз наложи ембарго на петролните доставки за Югославия. Това стана веднага след срещата на НАТО във Вашингтон и явно е израз на новата политика на 15-те да бъдат активната страна в косовския конфликт. А ембаргото е единственото, което Брюксел може да предприеме.
Основната причини за продължително отлаганото решение бе съмнението на Гърция и Италия в ефективността на подобна мярка. Официално двете страни твърдяха, че налагането на ембарго няма да има особен ефект, но бе ясно, че истинският мотив за несъгласието им е фактът, че двете страни са едни от най-големите доставчици на петрол за Югославия. В същото време Франция също не бе съгласна със санкциите, тъй като няма правно основание за спирането на танкерите, пътуващи са Сърбия. САЩ все още не бяха решили какви точно мерки трябва да се предприемат, а междувременно американската "Тексако" достави около 65 000 барела нефт за Белград само през месец април.
Веднага след вестта, че Европейският съюз се готви да наложи петролно ембарго на Югославия, ООН алармира Брюксел, че тази акция ще има големи хуманитарни последствия - това ще затрудни селскостопанската кампания и ще увеличи и без това огромните разходи за възстановяването на Югоизточна Европа. Въпреки това в сряда министрите на външните работи на 15-те решиха, че ембаргото е единственият начин да се засили натискът срещу режима на Милошевич. В решението на ЕС се казва, че съюзът няма да оказва военна сила за прилагането на забраната за износ на нефт към Югославия, но че Брюксел има достатъчно възможности да препятства опитите за доставка на горива към Белград. Страните членки се ангажират да спират товарите още в пристанищата, да налагат санкции на корабните компании, които се опитват да нарушат забраната, освен това ще се наблюдават доставчиците и дори банкерите, които се опитват да да заобикалят санкциите. Въпреки първоначалните си съмнения към решението на ЕС се присъединиха и Италия и Гърция, които приеха аргументите на Вашингтон, че "не е оправдано наши самолети да бомбардират през нощта сръбските нефтени запаси, а през деня те да се попълват безпрепятствено".
Силите на НАТО вече започнаха подготовката за прилагането на петролното ембарго срещу Сърбия, което влиза в сила на 30 април. Основният проблем е как да бъдат спрени доставките на петрол за Белград, като при това се спазват нормите на международното право. Франция вече публично извести отказа си да участва в такива операции и от централата на НАТО обявиха, че в евентуални претърсвания на танкери ще се включат основно американски и британски кораби. Тревогите на командването на силите на НАТО идват от проблема как евентуално военен кораб на пакта да спре за проверка руски петролен танкер, вероятно придружаван от руски военен ескорт, за да го претърси за петрол. Русия твърдо отказа да подкрепи петролното и оръжейно ембарго срещу Югославия, а един подобен инцидент би имал непредвидими последици, след като лидерите на западните държави все още продължават да твърдят, че Русия ще играе важна роля за мирния процес в Косово.
Преди това официалните власти в Москва твърдо отрекоха ембаргото и поставиха под съмнение неговата законност. "Ние сме против ембаргото не само за петролни продукти, но и за всякакви други стоки, ембарго, което прави живота на хората в Югославия още по-тежък", заяви руският външен министър Игор Иванов. "От гледна точка на международното право ембаргото е незаконно, тъй като санкции срещу суверенна държава могат да бъдат наложени едва след споразумение, одобрено от Съвета за сигурност на ООН."
Всъщност Русия далеч не бе най-големият петролен доставчик за Сърбия преди избухването на войната - руските петролни доставки възлизаха на около 12 хиляди барела петрол дневно, което е еквивалентът на един малък морски танкер седмично. С избухването на войната обаче сръбската зависимост от руски петрол нарасна значително, което пък означава, че НАТО ще трябва да намери начин да контролира подобни доставки. След като е ясно, че Русия и Китай ще наложат вето в Съвета за сигурност, ако там бъде поставен въпросът за ембаргото, НАТО бе принудено да се обърне към обичайното военновременно законодателство, за да обоснове действията си за спазване на петролното ембарго. Обичайното военновременно право има повече практически статус, отколкото стабилната основа на международната юрисдикция, която би имала една резолюция на Съвета за сигурност на ООН, и според това военновременно законодателство силите на НАТО имат право да решат дали даден товар е контрабанден, или дали целта на дадена доставка е приятелска или враждебна. Но тъй нареченото в англоезичното законодателство обичайно военно право има една основна слабост - то предполага състояние на война между две страни, но досега нито НАТО като цяло, нито някоя от страните - членки на организацията, са обявили война на Югославия.
През последния месец около 50 хиляди тона руски суров петрол пристигнаха в Сърбия през петролопровода, свързващ страната с Унгария (между другото Будапеща отправи питания дали ембаргото на ЕС се отнася и за природния газ, който тя все още експортира). Всички доставки, преди да бъдат спрени от унгарското правителство, се осъществяваха от компанията In terexport, която е свързана с брата на Слободан Милошевич Борислав, който е посланик на Югославия в Москва. Преди атаките на НАТО най-големият петролен доставчик на Сърбия бе гръцката Mamidakis Group, която доставяше на страната около 50 хиляди барела суров петрол дневно, главно от Русия и Ирак. Въпреки че Сърбия дължи над 200 милиона долара за руски петрол, Москва продължава с доставките, докато китайците решиха, че спират доставките именно заради неиздължени суми. Междувременно югославският вицепремиер Зоран Лилич пътува до Либия, където се срещна с либийския лидер Муамар Кадафи. От известно време насам Белград се опитва да купува либийски петрол; през миналата година югославският вносител на оръжие, компанията Jugoimport, сключи бартерна сделка с Либия, която обаче никога не бе осъществена.
Според разчетите на НАТО югославската армия разполага с една бойна машина на всеки 10 души, което означава, че Сърбия разполага с 4 хиляди машини в Косово и общо на територията на страната с 12 хиляди. Предполага се, че всяка машина се нуждае от 20 галона гориво на ден, което прави 240 хиляди галона общо за цялата югославска армия. В голямата си част това е дизелово гориво, което се рафинира значително по-лесно от петрола. През петте седмици на въздушни бомбардировки югославската армия вероятно е изразходвала около 9 милиона галона, малко над 40 хиляди тона, или две-трети от количеството гориво, което е влязло в страната само през черногорското пристанище Бар през последните 10 дни. В НАТО вече обмислят да атакуват помпените станции на нефтените терминали, за да прекратят възможността за доставки на петрол по море. Сърбия разполага само с две пристанища, които могат да обработват големи товари - Бар на Адриатическо море и Прахово на Дунав. Първото обаче се намира в Черна гора и евентуална бомбардировка ще предизвика югославската армията да окупира пристанището, което ще разклати позициите на прозападния президент на малкия партньор в югофедерацията. Прахово е вече отрязано от Западна Европа, след като НАТО взриви мостовете на Дунава и спря движението по реката. Единствената възможност за достъп до него е по посока изток-запад.
Междувременно се оказва, че всъщност Сърбия внася доста повече петрол, отколкото изискват нуждите на армията, така че запасите й няма да бъдат изчерпани скоро. Освен това опитът с налагането на ембарго на други места по света, например срещу Южна Африка, показва, че то рядко е особено ефективно. Дори петролните търговци в Лондон признават, че по време на ембарго бизнесът процъфтява, просто се вдига цената за осъществяване на сделките.
Ембаргото е хранителна среда за мафията
- Разликата е много голяма. И изобщо не може да става сравнение. Формата на ембарго е позната отдавна за решаването на политически въпроси. Но резултатът от прилагането му е негативен. Да вземем ембаргото на Куба - до ден днешен режимът си е там. Това какво говори - че този метод е само начин за отлагане на проблема във времето и форма политиците да показват, че правят нещо. Резултатът винаги е един и същ - пример за това са Ирак, Северна Корея, Виетнам, Афганистан. Предишното ембарго на Сърбия също беше безсмислено, тъй като това все пак е в сърцето на Европа, има толкова много съседни държави, а загубите за съседните държави са много по-големи. Ситуацията през 1993 г. беше коренно различна, не може да става въобще въпрос за сравнение. Тогава не се водеше война в Сърбия, плюс това имаше един много по-мек хуманитарен режим, имаше разрешителен режим, по който много стоки влизаха през бургаското пристанище и след това отиваха като хуманитарни доставки към Босна и Сърбия. Същото е и с горивата - въпреки че имаше ембарго за тях, много горива влизаха за болници под формата на хуманитарна помощ. Освен това нарушаването на ембаргото беше в интерес на Югославия. Сега не е така. Югославия има да решава военновременни въпроси и не я е грижа да задоволява граждански нужди. Сърбия си наложи ембаргото сама - даже и да й предлагат стоки, тя не ги купува, пази си необходимата твърда валутата за военновременни нужди.
- Мога да кажа твърдо - докато съм бил министър е имало индивидуални нарушения, но това не се отнася само за България. Ембарговият режим в максимално отношение се спазваше, дори повече, отколкото е здравословно за държавата. Сега даже няма и наблюдатели. Тогава ни наблюдаваха стриктно. И българската държава беше поставена при много неизгодни условия. Беше ми много интересно защо например не се прихващаха шлеповете с ембаргови стоки от Украйна и Русия на румънска територия, а непременно се изискваше да ги прихващаме на българо-сръбската граница. Разбира се, че мафии ще се появят. Такива забрани са хранителна среда за мафията. Това не важи само за България, а и за Унгария, Румъния и т.н. Във всяка държава има хора, които ще се опитат да се възползват. Дали групите ще бъдат повече или по-малко - това зависи от силата на властта в момента. Но никога една власт не може да неутрализира това, колкото и да е силна. Цялата войска да се стовари по границата, пробив по линиите ще има. И войската ще се включи в трафика. Защо? Защото е прекалено голяма нормата на печалба. Нека погледнем реалистично на ситуацията, която се създаде на Балканите - беднотия, слабо развитие, власт, която не се грижи за гражданите е за създаване на нови работни места. Девето правителство се смени, а ние виждаме, че България търпи само неуспехи. Според мен с твърденията, че правителството през 1993 г. е съдействало да се нарушава ембаргото, се подготвя почвата за някакви икономически оправдания. Може ли да си помисли човек, че се е изнасяло за Македония с намерението оттам да се нарушава ембаргото за Сърбия? Аз ще бъда последният, който ще клевети Македония и България. Естествено е, че някои хора са се възползвали. Просто да се мисли обратното е наивно. Но искам да подчертая, че мафиотските групи аз ги заварих. Мога да говоря с денонощия какво заварих и какво оставих. Трябва да ви кажа, че те си бяха така добре изградени вече, ембаргото може би им помогна допълнително.
- Вярно е това, но не значи, че тези конвои са отивали за Сърбия. Напротив - Македония тогава беше отрязана от Гърция, отрязана от Сърбия. На практика всички стоки и суровини за Македония и Албания идваха от България, включително и горивата на 100%. Блокада за Сърбия имаше, но ние спокойно си търгувахме с Македония.
За брюкселския чадър и БСП
В началото на седмицата, в среднощен час, БСП-депутати бяха забелязани устремно да бранят палатков лагер до Народното събрание. Един от тях носеше чадър, който държеше отворен въпреки отдавна спрелия дъжд. А на въпроса защо не го прибере, въпросният соцактивист отвърна: "Този чадър е брюкселски. Пази не само от дъжд, а и от други неща."
Та така левицата се скри (къде под чадъри, къде под празнословни изявления). Получаваха се ноти - левите се фиксираха около обстоятелствата, а не около съдържанието. И започваха да бомбардират управляващите с питания кога, на кого, а въпросът защо все отпадаше от класациите. А когато падна и ракетата в Горна баня, от неудобство размахаха пожълтялата карта с искания за оставки на ресорни министри. Да не е без нищо.
Все пак, за да има известна оригиналност, соцдепутати жлъчно коментираха: "Сигурно в тези къщи е имало командни пунктове за управление на сръбските бойни части и затова НАТО ги е целело. " Съждения, които звучат най-малкото неуместно.
Поведението на соцопозицията доказа за пореден път, че от редиците на партията опозиционен водач няма да се роди дори във времена на управленски кризи, които по дефиниция са особено благоприятни за появата на "млади" лица в опозиционната върхушка.
Крайно време е кадровиците на "Позитано" 20 да се обърнат към улицата. Да обходят протестни сбирки и митинги, и току-виж открили новия си вожд.
Накратко
През изминалата седмицата на двудневно официално посещение в страната ни беше маршалът на сейма на Република Полша Мачей Плажински. Кризата в Косово, позициите на българския и полския парламент по конфликта и икономическите загуби на България бяха темите на разговорите по време на срещата му с премиера Иван Костов. Председателят на полския сейм подчерта, че техният парламент единодушно подкрепя действията на алианса като единствен възможен изход след провала на мирните преговори.
Президентът на страната Петър Стоянов се срещна с генерал-майор Хенри Албърт Кифенаар през миналата седмица. Генерал-майор Кифенаар е главен директор на политиката "Европа и НАТО" в канцеларията на помощник-секретаря по отбраната на САЩ по въпросите на международната сигурност. Той посети България във връзка с оценката за реформите в нашата армия.
Секретарят на парламентарната асоциация за приятелство с България към Федералния парламент на Австралия Боб Сърком посети България през миналата седмица. Той се срещна с председателя на парламента Йордан Соколов, с когото обсъдиха икономическото развитие на България и нашето законодателство в областта на чуждите инвестиции. Боб Сърком препоръча България да се възползва от търговските връзки на Австралия, за да стъпи на азиатските пазари.
Прокуратурата окончателно оневини Емилия Миланова
Върховната касационна прокуратура прекрати делото срещу Емилия Миланова. Тя бе обвинена, че е превишила правата си, като е наредила сторниране на операции, свързани с увеличeние на капитала на Капиталбанк и на Добруджанска банка. Анализирани са всички финансови експертизи, извършени от "Банков надзор" и е потвърдена верността на извършените от експертите на БНБ констатации, заявиха от прокуратурата. Делото е прекратено поради липса на доказателства. Според прокурора по делото Георги Попов подуправителката на БНБ Емилия Миланова е действала съобразно правомощията, които й дава Законът за банките.
Парите, с които собственикът на "Добруджанска" Красимир Михайлов опита да спаси банката, преди тя да бъде затворена от БНБ, бяха от доста съмнително естество. След като БНБ реши да затвори банката, Михайлов отправи персонални закани към Емилия Миланова и за определен период от време й бе осигурена въоръжена охрана. Шефът на Капиталбанк Ангел Михайлов опита да покаже подобряване на показателите си със счетоводни трикове, но БНБ не прие капиталът на банката да се увеличи за сметка на вземанията на акционерите й към самата нея.
Да се снишим, докато НАТО мине
"Съжалявам, може би лексиката ми не отговаря много на военната терминология, но вие разбирате". Така външният министър Надежда Михайлова оправда изпуснатата реплика, че самолетът се е "снишил" над Горна баня, а не "снижил". Нещо, което не можеше да остане незабелязано от медиите. Сигурно защото в техните спомени още са живи крилатите фрази на бившия Първи.
Всъщност грешка няма.
Снишаване - така с една дума може да се определи реакцията на властта в София на кривия мерник на натовския самолет. След като в продължение на десет дни политиците се замерваха с аргументи за и против даването на небето, една-единствена ракета на алианса показа колко фалшив е целият шум. Трябваше да бъде улучена къща в София, за да проличи колко неспособен е елитът да реагира адекватно на предизвикателство от такъв калибър.
Повече от 15 часа тези, от които зависи националната сигурност, не знаеха чий е бил самолетът, какво е търсил над София, защо е бомбардирал жилищна сграда. Ако инцидентът беше станал два-три дни по-късно, споразумението с НАТО вече щеше да е факт и случаят поне нямаше да се разглежда като нарушение на сигурността на България. Проблемът е как да се намери задоволително обяснение за пред медиите, след като решение за небето още няма и следователно НАТО се явява нарушител. Страхът от общественото мнение изби единствено в смелите изявления на Богомил Бонев, че натовският пилот ще бъде даден на съд (?!).
Истинските притеснения всъщност идват от въпроса защо Бонев и генералите предпочитат да търсят оправдания за неточния мерник на НАТО, вместо да гарантират сигурността на държавата.
И защо българската ПВО наблюдава безучастно, след като и Костов призна, че неидентифицирани самолети си минават над нас, без да ни питат.
Цялото разиграване доказа за пореден път, че и да искаме, не можем да се опазим от прелитащи самолети. И единственият ни щит остава дипломацията. Риториката, която допреди седмица беше мобилизирана в преговори за гаранции от НАТО, сега намери реализация в срещи с обществеността из страната. А пред НАТО се снишихме.
Ракети на НАТО разтърсиха Белград
Мощни експлозии разтърсиха Белград в нощта срещу 30 април. Малко след пристигането на американски религиозни лидери в сръбската столица обекти в центъра на града са били поразени от ракети на НАТО. Почти по същото време за Белград е летял бившият руски премиер Виктор Черномирдин. Черномирдин заяви, че позициите на Русия и НАТО се сближават, и добави, че необходимо условие за намирането на изход от ситуацията е незабавното прекратяване на ударите срещу Югославия. "За какви преговори можем да говорим, когато ракети на НАТО се сипят непрестанно върху Белград? ", заяви Черномирдин на пресконференция след срещата му с канцлера на Германия Герхард Шрьодер. Шрьодер отговори, че НАТО ще прекрати ударите срещу Югославия едва когато се увери, че сръбската полиция и югоармията са се изтеглили изцяло от Косово.
Според независимата информационна агенция "Бета" разрушени от ракетите на НАТО са външното министерство на Югославия и главният щаб на югоармията. Сериозно засегнати са сградите в близост до атакуваните обекти. Разположеното на стотина метра от щаба на военните "Студио Б" прекрати излъчванията си секунди след взривовете. Електрическото захранване в централните квартали на Белград е било прекъснато.
Часове по-късно натовските удари, поразили и предаватели на държавната сръбска телевизия в Белград, са били последвани от интензивни действия на противовъздушната отбрана на югоармията. Предаванията на сръбската телевизия са били възстановени по-късно в ранните часове на 30 април. От Белград съобщиха за експлозии в петролна рафинерия в северозападната част на града и военна база в западните покрайнини.
Две ракети на Северноатлантическия пакт са поразили частни къщи в квартал "Вракар". Това е първият случай от началото на ударите срещу Югославия, когато пактът атакува цивилни обекти в Белград. В НАТО не разполагат с информация дали ракетите са отнели човешки живота.
Процесът срещу Йоджалан започва след месец
Турски съд определи датата 31 май за начало на процеса срещу кюрдския лидер Абдула Йоджалан. Единствен затворник на разположения на юг от Истанбул остров Имрали, Йоджалан е обвинен в държавна измяна. Според турските закони на подобно обвинение съответства смъртна присъда.
Поради съображения за сигурност властите се опасяват от въоръжени действия на роднини на турските жертви на 15-годишната кюрдска война за независимост - съдебният процес ще се състои на необитаемия остров. Някои от тях ясно заявиха намеренията си пред служителите в съда, взели решението процесът да се проведе на Имрали, да се саморазправят с кюрдския лидер. Двама дори са успели да разкъсат полицейския кордон и да нанесат удари по един от адвокатите на Йоджалан.
В обвинителния акт е записано, че Йоджалан е отговорен за всички действия на физическо насилие на членове на Кюрдската работническа партия срещу турски граждани. Йоджалан ще бъде съден за смъртта на 9818 цивилни, военни, полицаи и правителствени служители. Прокурорите заявиха, че Йоджалан е признал престъпленията си.
"Шел груп" взе наградата за инвеститор на 1998 г. Британско-холандското дружество "Шел груп" спечели наградата "Инвеститор на годината" за 1998 г. Петролната компания изненадващо заслужи приза, след като Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ) отчете общо капиталовложенията на "Шел груп" в "Шел България" и "Шел газ", които иначе са отделни едно от друго юридически лица. Така общата инвестиция на "Шел" (която АЧИ след съгласуване с компанията прие за британско капиталовложение) е 41.5 млн. долара за миналата година и 85.2 млн. долара за периода от 1992 г. до 1998 г. Наградените инвеститори бяха общо шест, като останалите пет - в различни подкатегории. Европейската банка за възстановяване и развитие, макар и институционален инвеститор (каквито са например и организациите от групата на Световната банка), получи приз в категорията "Цялостен ангажимент към инвестиционния процес в България". Преди да се обобщят инвестициите на "Шел", в таблицата на АЧИ за миналата година ЕБВР беше инвеститор номер едно с 39.5 млн. долара вложения. Общо от 1992 г. до края на 1998 г. банката е инвестирала 199.6 млн. долара. Сумата на средствата по одобрени проекти е доста по-висока - 361 млн. долара, но част от тях още не са отпуснати, а други не се отчитат, защото са използвани и върнати кредити.
Немската компания "Метро" получи приза за инвеститор "на зелено" (тоест за започване на нов бизнес) с капиталовложения за миналата година в размер общо на 27 млн. долара. "Метро" щеше да бъде избран за инвеститор на годината, ако беше започнал да строи магазините си в началото на 1998 г., а не през лятото. Тогава инвестициите на немската компания щяха да надхвърлят 40 млн. долара", коментира пред "Капитал" Людмил Михайлов, зам.-директор на АЧИ.
По предложение на Агенцията за приватизация наградата за инвеститор във високотехнологично производство получи френската компания "Силуей текнолъджи" (Silway Technology) за инвестиции в размер на 1 млн. долара в "Силуей семикандъктърс" (Silway Semiconductors), София, а немският производител на амбалажна хартия "Нореком" (Norekom Gmbh) беше награден за водещ инвеститор в район с висока безработица. Странно е, че "Нореком" се смята за стратегически инвеститор, след като през пролетта на миналата година купи останалите след първата вълна на масовата приватизация 26.4% от капитала на предприятието за велпапе "Велпа 91", Стражица. Наградената инвестиция всъщност е равна на платената цена за миноритарния пакет. "Сийборд овърсийз" (Seaboard Overseas), САЩ, която миналата година с благословията на вицепремиера и министър на промишлеността Александър Божков придоби контрола върху "Винпром" - Русе, чрез увеличаване на капитала, също взе награда в новосъздадената категория "Инвестиции в отрасъл, преработващ селскостопански продукти". "Сийборд" е вложила 15 млн. долара.
Филчев урежда стари сметки
Главният прокурор Никола Филчев поведе безкомпромисна борба срещу своите съперници в съдебната система. Основни мишени на обвинител номер едно се оказаха юристите, които преди време успяха да го елиминират от създаването на новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК). Реваншизмът на Филчев се изля най-силно върху Явор Бояджиев, който е началник на отдел "Наказателно-съдебен надзор" в Главна прокуратура и също беше претендент в борбата за Татарчев наследник. Освен това той е и единственият представител на Главната прокуратура, който посмя да влезе в работната група по изготвянето на нов НПК още по времето на Татарчев. Въпросният екип спечели доверието на синьото парламентарно мнозинство и беше натоварен с работата по изработването на закона, въпреки че Министерството на правосъдието имаше амбицията да работи по проекта само. По това време Никола Филев беше зам.-министър и се помъчи да създаде своя алтернативна група. Само че в този момент пристрастията на мнозинството не бяха в негова полза и той предпочете да преглътне поражението.
След назначаването си за главен прокурор обаче Филчев се опитва да премине в контранастъпление. Според източници от Съдебната палата една от първите му инициативи е била отстраняването на Явор Бояджиев. Филчев поискал от своя бивш конкурент отчет за свършеното досега в комплект с оставка. Бояджиев обаче категорично отказал да се подчини на ултиматума и му предоставил единствено отчет. Следващият удар по неосъществения кандидат за главен прокурор беше чистка в неговия отдел. Никола Филчев успя да пенсионира осем прокурорки от Главна прокуратура, по-голямата част от които работят в отдел "Наказателно-съдебен надзор". С това обаче тормозът над Бояджиев не приключва. Главният прокурор се опита да държи сметка на своя подчинен заради хонорар, получен от фондация "Отворено общество" за едногодишната работа по изработката на новия НПК. Според Филчев сумата е била по 1500 долара на човек. Според запознати обаче парите били доста по-малко. Проектът бил финансиран изцяло от "Отворено общество", след като се оказало, че парламентът не може да изплати обещания хонорар на топюристите. Първоначално председателят на парламента Йордан Соколов искал да им заплати за работата по новия НПК еквивалента на месечната заплата за експерт към парламентарна група. Впоследствие се оказало, че депутатите не могат да отделят и тези пари.
Дребнавото заяждане на Филчев обаче прикрива доста по-дълбоките противоречия в структурите на съдебната власт. Всъщност главният прокурор не може да преглътне факта, че правомощията му бяха драстично орязани в последните месеци от управлението на Татарчев. Освен това по новия НПК дейността на прокурорите ще се гледа под лупа от структурите на съда. Ябълка на раздора се оказват премахнатите правомощия на обвинителите да раздават разрешителни за подслушване, претърсване и конфискуване на доказателствен материал. Филчев роптае и срещу възможността прокурорът еднолично да се налага или отменя мерки за неотклонение "задържане под стража" и да прекратява следствени дела, когато сметне за необходимо. Според работната група по НПК не може прокурорът едновременно да защитава обвинителната теза и да преценява дали заподозреният трябва да бъде държан зад решетките или не. Това е драстично нарушение на Европейската конвенция за правата на човека, според която никой не може да бъде задържан за повече от 24 часа без санкцията на независим съдебен орган. В мотивите по делото "Асенов срещу България" Европейският съд за правата на човека в Страсбург изрично уточни, че арестът може да се налага единствено от съд, а не от следствие и прокуратура. След решението по този казус страната ни е обречена да губи всяко дело, което е заведено от арестант, задържан с прокурорско нареждане.
В случая позицията на главния прокурор Никола Филчев не е съвсем ясна, тъй като самият той упорито се крие от обществеността и отказва да си общува с медиите. Според неговите оскъдни и общовати изказвания по въпроса правомощията на прокуратурата не бива да се пипат и трябва да останат каквито са. В случая обаче управляващото мнозинство трудно ще оправдае окастрянето на обвинителските функции при управлението на Татарчев и конюнктурното им възстановяване при назначаването на Филчев. По всяка вероятност някакви промени в първоначалния вариант на НПК все пак ще има. Миналия вторник той трябваше да бъде гледан на второ четене в правната комисия на парламента, но изненадващо беше отложен. По всичко личи, че това е направено под натиска на главния прокурор, който ден по-рано е внесъл свои предложения за корекции. Изглежда главният прокурор ще запази възможността да прекратява дела, но по различна процедура. По всяка вероятност само той или изрично определен от него прокурор от Върховната касационна прокуратура ще може да отменя постановлението за образуване на предварителното производство или за повдигане на обвинение. Това е твърде йезуитско хрумване, тъй като на съдебен контрол подлежат постановленията за прекратяване на предварителното производство, а не актът за неговото образуване. С този ход парламентът ще съсредоточи единствено в ръцете на Филчев възможността безконтролно да прекратява наказателни дела. Това е доста сериозно отстъпление от принципа за съдебен надзор над репресивните структури. Дано все пак то да отнеме възможността на магистратите от по-ниските нива да дерибействат в подопечните си региони.
Малко оптимизъм за ембаргото
Българската политика в последните години най-често е била труден баланс между конкретните проблеми на деня и имагинерните стратегически цели на общественото развитие. Налагането на петролно ембарго на Югославия допълнително усложнява ситуацията, в която се намираме днес, балансирайки между запазване на трудно постигнатата икономическа стабилизация и желанието за сътрудничество с международната общност за решаване на балканската криза. Аргументът, че ограничаването на петролните доставки ще принуди режима на Милошевич да отстъпи по-бързо, не е достатъчен, за да спечели одобрението на българите към тази мярка, особено когато тя създава нови икономически трудности.
Военната ситуация е нещо ново за голяма част от българите. Но животът по време на ембарго е вече познат сюжет. За малка част от българите то е изпитан модел за незаконно, но бързо печелене на пари. За по-голямата част е генератор на социално неравенство и нагледен пример за първоначално натрупване на капитали. Знае се, че досегашните последици за държавата от вече преживяното ембарго са големи, но некомпенсирани до днес. Големи са и печалбите на забогателите от него съвсем конкретни и видими.
Новото петролно ембарго срещу Югославия настройва отрицателно общественото мнение днес. То се отнася към решението за спиране на петролните доставки не като към политическа мярка за ограничаване на режима в Югославия, а като към поредния удар срещу крехката ни икономика. Почти половината от пълнолетните българите не одобряват това решение. Младите хора (18 - 35 години) са по-склонни да приемат тази мярка, докато категорично срещу нея са хората над 60-годишна възраст и живеещите в селата. По-близо до трезвата оценка и официалната позиция в тази сложна ситуация са висшистите и живеещите в столицата.
Въпреки доминирането на отрицателните нагласи една четвърт от интервюираните преценяват, че включването ни в ембаргото ще има отрицателни последици днес, но ще донесе положителни дивиденти за страната утре.
Българската общественост очаква новото югоембарго да даде сили на мафиотските групировки и да възроди тяхната ограничена в момента сила. Въпреки тази почти автоматична реакция на голяма част от пълнолетните българи всеки пети е убеден, че правителството ще успее да се справи с новата петролна мафия и ще я ограничи. Това доверие е истинско предизвикателство за управляващите. Ако те го оправдаят и разширят чрез реални мерки и видими резултати, ще докажат, че всичко, постигнато в борбата с незаконните групировки до този момент, не е било случайно и временно.
Данните са от експресно национално представително проучване на МАРКЕТ ТЕСТ, проведено по поръчка на в. "Капитал", 26-27 април 1999 г. Как НАТО остави Върбенови без покрив
Ракетата спря до борчето на Димитрови
Навън е топла, ясна вечер. Пълната луна се вижда добре в свежия въздух над столичния квартал "Горна баня". Г-н Димитров чете вкъщи последния брой на "Нощен труд", когато чува страхотен гръм. "Гръмна бойлерът на съседите", помисля си той и хуква да ги спасява. "Излизам навън и виждам - покрива над къщата на Върбенови го няма, а над нея се вие пушек", разказва той. Заедно с други комшии тръгват да видят добре ли са всички. Междувременно някой се обажда в пожарната и казва, че е избухнала газова бутилка. Алармирана е и "Бърза помощ". Когато съседите стигат до къщата на ул. "Роза" N15, там ги посреща Костадин Върбенов. От него разбират, че през покрива е минала ракета. "Като погледнах откъде е дошла, пресметнах и си викам - ракетата е в моя двор. Тичам веднага там... Гледам, тя, ракетата - в къщи! ", разказва г-н Димитров. Той подробно обяснява как снарядът е минал през капандурата на баба Минка и баба Цонка, които живеят наблизо сами в цялата къща. "След това е рикоширал в стълба на асмата и спира до борчето ми", продължава разказа си съседът. Неговата къща е на близката улица "Еделвайс". Съседите му коментираха, че ако не е била капандурата на бабите Минка и Цонка, която да омекоти удара, ракетата като нищо е можела да спре в хола на Димитрови. Местните жители, които се събраха около най-пострадалата къща на ул. "Роза", често казваха: "Само метър по-надолу да беше минала - и край с детето. " На втория етаж е бил четиригодишният Косьо. Той изпада в шок от стреса и дошлата скоро след това линейка го откарва в "Пирогов". От силния взрив прозорците на околните къщи са изпочупени. Хората, които живеят близо до поразената къща в "Горна баня", намират в стаите и дворовете си осколки от ракетата. Домът на сем. Върбенови се намира в най-горната част на Горна Баня - на върха на стръмен хълм. До нея има неголяма поляна, която полицаите бързо заграждат, след като пристигат. Всъщност при падналата ракета първо идват пожарната и "Бърза помощ". Едва след това са полицаите и екип на СОТИ. Първата им работа е да изведат сем. Димитрови, в чиито двор (до борчето) е спрял натовският боеприпас. Специалистите все още не знаят дали ракетата се е взривила. Този въпрос не е изяснен и досега. Ако бойната глава беше избухнала в къщата на ул. "Роза" N 15, едва ли собствениците й щяха да останат само без покрив. При взрив обаче някъде щеше да остане кратер, а в Горна баня дупка липсва. Местните жители коментираха, че най-вероятно ракетата е минала през къщата на Върбенови и се е взривила във въздуха. Всички, които живеят наоколо, разказваха, че са чули силен гръм. Първите сигнали бяха точно такива. Уплашени хора започнаха да звънят във всички радиостанции, вестници и телевизии. Журналистическите информации веднага след инцидента са именно, че "нещо гръмна" в Горна Баня. "Дано да е мафиотски атентат", отбеляза с черно чувство за хумор водещ на софийска радиостанция. Първите официални информации са на крачка от това да съобщят, че през границата ни е навлязъл неидентифициран летящ обект - НЛО. Към полунощ пресцентърът на МВР оповести информация в стил "има нещо в Горна Баня". По същото време междуведомственият център за кризата в Югославия съобщава, че радарите на противовъздушната отбрана са засекли летателно тяло, което е навлязло във въздушното пространство на България от съседна Югославия, завило е на север, след което над Банкя се е снижило и е изчезнало закратко от радарите ни. След това "тялото" отново е засечено да излиза от въздушното ни пространство. От съобщението така и не става ясно, че това е самолет. "Да не е било НЛО", коментираше горнобански младеж новината.
Веднага след като медиите започват да съобщават за инцидента, към тихата улица "Роза" започва истинско стълпотворение - журналисти, политици и обикновени любопитни хора задръстват цялата улица и околните преки. На местопроизшествието пристигат президентът Петър Стоянов и вътрешният министър Богомил Бонев. "Първото, което направих, е да хукна да видя какво е положението и за съжаление картината никак не е радостна - отнесен е целият покрив. Слава богу, няма никакви човешки жертви. Това е всъщност най-добрата новина", каза държавният глава на влизане в къщата на сем. Върбенови. Малко по-късно пристигат група депутати от БСП, които също огледаха щетите в поразения дом. Хора, които живеят на околните улици, също са се насъбрали на ул. "Роза" и разказват спомените от падналата ракета. Повечето от тях коментират какво ще им се случи, когато натовските самолети получат официално разрешение да летят над къщите им. Когато са чули взрива, почти на никого не му е хрумнало, че това може да е ракета. "Отсега нататък обаче ще се стряскам, даже ако съседът си затръшне вратата по-силно", оплаква се един от тях. Друг гордо показваше изкривено и смачкано парче ламарина. "От ракетата е. Ще си го пазя за спомен", разказваше той. Когато малко по-късно от най-пострадалата къща излезе президентът, един от местните го посрещна с въпроса "това ли ви е цивилизационният избор". "А като им дадем коридор, кой ще ми плаща покрива? ", персонализира темата негов съсед. "Нека да не правим политически спекулации", помоли Петър Стоянов и започна да си пробива път през тълпата, следван плътно от телохранителите си и Богомил Бонев. "Защо питате мен? Какво общо има МВР с това", сопна се вътрешният министър, след като беше помолен за малко повече информация около ракетата. Няколко часа по-късно обаче повереното му министерство се включи в следващия епизод на драмата с падналата натовска ракета. Цяла сутрин различни държавни служители даваха разнообразни изявления, от които личеше, че те са объркани не по-малко от жителите на Горна Баня.
На сутринта в двора на МВР се проведе скромно прет-а-порте - на защипани с няколко камъчета найлон лежат разпръснати остатъците от падналата ракета, а около тях се суетят военни аташета от натовските страни. Немският, приклекнал до парчетата, прилежно сверяваше серийните номера със записаното в тефтерчето му. Около него пък обикаляше фотограф, дошъл явно да документира пред правителство си, че в България наистина е паднала ракета и тя не е сръбска провокация.
В очакване на официалната пресконференция ВВС-офицери пускат версии и обяснения за поредната случайно паднала ракета. Единият от тях обаче отказа да коментира официално каквото и да е, защото предния път го изтипосали да обяснява, че ракетата била "въздух-въздух", без изобщо да я е виждал. Сега шефът му можело да обяснява тактическата обстановка и какво е целел "Харм"-ът.
Заместник-началникът на ВВС генерал Калчо Танев обясни, че самолетът бил натовски, след като само преди три часа твърдеше, че може и да е сръбски, въпреки че не е ясно как може западната ракета да се озове на крилете на някой заблуден МиГ-21. Вероятно генералът е бил заблуден от редовните обяснения на военния пресцентър на НАТО, откъдето при всяко съобщение за инцидент първо повтарят, че това вероятно е сръбска провокация. Официалната реакция на държавниците ни на следващия ден беше да поискат от НАТО спешно да оборудва радарите ни със система за опознаване "свой - чужд".
А за хората, които живеят на тихата горнобанска улица "Роза", войната вече не е нещо, за което гледат по телевизията. От миналата седмица тя е в дома им. Или по-скоро в това, което остана от него.
Архитектите на новия световен ред са твърде надменни
Уважаема редакция,
По точка 1:
"Държавността се поставя още от самото начало от самите извършители (в случая Милошевич и &) под въпрос."
Аз бих попитал - избиването на 1,5 милиона арменци преди 80 години постави ли турската държавност под въпрос? При изграждането на своята държава белите заселници в Америка извършиха геноцид над коренното индианско население. Това постави ли под въпрос държавността на САЩ?
По точка 2:
"Колко процента от населението в Косово се занимава с наркотици? Сто процента? Да са 5 - 10 хил. души, те повече ли са от известни вам, във вашата страна, престъпни групировки и отделни бандити?"
Наистина е абсурдно да се окачествява цял един народ като бандитски, както и да се отказва прием на бежанци под предлог, че сред тях може да има бандити и нелегални имигранти. Но не са ли точно това доводите, с които европейските демокрации държат българите зад шенгенската бариера? Заради неколцина сводници и крадци на коли Западна Европа третира осем милиона българи като потенциални престъпници.
По точка 3:
"Тук се прави опит да се сравнят и изравнят различни неща."
Разликите между Армията за освобождение на Косово и Кюрдската работническа партия не са чак толкова големи. Г-н Барт обвинява кюрдите в екстремизъм. Но как биха могли кюрдите да постигнат самоопределение и собствена държавност? Чрез мирни средства? Всеки, който поне малко познава историята на Турция и на народите, имали "щастието" да живеят под турска власт, знае, че това е утопия. В открита битка? Могат ли кюрдите да се изправят срещу най-многобройната в Европа и въоръжена до зъби (със западно оръжие) турска войска? Очевидно, това е безсмислено. Невъзможно е да победиш по-силния, ако воюваш по неговите правила.
Единственият изход в подобна ситуация е нелегалната борба и подривната дейност.
Въпросът може да бъде поставен и така - никой не иска да мре. И ако някой е прибягнал до рисковете на нелегалната борба, дали това не е по принуда, защото всички други средства са изчерпани?
Аз съм уверен, че ако не беше военната намеса на НАТО, косовските албанци също щяха да прибягнат до терористични действия. Просто нямаше да имат друг избор.
"Една грешка не може да се дава като аргумент за извършване на друга по-голяма, катастрофална грешка."
Съгласен съм, че една грешка не може да бъде оправдание за друга, по-голяма грешка. Но справедливостта е справедливост тогава, когато е справедливост за всички. Избирателната спаведливост не е справедливост.
- "Търпимостта в Турция към малцинствата и инаковярващите е на високо ниво."
Интересно откъде г-н Барт черпи тези сведения? Може би е ходил в Беломорска Тракия и е видял китни български села, където българчетата пеят български песни в училище? На мен лично такива факти не са ми известни.
Г-н Барт ни упреква в пасивност по отношение на косовския конфликт. Освен от естествената загриженост за собствената ни сигурност това нежелание да се ангажираме произтича и от една трезва оценка за корените на конфликта.
Според мен главната причина за косовския конфликт е в това, че големи групи хора с различен етнически произход, с различни език, религия и светоглед са били принудени от обстоятелствата да живеят заедно. А те не искат да живеят заедно. Известна доза напрежение бе провокирана и отвън. В този смисъл войната не е решение, защото тя не може да премахне омразата. Впрочем България положи немалко усилия за мирното уреждане на въпроса, но архитектите на новия световен ред са твърде надменни, за да видят усилията и да чуят мнението на малките държави.
В заключение искам да кажа, че огромното мнозинство от българите не изпитва никаква симпатия към сърбите. Причините за това са исторически и са добре известни. Но ние просто не вярваме в искреността и безкористието на НАТО и САЩ. Не сме убедени, че тази война се води в името на официално обявените цели, тъй като има достатъчно основания да се безпокоим, че истинските цели са други. Не признаваме правото, което САЩ си присвоиха да бъдат световен полицай и съдия.
А въздушното пространство ще го дадем. Не защото искаме, а защото нямаме избор.
Нотата като предизборно преброяване
Сряда, 11.45 часа - българското правителство получи нотата на НАТО с искане за транзитно преминаване на съюзнически самолети през въздушното пространство на страна. Същия ден вечерта натовска ракета бе изстреляна на българска територия, къща в елитен столичен квартал се превърна в случайна мишена. Жертви, пак по случайност, няма.
Четвъртък, 13.08 часа - споразумението с пакта бе депозирано в Народното събрание. Тече парламентарна процедура за ратификация. Опозицията заплаши управляващите с протести, вот на недоверие и с Конституционен съд. Мнозинството отказа да прекъсне делничната си законодателна програма за закрити заседания, посветени на фронтовата обстановка и националната сигурност. Политици от всички цветове присвоиха по парче от падналата над Горна баня ракета и я вписаха като актив в пропагандната си кампания.
"Нотата е това, което ние казахме, че можем да приемем. И нищо повече. Решението на правителството ще бъде ратифицирано от парламента, независимо от емоциите в София. " С тези изречения вътрешният министър Богомил Бонев изненадващо влезе в ролята на правителствен говорител и категорично предрече края на една дълга парламентарна препирня за това кой повече е "за" мир и "за" НАТО. Останалите много преди това Бонев прати в категорията "сръбски мекерета". За един ден МВР-шефът оповести сводката за самолета, летял и стрелял на наша територия, първо на "Дондуков" 1, после сведе информацията на депутатите. Накрая замина в провинцията да разясни ситуацията и на електората, също като цялото ръководство на СДС, което от седмица обикаля рисковите райони на страната. Министърът на деполитизираното ведомство легитимира и партийното си поръчение да спечели за местните избори Кърджалийския регион. От този град започна битката на Бонев с бившия главен прокурор и акцията му срещу Роко, която ден преди парламентарните избори вдигна рязко рейтинга на сегашните управляващи. Там отиде той и с обещанието, че ще предяви граждански иск срещу НАТО за ракетата, стоварила се над българската столица. Висшите функционери на СДС избраха заклеймяването на БСП за лайтмотив на всяка своя среща с избирателите, Бонев предпочете добре премерената откровеност: "Не може толкова голям и толкова осветен град като София да е вражески. Ще поискаме отговор от пакта защо се случи това в Горна баня. Защото, каквито и да са отношенията ни с тях, това не им дава основание да смятат, че трябва да търпим такива неща."
"Спокойно, пазарим се" - така депутати от мнозинството обясняваха цяла седмица бавенето на натовската нота и българския отговор. Според тях Костов е пуснал в действие личния си план за договаряне с алианса, който щял да спечели за България много повече от всичките дипломатически напъни на правителството за миналите две години. Доказателството според тях е и в това, че Костов замина за Брюксел сам, а ролята на външния ни министър в преговорите с пакта бе сведена до пълно неучастие. Още когато номинираше кабинета си, лидерът на СДС каза, че няма да има ресор, а ще се намесва там, където има нужда от неговата помощ. Косово стана повод за премиера да изземе дипломацията. Министър Бонев активно пое и тази роля - стана неофициален говорител и на личния план на Костов. Изненадващо шефът на МВР разказа, че премиерът е бил подложен на огромен международен натиск България да приеме бежанци от Косово. Тази била причината и от Брюксел да го привикат на разговор. Едва втората причина за посещението на министър-председателя в щабквартирата на пакта беше нотата, призна министърът. Пръв от министрите и лидерите на управляващата партия той публично изрече и ситуацията, в която е поставена страната ни: "Ние просто нямахме избор, но все пак върнахме първата нота. Тя предвиждаше пълно спиране на гражданското въздухоплаване. Ние отказахме и успяхме. Също като спора за бежанците. " Според него с двете си решения Костов спечелил твърди гаранции, че страната ни ще участва в плана за следвоенното възстановяване на Балканите и разширяването на ЕС и НАТО.
Няма да отлагаме местните избори, не се отказваме от нито една своя задача, успяха да кажат лидерите на СДС, докато Костов обясняваше, че му е омръзнало да чете и говори само за войната в Югославия. Тя обаче стана подходящ повод за управляващите да навестят твърдо червените крепости на изток от западната ни граница. Основните фигури в партията и правителството, придружени от местни депутати, тръгнаха по градове и села да обясняват колко важно е за страната да затвори обръча около Милошевич и да се присъедини към международната демократична общност. Различно от очакванията почти никъде управляващите не срещнаха опозиционни питания или пък протести. Затворените читалищни мероприятия, организирани от местните координационни съвети, събираха накуп бъдещата твърда електорална подкрепа на сините. Дори срещата в НДК, водена от цялото ръководство на СДС, доведе в залата само верни на идеята столичани. Мнозинството обаче не се отказа да демонстрира загриженост. Отложи семинарните си занимания на поредния политически Боровец - обстановката не била подходяща за курортни академични занимания.
Вместо това политическото ядро на СДС спешно готви другия семинар - в италианския курорт Каденабия. Паралелно с преброяването на потенциалните гласоподаватели сините обмислят изненадващ ход за предстоящо договаряне с ДПС. Депутати твърдят, че споразумението, което СДС и Народен съюз ще подпишат в Италия, ще дава именно такава възможност на сините - да поканят етническата партия отново в ОДС, поне за местните избори. Затова било и спешното пътуване на Богомил Бонев в Кърджали. Съществувала вероятност структурите на Доган да участват в отложеното събиране на Боровец. Сигнал за това бе анонсираното назначаване на Касим Дал в новата политическа академия на сините. ДПС пък обяви ответна инициатива - в края на май организира семинари на тема "Българският модел за етнически мир". С тях Доган ще каже своите условия за подкрепата, която дава на споразумението с НАТО.
Имаме шанс да надскочим къшлата си
Георги Господинов пред "Капитал"
- Преди да кажа кое е най-интересното, мисля, че най-тъжното е, че тези реакции не бяха достатъчно представени в медийното пространство - реакциите на различните слоеве на обществото. Наблюденията, които имам, са лични, неща, които чувам по автобусите и на маса. Засега проблемът стои на едно кафеджийско ниво. Най-често чувам реакции от типа "сега сърбите вече наистина ще ни намразят". По време на една литературна премиера бях шокиран, когато актьорът, който четеше стихотворения, каза нещо от рода "на Господ трябва да се благодари, че създаде Милошевич". Имам впечатления и от реакциите на младите хора около "Литературен вестник" - те използват най-адекватния език, на който в момента може да се говори за събитията в Косово.
Сега проблемът за езика, с който се говори за всичко това, е особено важен. От една страна са хората, които използват езика на миналото и застават срещу даването на коридор, но от другата страна също се чуват странни езикови формули като "нужна е нова идеологическа пропаганда".
- Разликата не е между поколенията и това се вижда от декларацията, която беше подписана от хора на културата. Там присъстват представители на различни поколения. По-тънката разлика, която имах предвид, и която може би зависи в някаква степен от поколенията, е разликата в езика, във формулирането на проблемите. Може би има и друга разлика - че младите хора говорят по-прагматично в добрия смисъл на думата - те са по-освободени от стари носталгии и сантименти.
- За мен най-смущаващото е недалновидността на хората от интелигенцията. Те отново, по лесен начин, биват използвани и манипулирани. Имам предвид първия митинг на интелектуалците срещу даването на коридор на НАТО. От репортажа по телевизията видях, че от всички интелектуалци, които преди това бяха дали пресконференция, на трибуната бяха останали само интелектуалци като Георги Първанов и Петър Дертлиев. Като че ли известни наши интелигенти бяха използвани като фигури, като лица, без самите те да разбират, че се намесват по този начин в стратегията на една отделна партия.
- Естествено стои въпросът дали тези, които подписаха пронатовското обръщение, не направиха голяма услуга на управляващите. Подписвайки това обръщение, не се смятам за манипулиран, защото подписвам текст, в който има задълбочен анализ на причините, заради които се води тази война. Подписах се под него, а не под изявления на политически ръководители.
- За мен е важно, че там се прави тънката разлика между национални интереси и една шовинистична, комунистическа стратегия - стратегията на Милошевич. След това в текста се прави важната уговорка, че неутралитетът днес, така както го мислим в идеалния вариант, е невъзможен. И още нещо важно - в обръщението се разглежда сложността на проблема. Обявявайки се всички срещу войната, като първоначално условие да видим къде са причините за нея и говорейки за неутралитет, дали поемаме отговорността да признаем, че тази война е подготвена от режим, който е на нейния връх сега.
- Споменах в началото електронните медии, но при интелектуалците нещата стоят по-сложно. Мисля, че ролята, с която те бяха натоварвани дълги години - че "писателят, художникът е съвестта на народа", всички тези клишета се оказаха кухи. Не мога да твърдя, че това е за добро или за лошо. Явно това е някакъв нормален процес - интелектуалецът и в момента няма статута, който му позволява да излезе, да каже своето мнение и то да бъде чуто. Това донякъде оневинява интелектуалците. Те нямат самочувствието, но нямат и статута на онези хора, които постоянно биват канени в медиите и гласът им се чува. Виждаме, че през последните няколко години се експлоатират предимно три-четири имена на български интелектуалци. Хората чуват само тяхното слово. Има обаче много други интелектуалци, които не са медийно популяризирани, но могат да говорят за нещата далеч по-сериозно. Като казвам по-сериозно, нямам предвид терминология, а един език, който е разбираем за хората, без прекалена патетика - да се обясни самата сложност на ситуацията и как някои са готови да я манипулират с категоричните си оценки.
- Тъй като тук сме близо до къщата на Вазов, искам да припомня нещо. След подписването на Ньойския договор под балкона на тази къща се събира голяма част от населението на София и чака писателят да каже какво да се прави. Вазов излиза на балкончето, което е към ул."Раковски", и успокоява хората, дава някакви надежди. Хората не са отишли при министър-председателя или при други политици. Дядо Вазов е фигурата, от която очакват успокоение. Сега не виждам под чий балкон биха се събрали хората. Ясно е, че няма такава фигура. Сравнението е само в ущърб на сегашните интелектуалци. Що се отнася до историческите аналогии, те имат двойно дъно, крият опасности. Видяхме в някои всекидневници колко често беше припомняно въвличането ни във Втората световна война. Подобни сравнения не могат да се правят - ясно е, че историята никога не се повтаря в един и същ вариант. Но на човек, който няма да разучава точно историята, му стига да прочете във всекидневник казано на негов език, че "и тогава по същия начин сме се чудили, присъединили сме се към по-силно изглеждащия пакт и сме загубили". Така леко и манипулативно на този човек му хрумва - "и в момента май е така - пак се присъединяваме към по-силните и губим". Това са елементарни аналогии. Точно затова ми се искаше да се случи това, което не стана - да има дебат в медиите между интелектуалците, нормална дискусия... - Няма и не може да има ясна координатна система, особено когато става дума за война. Нещата наистина са много сложни и всеки, който се опита да каже, че тази страна е добра, а онази - лоша, според мен попада в клопката на подобни опозиции. Всички са съгласни, че е лошо да се убиват и гонят хора, но от това не следва, че е добро да се подкрепя един диктаторски режим.
Съгласен съм с Михаил Неделчев, че корените на тази война може да се търсят на битово ниво, в една кафанска култура, в една култура на чалгата, на бабаитлъка. Много силен мачо-национализъм има на Балканите. Всяка една война поставя и екзистенциални проблеми, върху които могат да мислят интелектуалците, но да излезе някой да каже кое е добро и кое - лошо, ей богу... - Винаги през тези години сме били изправяни пред такива питания и колебания. Никога обаче не сме били в такава критична точка както сега. Опитвали сме да замазваме нещата - "да, ще стане, но моментът не е належащ... ". Сега обаче е моментът да се поеме този риск. Риск има - и ако дадем коридор и се включим във войната, и ако не дадем коридор. Но сега е моментът да се поеме този риск. Младите хора, с които говоря, са готови да поемат този риск, защото това отлагане през годините ни кара да усещаме лекото затъване, омерзението, че нещата постоянно се отлагат. Сега е моментът да се поеме рискът и да се жертват някакви неща.
За съжаление в българската история не са се случили много неща. Това неизбежно тежи. Например нещата, които не са се случили през 60-те години, в този смисъл, в който са се случили в Централна Европа. Всички тези неслучени неща поради някаква кротост, поради някакъв страх от поемане на риска неизбежно тежат.
- Това е моята надежда - че войната ще бъде този катализатор, който ще ни отдели от едно регионално мислене. Мислене около къшлата*, двора на къщата. Това според мен е основен проблем.
- Най-добрият вариант е тя да бъде еволюционна. Но във всяка еволюция има една повратна точка, където нещата се отлепят. Дай боже, това да стане в края на ХХ век, въпреки че мотивът, който може да се превърне в такъв катализатор, е война, съвсем близо до нас и в края на века. Ето отново парадокс - трябва да се случи нещо ужасно, за да се събудим, да си отворим очите. Като че ли в българската история все трябва да дойде крайният, нетърпимият момент (така беше и през януари преди две години), за да излязат някои хора и другите около тях, които са свикнали да гледат, също да се включат. Да имат не толкова кураж, колкото да преодолеят затварянето, липсата на самочувствие, дори липсата на жеста, с който да направят избора си... Екзотиката на балканския "Маршал"
Когато операция "Решителна сила" започна, едва ли някой си е давал сметка колко ще продължат ударите, нито пък как военната акция ще влезе в рамките на хуманитарните операции. И колкото повече продължават атаките, толкова повече моралният ангажимент към защита правата на човека, с който НАТО влезе в ролята на балкански умиротворител, ще трябва да бъде оправдан. Преди петдесет години той се казваше "Маршал", сега няма име, но за сметка на това различните идеи упорито се борят да влязат в кадър преди избухващите бомби.
Плановете за възстановяване на региона бяха на дневен ред пред американското правителство още при започването на военната интервенция в Югославия. В началото на април Виктор Джакович, първият посланик на САЩ в Босна и Херцеговина, обяви становището на Държавния департамент, че регионалната сигурност на Балканите зависи от икономическия просперитет и демократичното развитие на всички страни от региона, и САЩ подготвят планове за подпомагане на цяла Югоизточна Европа. По време на срещата на НАТО европейските страни застъпиха същото становище, което прерасна в план за действие. По инициатива на Германия САЩ, Франция и Великобритания се договориха да свикат конференция на високо равнище в Бон през май, която да обсъди конкретни идеи за възстановяването на Югоизточна Европа. Все още не са известни параметрите на новия план "Маршал", но философията му беше разгледана на срещата 19+7, която се състоя в рамките на форума на НАТО. Дискусията между страните, членки на пакта, и седемте, съседни на Югославия, страни беше продиктувана от осъзнаването, че войната превърна Албания, Македония, България, Румъния, Словения, Хърватско и Босна в страни от предната линия на фронта. "Балканските страни се нуждаят от нас също толкова, колкото и ние от тях", каза говорителят на НАТО Джейми Ший.
Балканските страни очевидно се опитват да използват кризата в Косово, за да направят по-силна позицията си за бъдещо членство в НАТО. Всички те се надяват да капитализират страховете си в конкретни печалби, пресмятайки, че предварителните планове за реконструкция на Югоизточна Европа са за около 30 милиарда долара. Тези пари обаче не са компенсации за загубите от конфликта в Косово и едва ли ще бъдат изразходвани за облекчаване на плащанията по външните дългове, натрупани в миналото. Това са пари, които ще бъдат инвестирани в сигурността на Балканите: за развитие на демокрацията, в инфраструктурни проекти и за подпомагане на регионалното сътрудничество.
В интервю за C-SPAN тази седмица българският посланик Филип Димитров формулира много точно целите на един план "Маршал": това са средства, които се осигуряват на страните, за да си помогнат сами, като ги инвестират в своите икономики, а не просто ги похарчат.
Междувременно обаче Съединените щати вече дават сигнали, че предпочитат да прехвърлят финансовата тежест на Европейския съюз. Американският президент Бил Клинтън вече заяви, че Вашингтон поема и без това голяма тежест с военните операции в Югославия. А в крайна сметка за възстановяването на Югоизточна Европа трябва да се грижи самата Европа.
На 8 април Германия, която в момента председателства Европейския съюз, предложи пакт за стабилност на Балканите. Името на новата инициатива странно напомня на едноименния план от 1995 г., само че за Европа. Тогава в Париж на мирната конференция за Босна и Херцеговина по настояване на Франция бе подписан пактът за стабилност в Европа, който трябваше да положи началото на регионални стабилизационни програми. В края на 1995 г. активността на Брюксел (подтикната от конкурентната американска инициатива "Шифтър") се материализира в "Процес за за стабилност и добросъседство в Югоизточна Европа", по-известен като "Роайомон". Основната цел бе утвърждаването на гражданското общество на Балканите. В ЕС вече признават, че плановете за региона не са били достатъчно добри, защото не са били фокусирани към конкретните проблеми, за което говори и последното развитие на "общобалканския процес" в Косово. Едва ли "изграждането на информационното общество", "разширяването на ролята на НПО" и "сътрудничеството в сферата на образованието и културата" са най-адекватните мерки за възстановяването на граничната бразда на Европа.
Както и по-късната европейска конференция, кръглите маси, създадени от Брюксел, до момента водят само до "стимулиране на добросъседството и сътрудничеството", но реално ефектът е почти никакъв. Дори за предвидените по процеса "Роайомон" 5 милиона ЕКЮ не бе намерено правно основание да бъдат отпуснати. Ползата от този тип политическа ангажираност водеше само до по-голямо изолиране на страните и още по-малък интерес от страна на 15-те.
Две седмици след началото на ударите на НАТО в Сърбия един от мозъчните тръстове в Брюксел пусна в обращение проектоплан за "следвоенна Югоизточна Европа". Като съпредседател на работната група участва и Панайотис Румелиотис, координатор на "Роайомон", така че на неангажиращото Европейския съюз предложение може да се гледа напълно сериозно. Още повече че то вече циркулира из евроинституциите в Брюксел.
В доклада на Центъра за европейски политически изследвания (ЦЕПИ) се въвеждат две нови категории държави - автономни страни и региони, за които се препоръчва да се приобщят максимално бързо към ЕС. Препоръката за тях е да бъдат включени в ново издание на европейското икономическо пространство, да се премахнат митническите тарифи (защото пораждали само контрабанда и корупция), евентуално заместване на местните валути с евро и създаването на администрация, която да бъде оглавена от евроексперти. Последното вече бе формулирано от германския външен министър Йошка Фишер в неговия пакт за стабилност на Балканите.
Всички тези мерки, които на пръв поглед говорят за по-активното въвличане на евросъюза в балканските дела, обаче твърде много напомнят системата на международен протекторат. Когато преди две седмици гръцкият министър-председател Костас Симитис лансира в България предложението на Атина за балканска конференция за икономическо възстановяване на региона, премиерът Иван Костов видимо загрижен заяви, че подобна идея не трябва да се разглежда като заместител на българското членство в ЕС и НАТО. Въпреки че на срещите на върха в Брюксел се говори за ситуацията в "Западните Балкани", подходът на 15-те към възстановяването на екс-Югославия може да обвърже отново България към кризисната зона. И то две години след като България се назоваваше част от Югоизточна Европа за разлика от негативно звучащите Балкани. В идеите на евроанализаторите съвземането на региона трябва да стане с включването на всички страни, което изглежда вярно, но връща България в изходна позиция.
В действителност планът "Маршал" започва със създаването на Организацията за европейско икономическо сътрудничество, която координираше американската помощ. Дали подобна система може да бъде създадена на Балканите обаче в Брюксел няма отговор. "Както Франция и Германия успяха преди 50 години, така и вие трябва да успеете", твърди председателят на Европейския парламент Хосе-Мария Хил Роблес. Той допълни също, че за възстановяването на региона парите не са най-важното нещо. И вероятно това е така.
Въпреки че на срещата на НАТО във Вашингтон се лансираше сумата от 30 милиарда долара, тя едва ли ще бъде инвестирана на Балканите. Според базираната във Франкфурт Кредитна агенция за реконструкции (KfW) (управлявала плана "Маршал" за Германия след Втората световна война) необходимата сума за реконструкция на региона е 5 милиарда долара годишно за следващите пет години. Подобна е и оценката на ЦЕПИ. Според тях парите могат да бъдат намерени от неразпределените 20 милиарда евро във фондовете на ЕС до 2006 г. Това обаче ще стане много трудно, тъй като буферът, оставен от последната финансова сделка между 15-те в Берлин, бе предвиден за намаляване на вноски на страните членки в общия им бюджет.
Междувременно Световната банка и Международният валутен фонд също подготвят механизми за компенсиране на загубите на съседните страни от войната в Югославия. Те се изчисляват на 2.4 милиарда долара тази година, ако войната продължи и бежанците не се завърнат по домовете си до края на годината. Световната банка вече обяви, че ще осигури спешна финансова помощ за покриване на разходите по бежанците и подпомагане на държавните бюджети. Конкретните фондове ще бъдат договаряни на 27 май в Бон, очакванията са, че договорените пари няма да достигнат и най-скромните очаквания.
До момента евросъюзът реши да отпусне на страните от Югоизточна Европа 265 милиона долара, което е далеч под очакванията. Те обаче са насочени към помощ за кризисни ситуации и не включват инвестиции във възстановяването на Балканите. Въпреки големите планове и още по-големите обявени суми реалната помощ ще бъде много по-малка. Според първоначалния вариант на бюджета на ЕС за следващата година те едва ли ще надхвърлят 290 милиона долара. Много далече от 5 милиарда долара, необходими за региона.
Приятел на НАТО не значи враг на Русия
"Ще ви кажа как селският пияница в Трън разказва за два самолета: "Гледам църна, църна нощ. Идват два самолета - единият бел, а другият църн. Църният гони белия. " - Как е видял църния самолет в църната нощ не се разбира. " Това разказа премиерът Иван Костов в интервю през миналата седмица. Подобно на селския пияница и политиците напоследък са любители на "църно-белите" сюжети, на разделението "лоши съседи - добри съседи" и на крайните квалификации. Само дето и за тях не е ясно как точно се ориентират в "църната" военна ситуация и дали не си създават излишни врагове. Макар че колкото и да е непрогледен мракът, е сигурно, че географски ще си останем там, където сме, пътищата ни към Европа ще минават през Югославия (последното е твърдение на министър-председателя), а надеждите ни за оцеляване на българската индустрия все ще се въртят около руския пазар.
Също така сигурно е, че сега е времето за избор на стратегически следвоенни съюзници, при това не от Европа или Америка, а от балканския съседски кръг.
Сигурно е нормално военните конфликти да раждат разнородни антинастроения, когато обаче става дума за официална позиция, ангажираща държавата, е особено важно какво има зад това анти-. И колкото по-тясно е това понятие, толкова по-добре. През последните седмици обаче българските политици неясно защо изоставиха далеч по-неангажиращите изявления анти-Милошевич и преминаха към антисръбска позиция. Първо вътрешният министър Бонев с устрем започна да издирва "сръбските мекерета". После и премиерът Костов заговори за греха на сръбския народ, правейки асоциация с проблемите на германците с Хитлеровото наследство.
А на среща на СДС-лидерите с обществеността антисръбските скандирания бяха повече, отколкото тези срещу БСП. Макар че в синята централа би трябвало да са наясно, че какъвто и да е изходът на военната операция, НАТО няма да премести Сърбия от Балканите, т.е. винаги ще сме двор до двор.
Все пак, гледайки към бъдещето, сини депутати споделиха идеята за прилагане на "македонския модел спрямо Белград", или казано по-простичко - както подкрепяхме ВМРО-ДПМНЕ, сега да подкрепим югославската опозиция. Така и така трябва да дойде на власт, а и според данни на разузнаването ни опозиционните настроения в Югославия нараствали. Възможно било дори благонадеждни лидери да бъдат поканени на семинари в България. Опити вече бяха направени със социалдемократа Вук Обрадович, но опозицията в Сърбия определено предпочита европейския избор, а според тях София е малко по на изток от него.
Точно преди да замине, за да преговаря с НАТО в Брюксел, Иван Костов вся смут сред журналистите, обявявайки неясно в каква връзка - най-голямата ни грижа сега е Македония. В следващите дни целият СДС-елит се включи в кампанията. Дори притихналият до момента Евгений Бакърджиев възкликна: "Да спасим Македония. Тя е крехко дете. " Отдел "Информационна политика" към НИС на СДС издаде бюлетин с мото "За първи път в този век ще сме отговорни за Македония". А лагерът в Радуша и българската помощ за бежанците там стана задължителна тема за всеки син оратор.
Македония винаги е била особено любима тема на Запада, така както сега е любима на българските управляващи. Да си припомним совалките на германски дипломати около решаването на езиковия спор или скоро изказаната похвала от ЕС за начина, по които България е разрешила проблемите си със Скопие. Многословието и апломбът, с който сега се хванахме за Македония, идват да покажат на ЕС и други заинтересовани колко сме старателни в това направление - та дано забравят отказа ни да приемаме бежанци, защото въпреки медийната промяна в позициите на правителството в Брюксел помнят само квотата 5000 и интерпретациите на конвенцията за статута на бежанците. Впрочем и на самата Македония вероятно щяхме да помогнем повече, поемайки част (безопасна за сигурността ни) от човешкия поток, отколкото да пращаме делегации до Радуша. Още повече че привидното стопляне на отношенията София - Скопие бе интерпретирано и от македонска страна повече като жест към ЕС, отколкото към България.
А докато СДС брои по сбирки в София колко от симпатизантите имат роднини в Скопие, ЕС потвърди намеренията си да подкрепи Македония и да й помогне да се справи с кризата. Съюзът обеща спешно да преразгледа издигането на отношенията си със Скопие на равнище на договор за асоциирано членство. Междувременно Парижкият клуб разсрочи плащанията по външния дълг на Македония и Албания до 31 март 2000г. Заедно с това в Скопие не крият амбициите си да станат инфраструктурен център на Балканите. Така че "крехкото дете", за което "България е отговорна", може да ни задмине, докато се чудим как да му помогнем.
В момент, в който Москва все пак стана един от центровете на дипломатическите усилия за разрешаване на кризата в Косово, СДС пусна в обращение брой 12 от информационния си бюлетин. Според плаката в изданието, издържан в стил "малко след Девети септември", България е изправена пред дилемата да избира между еврото и рублата (следват още десетина дилеми - бел.ред.). Звучи колкото помпозно, толкова и нелепо. Просто защото никой не прави такъв избор и освен това не ни карат да избираме между двете. И най-важното, приятел и дори член на НАТО не трябва да значи враг на Русия, ако, разбира се, българската външна политика успее да излезе за миг от "църно"-белите тези. Още повече че Москва си е извоювала основно място в преговорите по Косово и непрекъснато посреща представители на страни, членки на пакта, за консултации. Това неминуемо ще й даде и тежък глас при разпределението по проектите за следвоенно възстановяване. За разлика от нас например Гърция (въпреки че е член на НАТО) прави всичко възможно да поддържа постоянна връзка с Русия по отношение на инициативите за излизане от кризата. Външният министър Папандреу лично посети Москва, за да разговаря с руския югопосредник Виктор Черномирдин.
Всъщност руската реакция спрямо поведението на София не закъсня. В интервю за "Нова телевизия" съветникът на руския президент Андроник Мигранян заяви: "Русия ще наложи икономически санкции на България заради позицията й спрямо Югославия и присъединяването към ембаргото. " От посолството на Русия в София коментираха сдържано, че няма такова официално решение. Но Москва никога и не е робувала на необходимостта от официални позиции. А опитът ни от схватките по газовите доставки (когато същият Мигранян изразяваше неофициални становища в подкрепа на "Газпром") би трябвало да ни е научил, че никой няма да ни се притече на помощ в споровете с "екс големия брат".
Преди няколко месеца българският външен министър Михайлова и шефът на Комисията по външна политика Асен Агов обявиха балканска инициатива за Косово. Михайлова посети Белград с амбицията да се срещне лично с Милошевич. Само че не се получи. По същото време гръцкият външен министър Папандреу успя да разговаря с югопремиера и дори представи въпросната инициатива като гръцка - нещо, срещу което българските участници възроптаха, но никой не ги чу. Този случай само потвърждава страховете на българските управляващи, че Гърция непрекъснато играе двойна игра. От това обаче не следва, че не трябва да се поучаваме от ходовете на Атина. Вместо да се отнасяме подозрително към опитите за стопляне на отношенията (както отбелязаха наблюдатели българският премиер Костов е бил подчертано резервиран по време на посещението на гръцкия му колега Симитис).
Въпреки че Гърция набра много негативи с двоякото си отношение към Милошевич, съюзниците й в Северноатлантическия пакт твърдо подкрепиха изпращането под нейна егида на хуманитарен конвой в Косово - нещо, което България не само не може да си позволи, но дори и не обмисля. На пръв поглед хуманитарният жест на Атина изглежда маловажен, но в предстоящите срещи в гръцката столица за възстановяване на Балканите председателското място отново ще заеме Костас Симитис. А Югославия ще подкрепя инициативите на натовска Гърция.
В така описания балкански съседски кръг (в който по разбираеми причини се споменава и Русия) би трябвало да направим не само "цивилизационен, а прагматичен избор" (според бюлетин 12 на СДС). Последната формулировка би трябвало да означава, че България казва ясно и навреме каква позиция заема и не се опитва да компенсира предишната си колебливост с остри квалификации.
Пада монополът на НЕК и Булгаргаз
В проектозакона за енергетиката ще се прибави специален раздел, който ще регламентира достъпа на трети страни до мрежата за пренос на електроенергия, съобщи пред "Капитал" правистът на Националната електрическа компания Александър Чобанов. Разработването на раздела е възложено на работна група с участие на експерти от НЕК и КЕ. Още в близките дни тя трябва да представи предложенията си в парламентарната комисия по енергетика и енергийни ресурси. В раздела ще се включат текстове, които ще разрешат достъп и до газопреносната система. Според някои източници проектът вече се обсъждал в Министерския съвет. Ако парламентът приеме закона с този раздел, това слага край на монопола на НЕК и Булгаргаз и поставя началото на енергийния пазар в България.
След като беше протакан почти цяла година, проектозаконът за енергетиката беше претупан в енергийната комисия и мина набързо на първо четене. Сега той ще влезе в парламентарната зала за второ четене обогатен с цял раздел, който променя коренно философията на закона. И за НЕК, и за Булгаргаз се предвиждаше преструктуриране по модела "единствен купувач" с идеята това да запази монополните позиции на преносните фирми поне още едно десетилетие.
Още през миналия септември мисията на Световната банка предупреди за рисковете, които крие този модел за държавата и настоятелно препоръча да се разреши достъп на трети страни до енергийните мрежи. По този начин в условията на реален пазар частните инвеститори ще поемат все по-голяма част от пазарния риск. Алтернативата за смекчаване на пазарния риск е държавната гаранция по изкупуването на произведената електроенергия и по доставките, което може да изкриви определени инвестиционни решения и да създаде непредвидени задължения за държавния бюджет. Това становище на Световната банка е записано в меморандума, който беше подписан при мисията през септември-октомври 1998 г. В меморандума е записана и настоятелната препоръка на банката да се създаде компания за енергопренос без активи в производството и разпределението на електроенергия, която да осигурява недискриминиращ достъп до всички производители, разпределящи структури и вносители / износители. Мисията отбеляза, че раздържавяването и достъпа на трети страни са важни елементи от програмата, съгласувана с МВФ. Въпреки че планът за действие за периода 1998 - 2001 г. предвижда отделянето на преносната мрежа за високо напрежение до средата на 2000 г., НЕК планираше да поддържа преноса, атомното енергопроизводство, по-голямата част от хидроцентралите и част от ТЕЦ-овете в една обща корпоративна структура. В нея преносната компания, която също така носи отговорността за разпределянето и има функциите на единствен купувач, продължава да държи производствени активи, които създават конфликт на интереси. От тази компания се очаква в бъдеще едва ли не доброволно да инициира и да съдейства за въвеждането на достъп на трета страна до преносната и разпределителната мрежа. Обобщена, оценката на мисията е, че в този вариант законът налага условия, които могат да затруднят развитието на един по-динамичен пазар. Същевременно се установява строго контролирана централизирана система за планиране на производството, цените са регулирани, не са регламентирани принципите за достъп до мрежата, преносната компания е единственият юридически субект, упълномощен да купува и продава електрическа енергия високо напрежение, т.е. енергийната търговия на практика изцяло се контролира от него. Настоятелната препоръка на Световната банка за разработването на по-либерален модел за преструктуриране на енергийния сектор не беше взета предвид и в тази част проектозаконът не претърпя никакви промени. При последното обсъждане на проекта в енергийната комисия представителите на банката отново повториха забележките си и подчертаха, че в този вид законодателството създава бариера пред интегрирането ни в европейските структури. Какво ще прави България с монополните си структури, фиксираните цени на газа и тока и дългосрочното договаряне на покупко-продажбите в европейския енергиен пазар, който от февруари тази година беше освободен напълно? И тази критика остана без последствия. Едва сега правителството склони да промени модела, макар и в последния момент.
В новия раздел ще се предложи по-либерален вариант за преструктуриране на НЕК и Булгаргаз - единствен купувач с регулиран достъп до мрежата. Според Александър Чобанов преструктурирането на НЕК ще стане на базата на принципите, залегнали в директивата на Европейския парламент и Съветът на Европейския съюз за общите правила на вътрешния пазар на електроенергия. Тази директива урежда общите правила за производството, преноса и разпределението на електроенергия и формулира правилата за организацията и функционирането на електроенергийния сектор, достъпа до пазара, критериите и процедурите при публичните търгове, предоставянето на разрешения и оперирането на системите. Това се прави с оглед синхронизирането на националните електроенергийни системи и прави възможно свързването им в единен пазар.
Императивно е изискването за разделяне и прозрачност на счетоводните баланси по производството, преноса и разпределението на електроенергия. Електронерегийната директива изисква задължително и юридическо разделяне на трите дейности в самостоятелни дружества. За НЕК това означава, че отделните централи ще се обособят или ще направят групи от независими производители, отделно ще се създаде дружество, което ще извършва преноса, а сегашните електроенергийни клонове ще станат самостоятелни предприятия.
Достъпът до системата означава, че електроснабдителните предприятия и потребителите ще могат да договарят достъп до преносната мрежа и ще сключват договори помежду си на базата на доброволни търговски споразумения. При избор на модела "единствен купувач" директивата изисква да се осигури възможност за потребителите да сключват договори за доставка на електроенергия за задоволяване на собствените си нужди с производители както на територията, покрита от системата на НЕК, така и извън нея, т.е. ако "Кремиковци" успее да договори по-изгодни условия за доставка на ток директно от "Марица-изток 2" или от румънска електроцентрала, единственият купувач (НЕК) трябва да му даде достъп до преносната система, за да може да се реализира доставката. "Кремиковци" си получава тока, а преносното предприятие получава съответната такса за траспортирането.
Независимите производители също могат да получат достъп до мрежите за пренос и разпределение, така че да могат да сключват договори за доставка с потребители извън системата на базата на доброволни търговски споразумения. Това означава, че не трябва да има забрани и за достъп до износа на електроенергия.
Единственият купувач може да отказва достъп до системата и закупуване на електроенергия от потребители, отговарящи на условията, ако липсват необходимите преносни и разпределителни мощности. Такива откази обаче трябва да се аргументират подробно.
При Булгаргаз също ще се прилага моделът "единствен купувач" с регулиран достъп. Две са възможните решения за преструктурирането на газовия монополист. Едната е да остане едно предприятие, в което дейностите по вноса, преноса и разпределението ще бъдат с отделни счетоводни баланси. В газовата директива на Европейския съюз няма императивно изискване за юридическо отделяне на трите дейности. Втората възможност, към която, изглежда, се насочва и правителството, е разделянето на Булгаргаз на три самостоятелни дружества. Не е ясно все още на какъв принцип ще стане обособяването на разпределителната компания, както и регламентите за предоставяне и отказване на достъп до газопреносната и разпределителната мрежа. Очаква се проектът за новия раздел още през следващата седмица да влезе в комисията по енергетика, която вече приключва с подготовката за внасянето на проектозакона в парламентарната зала за второ четене.
Накратко
Всички инвестиционни ресурси на правителството ще бъдат насочени спешно към развитието на пътищата Видин - София - Кулата и Русе - Маказа, част от еврокоридори 4 и 9. Промяната на приоритетите в инвестиционната програма на кабинета се налага заради войната в Югославия. Изцяло ще бъдат изоставени проектите по направлението изток - запад, включително пътят София - Драгоман и околовръстното шосе около столицата, каза шефът на Главно управление на пътищата Костадин Таушанов. Общата дължина на отсечката от Видин до Кулата е 446 км, а на отклонението София - Пловдив - Капитан Андреево 227 км. Досега по проектите "Транзитни пътища" 1 и 2 по двете направления на коридора са били рехабилитирани общо 260 км пътна настилка. На 21 април са били отворени и офертите за рехабилитация на пътя Дупница - Кулата с дължина 98 км. Шест от фирмите са дали оферти под горната граница от 25 млн. ЕКЮ, определена от Брюксел. Строителните работи по тази отсечка ще започнат от 1 юли, съобщи Таушанов. В ход са и процедури за възлагане на още няколко отсечки по същия коридор в посока Видин. По коридор 9, който е с обща дължина 475 км, досега са рехабилитирани общо 219 км. Предстои подмяната на пътната настилка на още 84 км с пари от проекта "Транзитни пътища 3". Все още се търси подходяща форма за финансиране на тунела под Шипка, който ще бъде дълъг 10 км. Пари за него се очакват от японския фонд за икономическо сътрудничество. За участъка от Момчилград до Маказа ще се разчита на финансиране от кувейтски фонд. Шефът на ГУП съобщи, че автомагистрала "Марица" (Оризово - Капитан Андреево) ще бъде възложена на смесено дружество, в което ще участват българската фирма "Автомагистрали" ЕАД и турски компании. България ще трябва да осигури половината от необходимото финансиране, т.е. около 130 млн. долара. За целта от българска страна ще се търси още един външен инвеститор. Както е известно, изпълнението на този проект беше обвързано с плановете на турския холдинг "Джейлан" да изнася ток в Турция.
